ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ София, петък, 2 март 2012 г. Открито в 9,01 ч.
Налице е кворум. Откривам заседанието. Започваме с: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ. Вносител е д-р Михаил Михайлов. Законопроектът е внесен на 11 ноември 2011 г. и е приет на първо четене на 8 февруари 2012 г. Докладът на Комисията по земеделието и горите ще ни бъде представен от госпожа Десислава Танева.
„Доклад на Комисията по земеделието и горите за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от народния представител Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г., приет на първо гласуване на 8 февруари 2012 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на закона: „Закон за изменение на Закона за опазване на земеделските земи”.
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението и редакцията на комисията за наименованието на закона. Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 24, ал. 4 думата „държавната” се заличава.”
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 1, така както е по доклада. Гласували 122 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 7. Текстът е приет.
По § 1 на вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който да бъде отразен на систематичното му място в § 27 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) в § 27, ал. 3, т. 1 и 2 думите „влизането му в сила” се заменят с „влизането в сила на този закон”.”
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, който става § 2, както е по доклада. Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6. Текстът е приет.
Комисията предлага да се създаде подразделение: „Заключителна разпоредба”.
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на подразделението „Заключителна разпоредба”, което комисията е предложила и одобрила. Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието.
Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. Разпоредбата на § 2 влиза в сила от 24 май 2011 г.”
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 3 със съдържание, както е по доклада. Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от програмата ни: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ. Има доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите. Имате думата, госпожо Танева.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля първо да направя процедурно предложение съгласно нашия правилник – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието и храните господин Цветан Димитров.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Цветан Димитров. Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма. Предложението е прието единодушно. Моля, поканете заместник-министъра в залата. Имате думата, госпожо Танева.
„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 22 февруари 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г. В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните господин Цветан Димитров – заместник-министър, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма госпожа Симонета Бонева – началник на отдел в дирекция „Финансово-икономически политики”, и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в същата дирекция, и от Министерството на здравеопазването госпожа Невена Цветкова. Освен тях присъстваха представители на тютюнопроизводителите и на тютюневата индустрия. Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров. Първата група промени е свързана с отпадане на държавното регулиране на производството, изкупуването и търговията с тютюн и съответно със закриването на Фонд „Тютюн”. Отменят се разпоредбите, свързани със сроковете за изкупуване, договориране и изплащане на суров тютюн, с разпределението на квоти за производство, регулацията на изкупните цени, премирането на тютюнопроизводителите, безвъзмездното предоставяне на семена, както и задълженията на общините, свързани с тези дейности. Предвидено е тютюнопроизводителите да бъдат регистрирани като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители и като такива да бъдат подпомагани по общия ред, регламентиран за всички земеделски производители. Втората група промени е по отношение на окачествяването и изкупуването на тютюна. Предлага се при спор за окачествяване разходите да са за сметка на купувача. Отпада 30-дневният срок, в който изкупеният тютюн следва да бъде изплатен. На фирмите, изкупили тютюн, се вменява задължение в 30-дневен срок след приключване на изкупуването сами да представят справка в Министерството на земеделието и храните за изкупеното количество по сортови групи, както и задължение ежегодно до 30 юни да представят справка за наличните количества тютюн и/или суров тютюн от предишна реколта и за реализираните количества по сортови групи. По отношение на продажбата и предлагането на тютюневи изделия се въвежда забрана това да става чрез използване на услугите на информационното общество. Законопроектът въвежда допълнително ограничение за рекламиране на тютюн и тютюневи изделия в обектите, в които се извършва търговия с тях, като предлага реклама да се допуска само в специализирани магазини за тютюн и тютюневи изделия. Освен това се предлага забраната за реклама да не важи за специализираните печатни издания, предназначени за професионалисти в областта на търговията с тютюн и тютюневи изделия. Следва да се отбележи, че в закона вече съществува действаща аналогична разпоредба и в тази връзка е необходимо прецизиране между първо и второ четене. При осъществяване на контрола върху вредните вещества, като катран, никотин и въглероден монооксид, в тютюневите изделия се предвижда тяхното измерване да бъде извършвано от акредитирани лаборатории, одобрени единствено от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация". Институтът по тютюна и тютюневите изделия, освен за съдържанието на вредни вещества, ще извършва анализи и изследвания на тютюневите изделия и за съдържанието на вредните съставки, както и ще извършва оценка за съответствие на тяхното съдържание в цигарите. Предлага се срокът, в който производителите и вносителите на тютюневи изделия представят на Института по тютюна и тютюневите изделия списък на използваните съставки и списък на достъпните токсикологични данни за тях, да се промени от месец декември на месец септември. Тези списъци следва ежегодно да бъдат представяни от института на Европейската комисия, както и да бъдат предоставяни по електронен път в базата данни на Електронната система за отчитане на съставките в тютюневите изделия – ЕМТОК. Институтът ще трябва да публикува на своята интернет страница списък на съставките за всяко изделие, като задължително ще посочва съдържанието на катран, никотин и въглероден монооксид. На Комисията за защита на потребителите се дава право да изисква от производителите и вносителите да предоставят информация за резултати от тестове както за съставките, посочени в списъците, така и за други съставки, отделяни от тютюневите изделия. Измерванията и изследванията ще се извършват в акредитирани лаборатории. Във връзка със закриването на Фонд „Тютюн” в Преходните и заключителните разпоредби се регламентират всички въпроси, свързани с ликвидацията. Освен това е предвидено до вписването им като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители регистрираните тютюнопроизводители да ползват правата, които са имали по стария ред. В комисията е постъпило писмено становище по законопроекта от Българската асоциация на тютюневата индустрия с конкретни предложения по текстовете, които ще бъдат разгледани между първо и второ четене. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Емил Димитров, Спас Панчев, Димчо Михалевски, Юнал Тасим, Стефан Господинов, Пенко Атанасов, Георги Андонов и Венцислав Лаков. От името на тютюнопроизводителите беше изразена категорична подкрепа за законопроекта. Те изтъкнаха, че възможността да бъдат подпомагани наравно със земеделските производители премахва съществуващата досега неравнопоставеност и припомниха, че за голяма част от тях това е въпрос на препитание. Представителите на тютюневата индустрия изложиха своето становище, акцентирайки върху несъгласието си с предложеното ограничение реклама на тютюневите изделия да се разрешава само в специализирани магазини. Аргументите са, че към настоящия момент рекламирането на тютюневи изделия се допуска в обекти, получили разрешение за търговия с тютюн и тютюневи изделия от компетентния митнически орган по местонахождение на обекта по специален и достатъчно ограничителен сам по себе си ред, определен в Закона за акцизите и данъчните складове. Припомниха, че на българския пазар не съществуват магазини, специализирани в търговията само с една и съща стокова група, и дефиниция на тази категория магазини липсва в практиката. Освен това изтъкнаха, че са провеждани множество разговори и има постигнато съгласие с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като контролиращ орган по отношение на рекламата на тютюневите изделия, да бъде изработена цялостна и по-прецизна регламентация на тази материя. От името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изразиха становището, че текстовете, касаещи рекламата на тютюн и тютюневи изделия, следва да отпаднат от предложения проект и да бъдат разгледани в отделен законопроект. В тази връзка народният представител Емил Димитров се съгласи с изтъкнатите аргументи и заяви, че между първо и второ четене тези текстове следва да отпаднат. От Министерството на здравеопазването заявиха, че няма да настояват текстовете, регламентиращи рекламата, да останат в законопроекта. Широко дискутиран от различни народни представители беше въпросът как ще се гарантира качеството на използваните семена след отпадане на задължението за безвъзмездното им предоставяне на тютюнопроизводителите. От Министерството на земеделието и храните припомниха, че безвъзмездното предоставяне на семена е практика, несъвместима с правилата на Общността за предоставяне на държавни помощи. В тази връзка беше подчертано, че не следва да се допуска използването на добити от предишни реколти семена, които не гарантират запазване на качествата на сортовете и че е необходимо държавата да намери начин за целево подпомагане на тютюнопроизводителите при закупуването на сортови семена. Народният представител Юнал Тасим възрази и срещу отпадането на срока, в който фирмите, изкупили тютюн, са задължени да го заплатят, тъй като ще отпадне защитата от страна на държавата на една от най-бедните категории производители. Народният представител Венцислав Лаков изрази позицията на Парламентарната група на Партия „Атака”, че държавата принципно не следва да субсидира сектора по досегашния ред, следва да има само контролни функции, а средствата за сектора да бъдат осигурявани от компаниите в тютюневата индустрия. В заключение заяви, че Партия „Атака” няма да подкрепи законопроекта. Голяма част от изказалите се поставиха на обсъждане въпроса за това как са се отразили на пазара последните промени в закона, с които беше либерализиран режимът за продажба на тютюн, като бяха изказани напълно противоположни мнения. Народният представител Георги Андонов предложи да бъде създаден публичен регистър на всички участници на пазара, които изкупуват тютюн, като контролът следва да бъде осъществяван от Националната агенция за приходите. От Министерството на земеделието и храните се съгласиха, че подобно решение би осигурило по-голяма прозрачност и контрол. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа „за”, 9 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.”
Благодаря, госпожо Танева. Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Господин Татарски.
Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взе участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, който представи законопроекта от името на вносителите. С предложените изменения и допълнения на Закона за тютюна и тютюневите изделия се премахва държавното регулиране в сектора, като отпадат квотите за производство, регулацията на изкупните цени на тютюна, премирането на тютюнопроизводителите и безвъзмездното предоставяне на семена на тютюнопроизводителите. Предлага се закриването на Фонд „Тютюн”. Целта е да се запази подпомагането единствено в контекста на политиката на Европейския съюз за развитие на селските райони, където са пренасочени финансовите средства. За подпомагане на тютюнопроизводителите в бъдеще се предлага да се прилага общият режим за земеделските производители съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се уреждат заварените правоотношения, свързани със закриването на Фонд „Тютюн”. Във връзка със закриването на фонда и премахване на държавното регулиране в сектора с § 2 от законопроекта се предлага отмяната на чл. 5, 6 и 7 от действащия закон, в които са регламентирани задълженията на общините, свързани с разпределението на квоти за производство, регистрация на тютюнопроизводители, водене на регистри и безвъзмездно предоставяне на семена за производство. С приемането на законопроекта ще отпаднат задълженията на общините по този закон, като в § 27, ал. 2 е предвидено, че регистрите на тютюнопроизводителите, водени от общините, се предават на Министерството на земеделието и храните. Други задължения за общините не са предвидени със законопроекта. В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха промените, предложени със законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
Благодаря Ви. От Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм има ли доклад? Няма. Това означава, след като тази комисия е съпътстваща, чe можем да гледаме законопроекта по същество. Има ли поканен представител от страна на вносителя? Заповядайте, за да изразите отношение като вносител, господин заместник-министър.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма да бъда многословен. Председателите на двете комисии представиха основните текстове, с които се осъществяват предложените промени с Решение № 107 от 3 февруари 2012 г. на Министерския съвет. Бих искал все пак да акцентирам върху това, че с този закон се въвеждат окончателно чисто пазарните отношения в този сектор. Секторът на тютюнопроизводството става равнопоставен с всички останали сектори в земеделието. Подпомагането му ще се осъществява на принципа на общата организация на пазарите в съответствие с европейското право, а по българското законодателство – по Закона за подпомагане на земеделските производители. Бих искал да акцентирам и върху още нещо, което ми се струва, че е важно, а именно, че отпадат редица задължения на общинските кметове, които им бяха вменени по досега действащия закон. Те включваха проверки по места, задължението включително да поддържат допълнителна администрация, както и воденето на регистри. Ангажиран беше голям потенциал в определен период от време. Също така в закона вече е регламентиран нов начин на подаване на информация, нов начин на изпитването на вредното въздействие и границите, на които трябва да отговарят тютюневите изделия – имам предвид физико-химични, биологични и така нататък. Регламентирани са по един по-прост начин, така че информацията по най-лесния начин да достига съответно до държавата и до заинтересованите в сектора. Благодаря.
Благодаря, господин заместник-министър. Разискванията са открити. Моля народните представители, които желаят да участват в тях, да дадат знак. Заповядайте, господин Тасим.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сутрин не ви се говори много на тази тема, очевидно е. Всички сме настроени за нещо друго, но, така или иначе, аз трябва да призная, че с този закон вие приключвате с една мътна, много нелицеприятна страница от развитието на българското земеделие. Тази индустрия носеше много гордост на България, като износ, даваше голяма заетост. Сега ще оставите такива проблеми, които дълго време ще ви напомнят какво сте правили през последния си мандат в парламента. (Шум в залата.) Извинявайте за това отклонение, но с този закон, вие, уважаеми дами и господа, казвате, че тютюнопроизводството е нежелано в България. Това, което то има като отношение към фиска, като акцизи, ще дойде от производство извън пределите на страната. Уважаеми колеги, проблемът започна оттам, че Вие като мнозинство не искахте да проявите разбиране за проблемите на това производство, не проявявахте разбиране за последствията, които ще следват от Вашето поведение. Изводът е, че към днешна дата тютюнопроизводството е намаляло наполовина, макар че заместник-министърът ще каже, че производството от миналата година е равно на производството от по-миналата година, тоест въпреки Вашите усилия производството в България не е намаляло, но, както се казва, дяволът е в подробностите. (Шум и реплики.) Производството на ориенталски тютюни, които са типични за България, е намаляло с 60%, а това, което е чуждо на България и няма никакво отношение към класическите български тютюни, има увеличение по простата причина, че тези тютюни се изкупуват от единственото държавно предприятие „Булгартабак”. То вече е приватизирано, след като мина кампанията по изкупуването на тази реколта. Колеги, по отношение на тютюна има няколко законопроекта, които бяха ретроградни, бяха с огромни и ужасни последици, но аз само ще ви напомня – първо, отказахте се да защитите това производство като национално, като нещо значимо и важно. Приравнихте това производство, както каза преди малко заместник-министърът, до което и да е друго производство в българското селско стопанство. Такова поведение не си е позволявало нито едно правителство в Европа, още повече, че България беше водеща страна сред 17-те държави в Европейския съюз, които се опитваха колективно да защитават този бранш, като важен за Европа и важен за техните бюджети. От водеща страна ние станахме страна, която въобще не се интересува от този отрасъл и просто приехме най-елементарния вариант за решаването на този въпрос, като отказахме държавно внимание. Брюксел, разбира се, се съгласи с варианта – щом се отказваме от това производство, да има един референтен период, през който тютюнопроизводителите да получават определени суми за това, че няма да се занимават с тази дейност. От всичко това останаха само последствия и ви казвам, че дълго време ще се помни вашето законотворчество и дълго време не само вас ще ви споменават, но имам усещането, че ще споменават и вашите роднини, защото положението в някои части на страната е трагично. (Шум и реплики.) Уважаеми колеги, ако моите упреци звучат като упрек към всички Вас – управляващите, моля да бъда простен, но, така или иначе, актовете на Народното събрание се приемат от всички Вас, от всички нас. Някои колеги, не всички, на фона на тази мизерия, си позволиха да видят в това производство и възможност за злоупотреби. В този закон има възможност за последна стъпка за голяма злоупотреба в тютюнопроизводството. Преди една година вкарахте понятието „търговци на тютюни”. Това беше въведено в България, имаше регистрация в Министерството на финансите и пълен контрол върху дейността на тези търговци. По този начин се осигуряваше някакъв ред и предвидимост на акцизната ставка в бюджета. От една година всеки български гражданин може да бъде търговец, тоест търговията с тютюни е на свободния пазар. Това изключително изкриви пазара. Появиха се първите признаци на огромни злоупотреби. Примерно, напълно непознати хора вземат от тютюнопроизводителите тютюни и ги изнасят през границата, като ги продават в Гърция. Де факто този тютюн не се преработва вече в България. Смесиха се сортове и региони на производство. Примерно, сортове от Северна България се продават в Южна България. Това означава злоупотреба с качествени показатели, които са много значими и с това рушим името на българските тютюни на световния пазар, което сме градили стотици години. (Шум в залата.) Уважаеми колеги, днес казвате, че все пак има една защитна точка в отношенията между търговци и тютюнопроизводители. Това го имаше допреди предложението на този закон. Там се казваше, че след извършване на сделката „покупко-продажба на тютюни” до един месец купувачът се задължава да изплати на тютюнопроизводителите полагащата им се сума. С този законопроект вие казвате, че това сега не се налага, тоест, който купува тютюн, не е длъжен вече дори да плати за произведения тютюн. Никой досега не си е позволявал открито в закони да каже на хора, които сега се появяват на този пазар, че нямат задължение да платят на тютюнопроизводителите. (Шум и реплики.) Това са грубите факти, които няма как да бъдат избегнати и аз Ви ги напомням, колкото и да Ви е безинтересен този дебат. Уважаеми колеги, има нещо, което също е изключително важно и неслучайно беше под държавна опека, беше под държавен контрол. Това е качеството на семената. Държавата възлагаше производство на семена и по този начин контролираше произхода им, оттам – качеството на тютюните и марката български тютюни. Сега, с приемането на този закон, вече няма да има този ред на предлагане и производство на семена. Той ще отиде пак на някакъв принцип, така наречен пазарен, който ще загуби българските семена за тези тютюни. Това е последният удар, който може да се нанесе съзнателно на този сектор и Вие го правите с огромно удоволствие. Аз Ви казвам, че знам поименно колегите, няколко от тях имат отношение по тези въпроси, но всички Вие ще носите негативите. Казвам го категорично. И аз няма да се уморя да обяснявам, че това е направено от това правителство, за съжаление. Благодаря.
Реплики? Няма. Други народни представители? Заповядайте, господин Атанасов.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този закон е поредната стъпка по унищожаване на тютюневия отрасъл в страната ни. Въпреки данните, които бяха изнесени, за увеличеното производство, аз напълно подкрепям това, което каза господин Тасим преди малко – ориенталските ни тютюни стъпка по стъпка загиват. Това беше лицето на страната ни. Това беше отрасълът, който носеше и продължава да носи валута в страната ни, обаче с този законопроект се загробва всичко добро, което е правено през годините. Ние имахме много сериозни традиции в този отрасъл. Сигурно и по време на нашето управление е имало грешки, но това, което Вие правите, е зачеркването на този отрасъл. Нали на всички тук, в залата, ни е ясно, че светът не е спрял да пуши, или най-малко не са намалели пушачите с 50%? Каква е причината да не вложим ама малко усилия в този отрасъл, който, първо, осигурява работни места, после осигурява сериозни приходи в държавата? И все пак тази икономика по някакъв начин трябва да се движи. Това обаче не се случва. Това изключително ни притеснява и не разбирам, недоумявам защо такива стъпки се предприемат? По тази причина не може да бъде подкрепен законопроектът. Господин Тасим каза защо, но това, което ме притеснява изключително, са семената за тютюна, защото ако до миналата година те се осигуряваха по определен ред и бяха с гарантирано качество, сега това не съществува. Ориенталските ни тютюни, селекцията, която е влагана в тях в продължение на много години, традициите, които имаме в тази посока, стъпка по стъпка се унищожават. Това разбирате ли, че не можем да го приемем? Не бива така да се постъпва – не е държавнически, не е в интерес на държавата, не е в интерес на никого. Има и друга стъпка, за съжаление – подготвя се Законът за Селскостопанската академия. Там се гласи Институтът по тютюна да стане държавно предприятие. Не само базата му, а целият институт да е на самоиздръжка. Това е още една стъпка, която показва стратегията или липсата на стратегия за развитието на отрасъла в страната ни. Не можем да Ви подкрепим, защото законът е вреден. Поредният закон, който приема ГЕРБ, който унищожава производството, което има дълбоки корени и традиции в страната ни и лишава много хора от поминъка им. Благодаря.
Реплики? Няма. Господин Лаков, заповядайте.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще бъда кратък. Партия „Атака” не може да подкрепи предлагания законопроект, защото той не отговаря на интересите на България. Да го кажем простичко – в случая става дума за преразпределението на 73 млн. лв., които са от предишния Фонд „Тютюн” – закритият вече фонд, които сега трябва да се пренасочват чрез Фонд „Земеделие” за стимулиране на тютюнопроизводството. В това няма нищо лошо, но съгласно директивите на Европа и на Европейския съюз тютюнопроизводството е затихващ отрасъл и се търсят варианти и средства за пренасочване и замяната му с други, по-атрактивни производства. По-важното е друго – че в България вече няма български предприятия, които да преработват тютюна на тютюнопроизводителите. След продажбата на „Булгартабак” в България не остава българско предприятие и не е логично държавата да налива едни пари, с които да стимулира производството, като по този начин индиректно подпомага чужди компании. В този смисъл ние сме „против”. Искам да кажа още нещо – в случая политическият смисъл на предлаганите промени е преразпределение на управлението на 73 те милиона лева, които досега бяха във владение и отиваха към Движението за права и свободи, а сега целта е това да се прави от ГЕРБ пак към електората на ДПС. Тоест да се купуват хората, произвеждащи тютюн, които са предимно от ДПС. Ние не можем да приемем това нещо, така че нашата позиция е: категорично не искаме средствата да отиват в тази насока, не искаме да финансираме чужди компании, които печелят на гърба на българския производител. Проблемът може да бъде решен много простичко – като самите компании предложат нормални, реални цени и поемат финансирането на тютюна, от което те самите са заинтересовани, така че в случая държавната намеса не е необходима, а средствата могат да бъдат пренасочени в други сфери, които са по-належащи и по-необходими. Тези пари да отидат примерно за самотни майки, за увеличаване на пенсии, за други по-важни неща. Затова не можем да подкрепим предлагания проект. Благодаря Ви.
Реплики? Заповядайте, господин Тасим.
Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Лаков, бих Ви простил и оттук Ви прощавам, че не разбирате тази материя. Съвсем логично Вие се отклонихте към политически формулировки, които също са неверни. Не е вярно, че Европейският съюз не стимулира това производство. Истината е простичка – България като държава в Присъединителния договор към Европейския съюз приема схемата за единно плащане на площ, а много по-напреднали държави, които имат по-качествена, за съжаление, администрация, решиха да минат на друг вид плащания – на ферма. Така тютюнопроизводителят в Гърция получава същите суми, както преди няколко години, само че по съвсем различен начин и голяма част от тях са европейски средства. Но това е дълга и сложна тема, която няколко пъти съм обяснявал в тази зала. Второ, ако смятате, че с производството на тютюна се решават проблеми в здравеопазването, каквито аргументи бяха казани тук, в тази зала, това твърдение няма нищо общо с реалността. В световен мащаб пушачите, за съжаление – аз съм бивш пушач, се увеличават с около 4,5 до 5%, защото прирастът на населението е по-голям, а производството догонва с 2,5%. Производството в световен мащаб се увеличава, само че нас ни няма в него. Разбира се, няма заетост, няма да има отчисления за бюджета. Ще има акцизно отчисление с вносни цигари, ще преработваме вносни тютюни. Съгласно последната поправка на закона ще произвеждаме тютюни, колкото и да са те, и вече ще можем да ги изнасяме, без да ги преработваме, защото законът позволява. Това може да го направи всеки български гражданин, дори вече след този закон няма да има нужда и да плащаме. Ако сте съгласни, гласувайте „против”.
