19 декември 2012 г.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Четиридесет и един гласа „за” е впечатляващ резултат на фона на общото бездушие по тази тема и на липсата на способност управляващата партия да покаже готовност да работи и да отстоява националната ни сигурност, суверенитет и интереси. Вие ще принудите Коалиция за България и Социалистическата партия, заедно с други народни представители, да сформираме група, с която да изискаме информацията от главния прокурор, от Министерството на вътрешните работи, от дирекцията му в Плевен и Районното полицейско управление в Пордим, от Окръжната прокуратура – Плевен. Повтарям още веднъж, тези, които са способствали на хора, извършили престъпление на територията на Република България, да я напуснат безнаказано, носят наказание, носят отговорност и те трябва да я понесат. Защото Франция показа, че е държава – Франция дойде и си прибра гражданите. Ние наказахме полицая, който спаси човешки живот, който спаси живота на наши сънародници, и Вие сте абсолютно бездушни към тази фактология. За Вас интересите на България и на българските граждани нямат стойност. Ние ще сформираме такава група – Вие ни принуждавате, да поискаме информация и от френския посланик, да поискаме информация от френските власти, Вие с Вашата неспособност да помислите – това е труден процес, разбирам, за националните ни интереси, за националната ни сигурност и за достойнството на Република България и нейните граждани. Аз не мога да разбера какво Ви спира да се формира такава анкетна комисия? Не мога да разбера тази Ви неспособност да осъзнаете, че е извършено посегателство върху живота на български гражданин, че е направен опит за убийство на български гражданин. Не мога да разбера защо за Вас това няма значение, защо Вие сте над тези неща? Разберете, че всеки от Вас има лично достойнство и поръката да не се формира такава комисия удря всеки един от Вас, защото Вие сте изпълнители.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2012 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „лица” се добавя „и на пострадалите от престъпления”.”

По § 2 има предложение от народния представител Камен Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Председател на комисията може да бъде лице с висше юридическо образование и най-малко 10 години стаж по специалността. Заместник-председател и членове на комисията могат да са лица с висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността. 2. В ал. 3, изречение второ след думите „Народното събрание” се добавя „по предложение на народните представители”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 4 се отменя. 2. Създава се ал. 5: „(5) След изтичане на мандата на комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 член на комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора или назначаването му, като времето, през което е бил член на комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 9, ал. 1 точки 8 и 9 се отменят.”

Предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 11, ал. 1, т. 6 думите „по тяхно предложение – на инспекторите в тях” се заменят с „на инспекторите”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. Създава се Глава седма „а” с чл. 90а: „Глава седма „а” Обезщетяване на пострадалите от престъпления от държавата Чл. 90а. (1) До стойността на имуществото, отнето с влязло в сила решение, държавата встъпва в и изплаща признатите по съдебен ред парични задължения към пострадалите от престъплението по чл. 22, ал. 1. (2) Когато стойността на отнетото имущество е по-малка от общата стойност на задълженията, пострадалите от престъпление се удовлетворяват съразмерно. (3) След изплащане на обезщетение по ал. 1 и 2 държавата встъпва в правата на обезщетеното лице, освен когато обезщетението съответства изцяло или отчасти на предмета на отнетото имущество. (4) Условията и редът за провеждане на процедурата по ал. 1-3 се определят с наредба на министъра на правосъдието.”

Предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата „двумесечен” се заменя с „тримесечен”.”

Комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование „Заключителна разпоредба” с § 10: „Заключителна разпоредба § 10. Министърът на правосъдието в тримесечен срок от влизането в сила на този закон издава наредбата по чл. 90а, ал. 4.”

