28 март 2012 г.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Изтича месец март и заедно с края на месец март идва и моментът за вземане на решение по проекта „Белене”. Като положително развитие искам да кажа, че българският премиер прие днес да присъства на заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и да уведоми народните представители за положението с газовата връзка с Турция, а вероятно ще говори и по темата „Белене”. Ако това се случи, българският парламент все пак ще бъде информиран, но аз лично смятам, че по толкова ключов и важен въпрос никой не би трябвало да натоварва себе си, било то и българският премиер, с еднолично вземане на решение. Би трябвало да има дебат в българския парламент, да се чуят мненията „за” и „против”, дори да има гласуване, ако искате, по такъв ключов въпрос, защото става дума за милиарди левове. Милиарди левове, които в зависимост от решението, което се взема в крайна сметка, ще имат влияние върху българската икономика в следващите поне 30-40-50 години. Независимо от участието на господин Борисов днес в заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, ние продължаваме да настояваме да има дебат и пред българския парламент, защото трябва да бъдат оценени алтернативите. Възможността произведеният от руснаците блок да бъде сложен като VІІ-ми на „Козлодуй” например, възможността да има газова централа на площадката на „Белене”. Всички тези въпроси би трябвало да бъдат обсъдени от Народното събрание и да се обединим около най-добрата алтернатива за България. Колеги, по такива въпроси трябва да се търси максимално възможният консенсус от българския парламент. Пак казвам, за нас от Синята коалиция е изненадващо и неразбираемо защо премиерът натоварва себе си с такава огромна отговорност, за която ще му търсят сметка всеки ден. Защо българският парламент не участва във вземането на това ключово за България решение? Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което правим от Синята коалиция, е във връзка със свързване на касовите апарати на фирмите чрез он лайн връзка с Националната агенция за приходите. Това е поредна наша мярка, която цели намаляване на разходите на малкия и среден бизнес. Това, което трябва да правим днес, е да търсим начини да разкриваме нови работни места, а не да ги закриваме. Знаете, че с фалирането на малкия и средния бизнес след това дълги, десетки години няма да можем да се излекуваме. Колеги, знаете, че продължава финансовата и икономическата криза, влошава се бизнес средата, което води до това голяма част от фирмите да обявяват несъстоятелност. За пореден път Ви призовавам: подкрепете нашето предложение – да включим този законопроект като точка от дневния ред за работата на Народното събрание и да се проведе дискусия с цел разтоварване на малкия и средния бизнес от излишните разходи и неговото подпомагане. Благодаря Ви.

Във връзка със събитията и противоречията с Румъния за шелфа ние предлагаме да се проведе изслушване на министъра на външните работи. С това изслушване, което ще има политически характер, да се отговори на повдигнатия въпрос, който не е повдигнат от нас, а от румънския външен министър, за да се разбере в европейските институции и в медиите, че България няма да остави този въпрос на произвола на съдбата, да го решават други институции, освен български и румънски. Призовавам Ви да гласувате за декларацията. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители от всички парламентарни групи! Неслучайно се обръщам към Вас като към колеги от различни партии и цветове. Когато подобно посегателство, като това, бъде отправено и засяга някоя от другите държави, знаем, виждали сме го много пъти в съседни държави и по света, всички партии, всички политически сили и всички граждани от съответните страни правят огромни митинги, на които присъстват не десетки, а стотици хиляди хора. Мобилизира се цялата общественост, цялото гражданско общество, да не говорим за политическия елит, който, разбира се, следва волята на избирателите и своя народ. Какво е положението в България в момента? Втора седмица, ако не беше гражданското общество, ако не бяха медиите, щяхме да бъдем изправени пред ситуация, в която да няма реакция. Единствено президентът откъслечно и много накратко каза нещо в тази връзка. Текат съобщения за разговори на външния министър, който като че ли си е приватизирал темата и по силата на обстоятелството, че е външен министър, счита себе си за единствения, който да отговаря по въпроса. А представителите на суверена, най-високото място, където сме ние, мълчим и се правим, че нищо не се е случило, че няма подобно предизвикателство – нагло и брутално, от румънската страна. В такива случаи българската политическа класа и елит, към който мисля, че принадлежите Вие, трябва да реагира решително и много остро, за да покажем воля, че не бива да се отнасят с нас като към трета ръка държава. Още веднъж Ви призоваваме да гласувате за нашето предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано не с поредния изтичащ срок по изграждането на атомната електроцентрала в Козлодуй, а точно с противното. Искам да попитам: докога месец след месец и ден след ден ще се отлага изграждането на един от най-ефективните енергийни обекти в Европа, а мога да кажа спокойно – и в света? Искаме да знаем също така каква е причината, поради която е спряно изграждането на атомната електроцентрала? Мисля, че на народните представители, а и на всички е ясно, че има поне четири решения на правителството на Република България в различни състави, които са взели решения за това изграждане, има подписан предварителен договор с „Атомстройекспорт” за това изграждане и въпреки това то е спряно. Искам също така да разберем всички ние, а и българските граждани, коя е причината, поради която цената на проекта „Белене” се увеличи за този период от време с 2 млрд. 300 млн. лв.? Искам също така да знам защо уж по един спрян проект правителството продължава да плаща и за тези две години и половина, почти 1000 дни, е платило 350 милиона, тоест повече, отколкото предишните две правителства, взети заедно? Кой носи отговорност за тези платени средства? Кой въобще си позволява да преразглежда и тихомълком да спира изграждането на един обект, който е стратегически? Бих искал също така да чуя и някакви аргументи по повод обосновките, че когато реакторът е в „Белене”, България е зависима от Русия, а когато отиде в „Козлодуй”, вече става независима; когато реакторът е в „Белене”, ние няма къде да изнасяме електроенергията, когато отиде в „Козлодуй”, вече има къде да изнасяме електроенергия? Искам също така да знам какво се е случило с работата на консултанта? Защо се крият резултатите от неговата работа и докога ще си играем с тази тема? Както се казва в онази поговорка, „по-добре ужасен край, отколкото ужас без край”. Трябва според мен да стигнем до един от тези два варианта, и то по-бързо.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас с едно сериозно настояване да бъде изслушан министър-председателят по три причини. Първата причина е, че две години и половина ние поставяме под съмнение енергийната сигурност на България в перспектива, че две години и половина с темата се спекулира, проектът се оскъпява. Ако той не беше спрян, днес на площадката в „Белене” вероятно щяхме да имаме повече от 2000 заети. И като цяло инфраструктурата в Централна Северна България щеше да бъде съвършено различна. Втората причина е, че и парламентът, и обществото се нуждаят от достатъчно ясни аргументи, първо, за резултата от дейността на консултанта, защото той очевидно се крие със спекулативни цели; и второ, за причините, поради които проектът се затормозява и бави. Има ли външен натиск? Ако има външен натиск, от къде е, в каква посока е? Защото той очевидно вреди на националния интерес на България. И трето, за нас трябва да е съвършено ясно, че който работи срещу проекта „Белене” по същество обслужва интересите на нашите съседни и приятелски държави Турция и Румъния. Защото Турция и Румъния градят своите енергийни мощности и го правят в ускорен порядък. И ние трябва да си даваме ясна сметка, че този, който възпрепятства „Белене”, обслужва волно или неволно интересите на Турция и на Румъния. И трябва да е ясно, че това е това българско правителство. Другото е безотговорен подход. Подход, който предполага решение на парче и подход, който поставя под съмнение, както казах, енергийната сигурност и въобще сигурността на България в перспектива. В това число цените на електрическата енергия, която населението и икономиката ще заплащат от 2017-2019 г. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 99 от правилника предлагаме да се проведе изслушване на министър-председателя на Републиката Бойко Борисов във връзка със строителството на АЕЦ „Белене”, изграждането на нов реактор в АЕЦ „Козлодуй” и водените с руската страна преговори по тези въпроси. На основание чл. 43, ал. 3 изслушването да се включи като точка от програмата. Уважаеми колеги, с това изслушване ние искаме да предизвикаме дебат, в който да стане ясно правителството и управляващата партия имат ли намерение да строят централата в Козлодуй? Второ, имат ли намерение с един референдум да питат българския народ дали иска да бъде построена такава централа? И трето, да бъде обяснено ясно защо не бива да има руско-български проект и какво страшно има? Дали руснаците не са някакви сатани, от които ние трябва да се пазим като дявол от тамян? И дали не сме останали със старите си рефлекси – по-рано бяха много добрите руснаци и лошите американци, сега са много добрите американци и лошите руснаци, което за българския национален интерес излиза вън от всякаква логика. Благодаря Ви за вниманието. Гласувайте нашето предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Просто недоумявам от нежеланието на мнозинството от ГЕРБ да направи не нещо друго, а да повика министър-председателя по един такъв съдбоносен въпрос, както и преди малко по въпроса за наглите претенции на румънската страна. Това са мега проблеми, които не могат да бъдат решавани само от министър-председател или един министър. Това са проблеми, които са от ранга, от нивото, от естеството на вземане на решение и информиране на Народното събрание и на никой друг. И виждате, че три парламентарни групи искат това министър-председателят най-после да дойде и Народното събрание най-после да се произнесе с някакъв акт не за друго, а за това дали България ще се нареди или ще остане сред цивилизованите държави, или ще вървим при маймуните. Това е дилемата! Разбира се, в тези кратки две минути на всяка парламентарна група от искащите изслушване по чл. 99 има ред проблеми, ред въпроси. Защото проблемът за „Белене” и за ядрените мощности на страната, разбира се, е цяла Вселена. Безброй въпроси могат да бъдат поставени както от миналото, така и от настоящето, да бъдат направени аналогии с други тъжни примери от последните 22 години, които ни водят в този тупик, в който се намираме. Тук не искаме нищо повече, освен най-после министър председателят да дойде и да каже нещо, което трябва и е длъжен да даде като отчет и информация на Народното събрание, за да му помогнем и на него, уважаеми народни представители. Да не стане може би за най-големия резил, до който той може да достигне през това управление. Да му помогнем на самия него, ...

…защото го виждаме, че той се колебае, той се чуди какво да прави. Така че това ще бъде и в негова полза.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Както виждате, важните и актуални въпроси станаха много. Неслучайно ние ги поставяме по реда на чл. 43, ал. 3 от нашия Правилник. Всъщност мнозинството трябва да си ги внася и да бъдат разглеждани, но като не го прави, ние от опозицията имаме само тази възможност – да Ви подканяме, да Ви изостряме вниманието, дано да ги решите. На фона на всички тези много актуални, много важни въпроси стои и този. Той се позабрави в последната седмица, предвид на другите, които каскадно следват един след друг, но този въпрос – за ескалиращото покачване на цените на горивата, продължава да бъде един от въпросите номер едно в българското общество напоследък. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги от мнозинството! Този въпрос сега нямаше да стои, ако преди две седмици бяхте възприели и гласували предложението на „Атака”, което вкарахме по чл. 47, ал. 7, за налагане на мораториум върху покачването на цените на горивата. Вие не го направихте. Цените растат, продължават да растат, ще продължат да растат, както се вижда. Нека най-после на българското общество, на българските потребители да стане ясно, а това може да стане единствено с изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, за това какви мерки взема правителството в това отношение – за спиране на това покачване на цените. Правителството и българското Народно събрание имат множество инструменти, за да се случи това, тоест да бъде спряно покачването на цените на горивата. Стига сме се позовавали на невярното твърдение...

