20 юни 2013 г.

Доклад на Временната правна комисия относно общ Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 353-20-8 от 5 юни 2013 г. Заглавие на законопроекта: „Закон за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Преминаваме към § 1. В доклада има два варианта, тъй като този законопроект, знаете, обедини два законопроекта: вариант І: „§ 1. Член 11 се изменя така: „Чл. 11. Определя се за периода от 1 януари до 30 юни 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв., а от 1 юли 2013 г. – 310 лв.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 –вариант І. Вариант ІІ „§ 1. Член 11 се изменя така: „Чл. 11. Определя се за 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, както следва: 1. от 1 януари до 30 септември – 240 лв.; 2. от 1 октомври до 31 декември – 310 лв.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 –вариант ІІ. Комисията предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Член 11 се изменя така: „Чл. 11. Определя се за 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, както следва: 1. от 1 януари до 30 юни – 240 лв.; 2. от 1 юли до 31 декември – 310 лв.” Това е докладът на комисията за § 1 на законопроекта.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, давам си сметка, че този законопроект беше един от първите, които бяха гледани в Народното събрание, и то в деня, в който беше избрано правителството. Казвам това, защото ще подкрепя текста, който предлага комисията и искам да направя няколко допълнителни уговорки. Лично аз съм изключително доволна, че този текст става факт, независимо от атмосферата, в която работи това Народно събрание. Когато последователно през всичките тези четири години си искал текста на Закона за семейните помощи за деца, който ще гледаме по-късно и текста, който засяга обезщетението на майките в периода от една до две години на детето, предвиден в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, няма как днес да не бъдеш доволен, че това се случва. Ще ми се обаче да кажа още нещо. Вярно е, че когато ние вкарвахме този законопроект и аз го представях, нашият текст предполагаше влизането в сила на закона от по-късна дата с уговорката, че правителството няма как да е направило своята равносметка за това как изглежда бюджетът на държавното обществено осигуряване и какви са неговите възможности, и ако той предполага по-различно решение, ние сме готови да подкрепим по-ранна дата. Така че днес с чиста съвест и с удоволствие подкрепям датата 1 юли. Искам да кажа нещо на всички народни представители и на колегите от НОИ. Когато нашето предложение беше гледано в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, приеман от Народното събрание, това беше една от най-разгорещените дискусии и е вярно, че отказът то да стане факт беше приет с гласовете на ГЕРБ, в противовес на подкрепата на цялата останала парламентарна зала. Тогава коментарът беше абсолютно еднозначен и твърдението беше, че Народното събрание отново трябва да избира между две алтернативи – или да подкрепи решението на три парламентарни групи за увеличение на обезщетението за майчинство в размер до минималната работна заплата или на минималната работна заплата, или бюджетът да гарантира 30 млн. лв. за строителство на детски градини. В началото на новия Парламент се оказа, че е възможно да има и 30 милиона за построяване на детски градини – нещо, срещу което не знам някой народен представител в предишния и в сегашния състав да е против, и че има възможност това решение да стане факт, даже с разкаянието и много по-бързия катарзис на колегите от ГЕРБ, които избързаха да внесат първи този законопроект от дата 1 юли, обяснявайки как не просто са допуснали грешка, а тотално са променили своята управленска философия за една седмица. Много ми се иска, когато Народното събрание работи по бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година, да бъде отворено за всички идеи, които имат обществена подкрепа и гарантират задоволяване на обществени потребности, и да гласува разумно. Този процес е двустранен, в него трябва да намерят място добрата воля, експертността на екипа, който стои отсреща и желанието чрез Закона за бюджета на ДОО да бъдат решавани проблеми. Той е инструмент за това, а не е просто политическата физиономия на една или друга парламентарна група. Казвам това, защото твърдя, че подкрепям този текст, ще гласувам за него и дано то да е доказателство, че когато имаш добра воля и политическа оценка за обществено значими решения, можеш да ги направиш. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дойде денят, в който окончателно да се затвори страницата на една социална несправедливост – бих казал, на един социален геноцид, който в продължение на четири години се упражняваше върху всички български граждани от мнозинството и от правителството на ГЕРБ чрез тотална политика на замразяване на доходите, чрез политика на замразяване на всичко онова, което беше постигнато като традиции, като достижения в социалната политика на българската държава през годините. Още в началото на управлението на ГЕРБ бяха сложени във фризера всички онези социални плащания, тяхното индексиране съобразно инфлацията, съобразно ръста на минималната работна заплата; всички онези компоненти на социалните плащания, които по някакъв начин бяха обвързани гласно или негласно по традиция с минималната работна заплата. Още в началото на управлението на ГЕРБ бяха замразени. Тази връзка беше разкъсана в ущърб на реалните потребности на българските граждани, в ущърб на гарантирането на социалния минимум за достоен живот на различните групи от населението, които по този начин бяха обречени още по-тежко да понасят несгодите на икономическата и финансова криза. Правителството на ГЕРБ завъртя такава спирала – от една страна, натиск и довеждане до фалит на реалния сектор, на бизнеса в страната, което, от своя страна, повлече масови уволнения, масови съкращения, което, от своя страна, повлече драстичен спад в приходите на НОИ от социални осигуровки и, от друга страна, замразяване на социалните плащания, за да компенсира именно тези негативни резултати от своята грешна, бих казал, престъпна икономическа и социална политика. През всичките тези четири години най-уязвимите слоеве от населението, социално слабите, майките бяха осъдени да понасят с все по-нарастваща тежест тези несгоди, да се изправят пред все по-сериозни трудности по отглеждането на своите деца, изправяйки се, от една страна, пред непрекъснат ръст на цените, непрекъснато поскъпване на живота и, от друга страна, замразените социални плащания, помощи и като цяло доходи на семействата. Въпреки непрекъснатите призиви, предложения и проекти, които внасяше тогавашната опозиция в лицето на Коалиция за България и ДПС за възстановяване на справедливостта, за спазване на традицията, която се състоеше именно в следване ръста на минималната работна заплата от редица социални плащания, едно от които са социалните помощи на майките за отглеждане на дете до двегодишна възраст, ГЕРБ категорично и последователно отказваха това. По този начин, както казах, осъдиха тези майки на все по-труден живот, на все по-големи трудности при покриване на елементарните разходи във връзка с отглеждането на децата. Трябваше улицата да помете най-после – в началото на тази година, това човеконенавистно управление. Трябваше чашата да прелее и народът да се надигне, за да осъзнаят самозабравилите се управляващи от ГЕРБ дотогава и да прозреят до каква степен на отчаяние и на невъзможност да покриват елементарните си социални потребности са довели българските граждани, за да могат да стигнат до прозрението, че са сбъркали, че са водили една погрешна политика. И сега, когато ние сме изправени пред тяхното предложение, което едно към едно копира нашата инициатива през всичките тези години, естествено ние трябва да го подкрепим, но не бива да позволим някой от ГЕРБ да си приписва заслугата за днешното решение. То е решение на Коалиция за България и на ДПС, които от първия ден до последния на предишното управление настояваха именно за това. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обществото ни преживява дни на изпитания. Обществото ни преживява дълбока криза – криза на отношението ни към живота, към света. Душите на хората са изпълнени от възмущение и недоволство. Ние, отговорно работещите в Народното събрание народни представители, с растяща тревога наблюдаваме ескалацията на социалното напрежение. В тази тежка политическа и икономическа обстановка премиерът Пламен Орешарски представи вчера в парламента пакет социално-икономически мерки за подобряване положението на българските граждани, бизнес климата и поиска от нас подкрепа за реализирането им. Наред с другите социални мерки в пакета са увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на деца от 1 до 2 години от 240 на 310 лева от 1 юли 2013 г., увеличаване на еднократната помощ за първокласници от 150 на 250 лева, разширяване на кръга на хората, които имат достъп до целеви помощи, овладяване на ръста на безработицата и подпомагане на реализацията на младежите. Освен това се планира връщането на швейцарското правило за индексация на пенсиите, според което пенсиите се индексират всяка година с половината от ръста на инфлацията и половината от ръста на доходите. Днешното решение ще даде възможност за практическо приложение на част от този пакет. България е сред страните с най-висока смъртност в целия Европейски съюз. Сега се раждат около 70 хиляди деца годишно, през последната година – около 60-65 хиляди деца, а умират около 110 хиляди човека. Една от причините за ниската раждаемост е социалната несигурност и ниските доходи на младите български семейства. Водената през последните три години и половина – четири години социална политика никак не благоприятстваше за повишаване на раждаемостта. От друга страна слабите инвестиции в откриването на нови места в детските градини и ясли водеха до това определен период от време, през който родителите, от една страна, нямат достъп до този вид услуга, а от друга страна, получават нисък размер на паричното обезщетение. Днес ние, приемайки Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., ще дадем глътка въздух на младите български семейства. Аз ще подкрепя този законопроект и влизането в сила на това увеличение от 1 юли тази година. Призовавам всички отговорни колеги да подкрепят законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние естествено ще подкрепим този законопроект. Искам да Ви напомня, че това е първият законопроект, с който Народното събрание започва изпълнението на екшън плана на министър-председателя, който подкрепихме вчера – първият! Надявам се това да бъде знак за нашата решителност и нашата готовност да изпълняваме онова, което вчера сме приели и за което сме гласували. Аз подкрепям това, което каза колежката Богданова по отношение на всичко, което се случи в предходния парламент, свързано с тези допълнителни социални плащания. Изобщо, замразяването на социалните плащания, съответно замразяването на икономическата активност, беше една от най-големите икономически и социални грешки на Партия ГЕРБ, като управляваща партия. Този подход като икономически и социална стратегия се основаваше на погрешното допускане, че видите ли, България се намира в много тежка – цитирам: „финансова, социална и икономическа криза”. Всъщност положението не стои по този начин. Аз ще Ви кажа няколко думи за историята на замразяването, защото това е много важно и дава отговор на въпроса: „Защо управляващите в миналия парламент постъпиха по този начин?”