12 юли 2012 г.

Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от народния представител Христо Бисеров на 6 март 2012 г., Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 234 от 16 юни 2012 г. на Президента на Република България и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от народните представители Десислава Танева, Искра Фидосова и група народни представители на 3 юли 2012 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 5 юли 2012 г., на което обсъди Законопроекта за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от народния представител Христо Бисеров на 6 март 2012 г., Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г. върнат за ново обсъждане с Указ № 234 от 16 юни 2012 г. на Президента на Република България и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от народните представители Десислава Танева, Искра Фидосова и група народни представители на 3 юли 2012 г. В работата на комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните госпожа Лилия Иванова – главен секретар, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”, от Изпълнителната агенция по горите – господин Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор, представители на неправителствени организации и експерти. Законопроектът на народния представител Христо Бисеров предлага да се отмени разпоредбата за необжалваемост на наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, постановено е отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност. Предложението е във връзка с решение на Конституционния съд, с което с пълно единодушие е обявен за противоконституционен аналогичен текст от Закона за движението по пътищата. В подкрепа на законопроекта е постъпило становище на Министерството на земеделието и храните. Председателят на комисията госпожа Танева изтъкна, че предложената промяна е безспорна и призова законопроектът да бъде подкрепен. По върнатият за ново обсъждане Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, госпожа Танева предложи законопроектът да не бъде подкрепен. Законопроектът, внесен от народните представители Десислава Танева, Искра Фидосова и група народни представители, беше представен от председателя на комисията госпожа Танева, която обясни, че проектът е изработен въз основа на безспорните текстове от върнатия с указ на Президента ЗИД на Закона за горите и текстовете, по които е постигнато пълно съгласие между всички заинтересовани страни, участвали в обсъждането по време на работните срещи и организираната кръгла маса. Основните промени, настъпили в резултат на постигнатия консенсус с неправителствените и браншови организации, могат да бъдат обобщени, както следва: Проектът предвижда горскостопанските планове да включват освен горските територии – държавна собственост, и териториите, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително, като изработването на плановете ще се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии и ще се финансира от държавния бюджет. В случаите, когато собствениците не желаят да се възползват от този ред, те ще възлагат изработването на горскостопанска програма за своя сметка. Предлага се право на строеж без промяна на предназначението върху поземлени имоти в горски територии да се учредява за изграждане на зооветеринарни и биотехнически съоръжения и за проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации над определен диаметър. За стъпки на съществуващи лифтове и влекове, обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията, право на строеж ще се учредява за срок до 20 години. Когато строителството се извършва от собственика на територията или от горско сдружение, в което собствеността е възстановена в идеални части и не е необходимо учредяване право на строеж, изграждането на обектите, както и добивът и разпореждането с дървесината ще се допуска едва след издаване на разрешение за строеж. Предвижда се промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за създаването на нови или разширяването на строителните граници в съществуващи урбанизирани територии да става при действащи общи устройствени планове, с изключение на случаите на реализиране на инвестиционни проекти на специализираните институции за предоставяне на социални услуги, при които ще се изисква влязъл в сила подробен устройствен план. Предвидено е в приход на съответното държавно предприятие или на съответната община да бъде заплащана цена за компенсационно залесяване при промяна на предназначението, при учредяване или възникване на сервитути, и при учредяване на ограничени вещни права върху гори – държавна и общинска собственост, като сумите ще се разходват единствено за залесяване. В Закона за лова и опазване на дивеча се правят промени, съгласно които министърът на земеделието и храните ще може да ограничава или забранява лова на някои видове дивеч и да прилага санитарен отстрел на диви животни като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните. Това ще става по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, и след съгласуване с министъра на околната среда и водите. При свръхпопулация на хищници министърът на земеделието и храните със заповед ще може да определя начина им на ловуване. Освен това се налагат някои ограничения и забрани по отношение на използваните боеприпаси, екипировката и употребата на алкохол по време на лов, както и съответните наказания при нарушения. Заместник-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите Красимир Каменов от името на Министерството на земеделието и храните изрази становище в подкрепа на законопроекта. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Десислава Танева, Георги Божинов, Емил Димитров, Юнал Тасим и Спас Панчев. Народният представител Георги Божинов изтъкна, че не е добра парламентарна и законодателна практика да бъдат вземани решения единствено по конюнктурни съображения. Народният представител Спас Панчев заяви, че според него за пореден път не се дава възможност за задълбочен анализ на предложените промени и съответно за представяне на аргументирани становища. Народният представител Юнал Тасим изрази опасението, че предвиденото отпадане на удостоверенията за износ на необработена дървесина ще доведе до липса на контрол и увеличаване на незаконната сеч. Той възрази и срещу въвеждането на ограничение по отношение на употребата на алкохол по време на лов, тъй като според него контролът по спазването му ще бъде невъзможен. Освен това заяви, че по принцип е нередно държавните горски стопанства самостоятелно да извършват дейности в горите и че така се създават условия за нелоялна конкуренция между държавата и частните субекти. Изтъкна, че ще бъде невъзможно да се гарантира спазването на заложения лимит от 25% за добив на дървесина. Във връзка с удостоверенията за износ господин Каменов обясни, че те служат единствено за регистрация и с нищо не допринасят за подобряване на контрола. Освен това дървесината се съпътства от превозен билет и всички документи, удостоверяващи законността на произхода. По отношение на ограничението за ловуване след употреба на алкохол народният представител Емил Димитров изтъкна, че е излишно да се коментира колко опасно би било да се допусне хора, намиращи се под влияние на алкохол да имат достъп до оръжие. За възможността горските стопанства сами да изпълняват дейности в горските територии обясни, че е необходимо да има регламент, позволяващ бърза реакция при възникване на извънредни обстоятелства като възникване на пожар, когато се налага спешно да бъдат направени противопожарни просеки. Припомни, че ако се спазва действащата нормативна уредба, би следвало да се приложи твърде тромава процедура по възлагането на тази дейност, което би отнело месеци. Освен това изтъкна, че министърът ще определя всеки конкретен случаите, в който това е допустимо. В заключение и след проведените разисквания: 1. С 13 гласа „за”, без „против” и без „въздържал се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от народния представител Христо Бисеров на 6 март 2012 г.; 2. С без „за”, 12 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 234 от 16.06.2012 г. на Президента на Република България; 3. С 12 гласа „за”, 5 гласа „против” и без „въздържал се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от народните представители Десислава Танева, Искра Фидосова и група народни представители на 3 юли 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В резюме докладите на Комисията по правни въпроси. Първият е относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от народния представител Христо Бисеров на 6 март 2012 г. Комисията разгледа законопроекта на 27 април 2012 г. на свое заседание. Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Христо Бисеров. Същият е последица от Решение № 1 от 1 март 2012 г. по Конституционно дело № 10 от 2011 г., образувано по искане на Омбудсмана на Републиката, с което Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата с пълно единодушие . Отмененият текст гласеше, че „не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително”. Аналогично стои и въпросът с нормата на чл. 275, ал. 5 от Закона за горите, съгласно която не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 100 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност. Същата e в противоречие с Конституцията, поради което тази разпоредба следва да бъде отменена. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 20 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от народния представител Христо Бисеров на 6 март 2012 г.” И вторият доклад е относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители: „Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 5 юли 2012 г Законопроектът беше представен от един от вносителите – народният представител Юлиана Колева. Той предвижда горскостопанските планове да включват горските територии – държавна собственост и тези, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 ха включително. Изработването им за горските територии – собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 ха включително, се предлага да се възлага едновременно с инвентаризацията по чл. 16, ал. 1 и да се финансира от държавния бюджет. Законопроектът предвижда учредяване на вещно право на строеж за изграждане на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм, както и за стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията, като в тази хипотеза правото на строеж се учредява за срок до 20 години. Прецизират се изискуемите документи и процедурите при учредяване право на ползване, сервитут и право на строеж. Конкретизират се изискуемите документи, въз основа на които се променя предназначението за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти. Законопроектът предвижда при промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори – държавна и общинска собственост да се заплаща цена за компенсационно залесяване, определена ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните. Дава се възможност на държавните горски стопанства да извършват самостоятелно лесокултурни дейности, отглеждане на млади насаждения и култури без материален добив, маркиране на насаждения и дървета за сеч, добив на дървесина в размер до 25 процента от годишното ползване за съответното териториално поделение – след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице. Предлага се уеднаквяване на правомощията на служителите, осъществяващи дейностите по опазване на горските територии. Предвижда приходите от средства за компенсационно залесяване по отменения Закон за горите, действал до 9 април 2011 г., да постъпват в приход на държавните предприятия по чл. 163 и да се разходват за създаване на нови гори. Предлагат се и други промени в закони, които са свързани с промените в Закона за горите. След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 3 юли 2012 г.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 3 юли 2012 г. В заседанието на комисията взеха участие: господин Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор на Агенцията по горите, господин Георги Котарев – началник на отдел в Агенцията по горите, и госпожа Ивелина Колева – главен юрисконсулт в Министерството на земеделието и храните. Законопроектът е изработен въз основа на текстовете от върнатия с указ на президента Закон за изменение и допълнение на Закона за горите и текстовете, по които е постигнато съгласие между всички заинтересовани страни, участвали в обсъждането по време на работните срещи и организираната кръгла маса. Основните промени, настъпили в резултат на постигнатия консенсус с неправителствените и браншови организации, могат да бъдат обобщени в няколко основни насоки: Предвижда се горскостопанските планове да включват горските територии – държавна собственост, и тези, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 ха включително. Изработването на горскостопанските планове за горските територии – собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 ха включително, се предлага да се възлага едновременно с инвентаризацията и да се финансира от държавния бюджет. В случай, че физическите лица, юридическите лица и техни обединения – собственици на горски територии с обща площ до 2 ха включително, не желаят да ползват изработения горскостопански план, те възлагат изработването на горскостопанска програма за своя сметка. Законопроектът предвижда учредяване на вещно право на строеж за изграждане на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм, както и за стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията, като в тази хипотеза правото на строеж се учредява за срок до 20 години. Основните промени, относно промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии, са свързани с конкретизиране на изискуемите документи, въз основа на които се променя предназначението за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, като промяната на предназначението ще бъде допустима въз основа на подробен устройствен план в случаите на реализиране на инвестиционни проекти на специализираните институции за предоставяне на социални услуги. В останалите случаи промяната на предназначението ще бъде допустима само при наличие на общ устройствен план. Законопроектът предвижда при промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори – държавна и общинска собственост, да се заплаща цена за компенсационно залесяване, определена ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните. Цената ще постъпва в приход на съответното държавно предприятие или на съответната община и ще се разходва само за залесяване. Законопроектът предвижда ред за извършване на добив на дървесина от физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без право на продажба, като се въвеждат ограничения в количеството на добитата по този ред дървесина – до 10 куб. м, както и ограничения в кои насаждения може да се извършва такъв добив. Предложени са разпоредби, с които се регламентира редът за транспортиране на недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи. Въвеждането на такъв ред в голяма степен ще гарантира възможността да бъде извършвана проверка относно законния произход на транспортираните недървесни горски продукти, като се създава възможност да бъде търсена административнонаказателна отговорност от нарушителите при неспазване на тази разпоредба. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, 5 „против” и без гласове „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 3 юли 2012 г. На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 3 юли 2012 г. и разпределен на водеща комисия – Комисията по земеделието и горите. От Министерството на околната среда и водите присъства господин Димитър Стоев – началник отдел „Защитени територии”. В заседанието от страна на вносителите взеха участие госпожа Десислава Танева и господин Димитър Аврамов. Присъстваха и представители на неправителствени организации. От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Танева, която подчерта, че внесените промени са свързани основно с дискутирания спорен чл. 94 на Закона за горите. На първо място, проектът предвижда горскостопанските планове да включват горските територии – държавна собственост, и тези, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 ха включително, като изработването им се предлага да се възлага едновременно с инвентаризацията по чл. 16, ал. 1 и да се финансира от държавния бюджет. Със законопроекта се вменява на министъра на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите ежегодно да утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под аренда на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия. Законопроектът предвижда още учредяване на вещно право на строеж за изграждане на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм, както и за стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията, като в тази хипотеза правото на строеж се учредява за срок до 20 години. Прецизират се и изискуемите документи и процедурите при учредяване право на ползване, сервитут и право на строеж. Най-съществените промени, свързани с промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии, са насочени към конкретизиране на изискуемите документи, въз основа на които се променя предназначението за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, като занапред промяна на предназначението ще бъде допустима въз основа на подробен устройствен план в хипотезата на реализиране на инвестиционни проекти на специализираните институции за предоставяне на социални услуги. В останалите случаи промяната на предназначението ще бъде допустима само при наличие на общ устройствен план. Законопроектът предвижда при промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори – държавна и общинска собственост, да се заплаща цена за компенсационно залесяване, определена ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните, като средствата ще постъпват в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163 или на съответната община и ще се разходват само за залесяване. Предвижда се и ред за извършване на добив на дървесина от физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без право на продажба, като се въвеждат ограничения в количеството на добитата по този ред дървесина – до 10 куб. м, както и ограничения в кои насаждения може да се извършва такъв добив: при провеждане на отгледни сечи във високостъблени гори с възраст до 60 години; при санитарни и технически сечи; при провеждане на сечи в издънковите гори за превръщане в семенни и в нискостъблените гори и при санитарно прочистване. Със законопроекта се предвижда възможност на държавните горски стопанства да извършват самостоятелно лесокултурни дейности, отглеждане на млади насаждения и култури без материален добив, маркиране на насаждения и дървета за сеч, добив на дървесина в размер до 25% от годишното ползване за съответното териториално поделение, след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, както и добив на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори и въздействия, за чието усвояване е издадено предписание от лесозащитна станция. Проектът предвижда още отпадане на режима за издаване на удостоверение за износ и внос на необработен дървен материал, като се запазва възможността министърът на земеделието и храните временно да забранява износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби. Предлага се лицата, които са служители в централните управления и в териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163, да не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии – собственост на физически, юридически лица и техни обединения на територията на съответното държавно предприятие, съответно териториално поделение, освен по служба. В действащия закон не е уредено с какъв документ се транспортират недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи. С разпоредбата на новия чл. 211а се създава ред за транспортиране на недървесните горски продукти, какъвто няма в действащата нормативна уредба и поради липсата на законово основание не е предвиден да бъде въведен чрез подзаконовите нормативни актове, които са изготвени и са в етап на съгласуване. Въвеждането на такъв ред в голяма степен ще гарантира възможността да бъде извършвана проверка относно законния произход на транспортираните недървесни горски продукти. Предвид празнотата в закона със законопроекта се създава възможност да бъде търсена административнонаказателна отговорност от нарушителите при неспазване на тази разпоредба. Предлагат се и промени в разпоредбите, отнасящи се до вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението. Те се налагат, поради констатирани несъответствия в нормите, уреждащи тези отношения, като се предвижда уеднаквяване на правомощията на служителите, осъществяващи дейностите по опазване на горските територии и се дава възможност на служителите в държавните предприятия по чл. 163 да съставят актове за нарушения на закона и подзаконовите актове по прилагането му на цялата територия. Във връзка с направените промени в Закона за горите, в Преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения и в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за лова и опазване на дивеча и в Закона за движението по пътищата. След откриването на дебата от председателя на комисията, отношение взеха: народният представител Петър Курумбашев - относно дървопреработвателните предприятия; народният представител Лъчезар Тошев – относно контрола и дали не се нарушава принципът за едновременния контрол и експлоатация; народният представител Димитър Аврамов, който отговори на въпроса за контрола от страна на агенцията, който е извън горските стопанства; народният представител Десислава Танева, която обърна внимание, че предложеният текст следва всички предложения на неправителствените организации, като по отношение на държавните горски предприятия е търсен компромисен вариант, свързан с определени условия и лимити, а по отношение на дървесината – въпросите за квоти, внос и прочее, се уреждат с наредба на Министерство на земеделието и храните. Отношение взе и народният представител Румен Такоров – относно лесоустройствените планове и програми, като получи отговор от госпожа Танева. След проведените разисквания, Комисията по околна среда и водите с 9 гласа „за”, 3 „против” и без „въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Жекова Танева и група народни представители на 3 юли 2012 г.” Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, знаете, че внасянето на законопроекта е предизвикано от едно Решение на Конституционния съд. С него Конституционният съд по инициатива на омбудсмана отмени забраната да се обжалват наказателни постановления и електронни фишове за глоби до 50 лв. по Закона за движение по пътищата. По аналогия следва да направим необходимото, за да отменим такива забрани в други законопроекти. Припомням Ви, че съвсем наскоро на първо гласуване приехме подобен законопроект, който аз внесох по отношение на една разпоредба в Закона за устройство на територията. При това положение и при обстоятелството, че комисиите единодушно подкрепят разглеждания законопроект, очаквам и се надявам да го приемем с общо съгласие. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да кажа, че представеният от мен законопроект беше внесен от народни представители след инициирана от тях кръгла маса и обществен дебат – публичен за всички заинтересовани страни. Това е по отношение на текстовете, които предлагаме. Текстовете са изготвени след съответно постигане на съгласие между всички заинтересовани страни. Основните моменти, които мога да подчертая са няколко. Първо, горскостопанските планове ще обхващат освен горските територии – държавна собственост, и територии – частна собственост, с обща площ до 2 хектара включително. Изработването на плановете ще се възлага едновременно с инвентаризацията и ще се финансира от държавния бюджет. Действията по предотвратяване на нарушенията в горските територии с обща площ до 2 хектара, включително частна собственост, ще се организират и финансират от държавните предприятия. Второ, право на строеж без промяна на предназначение ще се учредява за изграждане на зооветеринарни и биотехнически съоръжения, за проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи, канализация над определен диаметър и за стъпки на съществуващи лифтове и влекове, обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията за срок до 20 години. Трето, при учредяване право на ползване за дейности, свързани с отнемане на повърхностния почвен слой, ще се изисква одобрен проект за рекултивация на терена и банкова гаранция за неговото изпълнение. Четвърто, в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, площите, за които не се допуска наличие на дървесна и храстова растителност няма да се стопанисват като гора. Пето, разписан е ред за закупуването на до 10 кубични метра дървесина от физически лица за лична употреба без право на продажба, като има ограничение във вида насаждения, за които се извършва добивът. Шесто, държавните предприятия ще могат да сключват дългосрочни договори за продажба на стояща дървесина на корен в размер до 10 на сто от годишното ползване за съответното предприятие. Седмо, държавните горски стопанства ще могат да извършват самостоятелно дейности по залесяване и други лесокултурни дейности, като отглеждане на млади насаждения, маркиране на насаждения и дървета за свеж добив на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори, както и добив на дървесина в размер до 25% от годишното ползване на съответното териториално поделение, след съгласуване с министъра на земеделието и храните. Осмо, служителите в държавните предприятия няма да могат да упражняват лесовъдска практика в горски територии частна собственост на територията на съответното държавно предприятия, освен по служба. Девето, в срок от шест месеца директорите на регионалните дирекции по горите ще трябва да възложат изработването на областни планове за развитие на горските територии. Десето, разширява се кръгът на лицата с лесовъдско образование, които имат правомощията на горските инспектори по опазване на горските територии. Уважаеми колеги, предвид начина, по който беше постигнат консенсусът по текстовете, които ние – вносителите на този законопроект, сме внесли и необходимостите от тези промени по отношение дейността на горските предприятия, аз Ви призовавам да подкрепите този законопроект, да подкрепите законопроекта, внесен от народния представител Христо Бисеров, и да отхвърлим законопроекта, който беше върнат с указ на президента.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има един въпрос, на който трябва да се даде отговор преди да започнат дебатите по тези законопроекти и специално по един от тях. Както знаете, след наложеното от президента вето по предходния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, той не получи необходимото мнозинство и съгласно нашия правилник трябваше този законопроект да се върне обратно и да започне отначало неговото разглеждане. Същевременно ние станахме свидетели на внасянето на един нов – нов, повтарям – нов законопроект, с дата 7 юли 2012 г. от Десислава Танева и група народни представители. (Реплики от ГЕРБ.) Процедурният ми въпрос е: кой законопроект в момента ние разглеждаме, защото онзи законопроект, който беше върнат от президента, той не е изчезнал? Той не е изчезнал от правния мир. Той продължава да съществува и той трябва да бъде разгледан също от водещата комисия и да бъде представен наново доклад по него. Същевременно на нас в момента ни се предлага един чисто нов законопроект, внесен от Десислава Танева с дата 7 юли тази година. Това е един процедурен въпрос, който трябва да бъде изчистен: колко законопроекти има в момента? (Реплики от залата: „Три! Три законопроекта!”) Как три законопроекта?!

