13 февруари 2013 г.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, почти четири месеца поставям на Вашето внимание предложението за формиране на Анкетна комисия, която да разгледа случая с инцидента, състоял се между българи и чужденци в село Коиловци, община Плевен. През целия този период от време Вие го отхвърляте, без да имате никакви мотиви, с ясното съзнание, че става дума за грубо посегателство върху националната сигурност, за посегателство върху живота на български граждани и за безотговорността на този парламент, който вече не може да докопа 10% одобрение от българските граждани. И аз на свой ред имам обосновано предположение – че на територията на село Коиловци опитът за убийство на български граждани е подминат от правоохранителните, и от правораздавателните органи на нашата страна. Ние като парламент си позволяваме да се гаврим с националната ни сигурност и с живота и сигурността на наши сънародници. Няма как при това положение някой да вярва в тази институция, някой да вярва в парламентаризма, някой да вярва в парламентарната република. Продължаваме да отхвърляме с разбирането, че три месеца министърът на вътрешните работи не се явява в комисията на Народното събрание, която е решила той да бъде изслушан. За Вас като че ли няма никакво значение, че един министър се поставя над Парламента, че за един министър решение на парламентарна комисия няма никаква стойност. За всички Вас унижението е въпрос на ежедневие. Оставам с впечатление, че унижението за Вас е въпрос за осъзната необходимост и Ви моля този път да подкрепите формирането на такава анкетна комисия, за да защитим достойнството си.

Благодаря Ви и аз.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, още първия път казах, че ако някой има илюзията, че този въпрос ще остане някак си назад във времето, ще бъде заместен, подминат, забравен – дълбоко бърка. За последните няколко месеца имаме не много тежки пробиви, а много тежки аргументи да твърдим, че нямаме национална сигурност. От атентата в Сарафово досега се случиха поредица от събития, които поставят под съмнение държавността в нашата страна: опит за убийство на политически лидер; разстрел пред Сметната палата; инцидентът в Коиловци (възгласи от ГЕРБ);

Съдебната палата.

...нежеланието на Народното събрание да разгледа всички тези въпроси; съгласието на Народното събрание с факта, че министърът на вътрешните работи не желае да се яви в комисията и да отговори на въпросите, които и членовете на комисията, и други народни представители биха му задали. Още веднъж повтарям – фактът, че приемаме унижението, че сме съгласни парламентаризмът да бъде потъпкан, е много лош показател за Вас. Половината от Вас в следващия парламент няма да го изживяват, но това не променя факта. Моля Ви да подкрепим формирането на такава комисия, за да съхраним и личното си, и националното си достойнство.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Очевидно и за министъра са ясни мотивите на това искане. Мисля, че улиците и площадите на страната са достатъчен мотив да го изслушаме и да даде необходимата информация пред Народното събрание. Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Два са големите скандала, които разтърсват в момента България – за електроразпределителните дружества и изявленията на видни британски политици по отношение на български емигранти, и намеренията на Великобритания да въведе ограничения за желаещите да работят във Великобритания от следващата година. И по двата скандала има силни вълнения, изключително обществено недоволство, но няма реакции от страна на правителството и от официалните институции. По въпроса за обидите на британски политици спрямо българите до този момент никоя от официалните институции не е предприела каквото и да е. От „Атака” писахме писма до Президента, до министър-председателя, внесохме в Народното събрание декларация, с която да осъдим тези изявления, но до този момент – нищо! Да вземем пример от Румъния, където още в началото на скандала външният им министър се срещна с посланика на Великобритания, беше отправена нота. В България се говори, че било изпратено писмо от страна на външния министър, но нищо повече не е известно. Дали това е вярно? Затова от „Атака” с това искане желаем министърът на външните работи Николай Младенов да дойде в Народното събрание и да отговори на въпросите: какво е предприело Министерството на външните работи за туширане на това напрежение и какви са реакциите на българската страна? Срещнал ли се е външният министър с английския посланик? Отправена ли е нота до Великобритания по въпроса? Крайно време е министърът на външните работи не само да се занимава с вътрешните дела на държавата Сирия, но да дойде и да каже какво е направил по темата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Хубаво е, че министър Добрев е тук – значи има политическата воля да бъде изслушан. Ние искаме да уточним какво точно трябва да ни обясни министър Добрев и най-важното – има ли политическа воля да бъдат разтрогнати договорите с трите електроразпределителни дружества? С последните протести се видя, че това го иска и целият български народ. Това е и правилното решение. Основание за това разтрогване може да се потърси в доклад на ДКЕВР от 2010 г., в който са констатирани драстични нарушения на договорите с държавата. Искаме да чуем дали това може да стане, как ще стане, обмислени ли са вариантите от министъра? Очевидно на министъра не му е интересно да слуша тези неща? (Министър Николай Добрев разговаря с народен представител.) Други основания са изгонването на ЧЕЗ от Албания. Вчера в Гърция бяха прекратени договорите с две частни електроразпределителни дружества. Явно това е пътят на Европа, вече така се върви. Третото – вчера, докато министър Добрев проверяваше електромери, а „Атака” и ВМРО правеха митинг, последва ответен удар от страна на ЧЕЗ и токът в централната част на София бе спрян за повече от час. ЧЕЗ спря тока включително и на министъра, в самото министерство. Това е още едно основание да искаме изслушването на министър Добрев. Позволявам си, тъй като съм на трибуната, да направя процедурно предложение, уважаема госпожо председател – изслушването да бъде пряко предавано по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това ще е от изключителна важност, предизвиква интерес и ще се гледа от всички българи. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! От Партия „Атака” настояваме за прегласуване, защото въпросът е изключително важен. Искам да припомня, че от Партия „Атака” съвсем наскоро внесохме сигнали в ДКЕВР за закононарушения, извършени от електроразпределителните дружества. Ние бихме искали да чуем, както и хората да чуят, какви точно мерки ще се предприемат за отстраняването им. Бихме искали отново да се каже ясно пред камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио дали правителството има воля и желание да разтрогне договорите с тези дружества. Това са аргументите ни да искаме прегласуване. Има още един аргумент. Ако оставим темата покрита тук – в пленарната зала, без да се излъчва, можем да имаме основателни предположения, че управляващите ставате съучастници в още нещо – в едно скрито ограбване, чрез завишения данък добавена стойност, който всички хора плащат, и по този начин ЕРП-тата се използват като средство за наливане в държавния бюджет, тоест управляващите стимулират кражбата на държавно ниво от обикновените български граждани. Това са само част от аргументите. Затова настояваме за прегласуване и пряко предаване изслушването по телевизията и по Българското национално радио. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Точка четвърта в седмичната програма е първо четене на Законопроекта за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет. Доколкото ми е известно, няма становище на Икономическата комисия по този въпрос. Госпожо председател, Вие съвсем основателно сте разпределили този законопроект на пет парламентарни комисии. Ако действително Икономическата комисия не е разглеждала законопроекта, предлагам той да отпадне от седмичната програма и да бъде разглеждан само след компетентното становище на тази комисия. Защо? – Законопроектът е разработен високопрофесионално от хора, които имат дълбоки познания в една много тясна и специализирана област. Според този законопроект държавната политика по ограничаване измененията на климата се определя от Народното събрание. В законопроекта експертите са разписали своето виждане за държавната политика в тази област, който след време ще даде отпечатък върху цялото икономическо развитие на България и ще предопредели рамката за развитието на енергетиката, земеделието, транспорта и промишлеността на страната. Не е възможно този документ да стане акт на Народното събрание без компетентните органи на Народното събрание да се произнесат, да потвърдят или да отрекат онова, което експертите предлагат. Ще дам само един пример. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако няма нужда от пример, моля да ме подкрепите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Предложението, което съм направил, е за включване като точка в дневния ред за тази седмица на Проект за решение за създаване на Анкетна комисия за изясняване, най-общо казано, на обстоятелствата и фактите около информацията, сочеща за връзки на министър-председателя Бойко Борисов със специалните служби. Основанието да направим това предложение, дами и господа народни представители, безспорно е информацията, която се появява по различни електронни сайтове, интерпретациите и коментарите в медиите, сочещи за предполагаема връзка на министър-председателя със специалните служби. Бързам веднага да кажа, че аз съм сред хората, които не мислят, че подобна връзка винаги и при всички случаи, извън доносничеството, е нещо позорящо или злепоставящо съответния човек. Но, уважаеми дами и господа, имаме информация, която очертава една много неприятна ситуация. Неприятна ситуация, която все още не е наричана „скандал”, защото, първо, наистина трябва да бъдат изяснени обстоятелствата и фактите, които са посочени в тази информация и, второ, защото, ако е скандал, то това означава да се предприемат определени действия за поемане и носене на политическата отговорност. Че документите, които се тиражират са автентични, май вече няма спор, че е включена една много сериозна сила от разнородни и иначе несъвместими помежду си лица, които са се наели да обясняват, да опровергават и да отхвърлят тиражираната информация, също няма спор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Дами и господа, цялата тази информация се нуждае от институционален отговор и кой, ако не една анкетна комисия на Народното събрание, има всички правомощия и права съответно да потърси тази информация и да даде съответно обяснение. Затова Ви предлагам да подкрепите предложението за създаване на анкетна комисия.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа! Искам прегласуване, защото не стана ясно какъв е предметът на дейност на тази временна анкетна комисия. Първо, госпожо председател, Вие, когато обявихте гласуване по точката, не изчетохте, както се прави всеки път, наименованието на временната анкетна комисия. На второ място, господин Найденов представи само първата половина от темата на комисията – за връзки на министър-председателя със службите от Сектора за сигурност, а цялото наименование и целият предмет е следният: наличието на факти и обстоятелства, отнасящи се до връзки на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов със службите от Сектора за сигурност и обосновани предположения за негови връзки с оперативно интересни лица, свързани с организираната престъпност. Това е истинският проблем – е ли бил господин Бойко Борисов в онези години представител на организираната престъпност, и ако е бил свързан със службите за сигурност, е ли бил той представител на организираната престъпност в службите за сигурност, а не обратното? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Точно затова трябва да прегласуваме, защото това е предметът на дейност на тази комисия. Всеки би могъл по някаква причина да сътрудничи в определени случаи на службите за сигурност (реплики от ГЕРБ), но не са много тези, които са представители на организираната престъпност в службите за сигурност. (Силен шум и реплики в ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”)

Да.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Темата, по която днес имаме изслушване и се радвам, че имаме Вашето съгласие предизвиква хиляди хора в различни български градове да излизат на улицата и да задават един прост въпрос: „Защо имат такива сметки за електроенергия, а в София задават същия въпрос и за топлоенергията?”. Между другото така и не успях да разбера защо Вие отклонихте нашето искане за предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио? Страх ли Ви е хората да видят нашата дискусия? Вие това ли наричате открито и прозрачно управление на ГЕРБ? Защо не излезете с Вашите аргументи срещу това, което ние ще кажем и хората да имат възможност да отсъдят кой е крив и кой е прав? Въпросите, на които е редно господин министъра да отговори в тази дискусия. Вие променихте закона така, че председателят на ДКЕВР и членовете му да се избират от Министерския съвет, а не от Народното събрание. Спомняте ли си нашето предложение по време на дискусията? Даже аз го намирах за леко прекалено – да се избират с три четвърти от народните представители, но защо Вие прехвърлихте избора на членове и на председателя на ДКЕВР на Министерския съвет и след като го направихте кой носи отговорност за този състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Аз Ви казвам – ГЕРБ и лично Бойко Борисов носят отговорност, тъй като така пише в закона: „назначават се от Министерския съвет”. Нали знаете кой е председател на Министерския съвет? Той се разграничава от някой, който той е назначил. Кой носи отговорност за неговите назначения освен самият той? Ангел Семерджиев разбра ли къде се намира тези три години? Разбра ли какво се случва на електроенергийния, на топлоенергийния пазар или гледаше в тавана и определяше цените напосоки – и на топлоенергия, и на електроенергия? Тук министърът трябва да излезе и да обясни поредица от такси, които се натрупват към цената на електроенергията. Една много любопитна такса е таксата за невъзстановяеми разходи, която е историческа заслуга на правителството на господин Костов. Тук говорим за цените на „Марица-Изток 1 и 3”, които са два пъти по-високи от цените на „Марица-Изток 2” – държавната „Марица Изток 2”. Защо ще плащаме ние тази държавна вересия от средата на 2001 г.? Някой трябва да обясни как се формира тази такса. Някой трябва да обясни как се формира таксата кафява енергия. Таксата, която финансира различни топлофикации, включително и частни топлофикации, което Вие много добре знаете, но тя финансира и Топлофикация-София. Знаете ли на каква цена Топлофикация-София в момента продава електроенергията си? На цена 30 стотинки. Като сложите четири стотинки от АЕЦ „Козлодуй” и 30 стотинки се получава средно аритметично седемнайсет. Някой трябва да седне и да обясни защо по този начин се финансират топлофикации, които очевидно са в състояние на фалит? Някой трябва да излезе и да обясни тук от името на министерството защо дълговете на Топлофикация-София от 150 милиона в момента са 500 милиона? Докога практически това дружество, което е третото по големина енергийно дружество в България, ще трупа тези задължения? Вие сигурно много добре знаете, господин министър, че тези неща се трупат след това като сметка например към „Булгаргаз”, тъй като „Булгаргаз” не получава тези пари, а той трябва да си плаща сметките нататък. Някой трябва да излезе и да обясни защо по време на столичния кмет Бойко Борисов от 2005 до 2009 г. събираемостта на Топлофикация-София от 70% падна на 52%? Това дружество в момента е общинско. Кажете ми! Общината се управлява от ГЕРБ, министерството се управлява от ГЕРБ. Какво Ви пречи, колеги, да се справите със състоянието на Топлофикация-София – Европейската комисия, ООН? Ние така и не чухме защо беше сменен председателят на ДКЕВР. Кажете какви бяха аргументите! Този човек успя ли да получи картината на това, което се случва и да взима правилни управленски решения? Вие контролирахте ли го? Носите ли политическа отговорност за неговия избор? Той беше ли там, за да вижда това, което се случва на пазара и да определя справедливи цени или беше едно удължение на слушалката, което изпълняваше нареждания? Друга такса, за която господин министъра също дължи обяснение, е така наречената печалба на електроразпределителните дружества. Дали ДКЕВР ефективно контролираше тези електроразпределителни дружества? Дали всички разходи, които те са направили са оправдани? Какви видове подизпълнители са ползвали? Каква част от печалбата на тези дружества им е позволено да бъде източена? И още едно обяснение, което тук се дължи освен от правителството на НДСВ и ДПС през 2004 г., което продаде електроразпределителните дружества, е обяснението, което дължи правителството на ГЕРБ. Колеги, защо продадохте държавните дялове в ЕРП-тата? Това беше малка, но съвсем не незначителна възможност, тъй като става дума все пак за една трета собственост и вместо да задържите тази една трета собственост и да водим преговори да увеличим нашият дял като държава Вие ги продадохте. Вчера слушам смешните обяснения, че понеже предишните продали две трети и Вие сте решили да продадете една трета. Занимавате се с PR, министърът проверява електромери, аз Ви предлагам метролозите да започнат да пишат Енергийната стратегия на България. За Топлофикация-София били виновни топлинните счетоводители. Един колега предложи да направите паметник на топлинния счетоводител и вижте там ли е грешката. Тези, които най-малко инвестират в когенерации и в ефективно производство, са награждавани с най-високи цени на електроенергията. Тази висока цена на електроенергията влиза после в сметките на всеки един и после викаме: „Олеле, защо е висока сметката за ток?”. Да не говорим за Вашия исторически принос към развитието на биомасата, но това, както се казва, Парламентарната група на ГЕРБ го знае по-добре от мен. Министърът дължи отговор на всички тези въпроси и между другото аз го призовавам, както и председателката на Народното събрание, самите те да поискат това изслушване да бъде предавано по Българското национално радио и Българската национална телевизия и Вие, колеги от ГЕРБ, да ги подкрепите в това искане, тъй като във Ваш интерес е изслушването да бъде чуто от повече хора, за да се разбере поне част от истината за това, което се случва в момента с цените на електроенергията и топлоенергията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! По въпроса с продажбата на българското „Енерго” на две чужди държави, на две държавни фирми – чешка и австрийска държавни фирми, подчертавам, наречена по един подъл начин „приватизация”, говоря за 2003 г., не от вчера и от онзи ден, а от 2005 г. това е моя политическа кауза, никой не може в момента да каже, че някаква вълна се политизира и прочее глупости, които могат да бъдат подметнати. Наистина това е кауза на Партия „Атака”. Откакто тези ЕРП-та са продадени на три чужди, в момента на една чешка и една австрийска държавни фирми – подчертавам, проблемът с цената на тока за България е огромен за милиони хора. Затова и днешните протести са безпартийни. Това са протести на хора, които вече не могат да търпят сметките за ток, не могат да приемат и да разберат реакциите на държавата в лицето на министерството, в лицето на правителството. Вчера бяхме свидетели на абсолютно неадекватно изказване от страна на министър-председателя. Не зная, вероятно на този човек не му дават подходящата информация. Господин Добрев, моля Ви, обяснете на господин министър-председателя, че още от 2010 г. има проверка, одит на ДКЕВР, в който са установени десетки, десетки нарушения. Ето го пред мен този доклад на ДКЕВР, който господин Мартин Димитров от Синята коалиция се опита да го скрие, когато го поиска нашият народен представител Любомир Владимиров. Дори пита главния прокурор може ли да даде доклада на народен представител от „Атака” – представяте ли си каква игра на прикриване става?! Защо прикриване? Защото ДКЕВР били против резултатите от одита да излязат публично. Тези резултати установяват десетки, може би стотици нарушения на дружествата ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН. Целия доклад публикувахме във вестник „Атака” в продължение на месец и половина, въпреки че има огромен обем. Този доклад, господин Добрев, трябва да го има и при Вас, и при министър-председателя! Вчера чухме как пред телевизионните камери той каза, че тепърва ще поръчва на ДКЕВР да провери как стоят нещата.То вече е проверено! Ако тази информация не стига до министър-председателя, значи някой е за уволнение, за оставка! Тъй като вече не вярваме в пътя на информацията, която стига до министър-председателя, днес лично аз и моите колеги ще отидем да предоставим на министър-председателя този одит от над 400 страници, в който са описани всички нарушения. Това е публикацията във вестника, където в карета са извадени всички прегрешения. Това са така нареченият „аутсорсинг”, прехвърляне на услуги, 95% от услугите са изведени навън, много пари са давани за материали и какви ли не неща. Така всъщност България се ограбва чрез нарушения на лицензионните договори, които сте им дали, и на договорите за приватизация. Разбирате ли, тези дружества извършват нарушения на договора, който са подписали – ние в това ги обвиняваме. Даваме Ви формалната причина и основание да спрете, да прекратите тези договори. Вие продължавате да говорите, че това няма да стане, защото нямало как да стане. Напротив, държавата може да прекрати всеки един договор, особено когато е нарушаван, щом има нарушения. Имате основания да го направите, направете го, ако искате да спасите нещо от доверието на народа към Вас. Иначе вълната от недоволство ще се разраства. Още повече: аз направих публично достояние какво получават шефовете, например господин Петер Докладал – мениджърът на ЧЕЗ – България, тук на снимка си го нося (показва снимка), получава 100 хил. лв. месечна заплата, господин Добрев. Вие сега ще кажете: „Това е негова работа”. Не е негова работа, защото това са пари, които се събират от целия народ. Колегата му, шеф на австрийската фирма, Йорг Золфернер, ето го тук, усмихнат щастливо (показва снимка), как няма да е усмихнат – получава 100 хил. лв. месечна заплата! Петер Баран, когото вчера показахте пред камерите, излезе от сянката най-после, също получава такива пари. Тези така наречени „мениджъри” доказват със своите заплати, че са колонизатори. Как може на фона на доходите в България да имат такива заплати?! Това е чешка държавна фирма, повтарям. По всички правила на политологията и икономиката, когато една държава купи някакъв дял от икономиката на друга държава или го вземе за без пари, какъвто е случаят, това се нарича колонизация. Тези ЕРП-та бяха продадени на цена, по-ниска от цената на жиците, на проводите, по които се пуска токът. Тези ЕРП-та бяха продадени с гарантирана 16% печалба. Къде се прави това? Кой го прави? Защо го прави? Коя е тази държава, която по този начин се подлага на самоограбване? Това беше държавата при правителството на Сакскобургготски. Да, Вие сега сочите предишните правителства, да, те са виновни, но на власт сте вие – четвърта година. Спокойно можехте да прекъснете тези договори. Още повече, пред мен е изявление на министър председателя от 2010 г., където той казва, че ако се наложи, могат да се прекратят тези договори. Момент, за да Ви го прочета, защото Вие непрекъснато се правите, че нещо, което съществува, не съществува. През 2010 г. господин Борисов казва, ето го: „Развалям договорите с ЕРП-тата, ако се наложи”. Той обяснява как те ограбват, възмущава се как се купува на една цена, на друга се продава и прочее. Говори същите неща, които сега говори Партия „Атака”, затова тогава ние одобрихме – това е 7 април 2010 г., той е имал намерение да развали договорите. Защо след това промени своето намерение – това е важен въпрос. По тези въпроси искаме да говорим с министър-председателя. Искаме да го поканим тук на изслушване. Ако той не благоволи, ще отидем в МС – смятаме днес с колегите да го направим и да му връчим този доклад. Да погледне и да види, че има достатъчно основания тези договори да бъдат развалени. Дори миноритарните дялове да са продадени, са продадени на същите дружества. Тези дружества трябва да се одържавят, да се сложи регулация на цената на тока и той да се продава на българските граждани съвсем малко над неговата себестойност в АЕЦ-а или в ТЕЦ-а, а не както сега – четири-пет пъти по-раздута цена. Това е начинът, единственият начин, никакви либерализации на пазара! Какъв пазар, за какво говорим?! Имаме монополи, имаме проводи. Няма как да се либерализира. Кой друг ще ни продава ток, освен производителите в България?! Откъде ще го купуваме по-евтино – това, което говорят тук някои либералстващи папагали, не може да стане. Това е демагогия! Напротив, трябва държавата да се намеси, да ги върнем в държавни ръце и токът да се продава на цени, съпоставими с покупателната способност на българина. В момента българинът купува по-скъпо ток от всички западноевропейски държави, като се сметне по покупателна способност. Господин Добрев, тук Вие трябва да отговорите на въпроса: ще прекратите ли договорите с ЧЕЗ, ЕВН и „Енергопро”? Ще върнете ли тези дружества в български държавни ръце? Това е единственият и основният въпрос. Всичко друго е шикалкавене. Очаквам ясен отговор. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „Атака” и КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, нямам против да се предава, ако искате, прегласувайте. Мисля обаче, че не това е основната тема. Основната тема е наистина да дадем отговори на въпросите. Вашето изказване беше много конструктивно, затова аз също ще бъда много конструктивен. Законът за енергетиката, шефът на ДКЕВР да се избира от Народното събрание. Това е идея, която премиерът Борисов подкрепи още миналата година през лятото. Само че тогава Народното събрание, вместо да промени закона така, че да се избира от самото Народно събрание, създаде комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР. Знам, че имате внесено предложение. Аз нямам нищо против и смятам, че колегите също ще подкрепят промяна, при която шефът на ДКЕВР да се избира от Народното събрание. Това нe е основният проблем, защото тази промяна e от 2010 г., преди това регулаторът работи близо десет години и се избираше от Народното събрание. Проблемите, с които днес се сблъскваме, ги имаше и тогава. Всъщност ние днес се сблъскваме с проблема за метода на ценообразуване, който работи през последните десет години. Защото този метод на ценообразуване не защитава потребителите в България. Проблемът всъщност е в модела, господин Курумбашев, и Вие го знаете. Проблемът е в модела, защото, първо, този модел одобрява едни инвестиционни разходи, както са поискани от централите. Централите представят фактури за направени инвестиции, тези инвестиции влизат в цената и така се определят цените на различните централи, цените за пренос, цените за разпределение на енергията, цените за достъп. Вторият проблем, освен определянето на инвестиционните разходи, е проблемът кои централи се включват в този микс. Кои централи се включват в микса? Това също не е променено през последните четири години. И в този микс има едни централи, които са изключително неефективни, на много висока цена и въпреки всичко те са включени в микса и доставят енергия на потребителите в България. В този микс, предполагам знаете, са включени, първо, „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3” – американските централи, които няма как да не са включени, защото са задължение по дългосрочните договори и те трябва задължително да участват в микса. Няма на кой да продадем тази енергия, ако не я включим в микса. Там е включена АЕЦ „Козлодуй”, благодарение на която цената на енергията намалява от единиците и тройките. Там е включена ТЕЦ „Марица Изток 2”, благодарение на която цена също миксът като цяло е по нисък. Там са включени обаче някои други централи, които са дори по-скъпи от „Марица Изток 3”. Там са включени централите „Бобов дол”, централите „Брикел”, централите „Марица 3”, Димитровград – на един и същ собственик. Какво правят тези централи в микса? Независим регулатор, аз и като заместник министър, и сега като министър две години продължавам да питам защо тези централи са в микса? Тези скъпи централи доставят енергия на регулирани цени на домакинствата в България, вместо да продават на който си искат и централите да станат по евтини. Как се одобряват инвестиционните разходи от страна на регулатора? ЕРП-тата искат 150 милиона, регулаторът решава: няма да са 150, 100 милиона ще са, защото ние трябва да контролираме цената. Обаче какво влиза в тези 100 милиона е въпрос, от който регулаторът твърдо не се интересува. Това е един от най-важните въпроси, от които регулаторът трябва да се интересува, защото тези инвестиционни разходи трябва да бъдат одобрявани на базата на ефективност – ефективност на предложените разходи. Каква енергийна ефективност ще постигнат 10 или 20 милиона инвестиции в определен ТЕЦ? Дали те ще доведат до 20% енергийна ефективност или 5% енергийна ефективност, или ще инвестираме същите тези 20 милиона в подмяната на един кабел, който не носи никаква добавена стойност за обществото – това е проблемът. Проблемът е в целия модел на ценообразуване, който съществува 10 години – и когато председател на ДКЕВР се избирал от Народното събрание, и когато председател на ДКЕВР се избирал от Министерския съвет. Нека върнем председател на ДКЕВР да се избира от Народното събрание, но ние не работим ли върху промяна на този модел на ценообразуване, на дружествата, на централите, които влизат в микса и доставят енергия на крайния потребител, няма да решим проблемите? Какъв е другият проблем? Другият проблем е, че още 2007 г. с промени в Закона за енергетиката е заложена либерализация на пазара на електроенергия в България. В 2011 г. направихме последната стъпка в посока либерализация на този пазар за електроенергия. Само че тази либерализация съществува само на хартия. Защо съществува на хартия? Защото останалите лицензирани търговци в България – близо 100 – нямат интерес да доставят енергия на крайния потребител. Първо, защото неговата сметка е много малка. И второ, защото това е свързано с огромни административни разходи. Ние трябва да работим в посока да облекчим регулациите, да облекчим методите на отчитане, да въведем моделни системи, които да позволят на влизането на други доставчици на енергия до битовите потребители. По закон това е разрешено, само че не се случва. Това е друга голяма тема, по която трябва да работим. В целия свят в момента се изграждат така наречените умни мрежи, които умни мрежи премахват, най-просто казано инкасаторите и изпращат данни за потребителите в реално време. Какво ще постигнем с това? Ще постигнем предвидимост на сметката. Във всеки един момент, всеки един потребител ще може да влезе на страницата на своя доставчик, без значение дали той е EVN, ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО или някои от другите сто доставчици на търговци на енергия в България и да провери своята сметка. Тази сметка ще бъде засичана на 30-ия ден. Когато имаме такъв електронен отчет, няма да има пречки вече пред другите търговци да навлязат на пазара на доставка на електроенергия на битовите абонати. По отношение на невъзстановимите разходи мисля, че Ви отговорих – това е разликата между базовата цена, която определя ДКЕВР и цената по подписаните финансови модели по дългосрочните договори. Кафявата енергия. Тази кафява енергия я е имало и по Ваше време. Тя не е наша приумица. Тази кафява енергия е заради високо комбинираното производство на ТЕЦ-овете, която цена наистина е по-висока. Дълговете на „Топлофикация”. Трупат се дълговете на „Топлофикация” заради ниска събираемост. Работи се за повишаване на събираемостта. Това наистина създава проблеми на „Булгаргаз”, но за тези проблеми трябва да се търси решение. Когато софиянци не си плащат сметката за парното, „Топлофикация” няма средства за инвестиции. Като няма средства за инвестиции тя е неефективна и затова услугата е скъпа. Виждате, че в други топлофикации, които направиха инвестиции из страната, услугата е евтина. Дори високо комбинираното производство на електроенергия е евтино от тези централи. Защо беше сменен председателят на ДКЕВР? Казахте, че не сте получили отговор. Аз мисля, че на всички стана ясно, че председателят на ДКЕВР подава оставка, но от всичко изброено от мен дотук става ясно, че има много въпроси, на които председателят на ДКЕВР трябва да отговори. Особено по отношение на това три много скъпи ТЕЦ-а в продължение на толкова години да продължават да фигурират в микса. Дали аз съм го контролирал? Не съм го контролирал, защото по закон нямам такива правомощия. Регулаторът е независим орган. Аз съм разговарял с него и съм настоявал. Попитайте го, ако искате. Винаги съм настоявал да бъдат намалени квотите на тези централи или да бъдат напълно изключени от микса, защото те само повишават цената на крайния потребител. По отношение на печалбите на електроразпределителните дружества и контролът, извършван от ДКЕВР. Проверката, господин Волен Сидеров спомена, проверката през края на 2009 г., ако не се лъжа, и одитният доклад от 2010 г. На базата на този одитен доклад бяха наложени санкции на трите ЕРП-та в размер на повече от 3 млн. лв. – санкции за техни нарушения. Нарушенията в по голямата си степен са доста формални, ако питате мен, защото липсвало им ИСО, липсвали им системи за работа с клиентите. Подобни са констатациите в тези доклади. Но тези доклади показаха една слабост и тази слабост е работата на електроразпределителните дружества преди одита със свързани лица. И тогава, ако си спомняте, в 2010 г. бе направена промяна в закона и има решение на ДКЕВР, с което те са задължени да изпълняват обществени поръчки, когато възлагат и забрана да сключват договори със свързани лица. Не могат да аутсорстват услуги след тази проверка, освен услуги по счетоводството, например, от едното дружество в другото дружество, които са услуги типични за тези дружества. Благодаря Ви засега, надявам се на допълнителни въпроси.

Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа! Пред очите ни е провал на регулаторната роля на държавата по отношение на монополите! И ще бъде огромна грешка някой да мисли, както казват от БСП и „Атака”, че ако бил Тодор Живков, ако всичко било държавно, нямало да ги има тези проблеми, което е наивно, смешно и е доказано, че е грешно. Проблемът е, че регулаторните органи – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, оставиха хората основно на тройната коалиция и БСП! Това е проблемът! И тогава не бяха ефективни, и сега не са ефективни! И Ви моля никой да не отговаря, че нямало как да бъдат сменени. Как бяха сменени в Комисията за финансов надзор? Значи тази смяна е възможна. Ако в тези регулаторни органи не се вкарат професионалисти, хора, които имат желание за истински контрол, които да налагат санкции, няма да стане. Господин Добрев, поправете ме, ако греша, обаче ЕРП-тата са проверявани само веднъж за десет години! Истински одит веднъж за десет години! Как ще им контролираме разходите? Затова настоявам и Вие да поемете ангажимент, днес да имаме съгласие по това – всяка година трябва да има одит на тези ЕРП-та! Всяка година трябва да има контрол на разходите! Извинявайте, Вашето министерство колко пъти го следят, да не говорим за Парламента. Всяка година – контрол, всяка година – санкции, всяка година – проверки на сметки! Иначе те си правят каквото си искат. На някого, който е проверяван веднъж на десет години, не му се чудете защо прави това, което си иска! Той очаква да го проверят пак някога – в следващите десет години. Знаете ли колко пъти са проверявани ЕРП-тата по време на мандата на тройната коалиция? Колко пъти са одитирани? Знае ли някой? Нито веднъж не са проверявани! Нито веднъж не им е направен такъв одит! Естествено, че тогава ще има аутсорсинг. Естествено, че ще правят такива сделки и че няма да има истински контрол! Естествено! Промяната, която ние трябва да направим, е да върнем регулаторната роля на държавата – с глоби, със санкции, с преизчисляване на сметки, с проверки. Ако това не го направим днес, утре тезите на БСП и „Атака” за връщане на комунизма в България ще звучат много автентично, защото хората ще кажат: „Пазарната икономика не може да се справи, затова трябва да върнем комунистическите прийоми”. А пазарната икономика може да се справи. Тя не се справя, защото тези регулаторни органи са фиктивни в момента. Там няма хора, които са решителни; няма хора с публичен авторитет; няма хора, които да гонят, да търсят истината и да защитават българските потребители! Това е най-голямата промяна, която, уважаеми дами и господа, трябва да направим, за да променим към добро тази трудна ситуация в момента! Веднага трябва да има промяна! С решение на Икономическата комисия ние наложихме предложение на Синята коалиция – одит на „Топлофикация София”! Сега трябва да има одит и на всички ЕРП-та, но не вътрешни одити, които са фиктивни и които нищо не струват! Искаме одити, които да са примерно на Сметната палата, наложени от ДКЕВР, но на външни институции! На всички ЕРП-та всички сметки да бъдат проверени, всички разходи да бъдат проверени! И за всички топлофикации, за които има жалби! Иначе, уважаеми колеги, нямаме напредък и не получаваме резултатите, които искаме. Това трябва да бъде консенсусът днес. Кой не би подкрепил – искаме да питаме ние от Синята коалиция – едно такова решение? Всичко останало е бутафорно и не дава резултати. Пълна проверка на всички сметки, пълна проверка на всички разходи и смяна на състава на регулаторите, така че те да заработят.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос е съвсем ясен. Отговорете с „да” или с „не”: има ли нарушения в договорите на електроразпределителните дружества? Спазват ли те законите, наредбите на държавата и договорите, които са сключени с регулаторния орган? Има два варианта. Ако спазват договорите, значи всичко е наред и сметките са нормални. Ако не са спазени законите и наредбите на държавата, не са спазени лицензиите, значи нещата са противозаконни. Следователно имате абсолютно правно основание, защото и като заместник-министър бяхте наблюдаващ две години и половина в тази сфера – по начина, по който говорите, личи, че сте добре запознат. Значи тогава държавата има следващия ход – ако има нарушения, тя задължително трябва да отнема лицензии. Това е смешно, което се говори – че имало наказание 3 милиона. От тази трибуна Ви казах за друг регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията. В съседна Румъния на „Водафон” и „Ориндж” бяха наложени по 116 и 126 млн. долара – на двата оператора! В България Веселин Божков се хвали, че бил наказал с по половин милион някого. Тук е по същия начин! Просто кажете: има ли нарушение на лицензиите, наредбите и законите? И ако има, трябва да се вземе лицензът на опериращите дружества. Това е.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, това, което изложихте във Вашето експозе, до голяма степен повтаря онова, което преди два дни ние казахме на пресконференция. Въпреки това аз искам да подчертая шестте мерки, които Синята коалиция счита, че спешно трябва да бъдат приложени. На първо място, в българската енергетика трябва да бъдат въведени европейските правила съгласно Третия либерализационен пакет, защото те са именно в интерес на потребителите. На второ място, трябва да се извърши сериозна реформа в енергийния сектор чрез създаване на енергийна борса и конкуренция при доставките на електроенергия за стопанските потребители. На регулирания пазар да останат единствено българските домакинства. На трето място, трябва да се въведат ускорени мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване като най-важния инструмент за намаляване сметките на хората. На четвърто място, считаме, че трябва да бъде сменен съставът на контролните органи на държавата – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Комисията за регулиране на съобщенията и особено Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В крайна сметка тя трябва да бъде избирана от Българския парламент. На пето място, при електроразпределителните дружества, които ползват външни услуги, трябва задължително да има публични търгове, защото това са публични услуги и съответно да подлежат на драконовски контрол за това изпълнение. На шесто място, трябва категорично да бъдат предприети действия с оглед при ценообразуването от сметката да отсъстват каквито и да са кражби на електроенергия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам, както и загуби по електропреносните линии. Само когато тези загуби са за сметка на ЕРП-тата, те ще бъдат задължени да направят необходимите инвестиции. Очакваме в рамките буквално на месец да кажете по какъв начин тези мерки могат да бъдат изпълнени и кои от тях са в действие. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, благодаря. Уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос ще бъде много кратък. Всичко това, до което се стигна в днешния ден, през последните дни – проблемите с енергоразпределителните дружества дойдоха от това, че те заживяха с идеята за безнаказаност. Има ли човек, който да е строил каквото и да било в България; има ли предприемач, който да е искал да се включи в системата на енергоразпределителните дружества и да не е трябвало да чака с месеци, да плаща рушвети в немалка част от случаите; да не бъде подлаган на терор – да не знае, когато има авария, дали в тези кол центрове ще има кой да му отговори, или ще бъде изхвърлен? Всичко това е условие за безнаказаност, което доведе до това арогантно поведение и до сегашната ситуация, в която няма как тези дружества да стъпят и да работят нормално. Затова моят въпрос е: има ли политическа воля да се упражнява постоянен и повсеместен контрол по отношение дейността на енергоразпределителните предприятия? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През последните дни сме свидетели на много сериозни твърдения, че част от проблемите в енергийния сектор са пряко следствие от неефективната регулация, а като причина за неефективната регулация се смятат политическите назначения от Министерския съвет, като членове и ръководство на Държавната комисия за енергийно водно регулиране. И тук днес сме изправени пред един същински парадокс – от една страна министър-председателят заяви, че бил готов още преди две години това правомощие да бъде на Народното събрание, а не на Министерския съвет. Днес Вие, господин министър, заявихте същото. Дори подсказахте, че може би и ние сме виновни, че не сме приели изменение в закона. Ако тази Ваша позиция е искрена, Вие не знаете ли, че в Народното събрание вече има внесен законопроект, който ако бъде приет, ще направи възможно ръководството и членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се избират с две трети квалифицирано мнозинство именно от Народното събрание? Как се връзва това Ваше съгласие с подобна промяна в закона с факта, че може би днес в дневния ред на заседанието на Министерския съвет е включена точка за избор на председател на комисията? Моят въпрос към Вас е: ще поемете ли ангажимент тази точка, ако е в дневния ред, да отпадне и да заявите от тази трибуна политическа воля да се приемат измененията в Закона за енергетиката, за да стане възможна тази нова процедура – ръководството и членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се избират от Народното събрание, защото тази процедура ще гарантира в по-голяма степен независимостта и експертността на тази държавна комисия като условие за повишаване на ефективността на държавната регулация по отношение на естествените монополи? Очакваме с интерес отговора на този въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Общо взето това, което чухме от Вас е нещото, което слушаме вече почти четири години от страна на ГЕРБ и всички министри, които по една или друга причина се изказват тук по отношение на енергетиката. Чухме отново, че са виновни ЕРП-тата. Искам да Ви припомня, че те бяха виновни и в 2010 г., когато Бойко Борисов ги размазваше наляво и надясно и трябваше посланиците и премиерите на някои от държавите, откъдето са тези ЕРП-та, да правят съответни консултации с нашия министър-председател, за да успокои той малко топката. И тогава пак правихте проверки, пак правихте одити. Какъв беше ефектът? Никакъв! Въпросът обаче е: какво правеха представителите на държавата в ЕРП-тата и в бордовете на директорите на ЕРП-тата? И кои бяха тези представители? Кои бяха представителите на държавата в ЕРП-тата? Каква компетентност имаха те и не бяха ли представители на – директно ще го кажа, определени сенчести групировки – разни каратисти, всякакви други, шофьори, при това, по образование и квалификация! Затова ли на бърза ръка сега, в края на миналата и в началото на тази година, препродадохте набързо държавния дял? При това го продадохте на цена с около 100 млн. евро по-ниска от тази, на която държавата през 2004 г. продаде мажоритарните дялове. (Реплики.) С повече от 100 млн. евро по-ниска цена, 100 млн. евро сумарно за трите предприятия. Другият постоянен виновник в последно време са възобновяемите енергийни източници. С тях се опитахте в средата на миналата година с увеличената с 0,7 стотинки на киловатчас надбавка да оправдаете увеличената с 2,4 стотинки на киловатчас цена на електроенергията. Това, разбира се, нямаше как да стане. Опитахте се да хвърлите и вината върху универсалния виновник – правителството на тройната коалиция, което било построило фото-соларните паркове в България. Господин министър, продължавате да го повтаряте и сега. До края на управлението на тройната коалиция, до края на 2009 г. в България има въведени 7,9 мегавата фото-соларни паркове. Знаете ли колко пъти повече са те сега? Два, три, пет? Сто и двадесет – 864 мегавата! Само през първата половина на 2012 г. са въведени над 400 мегавата, общо почти един хилядник, тоест вината за хаоса във ВЕИ си е изцяло Ваша и няма на кого да я прехвърляте. Виновникът, разбира се, са американските тецове. Да, те повишават цената, ама какво направихте Вие за четири години? Започнахте ли преговори с някого за премахване на тези клаузи в тези договори? Какво направихте? Четири години? Нищо! Сега новият виновник е ДКЕВР. Ама, господин министър, можете ли да ми кажете какво свърши Комисията Главчев, която се създаде преди седем месеца, за да контролира ДКЕВР? Какво направи господин Главчев, колко пъти събра комисията? Какви въпроси разгледа? Какви проблеми на ДКЕВР реши? Реши ли въпроса с регулаторния модел, с компетентността на кадрите, с независимостта на комисията? Нищо подобно не реши господин Главчев! Премяташе си някои работи от единия джоб в другия. Извинявайте за израза! (Оживление, шум и реплики.)

Извинявам се! (Смее се.)

Извинявам се! (Обръща се към председателя Цецка Цачева.) И, господин министър, Вие сега казвате, че Ангел Семерджиев е виновен. Ама Вие забравихте ли, когато приемахме предния Закон за енергетиката кой тук?… (Председателят дава знак за изтичане на времето.)

Имам осем минути.

Е, как?

Нека поне да довърша. Извинявайте!

Не, не съм извинен.

Добре, да завърша.

Добре. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Добре, добре! (Шум и реплики.) Добре, добре!... (Реплики.) Господин министър, забравихте ли кой се бореше тук за увеличението на заплатата на същия този Семерджиев, като я обвърза със заплатата в енергийния сектор, а не в обществения сектор? Забравихте ли го това? Но Вие му увеличихте заплатата с 30%!

Последно изречение.

И накрая.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че каквито и мерки да се вземат от страна на правителството, Парламента и така нататък, без предварителен текущ и последващ контрол върху ЕРП-тата няма да мине. Неслучайно в Комисията по бюджет и финанси миналата седмица се взе решение – пък и в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, да бъде направена проверка на всички тези дружества – става въпрос за тецове, ел., газ и така нататък, от Сметната палата и от Агенцията за държавна финансова инспекция. Аз се обръщам към господин министъра с един въпрос. Господин Добрев, не знам, след като има сключен приватизационен договор между ЕРП-тата и Република България, а този договор е бил някъде около 2004 г., когато са приватизирани, имаме Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, до какъв момент тази агенция може да упражнява контрол по изпълнение на договора? Знаем, че има такива приватизационни сделки, които впоследствие не се изпълняват, след като бъдат следени от Агенцията за приватизационен контрол, а сега вече и за следприватизационен контрол, които се обединиха. Какъв е периодът, защото изглежда, че този период или е 5, или е 10 години, което означава, че сме го изпуснали? Не господата от ляво да казват: да, защо сега трябва да се предприемат някакви мерки? Да, трябва да се предприемат мерки. Защо не сте ги предприели Вие, когато е било възможно в рамките на срока да се намери нещо, с което да бъдат атакувани ЕРП-тата през тези 10 години? (Реплика от народния представител Георги Терзийски.)

По начина на водене.

Процедура. Как да нямам право? От Синята коалиция говориха трима души.

Останаха 2 минути.

Процедура по начина на водене.

Сядай си там!

Не ми подвиквай от място! (Шум и реплики от КБ и ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес виждаме, че Народното събрание най-накрая се събуди от съня във връзка с електроразпределението в България – сънят, който сънуваше, че в България няма монополи и фирми, които тормозят ежемесечно българските граждани. Това събуждане на Народното събрание днес дойде от улиците, които бяха напълнени с хора, бяха напълнени с патриоти, които най-накрая решиха да защитят своите семейства, да защитят своите средства. Знаете много добре, че ние от „Атака” държим от години на първо място, разтрогване на договорите с електроразпределителните дружества и тяхната национализация. Това е изходът. Недейте измества темата, уважаеми управляващи, с това как да се направи по-добре, че да работят примерно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и самите електроразпределителни дружества. Това не е изход от ситуацията. Тези електроразпределителни дружества са компрометирани, знаете много добре това нещо. Те не изпълняват своите лицензии. Те трябва да бъдат изгонени вън от България. От „Атака” внасяхме нееднократно въпроси, питания към предишните министри на енергетиката. Глас в пустиня! Нееднократно сме протестирали против високите цени на електрическата енергия, нееднократно сме внасяли мораториуми върху цената на електрическата енергия в Народното събрание. Вие ги отхвърлихте – Вие, управляващите от ГЕРБ! Сега имитирате някаква загриженост за българите. Имитирате загриженост за това какво ще плащаме всички ние като потребители и на ток, и на топлоенергия, и на мобилни услуги, но всъщност тази имитация на дейност, която в момента правите Вие, господин министър, е имитация на нещо, което няма да се случи. В Комисията за контрол върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране още миналата седмица от „Атака” отново внесохме сигнали за отнемане на лицензиите на електроразпределителните дружества. Тези сигнали бяха внесени и в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм в Народното събрание. Глас в пустиня отново! Бяха, как да кажа, потулени и от господин Димитров като председател на комисията, и от господин Главчев. След като от „Атака” обърнахме внимание, тези сигнали бяха раздадени на другите народни представители. Докладът на ДКЕВР от 2010 г. ясно и точно казваше какви нередности има в електроразпределителните дружества. Това също потъна в месеците и годините на Вашето управление. Само ще Ви кажа според наша статистика – на политическа партия „Атака”, увеличението на средната цена на тока в България между 2001 г. и 2012 г. за ЧЕЗ е 159%, за EVN – 161%, и за бившето Е.ОН, сега ЕНЕРГО-ПРО – 175%. Как може българските граждани да търпят вече подобни кощунства с техните семейства (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и с техните сметки? Улицата в България се изказа и мисля, че тези електроразпределителни дружества най-накрая трябва да бъдат извън България. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин министър, имам към Вас два въпроса. Единият е свързан с ценообразуването на топлофикацията в София. Вие твърде фанфарно обявихте, че намаляваме цената на газта с 23%. Още тогава ние от Социалистическата партия и Коалиция за България казахме, че искаме първо да видим това как ще се отрази върху гражданите. То се отрази катастрофално. Поне 20% от тях плащат 20-25% по-скъпо, близо 50% плащат още повече. Тоест Вашите фанфари увиснаха във въздуха за сметка на населението. Тук обясненията с хората, които трябва да организират процеса и които трябва да го контролират, са абсолютно несъстоятелни. Това е Ваше задължение. След като Вие не можете да ги контролирате, значи няма държава, или поне на гражданите им е нужна друга държава. Вторият ми въпрос е свързан с тази очевидна диспропорция във финансовото състояние на електроразпределителните дружества и на Националната електрическа компания, чийто собственик практически сте Вие. Какво означава Националната електрическа компания да губи, електроразпределителните дружества да печелят?! Това правителство въведе една дълбоко порочна практика – министърът на енергетиката да отговаря и за ДКЕВР. Вие сте в конфликт на интереси, защото Вие сте собственик на НЕК, Вие управлявате процесите в енергетиката, Вие управлявате държавното участие и същевременно Вие отговаряте за регулаторния орган. Очевидно не вършите както трябва нито едното, нито другото. НЕК е на 2 млрд. лв. задължения, а електроразпределителните дружества са на печалба. Това показва, че или Вие обслужвате интересите на електроразпределителните дружества, или не сте в състояние да организирате работата на държавата така, че Националната електрическа компания да печели. Тази несъстоятелност изкара хората на улицата. Вие, Вашият екип, Вашето некадърие, Вашата некомпетентност изкараха хората на улицата. Ние сме свидетели на такива вандалски прояви, които застрашават демокрацията. Не може да се палят коли, а и не можем да упрекнем хората. Посяга се върху държавни служители. Това е резултат на тази политика, която обслужва частния интерес, която не е в състояние да осигури контрола и която всъщност остави ДКЕВР в състояние, в което той е всичко друго, но не и регулаторен орган, който трябва да обслужва интересите на държавата и на гражданите. Благодаря.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз не чух отговор на въпроса, който зададох, господин министър – Вие ще предприемете ли мерки за прекратяване на договорите с трите ЕРП-та, за които вече стана ясно, че трябва да бъдат изгонени от България, както направи Албания. Албания, която не е член на Евросъюза, ги изгони. Изгони ЧЕЗ. Сега в България трябва да говорим за национализация на тези ЕРП-та, а не за одържавяване. Ще Ви поясня разликата. Те в момента са държавни. Всички ЕРП-та са държавни, само че са притежание на Чешката и Австрийската държава. Затова господин Дянков се оплака, че в Брюксел онзи ден или вчера някои представители на Чехия и на Австрия го питали: „Вярно ли ще прекратите договорите?” Той казал: „Не, няма такова нещо”. Да, държавите Чехия и Австрия са заинтересовани техните държавни корпорации ЧЕЗ, Енерго-Про и ЕВН да продължават да грабят България. Само че ние не искаме това нещо. Гражданите на България не го искат. Вие трябва да отговорите най-после: ще прекратите ли тези договори? Това трябва да кажете тук, от тази трибуна. Нищо друго не е нужно – например подробностите как се увеличават таксите. Ясно е, че в тези такси влиза цената, че през 2001 г. Костов продаде ТЕЦ 1 и ТЕЦ 2 от „Мариците” на американската „AЕS” и в момента плащаме договорената за 15 години занапред висока цена. След това плащаме тъй наречената „зелена енергия”. На всеки 100 лв. 2 лв. отиват данък „Костов”, 6 лв. отиват данък „зелена енергия”. Тя е разпределена между тройната коалиция и ГЕРБ. Преди малко чухме Овчаров, че по-голямата част е била построена при ГЕРБ от волтаиците. Значи ние плащаме освен това и тъй наречените невъзстановяеми разходи и несъбираемите пари от циганските махали. Ето, това плаща българинът днес – далаверата на Костов и далаверите на следващите правителства, на циганските гета, които не плащат ток. Затова сметките са толкова големи. На това трябва да се сложи край. Този край може да го сложи правителството. Тъй като правителството не иска, ние от нашата парламентарна група внасяме проекторешение, госпожо Цачева. Сега ще го внесем в Деловодството. В него се казва: „На основание чл. 86 от Конституцията внасяме Проект за решение за възлагане в едномесечен срок на правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата с мотиви”. Това го внасяме днес, за да накараме правителството да се задейства по някакъв начин. Надявам се това проекторешение да бъде придвижено, госпожо председател, да не бъде хвърлено някъде в чекмеджетата, а да се движи и да стигне до залата, да видим мнението на всички парламентарни групи, да видят и хората в крайна сметка дали в този парламент има отговорни хора или хора, които продължават гаврата на ЕРП-тата с тях. Защото да не предприемаме действия тук и правителството да не предприема действия е съучастие в гаврата на тези ЕРП-та. И тази санкция, извинявайте, просто бълха ги е ухапала – 3 млн. лв. Ами само за 2011 г. приходите от продажби на трите ЕРП-та са 3 млрд. 800 млн. лв. по официалния доклад на НЕК. Каква санкция от 3 млн. лв. сте им наложили?! Това просто е смешно! Кажете ясно – ще прекратите ли договорите? Има ли държава в България или всичко е оставено във властта на колонизаторите? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Да се върнем на темата – защо днес хората са на улицата и за какво протестират. Протестът е, че хората не могат да си платят изразходваната енергия, която ползват в къщите си. Господин министър, Вие казахте някои от причините преди малко, които сигурно са такива, но аз не съм убеден. Ще се опитам да изтъкна още няколко причини, които всъщност доведоха днес хората да са на улицата. За неефективната регулация и неефективния контрол от страна на управляващите в сектора. Няма как да се оправдаете, че нямате възможност да контролирате Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, че не можете да контролирате всичко, което става в сектора – с тези високопарни думи, че моделът на ценообразуването е грешен. Мога да Ви кажа, че ако сметнете цената на електроенергията, на топлоенергията и ВиК по модела – разходно ориентиран и горна граница на приходите със „z-фактора”, ще видите, че няма никаква разлика. Ако изпуснете управлението, регулацията и контрола в сектора и не назначите в него хора, които разбират от енергетика, без да се заангажират и да се занимават с енергетика хора, които са се занимавали с банкиране и разпределение на детски храни, хората ще бъдат на улицата. Втората причина според мен е неприлагането на законите, либерализацията. Вие много добре знаете и Вашият изказ беше, че освободихте господин Семерджиев точно по тази причина – че Вашето управление, Вашето правителство не можа да направи всички онези поднормативни актове, за да имаме либерализиран пазар. Не знам докъде е Ваша вината, но Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, след като беше приет законът от Народното събрание, имаше 4 месеца време да направи тези подзаконови нормативни актове. Смятам, че от този момент нататък Вие, господин министър, ще се ангажирате с този въпрос и подзаконовите нормативни актове ще бъдат реалност, като либерализацията на пазара на енергия влезе в действие. Уважаеми колеги, всичко казано дотук от мен не води до намаляване на цените на електроенергията. Намаляването на цената и възможността на хората, които могат да си платят съответните разходи, е в енергийната ефективност. Затова Движението за права и свободи откакто е приет Законът за енергийната ефективност, през последните години всяка година иска в бюджета на държавата от разходите на министър-председателя 50 млн. лв. за обследване на сградите и възможност за тяхното саниране. Уважаеми колеги, ако енергийната ефективност се пренебрегва заедно с либерализацията на пазара, това води до протести на улицата. Протестите, които в момента вървят на улицата, са във връзка с ниските доходи на хората. Искате ли да Ви назова причината за ниските доходи? Причината за ниските доходи е невъзможността, некомпетентното управление на цялото правителство. Спирането на икономиката с оправданието, че днес кризата е много голяма, също ще изкара хората на улицата. Ако Държавната комисия по енергийно и водно регулиране с целия контрол не влезе в регулацията си, ако управлението не възстанови доходите на хората, за да могат да си платят поне в рамките на 10% от приходите си за енергия, ток, вода и топлоенергия, България ще бъде и енергийно бедна, както е сега. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, председателката ме предупреждава, че няма много време. Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Господин Мартин Димитров каза провал на регулаторите, предложи всяка година да има одит на ЕРП-тата. Това трябва да стане със законова промяна, защото в момента законът не го позволява. Ако внесете законова промяна, ще я подкрепя и ще посъветвам колегите от Парламентарната група на ГЕРБ да подкрепят тази промяна. ЕРП-та предоставят обществена услуга и при положение че това е услуга от интерес за обществото ние трябва да верифицираме разходите, които се правят за извършване на тази дейност през Сметната палата например, не само на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Ще подкрепя това предложение дори ми се иска да го допълня не само с ЕРП-тата, защото те са малка част от цялата верига до снабдителите на енергия, а също на такъв контрол да подлежат системният оператор, който отговоря за преноса на енергията и за достъпа до преносната мрежа, както и всички централи, които влизат в микса на тази енергия, включително частните централи. Всички по веригата, която формира крайната цена на електроенергията трябва да подлежат на контрол от страна не само на ДКЕВР, който и сега извършва някакъв контрол, но и на Сметната палата. Ще подкрепя такива предложения. Господин Михайлов пита има ли нарушения на лицензиите? Три милиона глоби са много малки глоби. Господин Сидеров каза същото. В закона е записана максимална първоначална глоба от 1 милион. Тези глоби може би наистина са малки. Това отново трябва да стане с промяна в законодателството. Ако има такива предложения, може да се мисли и за по-големи глоби, както и разширяване обхвата на проверките. Господин Сидеров попита дали ще отнемем лицензиите, ще прекратим ли договорите? Има си условия, при които тези лицензии могат да бъдат отнети. Те могат да бъдат отнети, единствено ако са нарушени. В условията на лицензиите пише, че всички крайни снабдители се снабдяват с електроенергия. Проблемът днес, ако го има, той най-вероятно няма да е основание за отнемане на лицензиите, а за налагане на санкции. (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.) Това не е основание за отнемане на лицензиите. Има няколко основания, по които може да се отнеме лиценз. Дългият период на отчитане не е основание за отнемане на лиценз, но е основание за глоба. Нека така Ви отговоря. Господин Иван Н. Иванов предложи шест мерки. По повечето от тези мерки в момента се работи. Въвеждане на третия либерализационен пакет. Знаете, въведен е в законодателството от 4 юли миналата година, ако не се лъжа, в момента се довършват наредбите на ДКЕВР. Предстои фактическото отделяне на НЕК от Електроенергийния системен оператор, което ще се случи в рамките на няколко месеца. Електроенергийна борса. Има вече избрана клирингова къща, така че сме на финалната права за стартиране на електроенергийна борса. По отношение на енергийната ефективност. Това е много голяма тема, по която си заслужава да направим, ако искате, отделно изслушване в Народното събрание. Наистина тази тема е изключително важна и то енергийна ефективност не само в консумацията на енергия в бита, но също в бизнеса, енергийна ефективност в преноса, енергийна ефективност в производството, енергийна ефективност по цялата верига. Смяна състава на комисиите. Имате право да направите такова предложение. Публични търгове. Такива публични търгове има. Те са задължени да провеждат процедури по Закона за обществените поръчки и провеждат процедури по този закон. Тези процедури също трябва да подлежат на контрол от страната на Сметната палата и на регулатора. Ценообразуване, кражби, загуби за сметка на ЕРП-тата. Това, което трябва да стане е ЕРП-тата да бъдат задължени да правят инвестиции, с които да намалят загубите. Ако от всяка една инвестиция, загубите останат само за тяхна сметка, ние запишем „загубите за сметка на ЕРП-то”, той ще иска в рамките на една година да извърши инвестиции за стотици милиони, които обаче знаете, ще се отразят негативно върху цената. По-скоро моделът трябва да е одобрените инвестиции да са само тези, които водят до най-висока ефективност и полза за българския потребител. Господин Чукарски – лоша услуга за безнаказаност, постоянен контрол. С колегите може заедно да се внесе предложение за годишен контрол от страна на ДКЕВР и Сметната палата за качеството на предоставената услуга, отношението към клиентите и всичко друго, което се сетите като удачно. Господин Лютви Местан – неефективна регулация. Премиерът Борисов наистина каза преди повече от една година, че регулаторът трябва да се избира от комисията. Може би вината е моя и на колегите в Народното събрание, защото впоследствие като обсъждахме с тях решихме, че промяна на закона е много бавна. По-добре е в по-кратки срокове да се създаде Комисия за наблюдение дейността на ДКЕВР, но тя не е най-ефективният орган и не може да реши проблемите. Попитахте дали ще изразя политическа воля за избор на нов състав на регулатора от страна на Народното събрание? Да, заявяваме политическа воля за подкрепа на внесените предложения за избор от Народното събрание на регулатор. Това че Министерският съвет гласува член на регулатора, не означава, че няма да подкрепим промяната и да бъде приета в най-кратки срокове. Сам разбирате, че в тази ситуация не можем да имаме изпълняващ длъжността. Трябва ни титуляр, дори този титуляр да знае, че след няколко месеца ще подлежи на нов избор. Знаете, че един законопроект отнема известно време. Господин Румен Овчаров ми вмени думи – казал съм, че са виновни само ЕРП-тата, грешен модел на ценообразуване и така нататък. Господин Овчаров, Вие сте специалист и знаете, че моделът на ценообразуване е грешен и той е грешен в последните 10 години. Какво правили представителите на държавата в ЕРП-тата? Ами, какво правеха по Ваше време? По мое време бяха няколко месеца. По Ваше време са били 3 години. Какво са направили в тези 3 години? Да не би да са защитили интереса на държавата по някакъв особен начин? Колко дивидент прибраха Вашите представители в дружествата? Нашите прибраха около 50 милиона дивидент, което е 42% от общия дивидент, който се дължеше на държавата. Нека да не говорим, да не се нападаме. Имаме проблеми и нека да се опитаме да ги решим. ВЕИ-тата – били сме ние виновни. Законът е приет по Ваше време и само по Ваше време всички договори са подписвани по разпоредбите на Вашия закон. Това че обектите не са били изградени не е значело, че те не са в процедура на вадене на разрешение за строеж, смяна предназначението на земята и така нататък. Знаете, че още в началото на 2011 г., аз все още бях народен представител, с Вас, след като получихме данните от Националната електрическа компания за Електроенергийния системен оператор – за огромния брой подписани предварителни окончателни договори, с консенсус между всички парламентарно представени групи, решихме да ограничим този сектор. От май месец 2011 г забранихме сключването на каквито и да са нови договори и почти две години няма сключен нито един нов договор. Тези, които влязоха в експлоатация миналата година, са окончателни договори, и то не предварителни, защото и окончателни няма сключени, окончателни договори са сключени преди месец май 2011 г. Колко са били до май 2009 г., колко са били след това – нямам точната цифра? Има и след това, но това е по реда на стария закон. Американските централи – какво сме били направили ние, за да договорим по-добри условия за американските централи? Американските централи, когато станах заместник-министър и после министър, вече работеха. По ваше време се изграждаха. Защо Вие не направихте нещо да промените условията докато се изграждат тези централи, а не след като са пуснати вече в експлоатация и са си получили лицензиите? Така че с този пинк понк можем да си играем до довечера, но мисля, че няма смисъл от това нещо. Кой се бореше за заплатата на регулатора, защо сме му вдигнали с 30% заплатата? Този регулатор трябва да взема колкото вземат поне народните представители. Тогава стана ясно, че той взема общо взето толкова след увеличението, защото той одобрява разходи за стотици милиони на всички тези дружества. Човек трябва да е компетентен и да си гледа работата, без да бъде изкушаван от странични изкушения. На господин Румен Петков – за цената на газа и ценообразуването на топлофикацията в София, как хората плащат в повече. Новата цена е в сила от 1 януари 2013 г. Бе договорено намаление с над 20%. Това обявихме. В решението на регулатора от 1 октомври 2012 г. знаете, че част от тези 11%, всъщност първите, които получихме през месец юни миналата година, бяха вече отчетени. От 1 януари разликата между тези 20 и няколко процента и 11% са отчетени преди Нова година. Получи се реално понижаване на цената на газа с около 10% и понижаване цената на парното с около 7% и е в сила от 1 януари 2013 г. Това значи, че ще се появи при хората през месец февруари, като сметки за месец януари. ЕРП-тата печелят, а НЕК губи, как аз трябва да отговарям за ДКЕВР, но всъщност това не ми е задължение по закон, как НЕК е на над 2 милиарда задължения – нека не си повтаряме какво е предизвикало тези задължения на НЕК, защото и преди съм казвал, че ако не бяха платени милиард и половина за „Белене”, ако не беше платен един милиард за „Цанков камък”, НЕК в момента щеше да има един милиард лева на депозит! Един милиард лева на депозит! Господин Сидеров няколко пъти ме попита дали ще отнемам лицензите и за санкциите от 3 милиона. За санкциите трябва да стане промяна в закона, а за лицензите трябва да има нарушения на условията по лицензите. Господин Рамадан Аталай ме попита за неефективния контрол, неприлагането на законите и либерализацията. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наистина имаше не четири, а шест месеца, за да приеме тези наредби. Вие – в Народното събрание, и ние се забавихме със закона, но една наредба не би трябвало да отнеме повече от един-два-три месеца и да бъде приета. В продължение на шест-седем месеца регулаторът не успя да ги приеме, защото наредбите все още не са приети. Това е причината да се стартира наказателна процедура срещу България за непълно транспониране на третия либерализационен пакет. Тези наредби са на финалната права. Ще направят още една крачка в посока либерализация на пазара на електроенергия в България. Много сте прав, че трябва да говорим за енергийна ефективност. Това е най-голямата тема. Това е темата, която ще намали сметките за хората, защото е доказано, че в домакинствата сметката намалява между 30 и 50%, когато жилището е санирано. В тази посока се влагат много усилия. Знаете, че в Министерство на регионалното развитие и благоустройството има Програма за финансиране на многофамилни жилищни сгради от 50 милиона. В Министерство на икономиката по Оперативна програма „Конкурентоспособност” имаме 300 млн. лв. безвъзмездна помощ за малки и средни предприятия. Тук, от тази трибуна чрез медиите приканвам всички малки и средни предприятия да се възползват от тази програма. Има осигурени допълнителен ресурс от 300 млн. лв. от Европейската банка за възстановяване и развитие. По Фонд „Козлодуй” – над 100 млн. лв., с които в рамките на няколко месеца ще стартира реалното изпълнение на най-мащабната Програма за саниране на обществени сгради – общински и държавни. В цялата държава ще започне санирането на 267 сгради наведнъж и до новия отоплителен сезон ще бъдат санирани. Освен тях има и 10 сгради с енергийно ефективно осветление. Когато говорим за енергийна ефективност не трябва да говорим само за енергийна ефективност в бита или в обществените сгради, а трябва да говорим за енергийна ефективност в бизнеса, в малките, средните и големи предприятия като консуматори. Трябва да говорим за енергийна ефективност в разпределителните мрежи, в преносните мрежи, в производството на електроенергия, защото там има огромни резерви, от които трябва да се възползваме. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени представители на Министерството на вътрешните работи. Ясно е вече, че по този закон министър Цветанов и неговите заместници изразиха мнение категорично „против” и несъгласие с предложените текстове. Това стана още при първоначалното обсъждане на закона, след което се наложи той да бъде върнат от Президента, въпреки че тези текстове не са оспорени от държавния глава. Въпреки това на повторното разглеждане в комисиите мнението на представителите на Министерството на вътрешните работи беше категорично несъгласие. Искам да обърна внимание на колегите народни представители, че с тази шмекерия, грубо казано, която се прави със Закона за насърчаване на инвестициите, практически се създават възможности за купуване на европейско гражданство. Това ще бъде изключително силно санкционирано от Европейския съюз. Моля Ви да имате предвид тези факти, след това да не се сърдим и да не се чудим защо идват подобни доклади. Процедурното ми предложение е в залата да бъдат поканени министър Цветанов или някой от неговите заместници, за да изрази становището на Министерството на вътрешните работи по въпроса. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата за Повторното обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите на следните лица: Елена Пищовколева – директор на дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Юлиана Гълабова – държавен експерт в дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, господин Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правна и нормативна дейност” към Министерството на вътрешните работи и госпожа Катя Митева – директор на дирекция „Българско гражданство” към Министерството на правосъдието. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)

