6 април 2012 г.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, № 202-02-7, внесен от Министерския съвет на 2 март 2012 г. На редовно заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Съгласно представените от вносителя мотиви, споразумението има за цел да установи правната рамка за осъществяване на двустранно сътрудничество в областта на военните тренировки и обучение. Предвижда се възможност за разполагане на въоръжени сили на едната държава с цел провеждане на съвместни или едностранни тренировки на територията на другата страна. Статусът на личния състав във връзка с това се урежда от приложимото право на страната домакин. Предвид това, че става въпрос за рамков договор между държави, сътрудничещи си във военната област, по аналогия със Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили е установен принципът, че държавата домакин урежда всички искове относно щети върху собствеността, телесна повреда или смърт, които са причинени на нейната територия при изпълнение на служебните задължения от чуждия личен състав. Водени от практиката за уреждане на подобни въпроси, двете страни се съгласяват да се откажат от искове за щети, нанесени от техен личен състав върху държавна собственост на другата страна. С тези клаузи се ангажира отговорността на българската държава извън обичайните хипотези на носене на отговорност за виновни действия на собствения личен състав. Поради това е възможно на определен етап от изпълнение на споразумението – провеждане на конкретно мероприятие на територията на Република България, да възникне необходимост от допълнителни бюджетни средства за покриване на случаи, уредени в чл. 8 от него. По време на провелото се обсъждане се поставиха въпроси и се изказаха становища относно предмета на споразумението, неговите цели, основанията за ратифициране, както и относно очакваните последствия за националната сигурност и външнополитическите връзки на България. След изслушването на мотивите към законопроекта и приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единадесет гласа „за“ и шест гласа „въздържал се“ прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения.”

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, № 202-02-7, внесен от Министерския съвет на 2 март 2012 г. На заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, подписано на 15 януари 2012 г. в Тел Авив. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната Августина Цветкова. Споразумението цели установяване на правната рамка за осъществяване на двустранно сътрудничество в областта на военните тренировки и обучение. При рамков договор между държави, сътрудничещи си във военната област, по аналогия със Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили е установен принципът, че държавата домакин урежда всички искове относно щети върху собствеността, телесна повреда или смърт, които са причинени на нейна територия при изпълнение на служебните задължения на чуждия личен състав. Водени от практиката за уреждане на подобни въпроси, двете страни се съгласяват да се откажат от искове за щети, нанесени от техен личен състав върху държавна собственост на другата страна. Поради това е възможно на определен етап от изпълнение на споразумението – провеждане на конкретно мероприятие на територията на Република България, да възникне необходимост от допълнителни бюджетни средства за покриване на случаи, уредени конкретно с него. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” – 4, без „против”. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, подписано на 15 януари 2012 г. в Тел Авив.”

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Внесеното Споразумение за ратификация в съответствие с чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България е последващо споразумение след сключването в началото на 2010 г. на Споразумение за отбранително сътрудничество между Държавата Израел и Република България. Въпросното споразумение очертава областите и формите на военно сътрудничество, като предвижда за всяка конкретна дейност да се сключват отделни споразумения. Това споразумение е необходимо, за да могат да се провеждат съвместни и едностранни учения на територията на съответната държава при строги правила и определен статут на въоръжените сили, когато те провеждат такива учения – както от страна на Въоръжените сили на Република България на територията на Държавата Израел, така и Въоръжените сили на Държавата Израел на територията на Република България. Тази ратификация се налага, тъй като с Държавата Израел не е сключен друг договор, определящ статута на въоръжените сили. Затова ние предложихме то да бъде ратифицирано от Вас, народните представители. Ще подчертая, че когато говорим за допълнителни бюджетни средства, те са от гласувания от Народното събрание бюджет на Министерството на отбраната. Това не означава, че ще се искат допълнително бюджетни средства от Народното събрание. Второ, съгласно споразумението щетите, за които Министерството на отбраната на Република България като страна- домакин би трябвало да плати за обезщетения, ще са предмет на регресивен иск (това е записано в споразумението) и последващо възстановяване на тази сума на Министерството на отбраната от Държавата Израел. Следователно няма някакви тежести и финансови импликации по отношение на разходването на публични средства за тази цел. Естествено, такова споразумение ще позволи в рамките на средиземноморския диалог, който е установен между НАТО и страните от Средиземноморието, в това число и Държавата Израел, да се дадат възможности при съвършено различни условия на местността да се тренират личният състав на Въоръжените сили както от страна на Република България на територията на Държавата Израел, така и от страна на Въоръжените сили на Държавата Израел на територията на Република България. Затова бих искал да помоля законопроектът да бъде приет на първо четене. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От името на Политическа партия „Атака” искам да заявя, че ние подкрепяме предлаганото споразумение за двустранно сътрудничество. Това е така, защото армията на Държавата Израел е малка, стегната и мобилна армия, каквато трябва да бъде и българската, за съжаление, но това не се получава. А не се получава, защото държавата и изпълнителната власт в лицето на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков не отделят достатъчно средства за армията. Така че в условията на недоимък, който се констатира и в Доклада за отбраната на Република България, който разгледахме вчера на заседание на комисията, се оказа, че пари няма и че Българската армия не може да свърши задачите си. Остава ни да купуваме ноу-хау. Държавата Израел има добро ноу-хау. Това е доказала през годините в областта на военното си строителство и развитие на войската. Ние сме за такова споразумение. Само бихме спечелили от сътрудничеството с израелската армия. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Бих искал да направя процедура за второ гласуване на законопроекта предвид това, че нямаше възражения срещу него.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, подписано на 15 януари 2012 г. в Тел Авив.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет и № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков. На свое редовно заседание, проведено на 1 март 2012 г. Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет и № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков. В заседанието на комисията взеха участие: госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Милка Гечева – началник на ДНСК, както и експерти от министерството и представители на браншови организации. От името на вносителите законопроектът, внесен от Министерския съвет, бе представен от госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията могат да бъдат обобщени в следните основни насоки: Предлага се стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие като ключови елементи на един и същ процес да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране (пространствено развитие) и стратегическо планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им. В тази връзка със законопроекта се предлага отмяна на разпоредбите от Закона за устройство на територията, които касаят създаването на сегашните документи на стратегическото устройствено планиране в Глава пета – „Устройствени схеми”, и в Глава седма, Раздел II – „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми”, както и заличаване на понятието „устройствени схеми” навсякъде, където е употребено в закона, както и в други закони съответно, където е необходимо, това понятие се заменя със съответното ново понятие по Закона за регионалното развитие. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие относно разработването на видове документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива. Промените в тази част трябва да обхванат подготовката на стратегическите документи за развитие за следващия период 2014-2020 г. Предложени са изменения и допълнения, свързани с административния контрол по устройство на територията и строителството, дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на страната, облекчаване на някои от извършените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството административни услуги. Предложените изменения са насочени към усъвършенстване на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите, като се цели облекчаване на административните пречки пред бизнеса при гарантирана защита и на обществения интерес. Прецизирани са разпоредбите, свързани с правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес. Прецизират се и разпоредбите в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждането в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност, анализът на които показва, че създават предпоставки за противоречива административна и съдебна практика. Прецизирани са отделни разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административните актове по прилагането на този закон. Предложени са ограничения за промяна на предназначението на отделни имоти извън границата на урбанизираните територии без наличието на общ устройствен план, като са допуснати и съответните изключения. Предложени са промени, насочени към ясно разграничаване правомощията на контролните органи на общинските администрации и на Дирекцията за национален строителен контрол в областта на контрола по строителството и премахване на незаконни строежи. Предложени са изменения, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. Предлага се промяна в режима за извършване на тези дейности – от лицензионен в регистрационен, допълване и прецизиране на изискванията за регистриране на консултантската дейност и на отговорността и задълженията на консултантите, както и завишаване на санкциите. Замяната на лицензионния режим в регистрационен се налага във връзка с изпълнението на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006 г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в която са залегнали принципите за намаляване на разрешителните, лицензионните и регистрационните режими и за облекчаване на административните процедури. В хода на дискусиите народните представители се обединиха около необходимостта от предложените промени и подкрепиха законопроекта. Същевременно част от народните представители обърнаха внимание, че някои от разпоредбите, с които се предлагат принципни промени в закона, свързани с общите устройствени планове и контрола върху строителството от страна на местните власти, следва внимателно да бъдат обсъдени и прецизирани между двете гласувания. Подчертано бе, че голяма част от общините не са в състояние да възложат изработването на общи устройствени планове, а липсата им може да доведе до блокиране на инвестиционните намерения на малкия и среден бизнес. Обърнато бе внимание, че преобладаващата част от общините не разполагат с необходимия капацитет и едва ли биха се справили с предоставените им правомощия по премахване на незаконните строежи. Отделни народни представители направиха и конкретни бележки и предложения по част от текстовете на законопроекта, които наред с постъпилите в резултат на предварително проведеното обществено обсъждане предложения за промени в законопроекта, направени от браншовите и други неправителствени организации, комисията следва да има предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване. В Законопроекта, внесен от народния представител Огнян Стоичков се предлага в новоизграждащи се сгради с определено предназначение – производствени, административни и други, с капацитет над 100 работни места да се осигурява поне едно помещение за спортни дейности, заедно със санитарни възли. Според вносителя и сега съществуват подобни изисквания в разпоредбите в Закона за физическото възпитание и спорта, но те не се прилагали в самите производствени бази, а извън тях. Изказалите се народни представители приемат по принцип положително идеята на вносителя, но считат, че е доста спорна от гледна точка на нейната икономическа целесъобразност по отношение на инвеститорите на съответните административни и производствени сгради. Законопроектът не регламентира за какъв вид спортни дейности следва да бъде предназначено това помещение. При това положение не става ясно как при одобряване на инвестиционните проекти и при въвеждане на строежите в експлоатация съответните органи ще упражняват контрол дали са спазени изискванията на закона. В § 3 се предлага съответните министри да одобрят правила и нормативи за проектиране и изграждане на обекти, помещения и съоръжения за спортна дейност. С действащия закон такива правомощия са предоставени на министъра на регионалното развитие и благоустройството, включително и чрез съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства. Такива правила съществуват и в момента – очевидно идеята на вносителя е те да се актуализират, тъй като част от тях са издадени при действието на Закона за териториално и селищно устройство. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно § 20, ал. 2 от Закона за устройство на територията подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на Закона за териториално и селищно устройство, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон. Освен това норма от подобен характер би могла да бъде включена в Закона за физическото възпитание и спорта, тъй като се отнася до спортните обекти и съоръжения, които са обект на негова регламентация. Наред с предложените изменения, с Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси и в Закона за физическото възпитание и спорта. Предложеното в Закона за местните данъци и такси намаление на данъка за съществуващи сгради, ако в тях бъдат осигурени помещения или обекти за спортна дейност, е доста спорно, при условие че не е ясно какви трябва да бъдат тези обекти и за какъв вид спорт. При това положение може да се стигне до спекулативно използване на предвиденото данъчно облекчение. Предложените промени в Закона за физическото възпитание и спорта по обем надхвърлят обема на основното предложение за промените в Закона за устройство на територията. Следва да се има предвид, че има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта и съвсем естествено е вносителят да направи съответните предложения между двете четения на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, а не чрез Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местното самоуправление прие следното становище. С 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет; с 4 гласа „за”, 3 „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков.”

Уважаеми колеги, ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров На редовно заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров. Предложеният законопроект е в резултат на Решение № 1 от 1 март 2012 г. по Конституционно дело № 10 от 2011 г., образувано по искане на Омбудсмана на Републиката, с което Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата. Отмененият текст гласеше, че „не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лева включително.” Решението е прието с пълно единодушие на конституционните съдии. Според мотивите на решението, когато става дума за осъществяване на правораздаване, а административното наказване представлява правораздаване, съдебната защита винаги трябва да съществува като възможност и никакви съображения не могат да я изключат при положение, че съдилищата са органите, които Конституцията овластява да правораздават. Конституционният съд приема, че в правовата държава достъпът до съд трябва да бъде винаги открит. Ограничението да се обжалват наказателни постановления само заради размера на наложеното наказание и така да се допусне осъществяване на правораздаване без да е гарантирана възможност за достъп до съд, противоречи на Конституцията. По аналогичен начин стои и въпросът с нормите на чл. 239, алинеи 3 и 4 от ЗУТ. Отнемането на правото на физически лица да обжалват наказателни постановления за налагане на глоби до 100 лв. включително и на юридически лица и еднолични търговци да обжалват наказателни постановления за имуществени санкции до 5000 лв. включително, e в противоречие с Конституцията, поради което тези разпоредби следва да бъдат отменени. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 14 гласа – “за”, без “против” и “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров, да бъде приет на първо гласуване.”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 8 март 2012 г. От името на вносителя, законопроектът беше представен от госпожа Милева. В него се предлага промяна в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие, като се предвижда същите да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документи за стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им. Отменят се разпоредби от Закона за устройството на територията, касаещи създаването на сегашните документи за стратегическо устройствено планиране. Заличава се понятието „устройствени схеми”. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда промяна на Закона за регионалното развитие относно разработването на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие на различните териториални нива. Прецизират се процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите. Прецизират се правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес. Прецизират се отделни разпоредби в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждането в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност. В проведената дискусия се изказаха становища относно законопроекта и относно § 90, който определя правния режим на гаражите и паркоместата. С него гаражите и паркоместата се уреждат по един и същи начин. Сега в практиката по отношение на гаражите няма проблем. Те са самостоятелни обекти и като такива са обект на правна сделка. В предложеното законодателно решение към сделките с гаражите да се прилага чл. 33 от Закона за собствеността – режимът на съсобствеността, не е удачен. Същият има за цел да охранява правата на съсобствениците на един имот, а при сделка с гараж, чии права ще се охраняват при положение, че не е налице съсобственост? По друг начин стои въпросът с паркоместата. В някои случаи паркоместата са част от прилежащия терен на сградата, а в някои случаи те са собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сградата или на част от тях. Като паркоместа те следва да бъдат определени като такива с инвестиционния проект, да се определи тяхната собственост и да се ползват на договорна основа. Не може със закон да се забрани паркомясто да не се ползва от лице, което няма собственост на самостоятелен обект в сградата. Законът може единствено да забрани промяната на предназначението на паркоместата. Акцентира, че въпреки съществуващият реален проблем с паркоместата, не може да се стига до крайности – ограничаване конституционното право на собственост върху гаражи и паркоместа. Не може със закон да се въведе задължение паркоместата и гаражите да бъдат собственост само на лицата в сградата. Подчерта се, че трябва да отговори на въпроса каква е концепцията и дали оттук нататък собственикът отделно ще се разпорежда с жилището и с гаража, този който не е обособен като отделен гараж извън самите сгради. Трябва първо да се отговори на въпроса каква е концепцията за уреждането на проблема, за да търсят и съответните правни форми. Изтъкна се, че проблемът не се решава в законопроекта. При проектиране на сграда, броят на паркоместата трябва да е равен на броя на самостоятелните обекти в сградата, а самите паркоместа не са уредени като самостоятелен обект на собственост. В страната съществуват различни сделки с паркоместата – продажба право на собственост, продажба на идеални части от терена, протоколи за разпределение право на ползване. Трябва да се помисли да се уреди статута на паркоместата в подземните паркинги в сграда, на такива на отделен терен, освен в този закон, в Закона за собствеността и в други нормативни актове, уреждащи тази материя. Предвижда се да отпаднат чл. 133 и чл. 135, ал. 6, а с § 117 се въвежда обратно действие на новите общи устройствени планове, което означава спиране прилагането на част от заварените подробни устройствени планове. В предложените промени в процеса на изработване на нови общи устройствени планове да не могат да се инициират процедури за нови подробни устройствени планове и за изменение на действащи такива, а приемането на Общ устройствен план е дълга процедура – от 3 до 5 години, което законодателно решение на практика означава преустановяване на всички инициативи за реализация, за които е необходимо влязъл в сила Подробен устройствен план. Параграф 117 противоречи на чл. 17 от Конституцията на Република България, който предвижда че „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Ако в новия общ устройствен план е предвидено мероприятие за задоволяване на общински или държавни нужди по смисъла на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, то собствениците на засегнатите имоти ще бъдат отчуждени и обезщетени по реда на тези закони, като за целта се изисква приемането на нов или изменение на действащия Подробен устройствен план и след влизането му в сила да бъде проведено отчуждаването. Паричното обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, тоест обезщетението ще бъде определено в съответствие с предвиждането на заварения Подробен устройствен план. В законопроекта не е предвидена възможност за обезщетяване на собствениците на поземлени имоти за претърпени вреди в резултат на приемането на новия Общ устройствен план и осуетяване на прилагането на заварените подробни устройствени планове. Производството по приемането на Общ устройствен план е необжалваемо, което води до липса на възможност за правна защита и противоречи на Административнопроцесуалния кодекс и чл. 56 от Конституцията. Изразиха се резерви по отношение на ал. 1 на § 117. С нея се създава възможност докато липсва или се изготвя Общ устройствен план, да се изработват подробни устройствени планове по някакъв повод. С тази Преходна разпоредба се предвижда, че те запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план. Това означава, че се допуска след като вече е налице одобрен подробен устройствен план, той да бъде обезличен и на негово място общият устройствен план да предвиди нещо друго. Изказаха се становища за категорична неподкрепа на § 117, като се постави въпрос в колко населени места няма влязъл в сила общ устройствен план и защо в мотивите няма нищо разписано какво налага обратното действие на разпоредбата. Подчерта се, че законодателното решение общия устройствен план да е основание за приемане на подробни устройствени планове е противоконституционно. В § 35 към чл. 109 се създава нова ал. 3, където се прави изключение, че подробен устройствен план може да се разработва и без действащ Общ устройствен план – за обекти публична държавна или публична общинска собственост. Получава се една законова неравнопоставеност – за държавата или общините се прави изключение, а за бизнеса се прилага правилото за наличието на Общ устройствен план, тоест инвестиционни намерения от частен характер ще се осъществяват, само ако има Общ устройствен план. Поставя се въпросът: ще могат ли общините да приемат Общ устройствен план, като се има предвид тяхната хронична финансова недостатъчност, а в Преходните разпоредби няма срок за приемането от общините на Общ устройствен план. В хода на дискусията статистиката подадена от вносителите, показва че 33% от общините имат актуален общ устройствен план, а от останалите – някои са в процес на възлагане, изработване, съгласуване, но не са стигнали до приемане с решение на общинските съвети. Акцентира се – разпоредба на § 37 се предлага, при положение че повече от територията на страната няма изработен общ устройствен план. Това от своя страна означава създаването на проблем на българските граждани, които искат да строят, на инвеститорите, които в тези населени места искат да инвестират, защото всичко това минава през приемането на подробен устройствен план. Предложи се да се разпишат текстове, с които да се даде срок на общините за изготвяне на Общ устройствен план, като се предвиди и финансиране от страна на държавата, както и административно-наказателни разпоредби за неизпълнение на задължението за приемането на общи устройствени планове в срок. Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището за отпадане на § 35, 37, 90 и 117. Подчерта се, че за пореден път се предлага с Преходните и заключителни разпоредби да се измени цялата философия на действащия Закон за регионалното развитие. Това по същество и по изискванията на Закона за нормативните актова е за отделен закон за изменение и допълнение. След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 8 март 2012 г., бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г. В дискусията участваха представителите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – арх. Лидия Станкова, директор на дирекция „Устройство на територията”, Беатриса Шалдупова, Дирекция за национален строителен контрол, арх. Пенчо Димитров, Дирекция „Устройство на територията”, Стоянка Илова, дирекция „Правна”; от Министерството на културата – Милда Паунова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки” и Боян Милушев, парламентарен секретар. От страна на вносителите законопроектът беше представен от Лидия Станкова, директор на Дирекция „Устройство на територията” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Основна цел на Закона за устройство на територията е да урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. С предложения законопроект се предлага реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие, касаещо подготовката на планирането и на изпълнението за следващия програмен период 2014-2020 г. В първата част на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се цели обвързване с промените в Закона за регионалното развитие – като Националната комплексна устройствена схема по Закона за устройство на територията се заменя с Национална концепция за пространствено развитие, като видът, съдържанието, начинът на възлагане и изработване са определени в Закона за регионалното развитие. Част от предложенията касаят мерки за ограничаване на стихийното и безразборно преотреждане на отделни поземлени имоти или група поземлени имоти и промяна на тяхното предназначение. С това се въвежда ограничението подробните устройствени планове, които са необходимо условие за тази промяна, да съответстват на предвижданията на общия устройствен план на населеното място или на общината. Законопроектът предвижда изпълнение на Решение № 560 на Министерския съвет от 29 юли 2010 г. за оптимизация на държавната администрация. Предложенията са да отпаднат три административни услуги, които досега се извършват от министъра на регионалното развитие. Други промени в законопроекта касаят: обектите, свързани с националната сигурност и отбрана и съответните правомощия на ресорните министри, въвеждането на ограничителни зони, възможност за отчуждаване, за еднократни обезщетения и други; облекчаване на процедурите по одобряване и разрешаване строителството на национални обекти и обекти на техническата инфраструктура; по-ясното разписване на процедурите по съобщаване и обществено обсъждане, както и по съгласуване на подробните устройствени планове. Предложенията, отнасящи се за недвижимите културни ценности са да се добавят обекти четвърта и пета категория с местно значение в раздела „Инвестиционно проучване и проектиране”. Също така се предлагат текстове, свързани с мемориалните места, военните паметници, сервитутни зони около археологически недвижими културни ценности. Регламентират се рестриктивни мерки от страна на местната власт при липса на съгласуване с Министерството на културата на строежи в границите на защитени територии и охранителните им зони. От Министерството на културата Милда Паунова представи становище, с което се подкрепят предложените промени в законопроекта. По време на дискусията имаше разискване относно действащата нормативна уредба и по-точно многократно повтарящите се съгласувателни процедури на всички нива на устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство. Дискутира се възможността производствата по изработване и одобряване на плановете за управление по Закона за културното наследство да бъдат съвместими с производствата по Закона за устройство на територията по изработването на подробни устройствени планове. За територии, за които са налице тези устройствени инструменти, последващите съгласувателни процедури да отпаднат, а спазването на изискванията по опазване на националните културни ценности да се контролира както от одобряващия орган при издаване на разрешението за строежа, така и от Инспектората на Министерството на културата по реда на текущия контрол, без допълнително съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство. След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г. На редовно заседание, проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Съгласно представените от вносителя мотиви, предлаганите изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията могат да бъдат обобщени в следните основни насоки: 1. Реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие. Видовете документи за пространствено развитие се предлага да бъдат по-опростени, но с подчертано засилена стратегическа ориентация, като те трябва да отчитат перспективите за пространствено развитие на Европейския съюз и да акцентират върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на Европейския съюз и целите на Кохезионната политика. 2. Изменения и допълнения, свързани с облекчаване на някои от извършваните от министерството на регионалното развитие и благоустройството административни услуги. 3. Усъвършенстване на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите. 4. Усъвършенстване на административния контрол по устройство на територията и строителството. 5. Увеличаване правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация. 6. Прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес. 7. Изменения, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие на съществуващите изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. 8. Прецизиране на отделни разпоредби в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждане в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност, анализът на които показва, че създават предпоставки за противоречива административна и съдебна практика. 9. Прецизиране на отделни разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административните актове по прилагането на този закон. 10. Изменения и допълнения с цел синхронизиране с действащото законодателство. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с 15 гласа „за“ и 3 гласа „въздържали се“, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков на 27 февруари 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 март 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. На заседанието присъстваха: Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Ирена Димитрова – дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм”, Столична община, Евелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал в България, и Антон Лалов – Българска търговско-промишлена палата. С писмените си становища по законопроекта Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Конфедерацията на независимите синдикати изцяло подкрепят законопроекта с препоръки по отделни текстове. Министерството на финансите, във връзка с налаганите бюджетни ограничение в средносрочен план, не подкрепя предложения законопроект. Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя философията, но изразява несъгласие с предложените текстове. В своето представяне вносителят посочи, че целевите групи в предложения законопроект са най-активната част от населението, а именно двете основни групи – работещи и учащи се. Измененията и допълненията в Закона за устройство на територията и Закона за физическото възпитание и спорта представляват част от дейностите за изпълнение на целите в приетата от Народното събрание Национална стратегия за физическото възпитание и спорта 2012-2022, в която е поставен особен акцент върху тази част от системата, отнасяща се до физическото възпитание и спорта в свободното време и организация на спорта за всички. Въведената нова норма в § 2 – чл. 37а на Закона за устройство на територията, предвижда в новоизграждащи се производствени, административни или други делови сгради с капацитет над 100 работни места да се осигури поне едно помещение за спортни дейности. Предлага се в шестмесечен срок да се издаде подзаконов акт, който да регламентира нормативите за проектиране и изграждане на спортни помещения в гореизброените сгради. Според вносителя, предложените норми няма да затруднят инвеститорите и работодателите с прекомерни разходи, тъй като това е инвестиция в работната сила, във връзка със здравословните условия на труд, която ще се възстанови многократно вследствие на повишената работоспособност на техните работници и служители. Наред с това, законът не изключва възможността изградените спортни обекти и съоръжения да се ползват и срещу заплащане от външни лица. С предложените изменения в Закона за местните данъци и такси – § 5, вносителят предвижда в случай, че в сградите, въведени в експлоатация преди влизането в сила на чл.37а от Закона за устройство на територията, бъдат осигурени помещения или обекти за спортна дейност, собствениците им ползват отстъпка 5 на сто от данък сгради за следващите 3 години. Вносителят информира народните представители, че този законопроект има своя аналог в миналото – Закона за физическото възпитание на българската младеж от 1931 г. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта вносителят предвижда в новоизграждащите се детски градини да се осигурява и закрит плувен басейн, във връзка с Наредба № 3/2007 за здравните изисквания към детските градини на Министерство на здравеопазването. В хода на дискусията всички народни представители се обединиха в подкрепа на философията на законопроекта, свързана с идеята за физическата активност на работещите и учащите се. Подобна инициатива заслужава сериозно отношение, защото спортът, освен че допринася за доброто здравословно състояние, възпитава в дисциплина и стремеж за постигане на цели, което в икономически аспект се свързва със своевременни адекватни действия и адаптивност в конкурентна среда. Част от участниците в дискусията изразиха своите опасения относно възможното оскъпяване на инвестициите, което би могло да предизвика отлив на инвеститори или увеличаване на разходите във връзка с осигуряването на средства за спортна дейност на работниците и служителите. В отговор на това, вносителят отбеляза, че помещение от 50-70 кв. м, с конкретни параметри, които ще се регламентират в подзаконов акт, не би затруднило инвеститорите. Освен това информацията, получена от редица медицински изследвания, недвусмислено доказва ползите от физическата активност в трудоспособна възраст, изразяващи се в увеличена производителност на труда, по-качествено свършена работа и по-малко отсъствия поради болест. От друга страна бе посочено, че и към настоящия момент, работодатели проявяват своята грижа към спорта, посредством спонсориране на действащи спортни клубове и биха могли да проявят повече интерес към осигуряване на възможности за спорт на своите служители и работници. Бе посочена необходимостта да се стимулират работодатели и по отношение на участието им в спортния календар на федерациите за работнически спорт. Относно предложената норма за изграждане на басейни в детските градини, народните представители поставиха въпроса за необходимостта от финансова обосновка, която ще даде информация за въздействието върху съответните бюджети. Комисията по образование, наука, въпросите на децата, младежта и спорта с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков на 27 февруари 2012 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Огнян Стоичков на 27 февруари 2012 г. На заседание, проведено на 29 март 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народния представител Огнян Стоичков. Законопроектът беше представен от вносителя. Законопроектът предвижда в новоизграждащи се производствени, административни или други делови сгради с капацитет над 100 работни места да се осигури поне едно помещение за спортни дейности. Предложено е и изменение на Закона за местните данъци и такси (§ 5 от законопроекта), което предвижда, че в случай, че в сградите, въведени в експлоатация преди влизането в сила на чл. 37а от Закона за устройство на територията, бъдат осигурени помещения или обекти за спортна дейност, собствениците им ползват отстъпка 5 на сто от данък сгради за следващите 3 години. По законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището, че идеята е добра, но трябва много внимателно да се прецени въздействието, което ще окаже подобен законопроект, от една страна, на бюджета на общините, от друга – върху работодателите, които ще бъдат задължени да вложат средства, не само еднократно при създаването на това помещение за спорт, но вероятно и при неговата поддръжка, неговото оборудване със съответните спортни уреди, санитарни и така нататък. В условията на криза, когато толкова трудно се инвестира, това е едно допълнение към размера на една инвестиция, включително и във времето напред, не само еднократно. Поради тази причина, въпреки че идеята е много положителна, тези две неща, които биха довели до разход на пари, било за общината, било за работодатели, трябва добре да се оценят, преди да бъде приет такъв текст. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 4 народни представители, „въздържали се” – 9 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 27 февруари 2012 г.”

Господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 7 март 2012 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г. На заседанието присъстваха представители от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Красимир Петков – Дирекция „Национален строителен контрол”, Лидия Станкова – дирекция „Устройство на територията”, Стоянка Илова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”. От името на вносителя законопроектът бе представен от Лидия Станкова. В тази част от него, която е в рамките на компетентността на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, се предвижда промяна в реда, по който се определят специфичните правила и нормативи, свързани с отбраната и сигурността на страната. По сега действащия закон това става с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. С предлагания законопроект този ред се изменя, като се предвижда специфичните правила и нормативи за обекти от националната сигурност и отбраната да се приемат от специализираните експертни съвети по устройство на територията по чл. 3, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Във връзка с това се предлага с подробния устройствен план въз основа на специфичните правила и нормативи да се определят терени, забранени зони по отношение на обектите, свързани с националната сигурност и отбраната, в които е недопустимо застрояване, преминаване, ползване и престой. Законопроектът въвежда задължения за министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС да предоставят данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за нови специални обекти. Данните се предоставят по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Законопроектът разширява обхвата на Наредбата за обем и съдържание на устройствените планове по отношение на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В нея ще се регламентира процедурите по съобщаване, съгласуване, обществено обсъждане и приемане да стават по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Предвижда министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС със заповед да възлагат изработването на проект на ПУП за изграждането на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Предлага се по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост да се отчуждават имоти, частна собственост, за изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, и за прилежащите им забранени зони. Разширява се и приложното поле на чл. 223, където при упражняване на контрол по изпълнение на закона и при отказ да се изпълни разпореждане, той ще се изпълнява принудително със съдействието на органите на МВР. Дава се възможност на служителите за контрол по строителството към общината да имат право на отличителни знаци, да ползват специални средства и с разрешение на министъра на вътрешните работи да могат да притежават лично оръжие за защита. Предвижда се министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС да делегират свои правомощия по този закон на заместниците си или на други длъжностни лица. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 19 гласа „за”, без гласове „против” и с 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2012 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допускане в залата на Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията”, и на госпожа Милка Гечева – директор на дирекция „Национален строителен контрол”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и Закона за физическото възпитание и спорта. Комисиите, които разгледаха законопроекта, всички без изключение подкрепиха идеята, философията на законопроекта, а на първо четене Народното събрание точно това разглежда – идеята и философията на законопроекта. Законопроектът беше подкрепен също така от пет министерства: Министерство на образованието, младежта и науката, Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Подкрепен беше и от синдикатите. Законопроектът не беше подкрепен като изпълнение, с оглед на финансовата криза, единствено от министъра на финансите и от две работодателски организации. Пак казвам, те подкрепиха идеята по принцип, но казаха: „Сега не му е времето, защото сме в криза”. Самият законопроект, който представям на Вашето внимание ще влезе в сила от 1 януари 2013 г. Ако преценим, че и догодина ще сме в криза, съм склонен, ако бъде подкрепен на първо четене, между двете четения да отложим отново срока. Впрочем, това е практика и по други закони. Днес в деловодството е постъпил Законопроект за училищното образование, който ще влезе в сила от 2016 г., точно с оглед финансовата му подготовка. Основните моменти бяха вече изтъкнати. Ще кажа само следното. Има добра традиция в българското законодателство още от 1931 г. Има добри европейски образци и европейски практики и към момента. Работодателите в Европа представят своите работни места като атрактивни, включително и когато осигуряват възможности за спорт. Две са основните групи активно население във всяка държава – работещите и учещите. Затова съм предложил и за двете социални работещи групи да бъде улеснен достъпът им до спорт. Спортът на работното място е свързан преди всичко със здравословни условия на труд. По данни на Световната здравна организация спортуващите работници и служители много по-рядко излизат в отпуск по болест. Следователно работодателят, който инвестира в помещения за спорт, многократно си възстановява разходите с оглед на спестените, платени частично от него отпуски по болест на своите работници. Дискутира се въпросът защо непременно да са 100 работни места и къде точно е разделът, разграничителната линия. Първо, в ЗУТ, в чл. 147 при категоризацията на строежите, това са строежите от трета категория – със 100 и повече работни места. По смисъла на Закона за малките и средните предприятия, такова предприятие с над 100 работни места, дори над 50 работни места, е средно предприятие, тоест годишно притежава активи или обороти над 19 млн. 500 хил. лв. Тоест съображенията, че работодателите ще се натоварят прекомерно, не са съвсем издържани, тъй като в самия законопроект се предвижда, ако работодателят приеме, да има и други две възможности: да осигури помещение за спорт на друго място, кооперирайки се с други работодатели; втората възможност е да осигури средства, ваучери за спорт на своите работници и служители, като им предостави помещение, пак казвам, съвместно с други работодатели. Предлаганото от мен данъчно облекчение в никакъв случай няма да възстанови направените от работодателите разходи, но това е един жест от държавата, че на работодателите се възлага социална политика, свързана със спорт и със здраве. Искам само да припомня, че ни предстои да гледаме на второ четене Закона за публично частното партньорство, в който се предвижда съвместно изграждане с частния партньор, включително на спортни обекти. Този закон, това изменение на ЗУТ, предполагам, е и в контекста на Закона за публично частното партньорство, който ще гледаме на второ четене, а най-вече и в контекста на Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта до 2022 г. Уважаеми колеги, там ние единодушно подкрепихме идеята бюджетът на Министерството на физическото възпитание и спорта да се увеличи пет пъти. В момента той е 0,1% от брутния вътрешен продукт, до 2022 г. да стане 0,5% от брутния вътрешен продукт. Това увеличение на бюджета ще компенсира евентуалните намаления по общинските бюджети, ако се възприеме данъчното облекчение, което аз предлагам. В този аспект моля за подкрепата на Народното събрание. Отново казвам: готов съм да се съобразя с всички критични бележки, които бяха направени по време на дискусията в комисията. Готов съм заедно да обмислим вариант да не натоварваме тази или следващата година работодателите, а да отложим старта на закона във времето. Тази идея обаче рано или късно ще бъде приета от Народното събрание. Добре би било да бъде от Четиридесет и първото Народно събрание. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение на Закона за устройство на територията, внесен от Христо Бисеров. Уважаеми колеги, в свое Решение № 1 от 1 март 2012 г. по Дело № 10 от 2011 г., по искане на омбудсмана на Републиката Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата. Текстът гласеше, че: „не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително”. Решението е прието с пълно единодушие на конституционните съдии. Според мотивите на решението, когато става дума за осъществяване на правораздаване, а административното наказание представлява правораздаване, съдебната защита винаги трябва да съществува като възможност и никакви съображения не могат да я изключат, при положение че съдилищата са органите, които Конституцията овластява да правораздават. Конституционният съд приема, че в правовата държава достъпът до съд трябва да бъде винаги открит. Ограничението да се обжалват наказателни постановления само заради размера на наложеното наказание и така да се допусне осъществяване на правораздаване, без да е гарантирана възможност за достъп до съд, противоречи на Конституцията. Оказва се, че по аналогичен начин стои въпросът с нормите на чл. 239, алинеи 3 и 4 от Закона за устройство на територията. Отнемането на правото на физически лица да обжалват наказателни постановления за налагане на глоби до 100 лв. включително и на юридически лица и на еднолични търговци да обжалват наказателни постановления за имуществени санкции до 5 хил. лв. включително по същия начин е в противоречие с Конституцията. С оглед тълкуването на Конституционния съд, най-правилно е Народното събрание да отмени тези текстове. Уважаеми колеги, това е и предметът на предложения законопроект. Той се състои само от един-единствен параграф, който отменя две алинеи от действащия Закон за устройство на територията. В Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно подкрепихме законопроекта с ясното убеждение, че това е в интерес на правата на гражданите и в съответствие със съвременните тенденции и с европейското законодателство. Очакваме от Вас, уважаеми колеги, да подкрепите законопроекта, за което предварително Ви благодаря от името на вносителя.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както всеки народен представител се убеди, това е наистина много сложен закон, тъй като по него бяха ангажирани много комисии – това е съвсем нормално, даже и други комисии трябваше да вземат отношение по този законопроект. Убеден съм, че всеки един от Вас споделя, че Законът за устройство на територията е един сложен, комплексен устройствен закон. Може да се каже, че заедно с още няколко други устройствени закона е един от най-сложните в нашата държава. Понякога човек си задава въпроса: ако различни материи са обединени в един закон, на пръв поглед изглеждайки различни, обаче толкова взаимосвързани – планирането, строителният процес, контролът, че не могат да бъдат пръснати в различни закони? Уважаеми колеги, големият въпрос е законодателят да прецени, според развитието на обществените отношения, кои промени са необходими, кои ще бъдат наложителни след година две. Както и вносителите преди малко изтъкнаха, има промени, които може би ще бъдат актуални след една година, а ние като законодатели трябва да сме в крак с времето. Може би заради това по този закон има направени страшно много промени, откакто беше приет преди десетина години. Като се има предвид, че за следващия финансов и програмен период предстоят за усвояване средства от Европейския съюз, законодателят трябва да подкрепи направените предложения от вносителя: една немалка част от всичко, свързано със следващия финансово-планов период за усвояване на средствата от Европейския съюз, да отиде в един закон – Закона за устройство на територията. Те са го направили и би било добре ние да ги подкрепим. Уважаеми колеги, беше повдигнат въпрос по време на обществената дискусия, по време на заседанията на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, виждам, че и в другите комисии, за ограничаване на възможността за изработване на подробни устройствени планове за един или няколко поземлени имота извън урбанизираните територии, когато за там няма общ устройствен план. Бих искал ясно да посоча, че като парламентарна група ние сме да има планово устойчиво развитие, а не хаотично строителство, според разбирането на отделната личност. Това хаотично строителство през последните години беше масово, може би и безконтролно. Ние всички осъзнаваме, че общините трябва да имат общ устройствен план. От Комисията по правни въпроси изтъкнаха общия брой на общините, които имат общ устройствен план, и тези, които не са направили такъв. Има общини, които можеха да осигурят средства да се направят общи устройствени планове, но не ги направиха, може би в интерес на някого, може би така е било по-лесно на кметовете на общини да управляват съответната община. Ние също приемаме, че така предложените промени – да няма промяна в предназначението на земята при липса на общ устройствен план, с изключение на проектите, изброени в законопроекта, за обекти от национално и местно значение, ще дисциплинира кметовете. Това е в полза на всички. Може би това ще промени и облика на нашата страна. Някой ще каже: „Какво е толкова важно в закона, че да промени облика?”. Всеки от нас, уважаеми колеги, когато обикаля в новите квартали или в центъра на който и да е град, виждаме на какво заприличват през последните десет години след безконтролното строителство. Съжалявам, че ще го кажа, но понякога това прилича на голям битак. Само когато лично сме засегнати, тогава обръщаме внимание. Може би с този дисциплиниращ ефект общините ще се стегнат малко и обществото ще има възможност да влияе на този процес. Големият въпрос е: как да се намери балансът, от една страна – максимално бързо да се направят общоустройствени планове, от друга – да не се затруднява инвестиционният процес, инвестиционният интерес на някои общини, който интерес в България не е чак толкова голям? На пръв поглед изглежда, че инвестиционният интерес няма да бъде ударен, но какво ще стане с тези общини, които не могат да си позволят да отделят средства за общите устройствени планове? На този въпрос отговор досега никой не е дал, а такива общини има. Има общини, които без съдействието на централната власт не биха могли да направят общи устройствени планове. Това означава, че целият бизнес, тоест инвестиционният интерес в тези общини, умира. Тези общини ще получат ли някакво съдействие от централната власт? Ние трябва да получим отговор на тези въпроси между първо и второ четене. Тук искам да вмъкна, уважаеми колеги, че ние ще подкрепим законопроекта, въпреки нашите забележки. Тези общини ще получат ли някакво съдействие? Защото те реално не могат да отделят средства за подготовката на общите устройствени планове. Не е възможно държавата да се оттегли от този процес. Не е възможно тези общини да бъдат изоставени, ако някой каже: „Абе, да се оправят в съответната община”. Общините са част от държавата. Мисля, че тези общини са около 20-25% в държавата. От 264 общини този процент не е малък. В тези общини, убеден съм, че ще се увеличи още повече безработицата, като цяло ще отблъснем инвеститори, защото те не могат да инвестират. Всеки от нас го знае много добре. Затова казвам, че наистина е един много сложен и труден закон. Ненапразно доста комисии в парламента бяха ангажирани със свои заседания по този закон. Аз усещам, че и самите вносители са между чука и наковалнята по този текст. Колкото да се иска, самите вносители, Министерският съвет, и те са между чука и наковалнята. От една страна, трябва да има общи устройствени планове, от друга страна, трябва да ги предизвикаме по някакъв начин. Но нямаме отговор на друго – какво става, когато кметът не предлага, общината не приема общия устройствен план? Някои ще кажат: „Ами, ще го приеме.” Не приема. Спираме инвестициите? Не може да се направи едно предприятие. Подобни примери в близкото минало има много колеги, защото няма отговор какво следва след това. Защото има и много ясно предписана процедура и този въпрос, обръщам се към председателя на нашата комисия, ние трябва да разрешим между първо и второ четене – случаите, когато не стартира процедурата, не иска да го предложи. Ще има такива случаи. Колеги, аз не вярвам на всичко това, което се пише по пресата, но днес Вие виждате в Ивайловград една част, тези, които държат бензиностанциите, са се противопоставили да има нова бензиностанция в селото, което е като първо населено място от Гърция насам. Защото щяло това да им отнеме от пазара. Реално не позволяват на хората да направят магазин в едно почти изоставено село. Това е шанс. Някой иска да инвестира там 1 млн. лв. Тази харманлийска или свиленградска фирма не може да инвестира в село Славеево, защото интересите на определени хора са засегнати. И в този случай най-лесното е общината, кметът, не предлагат съставянето на общия устройствен план. Какво правим тогава? Ето Ви един пример. Аз пак казвам, че не вярвам, не бих искал да обвиня кмета на Ивайловград, не вярвам на пресата, но излезе днес някаква новина. Искрено се надявам, че причините са съвсем други. Изключенията, които се предвиждат, не са достатъчни, колеги. За някои общини, където без съдействието на централната власт ще има страхотно обезлюдяване, тези изключения за съответните обекти от национално и местно значение нямат почти никакво влияние, дали е в Трънско или Ивайловградско. За някои общини би било добре в този списък да бъдат включени обекти, които имат съответния клас инвестиции. Аз, доколкото разбрах, по Закона за насърчаване на инвестициите, когато е било общественото обсъждане и препоръчвам на всеки от Вас да прочете стенограмите, имало е подобни предложения. Ако има съответния глас по Закона за насърчаване на инвестициите, да бъдат включени в този списък на изключенията в тези общини и да няма общоустройствен план, да има възможност тези обекти да бъдат осъществени. Затова, колеги, се обръщам към Вас да отделим необходимото внимание специално за тази промяна. Много колеги ще кажат: „Това е поредната промяна”. Но тази промяна може да спре всякаква инвестиция и за най-малкия цех във всяка община и всяко населено място, ако не бъде изчистен този текст. Ще продължа с един друг много дискусионен текст, уважаеми колеги, който касае правата и задълженията на ДНСК и общините, свързани с категоризацията, контрола, инвестиционното проектиране на строителния процес. Вносителят заявява, че досега е имало проблем в разграничаването на правата и задълженията на ДНСК и общините по отделните категории строежи. Някои казват, че текстовете затруднявали борбата с незаконното строителство. Други казват, че има дуализъм. Смятам за необходимо, уважаеми колеги, да кажа, че тези права и задължения на общините бяха вменени, ако не се лъжа, 2005 г. Защото точно в този период имаше един бум в строителството и точно тогава имаше едно голямо нарушение на строителните закони, нормативните документи и ДНСК сама не можа да се справи в борбата с незаконното строителство. Тогава, бях свидетел като член на парламента, участвали сме в тази дискусия, парламентът с единодушие прие общините да имат същите права в борбата с незаконното строителство. За съжаление, ефектът не е кой знае какъв, не е имало някакъв положителен ефект от това. Друг е въпросът, че в този период не е имало проблем във взаимоотношението между общините и ДНСК. Ако общините, примерно, не са се възползвали от своите права и задължения, трябвало е ДНСК да се възползва. Някакъв конфликт не е имало. Тогава имаше идеи, както беше записан и сегашният текст, глобите от съответните постановления да останат в съответната община. Но, за съжаление, няма ефект, защото и кметовете не посмяха да се включат в този процес. Сега се предлага ДНСК изобщо да не се занимава със строежи, които са четвърта, пета и шеста категория. И тук искам да обърна внимание, колеги, че четвърта, пета и шеста категория строежи са най-масовите строежи. Особено четвърта категория строежи. Създава се едно впечатление, че държавата, централната власт се оттегля в тази борба с незаконното строителство и е оставила общините сами. Не че общините нямат специалисти, не че няма да намерят средства, проблемът не е в средствата и специалистите. Проблемът е, че кметът на една малка община надали ще предприеме някакви действия в борбата с незаконното строителство. Когато държавата ангажира хеликоптери, цялата държавна машина беше ангажирана, нямаше някакъв положителен резултат. Ние в момента ще оставим кметовете на малките общини да се справят с тези, които са направили незаконните строежи. Тук искам да вмъкна, че това няма да е проблем за големите градове. Даже е полезно общините да имат тези правомощия. Само общините да се занимават, за да може да се търси от съответния кмет, от съответния архитект, особено градовете с районно деление и областните градове, където кметът и ръководството на общината не са чак толкова обвързани с отделни населени места. Но в една община с пет-шест населени места, с 5000-6000 жители, аз не виждам кой е този кмет. Аз не виждам, когато държавата се е оттеглила от тази борба, кметът да си сложи главата и да тръгва да се бори с незаконното строителство. Няма да има такъв кмет, колеги. И нищо няма да направим. Просто, ако целта на законодателя е тази борба да има някакъв резултат, трябва да се помисли, че на този етап кметовете няма да са в състояние да проведат тази борба. Може би ще дойде време, когато ще имаме много силно развито гражданско общество, обществото много отблизко ще следи какво става в държавата, в общината, ще влияе на кметовете, кметовете ще бъдат принудени да предприемат действия, но на този етап, когато представителите на централната власт не могат да предприемат нещо, камо ли когато пет-шест рода са в една малка община, този кмет да предприеме нещо. Пак казвам, изключвам областните градове, изключвам големите градове, където няма да е проблем. Аз съм убеден, че в големите градове, особено трите града с районно деление, могат да поемат и първа категория, даже ДНСК изобщо да не се оттегли оттам. Уважаеми колеги, опасявам се, че централната власт по такъв начин, преди малко го казах, лекичко се оттегля без шум, с идеята, виждате ли, има децентрализация. Искам да заявя, че това не е децентрализация. Децентрализация на властта има, когато обществото е подготвено, когато има ресурси, когато има почва да провеждаш някакви реформи, има нагласа. Всичко това отсъства в тази област. Тоест не е вярно, че има децентрализация. Друг е въпросът, че сега кметовете имат тези правомощия. Дами и господа народни представители, ще си позволя да привлека Вашето внимание върху един друг текст, който също поражда съмнение дали е правилно, а именно: всички язовири, уважаеми колеги, включително микроязовирите, които са до 100-200 м, даже микроязовири в селата, да бъдат първа категория строежи. Вие знаете, че един язовир е първа категория строежи. Язовирната стена трябва да е над 80 м, цитирам по памет, или над 50 млн. кубически – колко беше там. Тоест микроязовирът се слага в една категория с един грамаден язовир или с най-големите промишлени, химически предприятия. След стихийните бедствия, които ни сполетяха, някой може би смята, че когато станат първа категория строежи, по друг начин ще се гледа на тях. Това няма да помогне с нищо – точно обратното. Когато става въпрос за категориите строежи и общините трябва да поемат от четвърта до шеста, казваме, че общините са в състояние да направят целия този строителен процес, а когато става въпрос за микроязовирите, казваме, че общините не са в състояние да носят съответната отговорност за микроязовирите. Най-малкото, колеги, това е несериозно. Ако има някакъв проблем след стихийните бедствия или преди тях, да не се случва в нито едно населено място, ако има някакъв проблем, да се търси решение на въпроса в поведението на съответния кмет, на съответния областен управител. Не е само кметът на общината – всеки от нас знае, че областният управител, колеги, е председател на областния щаб. Тоест с прехвърлянето на язовирите какво целим, с микроязовирите? Това са несериозни неща. Ако не се лъжа, над 1000 ли са, господин председател, 3000 язовира ли са – ние не знаем общия брой. Уважаеми колеги, ще маркирам, че има и един друг текст, който касае основно градовете, а именно чл. 200, § 90. Мисля, че в доклада на една от комисиите повдигнаха този въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин председател. Ако ми позволите, едно изречение.

