22 май 2012 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане до залата на Евгения Харитонова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Любомир Петков – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и Венета Цветкова – началник на отдел в дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”.

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 март 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Плайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко. На заседанието присъстваха: Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, Валентин Николов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма и Кирил Темелков – изпълнителен директор на Булгартрансгаз. Законопроектът беше представен от господин Валентин Николов. Той заяви, че диверсификацията на енергийните доставки следва да провокира повишаване на конкуренцията между отделните доставчици и да допринесе за намаляване на цената на основни енергийни ресурси. Възможно решение, отчитайки тенденциите на световните енергийни пазари, е разнообразяването както на видовете енергийни ресурси, така и на техните източници и доставчици. До диверсификация на газовите доставки на Република България, а и за целия Европейски съюз би довела реализацията на проекта „Набуко”. Проектирането и изграждането на газопреносното съоръжение ще осигури достъп на държави от Европейския съюз и на Република България до разположените в Каспийския регион и Близкия изток значителни запаси от природен газ и едновременно ще намали зависимостта от доставяния от Русия природен газ. През следващите две десетилетия се очаква Централна и Западна Европа да бъдат изправени пред значителен недостиг на енергийни доставки, а цените на природния газ да нараснат със свиването на вътрешния добив. Република България, Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция подписват на 13 юли 2009 г. в Турция Междуправителствено споразумение за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта „Набуко”. Споразумението е ратифицирано от Народното събрание със Закон за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта "Набуко". В споразумението изрично се предвижда сключване на допълнително споразумение за подкрепа на Международното дружество „Набуко” и съответното национално дружество „Набуко” с цел да се детайлизира режимът на осъществяване на проекта във всяка държава. Финансовата стратегия Набуко предвижда 30% собствен капитал и 70% финансиране чрез заеми. По първоначални разчети проектът е оценен на 7,9 млрд. евро, като тази стойност е в процес на преразглеждане. Проектът се развива в Компанията “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, учредена на 24 юни 2004 г., с предмет на дейност – пренос и търговия на едро с природен газ, съгласно законодателството на Европейски съюз със седалище гр. Виена – Австрия. Настоящото споразумение обективира волята на отделните дружества да използват в тръбопроводната система Набуко международни технически и екологични стандарти. То поставя правила за инвестирането в строителството, експлоатацията и използването на капацитета на тръбопроводната система Набуко, определя и реда за решаване на евентуални спорове. С него държавите поемат ангажимент за оказване на подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компанията и участващи в неговата реализация. Съгласно чл. 2 от споразумението влизането му в сила е обусловено от приключване на процедурата по неговата ратификация. В проведената дискусия господин Рамадан Аталай отправи въпрос за характера на настоящото споразумение, за това как то се отнася към първото подписано по проекта „Набуко” и дали проектът ще се осъществи. В отговор министър Делян Добрев изрази мнение, че изграждането на тръбопровода към този момент изглежда малко вероятно да се случи в първоначалния му вид, но сегашното споразумение следва да изрази политическата воля в подкрепа на един принципен проект. Бяха зададени въпроси за финансовите ангажименти по проекта и техния размер. В отговор министър Делян Добрев поясни, че директни финансови ангажименти за България не се предвиждат, а такива следва да са за сметка на акционера – Български енергиен холдинг и към този момент предвидени разходи има само за предпроектните дейности, а г-н Кирил Темелков допълни, че около 50 млн. евро са внесени от акционерите до този момент, а още около 200 млн. са предвидени като безвъзмездна помощ за предпроектни проучвания, трасиране и проектиране. Бяха обсъдени и други аспекти на споразумението и проекта, като цяло. След представяне и обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 19 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Плайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерски съвет на 15 март 2012 г.”

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15.03.2012 г. На свое заседание, проведено на 29 март 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г. На заседанието присъстваха представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Петков. В Турция на 13 юли 2009 г. е подписано Междуправителствено споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. То включва задължение за държавите за оказване на подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на компаниите, участващи в неговата реализация. Законът за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко“ е приет от Народното събрание на 3 февруари 2010 г. и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 12 от 2010 г. Самото Споразумение е обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 2 от 2012 г. Междуправителственото споразумение изрично предвижда сключването на Споразумение за подкрепа на проекта с Международното дружество „Набуко” и със съответното национално дружество „Набуко”, чиято цел е подробното разписване на режима на осъществяване на проекта „Набуко” във всяка от държавите. Реализацията на проекта на газопровод „Набуко” е основна възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна, която би създала конкурентни предимства за българския енергиен сектор, би осигурила достъпа на Република България и Европейския съюз до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия изток и намалила зависимостта от руските доставки на природен газ. С решение на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. е одобрен проектът на Споразумение за подкрепа на проекта „Набуко” между Република България, „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД и на 8 юни 2011 г. същото е подписано. Според чл. 2 от Споразумението за подкрепа, същото подлежи на ратификация и влиза в сила след приключване на ратификационната процедура от държавата. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, предвид подробното становище, представено от водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, ще маркирам само основните моменти от становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. „На заседанието, проведено на 28 март 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закона за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна”, и Любомир Петков – началник на отдел в дирекция „Енергийни стратегии и проекти”. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира горепосоченото споразумение. Проектът за газопровода „Набуко” – проект в рамките на Трансевропейската енергийна мрежа, би осигурил достъпът на България и Европейския съюз до значителни газови ресурси на Каспийския регион и Близкия Изток. Изграждането му ще позволи диверсификация на газовите доставки и ще повиши енергийната независимост на България. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и “Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г. На редовно заседание, проведено на 5 април 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Основна възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна е реализацията на приоритетния за Европейския съюз проект на газопровод “Набуко”, който би осигурил достъпа на България и Европейския съюз до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия изток и съответно би намалил зависимостта от руските доставки на природен газ. На 13 юли 2009 г. в Турция е подписано Междуправителствено споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта “Набуко”. Междуправителственото споразумение изрично предвижда сключването на Споразумение за подкрепа на проекта с Международното дружество “Набуко” и със съответното Национално дружество “Набуко”, чиято цел е детайлизиране на режима на осъществяване на проекта “Набуко” във всяка от държавите. С решение на Министерския съвет по т. 14 от Протокол № 28 от 21 юли 2010 г. е одобрен проектът на Споразумение за подкрепа на проекта “Набуко” между Република България и “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и “Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД и въз основа на дадения му от правителството мандат министърът на икономиката, енергетиката и туризма на 8 юни 2011 г. в Кайзери, Турция, е подписал споразумението за подкрепа. Съгласно чл. 2 от споразумението за подкрепа то подлежи на ратификация и влиза в сила след приключването на ратификационната процедура. В чл. 35 от споразумението за подкрепа е предвидено, че разрешаването на спорове между страните по него, когато такова не е постигнато чрез кореспонденция или преговори, става пред Арбитражния съд на Международната търговска камара. С оглед на това на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България е необходимо ратифицирането на споразумението за подкрепа от Народното събрание. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и “Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”.”

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная в резюме със съдържанието на: „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”, № 2002-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г. На свое редовно заседание на 29 март 2012 г. Комисията по околната среда и водите разгледа посочения по-горе законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Любомир Петков – началник отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и госпожа Светлана Маринова – началник отдел в дирекция „Правна”; от Министерството на околната среда и водите: госпожа Евдокия Манева – заместник-министър, и госпожа Жаклина Методиева – началник отдел в дирекция „Превантивна дейност”, както и представители от Националното сдружение на общините в България. От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Любомир Петков. Българската енергетика е поставена пред предизвикателството да е в силна зависимост относно първични енергийни ресурси. Решението на това предизвикателство до голяма степен е свързано с разнообразяването на енергийните ресурси по видове, източници и доставчици, с отчитане на регионалните и световни тенденции на енергийните пазари. Основната възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна е реализацията на приоритетния за Европейския съюз проект на газопровода „Набуко”, с който би се осигурил достъпът на България и Европейския съюз до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия Изток и би намаляла зависимостта от руските доставки на природен газ за България. С решение на Министерския съвет е одобрено Споразумение за подкрепа на проекта на 21 юли 2010 г. С даден от правителството мандат министърът на икономиката, енергетиката и туризма на 8 юни 2011 г. в Турция е подписал това споразумение за подкрепа. Съгласно чл. 2 от споразумението то подлежи на ратификация и влиза в сила след приключване на ратификационната процедура, поради което на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България е внесено за ратификация от Народното събрание. След откриване на дебата отношение взеха: народният представител Георги Божинов, който подчерта важността и отговорността на такова споразумение и необходимостта от сериозното му обсъждане и постави въпрос за стойността на природния газ като алтернатива; народният представител Лъчезар Тошев, който обяви твърдата си подкрепа за този очакван отдавна от него документ; и народният представител Петър Курумбашев относно стойността на проекта, начините и източниците за неговото финансиране. Отговори на зададените въпроси бяха дадени от господин Петков, който посочи стойности между 7,9 до 12 милиарда, като окончателните технически параметри ще определят и цената и са в зависимост от възможните ресурси. Има приета концепция, като цената може да падне наполовина във връзка с вървящите споразумения. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ, и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 г.” Благодаря Ви.

Господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерския съвет на 15 март 2012 година На заседание, проведено на 29 март 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, подписано на 8 юни 2011 г. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Любомир Петков – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики стратегии и проекти”, и Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна”. При представянето беше изтъкнато, че проектът “Набуко” е приоритетен за Европейския съюз, тъй като чрез него ще се диверсифицират доставките на природен газ за Европа и ще се осигури по-високо ниво на сигурност в областта на енергийните доставки и достъп до значителни газови ресурси на Каспийския регион и Близкия изток и съответно ще се намали зависимостта от руските доставки на природен газ за България и за Европейския съюз. Споразумението включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, подписано на 8 юни 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за приемане на второ четене на законопроекта за ратификация.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко Член единствен. Ратифицира Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, подписано на 8 юни 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 202-02-12, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 202-02-12, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването и представители на неправителствени и съсловни организации. В хода на дискусията бяха обсъдени законопроектът и мотивите към него, като беше отбелязано, че изменението на меморандума отразява присъединяването на Държавата Израел към международния договор, доколкото самият меморандум първоначално не е предвиждал възможност за присъединяване на други държави. Измененията в договора са насочени основно към редакция и прецизиране на използваните определения. Регламентирани са също така и условията за присъединяване на други държави към меморандума. Посочено беше, че с ратифициране на изменението на меморандума няма да се стигне до допълнителни финансови разходи за Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 202-02-12, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 202-02-12, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г. На заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, подписано на 12 октомври 2011 г. в Баня Лука, Босна и Херцеговина. Законопроектът беше представен от Радостина Колева – държавен експерт в дирекция „Международна дейност и протокол” на Министерството на здравеопазването. Меморандумът за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на държавите от Югоизточна Европа е съвместна инициатива на министерствата на здравеопазването на Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Република Молдова, Черна Гора, Румъния, Република Сърбия и Република Македония, учредена през април 2011 г. На 25-ата регионална среща на Здравната мрежа е представена и одобрена кандидатурата на Държавата Израел за членство в регионалната инициатива. Тъй като меморандумът не предвижда възможност за присъединяване на други държави към него, на регионалната среща е взето решение той да бъде изменен. Това решение налага и настоящото изменение на меморандума. Годишната вноска на България за дейността на Секретариата е в същия размер, както е предвидено в основния меморандум. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, подписано на 12 октомври 2011 г. в Баня Лука, Босна и Херцеговина.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по външна политика и отбрана: „На редовно заседание, проведено на 26 април 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа е съвместна инициатива на министерствата на здравеопазването на Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Република Молдова, Черна гора, Румъния, Република Сърбия и Република Македония, учредена през април 2011 г. в рамките на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. Инициативата е скрепена с меморандум, като процедурата по подписването му приключи през април 2009 г. С него се определят организационната структура и финансирането на регионалната инициатива, както и създаването на Секретариат за административна помощ с постоянно седалище в една от страните членки. Предвид залегналите в меморандума финансови задължения под формата на годишна вноска в бюджета на Секретариата, договорният документ беше ратифициран със закон от Народното събрание на 23 април 2009 г. и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 33 от 30 април същата година. На 25-та регионална среща на Здравната мрежа (състояла се през месец юни 2011 г. в София) беше представена и одобрена кандидатурата на Държавата Израел за членство в регионалната инициатива. Това наложи изменение на меморандума, тъй като в него не е предвидена възможност за присъединяване на други страни. В резултат на постигнатата договореност от Секретариата на Здравната мрежа беше изготвено и съгласувано по кореспондентски път между страните изменение и допълнение на меморандума, подписано на 12 октомври 2011 г. на Третия форум на здравните министри на страните от Югоизточна Европа в Баня Лука, Босна и Херцеговина. Годишната вноска на България за дейността на Секретариата е в същия размер (36 000 евро), както е предвидено в основния меморандум. Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, подписано на 12 октомври 2011 г. в Баня Лука, Босна и Херцеговина.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник, предлагам да подложим законопроекта за ратификация на второ гласуване днес, тъй като по време на обсъжданията не е имало никакви предложения.

Предлагам на Вашето внимание следния текст: „ЗАКОН за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа Член единствен. Ратифицира Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, подписано на 12 октомври 2011 г. в Баня Лука, Босна и Херцеговина”.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 202-02-14, внесен от Министерския съвет на 26 април 2012 г. На заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 30 ноември 2011 г. и на 16 март 2012 г. Законопроектът беше представен от Стефан Сотиров – началник отдел „Международни финансови институции и сътрудничество” на Министерството на финансите. Споразумението е относно оказването на финансова помощ в размер 60 млн. швейцарски франка и е ратифицирано от 38-то Народно събрание. Продължавано е 11 пъти с разменни писма. Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани с швейцарска помощ, са повече от 53 млн. швейцарски франка, като в резултат на това са завършени осем проекта в секторите по опазване на околната среда, здравеопазване и енергетика. Все още окончателно не е завършен проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”, поради възникналите противоречия между община Пловдив и фирмата доставчик. Предвид невъзможността за разрешаване на противоречията чрез преговори стартира предвидената в договора между общината и фирмата доставчик процедура за разрешаване на спорове. Продължаването на срока на действие на споразумението с още една година се налага единствено за окончателното приключване на действащия проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 30 ноември 2011 г. и на 16 март 2012 г.”

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 202-02-14, внесен от Министерския съвет на 26 април 2012 г. На редовно заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ в размер 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 г. В съответствие с чл. 10 от него то е продължавано 11 пъти с разменени писма между двете правителства. Средствата са използвани приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазване и енергетика. С присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. финансирането на нови проекти извън действащите в рамките на Споразумението от 1992 г. е прекратено. Продължаването на срока на действие на Споразумението с още една година се налага единствено за окончателното приключване на действащия проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”. Във връзка с изложеното и на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма от 30 ноември 2011 г. и 16 март 2012 г., подлежи на ратификация от Народното събрание. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ”. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Моля за процедура – законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ Член единствен. Ратифицира Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 30 ноември 2011 г. и на 16 март 2012 г.”

