1 ноември 2012 г.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз и моите колеги ще подкрепим приемането на доклада поради следните факти. Първо, експертите, които работиха към тази временна комисия, изключително добре свършиха своята работа и дадоха честни заключения. Изводите, които са направени, можеха да бъдат с по-остри, по-тежки думи, но в крайна сметка важното е, че са верни. Забележете какво е казано в доклада. Ще се спра само на някои от изводите. „Липса на глобална визия в лекарствената политика”. Дали това е политическа или експертна оценка е работа на Народното събрание, но когато в доклада на временната комисия, която разглеждаше въпроса за повишаване цените на лекарствата, се казва, че в България липсва глобална визия в лекарствената политика, това е изключително тежка оценка. На второ място, има непоследователност и хаотичност в нормативната уредба, която догонва неблагоприятните последици от промените. Въпросът – кой има полза от такова догонване, кой има полза от такава непоследователност и хаотичност, е въпрос, на който трябва да отговарят други институции. Ние можем само да изкажем своите съмнения, че това е единствено в полза на хората, които осъществяват търговия с тези лекарства, защото само те могат да печелят от по-високите цени. На трето място, причината за рязкото повишаване цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс, е, че при прехвърлянето Националната здравноосигурителна каса не разполага с подзаконова база за договаряне на отстъпки с компаниите. Нещо повече, тя продължава да не разполага с тази подзаконова база в продължение на осем месеца! Осем месеца няма кой да свърши своята работа, да направи наредбата! Напротив, дори в един момент, след като в Парламента сме дали възможност за договаряне на отстъпки с промяната в закона, те издават наредба, в която пишат, че това договаряне на отстъпки е само за лекарствата, които са платени 100% от Националната здравноосигурителна каса! Тоест една институция в България ограничава действието на закон, който е приет от Българския парламент! Кой не е издал тази подзаконова нормативна база? Кой не я е подготвил? В чия полза е било това бездействие от страна на Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването в онзи момент? Вярно, че тогава след тежките скандали много хора си отидоха както от ръководството на Касата, така и от ръководството на министерството, но въпросът е: дотам ли свършва отговорността – само с подаването на оставки, след такова крещящо бездействие в полза, разбира се, на фармацевтичните компании?! На четвърто място, в доклада на нашата комисия се казва, че, от една страна, е налице забавяне при изготвянето на нормативния акт, който предоставя възможност за провеждане на преговори с притежателите на разрешения за употреба, а от друга – Националната здравноосигурителна каса заплаща стойността на лекарствените продукти, определена от Комисията по цени и реимбурсиране, което не постига намаляване на публичния ресурс, предвид относимостта на нормата, регламентираща договарянето на отстъпки. На пето място, „Реформата в лекарствената политика” – се казва в доклада на Временната анкетна комисия – „е осъществявана без цялостна концепция за последиците от предприетите действия. Процесът на прехвърляне на плащането на лекарства от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса е недообмислен, фракциониран, нормативно необезпечен, което довежда до значителна загуба на публичен ресурс.” Констатацията в доклада на Временната анкетна комисия, който ще гласуваме след дебатите, е, че има действия или бездействия, които са довели до значителна загуба на публичен ресурс! Тази е причината за онова, което ние от Парламентарната група на Синята коалиция ще направим след гласуването на доклада – да го изпратим в Главна прокуратура, защото според нас при констатация, че някое действие или бездействие е довело до значителна загуба на публичен ресурс Парламентът не може да мълчи и да няма последващи действия. Има и още по-тежки констатации, като тази, че в резултат на така провежданата лекарствена политика в страната е създадена непредсказуема бизнес среда и предпоставки за набиране на скорост на сивите икономически практики. Не на последно място – „Неадекватен е процесът на осъществяване на промяната в системата на финансиране на лекарствените продукти”. Уважаеми колеги, пак казвам, ние ще подкрепим доклада, ще гласуваме за неговото приемане с мнението, че тази комисия наистина си свърши работата. Оттук нататък има други институции и органи в страната, които трябва да предприемат своите действия по отношение на констатациите и заключенията в доклада. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Създаването на Временната анкетна комисия за цените на лекарствата, възлагането на одитния доклад на Сметната палата по същия въпрос, както и решението на Конституционния съд за трансферите в здравеопазването са трите малки победи на опозицията през последните шест месеца в областта на здравеопазването. Там хаосът е толкова голям, че трябва да се въведе малко ред. Ние не подкрепихме доклада, който обсъждаме днес, в Здравната комисия. Не го подкрепихме не защото експертите не са свършили своята работа, а защото те не стигнаха докрай – количествено да определят колко са големи щетите, нанесени на бюджетите в здравеопазването. Две трети от доклада всъщност са анализ на нормативната уредба. Позволете ми да се спра в ретроспективен план на това какво се е случило и защо се стигна дотук. На 1 януари 2011 г. се променя Законът за здравното осигуряване – чл. 45, ал. 9. След една спираща дъха кореспонденция, която продължава 6-7 месеца между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, се стига до създаване на специална нова глава в Наредба № 10, която да регламентира как ще се плащат лекарствата. Странно обаче, че там се създава една ал. 2 в § 18 и се стеснява действието на закона – текст, приет в Закона за здравното осигуряване. Някой решава, че трябва да се договарят отстъпки от цените само на лекарства, които са сто процента платени, единствени в групата си и иновативни, въпреки че ние като законодатели сме казали, че могат да се договарят отстъпки от цените на всички медикаменти! Интересно е, че на 7 февруари 2011 г. в писмо министър Стефан Константинов пита Здравната каса и заместник-министъра си кое налага ограничението. Няма отговор на този въпрос. Наглост е, че в мотивите към самата наредба, с която се стеснява действието на закона, като основание се използва отново промяната в закона, за да се стесни плащането само за определена група медикаменти. През месец август и в края на 2012 г. влиза в сила промяната, започва действието и стигаме до странната препоръка, която я има в този доклад, че Народното събрание трябва да ограничи законотворчеството си. Беше споменато, че Народното събрание е обвинено във фрагментирано законодателство, липса на цялостна концепция за лекарствена политика и странната препоръка законодателният орган на Република България да работи по-малко, да променя по-рядко законите и да не нормотворчества прекалено. До този момент мисля, че няма друга анкетна комисия, която да е стигнала до този извод. Искам да подчертая, че този доклад касае изцяло периода на управление на ГЕРБ, въпреки че имаше опити да се върне проверката и да се разследват и цени, които са от предходни периоди. Констатация е, че през 2009 г. на 92% от лекарствените препарати цените са намалени. Започва драстичното увеличение при двуетапно прехвърляне на лекарствата веднъж към Здравната каса, и веднъж към лечебните заведения. Тук комисията не посмя да анализира точните факти, а такива има, и да изчисли пораженията, но в одитния доклад на Сметната палата най-вероятно по-късно ще стане ясно, че има медикаменти, за които цените са се повишили драстично. Има лекарствен продукт, за който Министерството на здравеопазването е плащало за същия обем, за същите опаковки, за същите милиграми – 342 хил. лв. При същите условия следващата година, само защото са отишли към Здравната каса, тя започва да плаща за същите медикаменти 1 млн. 702 хил. лв.! Щети в рамките на 1 млн. 360 хил. лв.! Не сме съгласни с констатацията на колегите от анкетната комисия, че този доклад трябва да отиде към заинтересованите страни и органи. Според тях това са Министерството на здравеопазването и Здравната каса. Този доклад трябва да бъде обект на други компетентни органи, защото одитният доклад на Сметната палата ще допълни тези констатации. Хаосът в здравеопазването е пълен. Не сме съгласни с констатацията, че Народното събрание само със законодателната си работа е допринесло за този хаос. Липсата на цялостна визия, липсата на посока, цел доведоха нещата дотук. Свидетели сме на много действия, на много движения, на много пиар акции, на много медийни изяви, но продължаваме да оставаме с впечатлението, че в момента здравеопазването е здравеопазване постфактум, здравеопазване след събитията: има поражения, има смърт на пациенти – създават се анкетни комисии; има повишение на цените на лекарствата, става огромен скандал – създава се анкетна комисия; има закрити болници – търси се решение на въпроса; лекарите напускат – започваме да мислим какво да правим. Здравеопазване постфактум! Не може да продължава така! Ето защо ние не подкрепихме този доклад. Отново поздравяваме експертите, които свършиха огромна работа, но смятаме, че други са компетентните органи, които трябва да се произнесат оттук нататък, въпреки опитите да се смекчи задачата, която се постави пред анкетната комисия и да се излезе от този скандал. Само припомням, че в този скандал, в разгара на този скандал се оказа, че хората, които са допринесли, за да се стигне до тези щети, са получили най-големите бонуси за добре свършена работа!? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този доклад. Този доклад, като финален документ в дейността на една изключително важна комисия, след като посочи проблемите в лекарствената политика на управлението на ГЕРБ, отказа да продължи по-нататък, а именно да посочи какъв е финансовият ресурс, с който е ощетен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването; какъв е размерът на публичните пари, които са отклонени; какъв е размерът на щетата, която на практика са понесли българските граждани – тези, които си внасят добросъвестно здравните осигуровки и тези, които си плащат данъците. Всъщност ГЕРБ има своето ноу-хау при създаването на парламентарни комисии. Парламентарното мнозинство на ГЕРБ създава комисии на килограм и след това ги използва по два начина – когато са насочени срещу опозицията, те се превръщат в ударен отряд. Те се превръщат в миниконвенти, които разследват, които направо произнасят присъди. Във втория случай, когато парламентарните комисии са насочени към дейността на изпълнителната власт, към правителството на ГЕРБ, целта е една-единствена – да бъдат изпразнени от съдържание тези комисии, да неглижират проблемите, да заметат истинските, реалните, фрапантните цифри под килима и в крайна сметка да излязат с едни витиевати доклади. Такъв е случаят и с тази комисия, защото вместо наистина да посочи с колко милиона лева е ощетен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и бюджетът на Министерството на здравеопазването за лекарства, тази комисия замаза и причините, и размера, и отговорните за това лица. Извинявайте, но забавянето на издаването на една наредба и изкривяването на нейния смисъл не се случва анонимно. То не е просто нечия неизвестна отговорност. Авторите на тези наредби са конкретни лица със своите имена и щетите от издаването на подобни наредби имат своето финансово изражение. Тази комисия с този доклад всъщност потвърждава правилото, че когато искаме да заметем, да замажем един проблем, най-добре е да бъде създадена парламентарна комисия. Нека да припомним какви бяха причините за създаването на тази комисия, за да може всеки от седящите в тази зала да разбере патоса на нашите изказвания. Причината за създаването на тази комисия беше най-големият скандал в това управление – скандалът с необоснованото повишаване цените на лекарствата, заплащани с публични пари по време на управлението на Бойко Борисов. Колосалният скандал! Тази комисия беше създадена реално под натиск – и на опозицията, и на общественото мнение, защото хората искат да знаят как и защо в България цените се повишиха в пъти; как и с колко милиони бяха ощетени и гражданите, и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса? На управляващите не им остана нищо друго, освен да се включат в тази комисия, за да свалят, както се оказа впоследствие, общественото напрежение, за да избутат темата някъде напред в бъдещето, когато щетите от този скандал позатихнат. Уважаеми колеги, за какво става дума? Експертите, които работиха за тази комисия – изключително сериозни и уважавани професионалисти, след като месеци наред се ровиха в закони, в подзаконова нормативна база, в наредби, в купища числа, цени на лекарства през 2009 г., 2010 г. и сега, количества, накрая се оказа, че не разполагат с най-необходимите данни, така че след щателния анализ, който направиха, да ударят чертата и да излезе сметката – за колко пари преразход става дума; какъв е публичният ресурс, за който те твърдят, че е значителен, с който е ощетена държавата в резултат на лекарствената политика на това правителство. Когато стана ясно, че са необходими още числа, за да могат експертите да отговорят на най-важния въпрос: за каква щета на държавния бюджет става дума, депутатите от ГЕРБ – членове на тази комисия, отказаха изискването на допълнителни данни и информация. По този начин те саботираха, изпразниха от съдържание и доклада на експертите, и работата на тази комисия. За тези народни представители, които не следят проблемите в лекарствената политика, ще дам само два примера. Първият случай, в който резултатът от действия на изпълнителната власт е повишаване цените на лекарствата, е прехвърлянето на част от лекарствата за разплащане от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. Прехвърлени са 70 медикамента. Експертите разполагат с данни само за 20 и няколко лекарствени продукта и за 19 от тях твърдят, че увеличението на цените само при това прехвърляне е от 4 до 408%. Четиристотин и осем процента увеличение на цените на лекарствата в резултат на едно действие – прехвърлянето им за разплащане от Министерството на здравеопазването в Националната здравноосигурителна каса! Резонният въпрос е: какво е увеличението за всичките 70 продукта поотделно и в крайна сметка с колко е ощетен бюджетът за лекарства в резултат на това действие? Депутатите от ГЕРБ отказаха изискването за допълнителна информация и в крайна сметка експертите не можаха да отговорят на поставената задача – за колко пари отклоняване и теч от бюджета на Касата и на Министерството става дума. Второто действие, което води след себе си сериозно увеличение на цените на лекарствата, е децентрализацията на търговете. Сигурно и тези, които не се интересуват от лекарствена политика в тази зала, си спомнят разгорещените дебати, когато Парламентът гласува децентрализацията по предложение на предишния здравен министър. Оказва се, че увеличението на цените на лекарствата, само за част от болниците, води до преразход на над 8 млн. лв. Най-големите болници, които между другото са с принципал държавата, и по-точно Министерството на здравеопазването, отказаха да дадат данни с колко са се увеличили цените на лекарствата, които те са плащали в резултат на децентрализацията на търговете. Депутатите от ГЕРБ в тази комисия отказаха тези болници да бъдат задължени да представят пълни и коректни данни, в резултат на което и пълният обем на щетата за бюджета от това действие – децентрализация на търговете, остана неизяснен. Аз се изкушавам да поставя на вниманието Ви още един въпрос, който също няма своето финансово измерение в този доклад, а именно дребничкият факт, че през 2009 г., през 2010 г., в началото на 2011 г. Комисията по цени и реимбурсиране не е изпълнила своето законово задължение да направи служебна проверка на референтните цени на лекарствата. Това е проверка, която установява къде референтните цени от европейските страни са се понижили, което да се отрази върху цените, по които се плащат лекарствата и в България. В резултат на това действие цените не се пипат. Сега сме свидетели на активния пиар, който си прави министърът на здравеопазването, и нейната гордост, че най-накрая е накарала този орган – Комисията по цени и реимбурсиране, да си свърши работата. Тези проценти, които слушаме: с 2%, с 5%, с 10% са намалели цените на лекарствата, са в резултат на това, че органите на изпълнителната власт в края на този мандат най-накрая започнаха да си изпълняват задълженията. Няма данни неизвършването на тези проверки на цените на лекарствата до какви финансови щети са довели бюджета за лекарства, и няма как да има, защото нямаше такава воля сред депутатите, членове на парламентарната комисия. Въпреки че колегата Шарков не е в тази зала, все пак си позволявам да му припомня, че от тази трибуна с него сключихме бас, в който той твърдеше, че ако му посоча цените даже на един лекарствен продукт, които са се намалили по време на управлението на Сергей Станишев, той ще почерпи парламентарната ни група с торта. Е, оказа се, че цените на 92% от лекарствените продукти по време на управлението на Сергей Станишев са се понижили. Това е извод, който се съдържа в този доклад. Ние не очакваме от господин Шарков 92 торти, но поне трябваше да признае своето некоректно обвинение към предишното управление, защото по отношение на цените на лекарствата това правителство е наистина издънено. Това е най-сериозният скандал – скандал, който се отнася до живота и здравето на всеки български гражданин, който има две измерения – от една страна, ощетяването на публичните пари, определени за лекарства, и странната ситуация, в която всяка година средствата за лекарства се увеличават, но хората получават по-малко лекарства и в крайна сметка ощетяването на всеки български гражданин от тези проценти. Да, защото и сега сме свидетели на парадокса, при който Здравното министерство докладва, че цените на лекарствените продукти намаляват, но хората ги плащат на по-високи цени в аптеките. Смея да твърдя, че една от причините за това е и осакатеният доклад, който представя и приема тази комисия. Ако нещата бяха назовани с истинските им имена, ако бяха посочени милионите, с които е ощетен бюджетът на Касата и на Министерството на здравеопазването, ако беше направен опит да се посочат отговорните лица за това, сега дейността и на Касата, и на Комисията по цени и реимбурсиране, и на Здравното министерство щеше да има съвсем друг характер. И накрая, искам да отбележа своето недоумение и неразбиране на най-съществената част от решението, което е предложено за приемане от Народното събрание. Какво означава „Копие от доклада на Временната анкетна комисия да се изпрати на компетентните органи за запознаване с констатациите и препоръките за предприемане на необходимите мерки и действия”? Кои са тези органи? Кой ще направи преценка кои са компетентните органи?