Много важен става въпросът за гаражите и паркоместата. Според проекта гаражите и паркоместата не могат да бъдат обект на правни сделки. Не промяна на предназначението – обект на правни сделки като цяло! Пак повтарям, колеги, не става въпрос за промяна на предназначението на гаража и на паркомястото. В жилищния комплекс, където аз живея, има четири блока с един грамаден паркинг, с паркоместа – в другия има гаражи. Мисля, че Камарата на нотариусите е повдигнала този въпрос – че трябва да бъде изчистен между първо и второ четене. Това е собственост и Вие не можете да се разпореждате с Ваша собственост – с гаража. Друг е въпросът, аз приемам, че не може да се промени предназначението на един гараж, да не се превръща във фризьорски салон или в кафене – на първия етаж. (Реплики от ГЕРБ.) И не ми правете забележки, станете и Вие говорете. Като не Ви харесва, излезте – гледам, че ми правите знак, че говоря дълго. Говоря, колкото искам – колкото време имаме, толкова ще говоря. Когато примерно стартирате, колежке, за да се прилага този закон – че във Вашия избирателен район хората не могат да разполагат със собствения си имот, не могат да го продадат, много внимателно трябва да се помисли дали този текст изобщо може да бъде част от закона. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нарочно не съм се спрял на положителните моменти в законопроекта – те са много. Вносителите и комисиите изтъкнаха кои са тези положителни неща. Те не са малко – ще посоча само един пример. Вместо лицензионен режим за фирмите консултанти, за строителния надзор, се преминава към регистрационен режим – нещо, което е положително, по-прозрачно, демократично. Ненапразно бяхме обвинявани от наши партньори в Европейския съюз, че затрудняваме тази дейност на чуждите компании, които искат да работят в България. Две изречения във връзка със законопроекта, който е внесен от господин Огнян Стоичков. Като идея е един чудесен закон. Както и той каза, може би е по-правилно, вместо да се приеме сега и работодателите в по-късен етап да изпълняват, господин Стоичков, както казахме и в комисиите, по-добре – на този етап, когато имаме икономическа криза, тази идея да си остане и Вие да оттеглите Вашия законопроект. Не е много подходяща икономическата база в страната за един такъв закон. Вие сам споделяте идеята – евентуално след две или три години да влезе в сила, ако бъде приет. Ние ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет, колеги, и на колегата Христо Бисеров. Ще се въздържим по законопроекта, който е внесен от господин Огнян Стоичков – не затова че сме против идеите, просто не е подходящ моментът, когато имаме криза, да мислим за подобни неща. Благодаря Ви.

Господин председателстващ, дами и господа народни представители, господин премиер, драги журналисти и гости! Вземам думата от името на Парламентарната група на Партия „Атака”, за да изразя нашата тревога за управлението на ГЕРБ, което превръща България в чалгаджийска държава. Днес в българския парламент беше дадена трибуна на една чалгаджийска певица, която да пее на турски маанета. Тъй като Вашата политика, дами и господа от ГЕРБ, в тази посока върви от доста време и съвсем логично получава нашите критики, аз Ви предлагам, господин председател, следващия път да поканите Азис и то тук, на трибуната на парламента, та да паднат маските най-после и да се види какво толерирате в България. И без туй Вашият министър на образованието нарече Азис „национален герой”, забележете! Тази политика, която ГЕРБ води в момента, ние категорично отхвърляме. Защо? Защото в момента започва строеж на най-голямата джамия на Балканите – в Кърджали. Под мъдрото ръководство на ГЕРБ турски фирми ще построят най-голямата джамия от уахабитски тип – с две минарета, в Кърджали и тамошният кмет вече се хвали с това нещо. С пари от бюджета на България ще бъде възстановена и озвучена джамия в Кюстендил, където няма и един мюсюлманин. И всичко това под мъдрото ръководство на ГЕРБ, начело с областния управител на Кюстендил, който е от ГЕРБ и който лично ръководи възстановяването на джамията в Кюстендил. Партия „Атака” започна подписка там – единствената политическа сила, която започна подписка против строежа на тази джамия, тоест реставрирането й, защото там се подготвя мюсюлмански център с косовари, с шиптери от Македония, за да може да се покаже, че има мюсюлмани и да се получи още едно гнездо на ислямизма в България, понеже са доста тези гнезда – в Родопите, в Североизточна България, а сега и в Кюстендилско ще има гнездо на ислямизма. Ето тази политика ние не одобряваме. Тази политика е скрепена с посещение в Анкара, където българското правителство във васално положение приема неосманските амбиции на Анкара. Това посещение аз го критикувах вече. Ние казахме, че то не само не носи изгоди на България, то носи негативи на България, защото веднага след това посещение стана ясно, че в България ще се възстановяват джамии, ще се строи най-голямата джамия на Балканите и най-важно – стана ясно, че ще се спре проектът АЕЦ „Белене”. Проект, който господин министър-председателят само преди една година защитаваше пред българските медии и казваше, че той е от високо значение за нашата национална сигурност. След посещението в Анкара, изведнъж този обект от високо, голямо значение за нашата национална сигурност приключи и беше съобщено на българската общественост, че проектът АЕЦ „Белене” е занулен. Самият господин премиер преди една година обясняваше, че ако приключим с АЕЦ „Белене”, то през 2020 г. ще се окажем без нито един ядрен реактор. Ще разчитаме само на ток от тецовете, които са дадени на чужди компании – по неговите думи, цитирам, от господин Костов, и на други източници, които са много по-скъпи, тоест произвеждат много по-скъп ток. Лишаваме се от най-евтиния си ток. Аз питам: какво накара мнението на господин премиера да се обърне на 180 градуса след едно посещение в Турция?! Аз поставям въпроса: защо Парламентарната група на Движението за права и свободи прие позиция пас по въпроса за АЕЦ „Белене”, тоест одобряват закриването на АЕЦ „Белене”? Иначе тук представителите на ДПС понякога дори говорят и за национални интереси, но по този въпрос – изключително важен за националния интерес, те са пас. Е, работата е ясна. Ясно е, че е изгодно за Турция ние да закрием тази ядрена централа. Ядрената централа „Козлодуй” ще бъде закрита – 2020-2021 г. ще приключи и VІ реактор по договор, на АЕЦ „Белене” е сложен кръст и ще купуваме ток от Турция. Да, след 2020 г. България ще купува ток от Турция, от ядрените централи, които Турция ще построи през това време. Те ще бъдат с руски реактори – същите „лоши” руски реактори. Тук управляващите и техните подакващи от Синята коалиция лобисти на „Отворено общество”, на разни други геополитически фактори, на американския посланик и други, които не искат тук да има ядрена енергетика, сега ръкопляскат, че България загуби възможността да бъде енергиен център на Балканите. Ние сме категорично против това решение на парламента и на правителството. Ние от „Атака” искаме България да построи нови реактори в АЕЦ „Козлодуй” плюс нова ядрена централа, защото това е единственият начин да бъдем развиваща се държава. Тъй като мнението на ГЕРБ и лично на премиера се обърна на 180 градуса, аз го подканям да каже тук, от тази висока трибуна, какво го накара да се откаже от АЕЦ „Белене”. Свързвам това мое настояване с искането ни да се проведе референдум по въпроса за АЕЦ „Белене”. Нека народът да се произнесе дали да имаме нова ядрена централа или не. Защо не оставите, господин Борисов, народът да си каже мнението? Ето, ние инициираме подписка, започнахме я вече, за референдум. Четиридесет и осем подписа са нужни. Обръщам се към всички народни представители: подпише се, за да стигнем до момента, в който българският народ да се произнесе дали да има ядрена централа. Разбира се, президентът и Министерският съвет също могат да инициират референдум. Ако те не го направят, значи не искат народът да се произнася по важни за страната въпроси. В заключение ще кажа само, че политиката, която води ГЕРБ и за която предупреждавах много пъти от тази трибуна, е политика, която върви по стъпките на НДСВ. Спомняте си, НДСВ имаше 120 депутати, днес има нула депутати. Тази политика, която е в услуга на турски интереси и на други колониални интереси, ще доведе дотам, че най-после ще стане ясно защо сме били прави, когато оттеглихме подкрепата си от ГЕРБ. Ние не можем да подкрепяме политика, която е в услуга на турските неосмански интереси, политика, която ни прави енергийно зависими от Турция – утре да зависим от доставките там на ток и газ. Ето, това е днешната политика на ГЕРБ, която беше направена – аз силно подозирам, имам и информация за това, под натиск на американското посолство, защото Хилъри Клинтън беше тази, която каза: „Браво за Вашето решение за „Белене”!”. Значи, това, което се каже от американското посолство, тук се изпълнява безпрекословно. Това обаче не е българска суверенна политика. Ето защо ние искаме референдум за Белене. Ето защо ние сме против продължаването на тази чалгизация, на тази изкуствена толерантност. Отбелязвате Деня на ромите, господин председател, но ГЕРБ гласува против нашата декларация да има ден, отбелязващ геноцида над българите в Османската империя. Предлагаме 17 май да бъде Ден на геноцида над българите в Османската империя. Защо го отхвърлихте, дами и господа от ГЕРБ и поддържащите Ви сега уж независими депутати – бивши от „Атака” и други групи? Защо отхвърляте да има Ден за геноцида над българите – избивани, потурчвани, ислямизирани векове наред? Генофондът на българите е стопен за 500 години и не искате да има един ден – 17 май, Денят на Баташкото клане, да стане Ден на геноцида над българите. Защо? Защо, обяснете! Нека един човек от ГЕРБ да стане и да каже защо не приемате предложението на „Атака” да отбелязваме паметта на избиваните през вековете българи? Защо продължавате да водите политика в услуга на турците, в услуга на Анкара, която не крие своя империалистически неосмански интерес – да възстанови Османската империя този път икономически и демографски? Това са теми, от които никога няма да се откажем, каквото и да става, каквито и удари да ни се нанасят, каквито и субсидии да ни се крадат, каквито хора да ни се купуват от групата, от това нещо не може да ни откажете. Затова категорично протестираме против политиката на чалгизиране, циганизиране и турцизиране на България, която се води от днешното правителство. Ще се боря, докато имам сили, с тази политика. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Господин министър-председател, трета година Вашето правителство обещава да подпомогне земеделските производители, като им плати акциза върху горивата. Въпросът ми е: кога най-накрая ще изпълните това обещание? Аргументите ми да питам са следните: всички европейски държави, всички до една, подпомагат земеделските си производители чрез изплащане на акциза върху горивата и затова няма защо да се чудим, че испанските картофи са по-евтини от българските. Правителствата там провеждат последователна политика за подпомагане на родното производство. Вие също поехте този ангажимент. Направихте го писмено в договор от 22 март 2011 г. В него пише: „Във връзка с ползването на гориво с намалена ставка на акциза за земеделски нужди до 30 май 2011 г. да бъде изготвена необходимата нормативна уредба за прилагане на помощта от 1 юли 2011 г. Подпис: Бойко Борисов, Симеон Дянков, Мирослав Найденов.” Днес сме 6 април 2012 г. и този договор остава просто един хвърчащ лист и празно обещание – не е изпълнен. За да стане реалност, бяха необходими две стъпки – не много сложни. Първата – да се иска от Брюксел разрешение за държавна помощ. Министър Найденов и Вие, господин премиер, твърдите, че сте го направили и че има такова разрешение. Не сме го видели, няма го публикувано в официалния европейски вестник, но да проявим наивност и да приемем, че е така и да Ви повярваме. Втората стъпка обаче беше промяна в Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за подпомагане на земеделските производители. Нито министър Найденов, нито Министерският съвет са направили необходимото, за да има промяна в този закон. До ден днешен не е внесена промяна при нас, в парламента. Поставям този въпрос като важен според мен, защото засяга пряко 80 000 земеделски производители. Предполагам, че в отговора си ще кажете, че зърнопроизводителите са облагодетелствани, че карат скъпи коли и така нататък. Този въпрос не касае само зърнопроизводителите. Касае производителите на чушки, картофи, месо, мляко и така нататък – 80 000 души, а косвено касае всички българи, които всеки ден се хранят и ползват мляко, месо, зеленчуци и плодове. Изплащането от държавата на акциза за земеделските производители е реална възможност държавата да подпомогне и да въздейства за намаляване цените на храните.

Изтече времето!

Защото акцизът за земеделски нужди представлява 20% от разходите за отглеждане на земеделска продукция на декар земя.

Това е реална възможност да намалите цените на храните, а не онези измислените – да ходите по магазините и да натискате търговците. Питам Ви: кога ще си изпълните този договор, написан и подписан от Вас, господин премиер?!

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! На господин Сидеров ще му отговарям, но тъй като разбрах, че ще иска вот на недоверие, то по тази тема за „Белене” ще имаме много време да си говорим. Много ми се иска да Ви отговоря, но госпожа Нинова ще се обиди. (Оживление в залата.) На 10 май 2011 г. Министерството на земеделието и храните нотифицира пред Европейската комисия Проект на Схема за държавна помощ – намалена акцизна ставка върху газьола, използван за обработката на земеделска земя чрез използване на система от ваучери за гориво. Той беше разработен съвместно с Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на финансите. С писма от 24 юни 2011 г. и 26 септември 2011 г. Европейската комисия изиска допълнителна информация по схемата и направи бележки, свързани с прилагането на единна разходна норма и с мерките за контрол. На 1 ноември 2011 г. България изпрати на Европейската комисия окончателен вариант на Схемата за държавна помощ, ревизиран съобразно нейните забележки. На 5 декември 2011 г. беше получено решение на Европейската комисия за одобряване на Схемата за държавна помощ, публикувана в Регистъра на държавните помощи на Главна дирекция „Конкуренция” под № SА 32982. Помощта е с годишен бюджет в размер на 70 млн. лв. и се разпределя на два етапа посредством ваучери. За да може да стартира прилагането на Схемата за държавна помощ, е необходимо да бъдат изменени Законът за акциза и данъчните складове и Законът за подпомагане на земеделските производители. В тях трябва да се разпишат текстове, които да регламентират прилагането на Схемата за държавна помощ, включително и да създадат правно основание за одобряването на документите, необходими за прилагането й – методика, образци на декларации, дневник и заповед за генериране на универсален идентификационен номер. Част от тези документи – образец на първоначална декларация и заповед за генериране на универсален идентификационен номер, са необходими още на първия етап от прилагането на схемата и без тях е невъзможно приемането на заявления, на базата на които по-късно да бъдат раздадени ваучери. Министерството на земеделието и храните беше подготвило необходимите текстове за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, но поради по-късното вземане на решението от страна на Европейската комисия за одобряване на Схемата на държавна помощ не беше възможно те да бъдат разглеждани и одобрени в Народното събрание в сроковете, които предварително бяха планирани. Затова с цел по-бързото приемане на необходимите изменения за съответните промени в нормативната уредба ще бъдат внесени в скоро време. Във връзка с тези законодателни промени проведохме редица срещи със зърнопроизводителите и с животновъдите, на които беше обсъден най-добрият вариант за прилагане на схемата. Към настоящия момент в Министерството на земеделието и храните са разработени всички необходими документи за прилагането на схемата. Издадена е заповед РД-09/28 януари 2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която са определени отговорните длъжностни лица. На 20 февруари 2012 г. в Министерството на земеделието и храните беше проведено и обучение на отговорните длъжностни лица за работа с програмния продукт, разработен специално за нуждите на държавната помощ. След приемането на допълнителния текст и нормативните уредби, Министерството на земеделието и храните има готовност да стартира прилагането на схемата. Госпожо Нинова, приемам Вашата загриженост за българските зърнопроизводители и разчитам на Вашата подкрепа при гласуването на законодателните мерки. Накрая, понеже финалът Ви беше доста минорен – ние всяка година даваме над милиард за зърнопроизводителите, но аз не съм видял хлябът да поевтинее. Имам предвид като данъкоплатци от името на всички българи – даваме огромни дотации за зърнопроизводителите, както за нищо друго! Вие казвате, че ако дадем 70 милиона, ще поевтинеят продуктите. Ние дадохме 1 милиард, но цената на хляба се вдигна. Благодаря.

