2 май 2012 г.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно проекти на Закон за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроекти за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов, внесен на 4 август 2011 г. На заседанието присъстваха проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Боян Кулов – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели и Димитър Владимиров – главен секретар на Държавна агенция за българите в чужбина. Единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения. Вносителят господин Корнезов представи своя законопроект и мотивите към него, като посочи, че той развива конституционните принципи за официалния език в Република България. Той подчерта, че въпросът за българския език не е само проблем на езикознанието и филологията, а държавнически проблем, както и че настоящият проектозакон гарантира изцяло правата на българските граждани, за които българският език не е майчин. Законопроект за българския език № 154-01-89 бе представен от вносителите, народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Вносителите подчертаха, че този законопроект не е създаден с цел да ограничи развитието на българския език или да го запази от чуждиците, а да се регламентира единна държавна езикова политика, чрез осигуряване на условия за опазването и обогатяването на българския книжовен език, да се защити езикът като основа на българската национална идентичност, както и да се насърчава развитието на образованието, науката, изкуството и културата в Република България. Въпреки, че и в други закони се повелява използването на българския книжовен език, никъде няма уредена единна процедура по наблюдение и грижа за развитието и опазването на българския език. Специално внимание се отделя на изучаването и ползването на българския книжовен език извън територията на Република България, както и въвеждане на механизъм за ежегодни отчети пред Народното събрание, чрез които ще се контролира провеждането на държавната политика в областта на опазването, обогатяването и задължителното ползване на българския книжовен език. В Комисията постъпиха писмени становища по двата законопроекта от Българската академия на науките, Държавна агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина и Югозападният университет „Неофит Рилски”, които подкрепят идеята за законово регламентиране на ползването на българския език и акцентират в подкрепата си на законопроекта на Огнян Стоичков и Станислав Станилов. В становищата от Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерския съвет – дирекция „Вероизповедания”, Съвета за електронни медии и Великотърновския университет не подкрепят законопроектите, като основните мотиви са, че в други закони са създадени достатъчни гаранции за ползването на българския език. Министерството на външните работи в своето становище не взима страна в дискусията относно необходимостта от такъв закон, но прави бележки за усъвършенстване на предложените текстове. Във всички представени в Комисията становища бяха направени предложения за прецизиране на текстове и необходими допълнения. В дискусията по законопроектите се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Андрей Пантев, Румен Стоилов, Веселин Методиев, Снежана Дукова, Катя Чалъкова, Георги Терзийски и Ирена Соколова. Отправени бяха следните критични бележки: Кодификацията на езика е задължителна, но се прави със съответните речници и правописни правила. Целите на разглежданите законопроекти биха могли да бъдат реализирани без регулиране чрез специален закон, а с адекватна държавна политика. Нейните усилия трябва да се съсредоточат върху образователната система, например съставянето на текст да бъде задължително условие за успешно полагане на държавните зрелостни изпити. Направена бе препоръката Законът за българския език да бъде обвързан с приемането на Закона за училищното образование и образователния стандарт за български език, като бъдещият Съвет по български език да може да дава становища по целия обхват на държавното общообразователно изискване по български език. Като опит за дописване на Конституцията бе коментиран текстът „Официалният език в Република България е българският книжовен език”, а опазване на националната идентичност чрез закон, би могло да доведе до прекрачване на границите на демократичните правила. Вносителите отбелязаха, че учените също говорят за основни правила на езика. След като се поддава на регулиране чрез правила, езикът като национална ценност заслужава да бъде уреден с полагащия му се по ранг нормативен акт – закон, а не това да става по силата на разпореждане на Министерския съвет от 1950 година, което възлага на Българската академия на науките – Института за български език да проучва и внася единство в измененията на правописа и да изготви издаването на официален пълен правописен речник. В хода на дискусията министър Сергей Игнатов подкрепи законопроекта, внесен от народните представители Стоичков и Станилов, като препоръча той да се превърне в законопроект, насочен към грижата за българския език, защото има необходимост от закон, който да регулира политиките и финансирането в тази сфера. Тя включва лекторатите за български език в чужбина, изследванията на българския език в областта на Кирилометодиевистиката и подкрепата за българистите в чужбина, и възстановяването на някогашните конгреси по българистика. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 3, „против” няма, „въздържали се” 13, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване 3аконопроект за български език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 11, „против” няма, „въздържали се” 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване 3аконопроект за български език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроекти за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г. и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. Комисията разгледа двата законопроекта на 24 ноември 2011 г. Първият законопроект беше представен от вносителя – народния представител Любен Корнезов. Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език, като съгласно § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията. Този срок отдавна е изтекъл и дълг на Четиридесет и първото Народно събрание е да изпълни повелята на основния закон. Проектозаконът развива конституционните принципи, че „официалният език в републиката е българския”, че „изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани”. Законопроектът гарантира правата на българските граждани, за които българският език не е майчин. Те имат право да го използват не само при общуването помежду си, но и да го изучават в училищата по учебни програми и планове, учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката. Предлага се създаването на специализиран държавен орган – Комисия за опазване и развитие на българския език. Неговите членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се изборът на членовете му да става от БАН, СБП, СУ „Климент Охридски”, а не от държавни органи, за да се избегне политизирането му. Много държави освен в конституциите им, въпросът с езика е уреден и в специални закони, независимо от разнообразието им. Има и десетки международни актове, като се започне с Устава на ООН, които регламентират ползването на езика. Вторият законопроект беше представен от неговия вносител – народният представител Огнян Стоичков. Като висша ценност езикът е регламентиран в чл. 3 и чл. 36 от основния закон – Конституцията на Република България. Целта на законопроекта е създаване на правна уредба на обществените отношения, свързани с българския книжовен език, основа на българската национална идентичност, и чрез него да се насърчава развитието на образованието, науката, изкуствата и културата в Република България. Въвежда се ежегоден отчет пред Народното събрание от Съвета за българския език. Периодично ще се контролира провеждането на държавната политика в областта на опазването, обогатяването и задължителното ползване на българския книжовен език. Отделя се и внимание на изучаването и ползването на българския книжовен език извън територията на Република България. Съветът за българския език, като специализиран орган към Министерския съвет, ще получава ежегодни доклади от държавните органи и другите специализирани институции. Неговият състав е с преобладаващо участие на учени от Института за български език при БАН, на хабилитирани преподаватели от висшите училища и с участието на високо квалифицирани учители. В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от: Министерския съвет – дирекция „Вероизповедания”, Министерството на културата, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Съвета за електронни медии, БНР, БНТ, Държавната агенция за българите в чужбина, БАН, СУ „Св. Климент Охридски” и Великотърновския университет. В голямата си част постъпилите становища се припокриват. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Конституцията официалният език е българският. С Конституцията е гарантиран статусът на българския език като официален език в страната. Доколкото конституционно законодателят не е определил, че с отделен закон е необходимо да се осмисли необходимостта от неговото съществуване или да бъде възприет подход, според който тези отношения да бъдат регламентирани в отделните специални закони, като бъдат отчетени спецификите на конкретните обществени отношения. Голяма част от предложенията в законопроектите към настоящият момент намират уредба в специалните закони. При опит за изрично и изчерпателно уреждане в един-единствен закон на случаите, за които е задължителен българският език и с оглед необятните му сфери на приложение, съществува опасност определени обществени отношения да останат извън обхвата на разпоредбата. Това би създало противоречие със специалните закони, които са уредили изрично и в пълнота задължителното приложение на българския език. В законодателството са създадени достатъчно гаранции за защита на българският език като официален, изучаването и използването му като книжовен и подпомагане запазването на националната идентичност чрез насърчителни мерки за сънародниците ни зад граница. Законопроектите представляват опит за кодифициране на разглежданата материя, но по същество само дублират закрепени конституционни принципи и допускат възпроизвеждането на вече уредени правила. Общата конституционна рамка създава необходимите предпоставки да бъдат отчетени спецификите на уредба в различните сфери на обществени отношения и не налага възприемането непременно на унифициран подход – кодекс или общ закон. Законопроектите, макар и мотивирани от съображения за защита на книжовния български език, не обхващат и не представляват една цялостна и завършена кодификация и извън обхвата им остават редица области, които са регулирани от съответните специални закони. Липсата на ясна систематика на проектонормите и изборно взаимстване на частични законодателни решения не обосновава създаването на нова законодателна уредба. Съвременното българско общество е отворено общество, затова всеки опит за неговата херметизация или административни езикови бариери е обречен на неуспех. Акцентира се, че езиковата ситуация в страната не предполага създаването на специален закон за българския език. Ако такъв бъде приет може да се стигне до още по-големи изкривявания на българския език, да стане източник за нарушаване на езиковите правила. Народният представител Четин Казак изказа становище, че безспорно българският език заслужава развитие и стимулиране с добре работещ механизъм, но не и чрез създаването на предвиденият в законопроектите орган, наречен Комисия или пък Съвет, на когото са вменени репресивни функции при неспазване на предвидените в законопроекта норми. Замяната на Института за български език към БАН с един нов орган е неоправдано. В редица нормативни актове от различен ранг са включени правни норми, относно българския език, като са отчетени спецификите на предмета на правно регулиране в различните области, в изпълнение на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Конституцията. Постави въпроса необходимо ли е приемането на самостоятелен нормативен акт за българският език и дали с преходни и заключителни разпоредби трябва да бъдат отменени действащите разпоредби на отделните закони, уреждащи използването на българския език. Господин Стоилов подчерта, че трябва да се отговори на въпроса за съотношението между езиковите норми и правните норми, определящи случаите на използване на официалния език, тъй като има смесване на двата вида норми. Господин Анастасов и госпожа Колева изтъкнаха, че поставеният въпрос е сложен и широкоспектърен. Необходимо е широко обществено обсъждане на предложените законопроекти, преди да бъдат внесени и за разглеждане в постоянните комисии. Председателят на комисията акцентира, че съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България, „официалният език в републиката е българският”, тоест статутът на българския език като официален в страната е гарантиран от върховния закон. Изучаването и ползването на българския език е право и задължение за българските граждани. На конституционно ниво е защитено и правото на гражданите, за които българския език не е майчин, да изучават и ползват своя език, наред със задължителното изучаване на българския език. Освен това в чл. 36, ал. 3 от Конституцията е регламентирано, че случаите, в които се използва само официалният език, „се посочват в закона”. В изпълнение на тази разпоредба от Конституцията в редица специални закони са включени правни норми, относно българския език, като са отчетени спецификите на предмета на правно регулиране в различните области, като в същото време се отправи и въпрос към господин Корнезов какви са били мотивите и аргументите на Седмото Велико Народно събрание за приемането на този текст. Анализът на действащата уредба показва, че изискването за задължително използване на български език се съдържа в 98 закона и в 8 кодекса. Видно е, че, както на ниво Конституция, така и в цялото ни законодателството, са създадени достатъчно гаранции за защита на българския език, като официален, както и за изучаването му и ползването му като книжовен. Основен недостатък на текстовете на предлагания законопроект, внесен от народните представители Стоичков и Станилов е обстоятелството, че в преобладаващата си част същите повтарят дословно текстове и уреждат материя от вече съществуващи закони. Налага се изводът, че е необходимо още веднъж да се осмисли дали е необходимо приемане на отделен закон за българския език или да бъде възприет подход, според който тези отношения да бъдат регламентирани както е в момента - в отделните специални закони, като бъдат отчетени спецификите на конкретните обществени отношения. След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г., и – с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекти за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г., и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. На редовно заседание, проведено на 1 декември 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г., и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. Първият проект на закон беше представен от вносителя – народният представител Любен Корнезов. Той изтъкна, че въпросът с езика е от изключително важно значение за българската нация. Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език, като съгласно § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби, такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията, а все още не е приет. В проекта се развиват конституционните принципи, че „официалният език в републиката е българският” и са посочени изчерпателно случаите, когато използването на българския език е задължително. В него се гарантират правата на българските граждани, за които българският език не е майчин. Предлага се създаване на специализиран държавен орган – Комисията за опазване и развитие на българския език. Членовете на комисията трябва да бъдат изтъкнати специалисти по езикознание и литература, писатели, журналисти и юристи. Изборът им трябва да става от БАН, Съюза на българските писатели, СУ „Св. Климент Охридски” и Съюза на юристите, а не от държавни органи, за да се избегне политизирането на избора. Законопроектът, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов, беше представен от един от съвносителите – Станислав Станилов. Като причина за внасянето на законопроекта беше посочена нуждата от създаване на правна уредба на обществените отношения, свързани с българския книжовен език. Поставената цел в него е осигуряване на условия за опазване и обогатяване на българския книжовен език, който като основа на българската национална идентичност да спомага за насърчаване развитието на образованието, науката и културата в Република България. В проекта се предлага създаване на Съвет за българския език към Министерския съвет, в състава на който да преобладава участието на учени от Института за български език при БАН, хабилитирани преподаватели от висшите училища и висококвалифицирани учители. Механизмът на ежегоден отчет на Съвета пред Народното събрание ще въведе прозрачност и контрол на провежданата държавна политика в областта на опазването, обогатяването и задължителното ползване на българския книжовен език. Специално внимание е отделено на изучаването и ползването на българския книжовен език извън територията на Република България. Eдно от най-важните правомощия на Съвета за българския език е да дава становище относно употребата на българския книжовен език в учебниците, включени в процедура за одобряване по реда на Закона за народната просвета. В проведените дебати бяха изразени мнения както по самите законопроекти, така и по получените в комисията становища по тях. Отбелязано беше, че във всички становища е застъпено мнението, че и двата законопроекта не нарушават правата на българските граждани. В повечето становища обаче се налага мнението, че специален закон за българския език не е необходим, тъй като той третира материя, която вече е уредена в българското законодателство – в становищата на Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Българската академия на науките – Институт за български език, и на Катедрата по съвременен български език на Филологическия факултет на Великотърновския университет. Законопроектите се подкрепят от Държавната агенция за българите в чужбина, което е показател, че такъв закон е необходим и полезен за нашите сънародници в чужбина. В някои от изказванията беше отчетен фактът, че въпреки несъгласието за създаване на специален закон за българския език, в много от предоставените в комисията становища се предлагат промени на отделни текстове в законопроектите, с цел усъвършенстването им. След проведената дискусия и наложилото се мнение в нея, че с проектите на закони не се нарушават правата на българските граждани, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” да приеме на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г., и единодушно с 10 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно законопроекти за българския език: № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18 юли 2011 г., и № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 30 ноември 2011 г., бяха разгледани Законопроекти за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов 18 юли 2011 г., и № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г. В заседанието взеха участие от: Министерството на културата – Боян Милушев, парламентарен секретар, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; Министерството на образованието, младежта и спорта – Драгомир Маноилов, парламентарен секретар, Любомир Йосифов, директор дирекция „Правна”; Съвет за електронни медии – Даниела Жукова, началник отдел „Национален мониторинг”, Доротея Петрова, старши юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”; Българското национално радио – Ирина Величкова, директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”, Елица Иванова, юрисконсулт; Българската национална телевизия – Бойко Станкушев, Атанас Кацарчев и Бойко Василев; СУ „Св. Климент Охридски” – проф. Панайот Карагьозов и доц. Владимир Жобов. Законопроектът за българския език, № 154-01-78, бе представен от народния представител Любен Корнезов. Той посочи, че проблемът за езика, в конкретния случай за българския език, е много трудно податлив на нормативно регулиране. Законът за българския език е само един юридически инструмент за защита на родния език и това е целта му. Законопроектът развива конституционните принципи, залегнали в чл. 3 и чл. 36, ал. 1, а именно, че „официалният език в републиката е българският”, а „ изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани”. Законопроектът няма дискриминационен характер спрямо майчиния език. С чл. 22 от законопроекта се предлага създаването на държавен орган – Комисия за опазване и развитие на българския език, която се състои от 17 членове. Мандатът на комисията е от 4 години. В § 1 от Преходните разпоредби на законопроекта е записано, че „законът се издава въз основа на чл. 36, ал. 3 от Конституцията на Република България”, който гласи, че „случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона”. Народният представител Станислав Станилов представи Законопроект за българския език, № 154-01-89, който урежда обществените отношения, свързани с изучаването и ползването на българския език, условията за опазването и обогатяването на съвременния български книжовен език и правилата за българския език. С чл. 22 на законопроекта се предвижда създаването към Министерския съвет на Съвет за българския език, който е в състав от председател и 10 членове. Ежегодно до първи юни на текущата година се изготвя и внася чрез Министерския съвет в Народното събрание годишен доклад за дейността на Съвета за българския език. С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда да се създаде нов чл. 8а в Закона за радиото и телевизията, съгласно който „държавата насърчава доставчиците на медийни услуги, които популяризират българския книжовен език и писменост чрез специализирани предавания или рубрики и други тематични материали, предоставени или осъществени с участието на български учени, писатели, представители на българската култура, изкуство, чуждестранни учени – българисти и други”. В писмените си становища Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на образованието, младежта и науката, Съветът за електронни медии, Факултетът по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, дирекция „Вероизповедание” на Министерския съвет, Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий” не подкрепят законопроектите. Министерството на външните работи не взима отношение относно необходимостта от такъв закон. В подкрепа на законова регламентация на българския език са становищата на Българската академия на науките, Държавната агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина и Югозападния университет „Неофит Рилски”. След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите: - с 2 гласа „за”, 2 „против” и 10 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.; - с 9 гласа „за”, 2 „против” и 4 „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г.” Благодаря за вниманието.

Господин председателю, уважаеми народни представители! Осъзнавам, че Законът за българския език не е панацея. Той е само един юридически инструмент за защита на родната реч. Също така осъзнавам, че тази материя е много, много деликатна и много трудно се поддава на норморегулиране. Въпросът за българския език е от съществено значение за българската нация. Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален Закон за българския език. В някои от становищата чл. 36, ал. 3 беше тълкуван, но ако се заровите в стенографските протоколи на Великото народно събрание (там е чл. 35), ще установите, че идеята на тези, които приеха Конституцията от 1991 г., е да има специален закон, а не множество закони. Съгласно § 3, ал. 3 от българската Конституция – от нейните Заключителни разпоредби, такъв закон трябваше да бъде приет три години от приемане на Конституцията от 1991 г. Този срок отдавна е изтекъл. Според мен дълг на нашето Четиридесет и първо Народно събрание е да изпълни тази повеля на основния ни закон. Оттогава досега в нашата най-нова история има 11 правителства и нито едно от тях не намери куража да сътвори и внесе в парламента Закон за българския език. Нито едно от тях – нито леви, нито десни, нито центристки. Въпросът за българския език е не само проблем на езикознанието, литературата или филологията. Законът не е речник, не е за пълния или краткия член. Това е държавнически проблем. Езикът е основният градивен елемент на нацията. Разберете, че без език няма нация. Без българския език няма България! А нашият български език идва от древността, от равноапостолите Кирил и Методий. Патриархът на българската литература го нарече „език свещен на нашите деди”. Сега в момента, госпожо Фидосова, макар че сте ми обърнали гръб за кой ли път...

Ребро. (Смях и оживление в залата.)

...има 111 закона, а не 98, и 425 подзаконови нормативни актове, които в една или друга насока говорят за българския език. Значи – лабиринт от нормативни актове! Законопроектът, който предлагам, развива конституционния принцип, че официалният език в България е българският – чл. 3, че изучаването, обърнете внимание, и ползването на българския език е право, но и задължение за всеки български гражданин. Справка – чл. 36, ал. 1. В Законопроекта, чл. 6, т. 1-9, са посочени изчерпателно случаите, когато българският език е задължителен: партиите и обществените организации са длъжни при своите публични изяви да използват българския език. Във всички училища е задължително преподаването на българския език, независимо дали са български или чужди училища или с изучаване на чужди езици. Наред с това законът гарантира правата на всички български граждани, за които българският език не е майчин – че имат право да използват не само при общуването помежду си майчиния език, но и да изучават този майчин език в училищата – по учебни програми и планове, учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката. Това е в унисон с конституционния принцип, прогласен и залегнал в чл. 36, ал. 2. Предлага се създаването на специализиран орган – Комисия за опазване и развитие на българския език. Нейните членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се изборът на членовете да става от Българската академия на науките, Съюза на българските писатели, Софийския университет и така нататък, а не от държавни органи – Министерски съвет, парламент, Президент, за да се избегне политизирането на този орган. Компетенциите на този орган са уредени (законът вероятно е пред Вас), изброени са в чл. 24 от законопроекта. Финансовите разходи по реализирането на закона ще бъдат минимални. Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури. Според мен ще са необходими един или двама служители, които да обработват документацията. В много държави освен в конституциите, въпросът с езика им е уреден в специални закони, независимо от разнообразието им. Такива специални закони има в държави като Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия, Ирландия и други. В някои от посочените държави има два и повече официални езика, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно. Ще кажа още нещо. През 2004 г. по мое искане беше разработено законодателно проучване как е уреден въпросът, ето го тук (показва го), в 23 държави, не само в Европа. Тази комисия беше оглавявана, да не обявявам, от двама конституционни съдии, които и сега са в Конституционния съд, и един съдия в Международния наказателен съд в Рим – едни от най-авторитетните български юристи, с екип от 9 човека. Ето какво казват: „Трябва закон, както е в болшинството държави”. В нашите съдопроизводствени закони – имам предвид гражданския процес, наказателния процес, административния процес – също ползването на българския език е уредено нормативно. Има десетки международни актове, като се започне от Устава на ООН, които регламентират ползването на езика. Предлаганият законопроект е съобразен с международното право. Той не ограничава ползването и изучаването на езика на българските граждани, които имат друг ред. Уважаеми дами и господа народни представители, това не е първият опит да се регламентира въпросът с българския език на законодателно ниво. Досега от Великото народно събрание насам, тоест от 36-тото Народно събрание насам, има общо 12 закона – 9 абсолютно нови, цялостни, и 3, които частично решават въпроса. Два от тях са мои от предни парламенти. Има народни представители, които са ги внасяли, независимо в коя част от залата са стояли. Ако трябва, тук е цялата документация и мога да я прочета. Досега нито един от тези 12 закона, обърнете внимание, не е допускан до разисквания в пленарната зала. Все пак чест прави на нашия парламент, че стигнахме до пленарната зала, за да се произнесе народното представителство по този толкова деликатен въпрос за защитата на българския език. Проблемът с езика стои. Стои, защото българският език е част от нашата държавност и без българския език няма България! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаемият професор Корнезов подробно аргументира необходимостта от подобен закон. Беше представен и сравнителноправен анализ за състоянието на подобно законодателство в други европейски държави, бяха изчетени докладите на четири парламентарни комисии, три от които подкрепят нашия законопроект – внесен от мен и проф. Станилов, като една от комисиите го подкрепя единодушно. Комисията по правни въпроси не подкрепи законопроекта предимно по правно-технически съображения, но на една Комисия по правни въпроси и отива да бъде по-стриктна към тази част от нормативните актове. В разглеждането пред комисиите представих моето виждане по въпроса, че нашето законодателство познава такава практика, в която всички въпроси, които уреждат една материя, се уреждат и в специалните закони. Има обаче и общ закон, който урежда същата материя – дадох за пример Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, въпреки че има други 64 закона, включително и Правилника на Народното събрание, в които се говори за предотвратяване на конфликт на интереси. Законодателят обаче е преценил, че конфликтът на интереси и неговото преодоляване е достатъчно важна нормативна ценност, за да бъдат закрепени на законодателно ниво. Сигурен съм, че българският език заслужава същото – с много по-голямо внимание да имаме Закон за българския език, независимо че над 114 акта говорят за такъв закон. Предстои в Народното събрание да бъде разгледан и Законът за предучилищното и училищно образование, в който, в около 10 разпоредби се казва пак едно и също. Тогава Законът за нормативните актове кое повелява – едно и също да го кажем в 115 закона, или с оглед нормативна икономия, точност и прецизност общите правила да бъдат регламентирани в един закон? Уважаеми дами и господа, ние имаме нужда от такъв закон. Ние сме заедно, защото говорим на един и същи език, ние сме български граждани на държавата България, защото говорим на български език. Миналата година бях поканен от Българска академия на науките на представяне на един от последните сборници – Правопис и пунктуация на българския език. (Показва изданието.) В предговора на това издание пише, че предлаганото издание има нормативен характер. На мен ми се иска това издание да има нормативен характер, но то няма такъв. Просто няма нормативен акт, който повелява задължителност на тези книжно езикови правила. Позоваването на разпореждането от 1950 г. на министър-председателя тогава Вълко Червенков е несъстоятелно, тъй като за съжаление то не придава общозадължителен характер и задължително правно действие на територията на Република България, а и извън нея, защото България е там, където се говори български език, независимо дали е на Антарктида, или на други континенти. Беше казано, че законът не създава езикови правила и норми, разбира се, това не е негова материя за уреждане. Законът, който предлагаме на Вашето внимание, е нормативен акт, който предлага единна държавна политика по опазване и обогатяване на българския книжовен език. Този координационен механизъм между отделните публични власти, медиите, образователната система и всички заинтересовани и отговорни институции в България липсва. Той не е уреден в нито един от тези 114 нормативни акта. Давам пример и с друг закон, който наскоро гледахме – Законът за младежта. Нима няма Закон за детето, който урежда лицата до 18-годишна възраст? Нима няма Закон за висшето образование, който разглежда тези младежи, които са студенти? Все пак обаче в Закона за младежта, който беше приет от Народното събрание, се регламентира именно координираната единна държавна политика в областта на младежките политики и тяхното развитие. Същата е правната конструкция и на предлагания Закон за българския език чрез въведения Съвет по български език, който се предвижда до март месец всяка година да събира докладите и становищата на всички заинтересовани и отговорни инстанции в България – министри, председатели на агенции, на Съвета за електронни медии и други, които да докладват в Съвета по български език какво са направили, на какви проблеми са се натъкнали именно по опазване и обогатяване на българския език. Примери могат да бъдат дадени много и в областта на работата на Министерството на външните работи – какво прави за българите в чужбина, и в областта на дейността на министъра на културата в културно-информационните центрове в чужбина – как той популяризира българския език и книжовност? Разбира се, могат да бъдат дадени стотици примери. Именно този координационен механизъм, в който всички докладват на един единен център, който се грижи за опазването и обогатяването на българския език, а този център, този Съвет по български език докладва до 1 юни всяка година на Народното събрание – внася отчет за проблемите и за извършената дейност през годината именно в политиката по развитие и обогатяване на българския език. Ние не отнемаме съществуващи права на Българската академия на науките, напротив подчертаваме ги, засилваме ролята на Института по български език, неслучайно срещаме и подкрепа от Българската академия на науките по този закон. Тук, в тази компетентност добавяме и дейността на висококвалифицираните учители, преподавателите в основните и средните училища, преподавателите във висшите училища; търсим мнението и консултацията на Съвета на ректорите като самостоятелен орган, така че да се получи обществено съгласие, едно непартийно, недържавно, подчертавам, обществено съгласие около запазване и обогатяване на езика и създаване на книжноезикови норми по правилата на езиковедите, а не по правилата на законодателя. Ние сме убедени, че имаме нужда от подобен закон и ще се радваме, ако бъде подкрепен от Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин председателю. Госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Корнезов, проф. Станилов и колега Стоичков! Държа в началото да заявя искреното си уважение към куража, с който и тримата създадохте своите проекти за Закон за българския език. Казвам това, защото си давам сметка, че става дума за деликатна и много сериозна материя, чието нормативно уреждане може да реши проблеми, може да създаде проблеми, но във всички случаи ще извади на показ едно нужно за всички ни говорене – за състоянието на българския книжовен език като част от битието на всеки български гражданин – за начина, по който ние го употребяваме, за начина по който ние го уважаваме, за начина по който ние го развиваме и налагаме. Казвам това с уговорката, че когато приемем този или другия законопроект, всъщност трябва да си дадем отговор на много важен въпрос, който получи и недокрай изясни аргументите за приемането на подобен закон. Защо казвам това? Защото този закон може да бъде свързан със съществуващия чл. 36 от българската Конституция и един безспорен запис, че официалният език в България е българският език. Държа да кажа българският език със съвета да не дописваме Конституцията. Говорим за български език, а не за българския книжовен език. Този проблем и теза са политически. Няма спор, че тя трябва да бъде изпълнявана – дали чрез специален закон, или чрез записи в действащи закони. Днес преди да гласуваме трябва да си дадем отговор на един важен въпрос – защо, ако съществуващите записи в действащи български закони – 98 ли, 111 ли, 114 ли, но огромно количество действащо българско законодателство е свързано с императивния ред за налагане използването на българския език като начин на общуване, не работи? Дали са прибавени към тях и тези 425 подзаконови акта? Въпросът е сериозен. Кой днес ще каже защо този конституционен текст ражда проблем, който трябва да бъде уреждан със закон, при условие че прилагането му е свързано със съществуващи законови текстове и със стотици текстове в подзаконови актове? Каква е днес волята на Народното събрание – да гарантира изпълнението на конституционния текст ли? Ако това е така, нека да кажем защо Конституцията не се изпълнява. Къде е ролята на държавата? Да, държавен е проблемът, държавнически е проблемът. Двадесет години действащи държавни органи не дават отговор на въпроса: защо имат проблем с изпълнението на императивен важен конституционен текст? И вторият въпрос – е ли този закон възможност, и то нормативно уредена, да развиваме, да усъвършенстваме българския книжовен език и българския език в частност? Казвам това, защото следва този разговор да го водим сериозно. Едва ли Народното събрание, което днес трябва да вземе решение, е най-добрият образец за ползване на българския книжовен език по безспорен начин. Този проблем е общ. За мен, като че ли, е най-важният. Погледнете какво сочат външните оценявания на българските ученици. Равнището на неграмотност сред българските деца расте. Младите хора на България имат очевиден проблем със своята грамотност. Ние имаме базова неграмотност, уважаеми колеги. А искаме тази базова неграмотност, която е общ наш проблем, да бъде администрирана и регламентирана със закон. Това е общият ни проблем. Според мен, ако трябва да правим нещо, трябва да искаме решение на въпроса за това как развиваме, как утвърждаваме българския език. Трябва да насочим усилията си към решаване на проблема с неграмотността на българските младежи. Иначе можем да приемаме всякакви закони, и тези закони да раждат същите резултати, както съществуващият императивен безспорен конституционен текст. Мисля си, че един подобен закон трябва да гарантира успешност и ефективност. Иначе подбудите са благородни, те раждат симпатии и звучат добре. Драматичната ни практика обаче сочи друго. Затова на мен много би ми се искало, когато обсъждаме тези законопроекти и когато гласуваме за тях, тъй като става дума за българския език, без който българи няма, да сме наясно с три водещи, според мен, основни аргумента. Първият, че законите на езика, тоест езиковите закони, не могат да бъдат регламентирани и развивани чрез Закон за езика. Това е първо, и според мен е безспорно. Второ, че общата ни грижа е чрез действащите закони, в това число най-вече сегашния Закон за народната просвета и бъдещият Закон за училищното и предучилищното образование, или както и да се казва, да се гарантира безспорно усвояване на българския книжовен език от всички български деца и младежи, ползването му, слагането му в задължителен ред и критерии за ползване, по начин, по който отива на българската образователна система, включително и урежданите текстове, които дават възможност за развитие на българския език в училищата в чужбина. На трето място, да си дадем сметка, че е много хубаво, когато говорим за това, как със закон ще развиваме езика, но уважаеми госпожи и господа, погледнете в бюджета, който сме приели, че пари за базови фундаментални изследвания почти няма. Вижте бюджета на Института за българския език към БАН, на който ние вменяваме много отговорни функции и които все още не са дали отговор на въпроса, колега Стоичков, как точно материалите, които Вие показахте, ще имат законова стойност, тоест нормативна стойност, след като ние със закон ще кажем на българските граждани, получили вече своята базова грамотност, как ще бъдат опреснявани и актуализирани знанията им на база на тези решения на Съвета по български език, за който Вие говорите и който сте заложили в текста си, при условие, че всеки един от нас в определен момент ще се окаже потенциално неграмотен? Въпросът е сериозен. Той дълбоко не може да бъде изчерпан и развит с един, иначе симпатично звучащ, претенциозно изглеждащ и добре работен Закон за българския език. Става дума и за двата проекта. Защото, когато той не може да сработи, срамът ни, като че ли, като законодатели, ще бъде по-голям. Затова аз ще се въздържа от подкрепа и на двата законопроекта. Казвам го, като човек с отношение към езика, който иска той да бъде владян, показван, говорен добре, грамотно и с обич. Това обаче не става със закон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите подкрепих и двата законопроекта. Ще ги подкрепя и тук, в пленарната зала. Ще кажа защо и каква е моята позиция. Мисля, че първо, всеки един от нас трябва да си припомни историята. Фактически българският език е четвъртият официален език, признат от цивилизования свят, защото знаете, че е имало църковна схизма на три езика – латинския, еврейския и гръцкия. Това епохално дело на Кирил и Методий дава възможност на българската държава по времето на Симеон да стане люлка на Източноправославната цивилизация и на Славянството. Голям е историческият принос на България и българския народ, именно на базата на този език. Когато говорим, че е нужен закон за официалния, книжовния български език, първо, изхождам от това съображение. Явно, че един тюрлюгювеч има тук – над 100 закона, над 400 нормативни акта, които в един или друг аспект засягат този въпрос. Държава като България би трябвало да уважава своите традиции и би трябвало да уважава преди всичко своя език в този глобализиращ се свят. Голям принос беше, че Европейският съюз прие българския книжовен език за официален език на общността. Това също е международно признание. За ролята и значението на българския език чухме и мнението на руския патриарх, когато фактически официално се изрази позицията, че Русия е приела езика от България. Покрай него и източноправославните ценности, ако мога така да кажа. Тоест ние сме една от малкото духовни нации, които би трябвало да се грижат и да развиват в международен план авторитета към България. Езикът е един от тези, бих казал, основни инструменти и символи. Изхождайки от тази позиция, мисля си, че трябва да подкрепим тези два законопроекта. Въпрос на детайлизиране между първо и второ четене, пък и от каквото и естество да е, да не търпи развитие, но трябва да се постави началото. Виждате 22 години в света на глобализация какво взаимно проникване на култури има, на езици и какво ли не. Вижте в една Гърция – всички надписи, като погледнете на магазините, всичко е на гръцки, в Турция – на турски, във Франция – на френски език. Като минете, по която и да е улица, не може да разберете... Например на моста на „Мадрид” има едно заведение за кебапи и отгоре пише „Манджаре”. На български или на кирилица знаете какво значи на италиански „Манджаре”. Ама е написано на български. Такива простотии има из цяла България. Затова искам да припомня тук, че в проекта на проф. Корнезов се говори за задължителното използване от държавни органи и длъжностни лица, при издаване и публикуване на нормативни документи, сключване на международни договори, по които България е страна, за органите на съдебната власт, при сключване на трудови договори, сделки с недвижими имоти. Те не са много – при сключване, при предаване съобщения и реклами по радио и телевизия, при наименования на учреждения, населени места, площади и така, така, така. Тоест това са неща, особено в обществен план – ами, не може, когато имаме партийно или обществено мероприятие, да се говори на майчин език, който е различен от официалния български език. Например аз не съм съгласен да се говори на друг, освен на български език, независимо коя партия го провежда и каква обществена организация провежда дадено мероприятие. Не вярвам това да се толерира във всички страни от Европейския съюз. Нужно е официалният български език да го поставим като един от основните символи и механизми да съществува България като съвременна държава. Вижте, че и по радиото и по телевизията английският език вече ни завладя, да не говорим за интернет и всички други съвременни информационни средства. Ние сме длъжни като народни представители да поставим едно добро начало, а нека да се доразвиват този закон и тези норми. Не можем да стоим и да чакаме: БАН ли ще го направи или университетските професори ще го направят? Дайте ние като народни представители да поставим това начало. Аз благодаря на тези колеги, които са внесли двата законопроекта и мисля, че с общи усилия и, разбира се, с научните и образователни общности този закон би могъл да има много приемлив вид при второ четене. Приканвам Ви да подкрепим двата закона и да се работи активно между първо и второ четене, като евентуално се увеличи времето между тези две четения, така че да придобие много по-стойностен вид. Благодаря Ви.

Опонентите на внесените законопроекти имат за аргументи липсата на необходимост от създаване на такъв закон и подмяната на многобройните законодателни и подзаконови актове с този закон или припокриването им. Искам да кажа, че в този смисъл тези аргументи нямат никаква стойност, защото основната цел на закона не е да налага каквото и да било, а да даде насока за използването и развитието на езика и най-важното – да издигне законодателния, юридическия и държавнически статут на българския език, от което той наистина се нуждае. Този закон не засяга ничии права и това беше отбелязано в комисията. Законът е толерантен и ние сме го разработили така, че да не засяга, както вече казах, правата на когото и да било. Според него диаспорите от другите етноси развиват собствените си езици на такава законодателна база, че да не влизат в противоречие с книжовния български език. В края на краищата тези, които ще се въздържат да гласуват, или ще гласуват „против”, ги моля да обърнат внимание на едно много важно нещо, че този закон е закон на книжовния български език и той не налага нито на журналисти, нито на писатели, нито на когото и да било употребата му в този законодателен смисъл, в който е. Езикът се развива сам по себе си. Има един известен принцип в правото, че законодателството винаги следва обществените нагласи. Така е било откакто има законодателство по света – законът просто възпроизвежда това, което се е случило и му слага рамки, за да ги спазват всички и да няма хаос. Това се отнася и за този закон. Аз съм дълбоко убеден, че и да не приемете сега този закон, такъв закон един ден ще бъде приет от онези, които имат голямата смелост да застанат зад идентичността на собствената си нация. Толкова говорим за идентичност, за загуба на идентичност и прочие и прочие, че аз не виждам никакъв аргумент да не бъде приет такъв закон. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с кончината на акад. Хачо Бояджиев Българската национална телевизия ни припомни една чудесна постановка – „Криворазбраната цивилизация”. Там видяхме всичко онова, което предполагам дразни всеки един български политик, когато става въпрос за драстични примери за отклоняване от книжовната норма, когато става въпрос за бутафорна замяна на много хубави стойностни, красиви български думи с излишни чуждици, за да си придаде ораторът едва ли не някаква по-висока грамотност, само че в такива ситуации ораторът изглежда по-скоро бутафорен. Обаче видяхте какво направих, в края на тази теза, която е защита на чистотата на българския език, аз използвах чуждицата – изглежда бутафорно. Защото, господин Корнезов, Вие предлагате императивно всяка една чужда дума в българския език, която има български аналог по смисъл, да бъде заменена с този български аналог. Чудесно! Казвате: „която има друга дума – българска, която отразява смисъла”, само че богатството на езика е в нюансите. Какво ще правим, когато имаме нужда освен смисъла на една дума, смисъла на дадено нещо чрез дума, да изразим и нюансите в различията на думата? Какво ще правим тогава?! Говоря за конкретна разпоредба от Вашия законопроект. Свързвам това със задължението на Съвета по български език, който се предлага в законопроекта на „Атака”, който Съвет, ежегодно в „Държавен вестник” ще обнародва и новите думи – само онези, които е допустимо да се използват. Извинете, но ще бъда принуден тук вече да кажа, че бъркате целите на един такъв закон със средствата, които предлагате за постигането на тези цели, най-малкото няма съответствие между целите Ви и средствата, механизмите, които предлагате във Вашите законопроекти. Моля да не възприемете на една елементарна плоскост резервите ми и към двата законопроекта. Това не е позицията – особената, която очаквате от представител на Движението за права и свободи и не се правете на по-загрижени от мен за чистотата на българския език. Няма да Ви призная това право!

Какъв си ти, че да не признаеш това право?

Отговарям на въпроса – той е много интересен, и бих казал, изключително профански въпрос. Аз съм български народен представител, е отговорът ми, колега, от когото и да е дошъл този въпрос – какъв съм бил аз и кой съм бил аз?! Аз съм този, който казва, че закон за езика не е нормативен аналог на езиковата политика, която всяка държава е длъжна да провежда по отношение на езика. Езикът като институция на духа на хомо сапиенс не може да се превръща нито в средство, нито в обект за постигане на собствено политически, а не на езиково културни цели. Аз визирам като провокатори на тези съмнения не само вносителите, а и тези, които избирателно подкрепиха законопроекта само на „Атака”. И сега моля да ме чуете! Заседанието на Комисията по образованието, младежта и науката започна много интересно. Министърът на образованието представи едно много ясно, категорично отрицателно становище по двата законопроекта, включително и по този на „Атака”. Проверете стенографските протоколи от заседанието. В един момент той излезе за малко и се върна с радикално променена позиция по въпроса – обяви законопроекта на проф. Корнезов за негоден, а законопроектът на „Атака” за изключително необходим и удачен. Защо? Какво се случи? Каквото и да се е случило, уважаеми колеги, свещената територия на езика не позволява чрез езика да уреждате конюнктурни политически отношения помежду си. Ако някой не е съгласен с това заключение като причина за промяната, радикална при това, на органа, който ще прилага този закон, ако той бъде приет, министърът на образованието и науката да дойде тук, ето мястото му, и да каже, че греша, че позицията му е принципна. Ако е принципна, да обясни как тя се променя само за няколко минути. Езикът не е средство за политически сделки. Аз ще кажа няколко конкретни неща. Законът, по който езикът се развива като система, тоест законите на езика правят излишни законите за езика. Ето, това е основната теза, която ще застъпя. Да се пледира за закон за езика, означава да се подменят категории. Повтарям, законите на езика не са съвместими със закон за езика. Езиковите норми – лексикални и граматически, се регистрират с речници. Тази регистрация на езиковата норма си има име „Кодификация” – термин, въведен от чешкия лингвист Хавранек. Кодификацията, например, налага, и не е вярно, че я няма, да се изговаря училища – с ударение на втората сричка, на „и”, а не на „а” - училища. Само че днес, при представянето на становищата, в подкрепа даже на двата законопроекта, ние чухме ударение на последната сричка – училищá.

„Училища”.

