ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ)1130 думи
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-напред искам да кажа, че днес гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Това е закон да се гарантира на работника и служителя онова, което работодателят не може да му даде, поради това че е изпаднал в несъстоятелност. Това е закон, с който днес няма да крепим фиска. Това е закон, към който днес трябва да погледнем не с две очи, а с всичките очи, които имаме, към всички работници и служители в страната, които в тежката икономическа криза, когато фалират предприятия, да могат да живеят!
Не направих реплика на госпожа Караянчева, първо, защото в закона никъде не е казано, че той касае частни, общински или държавни предприятия. Той касае всички. В случая „Кърджали” е поводът, за да направим предложения за усъвършенстване на закона. Както виждате, благодарение именно на този закон има натрупана немалка сума от 220 милиона. Те стоят и ние ги пазим, вместо в момент на социален срив да дадем това, което се полага, или което ние считаме, че би трябвало да се даде на хората.
На второ място, понеже госпожа Караянчева каза, че имало 215 обезпечителни листа, ние не коментираме този казус, колеги. Ние не коментираме дори и това, което казахте – като спечелят по съдебен път, няма да влязат в този закон, че незаконно бихме поставили въпроса за тях.
Не бих искала да коментирам в момента и това, че Вие, отивайки в Кърджали, незаконно, но щедро раздадохте на тези граждани по 325 лева, първо, нарушавайки Закона за социалното подпомагане, второ, без реално да можете да помогнете на тези хора.
Погледнете какво предлагаме! От една страна, връщаме назад не 6, а 12 месеца, което работодателите подкрепят. Работодателите са съгласни при такъв казус да има тази възможност за техните работници.
На следващо място, предлагаме да се увеличи това, което ще се заплати – не три, а на шест заплати. Шест заплати, колеги! Шест заплати, когато има сериозна безработица.
Между другото, искам да потвърдя това, което каза господин Михалевски. Докладът на комисията е достатъчно обстоен, компетентно подготвен и поднесен така, че да разберете за какво става въпрос. От една страна са опасенията на министъра на финансите. Радвам се, че госпожа Стоянова в момента председателства Парламента. Все пак тя беше и е председател на Комисията по бюджет и финанси. От една страна, Министерството на финансите се притеснява, че сме щели много да разширим обхвата на тези, които ще се възползват. Затова е направен законът – да могат хората да го ползват, когато имат нужда.
На второ място, забележете, щяло да има злоупотреби. Ами, има си Национална агенция за приходите, достатъчно контролни органи, които ще трябва да следят тези няколко десетки, не дай Боже, да са стотици нарушители, и ще си ги санкционират по съответния ред. Следователно да лишим някой от нещо, на което има право, защото друг някой не може да свърши контролната дейност?!
И на трето място, забележете, това е „най-уникалното” предложение или по-скоро мотив на Министерството на финансите, че видите ли, това щяло да демотивира съкратените работници поради обявяване на предприятието в несъстоятелност да си търсят работа. Е, как ще ги демотивира да си търсят работа, при положение че вече имаме 13% безработица – първо, няма къде да си намерят работа. Второ, кой работоспособен няма да иска да работи, а ще чака на шест заплати, които да му дадат малка глътка въздух, за да има достойнство да застане пред семейството си. Не съм била в Кърджали, не мога да кажа каква е ситуацията там. Колегите много по-добре могат да кажат какво са видели. Аз чух обаче какво беше казано в комисията. Чух хора, работили по кърджалийския случай, да казват, че на работниците им е неудобно да застанат пред децата си, защото нямат пари.
И при положение че ние кътаме едни 220 млн. лв. точно за това, сега ние ще кажем: не, не може, видите ли, защото ще ги демотивираме да си търсят работа.
Тотално сбъркана философия! Тотално сбъркани предложения и направени аргументации от страна на Министерството на финансите.
Да, Министерството на икономиката е съгласно. Има бележки – чудесно, това е на първо четене.
Да, Конфедерацията на труда, КНСБ подкрепя. И забележете, ние ако направим това, в максимална степен ще изпълним и съответните параметри, които имаме като изисквания на транспонираното европейско законодателство в това отношение.
И синдикалната организация на „Подкрепа”, и те подкрепят, като те не са съгласни с довода за работодателите, но аз пак казвам – социалните партньори, за които всеки Божи път, когато застане на тази трибуна, социалният министър казва: „Ние със социалните партньори”, „ние със социалните партньори”...
Социалните партньори, Министерството на икономиката казват: да, с корекции.
Министерството на финансите обаче, което държи, разбира се, това не е само Министерство на финансите, но това са средства към Националния осигурителен институт, едни 220 милиона под формата на държавни ценни книжа, които са, за да гарантираме на тези, които изпаднат в несъстоятелност да получат някакви пари, те казват: не!
Колеги, няма никаква логика в упорството да не искате да приемете законопроекта на първо четене. Съгласни сме да правим корекции след това между първо и второ четене, но логиката липсва.
Пари – има, хора, изпаднали в несъстоятелност – има. Парите са осигурени по законния, по надлежния ред, без значение дали са за частна, общинска или държавна фирма, и ние сега в период на криза казваме: не, не можем да направим тази крачка. Защо? Обяснете ми логиката.
Аз искам да чуя един аргумент, който да докаже защо този законопроект не може да бъде приет. За мен единствената логика е в това, че не трябва да се дават пари от фиска.
Между другото аз искам да кажа, че тези държавни ценни книжа са 220 милиона, но ресурсът, който може да бъде ползван, е за над 12 милиона. Преди малко колегата Михалевски Ви каза, а и в комисията беше докладвано, че от 1 януари до 1 август тази година са дадени 400 хил. лв. Значи 220 милиона има – стоят във вид на държавни ценни книжа, около 12 милиона има, които са оборотни и могат да се използват, дадени са само 400 хиляди за първото полугодие на тази година.
Имат крещяща нужда хората, които са работили, които са се осигурявали, да се промени законът, за което са съгласни и работодатели, и работници, и синдикати, и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но ние казваме: не!
Искрено казано аз дълбоко се съмнявам, че мога по някакъв начин да Ви убедя, но поне помислете рационално и разумно какво ще кажем на хората, когато отидем при тях.
И все пак се надявам, че ще помислите и ще подкрепите на първо четене законопроекта, като между първо и второ четене имаме достатъчно време да можем да нанесем корекции, които евентуално биха създали някакво притеснение в някой от Вас, който знае за какво става въпрос в този законопроект изобщо. Благодаря.