4 October 2012

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам в резюме да Ви кажа какво цели моето предложение. Българските национални курорти от временни обекти, поставени с разрешения на общини, на държавни, на частни дружества и така нататък, са се превърнали в сергии за гащи, за парцали, хигиена – никаква. После се оплакваме, че курортите ни изглеждали зле и идвали нискокатегорийни и слабо платежоспособни туристи. Няма нормален човек, който да отиде и да се спъва, вместо да върви по крайбрежна алея, ако е морски курорт или главната улица на зимен курорт, и вместо да се любува на природата, която бушува отвсякъде, да го дърпат да си купува някакви дрехи – ментета, и така нататък. Второ, под прикритие на временни обекти са създадени много ресторанти, барчета, където се сервира храна, която не отговоря на никакви санитарни изисквания. Купища отравяния има всяка седмица, има натровени някъде по Черноморието, тъй като обектите не са категоризирани като ресторанти, а като кафенета или нещо друго, но работят като ресторанти. Не е нормално едните да искат да има инфраструктура, градинки, крайбрежни алеи, а някой да се продава за 5 лева и да дава възможност 100 обекта да се наредят по крайбрежната ивица – говорим само за обектите с национално значение, тоест за националните курорти. Ако ние не ги изчистим от тази зараза, все повече ще се оплакваме от клиентите, които идват в България. Страда имиджът на българския туризъм. Пространството пред тези, които плащат данъците, се превръща в битак. Благодаря на всички, включително и на колегите от опозицията, затова, че всички са на мнението, че този проблем трябва да се реши и те наистина трябва да се махнат оттам. Да, имаше коментари, че текстът може би не е на сто процента прецизиран, но имаше време да се прецизира до второ четене. Ваше е решението дали ще имаме чисти европейски курорти, или ще отиваме – Вече няма и такава дестинация, която да Ви обясня, че отиваме към нея. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз мисля, че най-голямото поражение на националните курорти е тяхното презастрояване. И това е причината хора от чужбина с по-малки финансови възможности да идват да летуват по нашето Черноморие. Няма уважаващ себе си човек със средни доходи, който да дойде в едни такива кошери, където и на плажа вече няма място къде да седне или да се излегне на слънце. Мисля, че ако искаме нещо да решаваме в този план, по-скоро това трябва да се опитаме – как бихме могли да се справим с това презастрояване. И в Испания е имало подобен проблем, след като започнаха да събарят през един, през два хотелите, има много по-голям ефект, отколкото това, за което Вие пледирате тук. Очевидно е, че не всички, които преминават през този курорт и не са постоянно в хотелите там, могат да си позволят да влязат в скъпи ресторанти, в които безспорно сигурно всичко отговаря на изискванията. Вероятно трябва да има и такива места с такива възможности за приходящи хора от българските граждани, които отиват за деня на плажа. Така че мисля, че това, което Вие лансирате, че е основната причина за ниския имидж на нашите национални курорти, е много спорно. Благодаря.

По § 17 е направено предложение от народния представител Александър Ненков, което Комисията подкрепя по т. 1 и не подкрепя по т. 2, а именно: „2. Създава се нова ал. 6: „(6) За извършване на рекламна дейност чрез използване на рекламен елемент, сграда или друг обект по ред определен с наредбата по чл. 56, ал. 2 се заплаща цена определена по реда на чл. 6, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси.” Направено е и предложение от народния представител Димчо Михалевски за промяна на § 17, а именно: „В § 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Предложението на вносителя става т.1 на § 17. 2.Създава се т. 2: „2. Алинея 5 се изменя така: „(5) В недвижими имоти – културни ценности, разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава след съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство, ако за имотите не са одобрени специфични правила и нормативи към подробния устройствен план.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 15: „§ 15. В чл. 57 се правят следните изменения: 1. В ал. 4, изречение второ думите „правилника по чл. 49, ал. 1 от Закона за собствеността” се заменят със „Закона за управление на етажната собственост”. 2. В ал. 5 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”

Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 17а, което е оттеглено. Направено е предложение от народния представител Любен Татарски за промяна на § 18, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 16: „§ 16. В чл. 59, ал. 1 думите „ако такъв е разработен” се заличават, а накрая се добавя „освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3”.”

По § 19 е направено предложение, което впоследствие е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17.

По § 20 – предложение от народния представител Николай Пехливанов за изменение и допълнение на чл. 62а. Комисията подкрепя предложението на господин Пехливанов по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2: 2. Създава се ал. 6: „(6) В устройствените зони с комплексно застрояване, включително жилищни и курортни квартали, върху урегулираните поземлени имоти и върху териториите със смесено предназначение при условията на ал. 5, които според предвижданията на новите устройствени планове вече не са предназначени за зелени площи, може да се извършва строителство единствено на открити обекти за спортни и културни дейности и на площадки за игра, съгласно предвижданията на новия общ устройствен план или подробен устройствен план на населеното място или на цялата устройствена зона с комплексно застрояване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18.

По § 21 – предложение от народния представител Димчо Михалевски: В § 21 новата ал. 5 се изменя така: „(5) Когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи – подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от името на възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 19.

Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 21а. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 120. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 20.

Направено е предложение от народния представител Зоя Георгиева за създаване на нов § 23а със следното съдържание: „§ 23а. В чл. 74 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 7 се отменя. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) След завършване на строежа се изготвя и заверява екзекутивна документация по реда на чл. 175. Възложителят предава незабавно един екземпляр от документацията на общината.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е чисто практически текст. Искам да Ви кажа каква е същността на моето предложение. Член 74 от действащия закон гласи, че строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен, в точка 7, да уведоми най-малко три дни по-рано общинската администрация за предстоящото засипване на новоизградени или преустроени подземни мрежи и съоръжения. След това се казва, че общинската администрация разрешава засипването на мрежи и съоръжения след проверка, че определената линия на застрояване и другите условия и изисквания по изпълнението на строителството са спазени. За резултатите от проверката се съставя протокол. Колеги, това е препокриване работата на строителния надзор, който има абсолютно същите задължения. Практически няма как да стане уведомяването на администрацията три дни по-рано кога ще бъде засипването на определен участък от строежа, защото извършването на изкопните работи и засипването стават в един и същи ден. Практически няма как това да бъде осъществено. В същото време възложителят е абсолютно задължен да сключи договор за строителен надзор. Ако той не е направил това, подлежи на големи санкции. Строителният надзор извършва същите дейности – съставя протокол, който е по образец, одобрен със закон, и този протокол е част от документацията за въвеждане на обекта в експлоатация. В Комисията много от колегите идентифицираха общината като възложител. Смятаха, че, тъй като по принцип си е възложител, тя би следвало да има това задължение да прави проверки по време на строителството. Колеги, общината не е възложител. Когато е възложител, тя сключва договор за изпълнение. Според договора тя има право да прави проверки когато си поиска и каквито си поиска – във всяко отношение, както и да иска отчети за изпълнение на строителството през определени периоди. Не смятам, че е нужно правото на общината като възложител да извършва проверките, да го правим като задължение със закона. Когато общината не е възложител, а възложител е друг оператор, общината има всякакви други механизми да провери правилното изпълнение на обекта. Тя има право като собственик на терена по всяко време да прави проверки. Смятам, че е излишно дублирането на функциите на два органа с цел по-експедитивно изпълнение на строителството. Благодаря.