Тогава предлагам към тези органи – Министерството на здравеопазването и НЗОК, да бъдат добавени Прокуратурата и Комисията за установяване на корупция по високите етажи на властта, създадена от ГЕРБ и ръководена от Яне Янев, защото корупцията и ощетяването на публичния бюджет в резултат на неадекватните действия, напротив – на съзнателните действия на ГЕРБ по отношение лекарствената политика, е колосално! Нека тази парламентарна комисия, ръководена от Яне Янев и подкрепена от ГЕРБ, свърши това, което Временната анкетна комисия не пожела да свърши, а именно да отговори на въпроса: в резултат на лекарствената политика, провеждана от правителството на ГЕРБ, с колко милиона лева са ощетени българските граждани? Това може да бъде пресметнато. Доказателствата, че може да бъде пресметнато, се съдържат в този доклад. На членовете на тази комисия – депутати от ГЕРБ, не им достигнаха сили, смелост и отговорност пред българските граждани. Може пък на депутатите от ГЕРБ, които са в комисията на Яне Янев, да преодолеят този страх и да извършат следващото действие. Защото базата данни е налична! Защото изводите ги има! Трябва просто няколко души със смелост в този парламент да пресметнат реалните числа, за да се види в резултат на тази неадекватна лекарствена политика какви са щетите за българските граждани. Моля да подложите на гласуване моето предложение – този доклад да бъде изпратен в Прокуратурата и да бъде предаден за по-нататъшни действия на Комисията за установяване на корупция по високите етажи на властта, ръководена от депутата Янев.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки противоречивите интерпретации на фактите от доклада на Временната анкетна комисия, смятам, че на всички вече е ясно, че сме общи в мнението, че тази комисия и експертите, работещи към нея, свършиха съвестно работата си. А това потвърждава нашите първоначални намерения като представители на управляваща партия – по никакъв начин да не прикриваме обстоятелства, свързани с обществения интерес във връзка с лекарствената политика. Ние категорично не се поколебахме да подкрепим създаването на тази анкетна комисия, както и да подкрепим възлагането на одитен доклад на Сметната палата по повод на лекарствената политика в последните години на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Какви са ретроспективните причини, довели до тази промяна, която в момента днес се интерпретира по толкова противоречив начин? Нека да припомним един друг одитен доклад на Сметната палата за периода 2006-2009 г., от който става ясно, че лекарствата за онкоболни са били пренасочвани като средства за капиталови разходи и заплати в Министерството на здравеопазването. Тогава става въпрос за суми от порядъка на 49 млн. лв. Ефективно ли е било това осигуряване на лекарства за този чувствителен брой пациенти? Тогава има заведени 16 дела срещу Здравното министерство от граждани, които не са получили своевременно своите лекарства, и нито едно дело от Здравното министерство към доставчиците за забавяне на процедурите по обществени поръчки. Оказва се, че 56% от протоколите за пациенти с рак на гърдата са забавени и 141 пациенти са в листите на чакащите. Всичко това са изходните факти, които наложиха промяна, за да може достъпът на пациенти до лекарства, които са жизнено необходими, да се подобри. Именно това е политиката, която ние сме си поставили като цел в областта на лекарствената политика – разширяване достъпа на българските граждани до качествени и ефективни лекарствени препарати. Затова се наложи и законодателната промяна, която даваше възможност на Касата да договаря отстъпки от тези лекарства, защото знаем как се образуват цените на лекарствата в България. Тази система – стана ясно от одитния доклад, от доклада на Временната анкетна комисия, че е достатъчно строго регламентирана. В процеса на прехвърлянето на тези лекарства, наистина признаваме, че има забавяне на подзаконовата нормативна база, но в тази връзка впоследствие ние първо понесохме своята политическа отговорност с оставките, които са известни на цялото общество, а освен това се предприеха и редица мерки, които в месеците, в които Временната анкетна комисия събираше информация, наистина доведоха до промяна на начина, по който се разплащат лекарствата от Националната здравноосигурителна каса. Там се договарят отстъпки, начин, по който да функционира Комисията по цените и реимбурсиране, своевременно се извършва проверка на референтните цени. Наистина цените на лекарствата в България в момента се определят въз основа на всичките законови факти и регламентации, на които сме заложили. В тази връзка искам категорично да кажа, че ние искаме да използваме резултатите от одитния доклад, за да подобрим лекарствената политика и достъпа на хората до ефективни лекарствени препарати. Показали сме, че в никакъв случай не бягаме от отговорност и не търсим капитализация на грешките, които са се случили в предишни управления, но искаме те да бъдат поправени и сме заявили категорично, че всички факти, които са възприети от доклада, ще може да бъдат заложени в следващата година с оглед подобряване на тази лекарствена политика. В този смисъл се проведоха редица кръгли маси и беседи с представители на научните общности и с представители на хората, които са експерти в тази област. Даже днес предстои такава Кръгла маса в Народното събрание, за да се обсъдят възможностите на оценката на здравните технологии като метод, който наистина ще прецени каква е ползата от въвеждането на определени лекарствени продукти или лечебни методи за обществения ресурс и неговото ефективно изразходване. Именно към това трябва да се стремим – въвеждането на принципите на фармакоикономиката, на принципите „полза-риск”, за да може общественият ресурс във всички сфери на здравеопазването през следващата година да се изразходва още по-ефективно. Нека да припомня, че Анкетната комисия беше създадена с цел проучване на фактите, довели до увеличение на цените. В никакъв случай тя нямаше разследващи функции. Освен това нейният доклад е публичен. Той е качен на сайта на Народното събрание. Ако искат органите, които сезираха преждеговорившите народни представители, могат и да се самосезират. Предстои одитният доклад на Сметната палата. Така че в никакъв случай не съм съгласна с интерпретацията, че има прикриване на факти. По отношение на количествените оценки стана ясно в хода на работата на Анкетната комисия, че от 23 болници 9 не са предоставили информация, но от експертите това беше преценено като статистически незначително и в този смисъл смятам, че заключенията и изводите са абсолютно обективни. По отношение на преценката на разхода на публични средства, който е по-висок – основно за медикаментите, прехвърлени за перорална терапия, нека да говорим, че ставаше въпрос за несъпоставими факти, защото нямаше информация какъв брой пациенти с какво количество медикаменти са лекувани. Сега очакваме доклада на Сметната палата, за да бъдат по-коректни тези цифри. Пак подчертавам, че ние винаги сме били за открито управление. Не искаме да бягаме и да прикриваме фактите. Напротив, ние сме тук, за да решаваме проблемите на хората. Смятам, че в това отношение политиката на ГЕРБ е наистина отворена към информацията и проблемите, които ежедневно се поставят, а не тичаме след събитията.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Чувствам се длъжен да направя реплика, за да разясня и разсея някои спекулативни твърдения, включително и на споменатия доклад на Сметната палата за тъй наречените отклонявани средства. Когато правехме търгове в Министерството на здравеопазването, търговете обхващаха две финансови години. Правят се от октомври до октомври следващата година. Бюджетът на здравеопазването се нулира. Кога, госпожо министър? На 31 декември на настоящата година. Няма как да плащаш авансово оставащите средства, защото законът не го позволява. Това, което остава по бюджет, с разрешение на Министерството на финансите го разпределяхме по други пера, където има нужда. Така че не сме взимали пари от онкоболните или от тези пари, които са определени за тях. Аз лично съм ги увеличил за една година от 90 милиона на 120 милиона, още веднъж. Търгове, обхващащи две календарни, две финансови години, плащане в една календарна година. Затова се и получаваше остатък в бюджета. Затова се поемаха плащанията от следващия бюджет. Реално никой не е отклонявал средствата. Сега не знам защо, всъщност знам защо се пусна в общественото пространство. Защото такава е политиката – ние трябва да сме виновни за всичко. Няма обяснение обаче как така специалистите в Министерството на здравеопазването ще прехвърлят медикаментите към заплащане от Касата, без да си направят сметка, че там трябва да се плаща на пределни цени. Това ще го кажа като се изказвам. Второ, казвате: „Нямаме информация – колко медикамента са получени, колко пациента са ги ползвали и на каква цена.” Знаете ли какво казвате Вие сега: „Ние плащаме ей тъй буща” – извинявам се за израза – без да знаем какво плащаме. Още едно уточнение. Когато напусках Министерството – юли 2009 г., оставих готова работеща система (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за контрол на харчовете по Наредба № 34. Тя хващаше всеки медикамент – къде отива, как отива, на каква цена, дали се връща? Пресичаше всяка възможност за вторичния пазар. Първата работа на Вашето правителство, след това и на Вашите представители, беше да я вкарат в прокуратурата, във всички възможно проверяващи органи. Какво се получи? Нищо! Никакви нарушения. Само че тази система изчезна. Защо? Ще го кажа като се изказвам. Благодаря. (Встрани от микрофоните): Госпожо председател, моля да удължите времето на групата.

Уважаема госпожо Дариткова, не очаквах, че мнозинството от ГЕРБ ще прояви такава безочливост – да твърди, след този размазващ доклад на доминирана от Вас парламентарна комисия за Вашето управление по отношение цените на лекарствата, че видите ли, проблемите при предишното управление били още по-големи. В този доклад за предишното управление има два реда. И тези два реда са изключително красноречиви, а именно: „В периода 2007-2009 година цените на 92% от лекарствените продукти са намалени”. Това значи, че при Желев цените на лекарствата в 92% от случаите намаляват, а при министрите на здравеопазването от ГЕРБ – се увеличават, в най-добрия случай между 4 и 408%. Като се каже това, Вие просто трябва да замълчите и през ум да не Ви минава да говорите за предишното управление. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) То, безочливостта трябва да има някакви граници. Освен това, когато става дума за щети в милиони левове, политическата отговорност не стига. Тук трябва да се носи наказателна отговорност за ощетяване на бюджета с милиони левове. Затова този доклад – в Прокуратурата! Ако нищо не се случи, следващото управление ще започне с нов анализ именно на злоупотребите с цените на лекарствата по време на управлението на ГЕРБ. Но Вие сега замълчете по отношение на Станишев и на Желев.

Браво!

Уважаема д-р Дариткова, това е един от малкото случаи, в които не е добре да се връщате много назад, защото касае само Вашето управление. В този доклад ясно е записано, цитирам: „Лекарствената политика е осъществявана без цялостна концепция за последиците от предприетите действия. Процесът на прехвърляне нормативно е недообмислен, фракциониран, което довежда до значителна загуба на публичен ресурс.” Имаше как да бъдат изчислени количествените характеристики. Това е направено във втория доклад, който очакваме, и ще покаже какви са щетите. Тук просто спряхте експертите да изчислят тези щети – Ваше право. Но когато си вдигнал цените с 430%, да обявяваш всяка седмица пред медиите, че смъкваш цените сега на 73 продукта от 5 до 20%, а утре – още 20-30, не знам колко – е просто, политически недалновидно. Хората по джоба си усещат, че влизайки в аптеката, цените са по-високи и плащат повече от джоба си. Българският гражданин продължава да плаща 56% дори за реимбурсирани продукти.

Уважаеми госпожи и господа, надявах се от одитния доклад да стане ясно, че въобще тезата за повишение на цените е некоректна. Стана въпрос за повишени публични разходи за лекарства във връзка с прехвърлянето им от плащане чрез търгове в Министерството към разплащане от Националната здравноосигурителна каса. Когато се опрях на факти от предишни одитни доклади на Сметната палата, които не мога да нарека спекулативни, както д-р Желев се изрази, наистина смятам, че това беше порочна практика. Това, че средствата са били законово прехвърлени към капиталови разходи или заплати според Вас не означава, че онкоболните не стачкуваха пред Министерството на здравеопазването; не означаваше, че при последващи проверки на Министерството на здравеопазването в онкоцентровете не се откриваха скъпоструващи лекарства с граничен срок на годност, неизползвани своевременно. В този смисъл, убедително твърдя, че тази промяна ще подобри достъпа на българските граждани до лекарства. Много лесно е да получиш твоето лекарство в аптеката, която е в твоя квартал, чрез рецепта и протокол, издадени от Националната здравноосигурителна каса. Наистина контролът чрез електронната система на Касата ще бъде по-добър, защото, въпреки че имате препоръка от Сметната палата за създаване на такава контролна система, която електронно да следи лекарствата, през април 2009 г. тя все още не функционира, въпреки че за нея са заделени 2,100 млн. лв. Така че нека да бъдем коректни към интерпретацията на фактите. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Съгласна съм с това, че нямаше възможност в рамките на този доклад да се изчислят точните количества, защото твърде много се проточи дейността на комисията, но това не променя изводите, които са направени. Следва докладът на Сметната палата. През това време – пак повтарям, ние предприехме мерки, които наистина да оптимизират този процес и сега пациентите да получават необходимите им лекарства, съобразно техните потребности, в техните лечебни заведения или съответно от техните лечители. В този смисъл смятам, че това е стъпка напред. Готови сме да разкрием всички факти, които са свързани с прехвърлянето на тези лекарства и в никакъв случай да не ги прикриваме. В същото време го правим, за да подобрим наистина ефективността на лекарствената политика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо министър, когато обсъждаме доклада на поредната Временна парламентарна комисия, ясно е, че българският народ ще пие една студена вода със скъпите хапчета. Ето това е ползата от скъпите лекарства. Защото това, което виждаме, е, че няма политическа воля да се намалят цените – това е основното! Цялото обсъждане тук, експертните оценки, прекрасната работа на експертите, за която стана дума, и зад всичките констатации и на опозицията, и на ГЕРБ – изводът е този! Каквото и да говорим за тези месеци, повече от половин година, след като избухна грандиозният скандал, резултатът е нищо, нулев. Нека да си кажем и това, защото се изпуска, някои колеги толкова са навлезли в проблемите, че не забелязват и не отбелязват факта, че докладът е един от сегментите на проблема. Проблемът за цените на лекарствата, които по Здравноосигурителната каса отиват и се използват в болниците. Цените на лекарствата, които гражданите закупуват от аптеките – още по-големият скандал, не е предмет на дискусията и тези цени няма да мръднат, няма да бъдат променени. Не се вижда политическа воля тези цени да бъдат свалени и да приличат малко от малко, ако щете, на цените на близките нам балкански страни. Спомняте си, че скандалът възникна и оттам тръгна и се разплете нишката, за да се стигне дотук – от огромните цени, на които особено една фармацевтична фирма, разбира се, няма да цитирам името й, продаваше и то в близки страни на по-ниски цени от тези, на които се продават тези лекарства в България. Оттам някои телевизии, някои медии започнаха, така да се каже, разплитането на проблема и се стигна до невиждана корупция, до страшни злоупотреби. Не този доклад трябваше да бъде причината за опити да се подобри положението и да се свалят цените на лекарствата. Други институции и други органи трябваше да се задействат – правоохранителните органи, МВР, защото имаше и има данни за огромна корупция, за страшни злоупотреби. За тези, които са подготвили и направили наредбата, на тях, като юристи – тук юристите са наясно, спокойно може да се ангажира и наказателната отговорност. В тази връзка – нищо! Наистина се създаде тази комисия, която разтакава проблема, размота го, нещата в обществото поутихнаха и, както става винаги след такъв скандал, минаха като река в долното си течение. В момента коментираме и дискутираме без каквато и да е практическа полза за българите. Още от самото начало ние от „Атака” казвахме: „Има едно средство, което е много просто и ясно, което е в прерогативите на изпълнителната власт – нарежда се, разбира се, от управляващия, защото върху него тежи цялата отговорност, на съответния министър и оттам по веригата в Министерството на здравеопазването да се направи този списък, за който ви казвах – базата върху десет страни като цени на лекарствата. Давахме дори пример кои да бъдат тези десет страни. Тези десет страни да бъдат с близък до нашия стандарт и покупателна възможност. Това беше начинът и въпросът щеше да бъде автоматически решен. Но се вижда, че за това няма политическа воля. Безспорно е, че от управляващия се желае да продължат да бъдат облагодетелствани въпросната фармацевтична фирма и други подобни на нея. Тази фирма беше подготвена да влезе в кръга на тези, които са осенени с волята свише, неговата воля, а собственикът на тази фирма беше вкаран, спомняте си, тогава когато беше върхът на неговото могъщество, и в една организация – в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Той беше фактор. Явно е, управляващият не пожела да бъдат отнети преференциите, възможностите на тази фирма, на този собственик, защото на него се разчита. Ясно е! Връзката е безспорна – фармацевтични фирми или вносители на лекарства, съответно „черна каса”, избори. Такава е простата логика. Кои са губещите? Губещите са българските граждани, които купуват лекарства, които се лекуват, губещо е обществото. Печеливши са тези, за които безспорно стана ясно – купуват безумно скъпи имоти по Кан и Ница и които трупат десетки и стотици милиони в своите сметки, правят офиси-небостъргачи или близки до небостъргачите из София и продължават да грабят. Това е простата истина. Този доклад просто е безсмислен. Каквито и констатации да бъдат направени в него, колкото и да скачаме тук, в пленарната зала, истината е жестока. Тя е желязната хватка на управляващия, който отгоре до долу командва цялата система, който замайва и хвърля, както и тук участват някои, брашно във въздуха, за да правят мъгла. Мъглата е пълна и цените в България са едни от най-скъпите в Европейския съюз. Това е жестоката истина! Не е въпрос до доклада и констатациите в него. Въпросът е до политическата воля, каквато липсва у управляващия – да се подобри системата и да се променят правилата.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Ще започна с хубавите неща, защото от всичко лошо, все пак има и нещо хубаво. След този скандал оборотите в Министерството на здравеопазването явно се засилиха като работа и след смяната на министър Константинов колегата Атанасова започна действително една доста по-усилена работа по лекарствената политика, което е добре. Явно има и определени успехи. Доколко и как тези успехи с понижаване цените на лекарствата ще стигнат до гражданите – е отделен въпрос, защото там има много други фактори. Може би ще ги кажа по-накрая. Какво всъщност направи комисията? Свърши доста сериозна работа. Експертите свършиха работа и направиха съответните констатации. Казвам „съответните”, защото нямаше какво друго да се направи, освен да се покаже истината, но действително не успяха да стигнат до края, както на нас, от опозицията, ни се иска. На нас ни се иска, но тази комисия е направена така, че да направи онова, което трябва, не според нас. Нормално е. За нашите географски ширини е така. Всъщност какво каза комисията? – „Пълна управленска некомпетентност; абсолютна управленска немощ; доста аматьорство”, ако го приемем от тази страна. Аз обаче задавам въпрос: дали всичко това, което се случи, можем и трябва да го отнесем само към неопитност, некомпетентност, невнимание? Твърде съмнително?! Пак повтарям, дали е ясно на експертите в Министерството на здравеопазването, заместник-министър – не казвам за министъра, защото той не може да знае всичко, че ако определен медикамент влезе да се плаща по Каса, тя плаща на максимални цени, на цени по Позитивен списък? Така ли е? Така е! Защото, когато правихме търгове в министерството, се получаваха цени, доста по-ниски от пределните, които фирмите можеха да си позволят, защото тези цени, достигнати при търговете в министерството, не са референтни за други страни. Те не се показват на Запад, те не стават референтни за другите европейски страни. Обаче цените в Позитивния списък – пределните, са референтни за други държави. Това е азбучна истина. Как може да не я знаеш?! На кой няма да му дойде на акъла, че когато раздробиш една поръчка на 30-40 места, цените ще пораснат, защото количествата намаляват? Нормална история. Ето, какво казва сега министър Атанасова: „Обединявайте се болниците, правете общи търгове!”. Защо беше направена цялата тази история? Като стъпка – да, може би добре. Като изпълнение – абсолютно неадекватна работа и създава много въпроси. Кой ще отговори на тези въпроси? Комисията не отговори. Комисията каза: „Да, правен хаос!”. Правен хаос, но този хаос кой го създава? Създават го човеците. Комисията каза: „Неадекватно нормотворчество”, но не от страна на Парламента. Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, откакто е приет през 2007 г., досега е претърпял десетки промени, включително и по наше време. И това казва комисията: „Чакайте, направете един закон, вижте как ще действа 5, 6, 10 години – както е в нормалния свят”. Защо го променяме?! Защото някой има интерес. Колеги, кога започнаха проблемите в лекарствената политика? Когато за няколко поредни пъти променихте Закона за здравното осигуряване, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), когато променихте Закона за лекарствените продукти, когато променихте състава на Комисията по реимбурсиране.

