ПЛАМЕН ЦЕКОВ3263 думи
Благодаря, господин председател. Не смятам, че трябва да се защитавам. Аз изнасям фактите такива, каквито са. Ако те бъдат защита – да.
По отношение на регулативните стандарти, въведени са през 2006 г. от сегашния експерт на Лекарския съюз, тогавашен шеф на Националната здравноосигурителна каса, Димитър Петров, поддържани, подкрепяни в следващите 2007, 2008 и 2009 години по този механизъм. Наследих този механизъм и през годините, понеже е доказал относителна справедливост по отношение на гласуваните средства по параграф „Специализирана извънболнична медицинска помощ” и потреблението на населението на тази помощ, аз също го подкрепям. Нещо повече, осигурихме в началото на тази година в стартовия бюджет за СИМП близо 7 милиона повече спрямо миналата година. Ако видите отчета за изпълнението към 31 май, сравнен с миналата година, ние сме дали приблизително 2 милиона повече, цитирам по памет: „Четиридесет и четири милиона лева тази година за първото тримесечие срещу 41 милиона и нещо за първото тримесечие миналата година.” Тоест за мен тезата, че сме ограничили достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ, е несъстоятелна.
Да, наистина ако трябва да премахнем тотално ограничението, тоест да имаме широко отворена врата, трябва да премахнем и ограничението в бюджета. Ако сега за СИМП имаме 178 млн. лв. годишно, трябва да ги направим 300 или 400 – не знам, никой не знае колко може да достигне сумата.
По отношение на онколекарствата, много сериозен въпрос. Притеснява ме преекспонирането на темата в посока, която може да стресира онкоболните в България и допълнително да утежни и без това най-вероятно тяхното недобро физическо, а може би и психическо състояние.
Защо сме заложили 90 млн. лв. миналата година? Бюджетната процедура стартира в средата на годината, тоест в този период. Тя се прави на база изпълнение за първото полугодие, прогнозираме евентуално годишния размер на бюджета и го залагаме такъв за следващата година. Миналата година на полугодието Националната здравноосигурителна каса беше изразходвала 45 млн. лв. за онколекарства, умножени по две, това прави 90 млн. лв. Това заложихме и ние в бюджета. Разбира се, през второто полугодие започна постепенно нарастване на консумацията на онколекарства и от 7, 8 милиона средномесечно отидохме към 10, 11 милиона. Резонно, предвид обстоятелството, че преминавайки към НЗОК на тази дейност, отпаднаха всякакви ограничения, тоест всеки български гражданин трябваше и получаваше необходимата болнична помощ и за онколечение.
Знаехме още миналата година, че няма да издържим с 90 млн. лв., това вече ни беше ясно в месец ноември. (Шум и реплики.) Но пък в нито един от случаите, когато сме анализирали и дебатирали ситуацията, не сме си поставяли пред нас задача, че трябва да ограничим потреблението. За нас беше важно да намерим ресурс, така че българските граждани да не се чувстват застрашени. Знаехме откъде можем да го вземем. Очаквахме преизпълнение, преразход по този параграф и още след първото тримесечие алармирах Надзорния съвет и му предоставих информация по отношение изпълнение на бюджета. Тогава отчетохме, че от 11 милиона средномесечно имаме ръст с около 3 милиона средно месечно, което на годишна база означаваше, че може би ще има около 36 милиона преразход. (Шум и реплики.) Започнаха проверки в онкоцентровете, за да видим на какво се дължи този преразход. Констатациите от тези проверки бяха, че зад цифрите стоят пациенти, които са получили съответното лечение.
Няма да продължавам да обяснявам надълго и нашироко какво сме предприели и по отношение на онколекарствата. Ще се спра само на момента, в който при поредния дебат с представители от онкологичните центрове – национални консултанти по онколечение, и в Надзорния съвет, в резултат на дебата и предоставена от нас информация, че имаме около 10 топ медикамента, които генерират изключително висок разход за нашия бюджет, трябва да се търси евентуално помощ от държавата с формиране на отделен фонд, който да поеме само тази прицелна терапия, но не и да връщаме механизма обратно в Министерството на здравеопазването, защото си даваме сметка, че това ще е отстъпление спрямо здравето на българските граждани.
