17 май 2012 г.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 9 май 2012 г. разгледа предложенията за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, провери обстоятелствата по чл. 6, алинеи 2 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, изслуша кандидатите, предложени от парламентарните групи на ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция. Съгласно чл. 5 от закона, комисията е колегиален орган, който се състои от 9 члена, включително председател, заместник-председател и секретар, избрани от Народното събрание по предложение на парламентарните групи. На основание чл. 6, ал. 1 от закона в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред постъпиха следните предложения: 1. От Парламентарната група на ГЕРБ, внесено на 23 март 2012 г. – Евтим Костадинов; Екатерина Пейкова Бончева-Лисичарова; Иванка Жекова Витанова и Златко Тодоров Димитров. Кандидатурата на Златко Тодоров Димитров е оттеглена на 8 май 2012 г. От Парламентарната група на ГЕРБ, е внесено предложение на 4 април 2012 г. за Орхан Ахмедов Исмаилов. 2. От Парламентарната група на Коалиция за България, внесено на 21 март 2012 г. – Апостол Иванов Димитров и Георги Вълчинов Пангаров. 3. От Парламентарната група на ДПС, внесено на 22 март 2012 г. – Айруш Ибрахим Хаджи и Борис Сребров Михайлов. 4. От Парламентарната група на Синята коалиция, внесено на 15 март 2012 г. – Мариана Иванова Даракчиева и Валери Георгиев Кацунов. Предложените кандидати за членове на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са представили необходимите документи съгласно чл. 6, ал. 1 от закона. На основание чл. 6, ал. 2 от закона, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание провери дали кандидатите за членове на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателите служби на Българската народна армия отговорят на изискванията на чл. 5, ал. 4, точки 2, 3 и 4. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 4, точки 2, 3 и 4 членове на Комисията не могат да бъдат лица, които са били щатни или нещатни служители или секретни сътрудници на органите по чл. 1 от закона, както и ако са щатни или нещатни служители, служители под прикритие и сътрудници на службите за сигурност и службите за обществен ред. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в срока по чл. 6, ал. 2 от закона изиска от: председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; директора на Националната служба за охрана; председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”; началника на Национална разузнавателна служба; министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи да извършат проверка за наличието на посочените обстоятелства в архивите на ръководените от тях структури. От получените отговори стана ясно, че всички кандидати за членове на Комисията отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 4, точки 2, 3 и 4 от закона. В изпълнение на чл. 6, ал. 3 от закона, председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание изпрати в Държавна агенция „Национална сигурност” документите на кандидатите за членове на Комисията за извършване на проучване за надеждност. В срока по ал. 3 Държавната агенция „Национална сигурност” извърши специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, съгласно което всички кандидати за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”. В заседанието, проведено на 9 май 2012 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслуша кандидатите за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, предложени от парламентарните групи на ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция. На кандидатите бяха задавани въпроси за тяхната професионална квалификация, за мотивите им да приемат номинирането им за членове на комисията, както и за приоритетите в бъдещата им работа. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че всички кандидати за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, предложени от парламентарните групи на ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция отговарят на изискванията на закона, съгласно чл. 6, алинеи 2 и 3. На основание чл. 6, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред внася настоящия доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване. Към доклада е приложен списък на кандидатите за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, предложени от парламентарните групи на ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция и автобиографиите на кандидатите. Съгласно чл. 6, ал. 7 от закона, Народното събрание избира поименно членовете на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като от състава й се избира председател, заместник-председател и секретар.” Уважаеми господин председател, правя и процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане на кандидатите за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за съответните лица: 1. Айруш Ибрахим Хаджи; 2. Апостол Иванов Димитров; 3. Борис Сребров Михайлов; 4. Валери Георгиев Кацунов; 5. Георги Вълчинов Пангаров; 6. Евтим Костадинов Костадинов; 7. Екатерина Пейкова Бончева-Лисичарова; 8. Иванка Жекова Витанова; 9. Мариана Иванова Даракчиева; 10. Орхан Ахмедов Исмаилов.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя на Вашето внимание и Проект за решение за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: РЕШИ: 1. Избира за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 2. От състава на комисията избира за председател, заместник-председател и секретар.” Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи има две предложения за състав на комисията. Първото ни предложение по азбучен ред е на господин Айруш Ибрахим Хаджи. Господин Хаджи е роден през 1948 г. в село Корница, община Гоце Делчев. Същият е семеен с две големи деца. Има висше икономическо образование, степен Магистър. Вероятно някои знаят, че той беше народен представител в 38-то Народно събрание през периода 1997-2001 г. През следващия период – между 2001-2009 г., господин Хаджи работи като главен експерт в дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, а по-късно като съветник на министъра на Държавната администрация и впоследствие като съветник на вицепремиера. Това, което прави впечатление в политическата биография на господин Айруш Хаджи, е, че същият през периода 1973-1978 г. е бил политически затворник, лежал е в затворите в град Стара Загора и в град София. Това е нашата първа кандидатура. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Ще представя и другия ни кандидат – господин Борис Михайлов. Господин Михайлов е възпитаник на езиковата гимназия „Иван Вазов”, град Пловдив. Същият е завършил Софийския университет – Юридически факултет, през 2003 г., специалност „Право”, Магистър. Работил е в адвокатска кантора през периода 1998-2000 г., след което има стаж в Политологичен център – София, като правен консултант. Господин Михайлов е бил и правен консултант по проект на Световната банка. От месец октомври 2005 г. до месец юли 2009 г. същият е парламентарен секретар в Министерството на извънредните ситуации. От месец август 2009 г. до настоящия момент работи като юрисконсулт в „Пресмаркет” ЕООД. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, когато изслушахме последния доклад на комисията, имах възможността да посоча, че досегашният състав на комисията е станал причина тя да не може да членува в Платформата за европейска памет и съвест. Тази организация беше приета с Решение на Съвета на Европейския съюз през миналата година с подкрепата на двама министри от българското правителство, тъй като това е съставът по правосъдие и вътрешни работи, господин Цветанов и госпожа Попова. В платформата могат да членуват такива организации, в чиито структури и състав няма лица, които са били на щатни длъжности в репресивните служби или в тоталитарни организации. В новия състав, който се предлага, доколкото успях да прочета биографиите, има двама души, които няма да отговорят на критериите на Платформата за европейска памет и съвест и следователно нашата комисия няма да може да стане част от тази европейска мрежа на институти за памет и такива подобни комисии като нашата. Единият от кандидатите е бил първи секретар на ДКМС във Варна, секретар на партиен комитет, а след това секретар на Градския комитет на БКП и председател на Градския съвет на БСП. (Реплики.) Бил е и на щатна длъжност в БКП, която е една тоталитарна партия – това е българската тоталитарна партия. Ние нямаме друга такава партия. Така че членството в БКП на такава длъжност ще стане причина, ако той бъде избран, Комисията да не бъде приета за член на Платформата за европейска памет и съвест. Другият е досегашният председател на комисията – господин Евтим Костадинов, в чиято биография е записано, че е бил на служба в МВР – Добрич, по време на тоталитарния период. Доколкото знам е бил капитан в Народната милиция в Добрич. Неговата биография беше причината досега нашата Комисия да не бъде приета за член на Платформата за европейска памет и съвест. От друга страна, бих искал да подчертая с удовлетворение, че виждам в състава, който се предлага, лица, които идват от средите на репресираните от комунистическия режим. На първо място, Ваня Жекова, която е дъщеря на един николапетковист – беше депутат, бил е със смъртна присъда по време на комунизма. Тя създаде един забележителен филм „Катарзис”, именно за преследването срещу земеделците по време на комунистическия режим. Има и други кандидати, които бих подкрепил, разбира се. Това е Екатерина Бончева, която направи много по време на досегашния мандат на Комисията. Ако искаме нашата Комисия да се интегрира, да не се приказва, че само в България има такъв проблем, би трябвало при гласуването да се съобразим и да изберем хора, които не са имали участие на щатни длъжности в тоталитарната партия или в репресивния апарат на тоталитарната държава. Благодаря Ви.

Слушам Ви, господин Тошев, и се чудя на критериите Ви, на мисленето Ви – то започва да става комунистическо. Критерии, например кой бил дъщеря или може би син и внук на репресиран и затова трябвало да бъде включен в комисията. Страшен критерий! Аз не съм нито син, нито внук на репресирани или на репресиращите ги. Критерият трябва да бъде: кой би свършил работа. В Синята коалиция, поне тук от седящите в момента виждам двама, които са и синове, и внуци, ако щете на тоталитарни, комунистически и не знам какви да ги нарека ръководители или участници. Това може ли да бъде критерий? Или пък някаква платформа за някакво демократично и не знам си какво – памет и съвест, неинституционализирана, някаква неправителствена организация, която ни задава критерии кой какъв да бъде в една българска суверенна институция, която има за задачата да свърши определена работа. И ние да се ръководим от това оттам какво щели да кажат и там какъв бил примерът, като че ли в тези институции и в тези техни организации няма синове и дъщери или участници в техни специални служби, които са същите специални служби, които сме имали ние и са вършили работа. Недейте с тези критерии, защото все повече заприличвате на онези, които отричате, и на онези, с които се борите. Господин Тошев, дайте да се изберат хората, които могат да свършат работа, а не по едни критерии, които във Вашата глава може да са много верни, правилни, само че те са неработещи. Тези Ваши критерии създават противоречия помежду ни, карат ни да се бием, да си посипваме главите с пепел, да се мразим едни други и да нямаме верни критерии за хората, които да свършат или да не свършат работа.

Благодаря, господин председател. Драги господин Шопов, досега в закона имаше забрана за лица, които са били репресирани и осъждани по време на комунистическия период, да бъдат дори кандидати за членове на тази комисия. Това беше една несправедливост, която се поправя с настоящите предложения, след като беше приет (аз не знам дали не и с Вашия глас) един законопроект, който имах честта да внеса и който беше приет с много голямо мнозинство от Народното събрание и премахна тази несправедливост. В България все още не сме постигнали нашето национално помирение главно по вина на бившата Комунистическа партия, която отказва да осъди извършените престъпления. Затова оставаме разделени. За да можем да постигнем това национално помирение, би трябвало в комисията да се даде възможност да участват и лица, идващи от състава на тези, които са пострадали от комунистическия режим. Затова още веднъж потвърждавам, че съм удовлетворен, че има такива лица, предложени в момента за настоящия състав на комисията. Ние предлагаме също едни много добри професионалисти за тази комисия. Комисията ще може да свърши работа. Имаме ли интерес ние тя да участва и в европейското сътрудничество по тази тема, тъй като не е само България, която е била в тоталитарен режим? Има редица други страни, които също са пострадали от комунистически режими и които могат да споделят своя опит с нас в тази област в търсенето на националното помирение, намирането на справедливост и така нататък. Това е целта, в крайна сметка, на всички законодателни инициативи, които предприемаме – да постигнем това национално помирение. За съжаление все още не сме способни да направим тази крачка. Вашата позиция, че не трябва да се изтъква този факт, за мен е неразбираема, тъй като, както Ви казах, до момента беше скандално забранено на репресирани да бъдат дори кандидати за членове на тази комисия. Благодаря.

Господин председател, дами и господа народни представители! Днес е 17 май. На тази дата през 1876 г. са загинали, посечени и избити над 5 хил. души в Батак – това е известното в историята Баташко клане. По данни на американския консул Юджийн Скайлър три четвърти от населението на Батак е избито от служители на Османската империя. Това са българи – християни, жени, деца, възрастни хора, мъже. Миналата година Българската православна църква най-после, слава Богу, канонизира, обяви за светци тези мъченици на християнската вяра. Господин председател, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в Баташкото клане.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за председател е за господин Евтим Костадинов Костадинов, имайки предвид, че той е и досегашният председател. Смятаме, че комисията през този период, в който той беше председател, работи добре, обективно, без да се политизират и да се подлагат на съмнение работата и мнението на цялата комисия. Затова нашето предложение е господин Евтим Костадинов Костадинов да остане и да го изберем за председател на комисията и за този период. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага господин Айруш Ибрахим Хаджи за заместник-председател на комисията. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Синята коалиция предлагаме госпожа Мариана Даракчиева за секретар на комисията.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! По § 2 има постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепа предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

По § 3 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

По § 4 има предложение от народния представител Любен Корнезов – § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Любен Корнезов – в § 4, чл. 56, ал. 2 думите „разположени в сградите на летищата” да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Нигяр Сахлим, Хасен Адемов и Тунчер Кърджалиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ердоан Ахмедов: „§ 4. Член 56 се изменя така: „Чл. 56. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места. (2) По изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения, разположени в сградите на летищата и в заведенията за хранене и развлечения с изцяло нощен режим на работа. (3) Министерският съвет определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят помещенията и обектите по ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Петър Курумбашев и Стефан Данаилов: по § 4, в чл. 56 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „места” се поставя запетая и се добавя изразът „както и в обособените работни места”. 2. Алинеи 2 и 3 да отпаднат. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2. Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кирил Гумнеров: В § 4 се правят следните промени: В чл. 56, ал. 2 след края на текста точката се заменя със запетая и се добавя следният текст: „Чл. 56. (2)…, както и в хотели, ресторанти, питейни заведения, барове, дискотеки, казина и игрални зали за хазартни игри след 22,00 ч. и целодневно в частни офиси по решение на собственика.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 1: „§ 1. Член 56 се изменя така: „Чл. 56. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места. (2) Забранява се тютюнопушенето и в помещенията с обособени работни места, където се полага труд, както и в помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение. (3) По изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения, разположени в сградите на летищата. (4) В обособените самостоятелни помещения по ал. 3 не се разрешава присъствието на лица до 18-годишна възраст. (5) Обособените самостоятелни помещения по ал. 3 се отделят с въздухонепроницаеми стени, плътно затварящи се врати, обозначават се ясно и в тях се изгражда вентилационна инсталация. (6) Министерският съвет определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят обособените самостоятелни помещения по ал. 3.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, всъщност, това е законът – § 4 – тютюнопушенето. Аз съм направил предложение този параграф да отпадне, тоест да остане сегашният режим. Този текст – чл. 56, сме го приемали в тази зала. Погледнете го, той е от месец юни 2010 г., Вие сте го приели. Следователно всеки от нас трябва да си зададе въпроса кое налага след по-малко от две години да променяме този режим. Какво е станало? – Нищо! Или поне тези, които предлагат нова редакция, практически нов режим, да дойдат да кажат, че през 2010 г. са сгрешили. Още нещо, уважаеми народни представители. Когато през 2010 г. се въведе промяната и разделението за пушачи и непушачи, по официални данни са вложени за преустройства 50 млн. лв. от джоба на хората, които се занимават с този бизнес.

