6 декември 2012 г.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да се присъединя към хубавите пожелания за Моника Панайотова и да й пожелаем ползотворна работа, както и към именниците на Никулден. Моята процедура към Вас, госпожо председател, е да Ви призова Вие да поискате извинение тук от министъра на финансите, който си позволи в свое изявление да каже, че снощи по време на гласуването на бюджета народните представители от опозицията са били пияни и не са можели да си вдигнат ръката. (Реплики от ГЕРБ.) Даже, ако сте забелязали, много отдавна народните представители не гласуват с вдигане на ръка. Ако ние имаме някакви политически различия или различия по бюджета, имаме време да ги декларираме тук, но да отправяме подобни призиви, още повече от човек, който се е обявил за Брад Пит, който ще „пляска руснаците”, аз смятам… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това са цитати. Аз не правя никакви квалификации. Аз не смятам, че това е тон, подходящ за един министър към български народни представители, без значение те дали са от опозицията или от управляващите. Ако Вие, колеги, сте свикнали да Ви наричат безделници и така нататък от Вашата собствена партия, аз не мога да приема такова отношение от български министър към български народни представители. Затова Ви моля, госпожо председател, да изискате от вицепремиера да поднесe своите извинения пред народните представители. Ако той има конкретни хора предвид, които са му изглеждали по този начин, нека да излезе на трибуната и да ги каже, ако не, да поднесе своите извинения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поведението на господин Дянков, на вицепремиера на Република България, наистина е обидно към българския Парламент. В момента нашето обръщение към Вас е да не разчитате на добрата воля и на доброто възпитание на финансовия министър, а в рамките на правомощията Ви на председател на Народното събрание или да го призовете да се извини на народните представители, или да го отстраните от залата. (Силен шум и реплики.) Ако неговото изявление се беше случило в пленарната зала, щеше да има реакция или от председателстващия това заседание, или от депутатите. Той си позволи, след като мълча в пленарната зала повече от 13 часа, да прави коментари отвън, зад гърба на народните представители. Мисля, че е обидно за депутатите от опозицията, след като гледахме как парламентарното мнозинство мълчи при приемането на бюджета на Република България като шаран на Никулден, накрая да получим такива обидни квалификации от страна на финансовия министър. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) След 13 часа мълчание нито Вие, нито финансовият министър имате право на такова отношение. Моля, влезте във функциите си на председател на Народното събрание и защитете достойнството на Парламента. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Оставка, оставка!” и тропане по банките от КБ.)

Уважаема госпожо председател, очевидно опиянението не е в народните представители. Опиянението е в този, който говори тези абсолютно непремерени думи, но аз се обръщам към Вас. В това изявление имаше още една много съществена част, на която Вие трябва да реагирате. Тя беше, че след като сме били приели бюджета на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, нямало какво повече да коментираме по Закона за държавния бюджет на Република България. Ако, госпожо председател, това на Вас не Ви прави впечатление – че представител на изпълнителната власт обезсмисля със своите думи ролята, правата, отговорността и значението на Народното събрание, то тогава и Вие сигурно не разбирате за какво сме всички ние тук и точно Вие там, горе над мен. Благодаря Ви.

Само Вие разбирате. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Очевидно във Вас няма воля да защитите честта на Парламента и затова той е на това дередже. След изявленията на министър-председателя, че тук работят безделници, след редица обиди от представители на изпълнителната власт, това, което вчера си позволява този човек, е в същата линия на поведение. Затова правя следното процедурно предложение: предлагам пленарната зала да отстрани министър Дянков чрез гласуване. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми народни представители от Коалиция за България! Искрено се извинявам за думите си от вчера късно вечер. Може би умората след многочасовите заседания тук си каза думата. Извинявам се за това, което казах. Надявам се, че ще го приемете и днес в добър порядък ще можем да си свършим работата. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ГЕРБ.)

Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Означава ли това, че сега народните представители от Парламентарната група на ДПС трябва да тропат, за да получат извинение от министъра, защото той, струва ми се, отправи тези обидни квалификации по адрес на цялата опозиция, а не само на тези от Коалиция за България?! (Възгласи от блока на ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Разбира се, че е така!

По чл. 10 има предложение на народните представители Галина Банковска, Борис Грозданов, Снежана Дукова, Катя Чалъкова, Силвия Хубенова, Цветомир Михайлов, Румен Стоилов, Лилия Христова и Тодор Георгиев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим – предложеното увеличение на трансферите към общините в размер от 20 млн. лв. да бъде разпределено за увеличение на общата изравнителна субсидия, съгласно чл. 10, ал. 1. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Милена Христова: В чл. 10, ал. 1 числото „1 925 639,6” се заменя с числото „2 050 484,6”, числото в „240 640,0” се заменя с числото „269 640,0”, числото „101 900,0” се заменя с числото „161 900,0”, със следното изменение на целевите капиталови разходи по общини: (Разпределението е представено в таблици от стр. 62 до стр. 74 на доклада включително.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков: 1. В чл. 10, ал. 1 числото „1 925 639,6” се заменя с „1 928 839,6”; - колона 2 – числото „2 287 179,6” се заменя с „2 290 379,6”; - колона 3 – числото „1 925 639,6” се заменя с „1 928 839,6”. За източник на предложеното увеличение 3 200 000 лв. на разходите за читалища по чл. 10, ал. 1 се предлага увеличение в чл. 1, ал. 1, т.1.8. Други данъци. 2. В чл. 10, ал. 1 числото „1 925 639,6” да се замени с „1 955 639,6”. В това число целевата субсидия за капиталови разходи от „101 900,0” да стане „131 900,0”. Увеличението на капиталовите разходи е за изграждане и ремонт на общински пътища. За източник за увеличение на разходите да бъдат увеличени със същата сума приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Акцизи. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2013 г. под формата на субсидии и по механизъм, съгласно Приложение № 5 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 941 743,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 240 640,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 19 000,0 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 101 900,0 хил. лв., в това число за изграждане и основен ремонт на общински пътища 50 000,0 хил. лв. и по общини, както следва: (Приложена е таблица от стр. 74 до стр. 87 включително.) (2) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции, без да се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Ще обоснова предложението на колегите от Коалиция за България за увеличение на трансфера от републиканския бюджет към местните бюджети в размер на 124 млн. 845 хил. лв. Както стана ясно след вчерашния дебат, предлагаме тази сума да бъде разпределена по следния начин: За увеличаване на изравнителната субсидия – в рамките на плюс 29 млн. лв.; за капиталови инвестиции и за невъзстановими разходи по европейски проекти – 60 млн. лв.; за здравни грижи в детските градини и в училищата – 15 млн. 300 хил. лв.; за увеличаване на делегираните социални дейности – 8 млн. 45 хил. лв.; за здравословно хранене на децата – в рамките на 12 млн. 500 хил. лв. Това искане се подкрепя от Националното сдружение на общините. Оттам алармират, че във връзка с повишаване на инфлацията, повишаване на ангажиментите към общините, които не са финансово обезпечени, и намаляване всяка година на трансферите от националния бюджет, положението на много български общини наистина е трагично до степен, в която те не могат да изпълняват своите основни функции. А всички знаете, че две трети от социалните услуги, които се предоставят на българските граждани, се случват в българските общини. Изключително важно е предложението ни за увеличаване размера на изравнителната субсидия със сумата от 29 млн. лв. Тези, които се занимават с местно самоуправление, надявам се и останалите народни представители знаят, че това е трансфер с общо предназначение, който се използва по решение на общинските съвети и, че има изключително важно значение особено за малките и за средните общини. Вече трета поредна година размерът на изравнителната субсидия, която се залага в националния бюджет и която се гласува от това мнозинство, е непроменена предвид инфлацията, увеличаването на цените на стоките от първа необходимост, минималната работна заплата, увеличаването на необезпечените финансово ангажименти на българските общини. За тях и особено за малките и за средните общини се струпва непосилно финансово бреме да се справят с основните си функции. Това е така и поради спадът на собствените приходи на българските общини, които в условията на криза придобиват все по-сериозни и застрашителни размери. Предвид и факта, че 2013 г. е последната година от настоящия планов период, в който ще се финализират голяма част от стартираните общински проекти по оперативни програми, това означава, че общините ще трябва да увеличат средствата по разплащане с изпълнителите в рамките на съфинансирането, което е възложено на българските общини. Те ще се натоварят и с невъзстановими разходи, а също така и с евентуални финансови корекции, за които все още няма приет справедлив механизъм, което налага увеличаване на изравнителната субсидия като единствения източник за получаване на средства от общините за реализиране на тези техни ангажименти. Освен това искам да Ви обърна внимание, че в бюджета за следващата година продължава възлагането на нови отговорности на българските общини, които не са финансово обезпечени. Това стана преди приемането на бюджета и с промени в Закона за устройството на територията – възлагане на нови отговорности на общините по контрола върху строителството. Това стана с промени в Закона за енергийната ефективност, с нови отговорности на общините за предприемане на мерки за енергийно саниране на общински сгради. Това се случи и с промени в Закона за защита на животните с нови отговорности на общините, свързани с високи санкции по отношение на бездомните кучета и прочие. Всички тези дейности, които финансово не са обезпечени от националния бюджет, биха могли да бъдат компенсирани с повишаване на изравнителната субсидия. Друг източник за увеличаване средствата на българските общини би следвало да бъдат увеличените размери за капиталови разходи. Ние предлагаме минимално увеличение, което да даде възможност поне за елементарно поддържане на общинската инфраструктура. Тук в конкретен порядък бих обърнала внимание и на депутатите от моя избирателен район за начина, по който предлагаме да бъдат компенсирани 9-те общини от Кюстендилска област, така че да могат да осигурят нормално функциониране и поддържане на общинската инфраструктура. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Предлагаме също така увеличение на делегираните бюджети поне с размера на инфлацията, което да даде възможност на общините да изпълняват и тези свои законови отговорности. Надявам се депутатите от ГЕРБ да се включат в този дебат.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Правя тази реплика, за да разкрия другите аспекти на предложението, което колегите от Коалиция за Българя правят, и да разкрия лицемерието на това предложение. Стана въпрос, че колегите от БСП предлагат увеличаване на общата изравнителна субсидия за общините. Колеги, искам да Ви обърна внимание, че разпределението по общини изобщо не е равномерно и не е ясно по какви критерии колегите предлагат да се разпредели по общини. За да не съм голословен, ще дам за пример областта, която представлявам –Смолянска област, където за община Баните предвиденото увеличение е с 90%, за община Девин – също с 90%, за останалите общини е с около 60%. Питам: по какви критерии е направено това предложение? Ще Ви кажа – може би защото кметовете на тези общини са избрани от БСП. За да не съм голословен ще кажа и нещо друго. В предложението на колегите за шестте големи български града –София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, не е предвидено увеличение. Питам: не изпълняват ли европейски проекти, не им ли е нужно финансиране? Поради каква причина за тези общини също не се предвижда увеличение? Може би защото кметовете на тези шест града също са избрани от ГЕРБ, а не са кметове на БСП. Всичко това щеше да е много смешно, но е тъжно, защото е продължение на политиката, която водехте в изпълнителната власт. Там, където са кметовете на БСП – пари има. Там, където са на други партии – пари няма. Затова Вашето предложение не следва да бъде подкрепено. Следва да бъде подкрепено предложението на Министерството на финансите и на комисията, тъй като бюджетите на всички общини се увеличават с еднакъв процент, независимо каква конфигурация е общинският съвет и независимо кметът от коя партия е избран.

