6 юни 2013 г.

Вие сте по-големи „Калинки”. (Реплики от КБ и ДПС.) Много големи „Калинки”, още в първия ден...

Още в първия ден Тихолов блесна като голяма „Калинка”. Вчера прочетох интервю на господин Богомил Манчев, който каза още една Ваша лъжа, от която бягахте и правихте референдум, за да харчите пари. Вчера в интервюто си казва, че централа „Белене” струва 20 милиарда. По време на референдума Вие се скъсахте да обяснявате, че е 4 милиарда, а консултантът казва 20 милиарда. Сега се стигна дотам, че премиер в национална телевизия казва, че ще загубим дело. Как ще предвещаваш дело? Утре адвокатите ще ти го сложат като аргумент. (Реплика от КБ.) Господин Орешарски го каза. Чувам, че ще връщате държавата назад и по отношение на тютюнопушенето, и какво ли не още. Уважаеми господа от тази тройна коалиция – БСП, ДПС и „Атака”, народът избра ГЕРБ като първа политическа сила и ние няма да позволим Вие от тази трибуна всеки ден да ни провокирате и унижавате, да си правите комисии, в които без кворум – всъщност и да участваме, и да не участваме, е абсолютно безсмислено, да не пожелаете... Нашите бяха други, във всички комисии имаше председатели от опозиционните партии тогава, можете да го проверите и да го видите.(Реплики от КБ и ДПС.)

Вчера, когато гласувахте първите си решения за комисията за „Отряд 28”, не пожелахте да вкарате сделката за „Отряд 28”, която е за над 200 млн. лв. и всички знаят и говорят, така съм чул, за да няма адвокати, че над 10 млн. долара Ви е комисионната. (Реплика от КБ.) Ами да, и сте взели най-нискотарифните самолети. Защо? Господа, за да не Ви губя времето, защото ще имате много работа – трите партии, от днес, господин Миков, за да не ни казвате „Добре дошли”.

Ако питате квесторите, аз идвам в 7.00-7.30 ч. на работа, защото така съм свикнал. (Възгласи в КБ и ДПС.) Партия ГЕРБ е избрана от хората – над 1 млн. души, и когато Вие се подигравате с нас и се опитвате да ни провокирате, когато ни давате квалификации оттук, ние няма да го позволим. Останете си трите партии в Парламента, работете си. „Пилците се броят наесен” е казал мъдрият български народ. Благодаря Ви. Приятна работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Парламентарната група на ГЕРБ напуска пленарното заседание.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, гласувах „против” защото се запазва възможността за едно от най-уродливите явления в така наречената „българска демокрация”. От самото начало на прехода съществува понятието преструктуриране на политическото пространство – нещо, за което всички наши избиратели ни пращат тук със задачата да го ликвидираме. Ако зависи от „Атака”, готови сме да бъдат въведени конституционни промени в тази материя, които да забранят преструктурирането на политическото пространство – преминаване на депутати от една парламентарна група в друга, в най-различните форми на това явление. Има много различни начини за това. Един от начините в миналия Парламент беше купуването на депутати по начина, по който това ставаше с партийната субсидия от предишните управляващи. Явно е обаче, че и сегашните управляващи – и от БСП, и от ДПС, ще се възползват от тази възможност, която във всички парламенти досега управляващите са имали и са го правили. Това не бива повече да става с цената на нищо, в името на нищо и ние сме категорични, че възможността да се създават нови парламентарни групи в този Парламент ще доведе до това уродливо явление. С каквито и аргументи, колкото и благовидно да изглеждат, каквато и казуистика да се използва, каквито и доводи да се правят за свободния мандат, за свободната воля на депутата, няма и с нищо не може да се прикрие това, което може да бъде сторено с възможността за създаването на нови парламентарни групи. Трябва да се отиде дотам, да се изкорени дотолкова, доколкото това е възможно в правилника, но виждам, че сегашните управляващи – от БСП и ДПС, нямат това намерение, нямат тази воля. Това е много тревожно и ще видим как ще се развият нещата в близките месеци. Винаги ще напомням нашата позиция и категоричното ни становище – такова нещо да не се случва и да няма възможност за преструктуриране на политическото пространство, което е, пак повтарям, най-грозното явление на българската демокрация.

По чл. 14 има предложение от Мая Манолова и група народни представители, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 14, който става чл. 13. Правя процедурно предложение за отлагане на текста на чл. 14, защото окончателната редакция трябва да бъде оформена с основния текст – текста на проекта, и с предложението на група народни представители, което е прието.

По чл. 15 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Оттеглям предложението, което не се подкрепя от комисията. Има предложение от народния представител Христо Бисеров, направено на заседание на комисията, чл. 15 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на проекта и предлага чл. 15 да бъде отхвърлен.

По чл. 16 има предложение от Мая Манолова и група народни представители, което комисията подкрепя. Има предложение от народния представител Павел Шопов, направено на заседание на комисията, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 14: „Чл. 14 (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група. (2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник. (3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и председателя на Народното събрание, което се съобщава на пленарно заседание. (4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й, народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание. (5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група. (6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и членовете на Европейския парламент от Република България в съответствие с регистрацията в Централната избирателна комисия на партията или коалицията, от която са избрани.”

Уважаеми колеги, тук наглед е незначителна промяната, малка е поправката, но тя е много важна и все в насока по въпроса за действията на Парламента срещу парламентарното номадство. Във всички парламенти до този момент беше използвана грешна терминология и депутатите, напуснали, изключени или от разформировани парламентарни групи биваха наричани независими. Изключително порочно и грешно се загнезди в съзнанието на обществото понятието независим, което не е легално, то не е законово, защото независимите народни представители са съвсем друга категория и по стария Избирателен закон, и по сега действащия Изборен кодекс. Това са особена категория народни представители, които станаха независими по отделна процедура, различна от общата, след като събираха подписи и във всеки многомандатен район излизаха и се състезаваха с останалите от пропорционалните листи. Така по отношение на тези депутати, които напускаха парламентарните групи, се създаваше ореол за някаква особена връзка с електората, със своите избиратели. От това черпеха оправдание такива депутати, за да обосноват и да могат да оправдаят своето предателство. Най-после за мен това е много важно, такива депутати, които изпълняваха и осъществяваха предателство спрямо парламентарните си групи, оттам и спрямо избирателите, които ги изпращаха в българския парламент, получават наименование, което съответства на техния статут. Те вече ще се наричат напуснали, няма да има повече... Винаги ми е било обидно така наречените „независими” народни представители, които, като че ли са избрани като независими и с това подменяха цялото понятие.

