МАЯ МАНОЛОВА (КБ)1429 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оценяваме Матросовския опит на народния представител Екатерина Михайлова да извади мнозинството от блатото, от кашата, в която само се забърка, внасяйки един абсолютно противоконституционен проект за решение.
Но, съгласете се, уважаема госпожо Михайлова, че предложенията, които правите, излизат далеч извън възможностите за редакционни корекции в един внесен проект.
На практика Вие предлагате да бъде променен видът на тази комисия от „анкетна” в „анкетна за проучвания”. Вие предлагате да бъде променен обхватът на тази комисия – от „проверка на дейността на президента” в „проверка на дейността на съответните министри”. Вие предлагате да бъдат променени целите и задачите на тази комисия, която да установи институционалното взаимодействие и необходимостите от създаване и внасяне на съответни законови промени.
На практика Вие променяте изцяло проекта за решение и Вие искате с Вашите редакционни поправки създаването на една друга, различна комисия.
В такъв случай да бъде така добро уважаемото мнозинство да си оттегли този проект, който е с друг вид комисия, с други цели, с други задачи, с друг обхват и с други мотиви, с друга цел, и да се внесе един конституционносъобразен проект за решение за създаване на парламентарна комисия. Докато това не бъде направено, ние с Вас дискутираме не едно предложение отдясно, което най-вероятно, като слушам изказванията дотук, няма да бъде прието, а проектът, който е внесен от мнозинството.
И тук трябва да кажем, че този проект е наистина един правен абсурд! Това е един тежък конституционен прецедент. Това е нещо, което би трябвало да е ясно на всеки един народен представител!
Очакването е за две години и половина депутатите от мнозинството да са прочели Конституцията, в която се клеха, както и парламентарния правилник, и да знаят, че анкетните комисии са форма на парламентарен контрол, и че президентът на подлежи на парламентарен контрол.
Президентът се избира пряко от българските граждани и отговаря конституционно, политически пред парламента само в една сложна процедура, така наречената процедура по импийчмънт, която впрочем завършва в Конституционния съд.
На парламентарен контрол подлежи изпълнителната власт, което би трябвало да знаят всички. И затова, съвсем коректно обясни Екатерина Михайлова, е въведен институтът на контрасигнатурата, казано популярно, задължението на съответния министър да приподпише указите на президента за предоставяне на българско гражданство или за опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Именно министрите, а не президентът и вицепрезидентът, подлежат на парламентарен контрол. Без техния подпис, именно по тази причина, съответният указ на президента не произвежда действия.
Подписвайки се, уважаеми колеги, под указа на президента, финансовият министър и правосъдният министър са казали три неща – на първо място, че са съгласни, че съответният указ на президента е конституционносъобразен и целесъобразен; на второ място, че поемат отговорност, включително политическа отговорност, включително отговорност да се подложат на парламентарен контрол по отношение на този указ, и на трето място, че поемат ангажимент да изпълнят този указ, да го приведат в изпълнение.
Това всъщност са казали министър Дянков, приподписвайки всеки един от указите на президента Първанов за опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и министър Попова, приподписвайки указите на вицепрезидента Марин за предоставяне на българско гражданство. Впрочем става дума за 538 указа, с които министър Попова се е съгласила, приподписвайки се, че са правилни, целесъобразни и след това ги е изпълнила.
Ако толкова се интересувате от дейностите по предоставяне на българско гражданство, по опрощаване на несъбираеми държавни вземания, създайте друга комисия, в която да подложите на контрол тези, които подлежат на парламентарен контрол, а именно министрите: министър Дянков и неговите предшественици, министър Попова и нейните предшественици. Това е, което може да направи парламентът. Това е „а” и „б”, а всичко останало е един правен прецедент.
В крайна сметка всички се обединяваме около това, че на парламентарен контрол и на анкетни комисии подлежат единствено и само органите на изпълнителната власт. И въпреки това, защото аз съм далеч от мисълта, че казвам нещо ново за който и да е от юристите в тази зала, пред нас е този проект на решение. Пред нас е това искане, което е подписано и от депутатите от мнозинството, включително и от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ.
И тук възниква въпросът: защо, кому е нужно едно противоконституционно решение? Защо за пореден път ГЕРБ гази безпардонно българската Конституция? Защо създава един прецедент, който ще има последици и занапред и по отношение на президента Плевнелиев, и на всички следващи президенти? Защо?