Откъде са тези данни?

Кой ще им върне тези пари сега? Кой ще им възстанови тези разходи? Това е голяма питанка. Уважаеми народни представители, човешката и правната история категорично доказват, че чрез забрани от подобен род не се постига целта. Напротив, налагайки забраните, се случва тъкмо обратното. Човешката природа е такава, че тя ги заобикаля, защото винаги забраненият плод е по-сладък. Не искам да се връщам много назад, но Създателят горе нали е забранил на Адам и Ева да докосват райската ябълка? Нали им забрани? И въпреки забраната най-напред Ева, след това подмами Адам и се шмугнаха в храстите. (Смях, оживление.) Вижте десетте божи заповеди. Пише ли в Моисеевите заповеди „Не лъжи!”? Може ли някой в тази зала, тук или извън нея да каже, че не е послъгвал, макар и благородно?! Вижте сухия режим в Щатите, какво постигна?! Нали забраниха Ал Капоне, мафията?! Горбачов нали се опита да направи сух режим в Съветския съюз?! Резултатът – Съветският съюз се разпадна. (Смях, оживление, единични ръкопляскания.) Следователно, уважаеми народни представители, забраната, а не тютюнопушенето е вредно! – Разберете го това! Няма да постигнем нищо с тези забрани. Тук ни се казва: Европа, та Европа, в Европа било така. Няма такова нещо. От справката, която съм направил, ще говоря само за Европейския съюз, защото Европа е малко по-широко понятие, има 16 държави, където има забрани, в 12 държави няма забрани.

Значи, в повечето има.

Добре, но не в цяла Европа. Още нещо, понеже ме репликирате. Пълна забрана, подобна на тази, която сега искате да въведете, ако си говорим за Европа, Европейския съюз, има в следните държави: Ирландия, Великобритания, Гърция, Македония, Испания и Унгария. Когато преди известно време Испания въведе забраната, която сега искате да въведете, 35 хиляди заведения бяха затворени и 30 хиляди работни места бяха закрити. Това са официални данни, не са измислени от мен. Ако не Ви е известно, понеже тук казват: „Германия, Германия”, преди месец и половина Конституционният съд на Хамбург, защото в Германия провинциите имат конституционни съдилища, отмени забраната, въведена по подобие на нашата – това, което Вие искате. Конституционният съд на Хамбург – немски Конституционен съд, каза, че се нарушават правата както на непушачите, така и на пушачите, без да има забрана за тютюнопушене. Ако Вие искате да забраним тютюнопушенето, защо не забраните тютюнопроизводството?! (Шум, реплики. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви за напомнянето.

Защо тогава държавата дотира тютюнопроизводството, а сега искаме да забраним тютюнопушенето?! Уважаеми народни представители, законът е икономически вреден, годишните загуби са 230 милиона, даже от акцизите според Ваньо Танов загубата е 100 млн. лв., ще загубим 18 хиляди работни места. Следователно, в заключение, законът е противоестествен, икономически вреден и плод на политическо късогледство. Отхвърлете тези промени! Гласувайте за предложението на Любен Корнезов! Благодаря ви.

Господин Корнезов, аз съм съгласен донякъде с Вас, че този закон трябва да бъде отхвърлен, но проблемът е, че държавата би трябвало да води една последователна политика. И тъй като за мен е очевидно, че ГЕРБ ще приемат този закон в този му вид, аз предлагам да направим една втора крачка, защото ако той се приеме в този вид, ние имаме готовност да внесем промяна в Наказателния кодекс, където производството и търговията с тютюневи изделия да се приравнят на производството и търговията с наркотици. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Корнезов, уважаеми дами и господа! Прав е господин Корнезов – този чл. 56 и следващият 56а, са основата на този законопроект, който се предлага. Опонирам Ви, господин Корнезов, и контрапунктът е следният – Вашата икономическа целесъобразност, Вашата юридическа целесъобразност бледнее пред другата, за мен по-важната, а именно медицинска целесъобразност. Какво точно имам предвид? Ако забелязвате, в този член се говори за тютюнопушене на закрити обществени места. Точно там е вредата на пушача върху непушачите. За забрана можем да говорим, ако изцяло този акт, този вреден акт се забрани и се криминализира. Тук не става дума за това. Тук става дума за това един пълнолетен човек, гражданин на Република България, да не може да вреди на никой около себе си, било то пушач или непушач. И аз ще Ви кажа няколко цифри като аргументи към моята обосновка – с какво изпъква България на фона на другите държави, които Вие казахте? България изпъква с относителния дял на причините за смърт, а именно в България хората умират от сърдечно съдови болести – 67%. В България хората умират от онкологични болести – между 15 и 17%. Напълно доказано е и има няколко проучвания. В България хората умират между 3 и 5% от болест на дихателната система. За всички тези заболявания първи рисков фактор – моля да обърнете внимание на следващото изречение – първи рисков фактор е тютюнопушенето. Това е доказан факт. И ред други аргументи мога да Ви изтъкна, но на този етап мисля, че това е достатъчно. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Корнезов, колеги! Много странна позиция, господин Корнезов, преди две или три години, когато въведохме облекчение от пълната забрана, която Вие бяхте наложили, имам предвид не персонално, а Вашето правителство, всички, които се изказвахте от тази страна, привеждахте какви ли не доводи, за да докажете каква погрешна стъпка правим тогава. Сега се изненадвам, че всъщност изведнъж се оказва, че според Вас пак грешим.

Разбира се, Вие винаги грешите. (Оживление.)

Да не Ви казвам един пролетарски поет какво беше казал за партията дори когато греши. (Оживление.) Господин Корнезов, привеждате някакви цифри за фалирали фирми в Испания. Каква е корелацията между забраната за тютюнопушене и фалитите? Не можете да докажете. Знаете ли, че аз мога да Ви докажа колко фирми са фалирали в момента в България, без да има пълна забрана на тютюнопушенето. И аз мога да направя следната връзка – че те са фалирали, защото не е въведена пълна забрана. Не може да давате такива обосновки. Доказано е, че единствените губещи са търговците и производителите на тютюневи изделия. Това няма как да бъде оспорено – статистиката е безкомпромисна в това отношение. Много Ви моля, недейте да подвеждате народното представителство. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз добре осъзнавам, че въпросът е спорен. И той вечно ще бъде спорен. Господин Петров, Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите дава следните данни. Не съм ги измислил аз.

Те лъжат.

Е, сега - те лъжат! А пък Вие не лъжете?! (Оживление.) Изрично хората казват – 18 хиляди работни места ще загубим при положение на сегашната ни безработица. Вальо Танов преди седмица, тук са ми материалите, понеже Вие сте си го назначавали, Ваш човек е, изрично казва: „Тази забрана, която Вие въвеждате, ще нанесе вреда 100 милиона”. Вальо Танов, не Любен Корнезов. И той ли лъже? Така че икономическите вреди, които ще бъдат нанесени, особено при сегашното положение, са необосновани, вредни. И това е доказано не само с цифрите, които ни се дават тук, и които Ви посочвам, а и практиките в другите държави, които са въвели подобни забрани. А те са само 5-6 с този вид забрани. Тук се направи, разбира се, възражение от гледна точка на здравето на хората. Аз не казвам, че тютюнопушенето е полезно. Вероятно няма човек, който да каже това. Нали така?

Надявам се.

Дали обаче е точно това, което Вие изнасяте? (Показва вестник.) Известният професор Милан Миланов, познавате го.

Заклет пушач.

„Забраните са сто пъти по-вредни от тютюна”. Професор д-р Милан Миланов, не го казва Корнезов. Освен това, уважаеми дами и господа, ако има 100 единици никотин в тютюна, то в патладжана знаете ли, че има 120? Ами, дайте да забраним и производството на патладжан и да не ядем патладжан. (Оживление) Известно ли Ви е пък, че пушачите не страдат от паркинсон, а? Няма пушач, който да страда от паркинсон. Така ли е, докторе? (Оживление)

А ракът на белия дроб колко е в България?

И накрая, вижте, уважаеми колеги, с всичкото ми уважение към Вас – какво направихме от 1989 г. насам? Разделихме народа си на сини и червени, разделихме си народа на бедни и богати, сега разделяме народа си на пушачи и непушачи. Не правете това! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че това, което каза преждеговорившият колега Корнезов, беше част от моите думи, с които щях да започна. Ще започна с нещо друго. От трибуната на Народното събрание искам да декларирам, че съм тютюнопушач, но това не е конфликт на интереси. (Реплика от КБ.)

Но това не е конфликт на интереси! Конфликт на интереси според мен са непушачите. Ще цитирам и ще допълня преждеговорившите относно някои факти и данни, които са реални и които са общоизвестни. Считам, че пълната забрана на тютюнопушенето в закритите обществени места ще доведе до няколко негативни ефекта. Първо, това е дискриминацията на тютюнопушачите. По този законопроект те са абсолютно дискриминирани. Само ще припомня един факт – всеки трети гражданин на Европейския съюз е пушач, още повече че това се равнява на около 170 милиона жители на Европейския съюз. Искам да Ви питам: какво ще правим, уважаеми колеги пушачи, когато настъпи зимният сезон? Ще излизаме някъде да се крием и да зъзнем, и в същото време ще ни се налага да правим тютюневи удари, защото ще трябва за кратко време да пушим много цигари?! Второто нещо е, че ще бъде ощетен фискът. Тук ще дам някои данни. За миналата – 2011 г., по данни на Министерството на финансите събраният акциз от цигари и цигарени изделия е 1 милиард 671 милиона или това е с 335 милиона повече от средствата, които за същия период България е получила от Европейския съюз! Вие си направете равносметката. Да не забравим, че в хазната постъпва и ДДС от търговията с тютюневи изделия. Затова искам да заявя от трибуната на Народното събрание, че след 1 юни ние ще имаме намаляване на приходите от ДДС и акцизи в републиканския бюджет – това мога да го гарантирам. Обаче намаляването на приходите няма да може да се компенсира с по-добрия контрол върху контрабандата. Напротив, точно обратното ще се получи – ще се пушат фалшиви цигари, контрабандни цигари, защото са по-евтини и в същото време няма кой да проверява пушачите, защото те ще си пушат вкъщи или на закътани обществени места. Моята прогноза е, че в годишен аспект българската хазна ще загуби от акциз и ДДС върху цигарите около 200 млн. лв. – дано не е правилна. Третото е ощетяване на бизнеса, който в последните няколко години инвестира около 100 милиона в това да изгражда салони за пушачи, прегради и вентилационни системи. Мисля, че не е икономически издържано в период на икономическа и финансова криза да налагаме тази мярка. Погледнете Германия, която отложи това и все още има зали за пушачи. Такива зали има и в други държави на Европейския съюз – бяха цитирани от колегата преди малко. Става въпрос за Италия, Франция, Холандия, Полша – общо 12 на брой в Европейския съюз. Най-интересното, в една държава като Гърция, в която има пълна забрана за пушене, пет пъти се въвежда и се отменя забраната. Смятам, че въвеждането на пълната забрана на тютюнопушенето в закрити помещения ще доведе до намаляване на посещаемостта в заведенията и хотелите, до спад на износа и ограничаване производството на цигарените изделия. Бизнесът ще загуби, по мои прогнози, над 200 млн. лв. в годишен аспект. Последното, но не на последно място – смятам, че ще се отвори поле за корупция на контролните органи. Представете си какво би се случило в утрешния ден, ако моят офис е и моят личен дом. Аз няма да имам право да пуша през работно време. Когато органите дойдат на проверка (председателят дава сигнал,че времето е изтекло), те ще ми наложат санкция – представете си как и по какъв начин ще трябва да се разбера с тях, за да не идват повече при мен. Ще си приберат едни пари в джобчето – те ще излязат от моя джоб, но няма да влязат в хазната. Само секунда, госпожо председател,...

Считам, че би било разумно, чл. 56, да се допуска пушенето в самостоятелни помещения, освен в летищата, в питейни заведения, в хотели, ресторанти, игрални зали след 10 часа и целодневно в офисите на фирми по решение обаче на собственика. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Уважаеми господин Матов, с Вашето изказване провокирахте моята реплика, защото не е редно от трибуната на Народното събрание да се изказват откровени неистини, когато става въпрос за дискриминация, особено за дискриминация на пушачите. Макар че нямах желание да се изказвам, Вие провокирахте категорично моето задължение да се изкажа. Искам да попитам господин Матов: колко пъти Вие сте сядали с мен в помещение, което е за непушачи и колко пъти аз съм идвал да разговаряме с Вас в помещение в Народното събрание, в което се пуши? Къде е дискриминацията и кой е бил дискриминиран в този случай – в нашите приятелски взаимоотношения? Сега – конкретно на повода. Наистина много може да се изговори за дискриминацията по отношение на пушачи или непушачи, но трябва да говорим сериозно, че в по-голяма част от случаите в закритите помещения, в които се пуши, наистина се осъществява дискриминация по отношение на непушачите. Пушачът е направил своя собствен избор – да пуши, докато непушачът, който присъства там, който е с него, който в повечето случаи заради приятелски или други взаимоотношения и чувства е в тази зала, бива принуден да бъде така нареченият пасивен пушач. Определено възприемам, че е необходима тази промяна, тя трябва да се направи, но не мога да не отправя критика към управляващите, че липсата на управленска решимост в тях преди година и повече принуди малкия и средния бизнес – представители на по-голяма част от тези заведения (кафенета, барове), да преградят, да обособят помещения за пушене и непушене, които сега се явяват абсолютно ненужна инвестиция – в техен ущърб. От друга страна обаче, когато става въпрос за здравето на българската нация, която е една от най-бързо застаряващите, от най-болните нации, не може да се поставя въпросът дали да бъде, или да не бъде. Напротив, трябва да се вземе решение, което да наложи защита на здравето на българските граждани – било пушачи или непушачи.

