Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.) Уважаеми народни представители, на 7 март 2013 г. с вх. № 303-12-4 в Народното събрание е внесен Отчет за изпълнението на политиките и програмите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2012 г. Отчетът е предоставен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и на Комисията по бюджет и финанси, а така също е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Преминаваме към предвидената като точка първа в настоящия дневен ред: ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД 70-ГОДИШНИНАТА ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ И ПОЧИТАНЕ ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА. (Народният представител Александър Радославов поднася цвете на заместник-председателя Менда Стоянова. Ръкопляскания, весело оживление.) Това си е нарушение на реда в залата, но няма да има санкции. Уважаеми народни представители, с вх.№ 354-03-7 от 8 март 2013 г. е постъпил Проект на декларация на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста, подписан от представители на всички парламентарни групи, а именно: Красимир Велчев, Ангел Найденов, Юнал Лютви, Иван Костов, като гарант за консенсуса – Цецка Цачева. Предлагам на Вашето внимание Проекта на декларацията: „ДЕКЛАРАЦИЯ на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста Ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, отбелязваме днес 70-годишнината от спасяването на българските евреи и отдаваме своята почит към жертвите на Холокоста. Историческата дистанция ни дава възможност да оценим събитията от българската история в тяхната пълнота и многостранност. Убедени сме, че само такъв подход и позиция може да спре спекулациите и невярното представяне на българската история и да отдаде дължимото на приноса на българското общество и държава към съвременната история на човечеството и неговите ценности. Затова определяме спасяването на българските евреи през 1943 г. като забележително събитие, показващо човечността и толерантността на българския народ, както и волята му за справедливост. Успоредно с това оценяваме като недопустимо приемането на закони, които ограничават гражданските права и създават условия за преследване, за икономически и политически репресии. Затова изразяваме своята почит към тези 43-ма български депутати, начело със заместник-председателя на Народното събрание господин Димитър Пешев, които в условията на война и под заплаха за личната си сигурност и политическа съдба застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи. Въпреки про-нацистката политика на правителството на Богдан Филов и провежданата политика на геноцид в Европа, България дава благороден пример за успешно противопоставяне на опитите за унищожение на евреите. Благодарение усилията на народни представители от 25-то Народно събрание, категоричната позиция на Българската православна църква, на активността на обществени личности и интелектуалци, на български дипломати, на професионални организации, на представители от официалната и антихитлеристка съпротива, на обикновени граждани, на поведението на еврейската общност, която приемала България за свое отечество, държавният глава Цар Борис ІІІ се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 хил. евреи – български граждани, към лагерите на смъртта. Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 хил. 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре. Въпреки това опити за спасяване са правени от български граждани, от общественици и духовни лица. Народният представител Петко Стайнов внася предложение за промяна в Наредбата за българското гражданство, с която се опитва да спаси обречените на депортиране евреи като им се даде автоматично българско гражданство. Български дипломати издават визи за Палестина на евреи от европейски страни, които не са български граждани, и по този начин спасяват още няколко хиляди души. През юли 1944 г. правителството на Иван Багрянов възстановява конфискувано имущество на български евреи, а през октомври същата година с първия си акт правителството на Кимон Георгиев предлага и регентите одобряват окончателната отмяна на всички антисемитски закони в страната. Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата. Като народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях. Българското общество, и най-вече младото поколение, са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост, доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура. Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромис.” Това е предложението за Проект на декларация. Становище от народни представители? Няма. Поставям на гласуване Проекта на декларацията. Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма. Предложението е прието единодушно. (Бурни ръкопляскания.) Моето скромно мнение е, че току-що приехме един исторически документ. Преди да преминем към следващата точка, искам да кажа, че на извънредните консултации тази сутрин с представители на парламентарните групи се уточнихме за провеждане на извънредно пленарно заседание във вторник, 12 март 2013 г., от 13,00 ч. със следния дневен ред: „На основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 12 март 2013 г., вторник, от 13,00 ч. със следния дневен ред: 1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие. 2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие. 3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България. 4. Второ четене на Законопроекта за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис. 5. Проект за решение за възлагане на Министерския съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени. 6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. 7. Второ четене на Законопроекта за туризма – продължение.” Уговорката е, че ако в сряда имаме пленарно заседание със законодателна дейност и не сме успели на извънредното пленарно заседание във вторник да изчерпим предлагания дневен ред, с него ще продължим и в сряда, като ще се даде възможност на народните представители по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника да правят предложения за включване в програмата за редовните ни заседания от сряда нататък. Съгласието е постигнато с представителите на ръководствата на всички парламентарни групи. Моля, режим на гласуване. Гласували 129 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. Продължаваме с дневния ред: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА. Доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще чете господин Бойчев.