15 март 2012 г.

Членове 1, 2 и 3 по вносител със съответните заглавия, подкрепени от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция: „Организатори на хазартни игри и дейности Чл. 4. (1) Хазартните игри и дейностите по този закон могат да се организират от: 1. търговски дружества, регистрирани в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, отговарящи на изискванията на този закон; 2. еднолични търговци – само хазартни игри с игрални автомати и дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване; 3. държавата – само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело; 4. юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел – в случаите, предвидени в този закон; 5. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност – в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии. (2) Лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции.”

По чл. 5 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция: „Инвестиции и средства Чл. 5. (1) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 14, на които са издадени лицензи по този закон, са задължени да представят пред Държавната комисия по хазарта документи, доказващи: 1. направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. – за традиционна лотария и числови лотарийни игри тото и лото; 2. направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. – за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти; 3. направени инвестиции в размер, не по-малък от 100 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 200 000 лв. – за томболи, числови лотарийни игри бинго и кено, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати; 4. направени инвестиции в размер, не по-малък от 600 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 600 000 лв. – за хазартни игри в игрално казино; 5. направени инвестиции в размер, не по-малък от 600 000 лв. – за хазартни игри от разстояние чрез интернет, и в размер не по-малък от 300 000 лв. – за хазартни игри от разстояние чрез електронни съобщителни средства, и средства за организиране на играта в размер не по-малък от 1 000 000 лв. – за всички хазартни игри от разстояние; 6. направени инвестиции в размер, не по-малък от 600 000 лв. – за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване; 7. средства за организиране на дейността по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване в размер, не по-малък от 200 000 лв. (2) Инвестициите по ал. 1 могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или на територията на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. Документите, доказващи извършването на инвестициите по ал. 1, се представят в срок до 6 месеца след датата на решението на Държавната комисия по хазарта за издаване на първоначален лиценз за дейност по този закон. Държавната комисия по хазарта с решение потвърждава извършването на инвестициите по ал. 1 и разпорежда издаването на удостоверение по чл. 34, ал. 1. (3) Документите, доказващи притежаването на средствата по ал. 1 и средствата за извършване на инвестициите по ал. 1, както и техния произход, се представят заедно с искането за издаване на лиценз.”

По чл. 6 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Павел Шопов. Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а” и т. 3 и подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „б” и т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага следната редакция: „Лиценз за хазартна игра от разстояние Чл. 6. (1) Лиценз за организиране на хазартна игра от разстояние може да се издаде на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 и по чл. 14 само при едновременното изпълнение на следните условия: 1. липса на прилагани принудителни административни мерки по този закон или по отменения Закон за хазарта от 1999 г. – в срок 5 години преди датата на подаване на искането за издаване на лиценз; 2. комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора, да са разположени на територията на Република България или на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, на територията на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария; 3. открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции; 4. централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и система за съхраняване и подаване в реално време към сървър на Националната агенция за приходите на информация за едновременните игрални сесии, направения залог от всеки участник и изплатената на всеки участник печалба. Централната компютърна система задължително трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредба на министъра на финансите, след съгласуване с министъра на вътрешните работи; 5. игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера, да са утвърдени от Държавната комисия по хазарта на база изпитвания, извършени от одобрена лаборатория по чл. 22, ал. 1, т. 8 и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2. (2) Територията на Република България по смисъла на ал. 1, т. 2 и ал. 3 включва само географската територия на страната без континенталния шелф, без изключителната икономическа зона, без българските дипломатически и търговски представителства и без корабите и самолетите под български флаг. (3) Организаторът трябва да осигури съхраняването на всички данни, свързани с предлагането на хазартни услуги на територията на Република България, в това число регистрация и идентификация на участниците, направените залози и изплатените печалби. Съхраняването се извършва на оборудване за съхранение на данни (контролен локален сървър), разположено на територията на Република България, по ред и начин, определени в наредбата по ал.1, т.4. (4) Данните по ал. 3 се съхраняват във вида, в който са създадени, за срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичните задължения, свързани с тези данни.”

По чл. 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чуждестранни лица Чл. 7. (1) Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 4, ал. 1, т. 1 в случаите, когато освен на всички други изисквания, установени в този закон, тези дружества пряко или чрез контролирани от тях дружества по смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на Търговския закон изпълняват и поне едно от следните условия: 1. да организират хазартни игри в игрално казино към хотел с категория четири и повече звезди, когато хотелът е собственост на дружеството или на контролираното дружество; 2. да са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България средства в размер, не по-малък от левовата равностойност на 10 000 000 евро по официалния валутен курс на лева към еврото, и да са осигурили не по-малко от 500 работни места. (2) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, или са граждани на такава държава.”

По чл. 8 има предложение на народните представители на Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8 и предлага следната редакция: „Лица, на които не се издава лиценз Чл. 8. (1) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри не се издава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на „свързани лица" по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия: 1. собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или юридическо лице с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран; 2. искателят или някое от лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години; 3. искателят или някое от лицата по т. 1 са извършили престъпления против финансовата, данъчната или осигурителните системи и това е установено с влязла в сила присъда или имат просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите; 4. искателят или някое от лицата по т. 1 са извършвали дейност като едноличен търговец или са участвали в дружество, на което окончателно е отнет лицензът (разрешението) за организиране на хазартна дейност или на което е налагана санкция за осъществяване на хазартна дейност без разрешение. (2) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз, за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартна дейност не се издава на едноличен търговец или юридическо лице при недоказан произход на средствата за организиране на игрите и дейностите по този закон или на средствата за извършване на инвестициите по чл. 5, ал. 2, или в случай че собственик или съдружник/акционер е неперсонифицирано дружество или дружество, регистрирано в офшорна зона, включително в случаите на свързани лица, по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. (3) Лиценз за организиране на хазартна игра не се издава и когато лице, пряко свързано с организирането на играта или с управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4. (4) Лиценз за организиране на хазартна игра и за извършване на дейностите по чл. 1, т. 2 от този закон не се издава, когато на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2, както и на техни собственици, съдружници или акционери с квалифицирано участие, управители, членове на управителен или контролен орган е отнет лицензът за организиране на хазартни игри или дейности в други държави – членки на Европейския съюз, в държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава. (5) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и представляващите лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5 и по чл. 14, както и съдружниците и акционери с квалифицирано участие – физически и юридически лица, подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 4, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на лиценз, които са определени в наредба на Министерския съвет, приета по предложение на министъра на финансите.”

По чл. 9 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 и предлага следната редакция: „Забрани Чл. 9. (1) Забранява се организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи – публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици. (2) Забранява се организирането на хазартни игри от лица или в обекти без съответния лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34, издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта. (3) Забранява се на физически и/или юридически лица да инсталират и/или да използват игрално оборудване или комуникационно оборудване и/или да приемат залози, и/или изплащат печалби или по друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра без издаден лиценз по този закон. (4) Забранява се държането на игрално оборудване за организиране на хазартни игри извън обектите, за които е издаден лиценз по този закон. Допуска се държането на игрално оборудване в складови помещения без обществен достъп, както и в помещения с обществен достъп за целите на търговски изложения и презентации. (5) Забранява се използването на игрално оборудване, което не е утвърдено от Държавната комисия по хазарта или за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. (6) Забранява се на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри”. (7) Забранява се производството, разпространението и сервизът, както и вносът, разпространението и сервизът на игрално оборудване без лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34, издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта. (8) Организаторите на хазартни игри, облагани с данък по чл. 220, 227 и 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство и разпространение на игрално оборудване, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях. (9) Организаторите, извън тези по ал. 8, могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри. (10) Ограничението по ал. 8 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да направя предложение за промяна в чл. 9. Промяната касае следното: В чл. 9 да се създаде нова ал. 4, след ал. 3, която да гласи следното: „Забранява се на собствениците на интернет сайтовете да включват в тях препратки към игрални платформи с хазартни игри от разстояние, за които организаторите им нямат издаден лиценз по този закон”. Останалите алинеи с номера от 4 до 10 стават алинеи с номера от 5 до 11. От какво е продиктувано това мое предложение? Продиктувано е от факта, че в чл. 9 се включват така наречените забрани и целта на тази забрана е собствениците на интернет сайтове да не могат да включват препратки към други игрални платформи с хазартни игри от разстояние, чиито организатори не са лицензирани по този закон. Тази промяна е свързана и с чл. 10, ал. 4, 5 и 6, които касаят рекламата на хазартни игри, които по-скоро пряко приканват към игра на хазарт. В същото време с промяната, която предлагам в чл. 9, ал. 4, ще бъде защитен общественият интерес във фиска, както и срещу приканването на малолетни и непълнолетни към участие в хазартни игри, защото знаем, че именно тази обществена група има най-пряк и дълготраен контакт с интернет. Съвсем нормално е тук да зададем въпроса: откъде собствениците на интернет сайтовете да знаят кой организатор на хазартни игри е лицензиран по този закон? Считам, че малко по-нататък в закона отговорът е даден, където се казва, че Държавната комисия по хазарта създава, поддържа и обновява списък с интернет страници, за които е взето решение за спиране на достъпа. Поддържа се така нареченият черен списък за интернет платформи, които са спрени. По-нататък, когато дойде време за по-нататъшни членове, където касаят санкциите, ще предложа и санкциите по този член, ако не бъде изпълнявана допълнителната ал.4. Благодаря Ви за вниманието. Госпожо председател, предоставям Ви новия текст, който предлагам.

По чл. 10 е постъпило предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната редакция: „Реклама Чл. 10. (1) Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра. (2) Допуска се обявяване на: 1. наименованията на игрите; 2. регистрираната търговска марка на организатора; 3. резултатите от игрите и спечелените печалби; 4. тегленията на тиражите. (3) Организаторите на хазартни игри, получили лиценз по реда на този закон, имат право да спонсорират мероприятия, подпомагащи спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело. (4) Забранява се на юридическите лица и едноличните търговци да публикуват, излъчват или разпространяват информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал. 2. (5) Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват информацията по ал. 2, са длъжни при подписване на договорите да изискват документи, доказващи, че организаторът на съответната хазартна игра има издаден лиценз за нея по този закон. (6) Като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да публикуват на сайта си Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително за рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата са длъжни да спазват правилата по предходното изречение.”