Уважаеми колега, благодаря, че се включихте в дебата. Все пак има някаква реакция от управляващото мнозинство. Жалко е обаче, че не сте прочели предложението, не сте разбрали неговия смисъл, или просто не сте ме слушали. Предложението ни за увеличаване на изравнителната субсидия с 29 млн. лв., като критериите, по които следва да стане това увеличение, са съществуващите и сега критерии за определяне на изравнителната субсидия. Таблицата, която, уважаеми колега, сме представили, се отнася за капиталовите разходи и е съобразена и със състоянието на инфраструктурата, и с работата по европейски проекти на съответни общини. Това, че общините се делят на наши и чужди, е основна характеристика, патент на управлението на ГЕРБ. Няма да изреждам последния случай в Пловдивска област, която Вие цитирахте – в Съединение, където кмет беше рекетиран с европейски пари и беше заплашен, че ако не декларира лоялност и принадлежност към управляващите, неговата община няма да получи и лев европейски пари. Няма да цитирам този случай, но ще цитирам случаи от Кюстендилска, Смолянска и други области, в които средства за капиталови разходи се дават само на общини с кметове от ГЕРБ. Това е практиката! Ето Смолян, Чепеларе – по 3 млн. лв. с кметове от ГЕРБ. Примери има във всяка една област. В момента не бих искала да насочвам дебата в тази посока. Подкрепете нашето предложение без предложената таблица за разпределение на капиталовите разходи. Така или иначе изравнителната субсидия от 29 милиона е жизнено важна за всички български общини, защото българската държава, уважаеми колега, натовари общините с нови отговорности, без да ги обезпечи финансово, какъвто е случаят с ангажиментите по незаконното строителство, каквито са случаите по Закона аз енергийната ефективност. Финансовите корекции по европейски проекти, които би следвало да се поемат поне съразмерно и от държавата, и от управляващите органи, и от общините, сега се поемат изключително и само от българските общини, което означава, че ако изпълнят тези финансови корекции, през следващата година те ще фалират. Ние сме направили и такива предложения. Ако Ви е грижа за общините, независимо от техните кметове, подкрепете нашето предложение. То ще даде възможност поне за нормално функциониране на общините в България и за усвояване на европейски пари, които са единственият в момента източник за тяхното съществуване.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да концентрирам Вашето внимание само на един от проблемите, а това е проблемът с четвъртокласната пътна мрежа или общинската пътна мрежа. Всеки от Вас пътува и знаете какво е състоянието на четвъртокласната пътна мрежа. За сравнение ще Ви кажа, че в България има около 21 хил. км републиканска пътна мрежа и около 19 хил. км общинска пътна мрежа. Знаете ли колко пари се дават за едното и за другото, и то не отсега? Това е от 2001 г. насам. Аз заварих 50 милиона и господин Дянков ще остави 50 милиона за общинската пътна мрежа. Представете си за повече от десет години каква е инфлацията, а парите са едни и същи. Докато за републиканската пътна мрежа в този период са се правили около 300 до 600 милиона лв. на година. Ако има някакъв проблем, който е свързан с пътищата в България, тъй като трябва да си признаем, че голяма част от републиканската пътна мрежа вече е реновирана, то общинската е в трагично състояние. Затова нашето предложение, а и нормално би било, не да са 50, а да са поне 200 милиона. Средствата от европейските фондове по Оперативна програма „Регионално развитие”, които бяха предвидени за общинската пътна мрежа, са в пъти по-малко отколкото са за републиканската пътна мрежа. Националното ни финансиране е от 7 до 10 пъти по-малко, същото е положението и от еврофондовете. Аз затова моля да се замислим. Не може да излизаш от един нормален хубав, реновиран път и изведнъж влизаш в следващия път, където ситуацията е коренно различна. Призовавам Ви, ако не Ви е удобно тук, под някаква друга форма, да се помисли за увеличаване на средствата, които се предоставят на общините за общинската пътна инфраструктура, защото трагичното положение ще продължи още много години. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми господин министър! Нашето предложение е да се увеличи трансферът за общините по чл. 10 от бюджета в частта му за така наречената „обща изравнителна субсидия”. Общата изравнителна субсидия, уважаеми колеги, се дава на общините да изравни възможностите на отделните общини по отношение средствата за местни дейности. Тя засяга общините, които са с ниски възможности, да генерират собствени приходи. Ето защо тя е изключително необходима на бедните общини. Не става дума за големи или малки, а за общини, които не могат по различни икономически и други причини да генерират собствени приходи. Тя не се разпределя на базата на това от коя партия е кметът и по признаци, които нямат отношение към финансовите възможности на общините. Ако отворите Приложение № 5, ще видите, че там има разписани формули, по които се определят всички субсидии за общини, включително и тази обща изравнителна субсидия. Нашето предложение е 20 млн. лв. да бъдат разпределени съгласно тези правила. По този начин общините пропорционално ще получат малко повече изравнителна субсидия. Вярно е твърдението, че тези субсидии през последните години изобщо не са увеличавани, въпреки неблагоприятните тенденции по отношение на инфлации и други макроикономически показатели. Тези 20 милиона ще решат тежкия проблем с финансовия недоимък на бедните общини в страната. Приканвам Ви да ни подкрепите. Мисля, че усилия в посока на допълнителни икономии ще покрият тези 20 млн. лв., с което ще улесним българските общини. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Бюджетите на общините са важни. Преди това само ще обърна внимание на моя колега от Смолянска област, че когато предлагахме 60 милиона за допълнителни капиталови разходи, снощи обясних защо са необходими. Направихме разпределението точно по коефициентите, по които са направени разпределенията на капиталовите разходи за всички общини, с изключение на Златоград и Чепеларе, които, уважаеми колега, от декември миналата година досега са получили 5 милиона допълнителни капиталови разходи, извън гласуваните по бюджета. Второ, искам да припомня – Вие сте от Златоград и много добре знаете, че без да делим общините по политически признак, в предния мандат помогнахме само с два знакови примера. Дадохме над 8 милиона на община Златоград, за да има път към Гърция, слава Богу го има и КПП-то е отворено. В един изключително тежък момент през 2009 г. помогнахме на община Рудозем, чийто кмет тогава беше от ГЕРБ, защото хората бяха останали без работа и трябваше да има благоустройствени дейности. Това беше единствената община в Смолянска област, която в началото на 2009 г. в тежка ситуация на безработица получи това. Когато обвинявате, бъдете коректен и говорете истината. Същественият проблем, уважаеми колеги, е следният: продължава тенденцията на свиване на общите разходи на общините – от 20,4% като дял в консолидирания държавен бюджет през 2008 г., следващата година стигаме до 13,5%. Забележете, плануваните общи разходи за общините със субсидията от делегираните от държавата дейности собствените им приходи ще бъде около 4 млрд. 120 милиона – по-ниско дори от кризисната 2010 г., когато бюджетът беше драстично орязан, в това число и разходите на общините, когато те достигнаха общи разходи от 4 млрд. 303 милиона. Какво показва това? Показва, че централизацията в държавата върви с бесни темпове, обичаме да разпределяме пари не през Закона за държавния бюджет. Трябва да Ви кажа, че към днешна дата – финансовият министър е тук, може да ме коригира, защото няма всички официални данни – през постановление на Министерския съвет и по чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет като корекция от държавния републикански бюджет към общините вече сумата, която е раздадена, е твърдо над 40 млн. лв. за допълнителни капиталови разходи на определени общини. Тук признакът за политическа принадлежност е много интересен, защото само цитирайки имена като София, Пловдив, и Дупница, Златоград, Чепеларе може да видите ГЕРБ, ГЕРБ, ГЕРБ и тук-таме има по едно-две изключения в списъка. Гласували сме 70 милиона за бюджета миналата година за капиталови разходи, дотук правителството е раздало допълнително над 40 или може би над 50. Министърът е тук, той ще ме коригира. До края на годината най-вероятно ще разпределим точно толкова, колкото сме гласували от основния бюджет допълнително. Затова е нашето предложение. Подкрепям колегите, които се изказаха преди мен, изравнителната субсидия е изключително важна. Неслучайно Националното сдружение на общините иска от нас допълнителни средства, защото, забележете, в 84 общини има намаление, а в останалите 116 общини няма никакво мърдане на изравнителните субсидии. Една пета от изравнителната субсидия отива в 12-те най-големи общини в България, най-големите градове. Всъщност в ситуация, в която падат местните приходи, в която има драстично орязване на средствата към общините – виждате от 5 милиарда падаме на 4 милиарда, образно казано окрупнено – те имат нужда да изпълняват своите функции. Да, общините са различни. Да, техните потенциали са различни, но това е нашата работа, да можем да преценим и да дадем тези допълнителни средства. Смятам, че общото нарастване на брутния вътрешен продукт от 69 милиарда до 81 милиарда за следващата година позволява на бюджета и неговата преразпределителна функция да подкрепи тези наши 124 милиона, които сме предложили за общините. Те са от ключовите направления – изравнителна субсидия, подпомагане с капиталови разходи и забележете още нещо много важно: вдигнахме стандарта за здравословното хранене за деца в детските градини, а не искаме да им дадем допълнителни средства, за да могат да отговорят на изискванията на по-добрата храна, която задължително е по-скъпа. Защо има това двойно лицемерие от нас, от изпълнителната власт към българските общини? Някакси си затваряме очите и ни е по-лесно да отминем нещата и да кажем, че сме направили нещо. Дори увеличението, с което се предлагат капиталовите разходи от 70 милиона на 101 милиона, е просто смешно, уважаеми колеги! Ще Ви дам сравнение: капиталовите разходи на общините през 2008 г. бяха 1 млрд. 420 милиона, тази година към 31 октомври изпълнението на капиталовите разходи на общините е 376 милиона, в това число с европейските средства. Разбирате ли каква е разликата? И ние за догодина мощно и благосклонно им даваме едни 30 милиона. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо председател. Колеги, когато говорим за българските общини, не трябва да забравяме, че по Конституция, като местно самоуправление, са абсолютно равноправни с централното правителство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Две са направените от мен и моите колеги от Синята коалиция предложения в чл. 10. Първото е свързано със субсидията, която се отпуска за читалищата в България. Колеги, сумата, която е предвидена за читалищата за една субсидирана бройка, е 6600 лева. В тази субсидирана бройка влизат работните заплати, осигуровките на служителите в читалищата, разходите за ток, вода, закупуване на книги, закупуване на народни носии и всякаква друга културна дейност, която се осъществява в читалищата. Сами разбирате, че сумата е крайно недостатъчна и затова сме предложили да се увеличи с 3 млн. и 200, като се разпредели процентно на базата на приетия бюджет от 2012 г. А източник за финансиране на тази сума съм предложил увеличените приходи, които се очакват от увеличената данъчна ставка на онлайн залаганията от 7 на 15%. Колеги, надявам се да подкрепите нашето предложение, за да може читалищата да изпълняват своята функция. Знаете, че в малките населени места единствено читалищата са тези, където се извършва културната дейност. Те се използват както за библиотеки, така и за провеждане на мероприятия. Разчитам тук да проявим разум и да подкрепим предложението, при положение че и през 2009 г. сумата, отделена за една субсидирана бройка, беше 7700 лева. През 2010 г., колеги, ние я намалихме с 30% и сега Ви предлагам да я увеличим с тези 30%, за да може те нормално да функционират. Три хиляди и петстотин са читалищата в България, 2400 са в малките населени места. Още веднъж Ви призовавам да подкрепите това наше предложение. Другото предложение, което сме направили, е свързано с общините. Колеги, тук достатъчно се говори по тази тема. Ние предлагаме – с 30 млн. лв. да се увеличат парите за поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура на общините, като източник на финансиране предлагаме по-доброто постъпление от акцизите. Вчера се говори достатъчно по тази тема, по отношение на по-добрата събираемост на акцизите от цигари и горива. Мисля, че това е разумно предложение по отношение на сумата. Защото, колеги, в крайно окаяно състояние се намира пътната инфраструктура в общините, особено в малките общини и в селата. Мисля, че с така направеното наше предложение – да се осигурят още 30 млн. лв., донякъде те ще успеят да ремонтират, пак казвам, силно амортизираната пътна инфраструктура. Разчитам да вземем правилното решение и да подпомогнем малките общини. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което сме направили за увеличаване на общата изравнителна субсидия, е свързано и с още един аспект, некоментиран от колегите ми досега. Знаете, че с промяна на Закона за общинската собственост вменихме задължително застраховане на общинското имущество – публична собственост срещу земетресения и наводнения, тези допълнителни бедствия, които не са изрично упоменавани в застрахователния пакет. Това изменение в закона, което влиза от следващата година, практически би увеличило разходите на големите общини по застраховането с десетки милиони левове. Независимо, че самият аз не съм убеден в ефективността на такъв подход – застраховане чрез застрахователните компании за подобни бедствия, вместо с един фонд, който да акумулира средства и да се презастрахова, независимо от това законът си е закон и те трябва да го изпълнят. Обаче в тази посока не е предвиден нито лев в субсидиите, които се предвиждат към общините. Забележете, тук не става въпрос за нещо, което общините нямат. Това е така, защото Вие не подкрепяте по никакъв начин възможността за преотстъпване на част от данъците за общините, които на практика, живеещите и правещите бизнес в тях сами заработват, сами получават от данъци. И докато по отношение на Закона за държавната собственост застраховането е в ръцете на министъра на финансите и на правителството – да намери откъде да извади и да пренасочи от тези средства, които също не са планирани, но там могат да се пренасочат по различен начин, то общините няма откъде да вземат тези пари и ще бъдат принудени да приемат решения, които да не обхващат подобен род застраховки, или те да са толкова малък като брой обекти, че практически да не върши никаква работа. Тоест неприемането на едно такова предложение веднага показва, че законите, които приехме за изменение в Закона за общинската и в Закона за държавната собственост, са една пълна мимикрия и няма никакво желание да се реши въпросът, който е поставен в мотивите за тяхното приемане. Ето защо Ви призовавам да порасъждавате и да премислите дали не може да се приеме това предложение, което е обосновано не само откъм разходната, но и откъм приходната му страна. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще започна с това, че напълно споделям и приемам желанието на колегите, които се изказаха в подкрепа на общинските бюджети. От всичко, което се каза досега, с някои твърдения съвсем не съм съгласен и затова с изказването си искам да изразя моята позиция по отношение на общинските бюджети за 2013 г. Уважаеми колеги, точно по общинските бюджети, в бюджета за 2013 г. може би най-малко трябва да се говори. От изказванията, които се направиха досега, това определено пролича, защото за първи път тази година, поне в управлението на Политическа партия ГЕРБ, имаме един значителен ръст на средствата, предназначени за общините.

Спрямо предходната година.

Аз ще кажа спрямо предходната и спрямо 2008 г. Пред мен е табличката, всеки може да направи това сравнение. Започваме със собствените приходи на общините. Някои каза, че прогресивно намалявали. Това съвсем не е така, давам примери с конкретни числа – през 2008 г., което е планирано, разбира се, 1 милиард 756; 2012-а – 1 милиард 750; за тази година – 1 милиард 836. По отношение на общата изравнителна субсидия. Съгласен съм, че това е средство и инструмент за подпомагане на общините, които нямат особено големи финансови възможности. Колеги, нека да си спомним колко пъти съм предлагал административно-териториални промени. Докато съществуват такива общини, те винаги ще са на гърба на другите – не на държавата, а на другите общини. Тези общини, които нямат капацитет и нямат възможности – крайно време е да направим такива промени, за да преминат към по-богати, по-големи и към по-финансово стабилни общини, така че да не се занимаваме всяка година с техните проблеми, защото те и догодина ще са на същия хал. Тук отново искам да изразя, колеги, моето несъгласие с принципа, по който се разпределя тази субсидия, нищо че е на две групи – по-слаби и по-силни финансово общини, но по никакъв начин не се стимулират общините, които са финансово изрядни и дисциплинирани. Това беше обещание на министър Дянков, което, за съжаление, не се спази и по този начин не се мотивират българските общини, които спазват финансова дисциплина. По отношение на средствата за капиталови разходи. Между другото за изравнителна субсидия, господин Георгиев, отново ще спомена числата: 2008 г. – 173 милиона, последните три години са 240 милиона, а тази година за 2013 г. отново се предвиждат 240 милиона, така че спрямо 2008 г. има един значителен ръст. По отношение на целевата субсидия за капиталови разходи. Господин Гагаузов, прав сте, почти не се променя – не го виждам господин Гагаузов, но 45 милиона за 2008 г., 2 млн. 500 хиляди за 2012 г., а сега 50 милиона. Един ръст спрямо 2008 г. – 5 милиона, спрямо предната година с 7,5 милиона, което съвсем не е зле. Колеги, все пак да не забравяме, че има редица европейски програми, които се изпълняват от общините и те са изключително в тази посока – ремонт на четвъртокласната пътна мрежа. По отношение на новите правомощия, задължения и отговорности на общините. И това е вярно, че с всеки закон ние се опитваме да им вменяваме нови задължения, но аз искам тук с удовлетворение да отбележа, че едно от предложенията, които съм направил заедно с колегата Давидов за покриване на евентуалните разходи на общините за изработване на устройствени планове, е възприето от Комисията по бюджет и финанси и са предвидени средства в размер на 1 млн. лв. за подпомагане на общините, които ще реализират тези проекти – за изработване на общи или на подробни устройствени планове за техните територии. Нещо, което наистина вменихме с измененията на ЗУТ и сега го виждам тук намерило отражение. По отношение на социалните дейности. Тук чух за читалищата – желание за подпомагане, всички имат нужда – и читалища, и училища, и здравни заведения, но все пак да не забравяме, че тази година за първи път имаме сериозен ръст на стандартите. За образованието – спомена се, с 6,5%, за културата и социалните дейности са 10% увеличение на стандартите, едно значително увеличение. Всичко това, което сега Ви разказвам, е намерило отражение в протокола за несъгласие между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините, където предложенията на националното сдружение са почти на 100% изпълнени и затова реакцията от страна на общините спрямо този бюджет, който ние сега с Вас обсъждаме, не е толкова силна и затова коментарите на колегите са основателни, но в рамките на възможностите, които ни дава Бюджет 2013 смятам, че това, което се предлага за тях, е добре. Така че този бюджет в тази си част – чл. 10, трябва да бъде подкрепен и приет. Благодаря.

