АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ)1131 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Този законопроект и в мотивите, и от вносителите беше представен като осъвременяване. Очевидно е, че за закон отпреди шест години, при това изменян и допълван близо 18 пъти, от които 10 пъти в мандата на ГЕРБ след 2009 г., подобна характеристика, цел или аргумент за законопроект за изменение и допълнение, не са относими. Всъщност няма нищо съвременно и никакво осъвременяване. И в много голяма степен това е една куха претенция, която не е защитена в текстовете на законопроекта.
Всъщност единственото осъвременяване, което можем да приемем като подобна промяна, е отпадането на задължението на Националната служба за охрана да охранява сградата, архива и имуществото на комисията. И то осъвременяване, доколкото в случая се разглежда новият закон за регламентиране дейността на НСО и съответно става ясно, че в бюджета на НСО – и това беше изрично подчертано от началника на службата – не са разчетени средства, които да осигуряват подобна функция и ангажимент на Националната служба за охрана. Това всъщност обаче не е толкова съществено.
По-същественото и това, което може лесно да се види зад предложения законопроект, е, първо, разширяването на приложното поле. И аз тук съм съгласен с изказването на господин Костов, че има разширяване на приложното поле в посока както на разкриване на принадлежност за лица, заемащи публични длъжности, така и на публични дейности. Нека да поясним за колегите, които не се занимават с тази сфера на дейност, че става дума за лица, заемащи 29 позиции по отношение на публичните длъжности, и с предлаганата промяна – 14 позиции на осъществявани публични дейности.
Втората съществена промяна, уважаеми дами и господа народни представители, е, че се променя периодът за извършване на проверката. И той в момента на влизане в сила, тоест 2006 г., се удължава като период за извършване на проверка. Всъщност тук е същността на промяната в ал. 3 на чл. 26 за всички новоназначени, или новоизбрани лица, включително и при осъществяване на кадрови промени по отношение на публичните дейности, за които се извършва такава проверка.
Лесно, уважаеми дами и господа, може да се види и още една промяна зад всичко това, което е предложено от страна на вносителите, че всъщност става дума за осигуряване на допълнителен обем от дейност за комисията и съответно дейност, която превръща комисията в постоянно действаща.
Като цяло предложеният законопроект е поредна стъпка, която ни отдалечава от първоначалния замисъл и смисъл на дейността по разкриване на принадлежност, разсекретяване на досиета или съответно осветляване на миналото. Идеята, уважаеми колеги, опираше до хората, заемащи длъжности или осъществяващи дейности, свързани с вземане на решения, или съответно формиращи решения на високо политическо и управленско ниво; до разкриване на принадлежност за хората, влияещи, и то определящо, върху процесите в развитието на страната, включително и по отношение на външната политика, съответно задаващи посоката на развитие на страната.
Очевидно е, че сегашните промени, които се прилагат от тримата вносители, не са от този порядък. Те по-скоро разширяват кръга на проверяваните и в някаква степен го довеждат почти до абсурд. Всъщност това са промени, вписващи се изцяло в трансформирането на сегашното управление в наистина един гигантски „Биг Брадър”. Вероятно липсващият елемент, за да се осъществи всичко това, е да поискате проверка за всички български граждани, родени до 1973 г., независимо от предмета на дейност, независимо от характера на тяхната дейност и независимо от длъжностите, където те се реализират.
За пореден път обаче аз имам опасението, че темата за досиетата се връща в днешния ден, подхранващо въображението и съответно запълващо ежедневието на една група хора, тясно свързани с архивите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската армия. За съжаление, освен изследователска роля и дейност, освен анализи и заключения, често ставаме свидетели на призиви и в някаква степен на осъществяване на лустрация, осъществяване на стъпки, които носят накърняване или отнемане на права на осъществяване на труд или на определена дейност за различни категории български граждани. Това лесно може да бъде видяно, естествено в промените, които бяха направени, съответно с актовете, които бяха приети от Народното събрание във връзка със служителите в Министерството на външните работи, съответно заемащи различни нива на дипломатическата служба, включително и посланиците.
Аз тук няма да се спирам на въпроса за двойните стандарти, защото се оказва, че независимо от приетите актове и дълги словоизлияния тук, подходът, например към хората, заемащи посланическите постове, не е един и същ. Аз не казвам, че е грешно, когато те не са отзовани, защото съм привърженик на другото разбиране. Но защо за пореден път, включително по отношение на последните актове на Народното събрание по инициатива на управляващите, имаме лицемерно поведение и двойни стандарти? Как се обяснява и с какво се обяснява. Защо едните са лоши, а другите са добри? Защо едните са отзовани, включително, разбира се, и със заповеди, които бяха абсолютно неиздържани от гледна точка на срокове, от гледна точка на задължения за посланиците, а други продължават да осъществяват своята дейност? Няма обяснение. Затова ми се струва, че тук за пореден път имаме тъкмо подобно зле прикрито лицемерно отношение към темата, свързана с разкриването на принадлежност. Разбира се, всичко това, на което ставаме свидетели, е много жалко.
Народният представител Бакалов казва, че този закон има възпиращо действие. Той има възпиращо действие за длъжности и за дейности по отношение на лица, които заемат тези длъжности или извършват тези дейности след 2007 г.! Тогава, когато те имат закон и знаят, че, заемайки съответната длъжност, ще бъдат проверявани!
Но по отношение на лицата преди 2007 г., защото срокът на действие на закона е от 10 ноември 1989 г., какво е възпиращо?! Очевидно, че не е възпиращ.
Аз няма да се спирам на темата за § 12 – аргументите заслужават внимание. Това, че заслужават внимание обаче, не означава все още, че даваме авансова подкрепа. Ние искаме все пак да чуем аргументите на ръководителите на двете служби, защото разликата по отношение на всички останали служби е, че става дума за действащи и в момента служби – Военното разузнаване и НРС! Става дума за хора, които в някаква степен имат отношение към осъществяваната и сега дейност!
Следователно трябва да знаем доколко поредното осветляване на принадлежност ще бъде свързано с удар върху националната сигурност и в каква степен това носи съответните рискове или заплахи. Защото това бяха аргументите за приемането на § 12 и в стария закон. Следователно преди да чуем оценката, няма никакъв смисъл да дебатираме, още повече, че не е факт и самото предложение за отпадане.
Уважаеми дами и господа, без промените в членове 3 и 26 текстовете на законопроекта не будят особени възражения. Без промените тези предложения могат да бъдат подкрепени, само че определящото не са те.
Определящото за този законопроект са тъкмо промените в чл. 3 и чл. 26, което означава, че законопроектът като цяло не може да бъде подкрепен. Това е позицията на Парламентарната група на Коалиция за България и ние няма да подкрепим внесения законопроект на първо четене.