11 май 2012 г.

По § 7 на вносител има постъпило предложение от народните представители Емил Димитров и Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.

По § 8 на вносител е постъпило предложение от народния представител Петър Курумбашев – в § 8, т.1 се изменя както следва: „ В ал.1 се създава нова т.5 със следното съдържание: „5. стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ”.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Меглена Плугчиева и Петър Курумбашев – в § 8 се създава нова точка 3 със следното съдържание „Създава се нова ал.5 със следното съдържание: „(5) Правото на строеж върху публична държавна собственост се учредява за срок не по-дълъг от 20 години.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Димчо Михалевски – в § 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Т.1 се изменя както следва: „В ал.1 се създава нова т.5 със следното съдържание: „5. стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ.” 2. Създава се нова точка 3 със следното съдържание: 3. Създава се нова ал.5 със следното съдържание: „(5) правото на строеж върху публична държавна собственост се учредява за срок не по-дълъг от 20 години. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Мартин Димитров, Любомир Иванов, Цветан Костов и Кирчо Димитров. – предлаганите изменения в § 8, касаещи чл.54 да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева – § 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Емил Димитров и Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народният представител Милена Христова. Комисията подкрепя предложението по точка 2. 1. В § 8, чл. 54 се правят следните изменения: „1. В ал. 1: а) в т. 1 текстът след думата „електропроводи” се заличава; б) точка 2 се изменя така: „2. стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет, лифтове и влекове или стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, както и други съоръжения на техническата инфраструктура за поземлени имоти в горски територии публична държавна собственост за срок не по-дълъг от десет години.”; В) точка 5 се изменя така: „5. ски писти в горски територии публична държавна собственост за срок не по-дълъг от десет години.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5: „§ 5. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. стълбове за въздушни електропроводи, за лифтове и влекове, както и стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена;” б) в т. 3 се създава буква „ж”: „ж) зооветеринарни и биотехнически съоръжения.”; в) точка 4 се изменя така: „4. нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия;” г) създават се т. 5, 6, 7 и 8: „5. надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм; 6. ски писти; 7. станции на лифтове и влекове; 8. открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране.” 2. В ал. 2, т. 2, буква „б” след думите „т. 4” се поставя запетая и се добавя „5, 6 и 7”. 3. Създават се ал.4 и 5: „(4) Правото на строеж за изграждане на обектите по ал. 1 т.6, 7 и 8, за стълбове за лифтове и влекове, както и стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, се учредява за срок до 30 години. (5) За територии, за които има влязъл в сила общ устройствен план, учредяване на право на строеж за изграждане на ски писти, стълбове и станции за лифтове и влекове се извършва при спазване предвижданията на плана.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Добро утро на всички, защото трябва според мен да се събудим на този параграф. Той крие в себе си изключителна защита на недържавни интереси и според мен от тази висока трибуна, най-високата в България, трябва да дадем ясни аргументи защо подкрепяме тези изменения, какви са целите ни и доколко това ще бъде полезно за държавата? Ще припомня, че досегашният чл. 54 в Закона за горите, който дава право на учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горските територии без промяна на предназначението на територията, има своя дълбок смисъл, свързан с изграждане на техническа инфраструктура в горите, като автомобилни горски пътища, съответно стълбове на телекомуникации, радио- и телевизионно разпространение и други съоръжения, надземни и подземни хидротехнически съоръжения, забележете, последното е изключително важно. Първо, в предложенията, които бяха дадени от вносител, се включиха съоръженията, свързани за стълбове за лифтове и влекове и други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, ски пистите, забележете, но вече в предложенията между първо и второ четене има много сериозно разширение, поставено от наши колеги, които вече практически отварят вратата за абсолютно всякакви строежи, защото тази широка дефиниция, която колегите Емил Димитров и Десислава Танева са предложили, практически не ограничават строителството без промяна на предназначение. Тук има два въпроса. Единият е социално-икономическият, другият е правният. Правният въпрос е: трябва да ни е ясно, че когато даваме право на строеж, всичко, което се построи там, благодарение на това право на строеж, става собственост на този, който го е построил. Както виждаме сроковете, които се предлагат, са достатъчно дълги. Ако за стълбовете и лифтовете донякъде има свито обяснение от вносителите: „Да, де, но те ще вложат средства и прочие”, уважаеми дами и господа, за ски пистите, които не представляват нищо друго освен земя, практически това е директен начин без процедура да предоставим държавна собственост, в масовия случай публична, а в някои и изключителна държавна собственост на определени хора от държавата. Какъв е социално-икономическият ефект от това? В момента смяната на предназначението по всички действащи тарифи в България за курортните ни комплекси от типа на Пампорово Банско, Боровец, е от порядъка на около 25 хил. лв. на декар. Толкова струва да се промени предназначението с всичките етапи, през които трябва да се преминат. Тоест една писта, която е от порядъка на 400 или 500 декара може да умножите по 25 хиляди и се получава от порядъка на десетина милиона, поне. Държавата се отказва от този приход. Възниква логичният въпрос – ако благодарение, в големи кавички, стимулираме инвеститорския интерес, който ще засили туристическия потенциал на държавата – какво чака после държавата? Откъде точно и колко? Въпрос? Това е много хубав подарък, опакован с панделка, който вносителите на проекта –Министерският съвет, подкрепени от наши колеги, се готвят да подарят на ограничен брой наши български съграждани. Тук елементът на справедливост кънти със страшна сила и тази зала трябва да отговори. Тя не може да мълчи. Още повече правният въпрос е, че де факто вие, предоставяйки земята за ски писти, върху нея няма да има нищо друго и ние за 30 години я подаряваме. Защо? Нали справедливостта е основно знаме днес, пък и не само днес? Хайде да отговорим на този въпрос и да чуем вносителите защо? Имам още един въпрос към вносителите. Досега надземните и подземните хидротехнически съоръжения, разбирайте най-вече водопроводи, които преминават през горска територия – не са малко такива населени места в България, нямаха ограничение по отношение на диаметъра им, за да им се предостави правото на строеж, без да се променя предназначението, което е логично. Защото поне тази система все още е в публичния сектор и не сме я приватизирали или предали някому. Защо се въвежда ограничението над 1500 мм само да имат това право? В същия момент обаче скромно прокарваме съоръжения, които са свързани с производството на електроенергия, да влязат със същото право на строеж без промяна на предназначението, без всякакви ограничения. Тук наистина лобисткият интерес е преминал всякакви граници. Затова ние много сериозно възразяваме и искаме да чуем какви са разчетите да предоставяме такива големи подаръци, опаковани с червени панделки или с някакви други, защото в крайна сметка това е ресурс, който трябва да бъде полезен на всички български граждани, а не поименно изброени. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Наистина този текст е един от най-съществените в предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, но тук веднага искам да направя реплика към моя колега. Вие казахте: „Недържавни интереси”. Този закон защитава „недържавни интереси” и веднага допълвате, че от това биха се облагодетелствали определени фирми, които ще решат да правят по-мащабни проекти в горите – ски съоръжения. Интересите на тези фирми недържавни ли са? Ние от кого чакаме бюджета да се пълни – от таксите на държавата или от данъците на тези фирми? Изобщо не приемам тази теза, че по този начин се обслужвали недържавни фирми. Тоест, интересът на фирмите, които биха инвестирали в такива обекти, а те не са толкова много, България може би е на последно място по такъв тип инвестиции – знаете, да не посочваме цифрите, и да казваме, че това са недържавни интереси, някак си не го приемам. Второ, по отношение на тези проводи. Тук съм съгласен с Вас, че не трябва да има ограничение над 1500 мм, защото какво се случва с по-малките диаметри? Тук може би трябва да се помисли по този въпрос. Не знам каква е логиката на вносителите за този текст. По втората част съм съгласен с господин Михалевски, но по първата изобщо не мога да приема неговите аргументи. Благодаря.

Уважаеми господин Татарски, тезата да подкрепим бизнеса и той да пълни бюджета е много красива, само че тя е полезна, когато има ясен разчет. Аз завърших своето изказване с това, че не трябва да подкрепяме някои, защото горе-долу тук трябва само да добавите поименно кои са тези, които ще ползват тези привилегии. Защото, ако Вие държите на Вашата теза и по-скоро вашата политическа формация държи на тези неща, трябваше да има разчети, които да показват за колко години какви приходи ще влязат в хазната, щом ние без процедура сме готови – забележете, подчертавам, без процедура, няма процедура, по която да има състезание и конкурс, даваме определени територии в горския фонд, които иначе, по общия ред досега, биха донесли, както Ви казах, от порядъка на десетки милиона лева. Така че Вие много точно трябва да заявите това. Иначе лозунгът: „Дайте да помагаме, защото те ще носят данъци” – поне ги посочете кои са, да знаем и следващите години да търсим от тях данъците. Иначе как ще стане?

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, както каза преждеговорившият, наистина този член е един от основните и може би единственият, който наложи именно тази промяна, а именно интересите на няколко групи фирми. Аз по време на заседание в комисията зададох въпроса на вносителите: „Нали само преди осем месеца приехме изцяло нов Закон за горите? Защо ги нямаше тези предложения там? Нали имаше чисто нов закон, който приехме месец юли миналата година? Защо всички тези предложения не бяха там?” С моя опит в различни народни събрания, още от първия ден, когато беше предложен един прочут чл. 4, за това арендаторите да имат право да купуват земята, казах, че нашата комисия е най-лобистката, която съм виждал в историята на този български парламент. Това мога да ви заявя съвсем откровено и честно. Този закон и този член, и параграф го показват. Преди мен казаха: „Възразяваме!”. Думата не е „възразяваме”. Точната дума е „възмущение”. Не може да се подаряват на няколко изброени фирми земи и да казваме, че като направим тези изменения изведнъж фирмата, която обслужваше планината Витоша, ще се съгласи, защото ноември месец каза: „Софиянци няма да се возят тук на лифта. Така! Защото няма да се возят! Ние няма да обслужваме докато не се промени този закон”. Ето някакви услужливи предложения, които променят този закон и сега ще имаме фирма, която ще кара софиянци. Това е просто безумие! Господин Татарски, това, което казвате за бизнеса, не е така – че по този начин се стимулира. Какво направихме с нашето Черноморие? Отворете сайтовете и ще видите, че в момента стотици хотели се продават празни. Какво е Банско? Минете през Банско и ще видите – десетки и стотици празни сгради, празни хотели, всичко! Грозни, грозни! Да виждате това да го има някъде по света? Това са именно тези уж инвеститори, които щяха да направят страшни приходи в държавата. Сега с този закон ние изведнъж ще докараме нови талази от инвеститори, които ще извършат героични подвизи за България. В името на България, България ще се откаже от десетки милиони лева, които би могла да вземе от този бизнес. Това е извън всякаква логика! Колеги от ГЕРБ, ако мислим сериозно и отговорно, ако мислим наистина за това, че държавата трябва да застане със сериозен неин интерес, обществен интерес, защото това е свързано с горите. Защото, ако сте гледали филмите „Барака”, „Холм” и така нататък, които дават какво се случва с нашата планета, ще видите, че има три неща, които всъщност променят облика й. Затова сега валят непрекъснато порои. Това са горите, това е водата и това са останалите ресурси. Ние казваме: „В България има много гора, тук 10, 15, 20% дайте да я изсечем”. Вижте какво се предлага! Има такива уникални предложения – „религиозни”. Там можело да се правят открити спортни съоръжения и „религиозни”. На въпроса в комисията: „Какво ще се прави – храм на ски пистите ли, какво ще се прави там, какво ще правят религиозни съоръжения там, в гората?” ...

Параклиси.

Параклиси?!

Да!

Параклисите се правят там, където хората влизат със смирение в душата, а не където отиват да спортуват. Моля Ви! Това са неща, които са извън всякаква елементарна обществена логика. Затова говорим тук, защото ние сме в тази зала да защитаваме интереса на гражданите на България и държавния интерес, а не да защитаваме интереса на 5-6 фирми, които ще спечелят десетки милиона, а държавата ще загуби толкова. Това е!

Какво ще загуби? Къде ще го загуби? Има ги!

Ако трябваше да предлагате тези неща, щяхте да ги предложите преди половин година. Просто това е законодателство под натиск. Лобистко законодателство под натиск!

Благодаря, господин председател. Господин Михайлов, напълно съм съгласен с Вас. Липсата на добра регулация доведе до някои изкривявания и по морето, и по Банско, но недейте да сочите Банско като лош пример, защото Банско стана една емблема на България, една емблема пред света и то не лоша Липсата на регулация показва и доказва необходимостта от създаването на такава. Ако днес се опитваме да направим нещо в тази посока, то не е непременно лоша стъпка. По отношение на горите, климата, водите и наводненията знаете, че специално в България процентът на горите се увеличава всяка година, поради това че се самозалесяват големи площи и това съвсем не може да бъде аргумент. Съгласен съм с Вас, че е необходима нова регулация. Ние точно това се опитваме да правим – да създадем някакъв ред. Така е и за морето със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, срещу който сигурно също ще скочите, така е и за планинските общини със Закона за горите. В повечето случаи това е една алтернатива, една възможност. Не е казано, че всички планини и всички гори ще бъдат застроени и пълни с писти, но все пак е една възможност за развитие на тези райони в България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички ние сме свидетели как 20 години Витоша беше обект на вътрешни борби между силови групировки – кой да вземе Витоша и кой да разработи този парк. Няма столица в Европа, която да има такава даденост, толкова близо да има ски курорт, в който нищо не се прави. Досега не се правеше, защото нямаше закон, защото нямаше ясен регламент. Какви са тези неща, че България губи десетки милиони? От какво ги е загубила? Загуби през тези 20 години и не десетки, а стотици, защото не разви туризма. Ние говорим тук, че сме големи радетели на горите, на екологията. В същото време в Швейцария, Австрия, Италия, където хората са много глупави и не разбират от курорти, при тях няма проблеми. Имат си закони и нямат проблеми. Тук под формата, че много сме загрижени за екологията и за природата, а то не е така, защото се палят гори, унищожава се природа и сега, когато искаме да регламентираме нещата и тези, които инвестират, да знаят, че имат гаранции за инвестиции, Вие казвате: „Ама държавата губи милиони!”. Не, тя ще спечели десетки милиони, няма да загуби. Благодаря.

Господин Велчев, нека бизнесът да си печели, но не в ущърб на държавата. Съгласен съм с Вас, нека да печели. Това, че Витоша наистина е уникална като природа и София като разположение спрямо Витоша, е така. Но защо държавата трябва да се отказва от своя интерес и от парите, и от ресурса, който има, за да кажем: „Ето, заповядайте”? Аз наистина казвам, че това е алогично. Ако беше механизмът, по който сега се предлага, казвам го и в комисията много колеги ме подкрепиха, защо не се предложи преди шест месеца, след като всичко това е ясно? Преди няколко месеца това не се предложи по една проста причина – защото нямаше хора, които да проявяват интерес. В момента, в който бяха направени изявленията от „Витоша-Ски” и само след 20 дни се появи този законопроект. Това е. Времето показа какви са интересите. Обръщаш се назад и виждаш какво се появява. Логиката, за която казвате, че държавата и бизнесът вървят ръка за ръка – това е така, но когато не си пречат. Едното си е интересът, а държавата си защитава нейното. Колкото до Банско – Банско наистина стана световноизвестно. Нека да се организират и да стават още по-хубави пистите. Но Вие сам сте свидетел, Вие сте от този регион. Сам сте свидетел какво става и в момента в сайтовете се предлагат над 114 хотела и сгради – огромни, празни и грозни и на всеки му прави впечатление. Защо? Защото няма целенасочена и стратегическа политика. При нас какво се прави? Давайте, върви бизнесът с имотите – правим имоти; върви бизнесът с дървения материал – правим това. Не става така. Именно държавата със законодателството си трябва да трасира основните приоритети. И ние тук правим ситуационно законодателството. Дайте да бутаме, за да защитим някакви интереси! Това не трябва да правим. Трябва да правим законодателство, което двадесет години след нас да не се променя.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взех думата за изказване, тъй като в рамките на една реплика ще ми е трудно да обясня нещо, което сме обяснявали десетки пъти. Имам нужда от малко повече време. Първо, по юридическия въпрос, както спомена един от преждеговорившите колеги. Законът, който променяме, предвиждаше изключване от горски фонд и промяна на предназначението, за да се построи писта, влек или каквато и да е спортна площадка. Значи, алтернативите са две: или изключване от горския фонд, но това е свързано с продажбата на терена на частен субект, или продаваме право на строеж, което е свързано с това, че земята и гората, първо, остава държавна, и второ, остава горски фонд. Горският фонд, в който регулациите по сеч, по строителство и по каквито и да е мероприятия са изключително строги и рестриктивни. Да отидем на първия вариант, който сега предвижда законът. Между другото, попитахте защо го променяме. Министър Найденов, както си спомняте, си призна, че точно тогава сме се поддали заради лобистки натиск от еко организации, псевдоекоорганизации. Имахме един заместник-министър Георги Костов, който явно имаше някакви по-тесни контакти с тях. Ако си спомняте, колеги, тук няколко пъти го питахме не правим ли грешка още при предишното гласуване на закона и тогава той успя да ни излъже. Съжалявам, подвели сме се. Така! Имаме два варианта. Единият, изключваме от горски фонд. Как става? Прави се подробен устройствен план, одобрен от общината, за нещо. Може да е за писта, може да е съоръжение, може да е за друга спортна площадка. Прави се оценка. Прави са колегите – държавата получава пари, само че се лишава от собственост, първо. И тук ние преценяваме, че държавата не иска да се лиши от собствеността си. Лишава се от собственост и се сменя предназначението, което означава, че след една, две или пет години, когато този, който е сменил предназначението, е закупил този терен, може да се прегърне с n-тия следващ кмет и общински съвет и да решат, че този подробен устройствен план се променя и там вече освен писта може да строи всичко друго. Точно така възниква опасността на пистата да се построят десетки хотели на етажи един върху друг. Точно тогава, защото тази територия вече не е държавна и държавата няма нужните механизми, за да спре това нещо. Не е вярно, че някой нещо подарява. Става въпрос за възмездно отдаване право на строеж и то, забележете, за определен срок. След този срок има наново заплащане на такси. Господин Каменов ще Ви каже какви са. В държавата периодически през такъв срок ще постъпват приходи. Да, ние няма да сме живи, но това пак ще е държавно. Иначе се взимат едни пари накуп и държавата приключва с тези терени. Относно социалния ефект – ако спортът не носи социален ефект, не знам кое носи. Ако здравето на нацията и здравето на нашите деца не носи социален ефект, кажете кое носи. Едното е социален ефект за здравето на нацията, а тук говорим и за поминък на населението. Това са едни от районите в България, и не само там, Вие говорите за вече утвърдени курорти, като ще цитирам преждеговорившия, като Пампорово, Боровец и другите. Тук става въпрос за обезлюдени райони в Стара планина, Родопите и така нататък. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Димитров, имате специфичен изказ. Ако човек не Ви познава, ще Ви сметне за ултра-ляв, който защитава изключително държавния интерес. Това е много сериозен опит да заблудите колегите в залата, но няма как да се случи, защото в залата има хора от опозицията. Уважаеми колега Димитров, гората, независимо под каква форма е като собственост – държавна, общинска, частна и така нататък, знаете, че е особена собственост. Това че гората е частна съвсем не значи, че частникът прави каквото си иска с тази гора. Първо, това трябва да се уточни много ясно, защото основният аргумент е, че при промяна на предназначението се променя собствеността, тоест държавата вече е изключена от цялата тази система. Това не е вярно. Няма как да кажете, че частникът има определено отношение към гората като гора, общината – по друг начин, а по трети различен начин – държавата. Пак подчертавам, гората е особена собственост и всичко, което става в гората, знаете как става – с планове, с одобрение и така нататък. Не се опитвайте ултра-ляво да обясните, че промяната на собствеността всъщност може да направи големите бели в България. Не! Тези предложения ще направят особено голяма беля за България и Вие ще го разберете от реакцията в Брюксел. След малко ще развия по-подробно тази теза, но този Ваш опит не го разбирам и не го споделям. Малко е наивно да смятате, че колегите ще го възприемат, както Вие го обяснявате. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! Господин Димитров, откакто успяхте да убедите тук мнозинството в залата, че е разумно да се отстрелва до 8%, или колко беше, кафявата мечка, оттогава, когато сте на трибуната, винаги заставам нащрек, като слушам точно какво говорите, защото и до ден днешен не мога да Ви простя този грях. (Реплики.) Да, добре че запазихме дивата коза. Може би тук и госпожа Цачева също има принос, дивата коза да се запази. (Оживление.) Нека да оставим тази теза тук, че гората като стане частна всичко може да се получи и безвъзвратно е загубена държавната собственост. Тогава защо да не се приложи Законът за концесиите? Като се отдаде под концесия, в договора може да се сложат всички тези ограничителни условия, така че да не се получат поразии. При една концесия очевидно държавата ще получава повече и по-добри доходи от отдаването временно – за 20, 30 или повече години. Така че според мен има алтернативи. Струва ми се, че колегите, говоря за колегите от ГЕРБ, трябва да проявят и личното си разбиране, а не да се гласува машинално, защото в случая е ясно, че обществеността няма да приеме благоприятно това. Говорите, че екоорганизациите имали някакви лобистки интереси. Това е най-малко вероятното, на което някой ще повярва, защото тук на всички им е ясно (за тези, които сме се родили в София) за какво става въпрос, специално за парк „Витоша”. Така че не приемам тезата, че едва ли не отчуждаването на земята безвъзвратно... (Реплики.) Има механизми, по които това да се реши. Това ми е мисълта. И може би трябва да се постъпи по този начин.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател! Господин Димитров вчера от тази трибуна много аргументирано, задълбочено и пространно ни обясняваше, че независимо, че отделни горски парцели, масиви може да са частна собственост, те се подчиняват на строги, ясни, незаобиколими правила – какво може и какво не може да се прави в тези масиви, че няма никаква свобода на произвола на частния собственик и така нататък. Днес ни убеждава точно в обратното. Господин председател, трябва и Вие да прецените до каква степен допускате да се говорят абсурди от тази трибуна. На цяла България е ясно, че целият зор е да се избегне плащането на дължимите такси към държавата в подобни процедури, които са задължителни по закон. На цяла България е ясно, че целият зор е да се спестят тези милиони на определени фирми и е съвършено ясно кой прокарва този груб, нагъл лобистки интерес в този парламент. И най-отвратителното е, че това се представя под формата на загриженост да не се загуби държавна собственост. (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.) Наистина има основание, господин Михайлов. Тази комисия и това законодателство в горския и земеделския сектор е най-отвратителният пример на лобизма в този парламент. (Реплики.)