Колеги, правя процедура: в залата да бъдат допуснати господин Стоян Мавродиев – председател на Комисията за финансов надзор, и господин Николай Попов – кандидатът, чиято кандидатура ще разгледаме сега.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! На основание на чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор бих искал да представя официално номинацията на господин Николай Попов за длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”. Убеден съм, че господин Николай Попов притежава в пълна степен личните и професионални качества, необходими за успешно изпълнение на задачите, които подобна позиция и отговорност изискват. Доказателство за това е дългогодишната кариера на господин Попов начело на големи национални и частни институции, в чието ръководство той е доказал по безспорен начин професионалните и управленските си умения. От 1991 г. до 1998 г. професионалното развитие на господин Попов е свързано с дейността му като данъчен и главен данъчен инспектор в Столичното данъчно управление, данъчен експерт в отдел „Организация и методология на данъчния контрол” към Главно управление „Данъчна администрация” на Министерството на финансите, както и експерт в отдел „Събиране на държавни вземания”. През 1998-1999 г. господин Попов е началник на отдел „Големи данъкоплатци” в Главно управление на Министерството на финансите. В периода 1999-2002 г. господин Попов е началник на отдел „Продажби и събиране на вземанията” в „Булгаргаз” ЕАД. От 2002 г. до 2005 г. Николай Попов е изпълнителен директор на Националната агенция за приходите и главен данъчен директор. В периода 2006-2011 г. Николай Попов последователно заема отговорни мениджърски позиции и се занимава с корпоративни финанси в редица дружества и финансови институции както в България, така и в чужбина. От края на 2011 г. господин Попов беше поканен от мен като съветник на председателя в Комисията за финансов надзор, а след това назначен на длъжността „главен секретар”, която заема и в момента. Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжността „заместник-председател на Комисията за финансов надзор”, ръководеща това важно управление – „Надзор на инвестиционната дейност”, е едновременно и голямо предизвикателство, и сериозна отговорност. Убеден съм, че господин Николай Попов ще допринесе с професионализма и личните си качества за успешна реализация на целите и задачите, които комисията като важна държавна институция, отговорна за надзора и регулациите на небанковите финансови институции, трябва да осъществява. Искрено се надявам, че с Вашия глас Вие ще подкрепите номинацията на господин Попов за поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и ще го изберете на този пост до края на управленския мандат през 2015 г. Заедно с кандидатурата на господин Попов от мен беше внесено проекторешение за избиране на член на Комисията за финансов надзор, което ще прочета: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 3, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с § 25, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор РЕШИ: 1. Избира Николай Исаев Попов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с мандат до 15 юли 2015 г. 2. Решението влиза в сила от деня на приемането му.”

Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се! (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо председател. „Доклад за второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 253-04-24, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 4 април 2012 г.: Законопроект № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова, и Законопроект № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители”. „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 след думата „регистрация” се добавя „на адрес в страната”; б) точка 2 се изменя така: „2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции;”; в) създава се т. 3: „3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.” 2. В ал. 3 думата „собственика” се заменя със „собственик, когато заявителят не е собственик.” 3. Създават се ал. 5, 6, 7, 8 и 9: „(5) за извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и ал. 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите „Местни данъци и такси” относно собствеността на имота. (6) За извършване на адресна регистрация на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство, не се представят документите по ал. 2 и 3. За удостоверяване на посочените обстоятелства се представя писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. (7) За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем. (8) Обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ по ал. 2, се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията за социално подпомагане. (9) В случаите по ал. 8 органите по ал. 1 сезират незабавно Комисията, която извършва проверка на обстоятелствата и дава становище за адресна регистрация в 7-дневен срок. Въз основа на становището на комисията органите по ал. 1 извършват адресната регистрация при спазване на разпоредбата на чл. 99а.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да изкажа своето задоволство, че един от, може би вторият или третият закон, който е внесен от Коалиция за България, ще бъде приет от това мнозинство, а също – и задоволство от конструктивната работа в Комисията по регионално развитие. Защото в крайна сметка наистина в една нормална атмосфера бяха обсъдени всички предложения, бяха премислени всички хипотези, докато се стигне до този финален, основен текст на законопроекта. Искам само да обърна внимание върху правомощията на комисията, която ще бъде създавана от общинските администрации и ще проверява обстоятелствата, необходими за регистриране на настоящ и постоянен адрес. Казвам го за случаите, в които има превратно тълкуване, и стенограмата от пленарното заседание ще служи за пример за това как точно трябва да прилага законът. Много се надявам, че тази комисия няма да излиза извън нейните, разписани в закона, правомощия, няма да си позволява субективни преценки за това дали едно лице отговаря на изискванията да си регистрира постоянен или настоящ адрес, а ще се ръководи от точния текст на закона, който е: да бъде дадена максимално широка възможност, независимо че един гражданин не разполага с документи за собственост или договор за ползване на имот за жилищни нужди, да получи постоянен адрес именно там, където живее, тъй като постоянният адрес е този, който осъществява неговата връзка с държавата и е основание за получаване на ред услуги от държавата и за реализиране на ред права. С окончателното влизане в сила на този текст гражданите, които бяха ощетени от новите норми на Изборния кодекс, а именно да не могат да си регистрират постоянен адрес, да получат лични документи, да получат социални помощи, здравна помощ и ред други социални услуги, ще бъдат възмездени, ще бъдат компенсирани. Тоест, вече всеки ще може да регистрира постоянен адрес, респективно да получи лична карта, стига наистина да има такъв адрес, да живее в жилищен имот на територията на нашата страна. Обръщам Ви внимание обаче, че този текст има пряка връзка и с действащите текстове в Закона за българските документи за самоличност, които регламентират санкциите, които трябва да претърпи едно лице, което своевременно не е регистрирало постоянен адрес, респективно не е получило документ за самоличност. По-късно ще направя предложения, съгласно които лицата, неполучили своевременно лични карти, поради ограничителните текстове, приети с Изборния кодекс, поне да не бъдат санкционирани и да не бъдат наказвани за това, което извърши парламентът в края на 2010 г. с новите правила на Изборния кодекс. Ние ще подкрепим и окончателната редакция на този текст, в който са отразени нашите предложения и предложенията на колегите от ГЕРБ.

По § 2 е постъпило предложение от народния представител Красимир Ципов, което комисията подкрепя по принцип. Постъпило е предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 93 се създават нова ал. 5 и ал. 6 и ал. 7: „(5) Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. (6) Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. (7) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.”

Постъпило е предложение от народния представител Красимир Ципов за създаване на § 2а. Комисията подкрепя предложението за създаване на § 2а, който да стане § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 96, ал. 1 думите „общинската администрация” се заменят с „органите по чл. 92, ал. 1”.”

По § 3 е постъпило предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова – § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Уважаеми колеги, искам да ви обърна специално внимание на този текст и да предупредя, че той ще доведе до допълнителен хаос при създаването на така наречените забранителни списъци за гласуване на българските граждани при местни избори. Едното предложение, което се съдържа в т. 2 на § 3, би следвало да бъде подкрепено, защото неговият смисъл е базата данни за гражданите, които имат регистриран настоящ адрес в чужбина, да бъде прехвърлена от МВР в ГРАО, което наистина трябва да бъде подкрепено. Защото проблемът със забранителните списъци – предполагаме, тъй като никой не знае с точност, беше създаден от органите на МВР, поради неподдържането по надлежния ред на информация за лицата, които имат настоящ адрес в чужбина. Тоест базата данни на МВР за това, кои български граждани имат настоящ адрес в чужбина, се оказа неточна, некоректна или поне в такъв вид беше представена на ГРАО за издаване на окончателните забранителни списъци, в резултат на което наистина десетки хиляди български граждани не можаха да упражнят правото си на глас по време на изборите в края на миналата година. Сега с ал. 3 се прави опит този проблем да бъде отстранен, като се казва ясно, че това е смисълът на предложението – информацията за българските граждани, които имат настоящ адрес в чужбина, се съдържа в службите ГРАО. Дотук – добре. Ние сме съгласни, но с отпадането на ал. 1 на действащия в чл. 97 текст се отнема възможността за актуализиране на тази база данни в ГРАО. Какво казва действащият текст, който сега комисията предлага да отпадне? Казва, че български гражданин, който живее в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес и чрез заявление за издаване на български личен документ, подаден чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България. С една добавка към действащия текст: да се сложи запетая и да се добави „което се изпраща и на органите по чл. 92, ал. 1”. Правя предложение за такава редакция. Така проблемът се решава, защото цялата информация за това кои български граждани живеят в чужбина и имат регистриран настоящ адрес там ще може да бъде получавана по два начина: и в хипотезата, когато те искат да получат нови лични документи, и в хипотезата, в която те заявяват промените в своя настоящ адрес в чужбина през дипломатическите и консулските представителства, но с адрес и на съответните подразделения на служба ГРАО в общините в България. По този начин, уважаеми колеги, като предлагате да отпаднат ал. 1 и 2 на действащия текст, се ограничава възможността за набиране на достатъчно информация в службите на ГРАО. Така ГРАО няма да разполага с единия канал на информация кои български граждани имат настоящ адрес в чужбина. По този начин моето предположение, моето опасение е, че това ще рефлектира върху изготвянето на забранителните списъци поне на следващите местни избори. Затова предупреждавам и заявявам, че ние няма да подкрепим този текст и няма да носим отговорност за това колко български граждани незаконно ще попаднат в забранителните списъци. Законът не изчиства този въпрос, той създава допълнителен проблем.