Които са най-зависими.

Да, оттук ми подсказват – тези, които всъщност бяха най-зависими от пари и какви ли не други зависимости. Така че аз съм удовлетворен, въпреки че моето първоначално предложение беше да бъдат наричани изключени, с което да им се сложи една дамга, да се знае, че са изключени от парламентарните групи или напуснали, в което имаше също известна доза осъждане и квалификация. Благодаря.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Факт е, че членството на народен представител в парламентарна група може да бъде прекратено в резултат на неговата собствена воля – ако той напусне парламентарната група, или в резултат на решението на парламентарната група, която при определени условия е решила той да бъде изключен. А в текста правилно вече са дадени последиците, квалификацията от тези решения – тези народни представители не членуват в съответната парламентарна група. По-важният въпрос не е този, който беше коментиран по-малко, а той се съдържа в заключителната част на ал. 5, тъй като тя въвежда забраната, че напусналият или изключен народен представител не може да бъде приет за член на друга парламентарна група. Поставям обаче въпроса и нека да бъде преценено, ако се твърди, че трябва да бъде прилаган свободният мандат – както е прогласен от Конституцията, и вече беше дадена възможност на народни представители, които са влезли чрез една партия и са част от нейната парламентарна група – да образуват отделна парламентарна група. В случая всъщност ние отказваме по-малката възможност на някой народен представител да се присъедини към други от съществуващите парламентарни групи. Аз знам, че някои се ръководят от поговорката: „Парен каша духа”, защото имаше такива парламентарни групи, които преживяха тежки сътресения, в резултат на напуснали техни народни представители, които после, под една или друга форма – явна или неявна, бяха приобщавани към съществуващите парламентарни групи. Оказва се, че е възможно залповото напускане на народни представители, на групи, които ще получат право да образуват своя парламентарна група, а ако те го правят поединично, няма да могат да се присъединят към други групи. Дори възниква въпросът: дали те ще могат да се присъединят към вече такава колективно напуснала група, която се е обявила за самостоятелна парламентарна група? Поставям този въпрос, защото, ако текстът остане в този вид, той няма да следва една и съща логика и би представлявал известно противоречие. Аз не искам да направя в момента предложение за отпадане на тази част от алинеята, но обръщам внимание, за да се прецени от народните представители дали ал. 5 трябва да остане и със споменатата заключителна част. Благодаря.

Текстът наистина създава двусмислие, доколкото беше заявено ясно от парламентарната трибуна, че ще бъде, тъй като не се забранява изрично, оставена възможността за образуване от независими народни представители по тяхна преценка. Тоест от народни представители, нечленуващи в парламентарна група, предвид факта, че са напуснали доброволно или са били изключени от съществуваща парламентарна група, че им се оставя възможност за създаване на нова парламентарна група, което да не бъде финансово стимулирано, предвид, че и вчера с приемането на първо четене на промените в Закона за политическите партии такава възможност беше пресечена, но реално остава възможността за превратно тълкуване на текста, тоест дали може да бъде приет народен представител за член на новообразувана парламентарна група и дали самият процес по образуване на такава парламентарна група няма да влезе в противоречие с нормата на ал. 5. Във връзка с това имам предложение по втората част – „и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група”, да отпадне. Ако текстът предизвиква, тъй като е достатъчно сложен и е свързан с други членове, неяснота или необходимост от размисъл в народните представители, би могъл да бъде отложен. По реакцията на залата разбирам, че съм ясна, тогава остава първото ми предложение за отпадане на втората част. Като в случай че има възражения, правя алтернативно предложение за отлагане на...

Ние сме против предложението на госпожа Манолова, защото това съвсем ще премахне пречките пред парламентарното номадство и каквито и доводи да бъдат правени, колкото и благовидни да бъдат те, ще дадем възможността да се върне лентата от по-предишния парламент. От ГЕРБ правеха нещата така, че осъществяваха най-грозното и най-уродливо парламентарно номадство – като прескачаха забраните, които в момента искате да премахнете, Вие управляващите. Но това не значи, че всъщност трябва да бъдат премахнати тези забрани, които съществуват в досегашния правилник, защото това ще бъде изключително лош тон за работата на Четиридесет и второто Народно събрание още в началото. Господин председателю, може ли да разделите гласуването на текста, като дадете възможност предложението на госпожа Манолова да се гласува отделно, защото текстът в първоначалния му вид, както е предложен от комисията, заслужава да бъде подкрепен. Ние ще го подкрепим, но без предложението, което прави госпожа Манолова.

Член 17 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Оттегляме това предложение, за да не се чете в залата. Предложение на народния представител Христо Бисеров, направено на заседанието на комисията – чл. 17 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на проекта и предлага чл. 17 да бъде отхвърлен.

„Глава пета – Комисии на Народното събрание”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава пета.

Член 18. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Христо Бисеров, Камен Костадинов и Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кадиев – в чл. 18, ал. 2 се създава т. 19: „19. Комисия по въпросите на държавната администрация и електронното правителство”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павел Шопов, направено на заседанието на комисията – да се създаде Комисия за контрол върху имуществото, приходите и разходите на политическите партии. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 15: „Чл. 15. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2) Постоянните комисии на Народното събрание са: 1. Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм; 2. Комисия по бюджет и финанси; 3. Комисия по правни въпроси; 4. Комисия по регионална политика, местно самоуправление и инвестиционно проектиране; 5. Комисия по външна политика; 6. Комисия по отбрана; 7. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред; 8. Комисия по земеделието и храните; 9. Комисия по труда и социалната политика; 10. Комисия по образованието и науката; 11. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта; 12. Комисия по здравеопазването; 13. Комисия по околната среда и водите; 14. Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения; 15. Комисия по културата и медиите; 16. Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения; 17. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите; 18. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика; 19. Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; 20. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. (3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз. (4) Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание. (5) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.” Предлагам обсъждането и гласуването на този и на останалите текстове от Глава „Парламентарни комисии” да бъде отложено.

Комисията предлага да се създадат нови членове 16 и 17: „Чл. 16. (1) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група. (2) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения: 1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”; 2. приема с решение становище по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” и го предлага за утвърждаване от Народното събрание; 3. взема решенията за осъществяване контрол върху приключили оперативни дела с мнозинство; 4. заседава само в своя основен състав, като заседанията й са закрити; 5. в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание; 6. осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на: а) процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства; б) процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. (3) Комисията представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклади за извършената дейност по ал. 2, т. 6, които съдържат обобщени данни: 1. за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства; 2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. Чл. 17. Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група.”