„Доклад относно повторно обсъждане на оспорените с Указ № 422 от 12 декември 2012 г. на Президента на Републиката § 24, § 32, т. 2, буква „а”, подбуква „вв” и § 34 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 29 ноември 2012 г. Параграф 24 – предложение от народния представител Петър Курумбашев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 24 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага досегашните параграфи 25, 26, 27, 28 и 29 да станат съответно параграфи 24, 25, 26, 27 и 28. Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага досегашният § 31 да стане § 29. По § 32 има предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 24, ал. 1, т. 20. Предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов: В § 32, т. 2, буква „а”, подбуква „вв”, т. 16 в началото се добавя „пребивавали законно и непрекъснато за срок от 6 месеца на територията на страната и”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борис Грозданов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борис Грозданов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната окончателна редакция на § 32, който става § 30: „§ 30. В Закона за чужденците в Република България се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 2 след думите „командировани от чуждестранен работодател за осъществяване“ се добавя „и поддържане“. 2. В чл. 24, ал. 1 се създават т. 19 и 20: „19. са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. – за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто; 20. са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.” 3. В чл. 25: a) в ал. 1: аа) точка 7 се отменя; бб) в т. 13 преди думата „извършват” се добавя „които” и накрая се добавя „удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с чл. 25в”; вв) създава се т. 16: „16. извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.”; б) създава се ал. 4: „(4) В случаите на ал. 1, т. 13 и 16, за целите на оценката при издаването на удостоверението от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма могат да послужат годишните финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, справките от Националната агенция за приходите, общините, и/или други относими документи, представени от инвеститора или чужденеца, или събрани служебно.” 4. Създава се чл. 25в: „Чл. 25в. (1) Разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 може да получи чужденeц, който извършва дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, или за приоритетен инвестиционен проект по реда на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите. (2) В българското търговско дружество с инвестиция, получила сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите чужденецът по ал. 1 трябва да е: 1. съдружник или акционер с поименни акции, притежаващ 50 на сто или повече от регистрирания капитал на дружеството; 2. представляващ дружеството или прокурист, вписан в търговския регистър, или 3. нает по трудов договор за изпълнението на ключова и/или контролна функция в научноизследователската, производствената, маркетинговата или друга основна дейност на предприятието или друга дейност, необходима за целите на инвестицията. (3) Не по-късно от третата година от датата на започване на работата по инвестиционния проект, компетентният орган на търговското дружество по ал. 2, удостоверява че е достигнат минималният праг за издаване на сертификат за инвестиция клас Б по реда на Закона за насърчаване на инвестициите по отношение на извършените и въведени в експлоатация инвестиции и/или създадената заетост като средносписъчен брой на персонала. (4) Общият брой на лицата по ал. 2, които могат да получат разрешение за пребиваване в страната на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с изпълнението и поддържането на един инвестиционен проект е: 1. до изпълнение на изискването по ал. 3 – до три лица; 2. след изпълнение изискването по ал. 3, през периода на поддържане на инвестицията и работните места – до 8 лица. (5) За българското търговско дружество и за лицето по ал. 2 се прилагат изискванията на чл. 13 от Закона за насърчаване на инвестициите. (6) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма издава удостоверение за изпълнението на изискванията по ал. 2 – 5, което да послужи пред службите за административен контрол на чужденците. Удостоверението се издава след мотивиране от българското търговско дружество по ал. 2 на необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията и след поемане на задължение от дружеството за незабавно информиране на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в случай на прекратяване на отношенията с физическото лице.“ 5. В чл. 40, ал. 1: а) в т. 1 думите „и 13” се заменят с „13 и 16”, а след думите „чл. 25б” се добавя „25в”; б) в т. 5 думите „и 8” се заменят с „8, 13 и 16”; в) в т. 6 навсякъде думите „и 13” се заменят с „13 и 16”.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, искам да обърна внимание на нашето предложение с колегата Нинова, в което изрично е записано изискването за непрекъснато пребиваване за срок от шест месеца на територията на страната ни. По този параграф са направени една дузина финансови изисквания към така наречените инвеститори без да бъде обърнато внимание на най-сериозното условие за получаване на българско гражданство, а именно пребиваване на територията на страната за един по-продължителен срок. Ние сме сметнали, че минимумът е шест месеца. Как иначе можем да си представим сериозната инвеститорска намеса някъде отвън, дистанционно, с едни смехотворни изисквания за разкриване на пет работни места за пет години? Това е смехотворно! Госпожо председател, аз много моля, бих искал тук да чуя мнението на представителя на Министерството на вътрешните работи.

Защо сме ги поканили тогава?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След като няма желание от страна на представителите на Министерството на вътрешните работи да вземат думата от трибуната, моля да направите възможно колегите да се запознаят със стенограмите от разговорите във Вътрешната комисия и в Икономическата комисия, откъдето недвусмислено се вижда, че МВР са против тези промени. Това е един от аргументите ми да се обърна към Вас да не ги гласувате. Мнението на колегите от МВР е, че с тези текстове се застрашава националната сигурност, от една страна, а от друга, се слага допълнителна пречка пред влизането на България в Шенген. Сигурно се страхуват да го кажат директно тук, защото има противоречие между различните представители в различните комисии. Протоколите обаче са написани черно на бяло и там може да се види какво е тяхното становище. Вторият ми аргумент да помоля тези текстове да бъдат отхвърлени е, че с предложенията правите промени в Закона за чужденците в Република България и в Закона за българското гражданство, които са висящи в момента в комисиите. Тези поправки могат да се направят там, където им е мястото. Предложените днес текстове противоречат на текстовете, които в момента висят в комисиите, ще бъдат приети след 2-3 седмици и ще настъпи такова объркване в законодателството по темата, че няма да може да се оправи една година. И третият ми според мен най-сериозен аргумент е, колеги, че с тези предложения излизате извън ветото на Президента. Върху тези текстове не е налагано вето. Има Конституция, има закони в тази държава, има правилник. Ние нямаме право да правим такива предложения извън наложеното вето. Обратното е противоконституционно действие и гласуване. Ако Вие ги приемете днес, информирам, че нашите юристи ще седнат и изготвят мотивите за внасяне на жалба до Конституционния съд и за обявяване на противоконституционност на тези текстове, защото са извън ветото, наложено от Президента. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние не живеем в изолиран свят, а България е в жестока конкуренция за привличане на инвеститори с нашите съседни страни, със страните от Европейския съюз. Инвеститорите отиват там, където са най-добрите условия. Искам да Ви прочета няколко примера за прагове за инвеститори, въведени за получаване на право за продължително пребиваване в някои европейски страни. Естония – 15 950 евро; Литва – 28 323 евро; Латвия – 35 714 евро. Забележете, съседна Румъния – наш пряк конкурент за инвеститори, много инвеститори, за съжаление, отиват в Румъния, не идват в България, което е проблем не на Синята коалиция, а на Българския парламент и на българското правителство, там има прагове от 50 и 70 хил. евро за продължително пребиваване. Имам много, много такива примери. В момента в българското законодателство, в същия този закон има текст, че при влагане на 1 млн. лв. в банка се получава право дори на постоянно пребиваване. Забележете, това инвестиция ли е? С 1 млн. лв., вложени в банката, колко работни места се отварят?! Сега променяме закона в правилната посока. Ще бъда още по-искрен с Вас. Искаше ми се дори тези прагове, които сега намалихме, да бъдат още по-ниски. Това трябваше да направим, дори да ги направим още по-ниски. Колеги, ние водим война инвеститорите да дойдат в България, защото Вас и нас, като народни представители, хората ни питат: „Как ще ни осигурите работни места и добре платена работа, за да си гледаме семейството и децата?”. Едно от решенията, за да могат хората добре да гледат семейството и децата си, е ниски прагове, инвестиции в България и добре платени работни места. Има хора, които много спекулират с Шенген, как подобни разпоредби пречели, спирали членството в Шенген. Не мога да ги разбера, не мога да разбера мотивите им. Изброих редица шенгенски страни с много по-ниски прагове. Как на тях не им пречи?! Как на страни в Шенген, които имат в пъти по-ниски прагове за получаване на подобни преференции, това не им пречи, пък на България щяло да пречи толкова много?! Колеги, знаете ли, ако не махнем тези страхове от нас, независимо какви са мотивите, за мен няма значение какъв е генезисът на този страх, ако не направим най-добрата или една от най-добрите среди за инвестиции в България в сравнение с целия Европейски съюз, икономиката ни няма да се задвижи, няма да напреднем, няма да просперираме, няма да отговорим на въпросите, които нашите съграждани постоянно ни задават за отваряне на работни места, за осигуряване на хляб и работа. Това ни питат хората. Радвам се все пак на консенсуса, който постигна Икономическата комисия. Той не е достатъчно смел, можеше да бъде още по-смел. Виждате Балтийските страни, където има най-много инвестиции на глава от населението. Там средната заплата се изравни със средната заплата в някои западноевропейски страни. Средната заплата в Естония вече е близко до тази във Франция например. Представяте ли си за какво става въпрос?! Нали ние искаме това за българските граждани? Има ли политическа сила, не виждам „Атака”, които винаги са на по-особено мнение по всички въпроси, но има ли политическа сила, която да не иска растеж на доходите, нови работни места?! Това са предложения, които всички ние заедно трябва да подкрепим, няма значение кой бил десен, кой – с леви убеждения, кой бил центрист и така нататък. Не виждам мотиви да не бъдат подкрепени. Ако могат да бъдат критикувани, то е, че можеха да бъдат още по-смели. Няколко думи за районите с висока безработица. Колеги, извинявайте, убеден съм, че ходите постоянно в Монтанско, Видинско, Врачанско, Ловешко. Вчера бях в Перник, където безработицата е жестока. Тук сме предложили механизъм за необлагодетелстваните региони, с безработица над средната праговете да бъдат наполовина: 250 хил. лв. инвестиции и 5 работни места. Препоръчвам на всички да отидат в Лом, трябва да се отиде там, за да се види колко е тежко положението в някои български градове. Трябва да направим така, че инвестициите да не отиват в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас. Разбира се, че и там, но да отиват и в по-малките, там, където е най-висока безработицата. В София безработицата е около 3-4-5% по различни изследвания. В Лом безработицата е 20-30%, във Видинско е 30%. Затова според мен тези текстове трябва да бъдат подкрепени с голям консенсус, защото са в полза на българите. Благодаря Ви.

Класацията на условията за инвестиции е известна: на първо място се класира административното обслужване. Това е известно на целия свят. Няма ли административни условия за инвеститорите, те не идват. Второто условие са данъците. Може държавата да е данъчен рай, но като няма административно обслужване, затова не идват в България. Разговарял съм за това с финансовия министър няколко пъти и той каза, че съм прав, той е на същото мнение. Докато администрацията в България не заработи така, както трябва, докато не бъде електронизирана, както трябва, докато не бъде свита и стегната, както трябва, никой няма да дойде. Нали плоският данък щеше да Ви купи инвеститори? Къде са Ви инвеститорите, няма ги! Не е тази причината. Основната причина са обществените условия. А тези мерки, които тук се предлагат – да се дават възможности за еди колко си инвестиции, какво и как да се прави, ще доведат малък брой инвеститори, които ще бъдат дребни инвеститори, които ще купят апартамент-два, имот. Те не са никакви инвеститори, защото не откриват работни места. Работните места се откриват само с диференциран данък добавена стойност, който за високите технологии трябва да бъде 10%, а за тези, които строят молове, да бъде 30%. Тогава ще дойдат. Иначе никой няма да дойде, колкото искате, чешете си езиците – това е мнението на „Атака”.

Господин Димитров, не е имало консенсус в Икономическата комисия. Имахме различни мнения. Никой не е против привличането на повече инвестиции в България, само че ние смятаме, че не е това начинът. Начинът е да се намалят наполовина регулаторните и лицензионните режими, да спре рекетът върху малкия и средния бизнес, да се създаде една нормална икономическа среда и да се търсят и стимулират инвестиции в производство. Без производство няма как да стабилизираме икономиката. Вашето предложение включително е следното: 250 хил. лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава най-малко от 50 на сто от капитала на дружеството – и чуйте, колеги, продължението – в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 хил. лв. Това ли е инвестицията? Да се купуват къщи? Ами, това не създава производство. То не създава брутен вътрешен продукт. Това не е инвестиция. Не приемате и нашите предложения да се изисква поне 6-месечно пребиваване. Това означава някой, който си е в чужбина, купува си една къща тук, не стъпва в България. Като придобие права след това прехвърля на друг същата къща за същата сума и така десет пъти. Това ли е инвестицията. Това ли ще създаде работни места и ще стимулира икономиката? Не, не е това.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колега Димитров! Аз искам да поставя въпроса в една друга светлина. Да Ви прави впечатление как се създаде Косово и как Западна Македония е населена толкова много с албанци? Тук сме на Балканите, нито сме Литва, нито сме Естония, където е Балтийско море. Аз се опасявам, уважаеми колеги, че без стремеж да създаваме някакви супер преференциални условия за инвестиции, които биха създали работни места, а колежката Нинова говори достатъчно аргументирано, че това не е начинът и не може да се създадат реално такива места, не се ли замисляте, че точно тези необлагодетелствани райони, както тук ги пишем, това са болшинството крайгранични райони. Едно време българската държава, за да стимулира по-млади хора да ходят там, даваше и по-високи заплати, и безплатни жилища, и какво ли не. Тоест за съживяването на тези райони и бизнеса в тях, държавата има и други стимули и възможности да го прави. Мисля, че трябва да се замислим и върху националната сигурност – дали да не отворим една вратичка да се изкупят като недвижими имоти под формата на инвеститори сума ти крайгранични селища и ред други собствености. Това може да бъде един процес, който няма да може да се върне. Така че тук има един въпрос и за националната сигурност. Не напразно Министерството на вътрешните работи има резерви не само за Шенген, а за един много по-траен и много по-опасен процес, който никой тук не може да гарантира, че няма да го има. Благодаря.

Уважаеми колеги, аз Ви призовавам като разумни хора да оставим своите страхове, защото човечеството стотици години не е отваряло и либерализирало търговията, защото я е било страх някой да ги превземе. Сега у Вас усещам подобни страхове. Нека да бъдем модерни хора и да видим успешните европейски примери. Искаме ли да предложим на българските граждани по-добър стандарт на живот? Искаме ли да им предложим по-добри заплати? Искаме ли да им предложим да живеят по-добре. Хора, в Естония са направили 15 хил. евро праг за получаване на постоянно пребиваване. Ние предлагаме 250 хиляди, което е едва ли не 10 пъти повече. Защото и ние не сме достатъчно смели, трябва да бъдем още по-смели, господин министър. И въпреки че е 10 пъти по-висок, хората казват: да, но пак създава рискови опасности. До вчера, даже в момента е действала разпоредба, според която – госпожо Нинова, чуйте ме – ако някой внесе 1 млн. лв. в банка, което не е инвестиция, което не отваря работни места, да получава право на постоянно пребиваване. Ние това го махаме и оставаме полезни текстове – да има работни места. Ето, тези 250 хил. лв. са свързани поне с пет работни места оттук нататък. Вижте, ако живеем в своите страхове и продължаваме да живеем в своите страхове и си даваме за пример Албания, както често чувам от някои парламентарни групи, ще си останем най-бедните. Разберете го. Няма да отговорим на очакванията на хората. Очакванията на хората са за развитие. И ние трябва да вземем не пример от Албания, трябва да вземем пример от тези страни от Източна Европа, които стартираха заедно с България – 1989-1990 г. бяха бедни, а сега имат средна заплата като Франция. Това са балтийските страни и най-вече Естония. От тях трябва да вземем пример. Те са толкова смели, че в момента имат 13 хил. евро праг за получаване на продължително пребиваване. Нас ни е страх, колеги, да сложим 250 хил. лв. праг. Извинявайте. В 1994 г. Естония едностранно отмени всички мита. Мисля, че още 1997 г. Естония въведе плоския данък, колеги. Тези страхове ни пречат да се развием, да приемем модерното, да приемем европейското, да увеличим доходите на българските граждани. Извинявайте, никой от Вас не можа да ми каже, колеги, все уважавани специалисти, как точно това пречи на Шенген. Нито един не можа да обясни конкретно, да даде пример как тези страни, които са в Шенген, и нямат проблеми, пък България щяла да има. Никой не можа да ни го обясни в Икономическата комисия ясно, с конкретни примери и с конкретни аргументи. Вижте, колеги, има теми, по които не трябва да има политическо противопоставяне. Има теми, по които трябва да има националния отбор на България и ние всички да бъдем за това в България да има инвестиции, да се развива и да дадем конкурентни. Защото нашите страхове или страховете на някои хора правят така, че Румъния да е по-конкурентна от България по дадени въпроси, балтийските страни да са по-конкурентни от България, други страни да са по-конкурентни от България. Това не трябва да се допуска. Това са въпроси на Българския парламент и ние заедно трябва да ги решаваме.

Прав е господин Димитров в аргументите, които излага. Инвеститорите в момента наистина чувстват затруднения с това, че постоянно трябва да вадят визи. Скоро имахме случай, в който един инвеститор се наложи да прекара 6 часа на летището. Голям инвеститор клас „А” с 600 човека, които е наел в България във високо технологична услуга, трябваше да чака 6 часа на летището, за да влезе в страната ни. Аз не разбирам също аргумента за Шенген, защото половината и повече държави в Европейския съюз имат точно такива текстове и ще Ви ги прочета. В Ирландия – най-високия праг – 300 хил. евро, колкото е нашият праг, без работни места. Във Великобритания – 245 хил. евро, две работни места, в Германия 250 хил. евро, пет работни места. Ирландия, Естония, Гърция, Румъния, Латвия, Литва, Словения, Португалия. Най-ниският праг е в Словения – 10 хил. евро без ангажимента за наемане на хора. Ние сме взели най-високия праг в Европейския съюз със сравнително голямо задължение за наетите хора и не даваме гражданство, даваме право без да си вади виза да идва в България, когато си пожелае, за да си види инвестицията. Улесняваме по този начин инвеститора. Това още веднъж заявявам от тази трибуна, че е пречка на инвеститорите и голямо затруднение. Не можете да си представите колко разговори трябваше да водя с инвеститора, за който Ви казах, че прекара 6 часа в неделя на летището в София, докато ние уредим да му бъде издадена на място виза и колко трябваше да го убеждавам той да остане в България, а не да освободи всички 600 души и да се премести в Румъния, примерно, или в Литва, в Латвия, в Гърция, във всички тези държави, които имат такива режими за постоянно пребиваване. Благодаря.

Госпожо председател, моля да направите забележка на колегата, който не за първи път прави парламентарно хулиганство. Ако имате аргументи, заповядайте да ги кажете тук. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Само че четири години не съм Ви виждал на трибуната. От място е много лесно да подвиквате.

Елате тук и си кажете аргументите.

Направете му забележка. Господин Димитров, мен не ме е страх и колегите не ги е страх, и не всяваме страхове у хората. Очевидно има страхове у МВР, а там работят не страхливи хора. Там работят сигурно професионалисти. Сигурно Ви е странно, че този път заставаме на позицията на министър Цветанов. Тях ги питайте, защо са против. Аз изразявам позицията, която съм чула във Вътрешна комисия. Това не е мое лично мнение. Това е мнение на службите, мнение на Министерството на вътрешните работи. Нека те да обяснят какви са им страховете и имат ли основание заплахите за влизането в Шенген. Казвате, че трябва да се обединим около национални теми. Да, нека се обединим – да повишим инвестициите в България. Но това, което предлагате, не ги повишава! Министърът каза: „Даваме им възможност без визи да идват да си наглеждат инвестицията”. Това инвеститор ли е, на когото му даваш възможност да идва да си наглежда инвестицията? Само че, колеги, той не довърши следващото изречение – след тази възможност да идва да си наглежда инвестицията следва възможността да получи българско гражданство. Първо му давате „постоянно пребиваване”, за да си види къщата – дали е почистена, след което кандидатства и получава българско гражданство, оттам – европейско.

Налага се да отговоря, защото се казаха неистини. Първо, на този с къщата се дава не „постоянно”, а „продължително пребиваване”, което е за една година и всяка година се подновява. Трябва да се подновява. Преди да се поднови, се правят всички проверки, които опасяват колегите, свързани с Шенген. По отношение на „постоянното пребиваване”. Тези с бизнеса, които разкриват работни места и строят предприятия, на които им даваме „постоянно пребиваване”, трябва едва след пет години да докажат, че имат основание да придобият българско гражданство, да кандидатстват. То не им се дава по заслуга или просто ей така, а тогава се преценява дали да им се даде, или не.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, този закон дълго време беше разглеждан в парламентарната комисия. Даже и Президентът наложи вето с ясното съзнание, че ако искаме България да се развива, ако искаме икономиката на тази държава да бъде поставена на други релси, ако искаме следващото управление, в което може би и БСП да вземе участие – те да измъкнат България от състоянието, в което е сега, ние трябва да намерим лостове как и по какъв начин да привлечем външните инвеститори. Този праг в законопроекта, който в момента е поставен – 250 хил. евро, според нашите данни, според нашите изчисления дори е много висок. Уважаеми колеги, Вашите аргументи не можаха да съвпаднат с аргументите за развитие на икономиката на България. Вашите аргументи са, че службите имали доклад как и по какъв начин трябва да се пречи на икономиката. Ние веднъж завинаги трябва да кажем, че службите трябва да работят за интереса на страната, за развитието на икономиката. Ако тези служби, под ръководството на вицепремиера в момента, не работят за интереса на страната, аз се учудвам защо го подкрепят от опозицията. Една икономика, която ежедневно се нуждае от инвестиции – ако допуснем наново милиционерският подход да влезе и да пречи за развитието на икономиката, с това нещо не съм съгласен. Може би за първи път, колеги, за толкова години в Парламента се разглежда такъв законопроект. Съжалявам, че съм пропуснал възможността да направя предложения. Двеста и петдесет хиляди евро са нормален, добър праг. Можем да извадим още аргументи. Аргументи колкото искате! Ако вземем Америка, ще видите, че американците дават визи, даже без да питат кой си, откъде си, при определен праг – мисля, че беше около 500 хил. долара. Само преди малко чух – като че ли достатъчно ни облъчи онзи ден председателят на Албанския парламент и започнахме да се сравняваме с аргументите на Албания: как и по какъв начин са били изгонени чуждестранните инвеститори, как и там не допускали други инвеститори. Уважаеми колеги, на Северозападна България са необходими инвестиции. Уважаеми колеги, за цяла България е необходимо развитие на икономиката и растеж! А пари няма. Смятам, че трябва да подкрепим законопроекта, така както е предложен. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от СК.)

Благодаря, госпожо председател. В подкрепа на това, което Вие казвате – така в Англия ни дават за пример нас, а ние се обиждаме от това. Не е това въпросът. Господин Аталай, репликата не е реплика – аз също подкрепям казаното от всички Вас за Северозападна България. Искам да използвам трибуната и факта, че министърът е тук, за да кажа защо Северозападна България има тези големи проблеми. Вие давате ли си сметка, че всъщност основните градове на Северозапада, най на Северозапад – Лом и Видин, са градове, които нямат изградена газопреносна система. Там не можеш да развиваш каквато и да била индустрия, каквито и да били инвестиции, като нямаш газ, като плащаш огромните цени на ЧЕЗ и на другите, които продават по различен начин енергия. Трябва да мислиш за всичко всеобхватно, цялостно. Така че тази стъпка, която в момента се предприема, е правилна, но тя е много недостатъчна.

Господин Аталай, изненадана съм от позицията Ви и от засилването на елемента за полицейщина, Цветанов и така нататък. Сигурно не чухте другите ни аргументи – че ние сме за насърчаване на инвестициите, но че това не е насърчаване на инвестициите. Ние сме за това в необлагодетелстваните райони да се привличат чужди инвеститори, но под формата на производство и създаване на работни места! (Реплика от народния представител Иван Костов.) Моля да ми отговорите в дупликата: как точно ще се стимулира развитието на икономиката и разкриването на работни места чрез закупуване на недвижими имоти в Монтана например, във Видин или във Врачанско? Идват сто души, купуват си сто къщи и си заминават, защото няма и задължение да пребивават в България, и идват през лятото – един месец на почивка. Как точно това допринася за развитието на икономиката на тези необлагодетелствани райони? Не е ли по-разумно да се помисли: инвеститорите в тези райони, които откриват работни места и правят производство, да бъдат облекчени и да не плащат известно време размера на данък печалба; инвеститори, които открият там работни места – държавата да поеме, да плаща за известно време осигуровките на тези работници и така нататък? Не е ли това разумният подход, вместо този формален, зад който ни е ясно каква е скритата цел? Тя не е да се стимулира икономиката, а едни хора с непродадени недвижими имоти да си ги реализират.

Благодаря Ви, госпожо председател.

Господин Аталай, правя Ви реплика, въпреки че почти във всичко съм съгласен и подкрепям Вашето изказване. Бях провокиран от репликата на колежката Нинова, затова бих искал…

Към господин Аталай, затова ще го помоля наистина още веднъж да каже, че тези предложения, които са направени, дали съответно дават право за постоянно пребиваване или единствено и само за продължително. Говорим ежегодно да бъдат доказвани направените инвестиции, да се доказват работните места, които се осигуряват. Това дали дава основание на службите от МВР да не проверяват всички, които искат и си подадат заявления за продължително пребиваване или те съответно минават през целия контрол на службите? Дали службите имат право да откажат издаването на продължително или постоянно пребиваване? Дали службите могат съответно да изгонят конкретния чужденец от Република България? Това ми е репликата и моля да отговорите.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Червенкондев, като че ли в обществото се чу Вашето последно изречение: службите са да гонят хората. В момента това правят наистина. Службите в България не работят за националния интерес! Службите в България работят, Вие знаете за какви интереси. А доколкото репликата на госпожа Нинова – госпожо Нинова, аз често пъти Ви виждам на тази трибуна и когато сте убедена в аргументите си, ползвате изрази като „излезте да се разберем като мъже”... (Оживление.) Този път не бяхте убедена в аргументите си. Благодаря. (Шум и реплики, смях.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз вземам думата, за да призова народните представители да подкрепят текста на комисията. Нещата, които се чуват в отрицание на това предложение, не са сериозни. Десет работни места! Аз не знам кой чете текста и защо не го чете – „не по-малко от 500 хил. лв. и разкрити десет работни места”! Десет работни места не се разкриват с по-малко от 50 хил. лв. на работно място! Няма такова работно място. Средните числа са такива. В този смисъл да поддържаш ти десет души работници, това е огромен ангажимент! Да се говори тук, от жълтите павета, че това условие не ангажира изцяло един човек – инвеститор, за да може да организира производство, да получава доходи, да води счетоводство, да осигурява работната сила, да й плаща заплати и то при нарастващата минимална работна заплата да вземем само, това е един постоянен, траен ангажимент. Защо този човек да няма право да пребивава продължително на територията на България? Е, как да го направи той това нещо? Как да бъде създадена предпоставката той да участва в това рисково мероприятие, каквото е. Рискова е инвестицията в България. Той поема тези рискове, хвърля тези пари и Вие да не му дадете поне възможността да пребивава продължително на територията на България. Ама кой разсъждава тук и с кой акъл изобщо се възразява на това нещо?! Вторият аргумент – МВР казало, че това пречело на Шенген. Е, как пречи на Шенген? Нали сме изпълнили техническите изисквания? Това не е част от техническите изисквания. Или сме изпълнили техническите изисквания и вратата за Шенген е отворена и друга е причината да не влезем в Шенген, или ние в момента си изсмукваме от пръстите възражения, по текстове, които наистина ги правят чиновници от Министерството на вътрешните работи, за да си намалят работата или да създадат предпоставки да изнудват чужди граждани, които създават работни места. Следващият аргумент – това щяло да продаде имотите. Ами че кой проблем е по-тежък за България от спукания имотен пазар? Има ли по-тежък проблем? Там са милиарди левове замразени средства на български граждани и фирми! Как може с такава лекота да се каже: ами, това няма значение?! Щели да дойдат да купят – ами, да дойдат да купят! Няма нищо по-добро от това да дойдат да купят, да се раздвижи този имотен пазар. Имотният пазар нанесе най-тежкия удар за обедняване на българските граждани. Хората инвестираха там с цел да продадат, да имат някакъв доход или да имат някакво осигуряване на старини. Сега тази цена се срина. Какъв е начинът да се върне цената на квадратен метър нагоре? Само ако се създаде търсене! Ами тук има хора, които клатят глава с разбиране (обръща се към народния представител Диан Червенкондев), разбират за какво става въпрос. Защо да не създадем търсене? Аз това пък въобще не го разбирам. Как така това е опасно за сигурността на страната? Какви неща се говорят тук от тази трибуна и с каква отговорност като народни представители? Ние, ако бяхме истински ангажирани с проблемите на страната, щяхме всички като един да се втурнем, за да възстановим стойността на имотите. Това е изключително важно! И последно – моля Ви, обърнете внимание на предложението на Мартин Димитров. Десет работни места в София, Пловдив или Варна не са много, но пет работни места в Лом, във Видин са страшно много! Тук минималната работна заплата не дава никакъв статут, обаче в тези градове, за които споменах, и в тези изостанали краища на страната, това са сериозни пари! Дайте да отворим тази възможност и да намалим изискваните средства, защото те си вървят така: 50 хиляди за едно работно място, от 500 хиляди, 250 хиляди лева инвестиции – абсолютно разумно, пет работни места са много повече от десет работни места в голям град, ако се създадат там, където безработицата е изключително тежка! Много Ви моля, размислете върху тези неща и изберете, приемете това предложение, защото това е истинска борба за създаване на заетост. Благодаря.

