26 февруари 2013 г.

Госпожо председател, моля, подложете на гласуване това наше предложение.

Да – чл. 45, ал. 2, т. 1.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Повече от седмица агонията на настоящия парламент фокусира внимание – агония, започнала не с оставката на правителството и не с големия и справедлив протест и гняв на хората, излял се по улиците на повече от 35 града в страната на 17 февруари. Агонията започна тогава, когато мнозинството в този парламент се превърна в послушно оръдие дори не на правителството, а на един човек от правителството и управлението. Безропотно и послушно оръдие, поглъщащо обидите и пренебрежението и приемащо потъпкването на ценности и принципи в името на четирите години спотайване в удобствата на властта и на възможностите, които тя открива за далавери и забогатяване. Хората в страната ставаха все по-бедни, социалното неравенство растеше, мизерията заемаше отчайващи нива, но мнозинството градеше своята паралелна реалност и режеше ленти. Убеждаваше ни, че Европа се е прехласнала по българското финансово чудо, премиерът раздаваше съвети на европейските лидери, а Народното събрание потъваше в безвремие, следвайки дневен ред, наложен от безмълвно мнозинство, ползващо удобното извинение за експедитивност, бързина и количество. Законодателният конвейер бълваше продукция, а фактът, че лошото качество на законите и противоконституционните и лобистки текстове растеше главоломно, очевидно не го притесняваше. Разминаванията между проблемите и очакванията на хората ставаше все по-осезаемо, но едновременно с него все по-видими ставаха високомерието и самодоволството на ГЕРБ до момента, в който търпението се изчерпа, гневът измести страха, а отчаянието се превърна в основен мотив за мнозинството хора. Безпътицата изкара хората на улицата и помете напудрените послания на министри и депутати от ГЕРБ. Уж непоклатимото правителство рухна, а министър-председателят остави стъписани и министрите си, и парламентарното мнозинство. Остави, ако не стъписан, то дълбоко изненадан и президента на страната. В дните от началото на протестите през месец януари управляващите демонстрираха пълна неадекватност и присъщата им липса на чуваемост. Нищо от онова, което искаха протестиращите и е пряко свързано с живота им всеки ден, с оцеляването им, не пробиваше плътните стени на пленарната зала. Декларациите на опозиционните парламентарни групи и предупрежденията на Парламентарната група на Коалиция за България за настъпващата дълбока икономическа, социална и политическа криза не смущаваха равнодушието на депутатите от мнозинството. До 19 февруари, когато протестите бяха окървавени, и мнозинството се изправи пред истината, че ще бъде пометено. Дали управляващите осъзнаха необходимостта от разбиване на рутината и намиране на решение на основните проблеми на хората със социална и икономическа насоченост? Не! Вижте днешния дневен ред и отбележете не само колко е далече от позициите, изразени на политическите консултации при президента на 22 февруари. Този дневен ред е толкова далече от картината извън Народното събрание, че дори и присмех не заслужава. Той е неадекватен и е проява на безотговорност към ситуацията в страната. Парламентарната група на Коалиция за България предлага като точки в дневния ред за работата на Народното събрание – ако не днес, то за тази седмица, и това е усилие, което трябва да направи ръководството на Народното събрание: 1. Приемане на следните спешни решения: - първо, забрана на прекъсването на електроснабдяването на българските граждани за три месеца; - второ, въвеждане на двустепенни тарифи за потребление на електроенергия с въвеждане на ниска цена за дневна електроенергия до 75 киловатчаса и нощна електроенергия до 150 киловатчаса на месец – потреблението над тези лимити се заплаща по текущи цени; - трето, изтегляне на средствата от бюджета, предвидени за есента на 2013 г., като разплащания за енергийни помощи, за пролетта на тази година, тоест над 300 хиляди български домакинства да получат помощ за заплащане на сегашните непосилно високи сметки. 2. Промени в Закона за енергетиката, позволяващи коригиране на цената на електроенергията повече от веднъж годишно. 3. Налагане на мораториум върху текущи сделки на държавата, свързани с преотреждане и застрояване на терени по Черноморското крайбрежие и територии в националните паркове, и прекратяване на процедурите за преотдаване и отдаване на концесии. 4. Приемане на решение от Народното събрание, първо, за гарантиране прозрачността на изборите, като поиска пълна мисия от наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за предстоящите предсрочни парламентарни избори. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Второ решение – за включване на граждани, представители на неправителствени организации и на политически партии от Българския парламент в ръководството на „Информационно обслужване”, както и незабавно отстраняване на председателя на Съвета на директорите на „Информационно обслужване”. (Ръкопляскания от левия блок.) Уважаеми дами и господа народни представители, днес са ни необходими бързи мерки, включително да се гарантира нормалната и редовна работа на болниците в страната и решения за най-острите проблеми на хората! Необходимо е разпускане на Парламента до края на седмицата, назначаване на служебен кабинет в началото на следващата седмица и насрочване на предсрочни парламентарни избори до края на месец април!” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от левия блок.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, първо правя процедурно предложение за допускане в залата на Народното събрание на Евгения Харитонова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, госпожа Валентина Илиева – началник на отдел в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”.

Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 1 февруари 2013 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 – предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев: „Параграф 1 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров: „Създава се нов § 1: „§ 1. В чл. 1 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „Чл. 1. (4) Законът се прилага и за обекти от значение за националната сигурност, определени в специален нормативен акт, доколкото това не противоречи на системите им за сигурност.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 3, ал. 2 думата „индикативна” се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 5, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 13 думите „чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4” се заменят с „чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1”. 2. В т. 17 думите „водогрейните котли” се заменят с „отоплителните инсталации с водогрейни котли”. 3. Създава се нова т. 18: „18. участва в разработването на методики за оценяване на енергийните спестявания;”. 4. Създава се т. 19: „19. изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира на всеки три години;”. 5. Досегашната т. 18 става т. 20.”

Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 7, в т. 2 и 3 думата „индикативни” се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.

По § 6 има предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев: „В § 6, чл. 8а т. 4 се изменя така: „4. политиките и механизмите, в това число финансови, за насърчаване привеждането на сгради в експлоатация към критериите за сгради с близко до нулево потребление на енергия и за изграждането на нови сгради при спазване на същите критерии.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8. Чисто техническа редакция – в § 6 за чл. 8а, който е граничен, предлагам следното: по вносител е „създава се нов чл. 8а”, просто да уточним: „В Глава втора, Раздел ІІ се създава чл. 8а:”. Уточняваме къде е чл. 8а – в коя глава и раздел.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.

По § 8 има предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев – § 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Червенкондев, Караянчева, Андонов, Грозданов, Иванова, Митева, Данев, Стоев, Гюзелев и Божилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на § 8 да се раздели на отделни параграфи 10 и 11 със следната редакция: „§ 10. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. (1) Националните цели за енергийни спестявания, националните междинни индикативни цели и редът за тяхното определяне, начинът за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания, както и редът и условията за актуализиране списъка на лицата и определените им индивидуални цели се определят с наредба на Министерския съвет. (2) Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изискванията към методиките за оценяване на енергийните спестявания след изпълнението на допустимите мерки, формата и редът за издаване на удостоверения за енергийни спестявания, както и редът и условията за разработване и утвърждаване на методиките се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.” § 11. Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) Националните цели за енергийни спестявания и националните междинни индикативни цели за енергийни спестявания се разпределят като индивидуални цели за енергийни спестявания и индивидуални междинни индикативни цели за енергийни спестявания с плановете за действие по чл. 8 между: 1. търговците с енергия; 2. собствениците на сгради по чл. 19; 3. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2. (2) При изпълнение на индивидуалните цели и индивидуалните междинни индикативни цели търговците с енергия могат да осигуряват предлагането на енергийни услуги на конкурентни цени или да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други специализирани фондове, програми, мерки, схеми и механизми, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайни потребители на енергия, включително да сключват споразумения с бенефициенти. (3) Търговците с енергия са длъжни да се въздържат от всякакви дейности, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийни услуги и на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност. (4) За изпълнение на своите цели търговците с енергия могат да изпълняват хоризонтални мерки, целящи повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители, като информационни и рекламни кампании. (5) Лицата по ал. 1 отчитат изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания след оценка на тези спестявания по реда на чл. 52.”