По чл. 11 е постъпило предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11 и предлага следната редакция: „Изключения от хазартни игри Чл. 11. (1) Не се смятат за хазартни игрите с развлекателен или спортен характер, при които се изисква проява на сръчност, знания и умения от участниците и които не се основават преимуществено на случайност. В случаите когато за участие в тези игри се заплаща такса за формиране на награден фонд, същият се разпределя изцяло между участниците. (2) Алинея 1 не се прилага за игрите, които се организират от разстояние.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12 и 13 със съответните заглавия.

По чл. 14 е постъпило предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов, което комисията подкрепя по принцип. Постъпило е предложение от народния представител Таня Димитрова – в чл. 14, ал. 1 се изменя така: „(1) Държавата може да организира традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария и залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с животни чрез Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” към министъра на физическото възпитание и спорта, което не е търговско дружество и в което държавата притежава изцяло правата.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14 и предлага следната редакция: „Хазартни игри, организирани от държавата Чл. 14. (1) Държавата може да организира традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария и залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета чрез Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” към министъра на физическото възпитание и спорта, което не е търговско дружество и в което държавата притежава изцяло правата. (2) Устройственият правилник на предприятието по ал. 1 се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Органите за управление на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” се назначават и освобождават от министъра на физическото възпитание и спорта. (3) Използването на приходите от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на физическото възпитание и спорта съгласувано с министъра на финансите: 1. за нуждите на физическото възпитание и спорта, като не по-малко от една четвърт от тези средства се разпределят за „спорт за всички” по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта; 2. за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. (4) Министърът на физическото възпитание и спорта съобразно финансовите възможности предоставя средствата по ал. 3, т. 2 по годишна програма, предложена от министъра на образованието, младежта и науката. (5) Условията и редът за предоставяне и отчитане на средствата по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на физическото възпитание и спорта, след съгласуване с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на финансите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15 със съответното заглавие.

„Глава втора – Държавен надзор върху хазарта”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

По чл. 16 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция: „Държавна комисия по хазарта Чл. 16. (1) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавната комисия по хазарта (наричана по-нататък „Комисията”) към министъра на финансите. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (2) Дейността на Комисията се подпомага от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. (3) Дейността на Комисията се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите. (4) Комисията задължително застрахова членовете и служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.”

По чл. 17 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов: Комисията подкрепя предложенията по т. 2 и 3. Предложенията по т. 1 и за изменение на заглавието са оттеглени на заседанието на комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17 и предлага следната редакция: „Регистри Чл. 17. (1) Комисията води публични електронни регистри за: 1. организаторите на хазартни игри; 2. организаторите на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване; 3. издадените, продължените, предсрочно прекратените, отказаните и отнетите лицензи за организиране на хазартните игри и за извършване на дейностите по този закон; 4. утвърденото игрално оборудване. (2) Подлежащите на вписване обстоятелства, условията и редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 1, както и предоставяните електронни услуги се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.”

По чл. 18 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18 и предлага следната редакция: „Състав на комисията „Чл. 18. (1) Комисията се състои от председател и четирима членове. Председателят и членовете на Комисията се назначават от министъра на финансите, като един от членовете е от Националната агенция за приходите и по един член се предлага съответно от министъра на вътрешните работи и от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Председателят ръководи дейността на Комисията и я представлява. (3) Председателят и членовете на Комисията могат да бъдат само български граждани с високи професионални и нравствени качества, които: 1. имат висше образование по специалността право или в областта на икономиката, инженерните дейности, математиката, физиката, информатиката или информационните технологии; 2. имат най-малко 5 години трудов стаж по специалността; 3. не са осъждани за престъпления от общ характер. (4) За председател и членове на Комисията не могат да бъдат назначавани лица, които през последните пет години са били в органите за управление и контрол на или в трудови правоотношения с организатор на хазартни игри. (5) При отсъствие председателят на Комисията определя със заповед друг неин член, който да упражнява правомощията му, свързани с ръководене и провеждане на заседанията на Комисията.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! В предложенията на чл. 18, които сме направили с колегата Матов, сме се опитали да направим една по-широка представителност от експертност за членовете на комисията. Предложихме като членове на комисията да бъдат представители от Националната агенция за приходите, един член съответно от министъра на вътрешните работи, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и направихме едно предложение – да има и представител, който се предлага от министъра на правосъдието. Защо сме направили това? Сега ние приемаме изцяло нов Закон за хазарта, който третира всички лицензианти. В момента има над 450 лицензирани дружества, които да осъществяват хазартна дейност и които чрез този закон трябва да се прелицензират. Това от своя страна ще доведе до съответно нови правни казуси, които трябва да се решават по компетенция и експертност. Освен това в целия закон има и глава, и раздел за трансформация и преобразуване на лицензирани дружества, които са придобили лиценз, а този лиценз се придобива от конкретно дружество, но впоследствие то може да бъде трансформирано, прехвърлено, слято или да се влее в друго дружество, което е по Търговския закон, и чисто юридически е по-сложно. Затова настоявам да разгледаме конкретно нашето предложение по ал. 1, което не е подкрепено изцяло в доклада на комисията. Госпожо председател, настоявам да подложите на гласуване ал. 1 – като в нашето предложение, ако се приеме от Народното събрание, един член от комисията ще бъде избиран и предложен от министъра на правосъдието. Благодаря.

„...и министъра на правосъдието”, както сме направили в предложението.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 19, 20 и 21 по вносител със съответните заглавия.

По чл. 22 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Компетентност на Комисията Чл. 22. (1) Държавната комисия по хазарта: 1. издава, отказва да издаде, предсрочно прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри на и от лицата, които имат право да ги организират в отделни обекти; 2. издава, отказва да издаде, предсрочно прекратява и отнема лицензи на производители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка, както и на вносители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка на игрално оборудване; 3. издава и отказва да даде разрешения за извършване на промени в издадени лицензи по т. 1 и 2; 4. приема общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които издава лицензи; 5. приема общи задължителни изисквания за игралните зали, игралните казина, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол; 6. приема общи задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри; 7. приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за хазартните игри от разстояние; 8. утвърждава списък с лаборатории в Република България и в другите държави – членки на Европейския съюз, в другите държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които могат да извършват изпитвания на игрално оборудване и игрален софтуер на комуникационно оборудване; утвърждава изпитани от такива лаборатории типове и модификации на игрално оборудване, които могат да се произвеждат и внасят, за да се експлоатират в страната; 9. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри съгласно Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (Обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.); 10. утвърждава правила за съхранение на информацията за едновременните игрални сесии, направените залози и формирането на печалбите и одобрява системи за автоматизирано подаване на информацията към сървър на Националната агенция за приходите за следните хазартни игри: лотарии, тото, лото, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за организираните игри от разстояние; системите за игрите от разстояние трябва да осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4; 11. утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4 - 7; 12. издава инструкции по прилагането на закона; 13. дава становища по искане на други органи; 14. взема решения за определяне на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за преустановяване на нарушенията; на страницата си в интернет Комисията създава, обновява и поддържа списък на тези интернет страници; 15. осъществява и други правомощия, изрично предвидени със закон. (2) Общите задължителни условия, правила и изисквания по ал. 1, т. 4 - 7 установяват минимално задължително съдържание и минималните изисквания, на които трябва да отговарят представяните за утвърждаване правила на организаторите по ал. 1, т. 11. (3) Преди приемането от Комисията на общите задължителни условия, правила и изисквания по ал. 1, т. 4 - 7 проектът на съответния нормативен административен акт и мотивите за изготвянето му се публикуват на страницата на Комисията в интернет. На заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за представяне на писмени становища и предложения по проекта. Комисията разглежда становищата и приема всеки административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища и предложения. Приетите административни актове по ал. 1, т. 4 - 7 се обнародват в „Държавен вестник” и се публикуват на страницата на Комисията в интернет. (4) Решенията по ал. 1, т. 14 се публикуват на интернет страницата на Комисията в деня на издаването им. Лицата, за които тези решения се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, за което е взето решение по ал. 1, т. 14, Комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този член предизвика доста широка дискусия и в комисията, и в публичното пространство. Бих искал да обърна вниманието ви върху няколко негови текста. Първо, ал. 1, т. 14: „взема решения за определяне на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон”. Това ми се струва доста безсмислено упражнение. Комисията издава лиценз за тези, които имат право чрез своите интернет страници да организират хазартни игри. Каква е ролята и какъв е смисълът допълнително да се определя списък на тези, които не са получили лиценз? Какви са критериите, по които се определят тези списъци, т. нар. черни списъци? Кой и как ще бъде включван вътре в тях, по какви критерии? Не ви ли се струва много по-логично фирмите, които са получили лиценз, или интернет страниците, които са получили лиценз – те да бъдат публикувани? Не да разписваме тук как Софийският градски съд по някакъв начин ще започне да затваря интернет провайдъри и т.н. Това не е ли едно безсмислено надбягване с времето, защото всяка една интернет страница от черния списък на другия ден може да бъде пререгистрирана под някакво друго, съвсем малко променено име. Ние възлагаме на комисията едно надбягване с времето, което е абсолютно безсмислено. Най-важното – чрез тези черни списъци и чрез контрола, който ще осъществяваме върху интернет сайтовете и интернет доставчиците, на практика създаваме възможност през задната врата отново да контролираме интернет снабдяването в и извън страната, или както се съмняват интернет доставчиците – отново да въведем в действие някои от елементите на АСТА. Поради тази причина предлагам тези текстове да не бъдат приемани от Народното събрание. Да се възприеме принципът на позитивния списък: да се знае списъкът на интернет сайтовете, които имат право, имат лиценз. Всички останали да не чакаме те просто да бъдат подлагани под ударите на закона като извършващи престъпни дейности, несъответстващи на този законопроект. Иначе създаваме съмнението, че през задната врата отново вкарваме регламентациите и ограниченията на интернет доставките и на АСТА. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! Под формата на реплика, ако се наложи после бих направил и изказване по този текст, бих искал да Ви подчертая една извадка по отношение на филтрирането на интернет сайтове от Резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември 2011 г. относно хазарта по интернет на вътрешния пазар. Точка от тази резолюция, която е съвсем отскоро – от 15 ноември, изрично касае всички практики в европейските страни, в държавите членки. Една от препоръките е: „Подчертава, че следва да се предприемат повече действия от държавите членки за предотвратяване на предлагането на онлайн услуги от незаконни оператори на хазарт, например чрез съставяне на черен списък на незаконните оператори на хазарт. Призовава Комисията да проучи възможността за предоставяне на предложения за правно обвързващи инструменти, с които банките, издатели на кредитни карти и други участници в платежните системи в Европейския съюз да бъдат задължени да блокират, въз основа на национални черни списъци, транзакциите между техните клиенти и доставчиците на хазартни услуги, които не са лицензирани в тяхната юрисдикция, без да бъдат засягани законните транзакции.” Какъв ще бъде критерият за съставяне на този черен списък? Според мен е много ясно – всички, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарт, осъществяват незаконна хазартна дейност, тоест престъпление по смисъла не само на българското законодателство, но и цялото европейско законодателство. Не могат интернет доставчиците да знаят кои от всичките страници, които те хостват, или които са в интернет, осъществяват незаконен хазарт. Това ще бъде помощта, посочена от Държавната комисия по хазарт, като уточни кои са тези страници. Благодаря.

