30 януари 2013 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По време на последния парламентарен контрол с д-р Шарков зададохме въпрос към Мирослав Найденов дали нашите опасения, че става въпрос за поне 5 съседни парцела, които са без търг и конкурс извадени от горския фонд и са подготвени за продажба, са верни и се оказа, че тези наши подозрения и информацията, която изтече в част от пресата, е напълно достоверна. Тоест една сделка вече се случи, а други 5 сделки са подготвени за случване. Тези земи са извадени от горския фонд, вече има купувачи, които от тази трибуна министър Мирослав Найденов спомена като инициали. Всичко е готово, предстои продажбата. Може би част от тези земи също са върху дюни, също са върху защитени територии. От тази трибуна господин Найденов обеща до края на мандата да не сключва тези сделки. Само че ако не проведем изслушване и не вземем законодателни мерки и решения, колеги, има опасност в един момент този или следващият земеделски министър в началото на мандата на новото правителство, което ще дойде само след шест месеца, просто да подпише едни пет сделки, които очевидно не се случват по правилния начин – няма търг, няма конкурс, има едни земи, определени за едни хора на едни цени. Това е много лоша практика и ако сме критикували политиката на заменки на тройната коалиция, това не е по-добра политика. Ясно е сега, че повечето такива сделки отново са подготвени в мандата на тройната коалиция, но ако ние не вземем мерки, те ще се случат. (Реплики от КБ.) Ако ние не вземем мерки, тези неща ще се случат, така или иначе. Затова е редно да дойде министър Мирослав Найденов в Парламента, да бъдат зададени тези въпроси, всички Вие да чуете отговорите и да не си заравяме главата в пясъка. Защото какво прави Българският парламент (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), който е най-важната институция в България? Всички знаем какво става и въпреки това не взимаме отношение, а трябва да вземем.

Уважаеми колеги, ситуацията е особено нелепа, тъй като Народното събрание преди две седмици вече одобри такова изслушване. Тогава министър Найденов дойде в Парламента и поиска във връзка със свое пътуване в чужбина това изслушване да бъде отложено. Като възпитани хора приехме отлагането. Сега обаче какво се оказва? Целта е била не отлагане, целта е била пълно скриване! Когато едно управляващо мнозинство реши да крие своите министри, става само по-лошо. Когато не се отговори на тези остри въпроси, става само по-лошо. Извинявайте, помните ли, че ГЕРБ получи одобрението на хората през 2009 г. с идеята за открито управление?! Това ли е откритото управление на ГЕРБ – един министър, който сме приели да бъде изслушан, да дойде да отговори на народните представители, включително народните представители от ГЕРБ, включително независимите народни представители, сега да го скриете?! Колеги, за да се получи това изслушване, трябват още пет гласа. Призовавам Народното събрание да се държи отговорно и да постъпим по правилния начин. Никой не печели от това един министър да бъде скрит от неудобните въпроси.

Аз гласувах „за”, моля да ми бъде отчетен гласът.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! След опита за покушение срещу дългогодишния лидер на Движението за права и свободи господин Ахмед Доган всички основни политически сили изразиха позиции, някои от тях и от трибуната на Четиридесет и първото Народно събрание. От името на Парламентарната група на ДПС още веднъж благодаря на всички политически лидери, на всички политици, на всички български граждани, които се разграничиха от покушението и го определиха като покушение не само срещу един лидер, но и срещу демокрацията в България. С предложението за обща декларация на Четиридесет и първото Народно събрание обаче искаме Четиридесет и първият парламент още веднъж да изрази дълбокото си убеждение, че ценността на всеки човешки живот стои по-високо от политическите ни различия и политическите ни пристрастия. Изразяваме дълбоката си убеденост, че приемането на обща декларация на Четиридесет и първото Народно събрание е лакмус и за парламентарната зрялост, и за зрелостта на българската демокрация въобще. В този смисъл, очакваме не просто да подкрепите влизането на тази точка в дневния ред на седмичната ни програма, а впоследствие, след обсъждане консенсусно този проект за декларация да бъде подкрепен. Госпожо председател, предвид на факта, че след разговорите в Председателския съвет се наложиха още редакции, които едва преди малко бяха раздадени на парламентарните групи, предлагам проектът за декларация да влезе в дневния ред на седмичната ни програма като точка четвърта. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, колеги! Предвид на това, че приехме предложението на колегата Местан декларацията да бъде включена като т. 4 в дневния ред на Народното събрание за тази седмица, предлагам моето предложение да бъде т. 5 от дневния ред на Народното събрание. То е за включване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада. Спогодбата предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди съгласно законодателството на двете страни. С тази спогодба ще дадем възможност да бъдат признати пенсионните права на нашите сънародници, които са работили и работят в Канада. Става въпрос за 70 хиляди български граждани. Видно тази спогодба е дългоочакван стратегически документ, който ще бъде в полза на редица граждани и затова предлагам да бъде включена като т. 5 в дневния ред на Народното събрание за тази седмица, защото колкото по-скоро приемем спогодбата, толкова по-бързо ще продължи по-нататъшната процедура по нейното приемане. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече три месеца предлагам на Вашето внимание формирането на анкетна комисия, която да събере нужната информация, да направи съответния анализ и конкретни предложения към институциите, произтичащи от инцидента в с. Коиловци. Както съм отбелязвал многократно пред Вас – министрите в писмените отговори, които дадоха на поставените от мен въпроси, лъжат. И лъжат по един твърде нескопосан, пошъл и циничен начин. Разминаванията в техните твърдения показват неспособността и нежеланието на българското правителство да даде ясни и обективни отговори за един инцидент, в който беше заплашен животът на български граждани. Този живот на българските граждани беше спасен от служител на Министерството на вътрешните работи, който служител вместо да бъде награден, впоследствие беше наказан. В същите тези три месеца министърът на вътрешните работи бяга от отговор на въпроси, които са му поставени и трябва да се яви, съгласно нашия Правилник, в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание. Това са действия, които зануляват авторитета на Българския парламент не пред нашите избиратели – пред нашите граждани. Това са действия, които показват нашата, Вашата неспособност да отстоявате интереса на тези, които са ни изпратили тук, нашата липса на готовност да работим за нашата национална сигурност, и нежеланието ни да видим истината в очите такава, каквато е. Защото случаят в Коиловци без съмнение показва неспособността на държавните органи да гарантират границите на Република България, външните граници и живота на българските граждани. Бягството от тези отговори само задълбочава усещането, че в България не просто има пробив в националната сигурност, а няма национална сигурност и правителството не желае да работи за сигурността на своите граждани.

Благодаря Ви, госпожо председател.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, нежеланието ни да сформираме една такава анкетна комисия действително е обида. Обида е за националната ни сигурност, обида е за гражданското общество, обида е за гражданите, обида е преди всичко за Българския парламент. Аз не зная какво Ви плаши, не зная какво Ви притеснява от една анкетна комисия, която може да ни даде яснота по един въпрос, по който очевидно има проблем и напрежение. Най-малкото една такава анкетна комисия би могла да предложи Коиловци да бъде полигон за обучение на Националната служба за охрана, защото през последните дни виждаме, че там има достатъчно сериозни пробиви и проблеми. Най-малкото една такава комисия може да даде отговор на въпроса защо в България могат да бъдат правени такива опити, експерименти, учения, на какво основание те са извършени. Стремежът ни да избягаме от този отговор, няма да подобри взаимоотношенията ни с която и да е държава – членка на Европейския съюз. Напротив – такъв тип нежелание да бъде разследвана истината, показва неспособността ни да защитим авторитета и достойнството на нашата страна; показва неспособността ни да защитим чувството си за гражданска доблест; показва нежеланието ни да се борим за нашата национална сигурност. Кой утре да откликне на стремежа ни да влезем в Шенгенското пространство? Аз не зная на какво отгоре президентът Плевнелиев заявява убедеността си, че до края на годината ще влезем в Шенгенското пространство?! Очевидно до изборите няма да стане. И това, ако стане, ще стане от едно правителство, което има волята да гарантира сигурността на външните граници на съюза; от едно правителство, което е способно да защити своята национална сигурност и сигурността на своите граждани. Това, което ние правим днес, е самозачеркване на авторитета ни. Това, което правим днес, е доказателство пред нашите партньори, че не сме способни нито да гарантираме сигурността си, нито да гарантираме ангажиментите, които имаме пред тях.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, изразявам голямото притеснение на нашата парламентарна група от това, което се случи пред Съдебната палата – опитът за разстрел на лице от подземния свят. Ние считаме, че трябва да се предприемат действия, които поне да внесат успокоение в част от хората, които сме в тази зала, а трябва да има и някакви допълнителни мерки, които да бъдат обявени за успокоение на хората, работещи в Съдебната палата. Излиза така, че пространството пред Съдебната палата вече е арена, овладяна от престъпни групировки. Казват, че и на двата входа били приготвили да стрелят. Ако тези хора могат да хазяйничат така пред Съдебната палата и да окупират всички нейни входове, естествен е въпросът: къде е властта в България? Предложението ни е да поканим министър-председателя да дойде и да обяви тук допълнителни мерки, да успокои поне част от хората, които ще повярват на тези мерки, да покаже някаква загриженост. Това, което се случи тези дни, е като сценарий в най-развинтена холивудска глава – стрелба, кръв пред най-висшия орган на съдебната власт. Самό по себе си то е много тревожно. Ето, виждате – не правим никакви политически инсинуации, претенции и прочее. Да дойдат да обявят, защото утре там хората няма да смеят да ходят на работа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И без друго магистратите в съдебната власт не са известни с голям кураж – съвсем ще им намалее желанието да съдят престъпници. Моля да се поканят министър-председателят и министърът на вътрешните работи...

