24 април 2012 г.

Моето мнение за този законопроект е, че в голяма степен е противозаконен. Начинът, по който е внесено изменението на Закона за движение по пътищата чрез Закона за пътищата, заобикаля компетентните ведомства и министерство, свързани със Закона за движението по пътищата. На мен лично не ми е съвсем ясно защо и по какви причини Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура” е решила да предложи тези промени в Закона за движение по пътищата, след като те касаят във висока степен безопасността на движението по пътищата. В някои от докладите и изказванията на колегите преди мен беше изтъкнато, че увеличаването на скоростта за движение по магистрали от 130 на 140 км в час е едно с нищо необосновано предложение. Точно обратното – всички логични разсъждения водят дотам, че това би било вредно за участниците в движението по пътищата. Не е подобрено физическото състояние на магистралите и пътищата, не е подобрено обучението и поведението на шофьорите при тяхното участие в процеса на движението. Няма нито един аргумент в плюс. В това число да не забравяме, че във висока степен ще се наруши и екологичната обстановка в страната. Единственият аргумент в плюс е да могат тези, които имат възможност и необузданост, да шофират своите мощни коли по магистралите със скорост от 150 км в час, без да бъдат санкционирани. Казвам „150”, защото допустимото надхвърляне е в рамките на 9 км и 99 в период. Поне се вслушайте в това, което казват компетентните органи от „Пътна полиция” от Министерството на вътрешните работи. Жертвите на пътя, повтарям, жертвите, а не катастрофите, са правопропорционални на скоростта на движение по пътя. Не допускам, че Агенция „Пътна инфраструктура” има желание да влоши отново статистиката за броя на жертвите по пътищата на България. Но ако някой има желание да увеличи броят на жертвите, то той ще допусне безнаказано да се увеличи и скоростта за движение по пътищата. Затова моето предложение е, че този законопроект като цяло, независимо че в основната му част Законът за пътищата има резон – не казвам, че е безспорно, но като цяло не бива да бъде подкрепен, защото е вреден и опасен за българските граждани.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Моята реплика е свързана с изявлението, че жертвите по пътищата са право пропорционални като бройка на увеличението на скоростта. Аз смятам, че е много по-важно да обърнем внимание на това какво е техническото състояние на пътната инфраструктура – на първо място, на второ място – промяната в автомобилния парк, който се движи по тези пътища и в никакъв случай да не се превръщаме в хора, които си затварят очите пред това, което се случва около нас. Няма ситуация, в която по един нормален път да не се стига до това да се изпада в състояние на нарушения, съблюдавайки на сто процента пътните знаци, говорим специално за ограничението, сигурно за което говори и господин Георгиев, на който правя репликата, за магистралите. Смятам, че това, което Вие казвате, е много малка част от целия фактически състав, който е свързан с пътната настилка, с обозначенията, свързани с маркировката, с техническото състояние на автомобилите и не трябва да се прави генерализиране на това, което Вие казахте, защото смятам, че то просто не отговаря на истината, а трябва да дадем възможност по пътищата хората да се придвижват съобразно възможностите, които имат.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Правя кратка реплика на господин Георгиев, за да коментирам специално скоростта 140. Смятам, че другата крайност, в която никога нищо не би се случвало като пътнотранспортни произшествия е нула километра в час, тоест никаква мобилност. Да, в предисторията винаги се е развивала скоростта от едни по-ниски нива на по-високи, но това, което чисто технически мога да споделя, са 2-3 неща. Едно от тях е въвеждането на тази скорост, която касае по-малко от 2% от републиканската пътна мрежа или това е под 1% от отсечките като цяло на пътната мрежа. Друг основен аргумент е техническата част за всички тези скорости. Техническите характеристики, на които един път отговаря в България, се базират на базата на нормите на проектиране от 2000 г., които пък се базират до голяма степен на немската нормативна уредба, в която проектната скорост се изчислява чрез скоростта, така наречената V-85, максималната скорост, която тези 85% от количеството автомобили по дадената отсечка при мокра настилка достигат, се фиксира като тази горна граница. Повтарям, при мокра настилка, защото важно е да се знае, че технически сцеплението при суха настилка е поне осем пъти по-високо от сцеплението при мокра настилка. Тук може би следва да се помисли наистина между първо и второ гласуване дали при определени условия и в определени отсечки е резонно да бъде въведена скоростта в този формат. Като цяло други примери мога да дам, че тенденциите във всички останали европейски държави са за повишаване на тази скорост. Факт е, че се водят такива дискусии – в Италия за 160, на други места – за други скорости, има на земята примери за автомагистрални отсечки с водене на 160 км/час, в Полша – 140, и в крайна сметка смятам, че икономиката на една държава се свежда и до икономия на време. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Георгиев, уважаеми колеги! Абсолютно не съм съгласен с Вашето изказване, господин Георгиев, защото Вие говорихте много общо, много абстрактно за ситуацията, за загиналите хора по пътя. Явно не сте вникнали малко повече в детайлите, за да може да се аргументирате по-правилно във Вашето изказване. Това, което искам да кажа е, че наистина огромна част от загиналите са на пътя, но има статистика, в която статистика е записано, че поради несъобразена скорост при ограничение с пътни знаци загиналите са около 1%, около 40% са загиналите поради неспазване на пътната маркировка или неспазване на знаците, които ограничават скоростта. Какво ще направим ние? Ще въведем максимална разрешена скорост 140 км/час. В участъците, в които не може да бъде достигната тази скорост, поради различни причини, ще има ограничителни знаци, които ще намалят тази скорост. Това, че казвате, че се променя Законът за движение по пътищата, няма никакво отношение. Извинявайте, господин Георгиев, в момента компетентното министерство променя Закона за пътищата, вследствие на него ще бъде променен Законът за движение по пътищата, но това не е незаконно – първо. Второ, недейте да се безпокоите толкова за магистралите, които са направени или ще бъдат експлоатирани, защото по Ваше време знаем какво направихте – откривахте магистрала „Люлин” няколко пъти, някакви отсечки там от по 4-5 км и така нататък. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) В момента ние откриваме магистрали и увеличаваме скоростта, защото имаме пътища, където да експлоатираме тази скорост – досега това нещо не беше възможно, така че първо прочетете нещата, аргументирайте се и тогава говорете. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Иванов, честно казано, надали някой успя да разбере какво искахте да кажете. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Толкова объркано изказване не съм чувал до този момент. Вие ми говорите, че аз не съм вникнал в статистиката на жертвите по пътищата. Аз Ви казах преди това, но Вие не слушате, че главен комисар Стратиев даде тези данни в заседанието на нашата водеща комисия.

Има ги в интернет.

Няма какво да чета в интернет, аз Ви говоря за хората, които са компетентни за безопасността за движение по пътищата. В тази посока Вие се явявате един защитник на убийствата по пътя. Колкото е по-висок класът, толкова са повече убийствата по пътя. Всичко друго е една измислица – да си говорим как щяло да бъде много по-бързо придвижването, по-голяма пропускателната способност и не знам си какво оттук нататък... Господин Чукарски, това беше и отговор на Вашия въпрос. В своето изказване засегнах тезата, че нищо от компонентите на безопасност за движение по пътищата като техническо състояние на пътищата, подготвеността на участниците в този процес не се е подобрило – напротив, все по-лошо става, за да отидем на крайния вариант да увеличим скоростта, за да може по-бързите автомобили да използват тези пистови площадки за проба на своите скорости на автомобилите. Абсолютна неистина е, когато, господин Давидов, говорите, че в страните в Европа имало тенденция за увеличаване на скоростта по пътищата. Има обратната тенденция, ако не знаете, има тенденция за намаляване на скоростта по пътищата и тя е повсеместна, защото навсякъде тя е до 130-120 километра, и оттам насетне недейте да сравнявате Германия и други страни, които са с четири-петлентови магистрали. Как ще ги сравнявате с разбитите двулентови пътища на България?

Защо не ги направихте досега?

Как може да правите въобще такова сравнение, че било много перспективно да се увеличава скоростта в света – точно обратното е. И независимо че сме сигурно 100 години след откриването на първия автомобил, хората, които мислят за населението и държавите си, не си позволяват да правят експерименти с високоскоростни, небивали скоростни отсечки, за да увеличават броя на невинните жертви по пътищата. Аз не говоря за тези, които се убиват вследствие на това, че са увеличили скоростта по пътищата, говоря за тези, които загиват невинно, попадайки в ситуации, които те предизвикват. Ако искате повече жертви – гласувайте го!

Уважаема госпожо председател, госпожо министър! Не виждам никакъв проблем – председателят на комисията щеше да внесе яснота и щях да се изкажа след него. Вие така решихте. Уважаеми колеги, може би, защото сме в началото на дискусията, обръщаме внимание само на възможността за увеличаване на скоростта по автомагистралите. Не бих искал да изземвам тази възможност на председателя на комисията – след малко да внесе яснота, но все пак ще се спра на няколко момента в законопроекта. Единият въпрос, колеги, са билбордовете по автомагистралите – не е само скоростта, по първи клас, втори клас, трети клас пътища. Не казвам, че това е нещо, което веднага трябва да стане и че е най-важното, което е свързано с безопасността на движението. България е от малкото страни, където пътищата, освен за движение на пътни превозни средства, служат и за рекламни цели. Определени среди говорят, че билбордовете не влияят отрицателно върху водача. Това не е вярно. Не е вярно, защото въпросът не е колко пътнотранспортни произшествия са станали, колко пътни превозни средства директно са се ударили в билборда. Важното е съдържанието на самия билборд. Може и след една година да върне мисълта на водача, да мисли за този билборд; може и след една минута неговата мисъл, вместо да следи автомобила пред него, да отиде към билборда отзад, който е бил покрай пътя преди минута. Всъщност се сетих за нещо положително. Между другото, още в началото ще кажа, че ще подкрепим законопроекта, въпреки нашите забележки към него. Не твърдя, че те трябва да бъдат премахнати, но специално билбордовете не бива да остават в този си вид, защото под всякаква критика е покрай пътищата масово да се слагат билбордове. Няма никакъв контрол. Друг е въпросът дали това трябва да се отнася само за автомагистралите или и за другите пътища. Понякога даже по второкласните и третокласните пътища е много по-опасно, отколкото по автомагистралите. Тоест проблема го има при всеки клас пътища. Другият въпрос, който бих искал да засегна, може би другите колеги ще вземат отношение, е забраната три километра преди пътния възел да няма търговски обекти. Не смятам, че това е много правилно. Три километра преди пътен възел – не знам защо се слага тази забрана. Опасяваме се, че някой ще наруши правилата и ще влезе в насрещното движение, за да отиде до търговския комплекс ли? Тоест тази забрана нито ще вреди, нито ще пречи. Може би ще пречи по-скоро на комфорта на шофьорите, защото може на два километра преди пътния възел да има някакъв обект или място за отдих за водачите. Трябва да се помисли тази забрана дали да остане, госпожо министър. Между първо и второ четене Вие ще имате възможност текстът да бъде променен. В този вид не е много приемлив и изглежда малко като защита на статуквото (тези, които днес имат обекти покрай автомагистралите) – да не би някой да вмъкне един текст нови комплекси да не се строят. Разбира се, всички нови комплекси, които се строят по автомагистралите, ще отговарят на съответните условия. По време на обсъждането в комисията казах, че има технически пропуски в законопроекта – убеден съм, че наистина са технически. Те ще бъдат отстранени. Примерно бих искал да посоча забраната днес да има пешеходни алеи покрай автомагистралата, но се дава възможност покрай друг клас пътища да има пешеходни алеи. Тъй като в законопроекта се въвежда понятието „скоростни пътища”, те са почти като автомагистралите и не е нормално покрай скоростен път да има алея за велосипедисти. Това не е възможно да стане. Убеден съм, че това е техническа грешка – пропуск, който ще бъде отстранен между първо и второ четене. Уважаеми колеги, що се отнася до скоростта – тук вече не съм съгласен с колегите, които защитават. Нашата група има различно мнение за тази възможност. Не само че не съм убеден, но знам, че ще вреди – увеличаването на скоростта ще допринесе за повече жертви. Тези примери, че някъде имало възможност да се допуска по-висока скорост по автомагистралите, да сравняваме нашите автомагистрали с тези в другите европейски държави не е сериозно. Тук не упреквам нито сегашното, нито предишното правителство. Може би ще бъде много дълъг процес – в продължение на 10-15 години, докато станат добри нашите магистрали и пътища, искат се много средства. Но да се допуска възможността за по-висока скорост, колеги, при сегашното състояние на пътищата не е сериозно. Ние очакваме всички водачи да спазват правилата за движение, но в същия момент знаем, че всички водачи няма да ги спазват. Знаем последствията след високата скорост – пътнотранспортно произшествие, сблъсък, резултатът е такъв. В повечето случаи на магистралата последствията са много тежки. Мисля, че тази дискусия за увеличаване на скоростта трябва да продължи още дълго време. Само това, че гражданите ще се придвижват по-бързо от едно населено място до друго, не бива да бъде аргумент в полза на увеличаване на скоростта, а трябва да се гледа повече какво ще предотврати оставането на сегашното статукво, тоест скоростта в сегашните граници. Към края на моето изказване, уважаеми колеги – може би е време да се помисли, защото всеки от нас обръща сериозно внимание, ако някой близък загине в пътнотранспортно произшествие. Само тогава обръщаме внимание на пътищата и на Закона за движението по пътищата. Може би тук е мястото, госпожо министър: вече е време след толкова години преход да се намерят начинът и подходът, по телевизията и по медиите, държавна политика в тази област, както го правят в много държави – нарочно показват резултатите от пътнотранспортните произшествия, за да видят колко са тежки последствията от тях. Тази практика я има в много държави. Мисля, че е време и при нас нещо да се направи в тази посока. С тези забележки ще подкрепя законопроекта. Надявам се, че между първо и второ четене ще има промени, които ще бъдат инициирани от вносителя.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Общо взето са две основните теми, по които ще спорим. Те се отнасят до магистралите в двата подвъпроса: „за” и „против” билбордовете по магистралите и пътищата и предвижданото увеличение на максималната скорост по българските магистрали. По първия въпрос ние от „Атака” много пъти сме говорили от тази трибуна, задавали сме въпроси на Вашите предшественици, включително, госпожо министър, на министъра от правителството на тройната коалиция. По въпроса за билбордовете сме абсолютно категорични, че това не е решение – да бъдат изместени по-навътре от тази линия, а изобщо да ги няма. Госпожо министър, където и да идете в Европа...

Аз съм „за”.

Щом сте „за”, е чудесно – хайде да махнем билбордовете. Където и да идете в Европа,...

...ще видите, че такова нещо като билбордове там няма.

Така е.

