8 март 2012 г.

Уважаема госпожо председател, позволете ми, преди да прочета доклада, да честитя празника на всички дами в парламента. Да бъдете живи и здрави, и усмихнати, и щастливи! Всичко най-най-добро Ви желая! (Оживление. Частични ръкопляскания.) Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 29 февруари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г. На заседанието присъстваха: господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, госпожа Лилия Борисова – съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на финансите, госпожа Клементина Попова – съветник в секретариата на Съвета за административна реформа към Министерския съвет, и госпожа Антония Гинева – член на Комисията за финансов надзор. От Икономическия и социален съвет участваха: господин Лалко Дулевски – председател, д-р Константин Тренчев – заместник-председател, и господин Васил Велев – заместник-председател. Законопроектът бе представен от господин Симеон Дянков. Той подчерта, че предлаганият законопроект е част от по-голям пакет документи за провеждане на административната реформа. Със законопроекта се въвеждат пет промени, с които основно се цели да се уеднакви статутът на държавните служители, да се усъвършенства системата за оценка на служителите и да се унифицират правилата за определяне на възнагражденията в държавната администрация. Към държавните служители по реда на Закона за държавния служител се приравняват и служителите, работещи в институции, създадени със специални закони. На тях се предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на съответния специален закон. С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се правят съответни промени в специалните закони с цел привеждането им в съответствие с предлаганите изменения за уеднаквяване на статута на служителите. Предлаганият законопроект има за цел постигане на гаранции за ефективност на изразходваните средства за издръжка на администрацията и постигане на прозрачност при тяхното разходване. С предлаганите промени се очаква да се повиши мотивацията, ефикасността и обществената отговорност на публичния сектор чрез въвеждане на управление на изпълнението на служителите, с акцент върху постигнатите резултати. Промените в Закона за държавния служител са насочени към изграждане и формиране на конкурентоспособен и добре заплатен сектор на държавна администрация, който да привлича и задържа млади специалисти чрез предоставяне на възможности за кариерно развитие. Законопроектът предлага да се въведе в публичния сектор нова схема за формиране на възнагражденията на служителите, съгласно която то се състои от една постоянна непроменлива и друга част с променлив характер, обвързана с резултатите от конкретния труд. Предлага се преструктуриране на работната заплата и отпадане на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което да бъде включено в основната месечна заплата на служителя, с което се цели създаване на условия за равно третиране на новопостъпилите служители и тези с дългогодишен опит в администрацията. Законопроектът създава възможност за определяне на допълнително възнаграждение с постоянен характер за привличане и задържане на служители за изпълнение на длъжности с особено важно значение за административната структура, като допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се предлага да се определят въз основа на оценка на резултатите от дейността на структурните звена в административната структура и на отделните служители. Като общ принцип се предлага премахване на възможността за допълнително материално стимулиране от приходи, административни такси и глоби, събирани от съответни органи. В последвалата дискусия беше представено становището на Комисията за финансов надзор, съгласно което промените, въвеждани със законопроекта, имат пряко отражение върху упражняването на регулаторните функции на комисията и нейната независимост според закона. В своето становище Икономическият и социален съвет споделя философията на законопроекта за въвеждане на единни принципи за статута на държавния служител и изразява готовност за прилагането им спрямо служителите от секретариата на Съвета. Същевременно не счита за целесъобразно включването на служителите от секретариата в обхвата на държавните служители, във връзка с което бе изразена готовност от вносителя за търсене на подходяща форма за уреждане на този въпрос. (Шум и реплики.) В хода на обсъждането бе дискутирано и предложение за пилотен проект за тестване в реални условия на методиката за формиране на възнагражденията в държавната администрация и придобиването на ранг от държавните служители.”

„В отговор вносителят поясни, че са използвани добри практики от страни – членки на Европейския съюз, поради което счита, че предлаганият законопроект ще има принос за по-голяма гъвкавост при преминаване от една институция в друга. Промените ще доведат до определяне на диапазон на възнагражденията, в резултат на което те ще се повишат, особено в сектори, които във времето са останали с ниски нива на възнаграждения. Това от своя страна ще мотивира държавните служители за постигане на по-добри резултати в работата им. Народните представители бяха информирани, че механизмът за усъвършенстване на системата за оценка на служителите и унифициране на правилата за определяне на възнагражденията в държавната администрация ще се доразвие след приемане на законопроекта чрез изготвяне на съответни нормативни актове по неговото прилагане. Повдигнат бе въпросът за наличие на дискриминация спрямо различните възрастови групи при премахване на добавката за прослужено време като елемент на възнаграждението, както и възможен ефект от нейното съществуване за изключване на по-възрастни хора при наемането им в администрацията по финансови съображения и поради ограничени бюджети в администрацията. Народните представители от Политическа партия ГЕРБ заявиха подкрепата си за законопроекта с аргумента, че с предлаганите промени в Закона за държавния служител ще се подобри системата за оценка на работата на служителите и ще доведе до повишаване на възнагражденията в администрацията. Придобиването на статут на държавни служители от служителите, подпомагащи дейността на органи, създадени по реда на специални закони, ще повиши тяхната мотивация и кариерно развитие. След проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – няма, „въздържали се”– 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г.” Благодаря Ви.

Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Както налага обективността, мисля, че е редно в началото да поставя два въпроса, които представляват положително решение в законопроекта. Единият от тях е възможността брутната заплата да се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен и непостоянен характер. Отделен въпрос е, че редица от критериите, които предвиждат допълнителните възнаграждения с непостоянен характер, са твърде разтегливи, препращат към подзаконови актове, а други критерии, които могат да имат много по-голяма тежест, въобще не са предвидени. Другото положително решение в законопроекта е опитът да се създадат единни правила, един и същи подход при определяне на възнагражденията в цялата държавна администрация. Този подход също не е проведен докрай, защото в него не са включени някои структури на администрацията, а други, които се съдържат, все още като че ли се опитват да запазят отчасти позициите и някакво привилегировано положение спрямо други структури. В същото време обаче този подход не е доведен докрай. Ние би трябвало да мислим за цялостно уреждане на хората, които изпълняват държавна служба и в останалите клонове на властта, не само на изпълнителната власт, защото в редица случаи дейностите, които те извършват, са напълно съпоставими с органите на изпълнителната власт и служителите, които осигуряват тяхната дейност. Както обаче е казано и в една поговорка, „Пътят към ада е постлан с добри намерения”. Всъщност днес за чувствителната тема за бонусите, за допълнителните възнаграждения, получавани през различни периоди, включително и нашумяла през последните седмици, този закон беше изваден и пуснат в оборот. Можете да забележите, че той е внесен още през месец ноември миналата година и вероятно нямаше да бъде приоритет на парламента, ако днес не се представя като универсално решение именно на проблема с тези бонуси. Друг е проблемът, че ако някое правителство е искало да постави на напълно обективна основа този проблем, той трябваше да бъде решен още в Закона за бюджета за тази или за предходните години, тъй като в него само две разпоредби биха снели всички драми в момента – получаването, оповестяването и връщането на такива възнаграждения. Защото записът, че средствата за работна заплата в държавните ведомства, съвкупно за всяко едно от тях, не могат да надвишават достигнатите нива за предходната година и че този дял от тях, който се отнася за допълнителни възнаграждения, не може да бъде повече от 20 или 25%, независимо за какви дейности, на какви основания допълнително са раздадени такива възнаграждения, щеше напълно да снеме проблема и днес тази дискусия може би нямаше да се води. Това обаче не е направено и тук заклинанията, давани от най-високо място – дали се е знаело, или не се е знаело за тази практика, нямат особено значение, защото тази практика е била напълно възможна и допустима при липсата на такива ясни правила, които определят начина, по който ръководителите на отделните министерства и ведомства разпределят средствата за заплати и допълнително материално стимулиране. Поради тази причина смятам, че и сегашният законопроект няма докрай сам по себе си да реши този проблем. Днес вниманието на гражданите основателно е привлечено към него заради ниските нива на доходите, заради нарастващата безработица, заради продължаващите злоупотреби с власт, но в тази пушилка и със замесването на политици от най-различни цветове в темата за бонусите кой, колко, защо е получил и как, ние рискуваме да направим генерално отстъпление от защитата на труда в България. Казах и ще го подчертая днес отново – това не е закон срещу бонусите, това е законът, който премахва класа за годините трудов стаж в администрацията. Това е голямата контрареволюция на този законопроект. Това е голямото отстъпление от социалната държава, което той ни предлага. Вярно, ще кажат някои, че той отчита достигнатите нива и натрупаните години като възнаграждение в сегашната работна заплата, но той вече ще престане да се прилага като критерий и няма да е основание за всяка следваща година да отчита нарастването на квалификацията и опита на служителите в администрацията. Днес това отстъпление най-вероятно скоро ще бъде последвано от следващото, което правителството ще ни предложи – този критерий като ясен елемент във формирането на възнаграждението и в защита на хората за годините, които те са положили като трудов стаж, да бъде премахнат и от Кодекса на труда. Днес той ще засегне стотици хиляди в администрацията, а след месеци ще бъде срещу милионите хора на труда, които работят по трудови правоотношения. Смущаващото е, че днес това минава тихомълком, че няма масови възражения, че синдикатите мълчат – те са твърде шумни и правилно възразиха срещу тези промени преди няколко месеца. Това обаче едва ли би се случило в развита европейска страна по начина, по който става у нас – вместо да се обсъждат едни или други дребни въпроси, вместо да се поставят въпроси, които са повече отговорност на изпълнителната власт, да се правят всякакви формати на тристранно партньорство. Трябва да има кой да защитава хората на труда. Затова тук говоря, че ако днес българското общество категорично не се противопостави и не изрази своето мнение, ще продължават да бъдат отнемани неговите права. Смятам, че само поради тази причина законопроектът трябва да бъде категорично отхвърлен. Ако това не стане днес, ние ще бъдем изправени пред следващите стъпки, в които трудът ще продължава да заплаща цената на кризата. Той ще продължава да бъде потискан и плахите възражения, които днес се чуват от страна на администрацията, ще се превърнат в един все по-стаен вопъл. За държавните служители е трудно да заемат ясна позиция, но точно тук е необходима солидарността, защото днес са държавните служители, утре ще бъдат всички работници в България. Затова Ви призовавам да заявите категоричното си намерение да оттеглите това отстъпление, това следващо пренебрегване на правата на държавните служители и на работещите в България, ако искате да се води конструктивна дискусия за модела, по който се определят възнагражденията на държавните служители. В противен случай всякакви други обсъждания и подобрения на този законопроект едва ли ще имат трайно значение, особено когато се знае, че въпросите, които днес се поставят – кой колко и на какво основание получава, продължават да стоят с не по-малка острота. Затова Ви призовавам или да се откажете от това свое намерение, или да отхвърлите предлагания законопроект.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, чух силно популистко изказване от тази трибуна от Вас. Честно казано не очаквах от Вас да чуя това, тъй като Вие обикновено се изказвате много експертно и много правилно, когато говорим по различни проблеми и тематики по различни закони. Вашето изказване беше пълно с противоречия. Ще задам няколко въпроса към Вас, за да имате възможност да ми отговорите в дупликата, която ще направите. Уважаеми колеги, всичките промени в тези петдесет законопроекта, които са част от Преходните и заключителнитe разпоредби, съдържат текстове, които дават възможност за допълнително материално стимулиране обикновено до 25% от приходи, които постъпват под формата на актове и от други форми на допълнително постъпление в съответните бюджетни учреждения и организации. Господин Стоилов, всичките тези текстове са приети в периода 2005-2009 г. Защо в предишното Народно събрание, където Вие сте бил народен представител, председател на Комисията по правни въпроси в управлението на премиера Станишев тогава, приехте всичките тези текстове? Защото приемането на тези текстове означава, че има нещо сбъркано в начина на формиране на работната заплата, в начина, по който се начислява и се изплаща възнаграждението, наречено клас. Ако не беше сбъркано, защото Вие казахте, че това трябва да се запази, трябва да продължим да изплащаме на калпак според всяка година прослужено време, а не според знанията, уменията и квалификацията на съответния служител. Как е работил през съответния месец в администрацията, какви постижения е постигнал този държавен служител, по това трябва да се начислява възнаграждението. Защо приехте всичките тези промени, след като това е било справедливо? В момента ние не премахваме класа, включваме го в основното възнаграждение, но ще има нов метод на определяне на тези възнаграждения оттук-нататък. Това прави този закон.

Госпожо Фидосова, не ме засягате с упрека Ви за популизъм. Ако популизъм означава, че ние говорим с гласа на хората и защитаваме техните интереси, нека това да бъде популизмът. Освен това става дума за разрешение, което е утвърдено от десетилетия в България и което трябва да бъде запазено при новите условия на пазарната икономика и развитието на пазара на труда. В случая тонът ми изглежда е по-рязък, по-категоричен, неекспертен, но когато става дума за подобни социални последици от законодателството, което се приема, смятам, че това е тонът и начинът, по който хората могат да разберат това, което ги засяга. В другата част на изказването си Вие направихте неуместно смесване на различни проблеми, защото обстоятелството да се зачита класът и прослужените години съвсем не отменя възможността служителите да бъдат оценявани и според конкретните резултати на тяхната дейност. Затова има различни елементи в трудовото възнаграждение. Освен това, ако те решат да стоят на едно място, трупайки стаж, без да работят пълноценно, има и начини за тяхното санкциониране и дори освобождаване. Така че да не разглеждаме държавната служба като безветрено и тихо място, на което някой просто дочаква годините за пенсия. По отношение на другите въпроси – за допълнителните възнаграждения, Вие визирате тази част от законопроекта, за която аз казах, че има своето основание – за възможността чрез събирането на такси и глоби определен процент да отива за увеличаване на възнагражденията, област, в която бяха някои от най-скандалните случаи. Те станаха толкова скандални, защото имаше редица ръководители, които се самонаграждаваха на това основание – нещо, което едва ли някога някой е допускал да се случва. Съгласен съм, че администрацията не трябва да се феодализира и всяка една да си осигурява средства, за да ги разпределя помежду си. Тогава приемете закона именно в частта му за Преходните и заключителните разпоредби, за тези няколко десетки нормативни акта, за което ние Ви подкрепяме и нямаме основание да оспорваме това решение. Недейте да смесвате и да се опитвате да направите Вашата критика по-убедителна, поставяйки въпрос, който в случая не е дискусионен и който наистина трябва да върви към унификация. Зад това обаче ние трябва да прокараме тези разделителни линии, които да покажат кой кого защитава, кой какви разбирания има, кой за какво се бори. В това няма нищо неуместно, това не е нещо неочаквано и това ще продължава да бъде така.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за държавния служител е в сила от месец август 1999 г. Оттогава досега е поправян двадесет и девет пъти. Това е тридесетата поправка, но тя е много по-различна от досегашните, защото е натоварена с огромни очаквания. Първо, предвид разгорещената публична дискусия около получените бонуси и допълнително материално стимулиране, предизвикано от разкритие на опозицията. На второ място, този законопроект е призван да отговори на завишените обществени очаквания за по-голяма прозрачност, ред и ясни правила за стимулиране на държавните чиновници в условия на криза. Веднага искам да отбележа, че от Движението за права и свободи сме за допълнително материално стимулиране, но въпросът е в правилата, в принципите. Стимули – да, но за конкретно извършена работа, а не за купуване на политическа лоялност, не за правене на политика и то теснопартийна политика с парите на всички български данъкоплатци. Уважаеми дами и господа, основният въпрос, който възниква по време на тази дискусия е: решава ли този законопроект всички тези очаквания, които са отправени към него? Нашият ясен отговор е: „Не!”. Защото, на първо място, от приложното поле на този законопроект са изключени политически кабинети, а там са най-големите проблеми. От приложното поле на този законопроект са изключени и така наречените силови ведомства – Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност” и всички други, да не ги изреждам. Аргументът, че се подготвя нов закон или има идея за нов закон, който да уреди проблема с политическите кабинети и нов Класификатор на длъжности и професии в силовите ведомства не е състоятелен, защото това е можело да бъде направено и досега. Освен това, господин министър, повярвайте ми, че е изключително трудно да направите такъв класификатор и много скоро ще се убедите в това, защото в тези ведомства има засекретени длъжности и Вие няма как да ги обявите публично. Това ще бъде проблемът, пред който ще бъдат изправени всички тези, които искат да направят такъв класификатор. На следващо място, в мотивите на законопроекта Вие казвате, че 70% от Фонд „Работна заплата” в съответните ведомства е за основна заплата, а останалите 30% са за гъвкавите форми на допълнително възнаграждение – било то с постоянен или с променлив характер. Само че, както беше коментирано и в комисиите, тези проценти ги няма в закона. Има ги в наредбите, които сте публикували преди да бъде приет законът, което е друг проблем. Вие заявихте коректно, че ще оттеглите тези наредби и вчера сте ги оттеглили. Моята горещата препоръка е всички тези проценти да намерят своето място в закона, защото всеки един, който е ощетен от получено по-малко възнаграждение, оспорвайки в съответния административен съд, съдът веднага ще отмени тези разпоредби, защото ги няма в основния закон – нещо, което е ясно за всички. На следващо място, забележете, уважаеми господин министър, има един текст в § 6, ал. 6 на предложения проект, който заобикаля всички записани в закона възнаграждения и гордо, на висок глас заявява: „други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, определени със закон или с акт на Министерския съвет”. Няма значение какво е записано в основния закон, Министерският съвет със свой акт – с наредба, с някакъв друг подзаконов нормативен акт или със специален закон Народното събрание може и да заобиколи рамковия закон. Според мен, това е категорично недопустимо. На следващо място, по данни на националната статистика от края на 2011 г. общо държавните служители по служебни правоотношения са 96 269. От тях в централната администрация работят около 55 хиляди, а в областните управи и общините работят 41 350 човека. Това е коректната статистика, която е предоставена от Националния статистически институт. По информация на Националния осигурителен институт от 2010 г. броят на тези, които плащат осигурителни вноски по служебни правоотношения, е 83 хиляди. Тоест те са изключени от рамките на този, предложен от Вас законопроект. Затова ние смятаме, че ако искаме основно и напълно да решим проблемите, трябва задължително да включим и ведомствата, за които говорих преди малко. Какво конкретно обаче предлага законопроектът? На първо място и най-основното, това е еднакъв правен статут на всички служители в държавната администрация. Става въпрос за онези 12 структури, които са на издръжка от държавния бюджет, една голяма част са избрани от Народното събрание, в които има малки администрации, които администрации обслужват самите институции, самите структури. Вие сега предлагате тези 16 хил. човека да придобият статут на държавни служители. За никого не е тайна, че тези 16 хил. човека са назначени по времето или по-голямата част на вашето управление. Сега Вие, привеждайки ги в статут на държавни служители, бетонирате тяхната позиция в държавната администрация. Това е политическият прочит на въпроса. Има и един друг, много важен въпрос – Вие заявявате, че искате да дадете възможност за широк диапазон за заплащане на тези държавни служители. Ако в Комисията за финансов надзор и в Министерството на финансите счетоводители или юристи например получават една заплата, определена от съответния закон, в Агенцията за социално подпомагане същите, на същите позиции получават друго възнаграждение. Въпросът, който възниква, е: какво искаме да направим? Искаме да ги направим еднакво богати, искаме да ги направим различно богати или искаме да ги направим еднакво бедни – да ги приравним към заплатите на тези от Агенцията за социално подпомагане? Тези отговори трябва да намерят конкретно място в предложения законопроект. Защото в противен случай, уважаеми господин министър, Вие трябва да се съобразите с едно много важно обстоятелство, което произтича от определението за държавен служител. Госпожо Фидосова, понеже слушате много внимателно, искам да Ви прочета чл. 2 от Закона за държавния служител. Там е казано, че: „Държавен служител е лице, което по силата на административен акт заема платена щатна длъжност” – забележете – „в държавната администрация и подпомага държавната власт”. Например в Икономическия и социален съвет каква държавна власт се подпомага, като това е граждански парламент? Вярно е, че министърът, господин вицепремиерът Дянков обеща, че този текст ще отпадне, но има и други такива структури в рамките на тези 12, които нямат нищо общо с държавната администрация. Не е държавна администрация например Националният осигурителен институт, защото е публична институция и там администрацията обслужва на практика самия Национален осигурителен институт. Така че много внимателно трябва да преодолеем тази деликатна бариера, тази деликатна разлика, за да не влезем в противоречие с основни текстове на Закона за държавния служител. Следващата промяна, която се предвижда в законопроекта, е свързана с премахване на практиката да се получават бонуси от приходи от административни такси и глоби. Това е една от най-консенсусните промени, които се предлагат, и мисля, че там няма да има никакви проблеми, включително и от опозицията. Следващата промяна е свързана с усъвършенстване на системата за оценка на служителите в администрацията. Оценка за това дали се справяш с работата или не. Но тази оценка, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, е натоварена с огромна доза субективизъм. Всъщност в целия законопроект субективните оценки надделяват над дефинициите, над обективните критерии, които трябва да служат за база. Ако в един закон преобладават субективните оценки, няма начин всички тези, които работят в администрацията, да не са подвластни на волята на прекия началник, защото той е човекът, който ще дава оценка. Няма начин всички тези служители да не са подвластни на политическа конюнктура, защото в противен случай оценката за тяхното изпълнение на длъжността няма да бъде адекватна. Следващата промяна, която е изключително важна, е преобразуването на допълнителните възнаграждения за прослужено време. Става въпрос те да влязат в рамките на основните месечни заплати. Преди малко колегата Янаки Стоилов говори подробно на тази тема. Уважаеми колеги, не забравяйте, че класът-квалификация, който отпада с този законопроект или отпада възможността за неговото увеличаване през годините, е традиционна добавка в българските условия и ако тя бъде прехвърлена към тези, които са в трудови правоотношения, вероятно ще има сериозни последици, защото Вие добре знаете какво е отношението на нашите колеги от синдикалните организации към всички тези проблеми. Аз разбирам, че има аргументи от гледна точка на дискриминационен подход и към тези, които са млади и новопостъпващи в администрацията, и към тези, които не са толкова млади и няма как да бъдат реализирани на пазара на труда, но трябва да се намери възможност професионалната квалификация, уменията, които са натрупани през годините, да намерят своето отражение и своето място в рамките на допълнителните възнаграждения. В противен случай, пак повтарям, тази традиционна добавка за българските условия ще бъде ликвидирана. На следващо място и може би последната промяна в този проект е въвеждането на допълнително възнаграждение за привличане и задържане на служители. Другото допълнително възнаграждение е за изпълнение на длъжности с особено голямо значение за администрацията. Всички тези квалификации трябва да бъдат ясно дефинирани, ако не в основния закон, в допълнителните разпоредби, то в приложените наредби, защото, пак повтарям, надделяването на субективната преценка над обективните възможности за оценка на това какво върши даденият държавен служител и по какъв начин неговото възнаграждение – било то основно или допълнително, е обвързано с резултата от неговата дейност, трябва да намери съответното място. В заключение, с тези забележки нашата парламентарна група не може да подкрепи този законопроект, защото той не решава основните предизвикателства към него, произтичащи от публичната дискусия през последните няколко седмици. Той не решава въпроса с политическите кабинети, той не решава въпроса със силовите ведомства и затова няма как да бъде подкрепен от нашата парламентарна група.

