МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА1511 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Грозданова! Темата за осъдителните решения и висящите дела на България пред Страсбург наистина е много широка тема. Днес тук се обсъжда един по-тесен аспект, разбира се, но все пак аспект, по отношение на който България взема сериозни мерки през последните няколко месеца.
Съгласна съм, че проблемът е висящ през последните 20 години. Именно затова днес, когато говорим за нарушения на чл. 6 от Европейската конвенция, говорим за системен проблем. Затова се стигна до постановяване на двете пилотни решения срещу България: едното в областта на наказателноправните проблеми, а другото в областта на гражданскоправните проблеми.
Съгласна съм, че проблемът е системен и той е такъв, защото поставя проблеми, които на практика дълги години изобщо не са намирали своето решение.
Има смисъл да обсъждаме точно днес темата за решаване на последиците, свързани с бавното правосъдие, защото България предприема конкретни мерки за въвеждането на ефективни вътрешноправни механизми. Първата стъпка беше вече въведена с промените в Закона за съдебната власт. Втората стъпка в момента се обсъжда в Народното събрание, защото предстои на първо четене да бъде разгледан Законът за отговорност на държавата за вреди на граждани, която стъпка на практика ще даде възможност да бъдат преодолени последиците от бавното правосъдие чрез предоставянето на възможност на българските граждани да имат право на исково производство за обезщетяване на тези вреди.
На практика България наистина е една от държавите, които са на челните места с висящи дела от Европейския съд в Страсбург. Това е по-скоро 10-12-то място, но така или иначе справянето с последиците от бавното правосъдие смятам, че ще повиши международния престиж на България.
Истината е, че ако не бяхме въвели този механизъм, сега, през месец септември, на практика към България ще се върнат 700 жалби и техните жалбоподатели ще имат право да търсят вътрешноправни механизми за обезщетяване на вредите, които те са претърпели от бавното правосъдие. Това означава, че на практика, ако не беше въведен механизмът с възможността на Инспектората и Министерството на правосъдието да предоставят за 6 месеца такова обезщетение на българските граждани, България вече е в сериозно нарушение на своите международни задължения.
Аз тук не бих се съгласила с факта, че е излишен механизмът по Закона за съдебната власт, защото той ще даде възможност на българските граждани в рамките на 6 месеца да получат обезщетение, което, разбира се, те могат да търсят и в Страсбург, но там периодът ще бъде между 6 и 10 години. Разликата между 6 месеца и 6 години е доста сериозна.
От друга страна, на България също така ще бъдат спестени разноските по делата в Страсбург, защото, ако сте обърнали внимание, България винаги плаща разноските, когато е била осъдена, но много често тези разноски надвишават самото обезщетение, което е присъдено на българските граждани. Тоест плаща се двойно за всеки един случай на нарушени права.
Бих казала, че е много важно да се обърне внимание на втората стъпка, която предприемаме по отношение на Закона за обезщетяване на гражданите от вреди, настъпили от държавата и общините. Това е така нареченият Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, предстои неговото първо четене. Именно по този ред гражданите ще имат право да търсят обезщетяване и на неимуществени вреди. Тоест наистина се затваря изцяло кръгът от мерки, които решават проблемите от бавното правосъдие.
Тук е мястото да кажа, че в периода от 2001 г. България е платила над 2 млн. лв. точно по темата бавно правосъдие. Това са щетите, които са претърпели българските граждани в резултат на балното правосъдие.
Аз съм съгласна, че в момента коментираме мерки, които са предприети за справяне с последиците от бавното правосъдие, но България има такъв международен ангажимент. Мисля, че този въпрос ще бъде решен в скоро време.
Това, върху което наистина всички трябва да се фокусираме, всички институции, аз се радвам, че срещам разбиране и от страна на народните представители в това отношение, е въпросът за справяне изобщо с темата за бавното правосъдие, което, разбира се, е сериозен ангажимент на съдебната система. Тук са необходими конкретни законодателни, но и организационни мерки наистина за справяне с този проблем.
Бих казала, че на практика това, което дава като статистика Висшият съдебен съвет в периода 2009-2011 г., е, че има наистина сериозно повишаване на срочността при гледането на делата. Около 86% от висящите производства се решават в срок и се гледат в срок. Разбира се, това не омаловажава останалите проценти до 100, защото зад всеки един такъв процент стои човешка съдба и стои конкретно дело.
