8 юни 2012 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Първо ще направя процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсултство” в Министерството на финансите и госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и Платежен агент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., № 202-02-20, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2012 г. На заседание, проведено на 6 юни 2012 г. съвместно с Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и Платежен агент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър, госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсулство”, и госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; и на Българската народна банка – Калин Христов – подуправител, управление „Емисионно”. Законопроектът беше представен от министъра на финансите Симеон Дянков, който поясни, че договорите предвиждат Република България да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 950 млн. евро. Облигациите ще бъдат издадени в безналична форма с единична стойност от 100 хил. евро, със стойност над този размер – кратни на хиляда. Облигациите ще бъдат удостоверени чрез глобален сертификат, който ще подлежи на замяна срещу индивидуални сертификати за облигации, съгласно условията по договорите. След ратификацията на Договора, Договора за фискално агентство и Акта за поемане на задължения в съответствие с парламентарните процедури министърът на финансите ще бъде упълномощен от Емитента да уговори размера на главницата на облигациите, като този размер не бива да надхвърля 950 млн. евро, емисионната цена, лихвения процент на облигациите, датата на падежа на облигациите, датата на подписване и датата на приключване. Подуправителят на БНБ Калин Христов заяви, че становището на БНБ е, че са спазени процедурите и изискванията за подготовката на този вид договори. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 14 народни представители, „против” – 4, и „въздържали се” – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и платежен агент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., № 202-02-20, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2012 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и Платежен агент и Дъ банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., № 202-02-20,внесен от Министерския съвет на 05 юни 2012 г. На извънредно заседание, проведено на 6 юни 2012 г. съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Съгласно предоставените от вносителя мотиви целта на подписаните в процеса на подготовката на емисия облигации на международните финансови пазари документи е да бъдат регламентирани задълженията и взаимоотношенията между отделните страни по договорите, свързани с договарянето, организирането и осъществяването на предстоящата емисия. В документите се предвижда Република България да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 950 000 000 евро. Средствата, получени от пласирането на ценните книжа, ще бъдат от съществено значение при осигуряване необходимия финансов ресурс за посрещане на предстоящия падеж през 2013 г. на глобалните облигации на Република България. Актовете подлежат на ратификация от Народното събрание, тъй като в тях се съдържат финансови задължения за страната, съдебно и арбитражно разглеждане на споровете и изрично се предвижда ратифициране. След изслушване на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 „въздържал се“ прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и Платежен агент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, темата е широко известна и дискутирана и тук, в Народното събрание, и в обществото. Ще си позволя съвсем накратко да отговоря на три въпроса, които може би са основни в дискусията ни днес. Първият въпрос: защо предлагаме сумата 950 млн. евро? Това е пълната сума, необходима за погасяването на първия транш на така наречената облигация или дълг на Милен Велчев от по-предишното правителство. Около 820 млн. лв. са нужни за погасяване на главницата и около120-и няколко милиона евро са нужни за погасяване на последната лихва по тази облигация. Така че на 100% всички пари, които ще успеем да привлечем в бюджета чрез тази емисия, ще бъдат дадени за изплащане на главницата и на последната лихва по тази главница. Защо е необходим външен заем? Знаете, че по тази тема имаше доста голям дебат. Също така знаете, че първоначалното ми предпочитание беше да се търси ресурс главно на вътрешния пазар, който в момента, а и в последните 2-3 години, е доста ликвиден и само като второстепенна мярка да се прибягва към външен заем, в случая, еврооблигация. Мнението обаче и на експертите на БНБ, и на мнозинството от политическите сили, представени в парламента, беше, че е по-добре да се отиде на еврооблигационния пазар. Първо, защото там България отдавна не се е представяла и имаме показатели за добър резултат, второ, и по-дългосрочно – това може да ни отвори добра перспектива за следващите периоди. Знаете, че вторият транш на същата облигация на Милен Велчев изтича в началото на 2015 г. и следователно преди това следващото правителство вероятно ще е в същата ситуация, в която се намираме ние – да търси възможности за погасяване на тази втора главница и лихви, и това би било добър пример. Третият въпрос: защо точно сега предлагаме това на вашето внимание? При взимане на какъвто и да е дълг – външен или вътрешен, има два основни параметра. От една страна, дългът трябва да се взима достатъчно далеч от датата на погасяване на предишен дълг, както е в момента – рефинансиране, за да има достатъчно спокойствие на пазарите, разбира се, и за държавния бюджет. От друга страна обаче, трябва да е достатъчно близо до падежа, в случай на рефинансиране на предишния дълг, за да не се плащат излишни лихви. Само за един месец или всеки месец всъщност, за който допълнително бихме взели тази облигация или този заем по-рано, лихвите по такъв заем биха били в размер между 8 и 12 млн. лв. на месец и следователно всеки месец, с който се приближаваме по-близо до падежа, ние спестяваме на бюджета около тази сума. Разбира се, това е крехък баланс, трябва да се смятат добре и плюсовете, и минусите. Ние решихме, че е най-добре да се почне през пролетта на тази година, освен по причините, които току-що споменах, и във връзка с това, че очаквахме през месец март, както се и случи, лидерите на Европейския съюз да вземат няколко решения, между които и приемането на Златното правило за страните на Еврозоната и всъщност почти всички останали страни, които да успокоят сравнително пазарите в сравнение с края на миналата година. Затова решихме, че сега е възможно най-удобният и финансово, и от гледна точка на европейските пазари. Последното нещо, което ще спомена – в хода на подготовката на тази еврооблигация в Министерството на финансите, а и много от дебатите, които сме имали с вас от тази трибуна, за провеждането и резултатите от предишната еврооблигация, преди повече от 10 години, моят екип установи, че процедурата, по която е минала предишната еврооблигация, включително начинът на избор примерно на банките, които помагат като емитенти, е бил доста непрозрачен. Всъщност дори и Министерството на финансите няма документи каква е процедурата, по която са избрани в предишния период – преди 10-11 години, тези банки. Затова се ангажирам, че в момента на приключване на тази сделка, на тази еврооблигация, ще донеса в Канцеларията на парламента абсолютно цялата документация от началото – изборът на методология как избираме всички банки и агенти, за които споменахме тук; начинът на съставяне на комисии; начинът на оценка; всички документи, които са присъщи на такава сделка. Заради това направихме всичко в писмен вид – целият избор на всички тези емитенти и агенти, които сме споменали тук, е ставал с писмена кореспонденция, така че да е много ясно и сега, а и за следващи правителства, които ще правят подобни сделки, каква прозрачност е необходима, за да няма никакви съмнения за начина по провеждане на една такава важна за България сделка. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, днес ни се предлага на пръв поглед една рутинна операция – заемане на нов дълг за погасяване на излизащ падеж – такъв стар. Разбира се, тук има едни особености, на които ще спра вниманието накрая, защото те са по-дребни по характер. Искам да обясня защо няма да подкрепим тази сделка. Не защото не трябва да се плаща старият дълг или не защото не трябва да се прави нова емисия. Напротив, това е по-правилната стъпка отколкото първоначалните намерения – да се доизтощи фискалният резерв или по-точно да се похарчи последната му част – Сребърният фонд, и страната да остане без никаква ликвидност за непредвидени разходи, които, не дай Боже, винаги могат да изникнат. Ние няма да подкрепим, защото през изминалите три години беше водена недостатъчно благоразумна фискална политика и беше изхарчена свободната част от фискалния резерв, която имаше предназначение точно да покрива обслужването на дълговете на страната. Нещо повече, беше зает приблизително толкова вътрешен дълг и затова по-нататъшното заемане на вътрешен дълг крие рискове за цялостното макроикономическо равновесие. Ще припомня цифрите: през последните три години бяха изхарчени над 3 млрд. лв. от свободната част на фискалния резерв и беше увеличен вътрешният дълг с още около 3 млрд. лв. – общо 6 млрд. лв. за три години. Тоест, бяха харчени по 2 млрд. лв., мога да спомена, безцелно. Безцелно, защото бяха използвани за финансиране на бюджетния дефицит, а не за някакви целеви програми, независимо от какъв характер. На нас би ни се искало това да са целеви програми с антикризисен характер, но това не беше факт. По отношение на няколко от детайлите на мен ми се струва, че емисията е леко забавена. Опитваме се да хванем последния влак. Дано успеем, предвид нервността на финансовите пазари в момента и състоянието на нашите южни съседи, Испания и така нататък – да не влизаме в тези детайли. От друга страна, превъртането на дълга не е съвсем превъртане, защото тук господин министърът обясни, че ще използва дълг и за плащане на лихвите. Това означава, че дългът ще продължи да расте с размера на лихвите. Типичното превъртане на дълга означава с нов дълг да се погаси само главницата. Лихвите винаги се плащат с бюджетни приходи. Така дългът остава на едно и също равнище. Нашият случай не е съвсем така, но приемаме, че това е по-малката беда. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Орешарски, не мога да не взема реплика по повод на Вашите критики, че излишъкът, който беше натрупан в периода на икономически растеж, е изхарчен за покриване на дефицити вместо да бъде използван за покриване на този дълг, чийто падеж е 2013 г. Вие много по-добре от мен знаете, тъй като сте преподавател и специалист в тази посока, че икономическите цикли са много важно нещо и точно икономическата наука казва, че когато цикълът е възходящ, се формират излишъци, чиито цели всъщност са да бъдат спестявани и с тях да бъдат финансирани евентуални дефицити при спад на икономическия цикъл. По време на вашето управление имаше възход на този икономически цикъл. Независимо от това, вашето управление през 2006-2007 г. постигна много по-висок структурен дефицит от този, който трябваше да постигне или, казано с други думи, вие изхарчихте повече пари от излишъка, който трябваше да натрупате. Някой ще каже: малко ви оставихме излишък, та трябваше още. Да, трябваше още, така че този излишък да покрие дефицита, когато икономическият цикъл е в спад. Така че изхарчването на тези не над 3 милиарда, а 2,5 милиарда, всъщност е с икономическа логика.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Стоянова, винаги съм се учудвал от агресивното невежество, с което се коментират общоизвестни икономически тенденции. Няма да влизам в цифрите – те са достатъчно ясни. В цялата наша стопанска история, от Освобождението в края на по миналия век досега, периодът, за който говорехте, е единственият, в който в 4 последователни години страната реализира касови излишъци от 3 и над 3%. Страхувам се, като гледам настройките на политиката на това мнозинство. Страхувам се, че ако и следващите мнозинства разсъждават по този начин, това, за съжаление, някога ще се повтори в нашата история. Впрочем примерите за неблагоразумие във фискалната политика, за които казах, са достатъчно доказателство, че страната не върви на добре. За първи път през този мандат от 1998 г. насам се обърнаха тенденциите да се увеличава дългът и да се намаляват резервите в страната. Ако продължавахме по този начин, щяхме да финишираме с резерва и да продължим да увеличаваме дълга. Стъпката, която правим в момента, увеличава дълга, но поне запазва минималните остатъци от резерва. Що се касае до икономическите теории – те са достатъчно много и достатъчно спорни, за да правим академичен дебат. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Синята коалиция убедено ще подкрепи операцията за замяна и разсрочване на външен дълг, защото това е съдържанието на обсъжданата мярка, която предлага Министерството на финансите. Това не е увеличаване на дълга. Искам да го подчертая дебело пред всички народни представители. Вярно е, че за няколко месеца дългът ще се увеличи, тъй като ще се изтеглят 950 млн. евро от пазара, но това ще спре да е така, тоест на 15 януари 2013 г. ще се върне старото положение. В този смисъл ние имаме пред себе си класическа операция за изрязване на висок по обем падеж на дълг, който настъпва на 15 януари. Значи това е операция, която управлява общия матуритет на външния дълг на Република България и не може по никакъв начин да се намерят аргументи това нещо да не се подкрепи. Ще се направи сега с този връх на падежа, ще се направи и следващата година, когато излезе следващият падеж. Това щеше да го направи всяко правителство. Второ, ние смятаме като хора, които са създали фискалния резерв. Нека тук в залата да е ясно кой е създал фискалния резерв. Той е създаден през 1997-1998 г. като буфер, който, от една страна, да предпазва българския лев от рисковете, свързани с функционирането на борда, и от друга страна – като буфер, който да помага на страната да посреща извънредни дефицити на бюджета, така че те да не влияят на общата парична система. Не знам защо това нещо се забравя, а не бива да се забравя. Всъщност давам си сметка защо се забравя, но ако ние преживяваме криза от 2008 г. насам, досега – 4 години, няма по-нормално обстоятелство от това по време на криза да възникват извънредни дефицити в бюджета. Това се случва в целия свят, не се случва само в България. От тази гледна точка функцията на натрупания резерв, и той затова е фискален резерв, е да компенсира точно тези дефицити в бюджета. Нищо извънредно не се е случило. Призовавам БСП да не правят кампания, защото тя е незряла и неинтелигентна, от това: „Ето Вие изхарчихте излишък, резерв...”. Заради какво всъщност? Заради криза, заради кризисно положение на страната. Едва през първото полугодие на тази година проблясват възможности да видим една стабилизация на бюджетната сметка. От тази гледна точка мисля, че това е непрофесионална и неподкрепена професионално кампания. Знам какво правят в момента БСП: „Ние оставихме излишък, те го изхарчиха”. Това е евтина кампания. Всъщност става въпрос за много сложни процеси в страната, които излизат извън рамките на това управление, вероятно ще отидат в следващия кабинет и така нататък. Призовавам Народното събрание да се държи и всички да се държим като държавници, а не като някакви улисани в собствените си, често безсмислени, битки. Какво означава да се държим като държавници? И към Вас се обръщам, господин министър и вицепремиер. Ние трябва сега да се погрижим да се създаде подходяща атмосфера реализацията на тези държавни ценни книги на стойност 950 милиона да стане по възможно най-ниската лихва, да ни оцени пазарът при една спокойна обстановка, без истерии, без пропаганди и без противоречия вътре в страната, защото никоя страна в Европа не прави от това политически проблем. Никой не прави! Нормално е да се излиза на външния пазар, нормално е да се разсрочва дълг, да се рефинансира дълг, нормално е това да става на открития пазар. Това е добър атестат за правителството и за България като цяло. Това, че тя рефинансира дълга си на външния пазар, а не се занимава с търсене на други средства, означава, че ние излизаме спокойни пред външния пазар и искаме неговата оценка. Тази оценка ще стабилизира кредитния рейтинг на страната, ако го направим по нормалния начин. Призовавам да го направим по нормалния, разумен държавнически начин и да не правим от мухата слон, защото няма зад мухата слон, да помогнем с каквото можем. А ние с какво можем да помогнем? С един разумен смислен сериозен дебат по тази тема, който да не се превръща в партийно боричкане, който да доведе до единодушно подкрепяне на емисията и нейната успешна реализация. На министъра искам да препоръчам: не правете непредпазливи изявления във връзка с емисията – нито Вие, нито българския министър-председател. Това, от което трябва да страните при всички случаи, е да спазите съвета, който банките Ви дават, защото той е универсален съвет – не се коментира лихвата, не се коментират никакви параметри на операцията по времето на Вашето роуд-шоу. Вземете компетентни лица, защото НДСВ направи роуд-шоу, без нито един представител на други институции. Ходиха, с кого се срещаха, с кого са приказвали, един Господ знае и доведоха до тази абсолютно вредна операция. Убеден съм, че ако Вие се държите сдържано, разумно и защитавате интересите на страната, при тази емисия ще имаме успех. Сигурен съм, че тя ще бъде реализирана много под правилно посочения от Вас висок процент. Абсолютно убеден съм. Вярвам, че каквото и да се случи в Гърция няма да повлияе специално на емисията на нашата страна, защото ние все още сме имунизирани от гръцкия дълг. Ако нещо стане, то ще повлияе на следващата емисия, ако е нужно да се набира такава. Пожелавам успех на тази емисия. Това е крайно необходимо нещо, свързано с управлението на страната. Това е овладяване на важен финансов инструмент, който трябва да е на разположение на българската държава отсега и занапред в следващите години, за да може всяко правителство в случай на нужда да излиза на външния пазар и да финансира дълговете на страната, обръщайки се към този пазар. По този начин ще насърчи инвестициите в страната, защото в последна сметка е успешна емисия на Министерството на финансите. Това всъщност е ключът. Тази емисия е фактор, който ще доведе до привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на българската банкова система да намали лихвите на страната. Ако ние бъдем оценени, ако правителството е оценено и в последна сметка държавата бъде оценена по положителен начин, това неминуемо ще въздейства на всички кредитни процеси в страната по благоприятен начин. Самата тази емисия може да се превърне във важен фактор за провеждане на антикризисна политика. От тази гледна точка, оценявайки всички тези параметри, призовавам наистина да се държим като сериозни държавни мъже в такъв момент. Има време, когато могат да се правят политически битки. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин вицепремиер! Уважаеми господин Костов, не мислите ли, че държавническото поведение включва и стриктно спазване на Конституцията? Не включва ли това държавническо поведение оценка на Европейския пазар, на който Германия, с която ние се сравняваме по стабилност, преди три дни емитира аналогичен заем при 0,4% лихва? (Смях.) Нула цяло и четири процента лихва! Защото правителството се сравнява по фискална стабилност с Германия. Дали стриктното спазване на Конституцията в такива случаи и сравняването с аналогични действия на други правителства не включва и държавническото поведение? Благодаря Ви.

Не може да става и дума за сравнение между лихвените равнища, които България заслужава, и това, което се дава на Германия. Това го знае всеки на пазара. Няма банка, няма човек, който се занимава с тези инвестиции и който да не знае, че между лихвите, с които рефинансира дълга си германското правителство и лихвите на Франция дори, да не говорим за Италия и Испания, има огромна разлика. Така че знаете ли какъв е въпросът, господин Миков, за България? Колко голяма е разликата за нас? Тоест ние къде ще застанем? По-добре ли ще бъдем от Италия и от Испания или ще бъдем на тяхното ниво? Тоест ще защити ли емисията нашия кредитен рейтинг? Това обаче може да го каже само пазарът, и то пазар, поставен при благоприятни условия, на който излиза хладнокръвен оператор, какъвто ще бъде Министерството на финансите през тези банки – хладнокръвен, спокоен, със самочувствие, който казва: „Ето ме мен, дайте ми оценката”. Ние трябва да позволим това да стане наистина по най-благоприятния за страната ни начин. Мисля, че България има шанс да покаже, че в момента може да рефинансира своя дълг при по-благоприятни условия, отколкото Италия и Испания. Това за мен ще бъде успех. Благодаря.

Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Безспорно в този момент България има нужда от подобна сделка. Бих казал, че това е най-приемливият подход за решаване на проблема с предстоящия падеж в сравнение с другите идеи, които се обсъждаха през последните месеци. Освен това на всички е известно, че България е в много благоприятна позиция и по отношение на нашите външни задължения, в сравнение с другите европейски страни, и това няма да влоши нашата дългова позиция. Искам да подкрепя господин Орешарски, че ако имаше държавническо отношение към фискалния резерв, напомням Ви, в средата на 2008 г. беше 12 млрд. лв. В средата на 2008 г.! Може би тогава нямаше да се налага да правим тази сделка и да покриваме задълженията си по този начин. Вярно е, че има аргументи в подкрепа на свиването на фискалния резерв. Според мен най-сериозният аргумент е обстоятелството не че са се харчили тези пари, а обстоятелството, че не е имало излишъци, а е имало дефицити, които не позволяваха да се вливат допълнителни средства в този резерв и да увеличават този резерв, за да създадат достатъчен финансов ресурс, който да бъде използван за тази цел. За съжаление този вариант не беше предвиден. Вярно е, че сме в условия на криза, но не беше предвиден вариантът част от фискалния резерв да бъде съхранен, запазен и използван за това неизбежно, известно на всички плащане в началото на 2013 г. Както заяви няколко пъти господин министърът, това е целева емисия, тя има ясно дефинирана цел – да покрие падежите през 2013 г. Аз не мога да твърдя, както някои колеги, че тази сделка не увеличава дълга. Твърде рано е да се каже, че сделката не увеличава дълга. Това дали дългът ще бъде увеличен зависи от резултатността и ефективността на самата сделка. Това можем да го кажем след реализацията на самата сделка – дали дългът ще бъде увеличен, дали ще имаме по-неблагоприятни условия по отношение на матуритета и лихвите и дали България ще плаща повече, след като ние раеализираме тази сделка. Уважаеми колеги, вземането на решение по подобна сделка, както споменаха някои колеги, се основава на изключително задълбочени процеси, повечето от които са случайни, основаващи се на вероятностни явления. Надявам се, че правителството е направило ясно и задълбочено своите анализи и изводи, на базата на които ще търси резултатност на самата сделка. Все пак искам да спомена, че има едно основание за въздържание от подкрепата. Според нас това основание е липсата на каквито и да е сериозни гаранции, че тази сделка ще бъде успешна. Вярно е, че със сигурност можем да кажем дали сделката е успешна чак след нейното реализиране. Ние си запазваме това право да анализираме сделката именно след като тя стане факт, да преценим доколко държавата ни ще има полза от нея или ще има вреда и доколко сме използвали съществуващите условия да реализираме такива параметри, които биха били в полза на страната ни. Ние също, уважаеми господин министър, пожелаваме успех на сделката и си запазваме правото да кажем нашето окончателно мнение, след като си свършите работата. Нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на тази сделка в този й вид. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Тук непрекъснато се отправят призиви за проява на държавност. Може би стремежът и целта е хей така – спокойно, тихо и кротко, без да си кажем някои истини, българите и България отново да си платим като поп. От мненията и становищата, изказани от икономистите, финанстите и специалистите, не може да се разбере за какво става дума. Трябва обаче да кажем няколко думи на българите за какви пари става дума, за кои пари става въпрос и кои пари трябва да бъдат платени. Да, те явно трябва да бъдат платени, падежът им е дошъл. Ние от „Атака” няма да говорим дали предлаганият механизъм е добър или лош. Сигурно е така – да се емитират облигации, по-добре е парите да се съберат по този начин. Тук от БСП заявяват, че ще гласуват „против”, громят юнашки и критикуват подхода, възприет от правителството. Трябва да кажем обаче, че в основата на този заем стоят други заеми, много, много отдавнашни. Това като че ли се забрави през изминалите 22-23 години. Става дума за заемите, които бяха изтеглени някога преди, още от епохата на социализма от БКП – праводателят, така да се каже, партията, чийто правоприемник е БСП. Те бяха набъбнали до 12-13 млрд. долара. През 1993 г. – много далечна вече, имаше някаква редукция. В залата все още има няколко души, които гласувахме тази редукция. Тогава друга политическа сила, друг финансов министър беше на пангара. Трябва да си припомним също, че няма милост към България за парите, теглени от времето на другаря Тодор Живков и БКП, за които трябва да плащат поколенията – тоест ще плащаме ние, ще плащат и следващите поколения. Парите останаха и нашите така наречени „западни партньори и евроатлантици” продължават да си събират вземанията. Тук ще отправя упрек към всички правителства, включително и към настоящето: в годините и в десетилетията не се направи нищо, както направи една Гърция, където се опростиха не един-два, 5 или 10 милиарда, опрощават й се стотици милиарди, докато България не беше пожалена от тази горчива съдба. Ако продължим да си казваме истините, трябва да си кажем една още по-жестока истина, която е с по-скорошна дата – трансформацията на част от българския външен дълг от правителството на Сакскобургготски, за което тогава всички си спомняме, че особена роля имаше един Ваш предшественик – бивш финансов министър, а мълвата говори и за един принц или княз от Лондон, които направиха сделка, дори не позорна, тя е направо грабителска, престъпна. За тази сделка в момента българите трябва да извадят сега около 1 милиард и 800 милиона – точно не могат да бъдат изчислени, нали, господин министър, и след две години пак по същата причина и за същата сделка трябва да извадят още 1 милиард и 800 милиона, или приблизително толкова. Следователно след две години този проблем ще стои пред тогавашния състав на Народното събрание, пред тогавашните управляващи и тогавашния финансов министър. Касае се до това, че българското общество в момента и всички ние в залата, както заявих във Финансовата комисия, сме се хипнотизирали като зайче от питон. Питонът е онази престъпна шайка, клика или група, която извърши сделката, а ние сме зайчето, което се е втренчило, като че ли се е хипнотизирало и нищо не прави, освен да шава по някакъв начин – това правим. Това, което правите, не намалява българския външен дълг. Вярно е, че не го увеличава, но не го и намалява. Плащанията за онази сделка ще предстоят, защото беше направена с такива параметри, че от нея обществото губи и е ощетено с около 1 милиард. Господин министър, чест прави на Вас и сегашните управляващи, че поставихте въпроса, че Сметната палата се произнесе, че за първи път признахте този факт. Ние от „Атака” от Четиридесетото Народно събрание повтаряхме тази тема, езиците ни се изприщиха. Къде ли не ходихме – при главния прокурор, при неразтуреното все още тогава, в началото, Следствие, в МВР и във всички институции, които имаха контролни функции и можеха да повдигнат въпроса, да ангажират отговорността на виновните лица или най-малкото да ги вкарат в затвора. Можеха да потърсят – от огромното имущество, което притежават, да се върне поне част, а защо не и всичко?! Всички знаем за хотелите по морето на един бивш министър на финансите – Ваш предшественик, къде са и на кого се водят. Вие от ГЕРБ приехте и закон, по силата на който може да бъде потърсено някакво възмездие. По този въпрос обаче никой не проронва нито дума. Тук всички си говорим експертно, цитирате размера на лихвите, имената на банките, техните комисиони, но за възмездието, за обществената справедливост, както от ГЕРБ го наричате – чувството за обществена справедливост да бъде възстановено и възвърнато, нито дума! А това е основен въпрос, той не е само финансов, бюджетен или във връзка с падежа или заема. Иначе обществото става дебелокожо и нещата се забравят. Както виждате, забравило се е, че този дълг има като основа, генезис и произход заемите от БКП, от Тодор Живков, от праводателите на сегашната БСП. Никой от присъстващите тук не може да го оспори като факт. В момента те наистина не искат да говорят политически, за да се замае, да се забрави всичко това, защото то е станало някога, правили са го техните бащи и дядовци. Да, отдавна е било. Тук влиза в сила обаче и друго правило: всички следващи правителства да замитат онова, което са правили предходните. Това е един от най-ужасните синдроми на българския преход. Ако имаме някакъв упрек в това отношение към управляващите, той е, че не изпълниха дълга си и не направиха нищо за възвръщане на обществената справедливост и наказване на виновниците, за наказателното им санкциониране и търсене на имуществена отговорност за това, което са направили. И още нещо, ако тук всички единодушно – и опозиция, и управляващи, гласуваме в подкрепа на тази сделка, това може да бъде добър сигнал, според Вашите представи и виждания пред приобретателите на акциите, във връзка с финасовите и банкови операции, да. Това обаче ще бъде много лош знак пред българите и българското общество, защото ще бъде саниране още веднъж на престъплението, ще бъде премълчаване, знак, че обществото няма воля да се връща назад, да търси вини и да се справя с престъпниците в него. Това ще бъде изключително лош знак по отношение на честните български граждани, които сега трябва да се бръкнат и да продължат да плащат за престъпленията на предишни, по-предишни и още по-предишни управници, които сегашните управници замитат с акта на финансовите операции и стриктното изпълнение на задълженията. Ние не видяхме от Ваша страна – от страна на управляващите, дори някакъв опит да бъде редуциран дългът, висящ пред страната повече от 22 години, още от епохата на социализма, както го правят съседни държави и управления. Виждате какво направи Гърция, гръцкото общество, гръцките правителства – стотици милиарди бяха опростени, бяха редуцирани. Веднъж Ви зададохме този въпрос: прави ли се нещо в тази връзка? Явно, нищо не се прави – покорно, послушно, стриктно плащаме и плащаме десетилетия наред стари, стари задължения, върху които се трупат лихви и край нямат, а ако продължим така, сигурно никога няма да имат край. Този заем ще продължи да се отсрочва по някакъв начин, може би ще продължи и да набъбва – това е другият ефект, който трябва да си го кажем и да го имаме предвид. Тук не е добър знак единството на всички парламентаристи и цялото Народно събрание в подкрепа на заема. Трябва да има гласове, да има депутати, определени политически сили, които да проявят непримиримост и несъгласие с начина, по който се уреждат тези правоотношения.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На България предстои през месец януари 2013 г. да изплати дълг и във връзка с това днес Народното събрание трябва да ратифицира Договора за подписка между България и банките мениджъри, Договора за фискално агентство и Акта за поемане на задължения относно емитирането на държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 950 млн. евро. Ратификацията е в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България и § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Целта е новият облигационен заем да покрие дълга от 2002 г. на Милен Велчев, както и набраните до момента лихви по него. Облигациите ще бъдат издадени в безналична форма с единична стойност от 100 хил. евро, със стойности над този размер, кратни на 1000. Облигациите ще бъдат удостоверени чрез глобален сертификат. Уважаеми колеги, към този момент, при тази икономическа ситуация, най-доброто решение за погасяване на дълга на България с падеж януари 2013 г. е емитирането на държавни ценни книжа на международните пазари. Иначе какви са другите варианти? Да извадим пари от Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв на Република България, а знаем, че той се намира на санитарния минимум; вътрешен облигационен заем, при който ще преливаме от единия джоб в другия; или заем от Световната банка с тежки условия. Считам, че е правилно да се емитират облигации до 950 млн. евро, с което ще се покрие дългът на Милен Велчев от 2002 г., заедно с набраните лихви до момента. Тоест средствата няма да покриват дефицита, а ще бъдат строго целеви за покриване на дълг. Още повече, както отбелязаха преждеговорившите колеги, общият размер на брутния дълг на България няма да нарасне, като тук имаме замяна на един дълг с друг и ако трябва да се направи сравнение с дълга от 2002 г., тоест преди десет години, чийто падеж трябва да погасяваме през 2013 г., ще кажа следното – всяка договорена лихва под 7% ще бъде по-добра от лихвата по стария дълг. Не ме смущава фактът, че в договора, който предстои да ратифицираме, лихвата по книжата е до 10%, защото считам, че правителството ще договори разумни нива, въпреки тежкото състояние на международните пазари в момента. Тук би трябвало да помогне и положителният кредитен рейтинг на България, който ни дават международните рейтингови агенции. Между другото, знаете, че България се намира на едно от първите места като съотношение дълг спрямо брутен вътрешен продукт сред страните – членки на Европейския съюз, и това също би ни помогнало. Няма да коментирам и комисионата, която би била платена по този договор. Само ще я сравня – тя е единадесет пъти по-ниска от тази, която е договорена преди 10 години. Мисля дотук да спра – няма да коментирам издаването на облигациите, листването, договорните задължения на мениджърите, разходите, комисионите, обезщетенията, задълженията на емитента, сроковете и другите доверителни отношения. Само ще кажа, че големият шум преди трансфера на облигации през 2002 г. изигра лоша шега на България и доведе до негативни ефекти. Имаме уверението от господин Дянков, че след приключването на финансовата операция ще бъдем уведомени за постигнатите договорености като параметри и това ми дава основание да вярвам, че ще се работи в интерес на България. Затова аз ще подкрепя ратификацията, ще гласувам „за”, като пожелавам успех в преговорите и сделката. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Общо взето от изказванията дотук разбрах една-единствена истина или поне едно-единствено твърдение, че виновни, за да бъдем изправени пред тази ситуация в момента – в последния момент да емитираме облигации на международните пазари, е отново правителството на тройната коалиция. И то защо? Защото не е събрало достатъчно пари във фискалния резерв. Осем милиарда и половина са били малко, сигурно е трябвало да бъдат 15 или 20 милиарда. Тогава може би щяхте да успеете да намерите малко пари и за външния дълг. Искам обаче да Ви кажа, че даже и 20 милиарда да Ви бяхме оставили, пак нямаше да Ви стигнат. Нямаше да Ви стигнат, защото е сбъркана икономическата логика на управлението Ви, или по-скоро липсва каквато и да е икономическа логика на Вашето управление. И не вярвайте, господин министър, на твърденията на някои политици, които, след като години наред критикуваха Вашата икономическа и финансова политика, сега изведнъж тръгнаха да я хвалят. Искам да Ви припомня онзи израз от „Илиада”: „Не вярвайте на даровете на данайците”. Те нещо са Ви замислили. По-добре чуйте това, което се опитваме да Ви кажем, защото то поне е истина. Искам да обърна внимание върху няколко нелогични или сбъркани като логика действия. Ще започна с формалните. Ние вече говорихме на срещата си с Вас и Ви поставихме въпроса точно какво прави Народното събрание в момента. Съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията Народното събрание трябва да даде съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Съгласно чл. 85, т. 4 от Конституцията Народното събрание трябва да ратифицира договори, които съдържат финансови задължения за страната. Уважаеми господин вицепремиер, кое от двете неща правим в момента? Очевидно не е първото, тъй като в Закона за държавния бюджет на Вас Ви е дадено това право да емитирате облигации. Очевидно обаче не и второто, защото ние тук трябва да ратифицираме договор с ясни и конкретни финансови задължения на страната. Кои са ясните и конкретни финансови задължения, които Вие предлагате на Народното събрание да ратифицира – лихвата, срокът или емисията? И трите неща са написани с „до” – до 950 милиона, до 10 години, до 10%. До 10% не знам на кого му звучи добре, но на мен не ми звучи добре. Не знам по какъв начин то ще прозвучи и на тези, които ще си купуват българските облигации. Твърдите, че ако бяхме написали по-малко, щяхме да дадем някои репери, около които те да базират предложенията си. Ами, като даваме 10%, не даваме ли пак репер? И то репер, който е изключително неизгоден за България. Казвате, че това ще изглежда толкова глупаво, че всички ще го приемат като несериозно. Аз не мисля, че да правиш глупави неща, само за да изглеждат глупаво, е нещо, което е изключително умно! Няма как, казвайки че емисията ще бъде с лихва до 10%, ти да ги накараш те да купят облигации с лихва до 4%. Затова цялата тази дискусия в момента е абсолютно излишна. Всичкото това трябваше да бъде направено и след като бъде направено, да бъде внесено в Народното събрание за утвърждаване, както обикновено става с всички останали договори – след като се договорят условията и финансовите ангажименти на страната, тогава те се внасят в Народното събрание за ратификация. Ние сега тук просто разлайваме кучетата абсолютно безсмислено. Искам да кажа, че липсата на икономическа логика в действията не Ви се случва за първи път. Няма да Ви припомням касовите и начислените дефицити, които доведоха до сриване на икономическото възстановяване в страната, но искам да Ви обърна внимание върху свиването на фискалния резерв – свиването му до санитарния минимум. Нали се сещате, че по един друг начин щяхме да изглеждаме в очите на международните финансови пазари, ако ние имахме финансов резерв, да кажем, от шест или седем милиарда? Искам да Ви припомня, че по времето на тройната коалиция, с която Вие непрекъснато се упражнявате, покритието на външния дълг с фискалния резерв беше над 80%. По Ваше време, в най добрия случай, той е малко над 30%. Та, нали се сещате, че ако имахме шест или седем милиарда във фискалния резерв и тогава бяхме излезли на външните финансови пазари, при ясен знак за чуждестранните инвеститори, че ние можем да покрием задълженията си и без тях, то лихвите, които щяхме да получим, щяха да бъдат съвсем други? Ако това е така, защо, освен че не го направихте, направихте и това, че в началото на тази година попитахте Европейката централна банка дали можем да изхарчим Сребърния фонд и изчакахме Европейката централна банка да ни даде оценка, че ние сме вече на санитарния минимум на фискалния си резерв, че е застрашена фискалната стабилност на страната? След това излизаме на външните финансови пазари! Къде точно е икономическата логика, бихте ли ми обяснили? Освен това, не ни изглежда особено умно избраният от Вас момент, то всъщност Вие вече нямате и време да избирате момента. В една ситуация, в която, както вече казах, Европейката централна банка обяви, че България е на границата на финансовата си стабилност; в една ситуация, в която Гърция е пред избори, с изключително спорни резултати и голямо влияние върху международната финансова стабилност; в една ситуация, в която испанската банкова система е поставена под изключителен натиск; в една ситуация, в която Европа не знае накъде върви след изборите във Франция и преди предстоящия Европейски съвет в края на този месец, аз не мисля, че изборът Ви на време е също особено умен и икономически логичен. Не искам да коментирам защо не използвахте нито една от другите възможности, които все пак имахте. В определени периоди за тези три години стойността, на която се търгуваше българският външен дълг, беше много близка до номинала. Защо не изкупихте част от него, тогава когато все още имаше фискални резерви? Аз разбира се, знам, че нямаше да можете да постигнете резултата, който постигнахме ние, когато Пламен Орешарски изкупи 300 милиона от този дълг под номинал, но все пак стойностите бяха доста близки до номинала, и ние щяхме да си спестим сериозни плащания и по лихвите. Защо не изследвахте и не проверихте нито една от другите опции, примерно синдикиран заем от големи банки? Защо не проведохте поне предварителни преговори с Международния валутен фонд, не със Световната банка, за някои от неговите гъвкави програми за финансиране на подобни ангажименти? Не направихте нищо от това и сега, в последния момент, идвате тук и ни предлагате последната останала Ви възможност, с абсолютно неясни критерии. И сега, когато слушам тук апологетиката, че това е едно страхотно действие, просто няма как да не изложим и тези чисто логически, хайде да ги кажем по-меко, въпросителни. Ползвал съм и друг път един цитат от „Алиса в страната на чудесата”, че когато не знаеш къде отиваш, няма как да стигнеш там, където трябва. Та и в ситуацията на Вашето правителство, когато три години си правил една хаотична икономическа политика, няма как в началото на четвъртата да можеш да направиш нещо, което е по-различно от този хаос. Така че в цялата тази ситуация няма как ние да подкрепим Вашите действия в този момент. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Първо настоявам за удължаване на времето на парламентарната ни група. Европейският съюз е в невиждана криза! Еврото е изправено пред най-тежката ситуация от неговото създаване. Такава криза Европейският съюз не е срещал до момента. България трябва да направи плащане по външния дълг от 2 млрд. лв. в началото на следващата година. Имаме две опции за това – едната опция е да бъде взет външен заем, другата опция е да бъдат използвани парите от Сребърния фонд. Идеята на правителството да използва парите на Сребърния фонд беше най-лошото възможно решение, защото щеше да покаже на целия финансов свят, че България вече няма никакви свободни средства. Това щеше да бъде фатална грешка от всяка управленска гледна точка. Радвам се, че на този етап тази идея е спряна, но това не означава, че утре няма някой от правителството с наближаване на изборите да ни предложи нови подобни идеи. Сега имаме конкретна ситуация – как да бъде върнат този дълг. Как? Слушах представители на левицата. Те не казаха как. Те не казаха, ако не вземем този дълг, какво можем да направим. Те не казаха как и какво друго можем да направим. И ние нищо друго не можем да направим! Ако не бъде взет дългът, трябва да бъде харчен Сребърният фонд. Трета опция няма. Няма трета опция! Ние от Синята коалиция настоявахме за този дълг много по рано и ако за нещо правителството сега може да бъде критикувано, е защо се забави. Това забавяне не беше нужно. Слава Богу, забавянето до момента не е фатално. И дано в Гърция да не се случат драматични събития, които да изкривят финансовите пазари. Дано в края на юни Съветът, който се очаква в Европейския съюз, също така да не предизвика новини, които да разтревожат допълнително финансовите пазари, но ние трябва да побързаме. Трябва да побързаме, защото не се знае утре какво ще стане, колеги. За утре – Европейският съюз в момента е в една голяма неизвестност. Утре може да се окаже, че този дълг може да бъде взет при много тежки условия. Утре ситуацията може да бъде драматично по-тежка и по-трудна, затова сега, наблюдавайки всичко това, което става около нас – тежките проблеми на Гърция, на Испания, на Италия, на Кипър от последните две седмици, ние нямаме друг избор, освен по най-бързия, категоричен и елегантен начин този кредит да бъде взет и да осигурим плащането на заема през следващата година. Само че, колеги, това, ако не стане месец юни, може да се окаже, че после условията ще бъдат различни и после лихвата ще бъде доста неблагоприятна за нас. Най-важният въпрос днес е не просто да подкрепим, но да кажем ясно и на правителството, че това трябва да стане по най-бързия и категоричен начин, иначе нещата отиват, за съжаление, в една неправилна и много опасна посока за целия Европейския съюз, а това значи, че и за България. И още нещо искам да Ви кажа – подкрепата, която даваме днес за този кредит, трябва да означава за нас и следното нещо: в никакъв случай да не бъдат пипани парите от Сребърния фонд. Искам много добре да ме чуете – всички представители на управляващото мнозинство, тези изкушения ще ги имате всеки ден, ще наближават избори, ще Ви се виждат начини за различни популистки акции, финансовият министър ще бъде поставен под жесток натиск оттук нататък, ще има всякакви идеи за харчене на пари, нечувани! Царят така правеше чешмички преди избори, които струваха стотици милиони. Тройната коалиция похарчи стотици милиони за какви ли не мероприятия, сега идва Вашият ред, само че разликата е следната – разликата е, че финансовата стабилност в момента е много тънък лед и за всяка грешка ще се плаща зловеща цена. В момента закърпваме положението с този заем, гарантираме си, че в началото на следващата година няма да има тежка криза, но истината е, че сега не решаваме генерално проблема, защото как отговаряме на следните въпроси: как финансираме дефицита тази година, как финансираме бъдещите плащания по вътрешния дълг, които имаме да направим, как финансираме дефицита следващата година, която е изборна година?! На тези въпроси нито правителството, нито българският парламент имат отговори. И още по-лошо – вече има натрупани вътрешни задължения през здравеопазването, през образованието, през общините, които вътрешни задължения като обща сума са може би около 4 млрд. лв., за които никой не говори с днешна дата. Тези вътрешни задължения също трябва да бъдат покрити на даден етап. Тоест България навлиза в проблематична ситуация и нямаме право на никакви грешки. Има теми, по които не трябва да се политиканства. Най-лесно е на всичко да бъдем против. Най-лесно е и изглежда много опозиционно. Обаче въпросът не е да изглеждаш най-големия опозиционер постоянно, колеги от БСП. Въпросът е по държавническите теми да се вземе най-доброто решение за България, защото е въпрос на отговорност, въпрос е на морал, а е и въпрос на патриотизъм. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес сме поставени в положение без избор – ако България не сключи тази сделка, ще трябва да обяви може би фалит или мораториум, тоест да разруши цялата си финансова репутация. Но искам да кажа, че ние сме поставени без избор не от това правителство, а от онези, които сключиха сделката, довела до изплащането на дълга от 1 януари 2013 г. Същите тези хора, както става ясно сега от доклада и от пренията в подготовката на тази ратификация, са избрали банките, които са извършили предишната замяна на дълга, без обществена поръчка. Удивително е това, че в Министерството на финансите няма никаква писмена следа каква е била процедурата, заради която са избрали точно тези две банки. Няма никаква следа! Аз се учудвам, че хора, които тогава подкрепиха сключването на тази наистина порочна сделка, днес казват: „Ние няма да подкрепим изплащането!”. Че това изплащане е заложено в 2002 г. Ще кажа още едно обстоятелство, което изплува сега при тази ратификация – банковата такса, тоест онова, което плащаме на банките за услугата. Сега таксата е 0,005% от общата сума на сделката. Какво е същото това число през 2002 г.? Десет пъти по-голямо – 0,05. Всичките тези несъответствия, всичко това е потънало в мъгла, защото няма следа. Например ще кажа още нещо: докладът, който внесе министърът на финансите след решението на Народното събрание за анализ на сделката по дълга, казва много ясно: единственият документ, който съществува в Министерството на финансите за тази сделка от 2002 г., е една презентация на Power Point със слайдове, която дори не е подписана. Не е ясно кой е авторът й. Тази презентация се е размахвала в Централната банка. Размахваше се тук, в комисиите, когато трябваше да се одобрява дългът, и не е ясно кой стои зад нея, кой носи отговорност за това нещо. Няма как всички тези обстоятелства да не продължава да сгъстява съмнението за това, че определени хора в онова правителство са се облагодетелствали, и то значително, от сделката с брейди облигациите. Нещо повече, защо тогава лихвата е 7,5 и 8,25 при благоприятен пазар, при много благоприятен пазар, а сега лихвата при кризисен пазар се очертава да бъде горе-долу наполовина по-малка? Хайде, с една трета по-малка, да бъда съвсем точен. Всичкото това нещо отново задава въпроса: защо онази лихва е била фиксирана? Припомням тези неща, защото днес ние натоварваме българското общество с изплащането на дълг, част от който е отишъл в джобовете на определени хора. И чувам, госпожо председател, че сега с част от тези пари се организира някакъв нов политически проект от същите тези хора. Този проект, предупреждаваме, ще бъде „България само на неколцина граждани”, които си напълниха джобовете! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Синята коалиция и независими народни представители.)

Госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Какво се иска от нас, народните представители в Четиридесет и първото Народно събрание, днес? Иска се да одобрим вземане на дълг около 2 милиарда, с които пари да се плати престъплението на Милен Велчев. Казвам го направо, защото тук чух много витиевати думи, слова и финтифлюшки. Ние трябва да кажем нещата ясно: Милен Велчев – финансов министър на Симеон Сакскобургготски, в чието правителство беше сегашният премиер като главен секретар на Министерството на вътрешните работи, направи далавера, престъпление срещу българската нация. По този въпрос спор няма с финансистите – и предишният финансов министър Орешарски, и сегашният господин Дянков. Ние сме Ви питали и Вие сте отговаряли оттук, от тази трибуна, че сделката, така наречена „Милен Велчев”, е нанесла щети на българската икономика. Щом са нанесени щети, трябва да има виновници. Щом има виновници, трябва да има санкции. Обръщам се към Вас като вицепремиер да предадете на другия вицепремиер – господин Цветанов, този титан в борбата срещу престъпността, организирана и хаотична, да се вземе в ръце и да задържи лицето Милен Велчев, така както задържаха Гриша Ганчев например преди известно време и му поискаха 500 хил. лв. гаранция. Настоявам тук, от тази трибуна, да предадете следното нещо на господин Цветанов – борецът срещу престъпността: да задържи Милен Велчев със същата гаранция от 500 хиляди, след което да разследва цялата сделка, която безспорно е престъпна и безспорно е облагодетелствала определени хора от царската фамилия, и да се стигне до края. Ако трябва, включете и шефа на ЦРУ. Той сега е тук на гости и виждам, че се ръкува с премиера. Включете и него. Той сигурно има информация как точно, кой точно, с колко точно се е облагодетелствал от тази сделка, след което приложете Закона за конфискация на имуществото. Наскоро го приехте. Спорен закон, тук имаше много спорове. С вътрешна съпротива доста от Вашите депутати го гласуваха, но ето сега един чудесен момент, в който може да се приложи Законът за конфискация. Конфискувате всичките имущества на Милен Велчев, хотелите на брат му по морето, лондонските апартаменти и резиденции на господин Велчев и мисля, че горе-долу 2 милиарда ще се съберат. Ако не стигнат, ще додадат тук някои от депутатите от ГЕРБ, сред тях има доста богати хора, така че да закръглите този дълг, ако искате да го плащате. Аз обаче отказвам да плащам далаверата и престъпната сделка на Милен Велчев и смятам, че всеки честен българин ще откаже да плати далаверата на предишното правителство. Вместо да бъде разследван и поставен там, където трябва, с прокурор и следовател, ние сега обясняваме колко държавнически било да се вземе дълг, за да се плати една престъпна сделка. Както направихте със Сергей Станишев – прокурорска проверка, изчезнали документи, по същия начин хващате Милен Велчев, разследвате го, защото, доколкото знам, документите по тази сделка ги няма. Значи имаме престъпно поведение на служебно лице. Има си текстове от Наказателния кодекс, приложете ги и всичко ще бъде наред. Всички ще бъдат доволни и няма да се чудите откъде да задължавате още българския народ, който и без това е затънал до шията. Последните данни на Евростат сочат, че сме най-бедната страна. Така действайте, господин вицепремиер, и всички ще Ви ръкопляскат. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! По точката от дневния ред за приемане на законопроекта за ратифициране на трите договора може да се говори по два начина. Може да се говори онова, което най-общо се нарича държавнически, тоест без да се намесва прекалено много политиката, може и да се политиканства. По този род въпроси и аз, и Парламентарната група на Коалиция за България, сме се придържали – смея да твърдя – към отговорния непартиен подход. В двете изказвания, които бяха направени от нашата парламентарна група – достатъчно ясни и критични, отсъстваше евтиното политиканстване. Същевременно в изказванията, които чухме от други парламентарни групи, имаше доста опити за връщане назад, за търсене на виновници, за търсене на отговорност. Това са валидни въпроси, които мъчат българското общество, които не са получили своя ясен отговор и по които парламентът, ако има достатъчно чувство за отговорност, отново на надпартийна основа, би трябвало да се организира и да търси тези отговори. Но те не са част от дебата ни днес по този законопроект, защото предстои българската държава да излезе на паричния пазар във взаимодействие с тези банки – партньори, които са емитенти, агенти и регистратори на емисията, за да получи възможно най-добри условия за заема, който е необходим. Въпросът е: какво би следвало да реши днес Народното събрание? Има една гледна точка, която казва: в този случай би трябвало всички да гласуваме еднозначно „за”. Аз категорично не споделям тази гледна точка. Защо? Защото по същество гласуването за този законопроект е един вид гласуване на доверие, най-малко на финансовата, на икономическата, а и на общата политика на правителството. Защото в лихвата, която ще бъде договорена в крайна сметка, се отразява не само онова, което се изтъква като „приблизително балансиран бюджет”, „поддържано сравнително ниско общо равнище на дълга”, но цялата икономическа и финансова политика на правителството. Тя получи твърде критична оценка не от друг, а от Европейската комисия в становищата на Европейската комисия по Конвергентната програма и Националната програма за реформи, където се констатира, че сивата икономика в България днес е над 25 милиарда – една трета или една четвърт от създадения продукт, че конкурентоспособността на българските фирми сериозно изостава, че бедността е много сериозен проблем. Бъдете сигурни, че когато анализаторите на емисията почнат да анализират колко да платят за тези облигации, те много внимателно ще проследят целия кръг фактори, които влияят върху платежоспособността на българската икономика в перспектива. Обвиняват ни, че не сме предложили какво да се прави, ако не се извърши тази емисия. Ясно е, че тази емисия трябва да се извърши и господин Агов е прав – тук няма избор! Целият въпрос е какво е отношението на парламента. Ако господин Дянков и правителството искаха днес да получат съгласието на целия парламент, те трябваше да постъпят по коренно различен начин. В своето изказване господин Дянков заяви, че се е колебаел дали да използва вътрешни източници или да се излиза на пазара. Очевидно притиснат от невъзможността за първия вариант, сега отива на втория. Но къде беше господин Дянков, когато започна разсъждението по тези въпроси? Защо тогава не потърси консултации с парламентарните групи и с Комисията по бюджет и финанси? Поначало финансовият министър е един от онези, които в най-голяма степен демонстрираше през тези години много откровено пренебрежение към парламента – когато се обсъждаше Законът за държавния бюджет за съответната година, нито веднъж не намери за нужно да стане и да отговори на нито един от неполитизираните въпроси на левицата. Поначало мнозинството на ГЕРБ затъна в порочната практика да използва парламента като гумен печат. Решения, за които е уверено, че и като правителство, и като мнозинство в крайна сметка ще бъдат гласувани, се сервират като свършен факт. Конкретно по този законопроект. Господин Дянков е много наясно, че процедурата, която предвижда Конституцията, не е онази, която е адекватна на този вид договаряния, които сега обсъждаме. И той се върна в своето изказване десет години назад, говорейки за подобна дискусия в Народното събрание, при една емисия на тогавашното правителство за 250 млн. евро – мисля, точно по същия начин, с тези три договора, без фиксирани крайни параметри. Ясно беше и тогава, че този вид договори, за които се иска да бъдат одобрени от парламента, преди да са финализирани на пазара, не се вместват в тази процедура. Но съзнавайки това, господин Дянков отново тръгна по същия път, вместо да представи на парламента достатъчно рано онова, което предстои да стане, и да потърси съгласие. Какво става сега? Както изтъкна и господин Овчаров – излизаме на пазара във възможно най-неблагоприятен момент. Сам господин Дянков съзнава, че ако се случи нещо на изборите в Гърция, което допълнително да създаде напрежение след десетина дни, тогава емисията става сложна. Нещата в Испания от ден на ден стават по-драматични със състоянието на техните банки, които не се знае дали държат 40 милиарда или 120 милиарда, според господин Юнкер, последно. Този куршум, този така наречен „булет на плащания” по този дълг е известен от десет години. България имаше десет години да се подготви възможно най-добре да посрещне този падеж. Вместо това ние отиваме сега най-неорганизирани, в последния момент, по един възможно най-неблагоприятен за нас начин. Отново казвам: винаги нашата парламентарна група е била готова да се държи държавнически, да търси надпартийни съгласия по национални въпроси. Това беше заявено и от ръководителя на парламентарната група още в първите месеци на този парламент. Последователно и систематично кабинетът на господин Борисов и лично господин Борисов рушат тази възможност. В началото на тази сесия господин Борисов предпочете да проведе заседание на Министерския съвет, вместо да дойде в Народното събрание, да чуе парламентарните групи и да търси конструктивен диалог. „Те си имат заседание в парламента, ние си имаме работа в Министерския съвет”. Какво искате сега? Аз няма да участвам в това гласуване!

Госпожо председател! Господин Пирински, под формата на реплика – само в една част от изказването относно юридическите аргументи. Конституционният спор преди десет години – 2001 г., е съществувал. Тогава от средите на ОДС се поставя този въпрос – дали е съобразено с нормите на Конституцията. Господин Корнезов става и казва, че това е съобразено с Конституцията и може да се пристъпи точно по този начин – ратификационно. В крайна сметка парламентът приема закона за ратификация на предходното искане за заем. Може би въпросът щеше да остане дискусионен и днес наистина можеше да е по същество, наново повдигнат, ако не съществува едно Определение № 4 от 16 април 2002 г. по Конституционно дело № 6 от 2002 г., където в мотивите на това определение доста ясно се дефинира този проблем: казва се, че парламентът може през закон за ратификация, без да се иска предварително съгласие, да предприеме необходимите действия. В този смисъл вземам думата като реплика на Вашето изказване, за да заявя, че според мен след този акт на Конституционния съд въпросът е безспорен, тоест няма притеснение парламентът да предприеме подобно действие за ратификация на този закон, който ни се предлага. Той е съобразен с изискванията на Конституцията, защото вече имаме произнасяне на Конституционния съд, макар и с определение. Все пак мотивите му са доста ясни. Нямам време да навляза по същество, но всеки, който има интерес към тази тема, може да отвори и да прочете, за да види, че нещата вече са се изяснили и няма да нарушим Конституцията, ако приемем ратификацията днес.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Михайлова, безспорно от чисто юридическа формална гледна точка обстоятелствата и аргументите, които посочихте, са такива, каквито са. В своя аргумент сама казахте, че Конституционният съд е употребил понятието „може”, което от немай-къде е създало предпоставката да се даде тази конституционна теза и позиция. Но още тогава е ясно, че тази процедура не отговаря на смисъла на взаимоотношението парламент – правителство, а именно, че парламентът трябва да разгледа предложение на правителството, да даде старт на този процес на договаряне и да ратифицира крайния резултат. В този смисъл не споря юридически, споря по съдържанието на стъпките, предприети от правителството. Обосновавам отказа ни да подкрепим тази сделка именно с цялата политика на правителството в икономическата област. Госпожа Стоянова спомена за кризата – че сме трябвало да натрупаме още по-голям резерв и така нататък. Господин министър, в първия доклад за първия бюджет, който внесохте тук, черно на бяло сте записали, че този бюджет е прокризисен, че той засилва ефекта на кризата върху националната икономика. Струва ми се във връзка с Вашата философия, че трябва да оттече мътната вода, след това да излезем на чисто – една пагубна линия, която многократно засили ефектите на кризата върху националната икономика, и оттам, разбира се, лиши икономиката от ресурс за погасяване на дълга и от достоверност като отговорна икономика, когато излиза на пазара с облигациите си.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля за процедура законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и Платежен агент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г. Член единствен. Ратифицира Договора за подписка между Република България и БНП Париба, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзенбанк интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън в качеството на Фискален агент и Платежен агент и Дъ Банк ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г., и Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 000 000 евро, подписан на 4 юни 2012 г.”

Госпожо председател, дами и господа народни представители, особено които отсъстват от залата! Изявлението на Парламентарната група на партия „Атака” е във връзка с липсата на пълна реакция от страна на българската държава на една груба провокация от страна на Република Турция. В учебници в Република Турция се появиха карти, които показват границите на турската държава, в които влизат части от България и други държави от Балканите. На тази провокационна карта от страна на турското Министерство на образованието българското Външно министерство до този момент не реагира по никакъв начин – не сме чули изявление, не сме чули по никакъв начин Министерството на външните работи да вземе отношение по тази провокация от страна на Република Турция. От партия „Атака” неведнъж сме поставяли въпросите, които засягат агресивната политика на Анкара спрямо България и други държави от Балканския полуостров. Появата на тази карта не е първият случай, в който се търси провокация и в който се демонстрират неоосманските амбиции на Турция да владее отново държавите, които са влизали в границите на Османската империя. Този въпрос е поставян много пъти и от други патриотични организации, които не са в парламента. Мога да кажа, че е и от тяхно име, тъй като сме съгласували позицията си по този въпрос, изказваме острото си възмущение от липсата на реакция от страна на българското правителство, на Външно министерство, на министър-председателя и на президента по повод на тази груба провокация. Аз лично си обяснявам бездействието и безхаберието на управляващата партия ГЕРБ с това, че напоследък зачестиха много срещите на министър-председателя на Турция, ислямистът Ердоган, с министър-председателя на България, като някои от тези срещи са покрити с пълна секретност. Последната среща беше под пълно информационно затъмнение и не стана ясно за какво е ставало дума на тези разговори. Виждам една демонстрация на много топла политика към Турция от страна на българското правителство, без обаче да има адекватност; без да се изискват дължимите 10 млрд. долара, които Турция дължи за заграбените имоти от тракийските българи през 1913 г.; без да се изисква извинение от страна на Турция, която явно се приема за приемник на Османската империя, извинение за геноцида над българите по време на петвековния ни гнет, робство, потисничество; без да се изисква извинение за геноцида над тракийските българи 1913 г. – 250 хиляди души прогонени, избивани и техните имоти заграбени. Това е истински геноцид. Вместо да се иска извинение за тези събития, мнозинството от българския парламент през месец януари прие една позорна декларация, която твърди, че в България е осъществено етническо прочистване през 1989 г., когато неколкостотин хиляди, по-точно 320 хиляди български граждани заминаха за Турция абсолютно доброволно, изтегляйки влоговете си от ДСК – 400 млн. лв., и с покъщнината си заминаха за Турция, примамени от турската пропаганда. Сто петдесет и пет хиляди от тях се върнаха още същия месец. Българският парламент обаче, в лицето на ГЕРБ, Синята коалиция и някои от независимите депутати, вече е приел тази позорна декларация и онзи ден отказа да я анулира и да заличи това петно, което е хвърлено вече върху българската държава. Това поведение, тази позиция на днешното българско правителство ние приемаме като антинационална политика; политика, която е в ущърб на българските национални интереси; политика, която защитава турските национални интереси, и политика, в която има пълна липса на национално достойнство. Това е много жалко за правителството и обяснява защо патриотични партии като „Атака” оттеглят подкрепата си и по никакъв начин не могат да бъдат свързани с правителство, което води една откровено протурска политика. Като заключение призовавам външният министър Николай Младенов да постави въпроса остро пред турските представители в България, да постави въпроса дори с дипломатическа нота и да се изиска обяснение от турската страна докога тези провокативни карти, на които части от България са вкарани в границите на Турция, ще продължават да дразнят българската общественост. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Въпросът, който ще задам, отлежа доста време в Деловодството. Считам, че е актуален не само към днешна дата, той е много важен за туристическия бизнес. Уважаеми господин министър, както Ви е известно, Конституционният съд отмени текста от Закона за местните данъци и такси, касаещ така наречените „курортни такси”, внасяни ежегодно според броя на нощувките за всеки един туристически обект. Ако в края на годината сборът от ежемесечните вноски е по-малък от 30% от данъка, който би се събрал при пълен капацитет на хотел или други средства за настаняване, собствениците трябваше да довнесат разликата в съответствие с общинския бюджет. Това обстоятелство засегна особено болезнено сезонните средства за настаняване, които в най-добрия случай работят няколко месеца в годината. Целогодишните хотели също претърпяха загуби, защото бяха принудени да внасят данък 30% върху пълния капацитет, независимо дали обектът им изобщо е посещаван. В крайна сметка Конституционният съд обяви за противоконституционно решението на Народното събрание относно гореспоменатия данък и недопустимостта да се смесват два различни вида данъци: подоходен – върху реалната услуга, и имуществен – според броя на притежаваните легла. Господин министър, както предполагам сте запознат, че срокът за довнасяне на гореспоменатия данък за повечето общини беше до края на месец януари 2012 г., така че коректните данъкоплатци внесоха дължимия данък преди решението на Конституционния съд да стане факт. Поради различни причини много от хотелиерите не си внесоха дължимия данък. В тази връзка въпросът ми към Вас е: смятате ли да внесете законодателни промени, според които общините да намерят вярното решение спрямо съвестните данъкоплатци, внесли си дължимите данъци, за да бъдат компенсирани през 2012 г.? Смятам, че това ще е справедливо и стимулиращо решение за коректните търговци. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Николов! Обявените за противоконституционни разпоредби от Закона за местните данъци и такси са в сила до 30 април 2012 г., тъй като решението на Конституционния съд няма обратно действие. Накратко може да се каже, че това, което Конституционният съд постанови, има действие след 20 април 2012 г. Задължението за изчисляване и внасяне на минималния размер на годишния туристически данък за 2011 г. е със срок до 1 март 2012 г. Към тази дата обявените за противоконституционни текстове са били все още в сила и следователно всички в този бранш трябва да си изплатят така наречения „туристически данък” за 2011 г. в пълен размер. Въпросът Ви обаче има голям смисъл за тази година – за 2012 г. Тези постановления са в сила до 20 април, но след 20 април данъкът е изменен. Следователно общинските администрации, тъй като това е данък, който се употребява от общинските администрации, заедно с Министерството на финансите трябва да намерят и да предложат алтернативен начин за събиране на туристическата такса, както тя се казваше в миналото или на „туристически данък”. Благодаря за вниманието.