По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 21.

Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 24а. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 24а, който става § 22: „§ 22. В чл. 81 се създава нова ал. 4: „(4) Отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по искане на собственици на поземлени имоти са за тяхна сметка.” Този текст на § 24а комисията подкрепя и предлага да стане § 22.

По параграфи 25, 26 и 27 комисията подкрепя текста на вносителя, които стават съответно параграфи 23, 24 и 25.

Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нови параграфи 27а и 27б, които са оттеглени в комисията. По § 28 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 26, и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага наименованието на раздела и всеки член да се изменят с отделни параграфи, като § 26 се оформи в три нови отделни параграфа - § 26, § 27 и § 28 със следната редакция: „§ 26. В Глава четвърта наименованието на Раздел VІІ се изменя така: „Мониторинг и противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси”. § 27. Член 95 се изменя така: „Чл. 95. (1) Дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, в това число абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез държавните дружества за геозащита. (2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържа регистър на свлачищните райони и на районите с абразионни и ерозионни процеси чрез държавните дружества за геозащита. (3) Мониторингът по ал. 1 се осъществява чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от извършени подробни инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания, инженерно-геодезически измервания и наблюдения на изградени стационарни реперни мрежи и контролно-измервателни системи. Данните от извършения мониторинг, в това число на територии с изпълнени геозащитни мерки и дейности за стабилизиране на свлачищата, се предоставят на съответните държавни дружества за геозащита за отразяване в регистъра по ал. 2. (4) Условията и редът за вписване и поддържане на регистъра по ал. 2, както и за извършване на дейностите по ал. 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (5) Координацията между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, в това число абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, и за предотвратяване на аварии и щети се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.” § 28. Член 96 се изменя така: „Чл. 96. (1) Геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (2) Изискванията към геозащитните мерки и дейности, техническите изисквания за проектиране, изпълнение, експлоатация и поддържане на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (3) В райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, геозащитни мерки и дейности се разрешават по реда на този закон след приемане на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания за общата и локалната устойчивост на територията от специализиран състав на съответния експертен съвет към органа, компетентен да одобри плана, и предварително разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадено в едномесечен срок от постъпване на искането за издаването му. (4) Строителство на сгради и съоръжения, предвидени с подробен устройствен план, приет от съответния експертен съвет, в райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, в това число в райони, за които е наложена строителна забрана във връзка с извършване на геозащитни мероприятия, се разрешава при условията на ал. 3 само след осъществяване на геозащитните мерки и дейности, отчитане на положителен ефект от изпълнението им и предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадено в едномесечен срок от постъпване на искането за издаването му. (5) Ефектът от изпълнението на геозащитните мерки и дейности по ал. 4 се отчита чрез мониторинг по чл. 95, ал. 3.”

Уважаеми господин председателстващ, искам да благодаря на колегите от Комисията, че голяма част от предложенията по принцип бяха приети. Искам и обаче да обърна внимание върху два елемента, които може да изглеждат незначителни и не толкова съществени, но аз смятам, че имат огромно значение. В новия § 28, касаещ чл. 96, който коментира извършването на геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси, в ал. 3 на предложението, което бях направил, е записано, че разглеждането на инженерно-геоложките и хидроложките проучвания за общата и локалната устойчивост на територията се приемат от специализиран състав на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика. Това нещо не беше прието, като текстът, който в момента се предлага да гласуваме, е тези проучвания и съответни изчисления да бъдат приемани от специализиран състав на съответния експертен съвет към органа. Смятам, че това в огромния си мащаб не е приложимо. Това означава експертните съвети към общините да направят специализиран състав. Първо, няма толкова много специалисти, които могат да покрият дори само да вземем черноморските и дунавските общини, които общо са над 40 и няколко. Сами разбирате, че няма как тези състави да бъдат попълнени с достатъчно експерти. Затова все пак искам да го поставя на Вашето внимание и да бъде записано, че тези неща се разглеждат от специализиран Национален експертен съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Втората ми бележка, за която и в Комисията спорихме с господин Нанков – заместник-министъра. Досега предварителното разрешение на министъра се издаваше в двумесечен срок и той неслучайно беше определен, тъй като материята е изключително специфична. Експертите се нуждаят от достатъчно време да проучат всички документи, да ги съгласуват със съответните външни експерти, ако е необходимо това, и затова този срок беше приемлив и изпълним. В момента ни се предлага това да се случва в едномесечен срок. Имайки все пак опита от Министерството на регионалното развитие и благоустройството аз твърдя, че е трудно изпълнимо. Ние, като законодатели, все пак трябва да даваме изпълними времеви рамки, а не просто да робуваме на нещо, което да го кръстим примерно реформа и да считаме, че това нещо ще се случи. Моето предложение към вас е: да се разгледа, господин председателстващ, предложението тези проучвания да се гледат от Национален експертен съвет.

Текстът е в моето предложение на стр. 17, ал. 3 към чл. 96. Там е записано много точно. Има го в материала. Тоест, ако ал. 3 бъде записана както съм предложил, мисля, че ще бъде изпълнимо и по-адекватно на действителността в страната.

Алинея 3, която е болтвана, да бъде заменена с ал. 3, която аз предлагам.

По § 29 е направено предложение от народния представител Зоя Георгиева – в чл. 98 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Осигуряването на терените, изграждането на съоръженията и инсталациите за третиране на битови, строителни, производствени и опасни отпадъци се извършва при условията и по реда на Закона за управление на отпадъците.” 2. Алинея 3 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага § 29 да бъде отхвърлен, тъй като предлаганото изменение вече е отразено в действащата редакция на чл. 98, ал. 3.

По § 30 има предложение от народния представител Зоя Георгиева за изменение на чл. 98б. Точка 2 не се подкрепя от Комисията, а именно: „В ал. 3 след думите „собствениците на сградите” се добавя „от лица, оправомощени за тази дейност по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите”.” Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 30, и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага наименованието на Глава пета и всеки член да се изменят с отделни параграфи, като § 30 се оформи в пет нови отделни параграфа – § 30, § 31, § 32, § 33 и § 34 със следната редакция: „§ 30. Наименованието на Глава пета се изменя така: „Концепции и схеми за пространствено развитие”. § 31. Член 99 се изменя така: „Чл. 99. Концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен период.” § 32. Член 100 се изменя така: „Чл. 100. Стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие, при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие.” § 33. Член 101 се изменя така: „Чл. 101. Системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие, обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите и схемите за пространствено развитие се определят в Закона за регионалното развитие.” § 34. Член 102 се отменя.”