По § 9 има предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев: „В § 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл.13 т. 1 се изменя така: „1. сертифициране на нови сгради преди въвеждането им в експлоатация;”. 2. В чл. 13 т. 4 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов: „В § 9 се правят следните изменения и допълнения: Чл.13 се изменя така: „Чл. 13. Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са дейностите, свързани с: 1. оценка за съответствие на инвестиционните проекти с нормативните изисквания за енергийна ефективност в това число анализ за въвеждането на алтернативни високоефективни инсталации за производство и/или доставка на енергия; обследване за енергийна ефективност (или енергиен одит); издаване на сертификати за енергийни характеристики на сградите; 2. обследване за енергийна ефективност (или енергиен одит) на промишлени системи; 3. проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради; 4. енергиен мениджмънт; 5. подобряване на енергийните характеристики на външно осветление (улично, парково и др.)”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров: „В § 9 се правят следните изменения и допълнения: Член 13 се изменя така: „Чл. 13. Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са дейностите, свързани с: 1. оценка за съответствие на инвестиционните проекти с нормативните изисквания за енергийна ефективност в това число анализ за въвеждането на алтернативни високоефективни инсталации за производство и/или доставка на енергия; обследване за енергийна ефективност (или енергиен одит); издаване на сертификати за енергийни характеристики на сградите; 2. обследване за енергийна ефективост (или енергиен одит) на промишлени системи; 3. проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради, и 4. енергиен мениджмънт”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно законът, който гледаме – Законът за енергийната ефективност, е от изключително значение. И неслучайно в съвсем спешен порядък той ще бъде гледан в последните дни на Четиридесет и първото Народно събрание. Искам да отбележа, че той влиза в пленарната зала със закъснение от около година и половина съгласно поставените срокове от Европейската комисия в съответните директиви. До голяма степен да бъде преодоляно това закъснение е стремежът чрез спешното гледане на законопроекта днес. Защото в противен случай сме заплашени от съда на Европейския съюз със санкции около 3 млн. лв. годишно, тоест 6 млн. лв. – санкции, които по никакъв начин не трябва да бъдат допуснати. Отбелязвам обаче, че това закъснение от година и половина лиши Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от задълбочено разглеждане на този законопроект. В днешния ден аз няма чрез поредицата от предложения, които съм направил, да спъна приемането на законопроекта. Декларирам, че си оттеглям предложенията. Това означава по-нататък моите предложения да не бъдат четени, но ще отбележа, че законопроектът е въведен по начин, че няма пълно съответствие с директивите на Европейския съюз. Веднага вземам примера, който ми се дава с § 9 по вносител, където се говори за „сертифициране, за енергийна ефективност на нови сгради”. Това понятие в този вид не съществува в основната директива, свързана с енергийната ефективност – Директива 2010/301 на Европейския съюз, където изрично се говори за сертификат за енергийни характеристики. Понеже това не е отчетено коректно от вносителите, се получава така, че в § 9 по вносител (говоря за сертифициране за енергийна ефективност на нови сгради), а малко по-нататък – в новия чл. 15а, се говори за сертификат за проектни енергийни характеристики. Там вече се говори за енергийни характеристики. Считаме, че в законопроекта има и доста други несъответствия и непълноти, които очевидно в следващото Четиридесет и второ Народно събрание вероятно още в първите шест месеца от неговото функциониране ще се наложи да бъдат коригирани. Отбелязвам това като общо изказване, господин заместник-председател на комисията, а Вас, госпожо председател, Ви информирам, че оттеглям моите предложения за изменения по текста, защото очевидно не е моментът за провеждане на такива разисквания. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! В заседанието на Икономическата комисия изключително подробно разгледахме абсолютно всички предложения и текстове. На заседанието присъстваха както министърът на икономиката, енергетиката и туризма, така и представители от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за които също се отнасят тези текстове по сертифицирането на новите сгради. Разгледахме всички предложения и тяхното съответствие с Директивата за енергийна ефективност. Всички експерти, всички колеги считаме, че текстовете са абсолютно добре хармонизирани с директивата. Не съм съгласен с Вас, че текстовете са с пропуски. Напротив, считам, че са намерили разумния баланс за защита на потребителите в постигането на целите на държавата за подобряване на енергийната ефективност, за нулевото потребление. Това, което конкретно казвахме за обследването на енергийната ефективност – право на всяка държава е да прецени по какъв начин да въведе изискванията на европейските директиви, в това число и по енергийната ефективност, съобразно националните законодателства в съответната държава. Това не противоречи по никакъв начин. Обследването на сгради разглежда сградите като интегрирани системи, в които разходът на енергия е резултат на съвместното влияние на много фактори. Изчисляването на енергийните характеристики се извършва с цел определяне на потреблението, икономията на енергия и топлосъхранението в сгради, определяне на нивото на енергийната ефективност на сградите, оценяването и съответствието на всеки инвестиционен проект за строеж, съставяне на енергиен паспорт и на сертификат на сградите. Посочените фактори влияят върху качеството на микроклимата, определянето на енергийните потоци и формират обща енергийна ефективност на сградата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червенкондев, няма да влизам в дискусията по същество. Отново повтарям, не е моментът, в последните дни на Народното събрание, да започнем тази дискусия, защото може да излезем извън рамките на днешния ден. Искрено съжалявам, че миналата сряда, когато законът беше гледан в комисията, абсолютно неотложни ангажименти като народен представител ме възпрепятстваха да участвам в разискванията. Все пак ще се съгласите, трудно е да се приеме, че текстове, оформени в доклад от 90 страници, са били приети в резултат на съществена дискусия и с убедеността на членовете на комисията. Запазвам своите резерви, но отново заявявам, че впоследствие, в първите шест месеца, когато се види как този закон ще заработи и се открият съответни пропуски, следващото Народното събрание трябва да подходи конструктивно и да промени това, което не е в съответствие с европейските директиви. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин Червенкондев, предварително се бяхме разбрали, че между първо и второ четене някои наши предложения, които са в унисон с директивите и в интерес на обществеността, ще бъдат приети. Съжалявам, че в комисията, която беше проведена преди малко, ни задържаха малко повече и не можах да взема отношение по § 1, където сте отхвърлили нашите предложения. Наистина правите много сериозна грешка, като махате търговците. По стария закон търговците имаха задължения, определяйки крайните индикативни цели, да могат да отделят определени средства, които да вложат в енергийната ефективност към крайните потребители. Разбира се, това влиза в цената на електрическата енергия, но те имаха задължение да отделят поне 1% от оборота на енергията, която продават на крайния клиент, от които да отделят в отделен фонд и да могат да си направят съответните мероприятия по енергийна ефективност. Разбира се, че този закон, както преди малко каза и господин Иванов, ще го приемем днес с основната идея да транспонираме Директива 31 и да избегнем наказателните процедури от Европейския съюз. Това не означава, че не трябва да кажем на управляващите, че между първо и второ четене имаше време да се поправят грешките. Учудвам се защо не сте приели моето предложение: § 9 с чл. 13, т. 1 – сертифициране на енергийна ефективност в нови сгради преди въвеждането им в експлоатация. Мотивите са ясни. Освен досегашният списък на дейности по повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд, въведен със старата Директива 91, новата директива за енергийните характеристики на сградите предвижда издаване на сертификат за енергийна ефективност на сгради по време на тяхното изграждане, нали така, господин Червенкондев, удостоверяващ съответствието на строежа на новата сграда от гледна точка на вложените в хода на строителството материали с изискванията на енергийната ефективност, заложени в частта „Енергийна ефективност на проекта.” Именно поради тази причина Директива 31 не дели сградите на стари и на нови, не въвежда критерии за това кои сгради са стари, кои нови, а въвежда задължения за сертифициране на сградите в процес на строителство и външни сгради в експлоатация. Поради тази причина направеното от вносителя предложение по т. 1 на чл. 13 не съответства на тази директива и затова ние предлагаме тя да отпадне. Благодаря.

