12 април 2012 г.

Уважаеми господин председател, дами и господа! Правя предложение за допускане в залата на Жулиета Хубенова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; Миглена Павлова – изпълнителен директор от Агенцията за обществените поръчки; Галя Манасиева и Христина Денева – експерти към същата агенция.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 42: „§ 42. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в т. 6 накрая се добавя “освен в случаите на поръчки с обект по чл. 3, ал. 2”; б) точка 8 се изменя така: “8. декларация, че са спазени изискванията за закрила на заетостта, включително минимална цена на труда и условията на труд - в случаите по чл. 28, ал. 5;”. 2. В ал. 5, т. 3 накрая се добавя “или услуги”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 43: „§ 43. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3 и 4: “(3) Възложителят определя условията за участие на други лица извън членовете на комисията при поръчки по чл. 3, ал. 2, които съдържат или изискват класифицирана информация. (4) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да представят оферти, комисията извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии.” 2. Досегашната ал. 5 се изменя така: “(5) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа: 1. състав на комисията и списък на консултантите; 2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това, включително в случаите на обект по чл. 3, ал. 2, когато не са спазени изискванията относно защитата на класифицираната информация и сигурността на доставките; 3. списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания, съответно избраните кандидати въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии - когато броят им надвишава посоченото в обявлението ограничение; 4. дата на съставяне на протокола.” 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 6 и 7. 4. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така: “(8) Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е под посочения в обявлението минимум, възложителят може да продължи процедурата, като покани всички кандидати, които притежават необходимите възможности.” 5. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така: “(9) При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, когато след извършване на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция, той може да: 1. публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или 2. прекрати процедурата.” 6. Създават се ал. 10 и 11: „(10) В случаите по ал. 9, т. 1 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да подадат оферти. (11) Възложителят не може да покани да подадат оферти лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности.” 7. Досегашната ал. 8 става ал. 12 и в нея изречение първо се изменя така: „В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола, съдържащ окончателните резултати от подбора, възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени да представят оферти.” 8. Досегашната ал. 9 става ал. 13 и в нея думите „ал. 8” се заменят с „ал. 12”. 9. Създава се ал. 14: „(14) При писмено искане от кандидат, направено в срока за обжалване на решението, възложителят е длъжен в тридневен срок от получаването да му осигури копие или достъп до протокола в зависимост от искането на кандидата. Възложителят може да откаже достъп до информация, съдържаща се в протокола, когато предоставянето й противоречи на нормативен акт или предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, или чието разкриване противоречи на интереси на сигурността на страната.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 44: „§ 44. Член 82 се изменя така: „Чл. 82. (1) Офертата се представя в запечатан непрозрачен плик по реда на чл. 57, ал. 1, 4-6. (2) Пликът по ал. 1 съдържа два отделни запечатани непрозрачни и надписани плика, както следва: 1. плик № 1 с надпис „Предложение за изпълнение на поръчката”, в който се поставят документите по чл. 56, ал. 1, т. 7 и 9, свързани с изпълнението на поръчката, съобразно избрания от възложителя критерий и посочените в документацията изисквания; 2. плик № 2 с надпис „Предлагана цена”, който съдържа ценовото предложение на участника. (3) Комисията, назначена от възложителя за разглеждане, оценка и класиране на офертите, започва работа след получаване на списъка с представените оферти. (4) При промяна на датата и часа на отваряне на офертите участниците се уведомяват писмено. (5) Отварянето на офертите е публично и на него могат да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и на юридически лица с нестопанска цел. (6) Възложителят определя условията за участие на други лица извън членовете на комисията при поръчки по чл. 3, ал. 2, които съдържат или изискват класифицирана информация. (7) Комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и проверява за наличието на два отделни запечатани плика, след което най-малко трима от нейните членове подписват плик № 2. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 2 на останалите участници. (8) В присъствието на лицата по ал. 5 комисията отваря плик № 1, оповестява документите, които той съдържа, и най-малко трима от членовете й ги подписват. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 1 на останалите участници. (9) След извършване на действията по ал. 7 и 8 приключва публичната част от заседанието на комисията. (10) Комисията разглежда, оценява и класира офертите по реда на чл. 69а, 70 и 71, като при работата си може да проверява данните от офертите при условията на чл. 68, ал. 11.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 46: „§ 46. Член 83г се изменя така: „Чл. 83г. (1) За провеждане на процедурата възложителят назначава комисия по реда на чл. 34-36. (2) Комисията по ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на чл. 68, ал. 7-11 и извършва подбор на кандидатите въз основа на представените съгласно обявлението документи, удостоверяващи тяхното икономическо и финансово състояние, техническата им възможност и/или квалификация за изпълнение на обществената поръчка. Кандидатите или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и на юридически лица с нестопанска цел имат право да присъстват при отваряне на заявленията, освен в случаите по чл. 79, ал. 3. (3) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да участват в диалог, комисията извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии. (4) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа: 1. състав на комисията и списък на консултантите; 2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това, включително в случаите на обект по чл. 3, ал. 2, когато не са спазени изискванията относно защитата на класифицираната информация и сигурността на доставките; 3. списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания, съответно избраните кандидати въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии – когато броят им надвишава посоченото в обявлението ограничение; 4. дата на съставяне на протокола. (5) В случай че възложителят не е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в диалог, той е длъжен да покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности. (6) В случай че възложителят е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в диалог, той е длъжен да покани такъв брой кандидати, който най-малко да бъде равен на предварително определения минимум. (7) Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е под посочения в обявлението минимум, възложителят може да продължи процедурата, като покани всички кандидати, които притежават необходимите възможности. (8) При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, когато след извършване на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция, той може да: 1. публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или 2. прекрати процедурата. (9) В случаите по ал. 8, т. 1 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да участват в диалог. (10) Възложителят не може да покани да участват в диалога лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности. (11) В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола, съдържащ окончателните резултати от подбора, възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в диалог. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, и мотивите за това. (12) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 11 възложителят го изпраща едновременно до всички кандидати, а на кандидатите по ал. 4, т. 3 изпраща и писмена покана за участие в диалог. (13) При предварителния подбор възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 49: „§ 49. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по чл. 79, ал. 3”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, комисията извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии.” 3. Създава се нова ал. 4: “(4) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа: 1. състав на комисията и списък на консултантите; 2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това, включително в случаите на обект по чл. 3, ал. 2, когато не са спазени изискванията относно защитата на класифицираната информация и сигурността на доставките; 3. списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания, съответно на избраните кандидати въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии – когато броят им надвишава посоченото в обявлението ограничение; 4. датата на съставяне на протокола.” 4. Досегашната ал. 5 се изменя така: „(5) В случай че възложителят не е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, той е длъжен да покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 6. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така: „(8) При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, когато след извършване на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция, той може да: 1. публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или 2. прекрати процедурата.” 8. Създава се нова ал. 9: „(9) В случаите по ал. 8, т. 1 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да участват в договарянето.” 9. Създава се ал. 10: „(10) Възложителят не може да покани да участват в договарянето лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности.” 10. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея изречение първо се изменя така: „В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола, съдържащ окончателните резултати от подбора, възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени за участие в договарянето.” 11. Досегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея думите „ал. 8” се заменят с „ал. 11” и думите „ал. 7, т. 3” се заменят с „ал. 4, т. 3”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 50: „§ 50. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6 се създава изречение второ: „В решението се посочва класирането на участниците, отстранените участници и мотивите за тяхното отстраняване.” 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Възложителят предоставя на участниците достъп до протокола при условията на чл. 79, ал. 14”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.