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз моля да подложите предложението на прегласуване, защото може някой народен представител или група народни представители да си дадат сметка, че това гласуване означава – правим се, че нищо не се е случило. Поне проявете някаква загриженост, някакъв ангажимент към тази съдебна власт. Ние сме законодателна власт и дължим нещо на съдебната – поне спокойствие да си върши работата. Няма как да го направим по друг начин, освен да поканим изпълнителната власт, която отговаря за сигурността, да дойде и да каже какви допълнителни мерки ще вземе, изобщо какво ще предприеме! Ние нямаме други ходове! Ако Вие не одобрите това и не извършим това действие, съдебната власт в лицето на всички, които работят в Съдебната палата, ще кажат: „Тези в Народното събрание въобще не ги интересува какво се случва тук – пред нашия вход.” Така не може да се държи отговорно Народно събрание! Моля Ви, премислете още един път. Нищо специално не предлагаме! Най-елементарното нещо, което би трябвало министър-председателят да инициира – сам да дойде, да успокои, да поеме отговорността, да каже: „Това няма да го допусна, ще направя това и това”! Да дойде да каже някакви неща. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, с предмет на дейност „Обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”, № 203-03-18, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 януари 2013 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, разгледа Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, с предмет на дейност „Обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г. На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Ангелина Ламбрева – старши експерт, дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието, младежта и науката, проф. Красимир Иванов – ректор на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, проф. Тодорка Костадинова – заместник-ректор, и доц. Албена Керековска – заместник-ректор по учебната част. Проектът за решение е внесен на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и бе представен от министър Сергей Игнатов. Той е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, съгласно Протокол № 22 от 25 октомври 2012 г. от заседание на Акредитационния съвет и Решение на Академичния съвет на висшето училище от 24 април 2012 г. Необходимостта от откриване на филиала на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, се основава на направен анализ на здравно-демографското състояние в регион Сливен. Проектът предвижда в новото звено на университета да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Висшето училище е получило положителни оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация на проектите си за откриване на специалностите съгласно изискванията на чл. 84, ал. 1 от Закона за висшето образование и има дългогодишен опит в подготовката за тези професии. Учебните планове и програми са съобразени с единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по двете специалности. Учебният процес във филиала ще се обезпечава от преподаватели на основен трудов договор във висшето училище, от които над 70 % са хабилитирани. Бяха представени писмени становища от Министерството на здравеопазването и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, които подкрепят проекта за решение. Министерството на здравеопазването отбелязва негативна тенденция към недостиг на тези кадри за региона и за учебната 2012 2013 г. е поискало допълнителен прием на студенти за специалността „медицинска сестра”. В последвалата дискусия се включиха народните представители Снежана Дукова, Лилия Христова, Валентина Богданова, Лютви Местан, Станислав Станилов, Румен Стоилов, Веселин Методиев, Георги Терзийски, Алиосман Имамов и Огнян Стоичков. Бяха поставени въпроси, относно реалната необходимост от откриване на филиал в Сливен. Медицинските университети няколко поредни години не могат да изпълнят държавно субсидираните бройки за прием по специалностите „медицинска сестра” и „акушерка”. Проекторешението стана повод за обсъждане на необходимостта от оптимизиране на системата на висшето образование. Капацитетът на новото звено се определя от Националната агенция за оценяване и акредитация и приемът е 20 души на година по всяка от двете специалности. В рамките на четиригодишен курс на обучение трябва да се достигне общ капацитет от 160 души. При успешно развитие на филиала приемът може да бъде увеличаван, като още на този етап в Националната агенция за оценяване и акредитация са представени планове за модернизация на учебната база. Членовете на Комисията по образованието и науката и въпросите на децата, младежта и спорта приеха, че всички изисквания на чл. 26в, ал. 1 от Закона за висшето образование са спазени. След проведено гласуване по Проекта за решение с резултат 16 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното решение: Предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да приеме решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, с предмет на дейност обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание „СТАНОВИЩЕ относно Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Десислава Димитрова, ректорът на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, проф. д-р Красимир Иванов, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от госпожа Десислава Димитрова, която информира народните представители, че предложението за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, е внесено от Министерството на здравеопазването в Министерския съвет въз основа на получена положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Предвижда се във филиала да се провежда обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” от професионалното направление „Здравни грижи”. Професор Красимир Иванов поясни, че изготвянето и внасянето на предлагания проект за решение е продиктувано от нарастващия дефицит на кадри от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” в системата на здравеопазването. Той уточни, че Медицинският университет – Варна, има потенциал и капацитет да обучава студенти по горепосочените специалности и успешно е преминал акредитация за провеждане на такова обучение. Професор Иванов подчерта, че вече е създадена необходимата организация и има готовност обучението на 20 студенти по всяка от специалностите „Акушерка” и „Медицинска сестра” да започне от учебната 2013/2014 г. Представителите на Българския зъболекарски съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи изразиха единодушна подкрепа за предлагания проект за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет – Варна. Беше направено предложение за изработване на стратегия за задържането на завършилите студенти от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” в България, тъй като много от тях се насочват към търсене на работа в чужбина. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята пълна подкрепа за предлагания проект за решение и отбелязаха, че устойчивата тенденция на недостиг на професионалисти от направление „Здравни грижи” оказва негативно влияние върху ефективността и качеството на здравеопазването в България. Беше обърнато внимание, че при извършване акредитация на лечебните заведения се констатира, че съотношението между лекари и медицински сестри не отговаря на изискванията, посочени в медицинските стандарти. В тази връзка би следвало да се създадат механизми, чрез които да се обезпечава не само обучението на специалисти, но и да се осигуряват благоприятни условия, които да гарантират тяхното оставане в българската система на здравеопазване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 16, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.”.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както всички знаете, на 19 януари 2013 г. в Националния дворец на културата, пред очите на над 1500 делегати, пред погледите на редица международни наблюдатели, посланици, пред зрителите на редица телевизии, както и пред тези, които следяха националната ни конференция по интернет, се извърши опит за ритуално, политическо покушение срещу дългогодишния лидер на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган. Ето защо Народното събрание не може да остане безучастно пред този безпрецедентен акт на посегателство срещу живота, срещу безопасността на един от най-значимите политически лидери от прехода на страната. Това покушение основателно предизвика възмущението на цялата българска общественост, и не само българска общественост. То беше осъдено и от европейските либерали още по време на самия форум от лидера на Европейската либерална партия Греъм Уотсън, от председателя на Либералния интернационал, който също беше на форума, от ПАСЕ, от всички посланици, които присъстваха там. Но отзвукът от този атентат в българското общество, за съжаление, не беше еднозначен. Той породи както сериозни възражения, така и някои недопустими коментари, които поставиха под въпрос неговата същност и значение. Народното събрание – като висшия орган в демократична България, като изразител на интересите и позицията на цялото българско общество, представляващ всички български граждани, не може да остане безучастно пред едно такова посегателство. Ето защо ние предлагаме и се надяваме на Вашата подкрепа да бъде приета настоящата декларация, която да осъди на първо място този недопустим акт на политическо посегателство, която да декларира, че всички политически сили трябва да се разграничат от подобни опити за разправа с политическия опонент. Този акт трябва да бъде насочен именно срещу всякакви бъдещи опити, ако те някъде се замислят, за решаване на политически проблеми и за агресия срещу политическите различия чрез подобни методи. След консултации днес на Председателския съвет бяха направени редакционни поправки, които да придадат на декларацията общоприемлив вид. Аз искам сега да Ви представя окончателния вариант, който се надяваме да бъде подкрепен от всички политически сили, за да може да стане официален акт на Народното събрание: „ДЕКЛАРАЦИЯ по повод опита за покушение срещу лидера на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган на 19 януари 2013 г. На 19 януари 2013 г. в зала № 3 на Националния дворец на културата по време на провеждане на Осмата редовна национална конференция на Движението за права и свободи, пред очите на делегатите и на гостите, и пред стотици хиляди български граждани, които наблюдаваха този форум по телевизионния ефир и интернет, се направи опит за политическо покушение срещу дългогодишния лидер на Движението за права и свободи господин Ахмед Доган. Ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание: - като изразяваме нашето дълбоко възмущение от безпрецедентния цинизъм на този опит за покушение срещу лидера на една от основните политически партии от демократичния преход в Република България; - като констатираме с тревога пропуските в осигуряване на охраната и сигурността на един висш партиен форум; - като споделяме огромното безпокойство на цялото българско общество от евентуалните негативни последици, които могат да настъпят след този акт, и заплахите за гражданския мир в страната; - като осмисляме този показен акт като посегателство не само срещу един политически лидер, а срещу демокрацията като висша ценност; - като определяме езика на омразата като основен фактор, създаващ предпоставки за възникването на подобен род деяния; - като изразяваме дълбокото си убеждение, че ценността на всеки човешки живот стои по-високо от политическите пристрастия, ДЕКЛАРИРАМЕ: 1. Категорично осъждаме опита за покушение срещу дългогодишния лидер на Движението за права и свободи и народен представител господин Ахмед Доган, извършен на 19 януари 2013 г. 2. Призоваваме всички политически сили, обществени организации, както и всички български граждани да се разграничат от този безпрецедентен акт на посегателство срещу политически лидер. 3. Разграничаваме се от опитите за героизиране на автора на покушението, предвид на тежестта на извършеното от него престъпление. 4. Настояваме компетентните органи да поемат своята отговорност и осъществят пълно и ефективно разследване на случая и да разкрият цялата истина относно причините и подбудите за извършване на този престъпен акт. 5. Призоваваме цялото българско общество към толерантно и отговорно поведение с цел съхраняване на гражданския мир като висша ценност на демократичното гражданско общество в Република България.” Надяваме се на Вашата подкрепа за този проект, уважаеми народни представители. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние няма да гласуваме тази декларация със следните аргументи. Четири от постановките в декларацията не съответстват на истината и не отговарят на действителността. Първо, тук е написано, че този акт заплашва гражданския мир в страната. Кого противопоставя този акт и как заплашва гражданския мир? Аз не виждам, след като атентаторът не е изразил никаква политическа идея, не е изразил никакъв протест. Единственото, което е излязло като документация, е, че е казал, че иска да уплаши Доган. Повече нищо не е казано. Затова цялата тази работа се преекспонира с видими намерения. Второ, фразата „езикът на омразата”, който много често се употребява от колегите от ДПС, също не съответства на действителността. Тук ще спомена, че много пъти съм излизал на тази трибуна и съм казвал, че Движението за права и свободи е партия на турската диаспора в България, че тя е турска етническа партия, че тя е турска националистическа партия, но това не е език на омразата. Това не значи, че мразя някого. Напротив, аз се отнасям към тези хора с известна симпатия, защото да си националист и да си патриот на своето отечество е висока чест и аз съм такъв за българската страна. Не се касае за никакво противопоставяне и никаква омраза. Това е геополитическо, геокултурно и в края на краищата политическо противостоене между българите и турската диаспора в България в определени моменти, когато решат да защитават български национални интереси. Това не означава омраза и употребата на тази фраза означава чиста спекула с оглед на политически дивиденти. Трето, тук е употребена фразата „опити за героизиране на атентатора”. Няма такива опити. Това, че една шепа хлапета са се изправили пред съдебната палата и са му викали: „Браво, браво, ние сме с теб!”, не означава нищо и българското общество няма такива настроения. Специално ние от „Атака” не виждаме нищо геройско в това – да се размахва пистолет пред главата на политически лидер, пък бил той и наш политически противник, да се размахва пистолет, в който няма бойни патрони и е един кьорфишек. Това е подигравка, която аз не мога да си обясня. И както се вижда, нищо не излиза при следствието и при разследванията, които се правят. Тази декларация преекспонира този случай и Народното събрание, ако я гласува, ще застане на позицията, че това е политическо покушение, че то заплашва гражданския мир, че то е следствие от езика на омразата, че българското общество героизира атентатора, което просто не е вярно. Ако Вие гласувате това, ще се съгласите с тази неистина. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” предложената ни декларация с ясното съзнание, че в нея се коментира един грозен случай, един случай, който няма място в обществения живот на страната ни. Като гражданин осъждам този случай. Като гражданин, като депутат в Народното събрание не мога да приема обаче начина, по който той се експлоатира за нуждите на определена насоченост в дадена пропаганда, която намира място в декларацията, обсъдена от професор Станилов. Искам да кажа, че е неприемливо съответствието между фактите, каквито ги знаем, и изнесеното в декларацията, предложена за гласуване в Народното събрание. Нямаме никакво основание да твърдим и да се съгласим, че е необходимо допълнително украсяване, както в днешното заседание стана дума, с прибавяне на определения като „ритуални действия на този, който извърши тази проява по време на конференцията на ДПС”. Няма съвпадение между опасенията за последици за гражданския мир, евентуални последици, каквито са посочени в декларацията, без да се изяснява тяхната същност и съдържание. Формално декларацията ни поставя пред необходимостта да ценим дали се намесваме в работата на правораздавателните органи – нещо, което по Конституция ни е забранено. Какво значи да искаме правораздавателните органи да свършат своята работа, с която те са се заели и докладват своевременно – за това, че извършват действия по разследването на този случай? Какво значи да даваме оценка, че е налице престъпление, преди те да се казали, че това е така? Нима на някого в тази зала не е ясно, че това не е в рамките на нашите правомощия?! И още нещо. Господа колеги народни представители, когато става дума за заплаха, макар и мнима, макар и с негодно средство по отношение на живота и здравето на един политически лидер и наш колега депутат, ние вземаме нещата в свои ръце и приемаме декларация. Какво да кажем за реалните убийства с годни огнестрелни средства, с бойни патрони по отношение на българските граждани, които не предизвикаха нашата остра реакция? Припомням само петорната смърт на семейството в „Белите брези”. Какво направихме ние тогава?!

Благодаря и аз за възможността да обясня отрицателния си вот.