…за пазарния характер на българската икономика и че държавата и обществото не могат да се намесват.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предстои да направим избор за управител на Националната здравна каса – избор, който е изключително важен за цялата здравна система. Знаете, че имаме срок, в който трябва да бъде избран, след като предишния управител беше освободен от този пост. Този срок изтече миналата седмица. С оглед на много важните решения, които предстои да се вземат, които са ежедневни в Здравната каса по отношение на лекарствената политика, по отношение на осигуряване на лекарства за болници, за болни, които ползват лекарства безплатно или с различните намаления, заплащани от Здравната каса, е много важно тази седмица да се включи в дневния ред Проектът за решение за избиране на управител на Националната здравна каса. Нашето предложение – на парламентарната група, е направено, като за управител предлагаме д-р Пламен Цеков. Затова моето предложение е да включим в седмичната програма на българския парламент Проекта за решение за избиране на управител на Националната здравна каса, като моля, госпожо председател, това да бъде точка в утрешното пленарно заседание – точка втора от същото пленарно заседание. Благодаря.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, първо, процедура за допускане в залата на господин Валентин Николов – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, Светлана Маринова – началник-отдел в дирекция „Правна”, госпожа Цветелина Михайлова – експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и госпожа Александрина Димитрова – началник-отдел в същата дирекция.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г., приет на първо гласуване на 25 януари 2012 г. ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 12, ал. 2, т. 4, буква „б” думите „обучение на монтажници” се заменят с „обучение за придобиване на професионална квалификация за дейностите по чл. 21, ал. 1”.”

Предложение от народния представител Ариф Агуш. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 18 се създава ал. 6: „(6) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за енергийни обекти по чл. 24, т. 1.”

Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Създават се чл. 20а, 20б, 20в, 20г, 20д и 20е: Чл. 20а. Дейностите по монтиране, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения в енергийни обекти по чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 се извършват от лица, които са вписани в регистър на лицата, извършващи такава дейност при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и са получили удостоверение за това от председателя на агенцията или оправомощени от него длъжностни лица. Чл. 20б. (1) В регистъра по чл. 20а се вписват и се издава удостоверение за вписването на лица, които: 1. са вписани в търговския регистър или са търговци по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация; 2. разполагат със следния персонал, нает по трудово правоотношение: а) лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, което контролира извършването на дейностите по чл. 20а и спазването на проектната документация; б) лица, които притежават професионалната квалификация по чл. 21, ал. 5; 3. имат застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на дейността им, включително при неизпълнение на изискванията на проектната документация, с размер на минималната застрахователна сума 100 000 лв. (2) Лицата по ал. 1, т. 2 може да не са наети по трудово правоотношение, когато: 1. са неограничено отговорни съдружници и заявителят е събирателно или командитно дружество, или 2. заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 2. (3) Лицата по ал. 1 могат да бъдат вписани в регистъра и да им бъде издадено удостоверение за всички дейности по чл. 20а или само за част от тях. (4) Съответствието на лицата с изискванията по ал. 1 се удостоверява със: 1. посочване на единния идентификационен код по чл. 23, ал. 1 от Закона за търговския регистър или документ, удостоверяващ качеството търговец съобразно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. копия от документи за образование, квалификация, трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда на персонала; 3. копие от застрахователния договор по ал. 1, т. 3. (5) Служители от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършват проверка на документите по ал. 4 и могат да проверят на място наличието на изискванията по ал. 1, т. 2 и 3. При проверката на място служителите имат право: 1. на достъп в помещенията, в които ще се извършва дейността; 2. да изискват писмени обяснения от персонала на лицата, кандидатстващи за регистрация; 3. да изискват всички документи, свързани с дейността на лицата, кандидатстващи за регистрация. (6) Когато лицата отговарят на изискванията по ал. 1, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица ги вписват в регистъра по чл. 20а и им издават удостоверение. (7) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица отказват регистрация, когато лицата не отговарят на някое от изискванията по ал. 1 или не представят документ по ал. 4. Отказът се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) В регистъра по чл. 20а се вписват: 1. наименованието, седалището, адресът на управление и адресът за кореспонденция на регистрираните лица; 2. единният идентификационен код по чл. 23, ал. 1 от Закона за Търговския регистър или съответните данни за идентификация на търговеца съобразно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. дейностите по чл. 20а, за които лицата се регистрират; 4. датата на издаване на удостоверението. (9) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават от регистъра по чл. 20а и обезсилват издаденото удостоверение на регистрираното лице с мотивирана писмена заповед, при: 1. прекратяване или заличаване на търговеца; 2. промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 1, т. 1 или 2; 3. липса на валидна застраховка по ал. 1, т. 3; 4. установяване от служителите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, че регистрираното лице системно не изпълнява задълженията си или не спазва обхвата на издаденото му удостоверение; 5. писмено искане от регистрираното лице; 6. възпрепятстване на проверка по чл. 20г, ал. 1 от регистрираното лице или негови служители. (10) Заповедта по ал. 9 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 20в. Регистрираните лица са длъжни да: 1. монтират или преустройват съоръженията съгласно документите по чл. 147, ал. 2 от Закона за устройство на територията и при спазване на инструкцията за монтаж, поддържане и експлоатация на производителя; 2. поддържат и ремонтират съоръженията при спазване на инструкцията за монтаж, поддържане и експлоатация на производителя; 3. не допускат дейностите по монтиране, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията да се извършват от персонал, който няма професионалната квалификация по чл. 21, ал. 5; 4. не извършват дейностите по монтиране, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията без валидна застраховка по чл. 20б, ал. 1, т. 3; 5. уведомяват председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за промени в наименованието и адреса си за кореспонденция в 7-дневен срок от настъпването им. Чл. 20г. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор проверява веднъж на две години регистрираните лица за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон. (2) Извън срока по ал. 1 може да се извършват проверки на регистрираните лица при получаване на сигнали, жалби или предложения от други контролни органи, граждани и организации. (3) При проверките по ал. 1 и 2 служителите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право на достъп в помещенията и до местата, в които се извършва дейността, да изискват обяснения от персонала и предоставянето на всички документи, свързани с дейността на лицето. (4) Когато при проверките по ал. 1 и 2 се установи, че регистрираните лица не спазват обхвата на издаденото им удостоверение или не изпълняват задълженията си по този закон, служителите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор могат да: 1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок; 2. образуват производство по налагане на административно наказание. (5) При системно извършване на установените по ал. 4 нарушения председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 20а и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 20д. Редът за издаване на удостоверението и вписване в регистъра по чл. 20а, и за проверките по чл. 20г, ал. 1 и 2 се определя с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Чл. 20е. За издаване на удостоверението по чл. 20а и за извършване на проверките по чл. 20г, ал. 1 се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.”

Благодаря Ви, госпожо председател. По Закона за конфликт на интереси писмено съм заявил за конфликт на интереси, но искам да обявя и устно: евентуално правнукът ми може да влезе във взаимоотношения по този закон. Уважаеми колеги, предлагам създадените членове – 20а, 20б, 20в, 20г, 20д и 20е, да отпаднат.

Точно и ясно казано – целият параграф. Направих това предложение по време на дебатите в Комисията. Там се прие „лицензионният режим” да бъде „регистрационен”. Всички текстове обаче, които останаха, са по-тежки и от лицензионния режим. Уважаеми колеги, ако прочетете всичко, написано в текстовете, ще видите, че наново пренаписваме целия Правилник за експлоатация на електрическите съоръжения. Имам чувството, че когато искаме да създадем препятствия пред бизнеса – да не могат да се развиват тези съоръжения (в момента това правителство по всякакъв начин се опитва да спре развитието на възобновяемите енергийни източници), се чудим как и по какъв начин да намерим параграфи, параграфчета, за да не се случи това нещо. Уважаеми колеги, рано или късно и по Програма 2020 възобновяемите енергийни източници трябва да се развиват. Няма как на фирми, които по една или друга причина имат специалисти заварчици, от тях да се изисква наново да доказват, че са заварчици; няма как на монтажници, завършили средното си образование по експлоатация на електрически съоръжения, наново Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да им изисква всички необходими документи. Всичко това се прави, за да се създаде допълнителна работа на Държавната комисия по метрология и стандартизация, включително и таксите, които би трябвало да се съберат. Уважаеми колеги, в момента философията беше да се откажем от големите мощности и да дадем възможност на малките – на покривите на съответните сгради да се построят от 5 до 30 киловата, а същевременно е казано, че за да си построиш 5 те киловата, трябва да чакаш на дълга опашка пред Държавната комисия по метрология и стандартизация, за да ти дадат съответното удостоверение. Още повече, ако, не дай Боже, дойдат и ти влязат в къщата, ще искат и обяснение от тези, които са в къщата, защо и по какъв начин правят тези неща. Колеги, убеден съм, че и господин Червенкондев, и господин Николов – сегашният заместник-министър, вече са на друго мнение от това, което са предложили. Ако наистина тези, които бяха предложили текста, се бяха запознали с него, сами щяха да си го оттеглят. Не искам да използвам други и по-тежки аргументи, свързани с тези текстове. Колеги, откажете се от тези текстове. Те създават само пречки, създават работа на една комисия и препятствия пред развитието на малките съоръжения. Разбира се, ние искаме да развиваме особено покривни фотоволтаични инсталации, но създавате затруднения, с които обикновен човек, който иска да сложи 5 киловата на покрива си, трудно може да се справи. Имам и други аргументи, но смятам, че тези са достатъчни и ще гласувате за отпадането на тези текстове.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, и в дискусиите, които проведохме в комисията, във връзка с тези текстове, наистина се убедихме, че първоначално предложените от нас текстове за лицензирането и съответно задължителните изисквания за сертифициране на тези фирми, които биха участвали в монтажа на такива енергийни съоръжения, трябва да отпаднат. В комисията възприехме този принцип и се отказахме от текстовете, свързани с лицензиране, но оставихме текстовете за регистрация. Защо ги оставихме? Защото наистина нашето желание е това, което правим и като философия с промените в Закона за възобновяемите източници, да стимулираме малките производители на възобновяеми източници, които биха монтирали своите съоръжения на покриви, както казахме, на тези до 30 киловата. Но да не забравяме, че все пак те са енергийни производители и ще присъединят своето енергийно съоръжение към общата енергийна мрежа на страната. Не можем да си позволим фирми, които нямат необходимата компетенция, нямат необходимите познания, да тръгнат да правят – ако считат, че е толкова лесно да се направи на покрив някакво съоръжение, да отидат и да го монтират с неквалифициран персонал и съответно при присъединяването към енергийната мрежа да създадат някакви проблеми, които биха били опасни от гледна точка на безопасност за системата и за хората, които са около тези съоръжения. Затова подкрепяме нашите текстове и предлагам да бъдат гласувани.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Червенкондев, ще Ви помоля наистина отново да прочетете текстовете и да вникнете в тях. Първото, което е, Вие създавате такива ограничения към фирмите, които ще монтират тези съоръжения. Даже искате на всяка монтажна група да има човек с висше образование, който да води цялата група. Ако имаме толкова хора с висше образование, които се занимават с монтажа на 5 киловата на покривите, казвам Ви: на драго сърце! Още веднъж Ви казвам: не строим ядрени централи. Вие и без това нямате намерение да строите. Това са такива малки съоръжения, на които недейте да създавате съответните пречки – административни, от гледна точка на това дали е лицензионен или регистрационен режим. Ако прочетете текстовете, ще видите, че там сте премахнали само думичката „лицензионен”, а „лицензия” сте го минали на регистрация. Пак Ви казвам: всичко друго е само една пречка за по-нататъшното развитие. В момента не искам да влизаме в други дебати. Или искате да улесните само определен брой фирми, които да свършат тази работа? Сигурен съм, че имате и това намерение, но недейте да действате по този начин, защото рано или късно ще разберете грешката си. Правилникът за експлоатация на електрическите съоръжения дори не е чак толкова тежък с изискванията, които искате. Прочетете този правилник и ще видите. Благодаря.

