21 юни 2012 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г. В заседанието на комисията взеха участие господин Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, експерти от министерството и представители на Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектът бе представен от господин Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта. Едно от основните изменения, предложени с настоящия законопроект, е свързано с регламентирането на облекчени условия и ред за спортните организации, осъществяващи общественополезна спортна дейност, при предоставянето им за ползване по предназначение на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост. С предлаганите законови изменения се предвижда учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване върху спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, в полза на спортни клубове и спортни федерации, отговарящи на нормативно определени изисквания, при спазване на подробно разписана процедура. Предлага се правото на ползване да бъде учредено срещу финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния спортен обект или съоръжение от страна на ползвателя. Измененията, касаещи спортните обекти и съоръжения – общинска собственост, са съобразени с характера на собствеността, законовото право общините да решават сами въпросите, предоставени в тяхната компетентност, и останалата нормативна база, уреждаща обществените отношения в тази сфера. Предлага се и разширяване обхвата на субектите, развиващи физическото възпитание и спорта, като се предоставя възможност по същите условия и ред право на ползване да може да се учредява и в полза на туристически дружества върху обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост. Предвижда се като допълнение още едно изискване към планирането, проектирането и изграждането на спортни обекти и съоръжения, свързано със спазването и на техническите препоръки и изисквания на международната спортна организация по съответния вид спорт. Прецизира се правната уредба относно сигурността на спортните обекти и годността им за ползване при провеждане на спортни прояви с цел оптимизиране на процедурните механизми, което се очаква да доведе и до създаването на ефективна и работеща процедура с постигане на практически резултати. Създават се нови разпоредби, касаещи регламентацията на училищните учебни планове и спортната подготовка на учениците в спортните училища, имайки предвид, че в сега действащата нормативна уредба не е разписана процедура по съгласуване на учебните планове за спортните училища с министъра на физическото възпитание и спорта. Представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха по принцип законопроекта, като обърнаха внимание, че разпоредбите, свързани с общинските спортни обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм – общинска собственост, следва да се приведат в съответствие с правомощията на общинските съвети по Закона за общинската собственост. В тази връзка от прецизиране се нуждаят разпоредбите на § 22 – по отношение на промяната на т. 4 в чл. 48; на § 23 – относно редакцията на ал. 1 в чл. 49; и на § 25 – по отношение на разпоредбата на чл. 50а, ал. 3. С § 5 се предлага отмяна на ал. 4 на чл. 12, която гласи, че спортни обекти и съоръжения – публична държавна или публична общинска собственост, не могат да се включват в имуществото на търговски дружества. Обърнато бе внимание, че дори тази разпоредба да отпадне от закона, забраната за това е регламентирана в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост. В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около целесъобразността на предложените промени и необходимостта от приемане на законопроекта. Същевременно народните представители, взели участие в дискусията, подкрепиха становището на общините, като обърнаха внимание, че в законопроекта има и други разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране. В тази връзка бяха направени и конкретни предложения за промени, които народните представители считат, че следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 10 гласа – „за”, без – „против” и 4 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. На заседанието присъстваха Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Горяна Тодева – съветник по правните въпроси в Министерството на физическото възпитание и спорта, Панайотка Панайотова – експерт в дирекция „Инвестиционна политика и управление на собствеността”, Силвия Миндова – юрисконсулт в Антидопинговия център. Законопроектът беше представен от министър Свилен Нейков. Като основни положения в представения законопроект бяха изтъкнати оптимизирането и прецизирането на правната регламентация на обществените отношения, касаещи физическото възпитание и спорта. С оглед повишаване на популярността на спорта сред подрастващите и въздействието му върху социалното приобщаване, здравето и качеството на живот се посочи необходимостта от добре поддържана и оборудвана спортна база. Съвременните икономически отношения и множеството други финансови ангажименти затрудняват държавата и общините да осигурят достатъчно финансиране за поддръжката и експлоатацията на спортни обекти и спортни съоръжения. Във връзка с това се предлага да се приемат правила по силата, на които се определят облекчени условия и ред за предоставяне на правото на ползване по предназначение върху такива съоръжения на спортните организации, както и на обекти за социален туризъм – собственост на държавата или общините. Предвижда се възможността за учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване върху спортни съоръжения и обекти в полза на спортни клубове и федерации, при спазване на подробно разписана процедура, срещу финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация от ползвателя. Предлага се допълване и редакция на нормативната уредба, касаеща дейността на Антидопинговия център с цел съобразяване с европейските и световни актове, ратифицирани от Република България и повишаване на ефективността и контрола в борбата срещу използването на допинг в спорта. Акцентира се и върху възможността Антидопинговия център да финансира дейността си и със собствени приходи от научноизследователски проекти, изследователска, просветна и други дейности. Във връзка с училищните учебни планове и спортната подготовка на учениците в спортните училища се предвижда регламентация на процедура по утвърждаване на учебните планове от министъра на образованието, младежта и науката след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта. В проведената дискусия народният представител Диан Червенкондев попита дали предоставянето на правото на ползване на определени спортни клубове или федерации ще ограничи достъпа до спортните съоръжения. Вносителите отговориха, че достъпът до съоръженията следва да се регулира по начин, който да позволи съвместна тяхна експлоатация. Бяха обсъдени и проблемите на някои спортни съоръжения с акт за общинска и държавна собственост едновременно. Този факт би породил трудности относно вземането на решения за предоставяне правото на ползване. Вносителите изтъкнаха, че това е въпрос извън компетенцията на Министерството на физическото възпитание и спорта. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102 01 90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г. На заседание, проведено на 2 февруари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на физическото възпитание и спорта: Свилен Нейков – министър, Горяна Тодева – съветник по правни въпроси, Панайотка Панайотова – експерт в дирекция „Инвестиции, инвестиционна политика и управление на собствеността”, и Силвия Миндова – юрисконсулт в Антидопингов център. Законопроектът беше представен от министър Нейков. Основната цел на законопроекта е създаването на благоприятни условия за насърчаване и развитие на системата на физическото възпитание и спорта като сектор с все по-нарастваща роля и създаването на благоприятни условия за неговото ефективно функциониране. Това може да бъде постигнато с наличието на добре поддържана и оборудвана спортна база, което от своя страна изисква осигуряване на значителен финансов ресурс. Към момента значителна част от съществуващите спортни обекти и съоръжения са собственост на държавата и общините. В тази връзка едно от основните изменения, предложени с настоящия законопроект, е свързано с регламентирането на облекчени условия и ред за спортните организации, осъществяващи общественополезна спортна дейност, при предоставянето им за ползване по предназначение на спортните обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост. Измененията, касаещи спортните обекти и съоръжения – общинска собственост, са съобразени с характера на собствеността, законовото право общините да решават сами въпросите, предоставени в тяхната компетентност, и останалата нормативна база, уреждаща обществените отношения в тази сфера. Законопроектът прецизира и допълва законовата уредба, свързана с дейността на Антидопинговия център, като се регламентира неговият статут и основните му функции. Предвидената уредба по отношение на финансирането на дейността на Антидопинговия център – като национален орган за допингов контрол и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити – акцентира върху възможностите за финансиране от собствени приходи, както и върху разходването на финансовите средства освен за обезпечаване цялостната дейност на структурата и за разработване на научноизследователски проекти, издателска и просветна дейност, участия в международни организации и мероприятия. При обсъждането дискусия предизвика процедурата по предоставянето на спортните обекти и обектите за социален туризъм само на спортни организации и клубове. На поставените въпроси изчерпателни отговори дадоха представителите на вносителя, като изразиха готовност в подготовката за второ гласуване спорните и неясни текстове да бъдат подобрени. След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” – 6, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102 01-90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г.”

Госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г. На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. На заседанието присъстваха представители на Министерство на физическото възпитание и спорта – господин Свилен Нейков – министър, госпожа Панайотка Панайотова – експерт, госпожа Силвия Миндова – юрисконсулт, и госпожа Горяна Тодева – съветник по правни въпроси. Законопроектът беше представен от името на вносителя от министър Нейков. Основната цел на законопроекта е оптимизиране и прецизиране на правната регламентация на обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България и нейното актуализиране Към настоящия момент Законът за физическото възпитание и спорта предвижда ползването на спортните обекти да се извършва чрез търг или конкурс по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Провеждането на тези процедури възпрепятства адекватното и ефективно действие на държавните институции. С предложения законопроект се предоставя възможност на спортните организации да ползват спортните обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, както чрез отдаването им под наем, така и чрез учредяване право на ползване върху тях, при спазване на останалите специфични изисквания, посочени в закона. Предвижда се и разширяване обхвата на субектите, развиващи физическото възпитание и спорта, като се предоставя възможност по същите условия и ред право на ползване да може да се учредява и в полза на туристически дружества по смисъла на чл. 33а, ал. 2. Със законопроекта се прецизира и допълва законовата уредба, свързана с дейността на Антидопинговия център, като се регламентира неговият статут и основните му функции. Прецизира се разпоредбата на чл. 23 от ЗФВС, като се създават нови разпоредби, касаещи регламентацията на училищните учебни планове и спортната подготовка на учениците в спортните училища. Прецизират се текстове, свързани с разходването на средствата от бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта, като се предлага възможност и за разходването им за застраховане на спортистите в случай на настъпване на събития, причиняващи увреждане на тяхното здраве, телесна цялост или смърт. В дискусията взеха участие народните представители Емил Радев, Светослав Тончев, Искра Фидосова и Юлиана Колева. Постави се въпрос защо се предлага с § 5 отмяна на ал. 4 на чл. 12, която гласи, че спортни обекти и съоръжения – публична държавна или публична общинска собственост, не могат да се включват в имуществото на търговски дружества. В § 25 се предлага спортни обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, да се отдават под наем за срок от 10 години само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. С този параграф се предлага създаването на нов институт – учредяване на ограничени вещни права върху публична собственост, като така тя се приравнява на частната, което е недопустимо. Предложената промяна на чл. 50а в разпоредбата на ал. 3 трябва да се отнася само за имотите, които са държавна собственост. В § 26 в ал. 12 се предвижда правото на ползване да се учредява за срок от 20 години, което е в противоречие с чл. 39 от Закона за общинската собственост. Акцентира се, че спрямо спортните обекти и съоръжения в този законопроект и предвиденият в проекта на закон за публично-частното партньорство, който в момента се обсъжда в Народното събрание, се създават два противоречащи си режима. Комисията по правни въпроси препоръчва да не се разглежда в пленарна зала този законопроект до приключване и приемане на второ четене на окончателните текстове в Закона за публично-частното партньорство. След проведената дискусия и обсъждане, с 19 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г.”

Господин председател, уважаеми колеги! От представените ни доклади на отделните комисии, на които бе разпределен този законопроект, от проведените дискусии в самите комисии стана ясно, че голяма част от предлаганите разпоредби не предизвикват дискусии и спорни моменти и се възприемат от колегите народни представители. Дискусия и обсъждане предизвика най-вече разпоредбата относно предоставянето на спортните имоти чрез право на ползване на спортните организации. Във връзка с това, а може би и с оглед обстоятелството да не се дискутира и да не се промени тази дискусия в насока относно това право на ползване, аз искам да върна колегите малко по-назад и да припомня, че може би преди 3 4 седмици бе разгледан въпросът и приет на второ гласуване Законът за публично-частното партньорство. Там въпросът за предоставяне ползването на тези спортни обекти като един от възможните варианти за предоставяне на ползването на спортните имоти, бе разгледан, бе подкрепен от всички народни представители, като миналата седмица в петък законът бе обнародван и в „Държавен вестник”. Между първо и второ четене ще бъде направено предложение за отпадането на параграфа, който регламентира предоставяне ползването на тези спортни имоти, така че аз в заключение ще Ви помоля да подкрепите на първо четене законопроекта с редакциите, които ще бъдат направени по отношение ползването на спортните имоти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Представен ни е Законопроект за изменение и допълнение на Закон за спорта, като няколко разпоредби вече са изменени със Закона за публично-частното партньорство, публикуван в „Държавен вестник” от 15 юни 2012 г. Това са разпоредбите на чл. 47а, чл. 50б и чл. 50в. Тези разпоредби се предлагат и в настоящия законопроект, само че с редакция към 30 декември 2011 г. Господин председател, аз се обръщам и към Вас – доколко е допустимо да гледаме изменение и допълнение на закон, който вече е изменен и допълнен, и не е актуален към момента на внасяне в пленарната зала. Тези разпоредби, повтарям, са изменени драстично със Закона за публично-частното партньорство. Остават разпоредбите за антидопинговия център, за неговия статут и функции, а в самия закон е записано, че статутът и функциите на антидопинговия център ще се уредят с правилник, приет от Министерския съвет. Без да звучи пресилено, аз бих казал, че настоящият законопроект за изменение и допълнение е изпразнен от съдържание. В момента ние няма какво да обсъждаме, но, така или иначе, чухме представител на управляващата парламентарна група, на управляващата партия, да подкрепим по принцип философията и духа. Аз питам коя точно философия и кой точно дух са тези, които трябва да подкрепим. Иначе с удоволствие ще ги подкрепя. Обаче категорично няма да подкрепя отпадане на голяма част от правомощията на спортния министър и разпределянето им към спортните федерации, от една страна, и към кметовете на общините. Какво имам предвид? С предлаганата промяна в чл. 35, ал. 3 от Закона за спорта, министърът на спорта сам се лишава от правото си да утвърждава правилници на спортните федерации, правилници за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти. За колеги, които не са вътре в тази тема, ще кажа следното –съгласно Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2011 г. бяха констатирани драстични нарушения на закона с подписване на договори с непълнолетни спортисти – спортисти аматьори, които след това се закрепостяват, след навършване на пълнолетие за следващите пет години да сключат професионални договори към съответните клубове. При неизпълнение се предвиждат драстични неустойки, тоест един 15-годишен спортист, който не може да изрази правно валидна воля – вместо него някой от родителите или настойниците му подписва договор и го задължава, след като навърши съответната възраст, до 25-та или 26-та си година да се състезава за съответния отбор, иначе ще трябва да плаща неустойки между 10 и 50-60 хил. лв. – пари, които явно този 15-годишен младеж няма да притежава в началото на професионалната си спортна кариера. Защо казвам това? Всички тези неща се уреждаха досега в правилниците на спортните федерации – какви права и какви задължения имат спортистите аматьори. Досега министърът на спорта, като представител на изпълнителната власт, който формира държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта, следеше за тези права и задължения на спортистите. Още нещо – за спортистите професионалисти. Давам за пример само актуалния към момента проблем с Българската федерация по волейбол. Трансферните права, които се уреждат от двата правилника на Българската федерация по волейбол –Правилника за аматьори и Правилника за професионалисти, съответно вътрешния трансфер и международния трансфер, би следвало да се утвърдят от министъра на спорта, той да контролира заплащане на трансферни такси, на административни такси и да следи доколко те кореспондират с българското законодателство. Колеги, това е държавният орган, който формира политиката в областта на спорта. Няма кой друг да следи за това, но без да интервенира или да се намества грубо в спортната политика на съответната федерация или клуб. Тук не става въпрос за държавна намеса или за политическа намеса на министър в работата на спортна федерация. Става въпрос за една грижа за това как се разходват и държавните субсидии. Понеже е актуално, пак ще се върна на този пример, съжалявам, ако засегна някой от Федерацията по волейбол, но за 2010 г. и 2011 г., както и за първото полугодие на 2012 г., са дадени над 8 млн. лв. държавни субсидии за федерацията и отчетът е само по линия на годишна справка, която се подава от федерациите на следващата бюджетна година за изразходваните средства. Тази годишна справка е добра, но тя лишава министъра от оперативен месечен контрол. Какво се е случило през годината, той научава към месец февруари на следващата година, а утвърждаването на тези правилници, което право до момента му даваше чл. 35, ал. 3, именно там той имаше възможност оперативно да следи, до контролира и държавните субсидии, и статута на спортистите аматьори, и статута на спортистите професионалисти. За мен е необосновано, немотивирано отпадането на това изключително важно правомощие на министъра на спорта. По отношение на въвеждането на спортните обекти в експлоатация и тяхното временно спиране при неизпълнение на строителните и спортно-технически норми – министърът на спорта имаше това правомощие по Закона за борба срещу спортното хулиганство. Сега с изменението на Закона за спорта виждаме, че това правомощие се прехвърля към кметовете на общините. Пак казвам, че за мен е необосновано това предложение. След като министърът определя държавната политика, той е най-добре запознат с международните норми и стандарти по съответните видове спорт, той да е човекът, който да следи за спазване на спортно-техническите норми при изграждане и пускане в експлоатация и функциониране на един спортен обект. Не трябва да става пак като в спортната зала „Армеец”, където няколко метра не стигат за писта и – нямаме лекоатлетическа писта. Тези специални знания кметовете на общините не ги притежават. За да се произнесат те компетентно, трябва да си назначават примерно съответен специалист към дирекция „Спорт и образование”, има такива дирекции, да си назначи допълнителен експерт, който да му каже дали стадионът, баскетболната или волейболната зала отговаря на изискванията, за да я пусне в експлоатация. Аз съм против това освобождаване на министъра на спорта от ангажименти и от правомощия, както по линия на спортните обекти, така и по линия на спортните федерации. Това според мен са два от най-важните му ангажименти към българския спорт и не виждам със Закона за спорта защо той трябва да се лишава от тези свои правомощия. Беше казано и в докладите на комисиите по отношение на българския спортен арбитраж, който се създава към Българския олимпийски комитет. Тук възникват редица въпроси и от спортно, и от юридическо естество. Юридическото естество е ясно – доколко можем да създаваме особена юрисдикция, която да правораздава извънсъдебната система. Това – първо. И, второ – след като този арбитраж е към Олимпийския комитет, той само за олимпийските спортове ли ще се произнася. В § 8 е казано, че спортна организация, на която веднъж е отказано издаването на спортна лицензия, може да кандидатства след изтичане на една година от влизане в сила на заповедта. Тук обаче не се има предвид съдебното обжалване, което може да продължи с години – 4, 5 или 6 години, тоест ние броим 1 година след тези 5 или 6 години. Дотогава тази спортна организация дали извършва дейност, дали набира клубове, дали осъществява спортно-състезателна дейност по спортния годишен календар? Всички тези въпроси трябва да бъдат много прецизно поставени и регламентирани, защото от едно добро начинание с изменението на Закона за спорта, ние бихме могли да създадем повече проблеми. Аз съм за създаване на антидопингов център, но липсва финансова обосновка за неговата работа, липсва обосновка какви пари ще струва на държавния бюджет към момента и в какъв срок тези пари, тази инвестиция би се възвърнала със съответните такси и лабораторни анализи, които ще се извършват. Всичко това моля да вземете предвид, когато апелирате да подкрепим духа и философията на закона. Нека да подкрепим това, което е рационално, а това, което е като проблеми, които споделих с Вас, според мен не заслужава подкрепа и трябва да преценим кое е повечето – рационалното или текстовете, които биха създали повече проблем, отколкото да усъвършенстват Закона за спорта. Благодаря Ви за вниманието.