Господин вицепремиер, за мен отговорът Ви не е изненада, защото аз съм се консултирал с юристи. Знам, че решението не важи със задна дата. Вие сами разбирате, че съвестните данъкоплатци внесоха данъка си, а недобросъвестните, или както казах преди малко, поради други причини не си внесоха данъка. Мисля, че ние като върховен орган или Вие като министерство трябва да реагираме и по този начин да стимулираме данъкоплатците в България. Знаем, че положението в страната въобще не е добро към момента, или по-точно има проблеми. Силно се надявам да помислим и да внесем някаква промяна в Закона за местните данъци и такси, за да могат общините да бъдат коректни към данъкоплатците – убеден съм, че по този начин в общинската хазна ще влязат повече приходи занапред. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Николов! Ангажирам се лично с моите експерти да започнем такава работа и да изискаме от Сдружението на общините, които, между другото, вчера имаха национална конференция в Бургаска област, на която и аз присъствах. В най-кратки срокове ще направим такива срещи и промени на закона, за да е ясно на всички данъкоплатци – и коректните, и тези, които досега не са били коректни, но трябва да станат коректни. От тази година нататък законът ще се изпълнява. Относно задълженията за 2011 г. сте прав, че законът трябва да се прилага еднакво за всички и още днес ще изискам от директора на НАП справка в кои региони на страната и в какви проценти все ще не са изплатили този данък. Така че и те, като всички останали данъкоплатци, да извършат своето задължение. За сведение на всички бих искал да кажа, че днес излязоха първоначалните данни за приходите за месец май. За първи път от юни 2009 г. бюджетът е на баланс. Знаете, че го заварихме на голям дефицит от предишния министър и ни трябваха две години, за да стигнем до балансиран бюджет. По предварителни данни за първите пет месеца на годината сме на балансиран бюджет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Питането ми относно европейските стандарти и работата на администрацията е насочено към Вас. В предишния мандат на правителството имаше Министерство на държавната администрация. Очевидно сега цялата администрация е на подчинение на вицепремиера, който се занимава с финансите, тоест Вие. Това означава, че освен за самата държавна администрация, Вие би трябвало да отговаряте и за въпросите, свързани с работата на областните управители, които също би трябвало да са в част от тази държавна администрация. За мен стандартизирането и търсенето на общи европейски стандарти в работата на администрацията е изключително важно. То започна още преди няколко години. Първите сериозни стъпки по отношение на сертифицирането по ISO на администрации бяха направени през 2008 г. През 2009 г. те продължиха. За мен това е едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните няколко години по отношение на работата на администрацията. Във връзка с това, отчитайки изключителната важност, според мен и на българските граждани, и на самата администрация, и, разбира се, за имиджа на България в европейските институции, е моят въпрос към Вас: какви са политиките на правителството за разширяване или за ограничаване, тоест какво мисли да прави правителството по отношение на тези стандарти в работата на администрацията? Говоря за европейски стандарти.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, първо, признавам, че това е тема, с която наскоро се запознах, така че ако отговорът е недостатъчно детайлен, ангажирам се – в директна връзка с Вас или в последващи отговори да се опитам да го детайлизирам. Отговорът за днес е следният. България е приела различни системи за управление на качеството на работа в администрацията. На първо място, както и Вие сте споменали, това са стандартите по ISO. Напоследък в Европейския съюз и в България се приемат и други инструменти като Общата рамка за оценка (CAF). През 2011 г. в 231 администрации са въведени системи за управление на качеството, в 217 – административни стандарти по ISO, а в 14 административни структури – други стандарти, както вече споменах – CAF, Balanced Scorecard и някои други. От стандартите ISO най-широко използваният в администрацията е ISO 9001, който е свързан с осигуряване на ефективен процес на предоставяне на услуги и непрекъснатото усъвършенстване на организациите. В голяма част в администрациите, за които споменахме – над 200, са въведени и някои други стандарти като ISO 14001 – в областта на околната среда, и ISO 27001 – свързан с информационната сигурност. Другата основна система за управление на качеството в администрацията в Европа е Общата рамка за оценка (CAF), който е безплатен инструмент и след влизането ни в Европейския съюз е все по-важен в различни държави от Европейския съюз. Тази оценка представлява алтернативен съвременен модел за самооценка на публичните администрации и е полезна като аналитичен инструмент за подобряване качеството на работа. Затова в нашата Национална програма за развитие „България 2020” е залегнало все по-широко въвеждане на този модел – Обща рамка за оценка, за цялата централна администрация и в общините. Предвижда се към тази Обща рамка за оценка и въвеждане на Системата за самооценка на общинско ниво, което, разбира се, при желание от конкретната община се финансира от държавния бюджет. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин вицепремиер, доколкото разбирам от отговора Ви, целта на това правителство, както и на предишното, а те, общо взето, съвпадат – идеята е, че разширяването на стандартизацията и изравняването на работата на администрацията в Европа и в България е нещо, което трябва да се развива и да се разширява. Така че в това отношение мисля, че нямаме разминавания с Вас и наистина последните години показват последователна работа и на предишното, и на това правителство. Това, което казвате, е вярно по принцип. Въпросът е: до каква степен то е вярно в конкретиката на това, което извършват в момента правителството на ГЕРБ и респективно областните управители? Във връзка с това единият от моите уточняващи въпроси е свързан с два стандарта по ISO – говоря конкретно за областната управа в Силистра, където през месец март тази година областният управител на Силистра Николай Димов връща на сертифициращата организация два сертификата. Говорим за ISO 9001/2008 – за управление качеството на административните услуги, и споменатия преди малко от Вас ISO 27001:2005 – за управление сигурността на информацията. Моят въпрос е: вярно ли е, че областната управа в Силистра се отказва от тях и има ли други администрации, които се отказват от сертифицирането по ISO? Тези два стандарта са били защитени през 2008 г. Искам да подчертая, че те са минали междувременно два одита – през 2009-а и 2010 г. И двата одита потвърждават сертификатите и потвърждават възможността на областната администрация да работи по сертификатите, които има тя. През месец март 2011 г. изведнъж се оказва, че областната администрация не е в състояние да ги поддържа. Дали е вярно това? Част от политиката на правителството ли е това, или някакво изключение, с което би трябвало да се борим?

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, може би по добро стечение на обстоятелствата утре и вдругиден ще бъда в Силистра и Силистренска област, така че бих могъл, всъщност се ангажирам, да потърся отговори на въпросите, които току-що зададохте. Както споменах, във Вашия въпрос, който е по-принципен, по-общ, така и в моя отговор съм писал за общото състояние на централната администрация и общините. В момента нямам конкретен отговор за Силистра. Утре и вдругиден ще бъда в Силистра и ще се срещна с областния управител и с кметството. Ако искате може да зададете повторен въпрос от трибуната на Народното събрание, или мога да се ангажирам да се свържа с Вас веднага след това. Ако пък сте в Силистра – утре и вдругиден, да се видим там, за да има конкретен отговор Вашият въпрос. Също така ще събера справка дали има други областни или общински администрации, в които проблемът, за който Вие споменахте, съществува. Благодаря.

Уважаеми господин вицепремиер, искам да Ви уверя, че разликата между общо зададения въпрос и конкретиката за Силистра не е злонамерен опит да Ви поставя в неудобна ситуация. Истината е, че аз се опитах да поставя конкретния въпрос преди това и той не мина през ръководството на Народното събрание и през председателя. Това ми наложи следващия ход, в който го формулирах по друг начин. Така че не е имало злонамереност. Първоначалният ми въпрос беше формулиран директно за областната управа в Силистра, за да можем да бъдем конкретни, така че се извинявам, ако съм Ви поставил в неудобно положение. Не е било нарочно. Моля Ви за тази проверка и ако действията на правителството отговарят на политиките, които заявихте, всичко би било добре. Би имало проблем, ако това се окаже, че не е така – каквато е моята информация. Затова настоявам за тази проверка, защото отстъпление от европейските стандарти, разбира се, е недопустимо в този случай. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми вицепремиер! Мисля, че от месец май 2011 г. беше променено ръководството на НДК с идеята да се постигнат по-добри резултати. Имаше няколко Ваши интервюта, тук имам и стенограмите от Министерския съвет, в които са описани намеренията Ви, когато сте правили тази промяна. Оттогава мина повече от една година и е време, според мен, да се сравнят резултатите от това, което се е случило за тази една година. Във връзка с това молбата ми е да уточним и да се даде публичност на това какво е финансовото състояние на НДК в момента, каква част от задачите, които сте си поставили по това време. Разполагам с Ваши интервюта, както казах и със стенограмата на Министерския съвет от заседанието, на което Вие сте предложили промяната, така че само оттам мога да видя какви са били целите, които сте си поставили. По отношение на финансовата ситуация в НДК и финансовото състояние: какви са резултатите към днешна дата – една година по-късно?

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, с Разпореждане № 1 на Министерския съвет от 9 май 2011 г. Творческо стопанско обединение „Национален дворец на културата” беше преобразувано в акционерно дружество с едноличен собственик държавата. С Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 10 юни 2011 г., в капитала на дружеството е апортиран и Фестивалният комплекс – Варна. Така последните две творческо-стопански обединения в страната – неща, които не съществуват по смисъла на сегашните ни закони, влязоха в нормална правна и парична регулация. Всъщност това беше основната мотивация за промените миналата пролет. Този преход не беше лек както финансово, така и правно, както вече споменах. Правната промяна наложи за първи път в 30 годишната история на НДК да бъде изготвен и публично оповестен годишен финансов отчет, нещо което, пак повтарям, тридесет години не е правено в НДК. Резултатите от първия отчет за работата през 2011 г. са следните. За отчетния период са начислени амортизации от близо 5 млн. лв. – 4 млн. 880 хил. лв., нещо, което е било необходимо да се прави през целия 30-годишен период. Знаете, че е стандартна практика и в държавната администрация, и в търговските дружества върху имуществото да се начислява амортизация. Понеже НДК по миналата година не е бил в рамките на тези закони, съответни амортизации не са били начислявани и сега наведнъж в една година се начисляват близо 5 млн. лв. амортизация. Начислени са също около 175 хил. лв. за пенсионирани служители и 590 хил. лв. за обезщетения. Предстои изплащането на 150 хил. лв. глоби по постановления на Финансовия инспекторат за финансови нарушения, установени в миналото – главно 2009, 2010, дори още 2007 и 2008 г. В допълнение, дружеството НДК наследи 1,5 млн. лв. задължения по невнесени социални осигуровки по линия на Фестивален комплекс – Варна. Това беше куриоз, защото се оказа, че в някакъв смисъл държавна структура – Национален фестивален комплекс – Варна, не е начислявал социални осигуровки на своите работници в продължение на близо 4 години. Сега всички тези осигуровки бяха изплатени през миналата година наведнъж. Приходите за 2012 г., което всъщност е конкретният Ви въпрос, е все още текуща информация, така че може да се отговори на тримесечия. Планът за първото тримесечие излиза в края на този месец и тогава мога да Ви го представя. Мога да кажа обаче по отношение на данъците – за 2012 г. към 31 май са внесени 406 хил. лв. ДДС и 115 хил. лв. данък общ доход, което е над половин милион лева местни данъци и такси за годината. Припомням, че досега такива такси не са плащани в бившето Творческо-стопанско обединение НДК. За да завърша, финансовите активи на НДК са, както следва. При преобразуване на творческо-стопанското обединение в държавно дружество активите в ценни книжа и банкови сметки са 4 млн. 758 хил. лв., към края на 2011 г. – 4 млн. 933 хил. лв., към 31 май тази година – 5 млн. 154 хил. лв. С други думи, сумата с малко се увеличава. От тях 1,3 млн. лв. са вложени в държавни ценни книжа, 2,8 млн. лв. са по високолихвени банкови депозити, а останалите средства са по разплащателни сметки, през които се обслужва дейността на дружеството. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин вицепремиер, истината е, че част от данните, които изнесохте, не са публично достъпни. Част от смисъла на моето питане беше да получа достъп до такива данни, защото само част от тях можех да видя като публична информация. В случая исках да подчертая, че малко се разминават данните ни за наличността, защото моите данни са от 4 май 2011 г., където касовата наличност заедно с банковата в евро и в лева, заедно с държавните ценни книжа в „Уникредит” и други ценни книжа в „Райфайзенбанк” – основните пера, описани към тази дата, излизат малко над 5 милиона. Това означава, че общо взето финансовата наличност за тази една година не се е променила. По отношение обаче на внесените данъци имаме сериозно разминаване. Това, което имам като информация за балансите на дружеството преди 2011 г., е, че някъде около 2 млн. лв. годишно са били приходите на Националната агенция за приходите от Националния дворец на културата. Това означава, че в никакъв случай в момента приходите, за които говорите – около 500 600 хиляди до месец май, не са били по-големи от тези, които са плащани преди това. Това е според данните, с които аз разполагам. Пак казвам, за съжаление нямам Вашата информираност по въпроса, защото разполагам с публични данни. Във връзка с това, искам да Ви напомня, че когато се е приемало това решение, министър Вежди Рашидов казва (записано е в стенограмата), че такова решение – за прехвърляне на собствеността, промяна в управлението „ще ни даде възможност в бъдеще да облекчим бюджета на държавата, да подпомогнем културата” и така нататък. Следователно целите, които сте си поставили, не е да запазите параметрите. От това, което виждам като цифри, Вашият извод, че параметрите за една година са малко подобрени, практически не е верен. Давам си ясна сметка, че окончателната сметка ще може да се направи едва в края на финансовата година, тоест след края на 2012 г. Поне в едно съм сигурен от това, което виждам като данни – няма подобрения, да не говорим, че няма рязко подобрение, няма никакво подобрение на показателите за последната година. Напротив, по отношение на местните данъци според мен дори има обратен показател. По мои данни в годините преди 2011 г. са били внасяни 2 милиона годишно. Това означава, че трябва да се замислим сериозно. Следващият ми въпрос също касае Националния дворец на културата. Смятам, че трябва да обърнете специално внимание как се работи там, защото това е в наш общ интерес – това е едно от малкото огромни предприятия от социализма, които останаха непродадени през това време. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, ангажирам се веднага да Ви предам данните, които имам, дори и по-детайлни данни. Бях разбрал въпроса специфично, отнасяйки го към местните данъци и такси, затова говорих за местни данъци и такси – тези близо 0,5 млн. лв. до 31 май тази година. Ставаше въпрос за данък сгради, който сега се плаща, а преди въобще не се е плащал от НДК – София. Твърдя това със сигурност. Данък смет сега е четири пъти по-голям, защото при амортизацията се е наложила преоценка на самата сграда и наличните площи и оттам цялостната такса смет се увеличи четирикратно. Данните, които дадох, са само за данъците към община София. Тук не съм съобщавал данни за данък добавена стойност. Ако има резултати от други данъци, например данък печалба, надявам се да знаем това в началото на следващата година. За 2011 г. мога да кажа, че дружеството изчиства до края на годината някои от проблемите, които според мен са се насложили във времето, не само през последните две-три години, а от повече години. Споменах например за 1,5 млн. лв. задължения към Националния осигурителен институт, който не е от НДК – София, а от Фестивалния комплекс – Варна. Тези пари бяха изплатени наведнъж през миналия октомври. Законът казва, че всички търговски дружества – държавни или не, трябва да плащат социалните си осигуровки, така че в края на 2011 г. действително дружеството изглежда със същите наличности, може би не с подобрени финансови резултати, но това е до голяма степен (поне така аз виждам данните), защото са изплащани неща, които много години не са изплащани. Ще проверя отново данните за тази година до месец юни, какво е отишло не само към община София, а и към държавния бюджет. Благодаря.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо председател, колеги! Следващият ми въпрос е свързан отново с НДК. Както стана ясно, той е дали и как е проведен конкурс за избор на Управителен съвет на НДК след промяната в собствеността и управлението през миналата година. Искам да обърна внимание, че в редица интервюта по въпроса през месец май 2011 г. Вие конкретно сте обръщали сериозно внимание, че предишното ръководство не е било избирано, че е трябвало да се правят конкурси. По моя информация не е провеждан конкурс. Може и да не съм прав. Затова задавам въпроса: провеждан ли е конкурс за новия управителен съвет? Имаме предприятие, за което уточнихме, че внася годишно два млн. лв. данъци, има десетки милиони лева годишен оборот и представлява едно от най-сериозните предприятия на сегашната икономика на България. Затова питам: провеждан ли е конкурс за Управителен съвет на НДК? На какъв принцип бяха избрани хората в управителния съвет на дружеството?

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кутев! Изминала е малко над година от тези правни промени, за да може НДК също да стане дружество по смисъла на сегашните закони. Това, което аз си спомням, че тогава коментирах, е, че бих искал по-скоро управлението на НДК, както и на всички други държавни дружества, да е професионално и да е избрано на професионален принцип, а не на принципа на принадлежност към бившата „Държавна сигурност”, което беше главното качество на бившето ръководство на НДК. От тази гледна точка при избирането на Съвета на директорите през месеците май и юни миналата година, се фокусирахме… Знаете че Министерството на финансите и принципал на НДК, поне в тези месеци, докато финансово то се изчисти. Така че изборът беше направен по смисъла на досега действащите закони за търговски дружества и бяха избрани Съвет на директорите в състав Тодор Влайчев – изпълнителен директор, Десислава Бинева, изпълнителен директор и Мариана Чолакова – председател на съвета. След напускането на госпожа Чолакова през месец март тази година за председател на съвета беше избран Ивайло Георгиев. Неслучайно казах, че водещото начало в този избор беше професионалните им квалификации във връзка с това НДК наистина да стане дружество, което хем работи за държавния бюджет, хем показва истинското културно лице на държавата. И затова техните длъжности отговорят на техните квалификации. Тодор Влайчев например е магистър по бизнес администрация със специализация и опит в управлението на недвижимите имоти. Той дълго време преди това е работил именно в този сектор. Десислава Бинева е специалист по връзки с обществеността и беше изпълнителен директор няколко години преди това на Съюза на издателите в България. Идеята беше тя да поеме, и това е факт, връзките с обществеността на НДК. Мария Чолакова е д-р по философия от Лайпцигския университет с принос в редица обществени и неправителствени организации и проекти. Ивайло Георгиев беше мой съветник във вицепремиерския кабинет, а преди това имаше дългогодишен опит в българския корпоративен сектор. Изборът на тези изпълнителни директори на НДК и на председателя на съвета съответно е направен съобразно доказаните професионални качества на всички тях в неправителствения сектор и в частния сектор на България. Заплащането им, както и на всички останали служители на такива ръководни длъжности, е по смисъла на Закона за търговските дружества, притежание на държавата. Пак подчертавам – в този екип няма лица с принадлежност към бившата „Държавна сигурност”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Вие няколко пъти споменахте, че те са били избрани. Аз Ви питах с какъв конкурс са избрани, Вие за конкурса не казахте нищо, вероятно защото конкурс не е имало. Това ми напомня на една друга ситуация. Преди няколко години попаднах в Китай, където, когато попитах как се избира кметът на Пекин и избират ли кмета на Пекин, те ми казаха: избират го. Като ги попитах с какви избори се избира – преки или косвени, те ми отговориха, че се избира от Политбюро. Та горе-долу това Вашето ми прилича точно на това. Вие казахте: „Те са избрани”. Но те са избрани от Вас. Още повече, че очевидно не само Ивайло Георгиев, а и някои от другите сигурно имат връзка... Аз не приемам, че това е кой-знае каква драма, че преди това познавате хората. Вие затова сте избрали, защото ги познавате. Въпросът обаче, е че изборът на тези хора е направен практически лично от Вас или от няколко човека около Вас, но конкурсна процедура по въпроса, доколкото разбирам, не е правена, въпреки че тя всъщност е част, поне от това, което аз виждам, от утвърдения от Министерския съвет статут на НДК. Тоест по статута, който Вие сте приели, би трябвало да има, а по реализацията, която сте направили, доколкото аз разбирам, нея я няма. Иначе от тези хора аз познавам бегло само един или двама от тях и нямам впечатлението, че те не са компетентни. Не става дума за това да обвинявам хората, че се некомпетентни. Напротив, те сигурно си тежат на мястото. Въпросът е обаче, че има принципен подход в администрацията, в който, когато се назначават хора на ключовите длъжности, те трябва да минат през конкурси. Както казах, това влиза и в статута. Затова въпросът ми беше какво се случва със статута. И само още няколко думи за заплатите. Аз не зная какви са им заплатите, само чувам. Аз не мога да твърдя, че имат, примерно, 3 или 4 хиляди лева заплата. Мога обаче да знам със сигурност какви са били заплатите преди те да застанат на тези места. Заплатите тогава са били за изпълнителния директор от порядъка на 1700 лева, на заместниците – малко по-малко. В момента по моя информация, моля да ме опровергаете, ако не съм прав, заплатите са 2 до 3 пъти по-големи. Това в период на криза и в ситуация, в която общо взето ние искаме да подпомогнем културата, както казва Вежди Рашидов, не съм убеден, че е най-добрият подход. Пак казвам – не се съмнявам в тези хора (председателят дава знак, че времето е изтекло), включително и на Ивайло Георгиев, който аз успях да видя в комисията „Хохегер”. Той е работил преди това за „Хохегер”. Друг е въпросът, че хората от дясната страна от ГЕРБ в комисията през цялото време повтаряха едва ли не каква страхотно мошеническа фирма е тази „Хохегер”, пък се оказва, че той е работил именно там.

Това няма нищо.

Не, напротив – има. Говорим за качествата и за квалификацията на човека, който ръководи НДК в момента и е председател на Управителния съвет. Същият този, който преди това е управлявал фирмата „Хохегер”, така че има общо. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кутев! Господин Станишев току-що влезе в залата и Вие като споменахте комисията „Хохегер” той веднага изчезна. Така че единственият резултат от Вашите коментари беше, че изгонихте господин Станишев от залата. (Оживление.) Господин Ивайло Георгиев никога не е бил председател в „Хохегер”, нито пък е участвал в тази фирма. Това вече е некоректен Ваш коментар към гражданин на България и би трябвало да му се извините. Просто фактите не са такива. И може би трябва да се извините на господин Станишев, който набързо, набързо изчезна, като споменахте тази тема. Конкурси, разбира се, е имало по смисъла на Закона за държавните търговски дружества. Принципал е Министерството на финансите и е напълно нормално тези конкурси да се извършат в това министерство. Ако искате обаче да си говорим повече по тази тема, или заповядайте утре или вдругиден в Силистра, защото разбирам, че отдавна не сте ходили там, или заповядайте всеки ден от годината в Перник, където Ви очакват с нетърпение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Лично обяснение!

Процедура по начина на водене.

Аз искам процедура по начина на водене.

Процедура по начина на водене поисках.

Сега искам процедура по начина на водене.

Длъжен сте да ми я дадете.

Точно това искам. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, Вие много добре знаете, че няма как да откажете на народен представител процедура по начина на водене.