Господин Тасим, не знам какво намерихте в моя изказ, но явно поради това не чувате или не искате да чуете. Да, в горите има много точно установен ред и това изостри вниманието вчера. Но Вие не чухте, или не искате да чуете, че при смяна на предназначението това вече не е гора. Когато се продава по сегашния, действащия закон, който искаме да променим, вече не е гора и точно затова там не важат тези правила. Уважаеми господин Радославов, имаше смъртни случаи на убити от мечки. Гордея се, че след като гласувахме този законопроект, първо, от това, че даже не се изпълнява и минималната квота за отстрел, но с отстрела на определени бройки, които и преди това се отстрелваха – вече нямаме проблем, слава Богу, с нападение на мечки над хора. (Реплики от КБ.) Така че не се притеснявайте, популацията от мечки не е станала по-малка, но решихме проблемите на хората с безопасността им и с домашните животни. (Реплика от народния представител Александър Радославов.) Благодаря за културното обаждане от място. Господин Пирински, ако искате да върнем Народния съд и председателят на Народното събрание да започне тук да ни разстрелва – нещо такова ми прозвуча, не разбрах точно тезата. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да отговоря на няколко въпроса от името на вносителя. Първо, наистина първоначално, когато се приемаше законът през месец април миналата година, ние предложихме тези текстове и между първо и второ четене те бяха оттеглени. Така че нищо не променяме като идея. Второто, което искам да подчертая и това наистина да се разбере, тъй като се спекулира от самото начало, е относно спестяването на държавните такси при правото на строеж. Напротив, аз искам да Ви убедя в обратното. Наистина при цена за промяна на предназначение, таксата е 25 хил. лв. на декар за курортите Боровец, Пампорово и Банско, както каза и Димчо Михалевски, но тази цена се определя по наредба, регламентирана в закона, приета миналата година през август месец, и се извършва от независим оценител. Таксата за учредяване на право на строеж се изчислява по абсолютно същия начин, както цената за промяна на предназначение. Това е регламентирано в чл. 25 от наредбата, той е един и същ, както и чл. 27. Искам да подчертая, че тази цена за право на строеж е за 10 години, така че инвеститорът ще плати цена от 25 хил. лв. на декар за 10 години за право на строеж, а за 30 години, както се предвижда в разпоредбата, инвеститорът ще плати три пъти по-висока цена от тази за промяна на предназначението или 75 хил. лв. Ние не откриваме топлата вода. Само искам да Ви спомена, че в старото законодателство – в периода 2004-2008 г., пистите на Пампорово и Боровец са учредени по този начин, само че тогава се наричаше „право на ползване”, тъй като законът не регламентираше право на строеж, като за Пампорово са за 20 години, това право на ползване е учредено през 2004 г., а за Боровец е за 30 години. Така че това е по същата аналогия, само че в момента е „право на строеж”. Третият въпрос относно нефтопроводите – защо се дели на 1500 мм, Ви уверявам, че няма празнота. Това също е по старото законодателство. Когато са под 1500 мм е сервитут, тъй като след консултации с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с юристи не е необходимо за един кабел със съвсем малък диаметър един път да му се учреди право на строеж и втори път – сервитут, само сервитутът дава право на прокарване и преминаване. Така че просто са разделени процедурите и няма празнота в нормативната уредба. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление това е поредният закон, който откроява лобистката същност на парламентарното мнозинство, пореден закон, в който се защитават много ясно идентифицирани частни интереси. Господин Михалевски е прав – този закон защитава всичко друго, а не интереса на държавата и на обществото. Господин Татарски, Вие казвате, че са достатъчно малко потенциалните инвеститори, изредете ги поименно. Изредете ги поименно, защо се колебаете? Тук очевидно ще се спестят от няколко такива инвеститора плащания на такси към държавата в порядъка на няколко десетки милиона. Кой гарантира, че с тях не е проведен делови в кавички разговор как да се разделят тези милиони с оглед на предстоящи избори? Откровено лобистки закон, просташко лобистки закон. Съжалявам за езика, който използвам от парламентарната трибуна. Вие много добре знаете за какво става дума и по Витоша, за какво става дума и по Боровец, за какво става дума и по Пампорово и го правите по начин, по който не си давате сметка колко много ставате за смях. В няколко мониторинга, които независимият център прави за лобистките закони, с всяка следваща сесия те стават все повече. С този закон Вие задавате няколко въпроса. Първо, колко ще бъде ощетена държавата? Няма отговор на този въпрос, но във всички случаи ще става дума за десетки-милиони. Второ, Вие казвате, че има определена икономическа логика и по този начин защитавате интереса на държавата. Дайте като приложение един разчет. Дайте като приложение разчет – ние приемаме този закон със съзнанието, че догодина приходите в републиканския бюджет в резултат на този закон ще се увеличат по пера с толкова единици. Не го правите, защото много добре знаете, че няма да се увеличат. Аз не съм убеден, че Ви интересува бюджетът за следващата година и неговата реализация към края й. Но фактът, че не прилагате един такъв разчет, е достатъчно показателен. Трето, слагате запис в т. 8: „открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди,...” – Тук стана ясно за абсурдността на религиозните нужди, въобще като запис в този закон – „включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения... преместваеми, сезонни покрития и други”. Какво казвате с това „и други”? Кое е „и други”? Вие сте си направили труда да напишете за религиозните съоръжения, а тук сте сложили запис „и други”. Значи, Вие казвате, че може всичко да се прави там. Въобще във Вашето законодателство терминът „и други” има впечатляващо участие. В още няколко текста от този закон Вие слагате „и други”, както и в предния безумен закон, който приехте. „И други”! Какво означава „и други”? Разтълкувайте го, какво имате предвид под „и други”? Не може в един закон, който е устройствена норма, да има такъв запис „и други”. Детайлизирали сте религиозните съоръжения, а в същото изречение слагате „и други”. Значи, Вие съвършено... Боя се, че колкото и да ги повтарям, Вие няма да разберете, но не това е най-важното. Когато правите такива записи, когато приемате такива закони, Вие си слагате етикета „лобисти”. Вие правите определени действия, очаквайки определени записи в доклада, който предстои през месец юли, но същевременно самите Вие казвате в Европейската комисия – ние защитаваме лични интереси, частни интереси чрез българското законодателство, ние сме тези, които открито лобираме за няколко компании, които имат свое сериозно място в зимния туризъм на България. С този закон Вие ще попречите на зимния туризъм. С този закон Вие ще възпрепятствате нормалния достъп на гражданите до ски-съоръженията, защото ще направите абсолютно безконтролни няколкото компании, които ги притежават и те ще наложат ценова политика в лифтовете и въобще в инфраструктурата на туризма, на каквато огромното мнозинство от българския народ няма да може да отговори. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Господин Петков, съгласен съм с Вас – този закон е напълно лобистки. Лобистки са изказванията, които обаче Вие правите. Вие казахте, че има три-четири фирми, икономически структури, които ще се възползват от този закон. Но нали преди малко се каза, че те техните права са им дадени не от нашето правителство, а доста преди нас. И с Вашите изказвания да не променяме закона и да не даваме на друг да прави нещо подобно Вие точно лобирате за тези 3-4 фирми, които в момента са на пазара.

Кои са?

И не давате друг вече да може да прави нещо подобно. Да, лобирате – Вие, но не ние! Ние лобираме за новите, които биха могли да направят нещо подобно. За новите, оттук-нататък! (Реплики от КБ.) А на тези четири Вие сте им дали разрешенията, Вие си ги кажете кои са. Знае се, от Вас са дадени, не от нас. А за прийомите, които се прилагат при такова законодателство, сигурно имате опит отпреди. Аз лично нямам такъв опит. Благодаря. (Реплики от КБ.)

Уважаеми господин Петков, понеже споменахте „финансиране на избори” и говорите как 2, 5 или 10 милиона – нещо, ще отиде във финансирането на избори, и понеже така Ви се носи славата на специалист в тази област, не е ли логично да съпоставим примерно с така наречената „локва Белене”, в която хвърлихте един милиард преди изборите? Ако толкова пари Ви стигнаха за такъв резултат, не е добре! (Реплики от КБ.) Относно нашите предложения, където казвате, че има „и други”, господин Петков, предложението не е „и други”, а „и други, свързани с тяхното функциониране” – много различно е. Прецизирали сме текста още по-точно в решението на комисията, където пише: „Открити съоръжения и необходимите леки второстепенни постройки на допълващо застрояване, свързани с тяхното функциониране”. „Леки второстепенни постройки” – ако не правите разлика, съжалявам.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Същността на първата реплика я схванах по следния начин – че имате и списъка на тези, които действат, и списъка на тези, които ще действат. Това е добре, значи действате планомерно, хората, с които ще оперирате, са Ви известни. Те трябва да се притесняват, ако са известни и на нас, защото е логично или поне Вашият подход е такъв, че всеки може да бъде накаран да се замисли, ако може да върши тази работа. Второ, отговарял съм за изборите в моята партия и съм печелил всички избори, печелили сме всички избори, когато съм носил отговорност за тях и се гордея с това. Вие по-добре разбирате от бизнес, отколкото аз и мисля, че това могат да го кажат абсолютно всички...

Не е сигурно.

Абсолютно сигурно е. Това могат да го кажат абсолютно всички, които познават и Вас, и мен, а те не са човек и двама. Що се отнася до Вашите бизнес възможности и бизнес интереси, не ги коментирам – това е Ваша работа, Ваш въпрос, може да е въпрос и на компетентните органи, не съм аз човекът, който може да преценява това сега. Когато обаче се правят такива законодателни промени, каквито правите Вие – това Ви го казват и отляво, и отдясно, те са мотивирани. Ако Вие сте сред мотивираните хора, да внасяте такива законодателни промени, Вие вече сте проблем на българската държава и на българското общество.

Благодаря Ви. Ще бъда съвсем кратък. Да, инвеститорите ще платят право на строеж, но те и досега по действащите правила плащаха таксата за промяна на предназначението и правото за строеж. Сега ще платят само едното, другото ще им спестим – това е разликата.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще направя своето изказване като вносител на предложение по § 8, който обсъждаме в момента. На първо място, искам да кажа, че не съм съгласна с промяната, която правят вносителите – и ски пистите, и влековете, и лифтовете да бъдат преместени от процедурите за промяна на предназначението в процедурата по чл. 54 за учредяване право на строеж. Ще се обоснова защо съм на тази позиция. Първо, беше изтъкнат мотивът, че това се прави, за да се развива ски туризмът. Ако това е така, би трябвало да се направи Стратегия за развитие на ски туризма в България с ясни параметри в кои курорти и до каква степен може да се допусне застрояване, изграждане на ски писти, допълващи съоръжения и така нататък. Това нещо не се направи. Следователно промяната, която се прави в момента, не е продиктувана от обосновани изисквания и критерии за развитието на ски туризма в България. Опитът да се противопоставят природозащитните организации на хората, като се изтъква, че виждате ли, те усвояват големи средства и се грижат единствено за своите интереси и за природата, а всъщност не се интересуват от интереса на хората да развиват ски туризъм и да се забавляват в курортите, абсолютно не го подкрепям. Природата и хората винаги трябва да живеем в синхрон и да правим и решаваме така нещата, че да бъдат в интерес и на хората, и на природата. Многократно сме получавали уроци за това, че не можем без природата и че тя е по-висша от човека. Уважаеми колеги, промяната на процедурата трябваше да бъде обоснована и с различни параметри с оглед на финансовите приходи, които биха постъпили, ако се провежда процедура по право на строеж, промяна на предназначението и дори за отдаване на концесия. Предложението е правото на строеж да се учредява за 30 години, а концесията е до 35 години. При нея се избягва анализът и ежегодните концесионни такси. Ако бяхме поставили този въпрос на по-широко обществено обсъждане, където да изтъкнем аргументите за и против, бизнеса, ползвателите на ски съоръжения, природата при различните видове процедури, тогава може би щяхме да постигнем консенсус и да приемем това с мнозинство в Народното събрание. Начинът, по който се внесе обаче това предложение, предизвика широки и бурни дебати не само в залата, но и извън нея, защото беше внесен по грозен и абсолютно недопустим начин. Оказа се, че държавата се поддава на рекет от определени фирми. Съжалявам, че ще го кажа от тази трибуна, но няма човек в страната, който да не разбра от миналата година досега защо се прави тази промяна. Тя се прави не защото природозащитните организации са я поискали, не защото хората са я поискали, а защото са я поискали определени имена, определени фирми. Това е натиск, който държавата не би трябвало да допуска, защото законите би трябвало да се правят, за да действат в по-дълга перспектива и да обслужват интересите не на определен кръг хора, а да служат за задоволяване на болшинството обществени интереси. По отношение на комисията, която е записала в доклада, че подкрепя предложенията ни по т. 2, това не е точно така. По т. 2, ал. 1 на чл. 54 аз правя предложение ски пистите в горски територии – публична държавна собственост, да се учредява евентуално право на строеж – ако евентуално това бъде прието – за срок не по-дълъг от 10 години. По отношение на лифтовете и влековете – също за срок не по-дълъг от 10 години. Комисията е записала, че приема това предложение, обаче всъщност с редакцията в текста на комисията е записано – до 30 години. Господин председател, ако се съобразим със становището на комисията, или трябва да предложите т. 2, която комисията е записала, че приема, на отделно гласуване, или комисията трябва да каже публично, че не подкрепя предложенията ми по т. 2 срокът да бъде до 10 години.

Има техническо объркване.

Госпожо Христова, исках да останете, за да Ви покажа самия текст. Вашето подкрепено предложение по т. 2, както го четете по доклада, е: „Точка 2 на вносителя, в която се създава нова ал. 4, да отпадне” и тя е отпаднала. Точка 2 в параграфа на вносител е: „2. Създава се ал. 4: „(4) Поземлени имоти в горски територии се смятат с учредено право на строеж от датата на влизане...” и т.н. Тя е отпаднала. Вие в предложението си по т. 1 имате друга т. 2, която не е подкрепена. Нали ме разбрахте? (Шум и реплики от КБ.) Точка 2 от самото предложение – това, което изчетох. Другото е практически буква „б” на предложението Ви в частта по т. 1. Мисля, че всичко е точно?

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Христова, във Вашето изказване за пореден път се изтъкна аргументът, че няма икономическа, финансова преценка на направените предложения. Беше изнесена информация, че за миналата година приходите от туризъм са над 2 млрд. лв. Те са предимно от морски и зимен, не са основно от другите видове алтернативен туризъм. Така че ако трябва да стъпваме на някаква база, това е базата. Ние трябва да вървим в посока увеличаване на този приход, а не намаляване. Вие няколко пъти казвате: „еколози”, „защитници на природата” – смятам, че България е ощетена в този смисъл, защото над 33% са в екологичната мрежа „Натура”, тоест там имаме ограничено въздействие. Много други ограничения са наложени върху други територии. Не смятам, че това е най-правилният подход. Наистина, пазим си природата, голяма част от нея стои, гледаме си я, но каква е ползата от това? Какъв е приходът от това, че имаме толкова много защитени територии? Защо се страхуваме да приложим процедурите, правилата, които ги има и в европейските регламенти, които разрешават въздействие, строителство даже в цели територии? Но ние се страхуваме от еколозите. За съжаление, това понякога се използва и като извинение, включително и сега – какво щели да кажат еколозите. А какво ще кажат пък обикновените хора, които живеят в тези територии? Не искам да ме упреквате в конкретен интерес, защото в нашата територия – там, откъдето съм, са защитени територии, там не са гори. Ако искаме нещо да се развива, то ще бъде в защитени територии, но това не означава, че въпросът не стои със същата сериозност и там. Винаги и занапред, доколкото мога, ще апелирам да се даде повече свобода на частната инициатива, на местното население да задоволява своите потребности и с това, което го заобикаля, а не с ограничения, които му наложихме през последните години. Затова смятам, че законопроектът е правилна стъпка в тази посока. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Танева, в чл. 54 промяната, която съм предложила, има две точки „2.”, а е записано, че комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2, тъй като са две точки „2.”, не се уточнява коя втора точка – това имах предвид.

Вашето предложение е от две точки – първа и втора...