В чл. 96 – § 3, ние подкрепяме промените в т. 2 – „алинея 3 се изменя по този начин”. Предложението ни за отпадане не касае т. 2.

Да, това го подкрепяме.

Предлагаме или да отпаднат ал. 1 и 2, или правя редакционно предложение в следния смисъл: в ал. 1 след думата „България” се поставя запетая и се добавя изразът „което се изпраща на органите по чл. 92, ал. 1”.

Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Целта на предложението е по такъв начин да се събира информация относно подаването на заявления за регистрация по постоянен и настоящ адрес, че тя да остава само в регистъра на ГРАО към МРРБ. Ако остане текстът на ал. 1 и 2 на чл. 97, искам да обърна внимание, че се касае за заявяване на постоянен и настоящ адрес чрез заявления за издаване на български лични документи, уважаеми дами и господа. Това означава, че тази информация ще остава в масива на „Български документи за самоличност” на МВР. Не е това целта. Освен това, при обсъждането на законопроекта на първо и второ гласуване в постоянната водеща комисия стана дума, че с редакцията на ал. 3 така, както Ви се предлага от комисията, няма пречка живеещите в чужбина български граждани да подават такова заявление чрез електронния регистър и то да отива при органите по чл. 92, ал. 1, а именно при кмета или оправомощените от него длъжностни лица, които трябва да извършат тази адресна регистрация. Призовавам Ви, да не се подкрепя редакционното предложение, което беше направено преди малко в залата, тъй като заявлението за издаване на български личен документ и данните от него отиват в Регистъра на Министерството на вътрешните работи. Става дума за регистъра „Български документи за самоличност”. Това означава, че в последствие ГРАО трябва да тегли тази информация от МВР. Благодаря.

Уважаеми колега Ципов, Вие очевидно не вникнахте в същността на моето предложение. Съгласна съм с Вас по отношение на предложението – информация за настоящия адрес на българските граждани в чужбина да се съдържа единствено и само за целите на гражданската регистрация в службите на ГРАО към общинските администрации. С тази част от предложението съм съгласна, защото се видя, че комуникацията между МВР и ГРАО, и по-точно между базата данни, която се съдържа в МВР, или не е точна, или не е коректна, или съзнателно не беше изпратена във вид, който да позволи правилно създаване на забранителните списъци. В резултат на това – всички знаем какво се случи. Това, което ние предлагаме, е: повод за българските граждани, които живеят в чужбина, да отразят промяна в настоящия си адрес да бъде и заявяването на документи за самоличност. Затова правя редакционното предложение за заявлението за издаване на български личен документ. То се подава чрез дипломатическите и консулските представителства, и освен че отива в съответната служба на МВР, се изпраща и до органите по чл. 92, ал. 1 – службите на ГРАО в общинските администрации. По този начин ще има информация за реалните и настоящите адреси за всички български граждани, които живеят в чужбина. Извинявайте, но какъв е мотивът на един български гражданин, който живее в чужбина, да отиде, примерно в Австралия или в Съединените американски щати, или във Великобритания, да отиде специално в дипломатическото представителство, за да заяви новия си настоящ адрес? Какъв е неговият мотив да го прави? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Реалният мотив на гражданите да го заявят е, когато си подменят личните документи.

Може да използват този случай, за да се отрази промяната в службите на ГРАО.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Разбира се, че редакцията на ал. 3 предоставя възможност на българския гражданин, живеещ в чужбина, да заяви постоянен или настоящ адрес, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина. Няма пречка, когато отиде и подаде заявление за издаване на документ за самоличност, да направи това заявяване за постоянен или настоящ адрес в съответното дипломатическо или консулско представителство. Въпросът тук е следният: да не се прави чрез заявление за издаване на български личен документ, за да не отива информацията в регистъра „Български документи за самоличност” на МВР. Няма абсолютно никаква пречка, когато иска да му бъде издаден нов личен документ или да му бъде подменен загубен или унищожен, да отиде и да подаде заявление. В момента има електронен регистър към ГРАО. Информация може да се подава и по електронен път. Няма пречка това да направи всеки български гражданин, живеещ в чужбина. Мисля, че бях достатъчно ясен. Това, което предлагате Вие, ще утежни процедурата повече, отколкото ако се приеме предложеният от комисията текст. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както каза госпожа Манолова, принципно сме съгласни с новата формулировка на ал. 3, която е направена. Още веднъж искам да насоча Вашето внимание в един друг аспект. Всъщност, на какво ние с колегата Манолова обръщаме внимание? По досегашния ред, ако приемем редакционното предложение на госпожа Манолова – ал. 1 да остане по сега действащия текст, като се добави и редакционната поправка, която тя вече заяви, това означава, че българските граждани, живеещи в чужбина, ще бъдат улеснени в действията си да заявят промяна на постоянен и настоящ адрес, както и да заявят издаване на български документ за самоличност. Защото, оставяйки текста на ал. 1 с редакционната поправка на колегата Манолова, тези български граждани ще отиват в дипломатическите или консулските представителства на Република България и ще попълват заявление, в което ще правят заявка за промяна на постоянния и настоящия си адрес и ще заявят издаване на български личен документ. Докато редакцията, която се предлага от господин Ципов и се прие от комисията, означава, че българският гражданин ще отиде в нашите представителства и хем ще подава заявление за промяна на постоянен и настоящ адрес, а едновременно с това, или може би на един по-късен етап, ще трябва да подаде заявление и за издаване на български личен документ. Всъщност се утежнява процедурата за българските граждани, живеещи в чужбина, но се улеснява процедурата за служителите, които са в консулските, в дипломатическите представителства и в МВР, които пък същевременно да са задължени да прехвърлят тази информация – в променения вече постоянен и настоящ адрес, към органите по чл. 90, ал. 1. Освен по отношение на избирателните списъци, искам да посоча и другия аспект. Ако приемем промяната, която ни се предлага от комисията, ние утежняваме процедурата за българските граждани, живеещи в чужбина, и по този начин затрудняваме и във времето, и по принцип промяната на техния постоянен и настоящ адрес, а също така и на заявлението за издаване на български личен документ. Още веднъж моля да погледнете отново текстовете и да прецените кой точно текст да подкрепим и кое предложение, така че да постигнем най-добрия консенсус. Благодаря.

Уважаема госпожо Христова, искам да Ви обърна внимание и върху една друга разлика между предложението на колегите от ГЕРБ и нашето предложение – че българският гражданин е длъжен да подаде заявление за издаване на нови лични документи, ако иска да получи такива. Обаче българският гражданин не е длъжен да подаде друго заявление за отразяване на измененията и корекциите в неговия настоящ и постоянен адрес. Тоест едното той ще трябва да направи, ако иска да получи български документи, а второто ще направи по желание. Идеята все пак е службите ГРАО в България да имат ясна и точна информация за настоящия адрес на българите, които живеят в чужбина, или за факта, че едно лице има настоящ адрес в чужбина. По отношение на изборите това има своите правни последици, че на местни избори лицето няма право да гласува. Българската държава и по-точно общинските служби ГРАО, изобщо системата ГРАО има интерес българите, които живеят в чужбина, наистина да бъдат мотивирани да заявят своя реален настоящ адрес. Нека това да се направи по начин, който да не ги обременява излишно, а именно, когато искат да получат български документ за самоличност, те естествено си подават заявление – там пише настоящия и постоянния адрес. Автоматично това отива в базата данни на МВР, разбира се, няма как да не отиде. Нека цялата тази информация да се праща в момента на искане на личните документи и на службите ГРАО, за да си актуализират списъците и регистрите на населението. Не разбирам защо се съпротивлявате? Принципно ние нямаме разминавания в това, че е необходимо тези списъци да бъдат в службите ГРАО, но Ви предлагаме един елегантен начин, чрез който да ги попълните така, че да има адекватна информация, освен ако не искате да има такава по някакви причини.

Не. Предложете го направо алтернативно.

Уважаеми колеги! Отново процедура за прегласуване. Искам да Ви кажа, че за неразборията в забранителните списъци на следващите избори си носите отговорност Вие, които гласувате по този начин, тези текстове. Нека да сме наясно, ние сме Ви предупредили!

Предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Член 99а се изменя така: „Чл. 99а. В случаите по чл. 92, ал. 3 броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес на адреса на едно жилище със съгласието на собственик на жилището, не може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.”

Уважаеми колеги, този текст е достатъчно неясен или с възможности за субективно прилагане, но ще кажа, че, да, той е действащ, приет е от едно предишно мнозинство, така че отговорността за неговото съществуване е и наша. Но той беше въведен с една-единствена задача – да ограничи вътрешния изборен туризъм, като това изискване за непревишаване три пъти на обичайния брой жители, които могат да живеят на един адрес, тогава важеше за постоянен и за настоящ адрес. Тук се прави предложението това изискване за регистрация на постоянен адрес да отпадне. Аз не съм напълно наясно с мотивите на вносителя. Ясно е, че три пъти повече от обичайното няма как да живеят в едно жилище, нито в условията на регистриран настоящ, нито в условията на постоянен адрес, но тук се отваря някаква възможност тези, които за целите на изборния туризъм се регистрираха по настоящ адрес, да се опитват да го правят през вратичката на постоянния адрес. Просто предупреждавам, че ще се породи такава възможност.

Предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението за създаване на § 5, който да стане § 6 със следната редакция: „§ 6. В чл. 115, ал. 1, т. 1, изречение второ запетаята след думата „гражданство” се заменя със съюза „и”, а думите „адрес в чужбина” се заличават.”

Уважаеми колеги, това предложение потвърждава моето опасение, че ще има хаос със забранителните списъци и ще Ви кажа защо. Защото архивите, базата данни на ЕСГРАОН, според действащия текст се попълват и с информация на Министерството на вътрешните работи, включително за адресите на българските граждани в чужбина. Тоест вече информацията, която МВР има за издадени лични документи на български граждани, които живеят в чужбина, няма да бъде пренасяна ежедневно в ГРАО, а той е органът, който държи базата данни за настоящия адрес на българите в чужбина и служи за основа за създаване на забранителните списъци. С този текст ние предварително казваме, че органът, който изготвя забранителните списъци, няма да разполага с цялата информация за настоящите адреси на българските граждани в чужбина. Ето това казваме с този текст! Когато гражданин иска документи за самоличност и заявява постоянен и настоящ адрес в чужбина през дипломатическото и консулско представителство до МВР, същият не е длъжен с друго заявление през органите на дипломатическите и консулските служби да заявява тези обстоятелства пред службите ГРАО в съответната община. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Да, не е длъжен и тогава базата данни на ГРАО просто няма да бъде пълна. Как ще мотивирате всички един милион българи, които са в чужбина, да отидат в дипломатическите и консулските представителства и да заявят настоящия си адрес в чужбина? Защо да го правят?! Така или иначе една от възможностите, по време на които те го правят, когато си заявяват документи за самоличност, Вие я зачерквате и няма разумно обяснение за това. Един предварително замислен нормативно уреден хаос с избирателните списъци по отношение на българите, които живеят в чужбина – ето това е този текст!

Има предложение от народните представители Мая Манолова и Милена Христова. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба” с § 7 със следната редакция: „Заключителна разпоредба § 7. В Закона за българските лични документи (Обн., ДВ, бр...) в чл. 27, ал. 2, 3 и 4 се отменят”.

Уважаеми колеги, ние подкрепяме този текст, защото той е редактиран от комисията по наше предложение, но искам да Ви обърна внимание на едни други текстове, които съществуват в Закона за българските документи за самоличност и ще имат пряко отражение върху административното наказване на българските граждани, които не са се снабдили своевременно с такива документи поради изискването за представяне на нотариален акт или на договор за ползване на жилищния имот. Ще го кажа с по-прости думи. Когато мнозинството на ГЕРБ в парламента създаде проблема на българските граждани с невъзможността да се снабдят с документи за самоличност поради факта, че не разполагат с нотариални актове, то ги изправи и пред един друг проблем.

Проблемът е следният. Сега, след промяната на тези текстове в закона, гражданите, които не разполагат с нотариални актове, вече ще имат възможност да получат документи за самоличност, но по силата на разпоредби в Закона за документите за самоличност те ще бъдат глобени. Те ще понесат санкции по текстовете на чл. 81 от Закона за българските документи за самоличност.

Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание, че всички, които ще бъдат глобени, поради нежеланието да се направи корекция в тези текстове, ще се сърдят на парламента, който не се е съобразил с този факт. А именно хората, които не можаха да получат лични карти заради промените в закона, сега, като ги получат, ще бъдат глобени заради Изборния кодекс, който прие това мнозинство. Затова правя формално предложение за създаване на нова ал. 5 в чл. 81.

Нека да кажа какво предлагам, а вече...

Вие не сте го чули още. Вие можете да го подложите на гласуване или да не го подложите на гласуване, но нямате основание да не ми дадете възможност да направя предложение.

Добре. (Смях и реплики от ГЕРБ.) Моето предложение е в § 7 да се добави ал. 2 със следното съдържание: „В чл. 81 се създава нова ал. 5, която гласи: Наказанието по ал. 1, т. 2, 4, 5 не се налага на лицата, които в периода от 31 януари 2011 г. до влизането в сила на настоящия закон не са разполагали с документи за собственост на имота, в който живеят или с договори за ползване на същия имот за жилищни нужди.” По този начин, ако приемете това предложение хората, които заради Вашите промени не можаха година и половина да си извадят лични карти, няма да бъдат глобени. В противен случай, тъй като Вие им създадохте проблем да нямат документи за самоличност (реплики от ГЕРБ), сега като решавате този проблем, ще ги глобите допълнително със санкция, която може да не ви изглежда прекалено висока – тя е от 20 до 150 лв., но за един човек, който е на социални помощи, просто е непосилна. Те, първо, нямат лични карти, второ, лишихте ги от социални помощи, заради това че нямат лични карти и, трето, ще ги накажете с глоба, заради това, което Вие направихте. Моят ангажимент е да Ви обясня ясно какво ще се случи и да Ви кажа, че санкционирането на всяко едно лице заради Вашите промени ще бъде Ваша отговорност и Ваша вина. А Вие гласувайте, както искате. Или не гласувайте! Но аз ще се постарая те да знаят, че им се налагат глоби от 20, 50 и 150 лв., защото мнозинството на ГЕРБ е решило да не промени този текст.

Нали предложението е твое?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, вярно е, че предложението на госпожа Манолова не е направено между първо и второ четене в срока, както се изисква.

Тя е направила грешно предложение.

Също така е вярно, че в нейното предложение има резон и бихме могли да го подкрепим. С оглед на това, че постигнахме консенсус по въпроса, че в Закона за гражданската регистрация по отношение на промяна на постоянен и настоящ адрес има проблем с изискването, което беше прието миналата година за предоставяне само на документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди под наем, така също можем да постигнем консенсус и по въпроса, че всички тези български граждани, които не са имали възможност да извадят своите документи за самоличност и с това свое бездействие са нарушили закона и подлежат на санкция, причината обаче не е в тяхното желание. Причината е в това, че те не са могли да представят документ за собственост или договор за наем за ползване на имота, в който живеят и поради това не са си извадили документи за самоличност. След като ние се обединихме около идеята, че сме създали проблем с промяната в Закона за гражданската регистрация и сега с настоящия законопроект, който гласуваме, ние го решаваме, считам, че нямаме пречка да се обединим и около това, че тези български граждани в този промеждутък от време, който не са си извадили документи за самоличност и с това са нарушили закона, поради факта обаче, че нямат документ за собственост или договор за наем, не трябва да подлежат на санкция и не трябва да ги наказваме, че миналата година сме създали една разпоредба, която ги затрудни и ги лиши от възможността да си извадят документи за самоличност. Въпреки всичко, госпожо председател, аз призовавам да поставите на гласуване предложението на госпожа Манолова и всички да го подкрепим в името на това да направим изправна една грешка, която ние волно или неволно сме допуснали миналата година с промяната в Закона за гражданската регистрация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, апелирам още един път да подложите на гласуване моето предложение. Наистина формално то излиза извън обхвата на обикновената редакция, но е абсолютно в смисъла и в духа на законопроекта, приет на първо четене с една-единствена цел: да поправи грешката, допусната от мнозинството при приемането на Изборния кодекс. Обръщам Ви внимание също така, че в много от случаите, особено когато има консенсус, се пристъпва към гласуване на подобни предложения, и най-вече когато те са в интерес на българските граждани. Аз лично апелирам към Вас да го подложите на гласуване, пък нека мнозинството да прецени дали да бъдат наказвани с глоби хората, които не са си извадили личните документи заради промените, които ГЕРБ прие. В противен случай отговорността за това ще бъде не толкова на парламентарната група, а Ваша, защото те формално могат да кажат във всеки един момент: „Да, ние можехме и да го гласуваме, но госпожа председателят не ни даде такава възможност”. Това наистина е предложение, което отговаря на духа и смисъла на закона – да защитим хората, на които създадохме проблеми с промените в Изборния кодекс от административнонаказателно преследване, от това да бъдат наказвани два пъти – веднъж заради новия Изборен кодекс, втори път, че заради закона не са могли да получат своите лични документи. Подложете го на гласуване, нека си носят отговорност и заради това, а не утре да стане така, че госпожа Цачева е наказала българските граждани да бъдат глобявани с 50 лв. Става дума за социално слаби хора. Част от тях нямат никакви доходи. За да се снабдят с лични документи, преди това ще трябва да се бръкнат и да платят административна глоба, която им е непосилна в момента. Просто не го правете!

