18 декември 2012 г.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, изборите за президент и местни власти, проведени на 23 и 30 октомври 2011 г., независимо от Вашите оценки, безспорно доведоха до резултат – препоръките на ограничената мисия наблюдатели от ОССЕ, към които имат отношение, разбира се, и наблюдателите по линия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Припомням, че дванадесет от тези препоръки имат задължителен характер. Вие можете да оцените тези избори като най-демократичните, но ако те бяха проведени демократично, нямаше да ги има препоръките на ОССЕ, повтарям – дванадесет от които са задължителни препоръки. Отговорност на управляващото мнозинство, отговорност по-специално на Партия ГЕРБ беше изработването и приемането на изменения в Изборния кодекс, които да отговорят адекватно на тези дванадесет задължителни препоръки. Цялостното поведение на Партия ГЕРБ във връзка с разглеждането и в комисия, и в пленарната зала на Проекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, показва следното: Първо, и това стана ясно на всеки български гражданин, нямайте съмнение, че ще стане ясно в съвсем скоро време и на европейските ни партньори, и на ОССЕ, че Партия ГЕРБ е нямала никакво намерение да измени Изборния кодекс в съответствие с препоръките на ОССЕ. Нямали сте такова намерение, всеки един български гражданин вече е убеден в този факт! Неслучайно в текстовете, предложени от Партия ГЕРБ в Проекта за изменение на Изборния кодекс, има някакъв частичен отговор на няколко от препоръките, но Вие пристъпихте към измененията с една-единствена основна цел – да съхраните сгрешената, порочна философия на действащия Изборен кодекс и да задълбочите най-мракобесните страни на този кодекс. (Реплики от ГЕРБ.) Основната цел, с която пристъпихте към изменението, е да осигурите на вътрешния министър безконтролно подслушване на политическия опонент. По отношение на всички останали препоръки, изредени и от господин Миков преди малко, Вие нямате адекватен отговор. Опозицията обаче има адекватни предложения, с които да се отговори на препоръките на ОССЕ, само че Парламентарната група на ГЕРБ отхвърля всички тези предложения на опозицията, които по същество са предложения на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вие имате политическа задача да гласувате единствено предложенията на ГЕРБ и да отхвърлите всички предложения, внесени от опозицията. Това е Вашето поведение! Заявената теза, че отказвате да участвате в консултации на най-високо ниво с участието на онези политически фигури от ГЕРБ, които не са просто изпълнители, а взимат политическите решения, показва само едно – Вие нямате намерение да измените Изборния кодекс. На Вас действащият Изборен кодекс Ви върши чудесна работа. Така, както впрочем Ви свърши работа и на последните проведени избори за президент и местни власти. Само че този Изборен кодекс е непригоден. Провеждането на избори по действащия Изборен кодекс означава само едно – че България се поставя над препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Управляващата партия ще плати тежка политическа цена, защото неприемането на Изборния кодекс ще има пряко отношение към друг важен външнополитически проблем на България – снемането на мониторинга по линия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Този Ваш инат ще има пряко отношение към позицията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и това вече Ви е заявено официално от докладчика за България господин Лука Волонте. Парламентарната група на Движението за права и свободи предупреждава, че с това поведение управляващото мнозинство, Политическа партия, както Вие се изразявате, сякаш има неполитическа партия, ГЕРБ поема тежка отговорност не само за вътрешнополитическата си изолация, която е безспорен факт, но Партия ГЕРБ ще изпадне в тежка международна изолация, в тежка изолация по линия на ОССЕ, по линия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, убедени сме – по линия и на Европейския парламент, и на Европейската комисия. Оттук нататък отговорността е Ваша. Вие имате мнозинство, с което може да блокирате измененията в Изборния кодекс. Вие имате воля да вървите към изборите с дискредитирания в очите не само на българските граждани, но и на европейските наблюдатели действащ Изборен кодекс – Ваше право, но Ваша е и отговорността. Ще изпаднете, повтарям, в тежка – и вътрешна, и международна, изолация и по никакъв начин не можете да си измиете ръцете с българската опозиция. Българската опозиция пое своята отговорност да Ви предложи коректни текстове, които да отразяват препоръките на ОССЕ. Партията, която отхвърля препоръките на ОССЕ, се казва ГЕРБ, партията, която носи отговорност за дискредитирания образ на България пред света вече, не само в очите на българските граждани, се казва ГЕРБ. Още не е късно след Коледните празници да се опомните и да приемете всички предложения на опозицията, в които са отразени препоръките на ОССЕ и да вървим към провеждане на следващите избори по един модерен Изборен кодекс, а не по действащия Изборен кодекс, който няма нищо общо с европейските практики за честни и прозрачни избори. Оттук нататък топката е във Вашето поле, уважаеми колеги от ГЕРБ! Ваша е и отговорността, собствено на премиера, който каза, че нямало да участва в консултации – удобна, но безотговорна позиция, която ще постави и него, и партията му в тежка, повтарям, и вътрешна, и международна изолация. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, процедура за допускане до пленарната зала на Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите, Елена Петрова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерство на финансите, Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Николай Попов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководител на управление „Надзор на инвестиционната дейност”.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г., приет на първо гласуване на 11 октомври 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 77д се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Комисията упражнява контрол върху дейността на фонда. Проверки се осъществяват от служители от администрацията на комисията, определени със заповед на председателя.” 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Фондът е длъжен при поискване да предостави на комисията всякакви сведения и документи, свързани с неговата дейност.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Сметната палата одитира Фонда за компенсиране на инвеститорите.”

По § 4 има предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 77е се създава ал. 9: ”(9) Отношенията между фонда и членовете на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на фонда от председателя на комисията или от оправомощено от него лице.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. ценните книжа се предлагат на по-малко от 150 физически или юридически лица в Република България и във всяка друга отделна държава членка, които не са квалифицирани инвеститори;”; б) в т. 3 числото „50 000” се заменя със „100 000”; в) в т. 4 числото „50 000” се заменя със „100 000”; г) точка 5 се изменя така: „5. общата стойност на предлаганите ценни книжа в рамките на Европейския съюз е по-малка от левовата равностойност на 100 000 евро, който праг се изчислява за период от 12 месеца.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Задължението за публикуване на проспект не се отнася за последваща продажба на ценни книжа или за предлагане на ценни книжа на крайни инвеститори от инвестиционни посредници, при условие че е публикуван проспект за същите ценни книжа, за който е спазено изискването на чл. 92б, и емитентът или лицето, отговорно за изготвянето на проспекта, е изразило в писмен договор съгласие за използването му.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея: а) в т. 3 думите „сливане или вливане” се заменят със „сливане, вливане, разделяне или отделяне”; б) точки 4 и 5 се изменят така: „4. дивиденти, изплащани на настоящи акционери под формата на акции от същия клас като акциите, по отношение на които се плащат такива дивиденти, при условие че е налице документ, съдържащ информация за основанието за предлагането на акциите, за техния брой и вид, за правата по тях и за начина на тяхното упражняване, за условията и реда за придобиване на акциите, както и друга информация за предлагането; 5. ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени между настоящи и/или бивши членове на управителните или контролните органи и/или работници и служители от техния работодател или от свързано с него лице, при условие че адресът на управление или седалището на дружеството – работодател, се намира в Европейския съюз и при условие че на лицата се предоставя документ, съдържащ информация за основанието за предлагането на ценните книжа, за техния брой и вид, за правата по тях и за начина на тяхното упражняване, за условията и реда за придобиване на ценните книжа, както и друга информация за предлагането;”; в) създава се т. 6: „6. ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени между настоящи и/или бивши членове на управителните или контролните органи и/или работници и служители от техния работодател – дружество със седалище извън Европейския съюз, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар в трета държава, признат за еквивалентен от Европейската комисия по искане на компетентен орган от държава членка и при условие че на лицата се предоставя достатъчна информация, включително документ съгласно изискванията на т. 5, най-малко на език, който е обичаен в сферата на международните финанси.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в т. 4 думите „сливане или вливане” се заменят със „сливане, вливане, разделяне или отделяне”. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17: „§ 17. В чл. 89 ал. 4 се изменя така: „(4) В случая по ал. 3 емитентът или предложителят е длъжен в деня на съобщението по чл. 84, ал. 3 да уведоми банката за резултата от подписката, да публикува на интернет страниците на емитента, когато ценните книжа са предложени от него, и на инвестиционните посредници, участващи в предлагането, покана до лицата, записали ценни книжа, в която да обяви условията и реда за връщане на набраните суми, както и да заяви поканата за оповестяване в Търговския регистър и да я публикува в ежедневниците по чл. 92а, ал. 2.”

По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25: „§ 25. В чл. 100б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „Проспектът за емисията облигации” се поставя запетая и се добавя „както и предложението по чл. 205, ал. 2 от Търговския закон, когато се предлагат облигации, предложени не при условията на публично предлагане и за които е предвидено в условията на емисията допускането им до търговия на регулиран пазар на ценни книжа”; б) създава се т. 4: „4. условията и реда за извършване на промени в условията, при които са издадени облигациите, включително изискванията за кворум и мнозинство за приемане на промените от страна на общото събрание на облигационерите.” 2. В ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „В случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база. Отчетът съдържа информация относно:”.”

