15 юни 2012 г.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Сега разглеждаме един скучен закон. Ами, че е скучен – скучен е, само че е важен за хората. Направил съм предложение, Вие го чухте. В доклада е казано, че по принцип моето предложение се приема, което е отразено в § 2. Това е абсолютно невярно. Сравнете текста, който съм посочил, а § 2 има съвсем друга материя. В § 2 има, че сме за извършване на опис на имуществото в срока за доброволно изпълнение – не се събират. Тук въобще не става въпрос за доброволното изпълнение – това, което съм направил, и материята по § 1. Така че некоректно е поне по този начин да се отразява, госпожо Фидосова. Кажете, че не го приемате! Кажете, че не го приемате! Не го приемате, не го приемате! Що се касае до поканата за доброволно изпълнение, ще минем, когато дойде § 2 и там съм направил предложение. Това, което ни се предлага с новата редакция на комисията, тя се различава от това, което е по вносителите. Не казваме абсолютно нищо ново. Нищо ново! Ето я тарифата, ако сте работили с нея. Това е „Държавен вестник” № 35 от 2006 г., утвърдена с Постановление № 92 от 19 април 2006 г. Там има един чл. 26 и е пропорционалната такса. Тя започва от 10% – сега да не Ви ги изброявам, след това пада на 8, 6, 4 и стига до 2. Е, какво казваме с този текст? „Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела се намалява с увеличаване на интереса” – то и сега е така. И сега е така – нищо не казваме! Така че, господин председател, моля да подложите на гласуване това, което съм предложил. Ясна ми е съдбата на предложението ми, но поне да бъдем точни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма как да се съглася, че този закон е много скучен. Напротив, този закон е изключително интересен особено за големите длъжници, за кредитните милионери, които видно от текста на § 1, ще се ползват с една привилегия пред всички останали български граждани, с която не се ползваха до този момент. Ще има таван на таксата, която се изчислява при реализиране на тяхното задължение, тоест, те ще бъдат облекчени от нарастването на таксата за принудително изпълнение – нещо, което няма да важи по отношение на останалите български граждани и най-вече за малките длъжници. Тук трябва да призная, че този текст е значително по-добър от първоначално предложените текстове и в този смисъл докладът на Комисията по правни въпроси за второ гласуване има сериозен напредък спрямо това, което първоначално беше предложено. Уважаеми колеги, в този текст все пак се съдържа една защита срещу малките длъжници. Срещу тези, които заради едно задължение, например от 500 лв. за ток или парно, биваха натоварвани, като се изчислят всички такси на съдебните изпълнители, включително за опис, до степен в която за задължение от 500 лв. плащат на съдебния изпълнител 1500 лв., преди това разноските по делото в рамките пак на 500 лв., адвокатски възнаграждения, хонорари на вещи лица и прочие, което наистина правеше непосилно за хората, които в условията на криза и по време на това управление са на ръба на оцеляването, да плащат и във фазата на съдебното изпълнение едни непосилни разноски. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) В този смисъл в предложението на Комисията по правни въпроси има един текст, който защитава малките длъжници, а именно не дава възможност пропорционалната такса за опис да надвишава многократно размера на задължението, като е казано, че тя се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Пояснявам за тези, които не се интересуват особено или не могат да разберат тези текстове, че много често в практиката се случваше заради едно задължение от 500 лв. да се пристъпи към опис на недвижим имот, който е на стойност 20 хил. лв. и длъжникът да бъде натоварен с таксата за опис на един много по-скъп имот от размера на тяхното задължение. Тук ще кажа, че предложението на проф. Корнезов е много по-добро и много по-справедливо по отношение на малките длъжници, така че ако се приеме то да се гласува на части, спокойно би могло да замести второто изречение от предложението на Комисията по правни въпроси, като един по-справедлив вариант, който ползва малките длъжници. Аз разбирам, че има твърдо намерение от страна на мнозинството да приеме текста така, както в крайна сметка го е преработила Комисията по правни въпроси. Искам да обърна внимание, че изключително важно ще бъде каква тарифа ще напише Министерският съвет. Всъщност тук ще е заровен ключът от бараката, защото възможностите за това как ще намаляват пропорционалните такси с увеличаването на размера на задължението ще зависи от един подзаконов нормативен акт, който се приема от Министерския съвет и ще реши до каква степен ще бъдат облекчени най-големите длъжници и до каква степен ще бъдат защитени най-малките длъжници, а именно обикновените граждани. Ние ще следим този процес, защото, от друга страна, не трябва този таван, който е заложен в пропорционалните такси да бъде такъв, че абсолютно да демотивира съдебните изпълнители да си вършат работата. Знаете, че с нарастване размера на едно задължение се стига до ситуации, в които много голям длъжник е готов на всякакви средства и методи, което ще видим и по-нататък в текстовете, за да не позволи да бъде събрано неговото задължение, така че съдебният изпълнител, който го събира, трябва наистина да има интерес. Естествено този интерес да не бъде прекомерен, така че наистина от изпълнителната власт ще зависи в каква степен ще удовлетвори справедливостта, от една страна, който има просрочени задължения, да трябва да си ги плати със съответните утежнения, от друга страна, тези утежнения да не бъдат до такава степен непосилни, че да бъдат несправедливи. Разбира се, пропорционалните такси по отношение на малките длъжници да не бъдат в степени, в които да убиват обикновените граждани, които не са смогнали предвид тежката ситуация, в която се намират, своевременно да си платят сметките за телефон, парно и вода.

Господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да припомня, че до разглеждане и предложение за изменение и допълнение на този текст се стигна след постановяване на обстоятелството, че действително в практиката са налице проблеми по отношение събирането и начисляването на такси от страна на частните съдебни изпълнители и в това единодушно се обединихме още при разглеждане закона на първо четене. Що се касае до редакцията, която се предлага на Вашето внимание, следва да се отбележи, че до крайния вариант се стигна след обсъждане на проблема и предложенията с представители на Министерството на правосъдието, с представители на частните съдебни изпълнители и смятам, че е намерен балансът и както беше отбелязано, са вкарани изречения, че пропорционалната такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и паричното вземане. Гаранция е и следващото изречение, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, това също е една гаранция. Като допълнение искам да кажа, че няма как да бъдат демотивирани частните съдебни изпълнители и те това го приеха, тъй като е добавено и последното: „освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер”. Искам да запозная колегите и с това, че както и досега, таксите винаги са определяни от наредба, определяна и утвърждавана от Министерството на правосъдието. Благодаря.

По § 2 има предложение от народния представител Любен Корнезов – в чл. 79 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, таксата се събира в половин размер.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 79 се създава ал. 3: „(3) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, става въпрос за следното. Когато се образува едно изпълнително дело, съдия-изпълнителят изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение, някои казват „призовка” за доброволно изпълнение. Длъжникът по сегашния Граждански процесуален кодекс в 14-дневен срок може доброволно да заплати сумата или да предаде вещта, която дължи. Той доброволно прави това. Ние трябва да стимулираме тези действия на длъжника, защото ако той не изпълни доброволно задължението, стават едни усложнения – трябва да му продаваш вещи, описи, публични продажби, запор върху възнаграждение, банкови сметки и така нататък. Значи трябва да стимулираме това доброволно изпълнение. Вносителите, уважаемите народни представители, които тук са внесли предложение за § 2, даже отиват малко по-нататък. Те казват, че върху сумите, които длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такси не се събират, въобще не се събират. Мисля, че това е доста прекалено, защото съдия-изпълнителят не изпраща само призовки, но извършва и редица други действия, които в края на краищата са разходи. Затова предложението, което съм направил, мисля, че намира този баланс. Върху сумата, която длъжникът е погасил в този 14-дневен срок доброволно, таксата се събира в половин размер. Ето, това е стимулът – да не платиш всичко. Примерно, ако трябва да платиш 1000 лв., няма да платиш 1000 лв., а ще платиш 500 лв. Това е таксата. Сега изведнъж Комисията по правни въпроси отива на другия край – не по текста на вносителя, не по това, което е по-меко – моето предложение, а за извършване на опис на имуществото в срока на доброволно изпълнение такси не се събират. Но то е за опис на имуществото!? Проблемът е какво ще стане, а в изпълнителния процес страните се казват „взискател” и „длъжник”, ако длъжникът доброволно плати дълга си? Ще плаща ли, колко ще плаща? Не знам дали сте мислили, или не сте го мислили, но поне дръжте на предложението си, колега (към докладчика Светослав Тончев), защо така отстъпвате? Вие сте млад човек, не отстъпвайте! Така е. Затова, уважаеми народни представители и господин председател, трябва да се гласува § 2, както е по вносител, моето предложение и, разбира се, ако не се приемат, ще се гласува предложението на комисията. Но предложението на комисията няма нищо общо с това, което е по вносител и което аз съм направил. Този така наречен доклад на Комисията по правни въпроси не прави чест на председателя на комисията – многоуважаемата моя приятелка Фидосова, която даже виждам, има и телефон червен.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един от изключително важните текстове в този законопроект и реално с проблемите, които създава действащият текст, са се сблъсквали всички български граждани, които са се докарали до фазата принудително събиране на техни задължения и особено хората, пак ще повторя, с най-малките задължения. Какво се получаваше на практика? За един дълг в рамките на 500 или 1000 лв. в първата фаза – във фазата на доброволно изпълнение, когато съдебният изпълнител, за да обезпечи събирането на цялото задължение, налага различни принудителни мерки – за едно задължение от 500 или 1000 лв., гражданинът се оказва с блокирани всички банкови сметки, със запори върху възнагражденията и върху други вземания, които има, със запори върху моторни превозни средства и с възбрани върху недвижими имоти. Даже имаше случаи, в които някои престараващи се съдебни изпълнители в тази първа фаза успяваха да извършат някой и друг опис на недвижим имот. В това на пръв поглед няма нищо лошо, стига всички тези действия на съдебния изпълнител да не бяха съпроводени с такси. Тоест, за всяко едно от тези действия, една голяма част от които абсолютно ненужни, защото вземането може да бъде удовлетворено и само със запор на трудовото възнаграждение, гражданинът се товареше с такси за описи, за допълнителни възбрани, запор и прочие, които в крайна сметка плаща самият той. Наистина има резон предложението, което правят вносителите в първоначалния му вид, но стигат до другата крайност. Нека да се върнем на това какво прави съдебният изпълнител във фазата на доброволно изпълнение? Това е моментът, в който наистина се обезпечава цялата процедура по принудително изпълнение. Както се казва, той си връзва цялото съдебно изпълнение с това, че налага съответни обезпечителни мерки върху вземания, върху имущества, от които след това да се удовлетвори задължението. Ако премахнем изобщо всякакви такси, каквото е първоначалното предложение, означава съдебният изпълнител да бъде демотивиран. Защо той да налага запори върху възнаграждения, върху МПС-та и прочие, след като длъжникът потенциално може да се издължи в този период и накрая на съдебния изпълнител няма кой да му плати реално извършените разходи за предприетите действия? Наистина в случая справедливостта изисква или да бъде възприето предложението на проф. Корнезов за една втора върху всички такси, или аз бих се съгласила даже и за предложението на Комисията по правни въпроси за окончателната редакция. Защото истинският проблем, истинските такси, начисляването на най-големите такси е от ненужното описване на недвижими имоти във фазата на доброволното изпълнение. Защо трябва да бърза съдебният изпълнител да прави опис на недвижим имот в тази фаза с една-единствена цел, за да може да натовари длъжника с допълнителни разноски? Така че е ясно, че тази практика трябва да бъде прекратена. Независимо кое от двете предложения ще бъде възприето – това на проф. Корнезов или на Правната комисия, наистина ще стигнем до един по-добър режим, който ще пази хората с най-ниските задължения от досегашния произвол на съдебните изпълнители, за коректност ще кажа – само на недобросъвестните от тях. Защото нека да не слагаме под този знаменател всички съдебни изпълнители, а само на тези, които наистина превишаваха правата си с извършване на ненужни действия, от които в крайна сметка да могат да съберат повече такси.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, действително до окончателната редакция, предложена Ви в доклада на Комисията по правни въпроси, се стигна отново след дебатиране къде са реалните проблеми и кои са обстоятелствата, създаващи тези проблеми. За да бъдат защитени интересите както на частните съдебни изпълнители, така и на участниците в самото изпълнително производство, е предложена редакцията при извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса да не се събира, тъй като се оказа, че там са най-големите нарушения и злоупотреби, и най голямото натоварване с допълнителни ненужни разходи. Оставяйки таксите по извършването на други изпълнителни действия, считаме, че действително се защитават и интересите на частните съдебни изпълнители и липсва демотивацията на същите. Благодаря.

Има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители за създаване на нов § 2а. То е оттеглено. По § 3 има предложение от народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

По § 4 има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

Следва предложение от народния представител Огнян Пейчев. Създава се нов § 5 със следното съдържание: „§ 5. В чл. 427 се правят следните промени: а) „Член 427 (1) след думите: „в чийто район” се добавя: „е постоянният или настоящият адрес на длъжника или в чийто район.” б) „Член 427 (2) след думите: „да поиска от съдебния изпълнител” се добавя „по постоянния или настоящ адрес на длъжника” и след думите „извършване от съдебен изпълнител” се добавя: „в друг район”.” Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители за създаване на нови параграфи 4а, 4б, 4в, 4г и 4д със съответно съдържание. Комисията подкрепя предложението по т. 2, буква „а”, подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 5, а предложението по т. 2, буква „б”, точки 3 и 4 е оттеглено. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 3, 4 и 5: „§ 3. В чл. 431, ал. 4 в изречение първо думите „съответната такса” се заменят със „съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84”. § 4. В чл. 433, ал. 1, т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите на чл. 83”. § 5. Създава се чл. 450а: „Електронен запор върху вземане по сметка в банка Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка може да бъде наложен от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез Единна среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред. (2) Съдебният изпълнител и банките могат да се включат или изключат от Единната среда за обмен на електронни запори с едностранно изявление до министъра на правосъдието. С включването им в Единната среда съдебните изпълнители и банките се задължават да приемат електронни изявления във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора. При изключване от Единната среда съдебните изпълнители и банките са длъжни да продължат да приемат електронни изявления във връзка с наложените до момента електронни запори. (3) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите изявления във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се представят и поддържат в системата чрез единен стандарт, утвърден от управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието. (4) Изискванията към Единната среда за обмен на електронни запори се утвърждават от управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието. (5) Електронните изявления са получени от адресата с изтеглянето им от Единната среда за обмен на електронни запори. (6) Когато изявлението е представено чрез различен стандарт, липсват задължителни реквизити или авторът не може да се идентифицира, адресатът връща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това. (7) Съдебният изпълнител прави бележка в делото за извършените действия във формата на електронен документ, като посочва неговото място на съхранение в Единната среда за обмен на електронни запори.”

Господин председател, уважаеми колеги, моля да прегласуваме този параграф.

По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 455 ал. 2 се изменя така: „(2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.”

Предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Огнян Пейчев: „Създава се нов § 6 със следното съдържание: „§ 6. В чл. 484 се правят следните промени: а) в чл. 484, ал. 1, т. 3 текстът след думите „и възбрани” се заменя с текста: „дължимите за него данъци и такси, както и данъчната оценка на имота”; б) в чл. 484, ал. 2 текстът след думите: „изисква от” се заменя със следния текст: „общината по местонахождението на имота и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната”.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Огнян Пейчев: „Създава се нов § 7 със следното съдържание: „§ 7. В чл. 485 се правят следните промени: а) Сегашният текст на чл. 485 става ал. 1. б) В чл. 485 се създава нова ал. 2 със следното съдържание: „Чл. 485. (2) Началната цена, определена от съдебния изпълнител, не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на недвижимия имот.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 6 има предложение от народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 12, т. 1. Предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 487, ал. 2 думите „както и” се заличават, а след думата „имот” се добавя „и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението”.”

Предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители да се създаде нов § 6а. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 и 3 е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 496, ал. 2 изречение първо след думите „От деня” се добавя „на влизане в сила”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна специално внимание върху този текст, защото неговото включване крие изключително сериозни опасности. Аз много се надявам вносителите на това предложение да са направили неволно тази грешка и тук да не се крие нещо друго, като се чуят всички аргументи, този текст да отпадне. Всъщност правя предложение за неговото отпадане, защото Ви предупреждавам, че последиците от него са непредвидими. За какво става дума? Какъв е досегашният ред? След като протече процедурата по публична продан на един недвижим имот и лицето, което е обявено за купувач, тоест, което даде най-високата цена, внесе сумата за покупка на този имот, съдебният изпълнител изготвя постановление за възлагане, след като е платена сумата и от този момент купувачът влиза във всички права по отношение на недвижимия имот, с които е разполагал длъжникът. Това гарантира правната сигурност. Това гарантира, че когато един гражданин купи един недвижим имот, който се продава от съдебен изпълнител и плати цената, към момента на плащането на цената той ще стане собственик. Какво предлагат вносителите? Те предлагат едно козметично на пръв поглед изменение, но то води след себе си изключително сериозни последствия, а именно купувачът да не стане собственик от момента на внасянето на цената и изготвянето на постановлението за възлагане от съдебния изпълнител, а, забележете, от влизането в сила на постановлението за възлагане. Какво означава това? Това означава, че след като лицето, което купува недвижим имот от съдебен изпълнител, внесе парите, изготвя се постановлението за възлагане на имота на него, длъжникът или даже трето лице може да започне процедура по обжалване на това постановление. Защо казвам трето лице? По принцип е недопустимо обжалването от трето лице, но докато тече съдебната процедура пред минимум две инстанции, отиде една година в разправии, през което време гражданинът е внесъл парите, но той още не е собственик на този имот. Какво може да се случи, ако в цялата тази процедура е замесен длъжникът, защото реално и той може да обжалва това постановление? Междувременно, като вижда, че за един огромен негов дълг започва принудително изпълнение, този дълг е обезпечен със скъп недвижим имот, той може например да издаде една запис на заповед на трето лице, фиктивна. Третото лице по бързата процедура, която сме предвидили по ГПК, да се снабди с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, след това да започне второ изпълнително дело при друг съдебен изпълнител и същият този имот да бъде продаден втори път на посочено от длъжника лице на много по-ниска цена. Кой изгаря в тази ситуация? Изгаря кредиторът, защото вместо реално високата цена, която му е внесъл гражданинът, получава една много по-ниска договорена от длъжника цена. И изгаря купувачът – добросъвестният купувач на този имот, който, разбира се, в един момент ще си получи парите по покупката обратно, но какво означава да оставите, примерно, 1 млн. лв. по сметка на съдебния изпълнител в рамките на 1, 2 или 3 години. Уважаеми колеги, това е изключително опасен текст и утре, като гръмне един скандал с голям кредитор, който не може да си събере парите, или с купувач, който е платил, но не е станал собственик, и като изръкопляскат едни длъжници, които дължат милиони, виновниците за това ще седят в тази зала. Защото тази промяна, ако се прави случайно, след като чухте тези аргументи, според мен не би следвало да я подкрепите. Ако въпреки това я гласувате, значи отговорността за всички безобразия, които ще се случат в рамките на изпълнителните производства за големи пари със скъпи обезпечения и с известни длъжници, отговорността ще бъде на някои в тази зала. Предупреждавам!

Уважаеми господин председател, мислех, че дебатът ще бъде юридически, но от изказването на преждеговорившата разбрах, че отговорността до момента, до входирането на тези промени за това, че на хората за 300 или 50 лв. дълг за парното им продават апартаментите, е на тези, които бяха управляващи допреди три години, тъй като не благоволиха да променят в тази част закона, правиха едни промени, които дадоха тази възможност на частните съдебни изпълнители, на другите съдебни изпълнители да злоупотребяват с правата си. Нека да бъде ясно чия е политическата отговорност.