Благодаря, госпожо председател. Първо, процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2012 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 13 декември 2012 г. Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието. Приоритет на всяка наказателна политика са противодействието и наказателното преследване на престъпленията – изпиране на пари и финансиране на тероризъм, поради което е необходимо в националното ни законодателство да бъдат въведени и впоследствие прилагани всички международноправни стандарти, които имат за цел повишаване ефективността на превенцията и борбата с горепосочените престъпления. Република България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г., ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 1 април 1993 г. Конвенцията е първият международен акт, включващ в приложното си поле предотвратяването, контрола на изпирането на пари и на финансирането на тероризма. Бързият достъп до финансова информация или до информация за активи, държани от престъпни организации, включително терористични групи, е ключът за успешни превантивни и репресивни мерки, и е най-добрият начин за спирането им. Конвенцията се състои от преамбюл, седем глави и приложение, което е неделима част от Конвенцията и съдържа списък на отделните категории първоначални престъпления за изпирането на пари. Предвид необходимостта от привеждане в съответствие на разпоредбите на българското законодателство с тези на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма през 2012 г. към министъра на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група, която да извърши анализ на съответствието и да идентифицира дали е налице необходимост от законодателни изменения и по отношение на кои актове. Извършеният до момента анализ на съответствието показва, че е налице необходимост от такива законодателни изменения. Бъдещите изменения са свързани с евентуална промяна на Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и други закони. В законопроекта е предложено Конвенцията да бъде ратифицирана със следните резерви и декларации: 1. Декларация по член 33, параграф 2: „В съответствие с чл. 33, параграф 2 от Конвенцията Република България декларира, че молби по глава IV се изпращат и получават чрез следните централни органи: - Върховната касационна прокуратура на Република България - за досъдебното производство: - Министерството на правосъдието – за съдебното производство.” 2. Декларация по член 35, параграф 1: „В съответствие с чл. 35, параграф 1 от Конвенцията Република България декларира, че по отношение на молби, изпратени и получени по електронен път или чрез други телекомуникационни средства, българските компетентни органи могат да поискат удостоверяване автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.” 3. Декларация по член 35, параграф 3: „В съответствие с чл. 35, параграф 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще изисква при всеки конкретен случай отправените до нея съгласно чл. 35, параграф 1 молби и придружителни документи да бъдат придружени от превод на български език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа.” 4. Резерва по член 42, параграф 2: „В съответствие с чл. 42, параграф 2 от Конвенцията Република България заявява, че без предварителното съгласие на компетентните български органи предоставените от нея в съответствие с глава IV на Конвенцията информация или доказателства не могат да се използват или предават от органите на молещата страна за други разследвания или процедури, освен посочените в молбата на последната.” 5. Резерва по член 53, параграф 4: „В съответствие с чл. 53, параграф 4 от Конвенцията Република България заявява, че няма да прилага чл. 3, параграф 4 от Конвенцията.” 6. Декларация по член 24, параграф 3: „В съответствие с чл. 24, параграф 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще прилага разпоредбите на чл. 24, параграф 2 само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на българската правна система.” Във връзка с чл. 53, параграфи 2 и 3, чл. 9, параграфи 4 и 6, чл. 17, параграф 5 и чл. 31, параграф 2 от Конвенцията, в съответствие с които е предвидена възможност да се заявяват резерви и декларации, не е налице правна и практическа необходимост Република България да заявява предвидените в горепосочените текстове резерви и декларации. След проведената дискусия и обсъждане, с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2012 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Противодействието и наказателното преследване на престъпленията – изпиране на пари и финансиране на тероризъм, несъмнено са част от борбата с тежката и с организираната престъпност, както и са приоритет на всяка наказателна политика. Във връзка с това е необходимо в националното ни законодателство да бъдат въведени и впоследствие прилагани всички релевантни международноправни стандарти, които имат за цел повишаване ефективността на превенцията и борбата с горепосочените престъпления. Република България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г. Съветът на Европа предприе мерки за актуализиране и разширяване обхвата на съществуващата от 1990 г. правна база посредством изработването и приемането през 2005 г. на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма. Новата Конвенция е първият международен акт, включващ в приложното си поле както предотвратяването, така и контрола на изпирането на пари и на финансирането на тероризма. Текстът адресира факта, че бързият достъп до финансова информация или до информация за активи, държани от престъпни организации, включително терористични групи, е ключът за успешни превантивни и репресивни мерки, и в крайна сметка, е най-добрият начин за спирането им. Съгласно разпоредбите от Конвенцията относно влизането й в сила последната е в сила от 1 май 2008 г. С Протокол № 43 от заседанието на Министерски съвет на 26 октомври 2006 г. Министерският съвет е приел решение, с което е одобрил Конвенцията на Съвета на Европа за изпиране на пари, претърсване, изземване и конфискация на придобитото от престъпление и за финансиране на тероризма, като и е упълномощил постоянния представител на Република България към Съвета на Европа да подпише Конвенцията при условие за последваща ратификация. Конвенцията е подписана от Република България на 22 ноември 2006 г. Съгласно чл. 49, параграф 4 от Конвенцията „по отношение на всеки подписващ, който след това изрази съгласието си за обвързване с нея, Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на периода от три месеца след датата на изразяването на съгласието му за обвързване с Конвенцията, съгласно разпоредбите на параграф 1”. В цитирания срок Конвенцията ще влезе в сила за Република България след ратифицирането й от Народното събрание. Въпреки че релевантното българско законодателство до голяма степен съответства на стандартите на Конвенцията от 2005 г., извършеният до момента анализ на съответствието показва, че е налице необходимост от законодателни изменения. Бъдещите изменения са свързани с евентуална промяна на Наказателния кодекс, например въвеждане на две липсващи предикатни престъпления за изпиране на пари от приложението към конвенцията, а именно – „манипулиране на пазара” и „търговия с вътрешна информация”, Наказателно-процесуалния кодекс, в частта относно производствата във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, и Гражданския процесуален кодекс, във връзка с прилагането на чл. 32 от Конвенцията и други. Ратифицирането на Конвенцията няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно, изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване в настоящото пленарно заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, открита за подписване на 16 май 2005 г. във Варшава, подписана от Република България на 22 ноември 2006 г., със следните резерви и декларации: 1. Декларация по чл. 33, § 2: „В съответствие с чл. 33, § 2 от Конвенцията Република България декларира, че молби по Глава ІV се изпращат и получават чрез следните централни органи: - Върховната касационна прокуратура на Република България – за досъдебното производство; - Министерството на правосъдието – за съдебното производство.” 