13 декември 2012 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, колеги, този текст, който току-що отхвърлихте, е един от важните, на които ние държим, защото той е единственият текст, който би дал законови гаранции, законови гаранции, че партии извън управляващото мнозинство ще могат да участват в ръководствата на секционните и районните избирателни комисии на предстоящите избори. Тук не става въпрос каква ще бъде практиката, става въпрос законът да гарантира равноправно положение на всички парламентарни партии. Защото, когато законът коментира само председателя и секретаря, това дава възможност например на ГЕРБ да има председателското място, заместник-председателското място и секретарското място да бъде дадено на РЗС. Този текст е подготвен в Преходните и заключителните разпоредби. Тогава ние питаме: къде е позицията на Синята коалиция, на „Атака”, на Коалиция за България, на Движението за права и свободи? Как ние, участниците в този процес, имаме достъп до ръководствата на тези комисии? Не е ли точно това препоръката на наблюдателите от ОССЕ? Напомням, този текст не се отнася до Централната избирателна комисия. Там си има отделни текстове, отделна глава. Голяма част от грозните неща, стават в състава на секционните избирателни комисии и затова ние не приемаме да не бъдем допуснати и да няма законови гаранции, че ще работим равноправно на тези избори в секционните избирателни комисии. Моля да прегласуваме текста! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2011 г. изминаха избори, които оставиха дълбок отпечатък сред хората за огромни нарушения и фалшификации. Нещо, което беше отбелязано във всички доклади на наблюдателите от чужбина. Нещо, което притеснява всички хора в България. Очакванията са, че и следващата година парламентарните избори ще бъдат отново фалшифицирани и това ни кара в тези няколко члена на Изборния кодекс да бъдем настойчиви и да искаме някаква промяна, която да гарантира коректно, нормално участие на опозиционните партии в ръководствата на изборните секции. Това е нещо, което целият свят е приел и се прилага във всяка демократична държава. Само в държавите с тоталитарен режим на управление не се допуска такова нещо. Ние, от Коалиция за България няма да подкрепим нито тези членове в Изборния кодекс, нито това, което Вие предлагате от заседанията на изборните секции, на районните такива да не се получават официални протоколи. По никакъв начин няма да станем декор за провеждането на дебата по Изборния кодекс и след това управляващите да кажат: „Ами, да, ние дебатирахме, гласувахме и това е резултатът след общото гласуване на опозиция и управляващи”. Категорични сме, че ако има демокрация в България, ако ГЕРБ иска да бъде демократична партия и да се представя като такава пред Европа и света, трябва да приемете това наше искане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо председател. Гласувах „против” и ще гласувам „против” до края на разглеждането на Изборния кодекс в точките, в които демокрацията е поставена на изпитание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към народните представители от мнозинството. Има една обща оценка, по която са съгласни голямата част от опозиционните политически формации във и извън парламента – оценка, с която са съгласни неправителствените организации. Това е, че отминалите избори – президентски и местни, бяха най-лошо организираните, най-зле проведените, най-нечестните и най-манипулираните. Това е оценка, която в значителна степен е подкрепена от международните наблюдатели, и всеки един, който си свали очилата, може да види истината в техните препоръки и доклади от наблюдението на преминалите избори. Следователно трябва да разберете едно основно нещо: депутатите от мнозинството, управляващата партия, правителството имате огромен проблем. Този проблем е доверието. Нямате доверието нито на парламентарно представените партии, нито на извънпарламентарните партии, нито на неправителствените организации, нито на международните наблюдатели. Текстът, който отхвърлихте или по-скоро двата текста, които отхвърлихте, са част от онези, нека да ги наречем, ключови текстове, които сме предложили и които тестват Вашето отношение по честността на изборите и на изборните резултати. Вчера водихме дебат четири часа по нещо, което затвърждава съмненията и което по никакъв начин не може да докаже Вашите, поне на думи, намерения да бъдете обективни по отношение на изборите и съответно да приемете предложения, които да гарантират честността на изборите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защо продължавате в тази посока, която само затвърждава съмненията и подозренията?

Да, благодаря, госпожо председател. Завършвам. Има поне още десет текста, които са със същата стойност, какъвто беше отхвърленият текст. Ако не приемете първия, втори, третия, не разчитайте, че ние ще останем в залата. Няма никакъв смисъл да участваме в тази бутафория.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От сутринта започнахме да се занимаваме с опити да вразумим хора, които очевидно са решили, че нямат такова намерение. Аз все пак ще се опитам да направя един трети опит за днес – сигурно няма да е последен. Уважаеми господин Велчев, защо го правите? Обяснете ми защо компрометирате тотално българската държава пред цяла Европа и пред целия свят. Направете си фалшификациите, знаете ги как се правят. Правихте ги вече, разнасяхте чувалите, сменяхте бюлетини, променяхте резултати, защо сега искате да го направите в закон? Защо искате да го направите публично известно на цяла Европа? Защо компрометирате България като европейска държава? Обяснете ми, само това не мога да разбера! Направете го по-умно, пак ще си намерите начини да си изиграете номерата!

Вие нали сте чисти души!?

Това не мога да си обясня?! Има разум и в ГЕРБ – вземете някаква почивка, разсъждавайте, намерете някакви други ходове, но това е толкова нагло, толкова безочливо, че то просто няма как да мине. Просто не може да се случи! Затова не Ви моля, а настоявам: не излагайте България! Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо председател, дами и господа! Правя процедурно предложение днешното заседание да се излъчва пряко по Българското национално радио и по Българската национална телевизия. Уважаеми колеги, искам само да Ви уведомя, че днес на Председателския съвет, който беше свикан извънредно, поставихме въпроса за това, че настояваме много категорично заседанията по този законопроект да се излъчват пряко. За нас това е един от основните маркери за откритост и за това, че законът няма да бъде приет на тъмно. Това е закон, който засяга абсолютно всеки български гражданин. Това е основният политически закон на парламентарния цикъл, в който се намираме, и отношението към този въпрос е ключов за нас. Правя това процедурно предложение, за да не изпадаме във вчерашната ситуация, когато ГЕРБ забрани на практика прякото излъчване.

Предложение на народния представител Яне Янев и група народни представители за § 7. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 3: „§ 3. В чл. 18, ал. 4 се създава изречение трето: „Членовете на секционните избирателни комисии и на комисиите по чл. 233, ал. 7 и чл. 242, ал. 7, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на неплатен служебен отпуск за деня преди и за двата дни, следващи изборния ден, като този отпуск се зачита за трудов или служебен стаж.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, за този текст стана дума във вчерашния ден, когато обсъждахме нашето предложение за по-голяма гъвкавост в определянето датата на изборите. Ние предлагахме той да може да бъде и в съботен ден, а не само в неделен, именно за да позволим на участниците в изборния процес, членове, застъпници и така нататък да могат да се подготвят и да си починат след изборния ден. Да могат да си починат, за да могат да отдадат максимално от своето време, енергия и труд в изборния процес и специално в изборния ден. Предложението, което е направено от господин Янев, би имало смисъл точно, ако беше прието нашето предложение за евентуално провеждане на изборите в съботен ден, защото той предлага: един ден преди и два дни след. Ако е в неделя – колко хора работят в събота, господин Янев? Колко хора?! (Реплики от ГЕРБ.) Огромната част от българите не работят…

И защо неплатен?! Защо неплатен, уважаеми дами и господа?! Това би поощрило хората да не се възползват въобще от тази възможност, която им давате. Ако е неплатен, защо човекът трябва да губи от месечното си възнаграждение, след като е изпълнил един граждански дълг? Защо той трябва да губи два дни от своята месечна заплата, ползвайки неплатен отпуск, за да може да се възстанови от умората, на която Вие сте го обрекли, като удължавате изборния ден до 20,00 ч. и като по този начин го подтиквате да не участва активно до края в изборния процес? Аз бих предложил да се замени неплатен с платен отпуск, но платен отпуск, който да не бъде за сметка на полагаемите се дни платен отпуск по Кодекса на труда, а допълнително, защото този участник в комисиите, член на комисиите, наистина трябва да бъде стимулиран, за да остане до края, до подписването на протоколите и до предаването на книжата, за да може да гарантираме, че в крайна сметка резултатите ще отговарят на това, което гражданите са пуснали в избирателните урни. Благодаря.

Предлагам.

Вместо неплатен, платен отпуск.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, точно с този текст виждаме как вчерашните твърдения – колко ще са изморени, как няма да могат да си починат членовете на секционните комисии, ето точно това е с увеличението с два дни след изборния ден по желание на този, който е участвал като член на секционна комисия, той ще може да се възползва от това си право. Ние му даваме право, а не задължение – два дни да го няма на работа, ако прецени, че е изморен, ако прецени, че не може да изпълнява служебните си задължения, той ще може да се възползва, а не както е сега от един, а от цели два дни отпуск. Тъй като виждам, че сте много загрижени да бъде платен този отпуск и до момента той винаги е бил неплатен. Защо толкова време не приехте да бъде платен?! Така или иначе тази тежест ще се понесе от работодателя, ако е в платен отпуск. С две думи ние трябва да правим промени и в Кодекса на труда, за да увеличим полагаемия се платен отпуск, който е съобразно Кодекса на труда. С възможността един ден преди и два дни след самия изборен ден на практика осигуряваме пълно спокойствие на членовете на секционните комисии, така че те да могат както да се подготвят за самия изборен ден, така и след това даже и да продължи до по-късно през нощта броенето и изпълнението на задължението на членовете на секционните комисии, те оттам нататък да имат спокойно поне един цял ден за почивка и да могат да изпълняват трудовите си задължения спокойно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам чувството, че има колеги, които на всяка цена искат да бламират всеки разумен диалог, всяка разумна дискусия. Особено от ДПС са хора, които правят избори по 10-15 години вече и знаят, че ден преди изборите изборната администрация е натоварена с определени функции, че ако изборите са в неделя, в съботния ден същите извършват определени действия, които ангажират членове на секционните избирателни комисии. Затова е абсолютно нормално и логично те да бъдат в отпуск и също така, ако се наложи, така както се е налагало много пъти на избори, те да осъмнат в неделната нощ и целият понеделник да бъдат ангажирани, е нормално те да искат и вторник да ползват служебен отпуск. Затова сме дали тази възможност, за да се прекратят спекулациите, че едва ли не всичко трябва да стане в последния момент, набързо, защото хората на другия ден са на работа и няма как да останат, за да си довършат ангажиментите, които са се породили в изборната нощ или на следващия ден. Затова е този текст и това е нещо, което трябваше да стане в Изборния кодекс още преди повече от десет години. Не е направено пак с определена цел, защото сте искали да манипулирате по този начин, хората да бъдат притеснени, притискани и да искат повърхностно да си свършат работата набързо, да хвърлят чувалите и след това вече тези чували отиват в архива. За да се разсекретят трябва да има специално решение на съответния съд, дирите се заличават и не се знае вече кой как е манипулирал изборните резултати. Затова аз правя това предложение. Благодаря на колегите, които са го подкрепили и считам, че то е изключително актуално и би следвало да намери подкрепа от цялата пленарна зала. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Янев, кои хора в условията на висока безработица ще могат да си позволят да ползват неплатен служебен отпуск в частните фирми? Те изпълняват някакви функции, от понеделник тези предприятия работят. Тогава остава единствената възможност това да са хора от държавната администрация. Неплатен служебен отпуск значи, че нито изпълняващият функцията ще получи възнаграждение от търговското дружество, нито търговското дружество ще поеме изпълнението на неговия обществен ангажимент да бъде за сметка на производствения процес. Значи светът, производството и всичко не се върти, особено в условията на тази висока безработица, около... И тогава комисиите ще бъдат попълнени изцяло от хора, които работят и с държавата, или с общината са в някакви правоотношения. Реално това ще бъде. Ние трябва да обсъждаме всеки текст – действителното, какво се случва в практиката. Хубаво, ще кажем служебен неплатен отпуск. Защото гражданинът, който изпълнява тази обществена функция, освен обществения му ангажимент, за тези един или два дни трябва да получи някакво възнаграждение. Тогава ние ще дадем едно сериозно основание в закона да не участват в изборите хората, които са заети във всичко, което е извън публичния сектор, извън държавата и общините, независимо по трудови или по служебни правоотношения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янев, не приемам тук Вашите изказани мисли, че едва ли не нарочно само един ден е даван досега за почивка. Аз мисля, че всичко се върти около това кой да плати този един или два дни. Аз мисля, че всички сме съгласни, че почивните дни трябва да бъдат два, защото хората, които пренасят самите бюлетини, стоят цяла нощ, докато ги предадат, така че един ден фактически е нищо. Аз предлагам вместо да товарим бизнеса с платен допълнителен отпуск, това да влезе към средствата, които са в бюджета за изборите. Доколкото си спомням, за 21 милиона се говори, че вече са осигурени за изборите. Ако трябва, да станат 22 милиона, но действително да осигурим на хората, на които им се възлага такава отговорна задача, като си почиват, поне да не са ощетени материално, нито да ощетяват работодателите си. Мисля, че това е разумно и би трябвало да го подкрепим. Аз това предлагам – да приемем тези два дни, както са, обаче да допишем два дни допълнителен платен отпуск за сметка на бюджета или както е точната формулировка, но да не е за сметка на бизнеса. Това предлагам.

Уважаеми колеги, тук става въпрос за право, а не задължение. Всеки, който пожелае, може да ползва това право. Що се отнася до самата редакция, тя на този етап няма как да се случи, защото е трябвало още преди време да се промени Кодексът на труда. Защото, ако стане сега, може да се получи друг проблем, който е свързан с бюджета и фактически да се увеличат разходите като цяло за изборната администрация. Те не са предвидени в републиканския бюджет. Нали си давате сметка, че не става въпрос за 1000 души, а за повече от 15 000 души в национален план. Даже не 15 000, много повече.

Шестдесет хиляди.

Може би около 60 - 70 000, защото секциите са около 11 500 – 11 600 секции. Така че ако на всички тези хора се изчисли сумата, ще стане ясно, че няма как това да се случи без поправка и в бюджета, и в Кодекса на труда. Ако Вие сте били чак толкова загрижени, щяхте да направите поправка. Виждам, че госпожа Манолова е правила поправка на всякакви безобидни текстове, но тук в случая не е отделила време да формулира нейно предложение. Така че подкрепете предложението, по-добре да дадем тази възможност на хората, отколкото да ги лишим изобщо от възможността да ползват служебен отпуск. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Янев, неслучайно не съм направила предложение по този текст и неслучайно не се изказвам по него, защото това е един от текстовете за отклоняване на вниманието. Практически няма никакъв смисъл дали ще се даде възможност на членовете на избирателните комисии да ползват един ден преди изборите и два дни след изборите неплатен отпуск. От това право, като става дума за неплатен отпуск, ще се възползват много малък брой членове на избирателните комисии. Ще се възползват тези, които са излъчени от политически партии, които могат да ги възмездят, тоест да им платят. Който има пари, който политически субект има пари да плати, неговите представители ще използват този неплатен служебен отпуск. Според мен и действащият текст даваше възможност на хората да ползват отпуск и да си свършат нормално работата в случаите, в които могат да си го позволят, а именно при получаването на изборните книжа предния ден, когато е хубаво да участват освен ръководствата на комисии и членове, тъй като ние очевидно няма да имаме участие в ръководствата на тези комисии предвид това, което току-що гласувахте, така че гаранции за това, че хората могат да си свършат работата в избирателните комисии има и в действащия Изборен кодекс. Аз специално ще подкрепя Вашето предложение, ще гласувам „за”, защото то е една допълнителна възможност за тези, на които им е широко около врата и не им трябват заплати за три дни, да си го позволят и да починат преди и след изборите.

