31 януари 2013 г.

„Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

По чл. 1 има предложение от народните представители Петко Петков, Диана Йорданова и Лили Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната редакция: „Чл. 1. (1) С този закон се уреждат бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: 1. обхватът на публичните финанси; 2. обхватът, структурата и основните показатели на консолидираната фискална програма; 3. фискалните правила и ограничения; 4. съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, на общинските бюджети и на други бюджети, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма; 5. режимът на сметките за средствата от Европейския съюз; 6. режимът на сметките за чужди средства; 7. финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори; 8. банковото обслужване на бюджетните организации и системата на единната сметка; 9. централизираното разплащане на осигурителните вноски и на данъците; 10. отчетността на бюджетните организации. (2) Елементи на бюджетната рамка се уреждат и с други закони.”

Благодаря, госпожо председател. Предлагам редакционна поправка в съдържанието на чл. 1, който да гласи следното: „Чл. 1. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва:” Благодаря.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 2 до 21 включително.

„Глава втора – Фискални правила” и чл. 22 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора и чл. 22.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23 и предлага следната редакция: „Чл. 23. (1) Средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор „Държавно управление” на годишна основа не следва да надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Средносрочната бюджетна цел се изчислява, като не се вземат предвид еднократните мерки и мерките с временен характер. (2) Средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа може да надхвърля 0,5 на сто, но не повече от 1 на сто от брутния вътрешен продукт, при условие че размерът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление” е под 40 на сто от брутния вътрешен продукт и рисковете от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски. (3) В случай на значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, съгласно разпоредбите на чл. 10 от Регламент (ЕО) на Съвета 1466/1997 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, или от мерките за нейното постигане се задействат автоматични корективни механизми, определени от Народното събрание. (4) Средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се актуализира на всеки три години. Тя може допълнително да се актуализира в случай на прилагането на структурни реформи със значимо въздействие върху устойчивостта на публичните финанси, съгласно разпоредбите на чл. 2а от Регламент (ЕО) на Съвета 1466/1997 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.”

По чл. 24 има предложение на народните представители Петков, Йорданова, Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Неизпълнението на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се допуска при извънредни обстоятелства и при условие, че непостигането й е в размер, който не застрашава устойчивостта на публичните финанси, съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) на Съвета 1466/1997 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики в средносрочен план. (2) Временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се разрешава при провеждането на значителни структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост и при условие че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление” по чл. 25, ал. 2. (3) Извънредно обстоятелство е необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет, което има сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление”, съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) на Съвета 1466/1997 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики или период на икономически спад с над 3 на сто в реално изражение.”

По чл. 25 има предложение на народните представители Петков, Йорданова, Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 и предлага следната редакция: „Чл. 25. (1) Целта за салдото на сектор „Държавно управление” е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (2) Дефицитът на сектор „Държавно управление” на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) В случай на дефицит на сектор „Държавно управление” на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо.”

По чл. 26 има предложение на народните представители Петков, Йорданова, Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26 и предлага следната редакция: „Чл. 26. (1) Годишният ръст на разходите не следва да надхвърля референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт. Обхватът на разходите и методологията за изчисляване на референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт се определят съгласно изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета 1466/1997 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. (2) По-висок ръст на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на приходите и да нямат еднократен характер. (3) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. (4) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 5-8. (5) Алинея 4 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (6) Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (7) Алинея 4 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите. (8) За сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет Народното събрание по предложение на Министерския съвет може да одобрява допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет при спазване на фискалните правила по този закон.”

По чл. 27 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27 и предлага следната редакция: „Чл. 27. (1) Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (2) При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки. (3) В случай че мерките по ал. 2 налагат промени на основни показатели на държавния бюджет и/или на бюджетите на социалноосигурителните фондове, Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за промени на Закона за държавния бюджет и/или на законите за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. (4) Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт. (5) Годишен бюджетен дефицит в размер, надвишаващ този по ал. 4, се допуска при извънредни обстоятелства и при условие че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление” по чл. 25, ал. 2. (6) В случай на дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, в средносрочната бюджетна прогноза и в Закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление до постигане на нулево или положително бюджетно салдо.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

По чл. 29 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 29 и предлага следната редакция: „Чл. 29. (1) Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление” към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт. (2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 над 60 на сто от брутния вътрешен продукт в средносрочната бюджетна прогноза и в Закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление в размер, не по-малко от 5 на сто от установеното превишение, до постигане на съотношението по ал. 1. (3) Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление” към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто. (4) В случаите по ал. 2 в Закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

По чл. 31 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 31 и предлага следната редакция: „Чл. 31. (1) Средният темп на нарастване на разходите за местни дейности по бюджетите на общините за прогнозирания средносрочен период не следва да надхвърля средния темп на нарастване на отчетените разходи за местни дейности за последните четири години. (2) По-висок темп на нарастване на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на собствените общински приходи и да нямат еднократен характер. (3) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи по бюджетите на общините, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В този текст се определя максималният размер на общинския дълг. Това е един от поредните финансово ограничителни текстове. Дотук не ги коментирах, но искам да направя обобщение за това, което мина досега – че тези финансови ограничения далеч надхвърлят Европейската финансова рамка и изискванията за спазване на тези нива и пропорции, които гарантират финансова устойчивост и отчитане на икономическите показатели. Така че продължава политиката, с която България иска да бъде по-рестриктивна в по-тежка от редица други европейски страни икономическа ситуация. Конкретно тук апелирам да обърнете внимание, че възможностите на общините да надвишават дълга са сведени само до 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и изравнителната субсидия за последните три години. Правя редакционно предложение числото „15” да се замени с „20”. Беше по-добре това предложение да е направено и писмено, за да бъде предмет на специална дискусия в Комисията по бюджет и финанси. След като в деня на диалога с общините редица представители на управляващото мнозинство при срещите с кметове и други представители на местната власт споделиха, че е необходимо да се постигне определено завишаване, смятах, че това ще стане част от официалната политика на управляващите. Надявам се, че това наистина ще бъде така. Мога да илюстрирам, защото такава дискусия се водеше например в Монтана и там се стигна до общото разбиране, че е целесъобразно да се даде възможност за такова завишаване, тъй като то е особено необходимо на малките и средните общини – без такава маневреност те няма да могат да осигуряват необходимите средства за съфинансиране по европейските програми. Поради тази причина и с оглед на оползотворяване на възможностите за европейско финансиране главно за следващите години предлагам да подкрепите това предложение, така че текстът да бъде: „Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община за всяка отделна година не може да надвишава 20 на сто от средногодишния размер” и текстът до края остава така. Благодаря.

Колеги, в предлагания текст на практика се транспонират основни положения на Директива 2011/85/ЕС, на Съвета от 8 ноември 2011 г., относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки за създаване на условия за изпълнението на относимите регламенти за всеки от подсекторите на сектор „Държавно управление”, включително и за определяне на съответни правила и ограничения на подсектор „Местно управление”. Това гарантира на практика стабилността и прогнозируемостта за дейностите на общините. Защо не подкрепяме предложение, което беше направено и от Сдружението на общините? На практика тази мярка е валидна от 2011 г. и има за цел защита на общините от прекомерна задлъжнялост, както и гарантиране възможността им да обслужват своите задължения с наличните приходи и изравнителната субсидия, която получават, без да се нарушава дейността на съответната община. Благодаря. (Реплики от КБ.)

По чл. 33 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33 и предлага следната редакция: „Чл. 33. (1) Социалноосигурителните фондове не могат да поемат дълг с изключение на: 1. временни безлихвени заеми; 2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание; 3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. (2) Със законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове за съответната година може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3. (3) Социалноосигурителните фондове не могат да издават гаранции.“

По чл. 34 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя за чл. 34 и предлага следната редакция: „Чл. 34. (1) Държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция не могат да поемат дълг с изключение на: 1. временни безлихвени заеми; 2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание; 3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. (2) Със Закона за държавния бюджет може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3. (3) Лицата по ал. 1 не могат да издават гаранции. (4) Разпоредбите на ал. 1-3 се прилагат и за всички останали лица от подсектор „Централно управление”, чиито бюджети са включени в консолидираната фискална програма и не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 5. (5) Разпоредбите на ал. 1-3 се прилагат и за лицата от подсектор „Централно управление”, чиито средства и операции са включени в консолидираната фискална програма по реда на чл. 171, освен ако със закон не е определено друго.“

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 35 до 41 включително.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета „Структура на бюджетите”, Раздел І „Структура на държавния бюджет”, Раздел ІІ „Структура на общинския бюджет”, както и текстовете на членове от 42 до 47 включително.

„Глава четвърта – Бюджетни взаимоотношения”, „Раздел І – Взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и с други бюджети и сметки”, „Раздел ІІ – Взаимоотношения на общинския бюджет с държавния бюджет и с други бюджети и сметки” и членове от 48 до 56 включително. Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта – „Бюджетни взаимоотношения”, наименованието на Раздел І – „Взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и с други бюджети и сметки”, на Раздел ІІ – „Взаимоотношения на общинския бюджет с държавния бюджет и с други бюджети и сметки” и текстовете на членове от 48 до 56 включително.

„Глава пета – Финансови взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори”, „Раздел І – Плащания към общия бюджет на Европейския съюз”, „Раздел ІІ – Финансови взаимоотношения при управлението на средствата от Европейския съюз и на други международни програми и договори”, както и членове от 57 до 65 включително. Комисията подкрепя наименованието на Глава пета, на Раздели І и ІІ, както и текстовете на членове от 57 до 65 включително.

„Глава шеста – Съставяне на бюджетите”, „Раздел І – Съставяне на средносрочната бюджетна прогноза на държавния бюджет и на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса”, „Раздел ІІ – Съставяне на бюджетна прогноза за местните дейности за следващите три години и на общинския бюджет”, както и текстовете на членове от 66 до 84 включително. Комисията подкрепя предложенията на вносителя за наименованието на Глава шеста, Раздели І и ІІ, както и текстовете на членове от 66 до 84 включително.

„Глава седма – Приемане на бюджетите”, „Раздел І – Приемане на държавния бюджет и на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса” и членове от 85 до 93 включително. Комисията подкрепя предложенията на вносителя за наименованието на Глава седма, Раздел І и текстовете на членове от 85 до 93 включително.

„Раздел ІІ – Приемане на бюджета на общината”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

По чл. 94 има предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 94 и предлага следната редакция: „Чл. 94. (1) Проектът на бюджет на общината се разглежда по ред, определен от общинския съвет. (2) Общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Размерите на бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет трябва да съответстват на приетите със закона за държавния бюджет за съответната година, както и на други относими за съответната община показатели и разпоредби. (3) С решението по ал. 2 общинският съвет одобрява и: 1. максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 5 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения; 2. максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 30 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения; 3. размера на просрочените задължения от предходната година, които ще бъдат разплатени от бюджета за текущата година; 4. размера на просрочените вземания, които се предвижда да бъдат събрани през бюджетната година; 5. лимита за поемане на нов общински дълг, максималния размер на общинския дълг и на общинските гаранции към края на бюджетната година; 6. разчетите за разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, по обекти за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи; 7. други показатели, включително такива, определени в закона за държавния бюджет за съответната година; 8. индикативен годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз; 9. актуализирана бюджетна прогноза. (4) Целевата субсидия за капиталови разходи по ал. 3, т. 6, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, може да се разпределя за делегирани от държавата дейности и/или за местни дейности. За сметка на тази субсидия могат да се предвиждат капиталови разходи и за делегираните бюджети. Разпределението й се одобрява с решение на общинския съвет. (5) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определи: 1. друг размер на ограниченията по ал. 3, т. 1 и 2; 2. общинските бюджети да включват и други показатели. (6) Бюджетът на общината се разпределя по тримесечия и разпределението се утвърждава по ред, определен с наредбата по чл. 82, ал. 1.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 95 до 99 включително.