Да, съгласен съм с Вас, така е. Но чухме „училищá”, чухме не „наука”, а „нáука” и „нáучни изследвания”, пак при представяне на становище в подкрепа на законопроектите. Твърде често чуваме едно ужасно мекане точно от тази трибуна – „чувам-чуваме”, но не и „говориме”! Народните представители, които би трябвало да бъдат, на първо място, обекти на административно-наказателните разпоредби на този закон, защото един от вносителите по време на заседанието на комисията каза: ”Трябва да има закон, който да задължи поне държавните служители, платените държавни служители, народните представители да говорят правилен български език”. Днес чухме израза „задължителност на книжноезиковите правила”, ама не се получава. Не се получава! Какво ще правим? Какво ще правим с един много, много високопоставен служител – не, а слуга на народа, какъвто е, ако е по Богоров точният превод на „министър”, когато го чувате да казва „институция” вместо „институция”? Какво ще направим? Ще го накажем ли, господа вносители? Питам, ще накажете ли себе си, защото с червено тук съм отбелязал грешките в проектите на вносителите, и на двата проекта. Над 30 грешки – и граматически, и пунктуационни! Тотално се греши правописът на пълния и непълния член. Има не само стилистични, но и груби логически грешки в законопроектите. Тоест, ако тези законопроекти днес бъдат приети, то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани за грешките, които допускат. Аз нямам претенции, че говоря правилен български език. Аз Ви моля и Вие да уважавате езика и чрез опит да регулирате неговата система да не се поставяте над езика. Езикът стои по-високо от всички нас. И ако Вие си присвоите правото чрез точно такива разпоредби, включително и административно-наказателни разпоредби, да се опитате да подмените същинската тема, а тя е, че ние днес сме свидетели на обедняването на българския език, на изкривяването на неговата книжовна норма, заради дефицитите на българската образователна система. Усилията на държавната политика трябва да бъдат насочени към преодоляването на дефицитите на образователната ни система, затова министърът на образованието трябваше да седи тук днес при обсъждането на законопроекта. И не може да отсъства! А не прехвърлянето на тази отговорност на образователната система към един закон, който няма да ни направи на следващия ден от приемането му по-грамотни, така щото и тази сутрин почти от всички телевизионни оператори да чуваме: „Вие сте”, уважителната форма „Вие сте чула” или „Вие сте чул”, когато ел-овото причастие предполага множественото число – и само то, забележете! Тоест, „Вие сте счели за необходимо”, но „Вие сте били предупреден”, а не „предупредени”. Да, езикът трябва да се зачита не в смисъла на „прочитам”, което нерядко чуваме от най-високата трибуна. Но уважението към българския език е отговорност пред образователната политика. Това е отговорност на образователната система, на българското учúлище, „учùлище” именно! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз поемам един тържествен ангажимент пред Вас, именно защото смятам, че съм твърде далеч от претенцията да бъда на нивото на изискванията на българския език, като чистота, като граматика, като стилистика. Аз нямам претенции да се бъркам в територията на езика, не съм толкова компетентен и не си присвоявам това право, за разлика от вносителите. Затова поемам ангажимент, че под формата на реплики от днес нататък и това правилникът не може да ми отнеме, ще посочвам езиковите грешки, които допускат...

Вносителите.

Не само вносителите, но и всеки един народен представител, подкрепил тези законопроекти.

Вие заплашвате ли, господин Местан?

Не! Вероятно това ще има за ефект по-голяма отговорност на оратора да бъде съответен на изискванията на гласувания законопроект. Това ми е единствената цел. Уважаеми госпожи и господа, разбирам, че основната грижа е да се запази богатството на българския език. Аз обаче искам да Ви дам друга интерпретация на един според Вас тревожен факт, огласен неотдавна от Института за българския език към Българската академия на науките. Чухме информация, че само от последното издаване на Речника за чуждите думи в българския език досега в българския език са навлезли нови 5 хил. думи. Аз питам: дали българският език е обеднял с 5 хил. думи, или е обогатен с нови 5 хил. думи? По-скоро е второто, уважаеми госпожи и господа, защото Вие много добре знаете, че на чуждо влияние не подлежат само мъртвите езици. Основният критерий за жизнеността на един език е, че той подлежи на езикови интерференции. Така, както думи от българския език навлизат в други езици, така и българският език поема в своята система чужди думи. Крайният пуризъм днес е твърде странен. Разбира се, няма да подмина и въпроса за някои откровено дискриминационни разпоредби в законопроекта на „Атака” – законопроект, който получи изненадваща подкрепа от образователния министър. Не е вярно, че няма такива разпоредби. С разпоредбата на чл. 17 Вие практически променяте други закони, като например Закона за радиото и телевизията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля да се удължи времето на парламентарната ни група.

Предлагате предаванията, без да използвате конституционния термин за българските граждани, за които българският език не е майчин, да се излъчват – добре е, че казвате „да се излъчват”, защото в друга разпоредба в законите, които днес обсъждаме, прочетох „се извършват”, само в регионалните медии. Защо? Смятате, че това е маловажна промяна, че е толерантна промяна, каквото самооценка си направихте?! Уважаеми госпожи и господа, опитът чрез специална комисия или съвет да се регистрират езикови норми и промяната им да бъде от компетенциите само на един съвет противоречи на логиката на естественото развитие на езика. Искам да Ви кажа, колега, който говорихте преди мен, че първият официално регистриран български език като книжовна норма наистина е Кирило-Методиевският старобългарски език, който оцелява чрез учениците на Кирил и Методий в български условия, макар азбуката да е създадена по поръчка на великоморавския княз Ростислав. Твърде сложна е средата, в която се извършва това велико дело. Тази първа официална книжовна норма на езика представя българския език като тотално синтетичен език, с много добре развита падежна система. Някъде към ХІV-ХV век, без да пита никакъв Съвет за езика, без да пита никакви комисии, този език изведнъж решава да се трансформира от синтетичен в аналитичен и отношенията между думите днес не се изразяват с падежни окончания. И това се случва единствено в българския език, в нито един друг славянски език. Я си представете, ако тогава е имало съвет, който да регистрира всяка една промяна, какво щеше да се получи?! Ние изучаваме развитието на езика по онези сладки грешки, които са допускали преписвачите на Кирило-Методиевите и на техните ученици произведения заради въздействието на живата реч. Какво, днес, през ХХІ век ще кодираме не в речници, които са, може би най-точният израз е – „достатъчно гъвкави” да отразяват промените, превръщат в норма и често срещаните грешки. Ще Ви дам конкретен пример. До неотдавна, до последното издание на Речника на българския език, думата „произхòд” нямаше дублетна форма с ударение на втората сричка – проùзход. Ние обаче толкова често допускахме тази грешка, че тя се превърна в норма. Ако обаче застопорим сегашното състояние на езика, как ще предоставите на преценката на няколко души да регистрират коя промяна вече се е превърнала в норма? Как ще забраните използването на чужди думи в езика на едно научно изследване, точно заради нюансите в значението на думите. Аз завършвам, уважаеми госпожи и господа. Нека всички да бъдем загрижени за чистотата на българския език, но да имаме съзнанието, че езикът има свои вътрешни, собствени закони, по които се развива. Ако искаме днес от телевизионния ефир, включително и от тази трибуна да не ни заливат странни конструкции в говоренето, включително на министри, които започват едно изречение, минават през второ, връщат се към първото, съставят още няколко подчинени изречения като четвърто и пето и накрая няма завършено изречение, ако не искаме всичко това да определя акустиката на тази зала, да поискаме министърът на образованието, образователната ни система да си свършат работата. Завършвам с последното. Вие знаете ли на така наречения държавен зрелостен изпит по български език и литература, включително и на последната матура колко ученици са получили много високи оценки, без да са съставили едно изречение в текстовата част на теста? – 37%. Предлагам да не е възможно покриването на критерия за зрялост, без да покажеш умения за съставяне на текст. И ако това се превърне в непреодолим, задължителен стандарт, тази промяна ще изиграе много по-голяма роля за защита на българския език, отколкото който и да е специален закон. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Местан, аз зная, а и всички сме уверени в това, че Вие сте специалист по български език. Тук всъщност Вие се изказахте като езиковед и филолог и ни обяснихте как трябва да говорим, как трябва да пишем, даже се заканихте, че ще ни санкционирате. Започнахте с „Криворазбраната цивилизация”. Една телевизионна постановка, може би най-добрата телевизионна постановка, защото и авторът й е голям, и постановчикът й е голям, и с удоволствие я гледахме само преди около седмица. Но, вижте, господин Местан – изрично в моя законопроект е записано, че в литературата, в журналистиката, в произведенията на изкуството не е задължителен официалният български език. Този закон е за официалния български език. И той ще бъде официален и ще се прилага само в случаите на чл. 6. Те са изброени в девет точки. Абсурдно е, разбира се, някой да мисли, че може да върже ръцете на писателя, на поета. Това е невъзможно. Или в разговора между хората. Вие казахте, че не е необходим такъв закон. Е, защо Франция го има? Нима французите са по-глупави от нас? Защо още десетина държави, които изброих, имат специален закон за езика? Големият Хайтов също беше привърженик и работеше за изричен закон за българския език. И редица други автори. Още нещо Вие казахте – за Кирил и Методий. Вероятно знаете, защото сте специалист – неведнъж в нашата история и не толкова далечна, са се опитвали да заменят кирилицата с латиница. Още Богдан Филов. А преди 12 години един президент каза: Дайте да заменим кирилицата с латиница. Законът не е речник. Законът регулира една много сложна материя, защитавайки, според мен, българския език като елемент на българската нация. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, във Вашето 25-минутно изложение аз едва ли в две минути ще мога да се спра на всички възражения, които имам по него, но ще се спра на нещата, които откровено не отговарят на истината. А именно, Вие ни упрекнахте, че едва ли не ежегодно Съветът по български език ще публикува в „Държавен вестник” правилата за употребата на правоговора и правописа. Такъв текст в закона не съществува. Също така аз не се правя на по-загрижен от Вас, напротив – уважавам Вашата компетентност. Вие сте филолог, Вие сте уважаван преподавател. Самият факт, че говорите от тази трибуна 25 минути е достатъчно сериозен аргумент, че Вие сте загрижен за опазването на българския език. Но не виждам защо се учудвате, когато в хода на дискусиите участниците в дискусиите си променят своето становище. Визирахте министъра на образованието, който в началото на дискусията е имал едно становище, а в края на дискусията – съвсем друго. Това е смисълът на дискусиите. Ако искате – да правим само дистанционни заседания на парламента, всеки да си представя писмените становища и въобще да не се събираме на дискусия, ако така предлагате. Също така ще Ви напомня, че от 2009 г. съществува Наредбата за използване на българския книжовен език в системата на народната просвета. Това е подзаконов нормативен акт, който е създаден по Ваше време. Тоест, Вие сте преценили тогава, че определени системи – системата на народната просвета има нужда от наредба, от подзаконов акт, който да регламентира използването на българския книжовен език. Акцентирахте върху чл. 17. Няма да успея за оставащото време да развия идеята за чл. 17. Явно това е една от проблемните, конфликтни точки, които виждате. Аз съм съгласен да обединим усилия и с Ваше участие, и с колегите от всички парламентарни групи да прецизираме текста. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Корнезов, по отношение на необходимостта да се съхрани кирилицата, ние с Вас винаги сме били на абсолютно – ще кажа – еднакво мнение. Струва ми се в продължение на вече много години сме изразявали много твърди и категорични становища, не само свои, а и на парламентарните групи, които представяме. Искам да внеса една много важна уговорка. Ангажиментът ми да посочвам под формата на реплика допуснатите езикови грешки не е проява на някаква нескромност от моя страна. Напротив – това е проява на съзнанието ми, че езикът стои много по-високо от нас. И пак повтарям – аз нямам самочувствието, че съм компетентен да го подчиня на своя законодателна воля. Това е много опасно. Всичко онова, което казахте – да защитим кирилицата, това може да се реши и струва ми се, че пътят не е този, който предлагате. Що се отнася до репликата на колегата от „Атака”, председателят Стоичков – жалко, ако един министър идва с едно становище, което, преди да е започнала дискусията по същество, вече е променено, повтарям, след едно обаждане. Тази промяна в позицията не настъпи в резултат на дискусията, тя беше в началото на заседанието и промени позицията на колегите от ГЕРБ по законопроекта, което ми подсказва, че не може да се експериментира с територията на езика. Не може преди заседанието да сте против закона, след което някой се обажда, не знам кой, и вече сте за този закон, като нямате никакво обяснение защо аналогичен закон на господин Корнезов, който при това не съдържа дискриминационни разпоредби, го отхвърляте. Следователно, тази подкрепа е била сделка към онзи момент. Не знам дали е актуална. Дай Боже да не е. Уважаеми колеги, в заключение, не съучаствайте в една много опасна тенденция – да подменяме субекта на отговорност за един реално съществуващ проблем. Това е образователната ни система, а не Народното събрание. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми вносители! Въпросът за изучаването, за ползването и за опазването на българския език е законодателно уреден както в основния закон на Република България, така и в редица други закони. През годините са правени нееднократни опити за създаване на специален закон за българския език. Няма никакво съмнение, че вносителите както предишните, така и сегашните, подхождат към въпроса, водени изключително и само от най-добри намерения – да подобрят днешното състояние на говоримия и писмения български език, и да му осигурят възможности за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Същевременно обаче авторите на подобни проекти не си дават сметка, че се опитват по административен път да се намесят в твърде деликатните и сложни взаимоотношения на българския език, отношения между обществото и езика. Истината е, че българският език винаги е търпял силно речниково въздействие от страна на други езици, но това не е попречило на неговата идентичност. Представените законопроекти представляват опит за кодифициране на разглежданата материя, но по същество те само дублират закрепените конституционни принципи и допускат възпроизвеждането на вече уредени права. Развитието на българския език не може да бъде администрирано чрез създаването на държавна комисия или съвет по български език, при това, изградени от специалисти от Института за българския език към Българската академия на науките или излъчени от Съвета на ректорите. Член 22, ал. 1 от законопроекта на проф. Корнезов гласи: „Създава се държавен орган – Комисия по опазване и развитието на българския език, който се състои от 17 членове”. Уважаеми колеги, няма нужда от създаването на държавни комисии или съвети по опазването на езика. Тази дейност и сега се изпълнява от секциите на Института по български език. Той е упълномощен да проучва измененията на правописа и да следи отблизо проблемите, възникнали в резултат на развитието на езика. Уважаеми вносители, Вашите законопроекти третират материя, която вече е уредена от българското законодателство в съответствие с добрите световни традиции на езиковото законодателство и с особеностите на българското общество. Всяка езикова система е автономна и се развива по свои вътрешни закони, и не подлежи на пряко администриране. Езиковата политика е осъществена в българското законодателство чрез Конституцията и редица закони, отговаря на съвременните европейски практики и е съобразена с интересите на българското общество. Предлаганите текстове в двата законопроекта повтарят дословно текстове от вече съществуващи закони – Закона за народната просвета – членове 8, 16, 20, 23; Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; Закона за нормативните актове; Законът за съдебната власт; Закона за радиото и телевизията и други закони и предлага създаването на структура, която дублира сега съществуващи такива. Двата законопроекта не отговарят на основните белези за закон, посочени в чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно – липса на група обществени отношения, които да се поддават на трайна уредба и да не са правно регламентирани. Предвид гореизложеното аз съм дълбоко убедена, че не е целесъобразно и обществено оправдано приемането на отделен Закон за българския език, чиито разпоредби възпроизвеждат, при това непълно, действащи правни норми и затова няма да подкрепя предложените законопроекти. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаема колежке, тук Вашата теза беше развита по-скоро на базата на развитието на българския език. Аз, доколкото схващам, основната цел на двата законопроекта е по-скоро да се регламентира приложението на книжовния български език и къде той да се ползва задължително, а не толкова касае развитието на самия език и създаването на една комисия, едва ли не като цензура, която да следи тези процеси. Аз мисля, че тук има едно разминаване. Основната цел на двата законопроекта аз я намирам, че е друга, и затова Ви правя такава реплика. Аз не мисля, че проф. Корнезов и колегата Стоичков, и другият съвносител, имат идеята да изземат едва ли не функцията на БАН, на специализираните институти, които работят върху развитието на езика и едва ли не да създадат някаква бариера за развитието му. Мисля си, че трябва да направим така между първо и второ четене, че ако има такива текстове, те да бъдат модифицирани, подобрени и да остане в текстовете основната цел, която е именно приложението на книжовния език в тези аспекти, които се предлагат. Вероятно може да се ограничи полето на приложение, но всичко е въпрос на добронамереност от страна на парламентарните групи между първо и второ четене, така че да насочат законопроекта към основната му цел, за която говорим. Даже искам да Ви кажа, че по-рано имаше един законопроект, който предвиждаше регламент върху текстовете на различни опаковки и това беше преди промените, за да няма чуждици, както сега масово ги има върху етикетите в търговската мрежа. Сега човек може да се чуди какво се продава и какво се има предвид, като основни качества на продукта, записани на етикетите. Благодаря.

Господин председателю, колеги! Уважаеми господин Радославов, аз вече казах, че дълбоко уважавам усилията на вносителите за това, че са направили опит да разработят такива законопроекти за българския език, но още един път ще кажа, че българският език е една жива система. Няма как такава жива система, която динамично се развива, да я сложим в една правна рампа. Тази система се развива по свои вътрешни правила, по свои вътрешни закони. Това е една свещена система на българския език, така че нямаме право да се намесваме в тази система. Затова още един път казвам: няма да подкрепя и двата законопроекта Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, вземам думата от името на Синята коалиция, за да обърна вниманието на Народното събрание върху един много тревожен случай, който става в страна, която е член на Съвета на Европа. Страна, която има ясни европейски аспирации, страна, която е близка до нас – дели ни само Черно море, което всъщност е границата между нас, но ни събира дългогодишна история. Във връзка с предишния дебат за българския език – нека не забравяме, че славянският църковен език е пренесен в Украйна (това е страната, за която говоря) именно от България. Това е връзката с предишния дебат. Особена тревога буди в европейската общественост, би трябвало и в българската общественост, съдбата на бившия министър-председател на Украйна госпожа Юлия Тимошенко. Както е известно, тя беше осъдена, според критиците, в един съмнителен процес на седем години затвор и беше хвърлена в затвора в Харков. Експертиза на германски лекари от авторитетната берлинска болница „Шарите” установи, че тя страда от много тежка форма на дискова херния и се нуждае от спешно лечение. Беше отказано лечение в нормална болница и тя беше препратена в затворническата болница в Харков. При транспорта й върху нея беше упражнено насилие от надзирателите, свидетелство, за което има достатъчно в мрежата и което беше установено от омбудсмана на Украйна, който посети госпожа Тимошенко в болницата. Става въпрос за човешка съдба, а според опозицията в Украйна става въпрос и за чисто политическо отмъщение от сегашната власт в Украйна. Съдбата на Юлия Тимошенко е важна, защото става въпрос за демократични практики – демократични практики, които Европа изисква от всяка страна, която аспирира да бъде част от интегрирания ни континент. Госпожа Тимошенко в резултат на това насилие обяви гладна стачка. Тази стачка днес продължава тринадесети ден и здравето й е сериозно застрашено. Това събуди тревогата на германския президент – пастора Гаук, който отказа да посети официално Украйна в знак на протест срещу насилието, упражнено срещу госпожа Тимошенко. Също така, на предстоящата среща в Ялта на президентите на страните от Централна и Източна Европа, която трябваше да подпомогне Украйна в усилията й да се интегрира в Европа, няма да участват в знак на протест президентите на Чешката република, на Словения, на Унгария, на Германия, на Италия. Синята коалиция призовава българския президент господин Росен Плевнелиев, който също е поканен да участва в срещата на върха в Ялта, да се присъедини към своите колеги от Централна и Източна Европа и в знак на протест да не участва в срещата на върха в Ялта. Искам да спомена, че на онази част от Европейското първенство по футбол, която ще се организира в Киев, няма да присъстват президентите, държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз, чиито отбори участват в Европейското първенство по футбол. От тази гледна точка е много важно българските футболни власти, българските спортни власти, също да се въздържат в знак на протест от участие в частта от първенството, която е в Киев. Смятам, че този призив на Синята коалиция трябва да намери отклик както в Канцеларията на българския президент, така и в спортните власти на България. Също така, мнозина външни министри на страните от Европейския съюз повикаха посланиците на Украйна, за да изразят своя протест и своята тревога от съдбата на Юлия Тимошенко. Ние от Синята коалиция смятаме, че и българският външен министър също трябва да предприеме подобни стъпки. Благодаря Ви.

Почитаемо събрание! Обикновено когато изразяваш съмнения, резерви и дори отрицание на един проектозакон, се проявява паралелно с това и една агресия, или поне упрек към неговите вносители. Тук случаят не е такъв. И двата законопроекта, и двамата основни вносители заслужават нашето поздравление и разбиране за тази грижа, тревога и надежда, която изразяват с този проектозакон. Само за минутка да Ви кажа, че ако има нещо истинско в нашата история, това е дивният български език. Един език неуправляван в продължение на 450 години, един език непредставен, ненаблюдаван, нерегулиращ нищо, успя да се запази по такъв начин, че от Тимок до Егея и от Тулча до Пелопонес се говореше един и същ език, с леки диалектни разграничения. Говорейки за диалект, само да Ви напомня, че книжовният език е държавният език. Държавата регулира, вземайки едно наречие, кое да бъде официалният, книжовният, а после и литературният език. Дълго време Пенчо Славейков пише със „со”. Изразът „я че одим на кино”, нямаше да бъде диалектен, ако беше прието струмишкото наречие, а изразът „аз ще ходя на кино” – щеше да бъде диалектна, неграмотна проява. Затова тук искаме да направим едно разграничение. Естествено е, че не можем да върнем Найденогеровския език, и не трябва. В същото време като чуя изрази като „инициирам” и „трендове”, веднага се сещам за някакви комплексарски парвенюта, които искат да покажат, че са ходили в чужбина и поназнайват нещо от чужд език. Няма нищо опасно в това да се обогатява българският език чрез навлизане на думи. Думата „реплика” няма алтернатива, но ако приемем, че „паралели” ги заменим с „успоредици”, или „кибрита” с „драсни пални клечица”, от това нашият език няма да стане по-богат. Ние употребяваме израза „феноменален случай”. Това си е чиста тавтология. Ние употребяваме израза „активна дейност”, което си е чиста тавтология. Дори и „народна демокрация” беше също тавтология, така че тук става дума за нещо, което трябва да разграничим сериозно. Тревогата, която изрази колегата Местан, е, че не толкова агресията, корозията на българския език е важна. Важното е неспособността на учениците и студентите да създадат едно изречение: „Ловецът уби заека с пушката”. И това е нашата тревога, и с това ние проявяваме разбиране към вносителите. В същото време е рано да се говори, че това е официалният език, а литераторите, поетите и публицистите да си приказват на какъвто си език искат друг. Ами, то не е ли едно и също?! Има и нещо друго, господа – опростачаването на езика не се спира със закони. Ние сме тези, които трябва да дадем пример. Нашият лексикон, нашите жестикулации, нашите обръщения, нашите агресивни или цивилизовани реплики могат да дадат пример. Защото освен законодател народният представител е цивилизован оратор. Този, който не е оратор, има други широки полета за изява – личностна и колективна. Така че ние, поне аз, се въздържам от този закон не защото не е добър, а защото все пак съставя речници – кой, какво и как да се изрази. Нека да оставим на нашата фантазия, както нашите прадеди са говорили на един език, без да им е казвано. Синтактика и лексикон са оставали същите. И когато нашите войничета са летели по полетата на Добруджа, Македония и Тракия, основният аргумент не е синкопите и задкулисните прояви на световната и европейската дипломация по Източния въпрос, а това, че отсреща се говори същият език. Българският национализъм, балканският национализъм е лингвистичен. Как можем да приемем държава, а да не приемем нация?! И оттам – език! На френски това се казва „raison d’être” – „причина за съществуване”. За това се измислят и босняшки, и македонски, а на всичкото отгоре – и черногорски език. Така че благодарност към вносителите, но българският език трябва да започне да бъде регулиран в богатството си не само от Института по българска история към БАН, а и от самите нас.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Показателен е фактът, че толкова години след приемането на сега действащата Конституция не е изпълнено едно нейно разпореждане, задължение, което тя въвежда – да има Закон за българския език, макар и неназован там по начина, по който се назовава от различните законопроекти – от една страна от проф. Станилов и Огнян Стоичков, а от друга страна от проф. Корнезов. Това е показателно. Това е изключително показателно! За толкова години, след толкова опити, както беше отбелязано от господин Корнезов, такъв законопроект не е вкарван в пленарната зала. Този е първият, който разглеждаме, въпреки задължението. Защото определени сили – определено и откровено антибългарски и българофобски, не са позволили това. Зад кулисите има сили, които не са желали да бъде приет такъв законопроект. То е част от голямата игра, в която участваме, част от политическата действителност на прехода. Чак сега прави чест на вносителите и на двата законопроекта, че се сещат да го направят. Защото въпросът с българския език и неговото регулиране е изключително политически. Той не е само лингвистичен, не е само въпрос на структурата на българския език и неговите особености, той не е само езиков въпрос, а преди всичко политически, защото езикът е част от държавността. Той е неотменен елемент от институционализирането на една система. Някой от изказващите се спомена за кодификация на езика. Това понятие е свързано и с правото, и то е основно понятие от правото. Аргументът, че въпросът бил уреден в множество закони и нормативни актове, води до аргумент за тези два закона, от които ще излезе един между двете четения. След като има разпръснати толкова различни нормативни актове (някои казаха над 90, други назоваха над 100), според правилата на правото те трябва да бъдат кодифицирани. Такъв законопроект, който може да произтече от двата внесени, означава не друго, а своеобразна кодификация на тази материя. Всички юристи ще ме разберат много добре за какво става дума. Неюристите няма да ме разберат. Много аргументи, които бяха дадени и с които се критикуваше състоянието на българския език, бяха с претенцията, че тези критики не се изживяват като стожери. Някои хора, които добре говорят или ораторстват, всъщност имаха за цел да се подчертаят като такива, но тези проблеми на българския език трябва да бъдат решавани. Това може да стане с нещо, което да регулира българския език – със закон, който може да произтече от днешните два законопроекта. Защото държавата и държавната власт исторически в българската история (не говоря за европейската или световната), са регулирали и са се намесвали в българския език – като се започне още от времето на Св. Цар Борис, Св. Климент Охридски, Св. Наум, Светите Седмочисленици, всичко това е държавна намеса и нищо друго върху тогава съществуващия език. Тази държавна намеса е дала основата. Ако се върнем исторически назад, Св. Патриарх Евтимий също се намесва. Той прави изключително важна реформа през ХІV век, преди падането на България под турско робство, непосредствено преди това ужасно събитие. Тази реформа до голяма степен способства в тъмните години на турското робство българският език да премине през черната нощ, да просъществува и да изплува след Освобождението такъв, какъвто го знаем от онова, което четем в по-новите известни български писатели и велики поети. В момента този дебат е повече политически. Ясно се очертават двете гледни точки. Очертават се тези, които са против въвеждането и създаването на такъв закон. Нас не си учудва, че това е ДПС. За тях е нежелателно да има такъв закон по много причини, по много съображения. Нека не забравяме, че за ДПС беше важно и една от основните тези, по които работеха през 90-те години, беше признаването на България за двуезична държава. Ние от „Атака” много пъти сме казвали това. За тях е много по-важен турският език в България и неговото развитие, отколкото българският език. За ДПС това стана особено важно. Те проявиха изключителна агресия в годините, когато в съседна Македония беше приет като официален и албанският език със съответните споразумения. Всички трябва да бъдете и да бъдем наясно, че ако „Атака” не се беше появила през 2005 г. на историческата сцена, с инерцията, с влиянието, което ДПС имаше тогава, с коалиционното си участие в първото правителство на Симеон Сакскобургготски, а после и в тройната коалиция това можеше да се превърне във факт. Така че ДПС ще бъде „против”, на нож. Това е очаквано и естествено – против Закон за българския език. В крайна сметка Вие от ГЕРБ държите ключа за решението. Ясно е, че ако подкрепите законопроекта, той ще мине, ако не го подкрепите – вземате позиция на изчакване, на снишаване, позиция, която е удобна с оглед на някои Ваши конюнктурни политически интереси и отношения, които нямат нищо общо с това много голямо дело. Ако Четиридесет и първото Народно събрание го осъществи и извърши – да приеме Закон за българския език, това ще бъде едно от най-важните неща, които Четиридесет и първото Народно събрание ще направи. Колеги от ГЕРБ, поставя Ви се дилемата и аз Ви поставям въпроса: в кого ще се вслушате – дали ще подкрепите тезата на Огнян Стоичков, проф. Станилов, проф. Корнезов и всички ние, които пледираме за приемането на такъв закон, или ще приемете тезата и ще се вслушате в думите на онези, които много често и в кулоарите на парламента не говорят български език, а общуват помежду си и с трети лица в този парламент на един друг, чужд език, който за тях е по-важен от българския език.

Благодаря Ви, господин председателю. Само като своеобразно продължение на преждеговорившия искам да започна с нещо, което може би не е съвсем политическо. Дядо ми по майчина линия е роден в град, който днес не е в Република България, а е в Република Македония. Другият ми дядо – по бащина линия, е роден в едно голямо село, днес съвсем малко, което е разрязано от границата със Сърбия. Тоест може да се каже, че през поколение съм българин, чийто корени не са в държавната територия на днешна Република България. Имам знание, освен от образованието си и от произхода си, какво значи да си устойчив българин. Това знание ми дава възможността да заема позиция на човек, който се прекланя пред усилието на дедите. Едно от тези усилия на дедите е да съумеят да съхранят националната самоличност. В съвременния политически език се казва национална идентичност. Тази самоличност на българската нация носи в себе си езика от порядъка на белег, който ни прави уникални. Наистина, когато се гордеем със собственото си лице, със самоличността си, се гордеем и поради факта, че имаме език и букви, които са на столетия. Те са толкова мощни и стари, че всички бъбриви политически приказки потъват под земята в момента, в който се замислим колко са силни тези букви и този език. От тази гледна точка политическа дискусия върху езика е в някаква степен на ръба на нахалството на живия човек. От тази гледна точка опитът да се законодателства върху територията на езика се движи по същия ръб, като има едно логично, разумно обяснение – че става дума за политика. От политическа гледна точка вече необходимостта да се направи Закон за езика е на онези национални общности, чийто език е мъничък на години. Дадените примери с някои наши съседи или с други национални държави в Европа и извън Европа, които смятат, че са модерни и прочие, когато езикът им е мъничък на възраст, тогава може да се направи такъв тип политическо усилие. Освен това, в политическия разговор за езика трябва да се каже, че има големи държави и малки държави – тоест, езици, които са на големите държави и езици, които са на малките държави. Защо има Закон за езика във Франция беше зададен въпросът от господин Корнезов – един от вносителите? Отговорът е: защо няма Закон за езика във Великобритания? Има ли език в съвременния свят повече от английския език? Няма, по простата причина, че го говорят стотици милиони хора. Ще кажа и още нещо. Има малки държави, които не страдат от комплекси за малоценност. Например такава малка държава е Холандия, където в І-ви клас се учи холандски и немски, във ІІ ри клас – холандски, немски и френски, в ІІІ-ти клас се учи – холандски, немски, френски и английски. Преди години питам колегата министър на образованието на Холандия: „Защо учите толкова много езици?” Отговорът беше: „Господин министър, защото сме малка държава”. Държава-майка на Съединените американски щати е Холандия. Значи те могат да се произнесат политически по този въпрос, а ние продължаваме да не можем да се съобщим, че сме малка държава, обаче поради едно чудо на миналото си с един вековен език, вековен език на идентичност. Това е смисълът на историческата истина. И това е гордостта. От тази гледна точка, използвах термина, че е политическо нахалство да се навлиза в тази територия. Политическата работа върху такива материи като езика и националната самоличност имат особена чувствителност за демократите, защото много лесно се навлиза в територията на тоталитарните режими именно през бърничкане в тези области. Ти сега говориш хубаво български, значи си добър българин, ти не говориш хубаво български – значи не си добър българин, казват фашизоидите, казват нацистите, казват тоталитаристите, казват комунистите в един период от Вашата история, колеги отляво. (Реплики от КБ.) Просто това е белег на тоталитарен режим. Да кажа веднага за честта на колегите – господин Корнезов, господин Стоичков, господин Станилов, нямам нищо предвид, говорейки по тази историческа тема за Вас тримата. Напротив, отнасям се към Вас като хора, които се опитвате от демократични подбуди да извършите това действие. Така че моля да бъда разбран съвсем правилно от вносителите. Казвам обаче, че опасността с добри намерения да се отиде към лоши резултати е видна – в тази зала се е случвало не един път, не два пъти, не сега, а и миналия век, не миналия век, а и по-миналия век. Добрите намерения не са аргумент за приемане на един или друг законопроект. Ето защо политическата разумност изисква да не се навлиза в тази територия. И тук аргументите пак трябва да бъдат само политически. Ние не трябва да даваме шанс на никой и след нас, в смисъла на следващ парламент, на следващи мнозинства да посегнат към такова оръжие. Защото, каза се, че става дума за нормативност в рамките на държавните институции. Добре, тази нормативност обаче засяга най-живото нещо – каквото е езикът, което не може да бъде нормирано по никакъв начин в живия живот на обществото като цяло. Как да се нормират държавните институции така, че да не се нормира в живия живот? Публиката работи с това, което чува през медиите, от институциите и онова, което наричаме гражданско общество. Как ще говорим ние, българите, във висока степен зависи от това как говорим ние от тази трибуна – това е неизбежно, то няма избор как да се направи. Как говорят младите българи във висока степен зависи от това как чуват, че говорят онези, които те искат да имитират, а като искат да имитират на хора, които са неграмотни – ще говорят неграмотно. И това го вижда всеки един от нас с очите си. Защото имитирането на „сполучливите българи” (в кавички ще сложа сполучливите) днес може да се окаже настина една крещяща неграмотност. Няма как да бъде опазено това, няма как да бъде нормирано, защото то си живее собствен живот, отвъд възможностите на държавата. От тази гледна точка българското национално общество наистина е повече (в този абстрактен смисъл, за който говори колегата преди мен) от това, което могат държавните институции. Такава материя, уважаеми колеги, има две възможности. Едната възможност е да профанира нещата, втората възможност е – да подготви инструменти за хора, които ще ги използват от недемократични позиции. Ето защо не мога и аз не бих гласувал за такъв тип законопроект. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин Методиев, моите най-искрени уважения към Вас.

Да, благодаря Ви. Изтекло ли е? Как така е изтекло? (Оживление.) Да, Вие се изказахте като историк, но казахте и нещо друго, че демократите, каквито сте Вие, и считате, че сте Вие, не можете да подкрепите един такъв закон. Този закон може да бъде от комунисти, от фашисти и не знам още от кого си. Ето сега, господин Методиев, ако си спомняте, имаше един народен представител, когото аз също много уважавам – Александър Пиндиков от СДС. Той внесе такъв закон за защита на българския език на 4 септември 1998 г. и тогава цялата Парламентарна група на СДС застана зад закона на господин Пиндиков. Не бъркайте комунизма с демокрацията!

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Методиев, както Вие, така и останалите народни представители, които заявиха, че няма да подкрепят законопроекта, изложихте един от основните, според Вас, изводи, че езикът е жива материя, най-живото нещо и като такова, то не подлежи на закон. С усмивка ще напомня, че законите се отнасят само за живи материи за живи организми. Мъртъвци и мъртви материи не се регулират нормативно. Бих казал също, че децата и детската психика също са нещо живо, но ние имаме Закон за детето. Младежите също не подлежат на регулиране, но ние със Закона за младежта не казваме на младежите как да живея, как да се обичат, как да мразят, но имаме Закон за младежта. Също така на дневен ред в пленарната зала в момента е Закон за българския език, не е Закон за защита на държавата. Вашите опасания, че ще се използва законът идеологически, фашистки и прочие, мисля, че не намират опора поне в текста и в идеята, която сме внесли. Защо Великобритания няма закон за езика? Не мога компетентно да се изкажа по този въпрос, но знам, че във Великобритания наблюдателите на ПАСЕ, които наблюдаваха местните избори в България миналата година, не могат да дръзнат да си позволят да направят предложения за английското правителство да признае друг официален език, както направиха в България. Те казват: „Де факто Вашата предизборна борба се води и на не български език. Защо тогава нормативно не го признаете и не измените Изборния кодекс?”. Също така не могат да си позволят депутати от Европарламента да ни препоръчват признаване на македонски езици. Това във Великобритания също не може да се случи. Уважаемият проф. Пантев каза за такива случаи. Затова е нашето предложение за Закона за езика и не виждам нищо идеологическо или още по-малко фашизоидно. Благодаря.

Благодаря ви, господин председателю. Уважаеми господин Корнезов, колегите ми напомниха, и аз ще го направя с най-голямо удоволствие, да изразя благодарност за това, че сте предизвикали тази дискусия със своята законодателна инициатива. Освен това този похват, който ползвате, за съжаление и колегата Стоичков го използва, да кажете, че съм казал нещо, което не съм казал, не прави чест на такъв убеден парламентарист като вас. Да кажа в прав текст за колегите от ГЕРБ още един път: от тази трибуна съм се обръщал към Вас, като водещ на заседанията и съм казвал, че Вие като убеден демократ, ще ми дадете думата, Вие ми казахте шеговито: „Сигурен ли съм, че Вие сте убеден демократ”? Аз продължавам да съм сигурен. От тази гледна точка какво е Вашето мнение наистина си е Ваше право, но аз не съм казал, че тези, които внасяте тези законопроекти, споделяте тези тоталитарни идеи. Напротив, това е отговор и на господин Стоичков: казах, че в тази зала много добри идеи са ставали закони, с които впоследствие са се извършвали действия, които са били репресивни по своя смисъл и същност, облегнати върху текстове, които иначе звучат изключително добре. Затова казах, че тази материя, и тук се обръщам към колегата Стоичков, която аз не казах дали е жива или мъртва, Вие също ми сложихте думи, които не съм използвал, аз казах: че в моето знание българският език е нещо наистина изключително и уникално. Казах го на фона на една европейска култура и цивилизация, към която аз се чувствам принадлежен. Зная, че в тази своя принадлежност на европеец, аз съм именно българин, най-вече заради езика. Това го знаят и хората в Западна Европа, не само хората тук на Балканите. Това е белег на цивилизованост, който е изключително силен аргумент за гордост, че съм българин. Не на това, да кажа, глупаво равнище, на което някой път се репчим, а на онова, което е върнато назад с хиляда години. Уважението на десния човек е винаги към това, което е било усилие на дедите му. Иначе, ако решат, че аз съм този, от който е почнал света, ще бъде някъде в либералната половината на парламента със сигурност. Там някъде ще попадна. Аз съм от дясната й страна, само поради тази фундаментална причина, че зная, че за да ни има нас, е имало и други по-достойни от нас. Тези хора преди тях са успели да държат това нещо като идентичност и самоличност. Това е много по-голямо от всички останали дебати, които могат да се произведат в тази зала и които сами по себе си също имат своя смисъл, естествено. Не съм говорил... (Шум и реплики.) Благодаря Ви, съжалявам, че прескочих времето. Не съм говорил за никакви живи и умрели. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 73, ал. 1 да удължим срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по Закона за пътищата със седем дни.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, това е един много интересен дебат, който заслужа дори по-голямо внимание отколкото днес му отделяме или ще му отделим в това заседание, тъй като обсъждаме въпроса за българския език, за създаването на неговата литературна норма. Литературната норма на българския език предшества създаването на българската държава. Създаването на литературната норма не е било акт на българската държава, но е било акт на някои български възрожденци, по-специално на двама от тях, които са братя – Антон и Димитър Цанков, по-късно той си сменя името и е известен като Драган Цанков с известна активност по-нататък. Те през 1852 г. решават от всички наречия, които говорят българите, а те са били многобройни, ако видим Атласът на диалектите, издаден от БАН, той потвърждава това – различни говори, различни наречия – те определят едно от тези наречия за литературната норма на българския език и казват, че стъпвайки върху това наречие, то може да бъде обогатено с думи от другите говори. Но това вече става литературната норма. Това е акт, извършен през 1852 г. чрез Граматика, издадена във Виена (показва ксерокопие) – двама от свищовските бащи на България, както аз ги наричам. С този акт на създаване на литературната норма се дава и един сигнал на другите народи, на другите държави, че има консолидиран език с литературна норма в България, което означава, че има консолидирана нация, че това е началото на създаването на българската нация, която се осъзнава като такава, която вече е изработила своят официален език. Дори малко по-рано от издаването на тази Граматика в предговора към книгата „Пътеводител към щастливия живот”, 1845 г., Антон Цанков пише как те смятат да постъпят като определят едно от наречията за литературна норма на българския език. И без да има българска държава, тогава на този език започват да се издават многобройни книги, вестници – в. „България” на Драган Цанков, в. „Македония” на Петко Рачов Славейков, в. „Дунавски лебед” на Раковски, „Цариградски вестник” на Александър Екзарх. Всички вестници започват да се издават на тази литературна норма и това продължава доста преди Освобождението до създаването на българската държава. Книги, повече от хиляда книги, копия на една голяма част от тях разбрахме, че притежава нашият финансов министър – бихме могли да го поканим да представи своята колекция, за да видим колко много книги са издадени преди създаването на българската държава на този език, на тази литературна норма. След Освобождението не се поставя въпросът за литературната норма. Първият министър на Народното просвещение д-р Георги Атанасович не поставя въпроса за определяне на литературна норма, защото смята, че тя вече е установена, че тя е трайна, че тя е създадена. По-нататък единствено има дебати върху правописа – министър Иванчов през 1900 г., реформата на Стамболийски през 1922-1923 г., реформата на Отечествения фронт по-късно по времето на комунизма, обаче никой от тях не променя литературната норма. Това е литературната норма – избраният говор, свищовският говор става литературната норма на българския книжовен език. Той се обогатява, разбира се, с думи от другите наречия и така се е формирал нашият език. Сега, когато искаме да създадем закон за българския език, единственото, което може да се направи, е да се повтори това, което са създали бащите на Благодаря – нашите Отци-основатели, да се повтори това, което е направено. Не можем да променим в момента литературна норма, освен, ако няма един много по-голям национален дебат, например да приемем западното наречие за литературна норма – има такива идеи и прочие, но това не може да стане така. Това, което може да постигне един такъв закон, е единствено повторение, а то дори в момента не е нужно, тъй като смятам, че както досега – 160 години, ние говорим на този език, използваме тази литературна норма, така можем да продължим и занапред, без да имаме специален закон за това. Но ако желаем да продължим този дебат, това би било желателно да разгледаме как се развива нашият език и прочие. С такъв инцидентен ход, който се поставя в парламента, единствено можем да инициираме такъв дебат. Но в момента да намерим решение, което да промени всичко, което досега е създадено от Отците-основатели, не смятам, че е уместно, нито е начин, по който да се решават такива неща. Това е част от нашата идентичност – нашият език, част от формирането на нашата нация. Затова смятам, че това трябва да бъде едно от достиженията на възрожденците, което ние да запазим. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против” и двата закона, не защото не разбирам и не споделям всеобщата грижа за опазването и за развитието на българския книжовен език, не защото не считам, че българският език и култура трябва да бъдат подпомагани и закриляни от държавата и трябва да бъде насърчавано тяхното усвояване от младото поколение, не защото считам, че българският език и култура не са подложени на непрекъснати атаки от навлизането на чуждици най-вече и използването им понякога претенциозно и не съвсем на място, когато съществуват достатъчно красноречиви думи от родния български език. Гласувам „против”, защото, първо, и двата законопроекта предвиждаха преповтаряне на вече съществуващи текстове в нашето законодателство. Те преповтаряха Конституцията и две дузини български действащи закони. На второ място, предвиждаха един репресивен механизъм, създаване на така наречена според мен езикова полиция, която да репресира и санкционира грешките, които всеки един, независимо колко е образован, допуска волно или неволно в своята писмена и устна реч. И не на последно място, гласувах „против”, защото българският език като всеки език трябва да се развива по свои собствени правила, трябва да има механизъм, който и сега съществува. Ако той съдържа някакви недостатъци, то те трябва да бъдат преодолени вътрешно от самата система на образование, на наука. Ако има организационни проблеми при дефинирането и поддържането на езиковите и граматически правила, то трябва да бъдат решавани вътре в самата система, а не да се занимава законодателят с решаването на тези проблеми. Благодаря.