Аз мисля, че достатъчно добре казах, господин Червенкондев, но не знам защо в комисията не сте го взели под внимание?

Предлагам „сертифициране за енергийна ефективност на нови сгради преди въвеждането им в експлоатация” да отпадне.

Да, разбира се, те са две предложения.

Господин Аталай, разгледахме детайлно Вашето предложение, както и на колегите Иванов, Нинова, Димитров и Овчаров. Пак Ви казвам – имаше представители и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предлагате, след като се изгради сградата, веднага да се направи още едно сертифициране, с което да се обследва дали проектът на възложителя, който е одобрен, е изпълнен точно така. В случая това, което разгледахме, е, че когато се започва нова сграда, тя се проектира по новите норми за енергийна ефективност и тези проекти се одобряват от проектанта при разрешението за строеж. По време на строителството на тази сграда възложителят и строителят са длъжни да изпълнят проекта, както е одобрен. Това се удостоверява след съответно нормите в Закона за устройство на територията и актовете на строителния контрол – Акт 15 и ПИ. Когато сградата се въвежда в експлоатация, строителният надзор и приемащият орган проверяват дали тази сграда е изпълнена съответно с проекта за енергийна ефективност, одобрен преди започване на сградата. В случая, ако има разминаване, тази сграда не би следвало да се пуска. Ако приемем Вашите текстове, в момента, в който се изпълни, освен приемателната комисия трябва да направим още едно сертифициране, което оскъпява или облагодетелства конкретни контролни или сертифициращи органи да направят още едно според нас ненужно и оскъпяващо мероприятие на този етап. Благодаря.

Предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев – в § 10 се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се нова т. 3: „3. Създава се нова ал. 3: „(3) Спазването на изискването по ал. 2 е условие за одобряване на инвестиционния проект на новата сграда.” 2. Досегашните точки 3 и 4 на § 10 стават точки 4 и 5. 3. Досегашните алинеи 3, 4, 5 и 6 на чл.15 стават ал.4, 5, 6 и 7.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13: „§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „предвидени в този закон” се добавя „и в Закона за устройство на територията”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическа осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации за използване на: 1. децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници; 2.инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия; 3. инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, както и на такива, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници; 4. термопомпи.” 3. В ал. 3 думите „по ал. 1” се заменят с „и скалата на класовете на енергопотребление”. 4. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите или на обособени части от тях, с оглед определяне на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания и показатели за енергийна ефективност, както и методите за определяне на годишния разход на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредбата по чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията. (5) Изискванията към енергийните характеристики на техническите сградни инсталации, в това число системите за отопление, вентилация и охлаждане на сградите и системите за гореща вода и осветление, се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (6) Изискванията за енергийните характеристики подлежат на преглед на редовни интервали, които не може да надвишават 5 години, и ако е необходимо, се актуализират с цел отразяване на техническия прогрес в сградния сектор.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, мотивите за нашето предложение са, че въведените с ал. 2 изисквания за съобразяване на проекти за нови сгради с възможности за оползотворяване енергията от възобновяеми източници и за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия да съответстват на тази директива, която транспонираме с този законопроект в момента. Защо казвам това? Обърнете внимание на ал. 2, която казва, че „Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическа осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации за използване на:” Тогава, ако наистина искаме да се спазват тези изисквания, казваме, че „Спазването на изискването по ал. 2” е условие за одобряване на инвестиционния проект за новата сграда”. Ако ние не направим това нещо, няма как да накараме нито инвеститорите, нито проектантите да обърнат внимание, че в съответната сграда може да се ползва до крайна степен възможността за използване на възобновяеми енергийни източници – било то фотоволтаици за самата сграда или някои нови други технологии. Не виждам защо не го приемате, но проблемът си е Ваш. Благодаря Ви.

По § 11 има направено предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев – в § 11 се правят следните изменения: „В чл. 15б, ал. 1 думата „собственикът” се заличава”. Комисията не подкрепя предложението. Направено е предложение от колегата Иванов, което той оттегли в залата. Предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров – в § 11 се правят следните изменения и допълнения: „Членове от 15а до 15г се изменят така: „Чл. 15а. (1) Енергийните характеристики на сграда преди построяването й се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики на сграда. (2) Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за енергийни характеристики на нова сграда. (3) Сертификатите по ал. 1 се издават въз основа на инвестиционния проект на сградата от: 1. лицата по чл. 23, ал. 1; 2. лицата по чл. 23, ал. 2 – само за сгради пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено ползване от тази категория. (4) Сертификатите по ал. 2 се издават въз основа на актуалното състояние на построената сградата от: 1. лицата по чл. 23, ал. 1; 2. лицата по чл. 23, ал. 2 – само за сгради пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено ползване от тази категория. (5) Сертификати по ал. 1 и 2 не се издават за: 1. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната; 2. временни сгради с планирано време за използване до две години; 3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност; 4. производствени сгради; 5. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно; 6. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м. Чл. 15б. (1) Възложителят/собственикът на сграда в строеж придобива сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата до завършване строежа на същата. (2) Възложителят/собственикът на сграда придобива сертификат за енергийни характеристики на нова сграда след завършване на строежа на същата и преди въвеждането й в експлоатация. (3) Собствениците на самостоятелни обекти в сгради по ал. 1 и 2 имат право да получат нотариално заверено копие от оригинала на сертификата енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице. Чл. 15в. (1) При продажба на сграда в нейната цялост – ново строителство или в строеж, продавачът е задължен да предостави на купувача съответно оригинала на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда или сертификат за проектни енергийни характеристики. (2) При продажба на самостоятелни обекти в сграда ново строителство или в строеж продавачът е задължен да предостави на купувача съответно нотариално заверено копие на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда или сертификат за проектни енергийни характеристики. (3) При отдаване под наем на сграда в строеж или на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят е задължен да предостави на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата и съответно на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда. (4) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики по чл. 15а ал. 1 и 2, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви. Чл. 15г. Условията и редът за издаване на сертификати по чл.15а ал.1 и 2 се определят с наредбата по чл. 25.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14: „§ 14. Създават се чл. 15а - 15г: „Чл. 15а. (1) Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава въз основа на инвестиционния (екзекутивния) проект на сградата от лицата по : 1. член 23, ал. 1; 2. член 23, ал. 2 – само за сгради пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено ползване от тази категория. (3) Сертификат по ал. 1 не се издава за: 1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната; 2. временните сгради с планирано време за използване до две години; 3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност; 4. производствените сгради; 5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или се използват през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване; 6. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м. Чл. 15б. (1) Възложителят/собственикът на нова сграда придобива сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането й в експлоатация. (2) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат нотариално заверено копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице. Чл. 15в. (1) При продажба на нова сграда в нейната цялост продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики. (2) При продажба на самостоятелни обекти в нова сграда продавачът предоставя на купувача нотариално заверено копие на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. (3) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. (4) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за проектни енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия - kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви. Чл. 15г. Условията и редът за издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики се определят с наредбата по чл. 25.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще Ви върна към текста на § 11, чл. 15а, като го прочета: „Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики”. Сега, господин Червенкондев, ще ни разберете защо от предишния член искахме да се получи сертификат, след като се приключи сградата. Затова, за да поправим нещата, ние казваме така и предлагаме: думата „собственик” да бъде заличена. Нашите мотиви са: съгласно предложения текст, който прочетох преди малко от законопроекта, „възложителят/собственикът, на нова сграда придобива сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането в експлоатация”. Нали така пише? Видно от цитирания, предложен от вносителя текст, се касае за сграда във фаза на строеж преди въвеждане в експлоатация. Съгласно Закона за устройство на територията участникът в хода на строителство е възложителят на сградата. Възложителят става собственик едва след въвеждането на сградата в експлоатация, тъй като въз основа на решението за ползване от Акт образец 16 може да се снабди с титул за собственост – нотариален акт, от възложителя и да се трансформира в собственик на сградата. Затова е нашето предложение. Ако сега не го промените, явно, че следващият Парламент ще трябва да го промени.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.

