ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ1919 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г., и № 254-01-70, внесен от народните представители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13 юни 2012 г.
На свои заседания, проведени на 14 юни и 19 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г., и № 254-01-70, внесен от народните представители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13 юни 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието и на Висшия адвокатски съвет.
Първият законопроект беше представен от името на вносителя от заместник-министър Пламен Георгиев.
С него се цели преодоляване на несъответствията между Закона за адвокатурата и правото на Европейския съюз.
За да се избегне навлизането на процедурата по нарушение в съдебна фаза на започнала процедура за нарушение № 2008/4906 срещу Република България, свързана с несъвместимостта на разпоредби от Закона за адвокатурата с правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги за констатирани несъответствия между общностното право и българското законодателство, се отнасят до различното третиране на адвокати от Общността и адвокати от Република България, от една страна, а от друга – наличието на ограничения при установяването на адвокати и адвокатски дружества от Общността в Република България.
Законопроектът въвежда понятието „адвокат от Европейския съюз”, като се създава Глава трета „а” – „Адвокати от Европейския съюз”. Обхватът на закона на адвокатите от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и от Конфедерация Швейцария произтича от приравняването на гражданите на тези държави към гражданите на Европейския съюз по отношение на четирите основни свободи.
Предлага се разграничение между трайно установяване на адвокат от държава – членка на Европейския съюз, и временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България от адвокат от държава – членка на Европейския съюз.
Предложените нови понятия позволяват по-ясното разграничаване между двете категории адвокати от държави – членки на Европейския съюз, и съдържат директни референции към общностното право, а също така целят ясно очертаване на особеностите в статута на тези две различни категории адвокати, попадащи в обхвата на понятието „адвокат от Европейския съюз”.
Уеднаквяват се правата на българския адвокат и на адвоката от Общността.
Създава се възможност адвокатът от държава – членка на Европейския съюз, да може да сключва договорите по чл. 76 и чл. 77 от закона, а също и да може да сключва договор за съдружие по чл. 52.
Съгласно чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз са забранени ограниченията на свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава член. Тази забрана се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.
В законопроекта се предлагат норми, с които се гарантира достъпът до формата „адвокатско дружество” на групи адвокати, учредени в друга държава членка, като същевременно се поставят изисквания, които целят да предотвратят появата на „псевдодъщерни” дружества, които нямат действителна връзка с групата в другата държава членка. По този начин освен свободата на установяване се гарантира прозрачността и сигурността на пазара на юридически услуги.
Вторият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Ралица Тодорова.
С него се цели да се уеднакви подходът за избиране на органи на адвокатската колегия и на делегати за Общото събрание на адвокатите в страната, защото Общото събрание на адвокатите в страната е висш орган на адвокатурата и е редно принципът за таен избор да се прилага и за неговите членове – делегатите. От друга страна, в големите адвокатски колегии явният избор на делегати създава затруднения, свързани с времето на провеждане на избора за всеки предложен кандидат, преброяването на гласовете, както и контролирането дали всеки от участниците в събранието гласува за не повече от определен брой кандидати.
Предвижда се отпадането на възможността в общите събрания да се гласува с повече от едно пълномощно. По този начин се мотивира личното участие на адвокатите в самоуправлението на колегията.
Предлага се оптимизиране на съставите на Висшия дисциплинарен съд. Не е оправдано като първа инстанция Висшият дисциплинарен съд да заседава в състав от 7 души, което представлява по същество половината членове на този висш орган на адвокатурата. Обстоятелството, че решенията на първата инстанция в адвокатурата подлежат на обжалване пред ВКС, е достатъчна гаранция за законност.
Предвижда се намаляване и на второинстанционните състави. Досегашните 5-членни състави се събират трудно, а необходимостта от разглеждане на дисциплинарни дела в разумен срок може да се гарантира и от 3-членни състави.
Становище по законопроектите изказа госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет. Относно втория проект подчерта, че с него се решават много важни въпроси на адвокатурата. Тя подчерта, че няма какъвто и да било съдебен състав в България от 7 души. Дисциплинарният съд се състои от 15 души, а 7 разглеждат дисциплинарната преписка. Отбеляза, че Върховните съдилища заседават с трима души състав, а адвокатите със 7 и призова да се подкрепи законопроектът.
Относно законопроекта, внесен от Министерския съвет, изтъкна, че адвокатурата активно е работила при изработването на законопроекта, но след 21 ноември 2011 г., когато е получено писмо от Европейската комисия, не са вземали участие в работните групи. Акцентира, че не са против приемането на един такъв законопроект, но смята, че в него има много редакционни неточности. Представили са предложения на Министерството на правосъдието и повечето от тях се приемат. Недоразуменията възникват по два въпроса и те са свързани със сдружаването.
Предлага се чуждестранните адвокати да могат да учредяват клон в България. В писмото на Европейската комисия изрично се казва, че трябва да има равни възможности между българските и чуждестранните адвокати и след като тя настоява чуждестранните адвокати да учредяват клонове, то трябва да могат това да правят и българските адвокати, иначе ще е противоконституционно.