Щом е така, и тук е редно да бъде така. Поначало пътищата, магистралите са драстично посегателство над човека, над природата. Преминава се през едни площи, през едни територии с асфалт, бетон и съоръжения. Колкото по-малко е това вмешателство, толкова по-добре. Допълнително тези съоръжения биват накичвани с билбордове на всеки няколко десетки или стотина метра. Броил съм от Пловдив до София – само в едната посока билбордовете са някъде около 180-190. Броил съм ги, когато съм задавал въпрос по конкретен повод. Това е неекологично, много грозно – изоставени билбордове ръждясват, загрозяват. Да не говорим, че отвличат вниманието на шофьора, който чете непрекъснато или се взира в други, по-пищни гледки, каквито много често изобилстват по българските пътища. Да не говорим за опасността за минаващите. Инцидентите (това, което казвам, не е хипотетично) са няколко. Последния път общественото мнение беше взривено – тук беше поставен въпросът за смъртен случай, и той не беше първият. Ако направите справка, ще видите, че от всичките тези хиляди билбордове по българските пътища се получават някъде около – такава Ви е сметката, 3-4 милиона. Можете да ме поправите. Пет, казвате, е сега, но преди две години бяха 3-4 милиона. От тях не се събират всичките. Непрекъснато имате проблем да гоните, да, с триста зора, но всичките не се събират – това също е факт. Това е нещото, което е от полза за обществото, всичко друго е в пълна вреда, в ущърб. Всичко друго – и европейската практика, и екологичните съображения, сочи, че билбордовете трябва изобщо да се премахнат. Ползата от билбордовете е за една група фирми, те са знайни, които са монополизирали този бизнес. Особено по време на политически кампании, знаете, щедро се плаща и се печели от тях. Още стоят видни политици, които ритат шутове, вкарват топки във вратите и така нататък, знаете го. Това е нашето мнение по първия въпрос. Вторият основен въпрос, въпреки че въпросите са още повече, не са само два, е за увеличението на скоростта по магистралите. Те и сега си карат не само със 140, ами със 150, 160, 170, пък и 180. Когато се качи скоростта с още 10 км, ще карат със 140, 150, 160 и ще стигнат до 200 км, защото границата на санкцията се увеличава, а оттам и самонадеяността на водачите. Всъщност това увеличение на скоростта се отнася до водачите с най-марковите, най-мощните, най-луксозните и най-новите коли. Това увеличение на скоростта се прави заради тях, за да постави под съмнение и под угроза сигурността на огромната част от българските водачи, които карат обичайните, нормалните или под тях коли. Все пак нека имаме предвид, че по-голямата част от досега съществуващите български магистрали са планирани и осъществени несъобразно съвременните изисквания и норми за строеж на магистрали – по времето на социализма и комунизма. За преодоляването на участъка по магистрала „Тракия” до след тунелите и за преминаване през Стара планина са такива наклоните, виражите и завоите, че не можем да говорим за съвсем съвременни магистрали в пълния смисъл на думата, защото – Вие много по-добре знаете от всички тук, в залата, има едно стеснение чисто нормативно на пътя, което макар и със сантиметри все пак е по-малко като платно на пътя. Същите тези магистрали в момента се намират в окаяно състояние, в много тежко положение. Те са целите в кръпки, напукани, изкъртени, да не говорим за мантинелите, които трябва да спасят положението при евентуален инцидент. Обяснението, че може би на тези места ще се сложи ограничение, което да бъде по-малко, няма да върши работа, защото ще започне една битка, една борба за спазването на това ограничение. Аз съм сигурен, че представителите на Министерството на вътрешните работи няма да се изкажат и няма да бъдат съгласни в тази връзка, така че тук става въпрос за сигурност. Някои резултати в каквато връзка бяха постигнати в последните години – с триста зора, разбира се, хайде, да не ги торпилираме. Да не правим това – да се отива отново към по-голяма конфликтност на пътя. Всички шофьори, колеги, знаят, че само 10-километрово увеличение на скоростта от един момент нататък, когато се кара с 30-40-50 км, това няма значение, но за скоростите, за които говорим, 10 км – това ще го кажат и от КАТ, и всички специалисти в тази материя, могат да се окажат много фатални, още повече при състоянието на българските магистрали. Между двете четения считам и се надявам и на изказаното от Вас преди малко мнение по отношение на билбордовете – да бъде променен проектозаконът в тази връзка, като се премахнат билбордовете и да не се увеличава скоростта с 10 км, което ще ползва много малка част от водачите. Тук на колегите, които карат от тези скъпи, луксозни, маркови коли, също може би им се иска. За тях това няма значение, но нека да мислим в случая за средно статистическите възможности на българските возила, които никак не са на европейското ниво.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Основната цел на законопроекта, който разглеждаме, беше да дефинира и да въведе разпоредби, които да определят характеристиките на едно ново понятие, а именно „скоростен път”. За съжаление, дискусията тръгна в малко по-друга посока, но това беше основната цел, с която беше създаден този законопроект. В изказванията досега не се обръща внимание на този факт, но аз искам да обърна на него повече внимание. Защо се налага да създаваме такъв нов тип пътища? Уважаеми колеги, през следващия програмен период средствата от Европейския съюз ще бъдат не толкова много – малко под 9 милиарда е бюджетната рамка за България, а тези средства са и за различни други неща. Ако искаме да продължим с политиката за изграждане на безопасни, нови пътища, отговарящи на изискванията, такива каквито една европейска държава трябва да има, е необходимо да бъде създадена регламентация и изграждане на такъв нов тип пътища. Не на последно място, колеги, тези скоростни пътища, които отговарят на всички параметри и изисквания за безопасност, каквито имат магистралите, са с 30 процента по-евтини, така че това съвсем не е маловажно. Ако ние искаме, освен магистрала „Струма” и магистрала „Хемус”, да строим нови съвременни пътища, трябва да приемем този факт и този закон с условията, които той показва. Вторият въпрос, засегнат в законопроекта, също важен, е въпросът с рекламните съоръжения и крайпътните търговски обекти. Колеги, има становища на различни институти и организации, които недвусмислено показват, че ако има такива съоръжения, те трябва да бъдат сложени на максимално отдалечено от ръба на пътя място – на разстояние, така че то да не допуска възникването на пътнотранспортни произшествия. В закона е записано, че това ще бъде зоната извън обхвата на пътя. Това е малко неточно прецизирана като размер зона, но пък минимума, който тези организации посочват и на който трябва да бъде оптималното разстояние, е 13 м, а минимално – 10 м. Не на по-малко от това разстояние трябва да бъдат разположени тези крайпътни обекти, ако искаме да постигнем такива условия за безопасност. За пътищата първи, втори и трети клас оптималното разстояние е 6 м, минималното е 4,5 м. Тук някой се изказа, че най-добре е да ги забраним. Да, но извън обхвата на пътя, извън телената ограда, всеки в своята собствена територия може да поставя каквото си иска, стига да спазва съответните закони. Това значи, че ние не изключваме изобщо възможността за поставяне на рекламни съоръжения, а ограничаваме разстоянието до ръба на пътя, до магистралата. За крайпътните търговски обекти, наистина господин Осман е прав и ще го подкрепя в неговото изказване. Не знам кой измисли тези три километра, но ми се струва, че не са оптималният вариант. Да не говорим, че в момента има много преписки в движение и ние сериозно ще попречим на хората, които са стигнали донякъде, но няма да могат да реализират инвестиционните си намерения. Смятам, че специално това разстояние би могло да се промени. Отиваме на най-дискутирания въпрос, свързан със скоростта на движение по автомагистралите и скоростните пътища – от 130 на 140 километра. Сигурно имат основания колегите, които казват, че със скоростта се увеличава рискът от пътнотранспортни произшествия. Колеги, дали обаче е само това? Дали по-бавно движещите се МПС-та по магистралите не създават по-голям риск за движещите се по тях други моторни превозни средства? Дали културата на водачите, дали качеството на обучението им е достатъчно добро, за да кажем, че само скоростта е важна? Наистина, навсякъде в Европа максимално допустимата скорост е 130 километра, но има и държави, като Германия, както се каза, където няма горна граница. Слагайки 140 километра, това не означава, че утре движението по всички магистрали ще бъде с тази скорост. Искам да подчертая, че в Закона за движението по пътищата, чл. 21, ал. 2 казва, че: „когато условията на пътя не позволят съответно допустимата скорост, се слагат такива ограничения”. Следователно, когато пътят не е в такова състояние и не може да отговори на изискванията за пътна безопасност, ще бъдат сложени такива знаци и такава скорост няма да се допуска. Възможността обаче остава там, където и когато има такива условия. Затова смятам, че е коректно този текст да остане. Той е една възможност, не е задължителен. Мисля, че не трябва да залитаме в тази посока. Имаше изказани мнения, че видиш ли, държавата ще изгуби много средства, много пари, много приходи от това. Справката, която съм получил за последните години, показва, че приходите за Агенция „Пътна инфраструктура” са около 4-5 милиона. Колкото и да са те, едва ли могат да се сравнят с погубения на пътя човешки живот, така че това също не бива да бъде определящо. Мога да посоча статистика за различните държави в Европейския съюз, но почти никъде няма разрешение за поставяне на рекламни съоръжения в такава близост до пътя. Има задължителни отстояния, но те са твърде големи. Когато говорим за безопасност на пътя, трябва да помислим и може би в законопроекта да добавим между първо и второ четене и други изисквания към пътищата – всеки пътен възел да има осветление. Знаете какво се случи на автомагистрала „Люлин” – трябваше по-късно да правим осветление на пътния възел. Това трябва да бъде задължително изискване, ако искаме нашите магистрали и скоростни пътища да са европейски. Колеги, три са основните моменти в този законопроект, които трябва да имаме предвид при вземането на решение за гласуване. Първо, въвеждането на дефиниция, определение, понятие „скоростен път”. Вече обяснихме защо трябва да има такава категория пътища с параметри на магистрала по отношение на сигурност, на безопасност на движение, с по-малко разходи за изграждането й и съобразено с нашите финансови възможности като държава. Вторият момент са рекламните съоръжения и крайпътните търговски обекти. Моето лично мнение е, че рекламните съоръжения трябва да бъдат извън обхвата на пътя, за да не пречат на движението по магистралите и по пътищата първи, втори и трети клас. За крайпътните търговски обекти това разстояние трябва да се прецизира – през колко и какви точно крайпътни обекти. Госпожо министър, тук искам да напомня следното. Никъде в закона не е казано какво става и какво се случва с рекламните съоръжения, които вече ги има по пътя. Казано е, че трябва да бъдат обезопасени, т.е. ще си останат там. Ще се създаде неравнопоставеност между тези, които вече са изградили такива, и тези, които възнамеряват тепърва да поставят такива съоръжения, ако им се разреши по закон. Третият основен въпрос е скоростта. Моето мнение е „за”, с всички изисквания към пътните органи, към агенцията, първо, за изграждането и поддържането на пътищата на такова ниво, че да не се допуска пътнотранспортно произшествие поради тези причини. Второ, да се сигнализира, когато е необходимо ограничаване на скоростта в рамките на възможното, така че да не се допуска пътнотранспортното произшествие поради по-висока скорост. Нека оставим тази възможност, когато изградим такива пътища и те отговарят на изискванията, всички шофьори да могат да се движат с по-висока скорост. Иначе, колеги, по тази логика дайте да въведем 100 километра, тогава нашите пътища ще бъдат още по-безопасни. Или автомобилите да се произвеждат с възможности за скорост не повече от 130 километра и тогава няма да има проблем. Ако не можем да се справим с проблема, не значи, че трябва да го ограничаваме. Нека потърсим възможности така, че това да стане. Благодаря Ви, колеги.

Господин Татарски, много често използвахте думите „трябва”, „да бъдат” – пожелателни какви трябва да бъдат пътищата. Да, така е, защото в момента магистралите са далеч от това, което те представляват в Европа и каквито наистина трябва да бъдат. Ако започнем да правим анализ на магистралите, да правим характеристики какво трябва да представляват, знаете, че средната мантинела не е такава, че да може да спира преминаващи от едната лента на движение в другата, в насрещното движение. Знаете, че не съществуват съоръжения, които да пречат нощем за заслепяването – нещо, което знаем, че съществува навсякъде в Европа. Няма съоръжения, които да намаляват шума и вредните последици за живеещите наоколо граждани, в къщите, кварталите, селищата, както е в нормалните държави. По-високата скорост, която се разрешава, ще има неблагоприятно въздействие в това отношение. Няма прегради и с по-високата скорост, която предвиждате, ще се пречи на живеещите покрай магистралите. Когато тези неща станат и бъдат направени – от сегашното или от следващите правителства, защото се касае за дългосрочна програма, а не за еднократно действие, и сега съществуващите магистрали се поправят и се приведат в нормален вид, тогава увеличавайте скоростта. Вие сам казахте преди малко, че навсякъде има ограничения и те са най-вече до 130 километра, и то в държави, където магистралите са много по-добри, отколкото са в България. Само в Германия няма ограничения, но знаете, че при тях това е един многогодишен тежък обществен дебат. Недейте да се сравняваме и да отиваме към това как е в Германия.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, първо, искам удължаване на времето на парламентарната група.

Благодаря. Уважаеми господин Татарски, аз също не разбирам част от логиката, която използвахте, за да аргументирате Вашата подкрепа за основните тези на законопроекта. Мисля, че логиката не трябва да бъде: дайте да повишим скоростта, пък съобразно пътните условия, знаем реалността на нашите пътища, ще въведем съответни ограничения.

Така е и сега.

Не е така, господин Татарски. Логиката трябва да бъде обратната. Първо, ако ще се сравняваме с Германия, нека се сравняваме за качествата на пътя, дисциплината на водачите в двете страни и тогава да видим можем ли да се мерим по максимално допустима скорост или не. Не слагайте каруцата пред коня. Нека първо да си оправим пътищата, на първо място магистралите, да направим истински магистрали, добре поддържани, без дупки, без неравности, без възможност нещо да изскочи ненадейно на пътя и когато имаме вече такива пътища, тогава да предвидим хипотетично, при идеални метеорологични и пътни условия увеличаване на максимално допустимата скорост. Но при сегашното състояние на нашите пътища мисля, че е малко преждевременно това увеличение на скоростта. Логиката просто не го допуска. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Татарски, вземам правото на реплика, тъй като изказалите се преди мен колеги подходиха някак емоционално към въпроса. Казаха, че не сте изложили добре аргументите си в защита на този законопроект. Уважаеми колеги, правим магистрали и увеличаваме скоростта. Там, където не може да се достигне тази скорост, ще има ограничителни знаци. Това е и в момента. Питам: преди 8 години, ако не ме лъже паметта, когато вдигнахте скоростта на 130 км в час, колко завършени магистрали имаше, за да имате аргументацията да вдигнете скоростта на 130 км в час? Колко завършени магистрали имаше в България? Нито една. Сега ще има магистрали. Искам да кажа и нещо друго. При новите коли, за да може да се включи шеста предавка, а повечето са с шест предавки, трябва да се достигне тази скорост.

