10 юли 2012 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17 февруари 2012 г. и № 254-01-68, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Светослав Тончев, Красимир Ципов и Емил Радев на 12 юни 2012 г. На свое заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17 февруари 2012 г. и № 254-01-68, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Светослав Тончев, Красимир Ципов и Емил Радев на 12 юни 2012 г. Първият законопроект беше представен от името на вносителя от заместник-министър Деница Вълкова. Същият е изготвен в съответствие с последната практика на Съда на Европейския съюз, според която въвеждането на изискване за гражданство при осъществяване на нотариална дейност представлява нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Европейската комисия е предприела действия във връзка с констатирано неизпълнение на задължението на държавите членки за премахване на всички пречки пред правото на установяване по отношение на упражняването на професията „нотариус”, в резултат на което пред Съда на Европейския съюз са заведени дела срещу множество държави членки. С решенията си съда е постановил премахване на изискването за гражданство при осъществяване на нотариална дейност и те за задължителни за институциите на Европейския съюз и за всички държави членки от деня на тяхното обявяване – 24 май 2011 г. По отношение на Република България също е констатирано нарушение на чл. 49 и 51 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като във връзка с това и на основание чл. 258 от същия е открита процедура по нарушение, която към настоящия момент се намира в досъдебна фаза. Със законопроекта се предотвратява навлизането на процедурата срещу Република България в съдебна фаза и заплащането на съдебни разноски по делото. В същото време се създава законова възможност граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария да могат да бъдат допуснати до упражняване на професията „нотариус” в Република България. Действащият закон обаче поставя като условие за придобиване правоспособност на нотариус наличието на българско гражданство. Ето защо е необходимо да се приведе българският закон в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, като са предложени промени в разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност - в чл. 8 и чл. 11, регламентиращи законовите изисквания за придобиване правоспособност на нотариус и реда за кандидатстване за участие в конкурс за нотариус. Вторият законопроект беше представен от един от вносителите – народният представител Ивайло Тошев. Със законопроекта се цели усъвършенстване на правната уредба на нотариалното право, попълват се съществуващи празноти в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и се дава нормативно разрешение на възникнали практически проблеми в правоприлагането. С § 1 от законопроекта се урежда хипотезата, при която поради важни причини двама нотариуси желаят да заменят районите си на действие. При действащата уредба няма пречка такова преместване да бъде осъществено със заповед на министъра на правосъдието. С цел попълване на съществуваща празнота в закона е необходимо да се предвиди изрично, че двамата нотариуси подават съвместно заявление до министъра на правосъдието, както и че при преместването всеки от тях задължително трябва да приеме служебния архив на другия нотариус. Част от предлаганите изменения са свързани с дейността на върховния орган на Нотариалната камара Общото събрание. С оглед съществуващи практически трудности относно провеждането на редовното Общо събрание през последните няколко години се предлага датата на провеждане да бъде променена от последната събота и неделя на месец януари на последната събота и неделя на месец февруари. Предвижда се също така в Общото събрание един пълномощник да може да представлява само един член на Нотариалната камара, вместо досегашната възможност до трима други членове. На следващо място се предлага увеличаване на минималния и максималния размер на дисциплинарното наказание „глоба”, което в момента е от 100 до 1 000 лв., които размери не съответстват на допуснатите дисциплинарни нарушения, за които се налагат, и не оказват никаква превантивна функция по отношение на извършването им, поради което се предвижда да бъдат променени от 1000 до 5 000 лв. Господин Димитър Танев подкрепи и двата законопроекта, като подчерта, че са съгласувани с Нотариалната камара. Първият е резултат от практиката на Съда на Европейския съюз и привеждане разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност в съответствие с нея и създаване на законова възможност граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария да могат да бъдат допуснати до упражняване на професията „нотариус” в Република България. Вторият законопроект е свързан с практиката на провеждане на Общо събрание на Нотариусите и замяната районите на действие на нотариуси поради важни причини, с което се дава възможност на гражданите в отделни населени места да се ползват от нотариални услуги. Подкрепи и направеното предложение за увеличаване на размера на дисциплинарното наказание „глоба”, тъй като нерядко се засягат имуществени интереси и Нотариалната Камара има интерес отговорността на нотариуса да се увеличи. В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно броя на случаите, при които се иска промяна на района на действие на нотариус; кога е проведен последният конкурс за нотариуси и кога се предвижда следващ такъв; има ли недоволство от гражданите, че броят на нотариусите е недостатъчен. Господин Димитър Танев изтъкна, че случаите на преместване на нотариус в друг район действие за последната година са три, които са взаимно свързани. Тази свързаност дава основание за облекчаване на процедурата за установяване на важни причини по смисъла на закона и уреждане на възможността за замяна. По този начин в малките градове се попълват незаети места за нотариуси. Посочи, че след последния конкурс, проведен през 2008 г., проблемът с незаетите места за нотариуси е решен и има само единични оплаквания. Изказаха се становища в подкрепа на предложението за замяна на районите на действие на двама нотариуси по важни причини, като се посочи че това са редки и специфични случаи, като става въпрос за правоспособни нотариуси с доказана практика и общественият интерес не е накърнен. По този начин се попълва празнота в закона, без да се променя процедурата за преместване на нотариус в друг район на действие поради важни причини и се урежда въпросът със служебния архив на нотариуса. След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г., и с 16 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 254-01-68, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Светослав Тончев, Красимир Ципов и Емил Радев на 12 юни 2012 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям Ви: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г. На заседанието, проведено на 29 февруари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на правосъдието – Деница Вълкова – заместник-министър, Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”. I. С настоящия законопроект се цели привеждане в съответствие на Закона за нотариусите и нотариалната дейност с чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като се урежда възможността за гражданите на държава – членка на ЕС, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария да упражняват професията „нотариус” в Република България. II. В чл. 8, ал. 1 от действащия Закон за нотариусите и нотариалната дейност е предвидено, че правоспособност на нотариус може да придобие лице, което е само български гражданин. Това изискване не е съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз, а именно с Решение на Съда от 24 май 2011 г. по Дело C-50/08 Европейска комисия срещу Френска република и Решение на Съда от 24 май 2011 г. по Дело C-54/08 Европейска комисия срещу Федерална република Германия, в които е констатирано неизпълнение на задълженията на държавите членки по отношение на свободата на установяване. Съдът припомня, че член 43 ЕО (сега чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз) е една от фундаменталните разпоредби на правото на Съюза, която забранява, като ограничение на свободата на установяване, всяка дискриминация, основана на гражданството и произтичаща от националните законодателства. Имайки предвид констатираното от Европейската комисия нарушение на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз по отношение на Република България, с § 1 от законопроекта се изменя чл. 8, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като се предвижда, че правоспособност на нотариус може да придобие лице, което е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. В § 2 от законопроекта са предвидени изменения и допълнения на чл. 11 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, уреждащи подаването на заявление за участие в конкурса за нотариуси от граждани на други държави членки, както и документите, които следва да бъдат приложени. В § 3 от законопроекта е залегнало изискването документите, представени от заинтересованите лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена на 5 октомври 1961 г. в Хага, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред. III. При разглеждане на законопроекта следва да се има предвид, че: 1. По отношение на Република България е открита процедура по нарушение за неспазване на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз, която се намира в досъдебна фаза; 2. По отношение на § 2 от законопроекта, с който се изменя чл. 11 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, следва да се посочи, че допълнителното изискване в новосъздадената ал. 4 за прилагане на извлечение от нормативната уредба на съответната държава, която регламентира зачитането на стажа за юридически, е прекомерно и създава необосновано ограничение на свободата на европейските граждани да се установят в България, за да упражняват тази дейност. Българските компетентни органи би следвало сами да установят съответната нормативна уредба, с цел да проверяват стриктното изпълнение на това условие. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане до залата на госпожа Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Със законопроекта, който сме внесли с колегите Ивайло Тошев, Красимир Ципов и Емил Радев, сме целили главно да усъвършенстваме правната уредба по отношение на Закона за нотариусите и действащата такава към момента. Основната част от предлаганите промени са свързани с дейността на върховния орган на Нотариалната камара, а именно Общото събрание на нотариусите в България. Предлагаме датата, на която се свиква Общото събрание на нотариусите, да бъде променена с един месец и от месец януари да бъде променена на месец февруари, тъй като няколко години подред има оплакване от колегите нотариуси, че във връзка с тежките атмосферни условия не успяват да се съберат на тези общи събрания по време на януарските студове. Следващата промяна, която правим в Законопроекта за изменение на Закона за нотариусите, предвиждането от наша страна в Общото събрание на нотариусите в страната да може един нотариус да бъде представляван само от един пълномощник, тоест само едно лице нотариус да има право да представлява друг нотариус по заместване с писмено пълномощно, а не както беше досега – до трима други членове. На следващо място, с нашето предложение променяме и размера на глобите, които се налагат за дисциплинарни наказания по Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Към настоящия момент в Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвиденото наказание за административна глоба е в размер от 100 до 1000 лева. Ние предвиждаме неговото покачване да стане от 1000 до 5000 лева. Размерът на глобите за дисциплинарно нарушение по Закона за нотариусите и нотариалната дейност не е променяна от 1996 г., а обществените отношения в момента и защитата, от която се нуждаят гражданите от Република България, изискват превантивна функция по отношение извършването на тази защита. Измененията, които с колегите сме направили по отношение на чл. 78 и чл. 79 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, са по отношение на допуснати редакционни неточности в последното му изменение и с нашите предложения ги изчистваме. Една от важните промени в нашия ЗИД е, че в законопроекта уреждаме една хипотеза, която до настоящия момент не беше уредена в Закона за нотариусите, а именно при преместване на нотариуси от едно населено място в друго да има възможност двамата нотариуси, които желаят да заменят районите си, да извършват това едновременно с едно заявление и с изразено съгласие между двамата нотариуси, а да не става поотделно за всеки един, както е било до настоящия момент. Уредбата за преместването на нотариусите по принцип се запазва същата, каквато е към момента. Единственото различно, което правим, е, че те трябва да изразят съгласие и заедно да подадат заявления пред министъра на правосъдието. Другото важно нещо, което правим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, е изменението по отношение на съществуващия архив на нотариусите. Досега нямаше нормативно изискване нотариусите да предават архива си един на друг. Въвеждаме това изискване в закона – всеки един от нотариусите, когато заменят районите си, да предават на другия нотариус своя архив, за да е ясно и на хората в съответния район, че техните права и интереси ще бъдат защитени и по-нататък.

Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 5 април 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Уважаема госпожо председател, по параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 включително комисията подкрепя текста на вносителя и няма направени предложения, поради което предлагаме да бъдат гласувани ан блок.

Уважаема госпожо председател, господин Анастасов, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим параграфи 2, 3, 4 и 5 с гласуването и ще гласуваме „против” § 1.