Уважаеми колега Лазаров, Вие или не разбирате смисъла на този текст и на направената промяна, или съзнателно хвърляте прах в очите на колегите неюристи в залата и изобщо на българските граждани. Смисълът на този текст е съвършено различен – гражданин, който дължи 300 лева за парно, няма да стигне до скъпите процедури да заобикаля закона – да прави шашми и далавери, така че да избяга от плащането на тези 300 лева. Този текст изобщо не касае малките длъжници. Аз изказах своето удовлетворение, че с промените, които бяха направени с общи усилия, наистина малките длъжници са защитени. Тези текстове минаха в първите параграфи – там, където не се дава възможност за дълг от 300 лева да ти описват недвижимия имот за 30 хил. лв. Тази защита ние вече я уредихме. В момента се занимаваме със защитата на големите длъжници с една-единствена цел – да бъдат прецакани купувачите на скъпите имоти, с които са обезпечени техните задължения и да бъдат прецакани големите кредитори! Казвам Ви по какъв начин може да се стигне до законови злоупотреби в рамките на съдебното изпълнение. Отговорете ми по същество на въпросите, които повдигнах и на казусите, които Ви предложих. В крайна сметка ще се стигне дотам, че ще изпищят кредитори за това че са измамени, предвид факта, че сумите за удовлетворяване на техните вземания по реда на продажба на недвижими имоти не могат да бъдат реализирани заради затлачване на принудителните изпълнения и развитието на паралелни изпълнителни процеси. Това дава като възможност този текст. Пак повтарям, ако Вие като добросъвестен гражданин платите един имот, който се продава от съдебен изпълнител, в момента на плащането Вие не ставате собственик – чакате две или три години да се развият паралелни процедури, в резултат на което след три години си получавате парите и не ставате собственик на имота, като сте загубили лихви и други ползи от тези пари. А кредиторът по това задължение е прецакан, защото, вместо да получи реалната цена на заложения, на възбранения имот, той получава в рамките на едно договорено производство по една симулирана продажба в друго съдебно изпълнение много по-ниска цена. Това е реален проблем и, пак повтарям, когато той се случи след половин година, след една година и този случай започне да става масов в рамките на принудителните изпълнения, хората ще си спомнят кога и как е гласуван този текст. Ето, сега Ви казвам – ако имате добри намерения, вслушайте се в нашето предложение и гласувайте този текст да отпадне. Още повече, че под него даже не стои подпис!

Никой народен представител не се е подписал! Подписва се анонимно Правната комисия! Питам: кой? Господин Лазаров може би?! (Оживление и реплики от ГЕРБ.)

Това е предложение на Правната комисия!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже тук се казаха много думи за защита, искам да Ви обърна внимание каква е идеята на това предложение – че това, което беше казано до момента, не е така. Тук става дума за защита на самото право на собственост, така да го наречем. Правото на собственост какво е, госпожо Манолова? В него не се съдържа само думата „право”. В настоящия чл. 496, ал. 2 се казва, че от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права. Задължението за поддържането и опазването на имота от този момент за кого остава, госпожо Манолова? В чий патримониум остава рискът? Кой носи риска за този имот, който в момента все още не е собственост на купувача? Алинея втора казва, че той придобива само правата. За кого остава рискът? Пак започват обжалвания и така нататък. В този период на обжалване може ли длъжникът по изпълнителното дело, който все още се води собственик, защото нямаме влязло в сила постановление за възлагане, нямаме въвод, да осъществи злоупотреба, да унищожи имота, да унищожи вещите, които са в него и са били предмет на публичната продан? Това, което предлагаме, колеги, е именно в защита на самия купувач, който впоследствие трябва да влезе във владение на този имот. Тоест той трябва да има както правата, така и задълженията. Рискът за опазването на имота и собствеността, която ще бъде негова – трябва той да си отговаря за нея. А не да се разделят – от едната страна да са правата, от другата страна – задълженията. Така един човек ще има възможност да упражнява някакви права, но той няма да отговаря за вещта, която впоследствие ще стане негова. Моля Ви да подкрепите този текст. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Миткова, радвам се, че в тази зала все пак ще има хора, които ще застанат с имената си зад този текст, включително и гласувалите „за” него. Така че утре отговорността за неговото приемане няма да бъде анонимна. По повод Вашия въпрос. Може би Ви убягва един много дребен, но много съществен детайл – че към момента на изготвяне на постановлението за възлагане, всъщност условие за изготвяне на постановлението за възлагане от съдебния изпълнител е плащането на цената! Тоест купувачът на имота към този момент е платил цената! Цената е платена! И обичайният начин, по който се развива действието по-нататък – окончателно той придобива собствеността върху този имот! А всички останали спорове по отношение на управлението, опазването и реализирането на други разноски по него могат да се реализират и по исков ред. За да спестите възникването на някакъв проблем по отношение на трето лице или по отношение на длъжника, всъщност създавате колосален проблем на купувача, защото отлагате във времето момента, в който той ще стане собственик, след като е платил цената с години! Много добре си давате сметка, че съдебното обжалване може да продължи една-две-три години. Много добре си давате сметка, че през този период могат да се случат много неща. Така че Вие увреждате интереса на купувача на този имот, който вече е платил цената, и на кредитора, който, вместо да се удовлетвори от тази цена, остава във висящо положение още три години! И забавяте неимоверно съдебното изпълнение. Пораженията, които ще нанесе този текст, ще бъдат изключително сериозни и злоупотребите – големи.

Уважаеми господин председател, колеги! Госпожо Манолова, все пак не трябва да забравяме основни правни принципи – от кой момент някой става собственик? Това никога не е моментът на плащането на цената. Това, което Вие развивате като теория, по никакъв начин не мога да приема, че означава защита на купувача, защото когато разделите съдържанието на правото на собственост, никаква защита не му гарантирате, точно обратното.

Благодаря, господин председател. Колеги, и друг път от тази трибуна съм казвал, че трябва да се четат и докладите, и предложенията. В случая не става въпрос за някакво анонимно предложение, а за предложение, направено от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. По същество. Смятам, че колежката Миткова ясно и категорично заяви. Тук същността на въпроса е от кой момент купувачът става пълноправен собственик на този имот – дали това е изготвяне на постановлението от съответния съдебен изпълнител, или това е моментът на влизане в сила на това постановление. Смятам, че в това отношение може би няма спор: едно лице, което е купило имот на публична продан от съдебен изпълнител, става негов пълноправен собственик в момента на влизане в сила на това постановление. От този момент то придобива, ама абсолютно всички права, задължения и отговорности, свързвани с този имот, а не впоследствие да се говори, че можело да се съди, да води някакви допълнителни дела. Защо ще накараме един добросъвестен купувач да изпада в такава хипотеза, виждате ли, да води някакви искови производства за платени от него суми или нанесени му други увреждания? Благодаря.

Уважаеми колеги, обичайният случай в съдебните изпълнения е този, при който, докато трае изпълнението, включително върху един недвижим имот, за пазач обикновено се назначава длъжникът. Тоест, собственикът на имота, чийто имот се продава, който е длъжник по това съдебно изпълнение, е и пазач на този имот. Съгласно текстовете, които уреждат принудителното изпълнение, той носи отговорност за състоянието на този имот до момента, до който се предаде владението, включително наказателна отговорност, тъй като е назначен обикновено за пазач на този имот. Естествено че предаването на владението е действие, различно от изготвянето на постановлението за възлагане, и това се случва след като постановлението за възлагане влезе в сила. Всички тези фази имат своята законова уредба в действащия Гражданско-процесуален кодекс и до момента не са създавали проблеми. Сега Вие обръщате нещата с главата надолу и казвам какъв ще бъде крайният резултат: платил купувач, висящи пари по сметките на съдебния изпълнител с години, докато трае обжалването на постановлението за възлагане, и възможности за всякакви злоупотреби през този период, включително за заобикаляне на закона. Пак Ви казвам, кажете ми: какво би спряло длъжникът да злоупотреби с тази възможност, държали три години, през това време да издаде една запис на заповед, да се снабди с изпълнителен лист и да развие второ изпълнително производство? Вторият съдебен изпълнител може изобщо да не знае за първата продажба.

Благодаря за репликата. Тя показва едно-единствено нещо – че идеята на госпожа Манолова е да направи така, че добросъвестния купувач да го вкараме в ситуация, в която той да плаща за допълнителни дела, да чака някаква наказателна отговорност да се търси на съответния длъжник. Смятам, че предлаганата редакция – с влизане в сила на постановлението за обявяването на даден купувач за такъв, е моментът, от който се решават всички проблеми за добросъвестния купувач.

Не, направих дуплика.

Уважаеми колеги, най-лошото, което може да се случи на един купувач, е да внесе парите за закупуване на имота и те да престоят по сметката на един съдебен изпълнител една, две, три години. По-лошо в условията на криза, а и да не е криза, по отношение на един купувач няма какво да направите, освен да поставите сделката във висящо положение точно в момента, в който лицето е платило парите. Наистина не чух нито един сериозен аргумент защо го правите, освен с целта да бъдат уредени някои длъжници, чиито имоти са изкарани на тезгяха, и да бъдат увредени някои кредитори, които си чакат парите в резултат на приключващи съдебни изпълнения. Не искам да съм на Ваше място, когато тези случаи станат факт и започнат да се сипят върху главата на парламента, защото, вярвайте ми, и кредиторите, и купувачите, които бъдат увредени, ще се сетят за промяната, която е направена в тази зала. Наистина не искам да съм на Ваше място и да нося Вашата отговорност, когато се види как този текст ще действа. Разберете, това, което в момента гласувате, е: хора, които са купили имоти, да не станат собственици, да не влязат във владение, процесът да се проточи в рамките на години и кредитори, които си чакат парите след продажба на имоти на длъжниците, да не си ги получат, или като си ги получат, те да бъдат редуцирани, защото се е завъртяла една далавера през рамките на съдебното изпълнение. Господин Лазаров, за това става дума. Не чух един сериозен аргумент кое Ви кара да промените действащия ред. Да, в съдебното изпълнение има много проблеми, но, вярвайте ми, това не е проблем. Този текст не е дал проблеми до този момент. Не е това проблемът. Проблемите ще тръгнат оттук занапред. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ами, чуйте за какво става дума. Тези, които не се интересувате, поне не пречете в залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. (Народният представител Георги Терзийски иска думата за отрицателен вот.)

Господин председател, дами и господа народни представители! Господин председател, аз бях вдигнал ръката си още по време на гласуването, след гласуването, след това станах, минах почти цялата редица, но Вие или не пожелахте, или не искате да ме видите и да ми дадете думата! Затова считам, че Вие отново проявявате тенденциозно отношение към един народен представител по отношение на правото му да се изказва от трибуната на Народното събрание. (Шум и възгласи в мнозинството.) А това, което щях да Ви кажа, е полезно не само за гласуването, което беше проведено, а и по отношение на промяната, която се прие.

Много неща се казаха и точно затова исках да кажа своя отрицателен вот. Той гласи следното...

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9, 10 и 11: „§ 9. В срок от един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, произтичащи от този закон. § 10. По изпълнителните дела, по които до влизането в сила на този закон са внесени авансово пропорционални такси, но не са извършвани съответните действия, таксите не се преизчисляват. § 11. За действията, които са извършени до влизането в сила на този закон, без да е събрана авансово таксата по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, се начисляват такси по реда на този закон.”

Има предложение на народния представител Любен Корнезов: Параграф 7 от Преходните и заключителните разпоредби, в § 78 се добавя нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, таксата се събира в половин размер.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и т. 2, буква „а”, подкрепя по принцип по т. 4, а предложението по т. 2, буква „б”, т. 3 и т. 5 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 12: „§ 12. В Закона за частните съдебни изпълнители (Обн., ДВ,...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 19 се създава ал. 4: „(4) Частният съдебен изпълнител е длъжен в случаите по чл. 487, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс да публикува обявленията за публична продан и на интернет страницата на Камарата.” 2. В чл. 68, ал. 1, т. 4 думите „три месеца” се заменят с „една”. 3. В чл. 69, ал. 1 думата „две” се заменя с „три”. 4. В чл. 78 се създава ал. 4: „(4) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.” 5. В чл. 83, ал. 2 след думата „интереса” се добавя „като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по чл. 78, ал. 2” и се създават изречения второ и трето: „Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.”

По § 8. Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 9. Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 10. Комисията предлага и § 10 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 11.

Комисията предлага да се създаде § 13: „§ 13. Параграфи 5 и 7 влизат в сила от 1 януари 2013 г.”