„Глава осма – Изпълнение на бюджетите”. „Раздел І – Общи положения” и членове от 100 до 107 включително по вносител – комисията подкрепя наименованието на Глава осма, наименованието на Раздел І и текстовете на вносителя за членове от 100 до 107 включително.

„Раздел ІІ – Изпълнение на държавния бюджет, на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса и на други бюджети, без бюджетите на общините”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

По чл. 108 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 108. (1) Първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите месечно разпределение на годишните си бюджети в сроковете, определени с указанията по чл. 101, ал. 1. (2) Ресорните министри представят в Министерството на финансите разпределение на обобщения бюджет на държавните висши училища и бюджета на Българската академия на науките в сроковете, определени с указанията по чл. 101, ал. 1. (3) При установени грешки или несъответствия на месечното разпределение по ал. 1 и 2 с утвърдените показатели по съответните бюджети министърът на финансите уведомява първостепенните разпоредители с бюджет и определя срок за отстраняването им.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 109 до 112 включително.

По чл. 113 има предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 113 и предлага следната редакция: „Чл. 113. (1) Разпоредбите на чл. 109, ал. 1, 2 и 4, чл. 110, ал. 1-7 и чл. 112, ал. 1, 2, 5, 6 и 7 не се прилагат за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. (2) Компенсираните промени по бюджета на Народното събрание, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет по функционални области, се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание. (3) Промени по бюджета на съдебната власт, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет, се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт. (4) Промени по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт за сметка на помощи и дарения и на приходи от застрахователни обезщетения, както и на произтичащите от тях промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6, се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет. (5) Промени в разходите по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт за сметка на получени по съответния бюджет трансфери от сметки за средства от Европейския съюз, както и на произтичащите от тях промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет. (6) Промени по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при неусвоени от минали години средства от помощи и дарения и от застрахователни обезщетения се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на вътрешнокомпенсирано намаляване на разходи по съответния бюджет. (7) За извършените промени по ал. 2-6 съответният първостепенен разпоредител с бюджет уведомява министъра на финансите.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя от членове 114 до 121 включително.

Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ – „Изпълнение на общинския бюджет”, и текстовете на членове 122 и 123 по вносител.

Чл. 124 – предложение от народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 124: „Чл. 124. (1) Промени по общинския бюджет през бюджетната година и в размера на бюджетните взаимоотношения на общината с държавния бюджет се извършват при условията и по реда на този закон и на Закона за държавния бюджет за съответната година. (2) Промените по общинския бюджет, извън тези по чл. 56, ал. 2, се одобряват от общинския съвет. Промените, засягащи делегираните от държавата дейности, се одобряват при спазване на ограниченията по чл. 125, ал. 1, т. 1. (3) Общинският съвет може да одобрява компенсирани промени между показатели на капиталовите разходи, както и между отделни обекти, финансирани със средства от целевата субсидия, определена със Закона за държавния бюджет за съответната година, като промените се одобряват само в рамките на бюджетната година. (4) Кметът отразява промените по бюджета на общината, съответно по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет към него. (5) С наредбата по чл. 82, ал. 1 се определят редът и условията за извършване на промени, наблюдение, оценка и контрол на показателите по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 125 до 128 включително.

Чл. 129 – предложение от народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 129 и предлага следната редакция: „Чл. 129. (1) Общините възстановяват в държавния бюджет неусвоените средства от целеви трансфери в срок до 31 януари на следващата бюджетна година. (2) Постъпилите по бюджетите на общините средства от целеви субсидии за капиталови разходи, които не са усвоени към края на текущата бюджетна година, се разходват за същата цел през следващата бюджетна година, като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато със Закона за държавния бюджет за съответната година или с акт на Министерския съвет е определено друго.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130.

„Глава девета – Текущо наблюдение и отчитане на консолидираната фискална програма”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 131 до 137 включително.

„Глава десета – Годишни отчети на бюджетите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. „Раздел І – Отчет на държавния бюджет.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. „Раздел ІІ – Отчет на общинския бюджет.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 138 до 140 включително.

„Глава единадесета – Сметки за средства от Европейския съюз”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 141 до 144 включително.

„Глава дванадесета – Сметки за чужди средства”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 145 до 150 включително.

„Глава тринадесета – Банково обслужване и система на единна сметка”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета, както и текстовете на членове от 151 до 153 включително.

По чл. 154 е постъпило предложение от народните представители Петков, Йорданова и Боянова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 154 и предлага следната редакция: „Чл. 154. (1) Сметките на бюджетните организации в Българската народна банка се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък „единна сметка”. (2) Бюджетните средства на органите на съдебната власт и на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства. (3) Средствата от Европейския съюз, както и средствата за помощи и заеми по международни програми и договори се включват в единната сметка при съобразяване с изискванията на Европейския съюз, на съответните донори/заемодатели и на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства. (4) Безналичните плащания от бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет и на техните разпоредители от по-ниска степен от страната подлежат на иницииране и одобряване чрез системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и се изпълняват в платежна система с окончателност на сетълмента. (5) Левовите парични постъпления по бюджетите на бюджетните организации, които са част от държавния бюджет, се централизират в системата на единната сметка при спазване изискванията на ал. 2 и 3, включително чрез използване на транзитни сметки. (6) Разпоредбите на ал. 4 и 5 се прилагат и за бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4 със седалище град София, както и за всички техни разпоредители от по-ниска степен от страната. (7) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и/или 5 да се включат в единната сметка и/или в СЕБРА средствата, постъпленията и плащанията на централния бюджет, бюджетите на останалите бюджетни организации, както и на сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства. (8) Обслужването и програмното осигуряване на СЕБРА се извършват от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на клиентски преводи с левове, предназначени за изпълнение в определен момент, въз основа на сключен договор с Министерството на финансите. (9) Обслужването от банките в страната на плащанията чрез СЕБРА и на транзитните сметки по ал. 4-8, както и на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки. (10) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 9 и свързаното с тях обслужване се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите. (11) За обслужваните по реда на ал. 9 и 10 картови плащания към бюджетни организации физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисионни и такси. (12) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на бюджетните организации, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на сметки на бюджетните организации. (13) Въз основа на предоставена от съответните бюджетни организации информация и при съобразяване с изискванията на ал. 2 и 3 лимитите за плащания за съответните първостепенни системи в СЕБРА се определят и актуализират периодично от Министерството на финансите. (14) За сметките за чужди средства, както и за първостепенните разпоредители с бюджет, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, както и за сметки за средства от Европейския съюз министърът на финансите може да определи техните лимити да се определят автоматично на базата на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка. (15) За определени плащания Министерството на финансите може да определи инициирането им да се извършва по общите правила и технология на СЕБРА от юридически лица, които не са бюджетни организации и са получатели на средства от консолидираната фискална програма. (16) За бюджета на съдебната власт, за бюджетите, които не са част от държавния бюджет, за сметките за средства от Европейския съюз, както и за сметките за чужди средства плащанията на включените в СЕБРА бюджетни организации се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 13 и 14, като при превишение на одобрените плащания над наличността на приложимата за съответната първостепенна система в СЕБРА сметка в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет. (17) Възникналото по ал. 16 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от приложимата за съответната първостепенна система в СЕБРА сметка в Българската народна банка по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на финансирането на бюджетното салдо. (18) Включването в СЕБРА се извършва в срокове, определени от Министерството на финансите. (19) За целите на контрола, отчетността и статистиката в СЕБРА може да се отразява, отчита и обобщава информация за бюджетните организации, техните приходи, разходи, други операции, активи и пасиви, просрочени вземания и задължения, поемане на ангажименти, както и други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа. (20) Наличните парични средства на бюджетните организации по сметки, включени в единната сметка, без тези на централния бюджет и на общините, могат да се депозират само в рамките на единната сметка по депозитни сметки съгласно указания на министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните организации и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет. (21) Плащанията в системата на единната сметка се извършват до размера на общата наличност на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 13 и 14. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка. (22) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, на операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа, както и на други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави. При определяне на общите насоки за управление на ликвидността Министерството на финансите провежда консултации с Българската народна банка. (23) Министърът на финансите може да извършва, освен в случаите по ал. 22, гаранционни и други депозити в банки за целите на финансиране чрез банки на проекти по международни програми и договори, както и за други плащания въз основа на акт на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 155 до чл. 158 включително.

„Глава четиринадесета – Централизирано разплащане на осигурителни вноски, данъци и други публични вземания”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета, както и текстовете на членове от 159 до 162 включително.

„Глава петнадесета –Бюджетно счетоводство” и членове от 163 до 172 включително. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета, както и текстовете на членове от 163 до 172 включително.