Господин Червенкондев, ние общо взето приказваме едно и също нещо, обаче откъм различни посоки. За мен е много по-логично да бъде публикуван списъкът на тези интернет сайтове, които имат лиценз. Те са 50-100 и се знае много добре кои са. И всички останали, които нямат такъв лиценз, интернет провайдърите просто няма да ги доставят.

Те откъде да знаят?

Влизат в страницата на комисията и виждат списъка на лицензираните интернет сайтове, което е значително по-постоянно нещо, тъй като никой не може да бъде публикуван там, без решение на Комисията. И съвсем лесно и нормално е всеки интернет провайдър да види дали този интернет сайт има лиценз или няма. Всички останали, които осъществяват интернет хазарт и не са записани в този списък, извършват престъпления. И няма да натоварваме Комисията с абсолютно безсмислена дейност да ходи да следи в този сайт, в оня сайт, този интернет провайдър, кой прави, кой не прави и така нататък. Разбирате ли – създаваме една абсолютно излишна дейност, при това с много голяма доза субективизъм в нея. Затова Ви предлагам простичкото решение – публикува се списъкът на тези, които имат лицензи. Всички останали, които осъществяват тази работа, са просто нарушители на закона и срещу тях се предприемат мерки, без да се чакат решения на Софийски градски съд и на не знам кой си. Ние вкарваме тук една изключително сложна система, с много голяма доза субективизъм, която създава много сериозни съмнения, че може да бъде – не казвам, че ще бъде – употребена за съвсем други цели. Това е, което искам да Ви предложа. Благодаря за вниманието.

Да се отложи гласуването и да се уточнят текстовете.

Направих го още при предишното си изказване.

По чл. 23 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23 и предлага следната редакция: „Заседания и кворум Чл. 23. (1) На заседанията си Комисията разглежда внесените от председателя предложения и решава и други въпроси, свързани с дейността на Комисията. (2) Комисията обявява датата на всяко насрочено заседание и неговия дневен ред чрез страницата си в интернет, както и протокола от заседанието в тридневен срок след провеждането му. (3) На заседанията могат да присъстват представители на заинтересованите страни, ведомства, както и представители на браншови организации по хазартните дейности. (4) Заседанията са редовни, когато присъстват председателят или член на комисията, на когото е възложено ръководенето на заседанията при отсъствие на председателя, и най-малко трима от членовете на комисията. (5) Членовете на комисията, с изключение на председателя, за участието си във всяко заседание получават възнаграждение в размер на 200 лв., но не повече от 6000 лв. годишно.”

По чл. 24 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24 и предлага следната редакция: „Лично явяване Чл. 24. (1) Комисията може да приеме решение, с което да задължи заявителя и неговите представители да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси или да представят допълнителна информация за обстоятелства, от значение за решението по искането, като ги предупреждава, че за неизпълнение на задълженията им може да бъде отказано издаване на лиценз или удостоверение с вписана промяна. (2) Комисията може да откаже издаването на лиценз или удостоверение с вписана промяна, в случай че лицето не се е явило, отказало е да отговори на поставените му въпроси или не е представило исканата информация и вследствие на това са останали неизяснени въпроси или недоказани обстоятелства, които са от значение за вземането на решение по внесеното искане.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 и предлага следната редакция: „Решение на Комисията Чл. 25. (1) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, Комисията приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава на приетите от Комисията за установени обстоятелства по искането и на закона. (2) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване с мнозинство от не по-малко от три гласа. (3) Никой от членовете на Комисията не може да се въздържи от гласуване. Член на Комисията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение. (4) При приемането на решения по чл. 22, ал. 1, т. 14 разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 26, 27 и 28, заедно със съответните заглавия.

По чл. 29 – предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 29 и предлага следната редакция: „Влизане в сила на решенията Чл. 29. (1) Решенията на Комисията влизат в сила, когато: 1. не са обжалвани в срок; 2. подадените жалби не са уважени. (2) Лице по чл. 4 може да организира хазартни игри и дейности по този закон след получаване на удостоверение за издаден лиценз, издадено от председателя на Комисията въз основа на влязло в сила решение на Комисията. (3) В срок до 7 дни след влизането в сила на съответното решение на Комисията лицето по чл. 4 заплаща дължимата държавна такса за издаване на лиценз или на удостоверение с вписана промяна. Издаденото удостоверение с вписана промяна се предоставя на лицето по чл. 4 в срок до два работни дни след постъпването на таксата по банкова сметка на Комисията, а удостоверението за издаден първоначален лиценз – в срок до два работни дни след влизане в сила на решението на Комисията по чл. 5, ал. 2.”

По чл. 30 – предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30 и предлага следната редакция: „Държавни такси Чл. 30. (1) За издаване на лицензи по този закон, за издаване на удостоверения с вписани промени, за разглеждане на документи по подадени искания, както и за извършване на други административни услуги се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. (2) Платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания не подлежат на възстановяване, независимо от решението на Комисията.”

По чл. 31 – предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 31 и предлага следната редакция: „Правомощия на председателя на Комисията Чл. 31. (1) Председателят на Комисията: 1. най-малко два пъти месечно свиква и ръководи заседанията на Комисията, като определя член на Комисията, който наблюдава проверката и проучването по всяко искане за издаване на първоначален лиценз или лиценз за промяна, в случаите на преобразуване на дружество по чл. 39; 2. внася за разглеждане от Комисията постъпилите искания с мотивирани предложения по тях; 3. внася за разглеждане от Комисията мотивирани предложения за отнемане на издадени лицензи; 4. прави и други предложения по чл. 22, ал. 1 до Комисията при изготвяне на проекта за дневен ред на заседанията; 5. издава удостоверенията по чл. 34; 6. определя реда и начина за водене на видовете регистри; 7. определя реда и начина за издаване на месечен бюлетин, в който се публикуват решенията на Комисията, съдебната практика, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност; 8. издава заверени преписи на документи; 9. организира, ръководи и контролира дейността на администрацията на Комисията; 10. възлага със заповеди на длъжностните лица с контролни функции извършване на проверки по спазването на този закон; 11. издава наказателни постановления за констатирани нарушения по този закон; 12. прави предложения по чл. 94, ал. 2; 13. издава актове за установяване размера на разходите по чл. 94, ал. 4; 14. издава актове за придобиване на изоставени вещи от държавата; 15. изисква от Националната агенция за приходите информацията по чл. 85, ал. 1, т. 1 и 9 до 30-о число на месеца, следващ съответното тримесечие; 16. решава и други въпроси, предвидени в този закон, които не са предоставени в изрична компетентност на Комисията. (2) Председателят на Комисията осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране на хазартните игри, както и върху дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.”

По чл. 32 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 32 и предлага следната редакция: „Образуване на административно производство Чл. 32. Производство пред Комисията се образува по предложение на нейния председател или на основание на подадено писмено искане с приложения към него, определени с наредбата по чл. 8, ал. 5.”

По чл. 33 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33 и предлага следната редакция: „Проверки и проучвания Чл. 33. (1) Председателят, подпомаган от администрацията на Комисията, извършва проверки и проучвания по образувани пред Комисията производства. (2) Проверката и проучването по искане за издаване на първоначален лиценз се приключват в 60-дневен срок от получаване на писменото искане. Всички останали проверки и проучвания по подадени искания се приключват в 30-дневен срок от получаване на писменото искане. (3) В случай на особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на Комисията срокът по ал. 2 може да бъде продължен с не повече от 30 дни. (4) В хода на проверките и проучванията по подадено искане се събират данни относно произхода на средствата за дейността на искателя, неговите инвестиции, търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни. (5) Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на искането Комисията уведомява искателя, определя му 30-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го уведомява за последиците по чл. 24, ал. 2. В случай на особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на Комисията всеки от сроковете по предходното изречение може да бъде продължен с не повече от 30 дни. Срокът по ал. 2, съответно по ал. 3, спира да тече от датата на уведомителното писмо до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и за представяне на допълнителна информация. (6) При неизпълнение на задължението по ал. 5 от страна на искателя председателят внася пред Комисията мотивирано предложение за отказ да се издаде лиценз, съответно да се издаде удостоверение с вписана промяна. (7) В случаите, когато искателят притежава валиден лиценз за извършване на хазартна дейност, издаден от компетентен орган на друга държава-членка на Европейския съюз, на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в производството по разглеждане на неговото искане могат да се вземат предвид като доказани онези факти и обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз съгласно закона на държавата, в която искателят е лицензиран. В този случай Комисията изисква необходимата информация от компетентния орган на съответната държава-членка на Европейския съюз, на държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария в съответствие със сключеното между тях споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Когато няма сключено такова споразумение, за доказването на тези факти и обстоятелства, искателят трябва да представи удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата, където е издаден лицензът, в което са удостоверени: 1. изискванията, които законодателството на тази държава поставя във връзка с издаването на лиценз за хазартна дейност; 2. доказването на наличието на тези изисквания по отношение на лицето, на което е издаден лиценз от компетентния орган, както и документите, чрез които е извършено това доказване. (8) Когато искателят не е представил удостоверението по ал. 7 или то не съдържа необходимата информация или не удостоверява идентичност на изискванията за издаване на лиценз по закона на държавата на компетентния орган и по този закон, Комисията уведомява искателя и изисква представянето на необходимите документи по реда на ал. 5. (9) След приключване на проверките и проучванията председателят с мотивирано предложение внася писменото искане за разглеждане от Комисията.”