Втора реплика? Госпожа Нинова.
Уважаеми колега, Вашата теза беше да не се дават 73 милиона на тютюнопроизводителите, а да се дадат на майките. Бих искала да Ви напомня, че дадените 73 милиона за тютюнопроизводителите се връщат в бюджета в размер на 1 млрд. 800 млн. лв. и от тези 1 млрд. 800 млн. лв. правителството разпределя за майки, за здравеопазване, за пътища и така нататък. Тоест тези 73 млн. лв. се мултиплицират многократно под формата на приходи в бюджета на държавата, които правителството може да разходва за социални дейности.
Трета реплика – господин Давидов.
Уважаеми господин Лаков, моята реплика е в контекста на преждеговорившия. Не намирам никаква логика в това, което казахте – че държавата не би трябвало да подкрепя тютюнопроизводителите. На всички е известно, че в тези региони това население разчита изцяло на поминъка си в този отрасъл. В контекста на развитието на общоевропейските политики в този сектор е нормално държавата да има целева политика за подкрепа на това население. Тези 73 млн. лв., които съществуват в Закона за държавния бюджет за 2012 г., са не само оправдани, а и една морална отговорност към населението в един от най-изостаналите региони, население, което е принудено да се препитава по труден начин.
Благодаря, господин Давидов. Дуплика – господин Лаков.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не мога да приема аргументите на изказалите реплики против нашето становище, защото ние не сме съгласни, а и аз като пушач и данъкоплатец не съм съгласен да финансираме „Филип Морис” или „Бритиш Американ Табако” с български пари, с парите на българския данъкоплатец. Ние не сме против това 73 млн. лв. да се дадат на тютюнопроизводителите. Въпросът е, че това не трябва да са държавни пари, а пари на големите преработвателни компании, госпожо Нинова. Тези компании биха могли да финансират производството, което им върши работа. По отношение на приходите и печалбите – много по-ефективно е примерно ако се отглежда мак или други алтернативни култури. Така че това също не е аргумент. Въпросът е, че държавата не бива да прахосва тези средства по този начин. Тя може да бъде регулатор, да ги контролира и да ги осигури от големите преработвателни компании, включително и от продадения вече „Булгартабак”.
За изказване – господин Михалевски.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата по две основни причини. Първо, че тютюнопроизводството е стратегически отрасъл на България от десетилетия. Второ, защото представлявам региони в Родопите, чийто основен поминък от Гоце Делчев до Ивайловград е тютюнът. Аз обаче искам да Ви обърна внимание върху това, което ще направим след малко, като подкрепим закриването на един инструмент – Фонд „Тютюн”, който в годините показа, че може да стимулира производството, да мотивира хората да произвеждат тютюн, като едновременно с това създаваше работа и доходи на десетки хиляди семейства в цялата страна, носеше огромен приход на нашата държава. И не само закриването на Фонд „Тютюн”. Искам да Ви припомня какво направихме през последните години в тази зала. Ние увеличихме почти четирикратно осигуровките на тези наши съграждани. Ние, защото сме народни представители. Опонирам Ви, уважаеми колеги отляво - това го направихме ние, защото Народното събрание вдигна осигуровките на семействата в Родопите или в Делиормана. Затова искам да обърна внимание на Вашата и нашата отговорност, когато гласуваме. Не само това. Въведохме данък върху изключително скромните доходи за изключително тежкия труд, който полагат тези семейства. И когато тези хора, съвместно с това, че им отнехме правото на безплатни семена, си погледнаха доходите, видяха, че от чисто 3000 лв. в най-добрия случай, в момента разполагат с доход, който е под 1800 лв. И това, уважаеми колеги, е доходът на едно четиричленно семейство за цялата година! Още повече, че схемите, които ние предлагаме и които дълбоко се рекламират като реформа, всъщност са порочни, защото от 2010 г. насам след много сериозен обществен натиск – трябва да го подчертая – не доброволно и не като акт на загриженост, на държавна политика на българското правителство, се раздаваха подпомагания, не вече пряко свързани с количеството и качеството на произведената продукция, а на база на историческите данни за квотите, които са притежавали определените производители и семейства до 2009 г. Какъв беше резултатът? Колеги, резултатът е повече от показателен. През 2009 г. в България е произведен малко над 47 хил. тона тютюн, от който 31 хил. тона дребнолистен и останалите 16 хиляди – едролистен. Знаете ли какъв е резултатът за изминалата 2011 г.? Двадесет и осем хиляди тона, почти 20 хил. тона надолу, като основният удар е в дребнолистните тютюни, които изхранват именно семействата, за които Ви говорех – от Гоце Делчев до Ивайловград, където спадът е от 31 хиляди на 16 хил. тона. Наполовина! И много цинично е, когато онзи ден в комисията едва ли не имаше твърдение как след срива на цената през 2010 г., който беше благодарение на законовите условия, които ние създадохме – отмяната на всички задължения на фирмите, които изкупуват тютюн, та видите ли, благодарение на българското правителство се е вдигнала цената на тютюна. Нищо подобно, колеги! Вдигна се, защото тютюн вече няма и все повече няма да има! Защото няма да има кой да го произвежда. Факт за това са данните, че през 2009 г. подпомагане са получили за произведен тютюн – подчертавам – над 60 хил. български тютюнопроизводители, а за миналата година такова подпомагане са получили 30 хил. български производители. Колеги, това е жестоката нелицеприятна статистика на резултата от нашите и Вашите усилия! Затова в задачата се пита: с това приключване на Фонд „Тютюн” и с благословията, че сме ги направили земеделски производители – между другото спадът в регистрацията на регистрираните земеделски производители в тези региони за тази година е още по-сериозен – та се пита: след като през 2012 и 2013 г. в най-добрия случай се готвите да дадете подпомагане 40 млн. лв., какво всъщност ще се случи с тютюна?! Искам да попитам: защо не се използва възможността на Регламент № 73 от 2009 г., който предоставяше над 484 млн. евро на страните членки за подпомагане на качествен тютюн? Какво направи българското правителство в тази насока? И как мисли, че ще стимулира едно производство, като методът на стимулиране не е обвързан с това производство?! Уважаеми дами и господа, все повече ще си говорим за стратегическите сектори на България, все повече ще си говорим, че нашата държава изчерпва ресурсите си и всяко наше действие има важни последици. Искам да обостря Вашето внимание – дори не толкова като на народни представители, а като на нормални хора и български граждани – какво ще направите Вие, та България да бъде по-богата и българските граждани да бъдат по-спокойни и по-сигурни в утрешния ден?
Реплики? Няма желаещи. Давам думата за изказване на господин Имамов.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа, колеги! Заместник-министърът каза преди малко, че основната цел на този законопроект е да се въведат пазарни отношения в тютюневия бранш. Уважаеми колеги от ГЕРБ, вие сте решили и ще приемете закона, с който ще ликвидирате този печеливш земеделски бранш в страната. Аз бих могъл да отговоря с едно изречение на заместник-министъра: няма, уважаеми господин заместник-министър, да бъдат въведени пазарните отношения. Тютюнопроизводството ще мине в контрабандния сектор, в сивия сектор. Това Ви го гарантирам със сигурност! Добре познавам тези райони и тези хора, които с поколения произвеждат тютюн. Те много бързо се ориентират спрямо ситуацията – в момента произвеждат и търгуват с тютюн на ръба на закона. И ще го правят, защото с този законопроект Вие създавате подобни условия. Ще го правят! Уважаеми колеги, някой от Вас не си ли задава въпроса: защо има Закон за тютюна, а няма закон за краставиците и доматите в България? Не може да има закон за краставиците и доматите, защото тютюнът е особен вид стока. Тютюнът значи печалба за държавата, която се измерва с милиарди. Ликвидирането на тютюневия бранш означава тежки фискални проблеми. На всички е известно, че 95-98% от произведения в България тютюн се изнася – носи валута, пари на българския фиск, на бюджета. Колко краставици и домати сме изнесли през последната година? Някой може ли да ни каже? Нула! България изнася зърно и тютюн. С този закон Вие ликвидирате това печелившо перо в нашия експортен баланс. Няма държава в света, която да не регулира тютюнопроизводството поради редица причини. В това отношение България е имала традиции. Имало е време, когато тютюнопроизводството е било абсолютен държавен монопол и това не е било случайно. Първо, защото от тютюна се печели много; второ, защото тютюнът има отношение към здравето на хората. Няма нищо редно в това да регулирате цените на цигарите, а да не регулирате производството и цените на тютюна. Кой Ви посъветва да правите това? В момента в света се търсят три сорта ориенталски тютюни. Единият от трите сорта е български – „Крумовград”. Другият е в Гърция – „Катерини”. И още един – в Македония. Вие ликвидирате един от тези три сорта. Не си въобразявайте, че тютюнопушачите в света ще свършат утре. Няма да свършат утре! Може би ще свършат след години и десетилетия. Нашата стратегия беше много ясна и проста – последният пушач в света да пуши български тютюни! Това няма да се случи. Той ще пуши гръцки и македонски тютюни. Затова този закон е предателство спрямо националните икономически интереси. Казах, че България изнася зърно и тютюн. Зърното е интензивна култура, тя се отглежда в големите полета на Добруджа с голяма механизация. Тютюнът се отглежда в земи, на които нищо не става и носи огромни печалби, издържа десетки хиляди хора, които с поколения са разчитали на този отрасъл. Ето до това ще докара вашият законопроект. Няма как да въведете пазарни механизми в този отрасъл. Към него винаги, във всички времена, е имало интерес в контрабандата. Тя ще се развихри още от утре в страната. Още от утре! Защото хората, които произвеждат ориенталски тютюни, които се търсят, живеят близо до границата. Те знаят какво да направят при тази „либерализация” на тютюнопроизводството. Направете така, че законопроектът да не влезе в сила и държавата да поеме своите отговорности за този отрасъл. Причините са твърде много и според мен е изключително погрешна политическата позиция, че, видите ли, ДПС има интерес тютюнопроизводителите да бъдат добре. Имаше време, когато в България с тютюнопроизводство се занимаваха десетки и хиляди земеделски стопани, повечето от които нямаха нищо общо с ДПС. Вие нанасяте категоричен удар върху възможността тези хора да изкарат своето препитание със земеделие, давате възможност тази квалифицирана работна ръка да търси спасение на друго място – най-често в чужбина. Благодаря Ви.
Реплики? Първа реплика – заповядайте, господин Тасим.
Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Имамов, Вие с много хубав изказ обяснихте как във времето ще загубим това производство. В законопроекта има изричен текст как това ще се случи в следващите 5-6 години и то по проста технологична причина. С този закон отпада и задължението на държавата да контролира семената. Колеги, трябва да Ви напомня, че при семена, които се произвеждат по неясен начин, вероятността да има генетичен разпад на този сорт е много голяма и тогава българският характер на тютюните ще се загуби във времето. Това ще бъде окончателният удар. Българските тютюни имат специфика, която е от сортовете, които сме създали във времето и се съхраняват чрез държавния контрол върху семената. Сега този контрол изчезва, ще изчезне, разбира се, и самият сорт във времето – така ще освободим пространство, дори и да искаме да произвеждаме тютюни след време. Благодаря.
Втора реплика? Няма. Други народни представители за изказване? Заповядайте, господин Шопов.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днешният дебат е нещо тъжно, бих казал – епитафия на нещо, което е било. На паметника пишем: „Имало го е”, „Славно минало” – това е българското тютюнопроизводство, целият този бранш. Днес слагаме кръст на всичко и приключваме с това – славните времена след Освобождението между двете войни, с прочутите, легендарни, култови марки „Картел”, „Томасян” след Втората световна война. Дори през годините на социализма малка България беше някъде в първите 10 места по производството и износ на цигари в света. Кризата срива всичко. Време е за равносметки в този дебат. Започна в последните 20-22 години, за да стигнем до това положение, до това състояние, за което са виновни всички управляващи, абсолютно всички управляващи и всички политически сили, които са били в тази зала, от които са зависели решенията в последните 20-22 години! Разбира се, най-виновно е ДПС, което успя в последните 20-22 години да монополизира – да завземе целия този бранш и официално, юридически с назначените си кадри, и фактически. А другите, с които играеше коалиционно, му помагаха. Тоест тютюнопроизводството, тютюневият бранш беше нещо като разменна монета за политически фликфлакове, взаимоотношения, за политически сделки. Виждате – днес БСП се държи твърде беззъбо в залата, проформа се обявява против законопроекта. Има обаче истина зад кулисите и тя е, че има сделка. На пръв поглед това са 73 милиона, има и други параметри, разбира се. На пръв поглед този законопроект изглежда закономерен и логичен след всичко, което стана с производството на цигари, с цигарените фабрики, с така наречената приватизация, която беше харизване, беше пълно ограбване. Цялата политика в този бранш беше да се заколи кокошката, която снася златни яйца, и от кокошката кой да вземе крилце, кой кълка – всички вземаха от нея. Знаем каква тотална кражба беше от един от най-големите източници на кражба за много хора в България. Тук и на БСП никак не приляга да се изказва, да взема становище, защото и те участваха в тази голяма кражба – през годините на различните си управления всъщност способстваха и помагаха да се стигне до тази мизерна и трагична ситуация. Това е ясно за всички! На пръв поглед, да, така изглежда, верни са и техните доводи – бранш, който носи милиони и милиарди, стотици милиони и милиарди всяка година, да, така е. Но, ако не бяха докарани нещата до това положение, ако нещата бяха обосновани на една правилна политика в последните две десетилетия, сега нямаше да бъде така. Ако целият този бранш не беше либерализиран по начина, по който това беше направено, ако имаше един държавен монопол, защото е естествено върху един такъв бранш, както и върху алкохола, държавата да оказваше такъв контрол, който прилича или е близък до монопола, защото в съседни страни е така и по отношение на производството на алкохол, и в тютюневия бранш. Така ли е? Така е. Всички знаем, че в съседна Турция е така и това е логичният подход. Така че ние от „Атака”, ако разобличаваме участието на ДПС и престъпното поведение на ДПС, за да се стигне до това положение в момента, когато те да са недоволни и да са несъгласни, те също имат огромна вина. Ние имаме друг подход против ликвидирането на това последно участие на държавата. Нашето отношение, нашата политика и позиция са съвсем различни. Да, държавата трябваше да участва, трябваше да държи контрола върху целия този бранш, но като държава, а не като участие, което беше приватизирано и беше делегирано на ДПС по най-различни причини и съображения. Така че доводите, че браншът се поставя пред изчезване, са верни, но обясненията и търсенето на причините за това са различни, всички политически сили ги тълкуват по различен начин. Считаме, че нашето тълкуване на това, което става, е най-вярното, а всички политически сили, управляващи България, задружно са отговорни за това състояние на нещата. Най-много е ДПС. Разбира се, пропагандно те в момента ще се опълчат и ще се изказват против ликвидирането на Фонд „Тютюн”, за да се оправдаят пред своя електорат, пред своите избиратели. Но тези избиратели трябва да знаят, че върхушката на ДПС и тази политическа партия е най–виновната, за да се стигне до това трагично положение на бранша.
Реплики? Няма. Други народни представители? Заповядайте, господин Радославов.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, както се направи една равносметка, тези 22 години действително България беше управлявана от различни политически сили, но като че ли се следва един сценарий, който, според мен, в много аспекти не е в интерес на България и на българския народ – политиката, която се води. Защото ние, ако си припомним, „приватизирахме”, за да ги направим по ефективни, по-съвременни производства почти всичките си основни производни за заводите – имам предвид индустрията, в резултат на което две трети отиде на скрап. По същия начин оставихме на самотек производството на плодове и зеленчуци. Може би като че ли светлина в тунела е това – чух по радиото, че за пръв път тази година ще бъдат подпомогнати производителите на зеленчуци с 50 милиона и мисля, че 20 милиона – за овощията, което е добре като решение. Дано да се случи. На дневен ред, като че ли, като добавим и Военнопромишления комплекс, който беше един от най-печелившите – навсякъде се продаваше българското оръжие. Защо трябваше да продаваме електроразпределителните дружества? Понеже, виждате ли, държавният мениджмънт е много неефективен, та трябваше да ги приватизираме и да ги купи държава – примерно, знаете всички, че ЧЕЗ е държавна чешка фирма. Значи чешката държавна фирма може да управлява по-добре, а българската държава не може да управлява. Там загубите за държавата са стотици милиони. Да не говорим сега за концесията за добива на злато. Хората, които следят, знаят какви огромни печалби извличат тези концесионери от България. Същото се направи преди години с медта. Фактически излиза, че ние си губим стратегически производства. Не мога да разбера тогава чии интереси защитават българската държава и управляващите. В случая вече стигаме – то вече няма и какво да се продава, дето се казва, и да се досъсипва, на дневен ред дойде действително производството на тютюн. Вярно е, че в царство България тютюневият и виненият монопол са били държавни и са били едни от основните приходоизточници на държавата. Не мога да разбера чий е този интерес?! Какво, да икономисат малко някакви дотации ли, които тук са за семепроизводство или за нещо, което се изплаща на тези трудолюбиви хора, които отглеждат тютюна? Не мога да разбера какъв е този стратегически интерес, че ние сега да правим това нещо и с тютюна?! Говоря най-искрено, защото мисля, че и това е вредно за държавата. Тази държава просто няма откъде да получава ефективни приходи. Не се ли вижда, че и с тази стагнация, която я има, и с тази рестриктивна финансова политика, дребният и средният бизнес – той, толкова врати, от къде ще се пълни тази хазна с данъци? Каквото и да се съкращава, просто няма да има приходоизточници. Действително тук колегите много професионално доказват и то се знае от цифрите, че един от сериозните приходи в хазната е от продажбата на тютюн. Искам да припомня само, понеже някой подсказа – доматите. Имаше време, когато България произвеждаше 480 хиляди тона домати и се изнасяха и в Италия, и къде ли не. Ние строяхме оранжериите и в Полша, и във всички други държави, и стигнахме дотам ... Аз онзи ден гледам във „Фантастико домати от Йордания”, от Македония – ябълки. Накъде отиваме ние? Въобще, мисля си, че и сега, за съжаление, сме свидетели на нещо подобно, като че ли на едно безхаберие в общата част от народното представителство – казва: има кой да мисли. Да му мислят заместник министър председателят, министри, тия хора, които управляват, носят отговорност. Всеки един от нас носи отговорност. И вие, като управляващо мнозинство, седнете, говорете на тази тема с вашите министри и вижте чии интереси защитава в случая този закон. Вероятно някакви лобистки интереси, защото това не е в интерес на държавата. Някакси не може така мимоходом такива сериозни неща да си минават, заминават и след това се чудим. Откъде ще събере министър Дянков данъци, какво да направи, за да напълни хазната, та да има примерно и за социални нужди, и за какво ли не? Всеки един от нас носи отговорност, колеги, независимо след една-две години дали ще бъде народен представител или не, но от народната памет се помни. Моето предложение е действително да се осмислят нещата. Толкова очевадно е, че това не е в държавния интерес. Ако трябва да се оттегли този законопроект, ако трябва да се отложи гласуването, да се преценят още веднъж нещата, защото така си вървим като на заколение и сами ние си се тикаме. Благодаря.
Реплики? Няма. Други народни представители? (Народните представители Десислава Танева и Лютви Местан искат думата.) Господин Местан?
Ние чакаме мнозинството, защото не може да мълчи.
Заповядайте, госпожо Танева.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя съвсем кратко изложение по отношение на това какво целим с предложения законопроект от Министерството на земеделието и храните. Той в същността си привежда подпомагането в сектор „Тютюнопроизводство” по стандартите или съотносимо съгласно общите принципи на подпомагане в сектор Земеделие така, както сме се задължили и приели с влизането ни в Европейския съюз. Закрива се Фонд „Тютюн”. Знаете много добре, че има нотифицирана държавна помощ и че тя се изплаща от Държавен фонд „Земеделие”. Закрива се една структура, която води и носи след себе си само административни разходи, срещу което секторът не получава никакви услуги. Не може за всеки отделен сектор в земеделието да имаме отделна администрация, която да регламентира подпомагането. Второ, на направените предложения, в хода на заседанието на Комисията по земеделието и горите вносителят се съгласи с някои бележки и те са протоколирани от страна на преработвателната индустрия по отношение на текстовете за реформата на специализираните магазини и ще ги съобразим. По отношение на това, което няколко колеги казаха за отпадането на тридесетдневния срок може да направим анализ дали този текст работи в момента и какви са хипотезите, ако той не работи. С цел защита на тютюнопроизводителите считам, че и вносителят би се съгласил тези текстове да останат. По отношение на семената изрично беше казано, че ще се разработи схема за държавна помощ по отношение запазване на тази сигурност и подпомагането им. Сектор Земеделие се подпомага съгласно общите принципи и правила за подпомагане. Фонд „Земеделие”, като разплащателна агенция, е органът, който разпределя и администратира това подпомагане. Въпросът е следният: какво правим след приключване на срока на тази нотификация? Трябва да е ясно, че това, което можем да направим, зависи първо от това как ще се приеме общата селскостопанска политика след 2014 г., от начина на подпомагане. Второ, какви средства бихме заделили оттам насетне в бюджета за подпомагане на сектора. Освобождаването или така нареченото либерализиране на пазара стана преди няколко месеца, когато с друг законопроект отпаднаха изискванията за лицензиране на фирмите, които изкупуват тютюн. Това изобщо не е предмет на настоящия законопроект. В заседанието на комисията, когато го приехме на първо гласуване, беше предложено от народен представител от Политическа партия ГЕРБ да се създаде регистър в министерството за фирмите, които изкупуват тютюна. Това мисля, че беше прието в комисията. В този смисъл законопроектът, който разглеждаме в момента, като философия уеднаквява основната част на процедурата, по която се администрира подпомагането в сектора. По отношение на периода до 2014 г. въпросът е решен с тази нотификация. От всички страни – членки на Европейския съюз в дебатите, които вървят, разбира се, има искания за продължаване на подкрепата, обвързана с производството. Как ще се реши принципно въпросът зависи от приемането на окончателните регламенти за Общата селскостопанска политика от 2014 г. Нашата цел е ние като национална политика, като държавна политика да сме съотносими. Това е цел, която искаме да постигнем за всеки от секторите. Нашето подпомагане за отделните сектори да е съотносимо на това, което в развитите страни членки е достигнато, за да можем да бъдем конкурентоспособни на общия пазар. Извън това, от 2010 г. бяха разработени допълнителни държавни помощи. От 2011 г. се работи за подпомагане на тези тютюнопроизводители, които искат да се преориентират към други дейности в земеделието, които са подходящи за съответните условия. Считам, че държавата трябва да подпомага всеки сектор, който може да й носи доходи. Той трябва да бъде подпомаган до размери, които са, как да кажа, средни за останалите държави, така че ние да не създаваме неконкурентноспособни производства при нас и да не стимулираме това. Смятам, че преминавайки към начин, по който подпомагането е съотносимо, както всички страни, с които сме на един общ европейски пазар, ние трябва да оставим да функционират производства, които имат пазар и за които може да има доход както за държавата, така и за самите производители. В този смисъл смятам, че това което прави предложеният законопроект, е единствено да администрира подпомагането така, както се прави в останалите производства. В никакъв случай тук не се коментира нито начинът, нито обемът на подпомагането на сектора. Това беше тема, когато приемахме бюджета. Либерализирането е тема по предния законопроект. Благодаря.