„Глава шестнадесета –Административнонаказателни разпоредби” и членове от 173 до 175 включително. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета и текстовете на членове от 173 до 175 включително.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Параграф 1 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Бюджетна програма” е съвкупност от дейности, за които е отговорен определен орган, и по която се разходват ресурси от бюджета за реализиране на конкретна цел на политиката. 2. „Бюджетна рамка“ е съвкупност от процедури, механизми, договорености, фискални и други правила, ограничения и отговорности на органите и институциите, участващи в бюджетния процес и тези, отговорни за провеждането на бюджетната политика на сектор „Държавно управление“, която включва: а) системите на бюджетно счетоводство и статистическа отчетност; б) правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране; в) числовите фискални правила; г) бюджетните процедури, на които се основава бюджетният процес на всички етапи; д) средносрочната бюджетна прогноза, разширяваща времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на средносрочните бюджетни цели; е) механизмите за независимо наблюдение и анализ с оглед повишаване на прозрачността на елементите на бюджетния процес; ж) механизмите и правилата, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“. 3. „Бюджетна субсидия” е трансфер с общо или целево предназначение, който централният бюджет предоставя безвъзмездно на бюджетна организация за съответната бюджетна година. 4. „Бюджетни взаимоотношения” са трансфери и временни безлихвени заеми. 5. „Бюджетни организации” са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171. 6. „Бюджетни средства” са паричните средства, постъпващи, съхранявани, трансферирани и/или разходвани по отделните бюджети. 7. „Бюджетно салдо” е разликата между приходите, помощите и даренията, разходите и бюджетните взаимоотношения. Положителното бюджетно салдо е излишък, а отрицателното бюджетно салдо – дефицит. 8. „Временен безлихвен заем” са отпуснатите и подлежащи на възстановяване парични средства между централния бюджет, бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз с изключение на средствата по чл. 154, ал. 16 и 17. За целите на бюджетирането и отчетността временните безлихвени заеми се представят като трансфери. 9. „Данъчен разход” е индиректен разход, направен чрез данъчната система по силата на законова разпоредба, който води до намаляване или отсрочване на бюджетни приходи за постигане на определена икономическа или социална цел. 10. „Делегиран бюджет” е бюджет на второстепенен или от по-ниска степен разпоредител с бюджет, за който правото за промени в разходите е предоставено на съответния разпоредител с бюджет по силата или въз основа на закон. 11. „Делегирани от държавата дейности” са дейностите по предоставяне на държавни публични услуги, до които населението следва да има осигурен равностоен достъп в съответствие с действащото законодателство, и които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. 12. „Дълг на подсектор „Местно управление” е общинският дълг и дългът на всички лица, които попадат в подсектор „Местно управление”, съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. 13. „Дълг на подсектор „Централно управление” е дългът на подсектор „Централно управление” съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. 14. „Дълг на социалноосигурителните фондове“ е дългът на подсектор „Социалноосигурителни фондове” съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. 15. „Държавен дълг” е дългът по Закона за държавния дълг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от централния бюджет и от лицата, чиито бюджети са част от държавния бюджет, включително чрез сметките им за средствата от Европейския съюз. 16. „Задължения за разходи” са наличните към края на съответния отчетен период парични задължения за разходи, с изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински вземания. Не са задължения за разходи провизиите за задължения съгласно счетоводното законодателство, приложимо за бюджетните организации, задълженията, които представляват дълг, както и поетите ангажименти за разходи. 17. „Касова основа” е система за бюджетиране и отчитане, която обхваща всички парични постъпления и плащания, подлежащи на отразяване по банковите сметки на бюджетните организации, операциите им в брой, както и приравнени на тях операции съгласно съответните разпоредби на стандартите и указанията за отчетността на бюджетните организации по чл. 164, ал. 1. 18. „Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление” е дългът на сектор „Държавно управление“ съгласно изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. 19. „Местна общност” са гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на съответната община. 20. „Местни дейности” са дейностите по предоставяне на публични и други услуги, които общините предоставят въз основа на закон и/или решение на общинския съвет и които не се финансират като делегирани от държавата дейности. 21. „Налични към края на годината поети ангажименти за разходи” са всички ангажименти за разходи, независимо кога са били поети, които са останали неизпълнени/нереализирани към края на годината и подлежат на изпълнение/реализиране изцяло или частично в следващите бюджетни години. 22. „Нови задължения за разходи” са паричните задължения за разходи, които възникват през текущата година, независимо от това дали са платени, с изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински вземания. Не са нови задължения за разходи провизиите за задължения съгласно счетоводното законодателство, приложимо за бюджетните организации, задълженията от предходни години, задълженията, които представляват дълг, както и поетите ангажименти за разходи. 23. „Област на политика” е съвкупност от цели на органите на държавна власт за въздействие в определена област на социалното и икономическото развитие на обществото. Всяка област на политика обединява бюджетни програми, насочени към изпълнението на конкретна политика на правителството. 24. „Общински дълг” е дългът, определен съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от общинския бюджет. 25. „Подсектор „Местно управление” е подсектор „Местно управление” (local government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки. 26. „Подсектор „Централно управление” е подсектор „Централно управление” (central government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки. 27. „Поети ангажименти за разходи” са клаузи на договори и разпоредби на нормативни и административни актове, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания. 28. „Помощи и дарения” са средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори, които се предоставят безвъзмездно по съответните бюджети и/или сметки за средства от Европейския съюз, както и всички други безвъзмездно предоставени на бюджетните организации средства, които не са глоби, санкции, неустойки или конфискувани активи. 29. „Приходи” са паричните постъпления за съответната бюджетна година от: публични държавни и общински вземания, глоби, санкции и неустойки, конфискувани активи, лихви, дивиденти и други доходи от финансови активи, както и всички други парични нетни постъпления на бюджетните организации, които произтичат от реализация и използване на нефинансови активи и предоставяне на услуги. Плащанията, представляващи възстановяване на приходи, както и отрицателните курсови разлики от реализация на парични средства в чуждестранна валута се третират като негативен приход. 30. „Програмен формат на бюджет” е бюджетен документ, в който се представят средносрочните цели на бюджетната организация, за които е необходимо съответното финансиране, разходите по бюджетни програми, изпълнението на които ще доведе до постигане на целите, както и показатели за изпълнение с информация, необходима за измерване на постигнатите резултати и на изпълнението на бюджетните програми. 31. „Разходи” са плащанията за съответната бюджетна година за: персонал и свързаните с него осигурителни вноски, доставки на нефинансови активи, услуги, лихви, възмездно използване на ресурси на трети лица, обезщетения, санкции и неустойки, както и за безвъзмездно предоставени средства на физически и юридически лица. Паричните постъпления, представляващи възстановяване на разходи, се третират като негативен разход. Не са разходи плащанията, които са елемент от нетните постъпления на приходи съгласно единната бюджетна класификация. 32. „Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността. 33. „Система за електронни бюджетни рaзплащания (СЕБРА)” е система за наблюдение на инициираните плащания от включените в нея юридически лица и за управление на плащанията в рамките на предварително зададени лимити. Системата за електронни бюджетни рaзплащания не е платежна система по смисъла на чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи. 34. „Социалноосигурителни фондове” са Националният осигурителен институт и фондовете на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и всички други юридически лица и фондове, които се включват в обхвата на подсектор „Социалноосигурителни фондове” (social security funds) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността. 35. „Средносрочен период“ е период от три години. 36. „Средства от Европейския съюз” са помощи и дарения, както и средства, които са елемент на финансирането, предоставени от фондове и институции на Европейския съюз. Не са средства от Европейския съюз средствата, предоставени от Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и други финансови институции. 37. „Средства по други международни програми и договори” са заеми, помощи и други безвъзмездно получени средства по международни програми и договори извън средствата от Европейския съюз. 38. „Структурен баланс” е годишното салдо на сектор „Държавно управление“, коригиран спрямо икономическия цикъл, без отчитане на еднократните и временните мерки. 39. „Трансфер” е безвъзмездно прехвърляне на парични средства между централния бюджет, бюджетите, сметките за средства от Европейския съюз и сметките за чужди средства, включително предоставянето на средства за финансиране на конкретни дейности и услуги, когато такова предоставяне на средства не се класифицира като разход/приход. 40. „Финансиране на бюджетното салдо” са постъпленията и плащанията, произтичащи от: поемането и погасяването на дълга, постъпленията от приватизация, операциите с чужди средства, операциите по придобиването и реализирането на финансови активи и пасиви, несвързани с приходи и разходи, както и изменението в наличността на паричните средства за съответната бюджетна година, включително от преоценка на наличните парични средства в чуждестранна валута. Финансирането е равно на бюджетното салдо с противоположен знак. 41. „Фискален резерв” е показател, който включва: а) салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет; б) активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; в) вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други; г) други финансови активи по чл. 154, ал. 22. 42. „Чужди средства” са съдебните гаранции, гаранциите за обезпечаване на временен внос, депозитите за участие в конкурси и търгове, други гаранции, депозити и средства, временно съхранявани от бюджетната организация за сметка на други лица, включително събиране, разходване или временно съхраняване на средства за сметка на бюджети или на сметки за средства от Европейския съюз.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение на народните представители Петко Петков, Диана Йорданова и Лили Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция: „§ 3. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.).”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 5 и 6: „§ 5. Законът за устройството на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. …) се отменя. § 6. Законът за общинските бюджети (обн., ДВ, бр. …) се отменя.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 5 до 9 включително, които стават съответно параграфи от 7 до 11 включително.

По § 10 има предложение от народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 12, и предлага следната редакция: „§ 12. (1) Считано от датата на влизане в сила на този закон извънбюджетните сметки на общините за средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори се считат за сметки за средства от Европейския съюз по чл. 8, ал. 2 и 4. (2) Останалите извънбюджетни сметки на общините, включително сметките за постъпленията от общинската приватизация и за разходите за сметка на тези постъпления, се закриват, като наличните остатъци по тях се прехвърлят като трансфер по бюджета на съответната община в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. (3) Прехвърлените по реда на ал. 2 средства от общинската приватизация се разходват от бюджета на съответната община съгласно ал. 4 и чл. 127, ал. 3. (4) Прехвърлените по бюджета на общината налични остатъци от закритите извънбюджетни сметки за приватизация, както и постъпленията от приватизация могат да се разходват чрез общинския бюджет, включително и за финансиране на общинските органи, дейности и структури, свързани с приватизационния процес по прилаганите до влизането в сила на този закон ред и правила за съответните общински извънбюджетни сметки, органи, дейности и структури.“

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 11 до 14 включително, които стават съответно параграфи от 13 до 16 включително.

По § 15 има предложение от народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 17, и предлага следната редакция: „§ 17. (1) Дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване от бюджетните организации се начисляват, внасят и отчитат по досегашния ред. (2) Бюджетните организации, които към датата на влизане в сила на този закон са включени в централизираното разплащане на осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, се считат за включени в схемата за централизирано разплащане на осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица по чл. 159, 160 и 161.“

Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 16 и 17, които стават съответно параграфи 18 и 19.

Има предложение от народните представители Петков, Йорданова и Боянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 20 със следната редакция: „§ 20. В срок от три години от влизането в сила на този закон общините следва да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2.“

Комисията предлага параграфи 18 и 19 по вносител да бъдат отхвърлени, тъй като намират систематичното си място в § 5 и § 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21, и предлага следната редакция: „§ 21. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3: а) в точка 5 думите „по реда на чл. 43, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет“ се заменят с „по реда на Закона за публичните финанси“; б) точка 7 се изменя така: „7. финансов лизинг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, (ОВ, L 145/1 от 10 юни 2009 г.).” 2. В чл. 6: а) точка 1 се изменя така: „1. собствените приходи на общината;” б) в т. 2 думите „по чл. 34, ал. 1, т. 3 от Закона за общинските бюджети” се заличават; в) в т. 3 думите „по чл. 4, т. 1” се заличават. 3. Създава се чл. 8а: „Чл. 8а. Общината извършва текущо наблюдение за състоянието на дълга на търговските дружества с общинско участие в капитала, както и на останалите контролирани от общината лица, чиито средства и операции не са включени в общинския бюджет.” 4. В чл. 9: а) създава се нова ал. 2: „(2) Отчетът по ал. 1 съдържа и информация за дълга на лицата по чл. 8а и издадените от тях гаранции.” б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „и дълга на лицата по чл. 8а”. 5. Членове 11 и 12 се отменят. 6. В чл. 17а, ал. 2 думите „чл. 12” се заменят с „чл. 32 от Закона за публичните финанси”. 7. В чл. 18 думите „чл. 9, ал. 2” се заменят с „чл. 9, ал. 3”, а думите „10-дневен” се заменят с „30-дневен”. 8. В чл. 40: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Общината може да гарантира дълг само на търговски дружества, в които общинското участие е над 50 на сто от капитала на дружеството, ако дългът е поет за финансиране на инвестиционни проекти и текущи разходи от полза на местната общност и има предоставено обезпечение в полза на общината, както и в случаите по ал. 5.”; б) в ал. 2 думите „по чл. 12, ал. 2” се заменят с „по чл. 32, ал. 2 от Закона за публичните финанси”; в) създава се ал. 5: „(5) Общината може да гарантира дълг на малки и средни предприятия чрез общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, когато средствата и операциите на фонда се включват в общинския бюджет.”. 9. В чл. 51: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) В регистъра по ал. 1 може да се включва информация и за дълга на подсектор „Местно управление”.” 10. В чл. 54 се създава ал. 4: „(4) Информацията за дълга на останалите лица от подсектор „Местно управление” и издадените от тях гаранции се представя обособено по общини, които контролират съответните лица, и отделно – когато такива лица не се контролират от отделна община.” 11. В чл. 55: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Кметовете на общините са длъжни да водят, съхраняват и предоставят на Министерството на финансите информация за поетия от общините дълг и дълга на контролираните от тях лица, които попадат в обхвата на подсектор „Местно управление”, в съответствие с изискванията на Европейския съюз и на българското законодателство за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор.”; б) създава се нова ал. 2: „(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат и за останалите лица от подсектор „Местно управление”, които не се контролират от отделна община.“; в) създават се ал. 3-6: „(3) Кметът може да възлага изпълнението на задълженията по ал. 1 на други длъжностни лица в общината. (4) Министърът на финансите може да изисква от общините и лицата по ал. 2 да предоставят информация и за финансови задължения и форми на финансиране, които са с еквивалентен на дълга ефект. (5) Освен информацията за общинския дълг в регистъра може да се включва и информация за дълга на останалите лица от подсектор „Местно управление”, включително на тези по ал. 2, както и информация по ал. 4. (6) Информацията по ал. 5 се включва в регистъра обособено от информацията за общинския дълг.”; г) досегашната ал. 2 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 1 и 2”. 12. В чл. 56 ал. 1 се изменя така: „(1) Кметът на общината носи отговорност за използването на постъпленията от дълга само по предназначението, за което общинският съвет е одобрил поемането на дълга.” 13. Член 58 се изменя така: „(1) За неизпълнение на задълженията по чл. 18 кметът на общината се наказва с глоба от 200 до 500 лв. (2) За неизпълнение на задълженията по чл. 55, ал. 1 кметът на общината или упълномощеното от него длъжностно лице се наказва с глоба от 200 до 500 лв. (3) За неизпълнение на задълженията по чл. 56, ал. 1 кметът на общината се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (4) При повторно нарушение по ал. 1-3 глобата е в двоен размер. (5) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите. (6) При установяване на нарушения по ал. 3 от органи на Агенцията за държавна финансова инспекция актовете се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от три години от извършване на нарушението, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или от оправомощено от него длъжностно лице. (7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.” 14. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 6: „6. Подсектор „Местно управление”, „Общински дълг” и „Дълг на подсектор „Местно управление” се използват със съответното им значение, определено със Закона за публичните финанси.”.”

