20 юни 2012 г.

Защото ще се приеме.

Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, законопроектът е абсолютно безспорен, има един-единствен параграф. На първо четене в залата нямаше нито един „против” и „въздържал се”. След това мина в Икономическата комисия, където също е безспорен. Няма да отнеме повече от 5 минути. Обещавам Ви, че даже няма да се изказвам. (Оживление.) Просто трябва да го гласуваме! Моля за процедура за прегласуване. Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На 11 април 2012 г. народни представители от Коалиция за България внесохме проект за решение, с който предлагаме да се възложи на Сметната палата да извърши одит на Общинско предприятие „Екоравновесие” за периода септември 2006 – декември 2011 г. За съжаление, втори месец този проект за решение не влиза в пленарната зала. Затова ние го предлагаме по този ред. Какви са нашите мотиви? „Екоравновесие” е общинско предприятие с основна дейност регулиране популацията на безстопанствените кучета. Проблемът с бездомните кучета в Столичната община през последните години придобива застрашителни размери – непрекъснато увеличаване на техния брой, увеличаването на тяхната агресивност са факт, особено през последната година, зачестиха случаите на ухапвания и наранявания. Ще припомня само случая с бременна жена в Южния парк през месец февруари тази година. За съжаление, стигна се до трагичната смърт на проф. Тачков, починал вследствие на рани, причинени от глутница безстопанствени кучета. Факт е и вторият смъртен случай преди няколко дни. В същото време се увеличават и зачестиха критиките на софиянци към дейността на „Екоравновесие” за безстопанственост, корупция, неефективно управление на приюти, кастрационни центрове, за неизпълнение на основни задачи, свързани с контрола върху бездомните кучета, техния брой и тяхната кастрация. Уважаеми колеги, освен това сме свидетели и на увеличаване на заболяванията от кучешка тения, чийто основен причинител са безстопанствените кучета. Уважаеми колеги, тъй като Общинско предприятие „Екоравновесие” е на бюджетна издръжка, считаме за редно да се възложи извършването на одит от Сметната палата, с което да се види законосъобразността и ефективността на изразходваните средства.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство ГЕРБ, с Вашето действие и с начина, по който гласувате, ставате съучастници. За последните два месеца двама души са изядени от бездомните кучета – мъртви са. Вашето бездействие Ви прави съучастници. Някой трябва да отговаря за тази смърт, за тези жертви! (Реплики от ГЕРБ.) Преди няколко дни – в понеделник, когато кметът на София Йорданка Фандъкова отчете поредната жертва от бездомни кучета – 89-годишния старец, каза, че най-големият проблем на Столична община са бездомните кучета. Независимо от прилаганите методи, ако няма желание за решаване на проблема, а точно това са основните съмнения на обществото в България, няма да има ефект. Какво е становището? – проблемът не се разрешава, за да има проблем, за да има бюджет, да има бездомни кучета, да има пари, които да се усвояват.

Защо не се засрамиш?

Не, няма да се засрамя аз, Вие трябва да се засрамите – тези, които ме репликирате от място, защото умират хора. Умират, както умират на мисии. Умират хора в мирно време, разкъсани от животни в столицата на европейска държава. Аз ли трябва да се засрамя, че повдигам този въпрос пред Вас и втора седмица отказвате да го включите в програмата?! Начинът, по който се разходват тези средства, ще ни даде ясна представа ефикасен ли е сегашният метод, или трябва да се приложат други методи за борбата с бездомните кучета. Някой трябва да отговаря и ако това Народно събрание не поеме отговорността, ако кметът не поеме отговорността, значи трябва да я поеме министър-председателят.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, от гласуването преди малко разбирам, че желаете да укриете своя министър Мирослав Найденов, оглавявал Общинското предприятие „Екоравновесие” години наред – явно е извършвал там редица нередности. Защо, когато въпросът сега е толкова наболял, има две жертви – разкъсани хора...

Предложението ми е да бъде включена точка в седмичната програма, която е поправки в Закона за защита на животните. Те ще решат проблема с кучетата веднъж завинаги. (Шум и смях от ГЕРБ.) Не е смешно, защото хора умират в София – европейски град, европейска столица. Да се смее народен представител, когато двама души са изядени от кучета, е позорно. (Реплика от ГЕРБ.) Предложението ми е да бъдат вкарани в седмичната програма предложенията на „Атака” за измененията в Закона за защита на животните. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Само 19 колеги са „против” нашето предложение – да влезе в залата и да бъде разгледан един много кратък законопроект. Обръщам се към тези, които гласуват „въздържал се”, да преосмислят своята позиция и да знаят, че от техните гласове зависи решаването на един десетилетен проблем, който през последните 3 4 години се задълбочи изключително много. Има законопроект, годен да влезе в залата. Той е кратък, с 3-4 текста, минал е през комисии, където е получил одобрение. Колеги, които гласувате „въздържал се”, ако го разгледате, ще видите, че той наистина е панацея и решава проблема генерално. Оттук нататък няма да има нахапани, няма да има умрели от тази напаст хора, защото това наистина е напаст. Вярно е, че предложението на БСП в някаква степен е решаване на въпроса, но то е някак заобиколно, странично. Закон и само закон ще реши въпроса, защото закон го задълбочи – законът, който Вие от мнозинството гласувахте преди две години. Спомняте си, тогава ние от „Атака” категорично се обявихме против него и Ви предупредихме, че Вашият законопроект ще радикализира, ще задълбочи проблема. Виждаме какви са резултатите. Винаги сме Ви предупреждавали и нещата, за които сме Ви предупреждавали, стават, случват се или не се случват. В случая нямаме каквато и да е причина да отлагаме решаването на въпроса, на проблема, освен да включим още тази седмица законопроекта, който Ви предлагаме. В края на седмицата след първото четене да преминем бързо към второто четене, с което въпросът наистина се решава.

Колегите го знаят, включително колегите от парламентарните комисии, които гласуваха за нашия законопроект.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, за пореден път внасяме това предложение с идеята да се разгърне страницата на кражбите в Столична община; да се види за какво се харчат парите на столичните данъкоплатци; да се види каква е реалната стойност на таксите за паркиране в столичния град, които не съответстват на изискванията на законите – за тяхната разходна ориентираност. Уважаема госпожо председател, моля Ви да отправите упрек ли, да принудите ли Бюджетната комисия в съответствие с Правилника да разгледа този проект за решение.

Добре, Вие като нямате правомощия, кой има смисъл да спазва правилници и закони в тази страна?! За какво сте председател, ако съгласно Правилника не предприемете някакви действия? Поне едно писмо напишете на госпожа Менда Стоянова.

Нищо повече няма да правя. Но й напишете писмо да спазва Правилника. Големият въпрос е: защо Вие от ГЕРБ прикривате кражбите и грабежите в Столична община? За „Екоравновесие” – милиони, за Синя зона – милиони. В Синята зона – застреляни през годините, загинали при странни обстоятелства ръководители на това предприятие! От гражданите се събират пари и по неясни пътища отиват в други предприятия! Къде е мястото на Андрей Иванов, когото освободихте като председател в цялата тази история с тези пари? Или искате от всичко това никой нищо да не разбере?! Нашето предложение за пореден път е да приемем решение за одит от Сметната палата на средствата, които са в „Центъра за градска мобилност”. Това е очакване на гражданите на столицата. Странното блокиране на това решение е свързано с някакви други интереси. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Минаха две седмици от взривовете край „Петолъчката”. Това е поредният инцидент в каскадата от инциденти – случват се, потушават се и отново се случват. При всички тях целта на управляващите е да запазят своя имидж. Не друго – не да се борят с последиците, не да осъществят превенция да не се случват други инциденти, а как да запазят влиянието си и как да излязат чисти от поредната ситуация. Същото е и с това, което стана на „Петолъчката”, подобно на онова, което се случи със село Бисер, след земетресението в Перник. Могат да бъдат страшно много критиките за това как се работи за преодоляване на последиците и за всички грешки, които бяха направени от управляващите при решаването на проблемите на пострадалите граждани. Същото е и тук. Ако направим преглед на тези 15 дни, които изминаха оттогава, ще видим само един високопоставен държавен служител – министърът на отбраната Аню Ангелов, който в контекста на разглеждане на други проблеми в едно изказване направи изявлението, че всъщност Министерството на отбраната няма каквото и да е отношение и вина за случилото се, тъй като се касаело до грешки и пропуски на частна фирма. Петнадесет дни, въпреки нашите настоявания – и без да имаше такива настоявания от страна на опозицията, министърът на вътрешните работи, който отговаря за бедствията и авариите, беше длъжен да дойде и да обясни за какво става дума... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Народният представител Павел Шопов продължава да говори.)

Крайно време е след обиколки по остров Бали и къде ли не още, след като се изказа по безброй други проблеми, ...

... министърът на вътрешните работи да дойде в залата и да отговори на въпросите, които са актуални.

Уважаеми колеги, не мога да проумея, не мога да разбера как може да има гласували „против” и „въздържали се” за нещо, което е просто задължение на министъра на вътрешните работи. Това влиза в неговата длъжностна характеристика – просто по дефиниция. И без да беше направено такова предложение в пленарната зала, без някой от опозицията да искаше неговото идване, в една нормална държава министърът на вътрешните работи или този, който отговаря за бедствията и авариите, дефинитивно се явява в съответния парламент рано сутринта след инцидента! Това е първо негово абсолютно задължение! Вие просто го криете! Няма друго обяснение. Аз си обяснявам неговото отсъствие от страната дълго време точно с това, защото той наистина се криеше! Този човек, ако беше на остров Бали, трябваше да вземе първия самолет при такъв инцидент, да се върне в страната и да отговаря. Видяхме го сутринта след инцидента там, на мястото, мерна се за момент и изчезна нанякъде – вече втора седмица! Миналата седмица отклонихте това наше предложение под предлог, че го нямало в страната и когато се върнел, щял да дойде в Народното събрание и да отговаря. Той се върна в България, беше пак някъде в чужбина, върна се – пак беше, отново е в страната и Вие гласувате „против” това да дойде и да отговаря за този толкова тежък инцидент, който се случи! Така че бъдете коректни, бъдете коректни и спрямо себе си и си имайте това уважение като народни представители, колеги от ГЕРБ! В крайна сметка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) народните представители са началниците на министрите, ...

...включително дори на Вашия министър Цветанов. И го накарайте да дойде тук и да отговаря за нещата, за които ще го попитаме.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на заседанието на Председателския съвет бяхме информирани, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветанов ще бъде в 11,30 часа в Народното събрание, за да ни информира за причините, довели до взривовете на 5 юни 2012 г. в складовете на фирмата „Берета трейдинг” край „Петолъчката”. Това вече е някакъв напредък в отношението на мнозинството към един изключително тежък инцидент със смъртни случаи, първите след 1993 г., и с множество работници, пострадали при взривовете. Къде е проблемът? Проблемът е, че колкото повече време минава, противно на обичайната логика, толкова повече въпроси възникват – старите не са намерили отговор, а това са въпроси, които са свързани с разрешението за проектиране, с технологията, която е прилагана, с квалификацията на работниците, с количеството на боеприпасите. Това са все въпроси, които в значителна степен би следвало да бъдат контролирани от представителите на Министерството на вътрешните работи. И кой, ако не министърът, е този, който ще даде необходимите отговори? За съжаление, към тези въпроси се прибавят и нови, които са свързани с вида на боеприпасите, които са предадени за утилизация. Сега разбираме, че това са боеприпаси, които са били предвидени за унищожаване и противно на тези предвиждания, на ангажиментите на фирмата, там имаме демилитаризиране или опити да демилитаризиране на тези боеприпаси и изваждане на част от взривното вещество. Възникват въпроси и по обезщетяването на стопаните. Разбираме, че там има близо 150 военнослужещи, ангажирани в операция по прочистване. Правят се някакви сметки за ограничен достъп на селскостопанските производители до техните имоти.