Аз просто призовавам към това да спазвате правилника. Нищо повече. Господин Кутев имаше право да направи своите забележки по начина, по който водите пленарното заседание.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята за децентрализацията на администрацията, както и всички други бомбастични идеи за реформи на правителството, беше пусната внезапно и неочаквано в публичното пространство. На тази, както и на всички други идеи на ГЕРБ за реформи, бяха приписани чудодейни ефекти – че тя ще реши проблема с регионалните дисбаланси, че тя ще създаде заетост, че ще реши едва ли не проблема с безработицата в регионите, където ще се местят чиновници, че ще улесни бизнеса и ще направи административните услуги по-достъпни за хората. Един по-внимателен анализ обаче на Вашите идеи за тази реформа показва, че ефектите по-скоро ще бъдат противоположни: един неоправдано висок разход на средства в условията на криза, загуба на висококвалифицирани кадри, стрес за администрацията, и не на последно място – допълнителни усложнения и за бизнеса, и за хората, които потребяват въпросните административни услуги. И тази, както и всяка друга идея на ГЕРБ за реформа започна с флирт с избирателите и завършва в ритъма на тангото – една напред, две назад! След първоначалното изхвърляне, че ще бъдат преместени 20 ведомства едновременно, се оказа, че на практика ще се местят само няколко. След първоначалната заявка, че ще има няколко вълни на местене – първата ще включва преместване на администрация от София в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Търново, Благоевград, а по-късно втора вълна, която ще включи и местене в Ловеч, Габрово, Враца, даже не питам защо Кюстендил е изключен от втората вълна, се оказа, че реално става дума за местенето само на две администрации - едната е по рибарство и аквакултури, която ще бъде преместена в Бургас, а другата са две дирекции от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – ще се преместят в Пловдив. В същото време на последното заседание на Министерския съвет, видно от стенограмата, Вие продължавате да си поставяте амбициозни задачи – ще се готвят няколко доклада на различни министри, и обикновеният гражданин, а признавам си – и аз, включително и тези, които ги касае най-много – администрацията, така и не разбират какво всъщност е истинското намерение на това правителство. Приключвате ли с тези две агенции или наистина ще местите и други администрации? Какъв е финансовият разчет за това хрумване?

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, необходимите средства за децентрализация на агенции от централната администрация или части от министерства ще бъдат в рамките на утвърдените им за съответните години бюджети. Това е конкретният отговор на Вашия въпрос. Да, ще има 20 агенции или части от администрации, които ще бъдат преместени в първата вълна. По това се работи. Две от тях вече са обявени и при тях процесът вече върви. Няколко други ще бъдат обявени преди лятото, няколко други ще бъдат обявени в началото на есента. Това зависи от няколко неща, но главно, както и Вие коректно споменахте, от това колко ще струва. А това колко ще струва едно преместване пък до голяма степен зависи от подходящия сграден фонд, който общината или областната управа могат да предложат в съответния град. Кметовете на Бургас и Пловдив представиха подходящ сграден фонд и за самата администрация, а и за някои от експертите в тази администрация, при положение че те искат да се настанят в общински жилища, така че общата сума на тези разходи да е минимална, в смисъл да няма разходи за сградния фонд, а единствените разходи да са по самото физическото преместване на администрациите. Взели сме вече две решения. За тези администрации мога да кажа, че в случая на преместването на две дирекции от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – тези, отговарящи за туризъм, общата сума няма да надхвърли 50 55 хил. лв. Това е сумата за преместване на част от архива и на канцеларски пособия. Общата сума за преместване на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури няма да надхвърли 60 хил. лв. по същата причина. Там вече има сграден фонд, на експертите са осигурени и общински жилища, така че сумите са минимални. Защо с някоя при другите агенции все още тече процеса и не са окончателно предложени за решение на Министерския съвет? По същата причина – защото чакаме да стигнем до окончателни и приемливи решения за сградния фонд и за настаняването на тези експерти. Когато това стане, а то върви в първите 8-9 града, които Вие споменахте, ще бъдат взети и конкретните решения в Министерския съвет и ще се работи по тази тема. Да, това е по-дългосрочна идея, затова моята идея беше да тръгнем от няколко от тези агенции в най-големите областни градове, където има университети, където има оптични кабели и след това при успех, а за това ще можем да говорим след две-три години, според мен, да се разпространи и в други областни градове като Ловеч, Габрово, разбира се, и Кюстендил. Вие още тогава имахте една доста добра идея, признавам, за това кое министерство да се премести в Кюстендил, защото сте на граница, на няколко граници, така че с времето ние ще обсъждаме и този тип предложения. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би съзнателно включвате в необходимите разходи по преместването на администрацията само разходите за физическото преместване на всичко, което е свързано с работата на администрацията – архиви, които все още са на хартиен носител, компютри и прочие. Всеки български гражданин знае колко струва един ремонт даже на неговото жилище, така че едва ли тези 55 хиляди ще бъдат достатъчни за ремонтите даже на сградите, в които ще се преместят тези две централни администрации. Тук искам да Ви обърна внимание, че финансите, които са необходими за местенето на чиновниците, далеч не свършват с това. Според действащите разпоредби на Кодекса на труда Вие ще трябва да организирате и да заплатите цялостното преместване на служителите, които ще сменят столицата с новия център на съответната администрация, да поемете ремонтите за новите жилища и в рамките на периода, в който агенцията ще работи на новото място, да поемете в размер на една четвърт от заплатата на държавния чиновник издръжката на всеки член от неговото семейство. Така практически ще се окаже, че ще трябва да плащате поне двойни заплати на част от служителите по трудов договор. Освен това по Закона за държавния служител на този етап най-малкото, с което ще се разминете, са шест обезщетения в размер на 6-те брутни заплати за тези, които откажат да сменят столицата с провинциалния град, предвид че семействата им живеят в София, а децата им учат в столични училища, имат кредити към банки и прочие, така че финансовото натоварване ще бъде много по-сериозно от това, което сте разчели. Аз тук много се надявам, че нормативните промени, за които се говори на заседанието на Министерския съвет не означават, че Вие ще посечете тези хора, които откажат да се преместят от София в провинцията, и прекратите чрез промени в нормативната база трудовите им договори и служебните им правоотношения. И Ви предупреждавам, че ако си позволите подобни промени в нормативната база, които да ощетят хората, ние няма да гледаме на този процес безучастно. А по отношение на местенето на администрация в провинцията само ще Ви кажа, че по-нормално би било първо да се сметне, а след това да се мести, отколкото първо да се мести, а после да се смята. Това е според мен нормалният подход.

Господин председател, с риск да ме накажете и отстраните от трибуната, ще отправя една реплика към господин Дянков: не сте прав! Ивайло Георгиев е работил за „Хохегер” и Вие знаете този факт. Излъгахте.

Работил е за друга фирма!

Уважаеми господин вицепремиер, моето питане към Вас е каква политика ще води правителството, какви мерки ще вземе за намаляване на сивия сектор в икономиката. Аргументи за такова питане има много. Аз вземам конкретен повод от едно изследване, направено по Проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, който проект се изпълнява от Асоциацията на индустриалния капитал в България, обхваща периода 2009-2012 и е финансиран от правителството по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Данните от това изследване бяха обсъдени дори и тук, в парламента, заедно с представителите на бизнеса, регионалните власти, държавните институции, синдикатите и социалните партньори. За констатиране на причините и размера на сивата икономика експерти от Асоциацията на индустриалния капитал са проучили три основни целеви групи: населението на България, работодатели и служители в 11 индустриални бранша. Фактите от това изследване са следните: България държи средно ниво от 40% сив сектор, което е тревожно на фона на световната тенденция от 25%. Четиридесет и два процента от работодателите, 48% от работниците и 58% от населението на България са категорични, че в последните две години сивата икономика процъфтява. Погледнато хронологически това изследване сочи, че всяка година в последните три години се увеличава сивият сектор. В национален мащаб те отчитат, че най-рисковите отрасли са туризъм, строителство, здравеопазване и търговия с акцизни стоки. Според населението сивата икономика в тях надвишава 70%. Шампиони по сива икономика са градовете Бургас, Ямбол, Хасково, Русе, Пазарджик, Перник и Петрич. Четирите най-масови практики за укриване на данъци са контрабанда на акцизни стоки, нефактуриране на сделките, обявяване на по-ниски обороти, наемане на работници на работа без трудови договори. Господин вицепремиер, Вие си давате сметка, че такъв огромен процент – 40% сив сектор, е заплаха за изпълнението на бюджета. Една от причините е да няма достатъчно приходи в бюджета. Една от причините е да нямате пари за увеличаване на доходи, за финансиране на здравеопазване, образование и така нататък. Това е вече опасност и за сигурността не само на бюджета, а изобщо на финансовата система. В тази връзка Ви питам: какви мерки ще предприемете, за да се ограничи и да се намали сивият сектор в икономиката? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, както и Вие споменахте в края на Вашето питане, един от най-надеждните способи за преценка на това дали сивият сектор расте, или се свива е приходната част на бюджета – доколко държавата успява да събира приходите си и те дали се увеличават спрямо предишни години, или намаляват. От тази гледна точка пак казвам, че към края на месец май – за първите пет месеца на тази година, по предварителни данни бюджетът за първи път от месец юни 2009 г. е на баланс. Приходите с други думи са се увеличили толкова, че сега покриват всички разходи. Напомням, че това не беше състоянието, като влязохме ние на власт. Само за последния месец, който имахте, за първата седмица всъщност от месец юли 2009 г. Вашето правителство беше издумкало над 2,5 млрд. лв. и беше влязло в дефицит само за месец юли 2009 г. от 545 млн. лв., така че аз като влязох в Министерството на финансите от първия ден срещнах дефицит. Трябваха ми три години да изчистя Вашите далавери (шум и реплики от КБ), но от края на месец май тази година вече сме на балансиран бюджет. А защо сме на балансиран бюджет? Защото и Митницата, и Националната агенция за приходите са си дигнали приходите. Конкретните резултати са следните: през периода януари - май 2012 г. митническата администрация внесе в Републиканския бюджет 1 млрд. 492 млн. лв. приходи от акцизи. В сравнение със същия период на 2011 г. нетният размер на приходите от акцизи е със 102 млн. лв. повече, или 7,4% растеж. Данните на Националната агенция за приходите показва, че постъпленията от данъци и осигурителни вноски до 17 май 2012 г. са с 385 милиона повече в сравнение със същия период 2011 г. и са многократно повече от това, което сега споменах като процентно изражение от тези в 2010 г. и 2009 г. С други думи, във всяка от годините 2009-а, 2010-а, 2011 г., вече 2012 г. и НАП, и Митниците са успявали да увеличават приходите си. Това е благодарение и на многото мерки, които Вие тук, в парламента, взехте, за което Ви благодаря. Например свързването онлайн с всички касови апарати. Макар че ние знаехме, че ще има някакъв положителен ефект, засега поне аз съм изненадан от този ефект в някои сектори. Пак споменавам първоначални цифри от така наречените малки бензиностанции в България. Има 2300 такива обекта. От месец февруари тази година, приходите от тези обекти само за април, два месеца след въвеждането на онлайн връзката, се удвоиха близо за един месец с 48% март спрямо февруари, и с още 30 и няколко процента април спрямо март. Това наистина показва, че в някои от секторите, които Вие споменахте, има може би голям процент сива икономика. Имало го е и преди, кризата го изостри, но с мерките, които и правителството взема, а и Вие вземате – някои от тях бяха предложения на Вашата парламентарна група, мисля, че се опитваме да се справяме много по-добре от голямата част от другите държави в Европейския съюз. Благодаря за вниманието.

Господин вицепремиер, винаги съм се изненадвала на арогантната Ви агресивност, с която казвате на бялото черно и обратно. Ще коментирам Вашите думи, че Тройната коалиция оставила дефицит и Вие трябвало години наред да оправяте финансовото състояние на държавата. Тройната коалиция Ви остави резерв от 8 млрд. лв., натрупан вследствие на такава финансова политика, която водеше всяка година до излишъци. Вие три години издържате държавата благодарение на този резерв, плащате пенсии, за здраве, за образование благодарение на парите, оставени от Тройната коалиция. Понеже ги изхарчихте, преди два часа парламентът трябваше да Ви позволи да вземете нов заем. Това твърдение е арогантно и невярно! Казвате, че за първите няколко месеца на тази година бюджетът Ви е балансиран. Да припомня ли, че в последните три години постоянно поддържате дефицит в бюджета, който финансирате отново с парите от резерва, оставен от предишното управление? За какъв балансиран бюджет можем да говорим? Да припомня ли как правите бюджети в последните години? Предишните две години се налагаше да ги актуализираме. Тази година Европа Ви намали прогнозите за растеж от 2,4 на 1,9, сега на 0,5, не се знае до края на годината какво ще се случи. Тази арогантност, с която говорите, това нежелание да признаете, че съществува проблем, да го обсъдите и да му търсите решение, не помага на никого, най-малко на държавата и на хората. Двата ми конкретни въпроса са следните. В началото на мандата си казахте, че ще свържете системите на НАП и „Митници”, от което ще влязат в бюджета 2 млрд. лв. повече. Това до днес, третата година на управлението Ви, не се е случило. Първият ми въпрос е: защо досега тези системи не са свързани напълно, защо ги няма тези пари в бюджета и кое наложи да отлагате свързването на двете системи за края на 2013 г.? Вторият въпрос е: намерението Ви за местене на НАП и „Митници” в Русе и във Велико Търново. Има проблем със събираемостта на приходите. Пише го в последния доклад на Европейската комисия от миналата седмица – че имате проблем със събираемостта. Как точно смятате, че това преместване ще се отрази на събираемостта, защото ние смятаме, че ще разстрои системите и ще доведе до още по-голямо влошаване на приходите? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Аз пак да повторя цифрите, защото за тези от нас, които разбират аритметика, те са показателни. За първите пет месеца на тази година бюджетът е балансиран. По наши данни има само една друга държава в целия Европейски съюз от 27 държави, която за първите пет месеца е съумяла да направи това, и това е Швеция. Мисля, че България и Швеция сме в добра група. България и Германия преди една година излязоха от процедура на свръхдефицит и сме една само от шест държави в Европейския съюз. Да Ви припомня кои са другите. Освен Германия, това са Швеция, Финландия, Люксембург и Естония – все държави, които години, години и десетилетия наред са се водили като финансово икономически и стабилни държави. Това е нещо, което чак ние в нашето управление, през последните три години съумяваме да направим, за да имаме това признание от Европейския съюз. (Шум и реплики от КБ.) Нещо, което Вие и по време на развития социализъм, и след това, като бяхте на власт, не съумяхте да направите. Къде са двата милиарда? Проверете сметките, но с някой, който разбира от сметки и от аритметика – какви са приходите през 2009 г., какви са приходите през 2012 г., и ще видите, че те са над два милиарда по-големи от това, което наследихме от Вас. Какво ще стане, когато се преместят част от митниците и част от НАП – съответно централите в Русе и във Велико Търново? Казали сме многократно – това ще бъде плавен процес. Ще се местят няколко дирекции, след което още няколко дирекции и така нататък, за да няма прекъсване в работата на двете агенции. Но тези две агенции така или иначе по смисъла на тяхната дейност са децентрализирани. Всъщност всички приходи на Агенция „Митници” не идват от София, а идват от всичките ни контролно-пропускателни пунктове. Така че от тази гледна точка няма никаква опасност за нарушаване на темпото на работа. Разбира се, моята работа е да мисля за това. Аз това го мисля и го правя само тогава, когато видя, че държавният бюджет ще се изпълнява. Благодаря.

Господин вицепремиер, както казвате – „За тези, които разбират”. Нали разбирате, че Вие не балансирате бюджета с приходи, а с постоянни нови заеми. Само за началото на тази година сте взели над 317 милиона нови заеми. Този баланс не идва от приходите. Нека да не си говорим празни думи! Що се отнася до митниците и НАП и тяхното преместване – сигурно сте запознат с едно писмо, подписано от служители в тези две структури, които аргументирано Ви обясняват как това преместване ще се отрази на тяхната работа, а именно отрицателно, и ще доведе до невъзможност да се събират приходи. Вярвам, че ще се съобразите с професионалното мнение на тези хора, които Ви гарантират бюджета и финансовата стабилност на държавата. Що се отнася обаче до сивия сектор, Вие не отговорихте на въпроса ми: какво ще предприемете, за да се намали този огромен процент сива икономика? Това, което казвате, че сте направили, е борбата с последици, но не и борба да се премахнат причините. Предлагам Ви да видите това изследване, ако не сте го видели. Там се сочат какви са причините. Те са четири. Посочени са от професионалисти. Казва се: „Повече от половината от предприемачите у нас считат, че първопричината за сивия сектор е липсата на последователност в държавната политика. Правителството се лута между неолиберален подход, като оставя всичко свободно на пазара, с рестрикции или командни стратегии. Това дава лош сигнал на бизнеса”. Втора причина – прекомерното увеличаване на акцизите на акцизните стоки. През 2010 г. направихте такова увеличение на акциза на цигарите. Видяхте какъв е резултатът – ръст в контрабандата. Сега от средата на тази година – акциз върху газа. Въвеждате го пак предварително. Той е определен да се въведе през 2013 г. Резултатът ще бъде същият – ще увеличите контрабандата. Трета причина – неефективно работеща администрация. Вместо да оптимизирате приходната администрация, с това местене в провинцията Вие разстройвате тяхната работа. Това също ще удари по приходната част на бюджета. Тоест Вие нищо не правите за отстраняване на причините. Бих казала нещо повече – Вие сте причина с политиката, която водите. И ето, хора, работодатели, население, синдикати Ви казват: непоследователна политика, неправомерно увеличаване на акцизи, неефективна администрация. Най-драматичното обаче е онова, пак повтарям, което пише онзи ден в доклада на Европа, макар че нямаме нужда да чакаме Европа да ни го каже. Въпреки най-ниските данъци в Европа, България е страната с най-ниска събираемост. Причината не е само в кризата, а и в това, че правителството не може да гарантира събираемост. Най-висок ръст на данъчни измами и кражба на данъци – това е резултатът от Вашето управление, господин Дянков.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Този въпрос е зададен точно преди три месеца. И за съжаление, ако за „Горубсо” – Мадан, донякъде не е актуален (там за последните пет години не беше станал смъртен случай, но за съжаление тази седмица това стана), то за ОЦК е актуален с пълна сила. Първо, искам да подчертая, че хората в Кърджали ги интересува да имат работа и да няма екологичен риск от окончателното спиране на Завода за добиване на цветни метали. На всички вече е ясно, че ситуацията, в която се намира заводът, доведен от неговия собственик, обрасъл със задължения към банките с над 190 милиона, зад които средства очевидно не стоят никакви сериозни инвестиции и дори е съмнително дали останалото оборудване струва толкова, ясно е, че допълнителните задължения от над 160 млн. лв., които са основно към фирми на досегашния собственик на завода, също са много съмнителни и не могат да доведат нормален инвеститор в Оловно-цинковия комбинат. В тази връзка, господин министър, искам да Ви попитам: какво конкретно ще направи държавата (дори смятам, че в извънреден порядък трябва да се измисли, ако трябва – и ново законодателство), за да пресече този престъпен механизъм на източване на ключови за българската икономика предприятия, които лишават десетки и стотици семейства от поминък и право на хляб – чл. 16 от Конституцията на Република България, и които по чл. 55 от Конституцията имат право да живеят в чиста екологична среда? Това за съжаление не може да бъде гарантирано за град Кърджали. Моят въпрос към Вас е: какво Вие конкретно ще направите в следващите дни и седмици, за да може държавата да покаже ясен знак, че ще гарантира правото на труд и ще пресече опитите на предприемачи да ограбват бъдещето на хората по престъпен начин? Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, и моят въпрос е зададен преди три месеца при разразилото се тогава напрежение и скандал. Всички си спомняме, че тази тема стоеше по страниците на вестниците и беше злободневие дълго време. Въпросът и сега е актуален за доста голяма част от своето съдържание. Ако тогава се касаеше само за „Горубсо” – Мадан, сега се касае за много предприятия, където витае напрежение, където нещата не са по-леки. Има множество предприятия в България, където работниците не получават заплатите си. Този въпрос има значение за това какво е направено през този период от време, за който въпросът за „Горубсо” – Мадан, видимо беше решен, за да не се повтаря случилото се, а работниците да получават заплатите си и предприятията да не бъдат водени във фалит, включително тези на концесия, включително и приватизираните. Въпросът е актуален и продължава да съществува с оглед на това, че е нужна нова стратегия на правителството – не само на сегашното, но и на следващите, за да се минимизират загубите от разбойническата приватизация, която се осъществява от десетилетия насам в България, както и отдаването на концесии, без да се мисли, в нарушение на всякакви норми или да се осъществява по очевидни корупционни практики. Въпросът продължава да бъде актуален, затова не го снех като въпрос от дневния ред на Народното събрание. Надявам се да ми бъде отговорено.