Госпожо председател, господин Матов, колеги! Да Ви напомня, че ние разглеждаме Закона за здравето, не разглеждаме икономически въпроси. Здравето е най-важният капитал на нацията! (Единични ръкопляскания.) Няма ли здрава нация, няма и бизнес. И моля Ви, недейте с тези хуморески, че щели да останат 18 хиляди, или щели да затворят, или какво беше там... без работа?! Да не би да ми казвате, че пушачите изведнъж ще престанат да ходят в заведения? Заведенията са социални места, там се осъществяват контакти. Там не се ходи, за да се напушиш. Никой няма да престане да ходи по заведения. Нещо повече, ще се увеличи посещаемостта, защото тогава ще могат да ходят и непушачи в заведенията. На господин Матов искам да кажа по въпроса за дискриминацията, с които думи започна: за дискриминация може да се говори, когато има нарушени основни човешки права. Извинете, но тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това не са мои думи. Това са думи от мотивацията на Върховния административен съд по случая Кюстендил. Не можем да говорим за дискриминация! И накрая, за инвестициите, които са направени. Тук господин Корнезов спомена 50 милиона, Вие споменавате 100 милиона. Това е достатъчно за мен, за да кажа, че тези цифри са абсолютно...

Това са официалните данни! (Шум и реплики.)

Направените инвестиции не са напразни.

Разделението на залите ще продължи да си съществува, ще си влизат хора и в едната зала, и в другата, просто няма да пушат там, а ще излизат навън и през зимата. Благодаря.

Господин Матов, и аз искам да се обърна към Вас. Действително, аспектите са няколко. Говорим за първото – дискриминация, второто – това е здравето на хората, и третото – щетите, които евентуално ще бъдат нанесени на бюджета. Същността на акциза е той да се събира за вредни за здравето стоки и за стоки, без които човек може. Ние можем да компенсираме намалената продажба на тютюневи изделия с повишение на акциза и пак като размер тези суми, които се събират сега от акцизи, да са на същото ниво и в същите размери, които са събирани и досега. Това мисля, че може да стане в бъдеще с новия Проектозакон за бюджета. Да спомена и за контрабандата – нали и сега се твърди, че има контрабанда, въпреки че е разрешено тютюнопушенето? Добре, след забраната аз си мисля, че в действителност, ако хората, които са на границата и си вършат работата, би трябвало действително да не се увеличава контрабандата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, аз мисля, че всички български граждани имаме равни права по Конституция, независимо дали сме пушачи или непушачи. На моя колега и приятел Терзийски ще кажа: господин Терзийски, вече няма да имаме възможност след 1-ви юни да се срещаме в закрити помещения, в които се пуши, така че бъдете спокоен, Вие трябва да ме поканите някъде в помещения, където се пуши, обаче на обществено място, и се предполага, че по новия законопроект се предвижда това да бъде далеч от спирки, далеч от училища, далеч от детски заведения, далеч от всичко това, тоест някъде в гората, ако и там не забраним да се пуши. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Темата, която обсъждаме днес, веднага казвам ясно, е психологическа, тя не е политическа. Пушенето е чисто волеви акт на всеки един човек и то не може да бъде наложено, уви, със забрани и закон. Забраните, доказано е от историята, водят до развитие на организирана престъпност. Примерът е със забраната на алкохола в Щатите през 20-те години на миналия век, която забрана приключва с развиване на най-мощните мафиотски организации, непознати дотогава. Като казвам това, веднага искам да уточня, че аз като български патриот съм силно загрижен за здравето на българската нация. Българинът е един от най-болните европейци. В това отношение ние сме просто много, много зле, но това лошо положение на българина е в резултат на лоши условия на живот, цялостно лоши условия на живот, и между другото тук се появява и причината толкова много българи да са пушачи. Дами и господа народни представители, има хора, на които това е единственото удоволствие – хора, които живеят в мизерия и които като запалят цигара, някак си се чувстват може би по-добре. Аз самият съм непушач. Бил съм пушач, знам какво е да пушиш, знам какво е и да не пушиш. Според мен решението човек да не пуши е лично негово волево решение. Какво ще направи една забрана в затворени помещения да се пуши? Тя няма да спре пушенето на тези, които пушат, нали? Те ще продължат да пушат, просто няма да ходят в тези помещения или пък няма да ходят в тези заведения. Обикновено в заведенията сядат и пушачи, и непушачи, няма как да ги разделиш. Наистина, тук някои колеги казаха, че бяха направени поправки в законите, които принудиха редица по-дребни, някои средни бизнесмени да вложат излишни пари, като разделят помещения. Сега това отново се преустройва и хората единственото, което ще кажат хората, е, че тези отгоре пак нещо ни карат да харчим пари напразно. Аз Ви призовавам да не правим забрани, а да мислим как да подобрим живота на хората като цяло. Ако животът на хората като цяло се подобри, аз съм убеден, че много от пушачите сами ще откажат пушенето. Те трябва да го направят сами, просто самоволно, това няма как да им се наложи със закон. Те тогава ще се откажат, ако животът им е по-добър. Ако той им предлага други радости, на които могат да се радват, те, просто си мисля, че в някакъв момент ще прекратят това, както аз съм го направил през годините, и казах: „Стига толкова!”. Между другото, да направя само едно историческо уточнение, че забраната за пушене на публични места е въведена от Адолф Хитлер и е отбелязана в историята. Казвам го само като историческа скоба. В заключение да направя едно обобщение. Виждам с радост, че в залата представители на различни парламентарни групи с еднакъв ентусиазъм стигат до един консенсус, който по много въпроси го няма. Този консенсус е да се противопоставим на една европейска директива. Сега това, което вносителите искат да се приеме, е една европейска директива, поредната европейска директива. Радвам се, че представители на различни парламентарни групи за първи път в тази зала се опитват да застанат критично срещу една европейска директива. Това е много радваща тенденция за мен. Пожелавам на парламентарната зала да продължи в този дух и занапред и когато се приема отново някоя европейска директива, която очевидно е глупава или несъстоятелна, по същия начин да покажем, че в крайна сметка не всичко, което се ражда в Брюксел, е злато и трябва да се приеме тук в българския парламент. Точно за това са националните държави, за това са особеностите, за това са националните парламенти, за да преосмислят това, което се нарича „Европейска директива”. Имаше страшно много европейски директиви, които бяха просто глупави. Тази е една от тях. Нека да й кажем „Не!”, за да покажем, че България може да казва „Не!” на европейските директиви! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Дават се несъстоятелни доводи за намаляване на акциза, за затваряне на фирми, за намаляване на реалния бизнес. Защо е необходимо да се позоваваме, господин Сидеров, на Европейската директива? Нима ние не осъзнаваме, че сме страната с може би най-ниска продължителност на живота, с определено най-много болни хора, с определено застаряващо население? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Господин Корнезов, и патладжаните не ги ядем групово, всеки сам избира какво да си яде. Параграф 4 на закона не ограничава личното право на пушачите да осъществяват този акт. Просто предпазва непушачите от нахалството и от безочието на пушача, който вреди на околните. Пак казвам, всички доводи, които се опитват да приведат пушачите, само ме навеждат на мисълта – освен че е доказано, че е първи рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания, може би пушачите имат по някакъв начин и увреден мозък, тъй като не разсъждават адекватно по темата. Няма нищо по-ценно от здравето на нацията и когато това е изтъкнато на преден план, трябва да адмирираме и да не се крием зад други несъстоятелни доводи. Благодаря.

Уважаеми колеги, моля Ви да се вслушате в това, което Ви казваме. Прав беше господин Сидеров, като каза, че за първи път забраната за тютюнопушене е въведена във фашистка Германия от Хитлер. Радвам се, че той повтори това, което аз още на първо четене казах. Искам само да Ви обърна внимание на нещо, което явно не знаете – че ограниченията, които фашистка Германия въвежда за тютюнопушене, са много по-меки, отколкото ограниченията, които ние въвеждаме с този закон. Да Ви имам демокрацията, уважаеми колеги! Искате ли да Ви кажа, че сега ако Хитлер беше жив, щеше да завижда на нашата демокрация от рамките на своята тоталитарна държава. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Някак си не е хубаво да се спекулира по този начин, изваждайки от контекста неща, които бил правил някакъв си диктатор. Мога да Ви дам за пример думи на един друг диктатор – Сталин, че кадрите решават всичко. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Безспорно прав е бил. Това означава ли, че трябва да издигаме Сталин на пиедестал? Недейте да бъркаме нещата. Да не би да искате да ми кажете, че трябва да сравняваме фашистка Германия с Европейския съюз? Моля Ви се, това е несериозно! Това са несравними неща! Говорим за здравето на хората. Благодаря за вниманието.

Госпожо председател, госпожо министър! Уважаеми колеги, не е сериозно непушачите да казват, че пушачите били с увреден мозък. За народни представители е кощунство някой да говори, че другият е с увреден мозък. От Вашето поведение аз не виждам Вашият мозък да е по-добър от този на останалите народни представители. Може би трябва да се извините на всички народни представители. Аз съм непушач от две години. Пуших 25 години, но мерките, които се предлагат днес, за мен са мерки, които няма да могат да бъдат приложени. Колеги, предлага се в летищата да има обособени помещения. Е, като ще има в летищата обособени помещения по възможност, защо в ресторантите няма да има? Защо в един голям ресторант... (Шум и реплики.) Госпожо председател, нищо не се чува. Там господин Гумнеров вдига доста голям шум.

Защо в ресторанта да няма възможност? Ако има възможност, да се обособи отделно помещение за пушачи. Може да се направи ресторант само за пушачи и непушачите да не идват. Някой да кара насила непушачи да идват в този ресторант?! Държавата дава ли възможност да се продават цигари? Дайте да забраним тогава да се продават цигари. Да, ние трябва да защитим. Аз по принцип подкрепям законопроекта, но с изключение. Госпожо председател, правя процедурно предложение за отпадане в ал. 3 на думите „разположени в сградите на летищата”. Никой не може да обясни защо само в сградите на летищата? Когато си в ресторанта, можеш да излезеш на тротоара да пушиш. Ами, как така имаш право да пушиш на тротоара? На какво основание? Тоест, трябва да забраним и на летищата по тази логика.

То е забранено.

Не, не, аз говоря за проекта. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Господин Мутафчиев, не ме прекъсвайте. Уважаеми колеги, разбира се, като стигнем и в следващия член, ще подкрепя всички мерки за спирки, стадиони и така нататък. Тук не говорим за икономическите обосновки – кой ще фалира, кой няма да фалира. Направил съм един ресторант – нямам ресторант, но имам възможност да се направи самостоятелно помещение за пушачи, както е в почти целия свят. Законите се правят, за да бъдат възприети от хората и да бъдат изпълнявани и спазвани от тях. Когато обсъждаме и други закони, които са в сила в други държави с развити демокрации, не можем да ги пренесем в България, защото нашата народопсихология е малко по-различна. В Италия е друга, в Испания е друга. Всяка държава си взема своето решение, но там има възможност – някъде, където са позволили, са намерили подхода по някакъв начин да разрешат тези противоречия. Нямате обяснение защо предлагате само на летищата? Нямате обяснение! Защо не давате възможност тогава в един ресторант с 500 кв. м да се отдели едно помещение от 20 кв. м? На какво основание? Това не е ли едно разминаване? Не говоря за икономическите интереси. Забранете и цигарите! Аз знам, че е вредно, пушил съм 25 години. Абсолютно съм съгласен с колегите, които говорят за вредността от цигарите, но не може примерно в един голям ресторант да няма възможност да се отдели. Който е непушач, няма да отива в тази зала, колега. Ще остане в залата за непушачи. Аз също искам примерно, както е в Америка, полицейските шефове да бъдат избрани, съдиите да бъдат избрани. Можем ли да го пренесем в България на този етап? Не вярвам, че можем да го пренесем. Дайте да пренесем в България и другите примери тогава от страните с развита демокрация. Можем ли днес да изберем губернатори в България? Не съм много убеден, господин Корнезов, мисля, че споделяте. А има много държави, които са с този опит – изборни губернатори, или са федерации. Можем ли да го пренесем в България? Не можем да го пренесем, защото няма да се възприеме за нормално. Можем ли за държавния резерв да направим референдум, както в Швейцария? Не можем да го направим, защото мисленето на хората, когато са гладни, е едно, ситият човек в Швейцария гласува по един друг начин. Мисля, че има много текстове, които трябва да се поправят. Затова, госпожо председател, направих това предложение за отпадане – думите „обособени места в летищата” да отпаднат. Ако има възможност, може да се каже с тази наредба: „Ресторанти, които са над 200 квадрата, над 100 квадрата, над 300 квадрата...”. Тоест в един малък ресторант, в един малък бар, в една малка сладкарница тази възможност я няма. Там да бъдат непушачи, категорично, но над определени квадратури... Поканете двама-трима архитекти и ще Ви кажат, че няма никакъв проблем тази зала от 40 квадрата да се обособи за пушачи. Пак ще си бъде стъклено, както е на летищата. Тук е председателят на комисията и бивш кмет на Разлог, ще Ви каже, както е в летищата – прозрачни, вижда се, но не излиза изобщо въздух, там си е като димоотвод – излиза нагоре. Никога пушачите не са били с увреден мозък. Просто не ги сравнявайте. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, господин Осман! Ще Ви обясня защо. Каква е разликата между това пушачът да стане, да излезе от залата и да отиде в стаичката за пушене или просто да излезе навън да пуши? И в единия случай става от масата, и в другия случай става; и в единия случай отива на място, където се пуши, и в другия случай. Няма разлика между двата варианта. Разликата е в икономическия аспект на това, което трябва да се направи, за да бъде реализирано и едното, и другото. Второто – не се налага да се прави нищо. По първото, всички заведения ще трябва да инсталират климатични инсталации само заради тези 40 или 20 квадрата, заради тази стаичка, която трябва да се направи. Тоест те отново трябва да инвестират. (Реплики от народния представител Ремзи Осман и КБ.) Защо ги караме отново да инвестират? Извинете, но досега по-големите заведения бяха разделени, а малките, които не можеха да си позволят, не са го правили изобщо. Нали не искате да ми кажете, че заведение, което има две големи зали, едната зала трябва да бъде оставена? Доколкото разбирам Вие пледирате да има малка стаичка и само заради тази малка стаичка собственикът трябва да прави климатична инсталация

Само ако иска.