Благодаря, госпожо председател. Повишаването на цените на газа и тока е непосилно и арогантно! „ДЕКЛАРАЦИЯ на Парламентарната група на Коалиция за България Да се повишават цените на тока, на газа, на парното, на водата всяко тримесечие при управлението на ГЕРБ стана традиция. В началото на тримесечието нервите на българите най-напред се опъват до краен предел с непосилни искания от дружествата към регулатора за увеличаване цените в пъти над реалното, след това регулаторът играе ролята на добрия Дядо Коледа и смекчава увеличението. В крайна сметка всички цени растат неудържимо. Благодарение на Вашите тримесечни уж намалявания на цените и в чест на тригодишното управление на ГЕРБ на 1 юли тази година „ще честваме” 100-процентното увеличение на цената на газа. И всичко това – в условията на замразени доходи, удвоена безработица, тотално обедняване. В тази връзка ние питаме управляващите – първо, защо газът поскъпва, след като щеше да поевтинява? В продължение на няколко месеца правителството се хвали, че се е договорило с Русия за намаляване на цената на газа с 11,1% до края на тази година, при това със задна дата от 1 април, а сега на българите се сервира шоково увеличение. Това самохвалство не е от вчера. Щяхте да намалите цената поне с 30%, заради собствения добив в Черно море. После щяхте да обявите драматично намаление на цената, заради ново митично находище на газ. Вместо това за три години управление на ГЕРБ цената на газа нарасна два пъти. Стана очевидно, че министърът на енергетиката никога през живота си не е виждал международни договори и не знае, че те влизат в сила, само ако са подписани официално. Къде Ви е подписаният договор за намаляване на цената с 11% от 1 април 2012 г., господин Добрев? На кого се готвите да се жалвате за неизпълнението на този неподписан договор – на международния арменски арбитраж или както казва народът – директно на арменския поп? Два пъти ходихте в Москва, за да договаряте това намаление. Къде Ви е договорът, господин министър? Както е известно – „Москва не вярва на сълзи”. На хвалби – още по-малко! Истината е пределно проста – няма такъв договор с „Газпром”. Реално няма намаление, затова цената продължава да расте и всички приказки за намаление със задна дата са просто нагла манипулация. Вие лъжете, но българите трябва да плащат газа по реални цени, а не според Вашите лъжи. За да изглеждате героично, решихте да обвържете цената на газа с договорките по „Южен поток”. „Докато има отворени въпроси по „Южен поток” може да се случи ситуацията с „Белене” – в един момент да не успеем да приключим с отворените въпроси”, заяви министър Добрев. Какви са гаранциите, че до края на 2012 г. ще успеете да приключите с отворените въпроси по „Южен поток”, господин министър? Нали три години твърдяхте, че всеки българо-руски проект е сам за себе си и няма връзка с другите? Нали отказът от „Бургас-Александруполис” и „Белене” нямаше връзка с цената на руския газ? Нали преговорите по „Южен поток” нямаха връзка с цената на газа? Нали в продължение на три години Вие се подигравахте с Русия, а сега сте изненадани, че Русия се подиграва с нас? Защото същата тази Русия от началото на годината намали цената на руския газ с 15% за европейските си клиенти, но без България. Намали я не от добри чувства или състрадание, а защото цената на газа на международните пазари падна и Русия започна да губи пазари. Но случаят с България не е такъв, защото другите европейски държави имат алтернативи, а България няма. А няма, защото за три години управление не успяхте да изградите нито една системна връзка с нашите съседи, не направихте нищо за изграждане на терминал за втечнен газ, не разширихте и хранилището в Чирен, не осигурихте алтернативни доставки от ни-къ-де. След три години управление на ГЕРБ страната е в по-тежка ситуация от януари 2009 г. заради вашата безхаберност, некадърност и обикновен мързел. Вие сте вредни за България не защото лъжете, а защото не можете да направите нищо за енергийната независимост и сигурност на страната и сега вашата некадърност се плаща от българите. Малка илюстрация за министерската компетентност: пред медиите министър Добрев заяви, че формулите за газа са заложени на 18 декември 2006 г., че още тогава е определена формулата за цената. Четете договорите, господин министър! Договорите и правилата за газа са направени през 1998 г., а договорът от 2006 г. регламентира стъпките за доближаване на тази цена до пазарната. Именно благодарение на този договор и през тази година цената на газа за България продължава да е по-ниска от пазарната. Добре е, преди да коментирате, да прочетете договорите, господин министър. Министърът на енергетиката лансира изключителната идея да се либерализира пазарът на газ и да се даде възможност на други компании да доставят газ за България. Тази конкуренция щяла да намали цените на газа и нямало да има значение на какви цени е подписал „Булгаргаз”, защото, цитирам: „Ако не е подписал на добри цени, просто „Булгаргаз” няма да доставя газ. Ще го доставят други фирми и по-евтино”. Браво, господин министър! Това прозрение е епохално, като имате предвид, че на входа на българската газопреносна мрежа влиза само една тръба – тази от „Газпром”. Конкуренцията очевидно ще е „жестока”. Посредниците ще се състезават кой да продава по-евтино руския газ, а най-евтин газ естествено предлага собственикът „Газпром”. Това със сигурност предрешава фалита на „Булгаргаз”, а цената, по която ще продава същият, но вече абсолютен монополист, владеещ и входа, и изхода на тръбата, ще зависи само от това колко пари могат да се смъкнат от българския потребител. Тази „конкуренция” ще бъде за възможно най-висока монополна цена, а не за нейното намаляване. Бог да пази България от подобна либерализация! Второ, защо расте цената на тока, при положение че доходите са замразени, че цените на производството падат заради кризата, че пада цената на петрола? Защо? Обяснявате всичко със скъпата зелена енергия и лошата тройна коалиция, която допуснала милиарди инвестиции във възобновяеми източници. Очевидно сте забравили, че управлявате вече три години и можехте да се откажете от преференциалните цени за зелена енергия и да преминете към пазарна конкуренция между производителите. Да, ама не – по две причини. Първо, така ще достигнете европейската цел за България от 16% възобновяеми източници на кукуво лято. А няма как хем да членуваме в Европейския съюз, хем да не изпълняваме европейските цели. Второ, ще лъсне простата истина, че българите имат електроенергия на достъпна цена, благодарение на АЕЦ „Козлодуй”. Ако „Козлодуй” започне да продава не на регулирана, а на пазарна цена, тази цена ще бъде недостъпна за мнозинството български семейства. Тогава същите тези българи ще Ви питат: защо искате VІІ блок на „Козлодуй” да бъде частен? Което означава цялата АЕЦ „Козлодуй” да стане частна. Защо искате двата нови блока в ТЕЦ-2 на „Марица изток” да бъдат частни и цялата ТЕЦ-2 да стане частна? Защо пуснахте мълвата, че има частен инвеститор за „Белене”, който може да си го направи и да си продава тока по каквато си иска цена? Защо не кажете на българите какви ще бъдат цените, ако тези проекти са наистина частни? Трето, покрай шума около цените на газа и тока отново беше надута вувузелата „Белене”. Министър Добрев увери, че VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” няма да е по-скъп от „Белене”. Уверява, че един блок няма да е по-скъп от два блока. В същото време министърът признава, че няма никакви разчети, анализи, цена и накрая казва: „За този един блок ще платим по-малко отколкото за два блока в „Белене”.” Голяма смешка! Но смешките не свършват дотук. Оказва се, че вече сте предложили на „Росатом” да участва в изграждането на VІІ блок в Козлодуй без цена, без търг, без срокове за изграждане. Не е ясно точно кой е предложил на „Росатом”, какво точно е предложил, кой ще плати тази сметка, каква ще бъде цената на електроенергията, кой и с какви пари ще участва от българска страна в проекта и изобщо ще участва ли? Ядрените комици на ГЕРБ надминаха комиците от всяка актьорска трупа в България. Такова е цялото ви управление – арогантна некомпетентност, въпиюща глупост, съсипване и на хората, и на националните интереси. Парламентарна група на Коалиция за България”. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, първо искам да уточня, че този въпрос е доста отлежал. Внесен е на 27 март и едва сега Министерството на външните работи, в лицето на министъра, намира време и желание да отговори. Този въпрос е отлежал почти като вампира на Божидар Димитров. Казвам това неслучайно, защото не се изключва възможността Румъния да отправи претенции по отношение и на този вампир. Те имат опит в тези неща и са изконна държава на вампири. Въпросът е с предистория. В края на март тогавашният външен министър Кристиян Дяконеску обяви, че между България и Румъния е имало спорна зона в Черно море – става дума за 17 кв. км, някаква такава площ. Според Румъния е имало и други нерешени двустранни въпроси, сред които и положението на румънското малцинство в България и определянето на границата по река Дунав. Индиректно по темата България беше заплашена с международен съд, ако не отстъпи. Междувременно, докато въпросът отлежаваше, подобно на вампира на Божидар Димитров, нещата се промениха. Правителството в Румъния падна, има нов кабинет, нов външен министър, но проблемът си остава. Въпросът ми, господин министър е: какви действия предприема и възнамерява да предприеме Външно министерство, а и правителството по повод румънските претенции? Въпросът е важен, защото се появиха информации, че във въпросната акватория се намират залежи от газ. Става още по-сложно, защото там някъде трябва да мине газопроводно трасе и още по-сложен геополитически, защото нещата се свързват с „Южен поток” и с „Набуко”. Затова Ви моля да отговорите какво смятате да правите за решаване на проблема? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Лаков, да, въпросът беше отложен не по вина на Министерството на външните работи, а поради факта че Вие го отложихте, защото парламентарният контрол не се излъчваше по телевизията. Мисля, че имаше първенство по ски или нещо такова. Вие поставяте три въпроса, на които ще отговоря последователно. Първо, преговорите между България и Румъния за делимитацията на морските пространства на двете държави датират от 1980 г. Известно прекъсване има между 1983 г. и 1993 г. Досега са проведени 17 кръга преговори. Последният е през месец декември 2011 г. в София. Позицията на Република България е изготвена от Междуведомствена работна група, създадена с Решение на Министерския съвет на 19 март 1992 г. Мандатът на групата е актуализиран за последен път с Решение на Министерския съвет от 14 октомври 2009 г. Българската делегация никога досега не се е отклонявала от мандата, който има. Защитавала е българската позиция на всички кръгове преговори, които сме водили и сме ги водили в конструктивен дух. Отстъпки очевидно не са правени, защото ако бяха правени, нямаше да има така разгласените в медиите претенции. Преговорите се водят на базата на меморандум за рамковите принципи. Един от принципите в преговорите между Република България и Румъния при делимитацията на Черно море е задължението да не се дава гласност на самите преговори. Българската страна ще продължи твърдо да отстоява позицията и интересите на България при преговорите за постигане на решение чрез сключване на двустранно споразумение. В този контекст вярвам, че двете страни ще намерят взаимноизгодно решение на базата на членството си в Европейския съюз и добросъседските отношения, които съществуват между нас. По отношение на втория Ви въпрос. Смятам, че по въпроса за река Дунав нямаме спор. Съгласно чл. 1 от Парижкия мирен договор от 1947 г. всички граници на България се закрепват в това свое фактическо положение, в което са били на 1 януари 1941 г. Следователно съществуващото към 1 януари 1941 г. положение на гранична линия по река Дунав е санкционирано от действащия към момента Парижки договор. Освен това, към момента на присъединяването си към Европейския съюз и България, и Румъния са заявили, че нямат териториални претенции една към друга. По отношение на третия Ви въпрос. При последното преброяване на населението през февруари 2011 г., 891 български граждани са се самоопределили като румънци. От тях 32-ма са декларирали българския като майчин език. Всички въпроси, свързани с развитието на българо-румънските отношения, бяха подробно обсъдени на съвместното заседание на двете правителства, което се проведе през месец октомври 2011 г. в Букурещ. Тогава румънската страна не постави нито един въпрос, свързан с правата на български граждани от румънски произход. Във връзка с направеното изявление, дало повод за Вашия въпрос, посланикът на Република Румъния беше извикан в Министерството на външните работи, за да чуе нашите съображения по въпроса. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма как да съм доволен от отговора, който бих окачествил като формален и непродуктивен в поставения проблем. Ясно е – щом има икономически интереси, проблемът ще стои и ще се изостря, при положение че се твърди, че там има залежи на газ. В този смисъл е редно Министерството на външните работи да не разчита само на декларациите на двете страни, че нямат претенции, когато е за членство в Европейския съюз, а да работи и по различни варианти, включително и по възможността като страна да бъдем дадени в Международния съд. В Румъния вече има такъв прецедент по отношение на Украйна. Те получиха свои територии точно с решение на Международния съд. В този смисъл аз горещо препоръчвам да потърсите мнение на експерти по морско право, за да разработите два-три-пет варианта на защитна стратегия, така че ГЕРБ да не стане първата политическа сила в новата ни история, която е дала българска територия, в случая акватория. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На 25 януари 2012 г., господин министър, по Ваше предложение е прието решение на Министерския съвет за освобождаване от визи на граждани на Република Турция, притежатели на специални зелени паспорти. Предоставянето на безвизов режим за турските граждани с тези специални зелени паспорти тогава беше окачествено като израз на добра воля от българска страна, бидейки в контекста на добросъседските ни отношения с Република Турция. Като споделям горепосочените мотиви и категорично подкрепям набелязаните от Вас цели за активизиране на нашите икономически, културни, търговски и академични връзки, бих желал да обърна Вашето внимание, господин министър, на друга категория турски граждани, която също се нуждае от подобно облекчение. От това Република България би имала само дивиденти. Това е категорията на така наречените „стари изселници”, тоест на бившите български граждани, изселили се от страната преди 1989 г. по силата на съответни двустранни изселнически спогодби и на това основание загубили българското си гражданство. Това е една немалка група турски граждани, които са родени и израснали тук като български граждани, съхранили са през годините своята любов и носталгия по родината и които биха желали да могат безпрепятствено да пътуват до родните си места, за да видят близки, роднини и стари приятели. В по-голямата си част това са хора, пенсионирали се в Република Турция, осигурени материално и финансово и не представляват никакъв потенциален риск за България. Напротив, от улесняването на режима на тяхното влизане и пребиваване в страната може само да се спечели, включително и под формата на преки финансови потоци от Република Турция към България. Облекчаването на визовия режим по отношение на тях практически е лесно постижимо от организационна гледна точка, предвид факта че на техните документи за самоличност е отбелязано обстоятелството, че са родени някъде в Република България. Ето това искам да Ви попитам, господин министър: не споделяте ли изложените от мен мотиви относно необходимостта от облекчаване на визовия режим по отношение на турските граждани, бивши български граждани, родени на територията на Република България? Възнамерявате ли в скоро време да предложите подобен род облекчения за тази група турски граждани? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Казак, отношенията на България и Турция са приоритетен въпрос на външната ни политика, защото Турция е един от най-големите и перспективни търговско-икономически партньори на нашата страна. Също така ние сме съюзници в НАТО, в крайна сметка сме съседи, искаме да живеем в мир и добре да развиваме нашите отношения. Визовият въпрос в рамките на тези отношения засяга нашите граждани и бизнеса на двете страни. Поради това правителството прие шест мерки във връзка с облекчаване достъпа до България на турски граждани. Първо, България подкрепи инициативата на Европейската комисия до края на 2011 г. за разглеждане на въпроса за улесняване издаване на визи за турски граждани в рамките на действащия Визов кодекс на Европейския съюз. Второ, Министерството на външните работи издаде изрични указания на нашите дипломатически и консулски представителства в Турция за издаването и на многократни визи с валидност до три години на лица, притежатели на обикновени паспорти, които се ползват с добро име; имат принос в развитието на отношенията с Република България; отговарят и на други условия, включително да са големи бизнесмени, ръководители на фирми, които инвестират в България. На трето място – дадохме указания на консулските длъжностни лица да вземат самостоятелни решения за бързо издаване на еднократни, двукратни и многократни визи с валидност до 12 месеца за краткосрочно пребиваване, което също облекчава процеса на издаване на визи. На четвърто място, от края на месец март 2012 г. в Турция започнаха да работят изнесени визови центрове, което е още една крачка за облекчаване процедурата по издаване на визи за турските граждани. Родените в България турски граждани вече имат възможност да кандидатстват за визи не само в нашите представителства, а и в най-удобните за тях визови центрове в Истанбул, Анкара, Одрин, Бурса, Измир, Адана и Газиантеп. На пето място, от такси за визи са освободени и деца до 6-годишна възраст, ученици, студенти, следдипломни специализанти и придружаващите ги преподаватели, научни работници, пътуващи с цел извършване на научни изследвания, представители на организации с нестопанска цел на възраст от 25 години, участващи в семинари, конференции, спортни, културни и образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел. На шесто място, през месец януари 2012 г. нашето правителство прие решение, с което се предостави безвизов режим и за турските граждани, притежатели на шенгенски визи, на визи за дългосрочно пребиваване и на разрешение за пребиваване, издавани от държавите членки, прилагащи изцяло Шенгенското законодателство. Всички тези облекчения могат да бъдат приложени и към групата, която Вие наричате – така наречените „стари изселници”, и не само за тях. Споделям Вашето разбиране, че всички, които са родени на българска земя или са от български род, трябва да имат условия без проблем да посещават нашата страна. Сигурен съм, че в рамките на тези шест инициативи, включително и това, което Вие отбелязахте в началото на Вашия въпрос за така наречените – зелени паспорти, има достатъчно възможности нашите съграждани, които са родени в България и са се преселили в Република Турция, и на основание тези изселнически спогодби съответно са загубили българското си гражданство, да се възползват за многократни визи със срок от три години, многократни визи със срок от една година, или ако имат шенгенски визи или зелени паспорти, да идват в България реално безвизово. Рамката, която съществува в нашата визова политика за съжаление не позволява те да бъдат отделени в отделна категория, спрямо която да бъде приложена различна политика. Сигурен съм, че с присъединяването на България към Шенгенското пространство и разширяването тогава на възможностите за издаване на многократни визи за нашата страна ще съществуват допълнителни облекчения, които ще позволят поддържането на връзки на тези хора, техните роднини и приятели в България. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, радвам се да чуя всички тези мерки, които посочихте за облекчаване, за създаване на улеснения за получаване на визи от страна на турските граждани, които желаят да посетят България. Но все пак не мога да приема аргумента, който изтъквате, че не може да се намери начин, по който тази категория турски граждани, която е уникална, която е тясно свързана с България по начин, по който нито една от другите изброени от Вас категории не е свързана – нито притежателите на шенгенски визи, нито притежателите на зелени паспорти, които имат право сега вече да влизат абсолютно безпроблемно и безвизово в страната, не може да се сравнява по критерия „тясно свързана с България”, и то включително емоционално, роднински, езиково с категорията, за която аз говоря. Струва ми се, че ако се положат още малко усилия, би могло да се намери начин категорията български граждани, за които, повтарям, има ясни параметри, ясни критерии, по които те могат да бъдат разграничени, а именно в техните документи за самоличност е написано, че са родени в България. Би могла консулската администрация и в министерството, и в Република Турция да намери начини за тази категория. На първо време, ако не може тотално безвизово, то поне при облекчен ред и с издаването на дългосрочни визи или визи за многократно влизане, да се облекчи възможността да влизат и да пребивават в страната, от което страната би имала само полза, тъй като това са само хора, както казах, на възраст, уредили се материално, които могат само да допринесат за притока на свежи финансови потоци от Турция към България, тъй като те идват тук и харчат пари, потребяват и така нататък, и така нататък. Благодаря.

Уважаеми господин Казак, аз съм абсолютно съгласен с Вашите аргументи. Ние направихме много внимателен анализ какви са възможностите, които съществуват. За съжаление възприемането на отделни правила, които създават различен режим на базата на принципа на: къде е роден носителят на съответния паспорт, влизат в противоречие с общите правила, които съществуват и могат да бъдат тълкувани като дискриминационна практика спрямо останалите граждани на Република Турция, които искат да посетят България. Затова принципът, който сме възприели, е функционален, за да не бъде атакуем в съда и да не бъде подложен на излишни обжалвания. Става въпрос, това което обясних и в отговора на Вашия въпрос, че има няколко схеми, по които хора могат да кандидатстват и за многократни визи. Привърженик съм на това, че нашата работа е да улесним достъпа до България на колкото се може повече хора и граждани на всички страни по света, защото нашата страна, нашето общество може само да спечели от това, особено по отношение на нашите съседи – не е въпросът винаги само в това кой какви инвестиции носи. Става въпрос за семейни отношения, за стари традиции, които в определен момент са по-важни от това кой какъв чек и колко пари носи в джоба си, за да инвестира на едно или на друго място. Ние трябва да помагаме на хората да се движат, да контактуват един с друг и да имат все повече възможности за обмен. Реално съжалявам, че мерките, които сега изредих, не са били предприети преди години. Всичко това е можело да се случи преди много години, така че отдавна да забравим за това, че има някакви пречки, които съществуват между контактите на гражданите на нашите две страни. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, господин министър! Първо, да Ви кажа, че съм впечатлен от усилията, които полагате, турски граждани да посещават България – с умилението, с което работите в тази област. Ясно е, че тези турски граждани единственото общо, което имат, го проявяват, само когато има избори – да гласуват за партия ДПС. Сега обаче ще Ви задам един въпрос, с който ще Ви попитам: какво прави ръководеното от Вас министерство за българските граждани в Република Македония? На 4 май 2012 г. българска делегация, която се е ръководела от новоназначения посланик на България в Македония господин Иван Петков и делегация, съставена от местни българи, се е опитала да поднесе цветя пред саркофага, в който са положени кости на българския национален герой Гоце Делчев. Това става в църквата „Св. Спас”. Там обаче българката група е била нападната от група хулигани. Това съобщават информационните агенции. Тези хулигани в кавички, едва ли са действали самостоятелно. Според мен това е станало така, поне под снизходителния поглед на правителството в Скопие. Тези хулигани едва ли са знаели, че самият Гоце Делчев определя себе си и населението в Македония и Одринско като българи. Не знаят, че Гоце Делчев е написал: „Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим турското робство.” Така наречените „хулигани” едва ли са учили и едва ли знаят, че идеологът на българските македоно-одрински революционни комитети Гоце Делчев, е казал: „Вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили. Да запазим Македония и Одринско в тяхната цялост като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско отечество.” Тези проправителствени хулигани не са знаели това, господин министър, но силно се надявам, че Вие като министър и хората, които ръководите във Вашето министерство, знаете това. Тъкмо затова Ви задавам този въпрос: какви действия бяха предприети от Министерството на външните работи на Република България по този повод и считате ли, че тези действия са били адекватни?

Благодаря, госпожо председател. Господин Чуколов, както казах и преди малко, аз ще продължа с еднаква убеденост да работя за това колкото се може повече хора от целия свят да посещават нашата страна, да правят бизнес в нея и да се чувстват добре. За да се чувстват добре тук, ние трябва да показваме именно тези силни страни на нашия характер, които са ни запазили като нация и като народ през годините и една от тях е толерантността. Аз вече определих опита да бъде възпрепятствана възпоменателната церемония в памет на Гоце Делчев на 4 май 2012 г. в Скопие като абсолютно недопустима и противоречаща на европейските принципи и ценности. Не само на европейските принципи и ценности, а на нормите на човешките отношения, на уважението към историческите личности допринесли за свободата и достойнството на нашия народ, а в крайна сметка и за част от добросъседските отношения между две независими държави. За всички действия предприети от нас в София, в Скопие и в Брюксел сме информирали незабавно. Първо, посланикът на Република Македония беше извикан в Министерството на външните работи още на 4 май 2012 г. и му беше връчен демарш. Второ, на среща на посланика ни в Скопие със заместник-министъра на външните работи на Република Македония беше изразен острият протест на България по повод този инцидент. Трето, за всичко това информирахме незабавно и нашите партньори в Европейския съюз. Информирахме ги и за това, че е недопустимо подобни инциденти да остават без реакция от официалните власти и те категорично трябва да бъдат съдени. Искам да подчертая, че този инцидент не е първи. За пръв път обаче българската държава реагира толкова остро на подобна случка. Това, което искам специално да подчертая, е, че по повод на този инцидент в двустранните отношения между България и Македония продължават да съществуват натрупани чувствителни теми. Тези теми дават повод на отделни лица и на политически сили целенасочено или не да провокират напрежението. Със сигурност никой в София, а надявам се и в Скопие, няма нужда от това. Национализмът може да е част от съвременната политическа реалност, но ние ще се противопоставяме на превръщането му в уродлива реална политика с всички средства, защото не съответства на духа на нашата Конституция, противоречи на европейските ценности и в крайна сметка никога, на никого не е помогнал и не е довел до никакъв добър край. България ще продължи да подкрепя стремежа на всички наши съседи да изпълнят критериите за членство в Европейския съюз и да се присъединят към Съюза, в който ние членуваме, защото съм убеден, че това е единственият начин, отговаряйки на ценностите, на правилата, на законите, които всички споделяме в Европа, те да ликвидират един по един откритите въпроси, които са превърнали Балканския полуостров в синоним на проблеми. Надявам се, че нашата страна не само в момента, но и в перспектива ще продължи да генерира идеи, политика и инициативи, с които да помага на нашите съседи да изпълнят тези критерии постепенно, премахвайки по този начин всички теми, които са обществено чувствителни и създават усета за нещо нередно на Балканите. В крайна сметка особено с нашите съседи в Република Македония ние имаме обща история, обща култура, общо наследство. Длъжни сме да покажем, че можем да се радваме на това общо културно-историческо наследство по начин, който да бъде пример за Европа, а не отрицателен пример за раздухването на някакъв фалшив национализъм, който може само и единствено да попречи на страните на Балканския полуостров да се присъединят към Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, не съм доволен от Вашия отговор. Един съвет, моля Ви за национализъм – не сте експерт в тази област, не Ви приляга и не Ви отива да говорите, най-малкото, защото бъркате национализъм с шовинизъм. Още Левски е казал: „Чуждото не щем, но нашето не даваме”. Що се отнася до Македония. Аз Ви попитах какви мерки сте предприели и как ще гарантирате, че това ще даде някакъв резултат? Този въпрос е зададен преди един месец, явно резултат няма, защото днес в Македония, в Скопие отново е имало скандиране „бугари”, отново са били трошени витрини, отново е имало посегателство върху нашето българско национално достойнство. Това по повод Тодор Александров, ако не сте запознати, прочетете го – има го в Агенция „Фокус” от тази сутрин. По отношението ни към Македония. Как ще се справим там? Иван Петков е човек, който Вие и аз познаваме – изключително културен човек, но той явно няма да свърши тази работа. Като си представям кадровия потенциал, с който ГЕРБ разполага, най-добре е за посланик да изпратим там Христо Стоичков, защото не мога да си представя, че някой няма да го допусне да поднесе цветя. Просто такова отношение трябва явно към Македония, защото такова отношение демонстрират те към нас. Докато ние се самозалъгваме с общи, хубави приказки как трябва да бъдем добри съседи и че Македония ще си вземе бележка явно това няма да стане. Според мен ръководеното правителство от Бойко Борисов трябва да каже следното: „Ако Македония продължава с тези свои прояви, да не чака от нас подкрепа за НАТО и за Европейския съюз”. Това е единственият начин, по който те ще си вземат бележка и ще престанат тези посегателства върху нашето национално достойнство.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно планирано въвеждане на нови изисквания за преводаческите агенции в България. Уважаеми господин министър, в петиция в интернет против новите изисквания за преводачески агенции се съобщава от представители на бранша, че Министерството на външните работи и по-конкретно Консулският отдел се кани да задължи преводаческите агенции да се сертифицират по БДС, ЕN 15038/2006 от месец януари 2013 г. Да назначат на трудов договор поне двама филолози, да назначат на трудов договор и всички преводачи с различни езици, които работят за нея на свободна практика, да назначат на трудов договор отделния редактор. Всяка фирма да се проверява на две години одит и на всеки шест години да се сертифицира наново. Всяка фирма да закупи отделен преводачески софтуер независимо дали ще го използва. Инициаторите на подписката съобщават, че това все още е слух и че информацията изтича към фирмите от договорите на нови фирми, които сега за пръв път подписват такъв договор за официални преводи в Министерството на външните работи. Във въпросните договори е новата клауза за стандарта и затова, че от месец януари 2013 г. фирмите трябва да го имат въведен. Въпросите ми към Вас, господин министър, са следните: наистина ли се планира въвеждане на изброените по-горе изисквания в посочения срок? Защо от Консулския отдел не се предоставя информация на заинтересованите лица? Ако наистина се планират такива изисквания какви са мотивите за тяхното въвеждане? Направена ли е оценка на въздействие при въвеждането на тези изисквания и предполага ли се изобщо как тези задължения ще се отразят на малките фирми, които се занимават с преводи и легализация? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Първо ще Ви отговоря абсолютно кратко и ясно – да! Тези изисквания ще бъдат въведени както е обявено. Това е европейски стандарт и Вие го цитирахте много точно. Нарича се: „Преводачески услуги. Изисквания относно предоставяне на услугата” и както всички фирми са информирани се въвеждат от 1 юли 2013 г. Легализирането на документи на български език и на български документи на чужди езици се превръща в сериозен въпрос в момента, поради увеличаващият се брой документи, които подлежат на легализация и поради увеличаващият се брой хора, които се нуждаят от тази услуга. Хората се нуждаят от качествена услуга, защото от това зависят важни интереси на българските граждани и бизнеса и поради това тя трябва да бъде предоставена по удобен за гражданите начин. Всички въпроси и интереси на фирмите участващи в този процес, на Министерството на външните работи като изпълнител на процедурата, са абсолютно второстепенни. През последните години има безкрайно много жалби, а дори са заведени съдебни дела срещу некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на български граждани. При нас има купчина от потресаващи примери за безотговорно и некомпетентно извършени преводи. Ролята на Министерството на външните работи е да организира процеса, но единственото, което в действителност ние правим, е, че заверяваме подписа на преводача. Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод – дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти, дали преводът е прегледан от професионалист, ако той е свързан със специфична материя, и дали окончателният текст е редактиран професионално от друго лице, а не от преводача, ние не можем да знаем. Именно тези въпроси са принципните елементи от процеса, които създават условия преводите да бъдат качествени. При нас идва текст с подпис на преводача – ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача. В тези условия и при отсъствието на правна уредба за тази дейност отговорността ми като министър е с моя акт да създам условия гражданите да получат услугата по най-добрия за тях начин. Без качество на превода самата процедура по заверяване на подписа на преводача не само се обезсмисля, но води до вреди на гражданите. За да създадем условия за качество на преводите, министерството сключва договори с фирми, които организират преводачески услуги. Въвеждането на въпросния стандарт е изискване към фирмите, които наемат преводачи. Въвеждането на стандарта няма как да доведе до вземането на хляба на преводачите, защото те могат да работят във всяка фирма по свой избор. Точно обратното, стандартът предполага ангажиране на повече хора с компетентни знания и преводачески опит, предполага ясна организация на преводаческия процес и пълна отговорност на фирмата за крайния резултат. Вярно е, че по-високите изисквания изискват повече разходи за фирмите, но не е вярно, че това обезателно ще доведе до увеличаване цената на услугата за гражданите, която и сега, между другото, не е малка. Вярно е, че в тази цена, която, както показват жалбите на гражданите от некачествени преводи, най-големият дял не са разходите за превода, а разходът, който фирмите-посредници определят сами за себе си. Тези фирми, които в момента доброволно прилагат въпросния сертификат или са създали собствена система за контрол на качеството, не са неконкурентоспособни, а точно обратното – изискванията на стандарта могат да бъдат покрити без увеличение на цената за гражданите при прецизен преглед на разходите. Въвеждането на стандарт е обсъждано от страна на Министерството на външните работи при многобройни срещи с професионалните организации на преводачите, както и с представители на преводаческите фирми. Текстовете, залегнали в договорите, са обсъждани с тях. Никой от тях не е отхвърлял необходимостта от мерки за високо качество на преводите, никой не се е противопоставял на мерки за професионален подход към тази дейност. С въвеждането на правила за гарантиране на качеството, министерството се стреми да защити интересите в крайна сметка на гражданите като ползватели на преводаческите услуги. Със сигурност ние ще продължим да работим по въпроса в конструктивен и абсолютно разумен диалог с всички ангажирани, но целта е да свършим нашата работа отговорно, професионално и от тази цел няма да отстъпим. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги народни представители! Господин министър, аз Ви благодаря за отговора, но той трудно ще убеди фирмите, занимаващи се с преводаческа дейност, че Вие не целите монополизиране на пазара. Това е така, защото сертифицирането, господин министър, съгласно Европейската директива не е задължително, а е препоръчително. В България обаче то става задължително. Не е вярно, че то няма да увеличи разходите на фирмите, при положение че за сертифициране на една средно голяма фирма сумата е около 3200 лв. Да не забравяме, че всяка година се налага пресертифициране, така че допълнително да се правят разходи. Няма как тези разходи да не бъдат включени в цената на услугата, което неминуемо ще доведе до увеличаване на цената на тази услуга, съответно тя ще се заплаща от този, който е поръчал услугата. Въвеждането като необходимост да бъдат назначавани филолози на работа в тези фирми също така ще доведе до увеличаване на разходите за тези фирми. Така че няма как да ги убедим, че няма монополизация на пазара и че тя наистина ще доведе до фалита на тези малки и средни преводачески фирми особено в малките градове. Изключваме София, където има достатъчно работа за фирмите, но в малките градове, където има по-малко работа, увеличавайки разходите на фирмите, това ще доведе до техния фалит. В отправената петицията, а също така има писмо, изпратено до премиера господин Борисов, именно там са изложени мотивите на тези по-малки, на тези средни преводачески фирми, загрижени от това, че наистина ще се удари една голяма тесла за тях, което ще доведе до техния фалит. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Аз съм потресен от открития лобизъм, който виждам в случая във Вашия въпрос. Вие явно не чухте нито моя отговор, нито сте добре запознати с казуса.

