14 ноември 2012 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Миналия път, когато беше поискано тази точка да бъде внесена в дневния ред, в залата се задаваше въпроса: „Кого криете?” Ясно е кого криете и кого пазите. Пазите циганите! Това за всички е прозрачно и безспорно. Преди малко господин Шарков прочете тук случаите, изброи ги, и се видя, че повечето от тях, дори не повечето, а в 90% от случаите тези деяния и престъпления ги осъществяват циганите. Каква е връзката? Всички искат да влезе този текст в Наказателния кодекс, който да си квалифицира състава, когато е по отношение на извършено деяние на медицински лица. Някой обаче не дава. Кой не дава? Ясно е, че това е Цветан Цветанов, който определя Вашата политика във връзка с Наказателния кодекс и наказателноправните въпроси. Той решава. Иска министърът на правосъдието, искате явно и Вие. Разбирате, че това е проблем, но Цветан Цветанов не дава, защото той се грижи за интеграцията на циганите – това е негова тема. Натоварен е по съответния начин за това. Той не желае това да се случи! Всъщност с отказа Ви случаят да бъде въведен като квалифициран състав, в който биват нападани медицински лица, явно е, че Вие го прикривате и не желаете, не изпълнявате нещо, което самите Вие не желаете. Затова искам прегласуване.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В утрешния ден България би трябвало да подпише договор за строителството на „Южен поток”. Това е един от най-големите инвестиционни проекти в областта на енергетиката в последните десетилетия. Бих казал, че след злополучния проект за АЕЦ „Белене”, действително проектът „Южен поток” е най-големият. България ще поеме сериозни ангажименти, които ще предопределят нейната политика за десетилетия напред в областта на енергетиката, и по-специално в снабдяването на българския бизнес и българските граждани с природен газ. В такъв момент е необходимо Народното събрание, народните представители да имаме пълна яснота относно поетите ангажименти. По този повод с господин Иван Костов правим предложение да бъде изслушан министър-председателят, който да отговори на ключови въпроси, по които за момента няма отговор, и се надяваме да бъде подкрепено от Вас. Искаме да знаем проведено ли е независимо технико-икономическо проучване на проекта „Южен поток” и дали това проучване показва, че има гарантирани ползи за страната ни и разумни разходи? На второ място, след като газопроводът минава през територията на Република България, има ли гаранция, че България ще може да доставя газ от трети страни по този газопровод, или ще продължава да се спазва заложеното в споразумението изискване – само от „Газпром” да протича по тръбите? На следващо място. Част от територията на газопреносната система на България няма да бъде повече използвана. Това са средства, които българската държава е дала. Предвидени ли са в договора компенсации за това, които трябва да доведат до повишаване на транзитните такси? Тези и още няколко въпроси изпратихме на министър-председателя и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма още миналата седмица. Очаквам да ни подкрепите, за да бъде изслушан министър-председателят и да има яснота по тези важни за страната ни въпроси. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поведението на мнозинството, което отхвърля предложението, изключително много ми напомня поведението на тройната коалиция, когато в края на 2006 г. отново парламентарните групи на ДСБ и на СДС, тогава бяхме две отделни парламентарни групи, поискахме да бъде проведено изслушване и да се запознаем с всичките параметри по проекта „Бургас – Александруполис”, който, Вие знаете, че пропадна и по Проекта АЕЦ „Белене”. Получихме същия високомерен отказ от тройната коалиция, както сега го получаваме от Вас. Резултатите ги виждаме сега, когато има комисия, която разследва всички данни около Проекта АЕЦ „Белене” и се оказват огромни злоупотреби. По отношение на питането ни за изслушване. Основното, което трябва да разберем от министър-председателя, е, България като страна – членка на Европейския съюз, спазва ли изискванията на европейското законодателство и на третия либерализационен пакет, който е грубо нарушен в текстовете на сегашното споразумение? Грубо нарушен! Запазват ли се тези текстове, или ние действителното като част от Европейския съюз ще се присъединим към всички държави, които са заложили диверсификация на доставките по всеки един от газопроводите? Този въпрос виси и на него отговор няма. Ние не искаме да бъдат цитирани разговори с комисаря Йотингер, искаме официално становище от Европейската комисия, която да потвърди, че договорът „Южен поток” през България съответства на европейското законодателство. Моля, подкрепете предложението ни, то е в интерес на страната. Благодаря.

Госпожо председател, дами и господа народни представители, предлагаме Проект за декларация, която да осъди изявлението на лидера, председателя на Движението за права и свободи Ахмед Доган, направено на 4 ноември тази година в Кърджали. Изявлението е следното – господин Доган нарече освободителната за България Балканска война от 1912 г. „възродителен процес” и „етническо прочистване”. Ние смятаме, че с това изказване той осъществи открито посегателство срещу принципите, залегнали в Конституцията, и оспори териториалната цялост на България, отричайки освободителния характер на Балканската война. По този начин на практика атакува държавността на Република България, тъй като нашата държава се е създала след освобождението от турско иго и утвърдила чрез поредица от войни – това е Освободителната война, това е Българо-сръбската война за налагане и утвърждаване на Съединението ни, и Балканската, която има за цел да освободи териториите, останали под владичеството на османската империя, заселени с българи. Да оспориш тази война като вид етническо прочистване или възродителен процес е не само подмяна на историята, но и, както казах, атакуване на държавността на България и вече атакуване на конституционните принципи за единност, за унитарност на България. По тази логика господни Доган утре ще изкара, че освобождението ни от турско робство е също така етническо прочистване, възродителен процес и ще поиска да го заклеймим, тъй като то е нарушило правата на падишаха, на султана – неговите права да владее и да подлага на геноцид балканските народи. Такава деформация, такова перверзно отношение към историята трябва да бъде санкционирано и то трябва да чуе санкцията на народното представителство. Предлагам да гласуваме в дневния ред да влезе осъдителна декларация за изявлението на господин Доган.

Дами и господа народни представители, предлагам прегласуване на нашето предложение в дневния ред да влезе декларация, с която да се осъди изявлението на Ахмед Доган от 4 ноември тази година, с което той нарича Балканската война възродителен процес. Мисля, че нито един български народен представител не може да бъде безучастен към една такава декларация, която подкопава конституционността на държавата. Апелирам към Вас, особено към представителите на ГЕРБ – управляващата партия, да послушат разума и вътрешното си аз, а не някоя директива, която са им спуснали, защото става дума за грубо нарушение на държавността в България от лидер на парламентарна група и една опасна тенденция, която задължително трябва да има санкцията на народните представители. Така че в тази зала, в този Парламент бъдете преди всичко българи, после партийци и гласувайте „за” тази декларация да влезе в дневния ред, след което да я обсъждаме, да я коментираме, да разберете за какво става дума в нейния текст, а не предварително да я отхвърляме. Госпожо председател, разчитам и на Вас да призовете като председателстващ този висок политически форум, да заклеймим това изказване. Иначе просто тези, които се въздържат или са против нашата декларация, на практика са съгласни с Ахмед Доган.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги – по начина на водене. Уважаема госпожо председател, Вие обявихте от трибуната, че това предложение по ал. 3 е внесено от господин Павел Шопов, ако не ме лъже паметта. Нямам го пред мен. Ако наистина това е предложение, внесено от господин Павел Шопов, то не би следвало да давате думата на друг народен представител да обосновава предложението, защото правото по ал. 3 е лично право на всеки един народен представител и то не е право на парламентарна група. Право на парламентарна група е да внася предложения по ал. 7. Моля Ви за в бъдеще само и единствено авторът, който е подписал предложението по ал. 3, той има право да го обосновава, а не да го преотстъпва на друг. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, явно, че на ДПС им е страшно неудобно и неприятно да се повдига този въпрос и да бъде пак пред общественото мнение, да бъде обсъждан и дискутиран. Наистина беше абсолютно грозна провокация това, което направи Ахмед Доган, и сега се прави всичко възможно, дори и с някакви процедурни хватки и опити за обезсмисляне на това, което „Атака” прави, да бъде изместен проблемът от същината на изказването и нещата да бъдат вкарани в процедурата – нещо, което ДПС е правило много пъти. Според правилника – той е пред Вас, госпожо председател, според чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 7, на които съм се обосновал, за да внеса предложението, и по всички правила на правилника всеки народен представител и група могат да правят такива предложения, но всеки народен представител може да излезе и да обоснове едно искане в залата, което вече е постъпило, внесено е в Канцеларията на Народното събрание, и оттам-нататък може да бъде подкрепяно и поддържано от който и да е народен представител. Не аз съм несъгласен с това, че друг го обоснова. Благодаря Ви, нямам нужда от Вашето застъпничество и от адвокатство, господин Читак (смях и весело оживление), но явно е ... (Смях и весело оживление в залата.) Извинявам се, господин Казак. Явно на Вас Ви е много неудобно, искате да защитите лидера си, вместо той да дойде в тази зала и да се защитава тук и да даде обяснение за своите думи и да го накараме да се чувства виновен, виждате, че той не го прави и кара други да го защитават, да влизат в ролята му на адвокати.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя изявление от името на Парламентарната група на Партия „Атака”. То е реакция на една недопустима намеса в работата на българския съд. За какво става дума? На 8 ноември в град Дъблин, Ирландия, се е състоял Конгрес на либералите и демократите в Европа. Там по доклад на българската партия, българската е силно казано за Движение за права и свободи, е била приета една резолюция. Госпожо председател, обърнах се към Вас със специално писмо, написах също така писмо до председателката на Висшия съдебен съвет, до президента и премиера, в които пледирам да се вземе отношение към тази недопустима намеса от страна на някакъв партиен форум, който се намесва в българския независим съд, тъй като Алиансът на либералите и демократите в Европа е приел една резолюция, в която се казва следното нещо: „На 18 септември 2012 г. стартира процес в Окръжен съд – Пазарджик, срещу 13 български мюсюлмани, за които се твърди, че застрашават националната сигурност на българската държава. Тези съдебни производства – се казва в резолюцията на АЛДЕ – са манипулативни и не се основават на солидни доказателства или на свидетелски показания, целящи подкопаването на авторитета на религиозните институции и обиждането на мюсюлманската общност.” Забележете, дами и господа народни представители, един партиен форум се произнася за това какви са съдебните доказателства по дело, което още тече. То още не е приключило. Съдът не се е произнесъл, но партийният форум на либералите в Дъблин – Ирландия, вече знае и обявява на всеослушание, че съдебните производства били манипулирани. Според нас това е изключително грубо и недопустимо вмешателство в работата на българския независим съд. Смятаме, че не само обществеността у нас, магистратите, но и държавните институции трябва да реагират категорично на тази намеса, да обяснят на господа либералите в Европа, че няма практика партиен форум да се меси в работата на съда на която и да е държава. Това трябва да стане по най-официален път. Иначе България просто ще бъде унижена, не че вече не е била по различни поводи, но ще бъде унизена от резолюцията на един съд, която пък е манипулирана, този форум е манипулиран от партия ДПС. Там нещата са представени превратно. Всички знаем, че в Пазарджик става въпрос за процес срещу хора, които се обявяват против светската държава. Не знам дали либералите и демократите в Европа искат да има шариат вместо светска държава в Европа, но го искат тези, които съдят в Пазарджик. Закриляйки ги, либералите в Европа всъщност се съгласяват светската държава да бъде премахната, да се въведе шариат – ислямското право, да има джихад срещу неверниците, думите на един от подсъдимите: „Поклон пред тези, които режат глави”, да станат общоевропейски либерален лозунг. Вероятно това искат либералите, ако въобще са знаели какво искат, когато са приели тази резолюция. Така или иначе, тя е приета, тя е огласена. Светът знае за нея и това е удар по имиджа на България. В Пазарджик тече съдебно дело. Съдът трябва да бъде оставен абсолютно спокойно да прецени обстоятелствата там. На никого не е позволено да се произнася по тези обстоятелства и да ги нарича по какъвто и да е начин. Изявлението на Парламентарната група на Партия „Атака” е свързано със защита на българската съдебна система. Смятаме, че трябва да се вземе отношение, може би като декларация на Народното събрание. Вие преценете, госпожо председател, но е задължително да се реагира на тази груба намеса в независимостта на българския съд. Благодаря за вниманието.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имам процедура по програмата. Точка 8, която е: Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, да стане т. 2 от дневния ред, тъй като програмата е доста натоварена и има голяма вероятност да не стигнем до тази точка. Според мен законопроектът е важен и затова правя процедура т. 8 да стане т. 2. Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 254-01-92, внесен от Димчо Димитров Михалевски, Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 17 септември 2012 г. Комисията по труда и социалната политика, на свое заседание, проведено на 10 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, № 254-01-92, внесен от Димчо Димитров Михалевски, Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 17 септември 2012 г. В заседанието участваха: от Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и госпожа Петя Малакова, главен експерт в същата дирекция; от Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванова-Начева, подуправител и господин Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”. Присъстваха и представители на социалните партньори, други организации на гражданското общество и представители на работниците и служителите в ОЦК Кърджали. Законопроектът бе представен от народния представител Димчо Михалевски, който подчерта, че повод за изготвяне на предложенията е състоянието на работниците и служителите в ОЦК Кърджали, които от началото на месец март тази година са в стачна готовност, не са получавали трудови възнаграждения и други видове полагащи се и дължими обезщетения. Същевременно съгласно действащите разпоредби към момента на стартиране на процедурата по несъстоятелност работниците и служителите не отговарят на изискванията за получаване на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя поради изискванията за шестмесечен период за осъществяване на дейност. Със законопроекта се цели да се гарантират социалните права на работниците и служителите при по-специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя. Предлагат се следните комплексни мерки за постигане на набелязаните цели: – увеличаване на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността, от 6 месеца на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закон; – увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. За своевременното уреждане на осигурителните права на осигурените лица, в случаите на забава в процедурата по несъстоятелност и в изплащането на съответните обезщетения, се предлага законопроектът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, Националния осигурителен институт и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. В своите становища заместник министър-председателят и министър на финансите, министърът на труда и социалната политика и управителят на Националния осигурителен институт не подкрепят законопроекта, защото съдържа мерки, с които се разширява достъпа до ресурсите на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, увеличава се и рискът от финансови злоупотреби от страна на некоректните работодатели и от наетите лица, както и от демотивация на работниците и служителите за бързо включване в пазара на труда. Посочва се, че е неприемливо увеличаването на максималния размер на гарантираните вземания, предвид неговото увеличаване с 40 на сто през 2010 г. и запазването му през следващите години. След провеждане на заседанието е получено и становището на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в което е изразена принципна подкрепа, като се обръща внимание, че следва да се обърне внимание върху финансовите параметри на предложените мерки. В становищата на организациите на национално представителните организации на работодателите се съдържа частична подкрепа за законопроекта по отношение на изискуемия период за осъществяване на дейност от работодателя, преди обявяването му в неплатежоспособност, с основни мотиви ограничаване на възможностите за злоупотреби със средства на фонда. Същевременно не се подкрепя предложението за увеличаване на размера на гарантираните вземания. В становището на КТ „Подкрепа” се изтъква, че предложените изменения не противоречат на международноправните изисквания и отразяват съществуващите практически проблеми по изплащането на трудовите възнаграждения и гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на техните работодатели. Във връзка с това е изразена подкрепа по отношение на увеличаването на размера на гарантираните вземания, с мотиви за по-адекватно гарантиране на социално-осигурителните права на осигурените лица. Същевременно не се подкрепя предложението за увеличаване на необходимия срок за осъществяване на дейността от работодателя преди обявяването му в неплатежоспособност. В хода на дискусията се изказаха различни мнения по законопроекта. Обсъдени бяха въпроси, свързани с предназначението на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, процедурата по отпускане на гарантирани вземания и целесъобразността на предлаганите мерки. Народните представители бяха запознати и със становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България, която подкрепя предложения законопроект, защото е в съответствие с директивите на Европейския съюз за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Също така се посочи, че финансовите измерения на предложените мерки са твърде скромни и са във възможностите на бюджета на фонда за тази и за следващите години. Същевременно Конфедерацията на независимите синдикати в България предлага разширяване на достъпа до средствата на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за работници и служители от предприятия с временни затруднения, като по този начин напълно ще се транспонират изискванията на европейското законодателство в тази област. Обсъдена бе и възможността за предприемане на законодателни инициативи за промяна в реда на удовлетворяване на кредиторите и промяна в поредността на вземанията по трудови правоотношения. Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи подкрепят законопроекта, защото с него се повишава степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател, подобрява се целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза, и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социалното осигуряване в социалното подпомагане. Подчертано бе, че временно свободните средства на фонда в размер на 220 млн. лв. са инвестирани в държавни ценни книжа, приходите от които са в размер на 11 млн. лв., а разходите са в размер на 2 млн. лв. За периода януари – август 2012 г. са изразходвани 400 хил. лв. за 399 души, което от своя страна разкрива резерва за гарантиране на адекватна социална закрила на осигурените за този риск лица. Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ имат резерви към предложения законопроект, като считат, че той няма да постигне набелязаните цели, не съдържа оценка за финансовите импликации върху бюджета на фонда за текущата и следващата бюджетна години. Подчертано бе, че не се наблюдават процеси, които да изискват извънредна промяна в тези регламенти. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, „против” - 1 глас и „въздържали се” – 10 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 254-01-92, внесен от Димчо Димитров Михалевски, Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 17.09.2012 г.”