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на Вашето внимание доклад на Комисията по правни въпроси относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. „Закон за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 се създава ал. 2: „(2) Този закон урежда и мерките по изпълнение на Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ, L 65/1 от 11 март 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 211/2011.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. европейска гражданска инициатива по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011;” б) досегашната т. 3 става т. 4. 2. В ал. 3 след думата „национално” се поставя запетая и се добавя „европейско”.”

Комисията предлага текста на вносителя за § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4, чл. 53б.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. Създава се глава трета „а” с чл. 53а, 53б и 53в: „Глава трета „а” ЕВРОПЕЙСКА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА Удостоверяване на изявленията за подкрепа онлайн на европейска гражданска инициатива Чл. 53а. (1) Европейска гражданска инициатива се извършва чрез подписка при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011. (2) Изявленията за подкрепа от поддръжниците на предложена европейска гражданска инициатива се събират на хартиен носител или по електронен път. (3) В случаите, когато се събират изявления за подкрепа онлайн, получени чрез системата за събиране онлайн на данни, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е органът, компетентен да удостовери, че използваната за целта система за събиране онлайн отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011, чрез определени от министъра акредитирани лица по чл. 57, ал. 1 от Закона за електронното управление. (4) Преди да започне събирането на изявления за подкрепа, организаторите правят искане до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да удостовери дали системата за събиране онлайн на данни, която ще бъде използвана, отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011. (5) Методиката, правилата за извършване на оценката за съответствие, определянето на акредитираните лица по ал. 3 и изискванията към тяхната дейност се уреждат с наредба на Министерския съвет. (6) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията води списък на акредитираните лица, достъпът до който е безплатен. (7) Техническите характеристики и характеристиките за сигурност на системите за събиране на изявления за подкрепа онлайн са определени в Регламента за изпълнение (ЕС) № 1179/2011 на Комисията от 17 ноември 2011 г. относно определяне на технически спецификации за системите за събиране на изявления за подкрепа онлайн по силата на Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива (ОВ, L 301/3 от 18 ноември 2011 г.). (8) Когато системата за събиране на изявления за подкрепа отговаря на изискванията на ал. 9, акредитираните от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията лица по ал. 3 издават в срок от един месец удостоверение по образец – Приложение ІV към Регламент (ЕС) № 211/2011. (9) Признават се удостоверения за съответствие на системата за събиране на изявления за подкрепа онлайн с изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 211/2011, издадени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. Проверка и удостоверяване на изявленията за подкрепа на европейска гражданска инициатива Чл. 53б. (1) В случаите, когато е организирана европейска гражданска инициатива, компетентен орган за извършване на проверка и удостоверяване броя на действителните изявления за подкрепа, събрани за Република България, е Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Проверката се извършва в срок до три месеца от получаване на изявленията, като за резултатите от нея на организаторите се издава удостоверение, потвърждаващо броя на действителните изявления за подкрепа. (2) Финансовите средства за извършване на проверката по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет. Защита на личните данни Чл. 53в. Събирането и обработването на лични данни по тази глава се извършва при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.”

По § 5 – предложение от народните представители Захари Георгиев и Милена Христова: В § 5, т. 2, § 1а се изменя така: „§ 1а. Финансовите средства за извършване на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението са за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим с колегата Захари Георгиев по отношение на § 5, е следното. Всъщност то е обратно на предложението, което се прави от вносителя, и гласи следното: „Финансовите средства за извършване на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението да бъдат за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.” Предложението сме направили, изхождайки от това, че всъщност данните, които постъпват в ГРАО по отношение на лицата и по отношение на данните, които трябва да бъдат проверени при провеждане на местен референдум, местна гражданска инициатива и свикване на общо събрание на населението, се въвеждат от служителите в общинската администрация. В този случай общинската администрация и служителите на ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството са един вид като скачени съдове, защото първичната информация за лицата се подава от служителите на общинската администрация към ГРАО безвъзмездно. Текстът, който вносителите предлагат, е: когато обаче се провежда местен референдум, местна гражданска инициатива или свикване на общо събрание на населението, проверката на подписките, която се прави от служителите на ГРАО, да се заплаща от общините. Това считаме за неприемливо, защото всъщност когато общините подават информацията към ГРАО, на тях този труд не се заплаща. Но когато ГРАО трябва да провери подписките, служебна проверка на подписките, се оказва, че това трябва да се заплати от общините. В подкрепа на нашето предложение е и едно становище на Националното сдружение на общините в Република България, с входящ номер на Народното събрание от 14 декември 2011 г. Това е към момента, когато законопроектът беше внесен на първо четене. Тяхното становище е в смисъл: проверките, които се извършват от ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да стават безвъзмездно за общините на принципа на служебното начало, както общините сами въвеждат данните, на база на които се извършват тези проверки. При обсъждането на нашето предложение във водещата Комисия по правни въпроси принципно се изрази съгласие от представителя на ГРАО – господин Иван Гетов. Доколкото си спомням позициите, които заеха някои други представители, членове на Комисията по правни въпроси – също изразиха принципно съгласие. За съжаление обаче, предложението ни не беше подкрепено, без да бъдат изтъкнати някакви мотиви в тази посока. Колеги, предлагам да подкрепите нашето предложение в името на това, че общините, подавайки данните към ГРАО, го извършват безвъзмездно, а впоследствие, когато се наложи служебна проверка на подписките, се оказва, че общините трябва да плащат за това. Държа да подчертая, че нашето предложение не изисква допълнително заделяне на целеви финансови средства към бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за тези разходи. Те могат да бъдат извършени в рамките на бюджета, който ежегодно се определя за министерството, и не налагат някаква допълнителна финансова обосновка на това предложение.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо място ще предложа две процедури. Първото процедурно предложение е на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник – да бъде удължен с една седмица срокът за предложение между първо и второ гласуване по Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, приет на първо гласуване през миналата седмица.

Второто процедурно предложение е за допускане в пленарната зала на основание на чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, на госпожа Венета Шопова, председател на Комисията за защита на личните данни.