А, гледаме едновременно два законопроекта на Десислава Танева, така ли?

Добре, но тогава законопроектът на Десислава Танева не трябва да бъде разгледан преди да е изтекъл срокът от три месеца, тъй като реално този законопроект, който е върнат от Президента и не е получил мнозинство, трябва да започне отначало и за всеки следващ законопроект трябва да се прилага разпоредбата на чл. 73. Той не може да повтаря в основните си положения върнат и отхвърлен законопроект, след гласуване на ветото. Трябва да бъде внесен най-малко след три месеца и със значителни промени в неговите основни положения. Благодаря.

Третият законопроект е недопустим.

Да.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Никой не обърна внимание на това, което каза господин Казак, но въпросът остава да виси във въздуха: какво се случва с този законопроект, какво става с върнатия законопроект? Така или иначе ще обсъждаме внесените законопроекти, така както са дадени в дневния ред. Първо, искам да кажа, че поредният внесен законопроект само показва пълния провал на политиката на ГЕРБ в областта на горите. Абсолютно пълния провал, защото 2011 г., когато се внесе новият законопроект, въобще не му се даде време да се види работи ли, вкарани ли бяха наредбите, правилниците, за да може той да сработи. Не, това не се случи. Тръгваме към нова промяна на законопроекта. Много пъти беше насочено вниманието, че всички предложения, които се дават, имат в основата си лобистки характер, и сега отново това се случва. Провалът е пълен и който не го разбира, жалко, защото тази система има нужда от стабилност. Тази система е една от системите, които са стълбът на българската икономика. Може би това остана сега да се пръсне, за да няма вече нищо в страната ни. Политиката, която водите, господа управляващи, е такава. Между другото, шестте предприятия, които приехме през 2011 г., сработиха ли? Какво се случи? Отнехме на горските стопанства правата за самостоятелност, за инициатива. Това доказва абсолютно, че законопроектът, който приехте 2011 г., не е работещ. С това, което сега предлагате да се приеме, той пак няма да бъде работещ. Колко пъти на дневен ред ще излиза законодателство за горите?! Това въобще нормално ли е?! Господин Димитров каза, че колкото пъти трябва, толкова ще бъде разглеждан законопроектът. Е, в коя нормална държава това се случва?! Но така, това го оставям на Вас за размисъл, защото е абсолютно недопустимо, разбира се, това да се случва. Искам да кажа няколко думи във връзка с върнатия законопроект. Тук като стена беше приет законопроектът въпреки протестите, въпреки изказванията от страна на опозицията отляво и отдясно за това, че законопроектът не е добър, но кой слуша?! След това правим завой в обратна посока и приемаме законопроект, който отхвърля това, което беше така добре защитавано. Нормално ли е това?! Искам да попитам: има ли последователност в политиката? Какво се случва? Основният въпрос, който възбуди обществото, беше ли решен? От една страна, природозащитниците и будни граждани бяха силно против внесения законопроект за това, че се нарушават действително правата на основната част от обществото, че се правят подаръци, от друга страна, жителите на малките общини правеха контра протести, защото смятат, че този законопроект трябва да върви, защото ще имат хляб и работни места. Вие и тях излъгахте! Вие ги изкарахте да затворят пътя за Кулата, докарахте ги до София с автобуси, но и тях излъгахте! Къде е концепцията, ако искаме да променяме законопроекта, за национална схема за ски писти, ски влекове и съоръжения, и въобще цялостно пълно обсъждане с обществото? Случи ли се това?! Не се случи! Не разбирам, господа управляващи, защо вкарвате този законопроект? Колко пъти трябва да ядете шамари от всички страни? Разбирате ли несъстоятелността на политиката, която провеждате в горите? Много ме боли. С голяма болка казвам това, защото това е абсолютно недопустимо. И в промените, които сега предлагате, не се решават основните въпроси в горите, напротив – не е известно как ще сработи законът. Даже съм сигурен, че отново ще има нужда от промяна. Тук трябва да споменем въпроса в предложения законопроект за 25-те процента: горските стопанства да могат сами да извършват сечта. Това като замисъл е добре там, където наистина няма да има интерес и където фирмите няма да участват. Само че това ли е интересът? Няма ли нещо скрито тук? Позволете ми да се съмнявам, и то много силно. И тук пак остава под въпрос лобистката страна на въпроса. Недопустимостта на това, което се случва, е ужасна. Благодарение на мерките, които предприехте в горите, Вие сложихте на колене целия дървопреработвателен сектор, защото малки, средни и големи са на колене, тъй като не могат да си обезпечат нужната дървесина. Толкова далновидно Вие работите в тази посока и това не може да бъде прието! Прави впечатление, че след заклинанието, че няма да се разреши промяна на предназначението на гори, в последно предложения ЗИД за горите, който разглеждаме, тази процедура е разписана и за частните гори. Отново се прокарва съмнението, че законът иска да прикрие действителните сделки в горите. Още в промените на чл. 56, § 7 се предвижда актовете за учредяване на право на строеж да не се обявяват, както беше досега, на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. Колко още неща трябва да се случат, за да разберете, че това не е законодателство, това не е управление?! Няма как новопредложеният законопроект да бъде приет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз разбирам, че много често Ви досаждам от тази трибуна, но това е, колеги от управляващите, защото осем месеца занимавате не само Народното събрание, но и цялото българско общество с една тема. Аз по никакъв начин не споделям Вашето упорство в тази насока. Всеки в България вече разбра, че не сте прави, че имате тèзи, които са крайно неприемливи, имате тèзи, които обслужват много тесен кръг хора. Стана пределно ясно на всеки, че малък кръг хора могат да Ви поръчат закони. Стана ясно, че 2000-3000 човека могат да Ви докарат до усещането, че си отивате от власт. Тези две противостоящи се тèзи са в ход. Всичко това поражда непрекъснато законодателство в една материя, която би трябвало да е стабилна, прогнозируема, би трябвало да има по-сериозна визия за доста дълъг период, за да се успокои. Причини може да има много, аз вече казах няколко от тях, но някои казват, че този ресурс е най-големият в България и се оценява на над 100 млрд. лв. Когато има такъв ресурс, интересите биват показвани по най-различен начин, но се прави по най-недостойния начин, като се предлага законодателство, което е вредно и обидно. Уважаеми колеги, през тези осем месеца видяхме много неща, но мен лично ме удиви нещо, което не бива да се случва в България. Аз споделям практиката или желанието на някои министри предварително да анонсират пред обществото законопроекти. Би било прекрасно да има дебат, би било прекрасно и самият министър-председател да участва в тези дебати, но кога? Когато има идея за закон, между първо и второ четене. В България се случи нещо уникално. Министър-председателят на Републиката ни взе отношение, когато законът беше факт – тоест минал на второ четене. Той застана пред цялата общественост. Запознати сме със стенограмите, които ни се предлагаха от услужливи медии, за ужас на всички демократи в България, защото това не е нещо, което трябва да го има в европейска България. Видяхме как министър-председателят законодателства на колене с еколози, към които аз имам огромни симпатии – „Това да, това не, този член става, този член не става”. Пак повтарям, законът беше приет. Случи се още по-лошо – когато беше подсказано на Президента каква да бъде реакцията му по отношение на закона. Това съвсем ни унизи, надявам се – и много българи, но би трябвало по най-бързия начин да забравим тази случка, защото със сигурност хората в България не гласуваха 100% за настоящия ни Президент. Със сигурност обаче в България искаме да покажем, че имаме Президент, Президентство, да покажем, че имаме държава, защото това са устоите на държавността. Няма как Президентът, който и да е, да бъде унизяван по този начин – да му се подсказва от който и да било каква да му бъде реакцията по един или друг въпрос. Това е недопустимо, но днес то е факт. Не искам да говоря какви са основанията да има такъв дебат днес. Не съм юрист. Имам мнение, но не искам да го наложа. По важно е какво правим по същество. Същевременно тук от вносителите ни се обяснява, че вече има съгласие със заинтересовани страни по отношение на закона. Уважаеми колеги, заинтересованите страни се идентифицираха тук като еколози – интелигентни хора, приятни хора, но все пак те имат определен кръг интереси, които защитават много атрактивно, а както виждаме – и много успешно. Това е добре. Освен това има чисто политически въпроси, които сме споделяли от тази трибуна и които са крайно неприемливи. На мен ми е множко за кой ли път да заставам на тази трибуна и да обяснявам елементи от този законопроект. Има чисто политически въпроси, като един от големите въпроси е трябва ли държавните предприятия да се върнат със статут, който имаха преди 20 години, тоест да имат право на стопанска дейност – от една страна да бъдат възложители, а от друга страна самите те да имат право на такава дейност. Очевидно е, че държавните предприятия по този начин могат да изкарат от гората заинтересованите фирми или фирми, които вече са с име, които са сериозни фирми в бранша, както и да допуснат такива в този сектор. Нека напомня, че с една наредба министърът на земеделието направи така, че фирма, създадена наскоро, която сигурно не е стъпвала в горите и няма да стъпи, за да отсече едно дърво, независимо за какво, днес продава 50% от дървесината. На фондовата борса за две минути се реши тази фирма да бъде играч в този пазар и оттам нататък – да превъзлага на други фирми, които отдавна работят. Така цената на дървесината скочи с 20%. За съжаление това не се коментира много в медиите, но е факт! Питайте фирми, които се занимават в този сектор. Ще реват и консуматорите на тази дървесина, защото в крайна сметка всичко води до увеличаване на цените. И това става, защото някой има огромен интерес и може да манипулира този интерес. Затова се обръщам към Вас – може би 90% от Вас сигурно нямат никакъв интерес, но ще понесат негативите на това законотворчество. Отдавна съм забелязал в тази зала, че ако някъде ще се лобира, то се лобира с определени хора, а не с цяла парламентарна група. Ако се обръщам към Вас, то е защото сте управляващи и трябва да носите тази отговорност. Това не значи, че имам упрек към всеки от Вас поотделно. Няма как да отмина и друго нещо, което доста помрачава настроението на нормалните хора – да се подмени темата за лобизма в тези закони с това дали в България трябва да има ски спорт или не. Това е обидно, дори една от заинтересованите страни дойде в парламента и каза, че в крайна сметка въпросът е бил дали в България да има ски спорт или не. Дами и господа, първо, аз съм скиор, второ, не знам колко човека в залата от началото на годината са изкачвали над 10 пъти Черни връх. Аз познавам Витоша. Може да не съм кореняк софиянец, но от 30 години имам отношение към Витоша. Ако някой в България смята, че на Витоша ще може да се развие ски спорт от типа на австрийския и швейцарския, много се лъже. Това е по много причини, но най-простата е тази, че големите, хубавите писти в Европа са над тази надморска височина – на алпийски терен, където няма такива въпроси, каквито ние сега задаваме с този законопроект. Тоест не говорим за сеч, не говорим за промяна на ландшафта и така нататък. Тук определено става въпрос за възможността на Витоша да има други съоръжения, които са доста далече от ски спорта. Заради доброто ни отношение към спорта, особено към ски спорта, трябва да направим съоръжения, които ще носят печалба. И затова днес ние законотворим. Това е тъжната истина. Всичко друго може да е завоалирано. Още по-обидно е да изкарвате хора от общини, които не са засегнати от този закон. Нито Разлог, нито Белица, нито Сапарева баня имат отношение към този закон. Те са съвсем други категории защитени територии. Там редът е абсолютно друг. Но горките хора са изкарани със заплахата от евентуална бъдеща загуба на работа или невъзможността занапред да има работни места. Това е много несериозно и обидно за тях, но Вие не искате да вървите по нормалния път. Кажете, дайте си концепцията за ски спорта, да Ви подкрепим, да направим обръщение към целия свят, а не само към нашите инвеститори, и тогава ще видите, че България може да привлече инвестиции, и както обичате да казвате – по прозрачен начин да развиваме този спорт, той да стане по модерен, за да има приходи във фиска. Уважаеми колеги, в новия законопроект пак съществува изискването да няма удостоверение за износ на непреработена дървесина. Преди малко казах, че по оценка на някои експерти тази суровина в България е със стойност над 100 млрд. лв. Със законопроекта ние казваме: „Дами и господа, може да не сте търговци, може да не разбирате от дървесина, но можете да изнасяте дървесина, без от Вас да се изисква къде сте я произвели и за какво”. Едно от най-ценните неща за нашето общество днес се изнася, дори без удостоверение за износ! Няма такава държава! Ако съм бил много остър по този въпрос, то е защото помня как преди 15 години (познавам въпроса, затова го казвам съвсем откровено) в Северна Гърция имаше два цеха за обработка на дървесина. В момента са над 100. Гарантирам Ви, че цялата обработка е на българска дървесина. Тоест нещо, което са създали нашите предци, нашите бащи, днес се изнася в съседни държави, дори без удостоверение за това. Те правят мебели, те правят добавена стойност и имат по-добър жизнен стандарт, благодарение на наша суровина. Крайно неприемливо! Обръщам се още веднъж към колегата Емил Димитров: моля Ви, оттеглете Вашето предложение горските да ходят на ловни излети с дрегери. Разберете, че ловът за ловците е празник. Празник е по стар български обичай и започва с ракия. Това не значи, че ловджиите са пияници, не значи, че на обяд като седнат и си кажат: „Наздраве!”, са пияници. От Ваша гледна точка това може да значи да дойдат някои хора избирателно да правят най-обидната процедура, за да докажат, че си пиян или не. На всичкото отгоре могат да налагат и глоби. Елементарни неща. Това касае например 130 хил. човека, които със закон искате да обявите за пияници. Аз познавам доста от тях и твърдя, че е точно обратното. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Няма да се впускам в доказване на доводите, че този закон макар и внесен от група народни представители по същество повтаря основни текстове, които отново имат конкретен лобистки характер, след отхвърлянето на ветото на президента. Това обаче е отговорност на управляващото мнозинство, което очевидно не спазва правилата в този парламент, и после ще трябва да се обърнем към Конституционния съд. Уважаеми дами и господа, по същество. Няма да коментирам текстовете за устройство на територията в горските територии, ще коментирам добива на дървесина. Тази тема остана някак в сянката на развихрилите се справедливи протести на обществото да се строят ски писти без всякакъв контрол в горите. Потенциалът за нанасяне на щети и за подкрепа на конкретни икономически и корпоративни интереси в тази част на закона може да се окаже абсолютно съпоставима с първата. Ще припомня, че след приемането на Закона за горите от миналата година, който Вие приехте, бяхте заявили, че ще направите широко обществено обсъждане за приемане на Наредбата по чл. 95 от новоприетия закон, която ясно да регламентира съотношението на интересите между малките дърводобивници и преработватели, големите фирми и промишлени преработватели като „Свилоза”, „Средна гора”, „Кроношпан” и така нататък, за да може да има някакъв баланс – кой добива, кой контролира; да бъде защитен преди всичко българският преработвателен интерес, защото преработващата се дървесина в България носи добавена стойност и това е икономически постулат, който е ясен дори и на непросветените. Мина една година, дори вече захванахме третия месец от втората. Факт е, че в момента действа скандална наредба, която е развързала ръцете на министъра на земеделието, който си прави каквото си иска в горите. Ще припомня, че след скандалния търг в Софийската стокова борса, от февруари месец има проведени три големи търга – двата са в Смолян, единият в Благоевград, като са продадени при абсолютно непрозрачни, манипулативни и откровено ощетяващи държавния интерес условия. Продадени са на едни и същи компании, които могат да се преброят на трите пръста на едната ми ръка. Какво показва това? Това показва, че в нашата държава в момента действа схема, която ощетява с милиони левове държавните предприятия в горите и съответно българските граждани. После плачем защо нямало горски пътища, защо като се запалел пожар не можем да стигнем дотам. Ами затова, дами и господа, защото някой краде от горите, прибира парите в джоба и не остават пари, за да може да се извършват горско устройствени мероприятия. Много е просто! От тези 4 търга – последният е в ход в момента, дотук щетата, която е реализирана на държавния бюджет, респективно на бюджетите на държавните предприятия, вече надхвърля 12 млн. лв. Искам да попитам Вас: когато Ваши колеги внасят предложения към действащия чл. 116, който ще Ви припомня – регламентира, че държавните предприятия могат да предоставят до 25% от добиваната дървесина на годишна база на така наречените стратегически партньори, междувременно отварям скоба – трябва да не забравяте, че има работна група, широко прокламирана от министъра на земеделието, която работи от март месец, и вече има текстове, които много удобно в подкрепа на новите предложения на нашия колега Димитров, който не виждам днес в залата, правят така, че „бетонират” интереса на стратегическия партньор. Искам да разсея Вашето съмнение – това не е „Средна гора”, не е „Свилоза” не е „Кроношпан”, а са други стратегически партньори, които имат дългосрочни договори за употреба на дървесина и това е в сферата на производствените мощности за биомаса. Това е конкретният интерес – единият. Тоест с предложенията в чл. 116а, чрез подадено едно листче на една комисия, които вкарахме по ред, който аз не знам да е разписан в нашите правила, съществува в този закон, който в момента ни предлагате за обсъждане – новият закон на групата народни представители. Какво право дава той? Той тихомълком вдига от 25% на 35% тази дървесина – тоест, над една трета от дървесината в България ще се дава на определени лица, на определени фирми на неконкурентни пазарни цени, които ощетяват бюджета на държавните предприятия между 10 и 20 лева минимум на кубически метър спрямо пазарните нива. Уважаеми дами и господа, в тези месеци бяха проведени и редица малки търгове за по 2 хил. кубически метра дървен материал, за които бяха постигнати пазарни нива над 20 лева от средната цена на реализираните големи търгове. Между другото, компаниите като „Свилоза”, „Кроношпан”, „Средна гора” и подобните заявиха ясно на министъра, че огромните търгове, в които той вкарва всякакъв асортимент дървесина – едра, промишлена, дърва и прочие и прочие, на тях не им е нужна, тъй като те са производствени промишлени предприятия, които не са търговци, за да препродават половината от пакета, който трябва да купят. Просто им беше показан пътят, където трябва да ходят. Голяма част от тези предприятия в момента не работят на пълните си мощности, което означава загуба на работни места, добавена стойност, данък добавена стойност. Всичко това ние пропускаме. Защо пропускаме, уважаеми колеги? За да подпомогнем няколко фирми – като „Глобал пропърти консулт”, „Норд форест груп”. Забележете кои са тези компании. Аз зная чии са компаниите – в моя избирателен район коментират една известна спортна звезда, която препродавала дървен материал. Знаете ли как препродава дървения материал? Обръщам се към финансовия министър – да му заостря слуха. Препродава се по следния начин: след като се закупят за близо 20 лева под пазарната цена, пакети от по 178 хил. кубически метра се разбиват на пакети по 2 хил. кубически метра и се дават на фирмите, които иначе биха се явили да кандидатстват, срещу 20 лева на кубик, платени на ръка – тоест на черно; тоест няма никаква добавена стойност за бюджета – тоест контрабанда, сива икономика. Къде потъват тези пари?! Това се десетки милиони. За какво ще бъдат използвани после? За избори, за инвестиции, за създаване на работни места! Нали сме за ред в държавата?! Затова ние категорично се противопоставяме за текстовете, които президентът отхвърли като лобистки, защото той отхвърли цялата философия на закона, отново да се появяват тук и да се дават правомощия на държавните предприятия да правят добив, който очевидно ще облагодетелства определени фирми – ще добиват най-хубавата дървесина на най-добрите места, и ще ликвидират частния сектор в добивната и преработвателната промишленост. Ако това искате – много Ви моля, вносителите – излезте, и го заявете от тази висока трибуна! Уважаеми дами и господа, ако Вие защитавате личния интерес на двама-трима човека, е едно. Ако Вие си изпълнявате функциите на народни представители, за което сте се клели от тази трибуна, е съвсем различно нещо. Затова ние категорично ще се противопоставим! Ще направим достояние на обществото какво всъщност искате да направите! Не се опитвайте отново за кой ли път, започвам вече и хумористично да гледам на Вашите непрекъснати опити да пробвате за поред път. Шамарът ще е същият. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да ви представя Доклад от Комисията по цени и реинбурсиране за дейността й за периода от 8 декември 2011 г. до 30 юни 2012 г. Този доклад се предоставя единствено на Министерския съвет, съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, но смятам, че Народното събрание и обществеността трябва да са запознати с данните от доклада. Още повече, че имаше и редица въпроси от народни представители, преди да бъде изготвен доклада. Така че смятам, че ще внесем яснота с данните от доклада, които е формирала Комисията по цени и реимбурсиране. Комисията по цени и реимбурсиране на основание чл. 259 от Закона за лекарствените продукти изготвя този доклад на 6-месечен период. Комисията е създадена съгласно закона към министъра на здравеопазването и съставът й се определя с решение на Министерския съвет. Дейността на комисията се регламентира от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и от Наредбата за регулиране и регистриране цените на лекарствените продукти. Дейността на Комисията по цени и реимбурсиране е: да утвърждава; отказва да утвърди; изменя или заличава цена на лекарствени продукти; да регистрира; отказва; изменя или заличава цена на лекарствени продукти; да утвърждава; отказва да утвърди; изменя или заличава цена на лекарствени продукти по чл. 258, ал. 2 и 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С оглед спецификата на дейността на комисията на интернет страницата на Министерството на здравеопазването е обособен специален раздел за тази дейност. В този раздел се публикува и поддържа информация както за всички приложения на Позитивния лекарствен списък, така и Публичен регистър на пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, които не са включени в Позитивната лекарствена листа. Поддържа се и Публичен регистър на максималните продажни цени на дребно на лекарствените продукти, отпускани по лекарско и без лекарско предписание. Комисията поддържа и Служебен регистър с информация за статуса на всяка процедура, който се актуализира ежемесечно. За 6-месечният период, който обхваща този доклад, са проведени общо 22 заседания като са разгледани 745 процедури. Приетите от комисията решения са 2095. За отчетният период броя на постъпилите производства възлиза на 1210, от които има все още недовършени процедури от Комисията по цени на лекарствени продукти и Комисията по Позитивен лекарствен списък. През изтеклия 6-месечен период комисията се е произнесла с решение или е изготвила съответно отговори и е приключила съответно производства, от които: - за заличаване на утвърдени цени по чл. 258, ал. 1 от закона на 629 лекарствени продукта, които към влизането в сила на закона не са включени в Позитивният лекарствен списък; - заличаване на пределна цена на лекарствени продукти, отпускани по лекарско и без лекарско предписание – 31 лекарствени продукта; - решение за прекратяване на 159 производства поради това, че не са внесени в законоустановения срок изискуемите документи; - решение за одобряване или отказ на промяна на обстоятелства на 106 лекарствени продукта; - решение по процедури за промяна на пределна и максимална продажна цена за 63 лекарствени продукта; - решение по процедури за регистриране на пределна и максимална продажна цена на 127 лекарствени продукта. През цялата 2012 г. на проверка подлежат около 3200 лекарствени продукта и съгласно реда и сроковете, предвидени в наредбата, за изтеклия отчетен период на проверка подлежат лекарствените продукти, на които към месец май е изтекла една година от утвърдената цена като техният брой възлиза на 1340 или 42% от общия брой. Към 30 юни 2012 г. са проверени 954 лекарствени продукта, за да се проследи потвърдената последна цена на лекарствените продукти за Позитивна листа. От проверените 954 лекарствени продукта 488 броя или над 51% са с установена по-ниска цена от ценообразуващата. Бих искала да кажа, че от тях 268 вече са с трайно намалена цена, тъй като за останалата част се водят съдебни процедури. Вътре има лекарствени продукти за злокачествени заболявания, кардиологични продукти, ваксини, цяла гама лекарствени продукти за значими заболявания. Най-големите намаления са за онкологичните заболявания за няколко лекарствени продукта. За хормоналните лекарствени продукта за хормонална терапия, която премина към Националната здравноосигурителна каса миналата година и към която имаме много сериозно намаление на цените на лекарствените продукти. Например за международното непатентно наименование „Летрозол”, като намаленията са изключително големи. За един от продуктите цената от 215 лв. пада на 183 лв. За друг продукт от същата група – от 232 лв. пада на 148 лв., което е с 82 лв. намаление на цената. За третият продукт от същата група – от 203 лв. пада на 148 лв., което е с 55 лв. намаление. Същото намаление се постига и за лекарствен продукт с международно непатентно наименование „Анастрозол”. Цената на продукта от 245 лв. пада на 184, 19 лв., което е с около 60 лв. намаление. Има намаление на различни лекарствени продукти, които се използват за пациентите на хемодиализа или преддиализа, като намалението на тези лекарствени продукти е между 10 и 20%. Има намаление на кръвните фактори с по 10% на цената „Рекомбинантен фактор 8” като цената е била 1874 лв., пада на 1700 лв. Има намаление на лекарствата за трансплантирани пациенти на „Имуноглобулин”, на доста лекарствени продукти, които се ползват в лечебните заведения. Цените на тези лекарствени продукти варират от 5 до 2500 лв. за някои от които намалението като сума изглежда незначително, но като процент е много голямо. Проверките в момента не са завършили, продължават. Надявам се, че ще има и продължаващо намаление на цената на лекарствените продукти. В заключение бих искала да кажа, че именно в такава среда – на пълна прозрачност на извършване на всички процеси пред обществото, на докладване на резултатите от работата на всички институции, за които Министерството на здравеопазването е отговорно, би могло да се постигне действително сериозно намаление в цената на лекарствените продукти и сериозен обществен контрол. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, след това отклонение от темата, която разглеждаме, искам да ви върна към разглеждания законопроект. По моя преценка, бяха направени три изключително съдържателни и важни изказвания – от народните представители Пенко Атанасов, господин Тасим и от моя колега Димчо Михалевски. Не зная дали бяха чути приведените от тях много сериозни аргументи. Разглеждаме на първо четене три законопроекта – един на народен представител, законопроект на Министерския съвет и законопроект на група народни представители от управляващата партия ГЕРБ. Когато се разглеждат закони на първо четене върху политиката, която е заложена в тях, в случая, когато имаме законопроект на Министерския съвет, обект на парламентарна критика, оценка и подкрепа е провежданата от правителството политика. Каква е съдбата на законопроекта, внесен от Министерския съвет? Практически на три четения много яростно и безалтернативно е подкрепян от управляващото мнозинство и допълван в хода на гледането му между комисията и първо, второ и трето четене. Каква е съдбата на този законопроект, който днес разглеждаме за седми път на първо четене, след като беше така яростно подкрепян? Вето на Президента на републиката, след което обсъждане във водещата комисия, и не ветото, а обсъждане на приетия законопроект и отхвърлен от управляващото мнозинство, след това в зала обсъждане ветото на Президента и отхвърляне на внесения от правителството законопроект. Преди три дни – отново обсъждане във водещата комисия на първо четене на внесения от Министерския съвет законопроект и отново отхвърляне от мнозинството на ГЕРБ в комисията. Днес – отново обсъждане на законопроекта на Министерския съвет на първо четене. Прогнозирам – отново отхвърлен от управляващото мнозинство. Изреждайки тези процедурни перипетии, искам да поставя въпроса: къде е политиката на ГЕРБ по въпроса за горите? Какво е отношението на управляващото мнозинство спрямо закона, внесен от Министерския съвет? Той беше вече отхвърлен. Какво отхвърля днес управляващото мнозинство? Политиката на ГЕРБ или поръчките, които ГЕРБ е приел в хода на формирането на този изключително важен законопроект, от определени кръгове. Това, което внасят народните представители от ГЕРБ, в какво отношение е спрямо политиката на правителството на ГЕРБ? Който не си зададе тези въпроси, си затваря очите пред нищетата и нивото, на което се решават съдбоносни за България въпроси. Дебатът, който беше предизвикан в обществото, беше по конкретен текст. Беше по предложението да бъде изменен действащият чл. 54 за предоставяне право на строеж без промяна на предназначението – определена група от обществото възрази, министър-председателят се съгласи, Президентът се присъедини, ГЕРБ го отхвърли. Питам: това, което обяснявахте тук, че за Вас са важни икономическият просперитет на страната, развитието на туризма, неговият принос в икономиката на страната, значението на този текст за онова население, което живее в планинските райони, значението на този текст е развитието на ски спортовете, това искрена политика ли е? Същностен инвариантен елемент от Вашата икономическа и друга политика ли е, щом така лесно го отхвърляте и забравяте, или конюнктурно приети поръчки? Това е големият политически въпрос. Другата тема, която постави господин Михалевски, е изключително важна. Докато той говореше по същество, в този миг, в който се създава конюнктурно и се предлага привидно справедливо на борсата, когато се включат компоненти, които не представляват интерес за преработвателните дружества, какви цели се преследват? Ще го дам образно. Ако не дървесината, а уловената риба в България се предлага само на борсата, но в пакета освен калкана се включат сомът и цацата и съизмеримо количество свинска мас, оня рибарски магазин, на който му трябва определено количество риба, а за да я купи трябва да си купи и мас или пилешки бутчета...