Бих искала да се аргументирам защо ще постъпим по този начин. Предложенията в законопроекта се отнасят до това представител на Министерството на вътрешните работи да бъде включен като член на Междуведомствената комисия в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, която издава разрешенията за конкретни сделки за търговия с оръжие, стоки и технологии с двойна употреба. Добре е МВР да има информация, да разполага с необходимите документи, за да осъществява функциите си по контрол. Но мотивите, които сте написали към едно такова предложение, категорично противоречат на целта, която си поставяте със законопроекта. Затова бих искала да разгледам мотивите един по един, така както са написани към предложения законопроект. Първи мотив. Защо представител на МВР трябва да участва в комисията? „С това се цели да бъде регламентирано обезпечаването на Министерството на вътрешните работи с информация в достатъчна степен за изпълнение на функциите му по осъществяване на контрола по тази дейност, включително и преди издаване на лиценз.” Уважаеми колеги, тази комисия, в която искате да включите представител на МВР, не издава лиценз. Лиценз за търговия с оръжие и стоки с двойна употреба се издава от друг орган в България – това е Междуведомственият съвет към министър-председателя. Министерството на вътрешните работи участва в този Междуведомствен съвет чрез свой представител на ниво заместник-министър. Там участват 16 заместник-министри. Тоест Вие искате да включите представител на МВР в комисия, за да има информация по издаването на лицензи – в комисия, която не издава лицензи. Ето какво пише в досега действащите разпоредби на закона: „Лиценз за износ, внос, транспортиране на продукти и така нататък се издава от Междуведомствения съвет, в който участва заместник-министърът на МВР. За да издаде този лиценз, Междуведомственият съвет събира следната информация: - заявление по образец; - копие от разрешение за производство или търговия; - документ, издаден от Държавна агенция „Национална сигурност” за съгласуване на лицата, които участват; - списък на физическите лица, които ще се занимават; - свидетелство за съдимост на тези хора; - нотариално заверен образец от подписа; - удостоверение от НАП, че не дължат данъци; - декларации от еднолични търговци и управители; - информация за планирани външнотърговски сделки” и така нататък. Междуведомственият съвет събира и има цялата информация (тоест представителят на МВР там има цялата информация), преди да издаде лиценза. Защо тогава пишете, че искате да го включите в един орган, който не издава лиценз – за да получи информация, след като той вече я има?! Вторият мотив, който сте записали в законопроекта – че тази информация е необходима на МВР, за да осъществява контрол по този закон и че това трябва да бъде извършвано във взаимодействие с ведомствата и агенциите, които са включени в комисията. Контролът, уважаеми колеги, е разписан в досега действащия закон – той се възлага на Междуведомствения съвет, на Междуведомствената комисия и на МВР. Вижте какво може да прави МВР, за да осъществява този контрол: - да изисква от лицата, осъществяващи дейността с оръжие, пълна информация, данни, необходими за провеждането на контрола; - становища от други държавни органи; - да посещава зоните на граничен контрол; - да влиза в помещения на лица, участващи в такава дейност; - да отправя искания до компетентни органи на други държави, за да предоставят информация; - да установи пряко сътрудничество и обмен на информация с националните органи на държавите членки и така нататък. Тоест на МВР е дадена пълната възможност по закон да осъществява контрол чрез този широк обхват от действия. За какво Ви е да влиза в една комисия, която не осъществява контрол, след като по досега действащия закон може да го прави?! Трети мотив, който сте предложили – че тази информация е необходима на МВР във връзка с правомощията и задълженията на ведомството, произтичащи от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, тоест че тази информация е необходима на служба КОС. Затова вътре трябва да има човек на МВР. Уважаеми колеги, представител на служба КОС и сега участва в работата на тази комисия. Освен това, фирма, която иска да получи разрешение от служба КОС на МВР, трябва предварително да представи на служба КОС разрешение от същата тази комисия и да даде пълната информация на служба КОС, за да им даде КОС разрешение. Защо е необходимо това? Хем служба КОС участва, хем предварително й се дава цялото разрешение – дайте да включим и представител на МВР! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Спирам, госпожо председател. Липсата на актуална информация в МВР за издадени, продължени и отнети разрешения й пречело да си осъществява дейността. Категорично невярно! В следващите текстове, които ние ще подкрепим, записваме, че МВР ще получава копия от тези разрешителни, въпреки че те и сега ги получават. Освен това, вътре в органа Междуведомствена комисия участва Държавна агенция „Национална сигурност”. Тук сте записали, че целта да вкарате човек на МВР е да се бди за националната сигурност. Е, какво прави Държавната агенция „Национална сигурност”? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тя за доматите ли отговаря, за земеделието ли? Нали отговаря за националната сигурност? (Реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, сигурно искате нещо да постигнете с този закон, но мотивите Ви са написани неграмотно и не съответстват на това, което искате. Опитах се да Ви докажа, ...

...че те си противоречат с действащия закон. Според нас става въпрос за борба за надмощие между две служби в МВР – ДАНС и БОП. Нас, колеги, искат да ни използват като маша за решаване в тази борба. Ако не Ви е удобно като народни представители... (реплика от председателя госпожа Цецка Цачева), гласувайте. Ние няма да подкрепим този текст.

Уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

„§ 6. Законът влиза в сила от 30 юни 2012 г.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Ако позволите, процедурно предложение.

Госпожо председател, предлагам § 6 да бъде редактиран така: „§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”.”

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, представители на Комисията за финансов надзор, на Асоциацията на българските застрахователи, на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Тя посочи, че настоящият законопроект има за цел привеждане дейността по доброволното здравно осигуряване в съответствие с европейското законодателство в областта на застраховането, като за да продължат да осъществяват дейността си, съществуващите здравноосигурителни дружества следва да придобият статут на застрахователни дружества. Със законопроекта се предлага на дружествата за доброволно здравно осигуряване да бъде предоставен едногодишен срок, в който да приведат дейността си в съответствие с изискванията за застрахователните дружества. Вносителите увериха присъстващите, че предложените в законопроекта изменения отстраняват посочените в мотивираното становище на Европейската комисия несъответствия на действащия закон с правото на Европейския съюз в областта на доброволното здравно осигуряване, като целта е да се избегне стартиране на съдебна процедура срещу България пред Съда на Европейския съюз и налагането на финансови санкции. Госпожа Атанасова припомни на членовете на комисията, че през 2011 г. са били излъчени представители от състава на Комисията по здравеопазване от всички парламентарни групи, които заедно с представители на изпълнителната власт да вземат участие при консултациите в Европейската комисия. Тя информира присъстващите, че позицията на българската делегация, че дружества за доброволно здравно осигуряване попаднат в изключенията на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ), не е намерила необходимото одобрение от Европейската комисия. Министърът на здравеопазването отбеляза, че с този законопроект се предвижда и отпадането на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица – служители в институциите на Европейския съюз, за които се прилага схемата за здравно застраховане в Европейския съюз. Тя информира членовете на комисията, че със законопроекта се премахва обвързването с минималната работна заплата на заплащането от здравноосигурените лица на суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение. Предлага се също договарянето на отстъпки по отношение на лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, да се извършва от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност, като отстъпката се разпределя пропорционално между НЗОК и здравноосигуреното лице. Госпожа Атанасова обърна внимание, че се предлагат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиждащи при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства прехвърлителят да представя и удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски. В хода на дискусията бе обърнато внимание, че петте директиви, уреждащи дейността по застраховането, се отменят с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ), считано от 1 ноември 2012 г., поради тяхното включване в нея. В Директива 2009/138/ЕО е предвидена възможност за изключване от приложното й поле на общозастрахователни предприятия поради недостигане на посочените в нея финансови размери. Вносителите обясниха на членовете на комисията, че за да попаднат дружествата за доброволно здравно осигуряване в изключенията на новата директива, е необходимо те да придобият статут на застрахователи, както и че е твърде вероятно влизането в сила на директивата да бъде отложено и затова е необходимо транспонирането на сега действащите директиви. При обсъждането на законопроекта бе изразено становище, че българското законодателство следва да се променя в посока на създаване на правни субекти, които да конкурират дейността на Националната здравноосигурителна каса, затова е необходимо внимателно да се обмисли възможността здравноосигурителните дружества да се развиват като конкурент на НЗОК или да станат част от законоустановената система за социална сигурност, аналогична на дружествата за задължително допълнително пенсионно осигуряване. Членовете на Комисията по здравеопазването изразиха безпокойството си от обстоятелството, че Европейската комисия е изпратила мотивирано становище за евентуалната санкция, която ще бъде наложена на България. Представителите на вносителя информираха народните представители, че първоначалната минимална санкция за България е определена на 777 хил. евро и последваща подневна санкция за неизпълнение на изискванията на Европейската комисия. По отношение на премахването на обвързването с минималната работна заплата на заплащането на потребителска такса бе изразено становище, че в условията на икономическа криза таксата има важна съфинансираща функция и роля да ограничава свръхпотреблението. Също така бе отбелязано, че по-малкият й размер за определени групи и социално слаби лица е социална функция, която следва да се осъществява от държавата, а не от изпълнителите на медицинска помощ. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при резултати „за” – 9, „против” – 2, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г.”