Много добре го чух.

Подобен лобизъм обикновено идва отляво, а не отдясно, където се очаква да има политически сили, които макар и в опозиция, да настояват да имаме качествено обслужване и качествени стандарти за българските граждани. Когато аз Ви казах, че има стандарт, който се въвежда сега – месец юни 2012 г., ние казваме, че той влиза в сила през месец юли 2013 г. Никой не прави нищо без да информира фирмите, без да информира гражданите. Но, прощавайте много, никога няма да си позволя да оставя системата в състоянието, в което я заварих, в която всеки, наричащ себе си „преводач” или „преводаческа фирма”, произвежда преводи, заради които български фирми, български граждани после не могат в съда да постигнат това, което искат, защото някой некомпетентно, фрапантно е превел погрешка – не знам дали целенасочено, или не, но погрешка техните документи. Във всеки един бизнес трябва да има стандарти – трябва да има стандарти, които са ясни. Не виждам нищо лошо в това да се въведе стандарт, който да изисква преводът да бъде проверен от редактори, които да бъдат сертифицирани. Да, по-сложно е, изисква се повече работа. Но това е животът – животът е сложен и изисква повече работа, изисква повече стандарти и повече правила в крайна сметка. Именно затова сме предприели тази инициатива и сме дали достатъчно дълъг срок – повече от една година, за да може да се приложат тези стандарти. Който иска да участва на този пазар, трябва да отговаря на високите изисквания, които са задължителни. Българският гражданин, когато поиска неговият превод да бъде легализиран, когато поиска да прави бизнес в чужбина и в България, има правото да изисква най-доброто. Това е първият интерес, който ние ще защитаваме във всеки един момент, във всяка една тема, във всеки един случай. Това е политиката, която е част от това управление. Благодаря Ви. (Реплика на народния представител Кирчо Димитров.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, ще Ви моля да запазите спокойствие, за да изслушате моя актуален въпрос към Вас. А той, господин министър, е: считате ли, че предприетите мерки за откриване на изнесени визови центрове в Украйна ще облекчи украинските граждани и ще спомогне най-вече за увеличаване на туристите от Украйна в нашата страна? Защо Ви задавам този въпрос? През тази година в една голяма част от градовете на Украйна трябва да се открият визови бюра. Това са градовете Харков, Донецк, Одеса, Севастопол, Луцк и други. Целта на тези бюра е да се облекчи възможността за издаване на визи, тоест гражданите, живеещи в тези градове, да отидат, да подадат своите документи в бюрата и бюрото съответно да придвижи документите, да ги върне обратно в най-кратки срокове, което ще помогне на българското посолство. Дотук всичко е добре. Ако беше само това, аз наистина с две ръце щях да го подкрепя. Но какво става? За тази дейност се наема чрез договор от Министерството на външните работи и една фирма, която се нарича „VFS Global”, с която, твърди се, че работят и други страни и тя започва да изпълнява тази дейност, но срещу 22 евро на всеки гражданин, който подава документи. Може би има някакво оправдание за всички граждани, които отиват на частни посещения в България и за това се получават тези 22 евро, че ще отидат да извадят визата и да я върнат обратно, но то е абсурд за туроператорските фирми. Защото всички документи се събират от туроператорските фирми, там се обработват, подготвят се и единственият ангажамент ще бъде…

… да ги занесе до българското посолство съответно. Само за този акт в момента с 50 лева се увеличила цената на визата. Българската държава взема 35 лева, 22 евро взима фирмата…

…и 10 евро вземат туроператорските фирми. Това до голяма степен, господин министър, създава опасения, че ще се създадат затруднения за туристите, пристигащи в България. Затова моля за Вашия отговор.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мутафчиев! Отговорът ми е ясен, кратък и е категорично „да”. Данните, които имаме през последната година, откакто системата работи не само в Украйна, но и в Русия, сега в Беларус, в страните от Залива показват многократно увеличение на издадените визи за България. На 5 юли ще бъдат открити осем изнесени визови центъра в Украйна. Те са в Киев, Одеса, Лвов, Харков, Донецк, Иванов-Франковск, Луцк и Севастопол. Наличието на тези визови центрове означава няколко неща. Първо, няма да е необходимо украинските граждани да пътуват до дипломатическите ни представителства в Киев и в Одеса, а могат да подават заявления за български визи в своя или в най-близкия град. Второ, туроператорските фирми, които подават документите за визи на организираните туристи, могат да извършват това и в изнесените визови центрове. Съкращава се безкрайно много времето за приемането на документите. Гражданите и туроператорите ще получават готовите визи именно в центровете по подаването на техните молби. По такъв начин и на гражданите, и на туроператорите се спестяват време и пари, които са много повече от допълнителната цена на визовата услуга. Освен това за изграждането, оборудването и функционирането на изнесените визови центрове от българска страна не се заплащат никакви средства, а разноските в тези центрове се поемат от аутсорсинг компанията за сметка на събираните от нея такси. Механизмът на работа, който създадохме от 2010 г., напълно потвърждава ефективността си. Периодично докладваме данни от територията на Русия, Украйна и Беларус, които показват почти двойно увеличение на броя на издадените визи.

Това не е вярно.

Министерството на външните работи успешно посреща увеличението на туристическия поток от тези страни. Опасенията, че новият механизъм за издаването на визи може да доведе до отлив на туристи, са абсолютно неоснователни. Освен това обръщам внимание, че системата за издаването на визи е комплексна. Тя не разчита единствено на изнесените центрове. Изнесените центрове само премахват необходимостта или ние да правим консулства навсякъде, откъдето идват туристи в България; или потенциалните туристи да пътуват до местата, където издаваме визи; или както най-често се случва, да плащат големи суми на някои туроператори за така наречената „визова услуга”. Такива случаи сме имали неведнъж. Обръщам внимание също на комплексния подход към визовия режим за Украйна и за другите страни от региона. Създали сме най-благоприятния възможен визов режим, какъвто никога досега не е съществувал. Това е политика на правителството за насърчаване на туризма, за привличане на чужденци към нашите курорти и ние успешно се справяме със задачата, която имаме. Пак казвам: данните за последните две години категорично опровергават всички опасения. Виждаме неимоверен ръст на туристическите визи за България от тези страни. Напоследък започва по-сериозен интерес от страните от Залива и от централна Азия, който до момента беше невъзможен, защото реално беше изключително трудно да се сдобиеш с българска виза в тези страни.

Господин министър, някъде куца логиката във Вашия отговор. Съгласен съм, че трябва да се откриват бюра, но бюрата и тази сума, за която става дума, за Украйна искам да Ви кажа, че това са близо 4 млн. евро, които трябва да платят всички граждани, искащи да пътуват до България, за тези пари Министерството на външните работи можеше да открие бюра, да наеме украински граждани и да не утежнява финансово всички желаещи да идват в България. Щеше да помогне още по-добре на туроператорските фирми, за да могат съответно да увеличат туристопотока в България. Знаете ли, че по всички договори – без значение дали от Вашето или от предходното правителство, сключени с Русия, с Турция, където пък съответно има спад на туристите за България, общата сума е 50 млн. лв., които „Глобал” взема, за да върши пощенска услуга – да вземе от един град, да занесе визите в посолството или консулския отдел и да се издаде съответната виза. С 50 млн. лв. ние можем да направим супер реклама на българския туризъм. Господин министър, с 50 млн. лв. Вие спокойно можете да ремонтирате посолствата. Нека направим сметката и да кажем на чиновниците, които Ви убеждават в противното, че не може да продължава така. След като посолството няма ангажименти да разнася, защо тогава не намалихме таксата за визата от 35-те евро, които взема държавата? Да увеличиш една виза с 50 лв., защото откриваш бюро и говориш, че сме направили всичко най-добро за нашия туризъм, е абсурд! Същевременно да дадеш за пощенска услуга на фирма 50 млн. лв. годишно от средствата, които могат да влязат в българския бюджет, аз не възприемам тази работа. Да, бюра трябва да се отварят, това е похвално. Това правеше и предишното правителство. Зад тези бюра обаче се крият – Вие говорихте нещо за лобизъм – ясни лобистки интереси към една фирма. Нека тук не гледаме писмото, в което е написано, че тази фирма обслужвала Германия и така нататък. Интересува ме какво става в България. Ние си създаваме проблем, затрудняваме нашия туризъм. Искам да Ви кажа, че въпреки тези затруднения нещата с туризма ще вървят и то благодарение на туроператорите и така нататък, но държавата трябва да помогне, а не да хвърля пари на вятъра или на гърба на държавата някой да се облагодетелства с 50 млн. лв. годишно. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Мутафчиев! Не чух и не виждам в архивите никаква следа да сте казали тези аргументи по времето, когато сте били министър. Това е било дискутирано във Вашето правителство и това е договор, който започва изпълнението си от Вашето правителство. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Слава Богу, това, което сте направили, е нещо добро, защото улеснява държавата, спестява й разходи. Това, което обаче не мога да разбера, е защо Вашето правителство, за което толкова много шум вдигате в момента, не предприе мерките, които направихме, за да облекчим визовия достъп до нашата страна? Предполагам, когато говорите за 35-те евро такса за българската виза, сте наясно, че това е европейски регламент, а не решение, взето на крак? Предполагам, че също така имате някакъв логичен отговор защо не въведохте по отношение на Русия, Украйна, Молдова и Беларус облекченията, които ние направихме по отношение на безплатни визи за деца, групови визи, многократни визи и така нататък. Предполагам, че ще имате също отговор къде е проблемът, след като ежедневно виждаме увеличение на визите, издадени за България. Тази година рекордът, който постигнахме в Москва, беше 6 хиляди визи, издадени за един ден. Шест хиляди визи, при положение че рекордът миналата година беше 4 хиляди. По време на Вашето правителство нещата бяха доста по-различни. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Също така не мога да разбера защо, уважаеми господин Мутафчиев, по време на Вашето управление не предприехте това, което направихме с Турция по отношение на зелените паспорти, а оставихте България единствена страна в Европейския съюз и…

Осемдесет и седем хиляди по-малко са визите от Турция.

...затворихте потенциалния пазар за българския туризъм неясно защо. Тази година туристическият сезон ще бъде много по-добър от предходната, а предходната година беше много по-добър от по-предходната, а по-предходната беше много по-добър от по-по-предходната. Така ще бъде оттук нататък всяка година! Целта на нашето управление, за разлика от целта на Вашето управление е да отваряме нашата страна, така че повече хора да идват тук. Разбира се, целта е и да спестяваме разходи, а не да ги хвърляме наляво и надясно за глупости, както се правеше преди. Заповядайте, тъй като Ви споменах името.

Мога ли да се възползвам, след като ми е споменато името?

Защото министърът ме покани.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Младенов! За съжаление, продължават негативните тенденции на пазара на труда. Все още България е на едно от челните места по ръст на безработица, по спад на заетостта, по безработни, които не търсят работа, по безработни младежи без перспектива за развитие. По последните данни на Националния статистически институт, безработицата се увеличава, достига 12,9%. Разбира се, аз предугаждам Вашия отговор, обаче Агенцията по заетостта тези дни изкара данни – 11%. Тоест, спрямо месец април имаме намаление от 0,4%. Разбира се, Агенцията по заетостта е под шапката на Министерството на труда и социалната политика. Аз не искам да кажа, че Вие по някакъв начин влияете на данните, но просто констатирам, че тя е под шапката на Министерството на труда и социалната политика. Когато се сравняват данни, е хубаво да се сравняват от месец 2012 спрямо месец 2011 г. Защо казвам това? Защото, ако погледнем януари 2012 г. спрямо януари 2011 г., по данни за Агенцията по заетостта безработицата се увеличава с 1,1%. През февруари 2011 г. спрямо февруари 2012 г. безработицата се увеличава с 0,5%. През месец март безработицата се увеличава с 0,8%. Месец април 2011 г. спрямо април 2012 г. безработицата, по данни на Агенцията по заетостта, се увеличава с 0,9%. За месец май 2012 г. спрямо месец май 2011 г., отново по данни на Агенцията по заетостта, безработицата се увеличава с 1%. Тоест, господин министър, ние имаме доста негативна тенденция. Нормално е обаче през месец май и месец юни безработицата да намалява, тъй като започва туристическият сезон, отварят се нови работни места. Дори моите очаквания са през месец юни да имаме още по-ниски данни. Но истината е, че негативният ефект го има и че де факто безработицата в България продължава да се увеличава. Затова моето питане към Вас е следното: какви са причините за нарастването на безработицата, какъв е ефектът от изпълнението на Националния план за действия по заетостта и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за овладяване на нарастването на безработицата? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! В условията на икономическа криза пазарът на труда в страната се характеризира с по-високи нива на безработицата винаги всяка година по първото тримесечие спрямо същия период на предходните години. Това показва както статистиката на Националния статистически институт, така и административната статистика на Агенцията по заетостта. Текущата година не прави изключение. През първото тримесечие на тази година средномесечното равнище на регистрираната безработица е 11,4% – с 0,5 процентни пункта спрямо същия период на миналата година. Въздействие върху динамиката на безработицата през първото тримесечие на годината оказват различни фактори като регистриране през януари в бюрата по труда на голям брой лица, работили по програми за заетост, приключване на срочни трудови договори в края на предходната година, липса на сезонна заетост в туризма в този период, в строителството, в селското стопанство. Влияние оказват и фактори, обусловени от икономическата криза, като намаляване на производството в отделни отрасли на икономиката. Тоест, има един много динамичен пазар на труда в момента, господин Стойнев. Това се дължи на много фактори вследствие на икономическата криза. Има динамика на пазара и една част от хората се освобождават в определени предприятия. На други места се назначават нови хора. Последните данни на статистиката за стопанската конюнктура показват положителна промяна в нагласите на бизнеса. През април и май тази година общият показател на бизнес климата се повишава, което се дължи на подобрения бизнес климат в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите. Сезонният фактор оказва своето благоприятно въздействие. Административната статистика на Агенцията по заетостта отчита намаляване на безработицата в страната, господин Стойнев, през април и май тази година. За двата месеца равнището на безработица намалява съответно с 11,4 и 11% за последните два месеца, като 11% е в края на месец май, тоест около 13 000 безработни по-малко, спрямо месец април. Активната политика на пазара на труда допринася за намаляването на безработицата чрез предоставянето на стимули за бизнеса да се създадат работни места за най-уязвимите групи да запазват заетост на своите работници и служители. За подобряване на съответствието между търсене и предлагане на работна сила се финансира обучение за повишаване на знанията, уменията на безработните и заетите, стажуване, чиракуване на млади хора в предприятията. Насърчава се трудовата мобилност и въвеждането на гъвкави форми на заетост. Работи се и за укрепване на капацитета на институциите на пазара на труда с оглед разширяване обхвата и повишаване качеството на предоставените услуги. В изпълнение на различни мерки и програми по заетост, обучение в Националния план по заетостта за тази година са осигурени 73 млн. лв. от около 350 милиона, включително по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. За периода януари-май тази година по програми „Насърчителни мерки, финансирани от държавни бюджет” и „Субсидирана заетост” – 31 976 безработни лица, в обучение са включени 3849. Оперативната програма „Човешки ресурси” е важен инструмент за допълване, разширяване и надграждане на активните мерки на пазара на труда, финансирани от държавния бюджет. От стартирането й до 31 май тази година по Оперативност 1 – „Обучение”, са включени 63 627 безработни лица, от които в обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация са включени 55 824, а в обучение за придобиване на ключови компетентности са 78 300. Средства под формата на субсидии и стимули за бизнеса, за заетостта, стажуване и чиракуване са включени общо 32 309 безработни лица. Казвам това, господин Стойнев, за да Ви кажа, че в крайна сметка и заетите лица, и безработните лица, и бизнесът все повече използват Оперативната програма „Човешки ресурси”, тъй като по този начин ние субсидираме тези работни места за бизнеса – заплати плюс осигуровки. Искам да кажа също така, че знаете, че на 28 март правителството прие стратегия за национална инициатива за заетост на младите хора в Република България. Премиерът на 6 юни тази година лично подписа с национално представителните организации на синдикатите и на работодателите „Първа работа за младите хора” – национално споразумение. Бизнесът и синдикатите се ангажираха да подкрепят усилията на правителството в тази област и най-вече по отношение на намиране първа работа на младите хора чрез стажуване, чиракуване, субсидии за бизнеса. Това е изключително важно и искам да Ви уверя, че интересът става все по-голям. По оперативната програма се прилагат и мерки, насочени към повишаване гъвкавостта на пазара на труда, примерно схемите „Социални иновации в предприятието”, бизнесът получава средства за организиране на обучение на работното място и разработването на плановете за кариерно развитие. Опростяват се схемите. На последния комитет по наблюдение на 31 май тази година се опростиха доста схеми...