Това какво общо има с горите?

Сега ще Ви обясня какво общо има. Нали на Вас го обяснявам, за да не правите хората на луди! Ако искаш да си купиш за твоя рибен магазин калкан и цаца, трябва да си купиш свинска мас и бутчета. Като ги купиш, за да продаваш риба, трябва да станеш търговец на свинска мас и пилешки бутчета. Точно така, когато правите един пакет от 100 хил. тона с качествена дървесина – дървесина за огрев и технологична дървесина, и тя не представлява интерес за реалните производители и преработватели на дървесина, Вие ги карате да станат търговци на дървесина, но те обаче нямат нито финансовия ресурс, нито управленски опит, за да търгуват с дървесина. Тогава се явява предварително подготвеният икономически субект с финансово осигурения ресурс, който печели предварително подготвения пакет и става продавач на дървесина на българските преработватели. Заявявам от името на Коалиция за България, че дори да остане тази практика, след промяна на парламентарното мнозинство, този природен и национален ресурс, който горите дават, ще бъде предоставен по най-прозрачния и естествен път за достъп до преработвателните предприятия в България. Това ще бъде различна от провежданата днес политика. На хората, които излъгахте, че за тях ще има поминък в резултат на ски туризма, който обещахте на друг, а излъгахте хората от Самоков, от Берковица, от Сапарева баня, от Разлог, че ще има нещо и за тях от този закон, ще бъде преценено какви са реалните природни възможности, какви проекти са национално приемливи и екологосъобразни и ще бъдат направени онези преференции за хората, които искат да инвестират – преференции за да се включи обществото с това, което предоставя за реализирането на тези проекти, а дивидентът ще отива само за лесоустройствени мероприятия и развитие на инфраструктурата в тези региони. Това е различна политика от тази, която Вие подхвърляте и сами зачерквате. Тази, с която пазарувате с определени кръгове в българското общество. Това е политика на един предвестен провал. (Ръкопляскания в КБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Нашата парламентарна група не участва в това гласуване, защото смятаме, че не може за четвърти път да се гласува един законопроект. Гласуване – три пъти, и животът му е приключил. Така че не може на четвърти път нито да се приема, нито да се отхвърли. Слава Богу, че не Ви осени гениалната идея да го приемете на четвъртото гласуване, след като няколко пъти го приемахте, а след това го отхвърляхте. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Вземам процедура, за да се отбележи в протокола, че допуснах техническа грешка при гласуването на законопроекта на госпожа Танева – Законът за горите. Електронната система е отчела, че съм гласувал „за” – техническа грешка е. Моля в протокола да се отбележи, че съм „против” законопроекта.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Предлагаме за член на Комисията за защита от дискриминация господин Атанас Георгиев Мусорлиев. Господин Мусорлиев е работил като младши съдия в Софийски градски съд. През периода 1991-1992 г. също е бил младши съдия в Софийски градски съд. Бил е командирован на длъжност „член-съдия” в Софийския районен съд. През месец юли 1992 г. е избран за член-съдия. Бил е председател на съдебен състав в Софийския районен съд. Също така от 1997 г. до 1999 г. е бил съдия в Софийския градски съд. През 1997 г. става председател на Междуведомствената комисия в Област София по Закона за възстановяване на гори и земи от горския фонд. Това е станало без откъсване от работа като съдия. Бил е председател на съдебен състав на Софийския градски съд. Учредител и лектор на Правен институт за обучение и решаване на спорове извън съда. От 2008 г. насам е адвокат и член на Софийската адвокатска колегия. Предлагам Ви господин Атанас Георгиев Мусорлиев за член на Комисията за защита от дискриминация.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за членове на Комисията за защита от дискриминация! Парламентарната група на Коалиция за България предлага господин Баки Хасанов Хюсеинов, роден на 13 юли 1964 г. в село Хърсово, Община Никола Козлево, Шуменска област. Господин Хюсеинов е завършил Стопанската академия „Димитър Ценов” в гр. Свищов, специалност „Счетоводство и контрол”. Магистър е по икономика и счетоводство, докторант е по икономика с тема на докторантурата: „Алтернативни политики за интеграция на рисковите групи на населението в условията на евроинтеграция на България в контекста на Европейския съюз”. Господин Хюсеинов има опит, стаж като общински съветник и кмет на населено място, и то четири мандата. Бил е съветник на министъра на труда и социалната политика, бил е заместник-министър на труда и социалната политика. Нещо, което е изключително важно – бил е национален координатор на Международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” и в това си качество е представлявал държавата на заседанията на Международния управителен съвет на инициативата „Десетилетие на ромското включване”. Ръководил е националната ни делегация, участваща в международни форуми, свързани с Десетилетието. Господин Хюсеинов в момента е председател на Международен център за социална интеграция и застъпничество. С тази квалификация и опит в областта на управлението и на социалната интеграция, смятаме, че господин Хюсеинов е достатъчно квалифициран, притежава необходимите качества, за да бъде член на Комисията за защита от дискриминация. Надявам се да бъде подкрепена неговата кандидатура.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам честта да Ви представя двете кандидатури от името на нашата парламентарна група. Първо, ще Ви представя кандидатурата на господин Кемал Еюп Кадил. Господин Кемал Еюп е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултета по математика и механика, специалност „Математика”, образователна степен „магистър”. Между 2001 и 2006 г. е следвал право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, където е завършил и получил образователна степен „магистър” по право. Придобил е юридическа правоспособност, също така и правоспособност за медиатор. Първоначално, от 1978 до 1992 г., е работил в Териториален информационно-изчислителен център в град Силистра. След това е бил директор на производствено предприятие. От 1994 до 2008 г. в три последователни мандата е бил народен представител в Тридесет и седмото, Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание и от 2005 г. до настоящия момент е председател на Комисията за защита от дискриминация. Следващата кандидатура е на господин Хари Алексиев Алексиев. Той също първоначално е придобил педагогическа правоспособност като учител по математика и информатика, след което е завършил право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След това е специализирал в същия университет специалност „Право на Европейския съюз”, предстои да защити докторска дисертация в Института по математика и информатика към БАН. Професионалният му път започва като учител и възпитател по математика и информатика в Златоград, дълги години след това е бил директор на СОУ „Антим І” в Златоград, след което през 2005 г. е избран за член на Комисията за защита от дискриминация. Участвал е в много обучителни семинари и конференции на тема „Равенство и гарантиране на равенството” в рамките на различни международни форуми, така че е придобил достатъчно професионален и образователен опит, специално в тази област. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам честта да представя кандидатурите на Парламентарната група на ГЕРБ. Господин Сабри Салиев Ахмедов е роден през 1952 г., получил е образованието си в Ямбол, образователна степен „бакалавър”, след което има следдипломна квалификация за мениджмънт и стопански бизнес. Започва работа като учител в град Попово, след което от 1983 до 1989 г. е председател на АПК в град Опака. Хубавото е, че има три мандата като кмет на община Опака – от 1991 до 1999 г. и след това от 2002 до 2005 г., това са три мандата. Работи и в строителна фирма от 2006 до 2007 г. От 2008 до 2009 г. работи в Областната администрация на Търговище като заместник областен управител. Господин Сабри Ахмедов като характеристика за социални умения и компетентност работи, бих казал, добре в екип, силно мотивиран, с отговорно отношение към поетите ангажименти. В работата си като кмет и заместник областен управител е защитавал активно правата и интересите на гражданите и стриктно е спазвал принципите за равнопоставеност между хората. Има голям административен опит, придобит в държавната администрация и в частния сектор, умения за ръководене на хора и за работа в екип. Трудовият стаж на госпожа Страшимирова е главно като преподавател. От 1998 до 2001 г. тя е преподавател в Техническия университет – град Варна, като асистент. Между другото от 1998 до 2008 г. тя работи в Техническия университет. От 2001 до 2004 г. е старши асистент, от 2004 до 2008 г. работи в същия университет, тя е доктор по научна специалност „Международно частно право”. От началото на 2009 г. госпожа Ана Страшимирова е главен асистент във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. От 2010 г. е доцент по международно право. Госпожа Ана Страшимирова от началото на 2010 г. е старши експерт и регионален представител за област Варна на Комисията за защита от дискриминация. Владее руски и английски език. Член е на Съюза на учените във Варна. Член е на Комисията за работа с младите учени към Съюза на учените в България, член е на Научния съвет при Института по морско право и логистика във Варненския свободен университет, член е на Управителния съвет на Сдружение „Българска асоциация по морско право”, секретар е на списание „Проблеми на морското право”, което се издава от 2005 г. Мисля, че това, с което Ви представих двете кандидатури, е достатъчно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Нашата кандидатура е за проф. д-р Евгений Иванов Сачев. Той е роден на 9 декември 1954 г. в град Червен бряг, област Плевен. Завършва средното си образование в Средно политехническо училище „Христо Ботев” във Враца. През 1978 г. завършва магистратура по история и философия към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1999 г. завършва квалификация по администрация и управление на изкуствата към Министерството на културата. През месец ноември 2001 г. завършва докторантура по социология със защита на дисертация на тема „Музейната дейност в съвременната социокултурна ситуация като комуникативна система” към Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България. От 2 октомври 1981 г. до 9 януари 1984 г. е научен сътрудник към Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство” в град Толбухин, сега град Добрич. През 1984 г. е директор на Междуокръжен дом на културата за Видински, Врачански и Михайловградски окръзи, сега областите Видин, Враца и Монтана, с местоседалище град Враца. От 1984 до 1 април 1990 г. е директор на Националния музей „Параход Радецки” в град Козлодуй. От 1 април 1990 г. до 5 юли 1999 г. е директор на Архитектурно-етнографския музей на открито в стария Добрич към община град Добрич. От месец август 2002 г. до февруари 2003 г. е експерт на граждански договор в Комисията по културата към Тридесет и деветото Народно събрание на Република България. От месец септември 2007 г. до настоящия момент е ръководител на Магистърска програма „Защита на културно-историческото наследство в Република България”, интегрирана с Академията на Министерството на вътрешните работи към Университета по библиотекознание и информационните технология в София. През месец декември 2009 г. е доцент към Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, което по-късно е преобразувано в Университет по библиотекознание и информационните технологии, София. От месец декември 2009 г. до настоящия момент е професор към Университета по библиотекознание и информационни технологии, София. На проф. д-р Сачев през 2011 г. е присъдено почетно звание „академик на Българската академия на науките и изкуствата”. От 1 януари 2009 г. до закриването на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България е член на Специализирания научен съвет по национална сигурност при Висшата атестационна комисия на Република България. Първи в България разработва и ръководи университетски курс по мениджмънт и маркетинг в областта на музейното дело, първоначално в Славянския университет, а от 2000 г. до настоящия момент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на единствения български речник – Справочник по музеология. Има повече от 200 научни публикации. Учредител и член е на редица обществени, патриотични и граждански сдружения. Член е едновременно на управителните съвети, съответно на Общобългарската фондация „Васил Левски” и на Общонародната фондация „Христо Ботев”, съпредседател на Център - Сдружение за изследвания в областта на науката, етносите и сигурността”, експерт към Българското бюро за разследване и Федерацията на свободните граждани, заместник-председател на Общобългарския парламент, член на Управителния съвет на Сдружение „Обединени българи за устойчив свят”, почетен член на Международния научен съвет на Международния научен фонд, член на редакционните съвети на специализираните научно-популярни списания „Сигурност, охрана, традиция, оръжие”, „Паметници, реставрация, музеи” и „Будител”. Включен е в биографично-библиографския справочник „Български историци”. Както виждате, нашето предложение за проф. Евгений Иванов Сачев е достойна кандидатура с внушителната си биография. Надяваме се, че притежава необходимите качества да бъде член на Комисията за защита от дискриминация. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението на Синята коалиция за член на Комисията за защита от дискриминация е за госпожа Полина Михайлова Кирилова. Завършила е езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов”, град Благоевград с преподаване на френски език, оттам респективно владее руски и английски език. Завършва право с магистърска програма, като основни предмети, застъпени в професионалните й умения, са облигационно право, вещно право, търговско право и други. Своята квалификация като юрист придобива в Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” в град Благоевград. В момента е главен експертен сътрудник в Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства и електронните съобщения. Като такава има разрешение за достъп до класифицирана информация с гриф на сигурност „Строго секретно”. С оглед на това, че тя изцяло отговаря на условията като юрист, специалист по доста щекотливата тема за специалните разузнавателни средства, както и по електронните съобщения, нашето предложение е за Полина Михайлова Кирилова за член на Комисията за защита от дискриминация. Уважаеми колеги, не знам дали знаете, но има и изискване за съотношение мъже-жени в комисията. Доколкото чух предложенията, това е второто предложение за жена – член на комисията, така че се надяваме госпожа Полина Кирилова да получи Вашата подкрепа.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам господин Баки Хюсеинов за заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная със Становище относно проект на Закон за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г. „На заседанието, проведено на 20 юни 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Иво Маринов – заместник-министър, и Дияна Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика”. І. Споразумението за икономическо партньорство с държавите от КАРИФОРУМ е първото широкообхватно споразумение за търговия и развитие Север-Юг, сключено в глобалната икономика. Основните цели на споразумението са да допринесе за намаляване и премахване на бедността посредством установяване на търговско партньорство в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие и икономическо сътрудничество и доброто управление, като по този начин се създаде и приложи ефикасна, предсказуема и прозрачна регулаторна рамка за търговия и инвестиции между страните по споразумението, по-добрата интеграция в световната икономика, подобряване капацитета на страните от КАРИФОРУМ по въпросите, свързани с търговията, и др. Споразумението включва мерки, необходими за установяването на зона за свободна търговия, съвместима с разпоредбите на член XXIV от ГАТТ 1994, насърчава инвестициите и иновациите, устойчивото развитие и изграждането на регионален пазар сред карибските страни. Член 243, параграф 3 от споразумението предвижда временно прилагане на споразумението до влизането му в сила. С Решение от 15 юли 2008 г. Съветът на Европейския съюз даде съгласие за подписване и временно прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Споразумението се прилага временно считано от 29 декември 2008 г. ІІ. Споразумението за икономическо партньорство се очаква да окаже незначително влияние върху външнотърговкото салдо на страната, предвид ниската интензивност на икономическите връзки на Република България със страните от Карибския басейн. Запазва се тенденцията вносът да е незначителен като размер спрямо износа, което обуславя и постоянното положително търговско салдо на България в търговията със страните от КАРИФОРУМ. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че предложените текстове отчитат и не противоречат на правото на Европейския съюз и ще допринесат за постигане на целите, посочени в Споразумението. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 12 гласа „за“ единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г.” Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г. На редовно заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано на 15 октомври 2008 г. в Бриджтаун, е част от процеса на договаряне, свързан с целите на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП), определени в Споразумението от Котону, и преговорните насоки за Споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), приети от Съвета на 12 юни 2002 г. Преговорите за сключване на СИП със страните от АКТБ стартираха през септември 2002 г. и се водят с 6 региона: Западна Африка, Централна Африка, Югоизточна Африка, Южна Африка, Карибите и Тихоокеанския регион. Основните цели на Споразумението са да допринесе за намаляването и премахването на бедността посредством установяване на търговско партньорство в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие и Споразумението от Котону, да се насърчат регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление, като по този начин се създаде и приложи ефикасна, предсказуема и прозрачна регулаторна рамка за търговията и инвестициите между страните по Споразумението, по-добра интеграция в световната икономика, подобряване капацитета на страните от КАРИФОРУМ по въпросите, свързани с търговията и др. Споразумението за икономическо партньорство с държавите от КАРИФОРУМ съдържа договорености относно: (1) Търговското партньорство за устойчиво развитие; (2) Търговски и свързаните с търговията въпроси (достъпа до пазара на стоки: мита, инструменти на търговска защита, нетарифни мерки, митници и улесняване на търговията, селско стопанство и рибарство, технически пречки пред търговията и санитарни и фитосанитарни мерки; инвестиции, търговия с услуги и електронна търговия: търговско присъствие, трансгранично предоставяне на услуги, временно присъствие на физически лица със стопанска цел, регулаторна рамка, електронна търговия и сътрудничество; текущи плащания и движения на капитали; свързани с търговията въпроси: конкуренция, иновации и интелектуална собственост, обществени поръчки, околна среда и социални аспекти); (3) Избягване и уреждане на спорове (консултации и медиация, процедури по уреждане на спорове); (4) Общи изключения. Страните по Споразумението се ангажират да извършват постоянно наблюдение на действието му посредством процедури и институции с оглед ефективното прилагане и осъществяването на целите на Споразумението. Споразумението включва и институционални разпоредби, свързани с органите, натоварени с надзора и изпълнението на Споразумението, правомощия, процедури за вземане на решения, координация, обмен на информация, клаузи за ревизия и др. Член 243, § 3 от Споразумението предвижда временно прилагане на Споразумението до влизането му в сила. С Решение от 15 юли 2008 г. Съветът на Европейския съюз даде съгласие за подписване и временно прилагане на СИП между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Споразумението бе подписано от страните – членки на Европейския съюз, Европейската комисия и 13 страни от КАРИФОРУМ на 15 октомври 2008 г. в Бриджтаун. Гвиана подписа Споразумението на 21 октомври 2008 г. Споразумението се прилага временно, считано от 29 декември 2008 г. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение и за второ гласуване на законопроекта за ратификация. Благодаря.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна Член единствен. Ратифицира Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано на 15 октомври 2008 г. в Бриджтаун”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Управление на рибарството” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, госпожа Росица Иванова – юрист в същата агенция, госпожа Доротея Крачолова – началник отдел „Законодателство на Европейския съюз” в Министерството на земеделието и храните.

