7 юни 2013 г.

Най-напред ще направя процедура за допускане в залата на Владимир Писанчев – заместник-председател на ДАНС, и Ангел Риджаков – директор на дирекция „Правна”.

Докладвам заглавието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има направено предложение от колегите Ципов, Вучков и Кирилов за неговото отпадане. Комисията не подкрепя тяхното предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 3, ал. 4 след думата „агенцията” се добавя „или оправомощен от него заместник-председател”.”

По § 2 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов за неговото отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя § 2 по вносител.

По § 3 има предложение на колегите Ципов, Вучков и Кирилов за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „се назначава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет” се заменят със „се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя”. 2. В ал. 2 думата „двама” се заменя с „трима”. 3. В ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. притежават 8-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност – за председателя, и 5-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност – за заместник-председателите;” 4. В ал. 4 т. 5 се отменя. 5. Алинеи 5, 6, 7 и 8 се изменят така: „(5) В случаите по ал. 4 пълномощията на председателя се прекратяват с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията. (6) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя в едномесечен срок от възникване на основанието министър-председателят предлага на Народното събрание да избере нов председател, който довършва мандата. (7) В случаите по ал. 6, ако в едномесечен срок Народното събрание бъде разпуснато, срокът спира да тече от датата на разпускането и продължава да тече от датата на свикването на новото Народно събрание. (8) В случаите по ал. 6 до избирането на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.” Това е редакцията на комисията. Като вносител обръщам внимание, че в т. 1 е отпаднал изразът „а цифрата 5 се заменя с 6”. Правя предложение да се гласува този текст отделно, за да стане ясно дали ще отпадне, или ще остане. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, драги колеги! Правя едно предложение в ал. 3, т. 3: притежават 8-годишен юридически стаж – за председателя, и 5-годишен юридически стаж – за заместник-председателите, да напишем: минимум 8-годишен стаж и минимум 5-годишен юридически стаж. Иначе така посочено в закона, като че ли регламентира стажът да е точно осем години и точно пет. Предложението ми е да вмъкнем „минимум” или „не по-малко”. Благодаря. РЕПЛИКИ: Не по-малко.

Под формата на реплика. Приемам идеята за корекцията – „не по-малко”, и смятам, че ако няма други редакции, можем да гласуваме направо текста по комисията.

Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Създава се чл. 8а: „Чл. 8а. (1) След избора председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” полага пред Народното събрание клетва със следното съдържание: „Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност.” (2) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист.”

По § 4 по вносител има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 10а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „главен” се заменя с „административен”. 2. В ал. 2, 3, 4 и 5 навсякъде думата „Главният“ се заменя с „Административният”.”

По § 5 по вносител има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 16, ал. 1, т. 7 думата „главния” се заменя с „административния”.”

По § 6 по вносител има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 6 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 17, ал. 1, т. 9 думата „главния” се заменя с „административния”.”

Продължаваме с § 7 по вносител. Направено е предложение за отпадането на този параграф от колегите Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов. Комисията не подкрепя тяхното предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Правя редакционно предложение по отношение на § 7, което звучи по следния начин: „извършват задържане на лица, за които има достатъчно данни, че са извършили престъпление по чл. 4, ал. 1 от закона.”

Да, „някои от престъпленията”.

Моля предложителят под формата на дуплика да мотивира предложението си. Това е много деликатна материя. Този текст е одобрен от комисията. Ако смятате, че имате сериозни основания, моля да кажете мотивите.

В текста, който Ви е предложен, считам, че се получава двусмислие: „извършват задържане на лица, за които, при извършване на дейностите по чл. 4, ал. 1”, сякаш „извършване на дейностите по чл. 4, ал. 1” са събрани данни, а дейностите са извършени от службите, от ДАНС. Член 4, ал. 1 описва престъпленията, които са. (Реплика от ДПС.) Това ми е мотивът. Мисля, че има двусмислие в настоящия текст, предложен от комисията, поради това предлагам тази редакционна промяна.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя редакционната поправка на колегата. Защото действително, първо, в текста на вносителя има три пъти в едно изречение „извършват”, „извършване”, „извършили” и ако чл. 4, ал. 1 визира престъпленията, за които са събрани данни, което е основание за задържането на съответните лица, е действително съвършено достатъчен по-опростеният текст: „извършват задържане на лица, за които са събрани данни за нарушение по чл. 4, ал. 1”. Нали, това е – по чл. 4, ал. 1. Аз мисля, че редакционното предложение на колегата е много удачно и предлагам да го подкрепим.

Под формата на реплика аз все пак искам да помоля да уточним окончателно редакцията, защото колегата използва малко по-различна редакция със същото съдържание. Ако текстът бъде „извършват задържане на лица, за които са събрани данни, че са извършвали престъпление по чл. 4, ал. 1”, редакцията е коректна.

Това беше и моето предложение.

Почти.

Тогава да направим процедура за отлагане на този текст. Явно какво е общото разбиране, трябва само да направим прецизната редакция. Правя процедура за отлагане.

Параграф 8 е по вносител. Има предложение на колегите Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 124 след думата „предотвратяват” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думата „разкриват” се добавя „и разследват”.”

Следва § 9 по вносител. Има предложение на колегите Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов за неговото отпадане. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.

Следва § 10 по вносител. Има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов за неговото отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. Създава се чл. 125а: „Чл. 125а. (1) В случаите по чл. 124а и 125 органите на агенцията могат да извършват обиск на лице. (2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания и по начин, който не уронва неговата чест и достойнство. (3) За всеки извършен обиск органът на агенцията съставя протокол. (4) Протоколът по ал. 3 се подписва от органа на агенцията, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.”

Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. Създава се чл. 132а: „Чл. 132а. Президентът има право чрез министър-председателя да получава становища от председателя на агенцията по въпроси за външната политика, свързани с националната сигурност.”

Моля за думата. Правя редакционна добавка. Към текста накрая да се сложи запетая и вместо точка текстът да продължи: „а така също и да се запознава и да взема отношение за дейността на агенцията преди внасянето му”. Извинявайте, моля господин Костадинов да я уточни.

Госпожо председател, моята редакционна добавка е съвършено кратка. Предложението ми е текстът да звучи по следния начин: „Чл. 132а. Президентът има право чрез министър-председателя да получава становища и анализи от председателя на агенцията по въпроси за външната политика, свързани с националната сигурност.” Добавката е, че след „становища” добавяме „и анализи”.

Преди да преминем към „Преходни и заключителни разпоредби”, имам готовност, уважаеми колеги от комисията, да Ви докладвам проект за по-прецизна редакция на § 7. Предлагам § 7, който по доклада става § 8, да има следното съдържание: „В чл. 123, ал. 2 се създава нова т. 3: „3. задържат лица, за които са събрани достатъчно данни, че са извършили престъпления, свързани с дейностите по чл. 4, ал. 1;”

Благодаря. Уважаеми колеги, става ясно, че смесваме субекта на задържането и обекта на задържането в един текст – оттам е и недоразумението. Член 4, ал. 1 урежда специфичните дейности на Държавна агенция „Национална сигурност” за защита на националната сигурност и се изрежда конкретно от какво се защитава националната сигурност на България, от какви престъпления – разузнаване в полза на чужди сили, опасност за суверенитета, противоконституционна дейност. Искам да подчертая, че всички тези дейности са престъпления, извършвани от някого! Нали така? И този някой, който извършва тези престъпления, ще бъде задържан от ДАНС! Затова ако в чл. 123 (реплика от народния представител Камен Костадинов) ние вече уреждаме какво прави ДАНС при осъществяване на дейностите си по ал. 1, казваме: органите на ДАНС осъществяват наблюдение, прилагат и ползват еди-какви си способи. И се връщаме към нашия текст – какво правят още? Задържат лица! Кого задържат? Лица. Какви лица? Които извършват престъпления. Какви престъпления? Престъпленията, описани в чл. 4, ал. 1. Така че съвършено достатъчен е текстът, който предлагаме съвместно с колегата – „задържат лица, за които са събрани данни за извършени престъпления по чл. 4, ал. 1”. Данни, аз не влизам в спор дали са достатъчни, или не – „са събрани данни за престъпления по чл. 4, ал. 1”. Член 4, ал. 1 урежда не дейностите, а престъпленията, срещу които е насочена дейността на ДАНС, не самата дейност на ДАНС! Ние визираме за какви престъпления, срещу които ДАНС се бори, могат да бъдат задържани лица, които извършват тези престъпления. Благодаря.

Аз ще направя дуплика. Въртим се в омагьосан кръг – говорим за едно и също, обаче с различна терминология. Двата текста са идентични, само че в първия случай говорим за дейности, а във втория – за престъпления. В чл. 4 се изброяват престъпни дейности – не се изброяват престъпления.

Не на ДАНС обаче!

За това се разбрахме всички тук – „престъпление” е текстът в Наказателния кодекс. Това, което подсказва господин Миков – „престъпна дейност”, смятам, че намира решение на въпроса. „Задържани лица, за които са събрани достатъчно данни, че са извършили престъпления, свързани с дейностите по чл. 4.” Те са извършили престъпления – ние го казваме. Но в чл. 4 не се изброяват престъпления – изброяват се дейности. Престъпленията се изброяват в Наказателния кодекс. Така ли е, господин председател?

Затова предлагам да гласуваме тази редакция, която чухте, като окончателна.

Уважаеми господин председател, аз разбирам логиката на господин Бисеров, като говори за „престъпни дейности”, но ще си позволя да зачета чл. 4 на действащия закон: „Чл. 4. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани с” и се изброяват: „разузнаване в полза на чужди сили, опасност за суверенитета, териториалната цялост”... и така нататък. Тоест Държавната агенция извършва дейности, с които цели да защити националната сигурност. Тя не говори за престъпни дейности.

Вие правите препратка към чл. 4, тоест към тези дейности и смесваме дейностите, които извършва Държавната агенция с престъпни дейности, които се правят по аналогия. Затова текстът, който Вие предлагате, според мен не е коректен.