Господин Татарски, бих се съгласил с Вашите думи, ако все пак нивото на капиталните вложения бяха стигнали нивото от 2009 г. или дори 2010 г. За съжаление то е 50% от това, което беше гласувано в бюджета за 2009 г. Тогава можем да кажем, че общините имат доволно средства, за да могат да извършат ремонтите на улиците, на тротоари, същевременно да ремонтират част от четвъртокласната пътна мрежа, тоест да имат средства за благоустрояване. Това е едното. Второ, ако наистина с този бюджет се гарантират достатъчно средства и възможности не само за тяхното съфинансиране и за подготовка на нови проекти, а не само да се разчита на ФЛАГ, защото голяма част закъснението на проектите е именно в тази посока и най-малкото, което е, че има ограничения по отношение на теглене на кредити. Вие го знаете това, съжалявам че финансовият министър го няма тук, защото беше направено по негово предложение, говоря като процент от бюджета. На трето място. Дълго време говорихме за един много сериозен проблем, който касае корекциите в плащанията по оперативните програми. Примерите са много. Аз ще Ви дам един пример – с община Сопот, където корекцията по отношение на пречиствателната станция затова, че вследствие бяха констатирани недостатъци по отношение на процедурата, по която се е предвижвал търгът за изпълнение на този проект, 5 милиона общината в момента трябва да финансира от собствени средства. Откъде ще ги намери, след като е с 4 милиона? Направихме ли с този бюджет – примерно 4 милиона бюджет, гаранционен фонд, по който тези рискове да се поемат, защото в противен случай общините ще стигнат до фалити?! Сега бързат, краят на периода сме по европейските фондове, колкото се може повече проекти да се започват, ще има закъснение по тези проекти, ще има грешки по тези проекти, защото това е първият програмен период, в който ние участваме. Къде е рисковият фонд, с който да съумеем да спасим общините?! По какъв начин ще стане това или ще започнат общините да влизат във фалит?! Това е моята реплика към Вас.

Господин Татарски, Вие сте опитен общинар, били сте кмет, сега се занимавате с регионална политика, но ми се струва, че Вие не говорите това, което мислите в момента за числата в този бюджет. Не съм съгласен с Вашите заключения, че всичко е добре и че трябва да се подкрепи този бюджет. По данните, които дадохте, ясно се вижда, че собствените приходи на общините почти не растат или не се изменят, може да се каже, че остават едно постоянно равнище и това е обяснимо, но Вие пропускате нещо много важно, господин Татарски, става дума за диференциацията между отделните общини по отношение на собствените си приходи. При тези процеси на концентрация на икономическите дейности на урбанизация, тоест на съсредоточаването на всичко в големите градове, диференциацията на общините силно се засилва, изключително силно! Има общини, които обедняват и то тревожно, пропорционално други общини, които стават по-богати и с повече собствени средства. Териториалните промени, които Вие предлагате, не решават проблема. Все едно да кажем: „няма община, няма проблем”! Тази община, която има проблеми, дайте да я закрием, да я слеем със съседната или да направим нещо друго. Не мислете ли, че този подход ще доведе до много други, дори неикономически и небалансови и небюджетни проблеми? Можете ли да се осмелите да предложите коя община ще закриваме и към коя община ще я присъединим и какви ще бъдат другите последствия от подобни действия?! Що се отнася до тези стандарти, господин Татарски, това в никакъв случай не може да покрие загубите, които са понесли общините в продължение на неколкогодишно замразяване на тези разходи. Тези 5 дори 10% не са равни на 15-20% инфлация и обезценяване през този минал период, така че няма да е лоша идеята Вие като общинар да подкрепите поне едно увеличение на средствата за общините особено в сферата на така наречената изравнителна субсидия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги! Господин Татарски, да, Вие сте прав, че тази година в Бюджет 2013 се предвиждат повече средства за ремонт и поддържане на пътищата в общините – от 42,5 милиона на 50 милиона. Да, но това е за сметка на общата субсидия за делегираните от държавата дейности. Също така, господин Татарски, се наблюдава една порочна практика – голяма част от общините да заделят средства от инвестиционните си дейности и разходи, за да могат да изпълняват европейските проекти и да покриват тези делегирани от държавата дейности, така че средствата наистина са недостатъчни, при положение че имаме една силно амортизирана общинска инфраструктура. Представете си малките населени места и селата, където закриваме читалищата, където закрихме и училищата, с лошата инфраструктура как ще стимулираме хората да живеят в тях?! Получава се тенденция на обезлюдяване. Ако това е целта на бюджета?! Не мисля, че това е целта. Що се касае до читалищата, статистиката, която предложих на Вашето внимание , беше, че през 2009 г. една субсидирана бройка беше 7700 лв. Казах Ви и какво влиза в нея. През 2010 г. намалихме субсидираната бройка с 30%, мисля, че беше 5580 лв. Вярно, сега вдигаме на 6200 лв. субсидираната бройка, но при положение че са нараснали разходите и няколко години не се правеше нищо за възстановяването на читалищата, Ви гарантирам, че средствата отново са недостатъчни. Благодаря Ви.

Благодаря. Колеги, отново ще кажа, че приемам лично всички предложения за увеличаване субсидията на общините. В същото време знам, че не всичко от това, което искаме, е възможно да се случи по ред причини. По отношение на направените реплики. Господин Мутафчиев, Вие говорите за по-голяма сума за 2008- 2009 г.

Двеста милиона лева.

По-голяма част от тях обаче са екологични проекти. Сега има Оперативна програма „Околна среда”, която заделя много, много повече средства за тези проекти. Те вече не фигурират като отделна позиция. Ако вземем обаче субсидията за капиталови разходи за пътища, тя сега е дори малко по-голяма, макар и да не е достатъчна. Зная, че през 2009 г. е била 45 млн. лв., а сега е 50 милиона – говоря за пътищата. Що се касае до диференциацията на общините, да, сложен проблем. Ако този бюджет трябва да решава една основна задача, според мен тя е да се стреми да намали различията между регионите и между отделните общини със средствата на бюджета. Дали това ще бъде постигнато съм скептичен, защото само това не е достатъчно. А какви биха били критериите, те са отразени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Господин Димитров, читалищата също имат много възможности за финансиране. От фонд „Козлодуй” тази година бяха раздадени много милиони специално за тях. Ако направите справка, ще видите, че общините са се възползвали от тази възможност. И последно, колеги, тук се каза за общините – наши и чужди. Ами, не знам дали сега има наши и чужди, но знам преди как беше. Точно пред вратата на един колега ми се казваше: „Ти не си от нашите, отивай си”. Справката за общинския бюджет на общината, която съм управлявал, е показателна за това. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Точно, вярно е. Нищо не ни построихте Вие, нито летище... (Реплики от КБ. Оживление в ГЕРБ.) Един колега отзад ми каза: „Ти не си от нашите, отивай си”. Това беше преди. (Оживление в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, обръщам се с огромно уважение към Вас, но Вашата функция не е като при бюджета да преразпределяте постъпилите искания за реплики. Аз вдигнах втори ръка веднага след господин Мутафчиев, Вие преразпределихте репликите, както на Вас Ви е изгодно. Възразявам против това действие. Не ме принуждавайте при последващи такива действия да поискам Вашата оставка като заместник-председател. Не искам да го правя. (Възгласи: „Е-е-е” и силен шум от ГЕРБ.)

Защото тя е важна... Аз съм много прав! Аз съм много прав!

Не ме прекъсвайте, когато правя процедура, защото ми изяждате от времето! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Аз исках да направя много важна реплика на господин Татарски, че обяснението за вдигане на местните приходи не е вярно, първо, защото не се изпълняват в мащаба, в който се планират. Миналата година не са изпълнени с над 100 милиона, тази година също с над 100 млн. лв. няма да бъдат изпълнени и следващата година няма да бъдат изпълнени. По-тежкото обаче е, че преразпределението на местните приходи е в полза на големите общини, а малките изостават страшно. За това исках да направя реплика, от която Вие ме лишихте. Не си го позволявайте друг път! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 11 до 18 включително.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 1 до 3 включително.

По § 4 има предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим – в § 4 се създава ал. 4: „(4) При разпределение на резерва по ал. 1 частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 да бъдат осигурени 3 млн. лв. за решаване на финансовите проблеми на Общинската болница от гр. Девин.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Иван Вълков и Димитър Атанасов. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 4, като т.1 на ал. 4. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „В § 4 се създава ал. 4: „(4) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 да бъдат осигурени 50 млн. лв. за финансиране на обследване и прилагане на мерки за енергийно спестяване при крайните потребители на енергия по чл. 19 на Закона за енергийната ефективност.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Моника Панайотова, Зоя Георгиева, Диана Йорданова, Теодора Георгиева, Даниела Петрова, Емануела Спасова, Нели Иванова, Джема Грозданова, Любомила Станиславова и Величка Шопова. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 4, като т. 2 на ал. 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4.(1) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет. (2) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 се разходват въз основа на решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. (3) Средствата по ал. 1 и 2 се предоставят за разходване по съответните бюджети чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. (4) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 Министерският съвет да осигури средства, както следва: 1. за предоставяне на крайни декодиращи устройства на лица със специфични социални потребности за приемане на цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на национална информационна кампания за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване до 17 500 хил. лв.; 2. за основен ремонт и изграждане на детски ясли и детски градини до 30 000 хил. лв.; 3. за изпълнение на § 123 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. ...) в размер до 1 000,0 хил. лв. (5) Средствата по ал. 4, т. 3 се предоставят по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и се разпределят по общини от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.”

Уважаема госпожо председателстващ, имам две бележки към вносителите и към текста, който комисията предлага. Това, че в определени общини има нужда да се изграждат детски градини след непремерената приватизация, извършвана двадесет години, е ясно, но аз смятам, че когато вкарваме 30% допълнителни средства за капиталови разходи за изграждане на детски градини към общия обем, който е разписан първоначално от 101 милиона, трябва да има някаква справедливост на по-балансирано разпределение на общите капиталови средства. Защото в момента така, че ние разпределяме 101 милиона по критерии и 30 милиона ще дадем после целево примерно на десет общини, не повече. Това според мен не е справедливо. И второ, правя предложение единият милион, който е за изпълнение на Преходните и заключителните разпоредби от устройство на територията да бъдат поне 5 милиона, защото над 200 общини в България нямат актуални или въобще нямат общи устройствени планове и аз смятам, че единият милион, който е за подпомагане на изработването на тези общи устройствени планове, за които ще припомня, че сложихме шестмесечен срок, след който ще има санкция, е крайно недостатъчен. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Ще направя кратък коментар, не толкова реплика на господин Михалевски по отношение на предложението, което сме направили и е възприето за допълнителни средства към общините. Да, 1 милион не е достатъчен за изработване на всички планове, но Вие самият знаете, че процесът за изработване на един план не е една година. Даже и този 1 милион, ако общините не са достатъчно активни, едва ли би могъл да бъде усвоен. Все пак възлагането, стартирането на процедурата, провеждането на процедурата по избора е един дълъг процес, така че този един милион все е нещо. Сигурно 5 милиона са необходими, но тази година не могат да се похарчат 5 милиона. За една година не могат да се направят всички тези планове. Вие много добре го знаете. Така че аз благодаря на комисията, че е приела поне тази сума като допълнителна субсидия за общините. Благодаря.

Господин Татарски, така е, само че един план за един среден град или областен център струва от порядъка поне на 150 хил. лв. С това предложение ние горе-долу средно ще им осигурим по 5 хил. лв. Авансът, който трябва да се предостави за нормалната работа на един екип за изработка на общия устройствен план, обикновено се движи между 20 и 30%. Моето предложение беше поне да осигурим 10% аванс. Напротив, ако има сума в порядъка, който аз предлагам, ще бъде достатъчно да им осигурим поне за 10% аванс, за да могат да тръгнат да ги правят. Оттам нататък вече се търсят последващи стъпки. Но 1 милион, Вие сам ще се убедите в практиката, е крайно недостатъчен. И ще видите когато дойде МРРБ да ги разпределя ще осъзнае, че сме им дали нещо, но то е доникъде.

Госпожо председател, уважаеми колеги, нашето предложение по § 4 е да се отделят 3 млн. лв. от така наречения резерв за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1, за да се решат финансовите проблеми на болницата в община Девин. Веднага казвам, че съм наясно с реакциите на такова предложение и че повечето общини имат задължения в страната. Така е, да. Те едва дишат, но тези общини работят, обслужват – дали добре или зле – хората, които живеят около съответния град. Болницата в Девин е особен случай. Дълго време тя оставя десетки хиляди хора, които живеят в планината при тежки географски и други условия, които в момента не са здравно обслужвани. Тези пари, уважаеми дами и господа, в структурния резерв се наричат оперативен резерв или още джобните пари на премиера. Те се разпределят изключително по нареждане на премиера с решение на Министерския съвет, без никакви други формалности. Така че решаването на проблема с болницата в Девин и с тези 3 млн. лв. е единствено въпрос на желание от страна на управляващите дали трябва да бъде скоро решен този проблем или не. Благодаря.

По § 5 – предложение на народния представител Иван Иванов: В § 5 числото „160” се заменя със „180”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 6, 7 и 8.