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Аз искам първо да благодаря на комисията за изключително подробно изнесения доклад, който отразява обективно ситуацията около нашия законопроект. Преди да започна изказването си и да изнеса пред Вас мотивите, искам ясно да отбележа, независимо че конкретният повод за внасянето на този законопроект е ситуацията в Оловно-цинковия комплекс – град Кърджали, смисълът и задачите, които се поставят с него, е да реши проблема на десетки хиляди български работници и работнички, изпаднали в подобна ситуация, които очевидно нямат в момента достъп до този фонд, създаден от законодателя. Разбира се, това според мен е основният и първият аргумент, върху който ние като законодатели трябва да се замислим – защо в крайна сметка този фонд, създаден да покрие казуси от подобен характер, де факто – Вие чухте и числата, над 220 милиона има от свободните средства на фонда, които са инвестирани в държавни ценни книжа, тоест подкрепя цялостната бюджетна политика на държавата. Де факто тези 220 млн. лв. тази работа вършат, а не вършат работата, за която ние сме ги предназначили като законодатели в годините назад и за които в крайна сметка работодателите са отделили от приходите си, за да могат да попълнят фонда. Вие чухте от доклада, че разходите, които за 2012 г. са дадени на 399 работника, са само 400 хил. лв., при общо над 220 милиона, забележете, при разходи за администриране на фонда над два милиона. Тоест, ние трябва много дълбоко да осмислим какво е необходимо да се промени. Не да поставим под риск, както твърди и министърът на финансите, тези средства, които очевидно в момента крепят и фискалния резерв, а това не е малък ресурс – от 220 милиона, но и да бъдат полезни на хората, за които са предназначени. Трябва да отбележим, че предлаганите от нас промени са взети от конкретния казус в Оловно-цинковия комплекс. Не са достатъчни трите начислени, но неизплатени заплати. Ще Ви дам за пример, че към днешна дата, след масовото напускане през миналия месец от ОЦК, де факто немалка част от работниците, може би между 150-200 човека, имат начислени повече от девет заплати, които не са им изплатени. Затова ние предлагаме да се разшири обхватът от три на шест начислени заплати и в двата случая, които се предвиждат по закон – да не цитирам сега текстовете, не е необходимо, Вие ги имате пред Вас. Второто важно условие. В момента, ще дам пак конкретен пример с ОЦК, тече една процедура на изчистване на активите на предприятието от задълженията, които висят върху търговското дружество. Това е използване на една схема чрез съдия-изпълнител и де факто част от кредиторите ще придобият изчистените активи и не винаги работниците могат да се справят с тази сериозна конкуренция на финансиращите банки. Тече в момента процес в ОЦК – Кърджали, на завеждане с изпълнителни листове, получени от съда на искове за погасяване на заплатите. Аз имах лична среща и с адвоката, който движи на няколко стотин работника този процес в Кърджали, и го попитах в прав текст – той се казва Димитров: „Извинявам се, господин Димитров! Какво ще кажете – дали този закон, който ние внасяме, все пак е полезен в конкретния контекст?”, и трябва да Ви кажа, че получих юридическо мнение, че този закон е полезен, защото няма да може изцяло през съдебната система и през изпълнителни листове работниците да получат поне част от своите възнаграждения. Предлагането на този законопроект има паралелен, допълващ смисъл – да решим един конкретен казус. Сигурен съм, че ще решим и много други казуси от страната. В комисията бяха дадени подобни примери от района на Троян. Колеги, много ясно Ви моля, огромна е молбата към Вас не заради нас като вносители, а за хората, които ще получат реална полза от този законопроект, да го подкрепим. Сигурен съм, че може да не бъде злоупотребено с разширяването на полето на възможностите да се използват ресурсите на фонда чрез един много прост механизъм: ако държавата чрез своите мощни структури – Националната агенция за приходите, Главна инспекция по труда и редица други контролни организации, достатъчно стриктно и близко наблюдава предприятията, особено такива с повече работници, за да не се допуска изпадането им в неплатежоспособност. Казусът в Кърджали е емблематичен. Предприятието дълго време е водено към умишлен фалит чрез една елементарна, известна схема – фактуриране на висока цена на суровините и материалите, ползвани за производството, и съответно продаване под пазарни цени на изделията, които произвежда Оловно-цинковият комплекс. Ако контролните органи следят внимателно, а не изпълняват само функции по контрол на малките и средни предприятия, които очевидно в момента правителството е възложило на Националната агенция за приходите, няма да изпуснат и да се допускат такива ситуации, както в ОЦК – Кърджали. В момента състоянието на над 700 човека, които напуснаха, е много тежко. Някои от тях вероятно успяха сами да си намерят работа, повечето обаче не успяха. Моля Ви съвсем човешки: подкрепете нашия законопроект. Той няма да събори фискалната стабилност на държавата, а напротив, ще даде смисъл за това – много малка част от заделените 200 млн. лв. да послужат за решаване на проблема на хората. Завършвам. Имайте предвид, че вероятно след изчистване чрез изпълнителните листове на част от задълженията към работниците ефектът върху фонда според мен няма да надхвърли 500 хил. лв. При налични 220 млн. лв. сами разбирате за какво става дума. Разчитам на Вашата подкрепа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се изкажа във връзка с казуса ОЦК, защото смятам, че като народен представител от този регион трябва да взема думата. Големият проблем в ОЦК е, че едно структуроопределящо предприятие в годините е дадено да бъде сто процента частно, без да има участие на държавата. Както се случи в Мадан, където държавата имаше участие и имаше инструменти за решаване на проблема, тук при ситуацията в ОЦК – Кърджали, нямаше начин това де се случи. Въпреки всичко ще Ви разкажа в най-общ вид какво свърши държавата за тези няколко месеца. Още през месец март тази година със заповед на премиера и министъра на труда и социалната политика беше създадена работна група в Районното управление на Националния осигурителен институт, за да могат да се приемат служители, на които да се изчисляват съответните лихви от забавените им заплати. Попълваха се искови молби. Всички минали през НОИ 600 човека са получили извлечения от ведомостите. Заведени са над 430 дела. До момента има 215 изпълнителни листа. Има финансово обезпечение тези хора да се вземат парите. Те очакват всеки момент да си вземат средствата от съдия изпълнителя, който е запорирал сметките. Защо казвам, че точно в казуса на ОЦК това предложение няма да бъде решение за завода? Защото той не е обявен в несъстоятелност. Към настоящия момент в съда са депозирани две искания от различни фирми – доставчици на ОЦК, за обявяване на дружеството в свръхзадлъжнялост и с искане за процедура за несъстоятелност. Все още обаче няма окончателно решение на съда за несъстоятелност на дружеството като цяло. Тези работници и служители при всички други равни условия към настоящия момент нямат право на гарантирано вземане от Фонда за гарантиране на вземанията. Фондът гарантира права на работници и служители при вписване на предприятието в несъстоятелност. В момента ОЦК – Кърджали, осъществява търговска дейност, тоест фирмата формира приходи от продажби. Това не означава, че предприятието не работи или е спряло съгласно изискванията на Търговския закон. Следователно предложената промяна – за увеличаване на срока от 6 на 12 месеца предприятието да е извършвало дейност, няма как да повлияе положително конкретно за ОЦК. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, най-напред искам да кажа, че днес гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Това е закон да се гарантира на работника и служителя онова, което работодателят не може да му даде, поради това че е изпаднал в несъстоятелност. Това е закон, с който днес няма да крепим фиска. Това е закон, към който днес трябва да погледнем не с две очи, а с всичките очи, които имаме, към всички работници и служители в страната, които в тежката икономическа криза, когато фалират предприятия, да могат да живеят! Не направих реплика на госпожа Караянчева, първо, защото в закона никъде не е казано, че той касае частни, общински или държавни предприятия. Той касае всички. В случая „Кърджали” е поводът, за да направим предложения за усъвършенстване на закона. Както виждате, благодарение именно на този закон има натрупана немалка сума от 220 милиона. Те стоят и ние ги пазим, вместо в момент на социален срив да дадем това, което се полага, или което ние считаме, че би трябвало да се даде на хората. На второ място, понеже госпожа Караянчева каза, че имало 215 обезпечителни листа, ние не коментираме този казус, колеги. Ние не коментираме дори и това, което казахте – като спечелят по съдебен път, няма да влязат в този закон, че незаконно бихме поставили въпроса за тях. Не бих искала да коментирам в момента и това, че Вие, отивайки в Кърджали, незаконно, но щедро раздадохте на тези граждани по 325 лева, първо, нарушавайки Закона за социалното подпомагане, второ, без реално да можете да помогнете на тези хора. Погледнете какво предлагаме! От една страна, връщаме назад не 6, а 12 месеца, което работодателите подкрепят. Работодателите са съгласни при такъв казус да има тази възможност за техните работници. На следващо място, предлагаме да се увеличи това, което ще се заплати – не три, а на шест заплати. Шест заплати, колеги! Шест заплати, когато има сериозна безработица. Между другото, искам да потвърдя това, което каза господин Михалевски. Докладът на комисията е достатъчно обстоен, компетентно подготвен и поднесен така, че да разберете за какво става въпрос. От една страна са опасенията на министъра на финансите. Радвам се, че госпожа Стоянова в момента председателства Парламента. Все пак тя беше и е председател на Комисията по бюджет и финанси. От една страна, Министерството на финансите се притеснява, че сме щели много да разширим обхвата на тези, които ще се възползват. Затова е направен законът – да могат хората да го ползват, когато имат нужда. На второ място, забележете, щяло да има злоупотреби. Ами, има си Национална агенция за приходите, достатъчно контролни органи, които ще трябва да следят тези няколко десетки, не дай Боже, да са стотици нарушители, и ще си ги санкционират по съответния ред. Следователно да лишим някой от нещо, на което има право, защото друг някой не може да свърши контролната дейност?! И на трето място, забележете, това е „най-уникалното” предложение или по-скоро мотив на Министерството на финансите, че видите ли, това щяло да демотивира съкратените работници поради обявяване на предприятието в несъстоятелност да си търсят работа. Е, как ще ги демотивира да си търсят работа, при положение че вече имаме 13% безработица – първо, няма къде да си намерят работа. Второ, кой работоспособен няма да иска да работи, а ще чака на шест заплати, които да му дадат малка глътка въздух, за да има достойнство да застане пред семейството си. Не съм била в Кърджали, не мога да кажа каква е ситуацията там. Колегите много по-добре могат да кажат какво са видели. Аз чух обаче какво беше казано в комисията. Чух хора, работили по кърджалийския случай, да казват, че на работниците им е неудобно да застанат пред децата си, защото нямат пари. И при положение че ние кътаме едни 220 млн. лв. точно за това, сега ние ще кажем: не, не може, видите ли, защото ще ги демотивираме да си търсят работа. Тотално сбъркана философия! Тотално сбъркани предложения и направени аргументации от страна на Министерството на финансите. Да, Министерството на икономиката е съгласно. Има бележки – чудесно, това е на първо четене. Да, Конфедерацията на труда, КНСБ подкрепя. И забележете, ние ако направим това, в максимална степен ще изпълним и съответните параметри, които имаме като изисквания на транспонираното европейско законодателство в това отношение. И синдикалната организация на „Подкрепа”, и те подкрепят, като те не са съгласни с довода за работодателите, но аз пак казвам – социалните партньори, за които всеки Божи път, когато застане на тази трибуна, социалният министър казва: „Ние със социалните партньори”, „ние със социалните партньори”... Социалните партньори, Министерството на икономиката казват: да, с корекции. Министерството на финансите обаче, което държи, разбира се, това не е само Министерство на финансите, но това са средства към Националния осигурителен институт, едни 220 милиона под формата на държавни ценни книжа, които са, за да гарантираме на тези, които изпаднат в несъстоятелност да получат някакви пари, те казват: не! Колеги, няма никаква логика в упорството да не искате да приемете законопроекта на първо четене. Съгласни сме да правим корекции след това между първо и второ четене, но логиката липсва. Пари – има, хора, изпаднали в несъстоятелност – има. Парите са осигурени по законния, по надлежния ред, без значение дали са за частна, общинска или държавна фирма, и ние сега в период на криза казваме: не, не можем да направим тази крачка. Защо? Обяснете ми логиката. Аз искам да чуя един аргумент, който да докаже защо този законопроект не може да бъде приет. За мен единствената логика е в това, че не трябва да се дават пари от фиска. Между другото аз искам да кажа, че тези държавни ценни книжа са 220 милиона, но ресурсът, който може да бъде ползван, е за над 12 милиона. Преди малко колегата Михалевски Ви каза, а и в комисията беше докладвано, че от 1 януари до 1 август тази година са дадени 400 хил. лв. Значи 220 милиона има – стоят във вид на държавни ценни книжа, около 12 милиона има, които са оборотни и могат да се използват, дадени са само 400 хиляди за първото полугодие на тази година. Имат крещяща нужда хората, които са работили, които са се осигурявали, да се промени законът, за което са съгласни и работодатели, и работници, и синдикати, и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но ние казваме: не! Искрено казано аз дълбоко се съмнявам, че мога по някакъв начин да Ви убедя, но поне помислете рационално и разумно какво ще кажем на хората, когато отидем при тях. И все пак се надявам, че ще помислите и ще подкрепите на първо четене законопроекта, като между първо и второ четене имаме достатъчно време да можем да нанесем корекции, които евентуално биха създали някакво притеснение в някой от Вас, който знае за какво става въпрос в този законопроект изобщо. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, аз ще бъда изключително кратък. Оставям настрана предложенията ни по чл. 4, касаещи удължаването на срока назад от 6 на 12 месеца, в която едно от необходимите условия е работодателят да е осъществявал дейност, като тук понятието „дейност” е изключително разтегливо. Аз имам своите безпокойства дали, ако настъпят и другите необходими и достатъчни условия, ще бъде признато, че все пак в конкретния случай е извършвана дейност. Аз се съмнявам. Искам да обърна Вашето внимание на другите два члена, в които предлагаме изменение. Те са много съществени. Това са членове 22 и 23. Там става дума, че гарантираният размер по досега действащото законодателство в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е не повече от три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Решението по чл. 6 е „или откриване на самото производство по несъстоятелност, или и обявяването на съответния работодател в несъстоятелност”. Аз Ви обърнах преди малко внимание, вероятно не сте ангажирали своето внимание, в момента има две искания за несъстоятелност, но съдът не се произнася. През това време обаче тече бурна активност на съдия-изпълнител, който разпродава активите на безценица на този завод – ОЦК, и в един момент може да се окажем след броени месеци и седмици, че ще бъде обявен в несъстоятелност заводът, но вече има работници, които са напуснали юли и август и няма да покрият изискването за тези шест месеца от датата назад на обявяване в несъстоятелност на завода. Подобна е дори и ситуацията с последните напуснали работници, за които по действащото законодателство възможният краен срок ще изтече през месец март. Аз също не съм сигурен дали през месец март ще има обявяване в несъстоятелност, така че аз Ви обръщам внимание, че това предложение е бланкетно и то покрива не конкретния казус. То дава възможност, като не е гарантирана на 100%, ако не се случат определени обстоятелства, и затова моля за Вашата подкрепа. В крайна сметка ние сме длъжни да дадем спокойствието на тези неколкостотин работници. Когато стана проблем и имаше спиране на плащанията на заплати, разберете, че тези задължения тежат на гърба на семействата на тези работници. Искам тук да благодаря на много от банките, които изразиха тогава съдействие, съчувствие, на електроразпределителното дружество, на ВиК, защото те тогава влязоха в положението им. В случая аз Ви призовавам да подходим разумно, мъдро и да подкрепим нашия законопроект, за което ще Ви бъдем благодарни.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз само ще обърна внимание на заглавието, тъй като преди малко то ни беше предоставено, но само в първата част – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания. След това се каза: „при несъстоятелност на работодателя”. Предлаганите две промени колегите от Коалиция за България предлагат да се случат още преди да бъде обявена фирмата в несъстоятелност. Ние смятаме, че този фонд достатъчно добре работи и сега, по сега действащите уредби, като единственото условие е фирмата или съответно предприятието да бъде обявено от съда в несъстоятелност. В мотивите на вносителя ние не видяхме отразена финансовата последица за бюджета на Фонда на гарантираните вземания. Нямаме приложено и какъв брой лица биха се възползвали от това си право. Считаме, че тези предложени промени водят до допълнителни разходи в бюджета на гарантираните вземания и най-вече в консолидираната финансова програма. Аз искам само да кажа, че ние в комисията изразихме наистина съмнение, че увеличаване на размера на вземанията ще засили интереса към фонда преди всичко от страна на некоректните работодатели и лицата по трудови правоотношения, които могат да ползват средствата от фонда и ще се създадат допълнителни предпоставки за злоупотреба със средства от този фонд, както и възможността за източване на фонда чрез умишлени и контролирани фалити, без да са направени вноски. Това ще засегне коректните платци към фонда и ще промени основния принцип, който е да гарантира плащанията, а не да се превърне в основен платец на трудови възнаграждения. Също така, съгласно разпоредбите на чл. 11 от Закона за гарантираните вземания, правомощията по утвърждаване основните насоки и плана за осигуряване със средства във фонда, както и утвърждаване на проекта за годишен бюджет, съответно приемане на отчета за изпълнение на бюджета на фонда, са представени на Надзорния съвет на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, а на свое заседание на 1 октомври 2012 г. Надзорният съвет не приема направените предложения към законопроекта. Ще Ви върна и с едно решение от 1 април 2010 г., което беше за подобряване на мерките за заетостта, домакинствата и бизнеса. Максималният размер на гарантираните вземания беше увеличен с около 40%. Тоест, от 1 юли 2010 г. увеличихме максималния размер на 1000 лв. Вярно, че тогава я предложихме като временна мярка, но тя си остана и действа през 2011 г. и 2012 г. Относно направените предложения на колегата в чл. 22 и чл. 23, където се предлага увеличение на броя на гарантираните вземания на работниците и служителите в размер на начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения от три на шест месеца, колеги, това предложение също е крайно неприемливо. Както казах, понастоящем максималният размер не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати, установени за страната. Във Фонд „Гарантирани вземания” няма вноски вече две последователни години. В бюджета за ДОО-то също за следващата година не са предвидени вноски, няма нови постъпления и резултатът от тази предлагана мярка ще бъде сериозно декапитализиране. Като следствие от увеличаването, тоест периода за удължаване, което иска колегата, ще се възползват и по-малък брой лица. Такова увеличено задължение е възможност във фонда да бъдат отправени претенции за плащания, които по действащите уредби не се следват. Затова, колеги, в тази си част предлагам да се въздържим от приемането на този законопроект и в двете му предложения. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петрова, доколкото разбрах от първото изречение на Вашето изказване, което искам да Ви опонирам, не сме предлагали да отпадне условието по чл. 6 за настъпване или откриване процедурата на несъстоятелност или едновременното обявяване на предприятието в несъстоятелност, така че Вашето твърдение най-малко не отговаря на това, което сме направили – меко да го кажа. Второ обаче, да твърдите, че няма обосновка за въздействието върху фонда, извинявайте! Ако погледнете чл. 1 на фонда за какво е предназначен, бих попитал: Вие имате ли обосновка на Националния осигурителен институт защо ги влагате в държавни ценни книжа и това се явява обяснение, че той не може да разплаща? Очевидно той не разплаща, когато дава 400 хил. лв. за главното си предназначение и 2 милиона за администриране на дейностите по фонда. Мога да Ви направя изчислението. Ако стъпим на практиката на фонда и на управляващите на фонда, въздействието от това, което предлагаме, ще бъде 800 хил. лв. на година, или 0,36% на наличните 220 млн. лв. Ето, сметнах Ви го. Само че – и тук възразявам категорично, това не е предназначението на този фонд и на този закон. Ние сме иззели тези средства от работодателите с тази цел и ги ползваме за други неща, както между другото направихте и с резерва на Здравната каса. Ако това не е нарушение на законите и на честността на отношението на законодателя към българските граждани, грях ми на душата! Аз Ви моля – не с тези аргументи! Знам, че не ги подкрепяте в душата си и в сърцето си, но, разберете – този фонд е да помогнем на хората, които са изпаднали в тази ситуация, а не да крепим фиска.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Петрова, не съм съгласен с това, което каза колегата Михалевски, че в душата си и в сърцето си подкрепяте работниците. Не, ГЕРБ в душата си и в сърцето си гледа да удари работниците. Аргументите, които споменахте по отношение на несъстоятелността – нищо друго не се случва, освен да се удължат сроковете, за да се осигури по-голям период на защита – шест или три месеца. Сега са три месеца, стават шест месеца, качествено нищо не се променя.