Господин председател, колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 май 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. На заседанието присъстваха: от Министерство на здравеопазването – Десислава Атанасова – министър, Людмила Василева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и човешки ресурси”, Полина Денчева – главен юрисконсулт, и Димитър Добрев – старши експерт; от Министерство на финансите – Румяна Герова – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари”; от Комисия по финансов надзор – Борислав Богоев – заместник председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и Стефан Стоилков – директор на дирекция „Регулаторни режими на застрахователния надзор”. Законопроектът беше представен от министър Десислава Атанасова. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване e изготвен с оглед отстраняване на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволно здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз в областта на застраховането и закриване на стартираната от Европейската комисия по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз процедура за нарушение № 2010/2156 срещу Република България. Със законопроекта се предвижда прелицензиране на здравноосигурителните дружества по Кодекса за застраховането в застрахователни акционерни дружества. По отношение на тях ще се прилагат всички изисквания, които са валидни за застрахователните дружества. При застрахователното дружество по общо застраховане, предлагащо здравни (медицински) застраховки, програмата за дейността трябва да отразява реалистично особеностите на пазара и тяхното влияние върху дейността на застрахователя, обема на извършваната дейност, финансовите и трудовите ресурси, както и други фактори, които имат отношение към нейното изпълнение в поставените срокове. Предложените в законопроекта изменения отстраняват посочени от Европейската комисия несъответствия с правото на Европейския съюз в областта на доброволното здравно осигуряване. Целта е да се избегне стартиране на съдебна процедура срещу България пред Съда на Европейския съюз и последващо налагане на финансови санкции. Със законопроекта се отстранява съществуващото противоречие между българското законодателство и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. В протокола се посочва, че длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз се ползват със специфична и автономна социалноосигурителна схема и държавите членки не могат да налагат на тези лица задължително участие в национална социалноосигурителна схема. Премахва се обвързването с минималната работна заплата на сумите за всяко посещение при лекаря или при стоматолога и за всеки ден болнично лечение. Предлага се договарянето на отстъпки по отношение на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, като отстъпката се разпределя пропорционално между НЗОК и здравноосигуреното лице. По този начин ще се спестят публични средства и ще се намали тежестта за доплащане на здравноосигурените лица. Създава се законова възможност за заплащане от НЗОК, чрез трансфери от Министерството на здравеопазването, на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка. Предвидени са изменения, свързани с подобряването на дейността, функционирането и организацията на работа на Националната здравноосигурителна каса. Регламентира се договарянето на отстъпки от стойността по отношение на медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и заплащани от НЗОК. Предлага се промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиждаща при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства, прехвърлителят да представя и удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски. Със законопроекта се предлага и разширяване обхвата на чл. 161, ал. 3 от Търговския закон, като се регламентира възможността с отделен закон да се определят изисквания към капитала на определени акционерни дружества. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, “против”- 3, “въздържали се”- 2. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 31 май 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването и от Комисията за финансов надзор. Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Людмила Василева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и човешки ресурси”. Със законопроекта се синхронизира нормативната уредба на дейността по доброволно здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз в областта на застраховането и закриване на стартираната от Европейската комисия по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз процедура за нарушение № 2010/2156 срещу Република България за неизпълнение на задълженията на Република България за привеждане на доброволното здравно осигуряване в съответствие с чл. 63 и с разпоредбите на: Директива 73/239/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, и Директива 92/49/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с пряко застраховане, различно от животозастраховането, и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО. България следва да изпълни и задълженията си съгласно чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз, въвеждащ забрана за ограничаване на свободното движение на капитали, нарушени с разпоредбите на чл. 90д и 90ж от Закона за здравното осигуряване. За да се избегне преминаването на процедурата по нарушение в съдебна фаза, се предлагат изменения в Закона за здравното осигуряване. Съгласно действащата нормативна уредба здравноосигурителните дружества предлагат доброволно здравно застраховане, допълващо или в допълнение към покритието, гарантирано от системата за задължително здравно осигуряване в Република България, но нямат получен лиценз за извършване на застрахователна дейност по смисъла на чл. 6 от Първа директива по застраховане, различно от животозастраховането, а с предложените в § 16 от законопроекта изменения дейността по доброволно здравно осигуряване ще бъде осъществявана от застрахователни акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или т. 1 и 2 от Раздел II, буква „А” от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Със законопроекта се предвижда прелицензиране на здравноосигурителните дружества по Кодекса за застраховането в застрахователни акционерни дружества. По отношение на тях ще се прилагат всички изисквания, прилагани към застрахователните дружества. Предвижда се засилен финансов надзор над застрахователните предприятия. Със Закона за здравното осигуряване надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор и на нейния заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, са силно ограничени, състоящи се от налагането на санкции при нарушение на определени надзорни изисквания. Принудителни административни мерки могат да бъдат налагани само в някои случаи. С Кодекса за застраховането е въведен последователен, гъвкав и надежден механизъм за въздействие, състоящ се от налагане на санкции и/или разнообразни и ефективни принудителни административни мерки, насочени към гарантиране стабилността на застрахователя и максимална защита на интересите на застрахованите лица. Предлага се установяване на адекватни технически резерви и тяхното инвестиране и определяне на принципите за инвестиции на активи, покриващи техническите резерви на застрахователното дружество, регламентирани в чл. 67-79 от Кодекса за застраховането; установяване на подходяща гаранция на платежоспособност и методите на изчисляване на тази гаранция, уредени в чл. 81 от Кодекса за застраховането. Определя се минималният размер на гаранционния капитал – чл. 82 от Кодекса за застраховането, степента до която застрахователното (здравноосигурителното) дружество може да държи несъответстващи/несъпоставими активи, уредени в чл. 78, ал. 5 от Кодекса за застраховането. С прилагането на посочените изисквания към здравноосигурителните дружества се отстранява несъответствието на действащата нормативна уредба и Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕИО. Предложените в законопроекта изменения отстраняват напълно посочените в мотивираното становище на Европейската комисия несъответствия на действащия закон с правото на Европейския съюз в областта на доброволното здравно осигуряване, като целта е да се избегне стартиране на съдебна процедура срещу България пред Съда на Европейския съюз и налагането на финансови санкции. Със законопроекта се предвижда отпадане на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз, установена в чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и условията за работа на други служители на Европейските общности, въведени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. (§ 7 от законопроекта) По този начин се отстранява съществуващото противоречие между българското законодателство и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към ДФЕС (Протокол № 7). Премахва се обвързването с минималната работна заплата на заплащането от здравноосигурените лица на суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение. Предлага се договарянето на отстъпки по отношение на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, да се извършва от стойността на опаковка, изчислена на база референтната стойност, като отстъпката се разпределя пропорционално между Националната здравноосигурителна каса и здравноосигуреното лице. По този начин ще се спестят публични средства и ще се намали тежестта за доплащане на здравноосигурените лица. Създава се законова възможност за заплащане от Националната здравноосигурителна каса чрез трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето. Предвижда се подобряването на дейността, функционирането и организацията на работа на Националната здравноосигурителна каса. Предлага се и регламентиране на договарянето на отстъпки от стойността по отношение на медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Предлагат се промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиждащи при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства прехвърлителят да представя и удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски. Предвижда се промяна в разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от Търговския закон, като се предлага разширяване обхвата на чл. 161, ал. 3 от Търговския закон, като се регламентира възможността с отделен закон да се определят изискванията към капитала на определени акционерни дружества. В хода на дискусията се изказа становище, че законопроектът е аналогичен с отхвърления през 2011 г. от Комисията по правни въпроси и че с предлаганата легална дефиниция в чл. 3 не трябва да се объркват основните принципи на правото и здравната реформа да се насочи към промяна на здравноосигурителния модел. Постави се въпрос съществува ли такъв модел на застраховане в Европа, какъвто се предлага в момента? Беше подчертано, че в директивата е предвиден минимален капитал от 4,6 млн. лв. за акционерните дружества, но в законопроекта не е предвиден ред за ликвидирането на тези от тях, които не могат да отговорят на изискванията за минимален капитал. Обявяването в несъстоятелност или непостигането на съгласие за вливане или сливане на дружества ще засегне правата на много граждани. Постави се и въпросът за средствата, вложени в здравноосигурителните дружества, които не могат да се преобразуват. Изказа се категорична неподкрепа от всички членове на комисията за § 32, с който се ограничава правото на собственост с въвеждането на изискване за представяне от прехвърлителя на удостоверение за липса на задължения за здравноосигурителни вноски, което е в противоречие с чл. 17 от Конституцията. Отправи се и въпрос кое налага предлаганата промяна в Търговския закон. С изменението на чл. 161, ал. 3 в обхвата й могат да попаднат и други акционерни дружества, което е необосновано. В действащата разпоредба изчерпателно са изброени кои акционерни дружества могат да имат различен минимален размер на капитала. Предлаганото изменение единодушно не бе подкрепено от членовете на комисията. На част от поставените въпроси не бяха получени подробни и изчерпателни отговори, както и не беше представен анализ дали българските здравноосигурителни дружества не попадат в изключенията, и които трябва да имат капитал от 4,6 млн. лв. Притеснително е, че налагайки такива високи изисквания по отношение на здравноосигурителните дружества, прекалено се обременяват малките и средните предприятия, каквато изобщо не е целта на Директивата, видно от т. 19 и 20 от преамбюла, а именно тези, които са с капитал под 4,6 млн. лв. да не попадат в нея и да не се прилагат разпоредбите й спрямо тях. Механично се приравняват здравно-осигурителните услуги на застраховката към осигуровката, с което по този начин ще бъдат засегнати обществените интереси и всъщност ползвателите на услугата – пациентите, ще бъдат ощетени за пореден път. След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г.”