Разбира се, че това е текст за отвличане на вниманието, защото при приемането на цялата подготвена технология на лъжата и на фалшификацията, на предстоящите избори ще има текстове, които ще имат едно благовидно значение, ще се направи опит да се проведе един приличен дебат, включително този текст как ще се погрижим за хората. Така или иначе е ясно, че трябва да се проведе на 22-та – 23 тата година от провеждането на демократични избори в България дебат за това не следва ли на хората – участници в изборите, да се осигури денят след изборите, и то от държавата – считаме ние от „Атака”, като им бъде даден отпуск, който да бъде платен, и то от държавния бюджет. Нека си спомним за тези хора, които участват цял ден в неделния ден, както беше вчера с триста зора прието, на следващия ден след вечерта, а за някои от тях и цяла нощ – работа по секционни, по районни избирателни комисии, където следва едно напрежение, което много често е усилено, то е забележително дори. Тези хора не правят друго, а осъществяват обществен дълг. Това трябва да отбележим. Този обществен дълг е свързан с тази изключително важна задача и роля, която те изпълняват по провеждането на изборите. Това са десетки хора в цялата страна и ние трябва да им отдадем дължимото. Най-елементарното е един ден след това – понеделник, да бъде почивен ден, след усилието, което са положили за изпълнение на този обществен дълг, и той да бъде поет от държавния бюджет или това да бъдат средства, предвидени за провеждането на изборите. Вярно е, че на управляващите това няма да им е приятно, защото ще бъде напрегнат и ангажиран държавният бюджет, но така или иначе обществото и ние като негови представители дължим това признание на хората. А че някои политически партии имат пари и ще плащат на тези, които са ангажирали и посочили в изборния процес, ще бъде факт. Някои партии могат да си го позволят и ще го направят. Обикновено това са управляващите партии. В случая предложението се прави от партия, която се очертава като сателитна на управляващата партия. Това обаче не е решение – два дни, понеделник и вторник, в които хората да имат право на неплатен отпуск. Всеки работник или служещ в България може да си вземе такива дни. Това не е придобивка, не е решение. Пак повтарям, нашето мнение е да бъде възприето решението на тези хора да бъде платено от държавата, за което има време оттук нататък, ако е наложително и сумата е толкова голяма, тя да бъде от държавния бюджет. Ако е необходимо, да бъде направена поправка и в Кодекса на труда. Основното обаче, което трябва да бъде сторено и което предстои, е текстът да бъде приет по този начин – за платен отпуск от един ден, след като хората са участвали в съответните комисии.

По § 8 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители – в § 8, чл. 20, Вариант І, т. 1 думите „ал. 3” да се заменят с „ал. 8”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак. Ще прочета предложението в неподкрепената част: 2. Алинея 7 придобива следното съдържание: „(7) Заседанията на всички видове комисии по чл. 14 са публични. На техните заседания могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на ръководства на партии и коалиции, чуждестранни и местни наблюдатели, журналисти, представители на неправителствени организации. Изказаните от тях становища се записват в протокола.” Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т.1. Предложение от народния представител Михаил Михайлов - в § 8, в чл. 20, ал. 2, Вариант І, в изречение второ се записва: „в сроковете по чл. 26, ал. 8”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя по Вариант І на т. 1 и по т. 3 и го подкрепя по принцип в останалата част. Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 4: „§ 4. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на този кодекс.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Членовете на избирателните комисии подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение.“ 3. В ал. 7, изречение първо думите “от всяка“ се заменят с “на кандидатска листа на“ и накрая се добавя „регистриран по реда на чл. 29, ал. 1, т. 10, съответно чл. 33, ал. 1, т. 19”.”

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо председател! Въпросният текст се отнася до три изключително важни теми: относно начина, по който избирателните комисии вземат своите решения; относно обжалваемостта на решенията на избирателните комисии и относно откритостта на заседанията на тези комисии и достъпа на наблюдатели до тях. С окончателния текст на управляващите и с тяхната позиция за необжалваемост на всички актове на избирателните комисии и за недопускане на наблюдатели до всички фази на изборния процес се нарушават точно четири препоръки на наблюдателите от ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа). Припомням, че заключителният доклад на наблюдателите на ОССЕ съдържаше множество констатации за нарушения на добрите европейски изборни практики, много нарушения на правилата за честен и демократичен изборен процес и задължителни препоръки, които да бъдат отразени в нашето законодателство. Управляващите поеха ангажимент тези препоръки да намерят своето място в изменението на Изборния кодекс. Цитирам какво предлагат международните наблюдатели от ОССЕ: „Сесиите на избирателните комисии на всички равнища следва да са открити за обществеността през целия изборен период. В Изборния кодекс следва изрично да се предвиди, че упълномощени представители на участниците в изборите, национални и международни наблюдатели и представители на медиите имат право да присъстват на всички сесии на избирателните комисии”. Следваща препоръка: „В съответствие с ангажиментите, съдържащи се в Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 г. Изборният кодекс следва изрично да предвижда безпрепятствено наблюдение на целия изборен процес на всички равнища от национални и от международни наблюдатели”. Следващата препоръка: „Правата на националните наблюдатели следва да бъдат изяснени специално за утвърждаване на правото им да подават сигнали до избирателните комисии”. Какви предложения са отхвърлени? В случая – на колеги от ДПС, но в следващи текстове – направени от нас, но също отхвърлени, а именно възможността наблюдатели да присъстват на заседанията на всички избирателни комисии. Всъщност, тъй като тук непрекъснато се прави аналогия какво е било, какви са били разпоредбите на досегашните изборни правила и какво се случва сега, искам да подчертая, че досега нямаше пречка наблюдатели да присъстват на заседанията на районните избирателни комисии, съответно на заседанията на общинските избирателни комисии. Сега, след като това задължително се препоръчва от международните наблюдатели на ОССЕ, то просто не се въвежда в промените на Изборния кодекс. Щом задължително се препоръчва възможността на наблюдателите да подават сигнали за честността на вота и изборните комисии да се произнасят по тях, с тези правила посоченото предложение се отхвърля. И една друга изключително важна тема, която ще разгледаме и в следващите текстове, която е по отношение на обжалваемостта на всички актове на избирателните комисии и специално на Централната избирателна комисия. Конституционното решение по повод на наша жалба, казва, че всички актове на комисията, доколкото са стабилни административни актове, подлежат на съдебен контрол, изключая случаите, в които изрично не е отбелязано друго. Тоест досега в Изборния кодекс, всички актове, за които изрично не се казваше, че не се обжалват, можеха да се обжалват. И слава Богу, защото така имаме възможност, например, да обжалваме решенията на ЦИК за пренаписване на закона със новите състави на РИК-овете за референдума. Сега обаче, като се слага една спирачка с изрично посочване, че не се обжалват никои актове на ЦИК, освен изрично упоменатите, на практика се блокира обжалването на редица решения на ЦИК. Това също е нарушение на препоръките на ОССЕ, където се казва, че трябва да подлежат на съдебен контрол всички решения на избирателните комисии, които засягат и изборни права и т.н., описани точно в тези препоръки. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.)

Затова, уважаеми колеги, Ви казвам, че ако приемете тези текстове, ще нарушите правилата за добри изборни практики…

… препоръките на международните наблюдатели и честността на предстоящия вот.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, за пореден път използвахте възможността да се изкажете по един текст и да включите в това изказване още няколко теми, някои от които частично имат отношение по този текст, той е общ по отношение на присъствието на определени участници в изборния процес, на лица, които имат някакви правомощия и достъп до изборния процес в заседанията. Тук става въпрос за всички комисии. Държа да подчертая по-нататък, когато стигнем до текстовете за ЦИК и РИК, ние сме предвидили предаване в реално време онлайн на заседанията, което гарантира сто процента публичност на тези заседания, достъп до всичко, което се случва там – не само на наблюдателите, но на всеки един български гражданин и всеки един, който желае да наблюдава този процес. Няма как да допуснем в този общ текст присъствието на наблюдатели в ЦИК, РИК, ОИК, защото, когато се стигне до текстовете за наблюдателите, ще Ви представим справка да видите колко организации се регистрират и няма как в едно помещение, няма защо да го правим, включително и в ЦИК, представители на 20-30 организации, които ще се регистрират за изборите като наблюдатели, няма нищо лошо в това, трябва да се регистрират и да наблюдават изборния процес, те да присъстват на самото заседание, когато всичко се предава онлайн. След това всичко се публикува. Всичко е публично. Не бяхте права. Никога досега в заседание на РИК и на ОИК по нито един от изборните закони, които са отменени с Изборния кодекс преди две години, не са присъствали. Присъстваха само застъпници и то само на заседание на кандидатите, само на заседание на РИК и ОИК. Погледнете си текстовете. А по отношение на обжалваемостта, ние сме приели в комисията решение и сме стъпили на чл. 120, ал. 2 от Конституцията... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само да довърша изречението. … като изрично сме казали кои подлежат на обжалване, съответно сме извадили, че останалите на подлежат. И въпросът ми е: може ли жребият, като решение на ЦИК, да подлежи на обжалване? Какво да обжалваме там, например? Благодаря.

Уважаема госпожо Фидосова, този път съм изключително конкретна и пунктуална в своето изказване и в своите твърдения. Разбира се, че има начин да се регулира присъствието на наблюдатели на заседанията на районните избирателни комисии и на Централната избирателна комисия, като се лимитира броят на представителите на всяка една наблюдаваща организация на тези заседания. Но това, което аз твърдя, е, че присъствието на наблюдатели като гаранция за провеждане на честни избори е не само искане на опозицията, но то е и задължително изискване, задължителна препоръка на ОССЕ, които Ви го казаха ясно и Ви обещаха да се съобразите с тези препоръки. Ето, те казват изрично: „Да се предвиди безпрепятствено наблюдение на целия изборен процес…”

Това правим.

… на всички равнища от национални и международни наблюдатели. Сесиите на избирателната комисия на всички равнища следва да са открити.” Следва изрично да се предвиди, че национални и международни наблюдатели имат право да присъстват на сесиите на избирателните комисии, да присъстват физически там, където се вземат разни решения. Изрична препоръка – специално утвърждаване правото на наблюдателите да подават сигнали до избирателните комисии. Това е гаранция за това, че процесът наистина ще бъде контролиран и че ще има гаранции той да бъде честен. А по отношение обжалваемостта на актовете на Централната избирателна комисия, този дебат предстои. Но с текстовете, които Вие предлагате и които отхвърляте в този текст, блокирате да се обжалват всички актове, освен тези, които изрично сте изброили. Смея да твърдя, че тези текстове са и противоконституционни, тъй като противоречи на принципа за обжалваемост на всички актове, които засягат българските граждани и техни конституционни права, но този дебат ще се състои тепърва. И само искам да кажа, че ако се осигурят наистина наблюдатели на всички фази на процеса, включително и при предаването на секционните избирателни протоколи в РИК-овете и въвеждането на данните, това ще бъде допълнителна гаранция за това, че няма да се правят злоупотреби и в тези фази на изборния процес. След малко с Вас можем да направим справка, че по сега действащото законодателство наблюдателите имаха право да присъстват на заседания на районните избирателни комисии, но ще сравним текстовете.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! С този текст започва една добра поправка в Изборния кодекс, която преминава през много текстове, а това е старата практика на застъпници да имат право всички кандидати, която до голяма степен опорочи предишните избори, сега застъпници ще имат право да имат всички кандидатски листи. И доброто свършва дотук. Аз се надявах да чуя смислено обяснение защо няма да бъдат допускани в секционните комисии наблюдатели и журналисти. И чух, че заседанията щели да бъдат предавани онлайн. Има го в проекта. Това може да бъде казано от човек, който никога не е участвал в работа на секционна избирателна комисия. Вие представяте ли си как секционната избирателна комисия решава: „Сега започваме заседание, включете камерите”. Там заседанията се провеждат в разговор между хората, които са в секционната избирателна комисия. Това е първият проблем. Второ, кой ще бъде интернет доставчикът и си представете колко браузера трябва да отвори един наблюдател, за да наблюдава около 110-120 секционни избирателни комисии, които са обикновено на територията на една средно голяма община. И как няма да блокира връзката, ако наблюдаваш едновременно 120 секционни избирателни комисии. Трето, най-важното – Вие представяте ли си свободата на вота на българските граждани, когато са им сложени две камери, за да ги наблюдават как гласуват?! И ги предават онлайн как работят! Още повече че на предишните избори – мога да го докажа с документи, застъпниците точно на управляващата партия ГЕРБ ходиха, стояха на реда на секционната комисия и искаха непрекъснато да гледат списъка – какво се случва. Наблюдавах го в секцията, в която аз гласувам! Питам: как си го представяте това с тези камери и как си го представяте в онези секции, в които българските избиратели имат страх от контролиран вот? И не на последно място: все пак от какво Ви е страх от журналистите? Да, ще си я има империята на Делян Пеевски – да Ви хвали, но все пак има нормални медии в България. Защо Ви е страх от журналистите – да влязат по някакъв начин и да наблюдават какво се случва в избирателните комисии? Какво Ви пречат журналистите? Защото е записано, че те присъстват, за да наблюдават демократичността на процеса. Можете ли да дадете смислено обяснение на това? Очевидно на някого му пречат и международните наблюдатели, и журналистите!

Уважаема госпожо председател, разбирам желанието, след като се гласува пряко излъчване на това заседание по телевизията и по радиото, някои хора да говорят, да говорят, да манипулират. Вземете го прочетете този кодекс! (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Никъде в него не е записано и не е ставало въпрос, че на секционните избирателни комисии няма да има възможност да присъстват наблюдатели, журналисти, представители на политически партии! Прочетете го, уважаеми колега, кодекса! Откъде го измислихте това – по интернет да се предават заседанията на секционните комисии? Що се касае до това кой от какво има страх, припомнете си 2009 г. – отсреща в хотела чакаха едни международни наблюдатели. Вие не ги приехте в това Народно събрание! И защо не ги приехте? Изрично е записано в кодекса, че наблюдателите имат право да присъстват в секционните комисии!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, чудя се как да Ви направя репликата, без да Ви обидя и засегна, защото наистина трябва да се чете, когато се излиза на трибуната и се правят изказвания по текстове, които въобще не сте си направили труда да прочетете. Уважаеми колеги, в Изборния кодекс действащи разпоредби, които в ЗИД-а по никакъв начин не се променят през целия процес в изборния ден – при откриване, целия ден, закриване на изборния ден, броене на бюлетините, приключване с окончателни резултати в секционните комисии присъстват, чета Ви: „наблюдатели, журналисти”. Това, господин Николов, са членове 192, 193 и 210 от действащия Изборен кодекс. Направете си труда да ги прочетете и тогава излизайте да говорите тези неща. Онлайн излъчванията са на заседанията на Централната избирателна комисия, на районната избирателна комисия в реално време, за да може всеки български гражданин, всеки един наблюдател, дори застъпник, ако иска, кандидат – всеки, който се интересува от изборния процес, да може да наблюдава как се вземат решенията, какъв дебат, каква дискусия се води. Това е публичността, за която говори ОССЕ. Затова направихме предложение, което се прие единодушно в комисията – да се излъчват в реално време, онлайн, тези заседания на ЦИК и на РИК. По този начин отговаряме и на препоръката. Няма как в едно помещение, където заседава ЦИК или РИК, при 25 члена на комисията да присъстват още 50 човека и няма необходимост от такова нещо. Защо да се прави? Ето, сега нас ни излъчват по Канал 1 и по БНР – всеки, който се интересува от този дебат, го следи. Трябва ли да дойдат в залата един милион български граждани в момента, да присъстват вътре на дебата, когато той се излъчва и имат пряк достъп до всичко, което става тук? За това става въпрос. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Фидосова, искрено се надявам, че един милион граждани няма да са свидетели на срамните заседания на Българския парламент от последните два дни. Колкото до Вашите реплики, този Ви аргумент беше използван за онлайн излъчванията срещу изказването на госпожа Манолова, че не се допускат наблюдатели в секционните комисии, каквито се предвиждат според изискванията на ОССЕ. Това беше Вашият аргумент за наблюдатели и журналисти, за които Вие казахте, че няма нужда да влизат в секционните комисии – заседанията се излъчват онлайн.

Районните и ЦИК – не секционните.

А-а, значи се поправяте. Поправяте се – само преди десет минути в тази зала Вие казахте за всички комисии, което звучеше наистина...

Добре, разбира се. Нека госпожа Фидосова да чуе, а най-вече да прочете стенограмите. На следващо място, не може да приемате един чл. 20, който да противоречи в седмата си алинея на следващите членове, в които допускате наблюдатели и журналисти. Има ли смислен мотив да отхвърляте предложението на господин Бисеров? Какъв е смисленият мотив и аргумент да отхвърляте предложението на господин Бисеров? (Реплика от докладчика Искра Фидосова.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също вземам думата, за да подкрепя предложението на народните представители Бисеров, Метин и Казак във връзка с ал. 7, защото току-що ни беше препоръчано да прочетем Изборния кодекс. Прочетох го, уважаема госпожо Фидосова. Оказва се, че там се допускат журналисти само при откриването на отделните изборни дни.

Един е денят!

