СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ)1258 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри!
Трябва да сме наясно какво решение приемаме всъщност и какво представлява новия междуправителствен договор, както и какви ще бъдат последиците и ефектите и върху развитието на Европейския съюз, и върху България.
Всъщност много от икономистите, и не само те, много политически фигури в Европейския съюз са убедени, че се приема един документ, който по същество е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент, който дава пътя за излизане на Европейския съюз от кризата – кризата, която е финансова, която е икономическа, която е социална, а в не малка степен вече и политическа, защото се подкопава доверието не само в еврото, в неговата стабилност, но и доверието в способността европейският проект да ражда адекватна икономическа политика, която да изведе Европейския съюз от тази тежка криза.
Искам да подчертая коя е основната причина за това състояние, за тази диагноза. Тя е, че в продължение вече на близо две и половина години, откакто в европейските институции – в новата Комисия, в новия Европейски парламент, в повечето страни доминират десни правителства, политиката на Европейския съюз – първо, е лишена от стратегическа визия и всяко решение, което се взема, се взема твърде късно по отношение на проблемите, които го пораждат, в твърде малки порции и не дава нужния ефект.
И, второ, тази политика е крайно дебалансирана. Тя се концентрира само в една дума – орязване на разходи, без да я има другата страна на икономическата политика, която трябва да се фокусира върху инвестиции, растеж, работни места – и тази друга страна, тя е златното правило за европейските социалисти, в това число за социалистите в България.
Този документ, както и междуправителствения договор, който ще бъде обсъждан в понеделник, на Европейския съвет, е резултат от политическата дискусия на Европейския съвет от 9 декември 2011 г. Той беше заявен от самите участници в Съвета като „исторически Съвет”, който дава пътя. Какъв е резултатът?
Както вече стана дума „Стандарт енд Пуърс” намалиха кредитния рейтинг на девет от страните – членки на Еврозоната. Това е реакцията на пазара. Всъщност този договор е заявка, обърната към пазарите: „Вижте, ние няма да правим така, както правихме преди икономическата криза, и да влизаме в големи държавни публични дългове и да правим големи дефицити”.
Извинявайте, това го има и в Маастрихтския договор в голяма степен. Въпросът е дали се е спазвало, имало ли е санкции. Не е имало, не се е спазвало. Не се спазва от Франция, в това число, от Германия, от Италия и много други страни. И този договор не решава нито един насъщен сегашен проблем на Европейския съюз и на икономическата криза в него.
В резултат на тази едностранчива дясна политика, която е само фиксирана върху бюджетните баланси и публичния дълг, за две години и половина еврото е още по-нестабилно, с по-лоша перспектива и несигурност, дълговете се обслужват още по-трудно, Европейската зона навлиза в рецесия, има 6 милиона безработни в Европейския съюз – нови безработни за този период, и не се вижда светлина в тунела.
Същата политика се прилага от правителството на ГЕРБ и в България, но само преди няколко дни новоизбраният президент Плевнелиев обясни, и според мен справедливо, че макроикономическата картина, ниския дефицит, ниския държавен дълг, който впрочем призна, че се дължи в огромна степен на предишни правителства, не решава нито един проблем. Той не решава проблема с конкурентоспособността на българската икономика, с нашия икономически растеж, с конвергенцията, със сближаването на доходите, на стандарта на живот със средноевропейския. И отговорът на този въпрос го няма и в това проекторешение, което се предлага.
За да може и Европейският съюз, и България да излязат от сегашното тежко икономическо състояние, наред с финансовата отговорност на правителствата и на държавите по отношение на разходите, са важни инструментите за това как да се гарантира растежът. Тях ги няма нито тук, нито в политиката на българското правителство.
Това е големият проблем, защото само фискалната стабилност и фискалният пакт без да гарантира растеж и работни места, ни вкарва в една затворена спирала, която върви надолу. Тази година се режат разходи, за да се влезе във фискалния пакт, да се спази балансиран бюджет, да кажем. Няма обаче икономически растеж, приходите не нарастват. Говоря и за Европейския съюз като цяло, за повечето страни. Следващата година – отново. Подтиска се реалната икономика, потреблението, икономическият растеж.
Дори десните правителства вече признават, че без стимулиране на икономиката, без създаване на работни места, без други, цял комплекс от мерки, които са спешни, няма изход от кризата.
Сега президентът Саркози и канцлерът Меркел пак ще предложат свои точки, вече насочени към икономическия растеж. Запознах се с тях – пак декларации и общи приказки. Ама, общи приказки и декларации в Европейския съюз вървят трета година без конкретни действия по спешните неща. Няма отговор на реалните въпроси, няма кураж да се поеме отговорност. Всяка политика се заключва в Европейския съюз, сега в националните политики най-вече на двете най-големи страни – Германия и Франция, които налагат на всички останали общи решения, които половината страни приемат със скърцане на зъби. Но, изход пак няма.
Има много опасна тенденция, заложена в подхода, който е наложен при формирането на този междуправителствен договор – заобикалянето на общностния метод, игнорирането на Европейския парламент, на Европейската комисия в по-малка степен, но също така. И това залага една сериозна бомба със закъснител за превръщане на Европа все повече в Европа на няколко групи по различни въпроси, на две, на три скорости. И това е огромен риск.
По същество Раздел ІІІ ние го спазваме де факто от приемането на валутния борд. Какво ново приемаме? Единствените изключения в спазването на такава политика са 2009, 2010 и 2011 г., реално погледнато.
Аз не разбирам защо правителството, което заявява амбициозна политика, се отказва от Четвъртия раздел. Това е единственият раздел, в който се говори за реалните български национални приоритети като конвергенция, растеж, преодоляване на безработицата, създаване на работни места. Точно от това се отказваме, заради имагинерния засега страх по отношение на данъчната политика, която може да ни бъде наложена.
Повярвайте, ако решат същите тези големи да ни наложат нещо, ще го наложат и без тази глава и без този договор.
Това, което се прави в момента на европейско ниво не дава изход от кризата. Направете сравнение и със Съединените американски щати, където правителството, администрацията на Обама не се страхува да прави фискални стимули, които имат много по-големи задължения, междупрочем, от Еврозоната, но сега има растеж, рязко намаляване на безработицата и никой не говори за проблемите на Америка за разлика от Европейския съюз.
Затова, поради всички тези причини, и общоевропейските, и подхода на българското правителство, не можем да подкрепим това проекторешение.
Остава един открит въпрос, който трябва да се обсъди много сериозно, след като очевидно правителството е решило да се присъедини и то само към ограничителната фискална част от този проектодоговор – по какъв начин го ратифицираме.
Първо, няма нужда България да бърза с този процес. Трябва дванадесет страни от Еврозоната да го ратифицират, за да влезе в сила.
Второ, изобщо не е ясен нашият статут, кога ще ни поканят там, колко ще присъстваме, ще може ли изобщо нашият глас да бъде чут в този нов, измислен формат.
Трето, някои страни, като премиерът на Чехия например, вече заявиха, че ще трябва да направят референдум. Този въпрос, тази политика е дългосрочна и се поемат сериозни ангажименти.
Смятам, че темата за тези политики, записани в този проектодоговор, е една от водещите за определяне на позициите на различните партии в България за следващите парламентарни избори. И не изключвам възможността да се постави въпросът и за референдум, защото действително пред нас стоят много сериозни задачи. Благодаря ви за вниманието. Всичко най-добро! (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)