Господин председател, уважаеми колеги! Господин Стоичков, ще взема отношение само в частта за абдикацията на министъра във връзка с работата му със спортните федерации. Няма абдикация. Министърът и в момента, в качеството си на министър на физическото възпитание и спорта, на всеки три месеца неговите подчинени проверяват във финансов аспект федерациите. Това Ви го казвам от собствен опит. Колкото до договорите, за които Вие говорихте. Имах възможност да проследя няколко Ваши изказвания във връзка с Федерацията по волейбол, защото тя сега е най-наболяла, естествено. Такива неща има в много спортове. Вие като юрист добре сте запознат, че федерациите са самостоятелни юридически лица и във вътрешната дейност министърът може да контролира финансовата и спортната част, която е свързана с финансирането, но в юридически аспект Вие сам разбирате, че след като федерацията е регистрирана по определен ред и има определени правомощия, е нецелесъобразна дори намеса на държавата. Не казвам, че има абдикация. Напротив, смятам, че във връзка със ситуацията в най-различни спортове – ще престана да цитирам, има абсолютен контрол на държавата и се прави всичко възможно да се контролират тези процеси в спортните федерации, независимо че, още веднъж казвам, те са самостоятелни юридически лица. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Стоичков, ненапразно непосредствено след докладите побързах да взема думата, за да изразя позицията си по отношение на § 26 относно правото на ползване, което е предвидено в него, и възможността му за отпадане между първо и второ четене с оглед Закона за публично-частното партньорство, който вече е обнародван в „Държавен вестник”, както казах. Що се касае до това: защо се гледат днес тези предложения, е лесно обяснимо с оглед момента на внасяне на двата законопроекта, затова няма как да не го гледаме и как да бъдат отменени тези разпоредби при разглеждането им на първо четене. По отношение поставения от Вас въпрос относно утвърждаването от министъра на физическото възпитание и спорта на правилниците на съответните спортни федерации. Смятам, че това утвърждаване не решава проблемите, които Вие поставихте, защото няма как министърът на физическото възпитание и спорта да контролира всеки един сключен договор между спортен клуб, между състезател, регламентиращ взаимоотношенията между тези два субекта. Дали министърът ще утвърди съответния правилник на федерацията, или не, това не решава проблема за нарушение при сключване на договорите, пак казвам, между двата субекта. Относно въвеждането в експлоатация на спортните обекти, смятам, че и самият министър не е компетентен във всички направления, всички отделни видове спортове и изискванията за функциониране на техните обекти: зали, сгради, писти и така нататък. Това се отнася и за министъра, и за кметовете и едва ли – било министърът, било кметът на съответната община ще вземе сам такова решение. Най-рационално е той да извика експерти, да наеме такива на граждански договор или от наличния състав, който е в институцията, и да решат как да се приеме и как да се въведе в експлоатация този спортен обект. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, Вие казахте, че министърът на всеки три месеца прави инспекция на федерациите, ако правилно съм Ви разбрал. Аз не знам на кое правно основание ги прави, защото всяка финансова инспекция или от друго естество трябва да има правно основание. Съмнявам се в това, което Вие казвате, и дано да ме опровергаете в бъдеще с доказателства. Абсолютният контрол на държавата, за който Вие говорите, също не може да се състои. Той е и ненужен като абсолютен контрол. Достатъчно е контролът да бъде за финанси и за спортно-организационна дейност – да няма спортни клубове фантоми, които се създават само за да упражнят правото си на глас на общо събрание. По отношение на господин Тошев. Уважаеми колега, Вие сте юрист. Знаете много добре, че министърът не може да контролира всеки договор, но може да контролира правилника, който е основание за сключване на договора. След като контролираш основанието, ставаш съпричастен като отговорност. Ако се наруши правилник, ти също отговаряш за това, което си допуснал като нарушение. Ако спортният министър, както Вие казвате, не е компетентен за спортните обекти, тогава защо имаме въобще спортен министър? Кой е по-компетентен за спортните обекти от спортния министър и неговия екип, разбира се, експерти? Аз не разглеждам еднолично личността на спортния министър. Той има екип: министерство с експерти. Не съм съгласен с Вашето разсъждение, че кметът би бил по-компетентен по спортните имоти. Пак казвам, става въпрос за поемане на отговорност и в този случай. Когато поемеш отговорност да пуснеш в експлоатация спортен обект, ти отговаряш за неговото функциониране и когато утре, не дай си Боже, загинат фенове от падане на бетон и конструкции, тогава отговорността я носи този, който е пуснал в експлоатация обекта, тоест спортният министър. И не на последно място, спортният министър уеднаквява практиката за цялата държава по отношение на изискванията за спортните обекти, защото общините и различните кметове биха могли да приложат по различен начин закона, а спортните нормативи и международни стандарти са едни и същи. Във връзка с това смятам за неудачно прехвърляне на правомощия от спортния министър към кмета. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да взема отношение по два въпроса, тъй като Законът за публично-частното партньорство вече е публикуван и се надявам до второ четене да бъдат изчистени всички проблемни точки, за да може той да функционира и в сектора „Физическо възпитание и спорт”. Първото нещо, на което бих искал да обърна внимание, е проблемът с допинга. Той е изключително важен и е необходимо да се отбележи достойно в закона, а вече съответните разпоредби и правилници са по-динамични. Международната федерация WADA, която контролира в света този контрол, непрекъснато променя нещата и ние не бихме могли да занимаваме непрекъснато Народното събрание с тези изменения. Поради тази причина на по-ниски нива в съответните контролни документи върху тази функция ще имаме възможност да реагираме веднага на международните изисквания. Второто отношение, което предстои да бъде отразено и в новия закон, който изготвяме в момента за физическото възпитание и спорта, е мястото на общините в нашата система. Имайте предвид, че няма случай, когато в работни групи в европейските комисии и в европейските структури се обсъждат взаимоотношенията с тези структури, да не се казва „запазване на тяхната автономност”. Законът, по който са регистрирани федерации и клубове, им определя тази автономност и ние сме длъжни да я спазваме. Давайки обаче възможност на общините да поемат част от тези контролни функции, ние ще спестим много фантомни дейности. Няма община, в която сме били и сме обсъждали дейността на спорта, да не се интересуват по какъв начин се финансира от нас, от тях, от различни други възможности, които само клубовете и федерациите благодарение на техните документи знаят. Взаимоотношенията между министерството и федерациите се базират на договор, който обезпечава тяхното финансиране, и то не пълно финансиране, а подпомагане на тяхната дейност. Фактически това имаше предвид господин Стоилов, че всяко тримесечие те дават отчети за разходите си, които се контролират от структурите в министерството. Така че, прехвърляйки основни функции на общините, ние ще укрепим и спортната база, и дейността на спортните клубове –този обхват, който ще въздейства за физическата дееспособност на населението. Уважаеми депутати, под думата „спорт” не трябва да разбираме само елитен спорт. Говорим и за населението, което трябва да е дееспособно. Обръщам Ви внимание в тази част. Не влизам в детайли, за да не разводняваме нещата и да не Ви губя времето, но Ви моля да обърнете внимание на философията, че общината трябва да поеме тази отговорност, за да може там всичко да бъде обективно, ефективно и средствата да не се губят, защото там контролът е много по-пряк, по-нормален и много по-бързо се реагира по отношение на отклоненията от отговорност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както в повечето законопроекти със спорни текстове, и в този законопроект има положителни и необходими текстове. Искам да започна с това – с необходимите текстове за регламентация на антидопинговия контрол и създаването на антидопингов център, независимо от възможността, за която говори преди малко господин Стоичков. Регламентирането на планирането на часовете по спортна подготовка в училищата е позитивен текст. И тук идваме до проблемите, които няма как от законодателен характер да бъдат решени с обещания за по-нататъшни действия. Първо, темата за спортния арбитраж. Вече стана дума, че не може да създадеш арбитраж, за който българското Министерство на правосъдието твърди, че най-вероятно е противоконституционен, но не е ясно, защото законопроектът не регламентира неговите функции и правомощия. На следващо място – темата на дискусия основно за прословутите параграфи 25, 26 и 27. Аз разбирам желанието, ако има такова, на Спортното министерство и на мнозинството да търсят решаването на дългогодишния (поне две десетилетия) проблем със скъпата поддръжка и развитие на спортната база, проблем, на който министърът трябва да намери добро решение. Това, което намираме обаче тук, според мен не е доброто решение. Обещанието, че § 26 ще падне между първо и второ четене, ме кара аз да не мога да подкрепя на първо четене нещо, което ще падне. Как да гласувам за нещо, което ще падне между две четения?! Преди две седмици приехме промените в Закона за публично-частното партньорство. Имах възможност да се срещна с представители на всички спортни клубове в София през последните седмици. Те са притеснени, че независимо дали ще получават възможност да стопанисват обекти по § 26 от този законопроект, или по новите текстове от Закона за публично-частното партньорство, на практика тази възможност ще бъде само за богоизбрани. Господин заместник министър, въобще не става дума за масовия спорт. Точно обратното, този законопроект ще утвърди в България да се развива само високото спортно майсторство, а няма да има масов спорт. Като представител – това всички го знаят – на любимите ми клубове от „Левски”, ще кажа какво се случва в момента на стадион „Георги Аспарухов”. Търговската фирма Футболен клуб „Левски” не плаща наем, а спортните клубове – юридически лица с нестопанска цел по всички останали спортове, плащат наем, ако искат да тренират или да провеждат спорт там. При този законопроект или при тази схема, която се предлага като промени в чл. 50, на практика само тези, които имат много пари за големи инвестиционни програми, ще могат да ползват спортна база. Масовият спорт изчезва от спортните обекти. На следващо място, господин Стоичков говореше за това, че законопроектът е изпразнен от съдържание, ако отпаднат тези параграфи и всичко стане по Закона за публично-частното партньорство. Той пропусна едни текстове, които започват от § 19, където според мен има едно скрито намерение – вкарването на базите за социален туризъм на режима на спортните обекти. Имах възможност да говоря с представителите на Българския туристически съюз. Този законопроект, ако стане закон по този начин, ще отнеме възможността на една вековна българска организация – Българският туристически съюз, да съществува в бъдеще. И питам: кой Ви накара, откъде Ви дойде идеята да харижем на фирми туристическите хижи?! До туристическите хижи ли стигнахме, та да се занимаваме с тях?! Пак говорим за инвестиционни програми, но на практика говорим за текстове, които променят предназначението на тези хижи. Тези хижи ще бъдат стопанисвани по ред, определен с правилник, а не регламентирано от закон – поне така се променя ал. 3 на чл. 50а, а това означава, че с туристическите хижи ще правим което си искаме. От тази гледна точка, независимо от позитивите, за които говори като намерение този законопроект, ние няма как да подкрепим този законопроект, защото идеята да се посегне и на туристическите хижи е идея на хора, които все пак би трябвало да имат някаква мярка в лакомията и в това да завземат имоти.

Господин председател, колеги! Господин Николов, ще се спра само за софийските дружества. Много се радвам, че сте успели да се видите с тях и като левскар сигурно говорите за Обединен спортен клуб „Левски”. Ако наемите, които се събират от тези клубове, отиват по предназначение за развитие (а те са за това) за детско-юношески спорт, сега нямаше да водим тук тези дебати. И миналата година, и по-миналата година желанието на обединените спортни клубове да ги изравним с федерациите, за да могат да бъдат финансирани от държавата, слава Богу не успя да мине през Народното събрание. Само ще кажа, че ако се работи правилно и всеки си изпълнява задачите в тези спортни клубове, независимо дали това са „Левски”, ЦСКА или „Локомотив” – няма никакво значение, ще има пари за детско-юношески спорт. Защото години наред държавата, включително и Вашето правителство, им е давало възможност да работят, да вземат наеми и тези наеми да влизат в детско-юношеския спорт. Такава е била винаги идеята. Това, че никой не знае къде отиват определени средства, е друг въпрос. Колкото до туристическите бази, според мен никой не иска да отнема тези бази. Туризмът, алпинизмът е спорт, а не само социална дейност, който се финансира по определени правила от държавата. Не виждам по какъв начин те ще бъдат отнемани от когото и да било, защото те са на държавата.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колега Николов, по отношение на направеното от Вас изказване. Вие на първо място се спряхте на обстоятелството за спортния арбитраж – че Министерството на правосъдието дава отрицателно становище по отношение на създаването на този арбитраж. Ще конкретизирам, че позицията на Министерството на правосъдието е да се прецизира текстът с оглед избягването на появата на противоконституционност, което не е отрицателно становище на министерството. По отношение правото на ползване – разпоредбата на § 26, дали щяла да се оттегли или не, аз не напразно в изказването си върнах народните представители малко назад и когато разглеждахме Закона за публично-частното партньорство, ако си спомняте, в дневния ред настоящият законопроект беше като точка преди Закона за публично-частното партньорство. По изрично искане разменихме точките само с оглед на обстоятелството, че в Закона за публично-частното партньорство се съдържат разпоредби, които засягат правото на ползване на спортните обекти. Що се касае до обектите за социален туризъм – туристическите обекти, ще напомня, че тези обекти през 2008 г., през Вашия мандат бяха включени в закона, като регламентацията не беше напълно направена. Сега с предлаганите разпоредби се конкретизира тази регламентация.