Не може, ако иска, прочетете какво казва законът. Все пак става въпрос за здравето на хората. Дори и сега ние сме поставили изискването – където се пуши, да има климатична инсталация. За нас е важно здравето на хората. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин Петров, никой никого насила няма да кара. Само ако собственикът на ресторанта желае. Ако не желае – важат общите правила: в този ресторант няма да се пуши. Негов проблем е. Не се казва стая или кът – помещение. Негов проблем е. Ако желае. Аз мога, ако реша да направя ресторант, да бъде само за непушачи – това е мой проблем, и да привлека клиентела, която изобщо не пуши цигари. Бил съм пушач и знам ревността на цигарите. Когато обаче има възможност, част от помещението може да се отдели, няма значение как ще го наречем, това е избор на самия инвеститор, на самия собственик. На всички летища, виждате, има прозрачни стаички. Как може да се направи на летището, а на други места да не може да се направи, ако някой иска?! Тоест ние не бива да забраняваме. Разбира се, че трябва да пазим здравето на хората и никой не е против. Аз също държа много. Тогава обаче трябва да важи принципът – да принесем от страните с развита демокрация абсолютно всичко. Когато говорим за билбордовете по пътищата, знаем, че са вредни за безопасността на движението, но подкрепяме една част. Всички знаем, че са вредни за безопасността на движението и мобилните телефони. Това исках да Ви отговоря. Благодаря Ви

Уважаеми колеги, заставайки на тази трибуна, първо, ще Ви кажа, че не съм пушач, нито пък имам фирми, които да продават цигари. Така че по никакъв начин не мога да бъда обвинен в конфликт на интереси. В този случай защитавам пушачите само и единствено на базата на принципна основа. Спомнете си, че когато Господ е създал Човека, той го е създал с презумпцията за свободна воля. Какво излиза? Господ дава, парламентът не дава! Ние по-висши ли сме от Бога, дявол да го вземе?! Колеги, освен това, скоро се вгледах в себе си и се оказа, че освен националист съм и демократ. Много малко, вярно, като се вгледах, установих, че ей толкова мъничко съм демократ, но се оказа, че съм и демократ. Тази малка част демократ в мен изведнъж се разбунтува срещу този закон, защото той нарушава един от основните принципи на демокрацията. Това е принципът правото на избор, пък бил той и грешен избор. Както казах и преди това: да, хората избират. Хората обаче и грешат: женят се, след това се развеждат, дори има държави, където и хомосексуалисти се женят помежду си. Слава Богу, че това не е и в България, не че имам нещо против тези хора. Апропо̀, искам да Ви попитам: става нещо странно в този парламент. Не мога да разбера как тук хората приемат за нормално примерно двама брадати и космати мъжаги да се целуват в една детска градина, а не приемат за нормално един пушач да пуши в обособена зала за пушачи? Както и да е, както казах, става нещо в този парламент. Уважаеми колеги, пак ще Ви кажа: хората правят и грешки, но те имат право да избират. Наскоро тези хора избраха и ГЕРБ, и БСП, и какво се оказа? Хората, които са избрани в този парламент от пушачите, изведнъж им забраняват тютюнопушенето. Спокойно, уважаеми дами и господа, уважаеми пушачи, друг път не правете тази грешка и гласувайте за нас, които Ви защитаваме. Уважаеми дами и господа! Като изключим това, ще мина към няколко сериозни проблема. Първо, предлагам вариант, в който „и вълкът сит, и агнето цяло”. Да, приемам аргумента, че трябва да пазим хората, особено децата от вредата на тютюнопушенето. Затова предлагам пушенето да бъде разрешено чак след 22,00 ч. в питейни заведения, ресторанти и така нататък. Приемам аргументите, че до 22,00 ч. може да има деца. След 22,00 ч. какви деца са в тези заведения? Нали ние гласувахме закон, в който деца нямат право да посещават заведенията след 22,00 ч?! Това значи ли, че държавата не спазва собствените си закони, ако това е така? Какъв е проблемът след 22,00 ч. един голям мъж над 18 години, който има право сам да решава дали да се ожени, дали да не се ожени, дали да емигрира или не, да има правото да седне и забележете, не сред другите, а в залата за пушачи да изпуши една цигара? Идеалният вариант – пушачите са си в залата за пушачи, непушачите стоят в залата за непушачи. Навсякъде цари мир и любов. От една страна, министърката и депутатите, които подкрепят тази идея, са доволни, защото здравето на хората е спасено, от друга страна – пушачите са доволни, от трета, Дянков е доволен, защото ако има някакви нарушения, инспекторите влизат, глобяват и прибират пари в хазната. Така че замислете се относно моя вариант. Предлагам обаче и нещо, което е още по-съществено. Уважаеми дами и господа, в частните офиси да се позволява пушенето по решение на собственика на тези офиси. Веднага се мотивирам: една огромна част, ако не знаете, да Ви осветля, от едноличните търговци, ЕООД-та, да кажем, са регистрирани не къде да е, а в личните жилища на тези хора. Много съм любопитен как ще влизате на проверка в тези офиси без прокурорска заповед, за да ги глобявате в личните им жилища? Понеже съм убеден, че Вие няма да нарушите закона и че сте обмислили този вариант, се питам дали всъщност този закон не е врътка, с която да се минава покрай конституционната забрана и конституционната гаранция за това, че частната собственост е неприкосновена? Много съм любопитен как през нощта в 11-12,00 часа ще отидете във фирма, в която примерно седят трима души пушачи в собственото жилище на един човек и тази фирма се занимава примерно с търговия с химия. Както тези хора си пушат, изведнъж влизат баретите, тръшкат ги, арестуват ги и им налагат глоба. Уважаеми колеги, това са несериозни неща. Този закон не е сериозен, поне в тази му част. Ако искате да има ефект, забраните не трябва да бъдат тотални и крайни. Забраните трябва да бъдат премерени точно толкова, че да бъдат изпълнявани, а не да стават обект на подигравка. Що се отнася до парите, които тези хора, особено в малките заведения, хвърлиха за аспиратори и преградни стени – да. Ние сме най-непоследователният парламент, който е имало, защото само преди броени месеци ние казахме на тези хора: „Инвестирайте пари, направете си аспиратори, направете си преградни стени, вкарайте си дограми, и ние Ви гарантираме, че при тези условия Вие ще работите и ще можете да изкарвате пари за семействата си!” (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, уважаема госпожо председател. Сега им казваме: „Какво като сте го направили и сте били изрядни? Казваме Ви, че може да сте били изрядни и че може да сте изпълнили всичко, което искаме, но Вие пък няма да работите, ще фалирате”. Благодаря Ви, уважаеми дами и господа.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги! Господин Гумнеров, спекулирате, заблуждавате обществеността. Никой не е забранил цигарите и никой не лишава някого от правото на избор. Дайте да не бъркаме нещата! Просто се променят местата, на които може да се пуши. Това е! Нито са лишени от правото на избор, нито пък някой има основание да ми дава за пример Съединените щати, където бил забранен алкохолът. Не са забранени цигарите. По повод предложението Ви за облекчен режим в нощните заведения. Това е дискриминационно предложение. Ще Ви кажа защо. Защото Вие автоматично определяте ние, непушачите, включително и Вие, да не можем да отидем на едно нощно заведение. Защото аз няма да отида някъде, където е задимено, не че съм се засилил да ходя по дискотеки нощно време. Това, което пък предлагате, е пълен абсурд. Представете си сега един Пиано бар, който е разделен на две зали – за пушачи и непушачи. Извинете, коя зала всъщност ще слуша изпълненията на ... (Реплики.) И да не Ви казвам за едни други барове, кои ще гледат каквото има да гледат? Това е несериозно! Благодаря.

Уважаеми господин Гумнеров, понеже Вие засегнахте що-годе и това, което предлагах и казах в моето изказване, по-скоро имам два въпроса към Вас. Искам да Ви питам: знаете ли кой е официалният вносител на електронни цигари в България? Ако можете, уведомете ме. Този човек или тази фирма ще бъдат много богати след 1 юни. Може би трябва да задам и още един въпрос: пушенето на наргиле, госпожо министър и господа вносители, ще бъде ли разрешено, ако наистина там, на онази поставчица, не бъде поставен тютюн? Благодаря.

Уважаеми колеги, казвам ви съвсем честно и отговорно, че по този начин поднесен законът – с тези забрани, в тази форма, няма да бъде работещ! Той ще бъде приложим до толкова, до колкото за инспекторите и за хората, които го проверяват, ще бъде една добра база за рекет. Нали ви е ясно, че при тези глоби и при тези ограничения, най-вероятно ще продължава да се пуши в заведенията, само че хората, които проверяват, ще инкасират страшно много пари. Затова аз съвсем сериозно ви казвам: ако вие приемете закона в този вид, въпреки всички, повече от разумни аргументи, които чухте от мен и колегите, другата или по-другата седмица, понеже другата седмица е 24 май, внасям промяна в НК, в което производството и разпространението на цигари и на тютюневи изделия да бъде приравнено на производството и разпространението на наркотици. Не за друго, а защото държавата и ние съответно трябва да бъдем последователни в политиката си. Не може да кажете „А” и да не стигнете до края на азбуката. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Аз нямах намерение да се изказвам, тъй като темата за тютюнопушенето и въвеждането на тази тотална забрана за тютюнопушене в затворените места е от няколко години и е очаквана от българското гражданство. Но съм провокиран с предложената ал. 3, където единствено на летищата, като затворени обществени места, се обособяват места за тютюнопушене. Тук изцяло се солидаризирам с господин Осман. Нека се върнем назад. Спомняте си, правителството на тройната коалиция беше приело, че от 1 юни 2010 г. ще се спре тютюнопушенето във всички закрити места. С идването на ГЕРБ се направи един компромис и тогава лично Бойко Борисов каза така: „Още две години ще пушите, обаче ако се разделят съответно на зони за пушачи и непушачи”. Това направиха всички ресторантьори – хора, които по принцип се занимават с този бизнес. Разбира се, не беше пълна забраната на обществени места – говоря за работните места, но все пак в банки, включително в летищата и гарите не се разрешаваше тютюнопушене още много, много по-рано. Тук вече въпросът е: ще постъпим ли принципно? Казвам го като пушач, който 25 години е пушил не малко и който в момента, честно казано, не проявявам нетърпимост към тютюневия дим, което си е личен мой проблем и има опасност винаги да вляза пак отново в армията на пушачите. Ние трябва да бъдем последователни и когато сме приели една позиция, да вървим към нея. Затова аз не мога да приема, че, виждате ли, забраняваме тютюнопушенето навсякъде – да, практика, която трябва да наложим, разбира се, на закрити места, в никакъв случай на открити, но същевременно казваме, че в летищата в България трябва да разрешим тютюнопушенето на закрито, тъй като ще направим една кабинка, където да се блъскат всички пушачи. В момента няма летище, на което да се пуши, няма жп гара, в която да е разрешено пушенето вътре. Добре, като ще разрешавате на летищата, защо не разрешите на автогарите и жп гарите? Пълен абсурд! След като на най-общественото място, където нямаш задължителната потребност примерно да запалиш цигара, че пиеш кафе... Това ти е чакалня, за да пътуваш. Там разрешаваме, а казваме: „Ще забраним на заведенията”. Уважаеми дами и господа, ако сме последователни, дайте да не връщаме една порочна практика там, където сега сме я наложили, и то от откриването на тези инфраструктурни обекти. Да, вън можеш да пушиш. Излизаш навън от сградата, и сега в момента извън сградата на летище София и на другите летища има обособени места с пепелници, където да се пуши. Аз искам да Ви кажа друго: какво целим – влизаме след чекинга за половин час, за да се качим на самолета, и трябва да запалим цигара?! Ами ако пътувате 9 часа и половина до Щатите? В самолета може ли да се запали цигара? По какъв начин ще защитим правото на пушача – да обособят една малка част за пушачи в самолетите? Нито една авиокомпания не позволява пушенето вътре, в нито един автобус не се пуши. Вече благодарение на нашето правителство и в никой влак не се пуши. Така че подобна логика лично аз не мога да възприема. Предлагам Ви, ако сте последователна, госпожо министър, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, приемете предложението и аз ще го повторя като процедурно, госпожо председател: Да отпадне ал. 3 и на база на нея да отпадне ал. 6, която е още по-трагична – разрешаваме само на летищата да има обособено място и Министерският съвет да издаде специална наредба за кабинките в летищата. Извинявайте, абсурд! А забраняваме да се пуши в заведенията?! Някак си последователността и логиката в целия този процес изчезва. Като гледам цялата Комисия по здравеопазване е подкрепила един такъв текст, защото този текст го нямаше.

Действащ текст е, господин Мутафчиев.