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги, представям на вниманието Ви „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г. На заседанието, проведено на 30 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Румяна Герова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерство на финансите. I. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство по отношение на доброволното здравно осигуряване с правото на Европейския съюз в областта на застраховането и по-конкретно с: – Директива 73/239/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (Първа директива по застраховане, различно от животозастраховането); – Директива 92/49/EИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за общо застраховане). Със законопроекта се отстранява съществуващото противоречие с чл. 14 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (Протокол № 7) към ДФЕС относно схемата за социалноосигурителните обезщетения на длъжностните лица и други служители на ЕС. Законопроектът предвижда и други изменения, които нямат отношение към правото на Европейския съюз и не са обект на разглеждане в настоящото становище. Измененията в законопроекта се налагат с оглед закриване на стартирана на 25 ноември 2010 г. от Европейската комисия по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) процедура за нарушение № 2010/2156 срещу Република България. Процедурата за нарушение касае привеждането в съответствие на доброволното здравно осигуряване с изискванията на посочените по-горе директиви, за да се гарантира спазването на чл. 63 от ДФЕС, въвеждащ забрана за ограничаване на свободното движение на капитали между държавите членки. На 27 януари 2012 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище, което представлява втори, последен етап от досъдебната фаза на процедурата за нарушение, преди отнасяне на въпроса пред Съда на Европейския съюз. Основното искане на Европейската комисия е България да прилага по отношение на дружествата за доброволно здравно осигуряване разпоредбите на посочените по-горе директиви в областта на застраховането, различно от животозастраховане, които касаят изискванията относно разрешителното за упражняване на дейност, финансовия надзор, формирането на техническите резерви, установяването на граница на платежоспособност, включително гаранционния фонд, инвестициите в активи и съответствието на тези активи на техническите резерви. В отговор на констатираните в мотивираното становище на Европейската комисия несъответствия на ЗЗО с изискванията на Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕО, по-конкретно чл. 6, 8, 9, 13, 15, 16 (изменени или частично изменени с Директива 92/49/ЕО) и 17 от Директива 73/239/ЕИО и чл. 22 и 23 от Директива 92/49/ЕИО), със законопроекта се предлагат следните изменения: – дейността по доброволно здравно осигуряване ще бъде осъществявана от застрахователни акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки, съгласно Кодекса за застраховането – § 16 (чл. 83, ал. 1 на Закона за здравното осигуряване) от законопроекта, в съответствие с чл. 6 от Директива 73/239/ЕИО. Съгласно § 15 от законопроекта доброволното здравно осигуряване се извършва на основата на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса на застраховането; – по отношение на здравноосигурителните дружества ще се прилагат всички изисквания, прилагани към застрахователните дружества, в това число: – правната форма на акционерно дружество, уредена в чл. 8, ал. 1 от Кодекса за застраховането (чл. 8 от Директива 73/239/ЕИО); – предоставяне на програма за дейността (чл. 9 от Директива 73/239/ЕИО); – засилен финансов надзор над застрахователно предприятие (чл. 13 от Директива 73/239/ЕИО); – установяване на адекватни технически резерви и тяхното инвестиране (чл. 15 от Директива 73/239/ЕИО) и определяне на принципите за инвестиции на активи, покриващи техническите резерви на застрахователното дружество (чл. 22 от Директива 92/49/ЕИО); – установяване на подходяща граница на платежоспособност и методите на изчисляване на тази граница (чл. 16 от Директива 73/239/ЕИО); – определяне на минималния размер на гаранционния капитал (чл. 17 от Директива 73/239/ЕИО); – определяне на степента, до която застрахователното (здравноосигурителното) дружество може да държи несъответстващи/несъпоставими активи (чл. 23 от Директива 92/49/ЕИО). С § 20 от законопроекта се отменят раздели II („Дейност по доброволно здравно осигуряване”, включително чл. 90д и 90ж), III („Здравноосигурителни дружества и лицензиране”), IV („Преобразуване, прекратяване, ликвидация и несъстоятелност на здравноосигурителните дружества”) и V („Държавен надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване”) от Глава трета на Закона за здравното осигуряване. По този начин се преодолява констатираното от Европейската комисия противоречие с чл. 63 от ДФЕС (относно свободното движение на капитали) и с принципите на Единния пазар, предвид разпоредбите на чл. 90д и 90ж от Закона за здравното осигуряване, с които инвестирането на собствените средства и на здравноосигурителните резерви е ограничено до националния пазар. Съгласно чл. 14 от Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС (Протокол № 7) към ДФЕС длъжностните лица и другите служители на ЕС се ползват със специфична и автономна социално-осигурителна схема и държавите-членки не могат да налагат на тези лица задължително участие в националната и здравноосигурителна схема. За тази категория служители се прилага схемата на здравно застраховане на Европейския съюз, установена в чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и условията за работа на тези служители на Европейските общности, въведени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. В съответствие с тези изисквания са предвидени изменения в Закона за здравното осигуряване – с § 7 от законопроекта създава се нов чл. 40 б, съгласно който отпада задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица, за времето, през което по отношение на тях се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз. С предложения законопроект се постига съответствие на българското законодателство в областта на доброволното здравно осигуряване с изискванията на Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕИО. Приемането на законопроекта е необходимо с оглед прекратяване на стартираната от Европейската комисия процедурата по нарушение срещу Република България. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага – с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен Министерския съвет на 14 май 2012 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Нямам голяма надежда за сериозна дискусия по този много важен законопроект – отхвърлен от Правната комисия, подкрепен от мнозинството в Здравната комисия. Това е законопроект, който беше отхвърлен и от комисиите, и от самия парламент преди време. Въпросите, които се опитахме да зададем и не получиха отговор, са следните: това предложение част от цялостна концепция за развитие на системата ли е; кой носи отговорност за тези предложения и защо днес няма вносители, които да дадат отговор на тези важни въпроси? Това е законопроект, който е олицетворение на това как, за да се реши един проблем, може да се създадат много проблеми и да се обърка цялата система. Всъщност направих си труда и припомням, уважаеми колеги от ГЕРБ, част от Вашата предизборна платформа в частта „Здравеопазване”: „Здравна политика на принципите на солидарност и равнопоставеност. Тя ще бъде реализирана при ясна политическа воля и управленска последователност.” Този законопроект е еманация на непоследователност. Според здравния министър промените, които се предлагат, са заради последния етап преди досъдебна фаза, заради нарушения в две директиви, които, забележете, ще бъдат отменени с трета директива есента. Всъщност това е един безславен край на усилията на работна група на Министерството на здравеопазването, след посещение в Брюксел да се убедят европейските чиновници, че България, като другите европейски социални системи, разглежда своите доброволни фондове като част от тези системи. И тук днес спорът не е терминологичен. Той не е за това дали сме „за” повече надзор и по-добро финансово регулиране на фондовете. Тук виждаме едно тотално объркване за това какво е осигуряване и застраховане. Виждаме недопустимо смесване на осигурителна и застрахователна система, виждаме неразбиране на същността и разликата на двата модела. Не виждаме разлика в това какво е мнението: дали обслужването в болнични лечебни заведения е равно на това в автосервизи? За това става въпрос! Всъщност застраховането е обезщетяване загуба на доход, а не медицински разходи. Това, което ще се загуби, зачерквайки доброволните фондове, е профилактиката. Нещо, което няма място при застраховането. Проблемът наистина не е във финансовите и надзорни параметри, а в това какво става тук със здравноосигурителната система. Основната тема е за здравното осигуряване и мястото на тези доброволни фондове – 19 на брой към момента, боравещи с около 40 млн. капитал. Европейските здравноосигурителни модели припознават частта „Доброволно осигуряване” като част от системата за социално осигуряване. Америка вече е друго нещо. Там моделът е застрахователен. Основният въпрос е: защо бедна България избира застрахователния американски модел? Само за колегите, които не следят темата, ще припомня, че Обама в своята предизборна платформа внесе основен акцент и през цялото време дебатите в предизборна ситуация се водиха за това: каква ще бъде неговата здравна реформа. Две години продължи този дебат в парламента, докато бъде одобрена тази система, а последните дни тяхната съдебна система одобри решението за здравна реформа. Америка обаче отделя 17% от своя брутен вътрешен продукт за здравеопазване и тази реформа на Обама струва 2,5 трилиона американски долари. За сравнение: България отделя 4,5%, в най-добрия случай, от своя брутен вътрешен продукт и 3 млрд. български лева. Тези 40 млн. лв., платени в доброволните фондове към настоящия момент от българските граждани, са най-мотивираните плащания. Това, което ще направите с този законопроект е да зачеркнете тези 40 милиона, които българите са платили за своето здраве съзнателно и мотивирано. Въпросът е следният: дали тук не важи принципът „На гол тумбак, чифте пищови”? Защото да прехвърлите, зачерквайки доброволните фондове в чистото застраховане, значи че наистина някой не отбира терминологично каква е разликата между осигуряване и застраховане, обърква двете системи. Да не говорим, че последните години наблюдаваме елемент на третия вид системи и финансиране в здравеопазването – държавното финансиране. Защото болниците отдавна работят с бюджети и техните средства са лимитирани. Ситуацията в България в момента е следната. Всъщност кешовите плащания, които правят българските пациенти, са между 47 и 50%, тоест те ги плащат на ръка или под масата. Средноевропейските плащания са 20%, но са регламентирани и то законово като доплащане. В България липсва остойностяване и тук припомням как Вие, подведени отново от Министерството на финансите, създадохте Агенция за прогнози и анализи. Тази агенция просъществува точно шест месеца, тя вече не съществува, там трябваше да се остойностят грижите в здравеопазването. Нищо такова не се получи! Във времето обединихте така наречения Център за обществено здраве с някакъв информационен център на Касата, от което също нищо не последва. Никой в момента не знае какво прави този център, въпреки че там има някакви чиновници, които работят и получават заплати, тоест остойностяване реално не се очаква в България. Най-важното обаче е, че наистина това финансиране се отнема от системата на здравеопазването. Това ли е нужно сега на българското здравеопазване?! Ето защо очакваме отговори на въпросите: какво ще се случи и кой поема отговорност за тази промяна? Защото изходите са два. Първо, или пристъпваме официално към ликвидиране на здравноосигурителната система, тоест отказваме се от тази осигурителна система, стартирала преди десетина години, или днес се подкрепя този законопроект и се отменя чрез изтегляне може би на законопроекта есента, когато влиза другата директива, отменяща тези две действащи директиви. Ето защо казах, че този законопроект е еманация на непоследователността в здравната система, въпреки това, което е написано в платформата на ГЕРБ, с което спечелихте изборите. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Ще кажа няколко конкретни неща. Първо, този законопроект за изменение и допълнение на закона съдържа няколко неща, които могат да бъдат подкрепени. Например начинът за даване на възможност на Касата да договаря цени – правилно, така трябва да се случи. Какво обаче не трябва да бъде подкрепено, според мен? Именно онези текстове, които задължават или предопределят ликвидирането на доброволните застрахователни дружества. Тези текстове през последната година два пъти бяха отхвърлени от този парламент, при два подобни законопроекта – единият от Министерския съвет, другият от Министерството на финансите. Това действително наложи формирането на парламентарна делегация, която на място да се запознае – в Брюксел, как, защо и по какъв начин да се отстранят несъответствията в нашето законодателство, така че да не бъркаме или да не сбъркаме, или да не унищожим системата на здравното осигуряване. Тази делегация беше в края на миналата година – водена от тогавашния председател на комисията, сега министър на здравеопазването, и проведе съответните разговори. Като се върна аз имах разговор с тогавашния председател, зададох въпроса: „Какво се случва?” Отговорът беше: „Няма проблем, ние се разбрахме какво ще направим, така че да не бъркаме в системата, в смисъл – с няколко промени в законодателството ще запазим осигурителните дружества”. Това беше в края на миналата година. По повод на тези разговори е била създадена група в Министерството на финансите, всъщност от Финансовия надзор, която да изработи съответните текстове, които да удовлетворят изискванията на съответните директиви, така че ние да нямаме проблеми с цялата система. И това се случва, ние разполагаме с тези надлежно добре оформени текстове. Въпросът е: защо не влязоха в парламента? Какво се случи три месеца след това?! Каква беше причината? Да вкараме, да вкарате или да вкарат един съвсем друг законопроект, който предопределя ликвидация и прелицензиране на дружествата. Какво се случи? Кой се намеси? По какъв начин се намеси? С какви стимули? Откъде? Още повече че последната директива, за която стана въпрос, а именно Директива 138/2009 г., отменя три действащи директиви, които задължават България да направи съответни промени в законодателството, така че да въведе ред в допълнителното здравно осигуряване. Тази директива дава ясни указания, че ние можем да се включим в изключенията, което предоставят самите членове на директивата, така че да не закачаме дружествата си. В този смисъл е отговорът на самата комисия по повод питане на нашия, българския евродепутат Илиана Йотова. Аз ще Ви прочета отговора на комисията, какво казва и как отговоря на въпроса: „Валидни ли са изключенията относно тези дружества?”. Комисията отговаря така: „Някои от тези дружества или част от техните дейности обаче могат да попаднат в списъка на други изключения от приложното поле”, и се съобщават съответните членове. И още нещо: „По отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, директивите са обвързващи за всяка държава членка, към която са адресирани, но – забележете – националните органи имат възможност да избират формата и начина за тяхното изпълнение”. Къде тук виждате някой да казва: „Прелицензирайте дружествата си, направете ги застрахователи!” Говорите за мотивирано становище – да, има такова, само че и там никъде не се казва: „Направете ги застрахователи”. Хората искат простички неща – да увеличим капитала, гаранционния фонд и да създадем възможност за свободно движение на капитали. Нищо повече! Защо и кой налага прелицензирането на дружествата? Защо? Това са въпроси, на които никой не можа да ми отговори. С други думи – ние можем да направим така, че да променим законодателството в малко по-друга посока, без да ликвидираме дружествата. Защото, дами и господа, другото е чист лобизъм – не само тук, но и на европейско ниво. Аз Ви казах неслучайно становището на делегацията, когато се върна, и това, което се случи в период от 3-4 месеца. Хайде, сега да си зададем въпроса какво се случва, когато пуснем застрахователя в системата на здравеопазването, във финансирането на здравеопазването? В момента дружествата оперират с около 40 млн. лв. и те пряко влизат в болниците. И сега, в момента, застрахователят има възможност да прави здравни застраховки. Общият им оборот е 2 милиона. Нали си давате сметка, че като прелицензираме тези дружества и те станат застрахователи, кое гарантира, че тези 40 милиона ще се получат към застрахователя? Нищо! Какъв е замисълът в такъв случай? Някой нещо цели! Защото само по себе си лицензирането или прелицензирането, или унищожаването на тези дружества до нищо не води. Това е следващата стъпка, която някои си мислят да направят в задължителното допълнително застраховане – да намалят пакета на Касата, да отделят 200-300-500, колко милиона? И да ги вкарат в застрахователя, това ли целите да направите? Бихте ли ми казали едно име, едно застрахователно дружество, което е чисто българско? От първия път! Има ли? Кое е то? Къде ще отидат тези пари? Където отиват в електроразпределителните дружества, в големите вериги, но не и в България. Това ли искате да направите? Ще се подпишете ли за това? РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да.