По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В чл. 100ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. да анализира финансовите отчети на емитента в 14-дневен срок от оповестяването им, както и да извършва оценка на въздействието на разкриваната от емитента регулирана информация за обстоятелства, влияещи върху финансовото му състояние, в 7 дневен срок от оповестяването й, с оглед на способността на емитента да изпълнява задълженията си към облигационерите;” б) създава се нова т. 2: „2. при установяване на влошаване на финансовото състояние на емитента в срок три работни дни от изтичането на срока за извършване на анализа по т. 1 да изисква информация и доказателства за предприетите мерки, обезпечаващи изпълнението на задълженията на емитента по облигационната емисия;” в) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея: аа) текстът преди буква „а” се изменя така: „в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период, съдържащ информацията по чл. 100б, ал. 3, както и информация относно:”; бб) създава се нова буква „в”: „в) предприетите от емитента мерки съгласно т. 2;” вв) досегашните букви „в” и „г” стават съответно букви „г” и „д”; г) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5; д) създава се т. 6: „6. да следи за навременното извършване на дължимите плащания по облигационната емисия в установения размер;”; е) създава се т. 7: „7. в 14-дневен срок от изтичането на срока за представяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията информация за това.” 2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Централният депозитар е длъжен да предостави книгата на облигационерите по искане на довереника, който ги представлява”.”

Колеги, по § 29 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 33 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 34 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 35 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 38 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 39 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 42 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. В чл. 113, ал. 2, т. 1 думите „наложена принудителна” се заменят с „приложена принудителна административна”.”

По § 45 – предложение от народните представители Мартин Димитров и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45: „§ 45. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата – представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които:”; б) в т. 1: аа) в текста преди буква „а” думата „дълготрайни” се заличава; бб) в буква „б” думата „заинтересувани” се заменя със „заинтересовани”; в) в т. 2 навсякъде думата „заинтересувани” се заменя със „заинтересовани”; г) в т. 3 думите „над 10 на сто” се заменят с „над 50 на сто” и думата „заинтересувани” се заменя със „заинтересовани”; д) създават се т. 4, 5, 6, и 7: „4. дружеството участва в учредяването или в увеличаването на капитала на дружество или извършва допълнителни парични вноски в дружество с активи на обща стойност над 10 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на публичното дружество; 5. дружеството участва в учредяването или в увеличаването на капитала на други дружества или извършва допълнителни парични вноски в дружества с активи на обща стойност под прага по т. 4, ако общата им стойност в рамките на една календарна година е над стойността по т. 1, буква „а”; 6. се прехвърля търговското предприятие на дружеството или се прехвърлят права, задължения или фактически отношения, обособени като търговско предприятие; 7. дружеството прехвърля, предоставя за ползване или като обезпечение на дъщерно дружество активи на обща стойност над 10 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на публичното дружество.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Сделките на публично дружество с участие на заинтересовани лица, извън посочените по ал. 1, подлежат на предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество.” 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Лицата, които управляват и представляват непублично дружество, което е дъщерно на публично дружество, включително лицата, представители на юридическо лице, което е член на управителния орган на такова дружество, без предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество не могат да извършват сделки, в резултат на които дъщерното дружество: 1. прехвърля, предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи, както и участва в учредяването или в увеличаването на капитала на дружество или извършва допълнителни парични вноски в дружество с активи на обща стойност над: а) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дъщерното дружество; б) две на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дъщерното дружество, когато в сделките участват заинтересовани лица; 2. участва в учредяването или в увеличаването на капитала на дружество или извършва допълнителни парични вноски в дружество с активи на стойност над праговете по т. 1.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея: а) в изречение първо след тирето се добавят думите „по-високата между пазарната му цена и”; б) създава се ново изречение второ: „Пазарна цена по изречение първо е цената, определена съгласно оценка на независим експерт, разполагащ с необходимата квалификация и опит.”; в) създава се ново изречение трето: „Стойността на имуществото, предмет на сделките по ал. 3, е по-високата стойност съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дъщерното дружество.”; г) досегашното изречение второ става изречение четвърто; д) досегашното изречение трето става изречение пето и се изменя така: „Когато предмет на сделки по ал. 1 и 3 са ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, те се оценяват по текуща пазарна цена в случай на придобивни сделки, а в останалите случаи – по пазарна цена, ако тя е по-висока от стойността съгласно последния одитиран финансов отчет на дружеството.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и нея, в изречение първо думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 1, т. 1-4, 6 и 7 и ал. 3”, а в изречение второ след думите „одобрение от общото събрание на акционерите” се поставя запетая и се добавя „съответно при сделки по ал. 3 - от управителния орган на публичното дружество” и думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 1 и 3”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Заинтересовани лица са членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество, лицата – представители на юридически лица, членове на такива органи, неговият прокурист, лица, които пряко и/или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, а при сделки на дъщерно дружество – членовете на управителните и контролните му органи, лицата – представители на юридически лица, членове на такива органи, неговият прокурист, лица, които пряко и/или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството, различни от публичното дружество, както и свързаните с тях лица, когато те: 1. са страна, неин представител или посредник по сделката или в тяхна полза се извършват сделките или действията, или 2. притежават пряко и/или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или контролират юридическо лице, което е страна, неин представител или посредник по сделката или в чиято полза се извършват сделките или действията; 3. са членове на управителни или контролни органи, представители на юридически лица, членове на такива органи или прокуристи на юридическо лице по т. 1 и 2.” 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „по ал. 6, т. 1 и 2” се заменят с „по ал. 7, т. 1 и 2”. 9. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Разпоредбата на ал. 1 и 3 не се прилага в случаите: 1. на сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересовани лица, с изключение на сделките по т. 2; 2. на сделки по ал. 1, т. 4 и 5, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, когато сделката се извършва в полза на дъщерно дружество и не се надвишава прага по ал. 1, т. 1, буква „а”; 3. на кредитиране от холдингово дружество и предоставяне на депозити от дъщерно дружество при условия не по-неблагоприятни от пазарните за страната; 4. когато е налице договор за съвместно предприятие по раздел III от тази глава”. 10. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „по ал. 8, т. 1” се заменят с „по ал. 9, т. 1”. 11. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 1-9” се заменят с „ал. 1-10”. 12. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „ал. 8, т. 2” се заменят с „ал. 9, т. 3”.”

По § 46 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46: „§ 46. В чл. 114а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Управителният орган на дъщерното дружество представя на управителния орган на публичното дружество искане за одобрение по чл. 114, ал. 3, както и информация относно целесъобразността и съществените условия на сделката, включително страни, предмет, стойност, срок и участие на заинтересовани лица, както и съответните счетоводни баланси, стойностите от които са използвани във връзка с преценката за преминаването на съответния праг по чл. 114, ал. 3. В случай че оповестяването на определени данни за сделката би могло да доведе до съществени вреди за дъщерното дружество, данните не се включват в информацията по изречение първо и това обстоятелство се оповестява. Публичното дружество уведомява комисията за отправеното искане и предоставя получените документи и информация в срок 4 работни дни от получаването им.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея, в изречение второ думите „по чл. 114, ал. 2” се заменят с „по чл. 114, ал. 2 и 3”. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Решението по ал. 4 следва да посочва съществените условия по сделката, включително срок, страни, предмет и стойност, в чия полза се извършва сделката. В случай че решението не посочва конкретна насрещна страна по сделката, изчисляването за целите на чл. 114, ал. 1 и 3 се извършва при прилагане на праговете за сделки с участието на заинтересовани лица. Решението може да не посочва конкретна стойност на сделката, при условие че са посочени минимална и максимална стойност, като в този случай изчисляването за целите на чл. 114, ал. 1 и 3 се извършва спрямо максималната стойност.” 5. Създава се ал. 7: „(7) Публичното дружество е длъжно да оповести при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 сключените сделки по чл. 114, ал. 3 в 7-дневен срок от узнаването им.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49: „§ 49. В чл. 116а се правят следните допълнения: 1. В ал. 4 се създават изречения второ и трето: „Документите по изречение първо са част от писмените материали за общото събрание, в чийто дневен ред е предвиден избор на членове на съвет на директорите или надзорен съвет. Лицата по изречение първо потвърждават верността на предоставените съгласно предходното изречение документи на общото събрание, на което е предложен изборът им.” 2. Създава се ал. 5: „(5) При избора на независимите членове на съвета на директорите или на надзорния съвет на публичното дружество в представения капитал на общото събрание се включват акциите, притежавани от лица по ал. 2, т. 1-5, само ако на събранието не присъстват и не са представлявани други акционери.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53: „§ 53. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Дружеството по чл. 110, ал. 1 престава да бъде публично от решението на заместник-председателя за отписване от регистъра, воден от комисията, ако:”; б) създава се нова т. 2: „2. общото събрание на дружество, на което са присъствали всички акционери, единодушно е взело решение за отписването му;”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Дружество, станало публично в резултат на преобразуване чрез отделяне, не може да се отпише на основание ал. 1, т. 2, освен ако основанието е налице и за преобразувалото се публично дружество.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея изречение първо се изменя така: „В заявлението за отписване от регистъра, воден от комисията, дружеството посочва сделките и действията, които са допринесли съществено за спадане броя на акционерите и на стойността на активите на дружеството под съответните прагове по ал. 1, т. 1.” 5. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и нова ал. 8.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59: „§ 59. В чл. 133, ал. 1, 2, 3 и 5 навсякъде думите „ценни книжа” се заменят с „финансови инструменти”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61: „§ 61. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 навсякъде думите „ценни книжа” се заменят с „финансови инструменти”. 2. В ал. 2 думите „ценни книжа” се заменят с „финансови инструменти” и се създава изречение второ: „Централният депозитар може да открива и поддържа и други видове регистри и сметки, ако това е уредено в правилника му, при спазване на изисквания, определени с наредба.” 3. В ал. 3 навсякъде думите „ценни книжа” се заменят с „финансови инструменти”.” 4. В ал. 5 думите „ценните книжа” се заменят с „финансовите инструменти”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66: „§ 66. Член 148ж се изменя така: „Чл. 148ж. По смисъла на този раздел „свързани лица" са лицата, които въз основа на изрично или мълчаливо, писмено или устно споразумение с предложителя или дружеството – обект на търгово предложение, целят придобиване на контрол върху публичното дружество или възпрепятстване на успешното приключване на търгово предлагане. Лицата, контролирани от друго лице по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби, се смятат за свързани лица с това лице и помежду си, както и с лицата, с които контролиращото ги лице е свързано по § 1, т. 13, букви „в” и „г” от допълнителните разпоредби. Свързани лица са и лицата по § 1, т. 13, букви „в” и „г” от допълнителните разпоредби.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68.