Ако може да го удължите.

Така ли? Добре, ще ме изчакате една минута, въпросът е сериозен. Има много какво да се говори, извинявам се. Сега минавате към Съвет – от разширения състав, където имаше максимално представителство на абсолютно всички заинтересовани, сега го свивате до шест човека, тримата от които юристи. Защо? Какво целите?! Да се покрием? Според мен е грешка. Две думи за двойния стандарт. Преди три седмици излязоха заглавия: „Четирима министри на прокурор”. Знаете ли за какво става въпрос? За едни 10 милиона, които разпределихме по болниците за хемодиализни апарати. Когато болниците направиха търговете, останаха едни 280 милиона – средно по 7 – 8 хил. лв. на болница.

Колегите поискаха от съответния принципал, съответния министър, тези пари да бъдат пак за капиталови разходи в съответни заведения – получават разрешение и ги ползват. Сметната палата казва: „ Двеста и осемдесет хиляди лева – трябваше да се върнат в бюджета! Страшно престъпление!” А тука – колко милиона?! Около 10 милиона! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще влезе ли докладът в Прокуратурата? Отговорете си сами.

Поотделно.

Уважаеми колеги, с този Проект за решение Вие абсолютно ще обезсмислите работата на Парламентарната анкетна комисия. Какво означава докладът да се изпрати само на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса. Те са наясно много добре с всички изводи и препоръки в този доклад. Всъщност Министерството на здравеопазването и Касата са сред заинтересованите лица, които възпрепятстваха работата на комисията, защото Министерството на здравеопазването не представи необходимите данни, така че да може да се изчисли размерът на щетата, която правителството на ГЕРБ е нанесло на гражданите чрез лекарствената си политика. За какво да им пращаме този доклад?! Тук става дума не за двоен стандарт, тук става дума за цинизъм по отношение на българските граждани, по отношение на бившите и сегашните управляващи. За 280 хил. лв., които са разпределени за апаратура между болниците, четирима здравни министри бяха наречени престъпници и докладът беше изпратен на Прокуратурата. А тук, когато става дума за ощетяване на бюджета и на хората с милиони левове от представители на ГЕРБ – в Министерството на здравеопазването, в Националната здравноосигурителна каса, в комисиите по цени и реимбурсиране и още къде ли не; когато става дума за хора, които не са си свършили работата, които не само са некомпетентни, а и по други причини не са предприели необходимите действия или са предприели такива, че са ощетили с милиони бюджета, ние приключваме с един вял дебат в Парламента. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ами, ако този доклад, който уличава управляващите от ГЕРБ в ощетяване на хората с милиони левове, не се изпрати в Прокуратурата, какво да се праща в Прокуратурата?!

Ако Вие не изпратите това в Прокуратурата, няма да имате очи отсега и занапред да говорите каквото и да е за предишното управление.

Прегласуване.

Благодаря, госпожо председател. Това е безпрецедентно гласуване от страна на ГЕРБ. Не е имало случай досега, когато доклад, документ на Народното събрание, на временна комисия, за който е искано да бъде пратен до компетентните органи, които могат да продължат работата във връзка с него, и с изводите по повод на него да не бъде изпратен. Какво правите Вие?! Вие в момента скривате нещо от оторизирания, от върховния орган или от основните органи, каквито са прокуратурата и специализираната комисия, констатациите, които са направени в доклада. Това е ползата от него! Затова одеве в изказването си казах, че Вашата цел е да замажете проблема, отново да го смачкате, да го сбутате и да го оставите тук на този вял дебат. Каквото и да си говорим Вие накрая решавате, сега ще одобрите доклада и с него ще бъде приключено. Нали това е ползата от този доклад – да иде там, в прокуратурата, не знам като на какви да Ви го обясня. Вие в момента не желаете Прокуратурата да се заеме с констатациите в доклада. Вие прикривате престъпление – казвам Ви го в прав текст! Вие прикривате престъпление и във връзка с прокуратурата, която е оторизирана, и в специализираната комисия. Това правите Вие! Не знам страх ли Ви е, че следващият главен прокурор може да образува наказателни производства?! Явно е, че правите всичко възможно той да бъде под ваш контрол и под ваше давление. Това е нечувано! Ставате смешни! Това днес е най-скандалното! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Това е най-скандалното днес – да откажете докладът да отиде в прокуратурата!

Уважаема госпожо председател, няма да започвам с изумлението, че на четвъртата година би следвало мнозинството да е научило правилника на Парламента. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Досега не се е случвало да се отнеме възможността на депутати да искат прегласуване. Парламентарното време на всяка група приключва до започване на гласуването. То е отделна процедура и е нормално за целите на коректното отразяване на вота на депутатите всеки да може да поиска прегласуване. Тук става дума обаче за нещо друго. Очевидно Вас ужасно Ви е страх, на Вас някак си Ви е неудобно от този доклад, който въпреки Вашата воля стана факт и се разглежда от Парламента. Госпожа Дариткова каза: „Ние нямаме какво да крием. Ние сме открити. Ние искаме нещата да излязат на масата”. Сама се опровергахте, госпожо Дариткова, след като гласувахте „против” този доклад да отиде в прокуратурата или в комисията на Вашия човек Яне Янев. Вие създадохте тази комисия точно за това – да разкрива случаи на корупция. Какво се случва в лекарствената политика?! Нарастват необосновано цените на лекарствата, ощетен е бюджетът с милиони левове и това е станало поради действията на определени длъжностни лица. Тези три факта за какво говорят?! Говорят за безобразна корупция в милиони левове. Дайте, ако наистина не се притеснявате, този доклад на комисията на Яне Янев, за да докажете, че не я създадохте за разправа с предното управление, че наистина Ви пука за това как се харчат публичните пари и затова, че сте честни и открити. Къде Ви е откритостта, като натискате червеното копче за това този доклад да отиде там, където му е мястото?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Той рано или късно ще отиде и в прокуратурата и в комисията, която ще разследва… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

…корупцията на това управление. Уверявам Ви в това!

Уважаеми дами и господа народни представители, не ме е страх да заявя, че с пълно съзнание не приложих стриктно правилника и не прекъснах времето, което беше изтекло в хода на дебата, по време на изказването на д-р Желев. Защото, ако правилно си бяха разпределили времето на парламентарната група, нямаше да слушаме едни и същи заклинания, а щяхме да чуем разумни доводи и аргументирани изказвания – такова, каквото за мен беше изказването на д-р Желев. (Възгласи „Браво!” от ГЕРБ.) Но когато мерим и хулим, трябва да имаме мяра на нещата! И тогава, когато наистина не натиснах копчето, за което признавам, съдете ме, не спрях оратора, но трябваше да го чуем, защото той каза нещо смислено, за разлика от други пледоарии тук, които могат да бъдат повторени в кулоарите на Народното събрание, а не на парламентарната трибуна. Не ме е страх! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Цачева, очевидно Вие наистина не знаете какво правите. Допреди малко нямахме право на прегласуване, сега вече имаме. И това се случва…

И всичко това се случва в рамките на няколко минути. Преди поне си променяхте мнението след дни или след часове, а сега няколко минути са достатъчни, за да се завъртите на 180 градуса.

Вижте, наистина в качеството си на председател на Народното събрание Вие нямате никакво право да давате оценки на изказващите се, нито на качеството на дебата, нито на смислеността на направените предложения. Вие имате една друга функция.