По чл. 34 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 34 и предлага следната редакция: „Удостоверения за издаден лиценз Чл. 34. (1) По влезлите в сила решения на комисията председателят издава удостоверения за издаден лиценз за организиране на хазартните игри по този закон, както и за извършване на дейностите по него. Фактическо осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра или по организиране на дейност по чл. 1, т. 2 може да се извършва след предоставяне на удостоверението по реда на чл. 29, ал. 3. (2) Удостоверението за издаден лиценз за организиране на хазартна игра съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. данни за търговската регистрация на организатора; 3. имена на лицето или лицата, които представляват организатора; 4. адрес на обекта, в който се организират игрите, централен пункт и пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби, съответно – адрес на интернет страницата на организатора, чрез която се организират игрите; 5. вид на играта, тираж и номинална стойност на билетите и талоните за участие в игрите по чл. 49, т. 1, 2 и 4; 6. наименование, тип, производствен номер и брой игрални места на игрално оборудване, включително джакпот система/и, съответно – комуникационно оборудване, както и максимален брой едновременни игрални сесии, съответстващ на броя игрални места на виртуалното игрално оборудване за съответната интернет страница; 7. териториален обхват – в случаите, в които такъв е определен; 8. дата на издаване на удостоверението; 9. срок на действие на лиценза. (3) Удостоверението за издаден лиценз за производство, разпространение и сервиз, както и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за организиране на хазартни игри съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. данни за търговската регистрация на лицето; 3. имена на лицето или лицата, които го представляват; 4. адрес на обекта, в който се извършва дейността; 5. дата на издаване на удостоверението; 6. срок на действие на лиценза. (4) Удостоверението се подписва от председателя на Комисията или от оправомощено от него лице.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35 заедно със съответното заглавие.

По чл. 36 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 36 и предлага следната редакция: „Продължаване срока на лиценза Чл. 36. (1) По писмено искане на организатора на дейност по този закон, подадено не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане срока на действащия лиценз, Комисията може да постанови решение, с което да продължи действието на издадения лиценз за същия срок, когато едновременно са налице следните условия: 1. в срока на действие на лиценза за дейността на организатор, получил лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 50, 52, 54, 59, 60, 62 или по чл. 57, 64, 71 за съответния обект, няма влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон; съответно - в срока на действие на лиценза за дейност по чл. 1, т. 2 организаторът няма влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон; 2. не са прилагани принудителни административни мерки по този закон; 3. е представена нотариално заверена декларация, че до датата на подаване на искането за продължаване на срока не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартната дейност. (2) За продължаване срока на издадения лиценз организаторът заплаща само таксата за издаване на лиценз. (3) Организатор, който не спази срока за подаване на искането по ал. 1, или за когото не са налице условията по ал. 1, може да подаде писмено искане за нов лиценз. Към искането се прилагат само тези документи по наредбата по чл. 8, ал. 5, по отношение на които е налице промяна или изменение в обстоятелствата.”

По чл. 37 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37 и предлага следната редакция: „Промени в търговската регистрация и собствеността Чл. 37. (1) Всяко лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4 в 14-дневен срок от всяко вписване или заличаване на данни и обстоятелства в търговския регистър, съответно в регистъра за юридически лица с нестопанска цел в държавата по регистрация, които са вписани в издаденото му удостоверение по чл. 34, е длъжно да подаде писмено искане за издаване на ново удостоверение с вписана промяна. (2) Към писменото искане се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 5. (3) Комисията разглежда искането и се произнася по реда на глава втора. По влязлото в сила решение на Комисията, с което се одобрява вписаната промяна, председателят издава ново удостоверение с вписана промяна. (4) При вписване на промяна в състава на управителен или контролен орган, както и при промяна на собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4, в 14-дневен срок от вписването в търговския регистър, съответно от извършването на промяната по отношение на акционера, съответният организатор на дейност по този закон е длъжен да подаде писмено искане до Комисията. Към искането се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 5. Комисията разглежда искането като проверява изпълнението на изискванията на този закон по отношение на новите лица и се произнася с решение по реда на глава втора. (5) Разпоредбите на ал. 1-4 се прилагат съответно и за държавните предприятия по чл. 14, ал. 1.”

По чл. 38 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38 и предлага следната редакция: „Други промени в обстоятелствата по издаден лиценз и в правилата за организиране на дейността Чл. 38. (1) Промяна на обстоятелства, вписани в издадения на организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2 лиценз, различна от промяната по чл. 37, може да бъде извършена само след подаване на искане и получаване на ново удостоверение с вписана промяна. (2) Промяна в правилата за организиране на дейността на организатор на хазартни игри, за която има издаден лиценз, може да бъде извършена от него само след утвърждаването на правилата по реда на чл. 22, ал. 1, т. 11. (3) Към писменото искане по ал. 1 и 2 се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 5. (4) Комисията разглежда искането и се произнася по реда на глава втора. По влязлото в сила решение на Комисията по ал. 1 се издава ново удостоверение с вписана промяна.”

По чл. 39 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39 и предлага следната редакция: Преобразуване на организатор на хазартни игри и дейности Чл. 39. (1) При преобразуване чрез промяна на правната форма на организатор на дейност по този закон лицензът за организиране на съответната дейност преминава върху новоучреденото дружество. (2) Преобразуване чрез сливане или вливане се извършва само между организатори на хазартна дейност, съответно на дейност по чл. 1, т. 2, при спазване изискванията на чл. 9, ал. 8 и 9. (3) При преобразуване чрез разделяне или отделяне с договора за преобразуване може да се предвиди издаденият лиценз за организиране на дейност по този закон да остане на преобразуващото се дружество (при преобразуване чрез отделяне) или да премине върху приемащо дружество, ако то е съществуващо дружество – организатор на дейност по този закон, и при спазване изискванията на чл. 9, ал. 8 и 9. Не се допуска преминаване на лиценз върху новоучредено дружество при разделянето или отделянето. (4) При преобразуване по ал. 3 в договора за преобразуване задължително се предвижда, че частта от имуществото на преобразуващото се дружество, съответстваща на инвестициите и средствата по чл. 5, остава, съответно преминава, в собственост на дружеството, което ще бъде титуляр на лиценза след преобразуването. (5) В 14-дневен срок след вписване на преобразуването в търговския регистър организаторът е длъжен да подаде писмено искане за издаване на лиценз, в което да се отрази новият титуляр на лиценза. (6) Когато в резултат на преобразуване настъпи промяна в състава на управителен или контролен орган, както и при промяна на собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие на организатора, се прилага чл. 37, ал. 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40 със съответното заглавие.

„Глава трета – Хазартни игри”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

„Раздел І – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 41 комисията подкрепя текста на вносителя със съответното заглавие.

По чл. 42 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Игрално оборудване Чл. 42. (1) Хазартните игри се организират с утвърдено от комисията игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон. (2) Редът и начинът за включване на лабораториите в списъка по чл. 22, ал. 1, т. 8, изискванията за изпитване на игрално оборудване и игрален софтуер, както и редът за извършване на проверки, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията. (3) Не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване за хазартни игри от тип и модификация, които не са утвърдени от комисията.”

По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя със съответното заглавие.

По чл. 44 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44 и предлага следната редакция: „Особено изискване Чл. 44. (1) Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 м от училища по смисъла на Глава четвърта от Закона за народната просвета, както и от домове за деца, лишени от родителски грижи, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди. (2) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. (3) Отстоянието се измерва от правоспособни лица, които могат да извършват дейности по кадастър, геодезия и картография. За извършените измервания правоспособните лица издават необходимото удостоверение, заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени очертанията.”

По чл. 45 има предложение на народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45 и предлага следната редакция: „Работно време и ограничение за посетители Чл. 45. (1) Игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби могат да бъдат отворени денонощно за посетители. (2) В игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица: 1. ненавършили 18-годишна възраст; 2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба; 3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква; 4. без документи, удостоверяващи тяхната самоличност; 5. нарушили вътрешния ред, включително лица в нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества; 6. които са създали опасност за реда и са смущавали провеждането на игрите и им е била наложена забрана от организатора да участват в хазартните игри. (3) В непосредствена близост до входа на обектите по ал. 1, на видно място се поставя информационно табло, на което са посочени забраните по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4.”

По чл. 46 комисията подкрепя текста на вносителя заедно със заглавието.

По чл. 47 има предложение на народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 47 и предлага следната редакция: „Изплащане на печалби Чл. 47. (1) Организаторът на хазартни игри е длъжен в определения срок и по реда, вписан от утвърдените му игрални условия и правила, да изплати печалбата и/или да даде предметната печалба на физическото лице, представило му жетони, отрязъци от фишове, талони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те материализират. (2) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 5000 лв. (3) Когато размерът на паричната печалба е по-голям от размера по ал. 2, изплащането се извършва по банков път.”

„Раздел ІІ – Лотарийни игри”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя наименованията и текстовете за членове 48, 49 и 50.

По чл. 51 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 51 и предлага следната редакция: „Провеждане на тиражите на традиционна лотария Чл. 51. (1) Провеждането на тиражите се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от Комисията. Най-малко 50 на сто от общата стойност на всички билети се разпределя между участниците под формата на парични и/или предметни печалби. (2) Организаторът осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби.”

Комисията подкрепя наименованията и текстовете на вносителя за членове 52, 53 и 54.

