16 март 2012 г.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, тази седмица се навършва една година от започването на размириците в Сирия, които вече са на ръба, а може и съвсем официално да бъдат наречени гражданска война. Едва ли можем да изберем по-подходящ момент Народното събрание на България да приеме такава декларация. Бих искал да отбележа, че декларацията не е просто входирана от един народен представител или група народни представители, а е обсъдена и съгласувана с всички политически представени партии в българския парламент. Входирана е от всички, (без една като такава) членове на Комисията по външна политика и отбрана. Откровено благодаря на колегите за диалогичността, с която я съгласувахме и изградихме като текст, тъй като смятам, че такъв акт трябва да бъде на Народното събрание в неговата цялост. Причината за това е, че към днешна дата според данните на ООН повече от 8000 граждани на Сирия са загинали в размириците в последната една година, а още десетки хиляди бедстват и може да ги сполети същата съдба. В регион, който е така близък до нас, няма как да не вземем отношение към него. Не може да останем безучастни, да не вземем отношение и да не се присъединим към засилващия се натиск от страна на Обединените нации, от страна на Лигата на арабските държави, Европейския съюз и така нататък, при положение че в продължение на цяла година се случват тези неща и няма реални действия за тяхното прекратяване. Днес бяха обявени и намеренията на персийските държави да изтеглят своите посланици от Сирия, така че ситуацията там определено не отива към подобрение, а обратното. Смятам, че е от огромно значение за многобройните сирийски граждани, които живеят в България и са успели да се възползват от нашата свободна държава, от свободите ни, които ние намираме за даденост, но там не съществуват, да покажем солидарност към тях, че България стои зад това, в което вярва – че всички хора имат право на едни съвсем фундаментални човешки права. Смятам, че засилването на международния натиск е от абсолютно необходимо значение не защото не вярвам, че с тази декларация можем да постигнем някакъв реален резултат, но засилването на натиска отвън постепенно, без спиране, ще произведе много важен резултат – ще убеди режима на Асад, че няма бъдеще. Действията, които той в момента извършва показват, че явно продължава да се надява, че все пак има начин да предотврати ситуацията, която се развива там. Смятам, че всяко такова действие ще покаже, че бъдещето на този режим е приключило. Това ще ускори прехода към нещо по-добро. Колеги, призовавам всички да подкрепим декларацията независимо дали имаме несъгласие по някои точки. Мисля, че нямаше такива, тъй като намирам за абсолютна необходимост да сме единни – тук става дума за защита на човешки права, за прекратяване на насилие и за спасяване наистина на бедстващи хора от това, което им се случва. Умолявам да се опитаме да избегнем политическия говор и да се съсредоточим върху това което е – да избегнем изключително тежка хуманитарна криза и да защитим това, в което България вярва и застава зад него, а именно човешките права и демокрацията. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Прав е господин Димитров – вчера се навърши една година от началото на все по-кървавите протести в Сирия срещу режима на Башар Асад. Сирия се превърна в една от най-размирните и обагрени в кръв страни от региона. На фона на това, което се случва в Сирия, революциите в така наречените страни от Арабската пролет могат да бъдат определени като почти нежни. Ставаме свидетели на наистина ужасяваща картина и в някаква степен на трудно обяснимо търпение към избиването на хиляди цивилни, всъщност над 8000 жертви, над 250 000 души, които са напуснали родните си места. Не за първи път ставаме свидетели на сцени на насилие от телевизионните екрани или фотоснимки. За съжаление, били сме свидетели на подобна кошмарна действителност и в страни от Балканския регион. В това отношение безразличието на обществата или дипломатическата пасивност, прикривани зад поток от думи на международни форуми, издават в някаква степен безсилие. Каквито и да са мотивите за тази относителна дистанцираност, която се проявява в известни случаи, резултатът е катастрофален. Той е катастрофален за жертвите, за ранените, катастрофален е за хуманитарните организации, за международната общност. Говоря с известна условност и използвам тези определения, защото на пръв поглед имаме всичко: имаме обсъждане в Съвета за сигурност; опити за резолюции на Съвета за сигурност; позиции, имаме санкции, дипломатически натиск. Така или иначе насилието в Сирия продължава вече една година. Сцените на насилие, картините с елитни военни части срещу протестиращи граждани не са някакво изключение, което нахлува в и без това изтерзаното ни ежедневие. Те обаче минават някак си като поредния кошмар, който насича времето между телевизионните сериали. Използват се твърде много евфемизми, за да се оправдае или бездействие, или да не се използва истинското определение на случващото се в Сирия – гражданска война. На практика, когато са мобилизирани и ангажирани елитни бронетанкови и механизирани части срещу цивилни граждани – това е гражданска война. Използват се например изрази „непропорционална употреба на сила”. Чуйте само един израз, който едва ли дава достатъчно добра представа за реалната ситуация. Това е израз, който, прегледах форумите, хората казват, че се използва като „един смокинов лист”, който прикрива различни интереси на страните, които са натоварени с отговорността за вземане на решението. За сметка на това, казват коментаторите, имаме пропорционална употреба на политически трикове. Дами и господа, това наистина е цитат, който може да се види във форумите, но в голяма степен той ни дава и представа за нагласата и отношението на хората, които следят много отблизо събитията в Сирия. Уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи проекта за декларация не само заради това, че ние сме сред вносителите на текста на тази декларация. Ще я подкрепим с разбирането, че по този начин ставаме част от общите усилия на българския парламент да се изправи лице в лице с една кошмарна действителност и да се противопоставим на войната и на насилието. Уважаеми дами и господа, това е един от редките случаи, в които можем да излезем извън рамката на ежедневните, понякога много дребнави, заяждания. Можем да покажем, че във фокуса на вниманието на народните представители в Четиридесет и първото Народно събрание могат да влязат, и то по един достоен начин, теми и от дневния ред на международната общност. И най-после, ще подкрепим тази декларация с разбирането, че така се присъединяваме към страните, които отхвърлят репресиите, потъпкването на човешкото достойнство, отнемането на човешкия живот и го правим с акт от възможно най-висок ранг, какъвто е декларацията на Народното събрание. Уважаеми дами и господа, мисля, че в тази декларация успяваме да намерим баланса между откровено назоваване на нещата, които се случват в Сирия, и между една необходима за подобни случаи умереност. Намираме баланса между съпричастност и обективен поглед към онова, което се случва в Сирия. Най-после струва ми се, че намираме баланса между тревога и хладнокръвно отношение, каквото подхожда на един национален парламент. Призовавам всички народни представители да подкрепим предложения текст за декларация и по този начин не само да изразим разбирането си за необходимата висока степен на съгласие, но и да изразим нашето общо отношение към случващото се в Сирия.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, господа и дами народни представители! От името на Синята коалиция вземам думата, за да изразя подкрепата към декларацията, в създаването на която и ние сме участвали. Силно подкрепяме това, че българското Народно събрание взема отношение по важен, касаещ ни външнополитически въпрос. Това е рядка практика, за съжаление, на нашето Народно събрание. Ние рядко се събираме и вземаме отношение към външнополитически събития, въпреки, че има много поводи за това. Това е и рядка възможност – да започнат да се възприемат едни и същи ценности от всички страни в залата на Народното събрание. Например да се постави в центъра на вниманието ни и да се утвърждават като основна ценност човешките права и свободи. Това е от изключително значение и заради това приветствам авторите на декларацията. От друга страна, обаче, не съм склонен да се съглася напълно с обстоятелството, че моментът е подходящ за тази декларация. Истината е, че една година ние търпим да се разгарят напреженията в Сирия и да се стигне до днешната гражданска война. Ние можехме да реагираме и по-рано, ако бяхме по-чувствителни. Ние можехме да реагираме в един важен момент, когато се правеше опит да се изработи обща позиция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, който щеше да бъде истински умиротворяващ акт на световната общественост. Преди това ние не взехме това отношение, ние не упражнихме този натиск. Не знам защо не сме го направили, но това е отговор, който сигурно трябва да се даде от страна на управляващите. Единствената слабост на тази декларация според мен е забравянето в нея, че основен механизъм, основен инструмент за постигане на омиротворяване на една страна в ситуация на гражданска война, е намесата на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Този важен елемент не е споменат в декларацията. Аз мисля, че това е пропуск. Световната архитектура за сигурност няма друга опорна структура, която да е в състояние да изработи и да наложи такова решение. Ако говорим за това, какво трябва да се декларира и какво трябва да се отстоява, ако има време и възможност, аз бих казал, че трябва да призовем към изработването на общо становище на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за да се посочи път към излизане от тази гражданска война. Накрая, освен казаното от колегата Доброслав Димитров за това, че в България има сирийски граждани, които са се приютили и живеят в нашата страна: искам да знаете всички, че в Хомс има български граждани. Те са българи. По една или друга причина са създали семейства и живеят там. Това е един от градовете, в които има най-много завършили сирийски граждани в български висши училища. По някакъв начин ние сме свързани с тези хора и им дължим една протегната ръка. Това ще се чуе, ще се разбере, тези хора гледат българска телевизия, гледат как реагира нашата страна. Макар и малко, ще усетят нашата солидарност. Затова да го направим и за тях. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложения проект на декларация, защото, както казаха и преждеговорившите, в продължение на една година в Сирия имаме налице хуманитарна катастрофа. Сирийският режим, армията и силите за сигурност избиват мирни граждани, деца, избиват своя народ.Човешките права са грубо погазени във всичките им форми. Считам дори, че ние закъсняхме с нашата декларация, но не за това, господин Костов, че нашият парламент би трябвало да реагира, когато се правеха двата опита Съветът за сигурност да обсъди и да приеме резолюция. Вие знаете, че три страни бяха против подобна резолюция. Заставаме зад съдържанието, философията и политиката на тази декларация, защото с нея се призовава към незабавно прекратяване на гражданската война в Сирия, към продължаване на опитите на международната общност под егидата на групата на Кофи Анан, за търсене на диалог и решаване по мирен начин и по-точно чрез доброволно оттегляне на Башар Асад от ръководството на държавата. Смятам също за важен акцент в декларацията, че България трябва да продължава да бъде активен член и да се присъедини към семейството на приятелите на Сирия, които в началото на април ще имат заседание в Истанбул. На него ще се вземе едно окончателно решение, надявам се, за по-радикално и бързо преодоляване на проблема. Уважаеми колеги, въпросът е много сериозен. Ще Ви дам само един пример – осем хиляди загинали, над 500 хиляди бежанци. Само за един ден границата между Турция и Сирия е прекосена от 1000 бежанци. Само за един ден! На границата между Сирия и Турция се строят палаткови лагери за около 500 хиляди души – така преценява турското правителство, ако продължава тази гражданска война в Сирия бежанците евентуално да достигнат такъв размер само в Турция. Приветстваме тази декларация и смятам, че тя ще бъде приета с консенсус. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Смятам, че декларацията, която ние приемаме една година след започване на кръвопролитията в Сирия, е изключително балансирана като текст. В Комисията по външна политика и отбрана тя бе подкрепена от голямата част от членовете на комисията. Това, което беше изключително важно, е, че и в изработването на текста на тази декларация бе потърсен принципът за това да изразим общата позиция на българския парламент и аз смятам, че ще успеем да го покажем и с гласуването си. Факт е, че Сирия, сирийският народ е приятелски за България. Голяма част от хората, които имат емоционална връзка – говоря тук, у нас, с граждани от Сирия, непрекъснато се притесняват от развитието на хуманитарната обстановка в Сирия. Има нещо, което нас ни притеснява и на първо място това е, че не се вижда вариантът, формулата, по която да бъде прекратено насилието в Сирия. Все повече сирийски граждани се превръщат в бежанци, все повече сирийски граждани напускат родината си, а от друга страна, бъдещето в Сирия изглежда несигурно. Изглежда несигурно за сегашната власт, която е изцапала ръцете си в кръв, изглежда несигурно обаче и за представителите на опозицията, които са раздирани от противоречия помежду си. В този смисъл искам да изразя от тази трибуна надеждата си, че когато в Сирия нещата се успокоят, голямото християнско малцинство в Сирия няма да бъде подложено на гонения, каквито се случиха след Арабската пролет в Египет. Искам да вярвам, че Сирия ще избере категорично пътя на демократичното си развитие, че Сирия и сирийският народ ще намерят в принципите на демокрацията залог за просперитет на страната си, защото всички ние си даваме сметка, че в Сирия се намират едни от най-големите паметници на културата, които хилядолетната човешка история е сътворила. Те трябва да бъдат достояние на всички нас, които искаме да отидем и да посетим тази държава, и да се чувстваме достатъчно спокойни. На първо място, обаче спокойни трябва да бъдат гражданите на Сирия. Затова аз имам поръчение от колегите си – останалите независими народни представители, да заявя, че ние ще подкрепим текста на декларацията така, както е представен в залата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се навърши една година от началото на сирийската революция. За разлика от Тунис, Египет, Либия и Йемен протестите в Сирия започнаха не с искане за сваляне на режима, а с търсене на справедливост от група почернени родители за смъртта на техните деца. Режимът обаче отговори на тези искания с репресии и с насилие. За една година, както вече беше казано, близо 10 хиляди сирийци загубиха живота си – поне 500 от тях са деца, повече от 200 хиляди сирийци бяха принудени да напуснат домовете си, а 30 хиляди потърсиха убежище в Йордания, в Ливан и в Турция. Докато днес българският парламент заседава, в градове като Хомс продължава артилерийския обстрел. Докато международната група „Приятели на сирийския народ” заседаваше, в Сирия продължи артилерийския обстрел срещу други градове и болници по територията на цяла Сирия. В последните 48 часа цели градове бяха прочистени от силите на режима, не от представителите на опозицията, а от мирните сирийски граждани, които искаха и продължават да искат само едно – това, което всички ние имаме в свободния демократичен свят. Уважаеми дами и господа, през 90-те години България, българският парламент и българското общество бяха изправени пред дилемата, която постави пред нас разпадането на бивша Югославия, включително и моралната дилема дали да застанем на страната на етническото прочистване, или да се противопоставим на етническото прочистване, да се противопоставим на разделението на базата на етнос и религия. Българският парламент, българското правителство и българското общество тогава взеха правилното решение – България беше сред страните, които застанаха на страната на единението, на разбирателството и каза категорично „не” на противопоставянето и етническото прочистване. Днес за Сирия сме поставени пред подобен избор. През последните седмици светът научи ужасяващи факти за извършените от режима сериозни мащабни нарушения на правата на човека. Независимата анкетна комисия на Съвета на правата на човека на ООН окачестви деянията на режима спрямо собствения му народ като престъпление срещу човечеството. Само преди дни бе разкрито потресаващо брутално убийство на 47 деца и жени. Това насилие е напълно неприемливо и трябва да бъде прекратено незабавно. Тук искам да изразя несъгласието си с две тези, които чух до момента. Първо, не искам да говорим за гражданска война в Сирия. Не може да наречем гражданска война агресията на силите за сигурност на правителството, на режима срещу собствения му народ. Това не е война, това е клане! Второ, искам всички да сме наясно, че Република Българя през последната една година беше и продължава да бъде сред водещите страни, да не кажа водещата страна, в Европейския съюз по отношение на дебата за Сирия. През месец март миналата година България изпрати писмо до всички страни – членки на Европейския съюз, предупреждавайки накъде отива ситуацията в Сирия. Последният опит за намиране на мирен изход от кризата по пътя на реформите беше направен от Република България през месец април миналата година. За съжаление впоследствие всички наши, европейски и на нашите арабски приятели опити за намиране на приемлив изход за режима – прекратяване на насилието, бяха неуспешни. За най-голямо съжаление на всички нас ветото наложено от Русия и Китай на Резолюцията в Съвета за сигурност по въпроса за Сирия даде зелена светлина на сирийския режим не само да продължи с насилието, а да го ожесточи. Тежката кризисна ситуация в момента придобива измеренията и на хуманитарна катастрофа. През последната седмица страната беше посетена от заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси госпожа Валери Амос и бившия генерален секретар и настоящ специален представител на ООН и Лигата на арабските държави Кофи Анан. Те продължават опитите на международната общност да се намери спешен изход от кризата. Преди месец Общото събрание на ООН подкрепи с огромно мнозинство резолюция, с която демонстрира, че отхвърля насилието и заяви своята воля за незабавно прекратяване страданията на сирийския народ. Уважаеми дами и господа, вече цяла година сирийският народ заплаща за законния си стремеж към достоен живот и сигурност с хиляди цивилни жертви. Режимът на Башар ал Асад доказа, че е неспособен да защити основните права на собствените си съграждани. Неговото управление изгуби легитимност. Време е той да се оттегли от власт и да даде път на широк политически диалог за истински реформи. България е активен участник в обединените усилия на европейските, арабските страни и цялата международна общност, целящи да защитят основните права на сирийския народ и общочовешките ценности, каквито са правото на живот и свобода. Тази наша позиция следва да бъде заявена от най-високата трибуна – българския парламент. Искам категорично да приветствам инициативата на българския парламент, на всички парламентарни групи и лично на всички народни представители, които застанаха зад инициативата за тези декларация днес. Уважаеми дами и господа, всяко общество в своята история има своите високи и своите ниски моменти. Висок момент в нашата съвременна история е колективното усилие на българските граждани да спасят своето еврейско малцинство от преследването на нацистите. Нисък, за съжаление, момент в нашата история е организираният в последните години на комунистическия режим така наречен Възродителен процес или етническото прочистване на нашите съграждани от турски произход. За радост, за гордост на всички нас – граждани на Република България, този процес беше категорично осъден от българското общество. Затова днес съм сигурен, че със съгласието, което българското Народно събрание ще покаже по тази ключова за международната сигурност, за морала на международната общност и за бъдещето на отношенията между нашата страна и приятелите ни от арабския свят декларация, сигурен съм, че с решението си днес да подкрепите с консенсус тази декларация българското Народно събрание ще бъде на онази висота, която очакват не само нашите съграждани, но която е достойна и е пример за всички страни в Европейския съюз. Благодаря Ви.

Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Необходимо е някой ден Народното събрание на Република България да започне да разсъждава самостоятелно, защото тук, в залата има хора, които още помнят, помним как попълвахме декларации в защита на Анджела Дейвис като деца, пионерчета и комсомолци. Тогава директивите идваха от Москва, каквото кажеше Москва, трябваше да се изпълни в България. Българските пионерчета трябваше да подпишат, че искат свобода за Анджела Дейвис, но каква е тя, какво е направила, не беше ясно. Въпросът беше, че американското правителство е лошо и то трябва да освободи Анджела Дейвис. По същия начин сега директивите идват от Вашингтон. Държавният секретар на Щатите беше тук наскоро и тя много определено даде директива да се подготви плацдарм за нападение срещу Иран и Сирия. Българското послушно правителство козирува, казва „да” и внася в парламента тази декларация, която ни напомня на пионерско, комсомолско изявление от 60-те години на XX-ия век. Каква е работата на България да взема отношение кой трябва да управлява в Сирия, господин външен министър? Това, което преди малко заявихте – че трябва да си ходи държавният ръководител на Сирия, е недопустимо в дипломацията. Недопустимо е една държава да се меси във вътрешните работи на друга държава и да определя кой да я управлява. Колкото до ситуацията в Сирия – какво точно става, какво е насилието, от коя страна идва и кои са жертвите, позволете ми да се усъмня в източниците на информация, които имате, господин Младенов. За разлика от Вас през последните 20 години аз не само съм следил, но съм анализирал, коментирал и писал по геополитически събития и най-вече такива, които засягаха близки до нас държави, например за събитията в бивша Югославия. Помня много добре с какви лъжи излизаха световни, наричани авторитетни източници на информация, които лъжеха за жертви от страна на мюсюлманското население, само и само да бъде сатанизирана сръбската православна нация. Бяха използвани груби лъжи, бяха използвани фалшификации, фалшифицирани снимки – на първа страница на великото, авторитетно списание „Тайм” излезе фалшификация по отношение на войната в Югославия. По тази причина аз не вярвам на информациите, които сега Вие привеждате за Сирия. Това, едно.

А геноцида в Сребреница?!

Спомням си много добре... Господин Лютфи, за геноцида, ще Ви припомня само, че тогава Вие бяхте в защита на бомбардировките срещу Югославия.

Разбира се.

Бяхте за геноцида срещу невинни хора, защото те атакуваха и разрушиха няколко десетки православни църкви.

Как можете да говорите такова нещо?!

Вие обаче се правите, че не си спомняте, но имаше случаи, в които самолетите на НАТО атакуваха и избиха няколко десетки или стотици албански бежанци от Косово. (Реплика от народния представител Юнал Лютфи.) Момент, преди да ме репликирате, да Ви кажа: атакуваха и избиха албанци. Защо? Защото бягат неправилно, защото искат да се върнат в своите села. Трябваше обаче да бъде представено, че всички те бягат от сръбската инвазия и агресия. Тези албанци вървяха в неправилната посока според НАТО и затова бяха атакувани от същите самолети, които разрушаваха и православните църкви. Ето това е двойната игра и двойните стандарти на голямата геополитическа игра, с която ние от „Атака” не сме съгласни категорично! Не приемаме така – на доверие, информация, която е възможно да е дезинформация. Господин Младенов, нима дезинформацията за Ирак не беше факт!? Нима Ирак не беше обявен като държава, в която е имало оръжие за масово поразяване, а след това се оказа, че няма такова. „О, сори” каза американският президент. Е, и какво?! Това „сори” струваше стотици хиляди човешки животи. Това „сори” струваше и български човешки животи, защото изпратихме войници там. Сега се готвите да изпратите войници или да давате подкрепа за нападенията срещу Сирия. Признайте си, защото това е смисълът на тази декларация! Ние в такова нещо не можем да участваме – казваме го ясно и категорично. Ако ще се приема декларация против насилието, против което насилие сме категорично, да. Но в декларацията ние трябва да сложим точка, в която да се казва следното. Госпожо председател, това е предложение на „Атака”, моля да го внесете за гласуване. „Призовава се за разрешаване на конфликта по мирен начин и се декларира, че България няма да участва със свои военни сили, ако той се разрасне. Страната ни няма да предостави територията си и няма да оказва логистична подкрепа на организации и трети държави, ангажирани с военно разрешаване на евентуален конфликт.” Настояваме този текст да влезе, ако искате да имаме някаква стойностна декларация. Задължително е този текст да влезе в нея, за да имаме самочувствието, че сме национален парламент, а не придатък към някаква геополитическа игра на чужди сили. Ние знаем, че в Близкия Изток има много петрол. Знаем, че влизането на Щатите в Ирак беше заради петрола, а не заради човешките права там – моля, моля! Защото те подкрепяха години наред същия този Саддам Хюсеин, Щатите го снабдяваха с технологии и оръжия, след което той изведнъж стана лош. Тази двойна игра ние я знаем, господин Младенов! Муамар Кадафи също беше ръководител, с който Западът търгуваше прекрасно. Щатите му продаваха „Боинг” и технологии, но изведнъж той стана лош и разбуниха нещата, за да има бунтове и да се каже, че този диктатор трябва да падне. Диктатор е, разбира се, но защо търгувахте с него? Говоря за Запада – за Франция, за Италия, за Щатите. В заключение искам да кажа, че това, което сега поетично се обявява за Арабска пролет в тези държави, е една голяма измама, уважаеми дами и господа народни представители. Защото на мястото на предишното правителство в Египет кои дойдоха на власт? – ислямисти, „Мюсюлмански братя”, терористични мюсюлмански организации, изповядващи и практикуващи радикален ислям, които заплашват света. Те дойдоха на власт в резултат на така наречената от Вас Арабска пролет. Това не е никаква Арабска пролет, това е демагогия. Затова ние искаме нещата да се казват точно. Господин Младенов, искате ли в Сирия да дойдат на власт „Мюсюлманските братя”? – това е въпросът ми към Вас. Те ще дойдат на власт, когато с общи усилия и с декларации като тази накрая решите, че диктаторът там е паднал, за да дойдат кои – ислямистите-терористи. Нали сме срещу тях?! Нали те взривиха кулите близнаци в Ню Йорк?! Дайте да се определим: радикалния ислям ли подкрепяме, или не?! Моля Ви за по-задълбочено, по-пълноценно и по-обективно подхождане към въпроси, които са изключително важни и които могат да въвлекат България във военни действия, защото това се предвижда от правителството на България да стане – да подкрепяме военно, логистично и с всички други възможни средства един въоръжен конфликт, нападение срещу държави като Иран и Сирия. Ние сме против такова участие на България. Госпожо председател, моля Ви, пак се обръщам към Вас, да включите този текст в предложението за гласуване. Благодаря Ви. (Предава текста на председателя госпожа Екатерина Михайлова.)

Благодаря, госпожо председател. Народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще подкрепят Проекта за декларация. Тъй като тук на няколко пъти се споменаваше арабската пролет, все пак да припомня накратко как започна тази Арабска пролет, чийто пореден епизод наблюдаваме в момента в Сирия. Това, което се случва и което предстои да се случи в Сирия, всъщност е последствие от един саможертвен акт на студент в Тунис, който беше изкарал да продава плодове на една сергия и един полицай му беше ударил шамар, поради което този студент отиде пред полицейското управление и се самозапали. След това тежко ранен беше в болницата и тогавашният президент на Тунис отиде на крака в болницата при този студент, целият омотан в бинтове. Това се даде по телевизията и народът на Тунис въстана и събори всъщност един режим, който се смяташе за най-стабилния в целия арабски свят. Тоест, Арабската пролет, дами и господа, в никакъв случай не е в резултат на някакви етнически, расови или религиозни противопоставяния или процеси. Арабската пролет започна заради нещо много по-важно. И тук аз съм съгласен с министър Младенов – Арабската пролет започна заради това, че хората искаха да защитят своите права за чест и лично достойнство. Режимите, които управляваха в споменатите държави, включително и в Сирия, погазват именно правата за чест и лично достойнство. А това са най-важните човешки права. Те стоят над расата, над народността и над религията. И ние в България имаме също един сериозен опит с това. Подкрепяме от РЗС тази декларация с ясното съзнание, колко е сложен конфликтът в Близкия Изток. Но ние разбираме и затова подкрепяме декларацията, че падането на режима на Башар Асад всъщност реши един много сложен пъзел в целия Близък Изток. Защото тук са намесени не само интересите на определени слоеве в Сирия, но разрешението на този конфликт ще рефлектира и върху разрешаването на някои проблеми и в Ливан, и в ивицата Газа. Действително Сирия е страна, която има един пъстър етнически и религиозен характер – около 10% от населението са кюрди в североизточната част на страната, около 10% от населението са християни. Що се отнася до арабите, в мнозинството си те са сунити. Докато Башар Асад, ползвайки се с подкрепата на Иран, спада към един шиитски клан. Така че, интересното тук е, че опозицията – това, което ние възприемаме като опозиция в Сирия, всъщност е едно мнозинство, което се противопоставя на един шиитски клан. Неслучайно Турция също има една нова активна политика в тази област, включително за подкрепа на групировката „Хамас” в Ивицата Газа. А палестинците в Ивицата Газа, не забравяйте, че са сунити. Както са сунити и населението на Република Турция, както са сунити и турското малцинство в Република България. Следователно, разрешаването на конфликта в Сирия, което може да стане единствено чрез падането на режима на Башар Асад, всъщност ще доведе до едно умиротворяване на целия район, защото високопоставени представители на движението „Хамас” заявиха вече, че при евентуален конфликт между Израел и Иран те няма да нападат Израел. Забележете, това за първи път се казва в Близкия Изток. Следователно, ние бихме искали, подкрепяйки тази декларация, да се надяваме, че в скоро време чрез падането на режима на Башар Асад целият регион ще бъде умиротворен, включително и чрез някои позитивни промени в Ливан, където групировката „Хисбула”, която има и свое политическо крило, се ползва с подкрепата именно на Башар Асад, а косвено и с подкрепата на Иран. Благодаря Ви.

Прощавайте! Само да добавя, госпожо председател, нещо важно – РЗС е вносител на една декларация, която заклеймява ядрената програма на Иран. Ние се надяваме, че следващата седмица парламентът единодушно ще подкрепи и тази декларация.

Предлагам да се прегласува нашето предложение и се обръщам към народните представители. Гласуването „против” и „въздържал се”, което също е „против” означава, че всеки, който е натиснал тези две копчета – „против” и „въздържал се”, е за това България да участва във война срещу Сирия – да предостави територия, да предостави логистика и всичко останало. Това означава. Нищо друго. Така ще бъде изтълкувано, така ще остане в историята. Така че си направете сметка, дами и господа, все пак участвате в писане на българската история, така че гласувайте с ума си. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група искам почивка до започване на парламентарния контрол. РЕПЛИКИ: Не може!

Уважаема госпожо председател, процедурата ми е по отношение на Вас – затова ще занимавам уважаемите народни представители. Става дума за връщането от Ваша страна на въпрос към министър-председателя относно политиката на правителството за защита на домакинствата и работните места от високите цени на течните горива. Съвсем очевидно е, че ако някой е в състояние да защити домакинствата и работните места, това е единствено кабинетът – трябва да бъде грижа на целия кабинет. В тази връзка той може да извърши цял куп от мерки, които са подсказани във въпросите, които задавам на министър-председателя. Те са свързани с проверка на производството, дистрибуцията на течни горива и последиците от високите им цени върху българския бизнес и транспортните фирми. Свързани са с това, че не се осъществява граничен контрол на терминала „Росенец”, който е външна граница на Европейския съюз, не се осъществява и митнически. Свързани са с това, че Агенция „Митници”, която проверява движението на суровините и контролните точки на терминала, има данни за доставка на суровини на цени над пазарните и износ на продукция на занижени цени! Питам: какви са техните мерки, кой ще им възложи, какво ще им възложи? Ще се правят ли данъчни ревизии от Националната агенция за приходите на фирмите, които злоупотребяват с господстващо положение? Ще разпореди ли министър-председателят на ДАНС да извърши проверка за пране на пари от монополните цени на течните горива поради неубедителен контрол на вноса на суров петрол и износа на течни горива? Какви други мерки ще предприеме да защити хората и работните места от поскъпването на горивата? Това нещо Вие казвате, че трябва да се разбие на въпроси и те да се отнесат към министрите. Аз питам към кой министър да отнеса въпроса, примерно, за това дали ще се възбуди сигнал от министър-председателя към Държавната агенция за национална сигурност или някой друг трябва да му предлага тези въпроси? Аз протестирам срещу този начин, тъй като по този път Вие пречите да се консолидира въобще позиция на правителството по отношение на ключови въпроси, които засягат действително съдбата на милиони български граждани. Благодаря.