Уважаеми господин Михалевски, уважаеми господин Шопов! Както знаете, Търговското дружество „Горубсо” – Мадан, е концесионер по концесионни договори за добив на подземни богатства, метални полезни изкопаеми, оловно-цинкови руди от находище „Крушов дол” и находище „Петровица”, разположени на територията на община Мадан. Концесионните договори са сключени на 20 април 2001 г. Прави сте, че ситуацията с „Горубсо” – Мадан, и ОЦК – Кърджали, е различна, защото в случая с „Горубсо” – Мадан, държавата бе участник в целия процес, защото държавата е дала права на този концесионер да добива подземно богатство. В концесионния договор са записани редица задължения на концесионера, едно от които е да осигурява безопасността и здравето на работниците, медицинско обслужване на територията на обекта, обучение, квалификация, преквалификация, работно и специално работно облекло, застраховане на персонала, социално осигуряване, здравно осигуряване и осигуряване за безработица. През месец март Министерството на икономиката енергетиката и туризма беше сигнализирано от Главната инспекция по труда, че има системни нарушения на трудовото законодателство и са съставени 18 акта за установяване на административно нарушение по тази концесия. Предвид констатациите на контролните органи ние, като представител на концедента по договора, отправихме едномесечно предизвестие на 14 март 2012 г. за прекратяване на договорните взаимоотношения поради системно неизпълнение на основно договорно задължение от страна на концесионера. В края на срока на предизвестието, всъщност на тридесетия ден, собственикът на капитала в Търговско дружество „Горубсо” – Мадан, предприе действие за прехвърляне на акциите от капитала на търговското дружество-концесионер на друго юридическо лице – търговец. Чрез предприетите действия се цели намиране на коректен и доказал опита си при добива и преработката на оловно-цинкови руди концесионер. Получихме възможно най-добрата развръзка, защото ако на тридесетия ден бяхме прекратили концесията, това означаваше, че ще загубим поне шест месеца, дори година в процедури по обжалване и нови процедури за намиране на нов концесионер. По този начин всички тези хора за периода от шест месеца до една година щяха да останат без заплати. Това не се случи благодарение на механизма, който държавата имаше – 30-дневното предизвестие, с което поставихме недобросъвестния концесионер в ситуация, от която той трябваше да намери изход. Ситуацията с ОЦК – Кърджали, е различна. ОЦК – Кърджали, е търговско дружество и ние нямаме никакви правомощия, както и Вие отбелязахте, да участваме в процеса на разрешаване на този спор. Въпреки всичко ние осъзнаваме колко голямо е социалното напрежение и социалната отговорност и се опитваме по всички възможни начини да съдействаме за разрешаване на този проблем. През тези два месеца нееднократно сме провеждали срещи и със собственика на предприятието, и с всеки инвеститор, който проявява интерес да се включи в управлението на това дружество, и с банките кредитори. Задълженията на дружеството са огромни, от друга страна – дружеството не работи и не плаща заплати на работниците. Предвид създалото се напрежение в резултат на неизплащане на трудовите възнаграждения, направихме още повече от непосредствените ни задължения – с активното съдействие на нашето министерство и на Министерството на труда и социалната политика, след ангажимент на премиера на работниците и служителите от ОЦК е изплатена еднократна финансова помощ в размер на 325 лв. чрез Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. По информация от изпълнителния директор на ОЦК – Кърджали, преговорите с единия от потенциалните инвеститори в дружеството са в напреднала фаза. Не бих искал предварително да говоря и да всявам напразно надежда на всички работещи в това дружество, но се надяваме през следващата седмица да имаме развръзка на този наистина много тежък казус. Вие, а и господин Шопов, също споменахте, че може би в законодателството има пропуски, които не позволяват отношения между недобросъвестен работодател и работници да бъдат регламентирани по по-добър начин, така че да бъдат защитени правата по Конституция на всички български граждани. Вие сте народни представители, имате право на законодателна инициатива, имате и достатъчно опит – и господин Михалевски, и господин Шопов, със собствени законопроекти. Така че, ако имате идеи как оттук нататък можем да предотвратим подобни тежки казуси, ние сме отворени да ги обсъдим. Още нещо пропуснах да кажа: благодарение на добрата работа на Единния орган по подземни богатства съвсем близо до „Горубсо” – Мадан, миналата седмица подписахме договор за нова концесия, която ще разкрие 750 нови работни места. На всички служители в ОЦК – Кърджали, от новия концесионер бе дадена възможността да започнат временно или постоянно според тяхното желание работа в новата концесия. Това са 750 нови работни места в район с висока безработица. Концесията е за 35 години и тя ще осигури бъдещето не само на хората, които сега ще работят в нея, но и на техните деца. Тридесет и пет години са две поколения. Наистина тази концесия беше един процес, който се е точил повече от 4 години, но беше успешно финализиран и това създаде допълнителна алтернатива за хората. Благодаря.

Уважаеми господин министър, хронологията е известна, но не отговорихте на въпросите, които поставих: какво ще направи държавата конкретно? Няма отговор на въпроса: защо държавата, разбира се, това не е лично към Вас, държавата в последните две години и половина позволи собственикът на „Горубсо” – Мадан, да натрупа над 8 млн. задължения към фиска, ДДС върху доходите на физическите лица, осигурителни и здравни вноски? Това е едно бездействие на държавата, което усложни ситуацията и доведе до доста сериозни проблеми в Мадан. В ОЦК е същото. Там няма задължения по простата причина, че предприятието изнася, непрекъснато е на възстановяване на ДДС и е покрило разходите. Очевидно е, че държавата също бездейства, тъй като са нарушени както Търговският закон, така и Наказателният кодекс, защото не е обявен фалит, макар че фалитът не е решение. Очевидно е, че няма никакво желание да се направи фалит, защото и банките, давали в голямата си част необзпечени кредити, също са изправени пред огромни загуби. Тук възниква въпросът какво да направим? Другата седмица ние ще предложим анкетна комисия за изясняване на състоянието, довело ОЦК до днешната точка, още от началото на приватизацията. Надявам се всички колеги да подкрепят това предложение. За тези, които са забравили, ще припомня, че през 1999 г. това е приватизирано чрез работническо-мениджърско дружество за 5 млн. долара, препродадено около 7-8 години по-късно за над 100 млн. лева, активите му се оценяват за над 230 милиона и днес е обрасло с едни кухи задължения за над 350 милиона. Очевидно контролната функция на държавата я няма. Наистина трябва да въведем режими, за да пресечем и дадем ясен знак на предприемачите, които имат подобни престъпни мисли в главата си, че повече така няма да се случва. Затова аз ще разчитам не само на нашата законодателна инициатива. Вие, правителството, разполагате с много юристи – предприемете и Вие паралелни действия, за да можем заедно да предприемем законопроект, който да дава основание на държавата да се намесва в такива случаи. В крайна сметка държавата има основното конституционно задължение – да създава правилата, и да следи за тяхното спазване. Иначе бъдещето на семействата и гражданите в България е поставено на карта и няма как те да уважават институциите, държавата и Конституцията, ако не виждат действие от нейна страна. Благодаря.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, като слушах въпросите и отговорите, прецених, че тези въпроси ще изиграят голямо значение, макар и закъснели с три месеца. С риск да преминем към тип въпроси и отговори при питане, където се говори за политики, от въпросите, които и господин Михалевски зададе, можем да си направим много сериозни изводи не само за конкретните „Горубсо” – Мадан, и ОЦК – Кърджали, но изобщо за българската икономика. По въпросите за намесата на държавата, за нейната ефективност – необходима ли е тя, необходимо ли е да се промени и законодателството в тази връзка? Проста аналогия (хубаво е, че господин Михалевски пита и за ОЦК – Кърджали) ни сочи, че там, където държавата все пак има ръка – както е при концесиите, помага проблемите да бъдат решени. Там където е убийствената, гола, безсмислена приватизация, каквато се осъществяваше в продължение на десетилетия, загробва предприятието и обществото по никакъв начин не може да се намеси чрез държавата. Сигурен съм, че Ви се е искало да имате някакъв механизъм, с който да окажете аналогично или подобно въздействие на онова, което оказахте в „Горубсо” – Мадан, където решихте проблемите поне засега, да бъде така и по отношение на ОЦК – Кърджали. Тук вече се поставя въпросът да продължим ли да робуваме на либералното схващане за приватизацията, за икономиката, където нещата се абсолютизират и едно предприятие, извеждано от държавата, преминава в сферата на отвъдното и държавата хем е задължена, хем не може да се намеси активно? Ние разчитаме на Вас повече, отколкото на Вашия предшественик, че ще проявите отговорност да имате законодателната инициатива в тази връзка. От „Атака” имаме идеи в това отношение – мислим и разсъждаме в посока за връщане на активи в държавата, както щете го наречете. Някои го наричат национализация, нека да го наречем – връщане обратно на активи в партимониума на държавата, там където нещата са видимо ясни и само така могат да се поправят.

Господин Михалевски, Вие предложихте някой да обяви фалит на дружество. Според мен, това би бил най-лошият изход за всички – и за хората, и за държавата, защото в България са единици случаите, в които дружества, обявили несъстоятелност, впоследствие се връщат към живот. Още повече спецификата на работа на ОЦК – Кърджали, Вие самият, предполагам знаете, тъй като сте народен представител от този район, предполага един непрекъснат цикъл и обявяването на несъстоятелност и неподдържането на системите означава десетки, ако не и стотици милиони левове инвестиции впоследствие, за да работи отново дружеството. Така че към тази несъстоятелност, по мое мнение, трябва да се пристъпи единствено след като бъдат изчерпани всички останали варианти дружеството да продължи да работи. По този начин, ако успеем да реализираме някои от останалите варианти, ние ще запазим от работните места на хората и няма да затрудним още повече дружеството с допълнителни инвестиции при последващото негово пускане. При обявяването на една несъстоятелност активите на дружеството са десетки пъти по-малко от задълженията и не може да се разчита, че след обявяване на несъстоятелност ще се появи инвеститор, който да поеме предприятието. Както вече Ви казах, вървят разговори и преговори в тази посока и ние се надяваме на положителна развръзка. По отношение на това дали трябва да има анкетна комисия или не и защо конкретно в този случай, за мен няма особена логика, защото дружеството изпитва финансови затруднения в последните 2-3 години, което е съвсем нормално с оглед на икономическата криза. До 2008-2009 г. дружеството е публично и на Българската фондова борса се търгува за повече от 100 лв. на акция, ако си спомням добре. В момента акциите на дружеството на Българската фондова борса са около 2 лв. Това показва реално, че дружеството е страдало реално през тези последни 2-3 години, а не в целия период след приватизация и на свето развитие. Господин Шопов, предложихте законодателни промени. Ще обмислим законодателните промени, но аз, като министър, в никакъв случай няма да внеса предложение в Народното събрание за национализация на предприятие в България. Просто не мисля, че това отговаря на нашето виждане за пазарна икономика в страната. Разбира се, ще разгледаме внимателно всички ваши предложения. Добре е да имаме един допълнителен механизъм, така както имахме в „Горубсо” – Мадан, с който при недобросъвестно изпълнение на работодателя на своите задължения към работниците държавата да се намесва на много по-ранен етап. В конкретния случай държавата въобще няма как да се намеси освен с това да направи публичните задължения изискуеми, което, още веднъж повтарям, не мисля, че е най-добрият вариант, защото би довел до несъстоятелност на дружеството. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Питането ми е доста отдавна – министър на икономиката беше Трайчо Трайков. Нещата през това време се измениха доста. Много от въпросите, които щяхме да разискваме тогава, днес са решени. Приветствам министерството, че успя да вкара такъв инвеститор в „Горубсо”, който продължава технологичната линия или крайният продукт на Мадан се използва за начален продукт в Пловдив. Това гарантира продажбата на концентрата на 100%. По този начин дава някаква сигурност на „Горубсо” – Мадан. Така или иначе получихме една ситуация, при която имаме един огромен ресурс под земята, а имаме икономическо бедствие над земята. В едни условия на криза правителството трябва да има някаква програма, с която именно да вдъхнем увереност на тези региони, че имат бъдеще за развитието си. Очаквам от министъра наистина да чуя каква програма предвижда за развитието на рудодобива в Мадан и Рудозем, защото в Мадан има осем рудника, от които двата бяха работещи, двата бяха в процедура на концесия, остават още четири. В Рудозем има два рудника – единият работещ, другият беше в процес на концесия. Всичко това трябва да бъде облечено в някаква програма, за да гарантира развитието на тези две общини. Благодаря.

Уважаеми господин Агуш, успешното преструктуриране на миннодобивния отрасъл вече е факт, като дружествата и компаниите от отрасъла са независими производствено-икономически структури в качествени индустриални продукти и утвърдени пазари. Ще се опитам да обясня без сложността на отговора на колегите. От средата на миналата година знаете, че има създаден единен орган в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, благодарение на промени в Закона за подземните богатства в края на 2010 г., които всички ние, народните представители, включително и аз, приехме като текстове, като закон. Единният орган наследил около 1200 преписки, 700 от които са концесии, други 500 преписки – за разрешения. Това са преписки, натрупани в последните 10 11 години, дори най-старата преписка бе от 2000-та година, ако не се лъжа, имаше една от 1999 г. Това бе един огромен обем преписки, които в първия момент дори трудно успяхме да систематизираме. От тогава до сега имаме приключени около 300 броя от тези преписки, което е повече отколкото за седем години преди това са успели да направят трите министерства, взети заедно – трите министерства, които дотогава отговаряха за развитието на добива на подземни богатства в България – Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и строителството и Министерството на икономиката. До момента са дадени 110 концесии и над 180 броя разрешения и повишаването на икономическата активност в този отрасъл мисля, че е видима за всички нас. Концесионните възнаграждения се увеличиха с 50% от миналата година, благодарение, от една страна, на по-големия брой концесии и разрешения, които се предоставят. От друга страна, на значително подобрения контрол, който се извършва от един единен орган върху добитите количества в тези концесии. При план 40 милиона миналата година завършихме с 63 милиона приходи от концесионни възнаграждения, като със същите тези промени в края на 2010 г. половината от тези средства – 50% отиват в общините и по този начин много от общините в България получават един допълнителен приход за тази дейност, която се извършва на тяхна територия. За миналата година при план 40 милиона направихме 63, а за тази година, само за първите пет месеца концесионните възнаграждения са над 40 млн. лв., така че очакваме значително преизпълнение дори на плана от миналата година. Благодарение на всички тези концесии се разкриха хиляди работни места и ще бъдат разкрити. Инвестициите в тези 110 концесии са за над 190 млн. лв. Концесионните допълнителни възнаграждения са над 6 млн. лв., така че положителните резултати от тази ускорена работа и тази реформа, която направихме в сектора на подземните богатства, тепърва предстои. Конкретно за региона, за който Вие питате, на 31 май сключихме договор с „Върба-Батанци” АД, който е концесионер на добив за оловно-цинкови руди от находище „Върба-Батанци”. Там ще бъдат разкрити нови 750 работни места. В един район с висока безработица, както споменах и в отговора на предния въпрос към мен, тази концесия гарантира устойчивото развитие на целия регион за десетилетия. Министерството със сигурност ще продължи да работи по същия начин, по който досега е работило, защото нашето виждане е, че колкото повече се развива този сектор, този отрасъл, колкото повече концесии има, които да използват подземните богатства на страната, толкова повече работни места ще бъдат разкрити и толкова повече по-високи ще са концесионните възнаграждения, от които ще се облагодетелстват както държавният бюджет, така и общините. Във връзка с това ние ще продължим с нашите усилия и с добрата си работа, без да пренебрегваме, разбира се, нито екологични, нито каквито и да било други съображения. Знаете, процедурата включва съгласуване с Министерството на околната среда и водите, съгласуване с Агенция „Пътна инфраструктура”, заради инфраструктурата, която ще се изгражда в тези територии, и с Министерството на културата. Съобразявайки се с всички ограничения, ние ще продължим да работим много активно по посока отдаване на разрешения и концесии. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин министър. Имам увереност, че може би искрено ще завършите този процес, който сте започнали. Трябва да извлечем и поуката от това, което се случи в Мадан. В Мадан изпаднахме в една такава ситуация, в която извадихме малко късмет и намерихме инвеститор да поеме всички тези задължения. Давайки на концесия „Върба-Батанци”, се стигна до там, че новият концесионер не може да влезе, защото минните изработки бяха на стария собственик. С огромна инвестиция се направи нещо, за да се намери друг подход, за да се влезе в самия рудник. Предвиждате ли законодателството да бъде променено така, че държавата и местните власти да имат по-голяма роля в участието при даване и отнемане на концесията, а и минните изработки също да бъдат част от концесията, да бъдат държавна собственост, за да може да става подмяната на един концесионер с друг, след като е нарушил договора? В момента, като нарушиш договора, отнема може би две или три години, за да влезе новият концесионер. Това не е работещо, не е работещо. Във връзка с това е моят въпрос. Искам да предложа нещо и за самите концесионни договори, които се сключват и не търпят законодателна инициатива и могат да се сключат и в самото министерство: да бъде заложена клауза за извършване на минимални задължителни проучвания и разкриващи дейности, съобразени с добивния ресурс на находищата, което да гарантира удължаване срока на експлоатация, а не само да се гони експлоатацията, без да води до разкриване на допълнителен ресурс и да можем да удължим срока на експлоатация. Вторият ми въпрос е: смятате ли, че рудодобивният отрасъл е преструктуриран? Можем ли да обявим, че е преструктуриран, защото аз мисля, че има още много работа? Благодаря Ви.

Господин Агуш, по конкретния проблем, за който Вие споменахте, не е проблем на законодателството, а е едно действие, което е извършено преди около 12-13 години. Ако не се лъжа, приватизацията на „Горубсо” – Мадан, е през 1999 г. и в тази приватизация са дадени активи, които както Вие споменахте, са необходими за други добивни дейности в региона. Те са дадени на един собственик. Това е проблем по-скоро на приватизационната процедура, отколкото конкретен проблем на законодателството. Поради опита, който имаме от „Горубсо” – Мадан, във всеки един от концесионните договори включваме задължения за здравословни и безопасни условия на труд, задължения за плащане на социални осигуровки, на здравни осигуровки, така че държавата, без да търси излишно законодателство, да може само на базата на концесионния договор да развали една концесия, ако концесионерът е недобросъвестен. По отношение на допълнителното обследване и регистриране на запаси и ресурси за отдадено полезно богатство по време на експлоатацията на определен рудник, по време на концесията. Всъщност доказването на запасите се извършва по време на проучвателната дейност, по време на търсене и проучване за дадено полезно изкопаемо. Там концесионерът има както задължения, така и интерес да проучи цялата територия и да докаже възможно най-големите запаси. Те са базата, върху която впоследствие се определя продължителността на неговия концесионен договор. Според мен това е изпълнено. По отношение на това държавата и общините да имат много по-голяма роля при отдаването на концесиите. При прегледа на промените в законодателството в края на 2010 г., пропуснах да спомена, че от края на 2010 г. общините имат много голяма роля в процеса на отдаване на концесия, защото без тях той не може да стане. Знаете, че тогава приехме една промяна, с която ако община Банско например не иска да има на своята територия концесия за строителни материали, защото това ще развали туристическия облик или ще попречи на развитието на туризма в нея, в началото на всяка процедура може общината да откаже продължаване на процедурата. Първото писмо, което ние пускаме при стартирането на една процедура, е до общинския съвет и до кмета на дадено населено място. Правим писмо и до общинския съвет, въпреки че не ни е задължение по закон. Искаме до получим не само отговора на кмета, а искаме да получим преценката и на общинските съветници. В някои случаи кметовете и общинските съветници са на различни позиции по дадени въпроси. Общините имат много голяма роля и ако те не желаят определена концесия, тя не се случва на тяхната територия. Имат и друга много голяма роля – да контролират концесиите. За съжаление, на този етап не са достатъчно активни в прилагането на правата си. Те могат да извършват проверки и да съставят констативни протоколи и на базата на тях да налагаме актове за незаконен добив. Глобите са много сериозни – 50 хил. лв., плюс отнемане на цялата техника, плюс отнемане на добитото количество подземно богатство. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин министър, за отговорите, които ми дадохте по въпросите. Това ми дава някаква увереност. От работата ни в комисията Ви познавам добре като специалист и мисля, че ще продължите да се развивате. Имам огромна молба: процесът да продължи и да не спира, за да се получи пълна картина на развитието на рудодобива в тези две общини; да бъдат отдадени на концесии останалите рудници, за да работят с пълен капацитет; да се реши въпросът с икономическото развитие, за да имат някакво бъдеще общините Мадан и Рудозем. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми е относно рекламата на българския туризъм в чужбина и на целеви пазари извън България. Знаем, че е от изключителна важност България да се рекламира по един добър начин на чуждите пазари, за да може, първо, да се подхранва туризмът тук – и летният, и зимният. Второ, ние да се представим по добър и достоен начин, за да разбере светът колко е стара, първо, държавата ни, колко е древен народът ни и колко изключителни места имаме, които могат да бъдат посетени, и да привличаме туристи от цял свят. Казвам пак, не само туристите, а изцяло имиджът на страната ни в целия свят. Това обаче дали се случва? По мои данни не се случва, защото се запознах с множество материали. Изгледала съм имиджовите клипове на България, сайтовете, които ни представят в чужбина и трябва да Ви кажа, че моето мнение относно имиджовия клип за България, а така също и на много хора, е че не се показва абсолютно нищо от богатствата на държавата ни. Да не говорим, че там няма нито карти от „Перперикон”, от амфитеатри, от некрополи, от разкопки на древни тракийски гробища – това изобщо не фигурира. Дори плажните ни ивици не са дадени по един достоен начин – има някакво момиче там, което лежи на пясъка?! Относно сайта, с който се рекламираме – имам забележки, но всичко това е въпрос на организация на работа и изпълнение на поръчки на комисиите, които одобряват поръчките, на хората, които чрез фирми кандидатстват. Тук са едни много сложни взаимоотношения, които много хора извън мен имат подозрения, че се случва нещо нередно, че се дават огромни суми пари на хора, които по един немарлив и некачествен начин осъществяват своите задачи – поръчките, а и съответно се очерня името и на България, изобщо нашият пиар не върви по света. Не върви, защото ние можем да направим едно сравнение с Гърция, примерно, как тя се рекламира по целия свят, да се обърнем към нас и да кажем: „Да, ние не сме го направили, не сме го направили не преди пет, десет, петнадесет, двадесет години, но и сега в момента не го правим”. Конкретният ми въпрос към Вас е: какви са кампаниите и дейностите по реклама на българския туристически продукт на пазари, различни от България, които МИЕТ провежда в момента, или вече е приключило? Какви са източниците на финансиране за всяка една от дейностите? Какви са процедурите, които са проведени за възлагане на изпълнението? Кои са изпълнителите, спечелили съответните поръчки и на каква стойност са те. Благодаря Ви.

