7 февруари 2013 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера завърших изказването си с предложение да бъде извикан министър-председателят, тъй като има разнобой в институциите на държавата. Днес разнобоят става съвсем очевиден – президентът на страната казва, че се разграничава от твърденията на вицепремиера Цветан Цветанов, и казва, че е нарушил договорка между участниците и е споменал име на групировка, а по това нещо не е имало становище. И даже се казва, че на своя глава или в някаква договорка с премиера (или с кой), е направил това изявление. От друга страна най-странното е – аз повдигнах тук въпроса за прокуратурата, вижте какво прави главният прокурор. Той казва, че терминът „обосновано предположение” не е използван в онзи, в правния смисъл на думата, а в някакъв друг смисъл на думата. В какъв смисъл го е използвал вицепремиерът, който би трябвало да говори в смисъла на правните термини, става абсолютно неясно, но той се разграничава. Той казва, че прокуратурата не може да се използва за вземане на едно или друго политическо решение. Цитирам: При тази ситуация не може да се основава или да бъде оправдание за едно или друго политическо решение. Имаме разграничение на президента и на главния прокурор от изказванията на вицепремиера. Единственият, който трябва да дойде и да внесе яснота по този въпрос – какви ги говори неговият вицепремиер и вътрешен министър, е министър-председателят. И затова, много Ви моля, тъй като сме станали за смях навсякъде по медиите, щото тук заедно ставаме за смях, моля Ви, едно по едно за започнем да чистим тези неща. Да дойде министър-председателят и да каже какво точно е казал, щото пък един колега тук каза, че нищо такова няма. Един господин – Доброслав Димитров. Така че какво има всъщност казано е от съществено значение. Защото един наш колега пък – водач на Парламентарната група на левицата, влезе в сайта на „Хизбула”. (Шум и реплики.) Сега ние тук се делим на едни проирански, други – антиирански, едни – проруски, други – про- не знам си какви, някой ще застане ли на българска позиция в този парламент? Да дойде министър-председателят и да разсее всички тези съмнения, защото иначе ще цъфнем по всички сайтове с нашите изявления! Ние нямаме позиция! Не можете ли да разберете, че не бива едно политическо тяло по такъв ключов външнополитически въпрос на националната сигурност да се появи навсякъде и да ...

...и да обслужва всякакви интереси?! Моля Ви, поканете министър-председателя да дойде да внесе яснота, да каже каква е точно позицията на българското правителство.

Ама той е в Брюксел!

Да, ама, още не е излетял! (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо председател, вече втори ден се обсъждат решенията на Консултативния съвет за национална сигурност. Какви решения има ние не знаем, но аз искам да застана тук от свое име и от името на 24 народни – независими, които не знаят никога какво се случва в този Консултативен съвет. Затова молбата ми е наистина да се направи необходимото, за да може Народното събрание също да бъде информирано за това, което се случва там, за да не следим ние от вестниците и от това кой представител на коя парламентарна група – дали отляво, или отдясно, споделя с нас през медиите или пред тази трибуна. Така, че моята процедура е наистина да бъде намерена формата, по която да бъдем уведомени. (Реплики от ГЕРБ: „Какво искате Вие сега?”, „Вие нямате един гласувал!”. Шум в залата.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, първо бих искал да направя процедурно предложение за допуск в залата на следните гости, които да участват в обсъждането на законопроекта. Това са: Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, господин Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

„Доклад относно общ проект на приетите на първо гласуване на 23 януари 2013 г. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83 от 12 декември 2012 г., внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 354-01-5 от 15 януари 2013 г., внесен от Диан Червенкондев и група народни представители, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народния представител Георги Пирински – в § 1, т. 2, буква „а” да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Благодаря Ви, госпожо председател. С буква „а” от т. 2 на § 1 се предлага предприятието „Международен пловдивски панаир” да отпадне от списъка по Приложение № 1. Какво е Приложение № 1? То е към чл. 3 от Закона за приватизация, който предвижда, че за определен кръг търговски дружества не се прилага общият режим, който беше въведен със закона, а именно – всички държавни дружества с приемането на закона да бъдат обявени за приватизация, освен две категории. Втората ще стигнем при § 2, които са за националната сигурност. Но обърнете внимание, че за определен кръг дружества, сред които и „Международен панаир – Пловдив”, се иска именно решение на Народното събрание, за да се пристъпи към приватизация. Защо това е така? Очевидно защото в случая за дружества като Пловдивския панаир не може да се подхожда чисто пазарно, не може да се подхожда чисто търговски. Тези дружества са носители, по предмета на своята дейност, и със задължения – с функции, които са не просто от частен характер, а и от публичен характер, тоест имат общодържавно значение. Международният пловдивски панаир безспорно е едно такова дружество, тъй като през цялата му история то е било държавно и е било един от основните инструменти на търговската политика на страната. Търговската политика не може да се сведе до частните фирмени политики на отделните участници, нито пък панаирът като такъв може да се сведе до търговско предприятие, което трябва да максимизира печалбата си. Вижте какви са мотивите, с които се предлага от вносителите на законопроекта панаирът да отпадне от този списък. Акционерното участие на държавата в „Международен панаир – Пловдив” е под 50 на сто, тоест то не е много под 50, а е 49,63%, близо 50% – 50 на 50, поради това държавата не може да участва пълноценно в управлението на дружеството и през последните години не получава дивидент. С отпадането на дружеството от списъка по Приложение № 1 се създава възможност Агенцията за приватизация да предложи за продажба акциите, които държавата притежава, то да стане публично дружество и това обстоятелство би създало по-голяма прозрачност в управлението му и би подобрило контрола върху дейността му от страна на Комисията за финансов надзор. Виждате, че това предложение е в пряко противоречие със смисъла на Приложение № 1 и с функциите на „Международен панаир – Пловдив” като инструмент на държавната търговска политика. Съгласете се, че е несериозно държавата да заявява, че с 50% участие в едно дружество тя не може да го управлява, че няма прозрачност в неговата дейност, че то едва ли не е извън контрола на публичната власт, и за да го направим прозрачно и управляемо, трябва да му продадем акциите на неизвестно кой. Госпожо председател, това предложение е пореден пример за неспособността, за отказа на компетентните органи, на правителството да упражняват правата на държавата като собственик, като добър стопанин. Известно е, че Пловдивският панаир през тези години беше предмет на не една и две публикации, противоречиви съждения на съда по отношение на права на собственост, по отношение на начина на придобиване на мажоритарен дял и така нататък. Вместо държавата да застане като реален, отговорен собственик и да упражни правата си и да изпълни задълженията си на собственик на дружество, което има държавни функции, тя бърза да се освободи от него по най-безотговорния начин. Ето защо предлагам с пълна убеденост да гласуваме против приемането на буква „а” от т. 2 в § 1. Правя процедурното предложение, госпожо председател, по тази точка гласуването да е отделно от целия § 1, като го подложите на гласуване преди гласуването на целия параграф.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Пирински, искам ето тук Вие да кажете каква е разликата, ако притежаваш от едно дружество 49,99, и 34%? Има ли някаква разлика, защото при вземане на решение, една стотна да си под 50%, ти не можеш да вземаш решение, а взема решение този, който е с 50 цяло и една стотна отгоре? И тук да поставяте, че държавата е 50 на 50… Ако може, кажете кой допусна в това дружество да се стигне дотам, че държавата да има 49 и мъничко отгоре, но не и 50 и мъничко отгоре?! Благодаря.

И кой ги притежава? (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Наистина може да се каже, че това вече не е държавно предприятие, защото е под 50% и държавата реално не може да упражнява какъвто и да било ефективен контрол като собственик. Защо? Защото, както Вие споменахте, държавното участие – по какъв начин, няма значение, или пък има значение за съответните органи, е паднало под 50%. По-важното е, че след като се променя собствеността и тази на държавата пада под 50%, по особена схема се променя и Уставът за управление на това дружество. Вече всички решения – за събирането и свикването на Общото събрание, вдигането на капитала и основните права по Търговския закон на всеки собственик, се вземат с решение от две трети. Господин Пирински, тези две трети означават, че това, което се случва в момента – няма разпределение на дивидент, няма промяна на управителя или на изпълнителните органи на това дружество, няма свикване на най-високия форум Общото събрание – по какъв начин да управлява държавата. Считаме, че много по-ефективно е да се повиши тази прозрачност чрез обявяването на това предприятие за приватизация като публично, да се листва на фондовата борса и както стана с енергоразпределителните предприятия – държавата да събере най-висок дивидент за себе си. Ще напомня на колегите от Икономическата комисия, че когато гледаха предложението на господин Пирински, в комисията нямаше нито един глас „за” в подкрепа на това предложение – нито от колегите от ГЕРБ, нито от БСП, нито от останалите. Благодаря.

Господин Червенкондев, паралелът, който направихте с енергоразпределителните дружества, е най-ужасяващият паралел, който можете да направите. Защото са очевидни пред цяла България пагубните последици от подобен род приватизация.

Приватизация чрез фондовата борса.

Каква е разликата между 50% и 34%? Вие отговорихте на господин Велчев. Разликата е, че няма разлика, в смисъл, че няма две трети. Така че държавата при всички случаи има възможността да застави, ако е мажоритарен толкова собственикът, да се съобразява с нейната воля. Разбирате ли колко е смешно и абсурдно да твърдите, че цяла държава не може да осигури прозрачност на дейността на едно дружество, когато половината акции са нейни, където тя има пълната възможност да информира обществото...

Не лъжи! Как ще са половината?!

Четиридесет и девет цяло и шестдесет и три процента. (Смях и възгласи в ГЕРБ.) Госпожо председател, има вълнение сред мнозинството. (Смях в ГЕРБ.) Човек, когато иска да участва в дискусия, слуша отговорите, а когато иска да слуша себе си, се мъчи да надвиква.

Не лъжи!

Не повтаряйте подобно нещо, защото то е абсолютно необосновано обвинение към мен. Аз изразявам собственото си убеждение. Смятате ли, че не съм убеден в това, което говоря?

Да.

Смятате, че не съм убеден в това, което говоря?!

Кой как е направил това разпределение, че да се стигне дотук, е въпрос, на който господин Червенкондев Ви отговори – че нямало значение. Аз смятам, че има значение. Този отговор се губи в онази сива мъгла, която е зад цветовете и в която никой не ще да бръкне, за да види къде е заровено кучето. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Какъвто и да Ви беше спорът, той е несъществен. Същественото, важното е, че днешният ден е един много тъжен ден за пловдичани. Този дебат е пловдивски дебат. Не виждам пловдивските депутати от цялата част на залата, които се спотайват, свиват и мълчат. Защото за да се стигне до този кошмарен ден за пловдивчани, с което се приключва един 120-годишен символ за Пловдив, са виновни и преждеуправляващите. Трябва да си кажем, че имаше ловки машинации. Няма ги тук бившия министър Петър Димитров и др. Овчаров, които знаят по какъв начин беше предоставено цветущото преди това предприятие на техния високопоставен партиен член в размер на повече от 50%. Казвам – ловки машинации! Днешният ден е много тъжен и за мен, защото с този акт приключва моята многогодишна борба за спасяването на Пловдивския панаир, приключва неуспешно, приключва с фиаско. Защото в тази междупартийна мъгла, за която се говореше преди малко, се оказа в крайна сметка възможно да стане невъзможното – като справедливост и като акт в днешния ден. ГЕРБ дойде на власт и пловдивските депутати станаха депутати от ГЕРБ в този парламент, защото по пловдивските улици и зали обещаваха да спасят Пловдивския панаир. Спасихте ли го Вие? Гледам Ви Вас, всички тук!

Да.

Да, спасихте го, вижда се как го спасихте! И с това излъгахте, защото се вижда как на високо ниво се правят сделки – не само ГЕРБ и ДПС, за каквито сделки сме говорили, а се правят сделки – колкото наглед да се мразите и ритате, и плюете, стават сделки между Вас и БСП. Защото днешният ден е резултат на една сделка на високо ниво. В една от първите години на откриването на Пловдивския панаир, за мен стана ясно какво се готви. То само се отложи за пред пловдивчани. Когато видях министър-председателя Бойко Борисов да се оттегля на четири очи с този собственик, високопоставен партиен член от БСП, тогава за мен беше ясно, че сделката е сключена и че е въпрос само на време, за да бъде реализирана, да бъде осъществена. Този акт се осъществява днес с приемането на това решение, с гласуването на този текст. Така че пловдивчани ще пият една много студена вода, резултат от сделката между ГЕРБ и БСП, осъществена на високо ниво чрез трети лица, в триъгълни операции, които в Пловдив някои хора добре знаем как се очертават и как се реализират. Ще призова – поне пловдивските депутати от ГЕРБ да гласуват „против”, ако имат съвест и ако имат чест! На Вас, останалите в залата, не Ви е известно и не Ви е ясно за какво се касае. За Вас това е едно обикновено българско предприятие. Пловдивският панаир не е едно от хилядите български предприятия, които бяха нарязани на скрап, загробени и съсипани още от времето на Жан Виденов и най-много по времето на Костов, после в царско време, после по времето на тройната коалиция. Той е символ на гр. Пловдив, той има друго, особено значение. Георги Пирински преди малко се опита да очертае и другия смисъл. Има и друг смисъл, но той е много по-дълбок, господин Пирински. Недейте от БСП да се опитвате да хвърлите вината само върху ГЕРБ. Вината е обща. Вината е на ГЕРБ и на БСП, които нанасят последния удар на Международния пловдивски панаир. Оттук нататък думата имате Вие с гласуването. Призовавам колегите – пловдивските депутати, ако имат чест, да гласуват „против”.

Уважаеми господин Шопов, Вие сте абсолютно прав, че това е краят на държавното участие в Пловдивския панаир. Искам да Ви опровергая в това кой го доведе до този край. На всички в залата, които в годините са следили развитието на казуса „Пловдивски панаир” е ясно, че предишните управления (не само предишното, но и предишните управления) доведоха Пловдивския панаир до състояние, в което държавата да има миноритарен дял. Защото под 50% това вече е миноритарен дял и той не може по никакъв начин в едно търговско дружество да упражнява правата си на собственик. Това, което направи правителството на ГЕРБ, господин Шопов, е, че още първата година от встъпването си Министерството на икономиката заведе дела. Това бяха единствените дела, които са водени, за да се обявят за нищожни сключените сделките, за да се доведе панаирът до над 50% частна собственост. За съжаление, след четири години водене на дела, решението на Върховния съд е окончателно. То потвърди фактическата извършена приватизация на Пловдивския панаир, независимо че тя се намираше в този списък. В този смисъл е много важно да стане ясно на всички народни представители, че има сделки, които не могат да бъдат развалени, че има предприятия, които не могат да бъдат контролирани, когато държавата е миноритарен собственик. И това е състояние, до което се е достигнало в резултат на последователна политика на предишни правителства.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Шопов, не е вярно, че само пловдивските народни представители имат най-точна представа какво означава решението, което се предлага. Аз нямам в рода си хора от Пловдив, но преди всичко като българин, обичащ България, смятам, че това действително е показателен пример как един символ на България – Пловдивският панаир, както са и Българските държавни железници, които са 100% държавна собственост, навремето са откупени от белгийските частни собственици. Това са символи на държавата и ние лека-полека приключваме тази държава. Никой не може да ме убеди, че щом дружество е с държавно управление, държавен мениджмънт, то не е печелившо. Виждате, че тази пагубна тенденция докара цялото човечество до тези финансови икономически кризи, до тази огромна безработица. Пагубно е да се говори, че печелбарската пазарна икономика е частната и е единствената манна небесна, която ще спаси човечеството. Затова и България е на такова дередже. Съсипахме класни икономически производства. Тези електроразпределителни дружества, които са златни кокошки – и те са фактически продадени, и малкото каквото остана. Сега излиза, че нещата стоят юридически така, че няма друг изход – едва ли не да се свали и това участие.

Щом е под 50% държавната собственост, нямаш избор.

Не, аз не обсъждам това, господин Велчев, лично аз винаги съм бил против това и съм държал държавата да бъде мажоритарен собственик и на Пловдивския панаир, и не само на него – и на електроразпределителните, и на ред други ключови стратегически производства. Не съм юрист, но не мога да проумея и да повярвам, че държавата няма изход как да защити в случая Пловдивския панаир. Колежката обясни, че има решение на Висшия административен съд, на Върховния съд и така нататък. Ами ние като Народно събрание трябва да променим нещо в законите, за да има начин да се променят нещата в защита на държавния интерес. (Реплики от ГЕРБ.) Репликата ми е, че не само пловдивските депутати, но би трябвало всички ние да сме съпричастни и да се мъчим да защитим с каквото можем държавния интерес. Благодаря.

Госпожо председател, използвам случая, за да кажа, че в никакъв случай, господин Радославов, не става въпрос за национализация и други такива дейности. Мисля, че и Вие нямате това предвид. Искам да се обърна към залата и към господин Шопов, на когото правя реплика. Господин Шопов, Вие бяхте изключително толерантен и не казахте откъде започнаха политическите договорки за Пловдивския панаир. Вие пропуснахте синята управа на град Пловдив, синия кмет на град Пловдив. Така че като се прави въвличане в една дружина, която наистина ликвидира участието на държавата в Пловдивския панаир, и го направи в ситуация – 49% да стоят и да гледат, защото така е всъщност – търговското право така се управлява – който има 50 плюс 1. Това стартира и започна от синьото управление на град Пловдив, местно, в един по-стар период. Това е репликата ми към Вас.