Уважаема госпожо председател, колеги! Искам да направя следната процедура – на основание чл. 39 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде допусната в залата за участие госпожа Ева Тошева – главен експерт в отдел „Европейско международно социално право” в Министерството на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302-02-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 януари 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302-02-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г. На заседанието присъстваха господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Мария Касърова – директор на дирекция „Европейски регламенти и международно право” в Националния осигурителен институт. Присъства и госпожа Ева Тошева – главен експерт в отдел „Европейско и международно социално право” в Министерството на труда и социалната политика. При представянето бе посочено, че спогодбата е подписана на 5 октомври 2012 г. в Отава и с Решение № 32 от 17 януари 2013 г. е одобрена от Министерския съвет. С нея се цели да се гарантират пенсионните права на гражданите от договарящите се страни. В Спогодбата са залегнали принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. В съответствие със съвременните реалности в персоналния обхват на Спогодбата е включено всяко лице, което е, или е било подчинено на законодателството на Канада или България, или и на двете страни, както и спрямо лицата, чиито права произтичат от правата на първото лице. Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на двете държави. За българската страна Спогодбата ще се прилага за пенсиите за трудова дейност и по-конкретно за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, както и произтичащите от тях наследствени пенсии. Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на държавата, на чиято територия наетото лице упражнява трудовата си дейност, докато за самостоятелно заетите лица ще се прилагат разпоредбите на страната, в която пребивават, независимо от мястото на извършване на работа за своя сметка. Предвидени са изключения от това общо правило. В случаите на изпращане на наето лице за извършване на работа на територията на другата страна за не повече от 60 месеца, ще се прилага законодателството на изпращащата страна. Уредени са и социалноосигурителните права на членовете на екипажи на кораби, работещите в дипломатическите представителства и консулства и наетите в правителствени или държавни служби. Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на пенсии, включени в материалния обхват на Спогодбата. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на Спогодбата. В случаите на недостатъчни осигурителни периоди за придобиване право на пенсия в Спогодбата се предвижда да се отчита и друг осигурителен период, придобит в друга държава, с която договарящите се страни са обвързани с международен договор за социална сигурност. При изчислението и изплащането на пенсии от българска страна ще се прилага принципът на пропорционалното изчисление, който отчита периодите на осигуряване по Кодекса за социално осигуряване и дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски. Спогодбата съдържа редица договорености по нейното прилагане, между които сключването на административни споразумения, обмена на информация, контрола за съответствие на изплащаните суми, подаването на документи за пенсионни права, изплащането на пенсии и решаването на евентуални спорове. Спогодбата гарантира правото на лицата да се възползват от прилаганите данъчни, консулски, финансови и други административни облекчения в едната страна, независимо от липсата на такива в другата страна. Спогодбата се сключва за неопределено време, като всяка от договарящите страни може да я денонсира с писмено 12-месечно предизвестие, изпратено до другата страна по дипломатически път при запазване на правата, придобити до деня на прекратяване на нейното действие, като и на откритите процедури за ползване на права по нея. Спогодбата влиза в сила на първия ден от четвъртия месец, следващ месеца, в който са разменени дипломатическите ноти, потвърждаващи изпълнението за предвидените изисквания. Едновременно със Спогодбата влиза в сила и Административната спогодба по нейното прилагане. На основание чл. 85, ал.1, т. 4 и 6 от Конституцията на Република България Спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание, защото поражда финансови задължения за Република България и урежда правото на пенсионно осигуряване и произтичащите от него права, като основно право на човека. След гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302-02-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302-02-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г. На заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратификация на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, който представи законопроекта. Спогодбата е разработена въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност като: еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение за осигуряване и други. Спогодбата обхваща всяко лице, което е било подчинено на законодателството на Канада или България, или и на двете страни, а материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на двете държави. Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, като ще се зачитат и периоди, придобити преди влизането в сила на Спогодбата. Предвидена е възможност да се вземе предвид и осигурителен период, завършен в трета страна, с която и двете страни са обвързани с инструменти за социална сигурност. Прилагането на Спогодбата няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за изпълнение на задълженията на българската страна по Спогодбата са в рамките на утвърдения бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 6 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, подписана на 5 октомври 2012 г. в Отава.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, „На редовно заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз в тази област – Регламент 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Спогодбата се основава на принципите за: еднакво третиране на лицата; износ на пенсии; приложимост само на едно законодателство по отношение на задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на двете държави. По отношение на Република България са включени пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, както и произтичащите от тях наследствени пенсии. Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване на правото. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизането в сила на спогодбата. Предвидена е и възможност да се вземат предвид и осигурителен период, завършен в трета страна, с която и двете страни са обвързани с инструменти за социална сигурност. България ще изплаща пенсии, изчислени само въз основа на българските периоди на осигуряване и в съответствие с дохода, върху който са плащани осигурителните вноски за тези периоди – тоест възприет е принципът на пропорционалното изчисляване при сумиране на осигурителни периоди с оглед придобиване на правото. Прилагането на спогодбата няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за изпълнение на задълженията на българската страна по спогодбата са в рамките на утвърдения бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г. Спогодбата подлежи на ратификация със закон от Народното събрание и се предвижда да влезе в сила на първия ден от четвъртия месец, следващ месеца, в който страните разменят дипломатически ноти, потвърждаващи изпълнението на всички изисквания, необходими за влизането в сила на спогодбата. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 6 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Проект на закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам законопроектът да бъде гледан и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада Член единствен. Ратифицира Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, подписана на 5 октомври 2012 г. в Отава.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная първо с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди въпроса за откриването на нова процедура за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Народното събрание на 18 октомври 2012 г. прие Решение за приемане на Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Съгласно приетото решение предложения за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят от народни представители до 14 ноември 2012 г. В предвидения срок не постъпиха предложения, поради което процедурата по избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет беше прекратена. Тъй като мандата на главния инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Ана Караиванова, е изтекъл, Комисията по правни въпроси предлага да бъде открита нова процедура за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Във връзка с откриването на нова процедура по избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и гарантиране максимална публичност и прозрачност на процедурата по избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, по инициатива на Комисията по правни въпроси се създава специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет”. На него се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията по правни въпроси. Чрез същия се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Сайтът се поддържа на български и английски език и се обновява периодично. С оглед гореизложеното Комисията по правни въпроси, с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание следните проекти на решения: „Проект! Р Е Ш Е Н И Е за откриване на нова процедура за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 132а, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Открива нова процедура за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.” Вторият Проект за решение е за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет: І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет 1. Предложенията за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят от народни представители от 1 февруари 2013 г. до 11 февруари 2013 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси. Предложенията се правят при условие, че е налице предварително писмено съгласие на кандидата по образец и се придружават от подробни писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи: - подробна автобиография; - декларация (по образец), свързана с изискванията за допустимост – по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт; - ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование; - документи, удостоверяващи изискуемия стаж, като кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др.; - свидетелство за съдимост; - удостоверение от Национална следствена служба за образувани досъдебни производства; 2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт. ІІ. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни се заличават. 3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на хартиен и електронен носител, както и декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. 4. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. 5. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 25 февруари 2013 г. могат да представят на комисията по пощата на адрес: град София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на e-mail: kpv1@parliament.bg, становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Представените становища и въпроси се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. 7. На отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по правни въпроси извършва проверка на документите на кандидатите за допустимост, като за резултатите от нея се уведомяват кандидатите и се изготвя списък, съдържащ трите имена на кандидатите допуснати до изслушване, подредени по азбучен ред. Същият се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 8. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили: - документите, посочени в раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет”, т. 1; - декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си; - концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Не се изслушват и кандидати, които въпреки дадените указания не са отстранили констатираните непълноти в документите си в дадения от Комисията срок, от които документи следва да се направят изводи за съответствие на кандидата на изискванията на закона. ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет 1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 27 февруари 2013 г. 2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията. 3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 минути. 4. Лично представяне на кандидата с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет – до 15 минути. 5. Въпроси от страна на народни представители, включително и въз основа на становищата постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации – до 3 минути. 6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 3 минути на въпрос. 7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от закона нравствени и професионални качества на всеки кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет въз основа на минимални критерии, като: - да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема; - да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал; - да не е участвал в корупционни схеми; - с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия; - да няма неплатени публични задължения; - да не е придобил имущество, за което не е установен законен източник; - да не е имал дисциплинарни производства завършили с налагането на дисциплинарно наказание – уволнение. 8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията изготвя доклад от изслушването, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. ІV. Подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет 1. Комисията по правни въпроси изготвя проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите. Комисията по правни въпроси предлага изборът на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет да се проведе в пленарна зала на 6 март 2013 г. 2. Заседанието на Народното събрание за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се предава пряко в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Приложение № 1 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет: „Д Е К Л А Р А Ц И Я Долуподписаният/ата......................................................................, с ЕГН …………………………, л.к. № ………………………..., изд. на ……………………. от МВР ……………………….. ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: съм съгласен/на да бъда предложен/а за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Приложение № 2 към същото решение: „Д Е К Л А Р А Ц И Я по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт Долуподписаният/ата......................................................................, с ЕГН …………………………, л.к. № ………………………..., изд. на ……………………. от МВР ……………………….. ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: не съм дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.” „Проект ! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет: 1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути. 2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите. 3. Кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 минути. 4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване. 5. Кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък. 6. За избран се смята този кандидат, който е получил най-много гласове при спазване на изискванията на чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт с мнозинство две трети от общия брой народни представители. 7. В случай, че повече от един от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите, с най-голям равен брой гласове, се провежда балотаж. За избран се счита този, който е получил най-много гласове, но не по-малко две трети от общия брой народни представители. 8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.” Благодаря.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Ще използвам възможността накратко да се изкажа по всички въпроси, защото става дума за подобни процедури, които са свързани с избора на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и за попълване на мястото за конституционен съдия в Конституционния съд на Република България. Процедурите могат да бъдат приети. Те в голяма степен бяха приложени при предишните попълнения в органите на съдебната власт. Би трябвало да направим оценката какви са техните резултати. Мога да кажа, че частично те дадоха положителен резултат, защото въвеждането на публичност и редица изисквания дадоха възможност в професионалните среди сред граждански организации и медии, които се занимават с тези теми, да бъдат повдигнати въпроси, които вероятно щяха да останат встрани от общественото внимание. Това, което трябва да оценим като отрицателно, е, че Парламентът не реагира адекватно и своевременно на много от повдигнатите проблеми. Това трябва да бъде променено при започването на новите процедури. Техният резултат може да бъде положителен само, ако това, което е записано, не е някаква парадна фасадност, не е нещо, което се експонира на повърхността, а реално се анализира и се прилагат критично най-високите критерии към избор на тези лица. В това отношение искам да отбележа, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа също препоръча в последната си резолюция по наблюдението на България към избора на главен инспектор и на конституционен съдия да бъдат приложени най-високите професионални и морални стандарти. Мнозина, сигурно не без основание, в коментарите се шегуваха, че процедурата по попълване на Конституционния съд е дала възможност да се надникне много по-дълбоко в дебрите на съдебната власт и чрез тази процедура да се види колко сериозни проблеми съществуват. Надявам се, че ние няма да продължим да откриваме неподходящи магистрати чрез тази процедура, а изборът ще бъде завършен успешно, но не просто с постигане на необходимото мнозинство в парламента, а чрез покриване на тези стандарти, които да убедят и българското общество, и професионалната общност в мотивите на народните представители, които правят избора, за да не се повтарят злополучните вече примери. Защото това става в някаква степен със съучастието и на Парламента, и на Висшия съдебен съвет. Как е възможно да се твърди от висши магистрати, че те развиват едва ли не някакъв семеен бизнес, в който участват прокурор от специализираната прокуратура, начеващ адвокат, почти без юридически стаж, и една пенсионерка, и между тях съществуват най-различни сложни финансови и имуществени отношения? Висшият съдебен съвет отказва да се занимава с тези случаи, да провери как всичко това се е развило във времето. Ето това са дълбоките язви на съдебната и политическата система. Затова моят единствен призив сега, когато се приемат тези правила, е и в Правната комисия, и в Парламента наистина да бъдат приложени изискванията като се започне от тези, които ще инициират предложения, защото имаше много подставени лица, които се появиха с най-различни предложения, които не могат да носят истинска политическа отговорност за тях и те катастрофират на някакъв етап от процедурата. Затова нека всички партии и народни представители, които се ангажират с активни действия, да бъдат убедени в качествата на кандидатите, които предлагат, а при тяхното изслушване и при техния избор от комисията, от Парламента да бъдат взети решения, които да допринесат за повишаване на ефективността и доверието към съдебната власт. Ако трябва да изредя качествата в градацията, която според мен трябва да бъде прилагана, това е преди всичко почтеност, професионализъм и независимост. Което и от тези качества да липсва, особено първите две, изборът, дори формално да завърши успешно, няма да реши тежките проблеми, пред които продължаваме да бъдем изправени. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател! „ДОКЛАД относно откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди въпроса за откриването на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. Kвотата на Народното събрание в Конституционния съд е непопълнена, поради което Комисията по правни въпроси предлага да бъде открита нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България. Във връзка с откриването на нова процедура по избор на съдия в Конституционния съд на Република България, Комисията по правни въпроси предлага да се създаде специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на съдия в Конституционния съд на Република България”. На същия се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията по правни въпроси. Чрез него се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на съдия в Конституционния съд на Република България. Сайтът се поддържа на български и на английски език и се обновява периодично. Във връзка с изложеното Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предложи на Народното събрание следните проекти за решения: „Проект! РЕШЕНИЕ за откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Открива нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.” „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание: І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България: 1. Предложенията за кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се правят от народни представители от 1 февруари 2013 г. до 11 февруари 2013 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси, придружени с писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи: - подробна автобиография, в която се посочва и участието в юридически лица с нестопанска цел и други организации; - декларация (по образец), свързана с изискванията за допустимост по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд; - ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование; - документи, удостоверяващи изискуемия стаж, като кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и други. 2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. ІІ. Публично оповестяване на документите: 1. Предложенията и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават. 3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност на хартиен и електронен носител. Същите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 25 февруари 2013 г. могат да представят на комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на e-mail: kpv1@parliament.bg, становища за кандидатите. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Представените становища се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. 6. В тридневен срок от постъпване на документите Комисията по правни въпроси изпраща за проверка на гражданството списък с кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България 1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 27 февруари 2013 г. 2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията. 3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 минути. 4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност – до 15 минути. 5. Въпроси от страна на народни представители – до 3 минути. 6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 минути. 7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от Конституцията на Република България в чл. 147, ал. 3 нравствени и професионални качества на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България въз основа на минимални критерии, като: - да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема; - да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал; - с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия; - да няма неплатени публични задължения; - да не е имал дисциплинарни производства, завършили с налагането на дисциплинарни наказания. 8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. ІV. Подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България 1. Комисията по правни въпроси изготвя Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на съдия в Конституционния съд на Република България и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание; към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите. Комисията по правни въпроси предлага избора на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание да се проведе в пленарна зала на 6 март 2013 г. 2. Заседанието на Народното събрание за избор на съдия в Конституционния съд на Република България се излъчва пряко чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Решението е прието от 41-то Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.” „Приложение към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд Долуподписаният/ата ............,с ЕГН …………………………, л.к. № ………………………………, изд. на ……………………. от МВР ……………………….. ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: съм български гражданин и нямам друго гражданство. Декларатор:...” „РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание: 1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути. 2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите. 3. Кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 минути. 4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване. 5. Кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък. 6. За избран се смята този кандидат, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. 7. В случай че повече от един от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-голям равен брой гласове се провежда балотаж. За избран се счита този, който е получил най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. 8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия. Решението е прието от 41-то Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Комисията по правни въпроси: Искра Фидосова.”