За всичко това е необходимо ние да чуем повече отговори от страна на министъра на вътрешните работи. Ето защо предлагам изслушването да стане по реда на чл. 99 със задаване на въпроси от народните представители.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги от мнозинството! Обръщам се към Вас, тъй като искам да поставя на прегласуване повдигнатия въпрос от колегата Ангел Найденов. Днес ще бъдем свидетели на поредния абсурд в пленарната зала. Вече 15 дни властта упорито мълчи – мълчи заради несвършена работа, мълчи заради гузна съвест, мълчи заради отказа да обясни загубата на три живота и на действията, които е необходимо държавата да предприеме след този трагичен инцидент. Аз не виждам какво трябва да се случи, освен да присъстваме на поредно изпълнение на театрална постановка от рода на „Монолози на властта”, за да бъде дадена възможността на народните представители да зададат законните свои въпроси, които възникват като рояк след този тежък трагичен инцидент. Моля за прегласуване на предложението за изслушване на министъра на вътрешните работи по чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Указ № 231 на Президента на Република България, постъпил на 14 юни 2012 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г. На свое заседание, проведено на 19 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 231 на Президента на Република България. Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на Президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорва § 12 и § 16 от него. В мотивите е посочено, че с разпоредбата на § 12 се правят промени в чл. 28, ал. 1 и се предвижда, че след изтичане на мандата „изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност”, а в § 16 относно новата редакция на чл. 50 се предвижда назначаване на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по искане на лицето – възстановяване на заеманата преди избора длъжност, след като изтече мандатът му като главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Президентът, от една страна, подкрепя необходимостта от търсенето на механизми, позволяващи привличане на магистрати, притежаващи висок професионализъм и мотивирани да участват качествено и пълноценно в осъществяване на съдебната реформа, както и че за лицата, заемащи мандатни длъжности, не е предвидена възможност за атестиране за срока на мандата, което би довело до лишаване от възможността за кариерно развитие на магистратите. От друга страна, не подкрепя редакциите на § 12 и § 16 от приетия закон, тъй като смята, че те пораждат съмнения за несъответствие с Конституцията. Същите допускат при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет автоматично да се заема по-висока длъжност от заеманата преди избора. Това би могло да се определи като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Според Президента законът на практика постига ефекта на повишаване, което зависи от волята на законодателя и може да не се осъществи само по волята на лицето, за което се отнася. Този въпрос се изключва от преценката на следващия състав на Висшия съдебен съвет, каквато би трябвало да бъде при изтичане на мандата на предишния. Основен принцип е, че съдебната власт е независима – чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Гаранция за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. За тази цел е създаден специфичен съдебен орган – Висш съдебен съвет, с точно определени административни и организационни правомощия. С приетите § 12 и § 16 се установява привилегия за кариерно израстване на изборните членове на Висшия съдебен съвет, заемали магистратски длъжности преди избора на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съвременната правова държава допуска по изключение привилегии, когато това е обществено необходимо и социално оправдано. Държавният глава не приема, че въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите изборни членове на Висшия съдебен съвет за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет отговарят на обществената необходимост и на социалните очаквания. Като допълнителен аргумент излага и възможността да бъдат назначени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора, приложима само за тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди назначаването им са били магистрати. При конституиране състава на Висшия съдебен съвет, Конституцията не поставя изискване всички членове да са съдии, прокурори или следователи, а юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж, и правилото на § 12 от приетия закон ще се приложи нееднакво по отношение на състава на Висшия съдебен съвет. Редакцията на § 16 създава впечатлението, че от привилегията могат да се възползват главният инспектор и всички инспектори, но на практика нормата създава привилегия единствено за лицата, заемали магистратска длъжност преди това. Президентът смята, че с § 12 и § 16 се поставя знак за неравенство между юристи по тесен, профилиран белег на юридическата професия, което не съответства на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. В проведената дискусия становища изразиха народните представители Михаил Миков, Екатерина Михайлова, Четин Казак, Мая Манолова, Анастас Анастасов и Искра Фидосова. Народният представител Михаил Миков взе отношение по оспорените текстове, като заяви, че в случая не се касае за привилегии, а за статуса на магистратите. Изтъкна, че в предишни Висши съдебни съвети са се повишавали в длъжност и това не е било възприемано като „бонус”, поради което трябва да се намери баланс за стимулиране на кандидатите за членове на ВСС и Инспектората към ВСС, така че членовете на следващите органи да не са в пред пенсионна възраст. Акцентира повторно, че не се касае за привилегии и няма да се стигне до неравнопоставеност на членовете на ВСС и Инспектората, защото научните работници няма как да бъдат повишени без да са представили научен труд, докато за магистратите не съществува възможност те да бъдат атестирани и поради това е необходимо законодателят да гарантира кариерата им, а не тя да почива на субективни оценки. Изрично заяви, че не подкрепя мотивите на Президента, с които се връща за ново обсъждане законът. В дискусията народният представител Екатерина Михайлова заяви, че споделя мотивите на Президента за наложеното вето за връщане за ново обсъждане от Народното събрание на закона, макар и то да се отнася само за § 12 и § 16 от него, защото още при първото гласуване са възразили срещу тези текстове и са поискали да се наложи вето и върху други разпоредби. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи народният представител Четин Казак заяви, че ще подкрепят ветото на Президента не само заради мотивите към него, а защото смятат, че законопроектът е приет в кратък срок и при недостатъчно обсъждане на сериозните промени, предвидени в него. Народният представител Мая Манолова посочи, че „кариерните бонуси” не са най-съществената част от законопроекта, тъй като и преди изменението на въпросните разпоредби магистратите – членове на ВСС, респективно инспекторите от Инспектората, могат да се възстановят на не по-ниска от заеманата преди избора длъжност, което означава, че могат да се върнат и на по-висока такава, без ограничение в степените. В хода на дискусията отношение взе и народният представител Анастас Анастасов, според който, ако ВСС не беше постоянно действащ орган, този проблем нямаше да стои на дневен ред. Според него не трябва да се стига до стимулиране на кандидатите за членове на двата органа чрез повишаване с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност, защото самият факт, че е член на ВСС, означава, че е част от управлението на цялата съдебната система, което е голяма отговорност като кариерно развитие, което не се нуждае от допълнително стимулиране. Народният представител Искра Фидосова изказа позиция, че ще се съобразят с мотивите на Президента и изрази съгласие с голяма част от изказаните мнения, като според нея е очевидно, че има проблем и трябва да бъде търсено неговото разрешаване. В тази връзка посочи, че част от мотивите, а именно по отношение намесата на законодателя в дейността на съдебната система не се споделят от нея в случаите, когато изборен член на ВСС се възстановява по силата на закона на длъжност, която е заемал преди избора, защото при липса на подобна хипотеза се създава възможност ВСС по субективни критерии да определя дали да назначи или не съответното лице. Изказа становище, че следва да се въведат такива механизми, които да гарантират необходимата независимост в дейността на двата органа – ВСС и ИВСС. Заместник-министър Пламен Георгиев посочи, че трябва да има възможност за кариерно израстване на магистратите – членове на ВСС и Инспектората към него, за да се мотивират и кандидатстват такива, с нужните професионални и нравствени качества. Да се обмисли въпросът: правилно ли е автоматично по силата на закона да се заема по-висока длъжност, или това да е от правомощията и под контрола на ВСС. Становище изложи и членът на ВСС – Петър Стоянов, според който двата органа гарантират независимостта на цялата съдебна власт, а няма механизъм за атестирането на членовете им, поради което следва да се обсъди и прецени по какъв начин те трябва да бъдат стимулирани. Главен инспектор госпожа Ана Караиванова също взе отношение по оспорените разпоредби, като заяви, че уважава ветото на Президента, но според нея, при условие че на Инспектората към ВСС се възлагат и нови задачи и функции, тя не смята, че кариерното израстване на магистратите – членове на ИВСС, е привилегия, защото работата им е трудна и отговорна, тъй като е свързана с оценка както на положителните, така и на отрицателните явления в съдебната система. След приключване на обсъждането и след проведеното гласуване, без гласове „за” и „против” и с 19 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.” Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, пред нас е първото отлагателно вето, първият върнат законопроект от Президента на Републиката в неговия мандат. Става въпрос за конюнктурно решение от страна на Президента, далеч извън същностните проблеми на приетия Закон за съдебната власт – проблеми, които всъщност получават отзвук далеч зад пределите на нашата страна, най-вече в Брюксел. Това вето е в известен смисъл симулативно и акцентира върху един проблем от закона, който едва ли е най същественият. Всъщност това се посочва и в доклада на Правната комисия. Мотивите, представени пред нас, не държат сметка за действителното състояние на законодателните решения и за развитието на правната ни уредба по отношение на съдебната власт. В мотивите, които са предложени, има антиинституционални изводи, всъщност изводи, внушавани и от министър-председателя, който въпреки че е внесъл в Народното събрание оспорваните от президента текстове, си позволи пак да говори за бонуси и привилегии. Очевидно повлиян от неговото говорене, господин президентът в мотивите посочва законодателното решение, което сме приели по отношение на статута на членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората, които са магистрати, като някаква привилегия или бонус. Ще Ви прочета едно решение по Габровски във връзка със Закон за устройство на съдилищата от 1910 г., когато в България също е имало съдебни инспектори. Габровски казва, че след освобождаването им от инспекторска служба те заемат длъжностите, към които са приравнени. Първият, има се предвид шефът на Инспектората (говоря за уредбата от 1910 г.) – председател на отделение във Върховен касационен съд. Днес членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората имат статут – приравненост във възнагражденията, именно на Върховен касационен съд, а шефът на Инспектората – даже на отделение на Върховен касационен съд. Законодателят от 1910 г. и ние искаме да укрепим този статут, който гарантира независимост при изпълнението на функциите, независимост, която дава гаранции, че после, когато ти не си на тази длъжност, няма да станеш подчинен на тези, които си проверявал и по отношение на които си бил безпристрастен. Днешният Висш съдебен съвет има над 170 дисциплинарни производства. Това е твърде неприятна работа. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има десетки, а може би стотици проверки на различни ръководители или различни магистрати на различни равнища. Когато ти кажеш на хората, които трябва да станат членове на тези органи, че после те ще се върнат подчинени на онези, които са проверявали и наказвали, това е ясен знак, че ние нямаме волята да създадем статут, който да гарантира независимост на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Уважаеми народни представители, дали е привилегия за някои магистрати да излизат от съдебната власт, да заемат политически длъжности като заместник-министри и министри (най-типичният случай в момента е днешният вицепрезидент на Републиката), а след това да се връщат в съдебната власт и стажът им да се брои като магистратски? Неслучайно днешният вицепрезидент на Републиката, госпожа Маргарита Попова, си отвори широко вратата за връщане в съдебната власт след приключване на вицепрезидентския си мандат. Не знам дали знаете, но след като беше избрана за вицепрезидент, тя беше освободена от министър на правосъдието, встъпи като прокурор, след това – освободена пак, за да стане вицепрезидент, за да се върне утре и пак да продължи като прокурор. В същото време от президентската институция, в мотивите на ветото имаме друг прочит. След като се върне в прокуратурата, да направим тогава госпожа Попова младши прокурор, може би защото дълго време се е занимавала с политика, депрофесионализирала се е, деквалифицирала се е. Искам да кажа, че с това отношение на президента и въобще на сторонниците – на подравяне на статуса на постоянно действащия Висш съдебен съвет и Инспектората, по-скоро се ерозира тяхната независимост. На тях законодателят, ако приемем мотивите като сериозни, им дава сигнал: „Внимавайте какви членове на Висшия съдебен съвет ще бъдете! Внимавайте какви инспектори ще бъдете! Стойте там на тези високи длъжности – на магистрати от Върховния касационен съд, но много-много не проверявайте, много-много не наказвайте.” Или другият сигнал: „Правете през тези години, докато Ви е мандатът, така че после да не разчитате да се връщате.” Смятам за крайно некоректни изводите да се вкарва знак на неравенство, некоректно изследвайки Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. по Дело № 11, където се прави разграничение между едните и другите членове – които са магистрати и които са въобще юристи. Такова разграничение е крайно некоректно и се твърди, че предоставянето на едно ниво по високо поставя в неравенство адвокатите и научните работници. Уважаеми народни представители, на Вас е известно, а мисля, че и на господин президента – че университетската кариера се базира не върху стажа, а върху защитените трудове. Университетската кариера може да продължи, докато той е член на Висшия съдебен съвет или Инспектората, ако има процедура и той защити съответния докторски или хабилитационен труд. Така че изводите на президента в мотивите са несериозни. А по отношение на адвоката – член на Висшия съдебен съвет или на Инспектората, то той къде да расте повече? Той е израснал до най-високото равнище в кариерата. Това е най-високото равнище на свобода, която има. Тук става въпрос единствено и само за заемащите магистратска длъжност членове на Съвета и на Инспектората и това трябва да бъде част от техния статус. Смятам за несериозно отношението към този Висш съдебен съвет, където се твърди, че няма авторитет и затова по отношение на него няма да дадем тези „привилегии”, защото за мен това е част от статуса. Уважаеми народни представители, кое гарантира, че следващият Висш съдебен съвет ще бъде по-авторитетен?! Кое гарантира, че няма да има публични, обществени, вътрешни и политически атаки срещу Висшия съдебен съвет? Затова говоря, че мотивите на ветото на Президента излъчват ниска институционална култура. Когато въвеждаме статус, не трябва да мислим кой е днес президент, за да му дадем офис и кола, след като той бъде президент. Ако утре кажем, че днешният президент не се е справил с функцията си, а сигурно ще дойде време и за такива оценки – някога, от някого, значи ли, че трябва да се каже: „Не, по отношение на този президент няма да предоставим тази част от статуса след приключването на неговата кариера”? Разглеждаме ли президентския статус и свързаните след това възможности за ползване на офис, възнаграждение, държавна кола като привилегия? Не, това е част от статуса на държавния глава, избран от народа. Както и тук – това не е привилегия. Това е част от статуса, който трябва да гарантира независимостта на тези, които изпълняват функциите по управление и надзор на съдебната власт. В крайна сметка как ще изберем, как ще отидат там хора, които виждат продължение на магистратската си кариера и след участието в тези органи? Никак! Това вето точно по този текст е много сериозен знак към магистратите: „Не ходете и не се кандидатирайте за изборните органи по управление и надзор на съдебната власт, защото след това ще бъдете поругани! След това кариерата Ви ще бъде блокирана за 9 години, защото с предишни промени от 2011 г. се въведе атестиране на 4 години.” След като човекът е 4 години в управлението (госпожа Попова го въведе това), той още 5 години не може да бъде атестиран. Ако имаше промяна в закона, която да дава възможност за атестация, тогава поне би могло това да се случи. Тоест сигналът, който ние като законодатели, заедно с президента даваме днес, е, че е крайно непрестижно да участваш в управлението на съдебната власт. Кои ще отидат там? Два типа хора: едни, на които им остават няколко години до пенсия и които след приключване на участието им в управлението или надзора на съдебната власт, ще се оттеглят, без да се връщат в магистратурата и, втори тип хора – които ще разглеждат мястото си в управлението на съдебната система не от най-високите позиции на нравственост и на професионализъм, каквито са всъщност изискванията на закона. Уважаеми народни представители, разбирам, че нагласата в управляващото мнозинство е законът да не бъде прегласуван в тази му част. Лично аз смятам, че едва ли това е най-големият проблем на закона. Той би трябвало да осигури статуса на тези, които иначе широко прокламираме, че ще бъдат независими. В крайна сметка от отношението към една или друга институция зависи процесът въобще на демократично функциониране на държавата. Говорихме с един от заместник-министрите от Министерството на правосъдието. Казах му: „Добре, Вие като сте магистрат и изпълнявате политическа функция, на какво основание се връщате после в съдебната власт и претендирате за кариерно развитие?” Всъщност такъв беше случаят и с госпожа Маргарита Попова. Знаете ли какво ми каза? „Господин Миков, екс леге се връщаме.” Само че този млад колега пропусна, че екс леге днес е едно, екс леге утре е друго. Ако ние нямаме разбирането, усещането за институционална култура, екс леге много лесно се обръща, когато се смени управляващото мнозинство в парламента. Колегите отдясно имат опит, ние имаме опит, Вие от ГЕРБ сигурно ще го придобиете постепенно. Уважаеми народни представители, аз лично не мога по никакъв начин да приема мотивите за частичното връщане на двата параграфа от Закона за съдебната власт. Благодаря Ви. Господин председател, моля да удължите времето на групата.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, колеги, добре е да освободим днешния дебат от ракурса – подкрепяме ли ветото на Президента, или не?! Дебатът не е дали мотивите на Президента са достатъчно прецизни, дали могат да бъдат възприети в цялата им пълнота, дали не могат да бъдат допълнени. Проблемът е дали подкрепяме тази законодателна уредба, която мнозинството в този парламент прие съвсем наскоро и която днес е оспорена от президента на Република България. Искам да припомня категоричната позиция на Движението за права и свободи за неподкрепа на тези текстове, изказана при двете четения и гласувана в залата. Уважаеми колеги, това че съществува проблем в кариерното развитие на магистратите, които биха се ангажирали с работа във Висшия съдебен съвет и Инспектората на Висшия съдебен съвет, не е достатъчно основание да приемаме некоректни, неправилни текстове. Казвам го на всички онези, които развиват тезата за подкрепа на тези два текста. Ако ние не сме намерили доброто решение, не означава, че трябва да приемем недобро решение. Проблемът съществува, проблемът е факт! Наистина 9 години без атестация е прекалено дълъг период, наистина това подтиска стимула за кандидатиране в тези важни органи. В крайна сметка идеята за атестиране анблок е толкова неприемлива, че ние категорично сме против нея. Тази процедура е свързана с индивидуалната работа на конкретния магистрат. Тя не може да бъде атестирана анблок. Макар и на шега, при миналото разглеждане на закона с господин Корнезов направихме аналогия с народните представители. Трябва ли народните представители да получат право да бъдат възстановявани на преди заеманата работа едно ниво по-високо? Трябва ли това да важи за министрите? Ако Висшият съдебен съвет е ръководният орган в съдебната система, ако пренесем точно тази логика, то и министрите би трябвало да имат такива бонуси. В крайна сметка лошото решение изби в това – този регламент да се разглежда като даване на бонуси, затова не в строг юридически смисъл се говори за бонуси. Още повече че всички много лесно правят връзка с друг неподходящ текст, срещу който ние също гласувахме – да се удължи времето за избор не само за главен прокурор, на всички големи, което беше направено в неподходящ момент. Ние предложихме тази промяна да бъде направена наесен, след като бъде избран новият Висш съдебен съвет, за да няма съмнение, че сега се дават бонуси за нещо, което ще бъде свършено през следващите няколко месеца. Ние сме против тези текстове, затова гласуваме против тях и затова ще гласуваме по същия начин не само защото президентът на Република България е упражнил правото си на вето. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим ветото на президента и всъщност няма да гласуваме „за” закона, защото това предстои да се гласува. Това е позиция, която изразихме при гледането на закона. Това не е нещо ново, което сега заявяваме от Синята коалиция. Още тогава едно от основните възражения срещу промените в Закона за съдебната власт беше именно в тези разпоредби, които дават възможност на изборните членове на Висшия съдебен съвет, както и на Инспектората и главния инспектор, след изтичане на пълен мандат да получават една степен по-висока от тази, която са заемали, тоест кариерно развитие, преведено навън като бонус. Това не е бонус, на мен ми е ясно, но в същото време това е привилегия, както и да го наричаме, с каквито и други имена да го изричаме и да се мъчим да обясним нещата. Защото днес дебатът, дори така започна, поставя един голям въпрос, който не е само пред хората, които влизат на високи нива в съдебната власт, тоест Висшият съдебен съвет и Инспектората, а висшите органи на съдебната власт. Въпросът, който тук се постави: защо въобще човек се занимава с подобна дейност и какво очаква от това, когато се занимава с общественополезна дейност, а не само с кариерното си професионално развитие? Защото, ако решим, че всеки, който, отивайки и заемайки позиция в определен орган, трябва да бъде възнаграден за това, то тогава питам: защо правим това само в съдебната власт? Тук се присъединявам към логиката, която разви колегата преди мен. Защо тогава не сложим и на депутатите, и на министрите, и на другите органи в страната, които са се заели с такава високоотговорна задача, да получават, след като изтече мандатът им, по-висока позиция в професионалното си развитие? Ако логиката на този текст, който разглеждаме днес, върнат от президента, е, че тези хора, за да си гледат работата, трябва да получат още нещо, ами значи всички ние – други, не си гледаме работата. В крайна сметка всеки, който отива на такова място, трябва да знае, че отива, за да носи отговорност и да понася несгоди. Ние го знаем тук, в тази зала. Ние знаем, че ставайки обществено разпознаваеми и занимавайки се с обществена дейност вече ставаме и трън в очите на определени хора, защото взимаме решения, с които ги засягаме. Това правят и членовете на Висшия съдебен съвет, това правят и инспекторите – те взимат решения, с които засягат свои колеги. Затова те трябва да се върнат и да получат позициите, на които са били, така както всички останали, но не и да получат нещо повече. Не и да получат нещо повече! Тук въпросът не е дали на тях променяме, проблемът е, че наистина, ако започнем да даваме получаване на по-високи позиции от излизането, след изтичането на мандат на органи в системата на държавната власт, то излиза, че заниманието с тази дейност всъщност се дава на хора, които очакват да получат възнаграждение, а това не бива. Това не бива! Нищо, че знаем, че тук има несгоди, когато отидеш. Вчера чух член на Висшия съдебен съвет, който каза: „Вие не знаете колко е трудно да се взимат такива решения”. Аз знам колко е трудно да се взимат някои решения в Народното събрание, но не казвам и не се оплаквам. Това е мой избор, никой не ме е накарал да се занимавам с тази работа. Ако не желая да участвам във взимането на трудни решения, има друг път на развитие и там нямам този проблем, там няма да решавам неща, свързани със съдбите на хората и няма да трупам негативи. Затова категорично смятам, че тези текстове трябва да бъдат отхвърлени. В същото време искам да поставя още един въпрос, който, според мен, излиза от тези разпоредби и който, струва ми се, трябва да бъде разискван в Народното събрание. Аз искам да го поставя днес. Може би днес няма да намерим решението, но смятам, че трябва да започне дискусия по него. Висшият съдебен съвет беше орган, който не беше постоянно действащ до последния. Това се направи и с натиск от страна на Европейския съюз – знаем това, създадохме го постоянно действащ Висш съдебен съвет и оттам дойде и проблемът с атестирането. Само че, според мен, проблемът с атестирането може да се реши по друг начин, а не по този, който е избран в момента. Тук изскача и големият въпрос, според мен: добро ли е решението, което беше направено – Висшият съдебен съвет да бъде постоянно действащ орган? От това, което видяхме, от действията на този Висш съдебен съвет, аз си мисля, че по-скоро трябва да се върнем към предишното решение, а именно да не е постоянно действащ орган. Лицата, които са избрани в този Висш съдебен съвет, да бъдат не само взимащи тези тежки, важни и отговорни решения, но да бъдат и хора, които продължават да практикуват професиите си, да бъдат сред колегите си, да чуват техните проблеми, да знаят какво се случва. Защото ние изпратихме една малка група хора и практически им дадохме работа, с която ги превърнахме в голяма степен на администратори. Откъсвайки се от средата, в която иначе, ако работят, ще усещат пулса, настроенията и проблемите, които имат. Няма идеално решение. Аз вчера чух, но ще ви извадим примери колко лоши неща са правили предишните висши съдебни съвети, когато бяха не постоянно действащи. Аз също мога да ви извадя поименни примери – мисля, че, ако го направим, няма да е добро – какви лош неща направи постоянно действащият състав на Висшия съдебен съвет. Ще ги извадя, не защото искам да го правя, а защото са извадени, те са пред очите на българските граждани. Отворете статия, вестник „Дневник”, в момента електронен вариант, накрая ще изчетете поименно децата, дъщери, синове и така нататък, кой къде е отишъл. Нека не се замерваме с тези неща, макар че те са важни. Виждаме пороците, че са се получавали и при едното, и при другото. Тоест това не е абсолютният критерий, по който да решаваме проблема. За мен проблемът е по-скоро в това, че хората, които отиват във Висшия съдебен съвет, превръщайки го в постоянно действащ, се откъсват от системата. Откъсват се, нямат постоянна връзка със своите колеги. Смятам, че няма никаква пречка да осъществяват правомощията си. Има достатъчно административен капацитет вътре, в администрацията на Висшия съдебен съвет, да се събира съответната информация. Затова поставям и този въпрос днес, когато разискваме ветото, което е наложено от президента. В заключение ще кажа, че ние от Синята коалиция ще подкрепим ветото, но смятаме, че имаше и текстове, върху които също можеше да се разпростре ветото на президента. Това са текстовете, които създадоха също обществени настроения или брожения, създавайки впечатлението, че новият главен прокурор може да бъде избран при сегашния състав на Висшия съдебен съвет, което де факто продължава да бъде възможно. Чух много политически заявки от страна на президента, от страна на министър-председателя, от страна на народни представители от управляващата партия, че това няма да се случи. Само че това са само политически заявки, а законът допуска това. Законът допуска това! Затова ние смятаме, че ветото беше недостатъчно. То трябваше да бъде и върху други текстове, които създават най-малкото подозрение, че може да се извърши злоупотреба. Защото конструкцията, която отвън се коментираше, а и в пленарната зала изглеждаше така: даваме бонуси на сегашния Висш съдебен съвет, той избира новия главен прокурор и нещата изглеждат доста нелицеприятни. Нелицеприятни е най-меката дума, която мога да кажа. Затова ние ще подкрепим ветото, но още веднъж искам да кажа и да се обърна към всички фактори, от които зависи изборът на новия главен прокурор. Това да се случи след избора на новия Висш съдебен съвет. Не зная дали ще е по-добър като състав, но поне да не тегне това подозрение, че законът е направен, за да бъде извършена политическа поръчка от този Висш съдебен съвет. Това е нещото, което законът позволява. Остава само на политическата воля на тези, които решават тези проблеми и въпроси, да не се случи. С това приключвам изказването си. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Михайлова, не очаквах такова трогателно сиромахомилство точно отдясно! Днес всичките те са със заплати на съдии във Върховния касационен съд. Ами дайте като отива там на „ползу роду” да ги направим със статус на съдии в Районен съд! Има голяма доза сиромахомилство. Статусът е всичко – и заплатата, и позицията, и кариерното развитие след това. Вторият принципен въпрос обаче е: постоянно действащ, или непостоянно действащ? Да, аз съм чел материала, който цитирате, но там има и други пасажи: за политическото участие в дейността. Хубаво е, когато се чете един материал, да се чете целият. (Реплики от народния представител Екатерина Михайлова.) Укоримо е назначаването на деца на административни позиции в съдебната власт, по това, което е изброено в материала. Предишните практики при непостоянно действащите съвети беше докато са действащи членове на съвета да растат в кариерата, да стават шефове на окръжни, апелативни и други съдилища! Хем са членове на съвета, хем докато са членове на съвета, растяха! Хем са членове на съвета и кадруват и управляват системата, хем правораздават. Познайте, когато апелативният шеф или съдия е член на съвета, по какъв начин той кадрува висшата инстанция. Смисълът е откъсването от управлението, от пряката магистратска работа. Това поиска Брюксел от нас. Такава практика има в много европейски страни. Да се знае при застъпването на мандатите, че когато отиваш да управляваш, когато отиваш да надзираваш, няма да правораздаваш, защото ако в този период ти правораздаваш и управляваш, ти си по-висока категория магистрат, защото ти кадруваш горните инстанции, които ти проверяват мотивите по делата. Това беше смисълът и резонът в цялата история. Знам, че Вие искате да не е постоянно действащ, за да се върне онази практика, която пак казвам: не е забравена. Благодаря Ви.