Ваше е предложението.

Да де, но аргументите, с които Вие тук заблуждавате колегите, са несъстоятелни. Качествено нищо не се променя, а това, че ГЕРБ и Вие не искате да приемете този закон, защото не сте на страната на работниците в условията на криза... Лексиката Ви за консолидирана фискална рамка, за ценни книжа – всичко това показа, че човекът, който в условията на криза, поради несъстоятелност и фалитите, докарани от Вашата икономическа политика, страда, не може да си получи изработеното, възнаграждението за положен труд. Този фонд е именно за това – когато страната има развитие, няма фалити, няма несъстоятелност. Вие веднъж стимулирахте с тази политика фалитите, а сега не искате да защитите хората – това са простите неща. Гласуването по този законопроект е пробен камък за отношението на ГЕРБ към работниците в условия на криза, когато фалитите и несъстоятелностите са ежедневие. Това е въпросът и философията на този закон. Сигурен съм, че в името на фискалната стабилност ще махнете и тези три месеца и ще кажете: „Работниците да се оправят!” Ама пусто не можете, идат избори! Сигурно след изборите и това ще направите, ако, не дай си Боже, имате възможност пак да управлявате страната. Това е концептуалната и политическата разлика, другото са техники, които тук сега няма смисъл да коментираме. Благодаря Ви.

Колеги, само ще зачета едно изречение от мотивите на колегата Михалевски – че е важно да се осигури възможността обхватът на закона да покрие случаите със значително забавяне на започване на процедурата по несъстоятелност (реплики от КБ) и забавяне на заплащанията на повече от тримесечни възнаграждения. Тоест, тук никъде не казваме за обявяване на фирмата във фалит. (Реплики от КБ.) Колеги, този закон действа и сега. Когато фирмата се обяви във фалит, работникът и служителят имат право да си изискват от фонда заплащане на тези гарантирани плащания, така че фондът и сега работи. За миналата година са изплатени 400 хил. лв. точно на такива фирми и работници. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за гарантиране вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя беше приет като изискване на две европейски директиви. Целта на Фонда за гарантиране на вземания на работници и служители е изключително прозрачна и е много ясно разписана в закона. Целта е да се гарантират възнагражденията на работниците и служителите. Разбира се, че има условия за откриване на процедура по несъстоятелност, разбира се, че има условия за обявяване на предприятието в несъстоятелност или в свръхзадлъжнялост, но основната цел на законопроекта е да се защитят работниците и служителите при настъпване на този осигурителен риск. Осигурителният риск е този, който трябва да бъде обезщетен, първо, с осигурителни вноски и след това при настъпване на съответното осигурително събитие този фонд да гарантира изплащането на обезщетения, в случая до три възнаграждения, както е разписано в закона. Сега колегите от Коалиция за България предлагат да бъдат не три, а шест възнаграждения и, ако добре си спомням, 12 месеца преди обявяването в несъстоятелност да е функционирало, да е извършвало дейност съответното предприятие. Големият въпрос е искаме ли да решим този въпрос, както обещаха премиерът, министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на труда и социалната политика при среща с работниците в Кърджали, или не искаме да го решим. Това е основният въпрос, който се задава сега с този законопроект. Ако текстовете, които са разписани в законопроекта на колегите от Коалиция за България, не вършат работа, дайте да ги подобрим между първо и второ четене. Това, което твърдите – че фондът работи – да, той работи, защото не е само за случая в Кърджали. Той е за цяла България. Няма как да има закон, който да бъде разписан за едно или друго предприятие. Той е за цяла България. В случая Вие говорите за подадени искови молби. Уважаеми колеги, справете се с Търговския закон. Вземанията по Търговския закон за работници и служители са на четвърто място. Кога ще стигнат работниците и служителите да си вземат по тези искови молби съответните обезщетения?! Кога ще се случи това?!