По § 32 е направено предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя. Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски, а именно: в § 32, т. 3 да отпадне, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 35: „§ 35. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „устройствените схеми и планове” се заменят с „концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове”. 2. Алинея 5 се отменя. 3. В ал. 6 се създава изречение второ: „При необходимост се извършва и експертиза на територията по Закона за защита при бедствия за изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия, както и се определя с басейновите дирекции местоположението и обхватът на крайбрежните заливаеми ивици на реките, в които не се разрешава ново строителство съгласно Закона за водите.”

Комисията предлага да се създаде нов § 32а, който става § 36: „§ 36. В Раздел І се създава чл. 103а: „Чл. 103а. (1) Подробните устройствени планове, одобрени до влизането в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение, запазват действието си. (2) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на този закон, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане. (3) С влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове, в частите, в които с общия устройствен план се предвижда изграждането на обекти публична общинска или публична държавна собственост. В 6-месечен срок от влизането в сила на общия устройствен план органите по чл. 135, ал. 1 издават предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1. (4) При отчуждаване за изграждане на обектите по ал. 3 равностойното обезщетение на собствениците и носителите на ограничени вещни права се определя съобразно предвижданията на заварените подробни устройствени планове”. ”

Параграф 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 37.

По § 34 е направено предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя. Има предложение от народния представител Александър Ненков, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 38: „§ 38. В чл. 108, ал. 2, изречение трето думите „в обем, достатъчен за издаване на виза по чл. 140” се заличават.”

По § 35 има предложение от народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Направено е предложение и от народния представител Димчо Михалевски, а именно: В § 35, т. 2, ал. 3 и 4 се изменят така: „(3) До одобряването на общ устройствен план на общината или на районна устройствена схема за съответната територия, подробни устройствени планове за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, специализирани подробни устройствени планове по чл. 111, както и парцеларни планове за линейни обекти на техническата инфраструктура могат да се разработват само едновременно с частичен общ устройствен план в обхват на землищата на засегнатите населени места. В този случай проектите за общ и подробен устройствен план могат да обхващат и землищата на населени места, които попадат в границите на съседни общини. (4) Процедурите по съгласуване, обществено обсъждане и съобщаване на плановете по ал. 3 се провеждат едновременно по общия ред на този закон. Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява плановете по ал. 3, когато същите обхващат части от територията на различни общини.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 39: „§ 39. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Подробен устройствен план за урбанизираните територии по ал. 1, т. 1 и 2 може да се създава и когато няма общ устройствен план, а за териториите по ал. 1, т. 3 – само за цялото землище. В случаите, когато плановете за регулация и застрояване обхващат цялото населено място и/или землището му, или цялото селищно образувание, те изпълняват и ролята на общ устройствен план за съответната територия.” 2. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Извън случаите по ал. 2, когато няма действащ общ устройствен план, подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии може да се разработва за: 1. обекти с национално значение; 2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост; 3. обекти с регионално значение; 4. общински обекти от първостепенно значение; 5. обекти – публична собственост; 6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите; 7. обекти на техническата инфраструктура; 8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната; 9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет; 10. недвижими културни ценности; 11. обекти по чл. 12, ал. 3. (4) Планът по ал. 3 се разработва в обем и съдържание съгласно чл. 108, ал. 2 и наредбата по чл. 117.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това беше изменението на един от членовете, който предизвика сериозни обсъждания в Комисията. Искам да Ви кажа само крайния резултат, който в момента приемаме, няма повече да коментирам и да влизам в убеждаване. Де факто ние не намерихме сили да решим въпроса и да осигурим чрез закон подпомагането на общините да изработят общите устройствени планове. Моята реалистична прогноза е, че и в следващите 5-6 години този процес няма да мръдне сериозно. Само че в същия момент с текста, който ни се предлага накрая, създаваме привилегирована позиция на държавата и на общините, тоест на публичните органи, да извършват всякакви инвестиционни проекти и да създават всякакви подробни устройствени планове за един или група имоти, като в същото време ограничаваме подобна възможност за частните инвестиции. Като законодатели трябва да сме наясно с тази своя отговорност. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалевски, мисля, че с така формулираните текстове от вносителя се следва съвсем права линия, една политика, която се свежда именно до това, да няма одобрение на подробен устройствен план преди да има влязъл в сила общ устройствен план. Говоря в най-общ план за политиката, защото, съгласете се, срамота е в ХХІ век на държава в Европейския съюз развитието на територията да се осъществява от единични обекти към цялостното, вместо да се гледа по правилен начин рамкирането на основните линии, които се предвиждат. Мисля, че всички ние трябва да се съгласим с това. Наскоро гледах филм по телевизията за Александър Велики, когато е създавал Александрия три века преди новата ера, която е в днешна Африка – най-напред са разчертани всичките регулационни линии, след това вече на отделните имоти се разполагат постройките. В ХХІ век ние постоянно сме свидетели на едно обратно явление – одобрени подробни устройствени планове, после съответните лица или инвеститори, които са се настанали, претендират за отделна инфраструктура, довеждаща не до това в рамката на предвижданията на общия устройствен план за дадената територия и се получава така, че на едни места се разписват индустриални обекти, в съседство – туристически. Разбира се, всичко това е нонсенс в сравнение с европейските политики. Благодаря.

Уважаеми колега, аз благодаря за репликата, само че не разбрах какво ми казахте. Какво ми казахте Вие?! Колко е прекрасно да имаме общи устройствени планове и е срамота, защото по европейските правила трябва да имаме. Да, ама как да ги имаме?! Аз това казах, че ние в момента не предвиждаме законодателен инструмент, който да даде възможност на българските общини, и на държавата като цяло, да изработи общи устройствени планове. И в същия момент, когато сме наясно, че това няма да се случи, създаваме един привилигирован ред за инвестициите на публичните органи и друг затруднен – за частните инвестиции. И какво очаквате да се случи?! Това ли е европейската практика – несъпоставимост, неконкурентност и нееднаква тежест на двата вида инвестиции? Това не е европейската практика. Това е някаква практика, която е много далеч от Европа. Още повече, това е инструмент. Ние сега търсим непрекъснато моторите за растеж – единият мотор го спираме, а другият е силно противоречив. Вчера коментирахме за публичните инвестиции в Португалия, която има една прекрасна или поне прилична инфраструктура, както каза един мой колега в Комисията, но са също толкова бедни, колкото и преди 10 години.

Благодаря, господин председател. Бих искал още малко да взема отношение по темата. Все пак смятам, че развитието на територията е важна задача за всички. Както господин Михалевски знае, на самата Комисия бяха обсъждани различни методи, по които може това да се насърчи – един от тях се предвижда, беше коментиран от колеги и не засяга Закона за устройство на територията. Може би е инструмент, който може да се предвиди в Закона за държавния бюджет за следващата година – в табличните приложения да има отделна графа, която да е специализирана с финансиране специално за тази дейност, за да се осъществи? От друга страна, един от аргументите Ви е, че едва ли не инвеститорският интерес в определени територии ще бъде по някакъв начин ограничен. Мисля, че държавата има нужда от инвеститори с устойчиви проекти, а всеки, който иска да реализира какъвто и да било устойчив проект, има интерес всичко това да се проектира в територията по един правилен начин. Мисля, че мерките, които могат да насърчат това нещо, е удачно да се реализират в други закони, както беше коментирано и на Комисията. Благодаря.

