Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., съвместно с Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: господин Симеон Дянков – министър на финансите и вицепремиер, Владислав Горанов – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Галя Николова – началник на отдел; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Делян Добрев – министър, Владимир Туджаров – главен секретар, и експерти от министерството; от Министерството на здравеопазването: госпожа Десислава Атанасова – министър, госпожа Десислава Димитрова – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК, Пламен Цеков – управител на НЗОК, Мариана Василева – подуправител на НЗОК, директори и експерти от министерството; от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт: господин Бисер Петков – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер; от Българската народна банка: господин Калин Христов – подуправител; от Комисията за финансов надзор: господин Николай Попов и господин Ангел Джалъзов – заместник-председатели на комисията; от Висшия съдебен съвет: госпожа Юлиана Колева – член на ВСС, Соня Найденова – представляващ Висшия съдебен съвет; и Михаил Кожарев – председател на Комисията по бюджет и финанси към ВСС; от Сметната палата: проф. Валери Димитров – председател, Валери Апостолов и Цветан Цветков – заместник-председатели; от КНСБ: Пламен Димитров – президент на КНСБ, и Николай Ненков – вицепрезидент; от Националното сдружение на общините: изпълнителният директор госпожа Гинка Чавдарова; от Българската стопанска камара: господин Божидар Данев – председател, както и други гости.
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 20 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет с Решение № 841 от 12 октомври 2012 г. е одобрил Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г.; приел е становище по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2013 г.; приел е становище по Проекта на бюджет на Комисията за финансов надзор за 2013 г.; предложил е на Народното събрание да разгледа и да приеме Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., като вземе предвид становищата му по т. 2 и 3 от решението му; възложил е на заместник министър-председателя и министър на финансите да представи законопроекта по т. 1 от решението в Народното събрание и с писмо № 02-01-132 от 12 октомври 2012 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г., с което е спазил изискването на Закона за устройството на държавния бюджет, проектът на държавния бюджет да се внася в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил Проектобюджета на съдебната власт такъв, какъвто е бил приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 364, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., в чл. 1 и 5, Министерският съвет е включил Проектобюджета на Комисията за финансов надзор такъв, какъвто е бил приет от комисията. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 5. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 от Закона за Комисията за финансов надзор.
От името на правителството Законопроектът за държавния бюджет за 2013 г. беше представен от министъра на финансите Симеон Дянков, който изтъкна следните основни цели:
Основната задача на правителството в бюджетирането през 2009 - 2010 г. беше да се върнем към финансова стабилност, докато 2011 - 2012 г. бяха години, за да запазим тази финансова стабилност.
С Бюджет 2013 г. правителството се концентрира върху увеличаването на доходите. Макроикономическите очаквания за развитието на националната икономика през следващата година са свързани с растеж на брутния вътрешен продукт от 1,9%, с основен принос вътрешното търсене. Както всяка година досега, бюджетирането е по-консервативно и следователно приходите и разходите на бюджета са на база 1,2% ръст на брутния вътрешен продукт.
По отношение на пазара на труда се очаква запазване на заетостта и нивото на безработица от тази през 2012 г. Размерът на приходите е на ниво 37,5% от брутния вътрешен продукт, предложен за следващата година, което представлява растеж с 6,4% спрямо програмата за 2012 г. Предвидени са редица мерки за подобряване на събираемостта на приходите.
Приоритетно с разходната политика се осигуряват необходимите средства за мерки в областта на социалната политика. Тези мерки са свързани с индексация на пенсиите от 1 април 2013 г. Среден процент – 9,3% за всички пенсионери, а 9,8% за по-голяма част от пенсионерите, пенсионирани преди 2009 г. Тази мярка води до ръст на разходите в размер на 586 млн. лв.
Второ, увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април от 145 на 150 лв.
Трето, увеличаване на социалната пенсия за старост от 100,86 лв. на 110 лв.
Четвърто, увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 700 на 770 лв.
Пето, увеличение на разходите за социални помощи, обезщетения със 134 млн. лв., както и за разходите за програми, дейности и мерки по социално подпомагане със 72 млн. лв.
Шесто, увеличаване размерът на минималната работна заплата до 310 лв.
Седмо, увеличение на максималния осигурителен доход от 2000 на 2200 лв.
Увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 20 процентни пункта за работещите в специалните ведомства, което представлява увеличение с 218 млн. лв.
За образованието е предвидено увеличение на цялостното финансиране на политиките в сектора със 124 млн. лв., в това число за увеличение на единните разходни стандарти и целевите добавки за финансиране на обучението на деца и ученици в системата на народната просвета.
Промените в областта на висшето образование предвиждат диференциация на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценката на качеството на обучението.
Останалите приоритетни сектори, за които е заложено увеличение на средствата, са следните:
Култура – увеличение с около 35 млн. лв., в това число на държавните и общинските културни институти, библиотеки, читалища и други – с 26 млн. лв.
Здравеопазване – нетно увеличение с 91 млн. лв.
Публична инфраструктура – увеличение с 510 млн. лв.
Селско стопанство – увеличение със 196 млн. лв.
Бюджет 2013 г. провежда последователна разходна политика, което гарантира, че през следващата година България ще остане сред страните от Европейския съюз и ще бъде една от трите европейски страни с най-ниски стойности на показателите на дълг и дефицит спрямо брутния вътрешен продукт. Това е едно постижение за нашата страна, което се дължи както на добрата фискална политика на това правителство, така и на същата политика на предишните правителства. Това води до по-добър кредитен рейтинг, а също и към най-ниските лихви на държавен дълг.
Брутен вътрешен продукт. През 2012 г. се очаква българската икономика да създаде 77 млрд. 703 млн. лв. брутен вътрешен продукт и да отбележи растеж от 1,2%. Основен принос за растежа има вътрешното търсене, като потреблението се очаква да нарасне с 3,1% в реално изражение. По-високото потребление ще се отрази в ускорение на нарастването на вноса до 4,8% за 2012 г. Влошаването на перспективите пред европейската икономика ще задържи растежа на износа до 1,7%. В резултат на това нетният износ ще има отрицателен принос за растежа на икономиката от 2 процентни пункта. Тази тенденция ще се запази и през 2013 г., но с постепенно възстановяване на европейската икономика от втората половина на годината ще започне да нараства и износът, ограничавайки отрицателния принос на нетния износ до 1,5 процентни пункта. Така растежът на брутния вътрешен продукт за 2013 г. се очаква да достигне в абсолютен размер до 81 млрд. 486 млн. лв.
Пазар на труда и доходи. До края на настоящата година очакванията за развитието на пазара на труда са свързани със забавяне на годишния спад на заетите, като средният за годината темп на намаление се очаква да възлезе на 1,6%. През второто и третото тримесечие се очаква безработицата да остане по-висока на годишна база и през втората половина на годината, като средногодишното ниво се оценява на 12,4%.
През 2013 г. се очаква стабилизиране в броя на заетите около нивото им от 2012 г., поради влошената външна среда през първата половина на годината.
Инфлация. За първата половина на 2012 г. дефлаторът на брутния вътрешен продукт беше 1,4% при база средногодишни цени за предходната година. Очаква се той да ускори растежа си до края на годината вследствие на динамичното развитие на международните цени, както и повишение в административните цени в средата на годината.
През 2013 г. се очаква по-висока средногодишна инфлация. Дефлаторът на брутния вътрешен продукт ще достигне 2,9%, като основен принос ще бъде вътрешното търсене.
Платежен баланс. До края на 2012 г. се очаква балансът по текущата сметка да се запази отрицателен в размер на 1,5% от брутния вътрешен продукт. Слабото външно търсене ще оказва задържащ ефект върху износа, докато потреблението ще подкрепя нарастването на вноса. Така дефицитът по търговския баланс ще нарасне от 5,6% от брутния вътрешен продукт през 2011 г. до 8,4% през 2012 г.
Нарастването на вноса на стоки ще се запази и през 2013 г., като номиналният растеж ще се ускори до 10,5%. Възстановяването на световната икономика през второто полугодие на следващата година ще се отрази в номинално повишение на износа от 8,1%. В резултат балансът на текущата сметка ще достигне дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт и постепенно ще нараства в средносрочен план.
Консолидирана фискална програма за 2013 г. С Бюджет 2013 се следва провеждането на последователна приходна и разходна политика, основана на приоритети, залегнали в дългосрочния икономически план на правителството. Осигурява се подкрепа на най-уязвимите членове на обществото и по-справедливо разпределение на доходите в обществото с оглед на настоящата икономическа обстановка. Предвидени са редица социални мерки като индексиране на пенсиите и увеличаване размера на минималната работна заплата. Запазват се и нивата на подкрепа на работниците, които са с временна нетрудоспособност или са загубили работните си места.
Консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, държавните висши училища, Българската академия на науките, извънбюджетните сметки и фондове и другите бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството, под общо наименование „Национален бюджет”, и европейските средства.
Общите приходи по консолидираната фискална програма са: с оглед постигане целите на фискалната политика, правителството предлага приходите за 2013 г. да са в размер на 30 млрд. 589,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата за 2012 г. с 1 млрд. 837,6 млн. лв. – ръст от 6,4%. Увеличението на приходите е в резултат от увеличение на приходите по националния бюджет и намалението на европейските средства. С общата сума на приходите за 2013 г. в националния бюджет се очаква да постъпят 26 млрд. 937,6 млн. лв. или 88,1 на сто от общата сума по консолидираната фискална програма, и от европейските средства 3 млрд. 652 млн. лв., които са 11,9% от общите приходи по програмата.
Общи разходи и вноска в общия бюджет на Европейския съюз по консолидираната фискална програма. За 2013 г. е предвидено да се направят общо разходи и вноска в общия бюджет на Европейския съюз за 31 млрд. 689,6 млн. лв. или 38,9% от брутния вътрешен продукт. Тази сума е по-голяма от разходите за 2012 г. с 1 млрд. 845,3 млн. лв. и е с ръст от 6,2%. Сумата 31 млрд. 689,6 млн. лв. се формира от разходи, които ще бъдат направени през националния бюджет в размер на 27 млрд. 708 млн. лв. и от европейски средства в размер на 3 млрд. 981,6 млн. лв.
В консолидираната фискална програма за 2013 г. са предвидени капиталови разходи на обща сума от 5 млрд. 382,6 млн. лв., като тази сума е по-голяма със 102,8 млн. лв., тоест ръст от 1,9% спрямо 2012 г.
Предвижда се размерът на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2013 г. да е 908,2 млн. лв., тоест 1,1% от брутния вътрешен продукт, която сума е по-голяма от вноската за 2012 г. с 12,5 млн. лв.
В националния бюджет за 2013 г. е предвиден трансфер за национално съфинансиране на средствата от Европейския съюз в размер на 888,4 млн. лв., като за 2012 г. тези разходи са били 868,1 млн. лв. Тоест, средствата за съфинансиране са увеличени с 20,3 млн. лв.
При разработването на разходната част на консолидираната фискална програма за 2013 г. Министерският съвет е спазил изискването на чл. 12а от Закона за устройството на държавния бюджет – максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма да не надвишава 40 на сто от прогнозния брутния вътрешен продукт.
Бюджетно салдо на консолидираната фискална програма. Планираният по консолидираната фискална програма за 2012 г. бюджетен дефицит е в размер на 1 млрд. 92,3 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт, дефицитът е 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
Прогнозата на правителството за 2013 г. за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма също е за дефицит, но в размер на 1 млрд. 100 млн. лв., което е 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Това показва, че Министерският съвет е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, а именно – когато бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е дефицит, то да не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Функционалните направления на разходите по консолидираната фискална програма за 2013 г. се изменят спрямо 2012 г. както следва:
За социалното осигуряване, подпомагане и грижи се пред виждат разходи за 10 млрд. 907,7 млн. лв., което е 13,4% от брутния вътрешен продукт, като тази сума е по-голяма от сумата за 2012 г. със 794,7 млн. лв., или е по-голяма с 0,4% от брутния вътрешен продукт.
За жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда се предлагат разходи в размер на 2 861,5 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 509,7 млн. лв. от разходите за същите цели за 2012 г.
За икономическите дейности и услуги са предложени 4 558,2 млн. лв. и тази сума е по-малка с 251,1 млн. лв. от разходите за 2012 г.
Във функцията са включени средства за: селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов за 1 468,6 млн. лв., която сума е по-голяма със 194,6 млн. лв. от разхода за 2012 г.; минно дело, горива и енергия с разход от 37,8 млн. лв., почти колкото е за 2012 г.; транспорт и съобщения – 2 318,9 млн. лв., като тази сума е по-малка с 530,9 млн. лв. от същия вид разход за 2012 г. и така нататък.
За здравеопазването са разчетени разходи за 3 353,4 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 91,8 млн. лв. от същия разход за 2012 г. Сумата на разхода към брутния вътрешен продукт е 4,1% и е по-малка от сумата за 2012 г. с 0,1% от брутния вътрешен продукт.
За отбрана и сигурност в програмата са записани 2 931,5 млн. лв. и тази сума е по-голяма от разхода за 2012 г. с 298,8 млн. лв. Към брутния вътрешен продукт разходът за 2013 г. е 3,6%, а за 2012 г. – 3,4 на сто, или разходът е увеличен с 0,2% към брутния вътрешен продукт.
За системата на образованието са предложени 2 869,3 млн. лв., която сума е по-голяма от разхода за 2012 г. със 122,2 млн. лв. Годишният разход е 3,5% от брутния вътрешен продукт.
За общите държавни служби разходът е 1 828,6 млн. лв. тоест 2,2% от брутния вътрешен продукт. Спрямо разхода за 2012 г. сумата е увеличена със 75,5 млн. лв., но има намаление с 0,1% към брутния вътрешен продукт.
За „Култура” в програмата за 2013 г. са разчетени 427,9 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 34,2 млн. лв. спрямо 2012 г.
3. Бюджети на общините и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет за 2013 г.
По приходите:
1. Планирано е от собствени приходи и помощи общините да получат сума в размер на 1 836,4 млн. лв. Сумата е по-голяма с 85,8 млн. лв. от очакваните приходи за 2012 г.
2. Предложеният размер на взаимоотношенията с централния бюджет е в размер на 2 287,2 млн. лв., или в повече със 127,6 млн. лв. Общата сума на взаимоотношението се предоставя на общините за финансиране на: делегираните от държавата дейности – повече с 90,9 млн. лв. от 2012 г.; за обща изравнителна субсидия – колкото за 2012 г.; за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – с 5 млн. лв. повече от 2012 г.; за капиталови разходи с 31,7 млн. лв. повече от 2012 г. От общата сума на капиталовите разходи за 2013 г. се предлага да се използват 50 млн. лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Тази сума е по-голяма със 7,5 млн. лв. от сумата за 2012 г.
Следователно за 2013 г. общините ще получат общо приходи за финансиране на разходите си в размер на 4 123,6 млн. лв. или с 213,4 млн. лв. повече от 2012 г.
По разходите:
За 2013 г. се предвижда да се направят разходи в размер на 4 124,7 млн. лв. или 428,6 млн. лв. повече спрямо 2012 г. В това число за текущи разходи ще се разходват 3 448,6 млн. лв. или в повече с 392,7 млн. лв. от 2012 г., а за капиталовите разходи – 676,0 млн. лв., или с 35,9 млн. лв. повече от 2012 г.
Разчетен е дефицит по бюджета на общините в размер на 1,1 млн. лв.
4. Държавен дълг.
Към 31 юни 2012 г. номиналният размер на държавния дълг е на обща стойност 11 807,1 млн. лв. В структурно отношение външният дълг заема 58,9%, а вътрешният – 41,1%.
Съотношението на държавен дълг/БВП към края на юни възлиза на 15% при 15,5% отчетено за 2011 г. Към края на 2012 г. този показател се предвижда да не надвишава 18,7% от брутния вътрешен продукт, а към 31 декември 2013 г. – 17,8%, с което се прекъсва ясно изразената тенденция за повишение през последните няколко години.
5.Проект на държавния бюджет на Републ. България за 2013 г.
Съгласно чл. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, държавният бюджет обхваща републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт.
Приходите, разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз са по проекта на републиканския бюджет със становище на Министерския съвет по чл. 1 на законопроекта, както следва в таблицата по доклада.
Приходите по републиканския бюджет за 2013 г. се увеличават с 1 372,8 млн. лв. спрямо приходите за 2012 г. Увеличението е в резултат от разчетените в повече постъпления от данъци в размер на 1 251,9 млн. лв., от неданъчни приходи – 117,6 млн. лв., и от помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми – 3,4 млн. лв.
Увеличение се очаква при данък върху добавената стойност – 784,2 млн. лв.; акцизи – 180,0 млн. лв.; данък върху доходите на физическите лица – 280,2 млн. лв.; корпоративните данъци – 20,5 млн. лв. и данъкът върху застрахователните премии – 4,1 млн. лв., а намаление се предвижда за другите данъци със 7,4 млн. лв. и за данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни физически лица с 9,7 млн. лв.
При неданъчните приходи се очаква само увеличение, което следва от приходи и доходи от собственост, държавни такси, глоби, санкции и наказателни лихви.
От помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми за 2013 г. се предвижда да постъпят повече 3,4 млн. лв. спрямо 2012 г.
Предлагат се следните бюджетни разходи за 2013 г. съгласно таблицата по доклада.
Със законопроекта за 2013 г. се предлагат общо разходи, трансфери и вноски в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 19 204,6 млн. лв. Спрямо 2012 г. се получава ръст от 618,7 млн. лв.
Увеличението на разходите за 2013 г. са резултат от увеличение на текущите разходи с 312,0 млн. лв.; намаление на капиталовите разходи с 25,8 млн. лв. и увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 1 млн. лв.
Общото увеличение на трансферите (нето) е резултат от увеличение на предоставените трансфери с 218,8 млн. лв. и намаление на получените трансфери със 100,1 млн. лв.
Бюджетното салдо по Закона за държавния бюджет за 2012 г. е дефицит от 1 556,7 млн. лв. Със законопроекта за 2013 г. бюджетното салдо се предлага също да бъде дефицит, но на сума 802.6 млн. лв. или намаление на дефицита за 2013 г. със 754,1 млн. лв. Намалението на дефицита е в резултат на увеличението на приходите и от увеличението на разходите (нето), както и вноската в общия бюджет на Европейския съюз.
Бюджет на съдебната власт
По приходите
Относно приходите за 2013 г. Висшият съдебен съвет и Министерският съвет са за запазване на размера им, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г., а именно: приходи от дейността на органите на съдебната власт 140 млн.лв., в това число приходи от съдебни такси – 120 млн. лв.
С цел да не се допусне нарушаване на баланса на бюджета на съдебната власт, при неизпълнение на заложените приходи от дейността на органите на съдебната власт, и в двата проекта се предвидени механизми за тяхното компенсиране.
По разходите
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. за бюджета на съдебната власт са одобрени разходи в размер на 400 млн. лв., от които за текущи разходи – 397 млн. лв., за капиталови разходи – 2,4 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,6 млн. лв.
За 2013 г. Висшият съдебен съвет предлага размерът на разходите да бъде 507,2 млн. лв., от които 486,4 млн. лв. за текущи разходи; 19,9 млн. лв. за капиталови и 0,9 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени.
Следователно Висшият съдебен съвет предлага увеличение на разходите за 2013 г. спрямо 2012 г. със 107,2 млн. лв.
Министерският съвет предлага размерът на разходите по бюджета на съдебната власт за 2013 г. да бъде 404 млн. лв., от които: 401 млн. лв. за текущи разходи; 2,4 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи, тоест Министерският съвет предлага увеличение на разходите за 2013 г. с 4 млн. лв., което е в резултат на увеличения размер на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” на магистратите, които се осигуряват по реда на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, във връзка с чл. 61 и чл. 135 от Закона за съдебната власт и чл. 262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Въз основа на горните капиталови разходи по бюджета на съдебната власт, по Проектобюджета на Министерството на правосъдието са включени средства за капиталови разходи за органите на съдебната власт в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието функции по управление на недвижимото имущество на съдебната власт.
Въз основа на гореизложеното, Министерският съвет предлага на Народното събрание в общите параметри на Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. да се вземе предвид становището на правителството по Проекта на бюджет за съдебната власт за 2013 г.
Бюджет на Народното събрание
След проведените съгласувателни процедури по Проектобюджета на Народното събрание за 2013 г., предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в Закона за устройство на държавния бюджет, Министерският съвет предлага в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. бюджетът на Народното събрание да има следните приходи, разходи и трансфери от централния бюджет:
- приходи – 2,2 млн. лв. – толкова, колкото са за 2012 г.;
- разходи – 53 млн. лв., като общата сума на разходите и разпределението им за 2013 г. са толкова, колкото са и за 2012 г.
Бюджетът на Народното събрание за 2013 г. е балансиран.
Бюджет на Сметната палата
За 2012 г. по бюджета на Сметната палата не е предвидено да постъпят собствени приходи, а е прието да се извършат разходи на сума от 15,1 млн. лв., в това число текущи – 15 млн. лв., и капиталови разходи – 0,1 млн. лв.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. за бюджета на Сметната палата са предвидени да постъпят приходи в размер от 0,1 млн. лв.; да се получи субсидия от централния бюджет 15,1 млн. лв. и да се извършат разходи в размер на 15,2 млн. лв. Бюджетното салдо е разчетено балансирано.
Бюджет на Комисията за финансов надзор
По приходната част на бюджета няма различия между предложенията на Комисията за финансов надзор и Министерският съвет за размера на очакваните постъпления през 2013 г. И двете страни са предложили приходите в размер на 6,1 млн. лв. Тази сума е по-малка от приетите с бюджета за 2012 г. приходи с 2,2 млн. лв.
Комисията за финансов надзор предлага разходи в размер на 13,7 млн. лв., в това число за текущи разходи 12,5 млн. лв. и капиталови разходи – 1,2 млн. лв.
Предложението на Министерския съвет е за разходи на сума 11,5 млн. лв. или в по-малко с 2,2 млн. лв., в това число за текущи разходи – 10,9 млн. лв., или в по-малко с 1,3 млн. лв. и капиталови разходи за 0,6 млн. лв., или в по-малко с 0,9 млн. лв.
В съответствие с предложените от двете страни приходи и разходи Комисията за финансов надзор предлага субсидията от централния бюджет да бъде в размер на 7,5 млн. лв., а Министерският съвет предлага запазване на субсидията в размера от 2012 г., а именно на 5,3 млн. лв.
Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства
За държавните органи, министерства и ведомства за 2013 г. са планирани да постъпят собствени приходи от 1 млрд. 227,1 млн. лв., което спрямо 2012 г. е увеличение с 48,6 млн. лв.
За изпълнение на държавните функции на тези органи се предлагат разходи в размер на 5 млрд. 739,6 млн. лв., която сума спрямо 2012 г. е увеличена със 157,4 млн. лв.
За 2013 г. се предлага субсидията за дейността на държавните органи, министерствата и ведомствата в размер на 5 млрд. 198,8 млн. лв. или увеличение с 325,7 млн. лв.
По Законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие депутати, министри и представители на различни институции и организации.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „против” – 4 народни представители, „въздържали се” – 12 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен Проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5: „за” – няма, „против” – 4 народни представители, „въздържали се” – 12 народни представители.
3. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5: „за” – няма, „против” – 4 народни представители, „въздържали се” – 12 народни представители.
4. По Законопроекта за държавния бюджет на Република Българя за 2013 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1: „за” – 12 народни представители, „против” – 4 народни представители, „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1.” Благодаря.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ)1955 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като слушах мотивите в подкрепа на предложения от правителството на господин Борисов бюджет, се оказа, че ние сме минали и задминали една след друга почти всички страни в Европейския съюз. Хората би трябвало да бъдат доволни в крайна сметка – така се получава. Не е ясно тогава защо купувате специални машини за МВР за разпръскване на демонстрации и протести, както се прави и в Гърция.
Впрочем, има една добра новина в този бюджет – че това е последният бюджет на господин Бойко Борисов. Неговото отсъствие тук, от пленарната зала, няма как да снеме отговорността на министър председателя за политиката на неговото правителство.
И естествено, този бюджет е добър повод да се обобщят резултатите и наследството, което ще остави господин Борисов на всички българи. Все пак става дума за четири години от живота на всеки гражданин в нашата страна. Какво ще завещае властта, когато си тръгне през месец юли следващата година?
Първо, трябва да си припомним какво всъщност обещавахте преди изборите.
Първо, увеличаване на доходите и догонване на средноевропейските доходи.
Второ, нови работни места.
Трето, справедливост и грижа за бедните и нуждаещите се.
Четвърто, увеличена събираемост на приходите в бюджета.
Пето, икономическо развитие, растеж.
Шесто, фискална стабилност.
И седмо, казахте: „Няма да вдигаме данъците”. Така ли е, това ли бяха обещанията на ГЕРБ? Така е.
И какво се случи в реалността?
Първо, линията на бедността за 2010 г. е 273 лв. на лице от домакинство. При това ниво под прага на бедност остават 1млн. 682 хиляди български граждани. В материални лишения живеят 43% от хората в България, а 30% едва си покриват разходите за жилища. Осъзнавате ли какво означава тази статистика?!
След управлението на господин Борисов огромна част от българите ще живеят много по-бедно, отколкото преди четири години – това е факт. България се превръща в гето на бедността в Европа. И току-що чухме и разбрахме каква е стратегията за сближаване на доходите със средноевропейските – не да се вдигат нашите, а да спадат доходите на другите. Така смятате да догоните, да изравните доходите. Не става!
Второ, заетостта се срина катастрофално. Българите, които работят и се осигуряват, намаляха с 386 хиляди души. Безработицата се удвои от 6,3% на 12,4% – един от най-бързите темпове на нарастване на безработица в целия Европейски съюз. Общо българите без работа са над 650 хиляди души. Давате ли си сметка какво означава тази статистика за всеки един от тези граждани? – Липса на перспектива, отчаяние, унижение за него и неговите близки.
Разходите за активна политика на пазара на труда бяха намалени три пъти, не с 3%, не с 30%, а с 300%: от 190 на 73 млн. лв. годишно. Това се предвижда и за следващата година. Безработицата няма да намалее, а напротив, ще се увеличи.
Трето, пенсионерите трета година преживяват замразяване на пенсиите си. Фактически се отмени швейцарското правило за индексация на пенсиите. Натрупаната инфлация е 12,6%.
Уважаеми дами и господа, пропагандното вдигане или по точно индексацията с 9,8% при това не за всички пенсионери, не покрива дори и средната инфлация, да не говорим за специфичните разходи на възрастните хора, които имат друга потребителска кошница.
Всички социални плащания три години са замразени. Това се предвижда и за 2013 г. Нали обещавахте солидарност, справедливост, подкрепа на нуждаещите се?! Четири поредни години работещите майки получават за отглеждане на дете от 1 до 2 години само 240 лв., при условие че минималната работна заплата се вдига на 310 лв. Всеки месец всяка майка на дете до тази възраст получава по 70 лв. Отпадна обезщетението за дългосрочна безработица.
Общо, да Ви кажа и хората да го чуят, повече от 30 социални права и придобивки бяха отнети в мандата на ГЕРБ. Какво означава това? Вие докарвате Вашите бюджетни баланси като „икономисвате” на гърба и за сметка на обикновения българин. Разделихте и социалните плащания от минималната работна заплата. Сега, когато се хвалите, че вдигате минималната работна заплата, няма последица за тези, които получават социални плащания. Това е Ваше нововъведение, Ваша политика.
Спомням си, че в началото обещавахте политика на много строги икономии на изпълнителната власт. Министрите щяха сами да си плащат кафетата в министерствата. Днес това звучи като виц. Само за деветте месеца от тази година правителственият авиоотряд е похарчил с 1,5 милиона над бюджета за цялата година. Превърнахте авиоотряда в лични превозни средства на Министерския съвет, дори не таксита, защото за тях се плаща, превърнахте го в собственост –лични самолет и вертолети на господин Бойко Борисов, все едно, че държавата е негова бащиния и собственост. Е, това ли е справедливостта и солидарността в обществото от страна на властта? Разбира се, че не е!
Четвърто, събираемостта на приходите през всичките тези години остава изключително ниска, господин Дянков. А какви обещания валяха, спомняте ли си? Само от връзването на Националната агенция по приходите и Агенция „Митници” обещавахте, че ще дойдат над 2 милиарда приходи, само от това, без другите мерки. Истината е, че за 2013 г. планирахте данъчните постъпления като дял от брутния вътрешен продукт, тоест от всичко, което България произвежда, да бъде малко над 20% от брутния вътрешен продукт. Как стояха нещата преди? През кризисната 2009 г. – 20% от брутния вътрешен продукт – по-висока събираемост от сега. Да не говорим за 2008 г., която е недостижима мечта за ГЕРБ – 23,5% от брутния вътрешен продукт. Е, къде Ви е високата събираемост? Няма я!
Защо се случва това? Защото има покровителство и на контрабанда, и на сива икономика. Това много ясно личи и от приходите от ДДС като дял към брутния вътрешен продукт. Те са намалели от 2008 г. с 18% надолу, надолу. Това са източени пари от бюджета и от хората.
Наскоро министър Цветанов направи забележително самопризнание, отдавам му уважение – че България е била и е оазис на организираната престъпност! Дами и господа, кой го казва това? – най-властовият и силовият човек в държавата, министърът на вътрешните работи. Той наблюдател на ООН ли е, или е министър на вътрешните работи? И защо България е оазис на организираната престъпност? И защо няма събираемост? Защото има чадър над същата тази организирана престъпност.
Ако се вярва на Вашата събираемост, българите по време на управлението на господин Борисов са намалили пушенето почти наполовина. Вие шегувате ли се? Сериозни ли сте? Кого заблуждавате? Никой не го вярва! Това са резултатите в тази област!
По отношение на икономическото развитие – планирате, аз не знам колко са за година – 1,9% растеж ли, 1,2% растеж ли?! Постоянно се обърквате.
Истината е, че нито един бюджет досега от тези три години, който сте планирали, не е изпълнен по начина, по който сте го планирали и гласували. Дори един, безпрецедентно от
1997 г. насам, беше актуализиран. Не умеете да планирате и да прогнозирате икономическо развитие.
Три пъти господин Дянков обявяваше край на кризата. Каква криза, господин Дянков? Нали ги обявихте, че са приключили кризисните години? Само че кой го вярва?
Нито една от Вашите антикризисни програми не проработи. Няма резултат, това е факт! Дори тази лична – на господин Борисов, който заяви, че най-голямата и най-добрата антикризисна програма са арестите. Това го каза премиерът на България. Само че, уважаеми дами и господа, сеирът хора не храни!
Истината е, че Вие смазахте средния и дребен бизнес в България чрез системен тормоз и набези от Вашите администрации, ръководени от ГЕРБ, които се възприемат като башибозуци, извинявайте; чрез неплащане по обществени поръчки; чрез забавяне и невръщане на ДДС към фирмите; чрез нагласени конкурси за обществени поръчки и държавата стана най-непредсказуемият и най-рисковият фактор и за икономиката, и за хората. Не се чудете тогава защо няма растеж – не заради световната криза, а заради кризата, която Вие създавате чрез Вашата политика и поведение.
Липсва доверие. Дори фирмите, които имат някакви ресурси, не ги влагат, не ги инвестират, защото не знаят какво да очакват утре или другиден от правителството, каква поредна промяна ще поднесете на гражданите. Освен всичко останало, навсякъде целенасочено създавате монополи и картели – във всеки един сектор. Над 80 закона, които мнозинството в този парламент прие, са лобистки, сиреч корупционни и създават привилегии на определени фирми или групи фирми. Не може да има икономическо развитие при такава политика.
По отношение на бюджета – Вашият подход, извинявайте, е счетоводителски. Бюджетът има смисъл, когато са заложени цели, политики, които чрез разходите на държавата трябва да доведат до положителна промяна в обществото, в икономиката, в живота на хората. Вие си напасвате приходи и разходи, гледате на това като едно събиране и изваждане и бюджетът е Прокрустово ложе. Ако не знаете какво е – ложе, в което, който не се напасва вътре, му режат глава, ръце, крака. Вие режете жива плът от цели системи в държавата за сметка на хората и на услуги, които те не получават.
Говорите за фискалните си успехи. Слава Богу, България не е в позицията нито на Гърция, нито на повечето страни, които се нуждаят от финансова помощ, само че резултатите в края на мандата на господин Борисов ще бъдат 6 млрд. лв. минус от фискална гледна точка, тоест ще сте похарчили 6 млрд. лв. повече приблизително, отколкото сте събрали като приход. Сиреч, харчите на вересия, само че тези непокрити разходи кой ги плаща и кой ще ги плаща? Ами, всеки български гражданин, приблизително по 680 лв. на всеки жив човек в България – от бебето до най-възрастния човек.
По отношение на другите аспекти на това, което заявихте за данъците – знаете, че са увеличени и акцизите, и върху цигарите, и върху алкохола, само че не ги събирате. Ами данъкът върху лихвите по депозитите? Нали нямаше да вдигате данъци? Отчаян опит да съберете приходи в бюджета, който не сте сигурни, че ще можете да го закърпите, поради причините, които описах.
А вдигането на минималните осигурителни доходи за самоосигуряващите се лица от 260 на 420 лв.? Това също е форма на данък. И на земеделските производители – от 65 лв. на 130 лв. до 240! А щяхте да въвеждате данък богатство, помните ли? Помните ли? А какво въведохте? Данък колиба! Така че вдигате данъците! Сиреч, нито едно от обещанията Ви не е изпълнено по същество.
И завещанието на господин Борисов на следващото правителство ще бъде по-беден народ, най-беден в Европейския съюз и през 2013 г., срината икономика и опразнена хазна. Това е наследството, за което ще отговаряте пред хората на изборите.
България се нуждае от промяна! Нуждае се от политическа промяна с ефективни държавни институции, които се отчитат на гражданите, и възстановяване на демократичния обществен живот; икономическа промяна, където държавата не е просто нощен пазач и счетоводител, а е активен фактор за икономическа политика и чрез управление на държавната собственост, и чрез създаване на условия за частната и свободна конкуренция за разлика от монополистичната политика, която провеждате; и държавата, която подкрепя инвестиции и особено дребния и средния бизнес и ограничава произвола на монополите чрез регулации. Това не го правите.
И разбира се, промяна социална, защото активна политика за пазара на труда е крайно необходима и ние ще я реализираме.
Фокусирана социална подкрепа на най-нуждаещите се и справедливост в данъчната политика, в събирането на данъците и в разпределението на приходите.