По § 9 – предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим: В § 9: - в ал. 2 числото „35” да се замени с числото „40”; - в ал. 4 числото „150” да се замени с числото „165”; - в ал. 5 числото „250” да се замени с „275”, числото „600” да се замени с „660”, числото „200” с числото „220”; - в ал. 6 числото „100” да се замени с числото „110”; - в ал. 7 числото „100” да се замени с числото „110”; - в ал. 10 числото „189” да се замени с „250”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова и Корнелия Нинова: В § 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 числото „35” се заменя с „50”. 2. В ал. 10 числото „189” се заменя с „217”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Предложението ни по този параграф е да се увеличат някои социални плащания, които са замразени през последните години, приблизително с индекса на инфлацията. Това са изплащания, свързани с месечните помощи за деца до 18 години – по ал. 2, еднократните помощи за неосигурени жени преди раждане – по ал. 4, еднократните помощи при раждане – по ал. 5, съответно помощите, свързани с деца с увреждания. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, предложенията, които правим, са във връзка с изключително важни социални плащания. Вчера се опитах надълго и нашироко пред министъра на финансите да обясня за какво става въпрос, защото смятам, че това са важни неща, които заслужават вниманието на всички ни, още повече че те касаят една от най-чувствителните групи в обществото – децата и децата с увреждания. Зная, че в залата няма чуваемост по тези въпроси – то май по никой няма чуваемост. Но в същото време държа да Ви обърна внимание, че на фона на небивалата криза, за която тук се говори непрекъснато, българските деца са в изключително тежка ситуация. Изследванията сочат, че децата до 18-годишна възраст, които всъщност получават и така наречените „детски добавки”, тоест по 35 лева месечно, от тях – тези, до 18-годишна възраст, 43,6% живеят в риск от бедност. Не зная как ни звучи на нас и как звучи тук в залата това „риск от бедност”, но все пак 35 лева на месец е една помощ, която не е без значение за всяко едно българско семейство. Още повече, има подоходен критерии – до 350 лева на член от домакинство. Искам да обърна внимание на няколко неща – на първо място, това че допреди 5-6 години децата, които получаваха по този подоходен критерии детски добавки, бяха някъде около 63-64% от всички деца до 18-годишна възраст, които ходят и на училище, тъй като там има и други изисквания. Сега вече парите, които получават такива деца, са близо 85% от децата в България. Това показва един много сериозен срив на доходността на семействата в България. Безспорно това се отразява и върху децата. Четвърта година така наречените детски добавки стоят на 35 лева. С 35 лева в годината 2009 можеше да се купи около 10 кг сирене. С 35 лева в годината 2012 могат да се купят 6,5 кг, максимум 7 кг сирене, в зависимост от качеството. Говоря за краве сирене. В 2013 г. смятам, че тези килограми ще намалеят. Нашето предложение е тази сума да бъде завишена на 50 лева. Ние сме били винаги последователни в това отношение и принципът е бил детските добавки да бъдат някъде около 15 до 16% от минималната работна заплата. За да не се спекулира пак, че нищо не е правено в предишния мандат, искам да Ви кажа, че детските добавки бяха увеличени два пъти в предишния мандат. Не е достатъчно, но, така или иначе, това е отношението на държавата към семействата с деца. И мисля, че това не е без значение да го чуете още веднъж – какво може да се купи с 35 лева в 2009 г., в 2010 г. и какво може да се купи за едно дете през 2013 г. Давам пример със сиренето, защото това е една традиционна храна за българското семейство. Не говоря за памперси, не говоря за услуги и всички други изисквания, които с всеки изминал ден се повишават. На второ място въпросът, който поставям, е увеличаване на помощите за деца с увреждания. За тях са нужни 7 млн. лв. Това са някъде около 20 хиляди деца – 20 хиляди български деца са с тежки увреждания, които – да, по решение на законодателя, получават двойна детска добавка, тоест 70 лева, но по решение на законодателя получаваха и по 70% от минималната работна заплата. От 1 януари 70 % от минималната работна заплата ще бъдат 217 лева. Това са малко по-малко от 30 лева, с които да се повишат тези помощи, които се дават на тези български деца, на тези български семейства, в които, пак ще повторя, фактически един от родителите, един член от семейството стои у дома и не работи или е по някаква програма включен за няколко месеца. Това се някъде по-малко от 300 лева, далеч по-малко от 300 лева за болно, увредено дето – дете, което се нуждае от лекарства, от рехабилитация, от специални медицински грижи, от обслужване, от храна. Не знам до каква степен можем да мислим социално. Всички ние говорим, че имаме социално мислене, но за мен, за моите колеги нашето предложение заслужава специално внимание. Децата на България заслужават специално внимание. Моля да обърнете внимание на нашите предложения.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам Ви внимание на важността на това предложение. Вчера при дебата по бюджета на държавното обществено осигуряване Вие замразихте майчинството и през следващата година на 240 лева, като не се съобразихте с исканията на майките и с техните протести, затова че имат нужда от повече пари, за да отглеждат по един нормален начин своите деца. Вчера стана дума и за това, че по време на управлението на ГЕРБ всяка година се раждат 5 хиляди бебета по-малко, което е в резултат и на липсата на тотална чуваемост към проблемите на младите семейства и към проблемите на българските майки. Сега се предлага увеличението на детските от 35 лева на 50 лева – едно сумарно число, което е пренебрежимо малко на фона на разходите, които се правят, на фона на гласуваните бюджети на силовите министерства, на Министерството на вътрешните работи. Наистина става дума за минимални пари, с които Вие можете да дадете просто един знак към българските майки, че проблемите на младото българско семейство са важни за българската държава. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Не се правете, че не чувате този дебат и че не чувате тези апели от парламентарната трибуна за гласуване на нещо минимално за младите български семейства и за българските деца – увеличение на детските от 35 на 50 лева, с 15 лева! Имате последна възможност да преосмислите своята позиция и да подкрепите това предложение.

Предложение на народните представители Даниела Петрова, Величка Шопова, Красимир Велчев, Гинче Караминова, Любомила Станиславова за нов § 10. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следното съдържание: „§ 10. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва: 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лева; 2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лева; 3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5 хил. лв.”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

По § 12 има предложение на народните представители Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Димчо Михалевски и Мая Манолова: „В § 12 се правят следните промени: 1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Министерският съвет да внесе в Народното събрание предложение за издаване на държавни гаранции за теглене на заем в размер до 800 млн. лв.: 1. до 600 млн. лв. – в полза на Българската банка за развитие, за провеждане на политики, свързани с облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до кредитни ресурси по програми за развитие; 2. до 200 млн. лв. – в полза на фонд ФЛАГ, за подкрепа на българските общини и общински дружества в процеса на подготовка и изпълнение на проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд, Европейския фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за развитие на рибарството. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2013 г., е 1 млрд. лв., в т.ч. гаранционни депозити по § 15, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 13 със следната редакция: „§ 13.(1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г., е 2,0 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2013 г., е 0,2 млрд. лв., в т.ч. гаранционни депозити по § 16, ал. 2.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Защо правим това предложение? Първо, даването на държавни гаранции, което, разбира се, трябва да бъде управлявано, за да не нараства прекалено много държавният дълг на страната ни, е инструмент, който няма да повлияе на спазването на правилата за дефицита, но има много важна цел. Ще Ви припомня – независимо от това, че Оперативна програма „Конкурентоспособност” насочи над една трета от бюджета на програмата към финансови инженерингови механизми за гаранционни фондове и други тип фондове за рисков капитал, дялово участие, стимулиране на предприятия, които се намират на фаза акселерация или току-що стартирали, резултатът не е много позитивен. Това е защото има определени спънки, които не позволяват Българската банка за развитие да бъде гъвкава и достатъчно бързо, лесно и достъпно да се предоставя ресурс на малките и средни предприятия, за да могат те да станат основни мотори на генерирането на растеж в нашата икономика. Затова ние предлагаме на Вашето внимание този допълнителен ресурс от 600 млн. лв. за Българската банка за развитие, който смятаме, че е изключително важен. Втората част от предложението в рамките на общо 800 млн. лв. е допълнително разрешение с държавни гаранции, за да може фондът ФЛАГ да получи още един пакет от 200 млн. лв. Ще припомня, че фондът изигра и играе ключова роля по отношение на префинансиране на разходите на българските общини. Както и в предходно изказване по бюджета обърнах внимание, че следващата година е критична за усвояването на еврофондовете. Само по двете оперативни програми „Регионално развитие” и „Околна среда”, следващата година трябва да извършим разплащания от близо 1 млрд. евро, а общият критичен обем е 2 млрд. евро. Това трябва да стане през българските общини. Ако не осигурим допълнително този портфейл на фонд ФЛАГ, за да може той достатъчно бързо и ефективно да продължи своята практика и общините да имат този ресурс, спазвайки правилата на извършване и разплащане на разходите предварително и след това възстановяване и реимбурсиране от европейските фондове, няма как да очакваме те да изпълнят тази задача. А аз смятам, че няма нито един гражданин, нито тук в залата, нито правителството, нито въобще в България, който би искал да загубим така безвъзвратно средства в края на следващата година. И без това правителството предлага да се вдигне таванът до 2 милиарда нов дълг. Като имате предвид, че де факто досега за тези три години и половина сме вдигнали вътрешния дълг чрез емитиране на държавни ценни книжа нетно вече над 2 милиарда, то поне когато вдигаме този таван на дълга, да може да има ясна цел, която едновременно да подкрепи както растежа, така и българските общини. Смятам, че това предложение е много разумно. То е в рамките на общото предложение. Ако Вие го подкрепите, ще има реална цел. Другото означава да продължим да емитираме държавни ценни книжа, които ще вървят за покриване само на недостига по текущите разходи на бюджета и в крайна сметка ефектът върху растежа, върху българските общини и върху усвояването на единствения ресурс от европейските фондове, за съжаление, ще остане нереализиран. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да допълня аргументите на колегата Михалевски за нашето предложение и по-конкретно за отпускането на 600 млн. лв. ресурс на Банката за развитие за подпомагане на малки и средни предприятия. Аргументите ни са следните: Пълното разбиране, че ако не се стимулира реалната икономика, ако не се помогне на малките и средните предприятия, държавата няма да излезе скоро от кризата. За никой не е тайна, че малкият и средният бизнес в момента са на колене, че имат огромни проблеми освен заради световната и европейската икономическа криза, а и заради грешки във Вашата политика – например спирането на плащанията към фирмите през 2009 г. Онзи ден министър Дянков откровено сподели, че все още държавата дължи на малките и средните предприятия близо 400 млн. лв. На второ място, една анкета на Националния статистически институт от месец октомври казва, че фирмите срещат затруднение да се сдобият със свободни средства. Нямат лесен достъп до кредити. Затова предлагаме държавата през Банката за развитие да им осигури такъв достъп. Трето, фирмите са смазани от административна тежест, от рекет и от натиск от страна на администрацията и бюрокрацията в държавата. Предлагаме тези облекчения и поради следните причини. Европейската комисия направи проучване, което публикува наскоро и в което се казва, че България е на първо място в Европейския съюз по брой на отказани кредити на малки и средни предприятия. През 2008 г. отказаните кредити са били 3% от поисканите, а през 2011 г. те вече са 35%. Последен аргумент. Ако наистина тези аргументи на разума не повлияят на вземане на решение от Вас – да подкрепите нашето предложение, Ви предлагаме друг аргумент. Той е политически. Касае Ви Вас. По-скоро бих го нарекла аргумент на страха, ако не се страхувате и не се притеснявате, че отхвърляйки нашето предложение, ще отхвърлите предложение на премиера Борисов и неговия подпис. Говоря за Решение № 180 на Министерския съвет с подписа на премиера. В това решение в т. 33 пише следното: „Увеличаване на привлечения капитал на Българската банка за развитие, като не по-малко от 60% от привлечените финансови ресурси се насочат към малките и средните предприятия.” Уважете поне волята на премиера. Не бламирайте решение на правителството чрез решение на парламента, с което бихте отхвърлили предложението ни за финансиране на Банката за развитие. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това са едни от най-важните предложения, които правим от Коалиция за България. Те се отнасят до два кръга субекти, които са пострадали както от икономическата криза, така и от политиката на правителството на ГЕРБ. Това са българските общини и малките и средните предприятия. Предлагаме две мерки за подкрепа на общините и на малкия и средния бизнес в България, а именно: увеличаване на сумите във фонд ФЛАГ с още 200 млн. лв. и на Българската банка за развитие – предоставяне на суми в рамките на 600 млн. лв., които да бъдат използвани за кредитиране на малки и средни предприятия. През последните дни освен всичко, което изброи Корнелия Нинова, излезе и една българска статистика на Националното сдружение на малките и средните предприятия и на Българската стопанска камара със стряскащи данни. Според тези данни междуфирмената задлъжнялост в България е в рамките на над 100 млрд. лв. – сума, далеч по-висока от брутния вътрешен продукт на нашата страна. Една от основните причини за тази ситуация е политиката на правителството на ГЕРБ – както неразплащането от страна на държавата и на българските общини, така и трудният достъп до кредитиране на фирмите в България. В резултат на това до края на тази година ще фалират още 40 000 малки и средни предприятия. Още 40 000! Средно за тримесечие през тази година фалитите на малки и средни фирми са около 25 000. Представете си какво е състоянието на българския бизнес в резултат на Вашето управление! Според данните на тези агенции към края на месец септември лошите и преструктурираните кредити възлизат на 26% от общия обем на кредитите, които са получили малките и средните предприятия. Наистина стряскащи данни, които следва да докажат на аудиторията, че необходимостта от лесен достъп до кредитен ресурс е жизнено важна за българския бизнес. Жизнено важна! И това може да се случи чрез Българската банка за развитие чрез предоставянето на ресурса от 600 млн. лв., които да дадат възможност на българските фирми някак си да оцелеят в условията на криза, в условията на рестрикции, последователно провеждани от това правителство. Защото фалитите на фирми са явление, което води след себе си освобождаване на работни места, изхвърляне на работници на улицата – процес, който по време на управлението на ГЕРБ придоби небивали размери! По отношение необходимостта от по-сериозен ресурс предлагаме предоставянето до 200 млн. лв. във фонд ФЛАГ. Ако усвояването на европейски пари е приоритет на това мнозинство, би следвало да гласувате в подкрепа на нашето предложение. Защото от началото на програмния период до края на следващата година съфинансирането, което българските общини трябва да предоставят по европейски проекти, е в размер на 240 млн. лв. Тези суми ще се плащат до края на тази и през следващата календарна година. Освен това в резултат на наложените финансови корекции дължимите суми на българските общини през следващата година ще бъдат с още 47 млн. лв. санкции, за които в голяма степен вина имат и управляващите органи към изпълнителната власт. Вие не гласувахте нашето предложение за увеличаване на изравнителната субсидия, не гласувахте механизъм, който да подели отговорността за финансовите корекции между централната и местната власти. Поне гласувайте предложението за увеличаване на средствата във фонд ФЛАГ, за да дадете възможност през следващата година българските общини да могат да продължат да кандидатстват и да се разплащат по вече сключени договори по програмите „Развитие на околната среда” и „Регионално развитие”. В противен случай наистина усвояването на европейски пари от страна на българските общини по тези програми ще бъде блокирано, което води след себе си непредвидими последици.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, обръщам се към Вас с цялата отговорност на длъжността, която заемате като председател на Народното събрание. Моля да разпоредите на главния секретар да допуснат майките с деца, които от 40 минути стоят навън на студа и отказват да ги пуснат да влязат в сградата на Народното събрание по предварително уговорена среща и предварително направен списък, и подадена заявка за тяхното посещение в Народното събрание за среща с народни представители. Считам, че е абсолютно недопустимо да държим майките с деца, с малки бебета на студа повече от 40 минути с нелогичното оправдание, че в Народното събрание не могат да влизат малолетни деца, при положение че всички сме свидетели, че в Народното събрание са влизали ученици в малолетна възраст – цял клас, с един учител придружител. Ако считате, че майките с децата са заплаха за това правителство и за това Народно събрание, това е срам не само за парламентаризма, това е срам за цялото управление в момента на държавата. Много Ви моля, разпоредете, Вие имате правомощията и отговорността като председател на Народното събрание да направите това нещо.

