ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС)1720 думи
Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Същината на дебатите днес би трябвало да се сведат не до въпроса кой си отива, а защо си отива? Респективно не кой е номиниран за министър, а защо? В името на какви коригирани политики? Защото този, който си отива, би следвало да си отива за несвършена работа, ако не за грешки.
Не виждам обаче мнозинството да има готовност за съдържателни дебати, защото няма представени мотиви за освобождаването на министрите Константинов и Трайков. Няма и представени мотиви за назначаването на министрите Десислава Атанасова и Делян Добрев.
Уважаеми господин вицепремиер, CV-то не е мотив. Едно CV, в което четем, че бъдещият министър на икономиката е бакалавър, не е мотив за назначаването му. Ние искахме да чуем от Вас анализ на грешките, които са допуснати в сектора „Здравеопазване” и в сектора „Икономика и енергетика”, идеи за коригиране и че в името точно на тези политики Вие предлагате персоналните промени. Персоните са много важни, но далеч не са най-важните.
Простете, че се обръщам към Вас, защото не виждам до Вас основния носител на властта. Междувпрочем, господин вицепремиер, самотата Ви на това място, а това се случва за втори път при втора персонална промяна в кабинета, Ви натоварва с несъразмерна за статута Ви отговорност. И аз разбирам дори защо не представихте и мотивите, с които предлагате да бъдат освободени министрите на здравеопазването и на икономиката. Може би съзнавате, че те могат да се окажат по-различни от тези например на другия премиер и което е по-лошо – на самия премиер. Мотивите собствено за освобождаването на министър Трайчо Трайков са обвити в мъгла, тънат в политическа мистерия. Не можем да си обясним по друг начин диаметрално противоположните версии, които чухме от Вас, от вицепремиера Цветанов и от премиера Бойко Борисов.
Вицепремиерът Цветанов заяви, че министър Трайков е подал оставка по лични мотиви. Премиерът каза, че основна причина е Катар. От Вас разбрахме, че сте знаели, че тези двама министри си отиват още към вторник, тоест далеч преди скандала в Катар.
Няма как да очаквате автоматична подкрепа от парламента за проекта за освобождаване на министър при толкова противоречащи си версии за мотивите, които стоят зад проекта Ви за решение, а сте заложили точно на такъв автоматизъм, с който давате много лош знак за неуважително отношение към законодателния орган на страната, защото точно за времето на тези разисквания сте планирали и при това, забележете, изнесено заседание на Министерския съвет в Кюстендил. Не просто несериозно, бих казал, това е недопустимо обидно отношение към законодателния орган на Република България.
Много по-интересна обаче е четвъртата версия за освобождаването на Трайчо Трайков и това е версията на самия министър, все още министър, който каза, че няма никакви лични мотиви за подаване на оставката, защото въобще е нямал намерение човекът да подава оставка. Тя му е била поискана. Има разлика „между подавам оставка по лични мотиви” и „някой ми иска оставката”. Дори нещо повече, от министъра чухме, че няма да отговаря за мотивите, тъй като няма такива, и каза: „Мотивите трябва да ги търсите от тези, които ми поискаха оставката”. Вие представлявате кабинета, който иска оставка на свой министър.
Ще вземете ли думата най-сетне и да обясните на Четиридесет и първото Народно събрание, междувпрочем преди на парламента, този отговор дължите на българската общественост – кои са причините за освобождаването на министър Трайчо Трайков?
Предполагам вече разбирате защо Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложенията за нови министри, но преди това забележете – няма да подкрепим и проекторешението за освобождаването на министрите.
Отсъствието на мотиви е само едната причина. Тук отварям една скоба, за да Ви спестя съмненията, че едва ли не в този акт на гласуване „против” освобождаването на министрите може да се чете каквато и да е наша положителна оценка за правителствената политика в областта на здравеопазването, икономиката и енергетиката. Не, нямаме положителна оценка. С гласуването „против” ще дадем друг знак. Ще посочим коректно субекта на отговорност за провалените политики в тези сфери, а това е кабинетът, неговият министър-председател, системата на властта на Политическа партия ГЕРБ. Ето това са субектите на отговорност. Никакви персонални промени не могат да подменят тази отговорност.
За нас няма абсолютно никакво съмнение, че честата смяна на министри – четирима само на здравеопазването за по-малко от три години, е механизъм за пренасяне на отговорността върху по-ниските нива на властта, за да се съхранят непокътнати властта и авторитета на министър-председателя и на управляващата партия.
Този подход носеше дивиденти през 2010 г., защото тогава беше първата персонална промяна. Частично работеше през 2011 г. Категорични сме, че през 2012 г. този подход вече не работи. Все по-голяма част от българските граждани, в това число избирателите на ГЕРБ, проглеждат и все по-честичко се сещат, че проблемът не е в министрите, дори когато те грешат, защото тези министри не ги назначава опозицията, не ние ги намираме по кръстовища или някъде другаде, а управляващата Партия ГЕРБ, и по-специално министър-председателят на Република България. Затова персоналните промени няма и не могат да снемат отговорността на самия министър-председател. Причините за неуспешната политика са от системен характер. Това е най-важното, с което аз ще завърша изказването си.