Помислете, като гласувате! Пускането на застрахователя в нашата система значи край на системата! Няма такава объркана система в Европа! Ние сме на солидарен принцип и здравното осигуряване няма нищо общо със застраховането, колкото и на някои да им се иска да обединят или да приравнят тези понятия. Няма такова нещо! Дами господа, колеги! Вслушайте се в думите на Правната комисия – хората добре са анализирали, добре са преценили, и най-адекватното им предложение е това, което прочетоха тук. Не гласувайте за тези промени! Има и друг вариант – можем да подкрепим онези промени, които се отнасят до всичко друго, защото има логика, но между двете четения да направим така, че да си запазим дружествата за здравно осигуряване. Има подготвен такъв вариант, то е изработен от хората от надзора, върши работа и в този смисъл никакви наказателни процедури няма да ни тревожат. Аз Ви призовавам добре да помислите, защото заради интересите на шепа хора и на няколко институции, да кажем, сме на път – или сте на път, да сринете една и без това не съвсем добре работеща система. Помислете преди да натиснете копчетата – дали ще дадете шанс за сериозни реформи в сектора „Здравеопазване”, или ще го ликвидирате в обозримо бъдеще! Благодаря Ви.

Моля за удължаване на времето, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За голямо съжаление при обсъждането на този важен законопроект отсъстват представители на вносителите – няма представители на Министерството на здравеопазването, няма представители на Комисията за финансов надзор, на Министерството на финансите, ако щете, и това е изключително притеснително. Може би тези представители ги няма, защото този законопроект има изключително интересна съдба. Текстове, които са предмет на днешната дискусия, както вече беше казано тук от преждеговорившите, се внасят в Народното събрание всъщност за трети път. Веднъж беше отхвърлен през миналата година от Комисията по здравеопазването и от Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, втори път беше направен опит същите текстове да бъдат приети през Кодекса за застраховането, отново бяха отхвърлени, и сега това е третият опит за налагане на тези текстове в българското законодателство. Между другото, госпожо председател, има и проблем с нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, защото в чл. 72 от същия правилник е казано, че само след съществени промени в основните му положения един законопроект след три месеца може да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Оказва се, че основните текстове, които са предмет на тази дискусия, са copy-paste на онези текстове, които бяха отхвърлени вече на два пъти, което поставя сериозен въпрос от гледна точка на процедурата. Каква е причината вносителите да предложат този законопроект? Както е казано в мотивите, причините са свързани с отстраняване на несъответствията с нормативната уредба на дружествата за здравно осигуряване и правото на Европейския съюз в областта на застраховането. На второ място, необходимостта от закриване на процедурата за нарушения срещу България, която според вносителите е последен етап от досъдебната фаза, след което следва санкция от Европейския съд. Възникват обаче няколко въпроса. На първо място: какви са мотивите на Европейската комисия за изискването към България дружествата за доброволно здравно осигуряване да отговарят на европейските директиви за неживотозастраховане, описани в две писма от месец май 2010 г. и месец януари 2012 г.? Това са три директиви, съответно допълнени с още две, приети от Европейската комисия, от Европейския парламент и от Съвета на Европа. Всички тези директиви следва да бъдат преработени съгласно разпоредбите на т. 1 от Преамбюла на новата Директива 2009/138/ЕО от 25 ноември 2009 г., относно започване упражняването на застрахователна дейност. Срокът за това е 31 октомври 2012 г. Чисто правният казус, който поставя тази сакрална дата 31 октомври 2012 г., се състои, на първо място, за какво е даден този срок – за приложение на старите директиви, в този срок страните членки трябва да приведат своето законодателство в съответствие с тези директиви или този срок е срокът, в който старите директиви трябва да се приведат съгласно изискванията на новата директива, на така наречената Платежоспособност 2? Това е един порочен кръг, от който като че ли и Европейската комисия няма идея как да излезе, защото на практика до октомври месец тази година страните членки трябва да приведат своето законодателство съгласно изискванията на тези директиви, които от този срок нататък трябва да бъдат приведени съгласно изискванията на новата директива. Пак повтарям, това е един порочен кръг, от който и Европейската комисия не знае как да излезе, защото на практика има и изключения от приложението на тези директиви. Например в Германия, във Франция, в Дания, в Ирландия съществуват дружества за доброволно здравно осигуряване, които са изключения от уредбата на тези директиви, които ще бъдат отменени. Някой има ли отговор на този въпрос: защо България не може да бъде включена в рамките на изключенията? На този етап, аз поне не съм виждал такъв отговор. Няколко думи за кореспонденцията между Европейската комисия и Република България – това беше споменато вече тук от д-р Желев. Моето впечатление е, че тези, които са преговаряли с Европейската комисия за въпроса, свързан с регистрацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване като застрахователи, не са успели да наложат тези изключения за дружествата в България и това е един от големите проблеми. Защо обаче е този нормативен, бих казал, хаос, защо е това притеснение? Защото в България няма отговори на основния въпрос: Какъв модел на здравно осигуряване искаме да наложим в нашата страна – дали искаме модел на задължително здравно осигуряване и всички останали медицински дейности да се поемат от застрахователя, какъвто е скъпият американски модел, или искаме да наложим модел на здравно осигуряване в България със задължителен сегмент плюс надграждащ сегмент от доброволните здравноосигурителни дружества? Докато нямаме отговор на този въпрос трудно ще се ориентираме в тази, бих я нарекъл, нормативна каша. На следващо място искам да подчертая, че нормативната уредба, която искаме сега да приемем, задължава дружествата за допълнително здравно осигуряване да имат уставен капитал в размер на 4 млн. 600 хил. лв. Деветнадесет дружества, умножени по този капитал, забележете, той дори не може да бъде и заемен капитал, са някъде между 80 и 90 милиона. Ако искат да съществуват тези сегашни дружества за доброволно здравно осигуряване, трябва да извадят 80-90 милиона, за да може да продължат да съществуват като такива. В условия на криза сами се сещате, че това е изключително трудно и една голяма част от тях ще престанат да съществуват. С една дума, този проект слага началото на края на доброволното здравно осигуряване в България. Това е основният извод, който може да бъде направен от този проект. Има и няколко други въпроса, които бяха разгледани в Комисията по здравеопазването. Беше казано от д-р Иванов – за съжаление, го няма в залата: защо тези мерки на Европейската комисия не са предприети към частните пенсионни дружества? Отговорът на този въпрос е много лесен – защото частните пенсионни дружества имат допълнителен сегмент със задължителни вноски. От началните пенсионни фондове в България работят със задължителна вноска за тези, които са родени след 1960 г., и това ги прави част от системата за социална сигурност за разлика от дружествата за доброволно здравно осигуряване. Това е голямата разлика между тях и затова Европейската комисия не предприема действия към пенсионните дружества. В този проект има няколко други въпроса, които заслужават внимание. На първо място, премахване на обвързването на потребителската такса с минималната работна заплата. Уважаеми колеги, по начинът, по който се решава този проблем – при всяко посещение при лекар и специалисти по дентална медицина, и в лечебни заведения, на практика спестява по 20 стотинки. Да се прави една такава промяна за 20 стотинки едва ли си заслужава, но това е идеята на вносителите. Последната промяна, с която искам да завърша, е промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Като че ли тази промяна се промъкна така, между другите основни, важни въпроси. Тази промяна гласи, че при учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства, прехвърлителят да представи удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължение за здравни осигуровки. Уважаеми колеги, това е поредният опит за приравняване на осигуряването към данъците, защото има огромна разлика между осигуровки и данъци. Аз съм заявявал тази разлика многократно от тази трибуна. Понеже в този законопроект многократно се говори за това има ли прилика, има ли разлика между осигуряване и застраховане, това, което аз мога да кажа по този въпрос, е, че между осигуряване и застраховане, господин министър, има огромна разлика. Няма никаква прилика между тези два момента. На следващо и последно място, заявявам, че с този законопроект на практика се слага началото на края на доброволното здравно осигуряване в България и вие сте хората, които слагате това начало на края на доброволното здравно осигуряване в България.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Макар че целта на Вашето посещение очевидно не е свързана със законопроекта, който разглежда Народното събрание, използвам случая да Ви обърна внимание върху това какво се случва и какви ще бъдат последиците след приемането на този закон от това парламентарно мнозинство. Както стана ясно и от изказванията на моите колеги, целта на този законопроект, въпреки допълнителния пълнеж, е прелицензирането на съществуващите в този момент дружества за допълнително доброволно здравно осигуряване в застрахователни такива или, казано с други думи, ликвидирането на тези здравноосигурителни дружества, защото практически на високите изисквания, които ще бъдат представени пред тях, ще отговорят само единици, а останалите ще бъдат погълнати от големите застрахователни компании. Или, казано с прости думи: битката е за едни 300 хиляди души, които допълнително доброволно здравно се осигуряват, или за 42 млн. лв., какъвто е размерът на премийния застрахователен пазар на тези дружества. Битката е за едни 42 милиона, които трябва да бъдат глътнати от големите застрахователни компании за сметка на съществуващите дружества за допълнително здравно осигуряване и най-вече за сметка на българските граждани. Каква е разликата между здравноосигурителния и застрахователния модел в здравното осигуряване? – едва ли аз съм човекът, който да обяснява на Вас, господин вицепремиер, защото достатъчно дълго сте живели в Америка, за да можете да съпоставите двата модела, да е ясна разликата между здравното застраховане и здравното осигуряване. Факт е, че здравно застраховане могат да си позволят изключително богати страни, които отделят висок процент за здравна дейност. За справка ще Ви припомня, че в Америка, където е възприет моделът на здравно застраховане, 17% от брутния вътрешен продукт отиват за здравеопазване. Припомням, че в България този процент е в рамките на скромните 4,5%. В Америка става дума за трилиони в долари, а в България става дума за няколко милиарда в левове. Следователно в плоскостта