Така че нека господин Татарски в дупликата си да използва тези аргументи по-подробно и по-задълбочено, за да Ви убеди в това, което искаше да каже. (Реплики от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря на колегите за репликите. Съгласен съм с Вас, че в момента пътищата не позволяват такава скорост. Но на това положение ли искаме да останем, или работим за подобряване условията на движение по пътищата, качеството на пътната настилка, качеството на пътищата изобщо? Не смятам, че е редно да стоим на ниво, на което сме били преди 10-20 години. Неслучайно казах, че това е пожелателно. Когато пътищата, които сега изграждаме, станат факт, когато е възможно допустимата скорост да бъде по-висока, тогава това ще се случи. На този етап едва ли някъде ще се случи, докато тези пътища не станат факт. Така че бъдете спокойни. Предложението на закона е „допустима скорост”, а не задължителна от утре нататък. Защо отиваме в тази крайност и защо акцентираме само върху тази част от закона, свързан със скоростта? Това е максимално допустима скорост, а не задължително от утре. Ние ще приемем далновиден закон с няколко години напред и когато тези пътища станат, ще имаме закон, който ще позволи по-висока скорост на движение – такава, каквато вероятно е в много други европейски държави, без да правим отново промяна в закона. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, искам да засегна двата основни аспекта на законопроекта. Повишаването на максимално допустимата скорост – единият аспект, който надълго се дискутира. Към вече изказаната от мен теза на несъгласие с това предложение искам да добавя, уважаеми колеги, специално господин Татарски, във всяка законодателна инициатива, която засяга условията за движение по пътищата, на първо място трябва да изхождаме от загрижеността за безопасността на участниците в пътното движение независимо дали са водачи, или пътници. От тази гледна точка за мен най-меродавно е становището на онези организации и институции, които пряко са ангажирани с осигуряване и защита на безопасността на движението. Ето защо се обръщам към Вас с въпроса: Вие видяхте ли становището на Асоциацията на роднините на загиналите и пострадалите при пътнотранспортни произшествия? Видяхте ли, че тяхното становище е крайно отрицателно именно от гледна точка на загрижеността им като хора, като роднини на загинали, пострадали при пътнотранспортни произшествия? Видяхте ли, че там категорично е записано: „... всяко увеличение на максимално допустима скорост на пътя увеличава рисковете за предизвикване на нови и още по-тежки пътнотранспортни произшествия и увеличаване броя на жертвите”? Защо? Аз вече казах: първо, ние нито имаме пътищата на Германия, като ще се сравняваме само с тази страна, нито имаме манталитета и дисциплината на германските участници в движението, за да правим няколко години напред, както Вие преди малко казахте, с няколко години изпреварваме реалното развитие на пътната обстановка и отсега приемаме закон с няколко години напред. Защо го правим? Нима е толкова трудно, когато бъде достигнато това състояние на пътищата и когато бъде изградена култура на движение, тогава да приемем това увеличение? Защо трябва няколко години предварително, както Вие сам признахте, да пристъпваме към това увеличение? Абсолютно няма логика и не е оправдано с никакви аргументи. За мен категорично това предложение е неприемливо. Всички знаем колко дисциплинирани са нашите шофьори, как те системно сами си увеличават скоростта с още 10 км/час отгоре към максимално допустимата в рамките на така наречения толеранс и така нататък. Искам да засегна най-вече втория основен аспект на законопроекта, тъй като за мен той е тенденциозен и крайно показателен за това как специално в това Четиридесет и първо Народно събрание се прокарват текстове без никаква реална и рационална, повтарям, рационална обосновка – онази част от закона, която касае премахването и стриктното ограничаване на крайпътните рекламни съоръжения, така наречените билбордове. Първо, основната теза, с която се излиза и се защитава това предложение, е, че безопасността на пътя е хипотетичната заплаха за участниците в движението за предизвикване на пътнотранспортни произшествия. Уважаеми колеги, нито един в изказванията си по време на дискусиите в съответните комисии не е показал ясна статистика каква част от пътнотранспортните произшествия в страната са предизвикани пряко или косвено от тези рекламни съоръжения. Няма такава статистика. Това – първо. Второ, отново повтарям: национално представителната организация на роднините на загинали и пострадали при пътнотранспортни произшествия е категорична в своето становище, че билбордовете са последният проблем и последното нещо, което те приемат като заплаха за безопасността на пътя. В тяхното становище ясно е записано, че не билбордовете, а всички останали аспекти – превишена, несъобразена скорост, шофиране в пияно състояние, шофиране под влияние на употреба на наркотични вещества, пътни условия, качество на пътя и така нататък, са основните причини за пътнотранспортните произшествия, а не рекламните съоръжения. Така че категорично този основен аргумент за мен е абсолютно несъстоятелен. В момента обаче се използва като знаме, за да се обоснове – видите ли, на първо място безопасността, животът, сигурността на гражданите, без да има приведени рационални аргументи. На второ място, искам да се обърна към министъра на регионалното развитие и към председателя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Нима е тайна за някого от Вас или за някого от нас какво е състоянието с бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”? Нима за някого е тайна, че има крещящ недостиг на средства по бюджета на Агенция „Пътна инфраструкутра” за капитално строителство, за ремонти, за пътно строителство извън магистралите. Защо с лека ръка сте готови да се лишите от тези 5 млн. лева годишно, които идват като чист приход по бюджета на агенцията? Ако наистина се достигне до окончателно и безвъзвратно разбиване и премахване на рекламите по пътищата и бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура” бъде лишен от тези 5 милиона, аз мисля, че това ще бъде допълнителен удар върху възможностите на агенцията да изпълнява своите функции и да финансира крайно належащите ремонтни дейности по националната пътна мрежа на страната. Аз не разбирам защо с лека ръка Вие сте готови на това! От една страна, споделяте, че има недостиг на средства в бюджета на агенцията, а от друга страна, сами внасяте предложение, с което реално ще се ощетите с тези 5 млн. лв., ще ги отрежете от бюджета на агенцията. Едно е ясно. Ако промените останат в този си вид, те ще ударят по безпардонен, абсолютно необоснован начин сфера от бизнеса в страната, която дълги години се е развивала. От рекламната дейност в България се печелят пари. Има предприятия, на които единственият начин да рекламират своята продукция е именно чрез реклами по пътищата. Те нямат друг начин за рекламиране на своята продукция освен този по пътищата. Ако ги лишите от тази реклама, това означава да ги осъдите на фалит още отсега. За мен е категорично сигурно, че може да има проблеми – да има незаконни съоръжения, да има проблем с тяхната честота, с близостта им до пътя, но нека законът да се концентрира върху решаването на тези проблеми. Ако трябва – да се регламентират по стриктно разстоянията от пътя, ако трябва – да се регламентират по-стриктно разстоянията между отделните съоръжения, за да не са толкова нагъсто, но по такъв категоричен и едностранен начин да се премахнат тези съоръжения, и то от автомагистралите и скоростните пътища, които ще бъдат създадени, които по принцип са най-сигурните пътища в страната, за мен е абсолютно необосновано. Ако този закон бъде приет, между първо и второ четене вместо да се отива към тези крайности, да се пристъпи към регламентация, която да усъвършенства условията, ако трябва – да ги направи по-стриктни, но не и да се нанася такъв безпричинен удар върху сфера от стопанската дейност на страната. Благодаря.

Господин Казак, казвате, че е несъстоятелно рекламните пана, билбордовете да влияят отрицателно на водачите. Вашата теза е, че непременно трябва да видим някаква статистика – колко пътнотранспортни произшествия са предизвикани, колко коли са ударени и прочие. Това не отговаря на истината. Проблемът е, че билбордовете действат чисто психологически на водача. Не всеки водач има добро периферно зрение. Отдалечавайки билбордовете от пътя, целта е те да останат извън периферното зрение. Това е целта. Големият проблем е, че билбордът влияе отрицателно на водача, даже след един, след два, след десет километра. Много просто е да кажеш, че няма ударени коли в билборда. Това не е състоятелно. Защото, ако видите на билборда една приятна дама, ако сте в настроение, в каквото всеки достоен мъж изпада, в продължение на 10-15 минути той мисли за тази хубава снимка на билборда. (Смях и оживление в залата.) Не е ли така? Така е. Това влияе отрицателно на водача. Казах това в кръга на шегата. Но всяка снимка, всеки рекламен материал влияе отрицателно на водача. Представете си, че се движите със 100 км/час и Вашето внимание само за четири секунди е отишло на друго място. Не е казано, че това може да стане непременно пред билборда. Много грешно е да се смята колко коли са се ударили в билборда. Преди малко в моето изказване казах, че трябва да се помисли билбордовете да излязат извън обхвата на пътя, да се погледне ограничителната строителна линия, която изобщо не се спазва покрай пътищата в България. Има я само формално. Господин Казак, прочетете чл. 2, където изрично пише за какво служи пътят – за превоз на пътници и товари. Направете си сметка за какво служи един път – дали за рекламни цели или за превоз на пътници и товари.