„Доклад относно изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 102-01-31, внесен от Министерския съвет на 26 май 2011 г., приет на първо гласуване на 17 юни 2011 г. Проект – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 3, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „крайдунавските и крайморските езера и блата” се заличават. 2. В т. 2 след думите „се ползват и” се добавя „крайдунавските и крайморските езера и блата” и се поставя запетая. 3. Точка 3 се изменя така: „3. обектите по ал. 1, т. 2 и 3 се ползват за аквакултури; същите обекти могат да се ползват и за любителски риболов при условия и по ред, определени от регистрираните по чл. 25 лица.”

Преминаваме към Допълнителния доклад, № 253-07-20, внесен на 31 май 2012 г., който е към основния доклад. Комисията предлага да се създаде § 2а: „§ 2а. В чл. 5, ал. 2 думата „София” се заменя с „Бургас”.” Поредният номер на § 2а ще бъде определен при окончателното приемане на законопроекта.

Минаваме отново към основния доклад на комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Индивидуалните и общите административни актове, издавани от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във връзка с прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г., могат да бъдат обжалвани по административен ред пред министъра на земеделието и храните, като непосредствено по-горестоящ компетентен административен орган.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея в изречение първо след думата „аквакултури” се поставя запетая и се добавя „Българската агенция по безопасност на храните”. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява при необходимост съвместна дейност с Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) за контрол на риболовните кораби, риболова и рибностопанските дейности в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, пристанищата, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, изключителната икономическа зона, българския участък на река Дунав и в другите гранични реки и водоеми.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 8, алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Министърът на земеделието и храните определя със заповед състава на Научно-техническия съвет по рибарство и аквакултури, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по горите, Изпълнителната агенция „Морска администрация”, научни организации в областта на рибарството и аквакултурите, организациите по чл. 10, признати за представителни и националното риболовно сдружение по чл. 11, ал. 3. (3) Научно-техническият съвет по рибарство и аквакултури обсъжда и дава становища по програми, документи и въпроси, свързани с отрасъла, поставени за разглеждане от министъра на земеделието и храните.”

Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 10, ал. 3 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър;”. 2. Точка 5 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 13 текстът преди т. 1 се изменя така: „При извършване на риболов във водните обекти – държавна или общинска собственост, лицето, което притежава билет за любителски риболов или е придобило право за устояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година, става собственик на рибите и другите водни организми:”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „само за стопански риболов” се заличават. 2. В ал. 2 думите „или само за стопански” се заличават. 3. В ал. 4 думите „стопански и” се заличават.”

По § 7 по вносител е постъпило предложение от народния представител Георги Икономов, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „сдруженията по чл. 11” се поставя запетая и се добавя „ал. 1”. 2. Алинея 5 се отменя.”

Има постъпило предложение от народния представител Георги Икономов – да се създаде § 7а: „§ 7а. Създава се нов чл. 15б: Чл. 15б (1) Сдруженията по чл. 11, ал. 1 от ЗРА, които кандидатстват за възлагане на управление на рибните ресурси в изкуствени водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, следва да бъдат регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност. (2) Сдружение, или сдружения съползватели по чл. 11, ал. 1, които желаят да получат възлагането на управлението на рибните ресурси във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ползването им по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2, внасят до изпълнителния директор на ИАРА: 1. писмено заявление, в което се посочва наименованието на съответния воден обект; 2. копие от съдебно решение за вписване на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 3. удостоверение за актуално състояние; 4. копие от устава на сдружението; 5. удостоверение за вписване в централния регистър при Министерството на правосъдието; 6. план за управление на рибните ресурси във водния обект; 7. документ за регистрация по БУЛСТАТ; 8. копие от сключен договор за издаване на риболовни билети по чл. 22а. (3) Планът за управление на рибните ресурси съдържа: 1. план за ежегодно зарибяване; 2. правила за извършване на любителски риболов; 3. мерки за опазване на рибния ресурс по време на размножителния период; 4. начини за осъществяване на охраната и контрола; 5. списък на лицата, които ще осъществяват контрола при спазване на законността при извършване на любителски риболов. (4) При установени непълноти или неточности в представените документи, изпълнителният директор на ИАРА в двуседмичен срок от получаване на заявката изпраща на заявителя съобщение да отстрани нередовностите. (5) Ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане. (6) В едномесечен срок от подаване на заявлението ИАРА изпраща копие от представените документи на министъра на земеделието и храните с предложение за възлагане. (7) В двуседмичен срок от получаването на документите министърът на земеделието и храните със заповед възлага управлението на рибните ресурси или прави мотивиран отказ. (8) Въз основа на заповедта на министъра на земеделието и храните по ал. 7, изпълнителният директор на ИАРА сключва договор за изпълнението на плана за управление за срок от пет години. (9) Контролът за спазване задълженията на сдруженията, на които е възложено управлението на рибните ресурси за любителски риболов, се извършва от ИАРА. (10) Министърът на земеделието и храните може да отмени заповедта за възлагане на управлението на рибните ресурси по ал. 7 в случаите, когато: 1. при констатиране на системни нарушения при изпълнение на плана за управление; 2. по искане на лицата, осъществяващи плана за управление. (11) С отмяната на заповедта по ал. 7 се прекратява и сключеният договор за изпълнение.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 8 на вносител е постъпило предложение от народния представител Георги Икономов, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „ 9. В чл. 15б се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 3 думите „ал. 1” се заменят с „приложение № 1 от Закона за водите”.”

По § 9 е постъпило предложение на народния представител Георги Икономов, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 15в се създава ал. 3: „(3) Във водните обекти се определят аварийни зони, които да служат за преместване на съоръженията за аквакултури в случай на ремонт на съоръженията на язовирната стена или друго събитие, което довежда до рязко понижаване нивото на водата. Площта на аварийната зона трябва да съответства на определената производствена площ за съответния воден обект.”

По § 10 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Георги Икономов, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 15г ал. 2 се изменя така: „(2) Със заповедта по ал. 1 се определят параметрите на съответните зони, включително размерът на производствените зони и зоните, необходими за промяна на местоположението на техническите съоръжения през определен период. Параметрите се определят по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА съгласувано с лицето, стопанисващо водностопанските съоръжения, съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите.”

По § 11 на вносителя комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.