По параграфи 13 и 14 няма постъпили предложения в комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за стари параграфи 13 и 14, които стават нов § 14 и § 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 16 със следната редакция: „§ 16. (1) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране на инвестиционни проекти с външни държавни заеми. (2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата под формата на гаранционни депозити съгласно § 36 в общ размер до 100 млн. лв. (3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ размер до 80,5 млн. лв.”

По параграфи от 16 до 27 включително по вносител няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя с преномерация: от § 16, който става § 17, до § 27, който става нов § 28.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29 със следната редакция: „§ 29. (1) На бенефициенти - бюджетни предприятия, Национална компания „Железопътна инфраструктура” и „Метрополитен” ЕАД може да се предоставя авансово финансиране и по реда на § 27, ал. 2 по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите. (2) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки до размера на окончателните плащания от финансирането на съответния проект. За определени случаи след предварително съгласуване между Министерството на финансите и съответния управляващ орган авансово финансиране може да се отпусне и за определени междинни плащания до техния размер. (3) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на бенефициенти - бюджетни предприятия, под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки. (4) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и „Метрополитен” ЕАД под формата на временна безлихвена финансова помощ, като операциите по предоставянето и възстановяването на тези суми се отразяват в отчетността на Националния фонд в частта на финансирането. (5) Авансовото финансиране по ал. 1 постъпва, използва се, възстановява се и се отчита чрез отделни сметки и кодове в СЕБРА, обособени от останалите средства на Националния фонд. (6) Авансово финансиране може да се осигури чрез други временно свободни средства на Националния фонд, включително за сметка на преходни остатъци от минали години, при спазване на изискванията на ал. 5 за обособяване на тези средства и операции. (7) За целите на прилагане на този параграф авансовото финансиране по ал. 1-6 представлява предоставени чрез Националния фонд средства и/или заложени лимити за плащания за заемообразно финансиране на бенефициенти – бюджетни предприятия, на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и „Метрополитен” ЕАД извън определените съответствия с правилата за управление на съответните програми суми за финансиране. (8) Въз основа на акт на Министерския съвет може да се осигурява авансово финансиране и за други предприятия, които са контролирани от държавата/общините при спазване правилата на Европейския съюз за да допустима държавна помощ. Авансовото финансиране се извършва по реда на алинеи 1, 2 и ал. 4-7.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направено по този параграф, има за цел да осигури предварително финансиране на дейностите на тези две институции, когато изпълняват европейски проекти. Преди малко отхвърлихте предложението ни да бъде предоставена държавна гаранция за фонд „ФЛАГ”. Затова сега правя предложение: към тези две институции, които са упоменати – Национална компания „Железопътна инфраструктура” и „Метрополитен”, да бъде добавен и фондът „ФЛАГ” навсякъде, където тече наименованието на двете институции. Щом има принцип да подпомагаме едни институции, трябва принципът да е валиден за всички. Предлагам навсякъде, където се изписват институциите по този параграф, да се добави и фонда „ФЛАГ”.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Добре е, че държавата ще финансира два от крайните бенефициенти, и то на големи суми от Оперативна програма „Транспорт”, и то ще ги финансира авансово! Имам един въпрос. Тук става дума за частта, която трябва да се съфинансира от самите бенефициенти, нали така? Въпросът е ще може ли, и ако има затруднения с възстановяването на средствата, по какъв начин това нещо ще стане в бюджета? Може би със средства, които ще определим в следващия бюджет като субсидия към Национална компания „Железопътна инфраструктура”? Това е единият ми въпрос. Ще се радвам ако някой ми отговори, тъй като виждам, че министърът и заместник-министърът ги няма. Още нещо, говори се, че могат да бъдат финансирани в ал. 8, ако обърнахте внимание, други предприятия и общини. Кои са тези други предприятия и общини, след като във всички останали алинеи на този параграф ясно и категорично сме казали, че специално „Метрополитен” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” ще получат това авансово финансиране? Не оставяме ли вратичката отворена отново да се прави политика с пари от бюджета, и то политика, която може да реализира единствено управляващата партия ГЕРБ? Ако имате конкретно общини, които знаете, че имат нужда от много средства и са готови с много програми, дайте, кажете за кои става дума! Ако има други предприятия, които трябва авансово да финансирате по оперативните програми, кажете кои са! Обаче, ако няма, приемете предложението на Димчо Михалевски. Нека тогава да включим „ФЛАГ” и да знаем, че всеки един има равноправието да участва по фонд „ФЛАГ”, така че авансово да финансира своите оперативни програми. Това е моето предложение. Ще моля все пак да ми се даде отговор от Министерството на финансите. Благодаря Ви.

Искам отговор.

Да, така е.

Все пак аз имам един много сериозен въпрос. Приемайки този член, когато се изказах – процедурата ми е за това, госпожо председател – нека от Министерството на финансите да кажат: „Ние приемаме разпоредба в бюджета, в един закон на страната, в който осигуряваме авансово финансиране на предприятия”. „Метрополитен” е общинско предприятие. Това е парекселанс държавна помощ, включително с § 8, ние казваме, че ще финансираме авансово и други такива предприятия. Хайде, за общините да го оставим настрана. Нотифицирано ли е това с Европейската комисия? Да не се създаде после проблем, че ние правим нерегламентирана държавна помощ с приемането на този закон, като народни представители?! Правя го със загриженост, не го казвам заради политическата страст да спорим по Закона за държавния бюджет. За мен тук има държавна помощ. В един момент някой ще го оспори и след това ще се наложи да преразглеждаме Закона за бюджета. Затова моля някой да ми отговори на тези въпроси, които задавам, независимо, че сме гласували параграфа.

Параграфи от 29 до 35 включително, които стават параграфи от 30 до 36 включително.

Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Милена Христова: Създават се параграфи 35а и 35б: „§ 35а. За преодоляване на последствията от наложени финансови корекции по проекти, съфинансирани от европейските фондове, общините могат да бъдат подпомагани със средства до 30 000 хил. лв., при условия, критерии и ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България. § 35б. За изработване и стартиране на Многогодишна програма за поддръжка, рехабилитация и реконструкция на съоръженията по републиканската пътна мрежа могат се осигуряват средства в размер до 1 (един) лев, при условия, критерии и ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.“ Комисията не подкрепя предложенията.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В края на 2010 г. се въведоха методиките за налагане на финансови корекции при изпълнение на проекти по еврофондовете. Те бяха коригирани след това и до момента има натрупани над 50 милиона финансови корекции, които тежат на българските общини. Нашето предложение по § 35а е свързано с това да се даде инструмент, който, разбира се, трябва да бъде разписан от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините. Ще Ви припомня, че миналата година даже бяхме разписали инструмента, Вие отново го отхвърлихте. Смятам, че е крайно време да има такъв инструмент, защото повече от две години и половина тези средства висят по бюджетите на общините. Най-вероятно скоро ще приключат и съдебни дела, които се водят срещу тях на окончателна инстанция, и много от общините ще бъдат в абсолютна невъзможност да изпълняват своите функции. Така че, когато се налага такава методика и такива правила, е абсолютно справедливо и честно Народното събрание и изпълнителната власт да въведат такъв корекционен механизъм и там, където е справедливо, да бъдат подпомогнати общините. Ще Ви припомня случая със Сопот, който беше цитиран преди малко – след налагане на финансовата корекция общината спечелва на последващи инстанции съдебните дела срещу административния акт на Агенцията за държавна финансова инспекция, на чието основание е наложена финансовата корекция. Възниква въпросът: в крайна сметка кой поема тази вина? Затова този инструмент е необходим. Вторият § 35б, който предлагаме, е: припомням Ви, снощи обърнах внимание, че ние гласувахме на 31 май тази година да има Многогодишна програма за поддръжка на пътните съоръжения. Тъй като тя никъде не е отбелязана, символично предлагам да бъде вкарана с един лев, за да може в крайна сметка да има основание и задължение изпълнителната власт да започне да работи по тази програма и при следващи възможности и корекции, дори и от централния републикански бюджет, тя да бъде финансирана. Ще Ви помоля да подкрепите това предложение, тъй като то е само за един лев – даже съм си приготвил единия лев, ако искате, мога да го оставя на министъра на финансите. Смятам, че предложението е подкрепено и финансово, така че ще оставя един лев. (Народният представител Димчо Михалевски оставя на банката на министъра на финансите Симеон Дянков монета от един лев. Шум и реплики.)

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, дотук Вие не подкрепихте нито едно от предложенията за подкрепа на българските общини, които направихме от Коалиция за България. Обръщам Ви внимание, че е изключително важно предстоящото гласуване за създаване на механизъм за финансови корекции по проекти, които се съфинансират от общините по европейските програми. Искам да Ви предоставя малко статистика, а именно, че финансовите корекции по двете оперативни програми, по които бенефициент са българските общини – Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Регионално развитие”, до този момент са в размер на 47 млн. лв. – 16 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие”, и 31 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда”. Освен това са наложени корекции по САПАРД в рамките на 16 млн. лв., има необходимост от допълнителен ресурс от 7 млн. лв. за невъзстановени на общините разходи по договори по Оперативна програма „Околна среда” още за 2011 г. Всичко това, плюс 240-те милиона лева съфинансиране от страна на българските общини по тези оперативни програми, прави една сума от 370 млн. лв., които ще са необходими на българските общини, за да продължат успешното усвояване на пари по европейски програми. Още повече, че е справедливо финансовите корекции да бъдат поети и от централната власт, тъй като една от причините за налагането на финансови санкции е не в българските общини, а в самите управляващи органи по тези оперативни програми. Така че ще бъде справедливо, ако бъдат заложени такива средства в предлагания от нас механизъм в бюджета за следващата година. Всъщност това е единственият начин да се гарантира продължаващото усвояване на европейски пари. След като отказахте увеличаване на изравнителната субсидия в рамките на 29 млн. лв., след като отказахте увеличаване на фонд „ФЛАГ” по начина, по който го бяхме предложили, остава последен шанс да гласувате предложението за създаване на финансов механизъм за разпределяне тежестта на финансовите корекции между централната и местната власт, което можете да направите с предстоящото гласуване.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.

Параграф 37 – предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Милена Христова: В § 37 ал. 2, се изменя, така: „Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности, при условие че няма просрочени задължения или неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на общинския съвет през следващата година за финансиране на която и да е делегирана дейност, включително за инвестиционни разходи е за възстановяване на извършеното дофинансиране от собствени приходи.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.

Предложение на народните представители Пламен Орешарски, Захари Георгиев и Димчо Михалевски за нов § 37а: „§ 37а. В чл. 11 от Закона за общинските бюджети се създава нова ал. 9 със следното съдържание: „(9) При съставянето на проекта на общинския бюджет се делегират бюджетни кредити за местни дейности на отделните населени места”.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, предложението е свързано с действащата Стратегия за децентрализация, която има актуализиран план за изпълнение от 2010 г., приета от настоящето правителство, и в Стратегическа цел № 3 на тази стратегия пише, че правителството ще съдейства в рамките на мандата при съставянето на общинските бюджети по делегираните дейности при сформиране на общинските бюджети да бъдат определени средства, които да се предоставят директно като делегирани на населените места, разбирайте на кметствата, и на някои други структури, които са в рамките на общината. Това е смисълът на нашето предложение и затова предлагаме да го подкрепите. Ако го отхвърлите означава, че отхвърляте действащата стратегия и решенията на правителството за програмата за децентрализация, което означава, че въобще не искате да има децентрализация. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, както може да констатирате от това предложение неговото приемане няма да изисква никакви допълнителни приходи и никакви допълнителни разходи в закона, който приемаме. То касае само едно гарантиране на справедливо разпределение на общинските бюджети в рамките на частта „Собствени приходи” за отделните населени места. Тук не става въпрос за гарантиране разпределението на делегираните по държавни дейности средства – там няма проблем, има проблем в отделни населени места и най-вече тези, които са с избираем кмет. Когато мнозинството и кметът в общината са от друга политическа сила много често се налагат „своеобразни” санкции срещу тези, които са от други политически сили и им се орязват възможностите за собствени приходи. Един такъв пример ще Ви дам, свеж пример от тази бюджетна година, която изтича. В рамките на община Карлово, чиито кмет е Ваш партньор, уважаеми госпожи и господа от ГЕРБ, не бяха осигурени средства за разходи на община Калофер дори за тържествената заря по повод на 2 юни. Можете да си представите какво дискриминиране по партийни признаци и неглижиране на работата на една такава община като община Калофер. Затова, ако имат това задължение да делегират и то съобразно приноса на всяка община в тези собствени приходи, а не да получават такива средства в пъти по-малки отколкото е собствения им принос във формирането на приходите, то това ще бъде една гаранция за по-справедливо разпределение и както колегата ми преди малко каза ще се изпълнят едни критерии, които Европейският съюз е осъзнал и препоръчал. Благодаря.