Дори и да е действащ. Махнете го като е действащ. Моето предложение е да отпадне. Ако отпадне, ще подкрепя изцяло чл. 56 в новия вариант, в който го предлагат.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Искам да ви прочета текста на действащия в момента чл. 56, в който се казва, че в момента по изключение се допуска тютюнопушене в сградите на железопътните гари, летища, морски гари и автогари и това става в обособени самостоятелни помещения. Вашето твърдение, че това в момента не действа, е абсолютно неоснователно. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Ако не се пуши, това е въпрос на избор на администрацията, не са направени обособени помещения, но не е вярно, че имаме забрана. Напротив, в момента се пуши ... (Реплики между народните представители Лъчезар Иванов, Ремзи Осман, Любен Корнезов и други народни представители.) Как да не е прието? Това е действащият текст в момента на чл. 56, който ви чета. (Реплики.) Тогава за какви ... (Реплики.) Текстът е пред мен. Аз не виждам за какво спорим? Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Михайлова, аз не знам кога точно са променени текстовете, но ще Ви кажа по отношение на закона, че дори и да има такива текстове, които аз не приемам, ще го кажа още веднъж и ще Ви потвърдя като практика като министър какво съм направил. Все пак в този закон – старият, има някаква логика. Разрешаваш да има обособени места за пушачи в заведенията за обществено хранене и сте разрешили да има обособени места в гари и автогари, което аз не приемам, защото това е наистина обществено място, където не се налага необходимостта да запалиш цигарата вътре, в самата зала, където има много деца, възрастни хора, непушачи и така нататък. Каква Ви е логиката сега? Забранявате във всички заведения да се пуши, но оставяте летищата, а не оставяте гарите?! Бихте ли ми обяснили каква е Вашата логика? Ако в предишния закон има логика, че навсякъде в обществени места ще има зони за пушачи и непушачи и сте решили, че и там трябва да има, пак казвам, което аз не приемам и като министър забраних тютюнопушенето във влаковете, забраних и на летища и така нататък. Сега Вие казвате: в заведенията няма да се пуши, в бара, там където е отишъл да пие едно кафе, питие и да послуша музика и да потанцува, но на летищата задължително трябва да напишете даже наредба за кабинките, в които да пушат. Извинявайте, това е абсурд и липса на каквато и да е последователност! Така че не ме репликирайте, че го има в стария закон. Защо изменяте тогава текста от стария закон? Защо махнахте гарите и автогарите?

Благодаря Ви, госпожо председател. Почти в ситуация сме да има повече гости в залата, отколкото народни представители. Да приемем, че това е интерес към Народното събрание, а не поради малкото народни представители в залата. Както казва моят уважаван колега Стоилов, може част от дискутиращите да са излезли да пушат. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възхитен съм от изобретателността на тези, които искат да продължи да се пуши в България по безобразния начин, по който се случва в момента. Такива изобретателни аргументи не съм чул за три години, дори по време на вот на недоверие, искане на оставка на министър и така нататък. Нека да се спра на част от тези аргументи. Един от тях беше, че ще паднат приходите в бюджета. Ами добре, колеги, щом ще паднат приходите в бюджета, дайте да въведем навсякъде повсеместно да се пуши. Така ще има по-голяма търговия и по големи приходи в бюджета. Чух гениалното изказване от един наш колега, когото иначе уважавам. При обсъждането на един закон, който ни предстои да гледаме – Закона за горите, той успя да каже, че виждате ли, защитените територии не носели приходи. Ами чудесно, дайте да премахнем всички защитени територии и така всички територии ще ни носят приходи. Откъде се извъдихме с такова пазарно мислене! Откъде решихме, че единствената стойност и ценност в нашия живот са парите! Сега ни казват, виждате ли, това са го внесли контрабандистите, защото щели да се пушат повечето некачествени цигари и това било лобито на контрабандистите. Това го били внесли тези, които искат да се пуши повече мека дрога в България. Що за аргументи? Аргументът, който успях да чуя например, е, че Хитлер въвел такава забрана в Германия. Моля Ви, колеги, с колегата Вълков бяхме в Бундестага. Хитлер не е обичал да ходи и в парламента, ако искате да продължим с аналогиите! Не нужно да си служим с такава аргументация. Следващият аргумент. Виждате ли, това го искал Брюксел от нас! Няма такъв филм! В половината държави има по-големи забрани, в другата половина – по-малки забрани. Това не е някаква европейска директива, която ни се налага и ни се спуска. Това е въпрос на регулация, с която ние казваме как да уредим нашето общество. В германското общество може да има по-строги забрани, в гръцкото общество може да има по-меки забрани. Това не е изискване на преторианците, дошли от Брюксел, които искат да въведат тази забрана, понеже те казаха: „Вие сте тези същите, които искате да се забрани да се яде шкембе чорба и някакви други неща”. Ето я разликата: някой може да изяде и пет шкембе чорби, но той не пречи на никой, докато пушачите пречат на останалите. Правото на избор не означава правото да вредиш на останалите. Дотам се стигна, че успях да чуя дори репликата „понеже Горбачов успял да поиска сух режим в Съветския съюз, но не успял да го въведе и затова се разпаднал”. Не, Съветският съюз се разпадна и Берлинската стена падна по съвсем други причини. Не беше във връзка с тютюнопушенето и алкохола. (Реплики.) Имаше съвсем обективни причини да си отива. Проблемът е, че комунизмът се провали, а капитализмът не работи. Това е проблемът на съвременното общество. Но в изкарването на аргументи в полза да не се приеме законът, стигнахме и до разпада на Съветския съюз! Шапка свалям на всички изказали се пушачи в залата и защитаващи това лоби. Казвам Ви като баща на три деца, който, като отиде на площадка за игра, вижда майки, които пушат пред собствените си деца. Опитвам се да ги помоля заради моите деца да спрат да пушат, но те нямат съвест и съзнание да спрат заради собствените си деца, камо ли аз да ги помоля заради моите деца! Днес ние приемаме закон, ама какво да направим, ако ти нямаш съвест да тровиш собствените си деца и запалиш цигара в колата, където те нямат избор и стоят в колата и пътуват заедно с теб? Да напишем закон? Или някой ще каже: „А, ама Вие ми казвате какви са моите права в моята собствена кола и пред моите собствени деца? Мога да си ги тровя колкото си искам.” Ами, продължавайте. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, моето изказване е провокирано от изказването на господин Мутафчиев, който преди почивката каза, че няма последователност в прилагането на закона. Имаше предвид, че се дава възможност в сградите на летищата да има обособени помещения, а в сградите на гарите и автогарите да няма такива помещения. Колеги, смятам ще се съгласите с мен, че летищата са с по-особен статут като обществена сграда. Там пропускателният режим е много по-особен, отколкото в гарите и автогарите. Във връзка с това, ако пътник – гражданин на друга страна, транзитно преминава и е летял девет часа, както каза един колега, не е могъл да пуши и слезе на летището, защо да няма възможност да употреби своето право да запали цигара? (Реплики.) Да, на автогарата и на гарата пушачите имат възможност да излязат навън и да запалят цигара, а на летището няма как да стане това нещо. Ето защо смятам, че така регламентираното в чл. 56 е правилно и лично аз ще го подкрепя.

Уважаеми колеги, не мога да разбера с какво летището има по-различен режим от автогарите или жп гарите. (Реплики.) Веднага обяснявам. Не знам дали някой има интерес в летищата, но при всички положения явно няма интерес да делите автогарите, за да се налага законът по този начин. Несъстоятелен е аргументът, че чужди граждани ще кацнат, пък нямало къде да пушат. Защо чуждите граждани трябва да имат повече права от българите? В крайна сметка, когато кацаш и си на територията на една държава, ти изпълняваш нейните закони. Наистина огромна непоследователност има в политиката на ГЕРБ по този въпрос. И то не е само за летищата, а и за това, че ГЕРБ преди две години обясни на хората как да инвестират едни огромни пари, за да разделят заведенията си и в момента всички инвестиции отиват на вятъра, а огромна част от хората са взели кредити и най-вероятно ще фалират. Непоследователност има и е смешно да се твърди, че няма.

Господин Гумнеров, аз дадох пример с чужд гражданин, но това не означава, че ако ние с Вас отидем на Аерогара София, чекираме се, качим се и не можем вече да излезем – Вие сте пушач, а аз съм непушач, защо на Вас да Ви ограничаваме правото да не можете да запалите цигара? Понякога се чака с часове. Съгласни ли сте с мен? (Реплика от народния представител Кирил Гумнеров.) Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, скъпи гости! Аз ще започна с това, че продължаваме да показваме на нашето общество, че сме държава на крайностите и мисля, че това не е добър знак за всички. Веднага държа да заявя, че допреди три години пушех и пушех не малко – горе-долу по 3 кутии на ден, ако трябва да съм по-ясен – на денонощие. От 3 години не пуша и не разбирам ентусиазма, с който искаме да забраним пушенето навсякъде. Не разбирам защо трябва да си наложим ограничения с такъв краен размер и мащаб, каквито почти няма в други европейски държави. Ако тук ще си изясняваме каква е разликата между автогарата в Своге и летището в София, не го мисля за много убедително. На летището като влезеш – няма излизане, на автогарата си влизаш и си излизаш. Защо трябва да забраним пушенето навсякъде?! Пак казвам, бивш пушач съм. Не мога да възприема за нормално да се стремим да наложим забрани, които, предполагам, и самите хора, които предлагат, добре разбират, че няма да бъдат спазвани или поне обществото ни не е готово да започне да ги спазва от утре. Аз няма да се спирам на това, че преди 2 или 3 години, не помня точно, принудихме хората от малкия и средния бизнес – кафеджии, ресторантьори, да направят заграждения, да инвестират в заведенията със съзнанието, че ще ги разделят на две – тук се пуши, тук не се пуши. И те инвестираха със собствените си възможности сигурно не малко средства, не им броя средствата, не съм им адвокат. Днес им казваме, че преди 2 години държавата ги е излъгала и че продължаваме с рестрикциите и забраните. Не знам какво ще спечелим от това. Хубаво, аз съм съгласен с господин Курумбашев, че трябва да гарантираме правата на непушачите, че трябва да гарантираме здравните норми за непушачите, че трябва да сме загрижени за своите деца. Забраната е най-лесният, но не най-ефективният способ – убеден съм в това. Ако ние като общество не разбираме, че преди 22 години сме сринали една ценностна система с всичките й кусури, с всичките й слабости, разбира се, без на нейно място да изградим друга, и това е един от проблемите днес на общество и държава, ако не разбираме, че вече училището не е инструмент за възпитание, че вече в училище възпитателният процес е много на заден план, ако ние не разбираме, че имаше десетина години, в които мутрата беше еталон на подражание, няма как да разберем, че трябва да възпитаваме децата в непушене, в неупотреба на алкохол, в здравословен начин на живот. Затова си мисля, че всички крайности са лошо решение и лош показател за обществото ни. Ние продължаваме да казваме на обществото, че има само бяло и само черно и не мисля, че с това решение като държава ще постигнем ефект. Вие сигурни ли сте, че ако днес забраним пушенето на стадионите в събота и неделя на мачовете в София или в Пловдив, това ще бъде спазено? Тук има хора от системата и много добре знаят какво значи мач и агитките в Пловдив и в София. Това ще бъде ли спазено? Много дълбоко се съмнявам! Половината заведения ще се окичат с табели „частни партита”. Защо ние днес трябва да вземем едно решение – с ясното съзнание, че това решение ще бъде нарушавано, с ясното съзнание, че обществото не е готово за него? И затова си мисля, че крайните текстове трябва да бъдат изчистени, за да сме коректни към гражданите на Република България и към самите себе си, ако искаме, пак казвам, да създаваме нормативна уредба, която отговаря, на първо място, на потребностите и интересите на българското общество, но не нормативна уредба, за която ние тук знаем, че ще се търсят врати за нейното заобикаляне и че ще се намерят инструменти за нейното заобикаляне, или да създадем нормативна уредба, която ще бъде използвана от две-три административни звена за изнудване и рекет върху бизнеса в този сектор като цяло. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Петков, правя Ви тази реплика с молбата да не изразяваме от тази трибуна съмнения, че това, което се приема като закон, няма да се спазва или ще се спазва. Спомнете си, че преди 15 години в самолетите също се пушеше. Добре, че бяха чуждите авиокомпании да забранят пушенето, та и ние лека-полека да се цивилизоваме. Аз изчаках да излязат гостите от кулоарите, защото искам да Ви кажа, господин Петков, колкото и да е голям призивът ми към Вас да не отправяте такива послания от трибуната, аз съм съгласен, и ще Ви кажа защо съм съгласен. Защото тези гости, излизайки от балкона горе, виждат от двете страни на стъклата едни големи забранителни табели на цигарите и по средата n на брой хора, седящи и пушещи – в сградата на Народното събрание в България! Какво правим?! Показваме на хората, че ние в тази зала си гласуваме каквото си искаме, правим си каквото си искаме и всеки, който идва тук, вижда, че ние дори нямаме силата и волята да го спазваме. Затова много моля всички в Народното събрание да спазват правилата такива, каквито са, и от трибуната никога да не се изразява съмнение, че закон, който е приет, няма след това да бъде спазен, още повече, че той е достатъчно прогресивен, според мен.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Аз разбирам, господин Петков, Вашето неразбиране по някои от въпросите и си го обяснявам по следния начин, точно затова ми е репликата: Вие сте човек от друго поколение и в годините, в които сте пропушили, а мисля, че не се гордеете, че толкова години сте пушили, ако натрупате цигарите и пепелта от периода, в който сте пушили, в единия край на Народното събрание, сигурно още повече ще се засрамите от себе си. Но нека да говорим за едно време, след 15-20 години, когато хора на възрастта, на която Вие може би сте пропушили, ще живеят в една друга среда – без тютюн и без отрови, надявам се и без много други отрови. Така че ние днес полагаме основите на този свят. Надявам се да го видим дори по-скоро, а не след 10-15 години. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петков, аз за разлика от Вас не съм бивш пушач, надявам се, че няма да бъда и бъдещ такъв, така че за разлика от пушачите, които говориха досега от тази трибуна, нямам конфликт на интереси. Но моите интереси постоянно биват нарушени от хора, които пушат и не се съобразяват с нормите, с правилата и със законите, които ние приемаме и гласуваме. Аз съм съгласен с една Ваша теза, че законите трудно проработват, ограниченията трудно се спазват. Но все пак ние трябва да направим тази стъпка, трябва да направим тази крачка, защото изоставаме – изоставаме от целия цивилизован свят, не само в Европа, не само в Америка, а навсякъде. Вижте една съседна Турция, която не е член на Европейския съюз, но има забрана навсякъде за тютюнопушене. Аз съм напълно убеден, че тази забрана няма да проработи веднага. Тази забрана няма да бъде спазвана веднага. Както знаем, има забрана да се шофира без колан, но трябваше да минат 10 години, за да може да влезе в сила и да бъде прилагана от всички. Защото сега съм сигурен, че всички я спазват, тъй като глобите са жестоки. Има забрана да не се минава на пешеходна пътека, когато има пешеходци. Тази забрана проработи едва след 10-15 години. Аз съм убеден, че това, което ние гласуваме сега, няма да проработи напълно с цяла сила веднага. Ще бъде необходимо технологично време – в рамките на месеци, а може би на години, но съм убеден, че след няколко години това, което ние сега гласуваме, ще бъде осъзнато и разбрано от всички и то ще проработи, защото е в интерес на всички, включително и на хората, които пушат. Ние по тази начин защитаваме и тяхното право да дишат чист въздух – нещо, с което те не винаги се съобразяват, когато палят своята цигара. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не разбирам логиката защо трябва да не казваме нещо, заради скъпите гости. За мен по-скъпи гости са тези. (Сочи към гостите от младежката група на десния балкон.) Онези (сочи към гостите от френската делегация на левия балкон) идват и си отиват, а тези остават (ръкопляскания от гостите на левия балкон) и ни гледат – надявам се не сеира, и ни оценяват. Затова си мисля, че тези са по-скъпите и по-ценните гости. Колкото повече такива гости има в събранието, толкова по-добре за нас. Дали е по-добре за нас в персонален план – не зная, но е по-добре за нас като общество. Второ, господин Исмаилов, ако правилно съм Ви разбрал, Вие намеквате да изпитвам срам от това, че съм пушил. (Реплика от независимите народни представители.) Аз в живота си не съм предал идея, човек и кауза, и нямам никакво основание да се срамувам. (Викове от ГЕРБ: „Е-е!”) Да, да! Надявам се, че Вие точно ме разбирате какво имам предвид. Пушил съм, и то неслучайно казах съвсем честно – пушил съм много. Много съм пушил! Имал съм волята, имал съм характера и съм отказал цигарите. Не мисля, че на един човек в биографията е срамно петно дали е пушил, или не. И трето, правата на човека. Хубаво, аз съм непушач и честно казано, макар и рядко, ме дразни, когато някой пуши около мен. Защо трябва обаче да посягаме върху неговите права? Пушачите са малцинство – да, така е. Нека да създадем нормални условия за всички. Аз не казвам да се фетишизират, да се абсолютизират правата на пушачите! Не, не съм за това. Трябва да има помещения, трябва да има зони, които са свободни от тютюнев дим. Но когато приемаме такива крайни мерки... Сигурно след 10 години ще спрем да пушим, но преди 110 години не е било модерно пушенето. Преди 110 години никак не е било модерно пушенето, преди 60-70 години също никак не е било модерно пушенето. Може пък след 40-50 години пак да стане модерно пушенето. Аз не искам да разсъждавам върху тези абстракции, искам да привлека вниманието Ви върху възможността да вземем балансирано решение, което да отговаря, пак казвам, на обществените потребности, на интересите на огромното мнозинство от българските граждани, но да не бъде крайно. Крайностите никога не дават добър резултат. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, взех думата, само за да направя някакъв вид реплика на господин Румен Петков и в някаква степен да Ви развеселя, понеже тази дискусия е тежка. Аз не съм в конфликт на интереси, защото цигарите ме напуснаха преди години. В месец май, господин Петков, 1881 г. се прави опит за административна реформа в създадената нова българска държава. Създава се огромен документ, с който трябва да се направи нова администрация – ние сме се освободили току-що и имаме енергията на нова нация в Европа, и вътре двамата автори на документа – това са Константин Стоилов и Константин Иречек, са записали следното изречение, обръщайки се към българския княз Александър ¬І: „Крайно време е, Ваше височество, този вреден навик – да се пие кафе и да се пушат цигари, да се изкорени от българската администрация”. Това е месец май 1881 г.! Така че не сте прав за 50-60 години. Това е оценено по този начин от българските политици много отдавна. А какво ще стане занапред, не смея да кажа. (Реплика на народния представител Румен Петков.) Излязох просто, за да дам тази историческа свежест в дискусията. Въпросът наистина не е от вчера, даже не е от миналия век, а той е от по-миналия век. Благодаря Ви, госпожо председател.

