22 март 2012 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще Ви представя докладите на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта по трите законопроекта. „ДОКЛАД Относно Законопроект за младежта, № 202-01-11, внесен от Министерски съвет на 10 февруари 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 февруари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за младежта, № 202-01-11 внесен от Министерски съвет на 10 февруари 2012 г. В заседанието взеха участие: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Петя Евтимова – заместник министър на образованието, младежта и науката; Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката; представители на младежки организации. Законопроектът беше представен от Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката. Законопроектът е разработен в съответствие с основните принципи, цели и задачи на Националната стратегия за младежта (2010-2020). Целта на законопроекта е да бъдат уредени в нормативен акт обществените отношения в областта на младежта, да се преодолеят предизвикателствата пред управлението на младежката политика в страната. В него се очертават отговорностите и координацията между държавните органи, областните и общинските структури и представителите на младите хора. Законопроектът предвижда създаване на Национален консултативен съвет за младежта, който да подпомага министъра на образованието, младежта и науката при провеждането на националната политика. Дават се определения на понятията: „младежки дейности”, „младежка организация” и „национално представителна младежка организация”. Легализира се статутът на младежкия работник. Със законопроекта се регламентира младежкото доброволчество, което ще допринесе за по-активното включване на младите хора в този вид дейност. Финансирането на младежката политика се предвижда да се осъществява чрез средства от държавния бюджет, от общинските бюджети и от европейските програми и фондове. В проведената дискусия взеха участие народните представители: Румен Стоилов, Ирена Соколова, Огнян Стоичков, Валентина Богданова, Алиосман Имамов, Лютви Местан, Ивелин Николов, Веселин Методиев, Хамид Хамид, Снежана Дукова, Галина Банковска, Катя Чалъкова и представители на младежки организации. В изказванията си народните представители подчертаха необходимостта от закон, който да регламентира обществените отношения в областта на младежта. Изразено бе мнение, че законопроектът си поставя амбициозната цел да определи основните принципи на управлението и финансирането на младежките дейности. Създаден е добър координационен механизъм на хоризонталните политики, които до момента не са били синхронизирани. Достойнство на законопроекта е и това, че той определя отговорностите на държавата на различните й равнища, а младите хора са пълноправни участници при решаване на техните проблеми на всяко едно от тези нива. Отбелязано бе, че след като в чл. 1 на законопроекта се регламентират основните принципи на финансирането, същият този закон не може да урежда в чл. 7, ал. 3, условията и редът за финансирането да се определят в наредба на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на финансите. Законът е този, който трябва да даде критерия, принципа на финансиране. Обърнато бе внимание, че един от основните принципи, който е изведен в законопроекта, а именно гарантиране участието на младежите при формиране на младежката политика, гарантира участието само на национално представителните организации, като акцентът е в количествения показател. Изразено бе становище, че в Националния консултативен съвет, в който участват десет заместник-министри, един председател на Държавната агенция за закрила на детето, изключително пестеливо е представителството на тези, за които се отнася – младежите. На вносителя бе препоръчано в законопроекта да бъде уредено по-конкретно какво трябва да съдържа Националната стратегия за младежта, като основен стратегически документ за развитие на младежта. Да бъдат регламентирани както младежките дейности, така и услугите, предоставяни на младите хора. В законопроекта да намерят място връзките на дейностите в областта на младежта с някои основни направления на политиката, например програмите за заетост, за образование, за спорт. Представителите на младежките организации взеха активно участие в проведеното обсъждане. Част от тях подкрепиха законопроекта, като изказаха мнение, че с него се поставя стабилна основа за подпомагане на младите хора при решаване на техните проблеми. Други изразиха несъгласие с някои от предложените разпоредби. Те смятат, че законопроектът има много тесен обхват, той е законопроект за дейността на младежките организации, но не е законопроект за младежта. Общото мнение на участниците в дискусията бе, че всяка добра идея трябва да се обсъди. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за младежта, № 202-01-11, внесен от Министерски съвет на 10 февруари 2012 г.”

„На заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за подпомагане и развитие на младежта, внесен от народния представител Деница Гаджева. Законопроектът регламентира участието на младежки формирования в държавното управление, а също така и създаването на младежка структура на национално и регионално ниво, пряко свързана с Министерството на образованието, младежта и науката. Предложени са основни принципи и приоритети за създаване на условия от страна на държавния и неправителствения сектор за подпомагане на младите хора на пазара на труда, както и финансови механизми за извънбюджетно набиране на средства с предназначение – реализиране на проекти за лица между 14 и 30-годишна възраст. Становището на Министерството на образованието, младежта и науката беше изразено от заместник-министър Евтимова, която заяви, че Министерството на образованието, младежта и науката не подкрепя законопроекта. Причините са, че проектът съдържа редица разпоредби, които противоречат на конституцията и на принципа на разделение на властите. Също така се предвижда създаване на специални финансови фондове, което не е добра законодателна практика, тъй като няма да доведе до възможности за провеждане на реална бюджетна политика. Представителят на Министерството на финансите Росица Спасова заяви, че становището на Министерството на финансите е отрицателно поради следните причини. Създаването на обособени фондове като отделна административна единица в системата на съответния първостепенен разпоредител за финансирането на определени дейности ще усложни бюджетния процес и ще доведе до допълнителни административни разходи за неговата издръжка. Това би могло да бъде част от програмния бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката. Необходимо е да се ограничат данъчните облекчения поради ниските данъчни ставки и подоходните данъци. Предложението за лихвени преференции и освобождаване от банковите акции не е приемливо, поради това че в България финансовите институции са търговски дружества и се налага държавата да дотира визираните преференциални условия, които се предлагат, без да е ясен механизмът за осигуряване на необходимия за това ресурс. По време на дискусията народните представители се обединиха около становището, че е необходимо законодателно уреждане на поставените въпроси с цел подпомагане на младите хора в България, но предлаганият законопроект не е достатъчно правно обоснован. След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „въздържали се” – 14 народни представители, без „за” и „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от народния представител Деница Гаджева на 29 февруари 2012 г.”

„На заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроекта за Националната политика за младежта, внесен от народния представител Ивелин Николов и група народни представители. Законопроектът определя възрастта на лицата, които ще влязат в обхвата на закона: долна граница за мерки за развитие на младежта – 14 години, мерки за социално включване – от 18 до 29 години и мерки за приобщаване на младите хора – до 35 години. С оглед компетентността на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта беше обсъдена възможността за създаване на специални финансови фондове. Представителите на Министерството на финансите, Министерството на образованието, младежта и науката изразиха становището, че създаването на обособени фондове като отделна административна единица в системата на съответния първостепенен разпоредител за финансирането на определени дейности ще усложни бюджетния процес и ще доведе до допълнителни административни разходи за неговата издръжка. Това би могло да бъде част от програмния бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката. След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „въздържали се” – 14 народни представители, без „за” и „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за Националната политика за младежта, № 254-01-26, внесен от народния представител Ивелин Николов и група народни представители на 29 февруари 2012 г.” Благодаря за вниманието.

Прощавайте, че прекъсвам четенето на докладите, госпожо председател, но ще помоля госпожа Банковска да прочете истинските доклади на комисията. Говорихме с господин Стоичков – резултатите, които бяха прочетени тук, не са верни. Абсурдно е самите вносители да не са подкрепили собствените си законопроекти. (Ораторът говори встрани от микрофоните.)

Законопроект за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от Деница Гаджева на 29 февруари 2012 г. Гласуването е: „за” 5 гласа, „против” няма и „въздържали се” 7 гласа. Сега ще прочета третия доклад. Законопроект за националната политика за младежта, № 254-01-26, внесен от Ивелин Николов и група народни представители. Гласуването е: „за” 6 гласа, „против” няма и „въздържали се” 8 гласа.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за младежта, № 202-01-11, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 1 март 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за младежта, внесен от Министерския съвет. Със законопроекта се цели преодоляването на основните предизвикателства пред управлението на младежката политика в страната, свързани с необходимостта от по-тясно сътрудничество между различните секторни държавни органи в планирането, изпълнението и оценката на политиките за младежта на централно и областно ниво, както и на по-активното включване на общините в планирането и реализирането на политиките за младите хора. До този момент обществените отношения в сферата на младежта не са уредени с нормативен акт. Законопроектът регламентира отговорностите и координацията между държавните, областните и общинските структури, както и между държавата и представителите на младите хора при формирането на политиката за младежта. Предвижда се създаване на Национален консултативен съвет за младежта за подпомагане на министъра на образованието, младежта и науката при провеждане на националната политика. Определя се понятието „младежки дейности” и се регламентира задължението на държавата и общините да насърчават и подпомагат осъществяването на дейности и услуги в полза на младите хора. Дава се определение за национално представителна младежка организация, която да изразява интересите на младите хора на национално ниво и се регламентира процедура за вписване в списък на национално представителните младежки организации, които ще представляват младите хора в Националния консултативен съвет по въпросите за младежта. Законопроектът регламентира създаването и поддържането на Национална информационна система за младежта с цел осигуряване на актуална информация за потребностите на младежта в страната, както и за планирането, наблюдението, управлението и оценката на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво. Финансовите средства, необходими за прилагането на закона, се предоставят от държавния бюджет, от общинските бюджети и от европейските програми и фондове. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 14 гласа „за”, без гласове „против” и 1 глас – „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за младежта, № 202-01-11, внесен от Министерския съвет.”

„На свое редовно заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от народния представител Деница Гаджева. Целта на законопроекта е да се предприемат действия за подпомагане на младите хора на възраст от 14 до 30 години. Предлага се изпълнението на държавната политика за младежта да се реализира чрез национални, регионални и местни програми. Предвидени са мерки за подпомагане на младите хора чрез финансови стимули и данъчни облекчения. Със законопроекта се предлага Министерският съвет да създаде и да администрира фонд „Подпомагане и развитие на българската младеж” и съвместно с Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да разпределя средствата от фонда. Министерството на образованието, младежта и науката не подкрепя предложения законопроект. Отрицателни становища са представени в комисията и от Министерството на финансите, и Министерството на физическото възпитание и спорта. В становището на Националното сдружение на общините е обърнато внимание, че предвидените нови ангажименти на общините не са обезпечени финансово. В законопроекта неправомерно се смесват функциите на изпълнителната и законодателната власт. Вменените правомощия на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта са несъвместими с принципа за разделение на властите и правомощията на държавните органи, установени от Конституцията. Неясни и противоречиви са разпоредбите, предвиждащи общини или райони в тях да придобиват статут на студентски кампус. Част от разпоредбите на законопроекта не съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 3 гласа „за”, 5 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от Деница Гаджева.”

„На свое редовно заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за националната политика за младежта, № 254-01-26, внесен от Ивелин Николов и група народни представители. Основната цел на законопроекта е да бъдат създадени благоприятни условия за професионално, социално и личностно развитие на младите хора и участието им в управлението на страната на местно, областно и национално ниво. Предложено е обособяване на три възрастови групи на младите хора в зависимост от предприеманите мерки. Регламентират се задълженията на държавните и местни органи по отношение на мерките за подкрепа на младите семейства. Със законопроекта се предлага създаването на Национален съвет за младежта, като консултативен и координиращ орган към министър-председателя. Предвидено е съветът да се председателства от заместник-министър председател и в него да участват всички министри, които осъществяват държавна политика в областта на младежта, както и представители на национално представителните младежки организации. Разписани са критериите, на които трябва да отговаря една младежка организация, за да е „национално представителна”. Финансирането на националната младежка политика се предлага да се осъществява от различни източници: републиканския бюджет, общинските бюджети, национални и международни програми, дарения и други. Със законопроекта се регламентира създаването на фонд „Развитие на младежта в България” и са определени източниците за набиране на средствата във фонда. Министерството на образованието, младежта и науката не подкрепя предложения законопроект. Отрицателни становища са представени в комисията и от Министерството на финансите, и Министерството на физическото възпитание и спорта. В становището на Националното сдружение на общините е обърнато внимание, че предвидените нови ангажименти на общините не са обезпечени финансово. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 4 гласа „за”, 5 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за Националната политика за младежта, № 254-01-26, внесен от Ивелин Николов и група народни представители.”