Честит празник, уважаеми колежки, честит празник на всички български жени! (Ръкопляскания.) Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, искам да Ви кажа: това, което казахте преди малко за българските граждани или държавните служители в случая, да бъдат поставени на една уравниловка – еднакво бедни, еднакво богати и така нататък, считам че не е залегнало в настоящия Законопроект за държавния служител. Първо, защото смятам, че точно това се избягва със законопроекта. Второ, защото смятам, че законопроектът е пипнат през 2008 г., точно по времето на Вашето управление и бих казал, че това беше Вашият последен опит да узаконите уравниловката и последният опит на социализма да направи това. Затова не казвайте, че с този законопроект ще се наложи уравниловка. Това беше характерно само за Вас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Матов, преди малко госпожа Фидосова в репликата си наблегна, че всички тези законопроекти, които гарантират процент от събраните глоби и такси, са приети по време на нашия мандат, по време на нашето управление. Уважаеми господин Матов, веднага Ви давам един пример – месец юли 2011 г., само преди няколко месеца, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е приет текст, с който се дава възможност за 25% допълнително материално стимулиране на работниците и служителите от Изпълнителната агенция по лекарствата. Така че да се прехвърля цялата отговорност върху предишните управляващи, е най-малкото несъстоятелно. Политическата отговорност на тройната коалиция изтече на 5 юли 2009 г. Оттук започва Вашата отговорност, уважаеми дами и господа. На следващо място – уважаеми господин министър, понеже Вие многократно заявявате в последните си изявления, че парите на Сребърния фонд не се управляват по най-добрия начин, тогава ми кажете: защо с наредба на Министерски съвет е прието членовете на Управителния съвет на Сребърния фонд да получават на заседание по една минимална работна заплата? Това е направено по Ваше предложение. Аз съм сигурен, че тези хора поемат огромна отговорност, защото да решиш как да инвестираш тези пари, как да гарантираш висока доходност, е изключително голяма ангажираност и голяма отговорност. Но когато говорим за правила и за принципи, нека да бъдем коректни. Ако приемем, че тези хора заслужават бонусите си – о’кей, ясно е. Но ако приемем, че Вие отричате това, което е направено по времето на тройната коалиция и казвате: „Ние сме тези, които въведохме нов ред и нови правила”, трябва да се замислите, да проверите всичко, което сте направили, да дадете своята оценка. Ако приемете, че това е нормално – оставяте ги тези възнаграждения, а ако не – решавате, както сметнете за добре.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Адемов, чудя се просто като слушах Вашето изказване, защо няма да подкрепите закона? Задавам този въпрос конкретно по следната причина: в комисията, а и сега, Вие изказахте голяма част от тези съображения. Ние сме съгласни с тях и сме готови заедно с Вас, разбира се, и всички парламентарни групи между първо и второ четене те да намерят отражение в този законопроект. Какво имам предвид? Първо, Вие казвате: да се включат и други администрации, примерно силовите администрации. Господин Стоилов преди това спомена съдебната система и администрациите в тази система. Ние сме готови да направим това. Тогава защо не ни предложите между първо и второ четене такива промени? Поне Министерството на финансите и моят кабинет, от гледна точка на вицепремиерството, сме готови да подкрепим или поне да говорим, че е необходима и такава промяна. Вторият Ваш коментар – изрично в закона да влязат 70-те % постоянна и 30% променлива част от заплащането. С това също сме съгласни и сме готови да влезе като промяна в закона. Третият Ви коментар – да се изключат всички възможни вратички. Вие споменахте някои текстове. В комисията се споменаха и други конкретни текстове. Примерно НАП, бидейки единствената институция, за която е оставена макар и много по-малка вратичка, сме готови да я изключим. Наистина искаме законът да е стегнат, да няма абсолютно за никого и никакви изключения. Четвъртият коментар е да отпадне оттук Икономическият и социален съвет. Готови сме също и това да направим, макар да има по-специфични публични функции. Петата тема е за класа. Това е тема и на други изказвания. Тук просто правим сравнения, как стои този въпрос в останалите държави на Европейския съюз. Той стои по много елементарен начин – от 27 държави в Европейския съюз само 4, освен България, тоест общо 5, имат такъв клас. Всичките те са бивши социалистически държави. Говорим за Румъния, за Словения, за Словакия, освен България. С други думи това не е нещо европейско, това не е нещо, което Германия, Холандия, Швеция и други развити европейски държави имат. Това е остатък от социализма. Ние трябва да помислим дали искаме да се връщаме назад и тогава да сме освен с тези държави, с Казахстан, Туркменистан и така нататък, или искаме да вървим към Европа. Ако искаме да вървим към Европа – това е пътят. И последният Ви коментар, с който също съм съгласен – Законът за държавните служители не обхваща политическите кабинети. Това е така, защото както Вие знаете, те не са държавни служители. Ние сме готови да предложим закон, който в момента въобще не съществува – Законът за висшите държавни длъжности. В най-скоро време ще го представим на Вашето внимание в парламента. Той регламентира по същия начин заплащането на висшите държавни служители, става въпрос главно за министри, зам.-министри, политически кабинети и така нататък. Накратко не виждам причина, поради която Вие да не подкрепите този законопроект. Благодаря за вниманието.

Госпожо председател, във връзка с част от изказването на министър Дянков – не по отношение на това, което той специално спомена, а по отношение на неговото заключение – за отчитането на годините трудов стаж като задължителен елемент от възнаграждението. Това че през предишните десетилетия е направено определено социално достижение, независимо дали в Източна или в Западна Европа, може ли да бъде аргумент за неговото премахване? Освен това днес ние говорим за социална Европа. Въпросът е: дали всички ние искаме да бъдем част от социална Европа, или може би една част не иска това? Ако говорим за бъдещето, и това е последното, в случая не става дума да се върнем някъде, където сме били, а става дума да отидем там, където в момента не сме. И тук може би ние имаме различни възгледи. Вие може би си представяте, че идеалното състояние на Европа и света е това, което е днес в тази криза. Аз си представям, че ние трябва да имаме едно общество, в което без да пренебрегваме конкуренцията, трябва да уравновесяваме интересите на труда и на капитала и някой трябва да защитава този труд, тъй като естествено той в голяма степен е експлоатиран. Така че можем да говорим за нов социализъм, а не за връщане назад. Аз не Ви ангажирам с тази позиция, но недейте да представяте този проблем като проблем на дискусия за миналото. Това е дискусията за днешния ден и за бъдещето.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Преди малко беше споменато, че това е тридесетата поправка на Закона за държавния служител, но тя далеч не прилича на петата поправка на Американската конституция. Искрено казано, имам толкова много въпроси, които бих могла да задам, но ще се опитам да се спра на основните. На първо място, много ми се иска да попитам колегите от Министерския съвет, които внасят този законопроект, дали те са спазили Закона за нормативните актове, който налага, който изисква този законопроект да бъде съгласуван на съответните равнища и институции, които ги касае. Защото прочитайки становищата на Комисията за финансов надзор – и в Икономическия, и в Социалния съвет, аз оставам с впечатление, че те не са съгласувани. Абстрахирам се от позицията на синдикатите, които не желая да коментирам от тази трибуна. Има си място, където да се коментира по тези въпроси. Съжалявам, че господин Дянков излезе, но, колеги, искам да задам един въпрос, на който някой да стане и да отговори. Какво е бонус? Моля Ви, кажете ми! Дали ще направим специален текст в Преходните и заключителните разпоредби, но да знаем, че бонус е, две точки – и дефинираме какво точно значи бонус, защото всеки си тълкува нещата по свой начин. Бих попитала вносителите: уважаеми колеги, Вие да сте чели случайно Класификатора за длъжностите, да знаете, че има длъжностни характеристики? Логиката на Закона за държавния служител е да имаме държавна администрация, която да работи спокойно, без различни ветрове на промени от политически характер. Това, което ни се предлага в момента, няма нищо общо с това, което Вие казвате в публичното пространство. Категорично, ясно искам да го изразя от тази трибуна, защото с този законопроект Вие поставяте под политическа, партийна зависимост държавните служители. Ще се аргументирам какво имам предвид. Моите колеги говориха за някои неща. Няма да се спирам на тези неща, на които се спря колегата Янаки Стоилов. Искам да попитам: няма да има брутна работна заплата – добре, ще има основна работна заплата. Към основана работна заплата ще има и допълнително заплащане. Едното допълнително заплащане е с постоянен характер, а другото допълнително заплащане е с непостоянен характер. Ето тук много ми се иска някой от Вас да стане и да ми обясни в тези допълнителни заплащания от непостоянен характер какво значи това „допълнително възнаграждение за постигнати резултати”. Какво бе, хора?! В длъжностната характеристика пише кой какво трябва да свърши. Значи той си е постигнал резултатите, там пише, това трябва да влезе в основата на неговата дейност. По-нататък ще Ви кажа нещо по-интересно: „Допълнително възнаграждение за изключителни постижения”. Кой ги определя? На каква база? По каква методика? Или може би, защото имам силикон, руса коса и дълги крака, аз ще имам изключителни постижения?! Кой ги определя? Кажете ми! Как се пише Закон за държавния служител по този начин? Как избягвате Вие бонусирането на някои по-различно от някой друг? Още нещо, което има като вратичка по-нататък. „Други допълнителни възнаграждения с постоянен характер, определени със закон или с акт на Министерския съвет”. Ами да, с един нормативен акт на Министерския съвет ще се раздадат други допълнителни бонуси – като допълнителни обаче, не постоянни. При всички случаи Вие с тези бонуси държите в подчинение, в раболепие – дори ще кажа, че в държавната администрация стават едни послушковци. Единият ще ходи да клепа другия, другият ще ходи да говори срещу третия, за да могат хората да получат някакви пари. Това не е стабилна държавна администрация. Това не е логика на един стабилен закон. По-нататък. Как така всички дотук, които получават допълнителни възнаграждения на базата на такси, приходи и така нататък, им отпадат допълнителните възнаграждения, а на една специална институция, която се нарича Национална агенция по приходите, има едни хубави неща? Да ги чуят хората: при тях думите „двадесет и пет процента”, се заменят с „десет процента” – значи на тях ще им даваме. Думата „десет” се заменя с думата „пет”, но не знам дали някой знае за какви пари става въпрос? Не трябва тук да водя лекция за какво става реч. Още нещо за Националната агенция по приходите – има думите „допълнително материално стимулиране...”, няма да чета всичко, се заменят с „реализиране на социални програми за служителите на агенцията”. Е, искате да кажете, че ще ходят безплатно на почивка или с намалени карти; искате да кажете, че ще пътуват безплатно; искате да кажете, че може би ще се хранят безплатно, или може би ще се правят някакви профилактики, масажи или нещо друго.

Е-е-е.

Колеги, не е: „Е-е-е”. Колеги, за какво става реч, кажете ми? Това досега го няма в такива документи. Това е Закон за държавния служител. Държавният служител трябва да е спокоен, той трябва да знае, че на базата на длъжностната си характеристика при изпълнение на това, това и това той ще получи толкова. Ние всички трябва да го знаем. Но тези допълнителни непостоянни заплащания, за които никой не може да каже кой ги определя, за какво ги определя и на каква база се определят, на мен ми звучат изключително некоректно, да не кажа по-силна дума. Отивам към Преходните и заключителните разпоредби. В § 67, ал. 2 с тези промени в Закона за държавния служител, колеги, Вие суспендирате текстове от Кодекса на труда. Кодексът на труда е по-висша материя, той е кодифицирана материя. Би трябвало все пак тези, които са следили юридическата хронология как се променят законите, да имат предвид това. Какво се извършва там? Той е в нарушение с изискванията за изплащане на съответното обезщетение при прекратяване на договора по реда на Кодекса на труда – отново ощетяване, отново санкция, отново кастрене. По-нататък се намалява индивидуалната работна заплата за служителя, който ще придобива статут на държавен служител – и размерът, за осигуровките става въпрос – започва да се осигурява реално на по-ниска база. Това е още едно ощетяване. Тоест с този законопроект, който е внесен, се създават твърде много аргументи да питаме защо, кой и по какъв начин, на базата на какви критерии. Нека да си отговорим на един въпрос ясно, честно и категорично. Ние искаме ли държавната администрация да работи спокойно? Искаме ли в крайна сметка тя да не зависи от характера, настроенията и политическите нюанси в изпълнението на политиката на държавата към едни по-стабилни решения и по-стабилна работа? Аз лично не съм съгласна и не бих се съгласила, макар да чух, че господин Дянков каза, че ще приеме доста от нещата. Обаче това, което ни е дадено тук, е далеч от това, което Вие публично афиширате. Да, ние също сме за правила и за ред, но те да бъдат разписани по начин, по който никой да не може персонално, лично, политически да ги решава. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, всичко това, което казахте е вярно. Защо не кажем само с две думи, че става дума за това, да бъде спрян ръстът на доходите на българските граждани, които работят в администрацията? С включването на класа в заплатата – след този закон, няма да има никакъв растеж от това, че ще имаш по-голям стаж, тоест замразяват се заплатите. От друга страна, спрямо администрацията чрез това действие се получава едно голямо различие между всички останали работещи, които ще ползват правото си на доплащане за трудов стаж, а държавните служители няма да ги получават. Друг е въпросът – не искам да отварям тази тема, по какъв начин технически ще стане, тъй като правилата в момента за заплатите на държавните служители са много ясни. Там има една таблица със заплати от-до. Как така един служител с една и съща длъжност примерно, с по-голям стаж, ще получава повече пари от това, което се налага в таблицата? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Очевидно е, че има проблем в начина на определяне на работната заплата, за да се стигне до всички тези изменения през годините и създаването на всички тези текстове. Какво правим ние с премахване на допълнителното възнаграждение за прослужено време? Колеги, ние премахваме несправедливостта за една и съща длъжност и едни и същи отговорности да се получава различно заплащане и то не въз основа на това какво е показал съответният служител като резултат, а въз основа на престоя в една администрация. Това не е обективният критерий! Когато говорим за всички тези бонуси и допълнително материално стимулиране, каквото и да използваме като терминология, говорим именно за субективен начин на разпределяне на тези средства. Това, което предлагаме в закона, и аз споделям това, което казаха голяма част от Вашите колеги, че трябва да има подобрение в тези текстове, да има ясни критерии записани вътре в закона – това е и моето мнение, това съм изразила и аз като позиция в Комисията по правни въпроси – не може само наредбата да определя критериите. Всичко това трябва да се разпише. В закона трябва да влязат 30-те, 70-те процента, това са текстове, които могат да бъдат изчистени между първо и второ четене – това са няколко текста, но ние трябва да имаме нов начин на формиране на работната заплата и този нов начин трябва да бъде въз основа на постигнатото от съответния служител през тримесечието, през месеца, през годината. Трябва да има оценка на изпълнение на задълженията на този служител. И когато говорим, че, да, има длъжностни характеристики за всяка една длъжност, то тези задължения са на база на това какви цели и какви резултати трябва да постигне съответният служител. И когато говорим за промените, които са предвидени в чл. 67, ал. 6 и за постигнати резултати, именно това имах предвид. Този от държавната администрация, който работи по-добре, изпълнил си е в срок и качествено задълженията, които са му възложени в длъжностната характеристика, трябва да получи по-високо възнаграждение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Мутафчиев, не поставих въпроса за стажа, защото преди това говори господин Янаки Стоилов и не исках да поставяме този въпрос, още повече искрено се надявах, че българските синдикати ще поставят много по-остро този въпрос, тъй като аз съм била в изпълнителната власт и знам как са защитавали аргументирано и съвършено справедливо необходимостта от този трудов стаж. И тук в тази връзка искам да кажа и на госпожа Фидосова – госпожо Фидосова, в § 7, чл. 75, ал. 1, т. 1, Вие казвате така: „Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишна оценка за изпълнението на длъжността”, но годишната оценка не включва допълнителното заплащане. Тоест Вие искате да ни кажете, че при еднакви равни условия всеки може да скача от ранг в ранг. Да, добре, но аз искам да задам другия въпрос – в момента срещата с младите хора говори едно, всички поставят въпроса по този начин: „От една страна искате да имаме образование – перфектно, от друга страна искате да имаме някаква квалификация”. Тази квалификация не става само с образование. Предполагам, че болшинството в тази зала са с висше образование и знаят, че едно се учи във висшето учебно заведение, след това отиваш, работиш и придобиваш някакъв опит. Квалификацията и опитът са нещото, което прави неконкурентноспособни младите хора. Защо?! Защото има критерии, по които се определя, че това е някакъв бонус, натрупал си, видял си различни ситуации, осмислил си различни промени, сблъсквал си се с различни въпроси и по този начин ти трупаш опит. Вие искате да игнорирате нещо, което 50-60 години е било що-годе справедлив критерий, не казвам, че е най-справедливият – що-годе справедлив критерий, но в случая отиваме съвсем встрани от това, което искаме да направим. Аз искрено се надявам, че всички искаме държавната администрация да работи по определени правила и в същото време някак си всеки иска да прокара нещичко, извинете ме за този глагол, нещо, което не е много коректно, и да държи тази държавна администрация в ръцете си. Просто да натиска държавната администрация. Знам, че младите хора имат много опит, че младите хора имат много хъс за работа, но, когато постъпват в държавната администрация, трябва да знаят какво трябва да свършат, след това с натрупване – какво да свършат през следващата година, така че не бих се съгласила с Вас, че трябва да игнорираме опита, стажа, квалификацията и всичко онова, което живият живот учи. Той просто учи!

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се, че е удължено времето на парламентарната група.