Един е денят – разбира се, имам предвид отделните избори. Действително не виждам какъв е смисълът да отричате необходимостта да даваме повече публичност на заседанията на отделните видове комисии. Не виждам и защо трябва да бъдат ограничавани правата на журналистите. Вероятно знаете, че пътят, стъпката към диктатурата винаги започва, поне историята ни е учила на това, с премахване на публичността и ограничаване на правата на журналистите да отразяват отделни мероприятия.

О-о-о, кой говори за диктатура!

Заедно с това, не виждам смисъл, няма логика да ограничите и чуждестранните наблюдатели. Вчера много време коментирахме проблемите на законодателството и всички оставаме с доста неприятно усещане, мисля че и българските граждани остават със същото неприятно усещане, че ни очакват манипулации. Смятам, че тук всички трябва да разсеем тези съмнения – че изборният ден и предстоящите избори ще бъдат манипулирани и фалшифицирани, с това да създадем повече публичност. Пак казвам, не виждам защо се страхувате от журналистите. Все пак журналистиката, пресата е четвърта власт. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател! Уважаема колежке, да, видях Ви, за две минути изчетохте целия Изборен кодекс, даже го и научихте. И продължавате да говорите тук едни манипулативни, смешни, неверни неща. Много се колебаех даже дали да Ви направя реплика, но наистина се отказвам по-нататък да коментирам Вашето изказване, защото ако мислите, че за две минути, като отворите Изборния кодекс сте го прочели, сте го научили, просто дълбоко се заблуждавате! Вие продължавате да манипулирате. Ама, никой не забранява на наблюдатели, на представители на партии, на застъпници да присъстват в секциите и то не само при откриването на изборния ден. Той е един. Между другото държа да Ви кажа – има Централна избирателна комисия, има районни избирателни комисии, има общински избирателни комисии и секционни. Поне това научете от моята реплика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Добрева, нека да Ви напомня за едни писма, които дойдоха пролетта на 2009 г. именно от международни наблюдатели, на които Вие не отговорихте. Това Народно събрание отказа да покани представители на Парламентарната асамблея...

Онова, пардон, извинявам се – онова Народно събрание отказа да покани международни наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В последния момент, след целия международен натиск, тогава Вие видяхте, че трябва да направите това усилие и в последния момент да ги поканите. Нека да бъдем точни и коректни. Нека да припомним на всички български граждани кои отказваха присъствието на международни наблюдатели за изборите. (Реплики от КБ.)

За международните наблюдатели ние предлагаме промяна – не само да могат да присъстват представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, а и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, уважаеми дами и господа! (Шум и реплики, провиквания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Добрева, искам да направя реплика по отношение на предложението на господата Бисеров, Метин и Казак в ал. 7. Ще си позволя да го прочета и да цитирам мястото, където е текстът, който считам, че не е редно да бъде подкрепен. Заседанията на всички комисии са публични. На техните заседания, на всички видове комисии, присъстват кандидати, застъпници, представители, ръководители на партии, коалиции, чуждестранни и местни наблюдатели, журналисти, представители на неправителствените организации. И сега: изказаните от тях становища се записват в протокола. Представете си една комисия с 19 политически партии участва – колко ще бъдат наблюдателите, колко ще бъдат застъпниците. Не броим чуждестранните и българските журналисти. Ако тази комисия седне да прави протокола и всички решат да изкажат по едно становище, представете си какво ще се случи. Ще надминем по продължителност вчерашното заседание на Народното събрание. Затова моето предложение е, че те могат да представят писмени становища, но в никакъв случай да не се води такъв протокол. Тук няма точка на приключване. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, всички практики, които са били прилагани в миналото Народно събрание, и обсъжданията по отделните законодателни инициативи, не са преминавали под знака на съмнение в честност, така че Вие имате голям проблем, който предишното Народно събрание просто го нямаше. И за да нямаме всички този проблем, за да не се самообвиняваме взаимно, все пак би било добре да гарантираме чрез днешните текстове много повече публичност и много повече яснота пред гражданите не само на България, но и на Европа. Мисля, че това е нещото, върху което трябва да търсим и да градим консенсус. Второто – да си призная честно, вчера слушах много внимателно целия дебат, уважаеми колеги. Действително, наблюдавайки нашите заседания, ние вече рискуваме да преминем добрите граници и да служим като много отрицателен пример на абсолютно всички български граждани за тип поведение. Не мисля, че в ХХІ век е необходимо тук да се размахват пръсти, да се коментира, да се дават уроци. Мисля, че образованието се реализира на една по-ранна възраст, не в Народното събрание и никой не дава на нито един народен представител правото от тази трибуна да назидава и то грубо, манипулативно. Иначе, действително по-скоро дайте да променяме Конституцията и да върнем чл. 1, за да може наистина... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Иначе и до този момент, господин Микев, според законодателството, застъпниците имат право на съвещателен глас именно от гледна точка на гаранцията на публичността, на възможността журналисти и наблюдатели – чуждестранни и местни, да вземат участие в самия изборен текст, става въпрос за ал. 7... (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Госпожо Фидосова, аз все пак се гордея с това, че знам българския език и добре чета. Недейте сега да коментираме така. Мисля, че не Ви отива, най-малкото! (Реплики на народния представител Искра Фидосова.) Разбира се, че имате право. Така че, господин Микев, наистина смятам, че становищата биха могли да се запишат в протокола именно с оглед гарантирането на по-голяма публичност. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение, което е отхвърлено от комисията, за ново съдържание на ал. 7, има съвсем ясни мотиви и основания – да се осигури максимална публичност на заседанията на изборните комисии. (Реплики.) Не става въпрос само за секционните комисии, колега Лазаров. Става въпрос за всички избирателни комисии – общински, районни и Централна избирателна комисия. Знаем, че в секционните комисии има осигурена такава публичност. Това никой не го оспорва. Този текст не визира секционните избирателни комисии, но той визира най-вече по-висшите избирателни комисии и най-вече Централната избирателна комисия. Ние благодарим за това, че все пак част от нашите аргументи бяха чути и беше възприето заседанията на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии да се излъчват онлайн, но това не е достатъчно, колеги, за осигуряване на публичността. Онлайн излъчването позволява единствено една фиксирана камера, фиксирана върху председателстващия комисията, да излъчва някаква статична картина и звук. Това е единственото нещо, което онлайн излъчването позволява, или Вие ще гарантирате, че ще има няколко камери, които ще снимат от различен ъгъл, както е тук, в Народното събрание, пък ще снимат документите, пък ще се местят в залата и така нататък, за да осигурят максимална представа за това, което се случва на тези заседания. Ние не смеем да предполагаме, че това може да стане и именно затова – за да няма нищо, което да остане извън обхвата на тази камера, която ще стои фиксирана и ще излъчва заседанията, за да стане ясно какво става по време на заседанието, какви документи се разглеждат, трябва да има публичност, тези заседания да са публични, както са публични заседанията на почти всички колегиални – обществени и държавни органи и институции, в тази държава. И особено, когато се касае за избори, когато цялото обществено внимание е фокусирано върху този процес и когато и международната общност следи как се провеждат тези избори, и когато ние трябва да гарантираме, че тези избори се провеждат по възможно най-демократичния и прозрачен начин, мисля, че е съвсем естествено и закономерно да се гарантира тази публичност именно чрез приемането на това наше предложение. В противен случай ние само имитираме публичност с това онлайн излъчване. Ние само имитираме откритост. Крайно време е заседанията на Централната избирателна комисия да бъдат публични реално, за да може демократичният, общественият контрол върху тях да бъде ефективен, за да не се допускат някакви фрапантни случаи, на които станахме свидетели през последните избори – липса на решениe, решения, които абсолютно се разминават дори със законовите текстове. Ако желаете наистина да гарантирате демократичността на предстоящите избори, мисля, че нищо, нищо не трябва да Ви спира и да Ви въздържа от приемането на това решение. То цели именно и единствено само гарантиране на публичността и откритостта на работата на избирателните органи. Благодаря.

Уважаеми дами и господа, госпожо председател! Дебатът по § 8 е дебат на темата публичност в работата на комисиите, подчертавам, на всички комисии. Член 20 се отнася за всички комисии. Тук не говорим само за това какви могат да бъдат механизмите за наблюдение върху работата на Централната комисия, на районните комисии, на общинските комисии. Искам да поставя акцент върху това какви са механизмите за откритост и публичност на секционните избирателни комисии, в чиито ръководства ние няма да имаме своите представители.

Това не е вярно!

Това, което говорите, е една квази публичност. Това е ограничена публичност, аз бих я нарекъл контролирана публичност. И какво предлага ГЕРБ? Да има онлайн излъчване на 32 комисии в България. Това са 31 районни комисии и една Централна комисия. А другите 12 700 комисии кой ги наблюдава?

Всички.

Кой ги наблюдава извън партиите? Защо гражданското общество няма да има механизми да наблюдава работата на близо 13 000 комисии, както сметна тук един титан на парламентарната мисъл и парламентарното слово, в които работят шейсетина хиляди души? Защо ограничавате възможността? Ще Ви кажа какъв е сега действащият текст, гласуван от ГЕРБ: „На заседанията на районните и общинските избирателни комисии може да присъства по един застъпник от всяка партия”. Никъде няма текст, който дава възможност за присъствие на журналисти и наблюдатели в заседанията на районните и общинските комисии, а за секционните комисии никъде няма и думичка. Защо Вие отказвате да приемете следното изречение, което Ви предлагаме: „Заседанията на всички видове комисии по чл. 14 са публични”? Защо отказвате да приемете този принцип? Да приемем принципа и след това да разработим механизмите за неговото прилагане – това предлагаме ние. Вие това изречение го отхвърляте – най-важното изречение, което има отношение към темата публичност в работата на всичките близо 13 000 комисии, и въвеждате контролирана публичност. Както умеете да работите с контролирания вот, сега искате да работите с контролираната публичност. Тя се свежда само до едно: технически средства, които малко наподобяват на специални разузнавателни средства – но това няма да го коментирам, в 32 комисии от всички 13 000 комисии. Ето това е Вашата публичност, това е Вашата герберска публичност. Това е контролирана публичност, това е лъжовна публичност. Ние искаме всички наблюдатели, всички журналисти, всички лица, които имат някакво отношение към изборите, да имат право да отидат лично и да наблюдават работата на всяка комисия, защото всички знаем, че личното наблюдение – прякото, на живо, е едно, а на екрана е съвсем друго. Затова приемете нашия текст, защото другото означава, че отхвърляте принципа – принципа, за който толкова много настояват наблюдателите от ОССЕ. Приказките за 1 млн. души, които ще дойдат в една зала, са несериозни, когато става въпрос за принципите на демокрацията и публичността. В дните, когато се подготвят и провеждат изборите, държавността е там, в тези органи, съставени на доброволни начала, и цялото общество трябва да може да ги гледа как работят. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бисеров, разбира се, че трябва да ги гледа цялото общество. Разбира се, че тази препоръка трябва да бъде изпълнена. Държа да подчертая, че докладите на ГРЕКО и препоръките, които са ни дали, са защото са констатирали манипулации и непрозрачност на изборите до 2009 г., които Вие сте организирали и провеждали. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Ние там само сме участвали. Изпълнихме всички препоръки на ГРЕКО, без една-единствена, за която и днес ще спорим. Тя е по отношение на безплатните участия на всички партии в публичните държавни медии – в Българската национална телевизия и в Българското национално радио. Всички останали сме ги изпълнили, отразено е в юлския миналогодишен доклад на Европейската комисия. Още веднъж ще прочета текстовете, защото се опитвате да въведете в заблуждение гражданите, които наблюдават в момента това заседание: „Действаща разпоредба, която не се променя: Член 192. При откриване на изборния ден: „(2) Присъстват освен представители на партия, застъпници, наблюдатели, журналисти и избиратели.” В чл. 193 е същата разпоредба: „наблюдатели, журналисти”. В чл. 210 е същата разпоредба. В изборния ден във всяка една секционна комисия всичките тези хора през цялото време – от откриването до приключването и тръгването на представителите на секционните комисии към ОИК и РИК да предадат резултатите, присъстват. Те са гаранция, че няма да бъдат манипулирани изборите и изборните резултати. Затова присъстват всички тези журналисти, наблюдатели, освен тези, които пряко имат ангажимент и интерес от това как ще приключи и с какъв резултат изборният ден като участници, застъпници и представители на партия. Пак казвам, за Централната избирателна комисия като орган, който организира и провежда изборите, има онлайн излъчване, на което ще гледат всички. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, твърденията, че се ограничава публичността, са просто смешни. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Наблюдателите, застъпниците, журналистите, представителите на партиите са там, в секционните комисии. Ние говорим, че имаме публичност и онлайн излъчване точно там, където са сигналите за нарушения, така че обществеността ще може да се запознае с всички сигнали за нарушенията. Те са в РИК-овете и в ЦИК. Ние наблягаме точно там, където ще се получат и ще се разгледат сигналите. Обществеността ще има възможност да се запознае в реално време с всичко, което става, как се отреагира на тези сигнали, как се решават проблемите, ако такива възникнат, така че е смешно да се говори, че се ограничава публичността. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Бисеров, Вашето предложение е уместно и аз ще го подкрепя, обаче Вие няколко пъти, близо десет пъти зададохте от тази трибуна въпроса: „Защо, защо и защо не го подкрепяте?”. Не е вярна констатацията Ви, че крайната цел е контролирана публичност. Не го подкрепят, защото неподкрепата на това предложение е елемент от система за узаконяване на фалшификациите. (Реплики в ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Господин Бисеров, същите тези комисии, за които не допускат Вашето предложение, малко по-нататък няма да дадат на участниците на партиите извлечение от протоколите от преброяването. Ама хората са направили система за измама, бе! Затова не приемат това, и следващото, и другото. (Реплика на народния представител Иван Костов.) Господин Костов нещо се обажда. Не го чух, но вчера стана нещо с него и ще го видим в близките дни може би в статута на неговата партия. (Реплика на народния представител Веселин Методиев.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, на представителите на ГЕРБ ще кажа: „Ние наистина говорим на различни езици! Вие ни предлагате контролирана публичност, а ние искаме публична публичност. Ние искаме принципът за публичност да бъде записан!” Госпожо Фидосова, ето препоръките на ОССЕ след Вашите избори (показва документ). Това бяха Ваши избори за Президент, където се казва: „Секциите от всички равнища следва да бъдат открити за обществеността през целия изборен... Какво? Какво?... не ден, а период!” За това Ви говоря във всеки един момент. (Реплика на народния представител Искра Фидосова.) Във всеки момент, когато една комисия бъде конструирана, тя трябва да може да бъде наблюдавана. Секционните комисии работят не само в деня на вота. Те работят предния ден, те работят, ако се наложи, и следващия ден. Вие това искате да скриете. Истината е, че за да има манипулации... не манипулации, манипулациите вече остаряха, за да има фалшификации, Ви трябва прикритост. Трябва Ви заседанията тук да протичат нощем, да не се излъчват по Националната телевизия, след това комисиите да работят не публично, а на един екран да показват нещо, което никой не знае дали това е всичко или не. И най-важното – на секционно ниво, където става въпрос за най-големите фалшификации, които Вие правите, да няма начин да бъдат наблюдавани. За това говорим. Ние искаме пълна прозрачност, пълна публичност. Вие искате контролирана публичност. Ето, това е разликата между нас и Вас.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Призовавам към повече коректност в прочита на препоръките на наблюдателите от ОССЕ. Господин Бисеров вече Ви прочете буквално препоръката. Аз обръщам внимание, че там има два ключови израза: публичност на секциите на всички нива (не само до РИК, а на всички нива). Всички нива – това означава и секционна избирателна комисия. Вторият ключов израз от тази препоръка е „през целия изборен период”. Изборният период не е изборният ден. Препоръката на ОССЕ ще бъде изпълнена само ако подкрепите предложението на колегите. Освен това технологията на вота, гласуването, броенето, отчитането – тоест изборният процес е в секционната избирателна комисия. Ние не говорим за прозрачност на коментарите в последващите органи в йерархията на комисиите, които организират изборите. Говорим за прозрачност на самия изборен процес, а той не се осъществява в РИК. Този процес се осъществява в секционната избирателна комисия. (Реплика на народния представител Иван Костов). Точно там се извършват манипулациите, точно ттам се извършват и фалшификациите. Така че ако не гарантирате прозрачността на работата на първичната комисия – секционната избирателна комисия, Вие не само че няма да сте изпълнили препоръката на ОССЕ, а ще продължите основната логика на този закон – да създадете предпоставки на секционни избирателни комисии, които ще имат ръководства само от управляващото мнозинство плюс член на сателитната Ви, уж различна партия, и резултатът вече е ясен. След гласуването на предишния текст за ръководството на комисиите това е вторият текст от парадигмата на текстовете, с които готвите манипулации и кражба на вота. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Местан! Престанете вече да повтаряте една неистина, да не кажа по-силна дума – една лъжа за секционните избирателни комисии. Десет човека от Вас да излязат и 10 пъти да я повторят, тя няма да стане истина. Всички български граждани са ходили да гласуват на различен вид избори. Уважаеми български граждани – обръщам се към тези от Вас, които наблюдавате в момента пряко това заседание! Когато влезете в секционната комисия, там освен членовете на секционната комисия виждате представители на различните кандидати като застъпници, наблюдатели. В много от секциите, където и когато са преценили представители на медиите, присъстват и медиите. Целият този процес от сутринта рано, от неговото откриване, от отварянето на секционната избирателна комисия до окончателното приключване на изборния ден с предаването на резултатите е 100% публичен. Във всяка секционна комисия има десетки хора вътре през цялото време. Ако в определени комисии в Турция не е имало публичност и говорите за тях, господин Местан, съгласна съм и се обръщам към наблюдателите, към международните организации, към българските – изпратете там наблюдатели и представители, за да видите какво се случва в тези секции. На територията на Република България, във всички секционни избирателни комисии, има 100% осигурена публичност. Това е записано в Избирателния кодекс. То не се променя и няма да се промени. Опитът да заблудите в момента българските граждани, защото това заседание се предава пряко, няма да успее, господин Местан! Престанете с тези демагогски изказвания! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, освен че правя реплика на господин Местан и на преди него говоривши колеги, ще я направя под формата най-сетне да прочета и Кодекса – какво пише? Защото чух откровени лъжи.