Комисията предлага да се създадат нови § 55, § 56 и § 57: „§ 55. В чл. 101а навсякъде думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”. § 56. В чл. 101б, ал. 2 се създава ново изречение второ: „Срокът започва да тече от деня, който следва деня на публикуването”, а досегашното изречение второ става изречение трето. § 57. В чл. 101е се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „с определения за изпълнител” се заменят с „който включва всички предложения от офертата на определения изпълнител”. 2. В ал. 2 думите „ определеният за изпълнител”се заменят с „определеният изпълнител”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 58: „§ 58. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 12 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”. 2. В ал. 5 след думите “по реда на” се добавя “част трета от”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 59: „§ 59. В чл. 105 ал. 9 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 60 : „§ 60. В чл. 111 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „обявяват възлагането на обществена поръчка чрез” се заменят с „открият”. 2. В т. 2 думата „обнародвано” се заменя с „публикувано”. 3. В т. 3 думите „ ал. 9” се заменят с „ал. 8”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 61: „§ 61. Създава се Част трета “а” с членове 119а - 119о: ЧАСТ ТРЕТА “а” ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА И СИГУРНОСТТА Глава десета „а” ОБЩИ ПРАВИЛА Раздел I Основни положения Чл. 119а. (1) Разпоредбите на тази част се прилагат при възлагане на обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 на стойност по чл. 14, ал. 2. (2) В случай че по отношение на една от дейностите – предмет на обществена поръчка, са приложими правилата на тази част, а спрямо другата дейност – правилата на част втора или на част трета, тя се възлага по реда на тази част, при условие че по обективни причини е обосновано възлагането на обща поръчка. (3) В случай че по отношение на една от дейностите – предмет на обществена поръчка, са приложими правилата на тази част, а друга дейност от предмета е извън приложното поле на закона и по обективни причини е обосновано възлагането на обща поръчка, за тази поръчка законът не се прилага. (4) Не се допуска вземане на решение за възлагане на обща поръчка с цел прилагането на тази част или изключване на поръчката от приложното поле на закона. Чл. 119б. (1) Възложителите могат да получават доставки или услуги от или чрез централен орган за обществени поръчки, който е: 1. възложител по смисъла на чл. 8а, ал. 2, създаден с акт на Министерския съвет, или 2. европейски публичен орган, който не е възложител. (2) Когато възложителите получават доставки или услуги по реда на ал. 1, се смята, че те са спазили разпоредбите на закона, доколкото: 1. органът по ал. 1, т. 1 е спазил правилата и на тази част; 2. прилаганите от органа по ал. 1, т. 2 правила съответстват на разпоредбите на тази част и на правилата за обжалване. (3) Централният орган и възложителят носят отговорност за законосъобразността на съответната процедура, която провеждат. Раздел II Процедури Чл. 119в. (1) Обществените поръчки по тази част се възлагат чрез ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление, освен ако са налице условията за провеждане на процедура на състезателен диалог и договаряне без обявление. (2) Възложителят може да възложи обществена поръчка чрез състезателен диалог, когато са изпълнени условията по чл. 83а, ал. 1 и 2. (3) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез договаряне без обявление само когато: 1. ограничената процедура, състезателният диалог или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като няма подадени заявления за участие или няма допуснати кандидати, или не е подадена нито една оферта и първоначално обявените условия не са съществено променени; 2. ограничената процедура, състезателният диалог или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като подадените оферти не отговарят на предварително обявените условия, поканени са само кандидатите, подали оферта в прекратената процедура, и първоначално обявените условия не са съществено променени; 3. при необходимост от предприемане на неотложни действия вследствие на криза не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление, в т. ч. тези по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3, включително в случаите по чл. 119е, ал. 1, т. 2, буква “а”; 4. е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на събитие от извънреден характер, което възложителят при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати и за преодоляването на което не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление; 5. по технически причини или от съображения, свързани със защитата на изключителни права, поръчката може да бъде възложена само на определен изпълнител; 6. поръчката е с предмет услуги за научноизследователска или развойна дейност, освен в случаите по чл. 4, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 4; 7. стоките – предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формиране на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност; 8. са необходими допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, при което смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики и това ще доведе до несъвместимост или до съществени технически затруднения при експлоатацията и поддържането; 9. предмет на поръчката е доставката на стоки, търгувани на стокова борса; 10. за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните, включително при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност; 11. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия: а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или, въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката; б) общата стойност на поръчките, с които се възлагат допълнителни услуги или строителство, не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка; 12. е необходимо повторение на услуга или строителство от същия изпълнител при наличие на следните условия: а) първата поръчка е възложена при ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, или състезателен диалог и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане; б) общата стойност на новата поръчка е включена при определяне стойността на първата поръчка; в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка; 13. предметът на поръчката е свързан с предоставянето на въздухоплавателни и морски транспортни услуги за въоръжените сили или за силите за сигурност на страната, разположени или които предстои да бъдат разположени извън нейната територия, когато възложителят трябва да осигури тези услуги от изпълнители, които гарантират валидността на своите оферти само за толкова кратки срокове, че срокът за провеждане на ограничената процедура или на процедурата на договаряне с обявление, включително съкратените срокове по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3, не може да бъде спазен. (4) В случаите по ал. 3, т. 8 договорът за допълнителна поръчка не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен при изключителни обстоятелства, които се определят, като се вземат предвид очакваният експлоатационен живот на доставените изделия, съоръжения или системи и техническите трудности, които може да предизвика смяната на изпълнителя. (5) В случаите по ал. 3, т. 12 процедурата може да се открие не по-късно от 5 години от възлагането на първата поръчка, освен при изключителни обстоятелства, които налагат процедурата да бъде проведена след този срок. (6) В случаите по ал. 3, т. 9 договорът се сключва по правилата на съответната борса. (7) В случаите по ал. 3, т. 10 договорът се сключва по реда на част трета от Търговския закон. Чл. 119г. (1) Възложителите могат да сключват рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки въз основа на ограничена процедура, договаряне с обявление или състезателен диалог. (2) Рамковите споразумения се сключват за срок, не по-дълъг от 7 години. По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг, когато предвид очаквания експлоатационен живот на доставените стоки, съоръжения или системи, промяната на изпълнителя може да предизвика технически затруднения. Възложителят посочва мотивите за това в обявлението. (3) За неуредените въпроси относно рамковото споразумение се прилагат правилата на чл. 93а-93г. Глава десета „б” СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА Раздел I Условия за изпълнение на поръчката Чл. 119д. (1) Когато в съответствие с чл. 26, ал. 2 в обявлението е посочено, че обществената поръчка съдържа или изисква класифицирана информация, в документацията, която предоставя с поканата за участие, възложителят поставя към участниците и техните подизпълнители изисквания с цел защита на класифицираната информация. (2) В случаите по ал. 1 освен документите по чл. 51, ал. 1, т. 12 възложителят може да: 1. поиска представяне на разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация за избраните подизпълнители; 2. включи в проекта на договора клаузи, които задължават изпълнителя: а) да представи документа по т. 1 и за подизпълнителите, избрани по време на изпълнението на поръчката; б) да опазва класифицираната информация, станала му известна в хода на процедурата, по време и след приключване изпълнението на поръчката; в) в договорите с подизпълнители, избрани преди и по време на изпълнението на поръчката, да включи клаузи по буква „б” за опазване на класифицираната информация. (3) В случаите по чл. 51, ал. 1, т. 12 възложителят признава разрешенията за достъп до класифицирана информация, издадени в съответствие със законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, в която кандидатът или участникът е установен, при наличието на влязъл в сила международен договор или двустранно споразумение за защита на класифицираната информация, по което Република България е страна. Това не изключва възможността възложителят, при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация, да поиска извършване на допълнителни проучвания в съответната държава – членка на Европейския съюз. Чл. 119е. (1) Когато в съответствие с чл. 26, ал. 2 възложителят е включил в обявлението изисквания за сигурността на доставките, той може да: 1. поиска офертата да съдържа и: а) лицензи или други подходящи документи, издадени в съответната държава - членка на Европейския съюз, с които се доказва, че участникът ще бъде в състояние да изпълнява задълженията във връзка с износа, трансфера или транзита на стоки, свързани с поръчката; б) посочване на всички ограничения, свързани с разкриването, трансфера или използването на стоки и услуги или резултатите от тях, които произтичат от контрол на износа или от договорености в областта на отбраната; в) доказателства, че организацията и разположението на веригата за доставки на участника позволяват спазване на тези изисквания, както и декларация, че възможни промени във веригата за доставки по време на изпълнение на поръчката няма да окажат неблагоприятно въздействие; г) всяка придружаваща документация, получена от националните органи на участника относно изпълнението на допълнителни нужди, изисквани от възложителя, възникнали вследствие на криза; 2. включи в проекта на договора клаузи, които задължават изпълнителя: а) да създаде и/или поддържа капацитета, необходим за посрещане на допълнителни нужди, изисквани от възложителя вследствие на криза, съгласно уговорени условия и ред; б) да осъществява поддръжката, модернизирането или адаптирането на доставките, които са обхванати от поръчката; в) да уведоми незабавно възложителя за всяка промяна, настъпила в неговата организация, веригата за доставки или промишлената стратегия, която може да засегне изпълнението на поръчката; г) в случай на прекратяване на производството да предостави на възложителя всички специални средства, необходими за производството на резервни части, компоненти, монтажни елементи и специална изпитателна техника, включително технически чертежи, лицензи и указания за използване, при условия и по ред, уговорени при настъпване на съответното обстоятелство. (2) Възложителят не може да поставя изисквания към участника, които могат да породят противоречие с лицензионните критерии за износ, трансфер или транзит на съответната държава –членка на Европейския съюз. Чл. 119ж. (1) Когато участник възнамерява да използва подизпълнители, той е длъжен да: 1. посочи в офертата си предложените подизпълнители, вида на работите, които ще извършват, и дела на тяхното участие; 2. представи документи, с които доказва спазването на изискванията за подбор на всеки от тях съобразно вида и дела на тяхното участие; 3. уведоми възложителя за всяка промяна на подизпълнителите, настъпила по време на изпълнение на договора за обществена поръчка. (2) Възложителят отстранява участника, ако предложените от него подизпълнители не отговарят на критериите за подбор. Чл. 119з. (1) Възложителят може да задължи участника, определен за изпълнител, да избере подизпълнителите по всички или по част от дейностите, предложени за подизпълнение при спазване на разпоредбите на чл. 119и–119л. Тази възможност се посочва в обявлението. (2) Възложителят посочва в решението за определяне на изпълнител по кои от дейностите, предложени за подизпълнение, подизпълнителите трябва да се изберат при спазване разпоредбите на чл. 119и–119л. (3) Възложителят няма право да поставя ограничения, основани на националната принадлежност на подизпълнителите. Раздел ІІ Избор на подизпълнители Чл. 119и. Когато участникът, определен за изпълнител, е възложител по чл. 7, той сключва договори за подизпълнение на стойност по чл. 14, ал. 2 чрез процедура по чл. 119в, ал. 1. Чл. 119к. (1) Когато участникът, определен за изпълнител, не е възложител по чл. 7 и трябва да удовлетвори изискване по чл. 119з, ал. 1, той изготвя обявление съгласно съответния образец, утвърден с регламента по чл. 45а, ал. 9 или по реда на чл. 19, ал. 7 – при договори за подизпълнение на стойност по чл. 14, ал. 2. (2) Обявлението по ал. 1 се публикува в Регистъра на обществените поръчки, а при договори за подизпълнение на стойност по чл. 45а, ал. 2, т. 7 – и в „Официален вестник” на Европейския съюз при спазване разпоредбите на чл. 45а, ал. 7, 10 и 11. (3) В случаите по ал. 1 подизпълнителите се избират при спазване принципите на прозрачност и конкуренция. Чл. 119л. (1) При избор на подизпълнител по чл. 119и и 119к се прилагат критериите за подбор, посочени от възложителя на обществената поръчка. Участникът, определен за изпълнител, може да определи и други критерии, които съответстват на посочените от възложителя. (2) Критериите за подбор по ал. 1 следва да са обективни, недискриминационни, да са свързани с предмета на договора за подизпълнение и да са пропорционални на неговия обем. Чл. 119м. (1) Възложителят има право да отхвърли подизпълнители, избрани от участника, определен за изпълнител, само в случай че те не отговарят на посочените в обявлението и документацията критерии за подбор, приложими към участниците. В този случай участникът, определен за изпълнител, е длъжен отново да приложи реда по чл. 119и–119л. (2) В случаите по ал. 1 възложителят изготвя мотивирано решение, което изпраща на участника, определен за изпълнител, в тридневен срок от издаването му. Чл. 119н. Решенията на определения за изпълнител участник, свързани с избора на подизпълнител, не подлежат на обжалване в случаите, когато участникът, определен за изпълнител, не е възложител по чл. 7. Чл. 119о. Отговорността за изпълнение на договор за обществена поръчка се носи от изпълнителя дори в случаите, когато той е сключил договори за подизпълнение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 62: „§ 62. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) На обжалване по реда на тази глава подлежат и решенията по чл. 119м, ал. 2.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в т. 3 думите „чл. 79, ал. 8” се заменят с „чл. 79, ал. 12”, думите „чл. 83г, ал. 3” се заменят с „чл. 83г, ал. 11”, думите „чл. 88, ал. 8” се заменят с „чл. 88, ал. 11”, а думите „и чл. 106, ал. 4” се заменят с „чл. 106, ал. 4 и чл. 119м, ал. 2”. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 4, т. 1” се заменят с „ал. 5, т. 1”. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея: а) в т. 1 думите „ал. 4, т. 1, 2 и 5, ал. 5 и 6” се заменят с „ал. 5, т. 1, 2 и 5, ал. 6 и 7”; б) в т. 2 думите „ал. 4, т. 3 и ал. 6” се заменят с „ал. 5, т. 3 и ал. 7”; в) в т. 3 думите „ал. 4, т. 4 и ал. 6” се заменят с „ал. 5, т. 4 и ал. 7”. 7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 4, т. 1” се заменят с „ал. 5, т. 1”. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 4, т. 1 и 5” се заменят с „ал. 5, т. 1 и 5”. 9. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 64.

По § 60 има предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията не подкрепя предложението, затова ще го прочета: В § 60 т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 65.

Ако позволите, господин председател, ще взема думата.

Съвсем накратко бих се изказал. Колеги, аз знам, че във Вас има Великденско настроение. Може би нямате нагласа за поставяне на сериозни въпроси и сериозни дебати. Знам, че не за първи път повдигам този въпрос, но все пак искам да Ви информирам. Напълно съм наясно, че на този етап на разглеждане на законопроекта няма да възприемете предложението, което съм направил, но искам да Ви кажа следното нещо. Няма логика да има пряко избрани комисари от членове на Комисията за защита на конкуренцията от парламента и с този законопроект да им се отнемат функции, роля и тежест. Новият ред за разглеждане на преписките, който се създава с тези промени, е такъв, че председателят на Комисията за защита на конкуренцията, който и да е той, няма значение в момента как се казва, ще може да възлага преписката на който и да било експерт към комисията, а комисарят ще има една вече наблюдаваща, отдалечена функция. Тоест тези текстове дават нови и много по-големи правомощия на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, на експертите, които той пряко е назначил на трудов договор, възлага дадена преписка по обществена поръчка – на хората, които той е назначил, те събират доказателства, те работят по нея. Комисарят има някаква такава наблюдаваща, далечна роля. Той може да се окаже неинформиран в даден момент. За какво искам да Ви предупредя? Първо, няма сериозни аргументи защо се прави това. Не видях от нито една страна сериозни аргументи защо се сменя тази практика, защо се отнемат правомощия на комисарите. Никой не можа да обясни и вероятно и сега никой няма да си направи труда да направи това обяснение, защото то е необяснимо. Не можеш да обясниш необяснимото, но най-важното, което искам да кажа, за да не отнемам повече и от Вашето време, е, че има опасност това да се превърне в изкривяване на резултатите от обжалването на обществените поръчки и да се стигне до резултати, които да увеличат общата среда на корупционност в България. Дано да не съм прав! Дано това предупреждение, което отправям днес, да е напразно! Дано моите безпокойства да са излишни! Дано това да не се превърне в инструмент за още по-голяма корупция в България! Това искам да кажа, господин председател. Поддържам предложението си. Който има уши – да слуша, да чуе думите, които казах.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 66: „§ 66. В чл. 121б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 след думите „обществени интереси” се добавя „включително такива, свързани с отбраната и сигурността” и се поставя запетая. 2. Създава се нова ал. 6: „(6) Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител във всички случаи, когато би се застрашило сериозно изпълнението на мащабна програма в областта на отбраната или сигурността, която е от съществено значение за интересите на страната.” 3. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”

По § 62 има предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията не подкрепя предложението, а то е: Параграф 62 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 67: „§ 67. В чл. 122а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5 и 7, и се извършва от работен екип от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, определен със заповед на председателя. Проучването се наблюдава от член на комисията по чл. 121а, ал. 1, който при необходимост дава указания.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект по чл. 3, ал. 2, служителите от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво, съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.” 3. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8.”

Предложение от народния представител Мартин Димитров – § 63 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 68: „§ 68. В чл. 122б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) След приключване на проучването работният екип представя на наблюдаващия член на комисията доклад, който съдържа фактически и правен анализ на случая, както и предложение за начина на приключване на производството.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Наблюдаващият член на комисията уведомява председателя за приключване на проучването. Председателят с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането на преписката.” 3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.”

По § 64 има предложение от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2. Колеги, ще Ви прочета неподкрепената част, освен ако господин Радев не го оттегли.

Оттеглям предложението по т. 1 и свързания параграф.

Господин Радев оттегля предложението и свързания параграф, така че остава само подкрепената част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 69: „§ 69. В чл. 122в се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект по чл. 3, ал. 2, членовете на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Досегашната ал. 4 се отменя. 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата. На страните в производството могат да се задават въпроси.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 72.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 73: „§ 73. Член 122о се отменя.”

Комисията предлага да се създаде нов § 74: „§ 74. В чл. 127а, ал. 1 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 75.

