РЕМЗИ ОСМАН (ДПС)2279 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както всеки народен представител се убеди, това е наистина много сложен закон, тъй като по него бяха ангажирани много комисии – това е съвсем нормално, даже и други комисии трябваше да вземат отношение по този законопроект.
Убеден съм, че всеки един от Вас споделя, че Законът за устройство на територията е един сложен, комплексен устройствен закон. Може да се каже, че заедно с още няколко други устройствени закона е един от най-сложните в нашата държава. Понякога човек си задава въпроса: ако различни материи са обединени в един закон, на пръв поглед изглеждайки различни, обаче толкова взаимосвързани – планирането, строителният процес, контролът, че не могат да бъдат пръснати в различни закони?
Уважаеми колеги, големият въпрос е законодателят да прецени, според развитието на обществените отношения, кои промени са необходими, кои ще бъдат наложителни след година две. Както и вносителите преди малко изтъкнаха, има промени, които може би ще бъдат актуални след една година, а ние като законодатели трябва да сме в крак с времето.
Може би заради това по този закон има направени страшно много промени, откакто беше приет преди десетина години. Като се има предвид, че за следващия финансов и програмен период предстоят за усвояване средства от Европейския съюз, законодателят трябва да подкрепи направените предложения от вносителя: една немалка част от всичко, свързано със следващия финансово-планов период за усвояване на средствата от Европейския съюз, да отиде в един закон – Закона за устройство на територията. Те са го направили и би било добре ние да ги подкрепим.
Уважаеми колеги, беше повдигнат въпрос по време на обществената дискусия, по време на заседанията на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, виждам, че и в другите комисии, за ограничаване на възможността за изработване на подробни устройствени планове за един или няколко поземлени имота извън урбанизираните територии, когато за там няма общ устройствен план. Бих искал ясно да посоча, че като парламентарна група ние сме да има планово устойчиво развитие, а не хаотично строителство, според разбирането на отделната личност. Това хаотично строителство през последните години беше масово, може би и безконтролно. Ние всички осъзнаваме, че общините трябва да имат общ устройствен план. От Комисията по правни въпроси изтъкнаха общия брой на общините, които имат общ устройствен план, и тези, които не са направили такъв. Има общини, които можеха да осигурят средства да се направят общи устройствени планове, но не ги направиха, може би в интерес на някого, може би така е било по-лесно на кметовете на общини да управляват съответната община.
Ние също приемаме, че така предложените промени – да няма промяна в предназначението на земята при липса на общ устройствен план, с изключение на проектите, изброени в законопроекта, за обекти от национално и местно значение, ще дисциплинира кметовете. Това е в полза на всички. Може би това ще промени и облика на нашата страна. Някой ще каже: „Какво е толкова важно в закона, че да промени облика?”. Всеки от нас, уважаеми колеги, когато обикаля в новите квартали или в центъра на който и да е град, виждаме на какво заприличват през последните десет години след безконтролното строителство. Съжалявам, че ще го кажа, но понякога това прилича на голям битак. Само когато лично сме засегнати, тогава обръщаме внимание. Може би с този дисциплиниращ ефект общините ще се стегнат малко и обществото ще има възможност да влияе на този процес.
Големият въпрос е: как да се намери балансът, от една страна – максимално бързо да се направят общоустройствени планове, от друга – да не се затруднява инвестиционният процес, инвестиционният интерес на някои общини, който интерес в България не е чак толкова голям? На пръв поглед изглежда, че инвестиционният интерес няма да бъде ударен, но какво ще стане с тези общини, които не могат да си позволят да отделят средства за общите устройствени планове? На този въпрос отговор досега никой не е дал, а такива общини има. Има общини, които без съдействието на централната власт не биха могли да направят общи устройствени планове. Това означава, че целият бизнес, тоест инвестиционният интерес в тези общини, умира.
Тези общини ще получат ли някакво съдействие от централната власт? Ние трябва да получим отговор на тези въпроси между първо и второ четене. Тук искам да вмъкна, уважаеми колеги, че ние ще подкрепим законопроекта, въпреки нашите забележки. Тези общини ще получат ли някакво съдействие? Защото те реално не могат да отделят средства за подготовката на общите устройствени планове. Не е възможно държавата да се оттегли от този процес. Не е възможно тези общини да бъдат изоставени, ако някой каже: „Абе, да се оправят в съответната община”. Общините са част от държавата. Мисля, че тези общини са около 20-25% в държавата. От 264 общини този процент не е малък. В тези общини, убеден съм, че ще се увеличи още повече безработицата, като цяло ще отблъснем инвеститори, защото те не могат да инвестират. Всеки от нас го знае много добре. Затова казвам, че наистина е един много сложен и труден закон. Ненапразно доста комисии в парламента бяха ангажирани със свои заседания по този закон.