Господин председател, уважаеми колеги! Господин Тошев, за мен официално становище на министерството е онова, което официално е изпратено до българския парламент преди обсъждането на закона. А какво уточнение е направено по-късно, за мен това не може да бъде официално становище на министерството. Министърът на правосъдието каза, че по този начин регламентацията на този арбитраж е спорна. Господин Стоилов – две изречения. Вие сте наясно, че парите за наеми, за които говорим, не остават за спортните клубове. Въпросът е: кой взема тези пари, щом не ги вземат спортните клубове? Те ги плащат, а сега ще ги взема само един – най-богатият – който ще може да държи цялата база на тази територия. На следващо място, хайде да не се лъжем – има разлика между алпинизъм, който наистина е спорт, и социален туризъм. Повече от седем десетилетия туристическите хижи са предоставени за стопанисване и ползване на Българския туристически съюз. Те са държавни и общински. Вкарването на социалния туризъм към спортните дисциплини е нелогично поведение. Тук става въпрос само за база и само за имоти. Да, те не са добре поддържани. Да, където има апетити, някой ще вземе и ще ги направи най-вероятно скъпи СПА-хотели, но така или иначе това не означава, че ще запазим туристическата идея от времето на Алеко – създателят на Българския туристически съюз. Апропо, като казах Алеко – напоследък тази тема е много актуална, хайде проверете кой е този Цеко от „Алеко”, защото ми омръзна да ми звънят по телефона и да ме питат.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, законопроектите за изменение и допълнение обикновено имат някаква конкретна цел за решаване на конкретен въпрос. Законопроектът, който разглеждаме, за съжаление не е спазил този принцип. Това пролича от изказванията дотук. Ако законопроектът беше посветен на въпроса с антидопинговия контрол и създаването на този център, в залата всички щяхме да сме единодушни. Този законопроект щеше да бъде консенсусен, да мине и да сме забравили, че е минал на второ четене, защото България като европейска държава има нужда от създаването на такава институция. Тя е част от нашето общуване в областта на спорта с останалия свят. Освен това обаче законопроектът се опитва да придвижи други въпроси и понеже те се придвижват в някаква половинчата степен, се води тази дискусия. Аз ще взема отношение по две от темите – първо, за ролята на министъра на спорта, и, второ, как може да се пределегират пълномощия, които да отидат към общините, за да може да се управлява по-ефективно, та спортът да стане масов и така нататък. Колеги, Вие създадохте идеята и в някаква степен я подкрепихте – казвам го на колегите от групата на ГЕРБ. Министър-председателят Борисов я защити пред нас преди три години – държавата България да има министър на спорта и Министерство на спорта. Тоест политически се вдигна нивото на управлението на спорта до министър, до човек, отговорен пред нас тук, в тази зала. След като има такава философия на структурирането на властта, не може законопроектите след това да намаляват силата на тази философия, в някаква степен да я подменят и управлението и отговорността да отиват на по-ниско равнище. Аз съм подкрепил тази идея при създаването на правителството с ясното съзнание, че държавата поставя спорта като приоритет и отговорността на министъра става много голяма. Той сега не може да се разделя. Колегата Стоичков каза „абдикира”. Може думата да е силна, но той се разделя с част от тази отговорност. Защо имаме тогава министър на спорта? Защо тази дейност не е към министъра на образованието? Това е принцип. Искате да разговаряме. Призивът беше да се търси подкрепа по духа и философията. Ето Ви политически въпрос – как да се търси подкрепа за такова решение, което фактически влиза в противоречие с основата на функционирането на това управление вече трета година и ще изкара цял мандат, както вървят нещата. Кое е вярно – онова, което е искал министър-председателят, за да състави такова правителство ли, или онова, което правим сега с този законопроект?! Ясно, че политическата воля е първото, но тъй като това не е в центъра на вниманието при правенето на законопроекта и при провеждането на политиката в областта на спорта, се получава този дисонанс. Това е важен политически въпрос и не трябва да бъде подминат. А имам чувството, че има пълно неразбиране по него. Дори Министерският съвет, когато е приемал законопроекта, не си е давал сметка, че работи срещу собствената си идея – да постави спорта на такова високоотговорно място – с министър на спорта. Така че тук не става въпрос да се търси подкрепа и съгласие. Тук става дума, че самото управление противоречи със себе си. И второто, което в някаква степен е по-важно, защото засяга хората, докато предишното засяга само управлението. Какво разбираме под масов спорт? Защо искаме да дадем на общините базите? Как ще се ползват базите? Може ли да стане спекулация? Отварят ли се корупционни зони и така нататък? Това, което споделих в комисията, и което ще кажа сега в пленарната зала, е, че ние доста дълго време не успяваме да дефинираме правилно понятието „масов спорт”. Боравим с понятие за масов спорт, което идва от социализма, което е всеобхватно, но фактически абсурдно. Колеги, има елитен спорт. Всички го знаем, министърът на спорта в това отношение е пример. Има ученически спорт, който е базов акцент, ако държавата иска да прави нещо в тази област. След това има масов спорт, който може да бъде общинска дейност. Но не може под знаменателя „масов спорт” училищният, ученическият спорт да отиде при общините, защото по този начин няма да направим нищо. Ще стане разпадане на целта. Не може министърът да поддържа спортните бази. Те са скъпи. Добре, но дайте първо да видим може ли България да има национални програми по училищен спорт, по кои видове спорт и кой да носи отговорността, ако не министърът?! Как да търсим отговорност от кмета на някоя средна община в България за училищната база, която се състои от четири гимназии, пет техникума и шест основни училища? И как децата да спортуват на тази база в рамките на тази община? Кой от нас може да потърси отговорност? Нали само след няколко месеца ще отидем на избори. Нали ще застанем пред хората и ще започнем да им обещаваме, че ще направим нещо за децата и спорта?! Как ще го направим с такива законопроекти, които отменят възможността изпълнителната власт и контролиращата законодателна власт да го направи?! Когато говорим за национална програма, която се прави от министър, със срокове и конкретни обекти, каквато може да бъде всяка програма за всякакъв вид училищен спорт, който е масов по смисъла на това, че децата са много, то тогава всичко това има ясна цел и смисъл. Децата на България започват примерно да плуват, или децата на България започват да играят спортовете с топка, или друго, трето, четвърто, пето – и за това се дават пари. Извинете ме, но това с публично-частното партньорство на мен лично ми е само смешно. Тук се изказаха няколко колеги. Какво публично-частно партньорство в областта на спорта в България ще се получи? Кой ще го направи? Може ли да се дадат примери? Аз съм футболен запалянко, гледам телевизия сега, защото върви Европейско първенство по футбол. Един от стадионите в Украйна, на който играеше един от любимите ми отбори онази вечер и за моя голяма радост спечели, е ремонтиран от бизнесмен в Украйна, който е инвестирал 400 млн. долара, за да направи този стадион. Извинявайте, дайте ми списъка от НАП на богатите хора в България, на данъкоплатците. Искам да видя кои са тези пет човека, които ще направят ремонт на един стадион в България. Тях ги няма! Няма поне такива пари на светло. Така че публично-частното партньорство за големите национални обекти е само думи, които предизвикват усмивка. Нищо няма да се случи, ако не се намеси държавата, както между другото на няколко пъти се говори, че ще се прави нов национален стадион. Кой ще го прави – държавата?

Дори една училищна площадка кой е направил?

Подсказва ми се от залата съвсем основателно. Къде е случаят на малката площадка, на ученическия двор – обратният пример, където е инвестирано от местния бизнес и е изградена площадка, която създава условия или е направен басейн, който създава условия на децата масово да спортуват. Пак казвам, в моето съзнание масов е първо ученическият спорт и след това е всичко останало. Няма такива примери! Какво публично-частно партньорство?! В някакъв смисъл държавата се отървава от отговорността, децентрализира отговорността, няма резултат и след това казва: „Ами да питаме кметовете”. Какво да питаме кметовете? Какво да ги питаме, като огромната част от тях чакат субсидията си от Министерството на финансите и имат огромни задължения години наред към това Министерство на финансите, защото не си плащат маса от режийните разходи? Какво ще направят те? Нищо няма да направят! Баскетболно игрище не могат да направят, кошове не могат да сложат. Те топки не могат да купят – трябва да мине някой добронамерен човек, да купи 20 топки за баскетбол, за да може децата да играят в училище, та камо ли нещо друго. С цялото ми уважение към бизнеса, към българския капитализъм, това, което дотук съм видял в годините, публично-частното партньорство в областта на ученическия спорт и на масовия спорт е някакво пожелание – надежда, че нещо ще стане. От тази гледна точка законопроектът в частта, където има цел – антидопингов контрол, е наистина смислен законопроект. Но това е само парченце от онова, което е насипано вътре в него. Ако на второ четене остане само антидопинговият контрол, този закон ще мине консенсусно, защото ние всички сме съгласни – и в комисията бяхме съгласи. Всички останали въпроси обаче в някаква степен са неясни, спорни, могат да бъдат тълкувани, могат да създадат основания дори и за порочни практики. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Методиев, публично-частното партньорство не се прави от това, че на някой нещо трябва да се подари. Вие дадохте много добър пример, че в последните години има все по-малко хора, които инвестират в спорта и не говоря само в спорта за високо спортно майсторство, а в масовия спорт за деца. Неведнъж съм го казвал от тази трибуна: няма високо спортно майсторство без масов спорт. Всички тръгват от едно положение и стигат до друго. Така е и в образованието и Вие го знаете по-добре и от мен. Ако преди осем или десет години имаше такъв закон, когато икономическата обстановка в държавата и не само в държавата – в Европа и в света, беше по-добра, днес щяхме да имаме плодове, които да берем. Ако се направи зала, в който и да е град – дали е лека атлетика, плувен басейн, за който Вие казахте, и е свързан с високо спортно майсторство, там ще тренират и деца. Нещата са взаимно свързани и Вие много добре го разбирате. Много Ви моля, когато говорим за публично-частно партньорство да не гледаме само едната страна. Да гледаме, че каквото и да се направи, дори казахте, че в момента няма кой да купи 20 коша. Напротив, има хора, все още се намират. Във връзка със залите, които са най-неперспективни, да кажем, за инвестиции. Следващата седмица лично ще Ви поканя, за да Ви заведа в три клуба в София, които лично зная, по спорт, който е неперспективен – не е волейбол, не е футбол, които ги дават много по телевизията и всички ги знаем. Сега няма да говоря повече, ще Ви поканя лично да видите как без този закон какво частни инвестиции са направили за клуб, не говоря за федерация.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Методиев, това, което казахте за абдикация от страна на министъра на спорта по отношение развитието и поетите ангажименти от правителството в тази област, смятам за не много коректно и точно. Желанието да се приобщят и общините, да станат по-съпричастни към решаването на проблемите на спортните обекти, спортните съоръжения, развитието на спорта, не значи че министърът абдикира. Що се касае до Закона за публично-частното партньорство, смятам, че и към настоящия момент има достатъчно възможности, предвидени в Закона за държавната собственост, в Закона за общинската собственост за финансиране и предоставяне ползването на такива спортни обекти. Законът за публично-частното партньорство е допълнителен механизъм, допълнителна възможност тези спортни обекти да се експлоатират и стопанисват по-правилно, задоволявайки интересите и на двете страни. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Стоилов, един от най-популярните спортове в България, който е много обичан от момчетата и в който много родители с желание дават децата си да спортуват, е футболът. България има отбори, които са известни в Европа – всички им знаем имената, които развиват този спорт и се опитват от малки деца – от 8-9-10-годишни, да търсят онези момчета, които ще станат големите футболисти и ще направят България прославена футболна страна. В цялата система на детско-юношеския футбол от моите срещи в различни избирателни райони във времето, в което аз съм народен представител вече доста време, ми се казва следното: „Пращам момчето – играе много добре, но ми искат 2000 лв., за да го пуснат да играе титуляр. Идва бащата на другото момче, което не играе добре, дава парите и то играе”. Крайният резултат е българският футбол днес, който всички виждаме! Ако мислите, че това не е проблемът, а проблемът е как да се направи публично-частното партньорство, значи не сте се ориентирали къде е проблемът. Проблемът не е в това, че няма разгърната база. Има разгърната база примерно във футбола, въпреки че е малко. Мен ако ме питате и тя е малко. Онова, за което хората говорят и което ние тук по различни политически причини от гледна точка на политическа коректност не смеем да казваме, на моменти не ми е ясно защо, там е проблемът! Какво е това безобразие?! Как ще има големи имена в спорта, подсказаха ми, че и във волейбола някой си позволява да върши такива неща, сигурно си позволяват и в баскетбола, сигурно си позволяват и някъде в трето, четвърто място. Ето го къде е проблемът. Ако министърът няма инструменти да упражнява политическа воля да се бори, да се срещне, да се сблъска с тези неща – тогава защо изобщо имаме министър на спорта, като обществото вижда тези неща, а държавата не ги вижда, ние политиците не ги виждаме? Занимаваме се с други въпроси тук, които пак Ви казвам: за мен, предизвикват усмивка. Не можеш да имаш десет хубави стадиони на елитен клуб, както ги наричаме, и в тези десет хубави стадиони да играят, произволно казано, хиляда момчета и да се окаже, че двадесетте момчета, които са истински, си тръгват с наведена глава, защото родителите на „Наглите” са успели да спечелят битката с треньора. Мисля, че в това е проблемът. Ще приветствам всякакво усилие на всеки министър на спорта, на всеки министър на образованието, на всеки министър-председател, който тръгне да се сблъска с тези проблеми, ако наистина сме загрижени за българския спорт. Защото тук такива решения няма. Тук има неща, които по-скоро предизвикват недоумение. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Методиев, много се радвам, че дадохте един-два примера с футбол и други спортове, които си позволяват дейности, които Вие цитирахте. Само ще Ви кажа, че, който и да е министър, не може да се преобрази на дух и да стои до всеки един треньор на детско-юношески отбор. Въпросът е на морал, а не само на пожелание или на административни дейности от министъра на физическото възпитание и спорта. Тези неща, за които говорите, обществото отдавна знае. Пак казвам, без морал на определените треньори, без морал на определените ръководители на дадения вид спорт, каквато и държавна администрация да стои отгоре, няма как да се справи. Надявам се Вие да го разбирате. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, взимам думата за втори път, защото наистина проблемите са много сложни и разностранни. Както каза господин Стоилов, министърът на спорта е човекът, който контролира цялата дейност и доказва това. Всички тези примери, които се дадоха, са под масата. Има ли сфера, за която ние можем да кажем, че 100% от дейността е отгоре, над масата? Примерите във футбола, във волейбола не знам дали искат пари, там само ги закрепостяват с договорите. Аз лично съм се занимавал с три проблема в тази посока и съм се опитвал да въздействам по някакъв начин да се освободят децата – 13-годишно дете, бащата подписал договор, а след това пита какво да прави. Тук и възпитанието на родителите по тези отговорности мисля, че не е на достатъчно ниво и те вкарват децата си в подобни действия. Другото нещо, на което бих искал да обърна внимание. Министърът на спорта контролира чрез своите дирекции абсолютно всички дейности. Но ако ние свалим проблемите в общината, там контролът ще бъде по-пряк. Нима училищата не са общински, нима цялата дейност, цялата среда в общината не са отговорност на общината? Кой по-добре знае проблемите там, отколкото кмет и неговият екип? Така че връзката във вертикала между различните власти няма да се разкъса. Там министърът на спорта ще носи своите отговорности, но реално същността на цялата дейност и дълбочината на тази дейност ще я прави кметът, защото той знае всичко. Няма кмет, който да не се е интересувал досега какво можем да направим, как да го направим и как да подобри условията за спорт в общината си, да даде по-добри условия на своите клубове, които фигурират там. Но и много от кметовете се притесняват, че имат клубове-фантоми. То е видно. Когато те поемат своята отговорност и ние подпомогнем по вертикала, тогава нещата ще се изчистят и ще бъдат максимално точни и ясни, за да могат да функционират правилно. Считам, че в тази посока, разбира се, пак казвам, след приемането на основния Закон за публично-частното партньорство, той ще рефлектира. Имайте предвид, че нашите документи се готвят от една година. Ако някои неща звучат малко архаично, те са именно в тази посока и считам, че това, което каза господин Тошев по отношение на изместването, на освобождаването от някои текстове, ще бъде резултат именно на това закъснение и на новия закон, който беше приет преди две седмици. Затова не считам, че е някаква трагедия в тази посока. Но в общи линии философията да отиде в общината цялостната дейност, контролирана във вертикала от общините и от областните инспекторати, считам, че е нормална дейност и в никакъв случай не освобождава министърът на спорта от неговите отговорности. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С риск да се повторя с преждеговоривши колеги, не можах да разбера защо и с каква мотивация спортни обекти ще се дават с право на ползване за 20 години без търг и конкурс. Вярно е, тук се казва, че щели да напасват двата закона – за публично-частното партньорство и този закон в този смисъл и това щяло да се промени. Добре, тогава защо не изтеглите закона? Изтеглете закона, няма да има проблем. Напасвайте го и тогава го внасяйте. Второто, което бих искал да кажа, е относно Центъра за антидопингов контрол, за който разбрах, че досега са похарчени някъде към 12 млн. лв. Този център е твърде голям и, според мен, не е добре обмислено да се прави, но като е тръгнал, трябва да се направи следното. Според мен, в закона трябва да има още две три клаузи към тази клауза за този център, за да се определи неговият статут със закон, а не с подзаконов акт, който всеки министър или заместник-министър би могъл да изменя, което също е неправомерно и не създава достатъчно сериозна база за неговото ползване. Доколкото знам, такива антидопингови центрове има наблизо и там при конкуренцията може и да пострадаме. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Станилов, по двата въпроса, които казахте – за напасването, както Вие се изразихте, на двата закона, настоящия и Закона за публично-частното партньорство, относно вероятното отпадане на този регламент за право на ползване до 20 години без търг и конкурс. Не знам как ще се напасне, след като в самите мотиви към законопроекта е записано, чета дословно: „Към настоящия момент Законът за физическото възпитание и спорта предвижда ползването на спортни обекти да се извършва чрез търг или конкурс по реда на Закона за държавната собственост. Провеждането на подобен вид процедури възпрепятства адекватно и ефективно действие на държавните институции”. Не знам в какъв аспект тогава ще се напасне, след като търгът и конкурсът като публични процедури, които гарантират състезателност и прозрачност, пречат на държавните институции. По втория въпрос – за Антидопинговия център. Принципно съм „за”, но тези 12 милиона, за които Вие казахте, ако са верни, остава въпросът: кога тази инвестиция ще се възвърне? – Първо. Второ, дали е сега моментът – в криза? Трето, колко проби са взети за предстоящата олимпиада в Лондон? Дали това е рентабилно начинание точно през тази финансова година и дали не можеше през тази финансова година вместо Антидопингов център, който безспорно трябва на една спортна нация, с тези пари можеха да се реновират или да се създадат физкултурни салони, такива каквито няма в 600 български училища. От общо 2600 български училища 600 нямат физкултурни салони. Една голяма част от останалите са пригодили класната си стая като физкултурен салон. Просто има една шведска стена, редом с дъската, и когато си отиде класният ръководител влиза учителят по физкултура и в същата класна стая провежда занимания по физическо възпитание. Всички тези неща трябва да се вземат предвид. Не съм против този център, но трябва да се прецени моментът, инвестицията и нейната възвращаемост. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, искам да кажа няколко думи за Антидопинговия център. В момента сумата е около 8 милиона и нещата, които трябва да продължат, касаят апаратурата, която е скъпа – тя вече е тук. Остава съвсем малко време, мисля, че – месец октомври до месец ноември, центърът ще бъде работещ. Това, което искам да Ви кажа за икономическата обосновка. Ще Ви дам пример: ако в една федерация е хванат определен спортист, тя носи определени финансови загуби от Международната федерация. Примерно, ако е половин или 1 млн. евро, няма значение, направете сметка само от нехванатите спортисти – от това, че ние ще контролираме, първо, здравето на спортистите; второ, да няма нарушения във връзка с допинга – много бързо ще бъдат възстановени тези пари. Другото, което искам да Ви кажа, е, че трябва да знаете, всички сме наясно, че социалният и превантивният ефект, който има в Антидопинговия център, е много важен. Благодаря Ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване срока за правене на предложения между първо и второ гласуване на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г. с 21 дни.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Първо, бих искал да направя процедурно предложение за допускане в залата на представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма във връзка със закона, който ще гледаме. Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Евгения Харитонова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; господин Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” и госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 8 март 2012 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 4, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 след думата „енергия” се поставя запетая и думите „и минимални норми за сигурност на снабдяването с природен газ” се заменят с „както и мерки за покриването им”. 2. Създава се т. 4а: „4а. е компетентен орган по въпросите за сигурността на доставките на природен газ по смисъла на Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (ОВ, ...), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 994/2010”;” 3. Точка 5 се изменя така: „5. определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия и обнародва описа на необходимите нови мощности в „Държавен вестник;”. 4. В т. 18а думите „електроенергия” се заменят с „електрическа енергия” и накрая се добавя „и за интегриране на националния пазар на електрическа енергия и природен газ на регионално равнище”. 5. В т. 18б навсякъде думите „Европейските общности” се заменят с „Европейския съюз”. 6. В т. 18в навсякъде думите „Европейските общности” се заменят с „Европейския съюз”. 7. Създава се т. 18г: „18г. организира и контролира изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013-2020 г. и представя на Европейската комисия считано от 2014 г. ежегодно до 31 януари обобщен доклад за неговото изпълнение въз основа на докладите на енергийните предприятия, за които възникват задължения съгласно този план;”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 8 ал. 4 се изменя така: „(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 5 в интерес на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, за изпълнение на задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на нови технологии, когато посредством пазарните механизми за инвестиции тези цели не могат да бъдат осигурени, въз основа на: 1. общите прогнозни енергийни баланси; 2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия; 3. десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа; 4. докладите по чл. 13 от Закона за енергията от възобновяеми източници за изпълнение на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2, изречение първо накрая се добавя „и информация за инвестиционните проекти в изпълнение на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 833/2010 на Комисията от 21 септември 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 617/2010 на Съвета относно съобщаването на Комисията на инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейския съюз (ОВ, L ...)”. 2. В ал. 2 т. 4 и 5 се изменят така: „4. на операторите на преносни мрежи; 5. на операторите на разпределителни мрежи.” 3. В ал. 4 след думите „чл. 4, ал. 2, т. 18б” се добавя „и 18г”, а думите „т. 19а” се заменят с „т. 7, 24, 26 и 27”.