На кой от колегите правиш реплика, за да знаем?

По отношение на присъствието в избирателните секции – има ли публичност, има ли откритост? Член 193, ал. 2. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Да, госпожа Фидосова го беше прочела, още веднъж ще го прочета: „По време на гласуването в изборното помещение може да присъства само един от застъпниците, по един представител на партия, коалиция от партии, инициативен комитет, наблюдатели и журналисти, без да пречат на гласуването.” Член 210: „При отваряне на избирателните урни, при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение могат да присъстват кандидати, един от застъпниците по чл. 101, един представител на партия, коалиция от партии, инициативни комитети, наблюдатели и журналисти, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете.” Господин Местан, във Вашето изказване, Вие казахте, че там, където се броят бюлетините – в секциите, там е поантата, там е не знам си какво, нямало прозрачност, нямало право да присъстват журналисти, наблюдатели. В закона изрично пише, че имат това право и присъстват. Задавам си въпроса след тези манипулации тук (реплика от народния представител Мая Манолова), може би Вие не сте присъствали в избирателна секция, не сте ходили, занимавали сте се с други работи. Знаем как протичаха гласуванията в някои секции и в някои райони извън България. (Реплики от КБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Фидосова, дори да постигнете най-високите стойности на децибелите, няма да убедите нито колегите ми, нито хилядите български граждани, които наблюдават тези дебати, че отговаряте на препоръката на ОССЕ за публичност в работата на секционните избирателни комисии. Всичко, което казахте, отново се сведе до публичността на самия изборен ден. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Не е вярно! Ние говорим за публичност на всички заседания на всички комисии през целия изборен период. Ако комисията има заседание преди началото на изборния ден, това заседание също трябва да бъде публично. Трябва да има външни очи, които да наблюдават Вашия председател в компанията на Вашия заместник-председател на СИК, в компанията на секретаря от ЦИК на Вашата сателитна партия присъдружна как вкарва данните, как оформя протоколите.

Вкарването на данните.

Ето това не гарантира Вашето предложение. Ето в тази връзка е предложението на колегите и точно тази публичност отказвате. Така че, ако някой манипулира, то това сте Вие. Същото се отнася и за репликата на господин Лазаров, когото имах проблеми да разбера във втората част от изказването му. Благодаря за вниманието.

Не съм подготвен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още вчера, когато започнахме дебата по Изборния кодекс, аз се зарекох, че ще взимам отношение по тези текстове, които са важни, които са съществени и които са базата, на която ГЕРБ ще правят фалшификациите на изборите. За мен тези са най-съществените въпроси – как сега приеманите изменения на Избирателния кодекс ще доведат до алгоритъма, до подмяна на вота на избирателите? Този е един от тях. Неслучайно излизам със сега действащия, приет вече Изборен кодекс, и със свитъка, в който са промените по този текст – § 8, по отношение на чл. 20. В многото избори, на които сме присъствали, всички сме свикнали, че наблюдателите, застъпниците и други съпътстващи лица за контрол над изборите са нещо дадено. По тази причина се спекулира от управляващите. Използват за този рефлекс мисленето на хората, и твърдят, че по сега действащият Изборен кодекс, по който се проведоха само миналите избори, наблюдателите са допустими във всички видове комисии – избирателни секции, районни избирателни комисии, общински избирателни комисии. Това просто не е така по сега действащия кодекс, според чл. 20. Прочетете чл. 20 и ще видите, че там я няма възможността наблюдателите да участват и да присъстват. В измененията, които се предлагат, и по редакцията на комисията в чл. 20 няма предвидена такава възможност. Така че от създаването и приемането на сегашният Изборен кодекс наблюдателите не са допустими във всички периоди, във всички времена, на всички етапи от изборния процес. Затова е направено и предложението за допускане на наблюдателите на всички нива и във всички комисии при избирателния процес. Целта е ясна, нещата са навързани. Беше гласувано вече предишното предложение – да няма възможност всички политически партии да имат свои представители в ръководствата на избирателните комисии. Това е вторият елемент от тази система, за която говорим – и от „Атака” отдавна говорим за фалшификациите на изборите. По-малко очи, по-малка публичност. Това, че това ще бъде заменено с ролята наблюдатели с онлайн наблюдение, е несъстоятелно. Ясно е, че от камери и екрани не може да бъде схванато онова, което става в една секция на всички нива от технологията на изборния процес. Това е вторият тежък елемент, който ще води до подмяна на резултатите, до фалшификация на изборите. Оттук нататък ще видим докъде ще стигнете. Ние обаче Ви съветваме: бъдете по-конструктивни и недейте стига докрай! Явно е, че имате намерение да приемете предлаганите от вас изменения, които ще бъдат база за фалшификациите, но това е лоша политика. На тази политика може да се противодейства с много и най-различни средства. Крайно време е още тук да спрете и да не гласувате Вашето предложение, а да гласувате предложението, което дава реалната възможност за действията на наблюдатели и другите наблюдаващи лица в изборните секции през целия период на изборния процес.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо председател, предлагам да подложите на гласуване в т. 3 на § 4, за чл. 20 отпадането накрая на добавеното „регистриран по реда на чл. 29, ал. 1, т. 10, съответно чл. 33”. Всички смятаме, че ограничаването на броя на застъпниците е необходимо. По този въпрос сме единодушни. Всички смятаме, че те трябва да се регистрират в съответния район като застъпници, но аз смятам, че не бива да закрепостяваме един регистриран застъпник само към една секция, нищо че има резервни застъпници. Защото понякога може да е много по-рационално, когато има някаква невъзможност на един застъпник да проконтролира какво става в една секция, да отиде човек от съседна секция и да провери. Реално чрез връзката между това добавено изречение, което не е внесено, забележете, от никой народен представител. То е продукт на доклада на комисията. Застъпникът се закрепостява само в една секция. Излиза, че той е застъпник на кандидатска листа за секция, а не застъпник за кандидатска листа. Не сме против те да са регистрирани в съответната районна комисия, не сме против да се намали броят им така, както е решено, за да не се използва това за скрито купуване на гласове, но тяхното закрепостяване към секция, особено за малките партии, особено за малките партии ще доведе до невъзможност за покриване. Най-важното, нека да има възможност застъпникът, защото той винаги в нашето законодателство е бил застъпник на кандидат, застъпник на листа, а не застъпник на листа за тази секция, което създава условия за още нещо – за внезапна проверка на протичане на изборния ден. Отивайки един застъпник, който не е от сутринта там, другият излиза, защото има право на един застъпник, който е вътре, този проверява какво се случва, вижда какво се случва. Един външен поглед винаги води до по-малки възможности за договаряне вътре при нарушаване на изборните правила. Така че не бива да закрепостяваме застъпниците точно към една секция. Те са застъпници на листата за района, застъпници на кандидата за съответния избирателен район – едномандатен, многомандатен, в зависимост от изборите, но не са само за тази секция. Имаме формалното основание – този текст не е внасян от никой от вносителите, нито е приеман на първо четене в основните закони. Да, искаме да се ограничи, но не да се закрепостяват застъпниците. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, не беше вярно това, което казаха представителите на ГЕРБ, че наблюдателите стоят непрекъснато в изборните секции. Това могат да говорят хора, които не познават изборния процес. Обикновено застъпниците и журналистите стоят пред сградите или в коридорите на училищата, където са разположени избирателните секции. Вътре в стаите не стоят и основната причина за това е оправданието, че пречат на изборите – няма къде да застанат, често стаите са малки. В този смисъл тук се поддадохме на едно внушение, което не е вярно. Всички знаят че е така, освен в много големите стаи, които обаче не са на толкова чести места. Това, от една страна. Второ, последното изказване е факт, който доказва, че става въпрос за контролирана прозрачност на изборния ден. Искам да кажа каква е практиката в европейските страни. Хора, които водиха обучение, разказаха пред нас, че във Франция избирателните комисии само провеждат изборния ден, а броят хора от гласувалите – тези, които желаят, отиват, сядат. Така ли е?

Да, така е.

Ето, така е. Вижте колко е прозрачен изборът във Франция. Който иска – отива и брои. Ами това е обществен процес!

Броят в присъствието на комисията.

Това е периодът и отчитат. Гледам, че някои си цъкат есемеси, както Бойко Борисов цъкаше на връчването на Нобеловите премии. Заразително е това цъкане на есемеси. Няма да има диалог така. Доближавате това, което сами наричате „червена граница”. Червената граница на търпението на опозицията в тази зала я приближавате плътно с това отношение към гласуването на изборните правила. Няма никакво основание да се правят ограничения върху наблюдението на периода, особено, след като пред очите ни е много горчивият опит на провала на изборите за президент и за местни органи на властта, който ГЕРБ допусна с цялата промяна на Избирателния кодекс, която направи, и с напъна да проведе изборите. Казвам на колегите от ГЕРБ: Вие имате зад гърба си един провал. Трябва да е ясно това! Вчерашните и снощните дебати до късно в тази зала показват, че Вие сте се провалили в опита си да проведете едни избори. Това е фактът. Дори обстоятелството и може би обяснението за онези бюлетини, които са обявени за недействителни, е за това, че са били захвърлени някъде, защото хората не са имали търпение да изчакат огромните опашки, задръствания, дезорганизация и прочие в районните избирателни комисии, е факт, доказващ провала на изборите. Поради лошата организация тези гласове са били отчетени като недействителни. Имайки зад гърба си един провал, най-разумното поведение на ГЕРБ е да отвори максимално прозрачно изборите, а не да ги ограничава, не да контролира тези наблюдатели, а всичко, което се иска – да го направи, за да няма основание след това всички да твърдят, че сте готвили този провал предварително, не сте се поучили от първия и нарочно отивате към това, с цел да манипулирате резултатите от изборите. Призовавам да се приеме този текст и поради друга причина. Малко се говори за това – малките партии нямат представителство в избирателните секции. Имат до една четвърт от всички места, което означава, че не покриват голяма част от избирателните бюра. Това означава, че няма никакъв друг инструмент, ако техните наблюдатели не присъстват през цялото време и нямат право да запишат своите възражения или особени мнения. Няма как тяхното наблюдение да бъде отразено по какъвто и да е начин на изборите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Заради това заявявам, че ние имаме интерес изборите да бъдат напълно отворени и прозрачни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето изказване е в подкрепа на предложението, направено по чл. 20, ал. 7 в съответствие с изискването на ограничената комисия на ОССЕ. За да бъда съвсем ясен и точен, за да мога да извлека политическите изводи, които ще направя, ще се спра точно на съществуващия текст: „На заседанията на районните и общинските избирателни комисии могат да присъстват по един застъпник от всяка партия, коалиция от партии или инициативен комитет, като изказаните от него становища съответно се протоколират”. Предложението, което е направено е: „Заседанията на всички видове комисии по чл. 14 са публични. На техните заседания могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на ръководството на партии и коалиции, чуждестранни и местни наблюдатели, журналисти, представители на неправителствените организации.” Ще се спра на изискването на ОССЕ. В Изборния кодекс следва изрично да се предвиди, че упълномощени представители на участниците в изборите, национални и международни наблюдатели и представители на медиите имат право да присъстват на сесиите на избирателните комисии. Предложеният текст е в съответствие с изискването на ОССЕ. Недопустимо е в момента единствените доводи, които изказвате, да бъдат за това какви са били пороците в миналото. Нали за това, уважаеми управляващи от ГЕРБ, през 2011 г. приехте и влезе в сила нов Избирателен кодекс – за да преодолеете съществуващите според Вас пороци. Какво се оказва в момента? – Че Вие приехте Избирателен кодекс не за да преодолеете пороците, а да създадете условия за фалшификация на изборите. Предложенията, които правите в момента, уж по изискването на ОССЕ, уж заради недостатъците, които са констатирани на изборите, Вие осигурявате точно условията за непрозрачност, за възможност за скрити процедури, които ще доведат до фалшификация на изборите. Не чух никакви доводи от Ваша страна, уважаеми представители на ГЕРБ, които да оспорят необходимостта от влизане в сила на този текст. Съществуващият текст касае районните и общинските избирателни комисии. Предлаганият текст касае да има публичност във всички комисии и уеднаквяване на процедурата, което ще премахне възможността за недоразумения, за неразбиране на процеса и за различни начини на тълкуване. (Шум и реплики.) Да, чухме днес в залата различни начини на тълкуване на съществуващите условия и ред. Щом в залата се допуска различно тълкуване, това означава, че хората, които ще провеждат изборите, ще бъдат още по-затруднени и въведени в още по-тежко заблуждение. Това на Вас ще Ви даде възможност да изманипулирате вота. С изключение на доводите, които изтъквате за минало време, нямате нито един основателен довод за неприемането на този текст. Още повече, че това е изискване на ОССЕ. Говорим за бъдещите избори. Фиксирайте се върху Вашите реплики по отношение на бъдещите избори. Обществото очаква бъдещите избори да бъдат честни. Точно страхът от загуба на предстоящите избори Ви кара да приемате тези текстове, които ще Ви дадат възможност за манипулации и фалшификации. Няма логика. Пак Ви казвам: престанете да говорите за Избирателния кодекс, който вече не е в сила. Говорим за новия Избирателен кодекс, който приехте и сега изменяте.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз си бях дала дума, че на адвокат Терзийски няма да правя реплики, защото не смятам за необходимо при толкова многократно повторени лъжи и това бабуване и врачуване, което направи в бъдеще време. Господин Терзийски, поне научете как е заглавието на този закон: „Изборен кодекс”, а не Избирателен кодекс, не нещо друго, а Изборен кодекс. Точно защото за Вас е избирателен, четете, както на Вас Ви харесва, нормите отзад напред, по средата, смесвате ги, тълкувате ги, така както само Вие може да направите това нещо. Тук няма глупави хора, нито в залата, нито тези, които ни гледат – българските граждани. Стига вече с всички лъжи и манипулации. От сутринта слушаме само едно и също – ще, ще, ще...! Ще манипулираме изборите, ще ги фалшифицираме – казва господин Терзийски. Стига вече! Четете текстовете: публичност и прозрачност навсякъде в изборния процес. Засрамете се, защото ГЕРБ прие Изборен кодекс, получи висока оценка за този Изборен кодекс. Защо не го приехте Вие, след като сте толкова добри? Всички лоши практики, които анализирахме и констатирахме, ние ги променихме. И още едно изречение – цялата тази драма и спор вчера и днес не е за промени, които ГЕРБ предлага, за да манипулира процеса, а промени, предложени от Вас, от опозицията и манипулирате всички български граждани в момента. Вземете си законопроектите за изменение и допълнение по вносител, за да видите тези текстове от кого са предложени! Стига вече лъгахте!

Не чете!