Господин Миков, чела съм цялата статия. Мисля, че дебатът е друг и не трябва да се замерваме с примери. Просто не искам да ги съобщавам. Второ, Вие бъркате сиромахомилството с отговорността. Отговорността е нещо съвършено различно. Може би лявото разбиране за независимост е равно на привилегия. Дясното разбиране за независимост е отговорност и равенство пред закона. Това е голяма разлика между Вас и нас. Голяма! Вие с цялото си изказване базирахте независимостта на привилегията. Не говоря да връщаме хората и да започват кариерата си на най-ниското ниво, след като са заемали определена позиция. Това, което се гарантира, е след излизане от заемане на определена позиция в системата на държавната власт, връщане там, където лицето е било. Ако има индивидуални качества за развитие нататък, нека ги има, но не анблок на всички – на всички членове на Висшия съвет, на всички членове на Народното събрание, на всички членове на Министерския съвет и така нататък. Нали е несериозно! Отговорността е друго нещо. То не е привилегия.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първото вето на новоизбрания държавен глава не е тривиален политически акт. По-точно казано, не би следвало да е тривиален политически акт, защото Република България е страна с парламентарно управление и Президентът, като изключим чл. 154, ал. 1 за правото му да инициира промени в Конституцията, няма право на законодателна инициатива. Правото му да упражни вето върху законите, които се приемат от Народното събрание, комай е единственият инструмент, не толкова за пряко, а за косвено негово участие в законодателния процес. Защо е необходимо да се припомнят тези азбучни конституционни истини? Поради една много важна причина – независимо от коя партия е генезисът на държавния глава, неговото вето трябва да изпълнява функцията на коректив, на политическата воля на управляващото мнозинство, ако тази воля не е в пълно съзвучие с публичния интерес. Уважаеми госпожи и господа, именно защото законът представлява синтезираната политическа воля на едно управляващо мнозинство, което превръща волята си в норма за общо задължително поведение на всички, включително и на тези, които не го подкрепят, много е важно да се провери дали приетият закон е в съзвучие с публичния интерес. Кои са текстовете в приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, които не са в съзвучие с публичния интерес? Има доста такива текстове. Президентът обаче избира само една тема – темата за кариерните бонуси на съдиите. Така се създава впечатление, че ветото не само не изважда, а скрива най-сериозните проблеми, които поставя оспореният закон, предвид очакванията и на българската общественост, и на Европейската комисия преди Юлския доклад за България. Къде е проблемът с начина на избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт? Те не се коментират. Говорителят на Европейската комисия обаче поставя точно този въпрос. Ние продължаваме да твърдим, че едва ли не това е някакво лично мнение, забележете, на говорителя на Европейската комисия и че официална такава препоръка за България няма. Спирам и казвам: Ваша е отговорността, ако такава забележка се появи в текста на Юлския доклад! Уважаеми госпожи и господа, няма ги и другите теми, по които българската общественост е силно чувствителна. Аз няма да коментирам оспорените текстове. Няма да подкрепим законопроекта, така както не го направихме по време на първото и второто му четене. За нас няма никакъв проблем да подкрепим ветото на Президента, защото нямаме основание да подкрепим законопроекта, но е важно да се снемат съмненията, че ветото на Президента може да се трансформира в едва ли не още един елемент от тактическия арсенал на кабинета и на управляващото мнозинство. Такова впечатление в публичното пространство се създаде, то е факт. Неслучайно тази карикатура на Христо Комарницки (показва карикатура във вестник) бе разбрана от всички български граждани. Посланието в тази карикатура не представляваше проблем за никого. Изглежда, защото просто се явява окарикатурена изява на един реален проблем и понеже това е първото вето, нека наистина да е ясно, че никой не трябва и не може да поръчва този инструмент на държавния глава, още по-малко той да се съобразява с подобни поръчки. Защото ветото не може да бъде още една възможност за тактическа маневра на тези, които приемат закона, ако той случайно срещне силното обществено неодобрение или още по-силната критика на Европейската комисия, съвсем друга е конституционната фигура на ветото. Всъщност взех думата, за да кажа точно това. Към ветото следва да се прибягва, когато има реална необходимост да се защити публичният интерес, а не когато едно или друго управляващо мнозинство търси още една възможност да се самокоригира, отказвайки се от законодателна инициатива, а че съм прав да изразя тези съмнения се потвърждава и от една много любопитна теза, която чухме тези дни във връзка с друго вето на държавния глава за горите. Цитирам дословно: „ветото на Президента и готовността на кабинета и на Политическа партия ГЕРБ да се съобрази с него, показва нашата загриженост за исканията на протестиращите”. Хайде, кажете ми сега кой прие този закон, кой е загрижен за последствията от него и чия е политическата отговорност? Изказването ми е за политическа отговорност и на президента, и на кабинета, и на управляващото мнозинство, за да не се разместват до степен на заличаване институциите, държавните власти, за да не обидим и Монтескьо, проф. Корнезов. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Господин Местан, къде Монтескьо, къде нашата действителност?! Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За мен това е едно срамно вето, вето-заповед. Вярно, че е първото вето на господин Росен Плевнелиев, което обаче не го извисява като държавен глава. За Монтескьо ми беше думата. Как се стигна до това вето? Министър-председателят Бойко Борисов около 11,00 ч. заяви, че трябва да се наложи вето на съдебния закон, след 12 часа ветото беше факт. За какво разделение на властите говорим тук? Питам: защо нашият президент преди това мълча, докато не му заповядаха да подпише ветото? Поставя се другият голям въпрос: кой е държавен глава в България?! (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Второ, това е срамно вето и за господин Бойко Борисов. Срамно вето! Той грубо погазва конституционните си правомощия, надхвърляйки конституционните си правомощия, включително и принципа за разделение на властите, де факто, изземвайки властта и на президента, и на парламента. Какво представлява този Закон за съдебната власт, той е Закон за изменение и допълнение? Кой го внесе? Ето го. (Показва ЗИД на Закона за съдебната власт.) Министерският съвет. Ето подписа на Бойко Борисов като министър-председател, внесъл в Народното събрание този закон. В този проект има същите текстове 28 и 50 – § 12 и § 16, абсолютно същите. Бойко Борисов се е подписал, включително и на мотивите. Ето му подписите – два! Аз питам: какво стана, господин министър-председателю, кой Ви нашепна – отгоре или някъде встрани, да си промените подписа, който Вие лично сте сложили на този закон, включително и за тези два текста, за така наречените „кариерни бонуси”? Нали Вие ги предложихте, Правната комисия само ги редактира? Защо се отметна министър-председателят от това, което той е изявил, включително и с подписа си? Трето, ветото е срамно и за ГЕРБ. Не ми се усмихвайте, госпожо (към народния представител Искра Фидосова), каквато и слабост да имам към Вас! (Оживление в ГЕРБ.) Ето, госпожо Фидосова, това е стенографският протокол от второто четене. Вие бяхте тук, на трибуната, и Вие водихте – нормално е, председател сте на Правната комисия. Да Ви прочета ли какво сте казали? Тук, когато се гледаха текстовете за кариерните бонуси, двама бяхме, които се противопоставиха. Това беше Любен Корнезов – извинявайте, че се самоцитирам, и господин Христо Бисеров. Бяхме против тези бонуси – да оставим как ще ги наричаме – защото не това е решението. Трябва да се търси друго решение. Тогава срещу нас с гърди бойки, воювайки, защитавайки Бойко Борисов (оживление в ГЕРБ), уважаемата колежка от Сливен, която също се усмихва – Юлиана Колева, да Ви прочета ли какво казахте тогава?

Прочетете и на Михаил Миков, той също беше тогава.

Аз сега към Вас се обръщам. Госпожо Фидосова, да прочета ли как защитавахте тези два текста, че били идеални? Моят съгражданин и заместник-председател на парламента Анастас Анастасов позорно избяга сега и сложи Вас (към председателя Павел Шопов).

Не, казал го е: „Няма друг изход...”

Не, аз дълбоко го уважавам. Ето, питам: защо само за два-три дена тези господа, които от тази трибуна говориха едно, сега говорят тъкмо обратното? – Че ветото било много добро, че било много разумно, че тези два текста трябва да отпаднат! Нали Вие говорихте тъкмо обратното преди това? Ние Ви изтъквахме тези аргументи! Как така изведнъж се отказахте от гласа си? Затова, приключвайки, това е едно срамно вето, вето – фарс, а Любен Корнезов не участва във фарсове.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във фарс се превръща не само това вето, а въобще началото на последната година от управлението на ГЕРБ. Такова непостоянство, такова обръщане в движение, такива смущения в комуникацията вътре в управляващата партия и в нейните институционални изражения – Парламент, министър-председател, Президент, наистина е показателно за състоянието, в което е изпаднала управляващата партия в последната година. Тези две, специално това първо вето, а и следващото, са ярки доказателства за това. За мен наистина буди недоумение факта, че ветото беше наложено по текстовете, по които уж нямаше никакво обществено напрежение, нямаше никакви обществени дебати точно по този въпрос. Господин Местан и господин Бисеров споделиха – имаше дебати в обществото по съвсем други въпроси, свързани с начина на избор на членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота, свързани с възможността сегашният Висш съдебен съвет да излъчи главния прокурор и най-вече с непрекъснато повтарящото се предупреждение от страна на Европейската комисия по някои текстове. Учудващо защо това вето дойде по текстовете, по които нямаше никакъв обществен дебат? За мен това е показателно как ние, но по-скоро не ние, а управляващата партия се плъзга, както винаги, по плоскостта на популизма. Тоест, избира онези текстове, от които може да се извлече някакъв популистки дивидент, за да може отново да се изкарат добри пред обществото и борци за правда и за свобода. Уважаеми колеги, вярно е, че тези текстове са спорни. Неслучайно господин Бисеров по време на второ четене е оспорил тяхната правилност. Вярно е, че не трябва да се дават така автоматично някакви кариерни предимства или привилегии на членовете на Висшия съдебен съвет. Но е вярно, че трябва да се осигури тънкият баланс между липсата на привилегии, от една страна, и, от друга страна, защита на независимостта на органа и на неговите членове, специално в процеса на неговото функциониране във времето, когато той действа като член на този орган. Във връзка с това последното нещо, госпожо Михайлова, което трябва да се направи, е да се върнем към старата формула за непостоянен Висш съдебен съвет, тоест за Висш съдебен съвет, в който членовете да бъдат и действащи магистрати. Тогава отива на кино всякаква независимост на тези членове при кадровите им решения. (Реплика на народния представител Екатерина Михайлова.) Разбира се, какви независими кадрови решения очаквате от съдия във Върховния касационен съд или от съдия във Върховния административен съд – член на Висшия съдебен съвет, когато неговият председател предлага кадрови решения в съответния съд? Каква независимост на решенията очакване от него, госпожо Михайлова? Каква независимост, и то в момента в процеса на неговото действие като член на Висшия съдебен съвет, а не след това, не от опасенията, че след като напусне Висшия съдебен съвет, вече на него ще му се търси сметка за неговите кадрови решения преди това, докато е бил член на Висшия съдебен съвет. Ако е непостоянен този състав, ако Висшият съдебен съвет не е постоянно действащ орган, решенията на членовете му ще бъдат изцяло зависими от административните ръководители на звената на съдебната система, към които тези членове на Висшия съдебен съвет принадлежат към настоящия момент. Крайно погрешна е Вашата теза и съвсем правилно беше решението да се отдели Висшият съдебен съвет и поне докато той действа, неговите членове да не бъдат пряко и непрекъснато зависими от своите административни ръководители. За мен е важно точно да се намери този баланс. От една страна, да се гарантира независимостта, а, от друга страна, да няма привилегии. Струва ми се, че сегашният текст, който променихме по предложение на управляващата партия, след което тя си промени мнението, е точно текстът, гарантиращ този баланс – да се възстановят на длъжност, не по-ниска от заеманата преди това. Тоест, да се прецени ако има качества човекът, ако има реална...