Разбрах. Благодаря, госпожо Танева. Господин Татарски, съжалявам, че отново започваме да противопоставяме природата на хората. Сигурна съм, че всеки български гражданин има желание да бъде развиван ски туризмът. Въпросът е начинът, по който се прави. Няма проблем да бъдат изградени ски писти, да бъдат изградени хотели. Въпросът е: имаме ли визия в кои курорти какво застрояване на хотели, колко писти да има, колко ски влекове? Имаме ли тази визия? Правим процедурата, без да сме направили предварителните анализи, предварителните проучвания. Не става въпрос за това какви са приходите от туризма по морето, туризма по планините и така нататък. Става въпрос за това да се направи анализ – дали е по-добре да се прилага право на строеж, дали е по-добре да се прилага концесия, дали е по-добре, както е досегашният ред – изключване от горския фонд. Това е анализът, който трябва да бъде направен! На базата на него да се направи стратегия за развитие на ски туризма в България и да се постигне консенсус – редът, по който да става това нещо! Сега вземаме за ушите правото на строеж, вкарваме го в закона и казваме: „Това е най-доброто!”. Как да сме убедени, че това е най-доброто? Твърди се, че пак се противопоставят неправителствените организации на хората. Това не е вярно! Това е популистка теза! Няма такова нещо! Това че голяма територия от България е попаднала в „Натура 2000”, има защитени зони и така нататък – няма чужд гражданин, който да дойде в България и да не каже, че нашата природа е най-красивата, която е виждал досега и че в България именно затова е хубаво! Кое е по-добре – да отидете на морето, където навсякъде има хотели, сгради, бетон, застрояване?! Там ли по-добре може да си почине един човек, или в курорт, където има регулирано строителство и може да има отдих и туризъм, а не допълнително натоварване?!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Текстът, който обсъждаме, предизвика буря от реакции на неправителствени организации, на нас тук, в парламента, в цялото общество. Дълго време – по мое мнение като че ли умишлено се изчака да отмине тази вълна, за да влезе сега да се гледа в залата. От изказалите се колеги е ясно, че този текст не е в интерес на държавата, не е в интерес на гражданите. Той е в интерес на тясна група от фирми, които са заинтересовани и на които наистина управляващото мнозинство на ГЕРБ прави подарък, и то много сериозен! Позволете ми да се обоснова защо това е подарък. Първо обаче искам да кажа: разберете, ние от Коалиция за България не сме против пистите. Преди мен колежката Милена Христова каза и мисля, че е правилно – ако ние имаме национална стратегия, да знаем точно къде, на кой курорт, колко писти, това да е минало през обществено обсъждане, където участват местните екологични организации, хората от населените места наоколо, ако това е вече общоприето, тогава да се обяви и да се тръгне по някаква процедура би било разбираемо. Но начинът, по който става това, е просто недопустим! Това е изключително нарушение на правата на българските граждани, защото то не е в интерес на българските граждани, а в сериозен ущърб. Позволете ми да се обоснова защо. Нали помните този наш законопроект от предишния парламент – по Закона за горите? Ние бяхме сатанизирани за това, даже в Европейската комисия бяха подадени жалби против нас – че сме правили нерегламентирана държавна помощ. Извинявайте, по онзи законопроект – гадният, на тройната коалиция, този, който се готвеше да прави промяна на предназначението на горите, се плащаха такси! Сега това се икономисва! Сериозни средства се икономисват! И ако Вие не го разбирате, аз Ви го казвам – факт е! Господин Каменов каза тук, че това е едно и също, че държавата получава същите средства – ами не е така. Просто не е така. Само за едното. Господин Михалевски, не сте прав. Не ние, те икономисват таксите на тези, които ще участват. Всъщност, ако за една писта или за един ски влек има няколко кандидати, по какъв начин това ще става? Някъде описано ли е това? Въобще наясно ли сте с цялата тази история? Разбирате ли, че обръщате всичко с главата надолу, без да давате ясен начин, по който ще бъдат решени тези въпроси?! Както казах, ние не сме против строителството на лифтове и писти, стига това да бъде в обществен интерес и да бъде законосъобразно! Това обаче за съжаление в настоящия ни законопроект не се случва, разберете, и това е много тежък удар срещу страната. Дълго време ще има отзвук не само тук, но и в чужбина. Връщам се на въпроса за държавната помощ от предишния законопроект. А това какво е?! А това какво е?! Това мисля, че даже е много по-тежко. Съжалявам, че господин Божинов го няма тук. Той още в Комисията по околната среда и водите и в нашата – Комисията по земеделието и горите, изказа следната теза: добре, приемаме, че е добро това – без промяна на предназначението да се случват тези неща. Обаче имаме пример: в Австрия го има това публично-частно партньорство, където държавата заедно с фирмите участва и въпросите са решени – и държавният, и общественият интерес са защитени. Вие това не го искате! Не искате даже и да чуете, защото сте приели аргументи, които са в полза на много тясна група от хора и фирми. Това е неприемливо, това е антинароден закон! Ние ще сме против закона и предлагам този текст на § 8 да отпадне, както колегите от Движението за права и свободи са предложили. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Целият закон можеше да се сведе до този единствен текст. Всичко друго е пълнеж – опит да мине този закон, ей така, полека по терлички, защото съпротивата е много голяма. Тук най-често споменаваните думи са „лобизъм” и „лобистки интереси”. Да, наистина българското Народно събрание в това му издание – 41-ят парламент, се е превърнало в обслужващ персонал на определени групировки – финансови, икономически, или групи от лица. Това трябва да бъде ясно на всички ни. Вместо парламентът да решава държавни въпроси, неща в името на българския народ – за доходите им, въпроси, свързани с безработицата, с икономическата криза, която да се преодолее, с връщане в активите на държавата на определено имущество, което мислехме, че в началото на 41-то Народно събрание ще се прави и затова внесохме Закона за ревизия на заменките и връщането в имуществото на държавата на земи от Държавния поземлен и горски фонд, този парламент продължава престъпната практика да се харизват активи. Този закон е точно това – под този благовиден предлог за ски спорта да се харижат нови земи от Държавния поземлен фонд. Всъщност тук става въпрос за поредната приватизация, поредното изтупване от онова, което малко е останало в държавните активи, абсолютно безплатно на определени хора, на определени фирми, на определени инвеститори в кавички, които се знаят и можеха да бъдат записани техните наименования. Да бъдат записани тези фирми поименно тук и всичко щеше да стане абсолютно и безспорно ясно. Този текст, защото за мен всичко, което правим, всички тези промени се свеждат до този текст, който е спорният и който коментираме в момента, решава и някои – колкото и чудно да Ви се струва, това е друга теза, вътрешнопартийни отношения в ГЕРБ – лобита, които се бият, воюват помежду си. За някой този текст е особено важен, а хора и групировки вътре, в парламентарната група – Вие можете да ги идентифицирате, вътре, в ГЕРБ, по-добре си ги знаете, дълго време не можеха да го прокарат, защото върховният Ви арбитър – Вашият премиер, разбираше негативите, които ще понесе от този законопроект. Затова дълго време текстът се бавеше. Тук беше зададен въпросът от преждеговорившите: Защо сега? Защото танто за танто – тези, които държат на този законопроект, бяха против други важни законопроекти на ГЕРБ – против Закона за незаконно придобитото имущество. Той мина, те го подкрепиха. Такава беше логиката, колеги, и сега на тях им се връща, защото те са в релации, в отношения с тези, които имат полза от този текст, който е целеви. Дори в този текст правилата за нефтопроводи и за други съоръжения, включително и за религиозни обекти, са сложени също за пълнеж – да изместват вниманието от ски пистите, ски влековете и лифтовете. Тук по този начин Вие решавате Ваши вътрешнопартийни проблеми и ни стана ясно защо си отиде преди време неаргументирано заместник-министър Костов. Отиде си, защото се противопостави на този законопроект. Трябваше да мине време, да бъдат преодолени някои негативи, да бъдат направени някои сделки и пазарлъци вътре, в ГЕРБ, с оглед на което законопроектът в момента минава. Аз съм наясно, че много от Вас в ГЕРБ се вслушвате в разумните предложения и в логиката на тези, които се противопоставяме на този законопроект, но това е част от баланса в конструкцията Ви, затова ще гласувате законопроектът да мине.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, този параграф получи много различни определения от колегите. Няма да се повтарям, още повече че съм последният, който ще се изкаже днес. Едно е ясно – проблемът има две страни: правна и икономическа. Знаем, че икономическата е следствие от правната, затова ще се спра малко повече на икономическите измерения на това предложение. Тук много колеги казаха цифри, но те бяха все така различни и едва ли в тази зала ще се обединим около някакво число, което да е приемливо за всички. Още повече колегите управляващи смятат, че от това предложение ще има ползи, но след като бъде осъществена идеята им да има подарени ски писти и когато те влязат в реално действие, а ние от опозицията смятаме, че има реални загуби и то сега, още с влизането на този закон. Давам си сметка, че няма да можем да се разберем за числата. Все пак най-заинтересованата страна по въпроса са бъдещите инвеститори. Ние ги знаем поименно. Нашата парламентарна група имаше среща с тях. Знам, че те имаха срещи с всички парламентарни групи. На нашия въпрос „За колко хиляди декара земя става въпрос? За колко хиляди декара гора става въпрос?” те отговориха, че става дума за 12 хиляди хектара. Нека ги намалим десет пъти – на 12 хиляди декара. От промяната на предназначението таксата, дължима за държавата, е 38 хил. лв. Днес чувам от господин Каменов, че е 25 хил. лв. Умножете 12 хиляди декара по 25 хил. лв. Това прави 300 млн. лв. загуби в момента, ако гласувате, колеги. Това са цифри от тъй наречените инвеститори – хората, които по-добре от нас могат да направят сметките. Това ще бъдат първите най-тежки загуби. А Вие говорите за неща, които може би ще се случат след време. Много пъти съм казвал от тази трибуна, че гората е ресурс. Тук става въпрос за държавен ресурс. Той е ресурс на всеки – не само на скиорите като мен, не само на тези, които ще създадат тези писти, но той е ресурс и на пенсионерите. Как тези пенсионери, които са съсобственици на тази прекрасна гора, на тази прекрасна планина, ще получат възмездие?! Единственият начин, поне на етап като правно мислене, е с плащането на промяната на предназначението, а по волята на управляващите обществото да преразпределя тази сума. Триста милиона лева са много пари! По други изчисления загубите ще бъдат между 500 и 800 млн. лв. За това иде реч. Да се профанизира разговорът и да се води успореден разговор – трябва ли в България да има ски-спорт, трябва ли да се увеличат пистите, е опит да се отклонява вниманието. Никой не е против България с тези прекрасни дадености да развие ски-спорта. Аз също. Аз съм спортен човек, редовно спортуващ. И аз съм за това! Същевременно обаче трябва да има някаква справедливост. Справедливостта е тези, които ще ползват тази гора, да платят справедлива цена за тази услуга, както се изразяват юристите. Колеги, ако наистина имаме намерение да развиваме този спорт, нека обявим тази възможност на състезателни начала. Знаете, че на 15 минути от центъра на София, от жълтите павета, е нашата прекрасна планина Витоша. В днешно време при тази криза инвеститорите от цял свят се чудят къде да инвестират. У нас биха дошли много хора, които биха проявили интерес, за Витоша би имало потенциално много клиенти. Защо сега казваме: „Не, няма да пуснем на търг тази възможност”, а ще даваме на определени хора?! Защо?! Ако искате да получите реална цена, това е начинът. Това е най-елементарна икономика. Най-справедливо е по този начин да се решава въпросът, ако това Ви е идеята. Очевидно не става въпрос за това. Очевидно става въпрос за недопустима държавна помощ. Такава ще бъде вероятно формулировката на Брюксел. След това няма какво да обяснявате на хората, че сте имали добри намерения, но видите ли, опозицията подсказала на Брюксел да има едно или друго поведение. Колеги, могат да се говорят много неща. Съгласен съм с всичко казано преди мен. Най-разумно е този параграф да отпадне, но не защото сме го предложили от Парламентарната група на ДПС. Да отпадне, защото това ще създава огромни проблеми не само на Вас, управляващите, но и на следващите. Имиджът на България, че непрекъснато подпомагаме групи и групички за сметка на цялото общество, ще остане в Брюксел. А това е крайно неприемливо за всички нас! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Четири европейски доклада от началото на тази година акцентират специално върху президентските и местните избори, които бяха проведени през миналата година. Като започнем от доклада на наблюдателите – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, който въпреки дипломатичния тон, беше направо размазващ за начина, по който управляващите проведоха изборите, и завършим с доклада на Европейската комисия, който за първи път, откакто се правят такива доклади, говори за изборни измами в България. Критиките са многобройни, но най-важните от тях са свързани с масовото купуване на гласове, с контролирането на вота и с натиска върху политическите опоненти. Затова наблюдателите от ОССЕ правят 32 препоръки към властимащите в България по отношение промени в изборното законодателство и действия на правителството за осигуряване на честни избори. Каква е реакцията на ГЕРБ? От месец януари до края на април никаква. Тези дни, във връзка с посещението на наблюдатели на ОССЕ, управляващите поеха два ясни ангажимента – да въведат постоянно действаща изборна администрация и специални разузнавателни средства в изборния процес – и двата ангажимента, изцяло с оглед партийно-политическия интерес на ГЕРБ. Това означава да си назначат удобни и послушни кадри в ЦИК, тоест да „окалинчат” цялата Централна избирателна комисия и да дадат възможност на министър Цветанов законово да подслушва своите опоненти. Нали не си представяте, че министър Цветанов, като министър на вътрешните работи ще слуша сам себе си като председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Междувременно, какво се случва по време на провеждащите се частични избори в нашата страна – същите нарушения, умножени по две в Кюстендил. Уважаеми господин премиер, знаете ли, че във връзка с предстоящите избори на 13 май в Кюстендил масово се купуват гласове и то законно под разрешената от Изборния кодекс форма. Регистрират се неограничен брой застъпници – десетки, стотици, хиляди. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Хиляда застъпника по 100 лв. с ангажимент да доведат петима избиратели. Това са 5 хил. купени гласове. Знаете ли например, че в Кюстендил цялата държавна машина е впрегната...

... да реализира изборите на ГЕРБ. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) През тази седмица повечето от Вашите министри посетиха предизборно Кюстендил. Това е министър Цветанов (показва снимки) на митинг в ромския квартал, качен на червен камион, заедно с листата на ГЕРБ.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински, госпожо Манолова! Приготвил съм сериозен отговор към Вас. Показвате ми снимка с мен, когато бяхме на изнесено заседание на Министерския съвет в Кюстендил. Такова имахме в Пазарджик, сега във вторник ще имаме и в Плевен, тъй като считаме, че всеки български град има необходимост, заедно не само с местните кметове, но и с всички останали кметове от областта, да могат бързо и ефикасно да си свършат работата. Не виждам нищо лошо в това. Целият площад беше с хора. Нито сме водили някаква партийна агитация, нито нищо. Дори в сряда трябваше да открием сградата на съда, но не отидох точно защото има избори. Как може така да говорите и да злоупотребявате с парламентарната трибуна!? Вие съдите по това, което сте правили Вие и искате да ни го впишете на нас. Безспорно е, че всички големи градове в България бяха спечелени от ГЕРБ, а там нито могат да се купуват гласове, нито могат да се манипулират. Може, но в малките, където Вие имате болшинството от кметове. Това са фактите. Винаги сме се уважавали и е хубаво, когато се отправят такива обиди да знаете, че ГЕРБ рано или късно ще падне. Тогава по същия начин, ще дадете възможност на всичките тези хора, по същия начин да тичат до Брюксел като Вас, за да обясняват, че сте купили гласовете и изборите не са честни. Има елементарен феърплей в тази игра, наречена избори. (Реплики от народния представител Мая Манолова и от КБ.) Вие имате нахалството да обявите Росен Плевнелиев, че е купен президент, а след това изтичахте при него и му казахте: „Ах сега, колко сте хубави”. Хайде стига вече! Повтарям: ако ние загубим изборите, как ще се чувствате Вие като отидем и кажете: „Не ги признаваме изборите, защото те са купени”. (Реплика от КБ) Ние Ви бием където... Аз си Ви биех сам в София, без партия, без нищо. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Бойчев, Кутев – сам си ги биех в София. Сам, чисто сам! Излизах и си Ви пердашех. Бях се подготвил сериозно, но такъв начин на разговор не ми харесва. Затова само ще Ви кажа, че в доклада, който имаме при нас, в Европа отчитат напредъка, постигнат от България в изборния процес, и дават добра оценка. Между другото и господин Шулц, след срещата с президента Плевнелиев, каза, че сме направили действително много добър избор за България. Лично ми го каза на Европейския съвет. Заключенията са еднозначни – че изборният процес на президентските и местните избори през 2011 г. е протекъл демократично, при зачитане на основните права и свободи, а организацията в голяма степен покрива европейските стандарти. Още повече, че тези промени, които се правят в изборното законодателство, ще се правят в парламента. Вие ще имате възможност да говорите много. Между другото днес трябваше да открием 14 км път и няма да отида. Вчера го отложих, когато разбрах, че в неделя има избори. Желая успех на всички, които участват сега на изборите, от всички политически партии. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин премиер, уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Хората и международните организации, и неправителствения сектор дадоха своята оценка за изминалите избори. Разговорът е за това как днес ГЕРБ провежда частичните избори в България и най-вече как ще бъдат проведени и подготвени следващите парламентарни избори. Защото, съгласете се, че впрягането на цялата държавна машина в провеждането на изборите в полза на управляващата партия е много далеч от международните стандарти. Защото, извинявайте, изсипването през последната една седмица, а не на изнесеното заседание на повечето от министрите от ГЕРБ в Кюстендил не е в качеството им на политически лица. Те са в Кюстендил като министри и като министри, вместо да си вършат работата, се занимават с политическа агитация. Извинявайте, но министър Дянков даже не е член на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Искра Фидосова) Беше на предизборна агитация в Кюстендил. Министър Дянков беше председател на предизборния щаб на ГЕРБ през октомври, но тогава си взе отпуск. Сега, в качеството си на министър, агитира в ромския квартал от червен камион и казва: „Гласувайте за ГЕРБ!” в два часа след обяд. (Реплика от министър-председателя на Република България.) Да, това е камионът. Ето го! (Народният представител Мая Манолова показва от трибуната снимката на министър-председателя и на народните представители в пленарната зала. Весело оживление в ГЕРБ.) Затова моите допълнителни въпроси към Вас са следните: 1. Ще гарантирате ли, че Политическа партия ГЕРБ ще застане и ще извърши сериозни корекции на Изборния кодекс така, както ги поискаха европейските наблюдатели? 2. Ще гарантирате ли с оставката си, че това ще се случи, както направихте по отношение на Закона за конфискацията? Защото сред депутатите от ГЕРБ ще има изключително сериозна съпротива – чувате и в този момент в залата, защото им е много по-лесно да правят избори, разчитайки на цялата репресивна мощ на държавата, която да смачка всеки техен политически опонент, отколкото да обясняват на гражданите предимствата на Вашето управление.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, госпожо Манолова, наистина имате право. Недопустимо е Цветанов да се качи на червен камион. (Весело оживление в ГЕРБ.) Считайте, че много тежко ще бъде санкциониран на Изпълнителна комисия за това си поведение. По сериозната тема. Казах Ви: аз се отказах от отиване и в Кюстендил за откриването на сградата на съда, и днес – също така, защото не е редно. Дянков – аз не знам, Вие толкова не го харесвате, каква агитация може да проведе?! Вместо да се зарадвате, след като мислите така за него, че е отишъл в Кюстендил, Вие сега се плашите пък от Дянков. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Недейте! Сутринта Ви гледах, прекрасно се представихте в Кюстендил. Хората имат възможност, всички гледат, ще вземат решение. Братя Галеви рано или късно ще ги хванем. Нямат шанс. Така само ще си утежнят положението, само ще си утежнят присъдата и най-вече излежаването. Рано или късно ще ги хванем. Виждате, че с нашите партньори рано или късно достигаме до хората, които търсим. Тогава действително ще им е по-трудно. Пожелавам Ви успех! Сутринта Ви гледах на дебата, прекрасно беше, няма от какво да се притеснявате. Това, че са отишли един или двама министри ... Вчера бяха за черешите. Те всяка година ходят заради черешите. Ако миналата или по-миналата година не са ходили, ще разбера. Те ходят за черешите и неслучайно гражданството и хората, които се занимават с череши там, публично дадоха оценка, че е било добре през тези години. Не се притеснявайте! Ето в Кнежа ГЕРБ не спечели изборите.

Имате по двадесет застъпници в секцията. Проверете го!

Един е допустим.

Не искам да се меся във вашите женски свади. (Смях и оживление в ГЕРБ.) С цялото си уважение към Вас, пожелавам успех на всички.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, какво отношение при това отношение от господин Борисов? Но все пак. В началото на февруари ние предизвикахме дебат в Народното събрание по препоръките на ОССЕ и тогава госпожа Юлиана Колева в своето изказване каза така: „Има 32 препоръки. Те представляват един добър конспект за работа. Не са някакъв особен проблем и при добро желание парламентът и правителството могат спокойно да ги отразят и в практиката си, и в Изборния кодекс”. Тя тогава предложи в решението, което приема парламента, да се запише един срок – 31 юли, до който Народното събрание да приеме съответните промени. При гласуването мнозинството отхвърли това предложение, то беше направено и от госпожа Михайлова, с 85 „въздържали се”. Цялото отношение на ГЕРБ и на правителството по тези въпроси през изминалите три месеца беше на едно тотално снишаване, на едно тотално бягане от сериозните въпроси, които бяха поставени пред страната. Изведнъж миналия петък, в резултат на едно непонятно заседание само на мнозинството в Правната комисия изникват две намерения, които не са споменати в доклада на министър Младенов.

Ти бил ли си на това заседание да говориш глупости?

Недейте да ме репликирате от място! Не фигурират в доклада на министър Младенов от 2 май в правителството, а именно да се прилагат специални разузнавателни средства и да се искат пълните договори на медиите и да се направи щатна администрация. Има ги тези неща в доклада. Господин министър-председател, да вземем само въпроса за СРС. Не бива никой да забравя констатациите на комисията на Народното събрание по този въпрос отпреди една година, където се казва: „Информацията, придобита от СРС, не се използва единствено и само в рамките на досъдебно производство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Докладва се на висшестоящите ръководители в системата на МВР. Такъв ред за използване на информацията не е установен със закон”.

Без нищо да направите по този въпрос, без никой да каже какво става с промените в закона, Вие давате в ръцете на министъра на вътрешните работи – той и ръководител на предизборния щаб, той и агитиращ от камиона в Кюстендил – червен ли е зелен ли е, няма никакво значение, в пълно нарушение на всички норми – и законови, и морални. Господин премиер, изборите вярно са за това кой ще спечели и кой ще формира мнозинство.

Но изборите са и какво Народно събрание ще бъде формирано. Вие, във Ваше изказване по мой въпрос към Вас, признахте преди година, че Великобритания може да има своя позиция в Европейския съюз, защото има стабилен парламент. С този начин на избори Вие рушите следващото Народно събрание, Вие отслабвате до неимоверна степен позицията на България и работите против националния интерес, обслужвайки изцяло гербовския. (Единични ръкопляскания от КБ.)

И сега пак Ви призовавам: чл. 90, ал. 3, последното изречение – под никаква форма министърът не може да прави реплика след изразяване на отношение. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е: какви задължения има Министерският съвет и пряко подчинените му агенции към български фирми за извършени доставки на стоки и услуги и кога най-накрая правителството ще се издължи към българския бизнес? Причините да задам този въпрос са три, господин премиер. Първата, е в края на миналата година и началото на тази, българският бизнес чрез своите работодателски организации констатира, че в края на 2011 г. и началото на 2012 г. държавата все още дължи около 450 млн. лв. Това е прокризисна мярка. В края на 2009 г. господин Дянков не плати на българските фирми, като се надяваше, че ако поддържа дефицит около 1%, ще влезе в ЕRM 2. Това не се случи. Аз мислех, че през 2010 г. ще коригирате това поведение, защото неплащането на българските фирми, доведе до намаляване обема на работа, до фалити, до по-малко приходи в бюджета от данъци, до по-висок процент на безработица. През 2010 г., обаче, това не се коригира. През 2010 г., господин премиер, приехте антикризисен план на 1 април. Спомняте ли си, че имаше такова нещо? Имаше такъв документ, подписан от Вас. В него пише, че ще изготвите график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. на всички задължения към българските фирми. Сега сме 2012 г. – нито има график, нито е платено. В антикризисния Ви план пише: ще създадете публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки към български фирми. Няма такъв регистър и до днес. Третото, пише, че ще направите законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата към фирмите ще бъде обявен за ваканционен период, тоест, без наказателни лихви по дължими данъци от страна на фирмите към държавата. И това не е направено. Третата причина, поради която Ви задавам този въпрос, е, че постоянно питам вицепремиера Дянков, колко дължи на българските фирми и кога ще издължи задълженията си. Той постоянно отказва да ми отговори сериозно. Затова се обръщам към Вас. Моля за Вашия отговор. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Нинова! Господин Пирински, щеше да е добре първо Вие да ми зададете въпрос, за да имам реплика да Ви отговоря, но както и да е. Мина. Госпожо Нинова, искам да направя две уточнения, които е хубаво да знаете, относно задълженията на Министерския съвет, когато формулирате въпроси към мен. Министерският съвет е централен орган на изпълнителната власт и в това си качество той не влиза в договорни отношения с физически и юридически лица. Това не е част от неговите конституционни и законови правомощия. Страна по договорите, сключвани с цел обезпечаване на необходимите материални и технически условия за осигуряване дейността на правителството, е администрацията на Министерския съвет. В този смисъл Министерският съвет, като колегиален орган на изпълнителната власт, няма и не може да има задължения към фирми за доставка на стоки и извършени услуги. Отговарям Ви чисто юридически. Относно задълженията на агенциите на пряко подчинение на Министерския съвет, съгласно чл. 47, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията, държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка и администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство. От текста е ясно, че изразът „пряко подчинение на Министерския съвет” е свързан единствено с провежданата от агенцията политика, която не може да бъде различна от тази на правителството, но не и с договорните финансови взаимоотношения на агенцията, които изцяло осъществява самостоятелно при спазване на законовите разпоредби. Това следва и от Закона за устройството на държавния бюджет, който не свързва подчинеността на агенцията с мястото им като разпоредители с бюджетни кредити. Безспорно Министерският съвет отговаря за провежданата от държавните агенции политика, но не отговаря за договорните и финансови отношения, в които те участват. С оглед тези уточнения, които считам за необходими, предполагам, че въпросът Ви се отнася за задълженията и за доставени стоки и извършени услуги, поети и обслужвани от администрацията на Министерския съвет, както и до задълженията на държавни агенции – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерския съвет. Ако това предположение е вярно, независимо от неточната формулировка на въпроса, Ви уведомявам, че: администрацията на Министерския съвет няма просрочени задължения към фирми за доставки на стоки и извършени услуги, а текущите задължения се обслужват в съответните срокове. Държавни агенции, които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет, са Държавната агенция „Архиви” и Държавна агенция за българите в чужбина. Към първото тримесечие на 2012 г. двете агенции нямат отчетени задължения към фирми за доставени стоки и извършени услуги. Другите държавни агенции отчитат задълженията си пред съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, а не пред Министерския съвет. Благодаря.

Господин премиер, формален и безсъдържателен отговор!

На формален и несъдържателен въпрос!

Не, на сериозен въпрос. Вие наистина ли не си давате сметка, че нанасяте сериозен удар по българския бизнес, като не плащате задълженията си както Министерският съвет, така и отделните министерства?

Да.