Браво, браво!

Предложение от народния представител Борис Грозданов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 31: „§ 31. Висящите административни производства за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на основание отменената т. 7 на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България се довършват по досегашния ред”.

Комисията предлага досегашният § 33 да стане § 32. По § 34 има предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов: „В § 34 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 относно създаването на нов чл. 14а, в чл. 14а, ал. 1: а) в т. 1 след израза „от Закона за чужденците в Република България” се поставя запетая и се добавя „пребивавало е на територията на Република България не по-малко от 6 месеца през всяка календарна година, следваща получаването на разрешението”. б) в т. 2 накрая се добавя „и е пребивавало на територията на Република България не по-малко от 6 месеца през всяка календарна година, следваща получаването на разрешението”. в) в т. 3 накрая се добавя „и пребивава на територията на Република България не по-малко от 6 месеца през всяка календарна година, следваща получаването на разрешението”. 2. В т. 2, буква „б”, в т. 3 след думата „натурализация” се добавя „или е пребивавало на територията на Република България по-малко от 6 месеца през една календарна година”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борис Грозданов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Борис Грозданов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната окончателна редакция на § 34, който става § 33: „§ 33. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 12а: „Чл. 12а. Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 8, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, и чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 2, 3 и 4.” 2. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. (1) Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията по чл. 12, т. 1 и 3, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако: 1. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 8 от Закона за чужденците в Република България и е вложило не по-малко от 1 млн. лв. в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; 2. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 българското дружество не трябва да: 1. е обявено в несъстоятелност или в открито производство по несъстоятелност, или сключило извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон; 2. е в производство по ликвидация; 3. има парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; 4. има неизплатени трудови възнаграждения към работници и служители, установени с влязло в сила наказателно постановление. (3) Проверката и контролът на всички обстоятелства и условия по ал. 1, т. 2 се осъществява въз основа на заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, годишни финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, справки от Националната агенция за приходите, общините, както и други относими документи, представени от лицето по ал. 1 или събрани служебно.“ 3. В чл. 22, ал. 1: a) в т. 2 накрая се добавя „и/или”; б) създава се т. 3: „3. не е поддържало инвестициите, станали основание за придобиване на българско гражданство, за поне две годишен период, считано от датата на натурализацията – в случаите по чл. 14а, ал. 1.“ 4. В чл. 35: a) в ал. 1: аа) създава се нова т. 5: „5. шест месеца – по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 12а и чл. 14а; бб) досегашната т. 5 става т. 6; б) в ал. 3: аа) създава се нова т. 4: „4. по ал. 1, т. 5 – в срок не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока – за Министерството на вътрешните работи, съответно два месеца преди изтичането на срока – за Държавна агенция „Национална сигурност”;” бб) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея думите „т. 5” се заменят с „т. 6”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, позволете ми едно уточнение преди да започна да чета текстовете по доклада. Миналата седмица на заседание на Комисията по правни въпроси приехме и Допълнителен доклад към Доклад с входящ № 253-03-140 от 11 декември 2012 г. за второ гласуване на Общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с № 253-03-88 от 5 септември 2012 г. В пленарната зала в дебата, който водихме по доклада за второ четене през месец декември, стигнахме до чл. 26 от Допълнителния доклад, като разискванията са започнали и не са приключили.

Параграф 10 по общия доклад. В Допълнителния доклад предлагаме нова редакция на § 10, който става § 7 – тоест за разпоредбите на чл. 26. Госпожо председател, предлагам да изчета окончателната редакция, която предлагаме на § 10, който става § 7; да продължим с дискусията по този текст и след това, тъй като има два текста по Допълнителния доклад, които са като предходни номера, да отидем на тях. След това да продължим по основния и Допълнителния доклад в последователността по номерацията.

Тогава всичко е докладвано, всичко е прочетено. Започнали сме разискванията. Имаше и доста изказвания.

Болдвани са в Допълнителния доклад тези текстове от предложенията между първо и второ четене, които не се приемат и не се подкрепят с оглед на яснота при четенето. Иначе всичко е докладвано.

Всичко е докладвано. Започнали сме дискусията и сега трябва да докладвам...

Основният текст тогава е докладван, но основният текст има промяна в Допълнителния доклад. Сега Ви предлагам да прочета финалната редакция, която предлагаме в Допълнителния доклад, защото ...

Останалите неща вече сме докладвали в предишни заседания. Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, буква „г” и по Вариант І и ІІ на т. 2, подкрепя го в останалата част и предлага следната редакция на § 10, който става § 7: „§ 7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „и приема правилник за организацията на дейността си”; б) в т. 2 се създава изречение второ: „Осигурява създаването на интернет страница на районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии.”; в) точка 3 се изменя така: „3. издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на този кодекс не по-късно от 60 дни преди изборния ден; провежда обучение на районните и общинските избирателни комисии не по-късно от 15 дни от назначаването им и на членовете на секционните избирателни комисии извън страната преди заминаването им;” г) в т. 7 накрая се добавя „и на членовете на комисиите по чл. 233, ал. 7 и чл. 242, ал. 7”; д) в т. 8 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”; е) създават се т. 13а и 13б: „13а. регистрира застъпниците извън страната на кандидатските листи на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети до изборния ден и им издава удостоверения, в които се посочва номерът на избирателната секция, в която ще упражняват правата си в изборния ден; 13б. води регистър на застъпниците извън страната по кандидатски листи, който публикува на интернет страницата си;” ж) в т. 16 след думите „при избори за” се добавя „народни представители, за”; з) в т. 17 думите „номерата на бюлетините” се заменят с „поредните номера в бюлетината”; и) създават се т. 21а и 21б: „21а. води регистър на социологическите агенции по чл. 137б, който публикува на интернет страницата си; 21б. води регистър на наблюдателите по чл. 101б, който публикува на интернет страницата си;” к) в т. 22 след думите „решенията си” се добавя „стенографските протоколи от заседанията си”, а след думата „изборите” се поставя запетая и се добавя „сканираните и получените по електронен път екземпляри от протоколите на секционните избирателни комисии, районните и общинските избирателни комисии”; л) създават се т. 22а, 22б и 22в: „22а. излъчва заседанията си в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително обявява проект за дневния си ред; 22б. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите, подадени до комисията, и решенията по тях; 22в. води и поддържа постоянно актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението – Национална база данни „Население”, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер;” м) в т. 25 се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичане на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите във връзка с изборите.”; н) в т. 26 след думата „ден” се добавя „регистрира наблюдателите – неправителствени организации и техните членове или изрично упълномощени представители, за всеки вид избор, включително при нови и частични избори”; о) в т. 35 думите „при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове” се заличават; п) в т. 36 думите „20.00 часа” се заменят с „21.00 часа”. 2. В ал. 2, т. 1 думите „актуализирани прогнозни” се заличават. 3. В ал. 4: а) създава се т. 1а: „1а. при поискване от компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането;” б) в т. 2 се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка с изборите.” 4. В ал. 5: а) в т. 3 накрая се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка с изборите.”; б) създава се т. 3а: „3а. при поискване от компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането;”. 5. В ал. 6 след думата „обявяват” се добавя „незабавно”. 6. В ал. 7 думите „ал. 1, т. 5, 6, 21, 26 и 29” се заменят с „ал. 1, т. 5, 6, 21, 26, 27, 29, 39 и 40”. 7. В ал. 8 думите „и 13” се заменят с „13 и 13а”.” В чл. 26, уточнението отпада. Това е уточнение, но не е част от окончателната редакция по разликата, че отпада алинея 11.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В този текст се съдържа едно от шестте предложения, на които опозицията държи – възможността за обжалване на всички актове на избирателните комисии. В случая става дума за правомощия на ЦИК, респективно за възможността да бъдат обжалвани всички решения на Централната избирателна комисия. Това искане на опозицията чрез текста, който ни се предлага, е постигнато частично, тъй като за актовете, за които изрично не е упомената възможността за обжалване, остава възможността да бъде проведено обжалване по общия ред. Това означава, че ще има актове и решения на ЦИК, които формално могат да бъдат обжалвани от участниците в процеса, но това няма да става по съкратените срокове на Изборния кодекс, а по общия ред. Тоест ситуация, в която 20 дни например преди изборния ден се обжалва важно решение на ЦИК, но произнасянето на Върховния административен съд по него се случва месеци след изборите, защото такива са общите срокове, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. Затова предлагам, госпожо председател, да бъде създадена т. 8 с текст, който да е огледален на текста в § 9, който се отнася за районните избирателни комисии и който да гласи следното: „При обжалване на решенията на ЦИК сроковете по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат”. Това ще даде възможност наистина за всички актове на ЦИК да се приложи принципът „обжалваемост”. Останалото означава формално съгласие от опозицията, но на практика тази възможност да не бъде реализирана. Че ЦИК произнася много актове, които са извън изрично изброените, се убедихме и по време на скоро проведения референдум, при който ЦИК си позволи да дописва, направо да пренаписва Закона за референдумите и да създава правила, които ги няма в закона и които засягат интересите на партиите, които участват в изборния процес. Искам също така да обърна внимание на няколко нови правомощия на ЦИК, на които залагаме от опозицията, а и вносителите от ГЕРБ твърдят, че държат и които биха осигурили определена публичност и прозрачност на изборния процес. Както научаваме от становището на самата Централна избирателна комисия, едва ли не тя ще се окаже в техническа невъзможност да реализира тези текстове. Искам ясно да заявя от тази трибуна, че не приемаме никакъв опит за алиби от страна на ЦИК, че няма да приложи Изборния кодекс, какъвто го променяме в рамките на предстоящите парламентарни избори. Да не си мисли ЦИК, че с едно писмо, което е изпратила днес до Парламента, може да си осигури алиби за това, че няма да създаде възможност за онлайн излъчване на заседанията на Централната избирателна комисия, че няма да бъдат създадени интернет страници на районните избирателни комисии, че няма да бъдат създадени и поддържан електронен публичен регистър на жалбите, подадени до комисията, и решенията по тях. Не приемаме алиби от страна ЦИК! Ако Централната избирателна комисия не е в състояние да изпълни задълженията си, каквито са разписани в кодекса, да намери друга форма. Ако трябва – да подадат оставки. Това, което е написано, трябва да бъде приложено на предстоящите парламентарни избори. По отношение на т. 22в, която също фигурира в писмото на Централната избирателна комисия, бих се съгласила, че наистина този текст е практически неприложим, а именно възлагането на ЦИК задължението да води и да поддържа постоянно актуален списък на избирателите. Както виждаме и се убеждаваме всички това не може да свърши ГРАО със своите над 200 души служители, абсурдно е да го изпълни Централната избирателна комисия по адекватен начин с нейните 15-20 служители. Още повече по този начин се оказва, че ЦИК ще дублира ГРАО. Може би трябва да се търси някаква генерална административна реформа, която да възложи законовите задължения за избирателните списъци на един орган, който да има и отговорности по тях. Този текст звучи абсолютно формално, предвид факта, че ЦИК няма никакви законови правомощия по поддържането на този списък – нито да добавя, нито да заличава, нито да почиства, нито да прецизира. Нищо – едно голо пожелание, което така или иначе не решава въпроса. От нашата парламентарна група беше поставено искането ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) РЕПЛИКИ: Времето! Времето!

... евентуално за незакрепостяване на застъпниците по избирателни секции, но тъй като текстът е развит и в други текстове, ще имаме възможност да изкажем съображенията по тях. Предполагам, че си записахте формалното ми предложение, за да не Ви го предоставям писмено.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще продължа казаното от Мая Манолова. Първо, с въпроса за това, че Централната избирателна комисия често бави отговорите на съответните жалби и възражения. Считаме, че е необходимо всяка забава да се тълкува като мълчалив отказ, за да може бързо и незабавно да бъде отнесено към Върховния административен съд. Това касае не само изборите, които ще се произведат тази година. Това касае и бъдещето. Всеки, както е бил управляващ, така ще бъде и опозиция. Всеки трябва да разсъждава от гледна точка на това, какво би се случило с него в бъдеще време. И когато членовете на една избирателна комисия започнат да размотават в един или друг аспект една или друга жалба, тогава всеки разбира какво значи да си потърпевш. Очевидно е обаче, че Вие сте решили да го наложите. Въпреки всичко ми се ще малко да помислите, когато вземате категорични решения да отхвърляте предложенията ни. Още едно мое предложение – на българските социалдемократи от Коалиция за България: всяка партия, която не е парламентарно представена, да има право на свой застъпник в Централната избирателна комисия. Много странно е да имаш в секционните, в общинските, в районните, а да нямаш в Централната избирателна комисия един застъпник, който да следи за теб. Много често партии, които не са представени в Парламента, след това набират голяма мощ – знаем го от последните години, и те не са били представени в ЦИК. Как ще следят за коректността на изборите? Знаем, че ЦИК определя информационното обслужване. Реално тя решава, компютърът решава кой е спечелил изборите, кой не е, какви са резултатите. Това също е въпрос, който трябва да бъде осмислен и се надявам, че ще проявите разум, за да го приемете, независимо, че комисията го е отхвърлила. Абсолютно права е госпожа Мая Манолова в предложенията, в които казва, че е абсурдно Централната избирателна комисия да актуализира списъците на ГРАО. По-нататък ние сме предложили да се създаде такъв идентификационен номер за всички, ако искате да решим въпроса с мъртвите души по много лесен начин. Ще го видите сами, въпреки, че комисията го е отхвърлила. Подходът е елементарен. Използва се преди много години в много държави от Европейския съюз, и не само в Европейския съюз, в демократични държави. Помислете, когато вземате решение, за да направим наистина демократичен изборен кодекс, а не да го правите мислейки си за Вас и че е във Ваша полза. Трябва да знаете, че всеки който работи един закон мислейки за себе си, той се обръща срещу него. Ще Ви дам един пример от 1927 г., когато управляващото мнозинство тогава – Демократическият сговор, приема закон, че партията, която спечели най-много гласове, автоматически получава още 50 депутати. Точно това не се осъществява и тогава Железният блок печели изборите и получава мнозинството. Мислете, когато гласувате!

Благодаря, госпожо председател. Колеги, искам да се върна на най-важното нещо, а именно създаването на Изборния кодекс и защо беше създаден той.

Ние сега сме на второ четене!

Не се обаждайте! Ние сме на второ четене, но няма такава процедура, която правим в момента.

Какво е това селско възпитание?

Ами, естествено. Това, на което трябва да обърнем внимание всички, като народни представители, е какво липсва в този Изборен кодекс. Нещо липсва в този допълнителен доклад, а то беше именно в редакцията на § 3, който става § 1 и ставаше въпрос за преференциалното гласуване. За него аз казах, че изчезна, без да се обсъжда, без нищо и изведнъж това преференциално гласуване изчезна. Сега имаме нов допълнителен доклад и, забележете, отново няма нищо по този въпрос. Това е най-важният въпрос! Защо? Защото казахме, че с Изборния кодекс правим какво? – Искаме да защитим възможността българският гражданин да избира свободно, а не технология и не колко протокола ще има. В Русия монтираха на всяка изборна секция камери, сложиха охрани и какво ли не и всъщност имаше ли свободни избори? Най-важното за народното представителство е да има качество на народното представителство и хората да могат сами да избират и да подреждат, защото ако попитате 95% от българския избирател, ще Ви каже, че той иска да подрежда изборите, а не политическите елити да се договарят зад гърба му и да казват: „Ще си сложим първи, втори, трети, четвърти – ние, който определим.” Това ли е демокрацията, това ли е Изборният кодекс? Референдумът показа, че представителната демокрация победи, пряката демокрация се опита да я победи, като политическите партии яхнаха вълната на референдума. Обаче хората какво Ви казаха – 80% не отидоха да гласуват, защото разбраха, че са използвани от политическите партии. Тук е по същия начин. Уговаряме се за какви ли не дребни неща, водим спорове по пет, шест часа – кой, колко социологически агенции и така нататък, какво да се прави, а най-важното нещо – качеството на парламента, качеството на народното представителство да не може да бъде определяно от избирателя... (Шум и реплики.) Изведнъж всички срамежливо навеждат глава и казват: „Ами, ето го, липсва това нещо, липсва тука, така беше предложено в доклада.” И ми се обаждат сега, и ми казват: „Ама това е на второ четене”. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Никъде няма такава процедура, каквато е сега – Допълнителен доклад. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е. Забележете, в този Допълнителен доклад се правят промени в текстове, които не са обсъждани – пак няма такава процедура никъде. Ние сме стигнали до чл. 26 и изведнъж се започват поправки тук в Допълнителения доклад, които касаят почти всички членове.

Говоря за Допълнителния доклад, който касае...

Това е, но преди това е § 1, който изведнъж изчезва...

Какво ще рече консенсус?! Българският избирател има консенсус и този консенсус е да може сам да избира народните си представители. Това е. Значи, по това, което ни изнася – имаме консенсус, това, което не ни изнася – нямаме консенсус. Това ли е демокрацията?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, сега се връщаме в началото на допълнителния доклад. Има три предложения на комисията, които като номерация са преди чл. 26, ще докладвам тях и след това ще продължим по доклада. Комисията предлага да се създаде нов § 2а: „§ 2а. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Организационно-техническата подготовка на изборите” се заменят с „Организационно-техническата подготовка и обезпечаване на изборите, включително с техника и консумативи”. 2. В чл. 2, изречение второ думите „организационно-техническата подготовка на изборите” се заменят с „ал. 1”.”

Комисията предлага да се създаде § 4а: „§ 4а. Създава се чл. 20а: „Присъствие на наблюдатели Чл. 20а. На заседанията на избирателните комисии могат да присъстват наблюдатели. Наблюдатели могат да присъстват и при получаването на изборните книжа и материали по чл. 187, при предаване на бюлетините, останалите книжа и материали на комисиите по чл. 233, ал. 7 и по чл. 242, ал. 7, включително и при въвеждането на данните от протоколите на секционните избирателни комисии по чл. 233, ал. 4 и чл. 242, ал. 4.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа, този текст е плод на общи усилия. Накратко казано той дава възможност да се наблюдава процесът по вкарването на резултатите. Това, което липсва в този текст, е, че той не обхваща дейността по вкарването на резултатите в Централната избирателна комисия. Тези текстове, с които завършва – чл. 242 и чл. 233, се отнасят до РИК и ОИК. Няма никаква логика това наблюдение да се извършва и в Централната избирателна комисия. Още повече, че става въпрос за повторно вкарване на всички секционно-избирателни протоколи в Централната избирателна комисия. Подчертавам, че Централната избирателна комисия не просто вкарва само протоколите от 31 районни избирателни комисии, а вкарва повторно всички около 12 700 протокола от всички секционни избирателни комисии. Това е уредено в чл. 250, ал. 3 и в чл. 262, ал. 2 и 3. Член 250, ал. 3 се отнася до случаите, когато става въпрос за местни избори, а чл. 262, ал. 2 и ал. 3 се отнасят до случаите, когато става въпрос за различните видове национални избори – президентски, парламентарни и за Европейски парламент. Правя редакционна добавка текстът да продължи: „Член 250, ал. 3 и чл. 262, ал. 2 и 3”. Пак подчертавам това, което казах в началото, че тази добавка само довършва принципа, който беше договорен в Комисията по правни въпроси, за което смятаме, че допринесохме всички с предложенията си. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бисеров! Не вземам репликата, за да възразявам и да започваме спора отново, но това е текст, по който както и Вие казахте постигнахме пълно съгласие и консенсус. Колеги, в миналия четвъртък в присъствието на цялата Комисия по правни въпроси и на всички членове, в присъствието на представители на неправителствени организации, в присъствието на много представители на медиите ние приехме тези текстове. По този текст, по стенограма път пъти се обръщам към госпожа Манолова и колегите вътре в залата кои текстове да допишем, така че текстът да бъде окончателно приет и повече да не се пипа, и в залата да няма повече никакви уточнения, никакви спорове отначало. След това, след потвърждение от страна на колегите вътре в комисията, аз самата изчитам неслучайно пак всички спорни текстове по три пъти, включително и този. Този текст сме го приели по този начин с абсолютно мнозинство вътре в комисията, с пълното съгласие на всички, че включва изчерпателно всичко, което до този момент е било спорно, появи се спорно впоследствие или последните няколко дни се е появило като тема при някои колеги. Така че повече текстове, за които сме спорили в продължение на няколко месеца, аз лично възразявам в пленарната зала да започнем отначало целия този дебат, отново да започваме да спорим. Централната избирателна комисия влиза в чл. 20а, това беше наше предложение да създадем нов отделен текст, за да е ясно, че това се всички комисии без изключения, всички данни. Разбира се, че когато се вкарват данните тези наблюдатели са вътре, те са през цялото време в Централната избирателна комисия. Нека да не превръщаме Кодекса в документ, който да съдържа обяснителни бележки, включително по това как се разлистват, прелистват, слагат на купчинка листовете и как се подвързват и подшиват във всяка една папчица и във всеки един чувал, защото мисля, че вече отиваме в друга посока. Господин Бисеров, може и да има нужда, може и да няма, макар че е ясно, но принципно възразявам срещу това, което постигнахме като съгласие да започнем всичко отначало.

Благодаря. Съгласен съм с Вас, госпожо Фидосова, че не бива да започваме всичко от начало, и там, където сме постигнали съгласие, не трябва да го разваляме, напротив, трябва да го доусъвършенстваме и развиваме. Аз точно това Ви предлагам. Самият факт, че съществува изречение второ в чл. 20а, означава, че Комисията по правна въпроси е счела за необходимо да посочи точно тази дейност по въвеждане на числата от резултатите. След като това е така, след като е постигнато съгласие, че това ще става в общинските и районните комисии, нормално е това да стане и в Централната избирателна комисия. Просто изречение второ не е дописано до края, за да проведем принципа така, както го очакват всички. Затова е моята дуплика и аз потвърждавам Вашето становище, че там, където сме постигнали съгласие, не трябва да го разваляме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Причината опозицията да е в залата и в момента да довършваме промените в Изборния кодекс се корени в това, че поне по четири от нашите основни шест предложения беше постигнато съгласие. Постигането на това съгласие обаче не трябва да се подменя чрез дребни хитринки. Смисълът на нашето искане беше ясен: наблюдатели на всички фази на процеса, включително и на фазата на въвеждане на данните от гласуването в секционните избирателни комисии, защото това е гаранция срещу фалшифицирането на резултатите, срещу подмяна, срещу кражба на вота на българските граждани. Тази стъпка, наистина след бурни дебати в Правната комисия беше направена миналия четвъртък с възможността наблюдатели да присъстват не само на заседанията на избирателните комисии, но и в процеса на въвеждане на данните в секционните избирателни комисии. Резултатите от гласуването да бъдат въвеждани под контрола на наблюдателите, които ще следят изборния процес. Всички много добре знаете, че стават подмени и размествания на числа – къде умишлени, къде неумишлени, къде технически грешки и в крайна сметка резултатите от гласуването могат да бъдат подменени. На входа на „Информационно обслужване” за нас е важно да има контрол как се въвеждат данните от вота. Това в определена степен се постига от предложения текст, който беше постигнат с консенсус. Всички знаем, а тези, които не следят изборните правила, могат да проверят в чл. 250 и чл. 262, че данните от секционните комисии всъщност се въвеждат два пъти – веднъж в районните избирателни комисии и след това в Централната избирателна комисия. Ако има несъответствия между данните, ЦИК се произнася с решения кои данни са меродавни. Колкото е важно първото въвеждане на данните, толкова е важно и повторното въвеждане на данните. Този спор, тази казуистика – достатъчно ли е да се каже, че присъстват наблюдатели на заседанията на избирателните комисии, го решихме в Правната комисия. Текстовете на чл. 233, ал. 4 са ясни: Има нарочен изчислителен пункт, в който се въвеждат данните. Това не става на заседание на районната избирателна комисия, както и повторното въвеждане не става на заседание на Централната избирателна комисия. Тук с допълнението, направено от господин Бисеров, въпросът се решава. Решава се, ако примерно добавим просто „и в ЦИК”. Или ако в стенографския протокол се потвърди поне от представителите на ГЕРБ, че те не възразяват да има наблюдатели и на фазата на повторното въвеждане на данните. Съжалявам, че не са тук госпожа Михайлова, господин Методиев, пък и господин Костов. Първите двама присъстваха на заседанието на Правната комисия и категорично отстояваха искането да има наблюдатели при въвеждането на данните. За да бъде пълен този контрол на въвеждането, трябва да има наблюдатели и при повторното въвеждане на данните. Този спор е ключов, изключително важен. Ако искаме верен и честен краен резултат, трябва да осигурим вярно и честно въвеждане на началните данни в преброителя. Иначе нищо не правим. Искам да чуя разумен аргумент по същество от мнозинството защо би отхвърлило тази техническа корекция, за да е ясно, че ще има наблюдатели и при първото, и при второто въвеждане на данните. Ако нищо не Ви притеснява и процесът ще бъде феър плей, защо да не се въведе, защо да не се каже, защо да не е ясно?! Другото просто ще бъде лицемерие.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, Вие сте просто непоправима! (Шум и смях от ГЕРБ.) Колеги, няма да Ви губя времето, за да прочета всички изречения на госпожа Манолова отпреди шест дни. Тя диктува този текст пет пъти. Три пъти го повтарям, за да не е нечула, неразбрала членове, препратки и така нататък. Госпожо Манолова, ако говорим за лицемерие, лицемерие трябва да търсите в двете лица, които са във Вас. Не зная, в момента виждам, че се е появила другата Мая, защото в четвъртък беше друга. Колеги, пак казвам, ние се споразумяхме по тези текстове. Този текст изрично е точно по диктовката на госпожа Манолова. Моите думи на осмия път бяха: „Госпожо Манолова, да не дойдете в залата и да предложите нов текст”.

Господин Бисеров…

Разбира се, господин Бисеров сега трябва да е виновен. Госпожо Манолова, ако на господин Бисеров му отиваше малко повече днес да вземе думата, въпреки че и той подкрепи текста в комисията и каза, че е абсолютно консенсусен и съгласен това да бъде окончателната редакция, на Вас не Ви прилича, защото Вие диктувахте този текст. Вие в момента спорите сама със себе си. В четвъртък казахте едно, днес, в сряда – шест дни по-късно, казвате друго. Утре ще бъде ново трето предложение, а докато стигнем до изборния ден, сигурно ще има нови предложения и нови тълкувания. Въпросът вече е принципен: Нека престанем с тези игрички помежду си, кой – кого – на кого – какво и да вървим по това, за което сме се споразумели. Да приемем кодекса, да има ясни правила достатъчно рано преди изборите, за да може Централната избирателна комисия да си върши работата. Тези хора имат да създават нови неща за изборите. Както и днес са написали, имат да създават страници, на които трябва да се публикуват в РИК протоколи, стенограми и така нататък. Дайте да отпушим процеса и да вървим към парламентарни избори с ясни правила за провеждане не само на следващите, но и на всички останали избори. Извинявайте, госпожо Манолова, няма да влизам повече във Вашия тон. Моля Ви да си придържаме към това, за което се разбрахме и се споразумяхме.

Искам да потвърдя, че от Синята коалиция това беше мое предложение към госпожа Екатерина Михайлова и господин Веселин Методиев – ако може въвеждането на ниво СИК и РИК да бъде наблюдавано. Това е гаранция. Не виждам какъв е проблемът това, че някой някъде нещо се е разбрал. Най-важното е залата. В залата всеки поема отговорността за това, че наистина изборите трябва да бъдат прозрачни и да има обективни критерии, по които да се каже: „Да, няма фалшификация”. Бях в Украйна по време на изборите, където се изнесоха гигантски неща точно за въвеждането на резултатите в Централната избирателна комисия. Колегите, които са били там, също знаят това нещо. Същите обвинения бяха и в Русия. Защо и ние да не следим какво се случва в СИК и в ЦИК при въвеждането на данните?!

Уважаема госпожо Фидосова, много се изложихте с това изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Много се изложихте. Ако някой се опитва да върне тона от провалените дебати по Изборния кодекс, това сте именно Вие. Слава Богу, че на заседанието на Правната комисия имаше достатъчно хора. Там имаше представители на неправителствени организации, присъстваха медиите и представители от всички парламентарни групи.

Къде ти е стенограмата?!

Аз не искам да влизам във Вашия тон и да започвам да преразказвам кой на кого какво е казал и кой е искал да преметне, ако може тънко, народните представители.

Ти диктува текста!

Аз няма да влизам в този тон, защото начинът, по който Вие се опитвахте да изработите опозицията и неправителствените организации, е да присъстват наблюдатели на заседанията, но не и на фазата на въвеждане на данните. Смисълът на дебата в Правната комисия, който всеки може да прочете, е, че наблюдатели трябва да присъстват на всички фази на процеса и при въвеждането на данните от секционните избирателни комисии, което се прави два пъти – основно което е описано в текстовете на § 4а и допълнително въвеждане на данните. Това, че има огромни несъответствия между двете въвеждания, стана ясно при първоначалните дебати през месец декември. Резултатът беше разваляне на консенсуса в залата и блокиране на промените в Изборния кодекс. Извадете един аргумент по същество защо не искате да има наблюдатели при повторното въвеждане на данните, з Защото в противен случай остава подозрението, че това е Вашата стъпка към фалшифициране на резултати.

Хайде стига вече!

По същество кажете защо не искате наблюдатели при повторното въвеждане на данните?

Ти го искаше този текст. Ти го диктува!

Защото формалните обяснения кой на кого кога какво е казал могат да важат отвън в кулоарите или в кафенето, но не важат в пленарната зала. Тук – с правни аргументи. Махленските аргументи отвънка ще си ги изясняваме.

Това е твоят текст. Ти го диктува. Имай срама малко!

Аз го споменах. (Оживление.)

Само искам да кажа, колеги, че наистина нямате аргументи по същество.

Вярно е, че имате аргументи за това какво се е случило в залата. (Реплики от ГЕРБ.) Името ми беше използвано точно в този спор. Вярно е, че в комисията беше така, но това не е аргумент по същество. Принципът, че наблюдателите ще наблюдават всичко, което се случва във всички комисии, е принцип, който ние всички възприехме. Ако сега Вие отхвърлите тази редакционна добавка, искам да кажа на всички наблюдатели, че те няма да могат да наблюдават процеса в Централната избирателна комисия, защото ГЕРБ не ги допуска.

Това не е вярно.

Това би се случило, ако гласувате по този начин, по който се очертава. Освен ако всички не приемем, че чрез изказванията си правим тълкуване в смисъл, че наблюдателите могат да наблюдават всички процеси във всички комисии. Ако се съгласите с това общо разбиране и това стане част от протокола, това трябва да се каже на микрофона. Ако го заявите на микрофона, смятам че Централната избирателна комисия ще се съобрази с това мнозинство. Само че един колега от първия ред клати глава отрицателно. Така ли е? Да!

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също се присъединявам към недоумението сред колегите от опозицията защо от управляващата партия отказват, след като декларират, че е постигнат консенсус по принципните въпроси, след като ние всички приемаме, че сме се разбрали на Правна комисия принципно наблюдатели да присъстват на всички фази на изборния процес, сега с формалния аргумент, че, виждате ли, госпожа Манолова била пропуснала да посочи тези членове от Изборния кодекс при изчерпателното изброяване на всички възможни хипотези, именно за да не изпадаме в казуистика, аз предлагам два варианта.

Ние вече сме изпаднали...

Моля? Именно, за да не изпадаме в казуистика, както Вие твърдите, тогава има два варианта – или приемете добавката, която господин Бисеров предлага, ако сте добросъвестни и добронамерени; или да отпадне въобще позоваването на конкретните членове, както е записано сега, и да остане „включително и при въвеждането на данните от протоколите на секционните избирателни комисии”.

То така беше. Вие го предложихте.

Не, не беше така. Въвеждането на данните не беше въобще в първоначалния текст. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Въвеждането на данните не беше въобще в първоначалния текст. Това беше идея на госпожа Манолова – да се добави като идея и като принцип.