Комисията предлага да се създаде нов § 69: „69. В чл. 149б, ал. 1, изречение второ думите „ал. 3, 4 и 9” се заменят с ал. „3, 4 и 12”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 70: „§ 70. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „ал. 9” се заменят с „ал. 12”. 2. В ал. 7: а) в т. 2 накрая се добавя „преди регистрацията на предложението, съответно преди датата, на която най-късно е трябвало да бъде изпълнено задължението по чл. 149, ал. 1 или 6, ако търговото предложение не е регистрирано до тази дата и тази цена е по-висока от средната претеглена пазарна цена на акциите за последните три месеца преди регистрацията на предложението”; б) в т. 3, изречение първо след думите „преди регистрацията на предложението” се поставя запетая и се добавя „съответно преди датата, на която най-късно е трябвало да бъде изпълнено задължението по чл. 149, ал. 1 или 6, ако търговото предложение не е регистрирано до тази дата и тази цена е по-висока от най-високата цена за една акция, заплатена от същите лица през последните 6 месеца преди регистрацията на предложението”. 2. Създава се нова ал. 9: „(9) За изчисляване на най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя, от свързаните с него лица или от лицата по чл. 149, ал. 2, в случай на придобити акции при увеличаване на капитала към емисионната стойност на една нова акция се прибавя най-високата платена от предложителя, от свързаните с него лица или от лицата по чл. 149, ал. 2 цена на права за участие в увеличаване на капитала, ако такива права са закупени от предложителя, от свързаните с него лица или от лицата по чл. 149, ал. 2 за участие в увеличаването на капитала.” 3. Досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 10, 11 и 12.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 71.

По § 71 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Диан Червенкондев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 72: „§ 72. В чл. 152 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, изречение първо числото „14” се заменя с „20”, а изречение второ се заличава. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Лицето отстранява посочените непълноти или несъответствия или представя исканата допълнителна информация и документи в срок до 20 работни дни след получаване на съобщението за това. По отношение на коригираното търгово предложение се прилага съответно чл. 151, ал. 3.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 74.

Комисията предлага да се създаде нов § 75: „§ 75. В чл. 155, ал. 4 думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 76: „§ 76. В чл. 157а се правят следните изменения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „и 9” се заменят с „и 12”. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Прехвърлянето на акциите и плащането на цената се извършват едновременно в срок 7 работни дни от публикуване на предложението.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 78.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 79: „§ 79. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „в размер от 200” се заменят с „в размер от 500”; б) точка 2 се изменя така: „2. член 77б, ал. 4, чл. 77 е, ал. 7, чл. 81, ал. 1, чл. 84, ал. 2, 3 и 4, чл. 85, ал. 5, чл. 86, ал. 2 и 3, чл. 89, ал. 3, чл. 92а, ал. 2, 5, 6 и ал. 7, изречение първо, чл. 92г, ал. 1, 3 и 4, чл. 100а, ал. 2, чл. 100е, чл. 100ж, ал. 3, чл. 100и, чл. 100к, ал. 3, чл. 100н, 100о, чл. 100п, ал. 2 и 3, чл. 100с, 100т, 100ф, чл. 100х, ал. 3 и 5, чл. 100ц, ал. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, чл. 100ч, ал. 2 и 3, чл. 110, ал. 6, изречение второ, и ал. 9, чл. 110в, чл. 111, ал. 6, изречения първо и второ, чл. 111а, ал. 1-3, чл. 112б, ал. 12, чл. 115, ал. 1, изречения първо и второ, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 9, чл. 115б, ал. 2 и 5, чл. 115в, ал. 2 и 3, чл. 115г, ал. 3, 5 и 7, чл. 116, ал. 3, 5-7 и 11, чл. 116а, чл. 116в, ал. 2, 4 и 5, чл. 117, чл. 120а, ал. 1-3, чл. 122, ал. 3, чл. 142, чл. 151, ал. 3-6, чл. 151а, ал. 4, чл. 154, ал. 1 и 3, чл. 155, ал. 5, чл. 157, чл. 157а, ал. 7, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв;”; в) точка 3 се изменя така: „3. член 77а, ал. 3 и 4, чл. 77 г, чл. 77н, ал. 1, 2, 4 и 12, чл. 77р, чл. 77ч, чл. 80, ал. 1 и 3, чл. 85, ал. 1 и 2, чл. 89, ал. 1, изречение второ, и ал. 2 и 4, чл. 92а, ал. 7, изречение второ и ал. 8, чл. 92в, ал. 2 и 5, чл. 100а, ал. 1, 4, 6 и 7, чл. 100ж, ал. 1 и 2 , чл. 110, ал. 3, чл. 111, ал. 2, 5, 7 и 8, чл. 112б, ал. 3, изречение първо, и ал. 8, чл. 112д, чл. 115в, ал. 5, чл. 116б, чл. 116г, ал. 1, 3 и 5, чл. 119, ал. 6, изречение второ, ал. 7 и 8, чл. 126, ал. 2, чл. 126е, ал. 4, чл. 126ж, ал. 1, чл. 127, ал. 3 и 4, чл. 133, ал. 1, изречение второ, и ал. 3, чл. 135, ал. 1, чл. 141, ал. 1 и 2, чл. 145, ал. 1 и 3, чл. 146, ал. 1, чл. 148, ал. 1-4 и 6, чл. 148а, ал. 1, чл. 148б, чл. 148в, ал. 1, чл. 149, ал. 5 и § 7, ал. 2 и § 10, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.;”; г) в т. 4 думите „чл. 114, ал. 2” се заменят с „чл. 114, ал. 2 и 12”, думите „чл. 114а, ал. 1” се заменят с „чл. 114а, ал. 1, 3 и 6”, думите „чл. 116а, ал. 3” се заличават, думите „чл. 150, ал. 9” се заменят с „чл. 150, ал. 10”, и числото „5000” се заменя със „7000”. 2. В ал. 2, т. 1 числото „500” се заменя с „1000”. 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 4 числото „50” се заменя със „150”, а накрая се поставя запетая и се добавя „а при повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 лв.”. 5. В ал. 5 думите „чл. 114, ал. 1, 6 и 7” се заменят с „чл. 114, ал. 1, 3, 7 и 8”, думите „чл. 114а, ал. 3 и 4” се заменят с „чл. 114а, ал. 4 и 5”, а накрая се поставя запетая и се добавя „а при повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 лв.”. 6. В ал. 6 думите „както и по чл. 212, ал. 8 и 9” се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.”. 7. В ал. 7 думите „по ал. 3, 4 и 5” се заменят с „по ал. 4 и 5”. 8. В ал. 8: а) в т. 1 числото „1000” се заменя с „2000”; б) в т. 6 думите „по ал. 3, 4 и 5” се заменят с „по ал. 4 и 5”; в) в т. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „а при повторно нарушение – от 20 000 до 100 000 лв.”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 80: „§ 80. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) създава се нова т. 5: „5. „Права върху записани акции” са ценни книжа, които се издават въз основа на записани при упражняването на права акции при увеличаване на капитала на публично дружество.”; б) създава се нова т. 10: „10. „Дъщерно на публично дружество” е дружество, в което публичното дружество упражнява контрол по смисъла на т. 14.”; в) досегашните т. 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 стават съответно т. 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 и нова т. 18; 2. В § 1в се създава т. 10: „10. Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар.”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 81: „§ 81. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 21, ал. 5 накрая се добавя „и след представяне на удостоверение, издадено от Фонда за компенсиране на инвеститорите, за липса на задължения на инвестиционния посредник към фонда”. 2. В чл. 38, ал. 1 думите „на територията на Република България” се заличават. 3. В чл. 127: а) в ал. 1 се създават т. 5, 6 и 7: „5. член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 236/2012”, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.; 6. член 5, параграф 1, чл. 7, параграф 1, чл. 8, чл. 9 и чл. 15 от Регламент (ЕС) № 236/2012, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв.; 7. член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2012, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.”; б) в ал. 2 се създават т. 5, 6 и 7: „5. за нарушения по ал. 1, т. 5 – от 5000 до 20 000 лв.; 6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 10 000 до 40 000 лв.; 7. за нарушения по ал. 1, т. 7 – от 10 000 до 100 000 лв.; в) алинея 5 се изменя така: „(5) В случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по: 1. член 118, ал. 1 – извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.; 2. член 18, чл. 19, чл. 20 и чл. 23 от Регламент (ЕС) № 236/2012 – извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер 10 000 до 100 000 лв.”; г) в ал. 7: аа) създават се нови т. 5 и 6: „5. за нарушение по ал. 1, т. 5 – от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 40 000 лв.; 6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 80 000 лв.”; бб) създава се т. 7: „7. за нарушения на ал. 1, т. 7 – от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 200 000 лв.”; вв) досегашната т. 5 става т. 8; гг) досегашната т. 6 става т. 9 и се изменя така: „9. за нарушения по ал. 5, т. 1 – от 10 000 до 50 000 лв., а за нарушения на ал. 5, т. 2 – от 20 000 до 200 000 лв.”