С едно изречение – България се нуждае да стане наистина европейска социална държава и това е в основата на нашия алтернативен бюджет, който ще предложи повече и реалистични приходи – до 1 милиард. Това е реалистична цел. И разходи, които постигат конкретни резултати за промяна в страната в посоки на заетост и ограничаване на безработицата, активни реални мерки срещу бедността, доходи за достоен живот, насърчаване на майчинството, грижи за младите хора и тяхното първо работно място и младежка политика и просвета, квалификация и наука.
Конкретните предложения ще внесем в Народното събрание за второ четене на Бюджет 2013, за да знаят българските граждани, че алтернатива има. Тя няма да е лесна, но тя е възможна.
Преди това, както ясно обосновах досега, ще гласуваме против последния бюджет на господин Бойко Борисов. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)2370 думи
Госпожо председател, господин министър на финансите, дами и господа народни представители! Обикновено когато се обсъжда бюджетът, се обсъждат проценти и дори части от процента. Аз искам да обърна внимание на самата философия на бюджета. Нашата гледна точка – на Партия „Атака”, винаги е била, че философията на бюджета е по-важна от перата в самия бюджет, за които обикновено се спори и няма значение дали ще се мръднат половин процент насам или натам. Важна е самата философия! Какво имам предвид?
Имам предвид, че България продължава да бъде колониална държава, дами и господа! Колониална държава означава, че всичко, което генерира печалба в България, което произвежда печалба и пари, е в чужди ръце, в ръце на чужди монополисти! Това е проблем, който съм поставял много време, много години. Поставих го и в началото на управлението на Партия ГЕРБ. Поставих го още в първите си изказвания, когато започваше този Парламент, с призива този модел да се промени. Имаше някакви знаци, някакви признаци, че този модел може да се промени, дори в изказванията на министър-председателя. Аз си спомням много добре как господин Борисов в началото на мандата (може би в началото на 2010 г.) много ясно и категорично изрази мнението си за електроразпределителните дружества – трите чужди компании – ЧЕЗ, ЕVN и Е.ОN, които той нарече направо колониални. Нарече ги изпомпвачи на печалба – не точно със същите, но с доста остри думи. Тогава се зарадвах и си казах: „Най-после един министър-председател на България, който вижда точно нещата и ги назовава така”. Оказа се обаче, че след това от думите на премиера до неговите действия и действието на правителството се появи голяма разлика, да не кажа – пропаст. Именно тази пропаст ни накара не само да се разграничим, но в момента да сме основните критици на продължаващия колониален модел на България. В България няма производство и продукт, който да се изнася и да носи печалба на страната. Всичко, което генерира печалба, е в ръцете на чужди монополисти. Вече споменах електроразпределителните дружества. Десетки пъти съм казал тук, от тази трибуна, че трябва да се прекрати концесията за златодобива – също чуждестранна фирма, направена по време на правителството на тук стоящата дясна партия.
Тези десетки милиарди, господин министър на финансите, които България губи, да ги върне в своята хазна. Това са реални пари, печалби, реални възможности, които ние не използваме. Тоест правителството на ГЕРБ, уви, продължи да утвърждава колониалния модел. Не смее да направи нито една стъпка към повече икономически и стопански суверенитет на държавата.
Стъпките, които това правителство прави, обикновено стигат до увеличаване на акциза на някоя стока, която е масова, както например цигарите, или пък облагане на депозитите, на лихвите по депозитите, както от догодина става. Това не са стъпки, които истински могат да раздвижат икономиката на държава като България. Това са начини за изтупване на брашнения чувал, както има такава фраза. Брашненият чувал в приказките обикновено е народът, който знаете, колкото и да го изтупваш все още пуска и пуска. Най-лесният начин да събираш пари е да увеличиш акцизите, ДДС-то да не го пипаш –да бъде равно за всички стоки. Това са всъщност основните приходи в хазната. Най-големите пера за приход в хазната са косвените данъци. Това не е нормална постройка в държава, която иска да просперира. Би трябвало от данъците на едрия капитал, от данъците на големия бизнес да се оформят най-големите постъпления в бюджета. Уви, това не е така.
В момента малкият човек, човекът от народа издържа всъщност бюджета с все по-намаляващите си възможности и доходи. Това е сбърканата картина, която ние искаме да се промени. Тя може да се промени с промени в данъчното законодателство, които ние предлагаме отдавна. Плоският данък, който беше въведен от предишното правителство, трябва да се промени, защото той е несправедлив спрямо широките социални слоеве.
Този данък, който беше въведен с идеята, че ще увеличи чуждите инвестициите и ще раздвижи нещата, оказа се, че не е така. Данните сочат, че нищо не се увеличи, нищо не се промени в тази посока – обратно. Да, знам, че веднага ще кажете: „Криза е!” Само че защо през тези три и половина, вече четвърта година не чухме един стойностен анализ на кризата, направен от представител на правителството – ясно да се каже кое причини кризата. Ние продължаваме да говорим за кризата като природно явление. Тази криза, на която в момента правителството се позовава, е предизвикана от Уолстрийт, знаете това много добре, господин Дянков. Предизвикана е от дерегулацията на финансовите пазари, от вакханалията, която настъпи в света с ипотечните кредити. Всъщност България не беше толкова засегната пряко от кризата, като криза на валутните спекулации, колкото като периферия на тази световна криза. Само че тази световна криза пък е причинена от сбърканата система в света. В света финансовата система е положена на куха постройка, наречена федерален резерв, за който много хора смятат, че това е Държавната национална банка на Щатите, а всъщност това е акционерно дружество от частни банки, което печати пари без покритие. Това става от десетки години.
Това са теми, по които българският парламент най-после трябва да се замисли, защото, ако осъзнаем тази истина, ще тръгнем и по пътя, по който можем да мислим за икономическото въздигане на България.
В момента България е завързана за тези рестрикции, които се изискват от нас – минимален дефицит, намаляване на държавния дълг, свиване, стягане на колана. При такива ниски доходи и при липса на действаща икономика, при липса на намаляващо потребление по-точно – това не може да бъде напредък, не може да бъде перспектива.
Ако не искаме да избягат още неколкостотин хиляди млади хора, ние трябва да обърнем модела. Моделът можем да обърнем, като започнем политика на въздигане на българската икономика.
Много често чувам от страна на така наречените „десни партии” загриженост за малкия бизнес. Драги колеги отдясно, къде е големият бизнес? Защо винаги пренебрегвате средния и големия бизнес в България и някак си още от 1990 година той беше зачеркнат като бизнес, който не трябва да е в български ръце, той трябва да е в някакви чужди ръце. Това го постигнахте! Защо не говорим за голям български бизнес? Защо не говорим за това, че в България вече няма чисто български банки – всички банки са клонове на чужди. Защо не говорим, че няма отрасъл, който да има нещо сериозно в него, някаква печалба и той да е в български ръце? Няма. На българските предприемачи им позволиха да останат с амбулантната търговия, с гаражите, с дюкянчетата и с услугите, и то една част от тях. Ако това ще е перспективата на България, ние сме категорично против, тъй като патриотичният поглед към икономиката предполага развитие и на български едър капитал, български банков капитал, български среден бизнес, който в момента вегетира –той е в агония. В момента той е изцяло зависим от държавни и общински поръчки, тоест от това, какво ще възложи министър-председателят или министрите на свои кръгове от фирми. Това не е истинска пазарна икономика и ние трябва да си даваме сметка за това.
България може да се замогне и тръгне напред, ако излезе от тясното разбиране, че светът е затворен само в Европейския съюз. Светът е много по-голям и възможности и шансове за развитие дебнат отвсякъде, имаше такъв филм. Много по-голям е светът от Европейския съюз, който в момента е в тежка криза. Самият Европейски съюз, силните в Европейския съюз не ги е грижа за държави като България. Потупват ни леко по рамото: „Да, добре, поддържайте ниския дефицит”. В България доходите са средно девет пъти по-ниски, тоест цената на труда, ако сравняваме минимална заплата или средно заплащане, то е девет пъти средно по ниско от средното в Европа. Нима ние сме девет пъти по нисши хора, господин финансов министър? Нима българинът заслужава да бъде девет пъти повече подценяван от един французин, белгиец, германец, италианец, включително от грък?
Напоследък Гърция се дава, като ужасен лош пример за държава, която е в много лошо състояние. В това много лошо състояние минималното заплащане в Гърция е 4,3 пъти по-голямо от българското. Продължават българи да стоят в Гърция и да работят там въпреки лошата картина, която ние чертаем и предупредителния пръст: внимавайте да не станем като Гърция. Българите, които продължават да гурбетчийстват там, казват: „Ами да станем като Гърция, защото там взимам 1000 евро, а като се върна в България, ще ми дават 300 лв. Да станем като Гърция”, казват те, присмиват се и иронизират изказванията на българските държавници и политици.
Нека да престанем да обявяваме България като финансово добре стояща държава, защото поддържала нисък дефицит и нисък държавен дълг, каквито са изискванията от Маастрихт. Нека да сравняваме нивото на доходите – това е основният исторически, философски въпрос на днешния ден. В момента мизерията, ниските доходи в България са порок номер едно и на това управление, и на предишните. Трябва да мислим за това как да го променим.
От „Атака” предложихме план-програма, с който казваме, че се налага рязко повишаване на минималния доход, на дохода, който се гарантира от правителството – минималната заплата да стане 1000 лв. Не 290, не 310. Докато говоря това, чух смях в залата и някаква ирония.
Дами и господа, защо ирония? Защо, когато това са 500 евро? Това, сравнено със средната европейска минимална заплата пак е по-ниско, но все пак се приближава, не е девет пъти по ниско, по-нормално е. Тогава вече българите биха се почувствали европейци. Ако минималната пенсия също тръгва от 500 лв. нагоре, тогава милиони българи биха казали, че това вече ни приближава до европейците.
Обяснението, че няма пари, също не е вярно. Господин Дянков, ще Ви изпратя материали на квалифицирани специалисти, учени, професори с титли, геолози, които гарантират и доказват, че в България златните залежи са за над 100 млрд. валута, в евро. Разбира се, много от тях не са разработени и могат да бъдат разработени. Какво правим, за да ги усвоим? Какво правим, за да получим възможност България да бъде наистина средноевропейска държава по доходи.
Това е реалност, това не е мит, не е фантазия, не е сън. Имаме златни залежи за стотици милиарди. Имаме и нефт, и газ, които, за съжаление, започват да се дават, но пак на концесия, на чужди фирми. Българската държава трябва да бъде не само изключителен собственик, но и само българската държава да добива своите природни богатства. Тогава, гарантирам Ви, ще се окаже, че всъщност имаме пари и за по-високи доходи, и за развитие на собствена икономика, високи технологии, образование и здравеопазване. Само че трябва да преодолеем психологическата бариера, трябва да преодолеем страха да не ни се скарат от някое посолство: „Ей, Вие, как така ще си добивате сами златото?! Чакайте, тук има американски компании, които веднага са готови да го направят. Откъде накъде Вие, българите, ще си добивате сами? Или пък ще добивате газ и нефт в Черноморския шелф. Това ще го направи „Шеврон”, това ще го направи някой, който се смята за монополист, господар в света в тази област”.
Ако излезем от тази психологическа бариера, преодолеем и това съобразяване, казвам Ви, България наистина може да бъде добре стояща държава в Европа и да престанем да виждаме тази картина, когато се срещаме с хората в страната, които да ме питат с безнадеждност в погледа: „Как се живее, господин Сидеров, със 150 лв. или с 200 лв. пенсия?” Аз да препращам въпроса към управляващата партия, при което обаче нейните представители бягат от отговора, защото няма какво да кажат. Не се живее! Няма как да се живее!