Реплики? Господин Радославов.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега Танева, Вие говорите, доколкото Ви следих изказването, за съотносимост, средна за Европейския съюз. Мисля си, че произведеният тютюн в 27-те държави от Европейския съюз надали е основна експортна стока, освен в България. Тук колегите говориха, че този сорт тютюн се произвежда в Македония и Гърция. Значи единствено една държава от Европейския съюз ни е конкурент. Струва ми се, че изхождайки от интересите на държавата, на България и от нашите традиции в едно или друго производство – било производство на зърно, на домати или на тютюн, ние трябва да си отстояваме специфичните, ако щете и климатични, и почвени, и какви ли не условия, за даден вид производство, чието високо качество е доказано от столетия. Ако тръгнем да се сравняваме с нещо средно за всичко в Европейския съюз, ние ще си изгубим специфичните предимства, които имаме като народонаселение и като природа. Според мен това, като подход, не ми се вижда да е много рационално и да е от полза за България. Вижте, интересите са глобални. Мисля, че всичките колеги го разбират. При тази глобална икономика такъв е тоталният натиск на тези огромни държави, на големите транснационални компании и монополи, че те както се казва, с удоволствие биха видели ликвидирането на някои по-дребни в даден аспект конкурентоспособни възможности, които се явяват на пазара. Лично аз и до ден-днешен не мога да приема: защо трябваше да си унищожим нашия военнопромишлен комплекс и да продават американци, руснаци и кой ли не?! По същия начин, спазвайки този принцип – да сме лоялни в рамките на Европейския съюз с някаква средна съотносимост, този подход в повечето случаи става за сметка на България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е репликата, която искам да направя: би трябвало да постъпваме диференцирано, според всеки конкретен случай, а не като обща политика на средна съотносимост. Благодаря.
Втора реплика – госпожа Корнелия Нинова.
Уважаема колега Танева, Вие казахте, че този закон привежда в съответствие българското законодателство с европейското такова. По този повод Ви питам, ако може да ни информирате: в коя точно европейска директива или друг документ пише, че фирма може да дойде, да купи тютюн, да не го плати и да не носи отговорност за това? В този закон предлагате такова решение. Досега режимът беше следният: идва фирма, купува тютюна, не го изплаща в 30-дневен срок, носи санкции и административна глоба, отнема й се лицензът и тя повече не стъпва в България. Вие предлагате този текст да отпадне и изкупуването да остане работа само между продавача и купувача, тоест слабият оттук нататък няма никаква защита от страна на държавата, защото всички знаем, че купувачът се явява в позицията на силния в този момент. Бихте ли ми отговорили: в кое точно европейско законодателство е записано, че фирма, която измами тютюнопроизводител и не му плати, няма да носи нито административна, нито каквато и да е отговорност за това?
Трета реплика? Няма. Дуплика – госпожа Танева.
Уважаема госпожо Нинова, аз вече Ви познавам, Вие сте много добър оратор. Това, което казах, е, че Държавен фонд „Земеделие” е разплащателната агенция и органът, който администрира политиката на подпомагане в сектор земеделие в нашата страна. В този смисъл казах, че това, което правим със закриването на Фонд „Тютюн”, е това, което важи за целия сектор земеделие. По отношение на „Вашия проблем” и въпроса, който поставяте, за плащането. Ако направите анализ на това, дали в момента фирмите спазват този текст и това задължение, ще видите, че не е съвсем така. (Реплики.) Момент, не ме репликирайте от място. Освен това условията за покупка на каквото и да било се уговарят в договора между страните. Но ако смятате, че това може да подпомогне тютюнопроизводителите, обявявам оттук, че лично аз ще внеса предложение текстът „30-дневният срок” да остане какъвто е сега, с цел защита на тютюнопроизводителите. Това не е проблем да го направим. Проблемът е това задължение да се изпълнява. По отношение на колегата Радославов. Не ми беше зададен въпрос, но мога да кажа, че в момента в Европейския съюз Италия е най-голямата страна – производител на тютюни, Вие го знаете, след това е Полша и на трето място е България – с 14%. Това са данни от 2009 г., които ми бяха предоставени. Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Танева. Господин Местан, заповядайте.
Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Основният порок на внесения законопроект е, че от регулиране на един сектор – държавно регулиране, се върви към другата крайност – към свръхлиберализацията на сектора. Защо не е възможно това и защо е грешна политика? Много просто. Тютюнът, нямам предвид изрядността на определенията в закона, несъмнено е дрога, опиат – легален опиат. Няма начин да не са държавно регулирани, няма начин да не са правно регулирани отношенията, свързани с производството на тютюн и тютюневи изделия. Това е не просто специфичен отрасъл, както господин Радославов справедливо акцентира, тютюнопроизводството и производството на тютюневи изделия за България отдавна е определено като стратегически отрасъл. Ключът е в тази дума „стратегически” отрасъл. Българската икономика има много отрасли, но не всички се наричат стратегически отрасли. Така звучи много псевдоевропейски: ние се включваме към общите европейски регламенти на Общоевропейската селскостопанска политика и така нататък, и така нататък – тя основно се определя от Франция и Германия. Аз нямам информация, че тютюнопроизводството е стратегически отрасъл за Франция, нямам информация, че е стратегически отрасъл за Германия например, но безспорно е стратегически отрасъл за България. Знаете ли защо? Защото има пряко отношение към националния суверенитет на Република България по много причини, включително и заради монокултурния характер на селското стопанство в редица региони. Оттеглянето на държавата поражда риска от ликвидация на единствената култура и оттам създава огромен риск за обезлюдяването на тези райони, а това вече засяга територията на националната сигурност. Още нещичко трябва да Ви се каже, и това е азбучна истина. Марката, търговската марка е част от националния суверенитет – и това го пише в книгите. Елементарно е! Искам да Ви кажа, че ако България загуби Широката мелнишка лоза като сорт грозде, губи част от своя суверенитет. Същото се отнася и за Мавруда, същото се отнася и за произход „Крумовград”. Господин Юнал Тасим, който е един от, да не кажа най-добрият специалист в тази материя вече в няколко парламента (шум и реплики), постави акцент върху риска чрез измененията в този закон след време произход „Крумовград” вече да не се признава като уникален произход български тютюн. Вие, разбира се, ще кажете: „Ама ние между първо и второ четене ще ги оправим тези неща”. Прилича ми: „Ама ние ще върнем бонусите”. Това не спестява въпроса: защо тези неща, които ще коригирате, не ги четем в законопроекта, който обсъждаме днес? Рискът, дефиниран от госпожа Корнелия Нинова в репликата й, че законопроектът ще засегне интереса на тютюнопроизводителите, защото те вече няма да имат никаква гаранция, предали продукцията си, да получат съответното изплащане от търговеца, защото отпада задължението той да го прави в 30-дневния срок – като проблем беше определен от председателя на парламентарната Комисия по земеделието и горите, като „Вашия проблем”. Точно в този израз „Вашия проблем” се крие отношението на управляващото мнозинство към този закон. (Реплика от народния представител Десислава Танева.) Да, наш проблем е! И тогава няма да се учудвате, че тютюнопроизводителите основно гласуват за парламентарните групи, които седят от дясната Ви страна и от ляво на мен. (Реплика от народния представител Десислава Танева.) Да, нашият проблем! Само че аз бих искал това да бъде национален проблем, това да бъде грижа и на управляващото мнозинство, което днес мълчи и мълчанието Ви няма нищо общо с онази буря, която ще зададете като практическо приложение на този закон. Не е достатъчно едно изказване на председателя на парламентарната комисия, прекалено сериозна е темата. Това че ще внесете за второ четене предложение да се възстанови задължението на търговеца да изплати изкупената продукция в 30-дневен срок, не решава проблема. Смятам, че законопроектът трябва да бъде оттеглен и да се намери друг, много по-балансиран подход, при който да се отчете специфичният характер на този стратегически за България отрасъл, от който държавата не може да се оттегли. Това е категоричната позиция на Парламентарната група на ДПС, поради която ще гласуваме не „въздържали се”, а убедено „против” закона. Благодаря Ви.
Реплики? Няма. Други народни представители желаят ли да участват в дискусията? Няма. Дискусията е закрита. Преминаваме в режим на гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г. Гласували 123 народни представители: за 79, против 42, въздържали се 2. Предложението е прието. Дотук стигаме със законодателната програма за тази седмица. Ще направим почивка до 11,00 ч., след което продължаваме с разисквания по питане на народни представители. (След почивката.)
Заседанието продължава с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. За периода от 24 февруари до 1 март 2012 г. не са постъпили питания от народни представители. Писмени отговори за връчване от: - заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Йордан Бакалов; - заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Любомир Владимиров; - заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Десислав Чуколов; - министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Десислав Чуколов; - заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Любомир Владимиров; - заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов; - министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов; - министъра на външните работи Николай Младенов на питане от народния представител Румен Петков; - министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народните представители Цветан Костов и Ваньо Шарков; - министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Десислава Атанасова; - министъра на икономиката, енергетика и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Александър Ненков; - министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев; - министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Явор Нотев; - министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Станислав Станилов; - министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Станислав Станилов; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Станислав Станилов. От името на група – господин Мартин Димитров.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! „ДЕКЛАРАЦИЯ на Синята коалиция във връзка с възможността да бъдат защитени интересите на нашите сънародници от Западните покрайнини по време на преговорите на Република Сърбия за членство в Европейския съюз Синята коалиция подкрепя членството на Сърбия в Европейския съюз, защото това е в наш национален интерес, в интерес на мира и просперитета на Балканите. Вчера бе подписано споразумение, което дава на Република Сърбия статут на кандидат-член на Европейския съюз. Синята коалиция призовава министър-председателя и министъра на външните работи на Република България да поискат от Белград уважение, толерантност и категорично спазване на правата и свободите на гражданите от българското малцинство в страната. Българското правителство и Министерството на външните работи не могат да прехвърлят отговорностите си за защита на българските национални интереси върху Европейската общност. Те следва да бъдат уреждани в активен диалог и дух на добросъседство, като се вземат предвид общите интереси на Европейския съюз. С липсата на категорични позиции България е на път да отстъпи ключовата си роля в процесите на Балканите – ценен капитал, натрупан през годините. Българският национален интерес е правителството да отстоява тези права и свободи, а не да се ограничава с неутрална позиция на наблюдател. Майчиният език, българското образование и културата на българите в Република Сърбия трябва да бъдат гарантирани от сръбските власти и това трябва да бъде наше категорично условие в преговорите. Това следва да бъде постигнато с премахване на сегашните пречки пред развитието, разпространението и изучаването на българския език, пред развитието на български културни центрове, пред медиите на български, библиотеките и другите институции, които спомагат за опазване на българското самосъзнание на сънародниците ни в Западните покрайнини. Българските власти трябва да последват призива на евродепутатите от Синята коалиция, които категорично поискаха от Белград да предостави специална икономическа подкрепа на най-бедните райони в страната, сред които са Западните покрайнини, населени предимно с наши сънародници. София трябва да настоява Република Сърбия да разработи и приложи на практика стратегия за икономическо развитие и намаляване безработицата в тези райони. В приетия вече окончателен текст на годишната Резолюция на Европейския парламент за напредъка на Сърбия в процеса на евроинтеграция бяха включени поправките на Синята коалиция. Те защитават правата на гражданите от малцинствата в Сърбия, включително и на българското. Време е българското правителство да заеме отговорна позиция. Благодаря за Вашето внимание.”
Благодаря, господин Димитров. Господин Волен Сидеров – от името на Парламентарната група на „Атака”.
Госпожо председател, дами и господа народни представители! Днес имах въпрос към министър-председателя, който се отнасяше до това: какво налага българското правителство да заседава заедно с турското в Анкара? Дали сме станали придатък на турското правителство и дали сме решили всички въпроси с Турция, които имаме, включително имотите на тракийските бежанци. Не сме ги решили, но българското правителство ще отиде да заседава в Анкара. За съжаление, министър-председателят отсъства и въпросът ми се отлага. Аз искам да насоча вниманието Ви върху причината за отсъствието на премиера – той е в Брюксел, където днес подписва така наречения Европакт. По този Европакт ние вече казахме своята позиция – тя е отрицателна. Искам да Ви кажа, че в днешния ден министър-председателят на България подписва всъщност заличаването на българския национален суверенитет. За съжаление, тази дискусия, тази тема не се състоя в българското общество, преди да бъде подписан този Европакт от страна на господин Борисов. Не стана ясно какво точно съдържа – българските граждани не разбраха какво подписваме, къде влизаме, с какво се задължаваме. Информацията беше прецедена, дозирана и беше на практика дезинформация. Искам да кажа няколко думи за това защо употребявам такъв силен израз – заличаване на националния суверенитет. Защото, дами и господа народни представители, журналисти и гости, с влизането на България, с приемането на условията на този пакт, наречен Пакт за стабилност, всъщност той не носи никаква стабилност, но това господин Дянков го знае по-добре от мен, със сключването на този пакт България е задължена да представя за одобрение своя бюджет в Брюксел всеки път, преди да го приеме. България и българското правителство, което и да е то, се задължава да вкара в Конституцията условие по макроикономиката, което на практика означава подчинение на чуждата – българската суверенна Конституция се променя по нареждане от чужда столица. Трето, България се задължава всеки свой правителствен ход, свързан с приватизация, национализация, енергетика и движение по тези теми и области, да го докладва в Брюксел, да получи одобрението на Еврокомисията и на измислената фигура президент на Европейския съюз, която беше наложена от евробюрокрацията – никой не знае по какъв начин и как този човек беше избран. Той всъщност не беше избран – господин Ромпой днес се явява президент на президентите. Ние стигнахме до една централизирана структура, в която Европейският съюз вече е пирамида, а България става една територия, която само трябва да изпълнява директиви и да свежда всичко, което прави – като правителство, първо, за одобрение. Застава въпросът: защо тогава е нужно да имаме правителство, защо е нужен парламент, защо са нужни избори?! Няма никаква нужда, просто господин Ромпой, който, между другото, наскоро каза, че националните парламенти били пречка за Брюксел, забележете, така се изказа, и трябва да бъдат ликвидирани, се явява един свръхначалник, както нашият премиер обича да казва, на всички европейски държави членки и те губят вече смисъл от избори, представителна демокрация, парламентарна демокрация. Това е една много опасна тенденция, която, за съжаление, не виждам да се дискутира в политическите партии, в медиите. Някак си автоматично, някак си по един автоматичен, рутинен начин продължаваме да се присъединяваме към международни договори, без дори да ги анализираме. Парламентарната група на „Атака” и нашето участие в комисиите донякъде даде светлина, че не трябва да се втурваме така автоматично към тези договори, но, за съжаление, гласът ни не беше чут. Аз давам за пример държави, като Великобритания и Чехия, които отказаха да се присъединят автоматично към този контракт и казаха, че това трябва да се обсъди. Държави като Ирландия казаха, че ще го подложат на референдум. Това е правилният подход. Държави като Дания и Швеция, които държат на своя суверенитет, се резервираха. Защо България тича и първа заявява своята готовност? Това е слабост, която наблюдаваме още от предишните правителства и сега тя продължава да се повтаря и от сегашното правителство. За съжаление, това правителство продължава да изпълнява колониални функции, вместо да каже: „Не, този договор не работи добре за България”. Според този договор ние ставаме не само безгласна буква, а ще губим пари, защото ние, господин Дянков, продължаваме да сме донор на Европейския съюз! Аз имах към Вас специален въпрос преди време, Вие казахте, че сте на плюс, че България е на плюс във финансовите си отношения с Евросъюза. Но това не е вярно, защото Вие включихте парите от предприсъединителните фондове и тези – по Шенген, които не трябваше да включвате. Значи, без тези близо 2 милиарда ние сме на минус. Тоест, ние продължаваме да сме донор на Европейския съюз – бедна България! В България, дами и господа народни представители, доходите и цената на труда са 8,7 пъти – повтарям, пъти, а не процента – по-ниски от средноевропейските. Има държави, които са с 10-12 пъти по-голяма минимална заплата. Точно затова ние в новата си програма казваме: „Високи доходи и рязко повишаване на доходите сега”. Това е нужно на България. Но това е програмата, с която господин Дянков ще Ви запозная, директно ще Ви я изпратя, за да се запознаете. Ако приложите нещо от нея, ще бъде добре за България. Ако не, ще остане за следващите управляващи. Защото тази политика, която се води сега – на сервилност спрямо Брюксел, спрямо един Евросъюз, който все повече се заплита в проблемите си и не може да ги решава, все повече показва, че извършва хаотични движения, вместо да изгражда стратегия, всичко това не работи за националния интерес на България. Аз ще кажа нещо още по-радикално и силно – застава въпроса въобще от смисъла на членството на България в Европейския съюз, който не може да решава своите проблеми, който продължава да налива милиарди в тези, които причиниха кризата – банките и инвестиционните фондове, който продължава да цикли, да върти и да тъпче напразно, вместо да мине към един нов икономически модел, при който да се сложи като основа държавна регулация, друга икономическа философия, да се сложи край на турбо капитализма, на неолиберализма, който причини световната криза. Това е темата, която трябва да се обсъжда в България, това е стратегията, за която трябва да говорим. Уви, за съжаление, не чувам гласове. Дано изказването, което правя сега, да даде тон и за опониране, и за съгласие, но да се говори по тези въпроси. Завършвам с това, че днес, на днешната дата, България направи една грешна стъпка, подписвайки присъединяването ни към Европакта без резерви, без критичност към този Европакт и без мисъл за националния интерес на страната. Днешният ден налага една нова икономическа формула. Ние се надяваме спешно, господин Дянков – добре е, че Вие сте тук, като финансов министър, но се нуждаем спешно не от нови рестрикции, не от затягане на коланите, а от раздвижване на икономиката, което става с високи доходи, с потребление, с производство и с износ. Такава стратегия, уви, аз в ГЕРБ не виждам. Ако имате желание за дискусия, заповядайте, аз съм готов да Ви кажа какви мерки могат да бъдат предприети в интерес на националното въздигане на България в икономически план. Ако не, Вие ще продължите по едни релси на колониална политика с диктат на чуждите монополи у нас, с всичко това, което Ви се каже от евробюрокрацията да бъде изпълнявано. Омръзна ми да бъда лош пророк, но аз виждам пред себе си моето изказване от 2007 г., когато ни приеха в Евросъюза през месец януари. Виждам сега нещата, които съм казал тогава, че важат с двойна сила и днес. Не искам това, което сега говоря, след година или след две да чуя как някои ще го повтарят като своя мисъл, но, уви, нещата ще са станали още по-лоши. Така че, нека вземем мерки сега – да се разграничим от пирамидалния вид на Евросъюза, да кажем, че тези мерки не важат за България, да кажем, че България има право на своя суверенитет и ще го отстоява, и да тръгнем да изработим новия икономически модел, който, „Атака” казва, се базира на рязко повишаване на доходите. Господин Дянков, минималната заплата в България трябва да бъде не 270 лв., а поне 1000 лв., минималната пенсия трябва да бъде не 136 лв., както е сега, а поне 500 лв. По този начин мъничко, мъничко, мъничко ще се доближим до долното ниво, до пода на европейските стандарти. Аз знам, че ще кажете: „Откъде пари?”, но има откъде. Само че за консултации – безплатно ще ги направя за Вас, ще Ви кажа откъде ще дойдат, има ги, може да стане, само че трябва воля и характер! Вашият премиер дава вид, че има характер и воля, но кой знае защо продължава да води колониална политика. Вземете се в ръце, влезте в правия път – ще имате пак подкрепата и на българските патриоти, и на целия български народ! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Не виждам от останалите парламентарни групи желание за изявление. Преминаваме към разисквания по питането на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия. Припомням, че на питането бе отговорено в заседанието на 24 февруари 2012 г., петък. На същото заседание 53-ма народни представители от парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи внесоха предложение за разисквания по питането, заедно с проект за решение. Разискванията бяха насрочени от председателя на Народното събрание за заседанието в днешния ден, 2 март 2012 г. Предложението за разисквания по питането и проектът за решение са раздадени на народните представители на 29 февруари 2012 г., сряда. Внесен е и проект за решение във връзка с разискванията по питането от 7 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ на 1 март 2012 г., четвъртък. Проектът за решение е раздаден на народните представители днес, 2 март 2012 г. Припомням времето, с което разполагат парламентарните групи, с оглед прилагането на чл. 92, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Общо то е в размер на 60 минути, разпределено по парламентарни групи, както следва: Парламентарната група на ГЕРБ – 25 минути, Парламентарната група на Коалиция за Българя – 10 минути, Парламентарната група на ДПС – 9 минути, Парламентарната група на Синята коалиция – 6 минути, Парламентарната група на „Атака” – 5 минути, и независимите народни представители – общо 5 минути. Първо по време е проектът за решение, постъпил с искането за насрочване на днешните разисквания, подписан от 53-ма народни представители, както казах, от парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС, което ще бъде представено от народния представител Димчо Михалевски.