. България или българската икономика влезе в рецесия в началото на 2009 г. Не е вярно твърдението, че България е била във финансова криза през 2008 г. Това е дълбоко погрешно. Подобно твърдение не се потвърждава от никакви данни, на които може да се вярва. Няма такива заключения! Всички знаем, че финансовата криза, голямата финансова криза през 2008 г. започна с фалита на „Лемън брадърс” и беше свързана с финансови операции най-вече по отношение на ипотечното кредитиране. България изобщо не е влизала в подобен цикъл на криза. Това е дълбоко погрешно и се използва най-вече за повърхностни политически заключения и изводи. Влизайки в рецесия в началото на 2009 г. България излезе от тази рецесия още в средата на 2010 г. Има неопровержими доказателства за това, че във втората половина на 2010 г. България вече не беше в рецесия. Има ясно изразен тренд на леко нарастване на брутния вътрешен продукт. България влезе във фаза на депресия и най-големия икономически гаф, който направи ГЕРБ със замразяването, е, че удължи времето на престоя на българската икономика в депресия. Ние в момента сме в депресия и нашите основни усилия са насочени да излезем от тази фаза на цикъла. Вижте какво показват данните през последните тримесечия – подскачащ растеж в рамките от нула до единица. Ту се опитва икономиката да се изправи, ту легне близо до нулата. Това е положение, при което не се вижда края на тази нескончаема и нежелана тенденция в българската икономика, така че оправданието, че България се намира в най-тежката финансова, икономическа и социална криза и заради това ние замразяваме социалните плащания и икономиката са абсолютно неверни. България беше в криза на управлението, неадекватно управление. Това беше кризата в България. Естествено, тази криза продължава и сега – криза на управлението, което да изведе икономиката от депресия, което да начертае пътя на един истински икономически растеж, който ще доведе до решаването на всички социални въпроси, заложени от ГЕРБ със замразяването на плащанията и със замразяването на икономиката. Разбира се, тези 70 лева няма да решат проблема с демографската криза в България. Затова са необходими изключително по-комплексни, по-сложни мерки, в основата на които трябва да бъде развитие на бизнес средата, изобщо решаването както на демографския проблем, така и на социалните проблеми най-вече свързани с доходите, върви по 3-степенна стълбица. Първата ми задача е да осигурим инвестиции, втората – да осигурим заетост, и третата – да увеличим доходите и жизнения стандарт на населението. Това е естественият, нормалният път за развитието на една икономика. Това, което днес приемаме и вероятно ще гласуваме, е част от спешни мерки. Те имат хоризонт в края на годината и не могат да се разглеждат като елемент на по-дългосрочна стратегия за разрешаване на икономическите и социалните проблеми. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, втори ден по всички медии и в обществото се разпространяват изводите от едно проучване на общественото мнение във връзка с актуалната ситуация в Република България. Там обаче има един резултат, едно становище, една позиция на хората, която незнайно защо остава извън обсега на медийното внимание, а именно: 80% от хората, които са анкетирани, одобряват социалния пакет, предложен от премиера Орешарски. Лансират се другите мнения, че хората не харесват правителството, не харесват Парламента, не харесват политическата класа, не одобряват този или онзи. Това обаче е категоричното мнение на българските граждани, независимо дали са по площада (защото площадът е един – това са жълтите павета на София) или не протестират. Осемдесет процента от хората дават своето пълно одобрение за социалния пакет! Днес Народното събрание при по-различни обстоятелства от нормален дебат в рамките на Народното събрание, е на път да приеме, да финализира първия законопроект във връзка с този социален пакет. Колегите, които бяха в Парламента и предния мандат, помнят четирите години, през които ГЕРБ замразиха допълнителното индексиране на доходите на работещите, както и средствата, подпомагащи отглеждането на малки деца. Помним края на 2012 г., когато въпреки предложенията на тогавашната опозиция не се приеха идеите, и тук, в кафето на Народното събрание бяхме посетени от група родители, майки. На гърдите на децата им имаше надписи: „За мен няма бюджет”. За мен няма по-унизителни ситуации за едни народни представители, които изсмукват от пръстите си аргументи, че трябва майките да се връщат по-рано на работа, че трябва да се строят детски градини, затова няма да им дадем някой лев отгоре, за да отглеждат нормално своите деца. Оказва се, че голяма част от тези майки не получиха нито увеличение за отглеждане на децата си, нито има място в детските градини за тях, нито имат работа. Ето, това са важните проблеми на социалната и икономическата система в България в момента. Експертите констатират напоследък, че най-сериозната заплата за националната сигурност на България не са други неща, а демографските показатели. Само след 10 години България ще има изключително сериозен проблем. И ако държавниците в България, колкото са останали в тази страна, мислят за това, трябва да си дадат сметка, че днес България е на първо място в Европейския съюз по един показател – относителна смъртност на 100 хиляди души население. И наистина държи първенството! Днес България е на първо място по детска смъртност в света, в Европейския съюз. Относително е да кажем къде се намираме в други класации. Това са относително правилно измерени показатели. Ние ще подкрепим промяната в средствата за отглеждане на малко дете от една до две години. Ще подкрепим следващите стъпки, независимо от внушенията, че хората, които протестират днес, не се интересуват от тези мерки, че протестиращите са хора, представляващи средната класа, креативни, които могат сами да решават проблемите в живота си. Въпреки всичко има огромна част от българското население, което гледа с интерес и следи с внимание тези решения на Народното събрание. И ние сме длъжни не само защото следят с внимание действията ни, а и защото сме длъжници на тези хора, да подкрепим това, което ни се предлага днес. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз благодаря на госпожа Джафер, която обърна внимание на парламентарната зала за основната и най-съществена част от това изследване – че 80% от българското население подкрепят социалните мерки. Днес пред България има две основни задачи – съхраняване на българската нация и опазване на българската държавност. И двете са в пряка зависимост и функция от закона, който ние днес приемаме, и поправките на който са от съществено значение за бъдещето на българската нация. Днес, разбира се, ние съвсем нормално не осъждаме нито фактора „Костинброд”, нито убежището „тъща”, нито подслушвателните способности на нашия „господин Фуше”. Ние мислим за българския народ. Това е изключително важно! В този аспект искам да насоча вниманието Ви върху един изключително важен фокус. Ние се отнасяме към Партия ГЕРБ, по-скоро към ръководството и идеолозите на тази партия, като към политически противник. Всъщност трябва да ги разглеждаме като национално зло, тъй като те формираха политиката на социалната безчувственост, те бяха хората, които я прилагаха в продължение на четири години с упоритост и с преднамереност. Те въведоха този геноцидно-изтребителен модел, при който българските деца достигнаха онзи минимум, за който поетите са писали, че като мухи сме мрели есен. Искам да обърна Вашето внимание и върху следния факт. Разбира се, ние ще подкрепим този документ, ще подкрепим тази промяна, но няма да я подкрепят онези хора, които нямат сърце, които не са виждали закованите български училища, замлъкналите вестници, училищата, в които се отглеждат кучета под портретите на Паисий, Ботев и Левски. Има такива училища. Заради това аз давам своя вот за българското бъдеще и за българската държавност, която поставиха на колене предходниците от тази страна на залата (сочи вдясно). Нека никога не се връща това време, в което ние ще си спомним как майките лежаха влажни и гризеха сухите си бърни. Драги приятели, България беше образец на увереността в бъдещето на своите деца. България не се гордееше с фризьорски салони за кучета, а имаше деца, имаше детски градини и песни в българските училища. Заради това тези 30 млн. лв., за които говори госпожа Богданова, са една илюстрация на социалната безчувственост и на вредителството на тази политика, която доведе България до тук. Да гласуваме този законопроект за бъдещето на България! Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, вземам повод от думите на колегата Джафер за последното социологическо проучване, което освен подкрепа към социалния пакет на правителството, сочи и ниско доверие в Народното събрание. Смятам, че и днес, а и от тук нататък наша първа грижа е да преодолеем това недоверие. И ако в Четиридесет и първото Народно събрание стилът и съдържанието на работата на Народното събрание се определяше от тогава управляващите – ГЕРБ, то днес ние сме длъжни да променим и съдържанието, и стила на работа на Парламента, за да го направим онази институция, към която българските граждани да изпитват респект. Мисля, че днес даваме сериозен сигнал по отношение на съдържателната ни работа, че това, което сме поемали като ангажименти, започва да се изпълнява. Днес правим първата стъпка с работа, с която ще одобрим и приемем цял социален пакет в отговор на очакванията на обществото. Предстои ни да приемем пакет от мерки, насочени срещу младежката безработица и откриване на работни места за млади хора; пакет от мерки за подпомагане на младите чрез промени в Закона за предучилищното и училищно образование, чрез подпомагане на студентите във висшите учебни заведения – цялостна политика, насочена към решаване на демографската криза, към подпомагане на младите и осигуряване на тяхното бъдеще. Госпожо Джафер, не само експертите, припомням, че предишното правителство изрично посочва в Доклада за национална сигурност, който аз често от тук цитирам, защото е изключително важен и отговорен документ, че една от най-големите заплахи за националната сигурност пред България е демографската криза и под този документ стои подписът на господин Бойко Борисов. Въпреки това и въпреки нашето настояване в продължение на четири години не бяха предприети никакви мерки за подобряване на това състояние. Напротив, обратното – бяха замразени всички социални дейности. Чухме два вида аргумента. Първият беше финансов и експертен – няма пари. Вторият беше циничен и типичен, и той звучеше така: „Няма да даваме пари на младите семейства за деца, защото родителите ги изпиват и изяждат”. Цинизмът няма да коментирам, ще коментирам експертния аргумент – няма пари. Този аргумент на бившия министър-председател беше опроверган от неговия финансов министър в края на 2012 г. Тук, пред нас, господин Дянков заяви, че приключваме 2012 г. по-добре от очакваното – с 800 милиона в приходната част на бюджета и че тези пари ще бъдат използвани за социални мерки през 2013 г., включително за грижи за младите семейства и децата. Набързо това изказване на господин Дянков беше смачкано, той беше порицан от неговите колеги и нищо от тези обещания не се случи. Днес ние ще изпълним своите обещания като първа стъпка от цялостен пакет и цялостна политика, насочена към социално подпомагане на млади, слаби, беззащитни и възрастни, като знак към тези, които ни упрекват, че сме тук без да вършим работа за обществото и като знак, че ще продължаваме така и в следващите четири години. Благодаря за подкрепата, която ще дадете за този законопроект. Той е важен не само за авторитета на Народното събрание, а за цялото българско общество и правителството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да Ви информирам, че по нашите разчети увеличението на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две години от 240 на 310 лв. ще доведе до допълнителен разход по отношение на плащанията по този риск с 16 млн. 700 хил. лв. Тоест от планираните 114 милиона за този вид обезщетение очакваме общият разход да бъде 131 милиона за цялата година. На база на текущото изпълнение на плана за бюджета за тази година и на база на оценките ни за оставащите седем месеца, считаме, че този допълнителен разход може да бъде компенсиран с икономии по други рискове в разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, която знаете, че за тази година е 9 млрд. 044 млн. лв. По-конкретно предварителните ми данни за петмесечието на тази година показват, че в разходната част е налице икономия от около 32 млн. лв., която е главно за сметка на икономия разходи за фонд „Пенсии”. Нашите оценки за оставащите седем месеца от годината показват, че ще съумеем в рамките на разходната част да не допуснем превишение на консолидирания разход над планирания. Тук искам да направя уточнение: при обсъждането на първо четене на законопроекта министърът на труда и социалната политика изнесе информация, която наистина беше факт към четиримесечието – към месец април. Става дума за следното: за първите четири месеца наистина се очертаваше и данните показваха преразход от около 100 млн. лв. по отношение на фонд „Пенсии”, но причината за това беше, че Министерството на финансите за месец април преведе 109 милиона повече над лимита, за да обезпечи по-ранното изплащане на пенсиите и на някои видове обезщетения във връзка с дългите великденски празници. Бих искал да направя уточнението, тоест причината беше чисто конюнктурна, временна – за петте месеца предварителните данни показват, че изпълнението на разходната част е с около 32 милиона по-малко от планираната, което ни дава увереността, че няма да допуснем превишение на разходите в общия бюджет на ДОО за тази година. Благодаря за вниманието.