2. Декларация по чл. 35, § 1: „В съответствие с чл. 35, § 1 от Конвенцията Република България декларира, че по отношение на молби, изпратени и получени по електронен път или чрез други телекомуникационни средства, българските компетентни органи могат да поискат удостоверяване автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.” 3. Декларация по чл. 35, § 3: „В съответствие с чл. 35, § 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще изисква при всеки конкретен случай отправените до нея съгласно чл. 35, § 1 молби и придружителни документи да бъдат придружени от превод на български език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа.” 4. Резерва по чл. 42, § 2: „В съответствие с чл. 42, § 2 от Конвенцията Република България заявява, че без предварителното съгласие на компетентните български органи предоставените от нея в съответствие с Глава ІV на Конвенцията информация или доказателства не могат да се използват или предават от органите на молещата страна за други разследвания или процедури, освен посочените в молбата на последната.” 5. Резерва по чл. 53, § 4: „В съответствие с чл. 53, § 4 от Конвенцията Република България заявява, че няма да прилага чл. 3, § 4 от Конвенцията.” 6. Декларация по чл. 24, § 3: „В съответствие с чл. 24, § 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще прилага разпоредбите на чл. 24, § 2 само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на българската правна система.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат Максим Минчев – генерален директор на БТА.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ относно проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 5 декември 2012 г., бе извършена проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция съгласно Раздел ІІ, т. 6 от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, прието от Народното събрание на 31 октомври 2012 г., наричани по-нататък „Процедурни правила”. В Комисията по културата гражданското общество и медиите за периода от 8 до 21 ноември 2012 г. е постъпило едно предложение за генерален директор на БТА, внесено от Красимир Велчев, Даниела Петрова и Силвия Хубенова за Максим Христов Минчев. Предложението е придружено с мотиви; автобиография; декларация (по образец), че кандидатът притежава българско гражданство и има постоянен адрес на територията на Република България; декларация (по образец), че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за БТА; копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” – 2 броя; копие от трудова книжка – 2 броя, които удостоверяват наличието на професионален стаж в областта на средствата за масова информация, и свидетелство за съдимост. След извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на основание т. 3 от Раздел ІІ от Процедурните правила е установено, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за БТА, относно наличието на българско гражданство и постоянен адрес на територията на Република България. В Комисията по културата, гражданското общество и медиите е постъпила от кандидата и Концепция за развитие на БТА (2013 – 2017), съгласно изискванията на Раздел ІІ, т. 4 от Процедурните правила. След проверка на постъпилите документи на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” решиха, че предложеният кандидат отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за БТА и до изслушване в Комисията се допуска: Максим Христов Минчев.” Благодаря за вниманието. Представям и второто становище на Вашето внимание – относно изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция. „На редовно заседание, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите проведе изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция – Максим Христов Минчев. На заседанието присъстваха от Българската телеграфна агенция (БТА): Борислав Чалъков, заместник-генерален директор; Евелина Андреева, главен секретар, и Борис Хамалски, главен редактор „Вътрешна информация”. Съгласно Раздел ІІ, т. 6 от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на БТА, прието от Народното събрание на 31.10.2012 г., наричани по-нататък „Процедурни правила”, на свое отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по културата, гражданското общество и медиите извърши проверка на постъпилите документи на кандидата за генерален директор на БТА и реши, че предложеният кандидат отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за БТА и се допуска до изслушване. Изслушването се проведе съгласно Раздел ІІІ от Процедурните правила. Народният представител Даниела Петрова представи кандидатурата на господин Максим Минчев. В изложението си кандидатът представи основните акценти от концепцията си, допълни своите виждания за развитието на БТА, нейното информационно, технологично и финансово осигуряване. В следващите пет години агенцията следва да продължи да създава нови рубрики и емисии, да развива още повече кореспондентската си мрежа, основно в страната и в съседните балкански страни; да обръща по-голямо внимание на събитията от регионален характер; максимално да използва потенциала, който предоставят новите технологии и Интернет; да търси нови източници на информация; след извършване на прецизен маркетинг на българския медиен пазар и неговите специфики и при наличие на финансови ресурси да предложи видео новини; да продължи процеса на дигитализация на архива на БТА и да разширява възможностите за информиране на българите, които живеят извън страната. Максим Минчев отговори на въпроси, зададени от народните представители във връзка с разработването на механизъм, по който да се разпределя бюджетът на БТА; борбата с пиратството и защитата на авторските права на информационния продукт; запазване чистотата на българския език. С оглед осигуряването на публичност и прозрачност по избора на генерален директор на БТА, на интернет страницата на комисията е публикуван пълен стенографски протокол от изслушването. Раздел ІV от Процедурните правила предвижда кандидатурата да бъде представена в пленарната зала на Народното събрание, да се проведе разискване и да се извърши гласуване чрез компютризираната система за гласуване, като кандидатът се смята за избран, ако е получил обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. След проведеното изслушване народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлагат на Народното събрание: - кандидатът за генерален директор на БТА Максим Христов Минчев да бъде подложен на обсъждане; - да бъде извършено гласуване на проекта за решение за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция.” Благодаря за вниманието.