Да, господин Чукарски, така е! Затова споменах, че престъпната приватизация – така да се каже – беше осъществена през различни управления. Малко е времето да изложа, но всичкото това може да се подкрепи с документи. Да, цялата процедура започна някъде от 1998-1999 г., за да се стигне до днешния решителен и фатален ден. Точно така е! Въпросът днес е: какво налага и какво ще получи държавата, ако се освободи от своя дял? Няма ли да бъде много по-разумно да се изчаква момент и положение, когато нещата да бъдат оправени? Те могат да бъдат оправени! Обсъждани са варианти за това. Имаше дори едни подхлъзващи, едни трикове, включително, които излизаха и от министър-председателя за някаква сделка, която да бъде триъгълна, където да влезе бившият ЦУМ. Има начини това да се случи, да се оправи това положение на нещата. Днешното решение на Народното събрание прави нещата необратими. Оттук нататък надежда всяка оставете. Пловдивчани знаят за водените дела в последните години, госпожо Стоянова. Ние сме наясно с правната страна на нещата. Много пъти сме се занимавали. Вие разяснихте нещата на залата в правен смисъл. Какво обаче ще спечели държавата, ако се освободи от своя толкова значителен дял? Той е по-значителен, отколкото дела в електроразпределителните дружества. Не разбирам защо ГЕРБ трябва да бъдат тези, които да са символът на загробването на Пловдивския панаир? Отърваха се и предишните – от БСП, те нямат тази слава, както и на пловдивския кмет, от който, както господин Чукарски спомена, започна цялата далавера. И пловдивският кмет сега работи при приобретателя и той е негов служител. Всички в Пловдив знаем това. ГЕРБ обаче ще остане с този срам. ГЕРБ ще бъде този, който ще отговаря пред пловдивчани за нанасянето на последния фатален и решаващ удар по отношение на Пловдивския панаир. Така че не гласувайте този акт, не ставайте за срам! Отложете го! Гласувайте „против”, което се очаква от пловдивчани. Не виждам как ще се изправите пред пловдивчани, как ще стоят пред пловдивчани Вашите кандидати за народни представители и как ще се оправдават. Други народни представители за изказване? Професор Станилов, заповядайте.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще кажа само няколко думи. Механизмите за придобиване и ограбване на общественото богатство са различни. Този, който наблюдаваме в момента, е за Пловдивския панаир, друг беше за „Кремиковци”, друг беше за БГА „Балкан”, но резултатът е един и същ – държавата да остане на гола поляна, за да бъде безпомощна и да не може да помага на своите граждани. А големите корпорации и много богатите хора да дърпат конците и бедните само да зяпат. Това е неолибералната политика, това е философията на либертарианството. Искам само да Ви предскажа, че съдбата на Пловдивския панаир ще бъде същата, каквато е съдбата на „Кремиковци”, съдбата на ВМЗ – Сопот. Съдбата на ВМЗ – Сопот, която също сега ще дойде на тази трибуна, е същата, тя върви след тази на Пловдивския панаир. Ако управляващите бяха в час, още в началото на своето управление можеха да сложат под контрол управлението на ВМЗ – Сопот, и тогава нямаше да има съдбата на Пловдивския панаир. На входа и изхода нямаше да стоят фирмите, които печелят по 200 300%, а заводът непрекъснато да затъва в дългове. Така че това, което правим ние, е престъпление срещу нацията! Това, което се гласува при всички усуквания и оправдания, е същото престъпление! Тази провалила се философия, това провалило се либертарианство, поради което целият свят сега кански пищи и се чуди как да се възстанови от кризата, просто трябваше да бъде заменено с новото кейнсианство и нямаше да има такива проблеми. Благодаря за вниманието.

Професор Станилов, по същество съгласявайки се с основния Ви аргумент, бих Ви направил такава реплика – дори и по философията на неолиберализма е напълно възможно миноритарният собственик в едно търговско дружество да защити правата си по закон. Тук се внушава една смехотворна теза, че който има по-малко от 50% е напълно безправен участник в дружеството. Дават се и ценни съвети: „Идете се ограмотете как работят търговските дружества!”. Ами отворете Търговския закон, вижте правата на миноритарния собственик. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Искате да кажете, че няма такива? В цяла Европа се защитават тези права. И когато държавата е не просто миноритарен, а на практика собственик на половината капитал, Вие да твърдите, че нищо не можело да се направи е повече от смешно.

Господин Пирински, и да се спазват правилата, и да се защитават миноритарните собственици, и да се спазва законодателството стриктно, а то у нас, според мен, изобщо не се спазва, пак резултата няма да бъде много бляскав, защото този модел за управление на обществото – икономически, социален и прочие, и прочие е вече износен. Както казва един американски геополитик и философ: „Човечеството трескаво търси нов модел за собственост и управление, защото този се износи за толкова много години, вече някъде повече от половин век, и се провали”. И понеже ние вървим, както винаги, на опашката – по следите на другите хора, ние също изоставаме и един ден с тази неолиберална догма ще се чудим как да си оправяме държавата. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Позволих си да взема думата, защото в годините на прехода като че ли само говорим против, само се опитваме да плюем. Аз съм убеден, че пловдивските депутати не станаха да говорят, да вземат отношение, защото ... Нямам конфликт на интереси, нямам общо с Пловдивския панаир, но често съм там. Искам да Ви кажа, че като българин съм горд, че има такъв тип приватизация. Как е станала тя съдът е решил. Четири години, има съдебни дела, накрая Върховният съд казва: „Всичко е по закона”. Но да приватизираш нещо, да не уволниш един човек, да го развиеш, да не събориш нещо, а да го изграждаш и той, Пловдивският панаир, да не е само символ на Пловдив – града, защото той и в частни ръце, и като държавен такъв ще остане символ на Пловдив – още от 1892 г. е такъв, ще остане символ и за България за в бъдеще, защото там се провеждат най-добрите изложения в България в различните области на икономиката, на промишлеността, на търговията, на културата. Пловдивският панаир се поддържа в такова състояние, в което в България малко друга собственост би могло да се каже че има. Държавата го е направила – сбъркала ли е, не е ли сбъркала, фактът, че има такъв тип приватизация, тя трябва да бъде сочена от нас като нещо добро. Успял е Георги Гергов. Казват, че е социалист. Но той го е направил – социалист ... (Шум и реплики в ГЕРБ.) Добре, сигурен съм, че и много от членовете на ГЕРБ и на другите партии имат собственици. Но това, че е запазено, това, че работи, че не са уволнени хора, че има перспектива да се развива, това трябва да ни радва нас, депутатите, и да подкрепяме тоя тип отговорности и тоя тип собственост. Разбира се, че заслужава да бъде подкрепено. Държавата е в правото си да реши дали иска да бъде повече собственик – това го решава държавата – или да продължи да предлага друг тип партньорство и друг тип участие в приватизацията на Пловдивския панаир. Но така или иначе нека да се научим да запазим, което е било символ, и да го правим и в бъдеще да е такъв, а не само да се разделяме на леви и десни. Да гледаме този, който работи, който успява, и да го подкрепяме. Защото това е бъдещето на България. То дава перспектива за България. Благодаря Ви.

Ама това изобщо не е вярно, че Пловдивският панаир бил в цветущо състояние и че се е развивал. Ако проследите участията, ще видите низходящото развитие. Ако видите експониращите ... То си личи по печалбата. Какво се отчита? Нищо не се отчита! За строителните, ремонтните работи нещата са трагични. Ние, пловдивчани, знаем. Аз разбирам защо славословите и каква е връзката. Връзката е масонска, но както и да е. Крепите се, поддържате се едни други. Ясно е, вижда се. Но тази приказка, че не можело да се осъществява контрол върху панаира, защото държавата имала миноритарен дял – ами пратете една данъчна проверка там. Вижте как се прехвърлят държавни активи, как се залагат активи, за да се взимат заеми и тези заеми да се потрошават, и после да се завърта отново всичко. Как пловдивската администрация си затваря очите за това – шефове на данъчни служби в Пловдив, поредица от шефове за знакови лица, местните мафии, които правят всичко това. Така че недейте с тези елейни слова: „Той се развива, той е в прекрасно състояние, той е една градина”. Вие сте ходили там. Да, знам защо сте ходили и с кой сте се срещали. Това е жестоката истина. Днес – последният удар. Всички тук ставаме съучастници на този последен акт, включително и Вие, който се опитвате да защитавате незащитима теза, защото в Пловдив всичко това се знае.

Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем не става дума да заемаме чисто отрицателна позиция по отношение на приватизацията по принцип. И в Конституцията е защитено правото на частна собственост, и приватизацията е важен процес, много важна форма на развитие на икономиката. Но има дейности и има дружества, които по характера на своята дейност не са чисто търговски. Те имат и публични функции. Един много ярък пример на такова дружество е Международният панаир в Пловдив. Неслучайно от самото му създаване той е държавно предприятие, защото при него не може да е водеща търговската печалба. Между другото, от съображенията, които бяха внесени тук, излиза, че то не плаща дивиденти. Така че не намирам аргументите, че сме били против това дружеството да се развива и че поради това възразявам на приемането на днешното изменение на закона. Напротив, дружеството може да се развива успешно именно като мажоритарно държавно, в което би могло да има и частно участие и да бъде по линия на някакво публично-частно партньорство, но във всички случаи водещото начало трябва да е държавно.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Панчев, казахте как се е приватизирало това дружество. Наистина, ако се приватизира съгласно законите – да бъде прозрачно, да няма съмнение, да няма дела, ние бихме се съгласили. В момента държавата и държавното участие в това дружество е поставено като един обикновен наблюдател, като един обикновен посетител – без право да влиза в управлението, без да има право да свиква Общо събрание, без да получава дивиденти. Оставаме с впечатлението, че Вие защитавате един модел, в който един собственик с 50 плюс процента се възползва от цялата собственост от 100%, без да плаща на останалия съдружник, който е държавата. Това ли е моделът? По този начин беше поставена държавата и с останалите приватизации на ЕРП-тата, както се даде като пример. Цялостната приватизация беше порочна. С тези 33% държавата нямаше право на глас, нито право да взема управленски решения. Затова съвсем публично и прозрачно пред всички направихме дружеството публично и на фондовата борса всеки един пловдивчанин, българин може да си купи дялове от това предприятие и да инвестира собствени пари. Но държавата е в ролята на един наблюдател и мисля, че ние, като народни представители и Агенцията за приватизация, трябва да вземем отговорно решение да се намери най-добрата цена за това държавно участие, да се приватизира публично и който иска да си го купи. Въпросът не е да имаме активи, които не носят на държавата нито един лев печалба.

Съгласен съм с Вас, господин Червенкондев, но в демократична, правова държава решението на съда казва така ли е, или не. Станало е, съдът е решил. За съжаление, не виждам господин Шопов, наистина доброто, че това е един от хубавите примери, в които е станало, но е станало в интерес на обществото. Приемам това, което Вие казвате, господин Пирински –държавата трябва да има такива възможности, такава собственост, нещо, с което да представлява държавата, държавните и частните фирми. Така или иначе, то е станало. На много места в света приемат партньори с държавно участие във фирми дори с 1% участие. Когато държавата си е на място, виждам че има партньорство между държавата и собственика на Пловдивския панаир. Мисля, че дружеството „Пловдивски панаир“, защото то вече е акционерно дружество, а като такова е и търговско дружество, има друг характер, друга перспектива, но се развива в интерес на обществото, на частния и на държавния бизнес. Не съм съгласен, че там се е променило нещо. Напротив, все повече и повече стават изявите. Все повече са изложбите, в които участва и държавата, и частният бизнес. Считам, че Пловдивският панаир пълноценно изпълнява функция и роля, заложени в основата в създаването на идеята да бъде изграден като място за извършване на такава дейност. Благодаря Ви.

Госпожи и господа народни представители! Изказвам се, за да подкрепя изказването на народния представител Георги Пирински, което той направи, за отпадане. В обратния смисъл това означава да се запази участието на държавата в собствеността на Пловдивския панаир. Темата е много по-широка. Това, което обсъждаме сега за едно конкретно дружество, е само символ, пресечна точка на множество подобни проблеми. Трябва да е ясно, че в пазарната икономика се използват както приватизацията, така и национализацията – най-често под формата в обратно изкупуване. Страните, които наистина развиват особено социално-пазарна икономика, в определени периоди, с оглед на определена икономическа ситуация и социални потребности, правят и едното, и другото. Каква е ситуацията в България? Разбираемо е, че през първите години, когато собствеността беше изцяло държавна, имаше масиран процес на приватизация. Друг е проблемът, че българската приватизация беше извършена като цяло по такъв начин, че доведе до деиндустриализация, до намаляване на производството, до увеличаване на безработицата. Печеливши в миналото предприятия днес физически се доразрушават. Идете в Берковица, в Троян, в други градове – едни от най-добрите предприятия, които имаха възможност да продължат да работят, да се модернизират и да запазят поминъка на хората, днес ще видите, че са в скелети, които се разрушават за старо желязо и за други материали, които ги сриват физически. Това не го ли наблюдавахме и в селското стопанство? Какво предлагате в областта на оръжейната промишленост? – Да бъде приватизирано също последното производствено държавно предприятие. В областта на енергоразпределението казахте: „Понеже държавата има миноритарни дялове и някой преди нас ги е продал, дайте да продадем и останалите!” Какво става сега? Виждате ли издевателствата? Погледнете една сметка за електричество! Видях – вчера хора ми изпратиха бележка със сметка за 49 лв. консумация за електроенергия, 48 лв. такса високо напрежение, такса ниско напрежение, такса пренос високо напрежение, такса пренос ниско напрежение, такса зелена енергия, още две такси! Тоест хората плащат половината за нещо, което не консумират. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Поради тази причина виждате каква реакция се очертава.

Нали Вие продадохте на Националната електрическа компания!?

Кой, кой ги е продал? Кой ги е продал, госпожо Фидосова? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Продаде ги правителството на НДСВ. Какво общо имаме ние с това? (Силен шум и реплики.)

И сега трябва да се постави въпросът за обратния процес – че в България вече почти е изчерпан потенциалът на приватизацията. Това е големият въпрос. От приватизация България не може да се развива. Тя може да се прилага някъде само по изключение. Сега България трябва да започне обратен процес на нова модернизираща индустриализация с инвестиционно участие на държавата. Няма как иначе да се излезе от това блато. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По тази причина решението с Пловдивския панаир е продължение на инерция. Какво пречи, ако държавата казва, че не управлява достатъчно, да постави въпроса, да влезе в диалог и да каже: „Мога да потърся един-два процента и да увелича своето участие”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, тук вече може да поставите въпроса: Защо не се е реагирало своевременно, когато частни собственици с миноритарно участие са можели да продадат дяловете си на държавата и тя не е проявила активност, за да се осигури това мажоритарно участие? Този въпрос е основателен. Аз не го отричам, но това не е аргумент да продължите по този път още по-драстично. (Шум и реплики.) Отзад нещо се коментира, но ако има реплики ще ги чуя и ще отговоря. Поради тази причина казвам да се постъпва отговорно и независимо кой е – едната или в другата страна, в даден момент Парламентът да тръгне в друга посока, защото ако това не стане, не този Парламент, а следващият, или някой друг ще бъде изринат от хората. Ако вървим по този път ние трябва да направим Парламента частна организация, да се издържа от най-богатите в него, които прокарват лобистките поправки и да бъде ненужен на българското общество. По този път аз няма да вървя. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми колега, искам да Ви задам няколко въпроса, защото от Вашето изказване на практика не ми стана ясно какво предлагате. Първо, предлагате в Пловдивския панаир, по аналогия и в други дружества, в които държавата има миноритарен дял, да се премине към национализация. Това ли предлагате като първи вариант?! (Шум и реплики от КБ.) Или предлагате, защото и това беше споменато във Вашите изказвания, държавата да тръгне да изкупува обратно частния дял?! Предлагате ни това, което Вие подарихте на частния собственик на Пловдивския панаир, сега държавата с парите на всички данъкоплатци обратно да го изкупи по пазарна цена?! Това ли предлагате?! (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Стоилов, Вие казахте, че в първоначалните години след социализма е станала приватизацията на част от тези предприятия – това, което е най-дебатираното в момента. Моля Ви, припомнете през коя година се получи така, че то стана над 50% частно, защото мисля, че това не е било в първите години, а беше само преди няколко години във време на мандата на тройната коалиция. (Шум и реплики от КБ.) Не беше ли така?! Що се отнася до ЧЕЗ, Вие реагирахте, че е приватизирано и останалите електроразпределителни дружества... (Реплики от КБ.) Всички са недоволни от сметките. Но този държавен дял, който го има сега, той какво гарантира?! Какво гарантира така наречената „златна акция” на държавата, пропагандирана от всички нас, когато беше продаден „Лукойл”, по отношение на цените на горивата? Абсолютно нищо не гарантира, защото държавата не води активна политика. Това е цялата истина, а не тези наистина популистки изказвания, които се правят. Що се отнася до времето на НДСВ, Вие най-добре знаете, че в това управление имахте двама министри и негласно го подкрепяхте през по-голямата част от мандата му. (Шум и реплики от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушайки този цирк, казвам „цирк”, защото това не е дебат, давате си ясна сметка защо думата „политик” е мръсна дума. Такова лицемерие тук, от тази трибуна, от човек, който гласува в Брюксел против България, против интересите на България и тука… (Силен шум и реплики от КБ. Реплика от народния представител Михаил Миков.) Добре, ще го уточните Вие къде точно се гласува. Има ли значение къде се гласува против България – дали в Страсбург, или в Брюксел?! Това потвърждава само и Вашето мнение, че се е гласувало против интересите на България. И оттук една загриженост за икономиката, за нещата – защо ние не сме ги оправили и да вземем да направим национализация, защото това е Ваш маниер на работа и така сте правили. И, забележете, да не пипаме на техния човек дяловете, а на тези малките, другите дето са имали дялове – да изкупим техните, а техният човек пак да си остане с многото дялове. Това е политически чадър, който те са правили, и се опитват тук пред всички нас да кажат, че НДСВ е виновно – тези, които ги няма тук и които не могат да взимат участие. Ето, това е некоректното. Явно, че може би човек, когато остава по-дълго в политиката, от което аз се опасявам, става такъв наглец. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Велчев, по-въздържано! За председател на парламентарна група трябва да имате повече аргументи, отколкото квалификации. През 1990 г. други неща говорехте, но не се връщам към миналото. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Ще започна от Вашия въпрос. Не е толкова важна грешката между Брюксел и Страсбург, но Вие казвате, че аз съм гласувал против България. България има различни лица – България и нейното правителство и управление, България са и хората, които живеят в нея. Всичко това е България. Когато съм изправен пред дилемата да гласувам в подкрепа на правителството, което задълбочи редица от проблемите, които трябваше да реши, или да гласувам в интерес на мнозинството български граждани, аз избирам второто – в София, в Страсбург, в Брюксел или където искате другаде. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Така че аз съм отговорен пред българските граждани, а не пред Вашето правителство, защото както в Страсбург, така и тук ние сме в парламент, който отстоява определени позиции. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) По тези въпроси, които са национални, по тези въпроси, които са институционални не съм бил против, но това, което засяга демокрацията, това което засяга интересите на българските граждани, имам своя позиция и ще я отстоявам, независимо каква е Вашата преценка. По отношение на това, което госпожа Стоянова каза. Вижте, в тези години различни хора са били на удобната страна. Обикновено политиците са се сменяли понякога повече, отколкото хората, които са в икономиката. Това до известна степен също е обяснимо. Тук не излизам, за да защитавам един или друг бизнесмен, това трябва да го разберете. Аз не съм купувал и продавал нито Пловдивския панаир, нито нещо друго, нито съм одобрявал някои от тези неща. Критиките Ви към тройната коалиция в това отношение няма да ги отклонявам – ние сега не водим спор между тройната коалиция и ГЕРБ, ние водим спор за това каква да бъде България утре. Не Ви предлагам да възстановим България на тройната коалиция. Тя получи своята оценка, така както и Вие ще получите Вашата оценка. Ние вече говорим за това кое е необходимо на България. Поради тази причина тези инструменти остават в сила – държавата наистина да управлява, както каза господин Чукарски. Това че държавата управлява лошо не е априорен аргумент, че държавата е лош стопанин. Когато се назначават хора, които не отиват да защитават държавните и обществените интереси – те са отговорни, защото ние виждаме в много случаи, че това е хранилка за политически партии и за лица, които нямат нито собствена воля, нито достатъчна подготовка, за да отстояват тези интереси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо председател. Така че нищо не отменя предложението. Това, което предлагам, е да отпадне от приватизацията делът на държавата в Пловдивския панаир. Много ясно е. Аз предлагам нов курс в държавата политика, в който да има, освен частната икономика, държавно участие в икономиката и държавна отговорност в нея. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, предстои да преминем към § 2 на предложения законопроект, който засяга приватизацията на ВМЗ – Сопот, но моето процедурно предложение е да прекъснем обсъждането на този законопроект и да преминем към т. 6, а именно отменяне на Решението за одобряване на Стратегията за приватизация на ВМЗ – Сопот, тъй като едва ли можем да разглеждаме § 2 при действаща Стратегия за приватизация. Както беше казано вчера, когато се приемаше седмичната програма, двете точки са взаимосвързани, но очевидно т. 6 – отменянето на решението, предхожда вземането на решение за изваждане от списъка. Процедурното ми предложение е, предполагам, че господин Червенкондев и господин Доброслав Димитров биха се съгласили, очаквам и Вие да го подкрепите, да прекъснем разглеждането на т. 5, да преминем към т. 6 и след това да продължим по т. 5.