Аз имам към Вас само един въпрос, който предполага отговор „да” или „не”, и ще Ви помоля да отговорите. Считате ли, че е добра практика да бъде в различен режим разработването на устройственото планиране, касаещо публичните и частни инвестиции?

Благодаря. Със сигурност трябва поведението в този случай да е еднакво както към публичните, така и към частните – това е моя отговор.

Но не е!

Предложение от народния представител Димчо Михалевски – § 36 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 40.

Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски за § 37, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 41: „§ 41. В чл. 112 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 12: „12. кварталите и поземлените имоти с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) С подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 4 и съответните специални нормативните актове може да се определят: 1. терени – забранени зони, непосредствено прилежащи на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в които е недопустимо застрояване, ползване, престой и преминаване; 2. сервитутни зони около поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението и режима на ползване на засегнатите поземлени имоти.” 3. Създава се ал. 5: „(5) С подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 6 могат да се определят охранителни зони на единични или на групови недвижими културни ценности, за които се въвеждат ограничения в режимите за застрояване и ползване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 42: „§ 42. В чл. 114, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 след думите „чл. 140 – при свободно застрояване и при свързано застрояване в два съседни урегулирани поземлени имота” се заменят с „чл. 140, ал. 3 – 5”. 2. Създава се т. 3: „3. с инвестиционния проект в съответствие с действащия подробен устройствен план – в останалите случаи.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 43, и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага измененията в наименованията да се оформят в два отделни параграфа – § 43 и § 44, със следната редакция: „§ 43. В наименованието на Глава седма думите „схеми и” се заличават. § 44. В наименованието на Глава седма, Раздел І думите „схеми и” се заличават.”

Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски за § 40. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 45: „§ 45. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „схеми и” се заличават, а след думите „специализираните карти” се добавя „и регистри”. 2. В ал. 2 след думата „сградите” се добавя „и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти”, а думите „кадастъра и имотния регистър” се заменят с „кадастралната карта и имотния регистър”. 3. В ал. 3 след думите „почвената покривка” се поставя запетая и се добавя „ландшафта”, а накрая се добавя „и регистри”. 4. В ал. 5 думите „с допълнителни кадастрални данни” се заменят със „със специализирани данни”. 5. В ал. 6 след думите „общинска администрация” се добавя „или на други лица, имащи право да възлагат устройствени планове”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 41, 42, 43 и 44, които стават съответно параграфи 46, 47, 48 и 49.

Параграф 45. Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски, което Комисията подкрепя по т. 1 и не подкрепя по т. 2, а именно: „2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Изработването на проектите по чл. 109, ал. 3 се разрешава от общинския съвет, а когато проектите обхващат територии, разположени в две или повече общини – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Проектите се възлагат от и за сметка на държавата, общините и/или на заинтересованите лица. (5) Заинтересовани лица по ал. 4 са собственици на поземлени имоти, концесионери, енергийни предприятия и други организации, предоставящи обществени услуги в областта на водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, и електронните съобщения, които имат инвестиционни намерения за изграждане на обекти в извън урбанизираните територии. (6) С разрешенията по ал. 4 се определя обхвата, целите и задачите на общия устройствен план, обхвата, целите и задачите на подробния устройствен план, както начина на урегулиране на поземлените имоти – по правилата на чл. 16 или на чл. 17.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 50: „§ 50. Член 124 се изменя така: „Чл. 124. (1) Общинският съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план по предложение на кмета на общината, придружено от задание по чл. 125. (2) Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”

Параграф 46. Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски, което Комисията не подкрепя по т. 1, буква „а”, а именно: „1. В чл. 124а: а) в ал.1 накрая на изречение второ се добавя „по чл. 109, ал.3”.” Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 51: „§ 51. Създават се чл. 124а и 124б: „Чл. 124а. (1) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии. (2) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. (3) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план за изграждане на обекти с регионално значение или разположени на територията на повече от една община се дава със заповед на областния управител. (4) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план за обекти с национално значение или разположени на територията на повече от една област се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (5) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица – собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. (6) Разрешение за изработване на подробни устройствени планове за територии, върху които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се дава със заповед на министъра на отбраната, на министъра на вътрешните работи или на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. Изработването на проекта се възлага от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи или от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. (7) Исканията за издаване на разрешения по ал. 1 6 се придружават от задание по чл. 125. С разрешенията по ал. 1 6 се определят обхватът, целите и задачите на проекта, вида подробен устройствен план, както и начинът на урегулиране на поземлените имоти – по правилата на чл. 16 или на чл. 17. (8) За изработване на проект за работен устройствен план по прилагането на действащ подробен устройствен план не е необходимо издаване на разрешение. Чл. 124б. (1) С разрешенията по чл. 124 и 124а се одобряват заданията по чл. 125. Разрешенията по чл. 124а, ал. 5 се дават в едномесечен срок от постъпване на искането за разрешение. (2) Решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината и в един местен вестник. (3) Заповедите на областния управител или на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 124 и 124а се публикуват на интернет страницата на областта или на министерството и се изпращат на съответната община за разгласяване по реда на ал. 2. (4) Решенията и заповедите по чл. 124 и 124а не подлежат на оспорване. (5) Отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215.”

По § 47 има направено предложение от народния представител Александър Ненков: В § 47 т. 2 се изменя така: „2. Алинея 6 се отменя.” Комисията не подкрепя предложението. Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 52: „§ 52. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове”. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) В проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. Промяна на предназначението, начинът и характерът на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти публична общинска или публична държавна собственост, както и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.” 3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Заданието по ал. 1 се внася в Министерството на околната среда и водите или в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Екологичната оценка е част от устройствения план.”

По § 48 има предложение от народния представител Димчо Михалевски: В § 48, т. 2 се изменя така: „2. В ал. 6 изречение второ се изменя така: „Решението за одобряване на плана се обнародва в „Държавен вестник” и подлежи на обжалване по реда на чл. 215.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 53: „§ 53. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Проектите за общи устройствени планове подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на проекта организира и провежда общественото обсъждане, като разгласява мястото, датата и часа на провеждане с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други предварително оповестени обществено достъпни места в съответната територия – предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на възложителя и на общината, в един национален всекидневник и в един местен вестник. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет и за общинския съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони. Общественото обсъждане се съвместява и е част от процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие. (2) Възложителят съгласува проектите за общи устройствени планове със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост – и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества. Съгласуването се изразява в: 1. издаване на необходимите актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон; 2. издаване на писмени становища и/или участие на представители на заинтересувани ведомства в заседанието на експертния съвет, когато за съгласуването не се изисква издаване на акт по т. 1; в този случай, ако в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваното ведомство или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на съвета, се смята, че проектът е съгласуван без забележки; отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани.” 2. В ал. 6: а) изречение второ се изменя така: „Решението на общинския съвет се изпраща в 7-дневен срок от приемането му на областния управител, който може в 14-дневен срок от получаването да върне незаконосъобразното решение за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.” б) създава се изречение трето: „Решението на общинския съвет се изпраща за обнародване в „Държавен вестник”, ако не е върнато за ново обсъждане или не е оспорено пред съответния административен съд, а ако е оспорено – след приключване на съдебното производство.” 3. В ал. 8 се създава изречение второ: „Решението на Министерския съвет се обнародва в „Държавен вестник.” 4. В ал. 10 след думите „общинския съвет” се добавя „и приемане от Националния експертен съвет по устройство на територията”.