Предложение от народния представител Мартин Димитров – да се създаде нов § 6а със следния текст: „§ 6а. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание (НС).” 2. В ал. 3 думата „последователни” се заменя с думата „непоследователни”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Петър Димитров, Румен Овчаров и Иван Николов – създава се § 6а със следното съдържание: „§ 6а. В чл. 11 се правят следните промени: а) в ал. 1 текстът „7 членове” се заменят с „13 членове”; б) в ал. 2 текстът „Председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя” се заменят с „Председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание, прието с мнозинство от три четвърти от гласовете на всички народни представители. Предложенията за шест от членовете и за председател се правят от името на парламентарните групи и от отделни народни представители. Останалите шест членове се предлагат, както следва: двама – от работодателските организации в енергетиката и водоснабдяването, двама – от синдикалните организации в енергетиката и водоснабдяването, и двама от потребителските организации”; в) алинея 4 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов – създава се нов § 6а: „§ 6а. В чл. 11, ал. 2 се изменя така: „(2) Председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов – създава се нов § 6б: „§ 6б. В чл. 11, ал. 3, думата „пълни” отпада.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Знаете, че имаше реакция на Генерална дирекция „Енергетика” на Европейската комисия. Една от базовите претенции беше за това, че нашият регулатор е зависим от изпълнителната власт. Това е в противоречие с изискванията на европейските директиви и затова ще бъдем санкционирани най-вероятно от Европейската комисия. За тази цел е предложението – виждате и отляво, и отдясно едно и също – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се избира от Народното събрание. Няма да го приемете. Виждате, че комисията вече го е отхвърлила. Ще се отиде до разпри в Европейската комисия, отново ще окаляме името на България. Аз лично не разбирам защо ще го направите. Имате мнозинство в парламента. Това, че ще ги избира парламентът, не означава, че Вие няма да контролирате този процес. Точно обратното. Но поне по каноните на парламентарната демокрация, това е нормалният подход. Тъй като сега, виждате, свидетели сме на срамни неща, които се виждат от всички. Ето, последното увеличение на газа –„Булгаргаз” иска цената да се вдигне с 16%, ДКЕВР изиграва театралната сценка – „Булгаргаз” лоши, пък ДКЕВР добър, като че „Булгаргаз” е частна структура, пък ДКЕВР е държавна и обществена структура – дава се най-малко три пъти по-малко от това, което се иска, за да се види колко е добър ДКЕВР и колко са добри управляващите. В резултат на това „Булгаргаз” е практически в състояние на фалит – дърпаме го надолу по чисто популистки, политически причини. От тази гледна точка, моят добронамерен съвет е да се прехвърли изборът в Народното събрание, за да може все пак да има някакво влияние и на опозицията – решението за състава на този регулатор да се взима с три четвърти от народните представители, което е една нормална демократична практика за независимостта на този орган. Това е предложението. Пак повтарям, то е в интерес на България. Недейте да дърпате чергата към ГЕРБ, само си оголвате краката и ще настине цялата държава в резултат на едни такива мерки.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Все пак, когато казвате, че в България нещо се прави недемократично и ще бъдем санкционирани, нека все пак да видим – в Европа явно по-голямата част от страните са абсолютно недемократични – съответно как те избират своите независими регулатори. Австрия – ДКЕВР-а, или в смисъл независимият регулатор, се избира от председател по предложение на министъра на икономиката и труда и членовете на федералното правителство; в Белгия – Съветът на министрите; в Чехия – правителството; в Дания – това е от министъра на климата и енергията, тоест енергетиката – абсолютно недемократично; във Финландия – от кабинета; във Франция – по-особено; в Германия – от федералния президент по предложение на федералното правителство; Гърция – от кабинета от министри, Министерския съвет по предложение на министъра на развитието и становища на ресорната парламентарна комисия; Унгария – от председателя или от министър-председателя; в Ирландия, може би най-недемократично – от министъра на комуникациите, който е и на енергетиката; в Италия – от Министерския съвет; в Норвегия – от изпълнителния директор, който е представител на правителството; в Португалия – Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката; в Румъния – от министър-председателя, и само примери за недемократичност. Затова не мога да се съглася с Вашите твърдения. Още по-малко да се съглася, видите ли, че България ще бъде санкционирана именно заради това – много налице е ясният пример. Що се отнася, доколко е независим регулаторът, ще взема думата като изказване. Благодаря Ви.

Господин Червенкондев, Вие разбирате, че сега върви хармонизацията на националните законодателства с европейските изисквания и претенциите на генералната дирекция са по отношение на съдържанието на този хармонизиран закон, а не на стария закон – преди да се направи тази хармонизация. Това, че се вкараха някакви институции в Афганистан, не го направи демократичен. От тази гледна точка да смятате, че щом в Белгия е така и в България трябва да бъде така, просто логиката не е никаква, тъй като сме свидетели всяко тримесечие на една и съща сценка. Повтарям, всяко тримесечие. При това зависимостта е елементарна, имате газ, цена на газа на входа на България, не трябва да откривате нещо. Взимате цената и на базата на тази цена, искате от ДКЕВР да утвърди цената. ДКЕВР казва: „Не, няма да я утвърдя, ще дам три пъти по-ниска цена”. Дава три пъти по-ниска цена и „Булгаргаз” загива. По тази логика същото това управление утре ще разреши на „Газпром” да продава газ на крайни потребители, което разбирате какво ще означава за България. Недейте по тази елементарна логика – до вчера и преносът на газ не беше независим, сега виждате, че има нови европейски изисквания и този закон трябва да отговаря на тези нови изисквания. Отговаря или не отговаря?! Прочетете становището на Генерална дирекция „Енергетика” и кажете как сте го изпълнили с това, което предлагате в този закон.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм вносител на предложение по този § 6е, който се предлага да бъде създаден и предложението ми е доста по-кратко за разлика от това, което изложи тук господин Петър Димитров, който дори разписва как трябва да изглежда съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране. Основното, върху което съм се съсредоточил, не е броят на членовете и не е тяхната компетентност – дали са компетентни в областта на енергетиката или на водния сектор, а това, че за мен комисията ще има гарантирана независимост, ако действително се избират членовете на комисията, както и, разбира се, самият председател, именно от Народното събрание. Господин Димитров се позова на становището на Главна дирекция „Енергетика”. Становището е пред мен и това ще ми даде възможност директно да го цитирам. Преди това искам да направя обаче една уговорка. Главна дирекция „Енергетика” е компетентният орган, който се произнася по един закон, когато е още на фаза законопроект и не е приет от съответната страна. След приемането на закона по него ще се произнесе Европейската комисия в цялост и бъдете сигурни, че критиките, които ще идват от Европейската комисия, ще бъдат придружени и със съответното предупредително писмо и срок, в който трябва България да извърши определени корекции. Текстът, който е записан от Главна дирекция „Енергетика” по т. 2, е следният: „По отношение на независимостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в чл. 11, ал. 2 от предлагания Закон за енергетиката и изборът на председател и членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с решение на Министерския съвет и назначени от министър-председателя не гарантира неговата политическа независимост, не се предвижда прозрачна процедура за номиниране”. В комисията и тук господин Червенкондев изтъкна един аргумент, за който не можем да кажем, че не е верен, но може да се направи коментар. Да, истина е, че в целия Европейски съюз, в 90-те години, когато започнаха да се създават тези регулаторни органи, защото в България беше създаден в късната есен на 1999 г., поради обстоятелството, че на повечето места имаше компании-монополисти не само в България, но и в Западна Европа, тези органи бяха всъщност номинирани като състав от изпълнителната власт, от министър-председателя, с решение и така нататък. Ситуацията рязко се промени в последните няколко години и когато се изисква от Европейската комисия либерализация на пазара това е свързано с независимост на органа, който е регулаторен, а в нашия случай това е Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Забележките, които отправя към нас Главна дирекция „Енергетика” са аналогични и към тези други страни, в които този орган се избира от правителството и се назначава от министър-председателя. Аз поставям два прости въпроса и е интересно дали може да ми се отговори от вносителите или от господин Червенкондев. Кажете ми какви недостатъци има процедурата, когато председателят и членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще се избират от Народното събрание? Кои са недостатъците по отношение на процедурата на избор от министър-председателя? Можете ли да ми кажете такива? Аз считам, че няма. На второ място, нещо, което е важно: каква е процедурата, по която се номинират членовете и председателят на комисията? Няма я разписана в закона, няма я разписана в някаква наредба. В един момент се казва – решение на Министерския съвет, заповед на министър-председателя. В случая за председател се назначава господин Ангел Семерджиев или двама от членовете се освобождават и се назначават еди-кои си. По каква процедура? Няма такава! Пак повтарям, в един минал период това го имаше в почти цяла Западна Европа, в почти целия Европейски съюз, но движението е в съвсем различно направление и ако не се съобразим, тогава ще бъдем принудени да го сторим чрез предупредителни писма и наказателна процедура. Това е моето предложение и аз естествено го поддържам. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, наистина с това, което са предложили колегите и дадената практика от Европейския съюз по какви начини се избира самият независим регулатор, ние считаме, че отговаряме изцяло и напълно на Директивата за независимите регулатори, като някои от по-особените нейни моменти е, че този регулатор трябва да бъде единствен национален регулаторен орган и той е такъв. Другото основно изискване е, че е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образования, което също е факт съгласно Закона за администрацията. Има си устройствен правилник, който Държавната комисия за енергийно и водно регулиране приема. Това, което също трябва да се знае, е, че персоналът действа абсолютно независим от всякакъв пазарен интерес, не се търсят и не се получават преки инструкции от правителството, частни образования или изпълнение на регулаторните функции, също е факт. С предлаганите промени в Закона за енергетиката засилваме допълнително тази независимост на държавния регулатор, като абсолютно всички свои подзаконови актове, наредби, правила за лицензиране, за търговия, общи условия на дружествата, които са на регулирания пазар. Всичко това – методики, правила и наредби, ще се утвърждават единствено и само от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Досега трябваше и бяха одобрявани от Министерския съвет. В момента държавният регулатор става още по-независим. Считаме, че наистина с тази допълнителна промяна ние отговаряме изцяло, на 100%, а както видяхте, дори в много от случаите, много повече от практиката на другите европейски страни. Допълнителна независимост на регулатора е, че неговите членове имат мандатност и те не могат да бъдат сменяни, освен ако не нарушават своите задължения и съответно се установи конфликт на интереси. Направена е и приемственост, тъй като една част от структурата на регулатора се избира през две години и половина, което показва, че независимо от политическото управление има приемственост и има възможност което и да било правителство да назначава част от този регулатор. С всичко, което е направено, изпълняваме всички изисквания на директивата за независимия регулатор, хармонизирано е законодателството ни, видяхте практиката. Моля да подкрепите решението на комисията. Благодаря.