Дали защото депутатите от мнозинството наистина претръпнаха в упражненията си да нарушават българската Конституция, или защото вече станахте толкова зависими от гласовете на уж независимите народни представители, че не можете да им откажете да се включите във всяка тяхна безумна акция? Дали защото вече няма да се стигне дотам, че ГЕРБ да декларира принадлежност към „Ред, законност и справедливост”, а не нещо различно? Или всъщност причините за този проект за решение са други и те са навън – в истинския дневен ред на българското общество, в реалния живот и в невъзможността на това правителство да се справи с който и да е от реалните проблеми на българските граждани – с бедността, с безработицата, с мизерията, с фалитите на фирми, с природните бедствия и с размазващите доклади на Европейската комисия, които казват ясно, че правителството не се справя и с борбата с престъпността, и с корупцията, и с изборните измами.
Ето, тук според мен е ключът от Вашата барака и имате нужда, уважаеми колеги от ГЕРБ, от поредната дъвка, от поредната политическа дрънкалка, която да дрънчи и да отклонява вниманието от реалните проблеми на хората. Да се направи една комисия, която ще заседава, която ще дава интервюта, която ще обикаля медиите, ще дрънка и ще занимава всички с проблеми, които са абсолютно извън дневния ред на българските граждани, или защото темата за тройната коалиция като необходим грешник и извинение за всяка неудача на мнозинството взе да не работи и направо да предизвиква смях. В това според мен Вие търсите възможност да върнете темата за предишните, за наследството, с която ГЕРБ, макар че управлява от две години и половина, продължава да се извинява. Чухме го и днес в днешните дебати.
Искам да Ви кажа, че ако това са Вашите цели, те трудно ще Ви свършат работа, защото никой вече не вярва на това. Няма да Ви повярват и европейските партньори, защото в доклада няма и дума за президентската институция, няма и дума за президента. Там главните герои са други. Там са министрите, които трябваше да организират изборите. Там са министрите, които трябваше да се справят с прозрачността на обществените поръчки, с битката с организираната престъпност и с корупцията. Там няма и дума за президента. Напротив, ако приемете този проект за решение, ще започнете да пълните следващия доклад на Брюксел, който няма как да се зарадва от едно решение, което конкретно противоречи на принципа на разделение на властите.
Има и нещо друго и искам да Ви го кажа – тази комисия е откровено нож в гърба на президента Плевнелиев, който оттук и занапред, ако приемете това решение, може да бъде проверяван за всичко. Не забравяйте все пак, че няма да сте вечно управляващи и че следващото парламентарно мнозинство може да го блокира, може да го разкарва напред назад, може откровено да му се подиграва и може направо да се създаде постоянна парламентарна комисия, която в движение да проверява дейността на президентската институция.
Опасно е според мен да стигнете до друг ефект, а именно да го направите много по-независим и в крайна сметка да си създадете сериозни проблеми със сивото и лобистко законодателство, с лошото законодателство, което е практика на този парламент.
Има, разбира се, и нещо друго в този проект за решение, което е много далеч от правото и от юридическите аргументи, тъй като това решение е откровена политическа атака срещу президента Първанов. То е резултат от комплекса, който, каквото и да приказвате, седящите на първите редове и Вашите партийни началници имат от президента Първанов. Но и тук мисля, че сметките Ви ще се окажат криви, защото ще си вкарате в дебата един опонент, който е от друга класа – от по-висока класа. Нали си давате сметка как ще протече един дебат пред тази комисия между президента Плевнелиев и госпожа Искра Фидосова например?
Като чета мотивите в проекта за решение, който е внесен, все повече се убеждавам, че това наистина е един – извинявайте, колеги, които сте го писали, доста бездарен проект. Все повече си мисля, че и управлението на държавата, и актовете, които приема парламентът, се превръщат в художествена самодейност, в която терминът „художествена” отпада, защото тук, уважаеми колеги, няма и зрънце юридическа мисъл, а откровени импровизации. Това си е второ, по-лошо издание на опита за импийчмънт, който всички ние видяхме по какъв начин свърши, така че ако приемете този проект за решение, който сте си внесли, пътят му е ясен – към Конституционния съд.