Господин премиер, да видим аргументите Ви един по един. Първо, признахте, че имате закъснение в изпълнението на това споразумение, но обвинихте за това Европейската комисия, която е закъсняла с нотификацията. Европейската комисия Ви я е дала през декември. Сега сме април. Четири месеца не сте намерили време да внесете този законопроект в парламента. Тоест този Ви аргумент не е сериозен. Дали сте 1 млрд. лв. на зърнопроизводителите и те не свалили цената на хляба. Господин министър-председател, тези пари не сте ги дали Вие. Това са европейски пари, договорени да ги получат българските земеделски производители – още преди присъединяването на България към Европейския съюз. Ние разбрахме Вашата политика и действия. Те са: производителите са виновни, защото не намаляват цените, а ние им даваме субсидии; търговците са виновни, защото са спекуланти и надуват спекулативно цените; българите са виновни. Вие казвате: „Аз ги направих богати, а те си държат парите в банките и не щат да пазаруват, а се оплакват, че няма какво да ядат”. Разбрахме – всички са виновни, освен че правителството не си е изпълнило този ангажимент. Започнахте да давате рецепти как да се справим с положението: Първо, висшистите да станат овчари, за да си гледат месо. (Възгласи: „Е-е-е!” в ГЕРБ.) Българите да си садят картофи, за да си ги ядат. Напоследък – да си месим козунаци, което се оказа, че ще бъде по-скъпо занимание, отколкото да си ги купим готови. Това са Вашите рецепти за справяне с положението. Истинската рецепта? Предлагам Ви следните действия: Изплатете ускорено акциза на земеделските производители! Намалете осигуровките, които им вдигнахте три пъти и които също влизат в себестойността на продукта, който продават! Три пъти им ги увеличихте. Намалете ги! И най-вече – повишете доходите на хората, защото те с тези замразени доходи не могат да си позволят повишените цени на хранителните продукти. Иначе всичко друго е само празни думи. Има една хубава сентенция от римско време – „Verba volant, scripta manent” – „Думите отлитат, написаното остава”. Ето тук, Вие сте написали и подписали: „От 1 юли 2011 г. ще Ви плащам акциза”.

Сега е април 2012 г. – не сте го платили. Моето обръщение е: ...

...хора, не им вярвайте на обещанията! (Шум и възгласи в ГЕРБ. Председателят изключва микрофона.)

Стига приказки!

И на думи, и писмени – не ги изпълняват!

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, има и друга латинска поговорка – „Veritas odium parit” – „Истината поражда омраза”. Истината е такава, че Вие си приехте закон и не давате възможност на прокурорите да Ви разследват. Всичките хора, които са дошли, трябва да знаят, че Вие приехте закон, който да не позволява след като дойде друго правителство, да Ви разследва. Знаете ли, че приехте този закон – да не важи за времето на Вашето управление?! И сега, когато разследваме „Белене”, знаете ли какво се получава? Че всъщност и да Ви обвинят прокурорите, Вие сте си приели закон, който да действа за това време. Знаете ли какви са разходите по „Белене”, понеже питате за доходи? Знаете ли, че има фактури, където има по 90 милиона лева разлики? Знаете ли колко Ви струваше „Цанков камък”? Един милиард! И още милиард и половина за „Белене”. (Реплика на народния представител Румен Овчаров.) Така ли е? Какъв е въпросът? Защо спекулирате с хората?! Като давахме толкова пари... (Реплика на народния представител Румен Овчаров.) Не ми подвиквай! (Смях в залата.) Не ми подвиквай! Защото тези пари са европейски, но всяка година – вече пет подред, ние внасяме близо 900 милиона от парите на българските данъкоплатци като такса в Европейския съюз и част от тези пари, също вноски, се връщат обратно в България чрез тези дотации. И пак казвам: колкото дотации са получили българските зърнопроизводители през годините, никоя друга сфера не го е получила. Те изкарваха тракторите и при Вас, спомням си, изкарват ги и сега. Не ми беше ясно кой ги подтиква, но сега вече с този въпрос ми е ясно кой е. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Ние пък не искаме да я слушаме.

По начина на водене. По начина на водене – заповядайте, госпожо Нинова.

Господин председател, вземам по начина на водене, тъй като министър-председателят напълно се отклони от темата, която обсъждаме. И ми говори някакви небивалици за „Белене”, за прокуратура и така нататък. (Реплики и възгласи от блока на ГЕРБ.) Колеги управляващи, и Вие, господин министър-председател, който сигурно сте в кабинета на госпожа Цачева, чуйте ме: трета година се държите като опозиция, не като управляващи. Трябва това да стане, трябва онова да стане, като че не държите Вие в себе си лостовете на властта. Ние сме били приели закон, с който да не ни съдите. Трета година управлявате, защо не ги промените тези закони? Защо не ни вкарате всичките в затворите? Трета година Вие управлявате!

Защото прокурорите са ваши.

Приказките, че ние сме внасяли вноска в Европейския съюз и тези пари били за това. Нито лев национални доплащания правителството не одобри за първата, втората година се коригира. Тоест Вие не давате пари от бюджета. Всичко това са европейски пари. Господин премиер, приказките: „Ще им спра дотациите и субсидиите”, са приказки на вятъра. Не можете да ги спрете, защото са европейски пари.

Вие какво правите в момента? Това не е процедура.

Дори и да го направите, това няма да доведе до намаляване на цените. Това ще доведе до увеличаване на цените, защото тази субсидия е включена в себестойността на продукцията. Подобно говорене винаги, когато министър-председателят дойде тук, да се отклонява от темата и да говори по всичко друго, което му дойде на ум, показва само едно – липса на аргументи, липса на доказателства и на тежест за неговите тези. Казва, че истината е най-важната. Е, истината е, че ето това споразумение го е подписал лично. Ето го (показва споразумението), подпис: Бойко Борисов. Две години не го е изпълнил! Ето това е истината, господин премиер. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, истината е и друга. Този въпрос съм подал в Деловодството на Народното събрание на 17 януари 2012 г., тоест почти преди 3 месеца по много актуална тогава тема. Темата може би вече е забравена, разбира се, освен от потърпевшите – работниците от „Мини Марица-изток”, които страдаха, стачкуваха, поради което България дори спря износа си на ток, защото енергийната система беше напрегната, предвид че не се копаеха и не се подаваха въглища. Дори в един момент от администрацията ме подканиха да си оттегля въпроса. Сигурно защото така е удобно на управляващите. Скандал след скандал, скандалите отминават, всичко се забравя. След това имиджът се лъска, защото министър-председателят или министри се появяват и „спасяват” горките работници, чиито проблеми са създали. Затова, макар и след 3 месеца, настоявам да бъде отговорено на някои въпроси, които и в момента са актуални. Въпреки че в голяма степен проблемът приключи във вреда на работниците, разбира се, бяха замаяни и туширани и в крайна сметка се върнаха на работа – какво друго им оставаше, в момента част от въпроса стои: кои са длъжностните лица, виновни за неизпълнението на този ангажимент в полза на работниците и служителите в „Мини Марица-изток” да бъдат премирани и да им се отпуснат по около 1500 лева, които им се полагаха? Това беше спорът. Вземани ли са и вземат ли се мерки за ангажиране с отговорност на ръководни служители с висши длъжности в сферата на Вашето министерство? Защото има отговорни лица, които са довели до вредоносен резултат за държавата – спирането на работата на работниците, това че не е произведен ток за милиони левове, което напрегна енергийната система – ток, който не е изнесен от страната. Така че тези въпроси продължават да бъдат актуални, господин министър.

Уважаема госпожо председател, господин Шопов, уважаеми колеги! Радвам се, че ми задавате този въпрос, за да уточним пред Вас дори и с 3 месеца закъснение, какъв точно е бил ангажиментът и има ли неизпълнени ангажименти към работниците. За да разсеем всички спекулации и приказки, ще Ви прочета дословно какво пише в споразумението, което се цитираше от стачните комитети, формулирано по следния начин: „Средствата за Фонд „Работна заплата” се завишат с 10% спрямо средствата за работна заплата, изплатени през първото тримесечие на 2011 г., считано от второто тримесечие” – това е изречение първо. Изречение второ: „Страните поемат ангажимента през 2011 г. относителният дял на персоналните разходи спрямо приходите за 2011 г. да се запази какъвто е бил относителният дял спрямо приходите от предходните години”. Изречение второ, господин Шопов, е мотивът да бъдат увеличени средствата за работна заплата с 10%. Те не бяха увеличени с 10%, а бяха увеличени с 15% и то от 1 април със задна дата, като кредит на доверие към работещите, заради това че ще постигнат добрите добиви – тези високи добиви, които всички ние очаквахме и каквито бяха необходими, за да работят централите на пълна мощност. Знаете, че аз участвах по време на преговорите с миньорите и преди стачката, и след стачката. В продължение на 12 часа преди стачката ние положихме всички усилия да не се стига до тази стачка. За съжаление имаше натрупано напрежение, може би заради неправилно тълкуване на текстовете в споразумението, които още веднъж подчертавам, не говорят, не споменават, няма текст, който да казва, че работодателят не е изпълнил своите задължения. За съжаление не можахме да предотвратим стачката. Стачка наистина се случи и тя беше в продължение на 7 дни. В крайна сметка след тези 7 дни се постигна споразумение, от което няма ощетени страни. Затова е споразумение, защото страните се разбраха, че условията са приемливи както за едната, така и за другата страна. Наистина на тези служители бяха платени допълнителни 300 лева извън това споразумение. Тези 300 лева обаче бяха обвързани с постигане на добри резултати през тази година. Така че в този случай проблемът беше разрешен по възможно най-добрия начин – беше защитен както интересът на държавата, така и интересът на работещите в дружеството. Оттогава насам – от края на стачката до днешния ден, минаха почти два месеца и половина. Складовете с въглища в тецовете в Маришкия басейни са запълнени. Все още има малък проблем при разкривката, но тя беше много голям проблем миналата година. В два от рудниците за месец март имаме 100% изпълнение на плана за разкривката и дори не на плана, а за необходимото количество разкривка, което да гарантира добивите в дадения месец. Така че проблемите в „Мини Марица-изток” се разрешават. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Исках да Ви кажа още нещо, но ще го добавя след това.

Уважаеми колеги и господин министър, затова на въпросите трябва да се отговоря веднага. Иначе после се правят спекулации и в отговора си Вие направихте достатъчно спекулации. Първо, стачката не беше само 7 дни, тя продължи доста дълго – разчитате на късата памет на хората, че се стигна до липса на въглища, които да бъдат подадени в топлоелектроцентралите и оттам намаляване на произведения ток, което доведе до по-малък износ и за чужбина. Спомняте си, стачката не беше 7 дни. Вие четете договора по начина, по който Ви е угоден. В договора, ако въпросът наистина беше актуален, в тази връзка ясно беше казано, че на работниците се дължат допълнителни суми, освен парите, които им се полагаха за добра работа и от които следваше увеличението на техните заплати. Най-важният ми въпрос, на който отговорът всъщност е ясен, защото Вие ми споменахте, е: има ли виновни длъжностни лица за неизпълнението на ангажиментите, които са били поети; за възникналото напрежение, лица от Вашето министерство, в сферата и от кръга на управляващите предприятието? Явно никой не е понесъл никакви последици, никаква отговорност. Нещата продължават и сега остава да рапортувате бодро, че проблемите са се решавали и складовете са се пълнили с въглища. Това е логично и нормално и не би могло да бъде по друг начин.

Господин Шопов, няма неизпълнение на споразумението. Това не е договор, а едно Споразумение между стачните комитети и работодателя, в което държавата и принципалът – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, не участват. Виждате, че ние положихме всички усилия като министерство, участвахме в тези преговори и успяхме да разрешим проблема. Няма неизпълнение и затова за неизпълнение на поет ангажимент не се търсят виновни длъжностни лица. Това, което е налице и заради което се случи тази стачка, е недобра комуникация между работодателя и синдикатите. Затова признавам и, в качеството ми на министър вече говорих с изпълнителния директор на „Мини Марица-изток”, че комуникацията между него и синдикатите трябва да бъде подобрена, за да не остават неизяснени моменти. Може би беше възможно в рамките на диалога да се предотврати това напрежение още в края на миналата година. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Този въпрос е с тримесечна давност. Идвайки на власт, правителството на ГЕРБ обяви, че по Проекта „Белене” нямало никакви технико-икономически анализи, никакви пазарни проучвания, не било ясно потреблението, развитието на икономиката както в страната, така и в региона. Не повярвахте на народните представители от предишните състави на Народното събрание, че има такива анализи. Дори аз исках да Ви ги предоставя. Не си направихте труда да поискате тези анализи и от Националната електрическа компания. Не ги поискахте и от консултантите по проекта „Парсънс” и „Делойт и Туш”. Те също можеха да Ви ги дадат. Министър-председателят, Симеон Дянков и Трайчо Трайков изприказваха една купчина празни приказки, с което успешно изгонихте стратегическия инвеститор „RWE”. После около година и половина търсихте консултант. След година и десет месеца управление – през април 2011 г., най-после Министерството на икономиката сключи договор с английската банка HSBC. Днес, една година по-късно, ми се струва, че имаме право да попитаме: какъв е резултатът от това проучване, направено от банката, като предварителният доклад, по думите на самите представители на банката, е внесен в министерството още през месец ноември, миналата година? Господин Трайков упорито избягваше отговорите на тези въпроси в продължение на три месеца. Очевидно си мислеше, че те ще станат безпредметни след абсолютно неадекватното решение на правителството на ГЕРБ. Въпреки всичко ми се ще да знам, господин министър, какви са резултатите от провежданото проучване от експертите на банка HSBC за икономическата ефективност от изграждането на АЕЦ „Белене”? Кога ще имаме възможност да се запознаем с тях?

Госпожо председател, господин Овчаров, колеги! От сключването на Мандатно споразумение с HSBC банк за предоставяне на консултантски услуги за АЕЦ „Белене” през април 2011 г., екипът на банката и неговите партньори извършиха множество изследвания и анализи. Направено е пазарно проучване, осъвременено изследване на българския и регионален електроенергиен пазар. Разгледани са редица сценарии за развитието на регионалния електроенергиен пазар, за цената и възможностите за реализация на електроенергията за срока на полезния ресурс на АЕЦ „Белене”. Искам да Ви опровергая, че тези документи са внесени в министерството. Те не са внесени в министерството! Очакваме това да стане. Има разменена кореспонденция с Българския енергиен холдинг, като възложител на договора, но ние очакваме официалните копия, за да можем да ги предоставим на Икономическата комисия така, както сме обещали. От началото на мандата на HSBC банк, консултантът работи в посока установяване интерес на потенциални стратегически инвеститори към придобиване на дялово участие в проекта. Стратегически инвеститор, който да осигури финансирането на проекта, няма. На база на разгледаните хипотези в докладите на HSBC в един случай проектът ще е печеливш, а в други – не. Липсата на подписан договор за инженеринг, доставка и строителство за повече от пет години, невъзможността да бъде определена окончателната цена за изграждане на централата по подписаното споразумение от 29 ноември 2006 г., както и редица нерешени във времето въпроси, като справедливо разпределение на рисковете между страните, оценка на разходите по проекта, както и окончателното уточняване на финансирането и неговите параметри, доведоха до този край. Работата по изпълнение на мандатното споразумение е в заключителната си фаза. Мандатното споразумение установява възможността договорът с консултанта да бъде прекратен от страна на възложителя, без последният да дължи допълнителни плащания или обезщетения. Благодаря.

Уважаеми господин министър, продължавате да казвате полуистини и направо неверни неща. Извинявам се, ако договорът с доклада е представен на Българския енергиен холдинг, а не на министерството! Само не ми казвайте, че Вие или министър Трайков не сте запознати с него. В този доклад ясно са казани три неща. Първото е: има дефицит от електроенергия в региона за изключително продължителен период от време. Дефицитът е огромен – в рамките на 40 хил. мегавата. Тоест – 40 реактора, като този в Белене. Второ, има нужда от нови мощности за покриване на електроенергийния баланс на България в периода 2018-2024 г. Трето, Проектът „Белене” е ефективен! Ефективен и конкурентен в три от разглежданите четири варианта. Четвъртият е под въпрос, а не е негативен. Това е вариантът, при който от 2010 г. цените на природен газ и въглеродните емисии падат. Това е абсурден сценарий, който Вие много добре знаете, че няма как да се случи. Не е поставен въпросът на консултанта за търсене на стратегически инвеститори и Вие много добре го знаете. На няколко пъти представителите на Българския енергиен холдинг са отказали изготвянето на предварителен ИПС-контракт, както и на предварително шеърхолдър агримент, тоест, акционерно разпределение, без който не може да се търси такъв стратегически инвеститор. Господин министър, когато говорите едни такива неща – нямало анализи, нямало такова, нямало онакова, бихте ли ми казали кой е анализът, който показва, че АЕЦ „Белене” не е ефективна? Къде и кой подписа такъв документ? Кой консултант или кой анализатор в България и по какъв начин анализирахте ефективността на Вашето предложение за изграждане на нов блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй”? Къде са Ви анализите, къде са доказателствата за ефективността? Къде са въобще доказателствата, че там може да се изгражда такъв блок? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има ли ги написани някъде тези неща? Благодаря Ви за вниманието.

Господин Овчаров, как може да бъде преценена ефективността на АЕЦ „Белене”, ако ние не знаем, колко струва? Вие знаете ли колко струва АЕЦ „Белене”? Това е все още един голям въпрос. Не говорим само за централата и нейната ескалация, а говорим за цялата съпътстваща инфраструктура, която трябва да бъде изградена. Вие четете една част от документацията и докладите, представени от HSBC, но може да се чете и друга част. Например, че ИПС-договорът, така предложен и от руската страна, не би могъл да привлече каквито и да било стратегически инвеститори, защото целият риск е за българската държава – риск от удължаване на срока, риск от допълнителни разходи, възникнали в процеса на изграждане централата. Всичко това е за сметка на българската държава. В период от една година – от месец април миналата година досега, кой е стратегическият инвеститор? Вие споменахте, че е имало някакви фондове. Кой е стратегическият инвеститор, който е заявил желание да участва в проекта и да финансира част от средствата по проекта? Знаете какви са сумите, които са изхарчени по този проект. Знаете, че те са изхарчени на базата на Споразумение 3 и на базата на Споразумение 5, които са подписвани преди месец юни 2009 г. и които Националната електрическа компания трябваше да плаща. Защо? Защото няма Проектна компания. Това е нещото, с което трябваше да се започне. Защото, ако имаше проектна компания, тя щеше да дължи тези средства, а не Националната електрическа компания. До какво се стигна? До момент, в който през месец октомври миналата година, Националната електрическа компания спря да плаща, понеже в сметките й има наличност от по 100 хил. лв., което е абсурдно за обемите на работа на Националната електрическа компания. Благодаря Ви.