Параграф 13 – има предложение на колегата Иван Иванов, който го оттегли в залата. Има предложение от народните представители Корнелия Нинова, Петър Димитров и Румен Овчаров. „В § 13 се правят следните изменения и допълнения: Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) Енергийното сертифициране на сгради в експлоатация има за цел удостоверяване на актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3. (2) Енергийното сертифициране на сгради се извършва след енергиен одит/обследване за енергийна ефективност.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.

По § 16 има предложение от колегата Иван Иванов, който го оттегли в залата. Предложение от народните представители Нинова, Димитров, Овчаров: „В § 16 се правят следните изменения и допълнения: Член 20 се изменят така: „Чл. 20 (1) Собствениците на нови сгради са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от една година и не по-късно от три години от датата на въвеждането й в експлоатация, ако не разполагат с вече издаден и валиден сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, различен от енергийния паспорт и от сертификат за проектни енергийни характеристики Ако собствениците разполагат с валиден серитификат за енергийни характеристики, са длъжни в срок от два месеца преди изтичането на срока му да го актуализират. (2) Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, които не са изпълнили задълженията си по Закона за енергийната ефективност за всички построени сгради в периода 1 септември 2005 г. до 1 февруари 2013 г., се задължават до 31 декември 2013 г. да придобият сертификат за енергийни характеристики за всеки един от обектите. Възложителите регистрират сертификатите в АУЕР и ги предоставят на собствениците на сгради. (3) Собствениците на съществуващи сгради са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата, най-късно до крайния срок за придобиване на технически паспорти на съответните категории сгради. (4) Когато при издаване на сертификата за енергийни характеристики на сградата по ал. 1 се установят отклонения на показателите, отразени в издадения енергиен паспорт, сертификат за проектни енергийни характеристики или в сертификат за енергийни характеристики на новопостроена сграда с повече от 10%, лицата, които извършват енергийното обследване, уведомяват в 5-дневен срок от датата на установяване на отклонението Агенцията за предприемане на съответните действия по проверка на тези случаи и налагане на санкции на виновните лица. При започване на проверката по настоящата алинея, АУЕР изисква от компетентните органи доклада от оценката за съответствието на инвестиционните проекти с нормативните изисквания за енергийна ефективност, изготвен по реда на чл. 13 т. 1 и чл. 15, както и друга проектна документация, имаща отношение към обективността на проверката. (5) Сертификатът за енергийни характеристики на сградата се актуализира във всички случаи на: 1. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата; 2. текущ ремонт на инсталации на сградата; 3. изпълнението на мерки за енергийна ефективност или на други дейности, водещи до промяна на цялостните енергийни характеристики на сградата. (6) В случаите на ал. 5 собствениците на сгради са длъжни да придобият актуализиран сертификат не по-рано от една и не по-късно от две години от датата на въвеждането й в експлоатация. (7) Сертификатът за енергийни характеристики на обособени части от сградата се издава въз основа на общ сертификат за цялата сграда и след оценка на друга представителна обособена част от сградата със същите енергийни характеристики, след преценка и решение на лицата по чл. 23 ал. 1 и 2. (8) Сертификат на еднофамилна къща може да се издаде въз основа на сертификат на друга представителна сграда с подобни конструкция и размер и със сходни действителни енергийни характеристики, след преценка и решение на лицата по чл. 23. (9) Когато сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики в т.ч. сертификат по чл. 15а ал. 1 и 2, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят за енергийните характеристики, посочен в сертификата и съответстващия му клас на енергопотребление, трябва да бъдат посочени във всички обяви.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Диан Червенкондев, Цвета Караянчева, Георги Андонов, Борис Грозданов, Лили Иванова, Нели Митева, Румен Данев, Евгени Стоев, Стоян Гюзелев, Иван Божилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19: „§ 19. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „с енергиен паспорт, който е част от техническия паспорт на сградата и удостоверява изпълнението на изискването по чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията” се заменят със „със сертификат за проектни енергийни характеристики”. 2. Алинея 3 се отменя. 3. В ал. 5 думата „части” се заменя със „самостоятелен обект”, думата „блокове” се заменя със „сгради”, а след думите „обща отоплителна” се добавя „и/или охладителна”.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, тук виждате едни дълги и подробни предложения, които са правени от колегите, и не са подкрепени от комисията. Тяхната основна същност е – сертификати, сертификати и пак сертификати, тоест да се правят сертификати. Това се прави, когато се прави нова сграда по Закона за устройство на територията, по Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. По този закон се правят проекти, които отговарят за енергийната ефективност и поставените индивидуални и общи цели на страната, одобрени от министерството, одобрени от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Това, което се предлага в момента, е да се правят сертификати – първо, на проекта, второ, когато се пусне сградата също да има сертификат дали е изпълнено, трето, ако сградата се продава, пак да се актуализира този сертификат, ако се правят промени в сградата, също. Предложението, което правят колегите, е да се прави от лица, които в момента искат, единствено и само, задължително да членуват в една такава браншова организация и други лица да не могат да правят тези сертификати. Тоест собствениците задължително през три години да си актуализират тези сертификати, да се проверява дали енергийното им потребление е така, както е предвидено, и това да се прави само от определени лица. Досега ние говорихме: „не” на монополите, проблем с картелиране, а в момента предложенията, които се правят от колегите Нинова, Димитров, Овчаров, са точно тези – да се направи една организация и всички задължително да членуват там, те постоянно да правят нови, нови и нови сертификати и всичко това да е разходи за собствениците на тези сгради. Смятам, че това е абсолютно неприемливо и предлагам да бъдат отхвърлени и да бъдат приети предложенията, както са по вносител, и корекциите, които сме направили с колегите.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20.

Параграф 18 – има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено в залата. Предложение от народните представители Нинова, Димитров, Овчаров: „В § 18 се правят следните изменения и допълнения: Член 21 се изменя така: „Чл. 21 (1) При продажба на сграда в експлоатация продавачът е задължен да предостави на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда с обща отоплителна и/или охладителна инсталация – нотариално заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата. (2) При отдаване под наем на сграда в експлоатация или на самостоятелен обект в сграда наемодателят е задължен да предостави на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата. (3) При изповядване на нотариални сделки по ал. 1 и 2 и чл. 15в, ал. 1-3, нотариусът е задължен да изготвя протокол, удостоверяващ наличието на сертификат за енергийни характеристики. (4) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21: „§ 21. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) При продажба на сграда по чл. 19 продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда с обща отоплителна и/или охладителна инсталация – нотариално заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата. (2) При отдаване под наем на сграда по чл. 19 или на самостоятелен обект в сграда наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата. (3) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.”

Да.

Благодаря Ви. И Всевишният помага. (Реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, за мен е Аллах, за Вас е Господ, ама той е един и същ да знаете, ако се запознаете, става зле. Той е вътре в нас. Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание, че този член е много сериозен. Той ще ни вкара в такава ситуация, че при продажба на сграда в експлоатация продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики. При отдаване под наем, слушайте за какво става въпрос: „На сградата в експлоатация или на самостоятелен обект също се изисква сертификат за енергийни характеристики”. Оттук нататък всякакви сделки с недвижими имоти няма да могат да бъдат осъществени, ако нямат сертификат за енергийна ефективност. Това означава, че ако утре влезе в действие този законопроект, на другия ден колкото и да искате да продавате какъвто и да е имот, Вие няма да можете. Въпреки че това беше текст в стария закон, тогава имаше отлагателен срок. Погледнах Допълнителните разпоредби и не видях никъде, уважаеми колеги, някакъв срок, който да се даде на хората, за да могат да се снабдят с тези сертификати, което изобщо не е приятно. Дали се е намесил Всевишният – и аз не знам. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, искам да отбележа, понеже се говори за стар и нов закон, това е текст в действащия закон. С промените в текста ние не въвеждаме ново изискване за предоставяне на сертификат при извършване на сделки, а само правим редакционни промени. Така че и досега e имало такава разпоредба.

Няма Преходна разпоредба, която да регламентира някакви срокове за въвеждане на тези изисквания.

Те и в момента са в сила, тъй като това са текстове от действащия закон. Ако искате, мога да Ви прочета текста.