За стенографския протокол, вотът ми по втория законопроект с вносители народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов е „против”. За съжаление електронната система не отчете вота ми, поради което моля да се отрази впоследствие по надлежния ред, господин председател. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сега приетият закон показа едно – от тази трибуна може да се говори по половин час и нищо да не се каже. Политиците от лявата страна сами бяха казали, че ако човек не може да каже нещо за 3 минути, и за 30 минути няма да го каже. Виждам, че има някакъв умисъл, може би греша, но сега ще си проличи как ще гласува лявата страна на залата. Имам процедурно предложение: работата днес да продължи до приемането на т. 6. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, аз зная за какво искам прегласуване, но не знам депутатът, който го предложи, дали знае какво точно поиска. (Смях, оживление в ГЕРБ.) Той поиска Народното събрание да работи до приемането на Закона за гражданската конфискация. За справка на народните представители, които не са внимавали, по този закон сме на чл. 27, а текстовете са около 100. Това означава, че стахановският труд този път няма да приключи преди полунощ, а може би ще приключи до сутринта. (Шум и реплики.) Това би било забавно, смешно или просто безотговорно, ако не ставаше дума за наистина важен закон, който касае голяма част от българските граждани. Такъв се приема за първи път и текстовете му трябва да бъдат огледани внимателно от народните представители, включително от мнозинството. Господин Велчев, Вие не знам дали си давате сметка, но юристите би трябвало да си дават сметка за какъв точно закон става дума, как ще протече неговото прилагане и че шегаджийският подход по отношение на този закон е не безотговорен, а е престъпен по отношение на българските граждани.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук казаха, че когато човек иска да работи, значи е престъпник. Когато искаш да работиш много извънредно – си престъпник. Сещам се за техния закон преди 10 ноември 1989 г., когато вкарваха хора в затвора, че работят на второ място.

Я, я, я, недейте така!

Ще Ви кажа и ще Ви ги предоставя, за да се видят от парламента хора, които бяха в затвора в Казичене, осъдени на по 9 месеца, защото са работили на втори трудов договор. Отделно от това, искам да Ви кажа, че ако толкова сериозно Вие, опозицията се отнасяхте към този закон, нямаше да гласувате заглавието му един ден. Това е престъплението към хората – Вие се подигравате с това, с парите, които Ви се плащат от бюджета, че сте тук, в парламента, за да се гаврите с предложени закони и да гласувате заглавието на един закон един ден. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

По начина на водене.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще Ви прочета: „ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от народните представители Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 март 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за защита на потребителите. Законопроектът беше представен от народния представител Петър Димитров. Той посочи, че в мотивите към законопроекта е записано, че Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Комисията има регионални звена на територията на страната и дейността й засяга всички граждани. По тази причина комисията не трябва да бъде политически орган, което мотивира и предложението председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. Подобно изискване има по отношение на сдруженията на потребителите по чл. 167, ал. 2, т. 4, както и по Закона за държавния служител – чл. 7, ал. 2, т.5. Подчертано беше, че за допълнението на закона не се изисква финансов ресурс. Комисията за защита на потребителите е орган на изпълнителната власт, съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Тя е държавна комисия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите. В качеството си на административен орган комисията е длъжна да изпълнява своята дейност при спазване на принципите, посочени в чл. 2 от Закона за администрацията – да бъде обективна и безпристрастна и да действа в интерес на потребителите. Съгласно чл. 165, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, комисията осъществява контролни функции по прилагането на закона, като има и други правомощия при изпълнението му. Липсата на забрана на председателя или членовете на комисията за заемане на ръководна длъжност в политическа партия не я превръща в политически орган, а това се определя от характера и дейността на самия орган. Изискванията към членовете на колегиални органи да не заемат ръководна длъжност в политическа партия са предвидени за Комисията за защита от дискриминация, за председателя и членовете на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, за ръководните длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите и за управителя, и подуправителя на Националната здравноосигурителна каса. От друга страна, подобен текст липсва в няколко закона, които уреждат статута на независими държавни органи, каквито са Комисията за защита на конкуренцията, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Националното бюро за правна помощ, Комисията за защита на личните данни, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Характерът и конкретните правомощия на независимите регулаторни органи предполагат необходимостта от въвеждане на забрана за заемане на ръководна длъжност в политическа партия. Такава промяна е предложена единствено за Комисията за защита на потребителите, докато за останалите независими държавни органи не е подготвян анализ и предложение за допълнение в съответните закони. След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 14 народни представители, без „против” и „въздържал се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от народните представители Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 15 март 2012 г. В мотивите на законопроекта е разписано, че Комисията за защита на потребителите е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя има регионални звена на територията на страната, като нейната дейност засяга всички граждани. В тази насока се предлага председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите да не заемат ръководна длъжност в политически партия или организация. Подобни изисквания съществуват относно сдружения на потребителите в Закона за държавния служител. Комисията за защита на потребителите е орган на изпълнителната власт. Тя е държавна комисия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите. Липсата на забрана за заемане на ръководна длъжност в политическа партия не превръща комисията в политически орган, а това се определя от характера и дейността на самия орган. Изисквания към членовете на колегиални органи да не заемат ръководна длъжност в политическа партия са предвидени за Комисията за защита от дискриминация, за председателя и членовете на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, за ръководните длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите и за управителя, подуправителя на НЗОК, за директора и заместник-директора на РЗОК. Изказаха се становища в подкрепа на законопроекта. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от народните представители Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, искам да благодаря на двете комисии – Икономическата и Правната, и на техните председатели, включително на госпожа Фидосова, за подкрепата на този малък по обем, но принципен закон. Накратко ще прочета мотивите. Те са няколко изречения: „Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Комисията има регионални звена на територията на страната. Всъщност дейността й засяга всички граждани. Затова комисията не трябва да е политически орган. В тази насока е нашето предложение председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите да не заемат ръководна длъжност в политически партия или организация. Подобно е изискването относно сдружения на потребителите по чл. 167, ал. 2, т. 4. Такова изискване има и по Закона за държавния служител – чл. 7, ал. 2, т. 5.” И за протокола, тъй като няма да взимам думата, подобно е положението в Комисията за защита от дискриминацията – чл. 42, ал. 2, т. 3 „да не бъде член на ръководен орган на политическа партия”. Даже в Закона за пътищата, на който мисля, че преди малко удължихме срока, това е чл. 21, буква „б”, т. 5 – „да не заема ръководна контролна длъжност в политическа партия”. За Национална компания „Железопътна инфраструктура” – чл. 28, буква „ц”. Вижте Закона за Българската телеграфна агенция – също в чл. 11, т. 6. В Закона за здравното осигуряване също има такава забрана в чл. 21, т. 10 – „да не заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия”. Следователно, уважаеми народни представители, в нашето законодателство е проведен един принцип, че в подобни органи ръководните им тела или представители да не заемат и да не изпълняват политически функции. Поради тази причина, заедно с господин Дъбов, съм предложил към чл. 165, ал. 5 да се приеме т. 5 да не може да заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. Още веднъж искам да благодаря и на двете комисии, които са постъпили принципно и са подкрепили този законопроект, който бихме могли да приемем с чиста съвест. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Колеги, има внесен Проект за решение за удължаване на срока за действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи. Ще Ви запозная с мотивите към проекта: „На свое заседание, проведено на 3 април 2012 г., комисията взе решение, с оглед осъществяване предмета на дейността й, да бъде предоставена от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса следната информация и документи: 1. За настъпилите промени на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за периода от 2010-2011 г. в сравнителен план. 2. За това какви са разликите в стойността на лекарствените продукти, преминали за заплащане от Министерството на здравеопазването към НЗОК. 3. За лекарствените продукти заплащани от Министерството на здравеопазването чрез търгове – обща стойност, за колко лекарствени позиции са изразходвани средствата и за какъв брой пациенти са били предназначени. 4. По лечебни заведения за това - какви цени са били постигнати за прехвърлените лекарствени продукти на търговете проведени по реда на Закона за обществените поръчки от тях, за какви обеми и за колко пациенти. 5. Относно механизма, по който е извършено прехвърлянето на лекарствените продукти към лечебните заведения, съответно към НЗОК. 6. Методиката, по която лечебните заведения са работили, с оглед осъществяването на търговете си за лекарствени продукти, в случай, че има утвърдена такава от министъра на здравеопазването. 7. Цялата административна преписка, включително стенограми от заседанията на Надзорния съвет на НЗОК и кореспонденцията между Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, касаещи изработването на Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, която отразява чл. 45, ал. 9 и 10 от Закона за здравното осигуряване. 8. Цялата административна преписка, включително стенограми от Заседанията на Надзорния съвет на НЗОК и кореспонденцията между Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, касаещи изработването на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в частта, касаеща договарянето на лекарствените продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания, които преминаха на финансиране към НЗОК от 01.01.2012 г. На свое заседание комисията определи четирима външни експерти, които да подпомагат дейността й, като във връзка с предложението на госпожа Мая Манолова за включване на още един експерт се налага промяна в утвърдения вече бюджет на комисията. С оглед изложеното и предвид големия обем от информация и документация, които следва да бъдат обсъдени и анализирани, и обстоятелствата, че външните експерти все още не са започнали работа, както и промяната в ръководствата на институциите, имащи отношение към предмета на дейност на комисията и изминалата ваканция, се налага удължаване срока на работа на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи”. Във връзка с това ви предлагам Проект за „РЕШЕНИЕ за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, създадена с Решение на Народното събрание на 22 март 2012 г., с два месеца.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще Ви прочета мотивите към Проекта за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелство относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер: „Временната анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер, бе създадена с Решение на Народното събрание на 22 март 2012 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 26 от 30 март 2012 г. След приети решения, комисията изпрати писма с искания за предоставяне на информация и документи, свързани с договори, страна по които е австрийският гражданин Петер Хохегер и свързани с него лица, в качеството му на физическо лице или като собственик и/или представител на юридическо лице, до Сметната палата, Национална разузнавателна служба, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Агенция по обществени поръчки, Прокуратурата на Република България, Агенция по вписванията, Агенция за държавната финансова инспекция, Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерство на външните работи, Министерски съвет, „Актив Груп” ООД, „Актив Груп” ЕООД, „Хохегер БГ” и „Международен панаир Пловдив” АД. Бяха проведени и изслушвания на част от институциите, в отговор на нашите писма. Все още нямаме отговор на нашето искане от „Актив Груп” ООД, „Актив Груп” ЕООД и „Международен панаир Пловдив” АД. Консултативният съвет на Сметната палата отговори с официално писмо до комисията, с което ни уведомява, че становището ще ни бъде предоставено до 15 юни 2012 г. Комисията изпрати писмо и до Агенцията за държавна финансова инспекция с молба да бъде възложена финансова инспекция на „Международен панаир – Пловдив” АД. Очакват се резултатите от нея. Комисията реши да изпрати писмо и до Анкетната комисия на Националния съвет на Република Австрия за изясняване на съмнения за корупция с молба да ни запознае с фактите и обстоятелствата, установени от Австрийската анкетна комисия по случаите, които са обект на нашата работа. Комисията възнамерява да изпрати писмо до Министерския съвет с искане за изслушване на членове на комисията, назначени за възложената обществена поръчка, по която е сключен договорът между Министерския съвет и д-р Хохегер, както и на лицата, които по това време заемат длъжностите както следва: Севдалин Мавров – главен секретар на Министерския съвет, Веселин Даков – директор на дирекция „Правителствена канцелария”, и Русанка Гюрова – главен счетоводител на Министерския съвет. С оглед на изложеното и предвид големия обем информация и документация, които следва да бъдат обсъдени и анализирани, се налага удължаване срока на работа на временната комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер до 30 юни 2012 г.

Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи предложението за удължаване срока на действие на анкетната комисия, най-общо казано „Хохегер”. Няма да подкрепим това предложение за решение по една много проста причина. Това предложение за удължаване на срока не е за да се изяснят фактите и обстоятелствата, очертаващи истината по въпроса, свързана с дейността на Хохегер и съответно изпълнението на този договор с правителството на премиера Станишев. Това е удължаване, просто за да съществува анкетната комисия. Няма да задавам въпроса: „За времето на своето съществуване какво по същество свърши комисията?”. Няма да задавам този въпрос, защото зная отговора – нищо. Това подробно изчитане на адресати, до които анкетната комисия е изпращала писма, очертава дейност на една куриерска служба, а не на анкетна комисия. Мисля, че смисълът на създаването на тази комисия не беше да разпраща писма и да получава отговори, в които съдържателната част да казва „Няма данни”, съответно няма нищо, което да очертава връзка на службите и институциите, до които са разпращани тези писма, с австрийския лобист Петер Хохегер. Всяко заседание на тази комисия беше имитация на дейност, и то точно толкова бутафорна, колкото беше и самото създаване на комисията. Всяко заседание е чиста проба бутафория! Всъщност ако трябва да говорим за разхищение на време, усилия и пари – нещо, за което говори председателят на парламентарната група на мнозинството, то най-яркият пример е тази комисия. Усилия, време и пари – и то не само на народни представители! Маса народ се занимава с това да пише отговори на писмата, които разпраща тази комисия. Сега започват да идват хора – експерти, представители на съответните институции, органи и служби, които комисията кани. Е, не е ли това разхищение?! Какво по-ярко доказателство за разхищение?! Ясно е, че тази комисия беше създадена като резултат на политическа целесъобразност и част от членовете на комисията, за съжаление, не крият това обстоятелство. Те не крият, че тяхната преценка, тяхната позиция, тяхното становище по всичко онова, което е предмет на дейността на комисията, ще бъде резултат на преценка за целесъобразност. В този смисъл за голямата част от членовете на комисията, основно представители на мнозинството, няма никакво значение какво точно ще проверяват и колко дълго ще го проверяват. Обърнете внимание на това! Няма никакво значение какво точно и колко дълго ще бъде проверявано. Значение има единствено съществуването на комисията. Разбирането е, че щом има комисия, значи има проблем. И колкото по-дълго съществува комисията – толкова по-голям е проблемът. Разбира се, това е доста превратна представа, за да не използвам друг израз за смисъла на парламентарните анкетни комисии, изобщо за смисъла на парламентарните решения. Уважаеми дами и господа народни представители, по начина, по който беше създадена комисията, и по въпросите, за които беше създадена, тя е средство за натиск. В този смисъл колко дълго ще съществува тази комисия зависи не от това какво установява или не установява комисията, а от това какво диктуват политическите мотиви, които стоят зад това решение, политическите мотиви, които продиктуваха създаването на Парламентарната анкетна комисия. Уважаеми дами и господа, по начина, по който се осъществява дейността на комисията, поне досега като време и разходи, тя е на път да повтори стойността и срока, за който е била реализирана комуникационната стратегия по договора с Хохегер. Това ще струва доста скъпо – и на парламента, и на българските данъкоплатци. Ето защо Парламентарната група на Коалиция за България, а и аз самият като народен представител, макар и член на тази комисия, не смятам да участвам. Затова няма да подкрепим предложението за удължаване срока на действие на тази анкетна комисия.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Никак не се учудвам, че колегите отляво няма да подкрепят удължаване срока на комисията. Това е така, защото тази комисия започва да се натъква на много интересни факти и обстоятелства. На последното заседание на тази комисия беше представен Договорът между правителството на Република България като възложител и фирмата на Петер Хохегер – „Д-р Петер Хохегер – комуникацион бератум” ГМБХ. От целия договор стана ясно, че възложителят мигновено е изпълнил задължението си да плати срещу две фактури. Възложителят в лицето на предходното българско правителство даже не си е направил труда да уточни задачите спрямо изпълнителя и да каже точно какво иска. Да не говорим как е отчетена работата – с доклад от 40 страници на английски език, за който никой не може да каже, включително и контролните органи, какво пише вътре. Никой не си е направил труда да преведе доклада. Да не говорим, че този, който от името на възложителя е приел работата спрямо този доклад, е упълномощил сам себе си, което също е много странна процедура. Така че тази комисия трябва да продължи и да изясни всички факти и обстоятелства, а също трябва да получим информация от колегите от Австрийския парламент, която може да осветли много по-добре предмета, по който се събира и създава комисията. Благодаря.

Уважаеми, господин председателю, уважаеми колеги, улеснена съм с репликата ми по две простички причини. Първата от тях е неистовият страх, който пълзи от изказването отляво и ще Ви кажа защо е този страх. Втората е изключително положителна, тъй като колегата каза само част от аргументите, поради които лявата част на залата, която, разбира се, не е болшинството в комисията не ще тази комисия да продължи своята работа. Погледнете, има един-единствен аргумент – колко пари ще загубим, заради това че тази комисия ще заседава? Не зная в тези няколко регламентирани комисии, които ние направихме (защото комисията работи изключително интензивно и започна много съществена работа), не зная дали колегите са си направили елементарната сметка – колко парички дотук са похарчени за тази комисия? Няма да им кажа. Ако зададат този въпрос, ще им отговоря. Второто нещо, което искам да кажа, е, да направя корелация със Закона за българския език, който преди малко така и не приехме – основателно. Представяте ли си как може да бъде изпълнен сериозен ангажимент на едно правителство, което си е позволило изключително груби нарушения на закона и правилата, и проверки, които са основани на базата на това, че целият проверяван материал е бил на английски? Представяте ли си какви специалисти са и оттам не могат да произтекат никакви последствия с оглед на правомерен и изключителен добър анализ за тази проверка? Считам обаче, че интересът към този проблем не е политически – той е изключително важен, а ние сме поели политически ангажимент той да бъде прозрачен, ясен и точен, и ние ще го изпълним. Ние ще направим тази проверка, която към момента дава изключителна визия за сериозни, груби практики и нарушения на едно челно ниво в партията на БСП. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че след тези две реплики и за най-несведущия в залата става ясно, че тази комисия е бутафория – бутафория, гарнирана с внушения по простота причина, че никъде в информацията, която беше представена до този момент в комисията, не се говори и отникъде не става ясно, че има нарушения, госпожо Дукова. Отникъде! Вие си позволявате тук, от микрофоните, да твърдите, че има нарушения. Защо е бутафорна? Защото, дами и господа народни представители, можете ли да си представите един месец и повече, около 2 седмици, комисията не е проверила основния договор на Министерския съвет с Хохегер. Второ, тя се е сетила едва в края на този един месец да поиска отчета за изпълнението на този договор. Какво е това? Не е ли бутафория? Какво точно казвам? Един месец разпращахме писма – до разузнавателни служби, до ДАНС, къде ли не, за да Ви отговорят: „Няма данни, няма информации за лицето Хохегер и съответно за неговата дейност по време на тройната коалиция”. Накрая, след месец и две седмици казвате: „Ама договорът бил на английски.” Ами прочетете го! Поискайте превода! Защо не го поискахте досега? Ето за това става дума. Затова и няма как да подкрепим. Какъв страх? Какво мислите, че се крие и кой мислите, че от лявата страна на залата го е страх от това, че комисията ще проверява? Нали сме участници в тази комисия!? До този момент не виждам нещо, което да ни плаши, а и не мисля, че ще има нещо, което да ни плаши. Затова не правете внушения за нарушения! До никъде не сте стигнали и няма да стигнете до никъде.

Уважаеми, господин председател, уважаеми колеги, тъй като в предишните изказвания стана дума за страх на мнозинството, да Ви кажа, че впечатлението отстрани е, че точно Вас Ви е страх, че това е поредната ялова акция, с която сте се захванали. Давате ли си сметка, че това мнозинство ще бъде запомнено с няколко неща – със своите противоконституционни актове, с това, че за първи път в историята на парламента беше отменена една парламентарна комисия поради противоречието й с Конституцията и с това, че Вие изцяло подменихте смисъла на парламентарния контрол? Парламентарният контрол, включително анкетните комисии във Вашите ръце са форма за натиск, за репресия срещу всеки Ваш опонент. Всеки, който скача срещу ГЕРБ трябва да бъде мачкан, трябва да бъде притискан, трябва да бъде маскарен, трябва да бъде дискредитиран. По същите причини създадохте и Комисията за проверка на дейността на президентската двойка Първанов-Марин. По същата причина! За българските граждани обаче сте абсолютно прозрачни. Смисълът на парламентарния контрол е да контролира действащата изпълнителна власт. Тук сме свидетели на една бутафория. Винаги, когато трябва да се контролира действащ министър (нека да си припомним гласуванията по Закона за конфискацията, където Вие отказахте парламентарен контрол върху един всемогъщ оран, който създавате), защо като толкова искате парламентът да контролира изпълнителната власт? Вие искате друго – да маскарите политическите си опоненти, искате да ги натискате и го правите от страх.

Господин председател, уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но нормален човек няма как да се сдържи, като слуша какви ги говорите. Първо, как няма да подкрепите нещо и как ще го подкрепите, като няма никой от Вас в залата? Обяснете ми по какъв начин може да гласувате нещо, като Ви няма в залата? Естествено че и да искате, не можете да го подкрепите. Това е първото.

Това вече е сериозен аргумент.

Второто, ако си бяхте свършили работата, тоест Вашата изпълнителна власт в лицето на правителството и бяха превели договора от английски на български органите, които са оторизирани да правят проверки, а това са Сметна палата и Агенцията за държавни вземания, те щяха да могат да си свършат работата, ако бяхте си свършили Вие работата – да се преведе този договор на български език...

Те са си свършили работата, нали чухте какво са казали!

нямаше да има нужда от анкетна комисия дори – ако беше ясно какво е извършило правителството срещу парите на данъкоплатците. Нямаше да има нужда дори от анкетна комисия! Сега обаче се налага да има такава комисия, защото на никой не му е ясно срещу парите, които са дали данъкоплатците, какво е извършено. (Реплика от народния представители Мая Манолова.) Точно заради това удължаваме и срока за работата на комисията. Всичко друго, което Вие говорите, просто си го изсмуквате от пръстите и се чудите как в друга плоскост да поставите дебата. Няма да стане. Хората искат да знаят за какво са си дали парите – това е основното. Благодаря.

Уважаеми господин Главчев, нали разбирате, че от онова, което казвате, очевидно нямате аргумент по същество? Никакъв аргумент! В рамките на тези, питам, един месец и две седмици до какви резултати стигна тази комисия, които да дават основанието да направите предложението за удължаване срока на действие на комисията? Единственият Ви аргумент е, че не можете да прочетете договора. Вторият аргумент е, че не можете да прочетете Отчета за изпълнение на този договор. Не е ли смешно това? Мислите ли, че това са аргументи, които могат да бъдат представени в пленарната зала и това да бъде основанието за удължаването на срока на тази комисия до 30 юни? Не докога да е, а до 30 юни! Голям проблем да прочетете 40 страници!? И това са разтърсващите разкрития, до които стига Комисията „Хохегер”! Какво друго имате по същество? Нищо. Нищо! Какво през това време са привили и Агенцията за финансова инспекция, съответно Сметната палата? Нали Ви казаха и Ви дадоха данни? Казаха Ви: „Няма основания да се твърди или да се мисли, че има нарушение”. Вие правите внушения за нарушения. Какви нарушения? На кое – нарушение? На кое точно има нарушение, за да излезете пред пленарната зала и да кажете: ”Искаме удължаване на срока на тази комисия”? Нищо до този момент. Затова Ви казвам, че е бутафория. И нямате никакви други аргументи, освен чисто политическите. За това говорим! Затова няма да подкрепим!

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Главчев, много се радвам, че от време на време започвате да слушате или чувате нещо, което се случва в залата, за да се провокирате и направите по някое изказване, за да не водим постоянен монолог в тази зала. (Реплики от ГЕРБ.) Но на Вашето изказване ще отговоря с една реплика. Да, вярно е, че хората искат да знаят за какво са си дали парите и как за три години изхарчихте тези пари. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да Ви прочета за какъв брой доклади става дума, непреведени на български език, които са дадени на английски език. Ако наистина те не са преведени, и се оказва, че човекът, който ги е приел, знае перфектно английски... Другият вариант е, ако ги има преведени на български език, защото договорът го има и на английски, и на български език, отчетът за свършената работа обаче е даден само на английски език. Това води до заключението, че ако има и български вариант, значи е скрит. Другото, което е – това, което излезе в медиите, че тази фирма ще работи без подизпълнител, а излиза, че тя има подизпълнител. Всъщност може би се страхувате от това какво точно ще излезе, в каква посока ще тръгнат нещата. Но българските граждани трябва да знаят това нещо. Тъй като правя реплика на господин Главчев, искам да каже каква сума до момента е похарчила комисията в своята едномесечна работа.

На английски!

Уважаеми господин председател, „три хендрит българиян лес”. Андърстенд? (Ръкопляскания и викове от ГЕРБ.) Тенкю!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не исках да се включвам в дискусията, но като чух коментарите на госпожа Цвета Караянчева, на колегите от опозицията отляво, мисля, че комисията има нужда от още един член към нея – затруднява се с работата и мисля, че съставът на комисията ще трябва да се увеличи. Госпожа Мая Манолова каза, че е създадена за репресии и за не знам си какво. Аз затова ще предложа това увеличение на състава на комисията да е от БСП. Ще направя дори персонално предложение, господин председател. Правя процедурно предложение – да се увеличи съставът на комисията, той да е от БСП. И персонално това да е господин Кирил Добрев. Човекът е запознат с материала, запознат е с дейността на вътрешните правоохранителни органи и мисля, че ще помогне доста добре, по-бързо да се разнищи целия случай и да излезе наяве истината пред нашето общество. Благодаря много.

Защо да е шеговито?

Уважаеми господин председател, тъй като тук започнаха да валят процедурни предложения и аз ще предложа срокът на тази комисия да бъде удължен до края на тази календарна година. Или не! Нещо повече, тя да се превърне в постоянна парламентарна комисия и след като приключите с този казус, да се прехвърлите на ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България и след това – по азбучен ред на членовете на парламентарната ни група. Просто да ни проверите всичките. Виждам, че тук има и ентусиазъм у госпожа Караянчева, и така строг подход у господин Главчев. Просто една постоянна комисия, посветена на опозицията, в която да ни нищите всички заедно и всеки поотделно, и абсолютно да забравите за какво е парламентът! Парламентарният контрол е да наблюдава и контролира безобразията на действащата изпълнителна власт. Но Вие нямате представа от парламентаризъм, затова сте изкривили всички парламентарни процедури. Не контрол на вашите хора във властта, а заслон – това правите, и репресии и тормоз за всеки, който е различен. Така че предлагам комисията да стане постоянна и да ни включите поименно всичките в нея.

Благодаря, но този закон може да започне от Вас!

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Андонов! Ето, ще чуете всякакви предложения. Преди малко чухме едно предложение, беше доста интересно, може би направено в качеството на бивш член на Комисията „Куйович”. Всички знаем защо беше създадена и против кого беше създадена! (Реплики от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се възхищавам на работоспособността на нашата колежка. Няма да й казвам името, за да не й давам повод за лично обяснение. Но ако ентусиазмът, с който ние работим, ако те са работили така едно време, а не са гледали единствено само към собствените си сметки, нещата щяха да бъдат по-различни. Да, трябва да има такава комисия, защото са изхарчени милион и половина евро на българския данъкоплатец. По тази причина тази комисия трябва да продължи да работи, ако трябва – и до края на годината, а ако трябва – и две години.

Уважаеми колеги, няма да преповтарям основните акценти от дебата, който се състоя миналия петък. Искам да обърна внимание обаче на най-опасните текстове от този член в закона и най-вече тези, които касаят обхвата на проверяваните лица. Забележете какъв е текстът на т. 2, какви сведения ще събира въпросната комисия за проверявания период. Много Ви моля всеки един от Вас ясно да си дадете сметка за какво става дума. Именно тук е записано, че комисията, която извършва тайна проверка по отношение на проверяваното лице, ще установява пазарната стойност на придобитото от лицето имущество към момента на неговото придобиване. Знаете, че по обичайна българска традиция в една голяма част от случаите прехвърлянето на наследствени имоти от родители на деца, от баби и дядовци на внуци, се оформя като покупко-продажба с цел да бъдат избегнати евентуални спорове от други наследници по отношение на прехвърления имот. На практика почти за всяко българско семейство е обичайно да оформи прехвърлянето на наследствените имоти като покупко-продажба без по това реално да са броени финансови средства. Това означава, че ако една покупко-продажба на наследствена къща е оформена по данъчната стойност на този имот например за 3-4 хил. лв. или в зависимост от проверявания период, сега Комисията за отнемане на имуществото ще провери и ще оцени този имот по пазарната му стойност. Вижте в каква ситуация се оказва българският гражданин. Първо, очевидно е, че когато се прехвърля имот от родители на техните деца, става дума не за покупко-продажба, а за дарение. Второ, тази сделка ще бъде таксувана от въпросната комисия не по данъчна оценка, а по пазарни цени. Тогава проверяваният гражданин ще бъде попитан: как така например преди 12 години е имал съответната сума по пазарни цени, за да плати имота на своите родители? Разбирате ли, че това е хипотеза, в която попада практически всяко второ българско семейство? Доказването на имущество ще създаде колосални проблеми на хората. В стандартния случай те просто няма да могат да отговорят откъде са имали преди 12 години 15 хил. лв., за да платят имота на своите праводатели, на своите родители. По този начин, първо, Вие неимоверно разширихте кръга на проверяващите лица, като включихте да бъдат проверявани и лица, по отношение на които само се твърди, че са извършили административни нарушения и че са се облагодетелствали от тях. Това може да го направи един гражданин доносник по отношение на своя съсед. Второ, проверяваното лице ще бъде проверявано в една ситуация, в която не разполага със съответните документи за 15-20-25 г. назад, а реално и сделки, които представляват дарение, ще бъдат оценявани като покупко-продажби, но не на данъчната им оценка, което е било допустимо тогава, а по пазарни цени. Е, отговорете ми: това ли е справедливостта, която търси този закон и колко от гражданите наистина ще могат да докажат доходи, с които да оправдаят дарение от своите родители, оформено като покупко-продажба? Освен това, разбира се, спорни са и част от другите текстове, като например т. 11, която след изчерпателното изброяване на обстоятелствата, при които ще проверява комисията, добавя „и други обстоятелства”, което прави изчерпателният списък абсолютно ненужен, тъй като обхватът му се разширява до безкрайност. Същото е и за включването на пазарната оценка на имота или на проверяваното имущество към момента на проверката. Наистина, освен за плащане на държавни такси, тази пазарна оценка по смисъла на закона, слава Богу, не би трябвало да служи за нищо друго на въпросната комисия, защото всеки може да си представи колко нараснаха цените на имотите или примерно, ако лицето е купило акции и тяхната стойност се е увеличила неимоверно. Предложението на госпожа Колева е неуместно по начина, по който беше направено.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, този текст всъщност е един от най мракобесническите текстове. Изразът е много точен. В тази точка 2, текстът изобщо не е насочен към организираната престъпност. Той изобщо няма нищо общо с формите нито на пране на пари, нито на трафик на хора. Той е нищо друго, освен прехвърляне на имущество между роднини, и то за граждани, които дори нямат отношение към бизнеса. Това е примерът, който даде господин Чукарски. Той цитира някакво плевенски село как бабата прехвърлила на внука си имот с оформяне на продажба, обикновено по данъчна оценка, за да го защити от правата на други наследници, които биха могли да имат запазена част. Сега този внук – след 15 години, ще трябва да доказва, откъде той или неговите родители са броили пари. Това е в добрия случай, тоест в по-лесния случай. А ако гражданите, участниците в примера, са били на всичко отгоре и добросъвестни данъкоплатци – ще обявят пазарна цена. Тогава ще доказват, че са имали и са разполагали и с пазарната цена, и са я похарчили за това имущество. За това става въпрос. И когато той не може да го докаже, защото няма как, става клиент на комисията. Може друг съсед или роднина, който се счита за ощетен, да е написал съответния неанонимен, но донос, защото става въпрос за донос, за нищо друго. Затова предлагам текстът да отпадне, както каза Румен Петков, но ако все пак не отпадне, думата „пазарната” да се замени с „придобивната”, и изразът „към момента на придобиване” да отпадне от т. 2.

Господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, господин Бисеров, оставам с впечатление, че и двата ясни примера, които казахте, не стигнаха до аудиторията. Ще се опитам да дам подобен пример. Лелята и чичото, за да избегнат наследствени претенции и в отношение на добрата си воля към любимия си племенник, му продават къща, вила и апартамент. Продават ги по данъчна оценка, каквото е минималното изискване за изповядване на сделка, въз основа на която данъчна оценка всички дължими такси са платени към държавата. Държавата не е ощетена от тази сделка, дори напротив, получила е таксите и плащанията по тази сделка. Преди 12 години племенникът е работел на 200-300 лв. заплата. При доказване на обичайните за семейството му разходи, при всички положения от дохода му ще останат 50, максимум 100 лв. на месец, което прави 1000 лв. на година. Данъчната оценка на тези три имота, колеги, това може да бъде всеки един Ваш племенник, внук или познат, близък, дори самите Вие, към момента на изповядване на сделката е примерно 100 хил. лв. Този гражданин обаче не може да докаже повече от тези 1000 лв. на година. Сделката е преди 12 години. За да може да докаже тези 100 хил. лв., той трябва да се върне минимум 10 години назад и пак ще събере 10 хил. лв. Пазарната оценка към този момент обаче е над 250 хил. лв. При положение, че този гражданин не може да докаже доход повече от 10 хил. лв., той автоматично влиза в презумпцията за обследване от страна на комисията. Тук става вече дума и за разликата над 250 хил. лв. Ако това бъде съотнесено към сегашната пазарна оценка, този гражданин влиза във филм, в който не може по никакъв начин да бъде оправдан. Това е презумпция, при която субективната оценка дава възможност на всеки един да бъде уязвим. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, от дебата по този текст стана ясно едно – че този закон ще отвори не само политически войни, но и междусъседски, роднински и наследствени войни. Вие очевидно не си давате сметка какви текстове приемате и какви ще бъдат последиците от тях! Даваме Ви конкретни хипотези, при които проверката на придобиване на имущество по пазарни цени преди 10 или 15 години ще създаде реален проблем на хората, не на организираната престъпност, не на наркотрафикантите, не на тези, които са прали пари, а на българските граждани, за които всички Вие много добре знаете, че е обичайна практика да оформят като покупко-продажба дарение на наследствени имоти. Вие ще ги ударите още веднъж, като ги изчислите по пазарни цени, и реално ще приложите закона срещу обикновените български граждани. Смисълът от този дебат е само един. Говорителите по този закон в публичното пространство от ГЕРБ си позволяват да заблуждават аудиторията и българските граждани. Първо, видите ли, че по доноси не може да започва производство. Второ, че проверката на имуществото в хипотеза на тайнственост и скритост не носи никакви притеснения за проверявания гражданин. Трето, че запорите на неговите имоти, имущество и банкови сметки ще траят от три месеца до една година – все лъжи, лъжи, лъжи. Една от основните лъжи обаче в този текст е, че законът е насочен срещу организираната престъпност, а не срещу обикновените граждани. Реално обикновените граждани ще пострадат от тези текстове. Казах, че Вие събуждате най-ниските страсти у хората чрез стимулиране на доносничеството и на сигналите срещу съседи, роднини, наследодатели и наследници. Това е факт и се вижда от този текст. Очаквам поне един разумен отговор на всички проблеми по този текст, които бяха поставени от мен и другите колеги.

Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги, тъй като в залата очевидно ще продължи приемането на текстове, които пряко засягат спокойствието и нормалния живот на българските граждани, нямащи отношение нито към престъпността, нито към политиката, нито към бизнеса, тъй като това се случва и днес, правя процедурно предложение дебатът да се предава по Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да е видно какво се случва. Защото не само комисията ще бъде тайна, но аз не искам българският парламент да бъде таен български парламент.

Четиринадесет „за”, 19 „против” – нещата са на кантар. Останалите от ГЕРБ очевидно нямат мнение – това в кръга на шегата. Уважаеми колеги, ще се опитам да го кажа така, че да не обидя управляващото мнозинство. Ще кажа, че неистините, звучащи от устните на народните представители от ГЕРБ, които публично защитават този законопроект, наистина въвеждат в заблуждение българските граждани. Хората имат право да знаят какви точно текстове приемате, какви ще бъдат последиците от тях и как това ще се отрази върху всяко българско семейство. Затова с колегата Бисеров искаме пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио – защото Вие лъжете в дебатите и в изявленията по медиите. За да бъда конкретна, това е една от лъжите – този текст. Не е вярно, че законът ще преследва членове на организирани престъпни групи. Законът ще преследва българските граждани и ще постави на изпитание всяко българско семейство, което ГЕРБ прецени. Преценката кой да бъде проверяван ще се прави субективно, по донос от гражданин и последиците за проверяваното лице могат да бъдат страшни както в течение на тайната проверка, така и по време на налагането на всякакви обезпечителни мерки по отношение на неговото имущество, така и по отношение на крайния резултат, който ще произнесе съдът. Съдът ще правораздава така, както Вие днес напишете закона. Отговорността доколко справедлив ще бъде този закон и неговото прилагане не е на съда, Ваша е отговорността.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Госпожа Манолова и господин Чукарски въведоха само две хипотези от многото възможни, във връзка с които се изкривява и става несъстоятелно правилото за пазарна цена, по която се придобива имотът, и пазарна цена, по която се преценява състоянието на проверяваното лице. Ето така просто, на прима виста ми идват в главата поне седем хипотези. Ако помислим колегите юристи, ще ги разширим сигурно до много повече. Най-фрапантната и много по-сериозна от тази, изтъкната от госпожа Манолова и господин Чукарски, е хипотезата, при която лицето само строи, на собствена сметка, по стопански начин своя обект. И там разликата не е малко, не е повече, а в много пъти, подчертавам много пъти по-голяма или по-малка в зависимост от това кое преценяваме – дали в настоящия момент пазарната цена или строителната и цифрите се изкривяват. Защото ако началото на строителството е било в началото на прехода, тогава тази разлика беше драстично по-голяма, беше 7-8 пъти, колеги. В момента е поне 3-4 пъти. Така че представяте ли си какъв е ужасът? Това е масовият случай, това са десетки, дори бих казал стотици хиляди хора в България, които са строили с кръв и пот. Много трудно е да се строи по стопански начин, сам да си намира материали, да събират и да се разправят хората с работници, отколкото да се купи. Хората затова строят. Бих казал, че в България едно от най-евтините неща е да се строи, защото там разликата между това, което се влага и това, което се получава, предвид на огромното напрежение и труд, е страшно голяма. И тези хора отиват под ножа. Как ще се обясняват те? Нищо не е предвидено в този закон, колеги. Аз бих продължил да развивам тази тема до най-малките подробности, като се започне от цените на работници, желязо и бетон, и всичко това калкулирано какво струва, за да се вложи и после какво струва към акт 16. Да не говорим сега. В много краткото време, с което разполагам, ще продължа с другите хипотези. Просто да ги нахвърлям. Всяка от тези хипотези има и подслучаи, подхипотези – това е цяла вселена в облигационните правоотношения и във вещното право. Госпожа Фидосова е тук, тя е нотариус и много добре ще разбере за какво става дума. Да не говорим за колегите, които са се занимавали с вещно и облигационно право. Има сделки, госпожо Фидосова, като нотариус Вие сте изповядвали такива, които са на много по-занижена цена, предвид обстоятелството, че има някакъв сантимент, макар и неблизки, нероднини, между купувач и продавач. В такъв случай коя е меродавната цена? Има много такива случаи – чужди хора, които продават, има си причини, помежду им, когато пазарната цена на придобиването не е пазарната цена, дори отразената в нотариалния акт по документи, а е по-ниска. Друг случай – когато имотът се намира в лошо състояние, това не се отразява в нотариалния акт. Върви после да го доказваш. Тук веднага ще ме разберат тези, които са юристи и които разбират от вещно и облигационно право. При лошо състояние на имота много добре разбирате за какво става дума – имотът се продава евтино, и то много евтино, защото е в много лошо състояние. Този, който го купува, започва да го довършва, да го поправя със собствен труд. Това не струва кой знае колко, защото той го прави по стопански начин. Но този човек е също под ножа. Друг случай. Знаете апартаменти, новопостроени жилища се купуват след Акт 16 по БДС, тоест на шпакловка, на тапа, госпожа Фидосова веднага ме разбра, и на замазка. Оттам нататък тази цена пазарната ли е? И коя е пазарната цена към този момент? Как ще се изследва това? Страшна работа! Тези хора също са отново под ножа. При издръжка и гледане – още една хипотеза – между близки хора. Колеги, как ще изчислите при издръжка и гледане каква е пазарната цена, какви пари са дадени за имота? Тук става въпрос за особен вид сделка, да не използвам правния термин за означаване на тази сделка. Няма да ме разберат неюристите, но тук става въпрос за задължение, което ще се изпълнява в продължение на много години и години напред. Това са все хипотези, които не са взети предвид, не се взимат под внимание и от тях ще произтекат непредвидими юридически последици най-вече за гражданите.