Благодаря, господин председател. Колеги, тук има някои неточности.

Да, в чл. 16, защото се говори за ДАНС, а всъщност това е комисия, която ще контролира дейността на всички служби. Затова искам да изчета целия коригиран текст, за да няма никакви грешки и неточности по-скоро. Предлагам следната редакционна поправка на новия чл. 16: „Чл. 16. (1) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група, и заседава само в своя основен състав. (2) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения: 1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност; 2. приема становища по бюджетите на службите за сигурност и ги предлага за утвърждаване от Народното събрание; 3. в 14-дневен срок от избирането й приема Вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание; 4. осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по: а) разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства; б) разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. (3) Комисията представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по ал. 2, т. 4, който съдържа обобщени данни за: 1. разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства; 2. извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения. (4) Председателят на Народното събрание информира Президента на републиката и министър-председателя за решенията и становищата на комисията.” Благодаря Ви.

Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по т. 2 на ал. 2, в която е записано „Приема с решение становище по бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност” и го предлага за утвърждаване от Народното събрание;”. „Приема становище” – в това няма нищо лошо, но предложението за утвърждаване от Народното събрание питам: дава ли специален статут на тази институция, или си остава както досега – бюджетът на ДАНС като неразделна част от държавния бюджет? Този въпрос трябва да се изясни! Ако тази институция няма специален статут на бюджетна организация, трябва да отпадне втората част от изречението.

След „Национална сигурност” да се сложи точка.

Под формата на реплика искам да кажа, че наистина това трябва да се изчисти. За да няма съмнение, първо, подчертавам, че става въпрос за становища. Не „решение за становища”, както е записано там. Аз го докладвам като „становища”. Това е формата. Ако искате, аз не възразявам след „службите за сигурност” да се сложи точка и запетая.

И си минава по общия ред.

Да, безспорно идеята е всичко да си върви по общия ред и не става въпрос само за ДАНС, а за всички служби. Благодаря Ви.

По чл. 19 има предложение от народния представител Георги Кадиев, което комисията не подкрепя: „Член 19, ал. 2 се изменя така: „(2) Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.” Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 19, който става чл. 18.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Логиката на предложението е съвсем проста. Тя е да не може един и същи човек да бъде едновременно председател на една комисия и заместник-председател на друга комисия, за да има по-голяма деконцентрация на ръководни длъжности и съответно повече хора да участват по-активно в работата на Парламента. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като е доста разнопосочно гласуването, имам усещането, че не се разбра много добре логиката на предложението. Пак повтарям – всеки от Вас да гласува по съвест. Предложението е много просто: един и същи народен представител да бъде в ръководството само на една комисия, тоест да не може да бъде, както на практика в миналото, председател на една, заместник-председател на друга, на втора, на трета. Така че всеки един от Вас има възможността …

Добре, на две. Така или иначе ограничаваме в ръководството на една комисия. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 19: „Чл. 19. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянните комисии по чл. 15, ал. 2, т. 16, 18 и 19. (2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията. (3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати. (4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание. (5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията.” Предлагам и този текст да бъде отложен във връзка с отлагането на текста, който регламентираше основните комисии. Може би ще се стигне до промяна в номерацията на т. 16, 18 и 19, които носят зад себе си Комисията за борба с корупцията; за контрола над службите; и Комисията по гражданското общество.

Комисията подкрепя текста на проекта по чл. 21, който става чл. 20.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 22, който става чл. 21.

По чл. 23 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 22: „Чл. 22. (1) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник, които се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. (2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.”

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23: „Чл. 23. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. (2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор. (3) Към Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Подкомисията се формира на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група. (4) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации и движения, които да ги консултират.” Ще предложа и този текст да бъде отложен, предвид неприемането на основния текст за точното наименование и вида на комисиите.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, но предлага чл. 24а да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 15.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 25, който става чл. 24.

По чл. 26 – предложение на Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25: „Чл. 25. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 111 и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. (2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите. (3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз. (4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии. (5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.”

Предложение на Мая Манолова и група народни представители да се създаде чл. 26а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 26: „Чл. 26. (1) В последния до един час и половина от заседанията на постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на точни данни и статистика. (2) Право на по два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. (3) Ресорният министър, към когото е отправен въпроса, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие по уважителни причини, министърът съгласувано с комисията определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси. (4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. (5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до 2 минути.”

„В случай на отсъствие по уважителни причини, министърът съгласувано с комисията определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.” Редактираме го: „В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини, комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България категорично осъжда поведението на ГЕРБ. Вчера Политическа партия ГЕРБ заявиха, че са последователни в политиките и в поведението си. (Шум и реплики.)

И днес доказаха това свое твърдение. Поведението им е деструктивно към българските институции и безотговорно към проблемите на България – такова, каквото беше в последните четири години от тяхното управление. След като вчера бившият вътрешен министър орева европейските столици срещу собствената си държава, днес бившият министър-председател се похвали тук от трибуната, че е победител на изборите и като един истински победител се изниза от залата. Точно така се държат победителите! Или може би колегите от ГЕРБ се опитват да докажат тезата на своя лидер от Четиридесет и първото Народно събрание – които сме били тук, си спомняме, че депутатите са безделници. Уважаеми депутати от ГЕРБ, къде сте? Затова ли Ви плаща народът заплати, за да стоите в кафето или като безмълвни наблюдатели на балконите да броите гласовете в залата? Уважаеми господин председател, ако има свободни щатове в парламента, можете да ги увеличите с квестори. Очевидно колегите от ГЕРБ искат да правят това. Това ли е отговорното поведение към България в момента, когато трябва да се решават важните въпроси на страната? Сигурно Ви боли, колеги от ГЕРБ, защото свърши приемането на лобистки закони, на антиконституционни закони, на мачкането на институциите и на рекета над бизнеса. Свърши се с „Калинките” във властта. Господин Борисов, ние не издаваме присъди – това, в което ни обвинихте тук от трибуната. Присъдите и оценката ги издават други. Вчера представители на българския бизнес Ви издадоха следната присъда: чрез приемане на лобистки закони ГЕРБ създадоха симбиоза между търговия с влияние и политически рекет, а истинската присъда Ви издаде народът на 12 май, като Ви осъди да бъдете в изолация, да бъдете безмълвни наблюдатели от балконите на Народното събрание. Заплахите, че пилците се броят на есен, са израз само на едно – на безсилие. Не се страхуваме от това. Имаме информация и знаем какво правите. Знаем, че използвате държавни служители и ги натискате и мачкате, за да правите подписки за касиране на изборите. Знаем, че ги принуждавате да ходят на протест. Спрете да тормозите хората! Това няма да даде резултат, защото няма да ни попречи да си свършим работата, за която сме изпратени в Народното събрание, а тя е да помогнем на бедните, на безработните, на социално слабите, на майките, на учениците, на пенсионерите, да помогнем на българския бизнес, за да се гарантира икономически растеж, в крайна сметка да гарантираме на България по-добро бъдеще. И тези, които днес сме тук, и работим ще постигнем това без участието на ГЕРБ. Не са ни необходими днес тук! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

По чл. 27 има предложение на Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. (2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях. (3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.”

