ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА2902 думи
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ще представя:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г.
На свое заседание, проведено на 27 април 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта, който беше представен от името на вносителя от министъра на правосъдието госпожа Ковачева.
Една от препоръките в доклади на Европейската комисия относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка е необходимостта от реформиране на „процеса за избор на Висшия съдебен съвет (ВСС) с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система”, което е приоритет на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Действащата сега система за избор на членове на Висшия съдебен съвет разкрива редица недостатъци, тъй като не създава необходимата висока степен на отговорност и легитимност на избраните членове. Законът не предвижда каквато и да е форма на публично изслушване на издигнатите кандидати, нито представяне на вижданията им за бъдещата работа като членове на Висшия съдебен съвет.
В законопроекта са предвидени и подробно са разработени всички етапи както относно издигане на кандидатури за изборни членове на Висшия съдебен съвет, така и за техния избор, които да гарантират широкото обществено участие в избора на нови членове на ВСС при гаранции за прозрачност, публичност и състезателност. Определени са конкретни срокове за всеки етап от процедурата за избор на членове на ВСС.
Изборът на членове на ВСС от квотата на Народното събрание се подготвя от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепция за дейността си. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията, изготвя се пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на постъпилите становища. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да предоставят на комисията становища за всеки един от кандидатите, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни, които също се оповестяват публично.
Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладите се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на ВСС.
По отношение избора на членове във ВСС от квотата на съдебната власт законопроектът предлага възможност, която да осигури реално участие на магистратите. Предвижда се на отделни събрания на съдиите и на прокурорите по органи на съдебната власт да се издигат кандидатури за членове на ВСС и да се избират делегати за общи делегатски събрания на съдиите и прокурорите. Издигането на кандидатури и избора на делегати следователите извършват на отделно общо събрание.
Предложенията за кандидати за изборни членове на ВСС се изпращат от административните ръководители на органите на съдебната власт, свикали съответните събрания на ВСС.
Изборът на член на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите, прокурорите и следователите при представителство един делегат на 5 души.
Общите делегатски събрания при същата процедура изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Събранията са публични и се излъчват също в реално време в интернет чрез интернет страницата на ВСС.
За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидатите.
Процедурата има за цел да предвиди и постигне по-демократичен от съществуващия модел за номиниране и избор на членове на ВСС при условията на максимална публичност, прозрачност, състезателност и повишаване на общественото доверие в съдебната власт.
С оглед осигуряване на законова възможност за пряко участие на всеки магистрат в избора на членове на ВСС от квотата на съдебната власт в законопроекта е предвидено в 30-месечен срок от влизането в сила на този закон да се изработят и приемат правила за пряк избор чрез гласуване по електронен път. Предлага се и не по-късно от девет месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на избрания през 2012 г. Висш съдебен съвет ще се проведе експериментално електронно гласуване по създадените със Закона за съдебната власт (ЗСВ) нови правила.
Законопроектът предлага процедура, аналогична на тази за изборните членове на ВСС от квотата на Народното събрание и по отношение на начина на издигане на кандидатури и избор на инспектори и главен инспектор от Инспектората към ВСС.
В законопроекта се предлагат и изменения на разпоредбите на чл. 28 и 50, които съдържат аналогична уредба за изборните членове на ВСС, съответно за главния инспектор и за инспекторите към Инспектората към ВСС.
Измененията, които се предвиждат в законопроекта, се предлагат и с цел привличане на изтъкнати магистрати, притежаващи висок професионализъм и мотивирани да участват качествено и пълноценно в осъществяване на съдебната реформа.
Предлага се създаването на нова Глава трета „а”, с която се урежда редът за разглеждане на жалби срещу нарушения на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като бавното съдопроизводство е причина за огромен брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България.
Със законопроекта се предлагат изменения в чл. 10 и 11 от Закона за Конституционен съд.