Ако има свободна бройка.

Да, ако има свободна бройка някъде на по-високо ниво и ако се прецени, че кандидатът – бившият член на Висшия съдебен съвет е достоен, може да бъде издигнат. Но ако няма, да се върне там, откъдето е тръгнал преди да стане член на Висшия съдебен съвет. Това е! Защо трябваше ние да даваме такива бонуси, такива привилегии и общо взето да даваме повод за излишни дебати тук и така нататък! Абсолютно излишно беше всичко това. Според мен това вето е ярко доказателство как ние, специално управляващата партия, когато не може да реши даден проблем, тя се мъчи да го замаскира с изкуственото раздухване на друг. Самият старт на използването на процедурата „вето от Президента” от встъпване в длъжност на новия президент, за мен е показателна за тенденцията, която се наблюдава, а именно не президентът, а премиерът вече придоби правото на вето. Това е! Това е достижението на демокрацията в България през 2012 г.!? Премиерът има право на вето и общо взето премиерът се превърна във втората камара, в коректива на дейността на Народното събрание. Когато критикувахте, уважаеми колеги, в началото на Вашето управление тройната коалиция, когато критикувахте така нареченият Съвет на коалицията, който, видите ли, в разрез с всякакви демократични принципи и правила е вземал някакви решения, Вие забравяте, че все пак този Съвет на коалицията вземаше някакви принципни решения преди тези решения след това да бъдат обстойно обсъдени и приети окончателно от съответните оправомощени институции, които са дефинирани в Конституцията. Сега Вие правите още по-лошо – отнемате суверенните правомощия на институциите, обърквате правомощията им. Институция, която няма правомощия на вето, реално си го присвоява. Това е още по-голямо изопачаване на конституционните принципи, уважаеми колеги. Замислете се и вземете мерки да се коригирате до края на мандата, за да не ставаме свидетели на нови подобни казуси и упражняване на правото на вето, изтръгнато от президента. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Първо, за президента. Уважаеми колеги, президентът заяви, че е свикал консултации и обсъжда своето поведение във връзка със Закона за съдебната власт. Тогава министър-председателят се втурна, за да поеме инициатива, според мен неправилно разбирайки собствените си правомощия. Затова справедливо е обект на атаки в момента. Това не се отнася за президента, защото ако беше тръгнал веднага да налага вето, без да се консултира юридически, щеше да изглежда несериозно. Той имаше нужда от това време, но то не му беше дадено от министър-председателя. Това исках да подчертая по отношение на президента. Второ, исках да се върна на най-важната тема: какво всъщност е изпълнението на задължението да си член на Висшия съдебен съвет. Това не етап в кариерното административно развитие. Трябва да сме наясно с това обстоятелство. Иначе няма да имаме ключ към разбирането за начина, по който разбират властовите механизми в демократичната държава. Какво означава да си член на Висшия съдебен съвет? Това е граждански дълг, включване в политическата система на страната, поемане на обществена отговорност, както беше казано тук. Те са там не за да растат служебно, а за да свършат определена обществено полезна, важна функция, определена от закона. Те правят това, защото им е скъпа съдебната система, авторитетът на съда, българската държава, върховенството на закона и така нататък. Те се мотивират от висши мотиви, не от мотивите на кариерното израстване и на заплатата. В момента, в който им подхвърляте кариерно израстване и някаква заплата, фактически показвате пълна слепота към възможността един истински, нормален, достоен български гражданин – съдия, да изпълни своя граждански дълг – да бъде член на Висшия съдебен съвет, воден от високи мотиви. По този начин насърчавате най-нисшата, най-елементарната мотивация за участие в политиката. Такава имаше в НДСВ, в последните години се нагледахме на такава: станал някакъв, за да стане професор; станал някакъв, за да израсне в службата; поел временно политически пост, за да получи нещо след това. С това извращаваме политическата система и я поставяме на нездрава основа. Абсолютно не съм съгласен с представата, защитена тук преди малко, че тези хора нямат авторитет да изпълнят гражданския дълг, защото ще трябва да вземат отношение спрямо своите началници. Авторитетът не зависи от това къде стоиш в йерархията. Авторитетът е лично достояние. Ти постигаш авторитет, защото имаш добро, силно гражданско поведение, професионално, защото си компетентен, решителен, можеш да се противопоставяш на престъпността, защото си независим и го доказваш със съдебните си решения и така нататък. Твоят авторитет не се гради от това дали се шеф на Административния съд, или не си, дали си станал някакъв началник, или не си. Това е абсолютно погрешна представа какво представляваме в собствените си очи. Искам да затворя кръга от тази гледна точка, за да е ясна цялата логика, с която подкрепяме ветото на президента. Тези хора изпълняват граждански дълг: едни го изпълняват добре, други го изпълняват много зле; едни са в тефтерчето на Красьо Черния, другите са извън тефтерчето на Красьо Черния; едните са били част от тежко корумпирана система, други не са. По този начин именно трупат или рушат своя собствен авторитет. Този авторитет не им го давате Вие, защото им давате стъпало да растат в кариерното си развитие, а защото са влезли в това тефтерче или защото са защитили, гласували срещу наказанията на корумпиран свой колега и така нататък. Трябва да Ви е ясно, че авторитетът на гражданина въобще не зависи от неговото местоположение. Това, което си мислите, че те ще бъдат санкционирани, не е вярно. За разлика от всички останали длъжности, хората в съдебната власт са несменяеми, не могат да бъдат уволнени, не могат да бъдат проведени санкциите, които политически се размахват и се санкционират отделни участници в изпълнителната власт или на други административни места. Те имат тази гаранция, за разлика от всички останали. Защо водя този дебат? Абсолютно съм убеден, че аргументите, с които защитавате тази теза, дълбоко не съответстват на представите ни какво е демокрацията, какво е гражданин, какво е граждански дълг и гражданска отговорност. Питам се накрая: да приемем, че сте прави и на всеки трябва да се даде по един морков в края на неговия мандат и да получи някакво премиране. Има ли толкова места за премиране, те са 24 човека? Има ли 24 места за по-нагоре? Примерно, когато сега бъде освободен главният прокурор, той какъв ще стане? – По-главен прокурор ли?! Вижте колко е нелепо това. Това означава, че Вие давате моркова на определени хора, а на други не давате нищо. Следователно много от хората просто няма да имат достъп по този бонус, защото няма къде да отидат в служебната йерархия. Не Ви ли е ясно това? Как може да се прояви такава ограниченост и непознаване на структурата на администрацията на съда, такава профанация?! Социалистическото мислене би могло да бъде като това на господин Олан във Франция: ще създадем още 1000 места и всички те ще са началнически. Ще разместим хората там и ще има все по-началнически и по-началнически места. Пълни безобразия са това, това не може да се прави в една нормална държава. И след това, окончателно: добре или зле работил, изпълнил или не изпълнил гражданския си дълг, връщайки се при своите колеги, той ще носи своя разрушен или своя изграден авторитет. Това въобще не е подвластно нито на Народното събрание, нито на Вашите закони, нито на когото и да било. Той отива при колегите си и те го знаят къде е бил, в чии тефтерчета, какви дела и политически поръчки е изпълнявал. Как мислите, че ще го приемат тези хора там?! Как мислите, че ще спасите този, който сам е застрелял авторитета си? Как ще върнете живота му, как ще му върнете авторитета?! Това е голямото изпитание за тези, които искат да отиват във властта, която отговоря за съдопроизводството в страната. Това е върховното им гражданско изпитание, защото отивайки и изпълнявайки този граждански дълг, след това се връщат или достойни, или унищожени като хора. Трябва да е ясно на всеки в тази зала, че когато си влязъл в управлението на страната, когато си поел власт и си злоупотребил с нея, ще получиш съответно заслужена оценка не от някой друг, а от хората. Това, на което винаги съм държал, е съдебната власт да бъде отговорна. С този закон, правилно го прави президентът, Вие показвате, че той може да не е отговорен. Каквото и да прави, каквото и да струва, ще стане някакъв в службата, ще израсте – абсолютно порочна логика, абсолютно невярно мислене, нямащо нищо общо с ценностите на демокрацията. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, имам три забележки към Вашето изказване. Първата – недоумявам защо говорейки, Вие непрекъснато гледахте към тази част от залата (показва левия блок), специално за бонусите и привилегиите. Този закон, тези разпоредби за бонусите бяха предложени от министър-председателя, от Министерския съвет на ГЕРБ и приети от управляващото мнозинство на ГЕРБ, уважаеми господин Костов!

Така че трябваше да гледате направо, а не наляво или поне не само наляво. Втората ми забележка – уважаеми господин Костов, за какъв граждански дълг говорите не мога да разбера. Нима възприемате, че когато човек доброволно приеме кандидатурата му да бъде издигната за някакъв държавен пост – било за народен представител, за министър-председател или за член на Висшия съдебен съвет, той изпълнява гражданския си дълг? За какъв граждански дълг ми говорите? Това граждански дълг ли е? Това е доброволно приемане от дадената личност да изпълнява някаква висша държавна функция, и най-важното – да поеме отговорността за нея, а не изпълнява някакъв граждански дълг! Граждански дълг има всеки един гражданин – да изпълнява определени задължения като гражданин. Нима искате да кажете, че бай Христо от Драгалевци има гражданския дълг да стане министър-председател? Вие подменяте тезите, подменяте темата и просто тук се упражнявате в риторика по теми, които не са по закона. Последната теза – видите ли, говорите ми за авторитет. Ние не говорим, че се нарушава авторитетът на членовете на Висшия съдебен съвет. Говорим, че се нарушава независимостта им, не авторитетът – независимостта им, докато са действащи членове, ако органът е непостоянен, и независимостта им, когато се върнат след това. Тук трябва да се намери решението – те да бъдат независими, докато вземат своите решения. Това е нещото, което трябва да се гарантира. Авторитетът, разбира се, се гради цял живот. Благодаря.

Гледах навсякъде – и наляво, и в центъра (ето, те са свидетели тук), гледах навсякъде в залата. Може да съм гледал малко по-често вляво, защото отляво идва защитата на тази теза. Всъщност аз дебатирам с хората, гледайки ги в очите – това е приличие, това е въпрос на нормално отношение. ГЕРБ мълчи, според мен защото загубиха достойнството си – казвам им го директно. Един път да говориш едно, при обръщането на политическата конюнктура да започнеш да говориш друго – това означава да загубиш част от своето достойнство, защото не можеш да се въртиш по този начин и да оставаш човек с всички граждански добродетели. Тази работа не става – заради това. Второ, Вие си представяте това, че човек поема да се кандидатира за член на Висшия съдебен съвет или за народен представител като поемане на функция! Тоест Вие мислите, че той става функционер, което е пълна недомислица! Трябва да помислите отново върху тази тема! Вижте къде се появява дългът. Това не е риторика. Вие доброволно отивате на този пост, за да изпълните дълг! За да изпълните дълг! Дългът стои там и Ви чака! Ако Вие не сте достоен за този дълг, то не е въпрос на въображението и на представите на когото и да било. Има много хора, които си представят, че са достойни за всякакви постове. Това не е същото! Дългът е там, на позицията – той е поставен от закона, там са вменени задълженията! Защо Ви обяснявам тези елементарни неща? Защото Вие си представяте, че човек става функционер! (Реплика от ДПС.) Тогава не спорете с мен – щом не е функционер и щом така елементарно се опитвате да си представите дълга, значи самият Вие не сте наясно какъв дълг изпълнявате! Всички ние тук имаме дълг към нашите избиратели! Това не е ли ясно? Той как ни е вменен? Как ни е вменен? Защото са ни дали своето доверие! Кой дава доверието на Висшия съдебен съвет? Въобще не спорете с мен (оживление в групата на ДПС), защото излиза, че не разбирате основни неща в държавата! Кой Ви дава дълга? (Шум от ДПС.) Кой Ви вменява това нещо? Кой Ви слага там? Питам: откъде произтича? Вие не сте си отговорили на тези въпроси! Това е изборна длъжност, господин Казак! Изборна! Тя произтича от авторитет!

Човек не е длъжен да се кандидатира!

Не е, точно за това става въпрос – човекът да не е длъжен и да поеме доброволно този кръст! Доброволно! Отива на обществена функция! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е важното! Как може да не разбирате толкова? И независимостта – независимостта произтича от гражданското съзнание и от авторитета на човека.

Ако уважаваш себе си като гражданин, ако имаш граждански добродетели, ако имаш представа за достойнство, ти си независим човек! Не го получаваш това по силата на законите на ГЕРБ!