Те го направиха на четвърто място!

Техният голям проблем е сега, в момента. Защото, ако не могат да се възползват по правата, разписани в този закон, веднага изпадат от системата на социалното осигуряване, съответно се демотивират от системата на социалното осигуряване, тъй като тя не им гарантира възнаграждение, и отиват в другата защитна мрежа – в социалното подпомагане, ако отговарят на критериите за социално подпомагане. Тогава какъв е смисълът от този фонд? Вижте какво е казал законът – че дори работодателят да не е внесъл коректно осигурителните вноски, то обезщетенията не се губят, когато е по вина на работодателя, още повече, че тази вноска е единствено и само за сметка на работодателя. Големият въпрос, колеги, е искаме ли да решим казуса, или не искаме да го решим, искаме ли хората да вярват в осигурителната система, или не искаме, искаме ли да ги препратим от осигуряването към социалното подпомагане. Защото проблемът на тези хора е сега, днес, а не утре! В Комисията по труда и социалната политика се чуха аргументи от рода: „Има изградена работна група, има представители на работодатели, синдикати, на Министерството на труда и социалната политика, които някога ще решат този въпрос”. Кога? Кога?! Тези хора имат проблем днес. Работодателите са им внасяли осигуровки и те имат право по закон да получават тези възнаграждения. Народното събрание трябва по някакъв начин да реши този въпрос. Вие сте управляващи, Вие предложете решението. Защото сегашната ситуация не решава казуса. Тези хора трябва да си получат възнагражденията. Народното събрание е органът, който трябва да реши този въпрос. Пак повтарям – това не е коректното предложение. Дайте да се обединим между първо и второ четене със съответните предложения, дори и с участието на въпросната комисия, за да решим казуса. Защото, за последно казвам – тези хора имат нужда от тези обезщетения сега и днес, а не утре!

Уважаеми господин Адемов, искам да Ви помоля да изясните две неща. Първо, да опресните пред народните представители ангажиментите, които са поети конкретно от министър-председателя, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от министъра на труда и социалната политика пред работниците в Кърджали, защото моят спомен е, че министър-председателят с много силно отразена по телевизиите акция реши проблема. От Вашето изказване разбирам, че той като че ли не е решен до края. Може би не е решен докрай. Моля да изясните това. Второ, не знам какъв смисъл вложихте, като казахте, че въпросът не е решен. Въпросът е решен. Тук се разширява практически приложното поле на действието на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците. От тази гледна точка, ако можете да добавите мотиви защо трябва да бъде разширено от три на шест месеца. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега Адемов, искам да отправя следната реплика към Вас: гаранцията на вземанията на работниците основно е в Търговския закон, а след това допълнителни гаранции се дават в този закон, който гарантира вземанията. Той не е закон за 100% гарантиране на вземанията. Точно в тази връзка се предвиждат тези три месеца. Основната гаранция е в Търговския закон, чл. 722, т. 4 – за работниците, преди публичните вземания. Практически много често работниците от четвърти ред много точно си получават всички вземания. Така че този закон е допълнителна, а не основна гаранция. Другото ми възражение е, че неправилно ползваме хипотезата за ОЦК, тъй като на практика нямаме такъв казус, тоест не знаем съдът ще обяви ли в несъстоятелност, няма ли да обяви. Според мен това е неправилно, дори и донякъде несериозно – да се опитаме да решим този казус чрез промяна на закона. Според мен този подход по принцип е неправилен, още повече, че към момента нямаме дори и решение за ОЦК. Не знам какво обсъждаме в този случай. А ако решението е, че на практика нямаме несъстоятелност, а сме променили закона?! Тук трябва да се подходи според мен принципно.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Костов, онова, което аз знам, и това, което казаха работниците в комисията, е, че премиерът, министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на труда и социалната политика заедно с един от синдикалните лидери са решили да изградят работна група, която да предложи решение на въпроса – как по-бързо да се вземат тези обезщетения по Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. Сега пречката да вземат тези обезщетения е фактът, че предприятието не е обявено в несъстоятелност или процедурата за обявяване в несъстоятелност не е стартирала. От една страна съдът трябва да обяви процедурата по несъстоятелност, а от друга страна министърът на икономиката, енергетиката и туризма и премиерът обявяват: „Ние намерихме потенциален инвеститор, инвеститорът го има” – ту го има, ту го няма, и осем месеца...

Има го!

Хубаво, като го има, тогава защо не им плащате обезщетението?! В продължение на осем месеца тези хора чакат в една неизвестност, чакат да си получат обезщетенията, защото нещата не са уредени юридически. Не е обявена процедурата по несъстоятелност, не може да стартира процедурата по вземане на обезщетенията по специалния закон. Тези хора чакат. Получиха единствено по Закона за социалното подпомагане тези 325 лв. – къде законно, къде незаконно, и чакат, но никой не знае какво чакат. Осем месеца тези хора чакат. Или трябва да напуснат, или трябва предприятието да бъде обявено в несъстоятелност и фалит, или по Търговския закон... Господин Димитров, Вие твърдите за Търговския закон. Добре, кога ще се случи те да си получат обезщетенията по Търговския закон? Кога? Кога във времето по този ред?! Кога? Осем месеца те чакат! Нито са уволнени, нито са на работа, нито могат да си получат обезщетението. Предложете решение на този въпрос. Къде е решението? Няма го!

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Не знам дали си давате сметка и ясно ли Ви е, а и Вие, господин Михалевски, и от БСП – каква добра услуга правите на управляващия с Вашето предложение?! Този проблем е в компетенциите и задълженията на изпълнителната власт, на министър-председателя и на съответния ресорен министър. Те трябва да го решат, те трябва да си свършат работата, а не Народното събрание. Ако трябва законодателна инициатива и промени в законодателството, от Министерския съвет могат да внесат предложението до нас и да решим проблема. Това, което предлагате, е една от многото възможни техники за решаването на проблема. За мен има поне още сто начина, по които да бъде решен проблемът и всичките тези сто начина са конституционни, и това може да се случи. Само че Вие подавате спасителен пояс на управляващия държавата в момента. Той си направи пиара и наистина го реши. Мисля, че там беше с вертолет. Проведе блестяща пиар акция! Изми си ръцете и сега Вие от БСП, не казвам нарочно, господин Михалевски, правите точно това, което той желае – да хвърлите нещата, и тук в Народното събрание да се червим, да се противопоставяме едни на други, да спорим, да се дрънкаме и да го решим. Министър-председателят наистина си е свършил работата. Край! Прави впечатление и друго. Неслучайно една от първите точки в дневния ред на седмицата е решаването или нерешаването на този въпрос. Защо мнозинството да не го внесе в пленарната зала, като им е от полза? Това хвърля отговорността в полето на Народното събрание, тоест на всички нас и на мнозинството в Народното събрание, от което също нищо не зависи. Защото ако управляващият държавата беше решил да реши проблема, това щеше да се случи, това е въпрос на политическа воля. Първо, такава политическа воля няма. Изчислено е, че пиар акцията е вече осъществена, тя е изчерпала възможностите си. Тук се правеше аналогия със случая в Лъки – че там имало държавно участие и затова бил решен проблемът. Въпросът не е в това има ли, или няма държавно участие. Един проблем може да бъде разрешен по-трудно или по-лесно. Въпросът е колко сериозна и значима е пиар акцията? В Лъки тя беше развита по един наистина забележителен начин. Там управляващият си свърши работата. Той обаче е изчислил, че този въпрос по една или друга причина няма нужда да бъде решаван. Това е въпросът, тук е проблемът, тук е разковничето за решаването му или за нерешаването му. И понеже управляващият е решил, че този проблем не си заслужава да бъде решаван по причина, че това ще натовари фиска, по други причини и други ангажименти – те могат да бъдат изброени, нямат политическата воля и днес ние водим този ялов дебат. Какво ще стане? Управляващото мнозинство няма да гласува компактно, сигурен съм и Ви предричам какъв ще бъде вотът – ще се „въздържи” на това предложение, което може да е хубаво и пак казвам: е един от стоте начина, с които проблемът може да бъде решен. От друга страна, може би и умишлено, БСП си прави и своята пиар акция, проявявайки загриженост за работниците и служителите на ОЦК – Кърджали, искайки да си измие ръцете и да каже: „Ние се опитваме да Ви решим проблема”. Няма да им го решат. Да, може да мине и това, което те правят чисто политически, но мен ме интересува и аз говоря от тази трибуна за това, разкривайки точно къде е основното във всичкото, което дискутираме? Това е във волята на управляващия държавата министър-председател господин Бойко Борисов. Благодаря. (Народният представител Димчо Михалевски иска лично обяснение. Народният представител Иван Костов иска думата за изказване.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, няма да се съглася с изказването Ви, че едва ли не със законопроекта, който внасяме, ние подпомагаме правителството. След като правителството го няма, след като правителството е абдикирало от този въпрос, след като правителството си е направило пиар акцията, ние сме длъжни и затова сме в Народното събрание, да защитаваме интересите на народа. Доколкото зная в т. 9 от гласувания днешен дневен ред има предложение на Вашата партия, което също е в интересите на народа, защото правителството не си е свършило някъде някаква работа. И Вие ще го аргументирате по този начин. Категорично не мога да се съглася с това, защото, ако хората могат без телевизия, хората не могат без храна. Може днес и утре да не можеш да гледаш пиар акции, но без да се храниш – не можеш. И този законопроект се внася именно заради това, че беше направена пиар акция, без да последва абсолютно нищо. Защото бяха дадени пари като социални помощи, подхвърлени незаконно, но с това не се реши проблемът. Недейте да гледаме само и единствено случая Кърджали. Много Ви моля! Става въпрос за всички работници и служители, чиито предприятия са изпаднали в несъстоятелност. Много Ви моля! Недейте единствено и само да насочваме прожекторите към Кърджали. Ако някой е абдикирал от своите задължения, затова Народното събрание е най-висшият орган, за да си каже позицията и да си каже своята тежка дума. Как да не зависи нищо от Вас? Натиснете копчето! Елате от „Атака” в залата и може би ще променим вота. Я вижте колко са от ГЕРБ?! Ето, да видим можем ли да променим нещата – зависи от нас! Зависи, ако сме в залата и ако знаем за какво гласуваме, и ако знаем какво правим и кого защитаваме. Моля за удължаване на времето, госпожо председател.

Госпожо Масларова, нали това Ви казвам! В репликата, която Вие направихте, всъщност повторихте ми думите. Говорите за пиар акцията на министър-председателя, че е нужно да се решат проблемите на хората. Да, в този ред са нещата и това е истината. А не тук да излизаме с правни техники, да спорим експертно, юридически може ли, не може ли това, което се предлага. Не е тук въпросът. Госпожо Масларова, това, за което тук спорим, е и чисто юридическа техника, аз Ви казах – има поне сто и един начина за решаване на проблема. Въпросът не е в юридическата техника, въпросът е в политическата воля и в това, че управляващият държавата не желае решаването на този проблем. Това Ви казах.

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин Шопов! Когато премиерът дойде в Кърджали в началото на месец май или месец април, вече не помня, той два-три пъти дойде с вертолета и раздаваше 325 лв. и обеща до края на месец юни да реши проблема с ОЦК – да се намерят инвеститори, заводът да се възстанови и хората да си получат заплатите. Когато в средата на месец септември дойде за втори път и отново се обеща светлото бъдеще, аз прецених, че ние трябва да прехвърлим този въпрос, щом правителството не иска да го реши или не може да го реши, в Народното събрание. Тук всеки пред своята съвест, заставайки зад своето име, е пробният камък: искаме ли да помогнем, или не искаме? Като не искаме, ясно кой, от коя страна е, на проблемите на работниците. Всякакви спекулации след това ще бъдат излишни. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, нещата са много прости. Действат ли механизмите за защита на работниците в България днес в условията на криза, фалити и несъстоятелност? Не действат! Защо случаят Кърджали е важен и относим към предложения от колегите законопроект? Защото там министър-председателят заедно с група депутати и министри на няколко пъти лъже, госпожо Караянчева, работниците. В същото време се развиват задкулисни игри около потенциалната маса на несъстоятелността, която след един период няма и да съществува, за да удовлетвори работниците. Защото Вие знаете, че в това предприятие вече почти няма работници и хем не е в несъстоятелност, хем прокуратурата, господин Костов, не си върши работата по отношение... (Реплика от народния представител Иван Костов.) Не че имате нещо общо, защото сте внимателен слушател и разбирач, затова се обръщам към Вас. Прокуратурата не си върши работата да образува наказателно производство по отношение на този, който не е обявил при разминаване на вземанията и активите, не е пуснал производство за несъстоятелност. Защо става това? Защото знаем, че собственикът – бившият или настоящият, или не знам на ОЦК – Кърджали, е спонсор на ГЕРБ, госпожо Караянчева. Пише го в официалния сайт на Сметната палата – декларирали сте го.

Боже Господи!