Госпожо председател, ако обичате, процедура за прегласуване – тъй като имаше сигнали от залата, че някои от колегите не са успели да се включат в гласуването.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам прегласуване не за друго, а защото днес отново ще представим абсурдността в нашите позиции като Народно събрание. С Вашето гласуване след малко ще забраним тютюнопушенето във всички заведения. И с този текст ще задължим летищата да направят помещения за тютюнопушене, за да може някой, когато пътува, да си пуши пурите на летището. Много ви моля: нека да мислим последователно! Абсурдно е това, което предлагате в момента. (Шум и реплики.) Госпожо председател на комисията, след като в закона се казва, че на летищата се обособяват… (Шум и реплики от залата. Реплики от докладчика Даниела Дариткова.) Молбата ми е да подкрепите това наше предложение с господин Осман. То е част от логиката на закона, който приемаме. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма да стане.

Като не стане, ще се изложите още веднъж. Благодаря Ви.

По § 5 има предложение от народния представител Петър Курумбашев. По § 5, в чл. 56а се създават нови точки 4, 5 и 6 със следното съдържание: „4. детските площадки за игра, обществените паркове и градини в населените места; 5. откритите спортни обекти; 6. спирките на обществения транспорт.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Петър Курумбашев и Стефан Данаилов. По § 5, в чл. 56а се създава нова т. 4 със следното съдържание: „4. детските площадки за игра, обществените паркове и градини в населените места.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стефани Михайлова, Джема Грозданова и Петър Петров. В § 5 в чл. 56а: а) да се създаде нова т. 4: „4. открити обществени места, на които се организират обществени мероприятия за деца и ученици – по време на такива мероприятия;”; б) да се създаде нова т. 5: „5. стадиони и други открити спортни обекти, летни кина, открити амфитеатри и други – по време на спортни и културни прояви, за които зрителите са закупили билети;”; в) да се създаде нова т. 6: „6. спирките на обществения транспорт – на по-малко от 10 метра от знака, обозначаващ спирката, и/или от навеса, ако има такъв;”. Предложението по буква „в” е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а” и не подкрепя предложението по буква „б”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 2: „§ 2. Член 56а се изменя така: „Чл. 56а. Забранява се тютюнопушенето на следните открити обществени места: 1. прилежащите терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца; 2. площадките за игра; 3. на които са организирани мероприятия за деца и ученици.”

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В интерес на истината по предишния параграф дебатът доста се разводни. Имаше много неконструктивни предложения, алюзии от типа Хитлер, патладжани. Такъв дилетантски подход по толкова важна тема мисля, че не е рационален и не е прагматичен. Аз също като господин Гумнеров признавам – от време на време припалвам, но въпреки това гласувах за забрана на тютюнопушенето в закрити обществени места. Нарочно вземам думата по този параграф по отношение на тютюнопушене на открити обществени места. Аз ще повторя тук аргументите си, които изказах в Комисията по здравеопазване, а те са свързани с един чисто прагматичен и рационален подход при интерпретирането на тази тема. Първо, може би трябва да приемем два аксиоматични факта, по които никой не спори днес по предишния параграф. Първият факт е, че всъщност на един пълнолетен български гражданин няма кой императивно да наложи забрана да пуши. Не само това, ние дори като парламент не можем да приемем какъвто и да е закон, с който да му забраним да си вреди по какъвто и да е начин, да се трови, да се храни с високохолестеролна храна, дори, въпреки че изглежда крайно, не можем да му повелим да живее. И вторият аксиоматичен факт – може би всички забелязаха, че се цитират европейски документи, но това е тенденция, която не е само изцяло детерминирана от тези европейски документи. В цял свят дори има една отчетлива тенденция на ограничаване, дори на репресиране на пушачите и то точно в закрити обществени места. Тук може би е и нашият принос с вземането на тези решения, а именно, използвам афоризъм, ние не можем на една гора да забраним да се раззеленява. В този смисъл е подкрепата и на Конвенцията срещу тютюневия дим, който България е подписала в далечната вече 2006 г., която повелява решение от страна на нашия законодателен орган. Имайки предвид тези две условности, аз предлагам един прагматичен вариант, за да не изпадаме в крайности, защото, както каза господин Петков и приземи спора, ние не трябва да изпадаме в крайностите, защото крайностите не се изпълняват. Това, ако щете, е дори срещу човешката природа. Затова предлагам прагматичен вариант – условно да въведем праг на забраните и за този праг единствен, безпристрастен критерий да е следното положение, преди малко го казах като реплика на господин Корнезов – пълнолетен български гражданин, зрял човек, да няма възможност да пуши в присъствието на други хора в закрити помещения, с което не му забраняваме той въобще да пуши. Имайки предвид този праг, бихме стигнали до две вариативни решения. Едното решение е, когато прагът на забраната е под този праг. Ние ще позволим на пушачите да пушат по принцип на открито, но ние няма да им позволим и ще проектираме, условно наречено, трезвениците, тоест непушачите да се тровят от техния дим. И тук, в подкрепа на тази теза и тази забрана са точно предложенията за забраняване на пушенето на закрито, на работни места и прилежащи им помещения, а аз също субективно, от своя гледна точка, съм склонен да подкрепя и следващия момент, следващата стълбица, а именно добавяйки презумпцията за възпитателен ефект – и детски площадки, терени на училища и така нататък. Вторият вариант, с който ние забраняваме навсякъде на открити места – по стадиони, спирки на обществения транспорт, според мен е краен вариант. Нещо повече, ние репресираме по този начин част от българското общество и смятам, че приемането му в този краен вариант дори ще е авантюра. Много е радостно това, че тук, дебатирайки тази тема, няма политически пристрастия, има пристрастия от гледна точка на мироглед и светоусещане. Апелирам Ви да помислите в тази посока, приемайки едни или други забрани по този параграф. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! За първи път в предложението на Министерския съвет се предлага забрана на тютюнопушене на открити обществени места. Тези обществени места в законопроекта, който е внесъл Министерския съвет, са училищните терени, дворовете на училищата и ученическите общежития, дворовете на детските ясли, детските градини и местата, където се предоставят социални услуги за деца. Това е в съответствие с констатацията, че при определени условия на открито въздействието на вторичния тютюнев дим е напълно съизмеримо с въздействието му в затворени помещения. Това се доказва от ред научни изследвания. Цитира се изследване на изследователски екип от Станфордския университет, което е публикувано в журнала на Асоциацията за управление на въздуха и замърсяването, която е авторитетна професионална американска организация. Ние предлагаме списъкът от открити обществени места да се разшири, като предлагаме да се забрани тютюнопушенето на стадиони, в летни кина, театри и то не изобщо, а само по време на културни и спортни прояви. Това предложение се основава на факта, че на такива прояви зрителите много често са близо един до друг и не могат да сменят местата си, за да избегнат дима. Като имате предвид каква е продължителността на подобни мероприятия, виждате, че това е сериозен проблем за всеки непушач и е сериозно нарушаване на неговите права. Формулировката забраната да важи само по време на културни и спортни прояви цели да избегне необосновани ограничения, когато е невъзможно, примерно на трибуните на един голям стадион да има двама-трима зрители и те, пушейки, не биха пречили и не биха вредили на никого. Важно е да се каже, че подобни ограничения не са изключение в законодателството и в практиката. Ние не въвеждаме прецедент. Такива забрани има в Чехия и в Латвия. Освен това, призивът на Световната здравна организация „За олимпийски игри без тютюнев дим” се прилага още през 1988 г. на Зимните олимпийски игри в Канада. В Пекин през 2008 г. на Летните олимпийски игри също се реализира тази забрана. В момента предстоят Олимпийските игри в Лондон, където се предвижда местата за зрители, за които са закупени билети, да бъдат свободни от тютюнев дим. Предстоящото Европейско първенство по футбол, което ще се проведе в Украйна и в Полша, също отговаря на този призив. По време на първенството ще бъде забранено пушенето на стадионите. Нещо повече, ще бъде забранена продажбата и промоцията на тютюневи изделия. Така че нашето предложение отговаря на една световна тенденция и затова аз Ви моля да го подкрепите. Ние си даваме сметка, че контролът на такава забрана би представлявал проблем, но ще бъдат взети мерки, включително законодателни, които да решат този проблем. Искам да предложа една редакционна корекция. Предлаганият от нас текст на точка 5 да придобие следния вид: „спортни обекти, летни кина и театри по време на спортни и културни прояви”. В заключение – една последователна политика за среда без тютюнев дим рано или късно трябва да доведе до забрана на тютюнопушенето навсякъде, където пушачите и непушачите са принудени за бъдат заедно – в ограничени помещения, в ограничено пространство. Това, че обществото не е напълно готово в момента да приеме пό обхватни забрани, не може да бъде пречка да работим в тази посока и аз разчитам, че дискусията, която върви сега, е крачка също в тази посока. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Трудна е тази дискусия и не е случаен фактът, че предложенията вървят по принципа на махалото – от едната в другата крайност; от предложения, които са свързани със забрана, към предложения, които са свързани с либерализиране на тютюнопушенето. Не е случаен също и фактът, че отсъстват така наречените балансирани предложения. Не е случаен, защото те са най-трудните предложения. Всички си даваме сметка – преди малко госпожа Михайлова заяви от тази трибуна, че най-големият проблем на този законопроект и на тези предложения е, че не е възможен контролът с тези 624 или 42 инспектори, които са контрольори съгласно Закона за здравето, които контрольори са служители на регионалните здравни инспекции. Уважаеми колеги, вероятно си давате сметка, че за да могат да бъдат в сила тези предложения, трябва да има промени в други закони, както каза и председателят на Здравната комисия д р Дариткова. Трябва да бъде променен Законът за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия! Там има текстове, които в никакъв случай не включват предложенията, които правим! Там има текстове, които казват, че тези, които са организатори или собственици на стадиони и на спортни съоръжения, назначават отговорници по сигурността! Спортните клубове назначават отговорници, които са координатори по сигурността на клуба! На входния билет се изписват забрани към посетителите на спортни мероприятия! Такива неща, за които Вие говорите във Вашето предложение, на този етап поне няма. На посетителите се забранява внасянето на определени, изброени в закона, неща от рода на... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – приключвам, госпожо председател – оръжия, спрейове, бутилки и така нататък. Между тези забранени за внасяне предмети, атрибути цигарите ги няма! Оказва се, че ние предлагаме да се забранят цигарите, в същия момент в този закон забраняваме тютюнопушенето, а в същия закон не предлагаме забрана за внасяне на цигари! Така че ако сте докрай добронамерени във Вашите предложения, в което нямам никакво съмнение, синхронизирайте тези закони, за да може в крайна сметка да имаме действащ, а не бланкетен текст, какъвто е предложен.