Формалният Ви отговор да се разграничите като министър-председател от администрацията на Министерския съвет, направо звучи несериозно! Аз обаче имам друг отговор – министър Дянков четири пъти ми отговаря по следния начин: или държавата не дължи нищо и всичко сме платили, или държавата дължи по онези необезпечени договори, които сте ни оставили Вие, от лошата тройна коалиция. Вие сега внасяте някакъв нов нюанс, а аз очаквах, че ще се отнесете по-сериозно към темата. Имам следния отговор към Вас: Вашите министри, господин премиер, този път Ви издъниха. В продължение на два месеца постоянно и упорито задавам писмени въпроси на министрите Ви за задължения на министерства, агенции, Министерски съвет към българския бизнес и те дисциплинирано и разумно писмено ми отговарят. Ето ги тук, тези писмени отговори. Мога да Ви споделя някои от тях: Министерството на отбрана дължи 82 милиона; Министерството на здравеопазването – десетки милиони с изредени задължения към болници и здравни заведения в цялата държава; транспорт – 4 милиона; правосъдие – 6 милиона; Министерството на труда – 31 милиона по програмата „Красива България” и 8 милиона по Социално-инвестиционния фонд; министърът на земеделието, който седи до Вас, дължи 10 милиона и то не по необезпечени договори, а по договори за доставки на стоки и услуги от български фирми, които си чакат парите, за да платят на своите работници осигуровки и заплати. Вие имахте идея да вкарате в Наказателния кодекс, като престъпление неплащането на заплати и осигуровки от български работодатели към български работници. Защо не разширите тази идея и не вкарате като текст в Наказателния кодекс неплащането от страна на държавата към българския бизнес? Тогава пръв трябва да вкарате Дянков, където му е мястото, за да спре да съсипва вече българската икономика, а Вие да го гледате безучастно и да не давате смислени отговори.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, разбирам Вашето желание да намерите начин да говорите с мен и си търсите всякакви формални причини. Този отговор Ви беше даден по този начин, за да можете следващия път да формулирате правилно въпросите, които искате да зададете към мен. Наблягам на това – тези, които Ви ги подготвят, да четат по-внимателно правната материя, за да ги зададете правилно. Веднага мога да Ви отговоря: какви задължения ми оставихте по „Цанков камък”? (Реплики от КБ.) Какви задължения ми оставихте по „Водното огледало”, че видях тук бившия заместник-министър (беше някъде тук, но сигурно пие кафе) Михайловски. (Реплики.) Михалевски ли, така ли беше? Знам, че някъде около 30 милиона изплатихме след три години, след като господин Стефан Данаилов го беше открил. Кажете, кои фирми са Ви мили толкова и не сме им платили? Мисля, че ние регулярно, по всички договори – много тежки, които заварихме от Вас, лоялно ги плащаме – плащаме и влакове, плащаме и кредити на „Париба”, по „Белене”, плащаме и хеликоптери, плащахме и фрегати. Какво сме пропуснали толкова? (Шум и реплики от КБ.) Затова Ви благодаря за вниманието. Уважаваме се, формулирайте въпроса на Дянков. Хубав, лош – видяхте оценките вчера на Международния валутен фонд, видяхте и оценките, които имаме от сериозните институции в света, мисля, че добре се справя. Трябва да Ви кажа, че ако не беше Дянков, на Гърция пак има кой да й помага, а на нас нямаше и кой да ни помогне. Ей така, щяхте като ПАСОК да сте трети и четвърти на изборите, както стана в много големи градове на местните избори. Един ден на Дянков ще му казвате: „Благодаря!” (шум и реплики КБ), а не както госпожа Манолова – плаши се, че той е отишъл да агитира. Виждате ли, колко се разминавате в позициите. (Реплики от КБ.) Разбирам, че и бившият президент Първанов се тревожи от това, че милион бил пратен за черна кампания срещу него. Аз се тревожа от това. (Шум и реплики от КБ.) Надявам се рано или късно да каже кой ги дава тези пари, на кого ги дава, каква е тази тежка PR кампания? А не да се занимаваме с такива дреболии, като с госпожа Манолова. Така че, благодаря за въпроса. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)

По начина на водене.

Господин Борисов, един от най-щастливите моменти в моя живот беше откриването на „Водното огледало”. Онзи ден бях в Кърджали и обиколих отново цялото Огледало – възторгът ме обхвана още повече. Знаете ли какво ще Ви кажа? Когато и мен, и Вас няма да ни има, не става въпрос в политическото пространство, на белия свят – това „Водно огледало” ще остане и тези, които си спомнят, ще помнят, че някога това Огледало го е откривал Стефан Данаилов, и то е направено по времето на кабинета Станишев. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Дочух, че Вие също имате намерение да отидете да откривате Огледалото. Идете да го откриете и ще изпитате много хубави чувства. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Господин министър-председател, дали до края на мандата си ще спрете с тези циркове, когато идвате в парламента, и ще се отнасяте сериозно към Народното събрание? Когато Ви питам за задължения към фирмите, говорите за ланския сняг или за всичко друго, но не и за това, за което Ви питам. Защото, ето в тези справки няма „Водно огледало”, няма стари договори от предишното правителство, а има над 100 еднолични търговци, ЕООД-та, обикновени фирми, които са Ви направили ремонт, които са Ви доставили хартия, които са Ви доставили услуги и не сте им платили. Ето за това говорим. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Опитите Ви постоянно да отклонявате темата към бившето управление, няма да реши проблема със задълженията. Напреднахте с латинския език – видях, че добре се образовате по латински, а сега и юридическа култура имате – давате ми и акъл как да задавам въпросите си. По-скоро дайте акъл на тези, които Ви пишат отговорите, за да не Ви пишат повече такива глупости и да идвате тук да ги говорите. (Шум и реплики.) Извинявайте за израза. Въпросът ми сега е за административната реформа, която анонсирахте и която горе-долу звучи така: не знаем кои министерства ще местим, не знаем в кои градове ще ги местим, не знаем колко ще ни струва, не знаем кога ще го направим, но ще го правим, някъде след пет години ще стане. Въпросът ми е: какъв е замисълът на административната Ви реформа, какво ще постигнете с реформата? Защото реформи се правят, за да стане нещо по-добро. По-добро административно обслужване ли, по-бързо административно обслужване ли, по-качествено ли? Колко ще струва това на данъкоплатците? Защото в същия този антикризисен план, който постоянно Ви показвам три години и не изпълнявате, пише, че няма да правите такава административна реформа, а ще правите електронно правителство. Същото пише в Националната програма за реформи, която вчера обсъждахме с министър Дянков. Там се казва, че няма да има децентрализация на администрацията, ще има електронно правителство. Кое е вярно? Тези документи, дето пишете и ги пращате в Брюксел за одобрение, или това, което правите? Какъв ефект гоните с тази административна реформа? Колко ще струва тя на България?

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, многоуважаема госпожа Нинова! Господин Данаилов, няма лошо, прекрасно, открили сте го – да си го бяхте платили! Вземете си Акт 16 и си го откривайте, ние ще Ви ръкопляскаме. Защо трябва ние три години след това да вадим 30 милиона, за да го плащаме, след като сте свършили всички тези процедури? (Реплики от КБ.) Моля?

В държавата е така.

В държавата, господин Кутев, е така, че когато отидеш да откриеш нещо, трябва да има Акт 16, да е завършено и да е платено. Така е в държавата! Нали е ясно как е в държавата? А не да оставиш следващите, след като си го открил – това означава все едно аз да отида днес и да открия „Струма”, „Марица”, „Тракия” и ако Вие утре дойдете на власт да кажа: „Аз съм ги открил, те са мои, ама Вие трябва да ги платите!” Това сте направили с „Водното огледало”. Извинявам се, че ще обръщам към Вас, но ме репликирате. Мисля, че примерът ми е добър. Госпожо Нинова, не смятам, че нямаме право да имаме идеи, нямаме право да си дебатираме с обществото, нямаме право да правим проучвания какво би се случило с деконцентрация на администрацията, която е в София. Няколко пъти вече казвам, че когато сме готови с финансовово-икономическият анализ, когато сме готови със сгради или хора и имаме решение, ще го минем на Министерски съвет и тогава можете да ми зададете питането. Вие сега какво ме питате? За какво си мислите, ме питате? Няма да Ви кажа за какво си мисля! Когато имам решение на Министерския съвет, тогава можете да зададете своето депутатско питане. А сега Ви ме питате: мислите ли, по какво мислите, защо мислите, как го мислите? Няма да Ви кажа! Това си е моя тайна. (Оживление. Смях.) Когато започнете да ми задавате смислени въпроси, то тогава и ние ще даваме смислени отговори – това исках да Ви кажа днес. Вие ме питате за идеите ми. Идеите ми, когато ги превъплътя в практика, тогава вече ставам подвластен на парламента и Вие можете да ме питате. Става ли така? (Шум и реплики от КБ. Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Няма да Ви кажа повече. Благодаря.

Господин премиер, аз не Ви питам за мислите Ви, аз Ви питам за приказките Ви!

Да.

Или сте забравили какво обявихте публично...

Да.

...за местенето на администрацията?

Да.

Господин Найденов даже след Вас така припяваше как точно ще стане, какви обезщетения ще се платят на администрацията, по какъв начин ще бъде разместена. Да не би да сте забравили, че имате и такъв разговор на Министерския съвет? Тогава да Ви счета стенограмите на Министерския съвет всеки път! И там сте говорили. Не става въпрос за мисли, а за обсъждана тема в Министерския съвет – върховният орган на изпълнителната власт, и решение, обявено публично, пред българските граждани...

Няма решение.

...от Вас и от министрите Ви.

Няма решение.

Ето, затова Ви задавам изключително смислен въпрос и ще се опитам да Ви убедя с няколко аргумента, че това, което мислите да правите, не е работещо, че това е хаос. (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.) На първо място, финансов аргумент. Нямате още финансова обосновка. Това ще струва пари. Откъде ще ги вземете, след като и през първите три месеца хазната е на огромен дефицит и има бюджетни проблеми? На второ място, организационен проблем. Знаете ли какъв хаос ще създаде това? Колеги, ще се опитам да го преведа на живота на един обикновен човек, за да се разбере какво замисляте.

Как знаете какво мисля?

Един човек, който иска да си направи рибарник, в който да отглежда риба, да я изнася за Европа и рибарникът му да е част от една туристическа атракция, този човек, който е примерно от Смолян, ще ходи във Варна или в Бургас, за да си урежда нещата, за да направи рибарника, ще ходи в Русе, за да си урежда в митницата документите за износ, във Велико Търново, за да си плаща данъците на НАП и в Пловдив, за да си договаря туристическата атракция. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Представяте ли си какъв хаос въвеждате в държавата? Това е загуба на време, на пари, лоша организация и ще се изсипе върху главата на българите, на които ще усложните и без това сложния живот в работата им с администрацията. Бюрокрация, администрация, загуба на време и на пари! Ще Ви дам втори пример, колеги. Тук имам един документ, влязъл в Министерския съвет с 12 съгласувани подписа.

За да се съберат тези подписи в София, е било необходимо 28 дни. От третия до четвъртия етаж на едно министерство този документ се е движил три дни. Представяте ли си този документ, като тръгне да циркулира из цялата държава, за колко време ще събере тези подписи, за да влезе в Министерския съвет? Това е безсмислено, господин премиер!

Нямате аргументи – нито финансови, нито организационни, нито човешки да местите тези хора и семействата им напред-назад, без никаква обосновка.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Не можете да ни забраните да си обсъждаме своите идеи и предложения! Госпожо Нинова, Вие като парламент и като депутат можете да ме питате, когато това влезе като точка в Министерския съвет. Сега си говорим празни приказки. Още повече давате примери, които не кореспондират с истината. Вие не знаете ли, че има териториални поделения на всички тези служби, за които говорим? Има териториални поделения. Този човек в Смолян и сега не ходи в София. Там той си има данъчна служба, има си представител на Земеделското министерство, на всички министерства. Не знам дали знаете, в областните градове има териториални поделения. (Шум и реплики от ГЕРБ и от КБ.) Хубаво е да ги знаете тези работи. Те, хората, и сега не ходят от единия до другия край на България по една или друга тема. Недейте, оставете хората да мислят, да разсъждават, да стигнат до някакви верни изводи или неверни! Оставете ни да разсъждаваме. Вие във Вашата партия си имате сега други задачки. Оставете ни, ние да мислим, дали правилно, дали неправилно, дали грешно, дали не – ще видим, когато го измислим. Сега сме възложили на министър Дончев и правят разчети, ще видим колко ще струва. Ето една, казвам, прекрасна идея, която сигурно господин Кутев, а и Курумбашев, биха приветствали, примерно кметството, както във всички европейски столици, да има най-хубавата сграда в София и идеята за сградата на Земеделското министерство – да отиде общината, само че това ще струва около 20 млн.лв. Затова се отказахме от тази идея. Защото няма смисъл да се похарчат тези пари. Така че имаме ли решение, веднага ще дойда да Ви кажа. Първо на Вас ще кажа, обещавам Ви. Благодаря.

Уважаеми господин председател, за съжаление, вече на излизане на министър-председателя, мога да му кажа, че очевидно инерцията, ако изобщо някога нещо се е откривало без да има завършен акт 16, със сигурност има реални потвърждения в днешно време. Само преди няколко дена гледах откриване на едни метростанции с кози пътеки към тях и нямаха инфраструктура. Общо взето няма нищо лошо в това да се откриват неща, които нямат акт 16 – правил го е кметът на София, правил го е и министър-председателят. Но процедурата ми не е за това. Процедурата ми е към председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева – съжалявам, че трябва да го направя по този начин, докато я няма. Процедурата ми се отнася до един мой въпрос до министър-председателя, в който аз се опитвам да разбера защо областни управи в България се отказват от вече приети стандарти по ИСО, защитени стандарти по ИСО? Да се защитят стандарти по ИСО струваха пари, и това е проблем за много областни, но не само областни, а различни администрации. В България се оказа, че областни администрации се отказват от стандарти по ИСО и този въпрос няма към кого да бъде зададен освен към министър-председателя. В предишните мандати имаше Министерство на държавната администрация, към което можеше да се зададе въпроса. В момента този въпрос може да бъде зададен само към министър-председателя по логиката на сегашната държавна уредба, направена от този министър-председател. Връща ми се въпроса, защото това не касаело дейността на министър-председателя. Моля Ви, госпожо председател на Народното събрание, обяснете ми към кого трябва да задам въпроса, когато касае администрации, когато касае европейски стандарти? Говорим за това, че български администрации, в случая областни, се отказват от защитени европейски стандарти и започват да прилагат балкански практики. Кого трябва да попитам, за да приемете въпроса ми?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, като пловдивски народен представител от 17. избирателен район, да кажа на Вас и на цялото министерство: „Добре дошли в Пловдив!”, и то в най-хубавата сграда на Български държавни железници. Дано това стане, защото като слушах премиера, май няма да стане. Но аз искам да Ви поставя един много важен въпрос, идвайки в Пловдив. Какво става със земята по Тракия във връзка с това, че голяма част от земеделските земи и обработваеми – с категория, която може да се използва за интензивно земеделие, и същевременно с пасищата, които след земеделските реформи в нашата страна след 1989 г. май станаха толкова малко, че не можем да развиваме животновъдството и да възстановим пазарите в арабския свят, както говорихте за износ на агнешко месо? Напротив, земеделските земи все повече и повече започват да се използват не за друго, а за промяна на статута за промишлени предприятия край магистралите, за фотоволтаици, за производство на скъп ток, защото трябва да изпълним докрай европейската директива, тъй като така е най-лесно. Имаме свободни площи, не ги обработваме, дайте на тези площи да слагаме фотоволтаици. Това, господин министър, ще кажа, че е престъпление – престъпление към България, престъпление към бъдещето на България, нашите деца. Защото във време, когато светът гласува ние да използваме земеделски земи не за земеделско производство, не да произвеждаме храни, а да се произвежда електричество, мисля, че не е допустимо. Така че моят въпрос към Вас е следният: кажете ми колко са земеделските земи в нашата страна, за които Вие сте дали съгласие за промяна на статута, включително да се използват за фотоволтаици? Считате ли, че една такава политика е разумна политика? Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, нямаме разминаване в идеята за какво трябва да се използва земята. Както е казано: „Никой не е по-голям от хляба” – тук дебат не трябва да има. Съгласен съм с изложението във Вашия въпрос. Имам несъгласие само по отношение на пасищата, тъй като вметнахте и за тях. Пасища има достатъчно, мераклии, овчари няма – това е проблемът. Ако се замислим, едва ли някой от нас ще изпрати децата си да пасат овцете. Това е големият проблем. Иначе пасища много, много, много. Съгласно чл. 21 от Конституцията на Република България земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото, като изрично е предвидено, че обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяната на нейното предназначение се допуска по изключение, при доказана нужда при условия и по ред, определени със закон. Такъв е Законът за опазване на земеделските земи. Исканията за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, и в частност за изграждане на възобновяеми енергийни източници, се разглеждат и решават, съгласно разпоредбите на посочения закон, от комисии към областните дирекции „Земеделие” и от междуведомствената Комисия за земеделските земи, където има представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и, разбира се, на Министерството на земеделието и храните. За да има положително решение за промяна на предназначението на земята, на съответната комисия следва да бъде представена окомплектована преписка, съгласно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за неговото прилагане. Конкретно по поставения въпрос за промяна на предназначението на земеделските земи за изграждане на възобновяеми енергийни източници, следва да се има предвид, че инвеститорският интерес в тази област е голям. Бил е много голям, разбира се, в годините назад, защото заварих хиляди преписки, които стояха и чакаха поради преференциите, които бяха заложени, знаете, че доскоро имаше преференции при изкупуването на зелена енергия. След извършен анализ се установи, че интересът за изграждането на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници се насочва към високопродуктивни земи. Това беше големият проблем. В същото време високопродуктивните земи се ползват с приоритетна защита, съгласно Конституцията и Закона за опазване на земеделските земи. Съблюдавайки разпоредбите на чл. 21 от Конституцията, с последното изменение на Закона за опазване на земеделските земи от 20 май 2011 г. се въведе защитен механизъм, основан върху категоризацията на земята, която отразява нейните продуктивни качества.

От четвърта категория нагоре.

Точно така. Досега беше разрешено без ограничения, а с тази поправка на закона се наложи забрана за промяна на предназначението на земи до четвърта категория, които представляват всъщност повече от половината земя в България, най-плодородната земя. Понеже изтече времето, ще Ви отговоря в дупликата допълнително.

Господин министър, аз наистина разчитам с Ваша дуплика да продължим дебата, защото е много важен. Ще Ви кажа следното: това, че до четвърта категория има забрана, в никакъв случай не създава по-утежнени условия. Напротив, въвеждайки забрана до четвърта категория, в момента спокойно за пета, шеста, седма, осма категория се дават разрешения за фотоволтаици. В края на краищата, и пета, и шеста, и седма категория земя могат да изхранват българския народ, включително със зърно, и Вие много добре знаете това! По отношение на пасищата, ще Ви дам пример: в Първомай на място, уж отредено за свободна индустриална зона, в момента, господин министър, се даде разрешение да бъдат построени фотоволтаици върху 1200 дка. Тази земя беше изкупена от Общинския съвет на минимални цени, защото щяха да създават работни места. Излъган общински съвет, излъгана държава, скъпа електроенергия върху 1200 дка. Само фотоволтаиците, монтирани през последната година, са над 3000 дка в Първомайска община, Димитровградска община, край Раковски имаше също. Тук не включвам също индустриалните предприятия и складовите бази, които се правят, и така нататък. Това отношение към земята за мен е безотговорно. Ние, като народни представители, и Вие като правителство, категорично трябва да забраним подобна дейност, която пречи земеделското производство да се извършва на земеделски земи! Ами, стоят празните халета в предприятията, които не работят след приватизацията. Ами, стоят всички блокове, за които говорим, че ще бъдат съответно санирани. Неща да вържем програмата за възобновяемите енергийни източници съответно с програмата за реновиране на панелните блокове и да се използват покривите им именно за това. Защо трябва плодородната тракийска земя – третата в света по плодородие – Вие го знаете, да я използваме, за да произвеждаме ток, а не храна за българските граждани и да внасяме домати и краставици отвън!? Благодаря.