В момента с доходите, които са средно за българите, много от тях са под линията на реалния екзистенц минимум. Това се знае добре и от синдикати, и от политиците в парламента, и в правителството, но се правим, че си играем на доходи. Това е игра на живот, това не е реална политика. Дайте да направим така, че доходите да бъдат съобразени с реалните цени.
В момента, господин министър на финансите, редица стоки от първа необходимост – кашкавал, сирене, захар, мляко, които се купуват всеки ден, в Германия са по-евтини номинално, като стотинки, като левчета са по-евтини, отколкото в България, при положение че там имаме 10 или 12 пъти по-високи доходи средно. Добре, това нещо може ли да е нормална картина? Ние да се правим, че не съществува и да говорим за финансовата стабилност, тъй като имаме нисък дефицит. Ами дефицитът може да се сравни с пулса, с жизнените функции на един организъм. Те са най-хубави, най-нулеви са при мъртвото тяло. Там нямаш никакво движение.
Същото е и с една държава, която си направи нулев дефицит – всичко нулево. Той и Чаушеску беше направил нулев външният дълг. Изравни го дотам, че румънците, когато минаваш през страната, тогава бяха готови, дето се казва, за кутия цигари да продадат себе си и семейството. Това ли гоним, такава колониална форма ли гоним, или искаме истински просперитет? Нека да говорим най-после директно, открито, честно за бюджета, за финансите на България с истински стойности, с възможности, които има човек със сегашните си доходи, или невъзможностите, които има.
В крайна сметка, ние говорим за преразпределяне на 36 млрд. лв., ако не се лъжа, което е малко по-малко от личното богатство примерно на съдружника на Бил Гейтс – Пол Алън, на „Майкрософт”, той имаше 39 млрд. долара лично богатство.
Говорим за един нищожен брутен продукт. Ние трябва да правим възможното той да се увеличи и тогава вече да спорим за това къде, колко и повече. В момента с тази формула на свиване, на липса на реален истински икономически растеж, на липса на реална българска истинска икономика, на липса на реален български едър, среден и тогава малък, дребен бизнес, продължаваме нашето колониално съществуване и следващият бюджет, и по-следващият, който ще обсъждаме, нищо няма да промени, ако не променим основната формула – България да стане реално икономическа държава, която се грижи за своя истински икономически растеж, такъв какъвто й е необходим. Чак тогава можем да спорим истински върху бюджета – когато чуем хората да казват: „Да, парите, които получавам, ми стигат, за да живея нормално”. Те не искат луксове. Българинът отдавна се е отказал от високи претенции. Той иска тези пари да му стигат и да е сигурен за себе си и децата си. Ако постигнем това, тук, пред парламента, ще ни поставят паметни плочи. Нека да говорим за това, нека се стремим към това, нека да работим за това. Другото са политически надцаквания, които по никакъв начин няма да донесат добро на народа. Благодаря за вниманието.
Разчитам на Вашия разум най-после да проумеете, че трябва да излезем от колониалния модел на България. Благодаря за вниманието.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ)1332 думи
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След общите изказвания по бюджета ще се опитам да направя коментар върху две части от него, които макар и да не са най-приоритетни, не са по-маловажни. Това е именно частта за общинските бюджети и бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Когато говорим за общински бюджети, винаги трябва да имаме предвид и позицията на общините, защото все пак ние живеем там, пък и той е инструментариум и предпоставка за развитие на нашите общини, на нашите райони, за подобряване средата на живот, сигурността и спокойствието на нашите граждани. Смятам, че тази част от бюджета е изключително важна и затова с удовлетворение виждам, че голяма част от исканията, които общините са представили на срещата и в подписания протокол за разногласие между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините, са изпълнени.
Уважаеми колеги, за първи път от четири години насам имаме един реален ръст на средствата, предвидени за общините. Три поредни години размерът на средствата е около 3 млрд. 700 млн. лв. За първи път тази година имаме увеличение с около 430 милиона, което увеличение ще даде малко спокойствие, глътка въздух на общините да преодолеят проблемите, които имат в момента, свързани с кризата и всички други текущи задачи, които трябва да решават. Искам да отбележа, че в тези 428 милиона увеличение има 90 милиона увеличение на разходите на делегираните от държавата дейности. Казвам го неслучайно, защото самите общини в протокола искат малко по-малка стойност, а именно 85 млн. лв. увеличение, докато в бюджета виждаме малко по-голямо увеличение. Това, разбира се, е добре, но не е достатъчно.
Друг важен момент от бюджета на общините са средствата за капиталови разходи. Винаги оплакванията са в тази посока, че няма достатъчно пари за ремонт на пътища, за зимно поддържане, за капитално строителство. Сега в тази посока виждаме едно, макар и недостатъчно, но все пак значително увеличение – близо с 5 милиона се увеличава трансферът за зимното поддържане, за ремонт на общинската пътна инфраструктура средствата се увеличават със 7,5 милиона. Общо целевата субсидия за капиталови разходи в бюджета е със 101 милиона по-голяма от тази, която беше за 2012 г. Общата изравнителна субсидия се задържа на същото ниво от 2012 г.
Колеги, обръщам внимание на този факт, защото чрез тези средства в общата изравнителна субсидия общините могат да покриват разходи, с които да компенсират донякъде недостатъчното финансиране за определени функции и дейности. Донякъде тези средства намаляват разликата във възможностите на по-богатите и по-бедните общини. За съжаление, в тазгодишния бюджет ние нямаме увеличение на общата изравнителна субсидия.
Господин Дянков, държа да отбележа, че в момента тази стойност в рамките на закона е над 10% от стойността на собствените приходи към предходната година, но не мога да разбера защо за пореден път санкционираме изрядните общини с разделянето им в две категории – тези, които са с по-добри показатели, отново са наказани и за тях изравнителната субсидия е по-малка, а Вие прокламирахте толериране, подпомагане, стимулиране на финансово изрядните общини?! За съжаление, в този бюджет не го виждам. Смятам, че точно тук това можеше да се направи, или поне в частта, която е за капиталови разходи, да се предвидят допълнително целеви средства за общините, които спазват добра финансова дисциплина.
Тук искам да отбележа, че относителният дял на общинските разходи към брутния вътрешен продукт, тази година спрямо миналата година, се увеличава от 4,8 на 5,1 на сто, към консолидираната фискална програма също се увеличава от 12,8 на 13,4 на сто. Това са важни показатели, които показват, че все пак финансовото състояние на общините се подобрява.
Може би трябва да спомена, че като цяло за този период и най-вече следващата 2013 година се увеличават всички разходи и стандарти за делегирани от държавата дейности. Най-много те са в социалните дейности – 10%, за културата близо 9%, за образованието – 5%. Променят се и натуралните показатели в съответствие с предложенията на съответните първостепенни разпоредители в съответствие с новите бройки детски ясли, социални институции, музеи, детски градини. Така че в тази посока имаме чувствително увеличение, а като цяло за общините във функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда” са предвидени 321,8 млн. лв. и са насочени най-вече към благоустройствени дейности и комунално стопанство в населените места.
Уважаеми колеги, тук не трябва да игнорираме и възможностите, които се откриха пред нашите български общини чрез средствата от европейските програми и най-вече Оперативна програма „Регионално развитие”. Искам да спомена няколко факта, които говорят красноречиво. Тук трябва да отдадем дължимото и на българските общини, на местните власти, че активно се включиха и активно се възползват от възможностите, които им дава програмата.
Ще спомена няколко факта. Има реализирани 228 проекта, 298 градини и училища са обновени, има 15 проекта за обновяване на градска среда, 48 обновени читалища, 36 социални домове, рехабилитирани и реконструирани са 372 км общински пътища, изпълнени са пет проекта за подкрепа на туризма. Така че ефективното използване на средствата по тази оперативна програма е още една възможност, която българските общини много ефективно използват, и това трябва да се има предвид.
Сега отивам на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото средствата, които са предвидени и ще бъдат изхарчени за инфраструктура, са гаранция за икономическото развитие на нашата държава. В бюджета са посочени целите, които преследваме с изпълнението му.
Ще си позволя да цитирам някои от тях, защото смятам, че са много важни средствата, които са предвидени в републиканския бюджет, и възможностите, които дава Оперативна програма „Регионално развитие”, за да могат целите да бъдат изпълнени. Ще се спра конкретно на някои от тях. Споменахме вече за създаването на предпоставки за намаляване на различията между общините, между регионите и вътре в самите региони – един основен проблем, който макар и с недостатъчни средства като възможности в този бюджет, но има стремеж различието да бъде преодоляно; създаване на условия за трансгранично икономическо сътрудничество чрез програмите за териториално сътрудничество; ускорено изграждане на магистралите и интеграция на националната пътна мрежа с европейската транспортна инфраструктура.
Уважаеми колеги, каквото и да говорим, каквито и упреци да има от изказалите се досега, точно в тези две части на бюджета нямаше критика. Една от политиките, които българското правителство през последните години изпълнява успешно, е изграждането на инфраструктура – не само транспортната инфраструктура, но най-вече тя. Не искам да изреждам колко пътища, колко километри, какви обекти са изпълнени по тази мярка.
Много важен въпрос, който е намерил отражение в бюджета за 2013 г., това е подобряване ефективността на ВиК системите и качеството на услугите.
През тази година се изработват регионалните мастер планове за водния сектор и продължават процедурите по изграждането на основни части на водната инфраструктура – специално за водоснабдяване, каквито са язовирите „Нейковци”, „Пловдивци”, „Луда Яна”, както и ремонта на „Студена”. Разбира се, тук се използват средства и от оперативните програми.
Друга важна програма и политика е по отношение на свлачищата – превенция, свлачища, ерозия, абразия. Наистина средствата, предвидени по бюджета на министерството, не са достатъчни, те са малко – 1 млн. 800 хил. лв., но, колеги, да не забравяме, че имаме взаимни споразумения за три големи проекта на стойност 89 млн. лв. за корекция на реките Русенски Лом, при Силистра на Дунав и Поморие – това не е малък ресурс.
Освен това по Оперативна програма „Регионално развитие” са сключени договори и в процес на реализация са проекти за 24 милиона, така че това не са малко средства. Независимо от проблемите, които съществуват в тази сфера, смятам, че при едно активно отношение на държавата и на общините, и ефективно използване на тези средства това не е малък ресурс, който, ако бъде използван както трябва, би решил до голяма степен проблема със свлачищата.
Друга важна политика, която е в програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е създаване на условия за подобряване състоянието на жилищния сграден фонд. Искам само да кажа, че освен средствата, които са символични – 105 хил. лв. за ромите, имаме 63 млн. лв. във Фонда за енергийно обновяване на българските жилища. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че, колеги, възможности има. Въпрос е на ефективно използване на средствата, които са заложени в бюджета и по европейските програми. Благодаря.
ИВАН КОСТОВ (СК)1285 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, бил съм на много дебати по бюджета и първото нещо, което искам да кажа е, че в последните четири години те се обезличиха до степен, която не съм предполагал, че може да бъде достигната. Няма ги министрите, няма го потящия се министър-председател, притеснен, защото моли Народното събрание да му одобри сметката, да му одобри парите, няма ги министрите, които бранят бюджетите си, няма никой! Четири години пълно обезличаване на Народното събрание!
Ние в момента провеждаме един абсолютно формално обсъждан бюджет – едно говорене, което за съжаление става все по-празно, и все по-празно, най-вече откъм съдържателна гледна точка.
Аз ще кажа, че бюджетът има едно сериозно достойнство и то е, че запазва бюджетната стабилност, отговаря на фискалната макрорамка и на изискванията, които Европейският съюз иска да се спазват от страните, за да не се допуска криза във финансите на страната. Никой не може да отрече това!