Аз мисля, че Ви отговорих още в изказването си, че се предвиждат законодателни промени, в частност – в този закон, който Вие споменахте. Просто да се правят между първо и второ четене. С Преходни и заключителни разпоредби да променяме силно един друг закон избягваме. Така че ще бъде направено, в това отношение има намерение и воля.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Вземам отношение по направените предложения от страна на господин Курумбашев – виждам, че комисията не ги е подкрепила. Преди малко приехме забрана – в затворените помещения. Не допускаме в ресторанти да има помещения, въпреки че има възможност да бъдат разделени – отделни помещения за пушачи и непушачи. Коментираме за стадионите – има предложение тютюнопушенето да се забранява на стадиони и спортни площадки. Това е добре. В същия момент отбягваме един въпрос, който е по-сериозен от всички открити места – това са спирките. Ако на стадиона отиваме за удоволствие, на спирките се намираме по принуда и по задължение, защото трябва да се придвижим от един район на града до друг. Особено ако спирката е с навес и вали дъжд, има четири места за сядане или няма места, пет-шест човека могат да застанат под навеса. Представете си, че двама-трима пушат. Непушачите какво правят? Не мога да разбера защо комисията не е приела специално за спирките. Те са по-опасни места за децата, отколкото детските площадки. Ако детската площадка до някъде е отворена, то спирката частично е затворена. Димът, пушекът отива и се гълта от хора, които са непушачи. Те нямат възможност да застанат под навеса, особено когато вали. Обръщам се към Вас, колеги: още един път да помислите, преди гласуване – съвсем спокойно могат да бъдат включени спирките. Преди малко не се съгласявах с текстовете, ставаше въпрос за затворените помещения – ако има възможност, да се отдели. Нека да бъдем последователни и да вървим нататък. Както за площадките за игра – добре, общо понятие, не само за откритите, закритите. Всички площадки за игра, и то не само за деца, включително и за юноши. Така трябва да се тълкува, защото „площадка за игра” е общо понятие. На всеки от нас или пък на тези, които дълго време не са се качвали на трамвай или автобус, препоръчвам да застанат на автобусните спирки, където има четири-пет места за сядане. И си представете, че до Вас пушат. Нека да подкрепим предложенията на господин Курумбашев. Искам да взема отношение по въпроса, който повдигна господин Адемов. Това, че примерно цигарите не са включени в забранителния списък – за да влезеш на стадиона, не означава, че трябва да пушиш. И мобилният телефон не е забранен, да влизаш в колата с мобилен телефон, но е забранено да говориш. Всички знаем защо е забранено водачът да говори, когато управлява моторното превозно средство. Това са несериозни неща. По-важното е: като е казано „а”, да се каже и „б”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Просто искам да заявя, че съвсем резонно е това, което господин Осман говори като цяло. Не знам и аз каква е причината да бъде оттеглено предложението за спирките на обществения транспорт, може би защото част от обществения транспорт е подземен и това само по себе си създава различни затруднения. На летищата пък има затруднения заради охраняемите зони, в които се намират гражданите и те не могат да излизат навън, за да пушат. Същественото нещо, на което бих искал да акцентирам, защото днес фокусът на дискусията се измести встрани, е едно елементарно обстоятелство, което беше цитирано може би и от колежката Михайлова от проучванията, а именно, че димът, който излиза от цигарата, когато е запалена, е приблизително над 100 пъти по-вреден от дима, който самите пушачи дишат при пушенето, дима, който вдишват през филтъра. Този дим засяга така наречените пасивни непушачи. Там е проблемът за тези места, които сега коментираме. Това е едно навлизане в личното пространство на отделните хора. Смятам, че наистина следва да се замислим дали на тези обществени места трябва да се пуши и дали не се навлиза така в личното пространство на отделния човек. Хората трябва да бъдат равнопоставени на обществено място, при ползването на обществения транспорт. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, за разлика от моите колеги Михайлова, Грозданова и Петров, които са направили предложение, аз не съм си оттеглил предложението, и затова то трябва да бъде гласувано в залата. Искам да Ви помоля да го подкрепите, както тук чух и колегата от групата на ГЕРБ, така и изказването преди това на Ремзи Осман. Ще помоля да гласувате моите предложения точка по точка. Първото предложение е за детски площадки за игра и така нататък. То като цяло, като че ли изглежда, се приема. Прието е за детските площадки за игра, но за обществените паркове не е прието. За откритите спортни обекти изглежда, че може би ще се приеме. Третото предложение е за спирките на обществения транспорт, тоест, моля да не се гласува ан блок моето предложение, а точка по точка. Виждам, че моето предложение за спирките на обществения транспорт среща подкрепа сред народни представители от различни политически групи, макар че ние тук нееднократно споделихме, че дискусията няма политически характер, но аргументите, които даде господин Осман, са повече от ясни. Имате четири седящи места, идват двама или трима пушачи, които застават до теб и ти казват, че като не ти е удобно, можеш да дочакаш някъде настрани този автобус. Аз съм виждал нееднократно такова нетолерантно отношение. Тук не става дума за метрото, тук става дума за съвсем открити места, където се ползва градският транспорт. Разбирам, че не всички народни представители ползват такъв транспорт, но този закон се приема въобще за българските граждани, а не за тези, които са се возили последно на трамвай преди доста време или въобще не са се возили. Моля Ви точките от предложението ми да се гласуват една по една. Благодаря.

Уважаеми господин Курумбашев, не знам във Вашето предложение, след като предлагате да не се пуши на спирките на обществения транспорт, какво имате предвид под „спирките”? Спирката какво обхваща – дали самата спирка, ако да кажем, това е спирката, и на какво отстояние от спирката не трябва да се пуши, защото все пак трябва да има някакъв диаметър? И ако ми кажете, че, примерно, на 3 метра отляво, отдясно или в диаметър от 3 метра не трябва да се пуши, тогава бих Ви казал, че ще отида на 3 метра и 1 сантим и ще застана там, вятърът духа обратно и какво ще се получи? Отново ще се получи да се уврежда здравето на непушачите, пък и на децата, което казахте преди, че сте направили забележка на някой си в някакъв парк и така нататък. Може би трябва да си конкретизирате предложението и това какво означава „спирка на обществения транспорт”. Аз, разбира се, не съм съгласен с това предложение и ще гласувам „против”.

Благодаря за въпроса, господин Матов. Разбирам, че сме на различни позиции, но, така или иначе, аз мисля, че под спирки на обществения транспорт се има предвид техният периметър, никакви други отстояния. Няма нужда да въвеждаме сервитути около спирките, нито да въвеждаме сервитути около стадионите, нито сервитути около детските площадки за игра, така че говорим за мястото, което е в рамките на спирката, а не на някакво разстояние от нея, защото иначе вече започва да става като някакво преследване за това на колко метра може да се случи това. Имам предвид само периметъра на самата спирка и мисля, че това се отразява и от предложението. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 45, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно промяна на дневния ред – Законът за горите, който е под т. 8, да стане т. 11, тъй като има няколко закона, които трябва да бъдат приети в по-бърз порядък. Този закон, знаете, че е доста дълъг и ще отнеме много време.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 3.

Предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, което е отразено при номерацията на съответните параграфи.

За следващите параграфи няма постъпили предложения. Комисията ги подкрепя и аз ще предложа да се гласуват анблок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 4, за § 8, който става § 5, за § 9, който става § 6, за § 10, който става § 7, за § 11, който става § 8, за § 12, който става § 9, и за § 13, който става § 10.

Предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 112а съкращението „ДЕЛК” се заличава.”

По § 14 има предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12: „§ 12. В чл. 218 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 54 или чл. 56” се заменят с „чл. 54, 56 или 56а”, думите „50 до 100 лв.” се заменят с „300 до 500 лв.” и думите „100 до 300 лв.” се заменят с „500 до 1000 лв.”. 2. В ал. 2 думите „300 до 500 лв.” се заменят с „1000 до 1500 лв.” и думите „500 до 1500 лв.” се заменят с „1500 до 3000 лв.”. 3. В ал. 3 думите „нарушения по чл. 54 и 56” се заменят с „нарушения по ал. 1” , думите „500 до 1500 лв.” се заменят с „3000 до 5000 лв.” и думите „3000 до 10 000 лв.” се заменят с „5000 до 10 00 лв.“. 4. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така: „(4) Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 55, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. (5) Когато нарушението по ал. 4 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 30 000 лв. (6) Когато нарушението по ал. 4 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13. Има предложение на народните представители Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, което е отразено при номерацията на съответните параграфи.

По § 16 е постъпило предложение от народните представители Петър Курумбашев и Стефан Данаилов – в § 16, в чл. 231 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 да придобие следното съдържание: „(2) Нарушенията по чл. 218, ал. 1 – 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции, от държавните здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, от контролните органи на Инспекцията по труда, от контролните органи на областните дирекции по безопасност на храните, от полицейските органи, от лица, определени от кметовете на общините. Наказателните постановления се издават съответно от директора на регионалната здравна инспекция, от министъра на здравеопазването, от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, от директора на областната дирекция по безопасност на храните, от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица.” 2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Актовете по чл. 218, ал. 1 – 6 могат да се съставят и от представители на обществеността и неправителствени организации, преминали необходимото обучение и оправомощени от министъра на здравеопазването с правата по чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават от директорите на регионалните здравни инспекции по мястото на извършване на нарушението.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14.

По § 17 има предложение на народните представители Петър Курумбашев и Стефан Данаилов – в § 17 т. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 2 и не го подкрепя по т. 1 и 3. Комисията предлага следната редакция на § 17, който става § 15: „§ 15. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 38 се отменя.”

Комисията предлага да се създаде нов § 16. „§ 16. В параграф 1а от Допълнителните разпоредби се създава буква „и”: „и) площадките за игра.” Това е по постъпило предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители, което се подкрепя от комисията.

Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето се създава § 65а: „§ 65а. В случаите, когато няма разкрити детски експертни лекарски комисии, експертизата на вида и степента на увреждане на подадените след 1 юли 2009 г. заявления за освидетелстване (преосвидетелстване) на деца до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК с участието на специалист по детски болести.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

По § 19 е постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, но предлага той да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място и вече е прочетен като нов § 17.

По § 20 е постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, което е отразено при номерацията на съответните параграфи. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.

Параграф 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.

Постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители за създаване на нов § 21. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В Закона за закрила на детето се правят следните изменения: 1. В чл. 8 ал. 5 се отменя. 2. В чл. 45, ал. 2 и 3 думите „и ал. 5” се заличават.”

По § 22 има предложение на народния представител Ердоан Ахмедов. „§ 22. Разпоредбите на параграфи 4, 5, 6, 15, 16 и § 17, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2014 г.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Разпоредбите на параграфи 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 влизат в сила от 1 юни 2012 г.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, две процедури. Първата, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение за удължаване на срока с 12 дни за даване на предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г.