Точно това ще направи.

Ако искате да не се изказвам оттук, да говоря отвън пред журналистите?

Само глупости говориш.

А ти какво умно си казал?

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Шопов, наистина хипотезите са достатъчно много и аз искам тук да направя следната реплика към Вас. Вие изпускате една много съществена черта на това, което се въвежда в момента. Тук не става въпрос, че са уязвими само българските граждани, обикновените български граждани. Тук са уязвими абсолютно всички представители на българския бизнес. Защо? Взимам следния пример - строителна, производствена, транспортна техника, след определена възможност и амортизация, когато стане принципно негодна, тя се продава или по остатъчна стойност, или вече по преценка на самия собственик. Но кажете ми как, когато тази производствена или строителна техника вече не съществува, как ще бъде оценена от комисията степента на нейната амортизация, степента на нейното повреждане, за да може, когато се включва това нещо в пазарната стойност, то да бъде обективно преценено. Давам следния пример. Един самосвал, един бетоновоз, които са експлоатирани, примерно…

Защо? Това е принципно.

Ние в момента приемаме този закон, не променяме този, който съществува. (Шум и реплики в залата.)

Ние приемаме този закон, а не този, който съществува, господин председател.

Благодаря. Уважаеми господин председател, обръщам се към Вас – направихте нещо абсолютно недопустимо, поради което, в името на честта на достойнството на парламента моля да се оттеглите от воденето и да предоставите това на някой от другите заместник-председатели. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, преди почивката по недопустим начин бях обиден от мястото на председателстващия Народното събрание, от този, който водеше председателството, господин Анастасов. Той си позволи изключително обидни реплики по мой адрес във връзка с изказването, което правя. Вече четвърти ден правя изказвания и до този момент аз нито един път не съм си позволил да направя оценка нито на професионалните, нито на морално нравствените качества на господин Анастасов, като вносител на този законопроект. Единствено съм коментирал текстовете от законопроекта с примери, които са от живота, от практиката или от правото. Считам, че е недопустимо той, още повече в качеството си на председателстващ, да ме обиди по този начин. Ето защо държа публично, от трибуната на Народното събрание, да ми се извини! Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, заявих искането си за процедура по начина на водене преди почивката, но господин Анастасов, който председателстваше, прекрати заседанието и даде почивка. Наистина се случи нещо недопустимо в тази зала, бих казала, за пореден път при приемането на този закон – господин Анастасов си позволи да обиди народния представител Георги Терзийски по един недопустим начин. Аз си направих справка и с Конституцията, и с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където са разписани правомощията на председателя на Народното събрание. Там никъде няма допусната възможност председателят на Народното събрание да прави анализ, оценка и квалификации както на изказването на народния представител, който е взел думата, така и на неговата личност. В този смисъл наистина нямаше никакво основание за обидното отношение от страна на председателя към народния представител Георги Терзийски, така че и аз настоявам господин Анастасов да му се извини. Макар и Вие да сте председателстващ това заседание, да сте председател на Народното събрание, макар и господин Анастасов да беше председателстващ на заседанието до почивката, в крайна сметка ние сме народни представители с равни права, избрани от българските граждани. Това още повече важи за този, който седи на най-високата трибуна тук. Ще Ви моля за едно колегиално, нормално и уважително отношение като народен представител към народен представител. А там, където се стигне до недопустими обиди, е редно да има извинение. (Шум и реплики.)

А ти адвокат ли си му?

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато дойдох за първи път в тази сграда, влизахме през онзи вход. (Посочва официалния вход на пленарната зала.) Почувствах изключително огромно уважение към тази над 100-годишна сграда, към хората, които са работили в нея, които са вземали решения в нея. Господин Корнезов, нали това е храм на законността? Мисля, че одеве, когато направих забележката, тя беше принципна. Не може човек, който три дни повтаря едно и също, да не е разбрал нещо, което хора разбраха за пет минути, когато им го обясниш, даже и по телевизията. Мисля, че когато си тук, на тази трибуна, трябва да уважаваш първо хората в нея – в тази зала, тези, които са пред екраните, пред радиоапаратите, тези, които слушат нашите дебати. Когато нямаш юридически аргументи не е необходимо да повтаряш в продължение на часове едно и също. Дължа извинение на българските граждани, че си позволих и си изтървах нервите в залата, но мисля, че моята забележка беше принципна. Извинявайте, господин Терзийски! Голяма грешка направих! Но, пак си запазвам мнението за себе си – това как и по какъв начин се държите в тази зала, по недопустим за много български народни представители начин. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че не успях да направя дупликата си наистина на репликите, които ми бяха направени от госпожа Манолова и господин Терзийски. Това щеше да бъде един чисто юридически спор. Аз щях да отговоря на техните виждания, които изразиха, по отношение на хипотезите, които изброих. Това бяха седем хипотези, ако си спомняте, по които законът не казва нищо и които не се уреждат. Те биха създали неимоверни трудности не само за комисията, която ще обследва, но най-вече за самите граждани. Исках в този дебат с тях – и с господин Терзийски, и с госпожа Манолова, да посоча и други подобни хипотези. Например хипотезата, тогава когато един имот се продава при нужда и продавачът се нуждае спешно от пари, да кажем. Тогава той продава имота на една по-ниска цена, юристите ще ме разберат добре. Това в живота винаги е било така. Това е обяснимо. Каква ще бъде цената на обследвания имот – пазарната цена или придобивната, от страна на лицето, което е придобило имота? И това нито госпожа Манолова, нито господин Терзийски се сетиха да ми го кажат, да ми го посочат. И още една друга хипотеза – госпожо Манолова, това е хипотезата за публичната продан. На каква цена се продава един имот на публична продан, фиксирана точно, установена, оказана? Тоест, хипотезите станаха около девет. В такъв случай аз се обръщах през цялото време към госпожа Фидосова, която е наясно с правото в реалните му измерения, в гражданския оборот. Тя добре разбира. Бих се обърнал по същия начин към госпожа министърката: госпожо министър, идвате ли Вие от реалния живот, от реалното право, от реалните правоотношения – облигационни, вещно-правни отношения, за да разберете каква каша се създава с този текст, който явно Вие, като основен координатор е трябвало да огледате, да прецените? Отговорът явно се налага, след като разпоредбата, която ни се предлага и която Вие сте склонни да гласувате, без да се вслушате в предложенията ни – за въвеждане само на една дума „придобивна стойност”, което е основното тук в случая, и което урежда всички тези поне девет хипотези, за които аз казах, трябва наистина да се гласува. Това е моята реплика. Благодаря Ви.

Това е абсолютно същото.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, предлагам прегласуване, защото искам да се присъединя, не че не го правя сега, но искам да декларирам, че се присъединявам към усилията на господин Терзийски и ще повтарям, ако трябва, едно и също нещо до утре сутринта. Белким чуете, че когато става въпрос за текстове, които ощетяват граждани, които са насочени срещу правата и свободите на гражданите, няма как ние да не повтаряме едно и също нещо. Моля да прегласуваме отпадането на точката, защото това е инструмент за рекет върху обикновени хора.

Уважаеми колеги, юристите знаят, че изразът „други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода”, на практика означава всичко и прави предните текстове абсолютно безсмислени. Като се вземе предвид кой ще извършва тази проверка, а това са освен Комисията по отнемане на имущество, но и органите на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност”, прокуратурата, данъчните служби, митниците и всички контролни служби в държавата, съдете сами за каква проверка става дума. Освен това същата ще бъде извършвана, както стана ясно и както ще се потвърди от следващите текстове, тайно, без знание на проверяваното лице. Тогава резонно възниква въпросът: когато не е изчерпателно изброено какво ще проверяват тези репресивни органи тайно от проверяваното лице, няма как да не се породи огромно съмнение за неправомерно засягане правата и свободите на българските граждани. Всичко това на Вас може да Ви се струва досадно повтаряне, но ако бяхме чули поне един отговор на зададените въпроси, може би нямаше да има смисъл да ги поставяме отново и отново. Реално ние даваме възможност на комисията, заедно с целия репресивен държавен апарат, тайно от проверяваното лице да го проверява за всякакви обстоятелства, които субективно прецени, че имат отношение към тази проверка. Това наистина е страшно.

По чл. 29 има предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – чл. 29 се редактира и добива следния вид: Чл. 29. Комисията може да поиска от съда разкриването на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане целта на закона. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28.

Благодаря, госпожо председател. Може във вида, в който е направено предложението на господин Чукарски, по принцип да бъде подкрепено, тъй като единствената разлика между текста, който той е предложил, и този по вносител, е за директорите на териториалните дирекции. Тъй като те са също органи на комисията, за улесняване на тяхната работа информацията е необходима на директорите на териториалните дирекции, не толкова на комисията. Затова не приехме предложението и подкрепяме това на вносителя.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, моето изказване е по посока да отпаднат директорите. Оттук нататък в този закон ще видите какви големи правомощия имат директорите. Те са еднолични органи на власт, в определени случаи като че ли имат по-големи правомощия от комисията. Създаваме второ звено с големи индивидуални правомощия. Ще взема думата и по другите текстове и ще видите как на практика директорите ще могат да разпитват гражданите. И докато ние тук в тази зала си говорим за безконтролната комисия, всъщност Вие, колеги, създавате безконтролни директори, защото там няма никакъв контрол. Защото това ще бъдат партийни партизани – ние това го знаем предварително – и ако има контрол, той ще бъде по линия на партията, а не по линия на държавата. Затова нека поне такъв тип информация, която е специализирана и под особена закрила на закона... Какъв е проблемът директорът да поиска от комисията да извърши това действие? Никакъв! Става въпрос за пространства, които са много тесни и които законът пази, законите пазят. Да не създаваме от директорите една опасна структура. Затова нека тук те да отпаднат, както и в следващите няколко текста. Няма да намалим правомощията на цялата организация.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изключително радостен от двете изказвания преди мен. Смятам, че комисията би могла да подкрепи само тя да може да наднича зад параванчето, което е личното пространство на всеки един човек. Иначе параванчето става прекалено ниско и става прекалено видно за абсолютно всички. Вижте дали един териториален директор на НАП има същите права и дали дори един окръжен прокурор има същите права, който би трябвало при престъпления да има поне толкова права, колкото един териториален директор на агенция, която тепърва ще се създава и не е ясно дали въобще ще се стигне до нея. В този смисъл смятам, че не е пречка за директора мотивирано да поиска от комисията, която е колективен орган, да вземе решение дали да се бръкне на човек и да му се свали ниско параванчето в сферата, която е прекалено лична за всеки един. Благодаря.

Уважаеми колеги, нека да порасъждаваме какви правомощия даваме на практика на териториалните директори. Макар че по смисъла на закона те са органи на комисията, на практика са еднолични органи. Едно лице, което ще бъде партийно-политическо назначение от страна на изцяло партийно-политическата комисия, избрана от това мнозинство, ще прави преценка на първо място за това кои граждани да бъдат проверявани. Защото ако в хипотезата „сезиране на комисията от прокурора или от административно-наказващия орган, в случая на санкционирано административно нарушение, което е генерирало облага, директорът е длъжен да започне проверка, то в хипотезата, в която гражданин доносник информира за своя съсед или някои друго длъжностно лице информира за административно нарушение, за което предполага, че е извършено в някоя от различните от неговите сфери на дейност, то тогава преценката за това дали да започне проверка по отношение на едно лице или не, ще бъде на този териториален директор. Бих казала, че се дава предварително прекалено голямо доверие на тези хора, които ще бъдат подложени на много изкушения. Винаги, когато едно лице, та било и то най-вярното на ГЕРБ, е оставено да прави субективни преценки за толкова важни за хората неща, то може да бъде изкушено. Ето, този и следващият текст са пример за това защо е възможно тези териториални дирекции да се превърнат в рекетьорски бюра. Защото ще правят еднолични преценки кого и как да проверяват, даже без да искат благословията на комисията ще могат да вземат изключително важни решения като например да поискат разкриване на банковата тайна на едно лице. Затова подкрепям предложението на колегата Чукарски – това правомощие поне да бъде дадено на комисията, която макар да е партийно назначение на ГЕРБ, все пак е колективен орган от 5 души. Може съвестта у някого да проговори. А тук – всичко е на индивидуалната воля на едно лице.

Госпожо Манолова, вземам реплика, защото като председателстващ събранието трябваше да Ви направя бележка, че не се изказвате по конкретния текст. Конкретният текст казва, че комисията и директорите могат да поискат от съда конкретни неща. Вие направихте изказване по принцип за правомощията на директорите. Тук всъщност си противоречите, въпреки че накрая се опитахте да излезете от противоречието си. След като няколко дни слушаме как самата комисия – всичко било концентрирано в нея, тя била политическо назначение и така нататък, нека да дадем повече възможност на повече хора да могат да искат от съда. В крайна сметка обаче преценката много добре знаете на кого е. Какво значение има толкова много кой ще поиска? Или Вие считате, че ако териториалните директори поискат, съдът на тях не може да им откаже и ще бъдат по-защитени гражданите, ако се концентрира повече власт в самата комисия и директорите отправят предложение за искане до съда през комисията. Струва ми се несъстоятелно това Ваше разсъждение. Подкрепям обратната теза – директорите на териториалните звена, които имат по-близко представа за субекта, обекта, който започват да проверяват, те са онези, които могат да преценят дали следва да се иска от съда да се разкрива банкова тайна, служебна и други тайни спрямо тези лица, спрямо тези фирми. Затова, мисля, че по-защитени са правата на гражданите във всички случаи, ако се даде възможност и на регионалните директори да правят това искане.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, както бяха казали миналата седмица – да не се връщаме назад, но... Сега действащият закон е приет през 2005 г. Усещате ли как чувството на справедливост в колегите отляво избуява бавно и постепенно, как те се възмущават от тези текстове, които ние предлагаме. Единственото, което мога да Ви кажа, е че в продължение на седем години чл. 19 от сега действащият закон е абсолютно същият с този, който ние предлагаме. Абсолютно еднакъв! Така че не знам седем години чувството Ви справедливост къде е? Досега ги мачкахме, пак ги мачкаме, пък сега направо ще ги доубием. Всеки втори български гражданин ще е на пангара на този закон, а пък всеки първи ще е доносник. Така че вземете принципно да говорите за нещата. Няма смисъл. За другите обстоятелства – т. 7 от сега действащият закон. Вземете си го, прочете. Пак чувството Ви за справедливост някъде отиде.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, вземам реплика защото искам да се концентрирам върху този текст, а не върху сега действащия закон. Това че сега има действащ закон не означава, че аз, обсъждайки като народен представител текстовете на този закон, съм длъжен да се съгласявам с текстовете, които са действали до момента. В момента ние приемаме конкретен закон и обсъждаме него. Моята реплика е такава...

... да, идеята е колективният орган от страна на комисията да избегне субективна оценка, която едно лице може да прояви, когато взема съответното решение. Коментирахме много пъти, че има твърде субективни казуси в този законопроект. Идеята ни е точно това – колективният орган да може в някаква степен да ограничи субективността на решението и поведението на един човек. Ето това е, което разви като теза госпожа Манолова, макар че аз исках да го облека в тази форма и затова подкрепям предложението на Чукарски – да отпадне „директорът” в текста.

Уважаеми господин Анастасов, как при обсъждането на този закон вече на четвърто заседание не разбрахте, че аналогиите между него и действащия закон са повече от неуместни. Действащият закон се прилага по отношение на лица, по отношение на които във висока степен на доказаност е установено, че са извършили престъпление. Той започва да действа практически след произнасянето на присъда. Тоест сега действащият закон се прилага спрямо хора, извършили престъпления. Законът, който Вие приемате, се прилага спрямо неограничен брой български граждани, за които аз не мога да си позволя да кажа, че са престъпници. Затова репресивното навлизане в тяхната сфера е недопустимо, тъй като те не са престъпници, нито се предполага, че са престъпници. Затова отново дадох този пример, госпожо Цачева, защото проверката по отношение на едно лице според закона, който това мнозинство сега приема, започва по донос на гражданин. Един гражданин може да донесе за друг гражданин, да го наклевети, че е извършил административно нарушение, от което се е облагодетелствал. И тогава в правната сфера на наклеветеното лице започват да произтичат всякакви неща, включително година и половина тайна проверка от всички контролни органи в държавата, включително навлизане в сферата на неговите банкови сметки и прочие. Естествено по-добре е преценката за това да се иска или разрешение да се прави от комисията, която макар да е партиен орган, все пак е колективен орган. Преценката кой и как да бъде проверяван ще я прави териториалният директор, едно лице. Както и да го въртим и сучем, тези единадесет души – петимата от комисията и шестимата териториални директори, ще са най-важните и най страшните органи в държавата, които Вие създавате тук. Питам: от къде сте сигурни, че те няма да бъдат изкушени освен политически поръчки, да извършват и други рекетьорски действия, защото законът им дава всички възможности за това – с неограничените правомощия, със субективните преценки, с възможностите да се намесват в сферата на хората и то не на престъпници, както се очакваше, че ще бъде действието на сегашния закон, а на нищо неподозиращи граждани?

Уважаема госпожо председател, колеги, тук досега кръстосват шпаги юристи, като едните смятат, че като отпаднат директорите на териториални дирекции, нещата едва ли не придобиват естествен вид. Като инженер и човек на логиката, мисля, че трябва да отпадне целият чл. 29. Защо? И сега пак от съда се иска разрешение за прилагане на СРС-та? Кой съдия е отказал на поискването – било на прокурор, или на ДАНС, или на които имат право да поискат това. Всеки един си казва: „ами защо не” и, едва ли не, да не го солидаризират с потенциалния престъпник, дават разрешение. От всичките тези хиляди разрешения се вижда, че на практика от 3 до 5% ги ползва съдът. Това е много загуба на енергия и дето се казва се харчат народни пари. По същата логика тук пише, че се поискват от съда. Кой съдия няма да даде? И той ще даде разрешение, дето се казва, банкови и всякакви такива, защото не иска да попадне в обектива, че едва ли не той защитава потенциален престъпник. Така че този текст абсолютно няма да върши никаква работа – тоест, съдът няма да е бариера. Госпожо министър, питам понеже нямам тази информация: в колко държави от Европейския съюз и в една Швейцария примерно банковата тайна, за която знаем, че е Светая Светих действат подобни възможности. Не мога да си представя, че една Швейцария ще приеме такъв закон, където, както ние искаме хоп – да се разкрият банкови тайни, търговски тайни и така нататък, където това е едно от най-защитаваните права на гражданите. Въобще, дето има една приказка, пробиваме ледовития океан с някакви дървени корабчета и да превърнем българския народ в опитно зайче, и да видим какво ще се получи, та да кажат хората: „Май много прекалихте, затова трябва да коригирате еди-какво си”. Затова предлагам чл. 29 въобще да отпадне, защото досегашният опит с разрешението от съда за СРС-та показа, че тази бариера не е ефективна и че това не е в полза за бюджета на държавата. Затова предлагам да отпадне чл. 29.

Да, с отпадане на...

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Вземам думата за отрицателен вот, защото освен по същество, виждам, че изпадаме в много странно състояние. Самата философия на закона е сбъркана, затова започваме да Ви навеждаме на мисълта за следното: разрешава се една изключителна субективност в поведението и отношението и широк кръг на хора, които не подлежат и не влизат в презумпцията за хора преследвани от наказателното производство и за хора, които неоснователно са се обогатили от престъпна дейност. Изместихме се от истинската цел на закона – престъпниците, тези, които са извършили престъпление, тези, които са придобили имущество вследствие на престъпна дейност, да бъдат наказани и това имущество да им бъде отнето. Ето защо ние започваме по всеки един текст да подчертаваме какво конкретно може да доведе въз основа на предходно приетите принципи, правила и законови разпоредби. Това е смисълът. Затова се получава така, че повтаряме някои неща. Ние не ги повтаряме, защото конкретните текстове възпроизвеждат онази свобода, онази субективност в законопроекта, която вече заложихме. Тоест никой от нас не е против, тези, които са извършили престъпления, тези, които са извършили тежки престъпления, да получат своето наказателно преследване и освен това да бъде отнето имуществото, получено и придобито от престъпна дейност. Ние сме против този широк диапазон, отворен в закона и който дава възможност всеки един конкретен член, който може да има принцип, правилен принцип по отношение на рестрикция, да става опасен за прилагане и по отношение на българския бизнес, и по отношение на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз гласувах против. Впрочем, господин Анастасов от тази трибуна съм се изказвал против сега действащия закон, давал съм сума ти интервюта и не съм гласувал за него, защото и той не става и съм казал, че не става. Питам Вас, който сте работил по този закон: кой съд дава разрешение за банковата тайна? Ще ми кажете: окръжен. Но има 28 окръжни. Но, ако сме искали откриване на банковата тайна, ако съм директор или там в комисията, ще поискам от всички банки, в цялата страна. Питам Ви, мислили ли сте по този въпрос и ако може да ми отговорите? Съдът дава разрешение. Той може и да не даде разрешение, но 99,99 % от случаите ще даде. Подлежи ли на обжалване актът на съда? Дайте да го впишем и да го помислим. Защото може и комисията да поиска защита от съда, както и гражданите от съда. Има ли го тук в текстовете и мислили ли сте по този въпрос? Благодаря Ви.

Няма такава процедура, господин Корнезов. „Глава пета – Взаимодействие с други държавни органи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

По чл. 30 има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители чл. 30 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29: „Чл. 29. (1) За постигане на целта на закона органите по чл. 13, ал. 1, Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, органите на Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” съобразно предоставената им компетентност извършват проверка на източниците за придобиване на имуществото. (2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на Комисията, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и главния прокурор.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо министър! На пръв поглед, както каза господин председателя на комисията, комисията подкрепя моето предложение. По принцип. Това изобщо не е така. Обръщам Ви внимание за какъв проблем става въпрос. Преди малко гласувахме заглавието на раздела. Заглавието е „Взаимодействие”. В текста на вносителя и особено в текста на комисията не става въпрос само за взаимодействие, моят текст е текст за взаимодействие. Текстът на комисията, е текст за проверки. Вижте какво казва комисията: „Всички тези органи – ДАНС, митници, Прокуратура, МВР” по силата на този закон извършват проверки. Тоест МВР ще извърши проверка на източниците на придобиването на автомобила ми. Така го разбирам. Разбирате ли, че тук се прекрачва една друга граница. С този закон се възлагат процедури на органи, които могат да бъдат само органи за взаимодействие. Всъщност сега става ясно, на базата на един такъв поглед, защо следващите два или три текста ще отпаднат по предложение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? Защото там се говори за обмен на информация. Идеята на закона е тази – информацията в структурите „Икономическа полиция”, ако щете – „Охранителна полиция”, митнически служби, данъчни служби, дори и ДАНС, да бъде предоставена на Комисията по закона и тя да извърши проверката. Защото от чисто процедурна гледна точка, какво представлява проверката, която ще извърши примерно МВР по реда на чл. 29, ал. 1? С какво ще стартира тази проверка, с какъв акт? Ще бъде ли тя тайна – зад гърба ни, ще има ли заключителен акт, който да бъде връчен на лицето, което е проверявано, или на икономическата структура, която е проверявана? Това, освен всичко друго, е правно сбъркано. Не може с този закон да възлагаме проверки да се извършват от други органи, при положение че тези проверки не са в процедурни правила. Силовите структури работят по процедурни правила. Не може да бъде другояче. Не може просто така МВР да реши да ни проверява. Разследващите органи ще имат процедура, когато започват да те проверяват – дали ще направят оперативно дело, или... (Реплики). Тук тези процедури няма как да важат, защото става въпрос за различна материя. Затова нека да се приеме текстът, какъвто си позволявам да предложа, който говори за взаимодействие. Пак повтарям, че преди няколко минути гласувахме наименованието на главата. Припомням Ви, че тя е Глава пета – „Взаимодействие с други държавни органи”. Ако не приемете това, което предлагам като редакция, идва ред на предложението на господин Чукарски. Тогава то трябва да бъде подкрепено и да няма изобщо такъв текст. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Това е един от опасните текстове в този закон, защото поставя обикновения гражданин – обект на проверката за отнемане на имущество, практически в ръцете на всички репресивни органи в държавата. Тук възниква един въпрос: какви проверки ще извършват Министерството на вътрешните работи и ДАНС по отношение на имуществото на проверяваното лице? Въпросът е чисто юридически – дали типичните проверки, които са регламентирани в съответните закони, или ще извършват проверка по този закон? Защото правилата за проверка в този закон липсват. Забележете, че следващата алинея говори за издаване на съвместна инструкция на комисията, която инструкция ще се отнася за реда и сроковете за осъществяване на взаимодействие между тези органи. Даже инструкцията, която ще бъде приета от политическата комисия, няма да регламентира тези проверки. От друга страна, тези, които слушате дебата, не мислите ли, че е притеснително едно лице да бъде проверявано една година и половина тайно от МВР, неизвестно по какви процедури и по какъв ред, и то да не може да се защити. Каква ще е тази проверка, при която МВР ще установява имуществото на въпросното лице? Тези текстове биха могли да имат някакъв резон, ако този закон беше насочен срещу лица, извършили престъпления. Нека не забравяме, че под ударите на този закон попадат и обикновените граждани, за които просто се твърди, че са извършили административно нарушение, от което е възможно да са се облагодетелствали. Ние пускаме цялата репресивна държавна машина, и то без да са разписани ясни правила. Моят въпрос е: какви проверки ще извършват тези органи – специално МВР и ДАНС, по кой ред и какво ще установяват? Още един въпрос, който има значение за прилагането на този закон: дали обичайните актове на тези органи ще се признават в хода на проверките на Комисията за отнемане на имущество? Например, дали един данъчен ревизионен акт, или друг акт на данъчните служби, които да касаят дейността на проверяваното лице за даден период, ще имат стабилност по отношение на дейността на тази комисия? Защото държавата не е многоръкият Шива, за да не признава актовете на своите органи. Ако един акт е издаден от определен държавен орган, той трябва да има сила по отношение на всички останали държавни органи. И ако НАП е извършила съответна проверка на лицето, което е предмет на дейност на тази комисия, какво по-специално и по-различно ще се извършва в рамките на този законов текст? Ако става дума за друго, за обмен на данни, за обмен на информация, за обмен на сведения – тогава този текст трябва да се прецизира и да е ясно, че ще става дума за взаимодействие между тези органи, а не за извършване на проверки. Друг въпрос. Тези проверки паралелно ли ще се извършват, една след друга ли, последователно ли – първо, хваща те единият орган, а след това те хваща следващият?! Това не са въпроси, които могат да се оставят за субективно решение на териториалните директори, а също така на съответна инструкция на политическата комисия, която ще създадете. Тези проверки трябва да бъдат ясно регламентирани в закона, за да бъде поне законова репресията, която ще се прилага по отношение на гражданите. Все пак да не забравяме, че тук ще се разследват не престъпници, а граждани.

По НК и НПК няма да се разберем – това е ясно. КАТ – справка за автомобилите, ДАНС – финансово разузнаване и пране на пари, Митници – внос и износ, НАП – декларация за имотното състояние. Информация, която се събира по служба от тези органи. Естествено, че може да бъде изискана и друга такава, но това е информация, която те събират по служба, а не извън кръга на пълномощията си. Естествено че, ако е събрана извън кръга на пълномощията, тя е незаконно събрана. Не искам да влизам в този безкраен спор. Искам да ми дадете дефиниция: що е то обикновен гражданин? Ако на него му е предявено обвинение за извършване на престъпление по Каталога – по 22, или влиза в чл. 24 – в хипотезата, може ли да се смята той за най-обикновен гражданин? Искам да ми кажете: що е то „обикновен гражданин”?

Госпожо Манолова, тук не става въпрос за това, че КАТ ще изпрати информацията във въпросната комисия. Става въпрос, че МВР по силата на този текст трябва да извърши своя проверка за произхода на средствата. Така пише: „за произхода на средствата”. Така завършва ал. 1. Шест органа едновременно ще проверяват въпросното лице. Това излиза от чл. 26, ал. 1. Няма лошо, нека да го проверяват, но не е това записа на закона. Законът говори за взаимодействие. Не може едно лице да бъде проверявано едновременно от шест органа. Няма такава държава в Европа. Органите могат да си взаимодействат, могат да обменят информация, но винаги има един орган, който е проверяващият, който носи отговорност, открива процедурата, спира процедурата, разкрива процедурата. Всеки си проверява своята сфера. Прокуратурата как ще проверява обикновения гражданин? (Реплика от народния представител Анастас Анастасов.) Не знам, госпожо Манолова, става въпрос за това.

Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, Вие тук не стигнахте по-далече в разсъжденията. На практика Прокуратура, ДАНС, МВР, НАП, Митници – ние ги изваждаме от същността на наказателното и административно-наказателното производство, което е първопричината за този закон, за действията на този закон – да се стигне до там да се отнема имущество. Ние тук ги вкарваме извън обсега на това наказателно производство – да започнат те да извършват проверка за източници на придобитото имущество. Ние излизаме извън обсега на административното и наказателното производство, които трябва да бъдат първопричината. Тук вече аз казвам, че ние работим с презумпцията за виновност. Това не е взаимодействие, ние им възлагаме функции по този закон – те да проверяват, за да изземват, преди да е установена наказателната вина, която е причина, за да влезе в действието си този закон. Напротив, ние вече ги включваме като един репресивен апарат, използвайки всички техни правомощия да извършват проверка – самостоятелна проверка, по този закон.

Уважаеми господин Анастасов, този подход на закона може би бил оправдан, ако беше прав господин Петров в своето твърдение, че тази комисия ще проверява престъпници – лица, които са извършили престъпления. Но тази комисия ще проверява български граждани – няма как да не се върнем към изходния момент, за които просто се твърди, че са извършили административно нарушение, от което са се облагодетелствали. Български граждани, за които граждани-доносници твърдят, че са извършили административни нарушения. И този гражданин, за който само се твърди днес не даже, че е извършил престъпление, а административно нарушение, ще бъде подложен на проверка от органи като МВР, ДАНС, Прокуратурата, и то забележете за какво – за източниците на неговите доходи. И всичко това – тайно от него, без той да знае! Ако прочетете следващите текстове, ще видите и инструментариума, с който ще си служат тези репресивни органи. Що се отнася до делението на гражданите на обикновени и необикновени, необикновените граждани са тези, които са декларирали лоялност към ГЕРБ и те със сигурност няма да бъдат проверявани от тази комисия. Този закон е за обикновените български граждани, за които някой може да направи донос, че са извършили административно нарушение и този донос да е повод на териториалния директор да започне една проверка, в която да включи цялата репресивна мощ на българската държава. Не по отношение на престъпник, пак казвам, а по отношение на обикновен гражданин, който не е извършил престъпление, за който само се твърди и предполага, че е извършил административно нарушение.

Процедура, преди гласуването!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 42, ал. 3 от нашия правилник от името на парламентарна група правя предложение за поименна проверка. (Реплики от КБ.) С оглед предстоящото гласуване! Благодаря. (Народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България напускат пленарната зала.)

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 32 да бъде отхвърлен.

По чл. 33 има предложение на Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 33 сегашният текст става ал. 1 и се създават нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание: „(2) Спирането на наказателното производство спира проверката и същата може да бъде възобновена при възобновяване на досъдебното производство. (3) Прекратяването на наказателното производство автоматично прекратява проверката по този закон.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Ивайло Тошев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 33 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 25 и 34 по вносител.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 30: „Чл. 30. Прокурорите, на които е възложено да наблюдават досъдебни производства за престъпление по чл. 22, ал. 1, незабавно уведомяват директора на съответната териториална дирекция за: 1. образуваните досъдебни производства за престъпления по чл. 22, ал. 1; 2. постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по чл. 22, ал. 1, на основанията, посочени в чл. 22, ал. 2 и 3; 3. внасянето на обвинителен акт в съда; 4. наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.”

Уважаеми колеги, уведомлението от страна на прокурорите, които наблюдават досъдебните производства по отношение на факта на внасянето на обвинителен акт в съда по отношение на проверяваното лице е лишено от всякакъв правен смисъл. Да, това е един важен акт, едно важно действие в наказателното производство, но гражданската конфискация, както Вие решихте, няма нищо общо с наказателното производство. Важно е едно лице да бъде привлечено като обвиняем, за да започне по отношение на него процедурата за проверка на отнемане на имущество. И по-нататък дали ще се стигне до внасяне на обвинителен акт в съда, дали ще се стигне до прекратяване на съдебното производство, дали ще се стигне до четене на оправдателна присъда по отношение на проверяваното лице на практика е без значение за гражданската конфискация. Аз предлагам тази точка да отпадне като абсолютно ненужна за целите на гражданската конфискация, каквато я сътворявате в този закон. В противен случай да се разпише един текст, който да задължава прокурора да информира комисията по отношение на всички действия от наказателното производство, които имат значение за наказателното производство. Включително и за това, че едно лице може да бъде оправдано за престъплението, което се твърди, че е извършило.

Благодаря, господин председател. Всъщност защо прокурорът ще изпрати постановление за отказ при образуване на досъдебно производство? Защо? Някой от комисиите, които имат отношение към закона, ще ми отговори ли? Разбирам да е изпратил уведомление, че едно започнало досъдебно производство е прекратено, е спряно, както са другите хипотези, но защо – за да се трупа материал, как да го наречем, обвинителен материал в тази комисия ли, че някои лица са криминално проявени ли? Какво? Нека някой от колегите, който се занимава с наказателно право, да каже. Предлагам да отпадне тази част и да остане само: „постановленията, с които е образувано досъдебно производство, се спира или прекратява” и така – до края на изречението. То бива, бива недомислици?!

Благодаря, господин председател. По сложилата се вече традиция – винаги, когато господин Бисеров казва нещо, аз го репликирам. Ами, за да може все пак да има някакъв контрол и върху работата на прокурора, когато той отказва да образува едно досъдебно производство, определени органи да имат информация защо той отказва да образува едно досъдебно производство. Така или иначе, постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство той не го изпраща на пострадалия и въобще тази процедура минава по един доста, бих казал, редуциран кръг от лица, така че аз лично не виждам нищо лошо, господин Бисеров, да виждаме какви ги вършат прокурорите.

Уважаеми господин Бисеров, Вие неправилно адресирахте този въпрос към седящите в залата народни представители. Трябваше да го адресирате към вносителите на този законопроект, защото тук чуваме наистина смайващи откровения: видите ли, тази всевластна комисия ще контролира и Прокуратурата, и актовете на Прокуратурата! Тя ще контролира и българския съд, тя ще контролира и българските граждани! Тя се явява нещо като „3 в 1”! Наистина това, което чуваме тук, е недопустимо и може би това е обяснението и за мълчанието на мнозинството. Депутатите от ГЕРБ приличат на хора, които са дали обет за мълчание и обяснението е именно в това, че колкото повече говорят, толкова по-страшни неща за този закон излизат наяве. Това, признавам си, и аз не можех да го предположа, което чухме току-що, че комисията ще контролира и Прокуратурата! Както и не можех да предположа истинския замисъл, който откровено беше съобщен от господин Петров, че всеки, който е проверяван от тази комисия, е престъпник! Трябва повече да говорите, уважаеми колеги от ГЕРБ, тук, в тази зала, за да стане наистина ясно на българските граждани какъв е пъкленият Ви план.

Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Бисеров, аз искрено се надявах, че на Вас Ви е станало ясно защо – ами, защото от всичко, което до момента чухме, става ясно, че наказателното производство не е основание за започване на процедурата по този закон. Това, че е отказано образуването на наказателното производство, няма да спре никого от комисията да започне проверка и то тайно, както е предвидено. Ето затова – да се знае, че там има едно лице, което може да почне и да бъде проверявано! Наказателното производство, както разбрахме, не е пряко свързано с дейността на тази комисия и не е основание за започване на процедура от комисията. Това е! И аз ще Ви отговоря – няма значение има ли-няма ли наказателно производство. Въпросът е, че се подава сигнал и те са длъжни да подават сигнала. Отказът от образуване на производство е достатъчен, за да започне проверка от тази комисия по този закон и то проверка, която не е обявена. Това – по едното, а по отношение на това, че ще се проверява Прокуратурата от тази вездесъща петчленка, аз не мога да го проумея! Не ми влиза нито в юридически категории, нито в юридически формули или формати… (Реплики от КБ.)

Това е принос към законодателството! (Оживление.)

Уважаеми колеги, трябва да призная, че не съм допускал, че това може да е замисълът! Допусках, че става въпрос за някакво недоразумение и така нататък, но това, че прокурорите ще отчитат работата си и то не пред комисията, а пред директорите, щото записът е този, изобщо не ми беше минавало през ума! След знаменателното изказване от петък на моя съгражданин, сега чувам едно друго знаменателно изказване, което е още по потресающо! Моля Ви се, нека да поправим тази грешка, за да няма такъв тип тълкуване. Няма как да обясним на независимата Прокуратура, че едни директори ще им проверяват, ще им четат актовете и те ще отчитат пред тях своята работа, едва ли не. Моля Ви се да поправим грешката! Все още вярвам, че това е някаква грешка!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Аз съм учуден от това, че не се следи текстът и връзките, госпожо Манолова, с това, което приехме до този момент. Всъщност, не става въпрос за проверка на Прокуратурата или каквото и да е, а става въпрос за това да се прочете, че постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по чл. 22, ал. 2 на основанията, посочени в чл. 22, ал. 2 и 3, които ние приехме, а те са: чл. 22, ал. 2 – проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1, поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното производство е било прекратено, тъй като… И там са изброени: последвала амнистия; изтекла предвидената давност в закона; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; деецът е починал; по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава и ал. 3 – за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, притежава имунитет, е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено. Ето това е въпросът с този текст, който гласуваме. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През цялото време, когато провеждахме този дебат, аз се чудя и не мога да реша няколко неща, но някои текстове ме карат все пак в един момент да започна да си мисля, да започна да си създавам впечатлението, да си изграждам мнението. Въпросът ми сега е дали някои от тези текстове са от некадърност и неразбиране съставени и вкарани, а другото – дали не е от зла воля, желание да се спекулира или да бъдат нанесени щети и вреди на някои хора, предвид политическа воля?! В този случай, с този текст взех да си мисля, че не от некадърност, ами това е част от целия голям замисъл – да бъде осъществена репресия, да бъдат карани хората да пишат „именувам се” и да отговарят пред една политическа воля, партия и един лидер, разбира се най-вече, който да е отгоре. Следващото, което си мисля, е, че в един момент, може би в едно бъдещо изменение ще направите регистър, където всички тези случаи да се събират и да се вади оттам нещо като свидетелство за съдимост, както е в бюрата за съдимост. Тук в случая тази систематизация на случаите, на казусите на отделните разглеждани, да ги наречем, дела, ще бъдат вкарвани в картотека, явно подобна на картотеката за свидетелствата за съдимост. То няма разлика. Тук се връщаме общо взето в годините на Вишински – печално известен на всички юристи, някога даван като пример за социалистическо право, или пък във времената на неговия български еквивалент, който и друг път съм цитирал като автор на Глава трета от Закона за собствеността на гражданите – Ярослав Радев. Така че следващата стъпка може би ще бъде и тази – когато българските граждани ще трябва да кандидатстват за работа или по определен закон ще трябва да представят някакви документи за чистота на своята личност…

… ще трябва да представят и документи, нещо като свидетелството за съдимост за неподведомственост на тази комисия или необразувано производство, или че не са били клиенти на тази чрезвичайна комисия.

Благодаря, господин председател. Вземам отрицателен вот, за да не давам шансове вляво да ми репликират евентуалното изказване. Видя се просто, че дори и с абсурдни и налудничави аргументи сте готови да защитавате една кауза пердута. О`кей, значи всеки от Вас смята, че не трябва да се знае какви ги върши прокуратурата в тази държава. Текстът, че има дисциплиниращ ефект, има според мен такъв ефект. Само да Ви кажа, че никъде не се чете, че комисията има правомощие примерно да обжалва акта на прокурора за отказ за образуване на досъдебно производство, или пък да осъществява някакъв контрол по целесъобразност и законосъобразност на акта. Нали така?

По чл. 35 има предложение на Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 35 да бъде отхвърлен.

По чл. 36 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2: 2. Член 36, ал. 2 придобива следната редакция: „Председателят на комисията може да направи писмено искане до съответните органи на НАП за преценка във връзка с предприемане на действия по осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по реда на Глава ХV от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Има предложение на Димитър Чукарски и група народни представители: В чл. 36 текстът „Директорите на териториалните дирекции могат да поискат” се заменя с текста: „Комисията може да поиска”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 31: „Чл. 31. Директорите на териториалните дирекции могат да отправят писмено искане до компетентните органи по приходите за разкриване на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица.”