По чл. 28 има предложение на Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието й се излъчва в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание. (2) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание. (3) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията. (4) Представители на синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване режима на достъп до Народното събрание. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. (5) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити. (6) Заседанията на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и на техните подкомисии са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат открити. (7) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите. (8) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват. (9) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание. (10) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите. (11) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.”

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Предлагам също една редакционна поправка в ал. 4 и на други места, ако има такъв тип предложения: „(4) Представители на синдикални, съсловни и” прочее организации „вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност” – аз бих казал „дейността им”, това не е търговско дружество, „дейността им” или „функциите им” – „при спазване на реда, установен в комисиите”, а не при „спазване режима на достъп до Народното събрание”. Режимът на достъп до Народното събрание е фактически въпрос и те, след като са поканени, са влезли в сградата. Когато са в комисиите и участват в изслушвания, е редно да спазват реда на тези изслушвания, установен или във вътрешните правила, които забелязах, че ги приехме да са факултативни, а не задължителни за всяка комисия, но смятам, че всяка ще си изработи, или някакъв друг ад хок, създаден от комисията, ред. Това в никакъв случай не е редът за достъп до сградите на Народното събрание. Предлагам го чисто редакционно, да се има предвид.

Предлагам гласуването на редакционната поправка и гласуването на целия текст на чл. 28 да бъдат отложени с оглед приемане на основния текст, който определя вида и точното наименование на парламентарните комисии.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 29.

По чл. 30 има предложение на народния представил Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко три дни преди тяхното провеждане, включително и чрез обявяването им на интернет страницата на Народното събрание. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им. (2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. (3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 31.

По чл. 32 комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 32: „Чл. 32. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик. (2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало. (3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.”

По чл. 33 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 33: „Чл. 33. (1) За заседанията на постоянните комисии се води секретен протокол, в който се отбелязват всички взети решения. (2) За заседанията на Водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание. (3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”

По чл. 34 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 34: „Чл. 34. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. (2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители. (3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание. (4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии. (5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно – с решение на Народното събрание.”

По чл. 35 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации. (2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи. (3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава. (4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание.”

Предложение от народните представители Мая Манолова и Христо Бисеров – да се създаде нова Глава пета „а”. „Глава пета „а” – Взаимодействие с гражданските организации и движения.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нова Глава шеста с чл. 36-41: „Глава шеста – Взаимодейстие с граждански организации и движения”. Чл. 36. (1) Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения: 1. осъществява диалог и взаимодействие с представители на граждански организации и движения, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес; заключенията от обсъжданията се изпращат на водещите комисии; 2. разглежда предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията; 3. осъществява функциите на постоянна комисия по Глава пета. (2) Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се формира на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група. Чл. 37. Към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се създава Обществен съвет от представители на гражданските организации и движения, който да консултира комисията. Съставът и начинът на формиране на съвета се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание. Чл. 38. (1) Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с гражданските организации и движения. (2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез страницата на Народното събрание. (3) В края на всяка сесия комисията представя пред Народното събрание доклад, съдържащ анализ и становище по поставените проблеми от представителите на гражданските организации и движения. Докладът се разглежда на пленарно заседание. Чл. 39. Представители на гражданските организации и движения по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване режима на достъп до Народното събрание. Чл. 40. (1) Граждански организации и движения могат да представят писмени становища по законопроектите, които се разглеждат от водещите комисии. (2) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и резюме на постъпили становища от граждански организации и движения. (3) По предложенията, внесени от народни представители за второ гласуване, председателят на водещата комисия може да изиска становище от граждански организации и движения. (4) Становищата от граждански организации и движения се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията. (5) Комисиите са длъжни да отговорят на постъпилите предложения и жалби от граждански организации и движения. Чл. 41. Граждански организации и движения могат да участват чрез народен представител в парламентарния контрол при условията и по реда на глава девета, както и да присъстват на заседанията на парламентарните комисии при изслушвания по реда на глава десета и при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 26 при спазване режима на достъп в Народното събрание.”

Във връзка с Вашето предложение, господин председател, в чл. 39 изразът да бъде заменен с израза, който предложихте „при спазване реда, установен в комисията”, в чл. 41 изразът може да остане.

„Глава шеста – Сесии и заседания на Народното събрание”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава шеста, която става Глава седма. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 36, който става чл. 42. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 37, който става чл. 43.

По чл. 38 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по буква „а” и го подкрепя по принцип по буква „б”. „а) в ал. 1: аа) създава се ново изречение второ: „(1) През последната седмица на месеца заседанията се провеждат в четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч.”; бб) изречение второ става изречение трето; Оттегляме неподкрепения текст, за да спестим гласуване. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 44: „Чл. 44. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани. (2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания. (3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства. (4) Дните, извън посочените в ал. 1 и 3, са за провеждане на срещи с избиратели, включително в изборните райони.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 39, който става чл. 45. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 40, който става чл. 46.