Оценката за това кой колко е смислен и на кой колко са му разумни предложенията, кой колко е честен, ще се види на изборите. (Викове от ГЕРБ: „О-о-о! Е-е-е!”) Вие тук сте просто един организатор на работата на Народното събрание и моля Ви се, дръжте се като такъв. Това, което предлагам, е прегласуване на това решение, защото то наистина е срамно за мнозинството в този парламент. Срамен е отказът докладът, който констатира нарушения в размера на милиони левове, да не бъде изпратен на прокуратурата и на Комисията за установяване корупцията по високите етажи на властта. Всъщност така става ясно, че Вие искате да прикриете безобразията на управлението на ГЕРБ в лекарствената политика, да заметете следите за това кой с колко милиони е ощетил бюджета. Това правите с тази комисия и с това решение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С идването си тук очаквах наистина да чуя обективен дебат – дебат за лекарствената политика. Очаквах този доклад и експертните заключения в него да ни помогнат всички заедно да направим изводи каква ще бъде националната лекарствена политика – не само да посочваме грешките, които е имало, не само да търсим имената на виновните, които са ги допуснали, а да начертаем пътя занапред. Аз винаги съм показвала възможност и диалогичност да се обсъждат всички нормативни промени, които се предвиждат в лекарствената политика, и съм го заявявала не само в Комисията по здравеопазването, но и от парламентарната трибуна. За съжаление, не чух точно това. За съжаление чух какви ли не тези, за съжаление, пречупени през политическия ъгъл на изказванията. Наистина имаше съвсем малко обективни изказвания, обективни заключения за лекарствената политика. В един момент даже реших, че някой има объркване в мислите или някакво раздвоение на личността. Какво ми наложи този извод? Малко ретроспекция назад. Помните ли, уважаеми колеги, когато се заговори за създаването на такава анкетна комисия? Тогава колегите от опозицията казаха: „ГЕРБ сега няма да подкрепят такава комисия, защото не искат да се извадят далаверите на тяхното управление”. Само че ГЕРБ – партията, която винаги е заявявала откритост и прозрачност, не се скри, гласува създаването на такава анкетна комисия, тя работи и заключенията бяха представени днес. Да, те не са лицеприятни за нас. Ние видяхме какви са заключенията на експертите – че е имало забавяне в нормативната уредба. Това и аз съм го признавала – че подзаконовата нормативна уредба десет месеца се забави с възможността, която се дава на Националната здравноосигурителна каса да договаря отстъпки на цените на всички лекарствени продукти. Така е нали, колеги? Вярно е, никога не сме го крили. След като създадохме тази анкетна комисия, колегите, пак от опозицията, казаха: „Сега ГЕРБ ще назначат в нея такива експерти, които да скрият цялата истина за цените на лекарствата”. Само че експертите и заключението, което прие Комисията, ясно и категорично посочи причините. Сега, когато ги представяме пред обществото, защото сме публични и прозрачни при управлението си, какво чуваме? Чуваме, че това е витиеват доклад, който замазва констатациите за размера на корупцията, че не се е стигнало докрай при разглеждането на фактите от тази комисия, че ГЕРБ създава комисии на килограм и ги използва за ударен отряд. Кое е вярно, колеги? Кое е вярно, защото ние се объркахме? Включително и сега, когато се гласува решение, че няма да се изпрати докладът на прокуратурата и на другата анкетна комисия в парламента. Вие изведнъж забравихте, че само преди минута казахте, че това е витиеват доклад, че не се стига докрай с разглеждането на фактите и че това е ударен отряд. Вече и колегите вероятно от другите парламентарни групи се объркват във Вашите заключения. Единствената вярна констатация, която чух от един народен представител по време на неговото изказване, е, че червеното няма нищо общо с откритостта. И накрая ще кажа само едно – аз, госпожо Манолова, ще предоставя този доклад и на Прокуратурата, и на Комисията за разкриване на корупционни практики по високите етажи на властта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и викове: „Браво!” от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „Временната комисия беше създадена с Решение на Народното събрание от 16 май 2012 г. за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органите на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 г. – януари 2012 г. Срокът за работата на комисията е 3-месечен, тоест след съобразяване на времето, през което срокът не тече, поради ваканцията на Народното събрание, крайната дата на възложения на комисията мандат е 16 септември 2012 г. В изпълнение на основната си задача комисията имаше задължение да извърши следните действия: - да проучи действията на лица от изпълнителната власт, инициирали производства, завършили с издаването на укази на Президента на Република България за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и по въпросите на българското гражданство; - да установи мотивите, нормативните основания и обстоятелствата, при които са инициирани действията на изпълнителната власт по съответните производства; - да направи съпоставка с практиката на Република България отпреди периода на проучване, както и с нормативната уредба и практиката в други страни от Европейския съюз. Със свое решение комисията прие да ползва документите, материалите и становищата, събрани като архив на Временната комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г., чието създаване беше обявено за противоконституционно, които се отнасят или произхождат от органите на изпълнителната власт, а именно: справка за помилванията за периода 2002 – 2012 г.; Правила за работа в сектор „Режим на дейност” на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при изпълнение на укази на Президента на Република България; справка за лишен от свобода – образец; справка за предоставяне, освобождаване и възстановяване на българско гражданство за периода 2002 – 2012 г.; преписки, образувани в Министерството на правосъдието по повод искания за предоставяне, освобождаване и възстановяване на българско гражданство. В допълнение беше изискана и във временната комисия постъпи следната информация от органи на изпълнителната власт: писмо вх. № ВПК-1-001/8.08.2012 г. на Националната агенция за приходите, съдържащо информация за материалите, които органите на НАП събират във връзка с преписките, получени от президентската администрация, за решаване на исканията за опрощаване, както и за процедурите, които използват за събиране на исканата информация; писмо № ВПК-1-003/4.09.2012 г. на Националния институт по правосъдието, съдържащо отговори на въпроси относно законодателни решения по темата в други страни – членки на Европейския съюз; писмо № ВПК-1-002/13.08.2012 г. на Министерството на правосъдието, придружено от информация относно ангажиментите на Република България след подписването на Европейската конвенция за гражданство, както и от справка за националните политики на държавите – членки на Европейския съюз, при предоставяне на гражданство. Изслушани са представители на Министерството на правосъдието – Главна дирекция „Българско гражданство” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, изискани са данни и от Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. Информацията съдържа данни за становищата и съгласуванията на длъжностни лица от изпълнителната власт относно осъществяване правомощията на Президента и вицепрезидента, свързани с помилване, опрощаване на несъбираеми вземания и даване, възстановяване и лишаване от българско гражданство. Изключителната компетентност на Президента, прогласена с чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията на Република България, се осъществява при съобразяване с фактите и обстоятелствата, които се формулират от длъжностни лица в изпълнителната власт. Доколкото най-често президентските решения се формират на базата на подаден от изпълнителната власт обем от факти и обстоятелства, упражняването на правомощия, функции и задачи в тази област от страна на длъжностни лица от изпълнителната власт и с голям обществен интерес, тъй като се отнася до обществени отношения, за които принципите за справедливост, прозрачност и обоснованост на съставените становища и предложения са с особена важност за правовата държава. Помилване. Нормативна рамка: Конституцията на Република България, Наказателният кодекс. Като акт на милост по отношение на осъдените с влязла в сила присъда, към вицепрезидента, на когото Президентът традиционно прехвърля това правомощие, е създадена специална комисия, която разглежда молбите и предлага проект на решение за уважаване или отказ от издаване на указ. Комисията по помилванията има съвещателни права, които упражнява чрез събиране на всички данни, сведения и документи, необходими за изясняване на обстоятелствата от значение за акта на помилването. Изпълнителната власт няма институционална намеса при формиране на становището на комисията, но по необходимост тя е един от основните източници на информация, която предоставя при поискване от Комисията за помилванията. Пред Комисията по помилванията по постъпили молби за помилване от наказанието „лишаване от свобода” се представя справка по образец, подписана от началника на затвора, лекар и психолог, съдържаща данни за присъдата, както и за остатъка от наказанието, което се изтърпява. Прави се и оценка на поведението на лишения от свобода, както и изследване на психическото му отношение към извършеното, наложеното наказание и прочие. Не може да се проследи доколко информацията, съдържаща се в досието на лишения от свобода, се отразява в пълнота в посочената справка. Важно е да се отбележи, че в момента на изготвяне на настоящия доклад самата президентска администрация е разширила съществено прозрачността в работата на Комисията по помилванията, включително и спрямо актовете на помилване за проверявания период, чрез публикуване на страницата на Президентството в интернет за Правила за работа на Комисията по помилванията, справка за помилванията с мотиви за периода 2002 – 2011 г., както и месечни отчети на Комисията по помилванията. От събраната информация по отношение действията и правомощията на длъжностните лица от изпълнителната власт Временната парламентарна комисия констатира следното: Липсва законова регламентация, която да определя правата и отговорностите на длъжностните лица, даващи справки и становища пред комисията към вицепрезидента на Република България. Макар и рядко, исканията за помилване се отнасят и до наложено наказание, различно от лишаване от свобода. Има случаи на искания за помилване от наказание пробация и глоба. В тези случаи липсват законови и подзаконови норми дори в обема, в който съществуват за наказание лишаване от свобода. Липсват критерии на законово ниво, които да определят основните изисквания за оценка на поведението и прогноза за рисковете от осъществено помилване. Липсва регламентация на критериите за психологическа оценка, която се извършва от специалисти към затворите, както и системен анализ на поведението на предложените и поискали помилване. Временната парламентарна комисия счита, че липсата на правни норми по отношение на органите на изпълнителната власт в тази област оставя изцяло на съответните длъжностни лица преценката при издаване на исканите становища, характеристики и данни, което би могло да води до изкривяване на информация, а чрез това и до създаване на условия за практики, неотговарящи на смисъла и целите на института на помилването. Временната парламентарна комисия предлага: Към Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да бъдат обсъдени и внесени предложения за изменение и допълнение с основен предмет създаване на норми, които да регламентират отговорните длъжностни лица от изпълнителната власт, реда и условията за предоставяне на становища и характеристики и тяхното съдържание, когато бъдат поискани от помощната комисия при вицепрезидента на Република България. На законово ниво да се създаде механизъм за огласяване на указите на Президента за помилване. В случая решението на президентската администрация за предоставяне на информация под формата на отчети и справки е подходящо като механизъм, но то не би могло да има задължителен характер спрямо следващ мандат на Президента. Даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него. Нормативна рамка: Конституция на Република България, Закон за българското гражданство, Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство, Правилник за дейността на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието. В Закона за българското гражданство като основания за предоставяне на българско гражданство са предвидени произход, месторождение и по натурализация. Установени са основания за възстановяване на българско гражданство, както и за освобождаване и лишаване от него. За разлика от останалите институти, предмет на проучване от Временната комисия, административните ангажименти на изпълнителната власт са законово уредени подробно. Посочени са и сроковете за осъществяване на процедурите по проучване и даване на становища от различните длъжностни лица. Съгласно чл. 34 от Закона за българското гражданство министърът на правосъдието е този, който предлага на Президента да издаде или да откаже да издаде указ за придобиване, възстановяване, освобождаване и лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. В този смисъл отговорността на изпълнителната власт по отношение на целесъобразността на решението на Президента е особено голяма. От събраната информация за периода януари 2002 – януари 2012 г. може да се направи извод, че при някои от случаите сроковете се нарушават, не се спазва и поредността на постъпването на заявленията за гражданство. Констатирано е, че през изследвания период има преписки за получаване на българско гражданство, които са се предвижвали до Президента за две-три години, и други – за повече от 5 години. Причините за забавянията са били основно в движението на справките и набавянето на документите от страна на органи на изпълнителната власт, без да ясно защо са се бавели. Важно е да се отбележи, че с приетите през 2010 г. (ДВ, бр. 33/2010 г.) промени в закона процедурите за придобиване на българско гражданство, които са от компетентност на органите на изпълнителната власт, са съществено ускорени. От ускоряването има реален резултат. Докато до 2009 г. средногодишно между 3000 и 9000 (през 2009 г.) лица са получавали българско гражданство, то за 2010 г. те са около 15 хиляди, а за 2011 г. – 18 хил. 473 лица. Този ефект е постигнат чрез определянето на срокове за разглеждане на висящите преписки и въвеждането на срокове за изразяване на становищата от страна на МВР и ДАНС, без които Съветът по гражданството при Министерството на правосъдието не може да разгледа преписките. Във временната комисия се получиха и писмени сигнали, че са съществували групи от лица, които са изнудвали и осребрявали посредничество за ускорено получаване на българско гражданство, какъвто е случаят в Молдова по жалбата на Игнат Раденков от град Варна. През 2010 г. същият сигнал е бил изпратен и до Президента на Република България, но отговор не е получен. Има постъпил сигнал от македонски гражданин, чиято молба е подадена в посолството на България в Скопие през 2007 г. и до момента не е уведомен на какъв етап е, в който се твърди, че други негови съграждани „плащат” на длъжностни лица около 1000 евро за по-бързо предвижване на преписката. В изпълнение на задълженията на Временната комисия такива сигнали бяха препратени до прокуратурата на Република България. В Закона за българското гражданство е предвидена и процедура за придобиване на българско гражданство за особени заслуги към България или ако страната ни има интерес от натурализацията (чл. 16). Преписките за придобиване на гражданство на това основание през проверявания период са за над 360 души. Съгласно чл. 32 от Закона за българското гражданство предложението се прави единствено от министъра за съответния ресор. От направения преглед на предоставената ни информация е видно, че процедурата за заслуги в значителен обем от случаите е провеждана формално, без ясни мотиви за особеността на случая и необходимостта от натурализация. Например за едни и същи инвестирани или дарени суми са предлагани за получаване на гражданство цели фамилии и многобройни съдружници, често без да са посочени нито размерите на инвестициите, нито ефектът от тях и конкретното значение за българската икономика и фиска. Има множество примери за предложения от страна на бивши министри от ресори, които не съвпадат с твърдените „заслуги”; екзотични предложения като предложението за придобиване на българско гражданство от страна на украинка, чиято заслуга към страната е да участва в конкурс за красота от името на България; предложено е и българско гражданство за съпругата на екстрадиран от пределите на Република България гражданин, чиито заслуги към страната изобщо не се споменават. Горните примери сочат, че законовата уредба на този вид придобиване на българско гражданство е недостатъчно развита. Разпоредбата на чл. 16 е тази, която се заобикаля най-често от страна на предложителите министри и носи риск за различен вид злоупотреби. Основната цел при използването на това законово основание е била придобиване на гражданство без спазване на общите правила, критерии и срокове. Тревожно е, че нарушенията са правени от министри и не е ясно какви са били същинските им мотиви те да бъдат допуснати. В същото време трябва да се посочи, че внесеният към настоящия момент от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за българското гражданство, в който се предлага случаите на инвестиции като основание за придобиване на българско гражданство да се конкретизират с наредба на Министерство на финансите, също носи риск, тъй като съществените основания за придобиване на българско гражданство трябва да са изчерпателно уредени със закон, а не с подзаконов нормативен акт. На базата на горните констатации Временната комисия предлага: - в Закона за българското гражданство да бъдат внесени изменения и допълнения, които да подобрят процедурите и установят ясни критерии, с които вносителите на предложения по чл. 16 да мотивират подробно предложенията си и да ги подкрепят с доказателства; - да се разработи механизъм за контрол по спазването на установените със закона срокове, като на ръководителите на съответните ведомства се възложат контролни функции както по спазването на сроковете, така и по реда на обработването на преписките според поредността на тяхното постъпване. Необходимостта от поддържане на публични регистри на лицата, придобили българско гражданство на различни основания, трябва да се прецени от народните представители. В страните от Европейския съюз съществува разнообразна практика по начина на огласяване на актовете, свързани с гражданството. В момента в Министерството на правосъдието се изготвят списъци с указите на Президента по тази материя, които се публикуват на страниците на министерството в интернет. Получените сведения по тази материя бяха предоставени и на Министерството на правосъдието. Опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Нормативна база: Конституция на Република България, Указ № 2773/1980 г. на Държавния съвет на Република България. Това правомощие е от изключителна компетентност на Президента и не може да се делегира на вицепрезидента. За изследвания период са опростени несъбираеми вземания от общо 84 лица, които в основната си част са физически. Има и опростени вземания към едно читалище и еднолични търговци – 2 броя. Единственият критерий е доказаната несъбираемост на държавното вземане. Може да се каже, че спрямо общия годишен размер на държавните вземания процентът на опростените вземания е много незначителен. Към момента единствената нормативна основа все още е Указ на Държавния съвет № 2773/1980 г., който има нормативен характер. Към Президента е изграден помощен орган, който върши проучвателната работа по събраната информация от общинските съвети и Националната агенция за приходите в зависимост от произхода на публичното задължение. Ангажиментите на Националната агенция за приходите, в това число и възложените от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за НАП правомощия на изпълнителния директор на агенцията, са довели до утвърждаване на процедури в самата агенция, регламентиращи действията на служителите при постъпване на преписки за опрощаване. По тези процедури се извършва проучването и събирането на доказателства и данни за несъбираемостта на вземането. В случай че Президентът реши да опрости, той издава индивидуален указ, който съдържа решението му. След това финансовият длъжник, по чието искане е открита процедурата, се уведомява за решението. Президентските укази се приподписват от министъра на финансите, като по този начин се демонстрира акт на поемане на отговорност. От събраната информация от Министерството на финансите и Националната агенция за приходите се изясни, че липсва регистър към изпълнителната власт с информация за опростените несъбираеми държавни вземания. Не са приети и правила за проучване и съставяне на мотивирано мнение пред Президента от съответните компетентни органи. Не винаги се спазват сроковете за изготвяне и предоставяне на мотивирани мнения съгласно Указ 2773 от 23 декември 1980 г. Самите срокове, които са въведени с указа, са недостатъчни за събиране на информацията, което в съвременните условия понякога изисква много сериозни усилия за издирване на значимите факти и обстоятелства. Временната парламентарна комисия е на мнение, че разпоредбите на Указ № 2773/1980 г. са остарели и между съществуващата регламентация и фактическата действителност днес има съществени несъответствия. Така например според указа на опрощаване подлежат несъбираеми вземания, чиито длъжници могат да бъдат граждани, учреждения и организации. Развитието на търговските и граждански субекти води до неясна представа кои от тях могат да попаднат под субекта, наречен „организации”. Създадени са и много нови органи, които са компетентни да дават мотивирани становища по исканията за опрощаване. Самите процедури за опрощаване на частни и публични държавни вземания не са разграничени. Съществува нова динамика на търговските и финансови взаимоотношения, както и нови практики след приемането ни в Европейския съюз. Необходимостта от приемането на законови разпоредби за опрощаване на несъбираемите държавни вземания е огромна. Временната комисия предлага създаване на нови законови разпоредби, които да заместят разпоредбите на цитирания указ и да уредят по нов начин отношенията по проучваната материя. Новият закон следва подробно да регламентира какви факти и данни се събират от органите на изпълнителната власт. Наложително е информацията да е публична, още повече че указите на Президента към момента не се обнародват. Настоящият доклад е приет на заседание на Временната парламентарната комисия, проведено на 14 септември 2012 г. В срока до 18 септември 2012 г., даден за допълнения от страна на членовете на комисия, няма постъпили предложения.” Благодаря.

Почитаемо представителство! Дечица, надежда и утеха за бъдеще! (На балкона има ученици, гости на Народното събрание.) Възпроизвеждам една декларация на Коалиция за България, която се надявам, че ще бъде споделена от всички Вас. Вие се досещате, че днес отбелязваме един особен празник, който е епруветъчно чист от спекулации и противоположни тълкувания. Днес е празник на едно анонимно рицарско книжовно войнство, един тих подвиг на хора, които подготвиха след това Ботев, Левски, Каравелов, Освобождението, нашите славни гръмовни битки и прочие. Това са анонимно общи хора. Ние ги свързваме с Паисий Хилендарски и неговата история, която току-що тъй любезно Ви беше подарена, но всъщност във всяко селище има по един будител. Той е носител на онази идея, че наред с кръста и меча трябва да се положи книга. Нашите будители интуитивно са почувствали, че онова малко стопанско съживяване, което става в българските земи в условията на една чужда и враждебна власт, не може да бъде оставено само като битово добруване. Те са смятали, че има потребност най-напред от просвета, а след това от национална еманципация, както и става. Те не са имали други образци за подражание. Всички народи са спели, всички народи имат будители, дори да не се назовават така, но ние си имахме собствени културни авторитети, собствени личностни абсолюти. Ние не имитирахме античните поети и римските сенатори, както правеха западноевропейското и американското общество, ние се облягахме на нашата културна традиция. И така бе продължено делото на 24 май и на светите равноапостоли. Това трябва да бъде запомнено, защото в най-мрачните години от българската държавна съдба, от новата ни история – 1929 г., в която министър Стоян Омарчевски и министър-председателят Александър Стамболийски решават денят на Йоан Рилски да бъде обявен за Ден на будителите, те са разбирали, че не само със стопанство и не само с търговия, и не само с банкерство може да бъде повдигнат духът на една ампутирана териториално и вандализирана морално българска държава, на която й беше предписвано навремето да бъде най-значимият фактор на Балканския полуостров. Затова, съгласете се с мен, че трябва да си помислим поне за този ден. Трябва да прескочим поредния параграф, алинея, член и да се почувстваме една общност. Всеки както иска да разбира този завет, но не може да има зли погледи между нас в този ден. Писари, свещеници, полуграмотни гимназисти – те създадоха онова чувство за общност между българите, при което от Тимок до Егея и от Тулча до Пелопонес се говореше един общ език, обща култура, общи вестници, читалища и сбирки. Това би трябвало да бъде нашият завет, защото, макар и непознаващи европейска политика и история, и дори култура, те бяха по-европейци от нас. Те са нашето упование да се пазим между сивотата и безличието на еднообразието, на униформеността и онази опасна изолация, която наричаме самобитност, а тя би трябвало да бъде самоличност. И двете крайности са еднакво застрашителни за нас. Това е смисълът в това кратко отбелязване – нашият подаръчен поклон чрез книгата към всички Вас. И да знаете, че будител заслужава поклон когато и да е било. Въпросът е кой спи. Спането заслужава по-голяма тревога, отколкото преклонението към будителите. Благодаря. (Ръкопляскания от народните представители на КБ, ГЕРБ, ДПС и „Атака”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пред нас е поредният безсмислен доклад на поредната безсмислена комисия, създадена от парламентарното мнозинство на ГЕРБ за политическа употреба. Само че този път става дума за един противоконституционен доклад на една противоконституционна комисия, защото, предполагам си спомняте, че комисията, на която е правоприемник тази комисия, чийто доклад разглеждаме днес, беше обявена за противоречаща на разпоредбите на Конституцията с решение на Конституционния съд. И така, в парламентарната практика на 41-то Народно събрание наистина се създаде прецедент, който е първи за цялата ни парламентарна практика през последните десетилетия – обявяването на една комисия за противоконституционна. Това е приносът на ГЕРБ в парламентарната практика. Какво съдържа този доклад? Един скромен анализ на проблемите в законодателството, уреждащо материята на помилването, на получаването на българско гражданство и на опрощаването на несъбираеми държавни вземания. Анализ, придружен с идеи за законодателни промени, който би могъл да бъде направен от съответни народни представители, които имат собствена възможност за законодателна инициатива или още по-добре – от съответните ресорни министерства в изпълнителната власт. Нека да не забравяме ангажимента на изпълнителната власт да внася законопроекти, които да подобряват уреждането на материята в съответния сектор. Нека да не забравяме, че народните представители имат право на законодателна инициатива и че тя, естествено, би следвало да бъде предхождана от анализ на проблемите в действащото законодателство. Но не, ГЕРБ реши да направи комисия, която да похарчи десетки хиляди левове за експерти, за дейности, за какво ли не и в крайна сметка пред нас да е този скромен продукт – докладът на комисията. (Показва го.) Аз няма да обсъждам качеството на идеите за законодателни промени, тъй като това може да стане и в евентуален дебат при приемането на съответните закони. Само ще кажа за народните представители, които не са в материята, че на практика с тези законодателни предложения мнозинството на ГЕРБ иска да ограничи президентските правомощия. Няма да анализирам тази тенденция. В крайна сметка това си е Ваша вътрешнопартийна работа – по какъв начин ще се отнасяте към президента Плевнелиев. Така или иначе тези законодателни идеи имат една нормална процедура – след изработване от народни представители, внасяне в Парламента, парламентарен дебат и евентуално тяхното приемане. Но ако трябва да бъдем достатъчно коректни, тук няма как да не си спомним апломба, с който беше създадена първата комисия Янев. Всъщност Вие си спомняте, че декларираната от мнозинството цел от тази трибуна беше една и тя беше прозрачна, а именно да се хвърля помия, да се хвърля кал, да се правят опити да се дискредитира президентският мандат на двойката Първанов–Марин. Това беше целта, абсолютно неприкрита, от изпълнителя на тази цел – депутатът Яне Янев, който очаквано оглави първата комисия. Няма да припомням колко опити за дискредитиране на президента Първанов се направиха, но фактът, че поръчката не е изпълнена, се намира в този доклад. Въпреки твърденията за колосални злоупотреби, за колосални правонарушения, които са извършвани в дейностите по помилване, предоставяне на българско гражданство и опрощаване на несъбираеми държавни вземания, въпреки гръмките фрази, въпреки всички парадни залпове по темата имаме този скромен доклад, в който няма нито дума за това. Всъщност след тази комисия беше създадена серия други комисии, отново насочени срещу опозицията – комисията Хохегер, комисията за полицейското насилие, чиято цел беше депутатът Лютви Местан, комисията „Белене”, следващата комисия Янев – все парламентарни комисии, които завоалирано, под формата на парламентарния контрол да правят нещо друго – да се опитват да дискредитират политическия опонент на ГЕРБ и да прехвърлят неблагополучията и провала на това управление върху предните управляващи. Колко успешни са тези опити – аз няма да правя общ анализ. Само ще кажа, че приносът на ГЕРБ в парламентарната практика по отношение на парламентарни комисии е с отрицателен знак, защото Вие сте първото парламентарно мнозинство, което изкриви смисъла на парламентарния контрол. Смисълът на парламентарния контрол е да се контролират действията на сегашната изпълнителна власт, на сегашното управление, в което охотно или не, обикновено по идея на опозицията, се включват и управляващите. Вие обърнахте с хастара навън самата идея за парламентарен контрол, като го насочихте срещу опозицията. Нещо повече, Вие се опитахте да подложите на парламентарен контрол историята. (Реплика от ГЕРБ.) Историята – когато се прави опит да се контролират управления, които отдавна са приключили своята работа. Обяснявам, уважаеми колеги, защото както в случая с непознаването на парламентарния правилник, така вероятно тук ще има депутати, които ще прекарат четирите години, без да разберат какъв е смисълът на парламентарния контрол. Темата е абсолютно свързана на фона на тези две комисии. (Реплики от ГЕРБ.) Парламентарният контрол е насочен срещу изпълнителната власт в едно нормално парламентарно мнозинство, а не срещу опозицията! Това е тоталното изкривяване, това е приносът на ГЕРБ в парламентарната практика! В същото време комисиите, които се правят по идея на опозицията и които под натиска на общественото мнение няма как да бъдат избегнати от това мнозинство, реално се изпразват от съдържание, като се лишават от възможността да отговорят на въпросите, за които са създадени. Такъв беше случаят с комисията за драстичното увеличаване цените на лекарствата. Просто на комисиите не се дава възможност да свършат докрай своята работа. Приключвайки с анализа на комисарството на ГЕРБ, с техния принос – със създаването на безброй парламентарни комисии, единственото, което мога да Ви кажа, е: аз лично мисля, че е време да започнем да обмисляме концепцията за първите комисии, които ще бъдат създадени в следващото управление. За първите комисии, сред които би следвало да има една за наследството на ГЕРБ, защото безобразията, които сега не искате да разобличите, на действащата власт в това мнозинство би следвало да бъдат първата работа на следващото парламентарно мнозинство и върху това следва да се съсредоточим от опозицията.