Благодаря, госпожо председател. Господин Казак, Вие си противоречите. Важно е и трябва да се стремим да повишаваме пътната безопасност. Вие казвате, че по високата скорост влияе зле като фактор, като елемент за предизвикване на пътно-транспортни произшествия, затова трябва да бъде намалена. От друга страна, казвате, че билбордовете не влияят зле, че те трябва да останат, защото трябва да бъдат рекламно пано на цяла България. Първо, никой не забранява поставянето на рекламни съоръжения, само че определяме къде да бъдат поставени – извън обхвата на пътя, на 5-10-15 метра според границата на този обхват. Никой не пречи на тези фирми да си разполагат рекламните съоръжения, но малко по-далеч от пътя, за да не влияят негативно. Второ, смятате ли, че пътната мрежа в България в момента е толкова добра, че да допуска 130 км/час, каквато е сега допустимата скорост? Защо не предложите да я намалим? Нима пътната мрежа, пътната настилка и условията за движение са толкова добри, та допускат движение 130 км/час?! Не е така, нали? Защо не предложите да бъде примерно 100 км, ако защитавате искрено тази теза? Смятам, че в тези две постановки Вие си противоречите. Затова би трябвало законът да се приеме във вида, в който е предложен.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо председател, първо искам да декларирам конфликт на интереси като шофьор. Имам право да управлявам автомобил, отговарящ на категория „В”. Репликата ми, господин Казак, е по-отношение на това кой конкретно може да даде статистика. Ще Ви дам конкретен пример от моя 10-годишен опит като шофьор. Имам зад волана близо 550 хиляди километра. Лично аз съм пострадал един-единствен път от неправилно поставен билборд на второкласен път от републиканската пътна мрежа. Подкрепям текстовете, поставени в Законопроекта за движение по пътищата от страна на министерството. Мисля, че билбордовете трябва да се махнат от магистралите и да се сложат на максимално далечно разстояние от второстепенните и третостепенните пътища от републиканската пътна мрежа, за да не затрудняват движението. Има статистика – над 50% от държавите в Европа и Бразилия забраняват поставянето на рекламни материали и рекламни табели върху магистралите и ограничават минимум на 40 м (във Франция) и максимум на 100 м (във Великобритания, Словакия, Австрия и Лихтенщайн) за второстепенната и третостепенната пътна мрежа. Затова аз подкрепям текстовете в закона и мисля, че те са правилни. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Благодаря за направените реплики. Възприемам ги като добронамерени и така ще отговоря на тях. Уважаеми колеги, не виждам в своето изказване каквото и да било противоречие. Първо, не аз съм предложил увеличаването на скоростта от 120 на 130 км, та да се налага сега да предложа тя да бъде върната на 120 км/час. За мен обаче е ясно, че когато влезете през пункт Капитан Андреево в съседна Турция, след като видите широката магистрала от Одрин до Истанбул – трилентова плюс още една резервна допълнителна лента, когато видите идеалните пътни условия, още в началото ще видите огромна пътна табела с ограничение 120 км/час. За мен това е достатъчно. Щом нашите съседи, сравними с нас по манталитет, по дисциплина на пътя и така нататък, са сметнали, че това е максимално допустимата скорост по техните много по-добри по качество и условия пътища, значи ние не трябва да се правим на по добре стоящи на пътя, на по-дисциплинирани. За мен е категорично преждевременно увеличаването на скоростта по автомагистралите. Що се отнася до втория въпрос – за билбордовете, аз и по време на изказването си подчертах, че също съм „за” въвеждането на ред в регламентацията на тази дейност. Ако Вие, господин Андонов, сте се ударили, както сам казахте, в едно незаконно или неправомерно поставено рекламно пътно съоръжение, това е проблем, но то е проблем именно защото е незаконно. Затова трябва да бъдат предвидени и такива норми, които да предотвратят в максимална степен хипотетично тези рекламни съоръжения да създават опасност за безопасността на движението, но не и чрез тяхното безапелационно премахване, и то от най-сигурните пътища в страната – магистралите, където, първо, те наистина са на доста сериозно отстояние. Второ, там в по-голямата част от пътя има мантинели, има други предпазни съоръжения. Така че да се премахнат точно от магистралите, ми се струва абсолютно несъстоятелно. Уважаеми колеги, призовавам ви и министерството да не се лишава така от този приход към и без това оскъдния бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура”, а всички заедно да подходим по един конструктивен начин и да намерим оптималния вариант, при който хем да се гарантира безопасността, хем да не се застрашава този бизнес, който освен друго създава и работни места, и носи приходи и на Агенция „Пътна инфраструктура”. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на дебата по законопроекта, предложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на Закона за пътищата и респективно предложените промени в Закона за движението по пътищата, бих искала да дам няколко аргумента и разяснения по основните предложения, които са включени в този законопроект, и по част от коментарите, които бяха направени към момента. Като начало бих казала, че с този законопроект ние предлагаме четири категории основни групи промени, които считаме, че е изключително важно да бъдат направени. Първата група промени са във връзка с въвеждането на понятието „Скоростен път”. Разбира се, понятието „Скоростен път” изисква след себе си промени и в Закона за движение по пътищата. Това е и първият ми аргумент защо чрез този закон променяме и другия. Нормално е! Двата закона са взаимно обвързани, защото, за да можем да направим промени в Закона за пътищата, за да можем да въведем нов вид път – скоростният път е нов вид път, за който ще трябват нов вид обозначения, нови знаци, съответно ограничение в скоростта и ограничение в изискванията за движение по този тип път, нормално е да се направят промени в Закона за пътищата. Необходимостта от това да имаме скоростен път е обусловена, първо, от гледна точка на финансирането. Безспорно всички искаме да се движим преди всичко по магистрали и по магистрален тип пътища, но това е изключително скъпо и в условията на криза, в условията на бюджетните дефицити, в които се намира пътният сектор, не можем да си позволим изграждането на скъпи магистрали. Именно затова, за да можем да спестим поне 30% от средствата, които са необходими за една магистрала, ние предлагаме да бъдат въведени тип пътища – скоростни. Те отговарят изцяло на изискванията за магистрала по отношение на безопасност, по отношение на разделителни мантинели и заграждения. Единственото, което всъщност тук не се изгражда, това са аварийните ленти, а има само места за отбиване. Пак казвам, от една страна, това довежда до 30% по-евтино изграждане и в същия момент осигурява така нареченото безконфликтно придвижване или движение в една посока с нормална скорост, която осигурява добра проводимост и бързо придвижване. Въвеждането на скоростния път съответно изисква промени в Закона за движение по пътищата, с които да регламентираме табелите и начините за обозначение. Втората промяна, която предлагаме със законопроекта, това е по отношение на Закона за държавната собственост, както и на Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите, Закона за устройство на територията и Закона за държавната собственост, така че това не е единственият закон, който променяме. Тук целта е да улесним изграждането на тези обекти, особено на обектите с национално значение. Защото, както е предвидено в момента в закона, за да изградим една магистрала – да кажем, магистралата е с национално значение и ние нямаме проблем да отчуждим земи, да имаме необходимите разрешения за строителство, но в същия момент всички съоръжения около магистралата, включително и изместването, да кажем, на електропроводи излиза от този обхват и много трудно се извършва строителството. Това забавя и строителството, и издаването на документи. Третият пакет нормативни промени, които предлагаме с този закон, е именно темата с билбордовете по протежение на пътя. Тук трябва да разясним няколко елемента, които до момента мисля, че не бяха коментирани правилно от гледна точка на това, което е записано в законопроекта. Разбира се, вие сте законодателят, който ще реши какъв да е окончателния текст на предложените промени. Ние предлагаме билбордовете да бъдат махнати от сервитута или от обхвата на пътя – да не бъдат на самия път, да бъдат изнесени на определено разстояние, на определени метри от пътя, започвайки от магистралите. Не искаме те да бъдат изобщо в обхвата на пътя. По отношение на втори и трети клас пътища предлагаме да бъдат на 8 м. Пак казвам, разбира се, дискусионно е и винаги може да бъде разгледано предложението, което чух, тези метри да бъдат намалени от 8 на 6. Тук целта преди всичко, пак казвам, е безопасност на движението, защото въпреки всичко – данните, с които разполагаме, статистиката показва, че много често пътно-транспортните произшествия стават по-тежки и жертвите съответно са повече или по-тежки са нараняванията именно тогава, когато имаме сблъсък със съоръжение. В повечето случаи сблъсъкът е именно с тези билбордове. Именно затова приходите от 5 млн. лв. не са решаващи за нас. За нас е по-важен човешкият живот, за нас е по-важна безопасността на движението по пътя. С 5 милиона няма да решим проблема на пътищата и, така или иначе, лимитираният бюджет. По-важен е човешкият живот. С 5 милиона можем да рехабилитираме 3 км от стария участък на магистрала „Тракия”. Със сигурност няма да решим проблема. Също така това, което предлагаме, е във всички новоизградени магистрали и скоростни пътища да няма билбордове. Това е практика, която, независимо че не е в закона, ние прилагаме и в момента. Ако сте забелязали, по магистрала „Люлин” няма нито един билборд, защото ние считаме, че на новоизградените съоръжения не следва да има билбордове, които застрашават движението по пътищата. По отношение на съществуващите билбордове в законопроекта е предвидено да бъдат обезопасени, а в един определен гратисен период да бъдат изместени на определено разстояние. На колко метра ще бъдат изместени, разбира се, това ще може да решите вие между първо и второ четене. По отношение на обслужващите комплекси и темата, която повдигнахте. Нашето предложение е тогава, когато имаме пътен възел за включване или излизане съответно от магистрала – най-опасно е в момента, в който се включваш в магистралата или трябва да излезеш от нея, ако наблизо има заведение, бензиностанция или друг тип обект, защото там се движат с много по-бавна скорост. Изведнъж, в последния момент, водачът решава да влезе или да излезе от съответното заведение или магистрала, което застрашава движещите си по магистралата. Това е нашият основен аргумент да предложим първият възможен обект, независимо дали е крайпътно заведение или бензиностанция, да бъде на минимум 3 км от пътния възел, единствено и само с цел безопасност. Разбира се, тези метри могат да бъдат намалени. В момента разстоянието е около 600 м. Ние предлагаме да се увеличи на 3 км с цел безопасност. Пак казвам, във ваши ръце е да се прецизира и да се прецени дали 3 км са много или малко. Това е нашето становище, защото законопроектът, независимо от всички аргументи, които чух в момента или по-скоро критики, е именно с цел да намалим жертвите и да осигурим безопасност на движението. Последната, най-обща тема въпроси, това е предложеното увеличение на скоростта. Тук отново искам да отбележа, че не искаме самоцелно увеличение на скоростта по пътните участъци. Това, което предлагаме, предвид изграждащите се нови магистрални участъци и новите скоростни пътища, е на тези нови участъци, които имат добро качество на пътя, да се позволи скорост до 140 км. На съществуващите пътища, на старите пътища, на пътищата, където има рискови зони, разбира се, ще останат и сега съществуващите ограничения от 90 км, включително и по магистралите. Тук ние няма да правим промяна. Със сигурност нямаме желание и нашата воля не е да жертваме по някакъв начин живота на хората за сметка на увеличената скорост. Безспорно – не! Именно затова в Закона за движение по пътищата сме предложили конкретни нововъведения от гледна точка на ограничения, като например: забрана за спиране на пътното превозно средство за престой, освен на обозначените места; забрана за извършване на маневри върху платната. Всичко това отново е с цел безопасност. Нашето мнение е, пак казвам, позволявайки само на определени места увеличената скорост, но с цел дисциплиниране – увеличение на глобите, по-добър контрол, въвеждане на по-строги мерки за движение по останалите пътища, и преди всичко безопасност на движение и ограничаването на произшествията. Безспорно човешкият живот е по-ценен и това за нас е изключително важно. Именно затова се обръщаме към вас да подкрепите предложения законопроект. Ние оставаме на разположение между първо и второ четене, заедно с вас да прецизираме текстовете, които споменах преди малко. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложените промени в Закона за пътищата представляват всъщност една симбиоза, за мен неудачна, на промени в два закона. Има пет страници предложени промени – две страници и половина са промени в Закона за пътищата, две страници и половина са промени в Закона за движение по пътищата. В това отношение считам, че нормалната практика изискваше промените в Закона за пътищата да бъдат предложени като самостоятелни текстове и след това да се направи Законът за движение по пътищата. Министър Павлова каза, че от едните промени следват вторите промени, но това наистина не пречи да бъдат представени отделно. Казвам това с искрено съжаление, защото по-голямата част от въпросите, които бяха дискутирани, касаят Закона за движението по пътищата, а той няма да бъде разглеждан в ресорната комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. На второ четене ще се разглежда само във водещата комисия – комисията на господин Татарски. Там ще се разглеждат всички текстове. Казвам това, за да защитя компетентността на колегите от Комисията по транспорта, информационни технологии и съобщения. Именно те би трябвало да разгледат промените на второ четене. Госпожа Павлова изброи четири важни аспекта в предложените промени, за мен те са всъщност три. Единият е свързан с рекламните съоръжения по пътищата, вторият – с въвеждането на скоростния път, и третият – с промяната на максималната скорост по магистралите. По отношение на рекламните съоръжения, ако действително се счита, че има сериозна опасност за живота и здравето на пътуващите при сегашното разположение на рекламните съоръжения, аз съм готов да подкрепя всяка промяна, която ще защити здравето и живота на пътуващите. Казвам това съвсем ясно. Поначало целият този панаир по българските пътища с различни по размери и като конструкция рекламни съоръжения, с нестабилни рекламни съоръжения, някои от които паднаха по време на силен вятър, показва, че съоръженията трябва да се стандартизират. Това – първо. Второ, рекламните съоръжения в близост до магистралите и до другите пътища отклоняват вниманието. Не само погледа отклоняват, отклоняват вниманието. Няма да забравя, че през есента, когато обикалях из страната в качеството си на народен представител, почти на всеки километър виждах физиономията на един кандидат-президент, който заявяваше: „Ще уволня Бойко Борисов!”. Минути след това аз продължавах да мисля как този кандидат за президент в парламентарната Република България, ако бъде избран за президент, ще уволни Бойко Борисов. Това не допринася човек да е концентриран и да се поддържа безопасността при движение по пътищата. Не зная дали няма да настъпят някакви промени между първо и второ четене относно отстоянието на рекламните съоръжения – 50 м за автомагистралите, 25 м – за пътищата първи и втори клас, и мисля – 8 м, за последната категория пътища. В крайна сметка бих ги подкрепил, ако това е добро за пътуващите. Освен това България ще има по-добро лице чрез подредените пътища, включително чрез рекламните съоръжения. Все пак в мен остава съмнение, че тук има намесени финансови въпроси, защото натискът, който беше упражнен в едната и другата посока, оставя в мен някакво такова чувство, без да мога наистина категорично да го потвърдя. Минавам към другите два въпроса – въвеждането на скоростния път. Преди всичко искам да кажа, че в момента в Закона за движение по пътищата има път с близки характеристики до предлагания скоростен път – това е автомобилният път, който не само е разписан в Закона за движение по пътищата, но се сигнализира със специален пътен знак. Въвежда се скоростен път. Аз питам: автомобилният път ще остане ли такъв? Ще бъде много странно да останат и автомобилният път, и скоростният път. Те са над досегашните категории. На второ място, не би ли могло вместо да се въвежда скоростен път, да се усъвършенства дефиницията за автомобилен път? Той има същата идея – да даде възможност за по-висока скорост при определени изисквания на съществуващите пътища първа и втора категория и така нататък. С други думи, не да въведем скоростния път и да зачеркнем автомобилния, тъй като водачите са свикнали с понятието „автомобилен път”. Струва ми се, в момента той е въведен в участъка Драгичево - Долна Диканя. Той е точно такъв – за 90 км в час, въпреки че през целия път там има принудителна лента. Това го различава от предлагания скоростен път, но това не пречи да бъде пример за автомобилен път. Единствено, разбира се, скоростта за автомобилен път в момента е 90 км в час и трябва да бъде повишена на 120 км в час. Това е напълно допустимо за този участък, за който говоря – от Драгичево до Долна Диканя. Още повече, така като въвеждаме скоростен път без пътен знак и без другите отправки към скоростния път, реално той не може да се приложи, докато останалите аксесоари за този скоростен път не бъдат въведени. Минавам на третия въпрос – въпросът за разрешената скорост за движение по магистралите. Категоричен противник съм на повишаване скоростта по магистралите. Заявявам го съвсем директно. В подкрепа на това мое становище ще Ви покажа официалното писмо от Министерството на вътрешните работи, подписано от заместник министъра господин Веселин Вучков, а той реално е член на правителството. Заместник-министрите се назначават от министър-председателя. Нали така, господин Корнезов? Точно така. И тук господин Вучков заявява така: „анализът на пътно-транспортните произшествия показва, че основната причина за тежки пътно-транспортни произшествия е превишаването на скоростта”. Това е причина номер едно за тежките пътно-транспортни произшествия. Приоритет на Европейския съюз е намаляване на загиналите с 50% и казват: „Обръщаме внимание, че увеличаването на скоростните режими ще доведе до увеличаване на пътно-транспортния травматизъм, както и ще постави България отново в неизгодно положение спрямо останалите страни в Европейския съюз”. Уважаеми колеги, първото, с което трябва да се съобразим, е наистина безопасността на движение, защото няма нищо по-ценно от човешкия живот и човешкото здраве. Има световна практика да се счита, че повишаването на скоростта с 10% води до повишаване на пътно-транспортни произшествия с 20% и повишаване на смъртните случаи с 30%. Напомням на колегите да знаят, че днес, когато гласуват повишаване скоростта с 10%, ще увеличат смъртните случаи по българските автомагистрали с 30%. Това заявявам съвсем директно и не е мое изследване. Беше съобщено и от комисар Стратиев. Има го във всички материали, свързани с безопасност на движение по пътищата. Когато говорихме за билбордовете, министър Павлова заяви, че първият приоритет е безопасността на движението – билбордовете да бъдат отстранени на по-голямо разстояние. Аз питам: как се връзва нейното твърдение, че няма нищо по-важно от човешкия живот, казано тук преди пет минути, и че целта е да се намалят жертвите по пътищата и се повиши безопасността с искането за повишаване на тази скорост по магистралите? Това просто е нонсенс! Беше заявено от господин Андонов по друг повод, свързано с билбордовете, че над 50% от автомагистралите в Европа имат забрана за билбордовете. Е, добре, защо господин Андонов и неговите колеги не кажат така: „В повече от 50% от страните на Европейския съюз максималната скорост е 120-130 километра”? Винаги се дава за пример Германия. Защо винаги?! Защото няма друга страна, която да се даде за пример. Но в Германия автомагистралите са като изгладени с ютия, както каза моя колега Асен Агов. Нека постигнем това качество на българските автомагистрали и тогава нека повишим скоростта не на 130, а на 150 километра. Аз питам: защо не се каже как е положението във Великобритания, във Франция, в Испания, където преди две години от 120 километра беше намалена максималната скорост на магистралите на 110 километра, а ние от 130 на 140 километра? Защо не кажем как е в Съединените американски щати, където има три режима 106-112-118 километра в час? Те са преизчислени от допустима скорост в мили в час. Може в Съединените щати, където има участъци в някои от щатите стотици километри прави линии – това са автомагистралите, да имат строго ограничени 118 километра. Защо те не се вдигнат на 140 или 150 километра? Защото, уважаеми колеги, това не е въпрос на волунтаризъм, на желание: „Дайте да повишим скоростта”, а това е въпрос на едно много сериозно изследване и доказани всъщност резултати как човешкият живот става много по-уязвим при повишаване скоростта над 130 километра в час – и искаме въвеждането в България! Аз преди малко се връщам от избирателния си район в Стара Загора. В участъка след Пазарджик до Траянови врата колата се тресе непрекъснато от кръпки по пътищата. Е, това ли е магистралата, за която можем да въведем 140 километра?! Нека си припомним – господин Татарски каза: „Тогава да намалим на 100 километра”. Господин Татарски, само преди година и половина на автомагистрала „Тракия” катастрофира автобус. Вие си спомняте този случай, когато загинаха осем души поради дупка на пътя на автомагистрала „Тракия”, а автобусът се движеше със 100 километра в час. Осем души загинаха! Е, това е нивото на българските автомагистрали! Защо стреляме във въздуха, когато не стреляме в целта, а то е повишаване качеството на българската пътна инфраструктура. Извън всичко това мога да Ви кажа, че повишаването на скоростта от 130 на 140 по експонента повишава изразходваното гориво, отделените газове, вредата за околната среда, а заедно с това в България трябва да се има предвид, че има изискване по отношение на радиусите на хоризонталните криви, сцеплението на пътищата, които към всички досега проектирани участъци в автомагистрали не са съобразени със скорост 140. Мога да приема като хипотеза единствено за тези нови автомагистрали, които обаче сега влизат в проектна фаза и по проект им бъде заложена скорост, която може да бъде максимална 140 километра. Във всички останали случаи не мога да поема отговорност за това, че ще предизвикам жертви по българските автомагистрали, както имаше от много дълго време един термин „волунтаризъм” – искането да се повиши, не съответства на това, което в момента ни предлагат българските автомагистрали. Аз не искам да се намали, защото обратното, което каза господин Татарски... Не, нека следваме европейския пример – именно европейския пример, 25 страни от Европейския съюз имат скорости, допустими не по-високи от 130 километра. Нека останем в рамките на европейската практика, тя е достатъчно добра. Нещо повече, считам че, ако сега се вземе такова решение, след това ще го коригираме при някаква следваща промяна на Закона за движение по пътищата. Няма смисъл от това безсмислено занимание. Няма да подкрепя закона дори и само заради тази разпоредба. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Вие в началото на своето изказване изразихте своето убеждение, че е неправилно това, тъй като голяма част от Закона за пътищата, който в момента дискутираме – промени на Закона за движение по пътищата, да бъде разглеждан в нашата Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, считате че това е по-добре. Аз мисля, че може би има резон, но не е съвсем така, защото, господин Иванов, въвеждаме ново понятие „скоростен път”. Това понятие „скоростен път” ще бъде дефинирано в този законопроект – Закона за пътищата, няма да бъде в Закона за движение по пътищата. Поради това, че се създава нов проект, тъй като скоростният път ще бъде в тялото на този закон считам, че е по-добре да остане тук, а ние като народни представители на второ четене може да внесем своите предложения за изменения на предлагания ЗИД, така че ще го направим – първо. Второ, казахте, че не виждате къде е разликата между автомобилен път и скоростен път. Разликата се състои в това, че финансиране от европейските фондове се получава за пътища по TNT-мрежата. Такива са и автомобилните пътища, но те, за разлика от новосъздаваните скоростни пътища, се пресичат на едно ниво – конфликтно, докато скоростните пътища ще бъдат, както са магистралите, няма да се пресичат на едно ниво, ще има безконфликтно преминаване и това ги отличава от автомобилните пътища. Има огромна разлика в двата вида път. Наличието на единия не означава, че другият не трябва да съществува. По отношение на скоростта отново искам да кажа, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, ще бъде разрешена скоростта изцяло за магистралите в България, но със знаци, както е в момента, може да бъде ограничена до много по-ниски стойности, пак казвам, както е в момента – максималната скорост е 130, а съществуват много участъци, където скоростта е ограничена дори до 80 километра в час и по-ниска, което считам, че не е правилно. Затова нека гледаме напред. Правим ги магистралите – вече съществуват, можем да си позволим лукса да караме с малко по-висока скорост. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, ще коментирам накратко, споменахте конструктивната устойчивост на рекламните съоръжения, че някои от тях падали и така нататък, не знам в крайна сметка между първо и второ гласуване в какъв обхват това ще се прецизира – специално при магистралите, както в момента е извън обхвата на пътя, което е една действително голяма зона. Има конкретни отстояния за първи, втори и трети клас, както Ви е известно. Вие споменахте за радиусите и кривите – хоризонтални и вертикални криви, споменахте за отсечката Драгичево - Долна Диканя. Между другото, съмнявам се, че в по-голямата си част тази отсечка ще остане с ограничение 90 километра в час поради простата специфика на проектирането. Този път до голяма степен, когато е бил подготвян при предните правителства, преповтаря трасето на стария път Е-79, а хоризонталните и вертикалните криви са основната специфика, която обуславя скоростта, която е възможно да бъде въведена. Това по този параграф. От друга страна, искам да коментирам – споменахте за човешкия живот. Нека споменем, че ако Пътната агенция има приходи около четири милиона и половина на година от тази дейност, без в това да начисляваме какъв ресурс от тях отива реално за администриране на тази дейност, за премахване на други незаконни, реално в повечето държави от Европейския съюз има направена една така наречена оценка на човешкия живот, като щета за икономиката на дадена държава, вследствие пътнотранспортни произшествия. Колкото и грешно и некрасиво да звучи – при съпоставянето на човешкия живот с дадена стойност, в повечето държави той е над 3 млн. евро, може би в България би бил минимум 1 милион. Статистиката показва, че в рекламни или крайпътни съоръжения само 11 са загинали на фона на 100 в дървета край пътя, но всеки един човешки живот, който бива загубен по този начин на пътя, е един в повече, което държавата не бива да си позволи и затова предложенията следва да бъдат подкрепени в този си вид. Благодаря.