Господин Червенкондев, знаете прекрасно, че съм преподавател по управление – не можеш да назначаваш един, да го оценяваш, да можеш във всеки момент да го махнеш и да му кажеш: „Ти си независим от мен”. Можеш!? Това звучи като принципна декларация, можеш да му кажеш – ще правиш всичко, което смяташ. Но това са глупости и всички го разбираме. От тази гледна точка, че ще бъдем наказани от Европейската комисия, просто не се съмнявайте. Добре, искате така да бъде, така ще бъде. Да вървим нататък! Второто елементарно нещо. Държавна комисия за енергийно и водно регулиране – там нямате един представител на потребителите. Един!? А те пищят – пищят потребителите на топлоенергия, пищят потребителите на електроенергия. Те нямат представител, нямат квота! Как да стане това нещо? Имате синдикати в енергетиката – да виждате представител? Имате работодателски организации – да виждате представител? И тогава казваме – дайте, вместо да стигаме до улицата при протестите, да вкараме хора, които да представляват тези, които имат другия интерес, тъй като в енергетиката държавата защитава потребителите, а не производителите. Така е направена схемата, че се защитава само производителят и се защитава по арогантен начин. За да има топлофикация, караме хора, които не ползват топло в апартаментите си, да плащат. Това е абсурдна ситуация, но потребителите ги няма – ние не ги пускаме. Затова Ви казвам – дайте да сменим схемата, която ще контролира онзи, който контролира парламента. Ако сте Вие, ще сте Вие! Ако не сте Вие, следващият ще смени закона и пак ще си докара контрола така, че да бъде той. Но направете така, че да вървим в посока на бъдещето, а не като рак на бързей и да не щем да мръднем наникъде. (Реплики между народните представители Красимир Велчев и Петър Димитров.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да се впускам в разговори за топлофикация и не считам, че е редно. Под формата на реплика отново ще повторя. Вярно е, че само три държави в Европейския съюз избират своите регулаторни органи чрез парламентите си, но бъдете сигурни, че след по-малко от година, ще бъдат поне 13 такива. Запомнете ми думите, ще имаме възможност отново да дискутираме този въпрос. Искам да повторя все пак двата си въпроса, на които не получих отговор, и го правя под формата на реплика към господин Червенкондев. Ако иска, и господин Налбантов може да вземе думата. Каква е процедурата, ако изобщо има такава, по която се номинират председателят и членовете на Комисията за държавно енергийно и водно регулиране? Кой номинира? Извършва ли се обществено обсъждане? Има ли публичност на техните характеристики като специалисти, като хора, които заемат определено място в българското общество? Аз не знам, може Вие ще ми кажете – това ще бъде за мен определена новост. И второ, мога ли да чуя какви са недостатъците на това номинациите, респективно изборът на председател и на членовете да се извършва от парламента, а не от Министерския съвет? Ако ми кажете, че министър-председателят има много по-добър поглед върху възможностите на всеки един – и потенциален кандидат, и изявен, и ще определи по-добре, отколкото тук някакви си 240 депутати, дори и така да го кажете – ще го коментират медиите, аз ще го приема. Но искам да чуя един недостатък на тази, за мен по-демократична форма, която в много по-голяма степен гарантира независимостта. В крайна сметка другите регулаторни органи – ще взема предвид Комисията за регулиране на съобщенията, по-голямата част от членовете й, се избират оттук. Има министър-председател, който назначава председателя на комисията и един член се избира от Президента. Това са моите въпроси и аз ги поддържам.

Благодаря, госпожо председател. Ще започна с репликите отзад напред. Уважаеми господин Иванов, много добре знаете, че процедурата в смисъл как се номинират членове на комисията и съответно председателят, са описани в закона. В него пише на какви изисквания трябва да отговарят членовете – естествено, за трудов стаж, за професионален опит, какво образование. Всичко това е разписано. Този, който носи политическата отговорност и за управлението на страната, той ги номинира и назначава. Това е повече от ясно. Така че дали ще бъде чрез Министерския съвет или чрез Народното събрание, според мен, когато кандидатурите са качествени, когато отговарят на закона, те са достойни да поемат и сериозните функции и задължения, които се дават на членовете на независимия регулатор. Както виждате, така е в по-голямата част от страните в Европейския съюз. Това, което бих искал да кажа на господин Димитров под формата на реплика, е, че ако прочетете в закона, се вижда как се сменя един председател или член на този независим регулатор. Не може да се сменят, и то не е по телефона, господин Димитров, от министъра на икономиката или от министър-председателя, който формално е разписал неговия договор, а има разписани конкретни и точни текстове – конфликт на интереси, невъзможност за изпълняване на функции. Именно това гарантира, че каквото и решение да вземе независимия регулатор, той си остава на работа, остава си като колективен орган и всеки един член е защитен от закона. За приемствеността Ви казах, че през две години и половина част от държавната комисия се назначава, така че има приемственост от различните състави на Народното събрание. Що се отнася до публичността, естествено е, че регулаторът работи изключително публично. Всичките му заседания, в които се обсъждат обществени интереси – промени на цени, промени на правила, са открити. Там присъстват всички обществени организации – в защита на потребителите, синдикати. Има възможност по административен ред да се обжалват решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Така е с предложенията, които сте направили по-нататък в закона. Виждате, че по предложение и по инициатива на потребителски организации е възможно да се започне процедура за преразглеждане на общите условия на монополните организации, да се променят общите условия така, че да се дебатира ново обществено обсъждане и в случай че има обществена нужда, да бъдат променени. Досега в предното управление това го нямаше. Благодаря Ви.

Трябва да се гласува предложението на народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 6б, което не се подкрепя от комисията. Дебатът е проведен. Трябва да се гласува.

Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 11, ал. 4 изречение първо се изменя така: “Двама членове със стаж в енергетиката и един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, се избират през две години и половина.“

По § 7 е постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров: „В § 7, в чл. 12 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 думите „Министерският съвет” се заменят с думите „Народното събрание”. 2. Предложеният с проекта текст става т. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Петър Димитров, Овчаров и Николов: „В чл. 12 се правят следните промени: а) в ал. 4 текстът: „Министерският съвет” се заменя с „Народното събрание”; б) в ал. 5 се правят следните промени: - текстът на т. 1 се заменя с текста „на председателя – 90% от месечната заплата на министър-председателя”; - т. 2 придобива следната редакция – „2. на членовете – 80% от месечната заплата на министрите”; - т. 3 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението Предложение от народния представител Иван Иванов: „В § 7 се създава нова т. 1: “1. В ал. 4 думите “Министерският съвет” се заменят с думите “Народното събрание”; Досегашните т. 1 и т. 2 стават т. 2 и т. 3.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Уважаеми колеги, текстът е изключително актуален по темата заплати и бонуси. Знаете личния, категоричен ангажимент на министър-председателя, че в България не може държавни служители да получават повече от министър-председателя на България. Текстът, който предлагате, е точно такъв. Аз предлагам господин министърът да даде информация в момента каква е заплатата на шефа на ДКЕВР, тъй като тя звучи неприлично. Би могъл да ни даде информация и за това какви са бонусите, раздадени през миналата година, но заплатата е с пъти по-голяма от тази на премиера на България. И, за да бъде още по-голяма, при определянето на заплатите тук вносителите са сложили да махнем сектор „Водоснабдяване”, тъй като там заплатите са по-малко и да дръпнем заплатите още малко нагоре, така че ще вземем само „Енергетика” и „Газоснабдяване”. Простете ми, искам някой да стане и да ми обясни защо шефът на ДКЕВР и работещите в ДКЕВР трябва да получават повече от премиера на България в пъти, повтарям, и повече от министрите? Затова и нашето предложение е безкрайно просто: заплатата на шефа на ДКЕВР да бъде 90% от заплатата на премиера, а на членовете на комисията – 80% от заплатата на министрите. Ако това Ви звучи нескромно, неразумно, искам да чуя някакво разумно обяснение защо заплатата трябва да бъде в пъти над този праг. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин министър, колеги! До преди малко Вашите изказвания бяха за така прословутата независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Как и по какъв начин да се определи с каква заплата трябва да бъдат председателят, членовете на независимия (подчертавам дебело) регулатор, които трябва да регулират, санкционират, контролират дейността на подопечните им дружества? Със заплатата на чистачката ли? Със заплатата на портиера ли или на някой от нисшия ешелон? Това ли разбирате Вие като независимост? Що се отнася до сектора, по който се изчислява заплатата на членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – тази корекция е направена, тъй като в Статистическия институт няма сектор, няма конкретна информация, която да може да бъде актуализирана или уточнявана. Предложените промени са абсолютно коректни за сектор в икономиката, който да се следи и да може да се прави анализ. В директивата за независимите регулатори, подчертавам, именно това се определя, че заплащането на един регулатор, за да бъде независим от лицата, които той регулира, трябва да е съобразено със заплатите в отрасъла и в сектора, който той регулира. Това е принцип. Това е ясно.

Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, направената Ви досега от уважавания колега реплика показва, че не сте били добре разбран. Щом Ви привеждат аргументи, че независимостта на регулаторния орган няма да е поради неговия статус и това че никой не може да се намесва в неговата работа от страна на държавата и тези, които регулират, и това се заменя, че ще бъде заплата, която да е съизмерима с онова, което може да го направи независим от този, който от неговите решения може да се възползва. Ами, тази геометрична прогресия може да стигне до безкрай! Тук става дума за стотици милиони, за милиарди. Ако ние ще му плащаме на този човек, за да не бъде зависим от размера на неговите решения, ние трябва да кажем, че този човек трябва да има една банка, затова Ви моля да поясните Вашите аргументи и да разубедите господин Червенкондев, че това не е пътят за независимостта. Няма как! Неговите решения за стотици милиони – и колко да му дадем? Петдесет хиляди на месец ли? Сто хиляди ли? Евро ли? Логиката Ви не е добра.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Червенкондев, растете пред очите ми! Значи, да намерите зависимост за това, че заплатата му щяла да бъде 90% от тази на премиера и той става зависим от премиера, простете! Всички заплати на висшата политическа прослойка в България са зависими от заплатите в парламента. Всички! Оказа се, че има едни тотални зависимости, в това число и председателят на парламента, понеже получава повече от нас, ние сме зависими от него!... Ама, безкрайна верига! Никаква логика! Сложете, че заплатата му ще е три пъти от средната заплата на потребителите на светло, на топло, на вода – има обяснение. Той защитава техните интереси. Вие слагате заплатата му три пъти от най-високо платената сфера в България. Аз съм съгласен, че чистачката в тази сфера вероятно получава колкото един народен представител. Сигурно е така. Дайте да го заковем тогава! И когато цялата нация пищи от непосилни цени в енергетиката, ние с това правило заковаваме тази непосилност. И ставате да ни обяснявате, че това е нормално, че това е естествено, че така трябва да бъде. Не каза господин Червенкондев колко е заплатата на шефа на ДКЕВР. Аз пак го призовавам да каже и да каже колко са бонусите за миналата година. Това са прости неща – две числа, които е хубаво да прозвучат. Ето, стоят там представителите на медиите. Утре те ще ги разпространят сред всички потребители, за да знаят българите защо им е толкова скъп токът, защо им са толкова скъпи парното и водата. Това са прости обяснения, а те ще получат отговор.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да се изказвам, но ми се вижда абсурдна тезата, която тук докладващият законопроекта се опита да изложи пред нас и с която се опитва да ни убеди в нещо, което няма как да бъде вярно. Основната задача на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е не да защитава интересите на сектора, а да балансира интересите на този сектор с интересите на обществото и да намери къде тези интереси се пресичат, а не да се превръща в орган, който играе на едната страна. Аз се опитвам да си представя какво би станало, ако същата логика я възприемем, примерно, по отношение на Комисията по хазарта. Как ще определим заплатата на председателя на Комисията по хазарта? Като разберем колко са доходите на участващите в хазарта, сметнем, примерно някаква средна стойност, и на тази база определим неговата заплата? Или на шефа на Агенция „Митници”? Там какво ще направим? Ще сметнем колко получават контрабандистите в България и на базата на техните пари ще сметнем заплатата на шефа на Агенция „Митници”? Това е абсурдна теза! Ако трябва да продължа по тази логика – има много по-голяма логика министърът на икономиката, енергетиката и туризма, неговата заплата да се определя на базата на средната в сектор „Енергетика” или разпределението на газ и електроенергия, а не на базата на заплатата на министър-председателя и на народните представители. Уважаеми колеги, става дума за административна структура, която защитава обществен интерес, защитава интереса на обикновения потребител и на държавата. И нейната заплата не може да се определя на базата на това колко получава стопанския обект или субект в този отрасъл. В този смисъл всяка една административна държавна структура трябва да си влезе в общата рамка на възнагражденията, които получават държавните служители. Всичко останало намирисва на съвсем други неща и на съвсем други интереси. Благодаря Ви за вниманието и аз все пак подкрепям предложението, което сме направили.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм вносител на предложение по чл. 12, в ал. 4, но оттеглям предложението си, защото това предложение е в пряка функция от разискването преди почивката. Разискваха се предложения, които бяха отхвърлени от пленарната зала. Едновременно с това участвам в момента в дебата именно по предложението, което беше направено от други мои колеги и тук беше защитено. За мен е абсурден текстът относно възнагражденията на председателя и членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Искам да припомня на залата, че тази промяна беше направена в началото на 2005 г. от тогавашния министър – титан в енергетиката, Мирослав Севлиевски, след което обаче четири години правителството на тройната коалиция запази този текст, а трябваше тогава да се сетите, господин Димитров и господин Овчаров – Вие бяхте по две години и единият, и другият министри. Този текст прави едно обвързване, което няма никаква логика: един регулаторен орган ще получава заплата, която ще се определя от 93% от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в сектора „Снабдяване с електроенергия, газ и вода”. Откъде накъде?! Аз ще попитам: защо 93%, а не 95, или защо не 90%? Наистина абсурден текст! Тук е и министърът, и господин Червенкондев, който докладва, вместо да се излезе от тази циментирана рамка – това, което се казва, да се гласува и да се помисли защо трябва да е така. Отново ще се върна към Държавната комисия за регулиране на съобщенията. Би трябвало тогава от възнаграждението на мобилните оператори, които са в тази област – телекомуникациите, да се определи колко е възнаграждението на Комисията за регулиране на съобщенията. Отново абсурд, но, слава Богу, там такова нещо няма. Вносителите, независимо че току-що остро им казах какво не са сторили за четири години, предлагат нещо, което наистина е правилно: така, както е в другите държавни комисии – председателят да получава 90% от месечната заплата на министър-председателя. Така е и в другите държавни комисии. Мисля, че в КЗК е така, в КРС е така, а за членовете е 80% от месечната заплата на министрите. По такъв начин те влизат в една обща рамка на определяне на месечното възнаграждение, както е по отношение на министър-председателя, а тя е във функция от трите средни заплати, както се определя и за народните представители със съответните бонуси и се стига до заплатата на председателя на парламента и 90% от тази заплата или на министър-председателя да бъде заплатата и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Неслучайно никой в залата – нито министърът, нито господин Червенкондев, отговорят колко е заплатата на председателя на ДКЕВР. Сигурно има защо да не отговарят! Защото ще предизвикат такова обществено възмущение... Съвсем не е прав господин Червенкондев, като каза: „Ако е във функция от министър-председателя, ще е зависим”. Значи тогава Комисията за защита на конкуренцията е зависима – признание, че са зависими, или Комисията за регулиране на съобщенията? Естествено че не е така. Принципът обаче трябва да се спазва, а той е: определя се най-високото ниво на заплащане, това е заплащането на министър-председателя, респективно на председателя на Парламента, на президента и оттам на долу се слиза в проценти за всичките държавни комисии, които се явяват и регулаторни органи. В противен случай е абсурд, че не е в зависимост от заплатата на потребителите на електроенергия, на газ и вода, а от тези, които могат да си вдигат заплатите достатъчно високо, за да бъдат високи заплатите и на държавната комисия. Апелирам, първо, към вносителите Петър Димитров, Румен Овчаров и Ивелин Николов да оттеглят предложението си по чл. 12 в ал. 4, защото дебатът завърши. Там дебатът наистина завърши. И второто, подкрепям и поддържам тяхното предложение по ал. 5. Благодаря Ви.

Да, точно така.

Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! Няма да се съглася с демагогията, която се опитваме да разиграем, или която се опитвате да разиграете по отношение на заплатата на шефа на ДКЕВР. Аз възразявам по принципа, по който се опитват сега управляващите да формират тази заплата, тоест да я увеличат в настоящия момент. Ролята и отговорността на председателя на ДКЕВР е изключително тежка, както и на цялата комисия. Едва ли някой тук, в тази зала, може да отрече това. В момента ДКЕВР е, както обикновено, между двата камъка: от едната страна, обществото иска ниските цени, от другата страна – потребителите вече са изправени до стената, защото част от тях вече фалират и отговорността за това отново е на ДКЕВР, от трета страна – министър-председателят и министърът си играят техните политически игри и председателят на ДКЕВР трябва да намери соломоновското решение. Няма лошо неговата заплата да бъде висока, но не е редно принципът да бъде този и това да се прави точно в този момент. Няма логика сега, в момента, да махате водоснабдителните дружества, защото те са с ниски заплати и на базата на това да увеличавате заплатата на шефа на ДКЕВР. Измислете принцип: сложете 1,5 над заплатата на министър-председателя, или нещо от този род, или над народния представител, така както става дума за всички държавни структури и за всички държавни служители. Отново повтарям: функцията на този орган е изключително отговорна и независимостта също. Разбрах, че с лека ръка е отхвърлено предложението, което бяхме направили преди малко: поне 6 човека да бъдат представители на гражданското общество в България. Всички партии в последните 5 години в България започват с граждани: „Граждани за европейско развитие”, „Граждани...” какви бяха на Миглена Кунева, ГОРД на Слави Бинев и те са граждани. Ами, като са граждани всички, нека да вкараме тези граждански общества в комисията, която регулира един изключително важен за гражданите въпрос. Благодаря за вниманието.

Господин Иванов, тук ситуацията дори е по-неморална от това, за което говорите Вие. Тук има конфликт на интереси. Заплатата на регулиращия – онзи, който признава разходите на ЕРП-тата, е разход: колкото по-висок е този разход, толкова по-голяма ще бъде заплатата на шефа на ДКЕВР. Ама, абсурдна ситуация! (Реплики от ГЕРБ.) Напротив, колкото е по-голяма заплатата, по-големи са разходите, които трябва да признае този шеф на ДКЕВР, а колкото по-големи са разходите, толкова по-голяма ще е заплатата на шефа на ДКЕВР и на членовете на комисията. От тази гледна точка, приемането на такава норма в условията на криза, когато сме затегнали коланите на всички българи, разбирате, освен че е неморално, то е и икономически необяснимо.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, от вносителите аз не съм бил министър и съм сигурен, че тази несправедливост трябва да бъде поправена. Тук не се казват обаче две важни неща. Господин Димитров пропусна да каже, че така ще се признаят по-големи разходи, а за да се признаят по-големи разходи, трябва да се вдига цената. Очевидно регулаторът е на едната страна. И друго, говори се за високата отговорност на решенията, които взема този регулатор, и заради това е нормално да взема по-голяма заплата. Питам Ви, господин Иванов: това означава ли, че министър-председателят има по-ниска отговорност и той взема по-малко отговорни решения и борави с по-малко средства, щом тук отговорността е по-голяма и трябва да се вземат повече пари? Значи, министър-председателят на България има по-малка отговорност и взема по-малко отговорни решения. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На репликата на господин Димитров всъщност няма смисъл да отговарям, защото той подкрепи тезата, която и аз развих тук. Напълно съм съгласен с него. Господин Ивелин Николов по-скоро отправи реплика към репликата на господин Овчаров, който пледираше за изключително високи заплати, а всъщност господин Овчаров е съвносител. Ако не е забравил, то предложението да се фиксира заплатата на председателя на ДКЕВР – 90% от месечната заплата на министър-председателя – това е принцип, приложен и в другите държавни комисии. Това е! Аз казах и отново ще повторя, макар че господин Ивелин Николов го каза – че и Вие, господин Овчаров, и Петър Димитров можехте да оправите тези проблеми – в продължение на четири години (реплика от народния представител Петър Димитров), от 2005 г. при Вашето управление и три години при управлението на ГЕРБ. Интересно ми е, ако задам въпрос на господин Делян Добрев, защото той ще вземе думата сега – как, господин Добрев, ще защитите, че точно 93% от средните тримесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в сектор „Снабдяване с електроенергия, газ и вода” трябва да получава председателят на ДКЕВР? И че точно 75% трябва да получават членовете на комисията? Писано е на коляно! Дали някой може да ми даде поне един смислен аргумент за тези 93%?! Вън от всичко това е онова, което прозвуча. Беше казано от господин Петър Димитров и от господин Ивелин Николов – не може хората, които работят и притискат комисията за увеличаване цената на електричество, газ и вода, което формира и техните собствени заплати, като в омагьосан кръг след това да допринася за повишаване заплатата на председателя и членовете на комисията! Не може! Това е директна зависимост, конфликт на интереси при определяне заплатите на тази комисия. Не знам дали има човек в залата, който да не разбира това. Естествено, че трябва да бъде прекратено. Отправям енергичен апел към ГЕРБ! Ако в следващото управление те не са в управлението на страната, сигурно те най-много ще настояват това нещо да се промени. А сега си стоят и са склонни да го поддържат. Не го поддържайте!

Уважаеми господин председател, колеги! За съжаление не можах да взема думата по-рано, за да спестя малко парламентарно време. Заплатата на председателя е колкото приблизително заплатата на един народен представител – 2515 лв. е заплатата на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тази заплата е определена още през 2005 г., когато, ако не се лъжа, господин Овчаров, Вие сте били министър, а господин Иван Иванов е бил депутат.

Аз тогава бях против това.

Значи не сме я определили ние. Заплатата на председателя на комисията е приблизително равна на заплатата на всеки един народен представител. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, в § 7 има интересни предложения. От изказващите се, особено от господин Иван Иванов чувам, че се опитва да отправи сериозни обвинения за дейността си през този период, откакто и той е народен представител. Той беше един от най-активните членове на предишната комисия по енергетика. Позволих си да проверя дали е имало предложения за изменение на заплатите на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от господин Иван Иванов. До този момент не можах да намеря, дори когато и ние сме управлявали. Тогава идеята на господин Иван Иванов, както и сега, бе заплатата на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се определя в сектора, в който той работи. Да го пратим да се сравнява със сервитьорите или при тъкачките и да вземем средната заплата от там?! Господин Иванов, няма как да убедите народното представителство, че не сме били прави тогава, когато сме определяли заплатата на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Но тук възниква един друг въпрос, на който Вие трябваше да наблегнете, та всички народни представители да са наясно. Колеги, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не е независим регулатор в България. Той не беше независим и по наше време, когато управлявахме. Тогава също се назначаваше от министър-председателя, но имаше един председател – Шушулов, и когато видеше Румен Овчаров, винаги започваше така: „Аз на теб съм ти преподавал, ти не можеш на мен да ми даваш съвети”. За разлика от сегашния председател на комисията. Уважаеми колеги, проблемът с независимостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране стои пред нас и ние трябва да решим този въпрос. Преди години, когато Министерският съвет определяше цените на всички енергоресурси, включително и доставката на енергия, всички стачкуващи се събираха пред Министерския съвет. Тогава се взе решение да бъдем демократични, както всички други държави, като се създаде Комисия за регулиране на всички енергийни ресурси и доставките им, за да може обществото да се успокои и да се знае, че един независим регулаторен орган определя цените по доставката, осигуряването и така нататък. Но както се казва, ние побългарихме и тази част. Затова и сега, когато се случи нещо, излиза министър-председателят и казва: „няма да се повиши цената на електроенергията”, а на другия ден господин Семерджиев излиза и казва: „Имаме намаление на цената на електроенергията”, но на 1 юли цената се повишава с 5%. Ето това става в момента. И господин Добрев – сегашният министър, убеден съм, че няма как да не се намесва, когато е назначен от Министерския съвет. Затова правилно е председателят на комисията да бъде назначен от Народното събрание, както е предложено, но според мен не е тук мястото да се обсъжда въпросът за заплатите на тези хора, които се занимават с енергетика. Не е мястото да се обсъжда тук дали заплатите им са ниски или високи. Не може един председател на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране да не получава полагащата му се заплата, но когато е независим. Ще уредим ли този въпрос с този закон? Както виждам – няма да го уредим, защото господин Червенкондев чете, Вие гласувате, няма чуваемост, няма промени, няма изменения. Така беше в комисията и така ще си продължи! Желая Ви успех! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, искам да опресня някои неща от историята на Народното събрание. Когато този текст беше приет, аз все още не бях член на Комисията по енергетика. Това беше по времето на Тридесет и деветото Народно събрание. Аз влязох в комисията в Четиридесетото Народно събрание, когато Вие бяхте председател на комисията. Второ, при промените, предложени и тогава от министър Румен Овчаров в 2006 г., аз пледирах, имах писмено предложение и по двата казуса. Исках заплатата на председателя на комисията да бъде функция от заплатата на председателя на Народното събрание. Тук е записано „функция от заплатата на министър-председателя”. Текстът, който предлагах, беше по-рестриктивен. Може би не съм оценявал достатъчно качествата и отговорностите на членовете и председателя на ДКЕВР. Също и по отношение на независимостта имах предложение и изхождах от същото, от което изхождам и сега. Поради участието ми в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, аз исках да бъде абсолютно уеднаквен начинът, по който се избират – от Народното събрание, с член, посочен от Президента и председателят да е посочен от министър-председателя. Така че ще Ви донеса стенограма от заседанията на комисията през 2006 г., за да Ви покажа, че съм бил активен като народен представител, както твърдите и още тогава съм направил тези предложения. Господин Аталай, и тогава предложенията на опозицията не се приемаха, както не се приемат и сега. Това е общото.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Иванов, внимателно изслушах личното Ви обяснение. Това че не сте бил член на комисията в Тридесет и деветото Народно събрание, все пак бяхте народен представител и имахте пълно право да участвате в създаването на законите в енергетиката. Това обаче е отделно. Колеги, да се върнем по темата – какво правим с независимостта на председателя на Държавната енергийна комисия? Сега председателят и тази комисия се натоварват с още допълнителни, несвойствени задачи, освен като изпълняващ и проверяващ орган. Същевременно искате да им намалите заплатите, а те няма как да бъдат независими, докато се назначават от министър-председателя, няма как да бъдат независими, докато се управлява по този начин. Ако не можем да решим въпросът днес, дайте да върнем този член в комисията, да водим още веднъж дебати, да застане председателят на комисията на мястото си и да започнем да работим така, както обществото очаква от нас. Благодаря.

Уважаеми господи председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Въпросът, който сега обсъждаме – начинът, по който да се определят заплатите на членовете на енергийния и водния регулатор, е само следствие от по-съществената дискусия, която беше за ролята, мястото и за начина на назначаване или избиране на тези лица. В момента при действащите вече европейски регулации този орган наистина следва да бъде независим от изпълнителната власт, да бъде независим по възможност и от тези търговски дружества, чиято дейност те регулират. В случая членовете на комисията, дори и ръководителят, създават впечатление повече за говорители по темата, отколкото на регулатори. Дали те говорят от името на правителството, или говорят от името на дружествата, това не е от голямо значение. Дори в случая, ако сме съвсем откровени и ако нямаше европейските ограничения, много по-добре щеше да бъде този орган въобще да не съществува. Забележете практиката от последните една две години – явяват се различните дружества, обявяват колко трябва да бъдат увеличени цените, обосновавайки своите разходи, увеличаването на източниците, с които работят и казват: „Ние смятаме, че е необходимо увеличение от 10-15 или 20%”. След известно обсъждане регулаторът казва: „Не, няма да има толкова голямо увеличение. Бъдете спокойни, спете спокойно деца, увеличението няма да бъде 10% – ще бъде около 5%.” Това се превръща едва ли не вече в 3-месечна политика, която на основата на предявените искания, разбира се, в по-малки размери тези увеличения вървят постоянно. Даваме си сметка, че при сегашното положение, в което се намира България, при многото обещания за намаление на цените, на природния газ евентуално на електроенергията няма как и регулаторът да не бъде под натиск, защото част от дружествата са в тежко финансово състояние; тези цени действително не могат да бъдат повлияни само от националната политика, но ето каква е ситуацията. Дори поставя се въпросът: след като ние не регулираме ефективно цените на електроенергията, на парното, на водата, как да включим в тази регулация и други важни стоки – например горивата? Вярно, че при тях положението е доста по-различно, но тъй като нашият пазар е почти монополен, защо те също да не бъдат в обхват на регулацията? Ред въпроси! Тези въпроси могат да получат задоволителен отговор, само ако парламентът има по-голяма роля. Каква по-голяма роля да има парламентът, като парламентът няма роля дори в законодателния процес, а ние – ще говорим, в регулирането. Вземете само най-новите примери – Законът за съдебната власт, Законът за горите. Тук се водиха разгорещени дискусии особено по втория, даваха се алтернативни предложения –мнозинството си прие каквото си искаше. След това по силата на спонтанните протести изведнъж вносителите на закона дадоха заден ход, възложиха на президента да упражни правото си на вето и сега дискусията се води отново извън парламента. Така че при тази схема каквото и да обсъждаме, то почти няма значение. Българските граждани трябва да знаят едно: те ще продължават да бъдат потърпевшите; те ще плащат високите цени и тази практика няма да се промени докато самите граждани не вземат по-активно участие в обществения и в политическия процес. Въпросът с регулаторите е само част от проблема за днешната тромава, неефективна и социално непоносима схема. Ние привидно прилагаме европейските регулации, но всъщност нямаме регулиране, което да бъде отделно от правителството и отделно от тези, чиято дейност се регулира. Това се тежки проблеми и те според мен изискват много по-голяма дискусия за ролята на монополистите, за ролята на концесиите върху част от тези дейности, за ролята на ценообразуването и контрола върху него. Не се впускам в конкретните предложения – за основата, на която се определят възнагражденията, тъй като пак казвам: този въпрос няма да реши нито един от големите въпроси. Те стават все по-големи и все по-тежки. Затова нека по-скоро като ангажимент за бъдещето тези промени да бъдат направени, а сегашната инерция на закона ще мине и замине, и положението на потребителите на тези услуги с нищо няма да се подобри. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, мисля, че много добре знаем, че има опит, който се прави от финансовия министър вицепремиерът Дянков с неговата реформа за заплащането в държавната администрация; има стремеж за уеднаквяване на възнагражденията независимо в какво ведомство и на какъв пост е съответният специалист или ръководител. Мисля, че следвайки модела на Европейския съюз се увличаме по усложнена администрация, която самият Европейски съюз има и огромни разходи, които всички членове на Европейския съюз плащат за огромна администрация с многобройните и комисии и какви ли не други, които се произвеждат. Ние като една сравнително малка държава през тези 22 години произведохме толкова много комисии и органи, и фактически вървим по тази схема. Сега тук някои колеги започват едва ли не да се извиняват каква позиция са заемали в предишния парламент, в по-предишния парламент. Важното е какво правим сега. Мисля, че категорично трябва да се преосмисли въобще съществуването на всичките тези комисии, които толкова време сме създавали – дали въобще има нужда от тях? Има си министерства, има си възможности на държавата, която в края на краищата носи отговорността като изпълнителна власт. Ще си ги произвеждаме тези, ще се харчат толкова много пари и после ще се чудим как да се вдигнат заплатите на хората, които реално работят в производството или в администрацията. Мисля си, че трябва да има общ принцип, тоест да се следва тезата на сегашния министър на финансите, която според мен е правилна. Независимо каква е комисията, какъв е ресорът, в края на краищата тези комисии си имат процент или от министър председателя, или от председателя на Народното събрание. Тези неща трябва да се уеднаквят. Не може за всеки един ресор на различна база да се определят тези неща.Мисля, че това е грешно. Досега каквото се е правило, правило се е, без значение по кое управление е било. Крайно време е, след като толкова години минават и виждаме, че има неща, които трябва да се усъвършенстват, трябва да се върви към това. Поддържам това предложение, независимо че вече се изтъкна значимостта на тази комисия, заплатите там да се свързани с общи критерии. Това трябва да бъде за всички видове комисии и да вървим към цялостна реформа за държавата. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Само един бърз коментар по отношение независимостта на регулатора. Мисля, че господин Червенкондев ви е дал справка за това в кои държави на какъв принцип се избира регулаторът. В повечето държави в Европейския съюз той се назначава от министъра на енергетиката и на икономиката, защото на много места са комбинирани. В болшинството от случаите принципът е както при нас и в много малко, единични са – от Народното събрание. С промените в този законопроект за изменение и допълнение, който в момента гласувате, е разширена независимостта на регулатора въпреки всичко, като му е дадена възможност всички наредби, правилници, правила да бъдат одобрявани само от регулатора, а не от Министерския съвет, както беше практиката досега и която практика е наложена с предишни промени в Закона за енергетиката. По отношение фиксиране отново процента на възнаграждения със заплатата на премиера или на председателя на Народното събрание – аз ви казах колко е основната месечна заплата и си мислех, че вие искате да намалите заплатата. Реално се получава, че ще я увеличите. Много интересна ситуация. Съжалявам, че не съм народен представител, защото е доста весело тук. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. По възможният бърз начин се опитахме да намерим средните заплати в енергетиката, които са базови за новата заплата на председателя на ДКЕВР. Признавам си, че нямахме време за подробни изследвания. Госпожа Мая Христова, бидейки шеф на БЕХ и заместник-министър тогава – в края на 2009 г., заявява, че средната заплата в държавната енергетика е 1450 лв. Умножете го по три и да видим как ще стигнем до 2550 лв.