Колеги, стигнахме до § 70. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 76: „§ 76. В чл. 128б се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или на лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 наруши забраната по чл. 119з, ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 77: „§ 77. В чл. 129 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „чл. 5, ал. 3” се заменят с „чл. 5, ал. 4”. 2. В ал. 5 думите „чл. 14, ал. 3” се заменят с „чл. 14, ал. 4”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 78.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 79: „§ 79. В чл. 130а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което сключи рамково споразумение за възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 за срок, по-дълъг от 7 години, в нарушение на чл. 119г, ал.2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 81.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 82: „§ 82. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови т. 1 и 1а: „1. „Военно оборудване” е оборудване, специално проектирано или адаптирано за военни цели и предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение. 1а. „Граждански поръчки” са всички поръчки, които не се посочени в чл. 3, ал. 2, обхващащи поръчката на невоенни стоки, строителство или услуги с логистична цел и сключени в съответствие с условията по чл. 5, ал. 4.” 2. Досегашната т. 1 става т. 1б. 3. Създава се т. 1в: „1в. „Договор за подизпълнение” е възмезден писмен договор, сключен между участника, определен за изпълнител, и едно или повече лица за целите на изпълнението на обществена поръчка с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги.” 4. Досегашните т. 1а и 1б стават съответно т. 1г и 1д. 5. Създава се нова т. 6а: “6а. „Жизнен цикъл” са всички възможни стадии на продукт, например научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, експлоатация, поправка, модернизация, изменение, поддръжка, логистика, обучение, изпитване, извеждане от употреба и обезвреждане.” 6. Досегашните т. 6а, 6б и 6в стават съответно т. 6б, 6в и 6г. 7. В т. 8 се създава изречение второ: „При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 могат да се включат и показатели като разходи по време на жизнения цикъл на продукта, сигурност на доставката, оперативна съвместимост, работни характеристики и други.” 8. Създава се нова т. 10: „10. „Класифицирана информация” е всяка информация или материал, независимо от формата, естеството или начина на предаване, за които е определено ниво на класификация или защита за сигурност, и които в интерес на националната сигурност и съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби в сила в съответната държава - членка на Европейския съюз, изискват защита срещу злоупотреба, унищожаване, отстраняване, разкриване, загуба или узнаване от неоправомощени лица или какъвто и да е друг вид увреждане.” 9. Точка 11 се изменя така: „11. „Компенсаторно (офсетно) споразумение” е договор, с който изпълнител на значим проект в областта на сигурността и отбраната се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на проекта), които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната.” 10. Създава се т. 11а: „11а. „Криза” е всяка ситуация в държава - членка на Европейския съюз, или в трета страна, в която е настъпило вредоносно събитие, което по своя мащаб явно превишава вредоносните събития от всекидневния живот и което значително застрашава живота и здравето на хора, има съществени последици върху имуществото или изисква мерки за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост. Криза е налице и тогава, когато настъпването на такова вредоносно събитие се смята за непосредствено предстоящо. Кризи са и въоръжените конфликти и войните.” 11. Създава се т. 13а: „13а. „Научноизследователска и развойна дейност” са всички дейности, които обхващат фундаментални научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност, като последната може да включва създаване на прототипи, например устройства за демонстриране постиженията на нова концепция или нова технология в съответна или представителна среда.” 12. В т. 15 думата „Обща” се заменя с „Общоприета”. 13. Създава се т. 17а: „17а. „Правителство” е всяко национално, регионално или местно правителство на държава - членка на Европейския съюз или на трета страна.” 14. Точка 18 се изменя така: „18. „Признат орган” е лице, акредитирано за съответната област от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по многостранно споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация или което отговаря на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. ” 15. Създава се т. 26а: „26а. „Специално оборудване, строителство или услуга” е оборудване, строителство или услуга за целите на сигурността, които включват, изискват и/или съдържат класифицирана информация.” 16. Създава се т. 27а: „27а. “Стандарт в областта на отбраната” е техническа спецификация, съответствието с която не е задължително и която е одобрена от организация по стандартизация, специализирана в изработването на технически спецификации за многократно или непрекъснато приложение в областта на отбраната.” 17. В т. 29 думите „Технически еталон” се заменят с “Техническа референция”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 83: „§ 83. Създава се Приложение № 5 към чл. 5, ал. 1, т. 3:”. (Има описана таблица – Приложение № 5 към чл. 5, ал. 1, т. 3, както е по доклада на комисията.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 84: „§ 84. Създава се Приложение № 6 към чл. 5, ал. 1, т. 4:”. (Приложено е Приложение № 6 към чл. 5, ал. 1, т. 4, в доклада на комисията.)

Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба с § 85: „ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 85. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ, L 216/76 от 20 август 2009 г.).”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 86.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 87: „§ 87. (1) Жалбите по процедури по § 86 се разглеждат от съответния административен съд по досегашния ред. (2) Производствата, образувани пред административните съдилища до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 88.

Постъпило е предложение от народния представител Янаки Стоилов, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията предлага да се създаде § 89: „§ 89. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет, по предложение на национално представителните организации на и за хората с увреждания, актуализира списъка по чл. 16в, ал. 1, т. 1.”

Комисията предлага да се създаде § 90: „§ 90. До влизането в сила на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба се прилага Списъкът на оръжията, приет с Постановление № 147 на МС за приемане на Списък на оръжията и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 91: „§ 91. В Закона за военната полиция (ДВ, бр. 48 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 т. 9 се отменя. 2. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 т. 1 се отменя; б) параграф 2 се отменя.”

По § 83 има предложение от народния представител Валентин Николов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията предлага следната редакция на § 83, който става § 92: „§ 92. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят следните изменения: 1. В чл. 82, т. 5 думата „разкриване” се заменя с „установяване”. 2. В чл. 86, т. 3 думата „разкриване” се заменя с „установяване”. 3. В чл. 106, ал. 6 думата „разкриване” се заменя с „установяване”. 4. В чл. 165, т. 11 думата „разкриване” се заменя с „установяване”. 5. В чл. 188а, ал. 1 думата „разкриване” се заменя с „установяване”. 6. В чл. 285а, ал. 1 думата „разкриване” се заменя с „установяване”. 7. В чл. 327: а) в ал. 2: аа) в т. 2 думите „по смисъла на Търговския закон” се заличават; бб) в т. 3 думата „разкриване” се заменя с „установяване”; б) алинея 6 се изменя така: „(6) По решение на министъра на отбраната в комисиите за разглеждане на оферти в процедури за възлагане на обществени поръчки на Министерството на отбраната и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него се включват представители на служба „Военна полиция”.” 8. В § 1 от допълнителната разпоредба в т. 17б думата „разкриване” се заменя с „установяване”.”

Предложенията на народните представители Радев и Атанасова по § 84 са оттеглени в залата. „§ 84. Законът влиза в сила от 1 март 2012 г.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 84 да се отхвърли.

Благодаря Ви, господин председател. Следващият параграф е § 64. По него е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64, който става § 82, и предлага следната редакция: „§ 82. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) създава се т. 13а: „13а. „Подземни води” са водите по смисъла на § 1, ал. 1, т. 24 от Закона за водите.”; б) точка 14 се изменя така: „14. „Почва“ е най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността. Почвата се състои от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми.”; в) точка 17 се изменя така: „17. „Инвестиционно предложение“ е: - предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, - друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми”; г) точка 32 се изменя така: „32. „Вещество" е всеки химичен елемент или съединение с изключение на веществата – източници на йонизиращи лъчения по смисъла на § 1, т. 15 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и § 1, т. 3 от Закона за генетично модифицирани организми.”; д) точка 33 се изменя така: „33. „Промишлено замърсяване" е всяко пряко или непряко постъпване в резултат на човешка дейност във въздуха, водите или почвите на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, което може да окаже вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания.”; е) точка 34 се изменя така: „34. „Инсталация” е всяко неподвижно техническо съоръжение, в което: а) се извършват една или повече от посочените в Приложение № 4 дейности; б) се извършват други дейности на същата площадка и което е непосредствено свързано и/или има техническа връзка със съоръженията по буква „а” и което може да окаже въздействие върху емисиите и замърсяването.”; ж) точка 35 се изменя така: „35. „Действаща инсталация” е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.”; з) точка 41 се изменя така: „41. „Съществена промяна” е промяна в работата на инсталацията, която може да има значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната среда. Всяка промяна или увеличение на капацитета се смятат за съществени, ако промяната или увеличението на капацитета сами по себе си достигат праговите стойности, определени в Приложение № 4.”; и) точка 42 се изменя така: „42. „Най-добри налични техники (НДНТ)“ е най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно – намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло: а) „техники“ включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на инсталацията; б) „налични техники“ са техники, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това, дали тези техники се използват, или се създават във въпросната държава членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора; в) „най-добри“ са най-ефективни с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло.”; к) създават се т. 42а - 42д: „42а. „Референтен документ за НДНТ“ означава документ, който разглежда определени дейности и описва по-специално прилаганите техники, настоящите емисии и консумацията на ресурси и вещества, оценените техники за определяне на НДНТ, както и заключенията за НДНТ и всякакви най-нови техники, в който се отделя специално внимание на критериите по наредбата по чл. 119 и е резултат от обмена на информация, организиран от Европейската комисия, с цел изготвянето, прегледа или актуализирането му. 42б. „Заключения за НДНТ“ е документ, съдържащ част от референтен документ за НДНТ, в който се съдържат заключенията за НДНТ, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, емисионните нива, свързани с НДНТ, свързания с тях мониторинг, свързаната с тях консумация на ресурси и вещества и, когато е уместно – съответните мерки за възстановяване на площадката. 42в. „Заключение за НДНТ, прието с решение на Европейската комисия” е заключение, прието по комитологична процедура след 7 януари 2011 г. 42г. „Емисионни нива, свързани с НДНТ” са емисионните нива, получени при нормални експлоатационни условия чрез използване на най-добра налична техника или комбинация от НДНТ, описани в заключенията за НДНТ, изразени в средни стойности за определен период от време и при определени референтни условия. 42д. „Най-нова техника“ е непозната досега техника за промишлена дейност, която, ако бъде развита с търговска цел, би могла да осигури или по-висока обща степен на опазване на околната среда, или поне същата степен на опазване на околната среда при реализиране на по-големи икономии в сравнение със съществуващите НДНТ.”; л) точка 43 се изменя така: „43. „Оператор" е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: 1. експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; 2. контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; 3. разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея.”; м) точка 44 се изменя така: „44. „Организация" е дружество, корпорация, компания, предприятие, орган или институция или част, или комбинация от тях, регистрирани или не като юридическо лице, публични или частни, които имат собствени функции и администрация.”; н) точки 45 и 46 се отменят; о) точка 54 се изменя така: „54. „Опасно вещество" е: „а) за целите на Глава седма, Раздел ІІ – вещество или смес по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ, L 353, 31.12.2008 г.); б) за целите на Глава седма, Раздел І – всяко вещество, препарат или смес, поименно изброено в приложение № 3, таблица 1, или което е класифицирано в поне една от категориите на опасност, посочени в таблица 3 на приложение № 3, и е суровина, продукт, страничен продукт, утайка или междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на протичането на странична реакция или при възникването на авария.”; п) създава се т. 62а: „62а. „Доброволна редукция на емисии” е единица парникови газове, равняваща се на един тон еквивалент на въглероден диоксид, получена в резултат на реализацията на проекти за редуциране на емисии, сертифицирани по някой от доброволните стандарти. За всеки тон верифицирана редукция се отписва равно количество предписани емисионни единици от националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове.”; р) създават се т. 70 - 73: „70. „Доклад за базовото състояние” е информация за замърсяването на почвата и подземните води със съответните опасни вещества. 71. „Проверка по околна среда” са всички действия, включително посещения на място, мониторинг на емисиите и проверка на вътрешните доклади и на документите относно последващите действия, проверка на собствения мониторинг, проверка на използваните техники и адекватност на управлението на околната среда на инсталацията, предприети от контролния орган с цел проверка, подпомагане на съответствието с условията на разрешителните и, при необходимост, наблюдение на въздействието на инсталациите върху околната среда. 72. „Птици“ са кокошки, пуйки, токачки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани, яребици и щраусовидни видове (щрауси, ему, киви и др.), птици, отглеждани или държани затворени за разплод, за производство на месо и яйца за консумация или за попълване на запасите от дивеч.” Господин председател, искам да обърна внимание, че в доклада на комисията т. 73 присъства с непълен текст. Ще прочета пълния текст според стенограмата от заседанието на комисията, тъй като окончателната формулировка беше на базата на предложение по реда на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „73. „Неконвенционални въглеводороди” по смисъла на този закон са природни въглеводороди от геоложки формации с ниско съдържание на въглеводороди, ниска порестост и ниска или много ниска проницаемост и за тяхното извличане е необходимо да се прилагат технологии за допълнително въздействие върху съдържащите ги геоложки формации.” 2. Създава се § 2в: „§ 2в. Този закон въвежда разпоредбите на Глава първа и втора и приложения № 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334, 17.12.2010).”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който става § 83 със следната редакция: „§ 83. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 9, ал. 2 се създава изречение трето: „По този ред програмите се изпълняват най-късно до 31 декември 2020 г., като след тази дата всички незапочнати и/или с недовършено изпълнение програми се прекратяват.” 2. Параграф 11а се отменя.”