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Затова казах в началото, че нямаме абсолютно никакво разминаване. Думите, които току-що казахте от трибуната, съм ги говорил. Първоначалното мое предложение беше забраната да важи до седма категория, не до четвърта категория. Отпорът беше невероятен, включително, без да цитирам имена, и от представители на Вашата политическа сила, от така нареченото енергийно лоби. Започна се с кръгли маси, протести, с писане включително до Европейската комисия за ограничаване на права и така нататък. Имаше дебат колко инвестиции са направени. Искам да Ви кажа, защото подемате въпроса, че съм категорично за. В дупликата си Вие започнахте с това, че въпросът трябва да се реши в Народното събрание. О, кей! Ако смятате, че ще имаме мнозинство, аз съм за, нека като националноотговорна политика да ги забраним въобще – не до седма, а до девета категория земя. Тогава обаче идват доводите на инвеститорите, на тези, които имат предварително подадени преписки с години назад, защото заварих хиляди преписки. Голямото напрежение дойде включително от това, че в момента този мораториум е наложен до четвърта група, съгласно промените на закона. Разберете, нямаме разминаване, в случая ние с Вас не водим дебат, а сме на едно и също мнение. Дали обаче можем двамата с Вас и със съмишленици да преборим енергийното лоби, което, повярвайте ми, не е безобидно, а е доста мощно, включително и с влиянието над определени медии. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Темата за хидромелиорациите и напоителните системи е тема за стратегически отрасъл на българското земеделие и индустрия. Ще започна с прочитане на комюнике, което звучи като военно. След вземане на решение от Ваша страна относно „Напоителни системи”, в десет от районите в страната се случва следното: В Силистра е нарязана най-голямата на Балканите помпена станция за напояване от река Дунав край силистренското село Малък Преславец. Стотици и хиляди тонове метал са нарязани и предадени на скрап. Хората, които живеят там, наричат това „пладнешки обир”. В Пловдив, поради естеството на напоителната мрежа – предимно гравитачна, са нарязани няколко складови бази за скрап, заедно с трансформаторите и спирателните кранове. Нарязан е целият полигон „Ландо” за бетонови изделия, който единствен в страната произвежда укрепителни тетраподи за речните корита, нещо много актуално в момента. Бургас, извадени са близо 8 км стоманени тръби ф1420 мм от магистрален водопровод на водоснабдителната система „Мандра”. Хасково, извадени са над 10 км стоманени тръби – забележете, от деривация „Татарово”, която трябва да пълни язовир „Тракиец” – един от големите язовири за напояване. Освен това осем тира са изнесли оборудване от складовете на „Напоителни системи”, представляващо нова спирателна апаратура, трансформатори и помпи. Отделно в района на Въгларово са извадени над 7 км тръби, а в село Брод, община Димитровград, фирмата е изгонена от местното население, защото не иска да бъде ликвидирана напоителната система. Русе, нарязани са три от най-големите плаващи помпени станции и 40 други помпени станции от „Напоителни системи”, Русе, Сандрово, Бръшлен и Тутракан. Благоевград, напоителна система „Струма-Места” в Логодаж се ликвидира, а тя дава вода на над 40 хиляди декара. От Вълкосел, слава Богу, са ги изгонили. Перник, над 40 т резервни части от складовете на „Напоителни системи” са изнесени с тирове. Видин, ликвидират се напоителните полета в Ново село и Иново. В Кърджали, след 20 години строителство на язовир „Люляково”, завършен през 2010 г., са извадени всички тръби от напоителната система на „Люляково” и действащия язовир „Ястреб”. Монтана, нарязана е най-голямата плаваща станция в западната част на Дунавското крайбрежие по българската територия, като над 300 т метал са взети от тази плаваща помпена станция, която е осигурявала напояване за над 60 хиляди декара. Господин министър, аз мисля, че това Народно събрание Ви избра за министър на земеделието, който в една нелека ситуация, но при нарастваща солидарност от Европейския съюз трябва да намери сили да разшири влиянието на напоителните системи, защото без напояване няма модерно земеделие. Моят въпрос към Вас е: каква е Вашата лична политика и Вие ликвидатор ли се чувствате на нещо, което е изграждано десетилетия, или наистина мислите като временно изпълняващ в рамките на този мандат министър на земеделието все пак да оставите нещо и за бъдните поколения? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Уважаема госпожо Нинова, тъй като Вашето питане е същото и са обединени, използвам случая да отговоря и на Вас. Темата е доста сериозна и наистина искам сериозно да я обсъдим от тази трибуна – без определени политически страсти или вкарване на някаква нотка на драматизъм. Няма да чета подготвения предварително отговор, а ще се опитам да го обясня като политика, тъй като в рамките на питането разполагам с малко повече време. Ние сме изправени пред една дилема: разполагаме с доста водоеми и една хидромелиоративна система, която е изграждана през 70-те, докъм средата на 80-те години. Част от тази система е започната и недовършена, част от нея вследствие на годините и поради процесите, които протичат, на стареене на метала, износване на материалите е до крайност амортизирана. Много голяма част от хидромелиоративната система на страната не се използва поради намаляване на поливните площи и няма заявка на земеделски производители, както и замяна на доста от културите, тъй като масово в момента се отглежда пшеница в страната – това е най-големият процент, отпада необходимостта от поливане на съответните поливни полета. Когато отпадне, влизат други бригади. Това беше станало практика в продължение на години – при сегашното, предното, по предното правителства. Цели фамилии се изхранваха от това и беше станало бизнес да вадят метър по метър от тези тръби и да ги предават за скрап. Тъй като в Програмата за развитие на селските райони има Мярка „Хидромелиорации” и крайният срок на тази мярка е краят на следващата година, а в следващия програмен период няма предвидени средства или няма такава мярка, ние трябва да направим всичко възможно да усвоим тези средства с цел да обновим хидромелиоративната си система. Разбира се, за целта ни е необходимо първо да съхраним „Напоителни системи”. Аз ги заварих буквално в ситуация на фалит, на ликвидация и трябваше да взема тежкото решение. По-лесното беше да ликвидираме „Напоителни системи”, да ги пуснем на приватизация и някой можеше да ги купи за 1 лв., както се случи с „Кремиковци” – примерите са много. Затова трябва да се направи реорганизация. Събраха се хората, които разбират от това, направиха съответния план за спасяване на „Напоителни системи”, за реорганизация, за събиране на всички неизползваеми и бракувани съоръжения на „Напоителни системи”, за предаването на тези съоръжения и оползотворяването на тези активи. С фонда, който се сформира от тази дейност, да може да се обезпечи и съфинансирането на тази мярка, и да могат да съществуват „Напоителни системи”. Този план беше обсъден със синдикатите, и то с ръководствата на двата големи синдиката, с всички специалисти и в момента той е в действие. Получавайки Вашето питане, на госпожа Нинова е почти същото, не мога да остана безучастен към информацията, която Вие давате. Затова с моя заповед отпреди няколко дни разпоредих на директора на „Напоителни системи” да преустановят всякакво бракуване и реализиране на тези активи. Помолих за съдействие няколко министерства и създадохме междуведомствена комисия с представители, освен на Министерството на земеделието и храните, на: Института по хидромелиорации към Селскостопанската академия, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, „Язовири и каскади”. От тази комисия всички сигнали, включително и тези, които Вие подавате, ще бъдат обходени и ще се излезе с комплексен доклад. Ако някъде някой от директорите на клоновете си е позволил да бракува и да унищожи действащи напоителни системи, той ще понесе не само административна, а ако има действие в тази посока, и наказателна отговорност. Това, ако е истина, не бива да се случва. Отново повтарям, аз лично съм проверявал няколко сигнала, включително преди два дни, когато бях в Кюстендил, за което госпожа Манолова имаше претенции. Тогава подадоха сигнал земеделски производители от Бяла Слатина – че там се случват подобни неща. Още същия ден беше проверено и от служители на министерството, включително и от служители на Вътрешното министерство, тъй като вицепремиерът Цветанов беше с мен – такова нещо нямаше. Затова нека да оставим страстите. Ще изчакаме тази комисия да си свърши работата, ще направим анализ и оценка. Но разберете, най-лесното за мен като министър, за да няма, както казва поговорката, „На здрава глава – бинт”, беше да оставя „Напоителни системи” да отиде в ликвидация поради многото задължения, които има; и неприбрани – към „Напоителни системи” има доста средства, които не може да прибере. Има примерно 4 5 милиона от „Кремиковци”. От тази безплатна поливка, която беше направена преди години, също не са прибрани парите. По-лесното е да ги оставим да загинат, в ликвидация, 2 хил. човека – на улицата. Оттук нататък който иска да прави земеделие да го прави. Поехме пътя за това. Аз знаех, че ще има критики и ще има упражнение върху мен. Но нека се опитаме да усвоим парите по тази мярка. Това, което стои и струва пари, да бъде охранявано, да не бъде разграбвано ежедневно, да бъде прибрано от същите тези „Напоителни системи”. В края на краищата тези след нас ще оценят дали е било правилно. Благодаря Ви.

Господин министър, имам една молба към Вас – не прехвърляйте отговорността на териториалните директори. Един от тях имаше доблестта и мъжеството, защото е изграждал във времето – този на района на „Напоителни системи” Струма-Места, човекът сам си подаде оставката. Ето това е снимката (показва я) на извадените тръби от деривацията на язовир „Тракиец”. Те са абсолютно годни. Ще Ви я дам. Абсолютно годни тръби, даже изолацията на места стоеше. Въпросът обаче, господин министър, на който трябва тук да отговорите – че Вие формирате политиката и ритъма. Първо, защо спряхте работата по Закона за хидромелиорациите, който беше в доста напреднала фаза в края на предното управление? Сега в момента обяснявате, че пак ще събирате точно същите страни, които тогава бяха изработили голяма част от текстовете на закона! Защо обяснявате за Мярката 125, като тя вече две години и половина не стартира? Хайде де, стартирайте я. Защо тук трябва да се обясняваме от трибуната? Стартирайте я, да видим какво ще стане! Въпросът обаче е, че политиката преди не решаваше проблема, тя не можа да вдигне драстично напоителните полета, които Вие много добре знаете, че общо са над 7 милиона, от които над 5 милиона са годни. Но ние като държава трябва да си поставим стратегическа цел в следващите 5-7 години поне половината да направим годни за напояване! Тук не става с вадене на тръби и предаването за скрап, разни гаулайтери вървят и натискат хората да ги вадят, а става с политика! Може да не беше достатъчно, но през 2008 г. са инвестирани 12 милиона в „Напоителни системи” като капиталови разходи и 20 милиона в Агенцията по хидромелиорации. През 2009 г. бяха 10 милиона и половина. През 2010 обаче са нула! През 2011 са 500 хил. лв.! Не говорете, че „Напоителни системи” са във фалит! Балансовата стойност на „Напоителни системи” е 360 милиона! Не говорете такива неща – това са внушения, Вие заблуждавате хората.

„Напоителни системи” е стратегическо богатство на българската държава и то трябва да бъде съхранено и развивано от всеки министър на земеделието на българската държава! Направете това! Ако не можете да го направите, поне в следващата една година недейте да вадите тръбите и да ликвидирате. Тази Ваша заповед е удачна, малко закъсняла, защото в това време се извадиха страшно много тръби. Господин министър, земеделието ще изправи България на крака! Но не само зърнените култури...

Допълнителните ми въпроси: ще ликвидирате ли или ще имате волята да отделите малко повече ресурси от тези, които са в земеделието, за да може в следващите години поне да поставите някаква по-здрава основа на напоителните системи?

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, ще започна оттук, откъдето Вие свършихте. Дали ще се заделят ресурси, зависи от Народното събрание, защото тук се гласува Законът за бюджета. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.) Тук, в Народното събрание, се гласува. Аз – и Вие, предполагам, сме участвали в обсъждането в Комисията по земеделието и горите. Знаете, че аз съм настоявал да има допълнително средства и като министър на земеделието не мога да не настоявам това да се случи. Въпросът е на възможности на държавата. За съжаление, тези възможности към момента ги няма. Да, прав сте, че в годините назад – през 2009, 2008, 2007 г., госпожа Раева е тук, тя може да го потвърди, се отделяха не 12, мисля даже, че са били 20 милиона. Но в последните години, за съжаление, ситуацията е такава, че те не могат да бъдат заделяни. Затова аз самият съм изправен пред такова тежко решение. По отношение на Закона за хидромелиорациите, пропуснах първоначално в подготвения отговор, коректно е да го кажа сега. Подготвя се нова водна стратегия на България. Има работна група с председател министърът на околната среда и водите. „Напоителни системи” и хидромелиорациите са част от тази национална стратегия. Те ще минат по всяка вероятност под единна шапка. Ако желаете да участвате активно, мисля, че госпожа Караджова е предоставила варианта на тази стратегия, той трябва да бъде обсъждан. Обсъжда се вече на Министерски съвет в работен порядък. Заповядайте, участвайте в стратегията, ние не я правим задкулисно. Ресурсът, който имаме, трябва да бъде използван и напояването трябва да стане част от модерното земеделие. Друга е темата какво земеделие развиваме – дали монокултурно в момента, което заема голямата част, или това, което се стремим да преструктурираме и да се върнат традиционните продукти поне на българската трапеза? Разбира се, ние имаме достатъчно експортен потенциал. Нямаме спор с Вас по тази тема. Знаете, че съм отворен. Аз самият, когато водихме спора за горите, стигна се до това, че направихме тази наредба. Готов съм, заповядайте с експертно мнение – и Вие, и госпожа Нинова, тъй като отговарям и на нея в момента, нека да го направим. Водата е национално богатство и заради това нека да не се делим поне по отношение на нея. Благодаря.

Господин министър, ще Ви прочета една логика, един алгоритъм: „Имаме нищожни поливни площи, което означава ниско продуктивно земеделие и ниско конкурентно земеделие, което означава неустойчива суровинна и скъпа база, което води до слаба и неконкурентна преработвателна промишленост, което означава пропусната възможност за много и устойчиви работни места, пропусната възможност за сериозна добавена стойност от реализацията на тази преработена промишленост”. Ето това е задачата, а не да пращате гаулайтери, които да сключват договор със стоковата борса, да казват: „Даже и да не доставите един тон метал, който се движи между 290 и 320 лв., ще дължим 200 лв. на стоковата борса”. Това са безобразия. Тези безобразия стават с Вашето съдействие или бездействие, но е еднакво лошо! Затова, господин министър, ние ще съдействаме. Не чакайте стратегията. Стратегията е записана да бъде одобрена от Съвета за растеж към Министерския съвет през месец ноември. Тоест, този мандат няма да има стратегия, тя няма да бъде полезна. А българските домати са над 3,00 лв., вносните обаче са много по евтини. Ето това е индикаторът, който мери Вашата селективност. Когато нашите домати станат по-вкусни – не само по вкусни, но и по-рентабилни, тогава има бъдеще за българското земеделие.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър на земеделието и храните! В последно време по силата на законови и подзаконови разпоредби – юни месец миналата година беше променен Законът за стоковите борси и тържищата, силно се ограничи, дори изцяло възпрепятства възможността на селскостопанските производители да реализират продукцията си, като сами я продават на пазара, както е било винаги досега. За да реализират стоката си, в момента селскостопанските производители трябва или да регистрират фирма, с всички произтичащи от това последици – поддържане на фирмата, счетоводител, което струва скъпо, разбира се, или на практика от полето да я предават – това е алтернативата им, на прекупвачи, имащи правото да търгуват с нея след това. Известно ми е, че на среща със селскостопански производители сте обещавали пред тях да предприемете инициатива за промяна в тази насока и по тяхно настояване поставям този въпрос. Какво е положението сега? Селскостопанските производители са затворени в производствените си полета, в земята си, територията, която обработват. При тях идват прекупвачите, които буквално ги рекетират – вземат им продукцията на още по-голяма безценица. Знаете, това е един от много големите проблеми. Производителите по принцип нищо или почти нищо не печелят, печелят търговците – проблем, който се задълбочава с тази промяна. Затова въпросът ми е: споделяте ли идеята, че настоящата регламентация създава тези сериозни проблеми при селскостопанските производители с оглед на реализацията на произведената от тях продукция и ще предприемете ли действия за промяната на законови и подзаконови нормативни актове в тази насока и селскостопанските производители, както това е било десетки години, да продават продукцията си сами, реализирайки я на стоковите тържища, или нещата ще вървят на зле? Така е и в съседните страни. Били сме в Гърция. Знаете, как от камионетките или фургончетата селскостопанските производители продават продукцията си.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос в известна степен се препокрива с въпроса, зададен от колегата Шопов. Преди около месец и половина на среща с дребни и средни земеделски производители ми беше поставен този въпрос. Така както подчерта и колегата, на 3 юни 2011 г. бяха извършени промени в Закона за стоковите борси и тържищата, и по-специално в чл. 55 от този закон. Промените в закона засягат предимно дребни и средни земеделски производители. Според изменението на законодателството, всички производители, които искат да търгуват на тържища, трябва да се регистрират не само като земеделски производители, но и по Търговския закон. Замисълът на този закон беше да се сложи ред в Закона за стоковите борси и тържищата и да се избегнат прекупвачите. Вместо да създаваме условия за избягване на прекупвачите и да създаваме условия на земеделските производители за лесен достъп до тържищата и пазарите, с тази промяна значително се затруднява прекият достъп до пазарите. С тази промяна земеделските производители ще имат възможност да продават навсякъде, но не и там, където трябва. В смисъл, че те могат да търгуват по пътищата, където рискуват и живота си, да чакат клиенти там, вместо да им създаваме условия на пряк достъп – да излагат продукцията си на стоковите борси, без да има посредници между тях. Именно затова нашият въпрос към Вас е: предприемате ли съответните действия, които да доведат до отпадане на изискването за регистрация на земеделските производители по Търговския закон?

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов, господин Мустафа, господин Сербест! Изключително актуален въпрос. Благодаря, защото ще мога да отговоря от трибуната на Народното събрание и доста земеделски производители ще чуят този отговор, защото ги касае. Аз вече огласих. Онзи ден в Кюстендил ми зададоха същия въпрос. Ще повторя още веднъж, че въпросът не би следвало да е към мен, а към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, защото Законът за стоковите борси и тържищата е бил променен, като инициативата е дошла от това министерство. Оттам трябва да дойде и обратната промяна. Преди месец имах среща със земеделските производители. Тогава разговарях с бившия министър на икономиката господин Трайков. Той пое ангажимент тази инициатива да се направи. Доколкото знам, тя е направена. Поправките са внесени в Народното събрание. Още на 14 февруари тази година, тоест след първата ми среща със земеделските производители, аз изпратих писмо до Държавната комисия по стоковите борси и тържищата с конкретен текст за промяна на чл. 55, ал. 2 и ал. 3 и чл. 59, ал. 2, касаещи организацията и дейността на пазарите на производители и изискванията за търговия със земеделските продукти, произведени от земеделски производители и регистрирани по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. Разговарях с председателя на Комисията по стокови борси и тържища господин Едуард Стойчев. Той имаше организирана среща в Пазарджик от областния управител, тъй като там беше най-голямото напрежение. Той потвърди пред земеделските производители, потвърждавам го и аз от трибуната – този режим ще бъде премахнат. Попитах Министерството на икономиката защо всъщност е направена поправката. Мотивите, когато тя е била направена, са били, че доста непроизводители са се явявали и изкупували продукцията, тоест имало е елемент на рекет (ще използвам тази дума) от прекупвачи към земеделските производители. За да представят регистрация като земеделски производители, тази регистрация е вкарана едва ли не с идеята да ги защити. За съжаление се е получил обратният ефект. Аз реагирах като министър – със съответното настояване. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има реакция, има реакция и от Комисията по стоковите борси и тържищата. Разговарях и с народни представители. Да се надяваме, че тази поправка ще мине по най-бързия начин. В случая се обръщам и към Вас: задавайки тези въпроси, да съдействате, та поправката да мине по най-бързия начин. До тогава – не знам колко е коректно да го казвам – Комисията по стоковите борси и тържищата няма да бъде строга, тоест няма да има реални санкции към земеделски производители, които не са регистрирани. Нека бъдат спокойни. Благодаря.

Уважаеми господин министър, това е изключително тежък, но актуален въпрос. Срещата, която Вие цитирате, се е състояла в края на месец януари в областната управа в Пазарджик. Вие сте били на нея.

И онзи ден.

Това е нещо ново. В България десетки хиляди земеделски производители, повечето от тях на зеленчуци – отрасъл, който силно е подценен и пострадал от монокултурното земеделие в България, следят днешния дебат и очакват Вашия отговор, за да преценят какво да предприемат. За тях състоянието в момента буквално е убийство. Въпросът трябва да бъде разрешен много бързо, защото предстои да пласират, да продадат и реализират продукцията, която вече излиза през пролетта и лятото. Не трябва да има никакво бавене. Промените трябва да дойдат в парламента. Това зависи от управляващото мнозинство. Трябва да бъдат приети в много скоростен ред. Трябва да Ви препоръчаме да се стартира колкото си може по-бързо тази процедура, тъй като промяната е инициатива на Министерския съвет, но с новия министър на икономиката, енергетиката и туризма трябва да предприемете това действие. Финансовият министър също има отношение към тази материя. Трябва добре да им бъде обяснено за какво става дума. Те робуват общо взето да се унифицира режимът на всички, та всичко да минава през тържищата и борсите, което в този случай при особения режим на статута на селскостопанските производители е било и е много голяма грешка. И аз използвам думата „рекет”. Вие също я употребихте. Да, това в момента по отношение на българските селскостопански производители буквално е рекет. Иначе няма да ядем нито български домати, нито други български плодове и зеленчуци. Най-големият проблем в България е монокултурното земеделие. То ще продължи да набира скорост и ще продължава по този безумен начин.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Моята молба и молбата на колегата е, тъй като изминаха почти 3 месеца от срещата в Пазарджик, а 3-4 месеца е дълъг период, все пак направете така с министъра на икономиката, енергетиката и туризма, че оттук нататък въпросът да се задейства по-бързо, нека промените да влязат в Народното събрание...

Промените вече са тук, в Народното събрание.

Знаете, че от началото на май, през юни и юли се произвеждат селскостопанските стоки. Ако продължим още 3 месеца... Вие казвате, че няма да бъдат наказани, но това е малко относително. Все пак благодарим за този отговор и се надяваме, че в най-скоро време тази промяна ще влезе в Народното събрание, ще мине през парламента, та хората да почувстват, че по това нещо се работи усилено. Благодаря.

