26 септември 2012 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили за възлагане на одит на Сметната палата с народни представители от Коалиция за България без съмнение е провокирано от земетресението в Перник и Пернишка област на 22 май и последвалите вторични трусове. В резултат по сградите са причинени щети на близо 70-80% от сградите – държавна собственост и частни жилищни сгради на територията на населените места в Пернишко. Щетите се оценяват на близо 24 милиона като продължават оценките по сигналите на всички граждани, чиито домове са засегнати. До този момент са разгледани по-малко от 10% от изпратените в междуведомствената комисия преписки, включително по отношение на сградите, които са общинска и държавна собственост. Най-тежки са последиците и най-забавени са реакциите по отношение на частните жилищни сгради. Държавата е преценила, че е необходимо да бъдат заделени средства за подобни бедствени ситуации, като в бюджета за 2011 г. от резерва са предвидени 81 милиона, за 2012 г. са предвидени 70 милиона. Това са средствата, които са на разположение на междуведомствената комисия, които се разпределят въз основа на правилата, съответно критериите, които се прилагат в нейната работа. За съжаление, впечатлението, което се създава, е, че една значителна част от тези жалби се протакат като процедура на разглеждане, не се вземат своевременни решения и основната причина за това е обемът на средствата, които в момента са на разположение. За да знаем какви са тези средства, за да знаем по какви критерии до този момент са били разпределяни, трябва да се възложи проверка за начина, по който са разпределяни и съответно – движението на средствата. Това може да стане към този момент чрез възлагане на одит от страна на Сметната палата, с оглед на което предложението е този одит да се възложи и да имаме яснота в рамките на около месец за средствата, които в този момент са на разположение на междуведомствената комисия. Моля да подкрепите това предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Излизам с известна надежда част от хората, които са се въздържали, да преосмислят гласуването си и съответно да подкрепят проекта за решение. Не виждам сериозно основание да бъде отхвърлено това предложение, защото за далеч по-малко средства и за далеч по-малки суми по отношение на различни институции и ведомства Народното събрание се е възползвало от правото си да възложи извършването на одити в рамките на разрешеното по Закона за Сметната палата. До този момент са приложени два критерия, които са изключително странни, и искаме да разберем защо и на какво основание се прилагат те и имат ли основание опасенията, че средствата от Фонда за стихийни бедствия отдавна са изразходвани и са пренасочени за други дейности? Първият критерий, който се прилага по отношение на щетите, причинени върху частни сгради, е данъчната оценка. Сами разбирате, че за една огромна част от частните сгради, особено в малките населени места, данъчната оценка в момента се движи в рамките на 2–3 хил. лв., съответно щетите в резултат на земетресението надхвърлят с пъти тази данъчна оценка. Естествено е да знаем защо и по какви критерии тази данъчна оценка в момента е водещата при оценката на щетите. Второ, странно е, че ведомствената комисия приема една долна граница, под която тя няма да изплаща средства за обезщетяване на собствениците в размер на 2000 лева. Отговорът от страна на междуведомствената комисия е, че толкова стрували текущите ремонти. Аз не зная по силата на какви критерии и с какви познания примерно може да бъде оценено в момента (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) какво е текущ ремонт и колко средства са необходими. Но опасението, което създава напрежение в перничани, е, че средствата по Фонда за стихийни бедствия отдавна са пренасочени в други дейности. Затова, моля Ви, да изясним в това число с оглед бъдещо планиране на тези средства, да подкрепим проекта за решение за възлагане на одит на Сметната палата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Многогодишни са усилията на Политическа партия „Атака” в Народното събрание да промени текста относно неизбежната отбрана. Внесли сме и законопроект, който е опит на високо ниво в Народното събрание да се предизвика, първо, дебат, а след това, най-после, след много години, да бъде решен един изключително важен за българското общество въпрос. Вярно е, че преди десетина години е правен предишен опит, който е бил торпилиран до голяма степен от решение на Върховния съд на Република България тогава, тълкувайки приетите тогава разпоредби, но това не значи, че животът, който налага непрекъснато да бъде направено такова изменение, не води до извода да бъде предприета тази стъпка. Ние предлагаме един примерен текст, около който трябва да се осъществи дебат, да се произнесат специалисти по наказателно право, а в крайна сметка Народното събрание да разшири пределите на неизбежната отбрана. Примерите от живота са навсякъде, те просто ни притискат. Всеки ден има съобщения за случаи, за казуси, които се дължат и са свързани с въпроса за неизбежната отбрана. Господин Опиц вече е в затвора, защото се е опитал да защити имот чрез достойнството на живеещите в своя блок. Вместо да бъде не осъден, а да награден за това, което е сторил, той в момента се намира в затвора. Ние от „Атака” призовахме президента да го помилва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това вече е друг въпрос, той би се възползвал от едно изменение в Наказателния кодекс, което ние предлагаме. Ето, има случай днес в пресата…

… за случай в Благоевград…

Да, госпожо председател. Моля нашето предложение да бъде подложено на гласуване и да гласувате в насока нашият законопроект да бъде разгледан.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Както в отношенията между хората има и трябва да има морал, морал трябва да има в отношенията между държавата и нейните граждани. Нашето предложение не е за друго, а да отпадне данъкът върху добавената стойност, онези 20% от цената, стойността на дарителските есемеси. В многобройните кампании, които се осъществяват по един или друг повод, с едни или други инициатори, в полза на едни или други каузи, българските граждани, давайки своята лепта от левче или два, в зависимост какво е обявено в кампанията, плащат и всъщност 20 ст. от тази стойност отиват в държавната хазна. Колеги, няма морал държавата да прибира тези 20%, които гражданите всъщност дават не за благотворителната кауза, за която са подали есемеса, а за българския фиск. От „Атака” от години поставяме този въпрос. След нашето внасяне преди месеци на законопроекта, който искахме да се включи в дневния ред, имаше някакво раздвижване и въпросът уж беше решен на ниво Министерски съвет и това дори беше обявено по медиите. Въпросът обаче не може да бъде решен на ниво правителство. Той може да бъде решен само с промяна в Закона за данъка върху добавена стойност, за чиято промяна сме внесли много кратък и ясен законопроект. Няма никакви причини той да не бъде гледан в спешен порядък и да не бъде приет, каквато воля изразиха някои представители на изпълнителната власт. Мисля, че в това отношение няма разминаване. Идва Рождество Христово, във връзка с което и по време на което се правят много дарителски кампании. Нека този път го посрещнем с това изменение, което ще предостави повече средства за дарените и нуждаещите се деца. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, първо да направя процедурно предложение: на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на номинираните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание съгласно предложения от нас списък, подредени по азбучен ред: господин Бойко Илиев Рашков, госпожа Валентина Георгиева Драганова, господин Васил Цветанов Петров, господин Владислав Петров Славов, госпожа Галина Петкова Пачовска-Карагьозова, господин Димитър Костадинов Узунов, господин Йордан Костадинов Давчев, госпожа Каролина Неделчева Михайлова, госпожа Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова, госпожа Мария Василева Кузманова, госпожа Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, госпожа Незабравка Иванова Стоева, госпожа Светла Димитрова Петкова, госпожа Соня Николова Найденова, господин Тодор Димитров Мерджанов и господин Ясен Тодоров Тодоров. Седемнадесетият кандидат госпожа Колева е с допуск като все още действащ народен представител.