Благодаря, господин председател. „На свое заседание, проведено на 22 февруари 2012 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. На заседанието присъстваха Венета Шопова, председател на комисията, и членовете – Валентин Енев, Мария Матева, Веселин Целков и Красимир Димитров. Госпожа Шопова представи Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г., който е изготвен на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни и се отнася за периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2011 г. Годишният отчет обхваща специфичните дейности и основните правомощия на комисията. В началото на отчета е анализирана степента на реализиране на приоритетите на комисията. Последователно са представени правомощията на комисията, произтичащи от Закона за защита на личните данни и Закона за електронните съобщения, дейността по регистрация на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, направен е анализ на практиката на комисията по разглеждане на жалби и осъществяване на контролната дейност. Представен е преглед на изразените становища по актуални въпроси и разрешения за предоставяне на лични данни в трети държави, както и реализираната дейност по обучение в областта на защитата на личните данни. Специално внимание е отделено на сътрудничеството на комисията с други органи в национален и международен план, както и готовността на Комисията за осъществяване на надзора по обработване на личните данни в Националната Шенгенска информационна система, с оглед предстоящото присъединяване на страната към Шенгенското пространство. Направен е обзор на приноса на националния надзорен орган по защита на данните към политиката на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Представени са административният капацитет и финансовото състояние на комисията през годината. През 2011 г. Комисията е разгледала 454 броя жалби, сигнали и запитвания относно обработването на лични данни. С решение на Комисията са наложени глоби и имуществени санкции в размер на 441 500 лв. През отчетния период Комисията продължава да развива контролната си дейност посредством предварителни, текущи и последващи проверки, като общият им брой е 1256. Основен приоритет на Комисията през 2012 г. е участието й в дейностите, свързани с промени в европейската правна уредба на защитата на личните данни и прилагането на европейските правни инструменти, имащи отношение към защитата на личните данни; продължаването на ефективната информационно-образователна дейност; провеждането на преговори и сключването на споразумения за сътрудничество със сродни надзорни органи по защита на личните данни и други. По време на обсъждането участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Ивелин Николов, Цветан Сичанов, Неджми Али, Атанас Мерджанов и Михаил Миков. Въпросите, които те поставиха пред членовете на Комисията бяха: извършват ли се проверки в големите хипермаркети и какви са резултатите от тях; упражнява ли се контрол върху мобилните оператори и достатъчен ли е определения от комисията размер на глобите в случай на открити нарушения; налице ли са празноти в Закона за защита на личните данни, спъващи работата на комисията и има ли необходимост от промени; какви действия предприема комисията, в качеството си на административен орган, при видна злоупотреба на лични данни и налага ли административни наказания, когато са налице административни нарушения, без значение дали по случая е сезирана и прокуратурата; извършвани ли са проверки в затворите? На така поставените въпроси отговори госпожа Шопова, председател на комисията. По отношение на големите хипермаркети тя обяви, че са правени проверки през годините по жалби на граждани и Комисията е издала задължителни указания относно формата на тъй наречените ”карти”. Тя категорично обеща, в отговор на въпроса на народния представител Ивелин Николов, че комисията ще се самосезира и ще извърши отново проверка на място. Що се отнася до контрола върху мобилните оператори и налагания размер на глобите, въпрос поставен от народния представител Цветан Сичанов, госпожа Шопова обясни, че действително има много жалби от граждани, насочени срещу мобилните оператори, но не всички са счетени за основателни. Комисията е наложила административни наказания по тези от тях, които е приела за такива. Тя призна, че в действителност по основателните жалби не се налага висок размер на глобите, защото в по-голямата си част не се доказва злоупотреба с лични данни, а технически и организационни нарушения. В отговор на въпрос от страна на народния представител Атанас Мерджанов, госпожа Шопова отговори, че към настоящия момент не намира празноти в закона, и че комисията очаква новата европейска правна рамка в областта на защита на личните данни, която ще бъде под формата на един регламент и една директива. По питането на народния представител Михаил Миков, стана ясно, че в затворите Комисията не е извършвала проверки. На въпросите на господин Анастас Анастасов и господин Неджми Али, защо комисията, която е административен орган не налага административно наказание при извършено административно нарушение, касаещо самото администриране с лични данни, без значение дали по случая работи и прокуратурата, госпожа Шопова заяви, че при подобни казуси, комисията може да се произнесе с решение чак след приключване на производството от страна на прокуратурата. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 17 гласа „за”, без гласове „против” и с 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи внесения Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г., № 220-00-8, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 януари 2012 г. и да приеме Проект за решение по него със следната редакция: „РЕШЕНИЕ за приемане на Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г.”

Едно предложение, господин председател, ако позволите.