Боже Господи, не Господи – това е. Тук големият въпрос е, че колегите със законопроекта се опитват да изчистят девиациите на нормалния стопански живот. Защото, когато изтекат трите месеца – в тези три месеца досега има фактическо състояние на неплатежоспособност и би трябвало да има процедура по несъстоятелност. Само че всички чакат месията Борисов, който им обещава инвеститори от обратната страна на луната или поне от Марс. В тази ситуация работниците никога няма да получат дори това, което им се полага от фонда и ще си го държите, госпожо Петрова, за да крепите фискалната стабилност, а не за да изпълни функцията, заради която са събирани тези пари от същите работници от Кърджали и от хиляди други български предприятия. Защото държавата има отговорността в ситуация на несъстоятелност да реагира така, че активите на масата на несъстоятелността да не се разнесат – веднъж. Втори път, да функционира така, че сроковете по този закон в три месеца да се случат. А те не могат да се случат заради шменти капелите и пиарът в Кърджали, който направихте. Ако бяхте обявили несъстоятелност, този законопроект нямаше да е актуален. Работниците щяха да са си получили обезщетенията от фонда. Целуваха там ръцете на премиера. Какво ще целуват сега? Ще Ви целуват Вас от ГЕРБ, защото сте прекрасни, красиви, изглеждате добре по телевизията сутрин, обед и вечер. Така че решете този проблем, в който Вие вкарахте това предприятие, защото Кърджали е част от проблема. Големият проблем е това, че Вие имате манталитета да лъжете хората. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Ето за това става въпрос. Кърджали е типичният случай как ги измамихте. Ако не бяхте ги измамили, щеше да има несъстоятелност и досега тези работници да са си получили парите от фонда. Хем спестявате на фонда, хем хващате риби за изборите и ги лъжете, че ще дойде някой инвеститор следващия мандат, хем не искате да създадете гаранция за получаване на това, което е взето и от тяхното възнаграждение и, разбира се, на всички работници, кумулирано във фонда за такива случаи. Така че подкрепете закона, за да излезете от ситуацията. Нямате излизане от нея. Тази стенограма ще трябва да се чете в Кърджали на ония работници, госпожо Караянчева, които Ви целуваха, ръкопляскаха, „Браво!”, „Аху, иху!”, вертолети пристигат, спасителят в ръжта. Хайде сега да Ви целуват.

А мен не са ме целували. Вас да не Ви целуваха тази седмица, като бяхте на гости?

Довиждане! (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз знам, че господин Миков има лични и приятни отношения към мен, за което се радвам и му благодаря. Винаги се опитва да ме провокира. Искам да Ви кажа, че ОЦК вече има инвеститор от два месеца. Проектира се, работи се, започва наемане на работници за строежа на обектите, които трябва да се извършат за съоръжението на цинковия завод. В нито един момент ние не сме излъгали работниците на ОЦК. Непрекъснато имаме контакти с тях по институциите, дори и в момента Инспекцията по труда е направила отново актове на частта, на която е останал собственик господин Захариев, и очакваме да ги връчи всеки момент отново за неизплатени заплати. Институциите си вършат работата. Относно политическия пиар аз мисля, че Вие сте първенци точно в тази дисциплина. Защото преди време, когато група работници беше на комисията заедно с човека, който беше на първа линия на митинга на БСП – работник от Кърджали, аз не бях информирана. Ако знаех, че ще има такова посещение, също щях да дойда на заседанието на комисията. Някои хора се опитаха по някакъв начин да ме вкарат в интрига с работниците от ОЦК. Това няма как да стане. Няма как на нещастието на хората Вие да яхвате някакви протести, да се опитвате да правите някакви провокации. Каквото можем правим и нито за момент не сме оставили проблема ОЦК. Казах Ви има 215 човека, готови в момента да си вземат парите. Има пари. Има 350 човека, записани в Бюрото по труда, и те взимат съответните обезщетения. Съобщавам Ви тези данни, за да ги знаете. Инвеститор има, разговаряме с него непрекъснато докъде са стигнали инвестиционните му намерения и по какъв начин ще се случат нещата в ОЦК. Така че не плачете! ОЦК ще съществува. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, преждеговорившият каза, че била много проста ситуацията и аз се сещам за едни думи, казани от господин Бойко Борисов: „Вие сте прости и аз съм прост и затова се разбираме”. Сега от толкова много прости ситуации и прости хора какво стана? – Гледаме законопроект, който едни други прости хора искат да решат един прост проблем и се събраха по един прост начин, който май не е начин и май е само прост. Така излиза. Защото тъкмо започнах да мисля, че гвоздеят е това, че не се обявява предприятието в несъстоятелност и чух току-що, че всичко е о`кей. Като е наред, като има инвеститор, той защо не плати заплатите на работниците? Защо не разплати задълженията на дружеството, за да встъпи, за да получи права на инвеститор, просто да започне инвестицията през една програма за предпазен конкордат на самата фирма? Да я предпази от несъстоятелност през цял комплекс от действия, които банките-кредитори ще уважат, правителството може да уважи, да одобри и така нататък. Всички кредитори на това предприятие да редуцират задълженията си и да тръгне. Защо не се прави това?

Защото тези работници вече са напуснали. Няма ги.

От толкова прости хора и от толкова прости ситуации аз се обърках съвсем и не знам сега има ли такъв, няма ли?! Защото имам чувството, че се мамят хората от всички страни. Всъщност въпросът е много прост – гледам от тяхната гледна точка. Те ще получат ли работните си заплати за изработеното и кога? Законът казва, че предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Има втори случай, при който го получават – тогава, когато има план за излизане от тази несъстоятелност, той може да бъде подкрепен от друг, външен инвеститор, който предлага този план. Има ли го или го няма? Според мен, ситуацията никак не е ясна и в момента се прави опит да се лови риба в мътна вода. Този законопроект, който предлага БСП, обаче не трябва да бъде подкрепян по простата причина, че не работи. Трябва да се обяви несъстоятелността, за да проработи. Те дали ще вземат три или шест месеца обезщетение, става във всички случаи след натискането на спусъка на несъстоятелността или след въвеждането на програма. Така е поне в пазарната икономика. Защо лъжем работниците с такива неща? Аз мисля, че малко повече откровеност по тези въпроси ще бъде добре дошла. Ако може дебатът да се откъсне от тези пиар акции, защото имам чувството, че непрекъснато в светлината на прожектора се правят някакви несръчни опити всеки да изглежда добре, да изглежда спасител, да изглежда като решаващ проблема, а пък всъщност проблемът не се решава. Това е лошото на политиката, че скрито от камерите всъщност има политика, има решение на въпроси, има конкретни ситуации, които трябва да бъдат решени. Това изобщо ситуация на правителството ли е, питам аз? Тук и такъв въпрос беше повдигнат. Всяка несъстоятелност ли е проблем на българското правителство? Очевидно не! Законът казва: „Не, несъстоятелността на отделните предприятия не е проблем на правителството, тя се урежда с комплекс от закони”. Така е в правовата държава. Защо правителството се самонатовари с тази история? Защото хората са прости, нашият министър-председател е прост, разбират се и на тази проста основа е в състояние да им реши въпроса? Това е недостатъчен аргумент, защото такова нещо не може дълго време да изтрае. Предлагам да се каже истината на хората. Има депутати от Кърджали, от Движението за права и свободи, има ангажирани хора от Кърджали. В края на краищата съберете смелост, отидете, срещнете се с тези хора и им кажете в очите точно как стоят нещата. Няма смисъл да се избутва Народното събрание един път напред, след като министър-председателят е обрал каймака, Народното събрание да обере каквото е останало, ако изобщо има каймак от пиар акцията. Мисля си, че с тази игра трябва да се престане. Законопроектът в този си вид не решава въпроса. Може би ние съвсем скоро ще Ви призовем да дебатираме по-сериозен опит да се влезе в тази голяма проблематика, която се отваря тогава, когато вследствие на кризата много предприятия изпадат в състояние на несъстоятелност и закриват производствата си. Ще предложим законопроект и се надяваме около него да стане друг сериозен дебат по тази тема. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Костов, мисля си, че Вашето изказване в посока, че това е последният пиар в Народното събрание, е несъстоятелен. Мисля, че Вие имате достатъчно опит и не мислите точно така, защото, първо, работа на правителството е да се занимава с този проблем. Най-малкото на правителството трябва да се зададе въпросът: как така 399 човека са получили обезщетение от фонда за миналата година? Трябва да се зададе този въпрос и да се направи анализ какво се случва в държавата. Когато види, че едно законодателство не работи, първата, основна функция на законодателноиницииращ орган е на Министерския съвет. Смятам, че тук сте съгласен. Нашата работа не е да правим пиар. Разширяването на полето има своя смисъл, защото виждам един конкретен казус, защото за огромна част от тези хора само след няколко месеца ще се окаже, че пускът на несъстоятелността е натиснат, но вече няма да съответстват по другите показатели. Затова го направихме. Направихме го, защото Министерският съвет можеше през тези три, четири, пет, шест месеца да пусне такъв законопроект и да покаже, че има ангажираност. Само че няма. Тогава остава Народното събрание – върховният орган. Затова го направихме. Тук Ви възразявам – не е пиар.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Михалевски, правителството е прегърнало тази тема. Най-голямото увеличение на средствата са за социално подпомагане – 8%. В бюджета има отделени нови, огромни допълнителни средства за социални програми. Правителството ще решава тези въпроси, ама не на Кърджали. Според мен ще ги решава по други критерии – може би изборни, може би някакви други, може би ще помага на някакви свои кметове. Не знам, но във всеки случай правителството има много пари. Прав сте, действително проблемът е в това: защо не функционира тази система за целево подпомагане на хора, които са вложили труд, имат вземания от предприятията и не могат да стигнат до заработеното? Това наистина е сериозен проблем. Не съм съгласен, че той е само на правителството. Вие като сте алтернативна, толкова силна политическа формация, в което аз много се съмнявам, защо не поемете тази инициатива и с един закон не спасявате конкретно едното Кърджали на логиката: „Прост е въпросът, дайте просто да го решим”, а не предложите цялостно законодателно решение на това: „Защо не функционира тази специална предпазна мрежа при несъстоятелност за работниците”? Това е големият въпрос. Точно този въпрос ние се опитваме да решим с наш закон. Ако можете, включете се, опитайте се да бъдете кооперативни. Аз действително виждам, и не ме убеждавате в това, че това не е пиар акция, защото Вие сам станахте и казахте, че в края на краищата точно конкретният случай с Кърджали и с липсата на решение там, ще даде възможност от фонда да изпаднат други, които биха се възползвали от него, просто защото изтича времето. Тук депутатката от ГЕРБ ни убеди, че има инвеститор. Той е там, той е готов, той е с парите. Ще плати всичко, ще наеме работниците. Вие изглежда не вярвате на колегите си в Народното събрание. До такава степен недоверието се е разразило помежду Ви.

Лоша работа!

Да, лоша работа. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Призовавам за прегласуване, защото мисля, че се получи отклонение на дебата. Замисълът е принципен. С изказванията на колегата Михалевски, на колегата Адемов се акцентира върху случая Кърджали и някак си акцентът се измести върху Кърджали. Всички говореха за случая Кърджали, а замисълът на законопроекта, който се предлага от името на парламентарната група е принципен въпрос. Лично аз така мисля и затова Ви предлагам и искам да прегласуваме, като акцентът е върху принципното решаване на този въпрос. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, първо, бих искал да направя процедурно предложение за допускане в залата на следните гости: Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, господин Христо Атанасов – началник отдел в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, господин Ангел Семерджиев – председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Андон Роков – член на ДКЕВР, и господин Николай Налбантов от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Уважаема госпожо председател, явно със заплашителната процедура за поименна проверка на кворума, народните представители вече са в залата. Предлагам Ви да гласуваме процедурното предложение и да прекратим тази процедура, която сме започнали сега, тъй като има видим кворум. (Шум и реплики.)

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба”, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г., приет на първо гласуване на 12 септември 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба”. Комисията подкрепя заглавието на закона.

Иска да се изкаже.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата наистина малко необичайно – по заглавието на законопроекта, но очевидно е необходимо, след като и комисията не се e произнесла по този въпрос. Правя го, защото смятам, че заглавието на законопроекта не съответства на съдържанието на законопроекта. Искам да се аргументирам защо. Заглавието е „Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба”. За по-достъпно моля да ми позволите в изказването си да наричам този закон „Закон за търговия с оръжие”. Това е изключително сложна и деликатна материя, която се наблюдава и следи както от Европейската комисия, така и от няколко авторитетни международни организации. Текстовете, които приемаме под това заглавие, целят да се уеднакви законодателството в България за търговия с оръжие с това на Европейския съюз, и са абсолютно задължителни. Какво обаче е учудването ни, че между текстове, които образно мога да кажа, че касаят продажба на „Калашников”, на „Макаров” или на многоцелеви изтребители, стои цената на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, както и административни права и задължения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тук възниква въпросът: какво е електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници и какво търси в този законопроект? Някак си, дори приемливо, е разбираемо в Закона за ДДС да променяте акциза или корпоративното подоходно облагане, защото е обща финансова материя, но какво правят възобновяемите енергийни източници в закона за продажба на многоцелеви изтребители? Каква е логиката на това, което правите? Позволете ми да цитирам някои неща, за да Ви убедя колко безсмислено е това, което правите! Вижте какви са текстовете! „Търговията със стоки, които биха могли да се прилагат за смъртно наказание, изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към хора” и „се правят следните промени”, изреждате промените и там, под това, веднага слагате цените на електроенергията, цени за достъп, ДКЕВР – какви правомощия е имала. Колеги от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ако има тук такива! Уважавам труда Ви, най-добрите сте в България по тази материя, едни от най-добрите сте в Европа, била съм свидетел на респекта, който предизвиквате в международните институции, които следят търговията с оръжие, стоки и технологии с двойна употреба – не знам как се чувствате в момента и как ще обяснявате на европейските и натовските ни партньори, когато им докладвате, че сте приели необходимите изменения в международното законодателство, как ще им обясните що е то ток от възобновяеми енергийни източници? Оръжие за масово поразяване ли е, стока с двойна употреба ли е? Къде е логиката на това, колеги от ГЕРБ? Може би при Вас е стока с двойна употреба – един път по отношение на българските граждани, които натоварвате с непоносими цени, друг път – за собствениците на възобновяеми енергийни източници, които се облагодетелстват от тази работа. Това е единствената логика за двойна употреба в този случай. Уважаеми колеги от ГЕРБ! Започнахте мандата със срама да подправяте “Държавен вестник”, завършвате мандата си с това. Единственото достойно нещо на това е, че може да бъде сложено в рамка и да се изучава в първи курс на Юридическия факултет на Софийския университет като абсолютно недопустима парламентарна практика.