Господин председател, второто ми предложение е за допускане в залата по точката от дневния ред от Министерството на вътрешните работи – Божидар Василев, от Главна дирекция „Охранителна полиция”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Зорница Димова и Веселина Ламбринова от дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, №202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 28 март 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г. На заседанието присъстваха: министърът на отбраната Аню Ангелов, от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Божидар Василев, началник на сектор „КОС” в Главна Дирекция „Охранителна полиция” и Красимир Георгиев, главен инспектор в сектор „КОС”, Главна Дирекция „Охранителна полиция”; от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Зорница Димова, главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Веселина Ламбринова – държавен експерт в същата дирекция. От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков. Законопроектът е изготвен от представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той съдържа три групи промени. Първата от тях се отнася до практическото прилагане на закона, поради наличието на появили се проблеми от влизането му в сила. Регламентират се държавните ведомства, извършващи дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия като субекти, на които могат да се издават съответни разрешителни. Предлагат се изменения във връзка с издаването на разрешение за съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия, боеприпаси и оръжия на лица, които не са получили разрешения за производство, търговия или придобиване. Въвежда се по-ясна дефиниция на огнестрелните оръжия, които не попадат в приложното поле на закона, които са произведени или чийто модел е разработен преди 1 януари 1890 г., ако в тях не могат да бъдат заредени боеприпаси за забранени оръжия или за оръжия, за които се изисква разрешение. Предвижда се възможност за продажба на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия при определени условия по време на провеждане на търговско изложение, несвързано с отбраната. В законопроекта се разписва завършено основно образование на лицето да се изисква при издаване на разрешение за придобиване, а не и при подновяване разрешенията за носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели. Въвежда се забрана за употреба на огнестрелни оръжия не за целите, за които са придобити. В Допълнителните разпоредби се въвежда нова дефиниция на взривните вещества за граждански цели. Втората група промени са свързани с приетата Директива 2012/4/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 г. за изменение на Директива 2008/43/ЕО относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение, която влиза в сила от 14 март 2012 г. Директива 2008/43/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство. Съгласно действащия закон производителят се задължава да нанася върху всяко взривнo веществo, произведено или внесено на територията на Общността, включително до най-малките му опаковки, уникална идентификация, а икономическите субекти, получили разрешение за производство, търговия, придобиване, съхранение, употреба, транспортиране и внос на взривни вещества за граждански цели, трябва да създадат и поддържат компютъризирана система за проследяване на изделието. Нормативно заложеният срок за прилагане на тези изисквания към икономическите оператори е 5 април 2012 г. В хода на подготовката относно прилагането им обаче индустрията, както и компетентните органи на държавите членки не могат да развият необходимите програмни инструменти и ресурси за създаване на информационно-технологична система до април 2012 г. С удължаване на предвидените срокове ще се осигури достатъчно време на икономическите субекти да се приведат в съответствие с нормативните изисквания, както и на компетентния орган – ГД „Охранителна полиция“ на МВР, да осигури необходимите софтуерни ресурси за изграждане на системата за проследимост. Третата група промени са свързани с правилното прилагане на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари, Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари и Европейското споразумение за превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища, с оглед издаването на сертификат за крайно одобряване на транспортни опаковки на опасни товари от Клас І „Взривни вещества”. Този сертификат е необходим съгласно посочените международни споразумения. Предлагат се изменения, чрез които се създава изискване транспортирането на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България да се извършва с транспортни опаковки, отговарящи на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна. Предвижда се компетентният национален орган, който ще извършва одобрението на транспортните опаковки, да бъде Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Министър Ангелов се обърна с молба към членовете на комисията да изразят своята воля и да се възползват от законодателната си инициатива по отношение на един нов текст, който не е залегнал във внесения законопроект. Той предложи на народните представители в обхвата на предлагания законопроект да бъде включена нова разпоредба, според която получените в резултат на утилизация на огнестрелни оръжия, взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия – държавна собственост, отпадъчни барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали, да се продават на изпълнителя на обществената поръчка за утилизация по ред и условия, определени в актовете на Министерския съвет по чл. 2, ал. 2 от закона. Министър Ангелов обоснова предложението си, като обясни, че чрез приемането му ще се избегне правенето на допълнителни обществени поръчки. В създалата се дискусия по темата част от членовете на комисията, сред които Неджми Али и Йордан Бакалов, определиха като приемливо подобно предложение. В заключение членовете на комисията се обединиха около становището, че дебатът по този текст, в случай, че бъде внесен, ще се състои при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 19 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 29 март 2012 г. бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г. На заседанието присъстваха господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Част от предлаганите изменения са свързани с практическото прилагане на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. С влизането му в сила през септември 2010 г. досега се заложи изцяло нов подход на правната уредба на осъществяването на дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, както и на контрола върху тях. След едногодишното му действие се забелязаха проблеми в прилагането му, което е едно от основанията за изготвянето на законопроекта. Втората основна група промени се налагат от приетата Директива 2012/4/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 г. за изменение на Директива 2008/43/ЕО относно въвеждането, съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на Система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение, която влиза в сила от 14 март 2012 г. Друго основно изменение е свързано с правилното прилагане на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари (ADR), Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID) и Европейското споразумение за превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN) с оглед издаването на сертификат за крайно одобряване на транспортни опаковки на опасни товари от Клас І „Взривни вещества”. В хода на дебатите по законопроекта стана ясно, че в Република България липсва национален компетентен орган за потвърждаване на посочения сертификат и българската промишленост в сектора е принудена да ползва услугите на чуждестранни компетентни органи. Този факт изключително затруднява нейната дейност и реализирането на продукцията й. Към настоящия момент в Република България съществува акредитирана лаборатория, която да извършва изследване и изпитване на опаковката. Това е Лабораторията за изпитване и контрол към Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски” с Център по хидро- и аеродинамика. Предвидено е такъв национален орган да е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като условията и редът за този вид дейност е предвидено да бъдат определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. При дискусията по тези разпоредби от законопроекта от страна на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе заявено, че е необходимо прецизиране на текстовете, касаещи издаването на сертификат за крайно одобряване на транспортни опаковки на опасни товари. В чл. 195, ал. 1 се премахва административно-наказателната отговорност при транспортиране на опасни товари с превозни средства, които не отговарят на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, тъй като подобна санкция е предвидена в чл. 103 от Закона за автомобилните превози. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за” и 1 глас „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с краткото становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, пълното становище е раздадено на народните представители. „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г. На заседанието, проведено на 28 март 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет. Комисията би искала да отбележи, че при разглеждане на законопроекта следва да се обърне внимание на евентуалната необходимост от промяна на термина Главна дирекция „Охранителна полиция“, предвид измененията, предвиждани в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен за разглеждане в Народното събрание от Министерския съвет на 6 март 2012 г., в който се предлага Главна дирекция „Охранителна полиция“ да бъде интегрирана в Главна дирекция „Национална полиция”. Според Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с предложените текстове предметът на законопроекта – обект, субект и съществуващи режими и дефиниции, ще бъдат регламентирани по-точно и по-пълно. Въвеждането на национален компетентен орган за одобрение на транспортни опаковки на опасни товари от Клас І ще улесни в значителна степен производителите на взривни вещества и боеприпаси, които са потребители на тази услуга, и ще допринесе в значителна степен за реализацията на съществени икономически и социални ползи както за предприятията, така и в национален мащаб. Предложените текстове отчитат и не противоречат на изискванията на правото на Европейския съюз в частта, регламентираща оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г.”

Уважаеми господин председател, колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 март 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На заседанието присъства от Министерство на вътрешните работи господин Николай Нанков – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност” към МВР. Законопроектът беше представен от господин Николай Нанков. Настоящият законопроект е изготвен вследствие от редица въпроси, появили се във връзка с приетия през 2010 г. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и изцяло новия подход, заложен в законопроекта. Появилите се трудности провокират предложените промени. В законопроекта се регламентират държавните ведомства, които извършват дейност с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия като субекти, на които могат да се издават съответни разрешителни. Допълнително се предлагат промени в уредбата по издаването на разрешение за съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия, боеприпаси и оръжия на лица, които не са получили разрешения за производство, търговия или придобиване. Въвежда се по-ясна дефиниция на огнестрелните оръжия, които не попадат в приложното поле на закона. Дава се възможност за продажба на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия при определени условия по време на провеждане на търговски изложения, несвързани с отбраната, с цел да се улесни и стимулира провеждането на търговски изложения, на които да се извършва реална търговия. Предлага се изискването за завършено основно образование за издаване на съответно разрешение да е валидно единствено при издаване на разрешение за придобиване с цел да се разреши проблемът с лица, практикуващи лов, които са завършили основното си образование, но не притежават документ за това, вследствие на което не могат да подновят разрешението си за носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели. Регулира се и режимът на издаване на разрешение за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на стрелбище. Регламентират се също така правата и действията на контролните органи, както и административно-наказателната отговорност при отказ на лице, което носи и/или употребява оръжие, да бъде проверявано за употреба на алкохол, наркотични вещества или упойващи вещества. Втората основна група промени се налагат от приетата Директива 2012/4/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 г. за изменение на Директива 2008/43/ЕО относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение, която влиза в сила от 14 март 2012 г. Изменителната директива предвижда промяна в определени срокове, които са отразени и в настоящия законопроект, с цел да се осигури достатъчно време на икономическите субекти да се приведат в съответствие с нормативните изисквания, както и компетентните органи да осигурят необходимите софтуерни ресурси за изграждане на системата за проследимост. Третата основна група предложения са свързани с правилното прилагане на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари, Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари и Европейското споразумение за превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища. След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържал се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Партия „Атака” искам да Ви заявя, че ние не можем да подкрепим този законопроект, защото той е един калпав закон. Това, че беше калпав закон, беше ясно още през 2010 г., когато „Атака” участва в подготовката и приемането му. Друго доказателство, че не е добър и не работи, е фактът, че от 2010 г. сега правим четвъртата поправка, тоест имало е вече три поправки на закона. Сега ще зашием четвъртата кръпка, от която той с нищо няма да стене по-добър и по-работещ. Главният недостатък на законопроекта, според нас, е, че той не отговаря на изискванията на хората. Партия „Атака” постави още при подготвянето на законопроекта искането си да се разреши облекчен достъп за придобиване и съхраняване на оръжие от населението. Само това е вариантът и само това е начинът, при който хората при слабата полиция, при лошата държавност да защитят имотите си – с оръжие в ръка, да се защитят от набезите на банди, от престъпността, от това, от което полицията не може да ги защити. Това нещо не беше прието. Прието беше едно друго предложение на „Атака” – да се въведе задължителен образователен ценз за придобиване и притежаване на оръжие и той да бъде основно образование. Сега виждаме, че това нещо се отхвърля, защото, видите ли, нямали били документи за образование. Като нямат документи за образование, няма да притежават оръжие и няма да ползват оръжие. Това е елементарно, но очевидно политическата воля на мнозинството е друга – да се направи реверанс към определени групи, така че те да могат да си запазят оръжието. Тези две неща са едно достатъчно основание да не подкрепим законопроекта. Но не са само те. Със сега съществуващия текст и съществуващия закон и с липсата на промени ние направихме около два милиона души български граждани престъпници, защото всички те притежават газово оръжие, но не са го регистрирали. Изричният регистрационен режим, макар и уведомителен, поставя тези хора извън закона. Още при създаването на закона беше пропусната една цяла глава, сякаш не съществува и ние като щрауси си затваряме очите и си крием главите в пясъка – наличието на неогнестрелни оръжия, често пъти много по-опасни от огнестрелните, става дума за арбалетите. Тази история продължава да е неуредена в закона, никой не се интересува от нея, никакъв контрол няма, а те са идеално средство както за убийство, така и за бракониерство. С поредните промени правим и още един гаф: всички ловци стават престъпници, защото има текст, който забранява носенето на оръжие след употреба на алкохол. Тук има много ловци и те знаят, че всеки излет завършва с почерпка. Не виждам как текстът ще проработи, следователно хората ще бъдат принудени пак зорлем да нарушават закона, между другото, така беше и в предишния закон, който гласувахме преди минути. Тези важни неща, които трябваше да бъдат вложени в закона, не са направени. Има наистина неща, които е редно да бъдат регламентирани – изисквания от европейските директиви, срещу които нямаме против. Както казах обаче, този закон не отговоря на обществените потребности. Той продължава да е калпав и тези промени няма да го направят по-добър. Само ще добавя, че субективизмът, залегнал в закона, продължава, продължава възможността чисто субективно – по хубост, по желание, да се отнема оръжие с мотив за отпаднала необходимост, като това се решава от местните полицаи от служба КОС (Контрол на общоопасните средства). Това също трябваше да бъде направено. Тези основни аргументи ни карат да изявим нежеланието си да подкрепим подобен текст. Вярвам, че между първо и второ четене проблемите, които поставих, могат да бъдат поправени, така че законът да не остава на книга, а да стане поне малко работещ. Ще направим съответно наши предложения между двете четения. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Людмил Петков – координатор в дирекция „Данъчна политика” към Министерството на финансите, господин Красимир Симов – началник отдел „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 202-01-15, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 29 март 2012 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 202-01-15, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г. На заседанието присъстваха: господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и представители на неправителствени организации в областта на автомобилния транспорт. Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите. Законопроектът за изменение на Закона за автомобилните превози е изготвен с цел предприемане на ефективни мерки за защита на фискалната позиция и предотвратяване на отклоненията от данъчно облагане. Според вносителите предложените промени ще доведат до засилване на контрола върху документирането и отчитането на дейността на автомобилните превозвачи, осъществяващи превоз на пътници по градски, междуселищни и международни линии. Съгласно предложените промени при превоз на пътници ще се използват билети, издадени от фискални устройства по реда на Наредба № 18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Със законопроекта се налага въвеждане на задължителни минимални реквизити, които трябва да съдържат билетите, използвани за превоза на пътници по градски, междуселищни и международни линии. Предложението е свързано с правната същност на билета, изпълняващ функциите на договор за превоз с произтичащите от това права и задължения за страните. В хода на дебатите по законопроекта представителите на неправителствените организации коментираха евентуалните затруднения, които биха произтекли от приемането на законопроекта. Част от дискутираните въпроси се отнасят до техническите причини, които биха възникнали при осъществяването на връзката между отделните фискални устройства със сървърите на Националната агенция за приходите. Друг съществен въпрос, дискутиран по време на заседанието, бе за осъществяване на контрол на системата на приходите на отделните превозвачи, както и за контрола, осъществяван от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” върху превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници. От страна на членовете на комисията бе поставен въпросът за срока, предвиден в заключителните разпоредби на законопроекта, според който лицата, извършващи превоз на пътници на територията на Република България и международен превоз на пътници, привеждат дейността си в съответствие с новите изисквания. Коментирани бяха и разпоредбите, отнасящи се до реквизитите, които трябва да съдържат билетите, издадени от фискалните устройства. От страна на представителите на Министерството на финансите бе отговорено, че част от изказаните мнения и предложения за усъвършенстване на уредбата, касаеща издаването на билети от фискалните устройства за обществен превоз на пътници, ще бъдат включени в Наредба № 18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 202-01-15, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г.”