Параграфи от 21 до 38 включително. Комисията подкрепя текстове не вносителя за параграфи от 21 до 38 включително, които стават параграфи 22 до 39.

По § 39 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40, със следната редакция: „§ 40. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 2: а) в т. 1 думите „и извънбюджетните сметки и фондове” се заличават, а думите „разпоредителите с бюджетни кредити” се заменят с „разпоредителите с бюджет”; б) в т. 2 думите „самостоятелните бюджети” се заменят с „бюджетите”; в) в т. 3 думите „и извънбюджетни” се заличават. 2. Член 11 се изменя така: „Бюджет Чл. 11. Бюджетът на Сметната палата е самостоятелна част от държавния бюджет.” 3. В чл. 20, т. 4 думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”. 4. В чл. 47, ал. 2 навсякъде думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”. 5. В чл. 51, ал. 1 думите „ограничаване на разходите по бюджета” се заменят с „да приложи чл. 107 от Закона за публичните финанси по отношение”. 6. В чл. 53: а) в ал. 1, т. 1 навсякъде думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”; б) в ал. 4 думите „и извънбюджетните сметки и фондове” се заличават; в) алинея 13 се изменя така: „(13) В случай на отказ от заверка председателят на Сметната палата уведомява министъра на финансите, който може да предприеме мерки по чл. 107 от Закона за публичните финанси. Когато одитът се отнася до второстепенен разпоредител с бюджет, одитното становище се изпраща и на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.” 7. В чл. 55, ал. 1, изречение първо думите „извънбюджетни сметки и фондове” се заменят с „на сметки за средства от Европейския съюз”. 8. В чл. 64, ал. 4 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 40 до 58 включително, които стават съответно параграфи от 41 до 59 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, който става § 60, и предлага следната редакция: „§ 60. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 5 и 10б думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 60 и 61, които стават съответно параграфи 61 и 62.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63, със следната редакция: „§ 63. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 4 и в чл. 30, ал. 2 и 3 думата „републиканския” се заменя с „държавния”. 2. В чл. 96, т. 2 думата „републиканският” се заменя с „държавният”. 3. В чл. 97, т. 4 думата „републиканския” се заменя с „държавния”. 4. В § 5, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”. 5. В § 68, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 63 до 74 включително, които стават съответно параграфи от 64 до 75 включително.

По § 75 – предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 75, който става § 76, и предлага следната редакция: „§ 76. В Закона за Комисията за финансов надзор чл. 28 се изменя така: „Бюджет на комисията Чл. 28. (1) Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет, а ръководителите на териториалните поделения са второстепенни разпоредители с бюджет. (2) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. (3) По бюджета на комисията постъпват приходите от: 1. таксите по чл. 27, ал. 1; 2. продажбата на периодични издания, издавани от комисията, и от продажбата на формуляри; 3. субсидия от централния бюджет; 4. събраните суми от наложени имуществени санкции и глоби; 5. други източници и от дейности, определени в закон.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 76 до 87 включително, които стават съответно параграфи от 77 до 88 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 88, който става § 89, и предлага следната редакция: „§ 89. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8, ал. 2 се създава изречение второ: „Председателят на агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет”. 2. В чл. 54, ал. 3 думите „по реда на Закона за устройството на държавния бюджет” се заменят с „по реда на Закона за публичните финанси”. 3. В чл. 97, ал. 3 думите „и се предлага на Министерството на финансите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 90.

По повод текста на § 90 имаме Допълнителен доклад от Комисията по бюджет и финанси от проведено заседание днес. Промените в основния доклад са предизвикани от това, че е необходимо да бъде създадена законодателна симетрия между разглеждания закон и вече приетия Закон за ветеринарномедицинската дейност. С този доклад комисията предлага § 90, който става § 91, да гласи следното: „§ 91. В Закона за ветеринарномедицинската дейност се правят следните изменения: 1. В чл. 108, ал. 1 думите „целево от републиканския бюджет” се заменят с „от бюджета на Министерството на земеделието и храните”. 2. В чл. 120, ал. 2 думите „държавния бюджет, разчетени по” се заличават. 3. В § 190, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност думите „републиканския бюджет, разчетени по” се заличават.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 91 до 111 по вносител, които стават параграфи от 92 до 112 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 112, който систематично е включен в § 63. Поради тази причина се предлага § 112 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113.

Предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова за създаване на нови параграфи 113а, 113б и 113в. Комисията подкрепя предложението по принцип в частта за създаването на § 113а и § 113б и не подкрепя предложението за § 113в, което е оттеглено от вносителите в неподкрепената част. Комисията предлага да се създадат нови § 114 и § 115 със следната редакция: „§ 114. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5 се създава ал. 4: „(4) Върху стоки под митнически надзор и контрол не могат да се налагат запори за обезпечаване на вземания на други физически или юридически лица.“ 2. В чл. 10 ал. 10 се изменя така: „(10) Несъвместимостта по ал. 1 и 2 е основание за прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на митническия служител по реда на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител. Неподаването в срок на декларация по ал. 6 от митническия служител без уважителни причини е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.“ 3. В чл. 11 ал. 3 се отменя. 4. В чл. 16, ал. 4 думите “при условия и по ред съгласно чл. 15, ал. 3“ се заличават. 5. В чл. 16а ал. 1 се изменя така: „(1) Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.“ 6. Създава се чл. 16в: „Чл. 16в. (1) За изпълнение на възложените й със закон правомощия, Агенция „Митници” има право на безвъзмезден достъп до Регистъра на населението – Национална база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриването й, и при спазване на принципа „необходимост да се знае” по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. (3) Достъпът до Регистъра на населението – Национална база данни „Население” се урежда със споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и директора на Агенция „Митници”.” 7. В чл. 17: а) Създава се нова ал. 2: „(2) Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на директора на Агенция „Митници“. б) Досегашната ал. 2 става ал. 3. 8. В чл. 18: а) В ал. 1 думите „включително и от митнически агент“ се заличават. б) Алинея 2 се отменя. 9. Член 26а се отменя. 10. В чл. 233 ал. 3 се изменя така: „(3) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз, или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия – от 200 до 250 на сто от продажната им цена.“ 11. В чл. 234 ал. 4 се изменя така: „(4) В случаите когато се направи опит или се избегне пълно заплащане или обезпечаване на митните сборове, или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, стоките, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност.“ 12. В чл. 235, ал. 1 думите „за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, до 1000 лв.“ се заменят със „за физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв.“ 13. Създава се чл. 238в: „Чл. 238в. (1) Който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба до 1000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.“ 14. В чл. 239: а) Досегашният текст става ал. 1. б) Създават се ал. 2 и 3: „(2) Митническата администрация се разпорежда с акцизни стоки, отнети и изоставени в полза на държавата по този закон, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите. (3) Отнетите и изоставените в полза на държавата по този закон стоки, за които има декларация на притежателя на право върху интелектуална собственост, че са произведени без неговото съгласие или разрешение, се унищожават от митническите органи.“ 15. В § 1 от Допълнителната разпоредба: а) Точка 24 се изменя така: „24. „Служебна тайна” е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на митническите органи по прилагането на митническото, валутното и акцизното законодателство или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на Агенция „Митници” или би увредил друг правнозащитен интерес.“ б) Създават се т. 33, 34 и 35: „33. „Тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя. 34. „Продажна цена на тютюневи изделия” е цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Министерството на финансите или определена по реда на акцизното законодателство. 35. „Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.” § 115. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 75, ал. 3 след думата „който” се добавя „в 30-дневен срок от получаване на уведомлението”. 2. В чл. 219 се създават ал. 4 и 5: „(4) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. (5) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 114, който става § 116.

Предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 117 със следната редакция: „§ 117. В Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България (обн., ДВ, бр...), в § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”

Предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова за създаване на нови параграфи 119, 120, 121 и 122. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат параграфи 118, 119, 120 и 121 със следната редакция: „§ 118. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. Член 55 се отменя. 2. В чл. 56 ал. 2 се отменя. § 119. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр...) в чл. 35б, ал. 1, изречение второ думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”. § 120. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (Обн., ДВ, бр. ...) в чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници. 2. Създава се ал. 8: „(8) Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.“ § 121. Разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се прилага само за възнаграждения за участие в специализирани органи на общинския съвет, създадени до деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 115, който става § 122.