Благодаря, господин председателстващ. Дупликата е по-скоро уточнение към задаващите въпроса. Информацията, която имам от Комисията по стоковите борси и тържищата чрез нейния председател е, че тази инициатива е направена. Поправката се намира в ресорната комисия в Народното събрание. Ще помоля господин Шопов като заместник-председател на Народното събрание, когато се определя дневният ред, да се даде приоритет на този въпрос, за да може да се случи. Последната ни среща със земеделски производители беше преди няколко дни, включително и с господин Едуард Стойчев. Нека прозвучи като успокоение за тях от Народното събрание – заради това те наистина няма да бъдат санкционирани. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги народни представители, господин министър! Въпросът ми е относно идентификацията на домашните животни и тяхната маркировка. Той е изключително важен въпрос за всички български граждани – за това, че приехме европейското законодателство, за това, че идентификацията е много важен процес, в който активно участие взема собственикът на съответните животни, отговарящият ветеринарен лекар, институциите, които следят тези процеси. Идентификацията означава с раждането на животното, ако то е предназначено за пазар за месо, докато стигне на пазара да бъде проследено, да се знае какви манипулации са извършвани по това животно, слагани ли са антибиотици и други лекарствени средства, дали това е опасно. Мисля това за изключително важен въпрос, който заема особено място по въпроса за безопасността на храните. Не по-малко важна е идентификацията на животните, които стават за разплод. Чрез тях се следи наследствеността, следи се чистотата на породата, следи се стадото да има такъв вид, какъвто би трябвало да има в съизмерими европейски параметри и граници. Мисля, че това е изключително важно и в тази връзка, обезпокоен от факта, че от много места получих информация за липсата на ушни марки за домашните животни, особено за агнета, ме провокира да Ви задам въпроса: дали министерството е обезпечило планираните количества ушни марки за индентификация на домашните животни за 2012 г. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, съгласно чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдните обекти подлежат на регистрация в Българската агенция по безопасност на храните, а животните на идентификация. Идентификацията на селскостопанските животни – едри и дребни преживни свине и еднокопитни, се извършва от регистрираните ветеринарни лекари на частна практика, които сключват годишни договори с областните дирекции по безопасност на храните. Едно от задължението на стопаните съгласно чл. 132 от закона е да уведомяват в седемдневен срок ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за новородени, за да представят същите за идентификация, като средствата за тази идентификация са за сметка на държавния бюджет. Осигуряването на идентификаторите за идентификация на селскостопанските животни се осъществява посредством сключване на договор по процедура, изготвена по Закона за обществените поръчки. Последният такъв договор е сключен през месец юни 2011 г. между Българската агенция по безопасност на храните и фирма-изпълнител със срок на изпълнение една година. Планираните количества марки за идентификация на селскостопанските животни са обезпечени с утвърдения бюджет на Българска агенция по безопасност на храните за 2012 г. Тя поддържа необходимите количества марки на склад и при нужда поръчва нови съгласно договора с цел да не бъде прекъсван процесът на идентификация. Понастоящем марките се разпределят от областните дирекции по безопасност на храните според нуждите на всяка област, а след това до регистрираните ветеринарни лекари на частна практика, които маркират животните и въвеждат информацията в общата информационна система. Тук е моментът да кажа, че част от промените в проекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, приет на първо четене в Народното събрание на 9 февруари тази година, касаят именно идентификацията на селскостопанските животни. Проектът предвижда стойността на средствата за официалната идентификация и разходите за идентифициране на животните да са за сметка на собствениците, като Държавен фонд „Земеделие” предоставя държавна помощ по реда на Закона за държавните помощи за компенсиране на разходите по отношение на средствата за идентификация. Промените предвиждат също собствениците и ползвателите на животновъдни обекти да сключват договор с регистрираните ветеринарни лекари с цел осигуряване на ветеринарномедицинско обслужване, в това число и идентификацията на животните, които отглеждат. Българската агенция по безопасност на храните като компетентен орган за контрол на идентификацията на животните следва да определя номерацията на средствата, използвани за идентификация. Същите ще се произвеждат и/или търгуват само от лица, които са одобрени във вписания в списък на Българска агенцията по безопасност на храните по разписана от него промяна за законова процедура. Благодаря за вниманието!

Господин министър, нали разбирате, че на такъв отговор не мога да кажа, че съм удовлетворен. Въпросът ми беше дали са обезпечени планираните, необходимите количества. Аз твърдя, че много малка част от тях са обезпечени. Твърдя, че това е така във всички области. Няма област, където на сто процента да са обезпечени, няма на петдесет процента да са обезпечени необходимите ушни марки. Разбирам, че в последните дни е имало някакво раздвижване и по областите е получена някаква партида, която е крайно недостатъчна и след като вече агнетата са продадени. Вие поставихте собствениците в положение да продават животните и агнетата си без да са идентифицирани. Те го направиха от няма накъде. Не разбирам защо това се случи. Имам три обяснения. Едното е, или пълно безхаберие от Ваша страна, говоря от министерството, второто – че искате да икономисате средства от ушните марки, защото те струват пари на бюджета в сложна бюджета ситуация. Може би това е причината да не платите за ушните марки и на докторите, които трябва да ги поставят. Това също са пари от държавата. Трето, започвам да си мисля, че съвсем нередни неща се случват по тази линия и абсолютно недопустими. Вие цитирате на първо четене законопроекта, но той още не е влязъл в сила, не е факт. Ние работим по сега действащия. Друг е въпросът, че имаме много забележки. Недопустимо е да караме собствениците на животни да плащат тази идентификация, в същото време да плащат и имунопрофилактиката, а пък чрез фонда да си получават парите. Няма такова нещо. На Запад го има, но ветеринарните лекари си получават директно парите от държавата, след като собствениците са си платили, ако искате въобще да въвеждате някакъв ред. Това, което предлагате като законопроект, не е добро. Искам да се обърна към Вас с призива много сериозно да погледнете на този въпрос, за да се реши въпросът с идентификацията на домашните животни. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, не икономисваме от нищо. Ушните марки по-скоро ги дават поделенията на Агенцията по безопасност на храните на реалните стопани или на ветеринарните лекари, които наистина реално ще маркират животни. Анализът, който се направи и то поискан от мен, възложен на Агенцията по безопасност на храните, е, че се много повече ушни марки влизат в обръщение, отколкото са животните. Това означава, че е възможно да има схема на маркиране по няколко пъти на животните. Тъй като има констатирани такива случаи, има и наказани за това, тоест животновъди чиито субсидии са отнети заради това. Така че ние затягаме режима. Ясно е, че този затегнат режим някои не ги удовлетворява и точно същите тези някои надават глас в момента. Системата да си плащат те, а фонд „Земеделие” да им възстановява средствата, повтарям, няма нищо страшно, на сто процента е, за да може всички да се регистрират като животновъди и да няма фермери фантоми, и второ – да се получават реално пари срещу реално свършена работа и реална идентификация. Повярвайте ми, сегашната система позволява манипулации и това се случва. Казвам Ви го не като министър, казвам Ви го като човек, който се е занимавал с ветеринарна дейност. Прави се, продължава да се прави, затова искаме да го променим със Закона за ветеринарномедицинска дейност. По-строгият режим обаче ще доведе до това някои да реагират. Все пак става въпрос за доста средства, които се изплащат по този начин. Идентификацията е свързана с изплащането на средства на глава добитък. Не можем да оставим тази система така и свободно да раздаваме, както беше досега. Няма да стане. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът ми е относно допускане на нарушения на Закона за лечебните растения от директорите в държавните предприятия, назначени по чл. 163 от Закона за горите. Уважаеми господин министър, въпреки че чл. 118 от Закона за горите изрично указва, че ползването на лечебни растения се урежда по реда на Закона за лечебните растения. Директорите на държавните предприятия масово игнорират тази императивна разпоредба. Същите извършват редица нарушения, които могат да се квалифицират в следните две основни групи: Първо – нарушение на чл. 34, ал 3 и чл. 36 от Закона за лечебните растения. Горните разпоредби на Закона за лечебните растения изискват: „Лицата, които кандидатстват за позволително за ползване на билки, сами да определят количеството на ползването” – чл. 34 ал. 3. Позволителните да се издават по реда на постъпление на заявление – чл. 36. Второ – нарушение по чл. 24, ал.1 от Закона за лечебните растения, тоест „таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти държавна собственост, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет”. Въпросът ми към Вас е: какви действия ще предприемете за уеднаквяване на различните практики, прилагани от директорите на държавните предприятия с цел стриктното спазване на действащото законодателство от тяхна страна? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, в случая с Вашия въпрос това е едно доказателство, че парламентарният контрол е и ефективен, защото имаме многото обратни доказателства. Веднага след получаване на Вашия въпрос, аз изпратих писмо до всички директори на предприятия, с което им разпоредих стриктно спазване на разпоредбите на Закона за лечебните растения, касаещи ползването на лечебни растения, включени в Списъка на лечебните растения, Приложение към чл. 1, ал. 2 от закона, както и тарифата за таксите, които се заплащат за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – държавна собственост, приета с Постановление на Министерския съвет № 94 от 2000 г. По отношение ползването на тези недървесни горски продукти по Закона за горите, с моя Заповед от 6 март 2012 г. е създадена работна група, която да изготви и представи предложения за изменения на Наредбата за условията и реда за възлагане и изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. В работната група ще бъде обсъдена възможността в Проекта за изменение и допълнение на наредбата да бъдат включени текстове, които да регламентират утвърждаване на единни цени за ползване на недървесните горски продукти, или казано иначе, да не може всеки директор да слага каквато му цена отърва. Разбирате, те вече са в статут на търговски предприятия, така че чисто инстинктивният стремеж на всеки директор е да слага все по-високи тарифи. В тази наредба ние ще заковем тарифите и, разбира се, ще отчетем обществения интерес. Със събирането на билки в горите се занимават хора с ниски доходи, така че, повярвайте ми, моето мнение е, че с разпоредбите няма да бъдат ощетени по абсолютно никакъв начин. На директорите, не само че им изпратих писмо, лично аз им разпоредих, тъй като съвсем наскоро имаше събиране по друг повод, да гледат да увеличават приходите от добив на дървесина, а не от билките и от хората с най-нисък социален статус. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Това е едно потвърждение за важността на въпроса, който зададох. Този въпрос наистина е важен, защото ние сме в началото на сезона за събиране на билки. Ако се бяха запазили тези цени, които директорите определят като тарифи, това неминуемо щеше да доведе до състояние голяма част от билките да не бъдат събрани и съответно голяма част от хората, които се занимават с билкосъбиране, а те са над 200 хиляди души, да не получат допълнителни приходи. Това неминуемо щеше да даде пък отражение върху потреблението в България, както знаем, то е доста ниско, а оттам щеше да рефлектира и върху събираемостта в държавния бюджет. Нещо повече, както знаете, голяма част от хората – тези 200 хиляди души, това са хора, които се занимават със събиране на билки в най-бедните райони – в Родопите. Знаете също така, че те заместват сега и събирането на тютюна. Наистина този въпрос е много важен по отношение на тези тарифи. Още веднъж Ви благодаря, че ще намалите цените на тарифите и ще дадете възможност наистина този отрасъл отново да се съживи, защото през 1995 г. България е била на първо място по износ на билки. Само Германия, забележете, на година внася над 53 000 тона билки, а България изнася около 12 000 тона. Държави като Полша, Албания, Македония ни изпревариха по отношение износа на билки. Това е наистина един отрасъл, който може да носи добри приходи на държавата. Затова още веднъж се потвърждава важността на въпроса ми и аз използвам възможността да благодаря на Вас и да уверим билкарите, че наистина този отрасъл има място за развитие и ще направим всичко възможно наистина да просперира. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Петрова, господин Михалевски, господин Георгиев, понеже това сме в залата! Въпросът ми към Вас, господин министър, е свързан наистина с финансовото състояние и материалната база на Професионалната гимназия по селско стопанство и лека промишленост – гр. Карнобат. Ние в града продължаваме да го наричаме техникума, защото това учебно заведение е едно сериозно, с традиции, с много здрави връзки в целия регион, пък и не само. Имам предвид, че в областта на селското стопанство, за земеделието са излизали изключително ценни и много високо образовани кадри. Това е нещото, което изключително безпокои цялата общественост в Карнобат, защото материалната база по селско стопанство е в отчайващо състояние. В смисъл, че с назначаването на директорката на гимназията госпожа Бисерка Атанасова – за изпълняващ длъжността, започна откровена ликвидация на тази материална база. Разпродават се селскостопански машини, трактори, оборудване, както и машините, необходими за обучение по специалността за леката промишленост. Техниката се унищожава и предава за скрап. За членове на комисията, която извършва действията по бракуването, се избират лица без необходимата компетентност. Факт са случаи, в които трактори, които са бракувани, напускат двора на гимназията на собствен ход. През месец ноември 2011 г. е извършен ремонт на покрива на сградата на гимназията. Отчетените за ремонта средства категорично не съответстват и значително надвишават реалния размер на извършения ремонт. Господин министър, мога да продължа с още много нарушения в гимназията, но и така посочените са достатъчно основание да Ви задам следните въпроси: Ще назначите ли проверка за финансовото състояние на материалната база на Професионална гимназия по селско стопанство, облекло и лека промишленост – гр. Карнобат? Определяте ли като правомерни действията на директора? Ще предприемете ли съответни действия от Вашата компетентност и ще съдействате ли за възстановяване на доброто име на тази гимназия?

Благодаря Ви, господин председателстващ. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, на първо място следва да започна с това, че в Професионалната гимназия по селско стопанство и лека промишленост в Карнобат вече са извършвани множество проверки от Регионалния инспекторат по образованието в Бургас, в качеството им на териториална администрация за управление и контрол на системата на народната просвета, както и вследствие констатациите от Министерството на образованието, младежта и науката, е предприета процедура по търсене на дисциплинарна отговорност от вече бившия директор на гимназията, като трудовото му правоотношение е прекратено на 28 април 2011 г. Извършена е и финансова инспекция от Агенцията за държавен и финансов контрол и одит от Дирекция „Вътрешен одит” към Министерството на земеделието и храните за периода от 1 януари 2009 г. до 1 юни 2011 г., при което са констатирани нарушения по Закона за собствеността, Закона за счетоводството и Закона за финансовото управление и контрол. Както сам разбирате, проверките са извършвани за периода на ръководене на бившия вече директор на гимназията господин Дечко Димов и обхващат само два месеца от управлението на госпожа Бисерка Атанасова, която е назначена от 28 април 2011 г. за временно изпълняващ длъжността директор със заповед на министъра на образованието. На 28 февруари 2011 г. от кмета на община Карнобат, в Министерството на земеделието постъпи жалба от учители, в която са посочени множество проблеми, касаещи работата на гимназията. Във връзка с този сигнал Инспекторатът на министерството изиска от директора на гимназията да предостави документи за представеното в сигнала, в това число и за бракуването на селскостопанска техника и ремонта на покрива на гимназията – примерите, които дадохте във въпроса си към мен. От предоставените документи е видно, че ремонтът на покрива е извършен след провеждане на процедура по чл. 2а и 2б от Наредбата за малките обществени поръчки. Има сключен договор със спечелилата фирма–изпълнител на поръчката, има сключен договор и за инвеститорски контрол. Изплатените средства с включено ДДС са, както следва: - за ремонтни дейности – 10 800 лв.; - за инвеститорски контрол – 150 лв. Съгласно отчетените данни към 31 декември 2011 г. гимназията приключва бюджетната година с преходен остатък от 183 хил. лв. без просрочени задължения и вземания. По отношение на бракуваната селскостопанска техника следва да Ви уведомя, че на 21 септември 2009 г. директорът на гимназията изпраща молба до министерството за бракуване на амортизиран ръждясал селскостопански инвентар, който застрашава здравето и живота на учениците и е обект на непрекъснати кражби. Министерството на земеделието дава съгласие за сформиране на комисия от педагогическия състав на гимназията за бракуване на този инвентар. Със заповед на директора на гимназията е съставена комисия, която да направи оглед за негодната и неокомплектована техника и да състави съответните протоколи за бракуване. Комисията е в състав: главен счетоводител, механик, главен и старши учител и домакин. Протоколите за бракуване на дълготрайни материални активи са придружени с доклад за оценка на техническото състояние на активите, изготвени от лицензиран оценител, притежаващ необходимото удостоверение, и са заверени от компетентната държавна структура и регионалната служба на Контролно-техническата инспекция в Бургас, което е и гаранция за доказване на негодност на тези активи. Изваждането от употреба на бракуваните активи – селскостопански инвентар и транспортни средства, е с обща балансова стойност 26 хил. 462 лв. и е намерило счетоводно отражение в годишния финансов отчет на гимназията за 2011 г. Съгласно предоставените ни копия от фактури, ненужните активи ...

Само едно изречение. Съгласно предоставените ни копия от фактури, ненужните активи са предадени за вторични суровини и през месец февруари 2012 г. в сметката на гимназията са постъпили средства за бракуваните активи в размер на 34 хил. 800 лв. Същите са в централната сметка на Министерството на земеделието.

Господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, разбирам, че подготвеният отговор трябва да звучи така, че вероятно големите проблеми са от предишния директор. Предишният директор беше човекът, който направи така, че да се възстанови до голяма степен позицията на гимназията и да има ученици, да има вечерни форми на обучение, които сега явно не се споделят от новото ръководство. Това са въпроси към министър Игнатов, които аз едновременно зададох към Вас и към него. Към министър Игнатов са за методичната част на обучението, а към Вас – за финансовото състояние. Аз не мога да бъда доволен от отговора, който ми дадохте. Там стават големи безобразия, господин министър. В каквато и форма да ги облечете, не можете да убедите обществеността в Карнобат за това, че там са извършени законови ликвидации и бракуване на техниката. Да, вероятно е имало и такава, но като цяло новата директорка – разбирам, че Вие приветствате това, което е извършила, но тя се появява като ликвидатор. Това е същото, което Вие правите в „Напоителни системи”, само че на по-малко ниво – в техникума в Карнобат. Мисля си, че вероятно една от причините е в следващата година гимназията да мине на общинско подчинение и сега каквото може да се вземе и да се направи, което е абсолютно безобразие. Мисля си, че е недопустимо. Силно се притеснявам, ако има някакъв замисъл въобще учебното заведение да го няма, а надявам се това да не е така. Господин министър, наистина Ви моля, ама сериозно, да направите проверка и да не се доверявате на проверките на Инспектората в Бургас. Същата госпожа е човек, поставен явно да ликвидира. И вероятно да Ви лъже.

Господин председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Не познавам нито бившия директор, нито настоящата директорка! Мисля, че по въпроса бях конкретен. Уволнението е станало от министъра на образованието. Аз нямам участие в това. Проверките са извършени от Инспектората към Министерството на образованието – Регионалния инспекторат в Бургас, от Държавната финансова инспекция, която пък е на подчинението на друго министерство, и разбира се, Инспектората на Министерството на земеделието. Три различни институции са констатирали нередности по отношение дейността на този директор, за който сега Вие роните сълзи. Не го познавам. Ако е толкова ценен кадър, да го вземат някъде, да отиде в частната практика, но очевидно има нарушение. За сигнала, който давате за новата директорка, че нещо е направила, казах Ви, че е направена комисия. Това, което мога да направя, е, ако имам път към Карнобат, просто да мина и да се срещна с колектива. Мисля си, че това мога да Ви го обещая и ще го направя. Всъщност от колектива, от учителите ще видя и ще усетя обстановката. Близо 100 са професионалните гимназии към Министерството на земеделието. Не е само тук проблемът и напрежението, но казвам Ви, има въпроси, като този конкретен въпрос, който не е към мен. Нито съм уволнил, нито съм назначил. Ако искате питайте колегата Игнатов, но не знам от мен какво искате. (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.) Да уволня кой? Аз не уволнявам и не назначавам. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за един много неприятен инцидент с трагичен край в края на миналия месец, когато две деца, едното на пет, другото на тринадесет години, се удавиха в един изравнителен басейн на „Напоителни системи” в Асеновград. Аз знам какво е Вашето становище. Слушах оправданието, че Вие не можете да охранявате всички водоеми в „Напоителни системи”. Първо, излиза въпросът: ако някой е собственик на нещо той ли има грижата за своята собственост, или друг трябва да се грижи? Въпросът е, че тези неща не се случват в Асеновград за първи път. Там има и други такива инциденти. Знам, че през последните дни сте взели мерки и сте започнали да ограждате този басейн и със сигурност вината може да бъде прехвърлена и на други институции. Сигурно може да се каже, че и общината може да помогне, сигурно може да се каже, че и родителите е трябвало да предупредят децата, но въпросът е, че това се случва. Това се случва с обект, който е Ваша собственост и както се казва, мине не мине време, ние си говорим с Вас за „Напоителни системи”. Та, въпросът ми е: какви мерки ще вземете конкретно по този случай, за този обект, както и за други обекти на „Напоителни системи” в Асеновград? Имате ли някакви изводи, които са направени по-генерално от тази история? Смятате ли, че трябва да има по-сериозна охрана на водоемите? Точно сега е моментът за този въпрос, защото е месец май и започват да се разхождат около тях хора. Охранявани или не, тези водоеми представляват опасност. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Моля Ви, не като министър, а като родител, да не правим спекулации и дебат в памет на децата, които си отидоха при нелеп инцидент! Не се оправдавам, ще кажа реалните факти: днес аз съм министър, преди мене е имало други министри, които са отговаряли за „Напоителни системи” и след мен ще има. Истината е, че водоемите в страната са няколко хиляди. Един Господ знае колко са, защото аз знам тези от „Напоителни системи”, има доста общински, с неизяснена собственост. Общо са няколко хиляди. Тези на „Напоителни системи” са 167. Отделно от това има над три хиляди километра диги и канали. Практически, абстрахираме се от чисто политическия дебат и ако погледнем реално, не е възможно физически да бъдат охранени. Вие знаете, че има трудности в момента по осигуряване спасители на Черноморието, където хората отиват с цел да се къпят, камо ли тези хиляди на общинските микроязовири и канали. Няма как да се охраняват. Специално случаят в Асеновград е нелеп инцидент. Не бях в страната, когато това нещо се случи. А след това се поинтересувах и получих всички данни. Не знам дали сте ходили, но там има метална ограда. Тя е висока почти колкото банките в Народното събрание, а има и табели, че не трябва да се прескача. Това не значи, че не могат. Като родител казвам отново: нека да се замислим какъв е нашият контрол върху децата ни, къде играят? Да им създаваме условия не да играят на този канал, а на детска площадка. Мисля си, че тук трябва да е дебатът, ако въобще има дебат. В памет на тези дечица Ви призовавам да не го политизираме. Какво да Ви отговоря в случая? Да, „Напоителни системи” са надградили с бодлива тел металните огради. Заприличало е на концлагер. И да Ви кажа ли какво ще стане само след време, ако вече не е станало? Знаете, ще минат някои, които с това се занимават, ще приберат бодливата тел, както между другото табелите, които сложихме. Директорът на „Напоителни системи” ми докладва, че вече са откраднати, защото са от метал. Преградите са хванати с бетон и това е попречило да ги дръпнат, но, мисля че няма да им попречи да минат със съответните режещи машини. Това всъщност се случва. За съжаление, живеем в такова време. Затова, нека като родители да пазим децата си повече. Никой не е застрахован от подобен инцидент. Каквото и да кажа, че ще направим или са направили от „Напоителни системи”... Да казваме: „Не дай си, Боже, да се повтаря!”. С това ще завърша. Благодаря Ви.