Предвижда се възможност на съдиите от Конституционния съд, когато те са и хабилитирани лица по правни науки във висшите училища, след изтичане на техния мандат да продължат да осъществяват преподавателската си дейност и да продължат осигурителните си отношения със съответните висши училища.
На заседанието на комисията бяха изразени становища от присъстващите представители на Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Върховен касационен съд и Инспектората към ВСС.
Предлаганата промяна в чл. 11 има за цел да осигури своевременно попълване на съответните квоти от съдии в Конституционния съд и функционирането на Конституционния съд без прекъсване.
Господин Сукнаров – член на ВСС, изтъкна, че на заседанието на 3 април тази година Висшият съдебен съвет е изразил положително становище по законопроекта, като в три точки е изразено несъгласие с някои от предлаганите текстове.
Изрази несъгласие от името на ВСС по § 25 и § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона. Членовете на бъдещия Висш съдебен съвет и членовете на Инспектората към бъдещия Висш съдебен съвет ще имат право след приключване на мандата изцяло да бъдат възстановени на работа на длъжност една степен по-висока от тази, която са заемали преди влизането в съвета или преди да станат инспектори, а тази разпоредба изключва сега действащите членове и инспектори и смята, че тези норми са дискриминационни спрямо тях.
Също така допълни, че по разпоредбите на § 11 и § 15, които касаят чл. 28 и чл. 50 от законопроекта, имат възражения. Мотивът за промяната на този текст от закона е да влязат хора в работоспособна и активна възраст, което е важно, за да се продължи реформата в съдебната система, като в същото време подчерта, че терминът „степен” не е познат досега в Закона за съдебната власт. Никъде в закона не се борави с такъв термин, а се борави с термините „ранг”, „длъжност” и „ниво – първо, второ”. За административните съдии втората степен е върховната степен, както и за следователите. Това би поставило останалите магистрати, чиито кандидатури се издигат за Висшия съдебен съвет, в неравностойно положение с тях, което ще доведе до несправедливост на самата норма. Поради което предложи да отпадне изразът „с една степен”, за да е ясно, че остава само „на длъжност, по-висока от заеманата преди избора”.
Изказване направи и председателят на Върховния административен съд господин Георги Колев, който изложи възраженията на ВАС, като по отношение на квотата на административните съдии се счита, че справедливата норма е запис „най-малко един”.
Изрази своето възражение и относно параграфи 25 и 26, касаещи членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората.
Изказване по законопроекта направи госпожа Ана Караиванова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като маркира няколко съществени моменти по законопроекта.
От конституционна гледна точка по повод създаването на новото звено към Инспектората за разглеждане на жалби за бавност, изрази съмнение дали то е конституционосъобразно и дали предметът на Инспектората, очертан в Конституцията, не е изчерпателно закрепен и може ли да се разширява с друг вид дейности. По същността си това ново правомощие прилича на особена юрисдикция, тъй като ще се сключват споразумения, а такива са забранени от Конституцията. Сроковете, които са заложени за тази допълнителна дейност на Инспектората, са твърде кратки. Заяви своята позиция за неподкрепа на тази дейност в този вид, в който е разписана в момента в законопроекта.
Възрази и срещу нормата на § 26.
Господин Красимир Влахов – заместник-председател на Върховния касационен съд, в своето изказване изтъкна, че във връзка с предложения вариант за избор на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората законопроектът е важна крачка напред и заслужава да бъде подкрепен, с оглед целите, които се преследват с него – осигуряване на публичен, демократичен и прозрачен избор и осигуряване избора на качествени и мотивирани кандидати. По отношение на гарантиране избора на качествени и мотивирани кандидати и предложеният вариант членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет да се възстановяват на по-висока длъжност, е по-важен общественият интерес и смята, че това е вариант, който заслужава да бъде подкрепен.