Госпожо Нинова, Вие самата го казахте. Докато бях решил да Ви правя реплика, мислех точно това да кажа – да, това наистина е оръжие, и то за масово поразяване на българския потребител. Но това има връзка и с въпроса защо просто като пас–загадка, както се казва във футбола, този текст е тикнат в този закон? Понеже това е абсолютно неприемливо за българските граждани, госпожо Нинова. Затова се вкарва в този закон – за да не можеше да бъде забелязано. На българските граждани поначало не им е много интересно как ще стои въпросът с продажбата на оръжие и тук текстът можеше да мине по терлички – някой не бил го забелязал, някой не го догледал, тук един закон за автомати „Калашник” и за изтребители. И въпросът за електроенергията можеше най-лесно да мине полукриминално, както управляващото мнозинство го прави през целия мандат или по-точно – прави опит, ако мине. То не минава, разбира се, но както виждате до този момент в обществото няма скандал. Нали така? Чак сега се забеляза, когато влиза в пленарната зала на първо четене. Същото е направено и по отношение на един от следващите закони в дневния ред – Законът за ДДС, където в Преходните и заключителни разпоредби, забележете, са вкарани лихвите от банковите кредити. И неслучайно! Отначало подходът е бил там – в закон, който няма нищо общо, свързано с тази материя. Вчера една колежка в Комисията по бюджет и финанси каза: „В Закона за нормативните актове няма такава забрана”. Дайте, навсякъде да вкарваме нещо, кой знае от къде – от небето паднало, оттук-оттам, брашно да хвърлим, мъгла да правим. Това е подходът, госпожо Нинова. Това е целта.

Управляващият много добре го е помислил и тук ни в клин, ни в ръкав вместо да бъдат специалисти по търговия с оръжие е енергийният регулатор. Това е целта на занятието.

Госпожо Нинова, правя Ви реплика, тъй като не вярвам това да се случи. Днес се закле поредният народен представител и председателят на Парламента изчете клетвата, в която пише: „да спазвам Конституцията и законите на страната”. В чл. 74, ал. 2 пише: „предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”, тоест тези предложения са извън закона. Те не могат да бъдат гласувани. Аз съм убеден, че госпожа Цачева няма да допусне това гласуване. Удивен съм, че господин Червенкондев внася този законопроект, а не председателят на комисията. Господин Червенкондев води една друга комисия, в която, повтарям, поне 30 пъти на заседания не са спазвани законите. И той в момента внася нещо, което е в нарушение на закона, иска законодателят да го наруши. Много разчитам, че председателят на Парламента, която няма как да не се самосезира, няма да допусне гласуването на тези противозаконни текстове, внесени в този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Нинова, в момента Вие се изказвате по заглавието на този законопроект. Това е Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. В момента, когато обсъждаме закона, четем основно и само за оръжията, говорим за регулации, контрол, за оръжия за масово поразяване, как да се контролират, кой да ги регламентира. Всичко това е в този закон, в това заглавие, в основното тяло на законопроекта. Нормална практика е в Преходните и заключителните разпоредби да се касаят и други закони. Що се отнася до това – където Вие видяхте да се отнася до цени на възобновяеми енергийни източници, аз не съм видял такива. Моля да ги покажете. Аз не виждам текстове, които да касаят това. Що се отнася до това – по какъв начин и как се внася законопроектът, с колегите в Икономическата комисия обсъждаме икономически въпроси. Един или повече законопроекти се правят публично, с открита процедура. Имахме достатъчно гости, четири заседания, господин Шопов. Нищо не се прави „по терлици” или тайно. Участваха всички заинтересовани страни, държавен регулатор, асоциации на ВЕИ-тата. Мисля, че всичко е абсолютно коректно и нормално. Що се отнася до репликата на господин Димитров, правя доклад и чета доклада. Това са нормалните взаимоотношения. Пак казвам: законът е точно за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Когато започнем да четем параграфите, Вие ще се убедите в това. Не виждам основания за Вашето изказване.

Колега Червенкондев, започвам от Вашата реплика. По същество, първо, къде е имало цени в текста? „Цени за достъп до електропреносна и електроразпределителни мрежи” и така нататък. „Определените от ДКЕВР временни цени за достъп до електропреносна и електроразпределителна мрежа” и така нататък. „Цената и срокът за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия” и така нататък. На много места има цени – това по същество. По формата. Колега Червенкондев, Вие вероятно не сте юрист. Радвам се, че госпожа Цачева е и вероятно ще потвърди моите думи, че в правото един закон не се дели на основни и допълнителни текстове. Преходни и заключителни разпоредби от един закон са част от цялото. И Вашият аргумент, че в основните текстове се говори за оръжия, а видите ли, някъде там назад, в Преходните и заключителните разпоредби – за нещо друго, не е смислен, защото пак казвам, в правото един закон е цял в цялостния му вид. По отношение на господин Шопов нямам дуплика, съгласи се с моето мнение. Когато се чудех защо сте приели текстовете в този закон, намерих поне три причини. Вероятно първата е от незнание или някаква некомпетентност. Втората е от бързане, защото нямате процедурно време, за да внесете промени в Закона за енергетиката. И третата причина – тази, която господин Шопов изрази – че вероятно искате между другите текстове да смръчкате и тези, за да минат така – без дискусия. По отношение на другата реплика – на господин Петър Димитров, госпожо Цачева, правя формално предложение, каквото направихме и в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, и то се случи с гласуването – да отложим разглеждането на законопроекта, тъй като не отговаря на текста от правилника, където е казано, че ако между първо и второ четене са внесени предложения, които не отговарят на смисъла и духа на закона, те изобщо не се обсъждат и не се гласуват. Моля да гласуваме предложението ми този законопроект да бъде отложен.

Нали има процедурно предложение, то трябва да се гласува!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласно Решение на Конституционния съд № 9 нашият Правилник за организацията и дейността на Парламента е обявен за такъв със силата на закон. В този закон, в чл. 74 пише: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”. Нали нямате съмнения, че предложения, които регламентират търговията с електрическа енергия от ВЕИ, противоречат на обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба? Моля за прегласуване. Имайте предвид изпълнението на закона, тоест, на нашия правилник, в който изрично е записано, че нямаме право нито да обсъждаме, нито да гласуваме тези текстове. Ако бъде прието, още отсега информирам Народното събрание, че ние ще обжалваме този закон в Конституционния съд, и то мисля, с основание. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което искам да споделя във връзка със заглавието на предложения по-нататък текст за изменение и допълнение на закона е наистина шокиращо. Тези Преходни и заключителни разпоредби, които скандализират не само с това, че ги няма на първо четене, но и с обема, който имат, за мен показва, че не е коректно това, което се предлага на залата като заглавие. Ние правим уж изменение в един закон, а то се получава съвсем друго. В България има действащ Закон за нормативните актове, и там има допускани хипотези, и в практиката го има, когато имаш общ и специален закон, в Преходните и заключителните разпоредби на специалния – да коригираш общия, или на общия – да коригираш текстове от специалния закон, но става въпрос материята да е една, да се регулират едни и същи обществени отношения, или сходни обществени отношения, или по някакъв начин свързани обществени отношения. Уважаеми колеги, съвсем сериозно аз Ви правя предложение и смятам, че щеше да бъде много по-уместно да сте направили това изменение по следващата точка от дневния ред, а именно по изменение на Закона за фуражите. Понеже, така или иначе, ВЕИ-тата се поставят на земеделска земя, която би могла да служи за производството на фураж, връзката е много по-голяма, отколкото с този закон, с който ни го предлагате сега. Не е коректен текстът. Текстът е абсолютно противозаконен и е срещу нашия правилник, който е със статут на закон, с ранг на закон, и по отношение на Закона за нормативните актове. Точно поради тази причина аз се надявам, че той наистина няма да бъде гласуван в последната си част, за да може законът наистина, така както в останалите текстове е коректен и се отнася за пушките и пищовите, да си остане такъв. Но що се отнася до ВЕИ-тата, нека да бъдем достатъчно разумни и да не правим глупости, да създаваме на хората повод да се говори по този повод във форуми, по сайтове. Ами, нека да си кажем истината – този закон се проваля с кворум на гласуване в Икономическата комисия в продължение на няколко седмици. През това време инициаторите на тези идеи, защото те не са народни представители, макар да са се подписали като такива, имаха време да си предприемат действия и да вкарат закон за първо четене. Това беше и една от причините, поради която ние с колегата Тодор Великов онзи ден подготвихме подписка, с която искаме оставката на председателя на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране Ангел Семерджиев. Благодаря Ви.

Гласуваме наименованието?

Благодаря, госпожо председател. Предложение от народния представител Лили Боянова и група народни представители – да се създаде нов § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 6, ал. 9 след думата „произход” се добавя „след получаване на удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от Междуведомствения съвет и ”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4, които стават съответно параграфи 2, 3, 4 и 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „т. 2 и 4 - 12“ се заменят с „т. 2, 4 - 11 и 13“; б) създава се т. 3: „3. описание на утвърдената от служител на висша ръководна длъжност система за вътрешен контрол и съответствие и на системата за управление на брокерската дейност; описанието трябва да съдържа данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на брокерската дейност, веригата на отговорност в структурата на дружеството, процедурите за вътрешен одит, системата за повишаване на информираността в дружеството, правилата и реда за осигуряване на физическа и техническа сигурност, изградена система за съхраняване на документи и за проследяване на брокерските сделки.” 2. В ал. 2: а) създава се нова точка 10: „10. описание на системата за вътрешен контрол и съответствие и на системата за управление на брокерска дейност, утвърдена от лицата по чл. 10, ал. 1, т. 2-5; описанието трябва да съдържа данни за организационните и техническите ресурси, заделени за управлението на брокерска дейност, мерките за повишаване на информираността, правилата и реда за осигуряване на физическа и техническа сигурност, изградена система за съхраняване на документи и за проследяване на брокерската дейност;”; б) досегашната т. 10 става т. 11. 3. В ал. 3 думите „т. 1 и 12” се заменят с „т. 1 и 13”.”

По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 7. По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 8.

Предложение от народния представител Лили Боянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 32 се създава ал. 6: „(6) Лице, на което е издадено удостоверение за внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, е длъжно да върне в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на удостоверението след изпълнението на сделката или след изтичането на срока на валидността му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока на удостоверението. Лицето, на което е издадено удостоверението, уведомява Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в случай че удостоверението няма да бъде използвано. В този случай лицето представя писмено в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма причините за неизползването на удостоверението и връща издаденото удостоверение.”

По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.

По § 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 13: „§ 13. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) В регистъра по ал. 1 се вписват: 1. наименованието на физическото или юридическото лице съгласно търговската регистрация; 2. единният идентификационен код на лицата по чл. 37, ал. 1 и 2; 3. номерът и датата на издаденото удостоверение за регистрация и срокът му на валидност; 4. датата на прекратяване или заличаване на регистрацията.”

По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.

По § 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 19: „§ 19. В чл. 73 в текста преди т. 1 след думата „справки” се добавя „или предоставят и/или непълни такива”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 18 комисията не подкрепя текста на вносителя за параграфа и предлага да се отхвърли.

Има предложение от народния представител Лили Боянова и група народни представители за създаване на § 19 и § 20. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създадат параграфи 20, 21, 22 и 23: „§ 20. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 30 се създава ал. 4: „(4) Цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, включително и тези, които заплащат производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, се определят ежегодно от комисията в срок до 30 юни на съответната година.“ 2. В чл. 35 се създава ал. 7: „(7) Приходите от цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, могат да се използват и за компенсиране на разходи, произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници, на обществения доставчик и крайните снабдители по методика, одобрена от комисията.“ § 21. Определените до влизането в сила на този закон от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които заплащат производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, запазват действието си до определянето на окончателните цени. § 22. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране довършва започнатите до влизането в сила на този закон административни производства и определя окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които заплащат производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в шестмесечен срок от влизането му в сила. § 23. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. …) в чл. 31 се създава ал. 12: „(12) В случай че с влязъл в сила акт на компетентен орган се констатира незаконосъобразност на акт за одобряване на подробен устройствен план/виза за проектиране, на констативен акт за завършване изграждането на енергиен обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, издаден в периода 3 май 2011 г. – 10 април 2012 г., разрешение за строеж, разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията/ удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията или сключен предварителен договор, или договор за присъединяване, без да са налице основания за това, производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници не ползва предвидените в този закон преференции по отношение на цена и срок за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия, и възстановява на обществения доставчик/крайния снабдител разликата между цената, по която е изкупена произведената от него електрическа енергия, и базисната цена, определена по методиката по чл. 6, т. 2.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя предложение тези текстове да отпаднат и да не бъдат гласувани със следните аргументи: чл. 88 от Конституцията на Република България: „Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на две отделни заседания.” Тези текстове не са нито обсъждани, нито приемани на две гласувания. Вторият аргумент – чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект не се обсъждат и гласуват”. Призовавам Ви за това, защото на Народното събрание и на законотворците най-малко им отива така арогантно да нарушават Конституцията и законите на страната. Моля да се гласува предложението ми текстовете да отпаднат. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение за прегласуване. Нещо повече, госпожо председател, Вие нямахте право да поставите въобще на гласуване този параграф. Въобще! Тук госпожа Нинова Ви изтъкна всички аргументи, включително и от конституционна гледна точка. Защо ни карате пак да ходим до Конституционния съд? Това, което правите, е позорно! Моля да прегласуваме. Да се внесе нов закон, да си мине на първо и второ четене. Това може да стане за една седмица, но не да бъде и в тялото на този Закон за оръжията. Моля за прегласуване.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да се отхвърли.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване с 21 дни срока за предложения между първо и второ гласуване по Общият законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон под № 253-03-127 от 12 ноември 2012 г..

