МАЯ МАНОЛОВА (КБ)1468 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нереалистичните очаквания за тежки присъди и обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система в България. Вътрешният министър критикува решение на българския съд по един агресивен и негативен начин. Тази линия на поведение на министъра увеличава и без това високото недоверие, което обществеността има към съдебната система. Това, уважаеми дами и господа, не са мои разсъждения, това не е мнение на представител на опозицията, това не са думи на засегнат от нападките на вътрешния министър магистрат. Това са констатации в доклада на една уважавана международна организация – Европейската асоциация на съдиите, за ситуацията в България за недопустимия натиск на изпълнителната власт върху съдебната система. Този доклад не е от вчера. Той е от 27 април миналата година и е приет на общо събрание на тази организация в началото на месец май в Малта. За съжаление, нещата оттогава досега не са се променили. Напротив, ескалират в продължаващите нападки и атаки на министъра на вътрешните работи срещу отделни съдии, в изказванията му по отделни дела, често висящи, в оценките, които дава по мерки за неотклонение и други актове на българския съд.
Своеобразен връх в този процес е екстравагантната идея на МВР да кръщава полицейски акции с имената на български съдии, като в процеса на дискредитация на съда се включиха и видни функционери на Политическа партия ГЕРБ. Забележете, какво е изявлението на председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Велчев за остроумния почин на МВР да кръщава полицейски операции с имена на съдии и по-специално за кръщаването на полицейска акция с името на съдия Ралица Манолова: „Защо трябва да пазим авторитета на корумпираните съдии?” – пита господин Велчев в едно интервю пред българска медия.
От къде, питам аз, господин Велчев в този случай знае, че става дума за корумпиран съдия и така с лека ръка, без притеснение, хвърля това обвинение по отношение на български съдия? Но, както се казва, лошият пример е заразителен и щом министърът на вътрешните работи си го позволява от висотата на своята позиция, то може да го направи всеки – всеки може да обиди, всеки може да обвини български съдия.
Тук се изкушавам да припомня едно позабравено решение на съда в Страсбург, което, забележете, е от началото на миналата година и в което България е осъдена – осъдена е за едно много по-безобидно изявление, произнесено от длъжностно лице по едно висящо дело. Тогава един прокурор си позволява по едно висящо дело да каже, цитирам, че няма съд, който да го убеди, че подсъдимият е невинен за това престъпление. Съдът в Страсбург казва, че по този начин длъжностното лице нарушава презумпцията за невиновност и единствено съдът може да каже кое лице е виновно и за какво престъпление.
Представяте ли си, ако многобройните и далече по-драстични изказвания на вътрешния министър стигнат до Страсбург – изказвания, с които предварително се обявяват за престъпници лица само въз основата на шумни полицейски акции и предвид съществуващия висок обществен и медиен интерес?
Обяснимо обаче това решение на съда в Страсбург е удобно забравено и войната срещу съдебната система е в ход и тя се използва според обстоятелствата. Съдебната система е необходимият и удобен грешник всеки път, когато правителството трябва да оправдава проблемите си с Шенген, неуспехите в битката с организираната престъпност или някой от негативните доклади на Брюксел. Крилата фраза: „Ние ги хващаме, те ги пускат”, постигна своето логично и, бих казала, драстично развитие в една друга фраза, а именно, че съдът е в услуга на организираната престъпност. И това обвинение, което цитирам, беше отправено не срещу който и да е съдия, а срещу председателя на Съюза на съдиите в България.
Какво е внушението? Че някои съдии нарочно четат оправдателни присъди, защото, видите ли, са в услуга на организираната престъпност. И какво е очакването? Че всеки съдия, независимо от доказателствата, събрани по едно наказателно дело, трябва да произнесе осъдителна присъда по делата с широк обществен интерес, ако иска да е чист, ако иска да не попадне в категорията на корумпираните съдии или на тези, които вътрешният министър твърди, че са свързани с организираната престъпност, независимо от това какво е събрано в кориците на едно дело, само защото подсъдимият предварително е обявен за престъпник.