И ние го добавихме.

И Вие го добавихте. Сега искаме наистина да бъде във всички случаи на въвеждане на тези данни било то в ОИК и РИК, било то в Централната избирателна комисия при повторното им въвеждане. Ако Вие наистина сте искрени в намерението си да подкрепите желанието на всички политически партии за гарантиране на честност и да се премахнат възможностите за подмяна на вота именно в тази фаза, подкрепете го. Какъв Ви е проблемът? Аз не мога да разбера защо се инатите да подкрепите това предложение. То по никакъв начин не разваля текста или не го изменя.

Предлагам след „избирателни комисии” накрая да сложим точка и текстът „по чл. 233, ал. 4 и чл. 242, ал. 4” да отпадне.

Разберете се кой какво иска.

Оттеглям го. Предложението на господин Казак е по-хубаво.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, оспорвам резултата от гласуването! (Оживление.)

Отсега ли?

Явно нищо ново не сме научили, нищо старо не сме забравили. Нещата не тръгват много надобре, въпреки веселието, което цари в залата. Най-елементарни, добронамерени предложения за уточняване на текстове, вие ги приемате на нож с някакъв измислен аргумент, виждате ли, защо не сте го казали по-рано. Законодателният процес е непрекъснат, уважаеми колеги. И господин Ципов най-добре знае, че до последния момент се изчистват текстове. Всеки може да допусне недоглеждане. Никой не е перфектен, никой не е идеален. Господин Ципов, никой не е идеален. Така че, ако сме допуснали някакъв неперфектен текст на Правната комисия, нищо не пречи, ако има добра воля, този недостатък да бъде отстранен сега. Ако има добра воля. Ако няма, ако ще я караме пак на инат, тогава вече е друг въпрос.

Не може да ни обвинявате нас.

Добре, защо сега? Вие не излизате с аргументи по същество на Вашето предложение. Вие излизате с формалния аргумент: „Защо не сте го казали по-рано?” Това не е аргумент.

Уважаема госпожо председател, моля Ви да ми дадете възможност за едно процедурно предложение.

На Председателския съвет разговаряхме с представителите на всички парламентарни групи и постигнахме съгласие да удължим работното време днес, като е съобразено – председателите на комисии са предупредени заседанията да бъдат отложени, ако има насрочени такива, за утре. Моля днешното пленарно заседание да бъде удължено до 18,00 ч., както се разбрахме предварително.

Комисията предлага да се създаде § 5а: „§ 5а. Създава се чл. 21а: „Печат на секционните избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент Чл. 21а. Секционните избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент от Република България имат печат, с който подпечатват ксерокопията от подписания протокол с резултатите от гласуването в избирателната секция.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В Глава втора, Раздел ІІ се създава чл. 26а: „Администрация на Централната избирателна комисия Чл. 26а. (1) Дейността на Централната избирателна комисия се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с правилника по чл. 26, ал. 1, т. 1. (2) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Броят на служителите може да бъде до две трети от броя на членовете на Централната избирателна комисия. (3) Административното ръководство на администрацията на Централната избирателна комисия се осигурява от главeн секретар. (4) При условия и по ред, определени с правилника по чл. 26, ал. 1, т. 1 главният секретар осъществява правомощията по служебното и трудовото правоотношение със служителите в администрацията, разпорежда се, контролира движението на средствата по бюджета на комисията и сключва договори от името на комисията. При отсъствие на главния секретар, за всеки конкретен случай неговите функции се изпълняват от определен от председателя на Централната избирателна комисия служител. (5) За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс.”

С гласуването си по предишния текст, който ограничи възможността на наблюдателите да контролират въвеждането на данните, ГЕРБ показа, че консенсус по текстовете не може да има, че дебатът в пленарната зала е излишен и че промените сега ще се случват на инат по волята на мнозинството. На практика по този начин с предишното си гласуване, като се отметна от ангажимента наблюдателите да са на всички фази на процеса, ГЕРБ създават подозрението, че имат намерение да фалшифицират резултатите на тази фаза на процеса. (Силен шум и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Искам да прозвучи ясно от парламентарната трибуна... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Ти си автор на този текст – засрами се вече!

Искам да прозвучи ясно от парламентарната трибуна – предложението за отпадане беше направено коректно, съобразно правилника. Не бяха посочени никакви аргументи защо няма да бъдат допуснати наблюдатели при повторното въвеждане на данните...

Кажи, че ти написа този текст! Кажи, че си неграмотна!

Важно е какво се случва в залата. И Вие се опитахте много неща да прокарате през Правната комисия, слава Богу – не успяхте с всичките. По отношение на текста, който разглеждаме сега. Искам да заявя принципната ни позиция: ние сме против този текст, против окалинчването и на Централната избирателна комисия, против прехвърлянето на нейните функции върху едно лице – главен секретар, което очаквано ще бъде назначено по партийно-политически принцип. Освен дистанционното командване на Централната избирателна комисия, сега дистанционно ще се командва и лицето главен секретар, което ще бъде назначено. На него по този текст му се дават достатъчно широки правомощия, освен чисто административни, свързани със служебните и трудовите правоотношения в Централната избирателна комисия, с движението на средствата по бюджета на тази комисия, включително и със сключването на договори от името на ЦИК. Остана да питаме: дали това лице – главен секретар, за по-лесно няма да сключва договорите с преброителя на изборите и да контролира този процес? Не че има някакъв проблем в командването на ЦИК от страна на партия ГЕРБ, но може би с главен секретар този процес ще стане още по-лесен. Заявявам нашата позиция, че ние сме против този текст. Мнозинството явно ще си гласува, без да слуша каквито и да е наши аргументи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, последна реплика към Вас до края на днешното заседание от мен. Този текст е по препоръка на ОССЕ. Колежката Манолова три месеца говореше как ГЕРБ не изпълнява препоръките на ОССЕ. Това е една от препоръките – директна, конкретна, за промяна на изборното законодателство. Препоръка, която ние искахме да изпълним и в 2010 г. Имахме такъв текст. След това по наша грешка и моя включително, под приказките – същите, които сега вървят, ние в залата се дръпнахме от този текст. Сега изпълняваме препоръката. Главният секретар – шест месеца госпожа Манолова говореше, че председателят на ЦИК сега е от управляващата партия и не може той да назначава, затова трябва да е друго лице.

Не съм казала такова нещо! (Шум и реплики.)

Ще си четете стенограмите и ще си сверявате. Това друго лице е главният секретар. Съгласно Закона за администрацията главните секретари на държавните учреждения, госпожо Манолова, преди година получиха правомощия да извършват всичките тези права, които сме записали аналогично на текста в Закона за администрацията, така че за ЦИК не правим нищо различно в момента. Не знам защо сте против, за кое сте против и какви сега Ви се привиждат пак манипулации, фалшификации. Приканвам Ви за последен път: спрете да ни обиждате и да говорите неща, които нямат никакво основание! Нямате и право от тази трибуна да продължавате да хвърляте към нас безпочвени обвинения. Моля Ви да спазим добрия и конструктивен тон, който успяхме да постигнем през последните няколко седмици. И постигнахме, колеги, абсолютно консенсусни текстове. Имаме спорове. Разбира се, че ще има спорове по някои текстове до края на основния доклад. Това е най-политическият закон. Елате, кажете си мнението и позицията, но без да обиждате Парламентарната група на ГЕРБ.

Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Фидосова, за разлика от Вас, аз не си позволявам от тази трибуна да обиждам лично нито Вас, нито когото и да било от народните представители от ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не съм си позволила да обиждам лично никого! Аргументите, които излагаме от трибуната са правни - правни аргументи по отношение на това трябва ли да има наблюдатели на всички фази на процеса, включително и при въвеждането на данните от секционните избирателни комисии. (Реплики на народния представител Искра Фидосова.) Абсолютно принципна позиция, която намира опора именно в препоръките на ОССЕ. Една от задължителните препоръки е осигуряване на наблюдатели на всички фази на изборния процес, включително и при въвеждане на данните. За нас това не е просто прищявка или някаква глезотия. Това е кауза! Това е кауза – да бъдат наблюдавани изборите от първия до последния момент и мисля, че това е кауза за всеки български избирател. И би следвало да бъде кауза за всеки политик в тази зала, и най-вече за управляващите, за да избегнат всякакви упреци, че изборите могат да бъдат манипулирани. Ами, аз Ви казвам съвсем логичната конструкция: наблюдателите наблюдават честността на процеса, на всички негови фази. Вие не искате наблюдатели на една от фазите от процеса. Логическото заключение е, че... (реплики от народния представител Искра Фидосова) ...искате да саботирате честността на изборите! Не съм Ви обидила! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Просто това е Вашето гласуване. Вие изхвърляте наблюдателите, не аз. ...(Реплики от народния представител Искра Фидосова.) С функцията на главен секретар на един партийно-политически орган все пак, който се излъчва на квотен принцип от парламента по предложение на парламентарните групи, с фигурата на главния секретар, Вие практически подменяте Централната избирателна комисия и сравнението, което правите с органите на изпълнителната власт, които имат главни секретари, е абсолютно неудачно, защото ЦИК е орган, който е съставен по предложение на политическите партии на квотен принцип и взема решения, които гарантират честността на изборите. Лицето „главен секретар” ще бъде партийно-политическо назначение. При положение, че то ще има неограничени правомощия у нас се заражда основателният въпрос за решенията, които то ще взема. Практически главният секретар ще подмени ЦИК в една част от дейността на Централната избирателна комисия. Що се отнася до председателката – ами, естествено, след като сте назначили магистрат за председател на ЦИК, би следвало да има колизия, когато този магистрат, освен да правораздава, ще сключва трудови договори, ще сключва други договори. Това е Ваш проблем кого сте посочили за председател на ЦИК. Не може един принципен въпрос да се решава конюнктурно през текстовете на Изборния кодекс, според това как Ви е удобно. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, наслушахме се на поредните лъжи. Ние не сме назначавали председателя на ЦИК, назначи го Президентът и той се казваше Георги Първанов, по предложение, разбира се, на ГЕРБ. Поредните лъжи и манипулации! Дотам стигнахме. Второ, защо ще гласуваме този текст и Ви призовавам да го гласувате – това е препоръка на ОССЕ. И тази препоръка е първата точка. Кога са искрени тези хора отляво? Когато говореха, че трябва да се изпълняват препоръките или когато сега искат отново да всяват смут, да правят напрежение и да отлагат приемането на Изборния кодекс, в каквато насока също бяха дълги години по време на тяхното управление, препоръките на ОССЕ, че в последния момент се приема Изборният кодекс?! По инициатива на преждеговорившата, на колеги – господин Пирински и Янаки Стоилов, по препоръките на ОССЕ, ние имахме заседание тук, в пленарната зала, и беше препоръчано Правната комисия в месечен срок да се произнесе и да вземе решение по тези препоръки. Е, там в заседание на Правната комисия, макар и неподготвена преждеговорившата каза, че са „за” по първата препоръка, а именно – постоянно действаща администрация, да бъде приета и изпълнена. И сега изведнъж отново се промени и то, когато постигнахме консенсус, отново си смениха мнението. Прави се всичко възможно да се блокира приемането на този Кодекс, уважаеми колеги! За какво става въпрос?! Решенията си ги взема ЦИК, така както е конституиран, с Указа на Президента. Естествено, че има един секретар, който назначава машинописките и който изпълнява решенията на ЦИК. Затова става въпрос. Какви чудесии тук се говорят? Какви политико- партийни, политически органи? Очевидно тези хора не са забравили нищо старо! Ама и не искат нищо ново да научат! Поне научете препоръките на международните институции, които, между другото, пък Вие ги сезирахте преди една седмица в Страсбург, за да говорите как ГЕРБ не изпълнява препоръките на тези международни институции. В същото време сега точно тази госпожа ни призовава да не изпълняваме тази препоръка. И още нещо има, уважаеми колеги – проглушиха ни ушите да ни говорят преди референдума за мъртви души в списъците. Е, едно от правомощията, което сме записали на тази постоянно действаща администрация, е да проверява непрекъснато тези избирателни списъци с помощта на ГРАО. Отново виждаме един двоен стандарт, само и само да се блокира приемането на Изборния кодекс, по който наистина постигнахме консенсус, по част от текстовете. Поне го заявете и го кажете, че желаете да има напрежение, желаете да заблуждавате, да продължавате! Двадесет години заблуждавахте. (Реплики от ГЕРБ: „Повече от 20 години са!”, „60 години!”) Сега продължавате да заблуждавате българските избиратели.

Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, никой никого не иска да заблуждава. Всички присъстващи в тази зала до болка вече знаят наизуст препоръките на ОССЕ, така че някой да излиза да ги перифразира, да се опитва да ги видоизменя, просто няма да мине номерът. Препоръката на ОССЕ е да има постоянна администрация към ЦИК. В препоръката на ОССЕ никъде не пише, че трябва да има главен секретар на тази постоянна администрация. Уважаеми колеги, и сега, и досега ЦИК имаше сътрудници-служители, които го подпомагаха. Вярно, те не бяха обособени формално като администрация, но де факто имаше сътрудници и досега има сътрудници. Тях винаги ги е ръководел оперативно, административно ги е ръководел секретарят на ЦИК. Не е имало длъжност „главен секретар”, който да върши тази работа. Аз се учудвам защо Вие създавате нова длъжност „главен секретар”. Да намерим сега някой, да го назначим с висока заплата и той да върши работата, която досега е вършил секретарят на ЦИК. Ами, секретарят на ЦИК тогава каква работа ще върши, бе, колеги? Това е колективен орган. Не го сравнявайте с министерство, с агенция, където има едноличен орган на властта. Там наистина трябва да има главен секретар, но това е колективен орган, който си има секретар. Това е орган, който подготвя цялата документация, който отговаря за цялостната дейност и винаги е отговарял за дейността на органа от административна гледна точка. Той сключваше договорите от името на ЦИК, той преподписва всички протоколи, както виждате от това становище, което днес получихме. Защо Вие създавате нова длъжност „главен секретар”, след като ЦИК си има секретар? Затова моето конструктивно предложение е – нека да не създаваме излишни нови длъжности и да всяваме смут в системата, която и без това достатъчно е объркана в тези дни. Традицията винаги е била в Централната избирателна комисия секретарят да върши тази работа, той затова е секретар. Предлагам навсякъде, госпожо председател, думите „главен секретар” да се заменят със „секретарят на ЦИК”.

Няма нужда да му обяснявате – няма как да го разбере.

Уважаема госпожо председател, Вие по-добре от мен знаете, че каквото реши законодателят, това е. Това е колективен политико-административен орган. Досега секретарят на ЦИК изпълняваше тези правомощия.

„Секретарят на ЦИК”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда много усмихната днес до края на деня. Господин Казак, много Ви уважавам като колега и юрист, знаете, и работим много добре тези три години и половина като колеги в Правната комисия, но може би близостта на седене до една госпожа по-вляво Ви въздейства и на Вас. Колеги, на административния секретар му се възлагат със закон административни функции, и давам примери: сключване на трудов договор с работник или служител; сключване на договор за служебно правоотношение; подписване на административни заповеди по отношение на администрацията. Секретарят на ЦИК, който е в момента – господин Казак, разбирам и вълнението Ви в личен план, защото е от квотата на ДПС, продължава като член на комисията – защото той първо е член на комисията, на колективен орган, след това секретар, да изпълнява същите функции, които има и до този момент. Секретарят на комисията няма да загуби нито едно правомощие. Ако следваме Вашата логика, ще дам още един пример, тя би означавала следното: че секретарят на Вашата парламентарна група, секретарят на групата на Коалиция за България или пък на нашата, на ГЕРБ, би трябвало да може да уволнява служителите в администрацията на Народното събрание. Не може, не следва, недопустимо е, затова са главните секретари.

Досега кой ги назначава?

Досега ЦИК няма администрация. Затова има препоръка на ОССЕ. Вие, господин Казак, бяхте радетел в предходните две години, когато гледахме първоначално и приехме Кодекса, да има постоянно действаща администрация, ясно разбирайки, че този орган, за да работи нормално, трябва да има такава постоянно действаща администрация. Обръщам и друго внимание – лицата, които ще бъдат експерти, които са в служебно правоотношение, са по Закона за държавния служител и се назначават с конкурси, а не са партийно назначение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Фидосова! Колегите, които са следили развитието на нормативната уредба, свързана с държавната администрация, знаят много добре, че доскоро органите на власт бяха органи по назначаването и по всички правоотношения, свързани със служебното или трудовото правоотношение. Всеки министър назначаваше и уволняваше всички надолу.

Едноличните органи и колективните. Отскоро това правомощие се прехвърли от Вашето правителство на главните секретари. Да, така е. Винаги досега принципът е бил този. Каква е новостта? Тук обаче имаме колективен орган. В момента Вие какво искате да направите? Фактически едноличното правомощие на председателя да го прехвърлите на главния секретар, както е във всички останали еднолични органи, включително в Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Народното събрание какъв орган е?

Той е формално колективен. Реално всички служители се назначават от главния секретар, знаете, с одобрението на председателя. Знаете го много по-добре от мен и ако някой ми твърди обратното, значи лъже и себе си. Така е! Недейте тук сега да се опитваме евтино да се заблуждаваме. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Секретарят на ЦИК винаги досега е отговарял за административното осигуряване на ЦИК. Той е отговарял и нищо не пречи да продължи да го прави, а не да се създава нов орган „главен секретар”. Извинявайте, колко души ще бъде тази администрация?

Десет хиляди.

Добре, колко, кажете ми?

Две трети от броя на ЦИК.

На 20 човека администрация Вие създавате „главен секретар”. Това нормално ли Ви изглежда – правно издържано, административно, финансово?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Поне малко разум да има в нашата законодателна дейност. Има секретар на ЦИК, Вие го лишавате от правомощия, създавате нова длъжност „главен секретар”, който ще ръководи 20 човека. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Нито един народен представител в тази зала не може нито да назначи, нито да уволни който и да е държавен служител в държавната администрация. По същия начин с въвеждането на длъжността „главен секретар” давате функциите за назначаването и освобождаването на служителите и помощен персонал към Централната избирателна комисия в ръцете само на един човек, който е пък подчинен само на председателя на Централната избирателна комисия. Вие давате ли си сметка в момента какво вършите?! Вие фактически игнорирате Централната избирателна комисия, защото всеки служител ще каже: „Работодател на мен ми е главният секретар”. Ако отидете да попитате в общината един служител, той казва: „Въобще народът не ми е дал тази власт. На мен ми я е дал административният ми директор и ръководител”.

И кметът.

Не кметът, а главният секретар, който подписва, а който пък е определен от кмета, така че това е друга тема. Да не влизаме в детайли, защото трябва да Ви изнеса цяла лекция по администрация. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Много време трябва, няма да го разберете! Така, както чувам, очевидно че няма да искате да го разберете, защото не се опитвате да вниквате.

Даже и текста не сте прочели.

Много внимателно е прочетен текстът. Кой назначава? Прочетете го! Да Ви го чета ли? Хайде, ще Ви го прочета, защото тук един от Вас се опитва да ме репликира. Какво пише тук? „Административното ръководство на администрацията на Централната избирателна комисия се осигурява от главния секретар”.

От кой?

От главния секретар! И какво казва ал. 4? „Главният секретар осъществява правомощията на служебните и трудовите правоотношения със служителите”. Той ги назначава. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Прочетете го и го вижте. Той ще ги назначава, той решава. Напротив, трябва да го решава Централната избирателна комисия с единодушието на членовете на Централната избирателна комисия. Това е! Вие искате да си създадете Ваша администрация, която да дублира Централната избирателна комисия, и тя да решава. Заедно с „Информационното обслужване” – компютрите, като сложите и администрацията, какво остана? Другите, които са избрани, стоят само като фигуранти в Централната избирателна комисия. Тук в това отношение Мая Манолова е права – по този начин решавате служебно изборите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Още отсега може да кажете какъв е резултатът.

Комисията предлага да се създаде § 8а: „§ 8а. В чл. 28, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”.”

За стенограмата – преди това имаше предложение на народния представител Петър Хлебаров, което е оттеглено. Продължаваме с § 11 по допълнителния доклад. Има Вариант І по буква „а” и Вариант ІІ по буква „а”. Постъпило е предложение от народния представител Яне Янев и група народни представители: Към § 11: 1. Вариант І на буква „а” от т. 1 отпада. 2. Буква „б” на т. 1 отпада и букви „в” и „г” стават съответно букви „б” и „в”. 5. Точка 4 отпада. Комисията не подкрепя предложението по точки 1, 2 и 5 и го подкрепя по принцип в останалата му част. Предложение на Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Хлебаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители: „вв) 22. произнася се по жалби за нарушение на изборния процес, подадени от застъпници, наблюдатели и други участници в изборите.”; б) т. 3 се изменя така: „3. В ал. 3 думите „не подлежи на обжалване” се заменят с „подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 26, ал. 8.” Комисията не подкрепя предложението за т. 22 в буква „а”, подбуква „вв” и по буква „б” и го подкрепя в останалата част. Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 3, подкрепя го по принцип в останалата част и предлага следната редакция на § 11, който става § 9: „§ 9. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 10 думата „кандидатите” се заменя с „кандидатските листи на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети до изборния ден”, а след думата „удостоверения” се поставя запетая и се добавя „в които се посочва номерът на избирателната секция, в която ще упражняват правата си в изборния ден”; б) създава се т. 10а: „10а. води регистър на застъпниците по кандидатски листи при изборите за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, който публикува на интернет страницата си;” в) в т. 11 думите „на бюлетините” се заменят с „в бюлетината”; г) в т. 13 думите „за народни представители и”, думите „при избори за президент и вицепрезидент на републиката” и думите „извлечения и” се заличават; д) в т. 15 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”; е) създава се т. 16а: „16а. в срока по т. 16 сканира и изпраща в Централната избирателна комисия протокола си с данните от гласуването в изборния район (района) и го публикува на интернет страницата си;” ж) точка 17 се изменя така: „17. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол с резултатите от гласуването в изборния район (района), подпечатано с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря;” з) създават се т. 20, 21, 22 и 23: „20. излъчва заседанията си в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително обявява проект за дневния си ред; 21. поддържа интернет страница, в която публикува решенията си и протоколите от заседанията си; 22. сканира и публикува на интернет страницата си протоколите на секционните избирателни комисии не по-късно от 48 часа от края на изборния ден и ги изпраща в Централната избирателна комисия; 23. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите, подадени до комисията и решенията по тях.” 2. В ал. 2, изречение първо думите „в деня на приемането им”се заменят с „незабавно” и накрая се добавя „и чрез публикуване на интернет страницата си ”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Решенията на районната избирателна комисия по ал. 1, т. 2, 3 и 10 могат да се обжалват в срок до три дни от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в срок до три дни с решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. Решенията на районната избирателна комисия по ал. 1, т. 7, 8 и 9, включително отказите за регистрация, могат да се обжалват в срок до три дни от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в срок до три дни с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 26, ал. 8.” 4. Създава се ал. 4: „(4) При обжалване на решенията на районната избирателна комисия сроковете по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.”

Изказвам се в подкрепа на текстовете. В духа на това, което беше договорено в комисията, имам една редакционна поправка. Защото ако искаме да има препис и от протоколите, които да имат доказателствена стойност, редно е всички страници да бъдат подписани и подпечатани. Още повече, че очевидно не става въпрос за много страници, защото тези протоколи на тези избори няма да бъдат от много страници – вероятно две страници. В почивката коментирахме тази възможност. Всъщност ние сме я коментирали преди заседанието на комисията, но не изписахме текста. Затова предлагам в т. 17 на страница 14 от допълнителния доклад след думата „подпечатано” да се добави изразът „на всяка страница”. Текстът става: „подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря;”.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, под формата на редакционна поправка искам да направя допълнение към същата т. 17, по която преди малко говори колегата Бисеров. Тя е свързана с това, че в реалността може да се случи ситуация, при която да е невъзможно да се използва копирна техника. Ние сме в хипотезата, когато всичко е наред. Предложението, което правя за РИК-овете е съотносимо и за общинските избирателни комисии и за секционните избирателни комисии – най-вече там е големият проблем. В дадения момент, когато се приключи избирателният процес в съответната комисия, може да се окаже, че няма електричество, че някой от апаратите е повреден и така нататък, и така нататък. Представете си секционните комисии, госпожо Фидосова, 12 хил. комисии ли са? Вероятността да има дефекти и повреди е изключително голяма. Предложението ми е да направим допълнение, че при липса на техническа възможност вместо ксерокопие се предоставя препис-извлечение, подпечатано и подписано по същия начин. Тоест, когато нямаш тази техническа възможност, да имаш и алтернатива по какъв начин да предоставиш това. Този препис-извлечение и досега се използва.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина с цел конструктивност на дискусията може би няма смисъл предложенията, които сме правили и не са от най-съществено значение за изборните правила, да не бъдат обосновавани в залата. Това, което наистина е съществено, трябва да бъде подкрепено. Присъединявам се към предложението на Христо Бисеров, защото то наистина ще осигури възможност всяка една от политическите сили да разполага с надлежно заверени ксерокопия от гласуването в избирателните секции за целите на паралелното броене. Това, което господин Георгиев предложи, също има своя разум, защото съществува възможност техниката, която ще бъде осигурявана от ЦИК – между другото те са се презастраховали в днешното си писмо, че не всичко, което им е възложено като правомощия, евентуално ще могат да го реализират. Така че би следвало да има резервен вариант, който да гарантира, че политическите сили ще разполагат с копия от протоколите, респективно извлечения, от начина по който са гласували гражданите в избирателните секции. И двете ми предложения са изцяло в конструктивен дух и за целите на възможността да бъде извършено паралелно броене на гласуването. Благодаря.

Ще бъда съвсем кратък. По отношение на направеното предложение – ако се окаже, че няма техническа възможност да бъдат правени тези преписи на ръка, какво ще правим пък, ако свършат химикалите и така нататък, и така нататък? Или ако свършат протоколите, на които да правят преписите? Уважаеми колеги, това е много опасно като изключение, защото би могло да се превърне и ще бъде превърнато в правило. Надълго и нашироко обсъждахме и поради това постигнахме консенсус, че правенето на 20-30 преписа на ръка дава възможност да се допускат грешки в добрия случай – нормално е хората, след като са уморени и са броили цяла вечер. А в лошия случай, което нас ни притеснява, злонамерено да бъдат преправени цифри. Една тройка веднага ще стане на осмица, една шестица на друга цифра и така нататък. Поради това се спряхме на този вариант и мисля, че тук имаме консенсус. Разбира се, ако се повреди ксерокса, както и в районната избирателна комисия и в ОИК, ако се повреди компютърът, където пък протоколите се правят на компютър, ще намерят друг компютър, за да решат този проблем. Призовавам Ви да гласуваме предложението, както е постигнато с консенсус. Благодаря.

Предложение на народния представител Петър Хлебаров. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 9а: „§ 9а. В чл. 31, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина изглежда излишно да се води дебат по текстове, които нямат благословията на Правната комисия и на мнозинството. Затова съвсем съзнателно ограничаваме част от изказванията по текстове, които считаме за важни, но не са възлови за честността на изборния процес. Темата за ръководството на избирателните комисии за нас е изключително важна, както и възможността опозицията да има свои представители във всички ръководства на всички избирателни комисии. Впрочем, тъй като позоваванията на ОССЕ от тази трибуна вървят с пълна сила – да подчертая, че това е едно от основните изисквания на ОССЕ и възможност на опозицията за участие в ръководството на избирателните комисии на всички нива, което означава във всички комисии. Осигуряването на тази възможност кореспондира с едно наше предложение, което не се подкрепя от мнозинството и най-вероятно ще бъде отхвърлено, но аз съм длъжна да го кажа в тази зала, тъй като това е едно от базовите ни предложения. Предложението е председателят, заместник-председателят и секретарят на избирателните комисии да бъдат от различни политически сили, което практически осигурява тази възможност. Признавам, че дефинирането на това: „Що е опозиционна партия?” се оказа практически невъзможно в рамките на търсения консенсус между парламентарно представените политически партии. Не че по принцип е невъзможно, но това е стъпка, която би решила този проблем. Текстът формално се отнася до ръководството на общинските избирателни комисии, но това е най-важно и най-съществено на фазата на секционните избирателни комисии, което гласуване ще бъде в следващите текстове. Тъй като формално няма такова предложение в допълнителния доклад, най-вероятно няма да ми бъде дадена изобщо възможност да го обосновавам. Това пък беше целта на консултациите – да се търси консенсус там, където текстовете на промените не го осигуряват по принципно важни за честността на изборите въпроси. Този е един от тях. Благодаря.

Госпожо председател, отиваме в основния доклад за второ четене. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§10. В чл. 32, ал. 2 след думата „получават” се добавя „за сметка на държавния бюджет”.”

Благодаря, госпожо председател. Сега се връщаме отново към допълнителния доклад. Продължаваме с § 12 – има вариант І на буква „а” и вариант ІІ на буква „а”. Предложение от народния представител Яне Янев и група народни представители. „1. Вариант I на буква „а” от точка 1 отпада. 2. Буква „б” на точка 1 отпада и букви „в” и „г” стават съответно букви „б” и „в”. 5. Точка 4 отпада. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 2 и 5 и го подкрепя по принцип в останалата част. Предложение на народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак: „ В § 12 се добавя следния текст: В чл. 33, ал. 2 след думите „се помещава” се поставя запетая и се добавя „и чрез публикуване на интернет страницата на общината”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Хлебаров: Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители: а) подбуква „вв” т. 30. произнася се по жалби за нарушения на изборния процес, подадени от застъпници, наблюдатели и други участници в изборите.”; б) точка 3 се изменя така: „3. В ал. 3 думите „не подлежи на обжалване” се заменят с „подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл.26, ал. 8”.” Комисията не подкрепя предложението за т. 30 в буква „а”, подбуква „вв” и по буква „б” и го подкрепя по принцип в останалата част. Предложение на народните представители Искра Фидосова, Красимир Ципов, Емил Радев и Димитър Лазаров: Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 3, подкрепя го по принцип в останалата част и предлага следната редакция на § 12, който става § 11: „§ 11. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1: а) в т. 11 думите „извлечения и” се заличават; б) в точка 13 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”; в) в т. 19 думата „кандидатите за общински съветници и кметове” се заменят с „кандидатските листи за общински съветници и кметове на политическите партии, коалициите от партии и инициативните комитети до изборния ден”, а след думата „удостоверения” се поставя запетая и се добавя „в които се посочва номера на избирателната секция, в която ще упражняват правата си в изборния ден”; г) създава се т. 19а: „19а. води регистър на застъпниците по кандидатски листи при изборите за общински съветници и кметове, който публикува на интернет страницата си;” д) в т. 20 думите „20.00 часа” се заменят с „21.00 часа”; е) създава се т. 21а: „21а. в срока по т. 21 сканира и изпраща в Централната избирателна комисия протоколите си за избор на общински съветници, кмет на общината и кметството и ги публикува на интернет страницата си;” ж) точка 22 се изменя така: „22. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в изборния район, подпечатано с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря;” з) създават се т. 28, 29 и 30: „28. поддържа интернет страница, в която публикува решенията си и протоколите от заседанията си; 29. сканира и публикува на интернет страницата си протоколите на секционните избирателни комисии не по-късно от 48 часа от края на изборния ден и ги изпраща в Централната избирателна комисия; 30. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите, подадени до комисията и решенията по тях.” 2. В ал. 2, изречение първо думите „в деня на приемането им” се заменят с „незабавно” и накрая се добавя „и чрез публикуване на интернет страницата си”. 3. В ал. 3 в изречение първо след думите „общинската избирателна комисия” се добавя „с изключение на тези по изречение второ” и се създава изречение второ: „Решенията на общинската избирателна комисия по ал. 1, т. 14, 15 и 16, включително отказите за регистрация, могат да се обжалват в срок до три дни от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в срок до три дни с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 26, ал. 8.” 4. Създава се ал. 4: „(4) При обжалване на решенията на общинската избирателна комисия сроковете по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.” Госпожо председател, ако позволите – в т. 22, с оглед на това предложение, което направи господин Бисеров в предходния текст за чл. 29. В т. 17 тук, в т. 22, както и в други текстове по-нататък в доклада, трябва да направим същото предложение, а именно в т. 22 на ред четвърти след думата „подпечатано” да се добави: „на всяка страница” и нататък текстът продължава с „печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря”. Също така в началото на буква: „в) в т. 19...” – пред „партии” да отпадне „политическите”. Да остане само „партиите”, тъй като почти навсякъде вече и с Допълнителния доклад сме махнали наименованието „политическите” и останаха „партиите”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Фидосова, предлагам да отпадне накрая в буква „в” на § 11, т. 1 думите, които се добавят: „в които се посочва номера на избирателната секция, в която ще упражняват правата си в изборния ден”. Ние приемаме, че досегашната възможност по двама застъпници прекалено разширява възможността за използване на фигурата на застъпника за купуване на гласове. Затова приемаме, мисля, че по този въпрос има съгласие, да е по един застъпник на секция. Това е условна мяра. Второ, мисля, че всички сме съгласни, че трябва да има регистър на тези застъпници и удостоверенията. Лично аз не приемам застъпниците да бъдат закрепостени в една секция. Ще Ви споделя няколко аргумента. Първият аргумент е, че може да има избирателни секции, в които наблюдението, контролът – говорим само за изборния ден, може да не е необходимо и един застъпник да може, особено за по-малките партии, да представлява кандидатската листа в две или три секции, които са в едно училище, както обикновено се провеждат изборите. Един застъпник може да контролира две или три секции, да представлява кандидатската листа в три секции. От текста, който въвеждаме, излиза, пак обръщам внимание на малките партии, че във всичките 12 500 секции трябва да могат да регистрират един застъпник, чийто права са ограничени в съседната секция, която е в съседната врата. Тоест той може да сигнализира за нарушения в едната секция, а няма да може да сигнализира за съседната, защото ще кажат, че тук има друг регистриран. Смятам за неудачно един такъв тип закрепостяване. Още повече, че като отворим 101, виждаме какви са функциите на застъпниците като фигура в изборния процес: „Застъпниците подпомагат кандидата, представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии”. Избирателните комисии! Не пред избирателната комисия, за която той е закрепостен. Смисълът е, че застъпникът е фигура в изборния процес, която, когато види, че има някакви нарушения в една, втора или трета комисия, навсякъде тя да има тази компетентност, която смятам, че ако приемем текста да е закрепостен само към една комисия, ще ограничим правата и смисъла на тази фигура по Изборния кодекс. Да не говорим, че такъв тип ограничения не се въвеждат за другите участници, какъвто е представителят на политическа партия, наблюдателите и прочее. Пак обръщам внимание – на малките партии, това силно ще ги затрудни. Те практически ще имат секции, в които няма да могат да осигурят, а няма никаква пречка, когато на едно място има четири, пет секции и един застъпник да покрие и тези секции. Така че предлагам, пак казвам: да – регистър, да – намаляване броят им да бъде съответен на секциите в съответния избирателен район, не – закрепостяване. Това са моите аргументите и предполагам, че ще има разбиране по този въпрос. Благодаря.