Това, което казвате, аз го приемам – то е така. Но не приемам описанието на действията на престъпника, да го наречем така, да се използва думата „престъпление”, защото това не са описания на престъпления. Това са описания на – ако не са дейности, на действия. Ако искате, да ги наречем „действия”, за да е ясно, че има дейност на агенцията и действия на лицето.

Господин Бисеров, аз няма да вляза в спор дали са деяния, дали са действия, но в никакъв случай не са дейности, защото се смесва дефинирането на „дейности” с „престъпна дейност”, което може да доведе до объркване и неправилно тълкуване.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Първо, подкрепям колегата Костадинов в последната му реплика. По отношение на редакционната поправка на текста „достатъчно данни” – нека да не е „достатъчно данни”, защото „достатъчно данни” има в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс при повдигане на обвинение.

Тоест да не препращаме материалния закон към процесуалния. Да не ги смесваме.

Текстът да звучи: „задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили престъпления, свързани с дейностите по чл. 4, ал. 1”. Това е последната редакция.

„Деяния”.

Точно така. Благодаря. Уважаеми господин председател, разбрах, че пред нас стои задачата да опишем коректно правото на органите на ДАНС да задържат определени лица. Те трябва да са извършили нещо, което е описано в чл. 4 – от т. 1 до n-та, но не трябва да наричаме „престъпления” тези, извършени от тях, действия. В този смисъл предлагам простичкото: „те”, органите на ДАНС – това не го пишем, а продължаваме „задържат лица, за които са събрани данни за извършени деяния или действия, описани в чл. 4, ал. 1, от т. 1 до” еди-коя си, всичките точки. И тогава е съвсем ясно, че става въпрос за действията, описани от т. 1 до – коя е, господин Костадинов? (Реплика от народния представител Камен Костадинов.) Тогава защо бягате от думата „престъпления”?

Не е така.

Ако искате, господин председател, да се върнем към Преходните и заключителните разпоредби.

Това са данни за престъпление. Това са данни не за деяние, а за престъпление. Не можем да говорим за престъпление по чл. 4, разбирате ли? Говорим за различни неща. Нека да се върнем на Преходните разпоредби.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението на закона.

По § 11 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов за неговото отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13: „§ 13. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция „Национална сигурност”, когато отговарят на изискванията за работа в нея. (2) Трудовите правоотношения на служителите от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция „Национална сигурност” съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. (3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавна агенция „Национална сигурност” без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване. (4) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, от служителите, преминали в Държавната агенция „Национална сигурност”, се зачита за работа при един и същ орган по назначение, съответно работодател, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията. (5) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция „Национална сигурност”, се зачита при определяне размера на обезщетението по чл. 117 и чл. 118, ал. 2”. Господин председател, обръщам внимание и правя редакционна добавка, изразът „когато отговарят на изискванията за работа в нея”, който беше одобрен за ал. 1, да бъде и в ал. 2, защото става въпрос за идентични текстове.

Да, точно така.

Докладвах.

Следващият текст е § 12, който става § 14. Има предложение за неговото отпадане на колегите Ципов, Вучков и Кирилов. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерството на вътрешните работи. (2) Дълготрайните материални активи на Министерството на вътрешните работи, ползвани от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, се предоставят на Държавна агенция „Национална сигурност”. (3) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1”.

Следващият параграф е 13 по вносител. Има предложение на колегите Ципов, Вучков и Кирилов за неговото отпадане. Комисията не го подкрепя. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.

По § 14 има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 14 да отпадне. Това предложение не се приема от комисията. Има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията го подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16: „§ 16. В Наказателно-процесуалния кодекс се правят следните допълнения: 1. В чл. 52, ал. 1, т. 2 след думите „разследващ полицай“ се добавя „разследващите агенти от Държавна агенция „Национална сигурност“, определени със заповед на председателя на агенцията“. 2. В чл. 71, ал. 4 след думата „полицай“ се поставя запетая и се добавя „разследващ агент от Държавна агенция „Национална сигурност“. 3. В чл. 118, ал. 1, т. 3 след думите „Министерството на вътрешните работи“ се добавя „на Държавна агенция „Национална сигурност“ и се поставя запетая. 4. Създава се нов чл. 194а: „Разследване от органи на Държавна агенция „Национална сигурност“ Чл. 194а. (1) Извън случаите по чл. 194, ал. 1 разследването на престъпленията, свързани с възложените по закон дейности на Държавна агенция „Национална сигурност“, се извършва от разследващи агенти. (2) Разследващите агенти се определят със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“ 5. В чл. 411в, ал. 2 след думите „министъра на вътрешните работи“ се поставя запетая и се добавя „разследващите агенти, определени със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.” Ще докладвам и новия § 17, защото той е част от предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. Неприключилите досъдебни производства, които преди влизането в сила на този закон се разследват от разследващи полицаи в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в Министерството на вътрешните работи, се възлагат от наблюдаващия прокурор на компетентен разследващ орган.”

По § 15 по вносител има предложение от колегите Ципов, Вучков и Кирилов – параграфът да отпадне. Комисията не подкрепя тяхното предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.

По § 16 има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 16 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19: „§ 19. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. ...) в допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, т. 1 думите „Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” се заличават. 2. В § 2а след думите „Национална система 112” се добавя „на специализираните административни дирекции”, а думите „Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” се заменят с „Главна дирекция „Национална полиция”. 3. Параграф 2б се отменя.”

По § 18 има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 18 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21.

По § 19 има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов – § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22: § 22. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. ...) в допълнителните разпоредби в § 1, т. 4 след думите „Националната разузнавателна служба” се добавя съюзът „и”, а думите „и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи” се заличават.”

По § 20 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов – § 20 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.

Има предложение от народните представители Красимир Ципов, Веселин Вучков и Данаил Кирилов § 21 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24.

По § 22 по вносител има предложение от колегите Ципов, Вучков и Кирилов за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25: „§ 25. В Закона за съдебната власт в чл. 195, ал. 3 след думите „заместник-министрите” се добавя „председателят или заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

По § 23 по вносител има предложение за отпадане, направено от колегите Ципов, Вучков и Кирилов. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26.

По § 24 по вносител има предложение от народните представители Ципов, Вучков и Кирилов да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27. Госпожо председател, правя редакционно предложение „в деня” да се чете „от деня”. Това е правилното.

Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предлагаме следната окончателна редакция: „Задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили описаните в от т. 1 до т. 23 на чл. 4, ал. 1 посегателства, насочени срещу независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, националните интереси, установените в страната конституционен ред и основните права и свободи на гражданите.” Независимостта и суверенитетът на България, териториалната цялост, националните интереси, установеният конституционен ред, основните права и свободи на гражданите, възможните посегателства срещу тези неща са описани в точките от 1 до 23. Установяването на тези посегателства е основание органите да задържат тези лица. Това е, което имаме като окончателна редакция с колегите. Благодаря.

Уважаеми колеги, действително сме изправени пред трудната задача да формулираме коректно текста на тази норма. Тук има едно неразбиране, което сезирам в предложения току-що от господин Местан текст. Той е изчистен редакционно и с този обем, който съдържа, ни предлага едно възможно решение, но некоректно от правна гледна точка. Идеята в тази норма е да се разреши задържането на лица, които са извършили престъпление, а не лица, които са извършили посегателства. Всъщност цялата трудност е да се съвмести предметът, който е разгледан и описан в § 2, с кръга на посегателствата, както там коректно е посочено, като една по-обща задача на агенцията. Те се борят срещу посегателства. При предишно изказване, господин Местан, Вие употребихте понятието „нарушения” – нарушителите не подлежат на задържане. (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Не, не, извинете, по-рано, не споря. Искам да илюстрирам това, че посегателствата са понятие, което е по-широко от престъплението. Мисля, че редакцията, която е предложена от вносителите, е подчинена именно на тази цел, която е юридически коректна. Трябва да се даде възможност за задържане на лица, които са извършили престъпление или поне са събрани достатъчно данни, че са извършили престъпление. Затова на мен ми се струва, че трябва да се съсредоточим около текста, първоначално предложен от вносителите, който би могъл да звучи така: „задържат лица, за които при осъществяване на възложените по чл. 4 дейности на Държавната агенция „Национална сигурност” са събрани данни, че са извършили престъпление.” Тоест ние тук изчистваме смесването на субект, обект и казваме, че тези, които извършват дейности, са именно служителите на агенцията. Агенцията в резултат на своите дейности събира достатъчно данни за това, че някои лица, за които се взема решение да бъдат задържани, са извършили престъпление. Тези данни са основанието да се вземе такова решение. Това е по-прецизно юридически, с цялото уважение към предложеното от господин Местан. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)

Благодаря. Ако тук непременно ни е необходима думата „престъпление” – „задържат лица, за които са събрани данни за извършени престъпления по описаните от т. 1 до т. 23 на чл. 4, ал. 1 посегателства, насочени срещу независимостта” и текстът следва. Ако непременно Ви трябва изразът „извършени престъпления”, повтарям: „лица, за които са събрани данни за извършени престъпления по описаните от т. 1 до т. 23 посегателства срещу” – в противен случай другият текст остава твърде неясен. Благодаря.