Уважаеми колеги, този текст също е изключително важен. Ще помоля колегите от ГЕРБ да отговорят на поставения от мен въпрос. А той е: дали Комисията за проверка и конфискация на имущество ще признава актовете на данъчната администрация? Защото, забележете, колко удобно в окончателното предложение на комисията е изключена възможността органът, който проверява имуществото, да поиска от данъчната администрация да извърши данъчна проверка или ревизия във връзка с установяване на източниците на придобиване на имуществото на лицето! Нека все пак не забравяме, че по отношение на приходите и доходите източниците на придобиване на имущество данъчните органи (НАП) са тези, които имат основни правомощия. Тук възниква въпросът защо управляващите с този текст бягат от възможността Комисията за проверка на имуществото да възложи на НАП да установи по предвидения в данъчните закони ред източниците на дадено имущество?! Възниква и друг въпрос – дали тази комисия ще признава стабилните административни актове на данъчната администрация? Ще се опитам да го обясня с думи прости. Ако данъчните органи са проверили едно лице за определен период и са установили, че доходите и източниците на имуществото са законни, този текст означава, че комисията ще избяга от признаване на констатациите в акта на данъчната администрация. Затова казвам, че държавата ще действа като многоръкия Шива – едната ръка няма да признава актовете на другата ръка. А държавата е една. По отношение на едни и същи факти актовете на нейните органи би следвало да имат значение – това, което е установила данъчната администрация, да се установява от комисията. В противен случай ще означава, че тази комисия ще бъде свръхкомисия, с неограничени правомощия, включително да проверява прокуратурата, включително да обяви неограничен брой лица за престъпници, само защото са на проверка в нейните компетенции. Въпросът, който задавам, е изключително съществен и очаквам някой от вносителите да ми отговори – ще признава ли Комисията по проверка и отнемане на незаконно придобитото имущество актовете на данъчната администрация?

Понеже мен визирахте, госпожо, без да ми споменавате името, и аз без да Ви споменавам името под формата на реплика ще Ви кажа: това, че всичко е възможно в тази държава, се убедих, когато преди известно време, по време на мандата на предишния парламент беше извършена данъчна ревизия на предишния председател на Съюза на демократичните сили. Констатирано беше несъответствие, уважаема госпожо, от 500 хил. лв., при което човекът представи, забележете, договор за заем от родителите си на стойност от 500 хил. лв., при което данъчната ревизия завърши с това, че бившият лидер на Съюза на демократичните сили е с перфектно имотно състояние и няма никакво несъответствие. Така че за мен текстът, който се подкрепя от комисията, е много добър. Териториалните директори могат да изискват такава информация от органите по приходите. Има и съответствие, тъй като териториалните директори на комисията всъщност ще съответстват на съответните териториални звена на НАП. Оттук нататък дали те ще се съобразят с информацията, която ще им предостави НАП, в каква степен ще се съобразят, тъй като ще получават информация и от други държавни органи, това вече ще го решават в зависимост от конкретния казус. Благодаря.

От мълчанието на мнозинството при този конкретно зададен въпрос мога да направя един-единствен извод – че моето подозрение е абсолютно основателно, и че според написаните от Вас текстове тази комисия няма да признава стабилните актове на данъчната администрация. Вероятно тя няма да признава и актовете на органите на Националния осигурителен институт, нито пък актовете на Митниците. Аз лично мисля, че държавата е една и признатото от един неин орган трябва да бъде валидно и признато от всички нейни органи, защото това е, което създава стабилност и в гражданския, и в търговския оборот, и в живота и битието на всяко лице. Ако твърдите обаче обратното, това означава, че проверките, с които господин Цветанов толкова много се гордее, няма да бъдат признати от създадената от Вас комисия. Той ще трябва да бъде отново проверяван, както и всяко лице, за което за определен период има акт на данъчната администрация, че всичко с доходите му е о’кей, че има съответствие с имуществото и че за данъчния период ревизията е приключила с конкретни резултати, които ще са валидни за всички останали органи. Сега Вие казвате нещо друго с мълчанието си, а именно, че независимо от това колко пъти и от какви органи си проверяван, тази комисия слага кръст на всички досегашни проверки и започва да те проверява отново за всички предишни периоди. Представете си как това ще се отнася към търговската дейност например на един търговец?

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги, наистина краткият дебат по текста сам говори за себе си – какви са намеренията, заложени в този текст. Идеята, че създаваме пара-структура, която е паралелна на полицията, в същото време е паралелна на данъчните и в същия момент е паралелна едва ли не на митническите служби; структура, която може да отвори процедура във всеки един момент, независимо от това кога и дали е прекратена поради липса на нарушение друга административна процедура, наистина поставя под сериозно съмнение целите на закона. Тук съм се опитал да направя предложение, с което да подобря текста, така че поне да стане ясно, че става въпрос за обмен на информация. Очевидно е от Вашето мълчание и от някои изказвания, че всъщност не става въпрос за това. Госпожо председател, аз си оттеглям предложението. Разбира се, не означава, че коригирам текста на комисията. Предлагам целият чл. 31 да отпадне. Искам да кажа, че този текст не е...

Не, членът, който става 31.

По доклада – да. Примерите с данъчните ревизии на физически лица могат да бъдат интересни, но истината е (като човек, който съм проверяван по тази процедура), че тази процедура много по-рядко се прилага срещу физически лица – има такава процедура. Истината е, че данъчните процедури и данъчните ревизии са ревизии най-вече за контрол върху бизнеса, върху юридическите лица и другите правни субекти, като еднолични търговци, които са приравнени като статут. Всъщност сега става ясно, че тези механизми – приключват данъчните, идват от комисията – всъщност това е механизмът за контрол върху дребния и средния бизнес. Потенциалът на закона, който Вие залагате, е да бъде рекетиран малкият бизнес, средният бизнес, не този на монополите, не на тези, които имат и финансови и организационни възможности да си осигурят защита пред всички видове служби в България, а срещу тези, които нямат даже финансовите възможности. Ето за това става въпрос в този закон. Прекрачвате отново границата и изобщо тук не става въпрос как се проверяват физическите лица. Физическите лица се проверяват най-лесно – с една еднократна процедура, и всичко в имуществото на едно семейство става ясно. В бизнеса обаче е по-трудно. Точно затова Вие казвате: „Сега бизнесът ще бъде проверяван еднократно, многократно, от много различни места по едни и същи причини, за едни и същи пари, за едни и същи договори, за едни и същи действия”. И митницата ще те провери, когато има вносна стока, и данъчните ще те проверят, след това ще дойде комисията. Затова предлагам текстът да отпадне.

Уважаеми колега Бисеров, може би въпросът, който трябваше да бъде зададен е: какви всъщност проверки ще извършват органите на Националната агенция по приходите? Какви ревизии ще извършват те? Тъй като взаимодействието между органите, които ще установяват имуществото на едно проверявано лице беше заменено с извършването на паралелни или последователни проверки, зададох въпроса по кой ред ще бъдат тези проверки – едновременно ли ще се извършват, една след друга ли ще бъдат? Не е ли най-нормалното нещо наистина за изясняване на доходите и имуществото на едно лице въпросната комисия да възложи на Националната агенция по приходите извършването на данъчна проверка и ревизия за даден период и да ползва констатациите и изводите, облечени в съответни актове за целите на проверката?

Това е смисълът на този текст.

Уважаеми колега Димитров, вижте, за да не се преповтаряме след това, че в окончателния текст отпада възможността комисията да иска извършването на данъчна проверка или ревизия. Значи комисията не иска това. В тази връзка аз попитах: дали когато една ревизия и проверка на НАП завърши с акт, този акт ще бъде признат от комисията? (Реплика от народния представител Павел Димитров.) Това го мислите само Вие. Това не следва от текста и искам официално да го заяви някой от вносителите, за да е ясно и да стане неразделна част от прилагането на този закон: „че когато едно лице – било то търговец или физическо лице е проверено за определен период, акта, крайните констатации на НАП имат значение и се признават на 100% от Комисията за проверка на имуществото”. Някой от вносителите да го обяви, за да е ясно, че така ще се прилага текстът.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Бисеров, правя реплика затова, че преди малко казахте, че по този начин, чрез този текст, комисията и директорите на териториалните дирекции ще могат да ползват информация за физически и юридически лица. Това не е така. Прочетете внимателно текста, четете го докрай. Става въпрос, че директорите могат да поискат информация само по отношение на проверяваните лица, а не – за когото си искат. Когато вече е започнала проверка – те искат. И тук, госпожо Манолова, е логическото тълкуване на нормата. Няма кой да го каже, ние тълкуваме нормите. Логическото тълкуване на тази норма е, че точно с такава цел директорите ще искат информация, защото законът казва „могат да поискат”, не ги задължава. Могат да поискат такава информация, когато започнат проверка, за да могат да я ползват. Ето го логическото тълкуване на закона, господин Корнезов. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Като говорим за информация, естествено е, че НАП ще предостави информация, за това, което има. Ако е направена ревизия, на проверяваното лице ще бъдат предоставени резултатите от ревизията. Ако се касае за проверка на юридическо лице, е абсолютно същото. Няма как да се представят други информации и тази информация е доказателствено средство. Още повече знаем, че когато е проверен търговецът, той има право да унищожи първичните документи след направена ревизия. Този облагателен акт на практика е едно годно доказателствено средство и по ГПК също представлява такова. Ако има влязло в сила решение и влязъл в сила акт за ревизия, оттам нататък безспорно е доказателствено средство, което ще се използва като годно доказателствено средство в този процес. Ако ревизията е завършила с резултат, че няма облагане, няма извършени нарушения, естествено, че ще може да се използва и за пред комисията, и за пред Гражданския съд, като годно доказателствено средство, удостоверяващо дадени обстоятелства. Оттам нататък, когато се иска информация за даденото лице, НАП във всеки един момент може да тръгне да прави проверка на лицето. Така е и по ДОПК. Няма ограничения, във всеки един момент може на физическото лице да се направи проверка за даден период, който не може да бъде по-дълъг от сроковете, разбира се, заложени в ДОПК.

Благодаря Ви. Съгласен съм с репликата, която направихте, господин Димитров. Става въпрос само за проверяваните лица. Съгласен съм и с това, което каза господин Радев, че когато има акт, с който е констатирано нарушение и има данъчно-облагателен акт, е естествено, че ще влезе като доказателство при оценка на цялото имущество. Въпросът, който поставя госпожа Манолова и аз също се опитвам да поставя, е какво става, когато актът е констатирал, че всичко в имуществото на физическото или юридическото лице е изрядно, че няма нарушение. Вие казвате: „Ами какво, комисията ще го ползва в съда!” Тоест, във Вашия отговор е заложен отговорът на въпроса, който Ви зададе Мая Манолова. Наличието на акт, който констатира, че няма нарушение за един например 5-годишен период, не е основание и не може да прекрачва действието на комисията. Комисията казва: „Абе ние ще намерим. Сега отворете си багажника, ами аптечка носите ли, а в аптечката йодът да не би да е с изтекъл срок на годност?” Това е по тази схема. Няма никакво значение на практика и хората трябва да разберат, че те или техните фирми, след като бъдат проверени от данъчните и след като данъчните констатират, че няма нарушение, нарочно използвам този израз, а не че не установяват нарушение, комисията идва наред и всичко започва отново. Това е заложено в този закон. Това е моето мнение.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 32.

По чл. 38 има предложение от Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 33. „Чл.33 (1) При изпълнение на правомощията си по този закон органите по чл. 13, ал. 1 могат да искат съдействие и сведения от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, както и от други юридически лица, от физически лица, от нотариуси и съдебни изпълнители. „(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до 1 месец от поискването им, с изключение на тези, които се предоставят по специален ред. (3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. (4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.”

Уважаеми колеги, достигаме до поредния шедьовър! Ще Ви кажа защо. След като приехме, че целта на закона е да възстанови чувството за справедливост, а не да се пребори с организираната престъпност, след като приехме комисията да е безконтролна, директорите да са още по-безконтролни, след като приехме те да провеждат тайно разследване от разследвания, след като приехме последната фамозна алинея на чл. 24 – всеки гражданин да е доносител, да има правото да предизвика проверка срещу когото и да е, без да има никакъв акт на държавен орган, стигаме до следващата крачка. Прави ми впечатление, че между текста на вносителя и текста на комисията има една малка разлика – физически лица. Директорът може да извика всяко физическо лице и да поиска от него съдействие и сведение. Всеки орган на тази комисия (не комисията), може да принуди някой да стане доносител. Всеки орган на комисията може да извика Вашата съпруга или Вашия съпруг и да изиска от него сведения и съдействие. Съдействие може би означава шпиониране?! Даже Наказателнопроцесуалният кодекс предвижда в чл. 119, че съпрузи, роднини по права линия – възходящи и низходящи, братя и сестри, включително и лица, с които разследваният, да го наречем, живее в условия на фактическо съжителство, могат да откажат. Обаче по този закон, никой няма право да откаже да стане доносител. Ето за това става въпрос. Аз питам: кой беше човекът от Вашата партия, който направи това конкретно предложение на комисия, защото то е направено устно, то не е направено писмено – да видим кой кара хората да стават доносители? Затова Ви казвам, че това е следващият шедьовър, до който стигнахме. Да не говорим, че не възприемам, че и търговците трябва да бъдат подлагани на такава процедура. Ако въпросът е за това, примерно да се изиска информация за търговски взаимоотношения, има си начин да бъде изписано в текста, ако трябва в отделна алинея. Примерно, че търговските взаимоотношения на една фирма могат да бъдат проверявани чрез насрещни проверки, както има в данъчното право или нещо такова – но, да се изисква от физическите лица да съдействат?! Да не говорим по какви процедури ще се извършва това разпитване. Даже прокурорът, когато призове някого на разпит, ясно е как протича този разпит. Има специални бланки, тоест има процедура, човекът знае къде попада. Знае, че попада в някаква процедура. Има контрол над тази процедура. Тук, какво? Ще говорим, ще правим събеседвания? Предлагам да отпаднат изразите: „търговците” и „от физически лица”. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което беше направено като предложение от Вас, господин Бисеров, наистина е в унисон с действащото в България законодателство. Аз бих искал да Ви кажа, че както върви духа на приемането на закона, ние след години ще задължим или ще предразположим едно следващо Народно събрание да направи Комисия за разкриване на агентите и доносниците на Комисията по конфискация. Тогава кой ще носи отговорност, като инициатор, за това ние да дадем възможност сега да се стига до такова нещо, защото наистина не съществува? Господин Бисеров, аз искам да се прецизира по коя процедура се прави това – гражданско-правна, административно-правна? По каква процедура се събира тази информация? Ние не знаем по какъв начин ще се осъществява взаимоотношението между комисията, която събира информацията и до каква степен ще бъде обемът, който гражданите ще са задължени да споделят. Ще бъдат ли те задължени да споделят информация, която ги уличава самите тях в престъпление, както Наказателният кодекс примерно им дава възможност да не го правят? Моля да отговорите на това.

Единственият смислен отговор е: да няма такава възможност органите по този закон да разпитват физически лица. Затова Ви предлагам да отпадне, защото колкото и леко, шеговито да звучи това, което Вие казвате – да създадем законови механизми (нарочно да ги създадем), за стимулиране на доносничеството, с идеята, че с това ще преборим организираната престъпност, е много несериозна политическа теза.

Уважаеми колеги! Надявам се, че сте разбрали, че сте на път да гласувате един чудовищен текст. (Шум и реплики.) Ако текстът, който допускаше доноси от граждани за други граждани, казваме, че стимулира доносителството, то този текст стимулира доносителството сред органите, които ще прилагат закона. Той задължава гражданите да бъдат доносници. Ще попитам, защо след като тази комисия има право да получи съдействие и информация – от абсолютно всички държавни органи, й се налага да разпитва физически лица? Какво повече ще научи тя от едно физическо лице, от това, което може да получи чрез паралелни проверки, извършени от ДАНС, от МВР, от данъчните, от митниците, от прокуратурата, от всички репресивни органи в държавата? Какво повече ще й каже един обикновен гражданин за друг гражданин? Кое налага този текст? Какво още ще иска да знае териториалният директор, защото това е органът, който ще изпълнява тези правомощия. Разбирате ли, че Вие създавате едни местни дерибеи, които ще издевателстват не само върху проверяваните лица, но и върху всеки гражданин по тяхно усмотрение? Уважаеми колеги, отправям въпрос към госпожа Фидосова, която не е в залата. Дали е съгласна, подкрепяйки тези текстове, след няколко години, когато не е депутат, а е нотариус, да се гърчи в кабинета на въпросния териториален директор и да се налага да е длъжна да дава сведения за лица, които са изповядали сделки в нейната нотариална кантора, при положение че това са актове, които се документират по надлежния ред? Или да попитам колегата Павел Димитров – дали той е съгласен, когато се върне към адвокатската си практика, да бъде привикван в кабинета на териториалния директор и да бъде задължен да дава сведения за свои клиенти? (Реплика от народния представител Павел Димитров.) Задължен! (Реплика от народния представител Павел Димитров.) Няма как, но така пише в този текст – „съдействие и сведение” от всички физически лица. (Шум и реплики.) Адвокатът какво е? Какво е адвокатът, колега Павел Димитров? Адвокатите физически лица ли са? (Шум и реплики.) Ако са физически лица, имат ли ангажимент, според този текст, да доносничат, да издават сведения за свои клиенти? Някой сравни тази комисия с ЧК. Тя надминава многократно ЧК, защото там са действали по правила и процедури. Тук този териториален директор е пълен дерибей. (Шум и реплики.) Той може да прави каквото си иска – да проверява, когото си иска по собствена преценка, да вика, който си иска гражданин, и да го подлага на разпит, да му иска сведения, да го кара да доносничи. Замислете се, уважаеми колеги, какви текстове приемате и докъде ще доведат тези неограничени възможности и цялата работа по отнемане на незаконно придобито имущество. Не знам колко имущество ще отнемете, но наистина ще изтормозите и българските граждани, и ще посегнете на морала на гражданите. Защото тук всички ще са длъжни да доносничат, независимо дали го искат или не. В предния текст приехте, че всеки може по желание да ходи да напише донос срещу своя съсед, а тук е длъжен – длъжен е да доносничи и да дава сведения за своя съсед!

Благодаря. Всъщност, госпожо Манолова, не е комисията, която може да привиква. Казано е, че са органите по чл. 13, ал. 1, а това са директорите, но не само директорите, а всички инспектори. Ако в тази комисия има хиляда инспектора, както се очертава работата, а защо да не са и три хиляди, представяте ли си за какво нещо става въпрос? Проблемът не е с адвокатите. Проблемът е друг. Проблемът е, че тези инспектори, тъй като няма никаква защита срещу лъжесвидетелстване, защото това не е наказателният процес, където под страх от наказателна отговорност не можеш да излъжеш, могат да се създават какви ли не носители на сведения и информация и просто трябва да събират, да привикват – терминът не е „привикват”, разбира се, да изискват и събират сведения от лица, които са враждебно настроени срещу проверявания. Нищо повече! Той, враждебно настроеният като знае, че няма никакъв страх от отговорност, защото наистина няма, колко му е да помогне на въпросния инспектор да скалъпят на въпросния проверяван една проверка, която ще стигне чак до съда. Разбирате ли, в закона трябва да има гаранции срещу това, че няма да се злоупотребява. Няма как, както и да го мислите сега, да измислите правна формула – просто не виждам, че да узаконите в рамките на правилата на Конституцията и на кодексите в наказателната материя този вид съдействие!

Благодаря, господин председател. Пак така се случи, че се изказвам след господин Бисеров, но какво да направим? И госпожа Манолова, и той са толкова активни – единият се изказва, другият го репликира, след малко първата ще го дупликира и така нататък. И всичко се върти около това да се насажда в пленарната зала едно становище, че тези държавни органи, имам предвид комисията и териториалните органи, са априори недобросъвестни, което не е така. Защото, госпожо Манолова – ако искате ми отговорете и като лично отношение, и както си щете, аз мога да Ви развия точно обратната теза.

Хайде, давайте!

Когато има един донос от физическо лице, съответният инспектор вика това физическо лице и казва: „Я, чакай сега – ти тук донос ли правиш или има нещо сериозно?”

Това не трябва да се допуска.

Така че всичко опира до това как дяволът чете Евангелието. Аз смятам, че точно в обратната насока може да се тълкува текстът, който в момента обсъждаме – че с възможността да се вземат сведения, включително от физически лица, може да се противодейства на доноси и недобросъвестност от страна на такива физически лица. Благодаря.

Господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз ще направя моето изказване с разсъждения по този текст... РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Реплика, реплика!

...и ще се опитам в по-голямата си част те да бъдат въпроси. Когато един текст създава толкова противоречиви тълкувания, които могат да бъдат в коренно противоположна посока, означава, че той е негоден. Той е негоден! Текстът трябва да бъде ясен, за да може да бъде прилаган правилно и еднозначно. А такива противоречиви разсъждения още в пленарната зала доказват едно, че този текст е негоден. Ще Ви дам конкретен пример. Вижте компилацията и начина на компилацията, по която е направен този текст: „държавни”, „общински органи”, „търговците”, „кредитните институции”, „други юридически лица”, „физически лица”. Това е една компилация, която в крайна сметка въобще не може да покаже ясния замисъл, който е имал законотворецът в този член. Искам във връзка с това да задам няколко конкретни въпроса. Първо, какви са процесуалните правила, по които тези лица ще дават тези сведения? Каква е процесуалната отговорност, която тези лица ще носят за сведенията, които дават? Аз мисля, че това са съвсем сериозни въпроси, на които е редно законодателите тук, вносителите на този проект да отговорят. Процесуалните правила, по които ще бъдат събирани тези действия и процесуалната отговорност, която те ще носят? В противен случай това става абсолютно беззаконие.

Уважаеми колега Василев, ако дяволът ще чете Евангелието, наистина няма значение какво е Евангелието. Ако асоциацията между дявола и териториалните директори е тази, която правите, наистина няма значение какви текстове по-нататък ще разписваме. Надявам се, че седящите в тази зала ще си дадат сметка, че по този начин, стимулирайки доносничеството и задължавайки хората да доносничат, те ще разгорят не само политически войни, но и междупартийни войни, и търговски войни, и междусъседски войни, и роднински войни. Защото какво по-лесно да съсипеш бизнеса на конкурента от това да изтичаш да доносничиш за него пред съответния шеф на териториалното бюро на тази комисия? Аз мисля, че доносничеството не трябва да бъде стимулирано по никакъв начин, но си давам сметка, че примерите, които давам за тази зала, са неудачни. Вместо да сея у Вас възмущение и притеснения, че госпожа Фидосова утре да бъде привиквана и извивана в кабинета на териториалния директор или господин Димитров да бъде подложен на тази процедура, като че ли на Вас това Ви харесва. И това е аргумент да приемете този текст, за да могат да се гърчат едни хора в кабинетите на териториалните директори и териториалните инспектори. Дайте си сметка, че с гласовете си наистина ще приемете текстове, които още създадат свръххора, свръхправомощия, свръхбезотговорност, свръхпроизвол в лицето на тези органи, които създавате!

Чувствам се засегнат и затова поисках лично обяснение. Цялата работа опираше до това: кой е дяволът и кой – Евангелието. Когато представителите на една партия, наследница на най-свирепия тоталитарен режим в историята на България, започнат да ми говорят за свобода, демокрация, пазарна икономика, правова държава и върховенство на закона, става ясно кой е дяволът и кой – Евангелието.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Когато говорим за съдействие и сведения, трябва да сме с пълната яснота, че когато се прави проверка и се иска съдействие на Националната агенция за приходите, тя по всяко време може да направи насрещна проверка на дадено физическо лице и да изиска от него нужните документи и сведения. Мисля, че текстът тук е направен не за да се провежда разпит на лицето, както е по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, а за да се дадат насрещни документи, да се потвърди насрещна сделка и така нататък – всичко, което може да стане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в една проверка, когато териториалният директор сезира Националната агенция за приходите. Мисля, че самите сведения на физическите лица няма да имат нужда от доказателствена стойност спрямо Гражданския процесуален кодекс. Когато говорим за гласови свидетелски показания, това трябва да стане в съдебната зала, и то пред съдия. Смятам, че тук „физическите лица” могат да отпаднат от текста.

Правилно.

Погледнах и отзад в Административно наказателните разпоредби. Там физическите лица не са предвидени. За другите длъжностни лица са предвидени глоби от 1000 до 5000 лв. при непредоставяне или отказ да се предоставят нужните сведения и информация. Трябва да бъдем с яснотата, че в един съдебен процес, съгласно Гражданския процесуален кодекс, всяка една от страните може да се позове на гласови доказателства и физическото лице да бъде разпитвано пред съдията в рамките на исковия процес. Смятам, че тук могат да отпаднат „физическите лица” и правя такова предложение.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Радев, на първо място, в репликата си искам да подкрепя предложението, което правите. Второ, да апелирам към залата, а и към Вас, господин Радев, когато има такива текстове, просто да предвидим следното. Когато в определени закони се регламентира голяма част от процедурата и нещо не е ясно, например в гражданското право пише: „Прилагат се нормите на Гражданския процесуален кодекс”, „Прилагат се нормите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”, „Прилагат се нормите на Наказателнопроцесуалния кодекс”, нека и ние в този неясен текст как се събират тези сведения, да кажем: „Информацията се събира по реда на избраното от нас право” – залата ще го избере. Въпросът е да го формулираме, за да не оставяме възможност за произволно тълкуване от страна на „n” на брой директори на териториалните администрации на комисията, която се създава по този закон.

Господин Радев, сега стана ли ясно защо Ви предлагахме в нашия законопроект данъчните служби да вършат тази работа? Защото сам Вие казвате сега, че има данъчни процедури, които са ясни, отиграни, по които има съдебна практика. Е, как да ги наместим към тези структури? Няма как. Защо търговците, какво означава търговците да бъдат викани да дават сведение? Какво е това „търговците”? Поддържам предложението си да отпадне не само „физическите лица”, но и „търговците”, защото това няма правен смисъл. Има държавни, общински органи, кредитни институции. Защо кредитните институции имат някакво специално място не ми е много ясно, но тъй като господин Велчев има специално отношение към кредитните институции, ги е написал там – шегувам се, разбира се. Предлагам освен „физическите лица” да отпаднат и „търговците”.

Уважаеми господин Радев, разбира се, че примерът и аналогията, които дадохте с проверките, извършвани от Националната агенция за приходите, са неуместни и некоректни, защото данъчните органи извършват проверки, включително насрещни проверки на търговци и физически лица по строго определен ред, по ясни правила. Там изобщо не възникват въпроси от сорта дали на някой данъчен ще хрумне да привика в кабинета си търговец или гражданин и да го извива там, и какви точно сведения ще му иска. Тук става дума за една абсурдна процедура. Не сравнявайте нито Гражданския процесуален кодекс, нито Наказателнопроцесуалния кодекс, нито разпита на свидетелите. Ние не сме в съдебна процедура. Това е предварителната проверка на комисията, когато тя вика едни хора, пита ги за разни неща, те не носят никаква отговорност какво ще й кажат и на база на натрупаната по този начин информация комисията взема решение да запорира цялото имущество на въпросното лице и тогава да започне съдебна процедура до безкрай на три инстанции. Да не бъркаме Ямбол със Стамбул. Тук не става дума за съдебно производство, където физическите лица се явяват като свидетели. Тук става дума за неясна процедура пред един орган, пред едно лице, което не е ясно най-малкото къде се разписва – в кабинета си, по къщите, в търговските обекти. Това са абсурдни текстове! Разбира се, че трябва да отпадне и текстът за търговците, защото е със същото съдържание. Какво ще привика едноличните търговци? – проверяващият орган или нотариусите? Какво означава да се искат съдействие и сведения? Има си официален ред, по който се искат нотариални документи, нотариални дела. Какво означава аз да викна нотариуса Фидосова и да я разпитвам за нейните клиенти, например? Има си ред. Защо е този текст тук?! Хайде да се уважаваме едни други. Давам този пример, защото за Вас гражданинът „Х” не означава нищо. Той е престъпник, той е никой или поне това влагате в този закон. Като Ви дам конкретен пример с конкретно лице, може би ще Ви стане ясно за какъв текст става дума.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно има непознаване на специалните закони: Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съжалявам, колежке, но те са основополагащи. (Шум, оживление.) Малко по-надолу, в ал. 2 се казва: „освен тези сведения, които се предоставят по специален ред”, където са Законът за нотариусите, Законът за адвокатурата, Законът за частните съдебни изпълнители, е специалният ред. Нека да го видим. Прочетете го, ако не знаете как, от един адвокат по делото може да се иска информация и така нататък. Не говорим за търговците, защото като кажем „търговци”, тук казваме банки, застрахователни компании и така нататък. „Търговец” означава, че води счетоводство. С две думи, дори да е едноличен търговец, той води счетоводство и оттам нататък има логика да му се изискват дадени документи. Едно физическо лице не води счетоводство, с изключение на много ограничени случаи. Тогава това е по някой специален закон, където, пак казвам, е по специален ред. Поддържам предложението си да отпаднат само „физическите лица”, защото и по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс данъчният има право да го извика в кабинета си и да му иска обяснения. Така че процедурата я има и е добре и подробно разписана. За да не се бъркат процедурите по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс и по Гражданския процесуален кодекс, тук предлагаме да отпаднат „физическите лица”. Имаме пълното уверение и знаем – когато съдията прецени, че физическото лице може да предостави дадени доказателства, винаги може по искане на една от страните или служебно да бъде предизвикан като свидетел в самия исков процес, където има съвсем ясни правила. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък. Първо, искам да кажа, че подкрепям идеята на господин Радев да отпадне „физически лица” от текста. Но подкрепям и идеята да отпадне и „търговци”. Защото, ако приемем текста в този му вид, ние до голяма степен ще потвърдим нагласите, че този закон се готви за политическа разправа или за рекет. затова аз подкрепям предложението, което дойде от господин Радев – да отпадне „физически лица”. Между другото, тук преди малко един колега каза,че не е честно априори едва ли не ние да приемаме, че хората, които служат в тази комисия ще бъдат недобросъвестни. Аз смятам, че е точно обратното. Ние, като законодатели, трябва априори да приемаме, че тези хора са недобросъвестни, за да можем законово да ограничим до максимум възможността те да превишават правата си и да осъществяват натиск върху хората, които ще разследват. Защото нали Ви е ясно, че ако приемем в този вид текста и ако оставим тези хора с толкова широки правомощия, в най-скоро време те ще станат едни от най-богатите хора в страната. Това мога да Ви го гарантирам. И тук в рамките на шегата вече мога да попитам: аз започвам да се чудя на кого и колко ще плащат тези хора, за да имат честта да се борят с корупцията в България? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Гумнеров, аз много остро възразявам върху констатацията Ви, че идеята за отпадане на физически лица е на господин Радев. Не е! Тя е моя. Аз предложих този текст да отпадне. Така че не подвеждайте публиката в заблуждение.

Господин Бисеров, искам да Ви се извиня и да кажа, че подкрепям и Вашата идея, и думите, които каза господин Радев, защото няма значение от кой е излязла една идея, стига тя да е добра и да е насочена в правилната посока. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се, че господин Радев цитира специалния ред, по който се предоставя информация и по който се събира от съответни органи, от съответни лица, от съответни лица, на които държавата е предоставила или делегирала специфични функции, като например нотариусите. Тогава защо не използваме този специален ред, по който, например данъчната администрация или така наречената администрация по приходите може да събира цялата тази информация, а тръгваме, наред с този специален ред, който вече съществува, ние да създаваме още един специален ред – нов, паралелен, по който да оправомощаваме едни служители, които не знам каква компетентност ще имат, как ще бъдат селектирани, как ще бъдат избирани тези служители в тези териториални дирекции. Те трябва да разбират от всичко. Те трябва да разбират от данъчно право, трябва да разбират от вещно право, трябва да разбират от осигурително право. Те трябва за разбират от всичко, като горките дознатели, за да могат да се оправят с цялата тази сложна материя и сами да събират, да анализират цялата тази всеобхватна информация, постъпваща от кредитни институции, от администрацията по приходите, от осигурителната администрация, от търговци и така нататък, и така нататък. Уважаеми колеги, не надценявайте качествата на тези служители. Особено сега, като видях какви ще бъдат изискванията за членовете на комисията, ще стане така, както стана с дознателите - натоварихме ги с цялото досъдебно производство и накрая я закъсаха та се наложи отново да използваме проверения опит и компетентност на следователите, за да ги разтоварим и малко от малко да отприщим специално разследванията по сериозните икономически дела. Дайте възможност на комисията и на нейните териториални звена, ако трябва да се води едно компетентно разследване, трябва да се проучва документация, нека те да възложат на съответните съществуващи административни органи, вече изградили своята компетентност, изградили своите механизми за разследване. Имам предвид специално данъчната администрация. Нека те да проверят тази информация, да я анализират и в готов вид да я поднесат на териториалната дирекция, отколкото да превръщате самите служители на тези териториални дирекции в пенкилери, в хора, които могат да разследват всичко, да анализират, да събират, да водят разпит и да обобщават тази всеобхватна информация. За мен е абсолютно погрешен този подход, който е възприет. Ние готови, изградени кадри, с компетентност, придобита в течение на годините в съответната сфера, загърбваме техните възможности и тръгваме да създаваме една нова администрация, която тепърва трябва да придобива знания, умения, качества, професионализъм. А междувременно отново ще загубим ценно време, отново ще загубим ценни години, докато тази администрация бъде обучена и тези служители наистина започнат да работят качествено. Ще стане точно както с комисията „Кушлев”. Понеже Вие тръгнахте да откривате топлата вода, ще видите как след пет години, когато отново, както сините дълги години казваха „Няма нужда от комисията „Кушлев”, ту нищо не прави, нищо не прави, нищо не прави…” и изведнъж, когато тръгнаха делата се оказа, че тя правила нещо. Обаче сега дайте да я закрием, дайте отново да започнем да откриваме топлата вода с нова комисия, с нови териториални органи и така нататък, и така нататък. И накрая преливаме от пусто в празно, нищо няма да излезе, но ние ще сме рапортували пред Барозу, че на 4 май 2012 г. сме приели този закон. Ето това е цялата истина. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! Вашето изказване ме притесни. И ще Ви кажа защо. Вие искате да отидем по специализираните начини – по ГПК, по ДОПК, по НПК да си правим специализираните проверки. Аз искам да Ви кажа – този закон ги изменя всичките, защото по нито един от трите изброени кодекса няма как да се отиде 15 години назад. Единствено за престъпление срещу мира и човечеството. Останалите слагат летвата някъде между 5 и 10 години. А тук ние как да направим? По този закон. Може да е неясен, ама важното е да изпълним цифрата 15 години. Така че много Ви моля да се коригирате.

Въртят, сучат от левицата и от център-левицата, или как да се изразя, и какво всъщност искат? Искат нещата да се предоставят в ръцете на данъчната администрация и тя общо взето да решава има ли несъответствие, няма ли. И проблемът не е само в примера, който преди малко дадох, господин Казак, за предишния лидер на СДС, който се измъкна от несъответствието със заем за 500 хил. лв. от майка си и баща си. Проблемът е в това, че тази данъчна администрация, която в момента наблюдаваме, модела на данъчната администрация, ако щете реформата навремето на данъчната администрацията, я направи Вашата госпожа Мургина. И вътре в данъчната администрация повече от половината хора, да не кажа 2/3 са хора на тройната коалиция. Това е цялата история. На Вас Ви се ще данъчната администрация да издава индулгенции, да направи данъчна ревизия, да излезе с данъчен облагателен акт, в който да пише, че всичко е чисто, да можете просто да вдигате телефона и да казвате: „Иванке, ние сме те назначили, какви проверки правиш ти на тоя нашия човек”. Но няма да Ви мине номера. Благодаря.

Уважаеми господин Казак, всъщност господин Василев даде в голяма степен отговор на моя въпрос към Вас, а именно, че Вие сте много наивен, че управляващото мнозинство иска да създаде една комисия и един закон, които да отнемат имущество от лица, извършили престъпления. Изобщо нямат такива намерения! Те си правят един репресивен закон и си създават един репресивен орган, който без всякакви ограничения да може да мачка българските граждани и текстовете са един след друг, включително и този, който задължава и физическите лица, и търговците да бъдат всъщност доносници. И тук ще задам въпрос към колегите от ГЕРБ – ако искането Ви е наистина толкова безобидно, а ние не сме го разбрали и сме прекалено подозрителни, кажете ми защо в следващия текст реално се припокрива възможността на комисията и на нейните териториални директори да искат информация от всички държавни органи и институции? Каква е разликата между информация, между съдействие и сведение? Каква е разликата между сведение и информация?

Обяснявам на господин Казак, че той търси логични отговори на логични въпроси, но тук, зад намерението да прикрият дейността си от създаването на един политически репресивен орган, те няма как да Ви отговорят по същество. Те наистина искат да направят гражданите доносници, включително нотариусите, включително адвокатите, включително търговците. Ако не беше така, следващият текст, който е стандартен, че имат право на информация от всички тези органи, щеше да бъде достатъчен.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чукарски, аз приемам Вашата реплика и се коригирам. За съжаление обаче не виждам склонност към самокоригиране от страна на вносителите и поддръжниците на това предложение и на този закон. Що се отнася до господин Василев, аз се учудвам как може така на ангро да се обвинява цяла една система, наречена Администрация по приходите и всички нейни служители, едва ли не, че над тях тегне подозрението за некомпетентност, за политическа лоялност и признателност към това – кой, кога ги е назначил и така нататък, и така нататък. Поне тук е госпожа Менда Стоянова и аз се надявам, ако не сега, то в друг момент, да излезе и да защити името и честта на служителите в системата на Националната агенция за приходите, които никога не са били толкова политизирани и са били най-малко политизираната държавна администрация в сравнение с много други. За мен остава открит въпроса: защо, след като ние разполагаме с такива органи, придобили в течение на толкова години професионализъм, знания, умения за водене на разследване, за водене на ревизии и разследване на имуществено състояние, на доходи-приходи за години назад, ние да не използваме този натрупан опит, а трябва да създаваме нов вид полиция – финансова, имуществена, в лицето на тези териториални дирекции? Не е ли по-добре наистина тези дирекции да възлагат всички тези проверки именно на тези органи, които по принцип са компетентни да водят качествено тези проверки, ако ще трябва да се правят, а не директно те да привикват, да изискват сведения от граждани, от физически и юридически лица, от търговци, от кредитни институции и по този начин реално да въвеждат идеята всички тези лица, всички тези органи, как да кажа, да приемат, че едва ли не над лицето, за което се иска информация, вече тегне подозрението и над него тегне презумпцията, че то е виновно, че то е престъпник и че това имущество или тези доходи са съмнителни? Едно е, когато те проверява орган като Данъчна администрация, а друго е, когато твоята банка чуе или получи писмо от тези териториални дирекции на тази комисия с искане за цялата информация за твоето имущество и за твоите доходи. Как ще погледне банката оттук нататък на теб като клиент? Аз оставям на Вас да прецените. За мен тези текстове са мракобесни, ако останат записани по този начин! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, обръщам внимание на това, че вече за трети или четвърти път госпожа Манолова прави реплика, която изобщо не е реплика. Обръща се един път към Мартин Димитров – беше, после към групата на ГЕРБ, а прави реплика на господин Казак или на някой друг. Спазвайте!... И недейте с тези селски хитринки! Това са селски хитринки! (Шум и реплики.) Ама, чакайте, Вие ни обиждате, като ни правите на не знам на какви тук! Седим и нищо съществено не се говори. Не е ли обидно госпожа Манолова тук едно и също да повтаря тук, независимо на кого прави реплика? Тя си повтаря три-четири думи. Вземете тези неща и ще видите за какво става дума. Затова не можем да седим тук, нищо да не правим и да си играем на политици или на някакви, че сме загрижени за хората! (Реплики.)

Прекъсвайте я!

Уважаеми господин Велчев, не мерете другите със собствения си аршин! Това, че Вие нищо не разбирате от този дебат не значи, че той е несъществен! Още по-жалкото е, че Вие сте вносител по този законопроект и да наричате „нищо не правене и губене на време” дебатът по този законопроект, наистина е абсурдно за един отговорен народен представител! Ние в момента дебатираме по Вашия законопроект и това, че Вие не го разбирате, че не желаете да вникнете в текстовете, за съжаление не е Ваш проблем! Той е проблем на българските граждани, които утре... (реплики на народния представител Красимир Велчев от място), които утре ще го отнесат от нескопосаните текстове, които се приемат тук! Не Ви прави чест като вносител по такъв начин да се отнасяте към дебата в тази зала, защото всяка дума е важна, всяка запетая, особено когато става дума за репресивни текстове, които ще се прилагат избирателно срещу български граждани. Не лежете на това, че те няма да се прилагат върху Вас! Това не може да бъде предвидено и затова трябва много да се интересувате какво точно се гласува! (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин вносител на законопроекта (първи по ред от вносителите), уважаеми господин Велчев! Аз в своето изказване искам да задам няколко въпроса и нарочно ги задавам в процедура на изказване, за да може с репликите да ми бъде отговорено. Вие създавате една процедура. Този член представлява една процедура и искам да Ви обърна внимание, че този член не е член за изменение или допълнение на Наказателно-процесуален кодекс, на Административнопроцесуалния кодекс, на Данъчно-процесуалния кодекс ! Това е член, който създава процедура в този закон, ето защо в мен възникват резонни въпроси: какво е качеството на лицата, изброени в ал. 1? Няма да ги чета, за да пестя процедурно време. В ал. 1 се изброяват достатъчно. От тези лица – по каква процедура ще бъдат събирани сведенията и за разпитите им – каква е процедурата? Какви са процесуалните правила, по които тези лица ще бъдат разпитвани и ще бъдат вземани сведения от тях? Господин Велчев, третият ми въпрос е: какъв е процесуалният ред, по който ще се търси отговорност от тези лица, ако те откажат да дадат тези сведения или респективно каква ще бъде отговорността към тези лица, ако те дадат неверни сведения? Какви ще бъдат процесуалните мерки и санкции за неверни сведения от страна на тези лица? Вие създавате една процедура. Тази процедура трябва да бъде ясно разписана, в противен случай тя дава възможност за беззаконие. Дава възможност за субективно прилагане на тези текстове, на тези членове, на тези изисквания. Дава възможност някой да злоупотребява с право.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз имам чувството, че някои хора четат закона в движение. Бих ги посъветвал да го прочетат докрай все пак, за да си дадат отговор на въпросите, които задават. Първо, с изключение на физическите лица, тази процедура съществува и в сега действащия закон, не създава проблеми. Нищо ново не измисляме – процедурата е в самия закон. Що се касае до санкциите, отзад в закона има административно-наказателни разпоредби – съветвам Ви да стигнете и дотам, в които се казва, че който откаже да предава сведение и да съдейства, по реда на АПК му се съставя наказателно постановление и за длъжностни лица глобата е от 1000 до 5000 лв. Когато се касае за кредитни институции, глобата е до 20 хил. лв., стига това да не съставлява престъпление, с две думи – стига някой да не даде неверни данни, които оттам-нататък се преследват по реда на НК. Надявам се да съм отговорил на Вашите въпроси. Нищо ново!