Благодаря. „ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. На свое заседание, проведено на 11 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване на предложените седемнадесет кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. На заседанието присъстваха: госпожа Диана Ковачева – министър на правосъдието, господин Борис Велчев – главен прокурор на Република България, господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд, господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд, господин Бойко Найденов – заместник-главен прокурор, госпожа Анелия Мингова – представляваща Висшия съдебен съвет, членове на Висшия съдебен съвет, госпожа Анна Караиванова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България, членове на Централния съвет на Съюза на юристите в България, декани на юридически факултети и представители на дипломатическия корпус, както и представители на неправителствени организации. Заседанието бе излъчвано директно по БНТ и БНР, както и в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание на български и английски език. На свое заседание, проведено на 4 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси извърши проверка на постъпилите документи на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание за допустимост на основание разпоредбите на Закона за съдебната власт и т. 7 от Раздел ІІ на приетите с решение на Народното събрание Процедурни правила за издигане на кандидатури, публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, като взе решение до изслушване да бъдат допуснати предложените седемнадесет кандидати, подредени в списък, неразделна част от процедурните правила, съдържащ трите имена на кандидатите, подредени по азбучен ред. Според разпоредбите на Закона за съдебната власт и приетите процедурни правила юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации имаха възможност не по-късно от 3 септември 2012 г. да представят на комисията по пощата или в електронен вид на имейла на комисията, становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. В Комисията по правни въпроси са постъпили няколко становища – от асоциация „Форум”, от „Център на НПО в Разград”, от Управителния съвет на Асоциация на прокурорите в България, от „Български адвокати за правата на човека”, от председателите на Окръжен и Районен съд – Благоевград, Районен съд – Петрич и Районен съд – Разлог, от Асоциация за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет и Институт за развитие на публичната среда, от „Справедливост за хората” – гр. Стара Загора, от Институт за модерна политика и от фондация „Безопасни улици за Валя” – гр. Бургас. В изслушването участваха всички 17 допуснати кандидати, в поредност, определена по азбучен ред според собствените им имена, по списък, неразделна част от правилата, приложен към доклада. Господин Бойко Рашков беше представен от вносителя на предложението – народният представител Михаил Миков. Народният представител Димитър Главчев като един от вносителите представи кандидатурата на Валентина Драганова. Народният представител Христо Бисеров представи кандидатурата на господин Васил Петров. Следващият кандидат – господин Владислав Славов беше представен от народния представител Мартин Димитров. Кандидатурата на госпожа Галина Пачовска-Карагьозова бе представена от госпожа Мая Манолова. Кандидатът Димитър Узунов беше представен от народния представител Яне Янев. Кандидатурата на господин Йордан Давчев беше представена от народния представител Явор Нотев. Следващият кандидат – госпожа Каролина Михайлова, беше представена от един от вносителите на предложението – народният представител Емил Радев. Кандидатът Магдалена Лазарова-Проданова беше представена от вносителя – народният представител Христо Бисеров. Госпожа Мария Кузманова беше представена от един от вносителите на предложението – народният представител Доброслав Димитров. Народният представител Георги Божинов представи следващия кандидат – госпожа Надя Пеловска-Дилкова. Госпожа Незабравка Стоева беше представена от вносителя на предложението – народният представител госпожа Корнелия Нинова. Госпожа Светла Петкова беше представена от народния представител Цвета Караянчева. Кандидатурата на госпожа Соня Найденова беше представена от народния представител Димитър Лазаров. Народният представител Дарин Матов представи кандидатурата на господин Тодор Мерджанов. Госпожа Юлиана Колева беше представена от един от вносителите на предложението – народният представител Красимир Ципов. Кандидатурата на господин Ясен Тодоров беше представена от народния представител Николай Пехливанов. В изложението си всеки от кандидатите представи своя опит, квалификация, концепция за работата си и мотивацията за кандидатирането си за член на Висшия съдебен съвет, отговори на поставените му от народни представители въпроси, включително и въз основа на постъпилите становища от различни юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност. Изготвеният стенографски протокол, публикуван на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание – www.parliament.bg/bg/vss и на сайта на Комисията по правни въпроси, дава възможност на всеки да получи необходимата информация за представянето на всеки един от кандидати. Комисията по правни въпроси изготви доклад след проведеното изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Всички седемнадесет кандидати отговарят на законовите изисквания, което е видно от представените документи, мотивите на вносителите и постъпилите становища. От предоставените документи, кадрови справки и постъпилите становища за нито един от кандидатите не са постъпили данни, от които може да се направи преценка, че са поставени под съмнение нравствените и професионалните качества на кандидата. Има постъпили становища, които са в подкрепа на определени кандидати от различни представители на професионални организации или неправителствения сектор. В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от асоциация „Форум”, „Център на НПО в Разград” и от Управителния съвет на Асоциация на прокурорите в България за професионалните качества и специфичната подготовка по отношение на кандидата Магдалена Лазарова-Проданова, в които се посочва, че тя има богат практически опит и е отворена към новите предизвикателства в борбата с престъпността, като избирането й за член на ВСС ще е от голяма полза за модернизирането на политиките и намирането на нови подходи за цялостно подобряване на работата на съдебната система в страната и особено в областта на борбата с организирана престъпност. От Управителния съвет на Асоциация на прокурорите в България е постъпило становище относно кандидатурата на госпожа Валентина Драганова за професионалните й качества, в което се посочи, че притежава всички необходими качества, за да бъде член на Висшия съдебен съвет. От „Български адвокати за правата на човека” е постъпило положително становище относно квалификацията и опита на кандидатите госпожа Петкова и господин Славов, според което те не само отговарят на условията за избор с професионалните си и нравствени качества, но и са в състояние да направят особено ценен принос в работата на ВСС с огромния си професионален и административен опит, доказаното познаване на проблемите в съдебната система, визия и решимост за преодоляването им. От името на „Център на НПО” в Разград и Дом на науката и техниката в гр. Враца е постъпило становище за госпожа Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, в което се посочва, че тя притежава необходимите високи морални и професионални качества за този пост. Постъпило е и становище от председателите на Окръжен и Районен съд – Благоевград, Районен съд – Петрич и Районен съд – Разлог и „Център на НПО в Разград”, в които се изразява оценка публичната репутация и обществената подкрепа за номинацията на Димитър Узунов. Същият се ползва с добро име сред колегите си и обществото, притежава професионални и нравствени качества, както и добри мениджърски умения, които са намерили реално проявление във високите резултати от въведената от него организация и начин на работа в Районен съд – Сандански през последните години. В Комисията по правни въпроси постъпиха становища от неправителствени организации, в които се предлага на народните представители да зададат въпроси към кандидатите. Въпросите бяха обобщени и поставени по време на изслушването. Кандидатите в резюмето си по отношение на тяхното виждане за дейността на Висшия съдебен съвет отговориха на част от поставените предварително в тези становища въпроси. В комисията няма постъпили оценки на публичната репутация и обществената подкрепа на всички кандидати, с изключение на тези, цитирани по-горе. Народните представители, които представяха кандидатите, запознаха залата и обществеността за квалификацията, опита и професионалните качества и подготовка на кандидатите. Осигурена е възможност проведеното изслушване да бъде директно излъчвано по БНТ и БНР, както и в интернет чрез специализирания тематичен сайт в страницата на Народното събрание. От него е публикуван и подробен стенографски протокол на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание, така и на сайта на Комисията по правни въпроси. Тази публичност и прозрачност на проведеното изслушване позволяват на народните представители да се запознаят в детайли с предложените кандидатури, техните концепции за работата им като член на Висшия съдебен съвет, притежаваните квалификация, опит, професионални качества и знания, както и да формират мнение за тяхното представяне с оглед предстоящия избор на 26 септември 2012 г. От предложените седемнадесет кандидати от квотата на Народното събрание, то следва да избере единадесет членове на Висшия съдебен съвет. За избрани се смятат тези единадесет, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. В случай, че повече от единадесет кандидати, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове се провежда балотаж. За избран, съответно избрани, до запълване на пълния брой на местата от квотата на Народното събрание, се считат тези, които са получили най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия. Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, приема доклада и предлага на Народното събрание седемнадесетте кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет да бъдат подложени на обсъждане и последователно гласуване, както и проекти за решения за избор на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание поотделно за всеки един от кандидатите.” Уважаема госпожо председател, към доклада има Приложение № 1, представляващо списък на предложените кандидати по азбучен ред, който ще прочета още веднъж – по този ред ще се проведе и процедурата днес: - господин Бойко Илиев Рашков, - госпожа Валентина Георгиева Драганова, - господин Васил Цветанов Петров, - господин Владислав Петров Славов, - госпожа Галина Петкова Пачовска-Карагьозова, - господин Димитър Костадинов Узунов, - господин Йордан Костадинов Давчев, - госпожа Каролина Неделчева Михайлова, - госпожа Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова, - госпожа Мария Василева Кузманова, - госпожа Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, - госпожа Незабравка Иванова Стоева, - госпожа Светла Димитрова Петкова, - госпожа Соня Николова Найденова, - господин Тодор Димитров Мерджанов, - госпожа Юлиана Генчева Колева, - господин Ясен Тодоров Тодоров. Следват седемнадесет на брой проекти за решения за избор на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание – поотделно за всеки от кандидатите по така прочетения списък. Проектът за решение съдържа следния текст, с разлика в имената: „Проект РЕШЕНИЕ за избор на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и 2 и чл. 19б от Закона за съдебната власт и § 30 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 50 от 2012 г.) РЕШИ: Избира за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание” съответния кандидат, който следва. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаеми кандидати! Бойко Рашков е добре познат и на правната, и на по-широката общественост. Бил е директор на Националната следствена служба и на Специализираното следствие. Кариерата му е преминала в магистратурата. Има една част от неговата биография, която е изключително важна. В Закона за съдебната власт е посочено, че във Висшия съдебен съвет участват представители на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите – трябва да има представители и на научните работници. Бойко Рашков е единственият кандидат – хабилитиран преподавател по право, редовен доцент в Икономическия и извънреден във Варненския свободен университет. Има редица трудове. Особен интерес представлява единствената по рода си засега монография по въпросите на специалните разузнавателни средства. Следващият Висш съдебен съвет ще трябва да положи специални усилия по отношение на уеднаквяване практиката за допускането и използването на специални разузнавателни средства, защото специализираната подкомисия многократно констатира, че отделни председатели, отделни административни ръководители използват специални разузнавателни средства в нарушение на закона. В този смисъл смятам, че неговата кандидатура ще бъде полезна и в тази посока. Затова съм предложил на Вашето внимание кандидатурата на Бойко Илиев Рашков за член на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да Ви представя кандидатурата на госпожа Валентина Драганова. Госпожа Драганова е известна с това, че цялото й кариерно развитие е преминало в органите на Прокуратурата. Тя има почти 29 години стаж, като се започне от 1984 г. като младши прокурор в Районна прокуратура – Ловеч; премине се през заместник районен прокурор през 1987 г. на Софийска районна прокуратура; през 1991 г. е прокурор в Софийска градска прокуратура. Има растеж на място – повишаване в ранг през 1998 г. с решение на Висшия съдебен съвет като прокурор във Върховна касационна и Върховна административна прокуратура. Ползва се с много добро професионално име сред колегите си и е известна с добрите си нравствени качества. Тя е член на Етичната комисия към Върховна административна прокуратура. Има широки познания в няколко вида право, като се започне от гражданско право, мине се през търговско, очевидно има познания и по наказателно и административно право. Широките нейни познания в тези области ще й помогнат да съдейства за доброто функциониране на различните органи в съдебната система. Госпожа Драганова е била един от членовете по проекта „Укрепване на административния капацитет на Република България за противодействие на нарушенията и престъпленията, защита на обществения интерес и правата на гражданите”, осъществен по (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Оперативна програма „Административен капацитет”. Изнесла е лекции в тази област в България, в Унгария и Португалия. Всичко това ми дава основание да вярвам, че ако бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет, тя ще внесе своя принос да бъдат изпълнени очакванията на обществото и препоръките на Европейската комисия в последния Доклад по механизма за оценка. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, представям Ви кандидатурата на господин Васил Петров. Юрист с повече от 30 години активна юридическа практика. Господин Петров е възпитаник на Софийския университет „Климент Охридски”. Завършил е през 1974 г. Работил е като главен юрисконсулт в Благоевград и в Общинския народен съвет – Благоевград. От 1981 до 1984 г. господин Петров е районен прокурор на Благоевград. Акцент в неговата професионална биография безспорно е обстоятелството, че господин Петров вече почти 25 години е адвокат. Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание, че няма друг кандидат с такава богата адвокатска практика, още повече, че господин Петров е бил три години и е председател на Адвокатския съвет в Благоевград, и един период от осем години – член на Висшия адвокатски съвет. Уважаеми дами и господа, считаме, че тази кандидатура е много достойна с оглед и на обстоятелството, че господин Васил Петров беше в състава на първия Инспекторат, избран – помните, преди пет години и там той беше един от активните, от работещите членове. Автор е на Методика на Инспектората към Висшия съдебен съвет за извършване на проверки в съд и прокуратура. Убедени сме, че това е една много добра кандидатура и Ви я представяме с надежда за нейното одобрение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На 11 септември 2012 г. подробно представих пред Комисията по правни въпроси внесената от мен и колегата Димо Гяуров кандидатура на конституционния съдия Владислав Славов за член на Висшия съдебен съвет. Освен със завидната си биография като магистрат и юрист, дългогодишен професионален опит, кариерното развитие на господин Славов впечатлява и с неизменната му съпричастност към проблемите на реформата в съдебната система. Наред с това в рамките на изслушването господин Славов разви пред Вас концепцията си, набеляза някои конкретни предложения, които би направил пред бъдещия състав на Висшия съдебен съвет – например за единния първоинстанционен съд, двуинстанционното съдопроизводство, цялостната електронизация на съдебната система, мерки за повишаване квалификацията на магистратите и така нататък, с цел осъществяване на целите на бавените с години реформи и постигане на европейските стандарти за бързина, ефективност, обективност и прозрачност на досъдебното и съдебното производство у нас. Колеги, но Вие не чухте много други конкретни предложения. Ще си позволя накратко да маркирам някои от основните моменти от проведеното изслушване. Кандидатурата на господин Славов се откроява сред останалите предложения не само с дългогодишния юридически стаж – над 36 години, но и с отговорните длъжности, заемани от него в съдебната система, като заместник-главен прокурор на Република България, първият председател на възстановения Върховен административен съд през 1996 г., член на Висшия съдебен съвет от 2003 г., но и с приноса му за изграждането, реформирането и привеждането на съдебната ни система в съответствие със заложеното в Конституцията и европейските и световни принципи на демократичната правова държава. Понеже, колеги, нямам много време – за да отговорим на критиките на Европейската комисия ни трябват хора като Владислав Славов, които въведоха електронната папка, които въведоха модерни европейски практики преди те да се наложат в повечето водещи европейски страни, които знаят как да реформират системата. Нека да докажем, че не правим политически избор, а избираме най-добрите представители. Гласувайте за господин Славов!