Господин Добрев, не ми задавайте въпроси, на които трябва да отговаряте Вие. Консултантът, същият, на когото ще платите 2 млн. и 440 хиляди, е казал дали проектът „Белене” е конкурентен, или неконкурентен. Също така е казал колко струва проектът. Вие не четете това, което Ви казват. Вие слушате вътрешните си гласове и харчите държавните пари. Сега ми обяснявате, че НЕК била със 100 хиляди в сметките. Ами, защо е със 100 хиляди? Това е компания, която има над 3 милиарда оборот – със 100 хиляди в сметката си!? На кого се сърдите? Управлявате три години. (Реплика от министър Делян Добрев.) Моето питане е свързано със стратегията и с политиката, която има Вашето правителство и Политическа партия ГЕРБ по отношение на ядрената енергетика. В политическата програма на партия ГЕРБ е записано така: „Институционална подкрепа за ядрената енергетика и запазване ролята й. Безопасност и ефективност в работата на АЕЦ „Козлодуй” и подкрепа за АЕЦ „Белене” като частен проект.” В стратегията, която предложихте преди една година и с ентусиазъм гласувахте, пише: „Максимално удължаване на експлоатационния срок на V и VI блок, както и изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности.” За около две години и десет месеца резултатът и подкрепата Ви от тези ангажименти към ядрената енергетика се свеждат до спиране на проекта на атомната електроцентрала в Белене, разплащането на 350 милиона по същия този проект от Вас (не от някой друг) и готовност да изплатите още всичкото останало готово оборудване, което е на цени, близки до 1 милиард, при това евро. Що се отнася до удължаване ресурса на V и VI блок. Към края на миналата година закъснението, по изготвената от Вас програма, беше около година и половина. Дано сега сте успели малко да понаваксате. Всъщност, нямаше как да бъде другояче, тъй като ние сме наясно, че изпълнявате това, което Ви каже министър-председателят, а неговото поведение е изключително шизофренично по този въпрос. За да не мислите, че си приказвам така, ще Ви прочета цитати: - месец юли 2010 г.: „Няма откъде да намерим пари за вноски от 280 млн. евро за АЕЦ „Белене”; - месец септември 2010 г.: „В момента България има всички разрешителни и още утре може да стартира строежа на „Белене”; - месец ноември 2010 г.: „Смятам за изключително важно строителството на „Белене”, защото в противен случай към 2020 г. в България ще възникнат проблеми с производството на електроенергия, докато в същото време съседна Турция ще има четири атомни централи”; - месец февруари 2011 г.: „Ако не започнем да строим АЕЦ „Белене”, ще бъдат спрени V и VI блок на „Козлодуй” и при цените на електроенергията от ветрогенераторите и соларните паркове след 15 години икономиката на България ще банкрутира. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Ако не строим АЕЦ „Белене” цената на тока ще скочи 18 пъти”; - месец март 2011 г.: „България е категорична – няма да преразглежда ядрената си програма”; (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) - месец май 2011 г.: „Растежът на икономиката няма да дойде от строителството на молове, приватизация, енергоразпределителни предприятия, възобновяеми енергийни източници. Ако не строим нова ядрена централа, за какво развитие на индустрията можем да говорим.” (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Това са цитати, господин Велчев, защо се сърдите? (Реплики от народния представител Красимир Велчев.) Може ли да предупредите господин Велчев...?

Свършвам, да. Все пак трябва да имам възможност да довърша. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Не ми подвиквайте, цитирам министър-председателя! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Не ми подвиквайте!

Въпросът ми към Вас, господин министър, е: какви са аргументите Ви за твърденията, че е възможно изграждането на VII блок в АЕЦ „Козлодуй” в съкратени срокове – до средата на 2013 г.? Каква е причината за спирането на изграждането на АЕЦ „Белене”?

Господин Овчаров, втората част на Вашия въпрос, по отношение причините за спиране на АЕЦ „Белене”, бе част от Вашия първи въпрос, но ще Ви отговоря отново. Ще започна с това, че сумата за консултанта от 2,4 млн. евро, за които Вие споменахте, че ще бъде платена – няма да бъде платена. На консултанта ще бъде платено единствено изработеното до момента от него като документи – това е някъде около 30% от тази сума. Това ще бъде платено на консултанта Ейч Ес Би Си. По отношение на стоте хиляди лева в сметката на НЕК и защо има 100 хил. лв. в сметка на НЕК. Когато подписвахте Споразумението между НЕК и „Атомстройекспорт”, и всички допълнения след него, направихте ли анализ дали НЕК има тези пари и как ще ги плаща във времето? Със сигурност не направихте. Вие задължихте Националната електрическа компания за 2 млрд. лв., без тя да има тези средства. Конкретно по Вашия въпрос. Стратегия на правителството за развитие на ядрената енергия в България е обявена в Управленската програма на ГЕРБ, като в документа се декларират институционална подкрепа за ядрената енергетика, за запазване ролята на ядрената енергетика за страната. В рамките на този ангажимент към днешна дата са изпълнени и трите планирани мерки по Програмата за сектор „Ядрена енергетика”. През 2010 г. Народното събрание прие новия Закон за безопасно използване на ядрената енергия. С Решение на Министерския съвет от 5 януари 2011 г. е приета актуализирана стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г., в съответствие с препоръките на МАЕ и новата Директива 2011/70/Евратом. На 25 ноември 2011 г. е издадено разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за въвеждане в експлоатация на хранилището за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво на площадка на АЕЦ „Козлодуй”, с което се постигна независимост при управление на горивото. През месец декември 2011 г. Министерският съвет с решение обяви Националното хранилище за погребване на ниско и средно активни отпадъци за обект с национално значение със срок за пускане в експлоатация през 2015 г. През 2011 г. беше постигнато рекордно производство на електрическа енергия от V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй” с 16 млн. 314 хил. 271 мегаватчаса, а коефициентът на използване на инсталирана мощност е 0,93, в резултат на което дружеството приключва годината с увеличение на приходите от около 9%, в сравнение с 2010 г. Правителството ще продължи да подкрепя и насърчава развитието на ядрената енергетика, както и да отстоява позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване делът на ядрената енергетика в страната. Идеята за строителство на VII блок на АЕЦ „Козлодуй” е заложена през 80-те години на миналия век и предвижда, след извеждането от експлоатация на малките блокове, да стартира строителство на VII и VIII енергоблокове в АЕЦ „Козлодуй”. През следващата седмица се очаква на заседание на Министерския съвет правителството да вземе решение за стартиране на Проекта за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй”. Тук отговарям на Вашия въпрос: как преценихме, че трябва да има VII блок на АЕЦ „Козлодуй” вместо „Белене”? По-интересният въпрос е: защо решихте да правите ново „Белене” вместо VII блок на АЕЦ „Козлодуй? Площадката на АЕЦ „Козлодуй” разполага с конкурентни предимства – изградена е електрическа и техническа инфраструктура, изградена е система за радиационен мониторинг, работещ авариен план, изградени са съоръжения за вторична преработка на радиоактивни отпадъци и съхранение на отработеното ядрено гориво, наличие на обучени и високо квалифициран персонал и жилищен фонд. Правителството взе решение, което никой за 31 години не се ангажира да вземе, и пое политическа отговорност. България се отказа от Проекта АЕЦ „Белене”. Проектът имаше предизвестен край. Още със започването му са направени най-големите нарушения. На 26 ноември 2006 г. е подписано споразумение за АЕЦ „Белене” между НЕК и „Атомстройекспорт”, което трябва да подготви сключването на бъдещия ИДС-договор. То предвижда изпълняването на първоначалните договори по проекта, технически проект, спецификации на основно оборудване, графики, ръководство за управление на проекта. По същество споразумението не следва да се третира като договор за изпълнение на обществената поръчка и такъв договор все още няма. Под въпрос е дали обществената поръчка въобще е довършена от тази гледна точка, но затова ще се извърши проверка от АДФИ, която да установи има или няма нарушение на обществената поръчка за „Белене”, не само по отношение на сключване на ИПС-договор, но и за сключване на всички споразумения към този договор. Не спряхме „Белене” преди три години, защото положихме всички усилия, за да се преструктурира по начин, който да защити националните ни интереси, да постигне диверсификация и се намери стратегически инвеститор. Такъв не се намери, защото проектът беше направен с измама. Българското правителство взе правилно решение, защото страната ни няма възможност да плати 20 млрд. лв. Не искаме да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари. Що се отнася до краткосрочните перспективи за развитие на ядрената енергия, то Енергиен проект № 1 е удължаването срока на работа на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Целта е удължаване на работата на всеки от блоковете с поне десет, но ние ще се стремим към 20 години. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, аз все пак Ви предлагам, когато отговаряте Вие да не цитирате непрекъснато министър-председателя, защото, както стана ясно от неговите изявления: „два пъти брадвата му на едно и също място не удря”. Ако питате какво е мислил НЕК, Вие би трябвало да знаете не по-зле от мен. През 2007 г. беше проведен конкурс и беше избрана банка, която да намери така нареченото лостово финансиране на проекта „Белене”. Тази банка предостави 250 млн. евро при едни изключително изгодни условия – 0,4 върху LIBOR-а, само че Вие изхарчихте тези пари по-късно, за да довършите „Цанков камък”. Освен това беше избран стратегически инвеститор RV, който трябваше да предостави 450 млн. евро. Вие с огромен успех, още в началото на мандата, успяхте да изгоните този стратегически инвеститор. Същата тази банка „Париба” трябваше да осигури и цялостното финансиране на проекта. Вие и нея успешно успяхте да изгоните от България още през 2009 г. От това, което говорите сега, разбирам, че не сте правили анализ на икономическата ефективност на проекта в АЕЦ „Козлодуй”. Разчитате на някаква идея, която била съществувала 80-те години. Не знам на колко години сте били тогава, според мен може и да не сте били роден, но такава идея тогава няма. Напротив, тогава е отхвърлена възможността блоковете от Белене да се изграждат в Козлодуй, поради струпване на прекалено големи мощности на една и съща площадка и поради невъзможността тази площадка да поеме подобни мощности. Така че, ако това Ви е аргументът, той е абсолютно безсмислен. Не е верен и аргументът, че в Козлодуй няма да се изгражда нова инфраструктура. Вие наистина ли мислите, че един нов реактор, който има срок на експлоатация 60 години, ще използва инфраструктура и електропроводи, които са вече на по 20 години и след 20 години ще бъдат на 40? Наистина ли мислите, че има някой разумен човек в България, който може да повярва на подобно безумие? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Двата ми допълнителни въпроса са: имате ли представа какво е необходимо, за да започне строителство, така че да стартира централата? Искам все пак да чуя: има ли какъвто и да било технико-икономически анализ, предпроектно проучване, каквото и да било доказателство, че проектът в Козлодуй е поне с толкова по-ефективен от проекта в Белене? Число, аргумент, а не празни приказки.

Господин Овчаров, благодаря Ви, че попитахте за кредита от 250 млн. евро към „Париба”, защото точно този кредит в момента е най-големият риск пред Националната електрическа компания. Знаете, че трябва да бъде погасен на 23 май. Знаете колко е трудно осигуряването на неговото финансиране. За какво бяха изхарчени тези пари? Трябва да проверя, но дори и част от средствата да са отишли за „Цанков камък”, което ме съмнява, защото беше финансиран с други средства от компанията, „Цанков камък” кой го подписа? Ние ли го подписахме?! Икономическата ефективност на АЕЦ „Козлодуй”. Модернизация на електропроводите и инфраструктурата може би ще се наложи и в бъдеще, но едно е модернизация, а друго – изграждане на цяла нова инфраструктура. Решението на Министерския съвет от следващата седмица ще бъде по принцип. Това, което мога да Ви кажа отсега, е, че по този проект всичко ще бъде направено така, както трябва. Всичко ще стартира с изготвянето на проектната компания, с необходимите анализи и в никакъв случай нито държавата, нито Националната електрическа компания, нито която и да е друга компания в държавата, ще поеме риска да финансира този проект. Благодаря Ви.

Аз Ви предлагам за „Цанков камък” да си говорим отделно. Предлагам Ви също така да направим една проста калкулация. Вашето правителство е платило за проекта „Цанков камък” повече отколкото предишните две правителства взети заедно – над 410 милиона. Над четиристотин и десет! И не ми излизайте с номера: „Ама, той беше подписан!”. И ние го заварихме подписан! И ние го заварихме подписан и изкопан, така че тези номера на някой друг. Аз така и не чух един анализ, технико-икономическа обосновка, предпроектно проучване, няколко числови аргумента за това, че АЕЦ „Козлодуй” VІІ блок е по-добър от АЕЦ „Белене” – І и ІІ блок. Няма такива! Вие заравяте над три милиарда български лева в площадката на Белене, защото те вече са платени. Проектът в Козлодуй започва с три милиарда отгоре. Що се отнася до изграждането му, аз вече няколко пъти казах – господин министър, лицензирането на една площадка има седем етапа: първият е избор на площадка, вторият е заповед за избор на площадка, третият е разрешение за проектиране, четвъртият е утвърждаване на техническия проект, петият е разрешение за строителство, въвеждане в експлоатация и разрешение за експлоатация. Тези три етапа за АЕЦ „Белене” отнеха осем години – от 2004 г. техническият проект още не е утвърден окончателно от Агенцията за ядрено регулиране. Вие ми обяснявате, че 2013 г. ще заработи І реактор, ще стартирате строителството на атомната електроцентрала.

Не съм казал такова нещо.

Министър Трайков го е казал. Министър Трайков го е казал, аз затова съм задал въпроса. Това са несериозни неща! Когато искате да правите нещо, поне се опитайте да го подготвите така, както се прави в белите държави, а не да си приказваме празни приказки тук и да се опитваме да се агитираме за съветска власт.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е следната. Какъв пример даваме на обществото, след като ние самите не спазваме правилника, който сме гласували? Тук, само заради това, че в петък пряко се предава по Националната телевизия всичко, Вие започнахте отново репетиция за Вашия конгрес през месец май. До края на месец май ние тук ще седим и ще Ви слушаме речите, защото това не са въпроси – с всеки въпрос Вие давате и отговорите на този въпрос. (Реплики от КБ.) Процедурата не е за Вашия конгрес. Въпросът е да се спазва правилникът, за да даваме пример. Ето, тук има и млади хора, самите ние не спазваме законите и правилниците. Ние не спазваме нашия правилник, как хората да спазват законите? (Реплики от КБ.) Затова спазвайте правилника на Народното събрание, бъдете така добри, не бъдете толкова арогантни, покажете малко възпитание! Има време Вашите партийни неща да ги решите, а не времето, което е заплатено от Народното събрание, да го ползвате за Ваши лични или партийни дейности. Призовавам да се спазва правилникът! Благодаря Ви. (Реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Съгласно чл. 21, ал. 3 на Закона за подземните богатства, търговското откритие е резултат от дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, което поражда права за концесия. Това разрешение се издава при спазването на редица условия, включително обявяване на предлаганата технология за добив. След приемането на Решение на Народното събрание от месец януари 2012 г., ще се налагат ли корекции на вече издадени разрешения и на сключени договори за проучване на нефт и газ, или ще се отчита автоматично от компетентния орган по реда на чл. 28, ал. 8, т. 1 от същия закон? Претендирам, че зададеният от мен въпрос е прецизен и високо компетентно и точно дефиниран. Задавам въпроса на човек като Вас, който може да го разбере точно и да отговори. Но на публиката искам да изясня, че след проучване, търсене и откриване на подземни богатства, операторът, извършил тази дейност, придобива права за концесия, ако проучването е за негова сметка. Вече редица сключени договори за търсене и проучване на нефт и газ не отчитаха разликата досега между конвенционални и неконвенционални въглеводороди. След забраната, наложена от парламента, може да стане така, господин министър, че когато Ви обявят единствената възможна технология, отчитайки забраната на парламента, Вие да не можете да издадете (председателят дава знак, че времето е изтекло) права за концесия при проучване, направено със средствата на концесионера. Моля да ми отговорите на този въпрос.

Благодаря Ви, господин Божинов. Въпросът Ви е наистина съвсем ясно и коректно зададен и аз по същия ясен и коректен начин ще Ви отговоря. Съгласно т. 4 от решението, проучвателните или добивните дейности, предвиждащи описаната в решението технология или подобна, се преустановяват незабавно, считано от деня на обнародване на решението – 24 януари 2012 г. За нарушителите е предвидена санкция глоба в размер на 100 млн. лв. Към настоящия момент изпълнението на работните програми по действащите 13 договора за търсене и проучване на нефт и природен газ на територията на страната и в изключителната ни икономическа зона в Черно море, предоставени по реда и при условията на Закона за подземните богатства, не е предвидена, не е прилагана и не се прилага забранената с решението технология фракинг. Посочената във въпроса норма на чл. 28 от Закона за подземните богатства регламентира правата, с които разполага титулярът на предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства. В случая нормата е несъотносима, още повече че същата не съдържа посочените алинеи и точки. Предполагам, че питането Ви се отнася до регистрация на геоложки търговски открития – нормата на чл. 21, ал. 8, т. 1 от Закона за подземните богатства, съгласно която министърът на икономиката, енергетиката и туризма мотивирано отказва регистрация на открития, когато заявлението не отговаря на изискванията на ал. 2 и 3 и нередовностите не са отстранени по реда на ал. 4 от закона. Ние с Вас разбрахме за коя норма става въпрос и какъв е отговорът, но, за да стане ясно на хората, дори и да бъде внесена работна програма, която да предвижда забранената технология, тя няма да бъде утвърдена и работа по изпълнението на тази работна програма няма да може да се започне. В заключение ще кажа, че решението на Народното събрание за създаване на временна парламентарна комисия, която да разследва въпросите, касаещи подземните богатства, според мен е правилно, защото така формулирани текстовете на мораториума, знаете, че възпрепятстват проучването и добива за конвенционален газ. Текстовете се нуждаят от прецизиране не само поради тази причина, а и поради това, че количествата в Чирен се нагнетяват с много по-голямо налягане от 20 бара, което всъщност възпрепятства и нагнетяването на количества в Чирен. А ние трябва през лятото да нагнетим количества в Чирен, за да можем да ползваме тази възможност през зимата, когато консумацията е по-голяма. Да не говорим, че през лятото сезонното влияние на цената на газа е благоприятно и помага за предотвратяване на поскъпване на цената на газа за крайните клиенти през зимата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, отговорът Ви е прецизен и точен, но се налагат следните пояснения: всички бележки към мораториума бяха казани от тази трибуна от представителите на Коалиция за България и потвърдени от един от вносителите – представителите на „Атака”, че е по-добре да се приеме краткият и категоричен закон, внесен от Коалиция за България за забрана единствено на метода, вместо разтегливото и послужило като политическа патерица на ГЕРБ предложение за мораториум от страна на вече отсъстващата група РЗС. То в своята разгърнатост е пречката, за която говорите. Критиците на мораториума и на забраната, и желаещите отмяна на мораториума върху този метод, имат основания, които Вие загатнахте в своя отговор. Тези, които за своя сметка биха направили такива проучвания, не могат да получат автоматично права на концесионер. И освен това, което казахте, че мораториумът е спирачка, има случай, в който по бланкетното разрешение е търсил и проучвал с конвенционални методи, стигнал е до шистоносни пластове и чрез ядката може да достигне до информация за находища на шисти, но той не може да Ви представи друга технология, освен хидравличния разрив и Вие, съблюдавайки решението на парламента, не бива, както казахте – и аз Ви поздравявам – да разглеждате това искане при наличието на решение. А някой, който иска да го отмени, ще трябва да обясни това, което ще стане ясно при втория ми въпрос, който имам към Вас.

Господин Божинов, това е още един плюс за създаването на тази временна комисия, че тя ще каже кои от тези текстове да останат. Аз много се надявах, между другото, Вие да сте член на тази комисия, защото сте компетентен в тази сфера. Предполагам, че колегите, които са излъчени от Коалиция за България, също ще имат необходимата компетентност. Няма да бъдат одобрявани геоложки доклади с дадената технология. Няма да бъдат давани концесии при положение, че има мораториум. Това се спазва от нас много стриктно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Благодаря Ви, господин министър, за оценката. Според Закона за подземните богатства, геоложките изследвания в Република България, финансирани, забележете, с държавни средства, се провеждат по реда на Закона за обществените поръчки и въз основа на стратегията по чл. 7, ал. 1 на същия закон, а цялата придобита по този ред геоложка информация, както и създаденият интелектуален продукт, стават собственост на държавата и се предават за съхранение и използване в Националния геофонд. Моят въпрос към Вас е: какви са приоритетните теми и годишните задачи в областта на геологията за 2012 г., според разработената, надявам се, че има разработена от Вашето министерство, приоритетна тематика? Планирате ли възлагане на държавни поръчки за провеждане на геоложки изследвания в приоритетните области, финансирани от държавата? Този въпрос вече дава възможност да се отговори нашата държава ще формира ли своя национално отговорна, в интерес на днешните и следващите поколения политика или ще се плъзнем по най-малкото съпротивление – да дадем на този, който иска да плати изследването и да получи правата. Защото в миналите десетилетия България е влагала милиарди и имаше една от най-добрите системи за геоложки изследвания, с които печелехме концесионни права там, където откривахме на чужди територии и на чужди страни. Въпросът ми е достатъчно ясен и аз се надявам на коректен отговор от Ваша страна.