... „На път” – плащайки пътя до работното място в рамките на 100 км, „Безопасен път” – финансирани вече над 200 предприятия. Първите проекти ще ги връчим тази година за подобряване условията на труд на стойност над 30 млн. лв. Тоест тези вече над 650 хиляди граждани, които се възползват от оперативната програма, под една или друга форма се вижда как се подобрява техният живот. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, безработицата не намалява. Месец април спрямо април 2011 г. – имаме увеличение с 0,9%. Месец май 2012 г. спрямо май 2011 г. – имаме увеличение на безработицата с 1%. В момента тя намалява не заради Вашите усилия, а заради сезонната заетост. Говорехте за Националния план за действие по заетостта. През 2009 г. бяха осигурени 190 млн. лв., през 2012 – само 73 млн. лв. Сто и деветдесет милиона през 2009 г. бяха за 88 хил. безработни лица, през 2012 г. – едва за 27 хил. безработни лица. По тези данни означава, че всичко е наред, че няма смисъл да се харчат пари за безработните лица. Относно Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. До 30 май 2012 г. са усвоени 508 млн. лв. – 21%. Но ако погледнем внимателно, по Приоритетна ос № 1, предвидена за насърчаване на икономическата активност на безработните и осигуряване на заетост, от близо 500 млн. лв. до момента са усвоени едва 15%. По Приоритетна ос № 2, насочена към повишаване производителността и адаптивността на заетите, от 430 млн. лв. в момента са усвоени едва 18%. На 30 май от Комитета за наблюдение беше приет Годишният доклад за изпълнение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Налице е тревожно изоставане от някои от целите, които са поставени в програмата, за периода 2007-2013 г. Например включени безработни в професионално обучение: цел – 100 хил. човека, изпълнение до момента – 25 хил. човека. Започнали работа безработни след обучение: при цел 50 хил. човека в момента изпълнението е за едва 3 хиляди. Брой лица, ползвали преференции за транспорт до работното си място: цел – приблизително 10 хил. човека, моля за внимание, в момента – 115 човека. Брой ученици и студенти, включени в учебни практики: цел – 140 хиляди, до момента – 10 хиляди. Но къде се усвояват парите, господин министър, защото Вие постоянно се хвалите с това? При цел 85 хиляди – броят на заетите лица, включени за обучение и за ключови компетенции, в момента целта е надхвърлена – 114 хиляди. Тоест там, където се раздават ваучерите, уважаеми дами и господа.

Там, където лесно се усвояват парите. Въпросът ми е следният, господин министър: защо при толкова голям успех (Вие постоянно говорите за усвояване на средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която в момента е на предпоследно място по усвояемост спрямо другите оперативни програми, ...

Завършвам, завършвам. ...през 2009 г. бе на доста по-предно място, в момента е на предпоследно, на последно е „Околна среда”), защо въпреки тези толкова много налети пари негативните тенденции продължават? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е много различна от всички останали, защото кръгът на бенефициентите е изключително голям. Това са безработни лица, заети лица, бизнес, неправителственият сектор, общините в Република България, това са студентите, учениците, преподавателите. Неслучайно казвам, че тя е изключително гъвкав инструмент и затова от началото, откогато функционира – 2007 г., до този момент над 650 хил. български граждани са се възползвали от тази оперативна програма. Това означава, че всеки десети българин се е възползвал от нея по различни мерки – обучение, квалификация, социално включване. Над 57 хил. човека в Република България са се възползвали от програмата. Това са хора с увреждания, лични асистенти, домашни помощници. За повече от една година общините са назначили над 28 хил. дълготрайно безработни. Утре отивам в една такава община, която е най-големият работодател – в Неделино. Над 450 човека по оперативната програма – дълготрайно безработни, най-големият работодател по оперативната програма там. Искам да Ви уверя, господин Стойнев, тук е и госпожа Масларова, че от 2007 до 2009 г. 30 милиона бяха разплатени. От 2009 г. досега – 522 милиона, до вчера. Продължаваме със същите темпове с междинните звена – Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, Министерството на образованието, младежта и науката. Целта е 100% усвояемост на тези средства до края на периода плюс две години, 2013 г. плюс две – до 2015 г. Това е, което съм поставил като задача. Искам да Ви уверя, че всяка седмица следя как се изпълнява тя. Между другото, ще Ви дам, във всичките 28 областни центъра правя информационна кампания – искаме да покажем живата история, как се е променил животът на всеки от нашите сънародници, които са ползвали оперативната програма. Когато ходите на срещи с бизнеса във Вашите райони, можете да ги запознавате с тази информация – какви са възможностите да кандидатстват за обучение, за квалификация, за преквалификация, за субсидирана заетост, за да могат да имат по-конкурентоспособни предприятия с добра производителност на труда. Заповядайте, господин Стойнев. (Подава му книгата.)

Благодаря на господин Тотю Младенов. Моето лично мнение, винаги съм го казвал – трябват общи усилия, за да се справим с проблемите на пазара на труда. Не приемам тази агресия – виждате ли, преди ние какво сме усвоявали, пък Вие сега какво усвоявате. Всички трябва да работим заедно, защото ако преди основната цел е била да се изгражда оперативната програма и не е имало достатъчно време за усвояване, сега Вие вече трябва да усвоявате парите. Господин министър, в анализа за ролята на еврофондовете за изпълнение на целите, заложени за цялата Стратегическа референтна рамка 2007-2013 г., изготвен през месец май 2012 г., възложен от Оперативна програма „Техническа помощ”, се сочи следното: „Рискът от бедност и безработица е изключително висок и в България няма да се достигнат заложените цели за тях към края на 2013 г. Регионалните различия се задълбочават, вместо да намаляват. Почти нито един от заложените целеви индикатори за 2013 г. в областта на човешките ресурси не изглежда достижим.” Пример – заложеното ниво на безработица към 2013 г. – 7%. Относно препоръките на Европейската комисия там ясно се казва, че не се изпълняват никакви препоръки, които са били давани през предходните години. Кризата на пазара на труда и липсата на адекватни мерки за ограничаване на безработицата се сочат като основно предизвикателство пред страната – говоря за препоръките на Европейската комисия. Отбелязва се, че „Дългосрочната безработица от 2009 г. се увеличава по-бързо, отколкото в останалата част на Европейския съюз. Значително се увеличава броят на младежите, които не учат и не работят – по този показател България е на едно от първите места в Европейския съюз. Безработицата преди всичко сред квалифицираните кадри рязко е нараснала.” Това какво показва, господин министър? Вече трета година от Коалиция за България задаваме въпроси по тези теми. Не трябва да търсим съперничество. Тук трябва наистина да се обединим, заедно да постигаме целите, за да не се налага някой отвън да ни казва какви са нашите проблеми. Ние много добре ги знаем. Благодаря Ви за този информационен материал – ще се възползвам от него. Но ни трябват наистина по-бързи темпове на усвояване на средствата от Европейския съюз. Най-вече за да достигат до тези хора, които наистина имат нужда. С ваучерите много лесно се усвояват парите, но надали ефектът, който Вие целите с тях, е достатъчен. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на следващата година изтича настоящият програмен период и от началото на 2014 г. навлизаме в следващия 7-годишен програмен период. В този контекст е насочен и моят въпрос: моля Ви за повече информация за следващия програмен период – за процеса на договаряне с Европейската комисия. По-конкретно: какъв размер на финансиране общо очаквате за следващия програмен период? Какви институционални и функционални промени очаквате да направите или работите в такава посока от гледна точка на звената за усвояване на фондовете, от гледна точка на броя на оперативните програми? В посока на централизация или в посока на децентрализация ще работите? Една Ваша идея, която дълго време развивахте, беше за Закон за фондовете – какво става с тази идея, докъде стигна подготовката на Закона за фондовете? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Орешарски, на първо място искам да Ви благодаря за интереса към такава скучна тема, като бъдещето на Кохезионната политика, като тема, която стои встрани от политическите сензации – за нея малко се говори, което е жалко. По първия въпрос, свързан с това какво прави България по отношение на преговорите с Европейската комисия – добре знаете, че от средата на миналата година, ние имаме предложение на Европейската комисия за Многогодишна финансова рамка. От есента на миналата година имаме предложение за законодателен пакет от шест регламента, който трябва да регулира всички процеси, свързани с Политиката по сближаване или по Кохезионната политика. Всъщност, процесът започна поне преди година и половина с първите формални или неформални срещи във формат министри и дебат, посветен на това, какви реформи трябва да има в политиката по сближаването. Акцентът на въпроса Ви беше свързан с това – с какви средства ще разполага България. Той, разбира се е важен. Може би не е най-важният, доколкото в цялата политика по сближаване ще има изключително сериозна реформа и размерът на средствата, може би ефект, който ще произходи по отношение на реалностите в България, не е най-важният или най-силният. Три пласта има преговорният процес с Европейската комисия – първият, са преговорите във формат Многогодишна финансова рамка. Това е по общия формат. Там имаме отношение към Общата селскостопанска политика. Вторият – преговорите по отношение на законодателния пакет, новите регламенти. Третият пласт е – техническите преговори по отношение на детайли, каква е системата в съответната държава членка, брой на оперативните програми, приоритети и институционална конфигурация. Това е процес, който още не е започнал. Ще си позволя да маркирам с няколко думи най-съществения, според мен, въпрос по отношение на преговорите, свързани с новите регламенти. Добре знаете, че предложението, по което се работи в момента, предвижда национален таван за финансирането за страни като България от 2,5% брутен вътрешен продукт за целия програмен период. България има резерви по отношение на това ограничаване. Доколкото знаете, в настоящия програмен период се работи с един по-висок таван, въпреки че нашите изчисления показват, че при таван 2,5 България ще може да разчита на повече средства през следващия програмен период, вероятно около 17-17,1 милиарда, без националното съфинансиране. Това показват изчисленията към момента. Разбира се, има някои условности. Тук можем да споменем предложението 10 млрд. евро от Кохезионния фонд да бъдат прехвърлени към новата инициатива – Фонд за свързана Европа. Приемането на Харватска в Европейския съюз също ще се отрази на разпределението на сумите. Една основна част от дебатите са концентрирани върху тази иновация, предложена от колегите от Европейската комисия, свързана с условията или с условностите, които биват два вида – макроикономически, предварителни. България счита, че работата с подобни инструменти като цяло ще повиши ефективността на Кохезионната политика. Специално по отношение на предварителните условия считаме, че това е изключително нов, интересен инструмент, който гарантира качествен контрол на публичните политики. По отношение на това какво се случва в България, доколкото това не е някакъв паралелен процес, а това е пряко свързано с всичко, което споменах преди малко – знаете, че от началото на годината имаме две решения на Министерския съвет. Едното регламентира детайлно процеса на програмиране, а другото...

Е, можеше да изслушаме все пак министъра.

Благодаря, господин председателстващ. Благодаря Ви, господин министър, за половината от отговора. Очаквам и другата половина в дупликата. Аз ще направя няколко коментара обаче. Първо, разбира се, че това не е скучна тема, а може би една от най-важните за следващия програмен период. Изпитвам обаче известно разочарование доколкото само до преди половин година Вие и Вашите колеги споменавахте цифри от порядъка на 16 млрд. евро. Сега еврата стават, горе-долу, както разбирам, лева, а това е реално два пъти по-малко. Освен това, досега нищо не сме чули и очаквам отговора Ви за подготвяния Закон за фондовете, а също и за други промени. Имахте идея да направите един управляващ орган и регионални структури. Ще бъде ли реализирана тази идея? Впрочем, за множеството иновативи, които прокламирахте Вие и Ваши колеги, в тях има определен смисъл, но въпросът е дали ще останат само на думи или ще предприемете ефективни действия по отношения на подобряване на цялостната организация – и институционална, и функционална, за едно още по-добро усвояване на фондовете през следващата финансова перспектива. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Орешарски, думите в политиката съвсем не са без значение, обаче е хубаво, когато думите водят до конкретен материален резултат. Позволете ми да продължа с това, за което не ми стигна времето преди малко. Ако сте проследили какви са решенията на Министерския съвет в тази посока – към момента е взето решение в България да има пет финансови инструменти, тоест пет оперативни програми за следващия програмен период. Предложението за единен управляващ орган, като универсален орган за сключване на договори и процедиране на плащания, вероятно няма да се случи в пълния му вид. Това са най-радикалните контури на реформата, следвайки, примерно, опита на държава като Естония, която дори в следващия програмен период планира да има една оперативна програма. Балансирайки между интересите на всички участници в процеса – не само министерства, но и бенефициенти, предложеният вариант е малко или много компромис между най-радикалната реформа и настоящата ситуация, която имаме в момента. Колкото до въпроса Ви, свързан със закона – може би сте обърнали внимание, по отношение на такъв текст се работи и аз очаквам да бъде представен на вниманието на българския парламент до края на тази или най-късно в началото на следващата година. Ще ми позволите едно допълнение – какъв е смисълът от подобен закон. На първо място, един подобен текст трябва да гарантира устойчивост на процесите, те да бъдат относително неуязвими на спонтанни хрумвания, на политическо, административно или на експертно ниво. Нещо повече, по повод приемането на закона, аз разчитам на един изключително качествен дебат в българския парламент, на необходимата доза консенсус между всички политически сили, че това е кройката, това е най-оптималният вариант и той няма да бъде обект на експерименти в следващите години. Защото всеки спонтанен експеримент със системата, с целите, с приоритетите, би имал изключително негативен ефект и по отношение на постигането на целите на оперативните програми, и на високите цели на стратегическите документи, както и на усвояване на средствата, както обичат да казват някои, аз лично предпочитам термина „използване”. Не знам за какъв коментар за 16 млрд. евро става дума. С националното съфинансиране сумата по структурните мерки, тоест по оперативните програми, вероятно ще бъде около 20 млрд. лв. Това изключва Програма за развитие на селските райони, както и Рибарската програма. Там формулата за изчисляване на средствата е доста по-различна, като към момента не очаквам средствата по линията на тези два инструмента – Селската и Рибарската програма, да бъдат по-малки от тези, който ползваме към момента. Това означава общ обем на средствата по домашните инструменти от порядъка на 26-27 млрд. лв. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми господин министър, аз ще мина направо, тъй като с господин Орешарски въведохте темата. Много важно е да разберем от Вас какъв е графикът на документите, които се подготвят, и как вървят? Първият, разбира се, най-важният е Договорът за партньорство. Там имаме съставена работна група, доколкото имаме информация. Искам в контекста на новото, което се писа в този стратегически документ, за разлика от Националната стратегическа референтна рамка досега, Вие го споменахте – именно условностите, изискванията за съпътстващи реформи, подобряване на ефективността от използването на европейската солидарност, да Ви попитам: какъв е конкретният план след препоръките на Европейската комисия по отношение на Програмата за реформи в Република България, които съвсем наскоро получихме от комисията? Как мислите в следващите месеци, тъй като, доколкото си спомням, графикът е до месец април следващата година, да ги въведете като неотменен елемент в Договора за партньорство и по какъв начин тези препоръки ще бъдат наистина полезни? Какви реформи планира да заложи правителството, за да можем да повишим ефективността от използването на европейските средства? Втората част на въпроса ми е свързана конкретно с оперативните програми. Споменахте вече пет. Доколкото имаме информация, само по Оперативна програма „Регионално развитие” има започнато действие за изготвяне на социално-икономически анализ и са отпратени покани към участниците в така наречената тематична работна група. Доколкото имаме информация, по другите оперативни програми този процес не е стартирал. Предвид на това, че ни остават практически не повече от дванадесет месеца, какви са конкретните графици, които Вие ще наложите, за да може тези групи да работят, и най-важното, както ние, така и цялото общество да станем част от процеса на обсъждане на тези, така да се каже, оперативни инструменти в рамката на Договора за партньорство за следващия планов период, за да можем да сме сигурни, че сме научили уроците от предприсъединителния период, от първия период като член на Европейския съюз, за да може тези средства да постигнат по-голяма ефикасност и ефективност за България? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, преди да започна с отговора на Вашето питане, ще ми позволите една волност – да внеса една корекция в това, което каза преди малко господин Стойнев. Коментарите и препоръките, които цитирахте, не са на Европейската комисия. Те са писани от моя екип по повод анализа на напредъка по основните параметри и индикатори на Националната стратегическа референтна рамка. Пряко на въпроса Ви. Процесът на подготовка на следващия програмен период включва усилия на много институции и не може да бъде сведен само до един документ, както споменахте преди малко: подготовката на договора или подготовка на текст по оперативните програми. Макар че европейското финансиране има огромна роля, огромна важност в инвестиционния процес и в процеса на реформи в България, то не изчерпва цялото публично финансиране, въпреки че е съществена част от него. Затова тръгваме не от техническата конкретика на оперативните програми, а от малко по-макро ниво. Става дума за Националната програма за развитие „България 2020” като стратегически концептуален документ, който трябва да формира основните нужди, основните приоритети, основните цели на развитието на страната в средносрочен план. Според мен хоризонтът 2020 г. по-скоро вече е средносрочен, отколкото дългосрочен план. Подготовката на документа „България 2020”, известен с това работно заглавие, тече повече от година. В момента бих казал, че той се намира в зряла фаза. Лично аз очаквам да представим последната му версия юли месец тази година. Това впрочем ще бъде третото или четвъртото представяне на документа. Постарали сме се на всеки етап от разработката му, още на ниво социално-икономически анализ, на ниво формулиране на цели и приоритети да запознаваме с него всички заинтересовани страни. В този смисъл, никой не е работил на тъмно и по документа не са ангажирани само експерти от администрациите. Тези усилия обаче далеч не се изчерпват само с подготовката на „България 2020”. „България 2020” ще бъде Конституцията на всички останали опити за стратегическо планиране и за програмиране, каквото е конкретно секторното програмиране в оперативните програми. Като друг конкретен принос по отношение на подготовка на текстовете на оперативните програми искам да спомена секторните стратегии, каквито има разработени в редици министерства. От особено значение е моделът, известен като „Хермин”. Съвсем скоро ще сме в състояние да оповестим и българското име на продукта, който мери ефекта от различните видове инвестиции в различни сфери по отношение на основните макроикономически показатели – един изключително важен инструмент, който имаме възможността да ползваме от година. Разбира се, от огромно значение за качественото програмиране са междинни оценки на оперативните програми, както и оценката на Националната стратегическа референтна рамка, с които вече разполагаме. От значение също, без да изпадам в детайли, е стартиралият процес на подготовка на документите по Закона за регионалното развитие. Между всички тези усилия не би следвало да има противоречие, а трябва да има необходимата спойка като секторни документи и териториални документи. Какъв е графикът, който е заложен? Амбициите на България са към средата на 2013 г. да имаме зряла версия на Договора за партньорство, както и на текстовете на оперативните програми. Този график, няма да скрия, е много амбициозен, доколкото ще напомня, че ние все още нямаме приети регламенти. Очакваме с известна доза оптимизъм да имаме приети регламенти към края на тази година. Тъй като не сме в състояние да си позволим само за няколко месеца да тече толкова тежко и важно стратегическо управление, сме започнали работа в аванс. Лично аз смятам, че основните параметри на регламентите – такива, каквито имаме към момента, ще се запазят. Тоест, можем да работим в режим на относително спокойствие. Според приетите решение и постановление на Министерския съвет, съответно № 5 и № 328, трябва да бъдат формирани пет работни групи. Това са за петте сигурни оперативни програми: в сферите на транспорта, околната среда, градското развитие, човешките ресурси и наследника на Оперативната програма „Конкурентоспособност”, която вероятно ще носи ново име „Предприемачество и иновации”. Тук фокусът върху наука и иновации е по-силен. Като допълнение към тези секторни работни групи трябва да бъдат сформирани още минимум две. Едната ще разработва конкретни мерки в сферата на образованието, науката и иновациите – тя е председателствана от Министерството на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и вече е започнала своята работа; още една работна група, на която имам честта да бъда председател, за конкретни мерки в сферата на административната реформа и подобряване качеството на публичните услуги; и една специална работна група, след дълги обсъждания с колегите от Европейската комисия, за програмиране на мерки в сферата на интеграцията на етническите малцинства. Последното не означава по никакъв начин, че ще има подобна оперативна програма. Тя има целта на база текущ мониторинг и предложения да гарантира достатъчно наличие на интеграционни мерки във всеки финансов инструмент. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председателстващ. Преди да ги задам, господин министър, ще Ви бъда благодарен, ако оттук нататък качвате достатъчно материали на сайта на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound). Ще бъда благодарен да има много ясен график и покана към цялото гражданство да може да участва навсякъде, където е възможно, в обсъждането, защото все пак работните групи наистина трябва да започнат да работят. Бих Ви насърчил да не чакате регламентите, защото примерно 2006 г. регламентите бяха приети юли месец, ако не ме лъже паметта, а дотогава Оперативна програма „Регионално развитие” в министерството, в което аз бях, вече беше на шестнадесета итерация, а общо итерациите бяха 19, докато бъде приета окончателно програмата. Два въпроса: тъй като имате възложено от Министерския съвет да правите оценка за реформата на администрацията, не мислите ли, че негативните данни за развитие на регионите, особено на статистическа основа през последните няколко години, не е полезно да изследвате малко повече ресурс и да прехвърлите отговорности на регионите по отношение на някои части от оперативните програми? Според мен това би било мощен инструмент, разбира се – не безрисков, за да можем в крайна сметка да съживим регионите, но не с местене на администрация, а с отговорности, с ресурси и със задачи, които да поставим пред тях в рамките на архитектурата и йерархията на програмите. Мислите ли все пак по този въпрос? Второ, по-скоро предложение-въпрос към Вас. Според мен за да бъдат ефективни средствата от европейските програми през следващия планов период, ние трябва още от сега да планираме поне средносрочно до 2020 г. и публичните ресурси от бюджета на републиката. За съжаление до момента ние предлагаме модел на 3–годишно прогнозиране на тези разходи. Бих Ви задал въпроса – като Ваше лично мнение и дали бихте го поставили в Министерския съвет: не е ли редно в рамките на програмирането на изразходването на европейските средства да помислим за такова средносрочно планиране и на публичните средства – като основни, а и като добавени към тях европейските, за да сме сигурни с какви инструменти разполагаме и какви задачи предоставяме пред нашата данъчна администрация, за да може да осигури инструментално и финансово тези задачи?