Аз усещам, че и самите вносители са между чука и наковалнята по този текст. Колкото да се иска, самите вносители, Министерският съвет, и те са между чука и наковалнята. От една страна, трябва да има общи устройствени планове, от друга страна, трябва да ги предизвикаме по някакъв начин. Но нямаме отговор на друго – какво става, когато кметът не предлага, общината не приема общия устройствен план? Някои ще кажат: „Ами, ще го приеме.” Не приема. Спираме инвестициите? Не може да се направи едно предприятие.
Подобни примери в близкото минало има много колеги, защото няма отговор какво следва след това. Защото има и много ясно предписана процедура и този въпрос, обръщам се към председателя на нашата комисия, ние трябва да разрешим между първо и второ четене – случаите, когато не стартира процедурата, не иска да го предложи. Ще има такива случаи.
Колеги, аз не вярвам на всичко това, което се пише по пресата, но днес Вие виждате в Ивайловград една част, тези, които държат бензиностанциите, са се противопоставили да има нова бензиностанция в селото, което е като първо населено място от Гърция насам. Защото щяло това да им отнеме от пазара. Реално не позволяват на хората да направят магазин в едно почти изоставено село. Това е шанс.
Някой иска да инвестира там 1 млн. лв. Тази харманлийска или свиленградска фирма не може да инвестира в село Славеево, защото интересите на определени хора са засегнати. И в този случай най-лесното е общината, кметът, не предлагат съставянето на общия устройствен план. Какво правим тогава? Ето Ви един пример. Аз пак казвам, че не вярвам, не бих искал да обвиня кмета на Ивайловград, не вярвам на пресата, но излезе днес някаква новина. Искрено се надявам, че причините са съвсем други.
Изключенията, които се предвиждат, не са достатъчни, колеги. За някои общини, където без съдействието на централната власт ще има страхотно обезлюдяване, тези изключения за съответните обекти от национално и местно значение нямат почти никакво влияние, дали е в Трънско или Ивайловградско. За някои общини би било добре в този списък да бъдат включени обекти, които имат съответния клас инвестиции. Аз, доколкото разбрах, по Закона за насърчаване на инвестициите, когато е било общественото обсъждане и препоръчвам на всеки от Вас да прочете стенограмите, имало е подобни предложения. Ако има съответния глас по Закона за насърчаване на инвестициите, да бъдат включени в този списък на изключенията в тези общини и да няма общоустройствен план, да има възможност тези обекти да бъдат осъществени.
Затова, колеги, се обръщам към Вас да отделим необходимото внимание специално за тази промяна. Много колеги ще кажат: „Това е поредната промяна”. Но тази промяна може да спре всякаква инвестиция и за най-малкия цех във всяка община и всяко населено място, ако не бъде изчистен този текст.
Ще продължа с един друг много дискусионен текст, уважаеми колеги, който касае правата и задълженията на ДНСК и общините, свързани с категоризацията, контрола, инвестиционното проектиране на строителния процес. Вносителят заявява, че досега е имало проблем в разграничаването на правата и задълженията на ДНСК и общините по отделните категории строежи. Някои казват, че текстовете затруднявали борбата с незаконното строителство. Други казват, че има дуализъм. Смятам за необходимо, уважаеми колеги, да кажа, че тези права и задължения на общините бяха вменени, ако не се лъжа, 2005 г. Защото точно в този период имаше един бум в строителството и точно тогава имаше едно голямо нарушение на строителните закони, нормативните документи и ДНСК сама не можа да се справи в борбата с незаконното строителство. Тогава, бях свидетел като член на парламента, участвали сме в тази дискусия, парламентът с единодушие прие общините да имат същите права в борбата с незаконното строителство. За съжаление, ефектът не е кой знае какъв, не е имало някакъв положителен ефект от това.
Друг е въпросът, че в този период не е имало проблем във взаимоотношението между общините и ДНСК. Ако общините, примерно, не са се възползвали от своите права и задължения, трябвало е ДНСК да се възползва. Някакъв конфликт не е имало. Тогава имаше идеи, както беше записан и сегашният текст, глобите от съответните постановления да останат в съответната община. Но, за съжаление, няма ефект, защото и кметовете не посмяха да се включат в този процес.