По § 66 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и групи народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Георги Божинов. Предложението по т. 39.1 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по т. 39.2, което е отразено систематично в § 85 относно Приложение 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 84 със следната редакция: „§ 84. Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 се изменя така: „Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 Инвестиционни предложения: 1. Рафинерии за суров нефт (с изключение на производството само на смазочни материали от суров нефт) и инсталации за газификация и втечняване на 500 и повече от 500 тона на денонощие въглища или битуминозни шисти. 2.1. Топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW или повече, и 2.2. Ядрени електроцентрали и други ядрени реактори, включително демонтаж или извеждане от експлоатация на такива централи и реактори, с изключение на инсталации за производство и преработване на делящите се или обогатени материали, чиято максимална мощност не надвишава 1 киловат непрекъснато топлинно натоварване. 3.1. Инсталации за преработване на отработено ядрено гориво. 3.2. Инсталации, предназначени: а) за производство или обогатяване на ядрено гориво; б) за обработване на отработено ядрено гориво или отпадъци с висока степен на радиоактивност; в) за окончателно погребване на отработено ядрено гориво; г) единствено за окончателно погребване на радиоактивни отпадъци; д) единствено за съхраняване, планирано за повече от 10 г., на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци на площадка, различна от тази, на която са произведени. 4. Интегрирано предприятие за производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене. 5. Леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 т на денонощие. 6. Инсталации за обработване на черни метали: а) станове за горещо валцуване с капацитет над 20 т необработена стомана за час; б) ковашки цехове с преси, чиято енергия превишава 50 килоджаула на преса, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW; в) защитни покрития от разтопен метал с консумация над 2 т необработена стомана за час. 7. Инсталации за: а) производство на цветни необработени метали от руди, концентрати или отпадъци от метали чрез металургични, химични или електролитни процеси; б) топене, включително сплавяване на цветни метали, с капацитет на топене над 4 т на денонощие за олово и кадмий или 20 т на денонощие за всички останали метали. 8. Инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 м3. 9. Инсталации за добив и преработка на азбест и за производство на продукти, съдържащи азбест: а) за азбестоциментовите продукти с годишно производство над 20 000 т крайна продукция; б) за фрикционни материали с годишно производство повече от 50 т крайна продукция; в) за други производства, използващи азбест над 200 т годишно. 10. Интегрирани химически инсталации за производство в промишлен мащаб на химични вещества, използващи процеси на химично превръщане, където отделните инсталации са функционално свързани и които са: а) за производство на основни органични химични вещества; б) за производство на основни неорганични химични вещества; в) за производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (еднокомпонентни и сложни торове); г) за производство на основни вещества за растителна защита и биоциди; д) за производство на основни фармацевтични продукти с използване на химически или биологични процеси; е) за производство на взривни вещества; ж) за производство на белтъчни фуражни добавки, ензими и други белтъчни вещества с използване на химично или биологично превръщане в производствения процес. 11. Промишлени предприятия за производство на: a) целулозна каша от дървесина или други подобни влакнести материали; б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 т на денонощие. 12. Инсталации за производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 т на денонощие или за вар в ротационни пещи с капацитет над 50 т на денонощие или в други пещи с производствен капацитет над 50 т на денонощие. 13. Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие. 14. Инсталации за разтопяване на минерални вещества, включително за производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие. 15. Инсталации за изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 т на денонощие и/или с капацитет на пещта за изпичане над 4 м3 и с плътност на подреждане за една пещ над 300 кг/м3. 16. Инсталации за предварителна обработка (дейности като измиване, избелване, мерцеризиране) или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 т на денонощие. 17. Инсталации за дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 т на денонощие готова продукция. 18. Инсталации за повърхностно третиране на вещества. Инсталации за повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепромокаемост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 кг на час или над 200 т годишно. 19.1. Кланици с производствен капацитет над 50 т трупно месо за денонощие. 19.2. Инсталации за обработване и преработване на суровини с цел производство на хранителни продукти от: а) животински суровини (без мляко) с производствен капацитет над 75 т готова продукция на денонощие; б) зеленчукови суровини с производствен капацитет над 300 т на денонощие готова продукция (средна стойност за тримесечие). 19.3. Обработване и преработване на мляко с количество на постъпващо мляко над 200 т на денонощие (средна стойност за година). 20. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци с капацитет над 10 т на денонощие. 21. Ферми за интензивно отглеждане на птици и свине с повече от: a) 40 000 места за отглеждане на бройлери, 40 000 места за кокошки носачки; б) 2000 места за отглеждане на свине за угояване (над 30 кг), или в) 750 места за свине майки. 22.1. Строителство на железопътни магистрали и железопътни линии I категория (линии за железопътен трафик на големи разстояния) и на летища с дължина на основната писта 2100 м и повече. 22.2. Строителство на автомагистрали и пътища I клас. 22.3. Строителство на нов път с четири или повече платна или изместване на трасе и/или разширение на съществуващ път с две или по-малко платна до четири или повече платна, когато новият път, изместването на трасе и/или разширението на съществуващия път е с 10 и повече км непрекъсната дължина. 23.1. Вътрешни водни пътища и пристанища, обслужващи корабите по вътрешните водни пътища, които позволяват преминаване на кораби с водоизместване над 1350 т. 23.2. Търговски пристанища, терминали за товарене и разтоварване, свързани със сушата и пристанища за обществен транспорт (с изключение на терминали за фериботи), които могат да приемат кораби с водоизместване над 1350 т. 24. Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците. 25. Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците. 26. Добив на подземни води или изкуствено подхранване на подземните води с годишен обем на добиваната вода или вода за подхранване 10 млн. куб. м или повече. 27.1. Дейности за прехвърляне на водни ресурси между речни басейни за задоволяване на недостига при водопотреблението, когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. куб. м годишно. 27.2. Във всички останали случаи дейности за прехвърляне на водни маси между речни басейни, където средногодишният (осреднено за много години) отток на басейна, от който се прехвърля вода, е над 2000 млн. куб. м годишно. В случаите по т. 27.1 и 27.2 прехвърлянето на вода за питейни нужди по тръбопроводи се изключва. 28. Пречиствателни станции за отпадъчни води с капацитет над 150 000 еквивалентни жители. 29. Добив на нефт или природен газ за търговски цели при количества над 500 т на денонощие за нефт или над 500 000 м3 на денонощие за природен газ. 29.1. Сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в това число шистов газ. 30. Язовири или други съоръжения, предназначени за постоянно задържане или съхраняване на вода, където новото или допълнителното количество вода, което се задържа или съхранява, е над 10 млн. куб. м. 31. Тръбопроводи с диаметър повече от 800 мм и с дължина повече от 40 км: а) за транспортиране на газ, нефт, химични вещества и смеси; б) за транспортиране на потоци от въглероден диоксид (CO2) с цел съхранение в геоложки формации, включително свързаните с тях компресорни станции. 32. Съоръжения за съхраняване на 200 000 т или повече нефт, нефтопродукти или химични продукти. 33. Строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и повече и с дължина над 15 км. 34. Открит добив в кариери и рудници на суровини при площ над 25 хектара или добив на торф с площ над 150 хектара. 35. Туризъм и отдих: а) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 10 дка и съоръжения към тях; б) ски писти, ски влекове, лифтове с обща дължина над 1000 м и съоръжения към тях; в) спортни или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 20 дка. 36. Инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, обхванати от това приложение, или когато общото годишно количество уловен CO2 е равно на или надвишава 1,5 мегатона. 37. Места за съхранение на СО2 в геоложки формации. 38. Всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.”

По § 67 – предложение от Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 67, който става § 85, със следната редакция: „§ 85. В Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 буква „з” се отменя. 2. В т. 2: а) в буква „б” думата „рудници” се заменя с „мини”; б) в буква „в” думите „реки или водоеми” се заменят с „реки, езера или море чрез драгиране”; в) в буква „г” думата „сондажи” се заменя със „сондажи, в това число:”; г) се създава буква „е”: „е) всички проучвателни сондажи за нефт и газ”. 3. В т. 3 се създава буква „к”: „к) инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, които не са обхванати от Приложение № 1.”. 4. В т. 6 буква „а” се изменя така: „а) обработка на междинни продукти и производство на химични вещества и смеси;”. 5. В т. 8, буква „б” думата „първична” се заменя с „предварителна”. 6. В т. 10: а) в буква „е” думите „и канали” се заличават; б) буква „к” се изменя така: „к) нефтопроводи и газопроводи и свързани с тях инсталации, както и тръбопроводи за пренос на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации (невключени в Приложение № 1);”; в) в буква „н” думите „изкуствен оборот” се заменят с „изкуствено подхранване”. 7. В т. 12: а) в буква „а” думите „(невключени в Приложение № 1)” се заличават; б) създава се буква „е”: „е) спортни и/или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 68, 69 и 70, които стават съответно параграфи 86, 87 и 88.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71, който става § 89, със следната редакция: „§ 89. (1) Започналите до влизането в сила на този закон процедури по реда на Глава шеста се довършват при условията и по реда на този закон с изключение на тези, които са на етап след консултации по определяне на обхвата на ОВОС, съответно на екологичната оценка, които се довършват по досегашния ред. (2) За започналите до влизането в сила на този закон процедури по реда на Глава шеста, при които има промяна на компетентния орган, цялата документация се предава служебно на новия компетентен орган до 30 дни от влизането в сила на този закон, с изключение на случаите, когато: 1. процедурата по ОВОС е на етап след проведена среща за обществено обсъждане; 2. процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е на етап след внесено искане за преценяване. (3) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 процедурите се довършват от компетентния орган, започнал процедурата.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 90.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 73, който става § 91, със следната редакция: „§ 91. (1) Процедурите за издаване на разрешително по чл. 104, ал. 1 за предприятия с висок рисков потенциал, които са започнали преди 1 януари 2013 г., се довършват по досегашния ред. (2) Процедурите за издаване на разрешително по чл. 104, ал. 1 за предприятия с нисък рисков потенциал, които са започнали преди 1 януари 2013 г., се прекратяват с решение на министъра на околната среда и водите. (3) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице изпраща внесената от операторите документация на директора на съответната РИОСВ, на територията на която е разположено предприятието. (4) В шестмесечен срок след 1 януари 2013 г. министърът на околната среда и водите отменя издадените разрешителни по чл. 104, ал. 1 за предприятия с нисък рисков потенциал. (5) Разпоредбите на чл. 103 не се прилагат за предприятията по ал. 1 и 2.”.

Комисията предлага да се създаде нов § 73а, който става § 92: „§ 92. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон операторите на инсталациите, които са в обхвата на дейностите по Приложение № 4, т. 1.1 за дейности с обща номинална входяща топлинна мощност, равна на 50 МW; т. 1.4, буква „б”; т. 3.1, буква „а” – по отношение на дейностите по производство на циментен клинкер в пещи, различни от ротационни, с производствен капацитет над 50 тона за денонощие; т. 3.1, буква „в”; т. 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез биологична обработка; т. 5.1, букви „а” – „д”, „з” и „л”; т. 5.2, буква „а”; т. 5.3.1, букви „в” – „д”, т. 5.3.2, 5.5 и 5.6, точка 6.1, буква „в”, т. 6.4.2 букви „б” и „в” и т. 6.9, 6.10 и 6.11, са длъжни писмено да уведомят за това Министерството на околната среда и водите”.

Комисията предлага да се създаде нов § 73б, който става § 93: „§ 93. (1) Операторите на инсталации, които са въведени в експлоатация или им е издадено разрешение за строеж преди влизането в сила на този закон и извършват дейности в обхвата на приложение № 4, т. 1.1 за дейности с обща номинална входяща топлинна мощност равна на 50 МW; т. 1.4, буква „б”; т. 4.1-4.6 за дейности относно производство чрез биологична обработка; т. 5.1, букви „а”-„д”, „з” и „л”; т. 5.2, буква „а” с изключение на битови отпадъци; т. 5.3.1, букви „в”-„д”, т. 5.3.2, 5.5 и 5.6, т. 6.1, буква „в”, т. 6.4.2, букви „б” и „в” и т. 6.10 и 6.11, подават заявление за издаване на комплексно разрешително съгласно Глава седма, Раздел ІІ до 31 януари 2013 г. (2) Крайният срок за изпълнение на условията, установени с издадените комплексни разрешителни за действащи инсталации по ал. 1, е 7 юли 2015 г.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 74, който става § 94 със следната редакция: „§ 94. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 31: а) в ал. 11 след думите „инвестиционното предложение” се добавя „или проект или по одобряване на плана или програмата”; б) създава се нова ал. 16: „(16) Решението по ал. 7 или по ал. 12, т. 1 е задължително за одобряване на плана, проекта, програмата или инвестиционното предложение от съответните компетентни органи съгласно други закони.”; в) досегашните ал. 16-20 стават съответно ал. 17-21; г) досегашната ал. 21 става ал. 22 и в нея думите „ал. 20” се заменят с „ал. 21”;” Господин председател, допусната е грешка в доклада – още веднъж се повтаря подточка „г”. Трябва да се чете подточка „д”. „д) създава се ал. 23: „(23) Решението по ал. 7 губи правно действие, ако в продължение на 5 години от датата на издаването му възложителят не започне действия по осъществяването на проекта или инвестиционното предложение или по одобряване на плана или програмата.” 2. В чл. 128б, ал. 2 думите „и 16” се заменят с „и 17”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 96.

Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители: „Създава се § 77: „§ 77. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 142, ал. 5 се създава т. 8: „8. изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта.” 2. В чл. 148, ал. 8 се създава изречение второ: „Влязло в сила решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж.” 3. В чл. 149 се създава ал. 6: „(6) За издадено разрешение за строеж, приложение към което е решение по ОВОС или решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, се поставя съобщение на интернет страницата на органа, издал разрешение за строеж, в което се посочва и начинът за осигуряване на обществен достъп до съдържанието на разрешението и приложението към него.” Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 77, който става § 97.

Има предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители за създаване на § 78. Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 78, който става § 98 със следната редакция: „§ 98. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на: 1. § 20-42, § 75 и § 91, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.; 2. § 43 – 58, § 87 и § 88, които влизат в сила от 7 януари 2014 г. за операторите: а) на инсталации, които са въведени в експлоатация и притежават комплексно разрешително преди 7 януари 2013 г., и които изпълняват дейности по приложение № 4; аа) точка 1.1. – за дейности с номинална входяща топлинна мощност над 50 МW; бб) точки 1.2, 1.3, 1.4, буква „а”, т. 2.1-2.6, 3.1-3.5; вв) точки 4.1-4.6 – за дейности, относно производство чрез химична обработка; гг) точки 5.1, букви „е”, „ж”, „и” и „к” и 5.2, буква „а” – само за битови отпадъци; дд) точки 5.3.1, букви „а” и „б”, 5.4, 6.1, букви „а” и „б”, 6.2, 6.3, 6.4.1, 6.4.2, буква „а”, 6.4.3 и 6.5-6.9; б) чието заявление за издаване на комплексно разрешително е одобрено не по-късно от 7 януари 2013 г. и съоръженията – обект на заявлението, ще бъдат въведени в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Предлагам на основание чл. 39, ал. 2 на заседанието на Народното събрание при разглеждане на тази точка да бъдат допуснати до залата Лидия Станкова – директор дирекция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Милка Гечева – началник в Дирекция за национален строителен контрол.

Имаше записани за изказване.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, съжалявам, но искам да се изкажа по този законопроект. Ще се старая бързичко да изчета, което съм си написала. Докладите бяха много подробни и във всички тях много подробно се описаха и плюсовете, и минусите на закона. Искам да Ви обърна внимание само на една част от законопроекта, другите няма да коментирам. Това са членове от 222 до 226, в които се предлагат промени в правомощията на органите, които извършват контрол върху строителството, както и прецизиране и допълване на разпоредбите, свързани с реда и условията за осъществяване на контрола. В промените се цели ясно разграничаване на правомощията на общинската администрация и правомощията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол и премахване на дублирането на функциите в административните производства по контрола на строителството. Контролът на строежите от първа, втора и трета категория, които са по-сложни, отговорни и обществено значими, ще се осъществява от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а общинските администрации ще имат правомощия за цялостен контрол само за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на цялото общество, а не самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавата и общинската администрация. Колеги, преди години отговорността за незаконното строителство от по-ниска категория беше в компетентността на общините. Както се вижда обаче, към днешна дата те категорично не са се справили със задачата – да не допускат извършването на такова и резултатът е увеличено в пъти издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от страна на органите на Дирекцията за национален строителен контрол. С това предложение, с което се връщаме в старото време, прехвърляйки отговорността за строежите от четвърта до шеста категория изцяло на общинските администрации, се смята, че изпълнението на закона ще бъде обезпечено до голяма степен и ще се прекрати практиката с прехвърляне на отговорност между общинските и държавните администрации. Но според мен, а не само според мен, целта на закона в тази му част, а именно борба с незаконното строителство, няма да може да бъде осъществена на практика поради съвсем обективни причини. Струва ми се като неработеща идеята за съсредоточаване на противоположни правомощия в един орган, защото ще се окаже, че органът, който може да разрешава строителството, едновременно с това ще може да стартира административни производства за незаконни строежи. Ще изпаднем в хипотезата, че органът, издал строителното разрешение, ще бъде принуден да премахне неволно допуснати или съвсем съзнателно разрешени в противоречие със закона постройки. Ако тази промяна бъде въведена, в по-малките общини правилното прилагане на закона може да бъде застрашено. Изцяло в ръцете на кмета ще е преценката да издаде или не съответния административен акт. Кой ще бъде органът, който ще контролира дали общинската администрация изпълнява точно и компетентно закона, след като ДНСК няма да има правомощия? И кой ще защити обществения интерес? Трябва да се замислим дали няма да дадем законов инструмент на местната администрация за пропилени действия или бездействия. За какъв национален строителен контрол можем да говорим тогава, при положение че оставим 80% от строежите извън нейната компетенция? Незаконното строителство рядко е от първа и втора категория. Може да се направи справка за изминалата 2011 г., през която са издадени над 2000 заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК и в каква категория попадат те. Пропуска се още един не по-малко съществен факт – големите общини ще страдат от него в по-малка степен, но категорично по-малките общини ще се сблъскат с проблеми с липса на кадри. Огромна част от малките общини нямат назначени на щат главни архитекти и юристи, а наемат такива на граждански договори за определено време от седмицата. За това време главните архитекти по никакъв начин не могат да се справят със своите задължения, старателно и обективно да преценят дали да разрешат или не едно строителство. Десетки издадени наказателни постановления срещу главни архитекти от органите на ДНСК само през изминалата година категорично говорят в подкрепа на тази теза. По същия начин общините трудно ще се справят с осигуряването на компетентни юристи, които да съгласуват и впоследствие да защитят пред съда една заповед за премахване на незаконен строеж. Това са специфични производства, които изискват специфични познания, които общините няма как да осигурят. Друг аргумент срещу прехвърлянето на правомощията на общините да издават заповеди за премахване на строежи е чисто финансовият. Премахването на незаконните постройки ще трябва да се извършва с пари от бюджета на общината, които впоследствие да бъдат събирани от извършителя. Големите общини може би ще могат да си позволят такава инвестиция в премахването, но не виждам малките общини как ще се справят. След събарянето следва и премахване на строителните отпадъци, което също е пари. В настоящия момент общините не могат да се справят дори с почистването на отпадъците след извършване на принудително премахване от органите на ДНСК, което е тяхно задължение. Колеги, в крайна сметка искам да ви кажа, че законопроектът има доста положителни страни и трябва да бъде подкрепен, а между първо и второ четене да коментираме неговите недостатъци. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Говорим за Закона за устройство на територията – един доста тежък закон, сложен, който засяга много съдби, съдби на хора в общините, подчинени на определени длъжностни лица. Аз мисля, че с тези промени ГЕРБ ще намери сили и воля да промени цялостната философия на този закон. Конкретността, която искам да въведа тук с моето изказване, това е мястото на главния архитект. Няма архитект в България, който да отиде да работи в една община за 400-500 лв. Това негово поведение е странно. Който уважава себе си като професионалист, трудно ще застане на едно такова място. Оттам възниква въпросът: как той допълва останалата част от собствените си приходи, с които да живее? Но да оставим това настрана. Аз мисля, че философията на този закон е объркана. При положение че създадохме фирми за независим строителен надзор, които правят оценка на съответствие на проектите в инвестиционното проектиране, тази дейност трябваше да премине именно при тях и, по-просто казано, да стане както при нотариусите – самото строително разрешение да се издава от фирмата, която прави съответствие на проекта и в същия ден, примерно до 16,00 ч., да го впише в регистъра на общината, като копие отива и в съответната РДНСК или ДНСК. Това е най-доброто, за да бъдат премахнати всички корупционни практики, които съществуват до момента в общините в България. Това ще реши и проблема с така нареченото незаконно строителство, тъй като отговорностите и ангажиментите ще остават изцяло на фирмите, които упражняват тъй наречения надзор в строителството, тъй като те финансово са обезпечили своята отговорност и на всичкото отгоре те са и представители на държавата в този строителен процес. Вторият момент, който трябваше да бъде изчистен, това е така нареченият – в стария Закон за териториално и селищно устройство чл. 120, в момента мисля, че беше чл. 56 – за временното строителство. Това категорично трябваше да изчезне и да не се допуска под каквато и да е форма, трактовка, разсъждения и умосъждения на съд и на каквото и да било. Този член трябваше да бъде изцяло забранен, защото това изцяло унищожава сериозните инвестиционни намерения на инвеститорите. Благодаря, друго няма какво да кажа.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратка, доколкото е възможно да бъда кратка по един толкова важен законопроект – говоря за Законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. В комисията съм подкрепил законопроекта, ще го подкрепя и в пленарната зала, но имам няколко въпроса, които желая да поставя от тази трибуна, които мен силно ме притесняват. Смятам, че между първо и второ четене трябва да има един сериозен дебат и промяна в тези решения, които се предлагат със законопроекта. Основното нещо, което за мен буди притеснение, е § 117. С него се предвижда отпадане на чл. 133 и 135, ал. 6, като се въвежда обратно действие на новите общи устройствени планове. Това означава спиране прилагането на част от заварените подробни устройствени планове. С предложените промени в процеса на изработване на нови общи устройствени планове се предвижда да не могат да се инициират процедури за нови подробни устройствени планове и за изменение на действащи такива. Всички знаем, че приемането на един общ устройствен план е дълга процедура, която започва и продължава не по-малко от 3, а може би и до 10 г. Помолих, когато гледат законопроекта в Комисията по правни въпроси, да ни представят статистика: колко общини в страната имат общи устройствени планове. В заседание на комисията бе отговорено, че около 33% от общините в страната имат общи устройствени планове. Какво означава този текст? Този текст препятства оттук нататък по всякакъв начин възможностите за инициативи, за реализиране на инвеститорски намерения в общините, които нямат общи устройствени планове. Според мен трябва да има друг подход. Аз съм „за” общите устройствени планове, но когато на фона на цялата страна има толкова голям проблем – държавата трябва да подпомогне общините да изработят такива общи устройствени планове. Ще направя предложение между първо и второ четене да се даде приемлив за всички срок – може би две или три години, в който срок общините да се задължат да приемат такива общи устройствени планове. В същото време държавата трябва да подпомогне финансово приемането на общите устройствени планове, тъй като голяма част от общините не могат да си позволят разходите. Необходими са ред и правила, по които ще се финансират. В същото време смятам, че трябва да има и административно-наказателни разпоредби по отношение на общините и кметовете, които не са успели да изпълнят това задължение и да приемат плановете. Смятам, че § 117, който е записан в момента в Законопроекта за изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, противоречи с чл. 17 от Конституцията на Република България. За мен това е противоконституционен текст, от една страна, и от друга страна – текст, който ще създаде огромни неприятности както на българските общини, така и на българските граждани, когато такъв текст води до невъзможност да се реализират проекти във всичките тези общини, да се създават и да се разкриват работни места. Член 17 от Конституцията предвижда „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Ако с новия общ устройствен план е предвидено мероприятия за задоволяване на общински или държавни нужди по смисъла на Закона за общинска или по смисъла на Закона за държавна собственост, то собствениците на засегнатите имоти ще бъдат отчуждени и обезщетени по реда на тези закони. За целта отчуждението и обезщетението по реда на тези закони и приемането на нов или изменението на действащ подробен устройствен план се изисква задължително и след влизането му в сила да могат да бъдат отчуждени. Паричното обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на съответния подробен устройствен план, съответно преди одобряването му, тоест обезщетението ще бъде определено в съответствие с предвиденото в заварения подробен устройствен план. В същото време смятам, че в законопроекта не е предвидена възможност за обезщетяване на собствениците на поземлени имоти за претърпени вреди в резултат на приемането на новия общ устройствен план и осуетяване прилагането на заварените подробни устройствени планове. Изразявам резерви по отношение на текста, засягащ паркоместата. Такива резерви изразихме от цялата Правна комисия. До този момент гаражите по статут са самостоятелни обекти и са обекти на самостоятелни сделки. Никога в практиката за толкова много години не сме имали проблем със статута на гаражите и тяхното прехвърляне при прехвърлителни сделки. Сега се предлага подход, който аз като юрист категорично не приемам. Предлага се и се смесват два института. Предложението е към сделките с гаражите да се прилага чл. 33 от Закона за собствеността. Член 33 от Закона за собствеността говори за режим на съсобственост. Тук не става въпрос за съсобственост. Да, има необходимост от правна уредба за паркоместата, но не това, което е предвидено в момента като текст в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Това е тема, която трябва да продължим да обсъждаме. Създаде се работна група, която паралелно разработваше, без да знаем, че в това време се подготвят такива промени в ЗУТ по отношение на паркоместата. С представители на всички гилдии, които имат отношение по този въпрос, се търси възможно най-правилното решение за получаване на правен статут на паркоместата. Последната тема, която ще засегна е: в § 35 към чл. 109 се създава нова ал. 3. Там се прави изключение, че подробен устройствен план може да се разработва и без действащ общ устройствен план за обекти публична държавна собственост или публична общинска собственост. Според мен с този текст се получава законова неравнопоставеност – за държавата или общините се прави изключение, а за бизнеса се прилага правилото за наличие на общ устройствен план. Тоест инвестиционни намерения от частен характер ще се осъществяват само ако има общ устройствен план. Това пак е във връзка и с § 117. По законопроекта на господин Бисеров – ще подкрепя законопроекта. Той е базиран на решение на Конституционния съд. Има такива предложения в няколко законопроекта, които следва да приемем, като изменение в съответните закони. По законопроекта на господин Стоичков – ще гласувам „въздържала се”. Смятам че това, което предлага в момента, не следва да бъде подкрепено. На практика е трудно реализируемо и изпълнимо и не трябва да го вменяваме като задължение със закон. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Госпожа Фидосова направи перфектен анализ на ситуацията за устройствените планове. Благодаря й. Искам да направя реплика по отношение на паркоместата. Ние трябва да стигнем по законен път до по-крайна ситуация – всеки обект в жилищна или административна сграда да бъде законово обезпечен с паркомясто или с гараж. Репликата ми е това да стане със самия закон. Всички останали наредби за проектиране и за определяне просто се заобикалят по съответния ред. Виждате какви са проблемите в големите градове с паркирането на автомобилите. Благодаря.