Преминаваме към заглавието на подразделението на закона: „Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви Проекта за решение, внесен от господин Лютви Местан и група народни представители, за създаване на Временна комисия за изработване на Проект на Изборен кодекс. Предлагаме, уважаеми колеги, да се създаде специална Временна комисия за изработване на Проект за нов Изборен кодекс не само поради очакванията, поради протестите, поради исканията на редица неправителствени организации, на гражданското общество, които бяха изразени, включително и през последните дни, но най-вече заради всеобщото усещане и констатация, че гордостта Искра Фидосова – така нареченият Изборен кодекс, който беше приет от мнозинството на ГЕРБ, и който в края на мандата на ГЕРБ под всеобщия натиск на всички останали политически сили, подкрепени и от международните ни партньори, от дипломатическите мисии на европейските страни в България, беше коригиран до известна степен. За съжаление, въпреки тези корекции този Изборен кодекс и на последните парламентарни избори показа редица свои слабости, недостатъци, дефекти и показа нагледно как първоначалният замисъл на неговите автори е бил той да послужи именно като правната рамка, в която те да осъществят своите планове за манипулация, за подмяна на вота на избирателите. Несъмнена е потребността от пълна ревизия на нашето изборно законодателство, което явно не отговаря на променените обществени нагласи, на исканията на обществото за повече прозрачност, за повече представителност на институциите, най представителната от които е Народното събрание, за повече адекватност между излъчените от изборите представители на народа и разнообразието от политически и обществени нагласи сред гражданите, което не винаги досега е успявало да получи своето адекватно представителство. Именно поучени от недостатъците, които показа Изборният кодекс на последните парламентарни избори, от възможността за манипулации, за фалшификации, за използването на тези норми в ущърб на демократичния вот на избирателя, в ущърб на демократичните принципи и ценности на правовата държава, недостатъци, свързани с несправедливото третиране между парламентарно представени партии и граждански инициативни комитети, възможността да се излъчват по-широк кръг представители на гражданското общество, ограничените възможности за упражняване на ефективен граждански контрол върху работата на изборните комисии, доведе до всеобщото усещане за непригодност на този Изборен кодекс към променената ситуация и променените очаквания на обществото. Ето защо след консултации с неправителствения сектор, които бяха проведени, знаете, със заместник-председателя на Народното събрание госпожа Мая Манолова, и в отговор именно на тези широко споделени искания и очаквания на гражданското общество за нови правила в изборното законодателство, ние предлагаме да се създаде тази Временна комисия за изработване на нов Изборен кодекс. За разлика от колегите от ГЕРБ, които имат подобно предложение, ние предлагаме не да се правят отново промени в Изборния кодекс, който вече действа, а да се приеме изцяло нов законодателен акт. Това наше становище не се основава само на факта, че за да се създаде една специална временна комисия тя трябва да изработи наистина един сериозен законодателен продукт. Ако целта на колегите от ГЕРБ е да правят само промени в съществуващия Изборен кодекс, то това не дава никакви аргументи и никакво основание да се създава нарочен специален орган на Народното събрание като временна комисия. Изменения, в който и да е законодателен акт, пък бил той и Изборен кодекс, могат да се правят и от редовната Комисия по правни въпроси. За да се създаде една специална временна комисия, тя трябва да има естествено много по-сериозен мандат, по-сериозна задача и тази задача е именно изработването на съвсем нов Проект на Изборен кодекс, който да отговаря на променените нагласи, на променените очаквания, на еволюцията на обществените отношения и демократичните стандарти в европейска България. Ето защо смятаме, че е по-подходящо да бъде подкрепен нашия Проект за създаване на Временна комисия за изработване на нов Изборен кодекс, отколкото да се създава Временна комисия за изменения в действащия Изборен кодекс. И в унисон с принципната ни позиция, че подобен род важни законодателни актове трябва да бъдат дискутирани, обсъждани и приемани в рамките на гарантиран, възможно най-широк политически и парламентарен консенсус, ние предлагаме съставът на комисията да бъде избран на паритетен принцип и да се състои от 12 народни представители – по трима от всяка парламентарна група, именно за да се гарантира равното представителство и възможност на всички политически сили представени в Народното събрание, да участват реално и отговорно в работата по изработването на този важен законодателен акт. Благодаря Ви и се надявам да подкрепите нашето проекторешение. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполагам, че всеки от Вас следи внимателно протестиращите български граждани, които излязоха на улицата през последните дни. Предполагам, че сте обърнали внимание и на лозунгите, които издигат, и на техните искания. Едно от основните искания на протестиращите български граждани е за промени в избирателната система, за промени в Изборния кодекс, за съществени промени, които да направят изборите в България най-накрая наистина честни, които да дадат възможност на гражданските организации и движения да могат реално да издигат свои кандидати и тези кандидати да имат реалната възможност да бъдат избрани. За промени в изборното законодателство се обявиха и всички политически партии, включително преди провеждането на последните парламентарни избори. Нека да припомня какви бяха исканията на Коалиция за България по отношение на окончателния вариант на кодекса „Фидосова”. Ние настоявахме за ясно разписване на ангажиментите на изборната администрация и за осигуряване на истинска публичност и прозрачност на нейната работа. Ние настоявахме избирателните списъци да бъдат прочистени от мъртви души, настоявахме наблюдателите да имат възможност да наблюдават всички фази на изборния процес и бюлетините да бъдат контролирани. Опасенията за възможни фалшификации в изборите бяха ясно заявявани от парламентарната трибуна в Четиридесет и първия Парламент. Това беше една от причините тогавашната опозиция да напусне пленарната зала и да откажем участие в разискванията за промените на Изборния кодекс. Оказа се, че всички наши опасения за възможности за фалшифициране и манипулиране на изборите, са били изцяло основателни. Какво видяхме на последния парламентарен вот? Освен, че беше изключително лошо организиран, на практика се развихриха всички грозни явления, които сме наблюдавали през последните години – купуване на гласове, контролиране на вот, движение на бюлетини извън изборните помещения, непрозрачна работа на изборната администрация. Тоест всички наши опасения се потвърдиха на практика от организаторите на изборите и от бившата управляваща Политическа партия ГЕРБ. Върхът на наглостта при опитите да се фалшифицират изборите беше Костинбродският случай. Нека да кажа, че ми струваше наистина огромна решимост да подам сигнала за Костинброд. Обаче нека Ви припомня, че възможностите и фактите за фалшифициране на бюлетини през печатници бяха нееднократно заявявани и от мен, и от колегите от парламентарната трибуна. Надявам се Прокуратурата да стигне докрай в разследването на тази най-грандиозна в новата ни история изборна манипулация. Надявам се също така на бял свят да излязат и данни за начина, по който бяха фалшифицирани и предишни избори – и изборите през 2011 г., когато беше избран президентът Плевнелиев, и местният вот през 2011 г. На практика и тогава едно от средствата за фалшифициране на изборите беше напечатването на допълнителни, образно казано, фалшиви бюлетини, които се пускаха в употреба с цел да осигурят краен резултат на партията, организаторка на изборите. На всичко това трябва да се сложи точка. Такава решимост заявиха и над 50 неправителствени организации, които дойдоха в Народното събрание във вторник и изложиха своето виждане за коренно, съществено изменяне на изборните правила. На практика те пожелаха създаването на нов Изборен кодекс. На срещата в Народното събрание дойдоха както представители на неправителствени организации, които традиционно следят изборите и имат опит и експертиза в наблюдението на изборите в България, но и представители на протестиращите, представители на гражданското общество, които ясно заявиха, че не желаят повече да участват в един дирижиран процес на провеждане на избори, че искат реални възможности техните представители да се регистрират за участие в изборите и след това да бъдат избрани. Защото един от огромните проблеми на хората, които са на улицата, е, че не се чувстват представени, че не виждат свои представители в Българския парламент и в институциите. Разбира се, тук може да бъде зададен и уместният въпрос дали всички, които са на улицата, изобщо упражниха правото си на глас и дали тези 47% от българските граждани, които не гласуваха, за да се чувстват представени, можеха да отидат в изборните секции на 12 май 2013 г.? Но това е един последващ въпрос, защото основната отговорност дали хората ще участват в изборите, дали ще бъдат мотивирани да гласуват, дали ще бъдат мотивирани да участват в политическия процес е и на Народното събрание, със своята работа и специално с промените в Изборния кодекс да създадем такива правила, които да включват гражданите, а не да ги игнорират, които да ги стимулират да участват в следващи и местни, и парламентарни, и европейски избори. И тук, уважаеми колеги, е едно от най-сериозните предизвикателства пред Четиридесет и второто Народно събрание, защото хората, гражданите на България, искат съществени промени в изборните правила. Ние от „Коалиция за България“ също сме изложени на тест, защото в предния Парламент ние заедно с неправителствените организации протестирахме срещу начина, по който ГЕРБ и госпожа Фидосова изработиха изборните правила. Ние също се възмущавахме от това, че гражданските организации не бяха допуснати до участие в реалния дебат, че бяха използвани за параван, че бяха изцяло игнорирани изключително смислените им предложения. Сега, след като те дойдоха в Парламента и след като заявиха искания, които в огромна част се припокриват с нашите искания в ролята ни на опозиция в предния Парламент, ние сме длъжни да бъдем последователни и всички тези предложения да ги въплътим в новия Изборен кодекс. И тук искам да направя една уговорка – всеки от Вас, имайки достатъчно политически опит, е наблюдавал процеса как всяко мнозинство застава пред изкушението да направи такива промени в Изборния кодекс, които му се струват удобни, които обслужват партийния му интерес и които ще осигурят служебно предимство или направо служебна победа на предстоящи избори. Това винаги се е оказвало измамно. Горчивата чаша я изпихме ние през 2009 г. с въвеждането на мажоритарните кандидати. Шамар получиха и ГЕРБ с Изборния кодекс, който беше написан под ръководството на госпожа Искра Фидосова. Тези от Вас, които за първи път са народни представители, а и българските граждани, вероятно не знаят кой е авторът на определението за предизборна агитация в Изборния кодекс, написано така, че да обслужва ГЕРБ да правят буквално каквото си искат по време на изборите, включително и в деня за размисъл и след това тази дефиниция, предложена, наложена от Искра Фидосова и гласувана от ГЕРБ, се оказа най-сериозната им пречка да възразяват срещу твърдяното от тях нарушение на правилата в деня за размисъл. Ето това е един пример как не трябва да се подхожда конюнктурно и да не се залагат решения, които в момента може би на мнозинството се струват удачни и подходящи за обслужване на партийния му интерес, но след това се завъртат на 180 градуса и като бумеранг му отрязват главата. Всъщност пример за това как някои политически партии не са си взели поука от грешките, които са допускали, е изявлението на ГЕРБ за необходимите промени в Изборния кодекс. Забележете, че те предлагат една-единствена основна промяна, предложение за намаляване на изборната бариера. Ако човек проследи внимателно резултатите от парламентарните избори и по какъв начин едно такова изменение би се отразило на състава на този парламент, може да си даде ясен отговор каква е целта на това предложение на ГЕРБ. Те се опитват да погледнат един хоризонт напред и отсега да преценят възможностите да получат парламентарни партньори или по-точно парламентарни клакьори в едно следващо Народно събрание, което би им осигурило свалянето на изборната бариера. Не разбирайте, че аз се изказвам против обсъждането на този въпрос и изобщо против идеята да се разсъждава каква да бъде избирателната бариера за влизане в Парламента, просто давам пример как на една политическа сила, която сътвори най-недоносения Изборен закон, а именно ГЕРБ, не й стигат сили, смелост, кураж и далновидност да предложат промени, които в някаква степен да минимизират пораженията, които те нанесоха на честността на изборите, и отново се втренчват във връзките на обувките си, търсейки единствено и само своя партиен интерес. Ето от такъв подход трябва да се предпазим, започвайки работата по приемане на нов Избирателен кодекс, за да имаме самочувствието, след приемането на необходимите правила, да можем да гледаме спокойно хората в очите, че сме приели изборни правила, които да осигурят най-накрая честни избори, които да включат гражданите за участие, които да дадат възможност и на хората, които протестират, да излъчат свои представители, които да имат реален шанс да влязат в следващия Парламент. Вчера ние подкрепихме мерките на премиера Орешарски и предложения за промени в