Да, наистина, дебатът стана сериозен, защото проблемът е сериозен. Проблемът е сериозен, тъй като касае една значителна част от българските граждани, и то онази част, която представлява по същество гръбнакът на държавната власт. Уважаеми колеги, Вие всеки път, когато се третират въпроси, свързани с държавната администрация, не трябва да забравяме, че докато правителството, политическата власт е главата на държавната власт, то администрацията е гръбнакът, тоест на него се крепи основата на държавността, и който си позволи да пренебрегва този факт, който си позволи да издевателства или да прави някакви необмислени експерименти с държавните служители, с държавната администрация, обикновено бива наказван в по-краткосрочен или по средносрочен план. Държавната администрация си отмъщава за всяко посегателство, което е незаслужено или е непремислено. Вие знаете, че държавната администрация е лицето, партньорът, с който се сблъскват ежедневно българските граждани в отношенията си с държавата. И ако тази държавна администрация е под стрес, ако тези служители изпаднат в ситуация на несигурност, на непрекъснат натиск, те си отмъщават тихо, но последователно и дългосрочно на всеки един, който посегне на техния статут. Неслучайно, уважаеми колеги, един от основните проблеми, с които се сблъска сегашното правителство, беше, че пренебрегна този факт. Започна с масовите политически чистки в администрацията. (Реплика от ГЕРБ.) Да, така е. Така е, уважаеми колеги! Неслучайно две години буксуваше усвояването на еврофондовете, тъй като държавната администрация изпадна в тотална парализа. Никой не искаше да поема отговорност, никой не искаше да подписва, натрупаха се документи и едва в началото на третата година държавната машина се завъртя. И сега идва този законопроект, който вместо да реши проблемите, създава опасения за възникването на нови проблеми с тези витиевати, общи записи, които бяха споменати в закона – за изключителни заслуги, за привличане, за индивидуално оценяване и така нататък, и така нататък. Субективизмът. При определянето на конкретното възнаграждение на всеки един държавен служител вместо да бъде ограничен, което е положителна тенденция и трябва да се стимулира, напротив, субективизмът се насърчава, което още повече действа демотивиращо на държавните служители. Неслучайно представителите на синдикатите в държавната администрация изразиха своите опасения срещу този законопроект и изразиха несъгласие. И ние изразяваме несъгласие. Тук вицепремиерът Симеон Дянков постфактум изказа някои нагласи и обещания за подкрепа, за промяна на текстовете. Но не може да искате от нас да подкрепим нещо, което обещавате в бъдеще време – да, ще видим, между първо и второ четене това ще коригираме, онова ще коригираме. Ние ще гласуваме този законопроект, така както е внесен в момента. С тези записи, с този изключителен субективизъм и опасност за разделение по политически признак ние не бихме могли да подкрепим този законопроект, тъй като той не върви в правилната посока. Вицепремиерът тук изрази готовност да подкрепи например предложение да се включи и администрацията на така наречените силови структури. Аз обаче бих задал въпрос. Понеже премиерът раздели вицепремиерите на „добрият” и „лошият” вицепремиер и след като „добрият” вицепремиер подкрепя предложението, дали обаче лошият в кавички вицепремиер би се съгласил? Стана ясно, че в рамките на Министерския съвет явно „добрият” вицепремиер не е успял да прокара тази теза и да включи и администрацията на силовите структури в рамките на този законопроект. Така че на тези ангажименти, изказани тук малко ад хок, в момента, ние не може да се доверим на сто процента. Ние станахме свидетели дори в Комисията по правни въпроси на парадокса представител на Министерството на правосъдието – заместник-министър на правосъдието, не знаеше, че в законопроекта, внесен от Министерския съвет, един текст е отменен, който ги касае пряко, и защитаваше тезата, че този текст трябва да остане. Виждате, че дори в рамките на правителството има разнобой и не може да очаквате от опозицията да подкрепя един законопроект, първо, по който в рамките на правителството има разнобой, и второ, когато се очаква сега да видим в парламента управляващото мнозинство какъв баланс ще намери. Да, ние ще участваме в дебатите. Искаме текстовете да се изчистят. Подкрепяме специално частта за премахване на обвързването на допълнителните възнаграждения с приходите, които генерира дадена администрация. С основния принципен въпрос обаче – за субективизма при възнаграждението на държавните служители, не сме съгласни. За нас основният принцип за възнаграждението в държавната администрация трябва да бъде обективната оценка на качествата на всеки един държавен служител. И второто нещо, с което не сме съгласни, е прибързаното премахване на клас „квалификация” при определяне на възнаграждението. Първо, защото това беше единственият останал критерий за някаква индексация на доходите в държавната администрация след тоталното замразяване на заплати и на доходи в обществения сектор. Това беше последният рубеж, това беше единствената възможност държавните служители да се надяват на някакво повишение на техните доходи. Вие и това нещо им отнемате, и го отнемате по един недопустим начин. Уважаеми колеги, Вие знаете много добре, че в държавната администрация, дори в частния сектор, когато някой млад човек постъпва за първи път на работа, естествено той няма опит и започва с по-ниско възнаграждение от тези, които вече имат натрупан опит и са се доказали. Това е валидно и за частния сектор. Не може да се очаква, че по този критерий, видите ли, дискриминирали били възрастни и по-млади. Докато в държавната администрация един от основните стимули за привличане на качествени кадри е перспективата за кариера. Ако Вие им отнемете тази перспектива чрез премахването и на този последен рубеж, Вие още повече демотивирате качествените хора да постъпват в държавната администрация. А държавната администрация страда от хроничното текучество на качествени кадри и вместо да се постараем да решим проблема с изтичането на качествени кадри от държавната администрация към частния сектор, ние още повече чрез подобни законопроекти стимулираме този процес и ощетяваме работата на държавната администрация, а оттам качеството на обслужване на гражданите от страна на държавата. Ето, поради тези аргументи ние не бихме могли да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Аз исках да задам най-важния въпрос на вицепремиера Дянков, но той отсъства, а именно каква е основната цел на този законопроект. Защото явно е, че реформата не е административна. В няколко питания към него и към други министри в предишните месеци аз задавах един основен въпрос: защо България при население 7,5 милиона има 96 000 държавни служители? Веднага мога да Ви дам няколко числа за страни – членки на Европейския съюз, които са съизмерими с нас. В Чехия, която е съизмерима с България и е по-голяма, са 28 000, в Холандия, която също е съизмерима с България – забележете, те са 11 400. Има и други. Не говоря за държавите на юг – Гърция и България, които даваме лошия пример, с 96 000 души, а за държави, които са съизмерими с нас, но имат между три и четири пъти по-малко държавна администрация. Оттам идва първият основен въпрос: това ли е административната реформа, от която България се нуждае, а именно този законопроект? Аз винаги съм давал пример и от тази трибуна, и в предишни народни събрания – има тук колеги, които знаят, че през 1990, 1991 и 1992 г., когато бяха големите области (аз съм бил областен управител на Хасковска област с градовете Хасково, Кърджали и Стара Загора), областната администрация беше 26 човека. Забележете, че тогава имаше връщане на земя, имаше безкрайно много държавни фирми, имаше стотици неща, за които държавата и областният управител, като неин представител, отговаряше. Сега тези функции ги няма и на мястото на тази Хасковска област, която имаше 26 човека, в момента има три области с по 31 човека. Ето, виждате какво е възпроизвеждането на държавния апарат. Задавал съм въпрос за Комисията за регулиране на съобщенията, за Комисията за защита на личните данни, за Комисията за защита на конкуренцията, особено актуална в момента с цените на петрола, какво прави тази комисия и тези хора, че има бюджет 2 милиона лева за година? Това е най-големият въпрос, който министър Дянков и всички ние – и колегите от мнозинството, трябва да зададем. За да бъде съвременна една европейска държава в ХХІ век, нуждае ли се от 96 000 държавни служители? Това е най-големият въпрос, на който ние трябва да отговорим като народни представители. Лично моето становище е, че България не трябва да има повече от 15–20 000 държавни служители. Веднага Ви казвам. Ето, Министерството на земеделието и храните. Когато се приемаше предложението за създаване на агенцията – ето, госпожа Танева е тук и е свидетел, зададох въпроса на министъра: какво ще прави тази агенция с тези 3-4000 човека апарат? Нали? Това е във всяко едно министерство, да не говорим за силовите министерства, които са изключени. Ако и те се включат тук, ще стане още по-голяма цифрата. Големият проблем, на който всички ние наистина трябва реално да отговорим, е не да гледаме бонусите. Защото бонусите са тема, която за мен е измислена. Да Ви кажа дали трябва да се получава възнаграждение? Естествено, че трябва да се получава. А в рамките на какво, големина и как? Има механизми, по които наистина трябва да се види какво е оптималното възнаграждение, което един държавен служител трябва да получава. Но това е дебат на не повече от един, два, три дни, а ние говорим вече три-четири седмици. В държавата има много по-важни неща. Какво се случва например с образованието, какво се случва със Студентския град и с всички тези неща? Ние мислим ситуационно. В момента има някакъв проблем – бонусите, дайте ситуационно да променим закона. Има нещо, случило се в Студентски град – дайте тук нещо ще направим. Войната по пътищата – дайте, тук няма да има обжалвания и така. Това не е законодателство. Това е паническо законодателство, което реагира на всяка една ситуация, затова не е стратегическо законодателство. Затова ние сме законодатели. Това е факт за всеки един закон. Някой тук преди мен каза за Закона за държавния служител, че е променян 29 пъти в рамките на две години, да не Ви казвам за Закона за здравеопазването и за Закона за образованието, които са променяни в рамките на една година по 30-40 пъти. Това законодателство ли е? Затова исках министърът да ме чуе, защото това, което се предлага, не е радикална операция, казвам го като доктор. Това са някакви палиативни мерчици – тук нещо да направим, нещо да се говори, че ето, ние имаме адекватен отговор. Това не е адекватен отговор. Адекватният отговор е административна, ясна реформа, намаляване броя на държавните служители. Тогава вече да се мисли. При 15-20 хиляди, тези хора, както каза някой, няма да бягат в частните компании. Те ще взимат много по-високо възнаграждение, ще имат повече отговорности, ще работят повече, но наистина ще тежат на мястото си. А не, както сега – хиляди хора, а какво се случва? Някакъв заместник-министър не знаел за цените на лекарствата. Ама, защото бил друг. Може ли това да бъде обяснение на хора, които са най-високо в държавата? Някой не знаел за цените на лекарствата. Как може да не знаеш за цените на лекарствата?! Тогава за какво си министър? Разбирате ли, това е целият парадокс в тази тематика! Затова, според мен, наистина ГЕРБ като мнозинство трябва да има волята да направи тази административна реформа. Това е голямото предизвикателство. С това искам да завърша.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще започна като продължение на преждеговорившия колега Михайлов. Последните промени в Закона за държавния служител – 29, както чух преди малко, наистина това е проблем на законодателството и не бива всяко нещо, което в обществото се повдига като основен проблем, веднага да бъде отразявано в закона. Да, с това съм съгласен. Но мисля, че всички знаем защо коментираме в момента промените в Закона за държавния служител. Те са продиктувани от последните раздадени бонуси или, както навремето им казваха, премии, а те на практика се наричат „допълнително материално стимулиране”.

Давани са и пак ще се дават.

Да, колегата е прав – имало ги е, има ги и сигурно пак ще ги има. Аз бих акцентирал върху някои изказвания на преждеговорившите. Става въпрос за чл. 67, ал. 5, от точка 1 до точка 4 – тези допълнителни възнаграждения не се наричат „бонуси”. Бонуси могат да бъдат може би точки 6 и 7, които са за допълнително възнаграждение за изключителни постижения, а другото – за допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, бих приел, че може да бъде бонус. Но, уважаеми колеги, смятам и се солидаризирам с основните промени по отношение на допълнителното възнаграждение и това, че се определя основна работна заплата и към нея се формират допълнителни възнаграждения. Мисля, че тук не трябва да отпада и стажът за прослужено време. Извинявайте, но ако го премахнем в Закона за държавния служител, как ще можем да го премахнем, примерно, в частния сектор, как ще можем да го премахнем за другите работещи? Така те ще бъдат в неравностойно положение. Солидаризирам се с това, че в Преходните и заключителните разпоредби на стария Закон за държавния служител, които сега се коментират, има три приходоизточника. Ще започна оттам, че има три приходоизточника на допълнително материално стимулиране. Първият са бордовете. Вторият източник са незаетите работни места. И третият приходоизточник, коментиран в абсолютно почти всички законопроекти, свързани с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, е за раздаването на 25% от събраните глоби и санкции. Пак уточнявам, това са събраните глоби и санкции, а не тези глоби и санкции, начислени по административни актове. Тук бих дал един пример със Закона за здравното осигуряване – в чл. 108, ал. 3 е записано, че 25% от събраните суми от глоби и санкции могат да бъдат раздавани като допълнително материално стимулиране, примерно в Националната здравноосигурителна каса. Аз съм против и това да бъде раздавано допълнително материално стимулиране като събрани глоби и такси, тъй като не всички ведомства имат възможността да събират глоби и санкции. Така че този параграф отпада. Отпада и темата за бордовете. Знаете, че в момента няма участие в бордовете. Единствено остава това, което би трябвало да променим. А в основата на това, което трябва да променим, е да дадем едно достойно възнаграждение на българския държавен служител, защото така или иначе държавният служител, за да стане такъв, се явява на конкурси, трябва да покрива съответни знания, да има съответно образование и така нататък. Какъв е мотивът на един млад държавен служител, който покрива всичко това – участва в конкурси, приемат го, и започва с една заплата от 380-400 лв.? Мотивът е изключително нисък. Иначе съм съгласен, че би трябвало да има едно твърдо възнаграждение, което да се осигурява на държавните служители и да се дава допълнително материално стимулиране, но то според мен не бива да надвишава 10%. И другото – може би трябва да има едни точни и ясни критерии кой ще го получи и кой – не? Ако примерно държавният служител е на гише, може да бъде отчетено като обслужени брой клиенти, но не навсякъде държавният служител може да бъде оценен с обективни критерии. Но аз считам, че ние трябва да намерим най-правилният път и както се казва, да дадем може би най-близкото до обективните критерии. Ще завърша със следното. Наистина, не исках да споменавам това, но има скрити начини, по които се дава допълнително материално стимулиране, което не коментираме в момента. Като казвам „скрити начини”, ще цитирам доклад на Сметната палата за 2008 г. за Министерския съвет. Ще Ви цитирам няколко данни директно от доклада. Примерно, става въпрос за допълнително материално стимулиране в размер на 722 хил. 881 лв., осчетоводени тогава като фонд „Работна заплата”. Разбира се, те трябва да отидат там, но трябва аналитично да бъдат отчетени като допълнително материално стимулиране, за да не се изсмуква фондът или бюджетът на съответното ведомство. Ето един скрит начин, по който се раздава допълнително материално стимулиране. Друг интелигентен начин е сключването на граждански договори с държавни служители. Тук е отбелязано, че има експерти от политическия кабинет на министър-председателя, участвали в работни групи. За всяко заседание им е заплащано, както е записано тук, по 190 лв., като авансово всеки месец им е заплащано по 760 лв. Създаването на работна група е начинът, по който се източват средства. Примерно, създадена е работна група, сключени са граждански договори с държавни служители, които са обсъждали следния предмет: „Предоставяне на анализи и извършване на преценка на предложенията за осъществяване на правомощията по законодателна инициатива на Министерския съвет и тяхното съответствие с управленската програма и приоритетите на правителството”. Аз нищо не разбрах, предполагам, че и Вие не сте разбрали. Следователно тук не е важно каква е работната група и какво ще обсъжда, важно е какви възнаграждения ще се получат. И третото важно нещо, с което завършвам, е примерно източването във вид на командировки. Вътре в доклада е записано, че когато министър-председателят е някъде в чужбина по покана на отсрещната страна, в поканата е записано, а и от протокола го знаят, че разходите се поемат от другата страна. В най-лошия случай оттук се поемат само транспортните разходи, а оттам се поемат всички останали разходи по нощувка и така нататък. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо председател.

Какво се случва тук? Когато дойдат да отчитат командировъчните, не прилагат тази покана и всичко остава за сметка на Министерския съвет. Ето още един начин за източване. Мисля, че пипайки Закона за държавния служител, трябва да се пипнат и още други законопроекти, които имат връзка с него. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! През 1999 г. беше приет Законът за държавния служител в края на управлението на ОДС. Той беше приет със съображение, ако ОДС падне от власт, което и стана, да бъдат бетонирани, да бъдат закрепени сините или посинели в по-голяма степен активисти и кадри, поставени в държавната администрация. Сам по себе си обаче този закон имаше изключително важно, фундаментално, стабилизиращо значение. Макар и късно приет – трябваше да бъде приет още в началото на онова управление, той създаде в истинския вид и по начин, който имаше перспектива да се развива и се развиваше през всичките години, сериозната, истинска държавна администрация, разбира се, с много недостатъци, с много критики. Последваха безброй поправки. Общо взето законът създаде най-важното – стабилност в тази сфера, и той работеше. В момента правим обратното – да се торпилира стабилността в тази сфера, защото това не се харесва на някои. Ще Ви кажа право в очите. Моите наблюдения са такива: от години има една групичка, винаги съм я наричал „шайката либералстващи икономисти”, хора, които са политическите еничари в България, щедро заплатени и галеници на медиите. Тук някои сигурно са забелязали или сега ще си спомнят – именно те подеха темата за класовете на държавните служители. За тези хора основната цел е съсипването на българската държавност. Тяхна е фразата, която продължават да повтарят: „по-малко държавност”. Целта е, ако може да няма каквато и да е държавна машина, държавен апарат, държавни служители, защото те имат други концепции. Ясно е какви са концепциите на тези безродници. Те винаги са имали в българския политически живот в най-новата история на България доста силно въздействие. Не казвам, че то е най-силно при това правителство, да, то е много силно сега, но те го имаха и преди това. На тях се дължаха поредица от подобни актове, които постепенно превръщат българската държава от социална държава – нещо, закрепено в Конституцията, в либерална държава. Това става неусетно, бавно – миг по миг, час по час, ден по ден, година след година, без дори самите ние, които сме във вихъра на политиката, да го забелязваме. Това също е стъпка в тази насока. Те са в основата на това, което малко по малко се разви и днес влезе в залата. Този закон не беше приоритетен. Той нямаше предимство пред други – да влезе бързо и да бъде разгледан. Той отлежаваше в чекмеджетата на госпожа председателката. Той не е от законите, които бързаме да бъдат приети. Сега обаче този законопроект влиза и по една друга причина: бонуси, възнаграждения, класове, пари – за широката публика всичко се смесва, става една боза. Зевс гръмовержецът нареди връщането на едни пари, ще бъдат взети пари от едни служители. В контекста на цялата тази бъркотия и бълвоч законът върши работа за успокояване, замайване, създаване на допълнителна димна завеса, прикритие, маскировка на основното, което се развиваше през последните дни. Всички го знаем, то е: „Върнете бонусите”, казано с гръмовен глас. Те са ги взимали три години, не че „Аз не бях отговорен и не знаех 50 подзаконови нормативни актове и основания, за да бъдат приемани”. Третата причина, за да мине този законопроект днес по по-особения способ – точка първа в дневния ред за четвъртък, знаем, че това са важни закони и винаги минават фиксирани по този начин, е, че министър Дянков си харесва този закон. За него той е един план, който изпълнява, разбира се, не за себе си. Той е призван, назначен, упълномощен е и е задължен да го изпълнява. В дългосрочен план така той ще съкрати още пари от държавния бюджет, защото нито повече, нито по-малко всички сме абсолютно наясно, че законът за отмяна на класовете е удар по доходите на държавните служители. Оттук-оттам, по малко, както с други закони и по други поводи, когато законът бъде приет, тази година държавните служители ще си получат онова, което са получавали, но след 1-2-3 години кой ти помни, без да се усетят, ще им бъде ударен джобът. Това означава по-малко пари от държавния бюджет. Защо се приема тази промяна в закона по отношение на класовете? Никой от управляващите не можа да го обоснове. Разбира се, те си отглеждат рибата на мълчанието, никой от колегите сериозно няма да стане да се обоснове. Министър Дянков, съжалявам, че не е тук, се опита да обоснове промяната и ликвидирането на класа за прослужено време, защото така било в Европа, във всичките страни с изключение на четири. И тук разделихме отново Европа на социалистически и демократични страни, тоест колко лошо е, че всички останали били бивши социалистически страни – отново заклинания двойни, тройни и петорни. И много повече стандарти, с които се обосновават несъстоятелни тежести. Винаги сме казвали на министър Дянков да се обърне за размери на заплати, за статути на държавни служители във всички тези страни, за доходи, за цени, за плосък данък, за 33% изземване от българския брутен вътрешен продукт от държавата, за 50-60% в тези страни, които той сочи. И ако погледнем системно всички тези аргументи, те просто се пукат по всички шевове. Но това е по-обширен, по-подробен и много по-сериозен разговор. Що се касае до другия основен и спорен въпрос – за определянето на стабилната част от заплатата на 70% и 30%, които се формират по другия начин, това противоречи на основни начала на статута, идеята изобщо за държавни служители. Колеги, каквото и да си говорим, в пазарната икономика, в нашия тип, който сме избрали уж, или всъщност така или иначе ни беше наложен като система, ползата от това едно лице, един гражданин да е държавен служител – неговата лична и стимулът – не е в друго, а в стабилността. Стабилността, включително и в заплатата. Стабилността е в това той да не бъде сугестиран, да не му бъде нареждано, да не бъде подлаган на издевателства, на контрол и на натиск от страна на политически лица или ръководства, каквито в тези институции, за които ние говорим, говорим за държавния служител, са всъщност правилото. За каква стабилност ще може да говори един държавен служител и да разчита за някакви изпълнения на служебните си задължения и за липсата на заплаха, ако по отношение на него бъде прилагана най-ефективната мярка на принуда и на натиск, тоест да му бъде определяна заплатата?! Това само по себе си вече обезсмисля смисъла на закона досега и гаранцията за статута и за сигурността на държавния служител. Тук има и друг подтекст. Както ни е известно, всички управляващи, особено на втората и половина година – третата от мандата, изпадат в едно състояние на безметежност и безпроблемност, която скоро ще свърши, разбира се, и имат усещането за вечност в управлението. Така че и сегашните управляващи не минават, без да си правят тази елементарна и много грешна своя сметка, че по този начин, определяйки техните кадри, които са ръководни и които имат политически произход, звучене, значение и характер, ще могат да сугестират и да оказват контрол над държавните служители. Всичко това е една грешна сметка, която скоро ще видите, че няма да Ви излезе така, както смятате и възнамерявате. Ние, колеги, няма да подкрепим този закон. Ще гласуваме против по всички тези много съображения и разбира се, още други, които бяха изложени тук, в залата. Но и затова, защото, запомнете, че тази рИформа, поредна радикална рИформа, една от многото, които се правят и сега, ужасно много ще Ви затрудни. Влизате в едни ситуации, в които ще трябва отново на принципа на пробата и грешката да установявате нови релации. Излишно, неоправдано, без това да се налага, влизате в едни води, които безкрайно много ще Ви създадат проблеми, а това ще се отрази неминуемо на Вашия рейтинг, на Вашия имидж. И това ще го видите много скоро – след година и половина. Днес това е един от многото елементи, които водят до Вашия провал.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, преди малко се замислих, че жената, която най-много съм ядосвал в Народното събрание през изтеклата година, сте Вие. Дори и като си дам точна равносметка, дори може би жената, която въобще най-много съм ядосвал през изтеклата година, сте Вие. Ето защо, позволете ми днес, на 8 март, най-чистосърдечно и искрено да Ви честитя празника (оживление) и да Ви пожелая всички мъже около Вас да Ви доставят само щастие, удоволствие и радост. (Оживление.)