Благодаря. Уважаеми господин Терзийски, Вие зададохте редица въпроси, които чакат своя отговор и на които явно има нежелание да бъде отговорено. Естествено че този текст не съдържа никаква ясна процедура, тъй като това е целта на целия закон – чрез възможно най-общи формулировки, без детайлно дефиниране на процедурите, на способите за събиране на информация, за обобщаване и за изготвяне на мотивирано становище дали за лицето има достатъчно данни или може да се направи обосновано предположение, че тези доходи са от незаконна дейност или от престъпна дейност, или че това имущество надхвърля доходите от последните 15 години. Първо, тази комисия и нейните териториални единици ще се превърнат във финансова полиция с разследващи функции, а самата комисия в квазисъд. Ето това е основният проблем в този закон. Това е направено целенасочено, за да няма тези процедури, да не бъдат ясно разписани. Аз поставих въпроса: след като има действащи механизми в сега действащите закони, които оправомощават съответни компетентни органи да правят всички тези разследвания, да събират информация, защо не ги използваме, а трябва да създадем нов орган, който тепърва ще се сформира? Неговите кадри ще се обучават няколко години. Докато се обучат и докато този орган си стъпи на краката, отново ще се окаже, че всичко е било вятър и мъгла. Благодаря.

Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Излишно е да казвам, че съм изключително неудовлетворен от отговора, който получих, защото това не е отговор. Аз отново чух цитиране на досега действащия закон. Пак искам да апелирам към господа вносителите и към мнозинството от ГЕРБ, което ще подкрепя и подкрепя този законопроект – ние приемаме нов законопроект, не изменяме стария закон. Престанете да ми цитирате стария закон. А по отношение на това дали можеш в движение да четеш членовете, мисля, че това е похвала, за която трябва да благодаря. Коментирайки административнонаказателните разпоредби, там конкретно се посочва, че санкция носят длъжностните лица по чл. 33. Длъжностните лица! Физическите лица, които Вие ще разпитвате, дами и господа, в тази комисия, не са длъжностни лица. На тях не може да им бъде наложена санкция, така че административнонаказателните разпоредби също не отговарят на въпросите, които аз повдигнах. Актовете се съставят на тези длъжностни лица за непредоставяне или неизпълнение на ангажиментите, на задълженията, които имат по този закон. Питам: каква отговорност носят физическите лица? След това: какви са процесуалните процедури? Какви са процедурите за разпитите за събирането на сведенията на тези лица? Аз отново не получих отговор на тези въпроси, а те са съществени, след като Вие създавате процедура.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като обсъждаме този текст – дали да отпаднат физическите лица от текста на чл. 33, ал. 1, трябва да имаме предвид, че е възможно за лицата, когато дават сведения, те да са в техен интерес. Ще Ви дам една такава хипотеза – проверяваното лице съставя документ с невярно съдържание, че примерно проф. Корнезов му е дал 200 хил. лв. заем, подправя неговия подпис и го представя в хода на проверката или на производството. Най-нормалното е да бъде поканен като физическо лице проф. Корнезов да каже дали е дал тези пари и дали подписът е негов. Когато не е негов подписът, прави се графологическа експертиза, договорът е невалиден и се изключва от доказателствата. Тези 100 или 200 хил. лв., симулативно дадени, просто не влизат в обема от приходи, които се формират. Това е идеята на закона в чл. 33, ал. 1 да има физически лица. Тоест, това е в интерес на физическите лица, които ще поканим евентуално да съдействат. Те няма да дават обяснения по реда на НК, НПК или както тук се опитаха да насаждат колегите от опозицията. Трябва добре да помислим дали да изключим физическите лица. Според мен те трябва да бъдат тук и няма нищо опасно в това. Грешно е да отиваме към ДОПК. Там е друга процедура. Изрично във философията на този законопроект сме казали, че няма да вървим по реда на ДОПК. Мисля, че това беше нашата философия. Философията на колегата Бисеров беше друга, но ние не я приехме. Благодаря.

Да попитам сега господин Гумнеров къде е, за да разбере всъщност ГЕРБ какво иска да направи. Това, което господин Радев говори, няма нищо общо с това, което току-що чухме от заместник-председателя на Парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на Парламентарната комисия по правни въпроси. Тоест физическите лица ще бъдат обект на привикване. Защо се обиждате, когато Мая Манолова Ви говори, и друг, че ще бъдат привиквани и извивани ръцете им? Защото има такава възможност. Ние не говорим, че всички инспектори ще бъдат недобросъвестни и ще го правят, а за това, че Вие, българските народни представители, записвате такава възможност. За това става въпрос тук, а не за нещо повече. Това е Вашата позиция – позицията на ГЕРБ. За това става въпрос! Не се прикривайте зад коментар, какъвто направи господин Радев, че може би има основание в това, което говорим. Прав е господин Димитров – нашата философия е различна. Вашата философия е философията на реакционния закон – за това става въпрос.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, аз се надявам третата реплика на господин Радев да потвърди точно това, което ще Ви кажа и аз. Колегата Радев ще Ви припомни, че няма нужда териториалната дирекция на тази комисия да изисква персонално от господин Корнезов информация дали Вие сте дал на еди-кое си проверявано лице заем от 10 хиляди или 50 хил. лева.

200 хил. лв.!

Или 200 хил. лв. Териториалната дирекция ще попита данъчната служба: „Господин Корнезов, по силата на изменението, което Вие внесохте в началото на мандата, декларирал ли е, че е дал заем от 200 хил. лв. през еди-коя си година на проверяваното лице „Хикс”?” Даже няма нужда да привиква господин Корнезов. Данъчната служба ще отговори: „Да, господин Корнезов е декларирал в данъчната декларация, че е дал този заем.” Ако не го е декларирал, значи не го е дал. Няма нужда да привиквате на разпит господин Корнезов. Данъчната служба ще Ви отговори компетентно и еднозначно. Ето, това искам да Ви убедя – че всичко, което правите, е излишно, преливане от пусто в празно и заобикаляне на съществуващи утвърдени механизми. Това, което започнахте в началото на мандата – да утвърждавате държавността, съществуващите механизми и институти, да се подсили тяхната компетентност и работа, беше похвално, но тази авантюра, в която се впускате сега, до никъде няма да Ви доведе! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Да, наистина по ДОПК процедурата никой никого няма да привиква. Данъчният орган ще изпрати уведомление за насрещна проверка и ще иска да му бъде представен договорът за заем и обяснения от лицето дали има сключен договор за заем. В случай, че лицето каже „Не” или въобще не отговори по ДОПК, резултатът е ясен. Оттам нататък интересът на лицето, което ще се позовава на този договор за заем, е в съда или пред комисията – да посочи доказателства, да извика като свидетел това лице. Не можем да говорим, че в това производство, което се води година и половина без лицето да знае, че е проверявано от комисията, не можем да говорим, че като се викат трети лица, са в полза на това лице. То просто не знае. Тук се събират доказателства от комисията и те в никакъв случай не са в полза на лицето. Те са обективни доказателства – такива, каквито трябва да бъдат. Комисията има целия набор от други органи, включително и от данъчната администрация, за да направи проверка на този договор. Каже ли проверяваното лице насреща, че няма такъв договор, оттам нататък автоматично комисията ще счете, че такъв договор не съществува. Поддържам предложението си „физическите лица” да отпаднат.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега Бисеров, мисля, че е несериозно да твърдим, че данъчната администрация няма да извива ръце, а пък комисията ще извива ръце. Това са все държавни органи. Така че този аргумент е несериозен, още повече се получава – едната комисия е държавна, иска от НАП, после НАП... Защо е необходимо това? Ние трябва да бъдем бързи и ефективни. Просто това, което казвате, според мен няма смисъл. Това е слаб аргумент. Имайте предвид, че кредитите, които не са погасени и не са закрити, се декларират може би от 4-5 г. назад. Тази проверка ще се върне 15 г. назад. Затова дадох този пример. Мисля, че е достатъчно ясен и категоричен. Благодаря. (Заместник-председателят на Народното събрание Христо Бисеров иска думата за обяснение, тъй като не бил казал такива думи.)

По чл. 39 има предложение на Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Юлиана Колева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 34: „Чл. 34. Председателят на комисията и директорите на териториалните дирекции могат да искат от държавните органи и други институции достъп до цялата информация относно проверяваните лица.”

Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Смятам, че предложението на госпожа Колева беше най-правилно. Не биваше да го оттегля, защото този текст става безсмислен при положение, че приехме току-що текста, който задължава всички държавни органи да сътрудничат, да дават информация. Колеги, искам да Ви обърна внимание на редакцията на текста, която задължава включително и специалните служби. Господин Петров, включително и специалните служби трябва да дават цялата информация. Представяте ли си, че тези директори, даже не комисията, имат право да изискват контраразузнавателна информация, имат право да изискват разузнавателна информация от Националната разузнавателна служба, по същия текст имат право да поискат разузнавателна информация от Военно разузнаване?! Моля Ви, това увеличение – да превърнем тази комисия, и то не нея, а даже нейните директори и служители в лица, които имат достъп до всички тайни на държавата, е крайно необмислено. Как шефът на ДАНС ще откаже информация на един инспектор от Кнежа, който иска да провери новия кмет, защото новият кмет е спечелил изборите срещу ГЕРБ?!

Примерно има обвинение.

Примерно гражданин от Кнежа е донесъл. Текстът наистина е безсмислен, при положение че приехме текста, в който всички държавни органи в рамките на специалния ред... Аз си оттеглям предложението, което имам по текста. Тъй като госпожа Колева оттегли своето предложение, правя предложение изцяло за отпадане на чл. 39, който по новата редакция става чл. 34.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Бисеров, смятам, че в своето изказване Вие не акцентирахте върху основното в този текст – какво значи цялата информация относно проверяваните лица? Означава ли здравният Ви картон? Трябва ли Здравната каса да каже, че Вие боледувате от някоя срамна болест и правите големи разходи за лечението си, примерно около 1000-2000 лева на месец? Означава ли това сексуалната Ви ориентация? Означава ли това, че ще се пренебрегне всякаква регламентация на Закона за защита на личните данни? Какво значи цялата информация? Къде се съдържа тази информация? Трябва да има някакъв кръг от лица, институции, от органи, до които да се отправят тези искания и да се предостави информация – тази, с която те разполагат? Цялата информация – това означава безграничен кръг, към който всеки би могъл да се обърне. И аз смятам, че това би трябвало да бъде акцентът в изказването Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Бисеров, съвсем не е безсмислен този текст. На пръв поглед и аз си помислих, че е безсмислен, гледайки предходните текстове, но Вие съвсем правилно налучкахте част от замисъла, който се крие зад този текст. Той обаче не е целият. Това, което Вие казахте не е цялата истина, която се крие зад този текст. Ситуацията според мен е още по-лоша. Едно е да се искат сведения, както в предходния чл. 33, от всички органи, институции, юридически лица, адвокати, нотариуси и така нататък или пък от компетентните органи по приходите – искане на данъчна осигурителна информация. Друго е това, което е посочено тук – достъп до цялата информация. Какво означава достъп до цялата информация, господин Бисеров? За мен това означава пряк достъп до всички бази данни на всички тези органи и институции за информацията, която се съдържа в тях и която би могла да касае проверяваното лице. Тоест тези териториални дирекции ще имат пряк достъп до базите данни на Митници, на данъчна администрация, на всички служби за сигурност, СРС-та и така нататък и до девето коляно. Тоест тази комисия ще се превърне в държава в държавата. Ето тук нагледно ставаме свидетели, ако това наистина стане, това ще бъде отдавна лелеяната мечта за изграждане на Национална информационна система за борба с престъпността, корупцията и така нататък. В лицето на тази комисия ще стане факт – цялата база данни ще бъде на разположение на тези всесилни служители на тази комисия. Ето това е замисълът.

Наистина проблемът е от такова естество – цялата, пълната информация и то достъп до нея. Не да бъде изпратена, не да бъде дадена за ползване, а достъп до нея е толкова изкривяване на замисъла на закона, че наистина Ви моля да вникнете в този текст, който дава възможност включително и да се иска, господин Димитров, да четат СРС-та. Защо? Защото те правят едни справки, свалят разговорите. Защо инспекторът от Кнежа да не поиска да прочете... Затова Ви казвам, ако го няма текстът, просто ще се прилага ал. 2 на предния текст, който да Ви го припомня: „Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок от 1 месец от поискването им, с изключение на тези, които се предоставят по специален ред”. Тоест, когато стане ясно, че специалният ред се спазва, контраразузнаването може да каже: „Не, няма да дам тази информация”. Затова е много просто. Госпожо Колева, оттеглихте ли Вашето предложение? Защото ако сте го оттеглили, аз направих предложение да отпадне този текст и да си върви всичко в рамките малко от малко на някакво нормално функциониране поне на тези специални служби.

Уважаеми колеги, преди малко при обсъждането на чл. 33 наивно попитах защо Ви е този текст, след като имате следващия 34, който практически дава достъп и възможност с боравене с информация от всички държавни органи и институции. Зададох и въпроса каква е разликата между информация, между сведения и между съдействие? Доста наивен въпрос, защото в двата текста има и една друга много съществена разлика. В текста на чл. 33 искането на съдействие и сведения от конкретно изброени лица, включително и общото – всички държавни органи и институции, е обвързано с изпълнение на правомощията по този закон на съответните органи. Тоест съответните териториални директори ще събират сведения и ще искат съдействие във връзка с и за целите на проверката, която извършват. Забележете, че в чл. 34 няма такова ограничение. Реално председателят на политическата комисия, която създавате и териториалните директори ще могат да искат достъп до цялата информация от всички държавни органи и всички институции, без значение дали това има някаква връзка с извършваната проверка или не. По тази логика те могат да искат информация и за личния живот на въпросното лице, което се проверява, и за политическата му дейност, и за неговата обществена дейност, и за неговите етнически, религиозни и други пристрастия. За какво е на една комисия, която ще проверява несъответствие в имущество да знае всичко за проверяваното лице? Това наистина е един мракобеснически текст и дава на тази комисия и на нейните подразделения неограничена власт. Питайте господин Цветанов – информацията е всичко. Тази комисия ще замести и ДАНС, и МВР и БОРКОР и за каквото се сетите в държавата, защото практически тя ще разполага с целия наличен информационен масив. За какво, питам аз комисията ще използва тези данни? Може би за шантаж? Може би за рекет, може би за изнудване на гражданите, които проверява? Защото презумпцията, че проверяваните са престъпници е само във Вашите глави. От текстовете не следва това. Проверявани лица по смисъла на този закон са граждани и които не са извършили престъпления, и за които в никаква степен на вероятно не е доказано, че са извършили такива. Някои от тях не са извършили даже административни нарушения. Значи един добросъвестен български гражданин, който влиза в процедура по проверка, Вие казвате: „Няма нищо, какво толкова ще по проверят” изведнъж се оказва проверяван от цялата репресивна мощ на държавата, проверяват го паралелно всички репресивни органи един след друг, последователно и накрая въпросната комисия има достъп и до всички данни и информационни масиви в държавата, които се отнасят до това лице. Това не е Биг Брадър, това е нещо повече. Уклонът към полицейщина и към следене на всеки гражданин с цел да бъде контролиран наистина трябва да има някакви спирачки. Така или иначе очакваме някои от вносителите може би господин Велчев да отговори защо на комисията й трябва цялата информация от всички органи за проверяваното лице? Какво го интересува председателят на комисията аз къде членувам, каква ми е обществената дейност, какви са ми религиозните предпочитания, какво ми е здравното състояние?

Благодаря. Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Естествено е, нормално е да се очаква тази комисия и нейните териториални звена да нямат нужната...

Ти вече се изказа!

Господин Иванов, бъркате.

Не, аз направих реплика.

Добре, декларирам честна дума. Можете да проверите. Естествено, че няма нужда от цялата тази информация, касаеща медицинския статус, политическите пристрастия, сексуалното влечение и така нататък на проверяваното лице. За съжаление обаче, този запис води до именно такива подозрения и предположения. Така общо е написано и наистина звучи, че тази комисия и нейните териториални звена ще имат пряк достъп до базите данни, до масивите на всички органи и институции в държавата. Да, защото едно е да поискаш информация, а друго е да имаш достъп до информация. Достъпът до информация, както прекрасно знаят юристите, е прекият достъп до базите данни на всички тези органи. Нотариусите и съдебните изпълнители вече получиха пряк достъп до определени масиви. Така и този орган ще има пряк достъп до всички информационни масиви в държавата. Това се цели с този запис, той това предполага и предлага. За да се избегнат основателните подозрения на колегите, предлагам да се върнем към замисъла на вносителите и краят на текста да се коригира, като се запише: „други институции до цялата информация относно имущественото и финансово състояние на проверяваните лица”. Тоест, да е ясно, че комисията и нейните органи могат да искат информация единствено и само относно имущественото и финансово състояние на проверяваните лица, а не цялата информация относно проверяваните лица и всички органи. Съгласете се, че в противен случай изпадаме в такива абсурдни ситуации, за които господин Бисеров говори, за които говориха и колегите от Коалиция за България. Ако остане така този текст, той е готов за Конституционния съд. В този му вид ще бъде отменен от Конституционния съд, бъдете сигурни. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя разсъждение, което обаче съвпада с казаното от колегите преди мен. Дами и господа народни представители, с този текст Вие поставяте националната сигурност под заплаха. Достъпът до тази информация може наистина да представлява опасност за националната сигурност. Давате ли си сметка в момента, че един орган, който ще бъде като ЦРУ, няма да разследва наказателни престъпления, а ще разследва неоснователно обогатяване? Той ще разследва и имущество, придобито по престъпен начин, а Вие му давате информация, която влиза в масивите, които касаят националната сигурност. Както каза един колега: „Къде е Ямбол, къде е Стамбул?” За целите за разкриване на незаконно придобито имущество, Вие давате право на достъп на информация, която касае националната сигурност и разузнаването. Моето предложение се присъединява към предложението на останалите колеги – да отпадне този член. Комисията не може да има такива правомощия. Дайте си сметка какво чудовище създавате! Каква е гаранцията, че тези хора няма да използват информацията, която получават по всички тези регионални звена и така нататък и информацията, която получават за интереси, които са нарушаване на националната сигурност? Давате ли си сметка – това поставя под заплаха държавността в България? (Реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя реплика на господин Терзийски. Той не е съгласен с чл. 34, но аз намирам, че има смисъл от този член, тъй като се касае за достъп до цялата информация. Ние, определена група депутати, се интересуваме от специална информация на една изконна територия, наречена Сейшелите. Много се интересуваме и искаме да разберем как председателят ще стигне до тази информация. Благодаря.

Уважаеми господин Терзийски, уважаеми колеги! В абсолютно същия дух бих искал да направя една реплика на преждеговорившия – човекът с изказването, защото... (Смях.) Господин Терзийски, извинявайте, защото ако наистина този член отпадне или бъде променен, представете си има много места, на които има исконна българска територия. Това са Сейшелите, Доминиканите и така нататък. Въпросът е как тогава ще търсим информация за износ на капитали и съответно за незаконното обогатяване? Много ми се иска, защото в този член трябва да намерим вариант, с който да гарантираме, че ще се преследва имуществото на тези хора не само в България, а и извън България, разбира се.

Отказвам се.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ползвам дебата по този текст, за да кажа следното: законопроектът е изготвен с многомесечен труд. Изготвен е с помощта на колеги от Върховния касационен съд и Главна прокуратура, на Министерството на финансите, на НАП, на преподаватели по наказателно право и наказателен процес. Това не е случайно събитие и не е хвърлено така в пространството от няма нищо. Знам, че по-голямата част не са чели целия законопроект и няма как да проследят логиката и концепцията на всички текстове, посочени в него. Нормално е и напълно разбираема е съпротивата, с която вече четвърти ден се обяснява колко е мракобесен законът и така нататък, и така нататък. Това е абсолютно несериозно. Има три момента в този закон. Имате една презумпция, имате презумпцията за невиновност и един съдебен процес, в който накрая съдът ще реши дали да Ви отнеме имуществото, или не, ако сте доказали едно неоснователно богатство в размер на 250 хил. лв., забележете. Другото, което искам да Ви кажа, е, че атаките са по определени текстове. То е нормално, тъй като промяната на един текст, който е основен за концепцията на самия закон, проваля целия закон. Идеята е този законопроект и този закон, ако бъде приет, да бъде неработещ. Това е! Всяка съпротива против тези текстове от уважаемите колегите, които се опитват да съборят това или онова, да получиш тази информация или онази информация, този орган дали бил политически, или пък не бил политически, е точно това. Нищо друго! Няма да взимам дуплика. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В закона се разчита на гражданската активност. Всеки човек, който види, че съседът му изведнъж се сдобие с палат, трябва да сигнализира комисията. Ето това е философията на законопроекта, който предлагате. Нима не сте съгласни с нея? Аз не съм съгласен с това, което каза господин Анастасов. Не съм съгласен! Ето това е философията на законопроекта, това е смисълът на законопроекта. Искам да разбера има ли някой от Вас, който да не е съгласен с това нещо? (Реплики.) Съгласни сте, така ли? (Шум и реплики.) Не сте съгласни? (Реплики.) Значи, Вие не сте съгласни със собствения си премиер, защото това са думи на господин Борисов от днес в BNews. (Шум и реплики.) Това е философията на законопроекта, който приемате, уважаеми дами и господа народни представители от ГЕРБ!

Репликата ми е към господин Анастасов. Най-малко на него, като юрист и вносител на законопроекта, му отива да си измие ръцете с някакви неясни, неизвестни, анонимни автори – според него експерти, съдии, прокурори, данъчни и прочее. Кои са тези хора, кои са техните имена? Аз лично подлагам на съмнение тяхното съществуване. За мен този законопроект си има автори. Авторите са хората, които са се подписали под него, начело с господин Велчев. Така че отговорността за законопроекта и отговорите на въпросите, които поставяме, дължите Вие. Не чух господин Анастасов да отговори на конкретния въпрос: за какво е на тази комисия цялата информация за проверяваното лице? Какво я интересува комисията или нейният председател къде членувам, каква обществена дейност имам, какво е здравословното ми състояние, коя религия изповядвам, кои са моите приятели и какви са личните ми отношения? Какво я интересува? Да дойде господин Анастасов и да отговори: защо и е на комисията тази информация? А не да отправя задочни обвинения. Естествено, че ние сме срещу тези текстове, естествено, че сме срещу една комисия, която е изцяло политическа и безконтролна. Като задаваме конкретни въпроси, давайте конкретни отговори. Кажете кому е нужна тази информация? Тя очевидно не е свързана с дейността на комисията и не е за целите на проверката. Тогава, какво? Вие ще шпионирате ли хората? Ще ги следите ли, какво ще правите? Защо Ви е това? И не чакам отговор от никой от неизвестните експерти, чакам отговор от вносителите на този законопроект. Защо, господин Велчев, Вие се интересувате от моето житие и битие, ако аз съм обект на тази проверка? Не е ли достатъчно да се установи моето имущество?

Уважаема госпожо председател! Аз разбирам емоционалната реакция на господин Анастасов и факта, че той направи при нормални условия неприемливото действие да направи изказване, след което съзнателно не изчака репликите, които му биха били отправени. За мен е разбираема тази емоционална реакция на родител, който защитава своето отроче, както стана ясно, плод на дългомесечни усилия на цял екип от акушери и така нататък. За мен, въпреки това, този закон е едно недоносче. Този закон е едно недоносче, тъй като ние сме се нагледали в това Народно събрание на много законопроекти – плод на работни групи, с участието на изтъкнати специалисти на правото, магистрати и така нататък, които след това са се оказвали тотално неработещи. И сега действащият Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, също беше изготвен от работни групи с черпене на ирландски опит и така нататък, въпреки това днес Вие го отменяте. Това, че даден закон е бил подготвен от работни групи, с участието на изтъкнати специалисти, не е гаранция, че няма да съдържа в себе си лоши текстове. Затова бих предпочел на въпросите, които ние задаваме, които и аз специално поставих (конкретно предложението, което направих) – да се коригира текстът, така че той да бъде ясен и да отстрани тези подозрения, които бяха изказани. Вместо да им се отговори, господин Анастасов направи едно емоционално изказване, което нямаше нищо общо с конкретния текст, госпожо председател. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, аз мисля, че понякога има нужда и от подвиквания в залата, за да се чуе все пак гласът на разума. Съвсем правилно една не малка част от народните представители подкрепиха неоттегленото от госпожа Колева предложение. За съжаление явно не беше достатъчно, за да се достигне необходимият кворум. Затова предлагам прегласуване на това предложение. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 35.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 36.

По Глава шеста има предложение на Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава шеста да се измени така: „Глава шеста – Обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.”

„Раздел I”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 42 има предложение на Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 42, ал. 4 се изменя така: „(4) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в окръжния съд, компетентен да разгледа иска по чл. 82, ал. 1.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 42 се създава нова ал. 7 със следното съдържание: „Член 42, ал. 7. Комисията не може да иска налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на физическо лице, което се предполага, че е извършило престъпление по чл. 22, ал. 1, за което е изтекъл давностният срок или е последвала амнистия.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 37: „Чл. 37. (1) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. (2) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и обезпечения върху имуществото. (3) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота, а когато в имуществото има няколко недвижими имота – в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. (4) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала само ако са начислени по отделна аналитична счетоводна сметка. (5) Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето един текст, който също, въпреки че е плод на дългомесечни усилия на екип от специалисти, в крайната си редакция съдържа в себе си много въпросителни и неясноти. Първо, както става ясно от предходно приетите текстове, няма дефиниран краен срок, след поискано удължаване от съответната териториална дирекция за приключване на тази проверка, въз основа на която би трябвало да последва това решение на комисията за искане за обезпечаване на бъдещ иск или за отказ от искане за обезпечаване на бъдещ иск. Аз не мога да разбера по какъв начин, на базата на какви правила тогава, ще се стигне до това крайно становище на териториалната дирекция, на териториалния директор, въз основа на което вече комисията ще пристъпи към взимане на решение? Единственото, което е прието досега, е, че по принцип срокът на проверката е едногодишен, но териториалният директор може да поиска удължаване на срока, без да е записано докога, до какъв максимален срок. След това, няма срок, в който комисията да се произнесе по доклада. Няма срок за изготвяне на доклад, няма срок, в който комисията да се произнесе с решение – дали да заведе обезпечителен иск, тоест да поиска обезпечителни мерки за бъдещ иск, или да откаже. Въобще – пълна мъгла, пълна неопределеност и широко отворени врати за безкрайно точене в тази процедура и подлагане на проверяваното лице на безкрайно състояние на заплашеност, на подведеност под контрол и разследване, без да може по никакъв начин да реагира на това. Когато няма крайни срокове, то не може нито да обжалва това състояние, нито да поиска от когото и да било да му отговори приключила ли е проверката, не е ли приключила; ще излезе ли комисията с крайно решение за продължаване на процедурата по-нататък, или няма да излезе с такова решение. Проверката ще си тече до безкрай. Ето Ви широко отворени врати за всякакъв корупционен натиск върху, на първо място териториалните служители и дирекции, и на второ място, върху самата комисия. За мен е наложително този текст да бъде оттеглен и преработен, като се въведат ясни срокове – първо, за приключване на проверката и изготвяне на крайния доклад, становище на териториалната дирекция; и второ, срок, при който след представянето на доклада комисията да излезе със свое решение дали ще пристъпи към искане на обезпечителни мерки за бъдещ иск, или ще откаже и прекрати производството, за да знае проверяваното лице как да защити своите законни права и интереси. Благодаря.

Уважаеми колеги, разбира се, че народният представител Четин Казак е прав в своите опасения, че практически комисията може до безкрай да проверява съответните лица. Той обаче не е прозрял докрай пъкления план на вносителите на този текст. Вярно е, че комисията няма срок, в който да приеме решение по доклада на териториалния директор, но и в случаите, когато комисията пристъпи към вземане на такова решение въз основа на всички събрани данни и доказателства от тази проверка, тя може да прецени, че поради факта за несъбрани достатъчно факти за престъпна дейност, за незаконна дейност, за незаконно придобито имущество на това лице, да върне преписката за събиране на допълнителни данни. Това е приносът на някоя пакостлива ръчичка от Вътрешната комисия, тъй като митичният кръг от експерти – автори на този законопроект, не е предвидил тази възможност. Някой е добавил възможността, както беше в наказателното производство фигурата на вечния обвиняем, тук да има фигурата на вечния проверяван, проверки до безкрай. След като приключи удълженият с половин година едногодишен срок, тоест година и половина, след като комисията по субективна преценка реши кога да се събере да се произнесе по съответния доклад на териториалния директор, ако няма достатъчно данни, тя може да върне лентата отначало, да даде нов, неясно колко дълъг срок, може би още година и половина на този териториален директор. Ако и тогава не се съберат необходимите данни, още година и половина. И така – до безкрай. Не сте прав, господин Четин Казак, че лицето, видите ли, трябва да може да обжалва, да може да внесе тази преписка за произнасяне от комисията. Да или не, той ще бъде подложен на конфискация пред гражданския съд по една проста причина – гражданинът изобщо не знае, че цялата репресивна мощ на държавата се занимава с него. Тази проверка е тайна. Проверяват го тайно година и половина, не му събират достатъчно данни, пускат го по пързалката още година и половина и така, докато го хванат в някакво нарушение. Това наистина е способ, пъклено средство да се държи в шах всеки неудобен. Нямам друго обяснение за този текст. Вие ще проверявате лицето „Х”, тук ще взема за пример госпожа Фидосова, до безкрай. Почвате я и я приключвате. Ако не стане за година и половина, за още година и половина, за още година и половина, за още година и половина, докато не й изровите нещо. През това време могат да се използват проверки от всички органи, данни от всички институции и цялата репресия на българската държава. Това наистина е безобразие. Предлагам последното творчество на Вътрешната комисия в последната алинея да отпадне, а именно възможността за приемане на решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни. Връщане на преписката за допълнителни данни?! А бе, щом за година и половина нищо не са намерили на въпросното лице, колко още трябва да го тормозите?!

Докато изтече мандатът.

Да, до създаването на следващ орган.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Понеже госпожа Манолова се обърна лично към мен, понеже не присъствах на всички дебати досега, питам: къде сте приели този половингодишен срок за удължаване? Ако сте го приели в залата, добре, приемам го, защото в текстовете на комисията го няма. Както и да е. Продължават обаче да липсват крайни срокове. Когато изтече срокът от година и половина за приключване на проверката, няма срок, в който директорът да изготви доклада, първо. Първа липса на срок. Втора липса на срок, срокът, в който комисията да се произнесе по този доклад в една или друга посока.

И оттам нататък, Вие споменавате възможността по сходство, по аналогия със съда или прокуратурата за връщане за доразследване и така нататък. Тук не може безконтролно да се връща преписката обратно. Там пък не са предвидени никакви срокове, когато се върне. Въобще – пълна каша, която в крайна сметка може да доведе до безконтролно удължаване на процедурата. Не споделям, че гражданинът няма да разбере. Все ще разбере отнякъде, тъй като все някой ще му каже – или от банката, или някой нотариус ще се изпусне, и така нататък. Това задължение, което гласувахме преди малко, че нямат право да разгласяват данни, не е обезпечено накрая на закона с никаква санкция – специално това задължение. Който му разкрие тази тайна, няма да бъде санкциониран по така предложените текстове. Лицето ще разбере и тогава ще стане лошо. То ще знае, че е проверявано, но няма да има никакви възможности да се защити. Благодаря ви.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Манолова, чрез Вас се обръщам и към всички колеги, които влизат в хипотези, включващи много големи страхове от репресия, натиск и наказание, които прилагащите този закон могат да причинят на обикновените граждани. Искам да Ви призова и да ви обърна внимание, че ако един истински богобоязлив човек действа и прави нещо, воден от страховете за наказание на другия свят, никога няма да бъде обект на този закон и няма да изпитва страховете, които Вие внушавате оттук. Благодаря. (Оживление, реплики.)

Уважаеми колега, ние не сме в час по вероучение. Тук творим един сериозен и опасен закон, както се оказва от последните текстове, а Вие говорите за тълкуване на религиозни норми. Нещата са съвършено различни. В сферата на правото разпоредбите трябва да бъдат съвършено ясни, за да може органите, които ги прилагат, да не се изкушават да правят субективни преценки в ущърб на гражданите. Какво значение има колко богоугодно е поведението на един гражданин, след като може да стане клиент на тази комисия, без да е извършил абсолютно нищо; след като тази комисия може да го рови година и половина, а според този текст още година и половина и така до безкрай; след като ще го кара да представя документи от преди 25 години, с които той няма как да разполага; след като ще го обяви за престъпник за това, че ако е работил в съседна държава и няма официални преводи за доходите си, значи те са незаконни; след като ще му запорира цялото имущество, ако е търговец и банковите му сметки и ще блокира търговската му дейност? И цялото негово богоугодно поведение няма как да бъде възнаградено от този закон. Защото богоугоден или не – в крайна сметка той ще бъде изхвърлен от търговския оборот, ако е търговец, и ще бъде съсипан като гражданин, като репутация, ако се занимава с някаква друга професия. Ето за това става дума в този закон. Значи Вие споделяте идеята един човек да бъде проверяван до безкрай, без да има фиксиран краен срок. Това ли споделяте?! Да го проверява ДАНС, МВР, прокуратурата, данъчните и всички органи вечно – това ли споделяте? Защото текстът е конкретен. И защото, слава Богу, че падна текстът, в който можеха да се ровят и в личния, и в религиозния му живот.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбрах за богоугодното поведение, което постави колегата Корман Исмаилов, като норма, но искам да кажа, че някои религиозни учения предвиждат като богоугодно поведение направо да сложиш край на живота си. Аз искам да кажа, че тази комисия би могла да го свърши вместо тях. (Оживление.) Това е нещо, което затваря предишния цикъл от дебат. Аз искам да се спра на конкретното предложение, което съм внесъл, заедно с колегите. Уважаеми колеги, мисля, че за никой от нас в тази зала не подлежи на съмнение фактът, че правото на комисия за отнемане на имуществото е акцесорно право по отношение на първо възникналото право – извършено престъпление, административно нарушение или добросъвестен гражданин, написал писмо с трите си имена, достатъчно данни и така нататък. Поради тази причина сме предложили една ал. 7, която предвижда, че комисията не може да иска налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на физическо лице, което се предполага, че е извършило престъпление, когато е изтекъл давностният срок за същото това престъпление, или когато е последвала амнистия. Така че с първоначалното право, което е във връзка с това престъпление – престъплението, което е извършено, за него или е изтекъл давностният период, или е последвала амнистия, следователно, макар да се отнася за 15-годишен период по този закон, а там да става въпрос за по-къси периоди, аз смятам, че е недопустимо ние да дадем право на комисията да посяга върху имуществото и да иска налагането на обезпечителни мерки срещу такова имущество. Апелирам към Вас да подкрепите тази нова ал. 7, която сега, съобразно изменението, което комисията е направила, би трябвало да стане ал. 6. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, най-напред искам да подкрепя предложението на господин Чукарски, че хипотезите, в които е изтекла давността по наказателното право, трябва да са достатъчно основание на държавата повече да не се занимава с такъв случай. В края на краищата в живота има някаква логика, не само в правото. Всички знаем, че давностните срокове по НПК са изключително дълги, за тежките престъпления те са много повече от 15 години. И когато изтече давностният срок по НПК няма никаква логика да може да се образува ново производство. Неслучайно забравихме темата за проектодирективата. Там се казва, че към такива действия се пристъпва, когато има опасност да изтече давностният срок. И е прав господин Чукарски като предлага, след като държавата не е реагирала до изтичането на давностния срок, да няма тази възможност. Това, първо. Второ, много е важно, колеги, да обърнем внимание на това, за което говори госпожа Манолова и господин Четин Казах – за последната част от ал. 5. Хипотезата е следната. Срокът за разследване, става въпрос само за предварителната проверка, е изтекъл. Той е удължаван, минала е година и половина, и в онзи текст на член двадесет и кой беше, се казва, че проверката трябва да приключи, а в този текст се казва, че трябва да започне втора проверка. В края на краищата трябва да има една бариера във времето. Не може да няма. И не може да има такова противоречие на текстове. Защо тогава го има този текст, който говори за едногодишния срок плюс шест месеца, когато тук това няма никакво значение. Процедурно предлагам след „прекратяване на проверката” да се сложи точка и изразът до края на ал. 5 да отпадне, за да е ясно, че предварителната проверка е максимум година и половина. Не забравяйте, че след предварителната проверка има едни други фази, дори не е дошла още съдебната фаза, ще стигнем и до тях, те траят мисля два пъти по три месеца, и чак след това идва съдът. Най-разумно, според мен, е освен това да приемем предложението на господин Димо Гяуров, което той е направил по следващия текст. Тъй като комисията предлага там текстът да се отхвърли и по вносител, тоест да няма изобщо такъв член, аз предлагам текстът на господин Гяуров да бъде преместен тук и да стане ал. 6, защото е свързан с това, за което говорим. Него го няма в залата, затова ще го прочета: „Веднъж прекратено, производството не може да бъде възобновявано на същото основание и същите данни и доказателства”. Абсолютно коректен текст. Тоест, човекът не е защитен изобщо и завинаги, но за тези неща той е проверен. Предложението е: отпада краят на ал. 5, ал. 6 става евентуално текстът на господин Чукарски, и ал. 7 – текстът на господин Димо Гяуров. Благодаря.

Това беше реплика, колегиално я приемам. Думичката „възобновяване” я няма, обаче „връщане на преписката за събиране на допълнително данни” какво означава?

Това означава производство. Нищо повече. Те данните не могат да се съберат извън производството. А като е изтекла година и половина, в какъв времеви отрязък се извършва?

Не, не. Аз говоря за хипотезата, в която е изтекъл срокът.

Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Усещането за Божието възмездие е редно всеки да носи сам в себе си, но мен ме притеснява, когато някой е приел, че може да въздава Божията воля на Земята, когато някой е приел себе си за божествен и счита, че той може да осъществява и да реализира Божията воля на Земята! В този дух още повече ме притеснява възстановяването на чувството на справедливост у гражданите, но по конкретния текст – правя следното предложение по ал. 3. Считам, че след като в ал. 1 се казва: „когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито”, то редно е в ал. 3 текстът да не бъде „за отнемане на незаконно придобито имущество”, а за „отнемане на имущество, за което са направени обосновани предположения, че е незаконно придобито”. Вече така записано в ал. 3 отпада презумпцията – първо, за невинност, и второ – отпада презумпцията за обективност на последващата проверка, защото тук ние говорим за „обосновано предположение, че е незаконно придобито”, а вече в ал. 3 говорим за „незаконно придобитото имущество”, което трябва да отнемем. Считам, че това е коректно да бъде направено като изменение. И другото предложение, което имам, е – след като в този член ние говорим за „обезпечителни мерки”, не виждам защо ал. 5, която касае прекратяване или отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, защо не е обособена в самостоятелен текст? Освен предложението ми да бъде обособено това в самостоятелен текст, защото логически касае друга процедура, а не процедурата по обезпечаване на мерки, вече касае процедура по прекратяване, може би нейното място трябва да е след следващия член?

Ясно. Освен това приемам да отпадне текста „или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни”. Считам, че този текст просто създава едно перпетум мобиле по отношение на процедурата, защото така безкрай може да се възстановява производството, безкрай да се събират допълнителни данни, допълнителни данни. И ако година и половина не е била достатъчна, за да съберат данни, считам че следващата година и половина няма да помогне в случая.

Уважаеми колеги, предполагам, че заради вече обяснимата умора или досада, не вникнахте в същността на моето предложение. Комисията прави проверка на въпросното лице в рамките на една година и шест месеца. Това е достатъчно дълъг срок, за да събере тя доказателства или че лицето има имущество с неизяснен източник, или за да приеме обратното. Колко време искате да бъде проверявано въпросното лице? Колко време е нужно? (Шум, провиквания и реплики от ГЕРБ.) Това, което чувам от Вашите реплики, е срамно за народни представители! Срамно е! Става дума за това, че Вие създавате възможност едно лице да бъде вечно проверявано – проверявано до безкрай! И точно Вие в момента, който правите тези безумни реплики, не си давате сметка, че утре може да попаднете в такава проверка и под ударите на този закон! (Реплики от ГЕРБ.) И аз наистина си мисля дали не трябва да оставим този закон в най-мракобесния му вариант – точно, както сте го замислили, да не го атакуваме пред Конституционния съд. Просто да си го приемете по този начин и утре да се стовари по Вашите глави! Защото тук са хората със скъпите автомобили, които могат да бъдат видени на паркинга! И може би следващите управляващи ще имат Вашия манталитет, за да Ви проверяват вечно, докато Ви изровят нещо, а това не е толкова трудно, като Ви гледам кои сте в залата! (Шум и реплики в ПГ на ГЕРБ.)

Ама, не чухте репликите, които ми отправиха!

Моля за извинение – обръщам се към народните представители, които слушат този дебат! Репликата ми беше провокирана от репликите от място от един народен представител на последните редове! (Реплики.) В тях и сега, и преди…

Моля за извинение всички народни представители, които просто слушаха този дебат!

Благодаря Ви, госпожо председател. Имаше защо да се обърнете, госпожо Манолова. С много по голямо основание трябва да направите необходимото относно колегата, който се държеше доста непристойно и подвикваше отзад по начин, който даже не го е правил друг път сякаш. Направете му забележка, дори да не му споменавате името, така че да е ясно, че има рамки на поведение. Просто приложете правилника. Без да наказвате никого, можете да предупредите най-общо залата да не се подвиква от място по този начин.

Искам прегласуване, за да Ви обърна внимание, колеги, на един допълнителен аргумент. В законопроекта на вносителите, начело с господин Красимир Велчев, този текст го има, но е под друга редакция. Той казва следното: „В случаите когато производството е било прекратено, комисията може да го възобнови, ако се открият нови обстоятелства от значение за случая, като присъедини материалите по първата проверка. Възобновената проверка се извършва в сроковете на чл. 26, ал. 1”. Тоест дори вносителите са били на позиция, която сега гласуваме. Няма никаква яснота защо Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред премахна сроковете и защо дава възможност за възобновяване на практика на проверката. Едно, че е извън изтеклите срокове, второ, и на същите основания. Разберете, няма логика! Давам Ви този допълнителен аргумент, за да намерите основания да подкрепите текста на Димо Гяуров и Мартин Димитров. Той е възможно най-коректният текст.