Това не може да стане така, както Вие си го представяте. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Вземам думата като един от вносителите на текстовете, които в момента се обсъждат в резултат от наложеното вето от страна на президента. Искам да припомня, че текстът на Министерския съвет, който беше предложен като проект на Народното събрание, съдържаше разпоредба за предоставяне на възможността за назначаване след изтичане на мандата на по-високо ниво в съдебната система на хората, които предстои да бъдат избрани през новия мандат на Висшия съдебен съвет. Това, което ние направихме като вносители, е да разширим приложното поле както за Висшия съдебен съвет, така и за Инспектората от гледна точка на действащите в момента състави. Решихме, че не може конюнктурно да се пренебрегва сегашният Висш съдебен съвет и да се определя такова кариерно израстване за магистратите, които евентуално ще бъдат избрани в новия Висш съдебен съвет. Искам да припомня също така, колкото и банално да звучи тази фраза, че този Висши съдебен съвет, състоящ се от парламентарна и магистратска квота, както е обичайно те да бъдат представяни, е изборен орган. Както Народното събрание, така и магистратите, се предполага, че твърде отговорно избират представителите си в този колективен орган и не може с лека ръка да се говори за това дали е лош или е добър съставът на единия или на другия Висш съдебен съвет. Съставът на този колективен орган е такъв, какъвто са го избрали овластените за това структури – магистратурата и Народното събрание. Естествено се предполага, че хората, които идват във Висшия съдебен съвет, които са избрани от Народното събрание, респективно от магистратурата, се ползват с достатъчен авторитет, за да могат да бъдат избрани. Естествено се предполага, че тези хора с необходимата отговорност ще изпълняват и би трябвало да изпълняват своите ангажименти в тези органи. Това, че има неблагополучия от гледна точка на някои моменти в дейността на този Висш съдебен съвет нито се дължи на неговата структура, нито се дължи на законодателството в момента. Според мен големият проблем в случая е това – какви хора ние избираме в този орган. А това какви хора ние избираме в този орган зависи от това кой би пожелал да отиде в този орган. Никак не искам да принизявам вдъхновената реч на темата „Дълг”, но бих искала по-прагматично да погледнем на този въпрос. Не можем изпълнението на обществения и гражданския дълг да го свързваме със задължителен негатив при изпълнението, и то честното изпълнение, на този дълг. В практически план се получава точно това, когато погледнем и проследим цялото развитие на един магистрат от момента, в който той постъпи във Висшия съдебен съвет. Нека да Ви дам един пример – ако председател на съд, независимо дали е районен, окръжен или апелативен, стане член на Висшия съдебен съвет, напуска своето място и след като се върне в съдебната система, той не може да остане и не може да се върне на длъжността „председател” дори. Той ще се върне на длъжността „съдия” в този съд, чийто председател е бил, затова защото председателите се избират, те имат своя мандат и този съд не може да стои без председател и да чака председателят да се върне, след изпълнението на своя мандат във Висшия съдебен съвет. Това е само един от примерите за неблагополучието, бих казала, и задължителният минус, който този човек търпи, докато, както казваме ние, изпълнява своя дълг да служи на съдебната система, като член на Висшия съдебен съвет. Това е смисълът на нашето предложение. Според мен това към този момент е най-правилното решение на тази задача. Ако има други предложения, които бихме могли да обсъдим, тогава наистина бих могла да кажа, че ветото на президента ще изиграе и е изиграло своята роля в тази посока. Не казвам, че ние сме дали най-съвършеното решение на този казус. Въпросът е обаче, че съвсем конкретно по отношение на магистратите, тяхното пребиваване и тяхното служене във Висшия съдебен води до един много сериозен кариерен минус. Това не трябва да е така. Представете си един наистина авторитетен, обичащ професията си магистрат, който иска да даде своя принос, включително и за организационното, административното и управленското състояние на съдебната система, защо да го прави, след като той ще се върне на позиция, която е по-слаба от тази, която той заема в момента? Да не говорим, че във всички случаи на него ще му се наложи да взема непопулярни решения и това няма да допринесе нито за неговия авторитет, нито за по-доброто отношение на колегите му към него като цяло. Спирам се на тази конкретика, не защото подценявам въпросът за дълга, нито за други, по-вдъхновяващи и респектиращи теми, които си заслужава да се чуят в тази зала. Спирам се на това, за да помислим съвсем конкретно как тези хора да бъдат сигурни, че след като се върнат в съдебната система, от управленския орган на тази система, те няма да бъдат много сериозно ощетени от това. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очаквано днешният дебат е фокусиран повече върху президентското вето, отколкото върху върнатия Закон за съдебната власт. Това е съвсем обяснимо, тъй като, нека да повторя, пред нас е първото вето на президента Росен Плевнелиев и като всяко първо действие, като всеки първи акт и първото вето на новия президент събужда определени очаквания. Очаква се да даде сигнали и знаци и по отношение на тях гражданите да си направят изводи за характера, за намеренията, за амбициите на новия президент, особено по един ключов закон, какъвто е Законът за съдебната власт. Какво ни казва всъщност президентът Плевнелиев с това вето? Първо, че ролята, която сам той си отрежда по отношение на съдебната власт и на реформата в съдебната власт, е повече от скромна, и второ – че ще изпълнява безропотно и без забавяне всяко разпореждане на изпълнителната власт, че е готов да рапортува винаги, когато бъде призован. Жалко, защото след преподчиняването на законодателната от изпълнителната власт, добре би било поне президентската власт да има някаква самостоятелност. Добре би било поне президентът да се опита да запази някакво достойнство, но уви, не. Както виждаме, с първото си вето президентът доброволно е готов да превърне института „президентско вето” в тактически инструмент на изпълнителната власт. Защо казвам това? Защото един даже не толкова внимателен прочит на ветото показва едно – че на фона на разгорещения публичен дебат и предметът, и мотивите на ветото са непретенциозни, даже бих казала, несериозни. Създава се впечатление, че от бързане да изпълни премиерската заръка президентът даже не е имал време внимателно да прочете Закона за съдебната власт, да го осмисли, че може би не е имал кураж да каже мнението си по далеч по-важни въпроси, свързани с реформата на съдебната система. Извинявайте, простимо е за господин Костов да не знае действащия режим, който касае развитието на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, но не е простено за президента и за президентските съветници, които са написали правната част на ветото, да не знаят какъв е действащият режим, какво предвижда действащият режим – че той на практика дава неограничена възможност за растеж на членовете на Висшия съдебен съвет и на магистратите в йерархията.

Че на практика от следовател според действащия текст един бивш член на Висшия съдебен съвет може да стане върховен съдия, или от съдия в районен съд може да стане прокурор във Върховна касационна прокуратура.

Това са текстовете, които бяха приети от това мнозинство само преди една година и половина и с ветото си президентът връща действащото положение...

... или по-точно иска да бъде върнато действащото положение. Ние няма как да участваме в този фарс, който се разиграва от управляващото мнозинство и в който, за съжаление, се включи и президентът Росен Плевнелиев. Нека тези, които приеха промените, свързани с кариерните бонуси на магистратите, си ги отменят сами.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Абсолютно недобросъвестно тук се показва ролята на институциите и се казва, че се подменя широкият обществен дебат именно с президентското вето. Дебат имаше. Дебат имаше и когато се изготвяше този законопроект, много широк дебат с участието и на магистрати, и на неправителствени организации. Този дебат траеше достатъчно дълго време и ако не беше притискането от страна на изтичащите срокове, защото знаем, че този законопроект трябваше да се приеме в срок, за да може да отговори на новите изисквания за публичност и за избор по един честен и прозрачен начин на новите членове на Висшия съдебен съвет, може би дебатът щеше да продължи още. Дебатът се водеше много сериозно и в Комисията по правни въпроси. Вие бяхте участници и знаете, че имаше много спорове, много дебатиране точно по тези параграфи. Ние не казваме, че сме измислили най-подходящия текст, но този текст беше достатъчно подходящ и се прие с доста широко съгласие от всички участващи в дебатите. Мисля, че този текст наистина отговори на изискванията, каквито ни налага и действащото законодателство, и нуждите да отговорим на изискванията и на Европейската комисия, и нуждите, които обществото ни налага, за да изберем по честен и прозрачен начин членовете на новия Висш съдебен съвет, още повече, да се явят и да кандидатстват за тези постове хора, които имат качества – морални, професионални. Този текст е направен, за да няма ограничения от страна на самите магистрати, които участват – че ще им се спъва по някакъв начин развитието по-нататък, защото тяхната кариера не свършва с участието им във Висшия съдебен съвет.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Каквото и да си говорим, този дебат наистина е унизителен за парламента, по-точно е унизителен за това парламентарно мнозинство. Това не е първият случай, в който изпълнителната власт поставя това парламентарно мнозинство в поза „партер”. Тук изненадващото е, че президентът се включи в този театър. Той се включи в тази фокусническа програма и по този начин се самоунизи. На практика той унизи президентската институция, защото колкото и да си въртим този дебат за кариерните бонуси на членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет, всеки от присъстващите в тази зала, всеки гражданин знае, че не това е основният проблем на съдебната система. Да, този дебат може би е интересен за част от широката публика, но благодарение на него като един фокуснически номер истинското действие остава някъде встрани. Тук не мога да не кажа няколко думи и в защита на действието, което беше предприето от това парламентарно мнозинство, защото президентът може и да не знае, но магистратите знаят – тези, които прилагат законите, знаят, че действащият текст, повтарям, беше много по-благоприятен за членовете на Висшия съдебен съвет и за членовете на Инспектората. Извинявайте, колеги, има опити членове на Инспектората, бивши инспектори, които до избирането им за такива са били следователи, да правят опити да бъдат възстановени, представете си, на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура. Това са случаи, които бяха възможни въз основа на действащите текстове. Впрочем действащите текстове също са приети от това мнозинство в поправките в края на 2010 г., така че текстът, който президентът иска да бъде отменен, прави една крачка в положителна посока, като допуска този скок в кариерата на бившите членове на Висшия съдебен съвет и го ограничава до една степен. Сега можеш от следовател да станеш върховен съдия, от районен прокурор – прокурор във Върховна касационна прокуратура. Това е смисълът на текста – че се възстановяват на длъжности не по-ниски от заеманите в момента на тяхното избиране, което практически означава на всяка длъжност, която си харесат, но в бързането си да изпълни премиерската заръка очевидно президентът Плевнелиев не е допреценил този факт. Обръщам Ви внимание – и колеги от мнозинството, и услужливи колеги отдясно, че буквалното възприемане на президентското вето означава да се върне старият текст.