Няма специална разпоредба.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Само искам да Ви обърна внимание, че имаше изискване – всички жилищни сгради до определени години в зависимост от категорията на сградите трябваше да имат изготвени технически паспорти. Това се оказа много непосилно мероприятие за собствениците на сградите и към днешна дата нямаме технически паспорти на жилищните сгради. Сега искаме, освен технически паспорти, да ги задължим да направят и сертификати за енергийни характеристики, които ще бъдат задължителни при всички сделки с недвижими имоти и продажби. Затова моето предложение е § 21 да отпадне. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаемата колежка е напълно права, но няма как да отменим § 21, защото е изискване по директивата. Тогава влизаме в противоречие с европейските изисквания. Затова едно от моите предложения, госпожо председател, е да продължим с другите текстове, без да гласуваме този параграф, а по време на почивката комисията да се събере, за да може в Допълнителните разпоредби да се внесе едно предложение, с което да се реши проблемът, за което трябва да сте много благодарни.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22.

По § 20 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Йордан Цонев, Ариф Агуш и Евгени Андреев: „В § 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 23, ал. 1, т. 4 се изменя така: „4. имат валидна застраховка, покриваща професионалната им отговорност за вреди, които могат да причинят на възложители, собственици или ползватели на сгради или на обособени части от сгради.” 2. В чл. 23 се създава нова ал. 2: „(2) Условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, т. 4, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет.” 3. В чл. 23 досегашните алинеи 2, 3, 4 и 5 стават ал. 3, 4, 5 и 6.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Петър Димитров, Румен Овчаров: „В § 20 се правят следните изменения и допълнения: Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Дейностите по чл. 13 т. 1, 3 се извършват от физически или юридически лица, наречени „Бюра за енергийни одити/енергийни обследвания”, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които: 1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария; 2. притежават собствени технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9; 3. разполагат с необходимите наети по трудов договор физически лица-персонал, с професионална квалификация по регулирана професия „енергиен одитор/консултант” по енергийна ефективност, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9, които: а) имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; б) имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър” и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”; в) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата професионална квалификация по регулирана професия „енергиен одитор/консултант” по енергийна ефективност за извършване на дейностите по ал. 1 в акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, висши технически училища или в Конфедерация Швейцария; г) членуват в професионалната организация на лицата, извършващи дейности по чл. 13 – Камарата на енергийните одитори, в качеството си на физически лица-персонал; 4. имат валидна застраховка за времето на своята дейност за вреди, които могат да настъпят вследствие на дейността, с размер на минималната застрахователна сума 100 000 лв. 5. членуват в професионалната организация на лицата извършващи дейности по чл. 13 – Камарата на енергийните одитори, в качеството си на физически или юридически лица по смисъла на Търговския закон; (2) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията, с изключение на сгради, предназначени за обществено обслужване от тази категория, може да се извършва и от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които: 1. са физически лица по смисъла на Търговския закон – енергийни одитори/консултанти по енергийна ефективност; 2. разполагат с необходимите собствени технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9; 3. имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; 4. имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър", и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър"; 5. са положили успешно изпит за придобиване на необходимата професионална квалификация по регулирана професия енергиен одитор/консултант по енергийна ефективност на малки еднофамилни сгради, за извършване на дейностите по ал. 2 в акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, висши технически училища или в Конфедерация Швейцария; 6.членуват в професионалната организация на лицата, извършващи дейности по чл.13 – Камарата на енергийните одитори, в качеството си на физически или юридически лица по смисъла на Търговския закон; 7. имат валидна застраховка за времето на своята дейност за вреди, които могат да настъпят вследствие на дейността, с размер на минималната застрахователна сума 30 000 лв. (3) Професионалната квалификация по регулирана професия енергиен одитор/консултант по енергийна ефективност и регулирана професия енергиен одитор/консултант по енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради се придобива съответно на две нива: 1. ниво 1 – имат компетентност за извършване на дейностите по чл. 13, т. 1, 3 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от ЗУТ; 2. ниво 2 – имат компетентност за извършване на дейностите по чл. 13, т. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от ЗУТ, без сградите за обществено обслужване от същата категория. (4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствието на проектите на сградата, когато са: 1. свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон със собственика на сградата, обект на дейност по чл. 13 от настоящия закон, и/или с възложителя по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ на новострояща се сграда и/или с участник в инвестиционния процес; 2. проектанти на сградата; 3. участници в инвестиционния процес, консултанти и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване; 4. участници в експлоатацията на сградата; 5. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата. 6. в конфликт на интереси с лица по т. 2, 3, 4, 5 от настоящата алинея. (5) Енергийните одитори/консултантите по енергийна ефективност могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 34, ал. 1, т. 1. (6) Лицата по ал. 1 вписват във всички договори за предоставяне на услуги, кореспонденция и реклама освен името по търговска регистрация и израза „Бюра за енергийни одити/енергийни обследвания.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Червенкондев, Караянчева, Андонов, Грозданов, Иванова, Митева, Данев, Стоев, Гюзелев, Божилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23: „§ 23. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които: 1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария; 2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9; 3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9, които: а) имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; б) имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”; в) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 в акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, висши технически училища или в Конфедерация Швейцария. (2) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сгради, предназначени за обществено обслужване от тази категория, може да се извършва и от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които: 1. са физически лица – консултанти по енергийна ефективност; 2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9; 3. имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; 4. имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”; 5. са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 2 в акредитирани висши технически училища по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; (3) Квалификацията на консултантите по енергийна ефективност се придобива на две нива: 1. ниво 1 – имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията; 2. ниво 2 – имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията, без сградите за обществено обслужване от същата категория. (4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствието на проектите на сградата, когато са: 1. проектанти на сградата; 2. строители и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване; 3. участници в експлоатацията на сградата; 4. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата. (5) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 34, ал. 1, т. 1.”

По § 21 има предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров: „В § 21 се правят следните изменения и допълнения - членове от 23а до 23в се изменят така: „Чл. 23а. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане. (2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат: 1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 1-5 и ал. 2, т. 1-6; 2. декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4; 3. декларация на физическото лице – участник в персонала на търговеца, за обстоятелствата по чл. 23, ал. 5 и 6. (3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51. (4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 и 2. (5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. (6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е 5 години. (7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение. (8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 23, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5 се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството.“ Чл. 23б. Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при: 1. отпадане на някое от условията по чл. 23, ал. 1 и 2; 2. представяне на неверни декларации по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 5 и 6; 3. влязло в сила три наказателни постановления за извършено нарушение по този закон или за едно влязло в сила наказателно постановление по чл.78; 4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца. Чл. 23в. (1) Лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 представят в агенцията ежегодно списък на сградите, на които са извършили обследване за енергийна ефективност, сертифициране на сгради и изготвянето на оценки за енергийни спестявания през предходната година, в срок до 31 януари на текущата календарна година, изготвен по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Агенцията. (2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. Създават се чл. 23а-23в: „Чл. 23а. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане. (2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат: 1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, т. 1, 3-5; 2. декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4; 3. декларация на консултанта по енергийна ефективност – участник в персонала на търговеца, за обстоятелствата по чл. 23, ал. 5. (3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51, ал. 1. (4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 или 2. (5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. (6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е три години. (7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение след успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5. (8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 23, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в” и ал. 2, т. 5 се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл. 23б. Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при: 1. отпадане на някое от условията по чл. 23, ал. 1 и 2; 2. представяне на неверни декларации по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4 и 5; 3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон; 4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца. Чл. 23в. (1) Лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на сградите, за които са извършили дейности по чл. 23, ал. 1 през предходната година. (2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.”