„ДЕКЛАРАЦИЯ на Парламентарната група на Коалиция за България Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Само два дни, след като българските граждани дадоха шанс за развитие на демокрацията в България, само 10 дни след опита за друго покушение – това, на един от лидерите на опозицията, само ден преди устния доклад на Европейския съюз за напредъка на България в битката с престъпността обществото е потресено от бруталното показно посегателство върху човешкия живот и здраве. Посегателство върху конституционното право на живот – право на всеки гражданин, независимо от неговия човешки, социален, правен и личностен статус. Управляващите получиха поредния вот на недоверие за политиката за сигурност. Беше извършено показно покушение на стълбите на Съдебната палата – в центъра на София, в район, където са разположени основните държавни институции и обществени сгради, на метри от провеждана среща на министър-председателя, в отсъствие от страната на вътрешния министър, министъра на правосъдието и главния прокурор. По време, когато те се хвалеха с напредък, обещаваха реформи, участваха в конференция за превенция на насилствения екстремизъм. Все факти, които едва ли са случайни. Както тази цинична планирана дързост не е случайна. Не е просто „неприятен случай”, не е просто „неприятен инцидент”, не е просто „хулиганство”. Това е само в главата на министъра на вътрешните работи. Не е случайност, защото има стрелба, пожар, ранени в присъствието на граждани. Усещането е за страх и несигурност. Без съмнение това е нагло покушение срещу демократичните устои на държавата и сигурността на гражданите, покушение срещу държавността. Още един акт, който хвърля сянка върху европейското лице на България и петни името на страната. Това е поредно доказателство, което опровергава тезата на управляващите, че е пречупен гръбнакът на организираната престъпност. Това е поредното потвърждение за немощ на институциите в битките с тежката престъпност, която вече демонстрира своята безцеремонност пред гражданите. Немощ срещу насилието, срещу посегателството върху личността и отсъствието на гаранции за сигурността на гражданите. Това е демонстрация на една катастрофирала политика, автори на която са Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Организираната престъпност отново заяви себе си. Тя диктува и притиска държавата. Тя е водещата! Неуместни и несъстоятелни са мненията, с които се внушават тези, че това не е опит за убийство, че целта е сплашване и предупреждение. Както и да го наречем, това е брутално незачитане на върховенството на закона, на обществения ред, демонстрация на недосегаемост. Не напомня ли това на една друга показност на сила, на всевластие, на публичен ефект? Не е ли продължение на серията грабежи, обири, палежи, лични драми? Обстановка, в която в продължение на много време сме заобиколени. Обстановка, в която МВР вместо да разследва и събира годни доказателства, търси канали за внушения и манипулиране на общественото мнение. Впрочем тази зрелищност не ни ли връща в годините 2001 2004, когато серия от нагли убийства и покушения, подозрително приличащи на това, останаха неразкрити. По същото време, когато отговорни за престъпността бяха хората, които и днес с лекота отхвърлят своята отговорност. Със същата лекота, с която обещаваха бързи разкрития и професионализъм. Господа управляващи, ние от Коалиция за България заявяваме, че Вие носите отговорност за подмяна на истинските усилия за ликвидиране на престъпността с цинично безхаберие. Носите отговорност за подмяна на дневния ред на обществото с измислени проблеми и грижа за собствен имидж. Вие, господа управляващи, продължавате да търсите медийност в полицейските акции, безпринципност в обяснения, прехвърляте отговорности. За Вас сигурността на гражданите е да си стоят в затвора. Има ли по-цинично прозрение, по-безотговорно послание, което вие може да сътворите?! Насилието е опасна игра. То е заплаха. То е несъвместимо с човешката същност. То е усещане за страх. Затова не го подминавайте с политически цинизъм. Затова единствено достоен е ходът да подадете оставка. Не да искате като подмяна и алтернативна оставка за проявен плурализъм или различие, а да докажете и да покажете осъзната своя отговорност за обстановката в страната. Господа управляващи, докога ще търсите виновни извън вашата отговорност?! Докога ще демонстрирате недосегаемост и самодостатъчност?! Подайте си оставките! Ако Вие не ги подадете, гражданското общество, което показа, че е живо – ще ви ги поиска. Подайте си оставките! Това е по-морално и по-достойно.” (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, първо ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси: „На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди и прие Процедурни правила за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. За гарантиране максимална публичност и прозрачност на процедурата по избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, по инициатива на Комисията по правни въпроси се създава специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”. На него се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията по правни въпроси. Чрез същия се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Сайтът се поддържа на български и английски език и се обновява периодично. С оглед изложеното Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание следните проекти за решения: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество: І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество 1. Предложенията за кандидати за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се правят от народни представители от 1 февруари 2013 г. до 12 февруари 2013 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси. Предложенията се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата по образец и се придружават от подробни писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи: - подробна автобиография; - декларация (по образец), свързана с изискванията за допустимост – по чл. 8, ал. 1, т. 1-3 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; - ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо или икономическо образование; - документи, удостоверяващи изискуемия стаж, като кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и други; - свидетелство за съдимост; - удостоверение от Националната следствена служба за образувани досъдебни производства. 2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. ІІ. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията, заедно с подробна професионална биография на кандидатите, и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават. 3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси вижданията за работата си като член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Същите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 26 февруари 2013 г. могат да представят на комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на e-mail: kpv1@parliament.bg, становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Представените становища и въпроси се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. 6. На отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по правни въпроси извършва проверка на документите на кандидатите за допустимост, като за резултатите от нея се уведомяват кандидатите и се изготвя списък, съдържащ трите имена на кандидатите, допуснати до изслушване, подредени по азбучен ред. Същият се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 7. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили: - документите, посочени в Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”, т. 1; - вижданията за работата си като член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Не се изслушват и кандидати, които въпреки дадените указания не са отстранили констатираните непълноти в документите си в дадения от комисията срок, от които документи следва да се направят изводи за съответствие на кандидата на изискванията на закона. ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество 1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 28 февруари 2013 г. 2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията. 3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 минути. 4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на вижданията за работата си като член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – до 15 минути. 5. Въпроси от страна на народни представители, включително и въз основа на становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации – до 3 минути. 6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 3 минути на въпрос. 7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от закона нравствени и професионални качества на всеки кандидат за член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество въз основа на минимални критерии, като: - да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема; - да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал; - да не е участвал в корупционни схеми; - с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия; - да няма неплатени публични задължения; - да не е придобил имущество, за което не е установен законен източник; - да не е имал дисциплинарни производства, завършили с налагането на дисциплинарно наказание – уволнение. 8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията изготвя доклад от изслушването, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. ІV. Подготовка за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество 1. Комисията по правни въпроси изготвя Проект за решение за приемане на Процедурни правила за провеждане на избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, включително заместник-председател, и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, към него се прилага списък на кандидатите, подредени по азбучен ред според личните имена на кандидатите. Комисията по правни въпроси предлага изборът на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, включително заместник-председател, да се проведе в пленарната зала на 7 март 2013 г. 2. Заседанието на Народното събрание за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, включително заместник-председател, се предава пряко в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.” „Приложение № 1 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата .....................................................................,с ЕГН .................................., л.к. № ............................................., изд. на ...................................... от МВР ................................ ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: съм съгласен/на да бъда предложен/а за член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Декларатор: ...................” „Приложение № 2 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 8, ал. 1, т. 1-3 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество Долуподписаният/ата ....................................................................., с ЕГН ........................................, л.к. № ......................................., изд. на .......................................... от МВР .................................... ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: 1. не съм осъждан/а за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; 2. не съм освобождаван/а от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание; 3. не съм лишаван/а от правото да заемам определена държавна длъжност или да упражнявам определена професия или дейност. Декларатор: ...................” Проект за „РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, включително заместник-председател Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила за избор на членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, включително заместник-председател: 1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути. 2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите. 3. Кандидатите имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 минути. 4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване. 5. Кандидатурите се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък. 6. За избрани се смятат тези трима кандидати, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители, като не могат да бъдат избрани в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група. 7. В случай че повече от трима от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове, се провежда балотаж. За избран, съответно избрани, до запълване на пълния брой на местата от квотата на Народното събрание, се считат тези, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. 8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия. 9. От избраните членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество чрез компютризираната система с явно гласуване се избира заместник-председател. 10. Гласуването на кандидатурите за заместник-председател е по азбучен ред, според личните имена на предложените в пленарна зала кандидатури, от избраните вече членове на комисията. 11. За избран се смята този, който е получил най-голям брой гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. 12. В случай че повече от един от кандидатите са получили равен брой гласове, се провежда балотаж. За избран се смята този, който е получил най-голям брой гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Във второто приложение, където кандидатът трябва да подпише декларация, че не е осъждан независимо от реабилитацията, бих искал да поставя един въпрос, който вече обсъждахме по друг повод и това е, че има лица, които са били репресирани по времето на комунистическия режим, и са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Между тях включително има и такива, които са репресирани, примерно през 1989 г., не в началото, а в края на комунистическия режим, и за тях би било несправедливо да съществува такова ограничение. Затова предлагам в същото приложение отдолу да има ново изречение, което да гласи: „реабилитиран съм по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”. По този начин, който е осъждан по политически причини и е бил реабилитиран, той не е лишен, напротив, Народното събрание е решило това още през 1991 г. Благодаря.