Има нужда, господин вицепремиер, от ясно дефинирани управленски приоритети, които да се преследват независимо от конюнктурата на настроенията. Разликата между управление, базирано на ясна национална визия с ясно дефинирани приоритети, което ние определяме като правителство на отговорното управление и управлението, което по-скоро е популистко, е, че при втория модел на властта, управленските модели следват конюнктурата на настроенията. Аз ще дам един много ярък пример за това. Докато при отговорното управление една власт, и затова е политическо лидерство, поема отговорност да понесе и негативите на конюнктурата. Мога да дам пример. Преди да се върна на 1998 г., ще се върна на днешната актуална политика. Отговорно управление е това, което няма да отлага за пореден път решението за АЕЦ „Белене”. Най-лошото е да няма решение за АЕЦ „Белене”. Това предполага обаче да имаш политическа доблест да поемеш отговорност, знаейки, че ще загубиш едната страна.
Оставаме с впечатление, че това правителство, когато е на масата с руснаците, е за АЕЦ „Белене”, а когато е на масата на преговорите например с евроатлантически партньори, по-специално със САЩ, вече не е толкова за АЕЦ „Белене”, а може би за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Уважаеми господин вицепремиер, отговорното управление не е говорене за отговорности, както едни мои колеги ми подсказаха, преди да взема думата, а е поемане на отговорност. Вие трябва да се определите.
Когато чуваме премиера в петък с едно много ясно първо изречение на своето участие в една електронна медия: „Взели сме решение, няма да строим АЕЦ „Белене”. Преместваме готовия реактор, който ще закупим, в Козлодуй. Възложих на вицепремиера Дянков и на министър Трайков да отидат и да го кажат на руснаците” – звучи ясно, звучи еднозначно, звучи респектиращо. Когато обаче само след две изречения се появяват отстъпите: „Ами, ако се строи „Белене”, ще се открият още 10 хиляди нови работни места. Какво ще кажат хората от този район?” – може би трябва да попитаме народа чрез референдум, дали да се строи АЕЦ „Белене”, или не!?
Ще Ви гледам в очите и ще Ви кажа нещо много отговорно: ако някой иска да се строи „Белене”, без обаче да поеме политическа отговорност за това, ще трябва да иска референдум за АЕЦ „Белене”. Няма съмнение, че този проект присъства в мисленето на днешните български граждани, като важен маркер на националната гордост едва ли не. Твърде често, господин вицепремиер, преобладаващите настроения в едно общество е лесно да бъдат експлоатирани и с тях да се обясняват управленски решения, без значение дали са далновидни или не. Не винаги преобладаващите настроения са в пряка хармония със стратегическите цели на българската държава.
Сега ще Ви дам примера с 1998 г. Тогавашното правителство на ОДС беше изправено пред едно изключително драматично решение – дали да даде коридор за Натовските военновъздушни сили срещу Югославия.
Това правителство и подкрепящата го опозиционна ДПС тогава съзнавахме, че решението е непопулярно. Над 80 на сто от българските граждани бяха против това решение. Нямаше нищо по-лесно за тогавашното правителство и за нас да се скрием зад тези преобладаващи настроения и да поискаме референдум, знаейки какъв ще е резултатът. Казваме на американците и на държавите от НАТО: „Народът не ни разреши, не можем да ви дадем коридор”.
Вероятно резултатите на изборите през 2001 г. за партиите, които биха подкрепили такова решение, биха били много по-добри от онова, което тези партии получиха. Само че се взе отговорното решение и това трасира пътя на България към НАТО и към Европейския съюз.
Моля, господин председател, за удължаване времето на парламентарната групата.
Без това стратегическо решение нямаше да има НАТО, нямаше да има членство в Европейския съюз. Ето това е пример не за популистко, а за отговорно управление. Това е пример не за говорене за отговорно управление, а за поемане на отговорности.
Уважаеми господин вицепремиер, още не е късно дебатите за тези персонални промени да излязат от формалното русло, което зададохте сутринта, и да прераснат в едни същински разисквания за политиките, а не за персоните.
В заключение ще кажа, че номинираната Десислава Атанасова направи опит частично да отговори на тази препоръка, защото представи своите виждания. Аз силно се надявам, че тя занапред няма да чете буквално особения език на премиера, за да не ни шокира с гръмки самооценки. Това го казвам абсолютно добронамерено, без грам ирония. Но очаквам от Вас да вземете отношение включително и по актуалния проблем „Белене”, защото остават само 10 минути. Ако пък кажете, че сте готови на едни сериозни парламентарни дебати – чудесно, но сутринта отхвърлихте две предложения вече по тази тема – на Синята коалиция и на БСП. Затова мисля, че сега е моментът. Ако смятате, че тази тема и тези отговорности надхвърлят статута Ви и отговорностите Ви на вицепремиер с ресор „Финанси” – още не е късно, господин председател, да приемете този път процедура за отлагане на дебатите за утре, когато тук ще бъде и министър-председателят, ще бъдат и другите министри, а аз бих казал – а защо не, и все още министрите Константинов и Трайков, за да се разсеят съмненията, че последният собствено, който поначало стоеше малко по-особено в този кабинет със своето откровено, интелектуално присъствие, плаща чужди грешки и си отива заради чужди грехове. Това не би било справедливо.
В заключение, още веднъж: няма да подкрепим дори проектите за освобождаване, защото ги няма мотивите, защото ги няма политиките, в името на които се предлагат тези промени. Благодаря за вниманието.