Позволете ми с две изречения да поздравя всички български жени с празника 8 март, да им пожелая всички мъже около тях да им доставят удоволствие с всички необходими предпоставки за това. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Административната реформа има много ясно начало за всяко управление, за всеки мандат и то е постановено от самата Конституция. Министър-председателят има правото да предложи структура и състав на правителството, което означава, че той влиза в парламента, представя структура на изпълнителната власт и с това започва своето управление. Следващият етап е посочените от него министри, създадените министерства чрез волята на народните представители да решат това ли е оптималният брой от институции, от хора и да се пристъпи към това, което се нарича оптимизация. Тази оптимизация изисква изясняване на функции. Тези функции водят до преразпределение на дейности и накрая вече идва въпросът за заплатите на чиновниците. Няма административна реформа и реформаторска идея в разглеждания законопроект, защото нищо от това не се е случило в тези две години и половина. Единственото, което се е случило, е, че е започнала по конституционна необходимост промяна в самата структура горе, във върха на изпълнителната власт и там е спряла. След като е спряла на това равнище, тези игри със заплащанията ще стигнат до това, което се случва сега с така наречените бонуси. Защото – правила, които днес обсъждаме, как да бъде формирана заплатата и това вайкане, което чувам главно от колегите отляво, да ги успокоя – няма да се случи нищо. Къде ще се сложи прагът на това, което се нарича основно възнаграждение – 70% от сегашното, след това ще се сложат 30%, които са субективни – това е същото, което направи Николай Василев, бивш министър на администрацията, когато каза, че ще увеличи с 25% възможностите да се надплаща над 100-те процента заплата. Сега се получава същата игра. Реалните реформи обикновено водят до намаляване на разходите за държавната администрация. Сега няма да има намаление, ако господин министърът на финансите не реши просто в рамките на общото намаление на бюджета да намали субсидиите за съответните ведомства. От тази гледна точка тези текстове са празни. От тази гледна точка те не водят до нищо. Така че не разбирам много защо толкова трябваше да се говори, че едва ли не ще дойде нещо ново. Нищо ново няма да дойде. Ще остане една ситуация, в която (да кажа като човек, който е бил чиновник, какво се случва) не се събира воля от никой ръководител на съответното равнище, за да направи субективно преразпределение на заплатите. Той работи с някакви хора всеки ден. Работейки с тях всеки ден, те са създали среда, в която не е възможно да бъдат диференцирани. Над него началникът също няма воля. Когато няма и политическа воля от върха на властта за структурна реформа, ще рече за съкращения, резултат няма никакъв! Единственото, което може да се случи – мисля, че господин Казак го каза, е: чиновниците в момента, в който усетят известна преса, просто да приберат папките по бюрата, да заключат бюрата и господа министрите и госпожите министри и заместник-министри да не могат да вземат нито едно решение. Това могат да направят чиновниците – наистина могат да блокират всяка власт, като усетят, че върху тях се упражнява някакъв такъв натиск, а не усетят истинската сила на реформата. Обратно, когато се усети истинската сила на реформата, чиновниците сами тръгват да работят, защото разбират, че няма прошка. Когато знаеш, че вътре ще има реални съкращения и от 300 човека ще останете 250, конкурентното начало се събужда у всеки един – всеки иска да работи. Тогава наистина има ефект. Затова колегата Михаил Михайлов от нашата група, който се изказа преди мен, беше абсолютно прав. Трябваше да се разбере има ли политическа воля чиновниците в България да бъдат намалени с 30%, с 50%, или няма. Няма, затова реакцията на чиновниците ще бъде такава. Всичко ще си остане по местата. Ето защо няма мотивация за гласуване по реформаторски причини – просто защото реформи няма да се случат. Ще има една поредна буря, която ще отмине. Даже тя ще трае по-кратко, отколкото бурята с бонусите. Ще отмине поради тази липса на възможност на някого да реагира, да диференцира заплащането. Освен това, ако някой си позволи при тези свръхсубективни критерии да извърши все пак някаква диференциация, първият опитен чиновник, който се свърже с адвокат и си внесе жалба във Върховния административен съд, ще спечели. Защото това също е сигурно, че ще се случи; защото то пак е неизбежно. Когато се появят такива 10 дела, като се разчуе вътре в администрацията, всичко това ще стихне. От тази гледна точка се завещава за следващата – 2013 г., нещо много лошо. Това е година на избори. Това лошо нещо е, че в навечерието на избори, когато никой няма да смее да прави нищо вътре в администрациите, готвейки се за изборния ден, на следващото управление ще се остави много голяма тежест при много голяма яснота, че кризата няма да свърши. Нито ще свърши дълговата криза в Европа, нито ще тръгне българската икономика рязко нагоре. Тоест 2013 г. от тази гледна точка – на този законопроект, ще бъде още по-тежка, защото не се прави нищо, за да се облекчи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая съвсем накратко да коментирам два въпроса и принципна позиция по законопроекта. Първо, стои големият въпрос: защо сега влезе този законопроект в залата? Съжалявам, че министър Дянков го няма, за да очакваме отговор от него. Ако са верни сериозните намерения за истинска, радикална административна реформа, то такава реформа се прави в началото на един мандат, а не две години и половина по-късно или почти вече минаваща средата на мандата. Второ, административна реформа на държавната администрация се прави на базата на съответния функционален анализ. Такъв анализ, за съжаление, липсва и де факто със закона, който влиза в момента, се прави отново един палиативен опит за някаква привидна реформа, която, за съжаление, няма да даде очаквания резултат. Всички в залата сме наясно, че нашата администрация има нужда от пълна функционална характеристика. След присъединяването ни към Европейския съюз има нужда да се направи преглед на действащата държавна администрация – дали тя по функционална, количествена и качествена характеристика отговаря на новото ни участие в Европейския съюз, доколко е адаптирана към тези нови условия и дали изпълнява своите функции. Тук прозвучаха много мнения, че трябва да се реже администрацията, че трябва да се съкращава в сравнение с други европейски страни. Въпросът е, че не може, когато се говори за реформа, всичко да се фокусира като действие само върху съкращения. На каква база се правят или предприемат съкращения, когато няма съответния функционален анализ или анализ на функционалната характеристика на администрацията, за да е ясно в кои сектори на държавната администрация имаме нужда да съкратим, а вероятно има други сектори, където администрацията е пренатоварена и има нужда да се увеличи нейният брой?! За съжаление – обръщам се към вносителите, такъв анализ липсва и на тази база липсва възможността да се коментира, дебатира един сериозен закон, който да доведе до резултат, а именно до истинска административна реформа. Този закон е внесен в парламента през месец ноември, но сега спонтанно влиза тази седмица, и то за съжаление поради чисто популистки съображения – поради факта, че в последните дни и седмици тече изключително остър и болезнен дебат в обществото и в медиите за бонусите и се прави опит от ГЕРБ с този закон да се каже, че наистина се решава и регламентира този въпрос. Факт е, че не се решава и не се регламентира, защото законът се занимава с държавната администрация до политическите нива, но не и с политическите нива на администрацията. Това липсва и ние ще направим съответните предложения в Заключителните разпоредби на този закон да има текстове, които реално да коментират и регламентират този въпрос, а именно политическите нива на администрацията. Освен това, или министър Дянков използва този закон като добър параван в момента и оправдание пред обществото, че с него се решават всички въпроси, или се дава отговор на всички въпроси, които вълнуват обществото – за бонусите и за наистина реално действаща администрация. Истината е, че още от 2003 г. има регламент, който въвежда оценка на изпълнението на работата и качествата на съответните служители, така че няма нищо ново в това отношение в закона. Лошото е, че в закона липсват принципни решения и отговори на три въпроса. Каква възможност за кариерно развитие получава българската администрация, защото млади, добре образовани, висококвалифицирани младежи и експерти не могат да бъдат задържани? Те не се вълнуват само от пари. Те се вълнуват и от възможността за истинско кариерно израстване и да бъдат експерти в администрация в европейския смисъл на тази дума – една носеща конструкция на държавата, а не политически зависими, не политически уязвими и парализирани във всяко свое действие. Този закон трябва да дава отговор на тези въпроси – гарантираме ли политическа независимост на работата на администрацията, даваме ли възможност за кариерно израстване и, разбира се, гарантираме ли едно достойно заплащане на тези хора, ако искаме да имаме развитие на нашата държава? За съжаление, тези въпроси не намират отговор в този закон. Даже и опитите да направим допълнения и предложения между двете четения няма да дадат възможност да се направи истинска реформа. Затова призоваваме, на първо място, към анализ и отговор на тези основни въпроси, които вълнуват администрацията. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Днес сме свидетели на изключително интересен дебат. Аз имам два конкретни въпроса към вносителите, може би към госпожа Фидосова или към някой друг колега от ГЕРБ. Ще Ви дам два примера. Първият пример е Службата за борба с корупцията към Министерския съвет, която, макар че не работи, изхарчила два милиона и половина лева, плюс това там има раздадено допълнително материално стимулиране. Тоест има голям проблем със заплащанията, оценката и начина на работа на финансиране на цялата администрация – цялото финансиране. Как може да не работиш и да изхарчиш два милиона и половина?! Въобще няма да връщам въпросите – че там е човекът, за когото от ГЕРБ обясняваха, че не става за нищо в мандата на БСП – Петко Сертов. Този въпрос няма да го повдигам сега. Питам Ви: как една служба, която не работи, харчи два милиона и половина?! Имам втори конкретен въпрос. Цветан Цветанов е разпределил 20 млн. лв. допълнително материално стимулиране през 2011 г. Това е по данни от неговата интернет страница. Как ги е разпределил господин Цветанов? До месец юни 800 хил. лв., месец септември обаче сумата става от 800 хил. на 10 млн. лв. Имам много елементарен простичък въпрос: как за първите шест месеца само 800 хиляди, как септември стават 10 милиона и защо?! Тоест полицията какви толкова допълнителни работи е свършила между юни и септември, за да плати 12 пъти по-високи допълнителни възнаграждения? Да не би да има нещо общо с изборите, които бяха проведени тогава, защото това е единствената логика? Важният въпрос е: как този законопроект, който Вие сега предлагате, изтъквате неговите предимства, ще решава подобни въпроси и подобни казуси? Ами, няма да ги реши! Продължавайки с господин Цветанов, последното тримесечие на 2011 г. той отново е заделил 10 милиона, по неговите собствени данни, за допълнително материално стимулиране. Тоест виждаме един изключително дебалансиран подход, при който можем да говорим само за политически решения, а не за честно заплащане на възнаграждения. За това става въпрос! За съжаление, в този законопроект, макар да има положителни неща, да има добри идеи, този въпрос няма да бъде решен. Затова искам да завърша с това, с което започнах. Уважаеми колеги, докато има служби, за които премиерът казва: „Не работят!”, а ние гледаме – два милиона и половина изхарчени, не можем да направим административна реформа. Това е въпросното БОРКОР. Не може да стане, разберете! Няма да стане по този начин. Вторият въпрос, който още веднъж ще Ви го припомня – не може различията в допълнителните възнаграждения, които е плащал министър Цветанов за различните периоди на една и съща година, да стигат до дванадесет пъти. Дванадесет пъти по-високи допълнителни възнаграждения преди изборите! Това показва, че няма правила. Това показва, че няма цялостна система, по която това да се случва по прозрачен и ясен начин. Това показва, че в крайна сметка има политически решения и политическа воля и като реши съответният министър политик, почва да прави каквото си иска. Законопроектът, който сега внасяте, няма да реши тези проблеми, няма да направи ситуацията по-добра. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект не променя философията и основните принципи на Закона за държавния служител. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител макар и с голямо закъснение е на дневен ред за обсъждане. Естествено е да си зададем въпроса: какво толкова променя този законопроект? На първо място, трябва да отбележим най-главното, а именно правният статут на всички служители в държавната администрация. Някои администрации не прилагат този статут на държавния служител и не се възприемат като част от държавната администрация, независимо че са на бюджетна издръжка и дейността им изцяло има административен характер. За да бъде решен този проблем, за държавни служители се обявяват всички лица, на които специален закон предоставя статут на държавен служител. Въвежда се единна система за планиране на човешките ресурси, ясни правила за формиране и увеличението на работната заплата на служителите, както и обвързване на възнагражденията с постигнатите резултати. Целта е да се привличат и задържат висококвалифицирани и образовани служители, да се изгради конкурентоспособен и добре заплатен сектор на държавната администрация чрез въвеждане на нов модел на заплащане, да се даде възможност за развитие както на млади специалисти, намиращи се в началото на своето развитие на кариерата, така и за кадри с доказан опит, знания и умения. Не на последно място трябва да отбележим новата схема, според която ще се изплащат възнагражденията на служителите в държавната администрация. Това ще спомогне за индивидуално оценяване в зависимост от професионалния опит, индивидуалните знания и умения на всеки отделен служител. Определянето на заплащането на хората от държавния сектор ще зависи от проявените компетентности, положените усилия и постигнатите резултати при изпълнение на поставените им цели и задачи. С отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време ще се даде възможност за равно третиране на новопостъпилите служители и на тези с дългогодишен опит в администрацията. Ако служителят не се е справил с работата и не е съумял да постигне целите на администрацията – няма да получава материално поощрение за съответния период. Ще бъде преустановена практиката на разпределяне на високи суми за допълнително материално стимулиране на служителите като процент върху основната заплата, независимо от постигнатите резултати от отделния служител. Премахва се всъщност допълнителното материално стимулиране от приходи от административни такси и глоби, което всички разбрахме, че е лоша практика. Със законопроекта се създава възможност за изплащане на допълнителни възнаграждения за изключителни постижения, които ще се определят в размер до пет на сто от разходите за заплати и ще се изплащат въз основа на мотивирана заповед на ръководителя на съответното административно звено. Дори и в Преходните и заключителни разпоредби се правят изменения във всички специални закони, за да се хармонизират със Закона за държавния служител. Това ще спомогне за утвърждаване на професионалната държавна служба. В заключение искам да отбележа, че приемането на този законопроект е крайно належащо и не търпи повече отлагане в бъдеще време. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Боянова, този законопроект влезе в Комисията по труда и социална политика през месец ноември. На 30 ноември беше в дневния ред на комисията. Вие извадихте законопроекта от дневния ред на комисията. Създаде се абсурдна практика да има наредби, при положение че законопроектът не е приет. Вие дължите обяснение – защо на 30 ноември извадихте този законопроект от дневния ред, защо не го гледахте? Защо нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Какви са основните мотиви толкова много да се бърза сега да бъде приет този законопроект? Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Стойнев, наистина този закон е внесен на 21 ноември 2011 г. и са приети такива наредби. Вие трябва да сте наясно, че тези наредби не могат да бъдат в сила преди да се приеме законът. Законът е внесен 2012 г., така че, след като приемем закона и наредбите ще влязат в сила. Благодаря.