здравеопазване в България и здравеопазване в Америка нещата са несъпоставими. А ние в момента, както жабата е вдигнала крака си, да бъде подкована, минаваме към този модел, при това по изключително нескопосан начин, който на практика ликвидира допълнителното здравно осигуряване на българските граждани. Обръщам внимание, че тези 300 хиляди души, които допълнително доброволно здравно се осигуряват, са единствените български граждани, които го правят достатъчно мотивирано и осъзнато, защото това са доброволни здравни вноски, за разлика от останалите вноски, събирани по недостатъчно ефективен, задължителен начин. Това, което прави сегашното парламентарно мнозинство в момента, е да сложи кръст на допълнителното здравно осигуряване и го ликвидира по начин, който изключва всяко следващо парламентарно мнозинство да реализира здравната реформа. Това не е някаква безобидна стъпка, която утре може да бъде поправена. Тези дружества се ликвидират и в следващия парламентарен, в следващия управленски мандат няма как да върнем лентата назад, за да поправим грешката, която ще свърши това парламентарно мнозинство – точка на допълнителното здравно осигуряване, което ще се гласува след малко в залата. При това искам да подчертая, че заплахата от европейска санкция е достатъчно имагинерна, защото и правната абракадабра казва следното: в момента парламентарното мнозинство се опитва да се съобрази с четири европейски директиви, при положение че е готова пета европейска директива, която трябва да бъде транспонирана до месец октомври тази година. Според нея България със своите дружества за допълнително здравно осигуряване ще може да попадне в изключенията, които допуска тази директива. В този смисъл е и отговорът на въпрос, зададен от българския евродепутат Илиана Йотова до Европейската комисия, който отговор сме предоставили и на колегите от парламентарното мнозинство. В крайна сметка, изводът от намерението на ГЕРБ да ликвидира допълнителното доброволно здравно осигуряване може да се търси в две посоки. Първо, че това парламентарно мнозинство има цел да ликвидира всички дребни играчи на пазара и да води политика, включително в здравеопазването, която е в интерес на едрите играчи, на монополите. Това, което виждаме във всички останали публични сектори и донякъде може да намери свое обяснение, не и оправдание, но в здравеопазването е буквално геноцид за българските граждани., е продължение на политиката на ГЕРБ в подкрепа на едрите монополи, в ущърб на малките играчи на пазара и най-вече – в ущърб на българските граждани, в случая, на болните пациенти. И второ, ако има човек в залата, който иска да опровергае тази теза, трябва да говорим за нещо друго – за пореден провал на здравния екип на изпълнителната власт. Да не забравяме, че българската делегация, която трябваше да договаря изключения по отношение на България по тези европейски директиви, беше предвождана от тогавашната шефка на Здравната комисия госпожа Десислава Атанасова, която в момента е българският здравен министър. Следователно нейното министерстване започна с фалстарт, с провал, който ще се плаща оттук нататък години наред от българските граждани, от пациентите. Лесно е да ликвидираш допълнителното здравно осигуряване в България, но утре за които и да е управляващи ще бъде невъзможно то да бъде възстановено отново. Това ще се извърши в залата след малко с предстоящото гласуване. Оставям настрана въпроса, че човекът, който трябваше да стои в тази зала, добре е, че сте тук, да чуете какво се случва в сектора „здравеопазване”, който Вие неформално ръководите, но тук трябваше да бъде човекът, който формално ръководи този сектор – госпожа Атанасова, настоящият здравен министър, за да чуе дебата в пленарната зала по такъв изключително важен за българските граждани въпрос. Още повече, тя е радетелят на принудителните мерки, които да накарат данъкоплатците да си плащат здравните осигуровки. Трябваше да бъде тук, за да види как тези, които са най-мотивирани да се осигуряват допълнително здравно доброволно, от утре вече няма да го правят заради недомисления закон, който ще приеме сега българският парламент.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин вицепремиер, уважаеми колеги! Наистина е странно, че няма представител на вносителите, в лицето на Министерството на здравеопазването, но от друга страна, имам обяснение защо няма. Дошлите в Правна комисия да представляват вносителите на многото въпроси, които зададохме, не дадоха никакъв отговор. Горе-долу единственият отговор, който прозвуча, беше: „така искат”, което не беше голям аргумент, с който да ни убедят. Затова и становището на Правната комисия е негативно. Няма да се спирам по темите за осигуряването, застраховането и по здравните теми. Искам да обърна внимание на един въпрос, който според мен е недопустим и е противоконституционен. Ще направя предложение за отпадането му между първо и второ четене, ако бъде приет този закон, защото влиза в остро противоречие с чл. 17 от българската Конституция, който казва, че: „Частната собственост е неприкосновена” и „Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона”. Какво ни предлагат вносителите? Предлагат ни в § 32 изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по силата на което, когато се сключват прехвърлителни разпоредителни сделки, лицата да бъдат задължени да представят удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски. Уважаеми колеги, наистина има проблем със събирането на осигурителните, а може би сега и за застрахователните вноски, ако бъде приет този закон. Само че това не може да води до ограничаване на собствеността, защото собствеността има няколко елемента. Единият от тях е разпореждането. С този закон практически се спира правото на разпореждане. Ако някой тук стане и каже: „Да, но трябва да го правите, нали така се изисква и за данъците?”, бих попитала: „Какво правим с българските граждани, които живеят трайно в чужбина?”. Тук на няколко пъти стана дума за американския модел. Имам роднини и приятели, които живеят в Съединените американски щати и се осигуряват там. Какво правят те с имотите си, как си вадят бележка от Националната агенция за приходите, че се осигуряват в България? Защо създаваме такова усложнение, което плюс всичко останало е усложнение за българските граждани?! За данъците. Тук съм съгласна – д-р Адемов каза, че се смесва темата данъци и осигуровки. За данъците, когато прехвърляме имот, попълваме една декларация, всички, които сме купували и продавали знаем, и поемаме отговорност за това, което сме написали. Ако не е вярно, носим наказателна отговорност. Сега, дори и да го приемем, просто разглеждам двете хипотези, караме българските граждани да тичат и да си вадят бележки. Дори няма да бъде и през декларация. Оставям цялото това затруднение и примерите, които Ви дадох, защото според мен приемането на този текст, а това беше и становището на всички колеги от Правната комисия, влиза в остро противоречие с чл. 17 от Конституцията, защото практически ограничава правото на собственост – лишава ни от правото да се разпореждаме. Тоест, притежаваме една собственост, но не можем да я правим нищо, не можем да си я продадем, когато пожелаем. Това е абсолютно недопустимо и е най-малкото, което трябва да отпадне в този закон. Няма да се спирам на другите теми, защото те са много по-големи, според мен проблемът започва още с чл. 3, където изведнъж здравното осигуряване изчезва като дефиниция и остава само застраховането – неща, които също не можаха да ни бъдат обяснени от вносителите. Защо още в самото начало се получава една нова лоша дефиниция и трябваше близо половин-един час да задаваме въпроси, за да разберем, че не изчезва въобще здравното осигуряване? Текстът е така разписан и излиза, че изчезва здравното осигуряване и се появява някакъв друг модел, а не, че се добавят към съществуващия модел нови форми, които ще започнат да работят. Колко добри, колко лоши – това са неща, по които все пак други хора са специалисти. Проблемът наистина започва от чл. 3. И § 32 е абсолютно недопустим.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, използвам процедурната възможност за реплика, за да Ви кажа колко абсурден е този текст, още повече, че, за да имаш здравноосигурителни права, право на здравноосигурен, трябва да си внесъл осигурителни вноски през последните три години. От последните 36 месеца трябва да си внесъл най-малко 33, за да имаш осигурителни права. Но в случаите, в които имаш осигурителни права, ти можеш да не си извадиш такава бележка, ако имаш стари задължения. Аз нямам нищо против това да се търсят решения за събиране на осигурителните вноски, за повишаване на събираемостта, но това е друга тема. Искам сега да Ви репликирам в частта, в която говорите за § 32 със същия един почти абсурден пример. Ако аз имам задължения към Националната агенция за приходите и искам да покрия тези задължения, след като си продам старата кола, не мога да я продам, защото не мога да представя бележка, че нямам задължения. Това е един абсурден порочен кръг. Този текст при положения, разбира се, трябва да отпадне.

Уважаема госпожо Михайлова, всъщност проблемът, който поставяте, има два аспекта. Тяснополитическият аспект е този, че текстът е категорично противоконституционен. Има обаче друг аспект – какъв е реалният ефект от това, което се предлага? През последните три години се наслушахме на какви ли не идеи. Първо, имаше идея хората, които не са платили здравните си осигуровки, да не бъдат пускани през граница. След което беше лансирана идеята да им се отнемат личните документи или пък да не се издават шофьорски книжки. Сега обаче наглостта стигна дотам да се вкара текст в закон, който е откровено противоконституционен, без тълкуване дори от Конституционния съд. А да Ви кажа ли какъв е ефектът от тези заплахи? – Здравнонеосигурените в България стават все повече и повече. Основната цел на правителството и на вицепремиера, който е тук, трябва да бъде борбата с бедността, със сивата икономика и безработицата. Тогава най-вероятно хората и без заплахи и такива абсурдни текстове ще си плащат здравните осигуровки. Всичко друго е нонсенс.

Благодаря. Само един аспект на репликите, които получих. Какъв ще е ефектът, ако бъде приет този текст, специално § 32? Няма да може хазната да разчита на повече приходи от събрани такси по време на прехвърляне на движима и недвижима собственост. Това ще е другият аспект. Вие го гледате в посока здравно лечение и здравно осигуряване, на мен обаче веднага ми дойде и другият аспект, защото хората, като не могат да сключват сделки, няма да плащат такси и съответно приходите ще намалеят. Така че има още един негативен аспект. Темата със събирането на осигуровките е голяма и ние не трябва да бягаме от нея, но не трябва да правим решения, които водят до абсурди. Аз например научих също по време на гледането на този закон доста странни неща, че специално осигуряването на хората, които излежават присъди „лишаване от свобода”, практически затворите са принудени, за да могат да им осигурят лечение, еднократно да внасят тригодишна осигурителна вноска за лицата, които не са се осигурявали, което също не е нормално да се постъпва по този начин. Темата е голяма, но след като е голяма, да търсим добри решения, а не да търсим решения, които създават повече проблеми, отколкото има.