В качеството си на съвносител ще представя мотивите за издигането на кандидатурата на господин Максим Христов Минчев. Същият е роден на 5 юни 1953 г. в гр. София. Завършил е висше образование, специалност „Журналистика” в Университета в Украйна през 1976 г. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски език. Работил е като заместник-главен редактор в БНР, като редактор и водещ в радио „Свободна Европа”, бил е редактор в различни вестници и списания – списание „Български войн”, вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „Темпо”. Максим Минчев има повече от 3000 публикации в ежедневния и периодичния печат, над 1500 анализа, репортажа и коментара в електронните медии. Автор е на пътеписите „ХVІІІ екватора”, „Три мусона”, „Alo Boo Safari”. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Международната организация на журналистите. От 2003 г. Максим Минчев е генерален директор на Българската телеграфна агенция. От 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света. От 2010 г. е президент на Организацията на българските информационни агенции. Безспорните професионални качества и високият авторитет на Максим Минчев го правят достоен кандидат за високия и отговорен пост на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Благодаря за вниманието.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да изпълнявам добросъвестно задълженията си на генерален директор на Българската телеграфна агенция, като се ръководя от принципите, предвидени в Закона за Българската телеграфна агенция. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за решение: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Коледната ваканция на Народното събрание за 2012 г. е от 22 декември 2012 г. до 6 януари 2013 г. включително. МОТИВИ: Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари по Коледните празници. 11 януари 2013 г. се пада в ден петък, поради което е нецелесъобразно да се провежда само едно заседание през тази седмица. Чл. 36, ал. 3 от ПОДНС дава възможност Народното събрание да реши дните на ваканциите да бъдат променени. С оглед изложеното предлагаме Народното събрание да приеме решение, с което да определи Коледната ваканция на парламента за 2012 г. да бъде през периода от 22 декември 2012 г. до 6 януари 2013 г. включително. Новата парламентарна сесия ще започне на 7 януари 2013 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Първо, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Георгиев – заместник-министър на правосъдието.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 15, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 има предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев: „В § 4, в чл. 16а, ал. 1 се правят следните изменения: а) точка 3 да се измени така: „Организира, координира, контролира дейностите на служителите от арестите и пробационната служба”; б) в т. 5 думата „командировки” да се замени с „командирова служители от областната служба”.” Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създава се чл. 16а: “Чл. 16а. (1) Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията”: 1. представлява, ръководи и отговаря за цялостната дейност на териториалната служба; 2. планира, анализира и оценява дейностите по изпълнение на наказанието пробация, пробационните мерки и мярката за неотклонение задържане под стража в териториалната служба и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата; 3. организира, координира и контролира дейностите на служителите от арестите и пробационната служба; 4. отговаря за спазването на законността в териториалната служба; 5. разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда; 6. ръководи дейностите по подбор, назначаване и освобождаване от длъжност на служителите; 7. организира и контролира разпределението и разходването на финансовите средства, ползването на сградния фонд, автопарка и офис оборудването; 8. изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. (2) Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията” може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица.”