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Изключително голям е интересът и на магистратските среди, и на цялата българска общественост към избора на новия Висш съдебен съвет. И това е абсолютно обяснимо заради критиките към съдебната система и от Европа, и от българските граждани, заради съмненията в нейната независимост и натискът на изпълнителната власт и върху съда, и върху досегашния Висш съдебен съвет, заради недоверието, че Парламентът изобщо е в състояние да излъчи от своята квота достойни и смели професионалисти, а не партийни послушковци, и заради подозрението, че има политически договорки, че този избор днес е предрешен. За кандидатурата, която представям на Вашето внимание, няма нужда от задкулисни договорки и от политически уйдурма. Кандидатурата на съдия Галина Карагьозова е една от най-безспорните кандидатури в това състезание и заради своята безупречна 30-годишна съдийска биография, и заради своята безукорна професионална и морална репутация, и заради блестящото представяне на изслушването пред Правната комисия – професионалист с позиция, която има смелостта да отстоява и да защитава. Аз няма да се спирам на факти от биографията на съдия Карагьозова, защото те са публично оповестени на интернет страницата на Правната комисия, само ще кажа, че тя има 30 години съдийски стаж от най-ниското до най-високото стъпало на съдийската кариера, че има седем години стаж като административен ръководител – заместник-председател на Софийския районен съд, и 15 години опит в административното правораздаване, което е една безусловна гаранция за детайлно познаване на проблемите на съдебната система и на адекватни и работещи предложения за тяхното решаване. Аз не се съмнявам, че във всичко това са се убедили всички, които са слушали съдия Карагьозова. За мен е чест да представя на Вашето внимание нейната кандидатура!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Обобщено, аргументите ни за кандидатурата на съдия Димитър Узунов са следните. Димитър Узунов напълно отговаря както на формалните предпоставки, указани в Конституцията и Закона за съдебната власт, така и на поставените от тези актове съдържателни изисквания за високи професионални и нравствени качества. Тези условия са задължителният минимум, който трябва да притежава един член на най-висшия орган на съдебната система. Днес е необходимо и нещо повече – членовете на Висшия съдебен съвет трябва да носят реформата в себе си, за да могат да я реализират. Откакто е административен ръководител, Димитър Узунов реформира участъка от съдебната система, за която отговаря, прави го по своя инициатива, енергично, компетентно, по критериите на Европейския съюз, резултатно и с визия за бъдещето. Димитър Узунов има професионалният, нравствен, делови и личностен потенциал да поеме и тежестта, и отговорността на работата във Висшия съдебен съвет както и способността да развива още този потенциал. Ангажираността с усъвършенстване на съдебната система и с издигане престижа на съдебната власт за него не е служебно задължение, а дълбоко вътрешно убеждение. Народното събрание като върховен орган на държавата носи отговорността за всяка реформа, в това число и на съдебната система. То е призвано да задава критериите, по които следва да работи съдебната власт без пряко да управлява, затова именно на Народното събрание подобава да избере членове на Висшия съдебен съвет, които да имат като изрично достойнство изявени реформаторски качества и способност да работят според най-високите критерии. Уважаеми колеги, Вие успяхте да се убедите във всичко това, което казах до преди малко, в качествата на господин Узунов на изслушването на 11 септември 2012 г., затова, уважаеми колеги, апелирам към Вас да гласувате за тази кандидатура. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Дами и господа, представям на вниманието Ви една достойна кандидатура. Ще Ви запозная с професионалната биография на господин Давчев. Разбира се, към предложението са приложени всички необходими реквизити, за да бъде то годно да произведе своето действие след гласуването. Йордан Давчев е завършил висшето си образование в Софийския университет. През цялото време – 33 години оттогава, е работил като юрист – стажант-съдия, прокурор, адвокат и следовател. След стажа като стажант-съдия Йордан Давчев е продължил кариерата си като младши прокурор, заместник-районен прокурор и районен прокурор в гр. Пловдив до 1992 г., след което е бил адвокат. От 2004 г. до 2009 г. е бил директор на Окръжна следствена служба, гр. Пловдив. От 2009 г. е завеждащ отдел „Следствен” при Окръжна прокуратура – Пловдив. За високото теоретично и практическо ниво на Йордан Давчев доказателство е не само дългият юридически стаж, но и изключителните резултати, които е показвал в своята работа. Доказателство за това е, че извършени ревизии от Инспектората на ВСС и от Инспектората на Националната следствена служба са завършили без каквито и да било негативни резултати, без забележки към работата на юриста – ръководителя Йордан Давчев. По време на юридическата си практика Давчев е участвал в различни курсове и семинари в страната и в чужбина, все в областта, в която изключително работи. Не е без значение и фактът, че Йордан Давчев притежава огромен организационен опит като ръководител на най-голямата районна прокуратура в страната към момент преди създаването на Единната районна прокуратура в София. Кандидатът се ползва с изключително добра репутация сред колегите си. Йордан Давчев винаги е имал активно отношение и притежава визия за развитието на съдебната система, в частност относно усъвършенстването и развитието на наказателното право и процес. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, госпожо председател. Призовавам Ви да гласувате за кандидата Давчев.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати! Вече имах възможност да представя пред Правната комисия съдията от Варненския окръжен съд Каролина Неделчева Михайлова, която има 24 години професионален път в съдебната система. Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Михайлова започва през 1987 г. като младши прокурор в Районна прокуратура – Попово, а две години по-късно вече е заместник-районен прокурор на същата прокуратура. След седем години в държавното обвинение е назначена за съдия в Районен съд – Попово, а от месец юли 1995 г. става негов административен ръководител. В продължение на 15 години трупа административен и управленски опит, а заедно с това изгражда качества на съдия с безупречна репутация и с високи оценки от проверяващи инстанции за качеството на произнесените от нея съдебни актове. От първите дни на 2010 г. е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд – Варна, и е назначена в „Гражданско отделение”. Натрупаният управленски опит е изградил у нея лидерски умения и качества, които й дават възможност да предлага управленски решения и да мотивира колегите си за по-сериозен процес на наблюдение и анализ на практиката. Искам да припомня, че съдия Каролина Михайлова извърши цялостен преглед и анализ на практиката по делата на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Анализът бе повод за първата сериозна и аналитична дискусия, породена от практиката на съда, между комисията и магистратите, които прилагат закона. Новите ми аргументи, с които представям пред Вас кандидатурата на съдия Каролина Михайлова, се основават на изключително убедителната й професионална защита на концепцията за работа на Висшия съдебен съвет, която Михайлова направи пред Правната комисия. Запознахме се с предложените от нея мерки за гарантиране пълноценна защита на независимостта на съдебната власт, сред които е приемане на прозрачни процедури и правила, по които ВСС да извършва подбора, назначението и да гарантира кариерното развитие на магистратите; изработване на обективни критерии за подбор и кариерно развитие на магистратите, свързани с квалификация, компетентност, лични качества и умения за общуване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Чухме от съдия Михайлова, че регулирането и провеждането на последователна дисциплинарна практика е също сред неотложните промени в дейността на ВСС. Уважаеми колеги, съвсем убедително, професионално и компетентно съдия Михайлова защити своята визия за работа на ВСС. Професионалният й път, високата атестация за нейната работа, личните й качества и морал убедително ме водят до заключението, че съдия Каролина Михайлова (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не само има волята да поеме отговорността, но и да бъде част от новия екип на ВСС. Подкрепете Каролина Михайлова – един български съдия с безупречна професионална и лична биография, с ясна и категорична визия за реална реформа в работата на най-висшия орган на съдебната власт.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, дами и господа, уважаеми кандидати! Госпожа Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова е юрист с богата практика и професионален опит в областта на наказателното правораздаване. В кариерното си развитие тя преминава през три от четирите нива на системата на прокуратурата: районно, окръжно и апелативно, като във всяко едно от тях е прослужила достатъчно време и вече има и ранг „Върховна прокуратура”. Понастоящем госпожа Лазарова е заместник-административен ръководител на най-голямата Апелативна прокуратура в София, в която са включени осем окръжни прокуратури, 32 районни прокуратури и, както Ви е известно, Софийската градска прокуратура и Софийската районна прокуратура, които са прокуратурите с най-голяма натовареност. Освен тази нейна професионална биография, искам да обърна внимание на допълнителните квалификации, които притежава кандидатката. Тя има допълнителни квалификации в областта на противодействието на корупцията и организираната престъпност, борбата срещу прането на пари, има участия в няколко тунинг проекти. Искам да обърна внимание на обстоятелството, че има опит като завеждащ звено „Инспекторат” при Апелативна прокуратура – София, и е ръководител на работна група на ниво Апелативна прокуратура по проекта на Висшия съдебен съвет на правила за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт и индивидуалната натовареност на прокурорите – една тема, която беше много обстойно обсъждана по време на представянето на кандидатите пред Правната комисия. В добавка искам да отбележа, че госпожа Лазарова е и магистър не само по право, но и по международни отношения. Уважаеми колеги, считаме тази наша кандидатура за особено подходяща. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми кандидати! Аз ще се спра отново само на най-основните моменти от дългата юридическа биография на госпожа Кузманова. Госпожа Кузманова е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1978 г. и към настоящия момент има над 30 години юридически стаж, от които над 20 работи като съдия. Трудовата й биография започва като стажант-съдия от Софийския градски съд, преминава през районен, окръжен, адвокатура, Инспекторат в Министерството на правосъдието и първия Инспекторат към Висшия съдебен съвет. По настоящем е с ранг на съдия във Върховния касационен съд. Има многобройни следдипломни квалификации, преминати обучения както в България, така и в чужбина, а от 2006 г. е и преподавател по Европейско право. Трите основни момента, които намирам за изключително важни за темата, по която дискутираме днес и ще гласуваме, са именно, че госпожа Кузманова, първо, познава системата като съдия. Тя има изключително дълъг стаж в доста съдилища, включително и в най-натоварения в България, а всички кандидати посочиха, че това е един от основните проблеми на нашата съдебна система. Второ, тя познава системата като инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет и участва в много комплексни проверки на съдилища в България, включително отново на най-натоварените такива, което й дава доста добра гледна точка относно тези проблеми в тази си роля. Трето, участвала е в многобройни работни групи за изготвяне на промени в законодателството за регистърното производство, както и в дейността по подготовка на стратегия за създаване на Център за единен регистър и има личен принос в обучението на длъжностните лица в новосъздадената Агенция по вписванията. Тези три факта свидетелстват, че тя е наясно с проблемите, които са в системата, с всички по-важни гледни точки, има необходимия опит, знае какво е реформирано, докъде е стигнала реформата и откъде трябва да се продължи оттук нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, госпожо председател. Смятам, че тези качества я правят подходящ кандидат и се надявам да бъде избрана. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа кандидати за Висшия съдебен съвет! Издигането на кандидатурата, която имам удоволствието да представя пред Вас, е различно и единствено в случая. Голяма група неправителствени организации, граждански обединения и съсловни организации издигнаха шест магистрати, като обосноваха аргументирано основанията си за това предложение с техните професионални качества, с техния морал и с обществената подкрепа, която имат. Сред тези кандидати е ръководителят на Административния съд във Враца – госпожа Надя Пеловска. Условието на неправителствените организации, които се обърнаха към всички народни представители и всички парламентарни групи, беше да не припознават кандидата като свой персонален или като техен партиен кандидат. Подкрепих безрезервно кандидатурата на госпожа Пеловска, защото в общественото мнение битува безукорно отношение към нея като административен ръководител и съдия. Уважаеми дами и господа, представянето на госпожа Пеловска тук, в залата, беше убедително, професионално и оригинално. Това безспорно е един изключително подходящ кандидат за член на Висшия съдебен съвет. Нещо повече, нейното участие във Висшия съдебен съвет ще позволи едно по-равномерно представителство на съдебните региони и особено региона от Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен, от който не зная дали има друг кандидат, за разлика от други региони, които вече имат по 6 – 7 кандидати. Уважаеми дами и господа, в заключение, процедурата беше открита. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати! Правя предложение Незабравка Иванова Стоева да бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Госпожа Стоева има над 25 години юридически стаж, възпитаник е на Софийския университет, работила е като адвокат в Адвокатска колегия – Благоевград, нотариус и съдия в Районен съд – Благоевград и съдия в Окръжен съд – Благоевград. Тя е преподавател в Югозападния университет в Благоевград и е работила като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Работи в този орган в годините, когато той получи изключително висока оценка както в България, така и от нашите партньори в Европа и от Европейската комисия в докладите по правосъдие и вътрешен ред. Госпожа Стоева има личен принос за тази висока оценка на Инспектората като човек, който е направил най-много предложения за издаване на тълкувателни решения. В професионалния си път е доказала, че може да изгражда и отстоява позиции, които са подчинени единствено на закона и на морала. Моля госпожа Стоева да бъде подкрепена за член на Висшия съдебен съвет от колегите депутати. Това ще бъде доказателство, че имаме воля във Висшия съдебен съвет да влязат професионалисти, хора с морал и с достойни позиции. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати! Госпожа Светла Петкова е юрист с богат професионален, административен и житейски опит. Тя е възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет и има 35 години стаж като юрист, от които като юрисконсулт, арбитър в Градския и Върховния държавен арбитраж, прокурор в Главна прокуратура, съдия във Върховния съд. От 1996 до 2000 г. е съдия и председател на Първо данъчно отделение. Последователно е била заместник-председател и временно изпълняващ длъжността председател на Върховния административен съд. От 2005 г. до момента е председател на Шесто отделение на Върховния административен съд. Тя е един от създателите и участник в работната група, която работи за изготвяне на Закона за административно-професионалния кодекс. Също така е работила за укрепване и учредяване на първоинституционалните административни съдилища, които работят вече седем години успешно. С правораздавателната си и лекторска дейност госпожа Петкова допринася за повишаване на компетентността на административните органи в работата им. Тя е уважаван професионалист от всички магистрати в тези среди и извън тях. За постижение в професионалната сфера през 2006 г. е наградена със Златна значка от Върховния съд, а през 2011 г. – с диплома и Почетен знак на Съюза на юристите в България, което е оценка за нейния професионализъм. Госпожа Петкова е била и в ръководния екип, който пръв отваря пътя за прозрачност в работата на съдиите чрез компютиризиране на всички работни места и качване на решенията на сайт на Върховния административен съд. По този повод на съда е присъдена награда от Фондация „Програма достъп до информация”. През годините на работата й във Върховния административен съд госпожа Петкова развива активна дейност за приемане на съда като пълноправен член в Международната асоциация на висшите административни съдилища. Считам, че с тези си качества госпожа Светла Петкова отговаря на изискванията и ще бъде достоен член на Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати за членове на Висшия съдебен съвет! Госпожа Найденова е на 43 години, завършила е право в Юридическия факултет с отличен успех. През 1994 г. започва като стажант-съдия в Софийския съд, а от януари 1995 г. работи вече като съдия в Софийския районен съд. През 2007 г. до 10 юни 2010 г. е командирована в Софийския градски съд и от 2010 г. до настоящия момент работи като съдия в Софийския градски съд. Има съответния изискуем се стаж, за да кандидатства и, разбира се, да бъде предложена за тази длъжност. Професионалният път на госпожа Найденова е предпоставка за отлично познаване на реалностите в съдебната система, както и на проблемите в развитието им, а също и проблемите, останали неразрешени през годините. Опитът й е натрупан в едни от най-натоварените съдилища в страната – Софийският районен съд, Софийският градски съд. Този й опит наистина е предпоставка за решаване на тези проблеми, като член на Висшия съдебен съвет, където кандидатства. Госпожа Соня Найденова е изразител на нуждите и очакванията на редовите магистрати в активна възраст за адекватното решаване на наболелите и важните проблеми в съдебната система, както и за повишаване професионалната квалификация, битовото решаване на въпросите, разпределението на делата. На изслушването госпожа Найденова представи по много добър начин своята концепция и засегна наистина важни теми. Направи ми впечатление – слушах внимателно и всички останали концепции – частта за подобряване на статистиката и отчетността на делата, което би дало по-добри резултати, поради което Ви призовавам да гласувате за госпожа Найденова.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, искам да предложа на Вашето внимание кандидатурата на Тодор Димитров Мерджанов за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Господин Мерджанов работи като прокурор в съдебната система повече от 23 години, което съвпада с годините на прехода в България. Започва работа в съдебната система през 1989 г. като районен прокурор в град Панагюрище. От 1990 до 2001 г. е районен прокурор в Районната прокуратура – Велинград. През 2001 г. постъпва като прокурор в Окръжната прокуратура – Благоевград, където работи до 2006 г. От 2006 до 2008 г. е прокурор в Апелативната прокуратура – София. След проведен конкурс през 2008 г. е назначен за прокурор във Върховната административна прокуратура – София, където работи и към момента. Господин Тодор Мерджанов е един от кандидатите за член на Висшия съдебен съвет с най-дълъг стаж в съдебната система и то само като прокурор. Той е преминал през всички нива на прокуратурата в българската съдебна система и като прокурор, освен с административното, е работил и с наказателното право. Считам, че със своя дългогодишен опит и знания ще допринесе за работата на Висшия съдебен съвет, предвид европейските изисквания за реформа в съдебната система. Като лични качества – господин Мерджанов притежава висок морал, оперативност, самостоятелност и независимост при взимане на решения, не се поддава на външни влияния, водещи до конфликт на интереси и нарушаване на закона. Работата му се характеризира с безпристрастност като обосновава своите актове съгласно вътрешната си убеденост и закона. Със своето поведение господин Мерджанов е спазвал изцяло изискванията на Етичния кодекс на магистрат. Неслучайно за над 23 години трудов стаж като прокурор няма нито едно наложено наказание, та дори и забележка от административните си ръководители. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Мерджанов беше с една от най-добрите концепции, което беше отбелязано и от членовете на Правната комисия по време на изслушването. Той е член на Асоциацията на прокурорите в България и утвърден за лектор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин председател. Искам да Ви кажа, че считам, че с избора на господин Тодор Мерджанов за член на Висшия съдебен съвет демокрацията в България ще възтържествува. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати! За мен е удоволствие и чест да представя на вниманието Ви кандидатурата на Юлиана Генчева Колева за член на Висшия съдебен съвет. Няма да се спирам на нейната професионална биография. Само искам да отбележа на всички, които я познавате в тази зала, че тя е човек с изключително принципни позиции и ако бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет, ще отстоява всяка една своя позиция при взимането на каквото и да било решение. По отношение на това какви са нейните професионални и нравствени качества, следва да се отбележат обстоятелствата, че е избрана за административен ръководител на Районния съд в Сливен и няколко години е била председател на Адвокатската колегия в Сливен. Иначе госпожа Колева е завършила Софийския университет, има над 27 години юридически стаж, от които десет в магистратурата и повече от седемнадесет като адвокат. Едно от най-важните й качества, които трябва да бъдат изтъкнати, е, че тя има широки познания в областта на трите основни клона на правото – гражданското, наказателното и административното. Уважаеми колеги, призовавам Ви да гласувате за кандидатурата на госпожа Колева, тъй като, според мен, тя ще бъде един от добрите избори, който ще допринесе наистина да продължи реформата в съдебната система и да бъдат оправдани очакванията на цялото българско общество. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, господин председателстващ, уважаеми кандидати! Господин Ясен Тодоров Тодоров е роден през 1968 г. в София. Висшето си образование, специалност „Право и охрана на обществения ред и борба срещу престъпността” е завършил през 1993 г. във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност към МВР, в момента Академия на МВР. От 1 декември 1993 г. Ясен Тодоров е встъпил в длъжност като следовател във Втора районна следствена служба в град София. През 1998 г. с решение на Висшия съдебен съвет ... (Силен шум в залата.)