По чл. 41 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители, което комисията подкрепя. Има предложение от народния представител Павел Шопов, направено на заседание на комисията: „Заседанията на Народното събрание да се излъчват директно по Българската национална телевизия.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 47: „Чл. 47. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, като покрива територията на цялата страна, и с репортажи по Българската национална телевизия. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. (2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание. (3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това наше предложение е съобразно настояването на „Атака” още от самото влизане в Народното събрание през 2005 г. за повече, още повече и колкото се може повече публичност и прозрачност на институцията. Една от причините за недоверието към Парламента и достигналите 6 процента подкрепа, бих казал не мизерна, а критична, от която по-надолу не може да се слиза, е за това, че хората си мислят, че тук стават много скрити и нередни неща. В демокрацията това е основен принцип – принципът на публичността, принципът на прозрачността! Няма какво да се страхуваме от това да бъдем непрекъснато пред камерите на Българската национална телевизия, която да предава всяко едно заседание, без значение по какви въпроси. Вярно е, че тук никога не може да се счита, че се разискват и коментират малозначни теми, но и такива теми, за които някои ще кажат, че не са от особен интерес, са също важни за определен кръг от български граждани. Винаги когато е можело, винаги когато мнозинството е приемало нашите предложения, ние сме правили всичко възможно заседанията да стават пред очите на хората, да бъдат публични. Никога от „Атака” не сме гласували, нито един член от „Атака” не е гласувал, когато е имало предложения за пряко предаване по Българската национална телевизия, против такова предложение. Сега можем да направим с нашия правилник да има непрекъснато предаване. Затова не е нужен голям ресурс. Българската национална телевизия получава от държавата огромна субсидия, тя е десетки милиони, има все още хиляди служители. Българската национална телевизия в момента се занимава да прави излъчвания на чужди езици на новините и е направила едни регионални центрове, които, бих казал, почти никой не гледа. А една от най-важните нейни публични задачи, обществени функции, е да дава възможност на гражданите да надникнат и да надзъртат, да знаят във всеки момент какво става в пленарната зала. Ето сега имаме един чудесен пример за това, че ако имаше постоянен канал на Българската национална телевизия, българските граждани щяха да видят залата, щяха да видят кой как гласува, кой липсва, кой бяга от своите задължения и ангажименти. Това не го казвам само сега. Говоря по принцип, говоря и за следващите народни събрания, защото мнозинството го имате Вие – от БСП и ДПС, в това Народно събрание, но в следващото може да бъдете опозиция. Това е принципен въпрос. Без значение кой е опозиция и кой управляващ, българите трябва да знаят какво става тук и после да не се оплакваме, че залата била празна или полупразна, защото едни такива непрекъснати предавания ще имат дисциплиниращ ефект, народните представители ще си стоят по местата, защото камерите на Българската национална телевизия във всеки момент ще показват кой е тук и кой го няма. Бих продължил за позитивите от едно такова пряко излъчване във всеки един момент с много други примери и аргументи, особено колегите, които са народни представители от минали народни събрания, сами разбират какви са позитивите. Не мога да разбера защо комисията по изработка на правилника отказва това наше предложение. Пледирам и настоявам пленарната зала да гласува за предложението за създаване на канал на Българската национална телевизия, който постоянно да предава заседанията, още повече, че Българското национално радио има такава честота и, зная това, вие също сте наясно, че хората слушат този канал. Ще гледат този канал, бъдете сигурни.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, моля Ви за процедура за прегласуване на това предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 48: „Чл. 48. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители. (2) Проверка на кворум се извършва чрез компютъризираната система за гласуване преди откриване на заседанието и преди началото на гласуването по чл. 62. (3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание. (4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Начинът, по който е направен записът в ал. 2 на чл. 48, предполага проверка на кворум да се извършва винаги преди началото на гласуването по чл. 62. Член 62 става чл. 56, нали така? Него имате предвид, а несъществуващия чл. 62 в правилника, което е нонсенс. Следващата ал. 3 предполага кога може да поискаш проверка на кворума, при съмнение за наличие на кворум. Отделно от това чл. 62 регламентира по какъв начин става изобщо гласуването. Изобщо! Дали то ще е чрез системата, с преброяване – явно, тайно и така нататък. Този запис не е коректен, защото създава две колизии. Първата е, че винаги трябва да се прави проверка на кворума, а втората е, че няма конкретика – за какво точно става въпрос, за какъв начин на гласуване. При тайно гласуване защо ти е да правиш проверка на кворума?! Ако се има предвид чл. 62, който става чл. 68 – сегашният действащ, то тогава може. Той казва: „Когато председателят определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, обсъждани на първо гласуване” – тогава е резонно да направиш проверка на кворума преди започване на гласуването изобщо по този ред. Затова предлагам чл. 62 да се замени с чл. 68, за да си отиде всичко на мястото, или тази алинея да отпадне.

Във връзка с това, което предложи господин Георгиев, аз съм против на промяната на чл. 62 с чл. 68, защото, ако бъде насрочен ден и час за гласуване, то е логично, че и тогава ще се прилагат общите правила, а именно в началото на въпросното заседание да бъде направена проверка на кворума. По-скоро съм съгласна с другото му предложение: текстът след „заседанието” – да отпадне, и да остане ал. 2: „Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.”

Да, приемете моята реплика като несъгласие с първото предложение и като съгласие с второто предложение, което е направено от господин Захари Георгиев.

Член 43. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 49: „Чл. 49. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите. (2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма. (3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма – до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 74, ал. 2 и чл. 84, ал. 3 са изтекли. (4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат. (5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание. (6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред. (7) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 16,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 74, ал. 2 и чл. 84, ал. 3 са изтекли. (8) Приетата програма се публикува след гласуването й на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.”

Благодаря. Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя редакционна поправка по ал. 3 на чл. 49, а именно предложенията за включване на точки в предстоящата програма вместо „до 16,00 ч.” да бъде „до 18,00 ч. на деня”. Логиката е, че обикновено през това време се провеждат заседанията на парламентарните групи и е повече от нормално да възникнат нови предложения и изменения по седмичната програма. Редно е да дадем възможността, както беше традицията в предишни народни събрания, до 18,00 ч. на деня да бъдат внасяни съответните предложения по седмичната програма. Благодаря Ви.

Ако бъде прието предложението на господин Мерджанов за промяна на часа, посочен в ал. 3, същото трябва да се случи и в ал. 7, доколкото дава възможност на парламентарните групи да правят допълнения към програмата. Те трябва да имат информация за програмата, за да направят евентуално предложения. Така, че ако се приеме предложението за ал. 3, правя предложение за същото и в ал. 7.

Автоматично!

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 44, който става чл. 50.

По чл. 45 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 51: „Чл. 51. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот. (2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за: 1. прекратяване на заседанието; 2. отлагане на заседанието; 3. прекратяване на разискванията; 4. отлагане на разискванията; 5. отлагане на гласуването. (3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос. (4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до 2 минути.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 46, който става чл. 52. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 47, който става чл. 53.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 54: „Чл. 54. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях – 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 15 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група – до 5 минути. (2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време. (3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето: 1. през което са говорили техните народни представители; 2. през което са говорили техните председатели; 3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси, с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене на заседанието. (4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути. (5) Ако народен представител превиши определеното по ал. 1-4 време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата. (6) Предвиденият в ал. 1-5 ред не се прилага при обсъждане на законопроектите на второ гласуване.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 49, който става чл. 55.

