19 юни 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Внесеният законопроект от мен и няколко колеги получи подкрепа във Временната комисия по правни въпроси от всички присъстващи, за което им благодаря. Той касае фундаменталния въпрос с грижата за децата и възстановяване на равнопоставеността и равното третиране във различните общини. Касае десетки хиляди семейства в София и няколко други града на страната. Имайки предвид обаче другите сложни въпроси в програмата за седмицата, касаещи на практика всички български граждани, Ви моля да приемете моето предложение за оттегляне на точката от тазседмичната програма, но предварително моля да бъде включена в програмата за следващата седмица. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на вносителите представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за отмяна на Решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, прието от Народното събрание на 14 юни 2013 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Отменя Решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, прието от Народното събрание на 14 юни 2013 г.” Решението е подписано от господин Сергей Станишев и от Лютви Местан. Мотивите за този проект на решение са кратки. Решението на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България от 14 юни 2013 г. за избиране на Делян Славчев Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” предизвика остра обществена реакция. В резултат още на следващия ден – 15 юни 2013 г., господин Пеевски в изявление до медиите съобщи, че отказва да встъпи в длъжност. Политически отговорният прочит на ситуацията налага като очевидна необходимост решението от 14 юни 2013 г. за избиране на председател на ДАНС да бъде спешно отменено, за да се отвори възможност министър-председателят да внесе нова кандидатура за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, която след необходимите консултации да се обсъди и приеме по нарочно разписана парламентарна процедура. Уважаеми госпожи и господа, колеги народни представители, струва ми се, че след развитието на казуса „Пеевски” през последните дни тези кратки мотиви не могат в достатъчна степен да обосноват решението за отмяна, което предстои да гласуваме. Смятаме, че дължим още отговори най-вече за политическите поуки от казуса „Пеевски”. Ние заявяваме отговорно, че прочетохме всички поуки, които налага казусът „Пеевски”. На първо място, имаме доблестта да заявим, че този казус изправя не само двете партии, които стоят зад кабинета Орешарски в Четиридесет и второто Народно събрание, но изправя всички партии, всеки един български политик пред необходимостта да съобразява своите решения не само с начина, по който той собствено вижда политическите реалности, в това число и една или друга кандидатура било за председател на ДАНС или за изпълнение на друга отговорна държавна функция, а трябва да даде сметка и за публичните наслоения върху този образ. Оказва се, че публичните наслоения върху образа на всеки един политик, дори когато те се разминават с реалната му същност, са също такава реалност, с която оттук нататък сме длъжни да се съобразим. Ако в тези думи някой чете признание, че в този смисъл процедурата по номиниране и избиране на господин Делян Пеевски, че това предложение не е било достатъчно обосновано и съобразено точно с публичните оценки за кандидата, ние ще се съгласим. Същевременно заявяваме, че казусът „Пеевски” постави нови стандарти пред всички политически партии, изведе нови критерии и днес заявявам, че тези критерии не могат да се прилагат избирателно. Политиката не търпи двойните стандарти и избирателното отношение. Оттук нататък всеки един от нас ще дължи поведение съответно на начина, по който днес ние предлагаме да се реши казусът „Пеевски”. Ще се държи доблестно всеки един политик, за да е имало нужда от този катарзис, за да се случи катарзисът. Ако съпругата ни работи в търговско дружество с държавно участие, ще трябва да бъдем доблестни и да излезем тук, за да заявим конфликта на интереси. Ако се разглежда Закон за изменение и допълнение на Закона за ДАНС и съпругата ни случайно, без подходящо образование е на висока заплата в ДАНС, този, който ще дава акъл как да изглежда законът, ще излезе и ще заяви конфликт на интереси. Така ще бъде, защото са прави протестиращите български граждани да ни наложат нови стандарти за хигиена в процеса на номиниране и избиране на политици на отговорни държавни длъжности и служби. Впрочем в още по-голяма степен тези нови критерии и стандарти, които задават казуса Пеевски като непреодолим императив пред всички български политици, ще бъдат в пъти по-съотносими и задължително приложими и за първите държавни мъже на Република България! Ако и за тях има непреодолими съмнения, че не са били екзактни в своята битност на политици и преди това, и те, както ние правим това днес, ще застанат на тази трибуна и ще дадат отговори било за своето благосъстояние, било за свои сметки тук-таме. Тук днес ние не търсим асоциации и паралели. Заявяваме само, че от тук нататък българската политика минава през своето чистилище и затова не само следващата кандидатура на министър-председателя Орешарски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, но всяко назначение или всяко решение за избиране, което ще вземе от тук нататък и това, и следващите издания на законодателния орган, ще трябва да се случва по процедура, достатъчно прозрачна и в задължителен диалог със структурите на гражданското общество. Ако и в тези последни думи четете признание, че не сме били екзактни и като процедура, ние пак ще се съгласим. Но когато ни се раздават оценки от последната, не само политическа – морална инстанция, че не сме поставили на публично обсъждане кандидатурата за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, включително от страна на Президента на Република България, от тази трибуна ще го попитам: господин президент, Вие сам изпълнихте ли препоръката, която отправяте към парламентарните групи в Четиридесет и второто Народно събрание? Някой с някого съгласувал ли е например назначаването на генерал Драгомир Димитров за директор на Националната разузнавателна служба? Аз не си спомням тази кандидатура да е била разисквана, публично обсъждана, съгласувана! Или когато държавният глава назначава един от охранителите – било на Борисов, или на Цветанов, за началник на НСО, при това след изключително грозен, позорящ България опит за покушение след 19 май, за което отговорността на НСО е повече от очевадна, с кого беше съгласувано назначаването на генерал Коджейков за началник на Националната служба за охрана? Точно това ни казва казусът Пеевски, че когато раздаваме морални присъди, първо трябва да отговорим на въпроса: отговаряме ли ние самите като поведение на тези стандарти, които налагаме на другите, сочейки ги с пръст, в който влагаме силата на морален показалец? Уважаеми госпожи и господа, ние си прочетохме и уроците, и поуките ако щете от този казус. Затова още в мотивите, с които предлагаме това решение, настояваме следващата кандидатура за председател на ДАНС да се избере след необходими консултации, да се обсъди и приеме по нарочно разписана парламентарна процедура. Не приемам обаче оценките, че е грешка избирането на председателя на ДАНС по принцип – визирам промяната в закона, не за конкретното лице Делян Пеевски! Не е грешка избирането по принцип на председателя на ДАНС от Народното събрание по две причини: няма по публична институция от Българския парламент, няма пό публична процедура от обсъждането на една кандидатура собствено в Народното събрание! Освен това, процедурата позволява да се осъществи още по-пряк парламентарен контрол върху дейността на тази много важна служба. Така че ние смятаме, че промените в Закона за ДАНС са в правилната посока. Реализирането на законовата разпоредба обаче за избиране на председател на ДАНС от законодателния орган от тук нататък трябва да тече по нова процедура на консултации и по нарочно разписана процедура, за да се осигури публичната подкрепа – и на гражданското общество, за една или друга кандидатура. Да, тежък, но много полезен урок за нас. И сега – две думи, за да обоснова една изключително сериозна теза, която огласихме още вчера, а именно, че като партия, която подкрепи кандидатурата на господин Делян Пеевски, сме готови да поемем своята политическа отговорност. Политическата отговорност на Движението за права и свободи се измерва, освен в съучастието ни в предложението за решение за отмяна на решението за избирането му, освен във факта, че ще подкрепим занапред избиране на председатели на ДАНС само по нарочно разписана, достатъчно прозрачна процедура, и в нещо трето, което е най-важното, което искам да заявя днес от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Наблюдаваме тенденция справедливият, искрен, естествен протест на българските граждани да се използва за тясно политически цели, за реализиране на стратегия за бърз реванш от бившите управляващи. Ние нямаме съмнение, че казусът Делян Пеевски не е първопричината за протестите, а само един повод – след приключването на този казус ще се търсят и ще се намерят и други поводи за протести. Парламентарната група на ДПС, собствено и господин Делян Пеевски имат съзнанието, че през личността на господин Пеевски се реализира много добре премислена стратегия за използване, отново повтарям, на справедливия протест на българските граждани за стратегия за бърз реванш. Затова ние днес предлагаме нещо много ясно и конкретно, понеже от тук нататък въпросът е какво се случва с господин Делян Пеевски – връща ли се той в Народното събрание или не. Аз няма да правя анализ на този конституционен казус, макар че в Парламентарната група на Движението за права и свободи сме достатъчно категорични, достатъчно единни, така както отива на една партия, която ще подкрепя и занапред кабинета в тази тежка ситуация! Но понеже смятаме, че българската общественост трябва да бъде абсолютно убедена в конституционната екзактност на крайното решение на казуса, ние заявяваме – ще се обърнем към Конституционния съд с питане: какъв е статутът на господин Делян Пеевски, при положение че има решение на Народното събрание за избирането му, при положение че той не е консумирал това решение? Отказал е да встъпи в длъжност, не е подписал акт за встъпване в длъжност, нито трудов договор, забележете, както той сам заяви, за да не наруши Конституцията! Член 68 от Конституцията забранява на народните представители да заемат друга държавна служба. И понеже това Четиридесет и второ Народно събрание не освободи господин Делян Пеевски с нарочно свое решение, а това е единствената процедура, по която се прекратяват правомощията на народен представител, той е отказал да заеме длъжността. Независимо от това обстоятелство, понеже в публичното пространство витаят съмнения – да, но все пак има решение на Народното събрание и положена клетва, ние заявяваме: нека по този казус да се произнесе единствено възможният компетентен орган – Конституционният съд на Република България. Дотогава господин Делян Пеевски няма да се възползва от правомощията си на народен представител, няма да встъпи в парламента, няма да получава и възнаграждение. Това е проявата на политическата ни отговорност. Още днес мои колеги ще напишат текста за искане за тълкувателно решение на Конституционния съд, за да е ясен казусът от гледна точка именно на българската Конституция. Убеден съм, че това решение на Парламентарната група и на господин Делян Пеевски е правилно, единствено възможното и смятам, че трябва да се оцени подобаващо, като проява на политическа отговорност от наша страна. Призовавам Ви да подкрепите Проекта за решение, уважаеми госпожи и господа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес Народното събрание взема важно политическо решение. То не е толкова съществено като управленски акт на българския Парламент, колкото ясен знак от страна на Народното събрание за отчитане на гласа на българските граждани и реакцията на общественото мнение. Затова и вносители на това проекторешение са лидерите на двете парламентарни групи, които подкрепиха предложението на министър-председателя за избора на господин Делян Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. Преди да мотивирам подкрепата на нашата парламентарна група за това проекторешение, бих искал да кажа няколко думи за предистория. За никой в България, за нито един гражданин в последните години не е тайна, че цялата ни държава, институциите са проядени от много интереси, частни интереси, които много често се маскират зад общественото благо, че има тежко задкулисие. Този процес, вървял в продължение на години, достигна своя апогей през последните четири години на управлението на господин Борисов и партията ГЕРБ – управление, което беше тотално централизирано, авторитарно, което се основаваше на контрола, страха и разпределяше интереси в ущърб на българските граждани, което източваше и ограбваше държавата, доведе икономиката до срив, малкия и среден бизнес – на колене чрез рекет, изнудване, а хората – до мизерия. Този процес трябваше и трябва да бъде прекратен. И трябва да започне процес на оздравяване и пречистване и на българските институции, и на българския политически и икономически живот. И това изисква решителни мерки и последователност в действията. Именно затова наред с първите спешни социални мерки на правителството на господин Орешарски започна и реформа в сектора „Сигурност“. Тази реформа е необходима, защото в последните години именно този сектор беше превърнат в лично оръжие и лична употреба на господин Борисов и господин Цветанов – употреба за прикриване на контрабандни канали и източване на държавата, за изнудване, за шантаж, за всичко това, за което хората говорят. Затова започнаха процеса на деконцентрация на власт в сектора „Сигурност“, за да има както във всяка демокрация система от баланси, взаимен контрол, за да има независим контрол върху използването на СРС-та, за да не се използва бившата служба СДОТО (Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“) за политически и икономически интереси на една клика. Този процес започна и ще продължи, защото от това има нужда България и тази прозрачност и последователност трябва да видят хората. Когато министър-председателят заедно с лидерите на двете групи, подкрепящи правителството, обсъждаше възможни кандидатури, в това число хора от професионални среди, мотивът, който натежа в издигането на кандидатурата на господин Пеевски, беше убедеността и на премиера, и на лидерите на двете групи, че в момента е важно да се постигат бързи резултати – бързи резултати в пресичане на контрабандата, в действия срещу незаконно използване на властовите позиции, срещу корупцията и срещу организираната престъпност. И видяхме такава готовност и категорична решимост, готовност да се поеме личен риск в лицето на господин Пеевски. Неслучайно, когато и аз участвах в дебатите по кандидатурата, заявих, че това е нестандартно решение – нестандартно, защото ситуацията е критична, необичайна и изисква бързи действия. Оказа се, че в търсенето на бързи резултати, демонстрация на воля, прекрачихме една граница, която не бива да бъде прекрачвана. И това е границата на обществената оценка по отношение на публичните фигури, по отношение на хората, които заемат високи държавни позиции. Това е тежък, но оздравителен урок и за мен лично, като лидер на парламентарната група и лидер на моята партия. Защото действително трябва всички политици да осъзнаем, че след четири години потискане на гражданското общество, след газене и мачкане на хората, след най-вече протестите, започнали през зимата, България е различна. Хората се събудиха и искат категорично техният глас и тяхната оценка да бъдат водещи в действията на всеки, който е на власт. Аз искам да отправя думи на лично извинение към моята парламентарна група, към нашите членове и симпатизанти, към хората, които гласуваха за БСП, защото парламентарната група подкрепи това решение с огромно вътрешно колебание и съпротива. Направи го в името на подкрепата на премиера Орешарски, направи го като знак на доверие към мен като лидер на групата. Дължа това извинение, защото знам, че е имало огромна вътрешна съпротива. Това е сериозен урок за мен лично. Искам тези хора, които звънят на нашите народни представители и изразяват своето недоволство и възмущение, да не го правят по отношение на тях. Аз нося тази отговорност – пред парламентарната група и пред моята политическа сила! (Ръкопляскания в КБ.) Искам също така ясно да заявя: Това предложение беше направено с най-чисти и ясни мотиви в стремеж да се постигнат истински резултати, не да се имитират дейности. Надявам се, че все пак ще постигнем тази цел. Сигурно ще стане доста по-трудно от тук нататък заради политическата грешка, която направихме, и заради това, че далеч не всеки човек има силата да поеме такъв личен риск, защото когато биеш организираната престъпност, когато разкриваш злоупотреби по високите етажи на управление, няма как не само да не бъдеш обичан, но със сигурност залагаш и главата си. Колко са готовите да направят това и да подложат и своето семейство на риск?! От тук нататък предстои нова процедура, която трябва да бъде спокойна, ясна и прозрачна в интерес на националната сигурност и на професионализма в работата на Държавната агенция „Национална сигурност”. Но и това не е достатъчно. Важно е от тук нататък действително към всеки да има равни критерии. Преди няколко дни казах, че трябва маските да паднат, защото твърде често в българската политика има огромно лицемерие. То трябва да бъде разобличавано, да има единен стандарт за всеки. Забележете, кое е едно от първите действия извън социалните мерки на правителството на господин Орешарски? Решението, че в нито една банка не може да има повече от 25% от публичните пари. Това е принципен и ясен подход. Това е в интерес на обществото. Но ако говорим за икономически интереси, нека на масата бъдат сложени всички икономически интереси и кръгове и всички кукловоди в продължение на годините, които без да са публични, определят поведението на политици, институции, които формират, без да имат мандат, поведението на държавата. Ще търпим ли това от тук нататък? Аз съм категоричен, че това трябва да бъде спряно и публичното трябва да излезе напред и да доминира! Действително, през последните два дни видях немалко интерпретации на конституционния казус с избора на господин Пеевски от Народното събрание. Смятам, че на тази основа трябва да се действа принципно. Вчера Парламентарната група на Коалиция за България взе решение да отправи питане до Конституционния съд, за да се произнесе висшият орган на държавата, който гарантира българската Конституция и законовия ред в държавата. Ние смятаме да го направим в най-кратко време заедно с колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Приел съм също така решението на господин Пеевски – до произнасянето на съда да не взема участие в работата на Народното събрание. Това е почтена и ясна позиция. Не е почтена и ясна позицията на Партия ГЕРБ, защото днес тези, които съсипваха службите в продължение на четири години, се опитват да бъдат съдник. Съдник те не могат да бъдат, защото не само са допускали ужасни грешки, но убеден съм, че в този период е имало немалко престъпления и злоупотреба с власт. И това трябва да излезе наяве от органите на реда и правосъдието. И не може да има политически чадъри над никой, независимо каква позиция е заемал. От тук нататък – тук се обръщам и към нашата парламентарна група, и към моята партия – всяко предложение, което ние отправяме за една или друга позиция, трябва много сериозно да бъде проверявано и тествано за обществена приемливост. Защото това изпитание и тежък урок от българските граждани не бива да се използва само за този случай, а трябва да стане принцип на поведение. Надявам се всички да бъдем готови за подобно изпитание и да мерим с един аршин. Освен всичко останало искам да заявя: В последните месеци, седмици, а и вчерашния ден възникнаха немалко информации по повод офшорни сметки. Нашата парламентарна група има намерение да се обърне към министъра на финансите – нека отправи запитване до офшорни зони за всички фирми, на които краен собственик са български граждани. Това е почтеното към хората в България. Това трябва да се знае и институциите в България трябва да направят подобно усилие. Смятам, че е справедливо. В заключение искам да потвърдя – Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения проект за решение. Това е ясен политически акт от страна на двете партии, които подкрепят правителството – и за извлечени уроци и поуки, и за продължаваща подкрепа за мисията на министър-председателя за оздравяване на демократичната държавност, за възстановяване на икономическия потенциал на България и за социална ангажираност на правителството, в крайна сметка за работа в името на България и в интерес на българските граждани! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, вземам думата по дебата за това решение, за да дам още една гледна точка не само към мотивите, по които беше взето то, но и доколкото днешното решение има продължение в последващи процедури по избора на нов председател на Държавна агенция „Национална сигурност”. Уважаеми колеги, в тези дни чухме всичко и в медиите, и от протестиращите, и ние самите си изговорихме всичко, и всичко беше в посока признаване на грешката и начина, по който беше направена и обсъдена тази кандидатура. Не чухме обаче нищо по съдържателната страна на въпроса или почти нищо и почти никой не ни даде възможност да кажем нещо. Чувствам себе си задължен да кажа мнението си от тази трибуна, защото българските граждани трябва да знаят всичко, а то е следното. В момента в Европейския съюз текат две тежки дискусии. Едната е за офшорните зони и загубите, които държавите и гражданите на страните – членки на Европейския съюз понасят от заобикалянето на данъчното облагане и от източване на капитали към тези зони. Вчера Г-8 взе решения за много важни крути мерки срещу тези икономически и фискални практики. Вторият дебат е за много тежкото състояние на публичните финанси в Европейския съюз вследствие на криминалните, порочни, незаконни практики за заобикаляне на облагането с данък добавена стойност чрез необявени вътрешнообщностни доставки, което се превръща, забележете, в системен проблем за държавите от Европейския съюз и за фиска на тези държави. Оценките – един трилион годишно загуби от необлагаеми сделки. Тридесет и шест трилиона загуби през офшорните зони. Оценките за България – два милиарда и половина, колеги, казва Европейската комисия, България губи на година от измами с данък добавена стойност. Милиард и половина – оценки на Европейската комисия – България губи от контрабанда на година. Четири милиарда – да Ви припомня ли, че това е почти целият пенсионен фонд? Да припомням ли на колегите от левицата, че това е Вашата и нашата битка за хората, за пенсионерите, за социалната политика? Това бяха съдържателните мотиви – да се борим точно с тези практики. Може да не сме улучили правилния път, но сме длъжни да го кажем. Длъжни сме да го кажем, защото следващият председател на ДАНС трябва да каже в какви срокове той ще се справи с тази задача, какви знания има той за контрабандните канали? Знае ли той, че те се покровителстваха от предния кабинет – лично от министър-председателя и лично от вицепремиера Цветан Цветанов – видно от записите на разговорите, не от мои и Ваши констатации? Как ще се справи с това? В тази зала ние трябва да го попитаме, който и да е той. Не виждам министъра на вътрешните работи, щях да запитам и него още сега. Хората очакват това да се случи тази есен, защото ние трябва да направим бюджет за догодина – кризисен, тежък бюджет. Сега, когато си посипваме главата с пепел и казваме на гражданите, че сме разбрали техния урок, ние сами разбираме ли урока, това, което ще трябва да направим в следващите няколко месеца с избора на нов председател на ДАНС, с неговите знания, решимост и това, което трябва да се направи в тези посоки? В Европа този дебат вече върви към решение. В тази връзка заявявам и от името на Парламентарната група на ДПС, Вие ще го чуете и в предложенията към програмата – имаме конкретни предложения за специален данъчен режим за облагане на трансферите към офшорните зони. Споделил съм го с министър-председателя по поръчение на парламентарната група и съм го изготвил. Имаме и неговото съгласие. Този въпрос е особено актуален предвид президента, който – моите уважения, ние винаги сме уважавали институционалността в страната – дължи обяснения за всичко, което се случва около него. Когато искаш да бъдеш морален съдник, самият ти трябва да дадеш необходимите обяснения. Тук не става въпрос източвал ли е, не е ли източвал някаква частна фирма, а става въпрос за това, че световната икономическа и политическа общност, и Европейският съюз, казват, че е укоримо икономическото поведение на движение на капитали през офшорните зони. Ние ще чакаме тези отговори и те не са контраатака срещу президента, те са актуални, защото темата е актуална за европейските и за българските граждани. Ще предприемем всички необходими законови мерки нещата в България да се случват така, както искат българските граждани. В заключение ще кажа нещо нестандартно, дори и с риск да бъда обвинен в опит за морализаторстване. Моите братя мюсюлмани знаят дори по-добре от някои християни кой е фундаментът на християнството. Ще го припомня на моите братя християни. Фундаментът на християнството, уважаеми колеги, е прошката. Върху това се гради цялата доктрина на християнството. Тя идва след покаяние. Получихте покаянието! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, колеги! Преди близо три месеца, когато започвахме кампанията, когато започвахме интензивния диалог с нашите съграждани в Република България, имахме ясно послание и разбиране, че нещата в България са достигнали предел на гражданска чувствителност, на гражданска нетърпимост, на остър дефицит от морал, което трябва да бъде преодоляно с общи усилия. Опозиционните сили в Четиридесет и първото Народно събрание и извънпарламентарните сили ясно заявиха своите послания към българските граждани. Смятам, че този фундамент, независимо от тежката предизборна ситуация, независимо от натиска на бившите управляващи и манипулацията, която беше приложена, българският народ даде ясен знак – ние няма да търпим повече това, което се случваше на България през последните години. И в този миг всички ние получихме върху раменете си един огромен товар, една огромна отговорност – че трябва да бъдем изключително ясни, изключително открити, изключително критични към себе си, готови на незабавна саможертва в името на тази отговорност, която ни дадоха българските граждани. Ние не успяхме да понесем този изпит миналия петък. Направихме непростима грешка точно в този момент, когато не съобразихме ефектите, когато политическите ни сензори и чувствителност към българското общество бяха притъпени. Да, прави са аргументите, които чухме от тази трибуна, че трябва промяна, че трябва възстановяване на приходите от ДДС, че трябва да пресечем контрабандата, която източва кръвта на народа, но не и със същите методи, не със същия непрозрачен начин. Затова, скъпи приятели, освен към нашите симпатизанти и членове, към хората, които са гласували, всички ние тук днес, от всички парламентарни сили, трябва да намерим сили да поискаме прошка от българския народ. В името на това, че след малко, когато коментираме важни неща, които внасят българският премиер и българското правителство, че сме разбрали, че не заради нашето стоене тук, а заради това, което трябва да се случи в следващите дни и седмици, трябва да има български Парламент. Но не на всяка цена, защото в момента, в който отново не отговорим на високите критерии отговорност и съдба, които ни повери българският народ в нашите ръце, трябва да сме готови дори да си отидем. Нека днес, когато вземем това решение и когато се обърнем към Конституционния съд, неговото решение не бъде само алиби за нашата политическа легитимност, а нашите действия, нашата честност, готовността да чуем критика, готовността да понесем отговорност, бъдат онези репери, които ще умият лицето ни. Затова трябва да кажем на гражданите: Простете ни! (Ръкопляскания от КБ.)