Този закон е приет през 1991 г.

Уважаема госпожо председател, колеги! По следващите две точки правя предложение за допускане в залата във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на госпожа Петя Първанова – директор на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и господин Пламен Ангелов – началник на отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” при Министерството на вътрешните работи.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г. На свое заседание, проведено на 20 декември 2012 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г. От Министерството на вътрешните работи на заседанието присъстваха: Веселин Вучков – заместник-министър, и Мария Рангелова – началник сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”. Законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков. Споразумението урежда условията за осъществяване на сътрудничество между двете страни в областта на предотвратяването и борбата с тежките престъпления. Подписаното споразумение е в изпълнение на политиката на правителството на Република България за засилване на трансатлантическото сътрудничество в борбата с организираната престъпност и особено с тероризма. Сключването му е израз на взаимната воля на Република България и САЩ да си сътрудничат по-ефективно чрез своите компетентни органи в предотвратяването и борбата с тежката престъпност и тероризма. Целта на Споразумението е да задълбочи сътрудничеството между правоохранителните органи на двете държави. Ключов компонент на това сътрудничество е обменът на информация при спазване на стриктни изисквания за нейната защита и зачитане на основните права и свободи на гражданите. По силата на споразумението следва да се обменят дактилоскопни данни, ДНК профили и други. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с 14 гласа „за”, без гласове „против” и с 1 глас „въздържал се”.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г. На свое заседание, проведено на 13 декември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник-министър, и госпожа Петя Първанова – директор на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”. Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Първанова. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, подписано на 10 октомври 2012 г. в София, е в изпълнение на политиката на правителството на Република България за засилване на трансатлантическото сътрудничество в борбата с организираната престъпност и особено с тероризма. Същото урежда условията за осъществяване на сътрудничество между двете страни в областта на предотвратяването и борбата с тежките престъпления. Целта на споразумението е да задълбочи сътрудничеството между правоохранителните органи на двете държави, както и обмена на информация при спазване на стриктни изисквания за нейната защита и зачитане на основните права и свободи на гражданите. Националните точки за контакт по това споразумение за българската страна са: Научноизследователският институт по криминалистика и криминология на Министерството на вътрешните работи и дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на Министерството на вътрешните работи. Понятието „тежки престъпления” за целите на споразумението, се отнася за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, докато по българския Наказателен кодекс това са престъпления, за които е предвидено повече от 5 години лишаване от свобода. След проведената дискусия и обсъждане, с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г.”

Благодаря, госпожо председател. „На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Сключването на това споразумение е израз на взаимната воля на Република България и Съединените американски щати да си сътрудничат по-ефективно чрез своите компетентни органи в предотвратяването и борбата с тежката престъпност и особено с тероризма. Целта на споразумението е да задълбочи сътрудничеството между правоохранителните органи на двете държави. Ключов компонент на това сътрудничество е обменът на информация при спазване на стриктни изисквания за нейната защита и зачитане на основните права и свободи на гражданите. По силата на споразумението ще се обменят следните видове данни: - дактилоскопни данни; - ДНК профили; - лични данни и нелични данни. Националните точки за контакт по това споразумение за българската страна са: - Научноизследователският институт по криминалистика и криминология (НИКК) на Министерството на вътрешните работи (за дактилоскопни и ДНК данни); - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” (ДМОС) на Министерството на вътрешните работи (за лични и нелични данни). С оглед дефиницията на понятието „тежки престъпления” за целите на споразумението, която съдържа по-широк кръг престъпни състави в сравнение с Наказателния кодекс, споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България (като международен договор, който се отнася до действието на закона). Понятието „тежки престъпления” съгласно споразумението се отнася за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, докато по българския Наказателен кодекс това са престъпления, за които е предвидено повече от 5 години лишаване от свобода. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на току-що гласувания Законопроект за ратифициране.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, подписано на 10 октомври 2012 г. в София.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2013 г. На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа законопроекта за ратификацията. От Министерство на вътрешните работи на заседанието присъстваха Пламен Ангелов – началник на отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Ружа Богацевска – юрисконсулт към същата дирекция. Законопроектът беше представен от Пламен Ангелов. Споразумението e подписано на 11 октомври 2012 г. и целта му е да обезпечи възможността за практическо изпълнение на взаимното изпълнение на финансови санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрацията. Съгласно споразумението договарящите страни си сътрудничат за трансграничното изпълнение на санкции за нарушения, застрашаващи пътната безопасност, посочени в чл. 2 от Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно нарушения на правилата за безопасност по пътищата. Нарушенията, за които се отнася директивата, са превишена скорост, неизползване на предпазен колан, неспиране на червен сигнал на светофара, управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или упойващи средства и други. Директивата предвижда сътрудничество при обмена на информация за определените категории пътни нарушения, така че да се улесни реалното прилагане на наложените санкции. Споразумението урежда по-висок стандарт на сътрудничество, като предвижда самото трансгранично изпълнение на санкциите за тези категории пътни нарушения. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2013 г. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения обсъди внесения от Министерския съвет законопроект. Законопроектът беше представен от госпожа Мария Рангелова – началник сектор „Правни въпроси” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи. Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата е подписано на 11 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария. То има за цел да обезпечи възможността за практическо изпълнение на взаимното изпълнение на финансови санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрацията. Съгласно споразумението договарящите страни си сътрудничат за трансграничното изпълнение на санкции за нарушения, застрашаващи пътната безопасност, посочени в чл. 2 от Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Пътните нарушения, за които се отнася директивата, са: несъобразена скорост, неизползване на предпазен колан, преминаване на червена светлина на светофара, управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, управление на моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества, неспазване на изискването за носене на предпазен шлем, използване на забранена лента за движение, незаконно използване на мобилен телефон или други комуникационни средства по време на шофиране. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2013 г.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 302-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2013 г. На редовно заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата е подписано на 11 октомври 2012 г. То има за цел да гарантира сътрудничеството между договарящите се страни относно трансграничното изпълнение на санкции за нарушения, застрашаващи пътната безопасност, посочени в чл. 2 от Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация във връзка с пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Директивата се отнася по-конкретно за следните пътни нарушения: превишена скорост; неизползване на предпазен колан; неспиране на червен сигнал на светофарна уредба; управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на упойващи вещества; използване на забранена лента за движение; неспазване изискването за носене на предпазен шлем; незаконно ползване на мобилен телефон или други комуникационни средства по време на шофиране. Съгласно споразумението изпълнението на финансови санкции няма да преминава през етап на съдебно признаване в договарящата страна по регистрация на моторното превозно средство, поради което, за да влезе в сила е необходима ратификация на споразумението от страна на Народното събрание. Като изслуша мотивите на вносителя, комисията проведе обсъждане, последвано от гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие единодушно следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансова санкция във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на току-що гласувания Законопроект за ратифициране.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, подписано на 11 октомври 2012 г. в Матрахаза, Унгария.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо с молба за процедура за допускане в залата на Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, и Елиза Дилова – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 януари 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Елиза Дилова – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”. Законопроектът беше представен от госпожа Десислава Георгиева. Основната цел на законопроекта е да прецизира и допълни съществуващата национална нормативна уредба в областта на установяването и свободното предоставяне на услуги при постигане на съответствие с разпоредбите на европейското законодателство в областта на услугите на вътрешния пазар съгласно с изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. С направените изменения и допълнения е предвиден механизъм за контрол на процеса по въвеждане на нови нормативни изисквания относно достъпа до услуги или упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Компетентните органи са длъжни да мотивират въвеждането на изисквания спрямо доставчиците на услуги, както и да посочат съответствията им с принципите на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги. Направени са промени във връзка с премахването на думата „администратор” на единно звено за контакт. Функциите на единно звено за контакт в България се изпълняват от Единния портал за достъп до електронни административни услуги, който се изгражда и поддържа от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В ход е изграждането на нов портал, който ще изпълнява функциите на единно звено за контакт, което налага тази промяна. Законопроектът конкретизира принципите, при които специален закон може да въвежда разрешителен режим при достъпа до услуги и при упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Това са принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност. С предложените промени се допуска в националното законодателство да бъдат въвеждани определени ограничителни мерки спрямо доставчиците на услуги, при условие че мерките са, пропорционални, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и са недискриминационни. В съответствие с изискванията на Директива 2006/123/ЕО в законопроекта е предвидено изменение, касаещо предоставяне на услуги от лица, които са законно установени в друга държава членка, придобили са право да упражняват конкретна дейност и желаят временно или еднократно да предоставят тази услуга в България. Гарантира се, че тези лица могат свободно да предоставят услуги с временен характер на територията на България, като тази свобода може да бъде ограничена само от изисквания, наложени с изрична разпоредба в закон. Законопроектът предвижда премахване на съществуващата до момента възможност за налагане на ограничения по отношение на получателите на услуги. Въвежда се изискване компетентните органи да приемат всички документи, издадени съгласно законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни или сравними с изискванията, определени в законодателството на Република България. Във връзка с препоръките на Европейската комисия по прилагането на Директива 2006/123/ЕО и с оглед привеждане на специфичното законодателство за отделните сектори в съответствие с разпоредбите на директивата, следва да бъдат предприети законодателни мерки за изменение и допълнение и в други законодателни актове. В тази връзка със законопроекта се въвеждат изменения и допълнения в Закона за Камарата на строителите в България и в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Тези промени се отнасят до временното и еднократното предоставяне на услуги в областта на архитектурата, инвестиционното проектиране и строителството. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 29 ноември 2012 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги под № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. На заседанието присъстваха госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Цанка Цанкова – експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и пуризма, и госпожа Цветанка Кирилова – началник отдел „Електронно управление” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законът за дейностите по предоставяне на услуги регламентира общите правила и принципи относно осигуряване правото на установяване на доставчиците на услуги и свободното предоставяне на услуги, гарантирани от разпоредбите на чл. 49 и 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на Директива 2006/123/ЕО. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги (ЗИД на ЗДПУ) има за цел да прецизира и допълни съществуващата национална нормативна уредба в областта на установяването и свободното предоставяне на услуги за постигане на пълно съответствие с разпоредбите на европейското законодателство в областта на услугите на вътрешния пазар и по-конкретно с изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. Цели се постигане на по-прецизно въвеждане и пълно и точно прилагане разпоредбите на Директивата за услугите в България, което да създаде по-голяма правна сигурност за доставчиците на услуги. С измененията на Глава втора – „Единно звено за контакт”, са направени промени във връзка с премахването на думата „администратор” на единно звено за контакт (ЕЗК). По силата на чл. 3 от Закона функциите на Единно звено за контакт в България се изпълняват от Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ), който се изгражда и поддържа от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който се явява и администратор на този портал и на ЕЗК. В ход е изграждането на нов портал, който ще изпълнява функциите на ЕЗК, което налага тази промяна. Алинея 3 на чл. 3 предвижда Министерският съвет да приеме наредба за условията и реда за поддържане и функциониране на ЕЗК по съвместно предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В § 7 е предвидено създаване на нова ал. 2 в чл. 11, която въвежда разпоредбите на член 15 от Директива 2006/123/ЕО. В ал. 2 са изброени изисквания към доставчиците на услуги, които се допуска да бъдат въвеждани в националното законодателство, когато тези изисквания са недискриминационни, пропорционални и оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес. В хода на дебатите беше отбелязано, че със законопроекта се изменят още два закона – Закона за Камарата на строителите и Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Ясно е разписано, че за еднократно предоставяне на услуги в тази област е необходимо само да бъде информирана камарата и се предвижда служебно вписване в регистъра на камарата, заедно с посочване на обекта, на който ще се извършва дейността. Това ще бъде единственото изискване за еднократно предоставяне на услуги, в случая временно, касаещо един обект за извършване на дейност. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги под № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги № 202-01-76, внесен от Министерския съвет. „На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. От името на вносителите законопроекта бе представен от госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Направените предложения за изменение и допълнение в закона са във връзка с препоръки на Европейската комисия, свързани с необходимостта от предприемане на последващи действия и законодателни мерки на национално ниво във връзка с прилагането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар. Законопроектът цели постигане на по-прецизно въвеждане и пълно и точно прилагане разпоредбите на Директивата за услугите в България, което да създаде по-голяма правна сигурност за доставчиците на услуги. С направените изменения и допълнения е предвиден механизъм за контрол на процеса по въвеждане на нови нормативни изисквания относно достъпа до услуги или упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Компетентните органи са длъжни да мотивират въвеждането на изисквания спрямо доставчиците на услуги, както и да посочат съответствието им с принципите на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги. С предложените промени в законопроекта се отстраняват констатираните от Европейската комисия несъответствия с разпоредбите на Директивата. Законопроектът конкретизира трите принципа за съответствие, съгласно които специален закон може да въвежда разрешителен режим – принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност. Една от основните цели на Директивата е да улесни презграничното (временното) предоставяне на услуги. В тази връзка и с цел по-голяма яснота на законовите разпоредби терминът „свободно предоставяне на услуги” е заменен с „временно предоставяне на услуги”. В законопроекта е предвидено изменение, което касае предоставяне на услуги от лица, които са законно установени в друга държава членка, придобили са право да упражняват конкретна дейност и желаят временно или еднократно да предоставят тази услуга в България. С промените в законопроекта се гарантира, че тези лица могат свободно да предоставят услуги с временен характер на територията на България, като тази свобода може да бъде ограничена само от изисквания, наложени с изрична разпоредба в закон, и при спазване на посочените принципи, като специалните закони, които регулират конкретна дейност, следва да предвиждат разграничение в изискванията към доставчиците на услуги за случаите на трайно установяване в България и случаите на временно предоставяне на услуги. Във връзка с препоръките на Европейската комисия по прилагането на Директива 2006/123/ЕО следва да бъдат предприети законодателни мерки за изменение и допълнение и в други законодателни актове с оглед привеждане на специфичното законодателство за отделните сектори в съответствие с разпоредбите на директивата. Във връзка с това със законопроекта се въвеждат и изменения и допълнения в Закона за Камарата на строителите в България и в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, отнасящи се по-специално за временното и еднократното предоставяне на услуги в областта на архитектурата, инвестиционното проектиране и строителството. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 13 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги № 202-01-76, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная накратко със: „СТАНОВИЩЕ относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г. На заседанието, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Иво Маринов – заместник-министър, и Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”. С настоящия законопроект се цели постигане на пълно съответствие с разпоредбите на законодателството на Европейския съюз в областта на услугите на вътрешния пазар и по-конкретно с изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар. В отговор на препоръките на Европейската комисия, свързани с необходимостта от предприемане на последващи действия и законодателни мерки на национално ниво във връзка с прилагането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар, законопроектът прецизира и допълва съществуващата национална нормативна уредба в областта на установяването и свободното предоставяне на услуги. Директива 2006/123/ЕО установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите. Директивата за услугите е значителна крачка напред към постигането на по-добре функциониращ Единен пазар на услуги. Целта на директивата е да се премахнат административните и правни бариери пред дейностите по предоставяне на услуги, за да се създаде по-прозрачна бизнес среда и нови възможности за бизнес в целия Европейски съюз. Услугите, попадащи в обхвата на Директивата, създават около 40% от заетостта и от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. В законопроекта са допуснати някои правно-технически неточности, които следва да бъдат прецизирани от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене. В заключение може да се каже, че внесеният законопроект не противоречи на изискванията на Директива 2006/123/ЕО. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага – с 11 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 202-01-76, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2012 г.”

Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Кристиан Кръстев, както и на директора на дирекция „Правна” Красимира Стоянова.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за електронното управление, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 януари 2013 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за електронното управление, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г. На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предложените законодателни промени са свързани с облекчаването на бизнеса в областта на информационните технологии и с улесняването на процесите по внедряването на административните информационни системи и електронното управление в Република България. Към настоящия момент съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 от Закона за електронното управление административните органи използват информационни системи, които са сертифицирани за съответствие с изискванията на закона, за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Съгласно чл. 57, ал. 1 съответствието на внедряваните от административните органи информационни системи с установените нормативни изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност се удостоверява от акредитирани от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията лица. Планираната законодателна промяна предвижда режимът на сертификация да отпадне, с което ще отпадне и необходимостта от акредитиране на лица, които да извършват оценка на съответствието. Такава оценка ще се извършва по друга технология, която не включва сертифициране и акредитиране на сертифициращи лица и поради това ще спести на бизнеса и администрациите допълнителни ресурси и средства. Предлага се преходна разпоредба, посочваща, че законът се прилага по отношение на разработени и в процес на разработка информационни системи, тоест отпадането на изискването за сертификация се отнася до всички системи. С Преходни и заключителни разпоредби се предлагат изменения в закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Измененията са продиктувани от обстоятелството, че съгласно чл. 53а от закона в случаите, когато се събират изявления за подкрепа онлайн, получени чрез система за събиране онлайн на данни, е необходимо да се удостовери, че използваната за целта система отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011. Съгласно тази норма удостоверяването се извършва от акредитираните лица по чл. 57, ал. 1 от Закона за електронното управление. Тъй като предходните изменения предвиждат отпадане на функциите на подобни лица по чл. 57, нужна е промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с която се предвижда удостоверяването да се извършва от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не посредством акредитирани лица. В хода на дебатите по законопроекта от членовете на комисията беше зададен въпрос как ще бъде гарантирано в бъдеще съответствието на административните информационни системи с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност. От вносителите на законопроекта бе пояснено, че едно от задълженията на дирекция „Електронно управление” е да поддържа списък на стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност, който е достъпен на официалната интернет страница на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за електронното управление, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2013 г.”

Госпожо председател, дами и господа! Отново процедура за допускане до пленарната зала – на Станимир Пеев, председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, и Росица Станкова, заместник-главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви и военновременни и задължителни запаси”.

„Доклад за второ гласуване по Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г., приет на първо гласуване на 23 ноември 2012 г. „Закон за запасите от нефт и нефтопродукти” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, както и се въвеждат необходимите процедури за преодоляването на евентуален сериозен недостиг. (2) Запасите по ал. 1 имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави – членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси. (3) Запасите по ал. 1 се създават отделно от държавните резерви и военновременните запаси и всякакъв друг вид запаси от горива, създавани на територията на страната, съгласно действащото законодателство.”

Чудесно.

Това е отлично предложение. По чл. 2 има предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) По реда на този закон се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и контролират запаси за извънредни ситуации от нефт и следните категории нефтопродукти: 1. автомобилни бензини; 2. газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; 3. котелни горива; 4. газ пропан-бутан. (2) По реда на този закон се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и контролират целеви запаси от следните категории нефтопродукти: 1. автомобилни бензини; 2. газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели. (3) Целевите запаси по ал. 2 представляват част от запасите за извънредни ситуации и се създават и поддържат от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Министерският съвет преценява необходимостта от създаването на целеви запаси. (4) Този закон не се прилага за нефта и нефтопродуктите, включени в ал. 1, които са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг.” По чл. 3 има предложение от народнитe представители Иван Божилов и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти, които се създават и поддържат от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, са частна държавна собственост, финансират се от държавния бюджет и се включват в общото количество от запаси по този закон. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” създава и поддържа запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от автомобилни бензини, клас С и горива за дизелови двигатели, клас Е. (2) Покупките и задължителното застраховане на запаси по ал. 1 се осъществяват от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, а продажбите се извършват чрез лицензираните стокови борси. (3) Запасите от нефтопродукти, които се поддържат от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката за тяхна сметка, се включват в общото количество запаси по този закон. (4) Задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Задължените лица изготвят и представят в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” ежемесечно до 15-о число справка–декларация по образец за предходния календарен месец с информация за: 1. нивото, състоянието и местата за съхраняване на определените им запаси за извънредни ситуации, създадени и съхранявани от тях както на територията на страната, така и на територията на други държави – членки на Европейския съюз; 2. вида и количествата търговски запаси, поддържани от тях през предходния календарен месец на територията на страната; 3. количествата нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, които през предходния календарен месец са: а) внесени при режим на внос; б) доставени на територията на страната от вътрешнообщностни пристигания; в) произведени на територията на страната. (2) Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, както и техните клонове, които са извършвали на територията на страната през предходната календарна година дейности по производство, възлагане на производство, внос и вътрешнообщностни пристигания на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и/или внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите и тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 15 февруари справка–декларация по образец за предходната календарна година с информация за: 1. количествата нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите и тежки горива, вложени в производството от рафинериите, включително при договор за възлагане на производство и/или преработка; 2. произведените, потребените за собствени нужди и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; 3. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; 4. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, вътрешнообщностни изпращания и бункерни доставки на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1; 5. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, вътрешнообщностни изпращания и бункерни доставки на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нафта; 6. количествата нафта, произведена от рафинериите, върната в тях и използвана за техни нужди; 7. наличните количества нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива, нафта и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 към 1 януари и към 31 декември на предходната календарна година; 8. количествата нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, предназначени за Българската армия, за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. (3) Агенция „Митници” изготвя и представя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” информация от единните административни документи и придружителните административни документи относно нефтопродукти по Приложение Б, подточка 4.1 „Енергийни продукти, за които се прилага” към Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1099/2008”. Информацията включва данни относно описанието на нефтопродуктите, тяхното количество, държавата на изпращане и на получаване и се предоставя по кодове съобразно Глава 27 от Комбинирана номенклатура на Европейския съюз от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г. за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ, L282/1 от 28 октомври 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1006/2011”, както следва: 1. ежемесечно до 15-о число за предходния календарен месец относно количествата осъществени внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и за лицата, които са ги осъществили; 2. ежегодно до 31 януари за предходната календарна година относно количествата осъществени внос, износ, корабно и самолетно снабдяване, вътрешнообщностни пристигания и вътрешнообщностни изпращания на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива, нафта и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и за лицата, които са ги осъществили. (4) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”: 1. ежемесечно до 15-о число за предходния календарен месец информация за запасите от нефтопродукти по видове и количества, които са поддържани от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката; 2. ежегодно до 31 януари информация за видовете и количествата нефтопродукти, които ще бъдат поддържани през текущата календарна година. (5) Националният статистически институт изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”: 1. ежемесечно до 15-о число за предходния календарен месец информация за вида и общите количества търговски запаси, поддържани на територията на страната; 2. ежегодно до 31 януари информация за количествата преработен на територията на страната нефт, количествата нефтопродукти, включително нафта и тежки горива, произведени на територията на страната, по производители, за вида и общите количества търговски запаси към 1 януари и 31 декември на предходната календарна година. (6) Министерството на отбраната изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 31 януари информация за количествата и видовете нефтопродукти, закупени през предходната календарна година за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за създаване, поддържане и/или възстановяване на ведомствени военновременни запаси или за въоръжените сили на други държави – членки на Европейския съюз, или на трети държави, или на международни организации, пребиваващи или преминаващи през територията на страната, както и за лицата, които са ги доставили. (7) Министерството на вътрешните работи изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 31 януари информация за количествата и видовете нефтопродукти, закупени през предходната календарна година за създаване, поддържане и/или възстановяване на ведомствени военновременни запаси, както и за лицата, които са ги доставили. (8) Информацията по ал. 3 - 7 се предоставя на хартиен и електронен носител, а когато съдържа класифицирана информация, се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация. (9) Териториалните дирекции на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за целите на статистическото докладване към Европейската комисия, както и за осъществяване на текущ контрол на наличностите, подават ежемесечно до 15-о число информация относно действително съхраняваните нефтопродукти в петролните бази, предоставени за управление на агенцията, намиращи се в техния териториален обхват.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: Чл. 5. (1) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” изготвя и предоставя ежемесечно статистическа справка на Европейската комисия съгласно установените от нея срокове и форма за: 1. количествата запаси за извънредни ситуации, съхранявани на територията на Република България, към последния ден на всеки календарен месец; справката включва и информация за количествата и вида на запасите, съхранявани на територията на страната за сметка на други държави – членки на Европейския съюз, както и за национални запаси за извънредни ситуации, съхранявани на територията на други държави – членки на Европейския съюз; 2. количествата и вида целеви запаси, съхранявани на територията на Република България, по категории нефтопродукти към последния ден от всеки календарен месец; справката включва и информация по вид и количество за запасите, съхранявани на територията на страната в полза на други държави – членки на Европейския съюз, както и на съхранявани на тяхна територия целеви запаси на Република България; 3. съхраняваните на територията на страната общи количества търговски запаси, предоставени въз основа на данните по чл. 4, ал. 5, т. 1, без да включва информация относно местонахождението на запасите и техните собственици. (2) Статистическата справка не може да включва количества запаси от нефт и нефтопродукти, които са предмет на изземване и/или принудително изпълнение, както и такива, създадени от предприятия с открито производство по несъстоятелност или с утвърден от съда план за оздравяване. (3) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 25 февруари изготвя извадка от регистъра на запасите за извънредни ситуации по видове и количества към последния ден на предходната календарна година, без да се включва информация относно местонахождението на запасите. (4) В случай че не са създадени целеви запаси или нивата им представляват по-малко от 30 дни обезпечение на потреблението в страната, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” изготвя ежегодно до 31 януари доклад с анализ на предприетите мерки, които да гарантират през текущата година наличността и физическата достъпност на запасите за извънредни ситуации. В доклада се посочват и разпоредбите, въз основа на които се контролира използването на тези запаси в случай на затруднение в доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти. (5) По искане на Европейската комисия Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” предоставя, в посочения в искането срок, копие от: 1. регистъра на запасите за извънредни ситуации с пропусната информация относно местонахождението им; 2. регистъра на целевите запаси с пропусната информация относно местонахождението им; 3. съответните статистически справки; 4. плана за намеса при извънредни ситуации и свързаните с него организационни мерки. (6) За информацията по ал. 3 - 5 се уведомява министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Информацията се предоставя на Европейската комисия по ред, определен от Министерския съвет. (7) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” предоставя ежемесечно на Националния статистически институт за целите на статистическото докладване по системата Евростат в срок до 24-о число на текущия месец информация по видове и количества за създадените и поддържаните запаси по този закон от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” през предходния календарен месец на територията на страната и/или на друга държава – членка на Европейския съюз. (8) По искане на Министерския съвет или на министъра на икономиката, енергетиката и туризма председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” предоставя информация относно нивото и състоянието на запасите за извънредни ситуации и на целевите запаси.”