Според мен не бива да се отива в другата крайност и напускайки Инспектората или Висшия съдебен съвет, довчерашните висши магистрати да се окажат безработни.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна своето изказване с това, че нашата парламентарна група ще се съобрази с мотивите, изложени от господин Плевнелиев като Президент на Република България в наложеното вето. Ще подкрепим ветото, въпреки че самото вето не се подлага на гласуване, и ще гласуваме не в подкрепа на закона, касаещ специално разпоредбите на параграфи 12 и 16 от приетите от нас промени, ще подкрепим новото обсъждане на тези две оспорени разпоредби. Съгласна съм с огромната част от изказалите се преди мен колеги, че проблем съществува. Вчера изявленията и изказванията в заседанието на Комисията по правни въпроси бяха в същия дух, изказани от всички парламентарни групи. Подкрепям и това, което казаха по същество колегите отляво и колегите, изказали се преди мен от нашата парламентарна група. Има проблем, който се е създал преди малко повече от четири години. Този проблем трябва да бъде решен. Има опит той да бъде решен с предишен текст, който сега действа в Закона за съдебната власт, по прилагането на който има спор. В началото на годината, през месец януари, бяхме сезирани. Ако отворите стенограмите на Висшия съдебен съвет, ще видите, че в Стенограма № 1 и Стенограма № 2 тази тема се обсъжда по отношение на всички членове, на които е изтекъл мандатът в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тези, които са били на магистратски длъжности, са подали заявление за възстановяване или назначаване на съответна длъжност. Някои са поискали на същата длъжност, а други – на по-висока. Идеята на текстовете, които са предложени, е да създадем стимул и мотивация на тези, които предстои да бъдат номинирани и да се кандидатират за членове на следващия Висш съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, когато дойде следващият мандат за избор, тъй като сега действащите вече са избрани при условията на действащите разпоредби на чл. 28 и чл. 50, така че мотивирани магистрати, които нямат притеснения за своето кариерно израстване, да могат да дойдат и да се кандидатират за членове на тези два органа. Категорично възразявам срещу това да се използва думата „бонуси”, защото това не са бонуси, както казаха и колегите преди мен. Това е даване на възможност за изравняване на тези магистрати с останалите колеги – да могат да се явят, тъй като те не могат да се явят и да бъдат атестирани съгласно приетата последна промяна от края на 2010 г. Тези, на които им изтича мандатът, или тези, които ще започнат следващия мандат, при тях мандатът е четири или пет години – съответно в единия и в другия орган, четири години те не могат да се явят и да бъдат атестирани, защото по времето, в което са членове на единия или другия орган – Висшия съдебен съвет или Инспектората към него, те не са магистрати и затова не могат да се явят на такава атестация. За тази една по-висока степен идеята беше не за периода, когато са членове на един от двата органа, а за следващите четири години, в които те не могат да бъдат атестирани, да се явят на конкурс по съответния ред, тъй като длъжност може да бъде заемана от магистратските среди единствено и само въз основа на конкурс. Както аз, така и моите колеги не претендираме, че това е бил най-добрият текст и редакция за решаване на този проблем. Преди година и половина имаше такъв дебат и бе подложена на обсъждане възможността за извънредно атестиране на тези магистратите, които са членове на единия или другия орган. Тази възможност беше отхвърлена още в Комисията по правни въпроси с аргумента, че не трябва да създаваме възможност за извънредно атестиране, тоест този магистрат, на който е изтекъл мандатът и се е върнал на съответната длъжност, да не чака четири години, а да бъде атестиран по-рано. Съществува и принципно позицията на колеги, част и от нашата парламентарна група, които заявяваха от самото начало и сега продължават да заявяват, че не трябва да има такъв стимул и фактът, че един магистрат е избран в единия или в другия орган, не е достатъчно отговорна позиция и стимул, за да не му е необходим друг стимул за подпомагане на неговото кариерно развитие. И едните, и другите колеги са прави. Продължава да съществува проблем, на който ние трябва да намерим разрешение. А какво ще бъде разрешението – това е въпрос на политическа отговорност на всеки един от нас в парламента, на всеки един от нас – колегите в Комисията по правни въпроси, защото не трябва да допускаме да остане както неразбиране по отношение на правилното и ясно тълкование на действащите разпоредби, но не трябва да създаваме текст, който да предизвика нови спорове във Висшия съдебен съвет, какъвто предизвика настоящият текст – дали може да бъде назначен на длъжност по-висока от заеманата, след като в сега действащия закон е записано, че се назначава на длъжност не по-ниска от тази, която е заемал преди да бъде избран за член на Висшия съдебен съвет или на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Коментирахме и вариант дали не трябва да добавим най-малкото възможност за Висшия съдебен съвет (съобразявайки се с мотивите на президента), че той – единственият, който назначава, повишава, освобождава в съдебната система съгласно предоставените му правомощия от Конституцията, да може да прецени. Води се дълъг дебат по време на второто четене на законопроекта в Комисията по правни въпроси по отношение на това – когато стане въпрос за възстановяване на същата длъжност, дали това възстановяване става екс леге по силата на закона и Висшият съдебен съвет е длъжен да го възстанови на заеманата преди избора длъжност, или е необходимо изрично решене на Висшия съдебен съвет. Единодушно всички колеги в Правната комисия стигнахме до извода, че това следва екс леге и че не следва който и да било Висш съдебен съвет да преценява по субективни критерии кой да бъде възстановен на същата длъжност и кой да не бъде възстановен на тази. За тези два текста, които са обект на ветото на президента, има две хипотези. Едната хипотеза е за възстановяване на заеманата преди избора длъжност, за която моето лично мнение продължава да е същото и няма да го променя – че това следва по силата на закона, и когато един магистрат, който е член на един от тези два органа и му е изтекъл мандатът, с подаването на молба за възстановяване е необходимо незабавно да бъде възстановен на съответната длъжност, която е заемал преди това. По отношение на възможността за една степен по-високо – за следващия Висш съдебен съвет и следващия Инспекторат към Висшия съдебен съвет, трябва да преценим дали може да остане разпоредбата, която в момента е приета. Ако допуснем, че може да остане, трябва да сме наясно как ще разпишем критерии, по които следващият Висш съдебен съвет да може да преценява кой от тези, на които след като изтече мандатът и ще трябва да се върнат на заеманата магистратска длъжност, може да бъде назначен с една степен по-висока или не. Следвайки мотивите на господин Плевнелиев, моят прочит на тези мотиви е в противоположна посока – че трябва да отпадне изобщо възможността за такъв стимул на тези, които ще бъдат избирани впоследствие, с аргументите, че се създава неравнопоставеност според ветото – тези, които са членове на двата органа, с аргумента, че Висшият съдебен съвет е този, който преценява. По отношение на аргумента, че Висшият съдебен съвет е този, който преценява, можем да запишем, че той може да прецени, но трябва да сме наясно, че трябва да имаме много точни и ясни критерии, за да не се случи по-лошо от онова, което в момента имаме като казуси. По отношение на втория аргумент – аз на първо и на второ четене изразих моята позиция, която се подкрепя от други колеги и от това, което чух като изказвания днес – че това не е привилегия по отношение на тези магистрати, защото за останалите няма възможност за такова кариерно израстване в техните професии. В момента, в който те са членове на единия или на другия орган, не са възпрепятствани. Например един доцент, член на Висшия съдебен съвет в момента, не е възпрепятстван докато тече мандатът му, да подготви своята професура и да стане професор не по силата на закона – че му е свършил мандатът и трябва да бъде направен такъв, а по силата на друг закон – когато защити професурата, която е подготвил по темата, по която сам е избрал да работи. Пак обръщам внимание на това, което коментирахме вчера и с колегите в Комисията по правни въпроси – в следващите няколко дни много внимателно трябва да преценим дали ще оставим действащия текст, дали ще се опитаме да направим редакция на текстовете, които сме приели на второ четене и са обект на вето на президента. Трябва да се съобразим и да погледнем и казусите, възникнали през месеците януари и февруари във Висшия съдебен съвет – от петък вече има решение на Върховния административен съд по един от тези казуси – и да излезем с по-добра редакция, ако ще правим редакция на тези текстове или едно по-успешно и по-целесъобразно бих го нарекла решение на тази тема. В случая не говорим за незаконосъобразност, а според мен за законосъобразност след всичко, което се чу като доводи и вчера, и днес в пленарната зала. В заключение още веднъж ще заявя, че ще се съобразим и ще подкрепим връщането на закона за ново обсъждане по спорните разпоредби и, надявам се, в рамките на следващите няколко дни да намерим по-добро решение на този въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, изключително неискрен и куртоазен дебат. Всички, поне юристите, знаем за какво става дума. Бяха направени съждения за демократичност, за съобразност с Конституцията, за юридическа целесъобразност, справедливо или несправедливо е да растат членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората в ранг на място. Всичко това може да има един или друг отговор, едно или друго решение, но не това е големият проблем. Големият проблем ще го назова, както от „Атака” винаги назоваваме нещата с истинските им имена и ще Ви го „хвърля” в залата, въпреки че имаше завоалиране и отнякъде подсказване от страна на всички изказали се. Големият проблем е кой да бъде главният прокурор в следващите седем години след изтичането на мандата на господин Велчев! Ето това е големият въпрос! Всичко, което се прави, се свежда до това. Беше призован дори и духът на бедния Монтескьо, Бог да го прости преди толкова години. Ако в момента той беше тук, на Земята и сред нас, сигурно щеше много да се учуди на своята теория за разделението на властите. Няма такива неща! В момента цялата власт в България е в ръцете на един човек и всичко друго са глупости. На ГЕРБ им е много важно кой ще бъде новият главен прокурор, защото от новия главен прокурор през следващите седем години ще зависи дали ще бъдат съдени, или няма да бъдат съдени за престъпленията, които са извършили и продължават да извършват и по места, и от центъра на всички нива. Това е големият въпрос! На ГЕРБ им разправяхме още от самото начало, че този Висш съдебен съвет е страшно лош. Да, настоящият Висш съдебен съвет е изключително лош. Съветвахме ги да го сменят. Имаше и конституционни начини и прийоми това да стане и никой нямаше да го върне – нито Конституционният съд, нито президентът тогава. Ако бяха върнати тези законови решения за смяна на Висшия съдебен съвет, те пак щяха да бъдат приети, защото тогава ГЕРБ имаше и нашата подкрепа, тъй като се касаеше до изключително корумпиран и компрометиран Висш съдебен съвет. Висш съдебен съвет, който Вие от ГЕРБ не знаете как беше избран в Четиридесетото Народно събрание – по правилото 3-5-8 хора, които предизвикаха най-грандиозните скандали, които можеха да се случат в такава институция, но които продължиха своята работа, защото ГЕРБ започна да търгува с тях. Стигна се до момента, когато нещата предстояха – моментът за избор на главен прокурор. Тогава ГЕРБ продължиха да търгуват. Явно дърпачите на конци в ГЕРБ и стратезите дадоха грешни решения на премиера. Грешни решения, които доведоха и до грешки в подхода към избирането на новия, послушен и удобен главен прокурор на Република България, тоест от ГЕРБ. Защото след президент, министър-председател, кметове и овладяването на властта на всички нива, задължително е и главният прокурор на републиката да бъде от ГЕРБ. Започна се търгуването обаче с кой? Със сегашния Висш съдебен съвет! На ГЕРБ им хареса търгуването и купуването на депутати, купуването на кметове, на общински съветници – нещо, което три години става навсякъде. Казаха си: „Е, защо пък да не си купим и Висшия съдебен съвет и да свърши тази работа!” Тук започна дилемата кой да избере нашия главен прокурор – сегашният Висш съдебен съвет или следващият Висш съдебен съвет? Решението: нека започнем от този Висш съдебен съвет, ако той свърши тази работа, защо да се надяваме на следващия Висш съдебен съвет, чийто състав все още е неизвестен? Тук си има хора – някои са от Вас, някои скоро може би ще влязат в тази зала, които знаят начините, подходите и методите как става това. Приложи се схемата: ще Ви дадем така наречените професионални бонуси, тоест ще растете по места, Вие пък ще изберете този, който Ви посочим, който желаем. Да, ама не! Оказа се, както и предупреждавахме, че този Висш съдебен съвет се състои от едни много здрави партийни другари! Това не ти е да купиш общински съветник, депутат или кмет, това са хора изпитани, минали през стъргата. Старите юристи ги знаем – кой от кой град е, кой от коя институция е, от кой съд, прокуратура или адвокатура е, на всеки един от тях можем да дадем съответните характеристики и да им направим квалификацията. Тези, които бяхме в миналото Народно събрание и участвахме в техния избор, знаем кой беше доведен от Правната комисия, кой от кого беше представен в пленарната зала. Това сега е големият въпрос. Продължаваме да сме неискрени. Продължаваме да се залъгваме едни други, защото всяка една от политическите сили, с изключение на „Атака”, е вътре в тази игра и недобросъвестност и в цялата тази мимикрия, в това поредно хвърляне на прах в очите на българите, че се касаело до професионалните бонуси, а не до това – кой да бъде главният прокурор. Ясно е: БСП и ДПС правят всичко възможно за техните хора, които са партийна номенклатура. Затова, госпожо Михайлова, Вие коментирахте правилно ли стана постоянен орган или беше по-добре да си бъдеше както преди? Това стана по тяхно време. За тях хората трябва да бъдат обвързани на щатове, в длъжности. Това означава постоянност. Ето затова тогава БСП и ДПС – това е номенклатурата, и то здрава номенклатура, избраха и съответно се превърна в постояннодействащ орган. Това е причината. Не са там и Ваши включително съображения за конституционосъобразност, за разделение на властите, за демократизъм, демокрация. Всичко това е една голяма партийна котерия, партизанщина от чисто Балканска проба. Това е за тях всичко и нищо друго! Какво стана сега? Тези, които работиха по купуването на сегашния Висш съдебен съвет, не успяха, в един момент засече; другарите не се поддадоха, тоест сегашният състав на Висшия съдебен съвет няма да избере нашия, разбирай на ГЕРБ нов главен прокурор. Това е сега ответът – няма бонуси, имам предвид професионални, няма растеж по места. Този Висш съдебен съвет си отива, а с това и приключи. Така че без значение беше коя е котката, която ще лови мишки и какъв цвят ще има тя. Важното е, че тя щеше да избере, да хване мишката – тоест целта беше новият главен прокурор да е човек на ГЕРБ. Нещата бяха дори за някакво благоприличие пред Брюксел, който се произнесе, авторитетно се изкиха по този важен български въпрос. Има една друга причина – нещата се смесиха и станаха хронологически близки с другия много спорен проблем в обществото – Законът за горите. Тук въпросът стои така: обществото искаше налагане на ГЕРБ – ясно е, затова се правят и протестите, всички сме толкова в час с тази тема. Президентът трябваше да наложи вето по този закон. Но в крайна сметка президентът дълго време не желаеше – и министър-председателят, и управляващите от ГЕРБ, да има вето по Закона за горите. Затова се направи този вот – това е първият вот на президента, нарочно, за да се успокои общественото мнение: ето, президентът налага вето. Даже беше казано и от министър-председателя: да, президентът налага вето. Но когато му се искаше вето за Закона за горите – по кой закон? По Закона за съдебната власт, кой знае някой навън дали е чул, дали е искал вето и дали го е интересувало дали има вето по този закон. Но натискът по Закона за горите беше толкова силен, че не можеше вече да не се наложи и другото вето – по Закона за горите. Така че ветото на президента има и това значение и този смисъл. Това са истините. Оттук нататък темата ще става все по-сериозна, ще се дискутира, ще виси в публичното пространство, но тази тема – тя е една и съща – темата е новият главен прокурор. Това е за връзката, може би днес, на нещо, което ще вълнува българското общество и нас самите в продължение на доста време. Може да се каже, че днес се открива истинският, стартиращ се в началото на това злободневие, на този дебат и на този проблем – кой ще бъде главният прокурор на Република България за следващия мандат?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, изключителни усилия положих в тази тирада от главоблъсканици, която чухме, да се опитам да извлека нещо съществено по темата, която обсъждаме в момента, а именно наложеното вето от президента, господин Плевнелиев, на два текста – § 12 и § 16 от приетия от нас Закон за съдебната власт. Най-малко нас може да обвинявате, тъй като чух две обвинения, противоречащи си едно на друго в рамките на две минути. Първо, че сме искали да избираме в сега действащия Висш съдебен съвет главен прокурор. Първо, ние не го избираме, нито го номинираме, нито участваме по някакъв начин. Второ, дали забравихте, че ние не сме предлагали, не сме избирали този Висш съдебен съвет с изключение на две кандидатури, които предложихме миналата година. Няма как, дори да предположим, че можем да разговаряме с тези двама човека на експертно ниво, приятелски, да влияем върху избора на Висшия съдебен съвет по отношение на това кой ще бъде главен прокурор и кой ще бъде председател на Върховния касационен или Административен съд. След това чух обратното обвинение – сега пък не сме могли да ги купим, а ние не купуваме и нито ще участваме, нито ще купуваме и се отказваме от това да го избираме. Тоест ще избираме следващият, защото идва парламентарната квота и ние ще си изберем 11 човека. За да няма спекулации по тази тема, заявявам от парламентарната трибуна, от името на парламентарната група, че ГЕРБ няма да окупира квотата от 11 човека, които ще бъдат избрани като членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Ще подкрепим кандидати на колегите от опозицията, ще подкрепим тези кандидати, които притежават необходимите нравствени и морални качества, професионализъм, които имат добро име в магистратските среди и в обществото. Нашето гласуване ще бъде именно въз основа на тези критерии – нито ще узурпираме, нито ще се борим за 11, нито за две трети, нито за половината от тези гласове, така че бъдете спокойни, ГЕРБ по никакъв начин нито ще участва в това, в което се опитвате да ни вкарате тук с главоблъсканици, да не кажа някоя друга думичка, нито има възможност да го направи, нито нашият политически морал ще ни позволи да направим такова нещо. Благодаря.