Госпожо председател, процедурата ми е свързана наистина пак с Вашето поведение. Преди няколко дни зададох актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за случай на поредно полицейско насилие в Габрово. Във Ваш отговор Вие ми пишете, че той не отговаря на изискванията за обществен интерес. Влизат четирима полицаи, пребиват психически болно момче, заплашват баща му, че ще го пребият и него, ако се намесва, и Вие казвате, че към полицейското насилие няма обществен интерес. Госпожо председател, трябва да разберете, че Вашата работа е не да пазите обществото от истината за работата на министър Цветанов, а да пазите парламентаризма. Аз ще задам пак този въпрос и ще пиша след всяка дума, че това представлява обществен интерес. Най-малкото този мотив е циничен. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо председател, и моята процедура е в същата посока. Става система Вие да селектирате и да преценявате нашите въпроси, каквото право нямате по Конституция. С позоваванията на правилника много често обтекаемо тълкувате нашите въпроси. Задал съм въпрос за община Ружинци, в който Ви питам защо гражданите на общината трябва да връщат помощите, каквито предписания има към министър Дянков. В същото време Вие ми казвате, че миналата седмица е отговорено на този въпрос. Само че миналата седмица е отговорено на въпроса какви действия са предприети от Агенцията за държавен и финансов контрол. Аз не задавам този въпрос, защото знам, и защото не може по такъв недопустим начин Вие да ни четете, препрочитате и тълкувате въпросите. Тази седмица ми връщате въпрос и питане. Или ще правим контрол или кажете, че няма да има контрол към някой от министрите, които са сред фаворитите на премиера, и че не можете Вие, като председател, да се справите с отношенията си с изпълнителната власт. Отношенията по парламентарния контрол са между народен представител и министър, а не между нас и Вас. И тази практика придобива застрашителни размери. Тогава ще започнем тези въпроси да ги поставяме извън Народното събрание. Нека хората да знаят. Ето, въпросът на колегата преди малко – има или няма обществен интерес. Кой преценява тези работи? Не сте Вие човекът! Моля Ви, проверете практиката по селектиране и запушване на парламентарния контрол. Това не е в правомощията на председателя да застава като някакъв цензор между народни представители и председатели на кабинета.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи съм упълномощен да направя следната декларация. „Вече трети пореден ден близо 500 ученици от І до ХІІ клас в СОУ „Св. св. Кирил и Методий” в село Брезница, община Гоце Делчев, не посещават учебни занятия. Извънредната ситуация в училището възниква, след като директорката на училището подава оставка под натиска на общинското ръководство на ГЕРБ, поради неизпълнени политически задачи по време на последните парламентарни избори. Партийците на управляващата партия в общината решават и предлагат на началника на Регионалния инспектор по образованието в Благоевград господин Ивайло Златанов да назначи за временно изпълняващ длъжността „директор на училището” партийният активист господин Ангел Живков. Господин Живков никога не е работил в това училище. Нещо повече, през последните седем години той изобщо не е упражнявал учителската професия и се е занимавал с частен бизнес, главно в сферата на охранителната дейност. В училището в село Брезница работят 35 учители, от които 15 са местни, родени в същото село, завършили същото училище, със солиден педагогически стаж и отлични постижения в преподавателската си дейност. Някои от тези учители имат по две и три дипломи за висше образование в различни специалности, включително и педагогически. Един от тях наскоро успешно защити дисертация за научна степен „доктор на науките”. Всеки един от тези учители е достоен да бъде начело на училището. След грубата политическа намеса в работата на училището миналия понеделник – на 12 март, учителите и обслужващият персонал в училището подготвят и изпращат протестна декларация до началника на Регионалния инспекторат и министъра на образованието, младежта и науката. До този момент няма никаква реакция от тяхна страна. На следващия ден – вторник, се провежда общоселско събрание, на което засегнатите родители на учениците изразяват своето категорично несъгласие с направените политически мотивирани и педагогически недопустими кадрови рокади в училището. Подписка с над 400 подписа на родители е изпратена отново до началника на Регионалния инспекторат и до министъра на образованието, младежта и науката. До този момент реакция от компетентните институции няма. В същото време новоназначеният директор, вероятно съветван от неговите партийни покровители, заплашва родителите, че ще им бъдат отнети социалните помощи за децата, а учителите – че ще бъдат уволнени от работа. Напрежението по този случай продължава да расте. Със сигурност ощетените от това напрежение ще бъдат учениците. С голямо съжаление и тревога заявяваме, че случаят на груба политическа игра в училището в село Брезница не е единственият. Почти същият сценарий се разиграва в училището в село Рибно, където срещу временно назначеният за директор партиец от ГЕРБ има сериозни обвинения за фалшификация на училищна документация. На мое питане от месец ноември миналата година до министъра на образованието, младежта и науката по този повод ни беше отговорено, че е разпоредена проверка по случая, която трябваше да завърши на 20 декември миналата година, и че за резултатите от проверката ще бъдем уведомени. Вече трети месец все още чакаме резултатите от тази проверка. По политически причини беше сменен с партиен активист на управляващата партия и директорът в село Долно Дряново. Имаме сведения за безпрецедентен натиск върху директорите на други училища в района. Във връзка с тези недопустими и опасни явления за политическа разправа с педагогически кадри ние решително настояваме: Първо, министърът на образованието, младежта и науката да предприеме категорични мерки за незабавно спиране на политическия терор върху училищата в района и страната. Трябва ли, уважаеми господин министър, да Ви напомняме, че тези дни Вие се готвите да внесете Проект за нов Закон за предучилищното и училищно образование, по който основателно ще търсите национално съгласие в името на по-доброто образование в Република България? В този закон Вие сте записали, че е необходима автономия за провеждане на образователната политика, самоуправление и децентрализация на училищата, както и формиране на национално и гражданско самосъзнание, и на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата, религиозната идентичност на всеки български гражданин. Второ, началникът на Регионалния инспекторат в Благоевград незабавно да отмени скандалното назначение на временно изпълняващия длъжността директор на училището в с. Брезница, както и на училището в с. Рибново. Създалата се ситуация изисква началникът да организира срещи с недоволните педагогически екипи и да се съобрази с тяхното мнение при кадровите промени в ръководствата на отделните училища. Ако не се приемат бързи ефективни мерки за потушаване на напрежението във връзка с политическите кадрови промени в училищата, недоволството може да излезе извън рамките на образователната система. Районът е специфичен и сложен от гледна точка на етно-религиозния състав на населението. В някои национални и регионални медии услужливо се крие или се изопачава информацията за растящото напрежение. Това е поведение, което стимулира езика на омразата и ксенофобията. Особено показателни в това отношение са анонимните форуми в електронните издания на тези медии, в които участват предимно млади хора. Наша обща грижа, уважаеми дами и господа, е да ограничаваме подобни уродливи явления и да създаваме условия за по-добро образование на нашите деца и цивилизована среда за тяхното бъдеще в името на националните интереси.” Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Изявлението от името на Парламентарната група на Партия „Атака” е по повод на, не мога да го нарека другояче, освен фамозното посещение на правителствена делегация в турската столица, където ще се провежда – за мен неясната по процедура, по Конституция и по всички норми на международното право – не среща, а общо заседание на двата кабинета. Вече имах зададен въпрос към министър-председателя, на който той не отговори. Не се яви тук миналия петък да отговори на въпроса: какво налага общо заседание между българското и турското правителство? Какви общи братски в кавички проблеми ще решаваме с турското правителство – държава, която не е член на Европейския съюз, държава, която не крие своите неоосмански амбиции по отношение на България? Тук трябва да припомня за някои от народните представители, които не си правят труда да проучат нещата, че външният министър на Турция в публични изказвания заявява открито имперски амбиции за овладяване на териториите, които са принадлежали към бившата Османска империя. Всичко това минава покрай ушите на българските управляващи и няма никаква реакция. Не само това, България не поставя нито един въпрос пред турската страна, който трябва да бъде решен и който засяга нашите национални интереси. Вие си спомняте, че тук, в пленарната зала, след много дълги, упорити усилия на Партия „Атака” беше прието все пак, слава Богу, най-накрая едно решение на Народното събрание, с което възлагаме и задължаваме кабинета да работи по решаване на въпросите с имотите, заграбени от турската държава през 1913 г. от българите, жители на Източна Тракия. Този въпрос, дами и господа народни представители, не е придвижен нито с милиметър оттогава. Този въпрос не влиза и в програмата на посещението, което сега е заявено в следващите дни, което ще бъде в Анкара. Значи, въпросът за обезщетенията, които са над 10 млрд. долара, за наследниците на българските тракийци – тракийските бежанци от Източна Тракия, няма да бъде поставен. Няма да бъде поставен въпросът за екзархийските имоти. Няма да бъде поставен въпросът защо България продължава да плаща пенсии на изселници от България, за които не се знае живи ли са, мъртви ли са, какво правят точно и по какъв начин получават или не получават тези пенсии. Няма да бъдат поставени въпросите за турските тирове, които влизат в България при липса на пълен регламент. Някои от тях пренасят забранени вещества, опасни вещества, стават катастрофи, и всичко това е на гърба на българите отново. Тези въпроси няма да бъдат поставени, защото те са неудобни за турския премиер. Ние очевидно сме свидетели на политика, която е васална политика. С голямо съжаление установявам, констатирам това нещо, защото смятах, че министър-председателят на България е малко по-решителен човек, който може да постави интересите на България на първо място и тогава дипломацията и куртоазните детайли на дипломацията. Да, ние можем да водим дипломация с всички държави, но нашите интереси трябва да си ги защитаваме. В България вече поредно правителство години наред не защитава интересите на България спрямо Турция. Нещо повече, българската страна се оставя на турската държава тук да се води проислямска политика, тук да се вкарват емисари, които обработват съзнанието на нашите жители в Родопите и ги карат да се наричат турци, при положение че те са българи по произход, ислямизирани навремето и са потомци на ислямизирани българи. Турската пропаганда и турската политика в никакъв случай не може да се нарече приятелска спрямо България, и това трябва да го казваме ясно. Това не означава предизвикване на конфликт, конфронтация. Това означава казване на истината, защото националният интерес ми е по-мил, отколкото любезните ръкостискания с господин Ердоган, който между другото е един, вече е установено, ислямист в своята политика – можем да го кажем ясно. Такива са анализите, такива са коментарите на целия цивилизован свят – че управлението в Турция в момента е проислямистко. Ние отиваме на крака в една държава, която заявява своите имперски амбиции, която заявява да бъде лидер на ислямския свят в идеите в посока на ислямизма, а не в посока на светска държава и на европейски ценности. Отиваме и пак заставаме в подчинено положение, защото там аргументът за това посещение е, че щели да направят връзка за доставки на газ през Турция, за да не сме зависели от Русия. Аз питам: какъв е този газ, който ще бъде внасян през Турция? Руски отново, само че ще ни го продава Турция. Това се нарича диверсифициране. Това е демагогия, дами и господа. Ние трябва да казваме нещата ясно. С Турция имаме неуредени отношения. Имаме милиарди, които Турция дължи на България. Какво прави Външното министерство? Досега нищо! Господин Младенов беше тук – този, който специално участва в редакцията на решението, което беше по наша идея, правителството да работи по връщане на парите от заграбените тракийски имоти. Нищо не е направил външният министър, нищо не прави и правителството, и сега този въпрос пак няма да бъде поставен. Къде е достойнството на България тогава?! Къде е поведението на суверенна държава?! Аз не виждам такива признаци и затова от името на Партия „Атака” казвам, че тази политика, която води кабинетът Борисов спрямо Турция, спрямо ислямския свят, защото виждаме същото подчинено положение спрямо други ислямистки държави, които пък са фундаменталистки, е опасно за България. То не отговаря на националния интерес, то не води страната ни към европейско развитие. Трябва да знаем, че влизането на Турция в Европейския съюз също трябва да срещне отпор в България. Това е мнението на „Атака”, то е категорично. Досега не сме чули мнението на ГЕРБ, а доколкото сме го чули неформално, Партия ГЕРБ е за участието на Турция в Европейския съюз. Може би сега, на това посещение в Анкара, то ще бъде потвърдено под сурдинка, негласно – ще бъде целуната ръка, ще бъде даден знак, че българското правителство е за влизането на Турция в Евросъюза. Категорично сме против това. Настояваме за референдум по въпроса, настояваме за широка обществена дискусия по отношение приемането на Турция в Евросъюза. Това не е нито европейска държава, нито държава, в която се спазват човешките права. Тук припомням само за преследването на християни, което продължава да бъде факт в Турция, преследването на хора по политически причини и абсолютната дискриминация спрямо другомислещи. В една държава, която иска да бъде член на Европейския съюз, това се случва всекидневно, да не говорим за права на малцинства, които са много сериозно погазвани. Тук има цяла партия, която се нарича Движение за права и свободи. Тя не взема отношение по това, защото винаги е съгласна с официалната политика на Анкара. За нас, българите, официалната политика на Анкара е опасна и вредна. Тя не е приятелска, не е коректна, не е европейска. Това трябва да го казваме ясно! По тази причина намираме, че сегашното поведение на кабинета Борисов е стъпка към националното предателство. Не мога да използвам по-леки думи, защото с тези въпроси – въпросите на националното достойнство и националния интерес, не могат да се правят игри, не може да се прави лобизъм, не могат да се правят компромиси. Който в историята ги е правил, той се е покрил с позор! Има един такъв министър-председател – казва се Васил Радославов. Навремето той е отпушил пътя цели райони от България да станат под турско влияние, да се дават там турско-арабски имена. Това го знаете много добре тук, някои от депутатите от ГЕРБ, които са от тези краища – Хасковско, Кърджалийско. Този министър-председател е останал в българската история като туркофил, който е работил против българските национални интереси. Точно затова след като е паднал от власт, е избягал в чужбина и е живял там до края на живота си, в страх, защото знае какво е направил. Моят съвет към господин Борисов е да внимава в отношенията си и братските прегръдки с Ердоган, за да не завърши като Васил Радославов. Нека да му прочетат българската история, графата „Управлението на Радославов”, за да се запознае с този епизод и да го има предвид. Това е всичко, което исках да Ви кажа за днес. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Защо поставяме този въпрос днес, сега? Искам най-напред да кажа на колегите от ГЕРБ, които ни обвиниха в популизъм и в това, че сме отворили предизборната торба с обещания, че това не е нито популизъм, нито обещания. Това е тревога, реална тревога за младите хора в България. Ще се аргументирам защо е нашата тревога. На първо място, всички ние с Вас сме запознати с демографската характеристика в страната. Вместо непрекъснато да коментираме колко са възрастните хора и колко застаряваме, ми се струва, че точно тук, в тази зала, ние трябва да вземем решение кога, колко, за какво, по какъв начин, колко бързо да поемем сериозни ангажименти към младите хора на България, към онези, които са най-ценната инвестиция на една нация. Защото, уважаеми колеги, само след час и половина ще има представяне на едно социологическо изследване на Агенция „Медиана”, според което към февруари 2012 г. реално безработните млади хора до 29-годишна възраст са близо 300 хиляди души. Даваме ли си сметка, че ако това е вярно дори на половината, какво означава за България?! Уважаеми колеги, от анкетирани абитуриенти, от всеки четирима трима отговорят, че ще търсят своята реализация, своя хляб и своето бъдеще извън нашата страна. Защото, уважаеми колеги, през последните три години външната миграция в страната ни се е увеличила десет пъти! Какво означава това? Изтича младата кръв на страната ни, изтичат знаещите, можещите, тези, които са в креативна възраст, които могат да освежат пазара на труда, да внесат новите технологии, които могат да работят много по-динамично, по-интелигентно, по-модерно и по-конкурентоспособно. Днес от анкетираните млади безработни около 90 хиляди се готвят да напуснат страната. Знаем ли какво значи това?! Това са 90 хиляди семейства, това са 90 хиляди души, които може би няма да се върнат вече у нас или може би ще ни пращат пари по пощата. Характеристиката на младежката безработица през декември 2008 г. в Европейския съюз сочи, че там младежката безработица е била 17,4%. Тогава ние, българите, в България по същото време сме имали младежка безработица 12,4 % – с 5% по-ниска от средната европейска. Пред нас по безработни в лошия смисъл на думата са близо 20 страни. Ние сме били с 10% по-ниска безработица от Италия, с близо 9% по-ниска безработица от Франция, от Дания, дори забележете – от Великобритания! България е била в позиция, при която в другите страни е имало по-висока безработица. Уважаеми колеги, днес, когато във всички страни има криза и реално признаваме, че навсякъде младежката безработица се повишава, то има страни в Европейския съюз, където в резултат на техните бързи мерки младежката безработица там намалява. В Германия, в Австрия, в Люксембург младежката безработица намалява. В другите страни – членки на Европейския съюз, младежката безработица се качва в проценти между 5-15-20. При нас от 12,4% младежка безработица за младежи от 15 до 24-годишна възраст в края на 2008 г., сега сме на 28,9%. Ще кажа още нещо. Темпът на нарастване на младежката безработица в Европейския съюз е 5%. У нас този темп е 16,5%, повече от три пъти по-бърз темп на нарастване на младежката безработица. Защото от декември 2008 г. до януари 2012 г. (последни изследвания на ЕВРОСТАТ) в Европейския съюз ръстът на младежката безработица (а не темпът) е 29%, а в България е над 200% – от 12,4% отиваме на 29%. Нали разбирате, че това са проблеми, които не могат да останат загърбени?! Има още нещо, много тревожно! От младежите, които са на пазара на труда, около 50% престояват повече от една година на пазара на труда, тоест повече от една година са безработни. Бих казала, че в тази ситуация нямаме почти никаква връзка между българския бизнес, между потребностите на икономиката и промените в българското професионално образование. Готвим ли кадри, които да могат да влязат в българската икономика? Имаме ли онази топла връзка между бизнес и образование, която ще даде шанс на българския бизнес да се развива конкурентоспособно навън и в страната? Аз мисля, че не. Колеги, днес 25% от младежите между 18 и 25 години, които са безработни, не учат, не се квалифицират. В Европейския съюз това са по-малко от 5%. При нас една четвърт от тези млади хора нито работят, нито учат, нито се квалифицират. В ромския етнос този процент е далеч над 30. Днес трябва да кажем, че в структурата на младежката безработицата има промяна в трайно безработните. Там вече приоритетно безработните не са онези млади хора, които бяха без образование, без квалификация, малограмотни, ако мога така да ги нарека. Колеги, за последните три години безработицата при среднистите и висшистите до 29 години се е увеличила два пъти. Това не може да не ни притеснява. Това не може да се замита така и да се заблуждаваме един друг. Трябва да имаме още една ясна представа и мисля, че е задължително да го кажем: с тази тежка младежка безработица, България както е тръгнала може би ще заеме първо място. Испания все още са пред нас, но по темпове в ръста на младежката безработица ние сме преди тях. Ние създаваме генерационна ситуация на бедност. Това значи, че там са младите семейства, че там са децата. Когато ние имаме безработни млади хора, ние поставяме в бедност, в нищета, в отчаяние и техните поколения – децата. Няма да спра да Ви казвам, че Вие самите, с промени в законите през последните години, тоест с твърдото замразяване на средствата за детски добавки, за майчинство и така нататък, дадохте още един принос в кавички. Сега майките получават с 22 лв. по-малко от обезщетенията си в резултат на промените, които тази година направихте. Миналата година Ви предупреждавахме. Сега вече, когато се стовариха върху жените, тогава усетиха за какво става въпрос. Още колко ли много такива неща мога да изброя. И трябва да кажа още нещо. Ако в края на 2008 г., когато безработицата беше под 6%, на един безработен се падаха средства около 750 лв. за активни мерки за стимулиране на заетостта, в момента те са 300 лв. Виждате колко пъти по-малко. Разбира се, колеги, изкушавам се да Ви покажа някои таблици. Това е Националният план за действие по заетостта за 2009 г., който е осигурил близо 88 хил. работни места при 6% безработица. (Показва таблицата.) Това са парите, които сега се дават и които всъщност осигуряват само 27 хил. работни места в период на безработица, глобална за страната – близо 27%. Ето какво е състоянието при младежите, колеги, дано да се вижда. (Показва таблица за състоянието на младежката безработицата.) През 2009 г. 31 хил. младежи са били обхванати от активни политики на пазара на труда срещу 77 милиона повече, отколкото са сега – 73 милиона по целия план по заетостта. През 2012 г., при тази тенденция на безработицата, Вие имате 12 хил. младежи срещу скромните 32 милиона. Разбирам, че сме в криза, но и другите са в криза, но не са такива проблемите при нас. Тук искам специално да се обърна към министър Младенов и към Вас, разбира се. През цялото време говорите, че правите всичко възможно да намалявате Националния план по заетостта, защото ще допълвате и надграждате с Оперативна програма „Човешки ресурси”. Колеги, ето Ви 190 милиона Националния план по заетостта 2009 г. През 2012 г. – 73 милиона от Оперативна програма „Човешки ресурси”, от онази Ос 1, която е специално за заетост – стимулиране на заетостта, Вие до момента сте усвоили само 63 милиона. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Значи кумулативно Националният план по заетостта и парите по европейските фондове не могат да стигнат с още една трета онова, което е давано през 2009 г. само по Националния план по заетостта. Накрая, дотук е лошата тройна коалиция. (Показва таблица.) Това е ръст на заетост, това е спад на безработицата. Оттук нататък сте Вие – ръст на безработица, спад на заетост. Наложително е спокойно, трезво, умно да поставим спешните мерки, които всички отговорно трябва да поемем, за да направим нещо за намаляване на младежката безработица. Господин Младенов знае, че като министър на труда в края на месец март има право да промени Националния план за действие по заетостта и да пренасочи средства към младите хора на България. Те са ни нужни тук, а не в други страни. Благодаря. (Частични ръкопляскания от Коалиция за България.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Заетостта и безработицата на младите хора са грижа на правителството, особено след като кризата се отрази неблагоприятно върху пазара на труда. Затова в Националния план за действие по заетостта 2012 г. наред със заложените целеви програми за обучение и заетост, мерки по Закона за насърчаване на заетостта и схеми по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, в които безработните младежи са основна целева група, беше заложено да се разработи Национална инициатива „Работа за младите хора в България”. Тя ще се реализира през периода 2012-2013 г. Същата е в отговор не само на европейските инициативи в подкрепа на младите хора, но преди всичко има за цел решаване проблемите на заетостта на младежите в България. За първи път се разработва документ, в който се включват не само идеи за справяне с проблема, но и начини, по които това може да се постигне. В рамките на инициативата задачата е да се ускорят съществуващите дейности, да се увеличи броят на участниците, да се разработят и стартират нови дейности, програми и проекти, насочени към увеличаване на заетостта сред младите хора. Предвижда се прилагането на интегриран подход за обединяване на действията на институциите и социалните партньори и за надграждане на постигнати резултати с осигуряване на устойчивост. Целта е младите хора без работа да получат право да ползват подкрепа от държавата за осигуряването на тяхната заетост и активно да работят за повишаване на тяхната конкурентоспособност на пазара на труда. За да се включат младите хора на пазара на труда, първата и важна стъпка е в посока активирането им да ползват услугите на институциите, които могат да им помогнат. От своя страна институциите ще предложат услуги, съобразени с потребностите на младежите. Предвижда се безработните младежи да се включат приоритетно в професионално ориентиране, финансирано със средства за активни политики от държавния бюджет по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Десетте центъра за кариерно ориентиране на заети лица, които ще се създадат през тази година с финансиране от Европейския социален фонд, ще работят консултанти за работа с младите хора. Изборът на младежите при търсенето на подходяща заетост и обучение ще се подпомага от новоизграждащите се 28 центъра за кариерно ориентиране в системата на средното образование, също финансирани със средства от Европейския социален фонд. Посредническите и консултантски услуги за безработни младежи ще бъдат адаптирани към техните проблеми с цел подпомагане да се развиват професионално и да осигурят работа, която да отговаря най-точно на полученото образование и квалификация. Всеки регистриран младеж в Бюрото по труда ще бъде включен в мотивационно обучение за представяне пред работодател и подготовка на документи за кандидатстване и интервю за работа. Младежите, които са с ниска грамотност, ще бъдат включени не само в курсове за ограмотяване, но и в курсове за обучение за завършване на класове от основното образование. Младежите, които се нуждаят от нови знания и умения, ще бъдат включени в различни обучения с практическа насоченост, включително и финансирани с ваучери като целта е увеличаване броя на обучаваните и повишаване качеството на обучението. С помощта на национално представените организации на социалните партньори ще се работи за адаптиране на обучението към изискванията на бизнеса на базата на трудовите стандарти и оценка на компетенциите. Придобиването на начален професионален опит у младите хора е ключово за участието им на пазара на труда. Необходимо е в рамките на няколко месеца от завършване на училище младите хора да получат предложение за заетост, стажуване или продължаващо обучение. За младите, завършили средно-професионално или висше образование, се предвижда включване в Национално споразумение „Първа работа” със социалните партньори. Целта е, чрез поемане на конкретни ангажименти за взаимодействие между държавата и социалните партньори, да се осигури значително увеличаване на работните места за стажуване на младежите. Ще бъде разработена система от различни по продължителност форми и начини на субсидирани стажове и в реалния сектор. Ще се разшири обхватът и продължителността на стажуването в публичната администрация. За целта се предвижда да се работи с организациите на браншово равнище, асоциации, сдружения от неправителствения сектор за осигуряване на връзката образование – работа, включително работа с отделни работодатели за приемане на стажанти. За младежите от групата на така наречените „трудни клиенти” ще се прилага подход за търсене на работодател, с оглед на техните възможности, знания и умения. За ранно напусналите училище се предвижда увеличаване на работните места за чиракуване под ръководството на наставник. Ще се въведе обмен на информацията между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, младежта и науката за ранно отпадналите от училище младежи. С цел намаляване на различията между търсената и предлаганата работна сила с определени знания и умения ще се проучват потребностите на работодателите от работна сила и ще се събере и анализира информация относно секторите, в които има недостиг на работна сила и има потенциал за създаване на работни места, като например здравния сектор, социалните услуги и други. Насърчаването на предприемачеството сред младите хора е средство не само за осигуряване на самонаемане, но и реализиране на иновативния потенциал на младите хора. Ще се консултират и подпомагат безработни младежи за разработване на бизнес идеи и бизнес планове за стартиране на малък бизнес по схемите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и програмата „Конкурентоспособност”. Ще бъдат потърсени нови възможности за подкрепа на младежката заетост по програми на Европейския съюз, като например програмата „Учене през целия живот”, „Младежта в действие”, „Прогрес” и фондовете на Европейския съюз като Европейския фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство. Националната инициатива „Работа за младите хора в България” ще бъде осигурена финансово в рамките на бюджетите на отговорните институции, а също така чрез бюджетните процедури, чрез финансов ресурс на програмите на Европейския съюз в областта на образованието, младежта, учебната мобилност, както и по линия на структурните фондове. Националната инициатива „Работа за младите хора в България” ще се изпълнява със съответните отговорни държавни институции и от социалните партньори. За организирането и координирането на изпълнението ще се създаде координационно звено. То ще се ръководи от заместник-министър на труда и социалната политика и в него ще работят представители на държавата и социалните партньори. За реализиране на инициативата ще бъдат определени отговорни служители от дирекциите „Бюра по труда”, от Агенцията за социално подпомагане и от други институции. Към координационното звено ще бъдат създадени работни групи, които да разработят отделни дейности по инициативата, да направят преглед на цялото законодателство и предложения за подобряване на нормативната база. Ще бъдат разглеждани всички действащи програми, проекти, схеми и операции, както и ще бъдат разработени нови такива за увеличаване на младежката заетост. В резултат от предприетите действия за периода 2012-2013 г. се очаква намаляване на младежката безработица до 20%, осигуряване на специализирани услуги за всеки регистриран младеж в бюрата по труда и намаляване под 20% равнището на неактивност на младежите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Първо, искам да отбележа, че дебатите по това питане, инициирани от госпожа Масларова и група наши народни представители, са изключително закъснели. Преди близо три месеца е внесено питането. Самият факт за такова забавяне на дебатите показва отношението на правителството и на управляващата партия към един изключително остър, социален, икономически и политически въпрос. Второ, не може към края на мандата, когато изтича третата година от управлението, позициите и предложенията на управляващите да се изразяват с думичката „ще”. Защото има резултати, а те изискват отговор. Необходими са радикални мерки и промени, за да се подмени състоянието с младежката безработица. Вижте, дами и господа народни представители, младежката безработица в България през 2008 г. е била около 12,7% – едно от сравнително ниските нива в Европейския съюз. Тогава по младежка безработица преди нас са Финландия, Белгия, Швеция, Франция, Унгария, Полша, Италия, Ирландия и други страни. Официално сега младежката безработица в България е скочила на близо 29%. Тоест увеличението е с 228%. Досега нищо реално не се прави. Искам да кажа, че това е и общоевропейски проблем. Младежката безработица е огромен проблем за целия Европейския съюз. Затова партията на европейските социалисти инициира от началото на април цялостна общоевропейска кампания с две конкретни предложения: Първо, спешно 10 млрд. евро от Европейския социален фонд, които не са алокирани, които не са договорени, да се насочат към страните членки за спешни програми за младежка заетост, в това число и към България. Второ, европейско законодателство, което задължава всяка страна да въведе австрийския модел за младежка заетост, гарантирана от държавата, веднага след приключване на образованието за определен период от време. Младите хора в Европа, в това число и в България, да видят своето бъдеще в своите страни. Необходима е радикална промяна, а не общи приказки, защото резултатите в тази област от политиката на правителството са крайно обезкуражаващи, да не кажа отчайващи. Искам да Ви припомня, че през 2009 г. в Националния план за действие по заетостта за програми за млади хора са били отделени 88 млн. лв., а през 2012 г. – само 27 млн. лв. Вижте каква разлика! После не се чудете защо младежката безработица е нараснала близо два и половина пъти. Не може сега само да говорите за „ще” с някакви неясни и недостатъчно цялостни ангажименти. Аз знам какъв е Вашият отговор – че тези национални програми се компенсират от европейските фондове. Няма как да се компенсират, защото средствата на националния план за тази година са в размер на 73 милиона, а всички усвоени средства до момента за намаляване на безработицата по оперативната програма са 62 милиона. Това е по-малко, отколкото годишният бюджет на Националния план за действие по заетостта – 190 милиона, в годините на икономическо развитие. Няма как с европейски фондове да компенсирате липсата на национална политика по същество. Вижте каква е статистиката на Еврокомисията за европейските фондове: за февруари 2012 г. България има платени авансови плащания 9% и 11% междинни; непоискани – 80% по средствата, полагащи се на България от Европейския социален фонд. Затова е нашето конкретно предложение, за което по-подробно ще говори господин Стойнев, като председател на комисията. Предложенията са законодателни – за много по-мащабна и цялостна промяна в политиката на държавата, в подкрепа на младежката заетост. Уважаеми дами и господа, иначе никаква перспектива няма нашата страна с безумната и безотговорна пенсионна реформа, която вдига възрастта шоково за българските граждани в предпенсионна възраст. Вие всъщност увеличавате младежката безработица. Това трябва ясно да се каже и това не е реформа! В момента, и с това приключвам, има 330 000 безработни млади хора на възраст от 15 до 29 години. Това са данни от съвсем прясно проучване. То днес ще бъде представено в Народното събрание, организирано по поръчка на европейски депутати. Това е истинска трагедия за страната. Призовавам Ви най-конструктивно да направите радикална промяна, ако сте в състояние. Нашето предложение дава тази възможност. Вашето е много неангажирано. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Обръщам се към управляващото мнозинство: ще, ще, ще, ще подкрепя Вашето предложение, но ще го подкрепя някой друг път! (Оживление.) За щастие Вие не сте в началото на мандата и това не е предизборна платформа. Аз не вярвам на това, което казахте. Не вярвам, защото това, което виждам по улиците, в живота и сред хората, категорично се различава. Да, Вие трябваше това нещо да го направите, а не в края на мандата да излизате със становище и доклад, в който всяко изречение започваше с думичката „ще”. Аз подкрепям този проект за преодоляване на младежката безпътица. Това не е лапсус! Да, за младежката безпътица, защото младежката безработица е част от безпътицата, в която живеят нашите младежи. Те напускат страната по тази причина, защото не виждат бъдеще, не виждат никаква алтернатива и не виждат никаква възможност за успешна реализация. Ето защо подкрепям проекта за решение, който е внесен от опозицията, и считам, че освен него, е редно да се проведат много други действия, които да извадят нашите младежи, нашите деца от безпътицата, в която се намират. Не затварянето на заведения и ограничаване на времето на работа на заведенията, ще преодолее агресията, която те изпитват. Агресията се поражда от тежката социална, семейна среда, в която живеят, и безпътицата, която виждат, че блокира отвсякъде живота и бъдещето им. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Терзийски, много хубави слова, изказани от Вашата уста. Преди Вас тук една бивша министърка показа една диаграма, едни схеми, едни големи заетости, които са направили за тези 20 години. Само че забрави да изкара диаграмата, с която беше направен Домът за социални услуги в гр. Стара Загора, една диаграма от 5 хил. квадрата как се прави за близо 20 милиона. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Една диаграма, която трябваше да покаже: как се купуват за нуждите на НОИ 8, 9 и 10-ти етаж в хотел „Плевен” за нуждите на НОИ, който предадох на председателката на Народното събрание. (Реплики от народния представител Михаил Миков.) Господин Терзийски, докато в нашата страна не започнат да влизат министри – бивши, настоящи, няма значение кои, които не управляват добре държавната пара, парите на всички наши данъкоплатци, на моите майка и баща, родители и на всички Ваши, докато не ги видим в затворите, ще бягат младите хора, защото в нашата страна има безнаказаност. Това е основната причина, господин Терзийски, а не всички витиевати фрази, които Вие тук така широко прокламирате и с които искате да грабнете вниманието на българските избиратели. Няма да стане това! Когато започнем да виждаме министри, да носят отговорност за целесъобразното изразходване на средствата, за законосъобразност, тогава ще имаме напредък в нашата страна и тогава ще дадем знак на младите хора да останат тук и да работят за страната си. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Великов, благодаря, че така високо оценихте моето изказване. Радвам се, че Ви харесаха моите думи и че ги оценявате, защото те са думите на народен представител, а не на прокурор. Независимо че съм юрист, като адвокат може би бих изразил и по-различни становища в съдебната зала, но това, което Вие казахте, което предложихте не е позицията, която аз като народен представител заех. Аз заех позицията на народен представител, а не на прокурор. Ако Вие имате такива съмнения има съответната власт в страната, която се занимава с тях. Тук в този дух на мисли, който Вие развивате, като говорите за министри, които трябва да бъдат обследвани и трябва да бъдат в затвора, не се знае дали и от сегашните министри няма такива, които влизат в това, което Вие визирахте като изказване. По отношение на домовете за социални грижи – много скоро бяхме свидетели как управляващото мнозинство не прие едно предложение, което касаеше родителите, които са осиновили деца, с цел те да имат възможността да адаптират децата и семейството в новите условия. Моята позиция е – не да бъда прокурор в това Народното събрание, моята позиция е да защитавам и отстоявам една социална справедливост и то най-вече към тези лица, които са най-силно засегнати и имат най-слаби защитни механизми, а това са децата, майките и пенсионерите. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Днес безработицата е онзи основен проблем в държавата, който в най-голяма степен тревожи обществото и решаването му трябва да е първостепенна и основна задача на правителството. Изключително тревожното състояние на младежката безработица, която по последни данни е около 30%, е най-категоричното доказателство за отсъствието на адекватна политика от страна на кабинета на ГЕРБ. В сравнение със страните от Европейския съюз, както и във всички негативни класации, ние сме сред първите. Младежите са най-многобройната група от лицата в неравностойно положение, по отношение пазара на труда. Има редица причини за това, като основните са липса на адекватност между професионалната ориентация с търсенето на пазара на труда, липсата на добра комуникация между образователната система и работодателските организации, липсата на особена защита на труда на младите хора при възникване на трудови спорове и не на последно място, липсата на професионален опит. Всички изнесени данни за ръста на младежката безработица, както и тенденцията за нарастването й през последните 3 години, са основния индикатор за неадекватна и неефективна, както вече подчертахме, политика на правителството по въпросите на безработицата при младите хора. Липсата на ефективни действия по ограничаване и преодоляване на тази негативна тенденция, изправят младите хора в страната пред едно единствено решение, а именно да търсят препитание извън пределите на страната. При търсене на работа в най-неблагоприятна ситуация са ниско образованите млади хора, които никога не са работили и са в търсене на своята първа работа. При тази група, това търсене е най-продължително като време. Същите нямат никакви професионални умения и опит и това ги прави нежелани от работодателите при наемането на работна ръка. При тази група се получава омагьосан кръг, от една страна, не ги назначават, защото нямат трудов стаж, а от друга страна, че не могат да трупат трудов стаж, защото не ги назначават. Следва да се обърне особено внимание на тази група младежи, като освен професионалното обучение, през което следва да минат, трябва да се създадат необходимите стимули за работодателите за наемане на млади хора от тази група. Примерно, да бъдат променени осигурителните прагове при наемането на тези работници и така нататък. Според нас, а и според младите хора в страната, средствата, отделяни от държавата за справяне с този проблем, са крайно недостатъчни. Много по-важен обаче от размера на средствата е начинът, по който те се изразходват. Въпреки размера на усвоените средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и разходването им по определени проекти, ефектът от това е незначителен и дори не води до увеличаване темпа на нарастване на младежката заетост, а да не говорим за намаляване на безработицата. Явно тук липсва внимателен подбор на финансираните проекти, като се преследва единствено и само размерът, без да се отчита постигнатият социален ефект от усвояването им. Липсата на цялостна политика и усвояването на парче не ни дават особени надежди, че осигурените от правителството за 2012 г. 420 млн. лв. заедно с европейските средства ще осигурят нужния ефект и безработицата като цяло ще намалее. Изключително тежки са констатациите на експертите в страната за изпълнението на Националния план за действие по заетостта за 2012 г. Например според данни на Института за пазарна икономика през 2011 г. е реализирана нетна загуба при осъществяване на мерките за заетост в размер на близо 58 млн. лв. от общо 98 млн. лв. разходи. Следователно загубите за бюджета и бизнеса съставляват две трети от направените разходи. Ако Планът за действие по заетостта за 2012 г. се изпълнява, както предходния, нищо добро не очаква пазара на труда през тази година. Господин министър, Националният план за действие по заетостта предвижда определени мерки, с които ще решите проблема на ограничен кръг лица, около няколко хиляди младежи, но за съжаление, това няма да реши проблема с младежката безработица като цяло. Необходим е нов иновативен подход както при планиране на мерките за стимулиране на работодателите да наемат лица на младежка възраст, така и при подбора на самите проекти, финансирани от Оперативна програма „Човешки ресурси”. Колеги, идвайки на власт с обещание „Да върнем младите хора от чужбина”, правителството на ГЕРБ не само че не постигна тази цел, но не направи и нищо съществено да задържи малкото останали в страната. Въпреки икономическата криза в редица европейски държави и проблемите в пазара на труда на тези държави, същите остават далеч по-привлекателни за младите, отколкото финансово стабилната родна България. Искрено се надявам, господин министър, през 2012 г. да ме опровергаете и пристигащите на летището български младежи с еднопосочен билет да са много повече от заминаващите такива. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбирам, че днес има пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио, но не е редно с такава деликатна тема, силно чувствителна за всички ни, а именно младите хора в страната, да се подхожда толкова повърхностно и популистки. Затова, специално колеги от опозицията, Ви призовавам: недейте да правите политика върху младите хора! Правете политика за младите хора и с младите хора! Констатирането на налични проблеми с лозунги не може да бъде решение на проблемите, още повече ако през годините е имало последователна младежка политика, нямаше сега да се налага да предприемаме корективни действия, а щяхме да имаме политика на превантивните мерки. За първи път от 20 години насам именно правителството на ГЕРБ се опита да създаде организация и системност в младежката политика, стартирайки със Стратегията за младежта, след това предвиждайки съответно и план за действие. Скъпи колеги, тъй като възнамерявам да подходя отговорно към тази тема, бих искала да насоча Вашето внимание върху две неща. Първото е свързано с контекста, в който трябва да се разглежда проблемът с младежката безработица, за да имаме ясната картина какво се случва не само в България, но и около нас, защото България е член на Европейския съюз. Второ, относно необходимостта от гъвкав подход с дългосрочна визия, за да можем да генерираме адекватните мерки за преодоляването на проблема. По отношение на първия ключов момент, колеги, не трябва да разглеждаме случващото се в България встрани от случващото се в Европейския съюз. Страните членки са взаимно зависими и взаимно свързани. От тази гледна точка случващото се във всяка една страна членка неминуемо рефлектира и върху България. Много цифри бяха генерирани и цитирани. Аз бих искала да се позова на Евростат, за да може наистина информацията да е обективна, защото това, което предстои да чуем от социологическите агенции, по-скоро са генериращи цифри, които мотивират определени политически тези. По Евростат за хората между 15 и 24 години безработицата варира като най-високи нива между 29 и 46%. Водещите страни са: Ирландия с 29,9%, Португалия с 29,9%, Словакия с 33,7%, Гърция с 45,8%, Испания с 47,8%. За сравнение, в България нивото е 25,4%. В контекста на това, което казах, господин министър, искам да Ви приветствам за това, което предвиждате като мерки и беше подробно представено от заместник-председателя на Социалната комисия госпожа Ангелова, националната инициатива „Работа за младите хора в България (2012-2013 г.)” е в контекста именно на инициативата на Европейската комисия за възможности за младежта, датираща от декември 2011 г. Не трябва също така да пропускаме и факта, че през 2018 г. България ще бъде страна, председателстваща Европейския съюз. Тогава се предвижда да бъде финалната оценка и подготовката на заключителния доклад в Европейския съвет относно общата стратегия на Европейския съюз за младежта. Колкото по-бързо генерираме адекватните мерки и имаме адекватна младежка политика, толкова по-адекватни ще бъдем, когато председателстваме триото. По отношение на втория ключов момент, за който казах, че ще обърна внимание, а именно подходът, бих искала да отбележа три неща. Първо, неслучайно ние от мнозинството настояваме в най-кратки срокове да бъде приет Законът за младежта. Защо? Защото Законът за младежта създава този механизъм за взаимодействие между младите хората да участват реално в процесите на вземане на решение, както и да създаде необходимата координация между институциите, които се занимават с младежката политика. Знаете, че тя има хоризонтален характер сама по себе си. Следователно трябва да имаме промяна на мисленето, че само с административни мерки и да се очаква от страната на държавата да реши проблемите, няма как да се генерира растеж. Трябва да има промяна в мисленето, за да може да се създаде необходимата среда и да се генерира потенциалът и активността на младите хора. Второто нещо, към което искам да насоча Вашето внимание, е че приветствам интегрирания подход по отношение на оперативните програми. Той се предвижда именно за целевата група млади хора. Ако искаме да имаме траен ефект за в бъдеще и резултатност от водената политика, интеграцията и синергията между оперативните програми са единственият начин това да се случи. България ще използва в голяма степен Европейския социален фонд, като за 2011 г. бяха предвидени 259 млн. лв. целево финансиране по оперативните програми за млади хора. Ако се добавят и проектите, които в момента са в процес на договаряне – тези, за които предстои процес на оценка, и тези, които предстои да стартират, сумата нараства на около 471 млн. лв. Това ще бъде добра предпоставка за предвиждането на мерки за младежта в рамките на следващия програмен период 2014-2020 г. На трето място, бих искала, тъй като наистина направих заявка, да подходим конструктивно по темата. Мисля, че няма млад човек в страната, който да не споделя това, което искам да кажа, а именно, че проблемите, за които ние днес дискутираме – младежката безработица, се коренят именно в проблемите към училището и университета. Неслучайно и правителството на ГЕРБ предприе реформи както в средното образование, така съответно предстои такава и във висшето образование. Защо? По две причини. Първата е, че имаме разминаване на реалните потребности на пазара на труда с това, което университетите генерират като кадри и представители. Тоест, университетите трябва да допуснат бизнеса да участва в изготвянето на програмите, за да може да има много по-голяма гъвкавост и адекватност на специалностите, които съответно се изучават от страна на младите хора. Второто, което искам да отбележа, е, че е необходимо възпитаването на предприемачески дух в младите хора още от училище, възпитаването на креативност, възпитаването на иновативност. След това именно това възпитание дава своя рефлекс върху растежа в страната и върху икономиката, защото генерираме мислещи кадри – свободно мислещи, които са иновативни, които мислят извън рамка, които са предприемчиви, които имат смелост за инициативност. Колеги, не може от сутрин до вечер да повтаряте едно и също на обществото – че сме на последно място. Непрекъснато провокирате ниско национално самочувствие, което рефлектира и върху участието Ви в международни делегации. Това не води до нищо добро. Моля Ви това, което постигнахте като ефект върху нашите баби и дядовци, върху нашите родители – това потискане на мисленето, на предприемчивия дух, не го правете поне спрямо младите хора, недейте да изразявате мнение от тяхно име и не говорете вместо тях, а по-скоро ги слушайте и нека те да имат възможност да изразят мнението си със собствени думи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Понеже говорим за млади хора, много ми е тъжно, когато млади хора излизат на тази висока трибуна и не може да се разбере какво казват. Съвет към младите хора – когато излизате някъде да говорите пред хора, говорете така, че да Ви разбират. Не обяснявайте как ще генерирате креативност, инициативност и иновативност. Кажете ясно нещата: това е, което може да се направи, това, което не правите. Защото веднага ще задам въпрос на Вас – Парламентарната група на ГЕРБ. Понеже става дума за заетост, за безработица сред младите хора, ще Ви питам веднага и директно, без да говоря за генериране на креативност или адекватни политики – защо отхвърлихте нашия Проектозакон за младежта? Там се казваше много ясно, имаше конкретни мерки, които осигуряваха препитание и работа на млади хора, които искат да работят, почасово заплащане и така нататък. Защо го отхвърлихте? Аз ще отговоря и вместо Вас, защото Вие няма да отговорите – защото Ви се обадиха Дянков и Цветанов и Ви казаха: няма да го приемате. Бяха склонни някои депутати от ГЕРБ, защото имаше много положителни, много креативни неща, иновативни също така бяха генерирани. И Вие го отхвърлихте, защото Ви изкомандваха: „Няма да приемате закона на „Атака”, защото е от „Атака” и защото сега „Атака” ни критикува”. Ами, естествено, че ще ви критикува „Атака”, след като Вие нямате никаква политика – неадекватна, негенерирана, между другото „генерирам” означава раждам. Използвайте този израз на български – „раждам”, не „генерирам”. Създавам, раждам. Използвайте български език, първо! Второ, Вие нямате политика въобще. Проблемът за безработицата сред младите е проблемът за общата икономическа формула, която се прилага в България, за управлението на България, което е колониално управление. Точно затова ние критикуваме ГЕРБ, защото те на третата година показаха, че продължават да управляват България като колониална държава. Когато говорите за безработица сред младите, трябва да посочите основния въпрос. Кой е той? – Нивото на доходите. Ами, как ще задържиш млад човек тук с 270 лв. минимална заплата? Сто тридесет и пет евро! И ми сочите за лош пример Гърция. Дами и господа от управлението, да не станем като Гърция?! Ами, да станем като Гърция. Там минималната заплата започва от 650 евро нагоре. Нашата минимална заплата е 135 – четири-пет пъти по-ниска. В Гърция проблемът в момента е, че пенсиите над 1300 евро започват да ги орязват. Над 1300 евро! В България минималната пенсия е 68 евро, уважаеми дами и господа милионери и милиардери от ГЕРБ, защото повечето сте такива. Затова Вие не говорите за реалните неща – за доходите. Точно затова „Атака” не Ви подкрепя и Ви критикува – защото всъщност не водите политика. Вие лавирате, искате да се доберете до още един мандат, лъжейки хората, че ги управлявате в интерес на националния интерес. Не, не го правите! Защо не отговаряте на този призив, който отправихме към Вас – увеличете незабавно сега минималната работна заплата да стане 1000 лв., минималната пенсия – 500 лв.