„Глава втора – Държавен надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите за извънредни ситуации и на целевите запаси”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, наричана по-нататък „агенцията”, е орган на централната изпълнителна власт и изпълнява функциите на централна структура за управление на запасите. (2) Агенцията осъществява държавния надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите по този закон с цел осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите по чл. 1, ал. 2.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Агенцията: 1. организира и контролира създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти по този закон; 2. контролира съхраняването на територията на страната на запаси от нефт и нефтопродукти, създадени за изпълнение на задълженията на други държави – членки на Европейския съюз; 3. закупува, съхранява, обновява и продава запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 3, ал. 1 и 2; 4. води регистри на: а) задължените лица; б) регистрираните по чл. 38 складове за съхраняване на нефт и нефтопродукти; в) всички създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации; г) всички създадени и поддържани целеви запаси; 5. съхранява на хартиен и електронен носител водените регистри; 6. публикува ежемесечно на интернет страницата на агенцията информация за текущите нива на запасите от нефт и нефтопродукти по този закон; 7. установява и изчислява среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, както и среднодневното потребление на нефтопродукти на територията на страната през предходната календарна година въз основа на равностойността в нефт; 8. изчислява общото и индивидуалните нива на запасите по видове и количества, които трябва да се поддържат от задължените лица и от агенцията; 9. публикува ежегодно до 10 октомври информация относно методите за изчисляване нивата на запасите, които задължените лица трябва да създадат до 30 април през следващата календарна година; 10. определя формата и реда за предоставяне на информацията по чл. 4, ал. 1 и 2; 11. извършва проверки по документи и/или на място за изпълнение на задълженията по този закон; 12. извършва проверки по документи и на място на складове, за които е подадено искане за регистрация по чл. 38; 13. публикува предварителна информация по категориите продукти по чл. 2 за условията и количествата запаси, за които може да поеме задължение да съхранява за централната структура за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз; 14. съдейства на лицата, упълномощени от Европейската комисия да извършват прегледи на готовността за извънредни ситуации, механизма за съхраняване, наличностите и отчетността на запасите; 15. осъществява взаимодействие с органите на Европейската комисия по повод изпълнението на задължението за поддържане на минимални запаси от нефт и нефтопродукти и/или по повод извънредни ситуации, както и изпълнението на влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси; 16. осигурява представителство на страната във форумите, дискусиите и тренировъчните обучения, организирани от Европейската комисия и/или от други международни организации във връзка със задължението за поддържане на минимални запаси от нефт и нефтопродукти; 17. осигурява представителство на страната в дейността на Координационната група за нефта и нефтопродуктите, съставена от представители на държавите-членки на Европейския съюз, и председателствана от Европейската комисия; 18. изготвя проект на План за намеса при извънредни ситуации и го предлага за приемане от Министерския съвет; 19. съхранява данните, справките и документацията във връзка със запасите за извънредни ситуации и целевите запаси за срок не по-кратък от 5 години от датата на изготвянето им; 20. осъществява взаимодействие с централните структури за управление на запасите на другите държави – членки на Европейския съюз, във връзка с дейностите, свързани с делегиране на задължения по отношение на управлението и поддържането на запаси както на територията на страната, така и на територията на други държави – членки на Европейския съюз; 21. следи за наличие/отсъствие на признаци за затрудняване на доставките от нефт и нефтопродукти в страната; 22. провежда конкурсни процедури за избор на съхранители със складове, регистрирани по реда на чл. 38, за съхраняване на запасите, определени за агенцията, когато нейните съдови вместимости не са достатъчни. (2) Агенцията изпълнява функциите си по начин, който да не влияе на условията на пазара на нефт и нефтопродукти и на свободната конкуренция на този пазар.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Председателят на агенцията осъществява контрол върху цялостната дейност по създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите за извънредни ситуации и целевите запаси. (2) Председателят на агенцията: 1. утвърждава методите, по които се изчисляват задълженията по този закон; 2. утвърждава нивата на запасите по категории горива общо за страната; 3. определя индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване; 4. утвърждава общи изисквания, на които трябва да отговарят складовете за съхраняване на запасите по този закон; 5. регистрира и заличава регистрацията на складовете за съхраняване на запасите по този закон; 6. утвърждава образците на документи по този закон, включително на водените от агенцията регистри, и следи за своевременното им актуализиране; 7. предлага на Министерския съвет поддържане на минимално количество целеви запаси от нефтопродукти; 8. утвърждава годишния план за контролната дейност на агенцията по този закон; 9. издава разпореждания за ползване и разпореждания за възстановяване до определените им нива на запасите за извънредни ситуации на задължените лица, както и други актове, предвидени в този закон; 10. издава заповеди за ползване и заповеди за възстановяване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, създадени и управлявани от агенцията; 11. издава заповеди за обновяване на запасите, създадени и съхранявани от агенцията; 12. разрешава действия по преместване на запаси по този закон; 13. проучва при необходимост възможностите и предлага на Министерския съвет съхраняване на запаси за извънредни ситуации и на целеви запаси, управлявани от агенцията, на територията на друга държава – членка на Европейския съюз; 14. издава разрешения на задължени лица за създаване и съхраняване на част от определените им запаси за извънредни ситуации на територията на други държави – членки на Европейския съюз, и своевременно уведомява Министерския съвет; 15. издава наказателни постановления за нарушения по този закон. (3) Председателят на агенцията издава индивидуални административни актове при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Жалбата срещу акт по ал. 2, т. 3 не спира изпълнението му. (4) Председателят на агенцията издава наредба за условията и реда за съхраняване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси в петролни бази, предоставени за управление на агенцията, в съхранители на територията на страната и на територията на други държави – членки на Европейския съюз. (5) Председателят на агенцията може да делегира правомощията си по ал. 2, т. 3, 5, 8-10 и 15 на заместник-председателя на агенцията.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Задължените лица и съхранителите на запаси по този закон и техните служители са длъжни да оказват съдействие на служителите по чл. 55, ал. 4 при изпълнение на възложените им с този закон задължения, включително за осигуряване на достъп до документация и складове за съхраняване на запасите. (2) Органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите, на Агенция „Митници”, на Националния статистически институт, на Националната агенция за приходите, на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и местните органи в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват съдействие на служителите по чл. 55, ал. 4 при изпълнение на контролните им функции по този закон. (3) При извършването на проверки от агенцията лицата по ал. 1 не могат да се позовават на производствена или търговска тайна.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Документи и информация, получени от председателя и от служители на агенцията при проверка или преглед на готовността за извънредни ситуации на страната или на друга държава – членка на Европейския съюз, може да се използват от тях само за целите на проверката или прегледа. Информацията може да се предоставя единствено по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон или по искане на съответните служби на Европейската комисия. Информация относно физически лица се обработва и предоставя при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (2) Председателят и служителите на агенцията са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен в случаите на постъпило писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или по искане на съответните служби на Европейската комисия. (3) За изпълнение на задълженията си по ал. 2 лицата подписват декларации по образец. (4) Служители на държавни органи, които получават документи и информация по този закон, могат да я ползват само за нуждите на осъществяваните от тях функции.”