През 1998 г., с решение на Висшия съдебен съвет, е назначен за ръководител на Втора районна следствена служба в гр. София. Тази длъжност е изпълнявал до 2004 г., когато е назначен за ръководител на Шесто териториално отделение при Столичната следствена служба. От 2005 г. до 2008 г. е бил ръководител на Десето териториално отделение на Столичната следствена служба, като временно е изпълнявал и длъжността „Ръководител на специализираното икономическо отделение” при Столичната следствена служба. С решение на Четиридесетото Народно събрание на Република България от 2007 г. Ясен Тодоров е избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тази длъжност е изпълнявал до изтичането на мандата му през 2012 г. В момента е следовател в Следственото звено „Противодействие на корупция и финансово-данъчните измами” към Столичната градска прокуратура. Целият си трудов стаж – близо 19 години, Ясен Тодоров е преминал на различни длъжности в съдебната система: бил е ръководител на една от натоварените следствени служби в столицата. Освен личния си следователски опит Ясен Тодоров притежава и богат административен опит. Той е ръководил обслужващи общо територията на шест столични района с население около половин милион души. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин председател. Предвид гореизложеното, считам, че с богатия си магистратски и административен опит господин Ясен Тодоров може съществено да допринесе за изграждането на един висш съдебен съвет, който значително да подобри своята работа. Това всичко би довело, от една страна, до по-добро администриране и функциониране на съдебната система, а от друга – до издигането авторитета на Висшия съдебен съвет както сред магистратските общности, така и пред цялото българско общество. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание на един въпрос, който не е намерил място в процедурните правила, но който аз считам, че е безспорен. Той трябва да бъде изяснен преди започване на настоящото гласуване, а според мен именно фактът, че Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота означава, че всеки народен представител, независимо че има 17 предложения, има право да гласува само 11 пъти. Тъй като гласуването е явно чрез компютъризираната система, в крайна сметка може да бъде установено дали има народни представители, които не са изпълнили правилото да гласуват само 11 пъти. Просто обръщам внимание на всички колеги, че точният смисъл на закона означава, че всеки гласува само 11 пъти. Казвам всичко това, защото имаше спорове между част от юристите за това как и колко пъти да гласува всеки един депутат и да е ясно, че всеки гласува 11 пъти „за”, а „против” или „въздържал се” може да гласува по собствена преценка.

Вие да не ни слушате?

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Сам видяхте, че имаше колеги, които не успяха да упражнят вота си. Затова Ви моля да подложите на прегласуване направеното предложение. Благодаря Ви.

Докладвани са, само трябва да се прочетат имената.

Да.

Госпожо председател, господа народни представители! Моля току-що гласуваното предложение да бъде подложено на прегласуване. Мотивите са, че гласуването по това предложение до голяма степен може да бъде тест за резултатите от откритата процедура, която парламентът прие за изслушване и преценка на качествата на кандидатите. Това предложение, знаете, е направено, както и другите, от определен народен представител, но инициативата за него е доста по-широка – от различни организации, не че те имат някакво запазено право в състава на Висшия съдебен съвет. Но според мен точно такива предложения в редица случаи отразяват много по-широко становището на професионалната общност, на редица други организации, наблюдаващи дейността на съдебната система. В тези условия отново подчертавам, че обективното отношение към такива предложения на народните представители ще бъде реалната равносметка за тази толкова подробно организирана процедура, за нейната широка публичност, но за съжаление ще се окаже, че крайните резултати най-вероятно ще се сведат до предварително очаквани пропорционални съотношения в парламентарната квота. Смятам, че ние самите трябва да се отнасяме сериозно както към преминалата процедура дотук, така и към цялостната оценка на качествата на кандидатите. Освен това тя би била добър сигнал, за да се покаже, че и магистрати от по-ниските нива, показали професионални качества и морално изпълнение на своите задължения, имат шансове да участват по-активно в промяната на съдебната система. Най-накрая, не е без значение и регионалната представителност на различните съдебни райони, познавайки работата, която се извършва в различните магистратури. Това са нашите аргументи, специално моите, за да искам това прегласуване. Благодаря.

Сега – колко избрани и колко неизбрани?

Нали всички са гласували само за 11 кандидати?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Снощи прочетох една покъртителна новина в българските медии. Новина, на която първо не можех да повярвам – че я чета и че съществува в Република България. Тя е следната: „Рапърът Серафим Мартинов – Сарафа, е извикан в Националното следствие, за да се обясни за текстове на песните си. Причината е песента „Бяло, зелено и червено”, изпята с Мишо Шамара, в която се пее: „Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба. Ти гледай напред и един ден всичко ще бъде наред”. От Националното следствие са потвърдили, че има производство срещу Мишо Шамара за обругаване на националния герб и националното знаме. Досъдебното производство е по чл. 108, ал. 2 от Наказателния кодекс, която гласи: „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или глоба до 3000 лв.” Преди дни казах, че на предстоящите избори алтернативата пред всеки българин е свобода или ГЕРБ. Много хора, и журналисти в това число, ми зададоха въпроса: какво имам предвид? Ето това имам предвид – този модел на управление! Искам да Ви кажа, че тук вече се оляхте! То се вижда в каква среда на полицейщина, сплашване, репресии и абсурди ще живеем през следващите десет месеца. Но, уважаеми дами и господа от мнозинството, за да Ви помогна да доведете нещата до техния логичен завършек, на модела Ви на управление, днес ще вляза в ролята на конструктивна опозиция със следните предложения за промени в Конституцията на Република България: „Възстановява се чл. 1 от Конституцията. Той гласи: „Водеща и ръководна сила в държавата е Политическа партия ГЕРБ”. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) „Чл. 2. Названието на страната се изписва: „Република ББ България” – с три Б-та, за да се знае чия е. (Реплики от ГЕРБ.) „Чл. 3. Пожизнен министър-председател и ръководител на ръководната сила е господин Бойко Борисов. Чл. 4. Герб на държавата е горд лъв с превит кръст и склонена глава. В дясната си лапа държи бухалка, в зъбите си здраво стиска сноп гербери. Главата на лъва е увенчана с полицейска фуражка. Чл. 5. …” Уважаеми дами и господа, …

Не, господин председател.

„… на човека, всичко за благото на човека.” Знаем и името на човека. В изпълнение на Веселин Маринов.

„Чл. 6. Частната собственост е неприкосновена до поискване от представители на Партия ГЕРБ”. (Ръкопляскания от ГЕРБ за прекъсване на изказването.) „Чл. 7. …

Господин председател, чета декларация от името на парламентарна група.