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Темата за гарантиране на приходите на държавния бюджет става все по-актуална. Тази тема концентрира все повече общественото внимание. Причината за това са постоянната негативна тенденция на изчерпване на натрупаните резерви на държавата, постоянните дефицити на бюджета през последните 3 години, наближаващите два падежа по държавния ни дълг в началото на 2013 и 2015 г. Възниква въпросът за стабилността на бюджета и източниците за възможно привличане на необходимите ни средства. Основни, възможни източници извън приходите по консолидирания държавен бюджет са фискалният резерв, емитирането на държавен дълг и приходите от държавните предприятия и търговските дружества с държавен капитал. Нека да си припомним динамиката по първите два източника – фискалния резерв и държавния дълг. Как се движеше през последните 12 години размерът на фискалния резерв? В края на 2000-та година фискалния резерв беше 2,4 млрд. лв., през 2005 г. достигна 4,4 млрд. лв., а в средата на 2009 г. беше около 8 млрд. лв. В настоящия момент фискалният резерв е на ниво от 4 млрд. лв., като имаме обаче предвид, че Сребърният фонд и фонд „Козлодуй” заемат около 3,5 милиарда от тези 4 милиарда, е повече от ясно, в какво положение се намираме. Как се движеше размерът на консолидирания държавен дълг? От кризисната 1997 г., когато този размер беше над 140% от брутния вътрешен продукт, в края на 2001 г. беше намален на около 69% от брутния вътрешен продукт – в размер от 10,5 млрд. евро. През 2005 г. се намали на 40% от брутния вътрешен продукт и по стойност беше около 8 млрд. евро, за да достигне най-ниското си ниво около 14% в средата на 2009 г. в размер от 5 млрд. евро. Забележете факта: само размерът на държавния дълг към този период – средата на 2009 г. – съставляваше малко над 10% от наличния фискален резерв. Къде сме днес? Последните официални данни, излезли вчера, към 31 януари 2012 г. сочат, че размерът на консолидирания държавен дълг е нараснал вече на 6,1 млрд. евро, тоест за последните две години и половина сме го увеличили с над 2 млрд. лв. Очевидно е, че се реализират две негативни тенденции: изчерпване на фискалния резерв, паралелно с увеличаване на държавния дълг. Резултатът е увеличение на лихвените проценти до 6-7% при евентуалното емитиране на дълг на международните дългови пазари. Няма да коментирам идеите за по-ефективно управление на ресурсите на Сребърния фонд, защото е очевидно, че този подход ще доведе до нарастване на цената на вероятния ни бъдещ дълг заради увеличените рискове пред правителството да изпадне в ликвидна криза. Очевидно е обаче, че правителството и България са изправени пред много сериозни предизвикателства. Разумното поведение в тази ситуация е да се потърси експертна дискусия, да се моделират различни сценарии и възможни решения, които обаче трябва да стъпят на широк политически и обществен консенсус. За съжаление, до днес изборът на правителството е друг. Този избор е по-лесен, но със сигурност е с по-къс хоризонт – изборът е да се изчерпят всички резерви, да харчим резерва за текущи разходи на бюджета, постоянно да емитираме допълнителен дълг, да изземваме ресурси от държавните предприятия и търговските дружества с държавен капитал. В началото на мандата на това правителство с Постановление на Министерския съвет № 247 от 16 октомври 2009 г. търговските дружества с държавен капитал бяха задължени да внесат еднократно допълнителна втора вноска за годината в размер на 50% от печалбата си за 2008 г. Това бяха Българският енергиен холдинг, Булгартабак-холдинг, летище София, „Кинтекс”, Български пощи и „Информационно обслужване”. Практически това означаваше изземване на цялата им печалба за 2008 г. Малко по-късно, в края на годината с Постановление на Министерския съвет № 301 бе добавено и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, от което, освен допълнителната вноска като дивидент в бюджета в размер на 50% от печалбата за 2008 г., бяха иззети и 35% от наличните пари и парични еквиваленти, и 35% от резервите. Резултатът беше повече от видим. Ако през 2008 г. държавните предприятия бяха внесли около 80 млн. дивидент, то в резултат на тези действия през 2009 г. дивидентите достигнаха 344 млн. лв. Изземването на ресурсите от страна на държавата обаче не спря дотук. През 2009 г. правителството увеличи размера на регулацията на дивидента, като увеличи неговия размер от 50 на 80%. В резултат от това през 2010 г. бяха събрани 112 милиона, а през 2011 г. – 174 млн. лв. дивидент. Така до днес общият размер, събран от настоящото правителство от държавните предприятия и търговските дружества, възлиза на малко над 630 млн. лв. Явно е обаче, че тези изключително сериозни изземвания от държавните предприятия не са краят. С приетото Постановление на Министерския съвет № 367 от края на миналата година за изпълнение на държавния бюджет на Република България държавните предприятия се задължават да преведат в бюджета неразпределената печалба от минали години като дивидент. Честно казано, това не ми звучи като дивидент, а като ликвидация, като паническо изтупване на чувала докрай, без да мислим, че този същият чувал ще ни трябва и утре, и следващите години. Нека направим няколко разреза на възможните последствия от това действие на правителството – последствия за предприятия и за сектори, в които те работят, и са стратегически за страната. От кого бяха иззети основно тези 630 милиона? От Държавно предприятие РВД – 197 млн. лв.; Български енергиен холдинг – 182 млн. лв.; Булгартабак-холдинг – 97 милиона; летище София – 54 милиона; ТЕРЕМ ЕАД – 17 милиона; ВиК дружествата на България – 13 милиона; „Информационно обслужване” – 9 милиона; предприятието АДИС ЕООД – 7 млн. лв.; фонд ФЛАГ – 6 милиона; списъкът е дълъг. Вследствие на тези действия Държавно предприятие РВД намали общите си активи от 535 милиона през 2008 г. на 360 млн. лв. през 2010 г., печалбата му съответно намаля за двете години от 2008 г. от размер 26 милиона на 5 милиона през 2010 г. Още по-показателно е как намалява самият дивидент, който внася Държавно предприятие РВД: 2009 г. – 178 милиона, 2010 г. – 15 милиона, 2011 г. – под 4 милиона. Очевидно „златната кокошка” е спряла да снася яйца. Подобен е и сценарият с ТЕРЕМ: от 13,5 милиона през 2009 г. пада на 1 млн. 400 хил. лв. през 2011 г. Новите условия, които поставя правителството обаче, пораждат много тревожни въпроси. За колко години назад ще действа тази разпоредба? – Не е уточнено в постановлението. Разбират ли управляващите, че създават облигационни задължения на държавните предприятия и търговските дружества със задна дата? Сигурни ли са, че повечето предприятия имат наличен паричен ресурс да преведат размера на неразпределената печалба от миналите години? Давате ли си сметка, че по-голямата част от тези предприятия и държавни търговски дружества ще трябва всъщност да изтеглят кредит, за да платят този дивидент? Господин министър, всъщност големият въпрос е: какво очаквате да получите като размер в хазната от този текст? Много е важна Вашата отговорност да изразите какво мислите за бъдещето на тези държавни предприятия и търговски дружества. Знаете ли, че размерът на неразпределената печалба към 31 декември 2010 г. в Българския енергиен холдинг е 506 млн. лв.? Тези пари ли искате да вземете? Има ли анализ как ще подейства този акт на функционирането на Българския енергиен холдинг, след като наличният паричен ресурс към същата дата в холдинга е 662 млн. лв.? Как ще продължи да функционира той, когато всъщност Вие ще изтеглите всичките му ликвидни средства?! Стои ли пред Вас въпросът, че преобладаващата част от тези държавни предприятия и търговски дружества работят наистина в стратегически сектори, касаещи сигурността на страната? В РВД имат инвестиционен план от 15 важни проекта, който трябва да реализират от 2010 до 2014 г. Очевидно е, че сега тези проекти ще бъдат замразени или поне забавени. Пред БЕХ стои задачата да модернизира преносната мрежа на страната и явно това ще се забави, а тази модернизация влияе върху ефективността на преносната мрежа и пряко влияе върху формирането на себестойността на електроенергията. Това означава, че оттам директно се бърка в джоба на българските граждани. „Информационно обслужване”, от което бяха иззети 9 милиона и което направи 50-процентно съкращение – тази компания вече не обслужва Министерството на финансите. Обслужва го частен консорциум. ВиК дружествата, които обслужват цяла България и събират регулирана такса от гражданите, не получават държавни помощи, но държавата им изземва ресурси, а тези ресурси бяха насочени и предвидени при регулацията от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за инвестиции. Тези инвестиции не влязоха. Всъщност ние въвеждаме един скрит, тих данък ВиК. „Автомагистрали” ЕАД внесе 300 хил. лв. през 2009 г. и не можа да внесе нито един лев повече през 2010 и 2011 г. Ще припомня само, че това е същата пътна компания, която беше обвинена за възникналата кризисна ситуация на автомагистрала „Хемус” от километър 0 до километър 79 в началото на тази година. Предприятието за обслужване на дипломатическите имоти АДИС е платило до момента 7 милиона и сега ще трябва да плати още 7 млн. лв. неразпределена печалба. Това е последното изтръскване на чувала. Друг е въпросът какво ще получи държавата от този съдран чувал. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова, господин министър, очевидно политиката на изземване и харчене на ресурсите и резервите е в пълен ход. Дори бих конкретизирал – тя е към своя естествен финал. Моля, отговорете на важните въпроси, изложете Вашите виждания и най-важното – решенията, които могат да бъдат полезни за страната. Имам една молба: не намесвайте възнагражденията на представителите на държавата в управлението на държавните предприятия и търговските дружества – това е подход на полето на популизма. Очакваме от Вас отговори и решения на полето на икономиката. Така е по-добре за България и повече Ви отива на Вас. Предлагаме проект за решение, който гласи: „1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков да внесе в Министерския съвет предложение за отмяна на чл. 74 от Постановление на Министерския съвет № 367 от 29 декември 2011 г. 2. Министерският съвет да отмени чл. 74 от същото постановление.” Благодаря.
Благодаря Ви, господин Михалевски. Колеги, следващият проект за решение е внесен от народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ. Той ще бъде представен от госпожа Менда Стоянова.
Уважаеми колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сме внесли Проект за решение във връзка с разискването по питане № 254-05-12 от 19 януари 2012 г. Нашият проект за решение има за цел да подсили контрола и да допълни една празнота в постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2012 г., като задължи заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков да осъществява контрола върху изпълнението на това постановление, което гарантира изпълнението на Закона за държавния бюджет. В нашето решение ние не се фокусираме върху отделни текстове на това постановление, защото това постановление има за цел да даде механизма, да даде гаранцията за изпълнението на това, което ние в тази зала гласувахме, а именно Закона за държавния бюджет. Член 74, заради който беше внесено предходното решение, е само една част от това постановление, и касае защитата на интересите на държавата като собственик в различните държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие. Държавата участва в над 250 дружества и държавни предприятия. Всеки собственик е собственик в определено предприятие, за да получава ползи от това предприятие. Държавата трябва да потърси своите дивиденти от тези предприятия. Чрез контрола и иска на собственика, чрез лева, чрез дивидентите тя трябва да поиска и по-добро управление на тези предприятия, така че те да изпълняват своите задължения както към своите клиенти, така и към своя собственик. Това ще бъдат коментари в хода на разискванията. Аз искам да Ви предложа нашия проект за решение, в който се казва: „Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков контрола по изпълнението на Постановление на Министерския съвет № 367 от 29 декември 2011 г.”
Благодаря, госпожо Стоянова. Заместник министър-председателят Симеон Дянков иска думата – заповядайте.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! България е една от малкото финансово стабилни държави в Европа през 2012 г. Доказателства за това – много. Аз ще спомена две. Първото доказателство е, че България през месец юни 2011 г. беше единствената държава в Европейския съюз с повишен кредитен рейтинг. Второто доказателство е, че към 2 март 2012 г. България е една от само четирите държави в целия Европейски съюз, която отговаря на Маастрихтските критерии. И вижте в каква добра група сме. Освен България в тази група от четири държави влизат Естония, Люксембург и Швеция. Ние сме една от само четирите държави, които в момента изпълняват Маастрихтските критерии. При всички тези данни, които преди малко чухме, тогава остава въпросът: защо на България й вдигнаха кредитния рейтинг при това правителство, а при предишното правителство го свалиха? В края на 2008 г. и началото на 2009 г. при правителството на тройната коалиция България получи намален кредитен рейтинг. При нас го вдигнаха. Защо е така? Аз ще Ви кажа: много можем да говорим за фискален резерв, можем да говорим за дивиденти на държавни предприятия, можем да говорим за облигационна политика. Това обаче, което всички ние знаем; това, което народът знае е, че тройната коалиция водеше непрозрачно, лошо, лъжливо управление на държавния ресурс и ни остави над 3 милиарда задължения. Можем да си говорим за Водното огледало, можем да си говорим за хеликоптери, можем да си говорим за корвети, можем да си говорим за ред други пътни проекти и така нататък. Ако се изчисли нетно фискалният резерв в края на управлението на тройната коалиция, той е бил по-малък, отколкото е в момента. Благодаря за вниманието.
Уважаеми колеги, започват изказвания. Господин Мартин Димитров, заповядайте.
Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! За цялото общество е ясно, че управлението на тройната коалиция наистина не беше прозрачно и наистина голяма част от фискалния резерв, която можеше да бъде спестена, беше похарчена. От тази трибуна в миналия мандат съм вземал многократно думата и съм отправял съвети основно към БСП, които бяха двигателят на това харчене, да се ограничат подобри разходи. Такава тема, господин вицепремиер, Вие забравихте, че е „Белене”. Друг е въпросът, говорейки за разумно харчене, че колкото е изхарчила по „Белене” тройната коалиция, толкова вече са похарчили и ГЕРБ, което Ви поставя на едно и също ниво на неразумност. Защо сте се докарали сами дотам аз не мога да кажа, но говорейки за финансова стабилност ще кажа, че в момента има един ключов въпрос. Ключовият въпрос е, че се очертават 3 млрд. лв., които трябва да бъдат платени: 2 млрд. лв. финансиране на външния дълг плюс 1 млрд. лв. дефицит. Знаете, господин Дянков, че ние от Синята коалиция сме подкрепяли всяка една теза за финансова стабилност и сме били зад нея. Сега обаче, когато има идеи през Сребърния фонд да се извършат плащанията по външния дълг, ние сме категорично против и не можем да го подкрепим. Буквално преди няколко минути получих по имейл писмо от Българската народна банка. Бях поискал от тях становище относно законопроекта, който го има на страницата на Министерството на финансите за друг вид управление на така наречения Сребърен фонд. В писмото си БНБ казват, че ще имат окончателно и пълно становище чак в момента, в който има законопроект, приет от Министерския съвет, но на този етап, забележете, се казва следното нещо, че има сериозни рискове, ако подобна идея се реализира. Това е самата истина. Има сериозни рискове, ако през Сребърния фонд тръгнат да се правят плащанията по външния дълг, иначе, господин Дянков, Вие за едно нещо сте категорично прав – има място за по-добро управление на този фонд оттук нататък и това може да бъде теза и тема, по която парламентът и правителството да постигнат по-голямо съгласие. Но в какво е съществото на проблема? Съществото на проблема е откъде ще се вземат тези 3 млрд. лв., за да се гарантира финансовата стабилност. Това е ключовият въпрос. В парламента няма внесена стратегия за 2012 г. за управление на външния дълг, тоест ние не знаем тези 3 млрд. лв., които се явяват като недостиг, как ще ги финансираме. По-важен въпрос в момента пред българския парламент, пред финансовия министър няма! Трябва да сме наясно как ги вземаме тези 3 млрд. лв. Ще вземате ли външен дълг? Кога? При какви условия? Знаехте, че наскоро Литва (или Латвия), успя при доста добри условия да договори финансиране, но трябва в днешния дебат да има нещо полезно. Знам, че много лесно е да бъде обвинявана тройната коалиция. Те са виновни за много неща. Те си знаят. Те си знаят, че тяхното управление допусна страшно много грешки, и корупция, ако искате, кажете – и лошо управление. Всички тези обвинения са важни, но извън това са и верни! Извън това за мен, за да е полезен днешният дебат, за да добавим стойност, е важно и Вие да ни кажете, господин заместник министър-председател, как ще бъдат финансирани тези 3 млрд. лв., тъй като, ако се забавим, ако се получат сигнали за проблеми с ликвидността, кредитният рейтинг може да пострада. И това го казвам с цялата добронамереност и безпокойство. Може да бъде както е бил увеличен в предишни случаи, сега да бъде намален. И ако това на нормалния българин не му звучи съвсем ясно какво означава намаляване на кредитния рейтинг, това означава повишаване на лихвените проценти, което е страшно лошо в ситуация на продължаваща криза. На този въпрос ми се ще днес да бъде отговорено по следния начин: доколко ще се разчита на вътрешно финансиране – ценни книжа, които ще бъдат купувани от български институции, от български граждани, доколко ще се разчита на външно финансиране, доколко ще се разчита на някакви други възможни инструменти? Не можем да нямаме план по този въпрос. Ако нямаме план по този въпрос, вижте какво стана, колеги, в Унгария. Едно правителство, което беше посрещнато с голяма подкрепа и голяма сила в началото, дясно правителство, правителство на Европейската народна партия, спечелило изборите с много по-висок процент от ГЕРБ – в Унгария десницата има много по-висок процент от Вас, колеги, затъна и стигна до споразумение с Международния валутен фонд. Тоест ако ние скоро нямаме план за стабилност, а правителството няма на практика, това е истината по този въпрос конкретно, ясен план за стабилност, рискуваме накрая да се стигне отново до разговори с Международния валутен фонд, което ще бъде много лоша атестация. Аз се надявам, че няма да се стигне до такъв вариант, но той в момента не може просто да бъде изключван. Вярвам, че и Вие, господин Дянков, ще кажете, и ще бъдете прав, че сделката, която направи Милен Велчев с външния дълг, и тези задължения – еврооблигации, които трябва да бъдат платени в началото на следващата година, бяха голяма грешка. Това беше голяма грешка на правителството на НДСВ и ДПС, а след това и на тройната коалиция дотолкова, доколкото трябваше по-категорично да признаят своята огромна грешка и тежест, която прехвърли на сегашното управление. Това е точно така! Аз си спомням едно боязливо изказване на Пламен Орешарски от тази трибуна, когато като финансов министър призна, че към минал момент, преди няколко години, България беше загубила над 1 млрд. лв. от тези сделки. Това също е вярно, също трябва да бъде признато. Активното управление на външния дълг беше голяма грешка на Милен Велчев, но не може по същия начин сега да има подобно активно управление на Сребърния фонд, за да не се повторят същите грешки, допуснати от НДСВ, от ДПС, а после и от тройната коалиция. Господин Дянков, в много кратки срокове, ако за днес няма готовност, Вие трябва да представите ясен план за ликвидност и за стабилност. Благодаря за Вашето внимание.
Следващата заявка е на господин Алиосман Имамов. Заповядайте.
Господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, уважаеми колеги! Най-напред искам да кажа няколко думи за проекта за решение на мнозинството, който ни беше представен. Според мен този проект буквално казва следното: „Уважаеми господин министър на финансите, гледайте си работата, това Ви е задължение!”. Уважаеми господин министър, това означава предположение, че Вие досега не сте си гледали работата по отношение на контрола на публичните средства в тези държавни предприятия. Искам да подчертая нелогичния и странен характер на това предложение. Що се отнася до основната тема на днешната дискусия, през последните месеци, а вероятно и години, господин министър, се забелязва една ясна тенденция на събиране и централизация на всички свободни, бих казал, пасивни публични средства. Имам предвид средствата от фискалния резерв, резерва на Националната здравноосигурителна каса, Сребърния фонд, държавните предприятия. Очевидно тази тенденция, този принцип на работа от страна на Министерството на финансите има и положителни страни. Тоест това повишава ефективността на използването на публичните разходи. Това Ви създава повече увереност, че ще задържите фискалната и финансова стабилност на страната, за която толкова много говорите и до известна степен с основание се гордеете. Само че, уважаеми господин министър, не смятате ли, че една такава политика на централизация по-скоро не е политика на десните политически партии? Това е една друга, парадоксално друга политика, която задължително изисква пълна централизация на финансовите средства, което позволява да се определят някакви приоритети, по които ще работят държавните предприятия. Вярно е, че България е финансово стабилна в сравнение с другите страни от Европейския съюз. Вярно е, че тази стабилност трябва да се поддържа и в бъдеще. Поне засега Вие удържате останалите параметри във фиска – основните финансови параметри, по които се развива страната. Възниква един друг проблем, господин министър. Искам да кажете какво става с българската икономика? Какви са Вашите планове в средносрочен, пък бих казал и в краткосрочен аспект за развитието на българската икономика? Защото на всички ни е известно, че българските граждани, въпреки важността на финансовата стабилност, не закусват сутринта с филия, намазана с финансова стабилност. Тях ги интересува как ще нарастват доходите им, как ще си намерят работа, кога ще размразите заплатите и пенсиите на хората, изобщо какви са Вашите планове – десни, леви, за развитието на българската икономика оттук нататък, като използвате предимствата на устойчивата финансова стабилност на Република България в сравнение с другите страни от Европейския съюз. Що се отнася до тройната коалиция, ще си позволя да Ви дам един съвет: спрете да обвинявате тройната коалиция за събития, които се случват днес. Народът Ви избра да направите това, което тройната коалиция не успя да направи. На всеки човек е ясно, че за това, което се случва днес – за студа, за ниските заплати, за наводненията, за това, че слънцето изгрява сутрин и залязва вечер, отговарят тези, които управляват България днес. Спрете да обвинявате тройната коалиция, идват избори! Благодаря.
Има ли реплики? Няма. Господин Волен Сидеров иска думата за изказване. Заповядайте.