Ще бъда максимално кратък в отговора си, но все пак ще използвам трите минути. По казаното от господин Станислав Иванов, моят въпрос е: ще се запази ли автомобилният път? И автомобилите, и скоростният път натоварва цялото многообразие от пътища. Що се касае до отсечката Драгичево - Долна Диканя, да, ако действително няма дублиращ път, по европейските директиви не може да бъде магистрала. Построяването на магистрала изисква дублиращ път. Тогава ще приема, но може да бъде скоростен или автомобилен път с допустима скорост до 130 км. По отношение на това, че скоростта може да бъде ограничена на места, където това е недопустимо, питам: някой задава ли си въпроса защо в 25-те страни от Европейския съюз не подходят по същия начин – да вдигнат 140-150 км в час? Да кажат: „на определени отсечки ще ограничим скоростта”. Оставам с впечатление, че ние се мислим за по-умни от цялата Европейска общност?! Моето мнение е по-различно. Пак казвам: доказано е с огромен статистически материал в областта на пътнотранспортния травматизъм и произшествия, че скорост над 130 км рязко повишава смъртните случаи при катастрофите. По заявеното от господин Давидов – че всеки човек има своята стойност. Точно така, господин Давидов, аз не отчитам в милиони евро човешкия живот в България, говоря на един милион жители какъв е броят на загиналите в пътнотранспортни произшествия в България. И макар че бройката намалява, ние сме далеч от средната бройка в Европейския съюз. За увеличението на скоростта над 130 км, това и в момента се практикува от колите, които се движат със сини буркани. Моят въпрос е: кой контролира и кои са тези, които се движат така, без да имат право на специален режим на движение? Всякакви мутри, мутреси и всякакви други индивиди, като си сложат син буркан на колата, се движат или профучават покрай останалите със скорост от порядъка на 150-160 км. Те са най-опасни за предизвикване на пътнотранспортни произшествия. Е, добре, ние заради техния пример трябва ли да повишаваме скоростта за всички останали?! Когато те профучават, всеки един от движението заявява: „Боже, с тази скорост ще се претрепят.” Сините буркани, които са поставени незаконно, в нарушение на Закона за движение по пътищата, поставят друг сигнал – че трябва да се повишат контролните функции и на Пътна полиция, и на КАТ, защото безобразията в страната с неправилното използване на специалния режим за движение стават повсеместни. За това можете да прочетете всяка седмица във вестниците. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да разчупя досегашното мъжко присъствие в изказванията по този законопроект, за да кажа своите аргументи в подкрепа на това, че няма да подкрепя този законопроект. Най-напред ще се спра на така наречения скоростен път. Уважаеми колеги, строежът на скоростните пътища, както вече и министър Павлова обяви, ще стартира, защото са по-евтини и се изграждат по-бързо. Уважаеми колеги, това, че министър Павлова каза, че са с 30% по-евтини от автомагистралите, определено не е вярно. Те са по-евтини с от 10 до 20% в зависимост от терена. Този аргумент не издържа и защото съгласно техническите характеристики на скоростния път се оказва, че той ще бъде същото нещо както автомагистралата, с изключение на това, че няма да се изгражда аварийна лента. Наскоро министър Павлова понижи автомагистрала „Хемус” в скоростен път. Аз питам: доколко целесъобразно е това? Доколко е правилно, основен пътен възел, основна пътна артерия, свързваща София и Варна, да бъде понижена по този начин? Истината – целта е да се усвоят европейските средства и да не се доплаща никакво национално финансиране, за да се изпълни и останалата част от магистралата от Велико Търново до Шумен. Ще се спра и на промяната, която касае билбордовете. Аз съзирам лобистки интереси в нея и ще Ви каза защо. Принципно подкрепям билбордовете да бъдат премахнати от автомагистралите и нововъведените скоростни пътища. Бих стигнала дори и по-далеч – както каза колегата Ремзи Осман, да бъде преосмислено тяхното съществуване въобще и на пътищата от първи и втори клас. След изказването на министър Павлова преди малко се оказа, че билбордовете ще останат за сега съществуващите автомагистрали, а няма да присъстват в обхвата на пътя само за новостроящите се скоростни пътища и автомагистрали. Наистина текстът на законопроекта подкрепя точно тази позиция. С това категорично не съм съгласна. Смятам, че ако приемем идеята по автомагистралите и пътищата да няма билбордове, това трябва да бъде ясно записано не само за новостроящите се, но и за сега съществуващите. По отношение на скоростта, уважаеми колеги, ако погледнете мотивите на законопроекта, ще видите, че там няма нито една дума или едно изречение за подкрепа на увеличаването на скоростта от 130 на 140 км за автомагистралите. Не мога да разбера в този случай защо колегите от управляващата Партия ГЕРБ така яростно защитават увеличението на скоростта. Когато в Комисията по регионална политика и местно самоуправление попитах господин Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, защо се прави това увеличение на скоростта, той каза следното, цитирам: „Цели се увеличаване на пропускателната способност на магистралите”. Това означава ли, че на магистралите има задръствания и със скоростта от 140 км в час ще се увеличи тяхната пропускателна способност?! Създава се прецедент с това увеличаване на скоростта. В целия Европейския съюз е възприета скорост до 130 км в час. Пример: Холандия – 120 км, Испания – 120 км, Англия – 112 км, Франция – 130 км. Нашите ли магистрали са по-добре от техните? Нашата култура на шофиране ли е по-добра от тяхната, че решаваме да увеличим скоростта на шофиране на 140 км?! Категорично не съм съгласна. Не съм съгласна това увеличение на скоростта да важи дори за новостроящите се скоростни автомагистрали. Уважаеми колеги, нека не забравяме, че пътнотранспортно произшествие на автомагистрала почти винаги означава загинал. (Единични ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Христова! Госпожо Христова, правилно казахте, че при съотношението цена на магистралата спрямо скоростния път разликата е от 10 до 20%. Да, защото скоростният път няма аварийна лента. Това е разликата от магистралата. Обаче когато Вие сте се готвили за това изказване, е трябвало да погледнете малко по-обширно на нещата. Една автомагистрала има и дублиращ път. Колко струва този път, за да направим магистрала? Скоростният път няма да има дублиращ път. Значи цената отива може би и над 30%. Първо. Второ, когато говорим за скоростен път и автомагистрала, не е само аварийната лента. Когато отчуждаваме по-малко, защото е по-тесен пътят, оттам разликата в цената също се променя. Нека да бъдем коректни и да не хвърляме така просто едни 10 до 20%! Аз мога да кажа, че е 40%, защото ей така си мисля! Нека малко по-експертно да разсъждавате и експертно да излагате нещата, а не просто така – както казахте: „Според мен трябва да се махнат всички билбордове”. Защо да ги махнем? Има двама души загинали през миналата година от удар в билборд. (Реплики от КБ.) Затова ли трябва да ги махнем – защото Вие така мислите? Когато се излиза и се говори, когато се защитават тези, трябва да се борави с аргументи и с точност, с експертиза в изказванията, а не просто ей така някакви 10-20%! Не е така – над 30% е по евтин скоростният път. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Христова, за едно нещо съм съгласен с Вас – може би е концептуално правилно да се обмисли някакъв срок за тяхното премахване в дългосрочен план, на съществуващата мрежа. Това следва да се прецизира. Специално за скоростния път бих могъл да коментирам, че може би има дори опции за неговото още по-голямо поевтиняване. В момента габаритът Г-20, който е в нормите за проектиране, формулира разделителна ивица от два метра. В много държави има опции за такава разделителна ивица, по-малко от два метра, която още повече ще стесни платното за движение, което би могло да се направи, но на ниво технически нормативни регламенти. Относно Вашата загриженост за пътната безопасност и за това какви са концепциите в този аспект на това правителство, а какво било при Вас, бих искал да обърна внимание на колегите, че в настоящия законопроект всъщност ние говорим до голяма степен за билбордовете, но освен тях, има множество други видове рекламни съоръжения. Едни от тях са различни пана покрай тунелите и мостовете. Искам да обърна внимание на нещо, което е пропуснато в законопроекта, но може би за второ гласуване е редно да се включи. В чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата са изпълнени изискванията на европейските директиви, където е казано, че по трасетата на трансевропейската транспортна мрежа на 300 м около тунелите не бива да има рекламни съоръжения. Удобно, през 2008 г., когато са вписани поправките в члена, в ал. 4 се допълва, че тази забрана за поставяне на рекламни съоръжения покрай тунели важи само за тунелите по трансевропейската мрежа, които са с минимална дължина от 500 м. Такива тунели в България са два от над 40. Тоест позволили сте навсякъде да съществува, а знаем, че рекламата става все по-агресивна. Специално при автомобила концентрацията на водача трябва да е на 100% фокусирана върху управлението му именно в тунелите. Благодаря.

Уважаема госпожо Христова, аз не можах да разбера защо Ви репликираха от ГЕРБ, след като Вие се съгласихте с тяхното предложение да няма билбордове. И аз съм съгласен. Но с другите неща не мога да се съглася. Тук искам да Ви репликирам за нещо. Не бъдете против скоростните пътища, защото такива пътища трябва да има и трябва по някакъв начин да са регламентирани. Това са четирилентови пътища, по които ще се разреши малко по-голяма скорост. Такъв път примерно, много необходим за България, е Русе - Търново. Такъв път може да има между Русе и Бяла. Такъв път трябва да има между Варна, Мездра и автомагистрала „Хемус”. Друг е въпросът, че това правителство, ясно, няма добра политика по отношение на автомагистралния пръстен. Защо? От обясненията, които досега ни даваха, че по автомагистрала „Струма”, тъй като било направено така и така, кривите били недостатъчно допустими за висока скорост, там също ще бъде някакъв тип скоростен път. Досега се оправдаваха, че тази скорост от 90 км била за това, че нямало Акт 16. Сега чуваме, че между Велико Търново и Шумен ще изграждат четирилентов път, вместо магистрала. Кой им дава това право? Това, че те нямат политика по автомагистралите, не значи, че ние трябва да сме против скоростните пътища. (Реплики от народните представители Станислав Иванов и Владислав Димитров.) Господа, не използвайте закона, за да прикривате безсилието си по политиката Ви, защото автомагистрала „Тракия” няма да я довършите – гарантирам Ви. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Ще започна по реда на направените реплики. Уважаеми господин Иванов, вярно е, че аз нямам професионално образование по отношение на пътищата – моето образование е юридическо. Но съм се постарала и се старая винаги когато вземам отношение по даден въпрос, то не е често, да бъда подготвена. Старая се да чета много – на хора, които имат професионално образование в тази област, които са направили социологически изследвания, проучвания, за да се информирам и да формирам своята позиция. Уважаеми господин Давидов, разбирам, че явно няма логика в законопроекта, който е внесен, по отношение на билбордовете. Вие сте съгласни – и вносителите, доколкото разбирам, и колегите от ГЕРБ, и приемате съобразно безопасността на автомагистралите и скоростните пътища да няма билбордове, но само в тези участъци, които ще бъдат новопостроени! Но също така сте съгласни, че пак съобразно безопасността на пътищата може да има билбордове на старите, съществуващи в момента магистрали! В това няма никаква логика. Господин Мутафчиев, ще отговоря и на Вашата реплика. Наистина в изказването си може да съм криво разбрана, но не съм изцяло против строежа на скоростни пътища. Неслучайно визирах понижаването на автомагистрала „Хемус” в скоростен път. Именно това, което Вие казахте – изграждането на скоростен път от Велико Търново до Шумен, с оглед на това, че няма визия за бъдещото развитие на пътната инфраструктура в страната, поглед в бъдеще и строеж било на автомагистрали, било на скоростни пътища. Няма нищо лошо в строежа на скоростни пътища. Въпросът е: дали ще бъде направена правилна, обоснована преценка къде да бъдат скоростните пътища и къде – автомагистралите?