По чл. 43 има предложение на Димо Гяуров и Мартин Димитров – текстът на чл. 43, ал. 2 се заменя със следния текст: „Веднъж прекратено, производството не може да бъде възобновявано на същото основание и същите данни и доказателства”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага текстът на вносителя за чл. 43 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 42, ал. 5 по вносител.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ето случай, в който заключенията на комисията не отговарят на действителността. Комисията твърди, че предлага текстът на вносителя да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 42, ал. 5 по вносител. Да, ама не, както казва един известен журналист. Отразена е само част от текста на чл. 43, а другата част, която съвпада до голяма степен с предложението на господин Гяуров, което господин Бисеров Ви предложи преди малко, не е отразена в ал. 5. Комисията подвежда залата по този начин, твърдейки това. Ето, сега е моментът тази част, която не е отразена в чл. 42, ал. 5, да намери своето място тук и да бъде приета. Дали в редакцията по вносител, дали в редакцията на господата Димо Гяуров и Мартин Димитров, но тя трябва да бъде гласувана тук, на нейното систематично място, тъй като не е отразена в ал. 5. Това е много разумно като предложение. Вносителят неслучайно го е внесъл, защото е напълно логично да не може да се възобновява производство, вече прекратено, освен ако не се открият нови доказателства или нови обстоятелства, които биха хвърлили нова светлина и биха били от значение за крайния резултат. Обръщам се с апел и към вносителите – да коригират своето становище и да не се подкрепя предложението на комисията за отхвърляне, а да се гласува тази част, която не е била възпроизведена в ал. 5 на чл. 42. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Казак, ал. 1 на текста, който е предложен да бъде отхвърлен, е в ал. 5 на предходния – първото изречение. В алинеи 2 и 3 беше предложено да има възможност комисията да възобновява проверката при определени условия, в ал. 3 – в какви срокове се приключва възобновената проверка. След като тези две алинеи отпадат, изобщо законът не предвижда възобновяване. Комисията няма такова право – да възобновява. Вие искате да впишем текст, който казва кога комисията не може да възобнови. Няма как да стане. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Не, госпожо Манолова, защото Ви чух какво казахте. Ако искате, кажете го и на мен. Когато не е изтекъл срокът на проверката, не може ли да се върне?

А когато е изтекъл срокът?

Като изтече срокът, се прекратява. Не можеш да извършваш действия извън срока, който ти е указан по закон.

Кажете го ясно, за да се чуе!

Извинете, но Вие право учила ли сте? Може ли след изтичане на сроковете, които са изрично указани, някой да извършва действия, които са законосъобразни?! Не може.

А защо Ви е дописването в следващата алинея?

Тази алинея е отпаднала изцяло от проекта. Пак си прочетете закона.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Анастасов, аз се радвам, че вносителите са достигнали до извода, че не трябва да се възобновява вече прекратено производство на никакво основание. Ако това е замисълът, аз го подкрепям, само че остана възможността, която не се съдържа в ал. 1 на чл. 43 по вносител. Проверката приключила, стигнала до комисията и вместо комисията да прекрати, върнала обратно на териториалната дирекция за събиране на нови доказателства – безсрочно. Дори не е упоменато, че това трябва да стане в сроковете по чл. 26, ал. 1. Или по кой от тези срокове?! Като ще бъдем принципни, нека бъдем принципни докрай. Минали са сроковете, териториалната дирекция изготвя становище „за”, „против” съобразно събраните данни и комисията се произнася. Ако има достатъчно данни според нея, да вземе решение за налагане на обезпечителни мерки и започване на производство. Ако няма – прекратява, но няма да връща, както прокуратурата или съдът връщат за доразследване. Какво е това?! Това ще бъде една нескончаема совалка между комисията и нейните териториални дирекции. Намирисва ми именно за политически поръчки. Териториалната дирекция не могла да събере достатъчно доказателства, но има политическа воля на това лице да му се намери нещо и комисията връща на дирекцията за събиране на още доказателства, още да се рови там, белким нещо излезе. За мен е похвална Вашата инициатива да се откажете от възобновяване, но бъдете принципни докрай и се откажете и от връщането, за да бъдем сигурни, че всичко ще бъде на принципна основа. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Добре е, че най-после чухме аргумент за един от критикуваните от нас текстове, който председателят на комисията изложи тук. Ще коментирам аргумента. Колеги, тези мракобесни текстове, които се появиха за включването на административното нарушение като основание за стимулиране на доносничеството, за безконтролността на действията на органите, дойдоха в комисията. Те не дойдоха по линия на вносителите на закона. И никой тук не дава отговор защо Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред променя закона по този начин! За пръв път председателят на комисията взема отношение по един от тези текстове, които прескочиха границите. Ще коментирам по следния начин: това тълкуване може да е вярно, но зависи от правоприлагащия орган. Когато става въпрос права на граждани да бъдат защитени от възможна злоупотреба на държавата и на държавни институции, се пишат изрични текстове. Това го има и в наказателното, и в административното, че даже и в гражданското право. Никой не може да води срещу тебе гражданско дело, което е загубил. Защо в онези сектори на правото ги пише тези правила?! Много просто, защото по този начин се съхраняват правата на гражданите. И какъв е проблемът да приемем текста на Димо Гяуров – че на същото основание, със същите доказателства не може да има същата проверка? Играем си с думичката „възобновяване”, но проверката може да започне не като възобновена. Примерно инспекторът няма да е от Кнежа, а от другаде, примерно от Полски Тръмбеш или Дългопол – Варненско, и той ще започне друга проверка. Затова, колеги, казваме: в гражданското, административното и наказателното право тези текстове ги има задължително. Защо да ги няма и тук? Задължително трябва да ги има! Предлагам ако не приемем текста на вносителя Красимир Велчев, да приемем текста на господин Димо Гяуров. Благодаря.

За честта на пагона не сме послушали Вас, а послушахме госпожа Юлиана Колева, която е от нас. И второ, да се образува в Полски Тръмбеш – няма как да стане по простата причина, че там ще е друга прокуратура с друго обвинение по друго дело. Тоест не е същото основание и няма да са същи събраните доказателства по делото, което е било основание за привличането на едно лице като обвиняем.

Уважаеми колеги, и аз като колегата Бисеров споделям мнението, че текстовете са решително влошени след намесата на членовете на Вътрешната комисия. Всъщност идеята граждани да станат обекти на проверка само заради административни нарушения, само заради информации на органи, различни от административно-наказващия орган и само по доноси на граждани е именно на Вътрешната комисия. Тя е извършила много „подобрения” на първоначално внесените текстове и както казах, някоя пакостлива ръчичка е пипала тук-там в една-единствена посока – да ограничи правата на гражданите и да създаде възможности за безконтролна дейност на въпросната комисия. Извинявайте, господин Анастасов, но в дебата по предния текст изрично беше поставен въпросът дали връщането на преписката за събиране на допълнителни данни може да стане извън първоначално установения срок? Тази мисъл е абсолютно логична и тя трябва да бъде опровергана тук, в тази зала. Защото, извинявайте, но това производство не се развива по реда на НПК. То не се развива и по реда на административнонаказателните производства, в които сроковете за събиране на доказателства са преклузивни и събраните доказателства след изтеклия срок нямат отношение към съответното производство. Така че тук решението дали може да се връща проверката по отношение на лице за допълнителен едногодишен или 18-месечен срок, е на самата комисия. За да не прилага тя закона произволно, това трябва да бъде казано ясно. Същото можеше да бъде направено с една запетая след ал. 5, в която да се каже: „в сроковете по чл. 26, ал. 1”, за да е ясно и безспорно, защото давате прекалено много възможности...

Защото, уважаема госпожо председател, първо аз предложих възможността за връщане за допълнителна проверка да отпадне, и второ – няколко пъти зададох въпроса към тази зала, към народните представители – докога може да бъде продължаван срокът на проверката по този ред – дали с още година и половина и с още година и половина, и така до безкрай?! И никой от тази зала не ми отговори! Става дума за нарочно оставяне на субективни преценки на комисията и на произволно тълкуване на текстовете. Какво пречи един толкова рестриктивен закон да бъде написан точно и ясно, за да е ясно комисията и нейните органи как точно действат? Тук няма правила и процедури, тук всичко е пожелателно и оставено на произволната преценка на 11 най-могъщи хора в държавата, които създавате в лицето на членовете на комисията и териториалните директори.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, искам да отбележа, че преди малко при гласуването на предния член, допуснахме процедурно нарушение. Аз бях направил предложение текстът на ал. 5 да бъде обособен в самостоятелен член, в самостоятелен законов текст. Тук правя изказване по този чл. 43, като предлагам той да бъде приет както е внесен с изменението, което предлагат Димо Гяуров и Мартин Димитров, защото считам, че така текстът е най-коректен. Освен това, наистина процедурата за прекратяване на производството се обособява в самостоятелен текст, а това е коректният запис. Вкарвайки ал. 5, в текст, който гарантира и регулира обезпечителните мерки, ние смесваме двете процедури, двете материи. Затова считам, че беше коректно да се подложи на гласуване това, което предложих – ал. 5 да излезе от предходния член и да бъде обособена, както е предвидено от вносителите – като самостоятелен член, който да касае процедурата по спирането. Мисля, че това наистина е процедурно предложение, след като не беше прегласувано моето предложение – ал. 5 да бъде обособена в самостоятелен текст. Благодаря Ви.

По чл. 44 има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители в чл. 44, ал. 2, т. 2 думите „или контролира” се заменят с „върху”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители: Член 44, ал. 3 се редактира и добива следния вид: „Чл. 44 (3) Определението, с което се допуска и отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 38: „Чл. 38 (1) Съдът се произнася незабавно с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка. (2) Обезпечение на иска се допуска когато: 1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и второ, искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. (3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение. (4) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба с 7-дневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението – от датата на връчване на съобщението на наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от Службата по вписванията или от съда. (5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и за недвижимите имоти с оглед местната компетентност на съдебния изпълнител.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Този текст също не е лишен от някои несъвършенства. Затова ми позволете да направя две предложения за коригиране, които целят да се уточнят и да се преодолеят несъвършенствата на текста. Първо, струва ми се справедливо обезпечителните мерки да бъдат наложени само и единствено върху онова имущество, за което, както е предвидено в терминологията, има основателно предположение, че е придобито по незаконен начин, а не върху цялото имущество на проверяваното лице. Затова ми се струва уместно в новия чл. 38, ал. 2, т. 2 да придобие следния вид: „Искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че имуществото, за което се иска налагането на обезпечителна мярка, е незаконно придобито”. Тоест само единствено върху имуществото, за което има данни или достатъчно доказателства, които да доведат до обосновано предположение, че е незаконно придобито, само върху него да се наложат обезпечителните мерки, а не върху цялото имущество на проверяваното лице. Това е едното ми предложение. Второто ми предложение е по ал. 4. Както стана ясно, понеже цялата процедура до този момент е тайна за засегнатото лице, очаква се лицето да не е в течение за това, че тя се води. В първия момент, в който се предполага, че ще узнае – нещо се крои, нещо се върши, е когато получи съобщение за наложена обезпечителна мярка. Разберете изненадата, която той ще изпита, когато разбере, че е запорирано цялото му имущество, особено, ако остане тази редакция, която Вие сте предложили в комисията. Нека все пак да се даде на това лице, за разлика от комисията, която много добре знае за какво става дума, срокът за частната жалба да бъде различен за двете категории лица – тоест за молителя той да бъде 7-дневен, а за ответника да бъде 14-дневен, за да може лицето пак да подготви своите аргументи и да внесе в срок годна частна жалба. Предлагам в ал. 4 да се запише: „Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от молителя и в 14-дневен срок от ответника”. След това изречението продължава – за молителя срокът тече еди-кога си, а за ответника еди-кога си. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Би трябвало да си давате сметка, че това е един от най-репресивните текстове в този закон и да сте наясно какви ще бъдат резултатите от неговото прилагане. Именно след налагането на обезпечителни мерки по отношение на един търговец, които ще останат да действат до края на триинстанционното производство, резултатът за търговеца ще бъде един. Той е ясен – фалит. Когато са блокирани банковите сметки, когато е запорирано цялото ти движимо имущество, цялата ти продукция, когато са възбранени недвижимите имоти, реално си в невъзможност да осъществяваш своята търговска дейност. Този търговец, по отношение на който се наложат такива мерки, е приключил, независимо от това дали в съдебната процедура ще се установи, че той има несъответствие между доходи и имущество, или не. Много внимателно трябва да се отнесете към тези текстове, защото те имат характер на гилотина по отношение на всички търговци, които влязат в тази процедура. Тук от вносителите достатъчно дълго време се говореше за този проект, че видите ли няма никаква разлика между реда, по който се налагат обезпечения в гражданския процес, и този ред, който е възпроизведен във Вашия закон. Но разлики има. Естествено те са в посока либерализиране на този режим – в полза на комисията, и в ущърб на гражданите. Какво имам предвид? Всеки юрист знае, че за да се допусне обезпечение на бъдещ иск в едно гражданско производство, ищецът трябва да представи убедителни писмени доказателства, които да обосновават основателността на неговата претенция. Вижте с какво е заменен текстът от вносителите на този закон – в случая е достатъчно да се представят „достатъчно доказателства”. Дали е ясно, че между „убедителни писмени доказателства” и „достатъчно доказателства”, въз основа на които да се направи предположение, има разлика? Ако няма, възпроизведете текста от ГПК. Това е моето предложение, което смятам, че с оглед на всичко казано от вносителите, е изцяло редакционно. Думите „достатъчно доказателства” да се заменят с „убедителни писмени доказателства”. Така ще ме убедите, че няма разлика между общия ред по ГПК и специалния ред, който въвеждате в този репресивен закон. Не срещнах определение на понятието „контролирано имущество”. Какво означава лицето да контролира имущество? Какво означава контрол върху имущество? Може би тук има юристи, които са в една напреднала фаза на своите твърдения и имат принос в правната терминология, така че ще обяснят този термин. От текста на т. 2 остава неясно и нещо друго – дали е достатъчно да бъде предположено, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество, каквото и да означава това, или притежаваното, или контролираното имущество да бъде в размер на над 250 хил. лв.? Това също е един изключително съществен въпрос, защото в доказателствата, които представя комисията, може да се съдържат данни, че по смисъла на закона лицето притежава незаконно придобито имущество в размер, да кажем, над 50 хил. лв. От текста не става ясно какво прави съдът в този случай или по-точно става ясно обратното – че независимо какъв е размерът на незаконно придобитото имущество, тоест имуществото, за което няма доказани доходи, съдът налага обезпечителни мерки. Разбира се, аз подкрепям предложенията на колегата Четин Казак, но нямам особена надежда, че те ще бъдат осмислени и възприети от това мнозинство, така че ако не се приемат неговите предложения, моля да бъдат гласувани предложенията, които правя аз, с цялото съзнание, надявам се, на присъстващите в тази зала, че тази мярка „обезпечаване на дейността на един търговец” може да се окаже наистина фатална за него.

Направих три предложения: думите „достатъчно доказателства” се заменят с „убедителни писмени доказателства”. След думата „имущество” се добавя „в размер на 250 хил. лв.” и думите „или контролира” отпадат.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, от това, което поискахте Вие – „убедителни писмени доказателства”, си представям следната хипотеза. Лицето „Х”, което извършва наркотрафик и се занимава с трафик на хора, издава писмен документ, в който пише: Аз, долуподписаният Иван Драганов Петканов издавам настоящото, че вкарах 100 хиляди лева в еди-коя си фирма и те са лично мои. Как става тази работа? Нещо не ми е ясно как можеш да осъществиш, тоест ти трябва, не знам в кой свят да живееш, както казахте, за да издадеш писмен документ за това! Затова е записано „достатъчно доказателства”, защото се използват всички възможни начини за доказване на взаимовръзката между едно лице, което извършва или е извършвало такава дейност и едно подставено лице или едно контролирано физическо или юридическо лице. А иначе по втория Ви въпрос за „контролирано имущество”, отворете на § 1, т. 2 – там има изписани четири подбуквички – що е то „контролирано имущество”. Вярвайте ми!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние тук имаме един общ текст, който е уреден доста пространно в ГПК, а именно „обезпечението на бъдещ иск”. Когато в обезпечението за бъдещ иск говорим за „убедителни писмени доказателства”, то е в случай, когато съдът няма да изисква предоставяне на гаранция от ищеца, докато в другите случаи писмените доказателства може да не са чак толкова убедителни, защото все пак говорим за обезпечение на бъдещ иск. Друга е хипотезата вече, когато с подаването на исковата молба искаме обезпечение, където там вече са и представени доказателствата. Обезпечителното производство е такова, че когато говорим за „обезпечение на бъдещ иск”, говорим за едни много кратки срокове, а именно това е един месец преди предявяване на иска. Така че общо взето това не е такъв дълъг срок, където може наистина да настанат страшно фатални последици. Предполага се, че със самия иск ще бъдат предоставени всички убедителни писмени доказателства, на които след това ще се базира и самото решение на съда. Доколкото оттам нататък говорим за „контролирано имущество”, наистина е добре да сложим една легална дефиниция – може би в края при дефинициите, за да няма спорове по този... Наистина е ново като термин, именно с този закон се въвежда „контролирано имущество” и ако искаме да има нормално прилагане на закона, може би е по-добре отзад да сложим в легална дефиниция още веднъж терминологията. Благодаря.

Уважаеми господин Анастасов, като казвам, че Вие въвеждате в заблуждение и българските граждани – от медиите, и народните представители – от тази трибуна, имам предвид конкретни факти. Терминът „контролирано имущество” не е обяснен никъде в този закон. Няма легална дефиниция на това ново чудо в правото „контролирано имущество”. Легалният термин, който въвеждате, е „контролиране на юридическо лице”, което е съвършено различно от това „контролирано имущество”. Аз Ви казвам, че това е Вашият принос в правото, както имате принос и в редица други текстове. Това е нищо незначеща абра-кадабра до момента, в който не се дефинира легално. Защото, извинявайте, съдът ще трябва да постановява обезпечителни мерки върху това имущество, за което Вие твърдите, че е контролирано от дадено лице. Е, как ще го направи съдът, след като тук няма легална дефиниция що е то „контролирано имущество”? А като цяло общите Ви разсъждения по темата „обезпечителни мерки” имат смисъл, и аз бих се съгласила с тях, в хипотезата, че обект на този закон са лица, извършващи престъпления, че обект на този закон са лица, с които в голяма степен е доказано, че са извършили престъпления, че става дума за тежки престъпления, за организирани престъпни групи, за трафик на наркотици и така нататък, и прочие. Тук става дума за граждани, които не са извършили престъпления, за които се твърди от други граждани-доносници, че са извършили административни нарушения и по отношение на тези граждани, без убедителни писмени доказателства, а по събрани Бог знае в чий кабинет други доказателства, ще се налагат обезпечителни мерки, които ще ги съсипят. Не забравяйте, че тук е и текстът за онзи търговец, който не се е издължил в срок на друг търговец, който е в производство по несъстоятелност. Този търговец ще бъде подложен на цялата репресия на тези обезпечителни мерки, даже без да се представят убедителни писмени доказателства, че той дължи. Това излиза! Значи може по някакъв, по всякакъв друг начин това да бъде доказвано. Бих се съгласила с Вас, ако става дума за престъпници. Но става дума за граждани – като Вас и като госпожа Фидосова. Вие също можете да влезете в тази процедура!

Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Аз също искам да взема отношение по тези нововъведения, по тези творчества. „Контролиране на незаконно придобито имущество”. Наистина неправилно е твърдението на колегата Анастасов, че терминът го има в Заключителните разпоредби и както казва господин Радев, да сложим отзад, в духа на Закона за българския език, една нова редакция, но просто няма да стане. Няма да го направите, защото няма как да го измислите! Разбирате ли, няма как да измислите нещо, което не може да съществува в правния мир? Ако го измислите, това ще е някаква уникална фикция. Затова или да приемем подхода, че този термин ще отпадне, или да приемем подхода да прескочим текста и когато стигнем и някой от Вас даде тази гениална дефиниция, тогава да приемем текста. Защото, забележете, по предложение, включително на Юлиана Колева, отпадна чл. 23 – единственото място, където в законопроекта на вносителите се говореше за контролиране на имущество. И то отпадна само заради това, че няма как някой да обясни какво е това „контролиране на имущество”. Предлагам, госпожо председател, изразът „или контролира” в т. 2, ал. 2 на чл. 38 по номерацията на комисията да отпадне.

Не бива това да го подминаваме така с лека ръка, просто защото ще останем после в ръцете не толкова на съда, колкото на инспекторите да правят едни правни тълкувания..., които юристите от Правна комисия не могат да го направят, а пък инспекторът от Кнежа ще го направи!? Просто не виждам как може да стане това. Вярно е, че хората от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са го направили, но да станат и да кажат как са го направили това тълкуване. Има и втора тема – темата за 250-те хил. лв. Аз питам: ако комисията не е установила разлика от 250 хиляди, ще вкара ли искане за обезпечаване?

Няма да вкара.

Ами, защо не е написано?

Е?!

Ами, е?! Разберете, текстовете, които пазят хората, трябва да се изписват. Няма как, трябва да го има в основанията. Защо няма запис, че комисията представя доказателства, че разликата в притежаваното и разследваното имущество е повече от 250 хил.лв.? Няма ли тя да представи това и да го има като атрибут? Безспорно тя ще го представи после, когато предявява граждански иск, но нека да го направи още сега. Иначе се създава възможност да се налагат обезпечения, без после да има намерения за водене на истинско дело. Господин Радев, не е вярно твърдението, че след това бързо се отива към граждански иск. След това има две фази: фазата на подаване на декларация и фазата по предявяване на доказателствения материал. Тогава се появява възможността за адвоката. Госпожо председател, ще предложа писмен текст за допълнителна точка към ал. 2, във връзка с тези 250 хил. лв. разлика.

Да, към ал. 2.

Да, сега ще Ви го дам писмено, в този смисъл е. Благодаря Ви.

Добре, като не може да има, тогава не трябва да има такова контролиране на незаконно придобито имущество. Затова предлагам това да отпадне. Нали за това говорим? – има легална дефиниция за контролиране на юридическо лице, но няма легална дефиниция за контролиране на имущество. Това са две различни неща. Контролиране на имущество, което може да бъде недвижима вещ, може ли да попадне в хипотезите на юридическото лице? Очевидно е, че не може да попадне. Текстът го няма. Сега трябва да направя още едно предложение, за да се изпълни препоръката на господин Радев: да отложим гласуването на текста докогато бъде предложена дефиниция, нека да я има. Съжалявам, че станаха три предложенията ми, но този текст наистина е много важен, ключов. Оттук започва изкарването от бизнеса. Пак казвам: не е вярно, че след това гражданският иск идва бързо, просто не е вярно. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бисеров, не съм съгласен с това, че е достатъчно само да се поиска отлагане на гласуването. Според мен трябва да се поиска отлагане на разискванията по този текст. Стана ясно, че той съдържа поне няколко групи недостатъци, които трябва да бъдат изчистени. Първо, що е това „контролирано имущество”? Второ, за кое имущество ще се искат обезпечителни мерки? Трето, господин Радев спомена, че в Гражданския процесуален кодекс се допуска представянето на достатъчно убедителни писмени доказателства, само когато...

Да.

Аз обосновавам своето предложение да се иска отлагане на разискванията.

Сега го правя в рамките на процедурата за реплика.

Чакайте, процедура за отлагане на разискванията не може да се внася между първо и второ четене.

Добре, тогава ще искам изрично процедура след това, добре.

Правилно! Благодаря, уважаема госпожо председател. Ето сега, в рамките на процедура правя процедурно предложение за отлагане на разискванията, тъй като стана ясно, че този текст съдържа цял куп несъвършенства. Първо, що е то „констролирано имущество”? Второ, в Гражданския процесуален кодекс е предвидено като изключение, че могат да се представят, да се изискват убедителни писмени доказателства, само когато не се изисква от молителя внасянето на гаранция. А тук е система, принцип, че комисията ще внася никаква гаранция, когато иска налагането на обезпечителни мерки. Тогава защо ще отхвърлите изискването поне да има убедителни писмени доказателства? Ако отхвърлите искането за убедителни писмени доказателства, тогава въведете задължение систематично комисията да внася гаранция, когато иска обезпечителни мерки. Все пак да има някаква симетрия. Този ред несъвършенства на текста ми дават основания да направя процедурно предложение за отлагане на разискванията, да се изчисти текстът и тогава да пристъпим към неговото разглеждане и гласуване. Благодаря.

Уважаеми колеги, наистина това е текст, убийствен за бизнеса, защото независимо дали в гражданското производство търговецът ще докаже, че е абсолютно изряден, че има съответствие между доходи и имущество, това, че е блокиран в рамките на производство от три съдебни инстанции, ще е фатално за него. Той не може да извършва нормалната си търговска дейност, защото е блокиран. Не може да се разплаща с доставчици, да произвежда с работници, хората остават на улицата. Той остава без контрагенти и реална дейност. Така ли е, господин Анастасов?

Прочетете закона по-нататък.

Блокирането на сметките на имуществото на един търговец е фатално за него. Затова се обръщам и към Вас, господин Велчев, който идвате от средите на бизнеса – Вие бихте разбрали какво имам предвид. Наистина този текст е важен, така че нека многобройните предложения, които бяха направени в залата, да бъдат обсъдени и от вас, вносителите, и в крайна сметка наистина да се стигне до максимално добро решение, което да накърнява минимално интересите на хората, които са проверявани. Разбирате ли, че няма никакво значение дали гражданският съд ще каже, че искът срещу търговеца е неоснователен, ако той стои блокиран в рамките на триинстанционно производство, което ще продължи минимум две години? А е възможно да са три, четири, пет и повече. Този човек, всъщност този бизнес е свършен. Така че моля – отложете въпросния текст, за да може наистина да се обмислят едни правила, които да ограничават във възможно най-малка степен интересите на бизнеса.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура да прекратим разискванията по тази точка и да минем към следващата. Благодаря.

Господин Велчев, да сте изнервен точно за текстовете, които касаят съществуването на българския бизнес, е наистина цинично по отношение на тези хора. Разбирате ли, че една сутрин и Вие може в качеството си на собственик на едър бизнес да се събудите с блокирани банкови сметки, с блокирано имущество и с невъзможност да извършвате обичайната си търговска дейност. Това ще Ви съсипе. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) В случая още е рано Вие да имате такива притеснения, наистина е така. Но българският бизнес, който е мачкан и е подложен на репресивните решения както на правителството, така и на действията на кризата, тези допълнителни утежнения наистина ще го приключат.

Кога сте искрени – когато говорите за работниците, или за бизнеса?

Вие наистина би следвало да разбирате, че тези текстове са съсипващи за българския бизнес, за всеки търговец, който влезе в тази процедура, че това е по-тежко от присъда в наказателно дело, че това е по-тежко от доказване на незаконност на придобитото имущество, когато търговецът е блокиран в рамките на няколко години да извършва своята обичайна дейност. Затова не прекратявайте дебата именно по този текст, защото аргументите са важни.

Вие казахте каквото имате.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както си спомняте, ние гласувахме днешното заседание да бъде удължено до гласуването и приемането на тази точка от дневния ред. Аз искам да помоля стенографката, която присъства на това заседание, да прочете поименно какво е записала под изказването по процедурното предложение на господин Велчев. Аз чух много добре, той каза: „Предлагам прекратяване на разискванията по тази точка и преминаване към следващата”. Ако това е така, ние преди малко гласувахме прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред (оживление), което означава, че трябва да прекратим заседанието. Благодаря.

Вие, ако сте прочели друго нещо, значи не сте пресъздали правилно това, което е казал господин Велчев.

Не съм казал „от дневния ред”.

Вие сте преформулирали неговото процедурно предложение. Моля стенографката да прочете това, което каза господин Велчев.

В т. 2, да.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, както стана ясно от уточнението, което внесе господин Емил Радев, в ГПК се предвижда в тези случаи, само когато не се внася гаранция от молителя, тогава той да представи убедителни писмени доказателства. В случая е точно тази хипотезата – комисията не внася никаква гаранция, никаква гаранция не внася, а й се дава пълната свобода да представя каквито доказателства тя намери за добре.

След като няма да внася гаранция, моля поне доказателствата да бъдат малко по-сериозни – да бъдат писмени, убедителни, така както го изисква ГПК. Затова Ви умолявам... (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ами, добре – държавата като не внася, поне подкрепете предложението да бъдат „убедителни писмени”. Или едното, или другото. Благодаря. (Оживление.)

Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване и очаквам отговор на въпроса: ще има ли легална дефиниция в този закон за контролирано имущество? (Реплики от ГЕРБ.) Как съдът ще прави тази преценка? На този законодателен принос, на това ноу-хау, което прави мнозинството, ще има ли някъде легална дефиниция? Въпросът ми е абсолютно резонен, освен ако не мислите този закон да не се прилага, защото утре съдът ще трябва да преценява дали има доказателства, че едно лице контролира едно имущество. Ами, няма такъв термин в българското право – „контролирано имущество”!

Уважаеми колеги, без пояснението, че става дума за незаконно придобито имущество в размер на над 250 хил. лв., наистина съдът ще бъде поставен в сложна ситуация. От една страна, уж смисълът на закона е да се отнема, респективно да се обезпечава отнемането на имущество при несъответствие в доходите на стойност над 250 хил. лв., а от този текст тук следва, че съдът може да наложи обезпечение и в случаите, в които са представени достатъчно доказателства, които позволяват да се направи обосновано предположение, че е притежавано или контролирано незаконно придобито имущество, без да се посочи неговата стойност, тоест няма връзка между стойността на имуществото, което подлежи на обезпечителни мерки и стойността на имуществото, което ще се отнема. Съгласете се, че е много възможно да има доказателства…

Но, госпожо Манолова, Вие не четете закона! Как искате обезпечение?!

Ама, защо не станахте да кажете Вашето тълкуване на този текст?

Господин Ана-ста-сов! Има разлика между цената на иска и доказател-ства-та!

Това е обезпечителна мяр-ка.

Ами, да. Става дума за това, че може с достатъчно доказателства да е подкрепено твърдението за незаконно имущество в по-малък размер от общата цена на иска. Вие твърдите едно, но го доказвате убедително за много по-малък размер на иска – примерно, за имущество от 20 хил. лв. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Да, наистина няма смисъл!

Да, наистина няма смисъл! Законът трябва да бъде ясен!...

И това няма нищо общо с ГПК!

Няма?! Като не си го чела!... (Реплики.)

Госпожо председател, колеги, моля за прегласуване. Става въпрос за същите 250 хил. лв. разлика и ще Ви кажа независимо от това, че господин Анастасов може да ме репликира от място. Нямам против. Приемам такъв тип, когато е добронамерено, в което не се съмнявам. Условие съдът да обезпечи един бъдещ иск е съдът да знае, че този бъдещ иск е възможен. Как съдът ще обезпечи бъдещ иск на държавата, когато държавата не му докаже, че искът е възможен? Просто няма как и не е редно, затова искаме да има такъв запис. Тази комисия, ако трябва да внесе целия си доклад, до който е достигнала по силата на предните текстове, от които съдът да види, че наистина има основание за бъдещ иск и тогава да го обезпечи. Разберете коя е правната логика. Не става въпрос само да се гарантират правата на хората. Съдът трябва да е сигурен, че този иск е възможен и има достатъчно писмени доказателства, които да предположат такъв иск. Моля за прегласуване.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Велчев, искам да Ви благодаря по две причини. Първо, че с Вашето процедурно предложение да прекратите дебатите, ме лишихте от възможността да направя предложение. А втората, която е свързана с първата ми благодарност, е…

Продължавам, госпожо председател. … това, че Вие като вносител на законопроекта оставихте такива юридически неграмотни текстове. Какво имам предвид конкретно? Значи: „контролира незаконно придобито имущество”.

Обикновено правно… Госпожо председател, моля Ви се! Моля Ви се! Ако бяхте ме оставили да се изкажа, можеше да направите реплика. Сега не ме прекъсвайте. Значи обикновено се притежава или се владее имущество, то не се контролира. Тук хипотезата на допълнителните разпоредби за контролиране на юридическо лице влиза в логическо противоречие с този текст. Защо? Защото тук говорите за контролиране на незаконно имущество, а в Преходните и заключителните разпоредби Вие говорите за законно владение на юридическо лице. Юристите, предполагам, поне в тази зала ще си дадат сметка за разликата, защото контролиране на юридическо лице е налице, когато физическо лице пряко или непряко притежава дялове. Значи това предполага законно владеене. Физическото лице е контролиращо и по смисъла на Търговския закон. В полза на физическото лице се управлява или разпределя 50 на сто. Това вече касае законно владение и контрол върху юридическо лице, а не контрол върху имущество. Затова Ви говоря, че това е неграмотно разписан текст. Обикновено се владее или се притежава имущество. Правната квалификация, която Вие включвате в случая, е урегулиране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Уважаема госпожо председател, преди да преминем към следващия член, идва ред да гласуваме предложението на господин Велчев, който предложи да прекъснем дебата по тази точка от дневния ред и да преминем към следващата т. 7 от дневния ред – „Промяна в Наказателния кодекс”, предложена от господин Михаил Миков. Припомням, че това, което предложихте за гласуване, е нещо различно. Дали ще го приемем за прието или неприето – това е друго. Има формално предложение от господин Велчев. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Господин Велчев, държа да се гласува Вашето предложение. Ако го оттеглите и кажете, че сте се объркал, защото е късно, това е друг въпрос, но Вие казахте точно така. След като странично се правят коментари за сламения човек, че това била фигурата на сламения човек зад привидните и прикрити сделки, искам да кажа на всички тук, че това не са забранени фигури в българското право – нито прикритата, нито привидната сделка е забранена, нито сламеният човек е забранен в гражданското право. Ако правим граждански закон, не можем да употребяваме тези фигури. Ако ще ги използваме, бе предложено да има легална дефиниция. А така чрез подмятания се въвеждат в заблуждение хората, които не са полагали изпит по гражданско право – обща част, и не знаят текстовете на Закона за задълженията и договорите. Ако някой се е специализирал само в наказателното право, като дойдат граждански закони, да вдига ръце и да казва: „Правната комисия!”, а не да казва: „Дайте закона в нашата комисия, където много разбираме от наказателно право”. Та ред е на предложението на господин Велчев.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Явно опозицията не е свикнала да работи извънредно. На тях рядко им се случва и слухът им се поврежда след един-два часа повече работа. Не чуват. Не съм споменавал, не знам как са го чули, но аз не съм споменавал за дневния ред как да се прекъснат дебатите по тази точка, която в момента обсъждахме. Ако не сте разбрали правилно, добре, извинявам се, не съм бил съвсем точен, но не съм имал това предвид за дневния ред. Ставаше въпрос да прекъснем дебатите по този член. Извинете, инженер съм, не съм юрист. Може би съм сбъркал. Благодаря за вниманието. Не съм имал това предвид. (Реплика на заместник-председателя Христо Бисеров.)

По чл. 45 има предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 39: „Чл. 39. (1) Съдът може да наложи обезпечителните мерки по чл. 397, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени. (3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска. (4) По искане на комисията или на директора на съответната териториална дирекция съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване на или разпореждане със съхраняваното в тях имущество.”

Искам да обърна внимание на господин Велчев по ал. 4 от текста, който ще разглеждаме сега. Вярно е, че не сте юрист, но както казахте –инженер сте и идвате от средите на средния или едрия бизнес, все едно. Може би ще си дадете сметка каква възможност има комисията по този текст – именно да поиска от съда и той да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване и прочие на това имущество. Уважаеми господин Велчев, като обяснявахме в дебата, че обезпечителните мерки са много рестриктивни по отношение на търговците, влезли в тази процедура, имахме предвид и това – освен запорите на всички банкови сметки, освен запорите на имущество, освен възбраните на имоти, реално и помещенията, собственост на търговеца, могат да бъдат запечатани. Там може да е налична цялата му продукция или всичко, което дължи на свои контрагенти. Така че неговата дейност, включително с този текст, се блокира за неопределен период от време, който може да продължи три-четири години. Дайте си сметка не като юрист, а като човек, който идва от бизнеса, какво е значението на тези текстове за един търговец. Убийствено, приключващо!

По чл. 46 има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители: В чл. 46, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 3 след думата „решение” се добавя „или административен акт”. 2. Създават се точки 9-11: „9. плащане на данъци и такси към държавата и общините; 10. плащане на погасителни вноски към кредитни институции по договори, сключени преди започване на производството; 11. плащане на несеквестируемите доходи по смисъла на чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс.” Госпожо председател, тук сме записали, че комисията не подкрепя предложението, но всъщност по принцип то е подкрепено в редакцията, която сме предложили. Затова моля в стенограмата да се запише, че всъщност комисията подкрепя предложението на госпожа Колева. Има предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители: В чл. 46, ал. 1 се създава нова т. 9 със следното съдържание: „9. покриване на разходи във връзка с опазването и управлението на имуществото.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 40: „Чл. 40. (1) След влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на комисията, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост. (2) Съдът се произнася незабавно с определение, което подлежи на обжалване. (3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършва въз основа на влязлото в сила определение на съда.”

Госпожо председател, колеги! Тук отново не е ясно защо комисията преформулира целия текст. Поне текстът на вносителите с изброяването на осем точки дава онези рамки, в които ще се разблокирва, образно казано, това имущество, за да се покриват неотложни нужди. Госпожа Колева доразвива тези хипотези и добавя още три. Господин Анастасов казва тук, че комисията подкрепяла предложението и всички тези осем плюс три основания изчезват. В крайна сметка знам, че съдът може да прави такива преценки, но съдът трябва да има рамка. Познаваме фигурите на изчерпателно изброяване или на примерно изброяване. Рамка, която няма рамка – това е сътворила Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Затова предлагам да се приеме текстът на вносителя – господин Красимир Велчев, с добавките, които е направила госпожа Колева, за да има съдът яснота в каква рамка работи като постановява такива решения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, така или иначе по-нататък в текста има, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. В ГПК първо имаме чл. 446, който говори за несеквестируем доход, където се осигуряват средства за нормален живот на лицето, което са му наложени възбраните и неговото семейство, а също така несеквестируемите вещи са в чл. 444, описани от ГПК. Ние все пак не заобикаляме общия ред. Много трудно е да се изброят изчерпателно на практика всички случаи, защото със сигурност ще пропуснем някои, а така записано императивно в закона, ако липсва извън изчерпателното изброяване, оттам-нататък нямаме възможност за някои по-особени случаи да дадем възможност на съда да преценява при всеки отделен случай. Така че смятам, че тук редакцията е удачна, като изрично все пак изключваме несеквестируемите вещи и доходи.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, господни Радев, когато Ви е угодно казвате, че не се отклонявате от общия ред, но когато не Ви отърва, пък се отклонявате и създавате нови правила. Трябва да бъдем последователни – или следваме стриктно ГПК с всичките му процедури, състави и хипотези, или се позоваваме изрично на тези процедури и на тези хипотези, или изчерпателно записваме това, което имаме предвид в този закон. Защото тук Вие създавате една нова правна конструкция, наречена неотложна необходимост, която също я няма като дефиниция в допълнителните разпоредби. Отваряте широко вратата за корупция и корупционен натиск върху съда. Всяко заинтересовано лице и неговият адвокат ще използват тази конструкция „неотложна необходимост” и ще започнат да обжалват налагането на обезпечителната мярка и ще искат нейното отпадане за един милион хипотези, използвайки именно конструкцията „неотложна необходимост”. Това ли искаме? Това ли целим – да отворим широко вратата за корупционен натиск върху съда по обезпечението? Така че наистина по-добре е, уверявам Ви, трябва, приканвам Ви да се съгласите, че е по-добре да се изброят изчерпателно тези хипотези, които е предвидил вносителят, допълнени съвсем добросъвестно от госпожа Юлиана Колева и от господин Чукарски, за да дадем все пак някаква законова рамка на този съд и да го отървем поне отчасти от корупционен натиск, на който Вие го излагате с този запис. Този крайно неопределен и широкообхватен запис „неотложна необходимост”.Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смисълът на закона е имущество, което е придобито със средства, за които няма доказан доход, да бъде отнето в полза на държавата, за да може да се възстанови не само справедливостта, но и да се възстанови на държавата и гражданите това, което е отнето със средства, които, така или иначе , са попаднали у някой без законно основание. Какво имам предвид с предложението, което съм направил тук? Ние трябва това имущество, за да може държавата да се възползва от него, за да може тя наистина да има реални блага и не само тя, а и гражданите в името и в интереса, на които се приема този закон, аз смятам, че не трябва да се прави ограничение, а напротив, трябва да се включи и хипотезата, при която се дава възможност да се направят известни разходи, свързани във връзка с опазването и управлението на имуществото. Вие много добре знаете сега колко движими вещи - имам предвид преди всичко моторни превозни средства, които са били конфискувани, стоят и се разграбват, не се опазват, унищожават се и всъщност има репресия по отношение на престъпника, говоря в наказателния процес, но няма нищо, което да идва в полза на гражданина, за да се възстанови чувството му за справедливост. Така че аз смятам, че ако хипотезата, която сме включили с колегите, която госпожа Колева е включила, която вносителите бяха включили на първо четене, се покрива от новата редакция, която сега ни се предлага от комисията за второ четене, това би било наистина добре. От друга страна, обаче, както каза господин Казак, дава се прекалено широк периметър, по който съдът да може да се произнася и да взема решения. Няма я рамката, в която той да може да прави тази преценка и всъщност ние ще имаме една съдебна практика, която ще бъде изключително противоречива. Във връзка с това смятам и се надявам този дебат, влизайки веднъж в стенограмите, да стане ясно, че той включва абсолютно всички тези хипотези, които ние сме изброили и благодарение репликата на господин Емил Радев, и други, които биха възникнали и които съдът би намерил за уместни, за да позволи направата на такива разходи. Благодаря.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Чукарски, прав сте в предложението, което сте направили по този член, но не сте прав в изказването, което направихте тук, в залата. Защо? Опитвате се да твърдите, че идеята е незаконно придобитото имущество да бъде продадено, за да има фискален ефект, за да бъде възстановена справедливост и евентуално да бъдат възстановени определени щети на гражданите. Тук ние не виждаме това нещо. В хипотезата, която Вие влагате във Вашето предложение, може да бъде следният пример: запечатан е склад с храни. Когато няма възможност за покриване на разходи във връзка с опазването и управлението на имуществото, този склад с храни ще се развали. Къде ще бъде тогава ефектът от това незаконно придобито имущество, което трябва да бъде иззето? Никъде. Единствено остава хипотезата, която се опитвам да твърдя от самото начало, когато разглеждаме този закон – вкарваме едни реваншистки текстове. Просто да има възможност за реваншизъм и другата хипотеза, която не изключва първата – за репресия.