По § 1 по вносител е постъпило предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4: „§ 4. В чл. 21 ал. 5 се изменя така: (5) Държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия „Техник на енергийни съоръжения и инсталации” или „Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации”, специалност „Възобновяеми енергийни източници”, включваща дейностите по ал. 1, както и сроковете на валидност на документите, удостоверяващи наличието на съответния вид квалификация, се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.”

Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев, което е прието по принцип от комисията. Предложение от народния представител Ариф Агуш, което е оттеглено. Предложение от народния представител Недялко Славов, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии” се заменят с „присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии”. 2. В т. 2 думите „и върху недвижими имоти към такива сгради в производствени зони” се заменят с „присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии”. 3. В т. 3 думите „1 MW” сe заменят с „1.5 MW”. 4. Създава се т. 4: „4. с инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW включително, за производство на енергия от водноелектрически централи.”

Предложения от народния представител Иван Иванов: Предложението относно създаването на чл. 24а е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението относно създаването на чл. 24б, което е отразено на систематичното му място в нов § 2. Предложение от народния представител Мартин Димитров, което е оттеглено. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев, което е подкрепено по принцип от комисията. Предложение от народния представител Мартин Димитров, което е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 26 се създават алинеи 3, 4 и 5: „(3) За обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 – срок до 15 дни от постъпване на искането. (4) В случаите по ал. 3 предварителен договор за присъединяване не се сключва, а договор за присъединяване се сключва при условията, определени в становището по ал. 3 и при издадено разрешение за строеж. (5) При искане за сключване на договор за присъединяване по ал. 4 разпределителното предприятие представя проект на договор в срок до 30 дни.”

Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 27, ал. 5 накрая се добавя „в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител”.”

Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 8: „§ 8. В чл. 29, ал. 6 навсякъде думите „две години” се заменят с „три години”.”

По § 2 има предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 9: „§ 9. В чл. 31 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, а за обектите по чл. 24, т. 1 – към датата на заявлението на извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на Наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Сроковете по ал. 2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, съответно от датата на въвеждане в експлоатация на първия етап при поетапно въвеждане в експлоатация, а за обектите по чл. 24, т. 1 – от датата на сключване на договор за изкупуване на електрическата енергия. За енергийни обекти, въведени в експлоатация, и инсталации, монтирани след 31 декември 2015 г., сроковете за изкупуване се намаляват със срока от тази дата до датата на въвеждането в експлоатация, съответно монтирането.” 3. В ал. 5 думите „за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4” се заличават. 4. Алинеи 7 и 8 се изменят така: „(7) Разпоредбите по ал. 1-6 не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 25 и чл. 26, ал. 2. (8) В случаите, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от ДКЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.” 5. Алинеи 10 и 11 се изменят така: „(10) Въвеждането в експлоатация на енергийни обекти по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията, но не по-късно от 30 дни от датата на подаване на искане, придружено със съответните документи, включително за извършени 72-часови проби. (11) Когато е предвидено отделни части от енергийния обект да бъдат въвеждани поетапно в експлоатация, цената за изкупуване на електрическата енергия се променя при въвеждане в експлоатация на всеки следващ етап, като тя е средно претеглена цена към съответстващите инсталирани мощности между цената за изкупуване до датата на въвеждане в експлоатация на съответната част и определената от ДКЕВР преференциална цена към тази дата и се определя по методика, приета от ДКЕВР.”

Има предложение от народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията. Затова, колеги, ще Ви го прочета. 1. Създава се нов § 2а: „§ 2а. В чл. 32: а) в чл. 4 след думата „биомаса” се добавя „и ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW.”; б) в ал. 5 след думата „биомаса” се добавя „и ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW.”, а след думите „доставка на суровината за производство на електрическа енергия” се добавя „съответно разходите за отработени водни количества”; в) в ал. 6 след думата „биомаса” се добавя „и ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW.”.” Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 10, 11, 12, 13, 14 и 15: „§ 10. В чл. 34 се създава ал. 7: „(7) За изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител по реда на наредбата по чл. 35, ал. 4.” § 11. В чл. 52, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „на монтажници на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи” се заменят със „за придобиване на професионална квалификация за дейностите по чл. 21, ал. 1”. 2. В т. 4 думите „на монтажници на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи” се заменят със „за придобиване на професионална квалификация за дейностите по чл. 21, ал. 1”. § 12. В чл. 64 ал. 1 се изменя така: „(1) На производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл. 34, ал. 7, се налага глоба от 300 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.” § 13. Създава се чл. 67а: „Чл. 67а. (1) Лице, което не изпълни задължение по чл. 20в, т. 1-4, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв. (2) Лице, което не изпълни задължение по чл. 20в, т. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. (3) Лице, което монтира, ремонтира, поддържа или преустрои съоръжение по чл. 20а, без да е вписано в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и да има удостоверение за това, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.“ § 14. В чл. 69, ал. 1, т. 4 след числото „67“ се поставя запетая и се добавя „чл. 67а“. § 15. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 20а: „20а. „Системно“ е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години.“

Параграф 3 по вносител. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 16: „§ 16. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби, в ал. 3 накрая се добавя „когато енергийният обект се въвежда в експлоатация на един етап”.”

Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като § 20. „Преходни разпоредби”. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението – „Преходни и заключителни разпоредби”.

Предложение от народния представител Мартин Димитров за § 4 – по вносител. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 17: „§ 17. (1) За енергийни обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, за които към датата на влизане в сила на този закон са сключени предварителни договори за присъединяване и са изпълнени условията по § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби или са сключени договори за присъединяване и които към датата на влизане в сила на този закон не са въведени в експлоатация, цената по договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, считано от датата на влизане в сила на този закон, е действащата към датата на въвеждането в експлоатация на енергийния обект. (2) В случаите по ал. 1, когато е предвидено отделни части от енергийния обект да бъдат въведени поетапно в експлоатация и въвеждането в експлоатация на всички предвидени етапи не е извършено към датата на влизане в сила на този закон, цената по договорите за изкупуване на произведената електрическа енергия се определя съгласно чл. 31.”

Предложение от народния представител Мартин Димитров за § 5. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да се отхвърли.

Параграф 6 по вносител. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ариф Агуш. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението по точки 1, 2, 3, 4 и по т. 5 относно ал. 14 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 5 относно алинеи 12 и 13. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 18: „§ 18. (1) Преносното и разпределителните предприятия, след съгласуване с преносното, в срок до три месеца от влизането в сила на този закон изготвят съгласно десетгодишния план за развитие на преносната мрежа и плановете за развитие на електроразпределителните мрежи графици за присъединяване на обектите на производителите – страни по сключени предварителни договори за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на обектите за производство на електрическа енергия от биомаса. (2) Графиците за присъединяване по ал. 1 се изготвят в съответствие с предвижданото развитие на преносната/разпределителната мрежа и поредността на сключените предварителни договори за присъединяване, а производителите – страни по сключени предварителни договори за присъединяване, се уведомяват за възможните срокове за присъединяване на всеки обект. (3) В срок до един месец от получаване на уведомлението по ал. 2 производителите – страни по сключени предварителни договори за присъединяване, писмено заявяват съгласие или несъгласие относно срока за присъединяване, за който са уведомени. (4) В случай на заявено съгласие по ал. 3 срокът за присъединяване се определя с анекс към съответния предварителен договор за присъединяване и срокът на договора е в съответствие с този срок. (5) В случай на заявено съгласие по ал. 3, когато е подадено искане за сключване на договор за присъединяване, срокът за присъединяване се определя в този договор, а договорът за присъединяване е за посочения срок. (6) В случай на заявено несъгласие по ал. 3, както и в случаите на незаявяване, договорите се смятат за прекратени от датата на изтичане на срока, посочен в ал. 3, а ако е подадено искане за сключване на договор за присъединяване, то не се разглежда. (7) В случаите по ал. 4 и 5, срокът на валидност на внесената гаранция по § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби се удължава в съответствие със срока на договора. (8) В случаите по ал. 6 внесеният аванс или гаранция по § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби се връща, съответно се освобождава в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 3. (9) Обектите на производителите – страни по сключени предварителни договори за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от биомаса, се присъединяват в срокове съгласно сроковете на договорите и сроковете по чл. 29, алинеи 5 и 6. (10) В 6-месечен срок след утвърждаване на 10-годишния план за развитие на мрежата електроенергийният системен оператор публикува на интернет страницата си плана, както и съгласуваните графици за присъединяване на отделните производители. (11) На всеки 6 месеца електроенергийният системен оператор публикува на интернет страницата си актуализирана информация за присъединените и кандидатите за присъединяване – производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с указания за мощността, типа на производството, присъединителното напрежение и населеното място.”

Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. По отношение на договорите за присъединяване, сключени към датата на влизането в сила на този закон, се прилагат сроковете по чл. 29, ал. 6, действали до влизането в сила на този закон.”

Комисията предлага да се създаде § 20: „§ 20. Наредбата по чл. 21, ал. 5 се издава в срок до два месеца от влизането в сила на този закон.”

Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „б”. Предложението в останалата част е оттеглено. Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 21: „§ 21. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „д” накрая се добавя „с изключение на обекти за производство на енергия по чл. 24, точки 1 и 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници”. 2. В чл. 147, ал. 2 накрая се добавя „и становище, с което са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа”.”

Предложение от народния представител Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Иван Божилов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В § 41 се създава ал. 4: „(4) Лицата по чл. 47, които притежават лиценз за управление на данъчен склад, който към момента на влизането в сила на този закон е разположен в стратегически обект от значение за националната сигурност, привеждат изцяло дейността си в съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 1 юни 2013 г.”. 2. Създава се § 41а: „§ 41а. В случаите по § 41, ал. 4 лицата продължават да използват средствата за измерване и контрол по реда на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки (обн., ДВ, бр. ...).”

Предложение от народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Предложението за създаване на § 20 и 21 е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 април 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допусната в залата госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 29 февруари 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Параграфи 1, 2 и 3 са по вносител и са подкрепени от комисията.