По § 116 има предложение на народните представители Петков, Йорданова и Боянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 116, който става § 123 със следната редакция: „§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г. и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”

Благодаря, госпожо председател. Предлагам една редакционна поправка – в § 123 думите „които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник” да се заменят с думите „които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, продължаваме с доклада. В чл. 21 има предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Запаси за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1 може да се поддържат в нефт или в крайни нефтопродукти. (2) Количествата запаси от нефт и нефтопродукти се отчитат съгласно техния действителен тонаж. (3) Нефтът се отчита на базата на производствените програми на рафинериите за текущата година и посочения от производителя рандеман. Това правило се прилага за: 1. до 40 на сто от количеството на запасите за извънредни ситуации от бензини, газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; 2. до 50 на сто от количеството на запасите за извънредни ситуации от котелни горива, в това число тежки горива; 3. до 100 на сто от количеството на запасите за извънредни ситуации от газ пропан-бутан. (4) Определените нива на запаси за извънредни ситуации от газ пропан-бутан може до 100 на сто да се създават и съхраняват и под формата на бензини и/или горива за дизелови двигатели. (5) Запасите за извънредни ситуации може да се поддържат под формата на нефт само от лица, които през предходната календарна година са осъществявали внос и/или вътрешнообщностни пристигания на нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, както и от производители или възложители на производство на нефтопродукти. Лицата по изречение първо подават в агенцията писмено искане не по-късно от 15 април на текущата година. Към искането се прилага план за преработване на нефта с посочени срокове за предоставяне на крайни нефтопродукти в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването. Вносителите, лицата, осъществявали вътрешнообщностни пристигания, и възложителите на производство прилагат и заверено копие на сключен договор с рафинерия за преработване на нефта в крайни нефтопродукти. (6) Лицата, осъществявали внос и/или вътрешнообщностни пристигания на суровини за рафинериите и газов кондензат, създават и съхраняват определените им нива на запаси за извънредни ситуации изцяло под формата на нефт. (7) Лицата, осъществявали дейности по продажби от производство, внос и/или вътрешнообщностни пристигания на тежки горива, предназначени за използване в стационарни горивни инсталации, създават и съхраняват определените им нива на запаси за извънредни ситуации изцяло под формата на котелно гориво. (8) Определените нива на запаси за извънредни ситуации от нефт могат до 100 на сто да бъдат създавани и съхранявани под формата на крайни нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 в еквивалент на нефт. (9) Поддържането на запаси по реда на ал. 3, 4, 5, 6 и 8 се разрешава и количеството им се определя от председателя на агенцията в 10-дневен срок от постъпване на писменото искане по ал. 5 от задължените лица. Разрешение може да бъде дадено и по-късно, ако е налице основателна причина за това. Отказът за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) В случай че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневното потребление на територията на страната, категориите задължени лица се определят съобразно ал. 2–5. (2) Всяко лице, което е произвеждало през предходната календарна година нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на потребеното от него и/или на продаденото от него количество нефтопродукти през предходната календарна година спрямо общото потребление на територията на страната. (3) Всяко лице, което е възлагало през предходната календарна година производството и преработването на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива и ги е използвало за собствени нужди, и/или е реализирало крайните нефтопродукти на националния пазар, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на потребеното за свои нужди и/или продаденото от него количество нефтопродукти през предходната календарна година спрямо общото потребление на територията на страната. (4) Всяко лице, което е внасяло нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на внесеното от него количество нефтопродукти за собствено потребление и/или продажба с цел потребление на територията на страната спрямо общото количество нефтопродукти, внесени и потребени на територията на страната през предходната календарна година. (5) Всяко лице, което е осъществявало през предходната календарна година вътрешнообщностни пристигания на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на количествата нефтопродукти от осъществените от него вътрешнообщностни пристигания за собствено потребление и/или продажба с цел потребление на територията на страната спрямо общото количество нефтопродукти, въведени от вътрешнообщностни пристигания и потребени на територията на страната през предходната календарна година.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) В случай че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната, категориите задължени лица се определят съобразно ал. 2 и 3. (2) Всяко лице, което е внасяло нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на територията на страната през предходната календарна година. (3) Всяко лице, което е осъществявало вътрешнообщностни пристигания на нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на осъществените от него нетни вътрешнообщностни пристигания спрямо общите нетни вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година.”

Член 24 – предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 62, ал. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Количествата запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи изпълнението на задълженията по чл. 22 или 23, могат да бъдат собственост на задълженото лице, на икономическия оператор или на централната структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, и/или да са предоставени по договор за заем. (2) Договорите за заем и за съхраняване на запаси не може да: 1. бъдат обезпечавани със залог върху запасите; 2. включват клаузи, възпрепятстващи ползването на запасите при издадено разпореждане от председателя на агенцията; 3. се прекратяват при затрудняване на доставките или при значимо прекъсване на снабдяването. (3) Намаляване на съхраняваното количество запаси е допустимо само при издадено разпореждане за ползване и в съответствие с указаните в него количества. (4) Задължените лица и/или съхранителите, които са предали количества нефт и нефтопродукти по договор за заем на други задължени лица, на икономически оператори или на централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, не могат да отчитат тези количества за изпълнение на собствените си задължения по този закон. (5) В случай че задължено лице преустанови дейността си по производство, преработване, внос или вътрешнообщностни пристигания на нефтопродукти през годината, в която е възникнало задължението му, или през текущата година, задължението да съхранява определеното ниво на запаси остава в сила до 30 април на годината, следваща годината на определяне на това ниво. (6) Всяко задължено лице е длъжно постоянно да държи запаса, за който има задължения по чл. 22 или 23, и да се разпорежда с него само в съответствие и въз основа на издадено от председателя на агенцията разпореждане за ползване.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

„Раздел ІІ – Създаване на целеви запаси”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Чл. 26. (1) Целеви запаси от нефтопродукти може да се създават само от агенцията. (2) Министерският съвет по предложение на председателя на агенцията съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма определя вида и количеството на целевите запаси, както и срока на тяхното поддържане, който не може да бъде по-кратък от една година. (3) Минималното количество целеви запаси, изчислено като брой дни среднодневно потребление на територията на страната, се прилага за всички категории нефтопродукти. (4) Целевите запаси се съхраняват и поддържат през целия срок, като временни намаления се допускат само при извършване на отделни операции по обновяване на запасите. (5) При необходимост от промяна на вида на запасите тя се извършва от началото на календарния месец, следващ решението на Министерския съвет за промяна.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) Решението за поемане на задължение за създаване на целеви запаси, обезпечаващи най-малко 30 дни потребление на територията на страната, се съобщава на Европейската комисия. (2) Съобщението по ал. 1 предварително се съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се изпраща за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз. То съдържа вида и количествата на запасите, за които е поето задължение за създаване, както и продължителността на тяхното поддържане.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) В случай че решението за поемане на задължение за създаване на целеви запаси, обезпечаващи най-малко 30 дни потребление на територията на страната, предвижда период за съхраняване, по-малък от една календарна година, поне една трета от определените за съответната година нива на запаси трябва да са под формата на крайни нефтопродукти. (2) В случай че решението за поемане на задължение за създаване на целеви запаси е за количества нефтопродукти, обезпечаващи по-малко от 30 дни потребление на територията на страната, председателят на агенцията изготвя годишен доклад с анализ на мерките, предприети за гарантиране и проверка на наличността и физическата достъпност на запасите за извънредни ситуации. В доклада се посочват и разпоредбите, приети за да се осигури контрол върху използването на тези запаси при затруднение на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти. (3) Докладът по ал. 2 предварително се съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се изпраща на Европейската комисия до 31 януари на календарната година, за която се отнася.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

„Глава пета – Съхранение и обновяване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Съхраняване и обновяване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) Съхраняването на запаси от съхранители на територията на страната се урежда с договор и не може да бъде пределегирано на други лица. Договорът за съхраняване задължително съдържа: 1. име, адрес по седалище, както и адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес и лице за контакти на съхранителя, икономическия оператор и/или централната структура за управление на запасите на другата държава – членка на Европейския съюз; 2. срок на съхраняване; 3. вид и количество на запасите; 4. местоположение и други данни, индивидуализиращи складовете, където ще се съхраняват запасите. (2) Всякакви промени в условията за съхраняване, включително удължаване на срока му, се разглеждат като ново делегиране.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32: „Чл. 32. Контролът относно наличността, движението и състоянието на запасите, създадени от задължените лица или от агенцията, съхранявани в друга държава – членка на Европейския съюз, се осъществява при условия и по ред, договорени между компетентните органи на съответните държави.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Чл. 33. (1) В случай че целеви запаси се съхраняват съвместно с други запаси от нефтопродукти, извършването на сливоналивни или други операции с тях не може да води до намаляване количеството на запасите или до тяхното движение. (2) Действия по ал. 1 спрямо запаси, съхранявани на територията на страната, се допускат въз основа на заповед на председателя на агенцията. (3) Действия по ал. 1 спрямо запаси на агенцията, съхранявани в друга държава – членка на Европейския съюз, се допускат само след разрешение на председателя на агенцията, предварително съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (4) Действия по ал. 1 спрямо запаси, собственост на друга държава – членка на Европейския съюз, съхранявани на територията на страната, се допускат само след разрешение на компетентните органи на съответната държава членка и/или създадената от нея централна структура за управление на запасите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.

Предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев за чл. 35. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) При приемане за съхраняване на територията на страната на нефт и нефтопродукти, представляващи запаси по този закон, съхранителят е длъжен да издаде складов запис за влог на нефт и крайни нефтопродукти. (2) Складовият запис е ценна книга на заповед, с която се доказва влагането на запаси по този закон. Съхранителят издава складов запис за всяко вложено количество до размера на регистрираната си вместимост. (3) Складов запис, издаден за количества, съхранявани в склад, който не е регистриран по реда на чл. 38, е недействителен. (4) Складовият запис се издава след вписване в складовия регистър на съответния публичен склад въз основа на сключен писмен договор за влог и се състои от стоков запис и заложен запис. (5) Двете части на складовия запис по ал. 1 трябва да съдържат освен реквизитите по чл. 577, ал. 2 от Търговския закон и: 1. наименованието „Складов запис за влог на нефт и крайни нефтопродукти”; 2. регистрационен номер на склада и дата на вписването му в регистъра на складовете; 3. номер и дата на декларацията за съответствие съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол; 4. срок за пазене на вложените в публичния склад запаси по този закон, вписани в складовия запис. (6) Складовите регистри на публичните складове за съхраняване на нефт и нефтопродукти по този закон се водят по реда, определен с наредбата по чл. 574, ал. 2 от Търговския закон. (7) В случай че срокът на складовия запис изтича преди 30 април на календарната година, следваща годината, в която е определено нивото на запасите за извънредни ситуации на съответното задължено лице на територията на страната, то е длъжно да представи в агенцията складов запис за съхраняване в същия или в друг регистриран по чл. 38 склад за същите по вид и количество запаси не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходния складов запис. (8) В случай че срокът на складовия запис, издаден на икономически оператор и/или централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, изтича преди срока, за който е определен неговият запас, издаване на нов складов запис трябва да бъде предварително разрешено от председателя на агенцията и от компетентните органи на другата държава членка преди изтичане срока на предходния складов запис. (9) Складовият запис, както и неговите съставни части не могат да бъдат джиросвани и количествата нефт и нефтопродукти, представляващи запаси за извънредни ситуации, не могат да служат като гаранция, освен при залог за обезпечаване на банков кредит за закупуване на нефт и нефтопродукти за създаване на определеното на задълженото лице ниво на запаси, като договорът за банковия кредит трябва да бъде сключен преди срока по чл. 17, ал. 1. В случай че е учреден залог върху запаси за извънредни ситуации, те остават в държане на задълженото лице, като заложният кредитор може да иска от съда тяхната продажба след изтичането на срока по чл. 17, ал. 2. Разпореждане за ползване на запасите за извънредни ситуации се изпълнява незабавно, независимо дали складовия запис за тях е бил джиросан или запасите служат като обезпечение по договор за банков кредит. (10) Складовият запис се издава по образец, утвърден от председателя на агенцията, и се отпечатва съобразно условията и реда за отпечатване на ценни книжа. (11) В случай че физическо или юридическо лице загуби качеството си на съхранител по този закон, то е длъжно да върне в агенцията непопълнените и попълнените складови записи в срок до три работни дни от датата на уведомлението за заличаване. (12) В случай че срокът на застрахователно покритие на застраховка по този закон изтича преди 30 април на календарната година, следваща годината, в която е определено нивото на запасите за извънредни ситуации на съответните задължени лица, съхранителят е длъжен да сключи нов договор за застраховка и да представи в агенцията заверено копие на нов складов запис най-късно в работния ден, следващ деня на застраховането. Същото задължение съхранителят има и относно запасите, които съхранява за икономически оператори или централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, за целия период, за който са определени техните запаси.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) Задължените лица и съхранителите на нефт и нефтопродукти са длъжни да уведомяват председателя на агенцията в 14-дневен срок за: 1. всяко извършено преобразуване – вливане, сливане, разделяне или отделяне, за сделки с предприятие, както и при промяна на правната форма или промени в управителните органи на юридическото лице; 2. всички промени относно седалището, адреса на управление, адреса и лицата за кореспонденция. (2) Съхранителите на нефт и нефтопродукти, които са регистрирали складове по реда на чл. 38, са длъжни да уведомяват председателя на агенцията за всеки случай на влагане и изтегляне на запаси по този закон. Уведомлението се отправя писмено или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис най-късно в работния ден, следващ деня на изтеглянето или влагането. (3) Към уведомлението за влагане се прилага заверено копие на договор за застраховка на вложеното количество гориво със срок на действие, не по-кратък от срока на съхраняване по складовия запис. (4) Съхранителите са длъжни да уведомяват председателя на агенцията в срок три работни дни за всяко извършено от тях разпореждане със складовете, които са регистрирани по реда на чл. 38, включително при сделка с предприятието, в което са включени. (5) Задължените лица, икономическите оператори, централните структури за управление на запасите и съхранителите не могат да преместват запаси по този закон от един склад в друг склад, регистриран по чл. 38, освен: 1. при заличаване на регистрация на склад; 2. с писмено разрешение от председателя на агенцията въз основа на мотивирано писмено искане; 3. в случай на бедствие, авария или друго непредвидимо събитие, което може да доведе до унищожаване или повреждане на нефт и нефтопродукти, за което незабавно се уведомява председателят на агенцията; за всяко преместване се издава нов складов запис и се отправя уведомление за влагане и изтегляне на нефта и нефтопродуктите по реда на ал. 2. (6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или определено от него длъжностно лице уведомява председателя на агенцията за всеки случай на ползване на запасите от нефтопродукти от енергийните предприятия по чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката и за сроковете на тяхното възстановяване. Уведомлението се отправя писмено или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис най-късно два работни дни след изтеглянето.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37: „Чл. 37. (1) Количествата нефт и нефтопродукти по този закон трябва да отговарят по качество на изискванията на нормативните актове, на българските и на европейските стандарти. (2) При промяна на изискванията за качеството на съхраняваните нефт и нефтопродукти, при възстановяване след разпореждане за ползване или при обновяване задължените лица, съхранителите и агенцията са длъжни да влагат количества до достигане на определените нива с качество съгласно съответните изисквания. (3) Задължените лица обновяват създадените от тях запаси за извънредни ситуации без нарушаване на нивата след съгласуване с председателя на агенцията и го доказват със съответните документи, като при необходимост се извършва и проверка на място от служителите по чл. 55, ал. 4. (4) Обновяването на запасите, създавани и съхранявани от агенцията, се извършва съобразно сроковете за съхраняване и показателите за качество на горивата, като: 1. за количествата, съхранявани в петролни бази, предоставени за управление на агенцията, се издава заповед от председателя на агенцията; 2. за количествата, съхранявани извън петролните бази, предоставени за управление на агенцията, се извършва от съхранителите и се доказва със съответните документи. (5) При обновяване на целеви запаси се допуска временно намаление на количествата за срок не по-дълъг от един месец.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38: „Чл. 38. (1) Регистрирането на складове се извършва въз основа на подадено искане за регистрация на склад за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти, като се заплащат държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет. (2) Искането за регистрация на склад, в който могат да се съхраняват запаси от нефт и нефтопродукти, се подава от лицето, което желае да бъде съхранител, до председателя на агенцията и се придружава от: 1. нотариален акт или друг документ за вещни права върху склада, или нотариално заверен договор за наем със срок на действие, не по-кратък от 18 календарни месеца от датата на подаване на искането – в случай че лицето, което желае да бъде съхранител, ползва склада по договор за наем; 2. документи, удостоверяващи съответствието на склада с общите изисквания, по образец, утвърден от председателя на агенцията; 3. декларация по утвърден образец за наличие на планове за действие за ликвидиране на пожари и аварии, съгласувани с органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”; 4. декларация по утвърден образец за осигурен запас гасителни средства; 5. справка по утвърден образец за професионалната квалификация и опит на лицата, които ще работят в склада, както и за заеманата от тях длъжност; 6. копие на положително решение по оценка на въздействие върху околната среда или на решение да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда; 7. декларация по утвърден образец за наличието на разрешително по чл. 104, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда; 8. копие на удостоверение за вписване и заверка на складов регистър на публичен склад съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 574, ал. 2 от Търговския закон; 9. заверено копие на договора за имуществена застраховка на склада, за който е подадено искане за регистрация по реда на този закон; 10. декларация по утвърден образец, че лицето, което желае да бъде съхранител, не е в производство по несъстоятелност или ликвидация; декларацията съдържа информация за актуалното състояние по търговския регистър на лицето и за единния му идентификационен код; 11. удостоверение, че лицето, което ще бъде съхранител, няма задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 12. декларация по утвърден образец от председателя на агенцията относно проектната, действителната, неоперативната и резервната вместимост на склада и вида на продукта, който ще се съхранява; 13. нотариално заверено пълномощно – в случай че подалият искането е упълномощено лице; 14. технологична схема, на която са обозначени номерата на складовете и технологичните обвръзки между тях; 15. документ за платена такса. (3) Имуществената застраховка на склада осигурява покритие най-малко срещу рисковете по Раздел II, буква А, т. 8 и 9 от Кодекса за застраховането, като договорът за застраховка на склада освен определеното по Кодекса за застраховането съдържание задължително съдържа идентификация на склада, включваща номера му по технологична схема на складовата база. Срокът на застраховката не може да бъде по-кратък от 18 месеца с начална дата не по-късно от датата на подаване на искането за регистрация на склада. Договорът за застраховка се подновява не по-късно от 10 работни дни преди изтичането на застрахователното покритие по него. Съхранителят е длъжен да предостави в агенцията заверено копие от подновения договор в срок до 5 работни дни от сключването му. (4) Когато в договора за имуществена застраховка на склада е уговорено разсрочено плащане на дължимата премия, съхранителят е длъжен да представи в агенцията заверено копие от всяко платежно нареждане, удостоверяващо платената към застрахователя премия, в срок до 5 работни дни от плащането. (5) Документите по ал. 2, т. 1, 10 и 11 се представят и от собственика на склада – в случай че съхранителят не е собственик. (6) Не се допуска в склад, регистриран за определен вид продукт, съхраняването на друг вид продукт, различен от този по регистрацията.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) Председателят на агенцията може със заповед да заличи регистрацията по чл. 38: 1. ако са представени неверни данни, които са послужили като основание за регистрацията; 2. когато съхранител е обявен в ликвидация или спрямо него е открито производство по несъстоятелност; 3. когато при проверка се установи, че складът не отговаря на общите изисквания по чл. 8, ал. 2, т. 4 или на друг нормативен акт; 4. при други нарушения на този закон или на други нормативни актове, уреждащи съхраняването на нефт и нефтопродукти. (2) Председателят на агенцията със заповед изменя вписаните в регистъра на складовете данни при настъпили промени в обстоятелствата по чл. 38, когато те не са в нарушение на закона. При подаване на искане за промяна на данните в регистъра на складовете се дължи държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 38, ал. 1 за извършените вписвания и се издава ново удостоверение в зависимост от характера на настъпилите промени. (3) В случай на заличаване на регистрация на склад задълженото лице е длъжно в 30-дневен срок от уведомяването по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс за заповедта да вложи количествата запаси за извънредни ситуации в друг склад, регистриран по реда на чл. 38. (4) Заповедта за заличаване на регистрация на склад се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира нейното изпълнение.”

„Глава шеста – Проверки на готовността за извънредни ситуации и процедури при извънредни ситуации”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

„Раздел І – Проверки за готовността за извънредни ситуации”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40: „Чл. 40. (1) Председателят на агенцията съгласува времето и обема на проверки на готовността за извънредни ситуации с органите на Европейската комисия и с упълномощени представители на Координационната група за нефта и нефтопродуктите, ако такива са определени за участие в проверката. Председателят на агенцията уведомява своевременно Министерския съвет за всяка предстояща проверка. (2) Председателят на агенцията определя длъжностни лица, имащи достъп до всички документи, регистри и места за съхраняване на запасите, които да оказват съдействие за извършване на проверката. (3) В 7-дневен срок от обявяването на проверката председателят на агенцията представя на Европейската комисия или на упълномощените от нея длъжностни лица информация относно местонахождението на запасите за извънредни ситуации и на целевите запаси. (4) Служителите на агенцията, задължените лица и съхранителите са длъжни да предоставят достъп на проверяващите лица до всички документи, регистри, създавани и съхранявани по този закон, както и до местата за съхраняване на запасите. (5) Лицата по ал. 2 при извършване на проверките предприемат необходимите мерки за защита на личните данни на проверяваните лица и са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, представляващи търговска тайна, които са им станали известни при или по повод на проверките.”

„Раздел ІІ – Процедури при извънредни ситуации и ползване на запасите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Член 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.

Член 42. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42: „Чл. 42. (1) Председателят на агенцията съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма предлага за утвърждаване от Министерския съвет на План за намеса при извънредни ситуации, наричан по-нататък „План за намеса”. (2) Планът за намеса се привежда в изпълнение при всеки отделен случай на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, при влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси или решение на Министерския съвет при криза от местен характер.”

Член 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43: „Чл. 43. В случай на извънредна ситуация по чл. 42, ал. 2 председателят на агенцията може да изисква за определен период от време ежедневна писмена информация от: 1. задължените лица за текущото състояние на: а) осъществявания от тях внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт, тежко гориво и нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1; б) произведените тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1; в) реализираните на националния пазар количества горива по букви „а” и „б”; 2. Агенция „Митници” за количествата нефт, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, постъпващи на територията на страната от внос и вътрешнообщностни пристигания; 3. Националната агенция за приходите за реализираните на националния пазар количества тежко гориво и нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1.”

Член 44. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44: „Чл. 44. (1) При установяване на признаци за затрудняване или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната председателят на агенцията съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма уведомява Министерския съвет. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма отправя искане до Европейската комисия за свикване на консултации в рамките на Координационната група за нефта и нефтопродуктите. (3) В консултациите участват председателят на агенцията и/или друг служител на агенцията, определен за представляващ Република България в Координационната група за нефта и нефтопродуктите. Консултациите може да се проведат на място, определено от Европейската комисия, и/или по електронен път. (4) За резултатите от проведените консултации председателят на агенцията уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който докладва на Министерския съвет, и при необходимост предлага да се приеме решение за: 1. въвеждане ограничения на потреблението на нефтопродукти в страната; 2. отпускане на запаси по този закон в съответствие с изчисления недостиг съгласувано с председателя на агенцията; 3. приоритетно разпределяне на нефтопродукти за определени групи потребители съгласувано с председателя на агенцията.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.