Наредбите са изтеглени, питайте министъра.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, гласувах „против” този законопроект, защото той, въпреки приказките на управляващите, не решава въпроса с бонусите, не решава и въпроса кой, кога, колко и по какви критерии ще получава допълнително възнаграждение. Този закон изобщо не закача високите етажи на властта и висшите чиновници. Този закон е поредният удар срещу онези 250 хиляди обикновени държавни служители, които са мачкани още от началото на това управление, на които им взеха отпуските, взеха им обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, на които им замразиха заплатите. С този закон сега им вземат и допълнителното възнаграждение за прослужено време. Нещо повече, този закон ги прави абсолютно политически зависими от техните преки началници. Ще получат допълнително възнаграждение тези, които слушат, тези които мислят, тези които се изказват правилно. Ще Ви дам един пример: ако приемем, че Правната комисия е звено от държавната администрация, госпожа Фидосова ще определя кой какво допълнително възнаграждение да получи. Представете си кога аз, въпреки цялото ми усърдие, прилежание и старание, ще получа и 2 лева допълнително възнаграждение по закона?! Тя обаче ще може да получи за изключителни заслуги, за постигнати резултати и даже по преценка на премиера Борисов – специално друго възнаграждение. Между другото вицепремиерът Дянков прави един реверанс към премиера Борисов, за да може той в рубриката „Други възнаграждения” с акт на Министерски съвет абсолютно субективно да определя каквито си иска допълнителни възнаграждения. Както субективно прецени кои държавни служители, кои висши чиновници да върнат получените бонуси и кои – не. Тук е резонен въпросът: защо шефовете на агенции, шефовете на комисии, шефовете на регулаторни органи не върнаха получените бонуси? Защо шефът на Комисията по хазарта не върна, а заместник-министрите върнаха? Този закон не стимулира създаването на модерна, ефективна и независима администрация. Напротив, укрепва авторитарната власт в държавата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Гласувах „против” по една-единствена причина – този закон не решава въпросите на държавните служители, а единствено цели да прикрие Вашата демагогия. Господин вицепремиерът, който стои в залата, и премиерът Борисов в началото на мандата многократно заявяваха, че администрацията няма да получава нито лев допълнително извън заплатите, докато държавата не е в състояние да увеличава доходите – заплати и пенсии. Каква е истината? Ще припомня, че през 2006, 2007, 2008 г. държавната администрация намаля от порядъка на 70 хил. служители. Този процес продължи в началото на този мандат. През последните месеци обаче се наблюдава задържане и увеличаване на държавната администрация. Само че има един много важен факт, който разобличава вашата демагогия. Общият размер на заплащането на служителите в обществения сектор за 2008 г. беше 2 млрд. 551 милиона. Тогава служителите бяха 629 хиляди. За миналата година служителите в обществения сектор са 580 хиляди, а фондът е 2 млрд. 561 милиона. Дори се е увеличил с 10 милиона, при положение, че аз не помня ние в тази зала с вас да сме гласували увеличение на заплатите в обществения сектор, съответно за бюджетите 2010, 2011 г. За да не се трудите много, ще ви направя сметката, че всеки един държавен служител средногодишно е взел по 1,1 допълнителна заплата, което за още по-лесно смятане е 230 милиона на година. За още по-лесно смятане, това са точно по 100 лв. коледни добавки на всички български пенсионери. Това е вашата демагогия. (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, благодаря на всички, които гласуваха за този закон. Той ще поправи много недъзи на сегашното законодателство Както се спомена, в момента съществуват в 52 различни закона, извън Закона за държавния служител, наредби или части, които определят допълнителни стимулирания за различна част от хората в държавните институции. С този закон това ще се изчисти и ще има един закон за цялата държавна администрация. Той ще е прозрачен, ще се знае оттук нататък кой за какво получава парите си. Тези, които не гласуваха „за” днес, искрено се надявам, че при второ гласуване ще гласуват също „за”, защото всичките коментари или една голяма част от тях, извън демагогските, които бяха споменати, ние приветстваме между първо и второ четене да влязат за гласуване. Пак ще спомена някои от тях. Спомена се, че някои от администрациите, които сега не са споменати и в този проектозакон, може би също трябва да влязат в неговите рамки. Готови сме, заедно с опозицията, да направим и такива промени, стига да ги предложите. Втората основна промяна, която също сме дебатирали в комисии, това е изрично да влезе в закона 70-те и съответно 30 те процента променлива част от заплащането, така че това да не се регламентира само с наредби – нещо, което досега е било като идея. Също сме съгласни и се надяваме, че такива предложения ще бъдат приети и в комисии – всички вратички, които и в сегашния проектозакон са оставени по невнимание или по други причини, да се затворят, така че да има един много стегнат закон, който не позволява на нито една държавна администрация или институция да си определя сама допълнителните заплащания и да няма текстове, които водят към подзаконови възможности за такова определение. Готови сме да подкрепим и такива промени. Също сме готови – това беше говорено и в двете комисии, на които бях поканен, Икономическият и социален съвет, предвид особената му публична дейност, да отпадне от този списък на 12-те допълнителни институции и агенции, които предлагаме от Министерството на финансите, да влязат сега и да бъдат урегулирани в Закона за държавния служител. За всички останали обаче смятам, че имаме твърди мотиви защо трябва да влязат в Закона за държавния служител – да не се получава така, че един счетоводител в Агенцията за социално подпомагане да получава много по-малко пари отколкото един счетоводител в Министерството на финансите например, който пък да получава много по-малко пари от един счетоводител в Комисията за финансов надзор. Всичко това трябва да се изчисти, за да може за една и съща дейност, за едни и същи знания и умения в цялата държавна администрация да се получава едно и също заплащане. Последно, готови сме и аз по-рано днес споменах това, и с проектозакон, който тепърва ще мине на междуведомствени дебати, за висшите държавни длъжности, така че останалата извън рамките на този проектозакон тема, която е главно за политическите кабинети, да може също да бъде урегулирана. Обръщам внимание, че в момента не съществува какъвто и да било Закон за висшите държавни длъжности, така че това няма да бъде закон за изменение и допълнение, това ще бъде чисто нов закон. Надявам се, че в скоро време той също ще бъде на вашето внимание и вие ще го подкрепите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа, първо, процедура за допускане в залата на господин Делян Добрев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и госпожа Светлана Маринова – началник на отдел в Дирекция „Правна” от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2012 г. На свои редовни заседания, проведени на 15 и 22 февруари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. На заседанието присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков, заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Делян Добрев, председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране господин Ангел Семерджиев, представители на електроразпределителните дружества, Националната електрическа компания, ЕСО, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската ветроенергийна асоциация, Българският енергиен форум и други. Законопроектът беше представен от министър Трайчо Трайков. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие със законодателната програма на Министерския съвет за периода юли-декември 2011 г., приета с Решение на Министерски съвет от 2009 г., и е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ – Трети енергиен либерализационен пакет. На практика законопроектът изцяло транспонира Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар за електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Предложеният законопроект ще съдейства за постигане на целите, заложени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. Основните положения в законопроекта са свързани с осигуряване на независимото осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ, засилване правомощията на Националния енергиен регулатор, улесняване на трансграничната търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции, повишаване на прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита на интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите членки. На първо място, предложенията на законодателни промени са свързани с подчертана роля на регулатора на пазара на електроенергия и природен газ. В законопроекта се предлага регулаторните правомощия и отговорности на ДКЕВР да бъдат засилени. Комисията ще наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на потребителите. В правомощията на комисията ще бъде да контролира изпълнението на задължението на лицензиантите за предоставянето на клиентите на достъп до данни за потреблението им, както и да наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и дребно. ДКЕВР ще разполага с широки правомощия за контрол, ще се сертифицира операторите на преносни мрежи за спазване на изискванията за независимост, ще осъществява надзор върху избора, независимостта и освобождаването на членовете на управителния съвет на независим преносен оператор и на лицата, които им докладват директно по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата, и на членове на надзорния съвет на такъв оператор и на лицето, отговорно за прилагането на програмата за съответствие, прилагана от оператора за обезпечаване на независимостта му от свързани предприятия. ДКЕВР също така ще наблюдава комуникациите между независим преносен оператор и вертикално интегрираното предприятие, в което се осъществява дейност по производство и доставка, за да се гарантира, че операторът изпълнява задълженията си за независимост, ще одобрява всички търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и независимия преносен оператор и ще действа като орган за уреждане на спорове между посочените лица. В правомощията на ДКЕВР е и контролът за спазването на дългосрочните договори и на условията по договорите за прекъсваеми услуги, както и съвместимостта им с правото и с политиките на Европейския съюз, наличието на ограничаващи договорни практики и разпоредби за изключителност, които може да възпрепятстват небитови клиенти при избора им на доставчици. Предвижда и още едно съществено задължение на регулаторния орган – сътрудничество с регулаторите от останалите държави членки за ефективно пазарно отваряне и ефективна и сигурна мрежова система чрез преодоляване на бариерите пред търговията с енергия, дължащи се на регулаторни пропуски. На следващо място в новата Глава осма „А” е описан избраният от нашата страна модел на отделяне на оператора на преносна мрежа за електроенергия и природен газ – моделът „независим преносен оператор”. Този модел предвижда преносният оператор (част от вертикално интегрирано предприятие) да бъде собственик на активите, необходими за упражняване на дейността, както и да бъде напълно независим като форма и структура на управление, финансови и технически възможности и човешки ресурси – от производството и доставките на електроенергия и природен газ. Основно задължение на операторите на преносни мрежи остава единното управление на електроенергийната и газотранспортната системи, надеждното функциониране на преносните системи, включително осигуряване на разширението, реконструкцията и модернизацията им в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на пазарите на електрическа енергия и природен газ. Законопроектът предвижда и задължението, произтичащо от Директива 2009/73/ЕС – всички нови газопреносни мрежи да се управляват по модела на отделен по собственост оператор, като не са част от вертикално интегрирано предприятие, което извършва дейности по производство или доставка на природен газ. По отношение на нови и развитието на съществуващи инфраструктурни обекти за пренос, разпределение на газ и за газохранилища се уреждат условията и редът за освобождаване от задълженията за осигуряване на свободен достъп на трети страни до инфраструктурата, регулирането на цените на предоставените услуги и изискванията за независимост на оператора. Такова освобождаване се допуска за насърчаване на инвестициите в проекти, които стимулират конкуренцията и повишават сигурността на доставките на природен газ, когато инвестицията би била икономически нецелесъобразна, ако освобождаване не бъде предоставено. Отразявайки изискванията на директивите, включени в Третия либерализационен пакет, в законопроекта е отделено специално внимание на мерките за защита на клиентите. В Глава трета на закона се създава нов Раздел VІ – „Мерки за защита на крайните клиенти”. Предвижда се задължителен обхват на договорите между потребителите на енергийни услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес. В договорите следва да се съдържа информация относно правата на клиентите, в това число условията за едностранно прекратяване на договора от потребителя на енергийни услуги и възможността за такова прекратяване без допълнително плащане, условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително неточно или забавено фактуриране, правата на потребителите на енергийни услуги, включително информация относно процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби. Във връзка с отварянето на пазара на електроенергия се предвижда и въвеждането на нова фигура, а именно „доставчик от последна инстанция”. Доставчиците от последна инстанция ще снабдяват с електрическа енергия клиенти, които купуват енергия като нерегулирани цени и не са излезли на свободния пазар до момента, в който не изберат на пазарен принцип друг доставчик, както и в случаите, когато са били на свободния пазар, но са останали без доставчик на електрическа енергия. С оглед изискванията на Директива 2009/29/ЕО и представеният пред Европейската комисия Национален план за инвестиции на Република България е и въведеното правомощие на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира и да контролира неговото изпълнение. В хода на дискусията народния представител Ариф Агуш постави въпроса: защо след като е сменена философията на закона, е избрано измененията в него да бъдат направени чрез законопроект за изменение и допълнение, а не чрез нов закон? Народният представител Румен Овчаров попита: защо е избран моделът „независим преносен оператор”, какви са плюсовете и минусите му, а народните представители Иван Иванов, Рамадан Аталай – трябва ли регулаторният орган да бъде държавна комисия и това гарантира ли изискването за неговата независимост, както и достатъчен ли е щатният състав на ДКЕВР, за да поеме новите правомощия на комисията? Как се формира цената на газа и съобразено ли е с принципите на пазарната икономика? – въпросът бе зададен от заместник-председателя на комисията Петър Димитров. Относно независимостта на регулатора, председателят на ДКЕВР господин Ангел Семерджиев отговори, че комисията трябва да е независима от индустрията, която регулира, и подчерта, че ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс, за да се справят с новите си правомощия. Представителите на неправителствените организации също се обявиха за изготвянето на изцяло нов Закон за енергетиката и изразиха съмнения относно точното въвеждане на някои от изискванията на европейските директиви в нашето законодателство и по-специално тези, засягащи независимостта на ДКЕВР, ценообразуването – в частност различния подход към газовия пазар в сравнение с електроенергийния, равнопоставеността на клиентите пред мрежовия оператор, особено когато той е част от вертикално интегрирано предприятие и други. От EVN – България отправиха препоръка всички срокове във връзка с издаване на нови лицензии, уведомяване на клиентите и избор на нов доставчик, да бъдат обвързани изцяло и само с влизането в сила на закона. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10, „против” – 1, „въздържали се” – 6 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2012 г.”

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще Ви запозная накратко с основните моменти от него: „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2012 г. На заседанието проведено на 29 февруари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Делян Добрев – заместник-министър, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, Нели Цветкова – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” и Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна”. І. Настоящият законопроект има за цел да въведе изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ – Трети енергиен либерализационен пакет. Законопроектът транспонира Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Със законопроекта се приемат мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 и на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005. Основните предложения в законопроекта са свързани с осигуряване на независимото осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ, засилване правомощията на националния енергиен регулатор, улесняване на трасграничната търговия с енергия, насърчаване на трасграничното коопериране и инвестиции, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита на интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите членки. При разглеждане на законопроекта следва да се има предвид, че: 1. Срокът за транспониране на Директива 2009/72/ЕС и на Директива 2009/73/ЕС е изтекъл на 3 март 2011 г. Срещу България са започнали две процедури по нарушение (на 30 септември 2011 г.), поради невъвеждане на директивите в срок; 2. Текстовете на § 3, т. 7; § 53; § 59; § 171, чл. 207в от законопроекта са некоректни – извършено е препращане към акт на Европейския съюз, който не се прилага пряко от държавите членки, съгласно чл. 288, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО изисква от държавата членка да има национален план, в който да се предвиждат инвестиции за преоборудване и подобряване на инфраструктурата и за чисти технологии, както и за разнообразяване на използваните видове енергия и източници за доставка в размер, доколкото това е възможно, равен на пазарната стойност на разпределяните безплатно квоти, свързани с предвидените инвестиции. 3. В обхвата на директива 2009/73/ЕО попада и втечненият природен газ, съответно са дадени определения за съоръжения за втечнения природен газ и оператор на система за втечнения природен газ. В тази връзка е необходимо да се уточни дали разпоредбите на законопроекта ще се прилагат и за посочения газ, съоръжения и оператори. 4. В законопроекта са допуснати и други правно-технически грешки, които следва да бъдат уточнени от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г.” Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. На свое заседание, проведено на 29 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – господин Делян Добрев – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, госпожа Нели Цветкова – началник отдел в същата дирекция и госпожа Светлана Маринова – началник отдел в дирекция „Правна”, както и господин Николай Кискинов от Българската търговско-промишлена палата. Законопроект беше представен от името на вносителя от заместник-министър Добрев. Със законопроекта изцяло се транспонират Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Основните предложения в законопроекта са свързани с осигуряване на независимото осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ, засилване правомощията на националния енергиен регулатор, улесняване на трансграничната търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции. В законопроекта се предлага регулаторните правомощия и отговорности да бъдат засилени, предлага се нова редакция на чл. 21, отразяваща правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Във връзка с гарантиране независимостта на независимите преносни оператори и независимите системни оператори, ако такива бъдат определени, Комисията ще разполага с широки правомощия за контрол. Комисията също така ще наблюдава комуникациите между независим преносен оператор и вертикално интегрираното предприятие, в което се осъществяват дейности по производство и доставка. Ще одобрява също така всички търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и независимия преносен оператор за установяване дали те влияят на условията за развитието на пазара и ще действа като орган за уреждане на спорове между посочените лица. Въвежда се и още едно съществено задължение на регулаторния орган – сътрудничество с регулаторите от останалите държави членки за ефективно пазарно отваряне и ефективна и сигурна мрежова система. В законопроекта в новата Глава осма „а” е описан избраният от нашата страна модел на отделяне на оператора на преносна мрежа за електроенергия и природен газ. Законопроектът предвижда задължението, произтичащо от Директива 2009/73/ЕС – всички нови газопреносни мрежи да се управляват по модела на отделен по собственост оператор . В законопроекта се предвижда и въвеждането на нова фигура, а именно „доставчик от последна инстанция”. Доставчиците от последна инстанция ще снабдяват с електрическа енергия клиенти, които купуват енергия на нерегулирани цени и не са излезли на свободния пазар до момента, в който не изберат на пазарен принцип друг доставчик. В предложения законопроект се предлагат и промени, свързани с редакция и въвеждане на нови дефиниции, залегнали в директивите, които отразяват по-добре отношенията между лицата на пазара на енергия и природен газ. Подчертано бе, че правомощието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да регулира цените при дейности, представляващи естествен монопол, трябва да се запази, тъй като няма да има свободно договаряне на цените и конкуренция. В хода на дискусията се поставиха редица въпроси, между които, че промените в законопроекта са многобройни. Предлага се нова концепция и се въвеждат легални дефиниции на понятия и съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове по-скоро би следвало да се приеме нов закон, отколкото закон за изменение и допълнение. Постави се въпрос защо в § 189, ал. 1 заварените при влизането в сила на този закон незавършени производства по издаване на разрешения или лицензии се довършват при условията и по реда на този закон, а не по досегашния ред. След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за” и 5 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г.” Благодаря.

Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ, известно като Трети енергиен либерализационен пакет. Измененията въвеждат отдел за отделяне на преносния оператор от производството и доставките на електроенергия и природен газ. Независимият преносен оператор ще бъде вертикално интегрирано предприятие, собственик на активите, необходими за дейността му. За гарантиране на неговата независимост проектът предвижда той да бъде сертифициран от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Решението за сертифициране се съгласува с Европейската комисия и се публикува в официален вестник на Европейския съюз. Основно задължение на операторите на преносни мрежи остава единното управление на електроенергийната и газотранспортната системи, както и надеждното функциониране на преносните мрежи. Операторите трябва да осигуряват разширението, реконструкцията и модернизацията на мрежите в съответствие с дългосрочните прогнози за развитие на пазарите на електрическа енергия и природен газ. Те ще съставят и ежегодно ще актуализират 10-годишни планове за развитието на преносните мрежи. Законопроектът предвижда задължението, породено от Директива 2009/73/ЕС, всички нови газопреносни мрежи да се управляват по модела на отделен по собственост оператор, като не са част от вертикално интегрирано предприятие, което извършва дейности по производство или доставка на природен газ. Отразявайки изискванията на Третия либерализационен пакет, проектозаконът отделя специално внимание на мерките за защита на крайните клиенти. Договорите между тях и енергийните предприятия задължително трябва да съдържат информация относно правата на клиентите, включително и условията за едностранно прекратяване на договора от потребителя, възможността за смяна на доставчика на енергия, условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на качеството на договорените услуги, както и процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби. Проектозаконът предвижда разширяване на контролните правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Занапред комисията ще сертифицира операторите на преносни мрежи и ще следи за спазване изискванията за тяхната независимост. Тя ще наблюдава прилагането на всички мерки за защита на потребителите, както и възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция. Сред новите задължения на регулатора е да информира Европейската комисия за всички промени в мерките за изпълнение на задълженията да обслужват обществен интерес. В правомощията на комисията е включен и контролът по изпълнение на задължението на лицензиантите да предоставят достъп на клиентите до данни за потреблението им. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще наблюдава и ще представи ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията. При това комисията ще си сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, като при необходимост може да ги сезира за определени нарушения на законодателството. Друга част от предложените изменения в закона има за цел да улеснят трансграничната търговия с енергия, да насърчат трансграничното коопериране и инвестиции, да повишат прозрачността на пазара. В заключение се надявам, че ще подкрепите така предложения законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги, законът е необходим, нещо повече, той трябва да бъде приет, тъй като тук беше споменато, че на 3 март 2011 г. изтече срокът за адаптирането на двете директиви. Аз очаквах, че господин министърът ще започне с обяснение на закъснението и в типичния негов мъжкарски дух, както за АСТА прехвърли отговорността на тройната коалиция и на Меглена Кунева, и тук ще каже кой е виновен за това, че Европейската комисия стартира наказателна процедура спрямо България. Нищо такова не се случи, има още време, може да се поправи. Това е горе-долу законът, който трябва да реализира енергийната мечта на Обединена Европа и от тази гледна точка се определя и важността на този закон. Пет са основните цели, които се поставят: отделянето на производството и доставката от преноса – много важно, за да се осигури независимост на едното от другото; да се осигури равен достъп на всички доставчици до преносната мрежа – знаете, че за България това е изключително важен въпрос, предвид монопола на някои външни доставчици; да се осигури независимост на националния регулатор – това е една от най-важните цели, които се поставят с този пакет; да се осигури свободен избор на потребителя на най-изгоден доставчик, тоест потребителят да има алтернативи, да има шансове, и петата, изключително важна цел, е, защита на правата на потребителите. От тази гледна точка, пак повтарям, аз очаквах господин министърът да изложи с вдъхновение философията, която е залегнала в този закон и да ни агитира с духа си, а не просто сухо да прочете едно становище. Какво се случи междувременно? Генерална дирекция „Енергетика” на Европейската комисия на 28 януари получава закона и готви становище по него. Това становище е предоставено на ръководството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Беше съвсем нормално да го видят и народните представители и днес да бъде раздаден на цялото представителство, за да може да знаете какво е мнението на основната дирекция, която се занимава с тези въпроси. Безкрайно бях удивен, когато го поискахме от името на парламентарната комисия и заместник-министър Делян Добрев обяснил, че не могат да ни го дадат – „Това е само частно мнение на дирекцията, това не е мнение на Европейската комисия, няма защо да Ви го даваме”. С огромна изненада видях, че не бяха предоставени мненията на ЕРП-тата, мнения на синдикати, мнения на стопански структури, нямаше го мнението и на Дирекцията на Европейската комисия, в която, разбирате, че са експертите и тяхното становище утре ще е база на становището на Европейската комисия. Каква е тази тайнственост?! Защо крием от националния парламент? Господин Добрев е тук, може да каже защо се случва. Благодарен съм, че, вървейки по улиците на Брюксел журналистът от „Труд”, все пак е намерил въпросния документ и публикуваха в съкратен вид основните постановки на този документ. Заглавието на „Труд” е „Европа ни хока за енергетиката”, а по-надолу се казва, че становището на Генерална дирекция „Енергетика” прави унищожителна критика на проекта. Това е мнението на Европа, а ние днес тук ще хармонизираме нещата си с Европа – така звучат нещата. От тази гледна точка очаквах министърът да се спре и на това: кой все пак е правил закона? Виждате, че министърът и тук не се откъсваше от листчетата, които са му написали. Той би трябвало да е душата на този закон. Това е философията на енергетиката на Европа – изключително важни въпроси, изключително трудни за разрешаване въпроси и той трябваше да ни убеди с жар и плам да подкрепим този закон. Аз ще ви спомена основните критики на Генерална дирекция „Енергетика”, независимо от това, че господин Делян Добрев ги засекрети. Първата важна критика е, че сме вкарали фигурата на обществен доставчик и дирекцията казва: „Това е преименуване на досегашния монопол”, или преведено на български: „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”. Дирекцията изрично пита: кога ще бъде премахнат този обществен доставчик и ще има ли по-пазарна система и задават въпроса: „Ще има ли енергийна борса?”, каквато министър Трайков ни обеща преди около три години. Ще има ли или няма да има? Сега вече Европа ни пита, а не опозицията на България. Най-важните претенции на дирекцията са по отношение на политическата независимост на ДКЕВР. Това беше основният въпрос и на заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм в парламента, че председателят и членовете се избират с решение на Министерския съвет и се назначават от премиера. Хайде, обяснете ми каква ще бъде политическата независимост на този председател и на тези членове? Това пита Генералната дирекция, не го пита само българската опозиция. Второ, правилата за организиране на работата на ДКЕВР се определят от Министерския съвет, тоест как ще работи Държавната комисия ще ни определи Министерският съвет, а не този независим орган. Трето, тарифите за таксите също се определят от Министерския съвет. Четвърто, не е ясно пред кого се отчита ДКЕВР по повод на даренията, които в момента са толкова актуални в България, тоест на кого ще кажат имат ли дарения, нямат ли, тъй като там има всички условия за корупция – нищо не се казва по този въпрос. Следващата критика, която отправя Генералната дирекция – пред кого се отчита ДКЕВР? Има ли някой, който е над него, пред който той ще се отчита и този някой да е различен от Министерския съвет, да е различен от министъра, да е различен от изпълнителната власт? Какви са методите за регулиране отново се определя от Министерския съвет, тоест всички най-важни решения, свързани с регулатора, се контролират от изпълнителната власт, от Министерския съвет, от един орган, който би трябвало да защитава потребителите на България. Искам да кажа още две думи за ДКЕВР, за да не се връщам към въпроса, защото действително това е органът, който трябва да защитава българите. Знаете за споровете за цената на газа. Всяко тримесечие в публичното пространство „Булгаргаз” иска сериозни повишения на цените, ДКЕВР се запъва и казва: „Тази няма да я бъде” и дава в пъти по-малко от това, което иска „Булгаргаз”. Попитах господин министъра: „Какво е състоянието на „Булгаргаз”? Той сигурно цъфти и връзва и от тази гледна точка може да се провежда такава политика”. Ще ви дам цитати от отговора на министъра. От него се вижда, че за 2010 г. загубите на „Булгаргаз” са 37 млн. 392 хил. лв. Тридесет и седем милиона лева! Това не е производител на чушки и домати, че да падне гръм и трясък, да унищожи реколтата и той да има загуби. Той купува газ и препродава. Има тридесетина служители. Върху това купуване и препродаване за 2010 г. той има загуби от почти 38 милиона. За 2011 г. загубата става 68 млн. 272 хил. лв., тоест скача два пъти. На въпроса ми каква е прогнозата само за първото тримесечие на тази година, отговорът на министъра е, че се очакват 72 млн. лв. загуби. Следователно „Булгаргаз”, който нищо не произвежда, а само търгува с газ, има 177 млн. лв. загуби за тези три години. Най-интересното е, че министър Трайков казва: „Основна причина за негативните финансови резултати на „Булгаргаз” е недостатъчният размер на приходите от продажби, което се дължи на регулираната цена на природния газ, като на практика разходите за купуването му са по-високи”. Преведено, това означава, че цената, която определя ДКЕВР, е по-ниска от цената, на която се купува газ от „Газпром”. Затова „Булгаргаз” непрекъснато бива вкарван в ямата. Само че тези 177 млн.лв. са влезли в нечии джобове, защото след като не са се превърнали в цена за този, който ползва газ и я купува, те са останали като печалба за някои частни структури. Много би било интересно да знаем кои са тези частни структури. Продължавам с претенциите на Генерална дирекция „Енергетика”. Третата претенция е, че въвеждането на Газовата и електрическата директива няма да е пълно, това ще става с наредби, казва дирекцията. Кога и как ще става? Нали за това приемаме закон? Четвъртата претенция – ненужно се ограничават правата на гражданите да се жалват пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тя трябва да защитава потребителите, а вместо това ги ограничаваме в правото им да се жалват. Петата претенция – кой ще е органът, който ще управлява генерирането и доставката на енергия, отделен от преноса? Такъв орган в този закон няма. Шесто, прекалено регулиране на цените за крайните потребители – пречи на отварянето на пазара. Седмо, с това свършвам с претенциите на комисиите, липсват критерии за оценка има ли конкуренция на енергийния пазар в България, или няма? И кой къде и как определя тези критерии? Има още няколко бележки, които са изскочили по-скоро от становищата на ЕРП-тата и на другите, засегнати от този закон. Много интересен въпрос: независимост на преносните оператори ще има. От кого ще са независими обаче – от БЕХ ли, от ДКЕВР ли, или от Министерския съвет? В какво се изразява тази тяхна независимост? Появява се фигурата на доставчик от последна инстанция, много интересна фигура. Този доставчик от последна инстанция ще купува на свободния пазар, тоест като търговец – за колкото му продадат, за толкова ще купува, но ще продава по цени, по методика на ДКЕВР. Значи, ще си купиш свободно и след това по нашата методика ще определиш как да я продаваш. Как доставчикът от последна инстанция ще си осигурява необходимите количества ток –също не е ясно. Много важен момент е да има свободен пазар на газ в България. Единственото, което се вкарва в закона, е свободен достъп до мрежата за пренос. Друг пазар в България няма. Нещо повече – какъв фокус прави ДКЕВР. Знаете, че в Чирен има едни количества газ, които се нагнетяват там в продължение на десетилетия. Цената на „Газпром” на входа се намалява с добавените количества от Чирен и на изхода продаваме на по-ниска цена. И за смях на кокошките, „Газпром” на входа на България ни продава газа на по-високи цени, отколкото си го купува, за да го продава на крайните потребители на газ. Простете, ако Вие имате един склад и в него сте вкарали преди 15 години някаква стока, сега има пазар и на пазара тази стока върви по 100 лв., Вие ще я продавате ли по 5 лв.?! За какво си говорим, за какъв казус?! Това е неправомерна държавна помощ и ако фактът стигне до Европейската комисия, ще се превърне в поредната санкция за България. Подобно е положението с комбинираното производство, цитирам Ви буквално становище на едно от ЕРП-тата: „Гарантирано изкупуване на неефективно произведена енергия по надути цени”. Цяла България издържа „Топлофикация – София” благодарение на тези надути цени на когенерацията. В същото време Софийска община може да я подкрепя, някой друг може да я подкрепя, но цяла България да впрегнем да издържа софийската „Топлофикация”?! Разбирате, че тук сме Народното събрание, не сме Общинският съвет на София. Тук искам да попитам господин министъра за следното. От онези пари, които толкова не Ви харесват, от онези излишъци бяха отделени 400 млн. лв. за оздравяване на „Топлофикация – София”. Къде са тези пари? Те не бяха дадени за оздравяване на „Топлофикация – София” и би трябвало да се върнат обратно в републиканския бюджет. Те не са върнати. Тези пари са изискуеми. Ако това стигне като жалба до Европейската комисия, разбирате, че ще се превърне в наказателна процедура срещу България. Дефинициите за пренос и разпределение се припокриват и се неясни. Завършвам. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Радваме се.