По § 49 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което Комисията подкрепя по т. 3. Комисията не подкрепя предложението в останалата му част, а именно: „В § 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 в текста на новата ал.1 изречение второ се заличава. 2. Създава се нова т. 2а: „2а. В чл. 128, ал.3 думите „както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания” се заличават. ” 4. Точка 8 се изменя така: „8. Алинея 13 се изменя така: „(13) Когато заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 са само лицата, по чиято инициатива се създава или изменя подробен устройствен план, проектът на плана или на изменението му се одобрява от компетентния орган, без да се съобщават по реда на ал. 1 и 3.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 54: „§ 54. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от общината на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник”. По този ред се съобщават и проектите за подробни устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания. (2) Обявлението по ал. 1 се разгласява, като се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други предварително оповестени обществено достъпни места в съответната територия – предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на общината и в поне един местен вестник.” 2. Алинея 4 се отменя. 3. В ал. 5, изречение първо думите „ал. 2 или” се заменят с „ал. 1 или в 14-дневен срок”, а изречение второ се заличава. 4. В ал. 6 думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”. 5. Създава се нова ал. 8: „(8) По преценка на главния архитект на общината проектът за подробен устройствен план може да се разгледа от общинския експертен съвет преди съобщаването с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания.” 6. В ал. 12 след думите „една община” се добавя „или за обекти с регионално значение”, а думите „и за селищни образувания с национално значение” се заменят с „или за обекти с национално значение”. 7. В ал. 13 думите „обявяват по реда на ал. 2 и 3” се заменят със „съобщават по реда на ал. 1 и 3”.

Уважаеми колеги, продължаваме с § 50. Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски: „В § 50 се правят следните изменения: 1. В т. 1 новото изречение трето в ал. 1 на чл. 129 се изменя така: „По този ред се одобряват и проектите за подробни устройствени планове по чл. 109, ал. 3”. 2. В т. 2 изразът „след думите „в обхват до три квартала” се добавя „както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания” и” се заличава. 3. Точка 3 се изменя така: „3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Устройствените планове по чл. 109, ал. 3 с обхват повече от една община или за обект с регионално значение се одобряват със заповед на областния управител, а устройствените планове по чл. 109, ал. 3 с обхват повече от една област, както и тези, предвиждащи изграждане на обект с национално значение или национален обект по Закона за държавната собственост, се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заповедите се изпращат в 7-дневен срок за обнародване в „Държавен вестник”.” Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 55: „§ 55. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение трето: „По този ред се одобряват и проектите за подробни устройствени планове на селищните образувания с национално значение и за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания.” 2. В ал. 2 след думите „в обхват до три квартала” се добавя „както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания” и се създава изречение второ: „Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” 3. В ал. 3, в изречение първо след думите „повече от една община” се добавя „или за обекти с регионално значение”, думите „и за селищни образувания от национално значение” и думите „след съгласуване с общинския съвет” се заличават, а в изречение второ думите „14-дневен срок” се заменят със „7-дневен срок”. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) За републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии І и ІІ категория парцеларният план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството в едномесечен срок след приемането на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията. Заповедта се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в „Държавен вестник”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 56.

По § 52 – предложение от народния представител Александър Ненков, което Комисията подкрепя. Направено е предложение и от народния представител Димчо Михалевски, което Комисията подкрепя по принцип по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, а именно: „В § 52 се правят следните изменения: … 2. Точка 3 да отпадне.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 57: „§ 57. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.” 2. В ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.” 3. Създава се ал. 3: „(3) Непосредствено засегнати от предвижданията на парцеларния план за елементите на техническата инфраструктура, обявени за обекти с национално значение, за национални обекти или за общински обекти от първостепенно значение, са поземлените имоти или частите от тях – предмет на самия план”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам едно предложение в окончателния текст на § 52, който става § 57, т. 1, ал. 1, която гласи следното: „(1) Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър.” Искам да отбележа, че имотният регистър все още не е въведен в нито един съдебен район в страната и вписването на актовете за собственост продължава да се извършва от персоналната система на вписване – нотариалните книги. За да може този текст да действа безпроблемно, след израза „според данните от имотния регистър,” трябва да добавим „а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър”, след което текстът продължава. За да може в крайна сметка да има пълно съответствие с практиката, която е в момента, и до издаването на заповед на министъра на правосъдието по чл. 73 от Закона за кадастъра и имотния регистър за неговото въвеждане, на имотния регистър имам предвид – тогава вече да влезе в пълна сила този текст. Това е предложението ми.

„...спорeд данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, ...” и текстът продължава.

Няма реплики. Подкрепям предложението на господин Михалевски.

По § 53 има предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 53 да бъде отхвърлен.

По § 54 има предложение на народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3, а именно: „В § 54 се правят следните изменения: 3. В т. 1 се добавя нова буква „в”: „в) в ал. 2 на чл. 134 се създава нова т. 9 със следното съдържание: „9. с плана се определят граници на охранителни зони на единични недвижими културни ценности и/или са изработени специфични правила и нормативи за „защитени територии за опазване на културното наследство”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 58: „§ 58. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните;”; б) в т. 3 думата „целесъобразно” се заличава; в) създава се нова т. 8: „8. планът е одобрен без план-схеми по чл. 108, ал. 2.” 2. В ал. 3 изречение второ се изменя така: „Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план.” 3. Алинея 5 се отменя.”

По § 55 има предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 59: „§ 59. В чл. 135 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 124, ал. 4” се заменят с „чл. 124а, ал. 3 и 4”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Компетентният орган по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана.” 3. В ал. 4 т. 3 се отменя.”

По § 56 има предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 60: „§ 60. В чл. 136, ал. 2 думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.”