Как да чете, той сигурно не може.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не се притеснявайте! Преди малко чухте нещо, което доста ме озадачи. Изборният кодекс е в сила, колега! Вашият Избирателен кодекс може да не е в сила. Това, че има Законопроект за изменение на Изборния кодекс, който ние в момента дебатираме, не означава, че Изборният кодекс, който приехме и е публикуван в „Държавен вестник”, не е в сила. Това казах! Съсредоточете се, „защото Изборният кодекс не бил в сила”, а Вашият Избирателен кодекс – каза госпожа Фидосова, четете си го, както искате – отзад напред, зобкайте отляво-отдясно. Благодаря.

Има 32 препоръки!

Защото излъгахте!

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Репликата на господин Лазаров я чух до момента, отправена към всички народни представители, които се изказаха. Затова няма да се спирам на нея, някои му отговориха достойно. Аз съм изненадан от репликата, която ми направи корифеят на юридическата мисъл в ГЕРБ госпожа Фидосова. Госпожо Фидосова, аз очаквах смислени аргументи на това, което Ви казах. (Шум и реплики.)

Чети „Избирателния кодекс”!?

Ако Вие считате, че 32 препоръки на ОССЕ са за пренебрегване и текстът, който станах да защитя като предложение, направено от колегите, се различава от препоръка № 3, изречение второ на ОССЕ, то толкова по-зле за Изборния кодекс, който Вие сътворихте и приехте. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Основната теза и тема тук е следната. Има препоръки от ОССЕ, опозицията във вчерашния цял ден и днес до момента изразява своите тежки опасения за предстоящите избори и за изборните процеси, които се провеждат въобще. Общественото настроение е, че Вие фалшифицирате и ще фалшифицирате изборите. Вие сте длъжни да дадете отговор на това настроение, приемайки не само това, което опозицията Ви предлага в полза на прозрачност и гарантираност на честния изборен процес, но най-вече това, което препоръките на ОССЕ изискват. И тук всякакви такива смешни шикалкавения от типа на „изборен” или „избирателен” кодекс са просто несъстоятелни въз основа на дебата, който водим. Ние водим дебат за честността на изборите, които трябва да се проведат в България и текстовете, които предлагаме и Вие последователно и тенденциозно не приемате, доказват само едно, че тези изисквания, че тези основания, че тези опасения, които Вие се каните да направите, са верни. Вие бягате от прозрачност и от гарантираност на честността на вота, защото наистина имате намерение да фалшифицирате изборите. Аз говоря в бъдеще време, защото ние сега приемаме изменението на този закон. Ние не говорим затова какво е било преди 2, 3, 5 или 10 години в съществувалите досега редакции или закони. Ние говорим за това, което сега приемаме и Вие сте длъжни да отговорите точно на тези изисквания и точно на тези бележки, които ние правим. Защото те се изразяват и в общественото настроение, и мнение срещу Вашето законодателство.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа, че тръгвайки от текстовете за присъствието на наблюдатели, за присъствието на журналисти, инициативни комитети, представители на партии и така нататък, мисля, че Ви беше цитирано преди малко членове 192 и 193, 210. Ако трябва да цитирам, ще цитирам. В чл. 192 е записано: „В изборните помещения преди откриването на изборния ден могат да присъстват кандидати, един от застъпниците, по един представител от партия, коалиция от партии, инициативен комитет, наблюдатели, журналисти и избиратели”. В чл. 193 е по същия начин – по време на гласуването същите тези представители могат да присъстват. Така че да се казва, че по някакъв начин се манипулира и не се допускат представители на партии, наблюдатели, особено журналисти, това е недопустимо да се говори. Да, вярно е, че стаичките наистина са малки и в тях няма как вътре да има стълпотворение. Това е нормално. Те стоят отпред. Между другото, ако сте забелязали, по време на изборния ден при самото гласуване, стаите с избирателните урни винаги са с отворени врати, по една много проста причина, защото тези стаички са малки и постоянно има едно движение на избиратели. Така че е трудно да се говори, че се прави някаква манипулация. По отношение на това да се наблюдават евентуално секционните избирателни комисии, уважаеми дами и господа, ние ще се превърнем в един „Биг брадър”, ако наблюдаваме какво правят тези 12 700 секционни избирателни комисии. Това е невъзможно и недопустимо да се случва. Още снощи се случи при дебатите – всеки да излезе тук, на тази трибуна, и да размаха папки. Ще размахвам и аз една папка (размахва я), макар че в нея е така нареченият „Изборен кодекс”. Други размахваха папки, в които нямаше нищо, и казваха, че вътре пишело нещо. Освен това, уважаеми господа, трябва да кажа, че по отношение на предаването по Българската национална телевизия някои хора искаха да предават техните изказвания по телевизията и по радиото, а в същото време, когато трябваше да се гласува, примерно при прогласуването предложението на господин Шопов – да се предава по БНТ и БНР, той не участва дори при прогласуването. Тогава за какво говорим? Вчера се говореше за високо поставени и ниско поставени депутати, вчера се говореше за чували с бюлетини. Трябва да Ви кажа, че във връзка с настъпващия празник, това не бяха чували с бюлетини, а сега това са чували с подаръци на Дядо Коледа. Така че, не се притеснявайте за тези чували с бюлетини, за които говорите. Говори се тук за кръгла маса и така нататък, за така наречените „независими” – нещо, което няма нищо общо с нашия дебат. Аз бих казал, че трябва да говоря за така наречените „отцепници от СДС”. Благодаря Ви.

Реплика!

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Матов, говорите за независими в кавички, защото те са заявили принадлежност. Когато се изказват, вместо аргументи, влизат в същия стил на политическите нападки.

Недей да лъжеш!

Защо има нужда от тези независими, защо има нужда от парламентарно представени политически партии от по четирима души?! – За да могат да обслужват привидната демокрация! Мисля, че това е ясно вече и за децата в България. Вие няма как да убедите някого, че не сте независими в кавички, няма как! Това върви, гласуванията се знаят, позициите се знаят и изведнъж идвате тук и казвате: „Ние сме независими”. Включително за тези, които са заявили принадлежност към нашата парламентарна фракция, не крием, че не споделят нашите идеи. Защо обаче Вие се срамувате да кажете: „Ние защитаваме позициите на ГЕРБ”. Моето възражение е по същество. Вие хубаво четете чл. 192, 193, 210, но при чл. 192 става дума за откриване на изборния ден – хипотеза, при чл. 193 става въпрос за времето на гласуването, при чл. 210 става въпрос за времето на отварянето на избирателната урна и установяването на резултатите. (Реплики от народния представител Дарин Матов.) Не, не, не, ако беше целият изборен процес в тези хипотези, нямаше в т. 3 от Заключителния доклад на ОССЕ да се каже: „На всички равнища следва да са открити за обществеността през целия изборен период”. Искате да кажете, че позоваването в доклада на тези съществуващи текстове е некоректно? Тях ги има, има я и препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество. Тук Вие се позовавате и тълкувате едни неща, за които в доклада е отразено, че не гарантират целия изборен период и препоръката. В Изборния кодекс следва изрично да се предвиди, че „упълномощени представители на участниците в изборите, национални и международни наблюдатели и представители на медиите имат право да присъстват на сесиите на изборните комисии”. Има ги тези текстове, но не са достатъчни.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Матов, в рамките на четири минути Вие преминахте през доста теми и мимоходом засегнахте и текста, който аз предложих и който обсъждаме. Не обяснихте обаче как от текста, който има за цел да въведе принципа на пълната публичност, се стигна до текста на закрепостените застъпници. Какво общо има моят текст и текстовете на БСП за публичността в основния закон с текста за контролираните застъпници?! Защото регистрираните и закрепостени застъпници са контролираните застъпници. След контролираните секции – контролирани, защото в техните ръководства няма да има представители на опозицията, след контролираната прозрачност идват и контролираните застъпници. Знаете ли в какво се състои контролът? Защо е направено това?! Някой от ГЕРБ ще стане ли да обясни защо е направено това?! Причините са две. Когато застъпник в определена секция е по-активен, отколкото на ГЕРБ им е угодно, те търсят начин да го притиснат. Това е човек от квартала, могат да му намерят цаката. Тогава изборният щаб няма възможност да направи замяна и да извади този човек от натиска – той да отиде в друга секция и да замени човека с друг човек от друга секция. Именно затова Вие искате тези застъпници да бъдат контролируеми по принцип, защото това са хора от квартала, а в квартала винаги може да се намери някой, който да даде идея как застъпникът да бъде контролиран и натиснат. Другата причина е малките партии, които не могат да запишат толкова много застъпници, на практика да се ограничат само в определени региони. Затова говорим не само за контролирана прозрачност, не само за контролирани комисии, но и за контролирани застъпници!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Матов, надявам се, че накрая влизаме конкретно в текстовете, защото досега през цялото време беше цитирано нещо от страна на ГЕРБ на ангро – това го има, онова го няма. Хубаво е, че влизаме в конкретиката. Мога да се съглася с част от предложеното от колегите, защото едната от забележките беше и чувах някъде да се говори да кажем точно за какво става дума, точно кой го предлага – казваше Фидосова. Да, един от спорните текстове очевидно е предложен от колегите от ДПС – Бисеров, Метин и Казак. Според мен този текст има логика. Не знам защо, влизайки в конкретиката, правим различни изводи от това. Вие сте юрист, аз не съм. Като такъв очевидно Ви е ясно, че чл. 192 и 193 очевидно не вършат работа, защото там става дума за изборния ден и за гласуването, тоест тях може да ги има. Текстът обаче, който предлагат колегите от ДПС, е значително по-широк от това, което е в чл. 192 и 193. По същия начин в чл. 210 става дума за нещо, което не изчерпва текста, който са предложили колегите Бисеров и Казак. Това е очевидно. Да не говорим, че освен всичко друго в техния текст ги има неправителствените организации, а в другия текст ги няма. Да не говорим за това, което се каза вече няколко пъти от други колеги, че там става въпрос за определени времеви отрязъци, а не за целия изборен процес, което те имат предвид. Да не говорим и за това, че отделно в текста на господин Бисеров го има факта, че изказаните становища се записват в протокола. Следователно е абсолютно очевидно, че между текста, който предлагат колегите, и записаното в сегашния Изборен кодекс, има очевидна разлика. Очевидно е, че което те предлагат води към повече прозрачност в изборния процес. А защо с такава именно стръв защитавате тезите, означава само едно – трябва наистина да преразгледаме понятието „независим”. Съжалявам, Вие не сте независим!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кутев, не съм юрист, икономист съм. Ако Вие смятате, че съм зависим, най-много се радвам, че не съм зависим от Вас. (Реплики от КБ.) По обратен ред ще отговоря – на господин Бисеров ще кажа, казвал съм това и друг път, че прозрачността ще изиграе лоша шега по отношение на всички законопроекти, които са предложени от ГЕРБ и се гледат в залата. Да, защото наистина по Вашето време нямаше никаква прозрачност и тогава не са се коментирали всички тези неща, включително Изборният кодекс и дали сте успявали по Ваше време да задушавате всякакви изказвания. Каквото сте приемали, се е правело на закрити заседания. По отношение контролирането на застъпниците. Мисля, че Вие контролирахте не само застъпниците, но и гласоподавателите! Това е доказано. Снощи беше казано как контролирате извозването на Вашите гласоподаватели от Турция в България. Не само контролирахте гласоподавателите, но и ги обгрижвахте. На първия въпрос за това как аз коментирам членовете 192, 193 и 210, биха казал – чл. 192 е откриването на изборния ден, чл. 193 е самото гласуване в изборното помещение, а чл. 210 коментира отварянето на избирателните урни и установяването на резултатите. Затова може и да не съм юрист, но мисля, че проследява целия изборен процес от неговото започване, през неговото гласуване, затварянето на урните и преброяването на бюлетините. Аз не зная какво още имате предвид Вие, но явно Вие така си говорите и ще продължавате да говорите, защото не Ви изнася.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване на предложението на колегите Бисеров, Метин и Казак, защото с вота си „против” Вие не гласувате против предложението на колегите от ДПС. Вие с този вот отхвърляте препоръката на ОССЕ – много ясна препоръка за осигуряването, повтарям, на прозрачност на всички нива на изборните комисии и на целия изборен период. Единственото предложение, което гарантира тази препоръка, е предложението на колегите. Гласувате против препоръка на ОССЕ. Ето с това съзнание би трябвало да преосмислите вота си. В противен случай ще чуете наши коментари, направени точно пред европейските институции, че след като си осигурихте възможност за собствено еднопартийно сателитно ръководство на всички комисии, им осигурявате условия на тъмно да правят каквото си искат по време на изборния процес. Ето това е продължението на серията текстове, с които подготвяте манипулирането на вота. Само че тук вече ще имате проблем и с ОССЕ, които ще разберат, че с това гласуване отхвърляте тяхна препоръка. Благодаря.

Първо, да напомним, че господин Миков предложи отпадането на т. 3 в редакцията на комисията.

Аз си позволявам да Ви предложа трите точки да ги гласуваме поотделно. Защото т. 1 е в унисон с това, което предлага БСП, и с това, което сме предложили ние. Не е точно същото, пак е една малка измишльотина, но все е в посока на това да се гарантира, че липсата на кворум няма да бъде механизъм за проваляне. Затова аз смятам, че ще има консенсус по т. 1. Точка 2 – по-скоро да.

Не за вариант, аз говоря за окончателния текст. Трите точки да ги гласуваме поотделно.

Уважаема госпожо председател, аз просто предлагам да бъде спазван правилникът. Предложението на вносителя съдържа три хипотези, две от тях са отхвърлени. Първата е за обжалваемост на всички актове на всички избирателни комисии, което е Вариант І по т. 1. Точка 3 е нашето предложение – на Коалиция за България, което е внесено като предложение на вносител, за това на заседанията на всички избирателни комисии да могат да присъстват наблюдатели. Това са две различни предложения, които, след като не са подкрепени от комисията, би следвало да се гласуват отделно.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението за обжалваемост на всички актове на избирателните комисии е гаранция за честен изборен процес, в чието контролиране ще могат да участват всички субекти на изборите. Това е и препоръка на наблюдателите от ОССЕ – да се осигури максимален съдебен контрол върху актовете на изборната администрация. Само ще кажа, че то се налага да бъде въведено и предвид практиката на Централната избирателна комисия по отношение на предстоящия референдум – тя наистина си позволява да пренаписва, да дописва, направо да подменя закона. Както ще стане ясно в следващите текстове, има актове на ЦИК, които задължително трябва да подлежат на съдебен контрол, но те са изключени от този контрол. Тъй като депутатите от ГЕРБ настояват при всеки текст да бъде правено сравнение с това каква е била действащата разпоредба по време на отделните избирателни закони и досега в Изборния кодекс и в каква посока се правят промени, само ще подчертая, че по отношение на обжалваемостта ГЕРБ дава на заден относно възможностите на участниците в изборния процес да обжалват актовете на избирателните комисии.

Това е предложение на Коалиция за България, което е включено в основния доклад, и с него ние отговаряме на Препоръка № 3, Препоръка № 29 и Препоръка № 30 на наблюдателите от ОССЕ, а именно възможността на наблюдатели да присъстват на заседанията на избирателните комисии. Тук се изприказваха маса приказки за възможностите на наблюдателите да участват в някои от фазите на изборния процес в изборния ден в секционните избирателни комисии. Но нека да стане ясно, че с отхвърлянето на тези предложения депутатите от ГЕРБ отказват на международните и на националните наблюдатели да присъстват на заседанията на районните избирателни комисии и на Централната избирателна комисия, което е гаранция какви решения, пряко свързани с изборния процес, ще бъдат приемани от тези комисии. Това е задължително изискване. Истинската публичност и прозрачност означава да допуснеш международни наблюдатели на заседанията на ЦИК и на РИК. Обратното означава, че се страхуваш от онова, което ще се случва на заседанията на тези комисии.

Да!