Уважаеми колеги, госпожо председател, господин вицепремиер! Мярката, която наглед се окачествява като действие срещу така нареченото доброволно осигуряване, е консервативна мярка. И тук виждам в един тон либерали и социалисти, които всъщност в много страни са социаллиберални партии и са едно, и са много близки, въпреки понякога на пръв поглед непримиримост, се обявяват против тази мярка. Позицията на „Атака” винаги е била ясна. Има сфери, в които, колкото повече държава – толкова по-добре. Здравеопазването и здравните осигуровки трябва да бъдат колкото може повече съсредоточени в органите и институциите на държавната власт. В това отношение ние сме съгласни с тази мярка и считаме, че това е нещо добро – колкото повече частници има в определени сфери, особено в сферата на здравеопазването, толкова по-зле. Казвам Ви това, господин министър, защото Вие може да имате други съображения, но това са фундаментални идеологически виждания и съображения. Това е консервативната позиция. Както в здравеопазването и пенсионното дело – колкото по-малко фирми оперират, участват на пазара на осигуровки, на застраховки, толкова по-добре. А колкото повече участват, толкова повече са рисковете за онези, които са си дали парите, особено в една посткомунистическа държава като нашата – с безброй рискове, опасностите за тези, които са си дали парите, стават все повече. Само държавата може да осигури онова, което трябва да бъде дадено в случай на нужда, в случай когато гражданинът се нуждае да бъде защитен неговият здравен интерес. По другия въпрос също сме на мнение, че няма смисъл да се драматизира толкова – в пресата, по медиите. Беше представено като нещо много ужасно – когато гражданите прехвърлят свой имот, че трябвало да попълват декларация. Има и други форми. Тук се касае за една гаранционна мярка – не се касае до посегателство, което противоречи на Конституцията. Сега гражданите, всички знаете, когато изповядват сделка, декларират, че нямат задължение към фиска, към общините. Задълженията за здравните вноски са от рода на публичните задължения. Такива публични задължения, когато не се платят, трябва да бъдат скрепени не с определени санкции, а с определени гаранции – все пак в един период от време гражданите да изпълнят своите задължения. Има страни, в които тези мерки са много по-драстични от тази. Това са добри, консервативни общества, напреднали демократични страни, включително на нашите партньори, където се търсят хиляди начини за проверка – дали е задоволен от прехвърлителите общественият интерес. Стига се до драстичност, ако щете, във френското право в това отношение – при изповядване на сделки. Това е най-малкото, което може да направи държавата. Не може някой да има да дължи здравни осигуровки, да прехвърли имот, да се удовлетвори от този имот с насрещната парична престация и в същото време този човек да дължи нещо към обществото, към държавата, което той не е платил и което не може да бъде събрано, ако няма определени рестрикции. Никакъв конституционен проблем не представлява това. Иначе конституционен проблем е и задължението за декларации във връзка с неплатени данъци – местни или във връзка с общински вземания. Аз ще подкрепя този законопроект, без да се съобразявам със забележките от страна на БСП и ДПС.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Идвам тук с думи на голяма благодарност към парламента. Знаете, че в началото на миналата седмица България постигна значителен успех на пазара на еврооблигациите. Нещо, по което се готвихме дълго време, съобразявахме се с пазара. Бяха ни необходими до 950 млн. евро, за да покрием през януари 2013 г. падежа от правителството на НДСВ. С Вас многократно сме говорили по тази тема – за нуждата от такава еврооблигация. Резултатите вече ги знаете – те са много положителни за България. Търсенето беше близо седем пъти по-голямо от предлаганата сума. Освен европейски инвеститори, имаше (голям брой и, разбира се, като суми), много инвеститори от Азия, от Близкия Изток, американски инвеститори в крайна сметка взеха около една четвърт от облигацията. Въобще се радваше на световна популярност. Лихвата, която се получи – 4,25%, е доста по-добра не само от лихвите в Италия, Испания, Ирландия напоследък, за които се говореше, по-добра е от лихвата на Словения например. Минахме доста държави – преди година поне не можехме и да си мечтаем, че ще имаме по-добри показатели от тях. Това не включва няколко държави, включително и наши съседни, като Румъния, които пробваха пазара – не успяха да направят емисии и се оттеглиха, преди да имат резултат, по-лош от този, който са очаквали. Смятам, че за всички нас тази емисия беше значителен успех. Тя се дължи както на труда и търпеливостта главно на екипа в Министерството на финансите, така и на голямата подкрепа, която ние, от Министерството на финансите, получихме от всички Вас. Днес дойдох, за да благодаря на председателството, което даде възможност ратификацията да се случи в един ден; на госпожа Менда Стоянова и колегите от Бюджетната комисия, които много професионално работиха с нас това да стане в кратък период от време; на господин Мартин Димитров и Синята коалиция, които ни подкрепяха през целия процес; на независимите депутати; на господин Павел Шопов и неговите колеги, които ни подкрепиха в този процес; на д-р Адемов и неговите колеги, които ни дадоха доста ценни напътствия как да процедираме в тази емисия; на господин Орешарски и някои от неговите колеги, които също бяха много конструктивни в последните дни, когато беше много необходимо всички да покажем един фронт, за разлика от проблемите, които някои съседни страни, въобще европейски страни показаха тогава. Смятам, че резултатът е добър, върху него може да се надгражда и пак Ви благодаря. Последния път, когато говорих тук по тази тема, Ви дадох и едно обещание. Втората причина, поради която дойдох днес, е да покажа, че то вече е изпълнено, а именно всички документи, свързани с тази облигация, са в тези две папки (показва ги). Те включват от самото начало създаването на комисии по еврооблигацията; начина и методологията, по която се избират водещите банки и другите консултанти; самите презентации, които Калин Христов – подуправител на БНБ, и аз показахме на множество инвеститори в седмиците преди еврооблигацията; до заключителните документи – всичко това е тук. Ще Ви бъде представяно в Библиотеката на Министерството на финансите още от днес. В бъдеще всички, които помогнахте за тази сделка и всички бъдещи депутати, на които може да се наложи да мислят по такива сделки, да имате достъп до тази информация. Тази прозрачност е важна за нас. Честно казано, в хода на нашата подготовка за еврооблигацията имахме големи трудности да намерим точно този тип документи от предишните облигации, издавани от Република България. Заради това ги сложихме в тези две папки. Те ще са достъпни и за експертите в бъдеще, и за всички Вас. С това смятам, че сме постигнали много по-голяма прозрачност от тази, която е имало в миналото. Завършвам с голяма благодарност – без Вашата помощ и конструктивност, на всички Вас, може би емисията пак щеше да се случи, но щеше да бъде с по-лоши показатели. Така всички, наистина го вярвам, постигнахме нещо, за което България в последните няколко дни стана известна, за което ще се говори още известно време. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от центъра и от дясно.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г. Заседанието на Комисията по правни въпроси беше на 17 май 2012 г. На същото присъстваха представители на Министерството на външните работи: господин Бранимир Заимов – директор на дирекция „Международно право и юридически въпроси”, и господин Данаил Чакъров – началник отдел в същата дирекция. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Бранимир Заимов. На 16 юни 2010 г. Народното събрание ратифицира със закон Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния (Обн., ДВ, бр. 49 от 2010 г.), по която Република България е страна. Според Конвенцията Центърът за правоприлагане в Югоизточна Европа, като организация, представителите на държавите членки, служителите за връзка, Генералният директор, директорите, персоналът на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа и представителите на оперативните партньори се ползват с привилегии и имунитети, необходими за изпълнение на техните задачи, съгласно подписан от държавите членки протокол от 24 ноември 2010 г. В протокола са предвидени привилегии и имунитети на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа: имунитет по отношение на съдебното производство; по отношение неприкосновеността на имуществото, помещенията и архива на Центъра; относно използването на знаме и емблема; улеснения и имунитети по отношение публикации и комуникации; освобождавания от преки и косвени данъци и митни сборове; както и освобождаване на финансовите активи на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа от ограничения. Разписани са привилегии и имунитети на лицата, участващи в работата на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа – за представителите на държавите членки; за служителите за връзка; за Генералния директор, директорите и персонала на организацията, както и за представителите на оперативните партньори. Изрично се урежда редът за уведомяване; влизане, престой, напускане и транзитно преминаване; срокът на привилегиите и имунитетите; редът за ограничаване и снемане на имунитет. По силата на този Протокол на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, на лицата, участващи в неговата работа и членовете на техните семейства, предоставяните привилегии и имунитети са идентични по съдържание и обем с тези, предоставяни по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. на дипломатическите представителства и техния персонал. В заключителните разпоредби на Протокола е разписан и редът за подписване, ратификация, приемане, одобрение и присъединяване към него. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 14 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.” Ще си позволя да Ви запозная и с доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по същия законопроект. Заседанието на комисията бе проведено на 30 май 2012 г. На същото присъства Николай Ванчев – дирекция „Международно право и юридически въпроси” от Министерството на външните работи, който представи законопроекта. „Република България е страна по Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ. На 16 юни 2010 г. Конвенцията беше ратифицирана със закон от Народното събрание. Съгласно чл. 6 от Конвенцията представителите на държавите членки, служителите за връзка, генералният директор, директорите, персоналът на центъра и представителите на оперативните партньори се ползват с привилегии и имунитети, съгласно протокол, подписан от държавите членки на 24 ноември 2010 г. в Букурещ. Тези имунитети се отнасят по отношение на съдебно производство, неприкосновеност на помещенията, имуществото и архивите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, право на ползване на знаме и емблема, улеснения и имунитети по отношение на комуникации и публикации, освобождаване от данъци – преки и косвени, митнически сборове, освобождаване на финансовите активи на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа от ограничения. Отделно от цитираните имунитети са предвидени привилегии и имунитети на лицата, участващи в работата на ЦПЮЕ: за представителите на държавите членки, за служителите за връзка, за генералния директор, директорите и персонала, както и за представителите на оперативните партньори. Регламентирани са редът за уведомяване, влизане, престой, напускане и транзитно преминаване през държавите членки, срокът на привилегиите и имунитетите, както и редът за ограничаване и снемане на имунитетите на лицата, участващи в работата на Центъра. В заключителните разпоредби е предвиден редът за подписване, ратификация, приемане и присъединяване към протокола, както и че той подлежи на ратификация по силата на чл. 85, ал. 1, т. 2, 7 и 8 от Конституцията на Република България. В създалата се дискусия народният представител Анастас Анастасов изрази опасение ползването на изброените имунитети на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа да не доведе до невъзможност да се предявяват претенции по отношение на него. Господин Ванчев разясни, че в чл. 17 от Протокола е разписано в кои случаи и кой е компетентен да снеме имунитета, а в чл. 16 е налице изрично ограничаване на предоставените имунитети. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред единодушно с 16 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.” Благодаря.