Уважаеми колеги, радвайте се, така е – колкото по-бързо свърши опозицията, толкова по-радостни ще бъдете. Би трябвало да разберете, че не може със задна дата да въвеждате нещо. Немалка част от Вас са юристи. Параграф 22, § 118, § 185 и така нататък влизат в сила от 1 януари 2012 г. Трябва ли за всяко такова казусче да пращаме закона в Конституционния съд? Все пак разберете, че сте законодатели, а не служите в някои от структурите на ГЕРБ по места. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Завършвам със следното: би трябвало в резултат на този закон да се появи пазар на енергия, конкуренция и да паднат цените на енергията. Гръмко чухме обаче как шефът на ДКЕВР обеща, че електроенергията ще скочи с 10%. Нито едно ЕРП не е поискало толкова, но той вече обеща да я вдигне с 10%. Защо приемаме този закон, ако няма да има конкуренция и няма да паднат цените?! Обсъждайки ситуацията, в която се намира България, най-големият компромис, който можем да направим, е да се въздържим по този закон, тъй като той не отговаря на европейските изисквания и не постига целите, които са поставени. Нямаме никакви основания да гласуваме „за”, независимо че процедурата за наказание е много напреднала. Благодаря.

Не може от името на вносителите.

Господин Димитров, разбирам, че народните представители могат да говорят каквото си искат от тази трибуна. Аз самият бях народен представител две години и половина. Абсолютно съм несъгласен с Вас, да не кажа по-силна дума, за това, че съм засекретил какъвто и да било доклад. Това е абсолютна спекулация от Ваша страна. Този доклад лично съм го разпратил на ДКЕВР, на колегите от министерствата и на всеки, който го е поискал, така че това е абсолютна клевета от Ваша страна от тази трибуна. (Реплики от КБ.) Фактът, че Вие имате доклада и го цитирате от трибуната, показва, че той по никакъв начин не е засекретен. Той дори не може да бъде засекретен, защото не е официален документ. Това е един имейл от колеги от Ди Джи Енерджи от Европейската комисия с коментари по закона, които аз лично съм поискал и които нямаме задължение да искаме, както и Ди Джи Енерджи няма задължение да дава коментари. Ние обаче сме го направили по най-прозрачния начин. Коментираме ги тук – в пленарната зала на Народното събрание. Защо да не направим, ако искате, и едно извънредно заседание на Икономическата комисия след десет дни или след една седмица, на което точка по точка да коментираме всяко едно от становищата на Европейската комисия, които в 80% от текстовете са по-скоро уточняващи въпроси, отколкото препоръки какви текстове да се съдържат в закона. Няма да влизам в подробности да коментирам в детайли всяко едно от казаните от Вас неща. На 95% не съм съгласен с тях. Надявам се да имаме възможност да направим извънредна комисия и да ги коментираме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Законопроектът е страшно важен, затова ще се огранича до темите, които изискват непосредственото внимание и мерки от страна на българския парламент. Първо, по въпросните констатации и забележки от страна на Европейската комисия, вчера съм подписал писмо до господин Трайчо Трайков и до господин Добрев и се надявам, уважаеми колеги, да получим по официален път забележките на Европейската комисия. До момента нямаме такова писмо до комисията, така че се надявам, за да имаме ползотворна работа още тази седмица, да получим обратно от Вас, колеги, тези забележки, за да може всеки един народен представител да види дали законопроектът, който Вие предлагате, решава проблемите, за които говори Европейската комисия. Това е задължително и се надявам да се случи още днес или утре. Вторият много ключов въпрос – какво означава независима Държавна комисия за енергийно и водно регулиране? Нейният председател, аз не искам да персонализирам и няма да персонализирам въпроса, но той каза следното нещо: щом една комисия не зависи от самия сектор, който регулира, тя е независима. По тази логика възниква следният въпрос – тогава тези цени може да ги регулира и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. И те са независими от сектора по същия начин. Тоест, с какво тази комисия е по-различна от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма? Така че тук говорим за независима Държавна комисия по енергийно и водно регулиране. Трябва да направим така, че тя да бъде независима не само от сектора, който регулира, но и от правителството. В момента тя независима ли е от правителството? Не е. Както и в мандата на тройната коалиция, господин Петър Димитров си призна, беше честен по този въпрос, каза, че и тогава не е била независима, но и сега не е независима. За това става въпрос – и тогава не е била независима, и сега не е. Това признание сега трябва да се използва, за да бъде решен този въпрос. Трябва ни комисия, която да не бъде зависима и от правителството. Това е една от забележките и е честна забележка от страна на Европейската комисия. Защото, ако искаме една комисия да защитава потребителите, да защитава сектора, да взема честни решения, да не бъде подвластна, тя не може да бъде подвластна и на политически натиск. Така е, колеги. Защото виждате, че когато и в миналото правителство, и сега се определят бъдещите изменения на цените на основни енергоносители, често медиите питат и правителството. Защото много добре знаят, че има постоянна комуникация между правителството и тази комисия. Тя в този смисъл не е независима. Това признание трябва да бъде направено и съответните мерки трябва да бъдат взети. Вторият ключов въпрос, който аз искам да задам – колеги, е относно това, което ни питат хората и ще ни питат, и няма да ни спестят нито един ден да продължават да ни питат, са сметките за парно, за ток и така нататък. Това, което ние можем да направим като народни представители, е повече конкуренция като инструмент за намаляване на сметките, за повече прозрачност, за постигане на пълния потенциал на пазарната икономика, ако искате. Защо българското правителство до момента не е поискало – и това е към Вас, господин Трайков – тръбите, които идват от Русия, да могат да бъдат ползвани за доставчици от трети страни? Аз знам, че има някакви консултации, Вие ми казахте на комисия. Но това категорично трябва да го поискаме – тези тръби да могат да бъдат ползвани за доставки на природен газ, които могат да станат веднага. Чуйте ме, колеги, ние веднага можем по тези тръби, ако има съгласието на руската страна, да купуваме количества от други доставчици. Полша договори подобно нещо. Полша поиска преговори с Европейската комисия, включи в преговорите председателя на ДЖИ ЕНЕРДЖИ, за който говореше господин Добрев и Полша договори това. Ние защо да не го поискаме? Няма такова категорично искане, според мен, ако не съм прав, господин Трайков да ме поправи и да каже, че не съм прав, че има такова искане, че вече има напредък, а не само, господин Добрев, че няма такова искане. Разбирам, че и по другия въпрос с „Южен поток” пак се прави подобен опит да няма либерализиран принцип и по тези тръби да може да идва природен газ само от Русия до България. Това за нас е много сериозен въпрос. Освен междусистемните връзки с Турция, с Гърция, с Румъния е много важно по тези тръби, които ги има, да можем да купуваме. Това е истинската либерализация. И в този закон, и в новите разговори за природния газ това е изключително важна тема. Стана приоритет на Полша. Полша обяви свои приоритети и заедно с представители на Европейската комисия постигна огромна победа. Ние защо да не го направим? Защо да не можем да купуваме виртуални количества през суапови сделки отвсякъде, от всички възможни доставчици през тези тръби? Да го направим и това да стане национална позиция на парламента, да се обединим за това и да го направим заедно. На следващо място, доколко се постига разделянето на производството от пренос и за газовите доставки, и за газовата търговия, и за енергийната търговия? Това е друг въпрос, който трябва да решим. И ако има съмнения дали този модел, който е предложил българското правителство, се одобрява от Европейската комисия, трябва да отстраним всички съмнения, защото наистина има нужда от подобен вид конкуренция и от подобен вид разделяне. Така че аз, господин Трайков и господин Добрев, много искам да видя още веднъж по официален път, да имам по неофициален път тези бележки, но искам да ги имам и от Вас, за да видим доколко това разделяне се постига и е основен принцип в европейското право. И ако не се постига, да предложим мерки, за да го постигнем. Защото иначе, разберете, първо, ще бъдем глобени; и второ, ефектът, който се търси в европейското право за повече конкуренция и повече прозрачност, няма да бъде постигнат. Следващата голяма тема, която касае Закона за енергетиката, това е прозрачността при формирането на сметките за парното. Тук с колегите от комисията имахме много добър диалог и аз смятам, че ако наистина се приема система за ежемесечно отчитане на сметките за парно, това ще бъде стъпка в правилната посока и може да доведе до повече прозрачност, до повече честност. И най-накрая, уважаеми колеги, макар и да няма пряка връзка със Закона за енергетиката, тема, която касае парламента и е изключително важна за всички нас, са преговорите за новия договор с „Газпром”. Знаете, че доста страни в Европейския съюз успяха да постигнат намаление на цените на природен газ. Правителството няма мандат и рамка на цели. Нямаме цел, която да поставим като минимална цел за намаляване цената на природния газ. Това, което прочетох за 4-5 европейски страни, е, че са успели да намалят поне с 10% цените на доставките. Преглеждайки в момента, господин Трайков и господин Добрев, България купува по една от най-високите цени природен газ от „Газпром” в момента от целия Европейски съюз. По една от най-високите цени. Така че условия за намаление има. И в този дебат, макар че излизам малко от контекста, съзнавам го, но бих Ви задал въпроса: докъде стигнаха преговорите и каква е формулата на успеха? Намаление с колко процента би се възприело от Вас като успех? Тъй като целта не е да се стигне до някакво минимално намаление примерно с 1, 2 или 3% и да се обяви това като колосален успех. Аз смятам, че има много голям потенциал тук и макар че, пак казвам – съзнавам, че малко излизам от темата, тази тема също е важна и днес може да бъде дебатирана: каква е формулата на успеха, която Вие ни предлагате за новите цени на природния газ? Аз Ви благодаря за вниманието и моля от името на Парламентарната група на Синята коалиция за удължаване на времето, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди да изложа моето становище, все пак нека да кажа, че проблемът за изграждането на единната общностна енергийна политика датира всъщност от 2002 г. с първия пакет и в 2009 г. вече беше гласуван третият либерализационен пакет. Този трети либерализационен пакет ние, както останалите 26 страни – членки на Европейския съюз, трябваше да го въведем в действие на 3 март миналата година. На 30 септември Европейската комисия започна две процедури за нарушение съответно на директиви 72 и 73 от 2009 г., а на 27 февруари тази година Европейската комисия наложи последен двумесечен срок, в който преструктурирането на българската енергетика трябва да стане факт, защото в противен случай срещу България ще бъде заведен иск в Съда на Европейския съюз в Люксембург. България, разбира се, не е сама като заплаха за подобна санкция – има още седем страни. Но аз не считам, че ние винаги трябва да се влачим по корем и да бъдем последни в Европейския съюз. По тази причина не смятам, че можем да се оправдаваме с това, че има и други страни, засегнати от подобна санкция. В момента се намираме в това положение и е напълно разбираемо внасянето на законопроекта с оглед да бъде приет колкото се може по-бързо. Макар че между първо и второ четене по мое мнение трябва да се даде максималният срок поради много големия брой забележки и предложения. Предложения, които би трябвало да отразят и забележките от страна на Главна дирекция „Енергетика” към Европейската комисия. Аз чух това, което каза заместник-министър Добрев. Но нека бъдем коректни. Главна дирекция „Енергетика” дава своето становище по проекта, който се внася в Народното събрание. Самата Европейска комисия ще излезе със становище по гласувания вече закон. Но аз считам, че трябва да положим усилия и да имаме политическата воля да отразим забележките на Главна дирекция „Енергетика”, защото в противен случай в официалното становище на Европейската комисия ще ги видим разписани, включително с настойчиви искания за промяна на прясно гласувания закон. Няма съмнение, че именно Главна дирекция „Енергетика” ще бъде органът, който ще изготви това становище. Големият въпрос е: дали в крайна сметка предлаганият законопроект напълно хармонизира нашето законодателство с двете директиви на Европейския съюз? Моят личен отговор е, че не е така, че хармонизирането е непълно и неточно. Ще дам моите основания. Това, което казах и в комисията, за мен от изключителна важност – за да може сектор енергетика да функционира в условия на либерализиран, конкурентен пазар, да отговори на очакванията за защита на потребителите, органът – националният регулатор, трябва да бъде независим. Аз не откривам гаранции за тази независимост и мога да изброя конкретно основанията ми за това. Преди всичко, не може да бъде независим от изпълнителната власт регулатор, който се назначава с решение на Министерския съвет и след това министър-председателят подписва самия акт за назначаване! Един орган, при който номинациите на неговите членове и председател по никакъв начин не са прозрачни! Кой може да ми обясни каква е процедурата, при това в момент, когато Европейската комисия предлага при назначаването на тези регулаторни органи да има публично изслушване с отговори на въпроси? Задавам въпроса: ако имаше такова изслушване, дали някой от тези комисари нямаше да попадне в ситуацията на Румяна Желева, която беше изслушана за комисар в Европейската комисия? На следващо място, каква е отчетността на българския регулатор? Пред кого се отчита той? Пред Народното събрание не се отчита, пред Министерския съвет – не зная дали той е длъжен да представя ежегодишен доклад. Защо именно пред изпълнителната власт? По тази причина считам, че има сериозен проблем и с неговата отчетност. По отношение на финансирането. Финансирането първо се осигурява от бюджета, което също е в зависимост от изпълнителната власт, която определя бюджета на Държавната комисия. Второ, осигурява се от собствени приходи. Но аз питам: ако тези собствени приходи от такси и глоби са недостатъчни, как ще функционира в рамките на една календарна година българският национален регулатор? И накрая, правната зависимост на този регулатор. Защото именно правилникът за функциониране, който е устройствен правилник на ДКЕВР, се приема с решение на Министерския съвет! Тоест рамката се поставя отново от изпълнителната власт, което нарушава принципа за неговата независимост. Това трябва да бъде, естествено, правомощие единствено на регулатора. В новия закон са разписани много от правомощията, включително нови такива на регулатора. Това, което прави силно впечатление, е, че за някои от правомощията, които са по директивите, регулаторът се отказва, а за други ги засилва! Веднага мога да Ви дам конкретен пример за това: правомощията, които са по чл. 37. Там, където регулаторните органи имат правомощието да изискват от операторите на преносни и разпределителни системи, при необходимост да променят реда и условията, включително тарифите, именно тарифите – на тях наблягам, за да се гарантира, че те са пропорционални и прилагани по недискриминационен начин! Това, което е разписано в европейската директива, отсъства в българския Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката! Казано е, че това ще стане след промяна в наредбата за регулиране на цените! Кога ще бъде променена тази наредба? Знае се, че се приема нормално след шест месеца. Но ако не се приеме след шест месеца, а след три години и шест месеца, няма никаква санкция. Защо тази наредба не бъде приета реално в първия месец, веднага след влизането в сила на закона? Освен това, след като се приеме наредбата, ще се върнем да коригираме отново закона. Ще минават години, в които няма да се прилагат пропорционални, по недискриминационен начин както тарифите, така и методиките. С други думи, тук има непълно хармонизиране. От друга страна обаче, когато се говори за жалбите на гражданите пред комисията, там се разписват неща, които отсъстват в европейските директиви! Казано е, че комисията разглежда жалби в два случая. Първият – ако жалбата се отнася за действие или бездействие, осъществено до една година преди датата на получаване на жалбата! Извинете, но ако човек отсъства за две години от страната, при свободното движение на хора това е напълно възможно – да работи в чужбина, ще се върне и ще се окаже, че трябва да плати 5 хил. лв., които иска да оспори! Жалбата му не може да бъде разгледана, защото е минала повече от една година. Както и във втория случай – когато жалба със същия предмет е предявена пред съответно енергийно предприятие. Защо трябва непременно да се предяви? Това да не е принципът на казармата? Трябва да сезираш конкретния си шеф и едва тогава да се отиде към по-горна инстанция?! Тук виждаме как законът – не знам, за да намали работата ли на енергийния регулатор – по определен начин ограничава жалбите, които гражданите могат да представят. Вторият за мен голям проблем е свързан с разделянето на дейностите, които са по производство и доставка на електроенергия и природен газ, от тези, които са за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ. Тук на първо място искам да отбележа, че изборът на модел за разделянето на тези дейности не е мотивиран, включително в мотивите към законопроекта. Избран е моделът за независим преносен оператор, но нека все пак да отбележа, че и двата преносни оператора – за електрическа енергия и за природен газ, остават част от вертикалното интегрирано енергийно дружество. Това е Българският енергиен холдинг. Самото им оставане в холдинга поставя много по-тежки задачи, които трябва да бъдат изпълнени и за които няма гаранции, че ще бъдат коректно изпълнени. Защо? За операторите трябва да бъде установено от държавния регулатор, че са независими. Ще Ви кажа, че това ще бъде много трудно и обтекаемо установяване, за да бъдат сертифицирани. Слава Богу, че самото сертифициране трябва да бъде утвърдено или издадено, както искате го разбирайте, и от Европейската комисия, която вероятно ще оспори някои от решенията на българския регулатор, както и да се гарантират като форма и структура на управление финансовите и техническите възможности, договорености и финансови задължения, които трябва този оператор да изпълнява. Не мога да разбера защо не беше избран по-радикалният, но много по-чист модел – това, което е практика в немалко европейски страни? На второ място, това, което за мен е определен пропуск, е, че не са транспонирани в чл. 18, т. 2 от Европейската директива задълженията на оператора, защото задължението, което се приема от българския закон, е да се гарантира наличността на необходими ресурси за изпълнение на дейността по преноса на електроенергия и природен газ и е поставена точка. А Европейската комисия чрез директивата заявява: „по подходящ и ефективен начин, както и да има ресурс за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономично преносна система”. Кой осигурява този ресурс, ако това не е записано в българския закон? Кой ще осигури развитието на преносната мрежа и при доставки на природен газ, и при доставки на електрическа енергия? На следващо място, дейностите по пренос на електроенергия включват следните задачи съгласно Европейската комисия. Аз ще Ви отбележа това, което в директивата не е записано имплицитно, а то е: „осигуряване и управление на достъпа на трети страни на недискриминационна основа спрямо ползвателите на системата или групи от ползватели на системата”. Въпреки че на следващата страница има съкратен текст, в българския закон говоря, и това е в чл. 109, ал. 1, т. 4, считам – няма време да разширя това твърдение, че текстът трябва да бъде записан по същия начин, защото това особено за доставките на газ е от изключително значение за България.