Вие от ГЕРБ ще ни говорите за политически морал?! Вашият политически морал го видяхме, той е просто пред очите ни за тези три години. Такива уверения тук пак за демократизъм, принципност, безпристрастност ние сме чували много и от вас и знаем какво правите в действителност. Такива уверения имаше и в Четиридесетото Народно събрание, когато се избираше сегашният Висш съдебен съвет. Видяхме какъв е той. И тогава в тази зала ни уверяваха същото. Това, госпожо Фидосова, което ми направихте като реплика, е продължение на тази куртоазия, на цялата лъжа, на цялата демагогия, която се вижда в тази зала, и опит да отхвърлите истината. А истината е тази: всичко, което правите с този закон и с тези поправки, и с това вето, е все в една цел – то е да бъде избран главен прокурор, който да бъде на ваше подчинение, под ваше ръководство, както това са правили всички управляващи. Вие не правите каквото и да е изключение в това отношение. Нищо ново в българския политически живот. Дойдохте на крилете на нови послания, на нов морал, на тези обещания и твърдения, които в момента направихте и в репликата към мен. Ако тези думи вие бяхте изказали и изразили в предизборния период за Четиридесет и първо Народно събрание, много хора щяха да ви повярват и те ви повярваха. Много български граждани ви вярваха за всичко, което казахте. Но сега, на третата година, просто, повярвайте ми, думите ви изглеждат абсолютно фалшиво, просто неискрено. Колко пъти излъгахте и Народното събрание, и другите политически сили, и опозицията, та сега ли няма да ги излъжете? Просто на вас ви е много важно кой ще бъде бъдещият главен прокурор и всичките ви усилия, всичко, което правите, е насочено в тази посока. Ще видите, когато в тази зала се избират 11-те души от квотата на Народното събрание, кои ще бъдат те – те ще бъдат приближени, поне в огромната си част, на вас. Ще упражните натиск долу, по места, в другата квота за избор на членове на Висшия съдебен съвет. И тук да ни уверявате, че не купувате, не пазарувате фактори, лица, хора за съответните институции и кадри, всички го виждаме. Пазарувате и депутати, пазарувате и общински съветници, пазарувате и много други хора на абсолютно всички нива от номенклатурата на държавата.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ветото на Президента ми дава повод отново да припомня крилатите слова на големия български парламентарист и поет бай Йосиф Петров, а именно: „Аз ли направих завоя, или Вие дойдохте на моя?” Ветото на Президента ще бъде подкрепено от народните представители от „Ред, законност и справедливост”, но то дава повод отново общественият дебат на тема „Съдебна власт” да продължи. Защото днес специално по мое лично мнение дебатът в тази зала минава на едно доста ниско ниво. Ще се аргументирам. Дали най-големият проблем на съдебната ни власт е кариерният бонус на членовете на Висшия съдебен съвет? Едва ли! Дали формулата обезщетенията да минават през Инспектората на Висшия съдебен съвет беше правилната формула? Най-важното според мен, като тема за обществен дебат и за политически решения оттук нататък, е въпросът с прекия избор на Висшия съдебен съвет, защото този дебат се проведе и в Европейската комисия. Аз само припомням, че имаше официално изявление на говорителя на Европейската комисия, който призова към пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет. По този повод имаше изказвания на различни български политици и държавници. Истината е, че ние не можем да заобиколим този въпрос. Той не е чисто технически, че няма как да се направят съответни законодателни промени и наесен да имаме вече пряк избор на Висшия съдебен съвет. Някой от Вас ще кажат, че проблемът е конституционен. Да, така е. Защото ако ние не направим промяна в Конституцията, която да предвижда такъв пряк избор на Висшия съдебен съвет, няма как евентуални промени в Закона за съдебната власт да бъдат конституционно съобразни. От друга страна, има решение на Конституционния съд, че подобен род промени, касаещи организацията и функционирането на властите, могат да бъдат направени само от Велико Народно събрание. Някой ще каже – в Европейската комисия не знаят ли това, че всъщност ние имаме едни конституционни ограничения и няма как да направим сега пряк избор на Висшия съдебен съвет? Знаят го, знаят го, уважаеми дами и господа. Точно защото го знаят, те всъщност ни правят не намек, а направо ни казват в пряк текст, че трябва да вървим към промяна на Конституцията по отношение на избора на Висшия съдебен съвет, а и изобщо да вървим към една сериозна реформа на съдебната власт. Сегашният Закон за съдебната власт, приет през 2007 г., тоест от гледище на правото е съвсем нов закон, беше променян вече 14-15 пъти, имаше произнасяне на Конституционния съд за противоконституционност на текстове в него. Предишният Закон за съдебната власт беше променян 40-50 пъти, и там имаше няколко решения на Конституционния съд за противоконституционност на текстове. Като правим за, има-няма, за десетина години 60-70 промени в устройствения Закон на съдебната власт, като правим и промени неколкократно и на Конституцията в главата за съдебната власт, очевидно е, че тук нещата не работят, очевидно е, че тук има много сериозен проблем, който всички ние като политици и държавници трябва да погледнем, да не си заравяме главата в пясъка, че този проблем не съществува. Затова, както и друг път сме казвали от „Ред, законност и справедливост”, проблемите на съдебната власт ще се решат като минат през нейната пълна независимост, в това число и пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет, отпадането на каквито и да било политически квоти, чрез които би могло да се влияе върху независимостта на съдебната власт. Всичко това може да стане единствено и само чрез приемане на изцяло нова Глава „Съдебна власт” в Конституцията, а това ще рече Велико Народно събрание, а това ще рече изцяло нова Конституция, ако тръгнем натам. Защото ако погледнем проблемите по-надълбоко, всъщност са не само в съдебната власт, а във всички власти. Тук въпросът не опира само до бройката на народните представители, до тази масовка, дразнеща българското гражданство. Тук нещата опират и до правомощията на Президента (председателят дава сигнал, че времето изтича), нещата опират и до всевъзможни конституционни празноти, които наблюдаваме в момента. Така че, с това завършвам, госпожо председател, както каза бай Йосиф Петров: „Аз ли направих завоя, или Вие дойдохте на моя?”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Както е добре известно на всички присъстващи, сутринта мнозинството отказа да приеме предложението за изслушването на вътрешния министър по чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вече 16-ти ден близките на загиналите не могат да намерят покой и спокойствие. Причината е твърде елементарна и много болезнена. Все още по смисъла на Закона за гражданската регистрация не са издадени смъртни актове на загиналите, не са известни резултатите от съдебно-медицинската експертиза, тъй като още не са ясни резултатите от ДНК-анализите. Аз лично настоявам, господин министър, да дадете отговор кога ще бъдат известни тези резултати, за да може общината и общинският кмет да си свършат задължението по Закона за гражданската регистрация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес съм тук пред Вас във връзка с проявения интерес от някои от парламентарните групи въпреки направеното оповестяване и изслушването на министъра на отбраната във връзка със случая на „Петолъчката”. Мога да кажа, че в деня на инцидента бях там, на място. Беше създадена необходимата организация при разгръщане на евакуационния план за действие при такива ситуации. От уважение към Вас днес съм тук, за да Ви запозная с хронологията. Предполагам, че на всички Ви е известна. Искам да изразя своето уважение към парламента и към тези, които желаят да бъда изслушан в българския парламент. На 5 юни 2012 г. към 14,30 часа е възникнал взрив в първия цех на складова база за утилизация на боеприпаси, собственост на фирма „Берета Трейдинг”. Той се намира в местността „Мараш”, на около 6,5 км от пътен възел „Петолъчката” на пътя Сливен-Бургас. Към 16,30 часа се е взривил и последният шести склад за боеприпаси. Взривовете продължават и през цялата нощ, като последният е регистриран в 05,45 часа на 6 юни 2012 г. Съобщението за взрива е получено в 14,36 часа на 5 юни 2012 г. на тел. 112. Веднага са реагирали силите и средствата на Министерството на вътрешните работи, които са се насочили към мястото на инцидента и са осъществили първоначални действия за отцепване на района и осигуряване на маршрути за движение на автомобилите на Спешна медицинска помощ. Приведен е в действие Ситуационният център на МВР, който координира дейностите между областните структури: Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Министерството на отбраната и Националният координационен медицински център. В тази връзка са предприети неотложни съвместни мерки на компетентните институции от сектора за сигурност. На място е създаден кризисен щаб. В неговата работа към 18,00 часа на 5 юни 2011 г. се включваме аз като вицепремиер и министър на вътрешните работи, министърът на отбраната Аню Ангелов и заместник-главният прокурор Бойко Найденов и следовател от Националната следствена служба, също така и прокуратурата от Сливен и Ямбол. На мястото на инцидента са изпратени 4 противопожарни и 2 противохимически автомобила. Осигурени са допълнителни сили на МВР от Сливен и Търговище. Създадена е организация за взаимодействие с местната власт за оповестяване на населението от региона. Площадката, на която е разположената базата за утилизация, е с площ 200 дка. На нея са работили 21 души. Към 17,10 часа на 5 юни от района на взрива са евакуирани 18 души, на които е оказана помощ. Сериозно пострадали са 10 души, 8 от тях са настанени в болницата в Ямбол и един в Сливен. Трима работници са в неизвестност. Част от пострадалите са изведени от зоната с бронирана техника. Направен е оглед на местопроизшествието от прокурор, за целта отново е ползвана специализирана и бронирана техника на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, подсигуряваща безопасността на разследващите. Проведени са първоначални действия по разследването, разпитани са свидетели, чието състояние е позволявало да дават сведения минути и часове след инцидента. Към 17,00 часа на 5 юни 2012 г. започва извеждането на жителите на село Горно Александрово, община Сливен поради попадане на осколки в района на селото. Евакуирани са около 600 души, като 150 са настанени в училището на село Блатец. От МВР са осигурени легла и одеала за настаняването на евакуираните и от Българския червен кръст – допълнителни одеала, топла храна и напитки, психологическа помощ. Засилено е полицейското присъствие за недопускане на престъпни посегателства върху имуществото на евакуираните жители. Структурите на Министерството на околната среда и водите провеждат постоянни замервания за състоянието на въздуха в района. Не са установени завишени стойности на вредни емисии в атмосферата. По разпореждане на главния секретар на Министерството на вътрешните работи е започната проверка за изясняване на фактическата обстановка и действията на длъжностните лица от Областната дирекция на МВР, Ямбол, Районно управление „Полиция”, Стралджа по осъществяване на последващ и текущ контрол. На 7 юни 2012 г. след установено технологично време на безопасност от последния взрив на територията на инцидента са влезли екипи на Министерството на вътрешните работи, прокурори и следователи. Извършва се проверка на невзривените боеприпаси, установяват се огнищата на пораженията, предприемат се действия за издирване на намиращите се в неизвестност работници. В хода на процесуално-следствените действия са иззети ДНК-проби от установения биологичен материал на място. По пробите е назначена спешна експертиза. Изпратени са за анализ в Националния институт по криминалистика и криминология. Разследващите работят по версия по наличие на пропуски в производствената дисциплина и в технологичния процес по утилизацията на боеприпасите, както и за неспазване на правилата и разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Възможна е и евентуална подмяна на предмета на договора и допускане на утилизация на компоненти и части от зенитни управляеми ракети, които подлежат на унищожение, с цел последваща реализация на пазара за специална продукция. Съгласно закона технологичните норми за производство и/или утилизация се изготвят от производителя и се утвърждават от управителя на фирмата. Каквито и нарушения да са извършени от работниците на фирмата, те не биха могли да се случат без знанието на ръководните служители и лица от фирмата. От началото на годината до инцидента са извършени 5 проверки, 2 от които съвместни с други институции, съгласно изискванията на чл. 66 от Инструкцията на МВР от 27 декември 2006 г. В резултат на проверката са издадени: констативен протокол от 25 януари 2012 г. Проверката е извършена от служители на Областна дирекция на МВР, Ямбол и Районно управление „Полиция”, Стралджа, съвместно с представителите на областната инспекция по труда. При проверката не са констатирани нарушения, но е съставен протокол за здравословни и безопасни условия на труд. Констативен протокол от 11 април 2012 г. Проверката е извършена съвместно с представители на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Стара Загора, Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението”, Ямбол, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”, Стралджа, отдел „Контрол на хранителни обекти и стоки” към регионалната здравна инспекция, Ямбол, отдел „Държавна собственост и устройство на територията” към областна администрация, Ямбол. На фирма „Берета Трейдинг” са давани задължителни предписания за изпълнение и срокове за отстраняване на констатирани пропуски, изразяващи се в актуализиране на противопожарното досие на обекта, актуализиране на аварийния план съгласно Закона за защита при бедствия, оборудване на административните сгради и цех № 2 с водни пожарогасители. От извършената проверка не са констатирани груби нарушения за мерките за сигурност, които да бъдат санкционирани по административен ред. Съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия от 17 септември 2010 г. утилизация на оръжия и боеприпаси се извършва от физически и юридически лица, получили разрешение за производство на оръжие и боеприпаси, издадено от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция” в МВР. Междуведомствена комисия оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение по реда, определен от закона, извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение. Комисията включва експерти от: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавен национален строителен контрол, Държавна Агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда”. Членовете на комисията изготвят становища съгласно компетентността си. Председателят оценява предоставената документация и от своя страна изготвя становища до директора на Главна дирекция „Охранителна полиция”. Не смятам за удачно да Ви запознавам с компетентностите на съответните министерства, така че ще го пропусна. Мога да Ви уверя, че всичко направено и което се прави в момента е да се гарантира безопасността на жителите в района. Територията, която се проверява в момента от Министерството на отбраната и служители от Министерството на вътрешните работи, е да създадем безопасна среда, за да могат земеделските производители да ползват своите територии. Такова решение ще бъде взето, когато проверката приключи и се даде пълна гаранция, че няма опасност за живота на гражданите и жителите от този район. Мога да Ви уверя, че може би за първи път можа да бъде пресъздадена цялата фактическа обстановка на мястото на инцидента. Действително трагично е, че загинаха трима служители. Искам да благодаря на всички тези, които намериха сили да съдействат на разследването, за да може да се върви към възможните хипотези за стигането до този инцидент. Една от версиите, както Ви казах, е нарушената трудова дисциплина. Другата е, ако са прибегнали до унищожаването, тоест до утилизирането на боеприпаси, за които в договора изрично е записано, че трябва да бъдат унищожени или взривени. По всяка вероятност фирмата е направила действия, които са несъотносими с договора за изпълнение, сключен с Министерството на отбраната. В момента се предприемат действия с назначени експертизи. Убеден съм, че щом съответната следствена служба и прокуратурата боравят с всички доказателства, в съвсем скоро време ще разберете цялата истина и лицата, на които може би ще се търси наказателна отговорност. Благодаря за възможността да бъда днес пред Вас и да Ви запозная с всичко, което се случи. Уверявам Ви, че полагаме максимални усилия подобни инциденти да не се случват. Когато има подобен риск, когато не се спазва трудовата дисциплина, когато има нарушаване на условията по договора, сами разбирате, че няма как да предотвратяваме такива инциденти. Имаме обаче възможност с контролните органи подобни неща да бъдат констатирани и да не бъдат допускани подобни тежки инциденти с такъв край. Благодаря ви.

Въпрос Ви зададох.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 76, ал. 6 от нашия правилник във връзка с чл. 73, ал. 1 правя процедурно предложение срокът за изменения и допълнения на върнатия Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт да бъде три дни. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да преминем към второто четене на законопроекта, предлагам да бъдат допуснати в залата: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Красимир Филев – началник отдел „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Светлана Чаушева – директор на дирекция „Административно-правно обслужване”.

Доклад за второ гласуване – проект. „Закон за изменение на Закона за автомобилните превози”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Предложението бе оттеглено. По § 1 – предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Цветомир Михов, Емануела Спасова, Петър Петров, Валентин Микев, Зоя Георгиева и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 39 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) За превози се използват билети, издадени от фискални устройства по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. ...). (2) Билетите по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити: 1. за превози по градски линии: а) наименование на издателя на билета; б) надпис „Билет за пътуване”; в) номер на билета; г) превозна цена (цифром и словом); д) дата на издаване на билета; 2. за превози по междуселищни и международни линии: а) наименование и адрес на превозвача съгласно лиценза за извършване на обществен превоз на пътници; б) надпис „Билет за пътуване”; в) номер на билета; г) превозна цена (цифром и словом); д) маршрут; е) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт; ж) датата на пътуване и часа на тръгване; з) номер на мястото на пътника.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Основната цел на така предложения законопроект е да обезпечи фиска. Това е едно задължение на държавата, но с така предложения законопроект според мен няма да се постигне необходимата цел. Изказаха се много предложения, много примери се дадоха тук, в залата – как няма да се постигне целта на законопроекта.” Другото нещо, което се казва: „Този законопроект цели да се преборят с нерегламентираните превози. Смятам, че не само няма да се преборим с нерегламентираните превози, но в още по-неизгодна позиция ще поставим редовите превозвачи”. „Освен това, се казва също, че здравето и животът на пътниците ще бъдат по-обезпечени, но според мен ако и една спирка има 50 човека, за които трябва да се дава този фискален билет, как може да бъде застрашен животът?” Другото нещо, което искам да Ви кажа… (Смях и реплики от ГЕРБ.)

Да ти помогна да го прочетеш?

Не се смейте, колеги, защото първото изказване беше на госпожа Зоя Георгиева от ГЕРБ – не е мое изказване. Сега търся изказването на друг Ваш представител, който казва, че няма да подкрепи този законопроект, защото – ето: „Доста разсъждавах и аз като колегите по този законопроект – дали следва да бъде подкрепен, или не следва да бъде подкрепен. На повече от две страници съм си отбелязал неща, които ме притесняват в този законопроект, но най-вече ме притеснява това, че от вносителите чух някои неща, които ги няма в този законопроект. Най-вече ме притеснява, че ще бъдат записани в наредбата. Законодателството на Република България е категорично. В законите се записват условията, а редът се записва вече в наредбите. На този етап ще подкрепя законопроекта, но ако между първо и второ четене бъдат направени съществени промени.” Това е изказване на колегата Тончев в комисията. Искам да питам, колеги: какво е променено от предложенията, които са направили тук колегите от ГЕРБ?

Срокът! Срокът!

Не само срокът, господин Михов – прочетете го. И не ми отнемайте от времето – тук не се вижда колко съм говорил. (Оживление в ГЕРБ.) Какво е променено? От реквизита на билетите, които трябва да се издават, единствено е отпаднала точка „и”, която казва, че в реквизита минимално трябва да има имената на пътника на поименните билети. Това ли е съществената разлика в този законопроект – което Вие искахте да бъде променено, за да го подкрепите на второ четене? Затова ми е предложението да отпадне ал. 1, уважаема госпожо председател – защото този законопроект трябва да се върне да се доработи. Никъде не става въпрос по какъв начин ще бъдат издавани билетите в градския транспорт. „След писмото на госпожа Фандъкова веднага отидохме да увеличим срока за влизането до 31 декември 2013 г.” Защо? Защото нито този законопроект, нито другите бяха съгласувани с браншовиците, с местната власт. Това е измислено отроче на министъра на финансите и не ми е ясно защо той не може да каже, че не го е знаел (поради простата причина, че си е подписал законопроекта и мотивите – за министър-председател). Всичкото това излиза от Министерството на финансите. Как ще се продават билетите? Как ще е връзката? Там, където няма връзка, по какъв начин ще стане? Ще се спират автобусите, когато има повреда във фискалното устройство?! По какъв начин ще стане в градовете? Тези въпроси въобще не са изяснени! Също така не е изяснен въпросът кога ще се валидира този билет, датата – от кога ще важи. Сега в момента се продават билети от по 10, от по 20, със стара дата и те важат, докато се перфорират. Тези кога ще важат – от коя до коя дата? Кога ще бъде валидирането на билета? Въобще има много такива неясноти в този законопроект. И аз затова предлагам § 1 да отпадне, уважаема госпожо председател, за да може да се върне този законопроект... (Шум и реплики.) Господин Иванов, на второ четене се гледа алинея по алинея, текст по текст, ако не го знаете, прочетете го!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, първоначално мислих да направя реплика, но тъй като не можах да схвана точно това, което господин Такоров искаше да каже в своето изказване, затова предпочетох да направя изказване с идеята да внесем някаква яснота в това какво се предлага в този закон. Уважаеми колеги, това което казахме и на първо четене, това което ще повторя и сега, е, че в момента съществува една много порочна практика за издаване на билети, с които се осъществяват пътувания и в градския транспорт, и в междуселищния транспорт в страната. Тези билети, които се издават в момента нямат необходимите реквизити, каквито трябва да има един билет. Билетите трябва да бъдат ценна книга и да имат определени реквизити. Има линии, по които превозвачите, нарушавайки закона, издават едни хартийки, неясно от къде са се сдобили с тях, които нямат реквизитите на билет. С тях не може да се предяви претенция за обезщетение, ако, не дай си Боже, нещо се случи. Поради това ние казваме, че е застрашен не толкова директно животът на пътниците, колкото това, че те се лишават от възможността при случай да претендират за обезщетение, за нанесени вреди, именно поради това, че с тези хартии, които се издават, които не са билети, както казах, не могат да послужат като доказателство за това, че този пътник е пътувал по това време с този автобус. Това, от една страна. От друга страна, по това, което преждеговорившият спомена, за срока. От място аз направих забележка, че това е § 2, но явно имаше някакво объркване от негова страна, но тъй като беше споменато, искам да кажа следното. Уважаеми колеги, защо се промени срока за градския транспорт? Това стана поради причината, че в момента в градовете се реализират планове по Оперативна програма „Регионално развитие”, които планове са за интегриран градски транспорт. В част от тези планове влизат така наречените тикет-системи. Тези тикет- системи, тъй като се финансират от Европейския съюз, няма смисъл ние сега тук за няколко месеца с тях да объркваме плана за въвеждането на тези системи и да загубим едни средства от Европейския съюз, за да ги дадем после от бюджета. По добре е да изчакаме срокът, който е до 31 декември 2013 г., когато тези планове ще бъдат въведени и с тези планове ще бъдат въведени тези тикет-системи, където – пак за пояснение, ще бъдат разписани точно правилата, как ще се издават билетите, кой ще ги контролира, по какъв начин, от къде, как, реквизити и всичко останало. Затова, моля Ви! Законът е много добър. Той предотвратява влиянието на сивия сектор в транспорта. И не само това. Той внася яснота при издаването на билетите и поради тази причина следва да бъде подкрепен от нас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Иванов, Вие на практика потвърдихте това, което аз казах. Аз казах, че както този законопроект, така и болшинството други, които вкарвате в залата, не са съгласувани с браншовите организации, нито с местната власт. И Вие това го доказахте. Ако бяхте попитали Националното сдружение на общините по този закон дали има в момента проекти, които се изпълняват, независимо с какви средства, те щяха да Ви кажат и нямаше да бъде внесен законопроектът, защото в началото в него нямаше такъв текст. Вижте в стенограмите, че аз съм единственият човек, който предложи, който каза, че три месеца са малко, за да се въведе тази система. Да, в § 2 Вие въвеждате шестте месеца, но другото нещо, което го имаше във Вашето изказване, а не е логично – какво ще подобрите? Само между 8 и 10% са билетите, които не се издават на автогари. Там ли е сивият сектор? И тук говорите за някакви хвърчащи листчета. Това не са хвърчащи листчета, а са билети, но този който продава хвърчащите листчета, той сега пак ще си ги продава и ще има по-голяма възможност отново да ги продава. Аз попитах и господин Горанов колко хора ще следят това – седем хиляди човека ще следят за превозите и ще следят фискалните устройства, но това също няма да реши проблема в момента. Аз Ви казвам, че тук отново има лобизъм, поради простата причина, че дори когато гледахме закона – между разглеждането му в комисията и излизането му на първо четене в пленарната зала, Министерството на финансите издава промяна в Наредба Н-18, в която каза, че няма да има фискални устройства на тези, които имат над 1,5 милиона човеко-пътници и 50 автобуса. Защо 50 автобуса? Защо не 20 или 30 превозни средства?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Такоров, бих се радвал, ако в залата беше господин Мутафчиев, за да внесе малко яснота. По негово време в много от градовете в страната започна изграждането на тези системи за интегриран градски транспорт. За съжаление, аз мисля, че той нямаше да внесе тази яснота, защото миналият път се оказа, че той самият не знае, че по времето, когато беше министър, са разработвани тези системи. Както и да е. Това, което споменахте в края на своето изказване – за броя на пътниците и другите неща – уважаеми колеги, това не е предмет на закона. Това е предмет на наредбата. Защо смесваме нещата в момента като дискутираме наредба, когато гледаме закон?! В закона такова нещо не пише. И дори да са 7%, и 5% да са, ако сивият сектор се изсветли и остане без тези проценти, които Вие цитирате, не знам от къде имате данните за точния процент, но няма ли да е добре това? Значи, Вие се съгласихте с моето изказване, обаче казвате, тъй като процента на сивия сектор е много малък, няма смисъл да се борим с него. Има смисъл да се борим с него! Ако няма сив сектор, ще бъде още по-добре! (Реплики от място на народния представител Румен Такоров.) Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да внеса малко яснота, защото тук чухме различни мнения, но в крайна сметка този законопроект беше широко обсъждан в нашата комисия. На обсъждането присъстваха много браншови асоциации, браншови организации от транспорта, които изказаха своето мнение. Това нещо е документирано в комисията на първо четене. Нашите предложения са точно в тази посока и са свързани с това, което искаха от браншовите организации, а именно отпадането на точка „и” – става дума за името на пътника, и по отношение на сроковете. Според мен не е много коректно някой да си приписва, че само той дал предложение за тези срокове, тъй като това предложение е направено поне от още трима или четирима народни представители, които изразиха резерви по отношение на сроковете. Обсъждането, което беше направено в комисията. Имаме и становища на шестте най-големи града в България плюс столицата, имаме и писма, които са изпратени от градските транспорти на тези места във връзка с интегрирания градски транспорт, който всеки един от градовете желае да въведе и работи по тази тема. В края на 2013 г. това може да стане възможно и с тази цел сме променили в следващия параграф срока. Използвам възможността и се изказвам в момента по тази тема. Ако имаше някакво желание някой да промени сроковете, да беше направил предложение между първо и второ четене, а не да говори приказки във въздуха, бих казал. Освен това на обсъждането неправителствените организации, транспортните асоциации, които бяха, ясно заявиха, че също са за борба със сивия сектор, но това трябва да стане поетапно, с ясно разписани правила и мисля, че точно с въвеждането на сроковете, които са дадени в следващия параграф, правим това възможно. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, посочете кой от браншовиците, които бяха на комисията при първо четене, се изказа в подкрепа на закона: Миролюб Соларски ли, Койчо Русев ли, или другите, които бяха там? Нито един! За срещите, за които говорите Вие. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Да не чета пак от стенограмата. Виж стенограмата, Станиславе. Нито един не се изказа в подкрепа на закона. Срещите, за които говорите Вие, бяха станали след преминаването на първо четене. Аз говоря, че трябва да се съгласуват законите, докато влязат на първо четене. Сега, в момента, Вашият министър-председател чак на третата година разбра, че всички закони трябва да се съгласуват с браншовите и с неправителствените организации и тогава да влизат в пленарната зала. Затова говоря, господин Вълков, че най-напред трябва да се мисли и след това да се пише, а не да се пише и след това закона да го обърнем обратно с краката нагоре. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Такоров, много се учудвам от това, което говорите, но ние ще предоставим на журналистите стенограмата от заседанието и те сами ще преценят дали се подкрепя законопроектът от браншовиците или не. Забележките, които бяха направени, не бяха в посока неподкрепа на закона, а напротив – бяха в подкрепа на закона и в посока да стане възможна неговата реализация. Това – от една страна. От друга страна, споменахте, че по-късно, чак на третата година се разбрало, че трябва да има обсъждане с браншовите организации. Това винаги е правено в нашата комисия и силно се учудвам – даже е имало случаи, когато е имало над 20 организации, когато са гледани законите и на първо, и на второ четене. Давали сме възможност по три минути на всяка една от организациите да изказва своето мнение. Все пак по-добре е по късно да научиш нещо и да го прилагаш, отколкото четири години изобщо да не се сетиш, че съществуват и други хора.

Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Предложението бе оттеглено. „Заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 2 има предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Цветомир Михов, Емануела Спасова, Петър Петров, Валентин Микев, Зоя Георгиева и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция: „§ 2. Лицата по чл. 6, ал. 1, които извършват превози на пътници по автобусни линии, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон, както следва: 1. лицата, които извършват междуселищни и международни превози – до 6 месеца след влизането в сила на този закон; 2. лицата, които извършват превози по градски линии – до 31 декември 2013 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и на господин Минчо Цветков – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 202-01-22, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 май 2012 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 202-01-22, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г. На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Валентин Радев – заместник-министър на отбраната, и господин Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Законопроектът беше представен от господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законопроекта се въвежда изискването за притежаване на сертификат от персонала по сигурността на летищния оператор и на оператора по наземно обслужване, които са натоварени с тези функции. В законопроекта е предвидено Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да събира такса за издаването на тези сертификати. В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се създава възможността за финансиране на дейността на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” като независим надзорен орган на Република България по разглеждане на спорове за летищните такси между ползвателите на летището с годишен трафик над 5 млн. превозени пътници или на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България. Разходите, направени от независимия надзорен орган за осъществяване на дейността му, се предлага да бъдат включени като елемент от таксите по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Това ще осигури необходимите ресурси, без да натоварва допълнително държавния бюджет. Друго съществено изменение е свързано с прилагането на Регламент № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване. Предвижда се специализираното звено за разследване на авиационни събития да е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като по този начин се гарантира неговата самостоятелност при осъществяване на правомощията му. Функциите на органа се осъществяват от инспектори по разследване. На специализираното звено за разследване се предоставя правото да предлага състава на комисията за разследване в зависимост от характера и тежестта на разследваното събитие. Със законопроекта се въвеждат и санкции, приложими при нарушение на разпоредбите на Регламент 996/2010. С допълнението на чл. 43, ал. 6 в Закона за гражданското въздухоплаване се предвижда издаването на наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, с която да се уреди възможността за извършване на полети на граждански въздухоплавателни средства до и от военни летища. От представителите на Министерството на отбраната бе изразено становище, че осъществяването на граждански полети до и от военните летища няма да затрудни ежедневната дейност на военните формирования и изпълнението на международните ангажименти, поети от държавата, като наред с това то предоставя възможност за по-пълноценното използване на военните ресурси на територията на Република България. В хода на дискусията по тези текстове от законопроекта от представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе заявено, че издаването на съвместна наредба между двете министерства трябва да отговаря задължително на всички условия, които са поставени в Закона за гражданското въздухоплаване и европейското законодателство, както и директивите и анексите на ИКАО. Беше отбелязано, че никое военно летище не може да бъде използвано за кацане на граждански въздухоплавателни средства, ако то не е сертифицирано, съгласно изискванията за гражданско летище, като сертификацията трябва да бъде извършена от единствения орган в България, който има право да извърши тази сертификация – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 14 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 202-01-22, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 202-01-22, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г. На заседанието, проведено на 2 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, „Гражданска въздухоплавателна администрация”: Минчо Цветков – и.д. директор, Михаил Захариев – главен секретар, и Ралица Пеева – юрисконсулт. I. С предложените изменения и допълнения на Закона за гражданското въздухоплаване се цели въвеждането и изменението на разпоредби в българското законодателство, които кореспондират с изискванията на европейското право. II. Част от измененията в ЗГВ произтичат от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването. В тази връзка се въвежда изискване за притежаване на сертификат от лицата - персонал на летищния оператор и на оператора по наземно обслужване, които са натоварени с функции по сигурността. С предложения законопроект се изпълняват мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО. Уточнено е, че специализираното звено за разследване на авиационни събития е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и изискването на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 996/2010 за наличието на постоянен орган за разследване във всяка държава - членка на Европейския съюз, който да провежда или наблюдава провеждането на разследване във връзка с безопасността. Предложената промяна произтича от обстоятелството, че при възникване на авиационно произшествие е необходимо незабавно предприемане на действия по разследване. В тази връзка са и предвидените санкции по реда на Регламент (ЕС) № 996/2010. Практиката при разследване на авиационни произшествия е констатирала най-различни по характер опити, включително такива, които са свързани с укриване на следи и доказателства за авиационни произшествия и унищожаване на доказателства, което към момента е без административно-наказателни санкции за лицата, които извършват такива действия. Сериозността на нарушенията изисква санкции с възпиращ ефект, каквито са и предвидените в чл. 143 от предложения законопроект. Във връзка с тези санкции са предложени текстове, които определят лицата, които имат право да издават актове за констатирани нарушения на Регламент (ЕС) № 996/2010. Предлага се министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице да издава наказателните постановления. В § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗГВ, определенията за „авиационно произшествие“, „сериозен инцидент“ и „инцидент“ са приведени в съответствие с дефинициите в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 996/2010 и Глава 1 от Анекс 13 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Със законопроекта се дава определение на „инспектор по разследване“, което понятие до този момент не е било дефинирано и отразява специфична дейност на лицата, извършващи разследването. Предвидени са и определения на понятията „смъртоносно нараняване“ и „тежко нараняване“ съгласно дефинициите в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 996/2010. При разглеждане на законопроекта следва да се вземат предвид следните правно-технически забележки: Първо, в законопроекта следва да се изпише правилното наименование на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО и неговата кратка форма - Регламент (ЕС) № 996/2010. Второ, в § 3, чл.16ж, ал. 2, т. 6 думите „чл. 4, т. 4” следва да бъдат заменени с „чл. 4, § 4”. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за” и 1 глас “въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 202-01-22, внесен от Министерския съвет на 9 април 2012 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г., № 202-02-18, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г. На заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова. Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие е подписано на 23 декември 1994 г. от 11 държави - участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, между които и Република България. Споразумението е ратифицирано със закон от Народното събрание и е в сила от 24 януари 1997 г. На извънредното заседание от 5 декември 2010 г. Съветът на управителите на Черноморската банка за търговия и развитие приема решение, съгласно което ръководството на Банката под контрола на Съвета на директорите следва да предприеме всички необходими действия за изготвянето и внасянето в Съвета на управителите на всички изменения на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, необходими за деноминирането в евро на основния капитал на Банката. Във връзка с това Съветът на директорите на Банката приема решение, с което предлага на Съвета на управителите на Банката да приеме решение чрез механизма на „Консенсус” за избора на еврото за валутна единица на Банката. В изпълнение на вътрешноправните процедури на Република България с Решение № 415 от 2011 г. Министерският съвет одобрява Проекта за решение на Съвета на управителите на Черноморската банка за търговия и развитие относно „Изменения на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие - Избор на еврото за валутна единица на Банката - Деноминиране на основния капитал в евро”. По време на 13-ото годишно заседание, състояло се на 19 юни 2011 г. в Тирана, Албания, с Решение № 131 Съветът на управителите на Черноморската банка за развитие и търговия приема измененията в споразумението за избора на еврото за валутна единица на Банката. От датата на влизане в сила на изменението валутната единица на Банката ще бъде еврото, като целият основен капитал ще бъде деноминиран в евро. Основният капитал на Банката ще бъде сума, равна на три милиарда, умножена по определен от Международния валутен фонд валутен курс на специалните права на тираж към еврото на датата на влизане в сила на изменението (тъй нареченият „Конверсионен курс"), и ще бъде разпределен в три милиона акции с номинална стойност, равна на основния капитал, разделен на три милиона. Всички неуредени капиталови ангажименти на страните членки в специални права на тираж във връзка с платимите и изискуеми акции ще бъдат конвертирани и фиксирани в евро по конверсионния курс. След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г., № 202-02-18, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011г., № 202-02-18, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г. На редовно заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. На 5 декември 2010 г. Съветът на управителите на Черноморската банка за търговия и развитие приема решение, съгласно което ръководството на Банката под контрола на Съвета на директорите следва да предприеме всички необходими действия за изготвянето и внасянето в Съвета на управителите на всички изменения на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, необходими за деноминирането в евро на основния капитал на банката. Във връзка с това е прието решение, с което Съветът на директорите предлага на Съвета на управителите на Банката по време на 13-ото годишно заседание да приеме решение за избора на еврото за валутна единица на Банката с механизма на консенсуса. В изпълнение на вътрешноправните процедури на Република България с Решение № 415 от 2011 г. Министерският съвет одобрява Проекта за решение на Съвета на управителите относно изменение на Споразумението за учредяване – избор на еврото за валутна единица на Банката – деноминиране на основния капитал в евро. От датата на влизане в сила на изменението валутната единица на Банката ще бъде еврото, като целият основен капитал ще бъде деноминиран в евро. Основният капитал на Банката ще бъде сума, равна на три милиарда, умножена по определен валутен курс към еврото на датата на влизане в сила на изменението, както е определен от Международния валутен фонд и ще бъде разпределен в три милиона (3 000 000) акции с номинална стойност, равна на основния капитал, разделен на три милиона (3 000 000). Всички неуредени капиталови ангажименти на страните членки във връзка с платимите и изискуеми акции ще бъдат конвертирани и фиксирани в евро по конверсионния курс. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, моля за процедура – на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да разгледаме законопроекта и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г. Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, прието с Решение № 131 на Съвета на управителите на Банката от 19 юни 2011 г.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. За пореден ден в паркинга на парламента е пълен хаос –блокирани коли, ни напред, ни назад. Сутринта от нашата група е поставен въпросът, обещано е, че ще се реши. Ето сега ако излезете, ще видите как народните представители са си спрели колите една в друга и нито могат да излизат, нито могат да влизат. Моля Ви ръководството на Събранието да вземе някакво отношение по този въпрос.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 11 април 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България № 202–02–10, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г. Споразумението е сключено на 10 февруари 2012 г. в изпълнение на решение на Министерския съвет. По Програма BUL-202-G01-H „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” Министерството на здравеопазването и Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария са подписали няколко споразумения. Глобалният фонд се ангажира да предостави безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” общо за целия шестгодишен период на продължението на изпълнение на програмата (2009-2014 г.) в размер на 25 595 126 евро, съгласно три ангажимента. Запазва си правото да не предостави пълния размер на средствата по втория (за 2013 г.) и третия (за 2014 г.) ангажимент, в случай че няма налични средства или прецени по свое усмотрение, че програмното изпълнение е незадоволително. Необходимите средства от вътрешното финансиране, както и разходите за данъци, мита, такси по доставките на стоки и услуги, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването за съответната година. Изпълнението на програмата е от изключителна важност за България, защото безвъзмездната помощ от Глобалния фонд ще продължат да се допълват усилията на национално ниво в превенцията и контрола на заболяването. В периода 2012-2014 г. програмата ще се фокусира върху продължаване на успешните интервенции, непрекъснатост на услугите за групите в най-висок риск и постигане на устойчивост на резултатите след приключване на външното финансиране. Очакваните цели след продължаване на финансирането по програмата, е ограничаване разпространението на ХИВ сред населението и подобряване качеството на живот на хората, живеещи с ХИВ. За влизане в сила на Споразумението е необходимо то да бъде ратифицирано съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 20 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България № 202–02–10, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България № 202-02-10, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г. На заседание, проведено на 26 април 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението. Законопроектът беше представен от д-р Тонка Върлева. Програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН е най-дългосрочната и превантивна здравна програма в страната, чийто срок сега се удължава до 2014 г. Необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за данъци, мита, такси по доставките на стоки и услуги, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването за съответната година. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 10 февруари 2012 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България № 202-02-10, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г. На редовно заседание, проведено на 26 април 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” е най-дългосрочната и мащабна превантивна здравна програма в страната, която допринася за постигането на заложените цели на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2008-2015 г., приета с решение по т. 54 от Протокол № 49 от заседанието на Министерския съвет на 18 декември 2008 г., и за целите, заложени в Програмата на правителството за европейското развитие на България 2009-2013 г. Глобалният фонд се ангажира да предостави безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” общо за целия шестгодишен период на продължението на изпълнение на програмата (2009-2014 г.) в размер на 25 595 126 евро, или 50,06 млн. лв. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберколоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.”