По чл. 50 има предложение от народния представител Захари Георгиев: в чл. 50, ал. 1 след думата „лично” съюзът „или” се заменя с „и”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 50, който става чл. 56.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! С това предложение съм направил опит да се сложи край на порочната практика след всяко споменаване на името на народен представител да се иска лично обяснение. Практиката показва, че дори след реплика-дуплика, спомене ли се името, отново се иска лично обяснение и се дава думата на споменатия поименно, без той да е засегнат понякога въобще от това, а цитирайки само неговата реплика. Заменяйки съюза „или” със съюза „и”, предполагам, че той ще се отнася към това адитивно да бъде „лично и поименно засегнат” засегнат. Сега се тълкува, че ако е поименно споменат, той има такова право. Според мен текстът със съюза „или” не е коректен. Той предполага такова своеобразно тълкуване на правилника. Ако комисията счита, че само с подмяната на съюзите текстът не е достатъчно ясен, можем да направим редакционна поправка със слагане на точката след думата „лично”, още повече дали е „лично” или „поименно”, това е едно също. Няма как да засегнеш някого лично, ако не го наименоваш. За да спрем тази практика, трябва да е засегнат във всички случаи от изказването, и то трябва да е различно от споменаване само на името в реплика или дуплика. Ако говорим за изказване в пленарно заседание, „е засегнат лично”. Тогава няма да има възможност да използва „право” след реплика и дуплика да се обяснява отново, още повече аз мога да спомена името му като позитивен факт за нещо, а той ще каже: „Ти спомена името ми и сега искам лично да се обяснявам”. Съществува и такава възможност. Благодаря.

По същество аз приемам аргументите на народния представител Захари Георгиев, но няма да подкрепя неговото предложение и в пленарна зала със следните аргументи: Изхождайки от опита си в предишния парламент – опит на опозиция, много често правото на лично обяснение беше единствената ни възможност да се защитим в парламентарен дебат във връзка и с ограниченото ни време, във връзка и с похватите, които тогава се използваха от мнозинството. Аз лично – и това беше позицията, която защитавах по време на заседанията на Временната парламентарна комисия за изработване на правилника – смятам, че правилата не трябва да се приемат в ущърб на опозицията. Защото ролите се сменят, но правилата трябва да остават едни и същи, особено тогава, когато това може да бъде тълкувано като отнемане право на опозицията. Така че аз лично и тези, които споделят моите аргументи, макар че по същество безспорно Захари Георгиев е прав, няма да подкрепя това предложение, за да няма основания, включително ГЕРБ, да продължават да реват, че са мачкани, че по отношение на тях се прилага диктат. Правилата остават същите, каквито бяха и за нас. Нека играят по правилата и да покажат наистина, че това, което приказваха, че ще бъдат конструктивна опозиция, могат да го реализират. Иначе просто им даваме възможност да плачат излишно, да раздуват, да се жалват. Нека имат всички възможности, които имахме и ние, пък в крайна сметка хората ще преценяват кой как си върши работата като управляващи и като опозиция.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, чудех се дали да взема дуплика, но не мога да се съглася с факта, че това нещо няма да бъде подкрепено от колегата Манолова само за да не променяме правилата. Че ние променяме 90 на сто от правилника с уточняване и детайли, за да стане той по-съвършен. По никакъв начин това не се отнася само за опозицията. По никакъв начин! Правото за лично обяснение има всеки един народен представител, независимо кой е той. А злоупотребата с правото на лично обяснение се допуска, защото има недобро тълкувание на текста. И нито един аргумент не чух за това ми съображение „лично и поименно”. Лично и поименно е едно и също. След като е засегнат, независимо дали косвено или поименно, той ще може да си обясни позицията. Но да правим такива тавтологии не е резонно.

Тъй като нямам друга възможност, само да кажа в едно изречение. Лично и поименно – ако ще приемаме предложението на господин Георгиев, предлагам това да стане във варианта, в който изречението завършва до „лично” и се слага точка. Защото „лично и поименно” допуска тази злоупотреба с право, в която можеш да кажеш всичко спрямо човека, който е говорил току-що, неспоменавайки му името и той да не може да се защити, като например да се каже: „говорещият току-що”, „председателят на парламента”, „председателят на БСП”, „председателят на ГЕРБ”, „бившият финансов министър” или друга податка, която не назовава поименно лицето, за което става дума и формално така се злоупотребява с право на засягащия друг народен представител да получи отговор на своето изказване. Така че, ако настоявате, господин Георгиев, да бъде приет Вашият текст, нека да свършим до „засегнат лично”, което ще позволи едно по-широко тълкуване на нормата.

Господин председател, уважаеми колеги! Аз си задавам въпроса, на част от този въпрос получих отговор преди малко, ако някой Ви засегне лично, не във всички случаи това е поименно. Но ако зададем обратния въпрос: ако някой Ви засегне поименно, във всички случаи ли е лично? Следователно, ако трябва да съкращаваме от текста, според мен е по-правилно да бъде „поименно”, което включва „лично”. „Лично” не включва „поименно”, но „поименно” включва „личното”. Те са в една такава субординация. Освен това, господин председател, аз ще го задам като въпрос, защото не съм сигурен дали на друго място има подобен текст, който спира верижното обяснение при тези лични обяснения, тоест дали трябва да има обяснение на обяснение?

Да, вместо „лично” да бъде „поименно”.

Уважаеми колеги, предлагам Ви да не пипаме този текст.

Момент, господин председател. То се съдържа в предложението на комисията. Комисията не приема предложението на господин Георгиев и предлагаме текстът да остане такъв, какъвто съществуваше. Защото „засегнат лично” отново ще предизвика разсъждение у водещия заседанието дали, даже като е споменат поименно или не, е засегнат; дали някой може да се чувства засегнат, без да е споменат. И влизаме в една друга въртележка и в едни други разсъждения, които пак ще бъдат оставяни на субективната преценка на този, който води заседанието. Нека е както е и да се придържаме към правилата, които съществуваха досега.

Щом е поименно, то е лично. Не може да не бъде лично.

Да.

При тези резултати няма смисъл.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 51, който става чл. 57. Предлагам една редакционна корекция: вместо „чл. 48”, да се счита „чл. 54” – препратката в чл. 51, защото сме допуснали грешка, цитирайки стария текст.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 58: „Чл. 58. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда. (2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 54, ал. 1.”