Да, уважаема госпожо председател. Всъщност, то трябва: „а след думата „удостоверения” – значи още оттук трябва да отпадне, се поставя запетая и се добавя „в която се посочва”. Още секунда само, уважаема госпожо председател. Това закрепостяване на застъпниците по никакъв начин не кореспондира с техните права, които имат по Изборния закон. Искам да подчертая това противоречие, когато ги закрепостиш.

По закон те имат права да представляват пред органи и пред секции… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Митко, не суфлирай, изкажи се, ако не си съгласен. Ако бързате за някъде… (Шум и реплики. Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Не съм си използвал времето, съвсем коректно си излагам аргументите.

Наново отчитат второ изказване.

Само да довърша. В закона пише, че те имат права да представляват пред това, това и това, а тук пише: „в която ще упражняват правата си”. Излиза, че с този текст ти му свиваш правата, които в друг текст са му дадени. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Принципно постигнахме много отдавна съгласие по това да ограничим наистина, не само проформа, възможността да се купуват гласове, като се използуват застъпниците и представителите, пълномощниците на партия. Подходихме принципно и създадохме ограничение за всички фигури – и за застъпника, и за представителя на партия, и за наблюдателя, да не може да присъства повече от един в секция и дотук нямаме разминаване. По отношение на въпросните удостоверения, в които вече ще се изписва за регистрацията на застъпниците, номера на секцията. Ако искаме наистина да ограничим и да премахнем изобщо възможността за купуване, минавайки в една секция за деня десет застъпници и водейки своите десет или двадесет човека, които са агитирали, за да гласуват и отчитайки им се вътре, ние трябва да направим тази стъпка. Това е последната стъпка, която трябва да сме готови всички политически партии да направим, и представителите на Вашата парламентарна група на всички обсъждания, в продължение на повече от три месеца, в комисията подкрепяха тези текстове. Обръщам внимание на още нещо. Кодексът не създава различни правила за малки и големи партии. За всички партии правилата са еднакви. Ако една малка партия иска да участва, не знам какво значи „малка” по Вашия стандарт, на национални избори и иска да има кандидатски избори във всичките 31 избирателни района, ако говорим за парламентарни избори, тя трябва да си осигури застъпници, представители на партия и всичко, което има възможност по Изборния кодекс. Ако участва на национални парламентарни избори, но иска да има листи само в няколко избирателни района, тогава не ни трябват 12 хиляди застъпници във всички секции, а трябват само в тези един, два или три района, където издигат листи. Затова тук няма текст и няма аргумент, че по някакъв начин ще ограничим и ще затрудним участието на малки, средни или не знам какви партии в изборния процес. Това е норма, която ограничава възможността за контролиран вот при застъпниците и в това няма нищо притеснително, и трябва да бъде подкрепено от всички.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Част от неуважението към парламента е от това, че не се казват нещата такива, каквито са с истинските им имена. Въпросът за контролирания вот не е във фигурата, в качеството на застъпника, а че тези, които трябва да осигурят да няма контролиран вот, като тръгнеш от прокуратурата, МВР, членовете на избирателните комисии, медиите не си вършат работата. Не можеш да ограничаваш права, дадени на застъпника да представлява интересите на тези, на които е застъпник пред комисиите, пред държавните органи, пред обществеността да агитира за своята листа, само заради това че тази фигура се използва спекулативно. Купувачи на гласа могат и да не бъдат застъпници, могат да бъдат барони, могат да бъдат бизнесмени, могат да бъдат обикновени разбойници, играчи, всякакви, а ние ограничаваме една легална фигура, на която целта й не е да е купувач на гласове, а да застъпва, да представлява интересите. Така е от 100 години. Това не е измислено преди 20 години, така е в цяла Европа. Ние казваме, че по презумпция застъпникът е разбойник – купувач на гласове. Така излиза от това, което преди малко Вие казахте, и затова трябва да го ограничим да купува гласове само в една секция. Така излиза! А не, че застъпникът е човек, който представлява интересите на кандидатската листа пред общественост, пред граждани, пред избирателни комисии, забележете, тоест може да си упражнява правата, хем представлява, но може само в тази секция, в съседната – не може. В крайна сметка за какво става въпрос? Става въпрос за контрол върху движението на застъпниците в изборния ден, чрез тяхното закрепостяване към секциите. Какво пречи един застъпник от една секция, когато в съседната няма застъпник или е отишъл някъде, той да изпълни тази функция от името на кандидатската листа? Значи презумпцията, че застъпникът априори е купувач на гласове, аз не я приемам въобще, защото тази логика се прокарва, ако се приеме този текст. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Спорът наистина стана интересен по отношение на функциите на застъпниците в предстоящите парламентарни избори и възможностите за контролиране на вота. Макар и без особени изгледи аргументите ни да бъдат чути, ще кажа следното: да, ограничава се възможността на застъпниците да контролират избирателите, но се разширяват възможностите да бъдат контролирани самите застъпници. Това се получава след измененията в изборните правила. Забележете, че застъпниците вече ще бъдат закрепостени към секции и на интернет страницата на съответната избирателна комисия ще бъдат обявени предварително имената на застъпниците на всяка политическа сила по секции. Тоест тези, които искат да организират подмяната на вота и шмекериите в СИК-овете, ще бъдат максимално улеснени с предоставянето на тези данни. Така се създават възможности да бъдат натискани самите застъпници с предоставяне на данните публично на недобросъвестни лица. Казвам това, изхождайки от последните практики, които бяха установени на референдума. В Пловдивско и в Пазарджик няколко дни преди провеждането на референдума официално МВР е изискало пълните данни на членовете на секционните избирателни комисии и районните избирателни комисии са предоставили на МВР данните на СИК-овете. Знаете ли какво е последващото действие? В последния момент част от членовете на СИК-овете се отказват да участват в референдума. Това се случва. Сега ние правим следващата стъпка – обявяваме застъпниците на всяка партия, при това услужливо кой застъпник в коя секция ще бъде, така че възможностите за натиск, не казвам само на управляващите, на всякакви недобросъвестни лица, които искат да манипулират какво се случва в секционните избирателни комисии, се увеличават. Всеки, който иска да разполага с тази информация, разполага. Аз правя едно формално предложение, което, разбира се, в атмосферата на тази зала няма да бъде прието, а то е да отпадне втората част от изречението в чл. 19а, а именно: „който публикува на интернет страницата”. Не че това кардинално ще реши проблема, но поне няма да улесняваме тези, които искат да разполагат с пълна информация предварително кои са застъпниците, на кои политически партии и в кои секции.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Параноя ли е или просто говорим, за да нагнетяваме отново напрежение и лъжи, не мога да разбера, а може би е съчетано едното с другото. Преди може би половин, един час тук дебатирахме и беше отстоявано достатъчно дълго, шумно и по медиите предложенията и исканията на колегите от тази страна, всички решения на избирателната комисия да бъдат обжалвани. Правилно, ние го приехме. Хайде сега, обяснете ми това, което преди малко чухме, че видите ли, застъпниците щели предварително да бъдат ясни, известни, не знам си какво, не знам си защо, те по Вашето настояване също са известни, защото решенията на тези избирателни комисии се публикуват в интернет страницата и те са публични. Извинявайте, но Вие вече наистина се чудите откъде, какво да докарате, какви доводи да измислите, само и само да ни вкарате в някакви параноични странни ситуации. От друга страна, Вие може и да обжалвате тези решения за назначаване на застъпници. Те са си ясни, поради това че има решение на съответната избирателна комисия, която назначава тези застъпници. Просто тук не приписвайте вини там, където ги няма, и не търсете под вола теле, както се казва. Какъв е проблемът? Защо всъщност ние предлагаме това и Ви предлагаме да го гласувате? Да, вярно е – 100 секции, 100 застъпника. Има консенсус тук. Но всички Вие много добре знаете, че наистина вотът става контролиран и чрез застъпниците и естествено в 100 секции в един град тези застъпници ще се съсредоточат в 10-15 секции, които са интересни, там ще се сменят. Всеки застъпник си води неговите 10 15-20 човека, отчита ги, плащат, разплащат се, следващият – в тези 10 секции. В другите секции може изобщо да не стъпи застъпник или просто да мине и да замине формално. Ето затова го правим. Това е една от мерките наистина против контролирания вот. От друга страна, има си представители на политически партии. Да, те също имат право да бъдат в секция. В секциите имат право да присъстват всички участници, кандидатите. Приехме и гласувахме тук текста за наблюдателите, уважаеми колеги. Във всяка една секция може да има наблюдател – не повече от един, но от различните неправителствени организации. Може да се случи в секция да бъдат двама-трима-пет души наблюдатели. Да не говорим, че старият текст си съществува – в секционните избирателни комисии могат да присъстват и журналисти от откриване на изборния ден до преброяване на бюлетините включително. Така че нека не плашим отново хората, да не изпадаме в параноя. Идеята на текста е наистина да ограничим максимално контролирания вот. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Лазаров, първо да сме наясно, че не районните комисии назначават застъпниците. Тяхната функция е единствено да ги регистрира. Застъпникът има отношения с кандидатската листа, той няма никакви отношения с районната комисия, освен да го регистрира като представен. Но във Вашето изказване прозвуча нещо друго на няколко пъти. Вие не искате, а всъщност потвърждавате това, което и аз казах – че застъпникът не представлява кандидатите и кандидатските листи пред комисиите, пред обществеността и пред гражданите, а е един обикновен купувач на гласове. Това, първо. И, като го сложите само на една секция, той ще може да купува гласове само за една секция. Тоест, едва ли не с това изказване Вие това казвате – ние искаме да „ограничим”, а не да премахнем, забележете, а да ограничим и подредим, записани под строй, по секции застъпници, всеки от които купува само в тази секция. Може ли да се прави закон с такова мислене, което аз смятам, че е извратено? Може пък да има застъпници, които не са купувачи на гласове, може да има застъпници, които участват, защото смятат, че тази листа е добрата! Не допускате ли, че има такива и поне те да имат права в повече секции? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не!

Или за ГЕРБ, в Ловешкия избирателен район застъпниците Ви са и купувачи на гласове – „Води ни, партийо, води ни!” – по секции, построени, регистрирани и прочие!

Не ни обиждайте!

Защо подвиква от място? Има трибуна, да се изкаже! Така че, господин Лазаров, ако приемете този текст, всички ще смятат, че Вие искате само да подредите и наистина да ограничите, да не може във всички секции. За мен застъпникът не е купувач на гласове, затова смятам, че той трябва да има правата да представлява кандидатската листа – вътре в секциите, извън секцията, в няколко секции, в районната комисия.

Този спор водихме още преди да прекъснем гледането на текста, аргументите се повтарят и е очевидно, че няма да намерим общо решение. Взех думата само за да обърна внимание, че това е спецификата на Вашето мислене. За Вас застъпникът е купувач на гласове, за Вас адвокатът в един наказателен процес не е защитник на граждански права, той е човек, който шиканира процеса. Вие стигнахте до извратености да създавате служебни адвокати, как ги нарекохте – запасни адвокати, запасни офицери! А сега създавате резервни застъпници. Разбирате ли, лицето, натоварено да защитава права във всички сфери на обществения живот, Вие го... Лекарят обявихте за убиец. (Реплики от ГЕРБ.) Извинявайте, Вашият министър го направи – чете СРС-тата. Това е Ваш манталитет. Затова взех думата. Знам, че доведохте спора дотам, че аргументите нямат никакво значение. Това е Вашият манталитет, той се прояви в специализираните съдилища, които нищо не докараха. Въобще ясно е, че така ще гласувате за застъпника. Вие създавате фигурата на контролирания застъпник. Това правите, господин Лазаров. Това е моята реплика към Вас.

Ще кажа само две изречения. Предварителното обявяване на застъпниците и закрепостяването им по секционни избирателни комисии е улеснение за по-крупни изборни измами – не за конкретното купуване на избиратели, а за купуването на цели секционни избирателни комисии, улеснение, една възможност за недобросъвестни манипулатори на изборния процес. Просто Ви обръщам внимание, не че нашите предложения ще бъдат чути или възприети, но просто да сме го заявили от тази трибуна.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На първия репликирал ме колега, в това ни е кардиналното разминаване – никъде в законите досега не е било записвано, и в действащия чл. 101, и сега, както го променяме, ама никъде не пише, че застъпниците представляват кандидатите, сега е кандидатска листа, пред гражданите. Никъде не го пише!

То е вътре!

Това наново ме навява на мисълта какво се цели и какво се е правило 20 години с тези застъпници, особено последните години. Да, пише, че всеки кандидат може да има застъпници, които го подпомагат и представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии, уважаеми колеги! Но никъде не пише, както спомена тук колегата, че застъпниците можели да агитират. Но застъпниците нямат право в изборния ден да агитират, те са застъпници и наистина следят за интересите на кандидатите в секционните комисии, в общинските комисии, в районните избирателни комисии, където ние също предвидихме да има застъпници. В това се разминаваме кардинално. За Вас застъпниците очевидно са хората, които водят едни избиратели, контролират ги как гласуват и отмятат на едни листчета. Що се отнася до втората реплика, аз няма да отговарям, само ще се запитам защо някъде в някои секции обявяват изборния резултат, и то с точност, и това политици го казват, още в 17,00 ч.? Благодарение, предполагам, на същите тези застъпници. Що се отнася до това, че, видите ли, застъпниците щели да бъдат явни, да не би 20 години да са били анонимни, да са ходили като нелегални, да са се криели с бради и с мустаци? Естествено е, че винаги са били явни и винаги са се легитимирали със своите удостоверения, назначавани от съответните избирателни комисии. Благодаря.

Предложение от народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак: създава се нов § 12а: „§ 12а. В чл. 36, ал. 4 се създава ново изречение: „Решението на районната или общинската избирателна комисия може да се обжалва пред Централната избирателна комисия, която се произнася незабавно.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 36, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 4 думите „за народни представители” се заличават. 2. Точка 8 се изменя така: „8. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, подпечатано с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря.” Госпожо председател, тук правя същото предложение – на пети ред след думата „подпечатано” да се добави „на всяка страница”.

Уважаеми колеги, ние ще подкрепим предложението в Допълнителния доклад с допълнителното предложение на господин Бисеров, но може би тук е моментът да направим една равносметка какво до този момент се случва с предложенията на опозицията. Имахме шест предложения – основни, ключови, изключително важни предложения, на които опозиционните партии държат.

Не всички, не е вярно. Две са Ви спорни с другите.

Дотук пленарната зала се произнесе по четири от тези предложения. По предложението за получаване на протоколи от секционните избирателни комисии след приемането на този текст имаме удовлетворителен резултат. По отношение участието на наблюдатели във всички фази на процеса, включително при въвеждане на данните от секционните избирателни комисии, решението е частично. По отношение на обжалване решенията на избирателните комисии – решението е частично. Тук е моментът да направя едно предложение, което касае четвъртото ни ключово условие, а именно участието на опозицията в ръководствата на избирателните комисии. Формално това не е включено в текста на чл. 36, но в Изборния кодекс това са текстовете 35, ал. 3 и 38, ал. 2 от Изборния кодекс. Предложението на опозицията за осигуряване на участие на нейни представители в ръководствата на всички секционни комисии се решава с приемането на текста, че председателят, заместник-председателят и секретарят са от различни политически сили.

Не може във всички да имате.

ГЕРБ отказва да приеме това наше предложение. Ще проследим какво ще бъде развитието по текстовете до края на Изборния кодекс. Но накрая ние ще дадем специално изявление за това кое от основните искания на опозиционните партии се е случило в промените на изборните правила, от което може да се направи извод доколко е искрена управляващата партия за осигуряването на честни парламентарни избори.

Комисията предлага да се създаде § 12а: „§ 12а. В чл. 39, ал. 1 т. 9 се изменя така: „9. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, подпечатано с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря” И тук, госпожо председател, правя пак същото предложение за редакция – след думата „подпечатано” да се добави „на всяка страница”.

По § 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 13 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 22а и чл. 26а.

По § 14 има направено предложение от народните представители Бисеров, Метин и Казак – в § 14 се добавя следният текст: В чл. 40, ал. 1, изречение първо, след думата „списъци” се поставя запетая и се добавя „включително списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7”. Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от народния представител Георги Анастасов – в чл. 40 се правят следните допълнения: „1. В ал. 1 след думите „населените места” се добавя „не по-късно от три месеца преди насрочените избори или референдум”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Всеки избирател получава при вписването си уникален идентификационен номер, предназначен единствено за употреба при провеждане на избори и референдуми, който номер се нанася на издадената му за целта избирателна карта.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов – в чл. 40 ал. 6 да се измени така: „(6) Изготвянето и промените в списъка по ал. 3 могат да се обжалват пред съответния районен съд в срок от 5 дни от съобщаването. Съдът се произнася по жалбата в срок от два дни от постъпването й в съда в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и органа по ал. 1. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние имаме предложение в рамките на § 14 – да се отстрани една непълнота в действащия Изборен кодекс по отношение на това кой изготвя така наречените „забранителни списъци”. В момента в действащия Изборен кодекс никъде не пише кой изготвя и кой предоставя на секционните избирателни комисии така наречените „забранителни списъци” по чл. 187, ал. 1, т. 7. Ние предлагаме да се добави в чл. 40, ал. 1 от действащия кодекс, където се казва, че избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, да се посочи – „включително и тези в забранителните списъци”, тъй като в момента тези списъци неизвестно как се появяват в изборния ден. Първоначалните избирателни списъци се изготвят от общинските администрации, след което те се предоставят в изборния ден на секционните комисии. Изведнъж на секционните комисии някой им предоставя и забранителни списъци, обаче няма правно основание за това кой ги изготвя и на какво основание се предоставят те. Тези списъци са много важни, защото, за разлика от всички останали, в които може да се допълва, ако избирателят се яви в изборния ден и така нататък, тези не могат да се допълват. Който попадне в такъв списък, посмъртно не може да упражни правото си на глас. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили ние – българските социалдемократи от Коалиция за България и Коалиция за България, за този уникален идентификационен номер, който да получи всеки български избирател, сме го направили много преди да се обявят официално над 700 хиляди мъртви души. Това е начин, по който ще ги елиминираме. Онова, което през 1990 г. ние предложихме, д-р Петър Дертлиев от тази трибуна предложи да се направи – смяна на парите, и не се прие, сега реално предлагаме същото. Всеки български избирател да се пререгистрира, да си получи собствен номер – заедно с личната карта и тази карта, която ще бъде избирателна, ще отива да гласува. Тогава тези мъртви души изчезват! Просто ги няма, защото няма как да се пререгистрират. Ще изчезнат от списъците! Тук вече въпросът е: кой от Вас иска да изчезнат и кой не иска, кой иска да останат тези над 700 хиляди мъртви гласове? Това ще се направи еднократно и оттук нататък всеки ще си го има този уникален идентификационен номер. Затова си помислете: искате ли да премахнем мъртвите души, или не искате? За това говорим.

Уважаеми колеги, темата за избирателните списъци и за тяхната адекватност е една от основните, осигуряващи честност или нечестност на изборния процес. За избирателните списъци – промените и в допълнителния, и в основния доклад, практически не става дума. Тук се прави опит поне забранителните списъци, които за първи път създадоха колосални проблеми на президентските избори, да бъдат подложени на някаква регулация. Тогава, припомням – не беше толкова отдавна, в забранителните списъци се оказаха граждани, които по закон имат право да гласуват, но поради включването им в забранителните списъци без всякакво основание това право им беше отнето. Нещо повече, до последно, до втория тур на президентските избори не можаха да се преборят с бюрокрацията и със законовите разпоредби – въпреки че имаха право да гласуват, не упражниха правото си на глас. Това е много сериозно конституционно нарушение на изборните права на гражданите. Затова, като имаме горчивия опит от президентските избори, най-нормалното е в промените на изборните правила за предстоящите парламентарни избори да направим промени, които да гарантират, че няма да има български граждани, които да не бъдат допуснати до участие в изборите без законово основание. Така че аз подкрепям предложените текстове, защото те включват следния алгоритъм: ако едно лице бъде включено в забранителен списък, то да бъде уведомено за това и да може да реагира достатъчно навреме; да докаже, че отговаря на законовите изисквания да упражни правото си на глас и в крайна сметка да бъде извадено от забранителния списък. В следващи текстове се създават определени възможности за това, но те са в изключително ограничен времеви диапазон, което поставя под въпрос дали един гражданин ще може, първо, своевременно да се информира за това, че е включен в забранителен списък. Съгласете се, че в България нямаме все още политическата култура. Един от основните ни ангажименти е в момента на обявяването на списъците да изтичаме да проверим дали сме включени в тях. Просто не го правим. А пък за забранителните списъци е трудно човек да предположи, че ако има всички основания да участва в изборите, ще бъде поради някаква грешка или недомислица лишен от това право. Така че гражданинът да се поинтересува лично дали е включен в забранителния списък, и то в определен времеви период – мисля, че в срок до три дни след обявяването на тези списъци той може да обжалва попадането си в тях, е наистина нещо, което трудно ще се случи на практика. Другата възможност, слава Богу, надявам се тя да бъде приета, ще се появи в следващите текстове – той да има възможност да обжалва това, че е включен в забранителния списък в самия изборен ден. Но тогава на неговата глава е тежестта да ходи да събира документи, че има право да гласува. Тоест трябва да доказва, че не е камила в изборния ден в кратки срокове – в рамките на часове. Дали ще успее да се снабди с тези документи, дали изобщо може да предположи на какво основание е включен в забранителния списък? Най-вероятно няма да се справи. Най-вероятно няма да може да докаже, че има право да гласува, ако поради някакво стечение на обстоятелствата това право му е отнето. Би следвало тук да се преосмисли позицията от тези, които изобщо проявяват интерес към темата, и да се подкрепи предложението на вносителя, защото то осигурява възможност за това гражданите да бъдат достатъчно рано уведомени, че са включени в забранителните списъци за гласуване. Подробност е, че предложението на вносителя е предложение на Коалиция за България. Така или иначе то решава проблем, който е проблем на българските граждани.

По § 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б.

По § 16 има направено предложение от народните представители Бисеров, Метин и Казак в § 16 да се добави следния текст: В чл. 44 се създава нова ал. 8: „(8) Когато ръководител на дипломатическото или консулското представителство откаже да приеме заявление по ал. 2, това задължително се мотивира и отговорът се изпраща на заявителя на посочения от него адрес. Отказът може да се обжалва в 3-дневен срок от получаване на съобщението пред Централната избирателна комисия, която се произнася незабавно.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 13: „§ 13. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение първо се изменя така: „Български гражданин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1 или 2 и желае да гласува, заявява това не по-късно от 30 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателно комисия. Постъпилите електронно заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.” 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Централната избирателна комисия изпраща информацията по ал. 2, изречение второ, постъпила през интернет страницата на комисията до Министерството на външните работи. Министерството на външните работи обобщава данните по отделни държави и ги изпраща до ръководителите на съответните дипломатически и консулски представителства на Република България за вписване на лицата в списъците по ал. 1. (4) Лицата, които не са вписвани в списък по ал. 1, могат да обжалват невписването им в срок до три дни от публикуването на списъка пред Централната избирателна комисия, която се произнася в срок до три дни с решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея в изречение второ след думата „държави” се добавя „и от Централната избирателна комисия, получени по реда на ал. 3”. 5. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 7, 8 и 9.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът, който разглеждаме се отнася до възможностите за образуване на избирателни секции в чужбина. Правя формално предложение в ал. 6 от действащия закон числото „18” да бъде заменено с числото „25”. Ще Ви обясня за какво става дума. Възможностите за създаване на избирателни секции в чужбина бяха ограничени от парламентарното мнозинство на ГЕРБ с повишаване на изискването за брой заявления за откриване на избирателна секция от 20 на 100 заявления. Нека да съм ясна, че това ограничение е проблем за българите, които живеят в европейските страни – Италия, Испания, Германия, там където в различни градове има български диаспори, но те не са до такава степен организирани, че да могат да организират подаването на 100 заявления за образуване на избирателна секция. За нашата южна съседка – Турция, това не е проблем, защото там масите са компактни и 100 заявления не са проблем за подаване преди изборния ден. Допълнително ограничение се създава и с текста, който се приема сега, в пленарната зала и ще ви обясня алгоритъмът на тези, които не са могли да го осмислят докрай. В срок не по-късно от 30 дни от изборния ден българинът, който живее в чужбина, да кажем във Франция, има право да подаде заявление за разкриване на избирателна секция в населеното място, в което живее. Това заявление може да бъде подадено лично, по пощата или по електронен път. Забележете обаче, че списъкът на избирателите, които са заявили желание да гласуват в това населено място, се обявява 18 дни преди изборния ден, а решението за разкриване на избирателни секции се взема 25 дни преди изборния ден, тоест така се създава реално законово препятствие за хората, които искат да гласуват в чужбина да го направят в населеното място, в което живеят, защото за една голяма част от тях е невъзможно специално за целта на изборите да пропътуват разстоянието от стотици километри, за да упражнят правото си на глас. Това е една техническа недомислица в текстовете на Изборния кодекс и в текстовете, които сега приемаме, което при едно разбиране от страна на парламентарното мнозинство би следвало да бъде отстранено и по този начин алгоритъмът ще е следният: до 30 дни преди изборния ден хората подават заявление, че искат да гласуват в конкретното населено място, до 25 дни преди изборния ден списъкът на желаещите, независимо дали по електронен път или по друг начин са заявили това, се публикува, се обявява и до 21 дни преди това се образува съответната секция в това населено място. Така българите, които живеят в чужбина, ще бъдат улеснени за създаване на избирателни секции по населените места, в които живеят. Ако наистина твърдим, че искаме повишаване на избирателната активност, включително и от активните български граждани, които живеят в чужбина, Вашето гласуване в подкрепа на моето предложение би било доказателство. Ако приемете обратното, значи вотът на хората извън граница не Ви интересува и препятствията за упражняване правото на глас от тяхна страна ще бъдат увеличени.

Защото предложението, ако видите – „25 се заменя с 30”, въобще цялата процедура по обсъждане се е случила след предложенията между първо и второ гласуване.

Да, можех в комисията, но там не се отнасят особено ентусиазирано към моите предложения.

Благодаря, госпожо председател. Само едно предложение за техническа корекция: в т. 1 на чл. 44, след края на първото изречение, на което има точка след „Централната избирателна комисия”, да се постави запетая и да продължи изречението „като постъпилото електронно заявление се публикува незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни”, тъй като в т. 1 е казано: „В ал. 1 изречение първо се изменя така”, а всъщност има две изречения. Това е техническа грешка.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Правя това изказване с плахо очакване вносителите, които, както преди малко каза Мая Манолова, ограничават възможностите за участие в изборния процес на нашите съграждани, живеещи в Европа, да дадат някакъв мотив за това. Кое налага от 25 на 30 дни?! Кое налага електронната форма, която включва имейл, изпратен до съответното дипломатическо представителство, да се замени с електронно заявление? Защо хората, които живеят в чужбина, трябва да ги ограничим? Коя е причината – както във времето, така и по отношение на формата? Всичко това смачква избирателната активност, все стъпки към намаляване на избирателната активност. Знаем, че когато има по-ниска избирателна активност, много повече тежат купените и контролирани гласове. Това ли е философията на закона? Нека някой от вносителите да каже кое налага този срок от 25 да се удължава на 30 дни? Няма никакъв смисъл! Не са си счупили краката нашите съграждани в Европа да гласуват. Защо им създаваме все повече и повече затруднения? Да стане някой и да каже някакъв аргумент – удобство на администрация или някаква причина? Никой не отговаря на този въпрос. Тогава се появяват съмнения, че това се прави, за да могат по-малко хора да гласуват, респективно купените гласове да имат по-голяма относителна тежест. Това предложение е внесено от колегите Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров и никой не казва защо от 25 трябва да станат 30 дни. Ами, направете ги 100 дни преди изборите, преди Президентът още да ги е насрочил.

Направете ги и тогава никой няма да гласува в чужбина. Няма да има нужда да правите секции, няма да има нужда и в дипломатическите представителства да се гласува. Да забраним гласуването в чужбина и да приключим темата, а не така с плахи стъпки да се прави това.

И в смесените райони да се забрани.

И в Северозападна България – във Видин.

Защо се страхувате от гласовете в чужбина? В смесените райони също да забраним гласуването, в един-два други български района да ги забраните и тогава ще спечелите изборите. Обяснете го – кое налага да ограничавате както времево, така и във формата гласуването на нашите съграждани?

Не съм искал реплика.

Благодаря. Понеже госпожа председателят на Народното събрание ми дава думата за реплика, ще използвам правото за...

Благодаря за което. Господин Миков, така е, но Вие трябваше да допълните, че по тази логика ще стигнем да се забрани на всички, които няма да гласуват за ГЕРБ, да гласуват на изборите. Това е. (Смях.) Благодаря.

Няма такива.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, съвсем кратък отговор на Вашия въпрос защо 30 дни. Ами, прочетете 3 и 4 алинея и ще разберете защо, първо. Второ, не ограничаваме, а разширяваме формата, като казваме „електронно заявление чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия”. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Ципов, ако не съм чел текстовете на досега действащия закон, съм склонен да Ви повярвам.

Говорим за нови алинеи 3 и 4.

Какво да им чета на 3 и 4 нови? Казвам Ви, направете ги 60 дни преди изборния ден да се регистрират, Президентът да насрочи изборите един ден преди това...