Господин председателстващ, уважаеми дами и господа, колеги! Аз съм известен като човек, който рядко се съгласява с говорещите, но този път трябва да призная, че госпожа Фидосова беше перфектна с това, което извади. Съгласете се, колеги, че ако приемем закона и на второ четене в този вид, ще бъде невъзможно да обясним на хората защо 67% от общините в България ще бъдат лишени от възможността в тях на практика да се инвестира. Нашата отговорност в това отношение е много голяма. Убеден съм, че между първо и второ четене това трябва да бъде променено. Всъщност моята реплика е по-скоро в друга насока. Честно казано, очаквах много повече от този закон. Този закон е основен за страната, но не решава един друг проблем, който на Вас може да Ви се вижда дребен, но Ви уверявам, че за инвеститорите не е такъв. Това е проблемът с повсеместния рекет, на който се натъкват инвеститорите при опита да започнат някакви инвестиционни намерения във всяка една община. Визирам например така наречените ОУС-та (общи устройствени схеми), където даден инвеститор, подавайки документи в една община, започва да получава перманентен отказ да бъдат разгледани с на практика абсолютно абсурдни аргументи. Забележете, това е съвкупност от общински и държавни чиновници и всеки от тях може да върне проектите му. Задавам въпроса: защо в този закон ние не решихме проблема? Ако се окаже, че тези аргументи са абсурдни, защо хората, предложили връщането на проекти, не носят персонална отговорност? Защо за пореден път зад колективната безотговорност се опитваме да скрием рекета и натиска, който се прави от чиновници върху инвеститорите?! Много се надявам между първо и второ четене, уважаеми колеги, да направим тези промени. Уверявам Ви, че това е най-добрият начин да подкрепим бизнеса в момент, когато по места той наистина се подлага от отделни чиновници на тотален рекет. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление, обсъждаме този закон в не много удачно време, защото според мен той изисква достатъчно присъствие и наличие на условия за дебат. Именно затова няма да се разпростирам много дълго, защото смятам, че трябва да свършим основната работа между първо и второ четене в достатъчно дълъг срок, както говорихме преди малко с господин Татарски. Тъй като този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е готвен доста дълго време – още от началото на мандата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви, че ще подготви такива промени, дори имаше идея за нов закон. Според мен, преди да влезем в детайлите на всеки един от проблемите, а те са доста разнородни, трябва да се направи експертен анализ за съответствието на тези промени по отношение на конституционните принципи на чл. 17 и чл. 56 от Конституцията на Република България, основните принципи на чл. 4 и чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс, които според специалистите също се нарушават, както и разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Това е изключително важно, за да можем да изиграем своята роля на законодателен орган, защото администрацията винаги е изкушена да иска повече права и съответно да не отчита възможното нарушаване на правата на гражданите. Няма да повтарям казаното от колегите преди мен. Действително измененията в чл. 59, 109, 124, 125 и § 117 са абсолютно недопустими. Трябва да си даваме сметка за обстоятелството, че над 230 общини нямат общи устройствени планове и този „дисциплиниращ” текст, който налага ЗИД-а на закона, няма да доведе до нищо добро. Всъщност ще доведе точно до това, което беше казано – пълно стопиране на частните инвестиции в национален план. Едва ли от тази трибуна трябва да се убеждаваме, че сега инвестициите са най-нужни на България. От тази гледна точка трябва много внимателно да се прецизира. Както заяви госпожа Фидосова при дискусията в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, твърдим, че държавата трябва да се ангажира финансово. Това най-вероятно може да стане, подобно на финансирането на мастерплановете за ВиК, с привличане на дългосрочен заем от международните финансови институции, за да можем веднъж завинаги да решим проблема и да имаме ясна устройствена база. Извън това обаче трябва да обърна внимание, че има и някои други смущаващи текстове, които следва много сериозно да дискутираме. Примерно новата редакция на чл. 13, ал. 3, където се въвеждат нови правила за промяна на специфичните правила и нормативи, които допускат отклонение от общите правила и нормативи. Според специалистите, а и лично според мен, замяната тук на крайното становище на министъра с „компетентния орган” доста сваля нивото на контрол върху тези специфични норми и правила и тяхното отклонение. Има промяна в чл. 36, ал. 4 при приемане на по-големи отклонения от установените по ал. 1 и 3 за квартали и улици. Ще припомня, че досегашният ред тук беше по предложение на общинския съвет, където има обикновено мнозинство, и е одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За да стане ясно на залата и на широката общественост, ще Ви припомня един случай, който се дискутираше през последните години в България – как да се променят нормите, касаещи не само отделни улици, но и цели квартали. Имаше такива желания при строителството на небостъргачи в столицата и в Бургас. Редът, който действа досега, е много ясен: общинският съвет предлага и министърът на регионалното развитие и благоустройството, като орган, който би гарантирал еднакво поведение и правила на цялата територия на страната, казва последната дума. Сега тези текстове са изменени. Министърът отпада. Нормата е вдигната от обикновено мнозинство на мнозинство от две трети. Както се изразиха с известна ирония специалистите, „усилията по убеждаването на съветниците си остават за сметка на инвеститора”, но отпада фигурата на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което според мен е неприемливо. Има и един друг проблем, свързан с изваждането от Закона за устройство на територията, забележете – това е устройство на територията, изработването на Националната комплексна устройствена схема и всичките й съподчинени документи и прехвърлянето на тези функции в едно ново понятие – Национална концепция за пространствено развитие към Закона за регионалното развитие. В интерес на истината трябва да отбележим две верни тези. Първата е, че досега поне три правителства, в това число и сегашното, не успяха да стартират Националната комплексна устройствена схема. Втората вярна теза е, че наистина трябва да се намери механизъм, по който устройственото планиране да бъде по-тясно свързано с целите, задачите, и най-важно – с резултатите от регионалното развитие. Смятам, че този подход – на изтегляне на цялата материя в Закона за регионалното развитие, пак повтарям, все пак това е Закон за устройство на територията и тук му е мястото, вероятно ще реши някакъв проблем на правителството и на България – да се покажем пред Европейската комисия, че имаме идея какво и как правим, но със сигурност Националната комплексна устройствена схема е по-гъвкавият, по-съдържателният, по-приложимият документ, който ще изследва по-дълбоко вътрешните ресурси на регионите, на територията на България, за да намерим моторите, които да ни помогнат за развитието на страната. Смятам, че с това си действие правим стратегическа грешка – ще дадем красив документ на Европейската комисия, но ще се лишим от работещи документи, които могат наистина реално да ни помогнат. В крайна сметка европейските средства са важни, но не са единствени, а представляват само 5% от всички бюджетни средства, които България разпределя. Между първо и второ четене ще предложим много съществени промени, които ще касаят развитие на концепцията за пространствено развитие в полза на регионалното развитие, но при запазване на системата от съподчинени документи в Националната комплексна устройствена схема, защото това е важно за България. Тук трябва да кажа, че досегашните текстове предвиждаха устройствените схеми от по-висок ранг да имат задължително така наречените специализирани устройствени схеми, касаещи техническата инфраструктура, а сега в предлаганите текстове на чл. 64 тези елементи на техническата инфраструктура отиват само в общите устройствени планове и подробните устройствени планове, което въобще не е полезно. Как ще сложите транспортен коридор или друг мащабен технически проект в рамките на един общ устройствен план или в подробен устройствен план? Това не е нито полезно, нито смислено. По отношение на текстовете и измененията по свлачищните и абразивните процеси само искам да кажа, че според мен съществуващите текстове са по-императивни, по-ясни и трябва да бъдат съхранени. Защото новият текст на чл. 96, който препраща към предни алинеи в чл. 96 и 95, създава условия за двусмислие, което в общия случай може да разреши последващи строителни действия в райони с геозащитна опасност без предварителната санкция на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Има подобни текстове, свързани с отпадането на думата „кадастър”. Аз считам, че докато не изпълним общо покритие на страната с кадастрални карти и планове, каквито към момента – трябва да припомня на моите колеги, са около 19% от територията на страната, няма как да отпадне думичката „кадастър”, защото тя и в момента върши работа и нейното отпадане ще създаде допълнителни затруднения. Също така трябва да кажем, че създаването на новите чл. 124а и чл. 124б и съответните алинеи към тях, предизвикват някои технически въпроси. Примерно в чл. 124а се казва, че Общинският съвет дава решение за подробния устройствен план, но не казва на кого се дава това решение. Възниква и един много съществен въпрос – кои са тези други лица по закон извън заинтересованите, които могат да възлагат устройствени планове. Тук възниква един много съществен въпрос, извън публичните органи и заинтересованите лица, инвеститори или други – какъв е този друг кръг лица, който тук не е упоменат? Това е много съществен въпрос, който трябва да бъде изчистен. Има, разбира се, и въпроси, свързани с текстовете на ал. 6 на чл. 124а, където на органи като Държавна агенция „Национална сигурност”, на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната се дава правото да възлагат устройствени планове. Те могат да възлагат проекти, но според мен не е функция на тези специализирани, макар и важни органи и институции в страната, да възлагат устройствени планове. Ще спестя някои от другите неща, ще се съсредоточа по-скоро само върху едни съществени изменения на чл. 216, ние ги коментирахме и в комисията, където в ал. 7, примерно, са разписани текстове, които могат да възпроизведат ситуацията, при която от момента на постъпване на жалбата до представяне на административната преписка строежът може да бъде завършен. И дори той да е в нарушение на действащите правила, няма никакви последствия. По-опасен е въпросът, тук благодаря и на госпожа Гечева, с която коментирахме казуса по ал. 8, защото тя създава много тежки обстоятелства, може да възникнат ситуации, при които завършен проект с издадено строително разрешение от съответната регионална дирекция „Национален строителен контрол”, години след това по така възникналите нови обстоятелства да бъде отменена заповедта, разбирайте разрешението за строеж. Това трябва да бъде абсолютно прецизирано, защото може да създаде един много неприятен инструмент, с който може да бъде злоупотребено. Тук не визирам никого, но аз смятам, че нашата законодателна дейност е свързана с това да не допускаме такива изключения, които могат да бъдат използвани не по предназначение. И в ал. 10 на същия чл. 216 трябва да внимаваме, защото се предвижда практически едноинстанционно производство на обжалване на решенията на дирекция „Национален строителен контрол”. Разбира се, няма да коментирам възлагането на функции към общините. Тук трябва да прецизираме още веднъж по незаконното строителство, има рационален елемент в предложението, но трябва внимателно да преценим всички обстоятелства по отношение на местните отношения между хората и дали това ще бъде най-ефективният инструмент, но аз категорично смятам, че наложените високи санкции, които са разписани в разпоредбите, трябва да бъдат намалени, трябва да бъдат прецизирани. В дух на разведряване, между другото, специалистите като коментираха този факт, казаха: Ами трябва тук да приложим и дамгосване върху лице, отрязване на нос, отсичане на ръка и кастрация там, където е приложимо. Нали разбирате, че в крайна сметка трябва да има една съразмерност, която наистина да направи отговорни главните архитекти и всичките служби, които са в общините, а не просто с тежката санкция, която залагаме през закона, да си мислим, че автоматично всичко ще бъде перфектно. Ще завърша с един въпрос, който не е най-важният, но според мен е значим. След събитията в с. Бисер някак си залитаме в различни закони да демонстрираме пред обществото, че сме готови на решимост – да покажем как ще пазим по-нататък населението от такива ситуации. Предложението, което е в закона – да категоризираме като обекти първа категория всички язовири, е абсолютно паническо действие. То, първо, е несъстоятелно, неприложимо и неполезно. Уважаеми колеги, не може един язовир, който е с височина на стената над 50 или 80 метра, с обем на водната маса над 3 милиона кубически метра, примерно, язовир „Искър”, който е 650 милиона кубически метра – не можем да приравним с един язовир, който е 3 декара и вероятно има 20-30 хиляди кубически метра вода. Не за нещо друго не бива да ги приравняваме, а ако искаме наистина държавните органи, без значение къде ще бъде прехвърлена отговорността, защото тази отговорност, за съжаление, е в друг закон – в Закона за водите, бъде дадена на „Язовири и каскади”, ако искаме „Язовири и каскади” да си свърши работата и от сегашното приложимо поле на нейната отговорност около двадесет и няколко язовира да се разшири до смисления обхват от около 200 язовира, защото толкова са язовирите в България, които потенциално могат да създадат проблем, подобен на този, който за съжаление се случи в с. Бисер, това е истинското решение. Но да натоварим „Язовири и каскади” или която и да е държавна институция да отговаря за пълната й отговорност, включително и като обекти първа категория за всички 3000 язовира, това означава, че посланието, което отправяме, е едно: На документи сме Ви предписали отговорността, но е невъзможно тя да бъде изпълнена. Тук има още много текстове, които се нуждаят от коментар, но едва ли първото четене е най-удачният момент тук. Апелирам и съм сигурен, че ще проявим в групите достатъчно политическа отговорност да намерим най-верните текстове, които в крайна сметка да бъдат полезни. Това ще бъде атестатът за нашата работа. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Използвам възможността да направя реплика, за да не правя изказване, защото сигурно ще се повторим. Всички имаме критични бележки към внесения законопроект, но и не трябва да отричаме желанието да бъдат подобрени редица текстове в този закон и да бъдат решени някои проблеми, които съществуват. Всички се изказаха за гаражите, за ПУП-овете, за устройственото планиране, но каквото и да си приказваме, колеги, защо 63 или 67 процента от общините нямат ПУП-ове? Задаваме ли си този въпрос? И кои са тези общини? Това във всеки случай не са само бедните общини. Повечето от тях са богати общини. Не са проблем парите. Просто нежелание и възможност да се пипа избирателно по устройството на територията, когато се правят планове. За незаконното строителство. Да, разпределят се функции на ДНСК, на общините, но крайно време беше да се каже кой за какво отговаря. Дали на едни им харесва, дали не – това е друг въпрос, но все пак трябва да има и тук ясно и точно разграничение на правомощията и на задълженията. Да не говорим обаче, че незаконното строителство като цяло е малко засегнато в този закон, защото знаете, че има сгради, стърчащи с години, за които няма решение какво става с тях, недовършени сгради, в които вече живеят хора. Това са въпроси, по които съм сигурен и поддържам изцяло изказалите се досега, че между първо и второ четене ние трябва да направим задълбочено изследване, анализ на всички предложения, а те са твърде много, и да направим вариант на закона за второ четене, който да бъде максимално добър и приемлив, така че да бъдат взети предвид всички тези бележки, които в повечето случаи, разбира се, са основателни. Но и не бива да отричаме положителните неща и стъпки, които този законопроект прави. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Взимам думата по отношение на така наречените устройствени схеми и тяхното качване в ранга на общите устройствени планове. Господин Михалевски, считам, че това е необходимо. Друг е въпросът, че в момента на по-ниските нива устройствени планове не се правят устройствени схеми, а се правят рисунки на ученици от първи и втори клас. Една устройствена схема иска един много обективен анализ, задълбочен анализ, било то схема по част ВиК, по елчаст или газификация. Въпросните проектанти не го извършват в такава пълнота, но за това не е виновен Законът за устройство на територията, а съответните наредби. Вие много добре знаете за какво става въпрос. Така че качването на нивото на устройствените схеми - това трябва да бъде задължително. Защото това касае основни неща - пътна инфраструктура, ел. структура, ВиК структура на съответните населени места. Благодаря.