По чл. 53 – предложение от народния представител Захари Георгиев: „В чл. 53, ал. 2 съюзът „или” се заменя с „и”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 53, който става чл. 59.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако в предишния текст беше въпрос на прилагане на текста, то не мога да разбера в този текст, в който е очеваден нонсенсът в записа, защо комисията не го е възприела. Можеш ли, когато е постъпило предложение за прекратяване на заседанието, защото следва „или”, да подложиш първо на гласуване това за еди-какво си, или само предложение за отлагане на заседанието – да подложиш първо на гласуване предложението за прекратяване? Естествено е, че когато има и двете предложения, можеш да си направиш избор, по правилник – едното от тях! Не знам къде сте гледали, когато сте чели този текст! Ако бяхте ме поканили, щях да обясня по-подробно. (Реплики между докладчика госпожа Мая Манолова и народния представител Захари Георгиев.)

Процедура!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, има абсолютна логика в предложението на колегата Захари Георгиев. Тъй като не е просто това, което предлага Мая Манолова, да има един резултат, а това, което предлага Захари Георгиев, да има друг резултат, има абсолютна логика в предложението на Захари Георгиев, Ви моля да го подкрепите. Господин председател, моля Ви да подложите на прегласуване предложението на колегата Георгиев.

Колеги, комисията подкрепя предложението на Захари Георгиев.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 54, който става чл. 60. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 55, който става чл. 61.

По чл. 56 има предложение на Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 62: „Чл. 62. (1) Гласуването е лично. Гласува се „за”, „против” и „въздържал се”. Гласуването се извършва явно. Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно. (2) Явното гласуване се извършва чрез: 1. компютризирана система за гласуване; 2. вдигане на ръка; 3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържал се”; 4. саморъчно подписване; 5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване. (3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител. (4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.”

Уважаеми господин председател, колеги! Ние не сме съгласни с едно положение, което на пръв поглед беше безспорно по времето на Четиридесет и първото Народно събрание и което, виждам, автоматически се пренася, прилага се и за работата на Четиридесет и второто Народно събрание. Знаем проблема с гласуването с чужди карти. Той е мегапроблем в българския парламентарен живот. Този проблем съпътстваше българската парламентарна дейност в продължение на десетилетия – от самото начало, от Великото Народно събрание. Ние също считаме, че той трябва да бъде решен. Не могат депутатите да гласуват с чужди карти, това е порочна практика. На пръв поглед миналото Народно събрание реши този проблем, но за нас не този бе начинът, по който това трябваше да се направи. Съществуват много други, все технически начини, това е въпрос на обсъждане. Възприетият подход с биометрични данни е най-неуместният. Чувствах се крайно неприятно, когато в началото на миналото Народно събрание трябваше да давам пръстови отпечатъци, като последния престъпник. Успокоението е, че те вече са дадени – от тези, които сме били в миналото Народно събрание. Тук предстои новите колеги да ги дадат. (Реплики.) Не знам доколко им е било приятно и дали ли са всички пръстови отпечатъци, но просто ще видите усещането. Чувството на съмнение, което и в момента изпитвам, е, че тези пръстови отпечатъци се държат извън Народното събрание. Като знам каква полицейска държава сме и като си спомня в съвсем близкото минало, в последните месеци как сме били подслушвани, можем да си направим извода къде са тези пръстови отпечатъци, в кой масив от данни, който се държи, да кажем, от бившия вътрешен министър. Няма ли да има опасност, докато сме живи, някой път тези наши отпечатъци да попаднат на местопрестъпление? Имаме ли сигурност, че никога няма да бъде злоупотребено? Освен това, докато сме в качеството си на народни представители, в живота ние се сблъскваме и с особени бури и ярост – имам предвид чувството за мъст, заради направеното, заради даденото. Считам, че трябва да отпадне този подход при прекратяване на практиката за гласуване с чужди карти. Има и един друг аспект. Той е чисто морален и е свързан с разбиранията ми на православен християнин. Пръстовите отпечатъци, кодовете по стоките, чиповете, които се поставят на хора в някои страни, като мярка за неотклонение, са част от голямата православна тема за контрола над човека. Не може човекът да бъде контролиран, да бъде държан в подчинение, да бъде проследяван по един подобен начин! Добрите православни християни ще разберат за какво говоря. Тук този принцип влиза в противоречие и с моята православна същност – основна моя характеристика. Категорично не сме съгласни да се запази този измамен подход, който в миналото Народно събрание беше отчетен като голям успех. Тогава не беше говорено в този смисъл и по този начин, по който в момента говоря. Това трябваше да бъде предмет на сериозен дебат. Надявам се, че той ще се състои и ще бъде намерен друг начин в Четиридесет и второто Народно събрание, за да бъде осигурено всеки депутат да гласува само със собствената си карта.

Уважаеми господин Шопов, в известна степен споделяме Вашата тревога, но, така или иначе, вече биометрията е взета и от народните представители, които бяха депутати и в Четиридесет и първия парламент, и от всички народни представители, които са новоизбрани в Четиридесет и втория парламент. Биометричната система за гласуване е факт, така че нека да не препятстваме работата на Четиридесет и второто Народно събрание, а междувременно, ако бъдат измислени и други начини за индентификация на народния представител, която да бъде по-приемлива, това може да бъде променено. Засега, след като не разполагаме с по-добър вариант и след като вече отпечатъците от всички са взети, нека да дадем възможност да се направят картите, за да работи нормално Народното събрание, без да предизвикваме различни подозрения, че се правят някакви опити за шмекерии чрез гласуване с чужди карти.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 63: „Чл. 63. Предложение за гласуване по чл. 62, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 64: „Чл. 64. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 62, ал. 2, т. 1 е до 30 секунди, но не по-малко от 15 секунди. (2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.”

По чл. 59 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 65: „Чл. 65. (1) Гласуването се извършва по следния ред: 1. предложения за отхвърляне; 2. предложения за отлагане на следващо заседание; 3. предложения за заместване; 4. предложения за редакционни поправки; 5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни поправки; 6. предложения за допълнения; 7. основното предложение. (2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 60, който става чл. 66. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 61, който става чл. 67. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 62, който става чл. 68.

По чл. 63 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 69: „Чл. 69. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя. (2) Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система. (3) Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити, и разпечатка от гласуването чрез компютризираната система се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 64, който става чл. 70.