По чл. 55 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 55 и предлага следната редакция: „Тото и лото игри Чл. 55. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи числови комбинации. Участието в игрите се осъществява посредством удостоверителни знаци, чиито образци се утвърждават от Комисията. (2) При тото игрите и техните разновидности печалбите за всеки тираж се формират като предварително определен процент от постъпленията. Размерът на всяка печалба зависи от начина на формиране на групите за изплащане на печалбите и от броя на печалбите във всяка група. (3) При лото игрите и техните разновидности размерите на печалбите се определят чрез предварително зададени коефициенти, като печалбите не зависят от постъпленията. Размерът на всяка печалба се определя от направения залог и от съответния предварително определен коефициент. (4) Тото и лото игрите трябва да са осигурени с одобрени от Комисията централни компютърни системи, включително и системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4.”

По чл. 56 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 56 и предлага следната редакция: „Провеждане на тиражите на тото и лото игри Чл. 56. Провеждането на тиражите се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от Комисията. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от тото игрите се разпределя между участниците под формата на печалби.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 57 и предлага следната редакция: „Игри бинго и кено Чл. 57. (1) Игрите бинго и кено са хазартни игри, при които се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи печелившите комбинации. (2) При играта бинго се залага с талони, върху които предварително са отразени комбинации от числа. (3) Талоните за участие в играта бинго са ценни книжа, издавани от държавата. Те се предоставят на организаторите от Министерството на финансите срещу заявка, заверена от съответната приходна администрация в потвърждение на платения данък. (4) Размерите на печалбите при играта бинго се формират като предварително определен процент от постъпленията. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от игрите бинго и кено се разпределя между участниците под формата на печалби, които се предоставят непосредствено след обявяването им. (5) Игрите бинго и кено трябва да са осигурени с одобрени от Комисията централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58 със съответното заглавие.

По чл. 59 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 59 и предлага следната редакция: „Моментна лотария Чл. 59. (1) Моментната лотарийна игра е хазартна игра, при която размерите и видовете на паричните и/или предметните печалби се установяват след разкриване на печелившата комбинация върху талоните. (2) При моментната лотарийна игра размерите на печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените талони. Стойността на паричните и предметните печалби не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните. (3) Организаторът осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби. (4) Отпечатването, предоставянето, вносът и унищожаването на талони или други удостоверителни знаци за участие в моментна лотарийна игра се извършват по реда на чл. 50, ал. 3.”

„Раздел ІІІ – Игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

По чл. 60 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60 и предлага следната редакция: „Определение Чл. 60. (1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета са хазартни игри, при които печалбата зависи само от вярното предвиждане и познаване на тези резултати. (2) Спортни състезания са състезания по футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, хокей и други, състезания с автомобили, мотоциклети и други. (3) В игрите със залагания залогът се удостоверява посредством удостоверителни знаци, издадени от организатора, които съдържат информация за направените предвиждания и за размера на залога на участника. Образците на удостоверителните знаци се утвърждават от Комисията. (4) Печалбите се определят от: 1. размерите на залозите и съответните предварително определени от организатора коефициенти, или 2. съотношението между броя на спечелилите играчи и размерите на залозите при предварително установен дял на печалбите. (5) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета трябва да са осигурени с одобрени от Комисията централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61 със съответното заглавие.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV – „Игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти”.

По чл. 62 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 62 и предлага следната редакция: „Определение Чл. 62. (1) Игрите със залагания върху случайни събития са хазартни игри, неуредени по друг начин в този закон, при които печалбата зависи изключително от случайността на възникване на събитие, което не се определя от генератор на случайни числа. (2) Игрите със залагания, свързани с познаване на факти, са хазартни игри, при които печалбата зависи от познаване или даване на верен отговор относно съществуващ факт. (3) Игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти трябва да са осигурени с одобрени от Комисията централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63 със съответното заглавие.

„Раздел V – Игри с игрални автомати”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.

Членове – от 64 до 70 включително. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 64 до 70 включително, заедно със съответните им заглавия.

„Раздел VI – Игри в игрално казино.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI.

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 71. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 71 и предлага следната редакция: „Определение Чл. 71. (1) Игрите в игрално казино са хазартни игри, които се организират на игрални маси и с игрални автомати. Казиното представлява сграда или обособена част от сграда. (2) Хазартни игри на игрални маси са: на рулетка, с карти, включително покер, със зарове и разновидностите им. В игрите се участва с различни залози, като печалбите в рамките на една игра на една игрална маса може да са различни. Печалбите или загубите зависят предимно от случайността.”

Членове от 72 до 76 включително. Комисията подкрепя текстовете на членове от 72 до 76 включително със съответните им заглавия.

„Раздел VІІ – Хазартни игри от разстояние.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII.

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 77. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павел Шопов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 77 и предлага следната редакция: „Определение Чл. 77. (1) Хазартните игри от разстояние се организират чрез комуникационно оборудване. Участниците залагат пряко чрез интернет или чрез други електронни съобщителни средства. (2) Всички игри от разстояние се управляват от централна компютърна система, техническите и функционалните характеристики на която се утвърждават от Комисията на база изпитвания, извършени от одобрена лаборатория по чл. 22, ал. 1, точка 8 и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2. (3) Хазартните игри по чл. 41, ал. 1, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, могат да се организират от разстояние чрез интернет или други електронни съобщителни средства. Изискванията на Глава трета се прилагат съответно. (4) Участниците в игри от разстояние подлежат на задължителна индивидуална регистрация, при спазване изискванията на чл. 45, ал. 2, т. 1. (5) Редът за задължителната индивидуална регистрация по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4. (6) Личните данни на участниците се изискват, обработват и съхраняват при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни.”

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 78. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 78 и предлага следната редакция: „Плащания Чл. 78. Плащанията в игрите от разстояние, свързани със залагане и изплащане на печалби, се осъществяват по безкасов път, задължително през банкова сметка на организатора на играта, открита съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, при спазване на утвърдените на организатора правила по чл. 22, ал. 1, т. 11.”

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 79. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 79 и предлага следната редакция: „Задължителна информация Чл. 79. Интернет страницата на организатора, чрез която се организират хазартни игри, трябва задължително да съдържа информация на български език относно: данните на организатора по неговата търговска регистрация, включително данъчен и/или друг идентификационен номер; издадения от Комисията лиценз; правилата на хазартната игра; ясно и недвусмислено изброяване на начините за приемане на залози, за формиране и изплащане на печалби, размерите на залозите и размерите на съответните печалби, услуги за помощ, данни за кореспонденция, включително телефон и електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с организатора и с Комисията; начините за подаване на жалби и сигнали до организатора и до Комисията.”

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 80. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага чл. 80 да бъде отхвърлен.

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 81. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 80 и предлага следната редакция: „Комуникационно оборудване Чл. 80. (1) Комуникационното оборудване за организиране на хазартни игри от разстояние чрез интернет обхваща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер на игрите. (2) Софтуерът на игрите съдържа генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите, с изключение на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти. (3) Комуникационното оборудване трябва да извършва, както географското локализиране на IP адреса, така и идентифициране на дата, час и продължителност на игралната сесия на лицето, регистрирало се като участник в дадена игра в интернет страницата на организатора. Данните по предходното изречение трябва да се съхраняват за срок не по-малко от 12 месеца от датата на събирането и обработването им. (4) Организаторът на хазартни игри от разстояние осигурява на контролните органи от Комисията, Националната агенция за приходите и Министерството на вътрешните работи непрекъснат дистанционен достъп до контролния локален сървър по чл. 6, ал. 3, разположен на територията на Република България, включително до базата данни с информация относно игрите с участници от територията на България.”

Членове 82, 83 и 84, които стават съответно 81, 82 и 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези членове, заедно със съответните заглавия.

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 85. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 84 и предлага следната редакция: „Залог Чл. 84. (1) Залогът по чл. 83 се изразява в цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Предоставящият такава услуга трябва предварително да се увери, че хазартната игра е разрешена по реда на този закон. (2) При залагане чрез електронна съобщителна услуга се смята, че залогът е направен от лицето – собственик или законен ползвател на електронното съобщително средство. (3) Забранява се залагането да се извършва от средство за пренос на електронна съобщителна услуга, което е собственост на държавна или общинска организация или на юридическо лице на бюджетна издръжка. Залогът, направен от такова средство, е нищожен.”

„Глава четвърта – Принудителни административни мерки.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

Предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за чл. 86. Комисията подкрепя предложенията по т. 1 и т. 5. Предложенията по точки 2, 3 и 4 са оттеглени на заседанието на комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 85 и предлага следната редакция: „Временно отнемане на лиценза Чл. 85. (1) Комисията прилага принудителна административна мярка – отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 в следните случаи: 1. когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. 2. когато организаторът на хазартни игри възложи или извърши реклама извън допустимото по чл. 10, ал. 2; 3. когато организаторът или негови служители не са оказали необходимото съдействие по чл. 20, ал. 1 на Комисията или на нейните служители при изпълнение на техните контролни функции; 4. когато организаторът извършва дейност в нарушение на чл. 34, ал. 1; 5. когато организаторът на хазартни игри наруши правилата, утвърдени по чл. 22, ал. 1, т. 11; 6. когато извършена промяна на съдружник или акционер с квалифицирано участие, съответно вписани, заличени или обявени обстоятелства в търговския регистър, би представлявала пречка за издаване на лиценз; 7. когато организаторът на хазартни игри извърши промяна в типа игрално оборудване, включително джакпот система/и, съответно – в комуникационното оборудване, без дадено разрешение по чл. 38; 8. когато организаторът на хазартни игри не изплати в определения срок печалба в размер над 5000 лв. на спечелил участник; 9. когато се използва игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък; 10. когато организаторът на хазартни игри допусне лице, пряко свързано с организирането на игрите в игрално казино, да осъществява дейността си, без да притежава необходимата квалификация или без да има сключен договор с дружеството – организатор; 11. когато производител или вносител продаде или отдаде под наем игрално оборудване без трайно закрепена и/или четлива оригинална маркировка и когато процентът на възвръщаемост на игралния автомат е по-малък от 80 на сто; 12. когато търговецът, осигуряващ сервизна поддръжка, не попълни карта за сервиз и поддръжка или не постави фирмена пломба след приключване на сервиза. (2) С решението за отнемане по ал. 1 Комисията може да разпореди предприемането на действия за преустановяване на допуснатите нарушения и за отстраняване на вредните последици от тях, като определи и срок за извършването им. (3) Лицето, на което лицензът е отнет временно, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на Комисията да преустанови дейността си и да върне на Комисията удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол. (4) След изтичането на срока за временното отнемане, удостоверението за издаден лиценз се връща, ако срокът на лиценза не е изтекъл и лицето е изпълнило дадените от Комисията разпореждания по ал. 2.”

