ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА2330 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Предложение за свикване на национален референдум, № ПГ-239-01-5, с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене?”, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г., и Предложение за свикване на национален референдум, № 254-00-2059, с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
Комисията по правни въпроси разгледа двете предложения на свое заседание, проведено на 18 октомври 2012 г.
Мотивите по първото предложение бяха представени от господин Янаки Стоилов – член на Инициативния комитет. В тях се посочва, че с приетото на 29 март 2012 г. решение Народното събрание прекрати изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”. С него се слага преграда пред бъдещето на атомната енергетика и технологичното развитие на България. Това ще засили енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ и ще застраши националната сигурност. След няколко години България ще се превърне във вносител на електроенергия, което ще влоши силно търговското ни салдо. Електроенергията ще поскъпва бързо и цените ще надминат тези в съседните страни, от които ще внасяме.
Това решение е с тежки социални последици, защото ограничава възможностите за създаване на заетост и доходи, особено в региона на Белене, Плевенска и съседните области.
Недопустимо е такова решение да бъде взето от което и да е правителство и парламентарно мнозинство, без да се отчита волята на българските граждани. Над 500 хиляди граждани с избирателни права вече са заявили своето желание за произвеждане на национален референдум за развитие на атомната енергетика чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”. За първи път след политическите промени българските граждани ще имат право пряко да вземат конкретно решение, което засяга тяхното бъдеще, бъдещето на българската икономика и социалните перспективи на страната.
На 6 август 2012 г. председателят на Народното събрание на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изпраща подписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Протоколът от извършената проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпил в Народното събрание на 27 септември 2012 г. От протокола за извършената проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на инициативен комитет на граждани за произвеждане на национален референдум, е видно следното: брой проверени записи – 717 021. От тях броят на гражданите с коректно вписани данни – 543 639, а броят на некоректните записи – 173 382, брой на повторените записи – 28 766, брой на лицата под 18 години – 2 256, брой на лицата, които не са български граждани – 1363, брой на починалите лица – 2925, брой на лицата с правни ограничения – 121, и брой на лицата без подпис – 129.
От анализа на данните в протокола на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и разпоредбите на закона, Народното събрание обсъжда подписката при условията на чл. 13, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5.
Когато предложението на инициативния комитет е подписано от не по-малко от 500 хиляди български граждани с избирателни права (чл. 10, ал. 2), Народното събрание приема Решение за произвеждането на референдум. В случая подписката е подкрепена от 543 369 граждани с избирателни права, и сме в условията на хипотезата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
На основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на 17 октомври 2012 г. е внесено предложение от група народни представители за произвеждане на национален референдум.С Разпореждане №250-01-312 от 17 октомври 2012 г. на председателя на Народното събрание Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилото предложение.
Мотивите към предложението бяха представени от един от вносителите – господин Димитър Лазаров. В тях се изтъква, че референдумът е форма на пряка демокрация и затова се инициира предложение за произвеждане на национален референдум.
Изграждането на нова ядрена електроцентрала е предизвикателство пред нашата държава и суверенът е този, който трябва да се произнесе по такъв важен въпрос за продължаване на развитието на ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала. Решението за конкретните социално-икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет съгласно Закона за безопасно извозване на ядрената енергия.
Важно е да се осигури възможност на гражданите да направят своя информиран избор, като по този начин се докаже, че обществото има своята основна роля в изграждането на демократична България.
В началото на дискусията госпожа Екатерина Михайлова изрази позицията на Синята коалиция, като заяви, че няма да подкрепят и двете инициативи за провеждане на референдум. Според нея не трябва да се провежда референдум на подобна тема, тъй като става въпрос за конкретен инвестиционен проект и това правомощие е в рамките на изпълнителната власт.
В последвалата дискусия господин Стоилов подчерта, че в чл. 10, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са посочени субектите, които имат право да правят предложение за произвеждане на национален референдум – не по-малко от една пета от народните представители; Президентът на Републиката; Министерският съвет; не по-малко от една пета от общинските съвети в страната и инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 хиляди подписа на граждани с избирателни права.
В сроковете, визирани в чл. 13 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в Народното събрание, са постъпили две предложения за произвеждане на национален референдум. При първото предложение – на гражданската инициатива, Народното събрание е в хипотезата на обвързана компетентност и е длъжно да се произнесе с решение за възможност за редакция, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос. Изказа становище, че постъпилата гражданска инициатива не противоречи на Конституцията на Република България, като цитира редица разпоредби от нея. Относно предложението на народните представители посочи, че Народното събрание може да одобри предложението за произвеждане на референдум с въпроса, по който трябва да се проведе гласуването или мотивирано да отхвърли предложението.