По чл. 65 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 71: „Чл. 71. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание, но необнародвани в „Държавен вестник” актове, се извършват по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание или само по нареждане на председателя на Народното събрание. (2) Председателят на Народното събрание уведомява народните представители за поправките по ал. 1. (3) Поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват с разпореждане на председателя на Народното събрание. (4) Председателят на Народното събрание обявява поправките по ал. 3 пред Народното събрание на първото заседание след установяването им. (5) Когато поправката по ал. 3 е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и Президента на Републиката.”

„Глава седма – Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава седма, която става Глава осма. По чл. 66 комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 72: „Чл. 72. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти”. (2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта. (3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.”

По чл. 67 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по буква „а”, а по буква „б” е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 73: „Чл. 73. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им. (2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. (3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии. (4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.”

По чл. 68 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 74: „Чл. 74.(1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание. (2) При обсъждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го разгледа по същество, извършва оценка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане и при наличие на несъответствия може да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в 7-дневен срок. (3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.”

Моля да прекратите гласуването.

Извинявайте, има една добавка в окончателната редакция, предложение, което сме направили с колеги от Коалиция за България – „и се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание”. Макар че то е подкрепено от комисията, не е отразено в окончателната редакция. Предлагам в окончателната редакция на ал. 3 да бъде гласувано да се махне точката и да се добави: „и се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.”

По чл. 69 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 75: „Чл. 75. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване. (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му. (3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. (5) Граждани могат да представят писмени становища по законопроектите. (6) Становищата по ал. 2, 3, 4 и 5 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията. (7) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4 и 5 не спира обсъждането на законопроекта. (8) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 70, който става чл. 76. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 71, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 72, който става чл. 78.

По чл. 73 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 79: „Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. (2) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1. (3) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. (4) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа: 1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях; 2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията. (5) Докладът по ал. 4 се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.” По чл. 74 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 80: Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него. (2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. (3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение. (4) Гласуването се извършва по реда на чл. 65. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 75, който става чл. 81. По чл. 76 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 82: „Чл. 82. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане. (2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него. (3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. (4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти. (6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 77, който става чл. 83. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 84: „Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. (2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 73, ал. 3. (3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях. (4) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване. (5) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.” Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 79, който става чл. 85.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 86: „Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията на Република България се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 73, ал. 3. (2) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда. (3) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от постъпването му. (4) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори. (5) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. Предложенията се гласуват по реда на чл. 65. По доклада се приема решение.” Предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 87. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители – да се създаде чл. 80а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 87: „Чл. 87. Когато Народното събрание избира изцяло или частично органи съгласно действащото законодателство, то приема процедурни правила за условията и реда за издигане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия. Изслушванията в комисиите са публични.” Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 88: „Чл. 88. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия. (2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд. (3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд. (4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане на разискванията и гласуването на чл. 87.

„Глава осма – Парламентарен контрол.” Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава осма, която става Глава девета. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 82, който става чл. 89. По чл. 83 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 90: „Чл. 90. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това или когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол”. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори. (3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1. (4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. (5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори, се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание. (6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 50, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.”

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Имам следното предложение, господин председател: да поканите Парламентарната група на ГЕРБ или поне онези представители, които в момента са част от акцията „Парламентарен папарак”. След като се наобядваха, изпиха кафето и добре си пообщуваха навън в коридорите, могат да заповядат в залата, тук, от място да ни снимат как гласуваме, за да не се притесняват за техническите средства, които използват, и по-добре да се вижда какво правят. (Единични ръкопляскания от КБ и ДПС.)

По чл. 84 има предложение на Мая Манолова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 91: „Чл. 91. (1) Народният представител може да регистрира не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол. (2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. (3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика, също до 2 минути.” По чл. 85 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 92: „Чл. 92. (1) Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър. (2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят. (3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството. (4) Народният представител може да регистрира не повече от две питания за едно заседание за парламентарен контрол.”

Член 86 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 93: „Чл. 93. (1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в Раздел „Парламентарен контрол“. (2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.” Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 87, който става чл. 94. Член 88 – предложение на народният представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 95: „Чл. 95. (1) Председателят обявява постъпилите питания в началото на всяко заседание за парламентарен контрол. (2) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори. (3) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол.”

Член 89 – предложение на народният представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 96: „Чл. 96. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол, за което председателят съобщава в началото на заседанието за парламентарен контрол и уведомява министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.” Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 90, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 91, който става чл. 98. Член 92 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 99: „Чл. 99. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания заедно с проект за решение след отговора по питането и регистрането им се представят на председателя по време на пленарното заседание до приключването му. (2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути. (3) Проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 65.”

Член 93 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 100: „Чл. 100. (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго. (2) Първи отговаря министър-председателят, след него – заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип. (3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване. (4) За въпроси и питания на една и съща тема, отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите е общ, като се прилагат разпоредбите съответно на чл. 91 и чл. 97. (5) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение. (6) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.” Член 94 – предложение на народният представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 101: „Чл. 101. (1) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на който вече е отговорено. (2) В случаите, когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост, председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане, срокът за отговор, съответно по чл. 90, ал. 1 и чл. 93, ал. 1, се определя от датата на окончателното решение.”

Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители – създава се чл. 94а. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Христо Бисеров, Камен Костадинов и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 102: „Чл. 102. (1) В последния до един час и половина от заседанието всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на точни данни и статистика. (2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. (3) Министър-председателят и заместник министър-председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие по уважителни причини министър-председателят и заместник министър-председателите, съгласувано с председателя на Народното събрание, определят заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси. (4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. (5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 91, ал. 2 и 3. (6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 50, ал. 6 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.” Ако мога да направя една редакция, уважаеми господин председател.

Аналогично на редакцията, която направихме за блиц контрола в комисиите, ал. 3 да изглежда по следния начин: „(3) В случай на отсъствие по уважителни причини на министър-председателя и заместник министър-председателите председателят на Народното събрание, съгласувано с тях, определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси.”

Времето е наше, господин председател. В чл. 102, уважаеми господин председател и колеги, ал. 1, последното изречение: „Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на точни данни и статистика”. Според мен изискването не е коректно. Първо, статистиката също е данни. Второ, условието да не се предоставят точни данни означава, че могат да се предоставят неточни данни. Предлагам това изречение да завършва по следния начин: „Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни”. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 95, който става чл. 103. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 96, който става чл. 104. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 97, който става чл. 105.

Член 98. Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 106: „Чл. 106. При отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.”