По чл. 87 има предложениe от народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложениeто. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 87, който става чл. 86: „Окончателно отнемане на лиценза Чл. 86 (1) Комисията прилага принудителна административна мярка – окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, в следните случаи: 1. при непредставяне на документите в срока по чл. 5, ал. 2 и/или в случай че представените документи не доказват извършването на инвестициите в пълен размер, посочен в чл. 5, ал. 1; 2. при промяна в обстоятелствата, водеща до неизпълнение на условията по чл. 7, ал. 1 и по чл. 8; 3. при установяване, че организаторът на хазартни игри, облаган с данък по чл. 220, 227 или 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане, упражнява и друга дейност по Търговския закон; 4. при преобразуване на организатор, без да са спазени условията по чл. 39; 5. при установяване, че са представени неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е издаден лицензът; 6. при продължаване на дейността след предаване на удостоверението за издаден лиценз по реда на чл. 40, ал. 1; 7. при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза; 8. при прилагане за трети пореден път на организатора на принудителна административна мярка по чл. 85; 9. при неизпълнение на изискването на чл. 44, ал. 1; 10. когато производител или вносител продаде или отдаде под наем на организатор на хазартни игри, получил лиценз по този закон, игрално оборудване, предназначено за експлоатация в страната, което не е утвърдено от комисията по реда на чл. 22, ал. 1, т. 8; 11. когато организатор на хазартни игри използва за провеждане на хазартна игра билети, фишове или други ценни книжа, които не са издадени по установения ред. (2) Лицето, на което лицензът е отнет окончателно, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на комисията да преустанови дейността си и да върне на Комисията удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол. (3) Принудителните административни мерки се прилагат независимо от санкциите по Глава пета.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 88, който става чл. 87: „Обжалване Чл. 87. Решенията на Комисията за временно или окончателно отнемане на издаден лиценз, както и решенията по чл. 22, ал. 1, т. 14 се обжалват по реда на чл. 28, ал. 1. Решенията по предходното изречение подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани. Обжалването не спира изпълнението на решенията.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 88, със съответното заглавие.

„Глава пета – Контрол и административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава пета.

Комисията предлага създаване на Раздел І с наименование „Контрол”.

По чл. 90 има предложение от народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 89, и предлага следната редакция: „Проверки Чл. 89. (1) Със заповед на председателя на Комисията длъжностни лица на Комисията с контролни функции извършват проверки на място и по документи за спазването на този закон. (2) На длъжностните лица по ал. 1 се издават служебни карти, с които те се легитимират при извършване на проверки на място. По време и за целите на извършваната проверка длъжностните лица: 1. установяват административни нарушения; 2. имат право на достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. изискват устни и писмени обяснения; 4. проверяват отчетността на контролираните обекти и съответствието на игрално оборудване с утвърдените от Държавната комисия по хазарта типове и модификации по чл. 22, ал. 1, т. 8; 5. проверяват счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на нарушения на законодателството, уреждащо хазартната дейност и другите дейности по този закон; 6. изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на нарушения на законодателството, уреждащо хазартната дейност и другите дейности по този закон; 7. установяват притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа; 8. извършват предвидените в ал. 3 действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатване на каси, офиси, игрални зали, игрални казина, работилници, помещения, в които се организират или провеждат хазартни игри или се държи игрално оборудване, и други подлежащи на контрол обекти; 9. получават безплатен достъп до водени по закон регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени; (3) При извършване на проверка длъжностните лица по ал. 1 могат да предприемат действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на вещи, парични средства, ценни книжа, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземат необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В случай, че е невъзможно действията по предходното изречение да бъдат извършени своевременно за целите на проверката, длъжностните лица могат да запечатат обекта за срок до 48 часа. За действията на длъжностните лица се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на служителите или представителите на проверяваното лице. (4) На лицата, получили лиценз по този закон, в края на първата и на всяка трета година от срока на действие на лиценза, задължително се извършват проверки. (5) Председателят и членовете на Комисията, както и определените по реда на ал. 1 длъжностни лица не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на контролните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 90, и предлага следната редакция: „Административно наказване Чл. 90. (1) Нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 89, ал. 1. (3) Наказателните постановления се издават от председателя на комисията и се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 92 и 93, които стават съответно чл. 91 и 92 със съответните им заглавия.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 93, и предлага следната редакция: „Отнемане и изоставяне в полза на държавата Чл. 93. (1) Игрално оборудване и комуникационно оборудване, които се използват за организиране или осъществяване на хазартна игра без лиценз, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са. (2) Всички парични средства, получени от лица, които организират или осъществяват хазартна игра без лиценз, се отнемат в полза на държавата. Ако средствата по предходното изречение липсват, лицето, което ги е получило, дължи тяхната равностойност. (3) Всички налични парични средства, открити при установяване на нарушението, се смятат за получени при или по повод организиране или осъществяване на хазартната игра без лиценз и се отнемат в полза на държавата. (4) За изоставено се смята игралното и комуникационното оборудване, непотърсено в срок до три месеца, считано от влизането в сила на акта, на основание на който същото оборудване подлежи на връщане. (5) За изоставени се смятат вещи, в това число оборудване и парични средства, които са иззети от длъжностни лица на Комисията по чл. 89, ал. 1 и техният собственик не е известен, и не са потърсени в 3-месечен срок от изземването. (6) След изтичането на сроковете по ал. 4 и 5 председателят на Комисията издава акт за придобиване на изоставените вещи от държавата. (7) Когато с наказателно постановление, с акт на орган на съдебна власт или с друг акт е постановено отнемане или изоставяне в полза на държавата на парични средства и/или на игрално и/или комуникационно оборудване, с изключение на софтуер, който подлежи на унищожаване, актовете се изпращат за изпълнение на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от влизането им в сила.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 94, заедно със съответното му заглавие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 95 и предлага следната редакция: „Чл. 95. Глобите и имуществените санкции по чл. 96, чл. 98, чл. 104 и чл. 106 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.”

Комисията предлага да се създаде Раздел ІІ с наименование „Административнонаказателни разпоредби”.

По чл. 97 – предложение от народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 96, и предлага следната редакция: „Чл. 96. (1) Който организира хазартна игра или извършва дейност по този закон без лиценз се наказва с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. (2) Когато постъпленията от неразрешената хазартна игра надхвърлят 1 000 000 лв., глобата е от 200 000 до 500 000 лв., а имуществената санкция е от 500 000 до 1 000 000 лв. (3) Когато постъпленията от неразрешената хазартна игра надхвърлят 5 000 000 лв., глобата е от 1 000 000 до 3 000 000 лв., а имуществената санкция е от 2 000 000 до 5 000 000 лв. (4) Който инсталира и/или използва игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или приема залози, и/или изплаща печалби, или по друг начин подпомага или посредничи при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри без издаден лиценз по този закон се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. (5) Когато нарушението по ал. 1-4 е извършено повторно, глобата, съответно имуществената санкция е в двоен размер.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 97, и предлага следната редакция: „Чл. 97. Който държи игрално оборудване за организиране на хазартни игри в нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 4 се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 99, 100 и 101, които стават съответно членове 98, 99 и 100.

По чл. 102 – предложение от народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 101, и предлага следната редакция: „Чл. 101. Организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2, който извърши промяна на обстоятелство по чл. 38, ал. 1 без дадено удостоверение с вписана промяна за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102.

По чл. 104 – предложение от народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 103, и предлага следната редакция: „Чл. 103. Организатор на хазартни игри с игрални автомати, който постави наименование на игрална зала, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри”, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”

Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за създаване на нов член. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 104 със следната редакция: „Чл. 104. Организатор на хазартни игри от разстояние, който не съхранява данни в електронен вид по реда на чл. 6, ал. 3 и 4, се наказва с глоба в размер на 500 лв. за всеки ден, за който липсва съхранена информация, но не повече от 50 000 лв.”

Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов по чл. 105. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 105 и предлага следната редакция: „Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, ал. 4 или ал. 5 се наказват с имуществена санкция в размер на 10 000 до 30 000 лв. (2) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 22, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 106 и 107.

По чл. 108 има предложение на народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 108 и предлага следната редакция: „Чл. 108. (1) Организатор на хазартни игри, който наруши приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. (2) Организатор на хазартни игри, който наруши утвърдените му от Комисията правила по чл. 22, ал. 1, т. 11, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., освен в случаите, когато деянието представлява нарушение по ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109.

По чл. 110 има предложение от народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 110 и предлага следната редакция: „Чл. 110. (1) За нарушение на чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. (2) За нарушение на чл. 45, ал. 3 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. (3) При повторно нарушение по ал. 1 или ал. 2 санкцията е в двоен размер.”

По членове от 111 до 116 включително по вносител, комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 117 има предложение на народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 117 и предлага следната редакция: „Чл. 117. (1) Организатор на хазартни игри или лице, получило лиценз за дейност по чл. 1, т. 2, което започне фактическо осъществяване на дейност в нарушение на чл. 34, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.” (2) Когато е започнало фактическото осъществяване на дейност по първоначално издаден лиценз, без да е предоставено удостоверението за такъв лиценз по чл. 29, ал. 3, на организатора се налага имуществена санкция в размер, определен съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1-3.”