Господин Божинов, знаете, че ние заедно в Народното събрание, тъй като бях Ваш колега по това време, в края на 2010 г. приехме промените в Закона за подземните богатства, които създадоха единния орган. Хубавото при създаването на този единен орган е, че не само дейността не е разделена между три министерства – инвеститорите се чудят в кое трябва да отидат първо и бутат преписките от едно министерство в друго, а може да става реално планиране и грижа за всички тези материали, документи, които имаме в Националния геоложки фонд. Конкретно по Вашия въпрос. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е разработило тематични геоложки задачи в следните приоритетни направления: - регионалните геоложки изследвания на повърхностния и дълбочинния строеж на територията и акваторията на страната, като база за специализирани проучвания и интерпретации; - регионалното търсене и оценка за изясняване на перспективността на отделни площи за намиране на нови минерални и енергийни суровини и за рационално управление на разрешителната и концесионната дейност; - геоложки изследвания на околната среда за оценка и мониторинг на геоложката опасност, на условията на жизнената среда, търсене на хранилища за газ, за въглероден диоксид и за опасни технологични отпадъци; - опазване и популяризиране на геоложкото наследство за развитие на туризма. За периода 2012-2014 г. се предвижда да бъдат реализирани редица проекти, финансирани с държавни средства, чрез обществени поръчки. По съответните приоритетни направления те се разпределят, както следва: Регионалните геоложки изследвания: 1. съставяне на държавна геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000; 2. съставяне на геоложка карта на морското дъно на българския сектор от акваторията на Черно море в мащаб 1:100 000; 3. комплексни геоложки геохимични и геофизични проучвания в района на българската арктическа база „Св. Климент Охридски”; - регионалното търсене и оценка, отпечатване на металогенна карта на България, 1:500 000, съставяне и отпечатване на обяснителна записка и каталог на находищата; - геоложки изследвания на околната среда, съставяне на геоморфоложка карта на Република България в мащаб 1:100 000; - създаване на карта на активните разломи на територията на България; - геоложки екологични критерии, предпоставки за подземно съхраняване на природен газ и за депониране на въглероден диоксид във водоносни структури на територията на България; - издаване на геоложки пътеводител на Източните Родопи. Целта на всички тези задачи е да спомогнат да бъде по-детайлно оценен геоложкият потенциал на страната ни, както и да покажат перспективните територии, в които могат да бъдат открити редица полезни изкопаеми, явяващи се стратегически за Европейския съюз и проблемни за задоволяване на индустриите. Резултатите от изпълнението на тези задачи са интелектуална собственост на държавата и се предават за съхранение и ползване в Националния геоложки фонд. Благодаря.

Уважаеми господин министър, ще Ви отговоря защо не пожелах да бъда член на комисията. Не пожелах да бъда член на комисията, защото нямах никакви основания да се надявам, че такъв кръг сериозни въпроси ще бъдат предмет на нейната дейност, освен формалното задание да се намерят основания да бъде отменен мораториумът. Ако аз бях на Ваше място, щях първо да включа в тази програма обявяване на обществена поръчка за проверка на данните – дали е вярно, че на територията на България има находища на природен газ, които ще стигнат за 300 години напред. Заданието ми щеше да бъде – с конвенционални методи, за да се доближа до истинността на тази информация, лансирана в обществото от американския посланик и от Вашия предшественик. И ако добия достатъчно основание, никога нямаше да дам за 30 милиона бонус на някого с негови средства да проучи това богатство, да получи автоматично концесионни права и да определя цената на това богатство, което ще продава на българите, а щях с търг да си намеря компания, която да го докаже и когато методите станат щадящи за природата, това богатство да бъде за следващите поколения българи, защото никъде не е казано, че каквото има на тази земя трябва да го изконсумираме днес и ние. Така че въпросите са много сериозни. Аз ще Ви подпомагам в диалога с тази комисия за работа в това направление, а не в онова, което се съмнявам, че е целта на комисията. Благодаря много за отговора.

Господин Божинов, аз знам за Вашата теза – че е по-добре държавата да проучва и ако открие газ, тогава тя или да го добива, или да търси някого, който да плати да го добие.

Държавата решава какво да прави.

Но Вие знаете колко струва един сондаж. Знаете, че в Северна България са направени над 2000 сондажа – конвенционални сондажи. В изключително малък процент от тях е намерен газ, и то незначителни количества, което означава, че държавата трябва да инвестира. Един сондаж струва 30-50 млн. долара, в зависимост от неговата дълбочина. Ако трябва държавата сама да проучва и да направи десет сондажа, това означава, че тя трябва да инвестира между 300 и 500 млн. долара, без никаква сигурност за това, което ще получи. Затова възприетият модел в Закона за подземните богатства е инвеститорът да инвестира за негова собствена сметка, на негов собствен риск и ако открие, да получава правото да добива срещу заплащане на концесионно възнаграждение, което Вие знаете, че при добива на нефт и газ може да достигне 30%. Тридесет процента концесионно възнаграждение.

Но при златото е 1,5%.

Максималният процент при златото е 4% от сумата, не е 1,5%. Има сключени стари договори на 1,5%. Това е съвсем друга тема. Ние имаме Минна стратегия, която ще обсъждаме в Народното събрание. На базата на нея ще направим новия Закон за подземните богатства, така че мислим стратегически и дългосрочно за решаването на всички тези въпроси. Това е прекалено голям риск, прекалено голям финансов ресурс, огромен финансов ресурс, който държавата трябва да инвестира, без никаква гаранция, че ще открие някъде газ. Все пак е доста рисковано за България – това са показали сондажите до момента. Говорим за конвенционален газ, не говорим за газ от шисти, за които ние нямаме информация, защото не са правени такива проучвания на територията на страната и няма да бъдат правени, докогато имаме мораториум.

Защо обявихте, че имаме? За да обслужваме геополитически интереси на други държави?!

Не съм го обявил аз. Надявам се да не вините мен за нещо, което е казал някой друг. Благодаря Ви.

Аз не знам какви стратегически намерения имате, господин Добрев, обаче Вие като предшественика си спекулирате от тази трибуна и лъжете българските избиратели. Току-що дадохте лиценз на тази криминална фирма – ще я нарека, която експлоатира и изнася българското злато – лиценз за Крумовград. Каква стратегия и какъв нов закон ще приемате? Кога ще го приемете? Мандатът Ви свърши. Три години Вие оставяте чужди фирми да експлоатират българските ресурси! Чужди фирми, някои от които бяха приети в България, беше им дадено на тепсия да разполагат с българското електроразпределение. Това е във връзка с моя въпрос, защото става дума за цената на тока, което касае всеки българин. По време на управлението на Вашия духовен наставник Симеон Сакскобургготски, известен с това, че окраде България, бяха сключени престъпни договори с три фирми: чешката държавна фирма ЧЕЗ, на която беше даден един пул от българското електроразпределение; германската фирма Е.ОН, която унгарците бяха изгонили преди това от Унгария, защото тя нанесе големи поражения на унгарската държава (в Унгария управляват националисти, в България, съжалявам, все още не); и австрийската общинска фирма ЕВН, от която пък дойде Вашият предшественик – техен служител. На тези три фирми беше дадено българското Енерго, в резултат на което всяка година цената на тока в България започна да се повишава. Откакто тези три фирми получиха правото да добиват печалба от българското електроразпределение, да ограбват българите, налагайки непосилни цени на тока, българските правителства едно след друго не правят нищо по въпроса! Така е и с Вашето управление. Така наречената Държавна комисия за енергийно и водно регулиране служи само за рупор на тези фирми – за да съобщи с колко процента ще се вдигне цената на тока. Обикновено тези експлоататорски фирми (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) искат 15%, а ДКЕВР казва: „Не, не, ще бъде 5%”.

Моят въпрос към Вас е: с колко ще бъде увеличена цената на тока, защо и какво налага това?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, както е известно, цените на електрическата енергия се определят ежегодно към 1 юли от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при спазване на разпоредбите, предвидени в действащото законодателство и след извършването на детайлен анализ на дружествата, участващи в енергийната система на Република България. Съгласно чл. 29 от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, в едномесечен срок преди подаване на заявлението в комисията за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащите цени, общественият доставчик на електрическа енергия и крайните снабдители с електрическа енергия оповестяват в средствата за масово осведомяване предложението си за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащите цени. Според нормативно определения механизъм, до 31 март всяка година, енергийните предприятия подават заявления в комисията за утвърждаване на размера на необходимите годишни приходи и цени. В изпълнение на предоставените й правомощия, ДКЕВР извършва регулаторен преглед, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозна информация, предоставена от енергийните предприятия. В срок до два месеца след представяне на заявлението за утвърждаване и/или изменение на утвърдените цени, съответно за отстраняване на констатираните нередности, на закрито заседание комисията приема доклад на съответните длъжностни лица и насрочва дата и час за провеждане на открито заседание за обсъждане на приетия доклад. Тъй като целият този механизъм Ви е ясен, ще премина направо към конкретните Ви въпроси. Към момента предварителният анализ показва наличието на няколко фактора, които ще окажат влияние върху изменението на крайните цени на електрическа енергия, а именно – първо, поради въвеждане в експлоатация на много нови мощности от възобновяеми източници, има значително нарастване на количествата зелена електрическа енергия. В изпълнение на разпоредбите по чл. 93а от Закона за енергетиката, произтича задължението на обществения доставчик и крайните снабдители да изкупуват по преференциални цени цялото количество електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ако Законът за възобновяемите енергийни източници не беше променен през месец май миналата година, в момента щяхме да имаме между 3 и 5 пъти повече мощности, а за следващите 3-4 години щяхме да имаме поне с 10 пъти по-големи мощности и то при цените, които бяха към приемането на закона от месец май миналата година, което щеше да окаже непосилен натиск върху крайната цена на електроенергията. В момента има увеличение на зелената добавка, но това увеличение е на базата на намалените инвестиции в проекти за ВЕИ и новия начин на определяне на цена, а именно – когато проектът, с промените от миналата седмица в Закона за ВЕИ, стигне фазата на Акт 16, а не когато за проекта се подпише окончателен договор за присъединяване. Второ, изменението на цените на природния газ върху преференциалните цени на електрическа енергия, произведена от Ко-генерация – около 400 мегавата са мощностите, които продават електроенергия, произведена от газ. От началото на 2013 г. за въглищните централи възниква задължението да закупуват от свободния пазар квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна ще бъде значим допълнителен разход за централите и ще окаже пряко влияние върху изменението на цените на електрическа енергия. И последно, с което завършвам, включването в енергийната система на пълна мощност на ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово”, чието произведено количество електрическа енергия се изкупува по цена, определена по силата на дългосрочен договор, подписан с Националната електрическа компания. Благодаря.

Не знам някаква специална школа ли минавате Вие – активистите и министрите на ГЕРБ, но с много думи не казвате нищо! Отговорете на хората просто с колко процента ще се вдигне цената на тока, с колко ще нарасне сметката на човек и от кога, за да може да си направи сметката! То е ясно, че за много хора това ще е непосилно, но кажете им точно: ще се вдигне цената на тока с 5-10 или с 8% от 1 юли, за да се знае и да са подготвени хората. Вие не отговорихте на този въпрос. Сега с това решение, което взехте – решението на Министерския съвет, взето под външен натиск, да спрете проекта АЕЦ „Белене”, съвсем ясно става, че цената на тока ще се вдига вече прогресивно. Тя ще нараства, защото всички тези източници, които ги наричате „възобновяеми”, те произвеждат много, много по-скъп ток. Вие лишавате България от най-евтиния и екологично чист ток – този от ядрените реактори. Всъщност, в крайна сметка трябва да признаете, че основен виновник за непрекъснато покачващата се цена на тока, вече непосилна за българските граждани, това е Вашето управление, господин Добрев. И в този смисъл ще кажа, че аз бях твърдо „за” оставката на Вашия предшественик Трайчо Трайков, тъй като той беше откровен лобист на чужди интереси, но сега виждам, че нещата са станали като „От трън, та на глог”! Вие с нищо не подобрявате работата на Вашето министерство. ДКЕВР – комисията за регулация – водна и енергийна, може да стопира увеличаването на цените. Казвам го ясно, защото това от Вашия отговор не се разбра. Държавната комисия, която е на Ваше подчинение, може да направи така, че цената на тока да не скача нито със стотинка, но тя не го прави. Защо не го прави? Явно, защото служи на интересите на три чужди монополистки фирми – ЧЕЗ, ЕВЕ и Е.ОН. Признайте си го това, за да стане ясно, че България се управлява като колониална държава, а не като суверенна!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ТЕЦ „Варна” ЕАД е най-голямата работеща с вносни въглища термична електроцентрала в България. Нейната обща мощност е 1260 мегавата. От 2006 г. централата е собственост на ЧЕЗ, но Вие знаете, че цената на произвежданата от нея електроенергия се определя с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, по-точно Държавната комисия определя цената на студения резерв от три от мощностите на централата, а енергията от другите три мощности се използват за реализация на свободния пазар. По време на стачката в Мини „Марица изток”, защото моят въпрос е всъщност оттогава – отпреди два месеца и половина, се наложи централата в ТЕЦ „Варна” да бъде използвана вече за подаване на електроенергия към нашата електропреносна система по понятни причини, свързани с намаленото подаване на въглища, заради проведената стачка. Това, което направи впечатление и беше оповестено, включително и от тогавашния министър Трайчо Трайков, е, че цената на електроенергията от ТЕЦ „Варна”, това беше казано в негово изявление, е 96 лв. на мегават/час, което е с повече от 50 на сто по-висока цена на тази на енергията, произвеждана от ТЕЦ „Марица изток 2”. Ще отбележа и още нещо, че само три месеца по-рано – през ноември 2011 г., цената на същата електроенергия беше 83 лева и 50 и няколко стотинки на мегават/час. По този повод отправям към Вас следния въпрос, господин министър: кои са причините за тази висока себестойност на електрическата енергия, произвеждана от ТЕЦ „Варна”? Каква е цената на тон вносни въглища, закупувани от ТЕЦ-а през изминалата година и калкулирана в цената на електроенергията? Провеждани ли са търгове за закупуване на вносни въглища? Благодаря Ви.

Господин Иванов, ще започна първо с това, че централата, че блоковете на ТЕЦ „Варна” работиха не само заради стачката, защото заради стачката и намалените количества в складовете на централите в Маришкия басейн, те работиха едва няколко дни. Истинската причина да има по-голямо натоварване на ТЕЦ „Варна” през тази зима е студеното време. Вие знаете, че те са студен резерв и когато има неочаквано висока консумация на електроенергия, а ние бяхме свидетели на няколко рекорда през тази зима, тогава се включват допълнителни мощности, едната от които е ТЕЦ „Варна”, защото тя е най-гъвкава по отношение на регулиране на товара. Прав сте, че цената на електроенергията е 83,59 лв. за мегават. Тя все още е толкова, но към тази цена трябва да се добави и цена на разполагаемост от 9,03 лв., защото когато се активира студеният резерв, Вие знаете, че се плащат и двете цени. Когато централата стои само в студен резерв, се плаща само едната цена. Каква е причината тази цена да е толкова висока? Това, че централата работи с вносно гориво. Не работи с български въглища, а работи с вносни въглища, които на пазарна цена са около 176 лв. на тон за 6 хил. килокалории, или цена за тон условно гориво около 250 лв. Известно е, че цената на произведената електрическа енергия е практически правопропорционална на изменението на цената на основното гориво на всяка електроцентрала. В резултат комисията е счела, че исканото увеличение на цената за електрическа енергия от ТЕЦ „Варна” в размер на 92,76 лв., представляващо приблизително 30% увеличение спрямо утвърдената цена за предходния ценови период, е неоснователно. Продължавам моя отговор за това как се формира цената на активирания студен резерв. Пълната регулирана цена за енергия възлиза на около 92,50 лв. за мегаватчас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В отговор на поставените Ви въпроси относно високата себестойност на цената следва да се има предвид, че основното гориво е на цена около 205 лв. Пропуснах да Ви кажа, понеже го няма в отговора, но чух Вашия въпрос – провеждат се търгове за доставката на гориво. В тях имат право да участват всички компании. Има спор между комисията и ТЕЦ „Варна” дали търговете са проведени по съответния начин.

Не, аз съм дисциплиниран човек и се съобразявам. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм съгласен с Вас, че ТЕЦ „Варна” специално през тази зима, която беше по-студена от предишните, беше използвана в сравнително по-дълъг период, но по време на стачката беше обявена цената на електроенергията, която се получава оттам. Заедно с това има нещо, на което категорично ще възразя, а то е, че цената, по която се закупуват въглища от ТЕЦ „Варна”, е пазарната цена. Имам достатъчно информация, която съм събрал и която мога да Ви кажа, че в момента, когато в ТЕЦ „Варна” са купувани въглища по цена 96 евро на тон, за което Вие казвате, в България, в същия регион, други големи български фирми каквито са „Солвей Соди”, ТЕЦ „Девня” и други са получавали тези въглища със същите показатели, защото показателите трябва да бъдат съпоставими, на цена от 73,48 евро на тон. Аз правя съвсем коректно предложение – нека бъде проверено какви са били действително пазарните цени на стоковата борса за тон въглища със същите показатели, тогава когато са били доставени на 96 евро на тон за ТЕЦ „Варна”. Защото самият търг е проведен по изкривени критерии с цел две единствени фирми – ще ги цитирам, аз не ги и познавам: „Булминерал” и „Еврокуест” да спечелят търговете с такива цени. Маржът, който те реализират, е до 20-25 евро на тон. Това означава за цялата година някъде от порядъка на 20-25 млн. евро. В крайна сметка видя се, че през зимата българските потребители чрез цената на тока плащат тази цена. Моето енергично предложение към Вас е да се направи обстойна проверка, защото това, което казвам, ще се потвърди. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Иванов. Това, което казвате, ако е вярно, е много тревожно, защото цената, на която се купуват въглищата, е една от основните компоненти при определянето на цената на електроенергията, произведена от тази централа, в случая ТЕЦ „Варна”. Аз със сигурност ще проведа разговор с господин Семерджиев – председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото той е компетентният орган, който може да направи тази проверка. Ще Ви бъда благодарен, ако предоставите всички данни, с които разполагате – или на мен, или съответно на господин Семерджиев.

Ще ги предоставя.

Господин Сидеров каза, че господин Семерджиев е подчинен на министерството. Всъщност не е подчинен и най-големите критики от Европейската комисия с третия либерализационен пакет са относно независимостта на регулатора и как той определя цените. Този регулатор е независим, въпреки че се избира от Министерския съвет в България. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Ще направя едно леко уточнение. Въпросът ми е подаден на 30 януари 2012 г. Оттогава мина много време. Въпросът с АСТА се разви изобщо много динамично. Хората излизаха по улиците, протестираха и имаше решение на правителството да стопира временно развитието по този въпрос – по присъединяването ни към международното споразумение. В общи линии то, както беше сключено на тъмно, така и на тъмно кабинетът продължи да води някакви преговори относно това дали да се включим действително или да излезем от него. Тук въпросът ми е: дали Вие като представител на Министерския съвет сте имали намерение да запознаете народните представители с амбициите на кабинета за включване на България в АСТА? Сега вече въпросът ми е свързан с това, че тази седмица в Народното събрание кабинетът и мнозинството отхвърлиха нашето предложение да излезем официално от АСТА, като гласуваме тук, в Народното събрание, решение, което да застави Министерския съвет да оттегли подписа, който България е положила към споразумението. Във връзка с това моят въпрос вече е: ще се оттеглим ли от АСТА, или няма да се оттеглим? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа! АСТА е един от малкото случаи, в които впоследствие Европейската комисия се извинява на Европейския парламент, че споразумението не е изготвено при необходимите условия за публичност. Такива случаи в историята на Европейската комисия има твърде малко на брой. Много рядко Европейската комисия си е позволявала такова извинение поради подобни практики. Новината отпреди няколко дни е, че сега е поискано становище на Европейския съд доколко АСТА представлява цензура и по какъв начин ограничава правата на европейските граждани, като включително има подвъпрос – доколко има възможност за злоупотреба с данни на европейски граждани? Господин Добрев, с Вас сме работили доста време. Вие сте нов министър. Аз Ви предлагам да започнете на чисто. На чисто по такава тема се започва с оттегляне на подписа, защото няма какво да правим в това споразумение. Колкото по-адекватна и бърза реакция имате, съответно имат правителството и българският парламент, ще сме толкова по-адекватни на ситуацията и реалността. Другото е да чакаме решението на европейските институции, да ни води течението някак си и впоследствие българското правителство да вземе решение. Няма нито един разумен аргумент текстът в този му вид да бъде подкрепен. Нито един! Вижте какво стана в много европейски страни! Масово и системно големи европейски страни казаха: „Тези текстове не са възможни за подписване” и категорично отказаха участие. Дойде моментът и ние да откажем категорично участие. Така че няма смисъл от половинчата позиция. Има смисъл от категоричен отговор. Защото нямайте съмнение – хората, факторите, институциите, които стоят зад АСТА, няма да се откажат. И колкото по-колеблива позиция видят в Европейския съюз и европейските страни, ще опитат отново. А интересът на България е да не допусне на никаква цена тази цензура! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Гаджева, уважаеми господин Димитров, колеги! По отношение на АСТА българското правителство винаги е изразявало своята твърда политическа воля за пълно съдействие в борбата срещу фалшифицирането, координацията и взаимодействието с всички европейски и глобални институции с цел постигането на реално и ефективно противодействие на фалшифицирането. България е пример по отношение на развитието през последните години на добро законодателство срещу фалшификациите и реални мерки по прилагането му. По отношение на АСТА, както знаете, на 15 февруари тази година Министерският съвет прие решение и спря процедурата по сключването на споразумението от страна на Република България. С това решение се спират всички действия по влизането му в сила, както и ратификацията. Решението е израз на ясния политически ангажимент на правителството – категорично да не се приемат спорните текстове от АСТА относно интернет, да бъдат запазени правата на потребителите и свободата на интернет и АСТА да не се ратифицира. Тук искам да добавя, че на 16 март тази година в Брюксел имаше Съвет „Външни работи” във формат търговски министри, където три държави взеха отношение в допълнителните точки – точно и конкретно по темата АСТА. България и Полша изразиха ясна позиция, че не подкрепят споразумението АСТА. Благодаря.