Благодаря, за което. Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Милена Христова – § 38 се изменя така: „С решение на общинския съвет в частта за делегираните от държавата дейности могат да се прехвърлят средства между утвърдените показатели за разходите в рамките на една функция, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в дейността, от която се пренасочва.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 39 до 41, които стават съответно от параграф 40 до 42 включително.

По § 42 има предложение от народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Христина Янчева. Предложението е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 43: „§ 43. Държавен фонд „Земеделие” през 2013 г. извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” за периода 2007 – 2013 г.”

Има предложение от народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Добрин Данев за създаване на нов § 42а: „§ 42а. Държавен фонд „Земеделие” да възстанови акциза за горива на селскостопанските производители в размер на 105 хил. лв. Средствата за възстановяване на акциза да са за сметка на намаление на приходите от акциза.” Комисията не подкрепя предложението.

Колеги, моля да подкрепите нашето предложение. Основанията ни да го направим са следните. Поемането от държавата на акциза на горивата за земеделските производители е допустима европейска помощ. До поемането на управлението на страната от правителството на ГЕРБ тя беше осигурявана от предишните правителства. С оглед на това, че за догодина в бюджета не предвиждате национални доплащания на единица площ за земеделските производители тяхното състояние изключително много се утежнява. Поемането на акциза, дори в малка степен, би могло да облекчи и създаде възможност за конкурентоспособност на българските земеделски стоки. Последният ни аргумент е, че още през 2010 г. правителството на ГЕРБ пое ангажимент към земеделските производители под формата на официално споразумение, подписано от министър-председателя Бойко Борисов и представители на Асоциацията на земеделските производители. Там ясно и категорично е казано, че акцизът върху горивата се поема от бюджета. Моля да се съобразите с тези наши аргументи и да подкрепите предложението ни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз съм убеден, че Вие ще подкрепите това предложение на колегите. Преди малко с § 43 задължихме фонд „Земеделие” да поеме данъка върху добавената стойност на всички общини, които ще участват с проекти по Оперативна програма „Развитие на селските райони”. Това означава, че средства от земеделието ще прехвърляме за строителство на пътища – четвъртокласна пътна мрежа, за развитие на селските райони и всякакви други инвестиционни проекти, включително и проекти, свързани с рибарството. Добре, няма проблем. Хайде обаче да помислим дали фонд „Земеделие” не трябва да подпомага точно земеделските производители. Мисля, че няма да е коректно от наша страна да кажем: „Ние подкрепяме оперативните програми, но смисълът на фонд „Земеделие” – да подкрепяме нашите земеделски стопани чрез поемането на акциза, не сме съгласни”. Тук разчитам на Вашата лична отговорност, като народни представители, а не дали е прието или не е прието едно предложение от комисията. Второто е формализмът. Отговорната позиция на народния представител изисква наистина да защитим интереса на българските граждани и на един цял отрасъл, какъвто е българското земеделие. Ние не се възпротивихме по така написания § 43, но Вие подкрепете новия § 42а, който ще стане § 43а, както е предложен от народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Добрин Данев. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43, който става § 44: „§ 44. (1) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565” за закупуване през 2013 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски. (2) Предоставяните средства по реда на ал. 1 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2013 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565”. (3) Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването може да одобри промени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2013 г. за операциите по ал. 1 по реда на § 21, ал. 11.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 44 до 46 включително, които ставата съответно параграфи 45 до 47 включително.

По § 47 има предложение от народния представител Красимир Ципов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48: „§ 48. Министърът на финансите по предложение на министъра на външните работи може да извърши промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2013 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане и управление на имоти в чужбина, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличават капиталовите разходи и/или разходите за членски внос и ангажименти по международни спогодби и/или за разплащане на данъчни задължения в чужбина.”

По параграфи от 48 до 50 включително, които стават съответно параграфи от 49 до 51 включително, комисията подкрепя текста на вносителя за съответните параграфи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 52 със следната редакция: „§ 52. (1) Министерският съвет утвърждава месечното разпределение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на лицата по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения през 2013 г. в системите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 5 и чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по чл. 6, ал. 1, т. 1, 3 и 25, по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. (2) Разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски през съответния месец се извършват до утвърдения по ал. 1 месечен размер. (3) Увеличение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по месеци може да се извърши само с нормативен акт на Министерския съвет: 1. при структурни промени за сметка на намаление на други елементи на кредитите по бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити; 2. при намаление на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на други разпоредители с бюджетни кредити. (4) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка. (5) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друго бюджетно предприятие, икономиите от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението и изплащане на дължимите към тях осигурителни вноски и/или за издръжка. Намаляването на числеността на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за следващата година. (6) Алинеи 1-5 не се прилагат по отношение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски за сметка на: 1. получени средства от дарения, по международни договори и програми; 2. разходи за социално-битово и културно обслужване на персонала с характер на възнаграждения; 3. получени трансфери от други бюджети; 4. разходи по единни разходни стандарти, приети с акт на Министерския съвет, и целеви средства по програми за развитие на средното образование; 5. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето; 6. проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. (7) Алинеи 4, 5 и 6 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Държавен фонд „Земеделие“ и от общините за делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 52 до 60 включително, които стават съответно от § 53 до § 62 включително.

Предложение на народните представители Любен Татарски и Веселин Давидов за нов § 60а. Комисията подкрепя предложението по принцип, като допълнителните средства по бюджета на МРРБ са до 1 млн. лв., което е отразено на систематичното му място в § 4, като т. 3 на ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 64.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 65, със следната редакция: „§ 65. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 80, ал. 3, т. 1 след думите „пазарната стойност на” се добавя „извършените от концесионера инвестиции в”. 2. В § 23а от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 4: „(4) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г., се прилага действащата до 1 септември 2012 г. разпоредба на чл. 80.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 66.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64, който става § 67, и предлага следната редакция: „§ 67. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. ...), в Глава пета се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието на главата се изменя така: „Финансиране”. 2. Създава се Раздел І с чл. 23а-23г: „Раздел I Финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства Чл. 23а.(1) Средствата от държавния бюджет за държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата, включват средства за: 1. осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства; 2. реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип. (2) Министърът на културата утвърждава методика (формули) за разпределение на средствата по ал. 1, т. 1. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и може да бъдат променяни при изменение на бюджета на Министерството на културата. (3) Формулите по ал. 2 се състоят от: 1. базов компонент, който включва средства, определени на базата на единни разходни стандарти, утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, и броя продадени билети от съответния културен институт; 2. допълнителни компоненти, които отчитат спецификата на държавните културни институти. Чл. 23б. Държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да: 1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института; 2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата; 3. определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове. Чл. 23в. Освен средствата по чл. 23а, ал. 1, министърът на културата включва в бюджетите на държавните културни институти за текущата година и разходи за сметка на: 1. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт; 2. собствените приходи на държавните културни институти; 3. средствата, предоставени от общините по договори, сключени с Министерството на културата по реда на чл. 5, ал. 2; 4. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип; 5. средствата по други програми и проекти, бенефициенти по които са държавните културни институти. Чл. 23г. За дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети се предоставя правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити с възможност да съставят бюджети.” 3. Преди чл. 24 се създава наименование „Раздел II „Финансово подпомагане на културата”.”

По § 65: Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим – § 65 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 65 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков – § 65 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който става § 68, и предлага следната редакция: „§ 68. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се отменя. 2. Създава се ал. 4а: „(4а) За лицата по ал. 3 осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица”.”

Уважаеми колеги, цената на това предложение е 330 млн. лв. Триста и тридесет милиона лева, които трябваше да допълнят бюджета на Националната здравноосигурителна каса – с едно решение на Българския парламент, което беше взето в края на 2009 г. от това парламентарно мнозинство и подкрепено от българското правителство! Това предложение задължаваше българската държава да внася 8% върху пълния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица за всички групи лица, които се осигуряват от българската държава – децата, пенсионерите, студентите, военните и прочие. Аз нямам друго обяснение за подхода на правителството да предложи отпадането на този текст от Закона за здравното осигуряване, освен с патологичното желание на ГЕРБ да не държи на думата си, даже когато е закрепена със закон. Вече сме в четвъртата година на Вашето управление и е съвсем нормално да припомняме дадените предизборни обещания. Тук става дума и за нещо друго – едно предложение, което е гласувано от Парламента, което трябваше да влезе в сила от 1 януари 2013 г., което трябваше да осигури повече средства за здраве за българските граждани, сега с лека ръка се зачерква. Всъщност Вие изпълнихте смисъла на това предложение, още преди да се стигне до неговото гласуване, защото в бюджета на Националната здравноосигурителна каса така и не влязоха тези 330 млн. лв., които щяха да бъдат изключително важни и за болниците, които фалират с натрупани задължения, и за доболничната помощ, и за специализираната помощ, и за лекарствата, и за ин витрото, и за интензивните грижи, и за каквото се сетите. Но ГЕРБ не ги е грижа за здравеопазването – това вече стана ясно. Тук има нещо друго, особено любопитно, на което искам да Ви обърна внимание. Ако се върнем към една фраза, която придобива гражданственост – и в устата на премиера, и в устата на опозицията, „думите отлитат, а написаното остава”. Написаното, когато е в закон, остава още повече. Очевидно вносителите на този бюджет са искали да заличат следите от едно прието и гласувано предложение, което е станало закон, с безумния начин, по който правят това предложение. Вижте какво предлага Министерският съвет, с подписа под този бюджет на премиера Бойко Борисов! А именно – да бъде направена промяна в ЗИД! (Показва го.) Със Закон за изменение и допълнение да се промени Закон за изменение и допълнение, който е бил приет и който е станал част от действащото законодателство! Такава правна техника – аз съм седма година народен представител, не съм виждала! Моето обяснение за тази правна техника е само едно – по този начин от действащото законодателство изчезва, заличава се, все едно никога не е съществувал един законов текст, приет от това парламентарно мнозинство. Законовият текст, който задължаваше държавата да осигурява децата не с 8, а с 16 лв. здравни вноски – това е гласувано от депутатите от ГЕРБ, станало е закон, но с една законодателна техника Министерският съвет предлагаше да не остане и следа от това законодателно предложение, което е станало закон. Замитане на следите, казано с други думи. Както виждаме обаче в окончателната редакция, която предлага Бюджетната комисия, поне не се е стигнало до замитане на следите в действащото законодателство и това, което e внесъл Министерският съвет с подписа на Бойко Борисов, е променено по начин, по който поне се прави промяна в действащ закон, но, така или иначе, това не променя смисъла на това предложение, а именно – ГЕРБ решават да ангажират в съответствие с предизборните си обещания държавата да увеличи здравните вноски за децата, за пенсионерите и за студентите в първата година на своето управление, когато още може би все пак има някакви проблясъци на съвест и проблясъци на ангажименти към гражданите, и вече на четвъртата година, когато идва време да се изпълни това обещание, ГЕРБ просто променя закона и се отмята и от това, което са обещали пред гражданите, и от това, което са приели със закон. Едно наистина срамно поведение!

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от нашата парламентарна група предлагаме да отпадне този текст на § 65, което означава да остане приетото през 2009 г. съдържание на този текст. Уважаеми колеги, това е една изключително сериозна дискусия, която може да бъде поставена в контекста и на вчерашната дискусия, когато приемахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тук има няколко въпроса – на първо място, тези деца, за които държавата има ангажимент да внася осигурителни вноски, на практика за тях при сегашния режим държавата внася по 201,80 лв., 16,80 лв. умножени по 12 месеца дават приблизително толкова. За 200 лв. годишно се лекуват децата в България. Разбира се, че те ползват и друг финансов ресурс, но този финансов ресурс е на базата на солидарността. Големият въпрос, който възниква, е, че тогава, когато Комисията по здравеопазване приемаше този текст, 2013 г. беше далечна година, беше някъде далеч във времето и никой не си даде сметка, че става въпрос за финансов ресурс между 350 и 400 милиона. Това – на първо място. На второ място – в тази група влизат освен децата и други категории български граждани, за които ангажимент има държавата. При положение че сега ги осигурява 8% върху половината от минималния осигурителен доход сумата, която трябва допълнително да даде държавата, е още веднъж сумата, която внася сега. Министерството на финансите винаги са заявявали, че при всички положения трябва да се направи възможно отделянето на минималната работна заплата от всички социални плащания и от всички други взаимни обвръзки, само че тук не става въпрос, уважаеми колеги, за минимална работна заплата. Тук става въпрос за съвсем друго нещо – минимален осигурителен доход, който се определя всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване. Аргументът „обвързаност” или липса на такава с минималната работна заплата, тук въобще не играе. Няма такъв момент просто! Минималната работна заплата може да бъде вдигана с решение на Министерския съвет, с постановление, а тук става въпрос за съвсем друго нещо. Въпросът обаче тук е в предвидимостта. Когато преди три години приемаш в Народното събрание текст, с който заявяваш, че държавата поема ангажимент, след три години да се коригира и да внесе върху минималния осигурителен доход, а не върху половината, тогава трябва да бъдеш така добър да изпълниш обещанието си, защото в противен случай възниква въпрос кога си бил коректен – тогава, когато си обещавал промяна на това обстоятелство, или сега, когато казваш: ама, тогава нещата бяха съвсем различни. Тогава, може би са си мислили, че 2013 г. изглежда като да е в следващия мандат, но, така или иначе, останаха излъгани надеждите на съсловието, на Здравната каса, защото неслучайно и министърът на здравеопазването, и шефа на Здравната комисия, когато се появи този въпрос в хода на бюджетната процедура заявиха, че те подкрепят едно такова предложение. Аз искам сега да дойдат тук на трибуната и да кажат на колегите от ГЕРБ: ние Ви призоваваме да подкрепите това решение, защото това беше публично оповестена информация. Министърът на здравеопазването и председателят на Здравната комисия в хода на бюджетната процедура заявиха: ние подкрепяме този текст, стига някой да го внесе. Ето, ние сме вносители. Уважаеми колеги, елате тук на трибуната, представители на ГЕРБ в Здравната комисия, и кажете: ние искаме този текст да бъде подкрепен. В противен случай имаме основание да Ви обвиняваме в лъжа!

Коя комисия?