„Държавната и общинска собственост са защитени до поискване от представители на Политическа партия ГЕРБ.” Близо съм до финала. „Чл. 8. Правителството и Народното събрание превъплътяват в закони, решения и постановления волята и указанията на господин Бойко Борисов. Чл. 9. Съдебната власт в Република България е независима. Тя е длъжна да осъжда посочените за виновни от министър-председателя, МВР и представителите на ПП ГЕРБ. Чл. 10. Медиите са свободни да отразяват всички изявления и обещания на господин Бойко Борисов, членовете на кабинета и оторизираните от него лица. Редът на новините в електронните медии, темите, тезите и участниците в сутрешните блокове и всички публицистични предавания се определят от представители на Пресцентъра на Политическа партия ГЕРБ и на Министерския съвет. Планьорките на печатните медии се провеждат под ръководството на НСБОП, за да ги предпазят от влияние на опозицията. Форумите в интернет и фейсбук се забраняват поради вредност и разлагане на вярата на нацията. Чл. 11. Свободата на гражданите да изразяват своята безусловна подкрепа за правителството и Политическа партия ГЕРБ е гарантирана. Чл. 12. В Република ББ България се провеждат честни и демократични избори. Резултатите се обявяват от изпълнителното тяло на Политическа партия ГЕРБ. Чл. 13.” – последно мое предложение – „Несъгласието и неспазването на изброените стълбове на новата българска държавност се преследват от закона. При проява на такива всеки съзнателен гражданин е длъжен незабавно да уведомява Министерството на вътрешните работи.” Уважаеми дами и господа народни представители, може да Ви звучи провокативно… (Реплики от ГЕРБ: „Глупаво! Смешно!”.) Замислете се в каква държава живеем днес! Искам да заявя, тъй като споделям и се присъединявам към думите, цитирам: „Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба” – очаквам Министерството на вътрешните работи, Следствието и Прокуратурата да се самосезират и да предприемат незабавно действия срещу мен. Хора, живеем в 2012 г., в страна – член на Европейския съюз. Освестете се! Така не може! Спрете това безумие, защото е ясно, че се изпълнява политическа поръчка на управляващите. (Реплики от ГЕРБ.) Демокрацията е под заплаха. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Това няма нищо общо!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сигурно в тази зала са се случвали много неща в годините назад, и в миналия век, но такова нещо – такава гавра с Конституцията, тук не знам дали се е случвало! И то от представител на една политическа партия, която иска да излъчи президент на ПЕС (Партията на европейските социалисти) – в тази зала, в пленарна зала такава гавра с Българската конституция! Не зная дали се е случвало! Това просто е срамно! Второ, най-много от тази страна се говори за независимост на съдебната система, а тук излиза представител на политическа партия – на Българската социалистическа партия, и започва да държи сметка защо българското следствие и прокуратура са образували едно досъдебно производство. Основателно или неоснователно – аз не зная, не мога да взема становище. Не зная даже и какъв е казусът, но очевидно този подход е характерен за тези хора, защото аз си спомням, неслучайно съм го казвал преди пет години. По повод решението на Софийския апелативен съд тогавашният министър-председател на Република България, министърът на правосъдието и министърът на икономиката излязоха и заявиха в декларация, че дават този състав на съда, постановил едно решение по отношение на „Кремиковци”, на прокурор! Представяте ли си?! Тези хора говорят за независимост на съдебната система, а в същото време излизат и търсят сметка защо прокуратурата е образувала едно досъдебно производство! Това е подигравка и със съдебната система! Ние преди половин час избирахме представители на Висшия съдебен съвет и говорихме, и ги изслушвахме, че те ще отстояват независимостта на съдебната система. Половин час след като ги избрахме тук излязоха и започнаха да говорят, да държат сметка защо е образувано едно дело. Това просто е уникално! (Шум и реплики.) Извинявайте, но съдебната система не е била, не е част от изпълнителната власт! Сега! Ако някой по време на тяхното управление е избирал и е смятал, че съдебната система е част от изпълнителната власт, то сега това не е така! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да бъде максималният – три седмици. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, ще представя на Вашето внимание Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане и приемане на Правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. „На свое заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди и прие Правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. Изслушването на кандидати и избор на съдии в Конституционния съд се провежда последователно по реда на чл. 147, ал. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд. І. Обща част Във връзка с изтичането на мандата на двама съдии в Конституционния съд на Република България, избрани от квотата на Народното събрание, Комисията по правни въпроси, съгласно изискванията на Конституцията на Република България и Закона за Конституционния съд, предлага да се приемат правила, които включват: - издигане на кандидатури от народни представители с мотиви и изискуеми по Конституция и закон документи; - публично оповестяване на кандидатурите заедно с документите и осигуряване на възможност всеки кандидат да представи вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност; - осигуряване на възможност за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации да представят становища за кандидатите; - публично изслушване на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България от Комисията по правни въпроси към Народното събрание; - изготвяне на мотивирано становище на Комисията по правни въпроси и на проект за решение за процедурни правила за избор; - провеждане на открито заседание на Комисията по правни въпроси с пряко излъчване в интернет чрез специализирания тематичен сайт; - представяне и изслушване на кандидатите, поставяне на въпроси към тях и провеждане на разисквания; - гласуване и избор на съдии в Конституционния съд на Република България. С цел гарантиране максимална публичност и прозрачност на процедурата по избор на съдии в Конституционния съд на Република България, Комисията предлага да се създаде специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на съдии в Конституционния съд на Република България”. На същия се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията. Чрез него се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на съдии в Конституционния съд на Република България. Сайтът предлагаме да се поддържа на български и английски език и да се обновява периодично. ІІ. Издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България 1. Предложенията за кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се правят от народни представители от 27.09.2012 г. до 10.10.2012 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси, придружени с писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи: - подробна автобиография, в която се посочва и участието в юридически лица с нестопанска цел и други организации; - декларация (по образец) свързана с изискванията за допустимост - по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд; - ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование; - документи, удостоверяващи изискуемия стаж – кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др. 2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават. 3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност, на хартиен и електронен носител. Същите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 17.10.2012 г. могат да представят на Комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на имейл на Комисията, становища за кандидатите. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Представените становища се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. 6. В тридневен срок от постъпване на документите, Комисията по правни въпроси изпраща за проверка на гражданството, списък с кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България в Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. Изслушване на предложените кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България 1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 24 октомври 2012 г. 2. Комисията изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията. 3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 минути. 4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност – до 15 минути. 5. Въпроси от страна на народни представители – до 3 минути. 6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 минути. 7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от Конституцията на Република България в чл. 147, ал. 3 нравствени и професионални качества на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд въз основа на минимални критерии, като: - да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема; - да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал; - с действията или бездействия си да не е уронвал престижа на съответната професия; - да няма неплатени публични задължения; - да не е имал дисциплинарни производства, завършили с налагането на дисциплинарни наказания. 8. Заседанието на Комисията се излъчва в реално време също в тематичния сайт на Народното събрание. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. ІІІ. Подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България 1. Комисията по правни въпроси изготвя Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на съдии в Конституционния съд и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, като към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите. Комисията предлага изборът на съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание да се проведе в пленарната зала на 31 октомври 2012 г. 2. Заседанието на Народното събрание за избор на съдии в Конституционния съд на Република България да се излъчва пряко чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Комисията по правни въпроси предлага с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” на Народното събрание следните проекти на решения: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.: І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България 1. Предложенията за кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се правят от народни представители от 27 септември 2012 г. до 10 октомври 2012 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси, придружени с писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи: - подробна автобиография, в която се посочва и участието в юридически лица с нестопанска цел и други организации; - декларация (по образец) свързана с изискванията за допустимост – по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд; - ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование; - документи, удостоверяващи изискуемия стаж – кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др. 2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. ІІ. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават. 3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност на хартиен и електронен носител. Същите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 17 октомври 2012 г. могат да представят на Комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси, или в електронен вид на имейла на Комисията, становища за кандидатите. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Представените становища се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. 6. В тридневен срок от постъпване на документите Комисията по правни въпроси изпраща за проверка на гражданството списък с кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България в Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България 1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 24 октомври 2012 г. 2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията. 3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 минути. 4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност – до 15 минути. 5. Въпроси от страна на народни представители – до 3 минути. 6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 минути. 7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от Конституцията на Република България в чл. 147, ал. 3 нравствени и професионални качества на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България въз основа на минимални критерии, като: - да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема; - да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал; - с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия; - да няма неплатени публични задължения; - да не е имал дисциплинарни производства, завършили с налагането на дисциплинарни наказания. 8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. ІV. Подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България 1. Комисията по правни въпроси изготвя Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на съдии в Конституционния съд на Република България и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред според личните имена на кандидатите. Комисията по правни въпроси предлага изборът на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание да се проведе в пленарната зала на 31 октомври 2012 г. 2. Заседанието на Народното събрание за избор на съдии в Конституционния съд на Република България се излъчва пряко чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Следва Приложение към Решението за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. „ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд Долуподписаният/ата... – с данни на кандидатите, декларирам, че съм български гражданин и нямам друго гражданство. Декларатор:” „Проект РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание: 1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути. 2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите. 3. Кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 минути. 4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване. 5. Кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък. 6. За избрани се смятат тези двама кандидати, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. 7. В случай, че повече от двама кандидати, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове, се провежда балотаж. За избран, съответно избрани, до запълване на пълния брой на местата от квотата на Народното събрание, се считат тези, които са получили най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. 8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия”. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, всъщност формално дълго изчетените от госпожа Фидосова Правила и Проект за решение съдържат иначе лъскави неща, но става въпрос за един публичен, прозрачен, псевдодемократично режисиран ред за избор на съдии в Конституционния съд. Всички тези описания са за хвърляне на прах в очите на публиката – колко всичко е прозрачно. Видя се всъщност и при предишния избор, че зад една уж много прозрачна процедура се крият други пластове, други интереси и не изслушването има някакво значение. Не качествата на кандидатите имат някакво значение. Имат значение сделките, които даже не са на политическо равнище, а много често са на бизнес равнище. Очевидно Ви се хареса подходът при създаването на тази публичност, даже сайтове, изслушване, и сте го заложили още веднъж, за да се опитате да прикрие въпроса, че ГЕРБ ще си избере тези кандидати. Ами изберете си ги, уважаеми дами и господа, и недейте да създавате илюзии в обществото, че това са най-достойните кандидати. Защото най-достойните кандидати, когато става въпрос за публично и прозрачно, но режисирано и псевдодемократично определяне и излъчване на квоти, просто няма смисъл. В този смисъл мисля, че много основателни са идеите за промени в Конституцията, които преди малко бяха споделени от председателя на нашата партия пред Вас. Така че това няма никакво значение и доказателството е процедурата, която се развива месец месец и половина дотук. Очевидно ГЕРБ са си наумили какво да правят, сделките са ясни, осигурени са гласовете. Госпожо Фидосова, няма никакъв смисъл никого да будалкате с такива прозрачни правила. Няма никакъв смисъл да се качват тук изслушвания и прочие. Самите Вие ще вкарате един-двама, от които ще се откажете на по-късен етап, за да създадете уж привидност на демократичност на избора и прозрачност. С това няма да заблудите никого, още по-малко наблюдателите отвън, когато нещата стават режисирано по този начин, по който го направихте преди почивката. Хубаво е да има режисура, хубаво е да има театър, но това не е демократичен избор, а е псевдодемократичен. В обществото остава дълбокото усещане, че ГЕРБ използва демократичните процедури, само за да прикрие сделките, които си е намислил да реализира. Аз мисля, че няма да има сериозни кандидати, които да искат да се състезават в истинска състезателна процедура. Вижте кои ще си определяте в Конституционния съд и си ги пускайте, защото изслушването, концепциите нямат никакво значение. Но очевидно Вие сте решили да прекарате бъдещите кандидати през още една процедура и това е процедурата те да се закълнат във вярност на ГЕРБ. Това е точка трета от Част ІІ на решението. Те трябва да заявят вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд. Ако заявят, че подкрепят решенията, с които са отхвърлени маса закони – всъщност този парламент е с най-много отхвърлени от Конституционния съд закони, как те ще получат подкрепа от ГЕРБ? Как ще получат подкрепа от ГЕРБ? Тоест, ако някой от кандидатите си помисли да каже, че подкрепя тази практика от последните три години. Очевидно ще трябва да се закълнат, че не подкрепят практиката на Конституционния съд от последните три години, за да могат да имат шанс да получат мнозинство от гласовете. Ето това ще направите. Всъщност тези правила нямат абсолютно никакво значение. Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, аз не знам каква дума да използвам. Изумена съм от Вашето изказване преди малко. Тези правила, както и предишните – за избор на членове на Висшия съдебен съвет, сме приели всички заедно, без забележки, без каквото и да било. Аз не цитирам персонално дали Вие лично сте бил или не сте бил до края на всички заседания. Текстът, който прочетохте в точка трета, го формулирахме всички в комисията, и то по предложение на колега от Вашата парламентарна група, който аз изключително много уважавам. Аз заставам твърдо и категорично зад този текст с тази формулировка. Никой от нас не е искал да се дава оценка от кандидата на това дали едно решение е правилно или не. Не такова нещо пише и не това е вложено като смисъл в точка трета. Процедурните правила са важни и необходими, защото досега всички бяхме упреквани, че без процедура, без публичност, без дори да се знае кога ще се избира и ей така, внезапно, сутрин се идва и се пуска в предишни парламенти точка в дневния ред – „Избор на конституционни съдии или членове на Висшия съдебен съвет”. Изборът ставаше без да се видят тези хора, без да се знае какво ще кажат и така нататък. Опитвам се за себе си да си обясня. Може би Вашето изказване е продиктувано от някакво лично огорчение по отношение на това, че кандидатът, който сте предложили по предходната точка, не е получил необходимата подкрепа. Но не бива да пренасяте личното си огорчение и по този начин да зачертаваме всичко положително, което се направи досега. Това не е коректно отношение нито към колегите в залата, нито към кандидатите, които гласувахме преди малко. Вие самият знаете и това е доказателство, че нито има договорки, нито има някакви аранжировки и задкулисни сделки. Ако беше така, Вие щяхте да сте доволен и Вашият кандидат щеше да бъде подкрепен. Не всеки от нас е гласувал по съвест. Аз самата, ако забелязахте, не съм се обадила и не съм се обърнала за секунда към никой колега, за да кажа каквото и да било. Моля Ви, нека не опорочаваме това, което направихме преди малко, и да не злепоставяме тези кандидати, защото не мисля, че другите, които бяха избрани, предложени от Ваши колеги, които седят на следващите редове, са по-некачествени. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков, не правете внушение, че няма абсолютно никакво значение приемането на такава процедура. Напротив, изключително важно е това, което направихме през последните месеци – да приемем тези процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет и отсега нататък да бъдат прилагани за всеки един избор на какъвто и да е орган, който има парламентарна квота. Не се опитвайте да внушавате, че няма нужда, понеже някой ще реши да определи едни или други кандидати! Хубаво е да вземeм решение и то да бъде подкрепено от всички в тази зала – отсега нататък, всеки един избор, за какъвто и да е било орган, в който има представители, които ще бъдат избирани от Народното събрание, да върви по такива правила. Изключително важно е да не се повтаря това, което се случваше през последните години: идват народните представители сутринта на работа в пленарната зала, вкарва се извънредна точка, издигат се кандидатури, които се избират веднага, на секундата. (Реплики от народните представители Любен Корнезов и Мая Манолова.) Нека да не правим това, уважаеми колеги! Нека да приемем процедурни правила, което наистина да покаже какви са качествата на кандидатите, за да може Народното събрание да направи информиран избор.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Фидосова, ако имам някакво лично огорчение, ще го споделя. Нямам никакво лично огорчение! Радвам се, че лъсна истинското намерение на ГЕРБ – да режисира. Представителите на изпълнителната власт тези дни започнаха усилени срещи по кабинетите с кандидати и избрани вече членове на Висшия съдебен съвет. Това е преди днес! Преди днес представители на изпълнителната власт започнаха усилени сондажи и срещи с избрани и предстоящи днес да бъдат избрани членове на Висшия съдебен съвет. Попитайте премиера имал ли е вчера среща с кандидати за членове на Висшия съдебен съвет? Попитайте го! Честно го попитайте, имате си там разговор. Става въпрос за правила, които би трябвало да гарантират публичност, прозрачност и състезателност. Публичност и прозрачност – да. Състезателност – няма! Ако Вие искахте да сте откровени в тази посока, би трябвало поне да предложите накрая това да приключи с едно тайно гласуване. Нито смеете да го предложите, нито ще го направите. В крайна сметка това е продукт от пътя, по който подменяме демокрацията с фасада. Иначе, нищо лично: приемайте всякакви правила. Мисля, че наблюдателите вече са наясно къде ще се реши въпросът за конституционните съдии. Да не се опитваме, Ваше право е, но носете и Вашата отговорност, да не се опитваме чрез процедурите да прикриваме отговорността. Нищо повече! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги: „РЕШЕНИЕ за попълване на състава на Комисията по земеделието и горите. Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Петър Илиев Якимов за член на Комисията по земеделието и горите.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде удължен срокът между първо и второ четене на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията с две седмици.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, Доклад на Комисията по правни въпроси относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 253-03-81, от 20 юли 2012 г., на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение на Закона за административните нарушения и наказания”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 – предложение от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

По § 3 – предложение от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 2.

По § 5 – предложение от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 3.

По § 6 – предложение от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и го подкрепя по т. 2. Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 4: „В Кодекса на труда в чл. 416 ал. 7 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи по вносител от 7 до 23 включително, които по номерацията на доклада на Комисията стават от параграф 5 до параграф 19 включително.