По § 57 има предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 61: „§ 61. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1: аа) в буква „д” думите „с обем над 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена над 80 м” се заменят с „и прилежащите им съоръжения и временно строителство”; бб) буква „к” се изменя така: „к) производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други на металургичната и химическата промишленост;” вв) буква „н” се изменя така: „н) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;” б) в т. 2: аа) буква „в” се отменя; бб) в буква „е” след думата „сгради” се поставя запетая и се добавя „инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други”; вв) буква „з” се отменя; гг) буква „и” се изменя така: „и) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;” дд) създава се буква „к”: „к) сгради и съоръжения на мини, рудници и кариери, в т.ч. за ликвидацията им, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в района на въздействието им;” в) в т. 3: аа) в буква „г” след думата „сгради” се поставя запетая и се добавя „инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други”; бб) в буква „д” думите „чл. 24, т. 1 и 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници” се заменят с „чл. 147, ал. 1, т. 14”; вв) буква „ж” се изменя така: „ж) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;” гг) в буква „з” след думите „национално ниво” се поставя запетая и се добавя „включително съобщителни и базови станции.”; г) в т. 4: аа) в буква „в” след думата „сгради” се поставя запетая и се добавя „инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други”; бб) букви „д” и „е” се изменят така: „д) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им; e) недвижими културни ценности с категория „местно значение”;” д) в т. 5: аа) в буква „б” след думата „сгради” се поставя запетая и се добавя „инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други”; бб) създава се буква „е”: „е) недвижими културни ценности с категория „ансамблово значение” и „за сведение”;”. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг – в по-висока, се категоризира в по -високата категория.”

Уважаема госпожо председателстващ, имам голяма молба към залата – да обърне внимание на това, което ще помоля. Предложението, което съм направил – да отпадне в т. 1 относно ал. 1, т. 1 на чл. 137, буква „аа”, касае следното: това е категоризацията на строежите, която действа към момента и към момента язовирите, в зависимост от своя обем и височината на стените, в първа категория са класифицирани тези, които са над 50 милиона кубика и над 80 метра височина на стената, а тези, които са между 30 и 50 милиона кубика и съответно между 50 и 80 метра височина на стената – във втора. С изменението, което ни се предлага, всички язовири, без значение на техния обем и на височината на стената, се класифицират в първа категория. Това е абсолютно излишно действие, което е несъразмерно с контрола, който трябва да се налага на обекти първа категория. Молбата ми е да запазим реда, който действа дотук. Той неслучайно е наложен, защото има много дълбока експертиза, за да се диференцират язовирите по този начин. С прехвърлянето им в първа категория ще затрудним и искането, което правихме в изменението на Закона за водите, да се контролират по начин, по който те вече ще бъдат класифицирани като първа категория, което означава попиляване на изключително много държавен ресурс, което не е необходимо. Моята молба е, независимо че Комисията не е подкрепила моето предложение, да го подкрепите в залата, защото така е смислено – да продължим традициите, които са били дотук. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Какъв е смисълът на моето предложение? Много често строителните разрешения се издават въз основа на идейни проекти, след което при започване на строителството се разработват техническите проекти, които често не фигурират в правния мир. Моето предложение е: след като бъдат одобрени техническите проекти, те да бъдат вписани със заповед – допълнение към строителното разрешение. Изненадана съм защо предложението не е прието. В другата си част от предложенията съм казала какво имам предвид. В сега действащия текст оценката за съответствие на инвестиционните проекти за обекти от категория – от първа до втора, задължително се извършва от лицензирана фирма, а за останалите категории и строежи проектите се приемат от експертния съвет. Когато оценката за съответствие представлява комплексен доклад, съставен от регистрирана и лицензирана фирма, ако не е съставен както трябва, има непълноти и грешки, тогава фирмата подлежи на много големи санкции и носи персонална отговорност. Ако приемането на проектите от експертен съвет е некачествено и не са спазени изискванията за проектиране, тогава никой няма никаква отговорност, защото експертният съвет е един комплексен орган, като знаем, че общата отговорност е пълна безотговорност и много често се случва да се издава неправомерно строително разрешение с неспазени технически изисквания. Ето защо съм предложила да може да се прави оценка за съответствие само като комплексен доклад от лицензирани фирми, за да може отговорността да е персонална и да може да носи отговорност определено юридическо лице, за да има по-качествени проекти. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с чл. 142, който по принцип указва разрешението за строеж и съответно фазите, на които се проектира идеен, технически и работен проект. Предложението ми е свързано с една много проста презумпция. Основната част, по която трябва да се носи персонална отговорност – не от юридическо, а от физическо лице, това е част „Конструктивна”, подчаст „Носима способност на конструкциите”. България е един много добър пример, показа го и последното земетресение в Перник, че има добре изградена система, по която не се допускат компромиси при изчисляване на носимоспособността, разбирайте, механичното съпротивление, дълготрайност и устойчивост на конструкциите и на земната основа за експлоатационни и сеизмични въздействия.

Много е сложно.

Да, сложно е, не е много просто, но затова нашите сгради са здрави. И редът, който предлагаме тук, е, преди да се предостави частта за Доклад за съответствие, част „Конструктивна”, задължително да има така наречения „втори контрол” на лице, което упражнява технически надзор върху изчисленията на сградата. Това е изключително важен елемент, защото е човешко и могат да бъдат направени грешки. Когато повече очи видят и повече умове сметнат, няма никакъв проблем. Още повече, това е било в нашата практика, а сега в момента е заменено с технология, при която конструкторът, най-образно казано, изчислява, след което фирмата по Доклада за оценката за съответствие на проекта, съответно, нанася своите корекции. Затова тук специално може би текстът Ви изглежда сложен, но той звучи точно така, че след направените изчисления трябва задължително да има вторичен контрол на физическо лице, което е част от списъка на правомощията, които имаме в България и в Европейския съюз, за да може да сме гарантирани, че дори юридическото лице, а след това надзорната фирма да сбърка или пропусне нещо, то поне в носимоспособността на конструкциите не сме допуснали компромис. Това е смисълът на предложението и Ви моля да го подкрепите.

Предложение от народния представител Димчо Михалевски за § 62, което Комисията не подкрепя: В § 62 се създава т. 2: 2 В ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство – за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, когато за тях не са одобрени специфични правила и нормативи към подробния устройствен план.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 66: „§ 66. В чл. 143, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с условията в тези актове;”. 2. В т. 5 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 68.

Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за нов § 64б, което е оттеглено. Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за § 65: В § 65 се създава нова т. 2 , а т. 2, става т. 3: „2. В ал. 7 думите „на лицето, извършило незаконния строеж” се заличават и се създава ново изречение второ – „Разрешение за нов строеж в урегулиран поземлен имот не се издава, когато планът за регулация не е приложен.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 69.

Направено е предложение от народния представител Зоя Георгиева за § 66, което Комисията подкрепя. Предложение от народния представител Димчо Михалевски § 66 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 70: „§ 70. В чл. 149 ал. 5 се изменя така: „(5) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такова се изисква.”

Уважаеми господин председателстващ, моето предложение има следния прост смисъл. Така, както е написан текстът, ще залеем дирекция „Национален строителен контрол” и нейните регионални структури с хартия, която е абсолютно излишна. Тези документи се съхраняват в органа, издал строителното разрешение и винаги, когато е необходима проверка, тя се извършва. Аз моля наистина да не създаваме текстове, когато говорим за въвеждане на електронно правителство и други неща, с които да създаваме точно обратните практики. Те във всички случаи ще затруднят предприемачите, ще доведат до допълнителни разходи и ще затруднят държавните служби, които трябва да търсят допълнителни места за съхраняване на тази огромна и ненужна по своя обем документация, още повече, че тя е налична в органа, издал строителното разрешение.

Господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че предложението на господин Михалевски трябва да бъде подкрепено и да отпадне предложеният текст. Това ксерокопиране, което трябва да се случва – не е ясно от кого, как и в какви екземпляри ще бъдат подготвени преписките, изпращането, което също е свързано с някакви разходи – по самото обслужване на тези пратки, приемането им, съхраняването им, доколкото знам дейността на ДНСК, началникът на ДНСК, който е тук, предполагам, че може да го потвърди – те нямат нито административна готовност, нито сградният им фонд отговоря на изискванията за съхранение на такива преписки и докога ще ги съхраняват и какво се случва след като изтече срокът за съхранение? Най-елементарното нещо е проверяващ инспектор от Дирекцията за строителен контрол да отиде до общината. Той така или иначе трябва да отиде, за да провери разрешението за строеж, защото едва ли на място от своята канцелария с тази извадка от подробния устройствен план може да вземе решение дали издаденото разрешение за строеж съответства на показателите, или не. Това, според мен, е абсолютно ненужно и ще доведе до затрудняване на работата в целия строителен бранш, включително на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, включително и на служителите в общините. Затова, моля Ви, в случая подкрепете предложението на господин Михалевски. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да Ви кажа, че редът за уведомяване на органите на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение за даване на разрешение за строеж и досега и по сега действащия закон съществуваше. С това, което беше предложение по вносител, се искаха доста много документи, които трябваше да придружават строителното разрешение. С моето предложение тези документи отпаднаха и в текста остана една много малка част от документите. Затова смятам, че не е редно да отпада целият текст, защото с изпращането само на едно самотно разрешение за строеж няма как да може да се реагира за него в 7-дневния срок, а когато се представи графичната и текстовата част на визата за проектиране, все пак може на първо четене да се огледат нещата както трябва. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване също ще бъде в подкрепа предложението на господин Михалевски, тъй като натоварваме дирекциите по строителен контрол наистина с допълнителни функции. Второ, в самата философия на закона ние разделихме контрола по категория на обектите. Общините поеха контрола на обектите от четвърта, пета и шеста категория. Обектите до трета категория останаха в ДНСК. Излишна е тази бумащина, която ще се трупа в РДНСК с препращането на тези документи, съпътстващи самото разрешение за строеж. Трето, ако се търси някакъв компромис, може да се направи допълнение като се разграничат по категория обекти. Това също е разумно. Примерно да бъде изпращана там информацията за обектите, които са от първа, втора и трета категория. За останалите да си останат в общината, тъй като тя е отговорна по отношение на целия строителен процес. Благодаря.

Правя процедура за прегласуване.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 71.

По § 68 има направено предложение от народните представители Даниела Петрова и Красимир Велчев. Комисията не подкрепя предложението, а именно: В § 68 в чл. 151 да се създаде ал. 3: „(3) Алинея 1 не се прилага за случаите на реставрация и еконструквция на археологически недвижими културни ценности.” Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя по принцип това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 72: „§ 72. В чл. 151, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 7 думата „паметници” се заменя с „надгробни паметници”. 2. Създава се т. 11: „11. монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група искам поименна проверка. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да гласуваме удължаване на срока с максималния такъв, определен от три седмици, за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202 01 47, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г., приет на първо четене на 27 септември 2012 г.

А второто ми предложение е със същото основание по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 254-01-27, внесен от Захари Георгиев на 1 март 2012 г., приет на първо четене на 3.10.2012 г. Предложението е срокът да се удължи също с максималния такъв от три седмици.

По § 69 е постъпило предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 73: „§ 73. В чл. 153, ал. 2, в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „а за линейни обекти на техническата инфраструктура – ако в срок 10 години от влизането му в сила не е завършено строителството”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 74.

По § 71 е постъпило предложение от народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 75: „§ 75. Член 156 се изменя така: „Чл. 156. (1) Издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1 могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5. (2) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. (3) При констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. (4) Заповедите на началника на Дирекцията за национален строителен контрол по ал. 3 могат да се обжалват по реда на чл. 215. (5) Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.”

По § 72 е направено предложение от народния представител Любен Татарски този параграф да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 72 да бъде отхвърлен.

Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски за създаване на нов § 72а със следния текст: „В чл.159 се създава нова ал. 4: „(4) Неявяването на длъжностното лице в 3-дневен срок от внасяне на писмено искане в общинската (районната) администрация, удостоверено по законоустановения ред, не препятства съставянето на протокола за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 73 – предложение от народния представител Александър Ненков, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 76: „§ 76. В чл. 161 се създават ал. 3 и 4: „(3) Концесионерът е възложител на временните строежи, предвидени със специализирания подробен устройствен план по чл. 54, ал. 6. За всички останали строежи, свързани с изпълнението на концесионния договор, възложител е концедентът, като концесионерът го представлява на свой риск при изработване и одобряване на инвестиционни проекти, разрешаване и изпълнение на строителството и въвеждане в експлоатация на строежите. (4) Възложителят носи отговорност за: 1. осигуряване на необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 и предоставянето им на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, за отразяване в комплексния доклад за оценка на съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са възложени на консултанта; 2. започване на строеж със сключен договор за строителен надзор, когато такъв се изисква; 3. започване на строеж със сключен договор за строителство, когато такъв се изисква; 4. започване на строеж с договор за строителство със строител, който е регистриран по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строеж, в случаите когато регистрацията е задължителна.”

По § 74 – предложение от народния представител Зоя Георгиева, което Комисията подкрепя – за създаване на ал. 7, и не подкрепя предложението за създаване на ал. 6, а именно: „В § 74, в чл. 162 се създава нова ал. 6: „(6) Проектантът носи отговорност за правилното определяне на категорията на строежа и за съставяне на техническите спецификации в съответствие със Закона за съществените изисквания към продуктите.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 77: „§ 77. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „част Конструктивна” се заменят с „всички части”. 2. Създават се нова ал. 4 и ал. 5 и 6: „(4) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. (5) В изпълнение на задълженията си проектантът има право на свободен достъп до строежа, строителните книжа, заповедната книга и актовете и протоколите, съставени по време на строителството. (6) Проектантът носи отговорност за всички свои действия при упражняване на авторския надзор по време на строителството.”