По § 66 има предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим: В § 66, т. 3, в чл. 106а се създава ал. 4: „(4) Министерството на здравеопазването предоставя субсидия в размер на 10 млн. лв. за общински болници в отдалечени и рискови райони, по ред и критерии, изготвени от министъра на здравеопазването и Националното сдружение на общините в Република България”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Костадин Язов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 69: „§ 69. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 100 се създават ал. 4-9: „(4) Предоставяните от бюджета средства за погасяване на задължения на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции. (5) Закупените по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването съобразно предназначението им на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. (6) В случаите по ал. 5, ако в тримесечен срок от предоставянето на медицинската апаратура, съответно на други дълготрайни материални активи, лечебното заведение не заплати стойността им, капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на апаратурата или на дълготрайните материални активи по цена на закупуването им, като държавата записва на свое име всички нови дялове/акции. (7) Предоставените от бюджета средства на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, за капиталови разходи се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава само със стойността на предоставените от бюджета и усвоени средства за капиталови разходи на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции. Неусвоените средства за капиталови разходи подлежат на възстановяване в държавния бюджет по ред, определен от министъра на здравеопазването. (8) В случаите по ал. 4, 6 и 7 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон и устава/дружествения договор за увеличаване капитала на дружеството и за свързаната с това промяна на устава/дружествения договор. Промените се извършват само с подаване на заявление до търговския регистър от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него длъжностно лице. (9) Финансирането и увеличаването на капитала по ал. 1-8 се извършва при спазване изискванията на Закона за държавните помощи.” 2. Създава се чл. 106а: „Чл. 106а. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала и държавните и общински лечебни заведения по чл. 26 и 26а въз основа на едногодишни договори за медицинските дейности, за които е предвидено със закон или с друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването. (2) Извън случаите по ал. 1, Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за оказана медицинска помощ при спешни състояния, за които е предвидено със закон или с друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет, по ред и критерии, определени с методиката по ал. 1. (3) Общата стойност на договорите по ал. 1 и 2 не може да надхвърля утвърдените за дейностите средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили, касае общинските болници. След като приехме толкова рестриктивни мерки, толкова администриране в системата, включително със Закона за държавния бюджет и със Закона за бюджета на Здравната каса, предлагаме да се опитаме да стимулираме болници, които са на ръба на оцеляването. Около 100 са общинските болници в България, а консумират едва 17% от целия ресурс, който се отделя за болнична помощ. В същото време те предлагат грижа – лечебна, диагностична, на територията на две трети от страната. Предлагаме 10 милиона, които да бъдат разпределени за болничките в планински и полупланински райони, в отдалечени региони, в така наречените „рискови райони”, защото там също има здравноосигурени граждани и български граждани, които се нуждаят от здравна грижа. Статистиката показва, че въпреки свободния достъп до всяка болница на територията на България, населението на тези общини, обслужвани от тези болници, предпочита в 85 до 90% от случаите да се лекува в своята общинска болница. Доказано е, че корупцията, корупционният натиск е много по-нисък и много по-рядко се искат пари под масата и кеш в общинските болници. Докато държавата не намери алтернатива какво се случва в предлагането на медицинска грижа при една закрита болница – дали Спешната помощ предлага и замества тази грижа, дали медицински центрове ще покрият този дефицит, ние смятаме, че трябва да се намерят начини да се стимулира тяхната дейност. Тази практика всъщност беше прекратена преди три години, откакто на власт е ГЕРБ. До 2009 г. общинските болници получаваха субсидиране от държавния бюджет. Ето защо смятаме, че това е практика, която трябва да се възстанови, още повече че е в контекста на част от обещанията, които колеги от управляващата партия дадоха и пред избирателите от своите избирателни райони.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим това предложение на депутатите от Движението за права и свободи. Направили сме подобно в § 75 от бюджета, който разглеждаме, защото общинските болници, болниците в отдалечените и труднодостъпни райони имат изключително важна нужда от подкрепата на българската държава. Свидетели сме как буквално държавата абдикира, избяга от своите ангажименти към здравеопазването и как единствената реформа, която докрай е проведена от управляващата партия, е за закриването на малките общински болници. Нека не забравяме, че там се лекуват две трети от българските граждани и че те имат не по-малко право от живеещите в големите градове на достъпна медицинска помощ, какъвто е и конституционният принцип. Вместо да наблюдавате с безразличие как една след друга фалират общински болници, нормално е да бъде отделена поне скромната сума от 10 милиона, или както ние предлагаме 20 млн. лв., за да бъдат спасени тези болници, а не да се правят всякакви безумни еквилибристики с разкриването на филиали, какъвто е случаят в Девин, на многопрофилни или даже на столични болници. С нормално законодателно решение може да дадете едно рамо на общинските болници, ако наистина Ви пука за тях, а не след това да гледаме популизма и на здравния министър, и на депутати от това мнозинство, и на шефа на Здравната комисия как уж правят някакви опити да спасяват общинските болници. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дариткова, ако искате да направите нещо за общинските болници, моментът е сега, като гласувате за това предложение или за предложението на Коалиция за България в § 75 на този бюджет, за да имат болниците нужната им финансова глътка въздух и да продължат да съществуват, а не да вървим по пътя на екзотични и неработещи административни решения.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, аз моля това предложение да се прегласува, защото е от съществено значение за развитието на здравеопазването в две трети от територията на България. Това са някъде около 100 болници. При тези 10 млн. лв. може би ще се падне на болница по около 100 хил. лв., с които ще си платят само отоплителния сезон. Имахме неколкократни декларации от страна на управляващите, от министъра на здравеопазването, че именно тези болници, именно този параграф, защото е разрешен от закона, ще бъде подкрепен. Обявиха 21 млн. лв., с които министърът декларира, че ще подпомогне общинските болници, Фонда за лечение на деца, но в крайна сметка го няма в бюджета. А това е крайно необходимо, ако искаме да имаме здравеопазване в две трети от територията на страната. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на бюджета. Благодаря.

По § 67 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 70.

По § 69 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 61.

По § 70 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да бъде отхвърлен.

Предложение от народните представители Даниела Петрова, Величка Шопова, Красимир Велчев, Гинче Караминова, Любомила Станиславова за нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага нов § 63 със следната редакция:. „§ 63. По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2013 г. в частта „местни дейности” могат да се осигуряват средства за финансиране на държавните културни институти въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините, съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.”

Предложение на народните представители Десислава Танева,, Стоян Гюзелев и Христина Янчева за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 72 със следната редакция: „§ 72. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 16 се създава ал. 3.: „(3) Издаваните гаранции по ал. 1 във връзка с гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство 2007-2013 могат да покриват до 80 на сто от задължението.“

Предложение на народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 73: „§ 73. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр. ....) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5: а) алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните й звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (4) Териториалните звена на комисията са разположени в районите на апелативните съдилища, ръководят се от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори. Към тях могат да се създават териториални бюра с райони на действие, определени с правилника по чл. 20.” б) създава се ал. 5: „(5) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от служители, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.” 2. В чл. 11, ал. 1, т. 6 думите "трудовите им правоотношения" се заменят с "правоотношенията им". 3. В чл. 12, ал. 1 т. 6 се изменя така: „6. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията.“ 4. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби ал. 5 се изменя така: „(5) Служебните и трудовите правоотношения със служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда.” 2. В чл. 1, ал. 1, т. 6 думите „трудовите им правоотношения” се заменят с „правоотношенията им”. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 6 се изменя така: „6. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията.” 4. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 5 се изменя така: „(5) Служебните и трудовите правоотношения със служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, става въпрос за промени в закон, който в момента трябва да се гледа от Народното събрание. Чрез Преходните и заключителни разпоредби се прави опит да се направят промени на едно четене в този закон и по-специално става въпрос за Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В същото време има внесен законопроект, който ще бъде на вниманието на пленарната зала тези дни. Не е редно на едно четене да се приемат такива изменения. Какво означава това? Че когато се зададе бюджетът, щом някой има някаква законодателна идея, си спестява едното четене и прокарва през Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета закони на едно четене. Това за пореден път доказва и девалвира начина на работа и функционирането на Народното събрание. Има такъв законопроект, който ще се гледа тези дни, обсъждахме го на Председателския съвет. Или какво сега? Ще пробваме нещо, ако мине? Тук става въпрос за съвсем сериозни промени в структурите на администрацията на този орган, които не са обсъждани като идея. Структуриран е този орган и сега това някак си между първо и второ четене се прокарва, разчитайки на преумората, разчитайки на концентрацията върху бюджета и финансите. Става въпрос за промени, търсете го Ципов, въпросът е, че не може така. Ако колегата иска, нека да изложи тези идеи по законопроекта, който другата седмица ще се коментира в залата. Иначе, казвам Ви, че сигурно ще го атакуваме специално в тази му част, и то на общото и познато на Конституционния съд основание – законопроект на едно четене. Предлагам да отпадне този текст без да влизам и да обсъждам по същество материята. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Колеги, казвам Ви: не може Народното събрание да има такъв тип нелегална дейност. Разберете, има някакво благоприличие. Колкото и да имате мнозинство, колкото и да се чувствате велики и на власт, в Конституцията пише, че законите се приемат на две четения. Нито има вносител тук, който да каже какво налага на едно четене да минават такива промени в закон, който се наблюдава от Европейската комисия. Обещавам Ви, че ако продължите по този начин, този текст, а ще се ориентирам и за други текстове, които така нелегално се прокарват между първо и второ четене с едно гласуване, без да е ясно каква е идеята, каква е целта на закона, как ще се приложи законът, какви ще бъдат последиците от закона, и то по закон, който е на вниманието на Европейската комисия, ще стигнем до Конституционния съд. Не че Ви плаша, просто уважението към нашата работа налага друг подход и спазване на Конституцията. Никога не е било проблем, когато има спешна нужда, опозицията да приеме, че нещо може да се реши на две четения. Но даже човекът, който е внесъл този текст нелегално, го няма. Иначе този закон е в материята на Вътрешната комисия. Прекарва се през Бюджетната комисия. Разберете, има граници на благоприличието в законодателната дейност. Не бива да се прекрачват тези граници. Затова са механизмите на Конституцията. Какво да Ви обяснявам на четвъртата година. Имам чувството, че управляващото мнозинството колкото е по към края на мандата, толкова противоконституционна му е нагласата. Вместо да бъде обратното. Ако в началото стават някакви грешки поради незнание и неопитност, има Конституция, има правилник. За какво са ни Конституция и правилник? Защо стоим в тази зала като някакви кукли? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Ами, казала е.

Предложение на народните представители Менда Стоянова, Костадин Язов и Диана Йорданова, което е оттеглено. Предложение на народните представители Петко Петков и Диана Йорданова. Комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага да се създадат нови параграфи 74 и 75. „§ 74. В Закона за Комисията за финансов надзор се правят следните изменения: 1. В чл. 28, ал. 7 думите „и председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори” се заличават. 2. В чл. 29, ал. 1, изречение второ се заличава. § 75. В Закона за независимия финансов одит в чл. 35б, ал. 1 се изменя така: „(1) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, наричана по-нататък „комисията”, е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”.”