Уважаема госпожо председател, аз само ще направя една бележка – трябва да ни е ясно с измененията, които въвеждаме за скоростните пътища, че нищо съществено няма да се промени, защото парите са недостатъчни. Трябва много добре да помислим между първо и второ четене – да въведем текстове, които според мен са по-правилни в предвидените скоростни пътища по стратегията, която беше предложена миналата година, а те са с дължина 913 км, при сега съществуващи 252 км четирилентови пътища. Значи, представете си, колко време ще ни е необходимо да ги строим. Трябва да въведем текстове, с които тези пътища да бъдат класифицирани с автомагистрален тип. Давам пример със София - Калотина, който не бива да оставяме в този габарит на скоростен път, който се предвижда, защото по цялото трасе от Истанбул по Коридор № 4 ще бъде магистрален тип, а точно там, в тези около 50 км, ще бъде скоростен път. Ние трябва да си дадем много ясна сметка и да въведем такива допълнения между първо и второ четене, които да бъдат полезни напред за България, и най-важното – да намерим пари. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда максимално кратък. Изцяло в контекста на коментара към скоростните пътища бих допълнил, че между първо и второ гласуване би могло да се помисли и за един друг също икономически вариант, който съществува в много държави като практика при подобен сорт пътища, а той е преминаването не винаги на различни нива. Аз лично съм на мнение, че и преминаване например на кръгово кръстовище, при което се приоритизира едното направление, е също удачен вариант, защото основната концепция при скоростния път, България е подписала Споразумението към ООН, е именно скоростният път да осигурява безпрепятствен автомобилен трафик. В този аспект и скоростният път в много отсечки е удачен, защото габаритът на пътя е пряко зависим като функция от автомобилния поток. Не навсякъде е икономически изгодно да бъде магистрала, разбира се, и е редно да се разглежда винаги и икономическият аспект. Имам маркирани доста други неща, няма да ги коментирам. Мисля, че доста теми се засегнаха. Мисля, че между първо и второ гласуване единствено изключение при билбордовете или при рекламните съоръжения би могло да се направи за така наречените тотеми при бензиностанциите, според мен, защото те са свързани пряко със задоволяване нуждите на ползвателите на пътна инфраструктура. На човек, шофирайки, свършва бензина, научавайки своевременно къде се намира дадена бензиностанция, му се дава възможност своевременно да се престрои. Същите, ако останат, защото самите тотеми и пинове могат да се третират като рекламни съоръжения, би следвало да бъдат обезопасени, но в останалите случаи също не подкрепям обезопасяване, а подкрепям отстраняването в по далечен обхват от пътя. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател! На 11 април 2012 г., колеги, гласувахме началния час и програмата за днешното заседание, но не взехме предвид кога трябва да приключи. Затова правя формално предложение – заседанието да приключи днес в 18,00 часа.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители на 16.02.2012 г., и № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13.03.2012 г. Комисията по труда и социална политика на свое редовно заседание, проведено на 4 април 2012 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, както следва: № 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители, и № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска. На заседанието присъстваха: господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, и госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика. І. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители на 16.02.2012 г. Законопроектът бе представен от господин Цветан Костов, който подчерта, че с предложените изменения се цели да се подкрепят семействата с един жив родител, като се предлага те да имат право на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, независимо от дохода на член от домакинството. Според вносителите предоставянето на месечна помощ без прилагането на доходен критерий ще повиши социалната справедливост и ще създаде предпоставки за по-добър живот на децата полусираци. В хода на представянето господин Костов информира народните представители за трудностите, свързани с прогнозния брой бенефициенти и необходимите средства за изпълнението на законопроекта, които произтичат от липсата на статистическа информация за евентуалните бенефициенти. Бе подчертано, че законопроектът е подкрепен от представители на всички опозиционни парламентарно представени политически партии и движения. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и други организации на гражданското общество. В своето становище Министерството на финансите не подкрепя законопроекта и се аргументира с обстоятелството, че отпадането на доходния критерий ще доведе до разширяване обхвата на правоимащите, което от своя страна е свързано с повишаване на разходите за семейни помощи за деца за тази и за следващите бюджетни години. Министерството на труда и социалната политика подчертава, че доходният критерий, въз основа на който се предоставят семейните помощи за деца, е въведен за по-добра насоченост на финансовата подкрепа и максимална ефективност на мерките. Изтъква се, че именно подпомагането на семействата с деца е най-големият по размер разход в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, като за 2011 г. е оказана финансова подкрепа на 554 883 семейства за 820 892 деца. Същевременно административната статистика на Агенцията за социално подпомагане не разполага с информация за броя на децата с един починал родител, но към месец март 2012 г. децата, които получават наследствена пенсия, са 25 977. По-нататък в становището се посочва, че при запазване размера на месечната добавка за реализирането на предложената мярка ще бъдат необходими допълнително 11 млн. лв. за година над утвърдените с бюджета на министерството. В този смисъл Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения законопроект при осигуряването на допълнително необходимите средства за неговото прилагане. Сдружението „Настоящи и бъдещи майки” подкрепя законопроекта по принцип, но счита, че следва да се прецизира обхватът на семействата, за които няма да се прилага доходният критерий при предоставянето на месечни помощи за деца, като се уредят хипотезите, при които единият от родителите е починал или е с неизвестен произход. Законопроектът среща подкрепата и на Българската търговско-промишлена палата. В хода на дискусията народните представители подчертаха предимствата на двата законопроекта и се обединиха около мнението, че притесненията за финансовите измерения на предложените мерки са преувеличени. Същевременно с консенсус бе подкрепено предложението за обединяване на законопроектите, като в процедурата по приемането им между първо и второ гласуване те да се прецизират, за да се гарантират социалните права на бенефициентите, както и да се избегнат евентуални злоупотреби. След проведено гласуване с резултати: „за” - 19 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители на 16.02.2012 г. ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13.03.2012 г. Законопроектът бе представен от госпожа Станка Шайлекова, която подчерта, че с предложените изменения се цели да се подобри нормативната уредба, свързана с подкрепата за деца, които се отглеждат от един жив родител, както и за деца с увреждания. Във връзка с това се предлага месечната помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, да се предоставят без прилагане на предвидения за целта доходен тест за деца с един жив родител. Според вносителите с тази мярка ще се постигне по-добро обвързване на семейните помощи за деца с грижите за детето, полагани от родителя. Също така се предлага предоставянето на месечни помощи за отглеждане на дете до една година от един жив родител да не се обвързва с доходен тест, което е израз на държавната политика за подкрепа за неосигурените или с недостатъчен осигурителен принос родители при отглеждането на детето в най-ранната му възраст чрез механизмите и инструментите на социалното подпомагане. Законопроектът предвижда и мерки за стимулиране на талантливите деца, които завършват средното си образование преди навършването на 18-годишна възраст, като за тях се предлага предоставянето на месечната помощ да се изплаща до навършването на 18-годишна възраст. Допълнително са развити и мерките за ограничаване незаписването в първи клас поради имуществени затруднения, като се предлага да не се прилага доходен критерий при отпускането на така наречените „еднократни помощи за първокласници”, за деца с трайни увреждания и деца, които се отглеждат от един жив родител. За финансово обезпечаване на предвидените мерки се предлага законопроектът да влезе в сила от следващата бюджетна година, с изключение на предоставянето на еднократните помощи за първокласници, с оглед началото на новата учебна година 2012/2013. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и други организации на гражданското общество. В своето становище Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта при осигуряване на необходимите средства. Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Асоциацията на индустриалния капитал и Сдружението „Настоящи и бъдещи майки” подкрепят законопроекта. Конфедерацията на независимите синдикати се въздържа от подкрепа на законопроекта, като счита, че той ще създаде предпоставки за противопоставяне на различни групи от обществото. Същевременно се предлага подкрепата за семействата да се осъществява чрез премахването на подоходния тест за всички семейства и възстановяване на семейното подоходно облагане. След проведено гласуване с резултати: „за”- 19 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Станка Лалева Шайлекова и Галина Димитрова Банковска на 13 март 2012 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД относно разглеждане на първо четене на Законопроект заизменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 250-01-59, внесен от Цветан Костов Костов и група народни представители на 16 февруари 2012 г.; № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13 март 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 март 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 250-01-59, внесен от Цветан Костов Костов и група народни представители на 16 февруари 2012 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13 март 2012 г. В началото на заседанието единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения. На заседанието присъстваха: госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерство на труда и социалната политика; госпожа Вилма Петкова – началник отдел „Стандарти и лицензиране”, дирекция „Държавна политика за закрила на детето”, Държавна агенция за закрила на детето и госпожа Антония Тилкова – старши експерт в дирекция „Държавна политика за закрила на детето”, Държавна агенция за закрила на детето. Законопроект № 250-01-59 бе представен от страна на вносителите от господин Цветан Костов, който разясни основните причини за разработване на законопроекта за изменение и допълнение. Предлага се отпадане на доходния тест при предоставяне на месечна помощ на деца с един жив родител до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Изменението цели облекчение на условията за отпускане на семейни помощи за деца полусираци. Посочено бе, че загубата на родителя е трагично обстоятелство, което освен неблагоприятно въздействие върху детската психика, често е съпроводено от финансови затруднения за семейството. Получени са писмени становища по Законопроект № 250 01 59 от Министерство на труда и социалната политика, Държавна агенция за закрила на детето, Българска търговско-промишлена палата и Сдружение „Настоящи и бъдещи майки”, които подкрепят предложения законопроект. Министерство на финансите не подкрепя така предложения законопроект за изменение и допълнение във връзка с липса на информация относно броя на лицата, които се очаква да бъдат обхванати от промените, и прогнозен разчет на необходимите финансови средства. Законопроект № 254-01-39 бе представен от името на вносителите от госпожа Галина Банковска. Предлаганите промени имат за цел подобряване на нормативната уредба в областта на предоставяне на семейни помощи за деца с оглед осигуряване на по-целенасочена подкрепа на уязвими групи деца, а именно децата полусираци и децата с трайни увреждания. Предлага се премахване на доходния тест за получаване на семейни помощи за деца, отглеждани от един жив родител. Съществена промяна е и отпадането на доходния тест за получаване на целева помощ за първокласници и за деца с трайни увреждания с оглед включването им в общообразователния процес. Предвижда се и предоставяне на месечна помощ на деца до навършването им на 18 години, в случаи когато са завършили средното си образование преди достигане на пълнолетие с цел подкрепа на децата с изявени дарби и способности. Предложените промени се предвижда да влязат в сила от 1 януари 2013 г. с оглед финансовото им обезпечаване чрез държавния бюджет. По законопроекта са получени писмени становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Държавна агенция за закрила на детето, Национална мрежа за децата, Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” и Асоциация „Родители”, които го подкрепят. Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя измененията и допълненията поради необходимостта от прилагане на универсален критерий за определяне на нуждаещите се, а именно „доходният тест”. В дискусията взеха участие народните представители Валентина Богданова, Галина Банковска, Снежана Дукова, Георги Терзийски, Лилия Христова. Народните представители се обединиха около мнението, че предложените законопроекти са стъпка в правилната посока за подпомагане на семействата и децата в сложна социална и финансова ситуация. Част от народните представители изразиха становище, че проект № 254-01-39 е по-обстоен и всеобхватен и доразвива по-изчерпателно обществените отношения във връзка със семейните помощи за деца. Изразено бе опасение относно непълнотата на дефинирането и в двата законопроекта на понятието „един жив родител”. Посочена бе необходимост за прецизиране на този текст с оглед ограничаване на възможности за злоупотреби с разпоредбите на предлаганите нови текстове. Обсъдена бе евентуалната възможност за влизане в сила на промените в момента на приемането им от Народното събрание, а не в посочения срок. Госпожа Кременлиева потвърди подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и за двата законопроекта при осигуряване на необходимите финансови средства. Тя обясни, че към момента не е възможно да бъде направен финансов разчет поради липсата на изисквания за събиране на статистически данни относно броя на децата полусираци, както и такива относно децата, които са завършили средното си образование преди навършване на 18 години. Беше изяснено, че се работи съвместно с Националния статистически институт в посока получаването на необходимата информация. След приключване на дискусията и проведено гласуване с резултати: „за” - 17 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 250-01-59, внесен от Цветан Костов Костов и група народни представители на 16 февруари 2012 г. След проведено гласуване с резултати: „за” - 17 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13 март 2012 г.”

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца № 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители на 16 февруари 2012г., и № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13 март 2012 г. На заседание, проведено на 5 април 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. На заседанието присъстваше Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектите бяха представени от вносителите – първият от народния представител Кирчо Димитров и вторият от народния представител Станка Шайлекова. И двата законопроекта предлагат отпадане на изискването за максималния доход при предоставяне на месечна помощ за деца, които се отглеждат от един жив родител. Законопроектът, внесен от народния представител Станка Шайлекова и група народни представители, предвижда месечната помощ да продължи да се дава до навършване на 18-годишна възраст в случаите, когато преди навършването й детето е завършило средното си образование. Същият проект предлага и отпадането на доходния тест за получаване на целева помощ за първокласници и за децата с трайни увреждания. Изказано бе и становището на Министерството на труда и социалната политика, което е в подкрепа на двата законопроекта. След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: - по законопроект № 254-01-16, внесен от Цветан Костов и група народни представители на 16 февруари 2012 г., „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”; - по законопроект № 254-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13 март 2012 г., „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца внесени от Цветан Костов и група народни представители на 16 февруари 2012 г. и от Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска на 13 март 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, според Законът за семейните помощи за деца, месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят, при условие че средномесечният доход на член от семейство за предходните 12 месеца не надвишава дохода, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет. За тази година той е 350 лева – непроменен в сравнение с 2011 г. Няма спор, че смъртта на родител е трагично обстоятелство, което освен неблагоприятно отражение върху детската психика нерядко е съпроводено от финансови сътресения за семейството. Поради това ние от Синята коалиция подготвихме и внесохме Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, с който да отпадне изискването за максимален доход за деца с един жив родител. С това целим както подкрепа за такива семейства, така и създаване на условия за по-добър живот на децата полусираци. Законопроектът бе подписан от народни представители от всички парламентарни групи без тази на ГЕРБ, както и от независими народни представители. Месец по-късно колеги от ГЕРБ внесоха свой законопроект, в който видяхме вграден нашият проект. Аз няма да коментирам случилото се от етична гледна точка, но не мога да не отбележа конфузната ситуация, в която изпадна Министерството на финансите. След даденото негативно становище по нашият законопроект, по този на ГЕРБ оттам вече считат, че необходимите средства за прилагане на направените предложения биха могли да бъдат осигурени, при това в разширен формат с изменение и допълнение в чл. 8 и чл. 10а на закона. А уж социални теми не бива да се политизират, както обичат да се изразяват някои колеги, включително и от ГЕРБ. Но както се казва: „Всяко зло – за добро”. Именно тази диаметрална противоположност във визията на Финансовото министерство вероятно ще позволи реализирането на една добра идея – стъпка към повече социална справедливост. Наистина е трудно да се определи размерът на допълнителните разходи. В Министерството на труда и социалната политика бяха направени изчисления, според които са необходими близо 11 млн. лв. Но тъй като те са направени на базата на отпуснатите наследствени пенсии и при липса на статистически данни за броя на децата полусираци, които сега получават месечни помощи, не биха могли да претендират за точност. Аз продължавам да смятам, че тези разходи няма да имат съществено бюджетно отражение, защото почти сигурно е, че броят на децата с един жив родител, които сега получават такива месечни помощи, превалира над тези, които не получават заради превишаване на средномесечния доход на член от семейството. Постигнатото пълно съгласие за подкрепа на двата законопроекта в комисиите ми дава увереност, че те ще бъдат приети на първо гласуване. Тъй като и двата законопроекта не си противоречат, вярвам, че между първо и второ четене ще успеем да прецизираме текстовете и да създадем един наистина добър законопроект. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлаганите промени в Закона за семейните помощи за деца имат за цел да подобрят нормативната уредба в областта на семейните помощи с оглед по-добра и по-целенасочена подкрепа на едни от най-уязвимите групи деца, а именно това са децата полусираци и децата с трайни увреждания. Промените са подчинени на принципа, че най-добрата среда за отглеждане на децата това е семейната, независимо от това дали те се отглеждат от един или от двама родители. Трудностите при отглеждането на деца, които са загубили единия родител, са по-големи както за самите родители, така и за самите деца. Финансовата отговорност за издръжката на тези деца изцяло пада на единия родител, защото доходите, които постъпват в семейството, са почти изцяло от приноса на този родител. В тази връзка ние предлагаме да отпадне доходният тест за достъп до месечните помощи за деца и такова подобно за децата полусираци. Такова подобно предложение има и в законопроекта на д-р Цветан Костов и група народни представители, който беше представен преди малко на вашето внимание. Ние подкрепяме тази идея, която лансират колегите с този законопроект, но си направихме труда да направим цялостен преглед на законодателството, свързано със семейните помощи, и преценихме, че когато се касае за деца полусираци, които се отглеждат от един родител, е добре да се премахне доходният тест за всички помощи, които се дават по Закона за семейните помощи за деца. Затова ние надградихме и разширихме това предложение, което правят и колегите. Както казах, преди малко този законопроект беше представен от д-р Костов. Друга съществена промяна, която предлагаме, е отпадането на доходния тест за получаване на целева помощ за първокласници, както за децата полусираци, така и за децата с трайни увреждания. В целия Закон за семейните помощи за деца няма доходен тест за получаване на тези помощи, когато става въпрос за деца с трайни увреждания. Единствено целевата помощ за първокласници е визирана с доходен тест. Това е една несправедливост, която с нашия законопроект ще се премахне. По този начин децата с трайни увреждания ще имат право на тази целева помощ за първокласници в размер на 150 лв. без подоходен тест. По този начин ще облекчим родителите им и ще насърчим децата с увреждания да бъдат включени в общообразователния процес. Предлагаме да се махне и доходният тест за получаване на месечната помощ за отглеждане на дете до 1-годишна възраст с неосигурени майки, когато става въпрос за деца полусираци, отглеждани от един жив родител. С цел постигане на равноправие между всички деца, предлагаме месечна помощ да продължи да се дава до навършване на 18-годишна възраст в случаите, когато преди детето да е навършило 18 години, то е завършило своето средно образование. Това са случаи на талантливи деца, които завършват по-рано средното си образование. Има такива случаи, има такива казуси. По този начин детето няма да бъде лишено от подкрепа поради факта, че е по-талантливо и по-рано е завършило средното си образование. Предлагаме законът да влезе в сила от 1 януари 2013 г. с цел финансово обезпечаване чрез средства от държавния бюджет, а единствено по отношение на § 4 в нашия законопроект, който касае премахването на доходния тест за полусираци и деца с увреждания, целевата помощ за първокласници да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Ако този законопроект бъде приет, още от новата учебна година ще могат да получат целевата помощ за първокласници без подоходен тест. Благодаря Ви.

Вълнуват се.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, № 254-01-13, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова с още 7 дни.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение. На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ четене за внасяне на предложения по Закона за семейните помощи за деца да бъде максимален, а именно 21 дни.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Първо правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното.

„Доклад относно Закон за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г., проект, второ гласуване. „Закон за виното и спиртните напитки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. „Глава първа – Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

По чл. 1 има постъпило предложение на народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено. Постъпило е предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев, Христо Христов и Христина Янчева, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, плодовите вина, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.”

„Глава втора – Органи за управление”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

По чл. 2 на вносител има постъпило предложение на народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2 (1) Министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма осъществява държавната политика по отношение на производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки. (3) Контролът по спазване изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения и лозаро-винарските продукти се осъществява от Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към министъра на земеделието и храните, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (4) Средствата за извършване дейността на ИАЛВ се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, както следва: 1. субсидии от републиканския бюджет; 2. приходи от извършвани услуги; 3. средства, получени от глоби и имуществени санкции, налагани по този закон; 4. средства, получени по международни проекти и програми; 5. други източници. (5) За извършване на услугите по ал. 4, т. 2 ИАЛВ събира такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет. (6) Устройството, структурата, организацията и дейността на ИАЛВ се уреждат с устройствен правилник, утвърден от Министерския съвет. (7) Изпълнителният директор на ИАЛВ утвърждава със заповед образци на документи по този закон, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Заповедта и документите се публикуват на интернет страницата на ИАЛВ в срок до 24 часа от утвърждаването им. В заповедта могат да се предвидят условия и ред за подаване на документите в електронен вид. (8) За вино, предназначено за износ в трети държави, ИАЛВ издава сертификат за безопасност на виното, в случай че в държавата вносител са приложими такива изисквания. Сертификатът се издава по искане на износителя след заплащане на такса съгласно тарифата по ал. 5. (9) Изпълнителната агенция по лозата и виното администрира мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз моля залата да обърне внимание на този текст, предложен за редакция на чл. 2, и ще помоля госпожа Танева да ми обясни закона, Конституцията, Закона за нормативните актове, правилникът предвижда изменения за второ четене да бъдат правени с предложения от народни представители. Тук има само едно предложение от господин Юнал Тасим и Гюнер Сербест, където се казва за гроздето и плодовете, а изведнъж се появява чисто нова редакция на чл. 2. Как се получава и по каква процедура законодателно се е случило това нещо и от кого е предложението? По-нататък в текста на много места ги има тези неща и за да не се налага да задавам пак въпроса, просто да ми отговори госпожа Танева.