Има предложение от народния представител Георги Пирински § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Предвижда се отпадането на дружеството ВМЗ – Сопот от Приложение № 2 към Закона за приватизацията. Приложението е към чл. 35а от закона. Това е първият текст от Глава седма, която е „Приватизация на търговски дружества от значение за националната сигурност на Република България”. Много говорим в последните дни за национална сигурност. Днес имаме пореден случай, в който мнозинството ни предлага решение, което е в разрез с националната сигурност. Какви са аргументите, които са посочени в законопроекта, внесен от господин Червенкондев и негови колеги, който поначало, уважаема госпожо председател, е неправомерен, тъй като такъв законопроект може да внесе само Министерският съвет, който е вносител на Стратегията за приватизация, който е отговорен за отрасъла, свързан с националната сигурност? Накратко казано, мотивите са, че тъй като единственият кандидат да приватизира дружеството не е внесъл трите милиона депозит и процедурата е провалена, сега дружеството е пред невъзможност да покрие своите разходи и да развие своята дейност, заплашено е от обявяване в несъстоятелност и пълно закриване, ето защо час по-скоро трябва да бъде извадено от Приложение № 2 и да бъде предоставено за приватизация на Агенцията за приватизация. Тук бих искал да продължа аргументацията на господин Стоилов по предходния текст. Това ли е единственият изход при създалата се ситуация? Ако държавата има наистина отговорно отношение към такова дружество, то вместо оздравителен план, колкото да се закърпи положението, за да може да се продаде как да е, би трябвало да има оздравителен план, който да възстанови жизнеспособността на дружеството. Уважаеми колеги, ние приехме с Вас и с Вашите не само гласове, но и с Вашите предложения текстове в Стратегията за приватизация, в която, забележете, миналата година в края на месец март е записано, че дружеството проектира, произвежда, поддържа големи артилерийски реактивни боеприпаси и неуправляеми ракетни системи, взриватели, обработващо и нестандартно оборудване, инструментална екипировка, абразивни и диамантени инструменти, нестандартни машини, успешно осъществява утилизация на боеприпаси. Дружеството притежава лицензи и патенти покриващи диапазон от оръжия, боеприпаси и неуправляеми ракети, използвани от страни – членки на НАТО и от други държави. Когато в края на януари миналата година Министерският съвет одобрява проекта за стратегия да бъде внесен в Народното събрание има кратка дискусия между министрите Трайков и Дянков, където господин Дянков пледира за по-широко определение на потенциалните приватизатори, които може и да не са от бранша, но да имат финансов ресурс. Министър Трайков обосновава обратната гледна точка. Заключителната директива на министър-председателя господин Борисов е: „Приемаме т. 1 на вносителя, с изричното му указание да се внимава да не се продаде и след това да се разпарчетоса и ликвидира. Това да бъде съобразено с условията, които се налагат”. По-малко от една година след тези предначертания се оказва, че правителството е напълно безсилно да осигури реализация на собствената си стратегия. Не е чудно защо! Защото в дебата в пленарната зала, когато се приемаше стратегията и беше повдигнат въпросът за националната сигурност заместник-министър Радев в края на дискусията, взимайки отношение по повдигнатите въпроси, разви тезата, че: „Виждате ли, уважаеми господа, държавните предприятия не могат да печелят и щом станат частни започват да печелят”. Сочи конкретни примери – с „Арсенал”, с „Аркус”, а що се отнася до ВМЗ казва така: „Предприятието е декапитализирано. Отдавна необходимите за армията като краен продукт изделия не могат да се произвеждат”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И следващото изречение: „Например противотанковите средства, за които е създаден заводът, вече се произвеждат в „Арсенал” и в „Аркус”. Какво означава това? Че съзнателно и преднамерено и то през последните години това дружество е лишавано от своя печеливш предмет на дейност и днес ни се казва: „Няма как, дайте да го вадим от списъка и да го приватизираме”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз неслучайно поставих въпроса, че първо трябваше да разглеждаме стратегията, защото има необходимостта от много сериозни обяснения…

… защо тази стратегия е провалена от правителството и кой е отговорен за това. Но отговорността сега, както беше казано, какво ще гласува тази пленарна зала, е дали на практика разпродажбата е хей така на това дружество, или ще отхвърли това абсолютно порочно предложение и ще вземе обратната линия за неговото стабилизиране. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, бих искал първо да тръгна от началото на Вашето изказване. Много пъти това мнозинство е обвинявано, че вкарва закони или предложения, които се правят в преходни и заключителни разпоредби, от един закон в друг, но явно се забравя парламентарната практика, която е била и в предходни народни събрания, която важи за парламентаризма и сега. С колегите сме внесли отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с който предлагаме ВМЗ – Сопот да отпадне от Забранителния списък. Господин Пирински е бил председател на Четиридесетото Народно събрание. Той много добре знае как и не е следвало да допусне да бъде изваден от списъка „Булгартабак”. Нека да погледнем! Имаме доклад на 15 декември 2008 г. – за кой закон според Вас? – за Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Там между първо и второ четене има предложение на народен представител, с което се предлага промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол – да се отмени т. 1 на Приложение № 2. Четиридесетото Народно събрание под председателството на господин Пирински естествено взима решение да се създаде § 99 от Преходните и заключителните разпоредби на не кой да е закон, а на Закона за държавния бюджет, с който в Закона за приватизация и следприватизационен контрол т. 1 на Приложение № 2 се отменя и „Булгартабак” вече не е в Забранителния списък. Този народен представител е господин Румен Овчаров. Предложението е подкрепено от Четиридесетото Народно събрание, направено е в Преходните и заключителни разпоредби между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Що се отнася до ВМЗ – Сопот и националната сигурност, господин Пирински, кое е по-правилно – да бъде приватизирано или да бъде ликвидирано чрез несъстоятелност? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Преценете Вие кое е по-правилно за националната сигурност.

По-голямата част от репликата на господин Червенкондев не беше по съществото на въпроса, а по предходни практики. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз ще се спра на тази част от репликата му. Истината е, че Народното събрание днес – с този нисък процент на доверие, е резултат и на сегашния Парламент, но безспорно и на практиките, наложили се в предходни народни събрания. Това че са се сложили определени практики, които прогресивно са намалявали рейтинга на Парламента, е още една причина час по-скоро да се разделим с тях. Това, което и аз като председател на Народното събрание, и мнозинството тогава сме правили и сме допускали, бе оценено от избирателите през юли 2009 г., когато те изразиха своето отношение, включително и към работата на Четиридесетото Народно събрание наред с другите аспекти на управлението тогава. Но трябва да разберем едно – всеки, когато поема управленския мандат и отговорността да управлява, не може да оправдава свои действия с това, че така е правено преди. А точно обратното – трябва да доказва, че скъсва с порочни практики и тръгва по друга линия. Това че господин Червенкондев вади пример от 2008 г. още веднъж напомня за нещо, което не е трябвало да се прави, но по никой начин не може да оправдае ако Вие днес гласувате „за” това предложение. Що се отнася до въпроса по същество – какво избирате ликвидация или приватизация, аз не знам защо отричате третия момент – оздравяване и укрепване на дружеството като държавно, което е напълно възможно.

Защо не го укрепихте?

Вие сте на власт сега.

Ние заварихме разграбена...

Три и половина години управлявате. Може да се започне да се управлява, ако искате. (Реплики между народните представители Искра Фидосова и Георги Пирински.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще гласувам „против” предложението на вносителите за изваждането на ВМЗ – Сопот от Забранителния списък за приватизация и ще подкрепя предложението на господин Пирински – ВМЗ – Сопот да остане в Забранителния списък и за него да се направи оздравителна програма. Продължавам да считам, че този шанс още не е загубен, може да се направи оздравителна програма и това предприятие има капацитета и професионализма да стъпи на краката си и да продължи да работи. Вместо това правителството предлага План за ограничаване, съкращение на дейността и съкращения на служители. Няма съмнение обаче, колеги, че правителството всъщност носи цялата отговорност за управлението на ВМЗ – Сопот. Защото Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е принципал на ВМЗ – Сопот и това дружество е с над 50% държавно участие. Думите на Бойко Борисов, че правителството няма ангажимент да търси пазари на ВМЗ – Сопот са абсолютна лъжа, защото чл. 27, и по-точно ал. 8, от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България внася ангажимент на министъра на отбраната заедно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма да търси пазари за предприятията от военнопромишления комплекс. Тази стратегия е приета през 2012 г. от Министерския съвет, от правителството на ГЕРБ, и е озаглавена „Стратегия за развитие на българската отбранително-технологична индустриална база”. Стратегията вменява задължение на правителството в лицето на министъра на отбраната и министъра на икономиката, енергетиката и туризма да използват активно възможностите си по линия на външната и индустриалната политика в областта на отбраната и сигурността, за да запази и развие предимствата на своята отбранителна промишленост, в това число в ключови високотехнологични сфери. Само още едно нещо ще спомена от стратегията. „Правителството се ангажира с ефективно представяне на основните предимства на отбранителната ни индустрия и лобирането в чужбина пред потенциални купувачи на отбранителни продукти и услуги от България. Това ще бъдат основните средства и методи за активно провеждане от страна на държавата на политика на развитието на българската отбранително-технологична индустрия.” Правителството в своята политика в последните три години си затваря очите пред това, че ВМЗ – Сопот е единственото предприятие в тази област, което работи на загуба. Неговият директор е назначен веднага след поемане на управлението на държавата от ГЕРБ, един месец, след като е станал член на ГЕРБ. Пита се в задачата защо правителството уволнява директори на други държавни дружества, с държавно участие, които работят на печалба за милиони, а продължава да държи директора на ВМЗ - Сопот? От една страна, имаме печелившо предприятие и следва уволнение за директора, а от друга страна, имаме губещо предприятие и следва толериране от правителството на пагубното му управление. Некомпетентното управление от страна на правителството умишлено, целенасочено и последователно води до унищожаването на ВМЗ – Сопот. Това, колеги, е предприятие с национално значение, затова е в Приложение № 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. То е от значение за отбраната и националната сигурност на страната. То е изключително важно за региона на Карлово, Сопот и Калофер. Закривайки го, приватизирайки го, съкращавайки от работниците и пращайки ги да правят облагородяване, държавата ще загуби тези специалисти. Изваждайки го от Забранителния списък, дружеството ще бъде продадено или по-точно дадено за жълти стотинки без ангажимент за запазване на работни места и без каквито и да било други ангажименти. Трябва да се знае, че приватизирането на парче, без стратегия, означава само едно – ликвидация. Но целта на това правителство не е дружеството да работи и да се развива, а да бъде доведено до състояние, подходящо за новия собственик. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на независимите народни представители, поисках тази процедура. На този ден, през 1900-та г., умира легендарният капитан Петко войвода.

Една от най-ярките личности в историята на националноосвободителното движение в Тракия, най-популярният тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е запазил незаличими спомени и възпял в песни и легенди. Капитан Петко войвода е роден в китното и будно родопско село Доган Хисар...

...на 18 декември 1844 г. Станал хайдутин, едва 17-годишен той се посвещава на Освобождението на Тракия.

Възторжен борец за народна свобода,...

...извисил се до най-възвишените идеали за свобода, братство и равенство, следовник на великите апостоли на българската Свобода. Благодаря.

Защо няма такава процедура?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя предложението на господин Пирински за изваждане на ВМЗ – Сопот от Забранителния списък, с няколко достатъчно сериозни причини и аргументи, които би трябвало да получат своите ясни отговори. Първо, по един такъв ключов въпрос прави впечатление, че в залата не присъства икономическият министър. Той вероятно няма и какво да каже и обяснението, че не е сред вносителите по никой начин не отменя ангажиментите, които той има по закони, като член на правителството. Второ, от края на миналата година досега една серия от въпроси продължават да остават без смислени отговори. Вече съм имал възможност да заявя, че държавното предприятие „Кинтекс” предоставя на ВМЗ – Сопот един път 6 милиона през септември месец, ако не греша, и след това – 1 милион, в края на миналата година. На какво основание са предоставени тези средства до ден-днешен нямаме отговор от страна на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Нещо повече, тази година в средата на месец януари се превеждат още 4 милиона на ВМЗ – Сопот, като не е ясен източникът, от който идват тези средства, нито основанието, на което се превеждат тези 4 милиона. Разбира се има най-общо казано два варианта. Единият вариант е да е от частна фирма – поръчител на определена продукция във ВМЗ, другият – да е от държавна фирма. Ако е от държавна фирма, най-вероятно това е „Терем”. На какво основание са преведени и тези 4 млн. лв.? В широката общественост остана впечатлението, че с тези 4 милиона всъщност са платени заплатите на работниците и служителите във ВМЗ – Сопот. Ние нямаме отговор на тези въпроси и тръгваме към една радикална стъпка, от която очевидно проблемите в региона ще се задълбочат от социална гледна точка, имам предвид ръстът на безработицата, който ще последва. Ще последват и редица други проблеми, защото ВМЗ – Сопот е един от най-големите икономически организми в България, свързани с логистиката по обезпечаване на неговата нормална работа, взаимната свързаност с други предприятия, местната промишленост и битовите услуги, пряко ангажирани в изхранването на тези хора – в обличането им и така нататък, тоест последствията няма да засегнат само тези 3 хил. работещи. Имаме ли стратегия, имаме ли представа в каква посока ще се развива предприятието от днес нататък? Това, което каза госпожа Христова, е изключително важно да бъде чуто и разбрано. Защо този директор, който е с безспорен принос в задълбочаване на кризисното състояние на предприятието, продължава да го овладява? Тук говорим за абсолютна безотговорност, защото имам основание да считам, че парите, преведени от „Кинтекс”, са разходвани за всичко друго, но не и за материали за обезпечаване на определена сделка. Имаме ли договор между „Кинтекс” и ВМЗ – Сопот от септември миналата година, когато е направен основният превод, или тези пари са преведени на друго основание? На какво основание? Ние нямаме отговор на тези въпроси, тръгваме към съкращаване на хора, нямаме яснота дали предприятието може да започне работа сега, в тези условия, преди евентуално стартиране на приватизационна процедура и въпреки това отиваме на тази стъпка!? Какво правим с нея? Обезпечаваме евентуална приватизационна процедура със съзнанието, че сме довели предприятието до зануляване, нещо по-лошо – до огромен дълг. Тук спекулациите, че, видите ли, предходните директори са с принос в тази посока, достатъчно ясно могат да бъдат опровергани от една справка, от която е видимо, че за периода, в който господин Иван Иванов ръководи предприятието, дългът на ВМЗ се редуцира с повече от 30 милиона. Когато говорим за необходимостта от военно-промишлен комплекс, ние трябва да се сме със съзнанието какъв е ангажиментът на държавата – тя има ли ангажимент към своята сигурност или не? През последните месеци е очевидно, че държавата няма визия за развитие и реализация на политика, свързана с националната сигурност на страната. Това е видимо от редица актове, които ни се случиха и от редица безотговорни действия на българското правителство. Изваждането на ВМЗ – Сопот ще е поредният удар върху националната ни сигурност, но пак казвам, това ще удари по един много тежък начин целия регион. Това е целият регион, не са само трите общини, за които говори госпожа Христова. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да се върнем малко към началото на този дебат – каква е целта на колегите, които внесоха това предложение? На пръв поглед, според тях, вероятно това е единственият начин да се предотврати процедурата по несъстоятелност. Но тук можем да си зададем следващия въпрос – оттук насетне какво? Какво ще се случи оттук насетне, ако това решение се приеме? Стои и не по-малко резонният въпрос, който постави господин Пирински – защо не анализирахме причините за неизпълнение на стратегията в последните 4 години, за да можем да видим какво е сгрешено и евентуално да се вмени в краткото време, за което уж има амбицията директорът да направи оздравителен план. Запомнете тези ми думи – никакъв реален оздравителен план няма да се направи и няма да се изпълни. Няма как да се случи това! Същият този човек в продължение на 4 години е водил предприятието към фалит под мъдрото ръководство на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а ние сега очакваме от него да направи чудеса в тези няколко месеца, в които някои вероятно предполагат, че ще трябват, за да се сключи приватизационен договор. Това просто няма да се случи, ще се отиде към ситуация за удовлетворяване на предварителните искания на евентуално потенциалните приватизатори, а дали са тези, които бяха поканени или са други, ще поживеем и ще видим. Но нищо от това, което всички декларираме, че милеем тук, а това е работещите там да не останат всички на улицата, няма да се случи. Искам само да припомня на тези, които не знаят обстоятелствата – Николай Петков ги знае много добре. Преди 20 и повече години там са работили 27 хил. души в целия регион и даже в регион извън Пловдивския, имали са изнесени производства. Това не е само статистика, едно число. Това са семейства, това са доходи, това е съществуване на тези хора. Свиването на производството в тези години доведе сега до това те да са 3000, но все пак това са 3000 съдби. Там, в този регион, в тази община, освен приватизираната част от ВМЗ – за лагерите, нищо друго не работи. Тези хора или трябва да пътуват много далече, или да се преместят и да си намерят работа, или да се обрекат на мизерно съществуване. Няма нито един аргумент от вносителите какво ще се случи в следващите няколко месеца. Сега хората, които са успели да се убедят да напуснат Сопот и да отидат да работят другаде, са се съгласили да напуснат. Други са пуснати в платен отпуск, уж за да се намалят разходите, най-малкото по елементарната издръжка на сградите там. Няма обаче нито една разумна мисъл, нито един разумен довод не се чува от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма какво ще става в следващите няколко месеца. Изглежда правителството се плаши единствено тогава, когато хората излязат на улицата да протестират. Само това ги кара бързо да се разтърчат, да намерят някой лев, да запушат протестите и да чакат следващите няколко месеца, когато отново ще се събере недоволство у хората. Няма да подкрепя предложението, не че очаквам стратегията да проработи в следващите няколко месеца, ако остане, но просто не вярвам, че ще направите нещо полезно за хората от региона. Такъв завод има два компонента: единият е икономическият, от гледната страна на собственика; от гледната страна на заетостта обаче са хората. Този компонент обаче не Ви интересува, защото ако Ви интересуваше, собственикът, в лицето на министъра на икономиката, на министъра на отбраната, нямаше само да се разхождат по командировки напред-назад, из Африка, из Азия и да не продадат нищо, да не сключат нито един договор. Кажете ми има ли такъв завод в света, като нашия завод за боеприпаси, който да не се нуждае от огромната подкрепа на държавата?! Дори и частен завод да е, там трябва да има мощно лобиране за интересите на този производител, за тази държава, защото там се плащат данъци. Вие не си мръднахте пръста в това време. Стотици командировки в най-различни страни по света, където купуват оръжия. За съжаление на пацифистите, в света се водят войни и трябват боеприпаси. За нашата икономика, за нашето предприятие, което произвежда такива неща, това е важно, важно е обаче да има и хора, които мислят и искат да направят нещо полезно за държавата и предприятието. Такова нещо аз не наблюдавам през последните четири години.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се възползвам от изказването на колегата Румен Петков, който каза, че държавата няма в момента стратегия за ВМЗ – Сопот. Искам да кажа, че това правителство на ГЕРБ няма стратегия за решаване в интерес на държавата и предприятието. Мисля, че се изказаха достатъчно красноречиви аргументи, че предприятието се води умишлено към фалит. Държавата не полага никакви грижи, за да намери решение. Вижда се от едно от изказванията, че част от потенциалната продукция на ВМЗ е прехвърлена на новите предприятия, вече приватизирани – „Арсенал” и „Аркус”. Да се говори, че е губещо едно от бившите, от последните така наречени „златни яйца” от огромния военнопромишлен комплекс, който имаше България и който беше невероятно печеливш, защото в цял свят, бих казал, няма губещи оръжейни производства?!… Виждате какво правят отговорни представители на Съединените американски щати: как бившият посланик Уорлик лобираше тук за шистовия газ, включително бившият държавен секретар Клинтън. Ако управлението на държавата си е на мястото, това е нейно задължение. Що се касае до държавния ангажимент към оръжейния бизнес, той е много ясен: без държавата да се намеси, не могат да се защитават пазари. Това са много сложни взаимоотношения – да се защитят държавните интереси в този печеливш бизнес. Доколкото си спомням, България беше на седмо място преди промените. (Реплики от ДСБ.) Да се говори, че няма друг начин, е ясно: ще се извади от списъка, ще се разпарчетоса и ще се унищожи това предприятие с всички последствия, за които говориха колегите. Доколкото си спомням, госпожа Нинова сподели тук опита, намерен от предишното управление как да се решават въпросите. Предполагам, че тя отново ще Ви го напомни по-аргументирано. Да се говори, че няма друг изход, е абсолютно несъстоятелно! Мисля, колеги от ГЕРБ, депутати, че Вие за пореден път доказвате, съжалявам да го кажа, че Вие сте съучастници в едно управление, което води до съсипията на един от малкото последни заводи от оръжейната ни индустрия. Аз подкрепям предложението на господин Пирински. Благодаря.

