ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ)987 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин премиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! Парламентът прие вчера Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Нашата оценка за него е ясна – това е бюджет на мизерията на българските граждани и на неясната перспектива за България. Доказателство за това са средствата за развитие на българската наука през 2013 г. – 0,2% от брутния вътрешен продукт; увеличение в сравнение с 2012 г. – нула; субсидията за Българската академия на науките е непроменена вече трета година и осигурява едва 60% от неотложните разходи на академията. Това е поредният бюджет на ГЕРБ, който отказва да изпълни императивен текст от Закона за висшето образование, според който държавните висши училища следва да получат не по-малко от 10% от средствата за издръжка на обучението за научноизследователска дейност.
Не получи отговор въпроса към вицепремиера Дянков: защо правителството в различни свои документи сочи различни параметри на публичните средства за наука? Според Националната програма за реформи, която управляващите са предоставили на своите европейски партньори, през 2013 г. парите за наука следва да са близо 1% от брутния вътрешен продукт, според Закона за държавния бюджет – 0,2%. Тази бюджетна политика прави невъзможно пълноценното участие на българските учени в европейското изследователско пространство.
На този фон скандалите, свързани с управлението и дейността на единствения фонд, който финансира научните изследвания в България, будят изключителна тревога. В искане, подписано от над 1240 български учени, в обръщение на Общото събрание на Българската академия на науките, в отворено писмо на млади български учени, работещи в международно признати чуждестранни университети, се оспорват резултатите от последната конкурсна сесия на фонд „Научни изследвания”. Учените твърдят, цитирам: „че процедурата по класиране и обявяване на спечелилите проекти е опорочена, че са нарушени нормативни документи, норми на прозрачност, утвърдени европейски практики и това обезсмисля труда и амбициите на цялата научна общност”.
Конкретните въпроси искат своите конкретни отговори. Дължи ги министър Игнатов, но от две седмици неговите изявления повтарят една и съща теза: нарушения във фонда няма, учените са подведени, провежда се вътрешен одит. Последното му заявление обаче с днешна дата е забележително: протестът на учените е политически, вдъхновен е от БСП, от Станишев, от тези, които се страхуват от предстоящите избори.
Впечатляваща е предизборната храброст на министър Игнатов, но ние определено смятаме, че той трябва да престане да повтаря тези глупави и жалки клишета, а публично да отговори на следните въпроси.
Продължава ли да твърди, че в дейността на фонд „Научни изследвания” няма нарушения? Каква допълнителна информация очаква министър Игнатов, след като съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания и в утвърдения от него Правилник за дейността на фонда той осъществява контрол по дейността на фонда, утвърждава решенията на Изпълнителния съвет на фонда за определяне на проектите, които получават финансиране, и за размера на средствата?
Твърди ли още, че конкурсната процедура е прозрачна, след като и досега не са публично известни съставите на временните и на постоянните научно-експертни комисии, класираните проекти са обявени без получените от тях точки и не са ясни приоритетните области, по които са класирани?
Вярна ли е появилата се информация, че част от рецензентите не знаят, че са участвали в конкурсната сесия, а други са извършили поръчкови рецензии на предварително посочени проекти? На какъв принцип е определен списъкът на рецензентите? Продължава ли да твърди, че достъп до рецензиите на проектите има, или е вярно съобщението на ръководството на фонда, че те ще бъдат предоставени на ръководителите на проекти след 20 януари 2013 г.? Кому и за какво са необходими повече от два месеца и може ли да докаже днес министър Игнатов, че има рецензии на всички проекти?
Намира ли за редно повече от 42% от средствата за сесията да финансират проекти, свързани с Нов български университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии и частни фирми, и това да са скъпите проекти? Всеки от тях получава от 150 до 480 хил. лв. Как ще коментира позицията на ръководството на фонда, че всички научноизследователски институти и сдружения, утвърдени като бенефициенти в конкурсната сесия, са научноизследователски организации? Включени ли са те в предвидения от закона регистър на научната дейност? Кога е извършена тази регистрация, след като видно от Търговския регистър някои от тях са учредени дни преди и в последния ден за подаване на проекти? Какъв е научният им капацитет? Каква е научната им база? Как е преценена възможността им за съфинансиране на проектите, след като уставният им капитал е 100, 50 и даже 2 лева?
Още ли твърди министър Игнатов, че резултатите от извършващия се одит ще определят позицията му, или е вярна информацията от ръководството на фонда, че за 70% от спечелените проекти договорите са сключени и са изплатени половината от парите за тази конкурсна сесия?
И накрая, защо не освобождава председателя на Управителния съвет и управителя на фонд „Научни изследвания” въпреки успешната им в кавички дейност за дискредитирането му?
Уважаеми госпожи и господа, българските учени протестират срещу порочни практики в управлението и дейността на фонд „Научни изследвания”, срещу действията на хора със спорна научна биография, но с властови статут, за защита на правото си да правят наука в България, заради своето собствено достойнство. Този протест не може да бъде нито неглижиран, нито профанизиран. Нелепото партийно говорене на министъра на образованието, младежта и науката не разсейва, а задълбочава съмненията.
Скандалът вече е международен. Все по-невъзможно става създаването на Оперативна програма за наука, чийто проект впрочем Министерският съвет така и не прие. Така проблемът вече става политически и отговорността за случващото се в българската наука е на Министерския съвет и на министър-председателя на Република България. Тази реакция очакваме ние.
И за да е пълна картината – България е на последно място в Европа и на деветдесет и шесто място в света по развитие на иновациите. Въпреки препоръката на Европейската комисия, ние още нямаме иновационна стратегия, а иновационният фонд, в който предишното правителство остави 20 млн. лв., днес насърчава в кавички българските иновации само с 5 млн. лв.
Всъщност давате ли си сметка, уважаеми госпожи и господа управляващи, каква България правите? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)