Към настоящия момент защитавам тезата, че бюджетът на Касата е балансиран и стабилен.
Очаквах, че в дебата днес ще има и представител на Министерството на финансите, защото това е институцията, която ни мониторира и която е напълно наясно с движението по нашите сметки, с нашите разходни пера и разходни тавани.
През месец май проведохме среща с Министерството на финансите, на която обсъдихме състоянието на бюджета, евентуалния преразход в болничната помощ – на какво се дължи и възможните механизми това да бъде компенсирано, и дали бюджетът може да издържи. Отчете се, че спрямо изпълнението на предходни години, ние се движим с около 2% по-долу в преразход, отколкото в останалите години. Има достатъчно пари по различните бюджетни параграфи и не се наложи да пипаме големия резерв на Касата в средата на годината, както първоначално го бяхме предвидили и заложили. Тоест към настоящия момент бюджетът от 269 млн. лв. е непокътнат и стои.
Нови дейности. Някой каза, че е трябвало да се противопоставя на преминаването на новите дейности в Касата. И сега съм на мнение, и тогава бях на мнение, че всичко що се касае до лечението на българските граждани, веднъж завинаги трябва да премине в една институция, да достигне максималните си разходни тавани, за да можем да правим по-прецизни прогнози и да отговорим на очакванията на българския народ за адекватно и достатъчно лечение.
Не е вярно, че имаме провал с Програмата „Инвитро”! Не е вярно! Повтарям пак – не е вярно! Ние сме разплатили толкова, колкото са заявили договорните ни партньори. Ако има финансист, който ми каже, че ние трябва да платим нещо, което не е заявено и фактурирано при нас, моля да ме обори. Не е вярно, че в интензивното лечение ние също не плащаме! Казах Ви: не сме платили само за здравно неосигурените поради вече изтъкнатите аргументи.
Ваксините, които преминаха при нас, вървят по начина, по който са били и миналата година. Мога да успокоя народното представителство, а и човека, който след мен ще заеме поста шеф на Националната здравноосигурителна каса, че до настоящия момент от 35-те милиона лева, предвидени за ваксини, ние не сме изразходвали нито един лев. В държавата имаше значителен запас от ваксини за първото полугодие, още не сме го привършили, а някои ваксини имаме и до края на годината. В момента имаме липса на две ваксини в някои регионални здравни инспекции – пентаксин и тетраксим, мисля, че беше. Имаме сключени договори с доставчици на тези ваксини, преминали по процедурата на голяма обществена поръчка – договорени цени, по-ниски от тези, които бяха в Министерството на здравеопазването. Това са лесно проверими, доказуеми факти, защото има подписани договори и лесно съпоставими цифри. Тоест трите дейности, които ни бяха вменени от Министерството на здравеопазването или от Народното събрание респективно, ние сме ги реализирали както е предвидено по закон, без да доведем до нарушение на тези процеси.
Някой каза за диспансеризацията на психично болните – имало 147 хил. лв. минус, само изплатени. Толкова са отчетени – 147 хил. лв.! Толкова са отчетени! Ако бяха отчели 200 хиляди, щяхме да им платим. Този 1 млн. лева е заложен на база изразходвано в предходната година. Това е информацията, която ми е подало Министерството на здравеопазването.
По изпълнението на бюджета към настоящия момент ние нямаме сериозни притеснения. Имаме очаквания и сме декларирали къде нещата ще бъдат по-различни от това, което сме предполагали. Това са онколекарствата и болнична помощ.
В частта за първичната извънболнична помощ дори имаме неусвояване на средства. Тази година там заделихме повече средства за дейност след разговори с представители на фамилните лекари и с тяхното ръководство, защото те са на мнение, че на фамилните лекари трябва да им се заплаща повече за дейност, отколкото за капитация. Тази година се опитахме постепенно да прекършим тенденцията, която беше през миналите години – да се настоява непременно само за капитация, а да отидем и към реализация на повече средства за дейност, защото това е механизмът, чрез който активно се издирват пациентите и изпълнява ролята на профилактика.