Госпожа Фидосова изрази позицията на Парламентарната група на ГЕРБ, като акцентира, че зачитайки волята на суверена, категорично подкрепя предложението на гражданската инициатива за провеждане на референдум. В чл. 42 от Конституцията се казва, че редът за провеждане и организиране на референдум се определя със закон, а в чл. 9, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, че национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. В алинеи 2, 3 и 4 на чл. 9 изрично са изброени въпросите, които не могат да се решават чрез произвеждането на национален референдум: от компетентността на Великото Народно събрание и по изброените текстове от българската Конституция, както и за размера на данните, таксите и трудовоосигурителни плащания на вноски, държавния бюджет, на правилата на вътрешната организация и дейността на Народното събрание; относно целостта на кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област, както и по въпроси, уредени, сключени и ратифицирани от Република България международни договори.
Подчерта, че е задължително провеждането на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 хиляди български граждани с избирателни права. Изказа и съмнение, че може би има достатъчно основание за нарушаване на закона и Конституцията по отношение и за противоконституционност, по отношение на втората част от въпроса. Въпросът на гражданската инициатива е формулиран некоректно във втората част и частично е в противоречие на чл. 9 в частта за площадка „Белене”. Същият не е от компетентността на Народното събрание за конкретния проект, тъй като съгласно чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, конкретната ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
Не трябва да се допуска българските граждани да бъдат въвлечени в референдум, пред който седи угрозата в хода на процедурата да бъде сезиран Конституционният съд и част от въпроса да бъде обявен за противоконституционен.
В чл. 2 от същия закон, в който са разписани принципите за прякото участие на гражданите в управлението, е необходимо да има равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия за представяне на различните становища.
Изказа становище, че тази разпоредба от закона няма да бъде спазена, тъй като няма възможност да се осигури равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия, ако във въпроса фигурира конкретния проект „Белене”. Тъй като по проекта „Белене” има може би класифицирана информация или най-малкото информация, която представлява търговска тайна и няма възможност да бъде разкрита и ще остане недостъпна, поради което българските граждани няма да могат да гласуват информирани съгласно разпоредбите на закона.
Възрази и срещу изказването, че с приетото от Народното събрание Решение от 29 март 2012 г. то е действало извън правомощията си, защото с цитираното решение е подкрепило действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”, а не отнема правомощия и компетентност на Министерския съвет. Въпросът, формулиран в предложението на група народни представители и свързан с изграждането на нова ядрена електроцентрала, отговаря на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и може да бъде поставен при произвеждането на референдум. Акцентира се, че при постъпването на няколко предложения за произвеждане на национален референдум от субектите по чл. 10 от закона по една и съща тема и въпрос не са различни референдуми, а един и се прилагат разпоредбите на чл. 13, ал. 5–7 от закона.
Пропуск на закона е, че не урежда процедура, касаеща реда за разглеждане на повече от едно предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос по една и съща материя. Логиката на законодателя е, когато постъпват предложения по една и съща тема и въпрос, да се обединят и да се излезе с общ въпрос или с няколко въпроса, а не с няколко отделни референдума.
Прилагайки Разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, чл. 78 във връзка с чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси обсъди едновременно и гласува поотделно постъпилите предложения, а именно предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?, № 239-01-5, внесено от инициативен комитет, и предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, № 254-00-2059, внесен от Доброслав Димитров и група народни представители.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
В хода на обсъждането бяха направени редакционни поправки на въпроса, формулиран от гражданската инициатива, с цел спазване изискванията на чл. 10, ал. 4 от закона въпросът с предложението за национален референдум да бъде изписан на общо употребим български език кратко, точно и ясно при спазване реда, разписан в чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първата предложена редакционна поправка е думата „атомната” да се замени с „ядрената”. Втората поправка – преди България да се добави „Република”, третата редакционна поправка е преди „ядрена” да се добави думата „нова”. Четвъртата – думата „централа” се заменя с „електроцентрала”, съгласно изискванията на т. 53 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Петата поправка – отпадане на израза „на площадка „Белене”. Всичките тези редакционни поправки бяха гласувани поотделно и подкрепени с резултат всяка една от тях с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”.
Със същият резултат беше подкрепен и въпросът от предложението за произвеждане на национален референдум № ПГ-239-01-5, внесен от инициативен комитет на 27 юли 2012 г., заедно с направените и подкрепени редакционни промени, като Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание Проект за решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.
По отношение въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум от група народни представители, беше направено предложение за редакционна поправка, като думата „електроцентрала” се замени с „централа”.
След гласуването с резултат: без „за”, 2 гласа – „против”, и 11 гласа – „въздържали се”, предложението не беше прието.
С 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси одобри предложението за произвеждане на национален референдум № 254-00-2059, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители, и предлага на Народното събрание Проект за решение за произвеждане на референдум, като подкрепи въпроса, съдържащ се в него: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена централа?”, със същият резултат от гласуването – 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
В хода на обсъждането на инициативите за произвеждане на национален референдум на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за референдумите се оказа, че при редакцията се достигна до идентичен въпрос по двете предложения за произвеждане на референдум.
Затова с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание общ проект за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и ч. 10, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2, и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
РЕШИ:
Приема решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.” Благодаря.