Уважаеми господин Чукарски, Комисията по земеделието и горите разгледа предложения законопроект на вносителя, както и всички предложения на народни представители на второ заседание за приемане на окончателните текстове, които тук се представят за окончателно гласуване. Тези окончателни текстове са редактирани от самата Комисия по земеделието и горите, така както е правено с много други законопроекти. Не виждам нищо различно от това, което сме правили като процедура и по останали законопроекти. Въпросът е, че е оттеглено предложение. Това е решение, което в хода на Комисията по земеделието и горите съответните вносители правят. Не виждам нищо странно в това.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз все пак искам, така или иначе, тук има стенограма, да бъде ясно, че законодателната процедура е за постъпване на предложения между първо и второ четене, с оглед на които да бъде формулиран текст на чл. 2 в нова редакция, но няма постъпили. Това го правя като реплика на госпожа Танева. Би трябвало някой народен представител да е предложил изменение и тогава комисията да излезе с нова формулировка. Това е моето становище.

Да, и в хода на заседанието също.

В хода на заседанието няма как между първо и второ четене да възникне нов текст, при условие че в срока между първо и второ четене не е направено предложение. Това искам да Ви го кажа правно.

Господин Чукарски, аз обясних и първия път, в хода на провеждането на заседанието на Комисията по земеделието и горите за второ четене се получава дебат по окончателните текстове. Казвам, че това е абсолютно законосъобразна процедура, редакция от юристите, които присъстват, вносителите от всички страни – в този смисъл са предложените редакции и те са гласувани от Комисията по земеделието и горите. Нещо повече: различни законодателни предложения могат да станат и в хода на самото пленарно заседание тук.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Танева! Открих, че съществува такава практика и по други законопроекти. Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че юридически такава процедура е недопустима. Когато на първо четене е приет текст, за второ четене няма постъпило редакционно предложение, няма как между първо и второ четене при самото второ четене той да бъде изменен по инициатива независимо на кой, ако няма постъпило в предвидения срок предложение от народен представител – единствено и само. Това правя като процедура – оттук нататък просто да се има предвид при работата на комисиите.

Всички законопроекти търпят редакция.

„Глава трета – Организации на производителите и междупрофесионални организации”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел I – Организации на производителите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Организация на производители може да бъде всяко юридическо лице или кооперация, в които членуват производители на лозаро-винарски продукти”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4. „Чл. 4. (1) Организациите по чл. 3 се признават от министъра на земеделието и храните при условията и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.”

Комисията не подкрепя текста на чл. 5 на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.

„Раздел II – Междупрофесионални организации”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5: „Чл. 5. (1) Междупрофесионални организации на производителите, преработвателите, търговците на лозаро-винарски продукти и на спиртни напитки са: 1. Националната лозаро-винарска камара (НЛВК); 2. регионалните лозаро-винарски камари (РЛВК); 3. Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН); 4. организации по чл. 3, признати за междупрофесионални при условие и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Организациите по ал. 1 предлагат практики за социално-отговорна консумация и предприемане на действия по ограничаване на злоупотребата с вино и спиртни напитки.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 6: „Чл. 6. (1) Националната лозаро-винарска камара е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище София. (2) Националната лозаро-винарска камара приема устав за устройството и дейността си. (3) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица, които се учредяват по решение на Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара въз основа на подадено заявление, утвърдено от председателя на НЛВК. В решението за учредяване на регионално лозаро-винарска камара се определя нейното седалище и териториален обхват. (4) Право на наименование „Регионална лазаро-винарска камара” имат само юридически лица, отговарящи на условията по този закон. Регионалните лозаро-винарски камари осъществяват дейността си при спазване решенията на Общото събрание на НЛВК, като информират за дейността си Управителния съвет и Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара.”

Уважаеми господин председател, искам да коментирам създаването на нов текст, който въобще не фигурира за първо четене. Не става въпрос за редакция, за която току-що говореше председателят – като имало някаква глупост, трябвало да се редактира. Става въпрос за абсолютно нов текст на член с четири алинеи, който дава структура на Националната лозаро-винарска камара, и за това нещо няма постъпило предложение между първо и второ четене. Отговорете ми в кой закон, в кой нормативен акт фигурира орган „комисията”? Такъв орган няма. Има народни представители, а не служители в Комисията по земеделието и горите, които да пишат текста, независимо кой им го възлага. Народните представители го внасят с името, подписа си и носят отговорност за това, което е предложено и ние гласуваме. Искам отново да Ви обърна внимание върху това, че не само редакции, но са вкарани и нови текстове, без да се обърне абсолютно никакво внимание, че не е спазена процедурата между първо и второ четене.

По чл. 7 има постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя по принцип. Предложение от народните представители Венцислав Върбанов, Тодор Великов и Димитър Чукарски, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Организациите по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 4 могат да: 1. участват в осъществяването на националната политика за развитие на лозарството и винарството и лозаро-винарските райони в страната; 2. участват в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор, и изготвят становища по нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор; 3. разработват и предлагат за приемане от министъра на земеделието и храните задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на лозаро-винарски продукти; 4. правят предложения за определяне на район за производство на вино със защитено наименование за произход (ЗНП)/защитено географско указание (ЗГУ); 5. защитават интересите на лозаро-винарския сектор на национално ниво; 6. предлагат на министъра на земеделието и храните начини за разпределяне на средствата от Държавен фонд „Земеделие”, предназначени за развитие и подпомагане на лозарството; 7. правят мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на лозаро-винарски продукти; 8. оказват съдействие и сътрудничат на министъра на земеделието и храните, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на здравеопазването, както и на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по въпроси, свързани с развитието на лозаро-винарския сектор; 9. подпомагат централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места; 10. утвърждават състава на регионалните дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди и/или изготвят предложения за техния състав при условие и ред, определени с правилника за прилагане на закона; 11. участват в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато са упълномощени от своите членове; 12. организират национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки; 13. организират обучения по теми, свързани с производството на лозаро-винарски продукти; 14. изпълняват и други функции, възложени със закон или посочени в уставите им. (2) Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки може да: 1. участва в осъществяването на националната политика за развитие на сектора на спиртните напитки в страната; 2. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани със сектора на спиртните напитки и изготвя становища по нормативни актове, свързани със сектора на спиртните напитки; 3. защитава интересите на сектора на спиртните напитки на национално ниво; 4. прави мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на спиртни напитки; 5. оказва съдействие и сътрудничи на министъра на земеделието и храните, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на здравеопазването, както и на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по въпроси, свързани с развитието на пазара на спиртни напитки; 6. изготвя предложения за състава на регионалните дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на гроздови ракии и бренди при условие и ред, определени с правилника за прилагане на закона; 7. подпомага централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места; 8. участва в спорове по защита на качеството и произхода на традиционните български спиртни напитки и продукти и по защитата на спиртни напитки с географско указание, когато е упълномощена от своите членове; 9. организира национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки; 10. организира обучения по теми, свързани с производството на спиртни напитки; 11. изпълнява и други функции, възложени със закон или посочени в устава й.”

По чл. 8 на вносителя е постъпило предложение от народните представители Пенко Атанасов и Захари Георгиев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. Членове на НЛВК могат да бъдат: 1. регионалните лозаро-винарски камари; 2. производители, преработватели и търговци на лозаро-винарски продукти; 3. сдружения на производители на лозаро-винарски продукти; 4. университети и научни институти в областта на лозарството и винарството и други лица, и организации, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството.”

По чл. 9 на вносителя е постъпило предложение от народните представители Венцислав Върбанов, Тодор Великов и Димитър Чукарски, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. Членове на АПВТСН могат да бъдат: 1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки; 2. производители на зърно, плодове, грозде и продукти от тях, предназначени за производство на алкохолни напитки, както производители и вносители на етилов алкохол от земеделски произход и дестилати; 3. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации и лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Регионалните лозаро-винарски камари, освен правомощията по чл. 7, ал. 1, издават сертификат за: 1. произход на грозде, предназначено за производство на вина със ЗНП/ЗГУ, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, вина без ЗНП/ЗГУ и за произход на вина със ЗНП/ЗГУ; 2. автентичност на гроздови, винени и джиброви ракии, и бренди. (2) Сертификатите по ал. 1, т. 1 се заверяват от териториалните звена (ТЗ) на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, за което се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. (3) Формата, съдържанието и редът за издаване и заверка на сертификатите се уреждат с правилника за прилагане на закона.”

По чл. 11 на вносител няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

По чл. 12 на вносител има постъпило предложение на народните представители Пенко Атанасов и Захари Георгиев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. (1) За стимулиране развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието и храните – за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет – за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство при условията и по реда на чл. 24а, ал. 2 и 5 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. (2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години. (3) Когато преди изтичане на срока по ал. 2 бъде преустановено ползването по предназначение на земите по ал. 1, те се връщат незабавно в държавния или общинския поземлен фонд.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. Държавните контролни органи, органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си сътрудничат с организациите на производителите и с междупрофесионалните организации в областта на лозаро-винарския сектор.”

„Глава четвърта – Производствен потенциал”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. „Раздел І – Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 14 на вносител има постъпило предложение на народния представител Румен Петков – в чл. 14 се създава ал. 5а: „(5а) Лозови насаждения, създадени с експериментални цели, резултат на селекционна и друга изследователска работа не могат да бъдат определяни като производствени.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Производствен потенциал е съвкупност от реално засадените площи с винени лозя, Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози и неусвоените от производителите права на презасаждане, ново засаждане и предоставени от Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози, които са лозя, подходящи за производство на вина: 1. със ЗНП; 2. със ЗГУ; 3. без ЗНП/ЗГУ. (2) Винени лозя, засадени без право на засаждане след 1 януари 2007 г., подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя по реда на този закон. (3) До извършване на изкореняването на лозята по ал. 2 продуктите, произведени от добитото от тях грозде, могат да се използват само с цел дестилация за сметка на производителя. (4) Продуктите, получени от дестилацията по ал. 3, не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 обемни процента или по-малко. (5) Засаждането и присаждането на винени сортове лози, класифицирани по смисъла на този закон, се извършва само след придобиване право на ново засаждане, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (6) Принудително изкореняване се извършва след издаване на мотивирана заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ. (7) Заповедта по ал. 6 се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение. (8) Заповедта по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

„Раздел ІІ – Класифициране на винени сортове лози”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) За засаждане, презасаждане или присаждане за целите на винопроизводството могат да се използват само класифицирани винени сортове лози, отговарящи на условията, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Министърът на земеделието и храните утвърждава със заповед списък на класифицираните винени сортове лози по предложение на ИАЛВ. (3) Забранява се засаждането, презасаждането или присаждане с некласифицирани винени сортове лози, като те подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон. (4) Забраната по ал. 3 не се прилага за некласифицирани винени сортове лози, чиято продукция е предназначена само за консумация в домакинствата на винопроизводителите. (5) В случай на заличаване на винен сорт лоза от списъка по ал. 2, изкореняването на засадените със сорта площи се извършва в срок до 15 винарски години, следващи годината на заличаването. (6) За производство на продуктите, посочени в Приложение № 1, се използват само класифицирани винени сортове лози.”

Да, думата винените не трябва да бъде членувана.

„Раздел ІІІ – Право на ново засаждане”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

По чл. 16 на вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Правото на ново засаждане се предоставя за площи: 1. за експериментални цели; 2. за подготовка на лозов посадъчен материал; 3. свързани с уедряване на поземлени имоти или с отчуждаване на имоти в обществен интерес. (2) Правото не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица и се упражнява до края на втората винарска година, следваща годината, в която е било предоставено. (3) За придобиване право на ново засаждане производителят подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7 и прилага посочените в него документи. За разглеждане на заявлението се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. (4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по ал. 3 съответното териториално звено (ТЗ) на ИАЛВ извършва проверка на представените документи. При установяване на непълноти и/или нередности ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в определения срок, заявлението се оставя без разглеждане. (5) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 4, съответно от отстраняване на непълнотите и/или нередностите, комплектуваната преписка се изпраща в Централното управление (ЦУ) на ИАЛВ. (6) В срок до 7 работни дни от получаване на документите по ал. 5 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за право на ново засаждане. (7) В акта за право на ново засаждане се посочват: 1. правно основание за издаване на акта; 2. име на физическото лице или наименование на юридическото лице - производител, на което се предоставя правото на ново засаждане; 3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство; 4. цел, за която се предоставя правото на ново засаждане; 5. данни за имота или имотите, за които се предоставя правото на ново засаждане – код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване; 6. наименование на сорт по имоти; 7. срок за упражняване на правото на ново засаждане; 8. период на експеримента – в случаите на ал. 1, т. 1; 9. период за производство на лозов посадъчен материал – в случаите на ал. 1, т. 2; 10. ред за обжалване на акта; 11. други данни. (8) При засаждане на имот или имоти, посочени в акта за право на ново засаждане, производителят подава в ИАЛВ заявление за край на засаждането по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. Заявлението се подава в срок до 30 дни от засаждането. (9) В срок до 30 дни от получаване на заявлението по ал. 8 ИАЛВ извършва проверка на място за съответствие на действително извършеното засаждане с данните от акта. (10) Проверката по ал. 9 се състои в измерване с GPS устройство и изготвяне на снимков материал на ефективно засадената площ, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. В срок до 5 работни дни от извършването на проверката преписката се изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър. (11) В срок до 15 дни от получаването на преписката по ал. 10 ИАЛВ отразява засаждането в лозарския регистър, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство. (12) Правата, които не са упражнени в срока по ал. 7, т. 7, се включват в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (13) Когато правото на ново засаждане е предоставено за площи за експериментални цели или за подготовка на лозов посадъчен материал, след края на периода по ал. 7, т. 8 и 9, лозовите насаждения: 1. могат да се използват от производителя за производство на лозаро-винарски продукти, които да се предлагат на пазара само в случай, че производителят е получил права от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози или права на презасаждане, или; 2. се изкореняват за сметка на производителя; продуктите, произведени от грозде от тази площ, докато не бъде изкоренена, могат да се пускат в обращение само за целите на дестилацията за сметка на производителя и не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 обемни процента или по-малко. (14) в срок до 14 дни от изтичането на периода по ал. 7, т. 8 и 9, производителят: 1. подава заявление в ИАЛВ за ползване на лозовите насаждения – в случаите по ал. 13, т. 1; 2. писмено уведомява ИАЛВ за изкореняване на лозовите насаждения – в случаите по ал. 13, т. 2 и определя срок за изкореняването. (15) При изкореняване на лозовите насаждения по ал. 13, т. 2 не се пораждат права на презасаждане.”

„Раздел ІV – Право на презасаждане”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.

По чл. 17 има постъпило предложение на народния представител Румен Петков, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. (1) Право на презасаждане се предоставя от ИАЛВ на производители, изкоренили съществуващи плододаващи лозови насаждения в добро агротехническо състояние, които не са изоставени лозови насаждения по смисъла на този закон. (2) Правото на презасаждане се упражнява от производителя до края на петата винарска година, следваща годината, в която е извършено изкореняването. (3) В случай на форсмажорни обстоятелства по смисъла на този закон срокът за упражняване на правото на презасаждане по ал. 2 може да се удължи с до три винарски години. (4) В срок до 30 дни преди изтичане на срока по ал. 2, производителят подава в ИАЛВ заявление за удължаване срока на упражняване на правото на презасаждане. (5) Неупражнените права в сроковете по ал. 2 и 3 преминават в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (6) Презасаждане на лозови насаждения, създадени по програми на Европейския съюз, може да се извършва не по-рано от 5 винарски години, следващи годината на засаждането на лозовите насаждения.”

По чл. 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) За придобиване право на презасаждане производителят подава заявление за начало на изкореняването по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него. Заявлението се подава в ТЗ на ИАЛВ по регистрация на лозарското стопанство след заплащане на такса за разглеждане съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. (2) В срок до 10 работни дни от подаване на заявлението по ал. 1 ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на предоставените документи и сравнява данните за посочените в заявлението имоти с данните от лозарското стопанство, вписани в лозарския регистър. (3) При установяване на непълноти и/или нередности в заявлението и приложените към него документи ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява производителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. (4) В случаите, когато производителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане. Производителят може да подаде ново заявление в съответната винарска година. (5) В срок до 7 работни дни от извършване на проверката по ал. 2 или след отстраняване на непълнотите и/или нередностите по ал. 3, ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти за установяване на действителното агротехническо състояние на лозовите насаждения, измерва ефективно засадената площ с винени лозя и изготвя снимков материал. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката, и производителя или негов упълномощен представител. (6) След извършване на проверката по ал. 5, ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява производителя за измерената ефективно засадена площ. (7) Изкореняването на лозовите насаждения започва след получаване на уведомлението по ал. 6. За придобиване право на презасаждане, производителят трябва да изкорени лозовото насаждение до края на втората винарска година от уведомлението.”