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от народния представител Деница Гаджева на 29 февруари 2012 г. На заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за подпомагане и развитие на младежта, внесен от народния представител Деница Гаджева. На заседанието присъстваха: Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, и Росица Спасова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите. Законопроектът регламентира участието на младежки формирования в държавното управление, а също така и създаването на младежка структура на национално и регионално ниво, пряко свързана с Министерството на образованието, младежта и науката. Предложени са основни принципи и приоритети за създаване на условия от страна на държавния и неправителствения сектор за подпомагане на младите хора на пазара на труда, както и финансови механизми за извънбюджетно набиране на средства с предназначение реализиране на проекти за лица между 14- и 30 годишна възраст. Становището на Министерството на образованието, младежта и науката беше изразено от заместник-министър Евтимова, която заяви, че Министерството на образованието, младежта и науката не подкрепя законопроекта. Причините са, че проектът съдържа редица разпоредби, които противоречат на Конституцията и на принципа на разделение на властите. Също така се предвижда създаване на специални финансови фондове, което не е добра законодателна практика, тъй като няма да доведе до възможности за провеждане на реална бюджетна политика. Представителят на Министерството на финансите Росица Спасова заяви, че становището на Министерството на финансите е отрицателно поради следните причини: - създаването на обособени фондове, като отделна административна единица в системата на съответния първостепенен разпоредител за финансирането на определени дейности, ще усложни бюджетния процес и ще доведе до допълнителни административни разходи за неговата издръжка. Това би могло да бъде част от програмния бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката; - необходимо е да се ограничат данъчните облекчения поради ниските данъчни ставки в подоходните данъци; - предложението за лихвени преференции и освобождаване от банкови такси не е приемливо, поради това че в България финансовите институции са търговски дружества и се налага държавата да дотира визираните преференциални условия, които се предлагат, без да е ясен механизмът за осигуряване на необходимия за това ресурс. По време на дискусията народните представители се обединиха около становището, че е необходимо законодателно уреждане на поставените въпроси с цел подпомагане на младите хора в България, но предлаганият законопроект не е достатъчно правно обоснован. След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „въздържали се” – 14 народни представители, без „за” и „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за подпомагане и развитие на младежта, № 254-01-25, внесен от народния представител Деница Гаджева на 29 февруари 2012 г.” „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за Националната политика за младежта, № 254-01-26, внесен от народния представител Ивелин Николов и група народни представители на 29 март 2012 година На заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Националната политика за младежта, внесен от народния представител Ивелин Николов и група народни представители. На заседанието присъстваха Петя Евтимова – заместник министър на образованието, младежта и науката, и Росица Спасова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите. Законопроектът определя възрастта на лицата, които ще влязат в обхвата на закона: долна граница за мерки за развитие на младежта – 14 години; мерки за социално включване – от 18 до 29 години и мерки за приобщаване на младите хора до 35 години. С оглед компетентността на Комисията по бюджет и финанси беше обсъдена възможността за създаване на специални финансови фондове. Представителите на Министерството на финансите и на Министерството на образованието, младежта и науката изразиха становището, че създаването на обособени фондове като отделна административна единица в системата на съответния първостепенен разпоредител за финансирането на определени дейности ще усложни бюджетния процес и ще доведе до допълнителни административни разходи за неговата издръжка. Това би могло да бъде част от програмния бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката. След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „въздържали се” – 14 народни представители, без „за” и „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за Националната политика за младежта, № 254-01-26, внесен от народния представител Ивелин Николов и група народни представители на 29 февруари 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още в началото на мандата на нашето правителство ние поехме ясни и конкретни ангажименти пред младите хора в страната и ги изпълняваме. Със създаването на Министерството на образованието, младежта и науката през 2009 г. започнахме институционална и структурна реформа с цел прилагане на изцяло нов подход в реализацията на политиката за младите хора в страната, насочен към създаване на нова модерна институционална рамка за интеграция на политиките в областта на образованието и младежта. Националната политика за младите хора изисква по-добра координация и партньорство между всички институции, регионални и местни органи на управление, както и възможност за по-широко участие на самите млади хора в решаването на проблемите, които ги касаят. Именно това заложихме в разработения и предлагания от нашето правителство проект на Закон за младежта. Законопроектът за младежта цели да преодолее основните предизвикателства пред управлението на младежката политика в страната, свързани с необходимостта от по-тясно сътрудничество между различните секторни държавни органи в планирането, изпълнението и оценката на политиките за младежта на централно и областно ниво, както и на по-активно включване на общините в планирането и реализирането на политиките за младите хора. Законопроектът създава нормативна уредба на обществените отношения в областта на младежта, свързани с осигуряване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие и участие на младите хора в обществения и икономическия живот и приобщаването им в процеса на управление на местно, областно и национално ниво. Законопроектът предвижда: - създаване на Национален консултативен съвет за младежта; - въвеждане на понятието „младежки дейности” и регламентира задължението на държавата и общините да насърчават и подпомагат осъществяването на дейности и услуги в полза на младите хора; - определение за „младежка организация”, с което се гарантира включването на младите хора в демократичния живот на страната и на Европейския съюз; - определение за „национално представителна младежка организация”, която да изразява интересите на младите хора на национално ниво; - регламентиране на процедура за вписване в списък на национално представителните младежки организации, които ще представляват младите хора в Националния консултативен съвет по въпросите за младежта; - легализиране на статута на младежкия работник, което ще създаде възможност за идентификация на специалистите, работещи в младежкия сектор, и ще спомогне за повишаване на качеството на тяхната работа; - определение за „младежи” като лица на възраст от 15 до 29 години като възрастова рамка за целенасочен ангажимент и инвестиция на държавата по отношение на подкрепа за формиране и развитие на младата личност; - регламентиране на младежкото доброволчество с цел защита на правата на младите хора при извършване на общественополезни дейности и насърчаване на развитието му в страната. Това ще допринесе за по-активното включване на младите хора в доброволчески дейности, което ще подпомогне тяхното личностно и професионално развитие; - регламентира се и създаването и поддържането на Национална информационна система за младежта с цел осигуряване на актуална информация за потребностите на младежта в страната, както и за планирането, наблюдението, управлението и оценката на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво. В заключение бих искал да отбележа, че приемането на Закона за младежта от Народното събрание ще даде възможност на правителството да утвърди целенасочения и последователен характер на водената политика в областта на младежта, започната с приемането на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. Това е първата цялостна и дългосрочна визия за развитие на младите хора в страната през последните 20 години. Моля ви да подкрепите законопроекта. Този законопроект е изключително ценен, защото от 1979 г. в България се говори за необходимостта от написването и приемането на Закон за младежта. Този законопроект на нашето правителство вече е факт. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Основните критики към законопроекта на „Атака”, който внасям лично аз, бяха относно това, че в него е предвиден един фонд, който ще събира ресурс от държавата и от бизнеса за подпомагане и развитие на младежта. Това беше една от основните критики – на Финансовото министерство и в докладите, които чухме. Аз съм далеч от мисълта, че държавата трябва да абдикира от грижите за младежта, трябва да се откаже от това да я подпомага и да прехвърли цялата отговорност върху европейските институции и европейските фондове – едва ли не да разчитаме единствено на тях, те да наливат пари в младежки политики и по този начин да си гарантираме израстване на българската младеж. Да, това е хубаво. Да, ние трябва да се ползваме от финансовите инструменти, които ни предлага Европа. Но в никакъв случай не трябва да се оставяме единствено и само на тях и не трябва да разчитаме единствено на това Европа да подпомага българската младеж. Силна и здрава държава означава държава, която мисли за своето бъдеще, съответно за своите млади хора, развива ги, подпомага ги, прави всичко възможно те да получат в бъдеще достойно развитие, достоен живот. Това не се вижда, за жалост, в законопроекта, който е предложен от Министерския съвет. Другите критики са по-скоро технически – неща, които биха могли да се изчистят между първо и второ четене. От трите предложени законопроекта – този на Министерския съвет, този на Коалиция за България, в който има чудесни идеи, и нашия, на „Атака”, единственото много различно нещо е това, че ние сме предложили в една цяла глава справяне с проблемите на студентските градчета – специално за Студентски град. Визирам го, защото той е най-проблематичният, най-скандалният. Въпросът със Студентски град е наистина много тежък и не е решен от 20 години. От 20 години цари разруха. Условията, които държавата създаде за българските студенти – направи се така, че нашите млади хора да се избиват, да се убиват, да се опиянчват и това да спира тяхното развитие. Ние сме единствената политическа партия, която има предвид тези крайно лоши, критични условия, които държавата така или иначе наложи за студентите, и сме предвидили това в нашия законопроект като справяне с проблема. Не смятам, че това е лоша инициатива, не смятам, че с лека ръка трябва да се гласува „въздържал се”, тоест „против”. Приканвам Ви да се замислим, че когато правим политика за младите хора в България, това трябва да бъде прието с консенсус от цялото Народно събрание. Всички добри идеи, които съществуват в трите законопроекта, да бъдат одобрени, да бъде изготвен нов, цял законопроект, който да дава път на младите хора в България. Не да се водим от някакви лични, не много добри подтици, да правим огромната грешка да загърбваме младото поколение и отново държавата да абдикира от грижата за младите хора. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да кажа няколко думи за законопроекта, който внесохме на 29 февруари, искам да се върна към едно изречение на министър Игнатов, което той каза преди да отиде да работи, защото е зает – че идеята за Закон за младежта съществува от 1979 г. През годините нейното развитие е различно – от това, че Закон за младежта е важен и спешен, такъв трябва да има и бързо да се приеме, до това, че е безсмислено упражнение и не може да има закон за отделна възрастова категория хора. Различни са нивата, до които са стигали законопроектите. Въпрос на политическо решение е трябва ли да има такъв закон или не трябва. Има основание в твърдението – защо трябва да има Закон за младежта, тъй като там не се регламентират някакви обществени отношения, които касаят всички хора. Но в същото време е въпрос на приоритет, особено на държава, изпаднала в криза, да има такъв закон. Поздравления за политическата воля на правителството да внесе този законопроект в Народното събрание. Оттук нататък въпросът е какво да пише в един Закон за младежта. Нормално е да се регламентират всички нормативни актове, които се отнасят до младите хора, как и по какъв начин трябва да бъдат съобразени с интересите на младите хора. Затова консултативната и координираща функция възниква в този закон. На следващо място, да се регламентират и дефинират отделни понятия, свързани с младежката политика. Това са младежкото представителство, младежката инфраструктура, младежките работници – неща, за които има опит частично да бъдат направени в правителствения законопроект. Винаги съм твърдял, че политиката за младежта би трябвало да е консенсусна политика и да се търси максимално широка подкрепа от всички политически партии. Какво се случва обаче в правителствения законопроект? След провеждане на две публични дискусии по правителствения законопроект от него бяха извадени всички текстове, които ресурсно могат да осигурят политиката за младежта. Останаха пожелателни текстове и въпреки протегнатата ръка от опозицията съвместно да работим по общ законопроект, този на правителството бързо беше внесен в Народното събрание. Това наложи внасянето на алтернативни законопроекти, за да се види какви са възможните механизми да се реализира политиката за младежта. Ще стане дума и по-късно – аз ще помоля народните представители да се замислят защо Бюджетната комисия няма становище по правителствения законопроект. Ами в него няма пари – как ще има становище?! Тя въобще не го е обсъждала. По отношение на нашия законопроект. Той сигурно има своите слабости, но какви са плюсовете? На първо място, в чл. 7 на законопроекта се въвежда задължението към Министерството на образованието, младежта и науката да определя годишни приоритети за младежки дейности и услуги, за които младежки организации и организации с идеална цел могат да кандидатстват за финансиране и да ги реализират, след като държавата се е оттеглила от реализацията на тези младежки услуги и младежки дейности. По различен начин в нашия законопроект се разглеждат функциите на Националния съвет за младежта, за разлика от правителствения. Две са основните различия. Първо, паритет между представителите на държавата и национално представителните младежки организации. На второ място, даване право на Националния съвет на становища по всички актове на Народното събрание и Министерския съвет, които се отнасят до млади хора до 29 години. Това е смисълът да съществува такъв Национален съвет, защото иначе той се изпразва от съдържание. В нашия законопроект, освен консултантските услуги, предоставяни на младите хора, са допълнени информационните услуги и неформалното образование, които липсват в правителствения. Принос в нашия законопроект е целият раздел за жилищни мерки за младите семейства, по-пълното и добро регламентиране на младежкото доброволчество – в правителствения законопроект то не е регламентирано ясно. Нова глава за социалното включване на младите хора. По-различна и според мен по-добра регламентация на националните младежки организации. Правителственият законопроект на практика дава национална представителност на организации, които могат да бъдат само организации на политически партии. Там се поставят непреодолими изисквания за младежките организации и не се включват в представителство на национално ниво. В Глава седма най-после се появяват ресурсите и финансовото осигуряване на младежката политика. Освен фонда, срещу който Министерството на финансите има своите резерви, между другото – и добра препоръка от Комисията за регионално развитие това да бъде част от националното програмно финансиране, е добавена и възможността други неправителствени организации, които предоставят младежки услуги и се занимават с младежки дейности, също да бъдат партньори на държавата, а не само младежки организации на хора на възраст до 29 години. Не на последно място, в нашия законопроект чл. 68 и чл. 69 регламентират необходимостта от младежка инфраструктура. След като години наред целенасочено строените младежки центрове бяха закривани, превръщани в офиси на банки или събаряни, необходимо е държавата да се погрижи за младежката инфраструктура. Какво се случва със законопроектите оттук нататък? Едва ли някой слуша задълбочено доклади на комисии, но за да сте малко по-информирани, ще Ви кажа какво се случи във водещата комисия. Отрицателно беше становището на Министерството на образованието, младежта и науката. Тук стана дума защо е било отрицателно – защото техният законопроект е по-добър. Отварям една скоба. Имайте предвид, колеги, че правителственият законопроект в общи линии е преамбюлът на другите два законопроекта. Не може да се каже дали е по-добър, защото той се съдържа в другите. Министерството на финансите даде становище, че тези разходи не са предвидени в държавния бюджет за 2013 г. Аз мисля, че ние не сме приемали Закона за държавния бюджет за 2013 г. Без нито едно изказване срещу законопроекта, той не беше подкрепен. Важни са становищата на тези две министерства, но в същото време са важни и становищата на младите хора. Мога да Ви уверя, че ние сме получили становища на младежки организации, младежки лидери и младежки доброволчески структури в подкрепа на нашия проект. В него те виждат законопроекта, който търси решаването на проблемите. Нашата идея от самото начало на дискусията по Закона за младежта е да обединим усилия и да вървим към най-доброто от всички законопроекти. Знам, че на управляващото мнозинство е разпоредено да не подкрепят законопроектите на опозицията. Знам, че им е разпоредено да не ги подкрепят. Това според мен е политическа грешка. Единственият път да направим добър закон е да изготвим обединен законопроект за второ четене. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъжданите днес законопроекти за младежта ми дават възможността да изразя своето становище и ясна позиция. Безспорна е необходимостта от приемане на такъв закон. Факт е, че през последните 30 години са правени опити тази важна проблематика да бъде разработвана и обсъждана – за съжаление, плахо и несполучливо. Факт е и това, че след предложения от Министерския съвет Законопроект за младежта се отприщи инициатива и неподозирана енергия на колегите от Коалиция за България и Парламентарната група на „Атака” пет минути преди заседанието да вкарат свои такива, за което не им е стигнал куражът и като самостоятелно управляващи, и в коалиция да направят това. Да, така се вадят политически дивиденти, макар и предизвикани от пропилени възможности и видима ревност за пропилени шансове. Не смятам да анализирам в детайли и по същество, тъй като подробно това се случи в комисията и на нарочно организирани дискусионни форуми. Ще очертая обаче причините, поради които ще подкрепя проекта на Министерския съвет и няма да подкрепя тези на колегите от Коалиция за България и Парламентарната група на „Атака”. Разбира се, аз оценявам желанието им да дадат своя принос за развитието и подкрепата на българската младеж, защото както се погрижим сега за младите хора, това ще определи каква държава ще имаме след 20 години. И така, защо ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет? Защото е крайно време да сложим ред в тази политика. Проектът е не само амбициозен, той е с амбициозната цел да определи основните принципи на управление и финансиране на младежките дейности; да активира младите хора да решават проблемите, пред които са изправени. Няма да се впускам в детайли, предмет на други закони – права, задължения и социални придобивки. Фактът, че проблемите на младите хора ще се разработват на различно ниво – общинско, областно, национално, дава възможност за по-добра координация на младежките политики. Ясната дефиниция на понятия, като „младеж”, „младежка организация”, дава структуроопределяща характеристика и ясна визия за това кои са онези, които ще се финансират. Законопроектът на Министерския съвет създава механизъм за координиране на политиките на местната власт и тази на държавните органи. Съобразен е с всички добри практики в Европа. Очертава рамката за старт на младежките политики. Не влиза в дейности, периметър на други закони, като например този за насърчаване на заетостта. Поставена е значимата цел за постигане на международните стандарти в областта на младежката политика, подкрепата на младите хора. Законопроектът е визия на основните принципи и цели, заложени в Националната стратегия за младежта (2010-2020 г.) и политиката на правителството за европейското развитие на младите хора с ясно дефинирани отговорности на държавата, областните и общинските структури, в пряка колаборация, особено важно, с представителите на младежките структури. И не на последно място, регламентира предоставянето на финансови средства от държавния бюджет, общинските бюджети, европейските програми и фондове. Релевантен е на съпоставими към младежката дейност и подкрепа законопроекти. Политически коректно е да кажа защо няма да подкрепя проекта на колегата Деница Гаджева. Считам, че е утопия набирането на средства за фонд за подпомагане и развитие на българската младеж по Закона за незаконно придобитото имущество, както и задължителни вноски от всяко юридическо лице, което регистрира приход над 10 млн. лв. Да не говорим за смесването на функции на изпълнителната и законодателната власт. За мен това, освен чисто популистка и неприложима мярка и предложение, няма друга стойност. Законопроектът има и редица противоречиви разпоредби, с които се нарушава принципът на разделението на властите, именно законодателна и изпълнителна. Предложението за специален статут на Студентски град може да намери място в друг закон – този за устройството на територията. Законопроектът на народния представител Ивелин Николов и група народни представители от Коалиция за България в голямата си част имплантира текстове от проекта на Министерския съвет, в същото време прави опит да регламентира дейности, обект на други закони. Законопроектът предвижда мерки за хора над 30 години, като средната възраст за Европа е 27. И тук аз подозирам нескрито желание да се подпомагат някои остарели членове. Считам, че човек до 30 години трябва да е решил какво прави с живота си и държавата не трябва да го подпомага оттук нататък. Създаването на фонд е изключително неприемлива мярка, като финансов инструмент. Уважаеми колеги, смятам за достатъчни изложените аргументи, за да определя предварително заявената в хода на изказването ми позиция. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, днес ни предстои да разгледаме и гласуваме на първо четене три законопроекта, които целят уреждане на обществените отношения, свързани с държавната политика по отношение на младите хора в България. Като доскорошен член на младежката организация на Движението за права и свободи, приветствам вносителите и на трите законопроекта за положените усилия да внесат законопроекти в тази посока. Трите законопроекта в различна степен на систематизираност и обхват уреждат тези обществени отношения, като обаче нито един от тях не постига в пълна степен поставените от вносителите си високи цели. Създава се впечатление, че представените законопроекти се приемат някак си на тъмно, без достатъчно широко обсъждане и дискусия между вносителите и младежките организации. Ние считаме, че с провеждането на една кръгла маса и с публикуването на текста на интернет страницата на министерството, далеч не може да се претендира за широко обществено обсъждане. Оттам и неголемият брой становища и предложения по законопроекта от младежките организации от цялата страна. Неразбираемо е защо най-естественото предложение, направено от водещата комисия – да се подкрепят и приемат и трите законопроекта и на второ четене да се събере и сглоби един качествен закон, подкрепен от всички политически сили при постигнат пълен консенсус, какъвто безспорно очакват от нас младежите на България, не бе прието, предложените два алтернативни законопроекта не бяха подкрепени. Ние считаме, че е налице необходимост от приемането на такъв закон, но не сме съгласни с начина на налагане на правителствения законопроект, внесен от правителството и подкрепен от комисията, представляващ само една добра идея, с предварителната нагласа, че на второ четене ще го доработим и ще гледаме да го стъкмим така, че да заприлича на приличен закон. Наред с недотам добрата систематизираност и пълнота на урежданите отношения трябва да признаем, че законопроектът на правителството има и добри попадения, например уредбата на фигурата на младежкия работник, както и опита за регламентиране на младежкото доброволчество. Приветстваме и идеята за създаване на Национален консултативен съвет за младежта, но по начина на неговото функциониране имаме редица бележки, по които между двете четения ще направим съответните предложения. Основен, фундаментален недостатък на законопроекта на правителството е липсата на ясна позиция и ангажимент на държавата за ресурсно обезпечаване, необходимото за реализиране на мерките, предвидени в законопроекта. Въпреки, че още в чл. 1 се декларира, че една от целите на бъдещия закон е именно тази, никъде по-нататък в текстовете не става ясно кога, колко и откъде ще бъдат осигурени необходимите средства. Вместо това вносителят се задоволява с предоставянето на тази правомощия на министъра на финансите с наредба да определя размера и произхода на необходимите средства. Не става ясно и чрез какво финансиране общините и областните управи ще реализират мерките, предвидени в законопроекта. Докато при двата алтернативни закона господин министърът на финансите представи отрицателно, неподкрепящо ги становище, в което се опасява, че предвидените там мерки биха застрашили финансовата стабилности и цялост на бюджета, то при законопроекта на правителството, първо – няма такова становище, а това поведение създава впечатлението, че въпросът с финансирането е напълно уреден, а това далеч не е така. В неравнопоставено положение са младежките организации в Националния консултативен съвет за младежта по отношение на представителите на изпълнителната власт. Считаме, че същият съвет трябва да бъде конструиран на паритетен принцип. Значително по-добре систематизиран и подреден е законопроектът, внесен от Ивелин Николов и група народни представители, като пропуск на който бихме отбелязали ниския праг на представителност на младежките организации, предвиждан да е от 100 младежи. Няма да навлизам в повече подробности, тъй като същите ще бъдат предмет на разглеждане на евентуално одобрен законопроект на второ четене, по който ние ще направим своите предложения. В заключение ще добавя, че народните представители от Движението за права и свободи ще подкрепят законопроекта, внесен от народния представител Ивелин Николов и група народни представители, и ще се въздържим при другите две гласувания с надеждата, че след сериозен ремонт на текстовете при второ четене ще имаме основание да подкрепим един добър и качествен закон. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Бързам да кажа в началото на колегата Дукова, че ако 30 годишните са остарели, ние с нея сме в твърде неизгодна възрастова позиция, за да говорим за младежка политика, но ще ни се наложи да го правим, и между другото не защото това е парламентарен ред, а защото аз мисля, че това е един от най-важните проблеми, който е обсъждан в пленарната зала в последно време и който заслужава да бъде гледан с цялата сериозност, на която българското Народно събрание би трябвало да е способно. Казвам това, защото аз се бях подготвила да говоря по друг начин днес, обаче след докладите на парламентарните комисии, след началото на дискусията и след говоренето на министър Игнатов, който, каквито и ангажименти да би имал, трябваше да е в пленарната зала, за да чуе аргументите и на другите вносители и да участва в тази дискусия, ще кажа нещо по-различно. За мен беше изключително любопитно как този много важен проблем се дискутира на заседанията на комисиите и как би се коментирал в пленарната зала. С уважение към всички, но накрая бланкетното, клиширано заключение в докладите на комисиите, че след дискусия се е взело еди-какво си решение, е меко казано невярно. На заседанията, на които аз съм присъствала, колеги, дискусия нямаше! Имаше докладване на вносителите и добросъвестно гласуване, както е решено или както е разпоредено. Аз не искам да коментирам това. За мен е важно, тогава когато приемаш един законопроект, а не подкрепяш друг, какви са ти аргументите. По отношение на нашия законопроект аз чух, че той включва в себе си част от текстовете на законопроекта на Министерския съвет, което означава, че следва да бъде подкрепен от мнозинството, и че предвижда Фонд за младежка политика. Това е проблем на Бюджетната комисия. Той не може да бъде проблем на другите комисии, които по същество гледат законопроекта, и най-малкото, защото предишният подобен фонд не е пионерско решение на четиримата вносители на този законопроект, а това е европейска практика, която може да бъде приемана, може да бъде неприемана, може да бъде коментиран начинът, по който се формира този фонд, но това е проблем за хора, които искат да водят сериозна дискусия и да решават проблеми. Това са аргументите. Други няма. Това, което чух днес е следното, че всъщност сме формирали една сериозна, модерна институционална рамка със законопроекта на Министерския съвет. Аз съм готова да споря с министър Игнатов, най-малкото защото Европа разполага с достатъчно документи, които уреждат не просто права на младежите, но и задължение на властите, държавни и местни, по младежката политика, които отсъстват в законопроекта на Министерския съвет, и защото има една стратегия, приета от Министерския съвет, излъчен от Вас, която се нарича „Стратегия за национална политика за младежта”, която чрез този законопроект Вие трябваше да разработите. Ние сме се отнесли по-коректно към тази стратегия. Ние сме се опитали това, което стратегията залага, да бъде технологично разработено в закон, и нещо повече, коректно сме я пресъздали името на тази стратегия, защото тогава когато говорим за Закон за младежта, госпожо Дукова, това означава, че Вие задължително трябва да включите в този закон всички тези мерки от други закони, които следва да бъдат кодифицирани в една подобна материя. Това означава Закон за младежта! Само че го няма! И ако аз приемам подобно на Вас, че това е една хоризонтална политика, че тя е надструктурна, тогава намерете това подходящо заглавие на закона, което да отговаря на неговото съдържание. Аз твърдя, че заглавието на нашия законопроект отговоря на неговото съдържание, а претенциозна задача да се кодифицира една материя, Вие дори не щете да обемете в цялата й пълнота, предвидена в стратегията, в закон. Второто, което успях да чуя, е, че Бюджетната комисия се е произнесла по два от трите законопроекта, за да каже, че те не следва да бъдат подкрепени. Ако Бюджетната комисия, заради това че два от внесените законопроекта изискват средства за младежка политика, отхвърля тях, а подкрепя проекта на Министерския съвет, това означава, че Вие внасяте и подкрепяте един законопроект, който не предвижда инвестиции в младежка политика. Ами, кажете го! Защото когато днес говорим за младежи и младежка политика, аз държа да знам – в края на краищата подкрепата за младите семейства е ли местна и държавна политика? Според Вас очевидно не е! Жилищната политика е ли ангажимент на местната и държавната власт? Според Вас не е! Темата за социалното включване на младите хора – много важна, много болезнена, е ли според Вас политика на държавата? Очевидно не е! Младежката инфраструктура – възможността на младежите да се събират, да правят своя общност, да получават консултации, да получават информация, е ли според Вас държавна политика? Очевидно не е, защото това са аргументите, с които Вие не желаете да подкрепите нашия законопроект. Това са големите въпроси, които си струва да бъдат коментирани, не бланкетните твърдения: това е внесено от опозицията и е много претенциозно. Хайде де! Ще си позволя тази емоция, защото си мисля, че когато трябва да говорим честно, а не лицемерно, за проблемите и бъдещето на държавата, ще го правим по този начин. В края на краищата какво означава, че чрез законопроекта на Министерския съвет се предвижда широко участие на младите хора в правенето на политика? Ама, как точно, колеги? Ако Вие добросъвестно сте прочели поне веднъж трите законопроекта, ще разберете, че законопроектът на Министерския съвет се отнася към този проблем с най-ниска степен на демократичност и няма нищо вярно в това, че слагайки ред, ние решаваме проблеми. На кого слагаме ред всъщност? На кого? Ние твърдим, че според Министерския съвет младежката политика ще се реализира в един Национален съвет за младежта, който ще бъде в рамките на Министерството на образованието, младежта и науката, в който ще присъстват няколко представители на национално представените младежки организации, които според същия този законопроект ще бъдат малко и всичко останало ще бъде регулярна оперативка на министри и заместник-министри, този път под ръководството на министъра на образованието, младежта и науката. Чие младежко представителство вътре ще бъде зачетено? Ами, че то може и без младежи, те ще бъдат публика. Много по-честно е, ако ние твърдим, че правим орган, който наистина ще координира, ще съгласува и ще консултира, в който младите хора да бъдат съизмерими, паритетно представени заедно с представителите на властта, иначе за какво са Ви?! Заради един текст, който трябва да съществува в закон. И още нещо, по отношение на национално представените младежки организации. Вероятно, колега Хамид, прага, който предлагаме, е нисък. Но аз мисля, че работа на държавата е, ако е държава, на която й пука, ако е държава, на която й се работи с младите хора, да даде нормативни възможности младежката активност да бъде стимулирана, а не притискана. Продължавам да твърдя, че е лош ред, лоша идея, вредно е национално представени младежки организации да бъдат само младежките организации на политическите партии, защото те имат шанс да отговорят на изискванията, които Министерският съвет представя пред тях. Аз нямам лични притеснения – Младежкото обединение в Българската социалистическа партия е достатъчно като количество, като качество и като регионално разпределение, но Вие не давате шанс на нито една национална, припозната от младежите, кауза да бъде заявена, реализирана чрез младежка организация, която да бъде национално представителна с тези мерки, с тези ограничители, с тези критерии. Ако проблем е да направим закон, който между другото говорене ще даде възможност на малка част от младежките организации да харчат пари и да участват в програми и проекти, кажете го. Значи този закон си е свършил работата, но младежките организации, организираните младежи са малка част от младите хора на България. Тогава сменете заглавието и кажете: „Това е Законът за национално представените младежки организации”. Ако е за младежта, приемете, че има територия, на която младежите имат проблеми и държавата има ангажименти, и дайте за тях да говорим. Разговорът може да продължи и повече. Аз ще дам възможност и на други колеги да се включат в този за мен много важен разговор, въпреки че на залата в едната й част този разговор не е интересен. Искам да кажа следното – казах го и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, че предизвикателство е към всяко мнозинство да приеме, че около тях колегите им могат да мислят и работят добре и по-добре и че има политики, по които може да се търси консенсус – задължително е. Още повече че ние очевидно имаме идея за общи виждания и някои съвсем сериозни различия. Затова дадохме възможност във всичките комисии да бъдат подкрепени и трите законопроекта и да се търси общо решение за един добър закон. Началото на дискусията не дава никакъв шанс за нещо подобно и аз ще Ви кажа моето разбиране. Мисля, че ще ме подкрепят и колегите ми от групата, които са вносители на този законопроект. Подобен подход обезсмисля нашето усилие да направим по-добър законопроекта, който Министерският съвет е внесъл, затова няма да правим предложения между двете четения. Съветвам Ви да не се опитвате да ползвате нашите идеи като свои предложения. (Реплика от народния представител Катя Чалъкова.) Колега Чалъкова, казвам го честно. Добрата политическа воля изисква грамотна експертна обща работа, а ако Вашето разбиране е друго, приемете си законопроекта. Аз се надявам, че скоро на нашия проект за закон ще дойде времето и това е по-добро, по-честно и по-перспективно отношение към младите хора на България. Приключих.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна от една реплика за трите законопроекта, които трябваше да се прочетат наведнъж. Нека да припомним фактите – законопроектът на Министерския съвет беше внесен първи. Беше разгледан, имаше въздържали се, имаше и забележки, но в един момент се появиха, след много кратък период, други два законопроекта, които разглеждаха същите проблеми. Тоест, разглеждаха същите аспекти, които ги имаше и в законопроекта на Министерския съвет. Как вървят събитията, мисля, че логически е ясно. Искам да акцентувам върху следното нещо. Един Закон за младежта не може да реши всички проблеми, разбира се, които са свързани, но той трябва да създаде основа за предприемане на мерки, да зададе ясен механизъм, за да може проблемите, които съществуват, да бъдат разрешени. Ако в тази посока имаше нещо създадено и някакви добри практики, със сигурност те щяха да се оценят, но такива нямаше и затова Министерският съвет внесе този законопроект. Ще спра своето внимание най-напред на понятието „младежка организация”. В законопроекта на Министерския съвет е казано, че това е сдружение на лица, в което най-малко 70% са младежи. Тук европейската практика има две посоки – едната е 100% от младежките организации да бъдат само младежи, а другата е две трети. Мисля, че ние отговаряме на по-широката и по-либералната дефиниция – младежка организация да бъде със 70% младежко участие. Това веднага дава възможност за приобщаване на лица и хора, които са надминали тази възраст – 29-30, до 35 години, а дори и на възраст повече от 35 години да се включат в младежка организация, която ще развива тези политики. Затова не можем да говорим за отделна възрастова категория. Говорим за понятие, което включва в себе си много широк състав. Законопроектът на Министерския съвет създава механизъм за партньорство между държавна институция, областни администрации и органите на местното самоуправление при управлението на политиката за младежта. Това е регламентирано с участието на младите хора при информирането, управлението и реализирането на политиките за младежта – както на общинско, така на областно, така и на национално ниво. Създават се общински консултативни съвети, които могат да отчитат реалните проблеми във всяка община, оттам областна политика, която обединява проблемите в една област, и оттам – национално представителство. И така, стигаме до националното представителство, където е казано „организация, която извършва дейност на територията на не по-малко от 30 общини и има поне 900 членове”. Много простичко е да сметнем: 264 общини, 30% - приблизително 80 общини. И така става национално представителна организация. Нелепо е да се смята, че ако една организация осъществява дейност в една, две или пет общини, трябва да бъде национално представителна. Тя може да определи своята политика на областно ниво, където по тези проблеми могат да бъдат извършени реални действия, но когато говорим за национална политика, тук трябва да се обединят възможностите, които се реализират на територията на няколко области. В тази посока – аз ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет, защото той показва обективност, има устойчивост и създава ясни позиции за механизми за решаване на проблемите на младежта, такива, каквито досега никога не е имало. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Чалъкова, само две неща: едното е откъде са се появили другите два законопроекта. Очевидно не слушаме внимателно какво говорим. Истината е, че вариантите на законопроекти, както добре знаете, каза го и министър Игнатов – се движат в публичното и управленско пространство в продължение на десетилетия. Месеци преди Министерският съвет да внесе в парламента правителствения законопроект, на публични дискусии, на които мисля, че и Вие присъствахте, ние предложихме да направим общ законопроект. Министър Игнатов изяви желание и подкрепа да работим съвместно по законопроекта, след което законопроектът изведнъж се появи в парламента. Това наложи да се внесат и други. Защо? Защото този законопроект на правителството създава рамка и пише какво ще регламентира законът, но в него липсват публични политики. В него няма механизми за решаване на проблемите. И второ, по отношение на младежките организации. Проблемът не е в националното представителство. Трябва да признаете, че европейска практика е да има две нива на партньорство. Едното ниво е многобройните представителни организации, които са партньор на държавата при обсъждане на политиката, а другото са онези неправителствени организации, които извършват младежки дейности и предоставят младежки услуги. Понякога такива организации могат да са от 9 души и да реализират много по-големи проекти от организации, които са от 900 души и нищо не правят. Тук е въпросът да се намери мястото къде тези организации ще партнират с държавата и ще изпълняват функции в ниши, които държавата е освободила. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, мисля, че ако тръгнем в посока на консенсус и имаме законопроект на Министерския съвет, няма нищо лошо в това да се консолидират всички проблеми и да се направят допълнения между първо и второ четене. Но това означава ясно ангажирана позиция и работа в посока на правилното решаване на проблема. По отношение на това, че една организация с 9 членове може да реализира дейност, която да бъде мащабна и национална политика, то след като тя може да реализира тази дейност, ще има своите последователи и съмишленици и няма никаква пречка да има и своя числен състав.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, да се направи кратък и ясен закон по принцип е трудно. Да се направи кратък и ясен закон в хуманитарната област е още по-трудно. Да се направи кратък и ясен закон в областта на такова широко понятие като „младежка политика” е практически ...