Благодаря, госпожо председател. Някои наши колежки са поливалентни, но аз бих помолил по предната точка – знам, че в момента в Парламента е и Пламен Цеков, да направят някои лекарства по-достъпни и за колеги, защото силата на децибелите не е сила на аргументите. Аз прочетох доклада. Колежката, която се изказа преди мен, е член на комисията. За съжаление, тя няма повече от 20% присъствие в заседанията на комисията. Не съм изчислявал точно дали процентите са 22 или 19. Този доклад, който прочетох от името на комисията, е напълно съобразен с решението на Конституционния съд. Той дава препоръки правомощията да се изчистят законодателно и да се регламентират, за да бъдат ясни и открити правомощията на Президента, без да го ограничават, и на президентската институция. По тази причина не са изнесени факти от рода – ние ги имаме в архива на комисията, те се знаят, не са тайни, не са скрити, всеки може да ги види, че е давано гражданство на хора, които са издали в друга държава CD с български песни. Това се води за особени заслуги към България. Давано е гражданство на хора, които са дарили за черквата в Батак – родното място на бившия вицепрезидент Марин. Давано е гражданство на хора, които са подпомагали дарителски кампании за неизвестни цели, които не са упоменати! Давано е гражданство по предложение на министри. Това го казваме, между другото, в законодателството – че те имат право да предлагат от собствения си ресор. Стефан Данаилов има над 20 предложения за мениджъри, собственици, ръководители на фирми. Тук една колежка също има предложения, които са много далеч от нейния ресор – бедствия, аварии, земетресения и така нататък. Отделно от това не са разглеждани документи за гражданство повече от седем години, а най-фрапиращият случай е, че е дадено гражданство на човек за 28 дни – от стартиране на процедурата до издаване на документите. Аз лично познавам човек от Ливан, живеещ в България, във Видин, над 20 години и все още няма гражданство. Човекът продаваше на пазара дънки и ризи и сега е в Италия, защото са му искали 20 хил. лв. с усмивка. Децата му завършиха, казват се Христо и Диана, и не можаха дълго време да си вземат дипломите, защото нямаха единен граждански номер. (Реплики.) Аз не съм бил тогава депутат, и Вие не сте били тогава тук, но тези, които сега се хилят доволно, са били и не са регламентирали тази дейност, за да се знае кой има, кой няма право да получава гражданство, и кой може, и кой не може да бъде помилван. Уважаеми колеги, това може да е много смешно с двайсетте хиляди лева или евро, но това е факт – ние имаме документи в комисията и който иска може да ги прочете, но страшното е, че са помилвани 87 убийци и 13 от тях след това са си повторили престъплението. Над 30% от престъпниците, които са помилвани, са рецидивисти и вече са отново в затвора. Отново са в затвора – над 500 човека от помилваните по тази линия. (Шум и реплики.) Помилвани са хора преди да започне изпълнението на присъдата им. Те не са стъпили в затвора и вече са помилвани. Ето заради това ние направихме тази комисия. Докладът, който предлагахме, беше много балансиран. И аз не мислех, че ще се заядете с него, защото Вашите оценки са без значение, но трябва да се предприемат законодателни мерки, за да се регламентират тези дейности. Няма нищо лошо в това, но да не може да се злоупотребява. А това, че Вие споменавате името на Плевнелиев и вчера по Закона за държавните награди споменахте името на Борисов, е ясно доказателство, ние си го знаем, че те ще си повторят мандатите и че ГЕРБ самичък си прави комисии, и го доказваме и това – за разследването на собствената си дейност, ако има такава противозаконна дейност. И няма да бъдат един и два мандата! Но това е друга тема. Аз не мисля, че тогава, когато става въпрос да се помогне на законодателството да изчисти въпроси, които касаят тежки човешки съдби, ние не трябва тук да ехидничим и да се правим на много знаещи. Колеги, просто докладът е съобразен с решението на Конституционния съд, което не касае тази комисия. Абсолютно точно се отразени нещата, които Конституционният съд ни е препоръчал и аз мисля, че просто е напълно излишен този дебат, който водим в момента. Докладът е обективен и точен. Благодаря.

Уважаеми господин Тошев, сигурно не знаете, че жалбата пред Конституционния съд по отношение на тази комисия е преминала през първата фаза за допустимост и се очаква решение на Конституционния съд по конституционносъобразността на тази комисия, което би следвало да накара ръководството на парламента да прецени дали да вкарва в дневния ред един доклад на един противоконституционен орган, но както и да е. Това е отговорност на ръководството на това Народно събрание. Аз няма да влизам в анализ на това, което казахте, само ще отбележа, че тази законодателна инициатива, а тя не е и законодателна инициатива на депутатите от ГЕРБ, тези законодателни идеи струват десетки хиляди левове на това Народно събрание, ерго на българския данъкоплатец. А по отношение на другата част от Вашето изказване, включително и по идеите за производството на хапчета с помощта на господин Цеков, аз мисля, че в тази зала са доказателствата, че могат да се измислят всякакви хапчета, но хапчето против глупост още не е измислено!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз, колега Тошев, оставам с убеждение от Вашето изказване, че Вие отправяте един упрек, примерно към вицепремиера, който е овластен с такива правомощия от президента, но искам да обърна внимание на всички, че преди да се стигне до решение на вицепрезидента Марин и на който и да е – и за настоящия вицепрезидент, те толкова комисии разглеждат всички молби, включително минават и през Министерството на правосъдието, че даже и правосъдният министър, когато става въпрос за поданство, и той прави предложението пред Президентската институция, така че като говорим на тази тема не трябва да се остава с убеждението, че това едва ли не са някакви своеволия на вицепрезидента Марин или на който и да е от министрите, които са предлагали. Такава е нормативната уредба. Очевидно е, че е добре тя да бъде усъвършенствана, за да няма колизии, но те не са прекрачили границите на това, което като нормативна база го е имало. Такива са условията, така са действали и не трябва това да звучи като личен упрек, че еди-кой си прескачал правомощията и едва ли не със самолично решение са раздавани ето така тези неща, на който им е симпатичен. На това исках да обърна внимание, че все пак има наредба, такива са условията, такава е нормативната база. Това е истината! (Шум и реплики.)

И без хапчета на колежката Манолова, не мога да се въздържа, да не отправя дуплика, но – да, за глупост няма хапчета. Има хапчета, обаче и те трябва да станат по-достъпни, колеги от Здравната комисия, от Здравното министерство и Здравната каса – за хиперактивност и агресия. Има ги и трябва да се направят по-достъпни. По отношение на Конституционния съд – аз съм имал възможност, колеги, и друг път да го казвам. Стига сте ни плашили с Конституционния съд, като че ли е някаква тояга или е някакво куче, което ще ни захапе. Вие тук предрешавате какви ще бъдат решенията на Конституционния съд. Освен това дадохме в доклада, започнахме го с това, че комисията трябваше да завърши работата си в средата на месец септември и два дни преди това се е произнесла с доклада. Защо трябва ние да мислим кой, къде, какво е сигнализирал? Ами, някой може в Страсбург да е писал, някой може в ООН-то – там да е имал някакви претенции и да ни сигнализира?! Ние сме си свършили работата. Комисията е в срок и е по закон! Докладът е конструктивен. И към колегата Радославов – да, никъде не нападнах, никъде не казах и в доклада, и в изказването си, че президентът Първанов или вицепремиерът Марин са направили грешки или нещо повече. Само казваме, че искаме сега, на сегашния президент и на неговата администрация да им регулираме дейността, така че да бъде ясно – дали за издаване на CD може да се даде българско гражданство или дали срокът за издаване на българско гражданство може да бъде три години или пет години, три месеца или шест месеца. Ще се вземат практиките, там ще се изследва и ще се види нашата практика каква е. Само това сме написали. Или, че дали убийци, които са извършили по особено жесток начин, без никакъв контрол, без никакъв мисъл, без да са осъзнали какво са извършили, са пуснати и след това вършат същото и се връщат обратно в затвора. Ето това искаме! Иначе тук можем да се надприказваме кой колко е глупав, кой колко е умен, и така нататък. Това е малко трудно доказуемо. Между другото, има тестове и за интелигентност. Те са безплатни в интернет и всеки може да си провери IQ-то. Благодаря.

Тъй като аз съм посветил живота си на антикорупционни разследвания – поне последните дванадесет години от него, и когато чуя корумпирани хора да застават на трибуната и да говорят на тема корупция, имам желание да се хвана за пищова си. (Шум и реплики.) Невероятна политическа наглост се изисква, за да заставаш всеки път на парламентарната трибуна и да правиш обструкции по отношение дейността на парламентарни комисии, които са с антикорупционна насоченост. Прави ли Ви впечатление, уважаеми колеги, без разлика на партийната Ви принадлежност тук, в залата, че когато се стигне до някакво корупционно разкритие или корупционно разследване, винаги стават едни и същи хора от левицата и с едни истерични крясъци започват да обругават дейността, както е в случая, на една парламентарна комисия? Тоест, дейността на официален държавен орган, на законодателния орган, на върховната власт в парламентарната република. Това се прави от много години и е изключително възмутително. Винаги схемата е една и съща: когато се започне с едно антикорупционно разкритие, последвано от антикорупционно разследване, застава Анка картечарката, или застава Мишо на амбразурата и започват да осмиват. Това е първото – започват да осмиват. След това започват да омаловажават, след това започват да обиждат. Включва се в цялата схема левият печат, жълтата преса, в краен случай ще те изкарат хомосексуалист – целта е всичко да бъде омаловажавано. Затова казвам, че в България има огромна прокорупционна коалиция. Прокорупционна коалиция, която беше сформирана от предишния държавен глава. Искам това да го кажа и да е ясно на всички. Тази прокорупционна коалиция – тройна ли ще я наречете, както искате я наречете, със зъби и нокти ще се бори срещу всяко разследване срещу корупцията в тази държава. Що се отнася до дейността на комисията, чийто доклад сега, в момента, коментираме, голямата истина е, дебело го подчертавам, че се получиха данни за корупция в Президентството. Получиха се данни за корупция, които създаваха съмнения, че в корупционни схеми са обвързани държавният глава и вицепрезидентът. (Шум и реплики от КБ.) Това е! Аз го казвам, не ме е страх да го кажа – казвам го директно.

Бившият.

Да, бившият държавен глава и бившият вицепрезидент. Каква държава сме ние, когато има съмнения за корупция в държавния глава, и ние тук не вземаме отношение?! И някой има нахалството, наглостта, безочието да става и да критикува дейността на такава комисия. Не Ви ли е срам?! Просто невероятно! Действително, както и колегата от ГЕРБ преди малко каза, обществото беше скандализирано и ние като върховен орган в парламентарната република трябваше да вземем някакво отношение. Обществото беше скандализирано от безспорни данни, че по улицата се разминаваме с убийци, грабители и изнасилвачи; от това че са били помилвани хиляди хора – нещо, което го няма никъде по целия свят. Оказахме се на първо място в света по помилване на престъпници, и не само на престъпници, но и на рецидивисти, тоест на серийни престъпници. Оттук нататък най-малкото нещо е, че този доклад обръща внимание на прокуратурата. Там има изпратени сигнали. Надяваме се, да се извърши разследване от страна на прокуратурата по тези сигнали. Обърнато е внимание на сега действащия президент – и аз съм сигурен, убеден съм, че господин Плевнелиев няма да допусне повече тази порочна практика. В края на краищата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) помилване трябва да има само в два случая – приключвам, госпожо председател, при съдебна грешка, когато един човек е вкаран в затвора, без да извърши престъпление, и в тежки хуманитарни случаи – когато умира примерно от рак и няма защо да го държим в затвора. Последно изречение, с това приключвам – този доклад свърши най-важното нещо: освети една тъмна корупционна зона във върховете на държавното управление. Не трябва повече да има тъмни, сиви зони в политиката на България, и това е големият успех на доклада.

Ето, господин Василев, този доклад ще иде в прокуратурата, нали така? Чудесно! Репликата ми към Вас е, че Вие специално отбелязахте, и правилно, че този доклад ще свърши работа, като иде в прокуратурата. Но вижте двойните практики. Този доклад е явно насочен срещу бившия държавен глава, и с пълно основание, защото всичко това сме го говорили от „Атака” и в миналото Народно събрание. Тогава от тази трибуна неведнъж сме казвали тези истини. Чудесно е, че този доклад ги обективира и, пак повтарям, изпраща в прокуратурата. Обаче в предишната точка по дневния ред – доклад, който явно е насочен по отношение на сегашните управляващи, който сочи за бездействия, корупция и множество престъпления, свързани с цените на лекарствата, беше отказано от мнозинството да го изпрати в прокуратурата, където му е мястото и където той трябва на практика да си свърши работата. Затова вземам към Вас тази реплика – да напомня и на Вас, и на всички в залата какви двойни стандарти шестват тук и как от нещата, които са обективни, се прави текуща политика и елементарна пропаганда. Два доклада, разглеждани в един ден, мнозинството не желае да се пратят и двата на прокуратурата. Странни неща... Дано и от БСП, и другите този път да не гласуват против изпращането на доклада в прокуратурата.