Уважаеми колега Радославов, няма да повторя аргументите си за офсета, защото смятам, че веднъж казани, са чути. Ще изтъкна други аргументи. Колеги от ГЕРБ, противоречите си. Когато има противоречие между думи и документи, предлагам да дадем предимство на документите. Например на този документ – Стратегия за развитие на българската отбранително-технологична индустриална база, документ, който колегите преди мен споменаха. Искам сега с текстове от тази стратегия да оборя основните Ви тези днес. Напомням, че все пак тази стратегия сте си я приели Вие. Първата Ви теза, за да защитите позицията си днес, е, че ВМЗ – Сопот, е технологично остаряло предприятие и има нужда от инвестиции, за да стане конкурентоспособно, тъй като в момента не е заради старата си база. Миналата година в тази стратегия сте записали друго, тук пише така: „Българската отбранително-технологична индустриална база притежава технологични възможности, потенциал и осигурява производство на продукция на световно равнище в областта на лекото въоръжение, боеприпасите и отделни направления на радио-електронната война. „Боеприпасите” означава ВМЗ – Сопот. Как така миналата година бяха високотехнологични, а днес вече не са?! „Съществуват възможности и са налице отделни постижения на изследователската и на развойната дейност и експерименталното производство, което е над световното равнище, представени и ползвани в страните от НАТО, Европейския съюз и т.н.” – още един аргумент, че днешното Ви твърдение за ВМЗ – Сопот, като технологично остаряло предприятие, не отговаря на истината. В тази стратегия пишете кои са приоритетните Ви предприятия от военнопромишления комплекс. Пише така: „Предприятия, институти и организации, разработващи, произвеждащи и предоставящи на националните въоръжени сили и чуждестранните армии продуктови направления, като: боеприпаси, неуправляеми и управляеми ракети”. Това, преведено на нормален език, означава ВМЗ – Сопот. Значи, миналата година го слагате като приоритетно предприятие, високотехнологично, за което държавата ще се грижи? Изтъкнахте още един втори аргумент – че трябва да направите съкращения на работниците, за да оптимизирате работата на предприятието. Правителството полагало всички усилия, за да им намери подходяща работа, за да не загуби този потенциал. Каква работа? Това, което предлагате, заслужава уважение, разбира се. Всеки труд е почтен: монтьори, чистачки и т.н. Вижте обаче какво сте написали в тази стратегия: „Над 90% от работещите в отбранителната индустрия са научно-технически и производствен персонал, гарантиращ разработването и производството на високотехнологични, качествени продукти и системи, някои от които без аналог в света”. Какво правите с тези хора? Губите изключителни професионалисти в сектор, важен за България и за националната сигурност, и ги пращате да работят каквато и да е друга работа. Гарантирате, че след това предприятието ще работи и ще се стабилизира. С кого, с каква работна ръка, като тези хора, на които признавате такъв потенциал, ги губите в момента. Третият Ви аргумент е, че държавното предприятие се управлява зле, държавата трябва да се оттегли оттам и то да се приватизира бързо. Колеги, в стратегията сте записали, че „Приема балансирано държавно участие, което ще осигури общи стратегически приоритети”. Нали „балансирано” не означава нулево, или въвеждате някакъв нов смисъл в тази дума?! Продължавам по отношение на държавата. „Партньорството между държавата и сектора следва да се осъществява на основата на солидарна отговорност.” Къде е солидарната отговорност на държавата? Тук става въпрос за абдикация на държавата – за никаква отговорност. И последно, твърдите, че държавата няма начин да осигури работа на ВМЗ – Сопот. В документа Ви от миналата година пише така: „Държавните органи ще приемат пакет от мерки за подобряване на дългосрочното гарантиране на доставки за отбраната и сигурността на страната”, което, преведено, означава, че държавата ще даде поръчки за утилизация, а и по онова време все още съществуваше офсет – не го бяхте премахнали, вероятно можеше да даде и индиректен офсет. Сега вече не може. Но този ангажимент Вие сте го поели в официален документ. На второ място – „Държавните органи разработват и изпълняват съвместно със сектора програми за стимулиране и подкрепа на износа на отбранителни продукти както на единния европейски пазар, така и в трети страни”. Уважаеми колеги, знаете ли какво е средството за реализиране на тази цел? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нарича се „смесени междуправителствени комисии”. Преди няколко месеца поисках от министър Добрев информация...

...какви комисии е провело българското правителство и какви решения е взело за други държави – трети, и европейски страни. Беше ми отговорено и нямаше нито дума за преговори или за участие на представители на военнопромишления комплекс в международни преговори по време на посещение на българското правителство навън. Какво се случи, колеги, за една година? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От този иначе добър, сериозен и смислен документ стигнахте до положението днес сами да го опровергавате. Риторичен въпрос.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, днес разглеждаме наистина важен въпрос – състоянието на Вазовските машиностроителни заводи и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за желанието на правителството да бъдат спасени. Това е възможността. От доста изказвания преди мен на уважавани колеги стана ясно или поне за обществото започна да се говори, че единствено и само управлението на ГЕРБ е довело до състоянието, в което се намират ВМЗ, че те до вчера са цъфтели и връзвали, работили са по над 24 000 души и за три години и половина са в това състояние. Каква е истината? Както казаха и колегите, трябва да говорим с факти, с документи и с цифри. Финансовото състояние на ВМЗ не е толкова лошо от две-три години, в невъзможност да обслужват своите задължения. Това състояние на ВМЗ е от десетки години. За 10 или 12 години държавата с нейната социална ангажираност и управление е натрупала задължение на това предприятие над 130-140 млн. лв. Говорим за предходните няколко години. След поемане на управлението от ГЕРБ предприятието започва да се съвзема, доколкото е възможно – по-високи продажби, намаляване на загубите. Но истината е, че най-големите загуби, като през 2008, 2009 г., са над 10-15 млн. лв. годишно. Това е превишаване на разходите над приходите. Всяка година тази загуба намалява. Така е от 10 или 12 години, докато стигне 150 милиона. Какво е състоянието на ВМЗ в момента? Декапитализирани, с натрупана загуба, с намалени поръчки поради конюнктурата и икономическото състояние в региона и по света, с дела за несъстоятелност. Неслучайно попитах още след първото изказване на господин Пирински: кое е по-добре – приватизация или ликвидация? Има насрочени дела за ликвидация, тоест за несъстоятелност на това предприятие. Тези 3200 души в момента ще бъдат без каквато и да била защита. Държавата няма да има възможност на база тези активи, които са останали, на база частния инвеститорски интерес да получи нито един лев или да не бъдат поети никакви ангажименти от страна на бъдещи приватизатори. Това не е отговорно по отношение на тези 3200 човека, които работят. Ако се мине в такава несъстоятелност, истината е, че ще бъде един ужасен край, разпродаване на парче и така нататък. Това, което ние предлагаме, е да се излезе от Забранителния списък за приватизация, да се мине през оздравяване, което вече се вижда и се усеща от всички работещи в Сопот. Получиха се всички неизплатени заплати. Работи се сериозно за пренасочване на голяма част от хората, които доброволно ще напуснат работа от ВМЗ, в други частни и държавни фирми. Социалните програми на Министерството на труда и социалната политика са активизирани максимално, за да могат да се пренасочат хора и към тях. След оздравяването ще има приети от Надзорния съвет критерии на Агенцията за приватизация, в който от седем представители само трима са на ГЕРБ, тоест нямаме мнозинство. Ще има критерии за запазване на производството, на заетостта и това ще бъде одобрено от Надзорния съвет след оздравяването на предприятието. Когато имаме санкцията на Надзорния съвет, на надпартийния орган, който е в Агенцията за приватизация, мисля, че това е отговорното. Отговорността на държавата се свежда до запазване на социалните придобивки и работните места. Това може да стане с отговорна държавна политика, оздравяване и намиране на потенциален приватизатор, който да развие предприятието. Дай Боже да станат не 3000 – 5000 работни места! Доказано е, че в момента това не може да се случи. Благодаря Ви.

Господин Червенкондев, не знам с каква вътрешна убеденост говорите за запазване на работни места и за социална политика. Това бяха текстове, записани в стратегията през месец март миналата година по предложение на Ваши народни представители, първият от които беше господин Делян Добрев, тогава народен представител, който участваше в съгласуването на тези текстове, по настояване на синдикатите, на опозицията и по мнението на много от Вашите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ. Сега, когато се провали сделката, аргументът беше, че тези изисквания в стратегията ограничават потенциалните фирми, които биха се заинтересовали от приватизацията. Тоест трябва да има масови съкращения, отпадане на изисквания за запазване на заплати, на социални придобивки, за да станела по-гъвкава офертата. И Вие тук днес ни казвате, че сега ще се направи оздравителен план, който да осигури всички тези неща! Това е повече от несериозно! Вторият въпрос: какво може да се прави оттук нататък? Вече бяха предложени редица съвършено конкретни стъпки от колегите. Самият господин Стоенчев се оплаква, че няма пари за материали за изпълнение на поръчки, които са потенциално реализуеми от предприятието в сегашното му състояние! Има заявени средства, които са преведени, но се оказва, че не са отишли там, където трябва! Има огромна утилизационна програма, която виси на шията, грубо казано, на отбранителния комплекс, която се реализира извън ВМЗ! В света се стреля изключително интензивно, за съжаление, което става с боеприпаси – Вие казвате, че няма пазар за тази продукция! Абсолютно несъстоятелна е позицията Ви! Изходът е да не се сваля от Приложение № 2, да се разгледа стратегията; да се разгледа стратегия за допълнителни стъпки за реализация на стратегията, които министерството да внесе! Но очевидно министърът пет пари не дава.

Уважаеми колеги, не исках да повтарям аргументите, които изложих на първо четене, но изглежда ще се наложи, защото не сте ги чули, а и се чувствам длъжна да опровергая господин Червенкондев. Вярно е, че и при предишни управления е имало проблеми във ВМЗ – Сопот, но ние не приемаме тезата Ви, че предишното правителство е докарало завода до това състояние, защото предишното правителство беше реализирало програмата за така наречения „индиректен офсет”, което означаваше голяма немска фирма да утилизира боеприпаси от цяла Европа, произведени навремето от ВМЗ – Сопот, на площадката във ВМЗ – Сопот. Голяма френска фирма искаше да произвежда резервни части и бяхме стигнали до подписване на договор, който стои в министерството, за резервни части за „Еърбъс”-и. Имаше цялостна програма, която включваше ремонт и подготовка на производствено хале за тази офсетна програма. Имаше програма за включване в утилизацията на Министерството на отбраната. От Вас се изискваше просто да ги продължите, не само да ги спрете, както направихте. Променихте цялото законодателство и Наредбата за специалните обществени поръчки, и в Закона за обществените поръчки премахнахте тази възможност, а що се отнася до оздравителния Ви план, като не искате да чуете нашите аргументи, Ви предлагам, колеги, да чуете аргументите на Пламен Димитров – президент на КНСБ. Господин Червенкондев ги е чувал, защото те дойдоха при нас в Комисията по икономика и там пише така: „В изпълнение на взаимното съгласие за изработване на оздравителна програма в дните след срещата мениджмънтът на ВМЗ представи на синдикатите първоначална информация за предстоящите преговори за оптимизиране дейността на дружеството. Тя обаче съдържа единствено предложение за съкращаване на 900 души персонал, но не и програма за оздравяване на дружеството. Такава политика ние не приемаме”. За каква оздравителна програма говорите? Говорите само за съкращение на онези хора, които Ви прочетох във Вашата стратегия как сте оценили – като „персонал”, а те са професионалисти, които са подготвени, могат, и доказано са произвеждали високотехнологични продукти на световно равнище.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червенкондев, господин Пирински започна със същностния въпрос: къде видяхте оздравителен план? Къде виждате оздравителна програма? Това Ви твърдение не е несериозно, то е абсурдно. Второ, говорим за задлъжняване на завода. Нима не разбирате, че само за последните четири месеца натрупаните дългове към „Кинтекс” отиват на 7 милиона? Натрупаният дълг към незнайно кой, предоставил 4-те милиона, значи Вие сте натрупали за четири месеца 15 милиона задължения при признанието на директора, че няма закупени материали за производство на каквато и да е продукция. Очевидно е, че „Кинтекс” превежда 7 милиона за заплати и за закупуване на материали за производство на конкретна продукция. Тези материали не са закупени. Това е престъпно управление на предприятието! Ами, ако другата фирма, която е привела 4-те милиона, ако, пак казвам, е държавната фирма „Терем”, която също не е в бляскаво състояние, и ако с тези 4 милиона сте платили заплатите и не сте закупили материали за производство на съответната продукция, какво правим? Този див популизъм, който беше разгърнат – ето, 4 милиона, решаваме въпроса – заплати, сълзи, лук и други ред неща, след два месеца предприятието ще бъде по-зле с тези задължения, за които Ви говоря и с тази си неспособност да произведе каквото и да е. В предприятието няма материали, с които да бъде произведена продукцията, евентуално за „Кинтекс” и техен потенциален външен договор. В предприятието няма материали, с които да бъде произведена продукция за тези 4 милиона. Вие ги пускате в неплатен отпуск сега всички, съкращавайки 900 човека.

Това е реалността, пред която са изправени и ВМЗ, не дай Боже, и „Терем”, и като цяло военнопромишления комплекс в резултат на едно безумно управление!

Благодаря Ви, госпожо председател. Ще започна отзад напред – към господин Петков. Както казах и преди малко, както показах и с цифри – финансовото състояние на ВМЗ – Сопот, не е от вчера, то е от много години. Вижда се, че с всеки изминат ден, макар и през изминалите две години да има по-големи продажби и по-малки загуби, това не се получава. Що се отнася до господин Пирински – да, господин Пирински, Вие както и колежката Нинова четохте и стратегията. Там имаше заложени критерии. (Реплики от КБ.) Цитирахте и Делян Добрев за това какви предложения са правени – да, на база на тази приета стратегия, на база на тези критерии, които бяха заложени в нея, тя не сработи. Процедурата за приватизация не се получи – имаше един участник, в момента той се отказа именно поради невъзможност да изпълни поетата и приетата от Министерския съвет стратегия, потвърдена от Народното събрание. Интересно – госпожа Нинова няколко пъти каза за офсетните поръчки, за директния и индиректния... Това бяха едни възможности за заобикаляне на Закона за обществените поръчки и казано по-леко, за да е прието от хората, в България какво се получаваше – в България българските предприятия чрез офсета продаваха евтино и после купуваха скъпо, обаче заобикаляйки Закона за обществените поръчки и именно тези 150 милиона са част и от тях. (Шум и реплики.) Да, имаше някакви продажби, имаше договори, но всички те водеха до едни огромни загуби. Ние това го прекратихме със Закона за обществените поръчки. Има си и специални поръчки по закона, така че това вече не важи. А що се отнася до тези договори, госпожо Нинова, които Вие цитирахте – специално можете да се запознаете с протоколи с номера 25, 28 и 29 на ВМЗ. Нека да кажа датите – 18 ноември 2008 г., в който с тази немска фирма се приема договорът, съответно Протокол № 28 от 1 декември 2008 г., в който тази същата немска фирма, за която казахте, че е с големите поръчки, предоставя на ВМЗ договор, който не е одобрен от Съвета на директорите. Възлага се на юридическа кантора да прецени този договор изгоден ли е за България и за българската държава. И от Протокол № 29, госпожо Нинова, от 3 декември 2008 г. ще ви прочета какво е решил Съветът на директорите. Считат, че на този етап не е целесъобразно участието на ВМЗ-ЕАД в откритата от Министерството на отбраната процедура за възлагане на специална обществена поръчка по утилизация на боеприпаси както от техническа, така и от икономическа гледна точка. Същото важи и за останалите договори. Това сте ни оставили в тези кашони! Това сте ни оставили като състояние на ВМЗ. И сега ние трябва да бъдем отговорни за всичко, което е станало. (Шум и реплики.)