Уважаеми господин Михалевски, вероятно знаете, че в голямата работна група за разработване на договора имаме почти паритет от представители на публичните институции и представители на третия сектор – социално-икономически партньори, неправителствени организации, които представляват заинтересованите страни. Такъв е форматът, който ще бъде следван от всички работни групи – тези, които са сформирани, и тези, които не са сформирани. Това не е само да се гарантира максимална прозрачност и публичност. Според мен политиките трябва да бъдат кроени включително и от тези, които ще ги прилагат. Пряко на въпроса Ви – каква трябва да е ролята на регионите, какви възможности има? Вероятно като подтекст, ако не и като текст на въпроса тук стои питането дали е редно България да има регионални оперативни програми. Изключително спорна и интересна тема. Ще бъда абсолютно откровен. Ще ми позволите волността в рамките на половин минута да направя по-скоро експертен, отколкото политически анализ. Аз също считам, че регионалните оперативни програми в най-голяма степен дават възможност за адресиране на регионалните нужди. Практиката от прилагането им показва, че обикновено тези инструменти се движат много бързо. Там има силен граждански натиск, за да се случат планираните инвестиции. За съжаление в последната половин или една година имаме редица силни контрааргументи срещу съществуването на регионални оперативни програми. Позицията на Европейската комисия от последните месеци е по-скоро резервирана относно създаването на регионални оперативни програми. За това има две причини. Това са програмите с най–висок процент грешки, с най-голям процент нарушения. В момента от 150 спрени финансови инструмента – оперативни програми в държави членки, голяма част са регионални оперативни програми. Какво правим ние? Аз съм съвършено съгласен, че се нуждаем от по-адекватна и ясна система за адресиране на регионалните нужди. Според мен рецептата е голям кръг предефинирани проекти. Предефинираните проекти, предварително записани като приложения към съответната оперативна програма, дават шанс да се избегне конкурентното начало, което в момента поставя в неблагоприятна ситуация редици български общини. Това е тъй нареченият процес на генериране на проекти („проджект дженерейшън”), който към момента е стартирал. Той ще продължи до средата 2013 г., ако не и няколко месеца след това – до изчистването на всички детайли като приложение към оперативните програми. Това до голяма степен ще минимизира или ще премахне напълно ефекта от генериране на неравенството. Какво се получава в момента? Общинските администрации, които са силни, подготвени и агресивни, успяват да спечелят повече проекти, а по-малките, по-слабите, които имат по малки възможности, изостават и за съжаление се продуцира правилото, че богатите стават по-богати, а понякога бедните стават по-бедни. Абсолютно съм решен на базата на механизма, който описах, този дефект да бъде предотвратен или да бъде премахнат. Към момента три оперативни програми са заявили твърдата позиция да имат регионални звена. Лично аз съм против създаването на 18 структури на ниво региони. Според мен те трябва да бъдат обединени в шест структури, които да предоставят услуги на всички. По последния въпрос – лично за мен, следвайки най-добрите практики от планирането, програмирането и отчитането на европейските пари, ние трябва да се постараем да ги прехвърляме по отношение на всички публични разходи изобщо. Да не коментирам, че имаме тъй наречения принцип на допълняемостта или „адиш аналити”, където ние сме длъжни, следвайки изпълнението на европейските проекти, да генерираме допълнително и национален ресурс. (Сигнал за изтичане на времето.) Съжалявам, че времето е кратко. Благодаря.

Господин министър, точно защото времето е кратко, аз Ви насърчавам да използвате парламента, комисията, пък и в специални формати следващите седмици да обсъждаме по-сериозно тези проблеми. Аз съм съгласен с аргументите за регионалните програми, обаче Вие също бихте се съгласили – сигурен съм, че ако замразим процеса на това ниво, малките бенефициенти в регионите никога няма да добият капацитет, сигурност и по-висока степен на безгрешност. Това, което казвате за предварително дефиниране на проектите, е добро, но според мен трябва да има и още една крачка – за създаване на този капацитет. Това не е нова тема. Аз самият като работа в предприсъединителните фондове съм изпитвал и горчивото, и сладостта на успехите на бенефициентите по регионите с европейски средства. Искам да акцентирам върху нещо друго – оттам, откъдето започнах. Реформите според мен са възловият въпрос за договора за партньорство. При разпределение на средствата Европейския фонд за регионално развитие акцентира най-вече там, където ще се изисква да променим най-много неща, за да бъдат адекватни бъдещите бенефициенти в сферата на образованието, инвестициите, иновациите. Там нарастването на възможните средства е най-голямо. Отделно трябва да споделя, че бидейки част от една парламентарна делегация на събиране в Европейския парламент, от всички страни членки, аз тогава бях доста обезпокоен, че ние буквално в следващите седмици трябваше да имаме много сериозни аргументи в дебата с нашите колеги от страните членки, за да можем да защитим дори и този прогнозен размер, който е в момента – от около 8,7 млрд. евро за бъдещия период. Защото без да сложим на масата какво точно ще правим, защо е нужно на България да се направи и какво би постигнала Благодаря със и без тези средства, едва ли ще успеем в разговор с европейските си колеги да постигнем добър резултат. Ще завърша с това, че при този разговор в Европейския парламент в края на месец март най-много ме обезпокои мълчанието на големите бенефициенти. Те мълчаха, а това не е добре. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Ангелов! С голяма изненада прочетох един материал във вестник „Българска армия”, написан от неговия главен редактор, който се казва „Мирише, ама на втори мандат”. Щях да Ви попитам: Вие дали знаете, че Министерството на отбраната и Българската армия са деполитизирани? Щях да Ви попитам дали знаете тези издания, като са деполитизирани и се издават с парите на българските данъкоплатци, могат ли да се занимават с политическа пропаганда? Щях да Ви попитам: дали смятате за уместно и редно подобни материали да се публикуват на страниците на вестник „Българска армия”? „На един лидер му замирисало на предсрочни избори”. Визира се един политически лидер. „Друг партиен лидер се самообяви да алтернатива на управляващите”. Визира се Сергей Станишев. „Пернишкото земетресение с епицентър НДК, което събота разлюля конгреса на партията с преизбрания лидер, и тази партия няма шанс на редовни, камо ли на предсрочни избори!” Това да не е политическата оценка на Българската армия за дейността на Българската социалистическа партия? Някой е объркал жанра! И накрая завършва: „Така че ако мирише на нещо, то е на втори мандат за управляващите”. Това да не е политическата оценка на Българската армия за управлението и за ГЕРБ?! Алтернатива те нямат! Чуйте, алтернатива те нямат! Това е мечтата на всяка една диктатура – управляващите да нямат алтернатива. Ако аз това го прочета във в. „Преса”, във в. „Труд”, във в. „24 часа”, „Монитор” или където и да е – вестници за политика, те са за това, да дават политически оценки и всякакви. Представете си издание на Бундесвера, в което казват: „Меркел трябва да спечели втори мандат”, а социалдемократите нямат никакъв шанс. Вие одобрявате ли това поведение и какви мерки смятате да предприемете? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Найденов – не го виждам, добре е да четете вестника, а не изборно – да избирате отделни статии. Не приемам по никакъв начин в. „Българска армия” да се отъждествява с „Българска-та армия”. Въпреки че в. „Българска армия” се издържа и със субсидия от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на отбраната, той е част от медийната среда в страната и се ползва с пълна свобода на словото от страна на това ръководство на Министерството на отбраната. Имало е време в други правителства и в други ръководства този вестник да е бил спиран. Това ръководство няма намерение да спира вестника. Не смятам, че трябва да има и каквато и да е цензура върху работата на журналистите и това, което се публикува в този вестник. Ще дам пример: Българската национална телевизия и Българското национално радио също се издържат със субсидия от държавния бюджет, но няма цензура върху техните критични материали, независимо дали са насочени срещу управляващи или опозиция. Основната мисия на в. „Българска армия” е да популяризира и информира за дейността на Въоръжените сили както сред широката общественост, така и за военнослужещите и цивилните служители от системата на Министерството на отбраната. Единствената задача, която е поставена от Министерството на отбраната на служителите, е да отразяват в пълен обем, адекватно, правдиво и съвременно работата на мъжете и жените в униформи и на цивилните служители. Във вестника се поместват статии и коментари както от журналистите, така и от външни автори. Всеки от тях има правото да изразява различни гледни точки. Няколко примера: В хода на предизборната кампания през миналата година беше дадена трибуна само на един от кандидатите за президент, различен от спечелилият изборите – госпожа Меглена Кунева. В следващия брой на този, който Вие цитирате, има публикувано интервю с евродепутатът Ивайло Калфин. Даваме трибуни и на други политици от различни партии да изкажат вижданията си за отбраната и сигурността. Междупрочем в днешния брой, ако сте го прочели, поне да сте си го взели и да си го купите, един лев струва, също отразяваме работата на Ивайло Калфин в Бюджетната комисия на Европейския парламент . В заключение мога да кажа, че съм отправил забележка към главния редактор да съсредоточи своята дейност основно върху Въоръжените сили и Министерството на отбраната, но когато има авторски материали или коментари, изрично да се отбелязва, че представляват лично мнение и по никакъв начин не отразяват официално становище на редакцията на вестника и на Министерството на отбраната. Все пак това не е стенвестник, уважаеми господа и дами, за вътрешна пропаганда. Това е седмичник, който се намира на пазара, в РЕП-овете, който се купува и който трябва да търси своето място на медийния пазар. Благодаря ви.