По § 80 има предложение от народния представител Диан Червенкондев. Предложението по т. 3, буква „б” относно ал. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 82: „§ 82. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2: а) в т. 1 след думите „Централния депозитар” се поставя запетая и се добавя „Фонда за компенсиране на инвеститорите”; б) точка 4 се отменя. 2. В чл. 12: а) точка 5 се изменя така: „5. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг, наричан по-нататък „Регламент 1060/2009”; б) създава се нова т. 6: „6. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 236/2012”, с изключение на случаите, които са предоставени в изрична компетентност на министъра на финансите съгласно Закона за държавния дълг, а също така е и орган, отговорен за координиране на сътрудничеството и обмена на информация съгласно чл. 32, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 236/2012;”; в) досегашната т. 6 става т. 7. 3. В чл. 13, ал. 1 т. 12 се изменя така: „12. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията и предприема мерките във връзка с прилагането на Регламент 1060/2009, както и предприема мерките, предвидени в Регламент (ЕС) № 236/2012;”. 4. В чл. 14, ал. 3 се създава нова т. 8: „8. осъществява правомощия във връзка с установяване и възлагане за събиране на публичните държавни вземания, дължими в полза на комисията.” 5. В чл. 15, ал. 1: а) в т. 6 думите „както и” се заличават, а след думите „Регламент 1060/2009” се поставя запетая и се добавя „както и на Регламент (ЕС) № 236/2012”; б) в т. 7 думите „както и” се заличават, а след думите „Регламент 1060/2009” се поставя запетая и се добавя „както и на Регламент (ЕС) № 236/2012”; в) в т. 15 думите „както и” се заличават, а след думите „Регламент 1060/2009” и се добавя „както и в Регламент (ЕС) № 236/2012” и се поставя запетая. 6. В чл. 16, ал. 1, т. 15 накрая се поставя запетая и се добавя „които не са от компетентността на комисията”. 7. В чл. 18: а) в ал. 1: аа) в т. 1 след думите „Закона за здравното осигуряване” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „Регламент 1060/2009” се добавя „и Регламент (ЕС) № 236/2012”; бб) в т. 6 след думите „Закона за здравното осигуряване” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „Регламент 1060/2009” се добавя „и Регламент (ЕС) № 236/2012”; б) в ал. 3 след думите „Регламент 1060/2009” се добавя „и Регламент (ЕС) № 236/2012. 8. В чл. 19, ал. 2 думите „както и на Регламент 1060/2009, съгласно чл. 23 от него,” се заменят с „на Регламент 1060/2009, както и на Регламент (ЕС) № 236/2012”. 9. В чл. 27: а) В ал. 1: аа) в т. 1 след думите „извършване на дейност” се поставя запетая и се добавя „други разрешения и одобрения”, а думите „и Кодекса за социално осигуряване, за даване на разрешения за управление на фондове за допълнително социално осигуряване и на разрешение за организиране и управление на договорен фонд, както и за извършване на регистрация на агенция за кредитен рейтинг съгласно Регламент 1060/2009” се заменят с „Кодекса за социално осигуряване, даване на разрешения за управление на фондове за допълнително социално осигуряване и на разрешение за организиране и управление на договорен фонд, както и вписване и отписване на лице в регистъра по чл. 30, ал. 1”; бб) в т. 4 думите „на дружество за допълнително социално осигуряване” се заменят с „и отнемане на лиценз по искане на поднадзорно лице”; вв) създават се нови т. 6 и 7: „6. разглеждане на търгово предложение и на предложение за изкупуване; 7. разглеждане на уведомление за придобиване или увеличаване на квалифицирано участие в поднадзорно лице;” гг) досегашната т. 6 става т. 8 дд) досегашната т. 7 става т. 9 и в нея запетаята след думата „надзор” се заменя с тире, а думите „включително за” се заличават; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Таксите по ал. 1, т. 9 се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година.”; в) в ал. 4 думите „ал. 1, т. 7” се заменят с „ал. 1, т. 9”; г) в ал. 5 думите „ал. 1, т. 7” се заменят с „ал. 1, т. 9 и се създава второ изречение: „При неплащане в случаите по изречение първо, комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга по ал. 1, т. 1-7 на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата по ал. 1, т. 9, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство по реда на ал. 7.”; д) алинея 7 се изменя така: „(7) Просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Граждански процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на комисията.” 10. Създава се чл. 27а: „Глоби и имуществени санкции Чл. 27а. (1) Глобите и имуществените санкции, подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Граждански процесуален кодекс. (2) При неплащане на дължимите глоби и имуществени санкции, комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга по чл. 27, ал. 1, т. 1-7 на поднадзорното лице до изпълнение на задълженията му за заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции, включително и по образуваното изпълнително производство по реда на ал. 1.” 11. В чл. 28, ал. 5: а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя израза „включително и просрочените такси, събрани по реда на чл. 27, ал. 7”; б) създават се нови т. 2 и 3: „2. глоби и имуществени санкции, включително и тези, събрани по реда на чл. 27а, ал. 1; 3. международни проекти и програми;” в) досегашните т. 2, 3 и 4 стават т. 4, 5 и 6.”

Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Диан Червенкондев за § 81. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 83: „§ 83. В Закона за държавния дълг се правят следните изменения и допълнения: 1. В Глава четвърта се създават чл. 17а и 17б: „Чл. 17а. (1) Министърът на финансите е компетентен орган по смисъла на чл. 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ, L 86/1 от 24 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 236/2012”, по прилагането му по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа. (2) Министърът на финансите може да издава задължителни указания във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа. Указанията се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. (3) Министърът на финансите може да сключва споразумения за сътрудничество по прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 с компетентни надзорни органи на Република България и другите държави членки. Чл. 17б. (1) При осъществяване на задълженията си по Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа министърът на финансите, както и определени от него длъжностни лица имат правомощията съгласно член 33 от Регламент (ЕС) № 236/2012. (2) Длъжностните лица по ал. 1 извършват проверки на място и по документи въз основа на заповед на министъра на финансите за: 1. спазването на Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа съгласно чл. 33 от него; 2. предотвратяване и установяване на нарушения на Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа. (3) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката. (4) При извършване на проверки на място длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да се легитимират със служебна карта и заповедта по ал. 2. Заповедта не подлежи на обжалване. (5) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на министъра на финансите и на длъжностните лица по ал. 1 при изпълнение на задълженията им. (6) За резултатите от всяка извършена проверка на място се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица по ал. 1, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.” 2. В чл. 35, ал. 3 думата „само” се заличава, а накрая се поставя запетая и се добавя „както и институции, получили разрешение в съответната държава членка за извършване на дейност като централен депозитар”. 3. Наименованието на Глава десета се изменя така: „Принудителни административни мерки и административно наказателна отговорност”. 4. В Глава десета се създават чл. 40а - 40е: „Чл. 40а. Когато установи, че задължени лица, техни служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на тези лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на Регламент (ЕС) № 236/2012, на задължителните указания на министъра на финансите, както и когато се възпрепятства упражняването на правомощията на министъра на финансите съгласно Регламент (ЕС) № 236/2012, министърът на финансите може да: 1. предприеме мярката по член 33, параграф 2, буква „д” от Регламент (ЕС) № 236/2012 или да задължи лицата да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията и на вредните последици от тях, в определен от него срок; 2. поиска от Комисията за финансов надзор или от друг компетентен надзорен орган от държава членка спиране на търговията с държавни ценни книжа или суапи за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа или отстраняването им от търговия на регулиран пазар или на друга организирана система за търговия; 3. поиска от органи на съдебната власт налагането на запор или възбрана съгласно член 33, параграф 2, буква „е” от Регламент (ЕС) № 236/2012. Чл. 40б. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на министъра на финансите. (2) В заповедта по ал. 1 се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й. (3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й. Чл. 40в. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 7, параграф 1, чл. 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 236/2012, се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 40 000 лв. (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – 20 000 до 80 000 лв. Чл. 40г. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 13, параграф 1, чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2012, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 100 000 лв. (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 200 000 лв. Чл. 40д. (1) Който не изпълни заповед на министъра на финансите за прилагане на принудителна административна мярка по: 1. чл. 40а, ал. 1 – се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 40 000 лв.; 2. чл. 19, 20 и 21 от Регламент (ЕС) № 236/2012 – се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 200 000 лв. (2) За нарушения по ал. 1, т. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 200 000 лв. (3) За нарушения по ал. 1, т. 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 400 000 лв. Чл. 40е. (1) Получените средства в нарушение на Регламент (ЕС) № 236/2012 се отнемат в полза на държавата съгласно чл. 33, параграф 2, буква „е” от Регламент (ЕС) № 236/2012. (2) Когато с наказателно постановление, с акт на орган на съдебна власт или с друг акт е постановено отнемане в полза на държавата на парични средства, актовете се изпращат за изпълнение на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от влизането им в сила.” 4. В Допълнителната разпоредба: а) наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”; б) създава се т. 6: „6. „Държава членка” е всяка държава-членка на Европейския съюз, както и друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”; в) Създава се § 1а: „§ 1а. С този закон се създават условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ, L 86/1 от 24 март 2012 г.).”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 84: „§ 84. В Закона за платежните услуги и платежните системи (oбн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 122, ал. 2 след думите „прилагането му или” се добавя „на Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1781/2006” и се поставя запетая, а след думите „(ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.)” се поставя запетая и се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 924/2009”, както и на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 260/2012”. 2. В чл. 126, т. 1 след думата „закон" съюзът „или" се заменя със запетая, а накрая се поставя запетая и се добавя „или на регламентите по чл. 122, ал. 2". 3. В чл. 128, ал. 1 след думите „прилагането му" се поставя запетая и думите „и на Регламент (ЕО) № 924/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001” се заменят с „на Регламент (ЕО) № 924/2009 и на Регламент (ЕС) № 260/2012”. 4. Член 139 се изменя така: „Имуществени санкции при нарушение на Регламент (ЕО) № 1781/2006, на Регламент (ЕО) № 924/2009 и на Регламент (ЕС) № 260/2012 Чл. 139. При нарушения на Регламент (ЕО) № 1781/2006, на Регламент (ЕО) № 924/2009, както и на Регламент (ЕС) № 260/2012 на доставчика на платежни услуги се налага имуществена санкция в размер до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 15 хил. лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 85.