Член 46. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46: „Чл. 46. (1) При възникване на извънредна ситуация в рамките на Европейския съюз, по препоръка от Европейската комисия и/или при влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси, включително въвеждане на допълнителни мерки за ограничаване на потреблението, председателят на агенцията уведомява незабавно министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който незабавно предлага на Министерския съвет да приеме решение. (2) При препоръка от Европейската комисия и/или при влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси се забранява прилагането на мерки, възпрепятстващи преместването и транспортирането на целеви запаси и/или запаси за извънредни ситуации, които са собственост на други държави – членки на Европейския съюз. За такива запаси се предприемат всички мерки за безпрепятствено транспортиране през територията на страната и до граничните пунктове на Република България. (3) В случай на постъпило искане за транспортиране на запаси за извънредни ситуации и/или целеви запаси – собственост на други държави – членки на Европейския съюз, агенцията взаимодейства с техните компетентни органи по повод количествата, вида на запасите и транспорта, с който ще бъде осъществено превозването им през територията на страната до граничните пунктове на Република България. (4) Агенцията предоставя информацията по ал. 3 на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници” за предприемане на действия по безпрепятствено транспортиране на запасите до граничните пунктове на Република България.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. Европейската комисия незабавно писмено се уведомява при всички случаи на ползване на запаси. Уведомяването се извършва по ред, определен от Министерския съвет, като включва информация за: 1. причините, наложили ползването; 2. датата, на която запасите са били намалени под достигнатите нива; 3. мерките, които се предвиждат за възстановяване на запасите до нивата, достигнати преди разпореждането за ползване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48: „Чл. 48 (1) По решение на Министерския съвет за отпускане на запаси за ползване, председателят на агенцията издава общо и индивидуални разпореждания за ползването на запаси за извънредни ситуации на задължените лица и/или заповед за ползване на запасите, управлявани от агенцията. (2) С разпореждането за ползване на запаси за извънредни ситуации и/или със заповедта за ползване на запасите на агенцията техните количества временно се намаляват под определените нива. (3) Разпорежданията за ползване са задължителни за всички задължени лица и съхранители. Когато разпореждането включва запаси, съхранявани на територията на други държави – членки на Европейския съюз, председателят на агенцията изпраща преписи от него на съответните икономически оператори и/или на централни структури за управление на запасите. (4) Разпореждането за ползване на запаси за извънредни ситуации е административен акт, който освен реквизитите по Административнопроцесуалния кодекс включва и количествата на нефта и/или количеството и вида на нефтопродуктите, за които то се издава, както и срока за отпускането им на пазара. Разпореждането не подлежи на обжалване, влиза в сила от датата на издаването му и подлежи на незабавно изпълнение. (5) Изпълнението на разпорежданията за ползване на запаси за извънредни ситуации се контролира от длъжностните лица по чл. 55 по документи и/или на място.”

От чл. 49 до чл. 52 няма постъпили предложения от народните представители. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 49 до 52 включително.

„Раздел ІІІ – Възстановяване на запасите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53: „Чл. 53. (1) При нормализиране на доставките на нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 на територията на страната и/или по препоръка на Европейската комисия председателят на агенцията издава общо и индивидуални разпореждания за възстановяване на отпуснатите за ползване количества запаси за извънредни ситуации на задължените лица до определените им нива. Разпорежданията за възстановяване са задължителни за всички задължени лица. (2) Разпореждането за възстановяване на запасите за извънредни ситуации е административен акт, който освен реквизитите по Административнопроцесуалния кодекс включва и количествата на нефта и/или количествата и вида на нефтопродуктите, за които то се издава, както и крайния срок за достигане на определените им нива. (3) Изпълнението на разпорежданията за възстановяване до определените им нива на запаси за извънредни ситуации се контролира от длъжностни лица по чл. 55 по документи и/или на място. (4) Възстановяването на отпуснати за ползване запаси, управлявани от агенцията, се извършва с решение на Министерския съвет, въз основа на което се издава заповед от председателя на агенцията. (5) Председателят на агенцията информира Европейската комисия за издаването на разпореждания и заповеди за възстановяване на запаси, както и за тяхното изпълнение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.

„Глава седма – Контрол върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55: „Чл. 55. (1) Председателят на агенцията осъществява контрол върху задължените лица и съхранителите на нефт и нефтопродукти, притежаващи регистрирани складове по чл. 38, относно изпълнението на задълженията им по създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите по този закон. (2) Председателят на агенцията осъществява контрол върху съхраняването на територията на страната на запаси на икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, при условия и по ред, съгласувани с компетентните органи на съответните държави. (3) Председателят на агенцията осъществява контрол върху съхраняването в други държави – членки на Европейския съюз, на запаси на агенцията и на задължените лица, при условия и по ред, съгласувани с компетентните органи на съответните държави. (4) При осъществяване на контролните си функции председателят на агенцията се подпомага от служители на агенцията, определени с негова заповед.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56: „Чл. 56. (1) При изпълнението на контролните си функции на територията на страната служителите по чл. 55, ал. 4 имат право: 1. на свободен достъп в обектите, където се съхраняват запаси по този закон, включително в данъчни складове по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 2. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица; 3. да проверяват отчетността на контролираните обекти; 4. да осъществяват предвидените от закона действия по обезпечаването на доказателства, включително да запечатват складовете, в които се съхраняват или следва да се съхраняват запаси; 5. да извършват насрещни проверки; 6. да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещните проверки; 7. да изискват писмени обяснения от проверяваните лица; 8. да ползват вещи лица, с които се сключва договор за възлагане на експертиза; 9. да издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им. (2) При осъществяване на правомощията си служителите по чл. 55, ал. 4 взаимодействат със съответните органи на Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на финансите и председателя на агенцията. При необходимост може да бъдат привличани експерти и специалисти от други държавни органи, както и да се осъществява взаимодействие с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз. (3) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на служителите по чл. 55, ал. 4 при осъществяване на контролните им функции, включително за издирване и връчване на документи на законни представители на проверяваните лица. Съдействието се осъществява при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията. (4) При извършване на проверка по писмено искане на председателя на агенцията съответните държавни органи са длъжни да предоставят данни относно въведените на територията на страната при режим на внос или от вътрешнообщностни пристигания количества нефт и нефтопродукти, обема и вида на продажбите, осъществени от проверяваното лице, както и всяка друга информация, необходима за определяне на задълженията на проверяваното лице. (5) Проверките се назначават и извършват по ред, определен с наредба на председателя на агенцията.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57: „Чл. 57. (1) При извършване на проверка служителите по чл. 55, ал. 4 могат да предприемат мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите когато няма други възможности за обезпечаване, те могат временно да запечатват складове, работилници и други обекти, свързани с дейността, за срок до 24 часа, а с писмено разрешение на председателя на агенцията – до 72 часа. (2) За запечатването по ал. 1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на мярката, срокът на прилагането й, както и пред кой орган и в какъв срок тя може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на проверяваното лице. (3) Мерките може да се обжалват в тридневен срок пред председателя на агенцията, който се произнася с решение най-късно в деня, следващ деня на постъпване на жалбата. Председателят може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което жалбоподателят се уведомява в същия ден. (4) Решението на председателя на агенцията може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, като жалбата не спира изпълнението на мерките, освен ако съдът постанови друго. Съдът се произнася в закрито заседание в 14 дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59: „Чл. 59. (1) Актът за установяване на административното нарушение се съставя в писмена форма в 14-дневен срок от приключването на проверката по реда на Закона за административните нарушения и наказания и трябва да съдържа: 1. име и длъжност на съставителя; 2. номера и датата на съставяне на акта; 3. данните за проверяваното лице; 4. фактическите и правните основания за издаване на акта; 5. дата или период на извършване на нарушението; 6. описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено; 7. законовите разпоредби, които са нарушени; 8. обяснения или възражения на нарушителя, ако е направил такива; 9. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи; 10. подпис на лицето, съставило акта; 11. имената и точните адреси на свидетелите, единния им граждански номер; 12. дата на получаване на акта и подпис на лицето, което го е получило; 13. информация за претърпени имуществени вреди от нарушението. (2) Фактическите и правните основания по ал. 1, т. 4 са мотивите на акта за установяване на нарушение. (3) Екземпляр от акта за установяване на нарушение се връчва на нарушителя по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Събраните в хода на проверката доказателства са неразделна част от акта за установяване на нарушението. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от акта за установяване на нарушение, предназначен за агенцията, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за проверяваното лице. (5) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акт за установяване на нарушение, актът се съставя в негово отсъствие и се изпраща за връчване от органите на съответната община или кметство, които са длъжни да уведомят нарушителя срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от кмета на общината или кметството и не се връчва. (6) В случай че нарушителят не може да бъде открит на посочения адрес, актът за установяване на административно нарушение се връща в агенцията неоформен, като се посочват обстоятелствата, поради които нарушителят не е открит. (7) След връщането на акта председателят или заместник-председателят на агенцията издава наказателно постановление, което влиза в сила от деня на издаването му и се връчва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