Благодаря. Госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в залата на госпожа Пенка Манева – директор на Дирекция „Контрол на фуражите” в българската Агенция по безопасност на храните.

„Доклад относно Закона за изменение и допълнение на Закона за фуражите № 202 01 58, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2012 г., приет на първо гласуване на 1 ноември 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думата „разпространение” се заменя с „пускане на пазара”; б) в т. 8 се създават букви „к”, „л” и „м”; „к) Регламент (ЕС) № 619/2011 на Комисията от 24 юни 2011 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на фуражите по отношение на наличието на генетично модифициран материал, за който е в ход процедура за даване на разрешение или за който разрешението е изтекло (ОВ, L 166/9 от 25 юни 2011 г.) (Регламент (ЕС) № 619/2011); л) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1069/2009); м) Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ, L 54/1 от 26 февруари 2011 г.) (Регламент (ЕС) № 142/2011);”. 2. В ал. 2 думата „разпространение” се заменя с „пускане на пазара”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 2, т. 1 думата „разпространение” се заменя с „пускане на пазара”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. Създава се чл. 13а: „Чл. 13а. Одобрените по реда на чл. 18 и 19 и чл. 23 производители и/или търговци на фуражни добавки могат да произвеждат, внасят и изнасят фуражни добавки и/или премикси, забранени за употреба на територията на Европейския съюз, само когато са предназначени за износ в трета държава и с изричното съгласие на компетентния орган на държавата по местоназначение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Наименованието на Глава трета се изменя така: „Производство, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара и употреба на фуражи”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 14а, ал. 1 думата „разпространение” се заменя с „пускане на пазара”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7: „§ 7. Член 14б се изменя така: „Чл. 14б. (1) Българската агенция по безопасност на храните събира и обобщава тримесечна информация: 1. от обектите за производство за произведените количества комбинирани фуражи по видове и категории животни, за които са предназначени; 2. от оператори във фуражния сектор, които произвеждат, търгуват и/или употребяват при изхранване на животни фуражи, в които са вложени странични животински продукти от категория 3 от Регламент (ЕО) № 1069/2009; 3. за получени и/или разпределени пратки фуражи с произход от държавa – членкa на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария; 4. за резултати от собствен мониторинг за анализ на диоксини и диоксиноподобни полихлорирани бифенили в мазнини, масла или продукти, получени от тях, предназначени за употреба във фуражи, включително комбинирани фуражи, определени в Приложение II към Регламент (ЕО) № 183/2005; 5. от производителите на медикаментозни фуражи и/или на междинни продукти за производството им за събиране на информация, която да послужи за поддържане на системата за фармакологична бдителност съгласно Глава единадесета, Раздел VII от Закона за ветеринарномедицинската дейност. (2) В срок до 10-то число на месеца, следващ отчетния период, операторите във фуражния сектор са длъжни да предоставят информацията по ал. 1 на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта. Информацията се предоставя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. (3) В срок до 20-то число на месеца, следващ отчетния период, съответните областни дирекции по безопасност на храните предоставят обобщена информация по ал. 2 на Централното управление на Българската агенция по безопасност на храните. (4) Информацията по ал. 1 се използва само за целите на този закон и на Глава единадесета, Раздел VII от Закона за ветеринарномедицинската дейност.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8: „§ 8. В чл. 15 се създава ал. 4: „(4) Освен за дейностите по ал. 3, одобрение от Българската агенция по безопасност на храните се изисква и за обекти, в които се извършват една или повече от следните дейности с цел пускане на пазара на продукти за употреба във фуражите: 1. обработка на сурово растително масло с изключение на обектите, регистрирани по Закона за храните; 2. производство на мастни киселини чрез преработка на растителни масла и животински мазнини; 3. производство на биодизел; 4. смесване на мазнини.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. Член 15а се изменя така: „Чл. 15а. (1) Министерството на земеделието и храните ежемесечно предоставя на Българската агенция по безопасност на храните на електронен носител списък на регистрираните земеделски производители, които извършват дейности по чл. 15, ал. 2. Списъкът се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните. (2) При отписване на земеделските производители по ал. 1 от регистъра на земеделските производители директорът на областната дирекция „Земеделие” в 7-дневен срок от отписването писмено уведомява директора на областната дирекция по безопасност на храните. (3) При промяна на декларираните при регистрацията на земеделски производител по ал. 1 обстоятелства той е длъжен в едномесечен срок да подаде нова декларация за извършване на дейности по чл. 15, ал. 2. (4) Когато регистриран земеделски производители по ал. 1 наруши изискванията за хигиена на фуражите директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за: 1. временно преустановяване на дейността за срок до една година – в случаите по чл. 14 от Регламент (ЕО) № 183/2005; 2. спиране на дейността – в случаите по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 183/2005. (5) В тридневен срок от издаването на заповед по ал. 4 директорът на областната дирекция по безопасност на храните писмено уведомява за това изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и директора на областната дирекция „Земеделие”. (6) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. Член 16 се изменя така: „Чл. 16 (1) За регистрация на обектите по чл. 15, ал. 1 операторите във фуражния сектор подават заявление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта. Образецът на заявлението се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните. За всеки отделен обект се подава отделно заявление. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър или код по БУЛСТАТ; 2. договор с лицето, определено като отговорно за обекта; 3. документ за собственост или право на ползване на обекта, в който ще се осъществява дейността; 4. декларация, че обектът отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 183/2005; 5. удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта съгласно Закона за устройство на територията; 6. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. (3) Документите по ал. 2 се проверяват и в случай на непълноти и/или неточности в 7-дневен срок писмено се уведомява заявителят и се определя срок за отстраняването им. (4) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите по ал. 3 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за отказ за регистрация. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите и/или неточностите по ал. 3 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за вписване на обекта в регистъра и издава удостоверение за регистрация. Регистрацията е безсрочна. (6) Когато оператор търгува с фуражи директно от транспортно средство, към заявлението се прилагат документите по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 6, и копие от регистрационния талон на транспортното средство, а когато заявителят не е собственик, и документ, удостоверяващ право на ползване на транспортното средство. (7) При промяна в заявените обстоятелства по ал. 2, т. 3 и чл. 17, ал. 1, т. 2, 4 и 5 операторите по ал. 1 в тридневен срок от настъпване на промяната уведомяват писмено директора на областната дирекция по безопасност на храните и прилагат документи, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. (8) В 7-дневен срок от уведомлението по ал. 7 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за вписване на промяна в регистъра. В случаите на промяна на обстоятелствата по чл. 17, ал. 1, т. 2 и 4 удостоверението за регистрация се преиздава. (9) Удостоверението за регистрацията се отнема и регистрацията временно се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните в случаите по чл. 14 от Регламент (ЕО) № 183/2005. (10) Удостоверението за регистрация се отнема и регистрацията се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните: 1. по писмено искане на оператора; 2. в случаите по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 183/2005; 3. при груби или системни нарушения на изискванията на закона; 4. при системно възпрепятстване на контролната дейност на областната дирекция по безопасност на храните. (11) Заповедите по ал. 9 и ал. 10, т. 2, 3 и 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (12) В случаите на мълчаливо съгласие директорът на областната дирекция по безопасност на храните е длъжен да извърши вписване в регистъра по чл. 17 в 14-дневен срок от получаване на заявлението и/или писменото уведомление от заявителя и да предприеме съответните действия за издаване на удостоверение за регистрация.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. Създават се чл. 17а – 17ж: „Чл. 17а. Областните дирекции по безопасност на храните поддържат досиета на вписаните в регистъра по чл. 17, ал. 1 обекти. Досиетата се съхраняват 5 години след прекратяване дейността на обекта. Чл. 17б. (1) Транспортирането на фуражи се осъществява от превозвачи, регистрирани в областната дирекция по безопасност на храните, по адрес на регистрация на превозвача. (2) За регистрация по ал. 1 превозвачът подава заявление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните. Образецът на заявлението се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните. (3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат: 1. копие от регистрационния талон на транспортното средство; 2. документ, удостоверяващ право на ползване на транспортното средство, когато заявителят не е собственик; 3. утвърдена от превозвача писмена процедура за почистване и дезинфекция на транспортното средство; 4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. (4) Представените по ал. 2 документи се проверяват и в случай на непълноти и/или неточности в 7-дневен срок писмено се уведомява заявителят и се определя срок за отстраняването им. (5) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите по ал. 4 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за отказ за регистрация. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) В 14–дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите и/или неточностите по ал. 4 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за вписване на превозвача в регистъра и издава удостоверение за регистрация. Регистрацията е безсрочна. Чл. 17в. (1) При промяна на вписани обстоятелства по чл. 17е, ал. 1, т. 2 - 4 превозвачите по чл. 17б, ал. 1 в тридневен срок от настъпване на промяната уведомяват писмено директора на областната дирекция по безопасност на храните и прилагат документи, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. (2) В 7-дневен срок от уведомлението по ал. 1 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за вписване на промяната в регистъра. Удостоверението за регистрация се преиздава. Чл. 17г. (1) Удостоверението за регистрацията по чл. 17б, ал. 6 се отнема и регистрацията временно се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните в случаите по чл. 14 от Регламент (ЕО) № 183/2005. (2) Удостоверението за регистрация по чл. 17б, ал. 6 се отнема и регистрацията се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните: 1. по писмено искане на превозвача; 2. в случаите по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 183/2005; 3. при груби или системни нарушения на изискванията на закона; 4. при системно възпрепятстване на контролната дейност на областната дирекция по безопасност на храните. (3) Заповедите по ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3 и 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Чл. 17д. При транспортиране фуражите се придружават с документ, в който се вписват: 1. име/наименование и адрес на изпращача; 2. местонахождение на обекта за търговия/производство; 3. обект на произход на пратката; 4. количество, вид и местоназначение на фуража. Чл. 17е. (1) В областните дирекции по безопасност на храните се води регистър на превозвачите, който съдържа: 1 регистрационен номер на превозвача; 2. име/наименование и адрес/седалище на превозвача; 3. вид и регистрационен номер на транспортното средство; 4. вид на фуражите-насипни/течни или опаковани, които ще се превозват с транспортното средство; 5. забележки. (2) Българската агенция по безопасност на храните поддържа национален регистър на превозвачите на фуражи, който съдържа данните от регистрите на областните дирекции по безопасност на храните. Националният регистър се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните. Чл. 17ж. Областните дирекции по безопасност на храните поддържат досиета на превозвачите на фуражи. Досиетата се съхраняват 5 години след прекратяване дейността на превозвача.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13: „§ 13. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) За одобрение на обектите по чл. 15, ал. 3 и 4 операторите във фуражния сектор подават заявление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта. Образецът на заявлението се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните. За всеки отделен обект се подава отделно заявление. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър или код по БУЛСТАТ; 2. договор с лицето, определено като отговорно за обекта; 3. документ за собственост или право на ползване на обекта, в който ще се осъществява дейността; 4. декларация, че обектът отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 183/2005; 5. удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта съгласно Закона за устройство на територията; 6. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. (3) Документите по ал. 2 се проверяват и в случай на непълноти и/или неточности в 7-дневен срок писмено се уведомява заявителят и се определя срок за отстраняването им. (4) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите по ал. 3 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за отказ за одобрение. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 18, ал. 1 или от отстраняване на непълнотите и/или неточностите по чл. 18, ал. 3 директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните назначава комисия, която в тридневен срок извършва проверка на обекта на място за съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 183/2005. (2) Одобрението по чл. 18 се извършва по реда и при спазване изискванията на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 183/2005. (3) В 7-дневен срок от извършване на проверката по ал. 1 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол и становище с предложение за: 1. временно одобрение - когато обектът отговаря на изискванията за инфраструктура и оборудване; 2. безсрочно одобрение - когато обектът отговаря на всички изисквания за съответната дейност; 3. отказ за одобрение. (4) В 7-дневен срок от представянето на становището по ал. 3 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за: 1. вписване на обекта в регистъра и издаване на удостоверение за: а) временно одобрение за срок три месеца; б) безсрочно одобрение; 2. отказ за одобрение. (5) Заповедта по ал. 4, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) В 14-дневен срок преди изтичане на срока на удостоверението по ал. 4, т. 1, буква „а” операторът по чл. 18, ал. 1 писмено уведомява директора на областната дирекция по безопасност на храните за степента на изпълнение на изискванията за упражняваната от оператора дейност. (7) В 4-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 6 директорът на областната дирекция по безопасност на храните определя комисия, която да извърши последваща проверка на обекта. (8) В 5-дневен срок от извършване на проверката по ал. 7 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол и становище с предложение за: 1. удължаване на временното одобрение по ал. 4, т. 1, буква „а”; 2. безсрочно одобрение - когато обектът отговаря на всички изисквания за съответната дейност; 3. отказ за удължаване на временното одобрение по ал. 4, т. 1, буква „а”. (9) В 5-дневен срок от представянето на становището по ал. 8 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за: 1. вписване на обекта в регистъра и издаване на удостоверение за: а) продължаване на временното одобрение с още три месеца; б) безсрочно одобрение; 2. отказ за удължаване на временното одобрение. (10) Заповедта по ал. 9, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (11) В 10-дневен срок преди изтичане на срока на удостоверението по ал. 9, т. 1, буква „а” директорът на областната дирекция по безопасност на храните определя комисия, която да извърши последваща проверка на обекта. (12) В 5-дневен срок от извършване на проверката по ал. 11 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол и становище с предложение за: 1. безсрочно одобрение; 2. отказ за одобрение. (13) В 5-дневен срок от представянето на становището по ал. 12 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за: 1. вписване на обекта в регистъра и издаване на удостоверение за безсрочно одобрение; 2. отказ за одобрение. (14) Заповедта по ал. 13, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (15) При промяна в заявените и вписани обстоятелства по чл. 18, ал. 2, т. 3 и чл. 20, ал. 2, т. 2, 3 и 5 операторите по чл. 18, ал. 1 в тридневен срок от настъпване на промяната уведомяват писмено директора на областната дирекция по безопасност на храните и прилагат документи, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. (16) В 7-дневен срок от уведомлението по ал. 15 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за вписване на промяната в регистъра. В случаите на промяна на обстоятелствата по чл. 20, ал. 2, т. 2 и 3 удостоверението за одобрение се преиздава. (17) Удостоверението за одобрение се отнема и одобрението временно се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните в случаите по чл. 14 от Регламент (ЕО) № 183/2005. (18) Удостоверението за одобрение се отнема и одобрението се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните: 1. по писмено искане на оператора; 2. в случаите по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 183/2005; 3. при груби или системни нарушения на изискванията на закона; 4. при системно възпрепятстване на контролната дейност на областната дирекция по безопасност на храните. (19) Заповедите по ал. 17 и ал. 18, т. 2, 3 и 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.”

Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. Създава се нов чл. 20: „Чл. 20 (1) Областната дирекция по безопасност на храните води регистър на одобрените обекти по чл. 15, ал. 3 и 4, които се вписват с идентификационен номер, който съдържа следните означения: 1. буква „α” (алфа); 2. символ „BG”, представляващ ISO кода на Република България; 3. национален референтен номер, съдържащ не повече от 8 цифри. (2) Регистърът по ал. 1 се води в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕО) № 183/2005 и съдържа: 1. идентификационен номер; 2. вид дейност на обекта; 3. име или наименование на оператора по чл. 18, ал. 1; 4. адрес по местонахождение на обекта; 5. брой на технологичните линии – в случай че влага странични животински продукти и/или производни продукти; 6. забележки. (3) Българската агенция по безопасност на храните поддържа национален регистър на одобрените обекти по чл. 15, ал. 3 и 4, който съдържа данните от регистрите на областните дирекции по безопасност на храните. Националният регистър се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16: „§ 16. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. Областните дирекции по безопасност на храните поддържат досиета на вписаните в регистъра по чл. 20, ал. 1 обекти. Досиетата се съхраняват 5 години след прекратяване дейността на обекта.”

Комисията предлага да се създадат нови § 17 и 18: „§ 17. В чл. 22 думата „лицата” се заменя с „операторите”. § 18. Създава се чл. 22а: „Чл. 22а (1) На регистрация по реда на чл. 16 и вписване в регистрите по чл. 17 подлежат и операторите, които при извършване на дейността си не задържат фуражи на склад, а търгуват директно от складовете на производителите и/или търговците до складовете на потребителите. (2) При подаване на заявлението за регистрация на операторите по ал. 1 не се изискват документите по чл. 16, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5. (3) Към заявлението по ал. 2 операторите прилагат декларация по образец, че няма да задържат фуражите на склад, а ще търгуват директно от складовете на производителите и/или търговците до складовете на потребителите. (4) Образецът на декларацията по ал. 3 се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 19: „§ 19. Член 23 се изменя така: „Чл. 23 (1) На одобрение по реда на чл. 18 и 19 и вписване в регистрите по чл. 20 подлежат и операторите, които при извършване на дейността си не задържат фуражи на склад, а търгуват директно от складовете на производителите и/или търговците до складовете на потребителите. (2) При подаване на заявлението за одобрение на операторите по ал. 1 не се изискват документите по чл. 18, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5. (3) Към заявлението по ал. 2 операторите прилагат декларация по образец, че няма да задържат фуражите на склад, а ще търгуват директно от складовете на производителите и/или търговците до складовете на потребителите. (4) За одобрението по ал. 1 може да не се извършват проверки на място по чл. 19. (5) Образецът на декларацията по ал. 3 се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 20: § 20. В Глава трета се създават членове 23г-23ж: „Чл. 23г. (1) Операторите във фуражния сектор, които пускат на пазара пакетирани или насипни фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО, са длъжни да предоставят на купувачите резултати от лабораторни анализи за това, че фуражът съдържа, състои се или е произведен от ГМО, както и уникалния код на ГМО в придружаващите партидата документи или върху етикета на продукта. Резултатите от лабораторните анализи и уникалния код на ГМО се предоставят на всеки един от следващите етапи от разпространението на фуражите на пазара. (2) Операторите по ал. 1 са длъжни да имат въведени система и процедури за: 1. съхраняване на информацията по ал. 1; 2. идентифициране на операторите, от които са закупили и на които са продали фуражите по ал. 1. (3) Информацията по ал. 2 се съхранява 5 години след реализирането на всяка сделка. Чл. 23д. Операторите във фуражния сектор вземат проби с цел да гарантират, че произведените от тях фуражи са в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003. Периодичността на вземане на пробите се определя във внедрената в съответствие с чл. 6 от Регламент (ЕО) № 183/2005 добра производствена практика или системата за анализ на опасностите и критични контролни точки. Чл. 23е. (1) Когато вписан в регистър по чл. 17 или чл. 20 оператор във фуражния сектор ще използва странични животински продукти и/или производни продукти, той подава заявление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните за вписване на промяна в регистъра. (2) Вписването на промяната по ал. 1 се извършва по реда на чл. 16, ал. 7 и 8, съответно чл. 19, ал. 15 и 16. (3) Освен в случаите на чл. 16, ал. 10 и чл. 19, ал. 18 удостоверение за регистрация или одобрение на оператор, който използва странични животински продукти и/или производни продукти се отнема със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните и при неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно фуражите, както и на чл. 7 и Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (Регламент (ЕО) № 999/2001). (4) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (5) Използването на странични животински продукти и/или производни продукти се извършва съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Регламент (ЕС) № 142/2011. Чл. 23ж. Вписаните в регистъра по чл. 17 или чл. 20 оператори във фуражния сектор, които произвеждат комбинирани фуражи за непреживни животни, в които са вложени протеини от животински произход и фуражи за преживни животни, трябва да вземат мерки за избягване на кръстосано замърсяване, като: 1. произвежда фуражи за преживни животни на отделна технологична линия; 2. държат физически отделни по цялата производствена верига до крайния продукт включително фуражите, съдържащи протеини от животински произход, забранени за изхранване на преживни животни, от фуражните суровини и комбинираните фуражи за преживни животни.”

Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 24 думата „разпространението” се заменя с „пускането на пазара”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22: „§ 22. В чл. 26 се създава ал. 6: „(6) Операторите във фуражния сектор по чл. 15, ал. 1, 3 и 4 са длъжни да спазват изискванията за съответните дейности, определени в Приложение II на Регламент (ЕО) № 183/2005.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 23: § 23. Създават се чл. 26а и 26б: „Чл. 26а. (1) Операторите по чл. 15, ал. 4, които разпространяват мазнини, масла или продукти, получени от тях, предназначени за употреба във фуражи, включително комбинирани фуражи, както и операторите по чл. 15, ал. 1 и 3, които произвеждат комбинирани фуражи, извършват анализ на фуражите в съответствие с Регламент (ЕО) № 152/2009 за съдържанието на диоксини и диоксиноподобни полихлорирани бифенили. Анализът се извършва в акредитирани лаборатории. (2) При пускане на пазара на фуражи операторите във фуражния сектор, с изключение на производителите на комбинирани фуражи, предназначени за животни, отглеждани за производство на храна, са длъжни да предоставят документ от извършените анализи по ал. 1. (3) В случай че максимално допустимите граници на диоксини и диоксиноподобни полихлорирани бифенили са над определените в наредбата по чл. 11, ал. 3 граници, лабораторията по ал. 1 служебно предоставя резултатите от анализа на съответната областна дирекция по безопасност на храните. Чл. 26б. Операторите по чл. 26а, ал. 1 са длъжни да спазват изисквания на Раздел „Мониторинг на диоксина” от Приложение II на Регламент (ЕО) № 183/2005.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 24: „§ 24. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „разпространение” се заменя с „пускане на пазара”. 2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Унищожаването на фуражи по ал. 3 се извършва в присъствието на: 1. инспектор и/или на официален ветеринарен лекар от областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се унищожава фуражът; 2. представител на предприятието, в което се унищожава фуражът; 3. собственика на фуража. (5) За унищожаването се съставя протокол в три екземпляра, който се подписва от лицата по ал. 4. Протоколът се съхранява в областната дирекция по безопасност на храните, издала разпореждането за унищожаване. (6) Унищожаването на фуражи по ал. 3 се извършва при спазване изискванията на Закона за управление на отпадъците.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 25: „§ 25. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „фуражите” се поставя точка и текстът до края се заличава. 2. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност” се заличават; б) точка 2 се изменя така: „2. производителите и/или търговците на медикаментозни фуражи и на междинни продукти за производството им, както и върху производството, съхранението, транспортирането, отпускането и употребата на медикаментозни фуражи;” в) точка 3 се изменя така: „3. спазването на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и на Регламент (ЕО) № 999/2001;”; г) в т. 4 накрая се добавя „(ВМП)”; д) създават се т. 13, 14 и 15: „13. производството, съхранението и търговията с продукти от животински произход, предназначени за влагане във фуражи или за храни за домашни любимци; 14. производството и търговията на комбинирани фуражи, в които се влагат продуктите по т. 13, както и производството и търговията на едро с храни за домашни любимци; 15. употребата на фуражи при храненето на животните – за спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 183/2005.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване с три дни срока между първо и второ четене на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2012 г.

Благодаря, господин председателю. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 26: „§ 26. Създават се чл. 34а – 34г: „Чл. 34а. (1) Българската агенция по безопасност на храните контролира водата, предназначена за животните и за производство на фуражи, когато има съмнение, че тя: 1. съдържа замърсители, опасни за здравето на животни или хора; 2. е източник за пренасяне на патогенни микроорганизми и/или продукти от жизнената им дейност; 3. съдържа забранени за употреба при животни фармакологично активни субстанции. (2) Контролът по ал. 1 се осъществява от инспектори и/или официални ветеринарни лекари по утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните план чрез: 1. проверки на документация; 2. инспекции на обекти, в които се извършват контролираните дейности; 3. вземане на проби. (3) При осъществяване на проверките и инспекциите по ал. 2, т. 1 и 2 контролните органи изготвят констативен протокол по образец. (4) За пробите по ал. 2, т. 3 се съставя протокол за вземане на проби в присъствието на собственика или упълномощено от него лице. (5) Изследванията на пробите по ал. 2, т. 3 се извършват в акредитирани лаборатории, определени със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Чл. 34б. (1) При установяване на несъответствие с максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите, посочени в наредбата по чл. 11, ал. 3, Българската агенция по безопасност на храните съвместно с операторите във фуражния сектор извършва проверка с цел идентифициране източниците на тези субстанции и продукти. (2) На проверка по ал. 1 подлежат: 1. фуражите, съдържащи концентрации нежелани субстанции и продукти над максимално допустимите; 2. животните, хранени с фуражи, които съдържат нежелани субстанции и продукти над максимално допустимите концентрации или в които са установени близки до праговите или прагови концентрации нежелани субстанции и продукти; 3. суровини или храни, добити от животните по т. 2. (3) Проверките по ал. 2, т. 1 се извършват от комисия, определена със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните. Заповедта се издава незабавно след установяване на несъответствието по ал. 1. (4) Проверките по ал. 2, т. 2 се извършват от комисия, определена със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се намира животновъдният обект. Заповедта се издава незабавно след установяване на несъответствието по ал. 1. (5) Комисията по ал. 3 или по ал. 4: 1. забранява придвижването и/или пускането на пазара на фуражите, животните, суровините и/или храните, добити от тях; 2. взема проби от фуражите, водата за пиене на животните, животните, суровините и/или храните, добити от тях, и ги изпраща за лабораторно изследване. (6) Разходите за изследването на пробите по ал. 5, т. 2 са за сметка на собственика. (7) За резултатите от проверката и лабораторното изследване на пробите по ал. 5, т. 2 комисията изготвя констативен протокол и доклад до директора на областната дирекция по безопасност на храните. (8) В случай че лабораторното изследване покаже наличие на концентрации нежелани субстанции или продукти над максимално допустимите, близки до праговите или прагови концентрации нежелани субстанции или продукти във фуражи, инспекторът и/или официалният ветеринарен лекар разпорежда налагането на една от следните мерки: 1. използване за други цели; 2. подлагане на деконтаминация и/или детоксикация; 3. унищожаване. (9) Когато резултатът от лабораторното изследване покаже, че в животни, суровини и/или храни, добити от тях, има нежелани субстанции или замърсители от околната среда в концентрации, по-високи от максимално допустимите, се предприемат мерки, предвидени в наредбите по чл. 11, ал. 3 и по чл. 62, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.” Чл. 34в. (1) Мерките по чл. 34б, ал. 5, т. 1 и ал. 8 се налагат с разпореждане. Разпореждането се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (2) Разходите, свързани с прилагането на мерките по ал. 1, са за сметка на собственика. (3) Унищожаването на фураж по чл. 34б, ал. 8, т. 3 се извършва в присъствието на: 1. инспектор и/или официален ветеринарен лекар от областната Дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се унищожава фуражът; 2. представител на предприятието, в което се унищожава фуражът; 3. собственика на фуража. (4) За унищожаването на фуража се съставя протокол в три екземпляра, който съдържа: 1. дата на унищожаване; 2. начин на унищожаване; 3. вид и количество на унищожения фураж; 4. наименование и местонахождение на обекта, в който е унищожен фуражът. (5) Протоколът се подписва от лицата по ал. 3 и се съхранява в областната дирекция по безопасност на храните, издала разпореждането за унищожаване. (6) Унищожаването на фуражи по ал. 3 се извършва при спазване изискванията на Закона за управление на отпадъците. Чл. 34г. Забранява се смесването с цел разреждане на фуражи, които съдържат нежелани субстанции или продукти в концентрации, надвишаващи максимално допустимите, посочени в наредбата по чл. 11, ал. 3.”