Госпожо Гаджева, права сте, че рекламата е много важна и тя е средството, с което ние да привлечем повече туристи и да гарантираме на бранша, че този ръст, който ние наблюдаваме, въпреки кризата в броя на туристите в България всяка една година, ще продължи. Още повече да гарантираме, че в България ще бъдат използвани и алтернативни атракции, а не само масовия турист по Черноморието и в зимните ни курорти. Във връзка с това направих среща с туристическия бранш преди около един месец, на която се разбрахме за няколко конкретни неща, които касаят и Вашия въпрос. Има критика от страна на туристическия бранш, че материалите, които се изготвят и с които страната се представя пред света, не са най-подходящите. В тази връзка ние се разбрахме да направим един браншови съвет по туризъм, в който всички тези рекламни материали, без значение коя фирма ги е изготвила, да минават на одобрение. Най-общо казано, това означава, когато имаме определен материал или когато имаме множество материали – например 500 снимки, браншовият съвет да се събере и целият бранш да вземе решение от тези 500 снимки кои ще са тези 30, които ще представляват България в тези кампании. По същия начин можем да направим и ще направим това за видеоматериалите и всички останали кампании. Там се разбрахме и за още едно нещо. Има сравнително малки неща, които могат да бъдат направени и които биха имали много голям ефект. Знаете, че отскоро на летището има два туристически информационни центъра, които са инициатива на Столична община. Като министър за мен е много важно в тази входна точка на България да бъде представена не само Столична община, но да бъдат представени и възможностите за туризъм в цялата държава. Благодаря на Столична община за разбирането, което проявиха. Така че съвместно със Столична община се уговорихме да направим точно такъв браншови съвет. Там да съберем всички рекламни материали, които общините и туристическите информационни центрове от цялата страна имат, и на такъв браншови съвет да подберем най-подходящите изображения и рекламни материали, които по най-добър начин ще представят държавата ни в тези входни точки на страната. В туристическите информационни центрове да бъде представен целият потенциал, който имаме. По отношение на рекламните материали на фирми и на стойности съвсем набързо искам да Ви кажа, че има поръчки за три пазара. Общата стойност – 6 млн. 500 хил. лв. без ДДС. Участниците в поръчките са били общо осем – четири за Германия, пет за Русия и една за Великобритания. Искам да подчертая, че процедурите са били открити и в тях е можело да участват всички желаещи. За Германия е определен консорциум „Медиа Консулт – КРЕС”. Договорната стойност е 2 млн. 400 хил. лв. без ДДС, за Русия е определен „МАГ Адвъртайзинг” ООД като договорената стойност е около 1 млн. 250 хил. лв., за Великобритания е проведена открита процедура с предмет провеждане на рекламни кампании на пазар – Великобритания, при която за изпълнител е определен „Медия Планинг Груп” ООД. Договорната стойност е 1 млн. 964 хил. лв. без ДДС. Участниците в поръчката са били осем, а критерият – икономически най-изгодна оферта, като 60% е тежестта на качеството на техническата оферта, а 40% на ценовото предложение. Обобщените резултати от осъществяваните пиар и рекламни дейности на пазара за кампанията сочат, че е достигнал аудитория на пазар Великобритания, само с тв, печатна и интернет реклама, от 21 млн. души. В рамките на тези договори подизпълнителите ще изработят своите материали. Всички ние можем да участваме и е хубаво да участваме – не само министерството да приема материалите и да одобрява свършената работа от подизпълнителите, а точно на такъв браншови съвет целият бранш да приема и да определя дали материалите са качествени и представят държавата най-добре, или трябва да бъдат върнати на подизпълнителя за дообработка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Държа да запозная обществото с една от спечелените поръчки – това е провеждане на рекламна кампания в интернет в съответните целеви аудитории, която всъщност поръчка е за следното нещо. Тя рекламира сайт в интернет – не изготвя сайт, а го рекламира. Тоест за реклама на сайт в интернет фирмата „Медия Контактс – Айсиджен” печели 2 млн. 689 хил. 646 лв. без ДДС, за да рекламира сайт в интернет. Оттам нататък какво се случва за мен е загадка! Не мога да си представя, че може да бъде извършен мониторинг на тази дейност по никакъв начин – реклама на сайт в интернет, защото това са поставяне на банери, кликчета някъде, фейсбук – нещо поставено. И за това се дават 2 млн. 689 хил. лв.?! С такава инвестиция – мисля, че на всеки българин, ако му се дадат в ръцете над 2 млн. 500 хил. лв., той би развил не среден, а голям бизнес и би дал хляб на над 100-200 души. Една от огромните забележки на бранша е, че всички фирми близки до Красимир Гергов, или негови, са с приоритет при спечелването на поръчки, че има зависимости, в които е влязло министерството или Ваши подчинени кадри, които повишават оценките, допускат до получаване на едни огромни суми фирми, свързани с Красимир Гергов. Искам да ми потвърдите или да отречете: дали това е така? Също така да ми отговорите на един друг въпрос: ако това е така, то затова ли bТV е една от най-мълчаливите телевизии относно някои гафове на правителството? Благодаря Ви.

Ще проверя кой е договорът за рекламата на интернет сайта, който споменахте. Надявам се тези пари да не са изхарчени само за реклама на интернет сайт в интернет, а да има съпътстващи дейности, за които парите да са разходени по най-разумния начин. Също мисля, че за реклама на интернет сайт това е огромна сума, която ми се струва крайно неподходяща. Това обаче е и въпрос на планиране на самите проекти, когато с тях се кандидатства към Министерството на регионалното развитие и благоустройството по оперативните програми, защото в много от случаите това е така. В процеса на планиране браншът ще бъде включен по същия начин, така че да могат да определят кои са най-важните приоритети и за какво точно да бъдат харчени средствата, които имаме за развитие на туризма. Например браншът не подкрепя и разходването на средства за социологически проучвания какъв е бил ефектът от определени рекламни кампании. Оттук нататък смятаме да заседаваме поне веднъж месечно и всички тези въпроси да бъдат обсъждани предварително, а не след спечелването на проекта и заделянето на конкретните суми, да се откажем, защото бихме ги загубили. Прочетох Ви кои са фирмите. Не знам кои от тях са свързани с господин Красимир Гергов и дали изобщо има такива фирми, свързани с него. Категорично отказвам да се съглася с Вас, че по някакъв начин се облагодетелства която и да е фирма, свързана с когото и да било. Прочетох Ви колко фирми са участвали. Критериите за оценка са възможно най-обективните. Предупредил съм всички членове на комисии, че в момента, когато не оценяват дадена оферта по най-обективния възможен начин, а имат намерение или се опитват да дадат преимущество на един или друг, ще съм първият, който ще сигнализира компетентните органи. Отказвам също така да се съглася с Вас, че по някакъв начин bTV отразява дейността на правителството по-благоприятно, отколкото която и да е друга национална телевизия. Мисля, че това го виждат всички граждани на България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще започна въпроса си за Силистренска област с молба да не се случи това, което се случи преди малко с предишния министър. Според мен той най-нагло излъга, че не съм стъпвал в Силистра отдавна. Миналата седмица бях в доста села, включително в Голеш. По-миналата седмица бях на обща среща в Старо село, Тутраканско, с още няколко депутати. Има стотици хора от региона, които са ме виждали. Именно във връзка с тези срещи задавам конкретния въпрос за Силистренска област. Разбира се, когато има икономическа криза, проблеми има във всички области, не само в Силистренска. Конкретният ми въпрос е, защото съм абсолютно убеден от това, което виждам от срещите си в Силистра, може би в Северозападна България има една-две области с проблеми, подобни на тези в Силистра, където спадът на икономическата активност е изключително сериозен. Резултатът от това е, че от средния и дребния бизнес всяка седмица при мен постоянно идват хора с много сериозни бизнес проблеми. Обикновено това са именно средните нива с по десетина-тридесетина-петдесетина души персонал. Да не говорим, че големите предприятия в Силистра, няма да ги споменавам, защото не е коректно пред собствениците им и пред другите предприятия, имат изключително сериозни проблеми. Някои от тях са прекратили дейността си към момента, въпреки че съществуват, но все се надяват да оживеят в бъдеще. Те практически обаче не работят. Във връзка с това задавам и въпроса, защото резултатът е изключително тежък. В големите села на Силистренско съотношението между безработни и работещи е 10:1. Става дума за 1300 безработни на 130 работещи и 400 пенсионери – ето нормалното съотношение в едно силистренско село. Това обрича на изключителна мизерия гражданите и селяните, които живеят там. Тук трябва да се предприеме специална политика. Тя не трябва да е същата политика, която касае София, Пловдив или Варна. За тези региони трябва да има специална политика. Тъй като съм депутат от Силистра, задавам въпроса конкретно за Силистренския регион с ясното съзнание, че той се отнася за още два-три региона в особено тежко състояние, пак казвам, предимно в Северозападна България. Благодаря.

Господин Кутев, прав сте, че има райони в страната, значително по-изостанали в своето икономическо развитие от останалите райони, особено големите градове. Във връзка с това правителството има политики за насърчаване на икономическото развитие на тези региони по няколко линии. От една страна, например в региона на Силистра правителството е проектирало и дори вече има сключен грантов договор между Европейската банка за възстановяване и развитие за средствата по Международен фонд „Козлодуй” и „Булгартрансгаз” ЕАД, за изпълнение на проект „Изграждане на преносен газопровод с високо налягане в Добрич - Силистра и АГРС (автоматична газорегулираща станция) – Силистра, защото газоснабдяването на този регион ще подобри значително условията за инвестиране в региона. Това е приоритетен за нас проект, чийто общ бюджет е 12,3 млн. евро. Държавата ще инвестира сериозни средства от лимитираните средства, които имаме по Международен фонд „Козлодуй” за реализацията на проекта. Безвъзмездната помощ е 75%, което означава, че държавата ще дофинансира останалите 25% чрез „Булгартрансгаз”. Това може би е най-значителният инфраструктурен проект за развитието на този регион. Освен този инфраструктурен проект, има редица други политики, които държавата следва, за да насърчи развитието на тези най-слаборазвити региони. Например в Закона за насърчаване на инвестициите знаете, че прагът за получаване на сертификат за инвеститор клас „А” е три пъти по-малък за региони с безработица над средната за страната и с ниска икономическа активност. Обсъждаме освен това за определен период от време компаниите в тези региони да са освободени от данък печалба. Те плащат 0% корпоративен данък. Обмисляме и допълнителни критерии и промени в Закона за насърчаване на инвестициите, така че да дадем допълнителни стимули за разкриване на работни места. Според броя на работните места компанията да бъде освобождавана за определен период от време от плащане на осигуровки от страна на работодателя. Това ще бъде допълнителен стимул за инвестиции. Последно, по Оперативна програма „Конкурентоспособност” предоставяме безвъзмездна помощ на предприятия в цялата страна, включително и в Силистра. В Силистра има сключени осем договора за проекти по оперативната програма на стойност около 7,3 млн. лв., с които безвъзмездната помощ от Европейския съюз способства за икономическото развитие на региона. Според мен е много важно при програмирането не само на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, но и на останалите оперативни програми (водили сме разговори с Европейската комисия) да се вземе под внимание развитието на регионите и средствата да бъдат така програмирани, че слаборазвитите региони да получат повече средства, отколкото развитите региони. Трябва да има някаква диференциация между компаниите, които работят в Силистра, като те получават по-добри възможности за получаване на безвъзмездни средства или да имат повече оси, по които могат да кандидатстват, отколкото компаниите в развитите градове и региони на страната. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря за отговора. Очевидно мислим в една и съща посока по отношение на това какво трябва да се направи. Друг е въпросът, че вече три години продължава управлението на това правителство и резултатите, за съжаление, не са такива, каквито ги виждаме. Сумите, които споменахте, със сигурност да бъдат инвестирани, поне се надявам, но те няма да решат проблема. Защото 12 милиона, още 7 милиона дори да приемем, че всичко ще мине добре с тях, това, за съжаление не е достатъчно в този район. Ясно ми е, че това е ситуацията, а в България, че кризата натиска всички и че парите не достигат. Тоест, не съм мечтател, който си мисли, че сега трябва всичко да се съсредоточи на едно място и че могат да се направят чудеса, но имайте предвид, че ситуацията на много от тези места е такава, че там трябва действие буквално като при природно бедствие. Пак Ви казвам – в самите градове може би още нещо се е задържало и там фалитите не са чак толкова масови, въпреки че и там ги има. Но в по-големите села, а в Силистренско селата са по 2, по 3, по 4 хиляди души, там става дума за това, че средният доход на човек от тези села е между 60 и 70 лв. Защото при онази огромна безработица европейски граждани в ХХІ век живеят с 60-70 лв. месечен доход. Това е извън всякакви класации, според мен, дори за Индия. Не знам дали можем да се сравняваме и с тях. Затова обръщам внимание, че тук трябва да се направят мерки буквално като при природно бедствие за определени райони. Не става дума за местен шовинизъм, става дума за наистина сериозни проблеми, които се виждат на практика. Много ми е трудно да ходя да говоря с тези хора по селата. Аз наистина обикалям постоянно и всяка седмица съм там. Точно в най-забутаните села и се стремя да отида, където депутати не са стигали от шест, седем и повече години. И там ми е трудно да говоря с тези хора. Няма значение дали сме в управление или опозиция. Когато отидеш на тези хора ти трябва да им обещаеш нещо, да им кажеш, че има светлина, да им кажеш, че което и да е управление ще ги заведе някъде. И аз за съжаление не виждам това да се прави и да се постига. Така че моят апел към Вас е спешни мерки в конкретни региони, защото там е особено тежко. Благодаря Ви.

Не.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И този въпрос е зададен през месец март. Минали са три месеца, но той и сега е актуален, въпреки че някои ще кажат, че цените на горивата оттогава досега поспаднаха и се стабилизираха. Няма никакви гаранции, че няма да тръгнат, разбира се, нагоре. Аз задавам този въпрос като политик и представител на Политическа партия „Атака”, която е задавала много въпроси и е поставяла много пъти този проблем на дневен ред, още на миналото Народно събрание, но и като потребител, който си кара личната кола и не използва служебни, и след малко отново ще трябва да заредя гориво. Забелязал съм в качеството на потребител и на шофьор, че дори и когато цените падат, те никога не достигат до онова ниво, от което са тръгнали нагоре. И всеки следващ път са все повече и по-нагоре. Моят въпрос към Вас е: на какво се дължи този факт – на непрекъснатото увеличение на цените, което всъщност се забеляза преди 2-3 месеца и беше толкова драстично? Вие може би ще отговорите, това е баналният отговор – на повишените цени на нефта в международен план. Но има и други причини и точно това е интересното – дали Вие виждате и други причини. Този въпрос беше зададен на Вашия предшественик, който беше човек, който много често отговаряше твърде цинично по този въпрос, насочвайки вниманието и вината точно към международните пазари, обикновено, без да се замисля и без да отдава този факт – увеличението цените на горивата на причини, които са вътрешни и на бездействие на съответните управления и правителства, защото това не се отнася само до Вашето управление, а и до предишни управления.

Господин Шопов, много хубав е Вашият въпрос и е много актуален. Имам чувството, че винаги ще бъде актуален, защото, без да обясняваме цената на петрола на международните борси, няма някаква особена тенденция в спадане на тези цени и достигане на 30-40 долара на барел на брента, които сме наблюдавали преди няколко години. Аз обаче не бих се спрял на цената на суровината, а на нещо по-различно. Голям процент от крайната цена на горивото се формира от ДДС и от акциз. Акцизът, знаете, че е минималният, дори не сме стигнали прага на минималния акциз за Европейския съюз, заради дерогацията, която имаме. Според мен тази тема е особено важна и ние бихме имали по-различна цена на горивата в България единствено с различна политика по отношение на акциза. Тази политика не можем да я водим ние като държава, този дебат трябва да се води в Европейския съюз и този дебат Министерството на финансите от преди два месеца вече го е започнал, като е дал предложение в Европейския съюз на Съвета на министрите акцизът върху горивата да се определя на различна база, а не като сега – минимален и максимален акциз. Предложенията най-общо са две. Едното предложение е акцизът да бъде определен на базата на брутния вътрешен продукт на всяка една държава да има минимален акциз при определен брутен вътрешен продукт или да бъде определян на базата на покупателната способност. Промяната на акцизните ставки и промяната на политиката на Европейския съюз за акцизните ставки е единственият начин ние да получим наистина различна цена на горивата. Всички други политики – замразяване на цените, изключване на съставката за биодизел или каквото и да било друго, са временни мерки. Те може би ще помогнат, може и да не помогнат, защото много трудно се верифицира дали обещаните намаления са получени или не. Това са краткосрочни мерки в рамките на един месец и после пак се връщаме в изходна позиция. Ще Ви дам пример за това, какви са акцизите в Европейския съюз и какви са акцизите в Съединените американски щати, за да видите защо там горивото е толкова по-евтино. В Европейския съюз средноминималният акциз е 363 евро в момента за бензина, и 322 евро за дизела. И това е минималният. Има държави като Холандия и Великобритания например, в които акцизът е по 730, 736 и 712 евро във Великобритания. За сравнение в Съединените американски щати средният акциз е 97 евро за бензина и 113 евро за дизела. Това е 3 до 4 пъти по-евтино от по-ниската акцизна ставка от минималната за Европейския съюз. Това според мен е проблем не само на нас, но и на целия Европейския съюз, защото то вреди на нашата конкурентоспособност. От една страна, ние разходваме много повече средства за закупуване на гориво. От друга страна, с тези високи акцизни ставки всички продукти поскъпват все повече и повече. Така че ние търсим обща европейска политика. Това наше предложение вече събира подкрепа – шест други държави в Европейския съюз са подкрепили предложението на вицепремиера Дянков. Държавите от Източна Европа плюс Финландия например, която също е подкрепило предложението. Благодаря.

Господин министър, уважаеми колеги! Този въпрос ще го дискутираме много пъти и във Вашия мандат като министър, разбира се и след това този въпрос ще бъде актуален може би години напред. Защото намаляването на акциза е една от възможностите, но има много други възможности. Ние с удовлетворение приемаме намерението и направеното от правителството да преговаря с Европейския съюз. Това е един от пътищата. Ако там не се съгласят, ние сме предлагали едностранно ние да си го направим без особено да питаме. Други страни го правят. Когато това е необходимо и жизнено важно за националната икономика, никой не бива да ни спира. Това говори за лошите договорености. Но има и други резерви. Можем да намалим ДДС. Това не ни е забранено. Друга данъчна ставка – нещо, което за всички финансови министри е било ерес, разбира се – ДДС и единната ставка са били свещена крава. Но защо да робуваме на тази идеологема? Това също е един начин. Ние от „Атака” сме били винаги за силната държавна намеса и контрол в определени сфери, за проява на държавност, за законодателни мерки и за мерки, които могат да бъдат много крути! И тук – удар върху монопола, който има едно предприятие – „Лукойл Нефтохим Бургас”, който изглежда също е свещена крава за правителството по разбираеми съображения. Този разговор е много дълъг. Може би и министър Трайков си отиде по тази причина, но това е също, пак казвам, друга тема. Едно предприятие, което произвежда продукция при много ниски заплати, при транспорт на относително малка територия на страната и при всякакви други облаги, които има, тази продукция не може да струва толкова, колкото се калкулира. Контрол върху изходната цена на горивата от „Нефтохим Бургас” – това също сме го повтаряли много пъти! Вашият отговор ни удовлетворява до тази мярка, която предприемате, но ние от „Атака” ще Ви кажем, че има безброй други начини горивата да поевтинеят. Трябва да се действа комбинирано, в синхрон, и с политическа воля. Ако Вие ги проявите, ще имате нашата подкрепа!

Идеята Ви за ДДС не бих я коментирал, защото това е данъчна политика и тя е отговорност на министъра на финансите. Само от икономическа гледна точка бих коментирал, че 20% ДДС върху 2,50 лв. на литър гориво са 50 стотинки. Това е стойността на ДДС. Ако намалим ДДС с 5%, примерно, това означава 2,5 стотинки. Нали така, ако смятаме правилно? Ефектът би бил минимален от диференцирана ставка и значително намаляване на ДДС върху горивата. Категорично отказвам да приема, че „Лукойл” е третиран по някакъв по-различен начин, от който й да е от тези над 160 вносители на горива и лицензирани складодържатели в страната. Не можем да започнем да проверяваме себестойност на продукцията, защото това би ни върнало повече от 20 години назад, когато имахме един друг тип икономика. Това, което можем да правим и трябва да правим, е гарантиране на пазарната среда. Тази пазарна среда се гарантира чрез конкуренцията – даваш възможността на всеки, който иска, да внася гориво, да продава гориво и да се конкурира с основния производител на тези горива в България. Такава възможност мисля, че съществува и доказателство за нея е големият брой лицензирани вносители и складодържатели в страната. Също така отказвам да приема и хипотезата заради какво е отстранен министър Трайков. Мисля, че мотивите по неговото отстраняване бяха коментирани надълго веднага след това. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Моят въпрос беше зададен, когато имаше два метра сняг и беше месец март, а сега сме месец юни! (Оживление.) Просто, господин председател, аз помолих и госпожа Екатерина Михайлова да се гледат въпросите, за да може наистина министрите, които много време не са отговаряли, да бъдат измествани напред, както сега е направено, за да може въпросите да не губят своята актуалност. Този въпрос е от месец март, сега сме месец юни, след някой и друг ден ще трябва да се готвим за новия ски-сезон...