При положение, че България категорично не подкрепя споразумението АСТА, защо не се съгласихте и не приехте да оттеглим подписа си от него и да изчистим това положение, да няма игрички, да няма въпроси на тази тема и тя да остане в миналото?!

Решението е категорично и е в посоката, в която казах – има Решение на Министерския съвет, което спира процедурата по включване от страна на Република България на споразумението, както и всички действия по влизането му в сила, както и ратификацията му в българския парламент. За тази позиция на българското правителство е уведомена Европейската комисия на Съвета на 16 март, където заместник-министърът Иво Маринов е казал точно това, което аз в момента Ви прочетох. Мисля, че въпросът е затворен на този етап.

Уважаеми господин министър, помните, че Вашият предшественик се извини за своя подпис върху АСТА. Извини се, че не е имало публичен дебат. То така се прави, когато се допусне грешка. Най-редното е да има извинение. Той каза нещо много любопитно, дори прелюбопитно. Каза, че неговият подпис е все едно със симпатично мастило. Знаете какви са свойствата на симпатичното мастило – като мине време, този подпис изчезва. Така че в отговора, който даде министър Трайков, се съдържа онова, което трябва да бъде направено в момента. Този подпис трябва да бъде оттеглен, защото решението за спиране, което е взело правителството, всъщност е решение за замразяване. Спира се временно, правителството се ослушва какво ще стане в Европейския парламент, какво ще реши Европейският съд, как ще се развият нещата, и както в един момент е взело решение за спиране, така утре ще вземе решение за пускане. Тоест няма ясно и категорично разграничаване на България от един такъв опит. Това, което нас от Синята коалиция и от СДС сериозно ни притеснява, е, че тези опити ще продължат. Те са от години. Господин Добрев, Вие със сигурност следите развитието на темата АСТА. Тя има многогодишна история. Тези опити не са от вчера и няма да продължат и днес. Те ще продължат. И колкото по-колеблива е позицията на различните държави, тезите в крайна сметка ще се наложат, а цензурата, която се прави опит да бъде въведена като сериозно ограничение на интернет свободата, каквото ограничение никой никога не си е позволявал в новата човешка история и новата история на Европейския съюз, ще бъдат прокарани. Затова идва моментът за категорични позиции. Хубаво, кабинетът е взел решение за спиране. Сега трябва да бъде взето по-важното решение – за оттегляне на подписа. Не сме съгласни. Ценим свободата си, ценим демокрацията си, ценим правата си и никой няма право да ги ограничава.

Господин Димитров, разбирам, че тази тема е популярна и е много приятно да се говори по нея, защото се вълнувате, но аз за трети път трябва да кажа, че решението е окончателно. Ако беше замразяване на процедурата, тогава нямаше на Съвет на Европейската комисия да заявим ясно и категорично „ние и Полша – двете държави”, позиция, че не подкрепяме АСТА в частта й за интернет. Подкрепяме обаче споразумение за борба с фалшификациите, но не и в частта й за интернет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането, което с моя колега господин Димитров отправихме към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, беше адресирано преди два месеца и половина. Тогава все още решение за бъдещето на АЕЦ „Белене” не беше взето. Днес сме в ситуация, когато такова решение има. Преди да продължа по-нататък, ще заявя, че позицията на Синята коалиция от самото начало беше винаги неизменна, принципна и последователна – че проектът на АЕЦ „Белене” не е икономически целесъобразен за България и е финансово необезпечен. По тази причина ние подкрепяме решението, което взе българското правителство преди седмица. Господин министър, това, което остава и ще бъде в основата на нашето питане, е: какво ще бъде бъдещето на българската ядрена енергетика? Защото българската ядрена енергетика съставлява голяма част от енергийния микс на страната, част, която не може да бъде пренебрегната. Преди да отправя питането си към Вас, ще заявя, че приоритет № 1 за Синята коалиция в областта на ядрената енергетика на страната е да се направи необходимото, за да бъде продължен експлоатационният срок на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Убеден съм, а се надявам и Вие да го потвърдите във Вашия отговор, че това решение зависи, първо, от АЕЦ „Козлодуй”, който трябва до 2014 г. да подготви необходимите анализи и в 2014 г. решението трябва да се вземе от Българската агенция за ядрено регулиране, за да може в следващите три години – до 2017 г., да се подменят онези възли, агрегати и части, които имат изчерпан ресурс, за да може България да продължи живота на тези два блока не само за 10, а за 20 години. Казвам подробно това, защото в едно изявление от парламентарна група в началото на днешното заседание бяха говорени небивалици – че България ще се лиши от ядрена енергетика буквално след няколко години. Втората опция, която се споменава от правителството, е реализирането на нова мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Тук, господин министър, има две различни възможности. Едната е, да се изгради нова мощност като хибрид от построения и практически изплатен от нас реактор, и втората – да се обяви направо нов търг при съвсем чиста основа. Нека да се постъпи по най-добрия начин за България, защото още Левски е казал: „Много се парихме и не сме се научили да духаме.” Нека използваме негативния опит от АЕЦ „Белене” и да не го повторим по никакъв начин. Питането ми към Вас е: какви са вижданията на българското правителството за развитието на ядрената енергетиката в страната? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Иванов, господин Димитров! Българската държава ще продължи да подкрепя и насърчава развитието на ядрената енергетика. Ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната чрез максималното удължаване на експлоатационния срок на блокове V и VІ на АЕЦ „Козлодуй”, както и, цитирам Ви, стратегията, която ние все още напълно подкрепяме – изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности. И през тази година ще продължат дейностите и мерките по продължаване на експлоатационния ресурс от V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, които имат най-висок приоритет. Проведен беше търг с комплексно обследване на V и VІ блок на централата за продължаване на експлоатационния ресурс. Ще се изпълняват мерки и дейности, свързани с проекта за увеличаване на топлинната мощност на V и VІ енергоблок на централата. Само искам да допълня, че следващата седмица (в голяма степен въпросите, по които днес отговарям, се повтарят) на заседание на Министерския съвет най-вероятно ще успеем да внесем и ще бъде прието решение по принцип за изграждане на VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря.

Господин министър, вероятно много добре си спомняте, че от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, министър Трайков, Икономическата комисия получи секретен анализ и срок за подновяване лицензите на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” с конкретни стъпки. Конкретният ми въпрос към Вас, който Ви зададе и господин Иванов, но нямаше директен отговор е: има ли някакво изоставане? Не допускам, че е възможно изоставане. Имахме срещи с председателя на АЕЦ „Козлодуй”, защото удължаването живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” е най-важната национална теза и цел в момента. Нямаме право на никакви грешки. На никакви грешки нямаме право! Така че имаме нужда от Вашата гаранция, първо, за изключителен надзор по тази тема, и второ – не трябва да има никакво закъснение. Ако е необходимо да бъдат направени някакви инвестиции, имате пълната ни подкрепа по тази тема. Убеден съм, че няма парламентарна група, дори може би в 41-то Народно събрание няма депутат, който да не подкрепи с всички сили удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Възможно е да възникнат неочаквани пречки. Така че разчитам на Вашия категоричен отговор сега и категорични мерки, ако трябва утре, както и помощ от наша страна по всеки въпрос, който може да възникне тук. Пети и шести блок трябва да работят още 20 години, поне още 25 години оттук нататък. Вторият уточняващ въпрос: за АЕЦ „Козлодуй” и за допълнителния VІІ блок са необходими две неща. Едното е анализ на очакваното потребление в България до 2025 г. и след това. Знам че има анализи на НЕК, на Българския енергиен холдинг, на БАН, на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, но те вече малко остаряха и трябва да бъдат подновени с новите ВЕИ мощности и новите мощности, които се очаква да бъдат изградени. Тоест трябва ни нов енергиен баланс. Заедно с това ни трябва и нов анализ на финансовата ситуация и финансово-икономически анализ колко ще струва този допълнителен блок на АЕЦ „Козлодуй”; как трябва да бъде изграден; могат ли да бъдат привлечени инвеститори? Тоест, заедно с това общо разрешение, за което Вие говорите, тези допълнителни факти също трябва да бъдат обяснени. Благодаря.

Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Иванов, няма закъснение, което да застрашава удължаването на ресурса на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това е приоритет номер едно и той се споделя, предполагам не само от всички народни представители в залата, а така и от правителството. Атомната електроцентрала „Козлодуй” и „Българския енергиен холдинг” ЕАД много добре знаят своите задачи и отговорности. Знаят, че това са приоритетни процедури и трябва да бъдат гласувани например в бордовете по най-бързия и възможен начин, когато настъпи този момент. В никакъв случай няма да допуснем забавяне, което да доведе до застрашаване на удължаването ресурса на V и VІ блок.

Кой ще вземе решение за това удължаване?

По отношение на новата процедура за АЕЦ „Козлодуй”. След решението по принцип ще бъде направен ясен план-график, ясна пътна карта с това какви стъпки трябва да се предприемат, като всяко едно от действията ще си бъде на неговото място. Не да започнем и да изхарчим 2-3 милиарда и след това да мислим за създаване на проектна компания. Тази проектна компания трябва да е в самото начало, за да носи отговорността и да не тежи нито върху държавния, нито върху бюджета на някои от дружествата. Така че този път всичко ще бъде направено по правилата и по възможно най-прозрачния начин. Благодаря.

Господин министър, все пак достатъчно обезпокоително е мнението на председателя на Агенцията по ядрено регулиране, който всъщност е важен фактор за удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Той участва в лицензирането, знаете. Той каза, че има забавяне. Спешно трябва да бъдат проведени срещи с него, в които ние сме склонни да участваме, и да се види на какво се основават неговите данни, които противоречат на Вашето мнение. Тъй като V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” са гаранцията за стабилност на българската енергийна система и когато важен представител на държавна институция се ангажира, че има някакъв проблем, той трябва да го обоснове. Да, това е независима институция, но тук не е възможно и не трябва да се допускат различни мнения, не трябва да се допускат, ако искате, спекулации. Поне още 25 години трябва да работят V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това е най-евтиният ток. Всички, които сравняват тока на АЕЦ „Козлодуй” с тока от „Белене”, нищо не разбират. Евентуалният ток от „Белене” щеше да бъде три-четири до пет пъти по-скъп от този на АЕЦ „Козлодуй”. Нашият национален интерес е V и VІ блок на „Козлодуй” да продължат да работят. Там е евтиният ток, там е най-евтиният ток в България. Никой друг ток не може да бъде сравняван с този. Господин министър, надявам се в много кратки срокове, пак казвам, склонен съм и в персонално качество да участвам в тези разговори, господин Цочев, който е важен фактор за удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, трябва да каже своите забележки и по всяка една от тях трябва да вземем, и Вие да вземете, съответните мерки, тъй като тук нямаме право дори за минимално отклонение от най-доброто решение. Колкото до АЕЦ „Козлодуй” – виждам, че едни хора говорят за един допълнителен реактор, други хора говорят за два реактора. На този въпрос се отговаря с баланс на енергийното потребление за следващите 10-15 години. Имаме нужда от нов такъв баланс и той да бъде направен в кратки срокове. Вие знаете, че много неща се промениха в полза на нови мощности. Аз лично не смятам, че имаме нужда от повече от един реактор в АЕЦ „Козлодуй”. Това е моето мнение. Така че и на този въпрос трябва да бъде даден категоричен отговор. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, излезе последният доклад на Центъра за икономическо развитие за състоянието на българската икономика. В доклада се прави оценка за позиционирането на икономиката ни спрямо началото на икономическата криза. В тази връзка е и нашето питане към Вас: какво е реалното позициониране на българската икономика спрямо началото на икономическата криза, според информацията, с която българското правителство разполага, и има ли съществени разминавания с оценките на Центъра за икономическо развитие? С две думи ще кажа: най-вероятно, според оценките на Центъра за икономическо развитие, ще оставите България така, както я заварихте, в което аз се съмнявам. Ще кажа защо се съмнявам. Сектор „Строителство” е на минус 35% спрямо началото на кризата; сектор „Операции с недвижими имоти” е на минус 16,7%; аграрният сектор е на минус 11,5%. Няма да изброявам всичките. Има само един сектор, в който сте на плюс. Това е „Създаване и разпространение на информация, творчески продукти и далекосъобщения”, който през третото тримесечие на 2011 г. е надхвърлил предкризисното си ниво. Искам да чуем Вашите прогнози и очаквания за нивото на нашата икономика след една година. Благодаря Ви.

Българското правителство и Центърът за икономическо развитие ползват едни и същи официални източници на информация, като Националния статистически институт, Министерството на финансите, Българската народна банка, затова не би трябвало да има разминаване между оценките. Различните сектори на икономиката имат различни предкризисни максимуми във времето. Данните за брутния вътрешен продукт, като цяло, и за някои основни макроикономически показатели са следните: брутният вътрешен продукт през 2011 г. възлиза на 75,2 млрд. лв. и нараства спрямо предходната година с 1,7%. Преизчислен по цени от 2005 г. Брутният вътрешен продукт през 2011 г. е с 1,9 млрд. лв. или 3,5% под нивото на БВП от 2008 г. Това са официалните данни на Националната статистика и се различават в неголяма степен с тези от доклада на Центъра, защото са актуални към момента. Предприетите от правителството мерки за повишаване на фискалната дисциплина и намаляване на разходите през 2011 г. позволиха съкращаване на бюджетния дефицит от 4% от брутния вътрешен продукт през 2010 г., до 2,1% от брутния вътрешен продукт през 2011 г. Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт към края на 2011 г. възлиза на 15,3% и е сред най-ниските в Европейския съюз. По отношение на преките чуждестранни инвестиции се наблюдава спад в номинално изражение от 1 млрд. 779 млн. евро на 1 млрд. 065 млн. евро, но същевременно се наблюдава повишаване на дела на промишлеността, енергетиката и високотехнологичните услуги, като част от общите инвестиции за сметка на строителството, господин Димитров. Докато в годините преди кризата инвестициите във финанси и търговия, недвижимост са съставлявали 60-80% от всички инвестиции, през 2010 г. и 2011 г. основният дял инвестиции са в по устойчивите сектори – промишленост, телекомуникации и други. В това отношение реалните инвестиции, които водят до увеличаване на производството в България и разкриването на работни места с висока добавена стойност, са на приблизително еднакви нива спрямо предкризисните години. Основен двигател на растежа през 2011 г. е износът. По предварителни данни, през 2011 г. износът възлиза на 20,22 млрд. евро и бележи ръст спрямо предходната година с 30%. Вносът нараства с 21,3% на годишна база и е в размер на 23,3 млрд. евро. Стабилизирането на търсенето на външните пазари е от съществено значение за развитието на българската индустрия. Възстановяването все още продължава и в края на 2011 г. индустриалното производство възлиза на 106,5% от това през 2005 г. Индексът на оборота в промишлеността достига до 166,6% при база 2005 г. Уважаеми господин Димитров, господин Орешарски, от 2008 г. икономиката ни е изправена пред сериозни предизвикателства в международен план. Отвореността й я прави зависима от развитието на процесите в световната икономика и още по-силно от тенденциите в Европейския съюз. Това е факт, констатиран и в доклада на Центъра за икономическо развитие. Прогнозите на водещи институции за икономическото развитие в глобален мащаб бяха коригирани в негативна посока. Агенция „Мудис” понижи рейтингите на страни от Европейския съюз и промени прогнозите си на негативни на големи икономики, като тези на Франция, Великобритания и Австрия. Производството и износът на суровини с ниска добавена стойност не могат да понесат успех в дългосрочен план, затова провеждаме политика за приоритетно стимулиране на перспективни и високотехнологични сектори, насърчаване на инвестициите в тях и повишаване конкурентоспособността на българските предприятия. Предприемат се мерки за подобряване на бизнес средата, чрез намаляване на административната тежест, броя на регулаторните режими и размера на таксите. За работата на правителството в икономическата област е показателен и фактът, че според изследването на „Юро Чембърс”, Европейската асоциация на търговско-промишлените палати през 2012 г. България заема първо място в Европа по доверие в бизнеса. Не на последно място са усилията ни за ефективно управление на европейските фондове и повишаване на усвоените средства. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин министър. Доволен съм от казаното от Вас, че използвате едни и същи данни. На практика те не се различават съществено от оценките на Центъра за икономическо развитие. Затова Ви питам, господин министър: в Раздел „Регионална политика и европейски фондове” на Центъра за икономическо развитие се казва: „най-сериозни са проблемите при Оперативна програма „Конкурентоспособност”, управлявана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където се наблюдава намаление в усвояването спрямо предходното правителство с 293 млн. евро, което е 30% от бюджета на програмата”. Споменахте, че България е излязла на първо място по бизнес климат в Европа и вторият ми въпрос е свързан с това. Между другото, ние си бяхме там, бяхме втори – след Дания, така че сме си останали там, където сме били. Та, въпросът ми към Вас е: какво подобрихте в бизнес климата, господин министър? Станахме шампиони по корупция на Европейския съюз по време на Вашето управление, станахме шампиони по ръст на безработица в Европейския съюз, може би намалихте данъците!? Увеличихте фискалния резерв, постигнахте бюджетни излишъци, намалихте външния дълг, който споменахте като дял, може би повишихте заетостта в икономиката, намалихте безработицата, привлякохте големи чужди инвестиции, големи чужди инвеститори, подобрихте стандарта на живот, хала на българина?! Какво направихте, за да отчитате, че сме на първо място в Европейския съюз по бизнес климат? Благодаря.

Ние сме на първо място и това е факт. Нелепо е Вашето правителство да говори за корупция, защото на нас не са ни спирани европейските фондове. (Шум и реплики.) Истина е, че Оперативна програма „Конкурентоспособност” има определено изоставане, но до края на тази година ще бъдат контрактувани 100% от средствата по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Още след като бях избран за министър от Вас, народните представители, заявих, че моята амбиция е разплатените средства по Оперативна програма „Конкурентоспособност” за тази година да достигнат между 800 милиона и 1 млрд. лв. При положение че за първите три месеца са платени само 29 млн. лв., това наистина е една изключително амбициозна цел. Вие го разбирате. Това са начините да стимулираме икономиката – да разплащаме средствата към фирмите възможно най-бързо, както и да правим всичко възможно за да привлечем чуждестранни инвеститори. Във връзка с това, освен интересът който те проявяват към нас, сме поели инициативата да им съдействаме по отношение на бюрократичните процедури в България, както в държавната администрация, така и в общините. Вече се работи с персонални отговорници за големите инвеститори, които дават добри резултати, въпреки кратките срокове на съществуването им – само около седмица. Благодаря.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми колеги, господин министър! С интерес слушах отговорите и ще си позволя няколко коментара. Ще започна отзад напред. Митът за спрените фондове. Доколкото си спомням, в предишната си работа, преди да влезете в парламента, Вие сте консултирали няколко проекта по регионално развитие. Как така са вървели тези проекти при спрени фондове? Още един аргумент, който неколкократно поставям като въпрос и досега не съм получил отговор. Как така към средата на 2009 г. страната ни със спрените фондове се подрежда на около 14-то място (по различните програми – 12-то, 14-то място, но по-общо казано е в средата), а понастоящем – след ускоряването, което твърдите, че сте направили, страната е на 25-26-то място, също по различните фондове на Общността? Как става така? Ускорявате, обаче пропадаме като сравнителна класация с останалите страни? Не спекулирате ли с общия процес? Разбира се, като вървим в перспективата, че в абсолютен размер се усвояват повече, но в сравнителен – усвояваме очевидно по-бавно и с по-малки темпове, отколкото останалите страни членки – изводът е съвършено различен, че за този период ние инкасираме изоставане, а не ускоряване. Що се касае до бизнес средата. Това е първата оценка, която Вие давате. От две години следя различните видове оценки за бизнес климата и няма нито една, по която ние да подобряваме нашите позиции. Преди два дни немските инвеститори в България публикуваха своята оценка. Вие сте добре запознат с нея. Тя е най-лошата от 2005 г., откакто е основана тази камара. Ако миналата година – само ще кажа една цифра, 20 на сто от немските предприемачи в България са казали, че няма да инвестират повече в страната, тази година 33% казват, че няма да инвестират в България. Това е разлика само за една година. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С решение на Вашия предшественик от 27 септември 2011 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изработване на серия рекламни филми за България като атрактивна целогодишна туристическа дестинация”. Три месеца по-късно е обявено решението на комисията като е установено класиране на участниците, по което получих редица оплаквания. Дори и в политическото предаване „Неделя 150” две седмици поред беше правен коментар по повод тази обществена поръчка. Кои са моите основни възражения? Първо, Комисията за оценка на кандидатите не отговаря на изискванията на чл. 34 от Закона за обществените поръчки, който предвижда в състава й да се включват лица, които притежават необходимата професионална квалификация и практически опит, в съответствие с предмета и сложността на поръчката. Ако се погледнат протоколите ще се установи, че сред членовете на комисията липсват такива специалисти – нито режисьори, нито сценаристи, нито оператори, които реално да са създавали такъв продукт. На второ място, като пряко следствие от неспазването на разпоредбата по чл. 34 за победител се обявява участник, чийто сценарий е изпълнен с фактологични грешки. То е естествено, защото комисията очевидно има съвсем субективна оценка, като няма необходимата компетентност. На трето място, сред изискваните от министерството документи се включват доказателства за опит в подобна дейност или видеопродукт, сходен с продукта, който е обект на конкурса – нещо, което фирмите-победители в конкурса не са представили. По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: защо при сформирането на състава на комисията не е спазена разпоредбата на чл. 34 от Закона за обществените поръчки относно изискванията към членовете й? Изискани ли са от участниците документи, които доказват техния опит и постижения? Считате ли, че при тези нарушения филмите ще бъдат с качество и съдържание, което да изпълнява своето предназначение, или просто ще са инструмент за насочване на средства – над 500 хил. лв. без ДДС към определени участници? Благодаря Ви.