Първо, в заглавието на решението да се направи редакционна добавка и след думите „приемане на” да се добави думата „годишния” и после в диспозитива на самото решение отново след думата „приема” да се добави думата „годишния”. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. На свое извънредно заседание, проведено на 22 март 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Жана Величкова – директор на дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”, Симонета Бонева – началник отдел в дирекция “Външноикономическа политика”, Светослава Малчева – главен експерт в дирекция “Външноикономическа политика”; от Държавната комисия по стокови борси и тържища: Едуард Стойчев – председател, Владимир Иванов – член; от Българската агенция по безопасност на храните: д-р Райна Иванова – началник отдел в дирекция “Контрол на храните”; и представители от Асоциацията на тържищата в България, Асоциацията на организаторите на стокови борси, стоковите тържища и пазари на производителите в България, Асоциацията на българските търговци с храни и от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Законопроектът беше представен от господин Валентин Николов. Той посочи, че с приетото през миналата година изменение на Закона за стоковите борси и тържищата всички, които търгуват на едро, без значение на обемите и оборотите на извършваната дейност, са били задължени да се регистрират като тържище или стокова борса и да заплатят такса, както и да поемат редица инвестиционни ангажименти във връзка с привеждане на дейността си в съответствие със закона. Вследствие на тези изисквания са постъпили редица жалби, които са довели до предлаганите изменения и допълнения в Закона за стоковите борси и тържищата. Изтъкнато беше, че с промените се предвижда облекчаване на някои изисквания към лицата, които извършват дейност като самостоятелен обект, като се въвежда уведомителен режим. Предлага се „самостоятелен обект” да е място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл. 3 и чл. 3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл. 12 от Закона за храните, а търговията с цветя – от името и за сметка на търговеца. Определени са условията и редът за извършването на дейност като самостоятелен обект, както и се въвеждат редица изисквания за търговците, осъществяващи дейност като самостоятелен обект за търговия на едро с налични храни и цветя. Те се задължават да предоставят на купувачите нормативно изискуемите документи, които придружават стоката, и да съхраняват посочените документи на мястото на извършване на продажбата, да регистрират сключените от тях сделки в специален дневник, както и да издават фактури и/или касови бележки. Допълнително се намалява размерът на санкциите за установени нарушения с цел да се подобри тяхното превантивно действие и адекватност. От обхвата на закона се предлага да отпаднат търговските сделки на едро с налични храни и цветя, в случаите на директни доставки от и за преработвателно предприятие, както при продажби на собствена продукция от мястото на производството. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Мартин Димитров и Диан Червенкондев, както и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, на Българската агенция по безопасност на храните и на заинтересованите асоциации. Бяха изразени мнения в подкрепа на промените, като беше изтъкнато, че те ще стимулират развитието на малкия и среден бизнес в сферата на търговията на едро с налични храни и цветя. Изразиха се и опасения, че с промяната на режима за посочените обекти ще се намали възможността за ефективен контрол върху тях. Като друг основен момент в дискусията се очертаха контролните компетенции на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Бяха споделени притеснения относно разширените контролни правомощия на комисията и риска от дублиране на контролни правомощия с други държавни органи. Беше отправено предложение да се предвиди възможност за извършване на съвместни проверки от страна на комисията и други компетентни органи. След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и 1 “въздържал се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г.” Благодаря за вниманието.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 22 февруари 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и храните господин Цветан Димитров, от Българската агенция по безопасност на храните – господин Любомир Кулински и госпожа Райна Иванова – дирекция „Контрол на храните”, от Държавната комисия по стокови борси и тържища – господин Едуард Стойчев – председател, и Владимир Иванов – член на комисията, както и господин Димитър Зоров – председател на Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия. Със законопроекта се предлага освен на регистрирани стокови тържища и пазари на производители, търговски сделки на едро с налични храни и цветя да могат да се извършват и в самостоятелни обекти, обособени като складове за търговия на едро с налични храни и цветя. Същевременно се разширява обхватът на изключенията от ограничението сделките да се извършват единствено на определените места, като в него се включват случаите на продажби на собствена продукция от мястото на производството и случаите на директни доставки от и за преработвателно предприятие. Търговията с храни в самостоятелни обекти ще се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по Закона за храните, а търговията с цветя – от името и за сметка на съответния търговец. За целта в 14-дневен срок от започване на дейността ще се изисква писмено уведомление до Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която ще извършва вписване на самостоятелните обекти в специален регистър и ще осъществява контрола за законосъобразното осъществяване на дейността. Търговците в самостоятелните обекти ще бъдат длъжни да предоставят на купувачите всички придружителни документи за стоката, включително за произход, за качествените характеристики на стоката извън нормативно определените, когато такава информация е представена, както и информация за продажната цена. Сключените сделки ще бъдат регистрирани в дневник по вид и количество на стоките, тяхното качество, цена и начин на плащане. За сключените сделки търговците ще издават фактури, а когато плащането е в брой – фискален бон. В Глава „Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност” се предвижда намаляване на минималния размер на имуществената санкция, налагана на юридическите лица и едноличните търговци. В преходните и заключителните разпоредби е предвидено лицата, които към влизането в сила така предложените промени, извършват търговия на едро с налични храни и цветя в самостоятелен обект, в едномесечен срок да подадат уведомление до Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която да ги регистрира. В комисията е постъпило писмено становище по законопроекта от Министерството на земеделието и храните. В становището има направени конкретни предложения по текстовете. Те са предоставени и на водещата Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Пенко Атанасов, Юлиана Колева, Юнал Тасим, Димчо Михалевски и Спас Панчев. Заместник-министърът Димитров представи становището и мотивите на министерството. Той припомни, че компетентният държавен орган за осъществяване на официален контрол за безопасност на храните в Република България е Българската агенция по безопасност на храните. Агенцията осъществява и оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с технологичните документации, с изискванията на националните стандарти и със стандартите, разработени от браншови организации и одобрени от компетентния орган. В този смисъл текстове в законопроекта, касаещи контрола върху качеството и безопасността на храните, създават условия за дублиране на контролните функции на два органа – Българската агенция по безопасност н храните и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Условия за дублиране съществуват и по отношение на предвидената регистрация на самостоятелните обекти в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Складовете за търговия на едро с храни са вече регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните. Тези обекти отговарят на всички законово регламентирани изисквания и в тях структурите на Българската агенция по безопасност на храните осъществяват съответния контрол за спазване на разпоредбите на Закона за храните, на Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и на релевантното европейско законодателство, касаещо качеството и безопасността на храните. Във връзка с изложените аргументи Министерството на земеделието и храните счита за нецелесъобразно да се дублират вече разписани в други закони функции и предлага всички текстове, касаещи контрола върху качеството и безопасността на храните, да отпаднат. Също така Министерството счита за нецелесъобразно дублирането на регистрационния режим на самостоятелните обекти по Закона за храните и Закона за стоковите борси и тържищата. Народните представители Димчо Михалевски и Спас Панчев се съгласиха с изказаните аргументи, че следва да има само един контролен орган. От името на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата опонираха, че територията на стоковите тържища и пазарите на производители е особена територия със силно рестриктивен режим за достъп и на нея организаторът следва да гарантира, че предлаганите стоки са придружени със съответните документи за качество, за произход и за съответствие с изискванията за безопасност. В този смисъл според тях няма дублиране на функции на комисията с тези на Българската агенция по безопасност на храните, а напротив, организаторите следва да имат разписани задължения и да следят на тържището да бъдат доставяни единствено стоки, придружени със съответните документи, удостоверяващи, че отговарят на всички законови изисквания. От името на работната група, подготвила законопроекта, народният представител Юлиана Колева изтъкна, че с него се цели облекчаване на режима относно обектите за търговия на едро с храни и цветя, които е следвало да приведат дейността си в съответствие с разпоредбите, отнасящи се за тържищата и пазарите на производители, след последните изменения на Закона за стоковите борси и тържищата. Въвеждането на това изискване е създало сериозни затруднения за вече работещи и лицензирани да извършват тази дейност обекти. Затова народните представители от Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм с почти пълен консенсус са преценили да предложат това изменение на закона, като едновременно с това оставят регистрационния режим в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която да има правомощие да проверява извършваната в обектите дейност, която не следва да заобикаля режима на Закона за стоковите борси и тържищата. Народният представител Юнал Тасим изрази подкрепа за законопроекта от името на парламентарната група на Движението за права и свободи. От името на Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия също подкрепиха предложените промени. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 15 гласа “за”, 0 гласа “против” и 6 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този законопроект беше внесен след редица писма, които получи Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм за това, че десетки, да не кажа стотици складове на едро имаше опасност да бъдат закрити и бяха наложени много тежки изисквания – да се превърнат в стокови борси и тържища. Организирахме няколко срещи с хора, попаднали в това тежко положение и състояние. На една от срещите дойдоха повече от 100 човека. Заедно с колегите от всички парламентарни групи, но най-вече с колегата Червенкондев и колегата Валентин Николов изработихме този законопроект, който на практика запазва складовете на едро в България. Виждам, че две комисии с пълно единодушие са подкрепили текстовете. Това е важно, защото е въпрос за бъдещето – каква икономика виждаме в България. Не можем да виждаме икономика с концентрирани големи бизнес предприятия, а да позволим малките да бъдат унищожени. Изработването на тези консенсусни текстове коства доста усилия от моя страна и от страна на колегите от комисията. Остана един спорен въпрос, който ще изложа пред Вас. Държавната комисия по стоковите борси и тържища иска да има нещо като универсална компетентност, за да може да проверява всичко. Тоест ако има данъчни въпроси, да може да проверява данъчни въпроси. Ако има въпроси по качеството на храните – да може да проверява и такива въпроси. Редно ли е това? Редно ли е да има два пъти проверка за едно и също нещо? Редно ли е данъчни въпроси да бъдат проверявани от комисия, която няма точно тази компетентност? Този въпрос сме оставили отворен. Той не е уреден с този законопроект. Ако мога да се обърна към Вас, смятам за правилно да има отнасяне към съответния компетентен орган. Ако има някакво данъчно нарушение и Комисията по стоковите борси и тържищата го открие, то да бъде отнасяне към съответната данъчна администрация, която има най-точната и най-добрата компетентност да разгледа въпроса и да вземе отношение. Също и с качеството на храните – ако бъде открит проблем с качеството на храните, има компетентен орган, който да се заеме с този въпрос, и не трябва да има подобен двоен контрол. Много важно е да няма застъпване на компетенции на администрацията, защото това води често до недоразумения, така да го наречем, води до натиск върху българския бизнес, което би трябвало да бъде нежелано от всички нас. Другият въпрос – оказва се, че големите вериги магазини не подлежат на контрол от Комисията по стоковите борси и тържищата. Никой не може да отговори на въпроса: как така се оказа, че точно едни предприятия, едни магазини в България са останали извън контрола? Как така се е случило? Никой не можа да обясни пред мен или пред колегите от комисията на какво се дължи това. Изглежда, че те са с повече влияние от малките магазини и поради това по-голямо влияние са останали извън контрола на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Най-важната роля на българския парламент е да има еднакво третиране. Не може за едни да има двоен и троен контрол, а за другите да се каже: те въобще не попадат в обхвата на контролиране. Това просто не е честно. Този въпрос не беше решен, затова го оставихме отворен, за да поискаме становището и от по-широк кръг да има дебат, може би сега, разбира се, и при окончателното приемане на текстовете, но този въпрос трябва да бъде решен. Не може едни да бъдат винаги привилегировани, понеже са големи, понеже винаги имат начин да потърсят някаква форма на влияние над едно или друго правителство, винаги да попадат извън обхвата на регулирането. Отношението трябва да бъде едно и също към всички играчи. Колеги, очаквам този въпрос да бъде решен по най-честния и по най-справедливия начин между първо и второ четене. В крайна сметка, основна европейска политика е, първо, да бъде помогнато на най-малките фирми, защото те по-трудно се справят. Всяко едно потенциално регулиране може да ги унищожи, всяко едно по-тежко регулиране ги оставя извън играта. Точно такъв случай имахме и с този закон. Аз смятам, че решението, което аз и колегите представяме пред вас днес, е справедливо, честно и е в полза на българската икономика. Затова призовавам всички парламентарни групи този законопроект да е един от не многото случаи в българския парламент, който да бъде приет с пълен консенсус, защото това е добро за България. Добре е да има конкуренция, добре е да има повече складове на едро, добре е да се развива българският бизнес. Благодаря за вашето внимание.