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Вече имах възможност миналата седмица след избора да изразя отношението към него, затова няма да се връщам нито към гласуването предишните дни, нито ще коментирам острата и разбираемата обществена реакция към решението на Парламента. Подкрепям отмяната на това решение и в изказванията на председателите на двете парламентарни групи мисля, че достатъчно категорично и ясно прозвучаха аргументите за това. Още по-добре е, че са направени поуки и оттук нататък българските граждани много внимателно ще следят за съответствието между декларациите и реалните действия. Това, което искам да добавя в днешната дискусия, защото тя е много по-широка, по повод на един отделен случай, на едно кадрово решение, е, че се изправяме пред въпроса за откритостта в политиката, за действителните интереси, които я движат не само в България, а в съвременния свят. Колкото повече доближаваме политиката до масовите интереси, които съществуват в обществото, толкова по-голям шанс има тя да възкръсне, защото днес тя е почти умряла. Хората са критични към институциите, тъй като дълги години тези институции се отдалечаваха от своето обществено предназначение. Така че днес трябва да поставим големия въпрос за реабилитацията на политиката. Отчасти празната зала, наред с другото, според мен, пак казвам, че някои от политическите сили още не са разбрали тази главна задача, която трябва да решаваме - в противопоставяне помежду ни, в остри спорове, но това е истинският въпрос, който трябва отново да превърне Българският парламент в този представителен орган, който може да изразява интересите на българския народ и на българските граждани. Господин председател, може би малко се отклонявам от темата, но, така или иначе, тя няма как да бъде заобиколена. Тук вече бяха поставени въпроси как реално да постигнем откритост и управляемост на процесите в името на обществените интереси. Правилно се поставя въпросът за това как са свързани икономиката и държавата, може ли държавата да регулира икономиката, без да знае къде отива голяма част от печалбите, как те се използват и, което е не по-малко важно, как влияят на общественото мнение? Поставих въпроса за офшорните зони преди около пет години, спомняте си, на един семинар на тройната коалиция в Катарино, когато казах, че българското законодателство трябва да въведе регулиране, което, ако не да ги изключи на този етап, което е трудно, то силно да ограничи възможността обществени средства да се преливат към такива зони. Тогава нямаше воля за това решение. Днес се радвам, че партиите, които подкрепят правителството, я имат и този ангажимент ще бъде възложен на българското правителство. Впрочем искам да припомня, че в предизборната програма на Българската социалистическа партия такъв ангажимент е обявен – да се преустанови, да не се допуска възможността в приватизацията на българско имущество да участват фирми с такава регистрация, да не се допуска възможност в концесионните договори, тоест там, където отиват държавни средства, да участват такива фирми. И, което е не по-малко важно, казвам го за хората, които са в дъното на тази зона, които отразяват нашата дейност, недопустимо е в медиите, особено в електронните медии, да се допуска присъствие на офшорни фирми! Всеки, който формира общественото мнение, трябва да знае къде действа, какви са неговите финансови ангажименти и с какви средства формира общественото мнение. Точно поради тези причини може би част от тази дискусия няма да бъде отразена извън пленарната зала, но ще бъде разбрана от българското общество. Хората, които протестират, трябва да знаят какви лозунги да издигат, защото ако не ги издигнат, няма да се стигне до истинска промяна. Нещо повече, ще поискаме пълна и конкретна информация за държавните средства, било от държавни фирми или държавни ведомства, в кои банки, колко и при какви условия са предоставени тези пари. Само по този начин можем да защитаваме интересите на българските граждани. Какво представлява демокрацията? Има много определения, повечето от тях са недостатъчно задълбочени и процедурни. Но едно от тези възможни определения за демокрацията е като система, която не допуска насилствено преразпределение на капитала. Само че трябва да предявим още едно изискване към демокрацията: тя не би следвало да допуска безогледното присвояване на капитала, дори и понякога това да става по формално законови начини. А в България се извърши точно това – безогледно присвояване на капитала преди всичко чрез използване на държавната власт. Неслучайно голяма част от хората, които често задкулисно диктуват политиката, са тези, които използват своето влияние сред едни или други хора във властта да натрупат ресурси, които по-нататък да им дадат възможност да упражняват тази власт. Ето тази система трябва да бъде променена. Така че преди да решим редица други въпроси, трябва да поставим тези големи теми на българската политика. Мисля, че ако успеем да създадем доверие в българските граждани за тези мерки, има шанс България да излезе от блатото на прехода и да излезе на пътя на развитието. Дано Парламентът, отменяйки решението, което взе в края на миналата седмица, да започне по-дълбок катарзис, който да даде надежда на българското общество, да насочи неговата основателна и справедлива критична енергия в посока, която може да доведе до решаване на тежките социално-икономически проблеми на България. Още по-добре е, че следващият въпрос, който трябва да обсъжда Народното събрание, е за неотложните мерки, които предлага правителството. Но, за да осъществи тези мерки, трябва да получи подкрепата, от която се нуждае; трябва да постави големите въпроси. И много от хората, които днес са известни със своята умереност и заемат ключови позиции в управлението, трябва да разберат, че в тази ситуация само радикалните мерки, които те ще предлагат и ще осъществяват, могат да запазят техните позиции във властта. Категорично – за да се извършат тези дълбоки промени, от които има нужда българското общество, защото българските граждани, имах възможност да го кажа, не искат нищо по-малко от радикална промяна. Защото тази промяна може да бъде извършена от хора, които имат нужното съзнание и разполагат обаче със свобода на действие, с воля, така че да отговарят на най-високите морални и политически стандарти. Ако успеем да направим тези две неща, има шанс да бъдем полезни на България и на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Повечето от мъжете в тази зала са били войници. Ние сме се клели да пазим България от външен и вътрешен враг. Може да Ви се струва невероятно, но аз тази клетва си я спомням. Повече от жените в тази зала са раждали деца, за да я има България. Днес въпросът не е дали Делян Пеевски ще бъде депутат, днес въпросът е какво направихме ние с България. Решението, което взехме преди няколко дни, беше абсолютно недопустимо. То не може да се оправдае с начина, по който е бил избран генерал Коджейков или който и да е друг генерал. Ние дойдохме, за да бъдем алтернатива на ГЕРБ, не за да правим същите неща, не за да се сравняваме или оправдаваме с тях. Това, което направихме, за съжаление, изтри усилията на стотици хиляди хора в рамките на няколко години. Надявам се, че го разбирате. Не съм аз този, който ще издава присъда за това, което се е случило. Присъдата ще я издаде обществото. Аз съм учуден, че сега ще сваляме маски и няма да има лицемерие. Мислех, че ние през цялото време правим това. Отидох на протестите и стоях пред „Позитано” 20, за да гледам хората в очите (реплика от народния представител Нигяр Джафер) и видях доста агресия, доста омраза. Видях и хора, които разбират смисъла от това, което правим. Този протест не е нещо, което ще мине за три дни, този протест е нещо, което ще бъде завинаги. Той е перманентен – може да бъде организиран в рамките на няколко секунди за всяко едно решение, което от тук нататък взимаме. Решението, което днес ще вземем, не е просто процедура. По процедура, аз не съм юрист, сигурно има юристи, които много по-добре могат да го обяснят. Дори не бих се задълбал и в мотивацията дали господин Пеевски е дал изявление до медиите, че отказва да встъпи в длъжност. По същия начин имаше изявление в медиите, че той се среща с главния прокурор, за да обсъди мерките за преодоляване на организираната престъпност. Сигурно има аргументи и в едната, и в другата посока дали е встъпил в длъжност или не. Наистина нека Конституционният съд го реши. Това, което очаквам от нас днес, е наистина да направим така, че това никога вече да не се повтори. Това не са празни думи. Аз сигурно съм последният човек, който трябва да подкрепя Пламен Орешарски в личен план – подавал съм оставка, в момента подкрепям институцията Премиер на България. Подкрепям това да не влезем в една спирала от избори, хаос, невъзможни бъдещи коалиции – непредвидими. Пламен Орешарски като премиер на програмно и експертно правителство трябва да получи абсолютния, не 99 процента, а 100-процентов шанс той да посочи хората, които иска за министри, за областни управители и тук вече няма политика. Или му даваме този шанс, или играта свършва в рамките на няколко дни. Тук вече е неговата роля и той трябва да покаже характер. От мен той получава този шанс. Надявам се да го получи и от Вас.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямам мандат да говоря от името на българските медии, но имам мандат като народен представител да се обърна към тях и да им благодаря за честното и професионално поведение през тези много тежки дни. Искам да изразя одобрението си към всички онези, знайни и незнайни, български журналисти, водещи, редактори, колумнисти, технически сътрудници и хиляди, хиляди много, много други от професията. Българските медии показаха, че са на нивото на очакванията на гражданското общество, на нивото на европейските етични ценности и стандарти. В петък ние запалихме пожар, който ще гасим месеци наред. Приветствам Проекта за отмяна на решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”. Горчивото хапче от петък не може да бъде преглътнато от българските медии и българското общество така лесно. Медиите обаче показаха, че са на нивото на будната съвест на българското общество и имат пълна отговорност за действията си. Вярвам, че те винаги ще бъдат наш коректив и ще ни държат трезви, за да не допускаме втори път пиянството от петък. Очаква ни дълъг парламентарен махмурлук. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Подчертан е интересът към тази точка от седмичната програма, несъмнено от първостепенно значение. Българските граждани се интересуват от въпросите на оцеляването, на всекидневието, от тежките икономически и финансови диспропорции в българското общество, от въпросите по укрепването на държавността и демокрацията. Ето защо предлагам дебатите по тази точка да бъдат пряко излъчвани по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Господин председател, моля да подложите на гласуване тази процедура.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Предстои да разглеждаме проект за решение, който вярвам, ще подкрепи инициативите и неотложните мерки от страна на правителството за стабилизиране на българската икономика, за подкрепа на българските граждани, на техния жизнен стандарт, за демократизиране на управленския процес в България. Тази декларация е срещу лицемерието. Когато днес България се намира в изключително тежка, кризисна ситуация – финансова, икономическа, енергийна, социална, политическа, обществена, Парламентарната група на ГЕРБ, които заявяват, че са най-голямата политическа сила, отсъства. Мен това отсъствие не ме изненадва. Възмутен съм обаче от мотивите, обявени от господин Борисов вчера. Какво научихме? Че ГЕРБ отива при гражданите, че щели да се разширяват към гражданското общество. Кой ще го прави? Хора, които четири години газеха като валяк всяка проява на независимо мнение, всяка гражданска инициатива, всеки протест, които управляваха чрез страх и репресия. Те ще се разширяват към гражданското общество. Колко нелепо! И колко нахално! Минахме през избори, каквито България не беше виждала допреди президентските избори. Последните два избора, организирани от Партия ГЕРБ, показаха ясно, че за тази сила, защото тя е сила, единственото нещо, което има смисъл, е властта – властта като начин на съществуване, властта като възможност да се обогатяват, властта като възможност да унизяват хората. И тези хора, тези политици, които докараха България до безпрецедентна криза, до стотици хиляди на улиците, до самозапалвания от отчаяние, мизерия и гняв, те ще се разширяват към гражданското общество! С какви очи?! Но очевидно имаме работа с гьонсурат. Защото от първия ден на работата на този Парламент най-голямата парламентарна група се държи тотално деструктивно към върховната власт в България – Народното събрание. Досега са участвали в 5% от гласуванията. Очевидно няма да участват и от тук нататък, а ще търсят своя политически дивидент. Някои народни представители, макар и малцина, помнят изминалите четири години – четири години, в които Парламентът беше превърнат в изтривалка на изпълнителната власт, Парламент, който гласуваше едни решения по телефона от господин Борисов, а на следващия ден ги прегласуваше, защото така му се сменило настроението, или вероятно защото е направил някоя друга задкулисна договореност за един или друг икономически интерес или властови ресурс. С месеци българският премиер не идваше в българския Парламент, наричаше собствените си депутати „безделници”. И те показват, че са безделници, че е бил прав, защото отказват да уважат своите избиратели, които се ги пратили да коват закони, да отстояват позиции и политики в Народното събрание. Това е истинската картинка. И е ясен и мотивът, с който Партия ГЕРБ го прави. Мотивът е реванш. През последните дни те обвиняват партиите, които подкрепиха кабинета на господин Орешарски в реваншизъм. Но реванш търсят ГЕРБ, Борисов, Цветанов и искат да яхнат протестите за своя политическа употреба и да се върнат на бял кон във властта, за да продължат всичко разрушително, което правиха през последните четири години и още много по-лошо. В това съм убеден. Все повече информации идват за това, че ГЕРБ се опитват да променят характера на протестите, исканията и състава на протестиращите. Това се вижда дори от непрофесионалисти и с невъоръжено око как изведнъж нахлуват сред гражданите различни, очевидно подготвени и мотивирани с нещо групи. Днес предстои да обсъждаме действително изключително важен пакет мерки, който показва, че правителството е решено да работи за гражданите, да отстоява техния интерес. Защото, когато правиш усилия в диалог с независимия регулатор ДКЕВР да промениш модела на ценообразуване в енергетиката, за да защитиш хората, които не могат да свържат двата края и да си платят сметките, няма как да го направиш, без да настъпиш икономически интереси в тази сфера. Правителството показва, че е направило своя избор в полза на гражданите. Защото разликата между възможната цена от юли, след по-малко от две седмици, по стария модел и по този модел, който ще бъде, вярвам, подкрепен като законодателни промени от българското Народно събрание, е над 40%. Могат ли хората да понесат увеличаване с 40% на цените на тока, както се искаше? Не могат. Затова правителството търси тези законодателни промени, които да дадат обективна възможност, на базата на анализ на регулатора да не допусне това да се случи в името на интереса на хората. Убеден съм, че са правилни и нужни мерките както за защита на хората, за увеличаване на парите за отглеждане на деца в тази демографска криза от 240 на 310 лева. Убеден съм, че са крайно необходими и мерките за подпомагане на децата, които отиват в училище за първи път през септември. Тези деца не трябва да се срамуват, че са със скъсани обувки и няма какво да облекат и държавата трябва да ги подпомогне. Убеден съм, че е изключително необходимо при тази безработица да се засилят мерките на пазара на труда, за да имат поминък хората. И, разбира се, съм убеден, че трябва спешно правителството да облекчи състоянието на българския бизнес, на малкия и средния бизнес да го подпомогне чрез график за разплащане на огромните натрупани задължения, които водят до фалити на фирми, до безработица и мизерия, чрез капитализиране на Банката за развитие и подпомагане на малките и средни производители в България. И, разбира се, чрез мерките, които показват волята на правителството да се демократизира обществения процес чрез участие на гражданите към институциите на изпълнителната власт, изслушване и чуване на тяхното мнение и идеи. Всичко това е крайно необходимо. И забележете кой отсъства от това обсъждане, за кого тези мерки, този пакет от спешни, неотложни действия на Парламента, на изпълнителната власт нямат значение – за лицемерите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Господин председател, поради отсъствието от страната на министъра на труда и социалната политика, в залата да бъде допусната заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Росица Калчева Янкова.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин премиер, правителството, което оглавявате, беше избрано при възможно най-тежки условия. Имам предвид не само тоталната социално-икономическа криза, но имам предвид и усещането за разпад на демократичните институции и на държавността. Суверенът постави пред народните представители от Четиридесет и второто Народно събрание най-трудната за решаване задача – да се сформира кабинет като крайна необходимост, кореспондираща с националния интерес на България, при отсъствието на ясно изразено парламентарно мнозинство. Беше необходимо да се консолидират усилия, за да е възможно избирането на кабинета Орешарски. Предвид факта, че срещу нас стои една изключително сериозна деструктивна сила, която има за цел да съхрани престъпните схеми на предишната власт, при положение че срещу нас стои силното обществено очакване от бързи и решителни мерки, ние, народните представители, които подкрепяме Вас не заради Вас самия, а заради плана „Орешарски”, който смятаме, че е спасителен за България, сме длъжни да проявяваме политическа зрялост, политическа култура, която да отчита примата на общия, на националния интерес пред тясно партийния. В името на тези цели Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепи Вашия кабинет. Днес заявявам, че ще продължавате да получавате най-твърдата и най-консолидираната подкрепа точно от Парламентарната група на Движението за права и свободи. (Ръкопляскания от ДПС.) Когато избирахме кабинета обаче, в своето изказване аз заявих: „Движението за права и свободи ще носи доблестно своята отговорност не само за успехите на кабинета, но ще споделя доблестно и неизбежните политически негативи от едно управление”. Ние дори можем да поемем несъразмерни на политическата си тежест негативи за управлението на страната. Сега към категоричния ангажимент, че ще носим доблестно своята отговорност, който ангажимент потвърждавам, искам да добавя още нещо. Няма да позволим на никого да превърне Движението за права и свободи в универсален виновник за онова, което не се случва или заради своите вътрешнопартийни проблеми и амбиции! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи категорично се разграничавам от твърдения, като „ДПС ни извива ръцете – те са всеядни и лакоми”! (Показва копие на изрезка от вестник.) Първо, защото това не кореспондира със същността на Движението за права и свободи! И второ, защото това е проява на локална, убеден съм, локална кърджалийска ретроградност от началото на 90-те години на ХХ век! Господин министър-председател, днес в отговор на това Ви заявявам – завършете процеса на назначаването на заместник-министри и на областни управители. Нямате проблем с Движението за права и свободи! Ако прецените, съгласувайте назначенията си. Ние нямаме номинации! Ако искате, ги съгласувайте постфактум. Повтарям, нямаме номинации! Не ни трябва власт, за да носим отговорност за властта и за управлението! Надявам се кърджалийският ми колега да се е успокоил и от тук нататък да впрегне енергията си в името на успешното управление на кабинета Орешарски и за реализиране на Плана Орешарски, защото това няма да се случи без вътрешната кондиция и на двете партии, които стоят зад кабинета! Това няма да се случи, ако Вие не намерите сили в себе си да проявите една по-различна, адекватна на времето политическа култура и зрялост. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Предлагаме Народното събрание да приеме решение за подкрепа на предложените от правителството три групи неотложни мерки – за гражданите, за бизнеса и за демокрацията на управлението. Аргументите ни за това предложение са следните. Българските граждани излязоха на протести през месец февруари тази година по един конкретен повод – непосилната за тях цена на тока. Не можем да допуснем увеличение на тази цена от 1 юли 2013 г. Припомням на колегите, че тук пред нас вече бившият председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обяви, че е възможно цената от 1 юли да бъде увеличена с до 40%! Не можем да допуснем това и предлагам да подкрепим мерките на правителството за нова методика на ценообразуване, да подкрепим промените в Закона за енергетиката, които да доведат до реално намаление на цената на тока от 1 юли с до 5%. Подкрепяме и разширяването на кръга от лицата, които имат право на достъп до целеви помощи за отопление през новия отоплителен сезон. Подкрепяме усилията на правителството за подпомагане на младите семейства, като се увеличава обезщетението за отглеждане на дете от една до две години на 310 лв., и подпомагане семействата на първокласниците чрез увеличаване на еднократните целеви помощи от 150 на 250 лв. Уважаеми колеги, един от най-големите проблеми пред държавата и пред нас днес е безработицата. Затова Министерският съвет ще бъде подкрепен в действията му за подготвяне, заедно с партньорите от Тристранния съвет, на специален пакет за младежки инициативи за преодоляване на младежката безработица. Пенсионерите бяха най-ощетени в последните години. Бяха замразени пенсиите в период, когато цените на храни, на лекарства, на стоки и услуги растяха. Затова е справедливо и ще получите нашата подкрепа за възстановяването от 1 януари 2014 г. на швейцарското правило за ежегодно увеличение на пенсиите. Това ще стане факт, тъй като тук, в Народното събрание, ще гласуваме изменения в Кодекса за социално осигуряване. Но, господин министър-председател, имам към Вас един въпрос и в зависимост от отговора – едно конкретно предложение. В плана, който предлагате, не виждаме поетия от нас, а и от Вас ангажимент за замразяване на пенсионната възраст и стажа от 1 януари 2014 г. – за пенсиониране. Моля да кажете: отказвате ли се от това намерение или, ако то продължава да стои на Вашето внимание, предлагам да бъде включено конкретно в плана за действие в рамките на обсъждане на бюджетната процедура за 2014 и въвеждането му от 1 януари 2014 г. Правителството предлага и пакет от мерки за защита на потребителите от монополите на пазара. Това също е един от големите проблеми, който стои на вниманието на българите в последните месеци. Тук, господин министър-председател, освен нашата подкрепа, ще получите и нови предложения. От Парламентарната група на Коалиция за България идентифицирахме 68 различни лобистки текста в различни закони, приети от Четиридесет и първото Народно събрание. След тяхното приемане беше създадено изкуствено монополно положение в редица сектори на обществения живот, например чрез промени в Закона за горите, промени в Закона за обществените поръчки, в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и така нататък – 68 такива текста! Днес аз ще Ви предам пакета, който ние сме определили като законодателни инициативи за промяна в тези закони, за да подпомогнем усилията на правителството в борбата с монополите. Ние разбираме, че, за да се разгърне социалната политика и да се покаже новото лице на социалната държава, е необходимо преди всичко да се развие икономиката, производството и земеделието. И ние, и Вие, видно от пакета, който ни предлагате, чухме гласа на бизнеса, който постави пред нас три въпроса за решаване. И Вие в пакета мерки предлагате три отговора на тези въпроси. Първият – ще започне ли държавата да се издължава в срок към българския бизнес и да възстановява данък добавена стойност и отговорът във Вашите мерки е: да. Вие предлагате конкретен погасителен план за издължаване на задълженията към бизнеса и ние подкрепяме тази Ваша инициатива. Вторият въпрос на бизнеса: „Искаме достъп до лесно кредитиране”. Подкрепяме Вашето предложение за решение на този проблем чрез капитализиране на Банката за развитие за привличане на ресурс и откриване на нови кредитни линии за малки и средни предприятия, при това с увеличен – по Ваше предложение, ресурс до 1 млрд. лв. И третият въпрос – облекчаване на регистрационни и лицензионни режими. Ще помогнем чрез законодателни инициативи и гласуване тук, в парламента, за премахването на над хиляда такива, които са реална пречка за развитието на бизнеса в България. Предлагате на нашето внимание специални мерки по отношение на усвояването на евросредства. Те са продиктувани от общата ни тревога, че България може да загуби средства, както и от загрижеността ни за средствата, които ще се договорят за следващия програмен период. Опростяването на процедурите, прозрачността и равния достъп са наши общи приоритети, така че ще срещнете подкрепа в законодателната работа на парламента по тази тема. Основен стълб на бюджета на България са приходите от акциз и ДДС. Контрабандата, най-вече с акцизните стоки в размер на няколко милиарда лева в последните години, лиши бюджета от средства за развитие на икономиката и за развиване на социална политика, така че имате нашата подкрепа за драконовски мерки за борба с контрабандата и осигуряване на допълнителни приходи в бюджета за социални дейности. Разбира се, подкрепяме и действията за възстановяване на разговора в Тристранния съвет с работодатели, синдикати, представители на неправителствени организации, структури на гражданското общество, нещо повече – господин премиер, сигурно знаете, че ние приехме, създадохме, постоянно действаща комисия за връзки, разговори, обсъждания с представители на неправителствените организации тук, по законодателната програма на Народното събрание, така че прозрачността и диалогът са принцип в нашата работа. Ние сме призвани в разговорите и в този диалог да отговорим и на очакванията за нов Изборен кодекс, така че мерките, които предлагате, също подкрепяме с цел да гарантираме свободно право на избор на всеки български гражданин. Радваме се, че възстановявате и диалога с местните власти като партньор. Той е задължителен с оглед децентрализацията на права и задължения на кметове и общински съветници. Той е още повече задължителен в предстоящата процедура по обсъждане на бюджета за 2014 г., през който бюджет ние можем да решим много от проблемите на органите на местното самоуправление. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, планът, който предлага премиерът Орешарски, заслужава нашата политическа и експертна подкрепа. Той отговаря на поетите от Коалиция за България ангажименти към българските граждани преди изборите. С днешното решение даваме силен знак на нашите сънародници, че сме тук, за да си свършим работата, за която са ни избрали. И ние ще я свършим! Знак, че изпълняваме това, което обещаваме е, че в центъра на нашето внимание е политика за подпомагане на бизнеса, за да развива производство и да осигурява работни места, политика за увеличаване на доходите и за подпомагане на слабите, младите семейства, пенсионерите и беззащитните. Нека да проведем тази политика и да направим днес първата стъпка, да подкрепим следното решение: „РЕШЕНИЕ във връзка с внесените от Министерския съвет на Република България „Стабилизационни и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението” Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като има предвид, че: - най-ощетените слоеве от обществото се нуждаят от спешни мерки за подпомагане от страна на държавата; - е необходимо овладяване ръста на безработицата и подпомагане реализацията на младите хора; - е нужно въвеждането на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.; - икономиката се нуждае от спешни действия за подобряване на бизнес средата; - е необходимо да се гарантира използването на европейски средства над 3 млрд. лв. до края на годината; - е наложително засилване на диалога с работодателските организации, синдикати и неправителствени организации; - необходимостта от създаване на обществени съвети; - необходимостта от провеждане на диалог с местните власти; - необходимостта от нов Изборен кодекс, РЕШИ: 1. Приема предложените от Министерския съвет „Стабилизационни и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението”. 2. Възлага на Министерския съвет да отчита пред Народното събрание изпълнението на стабилизационните и неотложни мерки в края на всеки месец.” Представям Ви пакета от законопроекти. Благодаря Ви. (Народният представител Корнелия Нинова предава папка с документи на министър-председателя Пламен Орешарски.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Когато поех управлението на страната, заставайки начело на правителството, знаех, че поемам отговорност в изключително трудна икономическа, политическа и социална ситуация, в момент, в който страната бе поставена на предела на икономически и социален срив, а държавността бе потъпкана. Поех отговорността за стабилизация на страната, за извеждането й от кризата и решаването на тежки проблеми след един период на несигурност и кипящи граждански вълнения. От момента на полагане на клетва съзнавах, че този кабинет няма да има обичайните сто дни кредит на доверие, заради тежката ситуация и изострената обществена чувствителност. Миналата седмица допуснах политическа грешка, за което се извинявам не само на Вас, а и на хилядите хора, които излязоха да протестират. Те призовават правителството да подаде оставка и аз много ясно чувам това. Както вече имах повод да заявя, оставката би била за мен много лесно лично решение, но ще бъде безотговорно от моя страна да предизвикам още по-голям хаос в държавата, да предопределя още едни нови извънредни избори, които да се проведат в условията на действащия Изборен кодекс, да не бъде довършена работата по стратегическите документи за преговори с Европейската комисия и да поставим под въпрос влизането в страната на над 15 млрд. евро за следващия седемгодишен период. Затова днес заставам пред всички български граждани и пред Вас, народните представители, за да Ви кажа, че искам Вашата временна подкрепа за спешен пакет от стабилизационни и неотложни мерки за подобряване положението на българските граждани, макар и частично, на бизнес климата и демократизирането на управлението. За мен е от изключителна важност запазването на гражданския мир в името на стабилизиране на държавата. Моето дълбоко убеждение е, че предизвикателствата, които са пред нашата страна и доведоха до предсрочни избори само преди месец, налагат да потърсим това, което ни сближава, а не да се акцентира на онова, което ни разделя. Уважаеми дами и господа народни представители, преди двадесет дни Ви представих програмни приоритети за стабилизиране на държавата, за възстановяване на икономиката и за по-активна социална политика. Тогава поех ангажимент в непродължителен срок да Ви представя план за действие за най важните краткосрочни мерки и срокове за тяхното изпълнение. Затова днес представям на Вашето внимание пакет от инициативи, разположени като времеви хоризонт до края на тази година. Мерки за гражданите. Те са насочени преди всичко, както споменах, към макар и частично подобряване на социалното положение на най-бедните български домакинства. Съвсем доскоро пред нас беше надвиснала опасността от средата на годината да станем свидетели на ново, шоково поскъпване на електроенергията с до 40 на сто по заявките на производители и дистрибутори. Това предопредели една от първите задачи на кабинета – да овладеем ситуацията в енергетиката и да не допуснем това увеличение на тока. Днес все още съм далеч от мисълта, че състоянието на енергетиката е спокойно, но това е тема на отделен дебат. Сега предлагаме като мярка реалната възможност не само да задържим цената на електроенергията, но чрез съответни законодателни промени и смяна в модела на ценообразуване да създадем предпоставки за леко снижение след съответни анализи, разбира се, и решение на ДКЕРВ. Вече бяха обявени няколко специални мерки, включени в настоящия пакет. Те засягат размера на обезщетението за отглеждане на деца от една до две години, засягат домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, и разширяване на системата за енергийно подпомагане, като в тази социална мрежа ще бъдат включени допълнително около 60 хиляди български граждани. Планираме да предложим в Тристранния съвет и увеличение на минималната работна заплата, което да влезе в сила в ранната есен – от 1 октомври, като си даваме сметка, че увеличението на заплатите е повишение на доходите, но има отношение и към конкурентоспособността на българските фирми, което ни задължава да бъдем много внимателни по този въпрос. В пакета от социални мерки присъства и ангажиментът за връщане на утвърдения до преди четири години подход за ежегодно индексиране на пенсиите по тъй нареченото „швейцарско правило”. Предвиждаме да разработим и приложим пакет от мерки за защита на потребителите от монополните и квазимонополни структури. За целта допълнително ще укрепим функционално и ще подобрим административния капацитет на съответните регулаторни органи. За да проведем една още по-амбициозна социална политика през следващата финансова година, е необходимо още сега да предприемем стъпки за подобряване на условията за правене на бизнес и да насърчим предприемчивостта на по-активните български граждани. Предвиждаме да внесем пакет от законодателни промени в Народното събрание в посока на облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите, като предвиждаме това да стане още в началото на есенната сесия на Парламента. Да променим Закона за обществените поръчки, така че да се разшири достъпът на фирмите до обществени поръчки и да се обезпечат по-равностойни условия пред всички тях. До 30 август ще разплатим всички просрочени задължения на бизнеса по изпълнени от него обществени поръчки и ще ускорим възстановяването на ДДС. Още в следващите няколко месеца ще предприемем стъпки за привличане на кредитни ресурси в Банката за развитие с цел да облекчим достъпа до по-евтин финансов ресурс за стартиращия, малкия и средния бизнес. До края на август ще регламентираме правото на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка за плащане на данъчни задължения. Ще проведем широк обществен дебат относно приоритетите в Споразумението за партньорство в Европейската комисия за следващия седемгодишен период. Предвиждаме проекта на Споразумение за партньорство да се разгледа тук, в Парламента. Успоредно ще предприемем стъпки да ускорим усвояването на европейските фондове, за да намалим риска от загуба на средства по действащите оперативни програми. Ще предприемем и решителни стъпки против контрабандата и необявените вътрешнообщностни доставки като противодействие срещу нелоялната конкуренция спрямо българския бизнес и загубата на фискални приходи с отговорни институции, Министерството на финансите и ДАНС. В пакета, който е на Вашето внимание, се предвиждат и редица мерки за демократизиране на управлението, за което ще разчитаме на активна подкрепа от всички Вас. Струва ми се, че на дневен ред още по-важен е въпросът за нов Изборен кодекс, така че страната да бъде подготвена в много по-голяма степен за демократични процедури по избирането на следващия Парламент. Предвиждаме към всички министерства да създадем обществени съвети, така че активно да комуникираме с гражданите по всички – както централни, така и локални отраслови въпроси, които стоят нерешени и вълнуват българските граждани. Както вече бе споменато, предвиждаме да разширим и диалога с местните власти, като възстановим работата на Съвета по децентрализация и подпишем съответните срокове и споразумения за партньорство между централната и местните власти. Уважаеми господа народни представители, това са само част от цялостния пакет мерки в изпълнение на програмните приоритети на кабинета. Те могат да се актуализират в хода на тяхното изпълнение, ако съумеем да подобрим събираемостта на приходите с по-високи от предвижданите темпове. Разбира се, аз периодично ще Ви информирам – Вас и българските граждани, за изпълнението на мерките и за евентуалното възникване на нови възможности за засилване на социалните пакети. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от КБ и ДПС, народните представители от „Атака” и ГЕРБ не присъстват в залата.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, госпожи и господа министри! Тъй като сме доста ограничени във времето за изказване, ще бъда много конкретен и ясен. Нашата парламентарна група се запозна с тази програма – участвали сме в изготвянето й със свои мерки, така че ние ще я подкрепим, разбира се, с някои уточнения и допълнения, които сме приготвили и смятаме, че са изключително актуални предвид и икономическата, и обществено-политическата обстановка в страната и задачите, които стоят пред кабинета. Господин министър-председател, предлагаме няколко промени, изписали сме ги, ще кажа само някои от тях. Това е в пакета от мерки за защита на потребителите от монополните структури, където да се опишат точно какви са мерките в защита на потребителите на услуги от обществените монополи на пазара, каквито са „Топлофикация”, ЕРП-та, ВиК и така нататък, чрез промени в законодателството, които целят пресичане възможностите за пазарен диктат над потребителите на монополни структури. Срокът е месец октомври – така предлагаме. Към Раздел „Бизнес” – подобряване на бизнес средата. Промени в данъчното законодателство с цел по-добро регулиране на взаимоотношенията между фиска и бизнеса – Вие обещахте това и ние също. Към обществените поръчки – това е едно от най-важните неща, които предлагаме – добавяме, промените да включват разширяване на достъпа на повече фирми до обществени поръчки; въвеждане на електронни обществени поръчки до определени нива и премахване на възможностите за манипулиране на резултатите чрез въвеждане на изкуствено създадени изисквания към кандидатите; въвеждане на прозрачност чрез забрана за участие в обществени поръчки на офшорни фирми. Тук отварям темата и за законодателство, насочено към офшорните зони предвид актуалността на темата от гледна точна на международния дебат по тази тема. Преди около час казах от тази трибуна за решенията на Г8 вчера относно офшорните зони и относно, че цялата икономическа световна общественост и в частност европейската са на мнение, че тези икономически практики са неправилни, че те ощетяват гражданите на държавите, съответно фиска на всяка държава. По непотвърдени данни, но от достатъчно официални източници, около 36 трилиона изтичат към офшорните зони от държавите от Европейския съюз. За България се споменава, че за прехода тази цифра е около 16 милиарда. Тук искам да кажа, че сме подготвили специален пакет от мерки за пресичане на тези трансфери на капитали и вероятно ще Ви предложим и облагане на тези трансфери. Няма да приемем абсолютно никакви извинения и аргументи, че това ще пресече инвестиционния климат в сраната. По-добре без инвестиции, отколкото със заобикаляне на данъчното облагане и изтичане на национален капитал и национален доход от страната, още повече че този въпрос е твърде актуален в световен мащаб. Другата тема, по която ще бъдем особено взискателни, е темата за пресичане на финансовите престъпления, за контрабандата и за източването на данък добавен стойност и акцизи през престъпни финансови схеми – също изключително актуална тема. По тази тема в този момент се води дебат в Европейската комисия. Ние наистина трябва да вземем мерки. Данните там са за 1 трилион годишно – от държавите в Европейския съюз изтичат през престъпни схеми за източване на ДДС. Данните за България са шокиращи – около 2,5 милиарда. Те може да не са потвърдени, може да са неточни, но са приблизителни и идват от доста сериозни източници от Европейската комисия. Контрабандата в България, пак по такива данни, е около милиард и половина годишно. Ние не можем да търпим 4 милиарда от фиска да изтичат и затова ще бъдем особено безкомпромисни по тази тема. Предлагаме това да бъде записано в програмата, ще го дам на председателя в писмен вид. Искам да се обърна към Вас от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – към Вас, господин министър-председател, към министъра на финансите, към министъра на вътрешните работи и към бъдещия шеф на Държавна агенция „Национална сигурност”: ще бъдем безкомпромисни в очакването ни да се пресекат контрабандните канали и престъпните схеми за източване на ДДС; ще бъдем ужасно нетърпеливи, господа министри! Искаме данните, които има за тези схеми, има достатъчно разработки, искаме реализации по тези разработки! Искаме да дадете на народните представители още тази есен, когато ще правим новия бюджет на страната, ресурс, с който да отговорим на българските граждани. Искаме с тези свои действия да покажете абсолютната ни решимост да се справим с тази язва. Това е един от тестовете, по които Парламентарната група на Движението за права и свободи ще определя подкрепата си и оценката си за кабинета. Мисля, че бях достатъчно категоричен, за да стане ясно, че няма да търпим никакви компромиси в тази посока. Предлагам една промяна в решението, което внесе госпожа Нинова – след третия абзац в преамбюла да се добавят два текста: „Гражданите се нуждаят от защита от монополните структури, функциониращи на пазара” и вторият абзац: „Пазарът и бюджетът имат нужда от спешни мерки за борба с контрабандата и пресичането на схеми за източване на приходите от ДДС и акцизите.” Това да се отрази към преамбюла като част от програмата. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, колеги! Първо искам да поздравя лично господин Орешарски и неговия екип, че в това нелеко време успяват бързо – спрямо обещанието, което дадоха пред българския народ, да предложат на масата конкретни мерки с конкретни срокове в рамките на следващите четири месеца, защото действително затова българският народ искаше промяна. Ще ми позволите, господин премиер, да направя някои коментари по мерките, като предварително заявя, че от името на Парламентарната група на Коалиция за България ще срещнете пълна подкрепа за тяхната реализация, както и на допълнителните предложения, които бяха направени от госпожа Нинова, и, разбира се, можете да разчитате на работата ни като народни представители и на работата на постоянните комисии да получите светкавично съдействие за необходимите промени в законодателните актове, за да може Вашата работа да бъде ефективна и резултатна. Действително първата основна задача, както беше прокламирана от Вашето правителство, е да установим конкретната среда в България. Без възстановяване на конкуренцията и на първо място с пресичане на контрабандата и източване на данък добавена стойност, ние нямаме нормална пазарна среда. Това изкривява средата, демотивира изключително много икономически субекти и в крайна сметка води до занижаване на възможностите за растеж на икономиката и приходи във фиска. Бихме препоръчали на много добрата мярка за подобряване на бизнес средата, а именно, намаляване на административните режими и тежести, буквално освен консултирането на заинтересованите среди, анализа и идентификацията на възможните режими, които да бъдат премахнати, да има непрекъснат, перманентен режим, буквално седмици за седмици и месец за месец, защото съм убеден, че в момента съществуват административни режими и тежести, които с подзаконови нормативни актове на отделните ресорни министерства, с незабавна промяна могат да бъдат свалени. Ще бъде осезаемо за бизнеса, ще бъде приемливо за хората, ако буквално от следващите дни започваме да сваляме пакети от примерно 20 административни режима и регулации, които нямат никакъв смисъл, които носят несъразмерни такси в бюджета, които не отговарят на разходите за тяхното администриране и, според мен, заедно с другите, които изискват законодателна промяна и ще изискват малко повече време, но то също, уверявам Ви, ще бъде също много късно, но ще имате нашата подкрепа, да покажем на българските граждани, че правителството работи ежедневно и ежечасно. Обществените поръчки са изключително ключов проблем, беше споменато преди мен от колегата Цонев. Можем да направим нещо светкавично, господин премиер. Бих апелирал към Вас да разпоредите на министерствата буквално от следващата седмица да могат да се качват обобщени данни за всички фирми, които са получили съответните обществени поръчки, за да можем в недалечно бъдеще, бих казал до седмици, да изработим електронен портал, на който да се качват всички обществени поръчки, концентрирани в определена фирма. Най-лошото нещо, което се случи в България през последните четири години, е, че създадохме мастодонти-фирми, в които концентрирахме огромен ресурс на обществени поръчки и по същество станаха нерегламентирани брокери на пазара на обществените поръчки. За да има нормализация в страната и за да се спре вълната от обжалвания, която в момента затормозява силно изпълнението на усвояването на публичния ресурс и усвояването на европейския ресурс, за който след малко ще говоря, това е една от основните причини. Смятам, че всяко едно министерство буквално следващите дни по Ваша заповед може да изработи тази електронна информация, да я качи и в рамките до края месец юли да можем да имаме обобщен национален електронен портал, на който тази информация да е видима и прозрачна. Това ще бъде най-решителната крачка, най-показателната крачка, че правителството и всички ние имаме воля да променим нещата в този сектор. По отношение на задълженията към държавата приветствам Вашата воля за пълно разплащане с просрочените задължения до 30 август. Трябва наистина да се направи режим, при който потоците, които вървят за изпълнение на публичните услуги, да бъдат ритмични и това да не затормозява предприятията. Малките и средните предприятия са гръбнакът на всяка икономика. Ние сме им в дълг. Дори фактът, че досега по средствата, които бяха отделяни по инструмента „Джеръми” в размер на над 700 млн. лв. европейски средства след повече от три години има разрешени под различна форма кредити, гаранционни линии и прочие едва за около 250 милиона лева, недостигайки 300. Това показва, че имаме голям проблем. И не само това. Анализът, който беше направен и за подготовката на договора за партньорство показва, че българските малки и средни предприятия продължават да разчитат на финансиране на своята дейност на около 63% собствени средства и около 24% на средства, привлечени от различни приятели, забележете! Тоест, ние не сме създали наистина нормален механизъм, по който гръбнакът на нашата икономика да получава своята финансова кръв и да може да извършва своята нормална дейност. Затова приемаме с категорично одобрение Вашата цел да капитализирате допълнително Българската банка за развитие, като, разбира се, според мен съществен елемент в тази посока ще бъде и опростяване на правилата, за да може в крайна сметка малките и средните предприятия да продължават да получават тези изключително важни средства за тяхната дейност. По отношение на единната сметка, смятам че тук трябват много решителни действия и ще разчитам на Вас като човек, който има изключителен опит в сферата на финансите, и на министъра на финансите, разбира се, да дадем светкавично тази възможност българските икономически субекти да определят сами направленията за какво да отиват погасяванията при плащания към единната сметка за обслужване на задълженията към бюджета. Достигам до европейските фондове – ключова тема. Едно от нещата, които в момента със страшна сила виси над нас в тази ситуация, в която се усеща остър дефицит на ресурс на публично финансиране на крайното потребление в страната, това е един от ключовите въпроси, който може да даде тласък и положителен шок за икономическото ни развитие, е усвояването на европейските средства. Ние сме може би в най-тежката ситуация, в която сме попадали през целия планов период, тъй като до края на годината, за да не загубим средства по принципа на автоматичното освобождаване, влизайки в правилото М+3 за 2010 г. и М+2 за 2012 г., да получим обратна сертификация от Европейския съюз за цялата година милиард и триста и тридесет милиона евро. За да опишем мащабите на проблема за колегите в залата и за всички, които ни гледат и слушат, ще припомня, че през изминалите години размерът на сертификацията, която България е успяла да постигне – визирам 2010, 2011 и 2012 г., реално се е движел между 400 и 700 млн. евро. Виждате, че задачата днес е практически два пъти по-голяма от най-високия темп, който сме постигнали през миналата година. Ще припомня, че от тази трибуна нееднократно е звучало нашето предупреждение към предходния кабинет, че България не се движи с нормална, добра, удовлетворяваща скорост. Вече сме на финала, когато имаме буквално само месеци пред нас, или да констатираме като странични наблюдатели загубата на този огромен ресурс, а той в момента варира със стойности от малко под до може би над 1 млрд. лв. на годишна база до края на годината, а това е жизненоважен ресурс за българската икономика, за генерирането на работни места и за модернизацията на страната, трябва да се предприемат незабавни мерки. Радвам се, че виждам тези мерки в плана на правителството за стабилизационни и неотложни мерки. Трябва обаче, според мен, заедно с новата комисия, която ще изберем за контрол на европейските фондове, с ресорните министерства да направим работен седмичен режим за съдействие на бенефициентите, за да могат те действително в следващите седмици да реализират проектите, да ги разплатят и да получат правото на верификация и обратна сертификация на средствата от Европейската комисия. Още нещо. На Вас, господин премиер, и на ключови министри от Вашия кабинет Ви предстои само след два дни една важна среща в Брюксел. Апелираме от тази трибуна, което означава, че Вие имате нашата категорична подкрепа, която сме готови да облечем с решение, да поставим изключително важния въпрос пред Европейската комисия по подобие на ситуацията, която беше одобрена за Румъния, Словакия и всеки момент за Чехия, ще припомня, че това са същите държави, които заедно с нас – за съжаление сме на опашката на усвояването на европейските средства, да получим правото да разсрочим поне с една година финансовите ресурси, които трябва да бъдат усвоени до края на тази година. Това е честен подход. В противен случай най-вероятно ще има спекулация и от Партия ГЕРБ, че едва ли не новото управление е загърбило средствата, като тази вина изцяло лежи върху техния гръб и никаква вина не може да бъде прехвърлена на настоящото управление. Но по-важното е, че има огромен риск тези средства да не влязат в българската икономика и да не стигнат до българските граждани. Така че разчитайте на нас, надявам се и съм сигурен, че в разговорите с господин Барозу и със служители на Европейската комисия ще поставите този въпрос и ще го материализираме като официално искане в следващите седмици пред Европейския съюз. Накрая поставям въпроса, с който вероятно Вие сте съгласни абсолютно, още повече той беше част от програмата на Коалиция за България, който постави моята колежка Корнелия Нинова, по отношение на мярката за спиране нарастването на възрастта и стажа. Защото в крайна сметка това беше ключова мярка, касаеща няколко десетки български граждани, за да можем да решим и този остър социален проблем на хората, които вече в една напреднала, по-зряла възраст на своя живот не могат да решат проблема нито с работното място, нито с пенсионирането. Господин премиер, още веднъж изразявам нашата категорична подкрепа. Сигурен съм, че в следващите седмици, на базата на позитивните резултати от тези мерки, ще имаме възможност заедно – от всички парламентарни групи, и с Вас, да обсъдим последващи мерки. Пожелавам Ви успех!