Невъзможно!

...тежка задача. Трябва да призная своята изненада, че по време на обсъждането в Комисията по образованието, младежта и науката, разглеждайки правителствения законопроект, той беше похвален и от колеги от опозицията – че е кратък и ясен, и то от хора като господин Николов, които отдавна се занимават с младежка политика и който е автор на законопроект. Моето мнение е, че трябва и трите законопроекта да бъдат подкрепени, за да може около правителствения законопроект да се консолидира по-нататъшната работа на комисията за второ четене. Затова има два пътя. Единият път е днес колегите от ГЕРБ да подкрепят всички законопроекти, както постъпихме с други депутати от другите парламентарни групи. По всяка вероятност поради някаква политическа инерция няма да го направят. Вторият път обаче, който подсказа госпожа Чалъкова преди мен и който може би ще бъде реалният път на Законопроект за младежта, е колегите, които са направили другите два законопроекта, да бъдат така добри и да подготвят текстове за второ четене. Уважаеми членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, това е работа на комисията – да отделим достатъчно време и да направим там дискусия, която не е възможно да се случи в пленарната зала. Кои са акцентите, върху които трябва да се търси това съгласие? На първо място, трябва да се разбере какво може реално да постига държавата в областта на младежката политика, а не какво е пожелателното мислене в тази посока. Пожелателното мислене е следното: „Закон за младежта може да реши проблемите на младите хора в България”. За мен това е пожелателно мислене. То може да звучи популистки много ефектно, може дори младите хора да повярват, може би да гласуват вляво за такава вяра – и това се е случвало не само в България – но е сигурно, че не работи. Тази работа безспорно е свързана с финансирането. Но когато говорим, че трябва да има финансова политика за развитието и за преборването на младежката безработица, това е въпрос от друг порядък, въпрос на стопанска политика на държавата и не е свързан със Законопроекта за младежта. Ако продължава настояването в тази посока, консенсус не може да се постигне. Ще дам пример от днешния ден, не с България. Много страни в Европа изпитват проблеми. Някои от тях реално се справят с тях, например министър-председателят на Италия. Днес прочетох, че той е изработил нова стопанска политика за младежката безработица, забележете – не през Закон за младежта, а през икономическата политика на Италия. А това е съвсем различно! Първият въпрос е какво може да направи държавата? Законопроектите – както правителствените, така и останалите, са дали отговор на няколко регламента, които в България ги няма, заради което в комисията лесно се постигна гласуване „за”. Беше подчертано например, че въпросът с доброволческата дейност на българската младеж, която за радост вече е силно развита в нашата страна, няма свой национален регламент. Българските млади хора, ставайки доброволци в различни страни на Европа, на евроатлантическия свят, на въпроса: „Как е уреден този въпрос в националното Ви законодателство?”, нямат отговор, защото той не е уреден – нещо, което явно трябва да се прецизира, да се направи по най-добрия начин. Има предложения в различни законопроекти. На второ място, какво да бъде националното представителство? Тук вече започна дебат. Има различни версии. Версията национално представителство през избирателите, ще рече – през парламентарното представителство на политическите партии, е изключително устойчиво, уважаеми колеги, и няма защо да бъде критикувано поради много простата причина – това е волята на българските граждани. Когато казваме, че ще има национално представителство, което ще си създаде национален съвет, който ще бъде партньор, контрагент на правителството, на страната, трябва да знаем по какъв път тази институция (правителство) се е случила. Тя се е случила при същото това доверие. Затова срещу нея може да застане младежката организация, която извличаме пак от волята на гражданите. Иначе, коя ще е тази младежка организация? Ще попаднем в нелепите спорове, в които сме попадали тук – за синдикално представителство, за начин, по който са представени работодатели, и прочие. Ще започнем да броим хора – защо е числото 1000, а не е числото 2000 и така нататък. Заемането на позиция за национално представителство може да бъде свързано в рамките на парламентарна дейност единствено и само през волята на гражданите. Няма откъде да вземем произход на това представителство иначе. Винаги той ще бъде оспорим. На трето място, възможно ли е в законопроекта да задължим Министерството на финансите? Всички колеги, които работят по-отдавна в парламента, знаят, че не е възможно. Законът за бюджета е този, който разписва харчовете по политиките. Няма законопроект, който да е разписал финансови дейности в такъв мащабен инвестиционен план, в какъвто чух желание. Това обаче не означава, че текстът на правителствения законопроект, който явно ще отиде на първо четене в комисията, не се нуждае в тази посока от дискусия. Аз лично ще участвам най-активно и с огромно желание, стига колегите, главно от групата на народния представител Ивелин Николов, които са внесли законопроекта, да защитят още повече конкретни текстове, които са свързани с финансовата политика, но, естествено, не можем да намерим числов израз, защото това е въпрос на друго. Ще завърша с това, с което започнах: оценявам високо умението да се направи кратък и ясен законопроект в такава деликатна област. Смятам, че ефект от него може да се получи само при постигане на съгласие на второ четене. Ще се обърна към колегите от ГЕРБ. В тази зала през 1999 г. тук, на тази трибуна, имаше физически сблъсък, мятаха се черни знамена от лявата страна на залата. Политическата конфронтация тук беше стигнала до много висок градус, който Вие изобщо не познавате и не знаете какво значи, дори като атмосфера вътре в залата. Месеци след това, броени седмици след това тук сме приемали закони в областта на образованието с национално съгласие. Няма смисъл от политически инат, той не води доникъде. Той води до едно познато място за всеки от нас и това познато място е, че спечелваш силово ситуация в рамките на седмица-две, след това ефектът за обществения интерес е нулев. Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми млади хора, които сте в сградата на Народното събрание и наблюдавате бурните дебати по Вашия закон и по Вашата дейност! Бързам да кажа още в началото, че съжалявам, че от представилите трите законопроекта в залата присъстват представители само на вносителите на втория и на третия законопроект. Министерството на образованието, младежта и науката би следвало също да осигури представител по законопроекта на Министерския съвет, за да участва активно в дебата, въпреки служебните ангажименти на министъра. Трите законопроекта, които са представени на нашето внимание, имат своите предимства и недостатъци. Те бяха посочени и в докладите на комисиите. Първият по време е законопроектът на Министерския съвет. Бих казал, че от юридическа гледна точка той е най-добре структуриран и подреден. От друга страна, той обаче е и най-пестелив откъм съдържание и политики за реализация. В законопроекта на Министерския съвет изключително добре са регламентирани механизмите на координация между отделните власти – община, областен управител, държава. Също така в този законопроект, съобразно добрите европейски традиции и практики, добре са дефинирани понятията, с които се работи. Уважаеми дами и господа, една от най-важните функции на всеки законопроект е неговата функция „полезност”. Доколко законопроектът на Министерския съвет, ако остане в този му вид и на второ четене, ще бъде полезен за провеждане и реализиране на младежката политика? Тук аз бих изразил резерви и с уважение към минали епохи бих го сравнил по-скоро с Устав на ДКМС, Устав на Комсомола, в който се казва кой е комсомолец, какво е комсомолска организация и как тя работи с държавата. В ХХІ век трябва да кажем и нещо повече, а именно, когато провеждаме политики, първото и основно е да дефинираме понятията, да демонстрираме волята, да изградим координационния механизъм и най-важното – да осигурим финансови средства. В законопроекта на Министерския съвет за пари не се говори, въпреки че в чл. 1 са записани основните цели и предмета на законопроекта: „Принципи на управление и финансиране на дейности”. В чл. 7, ал. 3 обаче е записано: „Условията и редът за финансиране по национални програми ще се определят с наредба на министъра на образованието, съгласувано с министъра на финансите”. Поради тази причина вероятно министърът на финансите не представи становище в Комисията по образование по този законопроект, тъй като в него за пари не се говори и той няма отношение към него. Не на последно място в мотивите към законопроекта е записано: „Финансовите средства, необходими за прилагане на този закон, се предоставят от държавния бюджет”. По този закон обаче няма финансови средства. Тоест, ние предлагаме провеждане на младежки политики, както каза народният представител Деница Гаджева, само и единствено с европейски фондове, европейски програми. Тоест националното финансиране е оставено като едно пожелание, което ще бъде уредено с наредби. Затова казвам, че функцията „полезност” на този закон силно ще пострада, ако законът остане в този си вид. Втората критика, която беше обсъдена и в комисията, и по която не чух възражения или обратно становище, е, че се създава Национален консултативен съвет към министъра на образованието, на който съвет самият министър е председател, и в който съвет десет заместник-министри са членове. За какъв консултативен съвет с обективно експертно становище може да говорим, след като той включва в състава си предимно, да не кажа и само, представители на изпълнителната власт, които сами помежду си се консултират за провеждане на държавна политика? На мен ми се искаше да има повече представителност на неправителствения сектор, на експертите, на младежките организации, без да бъдат обвързани непременно с количествените параметри за национално представителство – 900 човека, и 30% в общините. Според мен това ще дискриминира младежките организации, които по количествен признак не могат да изпълнят изискванията на закона, но по качество на съдържание на тяхната работа биха надхвърлили обема и на тези представителни организации в 30% от българските общини. Законопроектът, представен от Ивелин Николов и група народни представители от Коалиция за България, има свои предимства, свои положителни регламенти, които биха могли да намерят място, ако се подкрепи на първо четене. Изрично подчертавам – ако се подкрепи на първо четене. Аз съм съгласен с колегата Веселин Методиев, че законопроектът на Министерски съвет би могъл да бъде като основа, върху която да се надграждат тези добри идеи, представени и от народния представител Деница Гаджева. Това са работни, подчертавам – работни предложения, които може да се прецизират на второ четене. Те вероятно имат нужда от допълнителна юридическа помощ, но, уважаеми дами и господа народни представители, на първо четене обсъждаме философията, идеите и духа на всеки един от законопроектите. Единствената реплика, която чух по отношение на разработката за студентския кампус, е, че тези въпроси ще се разработят в Закона за устройство на територията. В момента гледаме ЗИД, внесен от Министерски съвет на Закона за устройство на територията. Такива предложения в този ЗИД, внесен от Министерски съвет, който да регламентира проблемите на студентските кампуси, не се съдържат. Студентските градчета продължават да ни засипват с ужасяващи проблеми. Аз не казвам, че Законът за младежта е основният закон, в който трябва да се разгледа този въпрос, но това е една идея, която заслужава да бъде подкрепена. Не споделям казаното, че отхвърлянето на законопроектите на Коалиция за България и на „Атака” може да предопредели включването на добрите идеи между първо и второ четене. Не, колеги, рамката, която се задава, е рамката на подкрепения законопроект на първо четене. Всичко останало, което надхвърля тази рамка, чисто технологически не може да намери място. Апелирам и моля народните представители да проявят благоразумие и да подкрепят и трите законопроекта. Ще се радвам, ако управленското его поне за секунда – секундата, в която натискат бутона, бъде преодоляно и се формира една обща воля, върху която да се обединим в Комисията по образование, като водеща комисия, да обединим всички добри идеи от трите законопроекта и да вземем най-доброто за нашите младежи, защото всички ние сме им длъжници. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стоичков, в законопроекта на Министерски съвет няма как да има точни цифри. Колегата Методиев каза точно и ясно, че има Закон за бюджета. Говорим от тази трибуна за законопроекти в различните комисии, но не можем да вменяваме отпускане на средства по Закона за бюджета. Законът ни е достатъчно ясен и конкретен. Мисля, че ще заработи. Във връзка с Вашата забележка към Министерството на образованието и науката, министърът представи закона. Тук има няколко мои колеги, включително и аз, които сме добре запознати със законопроекта. Голямата част от колегите ми, като госпожа Дукова и не само тя, сме работили по законопроекта. В този смисъл законопроектът ще бъде подкрепен от моите колеги. Убеден съм, че ще работи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Не ми станаха ясни някои финансови аспекти на този законопроект, по-скоро дълбоко ме смутиха. Вие казвате, че този законопроект и мерките, които предвижда, се финансират с европейски пари, нали така? Ако те се финансират с европейски пари, това означава, че ще се контролират със средствата за контрол на европейски пари. Тоест, ще има съвсем друг механизъм. Излиза, че с „чужда пита, помен правим”, тоест конструираме закон с европейските пари. От тази гледна точка има много въпроси, които се появяват. Сигурни ли сте в тези европейски пари? Колко са тези европейски пари? Кога ще се отпускат във времето и така нататък? Появяват се много въпроси. Второ, казахте, че финансиране от българското правителство сега не се предвижда, но ще се уреди с подзаконови актове. Не може да се уреди финансиране с подзаконови актове. То се урежда със Закона за държавния бюджет. От тази гледна точка всяка институционална дейност и политика, каквато е и младежката, трябва да има финансово отражение. Тоест, трябва да бъде очертана по някакъв начин и като ангажимент на държавата, която да го покрие с финанси. Може да е частично, но по този начин пък българската държава ще има правото да проконтролира разходването на тези средства. Надявам се, че всичките тези въпроси по някакъв начин са премислени и уредени, или ще бъдат уредени. Ако не бъдат уредени и се направи закон, той ще има пожелателен характер, изцяло пожелателен. А такива закони са тези, които нямат финансово отражение в политиката на Народното събрание. През финансовия контрол ние контролираме осъществяването на тези политики. Моля Ви, премислете още един път и ако можете, отговорете ми сега или потърсете отговора в следващите си усилия. Иначе няма как да се получи закон и ще бъде някакво пожелание. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Стоичков, Вие подложихте на съмнение законопроекта на Министерски съвет и попитахте каква е полезността му. Зачеркнахте думи като понятие, воля, финансиране. Полезността на законопроекта на Министерски съвет се състои в това, че ще съществува един диалог между младежите и между държавата. Мисля, че това е най-основната полезност. Ще се обединят мненията в различните общини и области на България. Те ще провеждат своя диалог на централно ниво. Мисля, че това е основната полезност. Относно понятията, според мен са ясно формулирани в закона на Министерски съвет. Имам предвид понятията като „младежка политика”, „младежко доброволчество”, що е то младеж и така нататък. Волята е ясна: Министерският съвет пръв внася законопроект. Ако погледнем датите на входящите номера в Народното събрание, правителството на ГЕРБ и Министерският съвет първи внасят своя законопроект за разглеждане в Народното събрание. Така волята е ясно изразена. Разбира се, че не можем да кажем как точно ще се извърши финансирането, защото трябва да се получи диалогът между младежите в Консултативния съвет и министъра на образованието. След това ще се реши как ще се финансират дейностите. Не може да зададете една рамка за финансиране и тя след това да се пълни със съдържание. Точно обратен е редът. Първо се създава диалогът между младежките организации в този Национален консултативен съвет и след това се решава за реализирането на какви дейности ще се дава финансиране. Относно споменатото от Вас по отношение на качеството и количеството, ще Ви отговоря. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако младежките организации по места са достатъчно качествени, те биха направили така, че да имат представителство в цяла България или в 30% от страната.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Стоилов, благодаря за репликата, но не съм предложил регламенти с цифри в Закона за младежта. Разбира се, конкретни цифри в закон не могат да се съдържат. И това не съм казал. Казах, че законът трябва да уреди най-важните обществени отношения – такъв е регламентът по Закона за нормативните актове, а не наредби, подзаконови актове да уредят тези важни, съществени обществени отношения. И то как? В закона трябва да се опишат принципите и критериите за национално финансиране, а условията и редът да си останат в наредбата. Що се касае за липсата на вносителя. Казахте, че Вие достатъчно активно участвате в дискусията. Действително благодаря за активното участие, но Вие не сте вносител на законопроекта на Министерския съвет. Защото, ако това го оправдаем, бихме разгледали и законопроекта на Ивелин Николов – без Ивелин Николов, и на Деница Гаджева – без Деница Гаджева, тоест без присъствие на вносителите в залата, което според мен не е добра парламентарна практика. Що се отнася до репликата на господин Костов – тя е насочена повече към Министерството на образованието, младежта и науката. Аз не съм вносител на техния законопроект. Европейското финансиране. Бе казано по време на дискусията от заместник-министър Евтимова, че ние закъсняваме със Закона за младежта, тъй като други държави, които имат подобни закони, имат и разчитат на европейско финансиране – теза, която подкрепих в дискусията и с гласуването, като дадох своя глас „за” законопроекта на Министерския съвет. Колеги, що се отнася до отразяването в Закона за държавния бюджет, давам само един пример. В Закона за държавния бюджет за тази година в Преходните разпоредби се допълни разпоредба, с която се финансират висшите училища по рейтингова система, изработена в движение. Нормативният акт, в който трябваше да бъдат записани принципите и критериите за финансиране, се нарича Закон за висшето образование, а не Закон за държавния бюджет, който има срок на действие година за година. За репликата на госпожа Станиславова. Ние мислим по един и същи начин. Нямам възражения срещу това, което казахте. Подкрепих и добрата координационна политика, която се въвежда в закона – изключително добър в този аспект. Ще използвам случая и ще отворя една скоба – ще ми позволите. С другия вносител, на друг законопроект – Законът за българския език (проф. Корнезов е тук), ние предложихме именно координационна политика на държавата по отношение на българския език. В момента държавата предлага координационен механизъм по темата за младежта. И младежта, и българският език са живи и развиващи се организми, но все пак имат нужда от закони. Аз апелирам да подкрепим и трите законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за допуск в залата на госпожа Яничка Труева – директор на дирекция „Младеж” към Министерството на образованието, младежта и науката.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искала да започна изказването си, вземайки основание от дебата преди почивката, защото той постави акцента върху финансирането и ми се струва, че това е най-важното, което трябва ясно да се каже. Неясно обаче остана за мен как не беше разбран този факт, смятам че всички сме чели законопроекта. Освен това само преди няколко часа – миналия ден по това време, коментирахме и приехме доклада за младежта. Там отново беше подчертан фактът, че финансиране за младежки дейности не просто има, а е категорично осигурено и то в един много висок диапазон. По отношение обаче на закона, чл. 7 и чл. 8 категорично уреждат материята с финансирането. Казва се, че именно Министерският съвет приема националните програми за младежта. Досега тази материя беше уредена с един текст в Закона за физическото възпитание и спорта и както разбирате, след като беше променен, отпадна и основанието. Въпреки това обаче Министерството на образованието планира тези средства за младежката програма през 2011 г. и в Закона за държавния бюджет за 2011 г. тези средства бяха отразени. Оттук нататък обаче правното основание отпада. На основание на Закона за държавния бюджет от 2011 г. Министерството на образованието предложи на Министерския съвет Националната програма за младежта с 5-годишен хоризонт и с общ бюджет от 6 млн. лв. Това беше програма, която беше приета и сами си давате сметка, че това са пари, осигурени през националното финансиране. В изпълнение на стратегията през 2010 г., която се предложи от Министерския съвет, с оглед постигане на устойчивост, в Народното събрание се предложи и екшън-планът за изпълнение на тази стратегия. Две хиляди и единадесета година беше годината, в която ние приехме стратегията за изпълнение на екшън-плана и там бяха заложени 259 млн. лв. Категорично не съм съгласна с изказаните твърдения, че няма никакво финансово изражение в предложения законопроект. В този смисъл е и становището на Министерството на финансите, което подкрепя и законопроекта, както и националната програма от Министерския съвет. Толкова за финансирането. Надявам се този път вече да е ясно. По отношение обаче на законопроекта ми се иска да започна с онова основание, което излезе в дебата малко по-рано: кои са младежите, за които този законопроект е важен, значим и дали той ще съумее да остойности техните нужди. На различните дебати по рано се заявиха фактическите аргументи по закона. Ракурсът обаче, който е върху активността на младите хора, показва каква е нуждата един човек да съумее да се свърже с този закон и каква е неговата възможност да го направи. Мисля си, че отговорът идва сам по себе си от първата аналогия, която правим, когато кажем млад човек и тя веднага е енергичен, ефективен, умеещ, активен и деен. Няма по голямо основание за това да съумееш да си част от групата, която представляваш, и да бъдеш част от средата, при положение че твоята активност не е заявена. Естествено е хората, които биха искали да се свържат с тези около себе си и съответно да съумеят да влязат и в национално представителните младежки организации и просто в младежките организации, да бъдат хората, които имат активност и активна позиция. Беше казано доста по отношение на възрастовия диапазон. Аз искам само да Ви цитирам малко данни от другите страни, в които се показва възрастовият диапазон, в който младежите са включени като таргет в Закона за младежта. В Унгария това са младежи от 15 до 29 години, в Литва от 14 до 29, в Словакия до 30 години и няма долна граница, в Словения от 14 до 27, в Холандия до 24 години, в Люксембург от 15 до 25, в Чехия от 15 до 26, в Малта от 13 до 30, във Финландия без долна граница до 30 години, във Франция от 15 до 26 години, в Германия от 14 до 27, в Гърция от 15 до 30 години, в Испания от 14 години до 30, тоест всяка държава е преценила кой за нея е най удачният диапазон. Мисля, че след 30 години чакане и надежди е обяснимо да се иска този закон да стане всеобхватен и някак си да стане изначален. Едва ли не се предполага, че един млад човек, навършвайки 15 години, трябва да се облегне на този закон, образно казано, той да му е платформа и да го носи през неговия житейски път, като му осигури всякакви емоционални, интелектуални, финансови и социални възможности за преживяване. Далеч съм от тази мисъл. Не смятам, че в момента ние правим нещо подобно на метафората за изоставения човек 30 години, и когато след това е намерил близките си, те се опитват да свръхкомпенсират грижата към него. Ние даваме възможност младият човек, групата млади хора, които са осъзнали себе си като нужни и значими, да съумеят да се остойностят през този закон. Това, с което бих искала да завърша, е фактът, че на последния Икономически форум, на който, разбира се, бяха представители и на България, водещите икономисти заявяват, че съвременната икономика е икономика на уменията, а политиката, която се води, е политика на резултата. Уважаеми колеги, моля Ви, нека не разглеждаме младежите като група, нуждаеща се от социално подпомагане. Това са зрели, интелигентни млади хора, които имат нужда просто да им се даде старт и да имат регулационен механизъм, по който да могат да провеждат своите политики. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Колега Соколова, ако законопроектът, който очевидно получава Вашата подкрепа, цели ефект, резултат, той би следвало да бъде свързан с реалностите и с възможността да решава проблеми в тази реалност. От тази гледна точка аз държа да кажа две неща. Първо, проблемът за финансирането. Подобно на господин Костов аз твърдя, че когато имаш устойчива идея една политика да бъде финансирана или множество политики, свързани с определена общност, да получат финансиране, това следва да бъде уредено със закон. Иначе ще говорим за национални програми, а практиката и реалността сочат, че всъщност ангажиментът чрез държавния бюджет в сферата на младежката политика и на младежката активност е следният: от две програми те вече са една, парите в тях са намалени наполовина. Това е отношението на държавата днес – това първо. Второ, любопитствам как би изглеждал следващият годишен Доклад за младежта, след като никой от проблемите, които ние вчера с Вас приехме и обсъдихме само с изказването на колегата Николов, няма ред, по който да бъде прочетен в този законопроект. Уважаеми колеги, в края на краищата възможността някой да се заяви да бъде активен е свързана с възможност да участва в правенето на политика. Ние не предвиждаме подобни политики. Чрез законопроекта на Министерския съвет ангажиментът на държавата и местните власти се изчерпва с писането на стратегии. От тази гледна точка държа да спомена Ваше публично заявление, че темата за младежката безработица е важна, но тя намира прочит чрез Закона за младежта. Къде? В кой текст? В коя алинея, в коя дума? Няма я. Когато говорим за младежка активност, аз също приемам, че младите хора са енергични, дейни, способни и трябва да имат възможност за развитие, много бих искала да кажа, че ние с Вас сериозно се разминаваме по това – как младите хора да заявяват своята активност. Аз твърдя, че те трябва да имат възможност свободно да се сдружават и публично да бъдат припознавани, а не да бъдат теглени към участие в предварително регламентирани младежки организации. Това не е добре.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Соколова, частично съм съгласен с Вас. Вие сте напълно права, че Националната стратегия за младежта и годишните планове за действие могат да определят финансовата рамка както дългосрочно, така и едногодишно в плана за действие. Принципите за финансиране обаче трябва да се определят в закона. Тогава законът ще бъде полезен за неговите адресати – младежките организации. Ако бях адресат на тази норма, за мен като младежка организация щеше да бъде много важно и ценно, прочитайки закона, да знам на какви принципи трябва да отговаря моят план, моята програма за кандидатстване за национално финансиране. Трябва да ми е ясно как да се структурира моята програма за финансиране от държавата през определения период, а периодът вече ще бъде определен в този екшън-план за действие, както Вие го наричате. Ще се радвам, ако в тази Национална програма за младежта намери място това, което, уважаеми колеги, приехме в Националната стратегия за развитие на физическо възпитание и спорт. Там приехме разпоредбата до 2022 г. бюджетът на Министерството на спорта да бъде увеличен до пет пъти. Тоест в момента е 0,1%, да стане 0,5% от БВП, което, макар и скромно за нашите икономически възможности, е добро решение. Ще се радвам това добро решение да бъде повторено и в Националната стратегия за младежта. Държавата, Народното събрание, Министерският съвет да се обединим около критерии за увеличаване на националното финансиране на младежките политики. Пак казвам: принципите трябва да са заложени в закона. Към момента, за съжаление, те липсват. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Колеги, ще допусна, че първите думи от моето изказване не са били чути. Ще повторя, че членове 7 и 8 в закона уреждат категорично материята с финансирането, като насочват към това, че Министерският съвет приема национални програми. По отношение на активността се съгласихме, но заедно с това нека да Ви кажа, госпожо Богданова, че при 30% представителство в общините, на една община се падат 10 или 11 човека, които да членуват в организацията. До момента ние сме свидетели, че свободното сдружаване е нещо прекрасно. То обаче не може да даде основания за това да имаме финансиране през национална програма и съответно да имаме ефект. До този момент ние успяхме да се нагледаме на доста практики, с които се извършва нещо спорадично, затворено само за себе си, без то самото да даде мултипликационния си ефект – онова, от което се нуждае цялото ни общество. Нека да се съгласим с това, че държавата ни не е чак толкова голяма, а претенциите ни са толкова огромни, че сякаш не можем да се съберем и да си свършим работата заедно, а успяваме да направим на парченца и най-добрата идея. Благодаря.

Господин председателстващ, уважаеми колеги, дами и господа! Въпреки основателните критични бележки към закона, трябва да признаем, че по време на работата на Комисията беше направена съдържателна, бих казал експертна дискусия по тези три закона и тази дискусия дава основа за коригиране на текстовете в посока на усъвършенстване на този закон. Това трябва да го признаем. Уважаеми дами и господа, този закон е заимстван от стари подобни закони. Господин Николов спомена историята на законотворчеството в тази посока. До голяма степен законът е заимстван от този, който е направен в 2007 г. В този случай обаче възниква следният въпрос: защо досега не е приет Закон за младежта, след като има различни проекти, обсъждани са на различни равнища? Според мен проблемът е в това, че има неяснота в концепцията, върху която трябва да стъпи този закон. Има различни варианти за подобен закон. Без да претендирам за юридическа перфектност според мен най-добрият вариант е вариантът на кодекс, свързан с младежта, който да изчерпва почти всички многообразни и бих казал многобройни форми за работа с младите хора като обект на специални политики и като субект на правене на политика, свързана с младежта. Обърнете внимание. Ние не повдигаме въпроса за закон, свързан с други възрастови категории на населението, например Закон за пенсионерите. Ние говорим за закон за онази част от обществото, която определя бъдещето на това общество, бих казал бъдещето на нацията. Основният недостатък на законопроекта, предложен ни от Министерския съвет, е липса на ясна концепция, върху която да се изгради законът. В резултат на това се забелязва съществено бих казал разминаваме между онези важни национални документи, които третират проблематиката за младежта, и този закон. Ако отворите например Стратегията за развитие на младежта, ще видите, че там има формулировки, които изобщо не са намерили отражение в закона. Вчера беше разгледан Докладът за младежта за миналите две години. Ще видите, че там структурата, изложението нямат почти нищо със закона, който се предлага днес. Там има конкретика, числа. Естествено е, че в този закон не може да има числа, но може да има формулировки, които ясно дефинират политиките на държавата по отношение на младежта. На каква база според мен трябва да стъпи този законопроект и кои са основните характеристики, интереси и потребности на младите хора, които могат да бъдат определени като фундаментални? Първо, този закон трябва да има ясни текстове, насочени към стимулиране на демографските процеси в страната. Младежите имат пряко и основно отношение към всички демографски процеси. Имам предвид естествено механично движение на населението, което касае раждаемост, касае миграции, касае всичко онова, за което ние към днешния ден говорим с тревога, тоест сериозните демографски проблеми, които има нашето общество. На второ място, този закон трябва да има ясно разписани текстове за стимулиране и развитие на образователния процес, защото този процес има пряко, непосредствено отношение към младежта в страната. Такива текстове няма. Имам предвид текстове, които да задължават държавата да води определена политика, текстове, които да свързват този закон с всичко онова, което се прави в областта на образованието. На трето място, много тежък и сериозен проблем за България, свързан с младежта, това е заетостта. Нееднократно европейските институции алармират, дори има текстове, които задължават страната да предприеме конкретни и категорични мерки по отношение на младежката безработица. Искам да Ви кажа, че ако отворите данните на европейските информационни институции – ЕВРОСТАТ и други, ще видите, че България е на първо място в Европа по относителен дял на младежите, които нито учат, нито работят. Този, който пренебрегва този факт, означава, че не е наясно с последствията от него за развитието на българската икономика, на българското общество изобщо. По този въпрос трябва да има ясно разписани текстове, които да водят до по-конкретни действия – програми, финансиране и т.н., за решаването на този проблем. На следващо място, младежта има пряко и непосредствено отношение към физическото възпитание и спорта. Вярно е, че има и други закони, програми и т.н., но в този закон трябва също да намерят място текстове, които да определят някакво поведение и задължение на държавата в тази посока. На пето място, проблемът с финансирането. Някои колеги заявиха, че въпросът е ясен и че има текстове в закона, които решават този проблем. За съжаление, това не е така. Тук не става дума да посочваме проценти, числа, милиони, милиарди и така нататък. Става дума за законови текстове, които да вменяват задължение на държавата за определени финансови ангажименти, свързани с всички политики за младежта. Това не е бюджет, но тези текстове могат да вменяват задължение утре, като започнем да обсъждаме бюджета, там да има ясно разписани задължения на държавата – какви, колко финанси, откъде ще ги вземе за развитието на всички младежки политики. И на последно място искам да кажа, че дефинициите за младежки организации и в този закон трябва да бъдат прецизирани. Така формулираните дефиниции ограничават възможностите за създаване на младежки организации, особено на регионално равнище. А такива организации вероятно ще бъдат създавани. Така че тази дефиниция, която е дадена в закона, трябва да бъде либерализирана до известна степен, която да не пречи за младежките инициативи, свързани със създаване на младежки организации. Искам да Ви кажа, че в България младежите са организирани в 5-6% от цялата младежка общност в страната. Това означава, че ако този закон третира само проблемите, свързани с младежките организации, ще бъде закон за 5-6% от младежите в България. Във всички случаи трябва да се избягва тази не особено приятна констатация и законът с всичките промени, които трябва да се направят между първо и второ четене, да бъде насочен изобщо към политиките, свързани с младежта, а не главно с младежките организации в страната. Благодаря.