Относно тази част от законопроекта – за създаване на тяло, което да разглежда жалби срещу необосновано забавяне на съдебните актове, смята, че е необходимо да има такава процедура, но трябва да бъде обмислено от гледна точка на това доколко е конституционосъобразно това тяло да бъде ситуирано в този си вид конкретно към Инспектората, а не към друг орган.
Господин Николай Георгиев – представител на Върховната касационна прокуратура, акцентира, че законопроектът представлява една крачка напред, която дава известни гаранции за по-голяма прозрачност, за гарантиране на по-голяма независимост на избиране на Висшия съдебен съвет и оттам на едно по-компетентно управление на съдебната система.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Мая Манолова, Юлиана Колева, Екатерина Михайлова, Михаил Миков, Искра Фидосова, Христо Бисеров и Любен Корнезов.
Госпожа Манолова изтъкна, че са неприемливи новите функции, които се дават на съдебния Инспекторат. Този орган винаги е положително оценяван за усилията и за резултатите от своята дейност и е неразумно да бъде товарен с допълнителни правомощия и ангажименти, които, от друга страна, са такива на юрисдикция. Това предложение е на ръба на конституционосъобразността, а Инспекторатът към ВСС има за цел да следи за работата на отделните съдилища и съдии, но запазвайки независимостта на съдебната власт. Дискриминационни са и мерките по отношение на Инспектората относно сегашните и новоизбраните членове.
В своето изказване госпожа Колева подчерта, че не става въпрос за особена юрисдикция. Новото звено ще преглежда съответната жалба и материалите по нея и ако се прецени, че е налице такъв необосновано завишен срок за разглежданото, ще предлага споразумение, което е някаква форма на медиация по-скоро, отколкото форма на юрисдикция.
Госпожа Михайлова подкрепи предложените процедури, които ще направят процеса на избора много по-публичен и по-открит, ще се даде възможност да се изберат по-качествени хора. Предложи конструирането на кадровия орган – Висш съдебен съвет, да се извърши по формула, която не дава възможност нито една от парламентарните групи да предложи и да бъдат избрани членовете така, че да няма мнозинство от една политическа сила.
Изрази съмнения, че възлагането на новите функции в специализираното звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет са съобразени с Конституцията. Възлагат се правомощия на Инспектората, който ще проверява съдебната власт, при положение че функциите, които са заложени в Конституцията, са други. Новата функция на Инспектората ще пречи за извършването на основната му дейност.
Господин Миков подчерта, че ще се въздържи по този законопроект, защото законът не е мястото, където трябва да се регулират отношенията между парламентарни групи, комисии, процедури в парламента. Мястото за това според него е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По отношение на Инспектората в чл. 132а от Конституцията е разписано, че проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите и съдебните заседатели.
Законопроектът предвижда след това да арбитрира дали срокът е разумен или не и това е едно противоречие, неизмеримо в заложения проект с оглед мястото на Инспектората.
Според него тази функция трябва да се възложи на Министерството на правосъдието. При установяване, че причините за тази бавност са някъде в законодателството, може министърът да инициира и да внесе промени в съответния закон. Към изпълнителната власт се намират и изпълнителните агенции, които знаят добре какви са стандартите и критериите в Страсбург.
Госпожа Фидосова заяви, че ще подкрепи целия законопроект по отношение на първата част – една изключително подробна, ясно и точно разписана процедура за осигуряване на необходимата публичност, прозрачност по отношение на избора на членове на Висшия съдебен съвет, както по отношение на магистратската квота, така и по отношение на парламентарната квота.
В § 9 относно националното делегатско събрание, което ще гласува и ще избира членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота, в ал. 6 е разписано, че когато при първото гласуване един или няколко кандидата не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. При повторното гласуване тези, които са получили най-много гласове, се считат за избрани.
Изрази позиция, че този принцип трябва да бъде въведен и в чл. 22, ал. 5, където се избират делегатите, за да не се стигне до процедура на безкрайно провеждане на турове, докато се избере необходимият брой делегати с необходимото мнозинство.