Горе-долу това е единственото достойнство на бюджета, че не разваля това, което беше направено през 1997 г.! Оттогава насам всички правителства обаче, криво-ляво някак си, това нещо са го спазвали – някои по-добре, заради конюнктурата, отделяли са повече пари, други – по-зле. Ето това нещо успяват да направят и в този кабинет! И толкоз.
Аз разбирам много добре защо не могат да дойдат критики сериозни от лявата страна и от страната на Движението за права и свободи. Да ставаш тук и да казваш, да даваш да се разбере, че разбираш какво трябва да се направи, пък да не можеш да обясниш защо осем години или четири години си управлявал, пък не си го направил, е много слаба позиция.
Истината е, че този бюджет по структурата на своите разходи е същият, както системата на данъчното облагане, и структурата на приходите му е същата, както в годините на управлението на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция с една разлика, че има пълзящи покачвания на определени данъци и осигурителни вноски. Това се е случило и то е било все в посока на приемане на леви идеи за промени. Това беше казано и от Мартин Димитров. Това е цялата разлика. Няма нищо съществено.
И тук, ако говорим за сериозна реформа, ако говорим за сериозна реформа – това, което трябваше да отчете управлението, е в условия на тежка криза, че не са се регистрирали близо 300 хиляди фирми в България, изчезнали са от полезрението на данъчното облагане; че се е вдигнала високо бариерата на бедността и под нея са пропаднали нови десетки и стотици хиляди български семейства; че тази система на облагане на доходите и на осигуровките очевидно не е поносима за определени слоеве от населението и за икономиката на страната. Това трябваше да отчете, ако беше ангажирано с антикризисна програма!
Това нещо не е направено. То изискваше много сериозна, много смела данъчна промяна – промяна и на осигурителните вноски, изобщо много радикално пипане на бюджетната сметка на страната. Да не говоря за още по-смели неща, които трябваше да се мислят, за да може България да излезе от коловоза, в който беше вкарана в едни благоприятни години, с благоприятна конюнктура, и да реагира наистина с антикризисна бюджетна политика. Няма я новата система от данъци. Няма преоценяване и преценка на това, че тези данъци са довели до огромни заличавания на българска икономика. Няма ги тези заключения, за съжаление. Това не е направено в този бюджет.
Сега аз, като чувам от БСП и от ДПС как знаят какво трябва да се направи, се питам: защо не са го направили, като бяха на власт?! Защо не го направихте Вие? Защо не променихте тези работи?
Всички казвате: „Пълнят се каци без дъно.” Да, огромни нереформирани сектори. Министър-председателят казва: половината са чантаджии в МВР. Защо не ги махнат тези чантаджии?!
Ето, аз излязох тук, представих становището на ДАНС. Казах, че там е осъществена реформа 2010 г. – една четвърт от хората са съкратени, има нова структура, има нова организация на работа. Къде е това нещо в МВР – в най-големия консуматор на средства от гледна точка на сектора за сигурност? Няма такова нещо!
Къде е реформата в здравеопазването? Защо не направихте Вие реформата в здравеопазването, където сега го критикувате?! Вие, докато бяхте на власт, казвахте: защо СДС и ОДС не са направили реформата, че Вие да дойдете на напълно реформирана среда навсякъде? Четири-пет-осем години говорихте това. Защо, като виждате това, не го завършихте, а сега казвате: „Те не завършват реформите, не ги правят нито в образованието, нито в здравеопазването.”? Няма патос в тази критика.
Нямате и основания да критикувате, защото стояхте пасивни и в едни много благоприятни условия на чудесна икономическа конюнктура не се заехте да уредите тази държава както трябва. Не довършихте тези неща. В момента само констатирате, че каците са без дъно. Ами, да, без дъно са. (Шум и реплики.) Кой разкости тези каци? Кой ги развали? (Шум и реплики от КБ.) Кой ги развали?!
Аз питам: като всички сте толкова умни, какво не Ви стига за това, което трябваше да направите? И ГЕРБ вече питам. Като всички знаете какво му е на този бюджет и какво й е на страната, защото един не събра кураж? Един министър-председател да застане, да направи реформите, да каже: ето, така трябва да стане, ето, поемам отговорността за това и това, ето така ще бъде организирана работата, така ще бъдат променени функциите, така ще функционира тази държава и ние да видим какво ще се получи след това.
Защо няма смелост в българската политическа класа въобще от 12 години да направи нещо за този народ и за тази страна? Сега всички се тюхкаме, всички застават в позата на някакви критици. Най-вече това се отнася и за ГЕРБ. ГЕРБ твърдят, че са десни. Вече не твърдят де, сега не знам. Твърдят, че са за европейско развитие. Сега разбрах, че са само ГЕРБ без европейско развитие, защото, като гледам какви сигнали идват от Европейския съюз, си мисля, че разминаването е... (Реплики от ГЕРБ.)
Не ме дърпайте за езика. Министър-председателя Ви го посочиха като виновен за смърт от превишаване на сила, нали? Кой го посочи? Европейският съд в Страсбург. Виждате ли, Вие страшно много се отдалечавате от това, което Европа счита, че е редно и че не е редно. Ако бяхте проевропейски, нямаше да Ви четат конско и нямаше да Ви дърпат ушите и за избора на Конституционен съд, и за какво ли не.
Като говорим за ГЕРБ, защо не събра това правителство в условия на криза кураж да проведе абсолютно задължителните антикризисни мерки, за да може да подкара страната към една траектория на икономическия растеж при новите условия? Това нещо не знам защо не беше направено?! Единственият отговор, който ми идва в главата, е липса на смелост. Липса на смелост! Няма кураж никой от 2001 г. досега да пипне толкоз в системата на организацията, структурите на тази държава, функциите и прочие. Няма кураж да промени нищо! След като няма кураж да промени нищо, това, което виждам, е, че ние бавно се хлъзгаме в една безперспективност, че хората напускат България.
За съжаление, ето Ви още един показател за управлението на ГЕРБ – най-голямото спадане на раждаемостта е в последната година. Най-голямото! Катастрофално спадане на раждаемостта! За каква политика ще говорим, за какви перспективи?! Как ще излезе тази страна от криза, като българското семейство няма положителни очаквания, за да има деца? Как ще излезе тази страна от криза, като българският бизнес – семейният, малкият, средният, няма положителни очаквания за перспективите пред себе си, за да инвестира?
Нараснал броят на милионерите в банките, много депозити има. Ами, да, защото стават пасивни, защото не вярват на конюнктурата. Не вярват, че нещо добро ще се случи, заради това си паркират парите в банките, а не ги влагат в икономиката. Ето, това се е случило. Ето, това е четири години управление на ГЕРБ. Ето, това е бюджетът на страната за следващата година. Благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА1367 думи
Аз обаче искам да се върна към Бюджет 2013 на държавното обществено осигуряване. Това е бюджет, при който заетите са намалели с 390 хиляди; безработицата се е увеличила с над 190 хиляди и заедно с обезкуражените лица е страшно да се спомене дори цифрата; коефициентът на безработица се е увеличил двойно – от 6,4 на 12,4%; съотношението осигурени-пенсионери се е влошило от 100 към 76 през 2009 г. на 100 към 79 през 2012 г.; трансферите и субсидиите през 2009 г. са били 46,7 на сто от приходите, за 2013 г. те са 53%; броят на безработните с право на обезщетение се е удвоил от 55 хиляди на 111 хиляди. Изводът е, че държавното обществено осигуряване има тежки финансови проблеми. За да има обаче то проблеми, проблематиката идва от броя на заетите и осигурените лица, идва от липсата на адекватна политика за растеж на заетите, за повишаване на интелектуалния потенциал и конкурентоспособността на хората на пазара на труда.
И сега, стъпвайки на изводите за 2013 г., искам да Ви попитам: къде са гъвкавите форми за участие в пенсионната система, които са препоръчителни и се прилагат в страните – членки на Европейския съюз? Къде са стимулите за удължаване на трудовия живот след пенсионна възраст? Къде са допълнителните мерки за подкрепа на по-възрастните работници, останали извън пазара на труда? Имам предвид разработените програми, имам предвид промените в Закона за насърчаване на заетостта. Защо отменихте швейцарското правило? Къде е обещанието, че социалните пенсии за навършена възраст и социалните пенсии за инвалидност ще бъдат извадени от държавното обществено осигуряване? Къде е обещаното вече четвърта година да се дадат на всички пенсионери над 75 години добавка към тяхната пенсия? Къде са обещаните 40% за вдовишките пенсии? Защо не се повиши плавно максималният осигурителен доход през тези четири години, така че да има повече приходи в осигурителната система? Къде и колко се внесе всъщност в Сребърния фонд? Или със законодателни промени се извършиха еквилибристики и парите, които трябваше да влязат в Сребърния фонд, се пренасочиха към други фондове? Вместо всички тези обещания насреща е една уж гениална пенсионна реформа.
Нека да припомня: предишните три или, бих казала, даже четири управления, четирима министър-председатели до това правителство са работили в период, в който се извършваше пенсионна реформа – от 2000 до 2010 г. Пенсионната реформа, която започна реално в 2000 г., и приета къде с консенсус, къде не чак дотолкова, се извършваше от 2005 г. и свършваше 2010 г.
Още не приключила пенсионната реформа в 2010 г. Вие направихте едно доста интересно предложение – всеки, който ще влиза в пенсионната система трябва да има четири месеца всяка година повече осигурителен принос при положение, че има два пъти нараснала безработица. И тя продължава да расте. Говорим за официалната безработица. За реалната може би нещата изглеждат далеч по-катастрофално.
Още не минал горчивият хап от 2010 г., 2011 г. – още нещо отгоре. Всяка година още четири месеца повече за увеличаване възрастта за пенсиониране, при положение, че имаме едни от най-влошените здравни показатели в Европа и имаме намаляване на средната продължителност на живот!
Всичко това, разбира се, не може да не се отрази върху цялостната пенсионна система. И, разбира се, че ги няма добрите резултати. Ето, при планираните приходи за 2013 г., по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за следващата година, се предвижда осигурените да бъдат с 10 хиляди повече.
Аз не знам как ще станат с 10 хиляди повече, при положение че ние ще имаме по-висока безработица. Освен това е планирано вече и беше отчетено преди малко на няколко пъти, че има 582 милиона, които ще бъдат преразпределени, а аз не знам как ще бъдат събрани. Все пак да не забравяме, че 220 милиона не променят фискалната ситуация, тъй като дали те ще бъдат държавна субсидия, или ще бъдат прехвърлени за обезщетенията на хората, които получават специални пенсии, няма никаква разлика.
През 2013 г. се планира средният осигурителен доход да бъде 637,80 лв. Броят на безработните с право на обезщетение се очаква да намалее със 6 хиляди човека, при положение че ще се увеличи безработицата.
Всичко това ми дава основание да поставя още един въпрос за съмнение, защото тук се казва, че средното увеличение на минималните осигурителни прагове е с 4,5%, но това е за 58 икономически дейности. Ако това се разпростре върху цялата икономика, а ние знаем, че то трябва да е така и всъщност то реално се случва така, реално средното увеличение на праговете няма да е повече от 3,3%.
Разбира се, няма да влизам в детайлите. Между първо и второ четене ние ще направим предложения, но смятам, че много е важно да се каже, че повишаването на пенсиите, за което вече толкова много говорим, което се очаква да стане от 1 април, не отчита инфлацията от 1 януари до 1 април. Далеч неконсенсусен е въпросът дали да бъде диференцирано предоставянето на това увеличение, така наречената компенсация, или не.