Кой ще ги плати? Откъде?

Вие ще намерите откъде да ги плащате. Нали сте много велики! Нали Вашият премиер е безалтернативен! (Реплики от ГЕРБ.) Нали сте страхотни икономисти, нали сте страхотни експерти! Намерете ги. Ако не можете да ги намерите, кажете: „Не можем, отказваме се и отиваме да ставаме домоуправители”. Има кой да го приложи това, има откъде да дойдат парите. Развалете концесията за златодобива, господин Добрев, развалете концесията за златодобива и само оттам ще дойдат милиарди. Прекратете антибългарските договори с ЧЕЗ, ЕВЕН и ЕОН – оттам ще дойдат милиарди. Прекратете колониалната политика, прекратете да изтичат печалбите на България в чужбина, да ги давате на чужди монополи и ще видите как ще има пари. Вкарайте парите от контрабандата – над 2 милиарда на година. Ама Вие май се храните от тях, май си пълните черните каси от тях, май с тях купувате изборите. Затова не искате. Кой ще ги плати? Има кой. Ако не можете да осигурите истински европейски доходи на българския народ, оттеглете се от управлението. Кажете, че сте се провалили и не можете да управлявате. Признайте си го. Не е страшно – пробвали сте, не можете. А не напъвайте мускули да се представяте за тези, които можете да управлявате и нямате алтернатива. Има алтернатива. На колониалното управление има алтернатива и то е управление в интерес на българския народ. На ниските доходи има алтернатива – по-високи доходи. Нима ние сме четири, пет или десет пъти по-нисши от французи, италианци, гърци и всякакви други? По-нисши ли сме, за да вземаме десет пъти по-ниски доходи? Вдигнете доходите си – 1000 лв. минимална заплата, 500 лв. минимална пенсия и тогава да говорим за младежката заетост и да връщаме обратно младежите от чужбина. (Ръкопляскания от „Атака” и КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително през последните три години както в целия Европейския съюз, така и в България заради икономическата криза се отразиха негативно и върху пазарите на труда. Въпреки всичко през последните три години ние положихме максимални усилия за смекчаване на последиците от икономическата криза, включително и на пазара на труда, при безработица в края на месец декември миналата година от 11,2%, която е приблизително колкото в Еврозоната. Това не трябва да ни успокоява и аз искам конкретно да кажа за мерките, които са предприети още преди три години, това, което се прави в момента както по националните планове за заетост, така и по Оперативна програма „Човешки ресурси”. Тук чух числа, които са лъжа и ще обясня защо. Трябва да се казва цялата истина и най-вече за допълнителни мерки, както се дискутира в момента и в Европейския съюз, за ограничаване на младежката безработица и повишаването на младежката заетост. Първо, информация за мерки и програми за заетост, финансирани със средства от държавния бюджет, насочени към намаляване на младежката безработица и повишаване на заетостта. В Националния план за действие по заетостта през тази година младежите до 29-годишна възраст са една от приоритетните групи на всички програми и мерки за заетост и обучение. През тази година за тях продължава реализацията на програми и мерки, които са доказали своята ефективност. Заделеният финансов ресурс от бюджета на Министерството на труда и социалната политика за активни политики на пазара на труда е в размер на 9 млн. 622 хил. 978 лв. за заетост на 4 хил. 288 младежи. В подкрепа на образованите хора се прилага и Националната програма „Старт в кариерата”, по която през тази година е осигурено финансирането за стажуване в публичната администрация на 1720 младежи. Осигурено е финансирането за стажуване на стойност от 5 млн. 32 хил. лв. Освен това, по Оперативна програма „Човешки ресурси” още през месеците май и юни тази година ще бъдат заделени средства за назначаване на млади хора до 29-годишна възраст в Министерството на труда и социалната политика, в нейните структури и в Министерството на здравеопазването. Това ще стартира още през месец май-юни тази година. В Закона за насърчаване на заетостта са регламентирани мерките за заетост, насочени към работодателите, които имат за цел да ги стимулират при разкриването на нови работни места, за наемането на работа на регистрирани безработни младежи, при наемането на безработни младежи до 29-годишна възраст и безработни младежи до 29-годишна възраст с трайни увреждания, включително военноинвалиди, както и младежи от социални заведения, завършили образованието си. По тази схема за настоящата година е предвидено осигуряване на заетост на 2 хил. 155 лица. Осигуреният финансов ресурс е в размер на 3 млн. 653 хил. лв. – субсидирана заетост за период до 6 месеца. Със средствата от държавния бюджет продължава субсидирането на стажуването на младежи до 29-годишна възраст, придобили през последните 24 месеца квалификация по професия или част от професия, изисквана за заемането на длъжност, когато нямат трудов стаж по нея. Уважаеми дами и господа народни представители, по данни на Националния статистически институт от преброяването през 2011 г. делът на икономически активните младежи от 20 до 29-годишна възраст, заети и безработни лица от общия брой на икономически активното население между 20 и 64-годишна възраст е малко по-малко от 20%. По данни на Агенцията по заетостта към края на месец януари тази година общият брой на регистрираните безработни лица е бил 365 хил. души общо. От тях 73 хил. 241 души, или точно 20%, са били младежи до 20-годишна възраст. По данни на Евростат, това е за младежи до 29-годишна възраст, регистрираните безработни, пак повтарям, са 73 хил. 241 лица, или 20% от общия брой безработни. Младежите до 25-годишна възраст по последни данни на Евростат са 27%. От общо 25 хил. лица, на които е осигурена заетост в рамките на посочените схеми, над 5 хил. 200 лица, или 21%, са младежи до 29-годишна възраст. В обучение са включени близо 39 хил. безработни, от които над 11 хиляди, или 29%, са младежи до 29-годишна възраст. Делът на завършилите обучение безработни младежи е 26% от общия брой лица, завършили обучение. Що се отнася до заетите лица, в обучение са включени 132 хил. лица, а обучение са завършили приблизително 77 хил. души. От тях съответно 26% и 23% са били млади хора до 29 годишна възраст. Изводът е, че като цяло икономически активните младежи до 29 годишна възраст са по-добре представени в мерките по Оперативна програма „Човешки ресурси”, отколкото други групи от работната сила на пазара на труда. Независимо от факта, че младежите са под 20% от икономически активното население, делът на безработните младежи в мерките за безработни лица е между 21 и 29%, в зависимост от мярката и между 23 и 26% от общия брой лица в мерките за заетите лица. Бюджети по Оперативна програма „Човешки ресурси”. Схема „Повишаване на заетостта на младежите чрез трайното им включване на пазара на труда в България”. Основни дейности – предоставяне на посреднически услуги по заетост, обучение по информационни, комуникационни технологии, интензивно чуждоезиково обучение, както и мотивационно обучение. Бюджет – 15 млн. лв. Обучени до този момент – 10 хил. 400 лица, които впоследствие ще получат и посреднически услуги, в това число 7 хил. 300 в чуждоезиково обучение и 3 хил. 100 в обучение в IT технологии. Второ, схема „Създаване на заетост на младежи чрез осигуряване на възможност за стаж”. В рамките на операцията се предоставя възможност на младежи до 29-годишна възраст за стажуване при работодател с цел да се повиши конкурентоспособността на младежите чрез осигуряване на възможност за стажуване по специалността, което ще улесни прехода от образование към заетост, а едновременно с това ще доведе до натрупване на ценния за първи път професионален опит за тези млади хора. Цялата мярка е с бюджет 35 млн. лв. До този момент от мярката са се възползвали около 1500 млади хора. Цялата мярка е за общо 8 хил. 500 млади хора до 29-годишна възраст (чрез стаж до 6 месеца). Там се направи промяна и се увеличи заплащането през тези 6 месеца, включително и по-облекчени условия за наставниците от предприятията, за да може особено предприятията от средния и малкия бизнес да се възползват от тази мярка и да наемат млади хора за стажуване в техните предприятия. Схема „Ограмотяване на възрастни”. Схемата е насочена към лица, за които е необходимо да се ориентират в специални курсове по ограмотяване, които да улеснят по-нататъшния им достъп до професионална подготовка и съответно по-конкурентно да бъде участието им на пазара на труда. Бюджетът е 15 млн. лв. Очаквани резултати – 10 хил. 500 лица, включени в Програмата по ограмотяване и курсове за завършване на класове от основното образование, от които най-малко 8000 да завършат успешно. Обучени – общо 500 преподаватели. Схема 4 „Повишаване качеството на предоставяните от Агенцията по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда”. Бюджет – 9 млн. 500 хил. лв. Обучени 1550 служители от агенцията. Организирани 84 регионални и 12 специализирани трудови борси в цялата страна. Пето, схема „Подкрепа за институционалното изграждане на институциите в сферата на пазара на труда, социално включване и здравеопазване”. Бюджет – 3 млн. лв. Подбор, обучение, осигуряване на стаж за млади безработни от групите в неравностойно положение на пазара на труда, в държавната администрация. Очаквани резултати – общо 600 младежи до 29 годишна възраст, на които е осигурен стаж в държавната администрация, респективно в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на здравеопазването. Шесто, насърчаване стартирането на проекти за развитие на самостоятелна стопанска дейност на безработни младежи. Основни дейности. Бюджетът е 75 млн. лв. Очакваните резултати – обучени и консултирани 25 хил. лица за придобиване на предприемачески умения и създаване на нови 2 хил. 500 предприемачи. Програмата е в действие от няколко месеца. Схема, която е свързана с образованието (знаете – едно от междинните звена на Оперативна програма „Човешки ресурси”), система за кариерно ориентиране в училищното образование. Бюджет – 10 млн. лв. Очаквани резултати – 466 ученици от общото образование, участвали в Програмата за професионално ориентиране и кариерно развитие. Схема „Да направим училището по-привлекателно за младите хора”. Бюджет – 100 млн. лв. Очаквани резултати – не по-малко от 1100 училища, предлагащи извънкласни и извънучилищни дейности, не по-малко от 300 хил. ученици, участващи в извънкласни и извънучилищни дейности. Това е за цялата страна. Схема 11 „Включващо обучение, осигуряване на подкрепяща среда за равен достъп до образование и за отваряне на образователната система с оглед осъществяването на включващо обучение”. Бюджет – 10 млн. лв. Очаквани резултати – изградена подкрепяща среда за включващо обучение в 114 детски градини и училища. Осемдесет процента от децата и учениците със СОП (специални образователни потребности) – интегрирани в общото образование, обучаване и така нататък. Схема 12 „Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”: бюджет 6 млн. лв.; очаквани резултати – 2500 деца и ученици, включени в дейности за интеграция в образователната система, и 1000 деца и ученици от етническите малцинствени групи, интегрирани в образователната система. Схема 13 „Реинтеграция на отпадналите ученици от образователната система”: бюджет – 7 млн. лв.; срок на изпълнение до 2013 г.; очаквани резултати – 2500 отпаднали ученици, включени в мерки за връщане в образователната система, и 1000 отново интегрирани в образователната система. Схема 14 „Интеграция на деца и ученици от етнически малцинства в образователната система”: бюджет – 7 млн. 430 хил. лв.; очаквани резултати – 3000 деца и ученици от етническите малцинствени групи, участващи в мерките, насочени към превенция на ранно отпаднали от училище, 500 обучени учители за работа в мултикултурна среда, както и 1500 родители, участвали в дейности за интеграцията на децата и учениците от етническите малцинствени групи и от образователната среда. Схема 15 „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности”: бюджет 10 млн. лв.; очаквани резултати – 120 образователни институции, предлагащи програми за интегрирането на деца със специални образователни потребности, 500 учители и специалисти, обучени за работа с деца и ученици със специални образователни потребности. Уважаеми дами и господа, отделно от това, чрез активната намеса на трудовите посредници в бюрата по труда, искам да Ви уведомя, че през 2010 г. общо постъпилите на първичния пазар на труда младежи са 28 500, а през 2011 г. – 28 хиляди млади хора до 29 годишна възраст, или за двете години са постъпили на работа общо 57 хиляди безработни младежи до 29-годишна възраст. Това са места, които са обявени от частния бизнес в Република България. Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да допълня и още нещо, че през последните две години Вие знаете, че с промените в Кодекса на труда ние направихме реформи, които бяха свързани с регламентирането на надомната и дистанционната работа, включително и създаването на агенциите за временна работа в нашата страна. Тези агенции за временна работа вече действат. Те имат първите регистрации в Агенцията по заетостта. Целта ни е да направим пазара на труда по-гъвкав, от една страна, а от друга страна, по-сигурен за работниците и за служителите. Аз мисля, че с обединяването на усилията на трудовите ни посредници от Агенцията по заетостта, от частните трудови посредници, както и от агенциите за временна работа, смятам, че ще бъдем полезни на все повече хора, особено на младите хора, в нашата страна. Защо ги чета тези програми? Защо казвам тези цифри? Това е не, за да Ви отегчавам, а за да кажа, че още от самото начало нашето правителство проблемът с безработицата и с младежката безработица, е стоял на дневен ред. И неслучайно на базата на дебата, който се осъществи през месец декември в Европейската комисия за гарантиране на младежка заетост, за инициативи в тази връзка за всяка една страна членка, още когато разработвахме Националния план по заетостта за тази година, заедно със синдикатите и с бизнеса, с Националното сдружение на общините в Република България и неправителственият сектор, който работи в тази сфера, ние заложихме създаването на тази инициатива за работа на младите хора в Република България. Именно от тази гледна точка този документ вече е съгласуван. През следващата седмица той ще се гледа и в Тристранния съвет за доуточнение на някои от мерките. До края на месеца той ще бъде приет от нашето правителство. Каква е целта? Целта е да обединим усилията на всички тези програми, които ги изредих – на всички институции, на всички министерства, на Националното сдружение на общините в Република България, на бизнеса, на синдикатите, за да може да има една още по-координирана политика в изпълнението на тези мерки, които прочетох, и които главно са по Оперативна програма „Човешки ресурси”. И аз смятам, че с националното споразумение, което предстои да се сключи между синдикатите, работодателите и правителството за първа работа на младите хора, с включването на България в европейската инициатива за гаранция за работа на младите хора, а именно до четири месеца от напускането им от образователната система или на ранно отпадналите от образователната система да им бъде намерена работа или пък да продължат своето обучение и своята квалификация. Това е изключително важно. Предстои да бъдат създадени по оперативната програма още до края на тази година 10 кариерни центрове в цялата страна. Отделно ще бъдат създадени 28 информационни центъра във всички областни центрове, младежки информационни центрове, с цел по добра координация, за да може за всичките тези програми, които изчетох преди малко, които са за много милиони, които са предназначени най-вече за младите хора, да има една пълна гаранция, че тази координация ще доведе до едни по-добри резултати. Аз поемам ангажимент на всеки шест месеца да информирам българския парламент за това как върви тази инициатива, нейното изпълнение и какви са най-вече резултатите. Също така искам да кажа, че не е вярно, че Оперативна програма „Човешки ресурси” използва толкова малко средства. Откакто ние поехме управлението на оперативната програма, от месец юли 2009 г. до този момент, са усвоени 430 млн. лв. диверсифицирани разходи, докато от 2007 г. до 2009 г., вярно е, че тогава започваше самата програма, бяха усвоени само 30 млн. лв. Това трябва да се казва! Именно по Националния план по заетостта – 73 млн. лв. са предвидени за заетост, отделно 350 млн. лв. по Оперативна програма „Човешки ресурси”, само за заетост – обучение, квалификация, преквалификация, стажове, чиракуване, включително и на младите хора в държавните институции и в частния бизнес. Уважаеми дами и господа, и още нещо искам да кажа. Действително ситуацията на пазара на труда е тежка. Върху пазара на труда рефлектират много последствия и от икономиката, и от нивото на инвестициите, и от инициативата на самия бизнес, а и на самите хора. Това, което сме си поставили за цел е още по-добра координация между институциите, за да бъдем още по-полезни за хората. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! В краткото време, с което разполагам, искам да кажа само няколко неща. На първо място, господин министър, това, с което ни запознахте преди малко, е изключително важно, но още по важно от това е защо, при положение че Вие сте усвоили по оперативната програма, както твърдите, 430 милиона, 73 милиона – допълнително по Националния план за действия по заетостта, броят на безработните младежи в България расте? Нещо повече, броят на безработните младежи в България е два пъти повече в сравнение с периода от преди две години. Въпросът, на който търсим отговор в тази зала, е, каква е ефективността и какъв е ефектът от тези приложени мерки и програми. Ясно е, че има мерки и програми. Но, ако Вие направите един сериозен, дълбинен анализ на структурата на изразходваните средства по тези мерки и програми, ще забележите, че съотношението между средствата, изразходвани за обучение и квалификация на безработни, и респективно средствата, изразходвани за обучение и квалификация на заетите, съотношението е едно към пет, което означава, че акцентът при Вас е да повишите квалификацията, да подобрите конкурентоспособността на тези, които са заети. Разбира се, че и това е важно, но тук говорим за тези, които са, както твърдите Вие, 75 хиляди безработни младежи. Според нас те са поне 3-4 пъти повече, защото има една голяма група на обезкуражените, които не са регистрирани в бюрата по труда и това за Вас не е тайна. Очевидно е, че основните направления в европейската и в българската инициатива трябва да бъдат свързани с активирането на младите хора – изключително важно нещо, повишаването на тяхната конкурентоспособност, защото без нея те няма как да бъдат реализирани на първичния пазар на труда. На следващо място, подкрепа при прехода от образование към заетост. Изключително деликатен момент в живота на всички млади хора, които са завършили професионално образование. Изключително деликатен момент, в който всички трябва да подпомогнем младите хора, за да не останат с впечатление, че има мерки, има пари, но всички тези мерки и програми, всички тези изразходвани средства не водят до намаляване на младежката безработица и до увеличаване на заетите. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Адемов! Ние не бягаме от проблема. Именно от тази гледна точка още в края на миналата година съм разпоредил на Агенцията по заетостта да се правят изнесени приемни в малките населени места. В момента действат над 400 приемни в малките населени места и заедно с кметовете, които осигуряват залите, помагаме на младите хора да ползват всички услуги, предвидени от Националния план по заетостта, включително и по оперативната програма. Ние самите ги търсим, дори с риск това да увеличи нивото на безработицата. Искаме да стигнем до тези хора, за да можем да ги улесним и да им обясним как могат да се възползват от всички тези мерки. Това го правим и ще продължаваме да го правим. Пак повтарям, дори с риск да увеличим нивото на безработица, ние сме длъжни да стигнем до всеки един човек. В момента в малките населени места има 400 изнесени приемни, разкрити от Агенцията по заетостта.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Господин министър, моята заместничка преди малко представи един много обширен план за конкретни действия в справянето с младежката безработица, само че Вие я подведохте, защото това, което сте й дали да прочете, де факто е Националният план за действие по заетостта, думите са мотамо, който е приет декември месец. В момента Вие давате отново да се чете същият текст. Вече сме средата на месец март и отново говорим за бъдеще време. Тук преди мен се говореше как трябва да бъдем благосклонни към младите хора, защото като ходели на международни делегации имали ниско самочувствие. Тук сред нас е министърът, който беше в последната международна делегация, която докара толкова много инвестиции за България, че може би трябва да направим контролна комисия как точно да изхарчим тези инвестиции за страната. Но да се върна към младежката безработица, тъй като това е много важен елемент и нямам достатъчно време. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, всички държави, които са членки на Европейския съюз, които имат ниски нива на безработица, са поели ангажимент пред младите хора да им осигурят адекватни посреднически услуги за консултиране, информиране, обучение или заетост в максимално кратък срок за тяхната регистрация в бюрата по труда. Виждам, че Вие имате такова желание. Това е добре, ние ще го подкрепим. В Германия и Дания този срок е 3 месеца, в Австрия е 6 месеца. Преди малко се говореше за така наречената Национална инициатива „Работа за младите хора”, за която моята заместничка говореше. Само че, господин министър, как ще отчетете тази програма, при положение че отсъстват конкретни количествено измерими ангажименти, което е изцяло неприемливо? Вие кое ще отчетете, господин министър? Ние от Коалиция за България ще подкрепим всяка инициатива, която предложи, че всяко безработно лице до 29-годишна възраст ще получи посредническа услуга в бюрата по труда в срок 3 месеца – Вие предлагате 4 месеца, хубаво, много е добре – от датата на регистрация в бюрото по труда. Трябва да се разработи специална методика за индивидуална работа с млади хора, търсещи работа, която да отчита конкретните им нужди. Също така, господин министър, ние предлагаме в бюрата по труда да има бърза писта за младите хора – с тези услуги за консултиране, информиране, обучение и заетост веднага да се заемат отделните трудови посредници. Вече, уважаеми дами и господа, имаме законодателни инициативи. Не трябва да говорим в бъдеще време, защото дори младите хора, които са тук, ако ги попитате, голяма част от тях сигурно ще напуснат тази страна, дано да не се случва, но не може ние да чакаме консултации, консултации, консултации. Сега трябва веднага да се направят законодателните инициативи. Ние вече сме ги внесли. Първото ни предложение е мярка в Закона за насърчаване на заетостта, чрез която предвиждаме освобождаване на работодател от внасяне на осигуровки за период от 4 до 6 месеца при наемане на работа на безработен младеж до 29-годишна възраст. Това предложение обвързва работодателя с последвалото назначаване на лицата, за които е ползвал облекчението. Уважаеми дами и господа, подобни мерки се реализират в Австрия, където темпът на нарастване на младежката безработица е отрицателен, в Швеция, Франция и Словения, които имат едни от най-ниските темпове на нарастване на младежката безработица. Второ, предложението ни касае промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и се отнася до данъчно облекчение на работодателите, които сключват договори за стажуване с ученици и студенти от последните 2 години на техния курс на обучение. Третото ни предложение касае промени в Кодекса за социално осигуряване и се отнася до признаване за осигурителен стаж на времето за редовно обучение във висше или полувисше учебно заведение, но не повече от необходимото по учебен план за получаване на образователна степен. В момента подготвяме и конкретна инициатива за младите хора с увреждания. Тях не трябва да ги забравяме. Предлагаме да се създаде фонд, в който от всеки работодател, който не желае или не може да наеме млад човек с увреждане, да влизат средства под формата на такса, да речем, или глоба. Да се събират, да се акумулират средства в този фонд и работодателят, който пък има възможност да наеме млади хора с увреждане до 29-годишна възраст, да заплаща на тези младежи от него. Също така правителството трябва да поеме своя ангажимент за насърчаване на публично-частното партньорство между общината, държавата и бизнеса за финансиране на паралелки за професионално образование, съобразено с потребностите на пазара на труда в съответния регион, господин министър, да въведе мотивационно обучение като завършващ елемент на българското средно образование, чрез което млади хора да придобиват минимални познания по трудово-осигурително законодателство и формални действия при първоначално постъпване на работа. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие ще кажете: „Откъде пари?”. Разбира се, при планирани 475 млн. лв. за подобряване качеството на образованието (силен шум и реплики от ГЕРБ) са изплатени едва 8%.