По § 12 по вносител е постъпило предложение на народните представители Гюзелев и Танева, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.” 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3 думите „в обекти - държавна собственост” и запетаята след тях се заличават. 4. В ал. 4 думите „в обекти - държавна собственост” и запетаята след тях се заличават, а накрая се добавя „и/или специално разрешително”. 5. Алинеи 6, 7 и 8 се изменят така: „(6) Разрешително за стопански риболов във водите на Черно море, река Дунав и водите на Европейския съюз се издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби. (7) Вписването в регистъра на риболовните кораби, издаването на разрешително за стопански риболов, специално разрешително и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се извършва при спазване изискванията на правото на Европейския съюз. (8) Условията и редът за управление на риболовния флот на Република България се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.” 6. Алинея 9 се отменя. 7. В ал. 10 думите „лице, определено” се заменят с „юридическо лице или едноличен търговец, определени”. 8. Създават се ал. 11 - 14: „(11) Министърът на земеделието и храните определя със заповед квотираните видове риба, за които се издава специално разрешително за улов на квотиран вид риба. (12) Специално разрешително за улов на квотиран вид риба във водите на Черно море се издава за календарна година на кораб, който: 1. е включен в списък на одобрените риболовни кораби за улов на квотирани видове риба, одобрен със заповед на изпълнителния директор на ИАРА; 2. има валидно разрешително за стопански риболов. (13) За издаване на специалното разрешително по ал. 11 се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4. (14) Проверки на мощността, бруто тонажа на риболовните кораби, вида, броя и характеристиките на риболовните съоръжения се извършват съгласно 5-годишен план, одобрен от министъра на земеделието и храните и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”

По § 13 на вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 14: „§ 14. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се отменят. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) За издаване на разрешително за стопански риболов, на специално разрешително за улов на определен квотиран вид риба и за удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми във водите на Черно море и река Дунав се заплащат такси по тарифа на Министерския съвет, освен в случаите на риболов със специализиран уред за стопански риболов по чл. 21, ал. 1.” 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Размерът на таксата за разрешително за стопански риболов и специално разрешително за улов на определен вид риба не може да надвишава административните разходи за неговото издаване.”

По § 14 на вносител комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 15.

По § 15 на вносител е постъпило предложение от народните представители Стоян Гюзелев и Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 18а се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В разрешителното за стопански риболов с риболовен кораб се посочват: 1. органът, издал разрешителното; 2. данни за идентификация на риболовния кораб: а) номер в регистъра на риболовния флот на Европейския съюз; б) име на риболовния кораб; в) държава на знамето; г) външна маркировка; д) повиквателен сигнал (МРС); 3. име/наименование и адрес/седалище на собственика на риболовния кораб; 4. технически данни за риболовния кораб: а) мощност на двигателя; б) тонаж; в) обща дължина; г) широчина; д) височина на борда; 5. риболовни уреди – основни и допълнителни; 6. дата на издаване; 7. пристанище на регистрацията.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В разрешителното за стопански риболов с кораб следва изрично да се указва, че дава право на титуляра да извършва стопански риболов във водите на Европейския съюз, като указанието се посочва и на английски език.” 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за стопански риболов: 1. за риболовен кораб, който не е вписан в регистъра на риболовните кораби; 2. на лице, което не е изпълнило в срок указанията за отстраняване на непълноти и/или неточности в представените документи; 3. при липса на регистрация по Закона за храните на риболовния кораб; 4. при неспазване на чл. 17, ал. 7.”

По § 16 е постъпило предложение от народните представители Стоян Гюзелев и Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 16 да бъде отхвърлен.

По § 17 на вносител има предложение от народните представители Стоян Гюзелев и Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. Член 18в се изменя така: „Чл. 18в. (1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице прекратява със заповед действието на разрешителното за стопански риболов и/или специалното разрешително за улов на квотиран вид риба: 1. по искане на титуляра на разрешителното; 2. при смяна или смърт на собственик на риболовния кораб; 3. при прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличния търговец; 4. при отпадане на основанието за издаване на разрешителното; 5. в случаите, предвидени от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007 (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1224/2009”, Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999, наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1005/2008; 6. при неспазване на чл. 17, ал. 7; 7. при достигане или надвишаване на определения брой наказателни точки съгласно наредбата по чл. 18д, ал. 3. (2) Изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години: 1. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е; 2. притежателя на разрешителното не изпълнява разпоредбата на чл. 20; 3. е деклариран нулев улов. (3) Риболовните кораби по ал. 2 подлежат на служебно отписване от регистъра на риболовните кораби. Освободеният капацитет остава в полза на държавата. (4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат в случаите на неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб. (5) При прекратяване действието на разрешителното за стопански риболов, със заповедта по ал. 1 се прекратява и действието на издадените въз основа на него удостоверения за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми и специално разрешително за улов на квотиран вид риба.”

По § 18 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

По § 19 по вносител –комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. Създава се нов чл. 18д: „Чл. 18д. (1) При извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, буква „а” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. (2) Точките, получени по ал. 1, преминават към всеки бъдещ титуляр на разрешително за риболов на съответния кораб при условията на чл. 92, § 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. (3) Начинът на прилагане на точковата система се определя с наредба на министъра на земеделието и храните”.”

По § 20 по вносител няма постъпили предложения в комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. Досегашният чл. 18д става чл. 18е и в него се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „в обекти – държавна собственост” и запетаята след тях се заличават. 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) В заявленията по ал. 2 се посочват видът и броят на риболовните уреди. Посочените и разрешените риболовни уреди се маркират в срока по ал. 5. (4) За маркиране на риболовни уреди и средства се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17, ал. 4.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощеното от него длъжностно лице издава удостоверението по ал. 1 или отказва издаването му с мотивирана заповед: 1. в 30-дневен от подаване на заявлението по ал. 2 – за кораби с дължина над 15 м; 2. в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 – в останалите случаи.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „или при неспазване на чл. 17, ал. 7”. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „в обекти – държавна собственост” и запетаята след тях се заличават. 6. Създават се ал. 8 и 9: „(8) Удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издава на юридическо лице, когато капитанът на риболовния кораб или упълномощено лице, което извършва риболова от името и за сметка на юридическото лице, отговаря на изискванията на чл. 14. (9) Всяко лице, притежаващо разрешително за извършване на стопански риболов във водите на Черно море, е длъжно да предостави в ИАРА до края на март обща информация и икономическа статистика за риболовния кораб, данни за броя на наетите лица и за риболовната дейност”.”

По § 21 на вносител –комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 19 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „се води” се добавя „риболовен”. 2. Създават се ал. 8 и 9: „(8) Не се води риболовен дневник при планувано излизане на море за извършване на дейности, различни от стопански риболов. (9) В случаите по ал. 8 капитанът на риболовния кораб, не по-късно от 12 часа преди излизането на море, писмено уведомява съответното териториално звено на ИАРА”.”

По § 22 на вносител –комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми са длъжни да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода освен в случаите по чл. 19, ал. 8. Попълнената декларация за произход се предава на длъжностните лица в ИАРА в срок до 48 часа след акостирането на брега. (2) Редът за попълване и образецът на риболовния дневник по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 19, ал. 2”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 23.

Комисията предлага да се създаде нов § 24. „§ 24. В чл. 21а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „на ИАРА” се поставя точка и текстът до края се заличава. 2. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страницата на ИАРА в тридневен срок от издаването й. (4) Срокът по ал. 2, т. 7 не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца от датата на издаване на заповедта”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 21в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Оферта за участие в конкурса може да подаде всяко заинтересовано юридическо лице или едноличен търговец, или негов представител.” 2. В ал. 2: а) създава се нова т. 5: „5. който има непогасени задължения по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Националната агенция за приходите;” б) досегашните т. 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 6, 7, 8, 9 и 10. 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 думите „и 3” се заличават; б) в т. 2 след думата „лицето” се поставя тире и се добавя „едноличен търговец, или управител, или член на управителния орган на юридическото лице”, а думите „т. 7” се заменят с „т. 8”; в) в т. 4 думите „т. 5 и 6” се заменят с „т. 6 и 7”. г) създава се т. 5: „5. удостоверение за липса на частни държавни вземания.” 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) Освен документите по ал. 4, участниците в конкурса представят и: 1. свидетелства за правоспособност по чл. 14 на лицата, които ще извършват риболова; 2. описание на техническото оборудване, с което ще се извършва риболовът.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26: „§ 26. В чл. 21г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „относно професионалния му опит” се заличават. 2. В ал. 2: а) в т. 1 след думите „актуална регистрация” се добавя „или единен идентификационен код”, а след думата „участника” текстът до края се заличава; б) в т. 3 думите „и 3” се заличават. в) в т. 7 думата „предлагана” се заменя със „запечатан непрозрачен плик с предлаганата от участника” и след думата „период” текстът до края се заличава.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. В чл. 21д ал. 3 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 21ж, ал. 2 се правят следните изменения: 1. в т. 1 числото „0,6” се заменя с „0,8”. 2. в т. 2 числото „0,4” се заменя с „0,2”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. В чл. 21к се правят следните изменения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. наименование и седалище на титуляра на разрешителното;” 2. В т. 4 думите „единен граждански номер за физическите лица или” и думите „за юридическите лица и едноличните търговци” се заличават. 3. В т. 8 думата „плавателен” се заменя с „външна маркировка и име на плавателния”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30: „§ 30. В чл. 21л се правят следните изменения: 1. в ал. 2 думите „смърт на физическото лице, съответно при” и думите „от смъртта, съответно” се заличават. 2. в ал. 3 думите „и 3” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.

Постъпило е предложение от народния представител Георги Икономов, което е подкрепено по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2: „2. Създават се алинеи 5 и 6: „(5) Сдруженията по чл. 11, ал. 1, които издават риболовни билети, определени в наредбата по чл. 22а, ал. 1 и на които им е възложено управлението на рибните ресурси във водните обекти по чл. З, ал. 1, т. 1 и 2 и ползването им по чл. З, ал. 2, т. 1 и 2, превеждат на ИАРА 50% от стойността на издадените риболовни билети, а останалите 50% от събраните средства постъпват в отделна разплащателна сметка към съответното сдружение по чл. 11а, ал. 2 за охрана на рибните ресурси. (6) Контролът за изразходването на средствата, набрани по реда на чл. 22а, ал. 5 се осъществява от ИАРА.” Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 22а, ал. 4 числото „95” се заменя с „80”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33: „§ 33. В чл. 23 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думата „мъжете” се поставя запетая и се добавя „както и лица от 14 до 18-годишна възраст”. 2. Създава се ал. 5: „(5) Лицата под 14-годишна възраст извършват любителски риболов само с придружител, притежаващ билет за любителски риболов.”

По § 32 по вносител е постъпило предложение от народните представители Гюзелев и Танева, което комисията подкрепя. Предложение на Корман Исмаилов и Дарин Матов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34: „§ 34. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „единични, двойни или тройни” се заменят с „единични или двойни”; б) в т. 2 думите „една въдица (пръчка)” се заменят с „2 броя въдици (пръчки)”, а думите „единични, двойни или тройни” се заменят с „единични или двойни”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Използването на тройни куки се разрешава само при риболов с изкуствени примамки и при риболов на хищни риби със стръв – жива или мъртва рибка.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) След еднодневен риболовен излет, при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни, риболовците запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба. За всички останали видове риба риболовците запазват до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В случаите на улов на жаби и раци задържат до 50 екземпляра. В случай на улов на количество, по-голямо от определеното, уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „риболов”, запетаята, думите „с изключение на пъстървови риби” и запетаята след тях се заличават. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Редът, условията и водните обекти, в които се разрешава любителски риболов през тъмната част на денонощието, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.” 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „билет за любителски риболов” текстът до края се заличава. 8. Създава се ал. 8: „(8) Забранява се любителски риболов на квотиран вид риба.”

Комисията предлага да се създаде нов § 35: „§ 35. В чл. 24а, ал. 1 думите „ал. 4, 5 и 6” се заменят с „ал. 5 и 7”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 36: „§ 36. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА.” 2. В ал. 2 думите „в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата и потопяеми съоръжения” се заличават. 3. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Условията и редът за регистрация на производителите на носители на генетичен материал се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. (7) Контролът върху дейността на лицата по ал. 6 се извършва по реда на Закона за животновъдството.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.