Благодаря, господин министър за отговора. В никакъв случай не искам да става предмет на спекулация такава трагедия. Между другото това е много поучителна снимка на нашето общество, например да направиш допълнително ограда и тя да бъде открадната на следващия ден, да сложиш табели и те да бъдат откраднати на следващия ден. Това е самооценка за нас като общество и как ние се държим като граждани. Наистина в случая е много лесно да питаш шефа на „Напоителни системи” или министъра, но не можеш да попиташ тези, които са махнали табелките, или които ще откраднат поредната поставена ограда. Обаче в случая наистина става дума за жива охрана, защото все пак трябва да направите разграничението между хилядите обекти, които има „Напоителни системи” – и те са някъде в полето, и това, което се случва в Асеновград – в населено място. В населено място също е каналът, където пък е имало други смъртни случаи, което е пак собственост на „Напоителни системи” – просто там живеят хората и там играят децата. Очевидно, че в този случай, след като това не работи, трябва да се помисли за жива охрана и обектите на „Напоителни системи” трябва да се разграничат – тези, които са някъде на 5-6 км в полето, и другите, които буквално са в чертите на града и на идеалния център. За „Напоителни системи” щях да Ви задам само един уточняващ въпрос, тъй като чувам, че тези дни те продължават със скрападжийската си дейност и отново режат напосоки помпени станции, обекти, които не са въведени с Акт 16. Дочувам, че въпросният господин Харизанов, за който имах един въпрос по-рано към Вас, продължава да работи там и де факто да изпълнява същата функция, каквато изпълняваше и преди това, макар че формално не заема тази длъжност. Дали е вярно това? Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, ще отговаря на допълнителния Ви въпрос. Харизанов отдавна не работи в „Напоителни системи” и няма ангажимент към дейността на търговското дружество. По отношение на обектите, които нямаха и не бяха вкарани в активите, използвам Вашия въпрос да отговоря от тази трибуна, че вчера Сметната палата завери финансовия отчет на Министерството на земеделието и храните. Знаете, че преди Нова година имаше отказ от заверка заради липса на счетоводни данни за обекти от „Напоителни системи”. Беше ни даден шестмесечен срок, за да ги въведем, да направим инвентаризация. Това се случи месец и половина преди това. Така че съобщавам тази новина – от вчера имаме заверка на финансовия отчет от Сметната палата. Всички активи на „Напоителни системи” вече се намират в отчета. Тъй като Вие отсъствахте от залата, когато отговорих на Ваши колеги на парламентарно питане, с моя заповед е преустановено всякакво бракуване и реализиране на активи на „Напоителни системи”. Назначена е междуведомствена комисия от няколко министерства, която да обследва дейността на „Напоителни системи”. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е продиктуван от новината, че България отново е изправена пред опасността да потъне в животинска мърша, след като за пореден път двата екарисажа в страната, които са регистрирани, за да осъществяват тази дейност, заплашват да спрат събирането, транспортирането и термичното обезвреждане на труповете на умрели животни. Един от тях е шуменският екарисаж на фирма „Брамас 96”, който обслужва 18 области в страната, сред които София-град и София-област. Останалите 10 области се обслужват от варненския екарисаж. Нека да припомним, че след влизането на България в Европейския съюз е забранено загробването на животни, а събирането, транспортирането и обработката на животински трупове от умрели селскостопански животни, домашни любимци и така нататък, се поема от държавния бюджет. За пореден път причината за предупреждението за спиране на дейността е отново натрупването на задължения на държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните и по-специално на Национална агенция по безопасност на храните към двата екарисажа, като само към шуменския екарисаж в момента се дължат 2 млн. 782 хил. 388 лв. за извършените от него услуги. При тази ситуация, както стана ясно вчера и от написаното в медиите, шуменският екарисаж заплашва, ако до 31 май не му бъдат изплатени дължимите суми и не бъде актуализиран ценоразписът, по който се изплащат тези услуги, да спре своята дейност и да спре да унищожава труповете на животни. Това отново поставя страната пред угрозата да се напълни с животинска мърша. Възникват съмнения как след това държавата ще се справи с този проблем. Моят въпрос е: какви са причините за повторното спиране на финансирането на екарисажите в Република България и какви опасности крие това за здравето на населението? Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, бих искал да започна с това, че финансирането на екарисажите не е спряно. Информацията, с която разполагате, че задълженията на държавата към екарисажите не са изплащани повече от девет месеца, не отговаря на истината. Съгласно отчета на Българската агенция по безопасност на храните за касово изпълнение на бюджета към 31 март 2012 г. за дейностите по събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни, смилане, пакетиране, съхранение и натоварване на предназначеното за унищожаване месокостно брашно, получено от преработката на странични животински продукти от категория 1, 2, 3 и по сключени договори с „Брамас 96” АД и „Екарисаж – Варна” ЕООД, са изплатени средства в размер на 616 хил. 120 лв., в това число и за възстановяване на направените разходи в село Бисер в размер на 8189 хил. лв. В момента страната ни не е заплашена от финансови санкции и от забрана за износ на животни и животинска продукция, тъй като Република България е въвела необходимите мерки за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, предназначени за консумация от човек и за отмяна на Регламент № 1774 от 2002 г., като съответно до настоящия момент финансира екарисажите, макар и с известно забавяне – признаваме, за сметка на държавния бюджет за изпълнение на дейности по смилане, пакетиране, съхранение и натоварване на унищожените отпадъци. Така че това е ситуацията. Водят се разговори, аз съм възложил на финансовата дирекция и на директора на Агенцията по безопасност на храните да правят всичко възможно да изплащат своевременно задълженията към екарисажите, защото и те изпитват определени затруднения. Но както досега, макар и със забавяне, средствата към екарисажите се изплащат. Нека да бъдат спокойни, ще им се изплатят тези суми. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин министър, аз се радвам, че Вие декларирате тук за втори път, че повторно възникналият проблем със забавяне изплащането на дължимите суми от държавата към екарисажите, в крайна сметка ще бъде решен и те ще бъдат изплатени, тъй като в противен случай, знаете най-добре, какви рискове има за страната ни – за здравето на хората, ако спрат двата екарисажа. Искам да Ви обърна внимание, че трябва да потърсите едно по-дългосрочно решение на този проблем, защото втори път в рамките на две години възниква идентична ситуация. Ако Финансовото министерство е виновно, че дължимите суми не постъпват ритмично към двата екарисажа, трябва да се обърне сериозно внимание на този факт. Не трябва по такъв начин двата екарисажа да бъдат изправени на ръба на фалита, защото те междувременно внасят дължимите ДДС и данък печалба в държавния бюджет, без да са получили реално нито стотинка. Информацията, която аз имам от вчера и от онзи ден, е, че специално към „Брамас” държавата дължи над 2,5 милиона. Не знам какво е изплатено досега, но от онзи ден има отворено писмо до Вас от управителя на „Брамас”, който твърди точно това. Така че молбата ми е да положите максимални усилия и да обърнете сериозно внимание на финансовия министър и на министър-председателя, че тази ситуация се повтаря, тя не е за пренебрегване и този въпрос трябва веднъж завинаги да бъде решен. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Да, господин председател, пореден е въпросът ми, защото министърът не е влизал в залата от месец март или по-скоро ми е отложил този първи въпрос. Съжалявам, че така често се получава, но е така. Господин министър, в отговора си към Петър Мутафчиев за фотоволтаиците беше засегнат по някакъв начин, но аз си мисля, че той е изключително важен за държавата ни, за политиката, която води в областта на земеделието, по въпроса за опазването на земеделските земи. Защото голямото богатство, което има България, безспорно и Вие признавате, е нашата земя, която по качества е една от най-добрите в света. Нас силно ни притеснява фактът, че наистина не се спазва този Закон за опазване на земеделските земи при изграждането на фотоволтаични паркове. Това не е само в конкретния случай, който по-надолу ще кажа за с. Попица, община Бяла Слатина, това са примерите, които даде Петър Мутафчиев, че няма област, няма и община, където това да не се случва, където силно, силно нас ни притеснява. Пак казвам, земеделската земя е много ценна, много нужна на държавата. Един сантиметър почва, господин министър – слушайте внимателно, се образува за 100 хиляди години. Един слой, един сантиметър почва! Това е нещото, което така просто не можем да подминем. Конкретният случай. В община Бяла Слатина се строи фотоволтаична система върху имот със съответен номер, земята е ІІІ категория. Съгласно чл. 14 от Закона за опазване на земеделските земи, строителството върху земя от І до VІ категория се извършва само след отнемането на хумусния хоризонт. Въпросът ми към Вас, господин министър, е спазено ли е законовото изискване в конкретния случай? Отнет ли е хумусният хоризонт? Какви действия ще предприемете, в случай че е нарушен законът? Считате ли, че е необходимо преразглеждане на нормативната база за едно по-добро опазване на земеделските земи?

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз знам за колко време се образува един сантиметър хумусен слой, но знам и друго – като толкова сте загрижени, защо четири години, а и преди това имахте възможност, не направихте поправките в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи? Защо тази поправка за забрана за промяна на предназначението на земи от І до ІV категория се случи в мандата на това Народно събрание? Нали Вие тогава имахте мнозинството и бяхте много загрижен? Между другото тази преписка, за която става въпрос, за с. Попица е подадена преди аз да бъда министър, решена е, разбира се след това, защото бяха няколко хиляди, но Ви казвам, че тя е решена преди да влязат в сила промените на закона, които прие това Народното събрание. Така че няма как на нещо, което е внесено, платени са съответните такси, да бъде отказано, и то когато е нямало законова забрана. Понеже много сте загрижен, защо не го направихте в миналото Народно събрание? Защо не забранихте? Ето, сега и господин Мутафчиев каза – да ги забраним! Но защо не ги забранихте? Имахте мнозинството, направете го. Ние забранихме половината – земите от І до ІV категория представляват малко над 50%. Забранихме и там не може! Внесете предложение да забранят и останалите. Ето, тук има народни представители от ГЕРБ – те ще Ви подкрепят. Защо сега водите такава риторика: „Земята е най-ценна”? Знам, че е най-ценна, Вие сега ли го открихте? Ние забранихме от І до ІV категория. Аз самият настоявах да бъде до VІІ категория. Това е преписка, която е била по предишното законодателство, което е приемано по Ваше време, преписка, която е внесена в годините назад и е решена. Няма основание да се откаже в този случай за Попица. Това е! И не е Пόпица, а Попúца, да Ви кажа, аз понеже съм от този край.

Уважаеми господин председател, колеги народни представители, господин министър! Аз разбирам, че заставате тук целият в бяло и така е много удобно да прехвърляте вината на предишното правителство и че ние не сме решили въпроса, а сега всички претенции са към Вас. Господин министър, трета година сте в това министерство! Ако Вие защитавате тази позиция, внесете в Народното събрание мораториум да не се строи на такива земи. Аз винаги съм защитавал тази позиция, независимо дали съм бил управляващ или в опозиция, защото знам смисъла и значението на земята. Земята е основно средство за производство. Тя е най-голямото ни национално богатство, господин министър. И въобще не ни прехвърляйте вина на нас, на мен – най-малко, защото Вие можехте да направите така през тези три години, че това да не се случи. Това е престъпление! И още нещо – освен че казвате, че разрешението е дадено по стария закон, много силно се съмнявам! И още, знаете ли, че по чл. 23, ал. 3, чета дословно: „Изграждането или разширяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични системи освен случаите, когато производство на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земи от V до Х категория или некатегоризирани”. Имам документа, че земята е ІІІ категория.

Ами, трета е.

Трета, а не пета! Това е големият проблем! И Вашите служби са дали разрешението за промяна на предназначението.

Това е поправката, която четете!

Да Ви дам ли документа? Там е ясно кога е дадено това – по Ваше време.

Но преди поправката!

Не приемам по никакъв начин това, което казвате. Мисля, че е престъпление и ГЕРБ дължи на държавата ни, на народа ни това да не се случва на българската земя.

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Понеже Вие дежурно ми задавате въпроси и все се въздържам, но за пореден път си позволявате от трибуната – няма да използвам думата „лъжа”, за да не ме викнете да се съдим... (Реплика на народния представител Пенко Атанасов.)

Ето я лъжата!

Къде е лъжата?

Март месец 2010 г.

Но законът е влязъл в сила след това!

Вие управлявате от 2009 г.!

Аз Ви казвам, че по закона, който Вие не променихте, защото Вие четохте поправката, която е влязла в сила, след като е издадено това разрешение и тогава се забранява. Това е преди поправката. А тази поправка е инициирана от мен и аз водих битката. А Вие, ако предложите мораториум, ако Ви стиска гърбината, я, го предложете, те, Вашите, ще Ви изключат от партията! Защото Вие държахте този закон при този режим по време на Вашето управление, за да направите фотоволтаиците – не ги е направил нито един от ГЕРБ, и за тези фотоволтаици бяхте гласували преференциалната такса на изкупуване на тази енергия. Нашето правителство промени таксата, нашето правителство наложи забрана от І до ІV категория. А Вие като сте ербап, предложете го – предложете мораториум, те ще Ви изключат и ще Ви бият! (Реплики на народния представител Пенко Атанасов.) Защо не го предложихте, защо не зададохте на предния министър....

Вижте, Вие говорите, аз Ви обяснявам...

Ако мислите, че не е спазен законът, сезирайте прокуратурата. Аз Ви казвам, че това разрешение е отпреди влизане на поправката, инициирана лично от мен, внесена в Народното събрание през Министерския съвет. Това е отпреди. Това са преписки, внесени още в началото или през 2008-2009 г. Това е! А като толкова искате, инициирайте мораториум от І до ІХ категория и да видите тогава какво ще Ви се случи! Благодаря.

Лично обяснение.

Той лично ме засегна, господин председател.

Процедура по начина на водене.

Господин председател, колеги, господин министър! Господин председател, въобще не сте прав в това да ме лишавате от правото, защото аз наистина бях лично засегнат от министъра. Той каза, че ме е страх да предложа такава поправка и че само на наши хора е позволено да строят фотоволтаици. Каза, че само по наше време са правени такива неща. Аз твърдя, че въпросната преписка...

Аз твърдя, че председателят на тази община е от ГЕРБ и му е дадена възможност да строи фотоволтаици.

Благодаря, господин председател. Господа министри, господа народни представители! Господин Найденов, моят въпрос е за поддържането на данните в тази система, която както знаете, беше успешно създадена през 2006 г. на базата на разработен орто-фотографски материал по проект за 8 млн. лв. Това даде възможност земеделските стопани в България да получават субсидии и да не се приложи предпазна клауза по Глава „Земеделие” при приемането ни в Европейския съюз. Първоначалното създаване на тази система би следвало да се поддържа и впоследствие, каквото е изискването на Европейски регламент № 73, като това бъде не по-късно от 5 г., тоест данните да не са по-стари от 5 г. Това означава, погледнато във времето, че през 2011 г. трябваше да бъде актуализирана и след това данните да са актуални до 2016 г. По някакви сметки това би струвало не повече от 15 млн. лв. с първоначално дадените. През 2009 г. Вие обявявате търг за обновяване на тези данни от заснемането им през 2006 г. със спътникови изображения. Този търг с един-два неуспешни опита струва 5 млн. лв. В крайна сметка, въпреки похарчените пари обновяване не е извършено. В началото на 2010 г. обявявате следващ търг за актуализация на данните. В процедурата има доста въпросителни. Търгът е спечелен на стойност 9 млн. лв. Следствие на това, че процедурата не е прецизна и прозрачна, има безпрецедентен до този момент протест от шестима посланици от Европейския съюз до премиера. В рамките на последните години протестите на фермерите от грешки в регистрацията не са преставали. Независимо от това, видимо тази процедура не е успешна.

Да, завършвам. На 23 февруари – преди два месеца, Вие внасяте предложение в Министерския съвет и оттам Ви дават разрешение да похарчите нови 11 милиона лева в рамките до 2016 г. Моят въпрос е именно в тази посока – как така от 15 милиона изведнъж парите станаха 33 милиона до 2016 г., когато трябваше да са не повече от 15 милиона? От тези два междинни проведени ...

Това е въпросът ми, започнах да го задавам. Какви резултати имате от тези два неуспешни конкурса, за които похарчихте близо 15 млн. лв.? Има ли виновни за това, че те са неуспешни и ще похарчите още 11 млн. лв.?

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев, виждам, че Вие трудно четяхте, явно се затруднявате в материята, затова аз няма да Ви чета отговора, защото са го писали експерти и няма да го разберете. Ще се опитам да Ви го обясня просто и ясничко, за да схванете за какво става въпрос. След влизането на България в Европейския съюз имаме ангажимент, за да получаваме тези милиарди субсидии, да изградим орто-фото карта на земеделските терени. Задължението е след като изградим тази карта, като заснемем парцелите, всяка година да я обновяваме с минимум 20%. В противен случай, ако не я обновим минимум 20%, следва санкция. Картата е направена през 2006 г., за да можем да влезем. През 2007 г. – обновление нула, през 2008 г. – пресечена нула, през 2009 г. – два пъти пресечена нула. Когато идва месец май 2009 г., Европейската комисия казва: „Спираме средствата, тези милиарди към българските земеделски производители, ако не изпълните екшън план, подписан през месец юни 2009 г.”, тоест буквално дните преди изборите. Този екшън план включва следното: до края на същата 2009 г. да купим 40% сателитно заснемане, не направено със самолети, а сателитно заради екстрената ситуация. През 2010 и 2011 г. да направим 100 процентно обновление на орто-фото картата на България. Това направихме. Ако не го бяхме направили, щяха да спрат парите, милиарди, които идват на единица площ. Купихме сателитните изображения в края на 2009 г. Европейската комисия дойде, провери, прие ги. През 2010 г. стартирахме процедура за половината от заснемането, по-точно около 40%. Беше заснета орто-фото карта, дойде Европейската комисия и каза: „Приемаме тези проценти”. В края на годината направихме и останалите, те вече са факт. Към момента – към месец януари тази година, България има на 100% обновена орто-фото карта. Европейската комисия дойде на одит и даде оценка „отличен”. Лично комисарят Чолош на заседание на Съвета на министрите каза, че в момента България има най-модерната орто-фото карта – нормално, защото тя е и най-нова. Ангажиментът за минимум 20% годишно обновление обаче остава. Затова правителството взе решение да не са 20%, защото това е минимумът, а да бъдат 25% годишно, тоест на всеки 4 години ние ще обновяваме картата, като всяка година ще заснемаме по 25%. Отпуснати са средства за тази година. В момента тече обществена поръчка за новите 25% на чисто новата ни орто-фото карта. Затова, че не изпълнихте Вашия ангажимент по време на Вашето правителството, България беше глобена в размер на 40 млн. лв. за изплатени средства през 2007 г. и 50 милиона през 2008 г. – общо 90 милиона. В момента водим дела, за да отложим глобата поне за 2009 г.

Това е едно към едно, да не Ви го чета, а да го обясня.

Благодаря, господин председател. Господин Найденов, това, че се държите като човек, на когото му липсват първите седем години, не Ви прави по-убедителен в лъжите, които изричате оттук. Искам да Ви кажа, че това, което говорите от тази трибуна, не отговаря на истината. Аз настоявам да ми дадете документите, с които Европейската комисия Ви е искала това обновление на данните за първите 5 милиона. Настоявам да ми дадете и резултата от проведения търг, на който вместо оферта от 1,2 млн. лв. на Българската академия на науките, приемате оферта от 3,9 млн. лв. на някого – няма значение на кого. Лъжете, извинете за откровения израз, че...

Защо не помолихте министъра...

Не отговаря на истината това, че са приети актуализацията със сателитните снимки, което води до актуализацията със следващите – от 2010 г.! Защо се опитвате да ни заблуждавате тук?! Господин министър, бъдете така добър да ми дадете по някакъв начин документите, с които Европейската комисия Ви задължава за това. Това не отговаря на истината. Това са просто едни взети решения в първите дни, когато ставате министър, за похарчването на едни излишни 5 милиона, след като много добре са Ви предупреждавали всички специалисти, че този метод е неприложим за актуализация! Не отговаря на истината и това, че всяка година трябва да актуализирате по 20%, а изискването на директивата, която Ви цитирах, е веднъж на пет години да се актуализира системата! Така че това са отново фриволни Ваши съждения.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, няма как да вляза в дебат с Вас по тази тема, защото Вие не я разбирате. Не ми липсват първите седем години – въздържам се в момента да Ви отговоря на това, а на Вас Ви липсва елементарно понятие по тематиката, която задавате! В края на краищата така са решили във Вашата партия – Вас са посочили да го зададете. (Реплики от народния представител Захари Георгиев.) Българската академия на науките не може да заснеме ортофото държавата, защото не разполага засега, поне аз не знам, със самолет. Става въпрос за самолетно заснемане. Така че говорите поредната глупост. (Продължаващи реплики от народния представител Захари Георгиев.) С риск да напишат, че и аз проговорих на латински, ще кажа: „О, sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!”, и ще млъкна. Благодаря.

Защото сте свещен простак!