В това отношение аз бих казала, че подкрепям изцяло това, което предложихте и Вие, за разширяване на дебата и за възможността да се дискутират изобщо проблемите за осъдителните решения в Страсбург, а не само темата за пилотните решения. Още веднъж казвам, че смятам, че е важно да се стартира този дебат и днес да обсъждаме именно темата за пилотните решения. Това обаче не решава въпросите. Ако говорим за бавното правосъдие, ние говорим за отказ от правосъдие. Говорим за една много висока цена на бавното правосъдие, която плащаме всички ние.
Именно затова, бих искала да Ви информирам, че в Министерство на правосъдието вече тече сериозна дейност по анализ и предложения на конкретни мерки за промени в законите, свързани с постановени осъдителни решения срещу България. Такъв доклад ще бъде изготвен в най-скоро време и аз бих искала да го представя и на Вашето внимание, защото ангажиментът за предлагане на промени в законите в резултат на осъждания на България от Страсбург е безспорно на Министерство на правосъдието и на правителството, но що се отнася до приемането на тези промени, тук ангажиментът е на Народното събрание и затова говорим за един общ ангажимент.
Във връзка с това бих казала, че трябва да продължи дебатът, включително това, което беше споменато за промените в НПК и не само там. Във всички случаи този дебат трябва да продължи. Когато говорим за НПК, в момента нямам готовност за обсъждане точно тази разпоредба, но така или иначе, ако правилно си спомням, когато говорим за разпоредбите в НПК, да, те са коментирани в пилотното решение Димитров и Хамънов срещу България в § 119. Там се казва, че само в определени случаи правото на НПК е оценено като ефективно и то само за досъдебната фаза. Тоест, дебатът трябва да продължи.
В случаите, когато има възможност за прекратяване на производствата в срок от 2 години, смятам, че много сериозно ще бъде накърнено чувството за справедливост у българските граждани. И без това от страна на гражданите има доста ниско доверие към институциите и към съдебната система в частност. Именно затова дебатът продължава.
Екипът на Министерство на правосъдието намери възможност да осигури анализа именно по темата Страсбург. Анализът по темата е „Изменение на законодателството в отговор на осъдителните решения”. Този анализ ще бъде възможен в резултат на норвежкия механизъм, който предоставя средства именно за аналитични доклади в това отношение. На практика норвежкият механизъм, по който миналата седмица подписахме споразумение, ще даде възможност да предостави едно добро обучение на процесуалните агенти в Министерство на правосъдието, които, знаете, представляват държавата в Страсбург, така че все пак те да бъдат и добре обучени и във всички случаи, когато се изправят срещу може би най-добрите адвокати на България, които представляват отсрещната страна – жалбоподателите, те също да имат адекватно професионално поведение.
В заключение ще кажа, че благодаря на народните представители, които предложиха да бъде разширен обхватът на решението, което днес ще приемете. Аз също смятам, че темата за бавното правосъдие и по-скоро за последиците от бавното правосъдие, и за въвеждането на вътрешни механизми за обезщетяване на гражданите, които са пострадали от бавно правосъдие, не изчерпва изобщо проблемите, свързани с осъдителните решения срещу България в Страсбург.
Именно затова, независимо че по различен начин беше формулирано предложението за вземане на решение, аз бих Ви призовала да разширите неговия обхват, с което, от една страна, показвам готовността на Министерство на правосъдието да продължи да има активна роля и да продължи да участва в този дебат, и, от друга страна, бих искала да кажа, че се радвам, че Вие като народни представители разбирате Вашия ангажимент и ангажираността за това – конкретни мерки да бъдат предприети в това отношение.
Бих искала да Ви помоля да обсъдите възможността наистина да бъде внасян годишен доклад, не само по отношение на пилотните решения. Аз тук съм съгласна, да се надяваме, че не всяка година ще има за България пилотни решения, – това в никакъв случай не е добра атестация – а да се разшири възможността правителството да внесе доклад по отношение на мерките, които са предприети във връзка с преодоляване последиците от осъдителните решения в Страсбург. Аз мисля, че това ще бъде възможност за ефективно взаимодействие между правителството и Народното събрание. Подкрепям идеята докладът да бъде фокусиран не само върху пилотните решения, а изобщо върху мерките за справяне с последиците от осъдителните решения в Страсбург.
Пак ще си позволя да кажа, че не смятам, че темата е излишна, и отново ще напомня и ще Ви помоля с много сериозно внимание да се отнесете към предложения от правителството Проект за промени в ЗОДОВ, който влиза на първо четене в Народното събрание, надявам се, още следващата седмица. Благодаря Ви за вниманието и се надявам наистина на активно взаимодействие и подкрепа от Ваша страна.