Дами и господа народни представители, днес темата е декапитализация на държавните предприятия. Тема, която е много стара, защото този процес вървеше с пълна сила от 1997 г. нататък, по времето на криминалната приватизация. Това е един прилаган метод, при който държавните предприятия бяха фалирани, за да могат да бъдат приватизирани евтино за жълти стотинки. Виждам тази опасна и тревожна тенденция сега да бъде повтаряна от правителството на ГЕРБ. Това не трябва да се повтаря! Относно нашата финансова стабилност, това клише се повтаря непрекъснато. Господин Дянков, не може да наричате финансово стабилна една държава, в която минималната заплата е 270 лева, а минималната пенсия е 136 лева. Вие преди малко споменахте, че сме в една група с Люксембург. Ама, моля Ви се, в Люксембург минималната заплата е 1558 евро – 3100 лева. Три хиляди и сто лева – двеста и седемдесет лева! Бензинът в Люксембург струва точно толкова, колкото в България – тези дни направих тази справка, с едно уточнение – дизелът там е с няколко цента по-евтин. За каква една и съща група говорите?! Това просто е не само дезинформация. Това е тотална демагогия спрямо българското общество – да му бъде внушавано, че ние сме финансово стабилна държава, обаче мизерстваща държава. Финансовата стабилност, изразявана в макроикономически мерки, въобще не интересува населението, което се интересува от своя реален доход. Направете реалния доход сравним с люксембургския, ако не толкова, поне сравним – не 13 пъти по-малък, а да кажем наполовината, и тогава да говорим за финансова стабилност. Колкото до това откъде ще бъдат взети трите милиарда, на Мартин Димитров ще отговоря така. Много просто, господин Димитров, трите милиарда вече са направени – 1 милиард и половина в Здравната каса, милиард и половина в Сребърния фонд. Ето ги, просто и ясно! Само че това са парите на българския народ, спестявани, трупани от нашите осигуровки. Най-лесният начин да бъдат похарчени, и то за какво? За изплащане на далаверата – няма да си поправя думата, господин председателстващ, далаверата на Милен Велчев, защото един финансов министър, втори финансов министър се съгласиха тук, от тази трибуна, че Милен Велчев е нанесъл големи щети на България, стотици милиони с операцията по брейди книжата. Защо тогава Милен Велчев не отговаря? Защо не му търсите отговорност, господин Дянков?! Защо не го изправим пред съда, за да отговаря?! Не може да нанасяш щети на държавата за стотици милиони и да се измъкваш безнаказано! Вместо това ние сега, бъдещите данъкоплатци, ще платим близо 2 млрд. лв. за сделката на Велчев. И тези два милиарда ще бъдат взети от Сребърния фонд, както се очертава. Ще имам специален въпрос след малко на тази тема. Това е недопустимо! Най-после трябва да се каже ясно, че за далаверите и кражбите на предишните правителства трябва да се търси съдебна отговорност, а не да ги плащаме днес с измъчените левчета на обедняващия българин. Така че финансовата стабилност, за която се пледира непрекъснато от тази и от други трибуни, е абсолютна демагогия. България е на дъното по доходи. България няма развитие, няма стратегия. И тази финансова стабилност, тези мерки, които цитирате, дефицит и дълг, по никакъв начин не помагат за реалното развитие на икономиката, за повече доходи, за потребление, за раздвижване. Нямате стратегия за раздвижване на българската икономика. Към това аз Ви приканвам вече две години от тази трибуна, но за съжаление Вие оставате само в релсите на счетоводните параметри и нищо повече! Това е чисто счетоводна дейност, която няма отношение към реалния доход на българина. Дайте стратегия за доходите на българина и тогава да седнем да обсъждаме, да дискутираме. В момента дискутираме нещо, което е част от макроикономиката и не касае реалния живот. Колкото до държавните предприятия, там Вие прилагате същия принцип – те да бъдат декапитализирани, фалирани и след това приватизирани. Грешка! Грешка е, господин Димитров, защото дори Вашият гуру – Фридман, теоретикът на монетаризма от Чикагската школа, и той наскоро (сравнително наскоро) призна и каза, че тоталната приватизация е грешка. Каза, че методът, прилаган в Източна Европа, е грешка, господин Димитров, че този глобализъм, който беше наложен, този турбокапитализъм е грешка. Признават го теоретици на монетаризма, на неолиберализма. Вземете се в ръце най-после и разберете, че светът отива в друга посока. Светът се променя. Световната финансова криза наложи преосмисляне на икономическите модели. Тръгнете в тази посока, за да сте в час с времето. Благодаря.
Има ли реплики? Няма. Думата за изказване има господин Пламен Орешарски.
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Струва ми се, че темата, както беше поставена, е по-скоро микроикономическа и засяга един по моему важен аспект, заплашващ да доведе до декапитализация на голям брой държавни фирми. Бяха поставени няколко въпроса, но за съжаление дебатът се отклони в посока извън тях и извън отговорите. Вие също имате принос за това, защото се увлякохте в макроикономически анализи. Бих искал да Ви уверя, че аз винаги съм симпатизирал на Вашите усилия да контролирате разходите, но въпреки това макроикономиката не Ви е силна страна. Бих повярвал в това и бих дискутирал с Вас в мига, в който балансирате бюджета и успеете да спестите един лев, без да Ви го вземат секторните министри. Тогава можем да седнем и да говорим за макроикономика, за резултати и стабилност. Но едно правителство, което намалява резервите и увеличава дълга, да се присмива и да критикува друго правителство, което вършеше точно обратното – увеличаваше резервите и намаляваше дълга ... Цифрите дори са рекордни в историята ни. Резервът беше увеличен почти два пъти – от 4,4 млрд. лв. на около 8 млрд. лв., а дългът беше намален от около 8 милиарда на близо 5 млрд. лв., даже малко под 5 млрд. лв., ако не се лъжа в данните. Нали разбирате, че това може да бъде само политико-пропагандна теза, но не и експертна?! Предлагам да се върнем към истинската тема – микроикономическите аспекти на декапитализацията на държавните предприятия, която най-вероятно ще се реализира тази година. Първо, за проекторешението, което предлага ГЕРБ. Господин Имамов според мен каза удачно, че това проекторешение казва: „Господин министре, да си гледате работата!”. Тази регулация в постановлението е за изпълнението на републиканския бюджет. Кой друг, ако не финансовият министър трябва да следи за изпълнението? И какво всъщност му казвате? „Не сме доволни от работата, която се вършеше предходни години. Затова сега ще приемем изрично решение, за да Ви задължим да си гледате работата!”. Извинявайте, но не е сериозно. И съвсем в темата. Господин министър, какво е Вашето мнение – как ще се процедира към предприятия, които имат натрупана неразпределена печалба. Повечето от тях имат с натрупване от предходни години. При някои сумите са доста големи. Като погледнете от другата страна на баланса, ще видите, че там няма тези финансови средства. Има по-малко. Много малко са предприятията, които имат финансови средства горе-долу колкото са натрупаните неразпределени печалби. За да изпълнят това постановление, защото няма никакви уговорки, то не селектира по никакъв начин предприятията (може би така е правилно, не споря върху това), как ще се процедира към предприятията, които нямат възможност, нямат ликвидност да внесат тези суми в бюджета? Ще ги задължите да вземат кредити и да финансират бюджета с кредит? Ще ги принудите да разпродават активи, за да могат да изпълнят това задължение или ще ги обявите в ликвидация и Вие ще разпродавате активите?! В края на краищата въпросът се свежда до това. Правете го, не го правете, но ние бихме искали да чуем Вашата визия как ще процедирате за преобладаващата част от предприятията, които обективно не могат да изпълнят това задължение. Ще бъда благодарен, ако не продължавате да говорите за договори, например, за които Вашият премиер знае най-добре, защото най-голямата част от заварените задължения, за които говорихме, са договаряне след влизането ни в НАТО по Стратегията за превъоръжаване на Българската армия по времето, когато Вашият сегашен премиер беше висш функционер в по-предходното правителство в Министерството на вътрешните работи. Загрижен за сигурността на страната, би трябвало да знае и да има отношение какво ще стане след време, когато са договаряни такива големи задължения. Ще отбележа, че когато аз влязох в мандата – извинявайте за израза – не съм плакал като малко дете за заварени задължения. А те бяха и тогава такива! Благодаря.
Реплики? Няма. (Народният представител Иван Костов иска думата.) Господин Костов, дават ми знак, че Синята коалиция не разполага с време.
Не може ли да удължите времето?
Не, тук няма удължаване на времето. Тук е по специалния ред на чл. 92. С време разполагат групите на Коалиция за България и на ГЕРБ. ДПС има няколко минути. „Атака” и Синята коалиция нямат време.
Искам да кажа само едно изречение.
Кажете Вашето изречение, господин Костов.
Има риск с прехвърлянето на тези „свободни средства” в бюджета, защото значителна част от тези средства са обезпечение по взети кредити. И когато се елиминира обезпечението, ще се предизвика разстройство в банковата система. Ето го изречението.
Благодаря Ви, господин Костов. Спазихте обещанието си. Други народни представители? Оказа се, че господин Петър Димитров има желание да говори.
Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, две думи за лошото управление на тройната коалиция. След края на Вашето управление това ще остане недостижим блян. Напомням: двойно увеличение на пенсиите, ежегодно увеличение на работните заплати поне с 20%, 25 милиарда чужди инвестиции, едно от първите места по темп на развитие на икономиката – това са фактите. Да се отблъсквате от тези факти с кален гръб в края на третата година на Вашето управление, когато България ще бъде под нивото на 2008 г., разбирате, че не е сериозно. Искам да кажа две думи по темата бонуси, която е безкрайно популярна през последните дни – бонусите, които държавата раздава на себе си. Вече беше казано, че държавата е прибрала бонус от 630 милиона от държавните предприятия с благородната цел да ги дадете на себе си. И Вие ги раздавате, да видим сега как ще ги върнете. (Реплики от ГЕРБ.) Разходи за „Белене” – „Белене”, което Вие не знаете ще правите ли; „Белене”, за което министърът казва, че площадката става за всичко друго, само не и за ядрена централа; „Белене”, за което премиерът твърди, че миналото правителство е „опукало” едва ли не 1 млрд. лв. Това правителство от идването си на власт досега е „опукало” 320 млн. лв., с което декапитализира НЕК. Станете и обяснете за какво сте платили 320 милиона за проект, за който не знаете ще го има ли, няма ли да го има, ще го правите ли, няма ли да го правите? Няма я Ванга, за да я питате дали ще го правите. „Булгаргаз”: 2010 г. – 37 милиона загуба; 2011 г. – 68 милиона загуба; прогноза на Вашия министър за първото тримесечие на 2012 г. – загуби от 72 милиона, или общо 177 милиона. Защо декапитализирате „Булгаргаз”? В чии частни джобове влизат тези пари, за да изглеждате добре в очите на населението и да се хвалите всяко тримесечие как Вие не позволявате да се вдигне цената на газта? Вие източвате България! Вие, не тройната коалиция! Да напомням ли за конфискацията на парите на Здравната каса? Вие декапитализирахте здравната система, не държавни пари – иззехте ги и вече успяхте да ги похарчите. Миналата година иззехте още 340 милиона и ги дадохте на Министерството на здравеопазването – здравни осигуровки на хората, те не са данъци. Вие нямате право върху тези пари! Капакът на това, което се готвите да направите – Пенсионният фонд, Сребърният фонд. Той се обезценявал от инфлацията и не се е управлявал добре. Затова какво ще направим? – Ще издадем държавни ценни книжа, министър Дянков ще вземе 1 млрд. 800 млн. лв., за да ги похарчи сега, незабавно. Откъде ще дойдат след това парите и по-големите лихви? Той ще ги събере от българските данъкоплатци, тоест той заявява на българите: „Скъпи българи, ще платите 1 млрд. 800 млн. лв, за да върнем парите на Сребърния фонд плюс лихвата”. За да не ги дадем в немски ценни книжа, примерно, за да ни ги връща немският данъкоплатец, това ще го направи българският данъкоплатец. Фискалният резерв. „Опукахте”, повтарям думите на Вашия премиер, 4 милиарда. Взели сте нов дълг за 2 милиарда. Тоест, господин министър, като теглим чертата се получават поне 10 милиарда бонуси, които Вие сте събрали от българите, от българската икономика, от миналото управление, за да ги трансформирате в говорене за Вашия мним успех. Дано България по-скоро се отърве от това „успешно” управление! Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
Реплики? Други народни представители? Господин министър, имате думата.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вашите колеги правилно казаха да се фокусираме върху темата, защото все пак Вие сте задали това питане, а да не отиваме в странични теми. В типичния Ви популистки план Вие, разбира се, отидохте в тези теми, и то темата за бонусите. Затова днес ще кажа така: аз като министър не съм взел нито лев бонус. Вие обаче сте и всички знаем! Ще ги върнете ли тогава? Върнете Вашия бонус! Имаме сметка в Министерството на финансите, заповядайте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Други народни представители? Лично обяснение – заповядайте, господин Димитров.
Господин министър, не съм получавал бонуси! По българските закони, които действат и в момента, министърът на енергетиката е председател на два фонда, по закон е председател на два фонда. По същата схема обаче и Трайчо Трайков е председател на тези фондове, и по тази схема той получава пари. Сигурно имате възможности да ги върнете, господин министър, сигурно имате, с тези малки самолетчета, за които говори тук председателят на ГЕРБ. (Реплики от ГЕР.) Разбира се, това да върнете малко или много за Вас не е никакъв проблем. Господин министър, на мен много ми е интересно какъв е наемът, който плащате на българската държава за вилата, в която живеете?
Има ли други народни представители по темата? Заповядайте, господин Николов.
Благодаря Ви, госпожо председател. Господин вицепремиер, уважаеми колеги, нямах намерение да вземам думата, но не можах да се въздържа след последното изказване. По принцип темата е следната: собственикът на фирмите иска да си получи дивидента. По принцип, ако бяхте частник, имахте фирми и има неразпределени печалби в тези фирми, интересно, няма ли да искате да ги използвате по някакъв начин? В един момент Вие упреквате държавата, че иска да си вземе дивидентите. Не виждам проблем в това, дори напротив – има неразпределени печалби и държавата иска да вземе този дивидент. Вие в момента упреквате това искане на държавата. От друга страна, понеже става дума за енергийните фирми и ставаше дума за плащания, които се отнасят към АЕЦ „Белене” от страна на НЕК, НЕК плаща по договор, който е подписан от правителството на Симеон Сакскобургготски и който има толкова много допълнителни споразумения и при Вашето правителство. И ако НЕК не плати тези суми, тогава ще бъдат изискуеми от руската страна. Не мога да разбера що за наглост е да казвате: „Вие сте платили”. Платено е по договор, който е сключен от правителството на Сакскобургготски, но Вие сте го потвърдили с няколко споразумения впоследствие. „Булгаргаз” плаща по цена на газа, който е подписан с договор от Вашето правителство. Че цената на газа е такава, тя е именно по този договор, който Вие сте подписали. И в един момент упреквате, че „Булгаргаз” излиза на загуба. Не е виновно това правителство. Не е виновно това правителство! Това правителство иска да събере дивидента от дружествата, които имат неразпределена печалба от минал период. За тези дружества, които в момента имат затруднения или плащат по определени договори, единствената вина може да носите частично и Вие, и предни правителства. Така че, мисля, че народът може да оцени къде, защо и как е управлявано в тези дружества. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Николов. Реплики? Други народни представители? Няма. (Народният представител Корнелия Нинова иска думата.) Госпожо Нинова, постъпвате по същия начин, както господин Петър Димитров. Имате думата, но не съм сигурна дали имате време. Няма време, госпожо Нинова. Процедура – заповядайте, госпожо Нинова.
Уважаема госпожо председател, тъй като вече дебатите са към края, моля да намерите форма да приканите вицепремиерът да отговори на поставените въпроси. Ние затова правим тези дебати. Той не отговори на нито един от поставените въпроси: За колко години назад ще събирате от дружествата неразпределени печалби? Имате ли представа дали дружествата разполагат с тези средства? Тези, които не разполагат с такива средства, вероятно ще трябва да теглят кредити?! Давате ли си сметка какво означава това за тях, за банковата система и за икономиката на страната? Колко пари очаквате да приберете в бюджета от тези дружества? Това са пет конкретни въпроса, на които не чухме нито един отговор.
Думата има вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, всъщност нито един от въпросите, които току-що бяха изчетени, не са в питането. Ето го питането. (Заместник министър-председателят Симеон Дянков показва питането от трибуната.) Нито един от тези въпроси не е тук. Аз вече отговорих на въпросите си. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Други народни представители? Разискванията са закрити. Преминаваме в режим на гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – онези, които в момента не присъстват. Припомням първият Проект за решение, който ще подложа на гласуване, подписан от Сергей Станишев и група народни представители: „РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питането на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски до заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия заедно с Проект за решение Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков да внесе в Министерския съвет предложение за отмяна на чл. 74 от ПМС № 367 от 29 декември 2011 г. 2. Министерският съвет да отмени чл. 74 от ПМС № 367 от 29 декември 2011 г.” Гласуваме Проекта за решение, предложен от господин Станишев и група народни представители. Режим на гласуване! Гласували 123 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 7. Предложението не е прието. Сега ви припомням вторият Проект за решение с вносители Менда Стоянова и група народни представители: „РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане от народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков контрола на изпълнението на ПМС № 367 от 29 декември 2011 г.” Моля да гласуваме. Гласували 119 народни представители: за 82, против 11, въздържали се 26. Предложението е прието. Изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господа вицепремиери, взимам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България във ваше присъствие, господа министри, като хора, които имат пряко отношение към темата за допълнителните трудови възнаграждения, получени от министри, заместник-министри и бивши представители на администрацията – единият е като партиен лидер, другият е като финансовият гуру на това управление. Очевидно е, дами и господа народни представители от мнозинството, че не разбирате в какво точно е проблемът и същността на сегашния скандал с допълнителните възнаграждения. За съжаление, като част от това неразбиране вече се проявява и министър-председателят, въпреки първоначално окуражителните знаци като искане на оставки, уволнения, включително и заявлението за връщането на получените бонуси, което само по себе си трябва да бъде приветствано и подкрепено, въпреки че то е много далеч от решението на тези проблеми. Проблемите, уважаеми дами и господа, са не толкова и не само заради получените от министри, заместник-министри, шефове на агенции, на комисии и други висши чиновници, представители на администрацията, които са получили допълнителни средства и бонуси, макар че и те самите сами по себе си са учудващи, а някои от тях са и възмутителни. Разбира се, като искаме професионална администрация, добра и отговорна работа, трябва да има и добро заплащане и не за това са споровете онзи ден, вчера или днес. Вероятно никой нямаше да повдига въпросите за бонуси и за допълнителни възнаграждения, ако те бяха законосъобразни, прозрачно раздадени, на базата на обективни критерии, и ако ставаха достояние на обществото и на медиите в момента на тяхното раздаване, а не след като избухне скандал. Уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, господин министър на вътрешните работи и вицепремиер! Вероятно нямате достатъчно възможности за контакти с групата? Поддържайте контакти с групата, но може би не в залата. (Заместник министър-председателят Цветан Цветанов разговаря с депутати от ГЕРБ.) Искам да подчертая, уважаеми дами и господа, че проблемът е в демонстрираното лицемерие, в политическото лицемерие и в крайния популизъм, който се демонстрира от страна на управляващите по тази тема. Дойдохте на власт, уважаеми дами и господа, с призива за морал, прозрачност и справедливост. Какво морално и справедливо има в това да замразите доходите на хората – работните заплати и пенсиите; да откажете увеличаване на социалните плащания и помощи с аргумента, че няма пари; да призовавате хората за затягане на коланите; да ги призовавате за солидарност и за търпение, защото е криза, а да раздадете близо, обърнете внимание, 19 млн. лв., като допълнителни възнаграждения. Тази сума от 19 милиона е на базата на справки само в рамките на около 50% от административните структури. (Смях в ГЕРБ.) Какво прозрачно или каква справедливост има в това, че тези средства се раздават под масата, без ясни критерии, неясно за какви работни резултати? Каква справедливост има в това, че служителите в Спешната медицинска помощ, и то не навсякъде, са получили по 15-20 лв., а заместник-министърът – няколко хиляди лева. По признание на министъра на здравеопазването това е най-високият бонус в системата на Министерството на здравеопазването, без да казва колко. Вероятно е за добрата лекарствена политика или пък за достъпните цени на лекарствата. Как е възможно статистиката да отчита непрекъснато увеличаване на безработицата, намаляване на заетостта, загубени работни места, а допълнителни средства да се раздават поради икономия на Фонд „Работна заплата” от незаети работни места? Ами назначете хора на тези работни места! Как е възможно да отказвате компенсиране на доходите, въпреки инфлацията, да не се разплащате с бизнеса и едновременно с това да раздавате средства от постъпления от непрекъснато увеличаващи се административни такси и глоби? За сравнение, господин Цветанов, за да разберете какво означават тези 19 милиона от 50% от административните структури, ще Ви кажа, че това са например средствата за 10 процентно увеличение на детските добавки – добавките на близо 700 хил. български деца. Или тези 19 милиона са достатъчни средства, за да бъде увеличено платеното майчинство до размера на минималната работна заплата от 270 лв., което Вие отказахте и оставихте платеното майчинство в размера на 240 лв. За пореден път поставяме няколко въпроса. Първо, каква е общата сума на раздадените допълнителни средства? Питаме ние, питат и хората. Те питат Вас преди всичко, представителите на управляващите. Къде какви средства са раздадени, по какви критерии и за какво са раздадени тези средства? Липсата на отговор дава основание да се говори за отделно плащане в администрацията за партийна лоялност и послушание, за своеобразно плащане от управляващите на представители на администрацията за усърдие не в работата, а за преминалите в края на миналата година избори. Има ли министри, заместник-министри и други политически лица, които са получили или получават възнаграждение, въпреки законовите ограничения? Кой е одобрил тези плащания? Усилията, които влагате, уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, в това да отклоните вниманието от себе си, да се ровите в миналото, можете да използвате много по-добре, за да намерите по-успешно отговорите на въпросите, които пряко Ви засягат. Те Ви засягат днес. Силно се надяваме, че освен призивите да върнете бонусите, ще се вслушате в очакването и в необходимостта да дадете отговори на тези въпроси. Няма как да избягате от тези отговори. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов взема думата по чл. 55 от правилника.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, понеже цитирахте моето име да Ви слушам внимателно и понеже говорите популистки за темата бонуси – то беше отговорено от вицепремиера Дянков, Вие може би се почувствахте леко обиден. Аз обаче бих минал през следната призма: когато говорим за бонуси, говорим за възможни икономии, нали така? Мога да Ви кажа, за пореден път Ви потвърждавам, че в Министерството на вътрешните работи не са получавани бонуси. Мога да Ви обясня и мисля, че е важно да се знае от обществеността, че всъщност Вие имахте действително едни партийни възможности да реализирате с разширяването функциите на политическите кабинети. Какво имам предвид? До идването ми като министър на вътрешните работи и идването на управляващата Партия ГЕРБ в изпълнителната власт, в Министерството на вътрешните работи при Вашето управление имаше петима заместник-министри. Друго изключително важно нещо е, че щатът, който е осигурен за обслужване на този политически елит в министерството, е 12 щатни бройки. Това означава, че има 12 човека, които обслужват този политически кабинет. Като сложите допълнителните разходи, които се правят за заетите кабинети, които трябва да бъдат отговарящи и съответстващи на високия пост, който се заема, това изцяло и единствено е било в услуга на партийните централи и на партията. Вие всъщност сте искали да намерите подходящи местенца за определените верни другари. Мога да кажа, че откакто съм станал министър на вътрешните работи, в политическия кабинет има само двама заместник-министри, има един началник кабинет и няма нито един съветник, който да обслужва този политически кабинет. Нека да бъдем искрени, когато заставаме на тази висока трибуна. Наслушали сме се на Вашия популизъм, наслушали сме се на Вашите теми, с които искате да отклоните реалните проблеми на обществото. Дори на нещо, което вчера се случи в българския парламент – никой по никакъв начин не му отдаде значимото. Имам предвид Националната стратегия за интеграция на ромите, която беше приета от Четиридесет и първото Народно събрание. Да, Вие се усмихвате, Вие възразявате, но никой не си дава сметка какво ще се случи след всяка една следваща година, ако няма действително пълен политически консенсус, който видях вчера в българския парламент. Трябва да търсим подкрепата на неправителствените организации, на европейските и световни институции, които могат да участват активно в тази интеграция. Тя ще доведе до действително решаване на тези проблеми. Когато говорите за бонуси, когато говорите по теми, с които смятате, че бихте могли да направите някакъв популизъм и да направите съпоставка с колко бихте могли да вдигнете минималната работна заплата, или с колко бихте могли да вдигнете пенсиите – ами, господа, нали трябва да има генериране на финансови средства, които да влизат в бюджета на страната? Мога да Ви кажа, че това е проблем, който трябва да решаваме заедно, независимо дали ГЕРБ управлява, независимо кои са партиите, които присъстват в българския парламент. Двадесет и три процента от тези, които ще бъдат на трудовия пазар след няколко години, ще бъдат от ромската общност. Ако продължим с тази политика, по която Вие популистки сте действали и сте решавали тези проблеми, виждате, че в момента имаме лавинообразно нарастване на напрежението в някои райони на страната от този нисък социален статус, от ниското образование и от липсата на адекватни политики с основен акцент образованието на българските роми. Уважаеми дами и господа, понеже говорите за финансиране, явно това са Вашите прийоми, с които усвоявахте тези средства, за да отиват за интеграция в каквато и да била друга посока. Мога да Ви кажа, че действително искаме да реализираме политики. Виждам, че се обаждат точно тези, които явно са били най-активни в порочните практики и възможности, с които биха могли да създадат усещането или условията за някаква зависимост при купуването на гласове. Уважаеми дами и господа, когато излизате на трибуната на българския парламент, все пак говорете за неща, които всъщност са съпоставими и могат да се направят реални преценки от българските гласоподаватели за това, което сте направили и за това, което дадохте. Говорите за увеличаване на пенсии и заплати. Кое наложи да инвестирате над 70 милиона във Водното огледало на Кърджали, господа депутати? Кажете ми решихте ли някакъв инфраструктурен проект, свързан с околовръстния път на Кърджали, който щеше да даде възможност за развитието на региона и за убедително развитие на бизнеса и, разбира се, да има повече работни места. Формирането на бюджета на страната е на база трудова заетост, платените данъци и това, което можем да разпределим, когато се гледа бюджетът в българския парламент. Кажете ми как и по какъв начин Вие имате силата, тази популистка убедителност да заставате тук и от тази трибуна да говорите за всичко, което се случва и което се прави. Нали все пак говорим за някакви ценности, говорим за неща, които трябва да отстоявате и да давате ясни примери. Обаче няма как да не се дават и Вашите действия, които сте реализирали, дори как изхарчихте бюджетния излишък. Кажете какво оставихте като наследство? Кажете, кажете какво направихте?! Какво направихте? (Шум и реплики от КБ.) Благодаря за Вашата реакция. Усещам, че, продължавайки да говоря по този начин, реакцията Ви ще става още по-остра. Затова ще спра дотук. Смятам, че българските избиратели много ясно и категорично знаят кога, кой, какво е направил и за днешното състояние на държавата, в което се намира, а и всичко това, около което трябва да се обединим и да направим по националните приоритети, по които действително имаме пълен политически консенсус. Това не са проблемите само на това правителство. Това не са проблемите само на Парламентарната група на ГЕРБ. Това са проблемите, които касаят абсолютно всички присъстващи в този парламент, защото избирателите на България искат да гласуват за партии, които реално правят нещо и които реално биха могли да решават проблемите, а не да има подобни празни приказки, които слушаме вече доста време, когато говорите от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Процедура – господин Иван Костов. Заповядайте.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Използвам процедурната възможност да приканя настоятелно господин Цветанов да отговори на въпроса: бил ли е сътрудник на органите на Министерството на вътрешните работи Стойчо Стоев, известен като Чочо, за който се твърди, че се е самоубил в апартамента си (може би се е самоубил), тъй като съществува огромен обществен интерес, тъй като много от нещата, които четем и които виждаме след случая, нямат смислено обяснение? Не ми отговаряйте, господин Цветанов, че не можете да го направите, защото съм бил свидетел как сте чели специални разузнавателни средства, персонални разговори между доктори и как сте намерили начин след това да получите разрешение за това от Прокуратурата. Затова най-настоятелно Ви призоваваме, не само аз, а всички мои колеги от алтернативната комисия, които търсим истината за нарушаването на човешките права, довели до две нелепи смърти на млади хора в Перник. Благодаря Ви предварително. Надявам се, че ще го направите още сега от тази трибуна.