Господин Стойнев, изтече времето отдавна.

Имам още предложения, изчакайте да ги чуете. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Вие нямате предложения, чакайте, аз още не съм завършил!

Добре, понеже не желаете да ги чуете...

... ние ще ги предоставим на господин министъра. Едно изречение – важното, уважаеми дами и господа, са конкретни действия сега, стига с това бъдеще време! Безработицата се увеличава. Уж се усвояват едни пари, но не се усвояват достатъчно и губим ценно време, а младежите, които напускат страната, са се увеличили десетократно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо, ще се обърна към госпожа Масларова, която в изказването си изрази загриженост. Ще Ви попитам: като сте толкова загрижени от групата на БСП за младежите и за младежката безработица и заетост в България, защо не допуснахте поне един младеж от Вашата парламентарна група да стане народен представител? Вие имате точно нула народни представители до 29 години. (Шум и реплики от КБ.) В групата на ГЕРБ има петима народни представители, които са младежи, тоест, ние сме хора до 29 години. Това е първо за загрижеността. Още едни важни данни за 2012 г., които искам да спомена, защото Вие непрекъснато правите съпоставки какво е било по време на Вашето управление. За 2012 г. от общия бюджет за активна политика се отделят 13% за мерки за младежката безработица. Вие през 2008 г. сте отделили само 4% за мерки за ограничаване на младежката безработица. И друго, което излагате в изказванията си – нивата на младежката безработица спрямо общата безработица в България винаги са били два пъти и дори повече младежка безработица от общата безработица. Какво прави нашето правителство и нашето управление за младежката безработица? Ще Ви кажа само за три основни групи – за ниско квалифицираните младежи, за младежите с основно и по-ниско образование и за младежите с висше образование. По време на нашето управление – правителството на ГЕРБ, безработицата за младежите, които са имали ниска квалификация и ниско образование, е намаляла с до 3 процентни пункта. Безработицата за младежите, които имат основно или още по-ниско образование, от управлението на правителството на ГЕРБ е намаляла с 3,7 процентни пункта. Младежите с висше образование за годините между 2005 и 2009 г., които тогава реално са могли да си намерят работа чрез посредниците в бюрата по труда, постепенно са намалявали. За 2010 и 2011 г. обаче младежите, които са намерили работа благодарение на бюрата по труда, са 57 хил. души. Младежите, без да ги делим на групи спрямо тяхното образование, които са успели да намерят работа чрез Агенцията по заетостта (бюрата по труда в България) за 2008 г, са били до 10%. За 2011 г. хората, които са намерили реализация в живота си и са младежи, без значение какво образование имат, са нараснали до 20%. Друго, което е важно да се отбележи, е, че за 2010 и 2011 г.: за 2010 г. – 32 хил. души, за 2011 г. – 30 хил. младежи са намерили работа и са подпомогнати чрез мерки по Закона за насърчаване на заетостта. Ще повторя цифри, с които колегите от ляво много говореха и спекулираха – какво ще правим за 2012 г.? Ние не говорим „Ще”, „ще”, „ще”. Ще Ви кажа какво правим сега, тази година. За 2012 г. бюджетът, който отделя Министерството на труда и социалната политика, е 9,7 млн. лв. само за мерки за справяне с младежката безработица. Общо се отделят 27 млн. лв., а за целия програмен период за справяне с младежката безработица са отделени 432 млн. лв. Съвсем кратко ще кажа за образованието, защото във Вашия проект за решение има текст, който задължава министерството да вземе мерки за ранното изключване и отпадане на ученици и така нататък. Няма да споменавам конкретно мерките, защото министър Младенов ги изчете подробно. Само ще повторя, че конкретно за образованието са шест мерки, като три от тях са за училищата – за средното образование, за началното образование, и три мерки са за младите хора в университетите – за стипендии и практики в реалната им работна среда, както и за финансиране на млади учени – специализанти и докторанти. Какво се прави за първи път през 2012 г. от това правителство? Осигуряват се пари за наемане на младежи в частния сектор, в бизнеса. Досега се плащаха само осигуровките, сега вече министерството е отделило бюджет, с който поема и заплатите на младите хора в частния сектор. Ще Ви кажа тенденцията на увеличение, тъй като и от страна на бизнеса има голям интерес за тази мярка: за 2011 г. младите хора, които са работили в частния сектор и заплащането на техния труд е дошло от държавата, са 1067. За 2012 г. те са 2155 млади хора. Увеличение в тенденцията има и за Програмата „Старт в кариерата”, не само за финансиране в частния сектор, но и за държавния сектор. За 2011 г. са финансирани 1040 младежи, а за 2012 г. ще се финансират и ще намерят реализация 1720 души. Ще Ви кажа още шест конкретни неща, които министерството ще направи за първи път. Първо, Национална система за прогнозиране потребностите на работната сила. Защо се прави тази система? За да се види от какви хора имат нужда в бизнеса. В тази система ще има актуална и достоверна информация за търсенето на сектори от специалисти. Второ, работата с учащите се лица в центровете „Работа” по различните общини на България. Трето, има нов подход, който ще се въведе за деклариране и поддържане регистрацията в бюрата по труда. Това се използва най-вече от младите хора – поддържане на регистрацията чрез интернет. Това е ново и ще се направи сега. Четвърто, за което говориха госпожа Ангелова и министърът, е Националната инициатива „Работа за младите хора в България”. Пето, изнесените работни места, за които спомена министър Младенов. Те са над 400 в цяла България. Не на последно място, това са изнесените борси в чужбина, специално за младите хора. Миналата година такава изнесена борса беше проведена в Кьолн. Тази година за подобряване успеваемостта на борсата от 2011 г. са предвидени да се направят три борси – във Валенсия, в Испания и Великобритания. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Скъпа колежке Станиславова! (Смях и оживление в ГЕРБ. Реплика „Стара Загора, Стара Загора!”) Най-голямата грешка на тройната коалиция е, може би, че не сме записали в Националния план за действие по заетостта като първо работно място Народното събрание. Значи трябва да се коригираме. Народното събрание трябва да стане първо работно място! (Ръкопляскания от КБ.) Може би това е много важно. (Реплики на народните представители Станислав Иванов и Владимир Тошев.) Между другото при нас има млади хора, но смятам, че това не трябва да го коментираме. Понеже всичко при Вас е за първи път, да Ви върна малко и да Ви кажа, че не за първи път стимулирате работодателите. А в Националния план за действие по заетостта в 2009 г. се стимулират работодатели за наемане на безработни млади хора до 29 години. Те са били с 200 души повече, отколкото през 2012 г. По същия начин с 360 човека са били повече, отколкото за стажуване. Тези неща, уважаема колежке, не са за първи път. И няма нищо лошо в това, да се продължи да се надгражда. Аз не вярвам на това, което Вие казахте, извинете ме. Аз чета Вашите справки. И не казвайте, че ние манипулираме данни. Данните сочат, че по ОС 1 и ОС 2 – приоритетни оси на Оперативната програма „Човешки ресурси”, до момента са усвоени, тоест реално са изплатени 126 мил. лв. Но какъв е проблемът? Проблемът е, че съотношението между пари за безработни и за работещи е 1 към 5 в полза на работещите. Парите са за семинари, за квалификации, за обучение, за лектори и така нататък, а не за активни мерки на пазара на труда. Затова се обръщаме към Вас – заедно да преосмислим тези неща и да ги преоценим. Между другото, „дърпате ме за езика”. Извинявайте, ама двама заместник-министри, които отговаряха за тези средства по Оперативната програма „Човешки ресурси”, напуснаха. Горе-долу като в здравеопазването – чакаме трети. Така че недейте да се хвалите с нещо, което не сте направили. Едно е договорено, друго е планирано, съвсем трето е изплатеното. Изплатени са реално 392 млн. лв. към 31 януари 2012 г. (Частични ръкопляскания в КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 26 май 2009 г. Народното събрание прие важно решение. Това беше по доклада на Временната парламентарна комисия, която беше създадена, за да установи актове и действия, с които е била уредена собствеността и начинът за ползване на имоти в Студентски град – София. Комисията всъщност беше създадена в резултат на обществения натиск след убийството на студента Стоян Балтов, след създаденото усещане в цялото българско общество, че Студентски град се е превърнал в нещо като Лас Вегас или Сън Сити и фактически, вместо да бъде истински университетски кампус, Студентски град има най-големият брой игрални домове, среднощни клубове и всякакви такива заведения за развлечения в цяла България. Не говоря дори, че в Студентски град цените на хранителни продукти и на услуги са най-високи от всичките райони на София. В Решението, което цитирам, се отправят конкретни препоръки към Министерството на образованието, младежта и спорта – министерството, което в момента Вие оглавявате. Като имам предвид продължаващите случаи на насилие в Студентски град – убийството, което се случи буквално преди няколко седмици, отправям към Вас следния въпрос, господин министър: Министерството на образованието, младежта и науката изпълни ли препоръките към него, към самото министерство, които се съдържаха в Решението от 26 май 2009 г.? Кои са причините някои от тези препоръки да не бъдат изпълнени? Господин министър, какви мерки ще предприемете Вие за изпълнение на решението в оставащото време от мандата на настоящото правителство? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, с актове, № 245 от 9 април 1971 г. и 1748 от 19 април 1989 г. са актувани за държавна собственост терени съответно от еди-колко си квадрата на територията на Студентски град – София. По силата на чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование терените, които са посочени в тези актове, са със статут на публична държавна собственост. Към настоящия момент академичните ръководства на висшите училища, на които те са предоставени за управление, ги владеят от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. Текат съдебни производства по предявени от висшите училища искове за собственост за имоти, предмет на нищожни актове на Поземлената комисия, за възстановяване правото на собственост, както и съвместни административни дела с областния управител на Област София за оспорване на незаконосъобразно създадени актове за общинска собственост на държавни имоти, както и по дела срещу общински и търговски дружества, в капитала на които неправомерно са били включени държавни имоти. С Решение № 464 от 22 юли 2010 г. на Столичния общински съвет, обнародвано в ДВ, бр. 62, е приет Проект за подробен устройствен план за застрояване и регулация на местността Студентски град – София. С цел защита на публичния интерес и запазване в максимална степен на университетския характер на територията на Студентски град по предложение на Министерството на образованието, младежта и науката, съгласувано с висшите училища в този проект бяха определени зони за образование и обществено обслужващи функции за вузовете или така наречените кампуси. В ход обаче е процедура по съдебно обжалване на горецитираното решение на Столичния общински съвет. Поради това е невъзможно провеждане на процедури по отчуждаване на възстановени имоти, за които не е възможно завеждане на искове за собственост и които са необходими за публични нужди, съгласно § 13, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и чл. 17 от Закона за устройство и застрояване на Столична община на територията на Студентски град – София. По същата причина на този етап е невъзможно и създаване от Министерство на образованието, младежта и науката на ведомствен кадастър за територията на Студентски град – София. След влизане в сила на Подробния устройствен план за застрояване и регулация на Студентски град – София, съгласно предвидените с него отреждания, ще бъдат предприети действия за актуализиране на документите за право на управление на предоставената на висшите училища държавна собственост и съответно за нейната защита по съдебен ред. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От решението, което Народното събрание прие, до момента са изтекли две години и 10 месеца. След два месеца – в края на месец май, ще се навършат три години. Това, което прочетохте като отговор и е подготвено от съответните Ваши администратори, много прилича на тичане по тъч линията, без да се навлезе на терена, защото през това време трябваше да бъдат извършени много други дейности – да се приведат искове за собственост за всички имоти, които са предмет на нищожни актове. Сделките трябваше да бъдат атакувани с искане за нищожност за всички недвижими имоти в Студентски град, апортирани в капитала на общинските търговски дружества и след това са продадени на трети лица, в нарушение на закона. Аз се стремях наистина да намеря данни колко именно сделки са атакувани от Министерството на образованието и науката – беше тогава, сега е Министерство на образованието, младежта и науката, и не намерих изчерпателни данни. Освен ведомственият кадастър, по-минималното искане беше създаване на регистър на всичките имоти. Вие насочихте отговора си в посока, че има определени претенции от лекторите на висшите училища. Аз не говоря за тях. Аз говоря за тези сделки, които доведоха до това партерните етажи на голяма част от сградите в Студентски град да се превърнат в игрални домове, казина, нощни клубове и прочие. Защото ако в Европа дойдат университетски преподаватели, каквито са идвали, включително и при мен, те не могат да разпознаят, че това е именно студентски кампус. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин председател. Вие сте били в Европа, знаете как е в Англия, във Франция, в САЩ. Направете необходимото да се изчисти имиджа на Студентски град. Основна отговорност именно Министерството на образованието, младежта и науката. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважавам загрижеността Ви, но време е да се разделим с една илюзия – Студентски град няма. Няма! Тридесет и осмото Народно събрание прие Закона за реституцията в реални граници. По това време на управление беше Вашето правителство. Ваши кметове управляваха тези места. В резултат на реституцията, аз не казвам че е лоша, даже заявих в едно интервю, че не сме имали опита тогава, не сме предусещали какво ще се случи, но в резултат на това няма Студентски град. Днес има един терен в София – голяма територия, където има 50 общежития, 30 жилищни блока и маса застроена частна собственост между общежитията в резултат на случилото се в края на 90 те години. Тогава беше дадено управлението на университетите и те поеха управлението на общежитията.