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим предложените от премиера стабилизационни мерки с допълненията, които господин Цонев Ви представи подробно преди малко. Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Мисля, че Вашите мерки биха били по-изчерпателни и по-прозрачни, ако имаше достатъчно информация по един важен въпрос. Това е въпросът с финансирането на мерките. Аз си направих труда да преброя онези мерки, които имат отношение към разходите на бюджета, говорим за текущия бюджет. Това са единадесет мерки и една от тях се отнася за 2014 г. Това е мярката: индексация на пенсиите по Швейцарското правило. Господин премиер, всички останали мерки – десет на брой, имат отношение към разходната част на текущия бюджет. Накратко ще ги изброя и ще коментирам някои от тях. Това е обезщетението за деца, малко пари трябват там. Еднократните помощи за първокласници, също. Енергийните помощи. Увеличаване на минималната работна заплата. Ускорено изплащане на задълженията на държавата. При всички положения там ще трябва някакъв допълнителен ресурс, защото навремето господин Дянков съзнателно събираше и задържаше всички плащания, с което връзваше макропоказателите на бюджета и на икономиката. Допълнителните мерки за младежката безработица ще искат вероятно допълнителни финансови средства. Намаляването на административната тежест на бизнеса по отношение на таксите. Това ще окаже влияние при всички положения върху приходите на бюджета, особено по отношение на неданъчните приходи. В България, уважаеми дами и господа, сме стигнали до там, че всяка институция определя такси, когато си иска и по какъвто въпрос си иска. Очевидно този въпрос трябва да бъде регулиран, но в случая, ако се предприемат мерки в тази посока, ние ще имаме известно свиване на приходната част. Това е безспорно. На следващо място, облекчаване на достъпа до финансов ресурс чрез Българската банка за развитие. Ще трябва ли допълнителен публичен ресурс за това нещо и откъде ще го вземем? Промените в единната сметка също има отношение към приходите – по какъв начин ще се отрази върху тези приходи и дали няма да създаде допълнително проблеми? И на последно място, предвиждате подпомагане на публичните бенефициенти със средства по отношение на европейските фондове. Предвиждат ли се и там публични средства, в какъв размер и откъде ще вземете тези средства? Господин премиер, моят генерален въпрос по това е: можете ли да направите една кратка оценка за фискалния ефект от тези мерки? Ще бъде ли застрашена фискалната стабилност на страната – говоря, през текущата година, а не за следващия бюджет? Ако има такава опасност, какви намерения имате да решите проблема – допълнителен дефицит, заем, преразглеждане на бюджета, актуализация? Бихме желали да чуем Вашето мнение и по този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Изключително съм доволен от предложението, което внесе Министерският съвет, и госпожа Нинова, защото отговаря на едно от основните искания, което народът и избирателите поставиха пред нас. Нека да Ви припомня, че през месец февруари тази година протестите започнаха заради цената на тока. Един от най-важните въпроси, които поставихме още в първия ден на парламента, беше точно този: как да помогнем на обикновените граждани, тези които нямат достатъчно доходи, да се ползват от едно основно благо за ХХІ век, а именно достъпа до електричество. Не трябва нито за миг обаче да забравяме как се стигна до този момент, как три години и половина българската енергетика беше разграбвана, унищожавана, доведена на прага на колапс и как в нея се вихреха корупционни сделки, как се грабеха пари. Убеден съм, че с подкрепата на това решение, особено в частта му за задържане на цените на тока, за намаляването им потенциално с 5%, ние ще отговорим на едно от основните искания на българските граждани. Убеден съм, че с промените в закона, които ще разглеждаме следващите дни, ще бъдат решени основните проблеми на енергетиката. Ще Ви кажа нещо, което за мен е много просто. Основният проблем, който беше през последните години, беше липсата на компетентност, липсата на знания и на умения да се управлява. В тази конфигурация в този парламент, в това правителство има експерти, хора, които знаят какво да направят, за да облекчат живота на гражданите, да решат двата основни проблема на българската енергетика, а именно: дисбаланса в купуването и производството на електроенергия и да отменят безумия като например таксата „пренос” за износ. Нека да Ви напомня нещо, което непрекъснато си говорим. Благодарение на предишните управляващи България за пръв път в своята история се превърна в транзитна страна за износ на ток, тоест през България преминаваха унгарски и румънски ток за нашите съседи, а българските централи стояха и не работеха. Когато приемем тези промени, които предстоят, когато подкрепим това правителство, ние ще решим не само този проблем, но както казах в началото и проблемът за достъп на българските граждани до електричество. Предлагам и заявявам своята пълна подкрепа за предложените мерки и съм убеден, че със следващите си действия това правителство и Четиридесет и вторият Парламент ще докажат това, което хората очакват от нас – да работим за тях в името на тяхното благо, за да могат да живеят по-нормално в една нормална държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря. Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Първите и най-спешни стъпки на изпълнителната власт и в частност на ръководеното от мен Министерство на икономиката и енергетиката са в посока избягване на криза в енергийната система на страната и стопиране скока на цената на тока за бита и за бизнеса с близо 40%. Тези стъпки в значителна степен са фактор за спасяване на системата от срив и за гарантиране на изключително важните за страната икономическа стабилност и социална сигурност. Ще представя пред Вас основни показатели и обективен анализ на състоянието на енергийната система, както ги заварих в края на месец май тази година. Първите пет месеца на 2013 г., сравнени със същия период на 2012 г., производството на електроенергия е намаляло с близо 20%, потреблението е намаляло с близо 10% или износът на електроенергия е намалял с 60%, говорим за пет месеца. Произведената електроенергия от ВЕИ в преносната мрежа за същия период е нараснала с 50%, а производството на електроенергия в разпределителната мрежа – средно и ниско напрежение, се е увеличило с близо 60%. Повтарям, че това е само за пет месеца. Отношението в потреблението бит-промишленост е приблизително 70 към 30. Това ясно показва каква ни е икономиката. Повтарям, съотношението бит-домакинства спрямо бизнеса е 70 към 30. Очевидно е, че икономиката няма да понесе още 6 месеца безвремие. Тук апелирам към всички политически сили – нека да се обединим, защото една политическа нестабилност в този момент не може да бъде понесена от българската икономика. Данните сочат голям дисбаланс между производство и потребление. Този дисбаланс, съчетан с досега съществуващия модел на формиране на цените на електроенергия на практика, води до затруднения в диспечирането и управлението на енергийната система. Съществуващите в момента такса пренос и достъп спряха износа на електроенергия. В тези такси влизат и следните добавки: добавка за зелена енергия, добавка за високо ефективно комбинирано производство, добавка за невъзстановяеми разходи. На практика тези такси правят българската електроенергия непродаваема на външния пазар. За една година от въвеждането им страната ни е загубила близо милиард и половина лева. Намаляването на таксите пренос и достъп ще повиши натоварването на мощностите на производителите на електроенергия. Това от своя страна ще доведе до постъпване на свежи пари в българската икономика и запазване на работните места в дружествата както за миньорите, така и за енергетиците. Намаляването на тези такси ще се отрази и на сметките за консумираната електроенергия от крайния потребител. С въведената през 2012 г. добавка невъзстановяеми разходи необосновано се прехвърля отговорността за направените инвестиции от частните инвеститори върху обикновените хора. Стопанските потребители – бизнесът, които са клиенти на две електроразпределителни дружества в страната, в момента плащат за достъп за мощности, които реално не използват. Цената на достъп до разпределителната мрежа за тези стопански потребители трябва да се определи така, че таксата да се заплаща върху действително консумираните количества електроенергия, а не върху всеки един киловатчас инсталирана мощност на ден, както е в момента. За съжаление това състояние на системата е резултат от тотален отказ в нея да се правят дългосрочни реформи. Тя е доведена до срив заради необмислени мерки, решения на парче, липса на планиране, които да са в интерес на държавата и цялото българско общество. Аз разбирам защо това се е случило по този начин. Защото са били нужни много тежки решения, а е нямало политическа смелост да бъдат направени. Виновните за това в момента отново не са в залата, тоест те пак бягат от отговорност. Може да Ви звучи силно, но реалността е следната: изправени сме пред срив на енергийната система и пред необходимост от предприемане на спешни действия за предотвратяването на този срив, а именно: 1. Намаляване на така наречения студен резерв, чиято стойност ще бъде значително понижена в резултат на провеждане на търгове между централите по пределна цена определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране; 2. Да не се изкупува цялото количество произведена енергия от така наречените заводски централи по преференциални цени. Повтарям, да не се изкупува цялото количество от така наречените заводски централи по преференциални цени. Националната електрическа компания ще продължава да изкупува от заводските централи, но не цялото количество. Това да стане само след покриване на потребностите на завода. Това ще намали разходите на НЕК, а съответно и крайните цени; 3. Оптимизиране на печалбите на дружествата чрез промяна на действащите норми на възвръщаемост, включително и на електроразпределителните дружества; 4. Намаляване на отчетените от електроразпределителните дружества разходи, включително и признатите загуби; 5. Оптимизиране на всички разходи на дружествата, които имат участие в крайните цени – производители, преносни предприятия и доставчици на енергия; 6. Създаване на възможности за работа на всички централи в страната чрез увеличаване на износа; 7. Приходите от продажба на въглеродни емисии ще се използват за намаляване цената на произведената от ВЕИ електроенергия, които в момента плаща населението. Прилагането на тези мерки ще доведе до ефект в две посоки. Първо, ще предотврати увеличаване цената на електроенергията както за битовите потребители, така и за българския бизнес, което е изключително важно в тази социално-икономическа криза. Второ, ще бъде първа крачка от усилията ни за връщане на баланса в енергийната система. Вече се чуха коментари, че тези мерки са краткосрочни и остава голямата въпросителна за необходимостта от цялостна реформа. Подчертавам, те не са краткосрочни, те са спешни мерки. Цялата реформа ще я има, вече работим по стратегията, но, за да има какво да реформираме, първото, уважаеми дами и господа народни представители, е, че трябва да го спасим. Всички ние – изпълнителната и законодателната власт, носим отговорност пред българското общество за гарантиране на стабилност. Затова Ви призовавам да бъдем изключително конструктивни при реализирането на тези мерки и нека избегнем конфронтациите, най-вече политическите, в името на народа. Хората очакват това от нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Всички продължаваме да правим констатации и, разбира се, това е важно, защото българското общество трябва да знае непрекъснато какво изскача от торбите със зулуми, които са направени от предишното правителство. Изговорихме си вече и общите приказки, изговорихме посланията, изговорихме исканията. Вече имаме и конкретни предложения – предложенията на Министерския съвет, само че, господин министър-председател, хората не искат тези предложения да се реализират утре, те искат днес. Затова бързайте, господин министър-председател, бързайте, защото нямаме време. Ние ще Ви подкрепим. Аз съм сигурен, че парламентарните групи, които подкрепят Вашето правителство ще подкрепят и тези мерки, но не трябва да забравяте, уважаеми господин Орешарски, че това положение, за което всички говорим в страната, в момента, е докарано от „Калинките” и от непрофесионалистите, да не кажа някоя по-тежка дума. Затова хората не искат повече непрофесионалисти в управлението на държавата. Не искат във всички сфери на живота, защото това което виждаме и чуваме днес е заради тях. Вие, уважаеми господин Орешарски, какво чакате още по този въпрос? Благодаря Ви за вниманието.

Господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, колеги! Вземам думата с ясното съзнание, че това, което ни предлага Министерският съвет, е в резултат на неговата активна работа през последните две-три седмици. Предложените мерки наистина са неотложни от гледна точка на необходимостта да бъдат изпълнявани в кратки срокове – както каза и колегата – „не утре, а днес трябва да се работи по тях”. Мерките, касаещи бизнеса, бяха дискутирани от моите колеги. Аз искам да обърна внимание върху един въпрос, чието място според мен не виждам в общото описание на необходимостта да се усвояват европейските фондове и ангажиментите, които правителството ще поеме към тяхното усвояване. Говоря за Програмата за развитие на селските райони. Програмата касае около 120 хиляди бенефициенти, 178 общини. Положението е трагично от гледна точка на усвояване и на възможността да се изгубят огромни средства. През 2011-2012 г. поради лошото управление на тази програма правителството върна средства в Европейската комисия заради неразплащане. Правиха се различни гимнастики и те бяха по посока 2011 г. да създадем Гаранционен фонд. Този фонд е добра идея, но работи лошо и няма да изпълни своите ангажименти към българските производители. Две хиляди и дванадесета година – отново загуби, за около 50 млн. лв. Отново се направи поредната гимнастика средствата да бъдат предоставени на общините с аванси, които да успеят да минимизират огромната загуба, която се очертаваше. Тук обаче има един проблем. Процедурата, по която работят общините за усвояване на средствата, е тромава и касае най-вече Закона за обществените поръчки. В Държавен фонд „Земеделие” една процедура от шест до осем-десет месеца. Как в рамките на две години ще се изпълнят тези проекти, защото 2015 г. приключва разплащането по програмата? Две хиляди и тринадесета година положението е още по трагично. В резултат на първите месеци от управлението на ГЕРБ, в резултат на абсолютното безхаберие на служебното правителство за необходимостта да се разплатят около 490 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони за тази година, досега са изплатени едва 49 милиона. Как ще се наваксва тази загуба, която се очертава?! Времето за реагиране е изключително кратко и трябва спешен план – да се знае всеки ден кой какво прави в тази насока. Предполагам, че отново администрацията ще представи пакет от мерки и ще се опита чрез тези мерки да бъдат насочени средства към общините. Ако обаче не се направи необходимото по Закона за обществените поръчки; ако не се направи необходимото наредбите да действат така, че усвояващите средства да бъдат улеснени при кандидатстването по проектите, вярвайте ми, че през 2013 г. няма да можем да се справим с това предизвикателство. В заключение, искам да кажа, че усвояването на европейските фондове е изключително важна задача, защото тя осигурява 50% от инвестициите в страната и води до нови работни места. Според икономисти, които анализират периода 2007-2013 г., с разплащане до 2015 г., усвояването на средствата дава възможност да се увеличат доходите в края на 2015 г. с 34% в резултат именно на ефективното усвояване на европейските фондове. Все пак през 2013 г. освен договорирането и разплащането, за правителството е важно да направи необходимото, да подпише и представи пред обществеността Споразумението за партньорство. Тук също има много въпроси, които трябва да се обсъждат, по които неправителственият сектор и всички заети в съответните направления на дейност трябва да кажат своето мнение. Периодът 2014-2020 г. е също толкова важен от гледна точка на приоритетите, но е важен и начинът, по който можем ефективно да усвояваме тези средства. С пълното съзнание, че предлаганото от Вас е изпълнимо и ще бъде обект на Вашата активна работа, а също така и на Народното събрание през следващите седмици и месеци в комисиите, ми се иска по въпросите, които поставих, да имаме отговор какви мерки ще се вземат в спешен порядък в насока Програмата за развитие на селските райони. Благодаря.