По чл. 118 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 118 и предлага следната редакция: „Чл. 118. Който не спази сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 96–117, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павел Шопов – в § 1 на Допълнителната разпоредба се създава т. 24: „24. „Контролен сървър” е съвкупност от хардуер и софтуер, която записва и съхранява данните от играта, данните на играчите и техните регистрации и сметки, както и други данни, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2, доколкото такива данни са свързани с дейността на организатора на територията на Република България, и осигурява подаването на данни към Националната агенция за приходите в съответствие с условията на наредбата по чл. 42, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Залог” е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба. 2. „Игрално оборудване” са игрални автомати с едно или повече игрални места, игрални маси в игрално казино и игрални съоръжения за числовите лотарийни игри тото, лото, бинго и кено. 3. „Виртуално игрално оборудване” е симулация на физическо игрално оборудване, която се реализира от комбинация от хардуерни и софтуерни елементи, които под управлението на персонален компютър добиват функционалността на физическото игрално оборудване, обработват пълната информация за играта и резултатите от нея и визуализират тази информация. 4. „Модификация” е всяка техническа хардуерна и/или софтуерна промяна на игралното оборудване, която се отразява върху начина или режима на игра и в теоретичния процент на възвращаемост. В термина не се включват: а) конвертиране/конверсия – замяна на една одобрена конфигурация на игрално оборудване с друга, също одобрена, конфигурация; б) промени в художественото оформление (дизайн) на оборудването; в) промяна в теоретичния процент на възвръщаемост на електронно игрално оборудване в резултат на плащане на прогресивен или мистъри джакпот като най-висока печалба, който се изплаща „на ръка” и не се отчита от устройството. 5. „Генератор на случайни числа” е механично, електромеханично или електронно устройство и/или софтуер (компютърна програма), чрез който се постига случайността на играта. 6. „Джакпот система” е електронна система, която се състои от хардуер, софтуер и/или електронен дисплей, показващ паричните суми, и която е свързана с повече от един игрален автомат. 7. „Премия джакпот” е печалба, която може многократно да превишава залога и е различна от индивидуалните таблици на съответната игра. 8. „Обединен джакпот” представлява взаимно свързани джакпот системи в електронна мрежа между две и повече игрални зали, съответно игрални казина. 9. „Комуникационно оборудване” за хазартни игри от разстояние са електронни или електрически, или механични устройства, в това число централна компютърна система. Комуникационното оборудване може да включва компютърен или електронен хардуер и софтуер. 10. „IP адрес” е уникален адрес, който се използва за обозначаване на всеки компютър и устройствата в компютърната мрежа, ползващи интернет. 11. „Сървър” е главният компютър на централната компютърна система за хазартни игри от разстояние на организатора. 12. „Централна компютърна система” е съвкупност от хардуер и софтуер, която регистрира играчите и изпълнява техните финансови преводи, определя резултатите от играта, записва и съхранява данните от играта, данните на играчите и техните сметки, предоставя информация за отделните игри и осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите. Централната компютърна система на организатор на хазартни игри задължително трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4. 13. „Фабрично вградени устройства за текущ контрол” са електромеханични или електронни броячи. 14. „Производител” е лице, което произвежда, сглобява, програмира, прави модификации, рециклира игрално оборудване и е носител на правата за ползване на индустриалната собственост на хардуер или софтуер в игрални съоръжения. 15. „Вносител и разпространител” е лице, което внася и предлага за продажба или ползване игрално оборудване за хазартна дейност. 16. „Помощни и спомагателни дейности” са обслужващите дейности на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствено игрално оборудване, публикуване, излъчване и издаване на информация, която не представлява реклама и е във връзка с дейността, кафе-бар и други подобни. 17. „Повторно” е нарушението, извършено, след като лицето е било санкционирано за същото нарушение с влязло в сила наказателно постановление, през срока на действие на издадения лиценз. 18. „Съдружник или акционер с квалифицирано участие” е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите, на дружеството. 19. „Инвестиции” са инвестиции в материални и нематериални активи, свързани с организирането на дейности по чл. 1, т. 1 и 2. Инвестициите следва да са свързани с придобиването и/или придобиването чрез финансов лизинг на следните активи: а) игрално оборудване; б) джакпот системи (хардуер и софтуер); в) комуникационно оборудване; г) оборудване и системи (хардуер и софтуер) за организиране на дейности по този закон; д) помещения за организиране на дейности по този закон; е) инвестиции за придобиване на активи по договори за финансов лизинг, за преустройство и оборудване на помещения, в които се организират дейности по този закон, както и за техническа инфраструктура. 20. „Средства за организиране на играта” и „Средства за организиране на дейността” са парични средства – краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности (налични в брой пари и безсрочни депозити) и/или парични еквиваленти (краткосрочни, високоликвидни вложения, които са леснообратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им). 21. „Пункт за залози” е място, където се приемат залози и се изплащат печалби. 22. „Печалба с незначителна стойност” е парична или предметна печалба на стойност до 20 лв. 23. „Пряка реклама на хазартни игри” е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. 24. „Игрална сесия” при хазартни игри от разстояние, организирани и провеждани на виртуални игрални маси или виртуални игрални автомати, е процесът на игра, който започва с направен залог от регистриран участник за дадено игрално място в централната компютърна система на организатора и приключва с изиграването на залога или с изплащането на печалба в резултат на направения залог.”

Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов за създаване на § 1а и § 1б в Допълнителните разпоредби: Създават се нови параграфи 1а и 1б: „§ 1а. (1) Народното събрание чрез комисия, определена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разглеждане на документи по подадени искания и вземане на решения от Държавната комисия по хазарта за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности. (2) Комисията ежегодно до 31 май представя пред Народното събрание доклад за извършената дейност по ал. 1. § 1б. За осъществяване на дейността си комисията има право: 1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите на Държавната комисия по хазарта; 2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите на Държавната комисия по хазарта, във връзка с подадените искания и издадени лицензи за организиране на хазартни игри и дейности; 3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с подадените искания и издадените лицензи за организиране на хазартни игри и дейности; 4. да прави предложения за подобряване на процедурите по разглеждане на исканията и издаването на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, нашето предложение с колегата Матов беше мотивирано във връзка със сериозните постъпления, които държавата акумулира от хазартната дейност и във връзка с изпълняването на новите части от закона, а именно лицензирането на онлайн на хазарта бихме искали тази комисия да бъде под по-строг контрол от страна на Народното събрание, но в комисията ни беше разяснено, че по този начин Бюджетната комисия и ние като народни представители имаме право на парламентарен контрол над Министерството на финансите и в частност над Комисията по хазарта, която е част от Министерството на финансите. Лично аз смятам през следващите седмици да направя няколко питания във връзка с контрола и изпълнението на действащия закон и бъдещото изпълнение на този закон. От мое име и от името на колегата Матов оттегляме предложението, което сме направили, и предлагам да не го гласуваме.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.

По параграфи 2, 3 и 4 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 5. Образуваните производства по подадени искания за издаване на разрешения и за промени по издадени разрешения се довършват по реда на отменения Закон за хазарта.”

По § 6 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция: „§ 6. По отношение на сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на закона, се прилагат разпоредбите на отменения Закон за хазарта.”

По § 7 има предложение на народните представители Червенкондев и Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 7. (1) Издадените по реда на отменения Закон за хазарта разрешения запазват действието си, като след влизането в сила на този закон имат действието на съответния лиценз по чл. 22, ал. 1, т. 1 или т. 2. (2) Лицата, получили разрешения по отменения Закон за хазарта, са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с този закон в срок до 15 месеца от влизането му в сила. (3) В срока по ал. 2 лицата представят в комисията документите, предвидени в наредбата по чл. 8, ал. 5, за издаване на съответния лиценз по този закон, които удостоверяват извършването на промените в организацията и/или дейността на лицата. (4) Комисията разглежда подадените документи в 3–месечен срок от подаването им. За разглеждането на документите държавна такса не се дължи. (5) Ако от подадените документи се установи, че организаторът не е привел организацията и дейността си в съответствие с изискванията на закона, комисията прилага принудителна административна мярка, като с решение отнема за срок три месеца издадения лиценз и разпорежда предприемането на определени действия за изпълнение на задълженията по ал. 2. (6) Ако в срока по ал. 4 комисията не е приела решение по ал. 5, се смята, че организаторът е привел организацията и дейността си в съответствие с този закон. (7) Комисията отнема окончателно издадения лиценз по отменения Закон за хазарта, когато в срока по ал. 2, лицето по ал. 2 не е подало необходимите документи или когато не е изпълнило разпореждането на комисията по ал. 5.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В ал. 2 в направеното от нас предложение с колегата Матов сме посочили, че срокът, който трябва да важи за лицензиантите, получили лиценз по действащия закон, те може да са получили лиценз през миналите седмици или месеци със срок на лиценза за 5 години, то те всички са длъжни да бъдат прелицензирани в съответствие с новия закон, като се има предвид, че с новия закон се правят много наредби, трябва да се одобрят много устройствени правилници, трябва да се одобрят тарифи, съответно ще започнат лицензирането и нова група хазартни оператори – онлайн хазартните оператори. Считаме, че срокът би следвало да бъде 24 месеца. Така сме го предложили в ал. 2. Смятаме, че с цел нормалното прелицензиране този срок трябва да бъде по-дълъг от 15 месеца. Нашето предложение е той да бъде 24 месеца.

Комисията е гласувала за 15 месеца.

Не, благодаря.

Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция: „§ 8. (1) Лицата, получили разрешения по отменения Закон за хазарта, са длъжни в едномесечен срок от обнародването на този закон да представят в Комисията списък, съдържащ индивидуализиращите данни (наименование, ЕИК, трите имена и единен граждански номер) на техните еднолични собственици, съответно съдружници или акционери, притежаващи повече от 33 на сто от капитала им, управители, членове на управителен или контролен орган. (2) Председателят на Комисията изисква от Националната агенция за приходите информацията по чл. 85, ал. 1, т. 1 за лицата, включени в списъците по ал. 1, в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1. (3) В 14-дневен срок от получаването на искането по ал. 2 Националната агенция за приходите предоставя на Комисията информацията по чл. 85, ал. 1, т. 1.”

По § 8 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Дарин Матов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 9 и предлага следната редакция: „§ 9. (1) Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”, създадено съгласно § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за хазарта, продължава дейността си и запазва статута си на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. В търговския регистър се вписват следните обстоятелства, както и промените в тях: 1. фирмата с означението „държавно предприятие” или съкратено „ДП”; 2. седалището и адреса на управление; 3. предметът на дейност; 4. членовете на управителния орган и представляващото лице; 5. преобразуването и/или прекратяването; 6. други, предвидени със закон или устройствения правилник на „Българския спортен тотализатор.” (2) В бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер на внесения в държавния бюджет през предходната година данък от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” по Закона за корпоративното подоходно облагане.”