Прегласуване!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, не е ясно защо е необходимо това закрепостяване на застъпника и казване, че ще упражнява правата си в тази секция. В чл. 101 от Изборния кодекс – това велико достижение, е казано, че функцията на застъпника е да представлява интересите пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии! Може един застъпник, станал свидетел на нарушения в определена секционна избирателна комисия, да се вдигне и да отиде в общинската избирателна комисия. И на негово място в секционната да влезе друг, чиято регистрация... Защото той – проблемът, ще се случи по-късно. Същинският проблем е в... (Шум и реплики от народния представител Искра Фидосова.) Не, не е в чл. 101! (Реплики от народния представител Искра Фидосова и от съветника в отдел „Законодателни референти”.) Не ми суфлирайте, ако обичате! Същинският проблем е свързан с това, че в чл. 29 се казва: „в която се посочва номера на избирателната секция, в която ще упражняват правата си по този кодекс”. Е, как в избирателната секция застъпникът ще упражнява правата си да представлява кандидата пред държавния орган МВР? Или пред държавния орган Прокуратура? Значи, правата по чл. 101 на застъпника са по-широки от участието му в един ден в една изборна секция. Това се опитвам да обясня и някои разбраха, а някои – още не са! Защо? Да се регистрира – да. Да се намали броят им – да. Но не може да ги закрепостявате, че правата му са свързани с мястото на тези права – секцията. Те са права и пред секцията. (Шум и реплики.)

Той не е секционен застъпник, а е партиен застъпник!

Точно така!

Той е застъпник на кандидатска листа, не е секционен застъпник в тази секция.

И ако види в секцията, че става нарушение, има ли права?

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Втори ден парламентът разглежда Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. За два дни ние сме на осма страница от 134 страници предложения! (Шум и реплики.) За два дни... (Реплики от ГЕРБ: „Избягахте! Избягахте снощи!”.) Не избягахме! До 22,00 ч. снощи работихме. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) И сме на осма страница! И през тези два дни разглеждаме две препоръки на Доклада на Ограничената мисия на ОССЕ. В препоръките, които са 32 на брой, ние сега сме на третата препоръка, вчера гледахме втората препоръка, за целия ден ние не успяхме да накараме управляващите една запетайка да променят от това, което те предлагат в проекта. Днешният ден – също. Това, което ние искаме е да има публичност, да има прозрачност на изборите и чета какво препоръчва ОССЕ дословно: „Секциите на избирателните комисии от всички равнища следва да са открити за обществеността през целия изборен период. В Изборния кодекс следва изрично да се предвиди, че упълномощени представители на участниците в изборите, национални и международни наблюдатели и представители на медиите (медиите, за съжаление, не ги виждам да са активни в обсъждането на тази точка) имат право да присъстват на сесиите на избирателните комисии”. Ние по никакъв начин не можем да приемем това, което ГЕРБ предлага в промените, и затова сме против. И аз затова гласувах „против”. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 5: „§ 5. В чл. 21, ал. 1 след думите „при избори за” се добавя „народни представители за”.”

Госпожо председател, трябваше да ги подложите поотделно на гласуване, защото комисията не възприема текста на вносителя. В случая вносителят е Коалиция за България. Смисълът на това предложение е, че предлагаме интегрални бюлетини за всички видове избори, а това, което сме внесли на изборите за народни представители е интегрална бюлетина с преференция, така че гласуването на този текст означаваше интегрални бюлетини за всички видове избори.

Тогава искам прегласуване!

Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Глава втора, Раздел ІІ се създава чл. 22а: „Статут Чл. 22а. (1) Централната избирателна комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. (2) Бюджетът на Централната избирателна комисия се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет”.”

Уважаеми колеги, този текст е доказателство за това, че ГЕРБ не отдават абсолютно никакво значение на дебата, който ще се случи в залата, нито на гласуването на депутати, различни от мнозинството на ГЕРБ, защото обстоятелството, че Централната избирателна комисия ще стане юридическо лице на бюджетна издръжка вече беше отразено в бюджета за следващата година. Там в чл. 6 беше написано съществуването на юридическо лице ЦИК с определен бюджет. Седмици преди да бъде гласуван този текст и да бъде взето решение от пленарната зала, че Централната избирателна комисия ще съществува като юридическо лице, въпросът беше предрешен със Закона за държавния бюджет, като даже на ЦИК беше определен бюджет в качеството й на юридическо лице. Ние сме против превръщането на ЦИК в юридическо лице. Дебата ще го развием в следващите текстове, защото с оглед администрацията, която се създава в Централната избирателна комисия, правата да представлява ЦИК практически се предоставят на едно лице главен секретар, което ще има неограничени правомощия да назначава, да уволнява, да сключва всякакви договори от името на Централната избирателна комисия, и по този начин да подмени нейното съществуване като орган, който е избран на партийно-политически принцип при спазването на определени баланси. Сега ГЕРБ ще назначи едно лице главен секретар, което ще бъде главното в Централната избирателна комисия и което от името и за сметка на ЦИК ще извършва всички следващи действия, включително сключването на договори, включително сключването и на договора с преброителя на следващите избори. Конкретно – този текст показва неуважението на това мнозинство към Парламента, към мнението на останалите парламентарни групи, извън ГЕРБ, защото вече си позволи да предреши този въпрос в Закона за държавния бюджет.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няма никакво съмнение, че Изборният кодекс е едно от най-важните упражнения, които очевидно по усмотрение на мнозинството трябва да се извършат до края на годината, но моля Ви като председател да обясните какъв ще бъде дневният ред за днес. Докога ще се работи, тъй като снощи по предложение на мнозинството имаше предложение да се работи до 24,00 ч.? Днес непрекъснато получаваме разнопосочни съобщения – ще има заседания на комисии, няма да има заседания на комисии. Току-що получихме съобщение за насрочване на заседанието на комисията „Яне Янев”. Обяснете какво е решението и предложението на Председателския съвет и изобщо как ще процедираме до края на работния ден? Също така искам да Ви помоля да предупредите председателите на комисии да не насрочват заседания в пленарно заседание, защото вчера това беше факт. Благодаря Ви.

Предложение на народния представител Петър Хлебаров: „Създава се нов § 9а със следното съдържание: „§ 9а. В чл. 23 се правят следните изменения: а) в ал.1 думите „за срок от 5 години” се заменят със „за срок до конституирането на новоизбраното Народно събрание”; б) създава се нова ал. 2 със следния текст: „(2) Не по-късно от два месеца от конституирането на новоизбраното Народно събрание, Президентът на републиката провежда консултациите по предходната алинея и назначава Централна избирателна комисия.”; в) алинеи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се преномерират съответно на алинеи З, 4, 5, 6, 7, 8 и 9; г) в ал. 6, която става ал. 7, цифрата „7” се заменя с цифрата „8”, а цифрата „10” се заменя с цифрата „9”; д) алинеи 9 и 10 се отменят; е) ал. 12 се отменя.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 10 има предложение на народния представител Яне Янев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак. Ще прочета само неподкрепената част: 3. В ал. 7 след думите „по ал. 1, т. 5, 6, 21, 26 и 29” се добавя „и по ал. 2, т. 1”. Комисията не подкрепя предложението по т. 3 и го подкрепя по принцип по т. 1 и 2. Предложение на народния представител Георги Анастасов: В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава нова буква „г”, а останалите букви се преномерират: „г) В т. 8 в края се добавя ново изречение: „Забавата се счита за мълчалив отказ от произнасяне и в тези случаи се прилага чл. 26, ал. 8.” 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Решенията по ал. 1, т. 10, 11, 12 и 13, ал. 2, т. 5 и 6, ал. 3, т. 4 и 5, ал. 4, т. 6 и 7, ал. 5, т. 2 и мълчаливият отказ от произнасяне по чл. 26, ал. 1, т. 8, включително отказите за регистрация, могат да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в срок до 24 часа от съобщаването им. Централната избирателна комисия изпраща жалбата на съда незабавно. Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася с решение в срок до 24 часа от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. С решението си съдът налага глоба на председателя на ЦИК за неизпълнение на задължението му по закон.” 3. Създава се ал. 11: „(11) Към Централната избирателна комисия всяка партия, коалиция или инициативен комитет, които нямат представител в ЦИК, могат да регистрират по един застъпник, които могат да присъстват на заседанията на комисията без право на глас и да се подписват на протоколите, както и да вписват в тях свои мнения, възражения и препоръки и да получават заверени преписи от същите.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов: § 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 след думите „и приема вътрешни правила за организацията на дейността си” да се сложи запетая и да се добавят думите „приема процедурни правила, по които ЦИК разглежда и се произнася по жалби срещу решения и действия на избирателните комисии, процедурни правила за разглеждане на жалби и сигнали за нарушения на предизборната кампания и изборния процес;”; г) в т. 22а след думите „излъчва заседанията си в реално време на интернет страницата на комисията” се добавят думите „и съхранява архив от записите на заседанията”. 2. В ал. 7 изречение първо се изменя така: „Решенията на Централната избирателна комисия, с изключение на тези по ал. 8, могат да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в срок от 5дни от обявяването им.” 3. Създава се ал. 11: „(11) ЦИК се произнася по жалби и сигнали за нарушения на предизборната кампания и изборния процес, подадени от граждани, наблюдатели, застъпници и участници в изборите.” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, букви „б” и „в” и не го подкрепя в останалата част. Предложение на народния представител Петър Хлебаров: § 10. В чл.26 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нова ал.9 със следния текст: „(9) Решенията на Централната избирателна комисия извън посочените в ал. 7 и 8 на настоящия член могат да бъдат обжалвани пред Административен съд София-град чрез Централната избирателна комисия в срок до седем дни от съобщаването им. Централната избирателна комисия изпраща жалбата на съда незабавно. Административният съд София-град разглежда жалбата и се произнася в срок до седем дни от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица.” б) създава се нова ал. 10 със следния текст: „(10) Решенията и определенията на Административния съд София-град могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в срок до три дни от съобщаването им чрез Административния съд София-град, който изпраща жалбата, съответно частната жалба, на Върховния административен съд незабавно. Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася в срок до седем дни от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица. Върховният административен съд разглежда частната жалба и се произнася в срок до три дни от получаването й в закрито заседание. Решенията и определенията на Върховния административен съд се обявяват незабавно и не подлежат на обжалване.”; в) алинеи 9 и 10 стават съответно алинеи 11 и 12.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители: 22в. произнася се по жалби за нарушения на изборния процес, подадени от застъпници, наблюдатели и други участници в изборите; б) да се създаде нова т. 2: „2. В ал. 2, т. 1 думите „актуализирани прогнозни данни, предоставени от Националния статистически институт на база резултатите от последното преброяване на населението” да се заменят с „данни, предоставени от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.” Комисията не подкрепя предложението относно т. 22в на буква „а” и по буква „б” и го подкрепя по принцип в останалата част. Предложение на народните представители Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, буква „г” и по Вариант І и ІІ на т. 2 и го подкрепя в останалата част. Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 7: „§ 7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „и приема правилник за организацията на дейността си”; б) в т. 2 се създава изречение второ: „Осигурява създаването на интернет страница на районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии.”; в) точка 3 се изменя така: „3. издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на този кодекс не по-късно от 60 дни преди изборния ден; провежда обучение на районните и общинските избирателни комисии не по-късно от 15 дни от назначаването им и на членовете на секционните избирателни комисии извън страната преди заминаването им;”; г) в точка 7 накрая се добавя „и на членовете на комисиите по чл. 233, ал. 7 и чл. 242, ал. 7”; д) създават се т. 13а и 13б: „13а. регистрира застъпниците извън страната на кандидатските листи на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети до изборния ден и им издава удостоверения, в които се посочва номера на избирателната секция, в която ще упражняват правата си по този кодекс; 13б. води регистър на застъпниците извън страната по кандидатски листи, който публикува на интернет страницата си;” e) в т. 16 след думите „при избори за“ се добавя „народни представители, за“; ж) в т. 17 думите „номерата на бюлетините“ се заменят с „поредните номера в бюлетината“; з) създават се т. 21а и 21б: „21а. води регистър на социологическите агенции по чл. 137б, който публикува на интернет страницата си; 21б. води регистър на наблюдателите по чл. 101б, който публикува на интернет страницата си;” и) в т. 22 след думите „решенията си” се добавя „стенографските протоколи от заседанията си”, а след думата „изборите” се поставя запетая и се добавя „сканираните и получените по електронен път екземпляри от протоколите на секционните избирателни комисии, районните и общинските избирателни комисии”; к) създават се т. 22а, 22б и 22в: „22а. излъчва заседанията си в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително обявява проект за дневния си ред; 22б. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите, подадени до комисията и решенията по тях; 22в. води и поддържа постоянно актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението - Национална база данни „Население”, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер;”; л) в т. 25 се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите във връзка с изборите.“; м) в т. 26 след думата „ден” се добавя „регистрира наблюдателите за всеки вид избор, включително при нови и частични избори”; н) в т. 35 след думите „при избори за“ се добавя „народни представители, за“; о) в т. 36 думите „20,00 часа” се заменят с „21,00 часа”. 2. В ал. 2, т. 1 думите „актуализирани прогнозни” се заличават. 3. В ал. 4: а) създава се т. 1а: „1а. при поискване от компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането;“; б) в т. 2 се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка с изборите.“ 4. В ал. 5: а) в т. 3 накрая се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз във връзка с изборите.“; б) създава се т. 3а: „3а. при поискване от компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането;”. 5. В ал. 6 след думата „обявяват” се добавя „незабавно”. 6. В ал. 7 думите „ал. 1, т. 5, 6, 21, 26 и 29” се заменят с „ал. 1, т. 5, 6, 21, 26, 27, 29, 39 и 40”. 7. В ал. 8 думите „и 13” се заменят с „13 и 13а”. 8. Създава се ал. 11: „(11) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1 – 5, с изключение на решенията, посочени в ал. 7 и 8, не подлежат на обжалване.”

Благодаря, госпожо председател. Този текст е много обемен, както виждате, в него има много неща, много теми. Очевидно е много трудно в рамките на едно изказване да бъдат маркирани всички, а камо ли да бъдат разисквани. Затова ще се постарая да говоря по няколко неща, може би само по три от нещата. Първо, в този текст личи разликата между нашия подход и подхода на ГЕРБ към това как да се осъществява контролът върху решенията на Централната избирателна комисия. Подходът на ГЕРБ е следният – на контрол подлежат само тези, които са изрично посочени. Само решенията, които са изрично посочени подлежат на контрол. Всички подлежат на контрол с изключение на тези, които са изключени. Разликата е много голяма. Юристите го разбират.

Не само юристите.

И не само юристите, разбира се. Извинявайте, приемам бележката. Това е като темата за прозрачността. Ние искаме да има принцип на прозрачност и механизми, Вие искате да има записан не принцип за прозрачност, а механизми за частична прозрачност. Чрез този подход и с този механизъм Вие въвеждате частичен контрол. Ще си позволя да го нарека контролиран контрол, тоест това е една от темите, които са базисни. Пак повтарям, нашето становище е: „По принцип всички решения на ЦИК са обжалваеми пред Върховния административен съд”. Разбира се, би могло да има такива, които са изключени, както казва госпожа Фидосова, примерно решението за проведен жребий очевидно не може да бъде между тях, макар че и там можем да обсъждаме. Като обърнем принципа – стесняваме рамката. Затова става въпрос. В този контекст искам да Ви поставя следващия проблем. Ние имаме предложение едно от решенията на ЦИК специално да бъде записано сред тези, които могат да бъдат обжалвани. Сега го няма в обжалваемите – ГЕРБ отказа. Вие много добре ще разберете за какво става въпрос – това е решението за определяне дължината на листите. Как може такова важно решение на ЦИК да не може да се обжалва? Ами ако решението не съответства на формулата за изчисление, ако това е направено умишлено, ако е допусната грешка, и дължината на листите в отделните райони не съответства на съотношението на населението? Защо отказвате да има възможност за контрол над това решение? Отговорете на този въпрос. Решението не е това, не е жребий, това не е просто аритметика. Това е решение, което има отношение към представителността на даден регион. Ако тя бъде нарушена, защо да не може да е изконтролирано с решение на Върховния административен съд? Няма логика Вашето упорство това решение да не бъде включено. Извинявайте, като няма логика и като упорствате, разрешете ни да допуснем, че пак сте намислили нещо. Какво друго да си помислим? Зорлем ни тикате към такива коментари. Да, наистина е така. Ако аз чуя някакъв сериозен аргумент, мога да преосмисля позицията си. Между другото тук изведнъж едно число 20 става 21. Само че това не е число така изобщо, това е час – изборите по тъмно. И ЦИК като даде още един час, какво става? Приемаме закона на тъмно.

Броим на тъмно.