Предложение на народните представители Сергей Станишев и група народни представители. „§ … Министерството на здравеопазването предоставя субсидии в размер на 20 млн. лв. на общински болници в отдалечени рискови райони по ред и критерии, изготвени от министъра на здравеопазването и НСОРБ”. Комисията не подкрепя предложенията.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Защо правим това предложение? В държавата ни, в Министерството на финансите години наред вече има механизми и ще посоча такъв механизъм в средното образование, който да подпомага доплащането на действащите стандарти там, където има специфични особености на релефа, отдалечеността и демографските характеристики, за да може да поддържаме училища, които да дават възможност за обучение на децата на младите семейства. Ще Ви дам пример от моя регион – Смолянския, където за последните шест години са защитени над 26 училища и бюджетът доплаща над стандартите за тези защитени училища близо 1 млн. лв., вероятно тази година ще надхвърли 1 млн. лв. Тоест с едната ръка държавата извършва тази дейност с ясното съзнание, че това е един от механизмите за задържане на хората и евентуално пресичане на негативната демографска тенденция. С другата ръка обаче действащата и в момента в Закона за лечебните заведения практика да се дофинансират със субсидия болниците в същите тези региони, което има същата функция и абсолютно същата цел, е прекратена от три години. Още повече, че след 2010 г., освен ударът, който беше нанесен на общинските болници, да не получават субсидия, беше усложнено допълнително фатално за много от болниците, а за тези, за които все още не е фатално, ще бъде фатално през следващите месеци и години, бяха вдигнати така наречените нива на компетентност или да го преведем на по-прост език: много висока степен на изискване на окомплектованост с необходимите лекари-специалисти по направленията, които имат отделенията. Това практически означава, че тези болници не могат да осигурят адекватното заплащане за тези специалисти и съответно малко по малко те изчезват – както отделенията, така лекарите, а след тях вървят и хората. Между другото министър Атанасова при посещението си преди един месец в Смолян заяви, че е направила предложение пред Министерството на финансите и тя се застъпва да има някакво финансиране за предоставяне на субсидии на общинските болници. Паралелно с това на 5 юли тази година нейният заместник д-р Вичев заяви в Девин на едно голямо събиране по повод тамошната болница, че Министерството на здравеопазването работи и до октомври месец ще има корекция в съответните наредби, които ще облекчат и либерализират в някаква степен изискваните нива за компетентност. Както виждаме, нито в бюджета има такива предложения, нито нивата за компетентност към днешна дата са променени. Направих едно сравнение и в момента завършвам един анализ за всички болници. Искам да Ви кажа, че десетки общински болници вече не съществуват, а за останалата част от болниците със силно намаляващи бюджети е въпрос на време кога ще престанат да съществуват. Направих едно сравнение за Смолянския регион, където преди три години – в началото на мандата на настоящото управление, имаше седем лечебни заведения. Към днешна дата те вече са четири, с тенденция да станат две. Забележете преразпределението: процентът за болнична помощ, който върви за Смолянска област от 2009 г. към днешна дата, е намалял с една трета. Относителният процент на преразпределение на средствата в национален мащаб за болнична помощ! Къде отиват парите? Уважаеми колеги, парите концентрираме в трите или четирите големи града на все по-нарастващия лъвски пай на частните болници. Нищо против тях и нищо против модерната апаратура, но де факто ние започваме през тези бюджети да изплащаме инвестициите за сграден фонд и други на тези частни структури, като същевременно даваме жертва десетки и стотици болници, които тепърва ще загинат. Затова нашето предложение, ако действително има последователна политика да се грижим за образованието, а това е другата фундаментална сфера заедно със здравеопазването – нека да има размер. Дали ще е 20 милиона, или по-малко – това е въпрос на дискусия. Аз бих приел всяко Ваше предложение, но като законодатели ние трябва да запишем тези средства, още повече че министър Атанасова заяви своята подкрепа. В крайна сметка, ако правим само едното – за образованието, а не правим другото – за здравеопазването, средствата, които даваме за образование, ги обезсмисляме. Между другото децата в училищата, които са защитени в Смолянска област независимо от тяхното увеличение като брой училища, непрекъснато намаляват именно поради причина, че нямаме адекватна политика в другата стратегическа сфера. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, защитата на общинските болници е кауза за левицата, която се наложи да борим ожесточено в условията на управление на ГЕРБ, защото единствената последователна реформа, която е проведена от това правителство и по-точно от здравното министерство, е на ликвидиране на общинското здравеопазване. Дотук сметката е с над 30 фалирали болници и както е тръгнало с натрупаните задължения, с непроменяните клинични пътеки, с допълнителните лимити, които им се възлагат за преминали пациенти, положението на малките болници ще се усложнява все повече. Това е абсолютно съзнателна политика, провеждана от парламентарното мнозинство на ГЕРБ и от Здравното министерство – политика, която стимулира частните болници, големите болници в четирите големи града и унищожава малките болници в отдалечените населени места. Ще Ви дам само един пример. Искането в нашето предложение е за 20 млн. лв. за подкрепа на болниците в труднодостъпни райони. Това са сигурно около 50 малки болници. Преди малко беше отхвърлено предложение на ДПС – да бъдат подкрепени не с 20, а с 10 млн. лв. Искам да Ви обясня какво са тези 10 млн. лв. за болничната помощ, за болничното здравеопазване. През тази календарна година против всякакви правила Националната здравноосигурителна каса – по-специално регионалната Каса в столицата, отдели 5 млн. лв. за една частна болница, която още не беше започнала да функционира. Против всички правила се дадоха 5 млн. лв. на частна болница, която беше още в проект (реплика от народния представител Лъчезар Иванов), а тук искаме 10 или 20 милиона за всички малки общински болници. След това, когато се стигне до поредния фалит, какъвто сега е актуалният случай в Девин, започват всякакви фигури – и от шефката на Здравната комисия, и от здравната министърка, и от депутатите от мнозинството, и от депутатите от съответния регион, да се оправдават защо аджеба поредната общинска болница трябва да бъде закрита. Ами, това е страшно лицемерие! Вие първо орязвате бюджетите на общините и те няма как да подпомогнат тези болници, а сега отхвърляте абсолютно разумно предложение за отделяне на финансов ресурс, който да подкрепя именно тези болници. Тази сума е минимална на фона на трите милиарда, които се разпределят от Здравната каса – става дума за 10 или за 20 милиона, които да позволят тези болници да не фалират. Утре ще фалира следваща и пак ще Ви гледаме как викате, че няма пари и не знам какво. Има пари, има и предложение. Това предложение е направено с цялото ни самочувствие и отговорност от депутати и от Коалиция за България, защото по време на нашето управление болниците в отдалечените места се подкрепяха именно по този начин. Какво Ви пречи да го направите? (Реплики от народния представител Цветомир Михов.) Не, не са трупали дългове тогава. Това са малките болници и става дума, че те имат задължение няколко десетки хиляди лева, които са нищо, ама нищо са за трите милиарда бюджет на здравеопазването, нищо са! (Реплики от ГЕРБ.) Не, Вие сами не си вярвате. Вие не си вярвате! Вие в момента не слушате, защото, ако малко се замислите, тези, които реагирате – това, което правите е абсурдно. Нали Ви пука за болницата в Девин, нали в момента се чудите как да съществува, нали искате да я правите филиал, искате да й отпускате някакви средства по някакъв начин, който се оказва невъзможен? Ето това е начинът, това е законовият начин! Какъв е проблемът с тези 10 милиона. Те са давани по време на нашето управление всяка година. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) И болниците съществуваха, и хората се лекуваха. (Оживление. Смях.) Какво се смеете? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Безобразно Ви е поведението! Покажете се в избирателните си райони, хората да Ви видят как се смеете на това, че искаме 10 милиона за малките болници. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Ами, не Ви ли е срам! Не Ви ли е срам! (Реплики.)

Репликирате в най-неуместните текстове. И госпожа Караянчева, която е най-големият защитник на отдалечените региони. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Какво стана с болницата в Ивайловград?!

Какво стана с болницата в Ивайловград? Ето, това е лицемерие! (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)

Ако наистина се интересувате от болниците в отдалечените места, гласувайте за това предложение, а не лицемерствайте от трибуната. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Колкото и да спорим, трябва да признаем, че провежданата политика прави иначе необходими лечебни заведения икономически невъзможни за съществуване. Това е най-краткият израз и определение на причините за фалирането на редица необходими лечебни заведения. Изключвам онези случаи, в които грешки и слабости на мениджмънта са причина за тежкото финансово състояние. Призовавам Ви да подкрепите това предложение, защото един от вариантите, които Вие намерихте временно за изход от тази ситуация, също ще се нуждае от тези допълнителни средства. Кой е този вариант? Вариантът е фалиралата болница да бъде заменена с филиал на по-голямата най-близка окръжна болница. Добре, но ако икономическите резултати от съществуването на болницата не са й позволили да функционира нормално, как ще се отрази дейността на филиала върху икономическите показатели на окръжната болница? Зле! (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Чакай малко. Петнадесет лекари отиват в Оряхово и са в щата на Врачанската болница. Там откривате две отделения – детско, което е абсолютно необходимо, и вътрешно, но за миналата и по-миналата година детските посещения са били 46. Каквато и да е пътеката, с парите за тези 46 посещения, няма как да махнем и мениджъра и счетоводителя, парнаджията, няма как да платим заплатите на тези 15 лекари. Обаче тези 46 детски живота никой не може да ги жертва, защото знаете за другия нещастен случай в тази болница. Затова предлагам да подкрепите това предложение и нека да имаме съгласието, че с тези пари освен онези болници, които са на труднодостъпни места, ще подкрепим и филиалите, които открихте като вариант на тази ситуация, породена от това, че самите общински болници обслужват отдалечени села. Госпожо председател, Вие знаете какво е Горни и Долни Вадин – да стигнеш по онзи път до Оряхово, нали знаете този път колко е сложен, особено когато има свлачища? И ако оттам трябва да претоварваш пациентът да отиде до Враца – това става вече много рисково. Затова, дайте да помислим, и в края на бюджета подкрепете това предложение на опозицията. Цялата власт е във Ваши ръце засега, подкрепете и тези организационни решения за филиалите и за онези болници, които Димчо Михалевски и Мая Манолова обосноваха и мисля, че няма да загубите – нито политически, нито кой знае колко икономически. Направете го в края на бюджета!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това са финалните акорди на този бюджет и мисля, че в това предложение – в неподкрепата му от парламентарното мнозинство на ГЕРБ, лъсва цялото лицемерие на депутатите от управляващата партия. Ние чухме, благодарение на медиите, че имало гласове сред депутатите за промени в някои параметри на този бюджет в полза на една или друга държавна комисия, в полза на едни или други държавни органи и дейности. Е, как един депутат от управляващото мнозинство или поне тези, които са от отдалечените райони, не се застъпи за това предложение, което би дало шанс за съществуване на малките болници?! След като гласувахте 5 лева увеличение на минималната пенсия, сега окончателно обричате на мизерия и на болести възрастните хора, които живеят в отдалечените места. Ясно е, че при тази политика на ГЕРБ млади хора вече няма да останат по тези региони, но възрастните хора са обречени. С тези 5 лева увеличение, които са им средномесечно по 5 лева, те няма как да се придвижат до болницата в областния град. Вие ги обричате да си отидат гладни и болни по техните домове, просто не им давате шанс. Е, как един от Вас не се застъпи за болниците по отдалечените региони?! Един! Включително и тези, които претендират да са много активни в избирателните си райони, да се борят за правата на гражданите, които са ги избрали. Къде са тези депутати?! Те защитиха ли болницата в Ивайловград и болниците в отдалечените места?! Демагогия е това, което слушаме от тази трибуна! Ето това е важното предложение, което трябваше да получи Вашата подкрепа. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)

Предложение на народния представител Светлин Танчев, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 76 със следната редакция: „§ 76. В Закона за местните данъци и такси се правят следните допълнения: 1. В чл. 58 се създава нова ал. 2: (2) Освобождават се от данък електрическите автомобили.” 2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 35: „35. „Електрически автомобили” са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква „а” от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.”

Гласуването Ви по тези два текста е най-яркото доказателство какво представлява Политическа партия ГЕРБ и какво представлявате депутатите от това мнозинство. Предложени са и са защитени от Вас единствено и само текстове, които са свързани с икономически интереси, тоест, корекции в бюджета можеха да се направят в полза на държавни комисии и на бюджетите на държавни органи. Такива предложения можеха да се направят! Направили са се, както виждам, и предложения за намаляване на данъци за електромобилите, но няма един депутат от ГЕРБ, който да е предложил и 1 лев повече за пенсионерите и един депутат от ГЕРБ, който да е предложил да бъде подкрепено предложението за защита на малките болници. Десет милиона лева им трябваха, за да съществуват. С Вашето поведение Вие ги обрекохте на фалит, обрекохте на мизерия хората в отдалечените райони и на ограничен достъп до лекарска помощ. Ето тези две предложения са най-ярката характеристика за това, какво е отношението на парламентарното мнозинство към българските граждани. (Реплики от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 77.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 72, който става § 78 и предлага следната редакция: „§ 78. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 –„Трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2013 г.” (Съгласно таблица.). Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим: „Предложеното увеличение на трансферите към държавните висши учебни заведения в размер от 15 000 хил. лв. да бъде разпределено пропорционално между висшите учебни заведения, съгласно Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков: „1. В Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 се правят следните промени: 1.1. в т. 15 числото „41 584,7” се заменя с числото „42 084,7”; 1.2. в ред последен „всичко” числото „435 205,0” се заменя с числото „435 705,0”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Емил Димитров, Аспарух Стаменов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението с източник по чл.1, ал.2, Раздел II, т. 1 и с увеличение на трансфера чл. 1, ал. 2, Раздел III., т. 1.8.1. с 600 хил. лв., в това число и в чл. 6, ал. 1 и 2 и в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2. Предложението е оттеглено в неподкрепената част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2. (Съгласно приложена таблица).

Госпожо председател, уважаеми колеги! Петнадесет милиона лева допълнително за висшите учебни заведения, тоест за държавните висши учебни заведения, които са описани в предложението и които са 36 на брой. Висшите учебни заведения имат необходимост от тези допълнителни средства, най-малкото поради две причини. Първо, силно са ограничени капиталовите разходи на висшите учебни заведения в този бюджет в сравнение с предходните бюджети. Второ, ограничени са възможностите за собствени приходи на висшите учебни заведения във връзка с предстоящото ограничаване на ползване на публичното имущество в Студентския град. Предстои да бъде гледан закон, който ще ограничи собствените приходи във връзка с тези ограничения, които ще бъдат, предполагам, приети от Народното събрание. Освен това, уважаеми дами и господа, в тази точка разглеждаме едно прието предложение от колеги от управляващата партия, с което се увеличават субсидиите на четири на брой висши учебни заведения, без да е ясно защо точно на тези висши учебни заведения, защо точно с тези суми. Ние предлагаме допълнителните 15 милиона за висшите учебни заведения да бъдат разпределени пропорционално на всички държавни висши учебни заведения. Благодаря.

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3 –„Разходи по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и на Държавната агенция „Национална сигурност” за 2013 г. по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по Програма „Администрация”. Приложение, съгласно приложената таблица. Предложение на народните представители Валентина Богданова, Ваня Добрева и Ивелин Николов: „В Приложение 2 към чл. 6, ал. 3, Раздел IX: - В т. 1 – числото „336 146,7” да се замени с числото „396 146,7”. - В т. 4 – числото „51 179,3” да се замени с числото „121 179,3”. - В т. 5 – числото „6 202,0” да се замени с числото „10 002,0”. В последният ред - общо числото „430 163,5” се заменя с числото „563 963,5”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Галина Банковска и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители. „Във връзка с предложенията по чл. 1, ал. 1 и по чл. 6 се предлага в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, т. VII. Разходи по бюджета на МТСП за 2012 г. да се направят следните промени: а) в т. 1 числото „96 601,2” се заменя със „196 601,2”; б) в т. 4 числото „168 689, 5” се заменя със „175,779,1”; в) в т. 5 числото „523 955,6” се заменя с „839 555,6”; г) числото „967 482,6” се заменя с „1 389 572,2”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 2. (Съгласно приложението.)

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 –Субсидии за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2013 г., съгласно приложена таблица. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7.

Приложение № 4 към чл. 9 – Субсидии за юридическите лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2013 г. Предложение от народния представител Силвия Хубенова: в Приложение № 4 към чл. 9 да бъде включен Раздел „Резерв” от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в размер на 500 хил. лв. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4 към чл. 9.

Оттеглям го.

Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 – Механизъм за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2013 г. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1.

Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2 – Стойностни показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2013 г. (без капиталови разходи). Предложение от народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков: в Приложение № 6, в чл. 11, ал. 2: - колона 1 – числото „1 925 639.6” се заменя с числото „1 928 839.6”; - колона 7 – култура – числото „72 042.0” се заменя с числото „75 242.0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Галина Банковска и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2 – съгласно приложена таблица.

Приложение № 7 към чл. 17, ал. 1 – Максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2013 г. по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, по приложена таблица. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7 към чл. 17, ал. 1.

Приложение № 8 към § 25 – Списък на извънбюджетните фондове и сметки, които ще функционират през 2013 г. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 8 към § 25 и предлага следната редакция на Приложение № 8 към § 26: „Списък на извънбюджетните фондове и сметки, които ще функционират през 2013 г. 1. Фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 2. Държавен фонд "Земеделие" – Закон за подпомагане на земеделските производители. 3. Извънбюджетна сметка на Националния фонд към министъра на финансите. 4. Специална сметка към общинските съвети за приходите от приватизация на общински предприятия – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 5. Общински фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 6. Специален фонд към съответните общински съвети за инвестиции и дълготрайни активи – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 7. Учителски пенсионен фонд – Кодекс за социално осигуряване. 8. Извънбюджетна сметка към министъра на финансите за средствата от продажбата на предписани емисионни единици – Закон за опазване на околната среда.”