Параграфи 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28 са подкрепени по вносител, няма постъпили предложения от народни представители и съответно стават параграфи 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32: „§ 32. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „котлите” се заменя с „отоплителните инсталации с водогрейни котли”, а след думите „лицата по чл. 23, ал. 1” се добавя „и ал. 2”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Докладът по ал. 2 се предоставя на собственика или на наемателя на сградата или на упълномощено от собствениците на сградата лице.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 35: „§ 35. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думата „три” се заменя с „5”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) На задължително обследване по реда и при условията на наредбата по ал. 8 подлежат всички системи за външно осветление (улично, парково и други).” 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Собствениците на промишлени системи по ал. 2, за които са определени индивидуални цели за енергийни спестявания, са длъжни да изпълнят мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност, които осигуряват енергийни спестявания в съответствие с определените им индивидуални цели, не по-късно от 1 януари 2016 г.” 4. Създават се ал. 5, 6 и 7: „(5) Собствениците на промишлени системи по ал. 2, за които не са определени индивидуални цели за енергийни спестявания, са длъжни да изпълнят мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност, които осигуряват енергийни спестявания, съответстващи на не по-малко от 50 на сто от установения при обследването потенциал, не по-късно от 1 януари 2016 г. (6) Собствениците на промишлени системи, които подлежат на задължително обследване по ал. 2, подават в агенцията ежегодно до 31 март декларация по образец за годишното потребление на енергия през предходната календарна година. (7) Собственик на промишлени системи – задължено лице по чл. 10, ал. 1, т. 3, чието потребление на енергия в периода на изпълнение на определената му индивидуална цел за енергийни спестявания се намали под 3000 МWh годишно, е длъжен в срок до 31 март през следващата календарна година да подаде в агенцията декларация по образец за годишното потребление на енергия през предходната календарна година.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея след думите „енергийна ефективност на промишлени системи” се добавя „и изготвяне на оценка за енергийни спестявания на промишлени системи и/или на отделни съоръжения”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36.

По § 34 – предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев: „В § 34 се правят следните изменения: В чл. 34, ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. имат валидна застраховка, покриваща професионалната им отговорност за вреди, които могат да причинят на собствениците на промишлени системи, и сключена по реда и при условията на наредбата по чл. 23, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров: „В § 34 се правят следните изменения и допълнения: Член 34 се изменя така: „Чл. 34.(1) Дейностите по чл. 13, т. 2 се извършват от физически или юридически лица, наречени „Бюра за енергийни одити/енергийни обследвания”, вписани в регистъра по чл. 34а, ал. 1, които: 1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. притежават необходимите собствени технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9; 3. разполагат с необходимите наети по трудов договор физически лица – персонал, с професионална квалификация по регулирана професия „енергиен одитор/консултант по енергийна ефективност на промишлени системи”, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9, които: а) имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; б) имат придобит стаж по специалността не по-малко от две години – за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”; в) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата професионална квалификация по регулирана професия „енергиен одитор/консултант по енергийна ефективност на промишлени системи” за извършване на дейностите по ал. 1 в акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, висши технически училища или в Конфедерация Швейцария; г) членуват в професионалната организация на лицата, извършващи дейности по чл. 13 – Камарата на енергийните одитори, в качеството си на физически лица – персонал; 4. имат валидна застраховка за времето на своята дейност за вреди, които могат да настъпят вследствие на дейността, с размер на минималната застрахователна сума 100 000 лв.; 5. членуват в професионалната организация на лицата, извършващи дейности по чл. 13 – Камарата на енергийните одитори, в качеството си на физически или юридически лица по смисъла на Търговския закон. (2) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, нямат право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлената система, когато са: 1. свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон със собственика на промишлената система, обект на дейност по чл. 13 от настоящия закон, и/или с участник в инвестиционния процес; 2. участвали при проектирането и изграждането на промишлената система; 3. участници в експлоатацията на промишлената система; 4. са участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в промишлената система. (3) Енергийните одитори/консултантите по енергийна ефективност на промишлени системи по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 23, ал. 1, т. 1. (4) Обстоятелствата по ал. 1-3, подлежащи на вписване, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация от регистъра се определят с наредбата по чл. 23а, ал. 9. (5) Лицата по ал. 1 вписват във всички договори за предоставяне на услуги, кореспонденция и реклама освен името по търговска регистрация и израза „Бюра за енергийни одити/енергийни обследвания.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Червенкондев, Караянчева, Андонов, Грозданов, Иванова, Митева, Данев, Стоев, Гюзелев и Божилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 37: „§ 37. Член 34 се изменя така: „Чл. 34. (1) Обследването по чл. 33 се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 34а, ал. 1, които: 1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9; 3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, които: а) имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария; б) имат придобит стаж по специалността не по-малко от две години – за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър”, и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър”; в) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи в акредитирани висши технически училища по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. (2) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, нямат право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлената система, когато са: 1. участвали при проектирането и изграждането на промишлената система; 2. участници в експлоатацията на промишлената система; 3. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в промишлената система. (3) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 23, ал. 1, т. 1. (4) Обстоятелствата по ал. 1-3, подлежащи на вписване, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация от регистъра се определят с наредбата по чл. 23а, ал. 9.”

По § 35 има предложение от народните представители Нинова, Димитров, Овчаров: „В § 35 се правят следните изменения и допълнения: Членове от 34а до 34б се изменят така: „Чл. 34а (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 34, ал. 1 по тяхно писмено искане. (2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат: 1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 1-5; 2. декларация за обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 2; 3. декларация на консултанта по енергийна ефективност – участник в персонала на търговеца, за обстоятелствата по чл. 34, ал. 3. (3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51. (4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 34, ал. 1. (5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. (6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е 5 години. (7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение. (8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 34б. Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при: 1. отпадане на някое от условията по чл. 34, ал. 1; 2. представяне на неверни декларации по чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3; 3. влезли в сила три последователни наказателни постановления за извършени нарушения от този закон; 4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 38: „§ 38. Създават се чл. 34а – 34б: „Чл. 34а. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 34, ал. 1 по тяхно писмено искане. (2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат: 1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 3; 2. декларация за обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 2; 3. декларация на консултанта по енергийна ефективност – участник в персонала на търговеца, за обстоятелствата по чл. 34, ал. 3. (3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51. (4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 34, ал. 1. (5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. (6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е три години. (7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение след успешно положен изпит по чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „в“. (8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” „Чл. 34б. Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при: 1. отпадане на някое от условията по чл. 34, ал. 1; 2. представяне на неверни декларации по чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3; 3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон; 4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.”

По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 39.

По § 37 има предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров: „В § 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. В чл. 39 ал. 3 се изменя така: „(3) Когато в обхвата на енергийните услуги по чл. 38, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 16 и 33, лицата по ал. 1 и 2 възлагат изпълнението на дейностите на лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1 и 2.” 2. Точка 2 се заличава и досегашната т. 3 става т. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 40: „§ 40. В чл. 39 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3, т. 1 и 2 след думите „чл. 23, ал. 1” се поставя запетая и се добавя „и 2”. 2. В ал. 4 след думите „търговците на енергия” се добавя „съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните потребители енергия”.”

По § 38 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 41: „§ 41. В чл. 40 ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „индикативна” се заличава. 2. В т. 10 думите „чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4” се заменят с „чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1”. 3. В т. 7 думите „котли и климатични инсталации” се заменят с „отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации”.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, чисто правно-технически от отдел „Правен” ни предлагат по-коректна редакция, редакционно предложение, а именно текстът да се чете така: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 41: „§ 41. В чл. 40 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думата „индикативни” се заличава; б) в т. 10 думите „чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4” се заменят с „чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1”. 2. В ал. 3, т. 7 думите „котли и климатични инсталации” се заменят с „отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации”.”

По параграфи 39, 40, 41 и 42 – комисията подкрепя текста на вносителя за посочените параграфи, които стават съответно параграфи 42, 43, 44 и 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 46: „§ 46. Член 48 се изменя така: „Чл. 48. (1) Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. (2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните потребители на енергия, а изпълнители – дружествата за предоставяне на енергийни услуги. Изпълнителите са лица – търговци по смисъла на Търговския закон, или по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат – ЕСКО услуги. (3) Изпълнителите по договори по ал. 1 не могат да изпълняват дейности по чл. 16, 17 и чл. 33, ал. 1 за сградата или промишлената система – обект на договора.”

Предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев – в § 44 се правят следните изменения: „В чл. 49, ал. 2 се изменя така: „(2) Лицето/лицата, извършили обследването за енергийна ефективност на сграда или обследването за енергийна ефективност на промишлена система са част от екипа на дружеството за предоставяне на енергийни услуги – изпълнител на ЕСКО договора за съответната сграда или промишлена система.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров – в § 44 се правят следните изменения и допълнения: „В чл. 49, ал. 2 се изменя така: „(2) Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата или на промишлената система.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 47: „§ 47. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. (1) Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на промишлената система – обект на договора. (2) Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата или на промишлената система. (3) Договорите с гарантиран резултат се сключват в писмена форма и съдържат: 1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност; 2. гарантираните икономии на енергия и реда за тяхното установяване след изпълнението на договора; 3. начина на финансиране; 4. начина на изплащане на възнаграждението; 5. други клаузи. (4) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице. (5) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат. (6) Услугите по ЕСКО договори осигуряват достигането на нормативно изискващия се клас на енергопотребление за сградата – предмет на договора. (7) За сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради. (8) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 7 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 48.

По § 46 има предложения от народните представители Червенкондев, Караянчева, Андонов, Грозданов, Иванова, Митева, Данев, Стоев, Гюзелев и Божилов. Комисията подкрепя предложенията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 49: „§ 49. Член 52 се изменя така: „Чл. 52. (1) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява не по-рано от една година след въвеждането на мерките за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия чрез: 1. обследване за енергийна ефективност на сгради или промишлени системи, проверка на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации или; 2. прилагане на методиките, разработени, съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 9, ал. 2. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1, а в случаите по ал. 1, т. 2 и от задължените лица. (3) Проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията. (4) Условията, редът и формата за издаване на удостоверенията по чл. 50 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50.

По § 48 е постъпило предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев – в § 48 се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 58б, ал. 1 се изменя така: „(2) Общото събрание на донорите, наричано по нататък „Събрание на донорите”, се състои от физически и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, направили вноски във Фонда.” 2. В чл. 58б се създава нова ал. 3: „(3) Събранието на донорите взема решения с: 1. мнозинство 2/3 от гласовете на всички членове – за въпросите по ал. 2, т. 1 и т. 2; 2. пълно мнозинство от гласовете на всички членове – за въпроса по ал. 2, т. 3; 3. мнозинство най-малко 1/2 плюс един от гласовете на присъстващите на събранието членове, освен ако в съответния закон не е предвидено друго мнозинство.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 51. „§ 51. Създават се чл. 58а и 58б: „Чл. 58а. Органи на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” са: 1. Общото събранието на донорите; 2. Управителният съвет. Чл. 58б. (1) Общото събрание на донорите се състои от физически и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел. (2) Събранието на донорите: 1. приема правила за организацията на работа и дейността на фонда; 2. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 59, ал. 1, т. 4; 3. взима решение за прекратяване на дейността на фонда; 4. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 53.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 54. „§ 54. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 след думите „чл. 23, ал. 1” се добавя „и 2”. 2. Създава се т. 5: „5. органите по чл. 12 – за представянето на отчети за изпълнението на годишните планове.”

По § 52 има направено предложение от народните представители Аталай, Цонев, Агуш и Андреев – в § 52 се правят следните изменения и допълнения: „В чл. 63а се създава нова ал. 3: „(3) Контролът върху дейността на лицата по чл. 10, ал. 1, т. 1 включва: 1. проверка на валидността на данните относно достигнатите нива на енергийни спестявания при крайните потребители на енергия в резултат на изпълнение на определената на съответния търговец с енергия индивидуална индикативна цел за енергийни спестявания; 2. проверка относно размера на декларираните изразходвани средства за изпълнението на отделни дейности и мерки по повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия, като част от изпълнението на индивидуалната индикативна цел за енергийни спестявания на съответния търговец с енергия.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 55.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 53, 54 и 55, които стават съответно § 56, 57 и 58.

Параграф 56 –предложение от народните представители Нинова, Димитров и Овчаров: Параграф 56 се изменя така: „Член 71 се изменя така: „Чл. 71. Който не изпълни задължение по чл. 15б, чл. 15в, ал. 1-3, чл. 20 и чл. 21, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 56 да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 57 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 59: „§ 59. Член 77 се изменя така: „Чл. 77. (1) На собственик на сграда по чл. 19, който не изпълни мерките, предписани в доклада от обследването за енергийна ефективност, в срока по чл. 19, ал. 3, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. (2) На собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2, който не изпълни задълженията си по чл. 33, ал. 4 или 5, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 61. „§ 61. Член 79 се изменя така: „Чл. 79. На лице по чл. 23, ал. 1 и 2, което не е изпратило списъка по чл. 23в, ал. 1 в съответствие с определения срок, се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 63: „§ 63. § 63. Член 82 се изменя така: „Чл. 82. (1) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 27, ал. 2, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв. (2) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел на течно гориво, твърдо гориво или на природен газ с номинална мощност над 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 27, ал. 2, се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв. (3) На собственик на климатична инсталация с номинална мощност над 12 kW, който не изпълни задължението си по чл. 28, ал. 2, се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв. (4) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел по чл. 27, ал. 1 или на климатична инсталация по чл. 28, ал. 1, който не изпълни задължението си по чл. 29, ал. 2, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв. (5) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел по чл. 27, ал. 1 или на климатична инсталация по чл. 28, ал. 1, който не изпълни препоръките, предписани в доклада от проверката за енергийна ефективност, в срок до една година след приемането на резултатите от проверката, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 500 до 1500 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 65: „§ 65. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) създава се т. 1а: „1а. „Енергийна ефективност в сгради” е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите, с минимални финансови разходи.”; б) точка 2 се изменя така: „2. „Енергийно спестяване” е получената икономия на енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление.”; в) точка 4 се изменя така: „4. „Енергийна характеристика” е показател, който обозначава измереното количество реално потребена или изчислена като необходима за потребление енергия, използвана за задоволяване на различни енергийни нужди, свързани с нормативно изискуемите параметри на сграда, включващи отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.”; г) създава се т. 10а: „10а. „Крайно потребление на енергия” е потреблението на енергийни продукти, доставяни за енергийни цели на преработващата промишленост, рудодобива, строителството, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство.”; д) създава се т. 11а: „11а. „Нова сграда” е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.”; е) създава се т. 16а: „16а. „Полезна номинална мощност” е максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя.”; ж) в т. 18 думите „и предоставянето на услуги” се заличават; з) създава се т. 19а: „19а. „Сграда с близко до нулево потребление на енергия” е сграда с много добри енергийни характеристики, определени в съответствие с утвърдена национална методика. Необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност следва да бъде произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от такива, разположени на място или в близост.”; и) точка 20 се изменя така: „20. „Сертификат за енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 15, ал. 3.”; к) създават се т. 21а – 21д: „21а. „Сертификат за проектни енергийни характеристики на сграда” е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва оценка на проектните енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 15, ал. 3. 21б. „Схеми за насърчаване на енергийната ефективност” е всеки инструмент, схема или механизъм, който насърчава повишаването на енергийната ефективност. 21в. „Техническа сградна инсталация” е техническо оборудване за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление или на комбинация от тях на сграда или обособена част от сграда.” 21г. „Равнища на оптималните разходи” са енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като: а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия и спестената енергия, категорията на съответната сграда, приходите от произведена енергия, и разходите за обезвреждане, когато е приложимо; б) прогнозираният икономически жизнен цикъл представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда, когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент, когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти. Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат. 21д. „Основен ремонт” е ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на сградата.” л) точка 23 се изменя така: „23. „Търговец с енергия” е физическо или юридическо лице – краен снабдител, обществен доставчик, търговец с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия”, топлопреносно предприятие, производител и/или търговец на течни горива от нефтен произход и природен газ, и твърди горива, който продава енергия на крайните потребители повече от еквивалента на 75 GWh годишно или чийто персонал за съответната година е повече от 10 души, или чийто общ годишен оборот и/или годишен баланс за предходната година надвишава 4 млн. лв.”; м) създават се т. 25 и 26: „25. „Хоризонтални мерки” са разпоредби, данъчни облекчения и други, чиито ефект е намаляване на крайното потребление на енергия, както и информационни кампании, които насърчават повишаването на енергийната ефективност. 26. „Централно отопление” или „централно охлаждане” е подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.” 2. Параграф 3 се изменя така: „§ 3. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 66: „§ 66. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 7 се изменя така: „§ 7. В срок до 5 години от влизането в сила на този закон се приема наредба за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки.” 2. В § 11, ал. 2 думите „чл. 23, ал. 4” се заменят с „чл. 23а, ал. 1”, а думите „или от контролно обследване” се заличават.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 67.