Постъпило е предложение от народните представители Станка Шайлекова и Катя Колева. Предложението е оттеглено. По § 4 е постъпило предложение на народните представители Станка Шайлекова и Катя Колева. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Станка Шайлекова и Катя Колева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Агенцията за социално подпомагане: 1. изпълнява държавната политика за социално подпомагане; 2. осъществява дейност по предоставяне на социални помощи и социални услуги; 3. разработва и прилага единна система за оценка и контрол на дейностите на дирекциите „Социално подпомагане”; 4. координира и контролира дейностите по планиране и развитие на социалните услуги чрез регионалните дирекции за социално подпомагане; 5. разработва критерии и стандарти за качество на социалните услуги според функциите на подкрепа, които се утвърждават с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика; 6. разрешава откриване, закриване, промяна на вида и капацитета на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности; 7. контролира ефикасността, ефективността, качеството на социалните услуги и дейността на доставчиците на социални услуги чрез регионалните дирекции за социално подпомагане; 8. регистрира лицата по чл. 18, ал. 1, извършващи социални услуги, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; 9. изготвя обобщени годишни отчети и анализи за дейността в областта на социалните помощи и социалните услуги, които представя на министъра на труда и социалната политика; 10. участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на социалните помощи и социалните услуги; 11. поддържа регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, на осиновяващи при условията на пълно осиновяване и на утвърдените приемни семейства чрез регионалните дирекции за социално подпомагане; 12. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.” 2. Създават се ал. 3 и 4: „(3) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 в дирекциите „Социално подпомагане” се създават екипи, които извършват оценка на потребностите от подкрепа, организират, координират и оценяват работата и резултатите по всеки отделен случай. (4) Министърът на труда и социалната политика утвърждава наредба за кариерно развитие на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Най-напред искам да кажа, че в този закон и новите функции, които се разписват в структурата на Агенцията за социално подпомагане, нейните регионални общински структури, трябва да имаме предвид всички ние тук, в тази зала, че в момента се разпределят някъде около 780 млн. лв. От 1 януари 2013 г., както Вие управляващите сте обещали, ще се прехвърлят и част от средствата, които са в структурата на Националния осигурителен институт, които са над 250 милиона. Тоест Агенцията за социално подпомагане с нейните подразделения в цялата страна ще управлява средства над 1 милиард . Трябва да бъдем много внимателни, когато се предлагат текстове, които на пръв поглед са изцяло приемливи. Това е една съществена промяна. Струва ми се, че засилването на контрола относно изразходването на средствата, които сега са над 780 милиона, а от 1 януари ще станат над 1 милиард, никак не е без значение. Ние се въздържахме в комисията, ще се въздържим и сега. В същото време обаче искам да попитам: на пръв поглед за тази така заслужена мярка за подкрепа – да има регионален мониторинг на средствата, има ли предвидени някакви конкретни мерки, има ли разработена методика, органите за инспектиране подготвени ли са в тази област? Това е най-малкото, което може би трябва да поставя като въпрос, защото за мен и за моите колеги не е ясно какво ще извършва Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане и какъв ще е този регионален мониторинг от структурите по места? Нещо друго, което в никакъв случай не искам да подминаваме. Тези регионални структури ще бъдат само пощенска кутия, или пощенската кутия ще бъде Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане? Защото, извинявайте, тук се насочват много средства. Освен това, отиват средства и по Оперативна програма „Човешки ресурси”. Ако искаме за едни програми, които сега трябва някой да използва, за да ги оползотвори, да направим нещо, то е едно, но ако искаме да имаме сериозен мониторинг, това е нещо съвършено друго. За мен тук има конфликт на интереси и ще кажа защо. Дирекциите „Социално подпомагане” по места са тези, които правят проучване на потребностите от социални услуги. Тези дирекции утвърждават кой ще получи социални услуги или отхвърлят кой ще получи такива. Тези дирекции правят мониторинга на това как се използват, как се разпределят и как ефективно се използват средствата и същите тези хора, забележете, ще правят контрол. За мен това е конфликт на интереси. Вие както искате, така го тълкувайте. Струва ми се, че тук нещата не са чак толкова чисти и толкова ясни и в това отношение заслужава да дебатираме по-сериозно. Искам да кажа няколко думи за Наредбата за кариерно развитие, която трябва да прави министърът на труда и социалната политика. Ами, колеги, по тази логика давайте да променяме Закона за насърчаване на заетостта, Закона за подпомагане на хората с увреждания, закона, свързан с Инспекцията по труда, защото това са същите тези подразделения на Министерството на труда и социалната политика. Ако министърът ще прави специална наредба в този закон за кариерното развитие на работещите в структурите на Агенцията за социално подпомагане, то по аналогичен начин той трябва да отговаря за кариерното развитие и в Агенцията по заетостта, и в Главна инспекция по труда, и в Агенцията за закрила на детето, и в Агенцията за хората с увреждания. Благодаря.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Ще кажа кое наложи да предложим тази промяна. Липсата на какъвто и да било постоянен мониторинг и контрол върху социалните услуги на регионално ниво позволи през годините да се създават доста услуги, които след контролна дейност, осъществена от Министерството на труда и социалната политика, се оказа, че са кухи услуги, разкрити преди доста години, преди десетина години, но продължават да съществуват по инерция, без да са полезни и ориентирани към голяма група от хора, тоест без да имаме ефективност и ефикасност на тези услуги. Това наложи ние да предложим да има постоянен мониторинг на регионално ниво, за да сме наясно какви услуги се развиват в региона и дали отговарят на потребностите на хората. Няма никакъв конфликт на интереси в това, че регионалните дирекции „Социално подпомагане” участват в разработването на областните стратегии за развитие на услугите. Те контролират дали услугите, които се предоставят от общините, защото кметовете на общини предоставят социалните услуги и ги финансират чрез републиканския бюджет, са адекватни на потребностите и дали отговарят на съответното качество, на което трябва да отговарят. Затова смятаме тази промяна за крачка напред по отношение на ефикасността и ефективността на предоставяне на социалните услуги. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, в рамките на лично обяснение искам да кажа, че не съм против мониторинга за това как ще се изразходват тези огромни ресурси. Но след като говорим, че искаме да го направим, това означава, че трябва да минем към нова структура на регионалните структури на Агенцията за социално подпомагане. Къде ни е капацитетът за извършване на такъв мониторинг? За колко време успяхме да подготвим тези кадри? Това са кадри, които са се занимавали с други неща. И ако ще променяме закона, дайте да видим каква ще бъде структурата на регионалните звена на Агенцията за социално подпомагане и там да насочим усилията си, а не да прехвърлим една задача надолу по места. Няма какво да спорим. Има конфликт на интереси. Не може когато правя разпределението, правя анкетите, правя преглед как се използват тези средства и изпълнявам политиката на ръководството на агенцията, аз да съм и контролиращият орган. Дайте да променим структурата на регионалните звена на Агенцията за социално подпомагане. Това ще бъде в синхрон с онова, което Вие предлагате. Не съм против мониторинга. Не съм против изразходването на средствата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, искам да Ви прочета ал. 3, която Вие създавате с този законопроект. Моля народните представители за внимание. „(3) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 в дирекциите „Социално подпомагане” се създават екипи, които извеждат оценка на потребности от подкрепа, организират, координират и оценяват работата и резултатите при всеки отделен случай.” Уважаема госпожо председател, обръщам се и към Вас като юрист – необходимо ли е в закон да се описва конкретната организация на работния процес, в това число и този екипен подход? Ние сме твърдо за него, но кое налага уредбата на този въпрос да се вписва в закон? Законът дава основни права, а не организация на работния процес. Недопустимо е в закон да пише как ще работят дирекциите за социално подпомагане. Може би тук трябва да пишем и от колко души да бъдат тези екипи, какви езици да говорят, кой с какво ще се занимава! Нещо повече, в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, чл. 6, ал. 1, т. 19 гласи: „Изпълнителният директор на Агенцията има право да създава екипи за изпълнение на нейните функции”. Тоест това е в правомощията на ръководителя на Агенцията за социално подпомагане. Само че ние тук, колеги, със закон създаваме екипен модел на работа. Не ме разбирайте погрешно, аз съм за това, но не смятам, че трябва да е написано в закон. Смятам, че по този начин малко пада тежестта на самия законопроект. Благодаря. Съжалявам, че госпожа Симеонова е заета, надали ме чува и не знам дали ще може да ми отговори.

Във връзка с въпросите и изясненията, които направи госпожа Масларова, ще кажа – Вие сте права, безспорно, че трябва да има капацитет, за да се осъществява тази дейност. Това, което се случва към момента, е: ние създаваме отдели за мониторинг и контрол на услугите на регионално ниво към регионалните дирекции. Те ще бъдат за сметка на преструктуриране на Инспектората, тъй като тези функции отпадат от неговата дейност. Освен това по проект за регионално развитие на Агенцията за социално подпомагане ще бъдат назначени още 400 нови служители, така че това също ще засили капацитета на Агенцията. Успоредно с подкрепата на холандското посолство ние сме разработили много сериозна система, в която е включена и методология за контрол и оценка на капацитета на съществуващите услуги, на ефективността и ефикасността на съществуващите услуги. Може би най-късно до месец, след като се ситуират звената, ще започнем обучението на социалните работници по прилагането на тази система. Благодаря.

Тя не отговори на моя въпрос.

Процедурно предложение по начина на воденето.

Уважаема госпожо председател, все пак тук викаме заместник-министри и министри, за да отговарят на народните представители, да обяснят кое точно налага промените в закона. Моят въпрос към госпожа Симеонова беше: кое налага тук да се записва как да се работи в дирекция по социално подпомагане? Още повече, че това го има в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане. Аз съм за екипния модел, но може ли в закон да напишем, че трябва да се работи с екипи в дирекция за социално подпомагане?! Това го има в Устройствения правилник. Разпоредбата трябва да влезе в подзаконов нормативен акт. Как е възможно в закон да запишем, че трябва да работят в екип?! Моля да ми отговорите кое налага това.

Този текст е вследствие преодоляване на съществуващ проблем за работа в екип в отделните сектори на Агенцията за социално подпомагане и промяна на подхода. С тази промяна ние искаме да въведем тъй наречения кейс мениджмънт или управление на случай, в който трябва да бъдат ангажирани всички служители, независимо в кой отдел работят.

Но не със закон.

Когато текстът е включен в закона, това предполага устойчивост на подхода.

Предложение на народните представители Станка Шайлекова и Катя Колева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – създаване на нов § 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция: „§ 5. Създава се чл. 6а: „Чл. 6а (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения имат право на парични средства за представително облекло за всяка календарна година. (2) Паричните средства по ал. 1 за държавните служители на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения се предоставят при условия, ред и в размер, определени в Наредбата за служебното положение на държавните служители (обн., ДВ, бр...) (3) Паричните средства по ал. 1 за служителите на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения, които са назначени по трудов договор по Кодекса на труда, се предоставят при условия, ред и в размер, определени в наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Ще предложа мнението си по чл. 6а, но ако имам въпроси, те не са към заместник-министър Симеонова, а към двете ми колежки, които са внесли това предложение – госпожа Шайлекова и госпожа Колева. Казвам това, защото в момента правим промени в Закона за социално подпомагане и държа да уточним отношението си към този закон. В края на краищата той урежда основните социални права на гражданите и дейностите по социално включване. Той не е Закон за социалното подпомагане на агенцията. От тази гледна точка колкото и да заявявам личната ми симпатия към възможността работещите в Агенцията за социално подпомагане да получават парични средства за облекло, този текст няма място в закон. Има Закон за държавния служител и актове по прилагането му; има Кодекс на труда и актове по прилагането му; има Устройствен правилник на агенцията – ако искате, уредете тези проблеми там. Недейте в рамките на Закон за социално подпомагане на всички български граждани да си харесаме и запишем вътре текст, който урежда само и единствено правата на работещите в Агенцията за социално подпомагане – да получават парични средства за облекло. Рискувам да попитам и Вие, защитавайки този текст, трябва да ми отговорите. Предвиждаме парични средства за служителите на агенцията и на нейните териториални поделения – какво правим обаче със служителите на Инспектората? Те част ли са от тази агенция, или не са такава? Най-малкото рискуваме да кажем, че сме ги дискриминирали от гледна точка на възможност за социално подпомагане като работещи в рамките на държавна структура. Казвам това, защото не приемам подобна правна техника. Няма лошо, когато уреждаме правата на работещите в отделни структури, в рамките на устройствените правилници да правим това, което счетем за правилно и е защитимо от публична и обществена гледна точка. Когато обаче законодателно уреждаме материя, бъдете любезни да бъдем коректни към материята, която защитаваме и приемаме, защото това ни отива повече. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Богданова, на заседание на комисията при второто четене на законопроекта Вашите колеги подкрепиха текста, дори казаха: „Да, това е много добре и ние ще го подкрепим”. Относно средствата – изрично сме записали, че паричните средства по ал. 1 за държавните служители ще бъдат упоменати при условия, ред и размер в Наредбата за служебното положение на държавните служители. В Агенцията за социално подпомагане има над 4 хиляди служители – едни от тях са държавни служители, други са по трудови правоотношения. Смятам, че това, което сме предложили, е нещо много добро. Освен това, имаше доста проблеми по тези въпроси – хората недоволстваха, тъй като досега това не беше точно определено. Ние смятаме, че мястото му е тук. Благодаря.

