ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ893 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, благодаря за поканата да присъствам на днешното заседание.
В комисии вече неколкократно са представени основните причини, поради които Министерството на финансите от
2010 г. е принципал на този проект и аз благодаря на господин Цонев, че ги изтъкна. Освен всички останали причини, за които може да се дебатира, основната причина е, че този проект е финансово неосъществим. Не само че той за България е финансово бреме, ако се беше осъществил, а въобще за всички участници в този проект в хода на различните проектни проучвания се оказва, че той е непосилен и аз ще Ви прочета някои от съответните заключения и дебатите, които са се осъществили в самата проектна компания. По конкретно на Общото събрание на акционерите, което се е състояло в края на 2009 г., когато вече е бил формиран, когато вече е имало споразумение за първи път се говори по какъв начин ще се финансира този проект, разговорът върви както следва:
„Първо, бе установено, че проектът, както е бил замислен по споразумението, не е търговски осъществим” – това са цитати от самия проект – „и не е приемлив за банково кредитиране главно поради следните причини.” И се изброяват причините. „Невъзможно е получаването на гарантирано доставяне на петрол за този петролопровод”. След малко ще Ви дам и подробностите.
„Второ, проектът не би могъл да приложи конкурентоспособна тарифа, като същевременно е на печалба.” С други думи, при всички положения този проект ще губи. Каквото и да се направи, каквото и финансиране да се донесе отвън, ако евентуално стане, той ще е на загуба.
„Трето, реализацията на проекта, въз основа на проектно финансиране с ограничена отговорност” – както е било първоначалното замисляне – „Non recourse projects financingе”, невъзможно при пазарни условия.
В края на 2009 г. собствениците също дават задача на „Сосиете женерал” да излезе с алтернативно предложение за финансиране, а не за предварителната идея това финансиране с ограничена отговорност. И „Сосиете женерал” – в комисии сте имали възможност да видите техния доклад – казва следното: „Запознати сме с алтернативното предложение на „Транснефт” и от него става ясно, че всеки един от трите варианта, които „Транснефт” предлага алтернативи на предварителното разбирателство, изискват субсидии съответно от или 6,8 млрд. щатски долара при 100% финансиране от „Транснефт”, или 7 млрд. щатски долара при 70% финансиране от „Транснефт”, или 7,9 млрд. щатски долара при финансиране, предложено от „Сосиете женерал”. Това са трите варианта, които са излезли в хода на дебатите в началото на 2010 г.
Ние имаме около една четвърт като собственик. Сметнете от 6,8 милиарда, от 7 милиарда или от близо 8 милиарда една четвърт какво е – между милиард и половина и 2 милиарда щатски долара е единственият вариант, който се оказва, че евентуално, ако собствениците се съгласят, може да работи. Това е в доклада, който вече сте виждали. Защо е така? В заключение ще Ви прочета от самите дебати в проектната компания какво се казва. Текстът е на английски, затова ще е малко по негладък.
Първо, руският собственик, по-скоро представителят на руския собственик коментира, че благодарение на някои неблагоприятни развития на други такива руски проекти, включително ЕСФ и БПС-2, това са имената на проекти, няма възможности и няма планове да се увеличава износът на петрол от „Роснефт” през Черно море. И по този повод до 2030 г. – забележете, от 2009 г., когато върви този разговор, до 2030 г. – няма възможност руската страна да гарантира повече от два до два и половина милиона тона на година, което, казва руският представител, не е достатъчно на този етап, за да се дават гаранции за пълненето на тръбата. Това е директен цитат от господина.
Другият представител на руската страна на тази среща също коментира, че заради тогава – сега съществуващите казва той – законова рамка в Русия, не е възможно въобще руските петролни компании да дават дългосрочни гаранции до 2030 г. А това, ако си спомняте, в комисии всъщност е задължението по споразумение на руската страна. Те малко след това казват: „Всъщност това и по закон е невъзможно. Първо, нямаме такъв петрол. И второ, и по закон няма как това да ви го представим.” И той пак казва – представителят на „Газпром”, първият е „Роснефт”, това е представителят на „Газпром” – казва, че те не предвиждат до 2030 г. цифрите, които са дали до два-два и половина милиона тона на година, не предвиждат те да се увеличат.
Трети се изказва гръцкият представител, който в значително критичен тон, пише тук, казва: „Това защо не ни го казахте, като почнахме преди две години нещо да говорим?”.
Четвърти се изказва основният – и ще завърша с това, руски представител, който е от „Транснефт”. Значи „Роснефт”, „Газпром”, гръцкият представител, „Транснефт”. Представителят на „Транснефт” казва, че от дотук протеклите дебати се вижда, че първоначалната или класическата, както те я наричат, финансова схема за финансирането на този проект не е възможна и заради това единствената възможност е да се избере една от трите схеми, които предлагат тогава на „Сосиете женерал” да разработи.
Но аз Ви казах, и завършват с това, какви са цените на тези схеми: в най-благоприятната възможност – близо 7 милиарда, 6,8 млрд. долара, от които България щеше да плати около една четвърт; средният вариант – 7 млрд. долара; най-трудният вариант – 7,9 млрд. долара. Като сметнете тези огромни разходи и сметнете какво евентуално финансово би получила България от този проект се вижда, че той е неосъществим и не е в интерес на България. Благодаря.