Няма да злоупотребявам с Правилника, тъй като... Имам отговор към господин Червенкондев за офсет, но няма да го направя. Няма да злоупотребявам с Правилника. Имам процедура – моля след почивката да чуем мнението на директора на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по следните две причини. В Комисията по икономика той заяви, че стратегията, която от днес отменяте, е много добра като условия и че тези условия ще бъдат преповторени като условия в бъдещия конкурс, който ще се проведе, и че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще заложи условия да не се съкращават работници. Така ли беше? Тук е директорът, мисля... Вторият ми аргумент да искаме неговото изслушване е мнението на синдикатите във ВМЗ – Сопот, които настояват, че ако парламентът реши ВМЗ да се продава без стратегия трябва да имаме гаранция от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че продажбата ще се осъществи при съгласувани със синдикатите социални клаузи и неустойки при тяхното неизпълнение. Важно е, когато вземаме решение да премахнем стратегията и да прехвърлим всичко в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да изслушаме ръководството на агенцията какви намерения има оттук нататък. Предлагам след почивката да бъде изслушан директорът й.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! С представения законопроект ни се предлага отпадане на ВМЗ – Сопот от списъка по Приложение № 2, в който са включени търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие, които са от значение за националната сигурност. В мотивите на предложените законопроекти е видно едно-единствено обстоятелство: че ВМЗ – Сопот, е декапитализирано, че активите силно са намалени, че продукцията няма пласмент, че управлението и мениджмънтът години наред е изключително лошо. Но аз питам вносителите: само капиталовата адекватност ли е елемент от националната сигурност на Република България? Във връзка с това, това Народно събрание прие, и всички ние добре познаваме, Стратегията за национална сигурност на Република България от 2011 г. Прочитам точка 3 от увода кои са елементите на националната сигурност, без да са изчерпателно изброени: на първо място, стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданите, обществените и икономически аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защита на законността. В мотивите на законопроекта не виждам аргументи в изброените току-що елементи на националната сигурност. Подчертавам, обществени аспекти. Кои са обществените и социални аспекти на предлаганото изменение в закона? Какво ще се случи след като ВМЗ – Сопот, отпадне от обектите с национална сигурност и в последствие следващата точка отменим и стратегията, приета от същото това Народно събрание преди две години? Това означава, че от обществените аспекти социалният елемент отпада. Кои са аспектите във външната политика, питам аз, като елемент от националната сигурност? Какво следва, след като ВМЗ – Сопот, бъде извадено от списъка на обекти с национално значение? Отменя се Стратегията на Народното събрание, приета само преди две години, и се приватизира по критерии и оценка, избрани от Агенцията за приватизация, в която участвали всички представители на парламентарни групи. В много агенции участват представители на парламентарни групи, но все таки има Парламент, където според мен е мястото да се обсъждат изключително важните национални интереси. Като говоря за национални интереси, ще ми позволите да припомня и текста на Конституцията в чл. 18, ал. 4: със закон може да се установи дори държавен монопол върху железопътния транспорт, национални пощенски мрежи, използване на ядрена енергия, производство на оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Тоест, действащата Конституция казва, че тези производства са от изключително държавно значение. Те са изключително важни за държавата и са част от нашата национална сигурност. Какво се промени в капиталовата адекватност на ВМЗ – Сопот, от 2011 г. досега, когато през 2011 г. приехме стратегията за приватизация? Отговорите са два: Нищо не се промени, ВМЗ – Сопот, е в същото окаяно състояние. Тогава защо приехме стратегията през 2011 г.? Отговор две: окаяното състояние на ВМЗ – Сопот, стана още по-окаяно. Е, тогава управляващите две години защо не предприеха оздравителни мерки? Тогава вторият отговор не е в полза на управляващите, остава първият. И тогава, 2011 г., и сега ВМЗ – Сопот, е в незавидно положение. Защо тогава се занимава Народното събрание да приема стратегии, които още тогава – 2011 г., са били непосилни? Или пък зависим само от волята на един-единствен купувач? На този, който се е явил, поискал е удължаване на сроковете за запознаване с обекта, не е представил гаранция за удължените си срокове – поне аз нямам информация за такава. Социалното напрежение ескалира в Сопот. Отказа се на 14 януари 2013 г. единственият купувач, тръгна си, не загуби почти нищо. Загуби държавата, загубиха и тези 3100 работници и служители, които не са си получили заплатите. Продължаваме нататък – какво се предвижда в момента, какво се предлага? Отпадането на тази разпоредба и запазване на ВМЗ – Сопот, в забранителния списък (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), това предлагам и аз. На второ място, актуализиране на стратегията от 2011 г. с оглед сегашното правно и фактическо икономическо състояние на обекта. И на трето място, търсене на голям стратегически инвеститор, не само от Русе и от Севлиево, а голям стратегически инвеститор, който да защити...

... и държавните интереси. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Благодаря Ви, че ми давате възможност от името на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да изразя становището по това какво се случи с обявената процедура за приватизация, стратегията, която имахме, и защо сега се внася предложение да бъде извършена приватизация без стратегия, но във никакъв случай без социални и други ангажименти. Първото основно нещо – стратегията като стратегия беше изключително добра и работеща. Текстовете в Стратегията за приватизация на ВМЗ – Сопот, които бяха приети от Вас, са залегнали и в приватизацията на „Булгартабак”, както и в момента в една приватизация за БДЖ „Товарни превози”. Тези текстове са съгласувани между Агенцията, както и синдикатите, а в момента забелязваме, че инвеститорите също не възразяват към това. Но каква е разликата? Че в едните дружества с тези текстове продаваме дружество, което все пак реализира оборот и има някакви печалби, а проблемът при ВМЗ е един – декапитализирането на дружеството. Това декапитализиране на дружеството не е от вчера, не е от днес, не е от 5-6 години. Искам да напомня на всички, които знаят, че през 90-те години дружеството влиза с милиони долари продукция, която е била вътре. В момента дружеството има милиони левове задължения. Това всичко е станало за 23 години, не от вчера, не от днес. Нека да не се обвиняваме кой бил виновен и кой не е. Въпросът е какво ще направим оттук нататък. Мога да Ви уверя, че когато Вие приехте стратегията, за което благодаря на абсолютно всички, защото тя бе приета в широк дебат между всички, включително и синдикатите, след това около месец и половина ние със синдикатите коментирахме и предоговаряхме неустойките по тези стратегии, защото стратегиите като текстове без неустойки реално не вършат работа. Получихме съгласие от всички синдикати, които имаха отношение, и агенцията чак тогава пристъпи към реализиране на приватизационната сделка. Приватизационната сделка като стратегия и основание беше ясна. Като процедура абсолютно всичко беше ясно. Проблемът дойде от това, че когато единственият инвеститор влезе (въпреки че имаше интереси и от други, но те не отговаряха на условията), се сблъска с много неща през последните 23 години, а именно нарушена производствена линия, тоест не всичко се реализира във ВМЗ. ВМЗ работи на части. Една част се прави в един завод, друга част се прави в друг завод. ВМЗ вече не е този хегемон. В него вече няма инвестиции от 1990 г., което е страшно. От тази гледна точка мисля, че положението във ВМЗ е много тежко. Да, стратегия може да се приеме и ние можем да предоговаряме различни критерии по стратегията. Можем да се опитаме да коригираме стратегията, тя е работеща, но какво ще се случи? Ще дойде същият инвеститор, ако въобще дойде. Ако влезем да коригираме текстове от стратегията, ще трябва да коригираме оборотите, но това ще отнеме време. Няма как Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, продавайки мажоритарен (а не миноритарен) дял на държавата, да не заложи ангажименти. Няма как! Защото вече имаме официални писма от синдикатите. Тях ги има и при Вас. Те са при нас. Вече разговаряме какви ще бъдат критериите. Те няма да бъдат по-различни от тези в стратегията, защото стратегията не е виновна, че сделката не се реализира. В стратегията никъде не се посочва точен и ясен брой, за който говорим – 3200 човека. Там беше „към момент на откриване на приватизационната сделка”. От тази гледна точка Ви моля да ни дадете възможност за процедура за приватизация. Първо, по този начин можем да спрем една процедура по несъстоятелност, за която има такова опасение в момента. Оставете ни да направим всичко възможно, за да намерим инвеститор. Дали ще е чуждестранен или български – това също мога да го коментирам. Веднъж в Икономическата комисия ме бяха попитали – дали считам, че чуждестранен инвеститор ще дойде в тази приватизационна сделка? Аз изразих мнение, което и в момента подкрепям – че без български партньор, който да познава конюнктурата на българския, на вътрешния пазар, чуждестранен инвеститор няма да дойде. Защо? Чуждестранният инвеститор си има пазарите. Това е стратегически инвеститор, който ние търсим. Той няма да дойде да търси пазари в България. Но колелото на ВМЗ – Сопот, е счупено. То трябва да завърти механизма първо тук, вътре – доставчици, несъстоятелност, която се преследва, кредитори, конкуренция, която също има да взема задължения от това дружество. Механизмът не е еднообразен. Първо трябва да се завърти колелото в България и тогава да търсим пазарите в чужбина. Ако дойде чуждестранният инвеститор, той е чуждестранен. Той има пазари в чужбина. Трябва да завъртим колелото, което в момента е много тежко. Това изплаши инвеститорите. Когато влязоха в „Блю дилиджънс” и реално разбраха какво е финансовото състояние на ВМЗ – Сопот, което, извинявам се, че се повтарям – не е от днес и от вчера. Това дружество е оставено на произвола на съдбата от години! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Говорим за нещо невъзможно в една нормална държава – предприятие от военнопромишлен комплекс да е губещо и собственикът му – държавата, да се чуди как да го вдигне на крака. Такова нещо не може да се случи, ако, разбира се, имаше контрол, ако предприятието не се водеше умишлено към фалит, за да се стигне в крайна сметка до това положение. Мисля, че по този факт сме съгласни. Къде в света има губещо оръжейно предприятие?! Това е абсурдно! И ние тук се дърляме едни други, обвиняваме се и се чудим как да го вдигнем на крака. Тук има въпиюща некомпетентност, въпиюща недобросъвестност, въпиюща корупция и въпиюща незаинтересованост, за да се стигне до това състояние. В момента от ГЕРБ се прави спасителна маневра. На шофьорите им е известно какво значи спасителна маневра. Това е маневра, действие, за да не се стигне до по-тежък резултат. Само че то ще се стигне до по-тежък резултат. Това е неминуемо. Резултатът ще бъде като на хиляди български предприятия, докарани до колапс, нарязани на скрап. Резултатът ще бъде същият, какъвто беше съвсем скоро в Кърджали и каквито резултати имаше с другите около 70 броя предприятия от Военнопромишления комплекс, които тъй наречената демокрация завари. Целта на ГЕРБ обаче е друга – да прехвърлят, да се отърват от горещия картоф. Той им пáри. Няма предприятие – няма проблем. Това е принцип. Защото много скоро няма да има Вазовски машиностроителни заводи! Това е известен факт. Ние от „Атака” сме предупреждавали и предричали за други предприятия – и в миналия парламент, и в този парламент – какво ще стане с приватизиращи се предприятия. И то се случи! Няма да правя списък, той е много дълъг и много печален. Но за да се стигне до това положение, има друга причина. Тя е, че на България не й се позволява да произвежда оръжие. Това тече като постановка от самото начало на прехода. Огромната част от предприятията, които произвеждаха оръжие в България, точно по тази причина бяха съсипани и унищожени, защото в тази високодоходна дейност, която носи такава огромна печалба, има участници, които са ясни и фиксирани. Те налагат на малки страни като България – такива, които слушкат и които се подчиняват, точно тази формула. Кой ще ни даде дори и сега да произвеждаме по за 200-300 милиона?! Тук могат да ме поправят представителите от Министерството на икономиката, може би не съм точен, но общо взето толкова е специалната продукция, която България произвежда. Този дял бърка някому. Някой не иска България да бъде конкурентоспособна на този пазар, иска да ни отреже от милиардите, които България произвеждаше, и това малко, което ни е останало в този момент. Това е друга причина. Правителството на ГЕРБ като послушно, като истинско колониално правителство ще осъществи и тази мръсна поръчка, която е против българския национален интерес – България все още да бъде производител на някакви количества специална екипировка и техника (да не говорим само за оръжие). Това е целта на цялото това голямо занятие. Тук и от БСП спорят по въпроса кое било по-добро. От ГЕРБ им отвръщат: видите ли, това било средство и начин нещата в предприятието да се оправят. Няма такова нещо! Много скоро и Вазовските машиностроителни заводи ще последват съдбата на десетки, стотици и хиляди други печеливши конкурентоспособни предприятия от българската икономика, ще бъдат нарязани на скрап, а ценните и скъпи машини ще бъдат изнесени от приватизатора. Той сигурно вече е известен. Той точи зъбите си за тази сделка. Чувалът е поотупан, останало е много малко, така че някоя фирма, близка до ГЕРБ, разбира се, ще върже платежния баланс. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Хайде сядай си! Времето свърши!

Това ще се случи!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Ясно е, че Коалиция за България ще гласува против това решение. Бяха изложени много аргументи. Мотивите, които управляващите предлагатe, господин Червенкондев, звучат странни, смешни, но в някакъв смисъл традиционни за начина, по който Вие защитавате решенията в отсъствието на кабинета. Големият отсъстващ днес е кабинетът. Големият отсъстващ е министърът на икономиката, който да дойде и да каже има ли той някаква идея за развитието на военнопромишления комплекс? Стига с тия 20 години, тройната коалиция и прочие. Говорете колкото искате за тях. Големият въпрос е за отговорността на днешния кабинет, на днешното правителство, на днешния министър, дори не на Трайчо Трайков. Трайчо Трайков вече не е министър. Такъв отговор няма. Отсъствието на компас в правителствената политика и голямото разминаване с предизборните обещания много прилича и на другите работи, с които сте се захванали за тези четири години. АЕЦ „Белене” – ще го строите до средата на мандата, в края на мандата – няма да го строите. Мога да Ви изброя поне 5, 7, 8 знакови случаи. В тази дискусия не отговаряте на големия въпрос: защо приемате тази тежко звучаща стратегия, не стратегията за приватизация, а стратегията за развитието на този сектор? Защо не го отмените? Защото Вие отменяте само стратегията за приватизация днес. Само че ако отворите другия документ, който сте приели – за развитие на сектора, в който казвате: „Че се притежават технологични възможности, потенциал, осигуряване производство на продукция на световно равнище в областта на лекото въоръжение…” Да ви чета ли по нататък какво сте приели, уважаеми народни представители. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Михов, ти си го чел, ти повече четеш от другите. „Крайни производители с конкурентни способности” и прочие, и прочие. „Качествени продукти и системи, някои от които са без аналог в света”. Ще отмените и преразгледате ли тази стратегия, не стратегията за приватизация? Или Вие от ГЕРБ, с изключение на Михов, имате представа? Само че го няма министъра да каже той има ли представа? Каква е позицията на правителството? Нямате представа! Финалното съсипване на военнопромишления комплекс е част от отговорността на Вашето правителство. Сега искате леко, тихо, с оглед възникналите проблеми в предприятието, с оглед управлението не последните 20, а последните 2-3-4 години Ви вкарва в ситуация да се отървете от горещия картоф. Ситуация, в която искате да съкратите работници преди приватизацията, за да бъде по-ниско нивото, в което ще се договаря запазването на работните места, уважаеми представители на Агенцията за приватизация. Тези трикове са се въртели откакто има приватизация в България и Вие сте дошли тук да учудите света. Няма никаква яснота. Много очаквах от Агенцията за приватизация като излизате тук да отговорите на въпросите на госпожа Нинова – конкретни въпроси – като контактувате с тези стратегически инвеститори у нас и по света може би ще предложите закон за свободна продажба на оръжие, за да се развие повече, първо в България. Както чух от Вас и Ви разбрах – в Америка ще го забраняват, у нас маже би трябва да се създаде програма за въоръжаване на населението. Кой, как и каква ще бъде ролята на държавата? Как държавата ще остане да присъства в този силно чувствителен сектор? Навремето, когато се продаваше „Нефтохим”, имаше Златна акция. Когато ерепетата се приватизираха, постепенното излизане на държавата беше осигурено чрез миноритарно участие. От сутринта слушам, твърдите, че за Вас участие под 51% няма никакво значение, макар че има и европейски директиви, господин Червенкондев. Има и подробна уредба в Търговския закон, която защитава дори участниците под 10% от капитала и им дава изключителни права. Само държавата е единственият най-некадърен собственик на акции и дялове по света. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това, което правите, е подпис на провала Ви в основен сектор на България – военнопромишления комплекс. Хубаво е, че тази дискусия се провежда тук, за да е ясно защото идват избори и хората трябва да Ви оценяват. Гласувайте си, приемайте си, правете си.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против” както и двамата народни представители от ГЕРБ от този избирателен район. Те не можеха да гласуват по друг начин, защото ще отидат при тези хора, защото са техни избиратели. Гласувах различно от народните представители от ГЕРБ, които се ангажираха да бъдат вносители на този законопроект, вместо хората, които носят отговорността като представители на изпълнителната власт. Гласувах „против” и различно от мнозинството на ГЕРБ, защото Вие не поискахте да чуете нито един от сериозните аргументи, изложени от колегите ми в този дебат. Вие просто сте решили да освободите държавата от бреме, което сте неспособни да носите – да участвате, като представители на държавната собственост в предприятие с възможности да реализира заетост и печалби. И понеже не можете да го правите, и не може да го продадете според стратегията, сваляте стратегията и решавате да го джиросате. Не смея да кажа дали с договорка, дали с комисиони, но понеже се самооценявате, че сте неспособни да реализирате държавническата функция и интереси, да се освободите от тази държавна собственост. Аз съм против това и го изразих с моето гласуване, солидарен с колегите ми, които изложиха тук професионални аргументи.