По § 35 на вносителя комисията не подкрепя текста и предлага параграфът да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 38.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 39: „§ 39. В чл. 25г, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „заличава от регистъра” се заменят с „прекратява регистрацията на”. 2. Точка 3 се отменя. 3. Създават се т. 8, 9, 10 и 11: „8. при неспазване изискването на чл. 25в, ал. 2 и 3; 9. при неспазване на технологичната схема на производство; 10. при непредставяне на данните по чл. 27, ал. 1, т. 1 в две поредни години; 11. при обезсилване на удостоверение за регистрация на животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 40: „§ 40. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. да предоставят на ИАРА всяка година до края на месец януари данни за: а) произведената и продадената от тях през предходната година риба и други водни организми по възраст, видове и количества; б) броя на наетите лица по пол, възраст и образование;”. 2. Точка 2 се отменя. 3. Точка 3 се изменя така: „3. да водят дневник на продажбите и при първа продажба да издават декларация за произход на продукти от аквакултури по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и храните;”. 4. В т. 4 накрая се добавя „и номер на фактура за извършено плащане”. 5. В т. 7 след думата „производство” се добавя „в разрешителното за ползване на воден обект”. 6. Създава се т. 8: „8. да регистрират кораби, използвани при аквакултурно производство във водите на Черно море по реда на наредбата по чл. 16, ал. 3, най-късно един месец преди влизането в експлоатация на техническите съоръжения.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 42: „§ 42. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „след становище на НТСРА” се заличават. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Въз основа на предложението по ал. 1, т. 1 министърът на земеделието и храните със заповед определя общия допустим улов и квоти в рамките на същия за съответната година за отделните видове риба и други водни организми, когато такива не са определени от Европейския съюз.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „въз основа на становище от НТСРА” се заличават; б) в т. 1 думите „стопански и/или” се заличават. 4. Създава се нова ал. 4: „(4) При настъпване на нетипични атмосферни условия и други обстоятелства, застрашаващи рибните ресурси и техните местообитания, изпълнителният директор на ИАРА налага временна забрана за извършване на риболов за дадения воден обект.” 5. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6. 6. Създава се ал. 7: „(7) В обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 се извършва разселване само на екземпляри от видове риби и други водни организми с доказан местен произход. Използването за тази цел на неместни видове се извършва при спазване на условията и реда, определени в Закона за биологичното разнообразие.” 7. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед определя условията за улов на видовете риба или други водни организми, за които е определен общ допустим улов и/или квота по ал. 2 или такива са определени от Европейския съюз за водите на Черно море.”. 8. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Индивидуалните квоти в рамките на определен общ допустим улов и/или квота се разпределят чрез риболовни сдружения и браншови организации, признати в областта на стопанския риболов по реда на чл. 10в. Индивидуалните квоти за риболовни кораби, чиито собственици или ползватели не членуват в признатите по реда на чл. 10в риболовни сдружения и браншови организации се разпределят от ИАРА. (10) Условията и редът за разпределяне на квотите между риболовните сдружения и браншовите организации, както и между риболовните кораби, чиито собственици или ползватели не членуват в тях, се определят със заповедта по ал. 8.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 45: „§ 45. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „забраната по” се добавя „чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и”. 2. В ал. 2 след думата „обектите” се поставя запетая и думите „по чл. 3, ал. 1, т. 3” се заменят с „регистрирани по чл. 25”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 46: „§ 46. В чл. 34, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „определен съгласно методика на министъра на околната среда и водите”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 47: „§ 47. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думата „електроулов” се заменя с „улов с електрически ток и лъчения”; б) в т. 3 накрая се добавя „с изключение на бийм трал”; в) създава се т. 7: „7. маломерни мрежени уреди тип „парашут”.” 2. В ал. 4 думите „експерименти и” се заличават, а накрая се добавя „при условията и по реда на издаване на разрешителното за научноизследователски цели по чл. 40”. 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАРА със заповед определя зони, в които е забранено използването на бийм трал. Заповедта се публикува на интернет страницата на ИАРА в тридневен срок от издаването й. (6) Забранява се използването на бийм трал в зоните по ал. 5, както и от риболовни кораби без функциониращо бордово оборудване за сателитно проследяване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 48: „§ 48. В чл. 36, ал. 1 след думите „р. Дунав” запетаята се заменя с „и” и думите „и в язовирите, представляващи обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2” се заличават.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 49: „§ 49. В чл. 38 ал. 5 се изменя така: „(5) При извършване на стопански риболов се допуска прилов на риба с размери под минимално допустимите по Приложение № 2, възлизащ на не повече от 5 на сто за всички видове, с изключение на есетрови и квотирани видове риби.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 50: „§ 50. Член 40 се изменя така: „Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на ИАРА издава разрешително за улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели. (2) Разрешително за улов за научноизследователски цели на видовете риби по Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие се дава от министъра на земеделието и храните след съгласуване с министъра на околната среда и водите. (3) За издаване на разрешителното по ал. 1 и 2 се подава писмено заявление по образец от ръководител на научна организация, в което се посочват: 1. данни на лицето, което извършва изследването; 2. целите на изследването; 3. основанията, поради които се иска издаване на разрешителното: а) в периода на действие на забраната по чл. 32 и 33; б) за използването на забранените по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 уреди, средства, принадлежности и приспособления; в) за улов на риба и други водни организми с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1; г) за улов, пренасяне и превозване на речни раци (Astacus astacus L.) и каменни (поточни) раци (Austropotamobius torrentius); 4. водните обекти или водосбори за извършване на изследването; 5. периодът за извършване на изследването; 6. видовете и броят риба и други водни организми по семейства, необходими за целите на изследването, с изключение на видове от Приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие; 7. вид, брой, характеристики и параметри на риболовните уреди и средства, с които се извършва изследването. (4) Когато за целите на изследването се използва кораб, в заявлението се посочват: 1. външна маркировка и име на кораба; 2. име на капитана. (5) Разрешителното се издава на лицe с образователно-квалификационна степен „магистър” в областта на хидробиологията, зоологията или екологията. (6) Към заявлението по ал. 3 се прилагат: 1. копие от договор за изпълнение на научноизследователски проект и/или план за дейността на научната организация, заверено от ръководителя на съответната научна организация и/или други документи, удостоверяващи основанието по ал. 3, т. 2; 2. анализ на очакваното въздействие от използването на уреда, метода или средството за улов или убиване върху другите видове риби и водни организми, както и предвидените мерки за тяхното опазване или намаляване на негативното въздействие върху тях; 3. актуална снимка на лицето, на което се издава разрешителното; 4. документ, удостоверяващ обстоятелството по ал. 5; 5. декларация от лицето, на което се издава разрешителното, че не е извършило нарушение на закона в рамките на две години преди датата на подаване на заявлението, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. (7) Разрешителното се издава със срок на валидност до края на съответната календарна година. След изтичане на срока издаденото разрешително се връща в ИАРА. (8) Разрешителното е лично и не може да се преотстъпва. (9) Разрешителното съдържа: 1. трите имена, ЕГН, номера на личната карта, местоработата и длъжността на лицето, което извършва изследването; 2. актуална снимка; 3. целта на изследването; 4. периода, за който важи разрешителното; 5. периода, за който може да се извършва улов; 6. водните обекти; 7. вида и броя на разрешената за задържане от улова риба и други водни организми за цялото изследване; 8. риболовните уреди и средства; 9. данни за кораба и капитана, когато за целите на изследването се използва кораб. (10) Преди всеки улов притежателят на разрешителното е длъжен да уведоми писмено териториалното звено на ИАРА, на чиято територия се намира водният обект или частта от акваторията на Черно море, в които се провежда изследването. (11) След приключване на всеки улов видът, количеството, размерът и други данни за уловената риба и други водни организми се вписват в разрешителното и същото се предоставя за заверка в съответното териториално звено на ИАРА. (12) За попълване на музейни сбирки и колекции от риба и други водни организми се разрешава задържането на не повече от 5 екземпляра от вид. (13) Уловените количества риба и други водни организми над разрешения брой за задържане се връщат обратно във водоема, независимо от тяхното състояние. (14) Изпълнителният директор на ИАРА отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за улов на риба с научноизследователски цели, когато: 1. подаденото заявление не отговаря на изискванията на ал. 3, 4 и 6; 2. лицето не е върнало в ИАРА разрешителното, издадено за предходната година и/или предоставеното разрешително не е заверено от съответното териториално звено на ИАРА. (15) Заповедта по ал. 14 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (16) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури води публичен регистър за издадените разрешителни за улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели. (17) Забраните по чл. 32, 33, чл. 38, ал. 1, чл. 42 и чл. 45а не се прилагат за случаите на улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели. (18) За издаване на разрешително за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 52: „§ 52. Член 44г се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 53: „§ 53. В чл. 45 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 числото „15” се заменя с „12”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Забранява се напускането на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване”.”

По § 52 на вносител е постъпило предложение от народните представители Гюзелев и Танева, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 54: „§ 54. В Глава четвърта, Раздел ІІ се създават чл. 45а и 45б: „Чл. 45а. На борда на риболовни кораби и други плавателни средства се забранява съхранението, пренасянето, превозването и монтирането на уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с извършване на стопански или любителски риболов. Чл. 45б (1) Риболовните кораби, чиято задвижваща мощност надхвърля 120 KW, включително и риболовни кораби с монтиран нов или заместващ задвижващ двигател и такъв, претърпял технически изменения, с изключение на корабите, използвани в аквакултурите, подлежат на сертифициране на мощността на двигателя. (2) Сертифицирането и проверката на мощността на двигателите на риболовните кораби, вписани в регистъра на риболовните кораби се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с изискванията на чл. 40-41 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 г. по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на земеделието и храните”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 55: „§ 55. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „Закона за ветеринарномедицинската дейност” се добавя „и Закона за храните”. 2. В ал. 3 след думата „центъра” тирето и думите „собственик или ползвател на обекта” се заличават”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 56: „§ 56. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 3 се изменя така: „3. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код, съгласно чл. 23 от Закона за Търговския регистър;”. 2. В ал. 5 след думата „уведомява” се добавя „в 30-дневен срок”.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 55 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 57: „§ 57. В чл. 46в се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми”. 2. Създават се алинеи 3, 4 и 5: „(3) Регистрацията по реда на чл. 46а е безсрочна. (4) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията: 1. по молба на организатора на центъра; 2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец – организатор на центъра; 3. при преустановяване на дейността на центъра за повече от една година; 4. при отнемане на удостоверението за регистрация по Закона за храните. (5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 58: „§ 58. В чл. 46д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2” и след думата „купувачи” се поставя тире и се добавя „юридически лица и еднолични търговци”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В заявлението по ал. 1 се посочват наименованието и седалището и адреса на управление на юридическото лице или на едноличния търговец и към него се прилагат: 1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър; 2. копие от удостоверението за регистрация по Закона за храните на обекта, в който се извършва първата продажба, или копие от удостоверението за регистрацията на транспортното средство по Закона за ветеринарномедицинската дейност; 3. документ за платена такса.” 3. В ал. 4 след думите „ал. 1” се добавя „в 30-дневен срок”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 59: „§ 59. В чл. 46е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „лицето” се заменя с „юридическото лице или едноличният търговец”. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При неотстраняване на нередовностите в заявлението в срока по ал. 3 изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписването.” 3. В ал. 5 думите „подлежи на обжалване” се заменят със „се съобщава и може да се обжалва”. 4. Създават се ал. 7, 8 и 9: „(7) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна. (8) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията: 1. по молба на регистрирания купувач; 2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец – регистриран купувач; 3. при преустановяване на дейността на регистрирания купувач за повече от една година; 4. при отнемане на удостоверението за регистрация по Закона за храните. (9) Заповедта по ал. 8 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 60: „§ 60. В чл. 46ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „не се предлагат за продажба или” се заличават и думите „пазара, преди” се заменят с „пазара или за преработка, след”. 2. В ал. 4 след думите „посочените документи” се добавя „и номер на фактура”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 61: „§ 61. Член 48а се изменя така: „Чл. 48а. (1) При доставяне на продукти от аквакултури като суровина за преработка доставчикът предоставя на получателя декларация за произход на продукти от аквакултури, а когато се доставя жива риба и/или други живи водни организми – и ветеринарномедицинско свидетелство. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарномедицински сертификат. (2) При продажба на продукти от аквакултури продавачът предоставя на купувача декларация за произход на продукти от аквакултури, а когато се продава жива риба и/или други живи водни организми – и ветеринарномедицинско свидетелство. Когато суровината е от внос, продавачът предоставя ветеринарномедицински сертификат. (3) Продажба на живи продукти от аквакултури се извършва само от регистрирани по чл. 25 лица.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 62: „§ 62. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. В заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без: 1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба – в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми или; 2. търговски или платежен документ – във всички останали случаи.”

По § 62 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 63: „§ 63. Член 49а се изменя така: „Чл. 49а. Копие от документите по чл. 49 се представят при проверка на контролните органи на ИАРА и на Българската агенция по безопасност на храните.”

По § 63 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 64: „§ 64. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Превозът на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни средства: 1. лицензирани по реда на чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – при превоз на жива риба и други живи водни организми; 2. регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в останалите случаи. (2) При превоз на риба и/или други водни организми, които са продукти от аквакултури, те се придружават с копие от декларация за произход на продукти от аквакултури, а при превоз на жива риба и/или други водни организми – и с ветеринарномедицинско свидетелство. Когато продуктите от аквакултури са обект на последваща продажба, те се придружават с търговски или платежен документ.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) При превоз на продукти от риболов, същите се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „придружават с” се добавя „декларация за произход”.”