По § 9, госпожо председател, ако позволите да отбележа, че в ал. 1 има техническа грешка. Изречението завършва „...унищожават по реда на чл. 93”, а по новата номерация е „чл. 94”.

Изречението завършва „...се унищожават по реда на чл. 93”, а трябва да стане: „по реда на чл. 94”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10 съгласно последната редакция, която Ви прочетох.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.

Предложение от народните представители Червенкондев и Матов за създаване на нов параграф, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създаде § 12 със следната редакция: „§ 12. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, ...) в чл. 74, ал. 1, т. 3 след думите „Националния статистически институт” се поставя запетая и се добавя „председателя на Държавната комисия по хазарта”.”

По § 11 – предложение от народните представители Червенкондев и Матов, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 13, и предлага следната редакция: „§ 13. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на чл. 31, ал. 1, т. 15, чл. 85, ал. 1, т. 1 и 9, § 8 и § 12, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, благодаря на всички, които гласуваха за този закон. Сегашният закон е морално остарял – от 1999 г. Много неща са се променили и в сферата на хазарта. Много неща са се променили и от гледна точка на морала около този сектор. Благодаря Ви за приемането на новия закон. В него има доста нови неща, но няколко пак искам да напомня: - увеличава се отстоянието от училища и висши учебни заведения; - с новия закон ще стане възможно голяма част от игралните домове да излязат от жилищните квартали, така че нашите деца да не се пристрастяват към хазарта от ранна възраст; - за първи път има регулация върху онлайн хазарта. Целта тук е същата – младото ни поколение, децата да не се пристрастяват, да нямат пряк достъп до хазартни игри; - за първи път по този начин – с новата регулация върху онлайн хазарта, ще стане възможно в българската хазна да влязат пари, които на 100% ще бъдат харчени за развитие на детско-юношески спортове. С други думи, макар че това е Закон за хазарта, големите облаги и големият плюс на приемането на този закон е, че той ще подобри възможността нашите деца да спортуват, а да не влизат от малки в игрални домове. Благодаря на всички.

Параграф 48, който е част от предложението на комисията по § 41 по вносител: „§ 48. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на: 1. инсталацията, дейностите които се осъществяват или ще бъдат осъществявани в нея, различните режими на нейната експлоатация, в това число описание на основните алтернативи на предложените технологии, техники и мерки, ако има такива; 2. използваните суровини, материали и вещества (включително спомагателни); 3. използваната вода и използваната и/или генерираната енергия; 4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията; 5. източниците на емисии; вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактори по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда; 6. доказателства за прилагане на НДНТ, включително: а) обстоятелства по чл. 123а, ал. 3; б) обстоятелства по чл. 123а, ал. 5; в) за наличие на обстоятелствата по чл. 123, ал. 4 или 5; 7. предложените технологии и други техники за предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно – за намаляване на емисиите от инсталацията; 8. мерките за предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци; 9. планираните допълнителни мерки за постигане на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно чл. 121; 10. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната среда; 11. употребяваните, произвежданите или изпусканите опасни химични вещества, замърсители на почвите и подземните води; резултати от системна оценка на риска от замърсяване на почви и/или подземни води, в случай че се предлага различна честота на мониторинга от определената в чл. 123, ал. 1, т. 7; 12. доклад за базово състояние, в случай че са налични веществата по т. 11, съдържащ информация: а) отчитаща възможността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката на инсталацията; б) достатъчна за количествено сравнение между текущото замърсяване на почвата и подземните води и замърсяването им при окончателното прекратяване на дейностите; в) за настоящото предназначение и предишното предназначение на площадката; г) за извършени, включително нови, измервания на почвата и подземните води, отразяващи състоянието към момента на изготвяне на доклада, отчитащи възможността от замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от съответната инсталация; д) всяка друга информация, отговаряща на изискванията на букви „а” - „г”.” 2. Създават се ал. 4 – 6: „(4) В случаите на съществена промяна: 1. заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа информация за частите на инсталацията, обхванати от промяната; информацията се предоставя в обхвата на ал. 2; 2. решението на компетентния орган по чл. 120, ал. 1 отразява предложената промяна в работата на инсталацията. (5) При изготвяне на заявлението операторът може да използва информация, предоставена на компетентния орган в изпълнение на разпоредбите на Глава шеста и на Раздел І от тази глава. (6) Докладът за базово състояние по ал. 2, т. 12 се изготвя само при издаване или при актуализиране на комплексно разрешително за площадка, за която такъв доклад не е изготвян.”

Параграф 49 – в чл. 122а се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 и 2 думите „чл. 120, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 120, ал. 1”. 2. В ал. 3 накрая се добавя „от уведомяването”. 3. В ал. 4 думите „чл. 120, ал. 1 и 2 отказва да издаде” се заменят с „чл. 120, ал. 1 с решение прекратява разглеждането на искането за издаване на”. 4. В ал. 5 думите „чл. 120, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 120, ал. 1 започва процедура по издаване на комплексно разрешително, за което писмено уведомява оператора, и”. 5. В ал. 6, 7 и 8 думите „чл. 120, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 120, ал. 1”.”

Параграф 50 – чл. 123 се изменя така: „Чл. 123. (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа: 1. нормите за допустими емисии на веществата по приложение № 8 и на други вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества: а) при определяне на нормите за допустими емисии, се вземат предвид свойствата и способността на веществата да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг; б) нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда. 2. приложимите условия за опазване на почвата и подземните води; 3. приложимите условия за наблюдение и управление на образуваните от инсталацията отпадъци. 4. съответните условия за мониторинг на емисиите: а) определящи метода на изпитване, минималната честотата и процедурата за оценка; б) когато се прилагат изискванията на чл. 123а, ал. 1, т. 2, доказващи, че резултатите от емисионния мониторинг са налични за същите периоди и при същите референтни условия като тези за емисионните нива, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; в) основаващи се на заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, освен ако не противоречат на националната нормативна уредба по околна среда; 5. условията за предоставяне на контролния орган най-малко веднъж годишно: а) на информация за резултатите от мониторинга на емисиите по т. 4 и други данни, необходими на контролния орган за проверка на изпълнението на условията на разрешителното; б) когато се прилага чл. 123а, ал. 1, т. 2 – на информация за резултатите от мониторинга на емисиите, достатъчна за сравнение с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; 6. условията, осигуряващи изпълнението на мерките по т. 2 и наблюдение на резултатите от прилагането им; 7. съответните условия за периодичен мониторинг на почвата и подземните води, съобразен със съответните опасни вещества, които е възможно да бъдат открити на площадката, както и с вероятността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката, на която е разположена инсталацията; минималната честота на мониторинг за подземни води е веднъж на 5 години, а за почви – на 10 години; друга честота може да бъде обоснована от оператора въз основа на системна оценка на риска от замърсяване; 8. условията за предприемане на действия – при отклонение от нормалните експлоатационни условия, включително пускане и спиране на инсталацията, неразрешено изтичане на течности или газове, повреди или аварии, внезапни спирания и окончателно прекратяване на експлоатацията; 9. условията за свеждане до минимум замърсяването на далечно разстояние или трансграничното замърсяване; 10. условията за оценка на съответствието с нормите за допустими емисии по т. 1 или с други условия за контрол на емисиите; 11. условията за изпълнение на чл. 121, т. 8; 12. условията за изпълнение на чл. 123а, ал. 5 – при необходимост; 13. условията за изпълнение на чл. 125, ал. 2 и 3. (2) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 определя условията на разрешителното, като взема предвид заключенията за НДНТ. (3) При необходимост компетентният орган поставя по-строги стойности на показателите, описващи прилаганата техника, от тези, определени в заключенията за НДНТ. (4) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 поставя условия в разрешителното, като взема предвид НДНТ, определени съгласно критериите, по наредбата по чл. 119 след предварителни консултации с оператора в случаите, когато: 1. дадена дейност или производствен процес, осъществявани в инсталацията, не са включени в нито едно от заключенията за НДНТ, или 2. приложимите заключения не се отнасят до всички възможни въздействия от тази дейност или процес върху околната среда. (5) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да постави условията в комплексното разрешително и въз основа на НДНТ, която не е описана в нито едно приложимо заключение за НДНТ, в случай че: 1. техниката е определена в съответствие с критериите за НДНТ по наредбата по чл. 119; 2. изискванията на ал. 7, 8 и 9 и чл. 123а, ал. 1, 3, 4 и 5 са спазени; 3. с условията на комплексното разрешително е осигурена степен на опазване на околната среда, равностойна на постигнатата посредством НДНТ, описани в заключения за НДНТ – в случаите, когато заключенията за НДНТ не съдържат емисионни нива. (6) При поставяне на условия в комплексното разрешително за дейност, попадаща в обхвата на т. 6.6 от приложение № 4, компетентният орган прилага и разпоредбите на нормативната уредба за хуманно отношение към животните. (7) Нормите за допустими емисии се прилагат към емисиите на вредни и опасни вещества в точката на тяхното изпускане от инсталацията и при определянето им всяко разреждане преди тази точка трябва да бъде изключено. (8) При определяне на емисионни норми при изпускане на отпадъчни води в канализация се взема предвид наличието на пречиствателна станция за отпадъчни води, в случай че действието й осигурява равностойна степен на опазване на околната среда като цяло и не води до по-високи нива на замърсителите в околната среда. (9) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по приложение № 4 се основават на прилагането на НДНТ, без да се предписва използването на определена техника или технология. (10) Нормите по ал. 1, т. 1 не могат да бъдат по високи от нормативно определените норми за допустими емисии. (11) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да поставя в разрешителното при необходимост допълнителни по-строги мерки за съответствие с нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ. При това не се засяга действието на мерки, определени за постигане на съответствие с други норми/стандарти за качество на околната среда. (12) В комплексното разрешително не се включват норми за допустими емисии на парникови газове, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се наруши качеството на атмосферния въздух.”