Доктор Шайлекова, говоря от свое име – първо. Второ, лично аз също подкрепям тази идея – няма нищо лошо работещите в Агенцията за социално подпомагане да получат парични средства за облекло. Твърдя обаче, че намирам също за редно пари за работно облекло да получат хората, работещи в Агенцията по заетостта, в Инспекцията по труда, в Агенцията за хората с увреждания. Вие нали разбирате, че когато в един закон вкарвате частен текст, днес трябва да поемете ангажименти за поправки в други действащи закони, които също уреждат права на хора, работещи в тази система? Другото е работа на парче, която аз няма как да уважавам. Ако е цялостна кампания – намерете време и място, и да е ясно, че един и същи бланкетен текст вкарваме във всички закони. Не ми изглежда сериозно. Но това е Вашето разбиране за правене на закони и Вашето разбиране за правна техника. Иначе няма пречка. Има подобна възможност, дадена чрез Устройствения правилник. Направете си наредба, уредете тези хора. Те наистина имат потребност от това. И без това възнагражденията им не са високи.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.

Госпожо председател, моля Ви, ние ще имаме изказване по § 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, тук е възможна една от най-големите промени, които са в този законопроект. Затова държа, госпожо председател, да гласуваме параграф по параграф. С текстовете на § 6 по вносител, който в момента гледаме, се въвежда основна промяна именно в дефинирането на социалните услуги като съвкупност от дейности. Аз поначало съм съгласен, но трябва яснота. Защото, когато се финансира на база дейности, а не на база услуга, тогава имаме изцяло нов начин на финансиране. Разбира се, има преходен параграф, който казва, че това влиза от януари 2013 г. Само че ние трябва да имаме наистина обосновка тук кое налага тази генерална промяна. Нещо повече. Обръщам се към юристите: някой да ми обясни какво означава „група за подкрепа” и „функциите на подкрепа”. Ние нямаме легална дефиниция в този законопроект. Тоест, моето лично мнение, като че ли целта е да се обслужват може би доставчиците на услуги, отколкото хората, които ще ползват тези услуги. Това е наистина много, много важна промяна, генерална промяна. Моля заместник-министър Симеонова да ми отговори. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Стойнев, всъщност промяната е продиктувана точно в отговор на въпроса, който задавате – услугите да са ориентирани не към доставчика, а към потребителя. Досега какво се случваше? Дава се направление за социална услуга, например Дневен център за деца с увреждания. Когато обаче обръщаме нещата, тоест с промените, които целим и правим функционално описание на услугата, ние развиваме в детайли и правим ново функционално описание, в което се отразява по дейности какво включва тази услуга, тоест какви са основните функции на услугата. Което означава, че когато дирекциите дават направление за услугата, те не дават направление за услуга „Дневен център” по принцип, а дават например: 2 часа от услугата „Дневен център” за рехабилитация на детето; 1 час за психологическо консултиране. Тоест функционалното описание ще ни даде възможност наистина потребителите на услугата да ползват онази част от нея, която им е полезна и потребна.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги! Госпожо заместник-министър, аз се опасявам, че като че ли не стана ясен въпросът, който, според мен, е важен, тъй като ние очевидно говорим за формирането на един нов финансов модел. Това не е козметична промяна. Това изисква наистина дискусия, за да стане ясно какво всъщност предлагаме ние, макар и от 1 януари следващата година, и какви са тези същностни критерии и ограничения, които слагаме в закона чрез легалните дефиниции на понятията. Формално, в чисто разказвателен и управленски план, аз Ви разбирам. Няма значение дали приемам или не. Истината обаче е, че тогава, когато чрез законодателството, в рамките на закона ние не сме дали легални определения на понятия, даваме възможност на всеки да ги тълкува по начин, по който той счита, че би трябвало да звучат. Защото действително термините „групи за подкрепа” и „функции на подкрепа” могат да бъдат тълкувани нееднозначно. Те са същностни понятия в закона. Те следва да бъдат прилагани тогава, когато този модел следва да сработи безспорно. Аз много искам Вие да сте права, че текстът работи в полза на ползвателите на социални услуги, а не на техните доставчици. Добре би било да работи в полза и на двете страни. Но това може да стане ясно и да бъде правилно безспорно тогава, когато законът е изчистен от нееднозначни, двузначни или грешни тълкувания. Това не може да бъде уреждано с правилник. Правилникът урежда технологията на прилагането на законов текст, но не дефинира понятия, които законът следва да уреди сам.

Уважаема госпожо Богданова, госпожа Валентина Симеонова обясни защо се въвежда този начин на финансиране на социалните услуги като съвкупност от дейности, но все пак ние тук нямаме легална дефиниция на термините „група за подкрепа” и „функции на подкрепа”, защото те създават предпоставки за нееднозначно тълкуване. Госпожо председател, наистина има много голямо объркване и моето предложение е: да прекратим разискванията по този законопроект и да продължим на един по-късен етап, защото това е основен елемент за дефинициите. Тъй като, на база на тези дефиниции, ако отсега не знаем какво ще се извършва, ще има един огромен финансов ресурс, който ще се предоставя от държавата за извършване на тези дейности, всеки сам ще си тълкува тези дейности, всеки сам ще усвоява едни пари. Аз наистина казвам: липсва определение на „група за подкрепа” и „функции на подкрепа”. Не може заместник-министър Валентина Симеонова да обяснява на всеки. Аз го разбрах, но все пак ние пишем законопроект. Това трябва да бъде ясно, точно и законопроектът да се тълкува по един начин, а не всеки сам да си го тълкува. Пак повтарям, става въпрос за огромен финансов ресурс и моля на този етап да прекратим разглеждането на този законопроект. Благодаря Ви.

Госпожо председател, колеги, в рамките на реплика, дуплика, изложение всъщност се надявам всички вие да разбирате, че тогава, когато законът създава повече проблеми, отколкото решава такива, задължение на всички ни е да се опитаме да изчистим всички възможни спорове по него. Това е чувствителна материя, това е същностен проблем, това са интересите на много хора в твърде уязвима, публична и обществена позиция. Ако наистина може да се разчита на добрата воля на хората, които са внесли тези поправки, и на Министерския съвет, че иска да уреди смислено проблема, аз лично бих подкрепила една идея за отлагане. Да спрем, да изчистим двузначията и да работим по-нататък.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ гласуване с още 7 дни по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедура на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, и Георги Владимиров от дирекция „Творческо поколение” в Министерството на културата.