Благодаря, господин председател, за възможността да се изкажа пред вас – народните представители, и да внеса мъничко яснота по отношение на структурните реформи в областта на младежката политика, които ще обрисуват и финансовата рамка. Правителството през 2009 г. предприе мерки по отношение на разработване на стратегия за младите хора в страната в рамките на 10-годишен период. Тази стратегия беше дискутирана много широко в рамките на общността на младите хора, както и с партньорите на национално, областно и местно ниво. Стратегията реално обрисува проблемите, които стоят пред младите хора в страната. Тя дава възможност и дефинира приоритетните области за 10-годишен период, които трябва да бъдат решени, дава ясна визия за това какви резултати се гонят с изпълнението на тази стратегия. В рамките на изпълнение на стратегията беше записано и че трябва да се разработи нормативен акт в областта на младежта, който реално да даде възможност за координация на различните младежки политики. Много добре знаем, че младежките политики са в най-различни области и младите хора не може да се дефинират само с един закон. Реално имаме интервенция в различни области, като образование, като социален ангажимент на държавата, като здравеопазване, като решаване на проблеми с девиантно поведение на млади хора, в спорта, както цитира господин Стоичков преди мъничко. И реално всяка година в изпълнение на тази стратегия за младежта започнахме и създаването на финансовата рамка на национален план по изпълнение стратегията, който дава възможност за дефиниране на различните видове инструменти, с които да бъдат решени различните проблеми в младежката област и съответно ни дава възможност да видим и какви финансови ресурси се влагат в решаването на тези проблеми и постигането на тези приоритети и очаквани резултати. Така например бих могла да кажа, че в рамките на 2011 г. целият план, целият финансов ресурс, който се влага в тази област, е на стойност 259 милиона лева, голяма част от които са насочени към решаване именно на младежката заетост. Разбира се, бих могла да цитирам и конкретни данни, като този първи приоритет за насърчаване на младежката икономическа активност и кариерно ориентиране е в рамките на 209 милиона лева. Източниците на финансиране са различни. Това са източници на национален бюджет, източници на общинско финансиране, защото имаме много общини, които подпомагат хоризонталната част на младежките политики, а също така източници от европейски фондове, като те са както по структурни фондове, така също и по европейски хоризонтални програми, каквато е програмата примерно „Младежта в действие”, както и програмата „Учене през целия живот”, където имаме две подпрограми, като „Еразъм” и „Коменски”, които насърчават точно младежката мобилност с цел бъдещо професионално развитие. По отношение на финансовата рамка отново бих искала да подчертая, че има задълбочено и ясно виждане какви са инструментите, с които трябва да интервенираме в съответната област. Информацията за тези неща се събира от всички основни източници. Това са на национално ниво различните министерства, които осъществяват секторните програми, от друга гледна точка, ни предоставят информация и общините, които също интервенират в областта на младежката политика. Всяка година ще имаме такъв план за действие, който ще ни дава ясна картина за финансовия ресурс и инструменти, с които реално ще можем и ще работим в областта на решаване на младежките проблеми. Това, което ни се искаше и изложихме в нашия проект на закон, беше действително да дадем възможност на национално ниво както и на местно, на общинско, да се създаде механизъм за координация между различните секторни политики и между различните власти на различните нива, така че действително младежката политика да стане ясна, видима, конкретно разпознаваема, да могат да се идентифицират проблемите навреме и общините да могат да насочат своя фокус към младежките политики по места. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! По процедура първо искам да заявя желание за удължаване на времето от името на нашата парламентарна група.

И, второ, да възразя на допускането на изказване от рода на това, което чухме преди малко. Моите уважения към Вашия професионализъм, към Вашата съпричастност към проблемите, но ние разглеждаме законопроекти, зад които стоят вносители, мотиви, становища на комисиите, които са ги гледали. (Шум в залата.) Няма нужда след толкова съдържателен дебат в Народното събрание някой да пояснява какво се прави и какво ще се донаправи. Ако това не е тенденция на игнориране на Народното събрание от страна на премиера, министрите и техните заместник-министри, бих го отминал, но аз приемам това просторно изказване като продължение на това отношение на министрите, премиера и Министерския съвет. Възразявам и предлагам, господин председател, да не се допускат изказвания при разглеждане на законопроектите от този род. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Моите колеги вече обосноваха защо Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи законопроекта на Министерския съвет. Аз ще добавя само един акцент към политическата мотивация, с която ние ще отхвърлим този законопроект, и той е следният: страна, която няма своята ясна стратегия за развитие; страна, която няма своите ясно дефинирани национални приоритети, не може да има своите успешни секторни политики, още по-малко – успешна политика, свързана с младежите. Не обичам да бъда голословен и затова ще отправя един въпрос, включително и към представителя на министъра на образованието, младежта и науката, макар че е много по-редно той да отговори на този въпрос: имате ли информация колко младежи с висше образование днес са безработни? В състояние ли сте сега да вземете думата повторно и да отговорите – 1000, 2000, 3000, 5000 младежи с висше образование са безработни? В състояние ли сте? Готови ли сте да отговорите на този въпрос? Ако не сте готови, Вие не можете да обосновавате Закон за младежта, защото ще се окаже, че е мит тезата в български условия, че придобитото висше образование е условие за заетост. Ето я връзката с тезата на господин Имамов за необходимостта този закон да уреди връзката между младежката заетост и образователната система – системата не само на средното, но и на висшето образование. Оказва се, че в България да си с диплома за висше образование през последните три години вече не е условие за успешна реализация на пазара на труда. И аз ще Ви посоча първопричината за това – защото пазарът на труда и системата на висшето образование са паралелни реалности. Те не се засичат! Кой и кога ще направи преглед на учебното съдържание? Кой ще актуализира мрежата от специалности, за да ги приведе в съответствие с реалните пазарни потребности от интелектуален продукт? Има ли такава идея в Министерството на образованието, младежта и науката? Хубаво е да звъннете и да Ви дадат тази информация – колко хиляди безработни младежи с висше образование имаме наистина. Без такава базова информация говоренето за Закон за младежта е просто говорене, камуфлаж на политика. (Шум в залата.) Нашето разбиране е доста по-различно. България трябва да дефинира своите приоритети и тези приоритети може би трябва да се сведат до един-единствен израз „зелена икономика”, нали, господин Цонев? Да! Това означава биоземеделие, това означава модерни, екологосъобразни производства не само в земеделието. Аз бих искал да попитам висшите училища в България дали са актуализирали учебното си съдържание в тази посока? Не, защото никой не им е казал, че това е приоритетът на България; че това е конкурентното предимство на България. Извинете ме, но разговорът за националните приоритети и връзката на тези национални приоритети с политиката на висшите училища на Република България е разговор за бъдещето на младежите, за да го няма този парадокс, не просто безработни, а безработни с висше образование, които като не намерят реализация в страната, естествено е, че ще търсят препитание в чужбина. Не че това като явление само по себе си е толкова лошо. Аз ще завърша изказването си с това, че наистина има нужда от един добре осмислен Закон за младежта, но не закон с декларативен характер, а с конкретни разпоредби – забележете, внесен от управление достатъчно компетентно, познаващо поне в конкретика реалностите, в това число и горчивите. Минаха вече може би 6-7 минути, откакто взех и думата. Може би в момента се набира информация за въпроса, който зададох, но ако никой от управляващото мнозинство не е в състояние да ми каже какъв е броят на безработните младежи с висше образование, то това управляващо мнозинство незабавно трябва да изтегли този законопроект и да внесе един друг, който наистина да е приложим. Този определено не е и затова няма да получи нашата подкрепа. Благодаря.

Когато се внася закон на една и съща тема – един правителствен и два опозиционни, управляващите, ако искат да има консенсус по темата, би могло да приемат всички закони и на тяхната база да се разработи с консенсус краен вариант на закона, който да бъде приет от всички. Това не се чу нито в комисиите, нито се чува в залата от страна на управляващите. Когато Министерският съвет внася закон, поне заместник-председателят на Министерския съвет, в чийто ресор е да отговаря за младежта и образованието, би трябвало да бъде тук, визирам господин Дянков, заедно с министъра на образованието, който дойде, постоя десетина-петнадесет минути и си излезе. Това означава пълно презрение не само към Народното събрание. Това означава презрение към дебата, тоест към собствения му закон, който той е внесъл. Нямам думи да изразя сектантския подход към проблема, който се проявява в момента и който няма да доведе до нищо добро. Има такъв въпрос, който постави господин Местан – да се знае колко са безработните младежи с висше образование. Аз бих го поставил по друг начин, което съм казал, струва ми се, и друг път от тази трибуна: колко от младежите от средните училища, които са печелили международни конкурси и са получавали златни, сребърни и прочее медали по математика, биология, химия, физика и прочее, през последните десет години са отишли да учат в чужбина и са се върнали в страната? Всички са отишли да учат в чужбина и нито един не се е върнал в страната, по простата причина че не са създадени условия, за да се върнат тук. Това връзва този Закон за младежта, който предлага правителството, с цялостното развитие на страната, с нейното индустриално развитие и приоритетите, които трета година поред чухме, че били селско стопанство и туризъм. И друг път съм казвал: България не може да бъде водеща страна, не може да бъде просперираща страна само със земеделие и туризъм. Тя трябва да бъде високоразвита технологична държава, за което правителството досега не е изказало никакъв приоритет. Даже и онези закони, които са били приемани в този смисъл, са само пожелателни и по този въпрос нищо не е направено. Ние сме готови и за второ четене да внесем наши предложения във Вашия закон, но тъй като предварително знаем, че няма да ги приемете, питам се: за какво са тези усилия? Оказва се, че в Народното събрание няма опозиция, има само управляващи. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, проф. Станилов, не бъдете толкова взискателен към министъра. От всички дискусии по законопроекта стана ясно, че той е компетентен дотолкова, доколкото прочете това, което му беше написано. Наистина той може да не разбира от всичко, но би трябвало да се подготви за такъв важен законопроект. Искам да Ви върна към един друг момент, който преди малко господин Местан спомена. Вчера Четиридесет и първото Народно събрание прие Годишния доклад за състоянието на младежта в България – доклад, в който много добре бяха разписани десет приоритетни проблемни области, по които българското общество трябва да се загрижи за състоянието на младите хора: проблемът с реализацията и младежката безработица; демографският проблем; усъвършенстването и квалификацията на младите хора; свободното време; развитието на талантите. Да не ги изброявам отново всичките. Много е логично веднага на следващия ден да ги видим в правителствения законопроект – как и по какъв начин държавата ще се справя в тези проблемни области. Няма нищо такова! Има един начин. Ние от дълго време като държава сме се отказали държавата да се грижи за всичко и сме дали възможности, което е световна практика, други организации с държавно подпомагане да изпълняват функции, да предоставят услуги, да извършват дейности. Съгласно правителствения законопроект обаче дейността на тези организации, тези младежки дейности и младежки услуги липсват. И пак се връщам – проблемът не е в национално представителните организации, които ще водят диалог. Нека да го водят, нека там да членуват стотици хора. В момента мога да изброя десетки организации, които от години се занимават с младежки услуги и младежки дейности, които никога няма да отговорят на критериите за младежки представителни организации. Те липсват. В нашия законопроект в чл. 19 ги има. Мога да ги изброявам: организации, които са по 10-15-20 души и правят проекти за стотици хиляди левове в България – „Национален алианс за работа с доброволци”, ”Балкански младежки фестивал”, „Партньори - България”, „Голям брат/Голяма сестра”, Център „Отворено образование”, Асоциация на приложните психолози, Асоциация на младежките домове и центрове, Национална асоциация „Дебати”. Мога да изброявам толкова организации – те липсват, те няма да могат да осъществяват дейности по този законопроект. Вие отказвате да приемете такава промяна – да бъдат вкарани такива организации, които осъществяват услуги за младите хора. Още няколко думи за финансирането, понеже то стана център на дебатите в един момент. То има своята история, най-вече легитимна – финансирането на политиката за младежта в България, от времето когато младежта и спортът бяха в една институция и за младежка политика от бюджета на тази институция се отделяха не повече от 7-8%. Всичко останало отиваше за спорта. Какво ни казва сега мнозинството? Министерският съвет приема национална програма, в този план е предвидено до четири години да се дадат 6 милиона евентуално – каза госпожа Соколова. Експертите от министерството казват: „Ние имаме в главата си идеи как да реализираме това финансиране и какво да правим”. Но ние сме законодатели и трябва да гарантираме това финансиране, защото за миналата 2011 г. средствата за национални програми за младежта са 800 хил. лв. Сметнете какъв процент от преразпределението от държавния бюджет са 800 хил. лв.? Оставете фонда, ако фондът Ви притеснява. В нашия законопроект в чл. 59 е записан механизъм, който не приема Закона за държавния бюджет, а задължава, както в много други специализирани закони, Народното събрание, когато приема Закона за държавния бюджет, да фиксира на отделен ред средствата за политика за младежта, което в момента го няма. Необходимо е с този специализиран закон да знаем, че един ден Законът за държавния бюджет ще има средства за политика за младежта. За пореден път, и с това завършвам, изказвам искрено учудване защо, след като мнозинството говори за търсене на консенсус в политиката за младежта, се отказва подкрепа на три законопроекта, от които да се вземе най-доброто? Не е удобно от тази трибуна да Ви кажа, че колеги от ГЕРБ ме срещат и казват, че някой си Мафчо се обадил да каже да не се подкрепят. Не знам кой е този Мафчо. Колеги, имайте малко повече самочувствие. Не може някой да Ви каже „Не подкрепяйте!”. Дано разумът и политическата логика да надделеят. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин Николов, това не е Закон за младежката безработица или за ограничаване на младежката безработица. Това е Закон за младежта. За младежката безработица разговаряхме тук, водихме дебат. Вие го инициирахте, от Вашата група. Тогава казахме кои са основните мерки, които Министерството на труда и социалните грижи ще поеме в тази сфера. Казахме какъв бюджет е определен за младежите и как държавата ще ги подпомогне, за да няма младежка безработица. Ще повторя пак нещо важно, макар че миналия петък се спомена – Министерството на труда и социалните грижи разработва в момента Национална система за прогнозиране на работната сила в България. Точно такава ще бъде функцията на тази система – да синхронизира потребността на пазара от работна сила в същия момент с образованието на младите хора. Това е относно младежката безработица. Това, което правим днес, е поставянето на първа крачка. Поставяме първата крачка за реален диалог между държавата и младежта в тази държава. Оттук нататък ще продължи да се говори за другите теми, но след като бъде поставена първата крачка.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Станиславова, да, права сте. Вие правите първата крачка, но това е първата Ваша крачка. Крачки в тази посока са правени много дълго време. Дано все пак осъзнаете, че животът не започва и няма да завърши с това парламентарно мнозинство. Проблемът е, че Вие трудно разбирате, че не става въпрос за Закон за младежката безработица, а за Закон за националната политика за младежта. Пак казвам – вчера Народното събрание посочи кои са проблемите на младите хора. И ако искаме да приемем законопроект, той трябва да бъде не най-общо законопроект за партньорство на младежките организации, а закон, който да регламентира политиката, която държавата провежда по отношение на младите хора. Неудобно ми е, понеже обичам Видинския регион, да казвам, че точно за този регион да се говори точно по този начин за младежката безработица – най-малкото е неколегиално. Разберете, Закон за младежта с пожелателни текстове нищо не означава. Закон, който регламентира политики, е полезен. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, за мен беше интересно първо да изслушам тезите на голяма част от колегите и след това да се опитам както да отговоря на някои от отправените критики, така и да дам своите послания. Всички сме наясно, че младите хора са една от най-уязвимите групи, особено в контекста на икономическата и финансовата криза. Също така на тях трябва да се гледа и като на ценен ресурс, който трябва да бъде използван и мобилизиран, за да бъде интегриран пълноценно и да има необходимите възможности като равноправна част от обществото. За провеждането на успешна държавническа политика (подчертавам държавническа, защото тази политика трябва да бъде с минимум времеви диапазон и визия с 10 години напред, а не за 4 години, в рамките на един мандат) поздравявам представителите на Министерството на образованието, младежта и науката, защото стратегията, която изготвиха, беше с диапазон 2010-2020 г., а плановете, които се предвиждат за отчет, са за всяка година. Става въпрос за докладите. Бих искала да отбележа по отношение на законопроекта на вносителите (не говоря за вносителите отляво), че е некоректно да се заиграваме популистично с темата за младите хора в страната, защото и на нас като на управляващи най-лесно би ни било да кажем, че можем от утре да обещаем примерно 5 хил. лв. заплата за младши специалист, в съответната компания да се започва с длъжност мениджър, да има безплатни жилища за младите семейства, да се създават фондове, които не се знае как ще се финансират, управляват и как ще се разходват средствата. Но не това е нашата цел. Затова всъщност ние носим правото на отговорност спрямо нашите избиратели, защото не искаме светлото бъдеще, което беше отбелязано през годините. Както всички отбелязахте – от 1979 г. досега се коментира дали трябва или не да има Закон за младежта, какъв да бъде той, а той така и не се е случвал. Нашата цел е да се подходи отговорно, да се постави конструктивна основа, която да даде възможност след това за надграждане. Колеги, които сте участвали активно в дискусиите през годината, знаете, че за да няма Закон за младежта, от една страна беше популизмът на предишни мнозинства, а от друга страна – желанието определени младежки организации да доминират, да се създава определена йерархия, да има определени постове, да има стремеж за усвояване на публични средства. Нашата цел е точно обратната. Нашата цел е със Закона за младежта, независимо кое правителство е на власт, младите хора да имат възможност да изразяват своето мнение в рамките на Национален консултативен съвет. Много критики се изказаха по отношение на Националния консултативен съвет, затова искам да внеса яснота. Първо, целта ни беше в него да има заместник-министри, за да има политическа ангажираност по отношение на решенията и предложенията, които ще се генерират от младите хора по време на техните заседания. Това не означава, че всички заместник-министри ще бъдат на всяко заседание. Ще бъде ресорният заместник-министър в зависимост от темата и проблема, които ще бъдат дискутирани, и мерките, които ще трябва да бъдат акумулирани за тяхното разрешаване. От тази гледна точка този принцип на паритет не е необходим. Тук не говорим за организация, в която ще има йерархия, председатели, гласуване. Говорим за работна група, в която младите хора, които наистина имат идеи и предложения как да се решават конкретни проблеми в сферата на младежката политика (а както уточнихме, тя е с хоризонтален характер, тоест има достатъчно широк диапазон на покритие), да могат да споделят своите идеи в рамките на този консултативен съвет и след това да участват в механизма за вземането на крайните решения. Това е първото нещо, което целим с този закон. Не е вярно, че в него влизат само младежките политически партии. Това е изключено. В него на прима виста мога да кажа, че влизат със сигурност Националното представителство на студентските съвети, Националният младежки форум, скаутите, МБЧК, както и други организации. Втората ни цел е тези, които не влизат, които не покриват критериите, да имат стимула да се сдружават. Нека поне в младите хора да възпитаме възможността да се сдружават, да могат да участват в по-големи формирования, да не е това разделение, което се наблюдава в различните браншови сектори. Колкото ни е малка държавата, толкова имаме изразени мнения и те са в различни типове организации и подорганизации. Нека да има устойчиво гражданско общество, което да се развива. Това може да стане само когато се дава възможност интересите да бъдат отстоявани в по-големи формации, да има по-голям мащаб на действие. Иначе се прилага политиката „разделяй и владей”. Третата ни цел е да се създаде ясен механизъм за взаимодействие между институциите, държавата да се задължи да реагира по определен начин на различни равнища спрямо младежките инициативи. Няма да се спирам в подробности, защото преждеговорившите достатъчно обясниха механизма отдолу нагоре за генериране на съответната политика от ниво община през област, достигайки до национално ниво. Много е важно този закон да стане реалност. Ако продължаваме да водим този дебат и да се въртим в порочен кръг, ще продължим традицията от 1979 г. досега. Нямаме претенцията, че този закон е перфектният закон, но той трябва да стане реалност, за да може да се види кое в него работи и кое не работи. Което не работи – Вие като народни представители имате възможност на законодателна инициатива, за да се надгражда. Но трябва да има основа. Иначе продължаваме да говорим общо, с политически послания, но в крайна сметка няма никакъв конкретен ангажимент и нещо, което да постави основите. Ако не приемем Закона за младежта, първо, няма да сме адекватни на динамиката на процесите, които се случват в момента в Европа. Вместо сега да коментираме дали трябва да има Закон за младежта, или не, трябва да коментираме какви са мерките за преодоляване на младежката заетост, как да има по-добър достъп на младите хора до пазара на труда, как да се реализира клишето, което се генерира от връзката между образование и бизнес, което така или иначе все не се случва. Трябва да бъдем адекватни на предвиденото в стратегическите документи – говоря за „Европа 2020”, говоря за документите, касаещи специално младежката политика в Европа. На второ място, трябва съответно да си отстояваме позицията за следващия програмен период 2014 г. - 2020 г. Това ще бъде период, в който ще има много по-тежки условности – дали страните покриват необходимите критерии. За да го има, съответно трябва да има наличните стратегически документи и наличната нормативна база. Ние към този момент започваме тепърва да я имаме. Поздравявам отново министерството, че изготвиха стратегията. Приемането й е една положителна крачка. Но трябва да има задължително Закон за младежта, за да може да има необходимите мерки за предприемане на секторни политики. Как да предприемеш мерки за определена група от хора, когато нямаш дефиниция какво всъщност влиза в понятието „младеж” и понятието „младежка организация”?

Голяма дефиниция!