изборното законодателство, за изработване на Изборен кодекс. Трябва да подчертая, че тези предложения за намаляване субсидиите на политическите партии, за въвеждане на машинно гласуване, за създаване на равни възможности за участие в изборите на всички политически субекти, за безплатен достъп до медийно отразяване в обществените медии, за преференциално гласуване, за прочистване на избирателните списъци напълно съвпадат и с голяма част от исканията на гражданските организации и движения. Ясно е и трябва да подчертаем, че ние ще настояваме за въвеждането на машинно гласуване, защото само така ще се обезсмисли Костинбродгейт, ще се обезсмисли практиката да се купуват секционни избирателни комисии, да се подменят направо чували с бюлетини. Ще настояваме за изчистване на избирателните списъци, защото това е основата за изборните безобразия и фалшификации на вота на хората. Ще настояваме за намаляване и на депозита, и на броя подписи за инициативни комитети, които ще издигат независими кандидати за участие в изборите. Ще настояваме, което правехме и в предишния Парламент, за безплатно отразяване в обществените медии на всички участници в изборния процес, включително и за възможности такова отразяване да има и в частните медии. Ще настояваме за въвеждането на преференциално гласуване, защото това е един от начините хората да бъдат мотивирани да участват в изборите, да се чувстват значими и гласът им наистина да е важен за окончателното определяне на състава на следващия Парламент. Добре е, че започваме с Изборния кодекс в този Парламент. Всяко мнозинство го обещава, но досега на практика нито едно мнозинство не го е направило. Това не определя датата на следващите парламентарни избори. Необходимо е изборните правила да са ясни достатъчно рано, за да могат всички участници в тях да се подготвят съобразно новите изисквания, а също така и правилата достатъчно рано да са ясни за българските граждани. Предстои ни наистина сериозна работа. Създаването на нов закон, особено на кодекс, е изключително труден, сложен и отговорен процес. Предлагам в този дебат всички ние да декларираме, че няма да имитираме, че чуваме гласа на хората; че няма да използваме за украшение гражданските организации, които ще дойдат и ще участват в изработването на изборните правила, а ще ги направим на практика участници в законодателния процес. Ще изработим новите изборни правила заедно, така че да можем да кажем ясно пред българския народ, че най-накрая сме създали изборни правила, които да гарантират честен вот, да мотивират хората да участват, да осуетят опитите за кражба на гласовете на българските граждани. Моля да удължите времето ни.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като заставам зад мотивите, които изтъкна госпожа Манолова за водещи при предложението за решение за създаване на временна комисия, искам да кажа, че тя пропусна нещо много важно. Тази временна комисия ще даде възможност на колегите от Политическа партия ГЕРБ да поработят малко и да защитят поне част от заплатите, които сега получават от данъкоплатеца, без да работят.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като се съгласявам с огромната част от казаното от вносителите и с изказването на госпожа Манолова, имам следното предложение към вносителите. Два са законите, които дават възможност и гарантират волеизявлението на българските граждани и на всеки гражданин във всяка една държава. Единият от тези закони е Изборният кодекс. По повод на Изборния кодекс според мен задължително трябва да говорим за целия пакет от избирателни закони и правила, защото само той не може да гарантира пълното волеизявление. Вторият закон обаче отпада някак си от нашето внимание и според мен временната комисия би могла да се натовари и със задачата да започне подготовката на промените в Закона за референдумите – нещо, което също беше подложено на дебат, срещу което българските граждани и различни неправителствени организации застанаха преди месеци и е особено важно да даде възможност на българските граждани освен протестите да имат нормалните инструменти, за да влияят върху политиката в България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям предложените от вносителите мотиви, особено пространното обяснение на госпожа Мая Манолова. Искам да припомня от тази висока трибуна какво направиха в областта на участието на гражданите в политическите процеси и политическия живот отсъстващите бивши управляващи от ГЕРБ. Първо, с промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация отмениха избора на районни кметове и районни съвети. Това при всички положения отдалечи мястото, където се взимат решенията, от гражданите. Лошото им според мен отношение към гражданите не свърши дотам. В Столичния общински съвет – най-големия общински съвет в страната, забраниха на гражданите да присъстват в заседанията на общинския съвет и да участват в тях. Направих проверка. Нито в един общински съвет в цялата страна, дори в община Антон, гражданите не могат да присъстват. В нито един общински съвет в целия Европейски съюз не е забранено гражданите да присъстват и по определени въпроси и по определен ред да се изказват. Е, в Столичния общински съвет това е факт. Да не Ви отклонявам. Вторият маниер, с който действаха, беше с промени на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. С тяхна поправка, породена от подписката на РЗС за референдум за нова Конституция, отмениха текст в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който гарантираше, че след внасяне на дадена подписка тя трябва да бъде разгледана в определения тогава срок от Народното събрание, ако е национален референдум, или от общинския съвет, ако е за местен референдум. На практика в момента такава подписка може да бъде размотавана под уж благовидния предлог за проверка на подписите безкраен период от време. Ако тогава не беше политическия натиск от Инициативния комитет за референдума за „Белене” към институцията ГРАО, министерството и постоянните въпроси, и до ден днешен тази подписка можеше да не влезе за разглеждане в Парламента. Няма срок, в който това може да стане. Третият проблем, засегнат от говорилия пред мен, е в самия Изборен кодекс. Ще Ви дам пример за хората с увреждания. Създаде се възможност те да откриват секции и такава беше открита в един от районите в София. С 12 заявления може да се открие секция за хора с увреждания на двигателния апарат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Оказа се обаче, че после останалите хора с увреждания в същия район не могат да гласуват – това е нещо различно от секциите в чужбина. Завършвам. Когато там се открие секция, всички наши хора в чужбина могат да гласуват.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойков, предлагам Ви ние с Вас да не бъдем наивници и да не очакваме, че ГЕРБ ще изпълнят обещанието си, ще удържат на думата си и ще се върнат в пленарната зала, когато се обсъждат текстовете в Изборния кодекс. Изборният кодекс, който действа в момента, е в интерес и обслужва единствено и само Политическа партия ГЕРБ. Той беше написан и с тази цел, без да се слуша опозицията, гражданските организации, без да се чуят хората. Той беше написан с една-единствена цел – да осигури служебна победа на Партия ГЕРБ на парламентарните избори на 12 май, да им даде възможност да се развихрят за безкрайни манипулации и фалшификации на изборите: да си печатат бюлетини, да ги разнасят между изборните помещения, да си организират индианска нишка, да си купуват гласове, да натискат държавните служители, да впрегнат цялата държавна машина, да фалшифицират резултатите. Затова го написаха и по този начин го приложиха. Сега единствените хора в България, които реално не искат промяна в Изборния кодекс, са ГЕРБ. Макар че формално заявиха нещо от сорта, че трябва да променят изборните правила, вижте какво е единственото им предложение – 3-процентната бариера, защото свалянето на бариерата ще им осигури политически клакьори в евентуален следващ Парламент – политически формации, които да са буквално производни на ГЕРБ, да обслужват техните интереси, да гласуват с тях и да не питат защо. Този филм сме го гледали в Четиридесет и първото Народно събрание. Това е тяхната болка, затова сега ги няма. Като нормална партия, като нормална парламентарна група те не могат да функционират. Те могат да функционират, ако са заели трибуната зад мен, ако има кой да им се обажда по телефона, да им се разпорежда как да натискат копчетата, да не задават въпроси и да няма никакви самоинициативи. Макар и да не са спечелили мнозинство, да имат две-три парламентарни групи, които да са разбили удобно, чиито депутати да купуват и по този начин да си изкарат един парламентарен мандат – това искат от ГЕРБ. Те изобщо няма да се връщат в Парламента. Те имат една-единствена цел: да инспирират напрежение, хаос и безредици в държавата, да разклащат институциите, да унищожат това, което е останало от институциите. За целта не жалят никакви средства – нито пари, нито натиск, нито използване на престъпни групировки. Нищо няма да ги спре, защото това не е партия, а групировка, която може единствено и само да бъде във властта. Иначе ще се разпадне, иначе не съществува. Така че не ги чакайте, те изобщо няма да дойдат! Те ще опитат да направят всичко възможно, но да бойкотират най-вече Парламента при приемането на изборни правила, които да гарантират честен вот. Защото честен вот и ГЕРБ са две думи, които нямат никакво покритие. (Ръкопляскания от КБ.)

Господин председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че този дебат е твърде закъснял, като имам предвид, че се състои на 23-тата – 24-тата година от началото на така наречената демокрация. Дебат за нов Изборен кодекс, след като в продължение на повече от две десетилетия си проличаха, лъснаха всички недъзи, всички проблеми, всички недостатъци на един изборен процес. Можем смело да кажем, че предвид на тези недостатъци чисто конституционно и морално в България в по-голямата си част управляваха нелегитимни органи и на централна власт, и на местно ниво. Защото една от всеобщите истини, която ние знаехме, е, че на всички избори, които правихме, се избираха с манипулации, фалшификации и купуване на гласове хора, които не следваше да бъдат в различните нива и органи на държавна власт. И от тук един от проблемите на българската демокрация е, че съществуваше перманентен държавен преврат, който водеше до това на практика непредставлявани хора номинално да бъдат избирани, да управляват и от тяхно име да бъдат осъществявани властнически правомощия. Този дебат, разбира се, е изключително дълъг, но искам да заостря вниманието Ви и ние, като участници в Комисията за изработване на нов Изборен кодекс, изключително внимание ще обърнем най-вече на една тема, на един основен проблем – проблемът с фалшификациите. Пак повтарям – проблемът с фалшификациите! Старт на фалшификациите беше даден в далечната 1990 г. с избора тогава на Велико народно събрание – порочно избрано, което порочно зачена и българската демокрация. Това Велико народно събрание тогава, което изработи Конституцията, по която работим, беше избрано при гигантски фалшификации на всички нива – като се почне долу от изборните секции, районните избирателни комисии, Централната избирателна комисия и такъв беше резултатът. След това в годините на така наречената демокрация, фалшификациите се правеха. Всички управляващи на изборите правеха фалшификации, но бих казал в рамките на два-три до 5%. Така съм ги изчислявал. Казвам Ви го отговорно, това не са произволни цифри. Но рецидивът от изборите за Велико народно събрание се прояви по най-жесток начин. Вместо тези практики да отмират, вместо фалшификациите да намаляват като относителен дял от резултатите, тези фалшификации избухнаха като явление с пълна сила през управлението на миналия мандат на ГЕРБ. Аз ще Ви кажа: ГЕРБ не беше още на власт, когато тогава, като новопоявила се партия, правеше фалшификации така майсторски, така цинично на всички нива при всички избори преди ГЕРБ да дойде на власт през 2009 г., че дори като опозиция те имаха ноу-хауто, те имаха средствата, те имаха методите за правене на фалшификации, които развиха през своя мандат, докато се стигне до 2011 г. на изборите за местна власт и за президент, които избори доведоха до избрани с фалшификации. Не говоря за манипулации и купуване на гласове. Това са други теми. На избран президент с измама, защото в момента имаме такъв. Хайде да не се лъжем, всички знаем, че е така. През 2011 г. само „Атака”, тук си спомняте, има депутати от миналото Народно събрание, ние издигнахме на нашите места един плакат: „Избран с измама”, защото президентът Плевнелиев тогава беше избран с измама, както и десетки и стотици кметове в цялата страна. Спомняте си в изборната нощ как играеха резултатите и как се качваха целенасочено, трайно като тенденция резултатите на гербаджийските кандидати и как другите противникови кандидати, без значение от коя политическа сила са, падаха и падаха докато се нагласи там една схема. Искам да Ви отбележа, че на проведения референдум за строеж или не строеж на атомната електроцентрала в Белене, ГЕРБ не проведе такава кампания и такива фалшификации, защото за тях този резултат не беше важен, не си хабиха барута. И там видяхте колко смазващ беше резултатът, въпреки манипулациите тогава на общественото мнение. В тяхна вреда беше. На последните избори фалшификациите пак бяха грандиозни. Те бяха много големи. И сега това е големият парадокс. Големият парадокс е, че тези, които правиха фалшификации, не че от БСП и от ДПС не правиха фалшификации, ясно е, че правиха фалшификации, такива неща, за които се твърди, че са правени, се правеха и в Турция в изборните секции, разбира се, но ГЕРБ и тук държат абсолютната палма на първенството с абсолютна циничност. И това, което беше хванато, то е част от фалшификациите. С тези бюлетини бяха хванати и спрени една част от фалшификациите. Те щяха да бъдат много по-големи. И затова беше онази увереност, затова беше артилерийската подготовка на някои небезизвестни социологически агенции. Спомняте си. Резултатите щяха да бъдат такива, каквито, спомняте си, една госпожа от една социологическа агенция прогнозираше. Всичко това го говоря не за друго, а за това, че в този Изборен кодекс, който се готви в момента, трябва да се обърне изключително внимание най-вече по темата за предотвратяване на фалшификациите. Пак го повтарям. „Атака” в миналото Народно събрание внесе 32 предложения, от които огромната част са все в тази насока за борба с фалшификациите, за въвеждане на технически средства, за машинно гласуване. Много малка част от тях бяха възприети с триста зора в миналото Народно събрание, но голямото и важното за предотвратяване на бъдещи фалшификации предстои. Затова ние от „Атака” ще участваме активно в Комисията за подготовка за новия Изборен кодекс. Приветстваме, че се възприема моделът за нов Изборен кодекс, а не за поправки на предишния, който всички знаем как беше приеман в късна доба. Да не говорим за бруталното и нагло налагане на основните му положения. Така че възприемаме и това да не се прави кръпка върху кръпка, а да се изработи нов Изборен кодекс.