„На заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа. На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи: Бранимир Заимов – директор на дирекция „Международно право и юридически въпроси”, и Данаил Чакъров – началник на отдел в същата дирекция. Законопроектът беше представен от господин Бранимир Заимов. Република България е страна по Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в град Букурещ. На 16 юни 2010 г. конвенцията е ратифицирана със закон от Народното събрание. Съгласно чл. 6 от конвенцията Центърът за правоприлагане в Югоизточна Европа, представителите на държавите членки, служителите за връзка, генералният директор, директорите, персоналът на центъра и представителите на оперативните партньори се ползват с привилегии и имунитети, необходими за изпълнение на техните задачи, съгласно протокол, подписан от държавите членки на 24 ноември 2010 г. в Букурещ. В дял II от протокола са уредени привилегиите и имунитетите на организацията като цяло, а именно: имунитет по отношение на съдебно производство; неприкосновеност на помещенията, имуществото и архивите на центъра, право на ползване на знаме и емблема; улеснения и имунитети по отношение на комуникации и публикации; освобождаване от данъци (преки и косвени), митни сборове и други; освобождаване на финансовите активи на центъра от ограничения. В дял ІІІ от протокола са уредени привилегиите и имунитетите на лицата, участващи в работата на центъра, а именно: за представителите на държавите членки; за служителите за връзка; за Генералния директор, директорите и персонала на центъра; за представителите на оперативните партньори. Регламентирани са редът за уведомяване, влизане, престой, напускане и транзитно преминаване, срокът на привилегиите и имунитетите, както и редът за ограничаване и снемане на имунитетите на лицата, участващи в работата на центъра. Привилегиите и имунитетите, предоставяни по силата на този протокол на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа като организация, на лицата, участващи в неговата работа, и на членовете на техните семейства, са идентични по правно съдържание и обем с тези, предоставяни на дипломатическите представителства и на техния персонал по силата на Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г. След представяне на законопроекта се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г. На редовно заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Република България е страна по Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ и ратифицирана със закон от Народното събрание на 16 юни 2010 г. Съгласно чл. 6 от Конвенцията и съгласно Протокол, подписан от държавите членки на 24 ноември 2010 г. в Букурещ, центърът като цяло, представителите на страните участнички, служителите за връзка, генералният директор, директорите, персоналът и представителите на оперативните партньори се ползват с привилегии и имунитети, необходими за изпълнение на техните задачи. Предвидените привилегии и имунитети като организация включват: имунитет по отношение на съдебно производство, неприкосновеност на помещенията, имуществото и архивите, право на ползване на знаме и емблема, улеснения и имунитети по отношение на комуникации и публикации, освобождаване от преки и косвени данъци, митни сборове и други, освобождаване на финансовите активи от ограничения. Протоколът предвижда в дял III привилегии и имунитети и за лицата, участващи в работата на центъра. Регламентирани са също и редът за уведомяване, влизане, престой, напускане и транзитно преминаване, срокът на привилегиите и имунитетите, редът за ограничаване и снемане на имунитетите. Привилегиите и имунитетите, предоставяни по силата на този протокол на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа като организация, на лицата, участващи в неговата работа, и на членовете на техните семейства, са идентични по правно съдържание и обем с тези, предоставяни на дипломатическите представителства и на техния персонал по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписан на 24 ноември 2010 г. в Букурещ.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник предлагам да подложим на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.

„ЗАКОН за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа Член единствен. Ратифицира Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписан на 24 ноември 2010 г. в Букурещ.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедура по допускане в зала на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Нанков – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност” към Министерството на вътрешните работи, Мария Рангелова – началник сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Бойко Рановски – експерт в Главна дирекция „Национална полиция” при Министерството на вътрешните работи.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 08 юни 2012 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 20 юни 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2012 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник министър, Мария Рангелова – началник на сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Бойко Рановски – началник на сектор в Главна дирекция „Охранителна полиция”, и Николай Нанков – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”. От името на вносителя заместник-министър Вучков представи законопроекта, който е изготвен от междуведомствена работна група, в която са участвали представители на МВР, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” към същото министерство. По силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства държавите членки трябва да въведат национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността, уреден в Приложение 1 на тази директива. Част от изискванията на директивата вече са транспонирани в Закона за движението по пътищата, като е предвидено в съответствие с директивата тези разпоредби да влязат в сила от 19 януари 2013 г. С приемането на предлагания законопроект ще се осигури правната рамка за прилагане на изискванията на директивата в определения за това срок. За правилното й транспониране е необходимо изменение на Закона за българските лични документи с оглед въвеждане на диференцирани срокове за валидност на свидетелствата за управление за различните категории моторни превозни средства (срокът на валидност на категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ става 10 години, а за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E – 5 години). В законопроекта са направени предложения за промени в чл. 51 с оглед транспониране изискванията на директивата за въвеждане на различен срок на валидност на свидетелствата за управление на МПС, считано от 19 януари 2013 г. в зависимост от категориите. Предлага се редакционна промяна на чл. 53, ал. 1, т. 12, регламентираща графичния изглед на свидетелството за управление на МПС. Въвежда се допълнителен текст в чл. 81, ал. 1, който регламентира административно-наказателната отговорност при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за подмяна на свидетелството за управление на моторни превозни средства при промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за движението по пътищата: в съответствие с предвидената в Директива 2006/126/ЕО разпоредба за взаимопомощ се определя звено за контакт от българска страна – структурата на Министерството на вътрешните работи, осъществяваща методическо ръководство и контрол на дейността по контролиране на водачите на моторни превозни средства; регламентира се, че издадените преди 19 януари 2013 г. свидетелства за управление на моторни превозни средства са валидни за срока, посочен в тях. В хода на дискусията участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Неджми Али, Цветан Сичанов и Десислав Чуколов. Анастасов и Али поставиха въпроса относно необходимостта от намаляване срока на валидност на свидетелството за управление на МПС за категория „С”. Народният представител Неджми Али предложи между предстоящите две четения на законопроекта да се помисли за вариант, при който посочената категория да попадне в 10-годишния срок на валидност. Народният представител Цветан Сичанов предложи СУМПС на лицата над определена възрастова група да бъдат безсрочни, аргументирайки се, че по този начин ще им бъдат спестени излишни разходи. Народният представител Десислав Чуколов посъветва вносителите да създадат такава организация при преиздаването на документите, която максимално да улесни българските граждани – така нареченото обслужване „на едно гише”. В отговор на поставените въпроси, вносителите категорично заявиха, че гражданите по никакъв начин няма да бъдат затруднени и финансово натоварени от предстоящите промени. По отношение увеличаване срока на валидност на свидетелството за управление на МПС за категория „С” на 10 години те изразиха опасение, че това по всяка вероятност няма да бъде възможно. Предложението свидетелствата за управление на МПС на определена възрастова група да стават безсрочни, те счетоха за неудачно, поради факта че предвид възрастта реакциите на водачите стават по-забавени и точно поради тази причина е редно именно те да бъдат подлагани по-често на медицински прегледи. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 08 юни 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21юни 2012 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2012 г. На заседанието присъстваха господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, и експерти от Министерството на вътрешните работи. Законопроектът цели постигане на съответствие на разпоредбите, касаещи свидетелствата за управление на моторни превозни средства, с изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства и Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО. За правилното и пълно транспониране на директивата е необходимо изменение на Закона за българските лични документи с оглед въвеждане на диференцирани срокове за валидност на свидетелствата за управление на различните категории МПС (срока на валидност на свидетелствата за управление на категории: АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ става10 години, а за категории С, СЕ, С1 С1Е, Д, ДЕ, Д1 и Д1Е – 5 години, считано от 19 януари 2013 г., в зависимост от категориите. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за движението по пътищата. С тях се цели отстраняване на несъответствието с определени разпоредби на Закона за българските лични документи, в които е регламентирано, че условията и редът за издаване на свидетелства за управление на МПС се определят с акт на Министерския съвет, както и че образците на българските лични документи се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Законопроектът предвижда осигуряване на възможност за замяната на свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария с българско свидетелство за управление на МПС да се осъществи независимо от това дали заменяното свидетелство е валидно. В съответствие с предвидената в Директива 2006/126/ЕО разпоредба за взаимопомощ се определя и звено за контакт от българска страна: структурата на Министерството на вътрешните работи, осъществяваща методическо ръководство и контрол на дейността по контролиране на водачите на моторни превозни средства. В хода на дебатите по законопроекта от членовете на комисията бе изказано мнение, че предвид установяването на различни срокове на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за различните категории, е необходимо да се разпишат конкретни текстове, които уреждат случаите, в които свидетелството за управление е издадено едновременно за няколко категории превозни средства с различна валидност. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи под № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 08 юни 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи под № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2012 г.: „На заседанието, проведено на 20 юни 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, и Николай Нанков – началник отдел в Дирекция „Правна нормативна дейност”. Предлаганият законопроект цели постигане на пълно съответствие на националните законови разпоредби относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства с изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства и Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО. Със законопроекта се предлагат разпоредби за диференциране сроковете за валидност на свидетелствата за управление за различните категории моторни превозни средства, предвидени да влязат в сила от 19 януари 2013 г. На следващо място, предлага се редакционна промяна във връзка с данните, съдържащи се в свидетелството за управление на моторно превозно средство, а именно – отличителният знак на държавата членка, която издава свидетелството за управление, да бъде отпечатан в негатив в син правоъгълник и обкръжен от дванадесет жълти звезди. Предлага се и въвеждането на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задължение от страна на граждани за подаване на заявление за подмяна на свидетелството за управление на моторни превозни средства при промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предлагат няколко изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата (ЗДвП): Предлага се регламентиране на възможностите за издаване на българско свидетелство за управление на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, както и редът за замяна на чуждестранно национално свидетелство за управление с българско. В съответствие с предвидената разпоредба за взаимопомощ в Директива 2006/126/ЕО функцията звено за контакт от българска страна се предлага да бъде изпълнявана от структурата на Министерството на вътрешните работи, осъществяваща методическо ръководство и контрол на дейността по контролиране на водачите на моторни превозни средства. Предвидена е и разпоредба целяща отстраняване на несъответствията между Закона за движение по пътищата и разпоредба в Закона за българските лични документи. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е на мнение, че при разглеждане на законопроекта, следва да се отчете следното: В § 5, т. 2, буква (б) от законопроекта, с който се променя изречение първо на чл. 162, ал. 8 от Закона за движението по пътищата е посочено, че: „В случаите по ал. 4-7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство”. Действащият към момента текст е съобразен с изискването на чл. 11, параграф 1, изречение второ от Директива 2006/126/ЕО – „Държавата членка, която извършва замяната, да проверява за коя категория е все още валидно предаденото свидетелство”. С така предложената промяна на чл. 162, ал. 8 задължението за проверка на валидността на свидетелството от страна на компетентния орган не се предвижда. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че като се вземе предвид направената бележка, може да се направи заключение, че предложените текстове отчитат и не противоречат на разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО и на Директива 2011/94/ЕС. Тяхното приемане ще допринесе за подобряване на пътната безопасност и ще улесни свободното движение на хора на територията на Европейския съюз. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 202-01-30, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2012 г.”