Благодаря, госпожо председател. Заключителна разпоредба. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект за решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 2011 г. за одобряване на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 302-03 2, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2013 г. На свое извънредно заседание, проведено на 5 февруари 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Проект за решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 2011 г. за одобряване на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – гр. Сопот. На заседанието присъстваха Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, и Лъчезар Борисов – началник отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според мотивите, изложени от вносителя, в съответствие с изискванията на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с Решение от 23 март 2011 г. Народното събрание на Република България приема Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – гр. Сопот. В хода на процедурата по приватизация са подадени оферти от трима кандидат-купувачи. При прегледа на подадените документи двама от кандидатите отпадат. Допуснатият до заключителния етап участник представя изискваната обвързваща оферта в срок, но не и предвидения депозит в размер на 3 млн. евро или левовата му равностойност. Това води до прекратяване на процедурата по приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи”. Към настоящия момент финансово-икономическото състояние на дружеството е изключително тежко. Зад задълженията, освен държавата и персонала на дружеството, седят и значителен брой търговски банки и контрагенти, част от които вече са предприели действия за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Поради тази причина единственият възможен начин за ускоряване на процеса по раздържавяване е изваждането на дружеството от списъка по Приложение № 2 към чл. 35а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, отмяна на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, и стартиране на приватизационна процедура по общия ред, предвиден в закона. След представяне и обсъждане на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 4 народни представители. Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме следното РЕШЕНИЕ за отмяна на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 35а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Отменя Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, приета с Решение на Народното събрание от 23 март 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще гласувам „против” по една формална причина и две – по същество. Формалната причина е, че ако гласувате „за” това решение, ще отмените Стратегията за приватизация на ВМЗ – Сопот, но ще остане в сила Стратегията за развитието на Военнопромишления комплекс, а тези две решения влизат в противоречие едно с друго. Двете причини по същество: Първата е, че тази стратегия, която се каните да отмените, беше единствената гаранция за оздравяване на предприятието, за намиране на пазари и за осигуряване на работни места. Втората е, че ако отмените стратегията, прехвърляте приватизацията в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а нейният директор не даде смислен отговор на нито един от въпросите ни днес, като например: - Какви ще са критериите към потенциалните купувачи? - Ще се изисква ли за определен период от време те да са се занимавали с производство и търговия на оръжие и стоки с двойна употреба? - Ще се изисква ли да имат определен капитал, да запазят определен брой работни места и така нататък? Липсата на отговори по тези въпроси ни кара да се съмняваме в компетентността и прозрачността, по която ще бъде направена приватизацията в Агенцията за приватизация. Единственото нещо, което днес директорът на агенцията направи, е да внесе още собствен принос в икономическата теория. Миналия път чухме, че ВМЗ продава на вътрешния пазар. Днес научихме, че кредиторите били от вътрешен пазар. Миналия път си позволих, макар и не съвсем колегиално, да кажа, че е пълно с „калинки” и в Агенцията за приватизация. Днешното изказване от Агенцията за приватизация е още едно потвърждение на това мое твърдение. Не приемайте това решение! Съсипвате едно предприятие, което е стратегически важно за България, което има експортен потенциал и което гарантира работа на български граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Ако правителството и мнозинството наистина подхождаха отговорно към съдбата на ВМЗ, вместо това решение трябваше да бъде внесен Проект за решение за оздравителна програма, която Народното събрание да утвърди и която да бъде сериозна основа за изпълнение на всички тези добри намерения, за които и господин Червенкондев, и председателят на Агенцията по приватизация тук ни убеждават, че ще се осъществят. И тези така наречени обяснения, които даде господин председателят на Агенцията по приватизацията, още веднъж доказват, че Вие не знаете какво ще правите. В Стратегията, която Вие похвалихте, е записано: „С оглед постигане на поставените основни цели при приватизацията на дружеството до участие в приватизационната процедура ще се допускат инвеститори, които имат опит в управлението и организацията на дружества, произвеждащи отбранителна продукция и продукция с гражданско предназначение и опит в реализацията на такава продукция чрез износ, внос и трансфер на оръжие”. Вие говорите за инвеститор, който ще търсите, който ще е наясно с вътрешния пазар, да има вътрешен партньор. Очевидно тези Ваши разсъждения не са съвсем абстрактни. Както при предприемането на стратегията и сега прозира, че има определен частен интерес, който Вие се каните да обслужите. Само че това, което ще правите е в разрез и със същината на стратегията, и със Стратегията за отбранителната технологично-индустриална база, която беше цитирана. Не на последно място е Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, което не правителството, а този Парламент прие. Ето какво пише там: „Министерството на отбраната ще разработи принципно нова, единна и всеобхватна политика по отношение на българската отбранителна технологична и индустриална база в контекста на членството на страната в НАТО и Европейския съюз. Технологичните тенденции във военното дело и потребностите за развитието и поддръжка на материалната компонента на отбранителните способности. Ясната визия и планове на Министерството на отбраната за развитие на тези способности ще осигурят условия за индустрията информирано и дългосрочно да разработва своите инвестиционни програми. За тази цел ще бъде създаден индустриален форум и така нататък, и така нататък. Очевидно намеренията са много красиви с нула покритие от страна на правителството, а сега и от мнозинството. Истинската картина, както цитирах и по предишната точка, се съдържа в откровенията на заместник-министър Радев от тази трибуна при приемането на Стратегията. Той казва: „Не можем нищо да правим в дружества, в които имаме 34 и 26 процента, не можем да ги контролираме” – сочи „Терем” и така нататък. В началото на днешното заседание имаше пространни разсъждения какво означава „под 50” и „над 50” процента. В случая с ВМЗ сме далече над 50%. Но тук вече влиза така нареченият „втори аргумент” на господин Радев: „Вижте примерите – щом станат частни, започват да печелят”. Какво е обяснението му: „Очевидно, уважаеми народни представители, нещо е направено, а може би нещо липсва в нашата традиция или уредба!?” Какво значи традиция или уредба? Това е апликация от отговорността да управляваш така, че предприятията да работят. Вижте какво ни съобщава господин Радев в хода на своите разсъждения малко преди тези обяснения: „Брутният вътрешен продукт произвеждан от военнопромишления комплекс у нас е 0,5% от отбранителната промишленост. В Европейския съюз са заети около 800 хиляди души, а цифрата е два до 2,5% от брутния вътрешен продукт”. Ясно е, че това правителство се е отказало да развие структуроопределящ отрасъл. Вчера министърът, който избрахте на науката и образованието, Ви съобщи, че индустрията се задъхва от липса на икономически кадри. Че той създава организацията да се обучават и така нататък. Всеки един от тези хиляда и неколкостотин души, които Вие се каните да пратите да озеленяват и още не знам какво да правят, са кадри със златни ръце. Това предприятие, което е имало 27 хиляди души работници в целия южен централен район, в цяла България, е един от потенциалните гръбнаци за възраждане на българската индустрия. Вие вместо да седнете, да се замислите какво правите, да разработите всички възможни варианти този комплекс от предприятия в партньорство с приватизираните, да разработи нова дългосрочна схема, която да създаде работа, която да създаде технологични производства и която да бъде един от генераторите, локомотивите на икономическото възраждане, Вие влизате с това нищожно срамно решение! Госпожо председател, кой е вносителят на това решение? – Министерският съвет! Кой се е подписал? – Заместник министър-председателят Цветан Цветанов. Заместник министър-председателят, който отговаря за националната сигурност. По-голям позор за това правителство аз не мога да си представя!

Уважаеми господин Пирински, уважаема госпожо председател! Вие казахте, че прозират намерения да бъде обслужен частен интерес. И какво от това, като прозират? Какво от това, че Вие сте го съзрели и че отговорно алармирате тази зала, която е няма? Какво от това, като медиите ги няма? Няма да съобщят на българския народ, че прозира такъв интерес. Медиите услужливо показаха възторга от раздадените 4 млн. лв. с неясен произход. Медиите информираха за моментно щастливите хора. От вчера ни показват хората със златни ръце, за които говорите, господин Пирински – смазани, вече негодни да се борят, отказали се да се борят и тръгнали с листовете да си събират подписите. Затова Ви правя реплика, че не е достатъчно Вие и ние да прозрем, не е достатъчно мнозинството да мълчи! Трябва да се намери път обществото да намери истината за причините за неговия крах. В противен случай, то мълчаливо ще се съгласява и възторжено ще адмирира цинизма, с който му подхвърлят трохи от онова, което е заработил. Репликата ми е: Добре сте прозрели, но какво ще направим, за да разбере народът?

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Дискусията по предходната точка беше сериозна. По тази точка ще бъда сравнително по-кратък. Ще си позволя да напомня: сто и петдесет и нагоре милиона задължения има това предприятие. В момента има първо дело за несъстоятелност. Второто дело за несъстоятелността на това предприятие е насрочено за съвсем скоро. Единственият шанс е тази несъстоятелност да бъде прекратена, защото не можем да изкараме 150 или над 100 милиона и да задоволим кредиторите, които са трупали вземания десетки години, над 10-12 години. Това не е от година-две-три и пет. Каза го и директорът на Агенцията за приватизация. Всички колеги, които преди това са били в управлението, знаят още по-добре от мен. Това е истината. Какви са истинските интереси в момента? Интересите са съгласувани със синдикатите, които са съгласни да се направи нова процедура за приватизация и да се направи опит за спасяване на това предприятие, а не да се ликвидира. Синдикатите във ВМЗ – Сопот, са съгласни. Те подкрепят инициативата на правителството и виждайки съвсем обективно какво е състоянието знаят, че нямат друг шанс. Естествено, за това, което се прави с „Булгартабак” и с другите големи предприятия, се залагат критерии. Критериите са за този, който ще купи предприятието – да има конкретно опит в областта, да има социални ангажименти. И в „Булгартабак” беше без стратегия, нали така? Но всичко се спази. Всичко това е диалог със синдикатите и с хората, които работят във ВМЗ. Каква е алтернативата и какъв е истинският интерес? Интересът е тези 3200 човека да бъдат защитени на този етап от ликвидацията на дружеството, от неговото обявяване в несъстоятелност. Това е действителността и това е алтернативата. Всички, които се изказваха по предходната точка и сега, какво предлагат? Предлагат предприятието, вследствие на претенции на кредиторите – банки, фирми, които имат огромни вземания, да бъде обявено от българския съд и съгласно българските закони в ликвидация, в несъстоятелност – да си влезе синдик и работещите там да нямат никаква гаранция. Никаква! Това ли искате?! Това ли подкрепяте?! Вие се обявявате против синдикатите и против хората. Нека да се опитаме да го оздравим. Нека да се направи открита, прозрачна приватизация с ясни критерии, приети от Надзорния съвет – там, където има представители БСП, ДПС, сините, „Атака” и ГЕРБ. ГЕРБ няма над 50%, а трима от седем членове на Надзорния съвет. Всичко това ще става в открит диалог със синдикатите, както се прави досега. Това е истинският интерес и предложението, което сме направили в предходната точка и сега с отмяната на стратегията, която в момента не можа да сработи. Благодаря.

Господин Червенкондев, от последните три години българското правителство води преговори и разработва стратегия за закупуване на многоцелеви изтребител като последната сума, която сочи, е 700 млн. лв. От страна на фирмите и държавите, които правят тези предложения, първо, има много ясен ангажимент и на правителствата зад техните фирми. Второ, което е свързано вече с Вашата позиция, за която говорихте преди почивката – Вие отхвърляте косвения, индиректния офсет, независимо че фирмите-доставчици Ви предлагат такива насрещни възможности. И вместо Вие да разработите насрещна позиция на правителството, което да каже като държава – членка на Европейския съюз, като участник във всички дискусии за създаване на единна отбранителна стратегия на Европейския съюз със своя отбранителна индустрия, да поставите пред своите партньори проблема на модернизацията и конверсията на част от отбранителната промишленост – най-доброто, което Вие можете да ни предложите, е да дадем на една агенция, която не знае какво прави, да разпродаде дружеството. Това е пълно безсилие, пълна липса на отговорност и пълна липса на мисъл какво всъщност правите, защото Вие съсипвате цял отрасъл, цял регион и перспективата за сериозно индустриално развитие в един стратегически отрасъл. Не е вярно, че това е единственото решение. Това е единственото решение, на което това правителство и това мнозинство са способни, но има много по-добри, напълно реални, които трябва да бъдат реализирани.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червенкондев, с всичките си действия правителството тика ВМЗ – Сопот до пропастта. В момента сте изправили ВМЗ на ръба на пропастта. С последното си действие да го приватизирате без стратегия го блъскате в пропастта и му обяснявате, че няма друг шанс освен това. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз ще повторя и потретя. В момента или продаваме чрез Агенцията за приватизация, както се случи – с критерии, или синдикът ще влезе и ще разпродаде на парче без никакви ангажименти и застраховки за работещите, които ще бъдат изхвърлени на улицата. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Какво предлагате Вие? Предлагате второто, разбрах. (Реплики от КБ.) Това трябва всички да го знаят, че Вие предлагате това, което се е случвало преди в приватизацията – унищожаване, продажба на парче и пълно унищожение. (Силен шум и реплики от КБ.) А това, което се случи с „Булгартабак”? Има ли напрежение в сектора? Доволни ли са тютюнопроизводителите? Доволни ли са служителите, които останаха? Да. Пак беше без стратегия, беше с критерии. Това предлагаме ние. А Вие предлагате разруха и унищожение – това, което се е случвало в хилядите приватизационни сделки преди това. Това не е наш начин на управление и на реални продажби. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, имам процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на образованието госпожа Милена Дамянова.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Преди изказването по чл. 10 ще помоля да направя едно процедурно предложение. Хубаво гласувахме да дойде госпожа Милена Дамянова, но от вчера българското правителство има нов министър на образованието, младежта и науката. Моето становище е, че аз не съм сигурен в позицията на господин Воденичаров дали подкрепя този законопроект в този му вид, който меко казано е спорен.

Хайде стига.

Не ми харесват подвикванията „Хайде стига”. Защо ми ограничават изказванията, госпожо председател?