„ДОКЛАД по Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 14 март 2012 г., разгледа Проект за решение, № 202-03-8, за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г. На заседанието присъстваха господин Георги Стоев – заместник-министър на културата и госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт. Проектът за решение бе представен от господин Георги Стоев. С проекта за решение се предлага на Народното събрание, на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Джордже Мирко Росич Предложението е мотивирано с дългогодишната творческа дейност на Джордже Росич, който има осезаемо присъствие в българското филмово изкуство. Богатата му професионална биография включва над 110 роли в българското и чуждо кино, като участва в почти всички емблематични български филми с богато жанрово разнообразие. Джордже Росич е известно име и в европейското кино – участвал е в редица чужди продукции, като унгарски, австрийско-немски и други. Особено популярен е в Унгария, където е участвал в почти 30 филма и за приноса му към унгарското кино печели редица призове, сред които награди за главни мъжки роли и награда за цялостен принос към унгарското кино. Джордже Росич се ползва с авторитет сред българските представители на седмото изкуство. Той е любимец на няколко поколения любители на киноизкуството. Награждаван е с редица български и международни призове в областта на киното. Носител е и на орден „Кирил и Методий” I степен. Проектът за решение се подкрепя от народните представители от всички парламентарни групи. Същевременно сериозен акцент бе поставен върху механизма за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Народните представители се обединиха около необходимостта от създаване на отделен фонд или нов механизъм за признаване приноса към държавата и нацията, извън пенсионната система. След проведено гласуване с резултати: „за” 16 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г., на Джордже Мирко Росич, считано от 1 февруари 2012 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви представя „ДОКЛАД относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г. На редовно заседание, проведено на 14 март 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г. На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата – арх. Георги Стоев, заместник-министър, Боян Милушев, парламентарен секретар, от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар. На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 158 от 1 март 2012 г. предлага на Народното събрание Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Джордже Мирко Росич, така нареченият Джордже Росич, от София, считано от 1 февруари 2012 г. Предложението е мотивирано от творческата дейност на известния български актьор Джордже Росич Роден е в село Крупан, Кралство Югославия и през 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по журналистика и 17 години работи в Българското национално радио. Любимец е на всички поколения зрители. Джордже Росич е участвал в над 110 филма, 27 от които са снимани в Унгария. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са: „Осмият”, „Езоп”, „Демонът на империята”, „Михаил Строгов”, „На всеки километър”, „Гоя”, „Антихрист”, „Баща ми бояджията”, „Иван Кондарев”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Войната на таралежите”, „Камионът”, „Хан Аспарух”, „Време разделно”, „Под игото” и много други. Звезда на българското, унгарското и сръбското кино, понякога Джордже Росич е наричан „легендарният каубой”. През месец февруари 2010 г. получава наградата „Златен век” на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. За участието си във филма „Законът на циганите” печели наградата за най-добра мъжка роля на унгарския кинопреглед през 1998 г. Джордже Росич е първият неунгарски актьор, печелил тази награда. На 41-я унгарски национален кинофестивал в Будапеща българският актьор Джордже Росич е първият чужденец, който получава престижната награда за цялостно творчество и принос към унгарското кино. Носител е на орден „Кирил и Методий” I степен. Националният осигурителен институт подкрепя Проекта за решение на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Джордже Мирко Росич По време на дискусията бяха изказани мнения отпусканите средства на културни дейци за особени заслуги към държавата и нацията да бъдат: парична награда, която да бъде твърда сума, да се изплаща заради особена заслуга и да не се нарича пенсия. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по културата, гражданското общество и медиите предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г. на Джордже Росич от София, считано от 1 февруари 2012 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Господин председател, уважаеми колеги! Материята, която разглеждаме, е изключително сериозна и всяка добавена в него дума има сериозни последствия. Редакциите на каквито и да е текстове в Гражданския процесуален кодекс трябва да стават след внимателен юридически анализ и много сериозни аргументации. Тези текстове преди да бъдат разглеждани на първо четене в пленарната зала, би трябвало да се вземат под внимание позициите на всички заинтересовани – частните съдебни изпълнители, съдиите, адвокатите, бизнеса, банковите институции. Не знаем какво мислят кредиторите и длъжниците. Говорим за сериозен работен диалог, за сядане на една кръгла маса и дебат по същество. Писмените позиции са формалност. В ситуация на криза и висока междуфирмена задлъжнялост не бива да подлагаме на риск една все пак работеща система, макар и да не е перфектна – частното съдебно изпълнение. Защото ефектът от така предложените поправки е понижаване на събираемостта на дълговете и натрупванията на много дела в районните съдилища, защото там и в момента съдиите изнемогват. Смятам, че е неуместно да правим резки движения в тази материя заради задълбочения мониторинг от страна на Европейския съюз, на които е подложена съдебната ни система. Така на парче и набързо няма как да изпълним дълга като законодател нито към длъжниците, нито към кредиторите. Затова, колеги, предлагам – докато можем, да поправим стореното и да отложим разглеждането на точката. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложените промени в Гражданския процесуален кодекс касаят главно изпълнителното производство. Те са в няколко основни точки. Първата предложена промяна е в така нареченото заповедно производство. Предлагаме, за улеснение на участващите в процеса, да се върне действащият режим до 2009 г. в Гражданския процесуален кодекс, а именно заповедните производства да се провеждат, освен по седалището или адреса на управление на длъжника, също така и по местоизпълнение на задължението, което е улеснение за всички участващи в процеса, защото тук се касае за малки вземания – до 25 хил. лв. Наистина е много трудно да разкараш един кредитор на 500 км, примерно от София до някой по-малък град в другия край на страната, за да пусне молба за заповедно производство. Пак казвам, че тук интересите са до 25 хил. лв., което касае главно малките кредитори, които понасят трудно тези разходи. Другите основни промени са в графата съдебно изпълнение, касаещо дейността на съдебните изпълнители. Първата основна промяна е с оглед публичността на търговете, които се провеждат от съдебните изпълнители. До настоящия момент обявленията за търговете се разгласяват по начина в ГПК, а именно: обявлението се залепя на самия имот, в кантората на съдебния изпълнител, на табло в общината и на табло в районния съд по местоизпълнението. Когато се касае за по-апетитни имоти, се сблъскваме със следния прецедент: горе-долу след час всички тези обявления липсват и на практика не може да се получи публичността, която се цели в това производство, а именно неограничен брой потенциални купувачи да имат информацията за провеждания търг, така че когато след един месец се продава даденият имот да се стигне до реалната пазарна цена. Какви са оттам нататък последствията, когато няма достатъчно публичност? Примерно, когато се касае за едно жилище, за един апартамент на длъжника или не се явяват купувачи и цената пада с още 20% надолу, а на последващите търгове се явяват или брокери или фирми, близо до съответния съдебен изпълнител и имотът се продава на цени, често пъти и на половина от реалната пазарна оценка. От всичко това губи основно длъжникът, защото губи жилището си на много занижена цена, губят и потенциалните кредитори и взискателите в това производство. Когато се продаде на ниска цена даденият имот на длъжника, обикновено това не стига да се удовлетвори цялото вземане и длъжникът продължава да има да дава дадени суми. Оттам нататък печелят, разбира се, тези спекулативни фирми, които изкупуват тези имоти на занижени цени, печелят и съдебните изпълнители, които независимо от всичко прибират своите такси. Друга мярка, която касае съдебното изпълнение, е поставянето на горен таван на таксите на съдебните изпълнители. В настоящия момент законът не предвижда такъв таван и на практика при пропорционалните такси го няма и често се стига до много фрапиращи случаи. Какво имаме точно предвид? Когато примерно за едно вземане от 200 лв. на „Топлофикация”, енергоразпределително дружество или мобилен оператор на извън съдебно изпълнително основание се изкара изпълнителен лист и това производство стигне до частния съдебен изпълнител, оттам нататък се насрочват опис и оценка срещу имота на длъжника. Какво става обаче? Ако говорим за един наследствен имот, примерно за една къща в центъра на голям град с оценка около 500 хил. лв., тогава за това задължение в размер на 200 лв. се начислява такса от 1,5%, но, забележете, не върху самото задължение, а се начислява такса върху оценката на имота, което значи, че за това задължение от 200 лв. частният съдебен изпълнител ще начисли такса в размер на 7 хил. 500 лв., а това значи огромен превес на таксите над самото задължение. Това не е единствената такса, която събират частните съдебни изпълнители. Освен таксата за опис и оценка има и такса за въвод във владение, окончателните такси. Всички те са пропорционални такси и ще Ви прочета една статистика, която получихме от Министерството на правосъдието за 2010 г. Съжалявам, статистиката за 2011 г. още не е готова, но там цифрите са още по-стряскащи. Частните съдебни изпълнители са събрали за 2010 г. суми по изпълнителни листи и лихви в размер на 427 млн. 868 хил. 848 лв. Забележете, върху тази събрана сума са начислени такси в размер на 78 млн. 392 хил. 984 лв. или това са 16,4% върху събраните задължения. Тази сума е огромна и в европейски мащаб. За да се ограничи всичко това, ние предвиждаме в самия закон да залегне таван на таксите такъв, какъвто е бил предвиден впрочем, когато в Четиридесетото Народно събрание Министерският съвет е внасял този законопроект и там е фигурирал един чл. 83, който е предвиждал такъв таван на таксите на частните съдебни изпълнители. Незнайно по какви пътища при разглеждането на законопроекта между първо и второ четене този таван без всякакви мотиви е отпаднал. Тук наистина трябва да се сложи някакъв таван, както е и при нотариусите, примерно там независимо колко е пропорционалната такса, над даден размер таксата е определена в тарифата в размер на 6 хил. лв., независимо, че таксите могат да бъдат много по-високи. Тук целта на този законопроект е с този таван за таксите в тарифата да влязат горен таван на пропорционалните такси, а също така е възможно с тарифата да се определи, че например таксата не може да надхвърли 10% от самото задължение, което касае абсолютно всички длъжници. Самото определяне на тези проценти и какъв ще е размерът на горната такса е проблем на тарифата, която е подзаконов нормативен акт и се изменя от Министерския съвет. В случая не казваме какъв точно трябва да бъде размерът на тавана и процентът от задължението. Това е вече дебат, който трябва да се проведе след приемането на закона, когато се променят текстовете в тарифата. Другата промяна, която сме предложили, е при плащане в срока на доброволно изпълнение длъжникът да не дължи такси. Забележете, когато говорим за държавни съдебни изпълнители, в чл. 53 от тарифата за таксите, събирани от съдилищата по Гражданския процесуалния кодекс в ал. 2 съществува текст, който касае само държавните съдебни изпълнители и казва, че такса при доброволно изпълнение не се събира. Същият този текст, обаче, липсва при тарифата, която е по Закона за частните съдебни изпълнители. До какви прецеденти стигаме тук? Когато се вади изпълнителен лист за извънсъдебно изпълнително основание, а това са масовите случаи, защото това касае изпълнителните листи изкарани от „Топлофикация”, електроразпределителни дружества, ВиК, банки, длъжникът обикновено разбира за заведеното срещу него изпълнително производство едва след като получи поканата за доброволно изпълнение. Оттам нататък тази покана и този 14-дневен срок е даден за това, доброволно да плати за това задължение. Но какво се случва? Обикновено в този срок се извършват описи и оценки, начисляват се тези големи пропорционални такси в размер на 1,5% и даже и длъжникът да плати в 14-дневен срок на доброволно изпълнение, е наказан допълнително за добросъвестността си – плаща и тези такси. Предлагаме тази такса за доброволно изпълнение да отпадне. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно в работата на съдебното изпълнение има проблеми, които са особено чувствителни за българските граждани в условията на криза. Те се отнасят най-вече за така наречените дребни длъжници – хората, които поради замразените доходи, ръста на цените и несигурната икономическа ситуация не могат да си платят обичайните сметки за ток, вода, парно, други консумативи, сметки към лизингови компании, „Мобилтел”, а също и дребните си потребителски кредити. Тези длъжници са с размер на задълженията в рамките на 300-500-1000 лв. След като минат през съответни съдебни процедури, където се начисляват такси и разноски – съдебни, за възнаграждения на вещи лица, за адвокати, за издаване на изпълнителни листове, след това и таксите за съдебното изпълнение, се оказват в ситуация за дълг от 500 лв. да дължат пред съдебния изпълнител задължения в рамките на 1500 лв. Тези хора имат нужда от защита. Самият начин, по който функционира съдебното изпълнение, трябва да бъде променен. Какво обаче прави впечатление във внесения законопроект от мнозинството? Той – нещо, характерно за ГЕРБ, изобщо не се интересува от дребните длъжници.. Този законопроект защитава интересите на едрите кредитори – банките, кредитните институции, големите лизингодържатели, най-големите застрахователни компании. Защо твърдя това? Във всеки един от текстовете на този законопроект личи пълното безхаберие на управляващите по отношение на хората в тежко състояние, с неплатени сметки, които страдат от едно съдебно изпълнение, и единствено загрижеността за най-едрите кредитори. Самата идея да бъде въведен таван на пропорционалните такси при съдебното изпълнение няма как да не бъде подкрепена. Наистина, трябва да има промени. Това, което прозвуча в публичното пространство още в самото начало, когато колегите представяха своя законопроект, беше тяхната идея за налагане на таван на такси, които са с размери над 6000 лв. Това беше откровеното изявление от вносителите на законопроекта. Нека да помислим заедно кои такси при съдебното изпълнение са над 6000 лв. и за задължения в какви размери се събират. Става дума за задължения над 150 хил. лв. и за описи на имоти над 400 хил. лв. Следователно става дума най-вече за банкови задължения и то за едри длъжници на банковите институции. Няма и ред, няма и дума по отношение на необходимостта от налагане на ясни правила, които да защитят именно дребните длъжници, които дължат за ток, парно, вода, сметка пред „Мобилтел” или пред някои друг мобилен оператор. Импровизациите, които слушаме в момента, показват завой в първоначалното публично говорене на вносителите, тъй като това е най-уязвимото място на законопроекта, а именно безхаберието му по отношение на хората, които наистина имат нужда от защита в рамките на съдебното изпълнение. Какво означава да бъде наложен таван на пропорционалната такса, като например размер 10% от задълженията на дребните длъжници? Кога един съдебен изпълнител ще има интерес да събира задължение в рамките на 300 или на 500 лв., ако хонорарът, който ще получи, е 30 или 50 лв.?! Уважаеми колеги, нека наистина да правим промени и да говорим неща, които звучат адекватно не само за широката публика, но и за юристите. Във всички случаи ще става дума за налагане на някакви обезпечителни мерки, за някакви действия по принудителното събиране, които няма как да бъдат оценени в рамките на 30 лв. От друга страна, защо твърдя, че тези промени са в интерес на най-едрите кредитори и най-вече на банките? Прави се предложение за промяна в местната подсъдност. Създава се възможност за алтернатива: кредиторът да преценява къде да се развие заповедното производство, тоест къде той да иска да бъде издадена заповедта за парично издължаване на неговия длъжник. Естествено, когато има алтернативност, една банкова институция ще предпочете действието да се развива по нейното местоседалище – в София. Това ще предпочетат и застрахователните компании, и „Мобилтел”, и големите лизингови къщи. Кой ще бъде натоварен от промяната на тази подсъдност? Естествено, дребните длъжници. Това означава, че за една неплатена сметка на „Мобилтел” гражданинът „х” от едно разградско село ще трябва да се защитава пред Софийския районен съд. Ще трябва да пусне своето възражение срещу тази заповед пред Софийския районен съд. За една сметка по отношение на лизинг човек от Сандански ще трябва да подаде възражение срещу своя лизингодател, ако счита, че не дължи търсената сума, също в Софийския районен съд. Господин Радев беше пределно откровен, когато заяви: защо да караме кредиторите при малки задължения до 25 хил. лв. да тичат из страната и да предявяват искове пред районните съдилища? Да, защо да караме кредиторите? Но от друга страна, уважаеми вносители, защо да караме длъжниците, част от които наистина са в невъзможност в условията на криза да платят сметките си, да тичат пред Софийския районен съд, където да търсят и да защитават своите права? Защо да натоварваме тях?! Кое налага тази промяна? Кои са тези, които са в силна позиция? – Дали банките, които дават кредити, дали застрахователните компании, дали мобилните оператори, или притиснатият български гражданин, който или е безработен, или е със замразени доходи, или не си е получавал заплатата месеци наред? Кой е интересен за управляващото мнозинството и кой се нуждае от защита?! Отделно от това, искам да кажа, че в тази си част законопроектът противоречи на европейското законодателство, доколкото подобни клаузи, които карат длъжниците да се защитават по потребителски договори по местоседалището на кредитора, се считат за недействителни.

Не е така.

Това е според директива от 1993 г., която е по повод на неравноправните клаузи в потребителските договори.

Обратно е.