Господин Корнезов, все пак е дефиниция, защото до момента няма никаква. Както и да е. Искам да кажа, че средства има, но те трябва да бъдат целево разпределени по съответните приоритети. Трябва да се даде поле за младежката инициатива и да има ясна визия какви мерки искаме да се предприемат. За да се случи това обаче, трябва да има и правното основание за финансирането на младежките дейности. В заключение бих искала да кажа, че младежката политика и младежта никога досега не са били толкова високо в политическия дневен ред на страната и на Европейския съюз. Призовавам Ви да не губим време и енергия, да създадем един Закон за младежта, който във времето да се надгражда. По работещите предложения от страна на левицата – предложете ги между първо и второ четене. Не давайте заявка, че няма да ги предлагате. Стига да са работещи, ще ги приемем като мнозинство, защото имаме консенсусна натура. Въпросът е начинът на аргументация. Да подхождаме конструктивно, а не политически и спекулативно. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожице Панайотова! Оставам с впечатление, че като че ли лансирахте тезата, че опозицията няма желание да участва в този законопроект за постигането на добро решение. Самият факт, че има и други два законопроекта, говори за обратното. Вие казахте, че сте отворени за търсене на консенсус и има логика да гласуваме и трите законопроекта. В крайна сметка да се даде възможност действително да се обогати проектът на Министерския съвет. Това би било едно доказателство, че Вие действително търсите добро решение. Това е моята реплика – дали не би могло това да се случи?

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Панайотова, предлагате забележителна формула за консенсус: „Ние ще Ви отхвърлим законопроекта, но Вие бъдете любезни и внесете текстове, и ние ако преценим, може пък и да отворим вратата на закона за допълнения”. Вижте, искам да се разберем. Първо, няма лошо в това да има закон и никой в тази зала не си е позволил да спори за това. Поради това в Народното събрание се гледат не един, а три законопроекта. Това е добрата воля на всички политически групи. Второ, искам да се договорим за какво всъщност днес вървят дебатите. Ако ние с Вас правим изслушване за идеите по младежката политика, Вие тогава ще обясните, че един формат, наречен „Национален съвет за младежта”, е възможно да заседава в различен формат и да придобие вида на работна група по определен проблем. Ние уреждаме този орган със закон. В този закон уреждаме формата му и отгоре на това твърдим, че председателят му е определен министър, който трябва да утвърди правилник. Значи, говорим за орган с ясен състав, с ясен председател и с очевидни правомощия. Няма никакъв ред, по който в закон да твърдим, че този орган няма значение, защото той щял да си заседава на среща с министъра и поканен от него ресорен министър. Отнасям се изключително сериозно към този закон, който Народното събрание ще приеме на второ четене. Когато Вие като млад човек заставате зад идеята за консенсус, бъдете любезни, покажете я. Всички имаме добри идеи, имаме добри практики, дори и нерегламентирани със закон и най сетне те трябва да получат публично признание и прочит, и възможност да се работи. В противен случай Европа ще говори за водещи политики, ние с Вас ще говорим за задължения някой да напише стратегия, без никакви изисквания към тази стратегия, даже ако щете, без реквизити към Годишния доклад за младежта, добила съпоставимост какво се случва в годините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още едно изречение. Добре би било да говорим не за младежка политика, а за политика за младежта, защото това всъщност регулира един закон. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожице Панайотова, не само, че не сте консенсусни по натура, но не сте консенсусни по желания дори – нито природно, нито ментално. Може би смятате, че Вие самата сте консенсусна и аз нямам никакви доказателства против това твърдение, партията Ви обаче не е консенсусна по никакъв начин. Мога да изброя стотици примери за това, че последното нещо, което е ГЕРБ, е консенсусна партия. Вместо да Ви губя времето, а и в една реплика не мога да ги изброя, по-добре ми дайте Вие някой пример, с който да ми докажете, че ГЕРБ е консенсусна партия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Примерите са много и не мога да ги изброя в две минути. Благодаря Ви, господин Цонев, за тази реплика. Разбира се, трябва да подхождаме и с разбирането, че ГЕРБ е консенсусна, но ГЕРБ е партията, която носи отговорност за решенията, които се взимат. Така че гражданите са тези, които накрая решават дали са били правилни или не. По отношение на отправената реплика за Националния съвет за младежта – в никакъв случай не съм казала, че той няма да има значение. Дори напротив, но за да има ангажимент от страна на държавата, за да имат ангажимент самите заместник-министри и да присъстват, този орган трябва да се създаде. Иначе ще бъде гъвкава структура, която всъщност няма да доведе до генериране на целта, която искаме. А целта каква е? Да се събират хората, които взимат политическото решение с младите хора, като бенефициенти на тези решения. За да могат те да участват в предлагането на решения, а не да се превръща в това, което често се чува: ние трябва да си отстояваме интересите. Тук не става въпрос за решения, които вече са взети и младите хора да се произнесат дали те са добри или не. Става въпрос за решения, които предстои тепърва да бъдат взети, но младите хора да генерират съответно идеи в тази посока. Разбира се, всяка една институция си има определен интелектуален дефицит, още повече, когато все още младите хора не са достатъчно в институциите. Това исках да кажа по отношение на законопроектите. Имаше един законопроект на Министерския съвет. Той беше внесен, след това беше взето решение от парламентарните групи за алтернативни такива. Защо се внесоха алтернативни? Защо не се направиха предложения между първо и второ четене по законопроекта на Министерския съвет? Знаете, че голяма степен Вашите законопроекти съдържат именно съдържанието на закона на Министерския съвет. Другото е политическо упражняване в публичното пространство. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Към госпожица Панайотова – не успях да направя реплика, но относно Националния консултативен съвет за младежта, който според ГЕРБ ще даде много широка изява на младите хора, чрез която ще се чуе гласът на младите хора в България, ще достигне до органите на властта и след това ще бъде прокаран в някакви младежки политики. Да, обаче – не. Защо? Защото самият Национален консултативен съвет се състои от десет заместник-министри, един заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, председател на Националното сдружение на общините в Република България, председател на Националното представителство на студентските съвети и по един представител от всяка национална представителна младежка организация, което означава 900 члена и покритие на 30% от общините в България. Коя е тази национално представителна младежка организация освен моята, Вашата, на Коалиция за България, на ДПС, на Червения кръст? Коя друга? Коя? Питам аз, коя? Няма такава. Това означава една група хора – политически лица от съответния кабинет, който управлява в момента (това днес ще е Вашият, след две години ще е друг, надявам се горещо), след още четири години също ще е някакъв друг. Това няма никакво значение. Обаче, ако младежкото представителство в този Национален консултативен съвет за младежта остане такова (той правилно се казва „за младежта”, защото той не е младежки), нали сама разбирате какво е това? Няма защо тук да демагогстваме, да подкрепяме и да говорим откровени лъжи от трибуната. Първо, няма такова нещо. Второ, сменете си заглавието на закона, защото това не е Закон за младежта. След дългите дебати днес разбрахме, че това не е Закон за младежта. Това е Закон за младежките организации, усвояване на средства от европейските фондове от Политическа партия ГЕРБ, за политическа партия ГЕРБ! (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи „Е-е-е”.)

Уважаеми колеги! Госпожо Гаджева, пропуснахте сериозния аргумент, който вече беше споменат в тази зала – не повече от 5% от младите хора в България членуват в младежки организации. За кого правим тогава този закон? Той наистина е за младежки организации. Използвам репликата в тази една минута, за да кажа на колегите от ГЕРБ, че независимо от решението на групата да се въздържим в този законопроект, в който липсват политики, аз ще подкрепя законопроекта. Имаме нужда от общ законопроект. Помислете още веднъж как ще гласувате! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за промяна в програмата. Предлагам т. 9 от седмичната програма да стане т. 2 за днес, а т. 5 по седмичната програма да стане т. 3 за днес. Тоест да продължим с Проекта на решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер, след което да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Гражданския процесуален кодекс. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Вземам думата, за да направя обратно процедурно предложение и да кажа, че всъщност това го знаем от няколко часа, като намерение на управляващото мнозинство, в което очевидно няма никаква изненада. Изненадата е, че господин Димитров не предлага абсолютно никакви аргументи, които да ни накарат да подкрепим подобно предложение. Нещо повече, няма никакви аргументи, които да мотивират това разместване в днешния дневен ред. Трето, няма никаква идея в изказването и в предложението на господин Димитров, което да подсказва какво налага да минем сега към разглеждането на предложението за създаване на анкетна комисия. Вчера завършихме пленарния ден с представянето на докладите по ГПК. Очакваше се да започнат изказванията, има записани изказвания, затова беше прекратено и отложено разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, защото се оказа, че има хора, които са се заявили като изказващи се по ГПК. Моето обратно процедурно предложение е да вървим по реда на програмата, която беше приета в сряда, да преминем към разглеждането на предложенията за изменение на ГПК и да не подкрепяме предложенията, които прави господин Димитров.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всички са запознати с темата, по която ще се занимава комисията, която предлагаме да се състави. Нещо повече – с всички парламентарни групи проведохме предварителни консултации, никоя от тях не изрази категорично отказа си да участва в тази комисия и поради това смятаме, че е крайно време да се започне работа по скандала, за да се изяснят подробностите и да дадем отговор и на обществото, е належащо да започнем образуването на такава комисия.

„РЕШЕНИЕ за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер. 2. Комисията се състои от 13 народни представители на квотен принцип, от които 6 народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, включително председател, двама народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, двама народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи, един народен представител от Парламентарната група на Партия „Атака”, един народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция и един независим народен представител. 3. Комисията да осъществи анализ въз основа на наличните факти и обстоятелства от страната и чужбина и да представи доклад на какво основание са направени паричните преводи към лобиста Петер Хохегер от правителството на тройната коалиция и български фирми, как са предоставени, усвоявани и отчетени средствата, какви действия и кои лица са участвали в кампаниите по организирането и изпълнението на договора с австрийския лобист Петер Хохегер и от подизпълнителите, и какъв е приносът за държавата от изхарчените пари, както и защо тези средства не са използвани за повишаване на реалното благосъстояние на българските граждани. 4. Избира председател и членове на комисията, както следва. 5. Временната анкетна комисия се избира за срок от един месец.”

И аз благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България нямаме друго определение за инициативата за създаване на тази анкетна комисия освен като наказателна операция. Поредната наказателна операция, която предприемате срещу представители на опозицията, в случая срещу лидера на най-голямата парламентарна група и на опозиционна политическа партия, каквато в случая е Българската социалистическа партия. Достатъчно е човек да прочете мотивите, да види текста, че ще се изясняват обстоятелства за средства, предоставени на PR агенция, на лице, близко до Станишев, за да се разсее димната завеса около истинските намерения за създаване на тази анкетна комисия. Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност това е един пореден опит да се тласне любопитството, вниманието и мнението на хората и на медиите в посока, различна от ГЕРБ и от политиката, която следва ГЕРБ. Разбира се, че днес е много по-безопасно, много по-безобидно да говорите за подобна анкетна комисия, да се занимавате с австрийски лобистки фирми, с дейността на български представители, отколкото да коментирате примерно вчерашните уволнения или оставки на министри, съответно провалите в секторите, за които те отговарят –изключително важни сектори за хората и за обществото. Очевидно е и аз тук едва ли ще сбъркам, ако кажа, че до изборите следващата година подобни случаи на ползване на кризисен пиар ще бъдат все по-чести. Защото кризисният пиар се превръща в основен инструмент за Вашето политическо оцеляване. Какво Ви плаши днес, например, заради което правите и тези размествания, и съответно налагате темата за анкетната комисия? Например темата, свързана с горивата и цените на горивата. Тридесет и пет стотинки увеличение от Нова година досега на горивата в България естествено, че не могат да бъдат тема, която да привлича желанието Ви да коментирате. Протестите на хората, които и днес се провеждат, също Ви плашат. Очевидно, че ще търсите други теми. Темите за картела и неспособността Ви да предприемете нищо в рамките на три години са един достатъчен аргумент, за да търсите панически всякаква друга тема. Или темата за лекарствата. Увеличение от 40 до 400% – ей Богу, е увеличение, което плаши всеки един управляващ. И панически бяга от това да му се стовари търсенето на отговор и необходимостта да дава отговори по тази тема. Увеличението на цените на храните над 20% в дните до християнския празник Великден е тема, която не Ви е удобна. Основни хранителни продукти. Или, да кажем, темата за фискалния резерв. Два милиарда увеличихте дълга, четири милиарда изядохте от фискалния резерв, сега посягате към Сребърния фонд. Ваши експерти, Ваши представители Ви казват: „Стойте на една ръка разстояние от Сребърния фонд”. Вие не просто не стоите на една ръка, Вие вече опипвате Сребърния фонд. И естествено, че няма да искате това да бъдат теми в Народното събрание. Темата за болниците. Изядохте 120 милиона и не желаете да направите анкетна комисия, за да стане ясно кой и как ги получи тези 120 милиона. А те сигурно са и много повече от 120 милиона. Но по команда на вътрешния министър бързате да създадете анкетна комисия за един милион. Извинявайте, ама защо не създадете анкетна комисия… Всъщност не е сполучлив изразът „Извинявайте”. Защо не създадем анкетна комисия например за хонорарите на същия този вътрешен министър? Да кажем от Фондацията „Ханс Зайдел”. Защо не създадем анкетна комисия за щетите по образа на България от битката му със съдебната система? Ние впрочем сме склонни да обмислим създаването на една подобна опозиционна парламентарна комисия. Или, да кажем, защо не създадем анкетна комисия, за да видим какъв е бил приносът в кавички за успеха с Шенген на вътрешния министър или на министри от сегашното правителство? Уважаеми дами и господа, колко анкетни комисии за управлението и за министрите на Сергей Станишев трябва да създадете или искате да създадете? Нали започнахте с такава анкетна комисия, която да се занимава с всички договори от времето на тройната коалиция. Колкото и да ровите – чуйте ме внимателно – когото и да злепоставяте от опозицията, в частност от Социалистическата партия, няма да намерите универсално извинение за Вашето управление и за провалите в рамките на политиката, която следвате. Можете да намерите всякакви обяснения. Извинения не можете да намерите. Например обяснението за плажа в Катар. Икономиката провалена, инвестиции в пъти по-малко, доходите замразени, фалират малки и средни предприятия – плажът в Катар бил виновен. Ето това е, което Ви плаши и до което не искате да стигате. Уважаеми дами и господа от мнозинството, не се ли чувствате неловко? Обръщам се и към вносителите на предложението за създаването на анкетната комисия. Да оставим настрана, че това не е мъжкарско поведение. Да оставим настрана и онзи – тук вече ще кажа извинявайте – инфантилен възторг и ентусиазъм, с който една група тенори на мнозинството обявиха инициативата за създаване на тази анкетна комисия, но не мислите ли, че напускате терена на политиката и слизате на нивото на махленските задявки и на дребни интриги? Виждам срещу мен един иначе почтен човек като господин Главчев, който е начело на тази инициатива – не Ви ли горчи в устата от това, което правите, от тази поръчка да сътворите българска следа в един австрийски скандал? Уважаеми дами и господа, създавате прецедент – прецедент не само в 20-годишната история на парламентаризма след 1989 г., а в цялата история на българския парламентаризъм, създавайки подобна анкетна комисия. Тук няма да ползвам аргумента, че този прецедент може да стигне и до Вас. Но наистина – замислете се – творите прецеденти в историята на българския парламентаризъм. А това, което правите, е неприемливо, неуместно, недопустимо, грозно. Колко пъти ще се занимавате със Сергей Станишев, създавайки различни анкетни комисии? И защо сте решили, че Сергей Станишев или Моника Йосифова имат какво да крият по тази тема, свързана със средствата, договора и съответно рекламната кампания? Толкова ли е къса паметта на всички, че не помнят ситуацията преди приемането на България в Европейския съюз? И мислите ли, че тази кампания, рекламни стратегии, включително и по отношение на образа на България, започват и свършват с правителството на Сергей Станишев!? Колко усилия бяха положени – търсете ето тези резултати – за да стигнем до датата 1 януари 2007 г.? Това не е само и единствено заслуга на хората, които са работили в правителството на тройната коалиция или в правителството на Сергей Станишев. Вие се опитвате да омаловажите, да обезцените усилията и на правителства, и на хора, полагали труд и жертви, изстрадали приемането на България в Европейския съюз. Аз за пореден път ще попитам: защо не впрегнете тези усилия, които хабите около подобни инициативи за анкетни комисии, например в нещо по-очаквано и по-необходимо за хората? Споменах вече – как да привлечете инвестиции, как да компенсирате онези десет пъти по-малко инвестиции, които постъпват в България? Защо не впрегнете тези усилия например в усилия за съживяване на икономиката, за постигане наистина на един осезателен икономически растеж? Защо не впрегнете тези усилия в ръст на доходите на българските граждани, за да усетят нещо позитивно от управлението на ГЕРБ през тези години? Защо не влагате същата чувствителност например по отношение на бедността, на мизерията, на нарушените права на хората? Уважаеми дами и господа от мнозинството, ако това бутафорно поведение, което демонстрирате с инициативата за създаване на анкетна комисия, минаваше в началото на управлението, ако намирахте някакви обяснения чрез атаката си към предишното правителство, то сега смея да кажа, че поведението Ви, ако не гняв, поражда само ирония. И това е жалко. Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам предложения, които сме обсъдили с моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България и Ви предлагам следните неща, които да добавим към предмета на дейност на тази комисия. Първо, разбира се, аз ще предложа принципът на създаване на комисията да бъде не пропорционален, а да бъде на паритетна основа – по двама представители на различните парламентарни групи и един независим народен представител. Второ, аз ще Ви предложа анкетната комисия, която вероятно ще създадете, да се занимае и с дейността, в това число и участието в рекламни кампании, на представителите на Хохегер в България от момента, в който той има представители на своята фирма в България. Аз не твърдя, че това са хора, които са свързани с ГЕРБ. Разбираме, че те са експерти на ГЕРБ. Това много дразни министър-председателя. Той се опитва да представи всичките специалисти, съветници в Министерския съвет, свързани с Хохегер, като хора, които пишели на пишеща машина, някакви документи разнасяли, но нека в крайна сметка да разберем какво е тяхното участие в дейността, която е осъществявана от Хохегер в България? Какво е тяхното участие, какви са средствата, които те са получили за участието си в различни рекламни кампании? И не на последно място, уважаеми дами и господа, след като търсим тази прозрачност по отношение на средства, след като задаваме въпроси за това, че тези средства могат да отидат за повишаване на благосъстоянието на българските граждани, нека да видим как точно е осъществена дейността и каква е точно връзката на лицата, които са създали предизборния слоган на ГЕРБ, на лицата, които са създали предизборната картичка на президента Плевнелиев, на лицата, които са участвали в създаването на рекламните билбордове и плакати в предизборната кампания на Политическа партия ГЕРБ и как тези лица чрез едната фирма създават предизборните плакати на ГЕРБ, а чрез другата фирма печелят средства за реклама на националния туристически портал – средства, които са в рамките на около 3 милиона, горе-долу толкова, заради които Вие създавате съответно и тази анкетна комисия. (Реплики от КБ: „Шест! Шест милиона са!”.) А те вероятно са участници, това е хубаво да разберем, във всички онези 17 милиона, които са изразходвани по рекламните кампании по отношение на туризма в България. Нищо лошо да бъде рекламиран туризмът, България като дестинация, съответно възможностите, които има, но нека да видим тази странна симбиоза, включително да разберем как така в една от фирмите се оказва съпругът на председателката на Централната избирателна комисия?! (Шум и реплики.) Ето това е хубаво да разберем и аз използвам възможността да направя и това предложение. Госпожо председател, заповядайте. Това са предложенията. (Предава папка с документи.)