Благодаря за отговора, господин министър. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз зададох този въпрос, наистина ръководен от традицията, и се зарадвах, че продължава да излиза това под карето – че първият брой на в. „Военни известия” излиза още от 1892 г., което показва една традиция. Нямаме много такива вестници в нашата журналистика, имаме по-модерни случаи. Това обаче, на което исках да Ви обърна внимание, защото даже, когато видях тази статия, реших, че е започнала да го издава някаква частна група, която си има политически пристрастия, в което няма нищо лошо – някой си решава, започва да си издава вестник. Погледнах карето, където пише: „Вестник за национална сигурност и отбрана”. Ако е вестник за политика – добре, но той е за национална сигурност и отбрана. Националната сигурност и отбрана не включва даване на оценки на политически лидери и политически партии, и на това кой ще спечели следващите избори. Иначе е много хубаво, че отразявате евродепутати от различни политически сили. Те имат своите становища по националната сигурност и отбраната. Публикувайте, дето се вика, колкото се може повече. Пише: „Издава Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”, Информационен център на Министерството на отбраната”. Може ли да има политически оценки от страна на Министерството на отбраната? Защото хората по този начин възприемат този вестник. Съгласен съм, че не са тъждествени в. „Българска армия” и „Българска-та армия” – добре е, че сте направили това разграничение. Но когато такъв материал излиза на първа страница, подписан от главния редактор, е, от това по-официозно, от това по-официално изявление няма. Това е главният редактор, това е първа страница. И се дават тези оценки. Добре е, че сте направили тази забележка. Надявам се, че Вие не мислите, че това, което сте направили, е цензура, защото предполагам, че Вие наистина отразявате мнението, че „Българската армия” и издавания от Министерството на отбраната и „Българска армия” са наистина деполитизирани органи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, съгласно изискванията на Закона за администрацията, ежегодно всички органи на изпълнителната власт си поставят цели за дейността на своите администрации, регулярно контролират изпълнението на тези цели и през следващата година отчитат тяхното изпълнение. Като органи на изпълнителната власт министерствата също си поставят цели, които са част от стратегическите цели на правителството, контролират тяхното изпълнение и в началото на всяка следваща година правят отчет пред гражданите каква част от тези цели са реализирани. Една справка в интернет сайтовете на министерствата показва, че някои от министерствата наистина са обявили публично своите цели за 2011 г., периодично са контролирали какво са свършили и след това са отчели своята дейност. Няма да коментирам за какви точно цели и за какво точно изпълнение става дума, защото куриозите не са малко, но Министерството на правосъдието е едно от тези министерства, което е пропуснало, поне публично, да обяви своите цели – това, на което е подчинило дейността на своята администрация, както и съвсем удобно е пропуснало публично да обяви какво е свършило през 2011 г. Тъй като Вие идвате от неправителствения сектор – там бяхте председател на една неправителствена организация, която се казва „Прозрачност без граници”, тоест би следвало идеята за прозрачност, за откритост, за публичност, особено в дейността на публичните органи, да бъде присъща и на Вашата дейност като министър, моят въпрос към Вас е: поставило ли си е някакви цели за изпълнение Министерството на правосъдието за 2011 г., отчело ли е изпълнението на тези цели и дали Вие, като нов министър, за 2012 г. сте си поставили цели и ще бъдете ли така добра да изпълните изискванията на Закона за администрацията – публично да ги обявите, за да може всеки един гражданин да се информира детайлно за тяхното изпълнение? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Целите, които Министерството на правосъдието през 2011 г. си е поставило, както и отчетът за тяхното изпълнение, са публикувани и са достъпни на електронната страница на Министерството на правосъдието. Вярно е, че ние наследяваме малко бавен, зле работещ сайт, но така или иначе правим необходимото, за да го оптимизираме. Съвсем накратко ще се фокусирам върху Вашия въпрос, който се отнася до целите за 2011 г. Целите на администрацията и на Министерството на правосъдието за 2011 г. са фокусирани въз основа на Стратегията за продължаване на съдебната реформа в условията на членство в Европейския съюз. Основните насоки в дейността на Министерството на правосъдието за 2009-2011 г. и планът за действие за 2011 г. са мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. За 2011 г. целите за нас са наследени и ние на практика се ангажирахме да направим отчета за изпълнението на тези мерки, който също се намира на страницата на министерството. По отношение на отчета, който направихме, мога да кажа, че като изцяло изпълнени могат да бъдат определени следните цели: Цел № 2 – въвеждане в националното законодателство на директивите на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, както и приетите преди договора от Лисабон рамкови решения в наказателноправната и гражданскоправната област, съобразно резултатите от преговорите в рамките на Европейския съюз. Цел № 4 – внесен ЗИД на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, приет от Народното събрание на 6 юли 2011 г. Цел № 5 – внесен ЗИД на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции, приет на 6 юли 2011 г. от Народното събрание. Цел № 6 – Закон за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, приет от Народното събрание на 14 април 2011 г. Цел № 8 – представители на Министерството на правосъдието са участвали активно в дейността на международноправни организации, в гражданскоправната и наказателната област и са въведени препоръки в конвенциите и споменатите области. Настоящото ръководство на Министерството на правосъдието констатира значителен напредък в изпълнението на цел 1 по приложение на препоръките на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и оценка за периода до края на 2011 г. и по цел 3 – Националната програма за специализиране и обучение за магистрати за противодействие на финансови стопански престъпления. На незадоволително ниво на изпълнение според нас се отчита цел 7 – за изготвяне ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По наша преценка са необходими допълнителни консултации с оглед на предстоящата регламентация в Европейския съюз. Също така отчитаме като недостатъчно високо нивото на изпълнение по цел 9 – за подготовка, организация, координация и информация, управление и изпълнение на международни европейски проекти. По същия начин оценяваме и цел 10 – за създаване на условия за своевременно обективно отразяване дейността на Министерството на правосъдието, укрепване авторитета и стабилизиране доверието в институцията посредством диалога в медиите. Смятаме, че публичната информираност относно работата на министерствата през 2011 г. е била на средно ниво. Практически настоящото ръководство на Министерството на правосъдието довърши изпълнението на цел 11, а именно – внедрена е и функционира уеб-страница за публичен достъп до данните за движението на преписките за промяна на гражданството. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Няма да влизам в спор с Вас какво съдържа страницата на Министерството на правосъдието. Ето така изглежда тя. (Показва документ на министър Ковачева.) От първоначалния прочит на тази страница всеки един интернет потребител остава с впечатлението, че единственото, което се съдържа за отчитане на дейности на Министерството на правосъдието касае периода до 2009 г. Това е на първата страница на Вашия сайт. Всъщност може би проблемът стои не само пред мен, но и пред други граждани, които са се интересували от този въпрос. В не една и две журналистически статии по темата „Какво свърши правителството” за миналата година Министерството на правосъдието е едно от цитираните министерства, тъй като не е заявило на сайта си своите цели, контрола и отчета за изпълнението им за 2011 г. Това означава, че наистина трябва да бъде направено по начин, който да даде възможност на всеки обикновен гражданин с едно чукване да може да се информира какво се случва в министерството. От друга страна, гражданите имат и други обективни критерии да се информират за това какво прави Министерството на правосъдието. Твърдя, че един от тези обективни критерии е Междинният доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, който беше публикуван през месец февруари. Той даде една доста неласкава оценка както на съдебната система, на цялото правителство, на МВР и най-вече на Министерството на правосъдието по отношение на реформата в съдебната система, борбата с корупцията по високите етажи на властта и битката с организираната престъпност. Бих казала, че това наистина е най-лошият доклад, който България е получавала в рамките на това управление. Най-малкото там бяха пропуснати според мен съвсем съзнателно изрази като „наличие на политическа воля” и „на реформаторски устрем” на това правителство да се справи с тежките проблеми в битката с корупцията и с организираната престъпност. Скромни са оценките и по отношение на реформата в съдебната система. Бих Ви обърнала внимание, че в контекста на тези констатации на цялата подготовка за следващия доклад, в който участва активно и Народното събрание, включително и опозицията, би следвало да разработите начин, по който Вашите цели за 2012 г. да са достъпни за всеки гражданин така, че този процес наистина да бъде двустранен. В него трябва да участват българските граждани, които да могат да следят и да кажат своето мнение за това какво прави Министерството на правосъдието, как се движи реформата в съдебната система и какво се случва в битката с корупцията и престъпността.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз пък няма да влизам в спор с Вас, като Ви напомня, че Февруарският доклад беше изцяло технически и в него, разбира се, няма политически оценки. Също така няма да Ви напомням, защото Вие много добре знаете, че той не беше никак негативен, напротив, оценката на Европейския съвет по общи въпроси, традиционната оценка на практика го определи като позитивен. Това беше потвърдено и от холандския премиер – че е първият положителен доклад от двата очаквани. По отношение на конкретния въпрос. Очевидно е, че целите и отчетът на целите няма как да намери място на първата страница на сайта на министерството. Има и други страници на този сайт. По-конкретно – там, където е обществената информация. Цялата информация за отчета се намира там. Пак казвам: сайтът на Министерството на правосъдието е много труден за управление, защото е много тежък, много бавен и много стар. Ние си даваме сметка за това, предприели сме необходимите мерки, за да направим един по-добър сайт, защото всъщност администрирането на сайта е важна част от възможностите за качване на информация. Понякога целият сайт се срива и на практика дори ние нямаме достъп до него. Това е технически проблем и също така е въпрос на пари. Опитваме се да направим необходимото, за да може Министерството на правосъдието да има добър сайт и наистина и гражданите, и останалите институции да имат достъп до цялата информация за работата на Министерството на правосъдието. Що се отнася до по-добрия сайт на министерството като технически параметри, смятам, че е въпрос на бъдеще да го направим. И въпрос на пари е, за съжаление. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, ето още един въпрос, който е свързан с наличието на финансови средства в Министерството на правосъдието, включително и с тяхното разпределение. Сигурно знаете, че в неделя – на 10 юни, пред сградата на Вашето министерство се проведе национален протест – протестът на служителите в затворите. В него се включиха служители в затворите от 12 града, сред които София, Сливен, Бобов дол, Стара Загора, Враца и други. По време на протеста служителите протестираха както срещу ниските възнаграждения, така и най-вече срещу лошите условия на труд в затворите, където освен с враждебната среда служителите и надзирателите се срещат и с ред други, основно социални проблеми, като например липсата на медицински персонал, липсата на лекари, на психиатри и психолози в затворите, свръхнаселеността в затворническите помещения. Фактът, че в българските затвори един надзирател отговаря за включително 200-250 до 300 затворници, при положение че тези норми в европейските страни са между 15 и 50 затворници: с мизерните социални плащания, които не са индексирани през последните 10 години; с факта, че сумата, която се харчи за храна, включително на един надзирател дневно, е в рамките на само 1 лев – в крайна сметка една ситуация, която наистина прави изключително лоша жизнената среда на затворниците, която на практика е работната среда на служителите в затворите, на надзирателите. За коректност трябва да кажа, че исканията на служителите в затворите са изцяло професионални, изцяло свързани с тяхната работа. Тук в този протест няма никаква политика, но пък има политика и политическа воля в желанието въпросите да бъдат решени. Тук ще подскажа, че те излизат извън рамките на условията на труд на служителите в българските затвори, а касаят и пренаселеността и липсата на сгради, и изобщо наказателната политика на това правителство. Моят въпрос към Вас е: какво е Вашето отношение към този протест и какво смятате да предприемате за решаването на тези проблеми?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Госпожо Манолова, абсолютно сте права – темата за възнагражденията на надзирателите, на служителите, които работят в затворите, условията, в които те работят е много важна и много тежка. Това е проблем, с който на практика се сблъсках още първите дни, когато поех Министерството на правосъдието. Една от първите ми срещи беше именно със Синдиката на служителите в затворите. Оттогава насам, в рамките на тези няколко месеца, водим непрекъснати разговори. Аз и моят екип сме ангажирани с този проблем. Самата аз направих посещение на Софийския затвор, за да се запозная лично с условията там. Проблемът е много сериозен и си давам сметка за това. Във връзка с Вашия въпрос относно трудовите възнаграждения ще кажа, че те са изцяло обвързани с възнагражденията на служителите на Министерството на вътрешните работи и на практика изцяло зависят от тях. Исканията на служителите са свързани с допълнителни пари за лошите условия, в които работят, и за храна. Смятам, че тези искания са справедливи. На пръв поглед става въпрос за едни малки суми по 30 лева – фактически два пъти по 30 лева – по 60 лева на човек. Проблемът, с който ние се сблъскваме, е обстоятелството, че на практика в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и в Главна дирекция „Охрана” работят около 6 хил. души, което прави сумата над три милиона и половина. Проблемът се състои в обстоятелството, че в бюджета на Министерството на правосъдието тази сума не е заложена и на практика няма как да бъдат изплатени тези пари дори и с вътрешно разпределение, поне към момента. Това, което ние направихме, е, че водим разговори с Министерството на финансите, направили сме финансова обосновка, която е отнесена към вниманието на министъра на финансите. В момента тя е в Министерството на финансите, водим разговори и с тях, и с надзирателите, които стачкуваха в неделя, правим възможното, за да намерим сумата, но тя не е малка. Пак казвам, става въпрос за три милиона и половина. В този смисъл се надявам, разбира се, че поне частично въпросът ще бъде разрешен. Също така най-лошият вариант би бил сумата да бъде заложена в бюджета на Министерството на правосъдието за следващата година, така че там гарантирано парите ще им бъдат изплатени. При всички случаи, пак казвам, проблемът е финансов – отнасям се с много голямо разбиране към него. Между другото в неделя заместник-министърът, който отговаря за ресора „Затвори”, се срещна с надзирателите, които бяха пред Министерството на правосъдието, разговаря с тях, аз също съм говорила. Ние също имаме желанието да им помогнем, търсим решения. Търсим решения и на проблемите, които срещат в работата си, които са свързани с внасянето на забранени предмети в затворите. Вярно е, да, купихме скенери – по-добър е контролът. Но смятам, че зависи от надзирателите – самите те да упражняват вътрешен контрол. В момента е възложено на колегите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, съвместно със самите надзиратели и техния синдикат, да разработят конкретни мерки за противодействие на корупцията вътре в затворите, така че надзирателите да бъдат ангажирани в процеса на опазване на реда вътре в затворите. Това е един въпрос, който също е свързан с по-доброто менажиране изобщо на процесите на управление на затворите. Така че ние работим и по този въпрос. Това е съвсем накратко, което бих могла да Ви кажа, надявам се, че въпросът ще бъде разрешен съвместно с помощта и на Министерството на финансите. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, наистина въпросът с опазването на реда в затворите и със стриктното спазване на задълженията на служителите в затворите е важен, но аз не бих искала да го развивам в своето питане. Според мен е нормално Синдикатът на служителите в затворите, освен въпросите, които поставя пред Вас, да се занимае и с тези въпроси, а именно как техните членове изпълняват своите задължения? Така че Вие имате своите основания в този смисъл. Нека да се върнем на същността на поставения от мен въпрос. Наистина не считам, че същността на проблема е единствено в осигуряването на тези три милиона и половина лева, които биха решили част от справедливите социални искания на служителите в затворите. Ще Ви обърна внимание например, че в бюджета на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” са заложени само милион и половина за капиталови разходи, което означава, че милион и половина са парите за 14 затвора, за 40 следствени ареста и за 28 пробационни служби, като Ви обръщам внимание, че условията в следствените арести са още по-тревожни, още по-драматични, отколкото в българските затвори и че годишно през следствените арести преминават между 33 и 35 хил. души, от които, забележете, само между 6 и 8 хиляди получават осъдителни присъди. Тоест проблемът с нечовешките условия в следствените арести също е изключително сериозен. Това е въпрос както на условия на труд на хората, които работят там, така и условията, в които са поставени хората в следствените арести. Това е въпрос и на наказателна политика на българската държава, защото ако ще вървим в посока увеличаване на санкциите, увеличаване на наказанията – лишаване от свобода, това означава, че правителството трябва да се ангажира с една друга политика по отношение на следствените арести, затворите и условията на живот в тях и респективно условията на труд на хората, които са ангажирани в тези затвори. Защото България наистина има най-лошите условия на труд на служителите в затворите в Европа – най-лошите условия в затворите и следствените арести, а бих казала не само в Европа, но и в сравнение с ред азиатски страни. Така че в тази посока може би ще търпим санкции, ако не се коригираме своевременно. Моят съвет към Вас е: борете се за тези пари, които се дължат на служителите до края на тази година, а в бюджета на Министерството на правосъдието за следващата година изначално трябва да бъдат заложени адекватни суми, включително за изграждане на нови сгради и капиталови разходи.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Манолова, мисля че нямаме разминаване в мнението. Абсолютно сте права – бюджетът сега е милион и половина, а преди няколко години е бил 10 милиона, тоест разликата е доста чувствителна по отношение на бюджета и капиталовите разходи, които всъщност биха помогнали да се подобрят условията. Казах вече, че оценката за работата през миналата година на дирекцията с международни проекти в министерството не е била особено задоволителна, поне по мое мнение като човек, който работи с проекти много дълги години, но пък сега условията са различни. Смятам, че дирекцията работи много добре и сигнал за това е стартиралият преди около месец голям проект – това е Норвежкият механизъм, който на практика ще осигури едни 12 млн. лева, които ще бъдат инвестирани именно в затворите и арестите за подобряване на условията в тях. Това са пари, които на практика са помощ от страна на Норвежкото правителство към България и благодарение на възможността да бъде разработен такъв проект от екипа на Министерството на правосъдието, тези пари ще бъдат инвестирани именно там. Смятам, че това ще помогне и ще доведе до подобряване на условията. Разбира се, оттам нататък ние със сигурност ще се борим и за парите за надзирателите, и за възможността за увеличаване на разходите, но както знаете, в условията на финансова криза това е много трудно. Всички имат проблеми, всички имат искания, ние ще отстояваме нашите и това е абсолютно сигурно и го правим, смятам и в момента с искането към Министерството на финансите. Надявам се те да удовлетворят тази наша и на надзирателите молба. В този смисъл при всички случаи смятам, че в следващ близък период, условията ще започнат постепенно да се подобряват, но мисля, че и Вие ще се съгласите с мен, че това няма как да стане за месец-два. Това са проблеми, които са наследени от много, много години насам и един по един се опитваме да ги решаваме с разбиране, с добра стратегическа визия и с много желание от страна на целия екип на Министерството на правосъдието. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, изтеклият отоплителен сезон до голяма степен мина под аурата на Вашия доскорошен заместник и сегашен шеф на АЕЦ „Козлодуй”, който обиколи почти всички възможни медии и създаде илюзиите, че е въпрос на престиж за ГЕРБ да реши проблема с „Топлофикация”, едни термокамери се показаха, тоест всички очаквания бяха, че в новия Закон за енергетиката това ще бъде изключително важен въпрос. За съжаление Законът за енергетиката вече е готов за второ четене и там няма нищо. Нещо повече, имаме наши предложения от левицата, отрязахте ни ги, понеже е много спешно да приемем другите неща, а тези неща няма да се приемат. За още по-голямо мое удивление на проведена Национална кръгла маса „Топлофикацията в България в търсене на успешни модели за устойчиво развитие” представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тоест точно господин Валентин Николов, лансира идеята за пълна забрана Закона за енергетиката, но отказът отпадна. Затова Ви питам: каква е политиката на министерството по този изключително важен за всички потребители на парно проблем? С две думи го казвам: нямате пари да си плащате топлата вода и парното. Пари! Няма нормален човек, който доброволно да се отказва, понеже семейството няма пари, то се отказва от топлата вода и от парното. Отказвайки се от топлата вода и от парното, „Топлофикация” го кара да плаща за студеното, затова, че той не се топли и не ползва топла вода, при това сметките са непосилни – 30, 40, стигат до над 50%. Върви една такава аргументация: „Той се топлел от съседите”. Ами ако съседът се топли с електричество или с въглища, той не се ли топли пак?! А той като вместо с парно се топли с електричество или с въглища, не топли ли съседите? Това просто са до такава степен несъстоятелни аргументации. Обяснете ще могат ли хората, които нямат пари, които изнемогват, да изолират парното си, да се откажат от него и да не плащат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми първо да дам веднага категоричен отговор, че нито в настояща, нито в бъдещи редакции на Закона за енергетиката се предвижда пълна забрана за отказ от отопление. Това е Вашият въпрос, коментар на едно изказване на моя колега Валентин Николов, който бе погрешно разбран от някои медии, за това, че ние готвим пълна забрана за отказ от отопление. Такава пълна забрана не се готви, няма такъв текст в настоящата редакция на Закона за енергетиката, не планираме и да има. В чл. 153, ал. 2 ясно е казано: „Когато собствениците притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата, етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление” и така нататък. Условието е, собствениците притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата, етажна собственост. Това отразява необходимият кворум за вземане на решение от общото събрание на етажната собственост в съответствие със Закона за управление на етажната собственост. Преди тази дата, решението за отказ от отопление се вземаше от 2/3 от собствениците, без значение процента на собствеността им. Благодаря Ви.

Господин министър, няма такова социално същество 2/3 от живеещите. Имате отделно семейство, това семейство има проблеми, то е съгласно да си свали радиаторите, да изолира тръбите, за да не се топли от някаква такава химерична топлинна енергия и да не плаща, тъй като това му е непоносимо. Затова Ви задавам въпроса и в тази посока дадохме предложението. Свалям си радиаторите и изолирам тръбите. Етажната собственост ме проверява и казва: „Да, този не потребява топлинна енергия”. Имаме блокове, в които са свалени радиаторите в общите части, могат да се изолират и вертикалните щрангове, за да няма загуби. Въпросът ми е: защо след като в никаква форма този човек не ползва топлинна енергия, ние всеки месец му слагаме сметки от 30, 40, 50% от това, което плащат онези, които ползват топлинна енергия? Затова Ви говоря. Дайте да намерим механизма. Това не засяга „Топлофикация”. „Топлофикация” си получава парите по топломера долу общо за живеещите. Това засяга етажната собственост, засяга съседите. Дайте да направим един нормален текст, който да позволява етажната собственост да контролира процеса и когато етажната собственост каже: „Да, този човек не потребява топлинна енергия, да можем да му нулираме сметките”. Другото просто е издевателство. Цял вход не ползва в един блок – какво топлене от съседите?! Какви съседи?! Онзи, който е на последния етаж, от кой се топли? Или обратното, там излъчването е по-голямо. Тоест, такива вопиющи несправедливости, които трябва да решим, тъй като хората действително изнемогват. Това е робство, което продължава за много семейства с десетилетия, без хората да разбират защо. В комисията отхвърлиха тези предложения и казаха: „До есента ще ги направим”. Няма кога да ги направим! Ние до ваканцията, ако приемем Закона за енергетиката – хубаво, но отоплителният сезон ще започне от октомври. Той ще започне при досегашната схема и хората отново ще пищят кански от това, че не ползват топло, а трябва да плащат.

Господин Димитров, Вие сам дадохте част от отговорите на поставения от Вас въпрос. Проблемите са – и Вие знаете, във вертикалните щрангове, ако имахме хоризонтални щрангове и индивидуални топломери, ние можехме да освободим хората, които не ползват топлинна енергия от тази такса за отопление от съседи и тръби, които минават през апартаментите им. Също така казахте, че проблемът е от 10 години и този проблем вече толкова години не може да намери решение. Аз не съм сигурен, че идеята, която Вие предлагате с изолирането на вертикалните щрангове ще работи, защото по време на проверката на етажната собственост са изолирани, но на следващия ден вече може да не са изолирани. Разбирате ли? Не я отхвърлям като идея, можем да продължим да я обмисляме. Съгласен съм с Вас, че ние всички заедно трябва да намерим решение на този въпрос. Така че съм склонен и ще Ви подкрепя, съответно с колегите от ГЕРБ, за всички добри предложения, които имате в тази посока. Със сигурност Главата „Топлоенергетика” в Закона за енергетиката трябва да се преразгледа, за да се решат някои съществуващи проблеми от десетилетия. Това трябва да го направим преди новия отоплителен сезон или поне е хубаво да сме готови преди него. Благодаря.

Благодаря, господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В пресата бе публикувана информация, че ръководеното от Вас министерство бездейства и укрива информация за опасни нива на радиация в затворени уранови рудници в района на софийските села Нови хан, Габра и Крушовица. Съответните доклади са били предадени на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”. Предприятието е 100% собственост на министерството и му е препратило докладите. Наред с информацията в документите се съдържат и препоръки как да бъде отстранен проблемът с излизащата от рудниците радиация. Обвиненията са отправени от Рангел Гюров – ръководител на Лаборатория по природни бедствия и рискове. Той е известен с това, че предсказа катастрофалното земетресение в София през 2008 г., както и че Родопите са пълни с находища на диаманти. Лабораторията е имала договор за изследване на радиацията, който вече не е подновен. Във връзка с това, господин министър, моля да ми отговорите как ще реагира министерството на отправените обвинения в бездействие и в укриване на информацията? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Станилов, ще Ви отговоря с факти. Министерството нито е бездействало, нито е прикривало информация. Това ще стане ясно от изложението. С договор от 30 юни 2008 г. Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” възлага на въпросния господин и на неговата фирма ЕТ „Фондан Рангел Гюров” изготвянето на отчет за резултатите от Проекта „Изследване на състоянието на физическата среда в землищата на село Нови хан, Габра и Крушовица”. Изготвеният отчет е предоставен на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма както от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, така и от кмета на община Елин Пелин госпожа Галя Георгиева. За проверка и набелязване на мерки при необходимост Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е изпратило отчета на „Екоинженеринг РМ” ЕООД в качеството му на държавна фирма, изпълняваща организацията и контрола с всички дейности, свързани с премахване на последиците от уранодобива. Освен от „Екоинженеринг РМ” ЕООД контрол се осъществява и от специализираните органи на контролните ведомства, като Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването и други. Въпросният отчет е изпратен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Министерството на здравеопазването за становище. В отговор Министерството на здравеопазването предостави становище на главния държавен здравен инспектор, съгласно което, цитирам: „Като цяло резултатите от здравно-радиационния контрол показват, че непосредствена опасност за живота и здравето на населението в района на участъка на село Габра не съществува”. Становището на Министерството на здравеопазването е изпратено на кмета на община Елин Пелин и началника на отдел „Приемна” в Министерския съвет, в отговор на това, че някаква информация се крие. През месец май тази година в няколко ежедневника отново бяха повдигнати въпроси за получените резултати от горните изследвания и там също бе предоставена информация. В същото време министерството сигнализира, изпрати отчета на министъра на околната среда и водите, която създаде междуведомствена работна група за извършване на проверка във връзка с получения сигнал на радиационното замърсяване от стар уранов рудник при село Габра, община Елин Пелин. В работната група участваха представители на Министерство на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, „Екоинженеринг РМ” ЕООД и кмета на община Елин Пелин. Направена е подробна проверка на състоянието на минните изработки в района, изследвана е мощността на дозата на радиационния гамафонд, концентрацията на газ „Радон 222”, съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в приземния въздух, в повърхностни, подземни, руднични, питейни води, почви и скален материал, седименти от повърхностни водоеми, зеленчуци и мляко. Направените изводи и заключения са, че извършеното обследване в района на селата Нови хан, Крушовица и Габра, община Елин Пелин, не показва отклонение от нормалния радиационен статус, характерен за страната и че няма фактори, които да влияят непосредствено върху здравето на хората или да представляват риск за населението. Докладът от проверката е предоставен на всички заинтересовани страни, в това число на кмета на община Елин Пелин, на кметство Нови хан, на кметство Крушовица, на кметство Габра. В същото време Министерство на икономиката, енергетиката и туризма предостави цялата налична информация по повдигнатите въпроси на Областната дирекция на МВР в София във връзка с проверка по преписка, заведена по сигнал на Национална коалиция „АЕЦ – Белене” относно наличие на данни за радиационно замърсяване в района на село Нови хан, Софийска област. Уважаеми господин Станилов, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не само не бездейства и не прикрива информация, а точно обратно – в рамките на своята компетентност прави всичко възможно да информира заинтересованите страни и компетентни органи, съдейства за изясняване на проблема по повдигнатите сигнали. Информацията не може да бъде прикрита, тя е обществено значима и всеки, който желае, може да се запознае с нея. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор и искам да Ви кажа, че независимо от закъснението на моя въпрос, той имаше в известен смисъл провокативен характер, за да разбере министерството и обществото, че не бива да се сключват договори и да се ползват фирми със съмнителна репутация и съмнителни намерения, и обществото да бъде настроено в такава посока, че да обвинява властите в небрежност, независимо какви са властите – днес Вие сте на власт, утре други. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През февруари 2012 г. в ТЕЦ „Марица изток 2” бе проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка „Специализиран автобусен превоз за нуждите на дружеството”. С решение на Съвета на директорите на дружеството от 10 февруари бяха определени изпълнителите на обществената поръчка. Съгласно изискванията на документацията за конкурса, изпълнителите трябва да отговарят на няколко категорични условия. Аз ще цитирам две от тях. Първо, автобуси, с които се извършват превозите на работници и служители от ТЕЦ-а, трябва да бъдат произведени след 2000 г. и да бъдат оборудвани с климатици. И, второ, което е също задължително, същите автобуси не могат да бъдат заменени едностранно от изпълнителя без да е налице изричното писмено съгласие на възложителя. Какво се получава след завършването на обществената поръчка от страна на ТЕЦ-а? Започва фактическото изпълнение и се оказва, че изпълнителите извършват превоз на работниците и служителите на дружеството със значително по-стари автобуси, като не съответстват на тези, които са посочени в конкурсната документация. Предвид на това, че подмяната на автобусите се явява едностранно нарушение на изискванията на проведената процедура по Закона за обществените поръчки, отправям към Вас, господин министър, следните въпроси: защо ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2” е допуснало да се извърши такава подмяна? Защо не са санкционирани превозвачите, извършили превоз на работниците и служителите с по-некачествени и по-стари автобуси от договорените? Какво Вие ще предприемете именно в отговор на това? Благодаря.