Моля за извинение за това, че се опитвам да бъда кратък и може би затова неразбран, но вече търся новия формат на споделяне на съображенията по редакцията на този текст. (Реплики.) Проблемът произхожда от това: опитваме се да препратим към § 2, който приехме по-рано с гласуване в тази зала, който определя дейностите на Държавна агенция „Национална сигурност” по защита на националната сигурност от посегателства. Пак повтарям това и обръщам внимание – „посегателства, които обаче са свързани със” – и се изброяват в 23 точки сфери на обществени отношения, засегнати от тези посегателства. Но тук, в тези точки, ние не съзираме състави на престъпления, не това е бил предметът. Всяко от тези посегателства може да не бъде престъпление, а изискването за това едно деяние да бъде квалифицирано като престъпление, то е да присъства като състав в особената част на Наказателния кодекс. Тоест тук имаме двояк критерий. От една страна, дейността на агенцията трябва да се осъществи в защита на независимостта, на суверенитета на Република България, териториалната цялост и така нататък. Втори критерий, който сме използвали в § 2 – да бъде в тези обществени отношения, които са предмет на защита от точки 1 до 23, а сега вече, когато говорим за задържане, въвеждаме и трети критерий – тези посегателства да бъдат престъпление. Няма как да избягаме от това. Другото е некоректно и няма как да бъде въведено в действие едно такова задържане, защото то ще противоречи на основни принципи на наказателното право и на наказателния процес. Затова предложението се свежда до следната логическа конструкция, а след това ще премина към редакционната: – Държавната агенция „Национална сигурност”, осъществявайки своите действия по защита на националната сигурност от посегателства, констатира деяния, които, от една страна, са свързани с обществените отношения, посочени в т. 1 до т. 23, а именно: разузнаване в полза на чужди сили, противоконституционна дейност, прилагане на сила за използване на общоопасни средства и така нататък, тоест тук са налице и двете условия, кумулативно свързани и поставени. На трето място, констатира, че тези посегателства могат да бъдат квалифицирани и отнесени към определен състав на Наказателния кодекс. Едва тогава те биха могли да осъществят правото, което искаме да регламентираме и което искаме да посочим. Тоест трябва да има подозрение за извършено престъпление и това престъпление да има тази характеристика, която го внася в сферата на отношенията, които са регламентирани в § 2. Ето затова ми се струва, че коректно вносителите са използвали понятието „престъпления” – „събрани са данни за извършени престъпления”. Затова поддържам тяхната редакция в тази им част. Неяснотата, която възниква при първоначално внесения текст, се дължи на повторението на думата „извършват” – извършват дейности, извършват задържане и лица, извършили престъпления. В едно изречение три пъти „извършват” – това може да се избегне и аз се опитвам да го направя в предложения текст. Вместо „извършват задържане” казваме: „задържат лица, за които при...”, вместо „извършване на дейностите”, казваме...

Не, не, аз просто илюстрирам.

При извършване на дейностите по чл. 4, ал. 1 са събрани данни, че са извършени престъпления. Добре, значи в крайна сметка повторението не може да бъде избегнато, защото наистина отиваме към утвърдени легални понятия за институти в наказателното право. (Реплики.) Всичко друго, опитът ни да смесим критериите за ограничаване на компетентност на Държавната агенция по отношение на посегателствата, които тя ще разследва и механично да ги пренесем към престъпленията, е неудачно решение, то е невъзможно и некоректно от правна гледна точка. Това са моите съображения, за да предложа именно тази редакционна поправка и уточнението затова по отношение на чии дейности се отнася този текст, защото имаше някаква заблуда от гледна точка на това дали говорим за дейности, с които се нарушават обществените порядки и са така наречените „посегателства” в § 2, или пък дейностите са полезните дейности, възложени като функции на Държавната агенция „Национална сигурност”. Благодаря Ви.

И данните са събрани в резултат именно на дейностите в кръга на задачите на ДАНС – затова се обръщаме към чл. 4. (Шум и реплики.) Мисълта ми е, че не могат да бъдат за всяко едно престъпление.

Господин Нотев, може ли да кажем така: „задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили престъпления в обхвата на чл. 4, ал. 1, точки 1-23?” Това е обхватът, а престъплението си е престъпление. (Реплика от народния представител Явор Нотев.) „Задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили престъпления в обхвата на чл. 4, ал. 1, точки 1-23.” Кратък текст, смятам, че е ясен. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)

Аз поддържам редакцията, която предложих, защото това е моят прочит на досега приетите текстове от закона и ми се струва, че…

Това е реплика.

Да, това е реплика към господин Бисеров. Струва ми се, че трябва да акцентираме върху това, че деянието е престъпление, че то действително е в обхвата, подчертавам, в дейностите на Агенцията, описателно изброени в § 2. Но че се е достигнало до такова събиране, натрупване на данни, които вече обосновават решението за осъществяване на задържането, би следвало наистина да се посочи, че е в резултат на действията, на възложените функции по закон на Агенцията. Това разбиране съответства на основни принципи на Наказателния… (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Аз продължавам да твърдя, че тук спорът между филолози и юристи, като че ли няма да намери… С цялото ми уважение към Вас. Аз поддържам моята редакция.

За да няма съмнение за какво става въпрос.

Госпожо Манолова, преставам да отегчавам аудиторията.

Благодаря, госпожо председател. Няма никаква ревност. Става въпрос за коректна конструкция на изречението. Повтарям: „задържат лица, за които са събрани данни за извършени престъпления…”. Забележете, тук можем да отидем на краткия вариант, предложен от господин Бисеров: „престъпления, които са в обхвата на чл. 4, ал. 1, точка…”.

Точки от 1 до 23.

Да, да, това е моят текст. Аз предлагам по-разгърнат вариант, за да не смесваме дейностите на ДАНС със субекта на извършеното посегателство, което може да се квалифицира като престъпление при определени обстоятелства. Ето, забележете: „задържат лица, за които са събрани данни за извършени престъпления”. Моята редакция е: „свързани с описаните в...”. Приемам по-коректния юридически термин: „задържат лица, за които са свързани данни за извършени престъпления в обхвата на от т. 1 до т. 23 на чл. 4, ал. 1, посегателства, насочени срещу суверенитета на Република България, териториалната цялост, националната сигурност, установения конституционен ред и основните права и свободи на гражданите”. Последното описание може да се включи, може и да не се включи, но това е логиката, че това са престъпления, които са свързани с описаните от т. 1 до т. 23 възможни посегателства срещу това, което вече е описах. Ако Вие предложите друга конструкция, която да е различна от тази, и ме убедите, че няма двусмислие, не само повторение на извършени, ако не се смесва субект и обект, дали става въпрос за органа, който извършва действието или за действие, което може да се квалифицира като престъпление, аз ще се съглася с Вашата редакция. На този етап не ме убедихте. Смятам, че това предложение е коректно. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се опасявам, че дори редакцията на господин Бисеров навява някаква алюзия или прави асоциация, че едва ли не в чл. 4, ал. 1, точки от 1 до 20 са описани престъпления, тъй като сега престъпленията са в обхвата.

Не е вярно това.

Такава асоциация се създава. Предлагам по-опростена редакция: „При извършване на дейностите по чл. 4, ал. 1 задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили престъпления”, тоест това са правомощия на органите на ДАНС. Точка 3: „при извършването на дейностите по чл. 4, ал. 1 задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили престъпления”. Става ясно, че субектът – органите на ДАНС, когато извършват дейностите си по чл. 4, ал. 1, имат право да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпления. Мисля, че това е най-опростената редакция.

Държавна агенция „Национална сигурност” не може да извършва задържане за престъпления, с които не се занимава. Кои са те е ясно – престъпления, които са в обхвата на престъпни дейности, така са изброени в закона. Ако бяха изброени като престъпление – едно по едно, щеше да е лесно, но те са изброени от 1 до 23 като действия, като престъпно поведение. Затова няма нужда в този текст… (Реплики.) Колеги, господин Нотев, защо изобщо в този текст трябва да говорим за дейностите на ДАНС, за действията? Аз затова го извадих, защото е ясно какви са те. Те са описани в шапката на ал. 1, на чл. 4, те не могат да бъдат други. Затова казвам така: „задържа лица, за които има данни, че са извършили престъпления в обхвата на точки 1-23 на ал. 1, на чл. 4”. Няма да говорим за дейността на ДАНС. Тя е ясна каква е, описана е в предходния абзац. Няма да я описваме втори път, очевидно е, че става въпрос за това. Самата глава, която започва с чл. 4, се нарича „Дейности”. Аз не разбирам защо се опитваме да направим дълъг описателен текст на неща, които могат да се кажат по най-простия начин: „задържат лица, за които са събрани данни, че са извършили престъпление в обхвата на точки от 1 до 23 на чл. 4, ал. 1 на закона”?

Това е моята конструкция, няма нищо общо с първото предложение.

Навлизаме в малко технически подробности и е малко неудобно, че в комисията не се разви този спор. Аз наистина се извинявам на залата.

Госпожо Манолова, поддържам редакцията, предложена от мен и записана коректно. Когато господин Бисеров говори, че престъпленията са в обхвата на точки от 1 до 23, няма как да се съглася, защото в точки от 1 до 23 не са описани състави на престъпления.

Абсолютно.

Обхватът е нещо, което не се съвместява и не се съпоставя с престъпление. Коментирам предложението „в обхвата на”, няма как да остане такова предложение.

„свързани с...”

А „свързани с” също не ми се струва коректно. Защото говорим за ясен и коректен текст, който трябва да предопредели дали е законно едно задържане на едно лице, или не е. Няма как то да подлежи на съмнение и на съответното разширително или стеснително тълкуване. Това всички го разбираме и подхождайки отговорно... (Реплика на докладчика Христо Бисеров.) Едно предложение дочувам сега за почивка и едно взаимно разбиране, за да може да бъде съвсем ясно.

Да, аз съм съгласен, защото ние искаме...

Госпожо Манолова, пристъпвам към предложение, което е резултат на усилията, които положихме за коректна редакция. Предлагаме текстът да звучи така: „задържат лица, за които имат данни, че са извършили описаните в чл. 4, ал. 1, т. 1-23 посегателства, осъществяващи състав на престъпления”. Това е предложението, текстът отговаря на изискването задържането да се извършва, когато има данни за извършено престъпление. В същото време това престъпление трябва да бъде от кръга на посегателствата, тоест включващ като предмет на дейност на Държавна агенция „Национална сигурност” и деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Когато обаче сме изправени пред състав на престъпления в рамките на тази компетентност, може да се извърши задържане при наличие на достатъчно данни. Това са съображенията ни и предлагам текстът да бъде вписан така.

Господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Вече се очертава една спокойна обстановка, в която наистина може да се работи. В тази връзка, искам да поставя няколко теми за вършене, защото хората очакват от нас да вършим полезни за обществото неща – извън процедурните игри, извън игрите на политика, извън безотговорното поведение, демонстрирано от досега управлявалата партия. Господин министър-председател, използвам случая, че сте тук, за да поставя много важен въпрос, може би извън вниманието Ви в момента. Става въпрос за незаконната или нерегламентирана охрана на няколко лица, които не са нито министър-председатели, нито народни представители, нито председател на Парламента или президенти. Става дума за лицата Цветан Цветанов, Яне Янев, Румен Петков и Ахмед Доган. Цветан Цветанов е народен представител, но по време на цялата предизборна кампания в качеството си нито на министър-председател, нито на министър, нито на депутат той имаше охрана. Господин Орешарски, настоявам да преразгледате постановлението на предишния кабинет – кабинета Борисов, с което беше дадена охрана от Националната служба за охрана на изброените от мен лица. Партия „Атака” настоява също така да знае каква е сумата, похарчена за охраната на Цветанов, Янев, Румен Петков и Ахмед Доган до момента, защото тези лица се ползват с охрана? Нашето настояване е да отмените това постановление, тоест да отпадне охраната с държавни пари на тези лица, тъй като смятаме, че в момента това са абсолютно необосновани харчове. В сегашната ситуация всеки един лев трябва да се пести. Преминавам към съществените теми, които засягат българското общество днес, в момента. Не знам дали сте запознат, но последните данни на Евростат гласят следното. В България за 2012 г. е установен един от най-резките спадове на доходите у нас. Ние сме на второ място по спад на доходите след Гърция. Разбира се, веднага трябва да кажем, че в Гърция спадът на доходите започна от много по-високо ниво, отколкото в България, така че тамошният спад е просто песен в сравнение с нашия спад. Да сме сред най-сериозно засегнатите страни, със спад на доходите, при положение че нямаме външния дълг на гърците и техните проблеми, смятам за много, много сериозен въпрос. Втората информация, която Евростат установява за 2012 г., е, че в България сме плащали най-скъпия ток спрямо покупателната си способност, не спрямо номиналната стойност, а спрямо нашата покупателна способност. Тези две статистики, свързани заедно, означават едно и също: обедняване и мизерия за българския народ. Това е темата, по която смятам, че трябва да работят и Парламентът, и правителството с много, много ускорени темпове. В тази връзка, искам да поставя някои въпроси, с които смятам, че правителството трябва веднага да се заеме. Това е регулацията на цените на тока, на сметките за тока и парното. Българският потребител е застрашен тези сметки да скочат нагоре от 1 юли. До момента, въпреки че аз лично съм поставял въпроса няколко пъти от тази трибуна, не чуваме ясни и категорични твърдения и гаранции от страна на правителството, че такъв скок на сметките на тока няма да се случи от 1 юли. Смятам, че българите трябва да получат такова успокоение именно от Вас, господин Орешарски, като министър-председател, и да го гарантирате със съответните мерки. Научаваме, че ръководството на ДКЕВР е подало оставка, но не знаем какво следва след това – дали това ръководство ще бъде разследвано евентуално за някакъв конфликт на интереси. Не е известно също защо без оглед защитата на потребителите беше допускано досега увеличаване цената на тока. Другото, което хората очакват да чуят, е как точно ще се намалят сметките за тока, по каква методика ще бъдат отстранени видовете скъпа енергия, за която много се говори и коментира напоследък. Това обаче са свободни коментари, а ние още нямаме мнението на правителството. Смятам за наложително това да се чуе. Другата тема, която интересува българското общество и аз поставям, е какво правим с чуждите монополи. Това не са само ЕРП-тата, а монополите, които владеят и нашия златодобив. Поставял съм въпроса много пъти от тази трибуна. Продължават да се поддържат и да се дават нови концесии. От предишното правителство беше дадена още една концесия на чуждестранна фирма, която добива наше злато по много неизгоден за страната ни начин. Ще бъдат ли преразгледани и кога тези концесии? Какъв е начинът за тяхното най-безболезнено прекратяване за България? Друга тема, която засяга много българските граждани в момента, е техните отношения с банките. Господин министър-председател, Вие сте финансист, специалист в тази област. Очакваме от Вас да дадете разрешение на въпроса как банките да не подвеждат кредитополучателите в България, които са страшно много – над 85% от населението е с някакъв вид кредити. В договорите с банките има доста клаузи, които подвеждат, буквално казано, измамват кредитополучателя, който е принуден да прави все по-големите плащания по лихвите. Този регламент никога не е в интерес на кредитополучателя, а винаги е в интерес на банките. Смятам, че с общите усилия на законодателя можем да направим така, че да сложим регулация и тези договори между банките и кредитополучателите да бъдат добре регламентирани, така че българите да не бъдат ощетявани, да не бъдат застрашени да им вземат жилищата. В момента страшно много хора са под заплахата да им бъдат отнети жилищата, защото не могат да си изплащат заемите. С моите колеги, разбира се, тук поканата е към всички парламентарни групи, можем да подготвим такива поправки към Закона за банките и банковото дело, че тези договори да подлежат на много по-строг регламент. Казано образно, да не могат банките да разиграват хората, имащи нужда от заем. Като говоря за банки, не мога да подмина Банката за развитие. Тя е държавна банка на България, създадена и съществуваща, за да поддържа българския бизнес. Там според нас, според „Атака” е необходима ревизия. Ние ще настояваме това да стане колкото се може по-бързо, за да се види как е работила досега банката и оттам нататък да се изработи програма за нисколихвени кредити на българския бизнес – среден и дребен, който беше доста силно задушен по време на предишното управление. Смятам, че един от основните приоритети на правителството трябва да бъде посоката за развитие на България. Това в нашата програма е номер едно – как България да направи такъв икономически ръст, че той да позволи увеличаване на доходите. Според същите статистики – на Евростат, в България хората разчитат основно на работната заплата. Тя е основният източник на доходи за над 55% от хората. А за 26-27% от хората пенсията е основен източник на доходи. Следователно нашата грижа като държавници трябва да бъде по посока на това заплатите и пенсиите да се повишават. Господин министър-председател, зная, че Вие, като икономист, и хората, които разсъждават икономически, ще кажете: „Това е свързано с икономиката”. Тук опираме до въпроса: какво може да се направи в тази посока? Перспективите за Евросъюза не са никак розови, да не кажа, че са просто песимистични. Наскоро Европейската централна банка излезе с мнение, че в Еврозоната ръст няма да има на практика. Ние не сме в Еврозоната, значи още по-зле за нас. Тоест застава въпросът: можем ли да очакваме развитие, гледайки само към Брюксел? Моят отговор – не съм икономист, но достатъчно се интересувам от икономически теории и анализи, е: не, не трябва да гледаме само към Брюксел. В тази връзка смятам, че е крайно време българската държава, правителството и българският бизнес да погледнат към държави, в посоки, в които има огромни възможности за инвестиции. Наскоро у нас се проведе българо-китайски форум, с Китайската търговско-промишлена камара. Ние от „Атака” се заинтересувахме от този форум и установихме, че Китай в следващите години е подготвил над 100 млрд. долара за инвестиции в Централна и Югоизточна Европа. Китай предвижда в следващите пет години да направи внос на стоки в своята държава на стойност 10 трилиона долара. Тоест имаме огромни възможности за включване в чужди инвестиции по посока Китай. В тази връзка, понеже Партия „Атака” е действаща, градивна, конструктивна партия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), отправям покана към всички парламентарни групи, включително и отсъстващите: в понеделник от 11,00 ч. в зала „Изток” сме организирали среща с Китайско-българската търговско-промишлена камара именно по тези въпроси – възможностите за инвестиции в България. Каним и Вас, господин Орешарски, Вашия екип и представители на правителството, защото смятам, че това е начинът: интензивно търсене на чужди инвестиции от посоки, които са истински, реални – интензивно развиващите се държави. Това са стъпките, които според нас трябва да се направят в следващите седмици и месеци, за да се разбере ясно, че в тази зала стоят държавно мислещи хора, а не такива, които си играят на влез-излез от залата. Благодаря за вниманието. Успех. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Господин председател, господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Днес Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България обявяваме пред Българския парламент началото на законодателната си дейност в Четиридесет и второто Народно събрание. Вече сме напреднали в приемане на Правилата за дейността на Народното събрание. Те предвиждат засилване на парламентарния контрол, на взаимодействието с граждански организации и движения, разширяване на публичността в нашата работа. Само месец след парламентарните избори ние започваме реализацията на нашите предизборни ангажименти. Приоритет в следващите седмици и месеци са мерките за поддържане и увеличаване на заетостта, за отглеждане на децата и за подпомагане на социално най-затруднените. Предлагаме промени в Закона за насърчаване на заетостта с цел да се стимулира наемането на работа на повече млади хора; изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя с цел да се получават начислени, но неизплатени заплати. При второто четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. увеличаваме размера на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години от 240 на 310 лв. още от 1 юли тази година. Подготвяме промени в Закона за семейните помощи с цел да се увеличат детските надбавки и кръгът на семействата, които ги получават. В Кодекса за социално осигуряване предвиждаме облекчаване на пенсионирането на лица, на които не достигат две години трудов стаж или възраст. Подкрепяме обявения от правителството пакет от социални мерки, които да се приложат през следващите месеци. Увеличаване на размера на еднократната помощ за ученици в първи клас от 150 на 250 лв. Това е първото увеличение на тези средства от пет години насам, от което ще се ползват 45 хил. първокласници. Разширяване кръга на лицата, които имат право на целеви помощи, за следващия отоплителен сезон средно с около 12% вследствие на разширяване на доходния критерий. От промяната ще се възползват допълнително 60 хил. души. Продължаваме да настояваме да се намерят възможности чрез ребалансиране на енергийния сектор и намаляване на свръхпечалбите и злоупотребите да не се допуска увеличаване на цената на електроенергията. Нека се има предвид, че всичко това става в ситуация, в която страната не е била по-зле през последните години по отношение на икономическа активност, безработица, качество на администрацията и отчаяние на множество хора. Споделяме изразените от правителството намерения за подобряване на бизнес климата и за насърчаване на местните и чуждестранните инвестиции, за ревизия на Закона за обществените поръчки с цел да се направят процедурите по-прозрачни и с реална конкуренция между кандидатите. В предишното изявление също чухме основателни искания по отношение на дейността на банковата система, на активизиране на икономическата дейност. Едновременно с това, смятаме, че без самата държава да се превърне в активен инвеститор, самостоятелно и заедно с частни компании, производството няма значително да се оживи и да се намали чувствително безработицата. Освен обявените социално-икономически инициативи, предлагаме закони, които гарантират политическите права и свободи на гражданите. Субсидиите ще се използват само от партиите, а не от депутати, напуснали своите парламентарни групи. Прилагането на специалните разузнавателни средства ще се осъществява от независима от МВР агенция, която ще се контролира от избрана от Парламента институция. Това е нашият отговор на досегашното антисоциално управление и на поведението на лидиращата в изборите партия, превърнала се в деструктивна опозиция. Това е антидемократичният стил на управление, който ние наблюдавахме през последните години. Този манталитет се запазва в онези, на които днес е отредена ролята на опозиция. Техният водещ стремеж е да бъде предизвикана дестабилизация, да бъдат използвани основателните притеснения на хората за нагнетяване на недоволство и за предизвикване на обстановка, която води към бърза смяна на властта. Това ние ще се постараем да не бъде допуснато. Нашият отговор трябва да бъде, освен в обявените мерки, в задълбочаване на усилията, които да осигурят стабилност, икономическа активност и постепенно решаване на острите социални проблеми. Знаем, че недоимъкът прави хората нетърпеливи, а несправедливостта ражда недоволство. Затова се нуждаем от авторитетна и икономически активна държава. Това искат хората от нас, за това работим и това очакваме от следващите действия на правителството. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Има нещо символично и знаково, че „Атака” поставя началото на сезона на парламентарния контрол. Това е хубаво. Хубаво е, че господин министър-председателят и господата министри така бързо реагираха и се явиха – нещо, което не се е случвало от доста време. В предишното Народно събрание не се беше случвала тази оперативност. Да премина към въпроса. От дълго време обществото, господин министър-председател, се опитва да узнае как е бил използван правителственият „Авиоотряд 28” със самолетите и вертолетите му от бившия премиер Бойко Борисов и от членове на кабинета му. Въпросите, Вие сам знаете: колко полета, на каква цена, по какви направления, бяха едни от най-строго засекретените тайни на държавата. Включително тук се оказа, че парламентарният контрол не може да бъде упражняван. В предишното Събрание нямаше отговор, не бяха допускани такива въпроси. В края на май стана ясно, че пък са били унищожени документи за заявките за такива полети. Появиха се информации, че Авиоотрядът е бил ползван включително за превозване на валута зад граница – това е много интересно и нашата комисия ще разследва този аспект. Въпросите ми, господин Орешарски, към Вас са: колко са стрували на данъкоплатеца полетите на бившия премиер и на членовете на кабинета му? В какви случаи и по какви дестинации е бил използван Авиоотрядът? Вярна ли е информацията за унищожените заявки за полетите? Кой е виновен за това и каква отговорност ще бъде потърсена на виновните лица? Благодаря за това, че се явихте толкова оперативно.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, при подготовката на отговора се натъкнах на редица слабости в системата за отчетност на заявките за полети с „Авиоотряд 28”. Същите – заявките, не са завеждани по надлежен ред и администрацията на Министерския съвет изпитва затруднения за краткото време, с което разполагахме, да ги обобщи. В този смисъл вече съм разпоредил и са предприети необходимите мерки за отстраняване на тези слабости. Услугите на „Авиоотряд 28” се използват от различни ведомства и затова цялостната информация не е обобщена. Според данните, с които разполагам, Министерският съвет е заплатил 1 млн. 653 хил. 699 лв. за периода 1 март 2011 г. – 31 май настоящата година. Подчертавам, че тази сума не включва периода преди март 2011 г., когато авиоотрядът е бил към Министерството на транспорта. Тази сума не включва и полетите, извършвани по заявка на други ведомства, освен Министерския съвет. От информацията, с която разполагаме от генералния директор на „Авиоотряд 28”, за периода август 2009 г. – март 2011 г. са извършени 309 полета със самолети и хеликоптери на авиоотряда в различни направления. По информация от генералния директор на „Авиоотряд 28” от август 2009 г. до февруари тази година разходите по изпълнение на полетите са били в размер близо 3 млн. лв. Тези данни не са разграничени по заявители, затова е необходим допълнителен анализ, за да може да се обобщи и тази информация. По отношение на Вашия въпрос за случаи на унищожени документи, засега не ми е известен такъв случай. Самият факт обаче, че заявките не са завеждани по надлежния ред, говори за слабости в системата на документооборота и това не позволява категоричен извод нито в едната, нито в другата посока. Поради големия интерес и обществената чувствителност по този въпрос с моя заповед съм разпоредил проверка на дирекция „Главен инспекторат” на Министерския съвет, което ще приключи на 28 юни 2013 г. Доклада от тази проверка ще предоставя на Временната анкетна комисия и на Вас лично, разбира се. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин министър-председател. Давам си сметка, че в краткото време, което имахте, за да се подготвите и краткото време, в което можете да отговаряте тук, не може да се каже всичко. Вие с отговора си поставяте едно добро начало на работата на нашата Временна анкетна комисия, която аз имам честта да председателствам. Надявам се на доброто сътрудничество. Надявам се наистина да сложите ред в авиоотряда, така че да не се ползва безконтролно, да няма разхищения, нещата да станат прозрачни и ясни за обществото. В този смисъл – благодаря за съдействието, и се надявам да поддържаме връзка и да ни подпомагате в работата на нашата комисия.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Лаков, искам да Ви уверя, че институциите ще окажат необходимото съдействие в работата на Вашата комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Найденов, вторият ми въпрос е идентичен на първия, който зададох на господин Орешарски, само че се отнася за ползването на военно-транспортни летателни апарати, имам предвид самолетите „Спартан”, хеликоптерите „Кугър”, от страна на Бойко Борисов и приближените му лица. Публична тайна е, че най-често вертолетите бяха използвани като аеротаксита, включително и в предизборни кампании, от страна на досегашните управляващи и лично от премиера Бойко Борисов. Ясно е, че и самолетите „Спартан” също бяха използвани за превозване на тялото на министър-председателя. (Оживление.) Като виц се разправя, че командирът на авиобазата в Безмер е изтъркал един чифт кубинки да посреща хеликоптера, който кацал там с Бойко Борисов, защото той бил длъжен да го посреща. Та, въпросът ми към Вас, господин Найденов, е: колко пъти бившият министър-председател и негови приближени, и членове на кабинета, са ползвали военно-транспортни самолети и вертолети, по какви маршрути? Колко са били летателните часове на машините за такива задачи? Искам само да Ви припомня, че един летателен час е от порядъка на 2500 евро за хеликоптер, който се ползва, а може би и повече. Колко са стрували тези полети? Съответно били ли са заплащани на Министерството на отбраната от бюджета на Министерския съвет? Благодаря Ви предварително.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, изпълнението на полети с военно-транспортни самолети и вертолети се осъществява в съответствие със заповед на министъра на отбраната, след утвърдена заявка за използване на военно-транспортен самолет от Министерството на отбраната. Тези задачи се планират в годишните план-графици за летателна подготовка и се отчитат като изпълнение на упражнения по програмите за подготовка на летателните екипажи от Военновъздушните сили. Съставът на пътуващите във военните въздухоплавателни средства се определя от заявителя на задачата. Разпоредил съм списък с транспортираните лица да бъде допълнително представен в писмен вид с оглед дейността на оглавяваната от Вас Временна анкетна комисия. Според представената ми до този момент информация от Командването на Военновъздушните сили за времето от 1 юли 2009 г. до 31 декември 2012 г. с военни въздухоплавателни средства са изпълнени 67 задачи. Съгласно определеното в таблиците и съответно в нормите и лимитите за разходи на отбранителните ресурси посочената към момента сума в бюджета на Министерството на отбраната е 812 325 лв. Бързам веднага да кажа, че в нея не е ясно какво точно се включва, и второ – не е ясно дали тази сума е възстановена на Министерството на отбраната. Поради ограничението, което имам във времето, ще Ви представя обща информация за изпълнението на задачите в периода от 1 юли 2009 г. до 31 декември 2012 г. и ще Ви представя подробна писмена справка за всички полети, осъществявани с транспортни самолети и с военни хеликоптери. През 2009 г. е изпълнена една специална задача със самолет „Спартан” за нуждите на дирекция „Правителствен протокол” на Министерския съвет. Подчертавам, че определението „специална задача” е според документите, въз основа на които се прави съответно и този отговор. През 2010 г. са изпълнени шест специални задачи с вертолети „Кугър” за нуждите на дирекция „Правителствен протокол” на Министерския съвет и две специални задачи за Министерството на външните работи, от които една със самолет „Спартан” и една със самолет „Ан-30”. През 2011 г. са изпълнени 22 специални задачи за нуждите на дирекция „Правителствен протокол” на Министерския съвет, от които три със самолет „Спартан” и 19 с вертолети „Кугър”, четири специални задачи със самолети „Спартан” за Министерството на външните работи, една задача със самолет „Спартан” на Министерството на вътрешните работи, две задачи с вертолети „Кугър” за Министерството на финансите, една задача със самолет „Спартан” за Министерството на земеделието и храните. През 2012 г. са изпълнени 25 задачи за нуждите на дирекция „Правителствен протокол” на Министерския съвет, от които 24 с вертолети „Кугър” и една със самолет „Спартан”, четири задачи за Министерството на вътрешните работи, от които три със самолет „Пилатус” и една със самолет „Спартан”. Петдесет и осем от задачите са изпълнени на територията на страната, а девет от тях – в чужбина. Цели на полетите са били основно осигуряване на въздушен транспорт на правителствени делегации. Осъществявани са също полети за транспортиране на хуманитарна помощ и за превоз на освободени от плен български граждани. В заключение ще отбележа, че изпълнението на полети с летателни средства на Военновъздушните сили по заявка на различни държавни институции не е изключение, а е трайно установена практика, основана на различни нормативни актове. Отделно от посочените задачи са осъществявани и полети за нуждите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, които са с цел превоз на медицински екипи, превоз на органи за трансплантация, медицинска евакуация, транспортиране на пострадали граждани, издирване на оцелели моряци, издирване и спасяване на бедстващи граждани след природни бедствия, разузнаване, наблюдение и гасене на пожари. Споделям разбирането, че конкретно тази практика следва да се запази. Това са задачи в изпълнение на мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” и са с висок елемент на сложност, допринасят за повишаване на подготовката и летателната натренираност на личния състав. Същевременно смятам, че използването на военнотранспортни самолети и вертолети за превоз на делегации и длъжностни лица от министерства и ведомства с цел участие в протоколни мероприятия следва да бъде подчинено на много по-строг контрол, да бъдат изключения и да бъдат след преценка по целесъобразност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря за изчерпателния отговор. Още в сряда на първото заседание на нашата временна комисия, и членовете на комисията ще се запознаят с фактите, изнесени от Вас. Слагаме едно добро начало на работата на комисията. Напълно споделям Вашето виждане, че военнотранспортната авиация трябва да се използва по предназначение, а не в качеството си на аеротакси. Напълно споделям виждането, че не бива да се лъже обществото, като се казва, че това са тренировъчни полети. Нищо тренировъчно няма. Това са рутинни полети. Тренировъчен полет е ако се тренира в сложни условия, на малка или голяма височина, противозенитни маньоври. Това е тренировъчен полет. Всичко останало е превоз и превоз. Пожелавам Ви успех в борбата с озаптяване на такива явления. Не бива да се използват скъпите машини за прищевки на досега управляващите и на бъдещите управляващи. Това – като предупреждение! Още веднъж ще се запознаем с всички факти, които ни дадохте, и ще Ви търсим за още, защото на мен ми стана известно от свидетели, че практиката е била: генерал Коджейков звъни на генерал Симеонов и нарежда къде да бъде пратен хеликоптерът. Това също ще бъде разследвано от нашата комисия. Още веднъж благодаря за отговора.