”Глава осма – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61: „Чл. 61. (1) Който не представи информация по чл. 4, ал. 1, чл. 36, ал. 1-4 или предостави невярна, неточна или непълна информация, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) Задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 43, т. 1 или предостави невярна, неточна или непълна информация, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 500 до 5000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.” По чл. 62 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 62. (1) Задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 24, ал. 4 и 6 и чл. 39, ал. 3, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в двоен размер на равностойността на запасите по пазарни цени към датата на установяване на нарушението. (2) Лице, което като законен представител на юридическо лице е допуснало извършване на нарушение по ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.” По чл. 63 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 64 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 64. (1) Съхранител, който наруши разпоредбите на чл. 34, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 до 200 000 лв. (2) Съхранител, който пределегира съхраняване на запаси, които са му били делегирани по реда на чл. 18, ал. 1 и 5, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 до 200 000 лв. (3) Съхранител, който не изпълни или допусне да не бъдат изпълнени задълженията по чл. 35, ал. 1 и чл. 38, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.” По чл. 65 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 66 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 67 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 68 има предложение от народните представители Иван Божилов и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68: „Чл. 68. (1) Който не изпълни задълженията по чл. 9, ал. 4 и чл. 37, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) Задължено лице, което не е подало писмено искане за поддържането на запаси по чл. 21, ал. 3, 4, 5, 6 и 8 или независимо че е получило отказ, създава и поддържа запаси, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.” По чл. 69 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 71 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 71. Вещи лица, които не са извършили възложената им експертиза в определения по договор срок и това е довело до удължаване на срока за приключване на проверка, се наказват с глоба до 5000 лв.” По чл. 72 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 73 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 73. (1) Лице, което не изпълни задълженията си по този закон или допусне те да не бъдат изпълнени, извън случаите по чл. 60-72, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) За всяко следващо образувано административнонаказателно производство по ал. 1 глобата или имуществената санкция е от 2000 до 20 000 лв.” По чл. 74 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 74. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от служителите по чл. 55, ал. 4, а наказателните постановления се издават от председателя на агенцията.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Признаци за затрудняване на доставките” са налице, когато в рамките на два последователни месеца се получи намаляване с 20 на сто на общото ниво на доставките в страната на нефт и нефтопродукти спрямо същия период през предходната календарна година. 2. „Затрудняване на доставките на нефт и нефтопродукти” е всяко затруднение, дори временно, водещо до значително намаляване на доставките от нефт и нефтопродукти или до съществено повишаване на цената им на световния пазар, което може да причини сериозни смущения в икономическата и стопанската дейност на страната и/или на друга държава – членка на Европейския съюз. 3. „Значимо прекъсване на снабдяването” е съществено и внезапно намаляване на снабдяването с нефт и нефтопродукти за Европейския съюз или за отделна държава – членка на Европейския съюз, независимо дали това е довело до приемането на решение от Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси за ползване. 4. „Кризи от местен характер” са ситуации, които могат да доведат до временно прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти, породено от извънредни събития на територията на страната, включително в резултат на временни технологични и други затруднения, удовлетворяването на които няма да се отрази съществено върху общото количество запаси от нефт и нефтопродукти и върху възстановяването на задължителния им минимум. Кризите от местен характер не включват ситуациите, произтичащи от промени в цените на нефта и нефтопродуктите. 5. „Потребление на територията на страната” са общите количества нефт и нефтопродукти, изчислени по метод, утвърден от председателя на агенцията, доставени в границите на страната за енергийна и друга употреба. Този показател включва доставките за промишлеността, транспорта, домакинствата и други битови нужди, както и за собствено потребление на предприятията. 6. „Производител на нефтопродукти” е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и негови клонове, които са произвеждали на територията на страната през предходната календарна година тежки горива и нефтопродуктите, включени в чл. 2, ал. 1, и са използвали за собствени нужди и/или са реализирали крайните нефтопродукти на националния пазар. 7. „Възложител на производство на нефтопродукти” е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и негови клонове, които са възлагали през предходната календарна година производство и преработване на територията на страната на тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и са използвали за собствени нужди и/или са реализирали крайните нефтопродукти на националния пазар. 8. „Вносител на нефт и нефтопродукти” е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и негови клонове, които са осъществявали внос на територията на страната през предходната календарна година на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти, включени в чл. 2, ал. 1. 9. „Лице, осъществявало вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти” е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и негови клонове, които са осъществявали вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти, включени в чл. 2, ал. 1. 10. „Икономически оператор” е лице, което е задължено да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти за изпълнение на изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО на друга държава – членка на Европейския съюз. 11. „Задължено лице” е икономически оператор, който по силата на чл. 22, ал. 2-5 или чл. 23, ал. 2 и 3 е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. 12. „Съхранител” е юридическо или физическо лице, което е регистрирало склад по реда на чл. 38 на територията на страната и/или има необходимата правоспособност за осъществяване на съхраняване на нефт и нефтопродукти в други държави - членки на Европейския съюз. 13. „Добавка” е химическо вещество, различно от въглеводород, което се добавя към даден продукт с цел промяна и подобряване на свойствата му и/или получаване на крайния продукт. 14. „Биогорива” са течни или газообразни горива, използвани в транспорта и получени от биомаса, като „биомаса” е биоразградимата част от продуктите, отпадъците и остатъчните продукти от селското стопанство, включително веществата от растителен и животински произход, горското стопанство и свързаните с него сектори, както и биоразградимата част от промишлените и битови отпадъци. 15. „Вътрешнообщностни пристигания” са доставки на нефт и нефтопродукти, представляващи пристигания по смисъла на чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 638/2004”. 16. „Вътрешнообщностни изпращания” са доставки на нефт и нефтопродукти, представляващи изпращания по смисъла на чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 638/2004. 17. „Склад” е всеки отделен стационарен резервоар и прилежащите му инфраструктура и съоръжения, предназначен за съхраняване на нефт и крайни нефтопродукти, без тръбопровод, резервоар на въздухоплавателно, шосейно, мореплавателно и речно транспортно средство, пътна и железопътна цистерна и цистерна на търговец на дребно (бензиностанция). 18. „Физическа достъпност” са правила за разполагане и транспортиране на запасите, с които се гарантира тяхното отпускане за ползване или действителна доставка до крайните потребители и пазари при условия и в срокове, които водят до намаляване на евентуални проблеми в снабдяването. 19. „Създаване на запаси от нефт и нефтопродукти” е дейност по тяхното закупуване, доставяне, приемане за съхраняване съгласно изискванията на този закон или предоставяне по договор за заем и/или договор за влог с цел достигане на определеното ниво съгласно чл. 17, ал. 1. 20. „Съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти” е дейност по тяхното поддържане в съответното количество и качество, при подходящи технологични условия и в състояние на непрекъсната готовност за ползването им. 21. „Обновяване на запаси от нефт и нефтопродукти” е дейност по замяна в съответното количество и качество на запаси по този закон преди изтичане срока на съхраняването им или в изпълнение на изискванията на нормативни актове и стандарти за качество, без да се нарушават определените нива, с изключение на случаите по чл. 37, ал. 5. 22. „Възстановяване на запаси от нефт и нефтопродукти” е дейност по тяхното закупуване, доставка, приемане за съхраняване или предоставяне по договор за заем и/или влог с цел достигане на определеното ниво съгласно чл. 17, ал. 1 след тяхното ползване по реда на чл. 46-51. 23. „Ползване на запаси от нефт и нефтопродукти” е дейност на задължено лице, съхранител или на агенцията, с която на територията на страната се употребяват по предназначение запаси от нефт и нефтопродукти, променяйки тяхното състояние, или се извършва разпоредителна сделка с тях в полза на трети лица. 24. „Запаси за извънредни ситуации” са запасите от нефт и нефтопродукти, които Република България е длъжна да създава и съхранява съгласно този закон. 25. „Целеви запаси” са запаси от крайни нефтопродукти, които са частна държавна собственост, финансират се от държавния бюджет и са в количества и видове, определени с решение на Министерския съвет. 26. „Търговски запаси” са запаси от нефт и нефтопродукти, съхранявани от задължените лица за гарантиране непрекъснатостта и ритмичността на търговския процес, като тези запаси са отделни от запасите за извънредни ситуации. 27. „Централна структура за управление на запасите” е орган или служба на държава – членка на Европейския съюз, на която са предоставени правомощия за закупуване, поддържане и/или продажба на запаси от нефт и нефтопродукти, включително запаси за извънредни ситуации и целеви запаси. 28. „Делегиране” е действие на лице, имащо задължения за създаване и съхраняване на запаси по този закон, с което то възлага на друго лице съхраняване на част или на всичките запаси, които са му били определени. 29. „Международни морски бункери” са бункерите по Приложение А, подточка 2.1 към Регламент (ЕО) № 1099/2008. 30. „Среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания” са количествата нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите и нефтопродукти, изчислени по метод, утвърден от председателя на агенцията, доставени на територията на страната от внос или от вътрешнообщностни пристигания. 31. „Рандеман” е процент или част от крайни нефтопродукти, които се получават от определено количество използвани суровини. 32. „Нефт” е понятие по смисъла на определението за суров нефт, посочено в Приложение Б, подточка 4.1 „Енергийни продукти, за които се прилага”, т. 1 към Регламент (ЕО) № 1099/2008. 33. „Газов кондензат” е понятие по смисъла на определението за ТПГ, посочено в Приложение Б, подточка 4.1 „Енергийни продукти, за които се прилага”, т. 2 към Регламент (ЕО) № 1099/2008. 34. „Суровини за рафинериите” е понятие по смисъла на определението за суровини за нефтопреработвателните заводи, посочено в Приложение Б, подточка 4.1 „Енергийни продукти, за които се прилага”, т. 3 към Регламент (ЕО) № 1099/2008. 35. „Тежко гориво” е нефтопродукт, различен от нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1, включен в подпозициите съгласно буква „е” на т. 2 от Допълнителните забележки на Глава 27 от Комбинирана номенклатура на Европейския съюз от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1006/2011, предназначен за използване като гориво в стационарни инсталации и/или като суровина за рафинериите. 36. „Нафта” е понятие по смисъла на определението за бензини, посочено в Приложение Б, подточка 4.1 „Енергийни продукти, за които се прилага”, т. 9 към Регламент (ЕО) № 1099/2008. 37. „Запаси от нефт и нефтопродукти” са запасите от енергийните продукти, посочени в чл. 2. 38. „Предходна календарна година” е календарната година, за която са използвани данните за потреблението или за нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на територията на страната и въз основа на които са изчислени необходимите количества запаси, които трябва да бъдат поддържани, или на действително наличните запаси към даден момент. 39. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.).”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам, че сигурно сте изморени в края на деня, но искам в този текст да предупредя за една опасност. Текстът вменява на България да изпълни задължения по Европейска директива за поддържане на минимални запаси от суров нефт и нефтопродукти. Твърдя днес пред Вас, че България няма да изпълни тези задължения и съществува реална опасност да получим санкции, подобни на тези, които получихме в последните дни за нехармонизиране на законодателството с европейското, що се отнася до либерализиране на пазара за ел. енергия. Какво имам предвид? С целия закон вменяваме на държавната агенция да съхранява, поддържа, закупува и така нататък запаси от суров нефт и нефтопродукти. С този текст въвеждаме и европейско задължение да го прави, но в закона за бюджета на агенцията и в Закона за държавния бюджет няма предвидени финансови средства за закупуването, съхранението и поддържането на тези запаси. Защо се получи това? Защото миналата година, по време на бюджетната процедура, Вие внесохте два законопроекта, които касаят тази материя. С единия законопроект закривахте Държавната агенция „Военновременни запаси” и бяха предвидени средства за 2013 г. толкова, колкото да бъде закрита агенцията. Знаете, тогава стана проблем. Имах питане към министър-председателя и той изтегли онзи законопроект, с който закриваше агенцията. Остана в сила този втори законопроект, с който на агенцията се налагат нови задължения, които трябва да бъдат финансово осигурени, но в Закона за бюджета такива средства не са предвидени. През 2013 г. парите на държавната агенция са по-малко отколкото през 2012 г., а задълженията й нарастват. Те нямат средства откъде да купят тези продукти, да ги съхраняват – разходи по наем на помещения, да ги поддържат и така нататък. Това ще остане закон на хартия, който няма да бъде изпълнен, защото няма финансова обосновка, което грози не само националната сигурност, не дай Боже в условия на криза – сега, през зимата да спрат доставките, но грози България да бъде наказана, подобно на наказанието, което търпим за либерализацията на пазара на ел. енергия. Затова моля да помислите дали няма да се наложи в следващи дни, седмици, месеци да внесем под някаква форма актуализация на бюджета, така че на държавната агенция да бъдат осигурени средства за изпълнение на задълженията, които днес им вменяваме със закон. Благодаря Ви.

Господин Пеев, ако иска да вземе думата?

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. До 31 декември 2014 г. Република България може да поддържа запаси от нефт и нефтопродукти, съответстващи на 81 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 27 дни за агенцията.” Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Предварителната информация по чл. 7, ал. 1, т. 9 относно методите за изчисление на нивата на запасите за 2013 г. се публикува на интернет страницата на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” до 25 февруари 2013 г.” Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13.(1) Справката-декларация по чл. 4, ал. 2 за 2012 г. се представя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” до 25 февруари 2013г. (2) Информацията по чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4, т. 2, ал. 5, т. 2, и ал. 6 и 7 за 2012 г. се представя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” до 15 февруари 2013 г.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: „§ 14. Административнонаказателните производства, образувани от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” до влизането в сила на закона, се довършват по реда на отменения Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 50: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" купува и продава нефтопродукти, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви, военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, несмесени с биогорива. (2) Външните съхранители по Закона за държавните резерви и военновременните запаси създават, съхраняват, опазват и обновяват държавни резерви и/или военновременни запаси от нефтопродукти, несмесени с биогорива.”; б) създава се нова ал. 3: „(3) Задължените лица и съхранителите с регистрирани складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти създават и съхраняват запаси за извънредни ситуации, несмесени с биогорива. Съхранителите съхраняват целеви запаси от нефт и нефтопродукти на територията на страната, несмесени с биогорива.”; в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2” се добавя „и 3”; г) досегашната ал. 4 става ал. 5. 2. В чл. 67, ал. 3 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 57 се създава т. 5: „5. е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.” 2. В чл. 141, ал. 8 се създава изречение второ: „Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.” 3. В чл. 234, ал. 2 се създава нова т. 2: „2. е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. Подзаконовите нормативни актове и вътрешните устройствени актове, издадени от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” по отменения Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, се прилагат до издаването на актовете по § 19, доколкото не противоречат на този закон.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22. „§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”