Аз благодаря на колегите за репликите, но тези реплики са към всички в тази зала. Ще зависи от нас какво ще направим между първо и второ четене. Господин Татарски, смятам, че трябва да има общи устройствени планове, само че не както ни се предлагат – с дисциплиниращ ефект, със задължително стопиране на инвестиционната инициатива по този начин. Просто ние трябва да измислим текст, с който да кажем: срок до, дори поетапно, за по-големите общини, за средните общини и за малките, защото трябва да преценим – ресурсът, примерно за изработването на тези оставащи 230 общи устройствени планове, е някъде между 100 и 120 млн. лева. Държавата трябва да се ангажира. Дори трябва да запишем според мен императивния текст, че финансирането на дейностите по изработването на общи устройствени планове съгласно графика, който бихме заложили в изменението на закона, задължително ежегодно се осигурява в рамките на Закона за държавния бюджет за тази година. Ето едно действие, което е реално и с което можем да задължим. Аргументът, който общините ще изтъкнат на нас, като парламентаристи, дотук – поне за последните три правителства: „Вие, господа, защо не изработихте Националната комплексна устройствена схема?”. Той е към всички, нали? Аргументът ще бъде железен. Така че това трябва да направим. В отговор на господин Пейчев – точно тази част ще бъдат и специализираните устройствени схеми, които ни трябват. Най-големият ресурс, който трябва да измъкнем в анализа на територията, е вътрешният ресурс на съответната община, регион, област и прочие. Ние в момента нямаме идея. Разглеждаме нещата в цялост, разглеждаме ги по едни коловози на европейското финансиране, които показват до момента, че като ефикасност, като резултат – не е кой знае какво като полезност. Ако си изследваме нещата, ако дадем необходимата свобода, обаче свобода, регламентирана по правилата, тук твърдя, че забавянето на Националната комплексна устройствена схема беше и по причина, че нямаше желание в определени институции и фигури да се реализира, защото тя щеше да наложи правила, примерно като строителството в определени територии на страната. Ето, и снощи репортажът от Морската градина е точно в тази посока – общият устройствен план на Варна е почти готов, обаче не се приема, защото ще предпише императивни правила и няма да могат да се реализират определени дейности в Морската градина. Така че от нас зависи какво ще направим.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбирам нетърпението, затова ще бъда съвсем кратък. Предисторията на този законопроект, както спомена и колегата Михалевски, датира отпреди близо три години – от началото на този мандат, когато на почти всяко заседание на комисията отправяхме апел, в това число и председателят Татарски, да се ускори разработката на един нов Закон за устройство на територията. Въпреки тези напомняния това не се случи и получихме един законопроект за изменение и допълнение, основната част в който, смея да твърдя, е отделянето на устройствената част от самата архитектурно-строителна. Но – тук веднага започва едно „но”, не е толкова порочно да се отдели устройствената част. Порочното е, че в механичните препратки от единия закон към този за регионалното развитие се допускат: един хаос – такова е мнението на доста от специалистите, които се занимават с устройствено планиране, и неработещи текстове, които остават в Закона за регионалното развитие. По всяка вероятност с онези текстове, които отиват в Закона за регионалното развитие, практиката няма да се справи, без да се наложат промени или може би някой мисли, че ще ги реши с подзаконови нормативни актове, което би било отново порочно. Не е съвсем мотивирано това защо има различни терминологии и категории концепции, устройствени схеми на различните нива – национално, двете регионални, общинско. Във всички случаи няма ясна представа какво се изисква точно в изготвянето на тези концепции или схеми, независимо че има това терминологично разминаване, което означава, че отново се каним със следващи промени или може би с подзаконови нормативни документи да доуточняваме този елемент. Следващото, което искам да споделя, което според мен е важно в закона – че се прехвърлят права, по-скоро отговорности, освобождават се от отговорности министерството и централните ведомства и те се прехвърлят към общините. Много хубаво, но не се прехвърлят и ресурси, заедно с тези отговорности и права. А пък има някои от тях, които, както и колегата ми преди това спомена, е по добре да стоят като отговорност и контрол на министъра, отколкото на мобилните мнозинства в общинските съвети. Друг пример ще дам. Дават се отговорности по отношение на контролирането на строежи (категории – трета, четвърта, пета) на общините. Остават първа и втора за ДНСК. Но не се прехвърля ресурс към общините, а и не се намалява ресурсът на ДНСК. Вярно е, че сега има преплитане на отговорностите, но трябва много ясно да се разграничи кой с какъв ресурс ще го прави и когато има възлагане от държавата към общините, трябва да има и съответното финансово обезпечаване за това. Така че въпросителните в този законопроект са повече, отколкото ясните неща. Това за мен е причина да се въздържа да го подкрепя на първо четене, защото особено първият дефект – за устройственото планиране, за който говорих, не е поправим в рамките между първо и второ четене.

Благодаря, господин председател. Разрешете ми преди това да направя две процедурни предложения. Първото е да бъде удължен срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Максималният срок...(Шум и реплики.)

Не може! Не може, защото първо трябва да се направи един законопроект от трите! Трябва да се обединят трите законопроекта и тогава да се удължи срокът!