Започвам своето първо изказване пред Вас с името на Бог – Бог, когото много често забравяме и може би сме причина той също да ни забрави. Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с това отклонение, защото смятам, че ще ни бъде все по-трудно оттук насетне да спасим това, което става все по-трудно за спасяване, а именно това е нашата Родина. Една от причините обаче не е само и единствено политическото или икономическото състояние на нашата страна, а също така културното и духовното състояние на нашите граждани, на всички нас. Поради тази причина излизам пред Вас, за да задам въпрос, съответно на кабинета и на министър-председателя. Може би не веднага, не сега, не с първия стабилизационен пакет от неотложни мерки, но в по-късен етап дали се предвиждат достатъчно и средства, но най-вече воля и желание да се работи по съхранението и развитието на българската култура? Нека не забравяме, че в момента наблюдаваме дълбоко покушение срещу духовните начала на живота. Имаме много важни, основни проблеми с манталитета, мисленето, начина на живот на българските граждани. Това изисква много време и усилия именно в духовната и културната сфери на политиката. Нека не забравяме, че наистина икономиката е важна. На първо време трябва да се вземат тези мерки. Някой ще каже, че те са недостатъчни, друг ще каже, че са прибързани. Така или иначе, нека не забравяме, че истинският устойчив и солиден фундамент на цивилизацията не е икономиката, а културата – културата във всичките й прояви. Когато говорим за българската култура, ще имаме дебат и лично аз ще имам предложение как бихме могли да я съхраним и развием, така че да бъдем доволни от себе си, да се представяме пред света в подобаващ вид. Приемам, че все още това може би не е най-спешната мярка, която трябва да бъде взета. Затова моля всички колеги, както и Министерският съвет да мислят по въпроса как да спасим България не само в икономическо, но и в духовно отношение! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми отговорно работещи в тази зала народни представители! Аз съм изключително доволен от това, че Министерският съвет и премиерът форсираха приемането и изпълнението на плана „Орешарски”, плана за стабилизационни и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението. Особено съм доволен от предлаганите мерки за пазара на труда и конкретно насочените към преодоляването на младежката безработица. Не е тайна, че най-засегнати на пазара на труда от кризата са българите до 30 години. България е в челото на класацията на страните в Европейския съюз по броя на млади хора, които нито работят, нито учат. Това е според последните изследвания на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Близо 317 хиляди млади хора от 15 до 29 години са без работа. Или, погледнато от друг ъгъл, това са близо една четвърт от българите в тази възрастова група. Младежката безработица гони, според неофициална статистика, според неофициални данни – 40%. Това няма как да не ни тревожи и няма как правителството и подкрепящите го парламентарни групи да не вземат спешни стабилизационни и неотложни мерки за преодоляване състоянието на тази възрастова група на пазара на труда, дори и като част от общите мерки за овладяването на безработицата като цяло. Ясно е, че към момента връзката между образованието и потребностите на бизнеса се разминават. Например на пазара на труда вече липсват инженери и търсенето им в близко бъдеще ще се увеличава. Не е тайна, че в края на всеки месец в бюрата по труда остават незаети свободни работни места за специалисти, тъй като по редица критерии хората, регистрирани в бюрата, не отговарят на изискванията на работодателите. Проблемите с намирането на привлекателна работа за младите хора имат завършващите образованието си млади хора и хора със средно образование, най-вече с висше образование, като основният проблем тук е липсата на трудови навици и на натрупан първоначален стаж. С постоянното увеличаване на възрастта за пенсиониране и факта, че в условията на криза хората в предпенсионна и пенсионна възраст се задържат по-дълго на работните си места, допълнително се натоварва пазарът на труда и става така, че не се предлагат атрактивни работни места за младите хора. Затова няма как да не бъдат приветствани подготвянето и приемането на пакет младежки инициативи, които задължително да бъдат обсъдени със социалните партньори, работодатели и синдикати. Подчертавам – да бъдат обсъдени със социалните партньори, и които в спешен порядък да доведат до промени в трудовото законодателство. Не са за подценяване субсидираните програми и мерки за младежка заетост, включително и със средства от Европейския съюз, които най-вече да дадат възможност на младите хора да трупат опит. Но най-големият шанс за тях остава развитието на икономиката и бизнеса. Ако бизнесът просперира и привлече инвестиции, той ще осигури хиляди свободни работни места, включително и за младите хора. Затова няма как да не приветствам и предложените в плана „Орешарски” мерки в подкрепа на бизнеса. Този план е спасителен за България и отговаря на общественото очакване от бързи мерки за подобряване положението на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението. Лично аз ще подкрепя трите групи мерки от проекта на Министерския съвет. Надявам се това да направят и останалите отговорни за бъдещето на България народни представители. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Политическата значимост на предложения за обсъждане и приемане от Народното събрание План за неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизирането на управлението, ще повторя – политическото значение, стои и извън конкретиката на предложените мерки, заради конкретиката на предложените мерки. Това е принципната разлика в подхода, в стила на управление на премиера Орешарски и на неговия кабинет и на предишното управление. Предишното управление беше управление на добрите намерения, беше управление на заканите, че ще се случат чудеса за България и за нейните граждани. Предишното управление беше управление на голата воля, която избирателите правилно прочетоха на обратно: думата „воля“ – „ялов“. Това беше ялово управление на заканите, на управленската поза без конкретни резултати. За първи път България има правителство, което застава пред лицето на гражданите с конкретни мерки. Забележете – с конкретни мерки, при това разположени във времето. Това е първата основна характеристика на документа, който разискваме. И второ, което вече затваря кръга – кръга на коректния диалог с българските граждани. Тези мерки ще бъдат отчетени периодически точно в тази зала, в която ще получат и подкрепата. Всеки месец министър-председателят Орешарски ще се яви в парламента, ще рече ще се яви пред българските граждани и ще отчете какво е изпълнено, за да се случи до 5-процентното намаляване цените на тока, след като в продължение на месеци всички ние живеехме в ужаса на очакването, че има риск не просто да бъдат увеличени цените на тока, а имаше мрачни прогнози, че увеличението може да бъде в размер на цели 40%. Бих искал да направим усилие да видим какво означава това за всяко българско семейство – разликата от 40% увеличение и 5% намаление. Това са конкретни мерки, защото на българските граждани вече им омръзнаха обещанията за чудеса. Време е за действие и аз бих искал от този ден нататък правителството на господин Орешарски да се възприеме заради конкретните действия като правителство на конкретното действие. Това се отнася и за останалите мерки за увеличаване на размера на помощите за отглеждане на дете, за енергийните помощи, за помощите за първокласниците и целия пакет социални мерки. Но аз взех думата, за да поставя един специален акцент върху третия раздел на тези стабилизационни и неотложни мерки, а именно раздела за демократизиране на управлението. Това е проблемът на проблемите. Ние днес всички отчитаме елементи на криза на политическата система, заради това усещане за криза в политическата система, заради това усещане за дистанция, няма да бъде пресилено ако кажем – за пропаст между суверена и политическото представителство. В това число и в Четиридесет и второто Народно събрание има среда за протести. Протестът на българските граждани е едно естествено явление на демокрацията. Затова няма протести в тоталитарните режими. Но ние дължим дълбок, систематичен анализ на първопричините за протестите. И онова, което кабинетът днес казва с този документ е, че първопричина за протестите е усещането, че огромна част от българските граждани не са представени в Четиридесет и второто Народно събрание заради несъвършенствата на Избирателния закон, който придоби гражданственост като Законът „Фидосова“. Тук има много ясен ангажимент на кабинета и с гласа си „за“ Парламентарната група на ДПС, надявам се и Четиридесет и второто Народно събрание, ще подкрепи не просто дълбоки изменения в Изборния кодекс, ще подкрепим необходимостта от изработването и приемането във възможно най-кратки срокове на един изцяло нов Изборен кодекс с променена философия. Тази заявка и на Парламентарната група на ДПС е заявка, че ние сме узрели за необходимостта парламентарно представените политически партии да излезнат от усещането си за самодостатъчност, да преодолеем партийния си егоизъм и да се поставим в условия на обща конкуренция с нови политически проекти и граждански инициативи, на които трябва да осигурим равнопоставен достъп до Народното събрание, достъп до равноправно състезание за представителство в следващото Народно събрание, независимо кога ще се проведат тези избори. Питам, за да не бъда уличен в популизъм: кога, в кое друго Народно събрание е имало воля да се премахнат излишните бариери пред гражданските инициативи, пред независимите народни представители? Днес за първи път ние имаме Народно събрание, което не на думи, а вече с проекта за решение за сформиране на нарочна парламентарна комисия за изработване на новия Изборен кодекс в пряк диалог – не формален, а функционален, със структурите на гражданското общество ще изработи нов кодекс, в който ще бъдат премахнати изискванията за регистрация на независим народен представител! Къде е логиката за регистрацията на един независим народен представител да са необходими хиляди, хиляди подписи? Толкова, колкото и пред големите партии, които само с едно обръщение към местните си структури могат да осигурят това за отрицателно време! Как да го направи един кандидат за независим народен представител? Второ, още по-малко обяснимо е едно друго ретроградно, жестоко ограничение! Кандидатът за независим народен представител да внесе депозит от 10 хил. лв. Нали знаем колко дължим ние, какъв е размерът на дължимия от нас депозит?! Също толкова! Тоест няма как изискванията за една голяма партия – за размера на депозита, да са равни на изискванията към един кандидат за независим народен представител. Всички тези ограничения ще бъдат премахнати! Никога необходимостта от либерализирането на процедурата за участие в изборите на нови политически проекти и граждански инициативи не е стояла толкова категорично, едва ли не като императив! Аз съм убеден, че гражданското общество на България ще оцени подобаващо този ясен политически ангажимент на мнозинството в Четиридесет и второто Народно събрание, което стои зад кабинета Орешарски. Ако се пропилее този шанс, наричам го исторически, Четиридесет и второто Народно събрание да има модерен европейски Изборен кодекс, резултатът ще бъде същият, на който сме свидетели през последните години – протестите ще продължат. И ако не на втория ден, на втория месец ще почукат на вратите и на следващото българско правителство. Първопричината ще бъде отново, че огромна част от енергията на протестите отново ще се чувства непредставена в Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нямаме право на злорадо отношение към протестите. Дължим коректен прочит на тези протести, за да премахнем първопричините, за да бъде България не само формален, но и реален член на Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри! Благодаря за направените до момента изказвания. Въпросите са много важни с оглед изясняване на цялостната стратегия и поведение на правителството, особено по отношение на макроикономическата и фискалната стабилност. Макроикономическата и фискалната стабилност са първостепенен приоритет, който ще бъде съчетан с осигуряване на необходимите условия за икономически растеж. Ние имаме една фискална цел, която е фиксирана в бюджета, но към момента анализът на ситуацията показва, че тя е по-скоро механична, не е подкрепена с необходимите политики за нейното изпълнение, но това е цел, към която се придържаме. Анализите в тази насока продължават, но се предприемат и необходимите действия за изпълнението й. Разбира се, за да се случи това, трябва да сме наясно с рисковете, които имаме пред бюджета, а те не са малко. Това не може да служи за оправдание – напротив, то мотивира за предприемане на необходимите действия за тяхното управление. Към рисковете пред бюджета на първо място можем да отнесем надценените прогнози за макроикономическото развитие през текущата година. Още при изготвянето на Бюджет 2013 беше ясно, че прогнозите са оптимистични и в първия възможен момент ревизията на тези прогнози се осъществи – през март тази година, като бяха намалени очакванията за растеж – както номинален, така и реален. Брутният вътрешен продукт в номинално изражение е ревизиран с милиард и половина лева в негативна посока, като неблагоприятно на приходите се отразява и ревизията в номиналните растежи на останалите основни компоненти на брутния вътрешен продукт, с изключение на износа до известна степен, но ефектът му е компенсиран напълно с резултатите, които се очакват по отношение на вноса. Към основните рискове пред изпълнението на бюджета можем да отнесем и очакванията за възникване на допълнителни разходи, които в определени случаи изглеждат обосновани и са предопределени от това, че те не са добре разчетени и имаме недофинансиране на определени сфери, което обаче означава, че трябва, и в момента го правим, да търсим начин за оптимизиране и изчистване от някои паразитни разходи. Основен проблем са просрочените задължения и постъпващите искания от отделни министерства и ведомства за допълнителни разходи. Има риск и той е налице в тези искания, като към края на април подобни допълнителни искания, заедно с просрочените задължения са в размер на над 800 млн. лв. Поради това и поради този риск министерствата и ведомствата вече полагат необходимите усилия за оптимизиране на своите разходи. Неслучайно в спешния социален пакет, който приехме, който засягаше подкрепата за първокласниците, подкрепата за майките и разширяване на обхвата на енергийните помощи, ние отправихме два основни сигнала. Първият сигнал беше, че ще изпълняваме своите обещания, ще следваме своите приоритети. Но вторият сигнал беше, че това ще става по линия на оптимизиране на разходите, тъй като ясно беше посочено, че тези средства ще бъдат осигурени чрез преразпределение в съответните бюджети на държавното обществено осигуряване и на Министерството на труда и социалната политика. За съжаление имаме и риск от неизпълнение на приходите, който приходните агенции оценяват в размер на около един милиард лева, поради което непрекъснато се работи и вече имаме набелязани конкретни мерки как да подобрим тази събираемост, как да осигурим допълнителни приходоизточници. Част от идеите се чуха и в тази зала, за което съм благодарен. С конституирането на комисиите ще започнем в спешен порядък да работим по тези идеи. Причините за подобно очаквано неизпълнение на данъчните приходи са няколко. Ще си позволя да представя част от тях на Вашето внимание. Първо, въвеждането на единната данъчно осигурителна сметка и свързаното с това изместване на приходи във времето, което не е отчетено при съставянето на бюджета. Това са и други промени в данъчно осигурителната политика, ефектите от които не са включени в приходната част на Закона за бюджета за 2013 г. Това е промяната на макроикономическите показатели спрямо заложените при разработването на приходите, поради недобра прогноза. Това е недобрата прогноза за пазарната конюнктура. Това е подценената промяна и в някои политики, примерно в Бюджет 2012 са заложени изпълнени приходи, свързани с възобновяемите източници в размер на 50 млн. лв., но те са преписани механично и в Бюджет 2013 г. Към момента се изпълнени два милиона. Ясно е, че те няма как да бъдат изпълнени. Предизвиканите проблеми в енергетиката също се отразяват негативно на приходите. Освен това, което също ни мотивира до известна степен и ни прави по-дисциплинирани, но отнема гъвкавостта, която обикновено имат правителствата, това са изчерпаните резерви в централния републикански бюджет. Характерното за първите пет месеца на годината и особено за първите два месеца на годината по време на управлението на правителството на ГЕРБ е, че резервите в централния бюджет са преразпределени по обичайната практика – чрез постановления на Министерския съвет, като размерът на преразпределените средства достига до лимита за възможности за преразпределение, който е заложен в бюджета, а именно 330 млн. лв. За сравнение – за цялата предходна година това преразпределение е в размер на 410 млн. лв. Освен това пожарната емисия на дълг, която беше направена през февруари тази година, която беше обоснована с това, че ще дойдат необходимите средства от Европейската комисия и която беше избрана да падежира през август тази година, когато при нормални условия се очакваше да има ново правителство, тя на практика изчерпа гъвкавостта по отношение на новоемитирания дълг, тъй като на практика изчерпа лимита, който е заложен в бюджета за новоемитиран дълг. Поради това без предприемането на необходимите мерки за изграждане наново на бизнес среда, тъй като тя според мен е разрушена, ние няма как да очакваме по-добри фискални резултати през тази година, а те са ни жизнено необходими. Поради тази причина ще си позволя да подкрепя пред Вас някои от тези мерки, които имат особено значение. Първата от тях е графикът за разплащане на всички забавени плащания към бизнеса. Това е свързано с политиката на безплатно финансиране на публичния сектор, която се наложи в последните години чрез просрочване на задължения пред бизнеса. Най видимо това се случи през 2009 г. – втората половина на годината, когато тези просрочени задължения нараснаха от 166 милиона на 799 милиона. Неслучайно в последното тримесечие на 2009 г. бе отбелязано най големия срив в икономиката, когато реалният брутен вътрешен продукт на годишна база намаля с 7,6%. Максимална стойност на тези просрочени задължения бе достигната през третото тримесечие на 2010 г., когато те са в размер на 826 млн. лв. Просрочените задължения към бизнеса нарушават нормалното протичане на паричните потоци в икономиката и са една от причините за нарастване на междуфирмената задлъжнялост Докато много други страни от Европейския съюз отбелязаха високи темпове на растеж и възстановяване от кризата, през 2010 г. при нас, поради нередовните плащания и влошената бизнес среда, такъв не се наблюдаваше. Такъв растеж за съжаление не се наблюдаваше през целия период 2009-2012 г. Растежът беше в рамките на статистическата грешка, което доведе до няколко загубени години за българската икономика и през 2012 г. реалният брутен вътрешен продукт е 2,6% по-нисък от предкризисното му ниво през 2008 г. Важността на мерките, в подкрепа на бизнес средата, е обоснована и от това, че основен проблем при този растеж са намалелите инвестиции, като през 2012 г. вътрешните инвестиции са с 37% по-ниски от тези през 2008 г. в реално изражение. Разплащането на задълженията към бизнеса ще възстанови доверието в държавата като редовен платец, ще влее свободен финансов ресурс, който да се използва за увеличение на икономическия растеж. Друга много важна мярка е облекчаването на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес чрез Българската банка за развитие. Като част от антикризисния план през 2008 г. тази банка беше капитализирана с цел да подпомогне кредитирането и да намали мащаба на икономическия спад. Основната цел беше да се подпомогнат малките и средни предприятия, които нямаха натрупани буфери, да се справят с влошаващата се ситуация. Тази политика не беше продължена през 2009 г., след смяната на правителството и възможностите в тази посока на Българската банка за развитие не се използваха. Това е една относително добре капитализирана банка, която може да привлече и сама допълнителен финансов ресурс при много прилична цена, поради по-ниските рискови премии и ниските лихви като цяло в момента. Привличането на свеж финансов ресурс ще осигури необходимата ликвидност на малките и средни предприятия, голям процент от които посочват, че основен проблем им е невъзможността да се финансират. По отношение на единната данъчно-осигурителна сметка – наистина нейният първоначален замисъл е бил добър, но за съжаление реализацията се отклонява от добрите намерения. Ние обсъждаме, включително и с бизнеса, и към момента са налице три основни варианта за преодоляване на този проблем, но разбира се крайният избор ще зависи от допълнителните обсъждания със заинтересованите страни и от една внимателна оценка на въздействието на подобни промени. Много важно място в мерките заемат и мерките против контрабандата и противодействието на нелоялната конкуренция. Затова се обсъжда, включително и с бизнеса, и имаме известна готовност да предложим един метод за предотвратяване на фактически кражби на ДДС, който е успешно приложим в Румъния и може да бъде приложен и в Република България при съобразяване с националната специфика на законодателството, административния капацитет на приходните администрации и обема на вътрешнообщностните придобивания на стоки на територията на страната, като за нейното спешно прилагане са необходими няколко условия – определянето на обхвата на стоките по отношение на които ще се прилага този специфичен контрол, определяне на обхвата на лицата, спрямо които ще се прилага контрола, както и органите, които ще осъществят специфичния контрол. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ние не гласувахме това правителство. Ние с един глас Ви дадохме възможност да го направите, за което понасяме тежки удари. Този документ показва, че си е заслужавало да го направим, защото този документ в един или друг начин се вписва в крайчето на Програмата на „Атака”. Аз ще се спра на няколко точки и ще Ви кажа по какво се различава, а не по какво си прилича. Вие управлявате по философия, различна от нашата. Вие управлявате, както се управлявали всички правителства досега, на принципа на либералната саморегулираща се пазарна икономика, която докара света до тази криза, в която се намира. Нашата програма Ви предлага регулирана икономика по смисъла на Кейнсианството – нещо съвсем различно. Затова и нашите стабилизационни мерки биха били други, но народът каза Вие да управлявате и народът ще влачи последствията от което. Това, което ще донесат тези стабилизационни мерки е твърде малко от това, което е възможно. Ние ще го гласуваме, защото вярваме, че нещо може да се случи, макар и не толкова добро, макар и не най-доброто. За да не бъда голословен, ще се спра на две-три точки от това, за да стане ясно за какво говоря. Пазар на труда: увеличаване на минималната работна заплата, съгласувана с Тристранния съвет – това е по смисъла на същата тази неолиберална схема, по която управлявате – овладяване ръста на безработица и подпомагане на реализацията на младежите, подготвяне пакет от младежки инициативи, промени в Закона за насърчаване заетостта. Няма как да увеличите работните места или ако ги увеличите, те ще бъдат малко, защото Вие по тези принципи ще откриете само временни работни места, които няма да решат проблема. Аз не виждам тук, в точка трета, най-важното – това, което плахо беше загатнато, уважаеми господа социалисти, във Вашата програма – реиндустриализация и технологизация на страната. Още тук от политическа гледна точка трябваше да сложите това, защото само тази мярка ще доведе до нови постоянни работни места и ще извади страната от кризата, защото всички страни, които имат регулирана икономика като Китай, Турция и прочие, преживяха кризата много леко или почти никак. Ще Ви дам една идея, само че моля да не ми подхвърляте реплики. Тя е много екзотична, но е вярна и в залата има няколко души, които разбират от това. Можете веднага да възстановите и пуснете в действие Завода за непрекъснато леене на стомана в Кремиковци, който е цял, не е нарязан, не е бутнат и може веднага да се пусне в срок от три месеца. Нещо повече, стоманата, която може да се лее там, се продава по целия свят много изгодно. Направете го. Имате специалисти, имате хора. Познавам такива хора, които могат да го направят за срок от три месеца. И нищо няма да се сбърка. Вярно, че всички ще вият срещу Вас, че това е държавно предприятие. Превърнете го в акционерно дружество с 51% държавно участие и го пуснете. Ще имате работни места. Тогава ще Ви повярват, че тези Ваши намерения са правилни и че те ще бъдат реализирани, колкото и аз да не вярвам в пълнотата на тяхното действие. Следващ момент. „Точка пет. Защита на потребителите. Пакет от мерки за защита на потребителите от монополни структури на пазара.” Мижи да те лажем! Уважаеми колеги, това няма как да стане, ако не върнете държавата на мястото й, ако не вземете стриктни мерки срещу нарушителите. След като не искате регулирана пазарна икономика, как, питам аз, Вие ще се борите срещу монополите? Ами тези монополи не са създадени от мен. Те са създадени от същата система. Същата тази система е създала монополите и не знам дали някой от Вас си спомня, че в началото на миналия мандат аз излязох тук на трибуната и говорих 15 минути за конкуренцията. Цитирах Ерхард, цитирах как във възстановяваща се Германия се е осигурявала тази конкуренция в тези неолиберални условия, което сега го няма никъде по света. Това не се прилага. А това е единственият начин – само конкуренцията, конкуренцията и пак конкуренцията може да реши този проблем. Мерки за защита на потребителите могат да се вземат в изключително здрава държава и органите, които трябва да наказват, да глобяват, да вкарват в затвора, трябва да работят много добре. Но как ще стане това при нашата либерална съдебна система?! Просто не можете да го направите. Ще стоим и ще гледаме как ще направите това. И още нещо. Четвърта точка – „Облекчаване на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и средния бизнес чрез Българската банка за развитие”. Българската банка за развитие в нашата програма я има като развита система. Българската банка за развитие със специален закон трябва да получи специален статут и тя не може да раздава финансови ресурси на всички еднакво, при еднакви условия. Ако искате работни места, ако искате реиндустриализация, ако искате технологизация, Българската банка за развитие трябва да раздава образно казано нисколихвени кредити с големи предварителни срокове на неплащане, но само на онези, които влагат пари във високотехнологични индустриални предприятия. Тези, които влагат пари в други предприятия, ще получават при друг режим друг ресурс. Това се казва „финансови инструменти”, каквито съществуват и при Вашата либерална икономика. България може да се реиндустриализира. Направете го веднага. Направете го незабавно! То може да се приеме просто за месец, за две седмици. Това може да стане много бързо и Вие ще имате резултат след три- четири месеца. Повече няма да се спирам. Ще Ви кажа за демократизацията на управлението. Прочетете нашата програма, все пак, уважаеми колеги. Прочетете я. Ние смятаме, че 4-годишният мандат е несправедлив, че той е недемократичен, и че за четири години всички нас ни откъсва от народа, защото нямаме пряк контакт с него по смисъла на законотворчеството. Ако имаме машинно гласуване, ако имаме система за референдуми подобно на швейцарската, ако спазваме тези принципи, ние ще имаме този контакт и Вие няма да имате тези проблеми. И няма да има хора, които да излизат по улицата да протестират, защото ще отидат и с гласа си ще кажат: „Ние не сме съгласни с това, с този важен закон или с онзи важен закон.” Законите могат да се сертифицират. При всеки приет закон (машинното гласуване е евтино) хората могат да кажат, както е в Швейцария, своето мнение за този закон и да го спрат. Тогава никой няма да ходи и да крещи по улиците, да хвърля и да стават скандали. Хората изобщо няма да си губят времето, а ще отидат да работят. Разбирате ли за какво става дума?! Ако въведем подобна система, няма да има тези проблеми. Тук много добре сте написали как да се демократизираме. Има много неща, с които ние сме съгласни. Ще ги гласуваме, но основният проблем няма да бъде решен. Той може да бъде решен само когато се предприемат онези категорични регулативни мерки, които предлагаме ние в нашата програма. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания.)