Ние продължаваме да твърдим, че тези символични 9% далеч, далеч нямат нищо общо с реалната инфлация на реалното потребление на хората в третата възраст. Хармонизираният индекс е едно, реалният индекс за основните стоки и услуги, е нещо съвършено друго. Реално основните стоки и услуги за този 4 годишен период, защото това е четвъртият бюджет, са се увеличили над 30%!
Разбира се, аз тук мога да кажа и мисля, че миналия път, когато дебатирахме, споменах, но все пак да припомня, че с увеличената пенсия от 1 април 2013 г. пенсионерите ще могат да купуват, примерно – хайде, да кажа, по-малко 11 кг краве сирене. И то с по-високите пенсии. Ще плащат по-скъпа енергия, която само за тези две години и половина, е с 36% по-скъпа. Ще да могат да си купят, примерно, близо 33 литра по-малко олио, стига да не е олиото от онези помощи, които се раздават на социално слабите, защото то там явно е със завишена, с далеч по-висока цена. Тоест, и с това увеличение, и с инфлацията от 1 януари до 1 април, това, което се очаква да се даде на пенсионерите, далеч, далеч ще бъде под очакването за повишаване на някакъв стандарт на живот.
Продължавам нататък, защото ми се струва, че трябва да кажа още няколко думи не само за пенсионерите, разбира се и за обезщетенията, които се дават на майките.
Вчера имаше един дебат тук, в парламента, който мина много кротко и спокойно, по наше предложение да променим Кодекса за социално осигуряване с оглед тези, които имат над 35 години трудов стаж, да могат да се пенсионират с редуцирана пенсия до края на своя жизнен път. Това беше отхвърлено с мотив от колегите от ГЕРБ, че имаме много тежка демографска ситуация и това не можем да си го позволим.
Добре, след като и Вие признавате, че имаме една изключително тежка демографска ситуация, задавам въпрос: какво правим в тази насока? И, уверявам Ви, че каквото и да кажете положително да направим в тази насока, ние ще Ви подкрепим. Но в никакъв случай не можем да приемем това, че обезщетението за осигурените майки ще бъде под социалния минимум.
И тук може би и съзнателно се правят внушения, че, видите ли, някои от българските граждани, които цял живот нищо не са правили, ще получават вместо 240 лв. – 310 лв., което ние предлагаме, искам да кажа, че тук въобще не става въпрос за неработещи. Става въпрос за жени, които са работили, за жени, които са се осигурявали 24 месеца преди да излязат в отпуск по майчинство, за жени, които ще продължат да работят, защото те са над средното или на средното интелектуално равнище за страната. Въобще не става въпрос за тези, които не работят. Въобще не става въпрос за тези, които не желаят да работят. И въобще не става въпрос за тези манипулации, които се правят в публичното пространство.
Чудесно е, че искате да инвестирате в детски градини. Няма нищо лошо! Поздравления! Що не го направихте досега? Що не инвестирахте досега в детски градини? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Вашият отговор винаги е такъв. (Шум и реплики.)
Вашето обръщение на четвъртата година от Вашето управление –Вие връщате четири години, след като сте на власт, Вие връщате назад топката и казвате: Вие защо не го направихте?! (Шум и реплики в залата.)
Ама, колеги! Вие сте шампиони по строителство! Аз не се и съмнявам, че бихте могли да построите детските градини. (Силен шум в залата.)
ХАСАН АДЕМОВ1650 думи
Не е заради по-малко болнични. Направете справка, господин министър. Ако е вярна Вашата теза, че увеличавате размера на пенсиите, защото имате подобрение на финансовите показатели, аз мога да Ви кажа, че във Фонд „Пенсии” дефицитът за следващата година е 1 млрд. 710 млн. лв., а миналата година е бил 1 млрд. 600 млн. лв. Тоест със 110 млн. лв. Вие предвиждате да се увеличи дефицитът във Фонд „Пенсии”, а тук говорите, че увеличавате пенсиите, без да има дефицит. На кого да вярвам? На цифрите от отчета на държавното обществено осигуряване, на плана за следващата година или на това, което говорите?!
В единия случай дефицитът за следващата година за Фонд „Общо заболяване и майчинство” е планиран на 47 милиона – минус 47 милиона дефицит за Фонд „Общо заболяване и майчинство”. За Фонд „Пенсии” дефицитът е 1 млрд. 710 милиона. При дефицит 1 млрд. 710 милиона във Фонд „Пенсии” увеличаваме с 586 милиона, близо 600 милиона пенсиите, а при дефицит 47 милиона във Фонд „Общо заболяване и майчинство” и при 24 милиона икономии в този фонд ние не си позволяваме да направим поне една стъпка за тази група български граждани.
Това са част от аргументите, които аз включвам в рубриката „Песимизъм”.
На следващо място, твърдите, че отделяте от брутния вътрешен продукт за следващата година 9,6%. Господин министър, в отчета за 2010 г. този процент е 9,9. Девет цяло и девет е! Повишавате ли го, или го намалявате? Някога заедно в този парламент, с усилията на народните представители, с усилията на Министерството на труда и социалната политика, социалните партньори и Националният осигурителен институт ще успеем ли да минем стратегическата граница от 10% отделяне от брутния вътрешен продукт за пенсии, или няма да успеем? Трябва да решим заедно кой е верният подход.
Господин министър, Вие знаете, че в Европейския съюз, в 27-те страни членки средната осигурителна вноска е 40,20%. В България средната осигурителна вноска е 33,1%.
Сега Вие ще кажете, че по време на нашето управление сме свалили осигурителната вноска. Да, това е вярно, но по този начин ние създадохме висока база за постъпления в данъчната система. Инвестициите бяха огромни – 24 милиарда по време на нашето управление. Затова разликата е огромна между това осигурителните вноски да бъдат намалявани в условия на излишъци, друга е дискусията, когато трябва да говорим за намаляване на осигурителни вноски по време на дефицит и по време на икономическа криза.
Очевидно е, че не можем да си позволим увеличаване на осигурителните вноски, защото бизнесът ще изчезне напълно, ако вдигнем осигурителната тежест. Затова трябва да сме много наясно с това какво правим и какви мерки предприемаме, и когато говорим за дефицити.
Аз ще се върна на Вашата любима тема за това, че Вие увеличавате пенсиите, без да увеличавате дефицита. Господин министър, ето ги числата и те са числа, които могат да бъдат много лесно проверени. Те са от официално изнесените отчети на Държавното обществено осигуряване:
- 2006 г. – допълнителната субсидия от държавния бюджет е 1 млрд. 198 милиона;
- 2007 г. – 1 млрд. 178 милиона;
- 2008 г. – 1 млрд. 600 милиона;
- 2009 г. – 1 млрд. 522 милиона;
- 2011 г. – вече 1 млрд. 700 милиона;
- 2012 г. – 1 млрд. 916 милиона;
- 2013 г. – 1 млрд. 910 милиона.
Предвиждате дефицитът следващата година да бъде с 6 милиона по-малко. Може би съвсем символично?! Само че, господин министър, много бързо сте забравили, че този дефицит, по изчисление на Вашите параметрични показатели от реформата, която предложихте, трябваше да бъде намален с 30 милиона, а през 2017 г. – с 300 милиона. Може ли да се случи това? Може ли при тази ситуация да говорим, че ние увеличаваме пенсиите, без да увеличаваме дефицита? Трябва да се справим с тези цифри, за да можем да бъдем коректни.
Аз твърдя, че цифрите, които казвам, са абсолютно коректни, защото са от отчетите на бюджетите на Държавното обществено осигуряване.
Всички фондове на Държавното обществено осигуряване, с изключение на Фонд „Трудова злополука и професионална болест” са на дефицит. Абсолютно всички фондове – на дефицит!
Казах вече за Фонд „Пенсии” – 1 млрд. 710 милиона; „Общо заболяване и майчинство” – 47 милиона; Фонд „Безработица”, забележете, 163 милиона дефицит. Сто шестдесет и три милиона дефицит!
В тази връзка за последен път от тази трибуна ще говоря на тема: „Изплащаме от първия ден увеличените пенсии”. Уважаеми господин министър, по време на предния мандат пенсиите се увеличаваха по така нареченото Швейцарско правило и то всяка година, и всяка година от 1 юли по една и съща формула. Бюджетната процедура за 2009 г. стартира м. март - м. април 2008 г., когато никой не говореше за икономическа криза. По време на тази бюджетна процедура беше преценено, че трябва да бъде запазено от 1 юли индексирането или по-точно осъвременяването по Швейцарското правило. Тогава по Швейцарското правило се случи ръстът на инфлацията и ръстът на осигурителния доход 19%. За да няма обвинения от рода на тези, които Вие сега ни отправяте, това осъвременяване беше разделено на 2 – от 1 април 10% и от 1 юли 9%.
Искам да Ви кажа нещо друго, господин министър: нито едно правителство – нито вашето, нито предишните правителства не са казвали, моля и Вие да не го казвате: „Ние изплащаме пенсиите”. Не Вие, не ние, пенсиите ги изплащат осигурените лица в България. Пенсиите ги изплащат работодателите в България, пенсиите ги изплащат пенсионерите в България, които плащат непреки данъци, които си купуват сирене и плащат ДДС. Не ги плащате Вие! Защото, ако ги плащате вие, тези 600 милиона трябва да ги извадите от вашите джобове или от вашата партийна субсидия. Понеже това не става, аз твърдя, че пенсиите се плащат с парите на всички осигурени български граждани и винаги така са се плащали.
На следващо място искам да кажа няколко думи и по приходите. Предлагате приходите да бъдат увеличени с 435 милиона от осигурителни вноски – имам предвид приходи. Как ще стане тази работа, при положение че 2010 г. неизпълнението на приходите от осигурителни вноски е 210 милиона; 2011 г. неизпълнението на приходите по плана за осигурителни вноски е 380 милиона; 2012 г., настоящата година, за деветмесечието сте назад с плана за осигурителните вноски с 0,6%? Дано до края на годината този дефицит да бъде стопен. Как тогава ще съберете 435 милиона допълнително догодина, при положение че предлагате увеличение на заетите с 11 хил. 200 човека; предлагате увеличение на средния осигурителен доход с 15 лв.; заетите са намалели второто тримесечие с 32 хил. лв.?
От 2 млн. 765 хил. заети 20% са на непълно работно време; 12% са осигурени на четири часа. Как ще дойдат тези 435 милиона отгоре или може би разчитате на това прехвърляне от единия в другия джоб на тези – те са точно 240 милиона, 20% вноска на служителите по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване? Двадесет и седем милиона ще дойдат от 3,3% увеличение на праговете; 44 милиона – от 10% увеличение на максималния осигурителен доход. Ами откъде ще дойдат 123 милиона – от увеличаването на средния осигурителен доход или от увеличаването на събираемостта? Как ще се случат тези приходи, уважаеми колеги? Само че срещу тези кухи приходи, които аз наричам, и благодарение на които Вие намалявате дефицита с 6 милиона, стоят разходи. Стоят тези 586 милиона, които ще бъдат изхарчени за пенсии следващата година. Така че, когато говорим за тези неща, моля Ви да се справим коректно с цифрите и да не лъжем себе си, и да не манипулираме и заблуждаваме аудиторията, защото тези цифри са дадени коректно и са в съответните документи.
Казвате, че средногодишният брой пенсионери за следващата година ще намалее със 7 хиляди. Това ли е ефектът от пенсионната реформа, която предложихте, господин министър? Със 7 хиляди човека ще намалее броят на пенсионерите, при положение че пенсионерите в България са 2 млн. 150 хиляди. На базата на 2 млн. 150 хил. пенсионери и 2 млн. 700 хил. пенсии със 7 хил. ще намалеят пенсионерите?! И това е резултат от пенсионната реформа, който отчитате Вие.