Добре, оттеглям предложението. Три законопроекта са, да. Естествено, прав е професорът, както винаги. (Оживление.) Второто процедурно предложение е в залата да бъде допуснат господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет На свое редовно заседание, проведено на 9 февруари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет. В заседанието на комисията взеха участие госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Алекси Стратиев - заместник-директор на Главна дирекция „Охранителна полиция”, и господин Антон Антонов – началник на отдел „Пътна полиция” в Министерството на вътрешните работи. От името на вносителите законопроекта бе представен от господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”. С предложените промени се въвежда понятието “скоростен път”, притежаващ своите специфични характеристики, отличаващи го от другите видове републикански пътища. Предлага се забрана за специалното ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища. За първи, втори и трети клас пътища се въвежда ограничение за изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения в обхвата на пътя или в обслужващата зона на разстояние, по-малко от 8 м, измерено хоризонтално от края (ръба) на пътната настилка до целия габарит на рекламното съоръжение. Предвижда се в обхвата на пътя и в обслужващите зони на автомагистралите и скоростните пътища да се разрешава изграждането и експлоатацията на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях, като се въвеждат минимални отстояния преди и след пътните възли при изграждането на тези обекти на автомагистралите и скоростните пътища. В Преходните и заключителни разпоредби са уредени заварените случаи относно рекламните съоръжения и търговските крайпътни обекти и са направени предложения за изменения в Закона за движение по пътищата и в Закона за устройство на територията. Предложените промени в Закона за движението по пътищата са по отношение на допустимата скорост за движение по автомагистралите и скоростните пътища и въвеждане на забрана за спиране на пътните превозни средства за престой, освен на обозначените за това места по скоростните пътища. Промените в Закона за устройство на територията предвиждат задължително съгласуване на проектите за подробни устройствени планове и на инвестиционните проекти за изграждане или реконструкция на пътни кръстовища, възли и пътни връзки за свързване на общински и частни пътища с републикански пътища от администрацията, управляваща пътя. В хода на дискусията народните представители се обединиха около целесъобразността на предложените промени и подкрепиха законопроекта. Същевременно бе обърнато внимание, че част от предложените разпоредби се нуждаят от прецизиране с оглед изясняване статута на скоростните пътища, като отделен клас пътища. В тази връзка следва да се направят и допълнителни промени в закона по отношение на обхвата на ограничителната строителна линия и на обслужващата зона, които са различни в зависимост от категорията на пътя. Също така следва да се предвидят допълнения и в Закона за устройство на територията относно допустимостта за изграждане на такива пътища през населените места и да се изясни в коя категория строежи попадат скоростните пътища. Освен това в законопроекта не е предвидено, че скоростните пътища са не само специално изградени, но и обозначени за движение с високи скорости, както това е предвидено в действащия закон за автомагистралите. Във връзка с предложените ограничения по отношение на автомагистралите и скоростните пътища в чл. 25, ал. 3 и ал. 7 от законопроекта, е необходимо да се прецизират и разпоредбите във връзка с ограниченията за тунелите, както и разпоредбите относно забранените и разрешените дейности, свързани със специалното ползване на пътищата, с оглед синхронизирането на разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от закона. От прецизиране се нуждаят текстовете на § 3 и на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, за да е ясно какво се случва със заварените изградени рекламни съоръжения и търговски крайпътни обекти. Преобладаващата част от изказалите се народни представители предложиха да бъдат премахнати съществуващите рекламни съоръжения, като бе направено и предложение да се обсъди възможността за забрана за изграждането и експлоатацията им и по отношение на пътищата първи клас. Дискусия предизвика и предложената промяна в Закона за движение по пътищата за увеличаване на допустимата скорост за движение по автомагистралите, като бяха изказани становища както в подкрепа, така и против това предложение. Част от народните представители възразиха срещу предложения подход чрез Преходните и заключителни разпоредби на този закон да се правят изменения в Закона за движение по пътищата, при условие че в момента се обсъжда отделен законопроект за неговото изменение и допълнение. Наред с това бе обърнато внимание, че не се налагат спешни промени за въвеждане на правила за движение по скоростните пътища, при условие че такива пътища тепърва ще бъдат проектирани и изграждани. По отделни текстове от законопроекта бяха направени и бележки от правно-технически и редакционен характер, свързани с прецизиране и уеднаквяване на използвани в законопроекта понятия, различни от тези в действащия закон, които следва да бъдат взети предвид от комисията при подготвянето на законопроекта за второ гласуване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление - с 15 „за”, без „против” и 4 “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2012 г. На свое заседание, проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2012 г. На заседанието присъстваха господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра, господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Алекси Стратиев - заместник-директор на Главна дирекция „Охранителна полиция”, и господин Антон Антонов – началник на отдел „Пътна полиция” в Министерството на вътрешните работи. От името на вносителите законопроекта бе представен от господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”. С предложените промени се дефинира понятието „скоростен път”, като предназначен за движение само на моторни превозни средства, притежаващи своите специфични характеристики, отличаващи го от другите видове републикански пътища. „Скоростният път” няма аварийна лента. Това прави строежът му с 20% по-евтин, а и по-лесен за изграждане, тъй като е по-тесен и особено на места, където отчуждаването е трудно или невъзможно, скоростният път е добро решение. С Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата се предвижда изменение в разпоредбите на Закона за движението по пътищата относно показатели по отношение на допустимата скорост и съответно се въвежда забрана за спиране на пътното превозно средство за престой, освен на обозначените за това места и извършването на маневри върху платната за движение. По този начин се създава възможност за ограничаване на пътно-транспортните произшествия, както и се осигурява безопасност на движението. В проектозакона максималната разрешена скорост за този нов тип пътища у нас е 120 км/ч, а максималната разрешена скорост за движение по автомагистрали е 140 км/ч. С промените се въвежда и изрична забрана за специалното ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища, а за първи, втори и трети клас пътища се въвежда ограничение за изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения в обхвата на пътя или в обслужващата зона на разстояние, по-малко от 8 м, измерено хоризонтално от края (ръба) на пътната настилка до целия габарит на рекламното съоръжение. Това следва да отговори на зачестилите случаи, при които неправомерно с цел реклама се използва обхватът на пътя, а от друга страна – да повиши сигурността на пътя и неговата безопасност, както и да намали броя на пътнотранспортните произшествия със смъртни случаи и ранени. Предвижда се в обхвата на пътя и обслужващите зони на автомагистралите и скоростните пътища да се разрешава изграждането и експлоатацията на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях. Предлага се въвеждане на минимални отстояния при изграждането на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях на автомагистралите и скоростните пътища преди и след пътните възли. По този начин на автомагистралите и скоростните пътища ще се изграждат единствено сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като по този начин се осигурят оптимални и безопасни условия за придвижване. В хода на дебатите народните представители се обединиха около целесъобразността на предложените промени, като по отделни текстове бяха направени бележки от правно-технически и редакционен характер. Дискусия предизвика и предложената промяна в Закона за движението по пътищата за увеличаване максималната допустима скорост за движение по автомагистралите. Бяха изказани становища както в подкрепа, така и против това предложение. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения прие следното становище: с 12 гласа – „за” и 3 гласа – „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Ще се спра само на този текст от закона, в който се дава възможност да се промени досегашната максимална скорост на автомагистралите от 130 на 140 километра, защото според мен и моите колеги това е неприемлив текст. Аргументите са дадени при общественото обсъждане. Това ще означава голямо нарастване на смъртните случаи и на инцидентите по магистралите, което, на фона на намалелите в последните една-две години жертви по пътищата, ще ни върне обратно в една неблагоприятна ситуация. Това е първият аргумент и аз искам да го кажа пред народните представители. Вторият е свързан с комбинацията от актове, които уреждат практически несанкционираната скорост за движение по пътищата. При 130 километра в час – 139 километра не се санкционират по силата на закона. Когато не се санкционират 139 километра от закона, тъй като не се превишава максималната допустима скорост с 10 километра, може да се кара със 139 километра скорост на колата. Ако се запише обаче „140 километра”, в комбинация с другия закон това означава 149 километра скорост, която не се санкционира. Сто четиридесет и девет километра е скорост, която е критична и е извън средната безопасна скорост за много от шофьорите в страната, предвид недобрата им подготовка, лошата практика. Много пъти тук сме говорили за начина, по който се взема книжка и така нататък. Така че ще пратим движението по магистралите в зона, която ще създаде много рискове, които са излишни. И трето, съвременните модели на коли разходват сравнително ограничено гориво и излъчват малко вредни емисии при скорости до 115-120 километра в час. Това са техническите параметри на колите. Всички коли обаче със скорост над 130 километра в час, 139, 140 вече, 149, за която говорим, че се урежда по този начин в закона, отиват към много висок разход на гориво и съответно емисии на вредни вещества в атмосферата. Страната е в икономическа криза. Редно ли е да емитираме повече вредни вещества и да разходваме повече гориво? Разбира се, това е въпрос на преценка на водача, но това се покрива от фирмите, от хората и така нататък. Това са сериозни аргументи против увеличаване на скоростта от 130 километра в час на 140. Поради това ние имаме съществено съмнение в полезността на този закон, въпреки че от друга страна, изглежда разумно подкрепянето на въвеждането на скоростни пътища като начин да бъде изградена една по-евтина, но практична инфраструктура за нашата страна. Благодаря Ви за вниманието.

Обясни конфликт на интереси, пътен инженер си.

Все пак има един човек, който разбира от пътища. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че е несериозно пред 80 човека в залата да дискутираме толкова важен законопроект. Господин председателят в момента може да каже, че аз поисках този и предният закон да си останат в дневната програма, както беше предложено за извънредното заседание във вторник. Трябваше да останат и пред повече хора да дискутираме, защото написаното в този закон според мен е много важно. То касае почти всички в тази страна, защото няма хора, които да не се движат по пътищата от републиканската пътна мрежа. Защо мисля, че този закон е много важен? Ако прочетем мотивите и това, което е написано отпред, в текстовете на законопроекта, ще Ви кажа, че те са диаметрално разположени, защото не мога да си обясня, че в мотивите навсякъде пише за оптимални и безопасни условия на придвижване, за намаляване броя на пътнотранспортните произшествия със смъртни случаи и ранени, ограничаване на транспортните произшествия, както и осигуряване на безопасността на движението, и никъде не е записано, че скоростта по магистралите ще се увеличава от 130 на 140 километра в час. Второто нещо, което е основното в този закон – че се дава ново дефинирано понятие на скоростен път. Но, уважаеми колеги, това обяснение на скоростен път на практика е вече забравена дефиниция, защото такива пътища са изграждани в Европа, и то преди всичко в Германия и в Австрия, след Втората световна война. В момента скоростните пътища, които сме написали като определение, ги има само в Германия и определението им е „старите автомагистрали”. Ние връщаме пътното строителство в България в условията на 50-те години ли? Разбирате ли? След това ще се обоснова защо. Трето, премахването на билбордовете. Какво правим? Премахваме билбордовете, няма да даваме да се изграждат билбордове. Казваме обаче, че ако до шест месеца те не се обезопасят с еластична ограда, ще се премахнат, но другите ще останат. Тогава какво правим? Лобираме към някои фирми, които произвеждат еластична ограда ли? Но, едно по едно, защото това са трите основни момента в този законопроект. Да се върнем на скоростта. Единствено 140 км има в Европа, и то в Полша. В нито една друга страна няма скорост 140 км. Единствено няма...

Има в Германия.

Подхвърляте ми Германия. Да, в Германия няма ограничение на скоростта, но поради други причини. Там акцизът е голям. Вие знаете, че Германия е най-големият производител на автомобили и те ако не пуснат тази мярка, няма да има къде да си продават своите така наречени расови автомобили. Този обаче, който е ходил в Германия и е пътувал по техните автомагистрали, ще види, че дори и капка дъжд да падне, да се промени времето, веднага излизат табели, на които скоростта се ограничава на 130 км. В повечето от цивилизованите страни в Европа скоростта е 110-120 км. Защо тези, които предложиха 140 км, не си направиха сметка, (мисля, че това е идея на българския премиер, за да улесни хората по-бързо да стигат до Бургас), че разликата между 130 и 140 км, за 100 км е само 3 минути и 18 секунди?! Това ли целим ние да направим с движението си? Или за 380-400 км примерно до Бургас – това са 12 минути. Това ли искаме да направим? Пак Ви казвам: на комисията казах, че в момента в България има изградени 488 км автомагистрали. Ако хипотетично съберем всичките участъци, при увеличението на скоростта ще намалим придвижването от единия до другия край с 16 минути – 15 минути и 40 секунди. Това ли е целта ни? Нека да не забравяме, че старите автомагистрали, които са изграждани, са изграждани за проектна скорост 110-120 км. Те не могат да отговорят на тези изисквания. От новите автомагистрали, в момента дори ЛОТ-а на „Струма” също е проектиран за 120 км. Абстрахирам се от дефектите по пътищата, от лошото състояние на еластичните огради, от лошата маркировка по пътищата. Казвам Ви само за елементите и характеристиките на пътищата и на автомагистралите. Тези автомагистрали не отговарят на такава проектна скорост. Онзи ден, когато пътувах по автомагистрала „Хемус” от тунела „Ечемишка” до Правец, имаше 22 ограничения на скоростта от 70 до 90 км. Питам се какво правим с тези 140 км? За кого ги правим? Нямаме участък от 100 км, в който да могат да се движат с тези километри. Защо? Мисля, че тук трябваше да присъства и господин Цветан Цветанов, за да каже какво е становището на Министерството на вътрешните работи. От „Пътна полиция” категорично казаха, че с колкото се увеличава скоростта, с толкова се увеличават и смъртните случаи. Тук увеличението е с 10 км, значи с 10% ще се увеличат пътнотранспортните произшествия.

Пак започвате да плашите хората.

Не ги плаша! Прочетете становището на МВР, подписано от Цветанов. Това Ви го казвам. Попитайте господин Вълков, прочетете стенограмите на Комисията по транспорт. Защо да плаша хората? Това е на базата на направена статистика. Какво обаче да Ви отговарям на въпроси, по които не сте компетентни?! За така наречените скоростни пътища. Казах Ви, че тези пътища са строени в Германия непосредствено след Втората световна война. Колеги, дотам ли я докарахме? Каква е разликата между магистрала и скоростен път? Това е единствено зоната за аварийно спиране. В определенията, които давате за скоростен път, казвате, че ще има площадки за отдих, площадки за принудително спиране. Разбирате ли, че разликата от магистрала и скоростен път няма да е повече между 10 и 15%, защото тези пътища са преди всичко в равнинни терени. Заради 10% ние ще унищожим пътната мрежа за десетилетия напред. Това ли ни е целта в момента? Не съм съгласен с това. Ще Ви кажа и веднага ще го свържа със следващия проблем – забраната за поставяне на рекламни съоръжения. Аз съм за – дори и един човек на пътя да е застрашен, ние да можем да приемем такъв закон, за да не може това да се случи. В действителност справките, които са ни дадени, красноречиво говорят: от 2052 пътнотранспортни произшествия, 98 са от блъскане в крайпътно съоръжение. Имаме 405 ударени в крайпътни дървета. Защо не написахме всички крайпътни дървета да бъдат изсечени или ако не, да сложим еластична ограда пред всички дървета, които са на първокласните пътища? Статистиката по категория „Пътища” е малко стара – от 2005 г., но коренно не се е променила. Тя показва, че по автомагистралите броят на убитите е 27, първи клас – 184; втори клас – 147; трети – 88. Разбирате ли, че това не е проблемът?! Другото нещо – финансовият проблем. От билбордовете, тук може би господин Лазаров ще каже, че 5 милиона влизат приходи в държавата. Искам да задам обаче и другия въпрос. В последните три години, откакто Вие сте на власт, са издадени разрешения за около 3000 билборда. В момента това е най-лесният начин Вие да унищожавате бизнеса, господин Миков, това ми е пределно ясно. От 7100 билборда, които в момента са изградени в България, казах Ви, че в последните две години са издадени около 3000 билборда. Интересно обаче е другото – в хазната влизат 5 милиона, а средно на един билборд е 1200 лв. Къде отиват другите? Незаконно ли са поставени, или някъде, в някой джоб отиват тези пари? Искам да разбера това нещо. Защо да се лишаваме от тези пари? Ето къде са Ви парите за тези 10-15%, където можете един скоростен път да приеме размерите на една автомагистрала. Защо не направите това нещо? Това ли е най-важното в момента – да се унищожи един бизнес? Ще Ви кажа и друго нещо. Може би за рекламите е записано в новата ал. 7: „...когато на обслужваща зона на автомагистрали и скоростни пътища се разрешава изграждането и експлоатация само на търговски крайпътни обслужващи комплекси на пътни възли от тях...” Какво ще стане? На тези, на които ще вземем билбордовете, ще могат да си ги сложат на тези крайпътни обекти. Искам да Ви кажа и нещо друго. В момента имаме много пренаселване на българските автомагистрали с различни крайпътни заведения. Мисля, че е крайно време да ограничим – не може на 3 4 км да има бензиностанция до бензиностанция на автомагистрала. Не може да има крайпътни заведения за отдих, които да са на 15 км едно от друго. Колеги, мисля, че този законопроект и до второ четене не може да се промени и поправи, затова аз няма да го подкрепя и Коалиция за България също няма да подкрепи този законопроект. Благодаря.