Уважаеми господин председател, правя процедура на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предлагам да бъде допуснат в залата управителят на Националния осигурителен институт Бисер Петков.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Юлиана Генчева Колева на 26 юли 2012 г. В заседанието участваха: от Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Петя Малакова – главен експерт в същата дирекция; от Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Снежана Малакова от отдел „Правен”; от Националната агенция за приходите госпожа Лорета Цветкова и господин Борислав Димчев – главни експерти в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”. В заседанието взеха участие господин Стоил Пашкунов – заместник-директор на Националния институт на правосъдието, и госпожа Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието. Присъстваха и представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество. Законопроектът бе представен от заместник-председателя на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Ангелова. С него се урежда социално-осигурителния статус на кандидатите за младши съдии и младши прокурори, които съгласно действащата нормативна уредба следва да преминат задължително първоначално обучение за срок от 9 месеца, който се зачита за стаж по Закона за съдебната власт и през който те получават нормативно определени парични суми, а осигурителните вноски за всички социално-осигурителни рискове са за сметка на бюджета на съдебната власт. Предлага се кандидатите за младши съдии и младши прокурори да бъдат включени в обхвата на задължително осигурените лица за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Предвидени са и разпоредби, с които се прецизира определянето на осигурителния доход, дължимостта на осигурителните вноски и зачитането на осигурителния стаж на кандидатите за младши магистрати. С преходни и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения на Закона за съдебната власт, с които се постига съответствие с Кодекса за социално осигуряване във връзка и по повод осигуряването на кандидатите за младши съдии и младши прокурори и получаваните от тях суми за времето на задължителното първоначално обучение. При отчитане измененията на Закона за съдебната власт, свързани със задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши магистрати, Годишния план за дейността на Националния институт на правосъдието за 2012 г., както и за своевременно уреждане на осигурителния статут на тези лица, се предлага законопроектът да влезе в сила от 1 септември 2012 г. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, Националния осигурителен институт и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. В своите становища министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, управителят на Националния осигурителен институт, директорът на Националния институт на правосъдието, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата подкрепят философията на законопроекта и използваната правна техника. В своето становище заместник министър-председателят и министър на финансите подкрепя по принцип законопроекта, като обръща специално внимание върху необходимостта от уреждане на режима на данъчно облагане на възнагражденията на кандидатите за младши магистрати. В хода на обсъждането на законопроекта народните представители се обединиха около необходимостта от уреждането на социално-осигурителния статус на кандидатите за младши магистрати, както и от прецизиране между първо и второ гласуване на режима на данъчно облагане на възнагражденията, които получават по време на задължителното първоначално обучение, осъществявано от Националния институт на правосъдието. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Юлиана Генчева Колева на 26 юли 2012 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „На свое заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от народните представители Светлана Ангелова, Даниела Дариткова и Юлиана Колева на 26 юли 2012 г. Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Юлиана Колева. С промените на Закона за съдебната власт – в сила от 1 януари 2012 г., бяха въведени фигурите на кандидата за младши прокурор и кандидата за младши съдия, които следва да преминат задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието за срок от 9 месеца. Съгласно чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт, същите получават стипендия за времето на задължителното първоначално обучение, като този период се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт и през него кандидатите за младши магистрати подлежат на задължително осигуряване. През месец септември 2012 г. предстои да бъдат приложени на практика тези текстове, което поставя въпроси относно социално-осигурителния статус на кандидатите за младши магистрати и налага синхронизиране с Кодекса за социално осигуряване. Предлага се промяна в Кодекса за социално осигуряване, която да посочва кандидатите за младши съдии и младши прокурори като отделна категория лица, подлежащи на задължително държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване и да уреди реда и условията, при които това осигуряване да се извършва. В параграф 1 се предлага въвеждане на нова т. 10 в ал. 1 на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване, с която кандидатите за младши съдии и кандидатите за младши прокурори по Закона за съдебната власт се посочват изрично в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. В параграф 2 се предлага допълнение към чл. 6, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване с препратка и към новата т. 10 на чл. 4, ал. 1. По този начин категорично се урежда въпросът върху какъв осигурителен доход се определят и дължат осигурителните вноски за кандидатите за младши съдии и кандидатите за младши прокурори, както и за чия сметка са посочените вноски. В параграф 3 е предвидено и синхронизиране на текста на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване относно зачитането на осигурителния стаж с въвеждането на кандидатите за младши съдии и кандидатите за младши прокурори като отделна категория лица, подлежащи на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване. Предвид факта, че стипендията представлява специфично възнаграждение, което подлежи на особени правила при осигуряването, се предлага възприемането на по-обща формулировка относно възнаграждението на кандидатите за младши магистрати, при която да не фигурира понятието „стипендия”. Именно това налага и прецизиране на съответните текстове в Закона за съдебната власт, с цел тяхното синхронизиране с Кодекса за социално осигуряване. В Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване да бъдат включени необходимите изменения в чл. 258, ал. 1 и чл. 258а от Закона за съдебната власт, които да отразяват направените промени в Кодекса за социално осигуряване. Предлага се Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване да влезе в сила от 1 септември 2012 г., за да бъдат защитени осигурителните права на кандидатите за младши съдии и младши прокурори, които съгласно чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт следва да започнат обучението си през месец септември на настоящата календарна година. В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Националния институт на правосъдието, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Националния осигурителен институт, в които се посочва, че подкрепят внесения законопроект, че внесените изменения са навременни и от изключителна важност, предвид предстоящото откриване на задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии и прокурори, випуск 2012 – 2013 г. В становището на Министерството на финансите предложеният законопроект е подкрепен по принцип, но се обръща внимание, че е необходимо да се установят прецизно вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски на кандидатите за младши съдии и прокурори. След проведената дискусия и обсъждане с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от народните представители Светлана Ангелова, Даниела Дариткова и Юлиана Колева на 26 юли 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 72, ал. 1 от нашия правилник предлагам срокът между първо и второ четене на току-що приетия Проект за промяна на Кодекса за социално осигуряване да бъде съкратен до максимално краткия – три дни.

Благодаря, господин председател. Моля за извинение за допуснатата грешка. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да бъде отхвърлен.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси: „На свое заседание, проведено на 19 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2012 г. От името на вносителя законопроектът беше представен пред комисията от господин Пламен Георгиев. Направеният анализ на постановените от Европейския съд по правата на човека осъдителни решения по дела срещу България показва, че са налице повтарящи се нарушения поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на засегнатите лица. Необходимо е да се създаде национално средство, което да позволи на засегнатите лица да получат обезщетение за вредите, причинени им от нарушение на право по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, извършено от държавата или от нейни органи и длъжностни лица. Липса на такова средство в действащото в Република България право налага неговото регламентиране чрез разширяване приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Предлагат се промени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, които дават възможност за право на обезщетение при нарушаване на права, гарантирани от разпоредбите на чл. 5 от Европейската конвенция. Множество са решенията на Съда в Страсбург, по които страната е осъдена за липса на право на обезщетение или за несвоевременно изправяне пред Съда за преглед на необходимостта от мярката за неотклонение. Съдилищата ще преценяват дали при постановяване на законосъобразно лишаване от свобода компетентните органи не са нарушили § 2 – 4 на чл. 5 от Конвенцията – съобщаване на разбираем език на причините за задържането, своевременно изправяне пред Съда и гледане на мярка в разумен срок, право на обжалване пред Съда на законосъобразността на лишаването от свобода и така нататък. Всяко задържане, което противоречи на критериите на чл. 5 от Европейската конвенция, следва да бъде основание за ангажиране отговорността на държавата. Директното позоваване на Конвенцията цели да се избегне ограниченото прилагане на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди само в стриктно изброените в закона хипотези и да се предостави възможност Съдът да съобрази действията на националните власти с Конвенцията и практиката на Европейския съд, тъй като хипотезите могат да бъдат много различни по своя характер и естество. С предложението за създаване на чл. 2б се цели разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване и случаите на „забавено правосъдие”. Съгласно пилотните решения на Европейския съд за правата на човека по делата „Фингър срещу България” и обединените „Димитров и Хамънов срещу България”, които констатират нарушения на член 6, § 1 от Конвенцията, българските национални власти в срок 12 месеца (до 10 август 2012 г.) следва да изработят и приложат необходимите механизми за разрешаване на системния проблем, свързан с „разумния срок” на производствата. С предлаганата промяна се създава механизъм за обезщетение и компенсация на вреди. Гражданите и юридическите лица, чието право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства е нарушено, могат да предявяват иска по чл. 2б само когато са изчерпали административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Предлага се допълнение, с което се уточнява местната подсъдност на искове за обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1, ал. 1), като се препраща към чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ – „пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения”, в отклонение от местната подсъдност по чл. 133 от Административнопроцесуалния кодекс. Предвижда се в срок шест месеца от влизането в сила на закона или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека искове за обезщетение по чл. 2б да могат да подават и лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са все още висящи пред националните инстанции. По отношение на приключилите пред националните инстанции производства в срок шест месеца от влизането в сила на закона или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита, могат да подадат заявления за обезщетение по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт. Право да подадат заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт в шестмесечен срок от влизането в сила на закона имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към момента на влизане в сила на закона и не са изтекли повече от шест месеца от постановяването на окончателния акт. В хода на дискусията беше поставен въпрос относно § 2, относно чл. 2, ал. 1, т. 4 – дали при изготвянето на законопроекта вносителите са имали предвид налагането на административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс. След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2012 г.”. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, да допуснем в пленарната зала госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието. Благодаря.