Уважаеми господин председател, уважаеми 10 колеги! Уважаеми господин министър, този въпрос не е актуален вече, защото е зададен на 21 февруари. Ако така действаме по отношение на цялата външна политика, голяма актуалност постигаме. Но сега му идва времето. Въпросът ми, господин министър, е: на 19 февруари 2012 г. много от народните представители, а и много от нашите сънародници зад граница получиха съобщение от сънародници, че скандалната компания „Шеврон” е сред спонсорите на дипломатически прием, организиран от посолството ни във Вашингтон по повод Трети март. На поканата фирменият знак на „Шеврон” и на още три чужди, американски компании е поставен под герба на Република България. Това ясно се вижда на приложената покана. Ден по-късно, на 20 февруари, посланик Елена Поптодорова, посланикът ни в САЩ, заяви пред телевизия „Алфа”, че „Шеврон” са спонсорирали проявата и са платили 4 хил. долара, а общата сума от отдаването на реклами в поканата под наем е 12 хил. долара. Въпросът ми е: на какво основание официална покана за дипломатически прием се използва за рекламни цели? Срещу какво „Шеврон” и другите компании са станали спонсори на държавния прием във Вашингтон? Не е ли това лобиране от страна на българските власти, след като Народното събрание забрани със свое решение на „Шеврон” да проучва и добива шистов газ у нас? Това се случи и в Румъния буквално преди дни, само да допълня. Съгласувано ли е решението на посланик Поптодорова за отпечатването на поканите в Министерството на външните работи? Ще бъде ли санкционирана тя за този гаф, който е направен? Искам само да добавя, че съществува Закон за държавния герб, а въз основа на този закон е издадено Постановление № 476 от 17 декември 1997 г., където се казва, че гербът на Република България не може да се използва в съчетание с никакви други символи, освен за нуждите на държавния протокол. В този смисъл – налице е факт на нарушаване на това постановление. Въпросът ми, макар и след толкова време, е: предприехте ли нещо да не се допуска за втори път, да не става практика това българският герб да стане рекламно лого на чужди фирми – те дори не са български? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лаков, уважаеми само господа народни представители! Възможността да се използва спонсорството на частни фирми и лица при дипломатически събития с публичен характер е практика, която сме заимствали от редица страни в Европейския съюз, които провеждат големите си събития, както всеки може сам да види, в София именно по този начин. Презумпцията за това е разбирането, че дипломатическата служба работи с всички юридически и физически лица, които по законен начин инвестират в България или произвеждат и изнасят стоки и услуги от България. Накратко казано, създават работни места в нашата страна. Фирмените знаци на компаниите, които се поставят на поканите, са илюстрация за публичната и прозрачна подкрепа на тези фирми – били те български или чуждестранни. Те са преди всичко атестат за добрите условия за бизнес у нас пред обществеността на други страни, на компании и на физически лица. Спонсор на дипломатически събития се става по точно определена процедура – чрез договори за дарение или спонсорство. Договорите съдържат изричен текст, че подпомагането се извършва без каквито и да било насрещни задължения за посолството. Повтарям, договорите съдържат изричен текст, че подпомагането се извършва без каквото и да било насрещно задължение за посолството. Средствата се превеждат пряко на извършващите съответните услуги, а не се превеждат като пари на посолството. В конкретния случай нашето представителство във Вашингтон се е обърнало към различни компании, които работят в България, с предложение за спонсорство на приема на националния ни празник. Отзовали са се четири компании. С отзовалите се компании са сключени договори за спонсорство в съответствие с утвърдените образци. Както вече съм заявявал, една от нашите цели е дипломатическите представителства да поддържат по всички подходящи начини българския бизнес в чужбина и тези чуждестранни компании, които искат да инвестират законно и взаимно изгодно в нашата страна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, няма как да съм доволен от отговора Ви, защото той е неточен или най-малкото излъгахте от трибуната. Вие казахте, че в договора за дарение няма насрещни задължения. Аз ще Ви цитирам текст от договора, който е подписан от „Шеврон” и от Елена Поптодорова, българската страна, в който се казва: „Даряваният ще информира за последното развитие на икономическата ситуация в България, както и ще предоставя възможности за бизнес и инвестиции”. Това е записано в договора между двете страни, а предполагам и за другите компании, които участват. Това навява на мисълта, че може да се търси още по-тежка отговорност, защото в случая може да се говори дори за класифицирана информация по отношение на запасите ни от шистов газ, примерно. Освен това, по никакъв начин не ми отговорихте: какво се прави, при положение че е нарушено постановление на Министерския съвет, изменено от Вашето правителство, господин министър? Става дума за Постановление № 476, което забранява използването с търговска цел на държавния герб. Благодаря.

Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Зачестяват все повече информации в медиите за нарушаване от страна на официалните власти в Република Сърбия на признатите, съобразно Конституцията и законите на Република Сърбия, права на българското малцинство. При моето посещение по повод честването на годишнината от обесването на Васил Левски в град Босилеград пред мен бяха изложени редица оплаквания от етнически българи. Имаше много оплаквания по конкретни въпроси, съвсем конкретни случаи, в които се вижда драстичното нарушаване на човешките права. При самото посещение беше вдигната накрак цялата полиция там, в момента, неестествено, нелогично. Явно беше, че сръбските власти бяха обезпокоени от присъствието, от това, което ставаше като тържество в памет на Апостола на свободата Васил Левски в град Босилеград. Това стана причина да Ви задам въпроса относно Вашата оценка за състоянието, за спазването и зачитането на правата на българското малцинство в Република Сърбия. Каква е Вашата оценка в тази връзка? Какви действия се предприемат и каква е политиката на Министерството на външните работи в защита на българското малцинство в Република Сърбия?

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов! Благодаря Ви за този въпрос. Той е изключително важен за България. Ще започна малко по-встрани от прекия отговор на Вашия въпрос. В момента в Министерството на външните работи се разработват стратегия и план за начина, по който Министерството на външните работи да предоставя на Народното събрание ежегоден доклад за състоянието на българските национални малцинства, отвъд границата на Република България. По този начин се надявам, че ще можем да си спестим и в перспектива доста проблеми, които до този момент съпътстват всяка дискусия за българските малцинства зад граница, като създадем маркер, създадем жалон, спрямо който всяка година да се изследва състоянието на малцинствата и да се докладва има или няма развитие, положително ли е то, негативно ли е и оттам да се начертават съответните практики. За съжаление, ако тази практика за подобен доклад беше разработена преди години, сега щяхме да се намираме в доста по-различно положение. Въпросите обаче, свързани с българските национални малцинства, са безусловен и постоянен приоритет за правителството, не само за него, а за всички власти в България. Това е наша историческа и морална отговорност. Постоянните цели на политиката по отношение на българската диаспора са три: Първо, хората да получават възможност да поддържат връзките си с България по начин, който съответства на техните очаквания, традиции и воля. Второ, техните политически и граждански свободи да бъдат не само написани, а и реално осигурявани спрямо законодателството на всяка една страна и в съответствие с европейското и международното право. И трето, те да получават съвършено равни възможности за достоен живот и развитие като граждани на съответната държава. Процесът на постепенно сближаване и присъединяване към Европейския съюз на държавите, в които има българска диаспора, внася ново положително съдържание и динамика на нашата политика. Една от стратегическите цели на подкрепата, която България дава за членството на тези страни, включително и Република Сърбия, е именно защото това е най-сигурният и необратим начин въпросите за българското малцинство да бъдат адекватно решени. Въпросът за българите в Република Сърбия е част от ядрото на нашата политика, поради това че, първо, исторически и политически той е различен от всички останали, и второ, защото Сърбия вече здраво стъпи на пътя за европейското си членство, включително и с постоянната подкрепа от България. Определено политическите, икономическите, социалните и културните условия за живот на българите в Сърбия са под средните за страната. В това отношение напредък трудно може да бъде отбелязан в някои области, като например – икономическата изостаналост на районите, населени с българи, води до вътрешна миграция и обезлюдяване; имаме хронични проблеми с обучението и вероизповеданието на майчин език; въпроси, свързани с имуществените права, не се решават редовно и коректно; политическото представителство е крайно ограничено. Това са само някои от темите. Ние постоянно и в детайли следим въпроса с целия комплекс от правата на нашите сънародници, като наша цел е сръбските институции стриктно да прилагат нормите на международното право и европейските стандарти в тази област, както и това, което те са длъжни да правят спрямо собственото си национално законодателство. За тази цел работим по няколко направления: Първо, в рамките на интеграционния процес на Сърбия България нееднократно е декларирала пред своите партньори на всички равнища, че за нас един от неизменимите критерии за напредъка на всеки един от нашите съседи към Европейския съюз е стриктното прилагане на законите за правата и защитата на националните малцинства. Второ, България участва в рамките на Съвета на Европа в дебата, който е организиран от Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по отношение на Република Сърбия. Подкрепихме резолюцията на комитета, където са посочени областите, отнасящи се до спазването на правата на малцинствата, изискващи допълнителни усилия и внимание от страна на властите в Белград. Вярвам, че и българските депутати в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа също ще следят този процес отблизо. И на трето място, в двустранен план, активно работим заедно с представителите на властите в Сърбия както на двустранно ниво, така и в рамките на механизмите, които съществуват по тяхното законодателство. Бих искал, тъй като времето ми изтече, да маркирам само едно – това е подкрепата, която даваме за създадената Канцелария за устойчиво развитие на изостаналите райони в Сърбия. На 15 март 2012 г. се проведе среща на представители на тази канцелария с наши институции – Външното министерство, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция за българите в чужбина и областни управители от България, на която бяха разгледани възможностите за съфинансиране от българска страна на проекти за развитие на общините Босилеград и Бабущица. Благодаря.

Господин министър, знаете ли, като Ви слушах, през цялото време си мислех, че целият Ви отговор е изпълнен с едни вътрешни противоречия. От една страна, казвате едно, но после правите извод, който е диаметрално противоположен. Отчитате лошото състояние на тази точка, на този момент, на този пункт – спазването на правата на българското малцинство, но правите нещо и сте в добри отношения със Сърбия. Хем отчитате проблемите в Сърбия, хем подкрепяме Сърбия за влизането й в Европейския съюз. Всичко това, чисто по дипломатически и с Вашия партньор министър на външните работи на Сърбия може да представлява дипломатически подход и игра, но тук, в България, когато трябва да отчетем истините, да отчетем фактите, да преценим състоянието на този проблем, ние трябва да си казваме истината, а не да увъртаме по дипломатически. През цялото време аз формулирах и допълнителните въпроси към Вас, които трябва да Ви поставя. Не считате ли, че най-важният въпрос в отношенията ни със Сърбия относно нашата подкрепа за Сърбия за приемането й в Европейския съюз е въпросът за състоянието и напредъка в отношенията във връзка с българското малцинство? Другият ми допълнителен въпрос, така както е по регламент: не се ли ръководите много често по въпроса за приемането на Сърбия в Европейския съюз – изобщо, не много често, а принципно, от това, което трети страни имат предвид, имат като цели, имат като подход към Сърбия, водени от геостратегическите си интереси?

Уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Шопов, на първия Ви допълнителен въпрос – да, подкрепата за развитието на българското национално малцинство в Сърбия е основен приоритет в нашите двустранни отношения с Република Сърбия. Искам да Ви уверя, че най-добрата гаранция за спазването на правата, които нашите сънародници имат в Република Сърбия, се дава от два фактора: на първо място, законодателството в Република Сърбия, и на второ място, процесът на присъединяване на тяхната страна към Европейския съюз. Няма друг инструмент – и тук минавам към отговор на втория Ви въпрос – чрез който да се подобрят условията на живот, чрез който да се подобрят условията, в които да се развиват нашите сънародници и техните общности в Република Сърбия, от процеса на присъединяване към Европейския съюз. Ако се замислите върху Вашия въпрос, аз не искам да търся в него противоречия, но бих го обърнал – да го задам обратно към Вас: каква алтернатива има Сърбия, ако не интеграцията в Европейския съюз? Ако виждате друга алтернатива, която да дава по-добра гаранция за правата на който и да било, в която и било страна на Балканския полуостров, аз лично, българското правителство и останалата част от Европа не виждаме. Най-добрата гаранция, която може да бъде намерена, е в спазването на международноправните ангажименти. Международноправните ангажименти са фиксирани както от документите на Съвета на Европа, така и от Европейския съюз. Спазването им, прилагането им в националното законодателство е приоритет на всяка една държава. Именно затова ако нямаме инструмента – процеса на присъединяване на нашите съседи към Европейския съюз, няма да имаме и възможността да влияем върху процеси, няма да имаме възможността да помагаме на нашите сънародници. Разбира се, ще имаме възможността постоянно да говорим за това, но реално няма да имаме инструментите, с които да го направим. Когато една страна стъпи на пътя си на европейската интеграция, както, слава Богу, най-накрая Република Сърбия стъпи, с много трудности, с много вътрешни противоречия, има много път, който трябва тепърва да бъде извървян. Тя е едва в началото на този процес. България ще бъде винаги там, да помага на нашите съседи, защото ако ние не помагаме на нашите съседи, ние реално не помагаме на нашите сънародници в която и да било страна в региона.

Господин министър, в краткото време от две минути сигурно не мога да изкажа цялото си разочарование от получения от Вас отговор. Вижда се, че ние от „Атака” и Вие мислим на съвършено различни езици.

Съгласен съм.

Да, Вие сте съгласен с това. Вие всички в залата – тях ги няма в момента, но и управляващи, и опозиция, имате съвсем друг подход. Той не е национално отговорният. Вие повтаряте и сега повторихте едни мантри за добросъседство, основано на международните актове, като всъщност за Вас тези международни актове и това добросъседство не са основани на онова, което имаме като интереси в по-близки или по-далечни страни, сред нашите съседи, в Сърбия, по отношение на Турция или Македония, или Гърция, а са продиктувани от чужди сили, които правят сделки в страните, които изброих, имат своите геостратегически интереси, а ние българите не правим нищо друго, освен да ги подкрепяме с красиви витиевати и дипломатически фрази, каквито преди малко изрекохте. Имаме съседи, които ясно и добре показват как се защитават национални интереси. Ние от „Атака” винаги сме давали в ръцете Ви козове, с които да играете и да заявите: „Ние имаме интереси, претендираме ги, искаме ги”, но Вие ги проигравате – и Вие, и Вашите предшественици министри на външните работи, които винаги са били национални нихилисти, да не използвам по-силната дума „национални предатели”, в полза на чужди интереси. И тук този подход, който демонстрирате, Западът, който прави някакви сделки, гузен от бомбардировките, които направи в Югославия и Сърбия преди години, желанието по някакъв начин да овладее тази държава във връзка със своите интереси, ние като младши партньори, хора, загърбващи своите интереси, ги подкрепяме, загърбваме и ликвидираме последните си шансове да задържим позициите, да отговорим на задълженията си като българи и като нация по отношение на българите в по-близки и по-далечни страни.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Този въпрос е зададен преди повече от два месеца. Тогава беше злободневие, висеше във всички страници на вестниците, дискутираше се, стоеше по екраните, дискутираше се навсякъде другаде, но не и тук. Не беше поставен нито веднъж в Народното събрание, защото по повод на тази конфузия, на този проблем, падна министър. Не че ние от „Атака” бяхме фенове на министър Трайков – той е виновен за много по-сериозни нерешени проблеми, действия или бездействия, но формално си отиде заради тъй наречената организирана или неорганизирана бизнес среща в Катар при посещението на министър-председателя с много от министрите. Всички тогава като че ли се вторачиха и нарочиха министър Трайков като виновното лице за провала. Трябваше да мине време, за да се осъзнае, че организацията на тази среща беше в тежест и беше осъществена от Външно министерство, тоест от повереното Ви министерство. Моят въпрос към вас е: има ли наказани лица за провала на бизнес срещата в Катар, която се оказа толкова скандална? Взети ли са мерки в бъдеще да не се случват такива конфузии?

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, вярно е, че много се изписа за това злополучно официално посещение на българската делегация. Искам само да припомня, че според Вас, господин министър, то беше определено като най-успешната визита в полза на лобиране на българския бизнес, която до момента сме правили. В същото време медиите изписаха, че събитието трайно влезе във визитната картичка на българската дипломация. Няма да коментирам хилядите евро, които бяха изхарчени за организацията на това посещение. Затова и моят актуален въпрос, който вече не е актуален, както стана ясно, е: на кого беше възложена организацията за това посещение и кой носи отговорността за неговото провеждане? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Да, наистина много се изписа. Факт е, че много глупости се изписаха за това посещение. Основна цел на форума беше да се покаже политическата подкрепа от страна на правителството и нашата страна за насърчаване на преки инвестиции в България и за стимулиране на търговския оборот. Преди да оценяваме дали едно нещо е успешно или не е успешно, трябва да видим как то се е развило в крайна сметка. В резултат на представянето на българските фирми, което беше направено в Доха – Катар, през миналата седмица в България пристигна 17-членна делегация, в която бяха изпълнителните ръководители на шест от най-големите бизнес организации. Работихме паралелно по три направления, които бяха започнати още в Доха. Първо, развитие на двустранните отношения, второ – подготовка на посещението на премира на Катар в България, и трето, обсъждане на конкретни инвестиционни проекти в нашата страна, които бяха представени пред катарските инвеститори още тогава. След приключване на посещението за тяхното конкретизиране миналата седмица в България пристигнаха допълнително още няколко делегации, включващи представители на компаниите, които се занимават с недвижима собственост, на минното дело, пътното строителство, на ж.п.транспорта, туризма, и хотелиерството и на изграждане на катарския метрополитен. В резултат на всички срещи и представяния, които бяха направени до този момент, на 17 май очаквам посещение в България на министър-председателя на държавата Катар, на което ще бъде финализирани и подготвени за подписване осем документа. Първият документ е Рамково споразумение между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за инвестиции, които по първоначални оценки оценяваме да бъдат около 100 млн. евро. Второ, Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, двете споразумения за сътрудничество в областта на културата, включително и организиране на първото представяне на българските османски архиви в Катар през 2014 г. На трето място, Споразумение за сътрудничество в областта на здравеопазването. Следващото е Споразумение за разбирателство в областта на земеделието, животновъдството и рибарството, включително и конкретни инвестиции в тази област; Меморандум за разбирателство между правителството на България и Дружеството „Катар Хоспиталити” за сътрудничество в областта на инвестициите в туристическата индустрия и хотелиерското дело; Меморандум за разбирателство между Българската агенция за инвестиции и Дружеството „Катар Диар” за сътрудничество в областта на инвестиции с недвижими имоти. Не на последно място – Меморандум за разбирателство между правителството на България и правителството на държавата Катар, представлявано от катарската компания „Катар майнинг къмпани” за инвестиции в областта на минното дело. Всичко това ще се случи в резултат на доброто представяне на български проекти в Доха, което се случи, последвано от много активна денонощна работа от страна на различни представители на държавните институции, за да може нашата страна, най-бедната в Европейския съюз, да привлече инвестиции от най-бързо развиващата се икономика не само в арабския залив в момента, а и в света, която е държавата Катар. Именно затова се надявам всички, които вземат отношение по тази тема, да бъдат така добри да го направят след като видим конкретните резултати от огромните усилия, които българската държава и българският бизнес прилагат в момента. В крайна сметка важното е дали се създават, или не се създават работни места. Думите, казаното пред камерите, пред микрофоните, написаното във вестниците отива в небитието, когато видим реалните резултати – дали има, или няма конкретни инвестиции в нашата страна. В резултат на това посещение и в резултат на последвалите го срещи и подготовки, България ще се превърне, надявам се с подкрепата на всички политически сили в Народното събрание, в успешен ход за катарските инвестиции в региона на Югоизточна Европа, а и успешен мост, през който българските компании да навлязат в пазарите в Арабския залив, включително и строителните ни компании, които най-бързо и най-видимо могат да създадат работни места в нашата страна. Това в крайна сметка е оценката от гледна точка на икономическия ефект на едно посещение. Благодаря.

Господин министър, с отговора си отново показахте пълното си пренебрежение към народните представители, Народното събрание, в което месеци наред не бяхте идвали за отговори. Най-после дойдохте и това, че се отдалечи във времето случаят, за който Ви питаме, няма да може да заличи впечатлението, което всички българи имат от онзи провал. Въпросът ми беше не за последващите огромни успехи, които са постигнати в отношенията с Катар. Въпросът ми конкретно беше точно за онази среща и за онзи резултат, не за резултатите, които още ги няма, но хипотетично могат да се случат и са бъдещи, несигурни икономически успехи на Вашето управление, а за онзи конкретен момент, в който в ранни часове се бяха събрали български бизнесмени, някои от които облечени в бяло предвид белия цвят на облеклата в тази страна, а нито един бизнесмен, нито един инвеститор в държавата Катар не се яви на това място. Както се разбра някои от участниците в срещата в този момент са били на плаж, заради който резултат, както беше официално обявено, си отиде министър. Министърът, който трябваше да се ангажира с отговорността за този провал, министърът, който трябваше да си отиде, трябваше да бъдете Вие. Ние знаем, че в това правителство Вие сте помазан. Резултатът от Вашата дейност се измерва в рейтингите, които Ви се дават от фалшивите, напомпани и платени социологически агенции. За Вас няма никакво значение в момента как възприемат хората, които гледат този парламентарен контрол и впечатлението у българите за онова, което беше провал.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Шопов, както казахте в началото, ние сме различни и надявам се винаги да си останем различни. Това, което Вие правите – говорите безотговорни думи, защото никаква отговорност не тече зад Вас. За Ваше съжаление и за моя радост няма да Ви доставя удоволствието да превърнем Народното събрание в цирк и по този начин да пречим на инвестициите, които могат да бъдат докарани в България с усилията на всички ни, без значение кой от коя политическа сила е. Важното за мен е да видим резултата. В крайна сметка резултатът се измерва, както казах, в реални работни места, в реални инвестиции в нашата държава. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа, но това отнема време. Знам, че Ви е трудно да го разберете. Така че моля Ви, нека да си останем винаги различни. Каквито и думи да приказвате, те ще продължат да ни отдалечават един от друг и политически. За съжаление, с Вашите действия Вие създавате комичен образ на патриотичната идея на България. Това само пречи на страната ни, не и помага.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, Вие не отговорихте на поставения от мен въпрос. Не зная каква е точно причината, вероятно сте гузен. Ясно е, че отговорността за подобни официални посещения се пада единствено и само на Министерството на външните работи. Ако за Вас е пренебрежителен фактът, че 7 членна делегация от министри, плюс кмета на столицата госпожа Йорданка Фандъкова, плюс още 103-ма представители на българския бизнес, плюс представители на държавните агенции и служби в страната могат да се окажат в празна зала и да тече презентация на английски от Вашия колега, и това да не е срам, резил и позор за българската дипломация – здраве му кажете! Вие отново искате да се оправдаете с глупостите, които са изписани в българските медии. Може би журналистите са виновни за това, че бяха изхарчени близо 79-80 хил. евро за организацията на това посещение. Резултатът е още никакъв, господин министър. Само срещи, командировки, напред-назад и Вие се хвалите с някаква 100 милионна инвестиция. Какво са 100 милиона за българската икономика? Само за 4-те години управление на тройната коалиция бяха привлечени над 26 милиарда инвестиции. Ако Вие наричате това успех, тежко и горко на българската икономика, а още по-зле за българската дипломация. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Сто милиона са доста сериозна инвестиция за българската икономика, особено ако от тази инвестиция последват реално работни места. Със сигурност не си спомням какви работни места и какви инвестиции последваха от разходката на Вашия кандидат за лидер до Централна Азия, където той стреля по овци, кози или не си спомням какво беше. Нека да не влизаме в този дебат, защото той е смешен. Наистина е смешен! В крайна сметка всички усилия на всяко едно правителство – на настоящото и всички предходни правителства, и на всички бъдещи правителства, трябва да бъдат насочени към това в България да влизат инвестиции и да се подпомага българския износ. Когато имаме договори, на базата на които тук хора получават заплата, строят, градят, работят и когато български компании излязат напред в чужбина, създадат тук работни места и внасят своите продукти, тогава ще сме успешни. Всичко останало, както Ви казах, е от лукавого.