Господин председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! В предложените стабилизационни и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани и на бизнес средата аз лично виждам далечно ехо от онази програма за радикална социална реформа, която преди около година стана известна като „Планът „Сидеров”. В този смисъл някои от тези мерки са добри, наложителни и няма как да не ги подкрепим. Например: недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията, което последвано от съответните мерки включва до 5% намаляване цените на тока, или увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на деца от 240 на 310 лв., или увеличаване помощта за първокласник със 100 лв. и така нататък. Какво обаче ни гарантира, че тези мерки не са само добри пожелания, на които сме се наслушали през последните 24-25 години?! Всеки може да декларира добри намерения. Така беше през всичките години, докато бяхме ограбвани. Затова аз смятам, че тази програма за неотложни мерки би придобила плът и кръв, ако бъдат конкретизирани начините за нейното осъществяване. Ако в първа, втора и трета мярка има добавени параграфи, озаглавени „конкретни действия”, то този параграф напълно липсва, когато стигаме до ”защита на потребителите”, господин министър-председателю. Предвиждате пакет от мерки за защита на потребителите от монополните структури на пазара. Е, какви ще бъдат тези мерки? Ще засягат ли те интересите на ЕРП-тата? Ще предвиждат ли по-лесен режим на отнемане на лицензията? После, функционално укрепване и повишаване на административния капацитет на регулаторните органи. Става дума, че ще укрепвате регулаторите чрез законодателни промени. Какви законодателни промени? Нищо не пречеше тези 8 странички да бъдат увеличени на 12 или 16, за да можем да добием представа за Вашите конкретни намерения и стъпки, които ще поемете по-нататък, за да Ви повярваме. Но както казах, въпреки че общата тоналност както на тази дипляна, така и на всички Ваши изявления е все в тона на Вашингтонския консенсус, независимо че всички Ваши изявления звучат все в този неолиберален ключ. Например обещавате децентрализация на кметовете като форма на демократизиране. Къде повече децентрализация, господин министър-председателю?! Вие ги направихте независими феодали. По-нататъшната децентрализация на местната власт стимулира корупцията на местната власт. Покажете ми един кмет, който не е назначил роднините си в общинските структури, ще Ви бъда благодарна. Както казах в началото, тъй като макар и палиативни, макар и бледа сянка на управленската програма на Партия „Атака”, тези мерки са положителни, аз лично ще гласувам за тях – те са първа стъпка, както знаем всяко пътешествие започва с първата крачка. „На добър час”, господин Орешарски.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Макар че се изкушавам, няма да се опитвам да отговарям на предизвикателството, отправено от проф. Станилов по отношение и на възможностите за спешна реформа на съдебната система, и на реиндустриализация на страната. Предполагам, че премиерът Орешарски и министрите ще дадат отговор на всички забележки и критики, които са чути и прозвучали от парламентарната трибуна по отношение на неотложните мерки. Само ще кажа, че времевият хоризонт на спешните мерки, които предлага екшън планът „Орешарски”, е буквално няколко месеца – до края на тази година, и мащабни реформи нито в съдебната система, нито в индустриализацията на страната няма как реално да бъдат осъществени. Ще се изкажа по друго предложение, по един друг ясен ангажимент, който макар също да изисква достатъчно време, е включен от правителството в спешните мерки и с усилията и помощта на Парламента, ще бъде реализиран, надявам се, в заложените тук срокове. Става дума за промените в изборните правила, за сериозния ангажимент да бъде изработен нов Изборен кодекс. Уважаеми колеги, предполагам, че всеки един от Вас си дава сметка за това какви са очакванията на българското общество за изработване най-сетне на изборни правила, които да гарантират честни избори без манипулации и без кражба на вота на хората; правила, които да не ограничават, да не демотивират, да не игнорират българските граждани, а да ги стимулират и включват в политическия процес; правила, които да дадат възможност на граждански организации и движения да издигат свои кандидати и реално да могат да се включат в предизборната надпревара с реалната възможност техните кандидати да бъдат избрани. Това са очакванията на хората от промените в изборното законодателство, това са заявките на протестиращите както през месец февруари, така и през последните дни. Всъщност ангажимент за сериозна промяна в изборните правила заявиха всички политически формации, включително и авторите на порочния и вече печално известен Изборен кодекс на ГЕРБ. Всяко ново мнозинство, ако трябва да бъдем честни, всяко ново парламентарно мнозинство обещава промени в изборните правила; всяко ново мнозинство в Парламента обещава и това да бъде една от първите му задачи и промените в изборните правила да се направят в началото на всеки мандат, така че да осигурят възможност и на политическите субекти, и на хората реално да се подготвят за участие във всички следващи избори с ясни, предвидими и предварително заявени правила. Всички парламентарни мнозинства, ако трябва също да го кажем честно, стартират своя мандат с обещание, с реверанс към гражданското общество, като обещават предложенията на гражданските организации и движения да бъдат взети предвид и да бъдат включени в новите изборни правила. На практика обаче никой не го е правил до този момент. Затова приветствам амбициозното намерение на кабинета на Пламен Орешарски в сроковете, посочени в неотложните мерки, а именно до края на септември, да бъде изработен нов Изборен кодекс. Тоест това със сигурност ще се случи в началото на този парламентарен мандат, в самото начало на дейността на програмното правителство. И този път наистина поемаме ангажимент гражданските организации и движения да станат реален субект на промените в изборния процес. Вчера, в сградата на Народното събрание се проведе изключително важна среща с участието на повече от 50 граждански организации и движения от целия спектър, включително с представители на протестиращите – една много ползотворна среща, на която гражданското общество чрез своите представители заяви своите идеи, предложения и визия за това как трябва да бъдат променени изборните правила. Направиха се наистина много разумни предложения и в представителите на гражданските движения видях партньор на Парламента – граждански партньор, който е готов не просто да дави идеи, готов е да се включи реално в законодателния процес по изработване на Изборния кодекс. Затова, от една страна, използвам случая и парламентарната трибуна наистина да благодаря на представителите на гражданските организации и движения, на гражданите, които вчера отделиха от времето си и се включиха в този изключително важен и за парламента, и за хората дебат, и да ги уверя, че те няма да бъдат просто украшение на законодателния процес по изработването на Изборния кодекс. Те не просто ще имат пълна възможност да участват в целия процес от самото му начало до края, но и тук, от парламентарната трибуна, им предлагам да направим новия Изборен кодекс заедно, тоест реално да се включат в законодателния процес. Очаквам подкрепата и на другите парламентарни групи. Надявам се, че днес или утре най-късно ние ще предприемем и следващата важна стъпка – да създадем специална Парламентарна комисия на паритетен признак за изработване на новите изборни правила, която, надявам се, и аз лично ще положа всички усилия, да осигури максимална публичност и максимално участие на целия неправителствен, на целия граждански сектор в писането на новия Изборен кодекс. В този смисъл искам да Ви уверя, господин Орешарски, че предложенията за промени в новия Изборен кодекс, които сте заложили в неотложните мерки, съвпадат в голяма степен с намеренията на гражданското общество. Хората искат намаляване на партийните субсидии, впрочем това можете да го направите чрез предложения в бюджета за 2014 г., хората искат облекчаване на условията за регистрация на инициативни комитети за издигане на независими кандидати, хората искат равен достъп на всички участници в процеса, независимо малки или големи, хората искат безплатен достъп поне до обществените медии, искат прочистване на избирателните списъци, искат преференциален вот, искат въвеждането на машинно гласуване или на ясни правила по изработването и отчитането на бюлетините, които да не допуснат никога повече Костинбродгейт да се повтори в друга реалност и в условията на други мнозинства. Предстои наистина труден и тежък процес – не е лесна работата по писане на един закон, още по-малко на Изборния кодекс. Надявам се, че ще го направим заедно – всички парламентарни групи, с подкрепата на експерти на правителството, с гражданското общество. Чака ни много сериозна работа. Усилието изцяло си заслужава. Благодаря.