Благодаря господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2012 г. На свое заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесе от Министерския съвет на 23 юли 2012 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието – Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Елена Владимирова и Атанас Славов, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”. Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Милена Коцева. Предложеният проект е изработен от работна група към Министерството на правосъдието с участието на експерти от правителствени агенции, магистрати, представители на Софийска градска прокуратура, Административен съд – София-град, Софийски градски съд и Министерството на финансите. Проведено е обсъждане и с неправителствени организации и са отразени целесъобразните предложения от практиката на Европейския съд по правата на човека и препоръки на Комитета на министрите към Съвета на Европа. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е поредна стъпка от пакета от мерки, които Министерството на правосъдието предприема по изпълнението на пилотна процедура срещу Република България. Анализът на постановените до момента решения срещу българската страна показва, че най-съществен е броят на констатираните нарушения на правото на съдебен процес с разумен срок. Общо има 130 осъдителни решения по граждански наказателни дела, а сключените с правителството споразумения при безспорни нарушения са 84. Вносителят предлага разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване случаите на забавено правосъдие. С предлаганата промяна се създава средство за компенсация на вреди за гражданските и юридическите лица, чиито право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства е нарушено. Искът може да бъде предявен само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Същевременно, в случаите на отделни нарушения в рамките на съответното производство, предявяването на иск за отделно нарушение не преклудира правото да се търси обезщетение за нарушение на правото на съдебен процес в разумен срок в случаите, когато е забавено производството в цялост. С цел да се улесни достъпът до правосъдие на гражданите, е предвидено тези искове да бъдат предявявани пред съда в района, в който е настоящият адрес или седалището на ищеца. По този начин се преодолява забавянето на делата и разрешението им извън разумния срок. На второ място се предлагат изменения и допълнения, с които се дава възможност за предявяване на иск за обезщетение на вреди при нарушаване на правата, гарантирани от разпоредбите на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съдилищата ще преценяват дали при постановяването на законосъобразно лишаване от свобода компетентните органи не са нарушили разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията. Подобно компенсаторно съдебно средство е приложено като мярка при изпълнението на голям брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, констатиращи нарушения по чл. 5 от Конвенцията. Предлагат се Преходни разпоредби, които уреждат отделните хипотези на заварените производства, съгласно изискванията на пилотните решения, постановени от Европейския съд по правата на човека. На 24 септември 2012 г. на заседание на Комитета на министрите към Съвета на Европа ще бъдат разгледани мерките, взети от българската държава по изпълнението на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека. Подготвя се меморандум, в който се очаква да бъде дадена оценка на компесаторен механизъм по Закона за съдебната власт и по настоящия проект на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В подкрепа на законопроекта се изказаха народните представители Йордан Бакалов и Александър Радославов. След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2012 г.”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г., да бъде удължен с 14 дни.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече втора седмица сме свидетели на усиления пиар, който си организира Министерството на правосъдието чрез различни форми, включително чрез парламентарния контрол и чрез приемането на законопроекти с фанфари и барабанчета. След размазващите критики в европейския доклад за липса на реформа в съдебната система, за нарушаване на принципа на разделение на властите и за неправомерен натиск върху съда от страна на изпълнителната власт министърът на правосъдието се взе в ръце и има твърдото намерение да отчете поне нещо свършено в областта на правосъдието. Взела е на въоръжение темата за решаване на проблема с бавното правосъдие. За мен е изненадващо защо е тръгнала в посока да се ликвидират последиците, а не причините, довели до бавното правораздаване. По-нормалният подход би бил да бъдат направени, да бъдат предложени от страна на Правосъдното министерство законодателни промени, които да осигурят по-бърз и справедлив процес за българските граждани. Но не, ние сме свидетели как министърът на правосъдието чрез серия действия и законопроекти ще решава втората част от този проблем, а именно как гражданите да бъдат обезщетени за вредите, които им е нанесла съдебната система с бавното правораздаване. Ние от опозицията подкрепихме промените в Закона за съдебната власт, с които се създава административен механизъм за решаване на част от жалбите за бавно правосъдие на български граждани, като по този начин облекчим хората, които желаят да получат обезщетение за бавно правораздаване тук, в България, без да сезират Съда в Страсбург. Само че процедурите, които предлага и реализира това мнозинство, включително и с този закон, ще ни доведат до абсурдната ситуация, при която търсенето на обезщетение за вреди от бавно правосъдие ще надминава срока на реализираното бавно правосъдие. Всеки от юристите, запознал се с тези текстове, не може да не си дава сметка, че гражданин, който се е влачил 7-8-10-15 години по съдебните инстанции, примерно, спечелил е своето дело, но иска обезщетение от държавата, затова че го е разкарвала 15 години по съдилищата, трябва да влезе в една не по-малко сложна и не по-малко дълга процедура. Първо, трябва да потърси обезщетение за причинените му вреди от съдебната система по административен ред, подавайки молба, заявление в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Там ще се прави проверка дали наистина е нарушен разумният срок за решаване на делото на този гражданин. След това преписката ще отиде в Министерството на правосъдието, където нарочно звено от експерти ще определи какъв е дължимият размер на обезщетението за бавното правосъдие. Допустимата граница, при която ще се присъжда такова обезщетение, е 10 хил. лв. Ако гражданинът прецени, че вредите, които му е нанесла държавата с бавното правораздаване, са по-сериозни от тези 10 хил. лв., минава на процедурата, предвидена в закона, който ще гласувате сега. Той предвижда три съдебни инстанции за търсене на обезщетение от гражданина за бавното правосъдие. Следователно на три съдебни инстанции гражданинът в рамките на 15 години е търсил правосъдие, а след това в двойна процедура, развиваща се пред две администрации, и след това пред три съдебни инстанции той ще трябва да търси обезщетение за причинените му вреди. Е, питам аз: няма ли да се стигне до хипотеза, при която граждани да търсят обезщетение за вреди, нанесени им от механизма за обезщетяване на бавно правосъдие. Стигаме до един абсолютно порочен кръг! Преди тук да се организират пиар акции в парламентарния контрол, каквато акция имаше миналия петък, все пак трябва да изчакаме нормалните стъпки в този процес. На първо място, Съдът в Страсбург да каже „о’кей” на нашия административен механизъм, защото е необходима оценка за ефективността на националния механизъм от Съда в Страсбург, за да бъде признат за годно средство, което да съкрати процедурата в Страсбург – това още не е налице. Нещо повече, макар че законът, който уреждаше административната процедура, влезе в сила от началото на месец юли 2012 г., постановлението за отпускане на пари за реализиране това на практика е от началото на месец септември. Там нито са проведени обществените поръчки за техническото оборудване на новите две звена, нито са назначени хората, които ще работят в звената, които ще преценяват дали гражданинът е ощетен или не. Тук минаваме към трета стъпка – да уреждаме следваща гражданскоправна процедура за обезщетяване на вреди от бавно правосъдие. Мисля, че изобщо цялата схема на това национално средство е една недомислица, която ще вкара гражданите в ново приключение: след като са се размотавали из съдебните инстанции в рамките на „n” на брой години, ще влязат в друга процедура – търсене на вреди от бавното правосъдие, която много е възможно да се точи пак „n” на брой време. Не можах да се изкажа в рамките на процедурата по разискване, инициирана от депутати от ГЕРБ миналия петък, предвид на краткото време. Целият приповдигнат тон преди още да имаме благословията на Европейския съд, че това, което сме измислили, е адекватно и съответства на добрите европейски практики, ми се вижда малко преждевременен. Аз разбирам, че целият напън е утре при посещението на представители на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Правосъдното министерство да размаха „тези свои победи”, но според мен е нормално, ако то е загрижено дали гражданите страдат от бавно правосъдие, да внесе в Народното събрание предложения за закони, които да съкратят по принцип съдебните процедури – включително по наказателното производство, включително с фигурата на вечния обвиняем и така нататък, и така нататък. Това, което правим в момента, е прах в очите на хората и по-точно – прах в очите на европейските институции, че видите ли, нещо в България се случва в посока на бавното правораздаване. Напротив, влизаме в още по-сериозен лабиринт и още по-сериозна абракадабра, от която ще пострадат хората, които търсят справедливост в съда. (Реплики от народния представител Мая Манолова встрани от микрофоните.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Искам да направя съвсем кратък коментар, че преди да внесем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, екипът на Министерството на правосъдието, който го разработи, консултира текст по текст всяка една от разпоредбите не само с Европейския съд по правата на човека и конкретно с господин Фриберг – главен секретар на Секретариата на Европейския съд, но също и с отдела по отчитане изпълнението на осъдителните решения към Комитета на министрите. Ние разполагаме с писмена кореспондения, която не само потвърждава качеството на предложените разпоредби в посока, че гарантират ефективно средство, но в последния абзац на кореспонденцията се отбелязва, че ако тези разпоредби приключат с успешен законодателен процес, въпросният комплекс от мерки ще бъде отчетен като ефективно национално компенсаторно средство, каквото България безусловно е задължена да въведе във връзка с постановените пилотни решения. Аз съм абсолютно съгласна с Вас, че трябва да работим паралелно – не само да предотвратяваме последиците от бавното правосъдие, но и в посока да предотвратяваме причините за това. Именно заради това в Министерството на правосъдието работят паралелно повече от четири месеца две работни групи с представители на всички заинтересовани институции, включително представители на академичната общност и конкретни магистратури. Те разработват основа за методология за отчитане на натовареността на магистратите и равномерното разпределение на делата, така че при конституирането на новия Висш съдебен съвет да имаме готовност, включително и с помощта на международна експертиза, да им предоставим методология, която ако припознаят, реално да доведе до намаляване на свръхнатовареността на съдилищата, различна за различните райони. На следващо място, трябва да споделя с всички Вас, че в резултат на последните анализи, които Висшият съдебен съвет направи по вече устойчиви статистически показатели, се установява – и това е абсолютно припознат резултат от Европейската комисия – че 86% от делата в България приключват не само в разумни срокове, но и в установените в закона процесуални срокове. Това означава, че тези процедури, които ние сега предвиждаме, за да могат българските граждани и юридически лица да упражнят правото си на жалба – да получат обезщетение за вредите от бавно правосъдие – трябва драстично да намаляват през следващите години. Тоест, ние разчитаме, че тази статистика ще бъде запазена в посока срочно да приключват делата. На последно място, искам да обърна внимание, че в Инспектората на Висшия съдебен съвет не само започнаха конкурсите за кадровото обезпечаване на това звено, но те вече и приключиха. Там още миналата седмица са назначени четиринадесетте експерта. За това имам потвърждение от главния инспектор госпожа Ана Караиванова. Министерският съвет преди по малко от две седмици на свое заседание с решение прие постановление, с което отпусна 300 хил. лв., за да обезпечи работата на това звено. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Очевидно е – и това ще бъде закон, който управляващото мнозинство подкрепя, без да споделя, а ние от Коалиция за България не споделяме и няма да подкрепим. Защото този закон не решава проблемите, поставени в пилотните решения срещу България, създава една привидност за решаване на последици, без българското правителство да има капацитет да осмисли причините или по-скоро, дори и да ги осмисля, без да има желание да ги реши. Къде са причините? Причините са в нарушаване на фундаменталните права, нарушаването им, което подлежи при изчерпване на националните процедури да се стигне до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Вместо да се потърси решение, което да се насочи в причините, а такива решения, каквото решение имаше, и то признато от Европейския съд по правата на човека – това е Глава двадесет и шеста или хипотезата в Наказателно-процесуалния кодекс, която даваше възможност, когато досъдебното производство трае прекалено дълго с повдигнато обвинение, самият обвиняем да поиска внасяне и разглеждане на неговото дело в съд, за да се осигури справедлив процес. Този акт на две предишни събрания беше признат като коректен и именно отстраняващ причините за бавното производство. Днешното управляващо мнозинство на два пъти отхвърли идеята за връщане на този текст в Наказателно-процесуалния кодекс. Коя е причината? За да може в рамките на досъдебното производство, на повдигнатите обвинения дълго време да пребивават хора – хора, които да бъдат веднъж омаскарявани политически или човешки, втори път да бъдат притискани за едно или друго действие. Аз съм убеден, че такива случаи ще има доста след приключване на това управление. Днешното решение, което се предлага с измененията в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, е един доста несръчен опит да се замаже пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа тази ситуация, създадена от днешното управление в България. Защо казвам, че е несръчен? Защото възникват редица въпроси, свързани с чисто правни институти. Например по новопредлагания чл. 2б, каква е същността на акта на министъра? Ако е чисто административна, може ли да се обжалва заповедта на министъра? Заповедта за отхвърляне на заявлението е по чл. 601 от Закона за съдебната власт. Ако човек не е съгласен с обезщетението, може ли частично да обжалва този административен акт? Каква е стойността на служебно събраните доказателства в административната процедура, в този ред по Закона за отговорността на държавата? Мисля, че няма юрист в България, който да даде отговор на тези въпроси, заложени в този продукт, който днес е на нашето внимание. Възникват и други въпроси, поставени преди малко от колегата Манолова. Какво прави българското правителство? То не решава проблема, а иска само да забави отнасянето на въпроса в Страсбург. Под мотото „пилотните решения” се казва, че съдът е претоварен. Това означава, че отлага във времето с едно 5-10 години поставянето на въпросите за полицейския произвол, за незаконното и неоснователно задържане, които са патент на тази власт в най висока степен, за да не могат те бързо да достигат до крайното решение на Съда по правата на човека в Страсбург. Искам да обърна внимание, че темата за бавното правосъдие никак не присъстваше във всичките дискусии – прозрачни, публични – за избора на кандидати за Висшия съдебен съвет. Сякаш не съществува проблем с бавното правосъдие в България. Единственият проблем, който беше отразен почти във всички изказвания, това е въпросът с голямата натовареност. И как законодателният орган ще реши този въпрос? Като натовари още повече точно правораздавателните органи, съда точно там, където е най натоварен. Защото факт е, че делата за бавно правосъдие, особено на досъдебната фаза, са основно в София, Пловдив, Варна и големите градове. И вместо да се потърси законодателно решение, с което да се разтоварят тези инстанции, с един законодателен акт им се възлагат още дела, за да се разтовари Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Аз смятам, че е добре да бъде запозната Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с начина, по който българското правителство чете пилотните решения, тоест не към създаване среда за спазване на фундаменталните права, уредени в Конвенцията, а чрез създаване на процедури колкото се може по-дълго време хората, получили увреда от злоупотребата с власт, да не могат да стигнат до външно за българската правораздавателна система решение, тоест вътре в България ние да можем да си правим каквото си искаме, като разчитаме на времето и дългите съдебни процедури. Уважаеми дами и господа, в този смисъл и в този контекст ще трябва да протекат и срещите с докладчика на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Това е типичен пример на превратно тълкуване на пилотните решения, насочено не към спазване на права, а към отчитане и забавяне на процедурите, така че гражданите на България много по-късно да могат да стигнат до Европейския съд по правата на човека. Този закон потвърждава само едно, че шеговитите предложения за промени в Конституцията в много от частите си никак не са шеговити, а са част от днешната жестока реалност, която се утвърждава, включително чрез законите в България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес изглежда, че е ден на циркаджилъци. Тук одеве имаше едни нескопосани опити за клоунади, сега – някакви абракадабри. Вадят се! И се хвърля кал, и се хвърля кал! И се хвърля кал! И нищо градивно! Правителството, видите ли, било виновно за това, че имало дела – забавени, просрочени. Правителството нищо не правело. Правителството правело разни абракадабри, защото внася законопроекти?! Тук се изказват едни колеги, но да ги бяхте внесли тези законопроекти, за които става въпрос, за да ги нямаше тези пилотни решения. (Шум и реплики.) Правителството, освен това което беше споменато тук от уважаемата колежка заместник-министър, много добре знаете, че преди месец и нещо предостави и сграда за най-натоварения съд в страната – Софийски градски, Софийски районен съд. Предостави и средства, които бяха гласувани, за да бъде довършена тази сграда, защото много добре се знае, че освен законодателните промени (Глава двадесет и шеста, със или без нея), има нужда и от нормални условия за работа на тези магистрати. Що се касае до продължаващите спекулации – аз не зная Съдът по правата на човека в Страсбург да се е занимавал с Глава двадесет и шеста. Съдът в Страсбург правораздава. Най-малкото е давал оценка по измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс и Глава двадесет и шеста. Ако бяхте малко по малко внимателно слушали или не толкова внимателно, вместо да хвърляте кал, щяхте да чуете, че по статистиката сега вече над 96-97% от делата се решават не в разумен, а в законовия срок. Миналата година ние това също го чухме от уважаемия председател на Върховния касационен съд в отчета, който ние гледахме в Правната комисия и в тази зала. Тези дни пак предстои да го гледаме. Ако сте се запознали с него ще видите, че статистиката е горе-долу същата. Уважаеми колеги, очевидно днес е ден на циркаджилъците. Благодаря ви.

Колега Лазаров, това беше изказване на народен представител, но не и на юрист. В момента обсъждаме законопроект. Абсолютно основателно тук се поставят въпроси по отношение на ефективността на процедурата, която е въведена с този законопроект. Аргументите не са по принцип и не са хвърляне на кал, а са притеснение, че процедурата, която въвежда този законопроект, няма да реши въпроса с ефективното обезщетяване на гражданите, пострадали от бавно правосъдие. И го обясних абсолютно конкретно и точно. Хората, които 15 години са се влачили по съдилищата, ще бъдат длъжни, ако не искат да отидат в Страсбург, да търсят националното средство за обезщетение първо по административен ред, което с Вашите гласове означава: подават жалба в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тази жалба се разглежда достатъчно дълго време. След това отиват в Министерство на правосъдието, където по тази жалба се определя размерът на обезщетението. След това, ако не са съгласни с този размер на обезщетението, гражданите отново отиват в съда и там на три съдебни инстанции доказват какви са били вредите, които са претърпели от бавния съдебен процес, тоест онези 15 години, които са се влачили по съдилищата, могат да бъдат гарнирани с още десет такива – пред два административни органа и пред нови три съдебни инстанции! Това са юридически аргументи, не са аргументи по принцип. Това, което казахме е, че е редно и Министерство на правосъдието да помисли за внасянето наистина на законопроекти, които да облекчат съдебните процедури, включително Глава двадесет и шеста, в която, извинявайте, ние, така или иначе, бяхме премахнали и фигурата на вечния обвиняем, но Вие я върнахте. Наказателните дела са едни от най-често срещаните дела, от които хората се жалят в Страсбург. Тук няма политика. Тук има право. Спорим с правни аргументи!