Господин Иванов, прав сте, че фирмата-изпълнител не може едностранно да замени едни автобуси с други, защото тези автобуси са част от оценката, на базата на която те са получили договора, за да превозват тези служители. Това, което аз направих, е да проверя подробно какъв точно е случаят – дали има подмяна на автобуси и как се е извършила тя. От това, което моите сътрудници успяха да разберат, в ТЕЦ „Марица изток 2”, в деловодството не е входирано искане за подмяна на един автобус с друг, нито е разрешавано такова от изпълнителния директор господин Христозов. Единствените случаи на подмяна на автобуси, които успяхме да открием за периода след сключване на договора, са три и аз ще Ви посоча и трите. Ако Вие имате допълнителна информация, Ви моля да ми я предоставите, защото ако наистина е вярно това, което казвате, ще предприема необходимите действия. Но от това, което аз успях да получа като информация, трите случая са следните. На 11 април 2012 г. по линията Раднево – „ТЕЦ Марица изток 2” превозът е преустановен поради повреда в горивната система на автобус с марка „Мерцедес” и превозът за деня, и само за този ден е извършван с автобус марка „Сетра”. На 29 май 2012 г. по линията село Окоп – село Миладиновци – „ТЕЦ Марица изток 2” превозът е преустановен поради повреда в климатичната система на автобус с марка „Мерцедес” и превозът за деня, отново само за този ден, е извършен с автобус „Сетра”. На 3 до 6 април, в продължение на три дни по линията село Генерал Инзово – „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД превозът е преустановен поради повреда в ходовата част на автобус с марка „Сетра” и превозът за периода е извършен с автобус марка „Сетра” друг модел. Това са трите случая на различни от декларираните автобуси, които са използвани. Както вече казах, това е направено поради повреди във въпросните автомобили. Отново искам да посоча: ако имате данни или документи, които сигнализират за нарушения, ще бъда благодарен да ми ги предоставите, за да възложа допълнителна проверка по случая. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за разбирането. Следващата седмица ще Ви предоставя допълнителни материали. Искам да кажа какво се случва оттук насетне. Още от началото на годината – на 3 януари, е подписан договор между „ТЕЦ Марица изток 2” и фирма за извършване на пътнически превози, който касае извършването на превози на работници и служители, цитирам дословно договора: „до приключване на откритата процедура със същия предмет и сключването на окончателните договори”. Междувременно по поръчката, за която зададох основния въпрос, има обжалване и тече дело във Върховния административен съд. Ръководството на „ТЕЦ Марица изток 2” в лицето на господин Георги Христозов иска предварително изпълнение, което означава веднага да започне изпълнението на обществената поръчка с определените за победители фирми. Господин министър, съдът отказва, като заявява, че: „тъй като има такъв договор, до окончателното решение на съда претендираното от възложителя предварително изпълнение е напълно осъществено, тъй като е осигурен превозът на работниците и служителите до централата, а с това е обезпечено и нормалното функциониране на енергийната система на страната”. Следователно ръководството на „ТЕЦ Марица изток 2” би трябвало едва след окончателното решение на съда по отношение на обжалването да подписва окончателен договор, който да влезе в сила. Нарушават се законите на страната. В момента не е известно кои фирми извършват тези превози, защото няма валиден окончателно подписан договор. Ако Държавната автомобилна инспекция спре такива автобуси, превозваните с тези рейсове работници и служители нямат дори застраховка, поради това че няма договор, въз основа на който да се извърши застраховката. Поведението в момента на ръководството на „ТЕЦ Марица изток 2” е скандално, защото грубо погазва законите. Господин министър, ще Ви предоставя материали, които като фактология ще Ви покажат грубите нарушения. Ще Ви моля за мерки, които да предприемете. Благодаря Ви.

Доколкото разбирам от прочетеното, става въпрос за договаряне без обявление за времето на обжалване и впоследствие при приключване на процедурата за предварително изпълнение по новия договор. Ще проверим как юридически стоят.

Който е отказан от съда.

Отказан е от съда, въпреки всичко е сключен договор, така ли? Добре. Ще проверя конкретния случай. Излязох на дуплика, за да Ви кажа, че много по-интересен за мен би бил въпросът за транспорта в „Мини Марица-изток”, господин Иванов. Знаете, че там проблемът е много по-наболял, защото една и съща фирма, едно ДЗЗД (Дружество по Закона за задълженията и договорите), вози работниците в „Мини Марица-изток” в продължение на дълги години на цени далеч от пазарните – над 3 лв. В „Марица-изток” договорите са сключени на цени 1,70-1,80. Договорите на всяка фирма, която вози, са в тези рамки. От началото на годината стартирахме процедура, коренно различаваща се от предходни стартирани процедури, които даваха възможност само на това ДЗЗД да участва в търга. Четиридесет и две фирми закупиха документи и, ако не се лъжа, 24 фирми подадоха оферти. Цените са с повече от 50% по-ниски, отколкото цените, на които вози в момента „Мини Марица-изток”. Според мен този въпрос би бил много по-интересен за обществото, защото там се превозват 7000 души служители на „Мини Марица-изток”. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Действително имам намерение да задам въпрос относно автобусните превози в „Мини Марица-изток” с всички проблеми, които съпътстват такъв важен елемент от функционирането на тези големи дружества, както „ТЕЦ Марица изток”, така и мините, където, както казахте, работят около 7000 работници. Моят въпрос сега е свързан с въвеждането на биокомпонентите в състава на течните горива. Господин министър, с промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, които влязоха в сила на 5 май 2011 г., беше въведено изискване горивото за дизеловите двигатели да бъде със съдържание 5% биодизел, считано от 1 януари тази година – това е чл. 47, ал. 1, т. 1. От 1 юни 2012 г. горивото за бензиновите двигатели да бъде с 2-процентно съдържание на биоетанол. Това е в същия член, същата алинея, т. 3. Искам да припомня, че въвеждането на биокомпонентата трябваше да стане една година по-рано, но в момент, когато цените на течните горива рязко се увеличиха, по време на преговорите между ръководството на „Лукойл”, в лицето на Валентин Златев, и министерството, възглавявано тогава от Вашия предшественик господин Трайчо Трайков, беше договорено забавяне въвеждането на биокомпонентата. Беше обещано, че това ще доведе до съществено намаление – с 10-15 стотинки, на цената на течните горива. Българските потребители видяха, че това не се случи, изключвайки първите две седмици след това решение. Цените тръгнаха отново нагоре. Господин министър, по този повод – относно сегашните изисквания, отправям към Вас следните въпроси. Как се контролира въвеждането на биокомпонентата в състава на течните горива, както го изисква Законът за енергията от възобновяеми източници? Извършват ли се проверки по веригата производител дистрибутор-краен снабдител за наличието на 5% биодизел в горивата за дизелови двигатели? Как се извършва – задал съм въпроса на 15 май, сега би трябвало вече да е въведено – проверката за въвеждането на 2% биоетанол в състава на горивото за бензиновите двигатели? Благодаря Ви.

Господин Иванов, много е хубав въпросът Ви, защото единствено чрез контролните органи можем да установим дали съществуващите по закон задължения се спазват или не. Ако те не си вършат добре работата, няма никакво значение какво пише конкретно в законодателството. Националният орган, който осъществява контрол върху качеството на биогоривата и техните смеси, е председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица. За периода 1 януари – 18 май 2012 г. включително са извършени 193 проверки и са взети 193 проби от горива за дизелови двигатели по снабдителната верига. От тях към 18 май 2012 г. са изпитани 189 проби, а 4 предстоят да бъдат изпитани в близките няколко дни. От тези 189 проби в 183 случая след изпитване на пробите е установено спазване на изискванията за смесване по Закона за енергията от възобновяеми източници, а в останалите 6 броя проби биосъставката не покрива изискването за съдържание на биодизел от минимум пет обемни процента, което означава, че 3,3% от изпитаните проби са показали несъответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници. За констатираните шест случая на несъответствие в горивата с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници, са съставени три акта за установяване на административни нарушения. Останалите три са на етап покана за връчване на актове за нарушение. В упоменатия по-горе период средното съдържание на биодизел в смес от горива за дизелови двигатели от нефтен произход възлиза на 5,2%. За периода 1 януари – 18 май тази година включително са иззети 181 броя проби от автомобилни бензини, като всички са изпитани за наличието на биоетанол или етери, произведени от биоетанол. В нито една от пробите не е констатирано наличието на биосъставка в бензините. Знаете, че това задължение влиза в сила след 1 юни тази година.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз се надявам, че тези взети 193 проби са достатъчно представителна извадка и като се има предвид, че никой от моторните превозни средства, собствениците на тези моторни средства, които са използвали вече биодизел в основния състав на дизеловото гориво, не е повдигнал въпроса, че има проблеми с двигателя, с горивния процес, с мощността, може само да се види колко беше изкуствено измислен и шумът, който се вдигаше, че въвеждането на биокомпонентата в течните горива ще влоши качествата на моторните превозни средства. Очевидно това е правено за защита на корпоративните интереси. Аз съм много доволен, че тази година, буквално преди месец, когато отново от същите хора и същото дружество беше повдигнат въпросът дали не би могло отново биокомпонентата да бъде извадена от състава на течните горива, Вие се противопоставите. Вие защитихте по този начин обществения интерес. Първо, защото се създава работна ръка, тъй като биокомпонентата се произвежда на територията на страната, пустеещите земи се засаждат с култури, които се използват за производството на биодизел и биоетанол, и на последно място – щади се околната среда, защото отровните газове, които усилните течни горива бензин и дизел излъчват в околната среда и изхвърлят такива частици, липсват при биогоривото. Аз се надявам, господин министър, ние да продължим тази политика, защото знаете, че в 2020 г. 10% и от бензиновото гориво, и от дизеловото гориво трябва да бъде с биологичен произход. Това е не само изпълнение на европейските изисквания, но то произхожда от защита на здравето на хората и околната среда. И последно – това, което липсваше във Вашия отговор по разбираеми причини, на 18 май беше изготвен Вашият отговор, тъй като аз на 15 май зададох въпроса, но през есента ще искам да разбера дали по отношение на биоетанола се спазва изискването, защото Лукойл навремето много протестираше именно че няма инсталации, които да смесват двата процента биоетанол. Нека да се разбере, че законите в България важат за всички – както за монополистите, така и за дребния и семеен бизнес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Добрев, позволих си да задам този въпрос, след като получих една протестна декларация, която всъщност е адресирана и до Вас. Сигурно и Вие сте запознат с нея. Става въпрос за 13 млекопроизводители с около 700 крави и още толкова овце и кози. Става въпрос за работодатели на около 100 работници във Видинска област – област, която няма смисъл да Ви обяснявам как стои въпросът за работата. Единственото лицензирано, сертифицирано и отговарящо на всички условия предприятие за преработка на мляко в тази област, е клонът на държавното предприятие „Ел Би Булгарикум”, на което Вие сте принципал. Само да Ви кажа, че през годините различни министри са имали различно отношение към държавното „Ел Би Булгарикум”. Някои от тях са смятали, че то е ненужно, други са поощрявали държавата да запази това стандартизиращо качествата предприятие, защото, ако се разровите в архивите, ще видите, че там фактури за закупени сухи млека и други вещества, които влошават качествата на млечните продукти, няма. Именно заради това то е и обект на постоянни атаки на частни предприятия. Всъщност във Видинска област се говори, че в момента част от прекратяването на тези договори с млекопроизводителите е също една игра на хора, които имат определени интереси да унищожат държавното предприятие. В изложението на млекопроизводителите се представят тежките последици, които възникват не само за тях лично, но и въобще за Видинския регион при прекратяването на договорите, включително заглавия в национални медии „Ще фалират млекопроизводители”. Поради тази причина съм си позволил да Ви задам въпроса: кое налага държавното предприятие да накара тези млекопроизводители да подпишат двустранни протоколи за прекратяване на договорите, като се има предвид, че именно от това предприятие Вашият предшественик Трайков, земеделският министър, социалният министър иззеха 25 тона сирене преди Нова година да го подарят в социалните домове. Не отидоха в някоя частна фирма, а от държавното предприятие. Мерси.

Благодаря. Уважаеми господин Миков, причините, довели до прекратяване на договорите за изкупуване на сурово мляко са следните. През месец октомври 2011 г. са взети микробиологични проби от всички доставчици на сурово краве мляко. Изследванията са показали сериозни отклонения в нормативно установените показатели. Ето защо от дружеството са изпратени уведомителни писма, съдържащи резултатите от анализите и препоръка към доставчиците да вземат спешни мерки относно повишаване хигиената на млекодобива и да приведат фермите си, съгласно изискванията на действащите нормативни актове. През месец октомври 2011 г. „Ел Би Булгарикум” е подало заявление в Областна дирекция по безопасност на храните – Видин, че базата ще изкупува и преработва само сурово краве мляко, отговарящо на европейските и българските законови норми. Производствената база – Видин през февруари 2011 г. вече е регистрирана като млекопреработвателно предприятие първа категория. В началото на месец януари, три месеца след като са изпратени уведомителните писма са взети по няколко проби от всички фирми, доставчици за изследвания. Вземането на тези проби се е извършвало в присъствието на представители от двете страни, за които са съставени и подписвани двустранни протоколи за вземане на проби. Същите са изследвани в две независими акредитирани лаборатории. След като резултатите са отчели, че суровите млека са със значителни отклонения в микробиологичните показатели, отново са изпратени писма, с които всички доставчици са предупредени да подобрят хигиената на млекодобива и да измиват и дезинфекцират съоръженията си. След като нередностите не са отстранени, през месец февруари 2012 г. е прекратено изкупуването на сурови млека на ферми с изключително високи качествени отклонения, а на останалите отново е обърнато внимание за повишаване на хигиената и здравословното състояние на животните. Независимо че всички тези доставчици са ферми, категоризирани в първа група и следва да произвеждат сурово краве мляко с показатели, отговарящи на нормативно установените, многократно направените биологични проби категорично са показали противното. Същевременно следва да се отбележи, че „Ел Би Булгарикум” не е прекратило договорите за изкупуване на сурово мляко едностранно. Всички договори са прекратени по взаимно съгласие, изразено в писмен вид чрез подписване на протокол за съгласие за прекратяване действието на съответния договор. Към подписване на съответните протоколи се е пристъпило едва след като са изчерпани всички възможности за уреждане на отношенията между дружеството и съответния доставчик. Компромис по отношение на качеството на изкупуваната суровина води до производство на некачествена продукция, господин Миков. Освен това и до санкции от страна на действащите контролни органи, включително и на българската Агенция по безопасност на храните. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, отговорът Ви звучи доста бюрократично, но такава информация са Ви подали. Има една проста логика. Те са сертифицирали – първа категория, тези млекопроизводители. Възниква въпросът: защо не се контролират от съответната агенция? Сега какво ще стане? Те ще продават ли на някого другиго млякото си? Ще го продават ли? Вие лесно казвате „не”, но на Вашия колега Найденов, който отговаря за Агенцията по безопасност на храните, точно това му е целта: да извади държавното предприятие от изкупуването – частните интереси, по-ниска цена и да ударят производителите. Има дълбока некоректност в тази работа – да сключиш договори с тях, те да вземат крави, да организират производството, да минат през всичките процедури, за да бъдат първа категория производители (не става въпрос за един-двама, за 13 души става въпрос, които са подписали декларацията), и в един момент да им кажеш: „Подпишете протоколи”. Какво да правят? Подписали са „доброволно”. В нашата държава много доброволни работи са доброзорни работи. Ако бях на тяхно място, сигурно нямаше да подпиша, щях да заведа искове именно срещу предприятието и то щеше да фалира. Ако се бяха посъветвали с мен – не са се съветвали, те си знаят какво да правят. Само че възниква въпросът: кой ще изкупува това мляко? Става въпрос за 700 глави едър рогат добитък, отделно – толкова овце и кози. Кой ще го изкупува? В държавното предприятие, където всичко е ясно, плащат се данъци, проверките вървят по всички линии, от него министрите си вземат сирене за PR-ски мероприятия – тук качеството е лошо, а за частните няма значение! Ето това е големият проблем. Хората казват: „Това е игра за съсипване на държавното млекопреработвателно предприятие”. Не се учудвам, че на премиера му подариха едно теле от Видин. Да му докарат и овце, и кози, и крави, защото иначе хората трябва да ги изколят. Благодаря Ви.

Господин Миков, аз ще попитам господин Найденов: ако тези млека се изкупуват от други ферми и тези ферми са първа категория, дали имат право или нямат право да ги купуват? По-скоро въпросът Ви е към него и към Агенцията по безопасност на храните.

Ще го задам и към него.

Аз също ще Ви съдействам, като препратя този въпрос. Както вече Ви запознах, многократно са предупреждавани тези млекопроизводители и са правени редица проби, и то в две различни акредитирани лаборатории, за да е сигурно, че няма манипулация на данните или недоверие. Даден е достатъчен гратисен период – от октомври месец до края на февруари месец, за да се подобри хигиената на млякото. Така че в рамките на този 4-5-месечен срок е било редно производителите, които не отговарят на показателите за общ брой микроорганизми, да подобрят хигиената при производството на мляко. Ще Ви дам една справка, защото не е коректно да я чета от трибуната на Народното събрание, за това какви са отклоненията по отношение на общия брой микроорганизми, за да видите, че те никак не са малко. Не става въпрос за десетки проценти, а за съвсем сериозни отклонения в качеството на млякото. Няма как да се прави компромис с качеството на суровината от страна на държавното предприятие. Благодаря Ви.