Предложение от народните представители Димитров, Сичанов, Георгиев и Русев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 68: „§ 68. В Закона за концесиите в чл. 81 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение първо думата „след” се заменя с „преди”. 2. В ал. 4 накрая се добавя „с изключение на концесионните плащания по ал. 2”. 3. В ал. 7 се създават т. 4, 5, 6 и 7: „4. финансиране на дейности по енергийна ефективност на общински обекти; 5. финансиране на общински лечебни заведения с над 50 на сто общинско участие; 6. съфинансиране по оперативни програми на Европейския съюз; 7. социални дейности, спорт и култура”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 69: „§ 69. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения: 1. В чл. 142, ал. 11 думите „чл. 23, ал. 4” се заменят с „чл. 23а, ал. 1”. 2. В чл. 167, ал. 2, т. 7 думите „буква „б” се заменят с „буква „в”.”

Параграф 67 – предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглил в залата. Предложение от народните представители Нинова, Димитров, Овчаров: „В § 67 се изменя така: „§ 67. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1, вписани в публичния регистър, представят в агенцията: 1. заверено копие от договор за застраховка „Професионална отговорност“; 2. удостоверение за валидно членство в професионалната браншова организация на лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1 и 3. копие от трудови договори на физическите лица-персонал по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 70. Госпожо председател, една редакционна промяна.

Благодаря, госпожо председател. Параграф 68. Предлагам редакционно „подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се привеждат”, тоест да отпадне думата „приемат”, защото те се публикуват.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 71.

Във връзка с прегласуването и направените бележки на колегата Рамадан Аталай е необходимо и предлагам да бъде прегласуван вече гласуваният § 15, който става § 18 по доклад, а именно той да гласи по следния начин: „§ 18. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) На задължително сертифициране подлежат всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 500 квадратни метра, а от 9 юли 2015 г. –с разгъната застроена площ над 250 квадратни метра”. 3. В ал. 3 думите „алинеи 1 и 2” се заменят с „ал. 2”.”

По § 18 това са промените. По този начин категорично ще отпадне каквото и да било съмнение, че на задължително сертифициране ще подлежат и жилищните сгради, така че собствените няма да имат задължение на този етап да сертифицират каквото и да е било, да си вадят енергийни паспорти.

Оттеглям го.

Във връзка с окончателната редакция на § 18, която приехме преди малко, се налага и е необходимо да създадем нов § 45а, а именно: „§ 45а. В чл. 45 т. 1 се отменя.”

Уважаема госпожо председател, във връзка с направените последни редакции, моля да гласуваме и процедурно „Финални текстове” да прегледат и ако се наложи, да преномерират текстовете.

Няма почивка!

Бяхме стигнали до гласуване на § 3.

Благодаря, госпожо председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ: „Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243/1 от 15 септември 2009 г.).” 3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Член 9е се изменя така: „Чл. 9е.(1) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет. (2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 6, 7, 8 и 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 20а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”. 2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”. 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет, пребивават на територията на Република България с разрешение за пребиваване, което се издава от Министерството на външните работи по реда на чл. 59, ал. 5 от Закона за българските лични документи. По същия ред се издава и разрешение за пребиваване на деца от 14 до 21 годишна възраст, а за деца до 14-годишна възраст се издава разрешение за пребиваване с положен визов стикер. (4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „чл. 22, ал. 3” се заменят с „чл. 23, ал. 3”. 2. Създават се нови ал. 4-7: „(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила. (5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца. (6) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване. (7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.” 3. Досегашните ал. 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18: „§ 18. В чл. 33з се създават ал. 4-9: „(4) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се смята, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред. (5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиващ на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила. (6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването. (7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила. (8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1. (9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава – членка на Европейския съюз е прието решение за експулсиране.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: „§ 19. В чл. 33и се създават ал. 3-8: „(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й. (4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила решение. (5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването. (6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3. (7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи. (8) Промяна в полето „забележка” на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20: „§ 20. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”. 2. Създава се ал. 2: „(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”

Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 39б, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Думите „т. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, т. 1 и 2”. 2. Думите „напусне доброволно страната” се заменят с „изпълни доброволно задължението за връщане”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 40, ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.”

Госпожо председател, искам да направя предложение за редакционна поправка – в чл. 40, ал. 1, т. 5 изречението: „както и по отношение на членовете на семейства на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”, да се замени с: „Накрая се добавя: „както и по отношение членовете на семейство на чужденец по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16.” Всъщност „и 16” е новият момент.

Член 21 или чл. 25?

В § 22, в чл. 40, ал. 1, т. 5 да се добави накрая след думите „по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16”.

Защото каза „чл. 21”.

Не, не ме разбрахте.

„В чл. 40, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „както и по отношение на членове на семейство...

Това е окончателната редакция: думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13” – да отпадне и да стане: „В чл. 40, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16”.

Точка 16 искате да добавите след т. 13? Искате целия текст втори път?

В действащата редакция на т. 5...

В момента – „В едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16.” Предложението по вносител е: думите „т. 6, 7 и 8” да се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”. Предлагам този текст на § 22 да бъде заменен със следната редакция: „В чл. 40, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато: 1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред; 2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4.” 2. В ал. 2 думите „влизане в Република България” се заменят с „влизане на територията на държавите – членки на Европейския съюз”. 3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Експулсирането не може да се основава на икономически съображения.”

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 24 и 25: „§ 24. В чл. 42з се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз”. 2. В ал. 3 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз”. § 25. В чл. 43, ал. 1 т. 2 и 3 се отменят.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26: „§ 26. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз”. 2. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”. 3. В ал. 6 думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3”. 4. В ал. 9, изречение първо думите „и непридружените” се заличават и се създават изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.

Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 46, ал. 2, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32: „§ 32. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. „Връщане” е действие при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане на чужденеца в неговата страна на произход или страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумение на Европейския съюз с трета страна или с двустранни споразумения за обратно приемане, или с други договорености, или в трета страна, в която чужденецът доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет.” 2. В т. 4в думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3” и се създава изречение второ: „Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други.” 3. Създават се т. 13 и 14: „13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1-7 от Закона за убежището и бежанците. 14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”

Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5. „Допълнителна разпоредба.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35: „§ 35. Параграф 4, т. 2, 3 и 4, § 20, т. 1, § 23, т. 2, § 24, § 26, т. 1 и § 28 се прилагат след влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство в Република България.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36: „§ 36. Параграф 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 18, 19, § 27, т. 2 относно чл. 44а, ал. 4, § 32, т. 3 относно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби и § 34 влизат в сила от 1 май 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 302-02-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2013 г. На свое заседание, проведено на 7 февруари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и госпожа Искра Славчева – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Националната агенция за приходите. Законопроектът беше представен от госпожа Искра Славчева. Новата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото между Република България и Конфедерация Швейцария е подписана на 19 септември 2012 г. в София. В действащата към момента Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни липсва клауза за обмен на информация, което води до невъзможност съответната държава да води ефективна борба за предотвратяване укриването на данъци и заобикалянето на данъчното облагане. В този смисъл новата спогодба, която съдържа клауза за обмен на информация, включително представляваща банкова тайна, ще осигури прозрачност по отношение на транзакциите и дължимите данъци. Освен това новата спогодба е съобразена и с действащото към момента данъчно законодателство. След представяне на законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 302-02-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2013 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Поради това че докладът е раздаден и всички сме се запознали с него, Ви уведомявам, че на редовно заседание, проведено на 7 февруари 2013 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. „След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за приемане на законопроекта на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 19 септември 2012 г. в София.”