Би могло да се помисли между първо и второ четене и по отношение на броя на кандидатите, които ще бъдат номинирани на всички тези събрания. Да се постигне съгласие по отношение на общия брой за отделните райони на ниво окръжен район, като при гласуването се определи колко номинирани ще останат за националното делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Подкрепи предложението за удължаване срока за по-ранно представяне на кандидатурите. Изтъкна в тази връзка, че може би сега е моментът да се помисли между първо и второ четене дали не трябва да се увеличи този срок не само за членовете на Висшия съдебен съвет, а и за тримата големи председатели, както и по отношение на административните ръководители.
По отношение на темата за израстването в ранг на членовете на Висшия съдебен съвет, на членовете на Инспектората, на главния инспектор, подкрепи да има такъв стимул, за да може мотивирани и качествени магистрати да се явят за ВСС, но не подкрепи дискриминационното отношение по отношение на сегашните членове на Висшия съдебен съвет и тези, които са избрани в Инспектората.
Изрази притесненията си относно създадената с § 16 Глава трета „а” по отношение на това дали и доколко е конституционосъобразна. Логично е да се помисли и да се заложи на Министерството на правосъдието и на правителствените агенти да участват в по-голямата си част във втората част на това производство и те да подготвят и подписват споразуменията.
Предстоящият избор на Висшия съдебен съвет ще покаже дали ще се осъществи реформата, която се очаква и от Брюксел. Процедурата за избора на Висш съдебен съвет е една изключително подробно разписана процедура, която заслужава подкрепата. Могат да се поемат ангажименти за прецизиране на главата за специализираното звено и по отношение на клаузата за сегашните членове на Висшия съдебен свет и Инспектората към него.
В заключение министър Ковачева заяви, че приема коментарите и аргументира предложението за създаване на звеното към Инспектората.
Заяви, че в Министерството на правосъдието е била създадена широка работна група с представители от съда, прокуратурата, Висшия съдебен съвет и самия Инспекторат, като в работната група са взели участие госпожа Ана Караиванова и господин Сукнаров.
Обсъждана е идеята Министерството на правосъдието да поеме тази функция, но са стигнали до позицията, че изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието няма как да прави преглед на дела, които вече са приключили. Именно затова са се насочили към Инспектората, който всъщност е органът, който може да проверява дали делата са приключили в установения срок.
В агенцията, която е процесуално представителство в Страсбург, в момента тече проверка и ще бъдат направени предложения за промени в законите в най-кратък срок, по отношение на които България най-често е осъждана. Вземат се мерки за това да се пресече непрекъснатото осъждане по едни и същи въпроси и България да плаща много сериозни суми, за да обезщетява граждани, които действително страдат от това, че не са променени законите.
По отношение на повишаването с една степен след приключване на мандата, предложението е постъпило от магистрати, от представители на съдебната власт, които смятат, че фактът когато един съдия или прокурор вземе решение да стане член на Висшия съдебен съвет за следващите девет години, неговата кариера е блокирана, тъй като няма кой и как да го атестира.
Предложено е да е само по отношение на членовете на следващия Висш съдебен съвет и Инспектората, защото те се явяват на едни много публични, широки обществени процедури по тяхното номиниране, изслушване и избиране.
Законопроектът е съгласуван много широко и с представители на гражданското общество и с магистрати и е взето предвид всичко, което е било възможно по отделните засегнати въпроси в него.
Господин Бисеров заяви, че след дебат може би ще стигне до извода, че в крайна сметка Инспекторатът трябва да поеме тази функция, която е наложителна. Подкрепя усилията към отваряне на процедурите не само като процедури, а и тяхното осмисляне за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
В края на дискусията господин Корнезов заяви, че за него няма съмнение, че новата Глава трета „а” в този си вид е противоконституционна.
След проведената дискусия и обсъждане, с 13 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202–01–21, внесен от Министерски съвет на 6 април 2012 г.” Благодаря.