По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 6 има предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 30, ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. обявяване на благодарност с парична награда в размер: а) до 200 лв. – при награждаване от министър или заместник-министър на правосъдието; б) до 120 лв. – при награждаване от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.”

По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

По § 9 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 11 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 11 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 47, ал. 3 думите „от пет денонощия” се заменят с „до седем денонощия”.”

По § 12 има предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 12. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 54, ал. 1 думите „от два дни” се заменят с „до два работни дни”.”

По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 14. В чл. 57 се създават ал. 3-6: „(3) Когато осъдените не могат да изтърпяват наказанието съобразно разпределението по ал. 2, те се настаняват по възможност в най-близкия до настоящия им адрес или в друг затвор или поправителен дом, съобразно определения от съда режим. (4) В случаите по ал. 3 началникът на най-близкия до постоянния адрес на осъдения затвор или поправителен дом изготвя мотивирано предложение до главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. (5) Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се произнася по предложението в срок до един месец, като със заповед премества осъдения съобразно съществуващите възможности на местата за лишаване от свобода или отказва преместването. (6) До издаване на заповедта лишеният от свобода изтърпява наказанието в затвора или в поправителния дом, където първоначално е бил настанен.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.

По § 20 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – в § 20, т. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: „§ 19. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 3 след думите „изтърпяване на наказанието” се поставя запетая и се добавя „както”, а думата „предсрочно” се заменя с „предсрочно и условно предсрочно”. 2. В ал. 2, изречение второ, след думата „насаме” се добавя „по всяко време на денонощието”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21: „§ 21. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „може да се” се заменят с „администрацията на затвора може да им”. 2. В т. 1 думата „хигиенизиране” се заменя с „благоустройство, поддържане и хигиенизиране”. 3. Точка 2 се изменя така: „2. благоустройство, поддържане и опазване на културни, исторически или архитектурни паметници, на държавни или общински обекти;”. 4. Създава се т. 5: „5. други дейности.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.

По § 25 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 25 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.

Параграф 28 –предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 28. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27. „§ 27. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Пощенските разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за тяхна сметка”. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) За лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода.” 3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.

Параграф 31 – предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 31. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30. „§ 30. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) В случаите по чл. 92, ал. 1, т. 1, когато лишените от свобода напускат и влизат в затворническото заведение през деня многократно с оглед домакинското обслужване или за друга дейност по осигуряването, обискът се отразява в специален дневник, като не се съставя протокол за обиск, освен ако бъдат открити вещи, чието притежание, ползване или държане не е разрешено.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

Параграф 32 –предложение на народния представител Михаил Миков: „В § 32, т. 1 – отпада, точки 2 и 3 стават съответно точки 1 и 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31.

Параграф 33 –предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 33. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 32: „§ 32. В чл. 100, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 7 се изменя така: „7. физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;” 2. Създава се т. 8: „8. Опит за внасяне в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на оръжие, наркотични вещества или други вещи, които могат да послужат за бягство или нападение”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35: „§ 35. В чл. 104, ал. 2 в изречение първо след думите „по чл. 101, т. 1 – 6” се поставя запетая и се добавя „а по т. 7 и 8 – за срок до 5 денонощия”, а изречения второ и трето се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.

По § 39 има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 39, т. 1 – отпада, т. 2 става текст на параграфа. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38: „§ 38. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго.” 2. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание и не подлежи на обжалване. (6) С определението съдът може да: 1. потвърди заповедта; 2. отмени заповедта; 3. отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.”

По § 40 има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 40, т. 1 и 2 – отпадат, т. 3 става текст на параграфа. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 39: „§ 39. В чл. 120 се създават ал. 4 и 5: „(4) Преди предложението за изолиране в единична килия лишеният от свобода се изслушва от началника на затвора, като в предложението се отразява проведеното изслушване. (5) Ако по време на изолирането лишеният от свобода покаже добро поведение или отпаднат основанията за изолирането му, органът, издал заповедта, го освобождава от изолация преди да е изтекъл определеният срок.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40: „§ 40. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „лишените от свобода” се заменят с „осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития” и се поставя запетая. 2. В ал. 2, изречение първо след думите „не е разрешено” се добавя „или не е установено чия собственост са”.”

Предложение на народните представители Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев – за създаване на нов § 42. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 41: „§ 41. В чл. 128, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 44 и 45: „§ 44. В чл. 152, ал. 2, т. 2 думата „рецидива” се заменя с „риска от рецидив”, а думата „значителни” се заличава. § 45. В Глава единадесета, Раздел І думата „рецидива” се заменя с „риска от рецидив”, а думата „значителни” се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 47: „§ 47. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) По време на престоя в приемното отделение всеки осъден се включва в програмата за адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и от вреди и първоначален доклад.” 2. В ал. 2: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Първоначалният доклад включва:”; б) в т. 1 думата „значителни” се заличава; в) в т. 3 думата „значителни” се заличава. 3. Създават се нова ал. 3 и ал. 4: „(3) За лицата с психиатрични и ментални отклонения, за които е невъзможно да се извършат диагностичните дейности по ал. 1, се провежда психиатрично или психологическо изследване. (4) Обвиняемите и подсъдимите, настанени в приемното отделение, се включват в програмата за адаптация и за тях се изготвя анализ на риска от вреди.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думата „осъдения” се заменя с „риска от рецидив и риска от вреди”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 48: „§ 48. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Индивидуалният план за изпълнение на присъдата” се заменят със „След приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който”. 2. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя „и от вреди”. 3. В ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и от вреди”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50.

По § 49 има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 49, т. 1 – отпада, т. 2 става текст на параграфа. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 52.

По § 51 има предложение на народния представители Михаил Миков за отпадане на § 51. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 53.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 54.