Господин Чукарски, от това приложение, което по принцип е в духа на това, което госпожа Колева предлага, не става ясно за нужди от разходи, които възникват след налагането на обезпечението или става въпрос за разходи, които като задължение са възникнали преди това. Ако обърнете внимание примерно, че госпожа Колева говори за погасителни вноски към кредитни институции по договори, сключени преди започване на производството. Най-простият пример е застраховката на лек автомобил с отложено плащане. Очевидно е, че тези разходи трябва да бъдат направени, защото това е имущество и един от начините за опазването му е да има реална застраховка. В същото време такъв тип разходи могат да възникнат не само за моторни превозни средства, а и за недвижими имоти – застраховки срещу различни видове бедствия, ами плащането на данъци и такси. Данъците върху една сграда, ако не са платени, а те възникват към определен момент – също не ги включвате във Вашите предложения. Тоест Вашето предложение е полезно, ако е комбинирано с предложението на госпожа Колева, а пък нейното предложение е полезно, ако е комбинирано с предложението на господин Велчев. Пак стигаме до тази рамка, че трябва да има изброяване на основанията, които дават възможност на съда да разреши такива разходи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Бисеров, аз съм съгласен напълно с това, което казахте, защото реално така събраното тройно изброяване, мисля че обхваща всички хипотези, които биха възникнали по отношение на тези движими или недвижими вещи, на това имущество, което се отнема в полза на държавата. Факт, който ние всички искаме безспорно, е да има полза за държавата и за нейните граждани от отнемането на това имущество. Аз смятам, че тези разходи, които ще бъдат заделени, те не са толкова много и наистина имат своето оправдание по отношение на това съдът да даде разрешение. Друго, което искам да кажа, в подкрепа на това, което Вие казахте, в подкрепа на предложението на госпожа Колева – наистина хора от финансовите институции, имам предвид дори банки, не само застрахователни компании, също се вълнуват от това, което става със задължения, които са възникнали по отношение на тези институции преди налагането на запора. Реално, това означава, че би могло този запор да възниква по всяко време. Какво става с кредитирането в България? Това означава, че сега, когато кредитирането е умряло, а ние искаме то да се възстанови, за да тръгне икономиката и да се създават работни места. При такава хипотеза означава то да бъде нулирано и ликвидирано за неопределено дълъг период от време. Наистина съм убеден, след това, което чух като реплики на моето изказване, че може би най-добрата версия за този член би била изброяване на всички хипотези, предвидени на първо четене от вносителя на предложението; предложението за второ четене от госпожа Колева и от нашата група народни представители.

От мен и група народни представители, защото не съм само аз.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Госпожо министър, уважаеми народни представители! Този текст, или по-скоро редакцията му от Вътрешната комисия, е концентриран израз на безумната среда, в която се приема законът. Въвежда се един термин „неотложна необходимост”, който идва да замести редица изброявания, с които се прави опит да се очертаят кои са случаите, когато имуществото може да се ползва за други нужди. С този текст се доказва само едно: законът е реакционен, краен, безумен и той не цели да накаже тези, които престъпно са придобили имуществата. Той цели да накаже лица, които нямат нищо общо с това имущество. Първият случай е: „Плащане на възнаграждение за положен труд”. Работил един човек честно и почтено във фирма, в търговско дружество, за което се установява, че имуществото му е придобито по престъпен начин. Е, човекът е положил труда си, държавата му прибира и сега Вие на работника му казвате: „Това че си работил с трудов договор, си глупак в тази държава”. Няма никаква неотложна нужда, необходимост да се плаща на работника - бил глупак, щом живееш в България. Това му казвате с този текст и начина, по който го редактирате. Издръжка! Текстът на вносителите за плащане на издръжка – сега се казва неотложна необходимост и какво е неотложна необходимост – детето да умира от глад, а съдът да прецени, че е необходимо от тези средства да се плати издръжка, за да не умре детето от глад. Един съд ще прецени, че неотложна необходимост е, когато дете слабее, а другият – когато детето изпадне в агония. Уважаеми дами и господа, вносители, които сте внесли този текст, защитете го от това безумно посегателство на комисията. Виждате, за какво става въпрос – „Задължително социално и здравно осигуряване” – е, нали пак ще отидат тези средства в същата държава? Нали щяхте да ги вкарвате работодателите в затвора за неплащане на социално и здравно осигуряване? Сега приемате, че парите ще бъдат запорирани и няма да плащат здравните вноски. А ако има някой от Вас да погледне тези текстове, ще разбере защо твърдим, че законът е реакционен, краен и безумен и особено в редакцията му за второ четене. Погледнете другия текст – „Плащане на задължения на държавата или трети лица, чиито вземания са установени с влязло в сила съдебно решение”. Тогава имуществото ще стои запорирано. Вие се съмнявате във всички и във всичко! Трябва да има неотложна необходимост! Каква неотложна необходимост? Кредиторът на това лице, който го е осъдил за вземане трябва да докаже, че ако не му се плати, ще изпадне в несъстоятелност. Е, добре де, има граници на безумието! Къде е красивият Ви премиер, който разбира от футбол? Да дойде той и ще разбере за какво става въпрос. Къде е футболистът тази вечер да дойде да чуе какво приемате? Сутринта го слушах какви ги говори. РЕПЛИКА: Не така грубо!

Как грубо, бе! Това не е ли грубо? Издръжка! Умира детето, а Вие – неотложна необходимост, и трябва да се установи пред съда!? Просто всяко нещо си има граници, а това е надминало всякакви граници по реакционност, по античовечност, по наказание на трети, абсолютно несъотносими лица – това са кредитори, деца, на които се дължи издръжка. Просто няма граници и това нещо няма да остане в тази зала. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Миков, глупост е да дойдете в 22 ч. на работа и да започнете да обяснявате какво трябва да се прави. (Шум и реплики.) Достойното от Ваша страна е, че сте дошли да смените госпожа Манолова. Вие сте нощната смяна. И Вие ми говорите за футбол, за смени, за трансфери... Благодаря. (Смях и реплики.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Тъга предизвиква в мене Божилов, но той е едно ярко потвърждение защо се случват такива неща в 22,30 ч. през нощта. Той е ярко потвърждение и дано да няма много божиловци в Народното събрание, макар че текстовете, които приемаме и за които Божилов няма представа какво се случва, нищо че е седял цял ден. Божилов, дни наред да седиш тук, години да седиш, все ще си бъдеш този Божилов. Бъди жив и здрав!

Уважаеми колеги, шегите и закачките са нормални след повече от 12 часа труд в тази зала. Текстът, който приемаме е изключително важен. Надявам се вносителят – господин Велчев, който не е в залата, поне да ме слуша пред някой от мониторите в Народното събрание. Този текст е потвърждение на моето предупреждение, че обезпечителните мерки са гилотината за всеки търговец, който влезе в процедура по проверка на неговото имущество. Няма никакво значение дали търговецът има незаконно придобито имущество. Достатъчно е да му се наложат обезпечителните мерки и той е приключил търговската си дейност. Господин Велчев трябва да го знае от текстовете, които е внесъл, защото и в неговия по-добър вариант – от това, което предлага комисията на господин Анастасов, става ясно следното, че с разрешение могат да останат извън обхвата на обезпечението само средства, които наистина са за неотложни дейности. Средствата за нормална търговска дейност остават блокирани. Затова питам: дали с тези текстове няма да стимулирате вътрешнофирмената задлъжнялост в държавата? Защото, какво означава изобщо да е пропусната възможността проверяваното лице, проверяваният търговец, да се издължи на своите контрагенти. По този начин той ще повлече към собствения си фалит и всичките си контрагенти, защото неговото имущество, неговите банкови сметки в един прекрасен ден ще се окажат блокирани и той няма да може да ги разблокира, докато не приключи производството по гражданската конфискация. Тоест не само той няма да работи, но и фирмите, с които си е партнирал, ще чакат плащане след две, три, четири, пет, шест години. Това означава верига от фалити. В условията на криза това наистина са мракобеснически, по отношение на бизнеса, текстове. Какво означава да не са изчерпателно посочени текстове, като например създаване на възможност проверяваният търговец да плати работните заплати на своите работници? Какво? Бойко Борисов ли трябва да отиде в съответната фирма, да щракне с пръсти и съдът да разреши да се плати на работниците? Или това трябва да бъде гарантирано в закона, че работниците ще си получат възнагражденията, независимо от това, че техният работодател се проверява. Не е ли безспорно ясно, че работниците трябва да бъдат здравно осигурени и социално осигурени, без да се налага намесата на премиера. Защото, ако не са здравно осигурени, те не могат да отидат на лекар, не могат да постъпят в болнично заведение. Има ли изобщо човек в залата, който да подлага на съмнение тази необходимост? Какви сте Вие, които сте в тази зала – с каменни сърца ли сте? Давате ли си сметка какви текстове създавате? Това не са текстове срещу наркотрафиканти, това са текстове включително срещу търговци, които са попаднали в тази процедура, защото не са се издължили в срок на свои контрагенти, които са в процедура по несъстоятелност. Колко български фирми отговарят на това условие? Знаете ли колко български фирми? И една сутрин те се събуждат блокирани, и приключват – техните работници остават на улицата, не си получават заплатите, техните контрагенти остават без плащания, тяхната продукция остава запечатана в складовете, не могат да си обслужват кредитите, с което те се трупат. Те не просто са фалирали, те са съсипани. Какво означава да се подлага на преценка за неотложна необходимост търговецът да осигури възнаграждение за един адвокат, който да го защитава в производството, или да се подлага на преценка необходимостта да се освободят средства, за да си плати държавната такса по обжалването? Колеги, тук има юристи. Вие знаете, че в тези производства държавната такса е процент от цената на иска. За първа инстанция на 1 милион – това са 40 хил. лв., за втора инстанция – това са 20 хил. лв. Откъде да намери парите един търговец, който е с блокирано имущество?

Това нарушава правото на защита на проверяваните лица. Това е мракобеснически текст.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, Вие казахте, че с този текст се цели да се стимулира, а също така съществува и реален риск да се увеличи междуфирмената задлъжнялост. Не виждам вече накъде още може да се стимулира, да се увеличава междуфирмената задлъжнялост? В момента тя е достигнала такива рекордни стойности, че реално няма българска фирма, която да не дължи на някоя друга фирма, и няма българска фирма, на която да не й се дължи от други контрагенти, от доставчици или от клиенти. Със или без този закон междуфирмената задлъжнялост в момента в България е в едни чудовищни размери. По-лошото е друго, че с този текст реално се лишава засегнатото лице дори от правото на защита, когато му се блокира възможността да плати за адвокатска защита. Най-лошото е, че уж ще запорираме незаконно придобито имущество, а реално ние съсипваме целия бизнес на дадено лице, независимо от това дали този бизнес е свързан конкретно с имуществото, което се твърди, че е незаконно или не. Затова бях поставил въпроса: върху какво ще се налагат тези обезпечителни мерки? Върху целия бизнес на лицето ли, или само на онова имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито? Никой не отговори на този въпрос. Затова са всички тези опасения и неясноти, на които се натъкваме и впоследствие. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо Манолова, Вие пропуснахте други две очевидни хипотези – плащането на издръжка. Когато го няма този текст, можем да преценим, че плащането на издръжка не е неотложна необходимост, което е крайно негативно отношение към лицата, които имат присъдени издръжки. Да се подлага на съмнение и на обсъждане, че неплащането на издръжка, особено към непълнолетни или лица без доходи, тепърва ще се обсъжда от съда дали е неотложна необходимостта, или не, е извън всякаква житейска логика и човещина. Другата хипотеза е, когато има задължения към държавата. Как ще се произнесе съдът, че когато има едно изискуемо вземане на държавата, то трябва да бъде непременно изплатено и да попадне в хипотезата на неотложна необходимост? Просто няма как! Няма как някой съд да приеме, че ако не са платени данъците, има неотложна необходимост да са платени и като не го направи, защото тук не става въпрос очевидно за неотложна необходимост, данъците към държавата просто няма да се плащат. Това може да продължи пет, седем и десет години, в зависимост от това колко дълго продължава делото. Виждате ли колко е нелогично? Държавата, която налага обезпечението, се лишава от възможността да си вземе данъците или отлага това вземане някъде в безкрая, години напред! Затова Ви казваме (председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето изтича), че този израз „неотложна необходимост” е неподходящ.

Няма как да не се съглася и с двете направени ми реплики. Изводът е един – че този закон може да бъде кръстен „Закон за унищожаване на българския бизнес”. Наистина е срамота, че човек като господин Велчев, който е представител на същия този бизнес, ей така със спокойна ръка и с ведро сърце е внесъл тези текстове в Народното събрание. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.) И с усмивка, както той ме допълва. С усмивка господин Велчев предлага фирмите, които влязат в процедура по проверка, заради това че не са си платили на някой контрагент, да бъдат изцяло блокирани, запорирани, да не могат да си платят на работниците, да не могат да си платят на контрагентите, да не могат да си платят кредитите, да не могат да си платят данъците. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И той посреща тази възможност с усмивка! Обяснението е само едно – че Вие, господин Велчев, предварително знаете срещу кои, срещу какви фирми...

Господин Велчев,...

Уважаеми господин Казак,...

...обяснението е само едно – че господин Велчев... (смях, шум и реплики от ГЕРБ) знае отсега срещу кои фирми ще бъде прилаган този закон. Във всички случаи – фирми, които не спонсорират ГЕРБ, не харесват ГЕРБ, чиито собственици си позволяват да харесват и да подкрепят други политически сили. (Викове от ГЕРБ.) Ето, това е обяснението. Не фирми от приятелския кръг, а извън него. Иначе не вярвам един разумен човек, като господин Велчев, да може да напише такива текстове срещу нормалния български бизнес. Не го вярвам, не го допускам! Още повече утре, като започне да се прилага този закон, уважаеми господин Казак, хората ще знаят, че господин Велчев го е внесъл (смях от ГЕРБ), че той е предложил тези текстове срещу бизнеса, нищо, че и той идва от бизнеса.

Лично обяснение! (Смях от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз с усмивка внесох този законопроект, защото смятам, че всички фирми, които се занимават най-вече с дрога, с тъмен бизнес – Вашите фирми на БСП (силен шум, смях, ръкопляскания от ГЕРБ) ще бъдат следени и преследвани, защото незаконно се занимават с бизнес. (Реплики от КБ.) Така че за бизнеса, аз наистина идвам от бизнеса... (Реплики на народните представители Ангел Найденов и Димчо Михалевски.) Господине, Вие пък – какъв бяхте, министър ли бяхте едно време? (Реплики на народния представител Димчо Михалевски.) Или сте бизнесмен? Кое от двете?

Колко е часът?

Кое от двете, защото никой от Вас...

Не съм споменал никое име. (Реплики от КБ.)

Ами, кажете му да млъкне тогава!

Направете му забележка или го изгонете! (Реплики от КБ.) Ето, даже заплашва! Виждате ли? Това е култура! (Реплики между народни представители от парламентарните групи на КБ и ГЕРБ.)

Колко е часът?

Не сте свикнали да работите Вие, министрите. Трудно е, трудно е, да. Вие извън работно време не работите. Както и да е! (Реплики от ГЕРБ и КБ.) Така че, госпожо Манолова, аз съм представител на бизнеса – на светлия и честния бизнес. Те няма начин да се страхуват от преследване. А Вие тук вече три или четири дена – не мога да разбера, казвате на Първи май, че сте Партия на работниците, тук защитавате работодателите, защитавате олигарсите. Може би точно заради тях, сега водите тази безсмислена война, която както и да я водите, тя е загубена за Вас. Просто демонстрирате нещо като инат. Нищо повече! Но разберете, че хората виждат всичко това и обществеността – аз съм убеден, иначе нямаше да стоим и ние до толкова късно – тя подкрепя приемането на един такъв закон. Защото 20 години разграбването на България трябва да спре. Не може да се спре с думи, не може да се спре само с някакви параграфчета, които Вие сте си ги измислили, от адвокати, така че всеки един закон (председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето изтича) да бъде оборен и виновният да не бъде вкарван в затвора. (Шум и реплики от КБ). Ще направим нови закони. (Реплики и викове между народни представители от КБ и ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам, че страстите вече са толкова разгорещени и умората си казва думата. Вече бъркаме координатната система, въобще влизаме в едни лични обяснения и така нататък, които не са от полза нито за конструктивния дебат, нито за качеството на гласувания законопроект. Затова аз правя процедурно предложение, повтаряйки коректно, процедурното предложение на господин Велчев – да прекратим разискванията по тази точка от дневния ред и да прекратим заседанието. Утре да продължим на свежа глава. Просто доказахте, уважаеми колеги, че сте работливи. Не сте банда безделници, така че ще Ви разбере и премиерът, и Барозу. Този законопроект рано или късно ще бъде приет, няма нужда тук всички да се измъчваме до посред нощите. Благодаря.

Прекратяване на заседанието.

На точката от дневния ред и заседанието.

Обратно процедурно предложение.

Понеже ние гласувахме заседанието да бъде удължено, докато не се прекратят разискванията и гласуването по тази точка от дневния ред, затова аз правя процедурно предложение именно въз основа на това – да се прекратят сега разискванията и заседанието съответно. То да продължи утре. Това е предложението ми.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Велчев, за трети път тази вечер ще Ви благодаря, защото във Вашето изказване за лично обяснение Вие наистина разяснихте какво целите. Ето защо аз повече няма да наричам този законопроект „закон”, ще го наричам „библия на реваншизма”. Можете да имате самочувствието...

Точно.

По текста говоря, госпожо председател. Няма логическо обяснение защо...

Чл. 46 по вносител и чл. 40 по комисия. Ако Вие не го знаете госпожо председател, кой го знае?

Няма логическо обяснение предложеният от вносителите чл. 46 да отпадне и да претърпи такава метаморфоза в чл. 40, ако не е това, което Ви казвам – че създавате библия на реваншиста. Защо? Защото само Бог може да има самочувствието, че може да въздава чувство на справедливост у българските граждани. (Шум, реплики, оживление.) Ето защо ние в момента създаваме библия за този реваншизъм и Вашето лично обяснение доказва точно това. Вие не се интересувате това имущество да бъде съхранено. След като бъде съхранено, да бъде продадено и парите да влязат в държавата и фиска. Напротив, Вие се интересувате всички преди Вас да бъдат ликвидирани.

Приключвам, госпожо председател.

Давате ли си сметка, че ликвидирайки националния бизнес, Вие отваряте вратите за чужди капитали и чужди интереси в България? Ето защо Ви казвам: Вие създавате библия за реваншиста. Предлагам и наистина апелирам към Вас: да бъде приет текстът по вносител. Господин Велчев, считам, че е редно да отстоите своето предложение, което сте направили като вносител, и да отпадне предложението на комисията, което тя незнайно защо предлага. Тезата, развита тук, че хипотезите, разгледани в чл. 46 по вносител, отговарят на несеквестируемото имущество по Гражданския процесуален кодекс, е несъстоятелна, защото там става въпрос за съвсем други хипотези от тези, предвидени в чл. 46. Благодаря Ви, господа от управляващото мнозинство, за вниманието.

Уважаеми господин Терзийски, не е изчерпателно Вашето предложение за подкрепа на текста на господин Велчев и за отхвърляне на текста, предложен от Вътрешната комисия на господин Анастасов. Негово логическо предложение е предложението на госпожа Юлиана Колева и група народни представители. Няма как да не признаем, че макар достатъчно репресивен по отношение на фирмите, текстът на господин Велчев е по-добър от текста на господин Анастасов. Небивало прозрение, защото господин Велчев е имал предвид не нормални български фирми, а фирми на наркотрафиканти, перачи на пари и търговци на оръжие. Забележителен е хуманизмът, проявен от него по отношение на престъпниците, които е имал предвид, пишейки текстовете, давайки шанс на въпросните наркотрафиканти, перачи на пари и износители на оръжие да си платят поне данъчните осигуровки и данъците към държавата. Господин Терзийски, голямата драма и трагедия, която все още не могат да осъзнаят вносителите, е, че този закон не е нито за олигарсите, нито за перачите на пари, нито за търговците с оръжие, нито за наркотрафикантите. Този закон е за обикновения български бизнес, защото, уморих се да го повтарям, дано най-накрая господин Велчев ме чуе, достатъчно е една фирма да не си плати на друга фирма в срок и от това да произтекат последици с влизане в несъстоятелност на втората фирма, за да влезе тя в тази процедура. Този закон не е за олигарсите – те си плащат, не е за наркотрафикантите, той е за обикновените търговци, като Вас, господин Велчев.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Терзийски, ако ставаше въпрос само за бизнеса, защото много хора виждат в този текст проблеми за бизнеса, някак си ще го преглътнем. Българският бизнес, каквото можа, ГЕРБ му даде. И това му е честито, още едно! Става въпрос за възнаграждение за положен труд от работници, господин Велчев, които честно и почтено са работили, изработили са трудовото си възнаграждение, но понеже са имали неблагоразумието да работят в търговско дружество, по отношение на което комисията тръгва да прави някакви действия, за изработеното от тях няма да получат трудово възнаграждение, освен неотложни случаи. Трябва да има неотложна необходимост, тоест на работника трябва да има неотложна необходимост, за да си получи трудовото възнаграждение. Или дете, дори да е дете на престъпник, развел се бащата с майката, има право на издръжка. Не бива с такъв закон да отнемате правото на издръжка на това дете. Как защитавате децата, което е изрично изискване на Конституцията, в този закон?! То трябва да докаже, че има неотложна необходимост от издръжка. Не става въпрос за бизнес, става въпрос за обикновени хора, които ще страдат от това. Откъде идва проблемът, малко да Ви обясня. По чл. 1 и 2 имахме дълга дискусия какво е субсидиарност и алтернативност на досега действащия закон. С този закон Вие зачерквате едновременно Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване...

Не ме слушате госпожо председател, явно сте изморена.

Казвам, господин Терзийски, че в този текст кристално личи, че липсата на субсидиарност и алтернативност – законът да се прилага, когато са изчерпани другите средства, води едновременно до отмяна и на Търговския закон, и на Кодекса на труда, и на Кодекса за социално осигуряване, и на Кодекса за здравно осигуряване, и на данъчното законодателство.

Господин Терзийски, не само че съдът няма да намери основание за неотложна необходимост, когато става въпрос за възнаграждение за труд и за социално и здравно осигуряване. Проблемът даже не е там. Проблемът е, че няма кой да го поиска. Нито комисията има интерес да го поиска, защото техните интереси са съвсем други, нито бизнесменът, чието предприятие е запорирано, има интерес да го поиска. Изпадаме в патовата ситуация, че дори и при теоретична възможност съдът да се произнесе и да каже: „Да, тази издръжка трябва да се плати”, „Да, тази заплата трябва да се плати”, „Да, това здравно осигуряване трябва да се плати, защото човекът не може да се ползва от медицинско обслужване”, няма кой да го поиска, няма заинтересовано лице. Затова този текст не е неприложим, той блокира присъждането на такива справедливи искания.

Госпожо Манолова, господин Миков, господин Бисеров! Вие разсъждавате логично и юридически. (Смях в ГЕРБ.) За съжаление обаче, аз ще Ви кажа, че не съм съгласен с Вас, защото все още не сте вникнали в дълбокия смисъл на това, което се приема. (Оживление в ГЕРБ.) Наистина лицата, които ще бъдат засегнати от неприемането на члена, който е по вносителя, нямат процесуалната възможност да защитят своите интереси. Но това е друг въпрос, господин Миков. не се безпокойте. Ако тези хора, които са засегнати, са от нашите, респективно на управляващото мнозинство, на ГЕРБ хора, ще долети вертолетът и ще въздаде чувството за справедливост. Ако не са от нашите – вълци ги яли! Ето за това става въпрос.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, Кришан или там как е, не се сещам. Приехме един чл. 37, но може би някои увлечени да повтарят: краставицата, краставицата, краставицата колко процента вода съдържа, пропуснаха една ал. 3 в този чл. 37, по вносител чл. 42, която гласувахме…

На тези колеги, които непрекъснато, госпожо, повтарят едно и също и излизат извън определеното в правилника да напомняте да се съсредоточат върху конкретния текст, който аз ще прочета, че комисията не може да иска…

Аз мисля, че процедурата трябва да бъде еднаква за всички.

Няма ли да гласуваме предложението на вносителя?

Имаше направено такова предложение.

Уважаема госпожо председател, в случаите, в които подкрепям текста на вносителя, няма как да направя предложение между първо и второ четене, защото не мога да гадая какви точно ще ги свърши комисията на господин Анастасов. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Направих коректно предложение да бъде гласуван текстът на вносителя, господин Велчев, и трябваше да го подложите на гласуване. Голямата драма в работата по този закон е, че всички най-съществени и най-репресивни предложения са направени директно от комисията в доклада за второ гласуване. И никой народен представител не е могъл да предположи каква ще е посоката на творческата мисъл на господин Анастасов. Откъде можеше да предположим, че той ще промени по този начин текстовете.

Това не е обида.

По чл. 47 има предложение на Димитър Чукарски и група народни представители: „В чл. 47 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Вписването на заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършва незабавно.” Сегашната ал. 3 става ал. 4.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 41: „Чл. 41. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от комисията от съответния съдия по вписванията и от съдебните изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършва незабавно. (3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Смятам, че е съвсем нормално, когато имаме равнопоставеност на страните. Вярно е, че този закон е далече от тази идея, но въпреки това аз смятам, че когато се стига до заличаване на възбрана, до вдигане на запор, както и до отмяна на другите обезпечителни мерки, това също следва да бъде извършвано незабавно. Трябва да бъде обезпечен интересът и на този, срещу чието имущество са наложени тези обезпечителни мерки и се е оказало, че няма основание за това. Така че аз моля да вникнете в предложението и да подкрепите предложения от нас текст.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 42.

По чл. 49 има предложение на Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2: „2. В ал. 3, изречение първо думите „или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1” се заличават”. Предложение от Димитър Чукарски и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 43: „Чл. 43. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно по искане на органите по чл. 13, ал. 1 с изпращане на съобщение от съдебния изпълнител до ответника по обезпечението. (2) Запорът се смята за наложен от получаване на запорното съобщение. (3) По искане на органите по чл. 13, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1. Върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер). (4) Когато вещите са собственост на търговско дружество, съдебният изпълнител изпраща съобщение за наложения запор и до Централния регистър на особените залози”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно редакционно предложение в чл. 43, ал. 4. Сега то гласи: „когато вещите са собственост на търговско дружество, съдебният изпълнител изпраща съобщението за наложения запор и до Централния регистър на особените залози”. Тук е пропусната процедура, защото той не го изпраща само за информация. Целта е да се впише в Централния регистър на особените залози наложеният запор, така че той да има уведомителна функция за всички трети лица. Редакционното ми предложение е: „изпраща съобщение за вписване на наложения запор до Централния регистър на особените залози”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Първо да Ви кажа какво предлагам – да отпаднат алинеи 1 и 2, защото са доста безсмислени. Предлагам ал. 3 да стане ал. 1 и ал. 4 да стане ал. 2. Става въпрос за запор върху движима вещ. Тези, които са учили по по-стари учебници знаят, че запорите се правят върху пари, а възбрани се правят върху движими вещи, но, да речем, че може да се направи запор. Това, че ще изпратите съобщение до някого, няма да осигури изпълнението! Описът е този… Тук има юристи, които се занимават с тази тема. Описът е този, който казва, че в стаята дружеството има 5 стола, 3 маси и 2 телевизора със съответните видове и номера. Това, че ще изпратите писмо от съдия изпълнителят, по никой начин няма да попречи на човека да изнесе столовете и като отидете там ще имате едно писмо, а столовете ги няма. Образно Ви го обяснявам, за да различите какво е това движима вещ. И затова, ако искате този да се прилага, текстът трябва да бъде „описът”. Движимите вещи са затова движими, за да се изнесат и могат да се изнесат. И това, че ще изпратите запорно съобщение никому няма да попречи част от тези движими вещи, с които се надявате да обезпечите, може да не са там. Затова Ви предлагам, ако искате този механизъм да е ефикасен, първият момент да бъде: „описът” – „описът на движимите вещи”, както е формулиран в ал. 3 и съответно ал. 4. Иначе, съдия-изпълнителят ще си изпраща запорното съобщение, ще си праща, а движимите вещи после няма да ги намерите, за да им сложите стикери. Благодаря Ви.

Господин Миков, в тези доводи правите една грешка, с която заблуждавате и залата, пък и хората, които ни слушат, защото май че ни слушат. Говорите за фирма или дружество, по отношение на което да бъде изпратена заповед или да бъде направен опис. Ама, господин Миков, просто тук, в огромната част на този закон, се касае за физически лица, този закон третира дружества, фирми, юридически лица, и от самото начало призовавам всички – и от опозицията, и от управляващите от ГЕРБ, да коментират, да спрягат и да разискват този въпрос в този смисъл – потърпевшите, изгорелите, санкционираните, рекетираните са българските физически лица, българските граждани. Конкретните физически лица, господин Миков, не фирми, не бизнеса. Този закон е насочен към физически лица, а не към фирми, не към юридически лица, както Вие го говорихте преди малко и както създавате заблуждение у всички нас, както и у хората, които ни слушат.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Ще прочета нещо, което се казва „чл. 397 от ГПК” и се учи горе-долу в ІV курс: „обезпечението се извършва с налагане на възбрана върху недвижим имоти и със запор на движими вещи и вземания на длъжника”, така че да уточним само терминологията. И, второ – естествено е, че запорното съобщение бива последвано от последващи действия на съдебния изпълнител и ако той прецени, че има заплаха от разпиляване на вещта, от разпореждане с нея, той я предава или на длъжника, или в случая на лицето, срещу което се води производство за отговорно пазене, или ако прецени, че има някаква опасност, може да я предаде на трето лице за съхранение, така че това е общата процедура по ГПК. Що се касае до движимо имущество на юридически лица. С вписването на запора върху вещта в Централния регистър за особените залози, оттам нататък всяко трето лице, което придобие каквито и да е права върху тази вещ, след вписване на запора си носи последствията и може във всеки момент да му бъде отнета вещта. Това са общите правила, които са уредени и в ГПК, и в Закона за особените залози.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Пет запора да впишете в Централния депозитар, с един договор в писмена форма, датиран от предния ден на Вашия запор, разпореждането е приключило и само ще си вписвате в Централния депозитар, без никакъв проблем. Не се изисква особена нотариална форма. Изисква се писмена форма, движими вещи са и като влезете, в стаята няма никой. Като ми цитирате ГПК, там е казано, че по преценка, а тук не е по преценка на съдията по вписванията. Тук е по преценка на органите по чл. 13, ал. 1. Тоест това, което се приема, няма да бъде ефикасен текст. Много простичко е – идва ти запорното съобщение, съставяш си един договор за прехвърляне на движимите вещи от предния ден, в който си получил съобщението, отиват след това да правят опис, вътре няма нищо. Идва добросъвестният собственик с писмен договор от предния ден. Господин Шопов, не е вярно, че е само физическо лице. Ако видите ал. 4, неслучайно е тази процедура, за която говори господин Радев – че тогава и до Централния регистър на особените залози. Аз лично бих написал не до ответника по обезпечението, а до собственика или държателя, както искате, на ответника – няма значение. Защото движимите вещи може да са във владение на собственика, може да са във владение на ответника, а може да са във владение на някое друго трето лице. Това че ответникът е получил съобщение, третото лице може да каже: „Аз откъде да знам ответникът по това обезпечение какви съобщения получава”. Но това са други работи, късно е вече за това. Мерси.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 44: „Чл. 44. (1) При запор на кораб или на друго плавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция „Морска администрация” за вписване на запора в съответните регистри. (2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. (3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. (4) При запор на земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съдебният изпълнител изпраща съобщение до Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Редакционно предложение в ал. 2: „При запор на превозно средство, регистрирано в Министерството на вътрешните работи, съобщение се изпраща до органите на МВР”. Защото само за превозно средство. Обръщам се към вносителите: с каруците и другите превозни средства как стои въпросът? Има моторни превозни средства и превозни...

И за тракторите.

Да, за тракторите е казано коректно. При тракторите е казано: „подлежаща на регистрация по реда”. Там е казано, ама, тук не е казано. Затова по аналогия с ал. 4 да се допълни, за да е ясно, за да не започнат да валят запорни съобщения за каруци в МВР.

Господин Миков, ако това Ваше предложение има логика, защо то не бъде възпроизведено в ал. 3: „При запор на гражданско въздухоплавателно средство, което е регистрирано...”? Защото тук става въпрос за самолета на господин Велчев. (Смях и реплики.) Работата става малко опасна за него. Тъй като този текст възпроизвежда неговия текст като вносител, нека да уважим и грижата на госпожа Манолова към имуществото на господин Велчев и да направим тази корекция така, щото неговото въздухоплавателно средство да не бъде обект на рекетьорски посегателства и запори. Представяте ли си да Ви запорират самолета?! Няма как да отидете на среща с избирателите.

Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание, че в следващия текст има предвидена възможност за държавния съдебен изпълнител да поиска от МВР спиране от движение за три месеца на моторно превозно средство. Виждам, че предложението за отпадане на този текст не е прието от Вътрешната комисия. Ако Вашето предложение е да приложите тази санкция срещу евентуално МПС на търговец, питам: защо да не я приложите и срещу гражданско въздухоплавателно средство?! Защо само ще спрете от движение джипа на господин Велчев, а ще оставите да лети неговият самолет?! Същото може да се приложи и по отношение на ал. 1.

Господин Миков не прозря същността на тези текстове.

Предлагам тази мярка да се приложи и по отношение на корабите и другите плавателни средства, защото както е известно на всички, има депутат от управляващото мнозинство, който си е поръчал яхта. Нека да помислим и за него и санкциите за въпросната яхта да са същите, както по отношение на МПС-тата на обикновените търговци.

Благодаря, госпожо председател. Възползвайки се, ще кажа на тези, които ме репликират – очевидно е, че в чл. 44 се говори за превозни средства, а в чл. 45 се говори за моторни превозни средства. Мисля, че дори в този час и в тази зала може да се направи разлика между превозни средства и моторни превозни средства. Ако някой не приеме моето редакционно предложение, то може да има и друга форма. Ако се реши въпросът и се допълни „моторно” превозно средство, тогава да отпадне тежката формулировка „регистрирано”, но да е ясно, че става въпрос за моторни превозни средства. Другото означава, че каруци също ще бъдат длъжни да уведомяват МВР, да се регистрират и да им се вписват запорите. (Оживление в залата.) Приемете поне едно от двете ми редакционни предложения – или за „моторните”, или за тези, които подлежат на регистрация. Защото има превозни средства, които се регистрират в общините и кметствата. Уважаеми народни представители, знаете кои са – каруците!

Направи и предложение в ал. 2 – преди „превозно средство” да се добави „моторно”.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Гласувах „против”, защото считам, че този текст и особено в неговата ал. 3 е тенденциозен, тъй като е насочен срещу собствениците на граждански въздухоплавателни средства и представлява реална потенциална заплаха за всеки един от тях. Благодаря.

Ще заменя самолета за Вашата яхта.

По чл. 51 има предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители: чл. 51, ал. 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 45: „Чл. 45. (1) Запорът по чл. 44 се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри. (2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор след връчване на запорното съобщение на длъжностно лице към съответния регистър. (3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 44 средства и техника преди вдигането на запора. (4) Съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение за срок до три месеца на моторно превозно средство, върху което е наложен запор.”

Уважаеми колеги, наистина не ми е ясно защо е предвидена възможността в това производство да бъде поискано от МВР да спре от движение за срок от три месеца моторно превозно средство, на което е наложен запор?! Кое го налага?! Защо трябва да се спре от движение моторното превозно средство, собственост на даден търговец, който е обект на проверка? Тъй като господин Велчев е вносител на този текст, би следвало за симетрия и справедливост, ако наистина държи да бъдат репресирани търговците – обект на проверка, да предвиди същата възможност и за тези от тях, които са собственици на граждански въздухоплавателни средства. Защо самолетите да могат да летят, когато са запорирани, а МПС-та да не могат да се движат по пътищата? Това е двоен стандарт. Защо също така, господин Велчев, не предложите да бъдат спрени от плаване и корабите и другите плавателни средства, например яхтите, когато са запорирани?

Защо, господин Велчев? Не ми е ясен духът на предложения от Вас текст. Защо по отношение на стандартния дребен бизнес, който разполага с МПС-та да се налага тази рестриктивна мярка – да им се спрат от движение всички моторни превозни средства, а пък собствениците на самолети да могат да си летят и собствениците на яхти да могат да си плават. Наистина това е избирателно отношение в ущърб на бизнеса, който не може да си позволи такъв разкош. Или трябва да се откажете от ал. 4 на този текст, или да въведете същия рестриктивен режим и по отношение на собствениците на самолети. Още повече, леко влизате в конфликт на интереси в този текст и би следвало репресията да се прилага и по отношение на Вашево брата търговци, собственици на самолети, вертолети и други въздухоплавателни средства.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Госпожо Манолова, късата памет е много лошо нещо. Точно приетият от Вас ГПК казва в чл. 397: „обезпечението се извършва с налагане на запор на недвижимия имот, запор на недвижими вещи”. Точка 3 на ал. 1 – че други подходящи мерки, определени в съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение. Съжалявам, но Вие така сте го записали – не сте писали въздухоплавателно, не сте писали кораб. Това между впрочем става по реда на два специални закона, съвсем по особен ред става. Така че казвали сме че в този закон се прилагат общи разпоредби на ГПК. В ГПК за съжаление е предвидено само спиране на моторно превозно средство от движение. Така че не търсете някъде другаде проблема. Не знам защо така сте го приели на времето.

Поемам отговорността и за създаването, и написването на ГПК. Уважаеми господин Радев, както изяснихме в дебатите по предишните текстове, има съществена разлика в процедурата, която се извършва по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс и тази, която е предложил господин Велчев в този закон. И най-малкото, за да се пристъпи към подобна мярка, е необходимо ищецът да представи убедителни писмени доказателства за основателността на своя иск, или, ако не ги представи, да внесе парична гаранция. Знаете ли какъв е смисълът на тази парична гаранция? Това че може да обезщети другата страна в случай на причинени й вреди, включително и поради спирането на това МПС. Тук комисията не носи никаква отговорност – може да наложи запори на всичко, може да блокира банкови сметки, може да съсипе търговеца и той може да се жали на арменския поп, защото комисията е абсолютно всевластна и безотговорна. Тя не носи никаква отговорност. А ГПК престанете да го давате за пример, защото там запорираният търговец може да потърси обезщетение за причинените му вреди от неоснователни обезпечителни мерки. (Реплика от народния представител Емил Радев.), докато тук това е невъзможно. Невъзможно е! Защото тази комисия може да прави с един търговец всичко – да се гаври с него, да издевателства над него, може да го ограничава както си иска и това е абсолютно безнаказано. Така че повече примери с ГПК не давайте! Излагате се!

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо министър, колеги, наистина няма никаква логика и здрав разум в текстовете на алинеи 3 и 4, както сте ги предложили. Простата аналогия с ГПК или пряката аналогия е абсолютно неуместна. Наистина, когато някой е в гражданска процедура, той може да потърси обезщетение. Има от кого да потърси обезщетение, докато, когато държавата е срещу него, той няма дори и законов текст да поддържа такова обезщетение. Някой може ли да ми отговори защо е забранена промяната на регистрацията? Какво отношение има регистрацията към собствеността или по-точно казано: ако промяната в регистрацията не води до промяна в собствеността, защо е забранена? Просто така, за да има някакви страшни забрани ли? Защо правомощието за спиране важи само наистина за моторните превозни средства?

По ГПК е така.

Какво като по ГПК е така. Гражданскопроцесуалният кодекс визира определени хипотези, докато този закон визира борбата със собствениците на скъпи вещи и няма никаква логика. Освен това, защо съдебният изпълнител ще иска това нещо, а не комисията? Как съдебният изпълнител ще направи тази преценка? Той дори не познава общата маса на имуществото, той не познава лицето, което е обследвано, фирмата, която е обследвана. Какво като го пише в ГПК? ГПК е за други процедури – за граждански процедури, а тук процедурите са наказателни. Предлагам поне да се извърши редакционна поправка в ал. 4: „органът по чл. 13, ал. 1 може да поиска от органите по чл. 44 спиране от движение за срок от три месеца”. Това би могло да бъде текстът. Първо, правя предложение за отпадане на ал. 4. Второ, ако това не се приеме, правя предложение, което изчетох. Ако трябва мога да го повторя, ако имам време: „Комисията може да поиска от органите по чл. 44 спиране от движение за определен срок”. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване. Така и не разбрах нито от вносителите, нито от някой от мнозинството, защо държите на този текст? Защо е необходимо, като обезпечителна мярка, да бъде отнета възможността на търговеца да полза собственото си МПС. Така и никой не можа да ми отговори защо такива абсурдни крайности трябва да стига репресията, която прилагате с този закон.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Гласувах против и ще направя извода защо: такситата изгоряха – явно, те не са от нашите. Самолетите и яхтите останаха – явно, те са от нашите. (Смях, шум, реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имам предложение от името на цялата група да благодарим на опозицията за усърдната работа, да прекратим днешното заседание и да продължим утре в 9,00 ч.