Заповядайте, господин Цветанов.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, първо, искам да Ви поздравя за възпитаното поведение, което имахте днес от трибуната, защото предишния път си изпуснахте нервите и се държахте доста неприлично за човек, който все пак е с такъв богат политически опит. (Шум и реплики.) Що се касае до алтернативите на комисиите, смятам, че в политическия живот на страната при следващите избори, когато изпаднете от парламента, сигурно ще си направите и алтернативен парламент. Обаче искам да Ви кажа, че има Конституция, има закони, към които всички ние трябва да се придържаме. И може би това е първата Ви стъпка – да правите съответните алтернативни комисии, и може би във времето – съответния алтернативен парламент, но това е Ваше право. Вие сте човек с богата история и с едно богато наследство, което оставихте във Вашето управление – като проблеми в организираната престъпност, и последствия, които берем и днес, като доклади, които излизат от съответните неправителствени организации за миналия период. Господин Костов, смятам, че има Анкетна комисия, която е одобрена от българския парламент, в която и Вие сте поканени да участвате, както и всички парламентарно представени партии със своите представители. Сами разбирате, че не мога да ставам арбитър на парламентарния контрол и на функциите, които изпълнява Анкетната комисия, която е създадена с Решение на 41-то Народно събрание. Всичко, което Вие имате като въпроси, сте в правото да ги зададете към съответната комисия, в която Вие все още не желаете да участвате, въпреки че присъствате на някои от заседанията, доколкото разбрах. Разбира се, когато имате възможност и се запознаете с протоколите, ако не участвате в тази комисия, ще разберете и какви са отговорите от съответните институции, към които са се обърнали от Анкетната комисия. Разбира се, че има много теми, които могат да се говорят в публичното пространство. Полагат се максимални усилия това убийство да бъде разкрито в цялата хронология и всички лица, които са участвали в това престъпление. Но понеже Вие сте голям радетел, от гледна точка на това какви мерки се вземат, какво се случва и какво се получава с престъпността, все пак Ви връщам към нещо, което е актуално за днешен съдебен процес – по едно знаково дело за България, така нареченото „Октопод”. Ако сте прочели свидетелските показания на един от основните свидетели и там не знам защо, но Вие не сте дали отговор на българската общественост, че към Вас има депозирана, входирана молба. Вие сте бил министър-председател на България, когато този човек е изписал всичко това, което днес е в разследването, което е направено, и обвинението, което е отправено към организаторите на тази престъпна група! За Вас може би всичко е избирателно и всичко правите, когато на Вас Ви изнася. Това, което прочетох във вестниците относно това, което е преживяло лицето, който е един от основните свидетели по това дело, първото, което е, че е намерил силата да напише тази молба и жалба към Вас. Вие, разбира се, така сте я завъртяли, че след това жалбоподателят е задържан и е държан три месеца. Оказан му е психически натиск, невероятен психически тормоз и всичко е рефлектирало върху неговата психика, неговите близки и, разбира се, детето му. Знаете, че след това по Ваше време беше взривен и домът му. Изключително важно е, когато заставате тук, не да вървите някъде, където бихте могли да си върнете някакво обществено одобрение от хората! Хората знаят кой е Иван Костов. Хората знаят какво направихте във Вашето управление и хората много ясно и категорично дадоха отговора си на всички избори, които се проведоха през 2001 година, 2005 година, 2009 година. Така че днес хората са Ви казали, че Вие трябва да имате 5 депутата, доколкото знам. Няма как да имате тази представителност, която трябва да имат Политическа партия ГЕРБ в една Анкетна комисия. Според мен трябва винаги да се съобразяваме с волята на избирателите и винаги, когато формулираме конкретни задачи на българския парламент, трябва да се съобразяваме с представителността, която е дал българският избирател. Действително смятам, че това е много сериозна тема, която трябва да се обсъди: какви са правните възможности за тази колизия, в която може би Вие ще вкарате българското общество със създаването на един алтернативен парламент, когато вече в Четиридесет и второто Народно събрание може би Иван Костов или Вашата парламентарна група ще бъде извън, или ще намерите някаква много широка, функционална коалиция, за да може да се закачите и да влезете отново. Нека това да го оставим на българските избиратели, а Вие вървете по стъпките за Вашите алтернативи и за алтернативни комисии, които създавате. Нищо не Ви пречи да сте толкова активен, колкото сте днес от трибуната – да бъдете така активен и в тази Анкетна комисия. Но това, което ще разберете от Анкетната комисия, е, че няма да можете да правите такива своеволни съчинения или да задавате въпроси, с които всъщност искате да бъдете чут от българските граждани, които днес гледат директното включване. Разбира се, че това е Ваше право. Всеки търси по някакъв начин медийно да засвидетелства своето уважение или да потърси някаква подкрепа. Уверявам Ви, че спрямо семейството на Мирослава се отнасяме с огромно уважение и с огромна почит по повод трагедията, която се разигра в това семейство. Що се касае до разследването аз смятам, че има компетентни разследващи органи, има наблюдаващи прокурори, има съд, който ще се произнесе по всичко това, което ще бъде събрано по време на разследването, и, разбира се, всичко, което би могло да допринесе за обективното разследване. Ние сме в състояние да чуем и Вас в тази анкетна комисия и предполагам, че ще го направите в следващите дни, а не да се придържаме, да се прикриваме зад алтернативните комисии, които Вие правите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Лично обяснение – господин Иван Костов.
Аз честна дума, не разбирам тази дребнавост – да се занимавате с моята собствена персона. Казах, че говоря от името на много хора. Вие коментирахте депутати, бъдеще и така нататък – ще пропусна всичко това покрай себе си. Вижте, господин Цветанов, ако Вие не отговорите на този въпрос, който аз директно Ви задавам от трибуната на Народното събрание, си давате сметка, че рано или късно ще се намери кой да му отговори и тогава следващият въпрос към Вас и към премиера Борисов ще бъде: защо не сте казали точно тази истина, какво сте крили, нежелаейки да отговорите на този въпрос? Затова Ви призовавам да премислите, да претеглите щетите от премълчаването на отговора на този въпрос и отново да решите дали да му отговорите или не, но да вземете това решение не емоционално, а разсъдъчно, защото моята лична калкулация показва, че Вие ще имате много голям проблем да обяснявате защо се е застрелял или е починал толкова важен свидетел, който може би, сега ще сложа „може би”, е бил и сътрудник на органите на Министерството на вътрешните работи. Тогава ще стане една такава сложна каша, от която няма да можем да се измъкнем скоро. Благодаря Ви.
Въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно заповед за претърсване в имот на господин Илия Илиев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. Имате думата, господин Курумбашев.
Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! „Ще клякаш и ще лазиш” – това е обръщението, господин Цветанов, което Вашите служители са използвали към господин Илия Илиев, когато са поискали да влязат и да обискират един имот. Моят първи прост въпрос към Вас е: това ли е нормалният тон в Етичния кодекс на служителите на МВР?! Моят въпрос към Вас е: дали е имало заповед за обиск? Това, което се е случило, че всъщност Илия Илиев, който иначе, колеги, Вие сигурно го знаете – той е кларинетист в „Ку-ку бенд”, между другото изключително кротък човек, изключително дисциплиниран човек, за разлика от някои други музиканти на „Ку-ку бенд”, човек, който би спазвал и буквата на закона, или както би казал за него народа „И на мравката ще стори път”. Той е задал въпроса: „Имате ли заповед за обиск?” и е получил обръщението: „Ще клякаш и ще лазиш, докато дойде тази заповед тук”. Вие знаете кой Ваш служител е бил там на място. Въпросът е: имало ли е такава заповед? Нормално ли е тя да се представи или, ако няма такава да се обясни, че се действа по неотложност и да бъде извадена по-късно? Смятате ли, че трябва да бъде направено дисциплинарно производство по поведението на Вашите служители, тъй като вместо да чуем извинение от тях, те ни казаха: „А, той казва едно, ние казваме друго”? Според мен, ако те просто се бяха извинили, случаят можеше да приключи, но, както разбирате, за съжаление, този случай започва да се подрежда до много други случаи. Затова искам да чуя Вашето мнение: стоите ли зад тези думи на Ваши служители, намирате ли за укоримо тяхното поведение и има ли закононарушение? Ако смятате, че има закононарушение, смятате ли да предизвикате дисциплинарно производство? Благодаря Ви.
За отговор – Цветан Цветанов – вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Това, което казвате за някакви цитати, някакво обръщение, само да Ви кажа, че служителката, която е била там, е около 50 кг. Първото, което е, че е изключително възпитана и много етичен човек, изпълнявала си е просто служебните задължения и такава терминология не е използвана. Ще мина към фактите. В ГДБОП – МВР, се води разследване по досъдебно производство, образувано от Софийската градска прокуратура на 20 юни 2011 г. и водено срещу организирана престъпна група по смисъла на чл. 321 от НК, извършваща данъчни престъпления. Чрез установените фирми в периода от 2011 г. до момента са причинени вреди на държавния бюджет в размер на 8 млн. лв. – престъпление по чл. 321, във връзка с чл. 255 от Наказателния кодекс. На 16 февруари 2012 г. под ръководството на Софийската градска прокуратура са проведени едновременно огледи, претърсвания и изземвания на 14 адреса в гр. София и гр. Видин, личен обиск на две лица, претърсване на седем автомобила, като за всички тези действия са получени разрешения от съответния първоинстанционен съд. На един от тези 14 адреса в гр. София е установено лице Б.К., което заявило на разследващите, че част от търсените документи се намират в офис на счетоводна къща, представлявана от самия него – Б.К., който се намира в гр. София, ул. „Йоаким Груев” № 17 и е бил нает няколко дни по-рано. Б.К. изразява готовност да предаде доброволно находящите се в офиса документи, съотносими към разследването, но пояснява, че ключът се намира в трето лице. Това обстоятелство налага да се предприемат неотложни издирвателни мероприятия и действия по разследването на цитирания адрес, предвидени в чл. 161, ал. 2 от НПК, което е съгласувано с наблюдаващия прокурор. Адресът е посетен от служители на ГДБОП, заедно с наемателя на имота и счетоводител на разследваните дружества – Б.К., като се е наложило и присъствието на собственика Илия Илиев, за да осигури достъп и с цел да се избегнат повреди на чужда собственост. Б.К. е предал голям обем счетоводна и друга документация – пряко касаеща и от съществено значение за предмета на разследването. Предаването е извършено в присъствието на поемни лица и с пълното съдействие от страна на Б.К., като е оформен разпит в качеството на свидетел, в който са описани предадените вещи и е съставен протокол за оглед. Благодаря Ви.
Реплика.
Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Всъщност става дума за това, че аз не мога да разбера каква връзка има кой колко килограма е, за да може да каже едни думи. Става дума за това, че Вашият служител си е позволил и следващата реплика, когато господин Илия Илиев е помолил да разговарят с неговата съпруга, защото тя е бивш Ваш служител, на което е последвала и репликата: „Тая ще я хвърля на Инспектората”. Илия Илиев не може да излъже ето толкова (показва с ръка), познавам го от двадесет години. Нямаше да се ангажирам лично със случая, ако не познавах този човек. Илия Илиев ми каза: „Иззеха някакви документи” – добре, направили сте претърсване – „Не ми оставиха никакъв протокол”. Той в крайна сметка е собственик, утре може нещо да изчезне и да бъде обвинен, може да бъде обвинен както от наемателя, така и от МВР. Разберете, че този човек казва истината и този начин на поведение е недопустим и е недопустимо Вие да го защитавате. Защото на следващия ден аз чувам как главният секретар на МВР казва: „В МВР не работят балерини”. Не може ли просто да последва едно извинение и да се каже: „Вършехме важна работа, в условията на неотложност, позволили сме си неправомерен език или неправомерно действие, поднасяме нашите извинения”? Докога с този стил на непогрешимост? Разберете, че по някой път едно извинение може да Ви свърши повече работа. Освен това, по този начин Вие толерирате и служителите на МВР – да се чувстват безнаказани. Ако Вие направите усилие да разберете точно какви реплики са се разменили там и спазен ли е законът, аз съм сигурен, че това ще бъде в полза на работата на служителите на МВР. Не става дума да ги пресираме, за да не могат да си вършат работата, защото и тази опасност я има, но става дума, че стават и грешки и трябва да има по някой път и извинение. И Вие като министър сте длъжен да разберете и другата страна, а не формално и автоматично винаги да заставате зад тези, които са се държали по този безобразен начин. Благодаря Ви.
Дуплика.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Знаете, че сме безкомпромисни за всеки случай, в който се установи, че действително има превишаване на служебните задължения. Аз обаче пак ще Ви прочета част от отговора, който дадох, за да не оставаме с някакви интерпретации на това, което сте чули. На един от тези 14 адреса в град София е установено лицето Б.К. То е заявило на разследващите, че част от търсените документи се намират в офис на счетоводна къща, представлявана от Б.К., който се намира в град София, ул. „Йоаким Груев” № 17, и е бил нает няколко дни по-рано от това лице. То през цялото време съдейства на разследването. В негово присъствие е издаден протоколът. Иззетите документи са съотносими към това престъпление. Всъщност лицето, което ползва този апартамент, е съдействало. Във връзка с това Ви уверявам, че всичко, което е направено: спазена е цялата строгост на закона, за да могат колегите да си свършат своята работа, за да не може на този адрес да има унищожаване на важни счетоводни документи, съотносими към извършеното престъпление, говорим за засечено източване на 8 млн. лв. Благодаря Ви.
Следва въпрос на народния представител Доброслав Димитров относно проведена операция на ГДБОП за пресичането на незаконна хазартна дейност и разбиване на незаконно казино на 28 февруари 2012 г. Имате думата, господин Димитров.
Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искрено се радвам, че колегите от БСП така живо се интересуват от дейността на ГДБОП, тъй като следващият въпрос, така или иначе, е свързан индиректно с тях. През последните няколко дни имаше публикации относно операция, осъществена на 28 февруари 2012 г. от ГДБОП срещу пресичане на незаконна хазартна дейност, извършвана в район „Сердика” – град София. Аз никога не бих обърнал кой знае какво внимание на поредната операция, тъй като се извършват доста такива от страна на МВР в тази посока, ако не беше една много интересна подробност, а именно, че според публикациите това помещение е отдадено под наем на Българската социалистическа партия за извършване на партийна дейност. Според информацията, за която се поинтересувах и събрах от интернет страницата на МВР, по време на операцията са арестувани общо 19 души – криминално проявени, с регистрации за кражби, грабежи, изнудване, изнасилване. Дори един е обявен за национално издирване. Въпросът ми към Вас е следният, тъй като намирам за особено важно, а съм сигурен, че и колегите от БСП биха желали да знаят дали е така, или не: вярна ли е информацията, че близо 20 криминално проявени човека са извършвали незаконна дейност в жилищен блок, в помещение, което е отдадено за среща с избиратели, за извършване на партийна дейност на Българската социалистическа партия?
За отговор – вицепремиерът Цветан Цветанов.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодаря за този въпрос, защото в интерес на истината очаквах той да дойде от страна на левицата. Във връзка с образувано досъдебно производство по описа на ГДБОП-МВР, на 27 и 28 февруари т.г. е проведена операция по противодействие на група лица, организиращи незаконна хазартна дейност в помещение, находящо се в град София, ул. „Опълченска” № 92, бл. 44, вх. Е, партер. В присъствието на наблюдаващия прокурор – досъдебно производство, за срок от 24 часа са задържани 20 лица по време на участието им в незаконна игра – хазарт, на описания адрес. Установено е, че повечето от задържаните на място лица са представители на активния криминален контингент с множество криминални прояви и осъждания за тежки и умишлени престъпления. От всички 20 лица, аз само ще си направя труда да спомена повече от половината, които са с богата криминална регистрация: Сашо, роден 1949 г. – лицето е ефективно осъждано с лишаване от свобода за контрабанда, кражба, кражба, обявяване за издирване в минал период от време; Александър, роден 1958 г. – има криминални регистрации за измама, за кражба, осъждан е по чл. 250 за валутно престъпление; Борис, роден 1963 г. – измама, измама, и вреда на лично имущество; Радослав, роден 1976 г. – осъждан за кражба, 5 години ефективно „лишаване от свобода”, осъждан е за грабеж и за кражба, регистриран е за хулиганство и обсебване; Милан, роден 1986 г. – има регистрация за хулиганство; Атанас, роден 1966 г. – управлявал е моторно превозно средство с 1,2 промила; Мирослав, 1972 набор – изнудване, изнудване; Ваньо, 1970 набор – осъждан е по чл. 325, има криминални регистрации за кражби и за убийство; Христо, роден 1968 г. – кражба, кражба; Първан, роден 1956 г. – кражба, кражба; Боян-Барона – има 12 съдебни криминалистични регистрации и 9 образувани досъдебни производства, многократно осъждан. И продължаваме нататък. Установено е, че в помещението работи и живее едно от въпросните лица, които изброих преди малко, което всъщност е променило мярката си за неотклонение – домашен арест, като живее и работи в този клуб, който действително е на БСП. Лицето е с такава наложена мярка за грабеж. Лицата са задържани за срок от 24 часа, като 72 часа – за Барона, зет е на въпросния Радослав, който е с променена мярка, също така – Сашо, който е обявен за общодържавно издирване. Това, което за мен е изключително важно, е, че от всичко, което беше снето като обяснения от всички лица, които са били там, въпросният Барона е упоменал в своите разговори, които е провел с колегите, че всъщност той е бил в този клуб, който е на Българската социалистическа партия, като е казал, че е присъствал в помещението при провеждането на срещи със симпатизанти на БСП. Разбира се, той казва че, след като колегите са влезли в помещението, всъщност се оказва, че всички са били проснати на земята. Уверявам Ви, че това не е отношението на управляващите към симпатизантите на БСП, ако те са такива. (Смях в ГЕРБ.)