Процедура!

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо председател, затова, че Вие в петък обявихте, че в сряда ще имаме заседание, след това ползвахте уж конституционното си право да свикате днес извънредно заседание с определен от Вас дневен ред, вероятно можем да спорим дали има чрезвичаен повод, поради който трябва да се свика извънредно заседание от председателя на Народното събрание, защото практиката досега е когато има подобни извънредни заседания, в които са включени точки от предходната седмица от дневния ред, винаги е ставало с решение на самото Народно събрание, като предварително се утвърждава дневният ред. Но, да приемем, че Вие по Конституция имате това право. Обаче оставам в недоумение защо днес, след като Вие предложихте дневен ред, не поставихте на гласуване дневен ред по тези няколко точки, които трябва да разгледаме. Това са законопроекти, по които ние трябва да гласуваме. Това е прецедент в Народното събрание. Никога досега Народното събрание не е работило без народните представители да обсъдят и съответно да гласуват този дневен ред. В момента ние минаваме по една втора точка, която не е част от дневен ред, който е гласуван в Народното събрание. Такова нещо, откакто аз съм народен представител, не се е случвало. И ще Ви моля – поправете тази своя грешка, за да няма оспорвания след време, ако някой счита, че част от законопроектите не е в интерес на определени групи и така нататък, да няма оспорване в Конституционния съд по този въпрос, тъй като е нарушена една процедура, която ние с Правилника на Народното събрание сме приели. И считам, че не бива да се допускат подобни грешки. Благодаря Ви.

От трибуната.

Нямаме дневен ред.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, процедура за допускане до залата на Калоян Симеонов – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите. Господин Николай Попов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, беше допуснат в залата по миналата точка, така че може би само за едно име има необходимост от нова процедура.

ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. На заседанието присъстваха представители на Министерство на финансите: Милена Бойкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Цветанка Михайлова – началник на отдел в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Румяна Герова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, както и представители на Комисията за финансов надзор: Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, Николай Петков – началник отдел “Надзорна политика и анализи”, и Анна Андонова – началник отдел “Нормативна дейност” към дирекция “Правна”. Законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерство на финансите. Основната цел на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е синхронизирането на българското законодателство с настъпилите промени в Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги. С решение по Дело C-236/09 (Test-Achats), Съдът на Европейския съюз обявява разпоредбата на чл. 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. за невалидна считано от 21 декември 2012 г. Горецитираната разпоредба допускаше държавите членки да разрешават пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. Законопроектът предвижда изменение на разпоредбите на чл. 65а, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 246, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с цел въвеждането на пълна забрана за използването на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия и при изчисляване размера на пожизнената пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, без допускане на каквито и да било изключения. Със законопроекта се предвижда и създаването на нова т. 1 в ал. 8 на чл. 246 от КСО, като по този начин се въвежда основание за отказ за одобряването на биометрични таблици, когато те отчитат пола като актюерски фактор. Промените в Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. налагат и предложената отмяна със законопроекта на § 11а от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането и на § 11в от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, с които до момента се предвиждаше задължение за Комисията за финансов надзор да приеме доклад относно отчитането на пола като актюерски фактор. В съответствие с решението по Дело C-236/09 (Test-Achats) със законопроекта се предлага създаването на нов § 11б в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането. В насоките на Европейската комисия за прилагане на Директива 2004/113/ЕО на Съвета по отношение на застрахователните услуги е посочено, че правилото на чл. 5, § 1 за независещите от пола на застрахованите лица премии и плащания на застрахователите следва да се прилага „от 21 декември 2012 г. нататък”. Това налага очертаването на две групи застрахователни договори – тези, сключени до 20 декември 2012 г. включително, за които ще се допуска определяне на премията с оглед на актюерски фактор пол, и договорите, сключени след 20 декември 2012 г., за които ще се прилага правилото за независещи от пола премии. С цел ясно разграничаване на пенсионните договори, по отношение на които се прилагат заварените биометрични таблици, и тези, при които ще се прилага правилото за независещите от пола обезщетения в съответствие с посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се създава нов § 11г. За своевременното привеждане на дейността на пенсионноосигурителните дружества в съответствие с измененията в нормативната уредба със законопроекта се определят и сроковете, в които дружествата трябва да представят за одобрение биометричните таблици, които ще бъдат използвани за изчисляване на пенсиите по договорите, сключени след 20 декември 2012 г. В последвалата дискусия председателят на Комисията Мартин Димитров постави въпроси относно това дали се извършва автоматично подновяване на застрахователен договор, ако не е постъпило в определен срок уведомление за отказ от подновяване и дали за корекциите по отношение на отделни елементи се изисква съгласието на застрахованото лице. Господин Борислав Богоев отговори, че е възможно едностранна промяна на застрахователен договор от страна на застрахователя само в случай, че в общите условия, които действат към момента, по отношение на определен вид застраховки има клауза, която позволява на застрахователя едностранно да промени договора, вследствие на влезнал в сила закон или друг нормативен акт със силата на закон, действащ на територията на страната. Относно автоматичното подновяване на застрахователен договор господин Богоев подчерта, че за автоматично подновяване се смята, когато и двете страни в определен период, който е посочен в общите условия по договора за застраховка, не предявят промяна или въвеждане на нови изисквания по отношение на условията, при които е сключен старият договор. В случай, че ако застрахователят след изтичане на срока на застрахователния договор иска да промени условията, той може едностранно да покани застрахованото лице да се съгласи или да не се съгласи да бъде подновен този договор. При тези условия, ако застрахованото лице изрично не възрази, би могло да има автоматично подновяване на този договор. Народният представител Диан Червенкондев попита дали при подновяването на застрахователните договори е по-подходящо да се счита, че има волеизявление за съгласие от страна на застрахования в момента, когато той направи пълно или частично плащане на застрахователната премия. Господин Богоев отговори, че самото заплащане на премията не е достатъчно, за да се поднови застрахователен договор. Госпожа Лили Боянова допълни, че след платена застрахователна премия застрахователните договори не се считат за подновени, тъй като по принцип това не е прието в застраховането, защото има и предварителен риск и застрахователят може да носи риск, без да му е платена застрахователната премия. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям Ви „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. На заседанието присъстваха господин Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер на Националния осигурителен институт. От Комисията за финансов надзор участваха още господин Николай Петков – началник на отдел „Надзорна политика и анализи”, и госпожа Анна Андонова – началник на отдел „Нормативна дейност”. Госпожа Милена Бойкова от Министерството на финансите представи законопроекта и поясни причините за предлаганите изменения и допълнения. Със законопроекта се цели да се синхронизира националното законодателство с настъпили промени в разпоредбите на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги. С промените в директивата се въвежда забрана за използване на пола като актюерски фактор при изчисляване на рисковете и свързаните с тях премии и добавки за осигурените лица, считано от 21 декември 2012 г. С цел съответствие с тази разпоредба е предлаганата промяна със законопроекта в чл. 246, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, с която се въвежда пълна забрана за ползването на пола като актюерски фактор при определянето на размера на пожизнената пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Законопроектът предвижда нова разпоредба в чл. 246, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, с която се създава право на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, да отказва одобряване на биометрични таблици за определяне на пожизнена пенсия, ако те съдържат пола като актюерски фактор. Законопроектът предлага да отпадне задължението по реда на § 11в от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване на Комисията за финансов надзор да приема доклад, въз основа на който да се уведомява Европейската комисия за спазване разпоредбите на Директива 2004/113/ЕО. Поради действието на промените в директивата от 21 декември 2012 г. занапред се появяват два режима за сключените застрахователни договори – единият за договорите, сключени до тази дата, и другият за договорите, сключени след нея. Законопроектът предвижда създаване на нов § 11г в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване с цел разграничаване на пенсионните договори, по отношение на които се прилагат заварените биометрични таблици, и тези, при които ще се прилага правилото за независещите от пола обезщетения в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз, основание за промените в директивата. Създава се разпоредба в Кодекса за социално осигуряване, в която се определя срокът, в който пенсионноосигурителните дружества своевременно следва да представят за одобрение биометричните таблици, които ще използват за изчисляване размера на пенсиите по пенсионните договори, сключени след 20 декември 2012 г. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26.10.2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. На свое извънредно заседание, проведено на 21 ноември 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. На заседанието присъстваха: госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, господин Борислав Богоев – заместник председател на Комисията за финансов надзор, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова. Тя информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения целят хармонизиране на българското законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности относно принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа и предоставянето на финансови стоки и услуги с цел гарантиране прилагането от страна на застрахователите и пенсионноосигурителните дружества на правото на независещо от пола третиране на застрахователните премии и пенсии. С предлаганите изменения на разпоредбите на чл. 65а, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 246, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се въвежда пълна забрана за използването на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия и при изчисляване размера на пожизнената пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване без допускане на каквито и да било изключения. Госпожа Бойкова поясни, че в насоките на Европейската комисия за прилагане на Директива 2004/113/ЕО на Съвета по отношение на застрахователните услуги е посочено, че правилото на чл. 5, § 1 за независещите от пола на застрахованите лица премии и плащания на застрахователите следва да се прилага „от 21 декември 2012 г. нататък”, поради което се налага очертаването на две групи застрахователни договори – тези, сключени до 20 декември 2012 г. включително, за които ще се допуска определяне на премията с оглед на актюерски фактор пол, и договорите, сключени след 20 декември 2012 г., за които ще се прилага правилото за независещи от пола премии. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси във връзка със създаването на две групи застрахователни договори, преди и след влизането в сила на предлагания законопроект, и дали това няма да създаде предпоставка за дискриминация спрямо лицата, подписали договори преди датата 20 декември 2012 г. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 15, „против” – няма, „въздържали се” – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г.” Благодаря.