Вторият проблем е свързан с адвокатите, които идват временно в страната за определено дело. Със законопроекта се дава възможност на временно упражняващ професията адвокат да създаде трайно дружество, което противоречи на идеята за временно дошлия адвокат. Няма пречка да се разпише, че временно дошлият адвокат в страната има възможност да създаде дружество за целите на временната си дейност.
В хода на дискусията беше изложено, че въпреки задълженията на Република България по отношение въвеждане на европейското законодателство, това не следва да е в ущърб на националната адвокатура, каквито разпоредби се съдържат в законопроекта и трябва внимателно да се прецизират.
Изказа притеснение относно понятието „временно упражняване на адвокатската професия”, тъй като няма легална дефиниция за него. Трябва да се предвиди някакъв краен срок, след който вече временното упражняване на професията задължително да преминава в трайно, особено когато се предвижда възможност по време на временното упражняване на професията да се учредяват и адвокатски дружества и така нататък.
Член 19в, ал. 1 предвижда, че при временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България преди извършване на първото действие адвокатът от Европейския съюз е длъжен да уведоми писмено Висшия адвокатски съвет. Поставиха се въпросите: кое е първото действие и кой ще контролира кога е започнало първото действие?
В законопроекта се предвижда регистрация на клон на чуждестранен адвокат от Европейския съюз, поради което е необходимо той да внася данъци и се постави въпрос от кой момент ще започне внасянето на всички данъци, които той дължи на територията на България?
Изрази се становище по отношение на § 48 и че в чл. 11, § 1 по Директивата е записано, че един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват в приемаща държава членка по произход, могат да създават клон, а когато основополагащи правила, които уреждат дейността на тази група в държавата членка по произход, са несъвместими с основополагащи правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемаща държава членка, последните имат предимство. Постави се и въпросът: в какво се състои съвместимостта в Закона за адвокатурата и други закони, създаването на търговски дружества, които позволяват упражняване на адвокатска професия?
Госпожа Даниела Доковска посочи, че след писмото на Европейската комисия са проучили и няма законодателство, в което да е заложено, че адвокатите, временно упражняващи професията, могат да правят дружества, включително и в немското законодателство няма изричен текст. Относно „временно упражняващ професията” в другите законодателства има различни формулировки, но никъде няма разписан срок, а се визира извършване на определена работа или дейност, както е по Директивата за услугите. Не е удачно адвокатите, които идват да упражняват временна професия, да уведомяват Висшия адвокатски съвет. Те трябва да уведомяват местния адвокатски съвет, за да има някакъв контрол и отчетност.
Заместник-министър Пламен Георгиев отбеляза, че ако законопроектът се отложи за по-дълъг период от време, има риск да влезе в съдебна фаза. В писмо от Европейската комисия изрично е посочено, че съгласуват законопроекта така, както е написан, дори имат забележки, че трябва да е по-рестриктивен.
Гласуването на законопроекта беше отложено с цел създаване на работна група от представителите на Министерството на правосъдието и на Висшия адвокатски съвет и сближаване на позициите по него.
На заседанието, проведено на 19 септември 2012 г., беше отбелязано, че създадената работна група е постигнала съгласие по голяма част от спорните текстове, с изключение на две групи въпроси.
Първата група засяга временното упражняване на професията от чуждестранните адвокати. Предложението на Висшия адвокатски съвет е чуждестранният адвокат да уведомява съответния адвокатски съвет, който да издава документ, необходим за представяне пред съда. В същото време така ще се упражнява контрол и чуждестранните адвокати ще попадат под дисциплинарната юрисдикция на адвокатурата.
Другата група въпроси е свързана с възможността временно упражняващият адвокатска професия на територията на Република България адвокат от държава – членка на Европейския съюз, да бъде съдружник в адвокатско съдружие или адвокатско дружество. Упражняването на адвокатска дейност в адвокатско дружество или адвокатско съдружие предполага участието на съдружника с личен труд в дейността на съдружието или дружеството. Българският Закон за адвокатурата не допуска само капиталово участие, без осъществяване лична дейност като адвокат в дружеството или съдружието, тъй като и двете организационни форми не са капиталови дружества.
Създаването на възможност само за капиталово участие влиза в противоречие с едно от основните принципни положения на сдружаването между адвокатите в България – съдружието и адвокатското дружество да са изградени като дружества на личностите.
Ако един адвокат, гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария има желание да бъде съдружник в адвокатско съдружие или дружество, той има възможността, практически без каквито и да е формалности, да придобие статуса на адвокат, трайно установен в Реплика България, и да учреди или да стане съдружник в адвокатско дружество или адвокатско съдружие. Придобиването на този статус става след изпълнението на изключително ясна, опростена и облекчена процедура, при което от желаещия е необходимо само да докаже качеството си на адвокат в държава членка и гражданство на такава държава.
В края на дискусията народните представители се обединиха около становището, че за да бъде подкрепен законопроектът, е необходимо да бъде постигната договореност по тези изключително важни въпроси за българската адвокатура, каквато беше постигната между вносителите и представителите на адвокатурата.
След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23 април 2012 г., и с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 254-01-70, внесен от народните представители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13 юни 2012 г.”