Гласуваме на тъмно, защото няма достатъчно наблюдатели и застъпници, защото са свити. Плащате на тъмно, крадете бюлетини на тъмно, броите на тъмно. На тъмно вкарвате големите числа. Ще стигнем и до тази тема. Пак повтарям, текстът е много голям, не могат всички неща да бъдат казани. Маркирам тези три проблема и смятам, че са много важни. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Бисеров, разбира се, че всичко ще е на светло. Лампите и токът масово спираха в секционните комисии до 2009 г. на много места, в много секции в ромските квартали, в много села – много сте изобретателни. Ние ток не сме спирали. И сега свети, и сега е посред бял ден. Няма лошо дебатът да продължи и до късно, защото не мисля, че някой толкова се е преуморил, че да не може да имаме по-дълъг дебат, като часове. Колеги, по отношение на обжалването. Всичко, което трябва да подлежи на обжалване – в закона е записано, че подлежи на обжалване. Ние сме възприели като метод и подход това, което Конституцията ни казва в чл. 120, ал. 2. Защо не трябва да подлежат на обжалване по съдебен ред всички решения на Централната избирателна комисия? В едно изказване сутринта попитах какво трябва да обжалваме на жребия за последователността на партиите, коалициите, инициативните комитети? Какво да обжалваме в решенията за поименно назначаване на членовете на секционните комисии? Какво да обжалваме в редица такива, сто примера мога да Ви дам? Или искате да създадем текст, който някой, не казвам Вие, умишлено да саботира нормалното провеждане на изборите. Защото, ако запишем така текста, това означава проблем и възможност недобросъвестни лица да оспорват всяко решение, което би било абсурдно само за себе си, да има вариант да се оспорва и да бъде променено като жребия например, за да блокират изборния процес. Изборният процес е кратък процес. В него всяко едно действие следва другото много бързо и не може да се бави. По отношение на броя на мандатите. Сега в Изборния кодекс пише и с това сме се обединили и сме подкрепили, тоест не сме се обединили, извинявам се, Коалиция за България е на друго мнение, че броят на мандатите се определя от данните от последното преброяване от Националния статистически институт. И тук сме на едно мнение с Вас, господин Бисеров. Ние позволихме и изрично сме разписали, че подлежи на обжалване методиката за определяне на мандатите. Методиката е формула. Ако формулата не е правилна и там имате възражения – обжалвайте. Но когато във формулата заложим данните от Националния статистически институт, резултатът е ясен, там не може да има изкривяване. Пак казвам, не може всичко да обжалваме непрекъснато, само за да го обжалваме и да спираме изборния процес, да стават скандали, да не може изборният ден да продължи нормално и да се отлага или да се стигне пак до някаква абсурдна ситуация, в каквото не веднъж, за съжаление, по различни поводи сме се оказвали. Благодаря.

Очевидно е, че говорим на различни езици. Ние искаме принципът да е, че всичко е обжалваемо с изключение. Вие обръщате принципа – слагате тесния принцип. Всичко е необжалваемо едва ли не, с изключение на това, което Ви кажем. За тази разлика става въпрос. Защо жребият да не може да бъде обжалван, ако той е манипулиран? Защо да не може да бъде обжалван и в един процес жалбоподателят да може да докаже, че жребият е манипулиран? Защо го изключвате това? Защото не искате да има такава възможност – затова! Госпожо Фидосова, методиката за определяне на листите не е формула. Ако е формула, ще пише формула. Това е методика. Това са поредица от действия. И когато на едно място изкривиш действието, резултатът е друг. Ако решиш да отрежеш един мандат отнякъде, за да ощетиш по твои съображения – дали са верни, или не, някоя партия, тя как да си защити позицията? Методиката си е методика. Няма никаква логика да отхвърляте това наше предложение. Пак се връщам на принципа. Нашият принцип е за пълнота, Вашият принцип е за ограничаване. Това е разликата между нас и между Вас.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, няма как при промените в Изборния кодекс парламентарното мнозинство да не сътвори и противоконституционни текстове. Просто няма как – не се е случвало, факт е и текстовете са пред нас. За какво става дума? Въпросът за обжалваемостта на актовете на избирателните комисии и актовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) беше предмет на конституционен преглед по нашата първа жалба срещу Изборния кодекс, в която междупрочем една голяма част от нашите искания бяха уважени. Там нашият аргумент, че няма изрично посочване на актовете на Централната избирателна комисия, които подлежат на съдебен контрол, беше опроверган от конституционните съдии по следния начин – че всичко, за което не е казано изрично, че се изключва от съдебен контрол, подлежи на обжалване. Тоест в първия вариант на Изборния кодекс се даваше възможност за обжалваемост почти на всички актове на ЦИК, изключая някои, които бяха изрично посочени в разпоредбите на Кодекса. Сега какво прави парламентарното мнозинство? Заявява в т. 8 на параграфа, който разглеждаме, че извън изрично изброените актове, които се обжалват и подлежат на съдебен контрол, всичко останало е необжалваемо. Предлагам тази точка да бъде подложена на гласуване и да отпадне – т. 8 от параграфа, който разглеждаме. В противен случай предупреждавам парламентарното мнозинство, че тя ще бъде предмет на наша конституционна жалба. Ще Ви кажа защо. Има ред конституционни решения, които третират въпроса с необжалваемостта на актовете на различни органи. По отношение на тях Конституционният съд е казал, че може в закон да се забранява обжалването на актове само в случаи, в които не се нарушават основни конституционни принципи и основни права. Какви актове ГЕРБ не дава възможност да бъдат обжалвани? Оставям настрана факта законотворчеството на действащата ЦИК, която буквално подмени Закона за референдумите, написа си собствен закон и си правораздава и провежда референдума по някакви свои правила, които са абсурдни и не фигурират в основния закон, и че реално ни се връзват ръцете за обжалване на тези актове. Например правомощието на ЦИК да утвърди техническия образец на бюлетината. Твърдя, че необжалването на този технически образец, забраната да се обжалва, нарушава основно конституционно право, основен конституционен принцип, какъвто е принципът на тайната на вота. Защото всички знаете, че на последните избори бюлетините на втория тур на президентските избори бяха откровено прозрачни, което създаде възможност за контролиран вот. Тайната на вота беше нарушена. Това видяха всички български граждани, това е записано в докладите на международните наблюдатели. Е, трябва ли да има възможност субектите, които участват в изборите, да обжалват една бюлетина, която е прозрачна например и която нарушава изискването за тайната на вота? Мисля, че това е безспорно. Освен това, ако се върнем към действията на ЦИК, която организира последните президентски и местни избори, след публикуването на нейните протоколи, ще видим, че по признание на самата комисия, тя не се е произнесла по близо 40% от жалбите и сигналите, които са подадени до нея, което е абсолютен произвол. Тя си позволява да не се произнася и участниците в изборите не могат съответно да обжалват и нейните актове. Сега, за да улесни безобразията на ЦИК, парламентарното мнозинство изобщо изключва от съдебен контрол една огромна част от актовете на ЦИК. Не на последно място искам да Ви кажа, че отхвърляйки нашето предложение да се въведе като ангажимент на ЦИК да се произнася по жалби за нарушения на изборния процес, които са подадени и от наблюдатели, се нарушава една от основните препоръки на ОССЕ. Това е Препоръка № 30, която задължава националните наблюдатели да имат регламентирана възможност в закона да подават сигнали до избирателните комисии и те да се произнасят по тях.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз от вчера много сериозно съм се замислила кога и на кое да дам вяра на Вашите изявления. Няма да преразказвам вчерашната история до късно снощи с така наречените „бракувани книги”. Преди 40 минути гласувахме разпоредбата на чл. 20, по доклада § 4, ал. 4 – по Ваше предложение да се гласуват поотделно трите точки. Три часа в днешното заседание Вие пак – от Коалиция за България и Движението за права и свободи, говорихте как сме щели да манипулираме изборите, да ги фалшифицираме, как не сте имали достатъчно представители в ръководствата на комисиите, как те нямало как и къде да изразят мнение. Отговорете ми защо 34 човека от Вас, тоест всички, които бяхте в залата, гласувахте „въздържал се” на текста, че членовете на избирателната комисия подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение и когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, посочват в какво се изразява особеното мнение. Не мога да разбера?! Два дни слушаме едно и също – откровени лъжи и изопачаване на действителността и когато дойде време за гласуване, гласувате точно обратното. Направете справка как гласува Вашата и съседната на Вас парламентарна група. Сега за обжалването на техническия образец на бюлетините. Моля Ви, госпожо Манолова, да ми обясните как точно ще стане това обжалване на техническия образец на бюлетината за прозрачност?! Уважаеми колеги, припомням на всички, че всички избиратели, партии, коалиции от партии, кандидати виждат бюлетината чак в изборния ден, когато отидат да гласуват. Вие, госпожо Манолова, преди това ли я виждате? Иначе не знам как ще обжалваме техническия образец за прозрачност на бюлетината. Елате и обяснете на трибуната кога Вие виждате бюлетината за гласуване, защото аз и всички други я виждаме в изборния ден в секцията. (Шум и реплики от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нещата са ясни. Ако върнем малко хронологията по това, което гласувахме – във всички комисии да се записват становищата на присъстващите наблюдатели журналисти и представители на политически партии, застъпници и така нататък. Не че застъпниците нямат право да пускат сигнали, не че членовете на тези комисии не са излъчени от представителите на политическите партии, ама забележете, какво ще стане в изборния ден!? Комисиите ще стоят и ще записват становища на нарочно подготвени хора през 5 минути. Представете си какъв изборен процес ще върви. То е ясно! Много са последователни в техните действия. Сега се иска всички решения на съответните комисии да бъдат обжалвани пред ЦИК, включително и назначаване на застъпници на една политическа партия. Другата политическа партия ще обжалва само и само да спъне изборния процес, да излизат и да говорят какви огромни манипулации са били направени. Това е целта. Вие ще видите по-натам, в следващите предложения, че тази последователност върви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Фидосова! Любим подход е, когато темата се разглежда и не Ви отърва, просто да я отклонявате и да вадите изсмукани от пръстите аргументи. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Какво отношение има особеното мнение, което ще пишат членовете на ЦИК-овете към необжалваемостта на актовете на ЦИК: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!”. Каква е връзката? Още повече, че и в момента членовете на ЦИК имат право да подписват с особено мнение протоколите и да обясняват в какво се изразява тяхното особено мнение. Гласувахме „въздържали се”, защото според нас членовете на СИК-овете не трябва да бъдат задължавани да обясняват подробно, писмено своето особено мнение – подробно и писмено. Разпорежданията се дават от Вашата централа. Видяхме го на частичните избори, включително, когато не излиза броенето в полза на Вашия кандидат, да не се подписват изобщо протоколите и това да се мотае чак до сутринта. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Да се върнем на темата. Нека разговорът тук да бъде между юристи. Абсолютно несериозен е Вашият аргумент, че видите ли, техническият образец на бюлетината го виждаме в изборния ден. Ами техническият образец се приема с решение на ЦИК. ЦИК е орган, който говори с актове, с решения, а не размахва някакви предмети, какъвто между другото е образецът на бюлетината. Той се демонстрира след произнасяне на това решение на ЦИК пред медиите. Фактът, че някой от нас го видяха в изборния ден, допринесе за това да се проведат едни противоконституционни избори, защото бюлетините бяха прозрачни, защото тайната на вота не беше гарантирана, защото изборите бяха контролирани. Спомагателно средство беше прозрачната бюлетина, не се гордейте с последните избори! Не се гордейте с това, че ЦИК изработи прозрачни бюлетини. Тук става дума за нещо друго. Не бягайте от отговорност на основния въпрос: защо забранявате обжалваемостта на всички актове на ЦИК извън конкретно изброени. Не се оправдавайте с протакане на процеса, защото обжалването не спира изпълнението. Това е една лъжа, която слушаме от няколко месеца. Всеки би следвало да може да обжалва актовете на ЦИК, които са против интересите на честния изборен процес. Съдът ще се произнесе в съкратени срокове, а междувременно изборният процес си върви. Има една партия, която има интерес от махането на съдебния контрол и това е партията, която контролира ЦИК. Това е ГЕРБ!

Благодаря, госпожо председател. Преди да започна, ще съчетая една процедура с това, което ще кажа в защита на предложенията, които съм направил. За 11 години, откакто съм народен представител – от 2001 г., за първи път не съм поканен на заседание на Правната комисия, защото на другите съм канен, когато съм имал предложения. Правната комисия не ме покани да защитя своите предложения. Нямам такава покана. Това е изключително неприятен факт и мисля, че трябва ръководството на Народното събрание да обърне внимание.

Заседанията са публични. Съобщенията стояха повече от два месеца.

Моля да не бъда апострофиран, защото мисля, че това не е коректно. Задължение на Правната комисия, или която и да е комисия, е, когато има някакво предложение, вносителите да бъдат канени, както другите комисии го правят и в настоящия парламент. Може би тогава щяхте да разберете правотата на предложенията, които съм направил. Първото предложение, в първата точка на предложението пише: „Забавата се счита за мълчалив отказ от произнасяне и в тези случаи се прилага чл. 26, ал. 8.” Много ми е странно как в чл. 20 на новия § 4 изведнъж такъв текст е приет. За да не се мъчите – на стр. 7 е. Приет е, но по друг начин – с решение за отхвърляне. Знаете ли в колко случаи Централната избирателна комисия забавя решенията и колко често те са фатални за партиите? – Много. (Реплики.) Мога да ги изброя. Нямам за цел, но ако желаете, ще ги изброя за тези, които се обаждат от залата. Най-добре е да ми ги задавате от тази трибуна. Пак казвам: много са предложенията, много заявления от партии не са разглеждани и са оставени за последния момент, за да не може да се реагира. Това е неприятна практика! Тя не говори за демократичност. Не само в този ЦИК – много често са пренебрегвани именно такива формации. В тази връзка е и предложението ми за допълнение на т. 2. Накрая – едно изречение, за глобата на председателя на ЦИК. След като създавате ЦИК да е юридическо лице, над него остава единствено и само съдът. Единствено и само съдът! Само той може да му налага глоби. Заради това сме прибавили изречението: „С решението си съдът налага глоба на председателя на ЦИК за неизпълнение на задълженията му по закона.” Не виждам какво лошо има в това наше предложение. И накрая, вчера разговаряхме с часове, спорихме.

Карахме се.

Да, даже бих казал, че сме се изпокарали, защото ние искаме една прозрачна демократична процедура. И Вие се изказвахте, че трябва наистина процесът да е демократичен, защото сте били потърпевши на предходни избори. Ползвам една стенограма от снощи. Едно от последните изказвания, няма да цитирам името, за да не давам право за лично обяснение, но в нея той казва: „Когато ГЕРБ беше създадена през 2006 г., ние се явихме през 2007 г. на два избора и през 2009 г. на два избора”. Забележете, какво казват с това изказване: „Нашите застъпници бяха слагани в ъглите на секциите, нямаха право да гледат дори в протоколите какво се пише в момента”. По-нататък се казва: „Разбирате ли, че през цялото време ние сме печелили избори в обстановка, в която Вие сте диктували правилата. След края на изборния ден на застъпниците се даваха някакви резултати и бяха изгонвани от секциите”. Това е изказване на Ваш народен представител. Разбира се, малцина се изказваха, но в повечето от Вашите изказвания звучеше това.

Да, така е.

Няма да Ви направя забележка, че ме репликирате, след като потвърждавате. Вие стояхте до 3-4 часа през нощта, за да можете да правите протоколи, такива, каквито си искате. Дали е истина, или не, няма да се спирам, но ако искате това да не съществува, нека да въведем застъпници в Централната избирателна комисия на тези, които нямат представители в нея – на всяка партия или коалиция, за да е наистина прозрачен процесът. Видяхте вчера какво става с „Информационното обслужване”, видяхте какви резултати дава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Привършвам. Тези резултати поставят под съмнение действителността, демократичността и истинността на тези избори.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, има един въпрос, който го няма в нито едно от предложенията, но вчера аз го маркирах и според мен е много важен, а именно т. 27 от сега съществуващия Изборен кодекс, в която се казва: „Приема и обнародва в „Държавен вестник” методика за определяне на резултатите от гласуване не по-късно от 65 дни”. Защо Ви го прочитам това нещо. Защото, според мен, това е един от големите проблеми, който ще дойде на следващите избори, и ще Ви кажа защо. Защото, когато преди една година и половина се подготвяше този Изборен кодекс и го приехме, той беше приет като гордостта на госпожа Фидосова за това, че се прави ново изборно законодателство в съвременна България. На следващите избори се показа, че този Изборен кодекс въобще не върши работата, за която беше предвиден, и бяха най-ужасните...

Това е твое мнение.