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Настоящият Изборен кодекс предпоставя обстановка за опорочаване на изборния процес. Дори бившите управляващи, които изработиха и приеха този Изборен кодекс, отново тясно целево искат неговото преразглеждане. Всички ние, а и цялото общество бяхме свидетели на този законодателен Франкенщайн, довел България до положението, в което се намираме сега. Трудно е в едно изказване да се опишат всички недомислици в този кодекс. Самата концепция на Изборния кодекс е сбъркана, неработеща – нормите в него са разпилени, а и противоречиви. Този кодекс допусна прецедента в изборния процес на съвременна България за подготовката на тотална фалшификация на волята на суверена. Всички тези факти, а и обстоятелствата водят единствено до логичния извод за преразглеждане на цялостната концепция и дух на настоящия Изборен кодекс. Уважаеми народни представители, единственият орган, който може да разглоби този законодателен Франкенщайн, е Народното събрание. Единственият орган, който може да осигури конституционно закрепените права и свободи на българските граждани свободно да изразяват своята воля, да бъдат избирани и да избират – това сме всички ние, които работим, подчертавам, които работим в настоящото Четиридесет и второ издание на Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, колеги! Настоящият Изборен кодекс е една от основите за фалшификациите, които бяха направени през 2011 г. – на местните и на президентските избори, а също така основата за фалшифициране на изборите през май месец тази година. Това, както казаха и преждеговорившите колеги, може да бъде стопирано по много ефикасен начин чрез машинното гласуване. През 2008 г. бях поканен от правителството на Боливарската република Венецуела да бъда наблюдател на президентските избори. Там за пръв път се запознах с машинното гласуване, което е изключително ефектен начин за борба с всички фалшификации. Искам в няколко детайла да Ви обясня това, което видях като наблюдател на тези избори. Самият избирател отива в избирателната комисия, където се отбелязва по списък – с личната карта. Отива зад едно малко параванче, където се намира самата машина, която представлява касов апарат. Срещу него са кодовете на всички партии, примерно БСП – 02, ДПС – 03, и така нататък. Вкарва своя вот, като натиска бутоните на касовия апарат, влиза в паметта на машината и тя изчуква една малка – като касова бележка, на която пише примерно „01 – БСП”. Тази касова бележка се взема, пуска се в урната и по този начин се осъществява гласуването. В 19,00 ч., когато приключи гласуването, се натиска „тотал” и самата машина с една табулограма показва резултата от вота. Там има точни цифри. На табулограмата има и точния час, когато е отпечатан – тя не може да се фалшифицира. Когато удари на 19,00, значи е 19,00. Отваря се урната и тези малки бюлетинки, като касови бележки, ги разпределят на купчини – за отделните партии. Взема се табулограмата и се засича. Има наблюдатели. Самата комисия не може да извършва фалшификации, защото тя има само регистративни функции. Не е както тук – да прави протокол, протокол е самата табулограма. Освен това, там няма недействителни бюлетини. Не можеш да кажеш, че тук е зачеркнато под друг ъгъл или че има някъде чавка. По този начин се броят гласовете, засичат се с табулограмата и не може да има отклонение един глас. Не могат да се фалшифицират бюлетини. Някои казват: „Тези машини струват скъпо”. Не струват толкова скъпо. Те са някъде около 300 долара. Дванадесет хиляди секции са – около 2 млн. 600 хил. долара. Освен това, те се използват многократно. Ние всяка година от тук натам имаме избори. Догодина са европейските, след това са местните, следват президентските и отново през 2017 г. има парламентарни избори, ако този Парламент продължи да съществува дотогава. С други думи, няма да се отпечатват бюлетините, които са доста скъпи. Вие знаете колко беше бюлетината – около метър и двадесет, колко хартия се хвърля. За един-два избора тези машини ще се изплатят. По този начин не е необходимо, както искат, да се поставят камери, да се дават допълнителни средства. Смятам, че в Изборния кодекс, който предстои да гласуваме, трябва да залегне самото машинно гласуване. Както предлагат колегите от „Атака”, могат да се правят референдуми, защото ще са изключително евтини по този начин. Някои казваха навремето: „България да стане Швейцария на Балканите”. Смятам, че по този елемент може да достигне Швейцария, ако не по национален доход. По ключови въпроси да се правят референдуми – тогава няма да струват толкова скъпо и ще бъдат много бързо организирани. Отново повтарям, секционните комисии, които са гнездата на фалшификациите, ще бъдат изолирани, защото ще има само един регистративен режим. В процеса на работа по този кодекс, когато стигнем до машинното гласуване, призовавам всички Вас да го подкрепите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! За първи път в най-новата история на България толкова рано се създава временна комисия, която да разработи нов Изборен кодекс. България наистина има нужда от действащ, реален Изборен кодекс. Много правилно Мая Манолова каза в своето изложение, че ако някой работи за себе си, този Изборен кодекс се обръща срещу него. Ще Ви дам пример. През 1927 г. тогавашните управляващи, мислейки, че Изборният кодекс ще разработи за тях системата, решават, че който спечели най-много гласове, получава допълнителен бонус от 100 депутати. За тяхно голямо съжаление, опозицията печели и те остават извън системата. Сега протестиращите, а и февруарските имат много интересни предложения. Но имат и предложения, които са на олигарсите! Олигарсите искат мажоритарна система – единствено чиста мажоритарна система! Супер богатите хора искат тази система да бъде наложена в България, както във Франция. На предишните избори имаше една националистическа партия – далеч съм от национализма, социалдемократите и националистите са два антипода – националистите там имат над 20% на изборите! Знаете ли колко депутати имат във Френското народно събрание? Нула! Над 20% да изкараш на изборите, имаш нула депутати! Това трябва да бъде нашият жалон, когато разговаряме с всички граждански организации, с хората, които протестират – да им бъде ясно, че тях ги използват като маша, за да могат супербогатите да си направят собствен Парламент! Викът: „Намалете броя на депутатите”: ако питате олигарсите, те искат да има само един или максимум трима – хайде, от кумова срама, депутати. По-лесно се купуват! И по-малко разходи ще правят! Поставям въпроса за субсидиите – естествено, когато се премахнат субсидиите за политическите формации, автоматически те ще станат заложници на наркомафията, за да може да си има тя депутати. Разбира се, субсидията не може да бъде в този размер, в който е в момента. Това тепърва ще го обсъждаме. Другият голям проблем, освен мажоритарните избори. Разбира се, мажоритарен елемент ще има чрез пропорционалната система, но имаме още един много сериозен и голям проблем. Това са мъртвите гласове! Някои казват, че са били над 700 хиляди, други казват, че били милион и седемстотин хиляди. Няма значение – цифрата е ужасяваща. Затова в предишния Парламент ние, българските социалдемократи, от името на Коалиция за България сме предложили да се внесе – един нов номер да се даде на всеки български гражданин, да се извърши пререгистрация на българските граждани и тогава тези 700 хиляди мъртви души ще изчезнат от списъците. Третият елемент. Когато говорим за демократизъм, наистина трябва да бъдем демократични. Демократични трябва да бъдем именно в рамките на Централната избирателна комисия. Защо там не допускаме да има застъпници за партиите, които не са парламентарно представени? И накрая ми се ще да завърша – все пак тази система оставя над 20% извън Парламента от гласуващите сега. Трябва да помислим начинът за преразпределяне на гласовете, които са останали извън Парламента – защо, примерно гласовете на партията Х, която не харесва, да кажем, тук тази, дясната част, да отиват именно в нейната воденица? Това е също един от сериозните проблеми, които трябва да разискваме ние. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Заставам тук – на трибуната на Народното събрание, с ясните мотиви, които ще развия, да подкрепя, че – да, ние трябва да създадем Временна комисия за изработване на проект за Изборен кодекс. Заедно с това остро осъждам поведението на Политическа партия ГЕРБ, която прие един Изборен кодекс с четири промени през изминалите четири години, и в момента сме в парадокса парламентарна партия да стои отвън и да казва: „Искам да приемете Изборен кодекс“, и да не участва в заседанието на Народното събрание. Ще се спра на няколко мотиви: защо има нужда от промяна организацията, реда и провеждането на избори и по-точно в контекста не толкова и само, тъй като ние се вторачваме за народни представители и за парламент, но и за кметове на общини и кметства, и за общински съветници. Всъщност има няколко парадокса, в които ние, като представители на обществото, на политическите партии, има нужда да чуем по-внимателно това, което създава неудобства местните общности да бъдат консолидирани, единни и там да се прокарват политики в интерес на тези местни общности. На първо място, общинският кмет се избира и лидира мажоритарно. На второ място, общинските съветници – пропорционално. Има дебат и ние трябва да го чуем. Аз препоръчвам на ръководството на Народното събрание, говорейки тук, че – да, говорим с гражданското общество, в процеса на подготовка на Изборния кодекс да избере няколко региона и да направи кръгли маси, за да чуе не само столичния дебат с гражданското общество, а да чуе какво мислят гражданите от определени региони. Защо казвам всичко това? Защото има настроение общинските съветници да се избират преференциално, да бъдат личности с доверие, да могат да се обединяват около политики, да тежат. Защото има и другата система – да, има нужда да намерим точния синтез между политиката, политическото и в звученето на корпоративния вот да видим на местно ниво къде и как ние трябва да направим тази регулация с този Изборен кодекс. Като казвам „корпоративния вот“ – има и такива общини, където има 13 съветника и са от по една партия, където има плаващи мнозинства, където има извиване на ръцете на кмета. Има я и другата страна – има силния, корпоративния, лидиращия кмет, който може да си напазарува общински съветници. Ето това ние трябва да анализираме. По този въпрос е необходимо Временната комисия, която ще бъде за изработване на Изборния кодекс, да потърси на този етап едно златно сечение. На следващо място изниква и следващият въпрос: по различно време се назначават, според различния брой и виждане, обикновено на управляващата партия, която досега е била, назначаване на кметски наместник, тоест пълномощник на общинския кмет в определено населено място. Ще дам пример отпреди два месеца от живота на едно родопско село – Катраница. Кметът на ГЕРБ от Смолян назначава кметски наместник. Кметският наместник във временната заетост с формите за политическо влияние назначава майка си, баща си, баба си, дядо си по линия на жена му и 23 души от неговия род и по линия на жена му във временна заетост. Паралелно с това селото, преди всичко, се храни с това и присъствам на събрание, на което чичото на въпросния човек ми казва: „Госпожо Янкова, (проумейте - стигнал е до този извод един обикновен, възрастен, мъдър, родопски старец), променете Закона за референдумите и допитването до населението, в това число и Изборния кодекс, така че ние да не се караме, да си направим едно събрание и да си изберем кмета“. Виждате, че малките общности, които трябва в криза да бъдат консолидирани, с управленски актове се разделят. Ето тук също ще бъде необходимо да се намерят възможности за решение. И не на последно място – остро протестирам срещу декларациите и протестите, в които ние само декларативно казваме, че има мъртви души в избирателните списъци. В Народното събрание да създадем анкетна комисия и всички служби на ЕСГРАОН да ни информират защо не работят. Това дотук е само демагогия и оправдаване, прехвърляне на топката в друга посока. Това исках да споделя като предложения и като ясен мотив, че: да, необходима е една промяна, но да видим цялата палитра на настроенията в обществото, и ние като народни представители да намерим необходимата регулация. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, по принцип аз съм практик по провеждането на избори. Винаги съм се съобразявал с всички правила през последните години, които са приети от предишните народни събрания по време, когато провеждаме избори. След всички избори установяваме грешките, които са записани като правила в съответния Изборен кодекс. И никога не намираме време през тези четири години да седнем, да обсъдим кой и по какъв начин, кой е основният виновник, причината, поради която сме приели и сме установили такива правила, впоследствие от които самите ние не сме доволни. За последните четири години имаме пред нас една политическа сила, която приемаше Изборния кодекс, имахме много жестоки пререкания, дори тези, които са били в предишния Парламент знаеха, че напуснахме Народното събрание с ясната цел да подготвим един Изборен кодекс, който да осигури няколко принципа, да ни създаде основните правила, въз основа на които днес в това Народно събрание трябваше да има избрани народни представители честно, честни избори и впоследствие това Народно събрание днес трябваше да работи по всички онези правила, които бяха приети в предишния Изборен кодекс. Няма да мога да кажа добри думи и за онези избирателни закони, които ние приехме от предишното, по-предишното Народно събрание. Тогава ние бяхме на власт, приехме закон, с който създадохме такава обстановка, такава ситуация, че онези мажоритарни народни представители, които трябваше да бъдат избрани, изведнъж, господин Анастасов, се оказаха, че точно минахме на онзи принцип, за който Вие казахте – коя година от демократичните избори са определили 100 народни представители да минат в тази политическа сила, която да има най-много гласове и се оказа, че ГЕРБ дойдоха на власт точно с тези мажоритарни гласове, защото ГЕРБ тогава щяха да имат 90 народни представители, а Изборният им кодекс им даде още 26 мажоритарни. И това трябваше да ни бъде като урок, че когато подготвяш закон с цел да спечелиш избори, винаги бумерангът се връща обратно към нас. Но няма как да не отбележим и това, което направи тогава ГЕРБ. Онези фалшификации, които бяха направени по време на онези избори, като че ли се знае от всички, но в последствие пак останаха записани в новия Избирателен кодекс. Още тогава се носеше слуха и по-голямата част от нас знаеха, че се купуват цели секции. Още тогава се знаеше, че чрез ЕСГРАОН, че чрез определени големи общини определена политическа сила вървеше с 10% напред. Още тогава обществеността усети, че има фалшификация на предишните избори. А за сегашните избори, за онази система, която беше ни създал най-големият математик, който се представя постоянно в България и говори, че ни е създал система, каза, че чрез тази система няма да даде възможност на определени политически сили да дойдат на власт. Ето, виждате в момента, че това е факт. Ние оставихме Централната избирателна комисия в ръцете на една политическа сила, която правеше фалшификации. Освен Централната избирателна комисия оставихме в ръцете на онези хора, които щяха да направят изборната система, преброяването. Доколкото имам информация, може и да не съм прав – на разведения съпруг на председателката на Централната избирателна комисия. Уважаеми колеги, аз приветствам всичко онова, което се случва днес – че започваме от този момент да разглеждаме внесените законопроекти и предложеното от господин Местан и група народни представители Решение за създаване на Временна комисия за подготовка на Изборен кодекс – затова, защото ще имаме време от тук нататък, ако ни оставят все пак отвън хората, да обсъдим този път и поне да решим няколко неща. Първото нещо, което изискват хората, а и всички народни представители, е да осигурим демократични принципи и правила в този Изборен кодекс, така че на всички хора да дадем равни възможности да отидат до урните. Това е първото и основно нещо. Второто, което трябва да създадем на хората, е да им създадем онова чувство, че отивайки до урните, техният глас не се подменя – нито чрез купуване на секциите, нито чрез купуване на гласове, нито чрез всякакви машинации. Следващото нещо, което трябва да направим, уважаеми колеги – не може след всички избори, отчитайки и отваряйки всички бюлетини да прочетем, че около 100-150 хиляди бюлетини са невалидни. Ние изтриваме собствения си труд, труда на всяка политическа сила и на всеки кандидат, който е намерил начин да стигне до всеки избирател, да отиде до урните и в същия момент да се отчете, че гласът му не е валиден. Борбата е, когато всички политически сили се опитват да затруднят избирателя на Движението за права и свободи да не може да даде съответния си глас точно и ясно. Виждате, че тези невалидни бюлетини не се отнасят само за Движението за права и свободи. Това се отнася до всеки български гражданин, на който сме създали затруднението да не може да зачертае „Х”, да му създаваме възможност с бюлетина от два метра и нещо, когато човекът трепери и не може да намери точното място да отбележи, а сме го накарали да отиде до урната. Ако ние, уважаеми колеги, не обучим всички екипи и не създадем екипи, които ще водят изборния ден точно, ясно и съзнателно, а за председатели назначаваме само хора от определени политически сили, от които очакваме по една или друга причина да дадат възможност на определена политическа сила да спечели изборите в съответната секция, първо няма да сме честни пред себе си и след това – пред избирателите. Дано този път всички тези неща осъзнаем още отначало, да направим такъв Изборен кодекс, където да създадем самочувствие на хората с радост да отидат до урните, а не със страх. Не можем да създаваме пред секционните комисии групи и групички, съмнителни, яки, с черни фланелки, с яки вратове, или пък да поставим до съответната секционна комисия полицейската кола, но колкото се може по-близо до входа, за да създадем онази атмосфера, от която избирателите да не могат спокойно да отидат до урната и да гласуват. Аз не искам да давам примери, но на предишните избори имаше случаи, когато членове на секциите стояха в секциите с кобурите на пистолетите си. Забележете, ние не сме отбелязали в Изборния закон, че не може да се стои с кобура, а сме записали само, че не може да се внася оръжие. От всички тези тънкости, уважаеми колеги, от които смятаме, че всеки един от нас може да се възползва и да изкара от това някой глас повече, би трябвало да се откажем. Веднъж завинаги трябва да кажем на господин Борисов, че всяко движение напред-назад, влизане-излизане не е толкова приятно. (Оживление.) Той обеща, че ще са тук, когато разглеждаме изборните закони. Господин председател, трябваше да направим онова, което е необходимо, за да дойдат ГЕРБ днес тук, да чуят всички онези безобразия, които направиха, за да докарат днес това Народно събрание в това състояние. Много е лесно да не си в залата, за да не чуеш онези неща, от които няма да ти е приятно. Но българското общество ни изпраща днес тук, в тази зала, за да си кажем днес кривиците, и разбира се, всеки да вземе пример и да тръгне да се поправя! Много е лесно и ние да изкараме на площадите седем осем десет-петнадесет, а може би и повече хиляди хора, но не го правим, защото сме отговорни. Не го правим, защото не идваме от силови структури. Не го правим, защото не смятаме, че тази държава ни е бащиния, не го правим, защото сме отговорни и пред онези, които днес са на площадите. Уважаеми колеги, ако с този кодекс и тази временна комисия не създадем чувство в обществото, че политическите партии и всеки народен представител си е взел съответната поука, че ще работи за авторитета на Народното събрание, за издигане авторитета на институциите, за издигане на собствения си авторитет, няма да намерим място, може би не толкова дълго – след няколко седмици, в това Народно събрание. Но това не означава, че трябва да се откажем от стремежа си да бъдем полезни на онези, които без да се срамуват, са гласували за нас. Аз не се срамувам и не искам онези, които са гласували за мен, да се срамуват. По стечение на обстоятелствата съм правил избори в шест области и съм убеден, че тези хора, които са гласували за мен и за Вас, не бива да се чувстват виновни за нашите действия. Апелирам да приемем правила, с които да осигурим демократични принципи, да осигурим самочувствие на избирателя, да въведем техники, технологии и принципи за гласуване, без да създадем трудност, а да улесним избирателя да отиде и да гласува. Той вече знае кого да избере. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата, за да направя конкретно предложение. В духа на всички изказали се досега, а именно в представения Проект за решение за създаване на Временна комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс – тук е написан Изборен кодекс, тъй като всички изказали се досега потвърдиха идеята, всеобща е идеята на присъстващите в залата да се изработи нов Изборен кодекс, от тази гледна точка ми е конкретното ми предложение. Ако ми позволите да кажа и аз няколко думи за духа на евентуалния Изборен кодекс, който би следвало да изработим. Според мен трябва да изработим Изборен кодекс, където всеки български гражданин, който иска да упражни конституционното си право да гласува, да избира или да бъде избиран, да бъде максимално улеснен да може да упражни правото си на глас и неговият глас да бъде гарантиран. Да бъде гарантирано, че ще бъде правилно отчетен поради простата причина, че в течение на времето с всеки следващ избор се правеха всевъзможни опити на ограничение в различните закони и в различните правила, включително и в начините на гласуване – от една страна, ограничаване на българските граждани да могат да упражнят правото си на глас, а от друга страна – да затруднят начина на гласуване. Още повече, вместо да създадем такъв ред, че правилно да отчитаме волята на българския гражданин, волята на избирателя, се създаваха начини, по които изкуствено да се създават допълнително недействителни гласове, което видяхме и на последните избори. Именно от тази гледна точка трябва да създадем ред за българските граждани, излезли да упражнят конституционното си право на глас – вотът на избирателя да бъде отчетен правилно. Второто, което бих искал да кажа е, че дори и на последните избори имаше широка мисия от наблюдатели, но предишното Народно събрание не се опита да се вслуша в максимална степен в препоръките на наблюдателите от ОССЕ, за да може да се отвори и да се демократизира още повече предишният Изборен кодекс, поради което ние в момента говорим за създаването на нов Изборен кодекс. Другото, което бих искал да кажа, е във връзка с методиките за разпределение на мандатите. Виждаме, че този момент не се разглежда в различните изборни закони в максимална степен, а се дава преимущество и свобода на Централната избирателна комисия да прави методики. Обикновено, когато методиката се прави от Централната избирателна комисия, където мнозинството от членовете са пропорционално представени на Народното събрание, всеки път Централната избирателна комисия се опитва да прави нови и нови методики и да се чуди още какво да избира, като понякога в тези методики влага конкретни теми, както видяхме на последните избори. В крайна сметка обаче на база методиката като резултат се получават такива мандати, че трудно може да бъде обяснено на избирателите и на гражданите как точно се получиха тези мандати. Наистина няма идеални методики, но има достатъчно практика в световен мащаб, а и в България, че мандатите, които биха имали нужда от обяснения, да бъдат минимизирани. От тази гледна точка може би в бъдещия Изборен кодекс да бъдат рамкирани ако не методиката, то насоките за методиката, за да няма своеволия в бъдещата Централна избирателна комисия, която ще приеме методиките. Не на последно място, в тази методика трябва да намери достатъчно място това, което имаме като практика от последните два избора – президентските и от последните парламентарни избори. Не е редно органите, които са длъжни да охраняват изборите и изборния вот, от една страна, да са част от предизборната кампания, вместо участниците в изборите, от друга страна – виждаме по медиите, оригинални изборни книжа да са по контейнерите за боклуци и да се чудим на база на кои изборни книжа се отчетени изборите. Тези неща трябва да намерят мястото си евентуално в следващия Изборен кодекс. Тъй като тук на няколко пъти се заговори за получилата широка популярност терминология машинно гласуване, ние имаме своя опит, базиран на опита в Европейския съюз, а и не само в Европейския съюз на база различни гласувания с машини. През 2009 г. на изборите за народни представители законът предвиждаше да се направи експеримент, който успяхме да направим в България. Този експеримент даде положителен резултат. Там е описана самата методика. Можем да се ползваме и от своя си опит – да ползваме и тези методики, за да създадем допълнителна гаранция, че вотът на избирателя, излязъл да гласува, ще бъде отчетен, а не да се чудят различните комисии единствено и само на база субективни фактори как максимално да направят недействителни бюлетини и да има недействителни гласове след изборите. По този начин избирателят, който е стигнал до секционната комисия и е упражнил правото си на глас, поне ще бъде сигурен, че гласът му ще бъде отчетен. Благодаря Ви за вниманието и приветствам идеята да се изработи нов Изборен кодекс. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на Временната комисия за изработване на нов изборен кодекс народните представители Христо Бисеров, Четин Казак и Мустафа Карадайъ. Благодаря.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! От страна на Коалиция за България предлагаме за членове на комисията Мариана Тотева, Мая Манолова и Филип Попов, като за председател предложението ни е за госпожа Мая Манолова.

Господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за прегласуване, нещо пултът ми отказа.

Правя предложение за процедура: госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да бъде допусната в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, след вчерашното заседание, внесохме рано сутринта докладите и становището по тази точка, което е следното: „СТАНОВИЩЕ относно Проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, № 354-02-21, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 18 юни 2013 г. На заседание, проведено на 19 юни 2013 г., Комисията по енергетика обсъди Проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, № 354-02-21, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 18 юни 2013 г. На заседанието присъстваха Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Анжела Тонева – председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, Еленко Божков, Михаил Димитров, Димитър Димитров и Илиян Илиев – членове на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, Екатерина Истаткова, Лиляна Младенова, Ирина Георгиева, Елисавета Рашкова и Ивайло Александров – експерти към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, Иван Хиновски и Христо Казанджиев – експерти в областта на енергетиката, същевременно председател и зам.-председател на Българския енергиен форум, и Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ. От името на вносителите Проектът за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката беше представен за разглеждане и гласуване от народния представител Явор Куюмджиев. В резултат на проведените разисквания, Комисията по енергетика проведе гласуване и прие Проекта за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката с 6 гласа „за”, 4 „против” и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Настоящият Проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката е особено важен, защото трябва да изкажем пълната си подкрепа на мерките на правителството, за да може да се постигнат стабилни и поносими цени на електроенергията за българските граждани и българските фирми. Няма да чета самия Проект за решение, всички го имате. По-скоро искам да се спра на темата: какво значи ребалансиране и стабилизиране на енергетиката? Мисля, че трябва да приключим веднъж завинаги, предлагам това да стане в следващите няколко дни, с темата за наследството, но преди да приключим трябва да кажем какво точно е състоянието на българската енергетика и защо се стигна почти до нейния колапс. След като направим това уточнение, може би трябва да спрем да говорим кой е виновен, за какво е виновен и да се съсредоточим върху мерките, които трябва да приемем заедно с правителството, за да може наистина енергетиката да се изправи на крака и да стане отново един от водещите отрасли на страната. Затова този Проект за решение се нарича – за подкрепа на мерките за ребалансиране, защото системата, уважаеми колеги, е в много тежко състояние. Какво означава дебалансирана система? Означава система, в която възможностите за производство на електричество са няколко пъти по-големи от потреблението. Много неправилно се налага в общественото пространство, и от преждеуправляващите, термина „свръхпроизводство”. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че свръхпроизводство на електроенергия не съществува, като физически термин е невъзможно. В момента реалността в България е, че потреблението е паднало до невиждани от средата на петдесетте години на миналия век нива – имаме разбита икономика, имаме спаднало потребление на бита и на домакинствата, което води до същността на това дебалансиране. От друга страна, имаме много, бих казал, изродена система на производство на електроенергия. Съществуват два основни фактора, които пречат на развитието на българската енергетика. Единият е дългосрочните договори за изкупуване от така наречените „американски тецове”, които са на завишени цени, с фиксирани цени на входните суровини – разбирайте въглищата, и гарантирани печалби на така наречените „инвеститори”. Другият основен проблем в тази посока е неимоверното количество възобновяеми енергийни източници, главно фотоволтаични централи, които допълнително утежняват задължителното изкупуване на електроенергия, тъй като всички те са такива. В един момент се получава, че от около четири хиляди мегавата общо потребление в страната, в добрия случай, ние имаме три хиляди или над три хиляди мегавата, които са със задължително изкупуване на електроенергията. В един такъв прекрасен слънчев ден, като днешния, се налага поради тези правила, които дебалансират системата, атомната централа в Козлодуй да работи на занижени мощности, ТЕЦ „Марица Изток 2”, който доставя втората най-евтина енергия в страната, да работи на занижени мощности и се изкупуват така наречените „американски централи” и фотоволтаици. По този начин в страната и в енергийната система се формират загуби от около 100 млн. лв. годишно. Ако не направим нещо много бързо, за да се ребалансира тази система, загубите биха могли да достигнат милиарди левове в близките години. Като допълнение на цялата тази картинка на хаос, бившите управляващи, в отчаяния си опит да решат някои от проблемите, по-скоро забъркаха допълнителна каша – въведоха три нови такси, които на практика изведоха хората на улицата преди няколко месеца. Това са таксите за зелена енергия, таксите за невъзстановяеми разходи и таксите за така наречено „комбинирано високоефективно производство”. Ще си позволя, без, разбира се, да искам да Ви изнасям лекция, да Ви разкажа за какво са тези добавки. Такса „зелена енергия” – всеки от нас плаща това огромно количество възобновяеми източници, което на практика е ненужно. Таксата „невъзстановяеми разходи” се събира от всеки български гражданин, за да плаща на американските ТЕЦ-ове. Таксата „високоефективно комбинирано производство” се събира отново от всеки гражданин в страната, за да плаща разходите на топлофикациите в градовете, в които ги има. Всичко това доведе до още един абсурд и парадокс, тъй като тези такси бяха въведени освен в сметките на гражданите, бяха въведени и в така наречената такса „пренос – високо напрежение”, която всеки заплаща, за да се пренася ток по мрежата на страната. И се случи един наистина абсурден вариант. Българската електроенергия стана непродаваема, защото заради тези добавки транспортът от трансформаторите на електростанцията до границата на България стана 36 лв. На фона на цената, която е в нашите електроцентрали, въпреки наличието на пазар в съседните страни, и то на цени, които са може би два пъти по-високи, отколкото вътрешните в страната, България спря да изнася електричество. За първи път през последните 40 години се случи нещо подобно. Никога нашата страна не е била транзитна страна за чужд ток, който да се продава при нашите съседи. Загубихме пазарите си, загубихме много пари. По оценките на министъра, които вчера бяха изказани от тази трибуна, става въпрос за милиард и половина лева само за една година. По този начин наистина стигнахме до днешния ден, в който българската енергетика е заплашена от разпад. Българските граждани не могат да понасят вече цените на електричеството и начина, по който те се формират. Затова Ви предлагам да подкрепим решението, с което да изкажем нашата пълна морална, практическа, ако щете и психологическа, подкрепа на правителството, за да може заедно да изработим нови правила за определяне на цените, нови начини за изкупуване на електроенергията, нова система за балансиране, тоест от кого, колко и в кой момент да се купува. Така че, първо, да бъде защитен интересът на гражданите и на българския бизнес, второ, да бъдат защитени и националните интереси, без да се взимат предвид толкова много чужди интереси или интереси, ако щете, на големи инвеститори в енергетиката и да направим така, че наистина да свършим нещо за хората, които са ни изпратили тук. С това още веднъж искам да Ви призова да подкрепим това решение и на финала да подчертая, че начинът, по който започна това Народно събрание, според мен е много показателен за желанието ни да свършим нещо за българските граждани. Още в първия ден дебатирахме по темата „Енергетика”, успяхме да измъкнем от бившите управляващи признание за техните големи провали в тази сфера. В днешния ден вече имаме внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и на Закона за енергията от възобновяеми източници, с които ще постигнем основата на точно това ребалансиране. В сътрудничество с правителството бяха изработени тези два законопроекта, които, надявам се, госпожо председател, утре ще бъдат в дневния ред на първо четене в пленарната зала. Моят призив е, освен да ги подкрепим формално с този акт, да напрегнем сили така, че до края на следващата седмица тези промени да бъдат факт, да можем наистина да успокоим голяма част от българските граждани и да си свършим работата. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми народни представители! „Проект! РЕШЕНИЕ за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от Закона за енергетиката и изхождайки от принципа за защита на интересите на потребителите, РЕШИ: 1. Подкрепя предложените от министъра на икономиката и енергетиката мерки за намаляване на цената на електрическата енергия за потребителите и стабилизиране и ребалансиране на сектор „Енергетика”. 2. Подкрепя усилията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за определяне на нови, по-ниски цени на електрическата енергия за следващия ценови период. 3. Гарантира своевременни промени в законодателството за въвеждане на новите политики в сектор „Енергетика” от 1 юли 2013 г.”

Да кажа няколко думи и аз.