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. На заседанието, проведено на 7 ноември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на финансите: Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Румяна Герова – държавен експерт в „Държавен дълг и финансови пазари”, и представители на Комисията за финансов надзор: Борислав Богоев – заместник-председател, Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи”, и Анна Андонова – началник отдел „Нормативна дейност”. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се внасят промени в българското законодателство, произтичащи от решение на Съда на Европейския съюз по Дело С–236/09 (Test - Achats). С това свое решение съдът постановява, че разпоредбата на чл. 5, § 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги е невалидна, считано от 21 декември 2012 г. Въпросната разпоредба допуска държавите членки да разрешават пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. С предложените текстове се предлага разпоредби от Кодекса на застраховането и Кодекса за социално осигуряване да бъдат съответно допълнени и изменени, с цел въвеждане на пълна забрана за използването на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия и при изчисляване размера на пожизнената пенсия от Фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване без допускане на каквито и да било изключения. За своевременното привеждане на дейността на пенсионноосигурителните дружества в съответствие с измененията в нормативната уредба със законопроекта се предлагат и срокове, в които дружествата трябва да представят за одобрение биометрични таблици, които ще бъдат използвани за изчисляване на пенсиите по договори, сключени след 20 декември 2012 г. Въз основа на разгледаните текстове Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че с предложените разпоредби ще бъде изпълнено решението по Дело C 236/09 на Съда на Европейския съюз. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за“ и 2 гласа “въздържали се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и госпожа Светлана Чаушева – директор дирекция „Правна” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 254-01-117, внесен от народния представител Петър Мутафчиев на 11 декември 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 декември 2012 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 254-01-117, внесен от народния представител Петър Мутафчиев на 11 декември 2012 г. На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция, и представители на неправителствени организации в областта на автобусния транспорт. При представянето на законопроекта от вносителя беше изтъкнато, че с направените промени в Закона за автомобилните превози през месец юли тази година е предвидено автобусните превозвачи да издават билети на пътниците само от фискални устройства по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Срокът за привеждане в съответствие с това изискване на дейността на автобусните превозвачи е до 6 месеца след влизане в сила на закона. От страна на вносителя на законопроекта беше изказано мнение, че автобусните превозвачи, извършващи, междуселищни и международни автобусни превози, са се оказали пред значителни затруднения за практическото изпълнение на това изискване. Причината за тези затруднения произлиза от факта, че Българският институт по метрология е одобрил техническите изисквания към фискалните устройства през месец ноември, тоест към края на периода за въвеждането им. В хода на дискусията по законопроекта от вносителя бе изказано мнение, че удължаването на срока няма да окаже негативно влияние върху финансовата дисциплина, тъй като и в момента е в действие системата за контрол и отчет на издаваните билети за превоз на пътници. Въз основа на изложеното е и неговото предложение срокът, посочен в § 2, т. 1 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози от месец юли тази година, да бъде удължен с 6 месеца. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 6 гласа „за” и 9 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 254-01-117, внесен от народния представител Петър Мутафчиев на 11 декември 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 254-01-118, внесен от народните представители Иван Вълков, Диана Йорданова, Петър Петров, Емануела Спасова, Теодора Георгиева и Станислав Иванов на 11 декември 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 декември 2012 г., беше обсъден Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 254-01-118, внесен от народните представители Иван Вълков, Диана Йорданова, Петър Петров, Емануела Спасова, Теодора Георгиева и Станислав Иванов на 11 декември 2012 г. На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция, и представители на неправителствени организации в областта на автобусния транспорт. С предвидената редакция на чл. 39, ал. 1 се позволява стриктното прилагане на Наредба № H-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Това ще позволи издаването на билети както от фискално устройство, така и от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. От вносителите на законопроекта бе обяснено, че първото фискално устройство, което е одобрено от Българския институт по метрология, е от средата на месец ноември 2012 г. Към 10 декември 2012 г. са одобрени общо пет вида устройства. Поради това в рамките на законоустановения срок е невъзможно да бъдат произведени и внедрени фискални устройства в около 15 000 автобуси в България. Предвид гореизложеното се предлага срокът за привеждане на дейността на лицата, които осъществяват международни и междуселищни автобусни превози, да бъде удължен. Предложената промяна в § 15б на Закона за данък добавена стойност също е свързана с невъзможността в законоустановения срок лицата, които за независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, да изпълнят изискванията на чл. 118, ал. 7 и 8 от Закона за данък добавена стойност. В подкрепа на предлагания законопроект се изказаха и представителите на браншовите организации в автобусния транспорт. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 16 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 254-01-118, внесен от народните представители Иван Вълков, Диана Йорданова, Петър Петров, Емануела Спасова, Теодора Георгиева и Станислав Иванов на 11 декември 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, благодаря Ви, че все пак ми дадохте думата. Мислех, че днес ще „газите” яко правилника, но явно такава воля нямате, след като позволихте на вносителите да представят законопроектите си. Дано, още веднъж казвам, по първата ни процедура, тъй като не се съгласихте да гласуваме дневния си ред, някой да не обжалва приемането на този закон пред Конституционния съд, защото ако отпадне, ще създаде много проблеми на транспорта. Това е и поводът отново да кажа няколко думи за мотивите, поради които предложих законопроекта. Неговата цел е да удължи с шест месеца срока за въвеждането на касови апарати в автобусите, чрез които да се издават билетите за пътуване в автобусните превози. Вие чухте – основната причина е тази, че държавата не си свърши работата, тоест Агенцията за метрология не утвърди в определеното време необходимите параметри на касовите апарати, които могат да се използват за тази цел. Това стана много късно – чак в средата на ноември, което забави не само производителите на касови апарати, но същевременно създаде сериозен смут и затруднение на автомобилните превозвачи да могат да закупят и да монтират във всеки един автобус. А автобусите в България не са никак малко. Ако това не се случи до 3 януари, когато е крайният срок, ако в България има държавност, рискуваме контролните органи да спрат всички автобуси, които се движат без такива апарати. И тогава си задавам въпроса: как ще обслужваме гражданите точно след новогодишните празници? Като гледам и какво стана с железниците и с новото разписание, което уж сега се промени...