Очевидно е, че го няма, предполагам, че не се е запознал със законопроекта. Настояването на управляващото мнозинство тази седмица още преди да бъде избран министър да се гледа този законопроект има три варианта – или е демонстрация, че няма никакво значение какво е мнението на министъра, или е пълна безотговорност към този важен закон, или не го броите за нищо този министър, защото той вчера обясняваше, че ще прави нови технически училища, а те са обект на този закон, тъй като той отменя Закона за професионалното образование. Процедурното ми предложение е да гласуваме изваждане на точката от седмичната програма за тази седмица и отлагането й за следващата седмица.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В продължение на повече от три месеца бившият министър – провалил се, на образованието и науката разпространяваше една голяма неистина в публичното пространство, че финансирането на частните училища и детски градини е европейска практика и затова българската държава и българският данъкоплатец трябва да участва във финансирането на частните училища и детски градини. Да, европейска практика е в отделни държави на Европейския съюз от бюджета на държавата да се дават пари в частни училища и детски градини, но само в три случая – първия, когато тези училища изпълняват обществена поръчка, където не може в този район да има държавни и общински училища, втория, когато в професионалното образование те предоставят специалности, които държавни и общински училища не предоставят, и третия случай – по проектна схема, по която се конкретизират услугите, които се дават след държавното финансиране. В нашия закон такъв текст няма. Тук възниква въпросът: какво се случва с тези 22 области на България, в които няма частни училища и частни детски градини? Защо моите избиратели – гражданите на Габровска област, ще плащат от своите данъци образованието на ученици от София? Това ще бъде за сметка на качеството на тяхното образование, в тяхната област, където няма частно училище. И за да не говорим празни приказки по време на това обсъждане бяха събрани стотици становища. Аз ще Ви дам пример само с две, които едва ли ще обсъдите. (Показва документи.) Това е становището на община Банско, знаете кмета кой е и от коя политическа партия е неговият екип, където буквално се казва: „При приемането на този текст частните училища ще станат привилегировани, а държавните и общинските – дискриминирани. Държавната политика за образование трябва да се осъществява в общинските и държавните училища. Правото на достъпно и задължително образование за всички се гарантира единствено в държавните и общинските училища”. Становището на Национална Априловска гимназия – Габрово. Директорът на гимназията, по време на обсъждането на законопроекта: „Частното училище извършва образователни услуги срещу заплащане. Това противоречи с това, което трябва да осигури държавата”. И извън финансираните дейности, пише в проекта, но къде е записано кои дейности финансира държавата? Аз държа в тази зала преди приемането на тези текстове наистина да чуем становището на министъра на образованието, младежта и науката, който очевидно Вие за нищо не броите от първия ден, откакто той е встъпил в длъжност. Този законопроект не отговаря на десетки въпроси, които би трябвало да бъдат отговорени в училищното образование: как децата да не напуснат училище, как да върнем напусналите, как да привлечем онези, които не тръгват на училище; как да осигурим качествено образование на децата със специални образователни изисквания, как да осигурим същото и да помогнем на децата от малките населени места; как родителите да са съпричастни и да работят в екип с училището и учителите; как ученикът да се чувства значим, спокоен, обгрижен в училище и да не напуска, как да му е по-интересно и по-важно в училище; как учебните планове да станат по-ефективни, да дават по-качествено образование; как учебните програми да са по-удобни, по-полезни на ученици и учители и как да осигуряват повече знания, умения и възпитание; как учебното съдържание да е по-интересно, по-обективно и да дава повече шансове за житейско бъдеще на детето, как да запазим възможност за избор на учебник и в същото време да спрем десетките учебници, объркването и учебникарската мафия, която този законопроект подкрепя; как да осигурим алтернативните форми на обучение в клас; как да се повиши авторитетът на учителския труд, как да се развива професионално учителят, какво може да направи учителя по-удовлетворен от тъжната му съдба; как да не се закриват повече училища, а да има качество на учебно-възпитателния процес и как училищата да не са на загуба? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Виждам, че времето ми изтече, но тези въпроси стоят, госпожо председател и уважаеми колеги, и още десетки въпроси, на които този законопроект не отговаря. Неговото приемане още няколко месеца, както каза председателят Стоичков, ще бъде срам за този парламент.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че в известен смисъл ще повторя нещо, което казах, когато приемахме закона на първо четене. Тази история, тази теза с финансирането на частните училища от държавата, явно че е линия на либертарианство, тя е принципиална линия по смисъла на тезата за публично-частното партньорство. Проблемът обаче не е в това. Проблемът е в това, че както и тогава забелязах, нарушават се основни принципи на капитализма, в който Вие се кълнете като в икона, както съм чул от много ваши дейци и главно от лидера Ви. Вие нарушавате даже чл. 18 от Учредителния договор на Европейския съюз, където е казано ясно, че частният капитал не може да бъде финансиран от държавата, а тук пледирате точно за това – в частния капитал да се наливат държавни средства. Частните училища формират печалба, формирайки печалба те всмукват средствата, които ще им бъдат дадени от държавата, тоест държавата ще формира част от тяхната печалба, може би по-голямата част. Следващият проблем е въпросът за дискриминацията. Дискриминирани са, както е написал кметът на Банско, държавните училища, защото частните училища събират и такси, и получават държавно финансиране, а държавните училища се финансират само от държавата. Ако разрешите на държавните училища да събират такси, всички ще бъдат равнопоставени и тогава ще изчезне проблемът, заедно с което ще изчезнат и държавните училища, тоест всички училища ще бъдат публично-частни партньори. Това е! Каквито и уговорки да се записват в закона, че държавните пари щели да отиват за специални дейности, които са разписани, и прочие, и прочие, все пак частните училища ще формират печалба, а това противоречи на основните принципи на капитализма. Зная, че всичко това не влиза в ничия глава, зная, че дори по медиите никой няма да му обърне внимание, но имайте предвид, че нарушаването точно на тези принципи руши в основите си капитализма и води по светлия път към комунизма. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че съвсем основателно тази тема може да предизвика дискусия не само от гледна точка на идеологическата мотивация при включването на подобни предложения, а от гледна точка на това как ще функционира българската образователна система оттук нататък. Мисля, че е криворазбран либерализъм да се подкрепи идеята за държавно финансиране на частните учебни заведения. Уважаеми колеги, образованието и здравеопазването създават услуга, която няма чист пазарен характер. Образователната услуга и услугата по здравеопазване е публична услуга или публична стока. За тази услуга отговаря преди всичко държавата. На държавата може да не й пука дали цените на картофите са пораснали с 50% или хлябът струва с 20 ст. повече – това е проблем на пазара. Но на държавата страшно много й пука, ако образователната услуга не е качествена и ако услугата в здравеопазването не струва. Ако там обществото каже, че тези услуги – тези публични услуги, не са добре, това води до много тежки политически последствия – падат правителства. Един от основните критерии за оценка на всяко управление е равнището на образование и равнището на здравеопазване. Ами, представете си, частният капитал влага пари в образование. Какъв ще бъде мотивът на този частен капитал да вложи парите си в образование? Мотивите могат да бъдат два: първият е възвращаемост. Нито един частник няма да вложи пари някъде, ако той няма в достатъчна степен възвращаемост, тоест достатъчно голяма норма на печалба. Ако аз съм инвеститор, ще преценя дали образованието ще ми носи достатъчно печалба, за да вложа своите частни капитали. Второто условие е сигурност – дали моите капитали, които влагам в тази област, ще бъдат гарантирани за известен период от време. Какъв ще бъде мотивът на колектива в частното училище да бъде по-конкурентоспособен, да дава по-висока, по-качествена образователна услуга? Какъв ще бъде мотивът, освен печалбата?! Трябва да повишим заплащането на този хора да обучават по-добре в сравнение с държавното училище учениците, тяхното образование да бъде по-високо, да бъдат по-конкурентни, да речем на държавното училище. Ако всички ученици в такъв малък град като Банско кажат: „Ще отидем в частното училище”, какво ще стане с държавното училище?! Какво ще се получи?! Не гледайте на образователната услуга като на елемент на истинския пазар. Това не са пазарни отношения. Образованието и здравеопазването са така наречените „социални прозорци” на всяко общество. Всеки човек извън България гледа на България през тези прозорци и казва: „Тази страна е добре развита, защото има добро образование и добро здравеопазване”. Това е грижа преди всичко на държавата. Не бива да отнемаме функциите и отговорностите на държавата в това отношение. Не бива и да разчитаме, че частникът, инвеститорът, разбира се, аз нямам нищо против тях, ще замести отговорностите на държавата в това отношение. Частникът ще си следи цените на картофите, на млякото, на сиренето и ще преориентира своите инвестиции в съответната посока. Не е негова работа обаче да гарантира безпрекословните и безусловни права на всеки съгласно Конституцията да получи качествена образователна и здравна услуга. Затова ние няма да подкрепим текстовете в този член. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, ще започна със следното. Същността на националния ни културен модел и съответно на системата на българското образование и през ХІХ, и през ХХ век са с обществена насоченост. Българинът винаги е защитавал гарантирания равен достъп до образование и това се реализира в системата на така нареченото „масово училище”. Нашето общество и поради исторически, и поради цивилизационни причини не основополага елитарното образование, не обособява детски градини и училища отделно за най-богатите или за най-силните на деня и отделно за децата на средностатистическите български граждани. Опитите от близкото минало децата на номенклатурата да се образоват в затворена среда не получават особено развитие. Могат да се приведат редица примери както от собствения ни опит, така и от европейските практики, които показват, че в държави като България въвеждането на държавно субсидиране на частното образование не би трябвало да се дискутира сега. В момента да се дават пари и средства за частното образование би било акт на волунтаризъм и на социална безотговорност, още повече че тези средства са крайно недостатъчни за общественото образование. Днес реалността е: огромен процент на инфлация, галопиращи цени на електроенергия, много високи цени на горивата, увеличение на акциза на дизела, а това предполага, че понастоящем въпросът е системата на детските градини и училищата да оцелее в съществуващата икономическа реалност, и то при положение че България отделя нищожни средства за образование в сравнение с останалите държави членки. Голямата гордост на управляващите, че образованието от тази година е приоритет, измерено с числата от брутния вътрешен продукт, показва, че увеличението е с 0,1% в сравнение с 2012 г., тоест от 3,4% от БВП тази година имаме 3,5% от БВП. В сравнение с последната година от предишното управление средствата са намалели с 0,7%. Няма друго управление на страната през последните 23 години, което да отделя толкова малко средства за образование. Позоваването на европейски традиции в полза на бързото въвеждане на държавното субсидиране на частното образование е необосновано, защото в Европа – това го каза и господин Николов, има различни практики, а и процентът за образование, който съответната държава членка отделя, е между 4,5 и 5,5% от съответния брутен вътрешен продукт. Как обаче можем да обясним налагането на мярката, която четем в чл. 10? На първо място, натиск на световните институции. Второ, резултатът от тази мярка е възможно рязко да раздели образованието на елитарно – за децата на богатите, и на масово – за децата на небогатите и бедните българи. Трето, в общественото пространство вече се коментира, че тази мярка има конкретни материални измерения: сключена е сделка между авторите на тази идея и богатите родители, и заинтересованите лица от различни частни образователни сдружения. Уважаеми колеги, ще завърша с едно припомняне. Всяка година на 1 ноември България се прекланя пред Будителите. Именно те завещаха на своите потомци такъв модел на култура, който следва да развива училището като обществено по своя характер, модел, при който образованието е ценност, която не трябва да се подчинява на властта на парите. Ще прекъснете ли тази българска традиция?! Надявам се, че отговорността Ви пред настоящето и бъдещето на България ще надделее над предложения, които работят срещу високите хуманистични и демократични начала в българската и в световната образователна система. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз съм „за” този текст. Изказвал съм се в комисията защо съм „за”, изказах се на първо четене защо съм „за”, но не мога да не изпълня това свое задължение да взема думата и сега – в рамките на тези минути. Няма абсолютно никакъв проблем, както колегите от ляво съзират някаква конспиративна теория за заговор между някакви хора, които са внесли законопроекта, и други, които се занимават с частно образование в България. Колеги от ляво, има друг, по-голям проблем. В момента има мода, тя е европейска, тя е американска – нарича се homeschooling. Аз лично съм много притеснен от тази мода, защото смятам, че училището е институция и че трябва да има максимална възможност тези институции да функционират, именно за да социализират детето. Homeschooling изключва училището като институция. Дали тези родители са прави или не, не е тема на нашия дебат и няма да бъде, за радост, защото всеки има право да решава сам за себе си в една демократична държава. Въпросът е: правилата, които изработва държавата, създават ли шанс или не създават такъв? Вносителите с тази своя инициатива – парите следват ученика, да бъде доведена до край, нещо, което започна в края на 90-те години на миналия век и сега завършва с този текст, дават отговор на този изключително наболял в момента въпрос. Дали има опасност от конкурентна среда, която рязко да се смени в полза на частната училищна мрежа и там да отиде елитът на българската нация, като под „елит на българската нация” разбираме богатите хора – това е доста остарял възглед. Той в някаква степен е марксистко-ленински много отдавна, той е болшевишки – не се занимавайте с него. Неадекватен е – в смисъл времето стана друго. Времето позволи на знаещите, можещите, независимо от коя социална страна на имането са, в едно общество да успяват. Толкова много хубави примери има. Може да си заможен и да си много глупав. Няма никакъв шанс, никакво училище да те направи умен – няма как да стане, не е възможно. Ще си останеш глупав и заможен. Същото може да се случи и в обратната процедура. Това е някакво жалене по младост, което сигурно има избирателно-електорален смисъл, но няма съдържателен. Освен това, каква е българската реалност? Българската реалност е – ако сбъркам голямото число, да ме поправите: училищна мрежа – над 3000 държавна и общинска, и над 100 частни. То е капка в морето, то е нищо, то е мъничко. В някаква степен е детенце, което трябва да бъде отглеждано, ако имаме идеята да се грижим за това, ако искаме да се грижим за образователната система като цяло. Отнасям се с много голямо желание да Ви бъда полезен, не че ще го постигна сигурно. Говоря за левицата. Искам да се разбере, че не можем да зачертаем частната инициатива в образованието. Защо да го правим? Кому е нужно това? Държавата казва така: изработен е норматив, този норматив „парите следват ученика” ще върви и след тези деца. Нека да върви. Какво лошо има в това? Каква заплаха се видя? Защото тук се чуха много тежки, страшни думи. Няма такива неща. Дори мисля, ще си позволя прогноза: тъй като смелостта на вносителите е обезкуражена от липсата на смелост в Министерството на финансите и се отмества от това във времето, тоест отишла е някъде през 2016 г., а сега сме 2013, такива отмествания означават, че това не влиза в сила и през 2016. Господ Бог знае може би кога ще влезе в сила. Ако избирателното тяло вземе та се наклони наляво, може да не влезе и през 2020, пак Господ Бог знае и българските избиратели в случая. Така че това е само вайкане, много характерно за нашата действителност – обичаме да се вайкаме. Няма да го подкрепите, имате идеологическа преграда за подкрепа, но за честта на стенограмата мисля, че бях длъжен да кажа тези думи. Благодаря Ви, госпожо председател. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Методиев, Вие сте историк. Четете много и сигурно, четейки, сте забелязали, че съвременната политологична мисъл твърди, че съвременната европейска левица уважава и подкрепя дейността на частната собственост, на частните предприемачи, и то много сериозно. Но тук не става въпрос за това. Въобще никой не говори някой ще накърнява ли по някакъв начин интересите на частните предприемачи. Тук става въпрос за други два проблема. Единият е голямата несправедливост – милиони жители в райони на България, в които няма частни училища и детски градини, да плащат със своите пари за обучението на жителите на тези градове, където има частни училища! И това е факт! Вторият голям проблем – тук не се спазва принципът „парите следват ученика”. Това е прокламирано, но не е регламентирано! Тези пари отиват в търговско дружество, регистрирано по Търговския закон и никой никъде в този законопроект не регламентира за какво се използват те! Това търговско дружество, регистрирано по Търговския закон, може да ги използва за външни услуги, за електроенергия, за счетоводни услуги – за всичко, което има на пазара! Това е големият проблем, че тук няма проектния принцип, при който има ясни финансови отчети за какво се използват парите, които данъкоплатецът дава в една частна фирма. Той, щом е решил, че има сили и възможности да развива частно училище, трябва да си е направил сметката.

Господин Методиев, първо да Ви репликирам според мен за две неточности във Вашата аргументация. Вярно е, че високото образование в редица случаи дава възможност на хората да намерят по-добра реализация. Но тук говорим за достъпа до образование, който трябва да бъде равен. Той в много силна степен се влияе от имущественото състояние на хората, от това къде живеят, за това дали ще могат да получат достатъчно добро образование. Онова, което определихте като капка в морето поради малкия брой на такива училища, може да се превърне в капка катран по отношение именно на този равнопоставен достъп до образование. Принципът, който се прокламира, че парите следват ученика или каквото и да е друго, според мен трябва да има редица корекции. Той не може да бъде предлаган абсолютно, защото води именно до такива деформации, чийто краен икономически и социален ефект е отрицателен. Ние имаме данъчна система в образованието и от никъде не следва задължението да бъдат осигурявани пари на всеки, който е решил да дава някъде образование и за това, че някой е избрал някъде да получава това образование. Държавата има задължение да осигури достъпно и качествено образование в учебните заведения – било на ниско или на по-високо ниво, говоря за висшето образование, които тя е създала. Искам да Ви обърна внимание, че в редица европейски държави е забранено смесването между държавна и частна дейност! Този, който работи в държавно училище или университет, в държавна болница, няма право да развива и частна практика, защото в много случаи той пренасочва хората да получават допълнителни услуги, където частно ще им вземе много повече пари! Иначе ние нямаме различия по това, че може да се развива свободната инициатива, да се създават и частни образователни институции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Най-накрая, призовавам по този принцип народните представители – в районите, а те са повечето, където няма такива частни училища, а най-вероятно няма и да има – да гласуват срещу този текст. Ние, ако имаме мнозинство в следващия парламент, ще отменим този текст. Вие, ако имате възможност, организирайте – той е подходящ за референдум, тъй като е много понятен и важен за хората. Благодаря.

Господин Методиев, Вие сте бил министър на образованието, историк, човек с много опит и с много знания. Така е, но позволете ми да изразя несъгласие с твърдението Ви, че елитаризацията, ако мога така да се изразя, на образованието не засилва социалната диференциация. И това не е стара теза. Това е съвършено нова теза, тоест възможностите определени ученици и особено в по-ниските степени на образование, нямам предвид висшето образование, това е друга тема, да посещават елитни учебни заведения, засилва социалната диференциация, което е предпоставка за неравенство в по-нататъшното житейско развитие на младите хора. И пак повтарям – това не е стара теза, това са резултати от съвременни изследвания в много общества. Представете си, господин Методиев, ал. 3 на чл. 10 забранява на частните училища да събират такси, ако получават от държавата пари. Значи, по отношение на приходите те са изравнени с държавните училища. Ами аз се питам какво ще стимулира този частник да работи в тази област. За да има по-високо образование, по-качествено този учител и всички останали, които работят в частното училище, трябва да получават повече, тоест разходите за единица ученик от това училище са много по-големи, отколкото в държавното училище. Изобщо на каква основа ще се базира предположението, че частното училище ще произвежда много по-качествени знания за учениците, след като нямат тези материални стимули? Как ще стане това? Ще се събират допълнителни такси, допълнителни средства от учениците и родителите ли? Как ще се реализира тази идея? Иначе, изглежда като абсурдна на фона на тези ограничения, които са наложени в този чл. 10.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, които ми направихте реплики. Първо, държа да кажа, че аз съм много благодарен – много хубави думи казахте по мой адрес, че съм историк, че – друго… Истински Ви благодаря, защото в тази зала такива неща не се случват! (Оживление.) Първо – на господин Ивелин Николов, за регионалната несправедливост. Господин Николов, аз ще го кажа по малко остър начин. Държавата и правилата не трябва да поощряват ленивия. Държавата и правилата трябва да поощряват инициативния. Аз така разбирам нещата. Ако в даден район има прекалено много лениви хора, които са се облегнали на това, че държавата им е социална патерица, ами няма да имат частна мрежа от училища. То е естествено. И така трябва да бъде. Не може да стане по друг начин! (Реплики.) Вие сте инициативен човек. Стигнал сте до това да сте един от партийните лидери на БСП. Не сте го направили от мързел! Аз съм сигурен в това нещо. По отношение на финансовия норматив – това го каза господин Имамов. Да, колеги, прави сте. Това е лошо, че трябва да се урежда с подзаконови действия. Така е. И винаги тези въпроси са попадали от закона в подзаконовите документи и там тези спорни неща, които се изтъкват тук като основателни за притеснения, трябва да бъдат решени. Те обаче не са част от този дебат в момента. Към господин Имамов още нещо, съвсем кратко. Господин Имамов, частно равно на елитно и на елитарно – сигурно е вярно, може би има такъв подтекст, но не е вярно – категорично, за България! Аз в това съм сигурен. Има гимназии – общински, които имат изключителен авторитет сред населението на даден град, в областта, които едно частно училище не може да ги стигне. Това всеки един от нас може да го каже веднага за всяка област, за всеки изборен район, в който участва при избори. Няма такова изключение! Просто е факт. А като сложите до това авторитета на професионалните гимназии, за които господин новият министър ще се окаже, че е много назад с материала, тоест някъде при Сталин се върна, той не знае точно каква е мрежата, но е нормално за нов министър такива неща да се случват. Ние там сме още по-напред. Има наистина професионални гимназии, които са много добри, които са на нивото на колеж, ако ползваме думата със западноевропейско или евроатлантическо звучене. И на господин Янаки Стоилов – съжалявам, че малко ми остана от времето за Вас, господин Стоилов, но равният достъп не гарантира равно качество, мое дълбоко убеждение. Равният достъп е гарантиран с това, че ние имаме над 7000 смесени паралелки, над 115 защитени училища, имаме огромен брой средищни училища, имаме закупен през последните 15 години автопарк, с който пътуват децата. За равния достъп държавата е дала много в тези 15 години, включително по време на Вашето управление. (Шум и реплики.) Този равен достъп е до такава степен преминал всички приоритети, че накрая е извършил една глупост, да Ви го кажа точно. И ще Ви кажа защо. (Председателят дава знак, че времето изтича.) Извинявам се, госпожо председател, ще отнема още десет секунди. Защото не се дава никакво образование в смесените паралелки. За никакво качество не става дума. За какво Ви е този достъп? (Реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Е, недейте да викате след мен!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Всички тук, в тази зала, изказващи се преди мен, говориха за финансиране на частните училища, говореше се за финансиране на институцията „училище”. Коректността изисква да цитираме правилно чл. 10, ал. 1, в която се казва, че частните детски градини и частните училища могат да получат държавна субсидия при реда и условията на този закон. Тоест, тук нямаме една абсолютна хипотеза. Думичката „може” означава, че това е допустимо. Припомняйки Конституцията на Република България, че училищното образование е задължително до 16-годишна възраст, ние трябва да разгледаме нещата от страна на българското дете. Българското дете трябва да получи пари от държавата за своето образование. Коя ще бъде институцията училище – общинско, държавно или частно, което то ще избере, е избор на неговите родители, а след като в училището се осъществява обучение по реда и изискването на този закон и на държавните общообразователни стандарти, тогава къде е противоречието? Няма противоречие! Моят апел към всички Вас е, когато гласуваме този текст, да четем коректно разпоредбите в него, да мислим за българското дете, което няма значение къде се обучава, то трябва да получи пари за своето образование. И освен това нека не спекулираме с факта, че децата в малките населени места, където няма частни училища, ще бъдат ощетени. Не, те няма да бъдат ощетени. Финансирането на образованието минава през четири стълба – първият стълб е равният достъп и тази основна сума за издръжка, която ще бъде за всички училища и за децата, които ще се обучават в тях. Има допълнителни средства. И сега ги има. Означава ли това, че децата, които учат в средищно училище, затова че за тях се осигурява по-голяма издръжка, ощетява децата, които са в региони, където няма средищно училище? Самите аналогии са несъстоятелни и непопулярни. Финансирането на частните училища и детски градини означава равен достъп до образование, и нека да бъдем коректни, и нека не гледаме на нашите деца, свързвайки ги само с институциите. Те трябва да получат качествено образование, а къде ще го получат, е техен избор. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър! Аз съм казала своето мнение и преди три седмици, но ще си позволя да кажа нещо в тази дискусия, защото от нея натам всъщност с цялото неудобство на това, че няма да постигнем отговори, ще продължим да задаваме въпроси. Хайде, да спрем с общите фрази. С господин Методиев няма да спорим. Ние имаме принципно несъгласие по една важна теза – гарантираме ли, можем ли, равен достъп на всяко българско дете до качествено образование? Записали сте го в закона и аз съм го подкрепила. Оттам нататък да спрем да говорим за свободен избор, защото на някои не им даваме такъв избор – това е големият разговор, защото се е родил далече, защото се е родил високо, защото родителите му са бедни.

Не може всички да са еднакви.