Не приемам реплики, нито упреци, нито подвиквания от залата от страна на хора, които през целия си живот са се подписвали единствено за заплатите си, които въобще не заслужават.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване срока за направа на предложения между първо и второ гласуване на Закона за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 202-01-38, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г., с десет дни.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202 01 50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., със седем дни.

Госпожо председател, правя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допусната госпожа Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражите” в Българската агенция по безопасност на храните.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 17 октомври 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г. В работата на комисията взеха участие: госпожа Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражите” в Българската агенция по безопасност на храните, от Министерството на земеделието и храните господин Рангел Кръстанов – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, господин Тодор Тодоров – юрист, и госпожа Марина Загорова – експерт в същата дирекция. Законопроектът и мотивите към него беше представен от госпожа Пенка Манева. Тя обясни, че промяната на закона се налага поради въвеждането на изменение в основния европейски регламент в областта на фуражите, определящ изискванията за тяхната хигиена, в който се правят промени по отношение на одобряването на предприятия, които пускат на пазара за употреба като фуражи продукти, получени от растителни масла и смесени мазнини, и по отношение на специфичните изисквания във връзка с производството, складирането, транспорта и проверката за диоксини на масла, мазнини и продукти, получени от тях. Със законопроекта се въвежда изискването предприятия, извършващи обработка на сурово растително масло, производство на мастни киселини чрез преработка на растителни масла и животински мазнини, производство на биодизел или смесване на мазнини за употреба във фуражи да преминат от регистрационен на одобрителен режим. Въвежда се задължение за операторите да правят анализи в акредитирани лаборатории за съдържанието на диоксини, да предоставят за всяка доставка документ за извършените анализи, както и задължение да бъде уведомявана областната дирекция по безопасност на храните в случай, когато максимално допустимите граници на диоксини са надвишени. Разписани са изискуемите за одобряване на операторите документи, реда за вписване на промени, реда за извършване на проверка на място за съответствие на обектите с установените изисквания, реда за вписване на обекта в регистъра, както и процедура за издаване или отказ за издаване на удостоверение за одобрение. Въвежда се изискването транспортиране на фуражи да се осъществява от регистрирани превозвачи, за които ще се води регистър. Българската агенция за безопасност на храните ще води актуален списък на регистрираните земеделски производители, извършващи дейности на ниво първично производство на фуражи и свързаните с това дейности. Използването на странични животински продукти или производни от тях също ще става от регистрирани и/или одобрени оператори. Лица, които произвеждат или пускат на пазара фуражи, съдържащи или състоящи се от генно модифицирани организми, ще са длъжни да предоставят на купувача резултати от лабораторни анализи за това, че фуражът съдържа ГМО. Въвежда се регламентация на медикаментозните фуражи, която в момента е разписана в Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и материята по отношение на контрола върху съдържанието на нежелани субстанции и продукти във фуражите. Предвиден е ред за установяване на количествата нежелани субстанции и продукти във фуражите, както и ред за налагането на мерки, които следва да бъдат предприети, когато техните концентрации надвишават максимално допустими нива. Допълнени са разпоредбите, касаещи граничния контрол на пратки с произход от трети страни. Въвеждат се административнонаказателни мерки за установени нарушения както на въведените нови изисквания, така и за нарушения, необхванати досега от закона. В преходните и заключителни разпоредби се прави съответното изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. По законопроекта в комисията е постъпило становище на отдел „Европейско право” на Народното събрание с конкретни препоръки за корекции по отношение на текстовете, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. В заключение Комисията по земеделието и горите с 16 гласа “за”, нула гласа “против” и нула гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г. На заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на земеделието и храните: Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражите” към Българската агенция по безопасност на храните; Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” към Министерството на земеделието и храните, и Марина Загорова – експерт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от госпожа Пенка Манева. Законът за фуражите урежда обществените отношения във фуражния сектор, като регламентира отговорността на работещите в него оператори да гарантират хигиената, качеството и безопасността на фуражите, определя правомощията на държавните органи да осъществяват официален контрол по спазването на изискванията на всички етапи на производството, преработката, съхранението, транспортирането, разпространението и употребата на фуражите, урежда административнонаказателните мерки, които контролният орган налага в случай на неизпълнение от страна на операторите на пряко приложим европейски или национален акт. С предложените промени в Закона за фуражите се цели да бъдат въведени в националното законодателство приетите в европейските нормативни актове изменения, уреждащи отношенията във фуражния сектор, както и да се засили взаимодействието между отделните държавни органи при осъществявания от тяхна страна официален контрол. С приетия през 2012 г. Регламент (ЕС) № 225/2012 на комисията от 15 март 2012 г. за изменение на Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на предприятия, които пускат на пазара за употреба като фуражи продукти, получени от растителни масла и смесени мазнини, и по отношение на специфичните изисквания във връзка с производството, складирането, транспорта и проверката за диоксини на масла, мазнини и продукти, получени от тях, се въвежда задължение за операторите да преминат от регистрационен на одобрителен режим. Това ново изискване се въвежда с предложените промени в Закона за фуражите, като се уреждат и административните наказания, които контролният орган има правомощия да налага в случай на неспазване от страна на операторите на приложимите към тях изисквания. Наред с това се предвижда Българската агенция по безопасност на храните при изпълнение на задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, да получи достъп до справочните системи на Агенция „Митници”, както и информационните системи на двата органа да обменят информация посредством интерфейс съгласно условия и ред, определени в споразумение между двете администрации. Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни пресдтавители „въздържали се” – 2 народни представители, без „против” Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите под посочения по-горе номер. На заседанието присъстваха: госпожа Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражи” към Българската агенция по безопасност на храните, и господин Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” към Министерството на земеделието и храните. Законопроектът и мотивите за неговото приемане бяха представени от госпожа Пенка Манева. На първо място със законопроекта се уреждат обществените отношения във фуражния сектор, като се регламентират отговорностите на операторите, които работят в него, за гарантиране на хигиената, качеството и безопасността на фуражите, определят се правомощията на държавните органи по осъществяването на официален контрол по хранителната верига на животните и се регламентират функциите и правомощията на не правителствените организации в сектор „Фуражи“. Законът регламентира правата и задълженията на операторите при производство, търговия или изхранване на животни, като се въвеждат изисквания към фуражите и към производството, търговията, включително опаковането, етикетирането, представянето и рекламата, които задължително следва да се прилагат на всички етапи от извършване на изброените дейности. В закона са уредени още правилата за извършване на официален контрол, както и административнонаказателните мерки, които контролният орган налага в случай на неизпълнение от страна на операторите на пряко приложим европейски или национален акт. През 2012 г. е приет Регламент (ЕС) № 225/2012 на Комисията от 15 март 2012 г. за изменение на Приложение II на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на предприятия, които пускат на пазара за употреба като фуражи продукти, получени от растителни масла и смесени мазнини, и по отношение на специфичните изисквания във връзка с производството, складирането, транспорта и проверката за диоксини на масла, мазнини и продукти, получени от тях. Чрез изменението на този регламент е извършена промяна в Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите, като е въведено задължение операторите, чиято дейност попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 225/2012, които към момента на влизането му в сила са извършвали дейността си на регистрационен режим, да покрият изискванията за одобрение съгласно чл. 10, § 3 от Регламент (ЕО) № 183/2005, което е равносилно да преминат от регистрационен на одобрителен режим. Това ново изискване следва да бъде въведено в национален нормативен акт, който да регламентира режимите за даване на право за извършване на дейност от операторите във фуражния сектор. В Закона за фуражите се предлага да бъдат направени и други изменения и допълнения, като текстовете от Глава дванадесета „Безопасност на фуражи”, които имат отношение към медикаментозни фуражи и нежелани субстанции във фуражите, както и свързаните с тях текстове в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които имат отношение към сектор „Фуражи”, да бъдат уредени с настоящото изменение и допълнение на Закона за фуражите, поради това че медикаментозните фуражи са фуражи по смисъла на законодателството за фуражите съгласно съображение (3) от преамбюла на Регламент (ЕО) № 767/2009 „Фуражите могат да бъдат под формата на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси или медикаментозни фуражи. Правилата за предлагане на пазара на фуражни добавки са определени в Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните, а за медикаментозните фуражи – в Директива 90/167/ЕИО на Съвета от 26 март 1990 г., относно определяне на условията, регулиращи подготовката, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи в Европейското икономическо пространство и в европейското законодателство материята, която касае нежелани субстанции и продукти във фуражи, е уредена чрез Директива 2002/32 на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. относно нежеланите вещества в храните за животни. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите според вносителите няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за”, без ”против” и ”въздържал се” единодушно подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2012 г. и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за намаляване на три дни срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за фуражите № 202-01-58.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и госпожица Светлана Чаушева – директор на Дирекция „Правна” към същата агенция.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 18 октомври 2012 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г. На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Част от предлаганите промени в Закона за автомобилните превози са свързани с предвиждане на мерки на национално ниво за прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004. Мерките, произтичащи от регламента, които всяка държава – членка на Европейския съюз, следва да предвиди в националното си законодателство, за да осигури прилагането му, са: 1. установяване на максималният размер на обезщетението, което се дължи от превозвача при причиняване на смърт или телесна повреда на пътник или при загубен или повреден багаж при извършването на превози, за които е приложим регламентът; 2. определяне на автогарите, в които ще се осигурява помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност; 3. установяване на система от санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на регламента, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. 4. определянето на орган, който отговаря за прилагането на регламента по отношение на частта от превозите на нейната територия. Предлага се контролните функции по прилагането на регламента по отношение на задълженията на превозвачите и собствениците на автогари да бъдат възложени на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” наред с останалите й функции по контрола на превозите на пътници. Контролът за спазване на задълженията на туроператорите и туристическите агенти ще се извършва от Комисията за защита на потребителите предвид възложените й със Закона за туризма контролни функции върху дейността на туроператорите и туристическите агенти. Със законопроекта е предвидено създаването на задължение превозвачът да уведоми съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за това, че възнамерява да извърши случаен превоз, вместо задължителното издаване на разрешение за извършване на превоз, съгласно настоящия текст от закона. Предвидени са санкции за лицата, отговорни за извършването на предпътни прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Законопроектът въвежда и промени, свързани с осигуряването на правна възможност за въвеждането в националното законодателство на Република България на разпоредбите на Директива 2010/40/ЕС за рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за връзката с останалите видове транспорт. Предложеният законопроект задължава министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията да координира дейностите при внедряване и използване на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и връзката му с останалите видове транспорт. За подпомагане задълженията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с Проекта на закон се предлага създаването на Съвет по интелигентни транспортни системи с консултативни функции. В Проекта на закона са предвидени конкретните правила, свързани с внедряването и използването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт, да се определят в наредба на Министерския съвет. С предлаганият законопроект се въвеждат и текстове, свързани с предвиждане на мерки за сигурност при автобусните превози. Предложените мерки са свързани с изискванията за превоз на багажите на пътниците, пътуващи с автобусен транспор,т и с изискванията към автогарите. Към вносителите на законопроекта бяха задавани въпроси относно целесъобразността на предлаганите промени и ефекта от предвидените мерки за сигурност. От представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе отговорено, че предложените мерки имат за цел да повишат сигурността на автобусните превози, като вменят ясни отговорности на превозвачите, водачите и собствениците на автогари в тази връзка. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози под № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г. На свое заседание, проведено на 31 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Законопроектът беше представен от Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Със законопроекта се предлагат промени, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004, наричан по-нататък „регламента”. Регламентът урежда правилата за извършване превози на пътници относно недопускане на дискриминация между пътниците по отношение на транспортните условия; защита на правата на пътниците в случай на произшествия, вследствие на които са причинени смърт или телесна повреда на пътник или загуба, или повреда на багаж; недопускане на дискриминация и създаване на задължение за предоставяне на помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност; защита на правата на пътниците в случай на отмяна на превоз или закъснение; въвеждане на задължение за предоставяне на информация на пътниците и разглеждане на жалби. Предвидени са и изменения, свързани с изискванията за превоз на багажите на пътниците, пътуващи с автобусен транспорт, и с изискванията към автогарите. Предложените мерки имат за цел да повишат сигурността на автобусните превози, като вменяват ясни отговорности на превозвачите, водачите и собствениците на автогари в тази връзка. С § 3 относно чл. 23, ал. 2 е предвидено създаването на задължение превозвачът да уведоми съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за това, че възнамерява да извърши случаен превоз вместо задължителното издаване на разрешение за извършването на превоз. Целта е да се улесни административната процедура преди извършването на случайните превози. С § 13 относно чл. 96, ал. 6 и с § 17 относно чл. 104, ал. 14 са предвидени санкции за лицата, отговорни за извършването на предпътни прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Задължението за извършване на предпътни технически прегледи е въведено с едно от последните изменения на Закона за автомобилните превози, поради което е необходимо и налагане на санкция за нарушителите. Друга група от предложените изменения са свързани с въвеждането в националното ни законодателство на изискванията на Директива 2010/40/ЕС за рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт. В Законопроекта са предвидени конкретните правила, свързани с внедряването и използването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт, да се определят в наредба приета от Министерския съвет. Внедряването на приложения и услуги за интелигентни транспортни системи, ще осигури цялостно подобряване на ефективността и безопасността на пътния транспорт, както и минимализиране на негативното влияние на транспорта върху околната среда. Сред примерите за прилагане на интелигентни транспортни системи в автомобилния транспорт са системите за управление, наблюдение и контрол на движението в градовете и по автомагистралите, системите за безопасност на превозните средства, електронните системи за събиране на пътни такси за изминато разстояние (ТОЛ такси), сателитните системи за навигация по пътищата, единният европейски телефон за спешни и аварийни обаждания (телефон 112) и други. В § 25 от Заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено изменение в Закона за туризма, въвеждащо задължение за туроператорите и туристическите агенти да предприемат или да осигурят предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Предвид внесения в Народното събрание законопроект за туризма, № 204-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. и приет на първо гласуване на 13 септември 2012 г., с който се предлага да бъде отменен Закона за туризма (обн., ДВ, бр. ...), следва § 25 да се отхвърли като предлаганите изменения бъдат отразени на систематичното им място в законопроекта за туризма № 204-01-36. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г. На заседанието, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет. В заседанието взеха участие Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози предлага приемането на разпоредби, които гарантират съответствието на българското законодателство с европейските изисквания в областта на автомобилния транспорт. Законопроектът въвежда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004. Регламентът урежда правилата за извършване превози на пътници относно: - недопускане на дискриминация между пътниците по отношение на транспортните условия; - защита на правата на пътниците в случай на произшествия, вследствие на които са причинени смърт или телесна повреда на пътник; - загуба или повреда на багаж; - недопускане на дискриминация и създаване на задължение за предоставяне на помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност; - защита на правата на пътниците в случай на отмяна на превоз или закъснение; - въвеждане на задължение за предоставяне на информация на пътниците и разглеждане на жалби. Друга част от мерките по прилагането на Регламента предвиждат държавите членки на Европейския съюз да определят автогарите, в които ще се осигурява помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност. Законопроектът предвижда това да бъде направено с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 31 от Регламента всяка държава членка на Европейския съюз, следва да установи система от санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на регламента, които са предвидени в Закона за туризма и са предложени съответни санкции за установени нарушения на правилата на регламента. Друга мярка е определянето на орган, който отговаря за прилагането на Регламента по отношение на частта от превозите на територията на държавата членка. Със законопроекта се предлага контролните функции по прилагането на Регламента по отношение на задълженията на превозвачите и собствениците на автогари да бъдат възложени на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” наред с останалите й функции по контрола на превозите на пътници. Контролът за спазване на задълженията на туроператорите и туристическите агенти ще се извършва от Комисията за защита на потребителите предвид възложените й със Закона за туризма контролни функции въз основа на дейността на туроператорите и туристическите агенти. Законопроектът предвижда и промени, свързани с осигуряване на правна възможност за въвеждането в националното законодателство на Република България на разпоредбите на Директива 2010/40/ЕС за рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чийто срок за транспониране е изтекъл на 27 февруари 2012 г. Друга съществена част от измененията, предложени със законопроекта касаят мерките за сигурност при автобусните превози и в частност регулиране на правилата за превоза на багажите и пътниците. По отношение на превоза на багажи се повишава контролът, като се предлага въвеждането на забрана относно превозването на багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ с автобуса. С предложените мерки най-общо се цели повишаване сигурността на автобусните превози, като се вменяват ясни отговорности на превозвачите, водачите и собствениците на автогари в тази връзка. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 202-01-64, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Поздравявам Ви с избора на това място.