Благодаря, уважаема госпожо председател. Господин Лазаров, човек ще рече, че сте от няколко месеца в Народното събрание. Когато отменихте Глава двадесет и шеста от Наказателно-процесуалния кодекс, ние Ви предупреждавахме, че вечните обвиняеми отново ще се върнат като фигура на българския процес. Тогава Вие, очевидно заради политическа нагласа, заради шумните политически процеси, които провеждате, отхвърлихте Глава двадесет и шеста. След около една година лично аз внесох законопроект, позовавайки се на необходимостта да се водим от изискванията на Европейската конвенция за фундаменталните права на човека и тогава Вие също отхвърлихте това предложение. В момента, понеже външно сте притиснати – от Съда в Страсбург и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, забележете – европейска страна, член на Европейския съюз, в която стандартите за демокрация и спазване на Европейската конвенция са много ниско по време на това управление, сега се опитвате да заблудите Парламентарната асамблея, че предприемате действия. Те ще затруднят гражданите и ще изсипят нов товар върху претоварените съдилища в България. Това правите. Иначе аз казах и други аргументи – събраните служебно доказателства в административната процедура. Има ли някой в тази зала или извън нея да каже как ще се кредитират гражданските дела срещу държавата, или те са само за онази, административната процедура? Предвидили сте веднъж административна процедура – Инспекторатът и министърът на правосъдието, там служебно се събират доказателства. Не е доволен човекът, отива да съди държавата. Онези, събрани служебно, как се кредитират? Напишете поне тук, кажете. Освен че е недоделка, тя е последователно политическо действие срещу правата на гражданите в България.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Да, господин Миков, резонен е въпросът, който поставяте, юридически. Събраните доказателства в административната процедура биха могли да бъдат ползвани в другата процедура. Ние сме на първо четене. Нормално е тези въпроси да бъдат поставени и ще бъдат поставени. Що се касае до политическите оценки, аз направих политическо изказване, адекватно на политическите изказвания и оценки, които бяха направени частично от Вас и от преждеговорившата колежка. За Глава двадесет и шеста нямам намерение отново да влизаме в обяснителната процедура. Ако някой не прави разлика между дело в разумен срок и едногодишно или двегодишно разглеждано дело, е друга тема. Искам да напомня, че когато дебатирахме Глава двадесет и шеста, когато отпадна от НПК по повод Вашето предложение, беше извадена статистика, че 0,01% са се възползвали от тази глава. Бяха изложени и другите доводи – че не бива да се прави давност в давността, и то в рамките на две години или една година. По отношение на предната реплика – не очаквах от цилиндъра да бъдат извадени зайчета или гълъбчета. Просто нищо не беше казано по същество, а отново беше хвърлена кал. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, моля да бъде поставено на гласуване увеличаване със седем дни на срока за подаване на предложения между първо и второ четене по Закона за туризма.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г., и № 254-01-70, внесен от народните представители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13 юни 2012 г. На свои заседания, проведени на 14 юни и 19 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г., и № 254-01-70, внесен от народните представители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13 юни 2012 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието и на Висшия адвокатски съвет. Първият законопроект беше представен от името на вносителя от заместник-министър Пламен Георгиев. С него се цели преодоляване на несъответствията между Закона за адвокатурата и правото на Европейския съюз. За да се избегне навлизането на процедурата по нарушение в съдебна фаза на започнала процедура за нарушение № 2008/4906 срещу Република България, свързана с несъвместимостта на разпоредби от Закона за адвокатурата с правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги за констатирани несъответствия между общностното право и българското законодателство, се отнасят до различното третиране на адвокати от Общността и адвокати от Република България, от една страна, а от друга – наличието на ограничения при установяването на адвокати и адвокатски дружества от Общността в Република България. Законопроектът въвежда понятието „адвокат от Европейския съюз”, като се създава Глава трета „а” – „Адвокати от Европейския съюз”. Обхватът на закона на адвокатите от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и от Конфедерация Швейцария произтича от приравняването на гражданите на тези държави към гражданите на Европейския съюз по отношение на четирите основни свободи. Предлага се разграничение между трайно установяване на адвокат от държава – членка на Европейския съюз, и временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България от адвокат от държава – членка на Европейския съюз. Предложените нови понятия позволяват по-ясното разграничаване между двете категории адвокати от държави – членки на Европейския съюз, и съдържат директни референции към общностното право, а също така целят ясно очертаване на особеностите в статута на тези две различни категории адвокати, попадащи в обхвата на понятието „адвокат от Европейския съюз”. Уеднаквяват се правата на българския адвокат и на адвоката от Общността. Създава се възможност адвокатът от държава – членка на Европейския съюз, да може да сключва договорите по чл. 76 и чл. 77 от закона, а също и да може да сключва договор за съдружие по чл. 52. Съгласно чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз са забранени ограниченията на свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава член. Тази забрана се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка. В законопроекта се предлагат норми, с които се гарантира достъпът до формата „адвокатско дружество” на групи адвокати, учредени в друга държава членка, като същевременно се поставят изисквания, които целят да предотвратят появата на „псевдодъщерни” дружества, които нямат действителна връзка с групата в другата държава членка. По този начин освен свободата на установяване се гарантира прозрачността и сигурността на пазара на юридически услуги. Вторият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Ралица Тодорова. С него се цели да се уеднакви подходът за избиране на органи на адвокатската колегия и на делегати за Общото събрание на адвокатите в страната, защото Общото събрание на адвокатите в страната е висш орган на адвокатурата и е редно принципът за таен избор да се прилага и за неговите членове – делегатите. От друга страна, в големите адвокатски колегии явният избор на делегати създава затруднения, свързани с времето на провеждане на избора за всеки предложен кандидат, преброяването на гласовете, както и контролирането дали всеки от участниците в събранието гласува за не повече от определен брой кандидати. Предвижда се отпадането на възможността в общите събрания да се гласува с повече от едно пълномощно. По този начин се мотивира личното участие на адвокатите в самоуправлението на колегията. Предлага се оптимизиране на съставите на Висшия дисциплинарен съд. Не е оправдано като първа инстанция Висшият дисциплинарен съд да заседава в състав от 7 души, което представлява по същество половината членове на този висш орган на адвокатурата. Обстоятелството, че решенията на първата инстанция в адвокатурата подлежат на обжалване пред ВКС, е достатъчна гаранция за законност. Предвижда се намаляване и на второинстанционните състави. Досегашните 5-членни състави се събират трудно, а необходимостта от разглеждане на дисциплинарни дела в разумен срок може да се гарантира и от 3-членни състави. Становище по законопроектите изказа госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет. Относно втория проект подчерта, че с него се решават много важни въпроси на адвокатурата. Тя подчерта, че няма какъвто и да било съдебен състав в България от 7 души. Дисциплинарният съд се състои от 15 души, а 7 разглеждат дисциплинарната преписка. Отбеляза, че Върховните съдилища заседават с трима души състав, а адвокатите със 7 и призова да се подкрепи законопроектът. Относно законопроекта, внесен от Министерския съвет, изтъкна, че адвокатурата активно е работила при изработването на законопроекта, но след 21 ноември 2011 г., когато е получено писмо от Европейската комисия, не са вземали участие в работните групи. Акцентира, че не са против приемането на един такъв законопроект, но смята, че в него има много редакционни неточности. Представили са предложения на Министерството на правосъдието и повечето от тях се приемат. Недоразуменията възникват по два въпроса и те са свързани със сдружаването. Предлага се чуждестранните адвокати да могат да учредяват клон в България. В писмото на Европейската комисия изрично се казва, че трябва да има равни възможности между българските и чуждестранните адвокати и след като тя настоява чуждестранните адвокати да учредяват клонове, то трябва да могат това да правят и българските адвокати, иначе ще е противоконституционно. Вторият проблем е свързан с адвокатите, които идват временно в страната за определено дело. Със законопроекта се дава възможност на временно упражняващ професията адвокат да създаде трайно дружество, което противоречи на идеята за временно дошлия адвокат. Няма пречка да се разпише, че временно дошлият адвокат в страната има възможност да създаде дружество за целите на временната си дейност. В хода на дискусията беше изложено, че въпреки задълженията на Република България по отношение въвеждане на европейското законодателство, това не следва да е в ущърб на националната адвокатура, каквито разпоредби се съдържат в законопроекта и трябва внимателно да се прецизират. Изказа притеснение относно понятието „временно упражняване на адвокатската професия”, тъй като няма легална дефиниция за него. Трябва да се предвиди някакъв краен срок, след който вече временното упражняване на професията задължително да преминава в трайно, особено когато се предвижда възможност по време на временното упражняване на професията да се учредяват и адвокатски дружества и така нататък. Член 19в, ал. 1 предвижда, че при временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България преди извършване на първото действие адвокатът от Европейския съюз е длъжен да уведоми писмено Висшия адвокатски съвет. Поставиха се въпросите: кое е първото действие и кой ще контролира кога е започнало първото действие? В законопроекта се предвижда регистрация на клон на чуждестранен адвокат от Европейския съюз, поради което е необходимо той да внася данъци и се постави въпрос от кой момент ще започне внасянето на всички данъци, които той дължи на територията на България? Изрази се становище по отношение на § 48 и че в чл. 11, § 1 по Директивата е записано, че един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват в приемаща държава членка по произход, могат да създават клон, а когато основополагащи правила, които уреждат дейността на тази група в държавата членка по произход, са несъвместими с основополагащи правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемаща държава членка, последните имат предимство. Постави се и въпросът: в какво се състои съвместимостта в Закона за адвокатурата и други закони, създаването на търговски дружества, които позволяват упражняване на адвокатска професия? Госпожа Даниела Доковска посочи, че след писмото на Европейската комисия са проучили и няма законодателство, в което да е заложено, че адвокатите, временно упражняващи професията, могат да правят дружества, включително и в немското законодателство няма изричен текст. Относно „временно упражняващ професията” в другите законодателства има различни формулировки, но никъде няма разписан срок, а се визира извършване на определена работа или дейност, както е по Директивата за услугите. Не е удачно адвокатите, които идват да упражняват временна професия, да уведомяват Висшия адвокатски съвет. Те трябва да уведомяват местния адвокатски съвет, за да има някакъв контрол и отчетност. Заместник-министър Пламен Георгиев отбеляза, че ако законопроектът се отложи за по-дълъг период от време, има риск да влезе в съдебна фаза. В писмо от Европейската комисия изрично е посочено, че съгласуват законопроекта така, както е написан, дори имат забележки, че трябва да е по-рестриктивен. Гласуването на законопроекта беше отложено с цел създаване на работна група от представителите на Министерството на правосъдието и на Висшия адвокатски съвет и сближаване на позициите по него. На заседанието, проведено на 19 септември 2012 г., беше отбелязано, че създадената работна група е постигнала съгласие по голяма част от спорните текстове, с изключение на две групи въпроси. Първата група засяга временното упражняване на професията от чуждестранните адвокати. Предложението на Висшия адвокатски съвет е чуждестранният адвокат да уведомява съответния адвокатски съвет, който да издава документ, необходим за представяне пред съда. В същото време така ще се упражнява контрол и чуждестранните адвокати ще попадат под дисциплинарната юрисдикция на адвокатурата. Другата група въпроси е свързана с възможността временно упражняващият адвокатска професия на територията на Република България адвокат от държава – членка на Европейския съюз, да бъде съдружник в адвокатско съдружие или адвокатско дружество. Упражняването на адвокатска дейност в адвокатско дружество или адвокатско съдружие предполага участието на съдружника с личен труд в дейността на съдружието или дружеството. Българският Закон за адвокатурата не допуска само капиталово участие, без осъществяване лична дейност като адвокат в дружеството или съдружието, тъй като и двете организационни форми не са капиталови дружества. Създаването на възможност само за капиталово участие влиза в противоречие с едно от основните принципни положения на сдружаването между адвокатите в България – съдружието и адвокатското дружество да са изградени като дружества на личностите. Ако един адвокат, гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария има желание да бъде съдружник в адвокатско съдружие или дружество, той има възможността, практически без каквито и да е формалности, да придобие статуса на адвокат, трайно установен в Реплика България, и да учреди или да стане съдружник в адвокатско дружество или адвокатско съдружие. Придобиването на този статус става след изпълнението на изключително ясна, опростена и облекчена процедура, при което от желаещия е необходимо само да докаже качеството си на адвокат в държава членка и гражданство на такава държава. В края на дискусията народните представители се обединиха около становището, че за да бъде подкрепен законопроектът, е необходимо да бъде постигната договореност по тези изключително важни въпроси за българската адвокатура, каквато беше постигната между вносителите и представителите на адвокатурата. След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23 април 2012 г., и с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 254-01-70, внесен от народните представители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13 юни 2012 г.”