Така, уважаеми колеги, изпълнителната власт прокарва една ясна разделителна линия в съдийското съсловие, като разделя съдиите на две групи. Едната група – на правилните съдии, които правилно мислят и правилно действат, които подкрепят действията на вътрешния министър и които комуникират с него. И друга група – на така наречените неправилни съдии, които критикуват управлението на съдебната система и които, представете си, си позволяват да поставят под съмнение правото на МВР да се произнесе предварително още при ареста на едно лице, че то е престъпник и трябва да бъде осъдено.
Не знам всъщност колко хора от седящите в тази зала си давате сметка колко опасно е това и на какъв натиск е подложен всеки един съдия, за каква дилема става дума за всеки един, когато трябва да се произнесе в ситуация с недоказано обвинение, с негодни доказателства, само защото общественото очакване и публичният натиск е да бъде осъдено дадено лице!
Давам Ви следния пример с делото в Перник, по-скоро случая в Перник, който във всички случаи ще стигне до съда. Предвид твърденията и очакванията, че разследването е предварително провалено, представете си на какво ще бъде подложен съдията, който ще трябва да се произнесе предвид очакването на хората да има наказани и осъдени по този драстичен случай!
Затова аз считам за напълно резонно искането на 46 уважавани български адвокати по наказателни дела, които поискаха да бъдат оповестени имената на така наречените правилни съдии – на тези, които си комуникират ежедневно с министъра на вътрешните работи и които го подкрепят, за да могат тези адвокати да осигурят на своите подзащитни правото на независим и безпристрастен съд и на справедлив процес. Това, разбира се, едва ли ще се случи – едва ли някой ще оповести имената на тези съдии. Но по отношение на едно от тези имена със сигурност няма никакво съмнение – аз няма да издам някаква тайна, която някой от присъстващите да не знае, като кажа, че например председателят на Софийския градски съд съдия Янева е един от тези правилни съдии. Разбира се, аз няма как да си позволя да коментирам каквото и да е от нейната професионална дейност, но няма как да не кажа това, което е публично известно или това, което е публично оповестено от самата нея, а именно, че за времето, през което тя е председател на този съд, е издала три пъти повече разрешения за специални разузнавателни средства. Каква е нейната официално изразена позиция за използването на специалните разузнавателни средства? Имам предвид указанието, което беше отправено до МВР и до ДАНС, което драстично се разминава с мнението на останалите български съдии, оповестено вчера на един много широк съдийски форум. Правилният съдия Янева посъветва МВР и ДАНС да искат специални разузнавателни средства за максимално допустимия за това срок, при това с едно искане да искат по няколко специални разузнавателни способа, докато форумът на съдиите в България вчера предложи точно обратното, а именно съдът да има възможност да прекрати преждевременно използването на дадено специално разузнавателно средство поради недостатъчна ефективност.
Оставям изводите и разсъжденията по това разминаване между мнението на един правилен съдия и на останалите съдии на слушащите дебата в тази зала, но това е един от допълнителните аргументи да бъде създадена подобна комисия. Защото, според мен – казвам го най-искрено, тази комисия наистина ще помогне да бъде изяснен и прекратен проблемът с войната в институциите в България и да получим наистина един следващ по-добър доклад от Брюксел.
Надявам се, че създаването на такава комисия ще накара МВР да се занимава по-малко със съдебната система или поне временно ще ограничи екстравагантните идеи, които това ведомство има по отношение на съдебната система, например лансираното вчера предложение за публично обсъждане на дейността на съдии, които кандидатстват за административни длъжности, за публично обсъждане на решенията и присъдите, които са произнесли български съдии в присъствието, включително на жертви на престъпления. Надявам се, че всеки си дава сметка за какъв публичен линч на съда става дума, защото всеки знае, че винаги по едно дело има две страни, едната от които остава неудовлетворена от решението. Или например идеята, която също беше лансирана вчера, а именно МВР да участва в прерайонирането на съдебните райони, при положение че съдебната география е правомощие на Висшия съдебен съвет – един наистина конституционно определен орган.
Надявам се, че поради всички тези причини мнозинството ще вземе решение да подкрепи една такава комисия, защото правото на безпристрастен съд и справедлив процес наистина е фундаментално право на всеки български гражданин. Няма как да се преструваме, че такъв проблем не съществува. Създаването на една такава комисия ще помогне наистина за прекратяване на войната между институциите и ще спести и на управляващите, и на нас срама на един още по-негативен доклад на Брюксел през това лято.