Благодаря Ви, госпожо председател. Дано днес да не сме прекалили с излизането си на трибуната, но все пак ще се опитам да кажа няколко думи в подкрепа на това решение, което преди няколко дни ни беше представено от господин Куюмджиев, когато със съгласието и на Парламентарната група на Движението за права и свободи положихме подписа си с ясната цел, че решението трябва да влезе и да бъде разгледано в Народното събрание. Имаше и още няколко предварителни действия, които се случиха, особено приемането на неотложните мерки, предложени от премиера, и впоследствие приемането от Енергийната комисия вчера и на двата законопроекта, което като че ли остави малко на по-заден план това решение, което днес ще приемем. Но да вървим по реда си. Уважаеми колеги, решението наистина е само в подкрепа на предложените от министъра на икономиката и енергетиката мерки за намаляване, първо, на цената на електрическата енергия и, второ, в подкрепа на ДКЕВР, за да може да определи нови, по-ниски засега цени на електрическата енергия за следващия ценови период. С това решение ще можем да подкрепим, да гарантираме и Народното събрание още утре да приеме двата законопроекта, внесени от Министерството на икономиката и енергетиката, които също са в тази насока. Уважаеми колеги, под предлог, че цените на електроенергията или на енергията, която ползват, са толкова високи, че няма как да си посрещнат нуждите, изкараха хората на протестите, които бяха на „Орлов мост” по време на предишното Народно събрание. Наистина в Европейския съюз има един израз, че когато едно семейство плаща повече от 10% от приходите си за енергия, то се води енергийно бедно семейство. В България процентът на хората, които са енергийно бедни, е голям. Затова освен че хората бяха енергийно бедни, освен че управлението на енергийната система, на енергийния отрасъл при предишното управление беше непрозрачно и неефективно, бяха накачени много Калинки. Това непрозрачно и непрофесионално управление на енергийната система доведе до нейния срив. Днес вече можем да говорим за срив, защото по някои данни 80% от произведената електрическа енергия в България през последните пет месеца се използва от бита и 20% – от икономиката. Уважаеми колеги, наша задача е да създадем баланс в енергийната ни система чрез ограничаване възможностите за производство от всички мощности, които днес повишават цената на електроенергията. Това обаче ще се случи, ако успеем да създадем такива закони и да дадем такива лостове в ръцете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, че да могат да отчетат реално разходите, които вършат самите енергийни предприятия. Същевременно трябва да сме наясно, че когато в една енергийна система цените се определят според най-ниските възможни приходи, които се отделят за инвестиции в енергетиката, тя рано или късно ще стигне до невъзможност да работи. Въпреки всичко обаче, въпреки производствата от възобновяеми енергийни източници, които беше допуснато през последните три години да бъдат построени и пуснати в експлоатация, без да се вземе предвид индикативната цел, която България трябваше да постигне по изискванията на европейските директиви, без да се вземе предвид, че през този период от време в България трябваше да бъдат закрити определени мощности, поради това че бълват вредни емисии, без да се вземе предвид, че през последните години в България бяха закрити сериозни икономически реални мощности, се оказа, че изведнъж у нас има много повече построени мощности, отколкото са необходими за консумация в страната. Въпреки всичко, поемайки ангажимент пред обществото да създадем ситуация, че то няма да плати на производителите, на преносната система и на доставчиците онези разходи, които не са ясни, днес аз заставам пред Вас и казвам, че има възможност да направим промени в Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници, чрез които да намалим не печалбата на енергийните предприятия, а да ги накараме да правят по-малко разходи, да свият така наречените „непредвидими разходи”, да свият загубите си, загубите по мрежата, да свият всички разходи, които влизат в цената на електроенергията. Смятам, че със законопроектите, които ще приемем утре, постигаме определен баланс. Може би производителите ще го посрещнат с негодувание, че ще бъдат ограничени за определен период от време, за да не нарушат баланса на енергийната система, а хората трябва да са доволни, защото ще получат съответната енергия на по-ниска цена. Уважаеми колеги, таксите за зелена енергия, така наречената „кафява енергия“, когенерациите и другите такси ще бъдат премахнати от системния оператор от преносната мрежа, за да можем до края на следващия месец да създадем възможност за възстановяване на износа на България. Това ще даде възможност на нашата страна да има допълнителни приходи. Можем да говорим още много за енергетиката, но влизайки в сферата, в темата на решението, което днес Ви предлагаме, ще се опитам да се огранича и да приключа своето изказване с това, което вече казах. Призовавам Ви утре сутринта в 9,00 ч., когато двата законопроекта ще трябва да бъдат разгледани, да бъдете в залата. Убеден съм, че ще се наложи някои колеги да не натискат копчето, за да не увеличим кворума. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, безспорно важността на това предложение е огромна. Протестите, започнали преди няколко месеца, бяха именно за високите цени на тока, свързано с енергетиката и всички проблеми в сектора. Смятам освен че трябва да подкрепим всички тези мерки – това е безспорно, но трябва и да изискаме във възможно най-кратък срок от Министерството на икономиката и енергетиката доклад за състоянието и да се потърси отговорност, ако има нужда от такава, създаване и на анкетна комисия, ако има нужда и от такава, когато се види докладът на Министерството на икономиката и енергетиката, защото това безумие и безобразие, до което се стигна в тази област, не може да остане просто хей така. В крайна сметка, има виновни, за да бъде в такъв колапс изключително важният сектор на икономиката, какъвто е енергетиката. Не може в Народното събрание просто да подминем този въпрос! Затова моето предложение е да се изиска такъв доклад от Министерството на икономиката и енергетиката, след което да се види има ли нужда от създаване на анкетна комисия в Народното събрание и този толкова важен въпрос за хората и за икономиката на държавата да бъде изчистен докрай. Благодаря.

„Министъра на икономиката и енергетиката“.

Точно така, да!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам по-скоро редакционно предложение. След последната дума в предложението на господин Гуцанов да добавим „и анализ на нанесените щети“.

Напълно приемам това, но ако има такива.

Ако има такива.

Да бъде изрично записано „анализ на щетите“.

Не.

Уважаема госпожо председател, колеги! Сигурно предлаганите и предвижданите мерки в законите ще разлаят някои кучета, ще предизвикат негативни реакции. Разбира се, така, както сте ги предвидили, те са недостатъчни, няма да ги стреснат кой знае колко. Всичко, което виждам, че готвите Вие, управляващите от БСП и ДПС, общо взето е в сферата на останалото държавно. Хората много добре усетиха на зимните протести големия проблем в България: не само да се прелива от едно държавно в друго, да се ограничават някои злоупотреби или да се правят преструктурирания. Големият проблем в България – и пак повтарям, хората с верния си инстинкт чудесно го разбраха – са смучещите чужди гости. Това е най-големият проблем и той не се решава с предлаганите от Вас поправки. Виждам, че някои от Вас се съгласяват с мен. И не може да не бъде така, защото в далечната 2004 г. по времето на Сакскобургготски знаете, няма да Ви припомням в подробности как се настаниха въпросите чужди гости на гарантирания, нелиберализиран монополен пазар, за да извличат сигурна и безбожно голяма печалба, тогава по норматив 18%, после понамалена, но тя не е реалната, тя е много по-голяма от тази, която им се предвижда и им се дава възможност по закон. Така че това са полумерки и те няма да бъдат истинските, няма да бъдат това, което трябва да се направи, ако не бъде направено нещо радикално по отношение на електроразпределителните дружества. По наши изчисления България в тези три чужди държави: Германия – „Енергопро”, Австрия – общинското Виенско дружество, и ЧЕЗ – пак държавна фирма, изтичат между 400 и 500 милиона на година. Това е големият резерв, който може да доведе до стабилизиране на цените, поне да не се вдигат, но това е резервът и за намаляването на цените на по-ниски нива. Затова ние в миналото Народно събрание внесохме едно проекторешение, с което задължавахме правителството да предприеме всички необходими и законни, конституционни мерки, защото има начин това да се направи за вземането на лиценза на електроразпределителните дружества и да се върви към тяхното одържавяване. Ако някой се плаши от тази дума, да го кажем: връщането в активите на държавата. Връщането в активите на държавата на нещо, което криминално й беше отнето. Не може нещо криминално, по престъпен начин отнето, да не бъде върнато на собственика, тоест на суверена, на българския народ, на българската държава. Няма какво да се залъгваме и да си затваряме очите. Тези три дружества са едни от свещените крави. Страх ги е управляващите, явно и Вас Ви е страх да посегнете на тях. По този начин ще бъде въздадена единствено справедливост, това е единственият начин да бъде направено нещо радикално. Не се плашете от последствия. Такива за държавата няма да има. Толкова са много техните нарушения, че нещата, отивайки в един съд, аз не виждам как може да не излезнат с положително решение и с положителен резултат за обществото. Когато договорите се нарушават, когато лицензии се пренебрегнат, дълг на обществото, на управляващите е да направят всичко възможно да санкционират тези нарушения. Това го направи една държава като Албания и тя явно имаше по-големия кураж да го стори, разбира се, след голям вой от страна на съответното електроразпределително дружество, което оперира и в България. Това го направи една Унгария. Ние сме по-страхливи ли, по-богати ли сме та пренебрежително да махнем с ръка на тези пари, които изтичат? В миналото управление беше направено в тази връзка същото нещо – абсолютно престъпно, което тогава мина мимоходом, беше станало около Рождественските празници преди две години тихо по терлички, почти никой не се усети – бяха продадени миноритарните пакети на тези електроразпределителни дружества. Тогава ни се изприщиха езиците да говорим, да заклинаме и да молим, да настояваме за проверки, за ревизии как е станало това, каква корупция има там. Само можем да предполагаме. Пак говоря за тези под 33%. Питайте бившите министри за енергетиката, по-предишния, особено Трайчо Трайков. Тези, които са тук, мисля че си спомнят по какъв криминален начин беше направено това. Без тази мярка управляващите от БСП и ДПС, нещата ще бъдат палиативни, ще си играем на дребно, няма да възстановим и държавното начало в една сфера, която е основен елемент в националната сигурност на България. Защото това е елемент от националната сигурност в България. Така че Ви призовавам по отношение на мерките да включите и тази – да се реши най-после проблемът, който е вече повече от десетилетен, с електроразпределителни дружества. Ако това не стане, хората пак ще бъдат на улицата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам, че до голяма степен имаме съвпадение в посока подкрепа на решението, което се предлага от Министерския съвет. Разбира се с уточненията, които бяха направени от господин Шопов. Защо казвам, че имаме съвпадания? Защото ние от Коалиция за България ще подкрепим това решение. И ще го подкрепим не защото то е направено от Министерския съвет, който подкрепяме ние като политическа сила. Не затова, че зад решението стоят подписите на народните представители от Коалиция за България. Ние ще подкрепим това решение с ясното съзнание, че мерки в сферата на енергетиката са необходими. Те са задължителни и трябва да бъдат направени изключително бързо, за да дадем възможност на енергийния регулатор от 1 юли да вземе решение за промяна на цените на тока. Ние ще подкрепим това решение, защото то е изцяло в подкрепа на нашата предизборна кампания и обещанията, които ние направихме в периода преди изборите за запазване цената на тока. Нищо повече, Вие си спомняте, че само няколко месеца, може би месец преди кампанията на нас ни беше обявено, че се иска увеличение на цената на тока с 40% – нещо, което според мен българските граждани по никакъв начин не могат да си позволят. Вярно е, че в момента протестите, които вървят пред Народното събрание, се казва, че не са за тока. Но ние много добре си спомняме, че тези протести стартираха през месец февруари именно поради невъзможността на българските граждани да си плащат сметките Наясно сме и с това, че цената тока е единият проблем, че по-големият въпрос са ниските доходи, но решаването на този въпрос с ниските доходи може да бъде в по-дългосрочен период от време. Затова първата стъпка трябва да бъде в посока намаляването цената на тока. И то не с това, което се правеше в предходни периоди – обявява се висок процент на увеличение и след дълги дебати се стига до едно по-малко увеличение, което някак си хората трябва да приемат за нормално. Мерките, които се предлагат, показват, че е възможно да се стигне до намаление на цената с 5%, което по същество значи, че ако вземем цената, която ни предлагаха да се увеличи с 40, и намалението от 5%, може да се окаже, че можем да намалим цената с евентуалните 45% – прогнозната цена, която можеше да се постигне за българските граждани. Няма да влизам в детайлите на самите законопроекти – утре ще ги гледаме двата, но за мен е изключително важно да направим тези стъпки, да подкрепим това решение и да покажем волята на Народното събрание да се съобразява с възможностите на българските граждани, с това какви са условията на живот в България. Да постигнем някакво смислено действие в енергетиката, което да доведе, от една страна, до намаляване на цените, същевременно до повишаване на износа, който поради действия в енергетиката беше смазан. В края на краищата да постигнем реално ребалансиране на системата. Няма да Ви отегчавам повече. Убеден съм, че няма да има народни представители, които да не подкрепят това решение, тъй като смятам, че то е в правилната посока. Благодаря Ви.