Две хиляди петстотин и петнадесет лева.

Разбирате, че при новия запис, от който пада водният сектор, по никой начин не можем да стигнем до заплата от 2515 лв.

Госпожо председател, колеги, изумен съм от статистическите източници, които ползва БСП – разпечатка от интернет на изявление на бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. На базата на този статистически източник ние правим изчисления и нападки в Народното събрание за заплатата на председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Две хиляди петстотин и петнадесет лева е сумата, която самият председател ми каза, че взима като основно месечно възнаграждение. Аз съм склонен да вярвам на него, защото той всеки месец си получава фиша и вижда какво пише в него. Благодаря.

Може ли да го видим в залата?

По § 8 е постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров – в § 8, в чл. 13 ал. 3 да придобие следната редакция: „(3) Заседанията на комисията са открити.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов – в § 8 т. 1 се изменя така: „1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Заседанията на комисията са открити.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в т. 2 след думата „цени” се поставя точка и запетая и текстът до края се заличава; б) създава се т. 3: „3. други въпроси във връзка с осъществяване правомощията на комисията.” 2. В ал. 7 се създава изречение трето: „Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензи и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.” 3. Алинея 8 се отменя.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение, отделно е направено и от господин Мартин Димитров, има за цел да постанови като законова рамка заседанията на Комисията по енергийно и водно регулиране да бъдат открити. Отхвърлянето на подобно предложение поставя въпроса: защо трябва да бъдат закрити тези заседания? Какво има да се обсъжда, което не трябва да бъде чуто от хората, искащи да присъстват на заседанието? Вие знаете как заседава Народното събрание. По цялото законодателство, с изключение на много малка част, когато има нещо свързано с националната сигурност и то по специално направено предложение, и по специални правила, заседанието може да бъде закрито. Аз питам: защо при вземането на всяко решение Комисията за енергийно и водно регулиране ще има закрито заседание? Това съчетано с отпадането на чл. 7а, като той е за отпадане на Обществения съвет, който беше консултативно звено, но се запознаваше с мотивите на отделните електроенергийни дружества относно повишаване цената на ток и газопреносните дружества, съчетанието фактически допълнително огражда със стена Комисията за енергийно и водно регулиране от непрозрачност при вземането на решения. Най-силната гаранция за това, че едно решение е справедливо и силно мотивирано е да се даде възможност при обсъждането за вземане на това решение хората, които пожелаят – това ще бъдат най-вече специалисти, да могат да чуят аргументите и съответно, ако се налага, да ги коментират. В противен случай ще стигаме до ситуация каквато е в последните дни. Иска се 15% увеличение на цената на природния газ, казва се, че има аргументи, регулаторът казва: „Не, аз защитавам интересите на потребителите, повече от 5% няма да позволя повишение”. Хората се кръстят и казват: „Добре, че не е 15%, а е 5%”, преглъщат едно увеличение, за което ние в крайна сметка не знаем всички точни аргументи, освен някакво общо изявление, което прави председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Категорично считам, че трябва да бъдат открити заседанията на този орган. Това би дало възможност да покаже, че е независим при вземането на решенията си и може да се произнесе по компетентност отговорно по всичко, което се разисква в тази комисия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, във Вашето изказване се насажда едно мнение, че едва ли не заседанията на комисията са закрити. Няма такова нещо! Ако прочетем в сега действащия текст пише: „Заседанията на комисията са открити. Когато се разглеждат заявления или искания, свързани с издаване, изменение и допълнение, отнемане и прекратяване на лицензи, утвърждаване на цени предложени от енергийните предприятия и ВиК операторите, те са открити”, господин Иванов, уважаеми колеги. Ако в момента се приемат Вашите предложения категорично всички заседания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да са открити, ние поставяме под риск част от заседанията и част от решенията, които са свързани, както знаете с допълнителните функции на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като орган, който служи за помиряване между лицензирани дружества за решаване на търговски спорове и на спорове между лицензианти. Всичко това, което е в съвсем частен случай, нещо което е свързано с търговски отношения, условия, договори, които някой от лицензиантите може и да не е изпълнил – това не е интересно за обществото, не е интересно за всички останали. Това, което е значимо, е обществото да знае по какъв начин се утвърждават цените, как се издават лицензиите, на кого, каква репутация има – всичко това е с открити заседания и в момента действа по този начин. Мисля, че стесняване обхвата на ал. 3 единствено и само за открити заседания ще бъде недобро като цяло за работата на държавната комисия и на лицензираните дружества. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червенкондев, Вашият основен аргумент е, че извън този списък от разисквания, при които заседанията са открити, остават други въпроси, които няма да са интересни. Нека да оставим възможността на хората, като не им е интересно няма да има присъстващи. Ето, погледнете сега в двете ложи, които са за граждани, няма нито един човек. Нали така? Има възможност, те са със специални функции. С други думи не е интересно, не присъстват, но това не означава, че понеже не е интересно ние ще преценим да закрием едно заседание, това първото. Второ, Вие прочетохте ал. 3 и аз не мога да оспоря това, което прочетохте, но сега ще Ви прочета ал. 5, че в най-важната част при обсъждането, а то е вземането на решенията, е записано: „Решенията на Комисията по ал. 3 и ал. 4 се вземат в закрито заседание и се обявяват по ред определен в правилника”. Точно за това заседание, където ще трябва да се вземат решенията, може да се изтъкват всички мотиви, може да се изтъква какво е становището на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на министър-председателя, никой от нас това няма да може да го разбере, защото заседанието е закрито. Затова, независимо какво е заседанието, аз предлагах заседанията да бъдат открити, както при обсъжданията, така и при вземането на решенията. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Всъщност обсъждаме един доста сериозен въпрос за това дали заседанията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да бъдат открити. Най-важната част от тези заседания е взимането на самото решение и в редица случаи не е ясно кой от комисарите как е гласувал. Ако вземането на тези решения става в открити заседания, по открит начин, господин Добрев, се носи персонална отговорност. Знае се лицето Х, с неговата репутация, експертиза защо е гласувал по определен начин. Това трябва да стане, за да започне да става ясно в България. Докато за тези неща не се носи персонална отговорност кой, защо и как е гласувал и да може след това народните представители, неправителствените организации, българското общество, медиите да го питат: „Ти защо гласува така, какви са твоите аргументи?”. Това ще промени начина на взимане на решение в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и никой няма да се крие зад институцията. Ако искате една институция да е прозрачна трябва да е ясно всеки с името си как е гласувал и какво е направил. Ако искате да има лична отговорност, което е истинската отговорност в този живот, все едно като гласуваме тук един закон да оповестяваме в крайна сметка: гласували „за” – 102, „против” – 50, „въздържали се” – 3. Ако някой попита кой как гласува, ние казваме с какво мнозинство е приет закона. Вижте какво прави Народното събрание, ясно е всеки депутат как е гласувал и пред залата Ви чакат журналистите и питат: „Защо гласувахте по този начин?” И вие обяснявате – гласувах, не гласувах, разбрах, не разбрах и така нататък, носи се персонална отговорност. Хайде същият този принцип да го пренесем и към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Редно ли е тези хора така да взимат решенията си? Защото на самото заседание е много хубаво, че дебатират открито, но решението е най-важното нещо. Това е все едно ние да решим, че в парламента дебатът по закона ще е открит, а когато е самото гласуване ще спираме камерите и ще гоним журналистите и няма да е ясно кой какво е гласувал и какво е направил. Това ли е откритото управление, за което говори Партия ГЕРБ, господин Добрев? Добре е този текст да бъде приет и ако бъде приет, вярвам че има достатъчно разумни хора в Народното събрание, това ще бъде сериозен пробив към повече отговорност, повече прозрачност, към истинското добро и открито управление, което, убеден съм, всички народни представители в тази зала искат да видят в България. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, в момента в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е създаден ред – този ред може би действа откакто е създадена комисията, и според мен няма никакви проблеми. Всеки има достатъчно възможности за достъп до създадената информация, след като вече е изготвен съответният доклад. Сигурно господин Мартин Димитров е много добре запознат или не е запознат, за да поставя въпроса днес така от тази трибуна. След като докладът вече бъде приет, господин Димитров, знаете, че има открито заседание – всеки, който се интересува от всички тези проблеми, отива на откритото заседание и си поставя въпросите. Следващата стъпка е, когато се събира консултативният съвет. Уважаеми колеги, според мен е правилно, поне когато се вземат решенията, комисията да се остави на спокойствие, след като са прегледани всички формули и нормативни документи, да се вземе решението на едно закрито заседание на комисията. Защото, забележете, и там, господин Димитров, ако има някой, който е гласувал „против”, също така дава писмените си обяснения защо е гласувал „против”. Който се интересува, също има начин как да отиде и да се осведоми, за да разбере за какво става въпрос. Проблемът не е в откритите и в закритите заседания, господин Димитров. Проблемът е на друго място, дано като председател на комисията да го разберете и да го разрешим. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, това е текст, който заслужава да се дебатира. Затова и правя реплика към господин Аталай. Господин Аталай, Вашата работа, като бивш председател на Комисията по енергетиката и като депутат, според мен и работата на парламента е по-важна от работата на ДКЕВР. Защо Вие никога не сте поискали гласуванията на Вашата комисия тогава или на българския парламент да бъдат скрити? Никога не сте искали такова нещо и никой не е искал такова нещо. Вашата работа по-малко важна ли е? Не е ли имало ситуации, когато е било трудно да се вземат определени решения от българския парламент? Някой да е искал кой-как е гласувал и самото гласуване да бъде тайно? Има ли сега някой в парламента, който да поиска по този закон да направи няколко тайни гласувания? Не, господин Аталай! Аз смятам, че след като сме приели заседанията на Министерския съвет да бъдат открити – за всички е ясно какво казват, какво правят, как гласуват; след като заседанията на парламента са открити – ясно е кой, какво е казал, как е гласувал, каква позиция е заел, защо, не разбирам, за ДКЕВР – пак питам, колеги, самият процес на вземане на решения, който е най-важен, това е все едно нашето гласуване, то да бъде скрито? Какви са мотивите? Ако искаме този орган да е отговорен, ако искаме на този орган постоянно да бъдат задавани правилните въпроси, ако искаме този орган да е прозрачен, точно решенията трябва да бъдат в рамките на откритото заседание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Димитров, ние, народните представители, сме длъжни да създадем правилата, по които трябва да работи Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Ако не създадем онези правила, чрез които да дадем онази възможност Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да излезе с най-правилните си решения, а наблягаме само на това те да бъдат прозрачни и открити, няма да сме постигнали целта си. Убеден съм, че и във Вашето семейство, когато вземате определени решения, не ги разказвате на комшиите си. Благодаря Ви.

Извинявам се, че вземам думата, но като вносител на този текст, ще повторя думите на господин Аталай – процедурата, която досега е упражнявана, е разписана в Правилника на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, който може да се види на нейната страница, наистина е доста тромава. За сметка на това обаче е много открита. Използвам случая като човек, който допреди един месец е бил там и знаейки процедурата доста добре, да Ви кажа, че тази процедура при определяне на регулираните цени в Република България на електро-, топлоенергията, газа и водата, е много по-прозрачна, отколкото в редица други страни на Европейския съюз. Още с първото заседание на комисията, когато се внася докладът на администрацията, той се публикува на страницата на комисията и цялата българска общественост има възможност да се запознае с него. На откритото заседание участват не само дружествата, чиито цени се определят, а всички заинтересовани лица и институции. След откритото заседание се дава възможност за становище на всички участници, и то не само на тези, които са били там – да си дадат техните коментари по предложените цени, прави се обществено обсъждане, където са поканени пак всички заинтересовани лица по дадения проблем. След това се прави консултативен съвет с участието – то е по заповед на председателя на комисията, в който участва, разбира се, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, представител на министерството, на организациите на работодателите, на синдикатите – на всички синдикати, съответно на гражданските сдружения и на потребителите. Те се канят, дава им се съответното време, за да се запознаят с материалите, ако съответно не са се запознали от страницата, и вече всички те пристигат, тоест който реши да участва, разбира се, с техните становища. Дава се възможност да си дадат становищата и вече на базата на всичко това се взема решението за съответните цени. Наистина процедурата продължава малко по-дълго, отколкото трябва, за сметка на това обаче становището на министерството като вносител е... Тази процедура е достатъчно публична и достатъчно отворена. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 14, ал. 2 думите „привилегировани потребители” се заменят с „клиенти”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.

Предложение от народния представител Мартин Димитров – да се създаде нов § 10а: „§ 10а. В чл. 16, ал. 2 думите „Министерския съвет” се заменят с думата „Комисията”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 10а: „§ 10а. В чл. 16, ал. 2 думите „Министерския съвет” се заменят с думата „Комисията”.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Червенкондев, Славов, Русев и Божилов. Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

Има предложение от народния представител Мартин Димитров – да се създаде нов § 11а със следния текст: „§ 11а. В чл. 20, т. 4 думите „Министерския съвет отчет” се заменят с думите „Народното събрание доклад”.” Комисията не подкрепя предложението. Има абсолютно идентично предложение от народния представител Иван Иванов с предложението на народния представител Мартин Димитров. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което правя, аналогично предложение е направил и господин Мартин Димитров, касае чл. 20, т. 4. Член 20 повелява какво трябва да прави председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Председателят на комисията: организира и ръководи дейността на комисията, представя комисията пред трети лица, назначава и освобождава служители. Моето предложение е по т. 4, която е: „4. представя ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността на комисията.” Предлагам този отчет да се представя пред Народното събрание и да не бъде отчет, а доклад. Тогава т. 4 ще звучи по следния начин: „4. председателят на комисията представя ежегодно в Народното събрание доклад за дейността на комисията.” Знаете, че в Народното събрание обсъждаме доклади на немалко комисии и други национални органи. За мен няма логика Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да не представя доклад пред Народното събрание, този доклад да бъде разглеждан в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, която има правомощията да се произнася с компетентност за провежданата от ДКЕВР дейност. След това докладът да бъде приеман от Народното събрание. Не мога да разбера, като че ли Народното събрание не съществува в случая. Хубаво, гласувахме, че комисията ще продължи да функционира, като бъде определяна с решение на Министерския съвет и заповед на министър-председателя. Поне обаче да представя ежегоден доклад за дейността си в Народното събрание. Виждам, че и това се отхвърля, за мен неясно защо.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, все пак трябва да имаме някаква последователност в целия закон. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се назначава от Министерския съвет, а не от Народното събрание. Това е определено от закона. Дебатирахме по предходни параграфи и членове и гласувахме. Логично е този, който назначава, пред него да се дава отчет. Мисля, че никога не е отказана информация, доклад, отчет съответно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на Народното събрание. Първо, тази информация е публична и е на сайта на държавната комисия. Приема се с решение, което се взема открито. Оттам насетне информацията е абсолютно достъпна до обществото и до Народното събрание. А комисията и Народното събрание, като върховен орган в страната, винаги могат да направят дебат, изслушване и това е регламентирано в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Много добре знаете, че в нашата комисия – в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, редовно се изслушват представителите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране относно много въпроси, относно мнения по законопроекти, включително и по техния доклад за дейността им. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин министър, уважаеми колеги! Господин Иванов, аз имам към Вас едно предложение, а Вие ще прецените дали ще се съобразите с него. Изменете Вашето редакционно предложение сега и да не бъде замяна, а да бъде конюнкция и да се внася и отчет в Министерския съвет, и доклад в Народното събрание. Ако погледнете следващият § 12 – комисията публикува своя годишен доклад и го изпраща, включително до Международната агенция на регулаторите и на Европейската комисия, а мнозинството отказва – но това е следваща дискусия по-следващия параграф, той да стига в Народното събрание. Не е ясно защо и по каква логика той да не идва в Народното събрание. Аз си мисля, че ще имаме време дотогава някой да обясни защо той ще се праща в Европейската комисия, а няма да идва в Народното събрание, но логично е тя да се отчита, а докладът й да идва и в Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред ще започна от репликата на господин Червенкондев. Да, господин Червенкондев, това, което казвате кореспондира с истината, но аз, когато говоря за Народното събрание, имам предвид институцията Народно събрание, а не всеки депутат. Той, ако иска, да си прочете какво пише на страницата на ДКВЕР или да поиска някакъв материал. Ако институцията Народно събрание бъде сезирана като получател на този доклад, комисията, която в момента е ръководена от другия колега, направил същото предложение, господин Мартин Димитров, ще повика състава на ДКВЕР, ще проведем изслушване и дискусия по взетите решения, че решенията за повишаване на цените на електроенергията, на природния газ, на водата са въпроси, които вълнуват всеки български гражданин, всяко българско семейство, а и българския бизнес. Че какво по-добре от това именно комисията да проведе вече като орган, а не някакви частни лица да са поискали информация, тя да проведе такова изслушване и да се произнесе, да поиска от ДКВЕР всички материали. Нека да каже господин Ангел Семерджиев, защо именно не 15%, а 5%, а не например 3%, е повишението на цената на природния газ? Как точно е изчислено? И ние да можем да се произнесем върху доклада, в който доклад ще бъдат разписани всички тези решения, като решения на комисията през съответната година. Що се касае до това, което господин Ивелин Николов каза – аз все пак се съобразявам с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който на второ гласуване позволява само да се направи предложение за отпадане на текст, а не да се прави предложение, което променя направените между първо и второ четене. Макар че казаното от Вас също може действително да доведе до един позитивен резултат, но и то ще бъде отхвърлено. Някак си на Народното събрание по никакъв начин в предложенията, които в момента гласуваме, не му се позволява да упражнява в парламентарната Република България определени контролни функции върху Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, за което искрено съжалявам. Отново заявявам, че поддържам предложението си да бъде подложено на гласуване и да го подкрепите.