Ами, ако искате, ще четем заедно след това. Предупреждавам Ви обаче, че в крайна сметка очакваното действие на Софийския районен съд, в който има грамотни магистрати, е да отказва да разглежда по местоседалището на кредиторите, съобразно предлаганата от Вас изборна местна подсъдност на въпросните заповедни производства, което ще доведе до действителна неразбория и проточване на тези дела. Ще задам един много резонен според мен въпрос: защо след като предлагате едни сериозни промени в Гражданския процесуален кодекс, отказахте предварително да ги коментирате със заинтересованите субекти? Мога да разбера това за Камарата на частните съдебни изпълнители, защото Вашето предварително настроение е, че те ще се съпротивляват срещу Вашия законопроект. Вие презумирате, че те ще бъдат против, затова не ги питате, не им искате становище, не Ви интересува тяхното мнение. Трябваше обаче поне да се поинтересувате какво мисли Софийският районен съд, най-големият съд в България – дали може да се справи със сюрприза, който ще му поднесете, а именно една камара от граждански дела, които ще трябва да се развиват пред него? Нормално е да попитате съдиите ще могат ли да се справят с новия обем дела, който се готвите да им пратите. Техният отговор е ясен. В крайна сметка, вместо да улесните кредиторите, Вие ще затлачите още повече събирането на техните задължения. Да не говорим, че когато се подаде възражение срещу една заповед, спорът се решава в исково производство, което може да се разгледа и по местоживеене, по постоянния адрес на самия длъжник. Това означава, че делото ще бъде препращано, разпращано и в крайна сметка вместо до бързина, ще се стигне до затлачване на гражданските производства. Защо аз твърдя, че този законопроект в крайна сметка е единствено и само в интерес на големите кредитори и на банките? Не само защото разполагам с това писмо, в което Асоциацията на банките в България е поискала от ръководството и на Правната комисия, и от госпожа Фидосова, и от министъра на правосъдието да бъдат направени именно тези промени. И именно тези промени са записани в този законопроект. Но защото, като четем всяка една от новите разпоредби, изводът, който се натрапва, е, че наистина е гледан само техният интерес. Самата идея, например, да не бъдат събирани такси в рамките на процедурата по доброволно изпълнение. Нека да си зададем въпроса какво прави съдебният изпълнител в този 7-дневен срок, който се дава на длъжника да изпълни доброволно. Какво прави? Налага евентуално запор или налага възбрана. В противен случай, ако ние не накараме съдебния изпълнител да наложи запор или възбрана, така че да обезпечи изпълнението, в крайна сметка ще дадем една възможност на недобросъвестните длъжници да се разпоредят със своите имущества. И тук възниква логичният въпрос кой е този кредитор, кои са тези кредитори, на които е безразлично дали в периода, в 7-дневния срок, след като вече е уведомен самият длъжник, им е безразлично дали ще бъдат налагани обезпечителни мерки. Ами, това са тези с обезпечените вземания – това са банките, това са лизингодателите. За всички останали е важно в този 7-дневен срок да бъдат наложени обезпечителни мерки. И нека да бъда пределно ясна от тази трибуна: да, и аз, и моята парламентарна група сме за промени в съдебното изпълнение, промени, които да защитят хората от произвола на съдебните изпълнители и най-вече тези, които страдат от главоломното нарастване на разноските пред съдебното изпълнение в сравнение с техните задължения. Това са обикновените български граждани, които в условията на криза не могат да си обслужват потребителските кредити, не могат да си платят сметките за вода, за ток, за парно. Тези хора имат нужда от защита и тези хора трябва да бъдат защитени. Но именно тези хора абсолютно не интересуват това парламентарно мнозинство, след като предложеният законопроект за промени в съдебното изпълнение изобщо не се интересува от тези хора. В типичния за ГЕРБ стил интересът е единствено и само по отношение на едрите кредитори – да могат те да си удовлетворят вземанията от изпадналите в невъзможност да си плащат кредитите-длъжници. Промени трябва да бъдат направени. Ние сме за промените, но промени, които да защитят обикновените хора. Казвам го още веднъж, защото искам да си спестя спекулации по темата за това, че ние сме против промени в съдебното изпълнение. Ние сме за, но с грижа за масовия случай, за обикновения човек, който е притиснат от кризата. Нещо, което твърдя, че не вълнува вносителите на този законопроект. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Никой от групата ни не твърди, че проектът е съвършен. Но няколко въпроса изникнаха от Вашето изказване. По какво трябва да бъдат различавани едрите от дребните кредитори? Защо в случая длъжниците са добрите, а кредиторите са лошите? Това също не стана ясно. Защо се смята, че трябва да се защитават правата на длъжниците и те да имат приоритет пред правата на кредиторите? Това също не стана ясно. Основателна е забележката за промяна на подсъдността, според мен и аз бих апелирала пред колегите да оттеглят законопроекта в тази част, но в никакъв случай не с мотивите, с които Вие се опитвате тук да изтъкнете нашата силна заинтересованост към възможно най-едрите кредитори в тази страна, а единствено по практическите съображения за ненатоварване на Софийския районен съд. Както се вижда от проекта, нашият сериозен мотив е длъжникът да не се натоварва с допълнителни такси. Длъжникът е този, който трябва да си плати и който, за да се стигне до принудително изпълнение означава, че той е бил във виновно неизпълнение. И в края на краищата длъжникът няма нужда от допълнителна защита, освен тази, която законът му е дал. Съгласна съм с Вас и в крайна сметка това е и крайната цел на законопроекта, че таксите, които частните съдебни изпълнители начисляват са толкова прекомерни, че увеличават понякога неколкократно задължението на длъжниците. Ето това е крайната цел на този законопроект и аз смятам, че той е напълно адекватен и отговаря на тази крайна цел.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че що се касае до заповедното производство, колегите отляво трябва да знаят много добре какво е местоизпълнение и защо е по местоизпълнението - защото през 2007 г. те са приели този текст в новия ГПК и той беше действащ и до 2009 г. Тук няма въобще как да говорим за защита интересите на длъжника, защото, както каза и изказващата се, те могат и по собствения си адрес да заведат делата, когато оспорват заповедното производство. Но, що се касае до таксите, 610 хиляди са делата само на частните съдебни изпълнители за периода 2006-2010 г. Шестстотин и десет хиляди съдби и на семействата им, и така нататък. Оттам-нататък да твърдим, че когато един частен съдебен изпълнител за задължение от 200 лв. може да ти запорира двустайния апартамент в София, който е с оценка над 100 хил. лв. и да начисли такса процент и половина – това е недопустимо. Недопустимо е също така да се твърди, че когато някой отиде при държавния съдебен изпълнител не дължи такса доброволно изпълнение, независимо за какво става въпрос, а когато отиде при частния съдебен изпълнител, той му налага тези такси. Има прости такси, примерно за образуване на делото се плаща такса 20 лв., оттам-нататък има проста такса за налагане на запорите. Никой не иска в срока за доброволно изпълнение – първите 14 дни да се прави опис и оценка и да се прибират някой път и десетки хиляди лева. Има такси по 70-80 хил. лв. Има такси и по стотици хиляди лева. Имахме такъв случай със Софийска община, където всички граждани и жители на София на практика платиха тези такси, защото те бяха взети от бюджета на общината. Недопустимо е да се говори, че не се защитават малките длъжници.

Уважаеми колеги, трудно ми е да направя дуплика, защото двете реплики бяха в противоположен смисъл. Госпожа Колева е съгласна с мен, че е неразумно да бъде дадена възможност за избор на местната подсъдност, което създава сериозната заплаха Софийският районен съд да бъде затрупан с дела до степен, до която да не може да си върши работата. Господин Радев продължава да упорства. Това ми дава основание да повторя още веднъж тезата, която развих в своето изказване. Защото, уважаеми колеги, тези от Вас, които са юристи, погледнете този законопроект – какво реално променя той? По отношение въвеждането на таван на таксите, това се предоставя, както и досега, на изпълнителната власт, която трябва да напише съответната тарифа. Тоест, по какъв начин ще бъде определен този таван и какви промени ще настъпят, от този законопроект не става ясно. Може това да действа благоприятно на дребните длъжници, може да действа благоприятно и на едрите кредитори, този въпрос остава абсолютно неясен в този законопроект. Ако следваме първоначалните изявление на вносителите, той ще се отнася само за най-едрите кредитори и за най-дребните длъжници. Но дали ще се случи така – това даже не зависи от Вас, господин Радев. Това зависи от министъра на правосъдието, който ще издаде съответната тарифа за пропорционалните такси. Така че този въпрос не се решава. Остават други два въпроса, които са много показателни и които се решават с този законопроект. Единият въпрос, това е с промяната на подсъдността, която ще натовари, повтарям го още веднъж много ясно, стотици хиляди български граждани с проблема да тичат до София по всяка една своя неплатена сметка. Заповедното производство, ако се прехвърли в Софийския районен съд по местоседалището на кредитора, защото местоизпълнението за парични задължения, както е записано в Закона за задълженията и договорите, е по местоседалището на кредитора, всички тези задължения са парични и всички дела ще се прехвърлят в Софийския районен съд. Това Ви предлага господин Радев – за сметка на MТeл, за сметка по неплатен лизинг, за всеки един кредит, за всяка една застраховка, за всичко това хората от Силистра, от Варна, от Бургас, от Малко Търново, ще трябва да се защитават пред Софийския районен съд. Разберете го ясно! И следващата промяна, която се прави с този законопроект, е да се стимулират съдебните изпълнители да не извършват никакви действия в рамките на срока за доброволно изпълнение, което отново е в полза единствено и само на банките като кредитори по обезпечени предварително вземания. Ето това е!

Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам в началото на своето изказване само да припомня, че сме изправени пред един законопроект, който е на първо четене. В настоящото пленарно заседание ние следва да обсъдим въпроса има ли някаква проблематика, която следва да се реши с този законопроект, или няма. От нас – вносителите, а и тук от изказванията в залата, ясно и категорично се установи, че проблем в предлаганите промени има – предлаганите области, където са тези наши предложения, проблеми има. Това не беше заявено от никой, тоест изказване в обратната посока не беше заявено от никой от изказващите се. Тоест предлаганите промени са основателни. По отношение на това дали е постигната най-добрата редакция по отношение на предложените текстове аз смятам, че именно в хода на дискусиите се установи, че има какво да се коригира, какви корекции да се направят, за да се постигне една по-добра редакция, едно по-добро прилагане на съответните правни норми. Беше изказано от тази трибуна, че, виждате ли, предложените промени не били дискутирани с представителите на частните съдебни изпълнители, на Софийски районен съд. Това изказване показа пълното непознаване на обстановката от страна на колежката Мая Манолова, защото такива разговори, срещи и дискусии имаше както с представителите на частните съдебни изпълнители, така и с председателя на Софийския районен съд господин Влахов. Дори има разменена кореспонденция само с господин Влахов по отношение на промените, които се предлагат и които засягат действително Софийския районен съд. Искам да припомня и още нещо. Настоящият законопроект за изменение и допълнение е четвърта седмица поставен за разглеждане в пленарната зала. По една или друга причина разглеждането винаги се е отлагало. Едва в тази настояща четвърта седмица е неговото разглеждане. Мога ли да попитам в тези четири седмици има ли едно предложение от страна на частен съдебен изпълнител, което да подобри редакцията, да направи едно по-добро предложение и да реши проблемите в предлаганата област? Аз мога категорично да кажа, че няма такова. По отношение на изразяваното, виждате ли, че се толерирали кредиторите, а, виждате, ощетени били длъжниците и те трябвало да бягат до София от Силистра, от Варна и т. н. Ами, защо да бягат? Нека да си платят и няма да има нужда да бягат, просто ще си бъдат едни добросъвестни страни по съответните облигационни отношения и няма да се налага да се водят някакви дела против тях. Другото, което беше заявено, че от текстовете личало едно безхаберие, едно непознаване на обстановката от страна на вносителите. Това противоречеше силно с други изказвания на колежката Манолова. И тук е противоречието, а не в противоречието, което има в изказванията на колегите преди нас. В заключение аз ще Ви помоля да подкрепите на първо четене предлаганите промени, като между първо и второ четене, при необходимост – с удължаване на срока за направа на такива предложения, да се намери най-доброто за текстовете и тяхното практическо прилагане.