По § 53 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 55: „§ 55. В чл. 205, ал. 3, в изречение второ след думите „съответната прокуратура” се поставя запетая и се добавя „кмета на населеното място и съответният началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 57.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 58: „§ 58. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „кметът на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответният началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи” и се създава изречение второ: „В уведомителното писмо се отбелязват данни за осъденото лице, характерът на извършеното престъпление, размерът и видът на постановените от съда пробационни мерки.” 2. В ал. 2 думите “В срока по чл. 207, ал. 1 за всеки осъден” се заменят с “В тридневен срок от явяването на осъдения пред пробационния служител”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 60: „§ 60. В чл. 210 ал. 3 се изменя така: „(3) Времето за стационарно или домашно лечение на осъденото лице, удостоверено с официален документ, издаден от личния или лекуващия лекар, от лекарска консултативна комисия или от лекар по дентална медицина, се зачита за изтърпяна пробационна мярка задължителна регистрация”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.

По § 60 има предложение от народния представител Михаил Миков – § 60 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ципов, Лазаров и Тончев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 62.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Става въпрос за твърде съществено изменение въобще във философията и смисъла на изпълнение на наказанията и ангажиране на Министерството на вътрешните работи в дейността по изпълнение на наказанията – една дейност, която е извън функциите на Министерството на вътрешните работи. Досега Министерството на вътрешните работи съгласува единствено забраните за посещение на съответни места, за да бъде ангажирано в този контрол, а сега с приемания текст се предвижда, че изпълнението на пробационната мярка ограничения в свободното придвижване се контролира чрез проверки по план и график, съгласувани с началника на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице. Защо тогава въобще са ни пробационни служители и въобще защо има нужда от пробация?! Всичко да отива в Министерството на вътрешните работи, както си беше преди 10 ноември 1989 г. – сливане между едната и другата функция по изпълняване на наказанията, по разкриване и преследване на престъпността, и темата да приключи. Тази милиционерска философия, която се прокарва в закона, няма да срещне разбиране в Европа. Отделянето на двете функции – по изпълнение на наказанията и функцията по разкриване и предотвратяване на престъпление, са съвсем различни. Тяхното сливане обезмисля съществуването на пробационни служби. Нека в Народната милиция да се прави всичко, наказанията да се изпълняват чрез органите на Народната милиция и да се върнем там, откъдето сме тръгнали преди 20 и няколко години. Това се случва. То подменя цялостната философия за разграничение на двете функции на държавата по изпълнение на наказанията. Как пробационният служител ще съгласува с шефа на районното управление на МВР нещо, което не е в дискрецията на Министерството на вътрешните работи?! Кой е шефът на районното управление, че да определя съдържанието на мярката, наложена като санкция на осъдено лице?! Тук има намесване на изпълнителната власт в други структури, каквито са структурите на Министерството на правосъдието, пряко свързани с изпълнение на наказанията, и сливане отново на двете функции на това равнище с предоставянето на правомощие на началника на районното управление. Изключвам другия въпрос – колко са претоварени и какви задължения и ангажименти имат в Министерството на вътрешните работи в сегашния си състав. Тогава да се увеличи съставът на Министерството на вътрешните работи! Явно пробацията не може да се справя с ангажиментите си и ги прехвърля на МВР. Освен обаче чисто практическият въпрос, възниква и правният, философският въпрос за отделянето на двете функции – изпълнение на наказанията и функцията по разкриване и разследване на престъпленията. Когато тези функции се смесят на едно място, както е в този случай, се получава късо съединение. Затова съм предложил текстът да отпадне. Да, местата за посещение могат да се съгласуват, но не може съдържанието и смисълът на мярката „пробация” да се съгласува с Министерството на вътрешните работи. Министерството няма функция по изпълнение на наказанията. Тук се получава разбиране за сливане между двете функции. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Преди малко се опитаха да бъдат направени внушения от парламентарната трибуна за сливания на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Уважаеми дами и господа, в този текст въобще не става дума за това. Става дума за нещо съвсем простичко. При изпълнението на пробационните мерки има ограничения на свободното придвижване. Разбира се, не навсякъде в нашата страна могат да бъдат създадени пробационни служби и назначени служители, които да следят за изпълнението на пробационните мерки. В текста се предлага изпълнението на пробационните мерки, свързани с ограничаване на свободното придвижване, да се съгласува с началника на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, за да има ефективен контрол при изпълнението на пробационните мерки. Въобще не става дума за вменяване на някакви функции, които не съществуват в Закона за Министерството на вътрешните работи, на служителите му. Идеята е да се съгласува изпълнението на тези пробационни мерки от пробационните служители с началника на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз предлагам, господин Ципов, да прехвърлим пробационните служби към МВР, целия състав и да приключим темата. Какъв е началникът на районното управление по отношение на пробационния служител? Нито му е началник, нито никакъв. И ако откаже да съгласува, пробационният служител ще си изпълнява ли задълженията по реализацията на мярката, или не? И въпросът не е никак в това какво се пише. Или няма капацитет пробацията да се справи и натоварва с това Министерство на вътрешните работи, без да осигурява бюджет за тази работа, без да се осигурява щатове? Ако е това – да си каже, че е това и да се търси решение. Защото не може законът да се прилага на едни места, където няма пробационни служители. Да се запише тогава, че там, където няма пробационен служител, пробационните мерки се реализират от Министерството на вътрешните работи. Защото Вие такъв аргумент казвате – няма навсякъде пробационни служители. Не може служител на МВР да реализира пробационна мярка. Ясно пише в същия текст на закона, че изпълнението на пробационната мярка и ограничение се контролира чрез проверки по план и график, изготвени от пробационния служител. Той трябва да я реализира. Ама какво има той да съгласува с началника на МВР? Какво? Няма какво да съгласува с районния началник. Той може да съгласува единствено с неговите началници и с другите органи. Тук намесата на МВР е с друга цел. Целта е МВР да се включи в контрол на осъдения криминален контингент преди изборите. Това е целта. Не, Вие се смеете, обаче не можете да дадете никакъв сериозен аргумент по същество. Вие ми казвате, че нямало пробационни служители там. Ами, да се запише един текст в закона, че където няма пробационни служители, пробационните мерки се реализират от служители на МВР. Какво има да съгласува началникът на районното полицейско управление графикът на движение на пробационния служител? Министерството на вътрешните работи няма никакви правомощия по реализиция на наказанието пробация. Няма! Само съгласува графика.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков, трябва да се гласува, ако има нужда да бъде оказано съдействие от страна на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.