Уважаеми господин председател, господин министър-председател, министри, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по мерките, които ще се вземат от правителството като стабилизиращи и неотложни. Като партия, която е пряко ангажирана със социалното положение на българина, искам да кажа, че има доста добри попадения, най-вече са иззети от плана „Сидеров”, което е добро попадение на сегашния съвет. Искам да обърна внимание на няколко неща, които могат да се добавят. Това е моят съвет към министър-председателя и Министерския съвет. Това са именно нещата, които биха подобрили социалния статус на българина, който в момента е в изключително окаяно състояние. Ние сме най-бедните хора в Европейския съюз, ние сме най-бедните от бедните дори не само в Европейския съюз, а и в Европа. В този смисъл трябва да се замислим къде отиват парите на българина. Конкретно искам да предложа да се взаимства още нещо от програмата „Сидеров”, а именно да се преразгледат концесионните договори, които в огромната си част са ощетяващи България. Там изтичат огромни пари, като само за златодобива по наши данни са изтекли около 10 милиарда от началото на концесионния договор с една канадска фирма. Също така не виждам в тези мерки да има преразглеждане на лицензиите на електроразпределителните дружества, които в момента също така източват държавния бюджет. Имайте предвид, че за няколко години са вдигнали цената на тока с около 200%. Всички тези пари отиват познайте къде – изтичат от България, вместо да седят при българина. Третото нещо, на което искам да се спра, е да има преференция за българския производител, което е възможно дори в рамките на Европейския съюз, както го правят редица държави, включително водещи – Франция, Германия, които се легитимират като водещи държави в Европейския съюз. Има такива мерки, ако искате, мога да Ви запозная подробно с тях, Вие, предполагам, ги знаете. Българският производител може да бъде привилегирован и с една нормална протекционистка политика бихме могли да възобновим българското производство, което в момента е на границата на минимума, на изчезване, не без помощта на последното правителство все пак. Но, въпреки това, ние сме длъжни да обърнем да се обърнем към българския производител с помощ, а не само да го регистрираме, че изчезва. Другото нещо, на което искам да обърна внимание, а то не е споменато в тези стабилизационни и неотложни мерки, това е проблемът на хората в малките населени места, в селата, където има една ужасна битова циганска престъпност, бих я нарекъл, но, да речем, битова престъпност, която вилнее и се шири безнаказано и която е истински не само криминален, а и социален бич. Не виждам тук да има упоменати някакви мерки срещу това нещо. Нека всеки един тук, не всеки е от София или от големите областни градове, като си отиде вкъщи, да разпита. Вие може би знаете какво става около нас, ако не знаете, в Северна и Северозападна България хората почти не гледат домашни животни, понеже като стане време да си ги консумират като производители, ще им бъдат откраднати,. В този смисъл мисля, че този социален, криминален бич е истински бич на българския народ и трябва да бъде преодолян с адекватни мерки от правителството, което има достатъчно инструментариум да направи това. Следващото нещо е да призова едни гръмогласни хора, които седят от дясната страна на залата, да дойдат тук и да изпълнят всички тези мерки – и тези, които са написани, и тези, които казах, преди да скандират за някакви неотложни и бързи избори. Няма проблем за изборите, ще ги направим. Въпросът е, че докато дойде това нещо, българинът ще гние още месеци и месеци. Нямаме време за губене, защото българската нация загива, българският народ загива. Призовавам всички да имаме национално отговорно мислене и да направим това, което трябва да бъде направено, без да се съобразяваме с разни личностни, междуличностни, европейски, транснационални и каквито и да е други фактори! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за удължаване на работното време днес до изчерпване на точка трета от дневния ред, а тя е приемане на състава на постоянните комисии. Аргументите ни да направим това предложение са следните. Вече има внесени конкретни законопроекти, включително и такива, които трябва да приемем в изпълнение на плана, който ни предлага министър-председателят, за спешни мерки. Наложително ни се струва, че трябва постоянните комисии вече да започнат да работят сериозно и да приемат законопроектите, които след това да гледаме в залата. Затова моля да удължим работното време до приемане на точка трета, тоест, до приемането на постоянните комисии. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Бих искала в самото начало да кажа, че напълно подкрепям предложенията, които сте направили пред нас, народните представители и заедно с това да изразя една надежда, затова и вземам думата. Разбирам, че днес нашата държава е в много тежка финансова и икономическа криза, която в своите размери е докарана не без участието на предишното управление. Днес обаче никой не говори за пораженията на един друг вид криза, за която бяхме предупредени през 2009 г., и това е кризата на хуманността, духовната криза. Смятам, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, че за размерите на духовната криза на новото събрание тепърва ще му се наложи да взема решение и да разглежда спешни мерки. В тази връзка бих искала да помоля да помислите на едно следващо заседание на Народното събрание да ни дадете отговор по следните групи мерки. Първо, спешни мерки за стабилизиране на Здравната каса, на общинските болници и „Бърза помощ”. На второ място, спешните мерки, които предвиждате за стабилизиране и успокояване на образователната система и за пълната готовност за нейното начало, в този аспект и разтоварване на учителите от несвойствени за тях дейности. Бих искала да поговорим и за Вашите спешни мерки за стабилизиране на Българската академия на науките, на държавните висши училища, най-вече да помислим върху размера на таксите, на първо време върху категоричното преустановяване на техния растеж и, разбира се, до края на мандата да се надяваме да коментираме и тяхното намаление. Бих искала също така в най-скоро време да ни представите националните програми във връзка с две изключително важни за българската идентичност годишнини. Става въпрос за 1150-годишнината от мисията на Светите братя Кирил и Методий във Великоморавия. Втората годишнина е 200 години от кончината на Софроний Врачански. Надявам се че тези национални програми също ще влязат във Вашите спешни мерки. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз ще бъда кратка с оглед на това, че не ни остана прекалено много време за коментари. Запознах се с Вашите стабилизационни и неотложни мерки. Няма да повтарям колегите, които вече казаха, че можеше да се постараете малко повече в изготвянето им, няма детайли. Като за начало ще подкрепим тези мерки, но впоследствие ще си запазим правото да ги критикуваме по всеки един въпрос. Както виждате, колегите от ГЕРБ ги няма. Може би се измориха да вземат заплатки и после да ходят да пият кафе или наистина вече нямат конкретен отговор на този въпрос, когато журналистите ги питат. Аз лично бих искала да тълкувам това поведение като абсолютно съгласие с всичко, което Вие оттук нататък ще вкарате и ще приемете. Не разчитайте на нашата подкрепа за абсолютно всичко. Ние ще Ви следим много зорко и всичко, което не е в национален интерес, ще бъде гласувано „против”. Имайте предвид, че не ни е страх от предсрочни избори, но ако мислим наистина национално отговорно и искаме да свършим нещо, то тогава се постарайте малко повече в изготвянето и приемането на тези мерки. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да Ви благодаря за конструктивния тон на обсъждане на внесените от мен мерки, благодаря и за допълнителните предложения. Бързам да подчертая, че и двете предложения – на госпожа Нинова и на господин Цонев, са напълно в духа на програмата и на мерките, които в продължение на няколко часа разглеждахме тук. По отношение на предложението на госпожа Нинова. Не е включено само и единствено, защото то ще стартира от началото на следващата година, но има основание да се включи в тези мерки, тъй като предполага и законодателна промяна, която трябва да бъде извършена до края на тази година. По отношение на предложението на господин Цонев. Още веднъж ще кажа, напълно приемливи са и ги подкрепям. Не бяха включени в този разгърнат вид, тъй като записът в документа, който е пред Вас, има по-общ характер и има за амбицията да обобщи тези, а струва ми се даже и някои други мерки, в областта на борбата срещу данъчните бягства и злоупотреби. Нещо повече. Аз бих искал да обърна внимание и на други предложения, които биха послужили за окончателното редактиране и по-нататъшната работа на кабинета. В това число мога да поема ангажимент и да възложа анализ на всички концесионни договори – едно от последните изказвания беше в тази насока. И също в това число, многократно сме коментирали с вътрешния министър за предефиниране и префокусиране на усилията на МВР към битовата, а не само към всички други престъпности, ако мога да използвам този израз. Обръщам внимание, че акцентът върху битовата престъпност се съдържа в документа, който в началото на този мандат представих на Вашето внимание и който Вие одобрихте. Още веднъж Ви благодаря и заявявам готовност периодично да отчитаме мерките, които сме изпълнили, съответните срокове. Надявам се да няма забавяне в сроковете, а ако все пак бъдат допуснати такива, ще искам Вашето разрешение и обяснение кои са факторите, които са довели до забавяне на изпълнението във времето. Безспорно програмата можеше да бъде и по-активна, с повече амбициозни цели, ако не се намирахме в средата на един бюджетен период и трябва да се съобразяваме с реалните фискални възможности. Така мисля, че давам отговор на господин Имамов, който основателно постави въпроса за финансирането на повечето мерки и остойностяването им. Стремили сме се всички тези мерки да не натоварят допълнително разходната част, а може би с едно-две изключения – бих дал пример разплащането с бизнеса. Ние сме в готовност да разплатим остатъчните неплатени задължения, дори ако това доведе до малко по-голям дефицит, защото считаме, че неплащането на задълженията към фирмите от своя страна възпрепятства фирмите да бъдат коректни към фиска. Получава се един омагьосан кръг, на който бяхме свидетели в последните години, когато държавата, гонейки нисък дефицит, не плаща, фирмите от своя страна се намират в изключително затруднено положение и в крайна сметка и те не са изрядни в своите данъчни задължения. Благодаря за вниманието Ви. (Ръкопляскания.)