Защото за пореден път ще стигнем до говоренето как ние, държавата, ще плаща много упорито, за да тръгнат децата на четири години на училище. Ама, Вие знаете днес, че въпреки записа в закона, че обучението в задължителната предучилищна подготовка е безплатно, шестгодишните плащат такси, както плащат и тригодишните. Знаете, че стандартът им е с 200 лв. по-висок от този на тригодишните, но в него влизат само безплатни учебни помагала за 32 лв. Какво всъщност гарантираме на децата?! На всичките всичко, а вътре кой както може се оправя – това е големият разговор. Защото, ако беше лесно, щяхте да го въведете от 1 септември, а не да обяснявате, че някой друг, когато заработи достатъчно, след три години ще изпълни Вашата воля днес. Политическата воля се заявява тогава, когато можете да я реализирате. Премислили сте ресурсите, направили сте сметката, казали сте ни: „Гледайте си работата, Вие говорите идеологически! Ние имаме пари.” Какво имате бе, хора?! Какво имаме?! Имаме говорене – спорно, неясно, с всякакви хрумки на всеки. Прав е колегата Иванов – не се раждаме всичките равни. Моята човешка воля е да се опитаме да дадем възможност на всички да бъдат равни, защото не е вярно, че най-богатите са най умни и те седят в тази зала.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Има нещо, което наистина не разбирам, а то е свързано с обсъжданията ни в края на миналата година на бюджета за образование. Защо този процент за образование нарасна само с 0,1%? Защо, уважаеми колеги, Вие не предприехте каквито и да било акции, за да убедите Вашия вицепремиер господин Дянков, че на българското образование са необходими средства, за да гарантирате, както Вие казвате, равен достъп? Нека да не се заблуждаваме. В частните детски градини и училища таксите, които плащат родителите, са между 5 и 10 хил. евро. За какъв равен достъп Вие говорите и за какво качествено образование – било за средно статистическите българи и за децата, които произхождат от изключително богати семейства?! Нали затова коментираме, че така трябва да правим законите, че те да решават въпроси, те да решават проблеми. В момента Вие не решаване нито един проблем, напротив – задавате един проблем, който, живот и здраве, след месец юли, след парламентарните избори ние, разбира се, ще решим по нов начин, по различен начин (силен шум, реплики и смях от ГЕРБ) и ще отменим това, което Вие в момента ще предложите. Все пак питайте българския народ: съгласен ли е с данъците, които плаща, да поема и образованието на изключително богатите деца, които не винаги са най-умните? (Шум и реплики.) Питайте българския народ. Защо се плашите да питате българския народ? Аз например не съм съгласна с моите данъци да се плаща образованието на децата на хора, на които, дето се казва, все пак месечният им доход или вечерята им в един ресторант е 1000 евро. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам чисто прагматично да споделя. Миналия мандат бях народен представител от Монтанския регион и имах среща в Чипровци с директорката на тамошното училище. Чипровци, знаете, е една от книжовните школи на България и там е интелигентен народ. Тя тогава споделяше, че с намалелия брой ученици, едно прекрасно училище, една нова сграда с физкултурен салон, не могат да издържат сградния фонд, защото парите следват ученика. Каза: „Ние просто не можем с тези средства, които са на един ученик, по броя на учениците да поддържаме този сграден фонд, а тенденцията е да намаляват жителите”. Та питам аз: като се отвори и тази възможност частните училища да се финансират по този начин и една част от учениците, които сега са в общинските училища, ще се оттеглят, като ще трябва да се затворят тези останали общински училища, защото не могат да се издържат сградите им с малкия брой ученици, и какво ще направим?! Както обезлюдихме сума ти други училища и ги разпродадохме ли? Както в София, тук детските градини ги приватизираха и сега няма детски градини. Какво ще правите при обратния вариант? То е ясно, че няма да стигнат парите в този процес. Ще трябва да се затворят чисто по финансови причини ред общински училища в тези по-слабо икономически развити райони. За мен е пределно ясно, че така ще стане. Както се нароиха петдесет и колко университета и не знам колко болници. В крайна сметка все пари не достигат и все се оплакват хората, което е реално, че нито на здравеопазването се е повишило кой знае колко качеството, нито на университетите, нищо че се произведоха триста и колко професори и доценти на година. На мен ми се струва, че Вие не отчитате този процес и така ще се получи на практика. Един път като се съсипе нещо, после иди го оправяй. А пък знаем, че от Възраждането насам, дето се казва, училището, читалището и църквата са били основните средища на българския народ. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че трябва да се върнем в началото на месец декември, когато говорихме за бюджета и когато обяснявахме с колко е увеличен бюджетът на образованието. Няма нищо за неразбиране, когато говорят числата. Числата можем да ги интерпретираме както си искаме, когото искаме да критикуваме. Но когато трябва да видим реалностите, те са следните: увеличение на учителските заплати, а не разваляне на седянка; осигуряване на допълнителни средства за равен достъп на образование за средищни училища, за извънкласни дейности в полза на българския ученик и на българското училище. Създаден е проблем с частни училища от 1992 г. Създадени са училищата, искаме те да обучават учениците си по утвърдените учебни програми, да отговарят на всички изисквания, учителите, които ги обучават, да отговарят на необходимата квалификация, а в един момент казваме: „Ама, справяйте се сами!” Някак си нещата излизат от логиката и от контекста. Освен това нека да спрем да говорим какво ще правим с децата, които са бедни и са се родили в отдалечени райони. В момента за тях има осигурени средства, за да получат своето задължително образование. Колеги, когато говорим, нека да бъдем обективни и нека да не смятаме, че светът едва ли не ще започне след нас. Той е започнал. Българското образование се е развивало, но сега трябва да направим и процеса справедлив, а не зад разни популистки тези да смятаме, че можем да разрешим проблема. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

По чл. 11 има предложение на народните представители Имамов и Хамид: В чл. 11, в края на изречението на ал. 1 се добавят и думите „и деполитизирано”; а ал. 2 се изменя по следния начин: „(2) В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска упражняването и налагането на религиозни и/или политически идеологии.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Уважаеми колеги, нашето предложение е в потвърждение на нашето убеждение, че проблемът с политизацията на образованието е сериозен проблем за нашата система. Той не се отнася към отделна партия или отделно правителство. Този проблем ще продължава да създава сериозни пречки за изграждането на ефективна образователна система в страната. Затова ние в ал. 1 предлагаме изрично да се посочи текст, който законово да гарантира, че в нашето училище няма да се извършва политическа дейност или дейности, свързани с упражняването на политическа активност. По отношение на ал. 2 предложението може да се разглежда като редакционно, като към забраната на идеологии ние добавяме „и упражняването на идеологии”. Смятаме, че по този начин ограниченията се отнасят по-адекватно към изграждането на образователната система и ефективността на образованието изобщо.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Имамов, аз се учудвам защо не можете да разберете, че Вашето предложение е правилно отхвърлено. Защото проблемът с деполитизацията е сериозен. От тази гледна точка мнозинството държи да няма такова ограничение. Защото проблемите на образованието се партизират и политизират дори предизборно в момента. Преди малко тук беше изречена една лъжа – как са увеличени заплатите на учителите. Никой не се сети за куриозния факт, че провалилият се министър Сергей Игнатов в деня, когато подава оставка, бил подготвил да подпише заповедта за вдигането на учителските заплати, ама нá, подал оставка и не я подписал. И сега интересно е кой ще я подпише и кога, защото новият министър сигурно не знае, че Игнатов е подготвил тази заповед за повишение на учителските заплати. А сега сме 7 февруари и някой лъже, че са се увеличили учителските заплати.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, когато заседаваше парламентарната комисия, аз съм подкрепила предложението на колегите Хамид и Имамов. За мен е изключително важно, казвам го сериозно и даже от трибуната ще помоля заместник-министър Дамянова, ако не възразяват колегите, с които тя разговаря, да изясним защо всъщност този текст не е подкрепен. Правилно е, което предлага вносителят, че в училищата и детските градини не бива да се налагат идеологически, политически и религиозни доктрини. Това, което обаче предлагат колегите, е вярно и според мен е важно – да не се налагат, но и да не се упражняват, защото упражняването е един от най-работещите, за съжаление, варианти за тяхното налагане. И когато изрично сме записали в закона този текст, според мен той ангажира, прави прозрачна дейността в училищата и детските градини, позволява и външен контрол. В този смисъл съвсем искрено се обръщам към Вас с желание да подкрепите предложението на колегите и да помоля моите колеги от комисията, които не подкрепиха този текст, а той е важен и аз се надявам да си дадете сметка, че е такъв, заместник-министър Дамянова да се опита да обясни основанията за отхвърлянето на този текст. Той не противоречи на това, което прави вносителят, но го конкретизира в рамки, които позволяват сериозен публичен контрол, а ние сме част от тези, които сме задължени да го правим. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, ще направя едно предложение, за да обясня на колегите, които след малко трябва да гласуват чл. 11 от нашия законопроект, че направихме още веднъж консултации, имаме нагласата и призовавам колегите да приемем предложението на колегите Имамов и Хамид в частта му по ал. 2, което гласи, че в системата на предучилищното и училищното образование не се допуска упражняването и налагането на религиозни и/или политически идеологии. Колеги, предлагам да подкрепим ал. 2 в предложението на господин Имамов и господин Хамид, независимо че в комисията сме отхвърлили това предложение. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

Чл. 22 – предложение от народния представител Веселин Методиев. Предложението е оттеглено. Има предложение от народните представители Богданова и Николов: 1. в чл. 22 т. 1 „предучилищно образование” да се замени с „предучилищно възпитание” и подготовка. 2. В чл. 22, ал. 2 се добавя нова т. 18 със следния текст: „директор на училище”. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и т. 2. Комисията подкрепя предложението по т. 3. Има предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Станислав Станилов: „В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 8 след думата „здравното” се добавят думите „моралното, религиозното” б) създават се нови точки 16, 17 и 18 със следното съдържание: „16. учителската правоспособност и квалификация; 17. извънкласната и извънучилищната дейност; 18. едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските градини, училища и обслужващи звена” в) останалите точки се преномерират.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лютви Местан: 1.В чл. 22, ал. 2 се създават нови точка 1 и точка 7: - т.1. за усвояване на българския книжовен език; - т.7. държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети и оценяването на резултатите от тях. 2. В чл. 22, ал. 2 точки от 1 до 5 по вносител се преномерират съответно на 2 до 6, а точки от 6 до 17 по вносител - съответно на 8 до 19. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Веселин Методиев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Галина Банковска. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. (2) Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за: 1. предучилищното образование; 2. учебния план; 3. учебното съдържание в общообразователната подготовка; 4. учебното съдържание в профилираната подготовка; 5. придобиването на квалификация по професия; 6. приобщаващото образование; 7. гражданското, здравното и интеркултурното образование; 8. оценяването на резултатите от обучението на учениците; 9. информацията и документите; 10. институциите; 11. физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностното развитие; 12. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала; 13. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; 14. управлението на качеството в институциите; 15. инспектирането на детските градини и училищата; 16. финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда; 17. организацията на дейностите в училището. (3) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1-4, 8-10, 12-15 се приемат с наредби на министъра на образованието, младежта и науката. (4) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 5 и 7 се приема с наредби на министъра на образованието, младежта и науката съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства. (5) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 6 се приема с наредба на Министерския съвет. (6) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 11 се приема с наредба на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и с министъра на физическото възпитание и спорта. (7) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 16 се приема с наредба на министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите. (8) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 17 се приема с наредба на министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на физическото възпитание и спорта и с министъра на културата.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители, задължена съм на комисията, че е подкрепила моето предложение по т. 3. Благодаря на председателя на комисията, който ме е коригирал, защото аз все пак съм поискала съгласуване с Министерството на финансите, но той правилно е преценил и Вие правилно сте гласували, че този орган е министърът на финансите. Сериозно по неподкрепеното ми предложение. В групата стандарти, които следва да доработят в закона и да уредят технологията за неговото изпълнение, нашето предложение е да бъде включена фигурата на директора – на училището или на детската градина, както прецените. В началото ние много спорихме за това следва ли учителят да бъде изведен пред скоби, когато говорим за Закон за училището. Вие решихте, че в групата „Педагогически специалисти” той се чувства удобно и в една глава все пак сме преценили, казали сме, че има и учители освен възпитатели, педагогически съветници и всички, които формират колектива, който работи в едно училище. Само че законът дава сериозни ангажименти и вменява отговорности на директора, в случая на училището. Казвам това, защото ние ще се върнем към спора що е автономия, как тя се гарантира с Обществения съвет, в който директорът не участва, чрез настоятелството, което алтруистично събира пари по молба на директора, но той не може да ги контролира. Заедно с това му вменяваме много отговорности, които изискват особен престиж, особен статут, сериозна подготовка. Не просто провеждане на конкурси със спорни резултати, а безспорни фигури. Аз гледам със симпатия колегата Дукова, тя се е явявала на конкурс, директор на училище е и може да прецени, че става дума за сериозен ангажимент. Следователно, неговият статут трябва да бъде ясен, изискванията към него – безспорни, включително правата му – не тълкувани, а законово уредени. В този смисъл аз наистина моля сериозно да прецените смисъла на това предложение. Не е проблемът в това какво мислят една част от нашите социални партньори – там този спор винаги ще стои. Хубаво е законът да предвиди подобен стандарт. Предлагам Ви да го подкрепите. Накрая искам да кажа, че колкото повече законът върви към своето приемане, толкова повече ще съжалявате, че не приехте нашето предложение по т. 1 законът да се нарича „Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, взимам думата, за да представя предложението на господин Местан. С това предложение допълваме два нови стандарта, първият от които е създаване на стандарт за усвояване на българския книжовен език. Проблем на предходните закони, включително и на сега действащия, е, че няма стандарт за българския книжовен език. Това искаме да направим като допълнение. Считаме, че е изключително важно. Следващата точка е създаване на стандарт за държавни зрелостни изпити. Досега в закона няма такъв стандарт. Всеки министър сам определя съдържанието и начина на оценяване на зрелостниците. Искаме това нещо да влезе като стандарт в закона. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Държавните образователни стандарти, които се предвиждат в разглеждания в момента законопроект, всъщност изпълняват функциите на държавните образователни изисквания, които са въведени със Закона за народната просвета, и общо взето имат същия смисъл. Една от задачите на разработването и приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование е да се преподреди и систематизира системата от нормативни актове. По тази причина работната група, която е работила по закона, е преосмислила и е подредила по различен начин в известна степен съществуващите в момента държавни образователни изисквания, така че да се отговори на искането на работещите в сферата на образованието за по-малко и по-добре структурирани нормативни документи. Предложенията на колегите за второ четене, които не са приети от комисията, по същество са за обособяване на една материя в отделен стандарт. Те не предлагат друго виждане за съдържанието на подзаконовите нормативни документи, а друго виждане за структурирането на материята. В частност, предложение за отделен стандарт за учителска правоспособност и квалификация; отделен стандарт за директор на училище. Според замисъла на вносителя, тази материя ще бъде уредена в стандарта за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и педагогическите специалисти. Отделен образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език вносителят предлага и комисията го подкрепя това да бъде част от стандарта за съдържанието на общообразователната подготовка. Отделен стандарт за държавните зрелостни изпити и оценката на резултатите от тях не е необходим, защото се предвижда да има стандарт изобщо за оценката от резултатите на обучението и в частност тук ще се третира въпросът за резултатите и за организацията на зрелостните изпити. Аналогично стандартът за едногодишна издръжка на децата и учениците ще бъде покрит в стандарта за финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда. Колегите аргументират предложенията си с важността на разглежданите въпроси и считат, че като обособим дадена материя в отделен стандарт ясно ще покажем, че съзнаваме значимостта на този въпрос и комуникацията с обществото ще е по-добра. Този подход безспорно е резонен, но аз мисля, че е резонен и друг подход, в който на закона се гледа по-малко като на въздействащо публицистично произведение, а повече – като на една логична и функционално пълна система. В нея термините се дефинират и след това се използват съответно, а структурата отговаря повече на вътрешната логика на материята, отколкото на PR потребностите. Считам, че при изработването на закона именно този втори подход е имал предимство и предлагам да го подкрепим. Също така смятам, че ако ние изпълняваме отговорно и честно ангажиментите си на народни представители в публичните си изяви, трябва да допринасяме за изясняването и за правилната интерпретация на закона, а не да използваме терминологични и формални различия, за да манипулираме общественото мнение. Не смятам, че трябва да подценяваме интелигентността на хората, които работят в сферата на образованието. Те напълно са в състояние да възприемат и да разберат една логически построена съвкупност от закон и съответни подзаконови актове. Не вярвам да има директор, който ще се почувства подценен за това, че няма отделен стандарт и няма да може да си намери научните разпоредби в общия стандарт. Други неща са тези, които определят дали хората в сферата на образованието ще се чувстват достойно оценени. Както казаха и други колеги, това са възможностите за творческа работа, за професионално развитие и за достойно заплащане. Считам, че приемайки новия закон, ние ще създадем по-добри възможности и за успешно кариерно развитие, и за разгръщане на творческия потенциал. Безспорни са стъпките, които правителството прави за повишаване на заплащането. Така че предлагам да престанем да се фокусираме върху терминологичните си различия и върху различните си виждания за структурата на съдържанието, а да се концентрираме върху същността и също така не по-малко важно – върху адекватна, а не заблуждаваща комуникация с обществото. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Колега Михайлова, ние обсъждаме един член от закона, който казва каква следва да бъде подзаконовата нормативна база, на която ще се осъществява управлението на българското образование. Законът не е тюрлюгювеч, в който всеки трябва да намери себе си и отговор на свое щение. Това е закон, който урежда изискванията на държавата към начина, по който се организира, управлява и осъществява българското образование. Това е! Аз не разбирам по логиката на кой подход искането да има нарочен стандарт за директора, тоест държавата в наше лице да заяви изискванията си към него и да уреди правата му, е проблем на някакъв спорен подход. Много Ви моля, спорът не е терминологичен! Намерете един юрист, надявам се госпожа Цачева извън заседанието да ми помогне, за да Ви каже, че законът е закон тогава, когато е разчел термини, въвел ги е, дефинирал ги е и тогава основателно ще поиска да се осъществява и да се изпълнява, разбира се, и да се контролира. Всичко останало е художествено произведение, както справедливо отбеляза колегата Михайлова. Една уговорка – колеги, дискусията е на хора, които равноправно, експертно и отговорно участват в нея и никоя политическа конюнктура не Ви дава право да се усещате нито мой, нито наш, нито чийто и да е ментор. Приключих.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Михайлова, разбирам, че Вие твърдите, че този проблем е структурен, а не е проблем на съдържанието. Още от времето на Хегел съдържанието е оформено, а формата е съдържателна, респективно структурата има свое съдържание и тук става въпрос за уважението към хората, които си блъскат главата с училищата. Това, което няма свое съдържание и своя структура, е идеята Ви за възкръсване на потенциала. Темата за възкресението вече не е тема на материализма.

Уважаема госпожо Богданова, държавата съвсем ясно ще заяви изискванията към директорите в стандарта, който се нарича „За статута и професионалното развитие на директорите, учителите и педагогическите специалисти”. Това по никакъв начин не подценява директорите, нито пък означава, че няма да бъдат дефинирани техните права и задължения, нито пък че те няма да могат да си намерят мястото в този закон. Не знам дали към мен адресирате използването на менторски тон. Не смятам, че ми е присъщ, по-скоро бих го видяла в други изказвания. За господин Николов: не съм употребила думата „възкресение”. Употребих думите „разгръщане на творческия потенциал”, защото една от идеите в този закон е да дадем възможност на учителите свободно и творчески да организират работата си. Благодаря.