Никъде не го пише.

Не пише, да, но ако внимателно прочетете този текст, миналите текстове и следващите текстове, ще разберете всъщност какво пише.

Прочети го, никъде не пише.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 67.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 68: „§ 68. В чл. 230 в текста преди т. 1 думите „Специализираният пробационен служител” се заменят с „Пробационен служител по чл. 229”, след думите „педагогическа стая” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „педагогически съветник” се добавя „и член от местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 69: „§ 69. В чл. 241 се създава ал. 4: “(4) Когато лицата с мярка за неотклонение задържане под стража не могат да бъдат настанени по реда на ал. 1, по мотивирано предложение на началника на областната служба “Изпълнение на наказанията” или на началника на арестите в съответната териториална служба могат да бъдат настанени с разпореждане на съответния съд в друг арест, който е най-близко до района на досъдебното производство или делото, съобразно съществуващите възможности.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 71.

По § 70 – предложение от народните представители Ципов, Лазаров и Тончев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 72: „§ 72. В чл. 250 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „арест в друг” се добавя „извън случаите по чл. 241, ал. 4.” 2. Създават се ал. 3-6: „(3) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора или поправителния дом, началника на областната служба „Изпълнение на наказанията” или началника на арестите в съответната териториална служба. (4) Когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и подсъдимите се изпращат по реда на ал. 3 в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. (5) Необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста. (6) Транспортирането и охраната на обвиняемите и подсъдимите до и в лечебните заведения се организира със заповед на началника на затвора или поправителния дом, началника на областната служба „Изпълнение на наказанията” или на началника на арестите в съответната териториална служба.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 73: „§ 73. В чл. 255, ал. 2 след думите „лечебно заведение” се добавя „включително извън местата за лишаване от свобода, при условията и по реда на чл. 250, ал. 5 и 6” и се поставя запетая.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 75.