На друго място, на друго място!
Ще спра дотук, защото времето ми изтече. Ако има някакви допълнителни пояснения, ще ги направя впоследствие. (Реплики от КБ.)
Реплика – господин Димитров.
Благодаря, госпожо председател. Благодаря Ви, господин Цветанов. На мен принципно не ми стана ясно как точно се е случило помещението да бъде преотдадено – преотдадено ли е, на Барона ли е преотдадено? Мярнах някъде, имаше публикации, че е било преотдадено за някакъв детски клуб. Не стана много ясно на кого и как точно се е случило това нещо? Аз бих искал да прочета, тъй като смятам, че хората не знаят всички закони наизуст, чл. 32, ал. 2 от Закона за политическите партии, който гласи следното: „Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване”. И второто, по-интересно изречение в случая, е: „Такива помещения могат да се ползват съвместно по договор с трети лица само за цели, пряко свързани с дейността на партията”. Пак ще повторя тази част: „цели, пряко свързани с дейността на партията”. (Шум и реплики от ГЕРБ. Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин Цветанов, ако може наистина да бъде установено как това се е случило. Ще е интересно, вярвам, и на колегите отляво. На колегите отляво бих направил един допълнителен коментар по това, което се случи вчера, а именно когато вчера така рязко реагирахте относно Законопроекта за хазарта, може би беше добре да обявите и конфликт на интереси, предвид дейността, която Вашите клубове явно извършват. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Дуплика.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В пояснение на развития допълнителен въпрос мога да кажа пред Вас, че помещението е отдадено под наем на Политическа партия БСП, съгласно договор с район „Сердика” от 14 декември 2005 г. Стопанисването и управлението е от лицето Орлин Димов, който е в списъка на Общинския градски съвет на БСП. През 2011 г. със заповед на кмета на София от 2 май същата година клубът е даден за продължаване на наема, за да могат да се осъществяват необходимите партийни дейности и всичко, свързано със Закона за политическите партии. Понеже имаше някаква странна, загадъчна жена, която през месец декември е взела офис, това провокира нашия интерес, защото знаехме, че тук може да се говори, без да има абсолютно никакви обосновани доказателства. Ще кажа, че през цялото това време лицето, стопанисвало клуба, е успявало да си плаща наема, който е задължение на всеки политически клуб, който се ползва на общински терен. Нося фактурите от месеците, когато е плащан наемът, поредица от фактури: от 5 януари 2012 г. е платен наем с фактура и на 6 февруари 2012 г. също е платен наем с фактура, за да се осъществява необходимата партийна дейност. Надявам се, че незаконният хазарт не е част от партийната работа на която и да е партийна централа. Надявам се, че всички парламентарно представени политически партии ще бъдат много стриктни и ясно разбрани от всички представители на партии, които съхраняват и управляват такива партийни клубове, че те се дават само и единствено за партийна дейност. Надявам се утре да не задавате въпроси за полицейско насилие спрямо симпатизанти на БСП, защото Ви уверявам, че нямаме такъв подход. Изпитваме респект и уважение към всички честни и трудолюбиви български граждани, независимо кой на коя политическа формация принадлежи или я подкрепя. Господин Димитров, благодаря Ви за въпроса, защото той действително даде възможност да няма интерпретации в бъдещ период от време от левицата по подобни питания и въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Да благодарим на вицепремиера Цветанов за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите и питанията към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите. Квесторите, моля, поканете министър Дянков в залата. Първи ще зададе своя въпрос към него господин Волен Сидеров – относно използване на средства от Сребърния фонд. Господин Сидеров, имате думата.
Госпожо председател! Господин вицепремиер, моят въпрос е относно използването на средствата от Сребърния фонд. Уважаеми господин вицепремиер, в медиите беше разпространена информация относно намерението Ви да използвате средствата от Сребърния фонд, предназначен за пенсиите на българските граждани, за други нужди, свързани с балансирането на държавния бюджет за настоящата фискална година. Имате ли действително намерение да се разпореждате с тези суми за цели, различни от тези, свързани с българските пенсионери и с изплащането на техните пенсии? Ако това е така, за какви цели ще ги отклоните? На какво правно основание ще го направите? С какво ще компенсирате създалия се дефицит в Сребърния фонд, събиран през годините с цената на големи усилия и лишения? Благодаря.
За отговор – вицепремиерът Дянков.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Сидеров! Средствата на Сребърния фонд по закон представляват самостоятелна, обособена част от централния бюджет. Общият паричен ресурс във фонда към края на месец януари 2012 г. е 1 млрд. 776 млн. 700 хил. лв. Тези средства съгласно Закона за Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система могат да бъдат инвестирани в различни финансови инструменти. Активите от фонда, включително доходността от инвестициите му могат да бъдат използвани само за трансфери към държавното обществено осигуряване и не могат да бъдат използвани по закон и никога не са били използвани за изплащане на каквито и да е задължения, тоест погасяване на държавен дълг. С проекта за нов закон не се променят нито целите, за които могат да се използват средствата на фонда, нито срокът за трансфериране на средствата от фонда към бюджета на държавното обществено осигуряване, който остава 2018 г. Предложените изменения и допълнения на закона целят единствено въвеждане на нова инвестиционна възможност с оглед повишаване доходността на фонда, респективно увеличаване на размера на акумулираните средства, така че в бъдеще пенсиите да се увеличават по-бързо. В тази връзка, са предвидени възможности за инвестиране на активите на фонда в качествени, нискорискови финансови инструменти. Действащият закон незаслужено игнорира напълно възможността за инвестиции в местни инструменти. С други думи, сега действащият закон не позволява инвестициите да се инвестират в България, а напротив, поощрява инвестициите в чужди държави. Това за нас е несправедливо. Темата за това ограничение не е нова и е част от приетите от правителството антикризисни мерки, обсъждани в Тристранния съвет още през 2010 г. Със закона се дава общата рамка за инвестиране и не се налага задължение за инвестиране в държавни ценни книжа или в каквито и да е други ценни книжа. При определяне на ограниченията, свързани с рисковите експозиции, са следвани практиките в Европа. Ние сме разписали подробно практиките и при допълнителна среща бих могъл да Ви ги обясня и предам. От 27 държави в Европейския съюз 15 държави въобще нямат такива фондове, в смисъл няма Сребърен фонд в 15 от тях. В една от държавите е в процес създаването на такъв фонд, а 11 държави разполагат с такива фондове. Във всички тези 11 държави без изключение има възможност за инвестиране в местни инструменти. Всъщност основната промяна, която искаме да направим в закона за Сребърния фонд, е да позволим инвестиране в местни инструменти – както държавни ценни книжа, така и общински ценни книжа, така и български корпоративни книжа. Благодаря.
Реплика – господин Сидеров.
Господин Дянков, по принцип ние като националистическа партия сме за инвестиране в България. Според нас обаче това не трябва да става с парите на пенсионен фонд, тъй като носи рискове, а навсякъде по света рисковете в пенсионните фондове винаги са нещо, което предизвиква тревоги. Вие знаете много добре, че исторически назад имаше много страни, в които изгърмяха пенсионни фондове по този начин, имаше злоупотреби с пенсионни фондове. По принцип пенсионните фондове винаги са обект на интереси, тъй като там се събират много големи средства. Според нас тези фондове трябва да се управляват консервативно. Тук дори бих привел мнението на Вашия колега Стоян Мавродиев, който е против Вашата идея да се пипат парите на фонда. Според нас парите на един такъв държавен пенсионен фонд трябва да бъдат под контрола на БНБ, а не на правителството. Това е по-правилният вариант, защото по този начин изключваме възможността един или друг финансов министър да реши да ги употреби, както прецени. Вие казвахте „висококачествени и нискорискови книжа”. Аз не знам кой и как определя качеството на книжата, но ние видяхме през периода на голямата финансова криза, че агенции, които даваха високо качество на определени книжа, след това се оказа, че са играли спекулативна игра с тези оценки. В днешно време не би трябвало да подхождаме с доверие към оценките за книжа, защото имаме световна криза, тоест трябва да бъдем колкото можем по-консервативни. Пенсионните пари в България са нещо, което трябва да бъде пазено по най-най-най-старателния начин, като се избягва включването им в ценни книжа, каквито и да са те. Какво гарантира, че с общинските или държавните ценни книжа, в които Вие предвиждате да ги вложите, няма да се случи така, че да бъдат просрочени или да се случи някакъв вид срив с тях? Нищо не гарантира това, защото възстановяването на тези пари е под въпрос. Посягането към Сребърния фонд за нас от „Атака” е грешка, не трябва да се прави. Напротив, държавата трябва да положи усилия този фонд да бъде под надзора на БНБ и правителствата да нямат възможност да пипат парите за пенсии. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Сидеров. Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сидеров, и аз като Вас имам единствена цел – този фонд да се управлява по такъв начин, че в бъдеще да има истинска възможност пенсиите на българите да се увеличават. Законът от 2007 г. наистина е направен консервативно. По това време може би това е било правилната политика. Всъщност и аз, ако бях министър по времето на господин Орешарски, може би при тогавашните икономически условия и аз така бих го направил, но икономическите условия се промениха. В последните три години този фонд средно губи около 40 млн. лв. на година при това управление, което е в същност в сметки на БНБ. Единственото, към което ние се стремим, е да направим такова управление, че всъщност фондът с времето да увеличава своите приходи, за да може наистина след това да изплати по-високи пенсии. Понеже Вие многократно сте поставяли по-общия въпрос за вдигане на пенсиите, и на доходите, по-рано тази сутрин, аз съм готов при, разбира се, покана от Ваша страна и от парламентарната група и по тази тема, и по по-общата тема, която Вие коректно казахте, че от над две години поставяте пред мен, да поговорим за това какви са мерките, които се предлагат за увеличаване на доходите, в това число и по Закона за Сребърния фонд. Това е вид доход и при по-активно управление на Сребърния фонд пенсионерите ще получат по-голяма доходност. Това единствено е моето желание и съм готов на такава среща при, разбира се, покана от Ваша страна. Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Кирчо Димитров относно разходите по свързването на касови апарати с НАП. Имате думата, господин Димитров, да развиете въпроса си.
Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, уважаеми колеги народни представители! Предстои голямото свързване – голямото, защото според информация от Националната агенция за приходите България има приблизително 500 хил. касови апарати, които до 31 март 2012 г. трябва да се свържат чрез онлайн връзка със системите на НАП. Една част от тях, приблизително 20%, чрез закупуването от страна на търговеца на допълнителен модул, който струва 200 лв., ще може да се свържат онлайн с НАП. Останалата част от касовите апарати ще трябва да се подменят с нови, които струват между 350 лв. и 400 лв. Така бизнесът ще трябва да извади над 150 млн. лв. за свързването си с НАП. Отделно ще трябва да се заплаща и за трансфера на данните. За пореден път дребният и среден бизнес е поставен на колене, а се облагодетелства определен кръг от фирми. Като се има предвид, че НАП ще има приходи приблизително от 30 млн. лв. на година излиза, че приходите ще са за производителите на касови апарати и мобилните оператори. Господин министър, моят въпрос към Вас е: кой ще покрие ежемесечните разходи по поддържането на връзката към НАП? Каква ще бъде ежемесечната цена, която ще плаща един среден търговец? Благодаря Ви.
Имате думата, господин Дянков, за отговор.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Първо, искам да припомня, че законът, към който сега сме разписали тази Наредба за въвеждането на дистанционни онлайн връзки е още от 2003 г. Оттогава предишните две правителства многократно са се опитвали да въведат този тип контрол. По една или друга причина страховете им са били такива, че не са стигали до парламента и въобще до такива решения, но те са доста наложителни и законът още от 2003 г. го предполага. Дистанционната връзка, за която говорим, осигурява възможност за предаване на данни от дневните отчети на фискалните устройства към НАП чрез използване на преносната мрежа, както Вие коректно казахте, на мобилните оператори. Целта е да се осигури техническа възможност за получаване в НАП на информация от фискалните устройства в произволно избран от контролните органи момент, иначе казано – във всеки момент. Постъпилите данни са необходими за анализ и селектиране на обекти за контрол, за да може по-точно всичките дирекции на НАП да определят къде евентуално съществуват проблеми и най-бързо да се ориентират към решаването на тези проблеми. Към настоящия момент има одобрени 136 модела фискални устройства с възможност за работа с тази дистанционна връзка. По отношение на ежемесечните разходи за поддържане на връзката между мобилния оператор и търговците – това е въпрос на договаряне между задълженото лице и доставчика. Аз като министър съм изискал примерна справка, защото това представлява и търговска тайна в повечето случаи, която съм готов да Ви представя допълнително. По отношение на цената – Министерството на финансите няма регулаторна роля в определянето на тези цени от страна на мобилните оператори, както и за цената на фискалните устройства. Както казах, близо 140 различни фискални устройства вече има възможност да се използват. С други думи, пазарът е доста широк и би трябвало съответно и конкуренцията в цените да е голяма. Благодаря за вниманието.
Имате думата за реплика, господин Димитров.
Благодаря Ви, господин министър. Аз единствено очаквах да чуя кой ще покрие ежемесечните разходи и каква ще бъде ежемесечната цена. Сега от Вас разбирам, че тя ще се договори между търговците на касови апарати и търговеца, но, така или иначе, тя е изчислена и е от порядъка на 40 млн. лв. на година. Говоря за всички касови апарати. Това ще бъде допълнителен разход за дребния и среден търговец. Днес, това, което вълнува дребния и среден търговец, е как ще оцелее в продължаващата тежка финансово-икономическа криза. Да, всички ние сме за изваждане на оборотите на светло, но за какви обороти говорим, когато те едва стигат за покриване на заплатите, за покриване на данъците, за покриване на таксите и лицензите? И за какво вадене на светло може да се говори, при положение че няма какво да се отчита, тоест може да се извади нещо на светло, ако има какво да се отчита. За пореден път дребният бизнес е изправен до стената. Ние трябва да помислим точно в тази посока – какво трябва да направим, за да можем да подпомогнем тези, които са останали да работят тук и наистина хранят немалка част от администрацията. Знаете, че заплатите на администрацията се формират най-вече от данъците на тези, които работят тук. Наистина трябва да помислим и аз смятам, че наистина трябва да се направи това. Ние в тази посока имаме предложения – малките търговци, които не са регистрирани по ДДС, да не бъдат задължени да се свързват онлайн със системата на НАП, тоест да бъдат освободени от тези допълнителни разходи. Благодаря.
Ако желаете думата за дуплика, заповядайте.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз съм солидарен с Вашето мнение и въобще с това, че във Вашия фокус е малкият и средният бизнес в България, на който да не се налагат ненужни тежести. Така или иначе, и в Европа, и в България малкият и средният бизнес преживява тежки времена. От тази гледна точка съм отворен за всички идеи, които обаче по законов начин определят кои групи по една или друга причина могат да се сегментират, евентуално по начина, по който Вие казахте. Пак повтарям, че това трябва да стане по начин, по който законът да определя еднакво за всички, защото идеята – за големите така, пък за малките и средните иначе, звучи наистина добре и е похвална. Въпросът е каква е методологията това да се определи, за да сме сигурни, че няма да стане така, че някои плащат и съответно има върху тях по-голям контрол, някои не плащат. Напомням, че при влизането на този тип връзки в бензиностанциите, голяма част от които – близо 2500, бяха малки бензиностанции, само за последните 6 месеца на 2011 г. се получи допълнителен положителен ефект в хазната около 90 млн. лв. Не трябва да забравяме, че България е страната с най-ниските данъци в Европейския съюз, но за да можем да си запазим това право – да плащаме най-ниските данъци в Европа, тези ниски данъци трябва да се плащат от всички. Приветстваме всички конкретни идеи как можем да подобрим сегашния модел, но и Вие, и ние сме съгласни, че по някакъв начин по-голям контрол е нужен. Благодаря за вниманието.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Деница Стоилова Гаджева от Парламентарната група на Партия „Атака” относно коледните бонуси в Министерството на финансите. Заповядайте, госпожо Гаджева, да развиете въпроса си.
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков! Изпълнителната и законодателната власт в България от 2009 г. е в ръцете на ГЕРБ. Когато дойдохте на власт, Вие обещахте на народа да прекратите безумствата, които са извършвани в държавната администрация от предходното правителство. Тези безумства включваха и раздаването на изключително високи бонуси – еднократно на хора, които са представяли, че вършат някаква работа. Доколко са я вършили, това е отделен въпрос. Като казвам „безумно високи”, това са суми, които излязоха напоследък в общественото пространство чрез медиите: над 30 хил. лв., над 70 хил. лв. – еднократно, двукратно, множество кратно пъти, разпределяни през годините. Три години Вие не правите нищо по този въпрос. Откакто няма Министерство на държавната администрация, финансовите въпроси са под Ваша юрисдикция, Вие отговаряте за това. Три години правителството на ГЕРБ, Министерският съвет не взема никакви мерки за бонусите, раздавани в държавната администрация. Сега какво се получава? След като излезе всичко това в медиите и след като някой възбуден журналист написа колко точно са парите, вземани в някои агенцийки, ведомства, излезе премиерът Борисов и каза: „Всички тези бонуси да се върнат в срок до петък!”. Бонуси, които са обаче, забележете, законово регламентирани, тоест по законов път. Това са бонуси, които държавата е разписала в свои нормативни актове и постановления на Министерския съвет, че може да бъдат вземани. Излиза премиерът Борисов и казва те да бъдат върнати в срок. Тук ще отбележа, че може би трябва да се сезира главният прокурор на Република България – дали е редно да бъдат подстрекавани хора, които са вземали пари, регламентирани от държавата чрез законови регламенти, да бъдат връщани. На какво основание? Законово основание има ли да бъдат връщани тези пари? Първо, питам аз. Това не е ли осъдително по Наказателния кодекс като цяло? Може би е! Може би не е за премиера, може би не е за Вас!? След три години вземане, гушене на държавните служители от държавни пари!? А между другото, през това време българският пенсионер е вземал 50 евро на месец, докато висш администратор взема 70 хиляди за Нова година, ей така, да си щрака с пръсти някъде по заведенията, в Банско примерно. Българският пенсионер взема 50 евро на месец. Аз Ви питам, господин Дянков: Вие мразите ли българските пенсионери, или не ги мразите? Може би ги мразите по-скоро, щом позволявате това три години! Три години! Сега сте изготвили една наредба. Аз видях, проучих въпроса – 2010 г., месец юли сте започнали да говорите как така не бивало. В наредбата пак има същите неща, пак ще вземат същите бонуси. Не искам да Ви задавам въпрос. Аз съм Ви пуснала питане през януари месец за тези бонуси. Просто исках да Ви изразя мнението си по въпроса.
Имате думата, господин министър. Заповядайте за отговор.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Гаджева! Първо ще отговоря конкретно за Министерството на финансите и след това по-широко на Вашия въпрос. В Министерството на финансите в края на 2011 г. не са раздавани коледни бонуси, нито пък така наречената тринадесета заплата. По време на цялата година отделни екипи от служители на министерството са получавали допълнително възнаграждение за постигнати резултати съгласно Закона за държавния служител и Постановление № 67 на Министерския съвет. Общата сума, която вече и Вие цитирате във Вашия въпрос, за цялата година е 233 хил. 725 лв. Подчертавам, че това е на база на сега съществуващия закон. Основанията за изплащане на това допълнително възнаграждение са проявен професионализъм и личен принос към определени задачи. Споменал съм и някои от тези задачи: оттеглянето на България от проекта „Бургас-Александруполис”, уреждане на правния статут и дейността на Националния дворец на културата, разработването на Закона за държавния бюджет за 2012 г., сертифицирането на европейските проекти – знаете, че в Министерството на финансите има такава дирекция, въвеждането на гъвкавото работно време в администрацията, повишаването на кредитния рейтинг на България през месец юни 2011 г. Допълнителните възнаграждения не са допълнителна тежест към държавния бюджет. Те са отпуснати от реализирани икономии на средства за работна заплата от първоначалния бюджет на Министерството на финансите. Към края на 2011 г. Министерството на финансите е реализирало други икономии в размер на 9 млн. 206 хил. лв., които е върнало на държавната хазна. Същото беше и положението за 2010 г., когато Министерството на финансите върна 8,5 милиона в държавната хазна. Права сте обаче, че има много неща, които трябва да се направят, и всички те са, първо, законови промени, така че в бъдеще да има много по-голяма прозрачност върху това кой колко получава, за какво го получава и също да сме сигурни, че едни хора не получават огромни десетки хиляди, а както знаем и в предишното правителство са се получавали стотици хиляди бонуси. Затова има няколко закона. Някои, от които са минали на Вашето внимание, и благодаря за това, че сте ги приели. Примерно Законът за държавната администрация беше приет в средата на месец февруари тази година и на негова база оттук нататък всеки държавен служител трябва да показва всичките си приходи – нещо, което досега го нямаше. Нямаше правна възможност извън политическите кабинети да се види другите държавни служители от какви допълнителни пера получават. Това вече е възможно благодарение на Вашето решение. Надявам се, че съвсем скоро ще бъде възможно да приемем и Закона за държавния служител, където пък специално се регламентира начинът на получаване на бонуси, лимитира се процентът от заплащането, което може да е бонуси. Това става за много по-голяма част от държавната администрация, тъй като голяма част от нея в момента е дори изключена от Закона за държавния служител. Съществуват 50 допълнителни закона, където различни агенции определят даването на бонуси. Да, може би този закон е закъснял, може би това е донякъде и моя вина, но факт е, че вече е в парламента, и се надявам, че с Ваша помощ в най-скоро време ще бъде факт. Благодаря за вниманието.
Госпожо Гаджева, имате възможност за реплика.