„Глава трета – Изчисляване и определяне нивата на запасите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага следната редакция: „Чл. 12. (1) Нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от агенцията, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 31 март въз основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 или равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година в съответствие с Приложение III на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.,) наричана по-нататък „Директива на Съвета 2009/119/ЕО”. До 30 април на следващата календарна година се използва методът, избран за определяне на нивата за съответната година. (2) Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 30 дни за агенцията, или 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, от които 20 дни за агенцията. (3) При определяне нивата на запасите за извънредни ситуации се взема предвид информацията, получена по реда на чл. 4, ал. 2–7. (4) В случай че лице по смисъла на чл. 4, ал. 2 не представи на агенцията годишната информация за осъществените от него дейности през предходната календарна година, председателят определя нивото на запасите за извънредни ситуации, които то трябва да създава и съхранява, въз основа на информация, предоставена от държавните институции по чл. 4, ал. 3–7. (5) В случай на несъответствие между предоставената информация по реда на чл. 4, ал. 2 и постъпилата информация по реда на чл. 4, ал. 3–7 председателят на агенцията уведомява лицето в 7-дневен срок да предостави допълнителна информация и доказателства, необходими за извършване на проверка. При непредоставяне на допълнително изисканите информация и доказателства нивото на запасите за извънредни ситуации се определя съобразно ал. 4. (6) При изчисляване нивата на запасите биогоривата и добавките се вземат предвид само ако вече са смесени със съответните нефтопродукти. (7) При изчисляване нивата на запасите от котелно гориво се вземат предвид и количествата тежки горива, които са предназначени за използване като гориво в стационарни инсталации.” По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Среднодневният нетен внос и вътрешнообщностните пристигания се изчисляват въз основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 през предходната календарна година. (2) При изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 се вземат предвид количествата нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, получени от внос и/или вътрешнообщностни пристигания на територията на страната. (3) При изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 не се вземат предвид количествата: 1. внос и вътрешнообщностни пристигания на нафта; 2. бункерни доставки на нафта и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 за речни и мореплавателни съдове, които напускат територията на страната; 3. износ и/или вътрешнообщностни изпращания на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива, нафта и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, включително горивото в резервоарите на въздухоплавателни и пътни транспортни средства, които напускат територията на страната; 4. наличностите към 1 януари и към 31 декември на предходната календарна година на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежките горива, нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 и нафтата. (4) Равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите се получава чрез изчисляване на сумата от нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на нефт, газов кондензат и суровини за рафинериите, като резултатът се намалява с 4 на сто от производството на нафта спрямо влагането на общите количества суровини за рафинериите – нефт, газов кондензат и други. В случай че общото количество на произведена нафта на национална територия е повече от 7 на сто, от него се приспада нетното действително потребление на нафта или действителното производство на нафта. Резултатът по изречение първо се умножава по коефициент 1,065 и се прибавя към нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1.” По чл. 15 има предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Среднодневното потребление на нефтопродукти на територията на страната се изчислява въз основа на равностойността в нефт на потреблението на нефтопродукти на територията на страната през предходната календарна година. (2) При изчисляване на потреблението на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 се вземат предвид: 1. произведените в страната количества, използвани за собствени нужди на производителя или продадени от него за потребление; 2. количествата, получени в резултат на договор за възлагане на производство и преработване, които са използвани от възложителя за собствени нужди или са продадени от него; 3. количествата, които са внесени при режим на внос с цел потребление за собствени нужди и/или за продажба; 4. количествата, получени от вътрешнообщностни пристигания с цел потребление за собствени нужди и/или за продажба; 5. количествата от внос и вътрешнообщностни пристигания, които са налични към 1 януари на предходната календарна година. (3) При изчисляване на равностойността в нефт на потреблението на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 на територията на страната не се вземат предвид количествата от продажби от производство, преработване, внос, вътрешнообщностни пристигания, които през предходната календарна година са били предназначени за: 1. Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия или за въоръжени сили на други държави – членки на Европейския съюз, или на трети държави, или за международни организации, пребиваващи или преминаващи през територията на страната в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство; 2. създаване, съхраняване и/или възстановяване на държавни резерви и военновременни запаси, създавани от агенцията, както и на ведомствени военновременни запаси, създавани от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи; 3. създаване, съхраняване и/или възстановяване на запаси за извънредни ситуации; 4. създаване, съхраняване и/или възстановяване на целеви запаси от нефтопродукти; 5. бункерни доставки на нефтопродукти за речни и мореплавателни съдове, които напускат територията на страната; 6. износ и/или вътрешнообщностни изпращания, включително горивото в резервоарите на въздухоплавателни и пътни транспортни средства, които напускат територията на страната. (4) При изчисляване на равностойността в нефт на среднодневното потребление на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 на територията на страната не се вземат предвид количествата от внос и вътрешнообщностни пристигания, които са налични към 31 декември на предходната календарна година. (5) При изчисляване на нивата на запасите от котелно гориво се вземат предвид и количествата тежки горива, които са предназначени за използване като гориво в стационарни инсталации. (6) Вътрешното потребление се изчислява като сума от агрегираните действителни брутни вътрешни доставки на нефтопродуктите, посочени в чл. 2, ал. 1 и 2. Равностойността в суров нефт на вътрешното потребление се изчислява, като се умножи по коефициент 1,2.” По чл. 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. За периода от 1 януари до 31 март на всяка календарна година остават в сила определените през предходната календарна година среднодневно потребление и среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната.”

„Глава четвърта – Създаване на запасите за извънредни ситуации и на целевите запаси”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

„Раздел І – Създаване на запасите за извънредни ситуации”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев – в чл. 17 се създава ал. 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. (1) Задължените лица са длъжни ежегодно до 30 април да приведат нивата на определените им запаси за извънредни ситуации по категории нефтопродукти в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1. (2) Задължените лица са длъжни да съхраняват определените им нива на запаси за извънредни ситуации до 30 април на следващата календарна година. (3) Създаването на нивата се удостоверява: 1. на територията на страната – със складови записи, издадени от съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38 – за запасите на задължените лица и агенцията, а за икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, и с договор за съхраняване; 2. на територията на друга държава – членка на Европейския съюз – с документите по чл. 18, ал. 4; 3. в петролни бази, предоставени за управление на агенцията – с приемателен акт за запасите на агенцията, а за запасите на централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, и с договор за съхраняване. (4) В случай че задължено лице е създало и съхранява определените му нива на запаси за извънредни ситуации от автомобилни бензини и гориво за дизелови двигатели клас А, то е длъжно до 31 октомври на съответната календарна година да ги замени с равностойно количество запаси от автомобилен бензин клас С и гориво за дизелови двигатели клас Е при условията и по реда на чл. 37.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) Задължените лица могат от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации само на: 1. съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на територията на страната; това право се прилага до 100 на сто от определените индивидуални нива на запаси за извънредни ситуации, като задълженото лице е длъжно да представи в агенцията копие на складов запис най-късно в работния ден, следващ деня на издаването му, а съхранителят отговаря за количеството и качеството на запасите, за които е поел задължение да ги съхранява; 2. икономически оператори и/или съхранители, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси за извънредни ситуации на територията на други държави – членки на Европейския съюз; това право се прилага до 30 на сто от индивидуално определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт; всяко конкретно делегиране се допуска по искане на задълженото лице след предварително разрешение от компетентните органи на другата държава – членка на Европейския съюз, на чиято територия ще се съхраняват запасите, и последващо разрешение от агенцията; отговорността на икономическите оператори и съхранителите за вида, количеството и качеството на приетите за съхраняване запаси се определят съобразно законодателството на съответната държава – членка на Европейския съюз, а задълженото лице носи отговорност по съответното национално законодателство; 3. една или повече централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, които предварително са изявили готовност да съхраняват такива запаси; това право се прилага до 30 на сто от индивидуално определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт; всяко конкретно делегиране се допуска по искане на задълженото лице след предварително разрешение от агенцията и от компетентните органи на другата държава – членка на Европейския съюз, на чиято територия ще се съхраняват запасите. (2) Централната структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, може от свое име и за своя сметка писмено да предлага на агенцията делегиране на съхраняването на част от определените й нива на запаси, при условие че тя разполага със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси по този закон. При постъпили две или повече предложения те се разглеждат по реда на постъпването им. (3) Всяко задължено лице, изразило желание да съхранява запаси извън територията на страната, предоставя в агенцията писмено искане не по-късно от 20 календарни дни преди началото на периода, за който се иска одобрение, включващо: 1. име, адрес по седалище, както и адрес, телефон, факс, електронен адрес и лице за кореспонденция на съхранителя, икономическия оператор и/или централната структура за управление на запасите на другата държава – членка на Европейския съюз, които ще осъществяват съхраняването на запасите; 2. вид и количество на запасите; 3. местоположението на склада, където ще се съхраняват запасите; 4. периода, за който ще се съхраняват запасите; 5. писмено съгласие от съответната държава членка и/или създадената от нея централна структура за управление на запасите, на чиято територия ще бъдат съхранявани съответните запаси; изявлението за съгласие включва данни за вида и количеството на запасите и срока на съхраняване, както и ангажимент за подаване на ежемесечна информация за съхраняваните на нейна територия запаси на задълженото лице за периода на съхраняване. (4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 задълженията се смятат за изпълнени, при положение че задълженото лице е: 1. получило разрешение от агенцията да съхранява запасите съобразно предоставеното искане по ал. 1 2. представило в агенцията оригинал или заверено копие на договор или на друг документ, удостоверяващ съхраняването извън територията на страната за целия период, за който е дадено разрешение от агенцията; документът трябва да съдържа: а) мястото, вида, количеството и качеството на запасите; б) датата на влагане; в) срока на съхраняване; г) застраховка на запасите; д) вид транспорт за придвижване до страната – в случай на извънредни ситуации, както и срок за извършването му; е) органа в другата държава - членка на Европейския съюз, изпълняващ контролни функции върху наличността и качеството на запаси. (5) Икономически оператори и други централни структури за управление на запасите на държави – членки на Европейския съюз, могат от свое име и за своя сметка да делегират на съхранителите на територията на страната съхраняването на количества запаси, определени за създаване от съответната държава членка. (6) Правото на делегиране не поражда задължение за другото лице да приеме делегираните дейности без негово съгласие. (7) Съхраняването на запаси, делегирано по ал. 1 и 5, не може да бъдат пределегирано. (8) Всякакви промени в условията за съхраняване, включително удължаване на срока му, се разглеждат като ново делегиране.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. (1) В случай че агенцията не разполага с достатъчно собствени съдови вместимости, Министерският съвет с решение може да делегира създаването и съхраняването на определените й запаси за извънредни ситуации на централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз. Делегирането се допуска, в случай че условията за съхраняване на територията на другата държава са по-изгодни от условията, предлагани от съхранители на територията на страната, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38. (2) Решението по ал. 1 се приема по предложение на председателя на агенцията съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Предложението се изготвя след предварително проучване на финансовата целесъобразност, качеството на предлаганата услуга по съхраняване и възможностите за срочно предоставяне на съответните количества на територията на страната. (3) Задълженията за създаване и съхраняване на запаси по делегация не могат да бъдат пределегирани на други лица.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. (1) Икономически оператор или централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, изразила желание да съхранява запаси на територията на Република България, подава писмено искане не по-късно от 30 календарни дни преди началото на периода, за който се иска разрешение за съхраняване и поддържане на запаси по този закон, включващо: 1. име, адрес по седалище, както и адрес, телефон, факс, електронен адрес и лице за кореспонденция на съответния икономически оператор и/или централната структура за управление на запасите, за чиято сметка ще се съхраняват запасите на територията на страната; 2. име, адрес по седалище, както и адрес, телефон, факс, електронен адрес и лице за кореспонденция на съхранителя, който ще осъществява съхраняването на запасите по реда на този закон; 3. вид и количество на запасите; 4. местоположение и други данни, индивидуализиращи складовете, където ще се съхраняват запасите; 5. периода, за който ще се съхраняват запасите; 6. писмено съгласие от страна на компетентните органи на съответната държава – членка на Европейския съюз, за чиято сметка ще бъдат съхранявани запасите на територията на страната. (2) Председателят на агенцията в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 1 издава писмено съгласие за съхраняването и поддържането на запасите. Отказът за издаване на съгласие подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, освен в случая на чл. 18, ал. 2. (3) При съгласие за съхраняване и поддържане на запаси по ал. 1 агенцията подава ежемесечно информация на държавата – членка на Европейския съюз, и/или на създадената от нея централна структура за управление на запасите относно съхраняваните и поддържаните за нейна сметка запаси на територията на страната.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение съгласно чл. 73, ал. 1 от нашия правилник относно съкращаване на времето за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за електронното управление.

На три дни.