ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ)900 думи
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, смея да твърдя, че законопроектът, който представям, в това число и другите два, които уреждат една от материите в него, се гледа на първо четене под натиска на улицата. Преди малко, ако сте внимавали, чухте мненията на Комисията по културата и изказаните в дебатите по този законопроект мнения на Комисията за защита на потребителите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ако пак сте слушали, мненията на същите тези институции - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Комисията за защита на потребителите, в друго заседание, мисля, че беше в Комисията по транспорт, два месеца по-късно дават точно обратното мнение и становище.
Комисията за защита на потребителите не подкрепя предложенията за защита на потребители, защото били урегулирани в Закона за електронните съобщения, а всички главоблъсканици на хората в тази връзка идват точно от Закона за защита на потребителите, където не са урегулирани – и за дистанционните договори на мобилните оператори, и за договорите на кабелните оператори.
Колеги, ако си спомняте, точно след края на лятото имаше една голяма вълна от недоволство за тези измами, бих казал, които прилагаха мобилните и кабелните оператори към своите клиенти, принуждавайки ги, в много случаи лъжейки, да сключват тези дистанционни договори, в някои случаи злоупотребявайки с водени или неводени дори разговори, злоупотребявайки, че са били изпратени писмено известия и неполучили отговор в 7-дневен срок.
Да, потребителят може да се жалва в съда срещу подобни лъжи, измами и своеволия на тези оператори, но защо потребителят трябва да губи енергия, време, понякога пари, за да прави всичко това, при положение че нормалната леге арте, законова база, следва да го защити, а пък ако операторът иска да си търси правата, да ги търси той.
В тази връзка законопроектът, който предлагаме, казва така: „Ако това съобщение е получено дистанционно чрез разговор, не бъде върнато подписано – мисля, че по същия начин бяха интерпретирали колегата Вълков, то не може да влезе в сила. Защо след това те трябва да ходят да се съдят в съда и да доказват, че не са получили въобще съобщението, камо ли да го подпишат? Такива случаи и практики има много, в това число и колегите от ГЕРБ цитираха някои от тях.
В тази връзка беше необяснимо изказаното мнение от една колега от Комисията по културата, която каза, не визирам председателката: „Ами потребителите да си отварят очите и ушите преди това”. Що за цинизъм е това – потребителите да си отваряли очите и ушите?!
Другият обхват на този закон е свързан с кабелните оператори и сами може да прецените колко предвидливо е бил написан този текст, след като няколко месеца по-късно абонатите на операторите – имам предвид кабелни и ефирни, се оказаха в ситуация да не могат да прекратят договора си с един от разпространителите, който основно и обратно обърна тяхната програмна схема. Лиши ги от елементарни възможности да следят телевизионни канали, които са основни в тази схема.
Тук нашето предложение е списъкът с обхвата на програмите да бъде заложен като елемент от договора и когато се получат изменения в този договор с едномесечно предизвестие потребителите да могат да прекратяват този договор.
Истина е, че сме предложили един текст, който предвижда да има изрично съгласие при промяна, за да се продължи договорът. Абсолютно съм съгласен и с изказаното мнение, че това съгласие може да бъде мълчаливо и ако в едномесечен срок не възразиш, договорът да се продължи. Ако искаш да го прекратиш – да изпратиш. Тук съм напълно съгласен с изказаните мнения в различните комисии.
На трето място, регулира се една друга защита на потребителите. Тя е свързана със силата на звука в рекламите, които се излъчват в електронните съобщения. Тук отново недоумявам за становището, прочетено от Комисията по културата. Между другото, по същия начин го изразиха и представители на СЕМ, които май че не бяха в час въобще със законодателната техника, както в случая и Комисията по културата не е в час – не можело чрез Преходни и заключителни разпоредби да се променят други закони.
Първо, това е в обхвата на Закона за защита на потребителите и е тематично свързано с него, но основно е уредено в Закона за радиото и телевизията.
Второ, ако Вие сте присъствали тези четири години в работата на Народното събрание, щяхте да знаете, че 70 на сто от промените в различни закони са приети именно чрез Преходни и заключителни разпоредби на други закони. Това е елементарна законодателна техника и не отива на народни представители да твърдят подобни неща. Хайде, за СЕМ – може. Съветът за електронни медии може и да не знае.
В тази връзка искам да благодаря на комисиите, които са установили, че това е напълно в интерес на потребителите. Това е едно доказателство – ако се приемат тези законопроекти, че се грижим за борбата срещу монополите. Защото въпреки че някои от компаниите, за които става дума в тези законопроекти, не са единствени на пазара, то те имат монополно поведение спрямо потребителите. Затова си струва да защитим многото хора, които, както виждате, в такъв момент даже понякога им е трудно да овладеят нервите си и да овладеят това въпиющо чувство за несправедливост, което ги заобикаля отвсякъде. Мисля, че това с нищо няма да накърни нито икономически, нито финансови интереси на обслужващите фирми в тези сектори. Напротив, ще ги дисциплинира малко и ще ги научи да се съобразяват, че освен тях, като страна по договора, има и други едни хора, които трябва да си плащат всеки месец парите. Благодаря за вниманието.