Аз мотивирам защо съм предложил това удължаване на срока. Един от мотивите е, че настъпи хаос в железниците и те не можеха да превозват пътници. И аз съм убеден, че това ще продължи, независимо че ще променят разписанието, тъй като БДЖ не разполагат с вагони – това го говорим от година и половина – има само 90 вагони, затова не могат да превозват пътници. Това е втората причина, поради която ние предложихме тази промяна. Какъв е срокът, който Ви предложихме? Шест месеца, като считаме, че това е един сравнително добър срок, в който да създадем стимул за по-бързото монтиране на тези апарати в автобусите. Вие не приемате този срок, затова сте гласували и „против” предложението, което направих. Вие приемате един по-кратък срок – това е тримесечният. Но тук, от тази трибуна, искам да Ви кажа, че за три месеца целта, която си поставяте, няма да бъде изпълнена. Няма да могат да се произведат тези касови апарати, а същевременно няма да бъдат и монтирани. Това го знаете много добре. Аз съм убеден, че в края на февруари, когато наближи крайният срок, отново колегите от ГЕРБ, които са в Комисията по транспорта, ще предложат едно ново удължаване на срока и вероятно ще стигнем до шестте месеца, които сега ние Ви предлагаме. Независимо от споровете, които имаме, независимо че отново си налагате волята – а бе, това, което ние предлагаме, това ще приемем! О'кей, предложете го. Аз искам да Ви кажа, че ще Ви подкрепя, както Ви подкрепих и в Комисията по транспорта, ще гласувам както за закона, който ние сме предложили, така и за Вашия закон, ще подкрепя и предложението на комисията за гласуване днес на две четения на закона, тъй като, ако не приемем този закон на две четения до края на месец декември, от 3 януари трябва да започнем да санкционираме автомобилните превозвачи, което, за мен, е една груба грешка на самия парламент. Втора груба грешка, тъй като смятам, че въвеждането на подобна система в България е грешка. В света няма държава, която да има изискване билет да се издава с касов апарат. Винаги става с билети, които се отчитат във Финансовото министерство, има система, по която отчетът се извършва съответно като ценни книжа и в края на годината, и в началото на годината, и не виждам с какво ще се подобри фискалната дисциплина, освен отново да помогнем лобистки на някои производители да продадат апаратурата, която произвеждат, за да може съответно да трупат печалби за сметка на други превозвачи и разбира се, за сметка на пътниците. Независимо, че отхвърлихте моя закон, Вие ще имате моята подкрепа. Дано обаче стигне срокът, който предлагате, за да не ставаме за смях отново – Народното събрание, че не сме преценили какво приемаме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, първо, искам да благодаря на колегата, а и на всички колеги от Транспортната комисия за подкрепата, която дадоха на нашия законопроект и гласуваха единодушно за него. Няма да говоря за мотивите, тъй като и на двата законопроекта те са сходни. Ще се съсредоточа върху разликите на двата законопроекта и те са основно във времето, за което го отлагаме – единият отлагателен срок е три месеца, другият срок е шестмесечен. Защо предлагаме три месеца? Защото три месеца са напълно достатъчни, за да може технически да бъдат оборудвани всички автобуси. За това нещо имаме пуснати писма от всички, които са производители, от всички одобрени – 5 на брой такива апарати, и освен това наличните количества, които са към настоящия момент, се явяват от порядъка на около над 30%. Така че тримесечният срок е технически и технологичен, и е напълно достатъчен, за да бъдат оборудвани тези автобуси. Освен това един закон трябва да има дисциплиниращо действие. От тази гледна точка ние не можем да допуснем изключително голям период от време, още повече периодът от време, който ни се предлага, завършва точно 3 или 4 дни от първата възможна дата на следващите избори. Смятам, че не е редно да даваме възможност това да бъде използвано политически и нещата да се развиват по този начин. Затова предложението ни е в първите три месеца да бъде отложено въвеждането на касовите апарати и това да стане до 31 март 2013 г. Другата особеност, която отличава двата законопроекта, е, че ние даваме още една възможност – освен от фискални устройства да бъдат издавани билети и от така наречените автоматизирани интегрирани системи, което беше прието положително от автомобилния бранш, от всички, които присъстваха на нашето заседание. Призовавам Ви още един път да гласувате „за” нашия законопроект. Както каза и колегата, това трябва да стане на първо и второ четене, за да можем наистина да удължим този срок. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз считам, че нито срокът, който е предложен в законопроекта на господин Мутафчиев, нито срокът, който е предложен в законопроекта на господин Вълков и група народни представители, ще бъде реализиран. Това Ви го казвам най-отговорно. Мога да говоря с часове защо няма да се реализира, но ще се опитам да кажа само някои от най-важните неща, господин Вълков, защото мисля, че тази дискусия я водихме още март и април тази година. Още тогава ние казахме, че това нещо трябва да се въведе, но сега не му е времето. Сега, в момента, това се доказва именно с изменението на тези два законопроекта, които разглеждаме в момента. Защо? Защото от април месец досега не можахме само да лицензираме тези фискални апарати, които ще бъдат допускани до монтирането в автобусите. А оттук за три месеца те ще бъдат произведени, ще бъдат монтирани, ще бъдат тествани и ще могат да влязат в нормална експлоатация. Разберете, това е една химера! И на заседанието на комисията превозвачите Ви казаха, че са купили по два от тези апарати и те ежедневно са давали дефекти. Тези 5 производителя, които са определени, ще знаят ли по колко бройки ще произведат и колко от превозвачите ще купят от тях, защото всички знаем, че автобусите в страната са между 15 и 16 хиляди? Кой от тях ще произведе повече, тъй като такива апарати не могат да се продават в нито една страна в Европейския съюз, защото няма никъде такива изисквания? Те ще бъдат само за местния пазар. Кой производител ще произведе повече отколкото може да продаде? Това е първото нещо. Второто нещо, искам да запитам: защо по такъв криминален начин, бих казал лобистки, Министерството на финансите – тук не виждам никакъв представител на Министерството на финансите, когато между първо и второ четене ние разгледахме този законопроект, вкараха в Наредбата за търговски обекти с фискални устройства, че може да се вкарват и внедряват интегрални системи? Аз питам и Вие ми отговорете: има ли в момента до тази дата една интегрална система, която да е одобрена и да може да бъде използвана? Няма такава, колеги! Как за три месеца това нещо ще стане? Знам, отговорът ще е много прост: това не е задължително, който иска – може да вкарва, който не може – няма. Защо ще вкарва, когато на всеки един автобус ще може да сложи такива устройства за продаване на билети чрез фискални устройства?! Разберете, това нещо не може да стане нито за 3, нито за 6 месеца. Наистина превозвачите бяха най-коректни, когато казаха: „Дайте ни срок, който да е равен със срока, даден за Софийска община – до края на годината”. Тук няма политически момент. Въпросът е чисто технически. Той не може да се реализира. От тази трибуна през февруари пак ще стана да говоря и да Ви питам: „Защо, когато казахме, че няма да стане, господин Вълков ни обясняваше, че с всички е разговаряно – с изпълнители, с министерство, с администрация”? Всички казали: „Да, ще стане”. Накрая пак няма да стане и ще увеличаваме срока. Защо, колеги? На какво си играем ние тук? Разберете, че няма да стане. Седим и си играем на промяна на законодателството! Не виждам в момента възможност как да го направим, защото по някой път залата е правила компромиси в нарушение за увеличаване на срока, но ми е пределно ясно, че това няма да мине на първо и на второ четене днес в залата и на трети ние ще блокираме целия автобусен транспорт в Република България. Тогава какво правим? В момента сме поставени в такова положение: или трябва да гласуваме, за да не се блокира автомобилният транспорт, или да поискаме промяна, с което да настъпи хаос в превозите на България. Затова Ви казвам моите доводи. Въпреки всичко ще подкрепя и двата законопроекта – на първо и на второ четене, за да не създадем хаос в страната, но Ви казвам, че до три месеца това нещо няма да стане. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.

„Закон за изменение на Закона за автомобилните превози”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Благодаря, госпожо председател. Първо, искам да направя предложение за допускане в пленарната зала на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на Васил Ризов – заместник-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, и госпожа Милена Стоичкова – директор на дирекция „Правна и международна дейност”.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение заседанието по тази точка да бъде закрито. През изминалата седмица последваха множество изявления на шефовете на служба „Военна информация” и Националната разузнавателна служба, от които стана ясно, че те категорично не приемат предложенията. Не зная дали са водени някакви консултации с председателя на Вътрешната комисия, какво е мнението на министрите на отбраната и на вътрешните работи, но след като шефовете на служби не са съгласни с едни предложения по законопроекта, редно е да бъдат чути тук в пленарната зала и едва тогава събранието да се произнесе. Благодаря Ви.

Процедурата е: да бъдат поканени шефовете на службите и да бъде проведено закрито заседание. (Шум и реплики.)

Това са две предложения.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Апелирам към Вас да подкрепим предложението на колегата Мерджанов с този мотив, който той изложи. Ние ще вземем решение по един твърде чувствителен въпрос, без да чуем гласа на професионалната общност. Не мисля, че в залата са толкова много хората, които разбират материята и могат да оценят последствията за службите, които господин Мерджанов каза, от определени текстове в закона.

Гласуваме за закрито заседание и гласуваме да чуем шефовете на службите, защото следващото гласуване ще бъде посрещнато със същия резултат – два гласа отгоре, два гласа отдолу. Плюс това не мисля, че на едно открито заседание те ще имат свободата да споделят професионалната си оценка за текстовете в закона. Така че сигурно предложенията са две, сигурно гласуванията трябва да са две, но смисълът е един – да чуем реалните мотиви на професионалната общност, с които те не приемат определени текстове в законопроекта. Моля Ви, действително да не подхождаме така с „гумения печат”, а да проявим разум, да гласуваме за закрито заседание и след това да поканим шефовете на службите да бъдат изслушани на закритото заседание. Пак казвам, ако ги поканим на открито заседание, аз не мисля, че те ще изложат всички мотиви, които имат и които са обсъждани в професионалната общност, за отхвърлянето на определени текстове. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, господин Айруш Хаджи – заместник-председател, и госпожа Мариана Даракчиева – секретар на комисията.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Има направено предложение на народния представител Пламен Нунев и група народни представители за § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 7 накрая се добавя „разследващите полицаи, военните разследващи полицаи, разследващите митнически инспектори”; б) точка 14 се изменя така: „14. главният секретар, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците и заместник-началниците на управления, районни служби, бази гранично-полицейски кораби, гранични контролно-пропускателни пунктове, районни центрове 112 и началниците на участъци, отдели и сектори в Министерството на вътрешните работи и началниците на структури по чл. 9, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи;” в) в т. 26 думите „централната и териториалната администрация” се заменят с „администрацията”; г) в т. 27 накрая се добавя „и научните съвети”. 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „собствениците, директорите” се заменят със „собствениците, управителите, директорите”; б) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „както и учредителите на юридически лица с нестопанска цел”; в) създава се нова т. 9: „9. членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми и еднолични търговци, придобили акции или дялове в приватизирани държавни общински предприятия или обособени части от тях; членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове”; г) досегашните точки 9, 10, 11, 12 и 13 стават съответно точки 10, 11, 12, 13 и 14.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Има направено предложение от народния представител Йордан Бакалов – § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби думите „Националната служба за охрана” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.”