Сега се предлага ДНСК изобщо да не се занимава със строежи, които са четвърта, пета и шеста категория. И тук искам да обърна внимание, колеги, че четвърта, пета и шеста категория строежи са най-масовите строежи. Особено четвърта категория строежи. Създава се едно впечатление, че държавата, централната власт се оттегля в тази борба с незаконното строителство и е оставила общините сами. Не че общините нямат специалисти, не че няма да намерят средства, проблемът не е в средствата и специалистите. Проблемът е, че кметът на една малка община надали ще предприеме някакви действия в борбата с незаконното строителство. Когато държавата ангажира хеликоптери, цялата държавна машина беше ангажирана, нямаше някакъв положителен резултат. Ние в момента ще оставим кметовете на малките общини да се справят с тези, които са направили незаконните строежи.
Тук искам да вмъкна, че това няма да е проблем за големите градове. Даже е полезно общините да имат тези правомощия. Само общините да се занимават, за да може да се търси от съответния кмет, от съответния архитект, особено градовете с районно деление и областните градове, където кметът и ръководството на общината не са чак толкова обвързани с отделни населени места. Но в една община с пет-шест населени места, с 5000-6000 жители, аз не виждам кой е този кмет. Аз не виждам, когато държавата се е оттеглила от тази борба, кметът да си сложи главата и да тръгва да се бори с незаконното строителство. Няма да има такъв кмет, колеги. И нищо няма да направим. Просто, ако целта на законодателя е тази борба да има някакъв резултат, трябва да се помисли, че на този етап кметовете няма да са в състояние да проведат тази борба.
Може би ще дойде време, когато ще имаме много силно развито гражданско общество, обществото много отблизко ще следи какво става в държавата, в общината, ще влияе на кметовете, кметовете ще бъдат принудени да предприемат действия, но на този етап, когато представителите на централната власт не могат да предприемат нещо, камо ли когато пет-шест рода са в една малка община, този кмет да предприеме нещо. Пак казвам, изключвам областните градове, изключвам големите градове, където няма да е проблем. Аз съм убеден, че в големите градове, особено трите града с районно деление, могат да поемат и първа категория, даже ДНСК изобщо да не се оттегли оттам.
Уважаеми колеги, опасявам се, че централната власт по такъв начин, преди малко го казах, лекичко се оттегля без шум, с идеята, виждате ли, има децентрализация. Искам да заявя, че това не е децентрализация. Децентрализация на властта има, когато обществото е подготвено, когато има ресурси, когато има почва да провеждаш някакви реформи, има нагласа. Всичко това отсъства в тази област. Тоест не е вярно, че има децентрализация. Друг е въпросът, че сега кметовете имат тези правомощия.
Дами и господа народни представители, ще си позволя да привлека Вашето внимание върху един друг текст, който също поражда съмнение дали е правилно, а именно: всички язовири, уважаеми колеги, включително микроязовирите, които са до 100-200 м, даже микроязовири в селата, да бъдат първа категория строежи.
Вие знаете, че един язовир е първа категория строежи. Язовирната стена трябва да е над 80 м, цитирам по памет, или над 50 млн. кубически – колко беше там. Тоест микроязовирът се слага в една категория с един грамаден язовир или с най-големите промишлени, химически предприятия.
След стихийните бедствия, които ни сполетяха, някой може би смята, че когато станат първа категория строежи, по друг начин ще се гледа на тях. Това няма да помогне с нищо – точно обратното. Когато става въпрос за категориите строежи и общините трябва да поемат от четвърта до шеста, казваме, че общините са в състояние да направят целия този строителен процес, а когато става въпрос за микроязовирите, казваме, че общините не са в състояние да носят съответната отговорност за микроязовирите. Най-малкото, колеги, това е несериозно.
Ако има някакъв проблем след стихийните бедствия или преди тях, да не се случва в нито едно населено място, ако има някакъв проблем, да се търси решение на въпроса в поведението на съответния кмет, на съответния областен управител. Не е само кметът на общината – всеки от нас знае, че областният управител, колеги, е председател на областния щаб. Тоест с прехвърлянето на язовирите какво целим, с микроязовирите? Това са несериозни неща. Ако не се лъжа, над 1000 ли са, господин председател, 3000 язовира ли са – ние не знаем общия брой.
Уважаеми колеги, ще маркирам, че има и един друг текст, който касае основно градовете, а именно чл. 200, § 90. Мисля, че в доклада на една от комисиите повдигнаха този въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председател. Ако ми позволите, едно изречение.