Това е посоката. Аз не чувам аргумент по същество, освен позоваване на други алинеи. Ясно, че алинеите ги приемате, докато имате мнозинство, но посоката е към увеличаване на срока предварително, в който се...

Дават се срокове 3 дни, още 3 дни – затова се прави. Да бяхте прочели доклада, щяхте да го разберете.

Вместо да чета доклада, ще кажа на българите, които живеят извън граница, че ГЕРБ ще гледа по възможност те да не участват в изборите, а те да си правят изводите. (Смях.) Вие ще им обяснявате 3 и 4 алинея.

Не е вярно това, заблуждавате ги!

По § 17 има направено предложение от Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б.

По § 18 има направено предложение от народните представители Бисеров, Метин и Казак. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б.

Комисията предлага да се създаде нов § 14: § 14. Създават се чл. 48а и 48б: „Заличаване от списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 преди изборния ден Чл. 48а. (1) Списъкът по чл. 187, ал. 1, т. 7 се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 10 дни преди изборния ден и съдържа имената на лицето, номера и адреса на избирателната секция. Всяко лице може да прави справка в списъка. (2) Всяко лице, което е вписано в списъка, но има право да гласува, може да поиска да бъде заличено от списъка по ал. 1 с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството. (3) Заявлението се подава в срок до три дни от публикуването на списъка по ал. 1 и съдържа доказателства и документи за заличаването на лицето от списъка. (4) Кметът разглежда заявлението незабавно и се произнася с мотивирано решение. (5) Отказът за заличаване от списъка по ал. 1 се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред районния съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на кмета. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. (6) Избирател, който е заличен от списъка по ал. 1, се вписва в избирателния списък от органите по чл. 40, ал. 1 до предаването на списъка на секционната избирателна комисия въз основа на съответното решение за заличаване от списъка. „Заличаване от списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 в изборния ден Чл. 48б. (1) Избирател, който в изборния ден установи, че е вписан в списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 има право да гласува, ако представи удостоверение от общината, че е отпаднало основанието или не е налице основание за вписването му в списъка. (2) Удостоверението се издава от общината в изборния ден по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, въз основа на доказателства и документи, които удостоверяват, че лицето има право да гласува. (3) След представяне на удостоверението по ал. 1 избирателят се заличава от списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 и всички негови данни се вписват в допълнителната страница на избирателния списък от председателя на секционната избирателна комисия по постоянния му адрес. Удостоверението се прилага към избирателния списък, като в графа „Забележки” се отбелязва основанието за вписване – „издадено удостоверение от общинската администрация”. (4) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване може да се обжалва пред районната избирателна комисия, съответно общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно. Решението не подлежи на обжалване.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, дойдохме до тези текстове, за които преди малко стана дума. Ние бяхме предложили да се прибави в онзи текст кой изготвя избирателните списъци, където беше записано, че ги изготвя общинската администрация – да се добави и този списък, защото е ясно, че сега ситуацията е такава. Искам да обърна внимание на краткия срок, даден на засегнатото лице, което установи, че е попаднало в списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7, тоест в тъй наречения „забранителен списък”, за да обжалва, да реагира. Три дни са много кратък срок, като се има предвид, че се засяга основно конституционно право на българския гражданин – да гласува. Изтърваването на този срок води до тотално лишаване на съответното заинтересовано лице от упражняване на конституционното му право. За нас би било по-адекватно, като имаме предвид, че кметът се произнася незабавно, тоест няма опасност да се протака безкрайно тази процедура по обжалване, този срок да се удължи и вместо 3 дни да бъде 5 дни. Да се дадат още 2 дни допълнително. Все пак не всеки следи всеки ден интернет страницата на съответната община, за да може веднага да реагира дали е попаднал или не в този забранителен списък. Мисля, че ако срокът бъде 5 дни от публикуването на списъка на интернет страницата на общината, има достатъчно време. Кметът се произнася незабавно. Ако има удовлетворителен отговор, това може да бъде отразено преди предаването на окончателните списъци на секционната избирателна комисия. Затова, госпожо председател, правя редакционно предложение – в ал. 3 на чл. 48а думата „три” да се замени с думата „пет”. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Казак, проблемът не е в срока за обжалването. Той наистина е къс. Проблемът е, че тези списъци се оповестяват много късно, от което могат да произтекат последиците, за които Вие говорите. Затова е по-добре да се направят две редакционни промени – „10 дни” да стане на „20 дни” и тогава да се сложи евентуално „пет”, защото ако стане „пет”, следващото обжалване пред районния съд се сгъстява много в този 10-дневен срок. Всъщност проблемът на текста е, че десет дни преди изборите и 3-дневен срок за обжалване никой човек няма да има възможността да защити същественото право – да гласува. Ползвайки репликата, за да не правя нарочно изказване, уважаема госпожо председател, предлагам две редакционни промени: десет да стане двадесет, разбира се, господин Казак си предложи три да стане пет. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, ще се наложи пак да повторя, че на президентските избори десетки хиляди български граждани се оказаха неоснователно включени в забранителните списъци. Президентските избори минаха, но ние би следвало да сме си направили поуките от гафовете и фаловете, които се случиха тогава. Става дума за възможността неоснователно и незаконно български граждани да бъдат включени в забранителните списъци. Вижте какво ни предлагат въпросните текстове. Десет дни преди изборния ден списъкът на лицата, на които се забранява да гласуват на изборите, се обявява на интернет страницата на съответната община. В тази алинея има едно много смешно изречение, а именно „всяко лице може да прави справка в списъка”. Естествено че може, ако е на интернет страницата на общината. Колко български граждани, в колко общини се занимават с преглед на интернет страниците на общините? Когато едно лице се ограничава в гражданските му права, особено конституционни права, то би следвало да бъде уведомено за това. Така че нормалното изречение, което би следвало да фигурира в тази алинея, е че „лицата, включени в списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 се уведомяват за това.” Лицата, които се включват в забранителните списъци, се уведомяват за това.

Как се уведомяват?

Как се уведомяват? Ами както текат уведомленията в Гражданскопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, както се уведомяват – със съобщение до лицето. Тогава за тях възниква възможността, вече може в 3-дневен срок да обжалват. Първо да докажат пред кмета, че неоснователно са включени в този списък и при евентуален отказ да го обжалват. Представете си, госпожо Караянчева, защото Вие проявявате интерес към темата, че случайно се окажете включена в забранителния списък. Нека си признаем честно, ако искате ще дам примера и със себе си, че дори и ние, които се занимаваме с законотворчество, няма да проверим десет дни преди изборния ден дали не сме на интернет страницата на общината със забрана да гласуваме, защото знаем, че сме изрядни български граждани и това няма как да ни се случи. Пропускаме това или някой се сеща да ни каже четири дни по-късно, че ни има на този списък – случайно го видял. Пропуснали сме срока да искаме да бъдем включени. Отивайки да гласуваме, виждаме, че сме в забранителния списък – тогава в изборния ден за нас съществува възможността да отидем в общината и да се снабдим с доказателства, че имаме право да гласуваме. Тоест Вие и аз в изборния ден трябва да докажем пред секционната избирателна комисия с доказателство от съответната общинска администрация, че не сме камили. Тук проблемът обаче е, че нито Вие, нито аз, нито общинската администрация знаят на какво основание ние сме включени в този списък, защото в списъка не се посочва основанието. Примерно Караянчева е лишена поради (смее се) осъждане, Манолова поради невменяемост или нещо друго (смях и възгласи от ГЕРБ), да го кажа така. Причините могат да бъдат други. Възможността Вие или аз да попаднем в този списък и поради недоглеждане или за умишлени действия на администрацията остава. Тогава ние с Вас в изборния ден ние няма как да се снабдим с доказателство, че имаме право да упражним правото си на глас. Така че просто гледаме как протича изборния ден и не можем да упражним правото си на глас. Тази моя пледоария намира своето основание в това, което се случи на президентските избори, на които до края на деня хиляди български граждани не можаха да разберат защо са включени в забранителните списъци. Те и до ден-днешен не го знаят.

Това е проблемът. Затова, когато се ограничава конституционно право на един гражданин да гласува, трябва да му се даде възможност да обори това обстоятелство достатъчно навреме и събирайки необходимите доказателства. А не в изборния ден да доказва това.

В Правната комисия.

Уважаема госпожо председател, не сте права, защото предложение в този смисъл съм направила в § 14, § 15, в § 16. Освен това становищата...

Те всичките са подкрепени по принцип и намират тук своето систематично място. Тези аргументи съм ги развила и пред Правната комисия. Там чуваемостта към това хората да защитят правото си да гласуват не беше особено високо.

Благодаря Ви за разбирането.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, трудно ми беше да устоя, макар че обещах да не излизам днес да Ви правя реплика. Може би примерът, който дадохте, беше удачен затова, че може да попаднете поради невменяемост в списъка. Не го казвам, за да Ви обидя, повтарям това, което Вие казахте.

Аз повтарям тя какво каза. Има само два варианти за президентските избори, госпожо Манолова, да попаднете в списъка по Конституция и те са: или едно лице да е невменяемо, а при Вас мисля, че квалификацията трябва да бъде непоправимост. Вторият вариант е да изтърпявате наказание „лишаване от свобода” в съответните места за изтърпяване на наказание. Това са само двата варианта по Конституция и по разпоредбите на Изборния кодекс, в който лицата фигурират в този списък при парламентарни, президентски и евро избори. Цитирахте пет пъти президентските избори. При местните избори има и още една хипотеза – тя е по отношение на лицата, които не отговарят на изискването за уседналост. Така че като говорите от трибуната, моля Ви имайте предвид, Вие сте юрист, какво пише в Конституцията, какво пише и в разпоредбите на досега действащите и продължаващи да действат текстове на Изборния кодекс. Няма как да уведомяваме нито едните – тези, които са поставени под запрещение, нито тези, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода”. Всеки български гражданин е длъжен да следи, когато се публикува избирателният списък, да си направи проверка и да види фигурира ли там, не фигурира ли, има ли нещо, което трябва да се коригира? В добавка, тъй наречения „забранителен”, който под забранителен списък не съществува като термин в изборното законодателство, ние създадохме допълнителна възможност и този списък да се публикува. Така че дори и лицата, които имат опасност да попаднат в списъка само на тези две основания за трите национални избори, на третото основание – и за местни избори, да могат и от местата за изтърпяване на наказание, и от вкъщи да си проверят. Ако фигурират без основание, те да поискат съответно да бъдат коригирани.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Ако искаме гражданите да не могат да оспорят включването или невключването си в даден списък, решението е да им изпращаме уведомления. Особено, когато се касае за граждани, които излежават наказание „лишаване от свобода” или са под запрещение в психиатрично заведение, това важи в най-голяма степен. Когато искаме да се сме най-прозрачни и уведомени всички, както се качват проекти за нормативни актове, както се качват решения на изпълнителната власт, на общинските съвети – начинът да се качат на дадената интернет страница, където всеки 24 часа в денонощието безплатно, по всяко време, отвсякъде може да се провери наличието на име в даден списък. Това е начинът. Какво ще стане, когато на деветия ден, или един ден преди изборите някой получи уведомление? Ще може ли да отреагира? Няма да може да отреагира. Знаем, че маса хора не живеят на адресите си, камо ли да търсим някой в Централния софийски затвор или в дадената психиатрия! Начинът, по който в момента е изписана процедурата, е възможно най-бързият за информиране на гражданите, за да пуснат своята жалба. Знаем, че когато казваме „срок незабавно”, това все пак изисква някакво време. Ако пак получат отказа, те ще могат да защитят реално правата си в съда. Това е най-бързият и най-ефикасен начин на оповестяване на дадено обстоятелство. Благодаря Ви.

Тя непрекъснато предлага нещо.

Уважаема госпожо Фидосова! Очевидно добрият тон и добрият вкус днес не са Ваш приоритет. Кой е вменяем и кой не е – в крайна сметка хората ще дадат тази оценка след няколко месеца! Това, което би следвало да правим като народни представители, е да се учим от собствените си грешки. Наложително би следвало да се поучите не от грешката, а от огромния фал, който допуснахте по време на президентските избори, когато лишихте десетки хиляди граждани – не такива, които са в психиатриите, и не такива, които излежават наказание „лишаване от свобода”, а нормални български граждани с конституционно право да гласуват. Лишихте ги от възможността да упражнят правото си на глас! Това, слава Богу, беше преди година и половина и хората го помнят. А Вие сте забравили как граждани без всякакво основание бяха лишени от възможността да гласуват поради включването им в тези списъци.

Бъркаш изборите! Осъзнай се!

За тези граждани става дума! (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Няма никаква разлика при поставянето на ограничения пред гражданите при президентските и при изборите за народни представители.

Бъркаш! Ти говориш за други избори.

Няма! (Реплики от народния представител Цветомир Михов.) При президентските избори, включително на втория тур, достатъчен брой български граждани бяха лишени от правото си да гласуват без основание! Без основание! (Шум и реплики.)

Когато едно лице се включва в забранителен списък, то би следвало да има възможността достатъчно навреме да реагира. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.) Това че продължавате да се инатите и не правите извод от хаоса, който сътворихте на президентските избори, в крайна сметка си е Ваш проблем. Подобен хаос се очертава и на предстоящите парламентарни избори. Не само в този текст и в други текстове. (Шум и реплики.)

Заседанието ще бъде до 18 ч. (Реплики в знак на несъгласие.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегите, които говориха преди мен, се позоваваха на Конституцията и на законите. Аз искам да се позова на друг нормативен акт със силата на закон – Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В него се казва, че от трибуната не могат да се отправят обидни квалификации. Госпожа Фидосова отправи такава квалификация.

Госпожо председател, в правилника се казва как трябва да реагирате – със забележка, втори път забележка, отстраняване от залата. Това пише в правилника! Вие нямате право свободно да решавате как да реагирате. Правилникът, който има силата на закон, казва как се реагира, когато се отправят обидни думи от трибуната. Там са изредени изчерпателно при това. Юристите знаят какво значи „изчерпателно”. Моля да приложите поне веднъж правилника, независимо че се отнася за Ваш съпартиец.

Това пък може да накара хората да повярват, че тук има смислени и отговорни народни представители.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще помоля за малко внимание, защото ще дам конкретен пример, който обосновава предложението на моята колежка Манолова. Ще помоля, госпожо председател, наистина да намерите начин съобразно предложенията, които е направила колежката Манолова, това да бъде включено. Примерът, колеги, е следният и става въпрос за президентските избори от 2011 г. Знаете, че в тогавашния вариант на Изборен кодекс беше разрешено български граждани, които се намират на територията на страни от Европейския съюз и не само там, да заявят до съответното българско посолство по съответния ред своето присъствие на съответната територия, където е посолството, и да бъдат вписани в списъците за гласуване за президентските избори и на това основание да бъдат отписани от списъците в Република България. Ще дам пример от една много голяма европейска столица. Няма да я спомена. Скоро посланикът сам ще го направи. В един момент на сайта на българското посолство в продължение на няколко часа се генерират едно след друго 3200 заявления – около 3200 заявления. Забележете, те са концентрирани с постоянен адрес – половината от малки населени места от община Карлово, а другата половина – от малки населени места в община Видин. Това, разбира се, е предизвикало съмнения у българския посланик и екипа му и проверили дали всичко отговаря на истината, дали е спазена процедурата. Процедурата е била спазена, били са попълнени с химикал, с различен почерк. Единствената грешка била, че са били не в PDF формат, а са били в JPG формат, както е повелявало изискването на избирателната комисия. Тъй като българските посолства не са разследващи органи, българският посланик е помолил български студенти да проверят поне 30 адреса и да призоват гражданите, които са посочили свои настоящи адреси в съответните квартали на тази голяма европейска столица, да приканят тези наши съграждани да подадат заявленията си в съответния формат. Оказало се, че на посочените адреси в съответната столица няма такива български граждани. Нашият посланик е предприел действия и е уведомил главния прокурор. В задачата се пита: как ние като законодатели ще пресечем такъв тип престъпления в огромни размери? Най-вероятно това се е разразило на президентските избори в много други столици на Европа и не само, където се оказало, че хиляди и десетки хиляди наши съграждани не се намериха в списъците за президентските избори в България? Затова е нашата отговорност. Щом ще има включване на забранителен списък, за този списък трябва да има съответната реакция, за да може човекът, който не е предприел такива действия, да си защити своите конституционни права и да участва в изборите. Това е конкретен пример.

Ако някой се интересува, ще му покажа в кулоарите. С конкретното предложение Ви призовавам, госпожо председател, да намерите начин и да подложите на гласуване предложението на моята колежка Мая Манолова.

Госпожо председател, извинявайте, ако не съм реагирал достатъчно бързо. Колеги, искам да обърна внимание само на едно обстоятелство. Това е много добре, че списъкът се публикува на интернет страницата на всяка община. Друг е въпросът, че според нас този десетдневен срок е малък. Има обаче един друг срок, който е по-неприятния. Става въпрос за това, че в тридневен срок имаш право да си защитиш правото. Ако не се усетиш в този съвсем кратък срок, ти нямаш процедурна възможност после да искаш заличаване. Значи, ако броим дните отзад напред и изпуснеш десетия ден, и на деветия ден се усетиш, на осмия ден трябва да се снабдиш с доказателства и документи, които оспорват това. Разбирате ли, че това е невъзможно. Колегата Четин Казак предложи да има петдневен срок. Аз се питам защо трябва да има някакъв срок, за да можеш да реагираш и да защитиш правата си? Госпожо Фидосова, питам защо трябва да има такъв тридневен срок от обявяването на списъка, за да си защитиш правата? Много лесно всеки може да го пропусне. Предлагам да няма срок. Във всеки един момент до изборния ден ти да можеш да поискаш... (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Защо „не”? Защо? Разбирате ли, отговорете ми защо да не мога на осмия ден да си поискам възстановяване на правата? Няма логика. Става въпрос за права, не става въпрос за изборни права. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Друг е въпросът, че ако се забавя много, господин Лазаров може да ми каже, че ако получа отказ, няма да мога да обжалвам пред съд, но тогава вината ще си е моя. Затова предложението на господин Казак за пет дни също е някаква междинна форма на решаване на въпроса. Предлагам една редакционна поправка и в ал. 3 текстът да звучи: „Заявлението съдържа доказателства и документи за заличаване на лицето от списъка”. (Реплики.) Няма срок. Срокът е до изборите. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Няма значение, че се дава на секционната комисия.

Това няма значение, когато става въпрос за права.

Аз вече направих.

Казах ал. 3 да звучи: „Заявлението съдържа доказателства и документи за заличаване на лицето от списъка”.

Уважаема госпожо председател, обръщам се към Вас, и като човек, който е психиатър. Не може по този начин да се говори в една парламентарна зала – за психично болни, за психодиспансер и за невменяемост.

Това е обида за Българския парламент. Това е обида за Българския парламент и въобще... (силен шум и реплики), госпожа Манолова трябва да бъде обиждана като невменяема – аз съм психиатър и виждам, че си е съвсем вменяема. (Силен шум и реплики.) Не съм й личен психиатър, но въпросът е, госпожо Фидосова, че много по-ужасяващо нещо е политическата арогантност, която е от Вашите уста. Затова доверието в Българския парламент е на това равнище.

Това не е обяснение. Вие като председател нали искате да имаме авторитет?

Как ще се използват психично болните, все едно, че те са нещо страшно? Трябва да се уважават инвалиди, психично болни като всеки един български гражданин. Може ли да се говорят тук такива неща?! Просто е безумие. Това е наглост, която наистина трябва да бъде наказана. (Силен шум и реплики.)

Радвам се, че с интерес и добро настроение приемате моето включване. За съжаление, отсъствах една седмица по тежки лични причини, но това няма да ми пречи вече да се включа. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да разгледаме съвсем коректно чистата технология на текстовете, които разглеждаме. Предвидено е до десет дни преди изборния ден да се публикува този избирателен списък, в който хората са лишени от правото да гласуват – по чл. 187. Обаче това може да бъде петнадесет дни преди изборния ден, може да бъде и четиринадесет дни, може да бъде и на самия десети ден преди изборния ден. Нека тук да се замислим на какво обричаме българските граждани? На едно постоянно наблюдение, защото, ако ти влезеш на петнадесетия ден преди изборите и видиш, че списъкът не е публикуван трябва постоянно да проверяваш. Какво друго се оказва? До три дни от публикуването на списъка имаш право да защитиш възможността си да гласуваш. Имаш право да обжалваш това, примерно, несправедливо или некоректно да си изключен в този списък – с писмено заявление до кмета на общината или кмета на района. Три дни, в които ти трябва да вземаш доказателството, което ти е необходимо, и да подадеш това писмено заявление. Давате ли си сметка, че това практически е абсолютно невъзможно? Дори да приемам, че българските граждани ще висят в интернет и ще чакат точката на публикуване на този списък, те трябва да имат три дни възможността да реагират. Ето защо, първо, подкрепям редакционното предложение срокът да бъде увеличен на двадесет дни. Второ, предлагам друго редакционно предложение, където „до три дни от публикуването” да бъде заменено с „до три дни преди изборния ден”. Каква е логиката? Процесът на обжалване на подаването на това заявление води до незабавен отговор от страна на кмета, 24-часов срок за обжалване пред съда и още 24-часов срок за произнасяне, което означава, че три дни преди изборния ден са достатъчни, за да се мине процедурата по обжалването. И тогава е коректно. В целия този срок, примерно, от двадесетия ден до третия ден преди изборите тези граждани, които неправомерно да лишени от правото си да гласуват, да могат да защитят своето право. Разгледайте предложението чисто технически, а не от позиция на политически инат или политическа агресивност, или арогантност. Чисто технически, защото в крайна сметка нали този Изборен кодекс има за цел да даде възможност да се проведат коректни избори и да се даде възможност на българските граждани коректно да подадат своя глас и той да бъде коректно отчетен? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание, че моето предложение е все пак най-отдалечено от това, което бяха направили колегите. Срокът, който остава е най-дълъг за обжалване, след това пред съда и за предаване на вече окончателния, забранителен списък на секционната комисия. Той е най-разумният срок по отношение на цялата последваща административна процедура, така че това е минималното нещо, което може да направите, ако искате все пак малко от малко да защитите правото и възможността на гражданите, които са били ощетени, да могат да обжалват. Прегласуване. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не виждам законодателната логика, която проявявате, не мога да намеря липсата на законодателна логика. Възможно е в изборния ден да търсиш възможността да възстановиш правото си да гласуваш, както и на следващия ден, а в същото време в този член поставяте едно наистина безумно ограничение. Има една процедура по обжалването – процедурата трае относително три дни, затова Ви предлагам три дни преди изборния ден. Защо трябва да бъде три дни след публикуването и да вкарвате всички български граждани в едно постоянно следене на интернет страницата, защото нали разбирате, че не може да хванеш точно мига, в който е публикувано? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Госпожо Фидосова, ние не говорим...

Съвсем основателно споменавам нейното име, за да й дам възможност за лично обяснение, да обясни логиката на Вашето поведение. (Шум и оживление в ГЕРБ.) Мисълта ми е, че тук не става дума за тези, които основателно са включени в тези списъци.

Разбира се, да, в процедура за това, което предлагам. (Реплики от КБ.) И не ме прекъсвайте! Тук става въпрос за тези, които може погрешка или неоснователно, или чрез зла умисъл да са вкарани в тези списъци. Те трябва да имат възможността да защитят правото си по един технически възможен начин, а Вие ги лишавате от това. Вие им отнемате техническата възможност това нещо да го направят и къде е логиката да не го приемате не мога нито аз, нито вярвам българските граждани да го приемат.

Госпожо председател, ако Вие апелирате да няма дебати в залата, няма да има!

В такъв случай защо всяко изказване Вие го репликирате?

Защо всяко изказване Вие го репликирате – защо сте направили предложение, защо не сте? Защото не сме направили, сега в момента го правим.

Затова се водят тези дебати, защото в тези дебати се раждат неща, които могат да бъдат предложени.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги от ГЕРБ, крайна е упоритостта, с която поддържате едно затрудняване на хората да образуват избирателни секции в чужбина. Сега тези чисто технологични въпроси, в които имат време, или поне да задължим администрацията – това предлагам в този текст – да изнесе списъка 20 дни преди изборите, Вие ги задължавате с 10 дни и после само в тридневен срок да се обжалва. Създавате усещането в хората, че тази упоритост е свързана с някакъв план, по който да намалите избирателната активност. Подходете един път нестандартно и премахнете тези очаквания и неверие на хората в честността на изборите. Става въпрос за абсолютни детайли и цялата упоритост, с която държите на тези детайли, укрепва подозренията във Вас. Укрепва ги! Какво пречи тези списъци, които отнемат съществени права, да бъдат публикувани 20 дни преди изборите? Ако ги публикувате предния ден и дадете три дни за обжалване, изборите ще са минали. Премахнете тези подозрения към Вашия подход за провеждане на избори. Това е големият проблем на Политическа партия ГЕРБ. Другото са технологии. Когато Вие така упорито по такива детайли държите – затруднения за създаване на секции в чужбина, затруднения за човек, когато неоснователно е изключен, да защити същественото си право да гласува, няма друг извод, освен че го правите упорито и нарочно, за да отнемате избирателни права и да ограничавате избирателна активност. Дори да не е това същинската Ви цел, друг извод не може да има. Дайте сигнал, дайте знак на хората, че нямате такава цел.

Е, нямаме.

Госпожо председател, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 19,00 ч.

Параграф 19. Има направено предложение от народния представител Георги Анастасов – в § 19 се правят следните изменения и допълнения: В чл. 52, ал. 1 след думите „по чл. 53, ал. 1” се добавя „уникалния идентификационен номер,”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен.

Параграф 20. Има предложение на народните представители Христо Бисеров, Метин Метин и Четин Казак. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б. Има направено предложение от народните представители Искра Фидосова, Красимир Ципов, Емил Радев и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 20 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б.

Параграф 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 21 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б.

Параграф 22. Предложение на народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак – текстът на § 22 придобива следния вид: Член 56 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това практически е единственият текст в Изборния кодекс, който се отнася конкретно до избирателните списъци, но както се вижда от предложението на Правната комисия, и той няма да бъде подкрепен. Аз всъщност съм съгласна с това становище на Правната комисия, но подчертавам, че по отношение на избирателните списъци за следващите парламентарни избори няма да има никаква промяна.

Не е вярно.

Известен е фактът, че при наскоро проведения референдум така и не се намери логично обяснение за нарастване на избирателите в избирателните списъци. Какво се случи при обявяването на избирателните списъци за референдума? ГРАО изпадна в следното противоречие – обяви официално, че е починалите български граждани са 130 хиляди, 101 хиляди български граждани са навършили 18 години и са придобили избирателни права. Тоест ако следваме нормалната логика, би следвало броят на избирателите в избирателните списъци да намалее с около 30 хиляди избиратели, но той по сравними данни с президентските избори се увеличава със 75 хиляди избиратели. Фактът, че в него фигурират граждани на по 120, по 150 и нагоре години беше потвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е само екзотика към общия проблем с избирателните списъци. Ако се направи изчисление на продължителността на живота на българите спрямо избирателните списъци, ще се окаже, че тя е наистина изключително висока. Даже една от хвалбите на премиера Борисов, че продължителността на живота в България по време на управлението на ГЕРБ се е увеличила, ще се окаже истина. Нещо повече, ако проследим избирателните списъци, ще се окаже, че гражданите в България направо са безсмъртни. За целите на изборите хората в България са безсмъртни! Те продължават да бъдат включени в избирателните списъци и да участват в гласуването. Затова имаше очакване да се направи някаква стъпка към прочистване на избирателните списъци. Забележете, има законово изискване от избирателните списъци да се заличат българските граждани, които до 60 дни преди изборния ден са напуснали страната. Този параграф се занимава именно с въпросния текст, но както се оказа на референдума, това е мъртъв текст, защото Министерството на вътрешните работи не е подало информация за български граждани, които 60 дни преди изборния ден са напуснали страната. Така в списъците се включват и живи, и умрели, и напуснали страната, и живеещи в чужбина, и всички останали. Подчертавам, че невключването в избирателния списък не е основание дадено лице да бъде лишено от избирателно право. Основание едно лице да бъде лишено от избирателно право е включването му в забранителния списък, по отношение на който дебатирахме допреди малко. Раздутите избирателни списъци са един от инструментите за колосални изборни измами. Става дума не просто за умрелите български граждани, а за мъртвите души, които не гласуват на избори, но които, предвид възможностите на Изборния кодекс, гласуват наужким, тоест, не гласуват, но вотът им се отчита. Това би било невъзможно, ако списъците са с една идея по-адекватни и в тях не се включват десетки български граждани, които или са починали, или отдавна са напуснали страната. Това обаче е вратичка за манипулации, която с промените в Изборния кодекс не се пипа. Тази вратичка за изборни измами остава. Това е едно от шестте изисквания на опозицията към изборните промени, на което мнозинството не обръща никакво внимание. То обаче не е просто прищявка на опозицията, а проблем, подет и поставен от гражданското общество, неправителствените организации, който ни кара да очакваме, че с тези раздути избирателни списъци и на следващите избори ще има предпоставки за изборни измами.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, не можах да разбера защо Вие подкрепяте становището на комисията, която отхвърля параграфа. Параграфът по вносител е много хубав, а именно да изключи от процеса на изготвяне на списъците Министерството на вътрешните работи. Вие сама казахте, че МВР не е в състояние да представи годни за употреба, за използване списъци на лицата, напуснали страната. Министерството на вътрешните работи не е в състояние да представи достоверни данни кои лица са напуснали страната повече от два месеца преди насрочване на изборите. Участието на Министерството на вътрешните работи в този процес само обърква нещата. Вместо да помогнат на ГРАО и на Национална база данни „Население” да представи що-годе достоверни избирателни списъци, намесата на Министерството на вътрешните работи само обърква допълнително нещата: от една страна, не отразява всички напуснали страната, от друга страна, отразява някои напуснали страната, но след това върнали се по друг начин, тяхното връщане не е било регистрирано, защото ако са напуснали по граница, която е извън Европейския съюз, те биват регистрирани, но ако се върнат през граница със страна – членка на Европейския съюз, тяхното връщане не се отразява и изведнъж те попадат в списъка на невъзвръщенците и в забранителния списък. Ето защо Ви приканвам да коригирате позицията си за неподкрепа становището на комисията.