Уважаеми колеги, изслушах внимателно мотивите. Съжалявам, че не можах да присъствам на заседанието на комисията, когато е приет този законопроект. Като че ли през последните дни някои хора се опитват да се възползват от трагедията, която се случи в Бургас, и да налагат едни норми, които абсолютно не са приемливи за превозвачите и не само за тях, но и за всички, които искат да ползват услугите за превоза. Не мога да разбера защо и по какъв начин да не може един човек да изпрати багажа си от една автогара до следваща автогара, когато, както и досега, могат да бъдат спазени всички условия за идентифициране на човека, който дава багажа? При всички случаи може да се провери и номерира багажа, и да се знаят данните на лицето, което изпраща багажа. Някак си, възползвайки се от тази трагедия днес да се опитаме да намалим възможността на някои хора да се ползват от тези услуги за мен са неприемливи. Апелирам колегите да направят срещи със съответните превозвачи и ще видят, че системата, която е наложена и в момента, дори тези автобуси, които пътуват в чужбина, е много правилна, точна и ясна. Ако евентуално, пак от гледна точка на сигурността, допуснем пътник, който се качва в автобуса и багажът му не е проверен, и се случи трагедията, тогава какво правим?! Моята молба е, колеги, между първо и второ четене да прецизираме всички тези неща. Да направим някакъв ред, който да е в услуга и в полза на всички, които искат да пътуват или на тези, които искат без да пътуват, да се възползват от това, да могат да изпратят някакъв колет или багаж до съответното населено място. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, абсолютно не съм съгласен с изказването на господин Аталай, защото пращането на пратки донякъде е бизнесът на Български пощи и на експедиторските фирми. Българските пощи имат строго разписани правила, по които се осъществяват пратките. Има забранени материали, които не могат да се изпращат като пощенски пратки – например оръжие и така нататък. Когато пратката пътува по установения ред чрез Български пощи или експедиторските фирми, именно тези звена за сигурност проверяват всяка една пратка, имат скенери. Не може безконтролно да се осъществява транспортиране на пратки от едно място до друго, без да се знае какво има вътре. Какво от това, че едно лице може да бъде идентифицирано?! То спокойно може да бъде с фалшиви документи за самоличност, по които след това да не може да бъде открито, ако не дай си Боже, нещо се случи. Не бива да неглижираме и да принизяваме толкова този проблем, който съществува. Случилото се в Бургас наистина е една голяма трагедия, но може би именно тя е била първопричината точно в този момент да се случат нещата и да се внесе тази поправка, но дори това да е така, трябва да гледаме доста по-сериозно на проблема. Пак казвам, това е отделен вид бизнес, който има регулаторна рамка, в която много сериозно е елементът сигурност. Нека да подкрепим това предложение, за да можем да бъдем сигурни в това, което превозват, дори автобусите, в които се возим ние. Нека да не неглижираме проблемите и с лека ръка да отхвърляме едно толкова смислено предложение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Аталай, всичко това, което казахте, е много хубаво, но може би между първо и второ четене дискусията трябва да е по-конкретна. Дайте да не даваме възможност на шофьорите да преценяват коя стока е опасна и коя не е опасна. Аз не мисля, че в компетентността на всеки един шофьор е да прецени, давайки му за превоз някакъв товар – какъвто и да е той, дали ще е опасен за живота и здравето, или няма да бъде опасен. Хипотетично си представете, че му се дават две бутилки да бъдат закарани. Той способен ли е да провери дали в тези бутилки няма взривоопасно или запалително, или лесно запалително вещество? Знаете много добре категорията на опасните товари, които са разписани в Закона за автомобилните превози. Той не може да бъде компетентен по всички такива въпроси и да преценява кой товар е опасен и кой е безопасен. Относно това, което казахте, че може пътник да сложи такъв товар. Знаете много добре, че вероятността да се появи човек, който да направи нещо самоубийствено е много по-малка, отколкото да дойде някой и да остави товар, който да носи опасност за живота и здравето на пътниците.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз виждам Вашата загриженост и знам, че всички правилници за безопасна дейност и за безопасна работа са писани с кръвта на всички пострадали. Но това, което в момента Вие предлагате, е абсолютно неприемливо. От репликата на първия колега разбрах, че той се грижи как и по какъв начин пощите да бъдат натоварени, за да могат да си превозват пратките. Ако имате някакъв проблем с пощите, колеги, не посягайте към автомобилните превози и пратки. А второто, за което, колега, Вие казвате, аз не знам. Понякога, когато управлявам автомобил, някой колега, който се качи при мен, казва: „Моля ти се, карай малко по-бавно”, допускам, като че ли неговият живот му е много по-мил от моя. Защо смятате, че животът на този шофьор не е толкова мил и ще допусне в автобуса си да вземе някакви товари, които ще причинят някаква вреда на самия него? Колеги, това е дейност, практика в целия Европейски съюз и в целия свят. Терористични актове се вършат в цял свят. Не може един терористичен акт да бъде основание за промяна, за изменение и за допълнение в правилниците и в законите на тази държава. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще използвам процедурата на изказване, тъй като процедурата за реплики и дуплики свърши. Ще направя нещо като допълнение. Преждеговорившият каза, че това е практика. Да, наистина е практика, но за съжаление това е порочна практика. Всички Вие знаете, че това е практика, която досега имаше една-единствена цел – да осигури допълнителен доход на шофьорите на автобуси. Аз съм съгласен с колегата, заедно с колегите проверяващи от ДАИ да направим внезапна проверка на един автобус, за да видите дали има пуснати пътни документи за багажа, който се превозва. Превозват се всякакви чудесии – от авточасти до зимнина и така нататък. Да видим дали всеки един шофьор във всяка фирма пуска превозен документ с опис на изпращач, на получател и така нататък. Всичко това е една общо взето черна борса, която се развива на автогарите от страна на шофьорите, не от превозвачите. За превозвачите даже мисля, че това ще бъде и полезно.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да направя кратък коментар на това, което беше дискутирано до момента. Това, което се цели със законопроекта и с коментираното изменение, е точно акцент върху момента за нерегламентираното пътуване на изпратени багажи, чийто изпращач не е съвсем ясен. Няма регламент, който да определя до момента кой изпраща този багаж, кой ще го получи и какво съдържа. В този случай, господин Аталай – обръщам се към Вас, приемате ли предложение тези пратки да се идентифицират и записват като багаж на водача на автобуса? После ще ми отговорите на този въпрос. Това го правя като някакво предложение. Оттам нататък по законопроекта искам да кажа няколко думи – какво цели той. Първо, облекчаване на режима за извършване на случайния превоз с въвеждането на изискването режимът да бъде уведомителен, а не разрешителен. Възможността водачът, който възнамерява да предприеме и извърши такъв превоз, става значително по-лека – той е длъжен да уведоми „Автомобилна администрация”, с което му се дава възможност да спести време, да спести средства, а да се спести и времето на пътниците. Другото, което бих искал да направя като кратък коментар, е за предпътния преглед на превозните средства, с които се извършва автобусният превоз. Акцентът пада върху повишаване отговорността на този, който директно извършва превоза, както и на собственика на фирмата превозвач. Двамата ще имат значително по-висока отговорност и разбира се по-тежка санкция, ако това нещо не се извърши. Знаем какво представлява един предпътен преглед на превозното средство и предпътен преглед на водача – медицински предпътен преглед. Това са изключително важни неща, които оставиха изключително тежки следи в историята от произшествия, извършени с много пътници в превозните средства. Считам, че мерките, които се предлагат, са навременни. Те имат за цел подобряване качеството на услугите, сигурността на пътниците и повишаване на изискванията към безопасността на цялото движение. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Може и да не се възприеме като реплика, защото господин Микев ми зададе въпрос, на който искам да отговоря. Разбира се, господин Микев, ако редът, който се ползва в момента, не е достатъчен, може да се допълни с изисквания, но не със забрана. Приветствам Ви по първата част – премахването на разрешителния режим и преминаването към уведомителния. Приветствам всички допълнителни неща, които ще са необходими, за да се направи проверка, включително медицинската, и всички, които трябва да се направят. Но забраната на нещо, което е наложено в практиката и е полезно, не е полезно на ГЕРБ да го забрани. Затова молбата ми оттук, както Ви казах, е не да прехвърляме бизнеса от една в друга сфера, а да можем да създадем достатъчно добри условия за развиване на всичко онова, което и досега е било в полза на обществото – и на тези, които се возят и на тези, които ги возят. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Микев, пропуснахте да кажете нещо на господин Аталай. Ние не забраняваме нещо, което в момента е разрешено. И в момента това не е разрешено. В Закона за автомобилните превози много ясно е написано, че всички, които правят обществен превоз на пътници, вадят лиценз за обществен превоз на пътници. Никъде не е записано, че лицензът е за обществен превоз на пътници и товари. Лицензът е единствено за обществен превоз на пътници.Точка! И сега законът е много ясен – превозвач, който има лиценз за обществен превоз на пътници, няма право да превозва товари. Ако иска да превозва товари, трябва да си извади лиценз за обществен превоз на товари. Мисля, че законът е много ясен, така че не заблуждавайте колегите, че правим някаква нова забрана, промяна и така нататък. Просто се конкретизира законът, за да бъде по-ясен, да няма вратички, според които после писане на наказателни постановления, които да бъдат излишно жалени. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от Борислав Тодоров Стоянов и Петър Иванов Хлебаров на 21 август 2012 година На редовно заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от Борислав Тодоров Стоянов и Петър Иванов Хлебаров на 21 август 2012 година. На заседанието присъства господин Баки Хюсеинов, заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация. Законопроектът беше представен от народния представител Борислав Стоянов. Конкретният повод за направеното предложение е общественият скандал, възникнал след опита за посегателство върху творчеството на Ботев и Вазов. Вносителите смятат, че след като дискриминацията е ясно забранена в редица текстове на Конституцията и законите на страната, то съществуването на специален закон става излишно. Според тях функциониралата повече от осем години Комисия за защита от дискриминация се назначава по политически принцип и многократно е използвана от предишното управление за репресии срещу политическите противници на властта. Тя не е съдействала за предотвратяване на дискриминацията, а всъщност е работила за създаването на такава, но срещу българите в собствената им държава. От 2009 г. насам всичките й годишни доклади са категорично отхвърлени от Народното събрание. По време на разискванията господин Хюсеинов подчерта, че създаването на антидискриминационното законодателство, включващо и специализиран орган за неговото прилагане е изискване, което се съдържа в Директиви 2043 и 2048 на Европейския съюз. Текстовете на съществуващия закон са съобразени и с редица международни актове в областта на правата на човека, по които Република България е страна. От изказванията стана ясно, че народните представители няма да подкрепят предложения законопроект. Те посъветваха вносителите на законопроекта да го оттеглят. Комисията за защита от дискриминация е създадена и функционира в съответствие с европейски директиви и във всяка една европейска държава има подобен антидискриминационен орган. За тези близо осем години от нейното създаване тя е доказала, че е един работещ орган и се е утвърдила като институция със значително влияние върху процесите на недискриминация във всички области на обществения живот. След проведеното гласуване, с 1 глас „за”, 11 гласа „против” и без „въздържали се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от Борислав Тодоров Стоянов и Петър Иванов Хлебаров на 21 август 2012 г.”

Благодаря, госпожо председател. „На свое заседание, проведено на 11 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от народните представители Борислав Стоянов и Петър Хлебаров на 21 август 2012 г. Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Петър Хлебаров. Внесеното предложение има за цел незабавното закриване на станалата позорно известна с посегателството си върху творчеството на Ботев и Вазов Комисия за защита от дискриминация. Дискриминацията е ясно забранена в редица текстове на Конституцията и законите. Това прави съществуването на специален закон излишно, а функциониралата повече от осем години Комисията за защита от дискриминация, която се назначава по политически принцип и многократно беше използвана от предишното управление за репресии срещу политически противници на властта, доказа систематично с дейността си, че не само не действа за предотвратяване на дискриминацията, но всъщност активно работи за създаването на такава, но срещу българите в собствената им държава. От 2009 г. всички годишни доклади за дейността на Комисията за защита от дискриминацията бяха категорично отхвърлени от Народното събрание. Тези факти показват паразитната и вредна същност на Комисията за защита от дискриминацията, погълнала 25 милиона от парите на данъкоплатците, ето защо тя трябва да бъде закрита, а създалият я закон – отменен. Изказани бяха становища, че законопроектът не следва да бъде подкрепен, защото Законът за защита от дискриминация е важен момент в процеса на сближаване на българското законодателство с международните и европейските стандарти в областта на равенството, равните възможности, равното третиране и предотвратяване и премахване на дискриминацията. С него са транспонирани Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и развитие, и условията на труд и Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход, изискващи държавите- членки на Европейския съюз да създадат независим орган за утвърждаване на недискриминацията. Нов момент в защитата от дискриминацията е учредяването на Комисия за защита от дискриминация като независим специализиран орган за равенство по смисъла на антидискриминационното право на Европейския съюз, създаден и функциониращ в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, Парижките принципи относно статута и функционирането на националните институции за насърчаване и защита на правата на човека и Препоръка № 2 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа. Голяма част от актовете на Комисията са постановени по обществено значими случаи по признаците по чл.4, ал.1 от закона – възраст, пол, сексуална ориентация, етническа принадлежност, религия, увреждане и множествена дискриминация, както и имат съществен принос за изграждането на ефективна национална антидискриминационна практика. Изказано беше и обратно становище, че действията на комисията не са пълноценни, както и създадената практика. Последните й доклади не са приети от Народното събрание и за да се отговори на изискванията на Европейския съюз може да бъде намерен друг механизъм. След проведената дискусия и обсъждане, с 2 гласа „за”, 2 гласа „против” и 14 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от народните представители Борислав Стоянов и Петър Хлебаров на 21 август 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мотивите бяха прочетени. Ясно е какво целят нашите предложения. Ясно е, че трябва да спазваме европейското законодателство. Има такава директива, която ни задължава да търпим подобна комисия, която върши безобразия години наред. Наистина – паразитна по своята същност. Интересно е да видим дали в нейните задължения влизат опити за тестване на обществото, един вид своеобразен политически лакмус дали българите са склонни да забравят своето минало, дали ще се отрекат от своето културно наследство. За мен тази комисия действа изключително на политически принципи и виждаме един такъв паралел с действията на една политическа сила, която наскоро си позволи да взриви общественото мнение, като отказа приемането на ген. Васил Белов като почетен гражданин на Кърджали. Затова смятам, че тази комисия трябва да бъде закрита и създалият я закон да бъде отменен. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашата партия пледира за закриване на тази комисията много отдавна и тази комисия е постоянно под прицела на нашите критики, защото тя не върши никаква работа. Много пъти при отчитането на комисията в нейните годишни доклади е показвано, че там всичко е формално и се превръща само в една имитация на дейност. Сериозно става само когато е засегната някаква диаспора. Ние смятаме, че има други механизми за защита от дискриминация – при международна конвенция, при директива има прокурор, има Прокуратура, към която може да се обърне всеки гражданин, който смята, че е дискриминиран. Лично аз няма да излагам тук мнението дали трябва да бъде отменен законът, но специално комисията е съвършено ненужен инструмент. Тук се чу дори от докладите на комисиите, че това било независим орган. Как независим орган, като правителството му плаща заплата? От къде си взема заплатата? От бюджета. Кой управлява бюджета? Правителството. Никакъв независим орган не е. Изобщо независими са само неправителствените организации, а и те са зависими от този, който ги финансира. Така че думата независим не бива изобщо да се използва от тази комисия. Тази комисия не е независима и ако я закрием, ако я премахнем, ще има само полза. Иначе ще бъде пак само една имитация, една от безбройните институции, които смучат държавния бюджет, смучат нашите пари, смучат парите на трудовите хора и на бизнеса. Мисля, че тук колегите, които напуснаха тогава „Атака”, продължават да водят нашата политика и това предложение за законопроект показва, че те са сбъркали, че са ни напуснали. Но, както и да е. Аз ги поздравявам с това и ние ще гласуваме, както се казва, с две ръце отмяната, премахването на тази вредна комисия. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Станилов, ако тази комисия бъде закрита и законът бъде отменен, на практика няма да има какъвто и да е орган, който да защитава българските граждани от дискриминация. Относно това, което казвате – дискриминацията в 99% от случаите не представлява престъпление и не може да се преследва от Прокуратурата на Република България, защото не представлява престъпление от общ характер. На практика с приемането на това предложение ще лишим българските граждани от каквато и да е защита срещу дискриминация. Що се отнася до това, че е независим орган, тя е толкова независим орган, колкото всеки орган на съдебната система, на прокуратурата, защото и те на практика се финансират от държавния бюджет на Република България. Така че това не е признак един орган дали е самостоятелен, или не. Благодаря Ви.