Моят въпрос, господин министър, е следният: от сезон 2010-2011 г. фирма „Бороспорт” АД принуждава всички ски-училища на територията на курортен комплекс „Боровец” да заплащат право на ски- учителска дейност в размер на 1800 лв. за всеки ски-учител. Какви са правните основания за събиране на тази такса, като теренът на ски-пистите е частна общинска собственост и публична държавна собственост, съответно на община Самоков и на Държавната агенция по горите? Когато сега се обсъждаха на второ четене промените в Закона за горите, аз дадох този пример и на министъра за промените, които се предлагат. Част от промените, които се предлагат, монополизират още повече ски-дейностите. По този начин даваме в ръцете на хората, които притежават лифтовете, нещо, което те реално не могат да притежават – да определят, да властват, да определят ски- такси за ски-учители и така нататък. Тогава аз им зададох въпроса: едно малко хотелче с 20 30 или 40 легла, което иска да си има ски-училище, което иска да има един-два ски-учители, значи те трябва да платят четири хиляди лева, за да имат право на двама ски учители. Просто това е абсолютно беззаконие! Разгледах каква е практиката във всички държави в Европа – Италия, Австрия, Германия, Франция, където ски-туризмът е много силно развит. Там пистите също са общински и държавни. И какво се случва там? Няма такава фирма, чиято собственост са влековете, която да има право да определя тези такси, да определя кой ще има и кой няма да има ски училище. Всъщност, де факто цялата конкуренция по този начин се отстранява и всички отиват в ски училищата, които са собственост на притежателите на ски лифтовете. Благодаря.

Господин Михайлов, ще започна своя отговор с важното уточнение, че въпросът Ви не касае пряко компетенциите ми като министър на икономиката, енергетиката и туризма. Не разполагам с правомощия да разреша или да се намеся в разрешаването на поставения въпрос. Извън това уточнение искам да Ви прочета становището на нашата Правна дирекция, че извършваните от страна „Бороспорт” АД действия по въвеждане и събиране на такса „право на упражняване на ски-учителска дейност на територията на ски-пистите, находящи се в курортен комплекс „Боровец” са незаконосъобразни, тъй като липсва правно основание за събирането на посочената такса. За ползването на територията на ски-пистите „Бороспорт” АД има учредено възмездно право на ползване върху площи от Държавния горски фонд, но нито договорите, чрез които е учредено правото им на ползване, нито действащ нормативен акт, дават право на лифт операторите на ски-пистите да въвеждат такси спрямо определени лица, предлагащи или потребяващи туристически услуги на територията им. Ски-пистите представляват територията, в която безвъзмездния достъп е законово гарантиран. Единствената легална дефиниция на понятието „ски-писта” се съдържа в Закона за туризма, съгласно която „ски-писта” е общодостъпен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуването на ски-спортове". Ограничението на достъпа на ски-учителите до територията на ски- пистите чрез въвеждане на такса „право на упражняване на дейността „ски учител” на територията на ски-пистите" е пряка дискриминация по отношение на тези лица по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак „обществено положение”, с което е нарушена забраната, установена в същия закон”. Забраната за дискриминация осигурява последователно провеждане на принципа за равно третиране. Този принцип не допуска ски-учителите да заплащат цена за достъп до ски-пистите, която не се дължи от всички останали ползватели, независимо от качеството им на туристи или на други. Компетентен орган за предотвратяване и защита от дискриминация, както и по контрол за спазването на нормативната уредба в тази област, е независимият специализиран за целта държавен орган – Комисията за защита от дискриминация. Тя осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенството в третирането. Законът дава правомощия на комисията да постановява, предотвратява и преустановява нарушения, да налага административно-наказателни санкции и прилага мерки за административна принуда. В този смисъл всеки от засегнатите ски-учители може да подаде писмена жалба, в която да изложи исканията си и да образува производство пред комисията. Извън посочената по-горе възможност всеки ски-учител, чиито права са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска – първо, установяване на нарушението; второ – осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и – трето, обезщетение за вреди. Благодаря.

Благодаря, господин министър. Този отговор е юридически изчерпателен с това, че таксата, която се събира, е абсолютно незаконна, но вече две години това е обичайна практика в Боровец. Същото беше и на Витоша, докато работеше лифтът – „Витоша ски” вземаха по същия начин такава такса пак в размер на 1800 лв. Затова пледирах, че не трябва да има монопол и свободно да бъдат експлоатирани пистите. Колегата Шопов преди малко Ви зададе такъв въпрос. Тъй като и аз съм Ви задал подобен въпрос, искам да взема отношение. Вие сте прав за акциза – това, което се прави за горивата, но нека да не забравяме едно. Аз на два пъти задавах въпрос на господин Трайков. Още месец декември 2010 г. му зададох първия въпрос именно за начина на формиране на цената на горивата в България и отношението на Комисията за защита на конкуренцията. Знаете, че вече има решение на тази комисия, но все още няма правно действие, което да каже има ли, или няма картел в България. Вижте какво се случва. Докато траеше въпросът, погледнах каква е цената на горивата в момента. В момента и двете имат спад с по 2%. Значи лекият суров в момента е 82, а барелът е 98. Когато имаше дискусия в парламента и господин Трайков участваше, с колегата Иванов повдигнахме въпроса каква е цената на горивата. Едното беше 106, другото беше 125,40. Забележете, в момента имаме 24% – направих си труда да ги изчисля. Двадесет и четири процента спад! Цената на долара се е вдигнала с 3,5%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А на ниво потребител, на ниво бензиностанция цената се е вдигнала 4,3%. Къде са 24%, къде са 4,3%?! Направих си и другия труд – да се върна, когато беше 1,80, да калкулирам повишаването на акциза с предишната ставка. Когато беше 1,80, международната цена на горивата е същата, която е в момента.

Благодаря, госпожо председател. Извинявайте!

Господин Михайлов, казвах Ви какъв е начинът, по който ски-учителите могат да протестират и по съдебен път, и пред Комисията за защита от дискриминация. Няма как ние, министерството, понеже не сме засегнати, да направим това, още повече не е в нашите компетенции. По отношение на горивата. Това, което правя от една година, сега съвсем активно в качеството ми на министър, е всяка сутрин да получавам справка, която съдържа каква е цената на горивата – на бензина и на дизела в целия Европейски съюз.

От „Енерджи портал”.

Да, от „Енерджи портал”, но в табличен вид, за да може да следим дали в България не се случва нещо по-различно от това, което се случва в останалите държави от Европейския съюз, защото това е най-правилният критерий, по който може да бъде следено пазарното определяне на цената на горивата в България. За тези два месеца, през които аз съм министър, цената на бензина в България е винаги на първо или на второ място като най-ниска цена в Европейския съюз и няма тенденция, която да води страната ни по-надолу в тази класация. Винаги сме първи или втори. Тогава, когато сме втори, разликата е един евроцент с първия. Същото се отнася и за дизела. Там сме малко по-надолу в класацията – на шесто или на седмо място, но продължаваме да бъдем на шесто или на седмо място. Предлагам всички да следим това, защото то ще покаже някакви негативни тенденции при определянето на цените на горивата в България, ако такива се появят. Ако бензинът слезе на пето място и четири държави ни изпреварят, това означава, че не са обективните фактори тези, които са променили цената, а може би има нещо друго. Тук искам да завърша с това – знаете, че миналата седмица дадохме старт на една инвестиция в „Лукойл” за един милиард и половина евро, която по своето същество, освен че е най-голямата инвестиция в страната за последните 20 години, смятам, че ще доведе до много по-голяма конкурентоспособност на това предприятие, защото, от една страна, дълбочинната преработка на суровината ще увеличи производството на предприятието, а от друга страна, ще съкрати значително разходите, които те правят за енергия например. Енергоемкостта на тяхното производство ще намалее между 15 и 30%. Тази инвестиция ще се реализира в рамките на две години. Особени чудеса не могат да се очакват, защото компонентата на разходите в цената на горивата е сравнително малка, но все пак и това е стъпка в по-конкурентно производство на единствената в страната ни рафинерия. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! След мъчително взетото решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене” остава ключовият въпрос: какви компенсации и какви претенции има Русия към България? Четейки руската преса, човек може да види различни суми, почващи от 100-200 млн. евро до милиард-милиард и половина евро претенции към България за обезщетение. Важно е да е ясно: постъпили ли са такива претенции? Ако не са – аз допускам, че не са, господин министър, и ще Ви кажа моята хипотеза и тази на Синята коалиция по този въпрос, ние се опасяваме, че Русия първо ще поиска подписване на важния за тях „Южен поток” и чак след това, след като са си опекли работата, ще предявят претенции към България по отношение на АЕЦ „Белене”. Тоест първо ще изчакат реализацията на „Южен поток”, необходимите отстъпки от страна на България, необходимите подписи от страна на България, необходимото съгласие от страна на България и чак след това ще предявят претенции за неизпълнение от българска страна на ангажименти, поети, разбира се, от правителството на тройната коалиция, по отношение на „Белене”. Какво трябва да бъде направено, господин министър? Според нас, ние твърдим и настояваме пред Вас, настояваме пред българското правителство и пред българския парламент нещата да се гледат в пакет. Заедно с подписа на България по отношение на „Южен поток” да е ясно какви са претенциите на Русия за „Белене”. Най-добре е да няма такива, тъй като и двете страни са наясно – има признание от различни представители на двете страни, че този проект не е бил изгоден както за България, не е бил изгоден и за Русия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тоест нещата трябва да се гледат в пакет и с подписа под „Южен поток” да сме затворили и този въпрос, както и да сме затворили и третия въпрос с новия Договор за доставка на природен газ за България. В противен случай се опасявам, че ще бъдем поставени пред неизгодни условия.

Благодаря, госпожо председател.

Господин Димитров, счетоводните книги на двете дружества вече са засечени. Ние знаем и нямаме разминаване. Знаем колко са фактурите и приетите разходи от наша страна, знаем колко са и от руска страна. Това, което все още не е направено, е описът на техническото оборудване. Това, което не е било прието и не са издадени фактурите към 31 март 2012 г., защото ние като коректен партньор сме се съгласили и сме изразили нашата позиция до момента, до който сме имали действащо споразумение, удължение на договора, 31 март тази година да си платим всички направени разходи. Оттам нататък твърдо сме заявили, че не бихме коментирали заплащането на каквото и да било оборудване, което не е включено в договора, или евентуални претенции за неустойки. По отношение на „Южен поток” и нашите финансови ангажименти по проекта, въпросът трябва да бъде разделен на две фази. Първата фаза е развитието. Знаете, че в периода на развитие на такъв проект има редица дейности, които се финансират – като се започне от екип по проекта, ОВОС, предпроектни проучвания. Това е частта, в която ние участваме и сме участвали финансово през последните години с нашите 50% акционерно участие. Втората фаза е по строителство, където сумите са значителни по размер за разлика от първата част – за доставка на тръби и оборудване, както и за изграждането на газопровода до въвеждането му в експлоатация. Разходи от този тип все още не се извършват, тоест към тяхното извършване се пристъпва едва след като бъде взето положително инвестиционно решение за проекта и бъде осигурено неговото финансиране. За разлика от проекта „Белене” тук ние имаме проектна компания, която сама се грижи за осигуряване финансирането на проекта. Нямаме поет ангажимент за държавна гаранция. Тук я няма опасността, каквато имаше с „Белене” – да сложим заложник на този проект някоя от нашите компании в енергетиката. Изрично е предвидено, както казах, проектът да се реализира без отпускане на гаранции от страна на държавата, но само в случай че крайното инвестиционно решение бъде положително, тоест проектът е икономически изгоден за страната. Относно сроковете за изграждане на газопровода „Южен поток” на територията на Република България, проектният график предвижда завършването на строителството да стане в края на 2015 г., като началната експлоатация на газопровода е предвидена през декември 2015 г. За спазването на този амбициозен проектен график, който към момента се изпълнява без забава, през настоящата година предстои осъществяването на дейности по проектиране и ОВОС, а към края на година се очаква да бъде обсъден въпросът за вземане на инвестиционно решение по проекта. При положително инвестиционно решение през 2012 г., в съответствие със статута на проекта на европейско ниво и в синхрон с развитието на морската част и на останалите отсечки от трасето, през 2013 - 2015 г. се очаква да завърши изграждането на газопровода. Благодаря.

Господин Добрев, аз разбирам Вашата позиция, че България ще плати само това, което е поръчала. Моите опасения са какви претенции може да отправи Русия допълнително, а оттук нататък – към арбитражен съд. Ще бъда още по-ясен в това, което ме безпокои. Дано не съм прав и дано ние от Синята коалиция да не сме прави в своите опасения. Ако България подпише „Южен поток” през 2012 г. като ясен и окончателен ангажимент, ние допускаме възможност в Арбитражния съд по отношение на България да бъдат заявени сериозни претенции от Русия за допълнителни плащания, които ние не смятаме за разумни, а и Вие не смятате за разумни, но не се знае, имайки предвид договорите, които тройната коалиция е подписала, какво ще реши съдът в крайна сметка. Затова настояваме за следното много просто и ясно нещо. Като подписваме за „Южен поток”, да е ясно, че към този момент Русия се отказва от претенции по отношение на „Белене”. Двете неща – заедно. Или ако не се отказва, претенциите да бъдат ясни като суми. Към този момент да е ясно и трето обстоятелство – новият договор за доставка на природен газ за България. Господин Добрев, ако Вие не постъпите така, сам ще поставите себе си и правителството в много неблагоприятно положение, а именно: ако новият договор за доставка на природен газ не бъде ясен към датата на подписване на окончателния ангажимент на „Южен поток”, какви аргументи ще имате за подобряване на цената? Как ще убедите руската страна на направи отстъпки? С какви аргументи? Имаме ли алтернативни трасета? Имаме ли готови междусистемни връзки със съседните страни? Вашият най-силен аргумент и нашият най-силен аргумент за „Южен поток” в момента е, че това е изключителен приоритет за Русия. То трябва да бъде използвано от наша страна. Няма лошо този проект при определени условия да се случи. Няма лошо, но ние трябва да го поставим в пакет с проблемните теми за България. Имаме две проблемни теми: компенсациите по „Белене” и новият договор за доставка на природен газ за България.

Господин Димитров, Акционерното споразумение за „Южен поток” е подписано преди две години. В него са записани 8% възвръщаемост върху собствения капитал. В момента се появяват спекулации – дали тези 8% са малко или много, не трябва ли да са повече. Факт е, че тези 8% са документирани още преди две години в Акционерното споразумение по проекта „Южен поток”. Наистина има все още отворени въпроси, които ние коментираме. Те не са дори свързани толкова с възвращаемостта на проекта, а са по-скоро по отношение на финансирането – колко са заемните средства, колко са собствените средства в проекта, както и доуточняването на целия финансов модел. С руската страна през тези два месеца и половина работим в конструктивен и прагматичен порядък – и по проекта „Белене”, и по проекта „Южен поток”. На този етап не мисля, че имаме опасение за евентуални претенции за неустойки, каквито спекулации се появиха в някои руски медии – в размер на няколко милиарда евро. Мисля, че тази тема въобще не подлежи на коментар. Не виждам проблеми с реализацията на тези наши намерения. „Южен поток” е проект, който ние подкрепяме, защото той ще носи допълнителни приходи. Това е тръба, която ние ще зарием на 5,5 метра под земята, ще направим 3-4 компресорни станции. През тази тръба ще върви газ, за което ние ще получаваме транзитна такса. Това е проект, от който страната ни ще спечели. Ние подкрепяме и по още една причина – защото с „Южен поток” ще увеличим сигурността на доставките по отношение на трасето, по което минава. Източникът ще остане същият. Ще имаме ново трасе, което ще увеличи сигурността на доставките. По същия начин подкрепяме всички концепции за южен газов коридор – и за „Набуко Уест”, защото вече е ясно на всички, че „Набуко” няма да се реализира в цялата си дължина. Този проект отново ще носи приходи на страната ни, но с допълнителен бонус, че там ще имаме диверсификация по отношение на източника на газа. Благодаря.

Господин Добрев, въпросът ми е зададен на 5 април 2012 г. Оттогава досега в тези повече от два месеца се случиха доста неща – например предоговарянето на заема от БНП Париба. Много лош сигнал ще бъде към българското общество, ако прахосаме стотици милиони левове и за тях не бъде потърсена отговорност. Разбира се, това са деяния основно на тройната коалиция. Всички сме наясно с това, но такава отговорност трябва да бъде търсена. В тази връзка имам няколко съвсем актуални въпроса, имайки предвид и Вашия писмен отговор, който сте предоставили само преди няколко дни на колегата Иван Иванов. В него се казва, че от НЕК се взима заем за „Белене”, който се харчи за други неща.

И са го изхарчили.

Това е все едно госпожа Цачева да използва бюджета на парламента за други неща, извън онова, което ние сме гласували тук. Например казва си: „Да, имам един бюджет, но вече няма да правим заседания на парламента, имам други идеи, за друго ще харчим тези пари”. Не си давате сметка, че за подобни безумни действия би трябвало да се понесе някаква отговорност. Затова към Вас имам няколко ясни въпроса: Първо, ръководството на НЕК има ли някакво решение за този заем? Има ли някаква процедура? Тоест има ли състезание между банки? Днес министър Дянков дойде с процедура. Каза: „Поканил съм тези и тези банки, те са дали условия, класирал съм ги”. Такава процедура има ли? Има ли становище на тогавашния министър на икономиката по този заем и съответно някакъв контрол? Някой дал ли е съгласие за какво да се вземат тези пари? Трето, във Вашия писмен отговор пише, че са изхарчени за други цели, но не казвате какви са другите цели. Някой потърсил ли е отговорност за тази работа? И ако не е потърсена, господин Добрев, сега е моментът това да бъде направено, защото практиката е ужасна. Утре всеки може да прави каквото си иска при това положение, ако така ще продължават нещата. Последен уточняващ въпрос към миналия ми въпрос: кога ще бъде готов новият договор за доставка на природен газ за България с Русия? Имате ли напредък по тази тема? Благодаря.

Господин Димитров, въпросът Ви при мен е друг, но ще отговоря на зададения Ви извънреден въпрос. Интересувах се подробно по този въпрос – има процедура за заем от 250 млн. евро. Документация са закупили 16 банки и финансови институции, и правни кантори в някои случаи. Има само една подадена оферта.

Само една оферта? Не е ли странно?

Само една оферта има – заем от 250 млн. евро. През целия този период има одитори, които са проверявали дейността и разходите на дружеството на Националната електрическа компания. В нито един от докладите на одиторите не се съдържа констатация, че заемните средства са изхарчени неправомерно за нещо друго. Явно това е било допустимо при вземането на кредита. Това не са някакви целеви средства, които трябва да се разходват точно за определено нещо, а заем, който може да се разходва и за друга дейност на дружеството. Примерът с Народното събрание не е много коректен. По-подходящ пример за Народното събрание би бил – вместо коктейл за народните представители, да се направи заседание на Икономическата комисия. Мисля, че това е по-правилният пример в случая. Вие имате право да поискате проверка на Държавната финансова инспекция. Аз също ще го направя, след като има притеснения в обществото – да видим дали този заем е целеви? Ако е целеви, защо не е изхарчен за целта, за която е взет? Още веднъж Ви казвам: има множество одиторски доклади и проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция, в които не се съдържат констатации за нарушения по този заем. Благодаря.

А новия договор за газа?

Новият договор за газа трябва да бъде сключен до края на тази година.

Господин министър, ако този заем е взет уж за „Белене”, пък е изхарчен за други цели, и контролните органи не виждат в това проблем, значи имаме проблем в цялата бюджетна процедура в България. Ако така се процедира – тежко ни и горко! Затова и последният одит на Сметната палата показа, че бюджетната процедура в България е пълен провал; че парламентът гласува едно, а след това се правят десетки поправки и в крайна сметка бюджетът е съвсем различен. Не е нормално заем, който би трябвало да е целеви за „Белене”, да бъде изхарчен за някакви други цели. Наистина тук е редно да има проверка на Финансовата инспекция, защото иначе се отваря вратата за всякакви чудеса оттук нататък. Всичко би било възможно. По тази логика някой може да реши утре парите за пенсии да ги използва за нещо различно. В крайна сметка, използвайки темата, господин министър, искам да Ви обърна внимание на важен аспект – хората, които в момента говорят за частен проект „Белене”, имат за цел спиране изграждането на VІІ блок на „Козлодуй” или поне забавяне изграждането на VІІ блок на „Козлодуй” с надеждата, че утре ще дойде някакво ново, ляво правителство с ДПС или някаква друга коалиция, което да възстанови проекта „Белене”. Това е целта! Така че всички пречки пред изграждането на VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” трябва да бъдат премахнати. Това също е Ваша, а и наша отговорност като Народно събрание. Благодаря за вниманието.