Уважаеми господин Казак, факт е и стана известно на българските граждани, че в сравнение с данните от преброяването, избирателните списъци включват 1 милион повече български граждани. В сравнение с данните на Националния статистически институт от месец септември миналата година, данните за лицата, включени в избирателните списъци за референдума, са с 800 хил. души повече. Сравнението между броя на избирателите на президентските избори и на референдума е в полза на референдума. Избирателите са се увеличили със 75 хил. души, при положение че българската нация се топи и броят на починалите е по-голям от броя на навършилите 18 години. Тези необясними факти не намериха своето логично обяснение от ресорния министър госпожа Лиляна Павлова. Текстът тук е поне някаква сламка, че при по-добро желание от МВР от избирателните списъци би могло поне да бъдат изключени гражданите, напуснали страната до 60 дни преди изборния ден. Колкото и да са непълни тези данни, всяко намаляване на избирателните списъци би било в полза за честността на изборите. Пак повтарям: невключването на даден гражданин в избирателния списък не го лишава от право да гласува. Ако в изборния ден гражданинът се завърне в страната и представи документ за самоличност – лична карта, няма никакъв проблем да бъде дописан и да упражни правото си на глас. Драмата е, ако гражданинът бъде включен в забранителния списък, но този текст не предвижда такава възможност. Хайде да не създаваме алиби на управляващите, че нямат никаква възможност да направят даже минимална корекция в избирателните списъци, а да остане поне този ангажимент за МВР. Иначе преди следващите избори пак ще питаме министър Лиляна Павлова защо избирателните списъци продължават да растат. Това е феномен! Броят на избирателите в България е наистина мистично число, което няма никакво разумно обяснение. Трябва да се създаде поне някаква видимост, че Парламентът работи в посока да нормализира избирателните списъци, защото пак повтарям, обратното, раздутите избирателни списъци са предпоставка за колосални изборни измами, които се случват и в самия изборен ден, и след това при отчитането на резултатите.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Споделям тревогата на госпожа Манолова, тя не е неоснователна. Струва ми се обаче, че не това е решението. Участието на МВР в този процес води само до допълнителни проблеми, вместо да решава някакви. Проблемът е в ГРАО, в несъвършенствата, по които се води и актуализирана Националната база данни „Население”; проблемът е, че там не се отразяват всички промени, настъпили в местоположението, дали гражданите са починали или не – оттам идват мъртвите души и несъответствията между действително живеещите в страната и тези, които се водят в избирателни списъци. Министерството на вътрешните работи, откакто сме член на Европейския съюз, не може да помогне на ГРАО в това отношение, защото не може да представи достоверни и изчерпателни списъци на напусналите страната и на завърналите се, тъй като не се контролират потоците между България и Румъния, между България и Гърция. Не се контролират също тези, които идват с въздушния транспорт от страни от Шенген и от Европейския съюз, защото тяхното влизане не се регистрира. Неслучайно е предложението МВР да отпадне изобщо от процеса, тъй като то не е в състояние и не е представило и списъка за референдума. То не може да го представи, не може да представи достоверен списък. Ако искаме да решим проблема с избирателните списъци и с мъртвите души, ние трябва да се концентрираме в системата на ГРАО, по която тя изготвя списъците. Например за мъртвите души в списъците МВР няма никакво отношение, защото никой не е задължен да уведоми МВР, че някой е починал в чужбина. За мен проблемът мъртви души е раздут. За избирателните списъци той разбира се, е реален, той е тревожен и потенциално създава предпоставки за манипулации, за дописване, за използване на тези лица за манипулиране на вота. Но МВР е последната спасителна сламка, която може да бъде използвана. Министерството на вътрешните работи е последната институция, която може да помогне в това отношение. Напротив, доказано е, че МВР само създава проблеми и то може само да ощети някого неправомерно, вместо да помогне на някого да упражни своето конституционно право. По данни от МВР могат да бъдат ощетени именно тези лица, за които Вие споменахте. Именно заради тях, госпожо Манолова, заради МВР, хора са били лишени от правото да гласуват на президентските избори. Точно заради МВР и участието на МВР в процеса, тъй като по данни на МВР те са били включени в забранителните списъци. Точно заради МВР всички хора се включват в забранителния списък. Те са били включени и за президентските избори. И затова много от тях не са могли да гласуват – именно заради намесата на МВР в изготвянето на списъците. Ако оставим единствено ГРАО да изготви списъците, поне този проблем няма да го има. И отделно трябва да се заемем спешно с решаването на проблемите с националната база данни и с достоверността на списъците в ГРАО. Но не и чрез помощта на МВР. Помощта на МВР е фалшива помощ. Тя е вредна. Благодаря.

Предложение на народните представители Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 накрая се добавя „и адреса в съответното населено място или изборен район”. 2. Точка 5 се отменя.”

Предложение на народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак да се създаде нов § 22а: „§ 22а. Член 60 се отменя.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това предложение касае чл. 60, който въвежда европейска уседналост за участие в изборите за Европейски парламент. За нас е абсолютно недопустима и противоконституционна разпоредба. Не може българските граждани да се делят на български граждани европейци и български граждани неевропейци. Всеки български гражданин е гражданин на Европейския съюз. Пише го в основополагащите договори. Всеки гражданин на страна членка е гражданин на Европейския съюз, независимо дали живее в Австралия, в Америка или в Монголия. Той е европейски гражданин. Като европейски гражданин той трябва да има право да гласува тогава, когато се решава за органа, наречен Европейски парламент, който решава проблемите на целия Европейски съюз на всички европейски граждани. Той има право да гласува за някого, който ще решава проблеми, които го касаят и него, тъй като той е европейски гражданин. Така че това ограничение е абсолютно недопустимо. Благодаря.

Предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак – да се създаде § 22б: „§ 22а. Член 60 се отменя.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 63, ал. 1 т. 3 се отменя.”

Предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак – да се създаде § 22в: „§ 22в. Член 64 се отменя.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря. Отново чл. 64 – уседналост за местни избори. Противоконституционен текст според нас, независимо че Конституционният съд не защити духа и буквата на Конституцията. Надяваме се в един бъдещ състав на Конституционния съд това да бъде сторено. Преди това имате последния шанс да го сторите – да отмените уседналостта за местни избори. Благодаря.

Предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Мая Манолова и група народни представители – да се създаде § 22а: „§ 22а. В чл. 67, ал. 3 думите „актуализирани прогнозни данни, предоставени от Националния статистически институт на база резултатите от последното преброяване на населението” да се заменят с „данни, предоставени от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 67, ал. 3 думите „актуализирани прогнозни” се заличават.”

По § 23 – предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак: В § 23 се създава текст като Вариант ІІ със следното съдържание: „В чл. 71, ал. 3 думите „областния управител” се заменят с „районния съд”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.

Предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак – създава се нов § 23а: „В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: „(6) В градовете не се допуска образуване на избирателни секции извън квартала, където е адресната регистрация по постоянен адрес на избирателите от съответната секция.” 2. Алинеи 6-9 се преномерират съответно.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 72, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 93, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация”.”

По § 24 – предложение на народния представител Петър Хлебаров, по допълнителния доклад: В § 24 се правят следните изменения и допълнения: ,,§ 24. Създава се нова т. 1 със следното съдържание: 1. В чл.74 се правят следните изменения: а) създава се нова ал.2 със следния текст: „(2) Секции извън страната се образуват само в държавите – членки на Европейския съюз.”; б) навсякъде в чл. 74 след думата „държава” се поставя тире и се добавя думата „членка”; в) алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 3, 4, 5 и 6; г) точка 4 на ал. 2, която става ал. 3, се отменя; д) текстът „При произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държавите – членки на Европейския съюз.” от т. 2 на ал. 4, която става ал. 5, се отменя. 2. Точките 1 и 2 стават съответно т. 2 и т. 3.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Екатерина Михайлова: „§ 24. В чл. 74 се създава ал. 6: „(6) Решенията по чл. 74 се обжалват пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им, която се произнася в срок от 24 часа. Решенията на Централната избирателна комисия могат да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в срок от три дни от обявяването им.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 18а: „§ 18а. В чл. 74, ал. 4, т. 1 и 2 числото „25” се заменя с „30”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С текстовете, които ще бъдат подложени след малко на гласуване, се създават допълнителни ограничения пред българските граждани да упражнят правото си на глас. Става дума за начина, по който се образуват избирателните секции в чужбина. Подобни предложения правихме и при приемането на Изборния кодекс – те бяха факт при изборното законодателство преди ГЕРБ. А именно – една по-широка възможност за българите, които живеят в чужбина, да упражнят правото си на глас чрез създаване на избирателни секции в населените места с по-големи български диаспори. Подчертавам, че тези текстове не се отнасят до Република Турция, където българите са компактно населени и няма проблем да съберат 20-100-200 или 500 заявления с искане да гласуват в изборния ден. Става дума за българите във Франция, Италия, Испания, Германия и за тяхната възможност да гласуват в населените места, в които има големи български диаспори. Нашето предложение е да са необходими 20 заявления за разкриване на избирателна секция. Напомням, че в предишни текстове направихме абсурдно предложението – със 100 заявления да бъдат открити избирателни секции, поради едно несъответствие, което ГЕРБ не пожела да отстрани (между различните срокове), а именно българите, които живеят в чужбина, могат да подадат заявление за гласуване и за създаване на избирателна секция в тяхното населено място в срок до 30 дни преди изборния ден. Ръководителят на съответното дипломатическо или консулско представителство се произнася за създаването на избирателна секция в населеното място 21 дни преди изборния ден, а списъците на българските граждани, които са поискали да гласуват в това населено място, се обявяват 18 дни преди изборния ден. Напомням, че хората имат право да поискат лично – писмено до съответното представителство и по електронен път, да бъдат създадени избирателни секции, което е нормално, за да бъде улеснено събирането на този висок праг от 100 заявления. Поне списъкът с подалите заявления да бъде публикуван преди решението за създаване на избирателна секция. Освен това се отхвърля и предложението на Синята коалиция – решението за създаване на избирателни секции да подлежи на обжалване. Забележете, че ГЕРБ иска да има последната дума и при определяне на избирателните секции. Преди два текста бе отхвърлено предложението на ДПС – съдът да се произнася срещу решението на кметовете за образуване на избирателните секции. Тоест те имат самоволното право да правят секции където поискат и областният управител, особено в случаите, при които е със същата политическа принадлежност (разбирайте ГЕРБ с кмета), не променя даже абсурдни кметски решения за създаване на избирателни секции. Тоест има тенденция при промените на изборното законодателство да се ограничи гласуването, избирателната активност, включително с ограничаване на възможността за създаване на избирателни секции и в чужбина, и със ситуирането на избирателните секции произволно, по прищявка на кмет или областен управител, без съдът да може да се произнесе по този важен за хората акт.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като предложението на госпожа Екатерина Михайлова е коректно. То касае възможността да се обжалват решенията на дипломатическите представителства за откриване на секции. В момента не си спомням някъде да има възможност да се обжалват тези решения, а те са много важни. Въпреки че може да са налице законовите изисквания и условия за разкриване на секция, по някаква причина ако дипломатическото ни представителство откаже или не разкрие такава секция, никой не може да обжалва. За мен това е недопустимо, защото неразкриването на избирателна секция някъде в чужбина лишава съответните наши български граждани, които биха желали да гласуват там, от тяхното конституционно право. Мисля, че неслучайно госпожа Екатерина Михайлова е предложила съвсем коректно този текст. Призовавам Ви да го подкрепите. Благодаря.

Вие сте двама човека и искаш прегласуване! Какво ще стане при прегласуването?!

Предложение на народния представител Екатерина Михайлова: Създава се нов § 24а – в чл. 75 се създава ал. 2: „(2) Решенията по чл. 75 се обжалват пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им, която се произнася в срок от 24 часа. Решенията на Централната избирателна комисия могат да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в срок от три дни от обявяването им.” Комисията не подкрепя предложението.

Колкото и да се натягаш – все тая!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук отново се касае за обжалване на решението на дипломатическото ни представителство – да разкрие или да не разкрие секция, когато има повече от 1000 заявили желанието си да гласуват – чл. 75. Това решение също трябва да може да бъде обжалвано по някакъв начин, ако бъде отказано, въпреки че има над 1000 заявления да се разкрие нова секция. Това е съществено нарушение на Изборния кодекс. Трябва да има възможност някой да обжалва. Иначе не сме направили нищо! Напълно коректно предложение! Съжалявам, че я няма госпожа Михайлова, за да си го защити. Благодаря.

Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители – да се създаде § 24а: § 24а. В чл. 76, ал. 3 след думите „кметове на общини” се добавя „кметове на райони”. Комисията не подкрепя предложението.

По § 25 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.

По § 26 има предложение на народния представител Георги Анастасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Георги Анастасов – създава се нов § 26: В чл. 82, ал. 3, т. 7 след думите „съдържащ имената”, думите „единния граждански номер” се заличават и се заменят с думите „уникалния идентификационен номер”. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пак се връщам на този идентификационен номер (единен). С него единственото, което искаме да направим, е да отстраним тези над 700 хил. мъртви души, за да пререгистрираме всички хора. Ако ги пререгистрираме всички, ще отпадне възможността обществото да се манипулира – дали ги има, дали ги няма тези стотици хиляди. Не мога да разбера защо Вие не го искате. Досега не чух нито един мотив защо не се иска този номер да бъде въведен еднократно и всеки български гражданин да го има? Това означава пререгистрация. Пак обяснявам. Ако беше направено през 1990 г., ако бяха сменени парите, тогава нямаше да има куфарчета, нямаше външнотърговските предприятия да бъдат източени. И ако ни бяхте послушали тогава, по-точно ако бяха ни послушали тогава, България щеше да бъде по друг начин. (Оживление и възгласи в ГЕРБ.) То е същото. Правилно. И ако сега послушате, ще изчезнат мъртвите души. Само че Вие не искате да се махнат. Вие искате да съществуват. Всеки, който има мнозинство, иска да съществуват. Иначе по друг начин няма как да се решат. Единствено пререгистрацията може да реши този проблем. Но понеже вече веднъж не е прието, безсмислено е да Ви го обяснявам. Оттеглям това предложение – да не се гласува, защото веднъж е отхвърлено, но ще остане в аналите, че ние сме поискали пререгистрация на всички български избиратели, за да изчезнат мъртвите души. Само че Вие не го искате. Вас Ви е страх от това.

Госпожо председател, пропуснах да...

Предложение на народните представители Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 82, ал. 3, т. 7 се създава изречение трето: „Всеки избирател може да участва само в една подписка.”

Трябва да се каже „за образуване на коалицията”, а не „за създаване на коалицията”.

По § 27 има предложение на Фидосова, Ципов, Радев, Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който е отразен на систематичното му място в § 4 и в чл. 33, ал. 3. Комисията предлага следната редакция на § 27, който става § 23: „§ 23. В чл. 95, ал.5, т. 6 след думата „сметка” се добавя „след решението за създаване на коалицията”.”

По § 28 има предложение от народния представител Георги Анастасов: В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Всяка партия, коалиция и инициативен комитет, които участват в изборите и нямат свой представител в ЦИК, имат право да регистрират към Централната избирателна комисия по един свой застъпник не по-късно от 30 дни преди изборите.” 2. Останалите алинеи се преномерират. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Яне Янев и група народни представители: Към § 28, т. 4: текстът на предложената ал. 8 на чл. 101 се заменя със следния текст: „(8) Когато едно лице бъде регистрирано като застъпник от повече от една политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет, действителна е първата по време регистрация.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Фидосова, Ципов, Радев, Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 24: § 24. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Кандидатските листи на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети могат да имат застъпници, които ги подпомагат и представляват интересите им пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Една кандидатска листа може да бъде представлявана от един застъпник в една избирателна секция в изборния ден.” 3. В ал. 3 думите „кандидатите, включени в една кандидатска листа, включително кандидатите за кметове, издигнати от” се заменят с „кандидатските листи за общински съветници и за кметове на”, а думите „на двама застъпници” се заменят с „един застъпник”. 4. Създават се ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11: „(4) Общият брой на застъпниците на всяка кандидатска листа на партия, коалиция от партии и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район. (5) Застъпниците се регистрират до изборния ден по предложение, подписано от представляващия партията или представляващите коалицията от партии лица или от изрично упълномощени от тях лица. Предложението на инициативния комитет се подписва от представляващото инициативния комитет лице. В случаите, когато предложението се подава от упълномощени лица, се представя и съответното пълномощно. (6) Застъпникът предава удостоверението си на секционната избирателна комисия, която проверява данните в него и го прилага към списъка за вписване на застъпниците. Удостоверението е неразделна част от списъка. (7) Имената и единният граждански номер на застъпника се вписват от секционната избирателна комисия в списъка за вписване на застъпниците, след което застъпникът се подписва. Този списък се подписва и от председателя и секретаря. (8) Едно лице може да бъде застъпник само на една кандидатска листа в една избирателна секция. Избирателната секция, посочена в удостоверението на застъпника, не може да се променя. (9) За застъпник може да бъде регистрирано лице, което е навършило 18 години, не е поставено под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. (10) Всяка партия, коалиция от партии и инициативен комитет може да регистрира допълнително застъпници, които да заместят застъпници по ал. 5. Общият брой на допълнителните застъпници на всяка кандидатска листа на партия, коалиция от партии и инициативен комитет може да бъде до една трета от броя на избирателните секции в съответния изборен район. Допълнително регистрираният застъпник замества застъпник, когато не се яви в изборния ден или когато има предложение за заместване, направено от партия, коалиция от партии или инициативен комитет преди изборния ден или в изборния ден. Районната, съответно общинската избирателна комисия издава удостоверение на допълнително регистрирания застъпник, в което вписва имената на заместения и отбелязва, че удостоверението на заместения застъпник се обезсилва. (11) Алинеи 1-10 се прилагат и за застъпниците извън страната.”

Тук също не мога да схвана Вашата логика защо отхвърляте да има застъпници в Централната избирателна комисия на партиите, които не са парламентарно представени? Защо Ви е страх тези застъпници да ги включите, за да наблюдават дали са честни изборите и дали честно Централната избирателна комисия, респективно компютърният център правилно отразява резултатите от избора? Нима е страшно вътре да участват? Нима когато участват в районните избирателни комисии, те пречат, или когато участват в общинските избирателни комисии, пречат, или когато са в секционните комисии, пречат?

Винаги пречат.

Винаги ще пречат, разбира се, на тези, които искат да спечелят еднократно изборите с 99.999% (силен шум и реплики от ГЕРБ), само че това време мина. Заради това най простото нещо е, ако искате да бъдете наистина демократични, подкрепете предложението да има застъпници.

Триста и двайсет партии – всеки като прати по един...

Само тези, които участват. За тези, които не са разбрали предложението, обяснявам: на последните избори са участвали 24 коалиции и партии – 24, от които 6 партии са имали право да участват в Централната избирателна комисия. Тоест само 18 застъпници и те ще пречат? Не, това, което казвате, е несериозно. Защо да нямат право, пак подчертавам, защото другите са в Централната избирателна комисия като членове?

Защото хората са ги избрали и са дали гласовете им.

Ами, по същия начин рано или късно някои хора ще изпаднат в същото състояние и тогава вече ще си спомнят какво предложение сме направили за Централната избирателна комисия – да има застъпници. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това, което се прави, продължавам да твърдя, не е демократично, но това е Ваше решение.

По § 29 има предложение от народния представител Яне Янев и група народни представители. Към § 29 – в текста на предложената ал. 2 на чл. 101а след думата „надвишава броя” се заменят с думите „надвишава удвоения брой”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 25: „§ 25. Създава се чл. 101а „Представители на партии, коалиции от партии и инициативни комитети Чл. 101а. (1) В избирателна секция в изборния ден може да присъства само един представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет. (2) Общият брой на представителите на партия, коалиция от партии и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район. (3) Всяка партия, коалиция от партии или инициативен комитет изготвя списък с имената, единния граждански номер, номер и дата на пълномощното на лицата, които са упълномощени да ги представляват в изборния ден. (4) Списъкът по ал. 3 се подписва и предава до изборния ден на районните, съответно общинските избирателни комисии в съответния изборен район от представляващия партията или представляващите коалицията от партии лица или от изрично упълномощени от тях лица. Когато списъкът е от инициативен комитет той се подписва от представляващото инициативния комитет лице. В случаите, когато предложението се подава от упълномощени лица се представя и съответното пълномощно. (5) Районните, съответно общинските избирателни комисии публикуват списъка на интернет страницата си при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (6) Представителят на партия, коалиция от партии и инициативен комитет се легитимира с издаденото му пълномощно. Имената, единният граждански номер, номера и датата на пълномощното на представителя на партията, коалицията от партии или инициативен комитет се вписват от секционната избирателна комисия в списъка за вписване на представителите. Този списък се подписва от председателя и секретаря. (7) Представителите на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, като на бял фон с черни букви се изписва качеството им. Представителите, които носят отличителни знаци извън одобрените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от избирателната секция с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да се обжалва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С ал. 5 на този член продължава опитът на управляващите да контролират целия процес. Ясно е, че трябва да бъде въведен ред в регистрирането на застъпници, в регистрирането на политически представители, че техният брой трябва да бъде ограничен. По тези теми между парламентарните групи имаше консенсус. Желанието предварително публично да бъдат оповестени както имената на застъпниците, които са закрепостени с определени секции, така и в ал. 5, имената на политическите представители на партиите, говори само за едно – желанието на управляващите да контролират и ЦИК-овете, и застъпниците по секции, и политическите пълномощници на партиите. Това не е параноя. Доказателство за това е случилото се по време на провеждането на референдума, където на редица места дни преди провеждането на референдума МВР е искало от районните избирателни комисии имената и пълните лични данни на членовете на секционните избирателни комисии. Резултатът е, част от тях, особено на такива, които са на държавна служба, се е наложило да се оттеглят от участие в изборите. Не е в интерес на честността на вота представителите на партиите, които се регистрират в Районната избирателна комисия, да бъдат публично обявявани, предвид възможността те да бъдат контролирани, да бъдат натискани и да се прави опит да се влияе върху тях предварително, какъвто е случаят и със застъпниците. Изключвам управляващите и казвам: всяка недобросъвестна организация, която има интерес от това да контролира изборите и да използва всякакви методи и средства, ще може да се информира изцяло кои са лицата, които в един избирателен район ще бъдат ангажирани с изборния процес. Имената на членовете на ЦИК-овете, застъпниците по секции и забележете – и политическите представители. Идеята да се сложи ред в регистрирането на застъпниците и на представителите на партиите беше да се избегне възможността от купуване на гласове и контрол на вота. Сега с тези текстове се създава възможност за контрол върху застъпниците и върху представителите с всички уродливи форми, на които сме били свидетели до този момент – натиск, заплашване, изнудване, купуване, провокиране и прочие. Извинявайте, защо е нужен този текст? Уважаема госпожо председател, правя формално предложение за отпадане на ал. 5 от този текст по съображенията, които развих.

Комисията предлага да се създаде нов § 26: § 26. Създава се чл. 101б: „Наблюдатели Чл. 101б. (1) Централната избирателна комисия регистрира до изборния ден наблюдателите – членове или изрично упълномощени представители на неправителствени организации, въз основа на заявление, към което се прилага списък с имената, единния граждански номер и пълномощните на упълномощените членове или на изрично упълномощените представители на организацията. (2) Заявлението и списъкът се подписват и предават в Централната избирателна комисия от представляващия съответната регистрирана неправителствена организация или от изрично упълномощено от него лице. Когато заявлението и списъкът се подават от упълномощено лице се представя и съответното пълномощно. (3) Общият брой на наблюдателите, регистрирани от една неправителствена организация, не може да надвишава броя на избирателните секции в страната. (4) Централната избирателна комисия регистрира като наблюдатели и чуждестранни представители въз основа на искане от Министерството на външните работи, към което се прилага списък с имената им. (5) Списъкът с имената на представителите, съответно упълномощените членове или изрично упълномощените представители, регистрирани като наблюдатели, се публикува на интернет страницата на комисията при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (6) Наблюдателят се легитимира с издаденото му удостоверение. Наблюдателят представя удостоверението си на секционната избирателна комисия, която проверява данните в него и ги вписва в списъка за вписване на наблюдателите. Този списък се подписва от председателя и секретаря. (7) В случаите по чл. 20а от регистрираните като наблюдатели за съответния вид избор български неправителствени организации може да присъства не повече от по един наблюдател. (8) Наблюдателите са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, като на бял фон с черни букви се изписва качеството им. Наблюдателите, които носят отличителни знаци извън одобрените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от избирателната секция с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да се обжалва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно. (9) За дейността си наблюдателите не могат да получават възнаграждение от партии, коалиции от партии, инициативни комитети и техните кандидати.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С този текст, който регламентира участието на наблюдатели в изборния процес, продължава опитът на управляващата партия да наложи пълен контрол върху всички субекти в процеса. (Реплики.) Да, трябва да има правила за регистрация на застъпници, на политически представители и на наблюдатели, но абсолютно излишно публичното обявяване имената на всички наблюдатели, както е напълно излишно, приетото за представителите на политическите партии, които не са закрепостени към определена секция – да бъде отбелязвано кой политически представител коя секция е посетил, тоест упълномощаваме хора, които да следят за честността на вота, и във всяка една секция, в която влязат, първата работа на секционната комисия е да отбележи кой е влязъл, кога е влязъл и какво е правил.

В целия свят е така.

Този контрол върху всички субекти на процеса... (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.) Да, ти си показваш удостоверението. Без удостоверение нямаш работа там, но защо трябва да запишеш всички наблюдатели, които през деня се легитимират с удостоверението, и всеки който е влязъл? Защо трябва предварително да обявиш списъците на представителите и на наблюдателите? (Шум и реплики. Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Ако някой ми направи реплика за някои от неправителствените организации – ще се наложи и аз да кажа някои неща, но за сега се въздържам от този коментар, който е извън рамките на обсъждания текст. Просто искам да кажа, че прекаленият контрол и информираност на управляващите за всички, които са свързани с изборите, предполага не особено чисти намерения за въздействие върху тях. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Преминаваме към основния доклад. Параграф 30 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 27: „§ 27. В чл. 102, ал. 2 изречение второ се изменя така: „когато е заличена регистрацията на независим кандидат прекратяването е в сила и за неговите застъпници”.”

Параграф 31 – комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 28: „§ 28. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „служба” се добавя „с изключение на кандидатите за общински съветници”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Кандидатите за общински съветници, които заемат държавна служба, задължително ползват отпуск за дните, през които в работно време участват в мероприятия на предизборната кампания.” 3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. 4. Досегашната ал. 5 стават ал. 6 и в нея думите „ал. 1-3” се заменят с „ал. 1, 3 и 4”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не подкрепяме този текст, защото следва наистина кандидатите за изборни длъжности, които са държавни служители, да преценят необходимостта да участват в предизборната кампания и да не им се създават възможности за влияние чрез позицията, която заемат, върху избирателите и върху предизборния процес. Досегашният ред, който караше участниците и кандидатите за публични изборни длъжности да излязат в служебен отпуск за времето на предизборната агитация, сега се променя, като се заменя с ангажимента да ползват отпуск само в дните, в които са ангажирани с мероприятия по предизборната кампания. Това е некоректно, защото косвено създава възможности лицата, които са кандидати, чрез държавната служба, която упражняват, да влияят върху гражданите в определена посока за предстоящите избори. Според нас тези текстове и текстовете, които не забраниха ясно предизборната агитация във всички държавни учреждения, създават възможности за неправомерно използване на властта за влияние върху избирателите в предизборната кампания. Заради това конкретно не подкрепяме този текст и смятаме, че досегашният ред беше по-справедлив и осигуряваше повече обективност на изборния процес.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Не знам от какво е продиктувано разграничението между кандидатите – тези които, се кандидатират за общински съветници, да бъдат третирани по-различен начин от всички останали!? (Реплики.) Мисля, че те имат право да участват изцяло в предизборната кампания наравно с всички останали?! Защо само за тях да има такова изключение – само в дните, когато участват в мероприятия на предизборната кампания тогава да ползват отпуск? Мисля, че кандидатите за общински съветници участват пълноценно в предизборната кампания, заедно с всички останали кандидати – за кметове на населени места, за кметове на общини. Те трябва да разясняват всеки ден по време на предизборната кампания и да участват в предизборните мероприятията. Затова този параграф трябва да бъде отхвърлен според мен. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Виждам логиката, която сте включили в предложените тестове и не мога да проумея какъв юридически гений е предложил такива безумни, технически неизпълними предложения. Каква е логиката на този тест? Логиката на този текст е да се вмени задължение на кандидата, когато той участва в кампанията чрез службата, която заема, чрез длъжността, която заема, да не може да влияе на изборния процес. Тук виждам едно неясно предложение, което сте включили, че на практика е абсолютно неизпълнимо – задължително ползват отпуск за дните, през които в работно време участват в мероприятие на предизборната кампания. А нима в една предизборна кампания няма дни, в които няма мероприятия? Ето един съвсем условен пример, който ми идва в момента на акъла – един директор на НАП нима всеки ден, когато отиват при него граждани, в разговорите с тях той не участва пряко в предизборната кампания? Нима не може да им повлияе?! Защо предлагате такива абсолютно технически неизпълними и безумни текстове? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Давам Ви един пример. Той няма да отиде на площада да се среща с хората, а те отиват при него в кабинета му и той реално не участва в предизборната кампания. Или пък един служител в общината?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Защо създавате практика, която ще вкара изборния процес в такива дебри, които видяхме по времето на президентските и местните избори? (Шум и реплики.) Не мога да разбера защо от залата има толкова арогантни подхвърляния и забележки, при положение че видяхте как се окъкахте на президентските и на местните избори?! (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи „Е-е-е-!”) Нямаше телевизия – не само в България, но и в Европа, която да не показваше Вашите депутати как разнасят чувалите с бюлетини. (Възгласи „Е-е-е-!”) Как бюлетините плуваха в река Марица...

...как вадеха чувалите с бюлетини от кошовете с боклук...

И Вие в момента имате арогантността, с това голямо самочувствие, да ми подхвърляте забележки по отношение на това, което създавате като безумие в този текст. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)

По § 32 има предложение на народния представител Яне Янев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.

Предложение на народните представители Искра Фидосова, Красимир Ципов, Емил Радев и Димитър Лазаров за създаване на параграфи по § 32а, § 32б и § 32в. Предложението е оттеглено по § 32а, т. 1, § 32б и § 32в, т. 1. Комисията подкрепя предложението в останалата част. Комисията предлага да се създадат нови § 29 и 30: „§ 29. В чл. 108, ал. 2 числото „32” се заменя с „35”. § 30. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, т. 6: а) в буква „г“ накрая се добавя „и адреса в съответния изборен район”; б) буква „д“ се отменя. 2. В ал. 2 числото „32” се заменя с „35”.”

Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители да се създаде § 32а: „§ 32а. В чл. 122, ал. 2 след думата „община” се добавя „или район”.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Искра Фидосова, Красимир Ципов, Емил Радев и Димитър Лазаров за създаване на § 32г и 32д: Предложението е оттеглено по § 32д, т. 1. Комисията подкрепя предложението в останалата част. Комисията предлага да се създадат нови § 31 и 32: „§ 31. В чл. 125 ал. 7 се изменя така: „(7) Решението на общинската избирателна комисия по ал. 6 може да се обжалва пред Централната избирателна комисия в срок до 24 часа от съобщаването му. Централната избирателна комисия се произнася в срок до 24 часа от постъпване на жалбата с решение, което не подлежи на обжалване.” „§ 32. В чл. 126 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 5 буква „в” се отменя. 2. В ал. 3 числото „32” се заменя с „35”.” Позволете ми, госпожо председател, по § 31 в чл. 125, ал. 7 да направя предложение за редакция на ал. 7: „(7) Решението на общинската избирателна комисия по ал. 6 може да се обжалва пред Централната избирателна комисия по реда на чл. 33, ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 33 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4, чл. 33, ал. 3.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. В бързината изтървахме един важен текст, а именно ал. 3.

Този текст го има на друго място.

Този текст е много важен и тази...

На § 34.

Не, не, не!

Така е. Видях, че този текст е много важен и той не бива да се отхвърля с лека ръка.

Именно. В текста на вносителя...

Да, в текста на вносителя има една ал. 3, която трябва да остане, не трябва да се отхвърля, това имам предвид. Явно всички сме изморени и...

С този бърз ритъм, с който водите заседанието, човек не може да следи... (Шум и реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, този текст е много важен и ал. 3 въвежда забрана за предизборна агитация в държавните и общински учреждения, институции, училища, болници, предприятия и търговски дружества с държавно и общинско участие. Ако го отхвърлите, това означава, че разрешавате тази агитация. Не вярвам това да е Вашето желание, иначе ще стане скандал. Затова правя предложение за прегласуване. Благодаря.

Предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак за § 35. (Шум и реплики.)

По начина на водене.

Предложение на народните представители Бисеров, Метин и Казак по § 35: В чл. 133, ал. 2 се създава ново изречение: „При необходимост и ако се осигури превод, на предизборни събрания и митинги може да се ползват и други езици, освен българския.” Комисията не подкрепя предложението. (Шум и оживление.) Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 33: „§ 33. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „техните застъпници” се заменят с „застъпниците”. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Не се допуска предизборна агитация в държавните и общинските учреждения и институции.” 3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”

Благодаря. Уважаема госпожо председател, с абсолютно неаргументирани, измислени доводи, Вие удължавате отвъд решението на Народното събрание времето за пленарно заседание. В 19,00 ч., след многократно удължаване на работното време, Вие трябваше да ударите камбаната. Това заседание оттук нататък вече се провежда против решението на Народното събрание и Вие, ако продължите заседанието, ще нарушите решение на Народното събрание. Обръщам Ви сериозно внимание, Вие сте председател на Народното събрание, Вие трябва да следите за това Народното събрание да спазва своите решения. Обръщам Ви внимание по начина на водене да прекратите незабавно заседанието и да го подновите утре в 9,00 ч. Благодаря.