Не ползвам възможността за лично обяснение, защото не очаквам колегата да ми отговори. Нямам представа има ли кореспонденция между Вас и съдебните изпълнители. Чухме ги по време на заседанието на Правната комисия, но със сигурност аз като юрист си давам сметка какво ще коства на Софийския районен съд предлаганата от Вас промяна, затова ми е любопитно, след като сте си кореспондирали и писмено, предполагам и устно, с председателя на Софийския районен съд, останахте ли с впечатление, че това съдилище, което и без това е най-натовареното в страната, ще може да се справи с камарата дела, които ще се изсипят върху този съд веднага след влизането в сила на готвените промени? Не успя ли да Ви убеди председателят на районния съд – първо, в това, което пише в Закона за задълженията и договорите, че реално всички длъжници по всякакви парични задължения от целия богат спектър на нашата действителност ще бъдат пренасочени към Софийския районен съд? Че дотук ще пътуват, за да отговарят длъжници от цялата страна? Защото, да – лесно е да кажем защо не са си платили, да си платят, за да не стигат дотам, обаче Вие сигурно не гледате поне шествието на Вашия премиер из страната. Той се среща с едни хора, които са на вересия от 10 месеца, от една година! И тези хора по какъв начин ще си платят сметката към MТел, след като висят на вересия за основни хранителни продукти? Това, което правите сега, е тези хора да ги накарат да ходят в добавка до Софийския районен съд, когато мобилният оператор не им е сметнал правилно сметката или когато не могат да си платят лизинга за телевизор или за печка за 200 лв.!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Тошев! Каквото и да говорите, има един призрак, който броди в тази зала. Ама това не е онзи призрак от манифеста, а е призракът на популизма. Всички тук слушаме едно и също – това е популизмът. Нека да си отговорим кой чии интереси защитава. Аз затова Ви правя реплика – кажете кой промени тарифата? Кой промени тарифата и вмъкна там едни думички полулегално, за да стигнем дотам – при 200 или 300 лева дълг за мобилен оператор или за не знам си какво да ми продадат къщата за 20, 50, 100 хиляди и да ми начислят такси върху нея? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо Манолова, освен че не слушате какво Ви се казва в тази зала, Вие показвате, че не сте слушали и на заседанието на Комисията по правни въпроси, на което присъствахте, при дебата на предлаганите промени в Гражданския процесуален кодекс. В доклада беше отразено, че именно в хода на дискусиите е установен проблем при практическото прилагане на промяната от страна на Софийския районен съд. Това го подчертах в своето изказване. Именно това налага да се прецизират текстовете и да се намери най-добрата редакция, за да се получи по-добро практическо прилагане на тази норма. Вие пак спекулирате с длъжниците – какво щели те да правят? А какво да правят хората, които имат да вземат пари? От своя страна те нямат ли да плащат задължения, те нямат ли да покриват разходи? Защо за тях нищо не казвате, а трябва пак да толерираме длъжниците?! Само да отбележа и това. По отношение на тарифата беше споменато, че, виждате ли, еднолично Министерството на правосъдието щяло да се събере и да уточни какви щели да бъдат размерите. Това също показва непознаване, тъй като при определяне на една тарифа както за частните съдебни изпълнители, така и за нотариусите винаги има работни групи, на които присъстват представители на съответните браншови организации, и след дискусии става приемането на съответната тарифа.

Уважаеми колеги, госпожо Цачева и господин Тошев, направо съм изумена от това, което слушам в тази зала Уважаема госпожо Цачева, вносителят господин Радев, представяйки своя законопроект, специално акцентира, че те не се отказват от своето предложение да оставят избор на подсъдността, защото, цитирам: „не трябвало кредиторите да се разкарват из страната, по съдилищата, да пускат искания за издаване на заповеди и по този начин да си губят времето. Трябва длъжниците да се разкарват до Софийския районен съд”. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Той представи законопроекта и обясни, че не се отказвате от промяната в местната подсъдност. Не знам дали господин Тошев мисли, че съм го слушала, но той не се слуша какво говори, защото в изказването, на което му направих реплика, той също обоснова тезата за промяна в местната подсъдност по местоизпълнението на договора. Местоизпълнението е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и по отношение на парични задължения – местоседалището на кредитора. Или ще променяте и Закона за задълженията и договорите? Моята реплика е във връзка с дебата, който се случва в залата. Сега Ви казвам ясно: ако ще направите хората на маймуни – да ги карате да тичат до Софийския районен съд от най-отдалечените села и паланки, защото такъв е интересът на поръчителите на този закон, няма да го подкрепим. В този закон не се променят таксите, нищо не се прави. Казва се, че ще има таван. Естествено че този таван се издава от министъра на правосъдието, така че ние не знаем какво ще пише в тази тарифа. Единственият факт от този законопроект реално е промяната в подсъдността. Ето, това е, което имаме налице. Това е против интересите на обикновените хора в България – и на тези от Мадан, и на тези от Кърджали.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 14 март 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Държавните и общинските органи са длъжни да предоставят информация в 14-дневен срок от поискването й относно местата по чл. 28а, условията и броя на лицата в тях, както и друга информация, необходима за изпълнение на правомощията на омбудсмана по Глава четвърта „а”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 6 след думата „свободите” се поставя запетая и се добавя „включително предложения за промени в нормативната уредба”; б) в т. 7 думите „обявяване на противоконституционност на закона” се заменят с „произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна”; в) създават се нова т. 8 и т. 9 и 10: „8. предоставя становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека; 9. защитава правата на децата с предвидените в този закон средства; 10. отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека;” г) досегашната т. 8 става т. 11. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Омбудсманът изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет на 18 декември 2002 г., (ратифициран със закон - ДВ, бр. 34 от 2011 г.), (ДВ, бр. 52 от 2011 г.).” 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 28а – 28д: „Глава четвърта „а” Национален превантивен механизъм Чл. 28а. (1) Правомощията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм се отнасят за местата, където се намират лица, лишени от свобода, или където са задържани или настанени лица вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля, с цел защитата на такива лица от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. (2) Омбудсманът има право: 1. на достъп без предизвестие по всяко време до всички места за задържане по ал. 1 и до техните съоръжения и обекти; 2. на достъп до цялата информация за броя на лицата, лишени от свобода, в местата за задържане по ал. 1, както и за броя на тези места и тяхното местонахождение; 3. да избира местата по ал. 1, които желае да посети, и лицата, с които желае да разговаря; 4. да провежда лични разговори без свидетели с лицата, лишени от свобода, лично или чрез преводач, ако е необходимо, както и с всяко друго лице, което според омбудсмана като Национален превантивен механизъм може да предостави съответната информация; 5. на достъп до цялата информация, отнасяща се до отнасянето с лицата по ал. 1 и до условията в местата за задържане; 6. да изисква информация от служителите на посещаваното място за задържане, с които да се провеждат беседи, както и да провежда лична беседа с всяко друго лице, което се намира на територията на проверявания обект; 7. да организира извършването на медицински прегледи на лицата с тяхно съгласие. (3) Служителите и длъжностните лица в местата по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие и да предоставят необходимата информация на омбудсмана. Чл. 28б. (1) Орган или длъжностно лице не може да нарежда, прилага, разрешава или допуска каквато и да е санкция по отношение на лице или организация, за това че са съобщили на омбудсмана като Национален превантивен механизъм информация, била тя вярна или не, и нито едно такова лице или организация не могат да претърпят вреда заради това. (2) Поверителна информация, събрана от омбудсмана като Национален превантивен механизъм, не може да бъде разгласявана. Лични данни могат да бъдат публикувани само след като лицето, за което се отнасят, е изразило изрично съгласие. Чл. 28в. Омбудсманът като Национален превантивен механизъм може със заповед да делегира изцяло или частично правомощията си по чл. 28а на служители от неговата администрация. Чл. 28г. (1) След всяко посещение омбудсманът изготвя доклад, който може да съдържа препоръки и предложения с цел подобряване на условията в местата по чл. 28а, отношението към лицата, настанени там, както и с цел предотвратяване на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. (2) Докладът се предоставя на съответния компетентен орган, който в едномесечен срок е длъжен да уведоми омбудсмана за предприетите действия по изпълнение на препоръките. (3) Омбудсманът публикува и ежегодни доклади, свързани с дейността му като Национален превантивен механизъм, при спазване на изискването на чл. 28б, ал. 2. Чл. 28д. Омбудсманът като Национален превантивен механизъм осъществява сътрудничество със съответните органи и механизми на Организацията на обединените нации, сдружения на граждани, както и с международни, регионални и национални организации, чийто предмет на дейност включва осигуряване защита на лица от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон омбудсманът внася за одобрение в Народното събрание съответните промени в правилника за организацията и дейността си.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. На свои заседания, проведени на 22 февруари и 1 март 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Димитър Чохаджиев, Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” в същото министерство, заместник министърът на вътрешните работи Веселин Вучков и заместник-директорът на ГДБОП Валентин Трифонов. Законопроектът беше представен от народния представител Николай Петков. Той изтъкна, че с него се цели да бъде регламентирано обезпечаването на Министерството на вътрешните работи с информация в достатъчна степен за изпълнение на функциите му по осъществяване на контрол, включително и преди издаване на лиценз, разрешение или удостоверение, издадени по реда на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 67 контролът по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба следва да бъде извършван във взаимодействие с ведомствата и агенциите, включени в състава на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. В нея са включени представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и ДАНС, но не и на МВР. В мотивите към законопроекта се посочва още, че тази информация е необходима на Министерството на вътрешните работи и във връзка с правомощията и задълженията на ведомството, произтичащи от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Нейното събиране, обработване и анализиране цели както да бъде създадена възможност за извършването на предварителна оценка на рисковете от осъществяването на конкретни сделки по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, така и осъществяване на превантивни действия с цел пресичане на престъпна дейност. Посочва се още, че липсата на актуална информация в МВР за издадени, продължени и отнети разрешения и удостоверения по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба и неучастието на представители на МВР в състава на Междуведомствената комисия са сериозни предпоставки, които значително ще затруднят ефективното изпълнение на част от основните задачи и дейности на МВР, регламентирани в чл. 6 и чл. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи и най-вече на контролните му функции, възложени съгласно чл. 67 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. В заключение беше изтъкнато, че предлаганите промени ще позволят на МВР да изпълни регламентираните задължения на ведомството, свързани както със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, осъществяване на оперативноиздирвателна дейност, предотвратяване на терористични действия, така и с предварителния и последващ контрол при издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение, предвиден в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не подкрепиха законопроекта по § 1 и го подкрепиха по параграфи 2, 3, 4 и 5. Беше изтъкнато, че Министерството на вътрешните работи участва в лицензиращия орган, а именно Междуведомствения съвет. В този смисъл няма пречка министерството да изпълнява своите контролни функции, заложени в закона. Освен това, беше отбелязано, че е практика в заседанията на Междуведомствената комисия да участват представители на МВР в случаите, когато се разглеждат въпроси, свързани с тяхната компетентност, както и че в случай на необходимост се предоставя информация, в това число екземпляри от всички издадени разрешения, независимо дали това е записано в закона. В хода на дискусията народният представител Корнелия Нинова отбеляза, че в търговията с оръжие има два органа, които вземат решения. Това са Междуведомственият съвет на Министерския съвет и Междуведомствената комисия при министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Междуведомственият съвет, в който участва заместник-министър на МВР, взема решенията за издаване на лиценз и удостоверение на фирмите за търговия с оръжие. А Междуведомствената комисия, след като вече Междуведомственият съвет е издал лиценз, издава разрешение за всяка конкретна сделка. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 3, „въздържали се” – 2 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г.”