Обществената поръчка е с предмет, както Вие споменахте, изработване на серия рекламни филми. За участие в процедурата, са подадени осем оферти. По първата позиция са подадени шест оферти, а по втората – седем. Критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодна оферта. Няма отстранени участници. Най-важното, което трябва да подчертаем и което е видно в поръчката, е, че това не са образователни или научнопопулярни, а рекламни 6-минутни филми. Затова смятам, че съмненията Ви за некомпетентност на комисията, са неоснователни. Според чл. 34, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, комисията трябва да се състои от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит, в съответствие с обекта и сложността на поръчката. Предметът на поръчката е ясно дефиниран – изработване на рекламни филми за промоция на България. В техническите предложения се оценяват, цитирам документацията: „Предложените концепции, идеята на филмите, посланието и цялостния креатив”. Затова в назначената 7-членна комисия четирима притежават квалификация и дългогодишен опит в областта на маркетинга, рекламата и туризма, притежаващи необходимите знания и умения, за да дадат обоснована оценка на въздействието на определен рекламен филм. Останалите двама са от Агенция „Правна”, а един от Финансовата дирекция. Председателят на комисията, както и външният експерт, са с дългогодишен опит в маркетинга и рекламата. Това са обясненията, които са дадени от колегите и аз Ви ги прочитам. Тъй като се отнасям изключително сериозно към всички сигнали, по отношение на евентуални съмнения, особено в сферата на обществените поръчки (винаги съм го правил – и като председател на Борда на Българския енергиен холдинг, и в Националната електрическа компания), ще възложа на Инспектората на министерството да провери в най-малките детайли Вашия сигнал и да изготви към мен доклад. Ако се налага проверка по обществената поръчка, може да я направи и Агенцията за държавна финансова инспекция. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, поздравявам Ви за това, че ще направите проверка на това, което съм изнесъл. За да се види, че действително имам основание, ще Ви подчертая кои са хората, които са участвали в комисията. Председателят на комисията, може да има голям опит, но тя е завършила специалност „Дефектология” в Софийския университет. Вярно е, че след това има магистратура „Право и маркетинг” в УНСС. Членове на комисията – член на комисията е завършил руска филология (мога и имената да давам, но не е необходимо); друг член на комисията е завършил „Прогнозиране и планиране на икономически системи”. Едва ли точно това е свързано със създаването на рекламни филми за България. И още един член, който е завършил „Арабистика” в Софийския университет. В резултат на това във филмите, които са спечелили, има откровени неточности – например, че България е най-старата държава в Европа. Звучи много хубаво като шовинистичен лозунг, но това не е историческата истина. В една епоха са поставени Панагюрското, Рогозенското и Вълчитрънското находища, като имате предвид, че Вълчитрънското е поне десет века по-старо от другите две. В крайна сметка, чрез тези филми ние трябва да дадем актуална информация, която да е достоверна за хората, които ползват филмите. След това казва, че маскираните игри с кукери са християнизирани, което не се приема от специалистите – нито етнографите, нито теолозите са съгласни с такова тълкувание. И накрая, когато се говори за най-старото обработено злато в света от Варненския некропол се споменава и съкровището от село Летница, което обаче е 4500 години отстоящо от другото и няма нищо общо с най-старото злато в света. Господин министър, връщам се към това, с което започнах. Направете проверка, за да не се достига до следващи гафове в тази посока. Трябва да се защитава и реномето на институцията, която ръководите, а в същото време да се подготвят материали, които действително да бъдат харесвани от хората, за което са предназначени, а те са предназначени за външния пазар. Благодаря Ви.

Господин Иванов, това, което казвате, е обезпокоително. Такава проверка ще бъде направена.

Ето това исках.

Както по отношение на законосъобразното провеждане на процедурата, така и по отношение на качеството на предадения продукт, защото ако качеството на предадения продукт е със забележки, те трябва да бъдат отстранени преди да бъде приета работата, така че процесът ще бъде проследен отначало докрай. Моля Ви да ми предоставите допълнителните аргументи, които изнесохте току-що, за да мога да ги проверя. Благодаря.

Благодаря за добрия диалог.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, участието на български фирми в международни изложения през последните години се организира по проект „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия” на Агенцията за малки и средни предприятия, като проектът е на стойност 27 млн. лв. и се финансира по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. За участие в международни изложения са предвидени 18 млн. лв., а останалите 9 млн. лв. са за изработване на експортен интернет портал и за други дейности. Моят въпрос към Вас е: за какво са изразходвани усвоените досега 6,4 млн. лв.? Как оценявате подготовката за участие на българските производители в престижното Международно изложение PRODEXPO 2012 в Москва, тогава когато съм го задал – преди три месеца, и в предстоящите други изложения? Допълнителният ми коментар е следният. Нашите изложители в Москва твърдят, че са се чувствали унизително поради липсата на средства и организация. След две седмици на голямото световно изложение за недвижимости в павилиона на България с надпис „Българско вино” няма нито една чаша, нито един плакат, нито една бутилка вино. Наши съседи твърдят, че сме били за подигравка. Няма да коментирам следващото изложение в Германия – за екопродукти на българската промишленост. Вашият предшественик назначи комисия, която да направи изводи за тези провали. Завършила ли е? Вие нямате никаква отговорност, разбира се, но какви са резултатите от проверката и какви мерки сте взели особено след данните, които станаха достояние на българското общество благодарение на питането на Мартин Димитров? Оказа се, че хората, които са предизвикали този странен провал, са получавали колосални пари от същата програма. Даже аз щях да Ви питам: още ли са на работа днес? Честно, това щях да Ви питам.

Уважаеми господин председател, колеги, господин Божинов! Седем цяло и петнадесет милиона лева са разходвани за заплащане участието на български малки и средни предприятия в международни панаири и изложби, търговски мисии в чужбина и форуми в страната. Сумата представлява 96,7% от общо разходваните до момента средства по проекта и говори само за едно – фокусиране върху подкрепа на българските фирми за укрепване на пазарните им позиции. В този смисъл явно е, че усилия се правят, друг е въпросът доколко тези усилия в някои случаи са успешни или не. Това, което Вие казахте, в никакъв случай не може да се счита за успешно проведено мероприятие. Нямам информация дали комисията е приключила своята работа или не, но аз също ще обърна внимание, че искам да бъда информиран за резултатите. Отчетени са препоръките на фирмите, участвали в миналогодишното изложение PRODEXPO, като е организиран допълнителен втори щанд в специализираната Винена палата. С одобрените за участие фирми са били уточнени изискванията за оборудване на щандовете, работните проекти с одобрената визия своевременно са представени на фирмата изпълнител. Това са обясненията, които мога да дам на този етап. Благодаря.

Уважаеми господин министър, при искреното ми уважение към Вас, ще отбележа, че този отговор е готвен от същите хора. Направете си собствена преценка, вижте как така госпожа Мариана Велкова – директор на тази изпълнителна агенция, отговорна за изразходването на тези средства и за провалите, за които казах, не бонус, а е взела 14 000 лева възнаграждение, защото е работила като бенефициент по тази програма. Няма да казвам колко е взел заместникът й, и 127 хиляди в агенцията. Вчера, когато я питат журналистите: „Ще върнете ли тези грешно взети пари?”, тя отговаря: „На какво основание да ги върна?”. Ами на какво основание ги е взела? Аз вярвам – Вие ще проверите! Проверете! Аз неслучайно Ви питам: за какво са отишли тези 6,4 милиона? Те са Ви написали нещичко, но проверете фирмите, които са направили този интернет портал. Няма да кажа нито дума от това, което бях намислил в това направление, но вижте кои са фирмите и „оперирайте до здраво”, защото тези практики водят към политическото дъно. Вярвам Ви, господин министър!

Уважаеми господин председател, уважаеми министър Добрев, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който задавам, е пряко свързан с предния въпрос на колегата Божинов. Аз също питам: как се изпълнява договорът на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, които са бенефициент по Договор за подкрепа за успешно представяне на българските предприятия на международните пазари? Стойността на този договор е малко над 27 милиона, срокът на действие е 36 месеца, началото на този проект е от 2010 г. Наистина конкретният повод да задам този въпрос е свързан с провала на българските участници в международното изложение в Москва. По този проект Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия има ангажимента да поеме разходите за наем на площите, за изграждане на щандовете, за входни такси, за съпътстващи мероприятия. Какво се случи в Москва? Колегата Божинов каза, аз обаче ще допълня, че българският щанд, за срам, е бил направен от подръчни материали и без конкуренция за най-лошо оформление. Начинът, по който се представя България на международното изложение в Москва, е унизителен за страната и за производителите, които търсят реализация на руския пазар. Заради неплащане на парите за подготовка на българските щандове пред провал са и други международни изложения, както вече стана ясно. Ето защо моля, господин министър, да ми отговорите на следните въпроси, свързани с посочения договор: изпълнени дейности до момента; стойност на извършените разходи – верифицирани и неверифицирани; извършени плащания – вид и размер?

Общата цел на Договора за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, по който Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия е бенефициент, е ефективно използване предимствата на европейския пазар от страна на българските малки и средни предприятия и разширяване присъствието им на други пазари като предпоставка за тяхното устойчиво развитие и успешното им интегриране в европейската и световна икономика. Предвидено е постигането на тази цел да се осъществи чрез изпълнение на седем специфични дейности за период от три години. Изпълнението на договора стартира на 22 април 2010 г. Първата дейност е разработване на национален експортен интернет портал и поддържане на база данни на български предприятия с експортен потенциал. Порталът е въведен в действие на 16 септември 2011 г., след проведена процедура по ЗОП, като е разработена уеб платформа, създадена е база данни с фирмена информация за над 71 хиляди български предприятия и са публикувани 31 информации и анализи на чуждестранни пазари, експортно ориентирани сектори и продукти. Към момента са регистрирани над 1700 потребители, от които 130 са фирми, актуализирали и предоставили своите фирмени профили и експортно насочени стоки и услуги за търсене на бизнес партньори в чужбина. В резултат на проведена обществена поръчка по втората дейност – разработване на секторни и експортни стратегии, анализи и политики, са избрани изпълнители, с които е сключен договор. Извършената работа се приема. По дейност 3 „Обучителни и информационни семинари, насочени към развиване на външнотърговски умения и предоставяне на външни пазари на български предприятия” е обявена обществена поръчка за избор на изпълнител. В момента поръчката се провежда. Дейност 4 е за предоставяне на информационно-консултантски услуги за подпомагане на експертния потенциал на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. Предстои изготвяне на документация за провеждане на обществена поръчка. По дейност 5 „Организиране на промоционални прояви в страната и в чужбина” и по дейност 6 „Подкрепа за колективно участие на български компании в международни сдружения” вече подробно Ви отговорих, всъщност не съвсем, но имаше отговор към господин Божинов. Казах Ви, че ще извърша необходимите проверки. Мога само да допълня, че по данни на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия от попълваните от участниците в търговските мисии анкетни карти могат да бъдат направени следните изводи за резултата от дейността. Фирмите-участници провеждат до три пъти повече срещи от първоначално очакваните. От 50 до 70% от участниците постигат договорености по време на мисията с цел подписване на договори. Около 30% от фирмите успяват да договорят освен осъществяването на износ и стартирането на съвместна дейност. В този смисъл мероприятието, за което говорите, може би е инцидентен случай, който не е масов за изпълнението на програмата. Дейност 7 е „Рекламно-издателска дейност за повишаване експортния потенциал на българските малки и средни предприятия”. Проведена е обществена поръчка за възлагане на външен изпълнител и е сключен договор. До месец март 2012 г., по данни на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, са изразходвани 7,4 млн. лв., а са извършени плащания в размер на 7,6 млн. лв., както следва: 5,5 млн. лв. авансово плащане по договор, 2,1 млн. лв. – междинни плащания. Верифицирани разходи – получени са искания за 4,8 млн. лв. междинни плащания, а са верифицирани 2,1 млн. лв. Предстои верификация в размер на 2,7 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за вниманието.

Господин министър, неслучайно зададох този въпрос. Задала съм същия въпрос през месец май миналата година на министър Трайков. Тогава той ми отговори, че има забавяне при изпълнението на договора, но то не застрашава успешното му изпълнение. Фактите обаче към момента говорят точно обратното. Това показва, че Оперативна програма „Конкурентоспособност” като цяло не върви. Няма да влизам в тази тема, ще имам възможност да Ви задам допълнителен въпрос. Имам съмнение, че наистина по този договор, който изтича през месец април догодина, ще бъдат изразходвани всички средства, забележете, средства, насочени изключително към бизнеса. И без това нищо друго не правим, а като не използваме и възможностите на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, конкретно посочения договор, мисля, че правим много малко. Следователно въпросът е да се вземат спешни мерки. Първо, да направите проверка за случая в Москва и за другите изложения. Да видите кой носи отговорност и кой ще поеме отговорността за провала на участието на българските фирми на тези изложения. Да се вземат всички мерки този договор да бъде изпълнен. В противен случай българските фирми няма да имат възможност успешно да се представят на международните изложения. На практика ще продължаваме да ги унижаваме и те няма да могат да представят успешно своето производство навън. В крайна сметка да нямат възможност да се възползват от възможностите на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Благодаря Ви.

Госпожо Янева, според предоставената ми информация само две от дейностите все още търпят забавяне. Едната е провеждането на дейност 3 „Обучителни и информационни семинари, насочени към реализиране на външнотърговски умения и предоставяне на външни пазари на българските предприятия”. Както Вие казахте, от трите години има една оставаща година до края на изпълнение на договора. Смятам, че в тази една година трябва да се направи всичко възможно, за да се изпълни дейността. По дейност 4 „Информационно-консултантски услуги за подпомагане на експертния потенциал на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия”, тази дейност може да бъде изпълнена в рамките на оставащия срок от една година при добра мобилизация от страна на изпълнителя. Благодаря.

Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Полша направи революция в рамките на Европейския съюз, като заедно с участието на представители на Европейската комисия на председателя на DJ Enerdgy договори тръбите, които идват от Русия, да могат да бъдат ползвани за доставки на газ от други източници. Полша по руските тръби вече може да купува газ от всяка една друга трета страна. Разбира се, това стана на принципа на суаповите сделки – това са виртуални договорени количества. Каква е ползата? Тя е, че по този начин, където газът стане по-евтин, Полша може да смени руския газ с друг и да избере по-добрата цена. Надявам се, че и България, макар и по-малка страна от Полша, която няма ресурсите при преговорите, каквито има Полша, да постигне същата договореност с Европейската комисия – заедно с нейни представители да договорим през руските тръби, които минават през България, да можем да купуваме газ от трети доставчици. Защо това е важно? Колеги, говорим за диверсификация, за създаване на междусистемни връзки. Всичко това е важно, но не по-малко важно е да направим така инфраструктурата, която в момента имаме, това е смисълът на либерализацията – тя означава една тръба да може да бъде ползвана за доставка на газ от различни източници. Господин Добрев, знам, че Вие едва ли не от вчера встъпихте в длъжност, че сте в началото на своята работа и на своя мандат. Това трябва да стане цел на България. Надявам се, че след задаването на този въпрос, ще Ви го задам пак и след 6 месеца, тогава да ми кажете, че има напредък, форма на преговори, съгласие инфраструктурата, която Русия до момента е изградила, да може да бъде ползвана за внос на газ от други страни. Ще ви дам един допълнителен коз. Предстои изграждането на „Южен поток”. За „Южен поток” Русия вече е договорила с България тази система да може да бъде ползвана само за руски газ. Ще бъде обаче голям пробив за България, ако успеем да направим така: поне един от двата газопровода – единият или другият, да може да бъде ползван за доставки на газ от трети източник. Русия сега много държи на „Южен поток” и сега е моментът не просто да договорим по-ниски цени на природния газ за България, а сега е моментът да кажем, че поне един от двата газопровода да бъде на конкурентен свободен принцип, който да касае поне 50% от неговия капацитет. Това е огромна възможност, която може да бъде използвана. Господин Добрев, готов съм, ако имате нужда от съгласието на парламента, да потърся консултации по тази тема с парламентарните групи.

Господин Димитров, сигурен съм, че всички парламентарни групи ще подкрепят тази идея, така както я подкрепяме горещо и ние. Въпросът е дали тя е осъществима, дали са правени опити в миналото да бъде постигната такава договореност и дали имате предвид виртуалните капацитети за търговия на газ, или имате предвид физически количества за доставка на газ по тръбите, които са руски тръби на територията на Русия?

Виртуален капацитет.

Ако става въпрос за виртуален капацитет, знаете, че правим всички усилия на базата на наказателната процедура срещу страната ни за Втория газов регламент, да предоговорим някои от клаузите на транзитните договори и това предоговаряне ще ни даде възможност да търгуваме с виртуални капацитети. Това означава, че ще имаме диверсификация дори без да имаме физически построена нова тръба или нов интерконектор. По тези въпроси се мисли, полагат се всички възможни усилия, за да получим положителен резултат. В тази разговори е въведена и Европейската комисия. Господин Темелков беше преди един месец в Брюксел, за да обсъди конкретно кои членове противоречат на Втория газов регламент и в каква посока те трябва да бъдат променени. Но ако те бъдат променени веднъж, това ще даде възможност да се търгуват виртуални капацитети - нещо, което Вие предлагате. Благодаря.

Само че, господин министър, има един важен момент в цялата работа и важният момент е следният: ако сега не поставим пред руската страна този въпрос, а го отложим и Русия получи всичко, което иска по „Южен поток” от България, утре или на следващия ден ще бъде много трудно да бъде постигната тази договореност. Сега, когато Русия много настоява за „Южен поток”, ние трябва да сложим две теми на масата пред руските представители. Едната тема не е намаляване цената на газа просто до края на годината. Замислете се, защо ни дават намаление цената на газа само до края на годината? Защото се бърза за реализирането на спогодбата за „Южен поток” и после преговорите започват отначало. И вторият въпрос е сега да поискаме Русия да се съгласи. Съжалявам, че използваме толкова сложни термини „търговия с виртуални капацитети”. Това означава да може да се купува газ от всеки един доставчик, като след това, както е междубанковата дейност, помежду си доставчиците уреждат търгуваните количества. Така че, ако сега, господин министър, не поискаме, когато сме в силна позиция, утре ще бъде много трудно. Утре няма да ни обърнат внимание. Няма да имаме позицията, от която да настояваме за реализацията на това решение. Моята информация е, че сега България може да договори и двете неща, или може да постигне напредък и по двете неща. Като, пак Ви казвам, няма нужда да настояваме и за двата бъдещи тръбопровода да важи това правило. Голям пробив ще бъде, ако го постигнем за единия. Още повече, за да се стигне до този успех, настоявайте и поискайте в преговорите за „Южен поток”, за постигането на съгласие по „Южен поток”, да участват представители на Европейската комисия, дори самият председател на „Ди джей Енерджи”. Той с удоволствие ще дойде, както е бил на всички преговори с Полша. И това ще даде значителна нова сила на преговорния процес и условия за постигане на пробив. Защото, да се замислим, господин Добрев: мандатът на това правителство изтича догодина. Дотогава твърде вероятно няма да има нито една нова газова връзка със съседните страни, за съжаление. Но дотогава може да се постигне ползването на руските тръби за доставяне на газ от трети доставчици. Тоест, това може да бъде направено в мандата на сегашното правителство. Това може да бъде реален политически и икономически резултат до догодина до изборите. Иначе ще дойдат изборите и към Вас, и към всички колеги от парламента ще го има въпросът: защо я няма диверсификацията, защо ги няма междусистемните връзки, защо няма конкретен резултат? Конкретният резултат, който може да дойде догодина, е тази либерализация, която ще води до диверсификация и до това, България да може да купува от различни доставчици. Разбира се, не разбирайте думите ми в посока, че не трябва да градим междусистемните връзки с другите страни. Нещата трябва да се случват заедно.

Господин Димитров, смесвате две различни теми. Едната е изграждането на „Южен поток”, другата са договорите за транзитни количества по съществуваща транзитна мрежа, която вече се казва Национална мрежа, защото такива са европейските регламенти. По „Южен поток” не сме дали нищо. Единственото, с което сме се ангажирали, е, че ще спазваме сроковете, които са първоначално заложени за изпълнението на този проект. Нищо повече не е дадено за „Южен поток”. И отстъпката от 11% е знак на добра воля за това, че ние обещахме, че ще спазваме тези срокове, защото ние винаги сме считали, че от този проект България има изгода. По отношение на виртуалните капацитети, наистина там преговорите ще се водят по съществуващите транзитни трасета, ще се водят със съдействието и на Европейската комисия. Затова Ви казах, че водим разговори с тях, защото точно така се е получило в Полша - Европейската комисия е съдействала на полската страна, за да промени и изправи тези несъответствия в съществуващи договори. А що се отнася до това дали ще има интерконектори – готови или не до края на мандата на това правителство, със сигурност ще има готов един. Това е интерконекторът с Румъния. Така че, господин Мартин Димитров, ако този интерконектор не е готов догодина месец юни и по него няма възможност да тече газ, ние не сме го въвели в експлоатация, може да ми зададете въпроса, защо това не е свършено при положение, че съм го обещал. Благодаря Ви.