Не е тогава.

Малко по-късно, добре. Тоест скъсахме с централизираното управление. (Реплики от народния представител Иван Иванов.) Аз не обвинявам никого. Не обвинявам, но Ви казвам: Студентски град няма! Има район на София, където между жилищните сгради има и студентски общежития. Затова е абсурдно да се говори за кампус. Кампусът е разрушен в резултат на това, което се случи през последните 10-15 години. Понеже давате пример с Великобритания – представете си в Оксфорд или Кеймбридж да се явят реститути, а това са овчари и воловари, и да поискат земите. Тогава вече няма да има Оксфорд и Кеймбридж. Там не се е случило това и не е възможно някой да си помисли тази работа. Ние вървим по това, което е решено през 2009 г. със закона, но Ви казвам: илюзия е да говорим за Студентски град. Него го няма в резултат на реституцията. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, повереното Ви министерство отказва да разглежда документи, свързани с признаване на завършен клас на обучение в Англо-американското училище в София, поради липса на апостил. Във връзка с това бих искал да отбележа някои правни аргументи, поради които смятам, че това е недопустимо. През 2005 г. Народното събрание на Република България приема Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София. Волята на законодателя е посредством споразумението да се създаде образователна институция, която няма статут на чуждестранно училище по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за народната просвета и не се открива по реда на чл. 19а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Законът за ратифициране на споразумението определя организацията и обучението по начин, различен от предвидения, с нормативни актове в системата на народната просвета. В този смисъл училището не се задължава да организира и осъществява обучението съгласно българските образователни изисквания. Това е фактът, който налага установяването на съответствие на завършения етап в училището, на училищно обучение със системата на народната просвета на Република България. Въпросното училище осъществява дейността си по учебни планове и програми на САЩ, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Училището има специален статут, определен със споразумението между страните. Регистрирано е като юридическо лице по българското законодателство. На формална процедура за удостоверяване подлежат документите, изисквани от чуждестранни учебни заведения като административни документи, които попадат под действието на чл. 11в от Хагската конвенция и се считат за публични актове по смисъла на същия, а в случая не става въпрос за такова чуждестранно учебно заведение. Всичко това показва, че не е необходим апостил за удостоверяване валидността на документите, издавани от Англо-американското училище в София. Въпреки горепосоченото и фактът, че различни граждани и институции са провеждали разговори с представители, включително и с председателя на Комисия по признаване в министерството Ви, и до днес – седем години след ратифициране на споразумението, проблемите с признаване на степента на завършено образование продължават. Във връзка с това, уважаеми господин министър, въпросът ми е следният: споделяте ли мнението, че не е необходим апостил за удостоверяване стойността на документите, издавани от Англо-американското училище в София и ако това е така, кога ще може гражданите да се възползват от възможността министерството да разглежда техните молби за признаване на завършен етап на училищно обучение, без да се иска поставяне на апостил? Благодаря. За отговор – министър Сергей Игнатов. Заповядайте, господин министър.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чукарски, естествено, че споделям мнението, защото е така. По силата на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София, подписано на 26 юли 2004 г., ратифицирано със закон на 1 март 2005 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 35 от 22 април 2005 г. Англо-американското училище в София е със специален статут. В тази връзка не е необходимо поставяне на апостил при признаване на документи, издадени от Англо-американското училище. На лица, желаещи признаване на завършен клас на обучение в Англо-американското училище в София нееднократно е разяснявано от длъжностните лица, че в изпълнение на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 2 от 14 април 2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави, е необходимо да представят документи, преведени от заклет преводач със заверка на превода, която в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа се осъществява от Министерството на външните работи. Преводът на български език следва да е заверен от Консулския отдел на Министерството на външните работи като гаранция за легитимността на преводача и преводаческата агенция. Преводът на български език и заверката от Министерството на външните работи не е обвързан с апостил. Комисията по Наредба № 2 от 14 април 2003 г. на МОН – по това време, в РИО – София-град, разглежда всички заявления за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави в съответствие с действащата нормативна уредба. Благодаря за зададения въпрос, защото получавам възможност за пореден път да разясня – нямаме нужда от апостил! Благодаря Ви.

Аз Ви благодаря, господин министър, за ясния и категоричен отговор и за това, че в края на отговора Вие още веднъж синтезирахте същността му, но искам да кажа, че когато отиват хората, които се обърнаха към мен с този проблем в Министерството на външните работи, за да им се постави този печат, че е извършен превод от лице, което е вписано като преводач в списъка към Консулския отдел, им се отказва това да се направи, ако на самия документ няма апостил. Оттук влизаме в един омагьосан кръг, който довежда до това да не може да бъде решен въпросът. Ако е необходимо ще проследя проблема и ще задам въпроса на министъра на външните работи, но, така или иначе, молбата ми е и аз Ви благодаря за това, че има разбиране от Ваша страна, че може да бъде решен въпросът без да е необходимо хората да не знаят откъде да започнат, за да стигнат до един успешен за тях край. Благодаря Ви.

Господин председател, господин министър, колеги! Чрез електронните медии, господин министър, получи публичност Ваша заповед от 23 юли 2010 г. Според нейното съдържание заместник-министрите, главният секретар, директорите на дирекции и директорите на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на образованието, младежта и науката са длъжни да съгласуват всички свои публични изяви и изказвания с членове на политическия Ви кабинет. Моят въпрос към Вас е: продължавате ли да намирате за редно директорите на училища, които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, да съгласуват с представители на министерството всички свои публични изяви и изказвания, независимо по какъв повод са те? Какви са последствията, ако училищен директор си позволи несъгласувано участие или изказване? Предварително Ви благодаря за отговора.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Цитираната заповед е адресирана до администрацията и до второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на образованието, младежта и науката и визира не публичните изяви въобще, а само онези, които са планирани и подготвени за предстоящи събития и участия. Поводът за издаване на заповедта е упоменат в основанието за издаването й, а именно постигане на по-голяма координация, информираност, съгласуваност, енергичност и прозрачност. По този начин министерството се стреми да съдейства за по-добрата организация и мащабност на планираните медийни изяви, а не да ги ограничава или цензурира – целта е да няма двусмислие в тези изяви. Броят на училищата, обслужващите звена и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министерството, към които е адресирана заповедта, е 360, а общо те са над 2500 държавни и общински училища в страната, което още веднъж доказва, че не ги засяга. Желанието на министерството е не да налага ограничения сред директорите на училища, а да бъде в течение и да подпомага организацията на планирани медийни изяви, за което разполага със служители с необходимия опит и квалификация. Сама може да се убедите от съдържанието на заповедта, тя е с пожелателен, а не с императивен характер – примерно нейното неспазване не предвижда никакви санкции. Аз много се учудвам на този въпрос, защото ние сме държава, а не сме махала и когато говорим за провеждане на политика – да припомня, управляващ орган в системата на образованието е министърът на образованието, той изпълнява политиката на правителството в момента. Така че, за да няма двусмислие, за да може наистина по един висококвалифициран начин да бъдат организирани изявите, част от служителите на министерството са помолени чрез тази заповед своите изяви да ги консултират със специалистите по комуникация. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, говорим за заповед – това означава, че нейното съдържание е императивно, това не е колегиално обръщение, за да бъде с пожелателен характер, първо. Второ, истината е, че аз не Ви питам нито за екипа на министерството, нито за хората, работещи в състава на министерството, които действително би следвало да следват една обща воля, логика на поведение, защото ние сме държава – казвате Вие, а аз Ви попитах само и единствено за отношението към директорите на училища, които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, като че ли няма значение колко са те на брой и дали на всички сте изпратили такава заповед. Много бих искала да обърнете внимание на думите в заповедта, защото ще се окаже, че тази добра воля да има не двойственост, а обща логика в изказването, ще противоречи на нещо друго. Тогава, когато всички изказвания и всяко публично поведение следва да бъде съгласувано, искам да Ви питам: какво означава двойственост в публичните изяви на директори на училища, които имат право да изразят и резерви към водена политика, ако биха искали? В края на краищата те са директори на училища, имат право на свободно участие, на свободно разискване, на свободна воля в сферата на духовността, като че ли това е възможно – си мисля аз?! Така че администрирането на публичното поведение не е добър тон и аз искрено се надявам Вие да не сте обърнали внимание на точно това директно прочитане на заповедта, която носи точно този тип поведение и да сте я подписали с желание да дисциплинирате общността от хора, които ръководите като министър. Администрирането на публичното поведение – говоря на директорите на училища, не приемам по никакъв начин за добър управленски тон, даже намирам за опасен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законопроектът за училищното и предучилищното образование е очакван предмет на сериозни публични коментари. До Парламентарната група на Коалиция за България постъпват писма, предложения и възражения по предвидени в него законодателни решения. Такова писмо получихме и от Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна. Педагогическият екип и родителите настояват за запазване на правото на най-голямата варненска гимназия, като авторитетна културно-образователна институция да осъществява прием след завършен четвърти клас и след завършен седми клас. Гимназията приема ученици след завършен начален етап от 2003 г. Обучението по учебен план пети-дванадесети клас позволява успешно развитие на деца с подчертани интереси и способности в областта на хуманитарните интереси и изкуствата. Резултатите на учениците при провеждани външни оценявания са над „много добър (5)”. Това доказва, че моделът за прием след четвърти клас е успешен. Господин министър, една от основните цели на законопроекта е ранното откриване, насърчаването на развитието и реализацията на силните страни и заложбите на всяко дете и всеки ученик. Ако това е така, ние Ви питаме: ще предложите ли промяна в текстовете на законопроекта, която да даде възможност да се запази и развива един доказал се във времето и отлично работещ модел на училище от пети до дванадесети клас? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова, уважаеми господин Димитров! Член 36 от Законопроекта за предучилищното и училищното образование внася яснота за определянето на видовете училища: Първо, според етапа и степента на образование: - началните са първи-четвърти клас включително; - основни – първи-седми клас включително; - гимназии – осми-дванадесети клас включително; - обединени – първи-десети клас включително; - средни – първи-дванадесети клас включително. Според съдържанието на подготовката те са профилирани или професионални гимназии. Въпросът, който тревожи педагогическите екипи и родителите, е възможността за прием на ученици с изявен талант в хуманитарните и математическите дисциплини след завършването на началния етап в училище, които са доказали във времето успешен модел на обучение. Решението на този проблем е намерено като резултат от срещите на ръководния екип на министерството с представители на гимназии, заинтересовани от прием на ученици след завършен четвърти клас. На кръгла маса през месец март 2011 г. с представители на математически, езикови и хуманитарни гимназии, когато се обсъждаше Концепцията на Закона за предучилищното и училищното образование, присъстваха представители на ученическата, училищната, родителската общност и там беше отделено специално внимание на училищата, осъществяващи прием след завършен начален етап. След публикуването на законопроекта бяха осъществени срещи с директори на математически гимназии, с родители, с ученици, с възпитаници на такива гимназии, които направиха предложения за решаване на проблема и останаха удовлетворени от отворената политика на Министерството на образованието, младежта и науката при разработването на закона, както и от предприетите по-нататъшни стъпки от страна на ръководния екип в посока към решаване на проблема. Министерството на образованието, младежта и науката няма да отнема правото на учениците с изявени таланти да се обучават от пети клас с разширена подготовка по конкретен предмет. Плод на множество обсъждания е обединението около решението на проблема в съответствие със Законопроекта за предучилищното и училищното образование, като този вид гимназии според сега действащия закон, които имат желание да продължат приема на талантливи ученици в пети клас, могат да се преобразуват като средни хуманитарни или математически училища. Член 30, ал. 4 дава възможност да се отрази профилът на училището в наименованието им. Съгласно чл. 141 и 142 от законопроекта те ще могат да осъществяват училищен план-прием след завършен четвърти клас и държавен план-прием след завършен седми клас. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за предучилищното и училищното образование се предвижда регламентирането на облекчена процедура при преобразуване на заинтересованите гимназии в средни училища, в наименованията на които е отразен профилът на обучение. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, колеги! Когато задавахме този въпрос, беше ясно, че писмото на най-голямата гимназия във Варна, което и Вие сте получили, господин министър, е единичен случай, но всъщност представя проблем, получил много сериозна публичност. Той е свързан с този тип гимназии, в които се обучават деца със сериозни възможности и постижения в областта на изкуствата, на хуманитарните науки. Заедно с това много по-сериозни и по-отразени се оказаха претенциите, според мен съвсем основателни, на математическите гимназии. Когато поставяхме въпроса с колегата Димитров, като част от предварителната публична дискусия по законопроекта, честно казвам, че разчитах на отворената позиция на министерството да се търси разумно решение и то преди законопроектът да е влязъл в окончателния си вид от Министерския съвет в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Признавам си обаче, че искам да видя записа в законопроекта във вида, в който Вие смятате, че би сработил, за да направя своята собствена преценка дали това е доброто решение на проблема. Фактът, че се търси решение на този етап, за мен е добър подход. Приемете, че ще водим разговор тогава, когато видим конкретните записи в закона. Благодаря.