Комисията не е съд и не е прокуратура, а съдът е независим по Конституция. Това е нещо съвършено различно. Неговият състав се формира по друг начин. Уважаеми колега, не чух пример, в който тази комисия е била полезна и е защитила истински нечии права. Аз не пледирах, както чухте, да се отмени законът – казах, че той може да остане. Когато законът остане, онзи, който нарушава нечии права, дискриминира някого, по смисъла на този закон може да се обърне към прокуратурата, както вече казах. Тогава няма да бъде престъпление от общ характер, а от специализиран, тоест този закон защитава дискриминираните. Като е престъпил закона, отива в прокуратурата и тя взема мерки. Пак повтарям, съществуването на тази комисия от самото й начало доказва нейната излишност, защото всичко, каквото е правила досега, с много редки изключения, е точно обратното на това, за което е създадена. В България още не е създадено такова общество, в което такива органи да действат. В България, колега, няма гражданско общество – мога да го докажа тук в подробна лекция, мога да Ви докажа и защо, къде има граждански общества и как гражданското общество в целия свят е в криза – то спира своето съществуване. Ще Ви кажа още нещо на базата на известна ерудиция, която имам по въпроса – неолибералният модел на управление на обществото е изчерпан и световното общество трескаво търси нов модел. Ние сме свидетели на това търсене. Ако започнете да четете малко и се взрете в нещата, особено чужда литература, ще разберете, че съм прав. Такава комисия е имитация на някакви далечни действия и не представлява нищо за българското общество. Българските граждани я гледат накриво – гарантирам Ви го.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите споделих, че не искам да участвам в дебат, който е зададен по такъв неприемлив начин и за това нежелание има две причини. Първата е, че ми е неудобно дори да коментирам факта, че в нашето съвремие някой се опитва да елиминира важна институция и обуславящия я нормативен акт. Втората причина – усещам, че провокираната от някого в мен лично осъзната необходимост да защитавам тази институция и този Закон за защита от дискриминация накърнява достойнството ми на съвременно мислещ човек. Преди година-две, когато поради други причини разглеждахме този закон, аз се порових и видях в другите държави – членки на Европейския съюз, дали има такъв нормативен документ, дали има такъв закон и аналогична на тази институция, а именно комисия. Във всички членки на Европейския съюз, до една, има такъв закон. В доминиращата част от случаите има и съответната комисия. В това Ви уверявам. Но не това е най-важното. По-важно е друго. Неведнъж ми се е случвало, включително и от тази трибуна, да заявявам следното. Забелязвам отчетлива тенденция не просто в последните месеци, а и години – ескалиращата, крайната за обществото ксенофобия неумолимо води приносителите й и изразителите й до неадекватност, дори бих казал – безотговорно поведение. Заявявам го от тази трибуна. Също така води и до прогресираща, социална алиенация от актуалните проблеми, от потребностите на това общество. Само с това мога да си обясня мотивите на вносителите на този законопроект. Ако трябва да обобщя, защото по тази тема наистина не ми е удобно да говоря дълго време, трябва да кажа, че това не е нищо повече от неадекватен ентусиазиран напън на забравени или неопознати все още националисти, които обаче имат някакви амбиции. В ХХІ век това предложение за мен, за моята политическа сила не просто е неадекватно, неуместно и нелепо – то е анахронизъм. Накрая ще си позволя персонално послание към вносителите – господата Хлебаров и Стоянов. Уважаеми господа, всеки човек има определен мироглед, всеки човек има определен хоризонт. Когато той се стесни и стане точка, този човек казва, че това е моята, тоест неговата гледна точка. Колкото по-малък е хоризонтът, толкова е по-лесна за изработване и гледната точка. Аз Ви пожелавам да имате по-мащабен мироглед, по-широк хоризонт. С това ще сте по-полезни дори и на себе си! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскане от народния представител Лютви Местан.)

Понеже Тунчер Кърджалиев говори за мироглед – много е ясно, че нашите мирогледи са абсолютно различни, диаметрално противоположни. Ние сме в съвсем различни цивилизационни измерения и аз бях наясно, че той стои тук, за да излее пак омразата си и българофобията си именно по този закон. Бях наясно, че и Рамадан Аталай стои тук, той в момента излезе, не го интересува повече, беше тук по предишния Закон – за автопревозите, защото има личен интерес. Но за Кърджалиев това е просто съдба – да бъде българомразец, и не мога да разбера защо, Кърджалиев, мразиш толкова много българите и всичко българско? Просто, явно за теб това е изявата, изживяваш се като политически и някакъв друг елит и искаш да има едно малцинство, едни сепарирани хора, на които ти да бъдеш вожд и лидер. Това ти е всичко! Това ти е мизерната истина, което прикриваш под аптеки, като лекар и някакъв интелектуалец, така че това са гледните точки на Павел Шопов и на Тунчер Кърджалиев – коренно противоположни. Между нас, както казва Иван Вазов в „Перущица”: „Не може да има спогодба между вас и нас”. Ние сме тези, които се бием за България, защитаваме я и тя ще пребъде, а Вие я блъскате два метра в земята, така както сте го правили 500 години. Друго не може да имате!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кърджалиев, аргументите ни да застанем зад искането да се закрие комисията са не само патриотични. Те са и прагматични. В момента на икономическа криза, когато всеки лев е скъп, когато липсват пари за майки, липсват пари за пенсии, липсват пари за образование и здравеопазване, комисията продължава да разхищава средства. Нека да обърнем внимание на това, че да мотивираш съществуването си, се опитва да пренапише българската история. Нека да припомним лятото какъв доклад подготвиха експерти на комисията, който срещна бурното възмущение на целия български народ. Просто от прагматична гледна точка тази комисия би трябвало да се закрие, а функциите й да се поемат от всички други държавни органи, които са оправомощени за това. Има Наказателен кодекс, има съд, Прокуратура. Има и други органи, има и неправителствени организации, които не струват нищо на бюджета и които могат да поемат тези функции. Това са част от другите аргументи, които искаме да изтъкнем срещу съществуването на комисията. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Кърджалиев, с цялото ми уважение към Вас и към Вашия мироглед, разбира се, аз ще подкрепя този законопроект, макар че за себе си смятам, че законодателство, което да защитава български граждани от дискриминация категорично трябва да има, но не смятам, че тази комисия е органът, който може и трябва да защитава българските граждани от дискриминация. Вие много добре знаете, че тази комисия беше създадена като инструмент на ДПС. И през дълги години и през дълги мандати, особено когато ДПС участваше във властта, тя беше използвана като такъв инструмент, за да бъдат притискани, за да се прави саморазправа с българските патриоти и националисти. През всичките тези години тази комисия на практика постигна само едно – тя не само не успя да се разправи с патриотизма в България, с национализма. Тя успя да девалвира своето собствено съществуване. Тя загуби своята обществена тежест и като организация в една демократична държава, каквато е България, всяка една институция, която се финансира от държавата и няма обществена легитимност, просто не би трябвало да съществува и би трябвало да се закрие, така че тази комисия, която сама направи, така че да загуби своята обществена тежест и обществена легитимност, категорично би трябвало да бъде закрита. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна малко с предистория. Първо искам да си припомним, че тази комисия и Законът за дискриминация бяха едно от условията България да бъде пълноправен член на Европейския съюз. Това просто е така! Това не е приумица да се създаде тази комисия и по инициатива на Движението за права и свободи. Защо е така? Защото най-висшата ценност, която се изповядва от народите на Европейския съюз, това са правата на човека. Това е издигнато като еманация на съвременното човечество. В личен план искам да Ви кажа, че аз го споделям, защото самата философия, на основата на която е създадено Движението за социален хуманизъм, точно това съдържа – грижата за човека и то грижата на държавата да създаде всякакви условия за развитие на индивида и неговото развитие като личност и условие не само за изхранване и за работа, но и условие за интелектуално, културно и всякакво развитие. Това е в основата, в резултат на което се появи този Закон за защита от дискриминация, както и тази комисия. Искам да припомня, че избирането на колегата Кемал Еюп за председател на тази комисия беше един жест към нашите сънародници – български граждани от етнически произход, с което България, в това число и българският парламент официално декларират, че в България няма ксенофобия. Да си припомним какво е казал и великият Апостол – Васил Левски, за който вече по най-различни поводи си спомняме. И той проповядва, че в България всички ще бъдат равни. И българският народ е доказал и не само към българските евреи, но и към всичките ни сънародници своята толерантност, така че това е един израз и на това разбиране на народното представителство, когато бяха конституирани тези комисии. Аз като член на Комисията по правата на човека подробно съм се запознавал винаги с докладите и трябва да Ви кажа, че основните проблеми там – в молбите, са на социална тематика, тоест дискриминация в социален аспект. Другото, което най-много е разглеждала комисията, бяха случаите на домашно насилие. Въпросите в етнически план бяха на трето или на четвърто място, доколкото си спомням, така че не трябва тук, колеги от „Атака”, как да кажа, да се смесват нещата. Това, че председателят на тази комисия бил от Движението за права и свободи, значи едва ли не комисията е употребявана в етнически план. Това категорично не трябва да се възприема по този начин. Вярно е, аз също пледирам, както и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, за този прословут доклад, за който си говорим, който беше възложен от тази комисия, че трябва да се създаде една комисия от парламента, която да разгледа нещата и да бъде поканен тук министър-председателят, за да се разнищи, да се видят нещата как е станало, защо е станало. Знаем, че има неправителствени организации, финансирани от външни фондации, но това е отделен въпрос и не трябва заради бълхата да изгорим юргана – хоп, заради доклада, дайте да закрием и комисия да няма, и закон да отменим, защото по нейна инициатива едва ли не какво се е получило… Това са две различни неща и смятам, че категорично не трябва да бъдат смесвани. В крайна сметка ние като парламентарна група не можем да подкрепим категорично това предложение. Аз и в Комисията по правата на човека го заявих. Ценностите, които защитава българската левица са ясни – социалната справедливост, социалната солидарност, грижата за човека. Виждате, че ние във всички аспекти – и здравеопазване, и образование, това са основните тези, които защитаваме и смятаме, че Законът за защита от дискриминация, и тази комисия са нужни. Друг е въпросът, че ние трябва да усъвършенстваме нормативната база и работата на комисията. Това вече е обща грижа. И аз това предлагам – да видим какво бихме могли да направим, за да подобрим тази дейност, а не да я зачеркваме и да я заклеймим едва ли не тази комисия. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! С първата част на изказването съм съгласен, защото с приемането на Закона за защита от дискриминация и създаването на Комисията за защита от дискриминация на практика България изпълнява свои международни ангажименти, а също така този закон е приет и с членството на България в Европейския съюз. Дотук – да. С действията на предходния състав на комисията – съжалявам, че точно днес е Денят на народните будители, и именно с едни, бих казал, брутални действия, с доклад, който разбуни цялото общество, тази комисия в един момент постави под съмнение дали изпълнява предмета и задачите, които й възлага законът. Вярно, не бяха приети докладите с предходния състав на комисията няколко години подред. Все пак да не забравяме, че от лятото на тази година комисията е в друг състав, въпросният доклад не беше приет, така че трябва да дадем шанс на новия състав на комисията да докаже, че успява и ще успее да изпълни задачите, които й възлага законът, и да защити българските граждани от дискриминация. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Радев, вероятно не сте ме разбрали. Ние категорично осъждаме този доклад и затова казахме, че предлагаме да има комисия, която да види нещата как са станали в детайли. Категорично не сме съгласни с този доклад и го отхвърляме. Смятам, че затова стана и персонална промяна в състава на тази комисия. Да не бъда разбран погрешно – ние категорично не можем да приемем цялата тази, ако мога да кажа, дейност, която е била извършена във връзка с едва ли не предложение за промяна в учебниците и така нататък, особено когато става въпрос за такива титани и личности на българската история като Ботев и Вазов, за когото и да се отнася. Това го споделяме като Вас и смятам, че сме на едно мнение. Затова казах, че е хубаво, ако искаме нещата да ги доизчистим, да се види какви са тези механизми, защото вероятно може по същия начин и други неща да се провокират в българското обществено мнение. Мисля, че дадох достатъчен отговор, че не споделяме това, което Вие казвате. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В Четиридесет и първото Народно събрание, когато започнахме в началото, екип от специалисти и експерти направиха преглед на всички съществуващи комисии и институции в България, които изброихме на 130 и няколко. Направихме списък кои трябва да бъдат много редуцирани или кои изобщо да бъдат закрити. Първата в този списък, която поставихме пред ГЕРБ тогава като наше становище, наше искане да бъде закрита, беше Комисията по дискриминация. Останалите са общо около 60 комисии – и за редуциране, и за закриване. Беше безспорно и абсолютно ясно, че от тях Комисията по дискриминация е най-синекурната, най-излишната, най-скъпоструващата и най-работещата срещу българското общество, най-тенденциозната, която трябва да бъде закрита моментално. Тогава все още се надявахме на здравомислието на ГЕРБ. Надявахме се да се вслушат в нашето искане и нашите препоръки, но това не се случи. Това е впрочем, да Ви кажа, и една от причините, че спряхме нашата подкрепа към Вас. Тази комисия я следим още от 2005 г. От тази трибуна, не мога да Ви опиша колко са случаите, излишно е да Ви припомням всички поводи, по които сме се произнасяли, разкривали, заклеймявали и по всякакъв начин разобличавали всичко онова, което става в тази комисия. За да кажем какво представлява комисията днес, трябва да започнем от управлението на Сакскобургготски, когато преди осем години беше създадена комисията. Тук са абсолютно спекулативни, излишни твърденията, че това било едно от условията за влизане в Европейския съюз. Условието беше страната да се пребори и да намали дискриминацията, каквото условие се поставя по принцип на всички страни, които са членки на Европейския съюз. Никой не е поставял условието: ако не създадете такава комисия, няма да бъдете приети в Европейския съюз, а тук въпросът беше за системни и дълбинни в обществото усилия в тази насока, не че се приемаше, че в България дискриминацията беше толкова разпространена и тежка. Това са пълни глупости и спекулации от страна на ДПС. Това е базата, на която те съществуват и на която паразитстват върху българското общество вече две десетилетия и нещо, така че това е пълна спекулация. Тук и господин Радославов абсолютно грешно постави въпроса в тази връзка. Тази комисия беше тогава една от хапките, които Движението за права и свободи получи. Тогава ДПС получаваше с пълни шепи всичко онова, което пожелаеше, за подкрепата, която беше решаваща за управлението на Сакскобургготски. Каквото Ахмед Доган не си поиска, това не получи. Тогава беше създадена тази комисия, в която беше поставен един от най-верните хора на Ахмед Доган, за да бъде пристан, място и на други политически сили, за отпаднали, декласирани политици – синекурно място, длъжности на които да има коли, секретарки, щатове, които в момента са между 70 и 80, която уж да твори, да развива някаква дейност, каквато на страната не е нужна. Другата спекулация е, че тази комисия се е борила с дискриминацията. Тя не се бори с дискриминацията, тя твори дискриминация. Безброй са случаите, в които българи в собствената си страна бяха дискриминирани, бяха подведени под отговорността на комисията, бяха образувани дела. Всичко това е целенасочено, всичко беше правено преднамерено. Беше правено, за да се имитира някаква дейност на поставените от ДПС и във връзка с ДПС хора. В докладите, които бяха прочитани тук, се виждаше това, което „Атака” твърди – синекурна дейност, никаква работа, огромни пари – между 3 и 4 милиона в различните години. Не зная тази година колко са парите в държавния бюджет. Едни луксозни издания като доклади, на които на всички страници Кемал Еюп на първа страница, на втора страница, на пета страница усмихнат, по стотина страници. При нашите справки – огромни пари за всичко това. А тази комисия освен да генерира дискриминация, през цялото време генерира и скандали със своите членове, прави разходи с организирани конференции или псевдоконференции, с луди пари. Но тя беше търпяна и в миналия мандат на Народното събрание, тъй като тогава ДПС беше в тройната коалиция и тогавашният министър-председател и управляващите, нямащи какво да направят, я държаха досега. Най-скандалното обаче беше, че тази комисия за три години не беше обновена, въпреки нашите опити да бъде сменен поне нейният състав. Поне това да беше направено! Ние винаги сме казвали, че сме за нейното закриване. Направихме всичко възможно да бъде променен поне нейният състав, който беше абсолютно противоконституционен. Спомняте си, три години тази комисия продължава да се управлява от Кемал Еюп, да стоят вътре нейните членове. Нейните актове бяха противоконституционни. За нас това беше истински държавен преврат. Да не се смени тази институция, за мен това е равностойно, това е акт на висша противоконституционна дейност. Стигна се до положение комисията да бъде сменена в онзи момент, в който се видя, че комисията е абсолютно негодна да се коригира, да се поправи, с нечувания акт на този доклад, с който нашите националвъзрожденци и революционери бяха наречени едва ли не терористи и не знам какви още. Скверно ми е дори да го произнасям. Но това е неоспорим факт, вижда се. Тук от ДПС са дошли, прекъсвайки Курбан Байряма. Явно това не ги интересува, що се касае да защитят едно от убежищата, които са останали. Пак там те командват, пак там те дърпат конците, което е безспорно и ясно отвсякъде.

Хайде стига толкова!

Тук има две тези. Зависи на коя страна ще застанете – дали ще подкрепите усилията за прекратяване на тази комисия, на което най-малкото би се усмихнал министър Дянков, защото това означава спестени около 4 млн. лв., или отново да направите и Вие, както го правеше Сакскобургготски, както го правеше и Станишев – реверанс към Ахмед Доган, да гласувате „въздържали се”, което е Ваш стил на поведение, безлично и много неангажиращо, и което по същество означава отмяна на законопроекта. (Реплики от блока на ДПС.) Ваша е политическата воля. (Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето!”.) Моля за увеличение на времето, госпожо председател.

Ваша е политическата воля дали ще бъде ликвидирано това недоразумение в българското обществено управление или ще го оставите да продължи да смуче.