Да, да.

Грешка е допусната. Не „анализи”, а „акцизи”.

Предлагам, господин председател, поне приблизително по реда, по който са написани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Ще започнем с: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по икономическа политика и туризъм Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 1, чл. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по икономическата политика и туризъм се състои от 20 народни представители, от които 8 от ПГ на политическа партия ГЕРБ, 7 от ПГ на „Коалиция за България“, 3 от ПГ на Движението за права и свободи и 2 от ПГ на партия „Атака“. 2. Избира председател на комисията, четирима заместник-председатели – по един от всички парламентарни групи, и членове на комисията”. Предлагам за всяка една от тях представители на парламентарните групи да съобщават имената на тези, които ще влязат в състава на комисиите и ако имат готовност да предлагат представители за ръководството. От името на Парламентарната група на „Коалиция за България“ правя предложение от наша страна в тази комисия да участват народните представители Васил Антонов, Георги Кадиев, Жельо Бойчев, Корнелия Нинова, Петър Кънев, Румен Гечев и Явор Куюмджиев. На тази комисия ние предлагаме за заместник-председател Румен Гечев.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на комисията господин Алиосман Имамов, госпожа Ферихан Ахмедова и господин Йордан Цонев. За председател на комисията предлагаме господин Алиосман Имамов, а за заместник-председател госпожа Ферихан Ахмедова.

Следващата Комисия е по бюджет и финанси. Тъй като уводната част на проекта за решение е същата, мисля че няма нужда да я чета отново. Предлагаме Комисията по бюджет и финанси да се състои от 20 народни представители, от които 8 от ПГ на политическа партия ГЕРБ, 7 от ПГ на „Коалиция за България“, 3 от ПГ на ДПС, 2 от ПГ на партия „Атака“. Господин председател, тъй като тези проекти за решения са с идентично съдържание и за останалите комисии, които се формират на пропорционален принцип, да се знае, че това се отнася за всички тях като разпределение на представителите на парламентарните групи, а тези, които са на паритетен принцип са от по трима представители – за тях конкретно ще кажа, когато стигнем до там. В тази комисия – т. 2, избира председател, четирима заместник-председатели от парламентарните групи и членове. За членове на тази комисия предлагаме Георги Анастасов, Георги Кадиев, Димитър Горов, Дора Янкова, Лазар Попов, Петър Кънев и Румен Гечев. За заместник-председател нашето предложение е за Петър Кънев.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на комисията следните народни представители: господин Йордан Цонев, господин Рушен Риза и господин Сергей Кичиков. За председател на Комисията по бюджет и финанси предлагам господин Йордан Цонев, а за заместник-председател господин Рушен Риза.

Комисия по енергетика. За нейни членове предлагаме: Димитър Горов, Жельо Бойчев, Красимир Янков, Мариана Тотева, Николай Малинов, Петър Дулев и Явор Куюмджиев. За заместник-председател на комисията – Явор Куюмджиев.

Господин председател, колеги, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на Комисията по енергетика следните народни представители: господин Рамадан Аталай – него и за председател на комисията, господин Мустафа Карадайъ – него и за заместник-председател на комисията, и господин Емил Иванов – за член на комисията. Благодаря.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагаме за членове на Комисията по правни въпроси: Екатерина Заякова, Мариана Тотева, Мая Манолова, Смиляна Нитова, Филип Попов и Янаки Стоилов. Тук имаме възможност да направим още едно предложение, но това ще стане по-късно с оглед на предстоящи промени в парламентарната група. За заместник-председател на комисията предлагаме Филип Попов.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на Правната комисия господин Христо Бисеров – той и за председател на комисията, господин Хамид Хамид – за заместник-председател на комисията, и господин Митхат Метин – за член на комисията.

Следващата Комисия е по регионална политика и местно самоуправление. За нейни членове предлагаме: Борислав Гуцанов, Димчо Михалевски, Дора Янкова, Екатерина Заякова, Захари Георгиев, Йордан Стойков и Петър Дулев. За председател на комисията предлагаме Димчо Михалевски и за заместник-председател – Борислав Гуцанов.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление господин Рамадан Аталай – той и за заместник-председател на комисията, и за членове господин Ахмед Башев и господин Ердинч Хайрула.

Комисия по инвестиционно проектиране. За нейни членове предлагаме: Емил Костадинов, Жара Пенева, Йордан Стойков, Калин Милчев, Сияна Фудулова, Стефан Танев и Тодор Радулов. За председател на комисията – Емил Костадинов, и за заместник-председател – Йордан Стойков.

Господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на Комисията по инвестиционно проектиране господин Ахмед Башев – за заместник-председател на комисията, господин Тунджай Наимов – за член на комисията, и господин Хасан Хаджихасан – за член на комисията.

Следващата комисия е Комисията по външна политика. За нейни членове предлагаме: Валери Жаблянов, Деница Златева, Деян Дечев, Николай Малинов, Петър Курумбашев, Румен Йончев и Янаки Стоилов. За председател на комисията се предлага Янаки Стоилов и за заместник-председател – Румен Йончев.

Уважаеми колеги, за членове на Комисията по външна политика предлагаме господин Четин Казак за заместник-председател на комисията, госпожа Петя Раева – за член на комисията, и господин Янко Янков – за член на комисията.

Продължаваме с Комисията по отбрана. За нейни членове предлагаме: Атанас Мерджанов, Атанас Пъдев, Борис Цветков, Георги Андреев, Красимир Мурджев, Спас Панчев и Таню Киряков. За заместник-председател на комисията – Борис Цветков.

Господин председател, колеги, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам господин Янко Янков за председател на Комисията по отбрана, господин Четин Казак за заместник-председател на Комисията по отбрана и господин Емил Иванов за член на комисията.

Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. За нейни членове предлагаме: Атанас Пъдев, Атанас Мерджанов, Георги Андреев, Димитър Дъбов, Кирил Добрев, Красимир Янков и Младен Червеняков. За председател на комисията предлагаме Атанас Мерджанов и за заместник-председател – Красимир Янков.

Уважаеми господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Рушен Риза – за заместник-председател на комисията, и за членове народните представители Мехмед Атаман и Хамид Хамид.

За Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлагаме господин Димитър Василев Аврамов, като заместник-председател и господин Десислав Чуколов за член.

Комисия по земеделието и храните. За нейни членове предлагаме: Георги Борисов, Добрин Данев, Методи Костадинов, Румен Йончев, Светла Бъчварова, Сияна Фудулова и Спас Панчев. За председател на комисията предлагаме Светла Бъчварова и за заместник-председател – Спас Панчев.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за Комисията по земеделието и храните предлагаме господин Тунджай Наимов за заместник-председател на комисията, господин Веселин Пенев за член на комисията и господин Хами Хамиев за член на комисията.

За Комисията по земеделието и храните предлагаме госпожа Калина Балабанова за заместник-председател и Гален Монев за член.

Следващото предложение е за Комисията по труда и социалната политика. За членове предлагаме: Антон Кутев, Валентина Богданова, Георги Гьоков, Евдокия Асенова, Емил Райнов, Жара Пенева и Корнелия Нинова. За председател на комисията – Корнелия Нинова, и за заместник-председател – Георги Гьоков.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на Комисията по труда и социалната политика: господин Дурхан Мустафа – за заместник-председател, госпожа Невин Хасан и господин Щерьо Щерев – за членове на комисията.

Предлагаме в Комисията по труда и социалната политика да бъдат: Кирил Колев и Маргарита Николова.

Ще уточним допълнително.

Мисля, че е по-уместно да отложим гласуването за тази комисия. Правя тази процедура като предложение.

Ще го уточним.

Следващата постоянна комисия е по образованието и науката. Тук, господин председател, ще предложа да отложим засега гласуването на нейния състав и да преминем към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Ако е необходимо, да гласуваме и това отлагане. Аз мога да прочета предложенията за представители от наша страна в тази комисия – по образованието и науката, без обаче да гласуваме нейния състав.

Така че преминавам към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. За нея ние предлагаме: Александър Паунов, Георги Мърков, Деян Дечев, Милко Багдасаров, Станислав Владимиров, Таню Киряков и Христо Монов. За председател на комисията – Христо Монов, и за заместник-председател – Георги Мърков.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта: д-р Нигяр Джафер – за заместник-председател, господин Мустафа Ахмед и господин Халил Летифов – за членове на комисията.

За Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлагаме: Иван Тодоров Димитров – за заместник-председател, и Маргарита Николаева Николова – за член. Ако ми разрешите, уточняваме за комисията, гласуването на която отложихме – Комисията по труда и социалната политика, че за заместник-председател предлагаме Маргарита Николова, а за член остава Кирил Колев.

Преминаваме към състава на Комисията по здравеопазването. За членове на комисията предлагаме Емил Райнов, Иван Ибришимов, Илия Баташки, Йорданка Йорданова, Красимир Мурджев, Милка Христова и Смиляна Нитова. За заместник-председател на комисията – Емил Райнов.

Уважаеми колеги, господин председател! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам д-р Нигяр Джафер – за председател на Комисията по здравеопазването, д-р Тунчер Кърджалиев – за заместник-председател, и господин Петър Ангелов – за член на комисията.

За Комисията по здравеопазването от „Атака” предлагаме Димитър Димчев Димов – за заместник-председател, и Кристиян Роберт Димитров – за член.

Комисия по околната среда и водите – за нейни членове предлагаме Борис Цветков, Георги Свиленски, Добрин Данев, Маргарита Стоилова, Методи Костадинов, Петър Курумбашев и Страхил Ангелов. За председател на комисията предлагаме Петър Курумбашев, а за заместник-председател – Добрин Данев.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на ДПС предлагаме за Комисията по околната среда и водите: д-р Джевдет Чакъров – заместник-председател на комисията, господин Мустафа Ахмед – член на комисията, и господин Дурхан Мустафа – член на комисията.

За Комисията по околната среда и водите нашите предложения са: Любомир Владимиров Владимиров – за заместник-председател, и Деница Стоилова Гаджева – за член.

Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения: за членове на комисията предлагаме Александър Паунов, Борислав Гуцанов, Георги Свиленски, Захари Георгиев, Мартин Захариев, Минчо Минчев и Петър Мутафчиев, за заместник-председател на комисията предлагаме Георги Свиленски.

Благодаря, господин председател. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлагаме господин Камен Костадинов за председател, господин Ердинч Хайрула – за заместник-председател, и госпожа Петя Раева – за член.

От името на Парламентарната група на Партия „Атака“ предлагаме в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за заместник-председател – госпожа Деница Стоилова Гаджева, и за член – Ради Николов Стоянов.

Господин председател, госпожи и господа! Правя предложение за членове на Комисията по културата и медиите, както следва: Антон Кутев, Ваня Добрева, Мариана Бояджиева, Мартин Захариев, Николай Петев, Стефан Данаилов и Татяна Буруджиева. За председател на комисията предлагаме Стефан Данаилов, за заместник-председател – Николай Петев.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за заместник-председател на Комисията по културата и медиите господин Хюсеин Хафъзов, за членове – господин Петър Ангелов и госпожа Невин Хасан.

От името на „Атака“ предлагаме за Комисията по културата и медиите за заместник-председател госпожа Миглена Александрова, а за член – господин Станислав Станилов.

Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения – тази комисия се формира паритетно между представителите на парламентарните групи, тоест те имат по равен брой членове, затова ще представя предложението: „1. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се формира на паритетен принцип и се състои от 12 народни представители – по трима от всяка парламентарна група. 2. Избира председател, съответно четирима заместник-председатели от останалите парламентарни групи“. Ние предлагаме за членове на комисията: Йордан Младенов, Мая Манолова и Христо Монов. За председател на комисията – Мая Манолова, за заместник-председател – Йордан Младенов.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения: господин Сергей Кичиков – за заместник-председател на комисията, господин Георги Горанов – за член на комисията, и господин Щерьо Щерев – за член на комисията.

За тази комисия на паритетен принцип от трима души засега предлагаме двама, а по-късно ще попълним и третото място. Засега: Адриан Христов Асенов – за заместник-председател, и Кирил Колев – за член.

Благодаря, господин председател. Процедурата ми е, за да сме в крак с приетите днес стабилизационни и неотложни мерки на правителството, гласувани от нас, предлагам Комисията по енергетика довечера от 18,00 ч. да има заседание в зала „Запад“. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. От името на Парламентарната група на Коалиция за България за нейни членове предлагаме Васил Антонов, Георги Анастасов, Петър Мутафчиев, Пламен Славов, Милка Христова, Станислав Владимиров и Тодор Радулов. Искам да обърна внимание, че както за тази комисия, така и за друга ние имахме готовност да предложим ръководството, председателството да бъде на най-голямата парламентарна група – на Политическа партия ГЕРБ, но от тяхна страна няма желание за ръководство точно на тези комисии. Сега няма да ги коментирам. Поради тази причина ние можем да предложим за председател Пламен Славов и за заместник-председател Георги Анастасов. Благодаря.

Господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите предлагам за заместник-председател на комисията доктор Тунчер Кърджалиев и за членове господин Георги Горанов и господин Хюсеин Хафъзов.

За Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите предлагаме Павел Шопов за заместник-председател и Кристиан Димитров за член.

Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Тя се формира на паритетен принцип и се състои от 12 народни представители – по трима от всяка парламентарна група. За нейни членове предлагаме Атанас Зафиров, Кирил Добрев и Любомир Петков. За заместник-председател на комисията предлагаме Кирил Добрев.

Аз прочетох т. 1 – решението, а т. 2 е за избора на председателя и четирима заместник-председатели – един от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, един от Парламентарната група на Коалиция за България, един от Парламентарната група на ДПС и един от Парламентарната група на „Атака”. Ако трябва, ще посоча основанието, което вероятно Правният отдел може да препише от решението, но нека все пак да прозвучи: „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 20, чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание приема решението”, чието съдържание представих. Благодаря.

Не е предложение. Възползвам се от това, че не е имало друго последващо гласуване. Подлагам на прегласуване, всъщност първо да отменим гласуването на предходната комисия, след което да отложим гласуването за нейния състав, тъй като съгласно водените консултации това беше комисия, която трябваше да бъде председателствана от представител на Парламентарната група на ГЕРБ. Според мен не бива ад хок да се вземе подобно решение – да бъде оставена тази партия без позиция, или ако бъде оставена, какъв ще бъде съставът? Според мен не може да бъде решено това от движение. Моето процедурно предложение е да отменим гласуването по отношение на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.

Не може да се отмени гласуването. Може да се прегласува.

Господин Мутафчиев може би е прав от формална гледна точка. Предлагам прегласуване на предходното гласуване.

Прегласуване!

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувах „против”, защото ако основната опозиция в Българския парламент има намерение да блокира работата на Народното събрание и няма намерение да участва в ръководството на комисиите, при положение, че има предложение те да оглавят комисии, при това точно тази комисия, то това нещо се заявява официално. Ние нямаме право да изберем ръководство на тази комисия, преди да сме получили официалната им позиция. В противен случай утре щяхме да носим отговорност за това, че с едно гласуване сме ги лишили от участие в работата на парламентарните комисии, което нямаше да бъде в съответствие с традициите, установени през последните години. Редно е опозицията да председателства поне една парламентарна комисия. Ако не желаят, едва тогава можем да пристъпим към избор на ръководство или председател на комисия от другите парламентарни групи, разбира се, след съответните консултации. На този етап бих предложил състава на тази комисия да се гласува, без да се избира председател, и с решение на Народното събрание да възложим изпълнение на председателски функции на един от заместник-председателите на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. За да не вземам думата втори път, бих предложил това да бъде господин Тунчер Кърджалиев. Благодаря.

Господин председател, ние гласувахме Комисията за борба с корупцията, тъй като аз докладвах ...

Мисля, че Вие трябва да го подложите на гласуване, тъй като аз съм направил предложението, след това ще премина към докладване на следващата комисия.

От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика за заместник-председател на комисията господин Мустафа Сали Карадайъ, господин Веселин Пенев за член на комисията и господин Шендоан Ремзи Халит за член на комисията.

Уважаеми колеги, за Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика от „Атака” предлагаме за председател на комисията – Волен Николов Сидеров, за заместник-председател – Илиан Сашов Тодоров и за член – Калина Петрова Балабанова.

Следващата комисия. „Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и ч. 15, ал. 2, т. 21, чл. 16, ал. 1, чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип и се състои от 12 народни представители – по трима от всяка парламентарна група. 2. Избира председател, четирима заместник-председатели – един от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, един от Парламентарната група на Коалиция за България, един от Парламентарната група на Движението за права и свободи и един от Парламентарната група на политическа Партия „Атака”, и членове на комисията, както следва ...” За членове ние предлагаме Димитър Дъбов, Сергей Станишев и Филип Попов. За председател на комисията предлагаме Димитър Дъбов. Засега не правя предложение за заместник-председател, тъй като нашето решение е един член на парламентарната група да участва в ръководството само на една комисия. Така че, господин председател, нека засега да остане това предложение, което направих. Благодаря.

Господин председател, колеги, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи по отношение на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения предлагам Камен Костадинов за заместник-председател на комисията, Халил Летифов за член на комисията и Митхат Метин за член на комисията. Благодаря.

Уважаеми колеги, в Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – паритетна комисия, предлагаме за заместник-председател господин Десислав Славов Чуколов и за членове Иван Димчев Димов и Иван Тодоров Димитров.

Господин председател, предлагам следващата комисия да бъде последната, която днес да гласуваме. За утрешното заседание да остане гласуването на отложените комисии – по образованието и по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.

Сега предлагам членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. За членове: Георги Борисов, Деница Златева, Димчо Михалевски, Лазар Попов, Любомир Петков, Младен Червеняков и Страхил Ангелов. За председател на комисията предлагаме Младен Червеняков, а за заместник-председател – Деница Златева.

Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлагам за заместник-председател господин Хасан Хаджихасан, а за членове – д-р Джевдет Чакъров и госпожа Ферихан Ахмедова.

Уважаеми колеги, за Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлагаме господин Гален Симеонов Монев за заместник-председател и госпожа Миглена Дойкова Александрова за член. Ще ми разрешите да поискам процедура за попълване на една комисия, където не сме посочили преди това човек.

Правя процедурно предложение, ако ми разрешите, да посоча и да гласуваме член на Комисията по инвестиционно проектиране, където не сме представили нито един наш член до този момент. Сега посочваме за заместник-председател госпожа Магдалена Ташева, а член ще представим допълнително.