Оттеглям го.

Има направени предложения от народните представители Йордан Бакалов и Иван Костов за създаване на § 8. Комисията подкрепя предложенията. Комисията предлага да се създаде § 8: „§ 8. Параграф 12 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Процедурното ми предложение е да прекратим разглеждането на законопроекта, да отложим гласуването до пристигането в залата на поканените – началниците на Националната разузнавателна служба и на Служба „Военна информация”. Народното събрание взе решение да ги покани и ще бъде безсмислено, ако ние разглеждаме текста, той да бъде гласуван, след което да очакваме тяхното идване в пленарната зала. Това обезсмисля решението на Народното събрание. Решението е свързано с идването и с очакване на информация, която да бъде предоставена от двамата ръководители на специалните служби. Очакването на народните представители според мен е да чуят становище по предложението, което правят народните представители Костов и Бакалов, иначе е абсолютно безпредметно. Искам да Ви обърна внимание, че в различна информация, която се появява, позоваваща се на изявления на ръководителите на двете служби, се споменава числото между 12 и 100 служители, които биха били засегнати от евентуалното приемане на това решение на Народното събрание. Това означава, че между 12 и 100 служители биха могли да бъдат изложени на опасност с всички последици, свързани с лицата, с които те са имали взаимоотношения в целия период на тяхната служба. В такъв случай е съвсем естествено да чуем становищата на двамата ръководители на службите и при определена степен на информираност народните представители да гласуват „за”, „против” или „въздържали се”. Затова, уважаема госпожо председател, моля да се подложи на гласуване процедурното предложение. Апелирам към народните представители да се съобразят, че става сума за изключително важно решение – не просто поредното решение в рамките на Закона за досиетата, а решение за разкриване на принадлежност на хора, които продължават да осъществяват своите функции след 16 юли 1991 г., заемащи определени ръководни постове само в двете служби – Национална разузнавателна служба и „Военно разузнаване”. Моля Ви да вникнете в аргументите, в сложността и в отговорността на решението, което предстои да се вземе.

Да прекъснем разискванията и да отложим гласуването до пристигането на ръководителите на двете служби.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В предложението си за прегласуване аз се опитах да обясня, че ще обезсмислим изслушването на ръководителите на тези две служби. Ще го обезсмислим, защото то ще стане публично и те ще спестят голямата част от информацията. Вие, госпожо Стоянова, не допуснахте предложението за прегласуване в нарушение на правилника, като го оправдахте с друго нарушение на правилника. Искам да повторя това, което каза господин Мутафчиев, че днешното заседание на Народното събрание е изцяло незаконно. Тази негова незаконност не може да бъде обяснявана с друга такава грешка и проведено незаконно заседание на Народното събрание преди време. С тези гласувания днес в незаконно заседание на Народното събрание поставяме под въпрос всички решения, които вземаме, всички текстове, които приемаме. Важното е, сега да осмислим необходимостта шефовете на двете служби да бъдат изслушани тук, в залата. Защо да дойдат да ги изслушваме на Преходните и заключителните разпоредби?! Те сигурно имат своите аргументи за неприемането на този текст – за неприемането на отпадането. Ако стигнем до това решение, ще поставим под съмнение не просто кариерата на тези хора, а ще ударим хора, които нямат нищо общо със смисъла, който има в общественото съзнание за дейност в „Държавна сигурност”, хора, които са работили професионално в интерес на българската държава. Нещо повече – ще поставим под въпрос техния живот, защото част от служителите и на „Военна информация” и на разузнаването са работили зад граница, и то в определени качества. Ще поставим под въпрос техните взаимоотношения с граждани на държавите, някои от тях твърде специфични, в които те са работили във времето. Ако наложим днес силово това решение, ще ударим тези служби по непоправим начин. Благодаря Ви.

Комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование „Преходни и заключителни разпоредби” с параграфи 9 и 10: „ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. Националната служба за охрана осъществява охраната на сградата, архива и имуществото на комисията в срок до 4 месеца от влизането в сила на закона §10. В срока по § 9 Министерският съвет привежда в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, с които се определят обектите, охранявани от Министерството на вътрешните работи, и осигурява средства за охраната на сградата, архива и имуществото на комисията.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Валентин Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в същото министерство.

„Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски и Войските на Министерство на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.” Предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция: „Закон за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия”.

По § 1 има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. Законът за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия се отменя.”

Уважаема госпожо председател, най-напред ще се обърна към Вас във връзка с предишния текст, който приехме, и това, което ни предстои оттук нататък. Тъй като спорихме за специализацията, Вие казахте, че сте тесен специалист по право и не бива ние да влизаме в тази материя, затова ще Ви питам като тесен специалист по право. Внесен е в Народното събрание Закон за изменение на Закона за държавните предприятия. Днес сме свидетели, че гласуваме вече друг закон с промяна на заглавието – закон за отмяна на закона на тези държавни предприятия. Защо? Защото поне се вслушахте в нашите критики, че не може всеки месец едно по едно – първо ГУСВ, след това Транспортно строителство и възстановяване и след това Съобщително строителство и възстановяване да бъдат вадени едно по едно. Или с този закон тези дружества ще бъдат преобразувани в търговски, или ще си останат като държавни предприятия. Но в момента ние сме в казус – разглеждаме закон за изменение на закона и изведнъж затова, че трима или четирима народни представители променят текст за промяна на заглавието, ние гласуваме съвсем друг закон по смисъл. Това допустимо ли е да стане в пленарна зала, или трябваше да се спази една елементарна процедура – да се изтегли този закон и да се внесе нов закон, ако да е и от народни представители, което да е с това заглавие и с този смисъл на разпоредбите, тоест, да бъде отменен законът. Аз мисля, че е недопустимо и днес ни се случват много неща, които май стават за първи път в това Народно събрание. Ще Ви моля – обсъдете го, кажете си и Вие мнението. Дано да греша, но струва ми се, че не само че не греша, но съм и много прав. Ние гласуваме съвсем различен закон на второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Вие сте член на комисията, която е изготвила доклад и по съответния ред този доклад е постъпил в Деловодството на Народното събрание. Оттук насетне ръководството на Народното събрание има възможност да го включи в дневния ред или да не го включи в дневния ред. След като е в дневния ред, този доклад, който е предложен от Транспортната комисия, най-кратко казано, подлежи на дебати с всичките му възражения „за” и „против” отношенията в пленарна зала. Нито един народен представител еднолично, та бил той и председател на Народното събрание, не може да подменя съдържание на предложение от съответна комисия. Така че тук е моментът да чуем разсъжденията по това, което Вие предлагате, но не мога еднолично да направя нищо по този въпрос. Благодаря Ви.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 2 е постъпило предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция: „§ 2. (1) Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон преобразува Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” в еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото им в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. (2) При преобразуването на държавните предприятия по ал. 1 в еднолични търговски дружества чл. 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. ….), а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност. (3) При преобразуването на държавните предприятия по ал. 1 в еднолични търговски дружества предоставеното им и придобитото от тях имущество се предоставя в собственост на дружествата с актовете за преобразуване, освен ако в тях е предвидено друго.”

Откога влиза в действие законът, господин Вълков?

Параграф 3 – след като има вписване в Търговския регистър.

За какво казвам това? Защото по принцип не знам за шест месеца дали ще се справят, за да може изцяло да направят регистрацията и това, което казвате за имуществото, да бъде направено, за да могат да бъдат регистрирани в Търговския регистър. Значи законът трябва да влезе в сила, когато тези дружества са регистрирани. Ако не стане до шест месеца по какъв закон, как ще функционират и двете дружества – и „Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване”? Ако не се справят за тези шест месеца? Или тогава ще предлагаме удължаване на закона за отмяна на този закон? За да стане парадоксът безкраен?! Ами дайте тогава да направим този срок до една година и след регистрирането им като търговски дружества влиза в сила отмяната, за да не изпадаме отново в колизия, че заради едно кратко време те няма да могат да се справят с тази задача. Знаете, че имаше проблеми с ГУСВ. Спомняте си го този случай. Защо трябва да повтаряме стари грешки? Благодаря Ви.

Имаме аналогичен случай при прехвърлянето на държавното предприятие. Когато ГУСВ, ставаше акционерно дружество му дадохме също шестмесечен срок и то влезе два месеца по-рано в този срок. Затова смятам, че е нормално тези шест месеца да бъдат достатъчни за изпълнението на това вписване в Търговския регистър.

По § 3 има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция: „§ 3. Параграф 1 влиза в сила от деня на вписване в Търговския регистър на едноличните търговски дружества по § 2, ал. 1.”