Не е мое мнение. Не ме апострофирайте, защото никой не Ви дава това право! Никой не Ви дава това право, в момента аз говоря и Вие тук да ми се обаждате. Защото арогантността Ви и наглостта Ви нямат край! Арогантност! Аз 23 години се занимавам с политика, никога не съм мислил, че нещо ще задмине комунистическата тоталитарна наглост, но милиционерската я задминава! Задминава я! Защото такова нещо няма – да ми се обаждате и да ме апострофирате. (Ръкопляскания от КБ. Възгласи: „Ей-ей-ей!” от ГЕРБ. Ораторът говори все по-високо.)

Няма такова нещо.

За разлика от Вас комунистите са ме наказвали! Не се обаждайте само да ми казвате кой ми ръкопляска и кой не. Има демократични принципи и хора, които стоят зад тях, и хора, които не стоят зад тях. И точно затова е този чл. 27. Защо, госпожо Фидосова, вместо това правомощие да го даваме на ЦИК – методологията, защо тази методология, по която става определянето на мандатите, формулата и така нататък, защо тя да не бъде записана в самия Изборен кодекс?! Защо всеки избор трябва да си има методология?! Това е моят въпрос и веднага Ви казвам: направих справка, направете я и Вие – в 26 европейски страни тази формула, като започнеш от Холандия, та да свършиш до Испания – от най-горе до най-юг, фигурира към изборните закони под формата на методични указания, но тук фигурира, а не се определя от ЦИК, защото видяхте вчера в онези книжа, които са издание на ЦИК, какво е написано, какво е сбъркано. И това наистина поставя под съмнение нещата. Затова аз казвам: дайте да се обединим! Първото нещо, след като се приемат тези предложения, е да предложа на всички колеги, в това число и на ГЕРБ, да го запишем това нещо в Изборния кодекс – методологията, за да може много преди това да се види каква ще бъде методологията, каква ще бъде формулата и да се знае как ще бъдат определяни мандатите и всичко да става ясно и прозрачно, а не в ЦИК да се взима това решение и как да се прави. Затова става въпрос и затова се възмущавам от тези подвиквания, защото тук Ви говоря за неща, които са базисни, основни и демократични, и трябва да застанеш с лицето си, да ги отстояваш и да ги браниш, а не да се крием, както се скрихте за преференциалния вот. Имаше преференциален вот една година, вече няма.

Преди да вдигна ръка за реплика изчаках да го направи някой от ГЕРБ или госпожа Фидосова, за да Ви обясни, господин Михайлов, защо това е дадено като правомощие на ЦИК, а не е част от Изборния кодекс. Аз ще Ви отговоря. Защото на практика има един човек, който традиционно разработва методологията, сега този човек и ще я прилага, чрез преброителя, а какво се случва в преброителя – всички ние се убедихме след вчерашния дебат.

Вчера среднощните заседания показаха, че човешката грешка винаги е неизбежна. Дали ще бъде записана, дали ще бъде под формата на носител – магнитен, или така нататък, винаги може да се допусне. Всеки един от нас греши, така че една грешка не може да се използва като сериозен аргумент за някаква сериозна теза. Госпожа Манолова, другото, което е – как става обжалването по тази т. 27 от ал. 1? И въобще, как става методологията на обжалването? Как става, задавам аз въпроса? Как?! Тук има много базисни въпроси, на които наистина трябва да се отговори – опасността след тези промени, които са за ръководството на изборните комисии. Само преди четири дни председателката на ЦИК – госпожа Медарова, каза в телевизионно интервю и си го призна на въпроса: „В РИК-овете колко са от други партии?”, тя каза: „Председателите на всички РИК-ове са от управляващите”. Каза ли го?! Каза го! Значи това е факт! Това е факт! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Във връзка с референдума става въпрос, за РИК-овете става въпрос. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Това е факт. Тепърва ще говорим за социологичните агенции, за платените, за нещата, които сме предложили и които не са одобрени. Тоест в следващите текстове има много текстове, които предлагаме, за да се осветли прозрачността, да се гарантира предкампанийната, самата кампания и изборният процес, да видят хората наистина това ли са реалностите в момента, които се случват в една държава, или не, и това ли са истинските резултати. Защото след местните избори и след президентските избори хората не знаеха наистина на какво да вярват. За мен, госпожа Фидосова и управляващите, наистина е хубаво т. 27 от ал. 1 да влезе, както е нормалното му място, в Изборния кодекс, а да не бъде давано като правомощие на ЦИК и това наистина е така.

Дами и господа народни представители! Дебатите за Изборния кодекс все повече се превръщат в разговор между глухи. Затова искам да предложа нещо конструктивно. Дотук обобщението ми е, че всичко, предложено от опозицията, не се приема. Аз лично мога да говоря от името на Партия „Атака”, която направи 34 предложения за Изборния кодекс, нито едно от тях не беше прието. Сред тях имаше разумни неща, идеи и предложения, които гарантираха не само прозрачност, но и изключително добър контрол върху изборите. Само две неща ще кажа. Едното е да се сложи скенер и всяка бюлетина да минава през него, преди да падне в урната – едно машинно приспособление, което не струва много и гарантира веднага, още в края на изборния ден, в ЦИК да имат ясните резултати кой как е гласувал. Второ, след приключване на изборния ден, в СИК, РИК и ОИК да се слагат камери, които да заснемат преброяването на протоколите. Защо не сте съгласни с това, дами и господа управляващи? На всяка бензиностанция, на всяко кръстовище и пред всеки вход на учреждение вече има камери, а там, където се решава българската демокрация, не искате да сложите камери, за да може броенето на бюлетините да минава пред погледа на всички, които искат да контролират това. А тези, които искат да го контролират, е цялото българско общество. Не забравяйте, че има близо 3 млн. български граждани, които в момента не искат да гласуват, защото не смятат, че изборите са честни. Нека да направим така, че да ги убедим – от нас зависи, че можем да направим честни избори. Тъй като виждам, че диалог всъщност няма, че каквото и да предлага някой от опозицията, то не се приема и накрая се гласува това, което управляващото мнозинство иска да си прокара. Аз предлагам на всички партии и политически сили, независими депутати, които са заинтересувани да има наистина правила за честни избори, да прекратим заседанието, да не легитимираме с присъствието си продължаването на силово приемане на текстове, които не гарантират честни и добри избори и да предизвикаме обществен дебат, в него да включим президента, който да състави един обществен съвет. Този обществен съвет да гарантира присъствие в „Информационно обслужване” – фирмата, където електронно се обработват резултатите. Да се предизвика вниманието на представителите на Европейската комисия в София и ясно да се разбере, че тук в България се подготвят правила за изборите, които не гарантират честност и прозрачност. Само по този начин можем да извоюваме като опозиция някакви резултати. Да, знам, че политическата игра е такава – който има властта, той налага правилата, който е в опозиция, се бори за нещо, но не го получава. Но, дами и господа, управляващи от ГЕРБ, не забравяйте нещо много важно за Вас! Затова призовавам и Вие да участвате в това изискване да има честни избори. Не забравяйте нещо много важно – днес сте управляващи, утре може да бъдете опозиция и правилата, които сега подготвяте и работят за Вас, утре ще се обърнат срещу Вас. Имайте предвид това, затова се включете в тази инициатива и Вие. И Вие имате полза. Утре ще имате полза от истински честни правила за изборите. Нека да ги направим сега, за да няма потърпевши утре и вдругиден, а потърпевши накрая са българските избиратели. Призовавам Ви да прекратим тези дебати, да не легитимираме повече с присъствието си – обръщам се към опозицията, приемането силово на текстове, които не работят за честни избори и да предизвикаме обществен дебат, включване на президента, включване на фактори от Европейския съюз, на обществени и неправителствени организации, за да можем да съставим правила, с които да накараме тези близо 3 млн. българи, които не искат сега да гласуват, да се убедят, че има смисъл от техния вот. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Извинявайте, господин Сидеров, че ще използвам репликата, за да кажа „Добре дошъл на колегата с чувалите!” (Шум и реплики.) Да, да, защо? Това е тема на дебата ни – депутати с чували! Мислите, че ще спрем да го коментираме? Няма да спрем!

Това, което е като моя реплика към Вашето изказване, е, че може би трябва да имаме още малко търпение. След този текст идва § 11. Там ще видим дали управляващото мнозинство е съгласно партиите, които участват в изборите, да получават протокол от секционните и районните избирателни комисии. Вие знаете колко много важно е това. Става въпрос не просто за извлечение, а за официален писмен документ с мокър печат, който сам по себе си е доказателство пред съда. Няма нужда от броене на бюлетини, разбира се, ако съдът каже, че има нужда, ще има. Няма значение дали някой колега е отмъкнал някой чувал, защото, когато имаш протокол с подписите на всички членове и мокрият печат, ти доказваш. Моята реплика е да изчакаме следващия параграф, за да направим окончателно нашия извод и избор как да продължим нататък с този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Потвърждавам готовността на Парламентарната група на ДПС като съавтор на идеята опозицията да не участва в един излишен театър за легитимиране на приемането на един опасен акт за българската демокрация, какъвто е проектът за Изборен кодекс и да предприеме други, не непременно в пленарна зала, действия, с които да противостоим на тази тенденция, с която упорито се прокарва разпоредба в Изборния кодекс. Но за нас основният лакмус е в едни следващи текстове, с които Вашата готовност да позволите на всеки един член на секционна избирателна комисия да си тръгне с оригинален протокол с мокър печат като основна гаранция против фалшифицирането на вота, в зависимост от това дали ще допуснете тази възможност, или ще се противопоставите, ние ще определим по-нататъшното си участие в приемането на този закон. А инак по конкретната разпоредба вниманието бе насочено върху проблема за обжалваемостта на актовете на избирателните комисии. Госпожо Фидосова, ще се съгласите обаче, че както наблюдателите от ОССЕ вече са го изтъкнали на страница 28 от разширения доклад, огромният проблем е другаде. Това е проблемът с преднамереното нерядко неразглеждане на постъпилите жалби. Питам какво става с неразгледаните жалби и от ЦИК, и от РИК, и от СИК? Тридесет и шест процента от жалбите останаха без отговор. Мнозинството, което си осигурявате, селектира коя жалба да се разгледа и коя – не. Вие разгледахте с охота всички жалби, които в някаква степен са в полза на управляващата партия. Оставихте не просто без отговор – не разгледахте хиляди други жалби, които не са в интерес на управляващата партия. Няма да Ви губя времето, за да прочета абзаца от доклада на самите наблюдатели. Предлагам неразглеждането на сигнал и жалба от страна на сезирания орган да се счита за мълчалив отказ по същество и авторите на всички неразгледани жалби да могат да сезират съда, тоест да оспорват акта на неразглеждането на жалбите. Предлагам комисията да намери редакцията на моето предложение. Аз, разбира се, съм готов да го направя и писмено. Ако е необходимо, да се отложи разглеждането на този параграф, но този важен въпрос да намери адекватен отговор точно в рамките на § 10. Не могат да бъдат оставени без отговор хиляди жалби. Става въпрос за отговорността на комисиите, отговорни за изборния процес. Това също е препоръка на наблюдателите от ОССЕ. Госпожо председател, приемете изказването ми и като процедура за отлагане на разискванията по § 10, докато не се намери адекватна редакция за предложението ми – ЦИК и комисиите да имат задължението да разгледат всички жалби и ако не изпълнят това свое задължение, жалбоподателите да могат да се обърнат към съда в режим на мълчалив отказ. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Местан, ние от Коалиция за България също обсъждаме докъде може да стигне конструктивизмът на участие и легитимиране на такъв важен закон. Когато вчера господин Костов говореше за обществения консенсус, госпожа Фидосова каза: „Каква е тая Кръгла маса”. Без доверие, без диалог, без съгласие трудно се постигат общоприети правила за поведение, на които всички да се подчиняват, а не само тези, които са ги приели. Господин Местан, големият проблем за нашите съмнения, за Вашите опасения – това и към мнозинството, идва веднъж от текстовете, но втори път от практиките на незаконосъобразни действия на Централната избирателна комисия. Това остава някак си така – извън тази зала, а ние няма кога друг път да го коментираме тук. Ние се стремим да уредим всичко безкрайно казуистично, за да не позволяваме тълкуване като последното на Централната избирателна комисия, че за референдума тя ще назначи някакви комисии, въпреки че в закона пише, че това са комисии за парламентарни избори, независимо дали за предишните, или за следващите. Но няма такива. Същото е поведението на комисиите, когато превалиращото мнозинство гони резултат в тях на всяка цена, така че да изтълкува обтекаеми и противоречиви текстове в полза на себе си. Оттам идва нашият голям проблем. Такъв е и случаят, за който Вие казахте. Ако имаше усещането в прилагането на закона, което да не води до такива отклонения – тридесет и повече от 30% от жалбите да не бъдат разгледани и те да са предимно на опозицията, едва ли щеше да има такива обосновани съмнения за залагане чрез закона на фалшификации и манипулации.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, абсолютно сте прав и затова Ви репликирам. Да добавим и коригираме предложението, което съм направил в т. 1 – да не се отнася само за Централната избирателна комисия, а за всички избирателни комисии, тоест забавянето и неразглеждането да водят до мълчалив отказ. Вие, юристите, го знаете. Всеки юрист в тази зала, човек, който има малко юридически познания, трябва да си отговори на въпроса: какво се прави, когато комисиите са недобросъвестни и не отговорят? Какво се прави, когато те се забавят? Трябва да има някакво решение. Помислете го вътрешно. Ние затова предлагаме да се счита за мълчалив отказ. Подкрепям неговото предложение. Правя предложение, ако е съгласен, тази първа точка да се разшири и да придобие вида: „за всички видове избирателни комисии” – от секционната до Централната избирателна комисия. Тогава наистина ще има честни избори. Помислете, не проявявайте инат, само заради това че е предложение от опозицията.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Местан, във Вашето изказване Вие говорехте за важността на обсъждането на предстоящия § 11, който наистина ще създаде такива промени в Избирателния кодекс, които ще покажат отношението на мнозинството към истинските документи, които може да получава опозицията. Въпросът ми към Вас, господин Местан, е наясно ли сте защо ние днес няма да обсъждаме § 11? Сметката показва, че дотук има 15 часа парламентарна работа, стигнали сме до § 10 на Изборния кодекс. Без да си голям математик, можеш да изчислиш, че ако продължаваме така, до референдума през месец януари няма да приемем промените в Избирателния кодекс. Моят въпрос е: кое налагаше снощи Парламентът да работи до полунощ и мотивираното изказване на колеги от ГЕРБ, че и лекарите оперират нощем, а днес мнозинството няма желание да работим след 14,00 ч.? Надявам се това да не е заради предстоящия банкет на Партия ГЕРБ!? (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Миков, ще се възползвам от правото си на дуплика, за да прочета официалната бележка на наблюдателите от ОССЕ. Обърнете внимание: „Множеството задължения в изборния ден, съчетано с липсата на професионален състав и ресурси бе причината ЦИК да закъснява с разглеждането на сигналите и жалбите. В резултат на това решенията на ЦИК бяха вземани след законоустановения срок от три дни. Централната избирателна комисия получи 495 сигнала в първия изборен ден и прие едва 26 решения по тези сигнали. На втория изборен ден имаше 133 сигнала и само три решения. Липсата на прозрачност при разглеждането на сигнали и жалби не позволи на обществеността да узнае колко сигнала са получени в ЦИК, датата и часа на получаване, предмета и крайното решение по сигналите”. Обърнете внимание, също така: „Подателят на сигнала нямаше възможност да узнае как сигналът е разгледан от ЦИК и дали въобще е разгледан”. И още една съвсем конкретна забележка: „Централната избирателна комисия разглежда сигналите, получени от неправителствените организации – обърнете внимание –неофициално, разглежда неофициално и не приема официални решения по тях”. „В Изборния кодекс все още няма изискване за завеждане и разглеждане на тези сигнали”. Това е голямо бяло петно и в действащия Изборен кодекс.

Точка 23.

Добре, но ми кажете къде е гаранцията, къде са текстовете, които уреждат отговорността на комисиите, че ще разгледат всички жалби?! Имат ли право те на избирателност?! Какво се случва, ако...

Няма избирателност.

Няма, но те практически проявяват избирателност – разглеждат тези жалби, които са в полза на Вас, а оставят без последствие жалби, които не са Ви в интереса. Какво правят жалбоподателите на онези жалби, които оставят без разглеждане от ЦИК – това е проблемът, който поставям и който трябва да намери своето адекватно решение в окончателната редакция на § 10 от закона, който разглеждаме. Благодаря за вниманието.