По § 75 – предложение от народния представител Зоя Георгиева, което е оттеглено. По § 76 – предложение от народните представители Гинче Караминова и Станка Шайлекова, което вчера беше оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 75, 76 и 77, които стават съответно параграфи 78, 79 и 80.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 81: „§ 81. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „Лиценз” се заменя с „Удостоверение” и след думите „търговец по смисъла на Търговския закон” се добавя „или е регистрирано в търговски или друг публичен регистър в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”. б) в т. 2 думите „системни нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му” се заменят с „повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години преди подаване на заявление за вписване в регистъра”; в) в т. 3 думите „системни нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му” се заменят с „повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години преди подаване на заявление за вписване в регистъра”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1, в изречение първо думата „Лицензът” се заменя с „Удостоверението” и думите „Министерството на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „Дирекцията за национален строителен контрол”, а в изречение второ думата „лиценза” се заменя с „удостоверението” и думите „министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „началника на Дирекцията за национален строителен контрол”; б) точка 1 се изменя така: „1. актуален документ за търговска регистрация, когато не е посочен Единен идентификационен код по Закона за търговския регистър или копие от документ за регистрация в търговски или друг публичен регистър или еквивалентно средство за идентификация по регистъра в съответната държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;” в) точка 3 се изменя така: „3. списък на правоспособните физически лица, включително координатор по безопасност и здраве, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите, с доказателства за професионалния им опит и за петгодишния стаж, както и други индивидуални документи, удостоверяващи техните технически компетентности и способности за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, включително преминато обучение по програми, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с компетентните министри;” г) точка 5 се изменя така: „5. декларации на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и на физическите лица, чрез които ще упражняват дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, че не са допуснали или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години преди подаване на заявление за вписване в регистъра”; д) създава се т. 7: „7. удостоверения от браншови организации за компетентността на специалистите от съответния регистър на правоспособните лица, включително удостоверения за проектантска правоспособност, удостоверения за технически контрол по част „Конструктивна”, удостоверение за положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за енергийната ефективност и други, изисквани със закон.” 3. Алинеи 3 - 5 се изменят така: „(3) Удостоверението за вписване в регистъра или отказът се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението. (4) Отказът за вписване в регистъра се съобщава писмено на заявителя и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Действието на удостоверението се прекратява преди изтичането на срока, за който е издадено, по искане на вписаното в регистъра лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по удостоверението, както и при прекратяване на юридическото лице или предприятието на едноличния търговец или при: 1. влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му; 2. влезли в сила три наказателни постановления за срок една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на вписаното в регистъра юридическо лице или едноличен търговец; 3. отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението.” 4. Създава се ал. 6: „(6) Действието на удостоверението се спира за срок една година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, което е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор е допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна Вашето внимание върху последната част от предложението – т. 4, за създаването на нова ал. 6. Досегашната практика за лицензите, които се издават на юридическите и физическите лица, беше те да се прекратяват в изредени за това случаи, като винаги става дума за нарушение от системен характер, тоест, цитирам по памет действащия закон – когато има отменени от ДНСК три незаконосъобразни разпореждания или заповеди на лицето, което упражнява правата, когато има три поредни глоби, системни нарушения, които водят до имуществена санкция и влязло в сила наказателно постановление. За първи път ние вкарваме нов елемент, извън замененото удостоверение, което заменя лиценза (в ал. 5 пише в кои случаи се прекратява), като въвеждаме практиката не да се прекратява удостоверението, тоест да се отменя, а да не действа за определен срок. Това е все едно да вземете книжката на един „шофьор”, но в случая този „шофьор” изпълнява функциите на надзор не само на един обект – в масовия случай. Това означава, че когато Вие го прекратите за определено време по един обект, той в този момент може да изпълнява своите правомощия по още няколко други проекта, където да е изряден, и с това действие ние да го поставим в неизрядност, съответно да нанесем щети на трети страни. Според мен тази алинея трябва да отпадне, първо, поради този неизчислим в момента от наша страна факт, тъй като ще нанесем негативи и вреди на трети страни. Само си представете случая, при който един надзор е санкциониран по тази алинея, в същия момент той изпълнява строителния надзор по проекти, свързани с европейските програми, където знаете, че има стриктни срокове, и в момента ние моментално ги правим проекти с нередности, което означава щета за общината или за държавата. Още повече, че наказанието, което налагаме с това действие, е еднократно. Тук не става дума за системни нарушения, а за едно наказателно постановление, за което е наложена имуществена санкция, когато лицето е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект, което е в нарушение с изискванията и така нататък. Тоест ние губим принципа на пропорционалност на наказанието, който е валиден в Европейския съюз. Не може за едно нарушение, колкото и тежко да е то, да налагаме такава санкция, за която не можем да изчислим нейното влияние върху други проекти. Според мен тази алинея трябва да отпадне. Ако вносителят иска да създаде някакъв инструмент, с който да контролира по-изкъсо фирмите по надзора, това трябва да стане по друг начин, но не по този. Затова моето предложение е ал. 6 да отпадне.

По § 79 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 82.

По § 80 има предложение от народния представител Зоя Георгиева: В чл. 169, ал. 4 след израза „дълготрайността на строителните конструкции” се добавя „изготвянето на конструктивна оценка към техническите паспорти на съществуващите сгради и начините за изпълнение на реконструкции”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 83.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 85.

Комисията предлага да се създаде нов § 82а, който да стане § 86: „§ 86. В чл. 176а се създава ал. 7: „(7) Сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории съществуващи строежи, в това число държавна и общинска собственост, се определят в наредбата по ал. 6.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 88.

По § 85 има предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 89: „§ 89. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „регистрира пред органа, издал разрешението за строеж” и запетаята след тях се заменят с „подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за”, след думите „техническата инфраструктура” се поставя запетая и се добавя „технически и енергиен паспорт” и се създава изречение второ: „В случаите по чл.151, ал.1, т.11 след монтирането на инсталациите регистрирането им се извършва пред органите за технически надзор.”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.” 3. Алинея 4 се отменя. 4. В ал. 7 думите „издаване на разрешение за ползване на строежа” се заменят с „въвеждане на строежа в експлоатация”.”

По § 86 има предложение от народните представители Гинче Караминова и Станка Шайлекова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 90.

Има предложение от народния представител Емил Радев за нов § 86а. Предложението е оттеглено. Народният представител Зоя Георгиева също прави такова предложение, което също е оттеглено. Направено е предложение от народния представител Зоя Георгиева – създава се нов § 86б: „§ 86б. В чл. 186 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) след думите „етажна собственост,” текста се заличава и се добавя следния текст: „се извършва с изрично писмено съгласие на 1/2 от всички съсобственици, съответно решение на общото събрание на собствениците с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) след думите „се прокарва,” текстът се заличава и се добавя следният текст: „се извършва с изрично писмено съгласие на 1/2 от всички съсобственици, съответно решение на общото събрание на собствениците с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост”.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде се нов § 86б, който става § 91: „§ 91. В чл. 186 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „съгласие на” се добавя „половината от”, а думите „собственици в етажната собственост” се заменят със „с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.” 2. В ал. 2 думите „собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата” се заменят с „половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 87 и 88, които стават съответно параграфи 92 и 93.

Комисията предлага да се създаде нов § 88а, който да стане § 94: „§ 94. В чл. 197, ал. 1 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 95.

Направено е предложение от народните представители Искра Фидосова и Емил Радев: § 90 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 90 да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Димчо Михалевски за създаването на нов § 90а: „§ 90а. В чл. 201, ал. 3, изречение трето се отменя.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 90а, който да стане § 96: „§ 96. В чл. 201, ал. 3 изречение трето се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 97.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 98: „§ 98. В чл. 210 ал. 6 се изменя така: „(6) При отказ или забава да се изплати сумата по влязлото в сила решение по ал. 3 заинтересованата страна може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 99.