По § 12 има предложение на народните представители Червенкондев, Славов, Русев и Божилов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Червенкондев, Славов, Божилов и Русев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Божилов, Славов, Русев и Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Петър Димитров, Румен Овчаров и Ивелин Николов: В § 12, т. 26, след израза „изпраща доклада до” да се добави „Народното събрание”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране: 1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии в случаите, предвидени в този закон; 2. приема и публикува основни насоки за дейността си; 3. приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон; 4. одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон; 5. одобрява правила за работа с потребителите на енергийни услуги; 6. упражнява контрол, анализира, периодично разглежда и има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в договорите за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, сключени с обществения доставчик, когато те противоречат на правото на Европейския съюз или не са в съответствие с политиките на Европейския съюз; 7. наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на ползвателите на енергийни услуги и за опазване на околната среда, и за възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция и информира Европейската комисия за тези мерки и за всички техни промени; 8. осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон, както и определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия; 9. по предложение на енергийните предприятия приема правила за търговия с електрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали периоди; 10. приема и контролира спазването на правила за снабдяване с електрическа енергия от крайните снабдители и доставчиците от последна инстанция и правила за снабдяване с природен газ от обществения доставчик и от крайните снабдители като част от правилата по т. 9, включващи норми за качество на услугите и доставките, както и правила за снабдяване на клиентите с топлинна енергия, включващи норми за качество на услугите и доставките; 11. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия като част от правилата за търговия с електрическа енергия по т. 9; 12. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция; 13. определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа и съоръженията за съхранение на природен газ, включително норми за качество на услугите и доставките, и при необходимост ги преразглежда с оглед осигуряване на ефективен достъп; 14. по предложение на оператора на преносната мрежа, съответно оператора на разпределителна мрежа, взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях; 15. провежда конкурсите по чл. 46; 16. изисква всякаква информация и документи, свързани с функционирането на енергийния пазар, включително договори за доставка, пренос, разпределение и съхранение, както и всички последващи споразумения към тях, и може да предоставя на участници на пазара части от тази информация, при условие че не се разкрива информация, представляваща търговска тайна, или информация, защитена по силата на закон; 17. разглежда исканията на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им задължения към обществото разходи по чл. 34 и 35, утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване изискванията за държавните помощи; 18. издава сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия; 19. определя максимални размери на технологични разходи на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, които могат да бъдат признати при ценовото регулиране при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, при производство и пренос на топлинна енергия и при пренос, разпределение и съхранение на природен газ съгласно методика или указания, приети от комисията; 20. извършва оценка на икономическата целесъобразност по отношение на въвеждането на интелигентни системи за измерване по предложение на операторите на мрежите и в случай че въвеждането е икономически обосновано, изготвя графици за въвеждането им, като гарантира оперативната съвместимост на интелигентните системи за измерване при отчитане на подходящи стандарти, най-добри практики и значението им за развитието на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ; 21. определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на всеки производител, както и количеството електрическа енергия на обществения доставчик, в съответствие с които производителите и/или общественият доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1; 22. дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или сливане на енергийни предприятия - титуляри на лицензии по този закон; 23. разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие; 24. предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз; 25. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейския съюз искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и преходни периоди в енергетиката в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз; 26. публикува годишен доклад за дейността си, включително за резултатите от контрола за недопускане ограничаването и нарушаването на конкуренцията на енергийните пазари и за тяхното ефективно функциониране, като изпраща доклада до Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (АСРЕ) и до Европейската комисия; 27. сертифицира операторите на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи за спазване на изискванията за независимост, наблюдава тяхното спазване и изпраща съответните уведомления до Европейската комисия; 28. осъществява сътрудничество по въпроси от трансграничен характер с регулаторните органи на други държави – членки на Европейския съюз, и с АСРЕ, сключва споразумения за сътрудничество с национални регулаторни органи; 29. допринася за съвместимостта на процесите за обмен на данни относно най-важните пазарни процеси на регионално равнище, като гарантира необходимата степен на поверителност на информацията; 30. контролира изпълнението на инвестиционните планове на операторите на електропреносни и газопреносни мрежи и представя в годишния си доклад оценка на инвестиционните планове на операторите по отношение на съответствието им с 10-годишните планове за развитие на мрежите в Европейския съюз по член 8, параграф 3, буква „б” от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ, L 211/15 от 14 август 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 714/2009”, и член 8, параграф 3, буква „б” от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ, L 211/36 от 14 август 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 715/2009”, като тази оценка може да включва препоръки за промяна на инвестиционните планове; 31. прилага и контролира изпълнението на правно обвързващи решения на Европейската комисия или на АСРЕ; 32. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет и финансов отчет на комисията и отчет по чл.20, т.4; 33. контролира изпълнението на задължението на лицензираните доставчици на енергия и природен газ за предоставяне на клиентите на достъп до данни за потреблението им; 34. наблюдава и контролира изпълнението на задълженията за прозрачност от енергийните предприятия при определянето на цените, счетоводната отчетност и работата с потребителите на енергийни услуги; 35. наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и на дребно, като следи за свързването с енергийните пазари на други държави – членки на Европейския съюз; 36. насърчава интеграцията на пазарите и подкрепя свързаните с това научноизследователски дейности; 37. наблюдава техническото сътрудничество между операторите на преносни мрежи от държави – членки на Европейския съюз и от трети държави; 38. изисква от операторите на преносни и разпределителни мрежи при необходимост да направят предложение за изменение на правилата и общите условия на договорите, предвидени в този закон, които се одобряват от комисията по тяхно предложение; 39. извършва контрол по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия; 40. следи за оповестяването и справедливото разпределение на наличния капацитет на мрежите между всички ползватели; 41. извършва контрол за развиването на електрическите и газовите мрежи в полза на всички участници, което ще гарантира достатъчен и разполагаем за всички капацитет; 42. упражнява контрол в случаите, предвидени в този закон; 43. има други правомощия, определени със закон. (2) Правомощията на комисията по ал. 1, т. 10, 16, 17, 19 и 34 не се прилагат за дейностите по чл. 39, ал. 4, т. 2, 3 и 4. (3) Във връзка с осъществяването на правомощията си по регулиране дейността на независим преносен оператор на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи комисията: 1. налага санкции за дискриминационно поведение на операторите в полза на вертикално интегрираното предприятие; 2. наблюдава комуникациите между оператора и вертикално интегрираното предприятие, за да се гарантира, че операторът изпълнява задълженията си; 3. действа като орган за уреждане на спорове между вертикално интегрираното предприятие и оператора; 4. изисква информация и документи, касаещи търговските и финансовите отношения, включително заемите между вертикално интегрираното предприятие и оператора; 5. одобрява търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и оператора в случаите, когато те влияят на условията за развитието на пазара; 6. изисква обосновка от вертикално интегрираното предприятие във връзка с представените от отговорника по съответствието решения относно плана за развитие на мрежата или отделни инвестиции на оператора, включително по отношение на спазването на изискванията за недискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие; 7. извършва проверки в обектите на вертикално интегрираното предприятие и на оператора; 8. одобрява 10-годишен план за развитие на преносната мрежа, наблюдава и контролира изпълнението му при условията и по реда на наредбата по чл. 60; 9. възлага всички или определени задачи на независимия преносен оператор на независим системен оператор, предложен от собственика на мрежата, в случай че операторът нарушава системно задълженията си, свързани с изискванията за независимост, съгласно Глава осма „а”, Раздел ІІ, включително при системно дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие. (4) Във връзка с осъществяването на правомощията си по регулиране дейността на независим системен оператор на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи комисията: 1. налага санкции за неизпълнение на задълженията на собственика на мрежата и на оператора; 2. наблюдава отношенията и комуникациите между оператора и собственика на мрежата, за да се гарантира, че операторът изпълнява задълженията си; 3. одобрява договорите и действа като орган за уреждане на спорове между собственика на мрежата и оператора; 4. одобрява 10-годишен план за развитие на преносната мрежа, наблюдава и контролира изпълнението му при условията и по реда на наредбата по чл. 60; 5. осигурява условия, които гарантират, че събираните от независимия системен оператор приходи от достъп и пренос през мрежите осигуряват достатъчна доходност от активите на мрежата и от новите инвестиции в нея; 6. наблюдава използването на всички приходи, събирани от независимия преносен оператор, по чл. 16, § 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009; 7. извършва проверки в обектите на собственика на мрежата и на оператора. (5) Правилата и методиките по ал. 1, т. 9 13 се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. (6) При осъществяване на дейността си комисията си сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и с Комисията за защита на потребителите, като при необходимост може да ги сезира с оглед образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията, съответно по реда на Закона за защита на потребителите. (7) Правомощията на комисията за регулиране на дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията се определят в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.”

Господин председател, уважаеми колеги, стана дума за предложението ни по този параграф. Вече стана ясно, че Държавната комисия остава функция на правителството. От проведените по-рано дебати стана ясно, че Министерският съвет ще определя дейността на комисията и е нормално тя да се отчита пред Министерския съвет за това, което е свършила. Годишният доклад, като форма на работа на различни организации и структури, винаги е означавал повече публичност. Затова и в ал. 1, т. 26 комисията се задължава да го публикува в интернет пространството, защото това е форма на публичност. Нещо повече, тя го изпраща и на своите партньори зад граница, и на Европейската комисия. Това, което не мога да разбера, е защо и какво пречи органът, който би трябвало да има най-голяма степен на публичност в парламентарна република като България, каквото е Народното събрание, да не бъде добавен като адресат, към който да се изпраща годишният доклад? Защо комисията отхвърля това предложение? Поддържам предложението и смятам, че е нормално за осигуряване на повече публичност в работата на Държавната комисия, а един от адресатите, след като ще бъде изпращан и в Европейската комисия, да бъде Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, убеден съм, че и други, изказали се преди мен, са се изказали в насока, че тази комисия, освен че е независима, тя няма как да се справи с всичките тези задачи, които в рамките на 25 минути изчете господин Червенкондев. Първо, искам ясно да се разбере, че всичките тези задачи, господин министър... Виждам, че председателят на комисията няма интерес към този закон, ако и заместник-председателят няма, министърът пък явно изобщо не го интересува. Виждам, че не Ви интересува, но имате още една година да управлявате, поне такава политическа воля изразявате. Ако искате да управлявате, дайте да дадем възможност на тази комисия да си изпълни всичките задачи, които сте предписали в този закон. Първо, седемчленната комисия няма как да се справи с всичките задачи, които, още веднъж Ви казвам, са предписани по този закон. Натоварваме комисията не само с контролна дейност, но и с изпълнителна част. Освен това, в тези текстове има и ред взаимно изключващи се членове, точки и подточки. Искам само да Ви прочета, за да видите, ако погледнете, в т. 5 казвате: „Комисията одобрява търговски и финансови споразумения между вертикално интегрирано предприятие и оператора, в случаите, когато те влияят на условията за развитието на пазара.” Само една точка по-нагоре казвате: „Комисията действа като орган за уреждане на спорове между вертикално интегрираното предприятие и оператора.” Как като действа и урежда спорове, същевременно ще одобрява и търговски, и финансови споразумения? Това са взаимно изключващи се действия, с които се натоварва комисията. Уважаеми колеги, ако оставим текстовете по този начин, както са записани, ще имаме комисия, която няма как да си изпълнява всички тези задължения. И без това дотук самата комисия – веднъж й намалихте състава, втори път увеличихте състава, сега им предписахме толкова задължения, с които няма как тази комисия да се справи. Уважаеми колеги, дайте този текст – защото всъщност това е смисълът на законопроекта, в тази глава, когато става въпрос за Комисията за енергийно и водно регулиране, да я разгледаме още веднъж в комисията. Нека юристите, нека самата комисия да даде становище. Всъщност комисията има становище по този въпрос, но то не е положително. Когато водихме дебатите в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм казаха, че те самите не могат да се справят с всичките задължения, с които са натоварени. Тук му е мястото да подкрепя господин Николов, тъй като в текстовете се вижда, че този доклад стига до всички институции, а защо да не допълним, особено в т. 4 „и Народното събрание”, за да може наистина народните представители да бъдат запознати с всички решения, действия и бездействия, които е вършила самата комисия. Благодаря.

По § 13 е постъпило предложение от народните представители Червенкондев, Славов, Русев и Божилов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: $§ 14. Създава се чл. 21а: „Чл. 21а. (1) Комисията може да изиска становище от АСРЕ, съответно е длъжна да представи констатациите си при поискване от АСРЕ относно съответствието на решение, взето от друг регулаторен орган на държава – членка на Европейския съюз, с насоките, посочени в Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009. (2) Комисията се съобразява със становището на АСРЕ относно съответствието на взето от нея решение с насоките по ал. 1 и информира АСРЕ в срок до 4 месеца от датата на получаване на становището. (3) Комисията може да информира Европейската комисия, когато според нея решение, свързано с трансгранична търговия, взето от друг регулаторен орган, не съответства на насоките по ал. 1, в двумесечен срок от вземане на решението. (4) Когато Европейската комисия по искане на друг регулаторен орган или на АСРЕ е взела решение, че насоките по ал. 1 не са спазени и е поискала отмяна или изменение, комисията е длъжна в срок два месеца от решението на Европейската комисия да отмени или измени решението си и да информира Европейската комисия.”

По § 14 е постъпило предложение от народните представители Славов и Божилов, което е подкрепено от комисията. Предложение от народните представители Червенкондев и Русев, което е подкрепено по принцип от комисията. Предложение от народните представители Червенкондев, Славов, Русев и Божилов. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а по т. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: § 15. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. (1) Комисията разглежда жалби на: 1. ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; 2. клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон; 3. лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон, както и на ВиК оператори срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; 4. членовете на органите на оператора на преносна мрежа, на отговорниците по съответствието при оператор на преносна мрежа и на лицата по чл. 81д, ал. 9 при прекратяване на техните правоотношения в предвидените от този закон случаи. (2) Сдружения на потребителите по Закона за защита на потребителите и юридически лица с нестопанска цел за защита на потребителите на енергийни услуги, могат да подават жалби по ал. 1, т. 1 и 2 за нарушаване на колективни интереси на потребителите на енергийни услуги, както и да предлагат на комисията да започне процедура за промяна в общите условия на договорите по реда на наредбата по чл. 60. (3) В двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Срокът може да бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията. (4) При жалби по ал. 1, т. 1, 2 и 3, включително подадени по ал. 2, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок два месеца след получаването й. Този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията. Със съгласие на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца. (5) В случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. (6) Комисията разглежда жалби на: 1. независимия преносен оператор срещу вертикално интегрираното предприятие и на вертикално интегрираното предприятие срещу независимия преносен оператор – след определяне на независим преносен оператор; 2. независимия системен оператор срещу собственика на преносната мрежа и на собственика на преносната мрежа срещу независимия системен оператор – след определяне на независим системен оператор, като взема решение по жалбата в срок два месеца след получаването й; този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията; със съгласието на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца. (7) Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.