Параграф 74. Предложение от народния представител Михаил Миков за отпадане на § 74. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 76.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаемо народно представителство, преди по-малко от месец излезе един доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който дава обективна оценка на състоянието в българските затвори – в местата за лишаване от свобода. Там са посочени нечовешките условия, в които се намират лишените от свобода в България. Посочва се, че четирите квадратни метра, които са предвидени в чл. 43, ал. 3 като европейски стандарт за третиране на осъдените на лишаване от свобода, не се спазват. Там са посочени и редица други нарушения, които са публична тайна, за онова, което се случва в българските затвори. Те все повече заприличват на филма „Среднощен експрес”. Това е в една страна, която се намира в Европейския съюз. Какво предлага правителството с този законопроект? В Програмата – задължение на Министерския съвет, за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, които постепенно да ги привеждат към изискванията на чл. 43, ал. 3, тоест четири квадратни метра на лице, лишено от свобода, и всички други изисквания се отменят и се прехвърлят към 2019 г.! Забележете, освен че през този мандат нищо не беше изпълнено в тази посока (спомням си – вицепрезидентът, която беше министър, как се хвалеше, че ще прави затвор в началото на мандата и когато й казах в Правната комисия: „Вие нямате средства по бюджета”, тя отговори: „Ще се намерят”), от една страна, наказателната политика на правителството е за завишаване на санкциите, за все повече ефективни санкции – лишаване от свобода; от друга страна, състоянието в българските затвори е „Среднощен експрес”. Това е, трудно ми е да намеря по-подходяща дума, „дивашко” отношение, терористично отношение към изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и изтърпяването му в нечовешки условия. Най-лошото от всичко е, че няма разбиране по въпроса. Това се приема за нормално. Спомням си дискусията по един закон за амнистията – за непредпазливите престъпления, и обвиненията към предишното мнозинство и предишното правителство. Спомням си приказките, които се изговориха за помилването като президентска функция и опитите за правене на импийчмънт на предишния президент по тази тема. Затворите са препълнени, условията в тях са нечовешки! Никакво превъзпитание не може да се постига в нечовешки условия, освен да се генерират повече злоба и повече омраза! Това са все въпроси, част от наказателната политика на държавата, която отсъства. И сега с този текст се казва – българската държава до 2019 г. няма да предприема мерки за подобряване на условията в затворите! В същото време повечето от около 20-те изменения по време на този мандат на Наказателния кодекс са към завишаване на санкциите! Постоянно представители на изпълнителната власт искат по-тежки санкции от съда! Настройва се общественото мнение – повече ефикасни осъждания! А в затворите нещата са като в „Среднощен експрес”. Това дава облика на България, която ще получи своята адекватна оценка! И бъдете сигурни, че този текст – аз специално ще взема мерки, ще стигне до знанието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да се види как българското правителство се отнася с лишените от свобода! Лишаването от свобода, уважаеми дами и господа, не е форма на мъчение, както се разбира от днешното българско правителство и от това, което се прави със законодателството! Лишаването от свобода е опит за ограничаване и за превъзпитание! Не можеш да превъзпиташ един човек в нечовешки условия и с нечовешко третиране! Това някой ако го е мислил, е било преди 3-4-5 века! Сега сме в ХХІ век и се намираме в Европа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че отлагайки мерките за подобряване на състоянието, Вие всъщност признавате, че днешното правителство води точно такава политика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, защо не се каза, че тези проверки се правеха – това са резултатите от проверките, които се правят от десет години насам?! Какво направихте Вие да подобрите условията в затворите? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Нищо! В момента правителството прави нещо и през 2019 г. този процес трябва да приключи, което въобще не значи, че не се предприемат мерки и никой не обръща внимание на този проблем. Проблемът е ясен, натрупал се е през последните 20 години, но той ще има решение! От 1 януари влиза в сила един нов закон – Законът за публично-частното партньорство, и вече има интерес по този механизъм да се строят затвори. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Публично-частно партньорство, господин Корнезов, не значи частни затвори. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Това значи, че ще могат да се използват и други средства за построяване на затвори, там където държавата няма такива средства. Предложението да се освобождават престъпници, само защото няма място в затворите, е неприемливо за цялото общество. Хората, които са извършили престъпления, трябва ефективно да излежат наказанията си. Да, условията в затворите ще се оправят, те в момента се подобряват – правителството предприема тези мерки. С този текст казваме, че през 2019 г. процесът окончателно ще е завършил. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Очевидно политиката на правителството е да използва мандата, за да говори какво ще направи през следващия мандат, а не какво е сторило за тези три години и шест-седем месеца. Пълен провал по отношение на условията в местата за лишаване от свобода! Аз разбирам, че това правителство, господин Радев, прави много неща, когато има полза, когато има бизнес. Щом сте решили да правите бизнес и от затворниците?! Има и такива държави, в които има и частни затвори, но Европа – тази Европа, в която ние членуваме, не възприема тази практика толкова широко. Там държавата може да покрие нуждите си в наказателната политика, която провежда. Популизмът, с който дойдохте на власт, е по отношение, пак казвам, на всичките приказки по Закона за амнистия за непредпазливи престъпления. Вашият премиер направи чудеса от приказки в началото на мандата за онзи Закон за амнистията. Даже го отнесохте до Конституционния съд и трябваше той да Ви каже, че амнистията е право на Парламента. Сега чувам, че от 900 молби за помилване до Президента, имало една удовлетворена. Ами, да каже Президентът, че няма да помилва. Това е основното му правомощие, но щом няма да го изпълнява, да не го изпълнява. (Реплики от ГЕРБ.) Да не го изпълнява, да не му пишат само писма затворниците и да хабят хартия и мастило! (Шум и реплики.) Ясно е, че нямате никакви аргументи за пълния провал на наказателната политика и в частност в политиката по отношение на създаване на условия – нормални условия, близки до нормалните. Никой не иска да са европейски арестите, но поне да се движи България в тази посока. Няма воля за това и неслучайно се отива към 2019 г. Със същия ефект можехте да го предложите това и за 2039 г.! Благодаря Ви.