Това са предложенията за създаване на анкетна комисия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Главчев, първо към Вас да се обърна: не сме изразявали съгласие за необходимостта от подобна комисия. Казахме, че ако силово за пореден път наложите волята си, ако за пореден път обслужите прищевките на изпълнителната власт и превърнете за пореден път Народното събрание в изпълнител на поръчките на тази изпълнителна власт, най-вероятно ще бъдем принудени да участваме в тази комисия. Участие с представители в тази комисия далеч не означава съгласие с предмета на тази комисия, защото предметът на тази комисия няма нищо общо с актуалния дневен ред на българското общество, с болежките на българските граждани. Убеден съм, че никой няма притеснения от предмета на тази комисия. Друго притеснява – опитът Ви за пореден път да подмените същинския дневен ред на България. А, за да Ви убедя, че винаги сме имали отговорно отношение, дори към Вашите идеи да проучите предишни управления, ще припомня, че в началото на мандата Вие инициирахте множество анкетни комисии срещу кого ли не. То не бяха анкетни Комисия за ПУДООС (Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда), Комисията за преодоляване на щетите от бедствия и аварии, трудно ми е да ги изредя. Отворете стенографските протоколи! Въпреки откровената преднамереност на тези анкетни комисии ние – Парламентарната група на ДПС, гласува „за” тези комисии по две причини. Моите колеги казаха, че може би има логика мнозинството да проучи, макар че има хиляди други начини, не само чрез анкетна комисия, какво заварва и при каква изходна база започва управлението си. Подкрепихме проекторешенията за множество анкетни комисии. Днес обаче, на третата година от управлението, към края на третата година на управлението, Вие нямате за цел да установявате истината. Всичко по този казус, наречен Хохегер, е известно! Няма какво да се проучва! Тогава защо Ви е тази комисия? Аз ще Ви кажа защо – защото нямате отговори за други много по-тежки проблеми и не проблеми, които стоят пред тази власт, а които са генерирани от тази власт. В това е същинската разлика. Първият проблем – страната е пред финансов колапс, и много добре знаете, че докарахте страната пред финансов колапс. Вторият проблем, пред който е изправено управлението – властта е пред морален разпад, разяжда се отвътре заради скандала с бонусите, минимум заради скандала с бонусите. И какво се прави в тази ситуация? Подменяме темата! Претопляме манджи! Тюрлю гювеч! Аз обаче ще продължа с други теми, които плачат за анкетна комисия. Как на фона на гладуващия народ ще обясните например изключително високите стойности, за които купихте горивата за държавния резерв? Вярно ли е, питаме ние от Движението за права и свободи, че цените, по които е зареден държавният резерв през тази зима, са по-високи от цените на дребно в бензиностанциите? За колко милиона е щетата от тази сделка само? Ето това плаче за анкетна комисия! И сега, забележете, има един принципен въпрос, свързан с анкетната комисия като инструмент в ръцете на законодателния орган. Анкетните комисии са инструмент за осъществяване на конституционните контролни функции на Народното събрание спрямо изпълнителната власт и органите, които се избират от Народното събрание. Не по писаните правила, а по неписаните има консенсус не само в европейския, в световния парламентаризъм – мнозинствата да се въздържат да прибягват до този инструмент, защото той по своята природа е опозиционен инструмент, с който мнозинството се съгласява като проява на парламентарна култура. Какво се случва в България? Анкетната комисия далеч не е опозиционен инструмент, защото нито една инициатива на опозицията за сформиране на анкетна комисия не среща Вашата подкрепа. Всеки път, когато ние предложим анкетна комисия по актуална тема, Вие или подменяте темата, или подменяте така проекта за решение на опозицията, че обезсмисляте съставянето на анкетна комисия, за да се стигне за първи път до необходимостта от създаване на паралелни анкетни комисии. Опорочаването на този конституционен инструмент на законодателния орган не свършва дотук, а започва оттук. По-малката беда е, когато мнозинството се опита да овладее този инструмент. Големият проблем, и оттук започва вече дискредитирането не на буквата, а на духа на българската Конституция, е, че по време на това управление парламентарната анкетна комисия от парламентарен инструмент се превърна в оръжие в ръцете на изпълнителната власт срещу българската опозиция. Изпълнителната власт Ви поръчва, казва: анкетна комисия срещу еди-кого си.

Движението за права и свободи.

Да, срещу ДПС, срещу БСП. Бедите не свършват и дотук. Основните носители на властта в България приемат властта лично, като лична територия, затова и реакцията им е също така лична. Засили се критичното говорене на експрезидента Първанов – хайде, анкетна комисия срещу него. Не можахте да намерите политически отговор на много ясни, трудно оборими тези, изразени от Парламентарната група на Движението за права и свободи – хайде, да разширим предмета на анкетната комисия за полицейското насилие. Никога, в нито едно изказване на мой колега от Парламентарната група на ДПС не сме влизали в режим на персонални квалификации по адрес на който и да е министър-председател или вицепремиер. Критиката ни, дори най-острата, е била принципна. Вие обаче я приемате лично, защото възприемате властта лично, като лична територия. Сега, засили се критичното говорене на лидера на Българската социалистическа партия и председател на Парламентарната група на Коалиция за България и естествено дойде поръчката – няма да използвам израза „мократа поръчка”, от изпълнителната власт и побързахте да съставите (шум и реплики от ГЕРБ), или побързахте да инициирате анкетна комисия за Хохегер. Представям си какво ровене е било, за да се закачите за нещо, за да може да обосновете по някакъв начин тази безумна идея – днес да се занимаваме с един австрийски скандал, за да го превърнете във вътрешнополитически проблем, с който по някакъв начин да отклоните вниманието на българската общественост от онази политическа отговорност, която е само Ваша, за състоянието и на финансите, за увеличаващата се бедност, за огромните размери на безработицата. Оказва се, че на третата година от управлението не Ви остана нищо друго, освен да продължавате да се оправдавате с предишни управления. Ако не преосмислите отношението си и наложите волята си за съставянето на такава анкетна комисия, ние ще участваме в нея с двама свои представители, но искам да завърша с предупреждението – тази анкетна комисия ще се обърне срещу Вас, в това нямаме съмнение. Не само за човешките отношения важат някои максими за възмездието. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги и отляво, и отдясно, и така нареченият център, трябва да бъдем наясно и с един друг факт. Тук от изказващите се преди мен се обосноваха някои от причините. Те са общо взето изказани като политически за този въпрос, за тази комисия, за този скандал – защо беше провокирано, защо точно сега той избуя и се появи, въпреки че и в миналото Народно събрание ние от „Атака” сме говорили може би не точно с тези имена, а по тези проблеми, за онова, което тройната коалиция правеше, за да си лъска имиджа. Всъщност в момента нищо ново, но ще подчертая още една причина. Тя е също политическа, и то много политическа, която до този момент витае в пространството, но никой не я назовава, никой не я формулира точно. Тази причина е логична и, разбира се, не може точно да бъде доказана. Тя витае в пространството и много хора се догаждат за нея, но нямат смелостта да я назоват точно. Тук, в момента, ГЕРБ прави това, уважаеми колеги, и ескалира този скандал, включително и с тази комисия, като става страна във вътрешнопартиен спор. Месец май предстои конгрес на БСП и всички сме вперили поглед какво ще стане на този конгрес, в тази титанична битка между бивш, настоящ, бъдещ шеф на тази партия. ГЕРБ дава едно рамо на този, който e кандидатът. Всички в БСП в момента гледат умно и знаят, че е така. Много от тях са доволни от скандала, който тече, а други са недоволни, защото този скандал до голяма степен натежава везните в едната и в другата посока. ГЕРБ много отдавна се е определил в своите предпочитания. Много отдавна ГЕРБ, персонално лидерът на ГЕРБ, има генерална и стратегическа връзка с кандидата. И това е така! И никой не може да го отрече. Това е въпрос на тънки взаимоотношения, релации. Който е имал уши – да е слушал, ако е имал очи – да е гледал през последните години и трябва да е проумял тези неща. Тук от БСП никой няма да вземе отношение, да се изкаже по този въпрос, но това е най-важната причина за този скандал. И то в момента, когато единият от двамата кандидати за поста наскоро стана шеф на ПЕС. Така че този скандал има и този адрес. По въпроса за анкетните комисии – те винаги са полезни. Колкото повече, толкова по-добре. Комисиите са мощно средство на гражданското общество и на парламентарната държава за изясняване на определени щекотливи въпроси, за изясняването на скандални ситуации, за откриване на истината, когато тя не може да бъде открита и достигната по друг начин – средство, което е практикувано, практикува се и ще се практикува във всички сериозни страни с истински установена парламентарна демокрация. Ние от „Атака” винаги сме искали, настоявали и подкрепяли всякакви анкетни комисии, които са имали за цел да изяснят истината. И когато има спор, когато има проблеми и въпроси, а такива има с оглед дейността на тройната коалиция, такава комисия е полезна и води до прозрачност. Във всички случаи тя ще доведе до изясняване на въпроси, които по друг начин не могат да бъдат изяснени. Този дебат по същество днес е полезен сам по себе си, защото в такава комисия ще се постави въпросът за многото пари, които отиват за пиари. Много често това са пари, които са похарчени неправомерно, под масата. В миналото Народно събрание ние поставяхме този въпрос във връзка с пиарски кампании на няколко пъти – за подобни дейности и кампании, които предишното правителство осъществяваше. Тогава говорехме за рекламни материали. Ние тогава разкрихме тази истина – може би някои депутати от миналото Народно събрание си спомнят и се усмихват в момента, но тези рекламни материали сигурно още стоят по мазетата на Министерския съвет – фланелки и други подобни, които сигурно още не са раздадени, но за тях са платени луди пари и които министър-председателят може да потърси и да посочи в тази връзка. Не че и сега Вие не го правите – обръщам се към ГЕРБ, но такава анкетна комисия във всички случаи ще има превантивен, възпиращ ефект за в бъдеще по отношение на онези, които се изкушат да хвърлят огромни пари от оскъдния бюджет, от парите на българските данъкоплатци, за да си правят на техен гръб пиар. Ако такава комисия осъществи безпристрастно и обективно своята дейност, това ще има бумерангов ефект. Затова ние сме съгласни и подкрепяме създаването на комисията, но с разширен предмет на нейната дейност – не да се съсредоточи само по отношение на Хохегер в тесния смисъл, формулиран от ГЕРБ, а тази пиар агенция и неговото име да бъдат изследвани и това да бъде свързано с всички други дейци. Тогава ще видите и ще видим, че нещата идват и до ГЕРБ, защото тази личност и пиарската му агенция във всички случаи, както се открехва напоследък истината, има отношение и след управлението на тройната коалиция. Преди малко казах – тази комисия трябва да свърши обективно и безпристрастно своята работа. А това може да стане единствено и само, ако комисията бъде съставена на паритетен принцип. Иначе мнозинството ще си гласува решение, акт на тази комисия, който ще бъде едностранен и обслужващ теснопартийните и теснополитическите цели, които са поставени. Както и друг път, когато е имало спор за състава на подобни парламентарни комисии, ние настояваме това да стане на паритетен принцип. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 правя предложение по Законопроекта за младежта, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2012 г., срокът да бъде намален на три дни.

Да го направим за един ден, за да нямат проблеми!

Сега гласуваме!

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо искам да започна с уточнението, че ние от Синята коалиция ще подкрепим тази комисия, но настояваме тя да бъде на паритетен принцип, за да е по-демократична. Няма нужда да има огромен брой представители на една партия, която и да било тя – ГЕРБ. Ако бъде на паритетен принцип, ще бъде много по-ефективна. Но има друг, още по-голям въпрос. ГЕРБ спечели парламентарните избори през 2009 г. с обещанието за тотална ревизия на сделките на тройната коалиция. Колеги, къде е тази ревизия? Нали това обещавахте на българските граждани – тотална ревизия на сделките на тройната коалиция! Минаха две години и половина и сега по някакви причини решавате да правите анкетна комисия. Това трябваше да го направите решително след изборите. Веднага след изборите има доклад на Сметната палата. В доклада се вижда и е ясно написано, че парите, платени на Хохегер, не са ефективно похарчени и не е защитен интересът на държавата. Това го пише в доклада на Сметната палата, която анализира сделките на Министерския съвет в периода на управлението на тройната коалиция и Станишев. Забележете, вместо пълна ревизия на сделките на тройната коалиция, се стига до абсурдната ситуация Петко Сертов – шефът на ДАНС по времето на Станишев, в момента да отговоря за борбата с корупцията. Е, колеги, как да Ви повярва някой, че сте тръгнали антикорупционно и ще вадите кирливите ризи на БСП или на когото и да било? Техният шеф, шефът на ДАНС, сега, в момента е Вашият най-голям борец с корупцията. Ами Вие се държите като свързани лица. Точно така е. Спомнете си какво говореха и Цветан Цветанов, и Бойко Борисов за Петко Сертов: че бил некомпетентен, че не ставал, че трябвало да бъде махнат. Има го в колкото искате интервюта, интервюта. Минават изборите и този човек става най-големият борец с корупцията в ГЕРБ. Чудя се как може такава непоследователност, как може такава демагогия! Казвам, че ние ще подкрепим комисията и ще предложим представител. Между другото, госпожо председател, правя формално предложение да е на паритетен принцип, което настоявам да бъде гласувано, но съм убеден, че кой знае какви резултати от тази работа не може да има. Първо, отсъства последователност, и второ, отсъства политическа воля. Не може техните хора да ги сложите да борят корупцията. Това се хора, които Вие сте обявили за некомпетентни и сега, две години и половина след изборите, да направим комисия, в която да извадим някакви неща. Говорейки за анкетни комисии, колеги, имам един друг много сериозен въпрос към всички Вас. Защо не направихме анкетна комисия и защо без комисията правителството не извади цялата истина за проекта „Белене”? Ако искахте да покажете лицето на тройната коалиция, то се вижда най-добре в проекта „Белене”, в стотиците милиони, прахосани по какъв ли не начин. Нещо повече, ГЕРБ в своя мандат изигра ролята да прикрие тези сделки, да продължи „Белене”. Аз скоро се шегувах с един колега, че това ще бъде първата атомна централа, построена без договор. Договор няма, някакви хора си я строят. Няма друга такава атомна централа в света! Няма договор, а накрая централа ще има. Те си строят без договор. Тук ГЕРБ може да има много решителна роля – да извади договори, да извади прахосаните пари, да не разчитаме на случайните доклади на Тенчо Попов и на други хора. Ние ги извадихме и хората видяха, че за милиони евро се харчени пари в „Белене” и няма документи. Тези неща трябваше да извадите и направите популярни досега. Следващият въпрос. Да, беше направен одит на ПУДООС и на Фонд „Земеделие” и се разкриха много сериозни проблеми. Част от тези проблеми бяха пратени от Сметната палата на прокуратурата. Изпълнителната власт трябваше да има много по-активна роля и в разследването на сделките на тройната коалиция и да потърси отговорност. Вместо това, какво прави ГЕРБ? Пропусна целия период на търсене на отговорност. В началото вдигна малко пушилка, каза нещо дребно за този, за онзи, прикри „Белене”, а това е най-важният въпрос. ГЕРБ прикри най-важния и най-тежкия въпрос за тройната коалиция. Сега, в края на мандата ще има една анкетна комисия по този повод, ще има втора анкетна комисия по друг повод и сигурно още една-две анкетни комисии, от които всъщност няма да бъде направена истинската ревизия на сделките на тройната коалиция и на тяхното политически управление. Честно казано, не бих се учудил, ако до края на мандата на ГЕРБ и други знакови лица от БСП бъдат сложени на важни постове, да управляват държавата, включително да борят корупцията. Не бих се учудил на такива ходове до края на мандата. Един от най-знаковите примери е и новият-стар кмет на Варна – Кирил Йорданов, за когото депутатите от ГЕРБ обясняваха, че е пример за лошо управление, а сега с гласовете на ГЕРБ, с подкрепата на ГЕРБ си е кмет. Ако е вярно казаното от депутатите от ГЕРБ, че той е пример за лошо управление, а то е вярно, то сега е пример за лошо управление с гласовете на ГЕРБ. Уважаеми дами и господа, ние от Синята коалиция не Ви вярваме, че имате истинското желание да направите ревизия на сделките на тройната коалиция. Подкрепяме тази комисия, но не очакваме особени резултати. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение за удължаване на времето на пленарното заседание до изчерпване на тази точка, гласуване и попълване състава на комисията.

Благодаря. Уважаеми колеги, за сетен път се убеждавам, че трибуната на Народното събрание се използва за едно много сериозно политическо говорене. В каквато и посока да направим предложение, темата винаги се развива в най-различни посоки и всеки има възможност да плюе безподобно и безкрайно. Защо е необходима тази комисия? Защото, първо, ние сме български депутати, ние сме граждани на България, избрани от гражданите на България. Ние сме хората, които трябва да пазим имиджа на тази страна. Ние трябва да дадем ясен и точен отговор, а не да се крием като щрауси в пясъка и да чакаме някой друг да ни свърши работата. Когато на 16 февруари в тази анкетна комисия в Австрия 27 пъти е цитирано името на Република България, ние не можем да постъпим по друг начин. Българската следа, както казаха някои колеги, създадоха колегите от тройната коалиция. Сега ние трябва или да се оправдаваме, или да измием лицето на България. Тази комисия няма да направи нищо друго, освен анализ кой, защо и как е направил тази поръчка. Защо точно в този подизпълнител, точно там са отишли тези пари? Какво е свършено, какво е лъснато, какво се е получило, какви резултати сме получили от всичко това? Дали поставените цели са били изпълнени? Интересно ми е на мен, като непрофесионалист в тази посока, какво са правили пиарите и Протоколът на Министерския съвет, след като това, което видях в една пресконференция, ми се струва напълно естествено да се върши от някой. Не ангажирам никого, това е моето лично мнение. В пространството се появи друго интересно нещо – че едва ли не ГЕРБ е пуснал тази муха. Няма такова нещо. Няма как в Австрия, където управлява Социалдемократическата партия, някак си да се случи това. Тази партия е член на Партията на европейските социалисти, където пък господин Станишев е председател. И тази логика отпада. Любимата тема на всички от опозицията е да искат комисии – комисии по най-различни теми. Когато ги подкрепим, е добре. Комисията по лекарствата я подкрепихме и няма какво да кажат.

Кога точно стана това?

Сега искаме една комисия, която няма да прави нищо, но по техния конспиративен начин винаги смятат, че има нещо с опашка, нещо се крие. Нека да си вдигнем главата, да говорим открито и точно. Ако няма нищо – супер, а ако има нещо – някой трябва да си понесе последствията. Какво се получава в доклада на Сметната палата? В първия доклад от 2008 г. всичко е наред, но когато Народното събрание дава на Сметната палата втория одитен доклад, там има нещо много притеснително. Аз ще Ви прочета: „Одитният доклад няма увереност за достоверността и пълнотата на предоставената финансова и нефинансова информация, както и предоставената документация за провеждането на обществените поръчки по ЗОП и на малките обществени поръчки”. И докладът не е заверен. Точно в този втори доклад има точки, които са дадени на прокуратурата. Вие, ако влезнете там, ще я намерите и ще прочете за какво точно става дума. Относно морала, защото чух, че някой тук се опитва да ни бие за морал и за всичко останало. Ясно е кой няма морал, защото точно в този доклад на Сметната палата има ясни параметри, ясни забележки – те са пак там, в законите за обществените поръчки. Докато хората са стягали коланите, очаквайки да дойде тежката икономическа криза, Вие, колеги, сте яли, пили и сте се веселили. Искам да Ви кажа, че аз като ръководител на фабрика през месец октомври 2008 г., когато Вие казвахте, че всичко е цветя и рози и кризата ще ни подмине, на мен ми се наложи да съкратя 20 човека, гледайки ги в очите, за да им кажа, че не мога да им плащам, тъй като нямаме поръчки, защото идва криза. Мисля, че най-малкото Вие имате право да говорите за морал. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Караянчева, като сте толкова ентусиазирана да браните безобидността и добронамереността на тази комисия, искам да Ви попитам: Вие ще подкрепите ли нашето предложение – предмет на обследване на тази комисия да стане и дейността на представителите на Хохегер в България, включително и по време на мандата на това управление до настоящия момент? Защото ще Ви кажа, че така наречената експертка или идеолог на герберизма – версиите са различни, госпожа Велкова продължава да е съдружник на Хохегер. В момента тази госпожа има доста любопитни договори с българското правителство, включително и със Здравната каса. Ще подкрепите ли да бъде обследван и този въпрос, който касае дейността на представителите на Хохегер в България, и в настоящия момент? Ще подкрепите ли и другото наше предложение – какви обществени поръчки печелят пиар компаниите, които са работили по предизборните кампании на ГЕРБ, по местните кампании на ГЕРБ, по националните кампании на ГЕРБ? Ще подкрепите ли нашето предложение авторите на кампанията „Градим България” да бъдат проверени как са спечелили поръчка за 3 млн. лв. за изработване на туристическия портал на българската държава? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако има нещо изключително неморално, защото Вие говорите за морал, това е фактът, че всички пиар агенции, които са работили по политически кампании на ГЕРБ, в момента печелят обществени поръчки. В момента те са хората, които лъскат имиджа на България пред света, лъскат имиджа на отделните провалени министри, лъскат имиджа на това правителство. Тоест Вие си плащате за политически услуги по време на политически кампании с публични пари, независимо дали са европейски – тогава този въпрос трябва да бъде поставен пред европейските институции, или са пари на българските граждани. ГЕРБ плаща на тези, които му правят кампаниите, с пари на българските данъкоплатци днес. Ето това е нашето твърдение.