Благодаря. Аз ще приветствам всички законодателни инициативи, които ще изчистят тези въпроси в годините. Колкото и да не вярвам, че това ще се случи, ще ги приветствам. Все пак ни е интересно – тези пари, които ще бъдат върнати, за какви дела и начинания ще бъдат инвестирани впоследствие? Нека ги регламентираме законово по някакъв начин, защото нали Вие като част от кабинета и като вицепремиер осъзнавате, че това е подсъдимо?! Нали осъзнавате, че в момента Европа ни се смее, защото са изтекли информации по чужди агенции?! Разнасят ни насам-натам. Вие сте радетели все пак за Европейския съюз и за ценностната им система. Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, прави сте – както Вие, пък и аз подчертах в моето изказване, че в момента извън Закона за държавния служител, който трябва да се промени, съществуват положения в 50 други специфични, специални закони за различни държавни администрации, които дават законова възможност за получаване на бонуси. Всъщност това е и основната идея за промяната в Закона за държавния служител – всички тези специални закони да се изчистят от такива положения и оттук нататък само Законът за държавния служител да важи за цялата държавна администрация. Иначе винаги се получават тези изкривявания, за които Вие споменахте. И понеже тези закони са в действие и досега, докато не успеем да Ви убедим в парламента, че трябва да приемем измененията на Закона за държавния служител, за държавните служители за мен няма правов начин, а не е и редно да си връщат бонусите. Те са дадени по закон, такива са законите. Трябва да се променят, за да има прозрачност и справедливост. Тук става дума за коментари в правителството, които обвързват политическите кабинети. Хората, които са политически назначени, макар че законово имат такова право да получават, по време на криза е редно също да се съобразяват с тежестта на тази криза и съответно да се ограничават до заплатите си. Аз лично като министър на финансите съм го правил. Смятам, че е редно всички министри, заместник-министри и началници на кабинети да се съобразяват с това. Това е доброволно. Затова на всеки върху неговия или нейния морал лежи това решение. Сметката, която сме отворили в Министерството на финансите, е доброволна. Поне аз така я разбирам. А относно въпроса за какво ще се използват средствата – сметката е набирателна. В момента средствата влизат на едно място, а допълнително ще се реши за какво да бъдат използвани – предполагам за някаква благотворителна дейност. Този въпрос обаче още не е решен.
Преминаваме към питане от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Василев Орешарски и Димчо Димитров Михалевски относно цялостната политика на управление на средствата от Европейския съюз по всички фондове – регионален, социален, кохезионен и аграрен, през текущия и следващия програмен период.
Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, обръщаме се към Вас в качеството Ви на вицепремиер по темата за цялостната политика на управление на средствата от европейските фондове, начина им на усвояване и успеваемостта по тази тема. Това питане се налага поради простата причина, че за съжаление с времето проблемът се задълбочава – от една страна незадоволителната координация между ресорните министри, и второ, че министър Дончев, който е отговорник по въпросите на еврофондовете, се концентрира само върху регионалния, социалния и кохезионния фонд, но никога не дава информация по отношение на аграрния фонд. В същото време знаете, че България държи твърдо 25-то и 26-то място в таблицата на 27-те страни членки. Нещо по-лошо, да речем, че не това е показателят, който е толкова важен – да се състезаваме с отличниците като Латвия, Литва и Естония. По-важно е какъв е ефектът от средствата, които са предвидени от Евросъюза за българската икономика, за малките и средни предприятия, за българските общини и земеделски стопани. За съжаление ефектът става все по-нищожен, още повече в рамката на тази задълбочаваща се финансова и икономическа криза. Трябва да обърна внимание, че там, където ресорните министри си вършат работата, има резултати. Никой не може да оспорва това, какъвто е случаят с Програмата за регионално развитие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – програмата „Транспорт”, където определено има напредък. Но какво се случва с останалите програми, започвайки с „Човешки ресурси”, където в тази криза и растяща безработица (а младежката безработица става крещяща и е един от най-тежките проблеми на обществото ни) няма никакъв резултат от работата на Министерството на труда и социалната политика. В програмата за развитие на селските райони, започвайки от серията „Калина Илиева”, стигайки до днешното управление, имаме непрекъснато проблеми. Общините не могат да получават средства, земеделските стопани – също. Последният фрапиращ случай е от Русенска област. Даже и църквата страда от това, че се прилага теснопартиен подход при удовлетворяване проектите на различните бенефициенти. По „Конкурентоспособност”, където се отчитат 100% изпълнение, знаете, че само от есента на тази година започват първи стъпки по няколко фонда по финансовия инструмент „Джереми”, и то в условия, когато и Брюксел апелира да се помогне и да се предприемат конкретни мерки за малките и средните предприятия. Предложено беше на министър Дончев да приеме предложението – поне експериментално да се включат търговските банки като междинни звена, за да се ускори процесът, но и това не беше прието. В крайна сметка се оказа, че и програмата „Околна среда” буксува с най-ниски нива на изпълнение. Същата е ситуацията и по Оперативна програма „Рибарство”, където преди няколко седмици имаме загубени средства – 4 млн. евро, върнати в Брюксел, и непрекъснато текучество на висшите нива на администрацията, управляващи евросредствата. Затова нашето питане към Вас е: каква ще бъде политиката, Вашият поглед, Вашата намеса до края на този програмен период, господин вицепремиер, и съответно Вашата визия за следващия програмен период 2014-2020 г., защото той чука на вратата?
Господин вицепремиер, имате думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, преди да прочета отговора, правя коментар, че резултатите и данните, изнесени в него, ми се струват твърде обобщени на фона на онова, което Вие току-що казахте. Може би Ви дължа по-детайлен анализ по някои от въпросите, които зададохте, но в момента го нямам. Моля за разбиране и съм готов в следващ въпрос или в нарочна среща тези по-големи детайли да Ви бъдат дадени. А отговорът на въпроса е следният: Към настоящия момент усилията на правителството са насочени към постигане на 95% усвояемост на средствата от структурните фондове, Кохезионния фонд, както и средствата от общата селскостопанска политика. В тази връзка представям последните обобщени цифри при изпълнение на програмите. Към края на месец декември 2011 г. постигнатият процент на договорените средства спрямо бюджета на оперативните програми, съфинансирани от структурни фондове и кохезионни фондове, е 65%. Постигнатият резултат по отношение на плащанията в края на 2011 г. е 19%. За сведение – през 2009 г. при започване на програмата е бил 3%, през 2010 г. достига 10%. Тоест има тенденция за удвояване размера на извършените плащания. По отношение на Програмата за развитие на селските райони, което беше допълнителен въпрос, към днешна дата договорените средства спрямо общия бюджет са 53%, а разплатените надвишават 33% от общия ресурс. По отношение на управлението на средствата са предприети стъпки за тяхното оптимизиране в бъдеще за следващия програмен период – дискусия, в която и аз съм участвал. Очаква се броят на оперативните програми, както и структурите, отговорни за тяхното управление, да бъдат намалени. По-конкретно предвиждаме да останат пет основни оперативни програми, без програмите „Административен капацитет” и „Техническа помощ”, които ще се влеят в други съществуващи програми. С цел оптимизиране на процесите по верифициране на разходите и разплащане на бенефициентите – да отпаднат всички междинни звена, които се отчитат като спирачка в по-бързото разплащане на тези фондове. Благодаря за вниманието.
Кой ще зададе двата допълнителни въпроса? Господин Орешарски, имате думата.
Благодаря Ви, господин председателстващ. Колеги, уважаеми господин вицепремиер, в началото на Вашия мандат бяхме свидетели на доста сериозен и критичен анализ от Ваша страна по отношение на функционалната и институционална организация на цялостния процес по усвояване на фондовете. Бяха лансирани множество идеи. Част от тях аз подкрепях, тъй като за първа година е нормално, когато се създава такава сложна структура, нова за нашата страна, не всичко да е оптимално. То и към настоящия момент не е оптимално. Връщам Ви към първоначалните идеи, визиращи Закона за управление на еврофондовете, силна централизация, създаване на министерство, да не изброявам всички от тях. Колкото повече време минава, като че ли тази тема не е актуална вече, което най-малкото е притеснително по две причини. На първо място и това е първият ми въпрос: за настоящата година планирахте да усвоите 4,5 млрд. лв. и това според мен е твърде амбициозна цел, но като план не е лошо да има амбициозни цели. Въпросът е, че ако не се реализира, а вероятно няма да се реализират 4,5 млрд. лв. това ще застраши прогнозите за икономически растеж, макар и намалени доколкото, като че ли това е един от основните фактори, да не кажа единствен, при сложната обстановка, който да подкрепи икономическия растеж. Не е нужно да развивам тезата, ако не се реализира икономическият растеж, какви ще бъдат другите последици и за фиска и за цялостното обществено-икономическо развитие. Вторият ми въпрос Вие отчасти загатнахте в отговора си. Казахте за козметични промени – ще отстраните две от най-малките оперативни програми. Логично е, особено техническата помощ да бъде за първия програмен период. След това държавите не би следвало да имат нужда от програма „Техническа помощ”. Така че, това не го приемам като сериозна стъпка по подобряване, подчертавам, на функционалната и институционална рамка. Въпросът ми е: какви промени ще направите още? Стоите ли все още на началните позиции за цялостна централизация, изграждане на агенция или министерство за фондовете, закон и така нататък, за да може действително през втората перспектива да не сме между последните страни? Благодаря.
Господин Дянков, имате думата за отговор.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Орешарски, напълно сте прав, че е естествено като се започва едно ново, особено такова голямо начинание като програми по европейските фондове, да се заложи нещо и след това да се изчакат известен брой месеци и години, за да се види дали то работи добре, или не работи добре. Времето също може да промени визията на едно правителство по какъв начин трябва да се водят тези така важни за България фондове. Наистина сте прав, че в началото на нашето правителство, отделни членове на правителството, включително и аз, спомняте си в самото начало отговарях и за европейските фондове, изразявахме някои мнения за промени и в този програмен период с цел по-добро усвояване и по-бързо стигане на парите до крайните бенефициенти. Една такава идея, за която Вие сега ми напомнихте, е Програмата „Конкурентоспособност”. Вместо да минава през Агенцията за малки и средни предприятия, където се отчита, че бавно вървят процедурите във времето, дали може да има по-директен начин това да се извършва през търговските банки, които така или иначе участват на по-късен етап в съфинансирането. На мен също ми изглеждаше, че тази идея е добра и продължава да ми изглежда, че е добра. Факт е обаче, че не стигнахме до нея. Разбира се, по темата има по-големи експерти от мен и в правителството, и във Вашите редици, така че е хубаво да имаме разговор защо това не се случи и дали все пак е добре да се случи за следващия програмен период. Разговорите, в които аз съм участвал по-скоро са били за следващия програмен период в качеството ми на вицепремиер. Действително, освен темите, за които аз загатнах – премахването на двете най-малки програми, (тук сте прав – „Техническа помощ” и „Административен капацитет”), които могат да се пръснат по другите пет големи програми, защото всъщност те подпомагат тях. Това е идеята и за отпадането на междинните звена, където опитът показва, че също може би вече това не е нужно. Действително доста други идеи се изговориха в общественото пространство и по тях все още няма крайно решение. Да, действително имаше идея да се създаде централизирана агенция, дали ще се нарича министерство или агенция, и там да се концентрира управлението на фондовете. Аз лично съм против тази идея по няколко причини. Основната причина е, че вече няколко години и Вашето правителство, а и нашето градим определена структура. След няколко години вече се вижда какви са и плюсовете, и минусите. Тя има съответния технически капацитет и от гледна точка на хора, а и за мен, ще бъде грешка, ако влезем в напълно нова структура, защото това определено ще забави усвояването на европейските фондове. Отстоявал съм тази позиция в различните срещи и в Министерския съвет, и в неформални срещи за следващия програмен период. С други думи, отворени сме и наистина сега е моментът, или поне аз съм отворен за допълнителни идеи, защото смятам, че до средата на тази година България трябва да има ясна позиция към какво се стреми и как искаме да го управляваме. Така че Ви благодаря, ако имате допълнителни идеи.
За отношение? Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, радвам се, че проявявате такъв конструктивизъм и готовност за диалог и за ползване експертизата и добрите идеи, които могат да дойдат и от тази страна на залата. За съжаление, такава готовност не се среща при всичките министри. В случая ние ще се възползваме, защото това е тема, както винаги сме твърдели, надпартийна и тя е в интерес на страната и на хората, още повече, в условия на криза това е финансовият ресурс, който може реално да се използва. Искам да продължа въпросите, които господин Орешарски постави пред Вас, а именно точно в контекста на бъдещата Кохезионна политика на Европейския съюз. Знаете параметрите, които зададе Еврокомисията – 50% от средствата на регионалния фонд да бъдат насочени и фокусирани точно за малки и средни предприятия, които са най-нуждаещите се в момента и в резултат на кризата. Още повече, че в България те са тласнати точно в сенчестия бизнес и знаете, че последните изследвания и статистики, които се изнасят в България, за съжаление са, с най-висок дял на сенчестия бизнес в момента сред всички страни членки, затварям тази скоба. Тук става дума именно за планиране на следващия програмен период и търсене на връзката – иновации и бизнес, наука и бизнес. До момента не се води този диалог и не се казва нищо по темата. Темата „Енергийна ефективност”. Знаете, че това е крещяща тема, която е заложена като приоритет и на програмата „Европа 2020”. Това са ключови теми, които трябва да се превърнат в реални политики, мерки и действия за следващия период и аз много разчитам на Вас това да се случи. Освен това, ще имаме ли регионални програми в България, или няма да имаме? Докога Северозападна България ще бъде най-изостаналият регион на Европейския съюз и какво предприемаме, за да преодолеем това изоставане? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин председател с това, че в крайна сметка има редица отворени въпроси за нашето участие и приемане на Кохезионната политика за европейския механизъм на свързване, където ние също сме казали: „Не, ние сме против ползване на средства от Кохезионната политика”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Шопов, тъй като на вашите колеги от „Атака” дадохте възможност по минута и половина допълнително, аз ще помоля само за ...
Днес на всички давам допълнително. И на Вас досега съм Ви дал 50 секунди. Разбира се, продължете.
Наистина приключвам. Основни въпроси като даване възможност една част от средствата да се управляват от градовете; да се даде възможност съответно на фокусиране на програмите – 60% от средствата върху няколко приоритета; да има фокусиране на програмите, а не разпиляване. По всичките тези въпроси чакаме отговори и чакаме наистина диалог, пак казвам, в интерес на страната и на икономическото и социално развитие. Много разчитаме на Вас, господин Дянков. Благодаря Ви.
Колеги, от редовното време за парламентарен контрол и предвид на минутите, които бяха ангажирани за изказвания от името на парламентарни групи, остава време за още едно питане, което ще бъде последното, поставено днес. Питането е от народния представител Ивелин Николов Николов относно държавната политика в сферата на управление на държавната администрация и провеждане на административна реформа в качеството на отговорен за това заместник министър председател. Имате думата да развиете питането си в рамките на 3 минути.
Благодаря Ви, господин председател. Господин заместник-председател, уважаеми колеги, знаете, че по Конституция Република България е демократична държава и по този повод процесът на реформиране на държавната администрация стартира още преди 20 години. Всяко едно демократично правителство след 1990 г. в България е работило за недопускане на дискриминация в държавната администрация към държавните служители по какъвто и да било признак. Отговорът на това питане се забави повече от месец, но все пак Вие си спомняте, че Министерският съвет прие Решение за намаляване отпуските на държавните служители в нарушение на действащия Закон за държавния служител, с оглед въвеждане на гъвкаво работно време в администрацията. Последните седмици в публичното пространство Вие заявихте намерение за продължаване на административната реформа. Все пак искам да Ви попитам: какви са целите на държавната политика в областта на административната реформа, какви са резултатите от провеждането й досега и считате ли, че чрез дискриминация по отношение на държавните служители правите положителна стъпка за реформиране на администрацията? Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин вицепремиер.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Николов, действително на 25 януари тази година Министерският съвет прие решение за въвеждане на работно време с променливи граници в държавната администрация. Всъщност Кодексът на труда позволява това от доста години насам, но просто подзаконовата база не е била развита. Следователно на 25 януари ние взехме това решение. То е съобразено с действащия Закон за държавния служител, позволяващ разпределение на работното време, ако същото е определено в работни дни. В допълнение Министерският съвет препоръча на ръководителите на административните структури да определят еднакъв размер от 5 работни дни за допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден на държавните служители. Законът го позволява поне от 10 години насам. Той беше написал: „до 12 дни”. Идеята тук е допълнителните 7 дни да се използват за квалификация, платена от съответните министерства и администрации, защото често чуваме темата, че държавните служители нямат достатъчно време, нямат достатъчно стимули за такава квалификация. По отношение на по-широкия Ви кръг въпроси за административната реформа. За периода от средата на 2009 г. до края на 2011 г. са преструктурирани или закрити общо 29 структури в централната администрация. Това е нетна цифра – някои са я създали, но 29 структури в централната администрация нетно вече не съществуват. Числеността на централната администрация към края на февруари 2012 г. е намалена с малко над 14% в сравнение с месец юли 2009 г., без системата на МВР. Общата численост на централната администрация към 1 март тази година е 61 979 щатни бройки, или намалена с близо 10 хил. бройки – 9621 щатни бройки. Пак казвам, извън системата на МВР. Вече са направени и промени в Закона за администрацията, с които се ограничава увеличаването на общата численост на централната администрация. Тя трябва да е компенсирана – ако някъде се увеличава, със същия обем трябва и да се намали щатното разписание. Разработени са също и пакети от мерки, насочени към утвърждаване на професионалната държавна служба, а именно нов Класификатор на длъжностите в държавната администрация – предишният класификатор е от 1999 г.; нова система за оценка и заплащане на служителите. Целта е да се регламентира ясно система за допълнителните възнаграждения – това е в новите промени на сега стоящият на ваше внимание Закон за държавния служител; въвеждане на еднакъв статут за всички служители в държавните институции. В момента има една голяма част от държавната администрация, която е напълно извън действието на Закона за държавния служител, което ни се струва, че не е редно, не е прозрачно и не е справедливо. Също предлагаме да се премахне практиката да се дават бонуси от приходи от административни такси и глоби. На последно място, се подобрява системата, разбира се –предложение, за оценка на служителите и работата им да се оценява по ясни критерии. В някои от комисиите, в които и аз участвах тази седмица – Социална, Правна комисия, излезе темата, какви да са тези критерии, за да са максимално ясни. Надявам се, че в следващия месец-месец и половина ще работя с всички Вас, за да можем да направим най-сетни такива критерии. Държавата го заслужава и администрацията също го заслужава. Благодаря за вниманието.
Имате думата за два насочващи допълнителни въпроса.
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин заместник министър-председател, наясно сте, че разпределението на работното време не е пряко свързано с намаляването броя на дните за отпуск на държавните служители, както и че никъде не е регламентирано, че дните за отпуск трябва да се ползват задължително за квалификация. Преди час разбрахме, че допълнително се стимулират служители от Вас – от един Ваш отговор, които на практика изпълняват политически поръчки. Тези, които са спрели Проекта „Бургас – Александруполис”, например. Мога да Ви изброя целия списък на тези, които са стимулирани допълнително – Вие го прочетохте в тази зала. Които не са привърженици на управляващата партия и имат собствено мнение, на практика са преследвани. Вие знаете, че резултат от действията на правителството за административната реформа беше създаването на Професионалното обединение на държавните служители, което като сдружение с нестопанска цел има функция да предлага конструктивни решения на правителството и да води диалог. Моите въпроси към Вас са: какво е отношението Ви към това Професионално обединение на държавните служители? На следващо място, вярно ли е, че нарушавате системно Закона за държавния служители при освобождаване на служителите от администрацията и затова държавата губи пари, защото има вече десетки дела, спечелени от неправомерно уволнени държавни служители? По-конкретно, на каква сума възлизат, ако можете днес да отговорите, обезщетенията, които плащаме всички данъкоплатци, за политически уволнения в администрацията? Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор на двата допълнителни въпроса.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Николов, единствените гонения в България на държавни служители са се случили по време на Народния съд, за което вашата партия е отговорна и исторически носи тази отговорност – когато голяма част от най-кадърните ни държавни служители са били избити. Така че историческата отговорност за това обезкървяване на държавната администрация на България изцяло носите вие. Благодаря за вниманието.
Господин Николов, имате думата да изразите отношението си.
Отношението към Вашия отговор естествено, че не е положително, господин Дянков. Оказа се – освен, че не сте добър министър, не сте чели достатъчно историята. Решението за Народния съд първо е взето на един американски самолетоносач в присъствието на американския президент и министър-председателя на Великобритания. След това е подписано от съюзниците – победители във войната и е било задължително провеждането във всички държави загубили Втората световна война под наблюдение на Великобритания, Съветския съюз тогава и Съединените американски щати.
Въпросът е за държавните служители.
Дотук не става дума за държавни служители, но ако говорим все пак за проблема, знаете, че в началото на годината, през януари, неправомерно и противозаконно е уволнен точно председателят на Обединението на държавните служители Иван Нейчев от Вашето министерство, само защото си е позволил да напише писмо от името на сдружението до Комисията за защита от дискриминация по повод орязването на отпуските на държавните служители. Подобни случаи на неправомерни уволнения има в повечето министерства. И то неправомерно се уволняват кадърни хора, които нямат на практика нищо общо с политически партии и правителства. Мисля си, че сумата на обезщетение, която Вие не можете да назовете и трябва да плати всеки български данъкоплатец, е нещото, което все повече загробва изпълнението на държавния бюджет от страна на ГЕРБ. Не е ясно до кога ще продължавате да дискриминирате служителите на държавата, защото те не са Ваши собствени служители. Поставяте условия пред държавни служители да станат членове на Политическа партия ГЕРБ, ако те са кадърни. Как смятате да работите без тях, защото все пак трябва да работи и то който разбира, а не само да реже ленти? Обществено известно е Вашето заявление, че след като напуснете правителството и управлението на държавата, ще си заминете в чужбина.
Може и по-рано.
Моята молба е: колкото може повече да ускорите този процес, това ще бъде от полза на всички българи.
Колеги, да благодарим на министър Дянков за отговорите на пет от питанията и въпросите. Преминахме времето за парламентарен контрол. Не ни остава нищо друго, освен да Ви обявя следващото заседание, така както повелява нашият правилник. То ще се проведе на 7 март 2012 г., сряда, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,08 ч.) Председател: Цецка Цачева Заместник-председатели: Анастас Анастасов Христо Бисеров Павел Шопов Секретари: Любомир Иванов Любомир Владимиров