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Напълно споделям разбирането за необходимостта от ползване на въздухоплавателни машини на Военновъздушните сили и съответно осъществяване на полети с тях. Това трябва да са случаи извън отговорностите, възложени на Военновъздушните сили, а само случаи, свързани с бедствия, аварии и произшествия, тоест с форсмажорни обстоятелства, когато се возят лица извън определените за тези отговорности, свързани с Министерството на отбраната и Военновъздушните сили. Не споделям разбирането, че с масовото ползване се поддържа летателната подготовка на екипажа. Бързам веднага да кажа, че дори и заради това, че възстановяването на летателната годност на двигателите на хеликоптерите например след изтичането на ресурс от 500 часа струва по 500 хил. лв. на двигател. Дори и заради това! Уважаеми господи Лаков, поискал съм да се представи пълна справка като разбивка за цената на един летателен час. Тя се движи ориентировъчно около сумата, която Вие посочихте – 4800 лв. Но какво точно включва тази разбивка, ще бъде предмет на допълнителна справка. Второ, поискал съм да се направи проверка върху всички данни и информации, които се появиха в печатните медии за осъществявани полети извън територията на страната. Трето, както вече подчертах, това е справка, която да Ви бъде представена, със състава на делегациите или съответно на лицата извън екипажите, които са осъществявали полети или са били на борда на самолетите и хеликоптерите от състава на Военновъздушните сили. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Трагична е картината на българската действителност, която ни остави управлението на ГЕРБ – мизерия, безработица, липса на перспектива пред стотици хиляди български граждани и техните семейства. Огромен е броят на покъртителните истории, с които ежедневно се сблъскваме – възрастни хора, които със 150 лв. изхранват безработните си деца и внуци, млади семейства, които са безработни и живеят от детските надбавки на двете си деца, млади хора, които с години не могат да намерят работа. Перспективата и дилемата пред българските семейства днес – след управлението на ГЕРБ, е дали в края на месеца да си платят сметките за ток, дали да си купят храна или да изпратят децата си на училище. Това е наследството, което ни остави ГЕРБ. Всъщност това е наследството, което ГЕРБ остави на българските граждани – резултат от една сбъркана икономическа и финансова политика, с която смачка бизнеса, смачка реалната икономика и за капак замрази социалните плащания не за една, а за повече от три календарни години. Уважаеми господин Адемов, очакванията на българските граждани към правителството на господин Орешарски и към Вас лично като социален министър са огромни. Ясно е, че с магическа пръчка няма как да напълните хладилниците на българите, как да създадете работа, как да решите най-неотложните социални проблеми. От друга страна, предприемането на спешни социални мерки, които да подкрепят най-уязвимите, най-бедните български граждани, е напълно основателно. Вие обявихте пакет от социални мерки, които ще предприемете, но мисля, че тук, парламентарната трибуна е мястото, от което да обясните на най-бедните български граждани каква подкрепа могат да очакват от правителството през следващите месеци.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Манолова! Един от основните приоритети на правителството и лично на мен в качеството ми на министър на труда и социалната политика, е осигуряването на допълнителна подкрепа на едни от най-засегнатите от социално-икономическата криза лица и семейства. Поради това още на първото заседание на новоизбраното правителство на 5 юни 2013 г. бяха одобрени няколко изключително важни социални мерки. Те са насочени към три основни групи лица – първокласниците, семейства с деца от една до двегодишна възраст и лицата, които се нуждаят от помощ за заплащане на разходите си за отопление. В подкрепа за покриване на част от разходите в началото на учебната 2013-2014 г. за децата, записани в първи клас на държавно или общинско училище, приехме да се увеличи размерът на еднократната целева помощ за първокласници по чл. 10а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца от 150 на 250 лв. Размерът на тази помощ не е променян от 2008 г. Това е една от най-важните социални мерки от компетентността на Министерството на труда и социалната политика, която има отношение към политиките за осигуряване на равен старт на децата при постъпване за първи път в първи клас и превенция на ранното отпадане на децата от образователната система и непостъпването им в училище. Ще бъдат подпомогнати 45 хиляди деца. Още тази седмица министерството стартира процедурата, необходима за приемане от Министерския съвет на постановлението за определяне на по-високия размер на еднократната целева помощ за първокласници за учебната 2013-2014 г. Друга мярка, която правителството подкрепи и която има пряко отношение към отглеждането на децата, е увеличението на размера на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст от 240 на 310 лв. Имайки предвид, че настоящият размер на обезщетението за отглеждане на малко дете е под официалната за страната линия на бедност и с оглед изключително голямата роля на тази мярка за намаляване на риска от бедност и социално изключване на семействата с малки деца правителството подкрепя увеличения размер на обезщетението да влезе в сила от 1 юли 2013 г. Във връзка със създалото се социално напрежение поради невъзможността на все повече хора да заплащат разходите си за отопление през зимата и с цел осигуряване на по-добра защита на най-ниско доходните групи от населението в условията на икономическа криза правителството прие да бъде разширен кръгът на лицата, които имат право на достъп до целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2013-2014 г. Чрез увеличение на индивидуалните проценти – средно с 11,29% за всички целеви групи, ще постигнем номинално увеличение на границата за достъп до целева помощ за отопление за всички групи в размер на 15 лв. При тези параметри може да се очаква обхватът на програмата за отоплителен сезон 2013-2014 г. да се разшири и да достигне 270 хиляди лица и семейства. С цел нормативното регламентиране на това решение и, за да можем да стартираме от 1 юли кампанията за предстоящия отоплителен сезон, ще издам наредба за изменение на Наредба № РД-07-5 за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление до 28 юни 2013 г. В заключение, искам да отбележа, че предложените мерки, освен че са с висока социална значимост, са и навременни, адекватни и съобразени с възможностите на държавния бюджет за 2013 г., приет и одобрен от Четиридесет и първото Народно събрание.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Адемов, благодаря за отговора. Наистина от парламентарната трибуна многократно в предишния Парламент съм задавала въпроси, които се отнасят към проблемите на социално слабите български граждани – за социалното подпомагане, за детските надбавки, за майчинството, за пенсионерите. Задавах тези въпроси на бившия социален министър господин Младенов, но проблемът е, че ние с него говорехме на различни езици. По-лошото е, че той говореше на език, различен от езика на българските граждани, разсъждаваше като счетоводител, а не като социален министър. Трябва да Ви кажа честно, че и аз, и моите колеги от тази трибуна, оттук и занапред ще Ви задаваме много въпроси. Изключително тежко е положението на българските граждани и най-вече на тези, които са най-бедни, безработни, най-уязвими. Може би нашите въпроси не винаги ще Ви харесват, но се надявам, че Вие ще запазите социалната си чувствителност, която имахте като народен представител, а и като човек в предишния Парламент. Отсега искам да Ви предупредя, че ще настояваме за действия в няколко посоки, например за увеличаване на социалното подпомагане на децата с увреждания, които в продължителен период от време бяха ощетявани от правителството на ГЕРБ – вместо 219 лв. тези деца получават по 189, и не внесохме законодателна промяна, с която да Ви накараме да увеличим това по единствена причина, че текстовете са в Закона за държавния бюджет, който няма как да бъде променян по инициатива на народни представители. Ще настояваме с бюджета за следващата година това да се случи, ще настояваме да се увеличи размерът на детските надбавки, да ги получават всички деца, да се увеличат социалните плащания, да се предвиди социално подпомагане и за семействата с деца, в които има двама безработни родители. Надяваме се, че Вие ще продължите да чувате какво казват и какво искат хората, и диалогът от парламентарната трибуна наистина ще има смисъл.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, очевидно е, че в условия на криза в спешен порядък, съгласно приетите програмни приоритети на правителството на Република България, е възможно да се изпълни това, което предложихме на Вашето внимание, като политически продукт от първото заседание на новоизбрания Министерски съвет. Ясно е, че това не е единствената и достатъчната стъпка, но в условия на криза е много важно да намерим онези прицелни таргетни политики, които да могат да гарантират най-уязвимите хора в обществото – тези, които са с най-ниски доходи, да бъдат подпомогнати, а тези, които са инициативни, да им се даде възможност да разгърнат своята предприемаческа активност, за да може да реализираме политики, които са адекватни на всички групи български граждани. Що се отнася до мерките, за които Вие сигнализирахте и информирахте от тази трибуна, очевидно е, че това е предмет на дискусия в рамките на бюджетна процедура за следващия Бюджет 2014 г. и Министерството на труда и социалната политика заедно със социалните партньори и правителството на Република България ще се опитаме да намерим най-добрите решения, за да увеличим социалната защита на българските граждани, от една страна, и да гарантираме социалната закрила на тези, които не могат да се справят. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, освен бедността, другият огромен проблем за българските граждани днес е безработицата – 13,8% е официалното ниво на безработицата според Националния статистически институт. Реално, разбира се, тя е много по-голяма и в това число влизат както 400 хиляди нови безработни, които се появиха по време на управлението на ГЕРБ, така и над 30% млади хора, които вече продължително са без работа, а броят на обезкуражените лица според статистиката вече надвишава 300 хиляди души. Нямаше как да е друго яче при политиката, която провеждаше управлението на ГЕРБ – методично и системно мачкане на бизнеса, задушаване на реалната икономика чрез различни рекетиращи законови и незаконни средства, като забавяне на разплащанията с фирмите, увеличаване на разрешителните и лицензионните режими, които затормозяват българския бизнес, нагласени обществени поръчки, които дадоха възможност само на фирми, близки до властта, да ги печелят и да работят, прогонване на чуждите инвеститори в резултат на непоследователната политика. Резултатите са налице – стотици хиляди безработни българи са на улицата, а другите са на терминал 2, защото нямат шанс за нормално бъдеще в България. На фона на цялата тази икономическа картина Министерството на труда и социалната политика на практика не предприе никакви ефективни мерки за решаване на проблема с безработицата, за създаване на заетост. Въпреки нашите настоявания всяка година в държавния бюджет средствата по Националния план за действие по заетостта, вместо да се увеличават се намаляваха и реално са три пъти по-малко от нивата, които бяха оставени през 2009 г. Не е ясно също така за какво и как бяха използвани средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и хората продължават да се питат за какво бяха похарчени десетки и стотици милиони левове, които нямат никакъв реален ефект в създаването на заетост. Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете за ефективно използване на средствата и по Националния план за заетостта, и по оперативната програма?