Моля, времето да се увеличи. Ако искате истината докрай, подкрепете нашите предложения за разширяване обхвата на тази комисия.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Караянчева, схванах от думите Ви упрек към опозицията, която все искала да се правят комисии. Много инфантилно, бих казал, схващане по отношение на една от основните дейности на парламента, госпожо Караянчева. По правилник е включена и тази дейност – анкетни комисии на Народното събрание, въпреки че ние сме свикнали и това трябва да се коригира, че Народното събрание се занимава най-вече със законодателна дейност и парламентарен контрол. Третото нещо, на което трябва да се научим, е да се правят комисии, комисии и то много комисии. Нито мнозинството, нито управляващите, нито опозицията трябва да се сърдят, че се внасят предложения за комисии, които са за изясняване на обективната истина и нищо друго, да лъсне пред обществото, да се види – това е част от прозрачността на гражданското общество. Тук не съм съгласен, а и в момента го няма, с Лютви Местан, който заяви, че исканията за анкетните комисии било приоритет, едва ли не, и било в сферата на исканията и дейността на опозицията. Това не е вярно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има страни, в които непрекъснато това е основна дейност, наред със законодателната и парламентарния контрол. Непрекъснато се правят комисии, които обследват нещо, защото обществото има много нерешени проблеми, които – кой друг, освен Народното събрание може да осветли, може по най-добрия начин от висотата си да изясни истината, онова, което се е случило. В САЩ непрекъснато се правят анкетни комисии, на които изслушват замесени хора. Вие тук трябва да се зарадвате, уважаеми колеги от ГЕРБ, че от опозицията се иска едно разширяване на дейността на тази комисия, която може да осветли още въпроси, включително и в настоящия момент.

Така че Вие трябва да приемете това искане за разширяване на дейността и на предмета на комисията, а не така, както тясно сте го формулирали.

Уважаема госпожо председател! Госпожо Караянчева, оставям настрана семплия израз, че някои били яли, пили и се веселили преди изборите – това общо взето като начин на изразяване е характерно за политическата сила, която представлявате. Приемам го, че е и начин на работа. Искам да Ви напомня, че тук става дума за обща сума от около 3 милиона. Само за 2011 г. и само по Програмата за развитие на селските райони – по тази програма само Мирослав Найденов е изразходвал над 11 милиона за пиар акции, за плащане на медии и за всичко останало. Значи, ако някой преди кризата е ял, пил и се е веселил, това, което правите Вие, си е абсолютно, как да го кажа, грубо преяждане, тежко надебеляване, нездравословно. (Реплики.) Имайте поне малко мярка в това, което правите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Относно госпожа Велкова, искам да кажа, че тя не е член на ГЕРБ, участвала е с експертно мнение, с експертни съвети в програмата. Имало е много различни експерти, които са участвали в изработването на програмата на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Самата госпожа Велкова излезе и каза пред всички, че тя няма нищо общо, че не е член и дори не познава господа от ГЕРБ. Госпожо Манолова, правете разлика между харчене на бюджетни средства и харчене на партийна субсидия – има разлика, прочетете го. Благодаря. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз за момент изпуснах дебатите, но чух от преждеговорившите и то особено от лявата страна на залата, че има наказателна операция срещу бившите управляващи и тройната коалиция. Говореше се за лична атака срещу лицето Моника Йосифова или лицето Станишев, говореше се за това, че трябва да се установи истината и така нататък. Аз бих Ви казал, че тук въпросът не опира до това. Наистина трябва да се установи истината за това как се харчат парите на българския данъкоплатец, това първо. Второ, нали именно Вие, господа отляво, бяхте радетели, че трябва да има прозрачност в управлението, а къде е Вашата прозрачност, при положение че вие повдигнахте въпроса с бонусите, Вие говорехте за прозрачност в управлението. Трябва да Ви кажа, че съм участник в комисията, така наречена „Анти-Станишев”, за извършените разходи и назначения за последната година от управлението на правителството на Станишев. Оттогава досега, а и в миналото ми изказване за бонусите споделих за едни доклади на Сметната палата за периода януари – декември 2008 г. и всичко това влезе в прокуратурата, но до ден-днешен така и не разбрах какво се случва. Второ, говорихте за разследвания на ПУДООС. Там бяха установени страшни нарушения и харчлъци, за които и досега нищо не е излязло, а всичко е влязло в прокуратурата. Така или иначе няма наказани и подведени под отговорност. Говорихте за Сребърния фонд. Уважаеми господа, този дебат тепърва предстои, защото наистина ще бъде коментирано в залата. Аз лично също ще стана и ще кажа своето становище по отношение на Сребърния фонд. Няма лична атака срещу определени лица – лицата Моника Йосифова или лицето Станишев, тук има определяне на истината, търсене да се установи истината, търсене да се установи как са харчени парите на българския данъкоплатец. Съвсем нормално е това нещо да се случва на този етап, защото по Ваше време не е имало такава прозрачност, за да може да се разследва управлението по време на Вашето правителство. Съвсем нормално е сега това да се случва пост фактум. Аз пак акцентирам за пореден път: какво ще стане с това, което се е установило досега от всички временни комисии? Дали не е крайно време прокуратурата да се произнесе по тези въпроси? Защото оставеното като наследство наистина тегне и това, което ще бъде оставено като наследство за следващото управление, също ще тегне. Затова е съвсем нормално да се установи истината, както казаха преждеговорившите, и аз ще държа за това. Благодаря Ви за вниманието. (Реплики от КБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Матов, сега се видя колко сте принципни. Защо се страхувате и защо не искате да се видят връзките на Хохегер с днешното управление? Ние не възразяваме и ще участваме в тази комисия, но нека всичко да е на масата, защото иначе става прекалено прозрачна идеята Ви за втора комисия „Анти-Станишев”. Сигурно след един месец ще направите трета комисия, четвърта комисия „Анти-Станишев”. Нали сте за принцип? Притеснява ли Ви нещо с Хохегер?! (Реплики от ГЕРБ.) Щом не Ви притеснява, защо не подкрепяте?! Защото министърът на вътрешните работи Ви поръча, че трябва само „Анти-Станишев-2” да направите. Така ли?! Явно участието в реклама на националния туристически портал на днешната власт и използването на тези пари няма нужда да се проучва. Много сте прозрачни! Единственият начин тази комисия да върви напред е, пак казвам, ние не възразяваме, но трябва да има някакво доказателство за нейната безпристрастност. Очевидно е, че тя е лично и персонално насочена срещу Станишев. Ако трябва, вземете почивка, обадете се и питайте вътрешния министър може ли да разширите предмета на дейност – управляващото мнозинство и независимите народни представители, и ако Ви даде разрешение, да се включи и опозицията в тази работа. Защото хората се интересуват какво прави днес Хохегер. (Реплики от ГЕРБ.) И Боевски не е член вече на ГЕРБ, и Трайчо Трайков не е министър от ГЕРБ.

Докажете, че наистина искате безпристрастна комисия с гласа си или се страхувате от това и с гласа си доказвате, че това е персонална, политическа комисия от мнозинството и подкрепящите го елементи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя формалното предложение за прегласуване. Мотиви. Уважаеми колеги от ГЕРБ и крепящите ги елементи (смях, оживление), ако имате предварително подготвено задание, което трябва да бъде узаконено и подкрепено с едно мнозинство от комисията, потвърдете своя вот. Ако търсите обаче обективната истина, ако търсите безпристрастност, ако сте коректни, ако не се съмнявате, че нашите политически опоненти, но достойни политици от Синята коалиция ще изкажат своето мнение, че хората от ДПС ще бъдат безпристрастни, че хората, които Ви подкрепиха от „Атака”, ще бъдат безпристрастни, уважете ги, подкрепете предложението на Ангел Найденов, за да видим истината, а не това, което са Ви поръчали, защото то Ви принизява и Ви злепоставя. Трябва да знаете, че ако продължите така, ще дойде времето, в което ще съжалявате, но ще бъде късно. Сега е моментът да покажете, че разбирате за какво става дума.

Да, уважаема госпожо председател, става дума за чисто технически пропуск. Следва да се чете по следния начин: „4. Комисията да осъществи анализ въз основа на наличните факти и обстоятелства за дейността и участието в рекламни компании на представители на Петър Хохегер в България до момента.”

Уважаеми колеги от ГЕРБ, изненадана съм от Вашето гласуване. Нали допреди малко Вие и госпожа Караянчева твърдяхте от тази трибуна, че искате да се знае истината, да се измие лицето на България, да се знае всичко за така наречената българска следа? Истината е, че тази българска следа е всъщност герберска следа, доколкото трима от представителите на Хохегер в България са лица, свързани с ГЕРБ. Това са: господин Иво Георгиев, назначен от Вас за шеф на НДК, госпожа Юлиана Николова – съветник в Министерския съвет, и госпожа Велкова – така нареченият идеолог на герберизма в България. (Силен шум от ГЕРБ.) Ние няма да проучваме в тази комисия дали тя е член на ГЕРБ или не, просто ще проучим дали е съдружник на Хохегер и в настоящия момент, което ние твърдим, дали се занимава с рекламни договори – от рекламиране на доставка на части за хеликоптери до договори със Здравната каса, защото лицата, които са работили с Хохегер преди, работят с него и днес. Те печелят поръчки на това правителство, на българските институции, участват в харченето на пари за пиар. Ако действително Ви интересува истината, подкрепете при прегласуването тази точка, защото иначе ще лъсне истината, която всички предполагат: че Вие се страхувате, че Ви е страх от тази истина, че използвате комисията за наказателна акция и че ще направите всичко възможно да заличите, да заметете следите на Вашите представители, които са били и са свързани с Хохегер.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Защо гласувах „против”? Слушайки преждеговорившите тук – някои колеги от лявата част на залата, се сетих за един анекдот. Вярно е, че ловният сезон не е започнал, ама то бива, бива, ... Както се казва в анекдота, рибарят се хвалил, че хванал такава, такава, такава риба (показва с ръце), и като му вързали ръцете, казал: „окото й беше хей такова”. (Показва с ръце.) Вярно е, че се говорят такива откровени лъжи – някои да казват, че такова било окото на рибата, това вече не бива! Затова гласувах „против”. Благодаря. (Оживление.)

Уважаеми дами и господа, с поредицата от отхвърляне на тези предложения правите на пух и прах всички приказки за желанието Ви за обективност и за разкриване на истината. С отхвърлянето на последните две предложения и особено на това предложение, поемате тежкото съмнение за обвързване на Вашето партийно финансиране с държавни средства. Ние не подозираме онези 30 хил. лв., за които се твърди, че лицата, които са автори на Вашия предизборен слоган, са от източници, различни от Вашата партийна субсидия. Приемаме, че те са оттам. Искаме обаче да разберем как точно тези лица с една фирма печелят изработването на Вашия слоган, на Вашата кампания, на Вашите билбордове, на Вашите афиши, на предизборната картичка на президента и едновременно с това същите тези лица чрез друга фирма печелят рекламирането на Националния туристически портал. И как така в цялата тази комбинация от фирми се оказва съпругът на председателката на ЦИК? Не искате ли това да разберете? Не е ли по-важно да разберем как – твърди се, че три милиона са спечелени от държавни средства за реклама? Точно тези, които изработват Вашите предизборни материали. И точно там се оказва съпругът на шефката на ЦИК. Е, какво по-смущаващо от това?! Не е ли това желанието Ви за истина, госпожо, която ме гледате отсреща с такъв интерес? Сигурен съм, че той е оправдан. (Оживление.) Но проявете желанието и подкрепете предложението за изследване на всички обстоятелства около начина, по който се финансират лицата, които са автори на Вашия предизборен слоган.

За прегласуване.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Като се замисли човек, не остана неоплют министър-председател през целия преход, като се започне от Филип Димитров и се стигне сега до Сергей Станишев. Явно тази комисия е един опит за наказателна мярка. Така я възприемам. Не се ли разбира в края на краищата, че това е във вреда на тази държава? И че точно в тези държави, към които ние се присъединихме, лобирането е един приет прийом. Правят го и в Америка, и навсякъде. За мен няма нищо осъдително който и да е министър-председател да ползва такъв прийом, за да прави добро на България. Включително имам предвид и Бойко Борисов. Ако той го прави и има полза държавата, аз бих го подкрепил. Ние се самоизяждаме. И точно тази приказка за казана на българите в ада я потвърждаваме тук. Стига толкова! Изпоизядохме се тук. В тези 20 години който е на власт, атакува опозицията и обратно. В случая това, което правите сега с тази комисия, не е в интерес на държавата. Виждате, че се навързват съвършено други аргументи от страна на опозицията. И какво правим сега? Пред целия български народ, пред цялата общественост излизат: и едните, и другите, и всички ползват средства. Оплюваме се като държава и като политици. Дайте да престанем вече с тези работи!? Затова моля, госпожо председател, да се прегласува и да прекратим това за мен абсолютно унижаващо ни решение. Това пледирам – да мислим малко за държавата като цяло и за нашия общ имидж.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ако комисия с този предмет на дейност беше изградена на паритетен принцип и мнозинството търсеше обективната истина, нямаше никакви причини да не го подкрепя. Със своето поведение Вие показахте, че това не Ви интересува. Второ, Вие показахте, че се страхувате. Вие отхвърлихте предложението на Ангел Найденов да бъде направена проверка за други обществени поръчки за рекламна дейност. Вие има и от какво друго да се страхувате. Седем седмици, госпожо председател, не може да дойде ред на моя въпрос към вече бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма. И знаете ли за какво става дума там? Става дума, че за най-голямото изложение за храни и напитки българските изложители са се чувствали унизени, защото не е имало пари да се направи щандът, но шест милиона са дадени на свързани с тези фирми, за които говори Ангел Найденов, да правят електронен сайт и да интернационализират българските производители. А две седмици по-късно на най-голямото изложение за недвижими имоти българският щанд с надпис „Български вина”, също рекламиран от тези фирми, нямаше една чаша, една бутилка и една картина. И медиите писаха, че сме станали за подигравка. Така че, госпожо председател, господа от ГЕРБ, ще дойде време да се анализира не само това, което сме дали да бъдем рекламирани, а защо след като сме рекламирани и хората са дошли да ни видят, го няма българското сирене, няма го българското вино, защото не са Ви стигнали парите, както казвате, а сте ги дали за реклама и за лъскане на имидж.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, гласувах „против”, защото Вие, колеги от ГЕРБ, доказахте преди малко, че най-срамно употребяваната дума в това Народно събрание е думата „истина”. На Вас тази анкетна комисия не Ви трябва, за да намерите истината. Истината е публична, тя е в доклада на Сметната палата, договорите са налице, пресконференцията на госпожа Йосифова – също. Каква истина всъщност Вие допълнително можете да намерите? Ако е права госпожа Караянчева, а аз й вярвам, тя твърди: „Аз не съм специалист”. Гласувах „против”, защото група от неспециалисти иска да направи специализиран анализ на това какви резултати са постигнати от една рекламна кампания. С какво самочувствие, колеги, че не разбирам?! И още нещо – аз гласувах „против”, защото някой, ако иска да знае истината, той го заявява с гласуване. Вие не желаете истината. Вие днес изпълнявате поредната партийна поръчка, в която ще се заиграваме с поредните измислени, афиширани, заявени, въртени проблеми, за да атакувате основния си опозиционен противник, но аз искам да Ви кажа нещо. Напомням Ви, че всички бивши някога са били настоящи! Моята утеха е, че и Вие ще бъдете бивши и аз много бих искала всеки от Вас от тази гледна точка да се сети, че извън нашето собствено политическо битие трябва да я има България и пред нейния образ сме отговорни всички! А политическите ни закачки могат да бъдат с доста опасни последици! Съжалявам, че мисъл на тази тема у Вас, колеги от управляващата партия, не се усеща! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против”, защото всъщност създаването на тази комисия цели да не се говори за други неща, които стават в държавата. Първата цел е да не се говори за получените бонуси, защото министър-председателят и министрите са застанали в поза на изненадани удавници, че три години са се получавали бонуси. Вие не искате да се говори за полицейското насилие, нито искате да се говори за Мировяне, нито за Скравена, нито за Перник. Вие не искате да се говори за „калинките” в Министерството на земеделието и храните. Вие не искате да се говори за истинските причини за смяна на министри. Тук една седмица гледаме прожекция на сериала „Спасители на плажа”, препечени министри от катарско слънце! Вие не искате да се говори за това, че направихте национален рекорд да смените четирима министри за две години и половина. Вие не искате да се говори за това, че министър-председателят очевидно не се справя с тази работа, независимо дали ги търси на плажа или по кръстовища, и очевидно те нямат идея какво трябва да направят – нито той, нито тези, с които ги подменя, кои през 6 месеца, кои през година и половина! Вие не искате и да се установи кои са работили с Хохегер, които са свързани с ГЕРБ. Като искате прозрачност, искайте я прозрачността за всички. Или тя – субсидията, се плаща само за установяване на прозрачност при Станишев, пък иначе за прозрачност при Борисов – там няма субсидии. И на всичкото отгоре искам да Ви кажа, че ми изглежда изключително политическо мъжество да атакуваш приятелката или жената, с която живее господин Станишев. Това е невероятно политическо мъжкарство, проявено от вътрешния министър. Поздравявам Ви за това! (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на ГЕРБ правя следните предложения за членове на току-що приетата от нас Анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн.евро на австрийския лобист Петер Хохегер. За член и председател – господин Димитър Главчев, и членове – госпожа Цвета Караянчева, господин Емил Радев, господин Пламен Нунев, госпожа Снежана Дукова и господин Румен Иванов.

Уважаема госпожо председател, дами и господа! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме двама члена на комисията – господин Лютви Местан и господин Йордан Цонев. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Въпреки цялото безсмислие с оглед състава, предмета и начина, по който искате да раздухвате този политически скандал, от наша страна в комисията ще участват Ангел Найденов и Антон Кутев. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От групата на независимите народни представители… От името на независимите народни представители предлагам господин Дарин Матов. (Шум и реплики в залата.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Предлагам от независимите да участва Яне Янев в тази комисия, за да я освежи стабилно и сигурно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В подкрепа на предложението на господин Миков искам да издигна като алтернативна кандидатура за председател на комисията господин Яне Янев. Имам сериозно уважение и респект към господин Главчев и вярвам, че той има подходящ опит, но смятам, че господин Янев има изключителен стаж в тази област. Той разследва вече бившия президент, спокойно може да разследва и бившия премиер, сигурно може да разследва и настоящия. (Шум и реплики.) Освен това господин Янев е изключителен експерт в тази област. Той е и човек, който е известен с това, че има последователна позиция – че когато подкрепя някой, го подкрепя твърдо, когато е срещу някой, е срещу него, така че мисля, че той е редно да оглави такава комисия. Моля Ви тя да има статута, както всяка една постоянна комисия, и той да има съответно кола, секретарка и така нататък, тъй като дейността на тази комисия ще бъде много тежка и за да може той експертно да свърши своята поредна последователна работа, ще трябва да бъде осигурен подходящо. Моля да подложите на гласуване – господин Янев да заеме председателското място в тази комисия. Благодаря Ви.

Извинявайте, че Ви прекъснах, уважаема госпожо председател, но мисля, че сте длъжна да подложите на гласуване и моето предложение. Ако то събере 80 гласа, което не е невъзможно, той ще бъде кандидатът – по вишегласие. Това предложение събра 79 гласа. Ако другото предложение събере 80, 81 или повече, ще бъде той. Мисля, че е нормално, не бива да отстранявате (шум и реплики от ГЕРБ) такъв сериозен човек като господин Янев от тази надпревара. Благодаря Ви.

Госпожо председател, това не е вярно. Всеки може да гласува, за когото реши, а след това резултатът от гласуването е определящ.