В днешните медии излезе информация за първото шестмесечие на 2012 г., че за първи път новоотпуснатите инвалидни пенсии са повече от новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст. Сигурно отново ще обвините чичо доктор, който е извършил нарушение и т.н. Уважаеми колеги, тези, които не могат да отговорят на изискванията на новото законодателство, прибягват до инвалидните пенсии, така че не бива да обвиняваме когото и да било.
На следващо място – няколко думи за индексацията на пенсиите и за размера на пенсиите. Средният размер, който предлагате, е 9,3%. Уважаеми колеги, в предния дебат господин Орешарски Ви каза, че индексацията по принцип се извършва на годишна база. Когато инфлацията е със засилени темпове, както беше през 1997 1998 г., тогава се извършва няколко пъти годишно. Така че индексиране на пенсиите след три години замразяване на по-голяма част на техния размер, означава само едно, означава невъзможност да се компенсират загубено потребление, пропуснато потребление, да се компенсират пропуснати плащания, да се компенсират, ако щете, пропуснати ползи.
Индексацията на пенсиите съвпада с цикъла на изборите и неслучайно това упражнение е наречено „индексация предизборно”. Няма какво да се притеснявате от това, тук съм максимално откровен, няма правителство, което да не е правило такова увеличение на пенсиите преди изборите.
На следващо място, от тази година пенсиите и обезщетенията, които нямат осигурителен характер, за поредна година трябваше да минат към Агенцията за социално подпомагане. Не се ангажирам с дискусията дали това е правилното, или не е правилното решение, но, уважаеми господин министър, това е Ваше обещание. Вие казахте, че Министерството на труда и социалната политика ще положи всички усилия, за да може плащанията, които не са свързани с осигурителен характер, да минат към Агенцията за социално подпомагане или към Агенцията за хората с увреждания. За съжаление и през следващата година това нещо не се случва.
С тези аргументи ще направим съответно предложение от нашата парламентарна група. Да се надяваме, че разумните и по-голямата част от тях ще бъдат подкрепени.
Нашата парламентарна група заявяваме, че няма да подкрепим предложения Законопроект за държавното обществено осигуряване. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ)1548 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, уважаеми господин Дянков, с бюджета за здравеопазване за тази година управляващите се опитват да ни втълпят три мита: че парите за здраве през 2013 г. ще бъдат повече; че реформата в здравеопазването продължава и че здравеопазването е основен приоритет на тази власт.
Уважаеми дами и господа, нищо от тези твърдения не е вярно. Това са празни приказки – прах в очите на българските граждани. Защото, нека да го кажа направо, здравеопазването е един от най-големите провали на това управление. Защото, в четвъртата година на управлението на ГЕРБ към въпроса, който задаваме вече три години: къде са парите, прибавяме и въпроса: къде е държавата?
За парите разбрахме. Те потънаха в бездънната яма на Финансовото министерство, в черната дупка на бюджетите, които готви господин Дянков. Тях повече няма да ги видим.
А държавата, както виждаме в бюджета за здравеопазване за 2013 г., тя си е плюла на петите и е избягала от всякакви ангажименти в здравеопазването. Държавата е дим да я няма от здравеопазването.
Да започнем поред с парите. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година в абсолютни цифри е със 70 милиона повече от бюджета за тази година. Бюджетът на Министерството на здравеопазването обаче е намален със 100 милиона лева – от единия джоб в другия. Защото на Касата са прехвърлени нови дейности за 99 милиона. Бюджетът й е увеличен със 70 милиона, а са й прехвърлени нови дейности за 99 милиона: 40 милиона за интензивни грижи, 15 милиона за инвитро, 35 милиона за ваксини и 9 милиона за високоспециализирана диагностика – това е по заложени стойности в бюджета, който предлагате. Всеки обаче, който малко от малко разбира от това как се разпределят парите в здравеопазването, може да каже, че това са много неточни, много приблизителни сметки. Ще го докажа.
Да вземем тези 40 милиона за интензивни грижи. Те ще нараснат минимум два пъти, след като се вадят от контрола на Министерството на здравеопазването и отиват в Касата по една много проста причина – досега интензивните грижи се разпределяха между държавните и университетските болници, а сега ще се разпределят по клинични пътеки в интензивни сектори във всички болници, които имат над второ ниво на компетентност. Тука ще се включат и големите частни болници – „Токуда” и новосъздадените десетина в София.
Ами Фондът „Инвитро”? Всеки знае, че слава Богу в Националната здравноосигурителна каса няма листа на чакащите, което означава, че и парите за инвитро реално ще бъдат много повече от досегашните 15 милиона.
Давам тези примери по единствената причина – да покажа, че бюджетът е достатъчно неточен, тоест бюджетът е достатъчно приблизителен – плюс-минус стотина, 200 млн. лв. Това е бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който повече прилича на бакалска сметка, защото милионите са плюс-минус. Всъщност, ако трябва да бъдем честни и досега Националната здравноосигурителна каса си работеше по този начин – плюс на приятелските болници, минус на болниците, които не са толкова близки на ГЕРБ или на ръководството на Касата. За справка: 50-те милиона, които си разпределиха в края на миналата година.
Казвам всичко това, за да докажа, че този бюджет никой няма никакво намерение да го спазва по начина, по който е разписан – нито Министерството на здравеопазването, нито Касата, нито държавата. Националната здравноосигурителна каса си е на автопилот, както между другото и държавата е на автопилот.
Казвам го, защото най-голямото доказателство е приходната част на този бюджет. Погледнете цифрите: четвърта поредна година здравните вноски на държавата за пенсионери и военнослужещи, студенти, за деца са на една и съща стойност – 941 млн. лв. Три години са на една и съща стойност. За следващата година е предвидена същата сума, при положение че има, вярно символично, средно 9,3% заложено увеличение на пенсиите. Символично, но то има своето числово изражение по отношение здравните вноски на държавата. Те би следвало да бъдат с 45 милиона повече. Само че не!
Тук изобщо не искам да започвам темата, че ги няма и едни 330 млн. лв., които следваше да бъдат отразени, ако ГЕРБ беше изпълнил ангажимента си, законодателно закрепен, здравните вноски за децата да нараснат от 16 на 32 лв. Това беше прието единодушно със закон в края на 2009 г., което не виждаме в този бюджет.
Господин Горанов даде едно изключително любопитно и показателно обяснение на този факт – че, видите ли, това, че 941 млн. лв. е четвърта година цифрата, която се сочи като трансфер от държавата, било техническа грешка. Било в резултат на една техническа грешка, допусната през 2010 г. Техническа грешка, че тогава били дадени десетина, двадесет, тридесет милиона повече, следващата година били дадени десетина, двадесет, тридесет милиона по-малко. Изобщо, бюджет!? Техническа грешка!
Аз бих казала, че наистина има грешка, но тя не е в числата. Грешката е в тези, които пишат числата. Грешката си има име и това име е ГЕРБ както в здравеопазването, така и в цялото управление на българската държава.
Тук беше зададен въпросът, на който не знам дали ще има отговор: къде са тези 9 милиона, които останаха от бюджета на Касата през 2011 г.? Къде са тези 50 млн. лв. неосъществен трансфер от Здравната каса към Министерството на здравеопазването? Няма ги в разходната част на бюджета на Касата за тази година. Няма ги предвидени и в бюджета през 2013 г.
Знаете ли какво ще се случи с тези пари? Аз съм готова с отговора: господин Дянков ще си ги прибере обратно, както направи с 1 млрд. 400 млн. лв. през 2010 г., както направи с 340 млн. лв. през 2011 г. И тук сравнението на господин Шарков беше изключително некоректно, защото тези 420 милиона в последната година от нашето управление останаха в резерва на Касата, който отдавна, отдавна отпътува по предназначение.
Тук по-интересно е и нещо друго – има решение на Конституционния съд, което каза, че е в противоречие с Конституцията да бъдат трансферирани пари от Касата към министерството и да бъдат харчени за дейности, които са ангажимент на българската държава, а не на здравноосигурените български граждани – за спешна помощ, за инвитро, за интензивни грижи. Но господин Дянков ще си ги прибере и в крайна сметка през Министерството на здравеопазването, ръководено от госпожа Атанасова, ще ги похарчат точно за това, за което си бяха наумили. Тук разбирате ли, че няма Конституционен съд, няма конституционни решения, няма нищо задължително за ГЕРБ? ГЕРБ са над законите, над Конституцията, над държавата. Те са властта, те са държавата, те просто си правят каквото си искат. Тази година, въпреки че Конституционният съд каза, че е противоконституционно тези 50 останали милиона да се използват за дейности от Министерството на здравеопазването, те ще си ги използват. А следващата година са приготвили нещо друго – вместо да се движат парите, ще се движат дейностите, което е също толкова противоконституционно, колкото здравноосигурените да плащаме за дейности, които са ангажимент на българската държава.
По втория мит – за реформата, за това, че реформата в здравеопазването през следващата година продължава. Това, уважаеми дами и господа, звучи заплашително, направо звучи зловещо. Защото въпросът е: коя реформа – тази ли реформа, която започна министър Нанев, беше продължена от Анна-Мария Борисова, от д-р Стефан Константинов и сега се приключва от госпожа Атанасова? Тази реформа за закриване, за фалиране, за ликвидиране на общинските болници?
За съжаление, тази реформа наистина продължава и това се вижда в числата в бюджета, който предлагате, защото там за болнична помощ през следващата година не е предвидена и стотинка повече, въпреки дереджето, в което се намират болниците; въпреки тези над 350 милиона задължения; въпреки че на болниците им се прехвърлят нови дейности – за инвитро, за интензивни грижи; въпреки че клиничните пътеки вече четвърта година не са актуализирани, въпреки инфлацията, въпреки ръста на цените на консумативите, те са недофинансирани, което означава едно-единствено нещо – драстично по-малко пари за болничната помощ през следващата година. Което означава също така, че няма как да се повишат възнагражденията на лекарите, на медицинските сестри, на здравните работници, че те ще се включат в движението, те ще се движат към терминал 2 – изхода на кризата по време на управлението на ГЕРБ.
Тук не искам да пропусна парите за лекарства. Това е единственото перо, което безусловно ежегодно се увеличава. Дали се дължи на увеличение на цените на лекарствата, или се дължи на увеличаване броя на пациентите, които ползват тези лекарства?! По-вероятно е първото, защото за цените на лекарствата разбрахме, че по време на управлението на ГЕРБ са се увеличили с до 400%, а на останалите въпроси отговор няма. ГЕРБ панически се плашат да отговорят на въпроса: защо всяка година парите за лекарства в Касата се увеличават? Явно някой много сериозно се облажва от цялата тази дейност.
Накрая стигаме до третия въпрос: дали наистина здравеопазването е основен приоритет на това управление? Ако съдим по динамиката, по движението в сектора на пари, на дейности, на лекари, на пациенти и най-вече на високопоставени кадри – четирима министри на здравеопазването; четирима шефове на Здравната каса; десетина заместник-министри и шефове на агенции, да, очевидно здравеопазването е някакъв приоритет. Приоритет по герберски. Но, ако погледнем пораженията, които ГЕРБ нанесе в здравеопазването на българските граждани – закритите болници, скъпите лекарства, заминаващите от страната лекари и най-вече хората, особено тези по малките населени места, които са оставени сами на себе си да се оправят както могат, без здравни грижи и без медицинска помощ. Ако погледнем всички тези процеси, изводът е един-единствен: не приоритет, здравеопазването е последна грижа на това управление.
Затова Коалиция за България няма да подкрепи този бюджет.