Времето!

Има време, не се притеснявайте. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Шум и реплики.) Наистина ли ми изтече времето, госпожо председател? Добре, завършвам. По отношение на цените с по едно изречение ще кажа. Изключително голям е сегментът на регулираните цени, което до голяма степен възпрепятства либерализацията на пазара. Относно обществения доставчик – не виждам процедура, при която да се извършва избор на обществен доставчик. Практически ние се основаваме там на историческия монопол на сегашния обществен доставчик. Разбира се, има и други забележки, немалко на брой, които ще отразя в моите предложения по този закон. Те няма да бъдат малко, а дали ще бъдат приети, това вече зависи от Вас, мнозинството, които сте нетърпеливи и не желаете да слушате мнение, различно от това на вносителите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В доклада на комисията председателят на комисията правилно каза, че по време на заседанието на тази комисия аз попитах: кои са възможните варианти за преструктуриране на електроенергийната система на България, кои са критериите, по които е избран предложеният в закона вариант и какви са последствията за Националната електрическа компания и въобще за електроенергийната система на България от това преструктуриране? Тогава не получих отговор на нито един от тези въпроси. Зададох ги не за да се заяждам с когото и да било, макар че и министърът, и заместник-министърът бяха там. Останах с впечатлението, че те просто не са наясно както с възможните модели, така и с критериите, пък още по-малко с последствията. Сега и господин Иванов обърна внимание на част от проблемите. Избраният модел, господин Иванов, не е преносен оператор. Избраният модел е системен оператор – независим системен оператор с прехвърляне на собствеността. Само че този, който е правил модела, не е съобразил, че всичките активи така или иначе остават в собственост на Българския енергиен холдинг. Освобождавайки активите от Националната електрическа компания, ние ги оставяме в Българския енергиен холдинг, тоест отново не изпълняваме изискванията на директивата, както вече една година не ги изпълняваме. Какви са последствията от това, има ли други варианти? Да, има. Има още два варианта, които позволява директивата. Единият позволява запазване на собствеността и, така да се каже, гарантиране независимост на дружеството, и този вариант е възможен, и вторият е – разделяне по собственост, но запазване на контрол. Интересно защо нито един от тези варианти и никой не каза поради какви причини те не се разглеждат? Това, което ни се предлага, не е нищо ново. Това е вариант, който съществуваше и през 2006 г., когато се правеше предишният Закон за енергетиката. Тогава, когато се направи преструктурирането на „Булгаргаз”. За НЕК тогава това не беше възможно да стане, то не е възможно и сега. Малко по-късно ще поговоря за последствията от това, което се възприема като тактиката и стратегия. Но преди това ми се ще да попитам господин министъра – господин министър, ще седне ли някой накрая да направи анализ какви са резултатите от така наречената либерализация на енергетиката и въобще на естествените монополи в България? Какъв е резултатът досега – кое е положителното и кое е отрицателното? Ще поставим ли този въпрос и на европейско равнище, или само сляпо ще следваме това, което ни се казва? Лесно е да се говори: „Либерализация, либерализация”. Либерализация, либерализация, ама цените станаха колко пъти по-високи, откакто се либерализират? Вторият въпрос – когато говорим за обществения доставчик и твърдим, че Националната електрическа компания е вертикално интегрирана компания. Не е ли по-лесен вариантът да извадим от Националната електрическа компания този обществен доставчик, за който и сега става дума, и тогава да си зададем въпроса: какво е вертикално интегрираното на Националната електрическа компания? Какво произвежда Националната електрическа компания като електроенергия? Електроенергия от водноелектрически централи? Тази електроенергия се продава по регулирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цена, тя не участва на пазара. Тя не конкурира никой, тя не пречи на пазара. Тогава какво е вертикално интегрираното на компанията? Защо деструктурираме тази компания? И сега ще стигна до последствията. Под Вашето мъдро ръководство, господин министър, Националната електрическа компания в момента има – знаете ли колко е коефициентът по обща ликвидност? Въобще знаете ли колко трябва да бъде? Трябва да бъде 1,1. Знаете ли го колко е? Той е около 0,3-0,4. Това означава, че Националната електрическа компания на практика в момента е в неплатежоспособност. Тя дължи над 100 милиона на най-различни фирми. Над 50 милиона дължи на топлоелектрическите централи от комплекса „Марица изток”. С този модел на преструктуриране Вие обричате Националната електрическа компания на фалит. „Булгаргаз” – господин Димитров преди малко Ви обясни какво е състоянието му, 170 милиона загуби. НЕК – над 100 милиона неразплатени задължения. Е, защо го правим тогава?! Очевидно целта е някаква друга. Другото дружество, което ще създадем – Електроенергийният системен оператор, очевидно няма да може да генерира нито необходимите печалби, тъй като ще генерира тези печалби само за сметка на таксите, които му се плащат, тоест за сметка на всички български потребители. И тогава?! Защо правим това? Очевидно целта е някаква друга. Другото дружество, което ще създадем – Електроенергийният системен оператор, очевидно няма да може да генерира необходимите печалби, тъй като ще генерира тези печалби само за сметка на таксите, които му се плащат, тоест за сметка на всички български потребители. Очевидно стигаме до елементарен и много логичен извод – подготвяме и Националната електрическа компания, и „Булгаргаз”, а може би и Електроенергийния системен оператор за много лесна бъдеща приватизация или просто придобиване от някой кредитор. Знам, че Вие не участвате в това, както не участвахте и в приватизацията на „Булгартабак”, но нещата се случиха. Продадохте „Булгартабак” на цена два пъти и половина по-ниска от реалната. Очевидно сега системата е на път да реализираме подобни действия и с обектите на Националната електрическа компания. Добре, че дойде и госпожа Цачева тук. Госпожо Цачева, искам да Ви кажа, че с този модел на преструктуриране се прави невъзможно участието на Националната електрическа компания в изграждането на проекта „Белене”. На практика на проекта „Белене” му се слага кръст. Ако някой не разбира това, добре е да го чуе сега и да го знае. Също така и да знае, че за това ще се носят отговорности – и политически, и наказателни. Няколко думи за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това че тя не е независима, не е никаква новина. Напротив, тя е зависима. Само като погледнете натрапчивите опити непрекъснато всяко тримесечие да се прави социална политика през цената, ще видите до каква степен е зависима. Питам се, няма ли най-накрая, казвам най-накрая, защото и по наше време се опитвахме да го направим, но така и не успяхме – да вкараме в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране двама представители на граждански обединения, на неправителствени организации, двама представители на профсъюзите и двама представители на работодателските организации, за да видим с какво ще навредим на работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ако там наистина има и участници на гражданското общество, нека така да се изразя. Какво страшно ще се случи? Аз ще ви кажа какво – тогава ще стане ясно, че по никакъв начин не може да се манипулират цените. Не може един да казва: „Ама, те са такива по едни изчисления”, а другият да казва: „Не, ние ще ги направим три пъти по-малко”. Накрая, за да завърша. Обсъждането на този законопроект трябваше да започне с изказване на господин министъра, който да ни обясни коя беше причината, поради която една година, една година закъсняхме с този дебат. Ако бяхме провеждали истински дебат за необходимото преструктуриране на електропреносната мрежа на България, сега щяхме да бъдем в коренно различно състояние. Нямаше да обсъждаме вариант на закон, който на практика не решава проблема, който трябва да решим. Искате от нас да го подкрепим и да го променяме между първо и второ четене. Същността, философията на закона не е дадена. Тя не е обмислена. Тя не решава нито един от проблемите, които трябва да реши. Мартин Димитров го няма, но искам да му кажа, че газопроводите в България са два вида. Тези, за които той говори, са българска собственост и който иска да пренася природен газ по тези газопроводи въобще не му е необходимо да пита „Газпром”. „Газпром” трябва да бъде питан за транзитните газопроводи, а може и да се откаже. Трябва обаче да знае, че „Газпром” е поел ангажимент да ни плаща 90% от капацитета на тези газопроводи, независимо от това какви количества пренася. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Овчаров, започнахте изказването си, че няколко пъти задавате въпроси и не получавате отговор. Естествено, зададохте въпрос и в комисията. Имаше две комисии и две изслушвания. На първата комисия си зададохте въпросите. На втората, когато трябваше да чуете отговорите, заместник-министър Добрев много дълго, обстоятелствено и съвсем подробно обясни как и защо е избран именно този модел за хармонизиране на директивата – независим преносен оператор, господин Овчаров. Вие казвате за системен. Наистина явно някой не е разбрал или ако е разбрал – то погрешно. Не знам кой е. Искам да Ви припомня няколко хронологични факта за позицията на България при съставянето на Третия либерализационен пакет и каква е била тя. На 6 юни 2007 г., не знам кое правителство беше, се поддържа тезата, че се изисква независим системен оператор или друг подход за разделяне на собствеността, така че тя да остане вертикално интегрирана собственост. Ако трябва да обобщя, тъй като ми свършва времето, в периода юли 2007 г. до 2009 г. България подкрепя заедно с други девет страни Третия алтернативен модел за независим преносен оператор. Всичко това е с Решение на Министерския съвет на Вашето правителство и съответно позициите се съхраняват в Министерството на икономиката и енергетиката. Всичко, което е вече факт и се предлага в Закона за енергетиката, е резултат от работата на българските правителства от 2007 г. досега. Не е коректно от Ваша страна да казвате, че едва ли не ние измисляме този алтернативен подход. Вие сте настоявали изрично в работата в Европейския парламент. Благодаря.

Уважаеми господин Червенкондев, много добре знам за какво съм настоявал и кои са моделите, които съм предлагал да бъдат реализирани за преструктуриране на българската електроенергийна система. Добре беше да кажете кои са аргументите за това. Аргументите са поетите от Националната електрическа компания задължения по ред договори. (Реплика от ГЕРБ.) Не, тогава за „Белене” още нямаше никакви договори. Имаше договори по Енергия 2, тогава още имаше договор по Енергия 1, имаше и още ред други задължения, които Националната електрическа компания беше поела към Европейската банка за възстановяване и развитие, към ред други, включително за „Цанков камък”, още ред други задължения. Тези задължения, за да бъде реализиран другият модел, трябваше да бъдат предоговорени. Втората причина беше, че компания с извадени от нея активи, какъвто беше другият вариант тогава, нямаше как да привлече необходимия ресурс за реализация на своите инвестиционни намерения. Поради тази причина ние сме предлагали този модел, както сега Вие го наричате – независим преносен оператор. Само че простичкият въпрос е: като е независим преносен оператор, защо го вадите от активите на НЕК? Защо не го оставите в НЕК и не реализирате независимия системен оператор там? Защо фалирате НЕК? Разбирате ли какво се случва? Това е простичкият въпрос – не променяте схемата, не променяте нищо, но фалирате Националната електрическа компания, на практика най-голямото публично дружество в момента в страната. Защо Ви е това? На кого искате да услужите пак?

Какво значи пак?

Шистовият газ.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, бяха поставени доста въпроси. Те всъщност бяха поставени на въпросния имейл и което не е официалната позиция на Главна дирекция „Енергетика”. Въпреки това, хубаво е, че се поставят тези въпроси, за да могат да се уточнят на заседание, което комисията може да проведе. Хубаво е да се разискват тези въпроси и да бъде отговорено. Ще се опитам да внеса моята гледна точка по някои от главните въпроси, които бяха поставени. Нека да започнем първо с обществения доставчик – защо има такъв обществен доставчик при условие, че можем да либерализираме изцяло пазара, тоест и домакинствата да ги вкараме в либерализирания пазар? Първо, че това не е уникално за Европа, в смисъл само България да има такъв. Има в ред страни. Това са Италия, Унгария, Полша, в Румъния, в Испания. По различен начин се казват, общо взето функцията им е една и съща. Второто по-важно и главно нещо, това са дългосрочните договори, които нашата страна е сключила през годините от не едно и две правителства. Това са договорите за Мариците, това са ангажиментите ни по зелената енергия. Задължението ни е да изкупуваме тази кафява енергия. Тази енергия по някакъв начин трябва да бъде купена и, за да не утежни домакинствата, трябва да бъде миксирана. Затова този обществен доставчик е създаден, който микс ДКЕВР трябва да формира и да бъде предоставен до клиентите, които с новия закон вече стават клиенти, а не потребители, и да могат да я консумират. Разбира се, цените, които те ще ползват, за жалост, поради ограничаването, което им правим, за да създадем един либерализиран пазар, може да се окажат по-високи именно поради тези ангажименти, поради тези дългосрочни договори, които са сключени. Защото колкото по-малко е потреблението, толкова по-малък, евтин ток можем да вкараме в този микс – евтиният ток идва от АЕЦ „Козлодуй” и от ТЕЦ „Марица изток 2” – толкова и цената повече ще върви нагоре. При условие, че идват и въглеродните емисии от 2013 г., то е обяснимо защо цената на тока ще поскъпне още юли месец 2012 г. и за това няма да е виновен законът, а ще бъдат виновни именно тези дългосрочни договори и тези ангажименти.Това, относно обществения доставчик. Да минем на ДКЕВР и нейната независимост – що е то независимост на ДКЕВР, по какъв начин може да е гарантирана? Две хиляди и шеста година е трябвало да бъде транспониран Вторият либерализационен пакет. Именно там, според вашите виждания, сте направили независимостта на ДКЕВР. Ако сте я виждали по друг начин, защо не сте направили нейната независимост по друг начин? Откъде трябва да бъде независима ДКЕВР? Първо, от субектите, които контролира. Второ, от глобите, които налага на тези субекти, или таксите. Трето, разбира се, от правителството, тоест от политическата власт. Как се гарантира това? Първо, бюджетът на ДКЕВР се определя от Министерския съвет, тоест имаме независимост от субектите, които контролира. Второ, всички постъпления от контролираните субекти отиват директно в бюджета. Така ДКЕВР за миналата година, мисля, че е внесла около 10 млн. лв. в националния бюджет. Трето, има мандат. Две хиляди и десета година, с промени в Закона за енергетиката, направихме такава мандатност, която е различна за различните членове на ДКЕВР. За едни от тях е 2,5 години. Тоест следващото правителство ще може да смени членовете на ДКЕВР. Къде се отчита ДКЕВР? С доклади пред Министерския съвет, като Министерският съвет нито може да посъветва ДКЕВР нещо, нито може да й наложи. Това е гарантирано с транспонирането на директивите в Закона за енергетиката. Тоест Министерският съвет по никакъв начин не може да диктува или да даде оценка на ДКЕВР. Мандатността й гарантира съответно независимостта й, защото никой не може да прекрати мандата на някои от членовете и това е гарантирано в Закона за енергетиката. Нека да видим как е в Европа. - Австрия – контролният орган се назначава от министъра на икономиката и труда; - Белгия – от Министерския съвет; - Дания – министърът на климата и енергията. Забележете, министъра, не Министерският съвет. Да не продължавам да изреждам. Само в две държави от Европейския съюз този контролен орган се избира от Народното събрание. Тогава къде сме сгрешили ние, какъв е проблемът с независимостта на ДКЕВР? Аз не виждам такъв. На това отгоре има установени методики, по които ДКЕВР трябва да формира цените както за газта, така за парното, така и за тока. Тези методики са ясни. Ние сме задължили ДКЕВР да правят всичките си разисквания по въпроса публични, освен ако няма, разбира се, търговска тайна. Бих казал, всичко е прозрачно. Тук се чуха думи относно „Булгаргаз” – къде са отишли парите при тези загуби? Макар че имаме един външен доставчик, „Булгаргаз” миксира, заедно с Чирен, на това отгоре, мисля, че около 20% е от открития газ от „Мелроуз”. Тоест там се формира газта. Тя не е само на база входа, който „Газпром” ни дава и който договор сте подписали, мисля, че от вашето правителство е последното споразумение. Така че, ако те са на загуба, къде могат да отидат парите? Те могат да отидат единствено в потребителите. Няма къде другаде да отидат. Защото цената на газта, тоест на отоплението – най-големият потребител на газ, това е „Топлофикация” – София, отиват при потребителите, ако те са на загуба, поради някаква грешна методика, която ДКЕВР е сметнала. Но нека да видим дали това е вярно. Тоест, никой не е оспорвал цената в Административния съд, защото има такава възможност. Никой досега не е оспорил, но само има обвинения за това. Аз не виждам проблем с ДКЕВР. Мисля, че това е добър вариант, работещ вариант, вариант, който е в Европа. Гарантирали сме независимостта на ДКЕВР, даваме й достатъчно много правомощия във връзка с Директива 72, Директива 73 от 2009 г. и Третия либерализационен пакет, така че не виждам проблем в неговата независимост. Мога да продължа с всички въпроси и отговорите, но мисля, че това можем да го направим наистина в едно заседание, което ще се проведе в комисията, където министерството и експертите му ще дадат съответните отговори на тези въпроси, а не констатации, зададени в този въпросен имейл, за да можем да сме спокойни, че вървим по правилния път. Относно това защо отделяме ЕСО, аз мисля, че директивата ни задължава за това. Разбира се, има няколко модела, избран е единият от тях, но няма как ЕСО да остане в НЕК. Няма как, защото в самата директива пише. (Реплики от народния представител Румен Овчаров.) Категорично смятам, че там си има конкретни категорични текстове, където е описано това. Ако НЕК е в това състояние, трябва да помислим откъде идват големите заеми, които са сключени от НЕК във връзка с „Цанков камък”, във връзка с „Белене”, гарантирани ли са постъпленията на НЕК, за да могат да обслужват тези заеми. Така че ние трябва да мислим по какъв начин да решим кашите, които сме наследили. Това е по-големият въпрос – имаме ли възможност да ги решим с Третия либерализационен пакет? Благодаря.

Няма време, да го оставим за утре.

Да се удължи времето до приключването на тази точка.

Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Води се сериозен дебат, след като стана ясно, че измененията и допълненията, внесени и предложени от Министерски съвет в Законопроекта за енергетиката, основно са за транспониране на двете директиви – Директива 2009 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и другите изисквания в тези директиви, особено частта „Осигуряване на независимост на операторите на преносни мрежи и електрическа енергия и природен газ”. Виждам, че дебатът се води вече много сериозно във връзка с независимостта на националните регулатори и особено за независимостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Основният проблем, който възниква тук е: решаваме ли, транспонираме ли, така както Европейската комисия изисква транспонирането на директивите? Тези изменения и допълнения и изпълняват ли основната цел, която изисква Европейската комисия от нас? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси с някои аргументи, след прочитането на измененията и допълненията, след проведените сериозни дебати в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в присъствието на всички онези неправителствени организации, включително и в присъствието на министър Трайков. Според мен, ако Народното събрание не приеме измененията и допълненията, на цялата общественост стана ясно, че ще търпим сериозни наказания и санкции. Опасявам се, уважаеми колеги, че ако не направим необходимото да транспонираме в такъв вид изискванията, които трябва да се наложат в закона, също ще получим санкции, след като го приемем. От какво са опасенията ми? Първо и основно нещо, че тези изменения и допълнения имат много неясноти, много непълноти. Всеки закон, в който има неяснота, той няма как да бъде прилаган и няма как да не създава последващи проблеми. Искам да се спра и да взема отношение по разширяването на свободния пазар на електрическа енергия и въвеждането на лицензията за доставка от последна инстанция. В параграфите, които са ни предложени, прави впечатление, че законопроектът изключва потребителите на електрическа енергия, присъединени към мрежа със средно напрежение от категорията на потребителите, имащи право да купуват електроенергия по регулирани цени. Това колеги, неминуемо ще доведе до промени в търговията по нерегулирани цени и най-малко ще се удвоят търгуваните обеми или поне многократно ще нарасне броят на клиентите по тази схема. Оттук нататък какво им остава на тези предприятия, как и по какъв начин могат да реагират? Трябва ли да сключат договор с търговци на електроенергия или да се обърнат към доставчика от последна инстанция. Всъщност този доставчик има за задача да осигури електрическа енергия на потребителите на свободния пазар. Проектът предвижда лицензиране в четири региона на доставчици на последна инстанция. Критерият за лицензирането е мястото за присъединяване. Уважаеми колеги, господин министър, мястото на присъединяване все още създава неудобство и неяснота откакто се създаде разпределителната мрежа и възникна въпросът точно къде е мястото за присъединяване на разпределителните мрежи. Сега по този критерии Вие създавате неяснота, непълнота и няма как това да не създаде следващите проблеми. Следващият въпрос, който буди меко казано недоумение, е приемането на модела. Не знам защо винаги обвиняват предишното правителство, че сме приели един модел, който тогава е бил работещ за България. За модела, който тогава ние приехме, на България бяха необходими онези финансови ресурси, чрез които да може да се кандидатства за финансови ресурси, за да може да се осъществят определени проекти. Убеден съм, че и Вие днес не отивате до крайната стъпка – да изнесете преносното предприятие от вертикално интегрираното предприятие, точно поради тази причина. Това ще ни изиграе лоша шега. Европейската комисия няма да приеме това Ваше предложение. Тя ще иска и както виждаме от писмото от Европейската комисия изисква преносното предприятие да излезе от вертикалното интегрирано предприятие. Между първо и второ четене е мястото да намерим общ език и с Европейската комисия, да намерим възможност и точното място на преносното предприятие и по какъв начин да предотвратим опасенията на Европейската комисия, свързани с нас. Трябва да успеем. Дали ще го направим – това зависи от Вас. Въпросът с независимостта на преносните мрежи е сериозен от гледна точна на това, че независимият регулатор се меси много сериозно в основната дейност на преносните предприятия. Имам предвид на електропреносната мрежа, определяйки цени за пренос, каквито са необходими за обществото – така чухме от господин Николов. Възниква въпросът: по какъв начин ние гарантираме свободния пазар? Донякъде с тези предложения се опитвате да го направите в електрическата мрежа, а при газовите мрежи? Как осигуряваме свободен и либерализиран пазар, господин Николов, когато Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не дава достъп на други доставчици до преносната мрежа? След като нямаш друг доставчик, разбира се, че накрая ще получиш нелиберализиран пазар. Мисля, че в чл. 197 предлагате да отпадне регулиране цената на домакинствата, включително и на онези предприятия, които са с 20 милиона оборот и фирми, които са с 50 човека назначени. По този начин Вие съзнателно или несъзнателно абсолютно регулирате всичко на изхода за доставката на газ – на крайните потребители. На това също трябва да се обърне внимание и да се промени между първо и второ четене. Относно независимостта на държавния регулатор, уважаеми колеги, няма как да възприемем, че Комисията по енергийно и водно регулиране е онзи независим орган, който очакваме да бъде. Държавната комисията по енергийно и водно регулиране, когато се създаваше, идеята беше Министерският съвет или министърът на икономиката и енергетиката да не определят цените на енергоресурсите. Идеята тогава беше, че трябва да създадем един орган, който да се занимава професионално с ценообразуването. Аз съм убеден, както каза и бившият министър, че досега в България – независимо дали е по управлението на сегашния министър или на предишните министри, не можахме да постигнем независимостта на този орган. Не можахме да я постигнем поради простата причина, че освен министъра, в ценообразуването на електроенергията, на топлоенергията, на газа винаги има участие на политическата партия, която е в управлението. Това пролича особено по време на Вашето управление, уважаеми колеги. През цялото време, от първия ден до ден днешен, няма медия, която да се осмели да напише, че цената на електроенергията се повишава от 1 юли с 10%, а се говори винаги, че цената на електроенергията няма да се повиши с повече от 10%. Няма как този орган да е независим, когато министър-председателят сутрин, движейки се от една телевизия към друга, определя цената на електроенергията. Още повече, уважаеми колеги, с тези директиви, които транспонираме в момента, натоварваме Държавната комисия по енергийно и водно регулиране с още повече задължения. В смисъл Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще бъде една комисия, която ще бъде министерство в Министерството на икономиката и енергетиката. Защо е така? Ние натоварваме Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да сертифицира, да осигурява и да гарантира независимостта на преносните предприятия. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще сертифицира и доставчика на последна инстанция. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще определя капацитетите и мощностите за присъединяване от възобновяеми енергийни източници. Тя ще върши всичко онова, за което отговоря министърът на икономиката и енергетиката. Държавната комисията по енергийно и водно регулиране – далеч съм от мисълта да кажа, че господин Семерджиев и другите хора нямат квалификация, но с този числен състав и с този бюджет, който им отделяте, няма как да се справят с тази непосилна задача, която им се поставя. Господин Николов, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране по наше време работеше като независима комисия. Имахме един проф. Шушулов – Бог да го прости, който никак не се съобразяваше с министър Румен Овчаров. Не знам дали днес ще можем да кажем същото и за господин Семерджиев, сигурен съм, че няма да можем да го кажем. Уважаеми колеги, преди малко господин Румен Овчаров направи пред Вас ново предложение и ако се позамислим, може и да извлечем положителни неща. Аз за пръв път чувам от него: да отделим обществения доставчик от Националната електрическа компания. Според мен това е една добра идея и може да се помисли по този въпрос. Освен това енергетиката не е онова перо, онова място, където да политизираме нещата. Вместо да оплювате тройната коалиция или преди това Синята коалиция, по някакъв начин да развием електросистемната мрежа и енергийната стратегия на България. Това са неща, колеги, които от тази трибуна, който взема думата, може да говори само с една визия за развитие за 10 години и повече от 10 години. Убеден съм, че на всички вадят очите онези договори, които са сключени с непазарни цени за производство на електроенергия от въглища, но какво да се прави, когато Европейската комисия и всички директиви на Европейската комисия също така изискват да се изкупуват от обществения доставчик и онези производства на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, за които Държавната комисия по енергийно и водно регулиране трябва да се съобразява при ценообразуването на електроенергията. В този закон, господин министър, сте пропуснали, че при производството на газ от възобновяеми енергийни източници в ценообразуването не сте предвидили, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране също трябва да има предвид разходите, които трябва да се направят, за да се начислят в цената на електроенергията. Няма да се съглася, колеги, с това, което каза господин Николов, че онези пари в рамките на 400 милиона, които са дадени на „Топлофикация” – София, са отишли на крайния клиент. Уважаеми колеги, „Топлофикация” – София не отоплява крайния клиент на Бургас. Бъдете така добри „Топлофикация” – София да бъде пазарно предприятие или онова социално предприятие, което не само през последните години, а откакто е създадено, се поддържа. Това предприятие, ако бъде нормално пазарно предприятие, тогава Вие няма да говорите постоянно за намаляване или да не повишавате цената на топлинната енергия. Цената на топлинната енергия Вие я задържате изкуствено, като декапитализирате „Булгаргаз”. Защото господин Семерджиев определя цената на газа за отоплителния сезон под себестойност на „Булгаргаз”, а лятото, когато „Топлофикация” – София не работи, вдигате цената на газа и затова нашите торови заводи се чудят по какъв начин и как да покрият пак цената на топлоенергията на крайния клиент, господин Николов, разбирай софиянеца. Не може „Топлофикация – София” да остане в този си вид, в такова предприятие, което постоянно да бъде субсидирано, независимо дали от държавата, или от онези, които ползват електрическа енергия. Защото, знаете, че цената на когенерацията от топлофикациите покрива този път с над 49% топлинната енергия, която се ползва от топлофикациите. Господин министър, щеше да бъде много по-добре, ако бяхме направили измененията и допълненията и в Глава „Топлофикация”, а защо да не бяхме направили, разбира се, един нов закон за енергетиката във връзка с новата стратегия, която Вие предложихте – новата Стратегия 2020, която Европейската комисия постоянно прокламира и работи? Защо и ние в България най-после да не започнем да работим според европейските стратегии, да направим Българската стратегия 2020, транспонирайки и либерализирания пазар, обръщайки внимание и на енергийната ефективност, и на възобновяемите енергийни източници? Уважаеми колеги, всичко това аз смятам, че сме в състояние да направим, но популистичните изрази, че няма да се повишава цената на електроенергията трябва веднъж завинаги да изчезнат, защото и сега, с този закон, Вие нямате финансова рамка и не знаете след като го въведете с колко ще се повиши цената на електроенергията и на газа на крайния клиент. Можем още много да говорим, уважаеми колеги. Опитвам се да не бъда агресивен, за да не слушам: „Ама, Вие какво направихте през този период, когато управлявахте?” Създадохме онзи път, онази възможност, чрез която в енергетиката на България всеки един ден да има инвестиции и да работи. Това Вие не направихте. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Вземам думата под формата на лично обяснение, понеже засегнахте част, която не е засегната в момента в Закона за енергетиката, каквато е топлофикацията. Първо искам да отбележа, че не съм казал, че ще намалим по някакъв начин сметките на потребителя, а той просто трябва да знае реалните сметки ясно и прозрачно, за да може да прецени дали има енергийна ефективност в неговата къща, за да може да си плати съответно реалните сметки, и то ежемесечно. Второ, „Топлофикация – София”, аз споменах „Топлофикация – София”, като най-големия потребител на газ. Не съм я споменавал, че само заради нея или заради софиянци трябва да се правят измененията в закона. И трето, ето една каша, която наследихме. Това е кашата относно заема – мисля, че Българският енергиен холдинг беше дал на „Топлофикация – София” в размер на 400 млн. лв., доколкото чух, но аз мисля, че са 200 млн. лв. Тези 400 млн. лв. са дадени и се питам защо не се върнат? Състоянието, в което е оставено дружеството, е такова, че ако се върнат, това значи, че „Топлофикация – София” трябва да фалира. Ето, това е кашата, която в един момент, когато минат тези пет години и трябва да се отпишат тези задължения, ще се превърнат в държавна помощ, което ние наследихме. Честно казано, аз не виждам как ще се оправим. Но това е каша, която сме наследили и в един момент ни се насажда оттук, че, видите ли, не си вземате 400-те млн. лв. Относно това за ДКЕВР, не съм Ви критикувал. Казах, че това е Ваше виждане и не е хубаво да го изменяте в момента, че ДКЕВР е независима. Вие сам казахте, че господин Шушулов е бил независим, значи продължавам модела – и аз мисля, че ДКЕВР е независима. Благодаря.

Реплика!

Да, благодаря, господин председател. Уважаеми господин Аталай, бихте ли разяснили как виждате развитието на „Топлофикация – София”? Дали наистина тези клиенти на „Топлофикация” крадат електроенергия, както тук се внушава, едва ли не, от трибуната на Народното събрание? Благодаря.

Уважаеми колеги, „Топлофикация” не е темата днес, но аз знам, че господин Николов много обича „Топлофикация”, затова може би и колегата ми задава този въпрос. Първо, „Топлофикация – София” отдавна е фалирала. Но не само „Топлофикация – София” е фалирала. Преди малко господин Овчаров Ви каза, че и Националната електрическа компания я докарвате до фалит. Господин Николов, няма как Вие денонощно да тръбите, че в София има 450 хил. човека-крадци и крадат електроенергията от колегите си, за да въведете някаква нова система на отчитане. Не е това решението на въпроса! Не е решението на въпроса, колеги, да се намесите в енергетиката чрез популизъм. Отчитането на „Топлофикация – София” кой-колко енергия е употребил и колко ще плаща е много труден въпрос. Докато не се тръгне към кардинално решение на въпроса – тези 400 милиона, за които преди малко Ви каза господин Димитров, ако не се приложат в енергийна ефективност, в извеждане на вертикални щрангове извън апартаментите и не се тръгне до ясно отчитане на електроенергията, която ще се ползва от крайните клиенти, господин Неджми Али, винаги управляващите ще кажат, че парите, които държавата дава на „Топлофикация – София”, се дават на крайния клиент. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Тук господин Николов употреби думата „каша” или „каши”. Да, всичко това, всичко наистина е „каша”, „каши”, забърквани в течение на няколко мандата, няколко управления, при различни министри. Един от предишните министри и Ваш колега, господин Трайков, ние от „Атака” винаги сме казвали, че не трябваше да участва в този дебат. Той просто трябваше да бъде на друго място – доведен пред българските правораздавателни органи и от Европа, където работи в полза на тези, които обслужи и на които даде за жълти стотинки активи за милиарди, които сега ни създават проблеми, довели до тези каши, за които господин Николов говори, с европейска заповед за задържане. Тук се изказахте все министри, заместник-министри на икономиката и на енергетиката, председатели – бивши и настоящи, заместник-председатели на комисии. И всички имате дял в тези каши или тази каша, в която се намираме, от която може би по магически начин се опитвате да ни изведете с този законопроект. Прави впечатление общият възторг на всички изказващи се от различните парламентарни групи, че се изпълнява директивата на Европейския съюз. Дори възникна трогателен спор за нейното забавяне – с една година или с колко месеца. Късно или рано законът влиза в действие, но нас от „Атака” тези директиви на Европейския съюз не ни интересуват. Въпросът е за закона, който се прави – със или без директиви, съобразно с тях или не съобразно с тях, да бъде добър закон за българската енергетика. Нас ни притесняват няколко пункта, няколко момента, които ще изложа сега накратко. Единият от моментите, който ни притеснява, е отделянето на преносната мрежа. Явно, това ще стане с отделно предприятие. Така изисква Европейският съюз и така ще го направите. Това отдавна се говори, отдавна се желае от определени кръгове. Разбира се, то не е безкористно. То се желае и се очаква да бъде прибран, да бъде приватизиран, да бъде отнесен и вкаран в частни ръце и този от малкото останали активи – от него явно се печели и ще се печели, разбира се. Такава приватизация и предаването му в частни ръце по никакъв начин не бива да става, защото това е елемент от националната сигурност. Тук аргументите са безброй. Затова в закона, който се предлага, няма гаранции, че това няма да стане. Но ние от „Атака” заявяваме, че ще следим това като процес и намерение и ще се противопоставяме с всички възможни начини – и законови, и конституционни, против една такава приватизация, която поне от правителството се желае, за да отпадне това задължение, а финансовият министър се надява и на някакви свежи средства, които да влязат в държавната хазна. Разбира се, той винаги е готов за това, без да гледа останалите съображения. Другото нещо, което се прави в закона. Не бива докрай да се дава пълна власт, изцяло и напълно само държавният регулатор да определя цените на енергоносителите и на продукта за потребителя. В това отношение ние от „Атака” имаме друга идея и друго виждане. Да, този регулатор може да подработи, да даде становище, това становище може да е експертно, много авторитетно, но считаме, че в закона е пропуск цените на енергоносителите и на крайните цени за потребителя е най-добре да бъдат вземани като политическо решение от българския парламент, от българското Народно събрание – на това високо ниво. Както тук, в Народното събрание, като най-висшия, най-високия политически орган в държавата, се вземат решения по отношение на други цени, на едни други проценти, да започнат да се вземат решения и то да носи своята отговорност – както управляващото мнозинство, така и опозицията със своята позиция и със своето становище за някои цени, едни от които са цените в тази сфера, която коментираме и разискваме. Друг основен проблем, който ние от „Атака” съзираме и е наше голямо притеснение, е, че в така внесения законопроект не се препятства възможността да се осъществи един много стар мерак на трите енергоразпределителни дружества – да въведат такса електромер. Според едно последно изчисление това са около 240 млн. лв. на година, които ще бъдат прибрани от българските потребители и ще влязат пряко в ръцете на електроразпределителните дружества. Ако законът допуска това и то стане, това ще бъде поредното престъпление към българския народ, поредното предателство и последният лобизъм в полза на тези чужди дружества, получили даром или за жълти стотинки, в най-добрия случай – на цената на кабелите, активите на държавата преди няколко години. То създава на всички ни огромни проблеми. Другото е, че в закона няма и намек нито като намерение, нито като стратегия, нито като заложена някъде възможност държавата да започне да си връща активите, да си възвърне контрола върху електроразпределителните дружества. За това има много средства и те в никакъв случай не могат да бъдат наречени национализация. Това са начини, прийоми, методи, използвани и в други страни с пазарна икономика. Класически пример е Унгария, която изгони преди няколко години, без това да беше наречено „национализация”, Е.ОН. И още един много голям въпрос – относно „Топлофикация”, разискван подробно в комисията, по който ние от „Атака” имаме позиции и становище. Тя се изразява във факта, че всички каши в тази сфера, както каза господин Николов, а те са огромни, дори не са каша, те са абсолютно гюбре, бунище, Авгиеви обори, които не знам кой Херкулес би могъл да ги изрине, те могат и трябва да бъдат решени. Разбира се, това не е панацеята. Нека все пак да не се лъжем – има един-единствен начин и той е вертикални щрангове с хоризонтални отклонения с уреди отвън, в общите части за всеки един апартамент, за всеки отделен потребител. Друг начин няма. Знаем, че този въпрос нарочно не се решава и от производителите на топлоенергия, и от топлоцентралите, и от така наречените дружества за топлинно счетоводство, които ще станат излишни и биха прекратили своята дейност, от което топлоенергията би поевтиняла рязко. Това е нежелано и от недобросъвестни потребители, които използвайки цялата тази бъркотия, се топлят за сметка на своите съседи или на държавата. Този въпрос трябва да бъде решен с едно масирано инвестиране от страна на топлофикационните дружества до един пункт, може би до уреда, от който нататък започва инсталацията на потребителя. А по многобройните програми за саниране, за които непрекъснато се говори, и по други подобни програми самите потребители могат да бъдат подпомогнати и да изградят тази инсталация. Тя няма да струва кой знае колко повече от непрекъснатата смяна на вентили и уреди във всеки апартамент. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е също въпрос, проблем, който не се третира, не се разглежда и по никакъв начин не е уреден в този нов закон.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за всички изказани мнения. За да не тръгнем в посока на демонстрация кой колко знае, каквито призиви имаше, искам да кажа още веднъж нещо за философията на този закон, така че да го разберат и колегите неспециалисти, и всички български граждани, които се интересуват от въпроса. Философията и целта на този законопроект е да бъдат съчетани задълженията ни за хармонизация с европейското законодателство и желанието ни за либерализация на пазара със запазването на ниски цени за потребителите в България – това е основата. Цените на електроенергията в България са 3,5 пъти по-ниски, отколкото средните за Европейския съюз. Опитайте се да се сетите за друга стока или услуга, която е 3,5 пъти по-ниска в България, отколкото средната за Европейския съюз – дали жилищата, дали автомобилите, дали дрехите, или може би доматите и яйцата?! Няма друга, такава е само електроенергията. При една пълна либерализация няма сила, която да накара АЕЦ „Козлодуй” да продава електроенергията на 40 лв., нито ТЕЦ „Марица Изток 2” за 55 лв. Що се отнася до финансовото състояние на Националната електрическа компания, има само две причини то да е такова, какво е, а то не е добро. Едната причина се казва заеми за „Белене” и за „Цанков камък”; втората причина се казва дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от ТЕЦ „Марица Изток 1” и ТЕЦ „Марица Изток 3”, сключени по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Това са двете причини с много подточки в тях. В тази връзка, ако господин Петър Димитров иска да чуе, понеже няколко пъти го слушам как „били опукани” стотици милиони за АЕЦ „Белене”, ами, опукани са, господин Петър Димитров, по една единствена причина – защото сте си поръчали за тези пари оборудване преди да сключите договор. Няма никаква друга причина, поради която НЕК продължава да плаща за „Белене”. Чуха се искания от господин Петър Димитров за повече либерализация, чуха се и от предшественика му – за по-малко либерализация. Независимо от това аз смятам, че текстовете, които предлагаме, предлагат един балансиран подход именно с оглед изпълнението на целите, с които започнах. И мисля, че е най-доброто, което към момента имате пред Вас, за да бъде подкрепено. Благодаря ви.