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, уважаема госпожо Манолова! През активния летен период под влияние на сезонния фактор пазарът на труда се отличава с малко по-различна, по-голяма динамика, като положителна тенденция е нарастването на изходящия поток от безработни, които започват работа. Понастоящем равнището на регистрираната безработица е такова, каквото го казахте Вие – съгласно информацията от Националния статистически институт. Знаете, че Агенцията по заетостта отчита по друга методика и там безработицата към днешна дата е 11% с тенденция за намаляване, при 11,9 през месец януари. В качеството си на обществен трудов посредник Агенцията по заетостта работи за балансиране на търсенето и предлагането на труд в страна чрез активната си политика по заетостта. Безработните получават услуги по информиране, включване в мотивационно обучение, професионално обучение по ключови компетентности и в субсидирана заетост. Финансовите средства за активна политика в държавния бюджет се използват, както казахте и Вие, през последните години са в един и същи размер, независимо от това, че през всичките тези години сме правили предложения техният размер да бъде увеличен, а чрез финансовия ресурс на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” се надграждат и разширяват активните и превантивни мерки на пазара на труда. От общо 99 млн. 537 хил. 604 лв. бюджетни средства, в това число и с парите, които бяха отпуснати от служебния кабинет, към края на месец май са договорени 85 млн. 385 хил. 456 лв. или 85,8%. Осигурена е заетост на 44 хил. 752 безработни лица по програми и мерки за насърчаване на заетостта. С останалия финансов ресурс в размер на 14 млн. лв. до края на година е разчетено да се включват в субсидирана заетост около 11 хил. безработни лица от месец септември 2013 г. Наред с това след съгласуване със социалните партньори в Националния съвет по насърчаване ще бъде направено преразпределение на средства от резерва за активна политика в размер на 1 млн. лв. и от програми, където са реализирани икономии, към програми с по-голям интерес от работодателите и безработните. В резултат могат да бъдат включени в заетост над 1000 безработни. По Програма „Старт на кариерата” бюрата по труда приемат документи на младежи с висше образование, които ще работят 9 месеца в държавната, областната и общинската администрации. Най-късно от септември 2198 младежи ще започнат работа, а още 300 младежи ще работят по Програмата „Старт в администрацията” с финансиране по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Българо-германските центрове ще обучат по търсене на пазара на труда в професии над 1700 безработни. В рамките на бюджета по схема „Подкрепа за заетост” по оперативната програма могат да бъдат разкрити допълнително до 2000 работни места от месец юни 2013 г. Поради наличие на голям интерес към схемата и неудовлетворени заявки от работодателя е възможно да бъдат усвоени допълнителни средства, освободени от други приоритетни оси. Предприети са действия съвместно с управляващия орган на Оперативната програма за осигуряване на допълнителен финансов ресурс по схемите за заетост с оглед включване на над 11 хил. безработни лица в субсидирана заетост през последните три месеца на 2013 г. При осигуряване на допълнителни средства и в зависимост от състоянието на пазара на труда в края на годината безработните лица могат да бъдат включени поетапно в заетост. В условията на постепенно възстановяване на икономиката нараства броят на свободните работни места. Например през април обявените свободни места в бюрата по труда са 16 хил. 790 и са с 2 хил. 157 повече от април миналата година. При тези условия активираме трудовото посредничество за намиране на работа на 130 безработни на първичния пазар на труда. Наред с това ще се увеличи и броят на безработните, които ще бъдат обучени в умения за търсене на работа. В процес на назначаване са 35 психолози и 10 мениджъри на случаи, които ще работят с трудните клиенти от уязвимите групи. Ще се проведат 96 общи и специализирани трудови борси в страната, от които най-малко 40 за младежи. Освен това по линия на Европейската мрежа за мобилност ще се организират още 7 трудови борси, 90 информационни събития за търсещите работа лица и 20 за работодатели. Преките контакти между работодателите и търсещите работа лица имат бърз ефект и работодателите одобряват на място все повече кандидати. В заключение ще изтъкна, че наред с тези краткосрочни мерки министерството работи за решаване на въпросите на заетостта в дългосрочен план чрез трайното активиране на неактивните лица, повишаване на качеството на работната сила и осигуряване на устойчива заетост. Благодаря.

Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Очаквано погледите на хиляди български безработни са вперени във Вас, макар че е ясно, че не можете да решите проблемите с бизнес средата, не можете да насърчавате икономиката, не можете да решите проблемите на дребния и средния бизнес в България. В тази връзка искам да кажа, че ние като парламентарна група, която подкрепя правителството, ще предприемем всички необходими законодателни инициативи, които се отнасят до създаването на една нормална бизнес среда и до стимулиране на предприемачеството у българите, което да създаде работни места както по отношение на законодателни инициативи за озаптяване на монополите, така и за защита на конкуренцията, за намаляване на разрешителните и лицензионните режими, за вкарване на разплащанията от страна на държавата в нормални и разумни срокове, които да не затормозяват бизнеса. Но инициативата за действия по Националния план за действие по заетостта и по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” трябва да е Ваша. Чудесно е, че сте пристъпили към преразпределяне на перата и мерките по националния план. Споделям разбирането, че парите по Националния план за действие по заетостта, а и парите по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, не се използваха ефективно. Най-големият, неотложният проблем, е създаването на работни места. Така че всички мерки, които са насочени към постигане на дългосрочен ефект в образование и преквалификация, които се целят в една по-далечна перспектива, би следвало да отстъпят на мерките, които ще дадат незабавен ефект за създаване на заетост. Защото това е огромният проблем. Ние ще Ви подкрепим като народни представители и в исканията Ви парите за активни мерки на пазара на труда да бъдат увеличени за следващата година и за всички Ваши действия, които ще подпомогнат ефективно използване на парите по оперативната програма, още повече че се чуват тревожни сигнали, че могат да бъдат загубени пари поради неефективното управление на средствата по Програма „Развитие на човешките ресурси”. В наше лице имате партньор, използвайте го за законодателна подкрепа на Вашите инициативи.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, въпреки оптимистичния тон на моя отговор, подготвен от експертите на Министерството на труда и социалната политика, аз си давам сметка, че българският пазар на труда не е спокоен. Там има напрежение, което е породено от недостатъчно далновидния подход при разпределението на финансовия ресурс, заделен по линия на националния план за действие по заетостта. Забележете, че до края на месец май 85,8% от целия финансов ресурс, в това число и с 30-те милиона, които се отпуснати от служебния кабинет, са разпределени така, че да могат да бъдат създадени 44 752 работни места. Само че не е съобразен един очеваден факт, който се поражда от обстоятелството, че през 2012 г. почти всички финансови средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са договорени, в което по принцип няма нищо лошо, но не е съобразен изходящият поток от пазара на труда на една голяма част – около 42 и между 42 и 50 хиляди работещи, които ще напуснат пазара на труда, освобождавайки тези мерки, защото тяхната продължителност е между 6, 9 и 12 месеца и пикът на изходящия поток съвпада с края на сезонната заетост, някъде около началото на месец септември. Което означава, че правителството, Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика от предходното правителство е трябвало да съобразят тази динамика и да запазят финансовия ресурс, който да покрие нуждите на пазара на труда в края на годината. За съжаление това не е направено и сега има една напрегната ситуация, която ни кара отсега да се подготвим и да Ви запознаем с мерките, които сме предприели. Обаче независимо от това те няма да бъдат достатъчни, ако искаме да ангажираме всички, които ще напуснат програмите в края на месец септември. Затова ще бъде необходим и допълнителен финансов ресурс. В момента Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта работят активно да решим тези въпроси. Ние не сме в позата да обвиняваме когото и да било, ние сме задължени да кажем на българските граждани картината такава, каквато е – как са се харчили парите на българския данъкоплатец, дали това е било разумно, дали това е било конюнктурно, дали предизборно са сключени по-голямата част от договорите с безработните, или не е оставен финансов ресурс за края на годината, когато е очевидна потребността от такъв финансов ресурс. Искрено се надявам и разчитам партньорството между Министерството на труда и социалната политика и Народното събрание да продължи, за да можем за следващата година, а и за следващия програмен период от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, заедно да подкрепим финансиране и политики, които да бъдат в интерес на българските граждани и да гарантират едно равномерно, хармонично и адекватно развитие на българския пазар на труда, така че заетите да бъдат заети на устойчиви работни места, а що се отнася до субсидираната заетост, тя да бъде един малък процент от всички мерки на пазара на труда. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 25 април 2012 г. в присъствието на председателя на Европейския съвет господин Херман Ван Ромпой тогавашният министър-председател на Република България Бойко Борисов откри Метростанция 19 на първия лъч на столичното метро, а медиите отразиха следната, произведена от него, новина: „Още около 30 хил. души ще се възползват от метрото заради новото разширение”. Повече от година след помпозното откриване десетки хиляди граждани от район „Искър” нямат осигурен пешеходен достъп до Метростанция 19, намираща се на стотина метра от най-близките жилищни блокове. Изграденият голям буферен паркинг е празен, затвориха едното празно ниво за икономия на ток, а на другото има между 20 и 50 автомобила. Метровлаковете от и до станцията също са празни. В същото време десетките хиляди граждани, живеещи на метри от станцията, продължават да се тъпчат в автобусите или при хубаво време и в светлата част на деня се провират по кози пътеки, за да ползват метрото. Поради пълното безхаберие на Столична община сами изградиха с траверси и чакъл стълби, приличащи на пътека в Тибет. Тъй като общината и Софийският метрополитен не удовлетвориха исканията на хората и многократно ги лъгаха, те написаха и изпратиха писмо до господин Херман Ван Ромпой с искане за съдействие и за проверка дали са спазени заложените в проектите показатели за натоварване и за ефективност на метрото. Подготвят се и нови протести, включително и блокиране на „Цариградско шосе”. Във връзка с многократно организираните протести, внесените подписи и писма до различни институции, в това число и до Министерския съвет, и получените от администрацията отговори, отправям към Вас следните въпроси: какъв е контролът за ефективното използване на обектите и съоръженията, построени със значителни средства на европейските и българските данъкоплатци; какви са предприетите действия от администрациите на Министерския съвет и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за удовлетворяване на исканията на гражданите за осигуряване на пешеходен достъп до метрото, изградено със значителни средства на европейските и българските данъкоплатци?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, на място се запознах вчера със ситуацията. Действително тя отговаря на описаното от Вас. Както знаете проектът за разширение на софийското метро е изготвен от „Метрополитен”, съгласно приетия от Министерския съвет технико-икономически доклад за метрото и одобрения със закон общоустройствен план на София. Съгласно Закона за устройство на територията той е бил предварително представен, обсъден с широката общественост и приет от компетентните органи. При кандидатстване за европейско финансиране бенефициентът е имал задача да докаже целесъобразността на проекта като е представил редица анализи в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в това число и достъпа до метромрежата на гражданите и броя на пътниците, които се очаква да бъдат обслужвани от новата метростанция. Следва да се има предвид, че ролята на метростанцията при бул. „Цариградско шосе” е била по-скоро да поеме приходящия трафик към столицата, за което е изграден голям буферен паркинг, на който всеки може да оставя автомобила си и да ползва подземната железница до центъра на града. В хода на изпълнение на проекта и по време на неговата експлоатация ролята на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е била да извършва текущ контрол на изпълнението, проверки на разходването на финансовия ресурс по програмата и да следи да не се извършва промяна на собствеността и предназначението на проекта. Напълно подкрепям Вашето мнение, че до пускане в експлоатация на новите метростанции, а и след това, е необходимо осигуряване на подходящ достъп на жителите от район „Искър” до метростанцията на бул. „Цариградско шосе”. За съжаление това не е в обхвата нито на Министерството на транспорта, нито на „Метрополитен”, а е единствено и само в компетенциите на Софийската столична община. За повече яснота си позволих да се обърна към бенефициента и към общината, от които получих следната информация. Според „Метрополитен”, съгласно утвърдената метросхема, обслужването на живущите в район „Искър” ще се осъществява от изграждащите се в момента нови метростанции в участъка от бул. „Цариградско шосе” до летище София. В началото на 2015 г. ще бъде цялостно изграден метролъчът, който достига до летище София, с което живущите в района ще бъдат осигурени с безпрепятствен достъп до метрото. По информация на общината, Столичният общински съвет е одобрил промени в маршрута и разписанието на няколко автобусни линии, а именно – изградена е спирка на локалното платно на бул. „Цариградско шосе”, която се е обслужвала от автобусни линии с номера 1 и 3, изграден е пешеходен тротоар, осигуряващ пешеходна връзка с живущите от „Дружба 2” и комплекс „Цариградски” до спирката пред вестибюлите на Метростанция 19. От 30 януари тази година е променен маршрутът на автобусна линия 114, който прави връзка с линията на метрото при станция 19. Към момента в Столична община е обявена обществена поръчка за изпълнител на продължението на бул. „Копенхаген” – от ул. „Обиколна” до бул. „Цариградско шосе”, което ще съкрати времето за движение на линия 114. Уважаеми господин Цветков, действително проблемът с осигуряване на лесен пешеходен достъп до Метростанция 19 нееднократно е бил поставян пред различни институции. Запознах се с редица сигнали, предложения и инициативи на граждани, обезпокоени от липсата на довеждащ транспорт до метрото. Бих желал да Ви уверя, че от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията можете да разчитате на необходимата подкрепа и съдействие за по-бързото намиране на ефективни варианти за решаването на този проблем. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря за отговора Ви и затова, макар да сте министър от няколко дни сте се запознали с проблема и със справедливите искания на хиляди граждани и данъкоплатци от ж.к. „Дружба” и „Цариградски комплекс” за изграждане на нормален пешеходен достъп до метрото. Наясно съм, че не Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има основното задължение да осигури нормален пешеходен достъп до метростанциите. Съзнавам, че очевидно не е избрано най-удобното за десетките хиляди граждани от „Дружба-2” трасе на метрото. Също така очевидно не е избрано и най-подходящото място за станцията на метрото в рамките на жилищния комплекс „Дружба-2”. В същото време разбирам, че вече е късно и невъзможно да бъде променяно частично изграденото, а и новостроящото се трасе, както вероятно е трудно или невъзможно да бъде изградена по-удобна за хората нова метростанция в пространството до бл. 220 в ж.к. „Дружба”. Обръщам се към Вас с въпрос-молба: бихте ли се ангажирали да съдействате според правомощията си за диалог между протестиращите граждани, от една страна, и Столична община и „Метрополитена”, от друга, за намиране на приемливо решение чрез изграждането на ескалатор и пешеходен достъп за гражданите на ж.к. „Дружба-2” и „Цариградски комплекс” до 19-а метростанция? Искам да Ви помоля и за следното: да проверите каква е възможността за включване на гражданите в процесите на планиране, изпълнение и контрол на строящите се съоръжения и обекти като метрото, за да могат да бъдат включени в проектите, които ги засягат. Зададох въпроса само за един конкретен случай, засягащ планирането, изграждането и ефективността на софийското метро, но този случай не е единствен. Най-големият столичен проект – „Метрополитенът”, следва да бъде много подробно разгледан поне в два аспекта. Първият е ефективност, дали метрото се строи за хората или се строи по друга, различна логика – да се усвоят пари от европейските фондове. Вторият аспект е дали наистина се води широк диалог и обсъждане на проектите с хората, с гражданите. Има опасения, че натовареността на софийското метро в някои отсечки не отговаря на критериите на Европейския съюз и въпреки това на места се строи през празни пространства, заобикалят се големи квартали. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Невинаги се отговаря на ясна перспектива за развитието на града и интересите на хората. Затова моля министърът на транспорта, както и правителството, да осъществяват контрол и да ни предоставят информация за ефективността на новостроящите се отсечки на метрото и осигурения достъп на гражданите до него. Тази информация сме длъжни да осигурим на хората, за да няма протести и да не се червим пред европейските си партньори. Господин министър, искам да изразя удовлетворение от Вашата ангажираност и готовност да съдействате на протестиращите граждани от ж.к. „Дружба” за удовлетворяване на исканията им. Убеден съм, че с това си действие ще върнете вярата на хората в институциите и в способността им да решават поставените от гражданите проблеми.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, лично искам да Ви уверя, че ще направя всичко възможно както аз, така и администрацията, в която работя, да съдействаме с всичко възможно този въпрос да бъде разрешен. Искам да Ви кажа, че съгласно Закона за устройство на територията е предвидено предварително широко обсъждане. Това е единственият етап, на който неправителствени организации, населението на съответния регион може да внесе корекции и предложения, след което следва само контрол от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ние ще го извършим качествено, уверявам Ви в това. Благодаря Ви за вниманието.