По чл. 19 на вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. (1) При изкореняване производителят е длъжен да отстрани напълно всички надземни части на лозовите насаждения, корените им, както и да почисти площта от всички растителни остатъци. (2) Не по-късно от 30 дни след приключване на изкореняването производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на изкореняване по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7. (3) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по ал. 2 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на изкоренените площи. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. (4) В случай на неизпълнение на изискванията по ал. 1 ТЗ на ИАЛВ издава задължително предписание и определя срок за изпълнението им. (5) В срок до три работни дни след извършване на проверката по ал. 2 ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение до изпълнителния директор за издаване на акт за право на презасаждане. (6) В срок до 7 работни дни от получаването на предложението по ал. 5 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за право на презасаждане. В акта се посочват: 1. правно основание за издаване на акта; 2. име на физическото лице или наименование на юридическото лице - производител, на което се предоставя правото на презасаждане; 3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство; 4. данни за имота или имотите, за които се предоставя правото на презасаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване; 5. изкорененият винен сорт лозиоти; 6. срок за упражняване на правото на презасаждане; 7. ред за обжалване на акта; 8. други данни.”

По чл. 20 на вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. (1) За начало на презасаждане производителят подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него. (2) Когато презасаждане ще се извършва върху заявени по реда на чл. 18 изкоренени площи, в срок до 15 работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на площите. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката, и производителя или негов упълномощен представител. (3) При промяна на местонахождението на лозовите насаждения в срок до 5 работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на приложените документи. (4) При установяване на непълноти и/или нередности в заявлението и приложените към него документи ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява производителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. (5) В случаите, когато производителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в срока по ал. 4, заявлението се оставя без разглеждане. Производителят може да подаде ново заявление в съответната винарска година. (6) В срок до 10 работни дни от извършване на проверката по ал. 3 или след отстраняване на непълнотите и/или нередностите по ал. 4, ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. (7) До приключване на проверката по ал. 2 и/или по ал. 6, производителят няма право да започне презасаждане. (8) В случай на промяна в посочения в заявлението винен сорт лози и сортът, който ще бъде засаден, производителят писмено уведомява ИАЛВ в срок до 10 дни от промяната. (9) В срок до 30 дни от приключване на презасаждането на определена площ производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на презасаждането по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7. (10) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по ал. 9 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти. Проверката се състои в измерване с GPS устройство и изготвяне на снимков материал на ефективно засадената площ, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. В срок до 5 работни дни от извършването на проверката преписката се изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър. (11) В срок до 15 дни от получаването на преписката по ал. 10 ИАЛВ отразява засаждането в лозарския регистър, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на Раздел V: „Раздел V – Прехвърляне на право на презасаждане”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. Правото на презасаждане може да се прехвърли изцяло или частично от лозарското стопанство, на което е предоставено, на друго лозарско стопанство на територията на страната, при условие че: 1. част от съответното лозарско стопанство се прехвърля на другото стопанство; 2. част от площите в стопанството, на което се прехвърлят правата на презасаждане, са предназначени за производство на вина със ЗНП или ЗГУ или за отглеждане на лозов посадъчен материал; 3. за изкоренените лозови насаждения, за които е предоставено правото на презасаждане е подадена декларация за реколта за годината, предхождаща изкореняването, от която е видно, че те са плододаващи и отговарят на условията по чл. 17, ал. 1.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. Условията и редът за прехвърляне на права на презасаждане по чл. 21 се уреждат с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ и предлага следната редакция: „Раздел VI – Национален резерв от права на засаждане на винени лозя”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа Национален резерв от права на засаждане. (2) Правата на засаждане от Националния резерв по ал. 1 се предоставят от ИАЛВ на производители с регистрирано лозарско стопанство и се упражняват преди края на втората винарска година, следваща годината на предоставянето им. След изтичане на срока неупражнените права се връщат в Националния резерв. (3) Права на засаждане от Националния резерв могат да се прехвърлят или преотстъпват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Националният резерв по чл. 23 се попълва от следните права: 1. права на ново засаждане, неупражнени в сроковете по чл. 16, ал. 2; 2. права на презасаждане, неупражнени в сроковете по чл. 17, ал. 2 и 3; 3. права на засаждане, предоставени от Националния резерв и неупражнени в срока по чл. 23, ал. 2. (2) Правата от Националния резерв, които не са разпределени преди края на петата винарска година след годината на включването им в резерва, се погасяват.”

По чл. 25 е постъпило предложение от народните представители Пенко Атанасов и Захари Георгиев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) За придобиване право на засаждане от Националия резерв по чл. 23 лицето подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7 и прилага посочените в него документи. За разглеждане на заявлението се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. (2) Заявление по ал. 1 може да подаде и лице, което няма регистрирано лозарско стопанство на територията на лозарския район, в който се намират заявените имоти, като, за да придобие право на засаждане от Националния резерв, лицето следва да регистрира лозарско стопанство. (3) Производители под 40-годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност и които създават ново стопанство, не заплащат таксата по ал. 1. Обстоятелството за професионални умения и компетентност се удостоверява с диплома за агроном, технолог или аграр-икономист с бакалавърска или магистърска степен.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Чл. 26. (1) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по чл. 25, ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на представените документи. При установяване на непълноти и/или нередности ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в определения срок, заявлението се оставя без разглеждане. (2) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 1, съответно от отстраняване на непълнотите и/или нередностите, ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и заявителя или негов упълномощен представител. (3) В срок до три работни дни след извършване на проверката по ал. 2 ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение до изпълнителния директор за издаване на акт за право на засаждане с права от Националния резерв. (4) В срок до 7 работни дни от получаване на документите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за право на засаждане с права от Националния резерв. (5) В акта по ал. 4 се посочват: 1. правно основание за издаване на акта; 2. име на физическото лице или наименование на юридическото лице – производител, на което се предоставя правото; 3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство; 4. цел, за която се предоставя правото; 5. данни за имота или имотите, за които се предоставя правото – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване; 6. наименование на сорт по имоти; 7. срок за упражняване на правото; 8. ред за обжалване на акта; 9. други данни. (6) В срок до 30 дни от приключване на засаждането на определена площ производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на засаждането по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7. (7) В случай на промяна в посочения в заявлението винен сорт лози и сортът, който ще бъде засаден, производителят писмено уведомява ИАЛВ в срок до 10 дни от промяната. (8) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по ал. 6 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на засадените имоти. Проверката се състои в измерване с GPS устройство и изготвяне на снимков материал на ефективно засадената площ, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. В срок до 5 работни дни от извършването на проверката преписката се изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър. (9) В срок до 15 дни от получаването на преписката по ал. 8 ИАЛВ отразява засаждането в лозарския регистър, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.”

„Раздел VІI – Лозарски регистър”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII.

По чл. 27 има постъпило предложение от народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) За целите на контрола ИАЛВ поддържа лозарски регистър, който съдържа актуализирана информация за производствения потенциал. Регистърът е публичен и достъпен на интернет страницата на ИАЛВ, в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. (2) В лозарския регистър по ал. 1 се вписват гроздопроизводителите, лозарските стопанства и винопроизводителите. (3) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа досиета на гроздопроизводителите и производствени досиета на винопроизводителите, които са част от лозарския регистър. (4) Изискванията за съдържанието на досиетата по ал. 3 се определят с Правилника за прилагане на закона. (5) Регистърът по ал. 1 се поддържа по начин, позволяващ съвместно функциониране или обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). (6) За вписване в регистъра по ал. 1 производителите подават в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7 и прилагат посочените в него документи. (7) При първоначално вписване в лозарския регистър производителите получават уникален идентификационен номер (УИН), който не може да се прехвърля. Уникалният идентификационен номер съдържа код за гроздопроизводител или винопроизводител, данни за годината на вписване и пореден номер на вписването. (8) В срок до 10 дни от подаване на заявлението по ал. 6 ИАЛВ извършва вписването и издава удостоверение за регистрация на гроздопроизводител или винопроизводител, в което вписва УИН.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по чл. 28 и предлага следната редакция: „Чл. 28. Досиетата на гроздопроизводителите по чл. 27, ал. 3 съдържат информация за идентификация на лозарско стопанство, регистрирано в лозарския район по местонахождение на имотите, характеристики на лозарските парцели, както и информация по отношение на декларациите за реколта, сертификати за произход на винено грозде, обобщена годишна справка за издадените придружителни документи за превоз на винено грозде, промени в структурата на лозарското стопанство, уникален регистрационен номер (УРН) в ИСАК, както и информация по отношение на правата на презасаждане, засаждане с права от Националния резерв, незаконно засадени лозя, подпомагане за преструктуриране, конверсия и събиране на реколта на зелено.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. (1) Лозарското стопанство се състои от лозарски парцели, стопанисвани от един гроздопроизводител. Лозарските стопанства се вписват в регистъра по чл. 27. (2) Лозарско стопанство по ал. 1 може да регистрира всяко физическо или юридическо лице, което: 1. придобива или ползва засадена с лозови насаждения площ от най-малко 0,1 хектара; 2. е подало заявление за придобиване право на засаждане от Националния резерв по реда на чл. 25, ал.2; 3. придобива права на презасаждане с цел промяна на местонахождението на лозови насаждения. (3) При вписване в регистъра по чл. 27 лозарското стопанство получава идентификационен номер (ИН), който се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората – номера на ТЗ на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма – ЕКАТТЕ на населеното място, в чието землище се намират лозарските парцели, от осма до единадесета – поредния номер на вписването в землището. (4) Лозарските парцели по ал. 1 се индивидуализират в система за идентификация на лозарските парцели и притежават уникална идентификация. Системата за идентификация е съвместима със системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 33 от Закона за подпомагане на земеделските производители. (5) Системата за идентификация по ал. 4 се създава на базата на карти и документи от поземлените регистри или други картографски препратки. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, включително въздушни или спътникови ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографската с мащаб 1:10 000.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) Производствените досиета на винопроизводителите по чл. 27, ал. 3 съдържат идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на вино и лозаро-винарски продукти, производствен и съдов капацитет, списъци на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този закон, задължителните декларации за производство и декларации за стокови запаси, обобщена тримесечна справка за издадените придружителни документи за превоз на вино и лозаро-винарски продукти. В един производствен обект се регистрира само един винопроизводител. (2) В срок до 30 дни от настъпване на промяна във вписаните в регистъра по чл. 27 обстоятелства винопроизводителите подават заявление за промяна, придружено със: 1. документи, удостоверяващи промяната; 2. документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII – „Промени в структурата на лозарско стопанство”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Чл. 33. (1) В срок до 30 дни от настъпване на промяна по чл. 32, ал. 2, гроздопроизводителят подава заявление за промяна в структурата на лозарското стопанство пред съответното ТЗ на ИАЛВ по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него, и прилага документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. (2) Заявление по ал. 1 се подава за всяко лозарско стопанство. (3) Когато производител, който няма регистрирано лозарско стопанство в съответния лозарски район, придобие имот/и в случаите по чл. 32, ал. 2, както и в случаите на прехвърляне на права на засаждане, въз основа на подаденото заявление по ал. 1 се регистрира лозарското стопанство. (4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на представените документи. При установяване на непълноти и/или нередности ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. В случай, че заявителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в определения срок, промяна в структурата на лозарското стопанство не се извършва. (5) В срок до 30 дни от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на непълнотите и/или нередностите по ал. 4 ИАЛВ отразява промените, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.”

„Глава пета – Лозаро-винарски продукти и категории вина”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: „Чл. 34. (1) Категориите лозаро-винарски продукти се определят съгласно Приложение № 1. (2) Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар съгласно Приложение № 2.”

По чл. 35 на вносител има постъпило предложение на народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено. Има постъпило предложение на народния представител Захари Георгиев – в чл. 35 т. 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предложението ми е да отпадне т. 4 в чл. 35, която касае вината без наименованието за произход и без защитеното географско указание. Това ми предложение е съобразено с традицията в производството на вина в България, а тя е още от 30-те години на миналия век. Вероятно на някои от Вас е известно, че след ледниковия период Vitis vinifera е европейската лоза, на база на която са всички следващи сортове в Европа. В практиката има смесване на сортове от Vitis vinifera с други така наречени директни сортове, което смесване е под благовидния повод да се повиши устойчивостта на самите сортове грозде. Практиката на производителите и на учените в тази посока показва, че при ферментацията на червените сортове гроздове се отделят канцерогенни вещества, което става причина през 30-те години да се постанови с указ, че е забранено да се използват за производство на вино кръстоски с директни сортове лозя. Сега сме изправени обаче пред един парадокс. Моето предложение пише, че не е подкрепено, но в следващите текстове, където имам предложения – 38 и 40, комисията е доработила самите текстове, където е записано, че тези сортове са от вида Vitis vinifera, което означава, че няма опасност от такава кръстоска. Въпреки, че пишат, че не са подкрепили моето предложение, неговият състав по принцип е изпълнен, поради което аз оттеглям това и следващите две предложения.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. Условията, на които трябва да отговарят, редът за производство и регистрацията на вината със ЗНП, вината със ЗГУ и сортовете вина без ЗНП/ЗГУ се определят с правилника за прилагане на закона.”

По чл. 37 има постъпило предложение от народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

По чл. 38 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Захари Георгиев, който преди малко го оттегли. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39 на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 39. (1) Сортово вино без ЗНП и ЗГУ е вино, което: 1. е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera; 2. не притежава ЗНП и ЗГУ; 3. носи наименование на винен сорт лоза и/или година на реколта; 4. притежава удостоверение за производство, издадено от ИАЛВ по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (2) За издаване на удостоверението по ал. 1 се събира такса, съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. Производители на сортови вина, произведени от грозде от местни винени сортове лози, не заплащат такса. (3) Сортовите вина без ЗНП и ЗГУ се предлагат на пазара след регистрация на производителите им и получаване на удостоверение за производство по ал. 1.”

По чл. 40 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Захари Георгиев, който го оттегли в изказването си по чл. 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40: „Чл. 40. Вино без ЗНП и ЗГУ е вино, получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera и не притежава характеристиките на вината по чл. 37, 38 и 39, ал. 1.”

„Глава шеста – Производство на лозаро-винарски продукти”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Раздел І: „Раздел І – Общи разпоредби”.

По чл. 41 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41: „Чл. 41. Производството на винено грозде и лозаро-винарски продукти се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра по чл. 27.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІІ: „Раздел ІІ – Декларации”.

По чл. 42 на вносителя има постъпило предложение от народните рпедставители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакця на чл. 42: „Чл. 42. Ежегодно в срок до 15 януари производителите на винено грозде подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за реколтата от грозде за текущата винарска година.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43: „Чл. 43. (1) Ежегодно в срок до 15 януари физическите или юридическите лица, включително кооперациите, които са произвели от реколтата на текущата винарска година вино и/или гроздова мъст, подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за производството. (2) Декларации по ал. 1 подават и физическите или юридическите лица, включително кооперациите, които са преработили и/или търгували винено грозде и/или гроздова мъст, подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за преработка и/или търговия.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44: „Чл. 44. (1) Не подават декларации по чл. 42 производители: 1. чиято продукция от грозде е изцяло предназначена за консумация в непреработен вид, за сушене или за директна преработка в гроздов сок; 2. чиито стопанства включват по-малко от 0,1 хектара лозарска площ, реколтата от които няма да бъде обект на търговия; 3. чиито стопанства включват по-малко от 0,1 хектара лозарска площ и предават цялата получена реколта на кооперация. (2) Не подават декларации по чл. 43, ал. 1 производители, които получават в своите производствени съоръжения чрез винификация на закупени продукти количество вино, по-малко от 10 хектолитра, което не е или няма да бъде обект на търговия. (3) Не подават декларации по чл. 43, ал. 2 производители, които са членове на кооперация, задължена да подава декларация, и предават своята продукция от грозде на тази кооперация, но запазват правото си да получават чрез винификация за семейна консумация количество вино, по-малко от 10 хектолитра.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46: „Чл. 46. Образците на декларациите по чл. 42, 43 и 45, ал. 1 се утвърждават по реда на чл. 2, ал. 7.”