По отношение на цялостната бюджетна рамка. Няма нормативен документ, няма нито едно указание, нито един поднормативен документ – законов или какъвто и да е друг документ, който да регламентира дейността на Касата и аз да не съм спазил. Това го доказаха всички институционални проверки от оторизирани от държавата органи да ни проверяват – три пъти миналата година Сметната палата. Наистина Прокуратурата, когато влязох в Касата, вече работеше по казуса за повишаване цените на медикаментите. Този процес на обследване на причините, довели до повишаване на някои медикаменти, приключи при мен и в резултат на това едно от първите ми действия беше да променим Наредба № 10, в която въведохме регламентацията, че Националната здравноосигурителна каса не може да договаря цени за онколекарства по-високи от тези, които са били договорени в Министерството на здравеопазването в предходната година. Направихме това, но ефектът, който очаквахме да постигнем, не се реализира, защото самият механизъм на договаряне и регистрация на цени в България е извън правомощията на Националната здравноосигурителна каса. Когато една фирма веднъж вече е регистрирала пределната си цена в Комисията по цени и реимбурсация към Министерството на здравеопазването и е спазила всички законови механизми, много трудно е да я накараш доброволно да намали цените си. Въпреки това някои фирми намалиха цените си и тогава постигнахме намаление на разхода в онколекарствата около 500 хиляди, но на фона на 116 млн. лв. това беше незначителна сума, но все пак сума!
За периода от година и малко повече, откакто аз управлявам Националната здравноосигурителна каса, включихме редица нови заболявания, редки заболявания, които преди оставаха извън обхвата на здравното осигуряване. В резултат на това и на тази политика тази година добавихме нови осем заболявания, които допреди няколко години беше немислимо въобще да бъдат финансирани, когато разходът за редки заболявания беше 15 милиона – сега достига 45 млн. лв.
Исках днес тук да чуя от хората, вносители на искането за предсрочното ми прекратяване на мандата, да представят категорични факти, че съм нарушил някои от законите. До тук аз не видях такъв документ или такъв факт.
Преминаваме на следващата тема – Надзорния съвет. Надзорният съвет се състои от девет човека – четирима представители на държавата, пет работодатели, синдикати и пациентски организации. По никакъв начин не мога да влияя върху вземането на решенията на надзорниците, поради простата причина че там има представители на различни организации с различни интереси и схващания и е обидно да се говори по техен адрес, че те са били едва ли не принуждавани от мен да вземат решения. Протоколите се подписват от всички надзорници, решенията се подписват от председателя на Надзорния съвет и ги качваме на сайта на Националната здравноосигурителна каса.
Проверихме в предходни години – съвсем избирателно, за да видим какви решения са качвани – не всички решения, които са вземани от надзора, са качвани. Може би са преценили, че най-важните, които касаят договорните партньори и представляват по-голям интерес трябва да бъдат качвани.
Още с встъпването си в длъжност обявих, че всичко, което прави Касата ще бъде публично и ясно. Опитал съм се да спазвам това нещо. Влезте в сайта на Касата и ще видите колко много материали има публикувани, включително за бюджетните разходи по пера, по лечебни заведения глобално за миналата година. Пак казвам – обвиненията, че не съм изпълнявал решения на Надзорния съвет, това гласи чл. 19, т. 3 – как се документира това нещо, дами и господа народни представители? Как се документира? Ще Ви кажа какъв би трябвало да бъде механизмът. Самосезира се Надзорният съвет по инициатива на председателя или на член от надзорниците, свиква се събрание по конкретната точка – да речем доктор Цеков не е изпълнил решение № еди-кое си – дебатира се, излиза се с решение, с което взема становище – изпълнил, не изпълнил. Ако не е изпълнил – защо и какви са мотивите? Нито едно такова решение Надзорният съвет не е приемал.
Нещо повече, за да има по-голяма прозрачност в работата на Надзорния съвет, в началото на моя мандат имах предложение залата да бъде оборудвана с микрофони, камери и синхронизиран запис, така че да няма разминаване между това, което говорят надзорниците, и това, което се пише в протоколите и от стенографите. Миналата година беше отхвърлено, но тази година, незнайно за мен, още от първото си заседание господин Таушанов каза, че не разбира документите. Аз не мога да твърдя защо той не ги разбира или каква му е подготовката, но тогава отново настоях да имаме видео и звуков запис. За мое щастие, от работодателската организация ме подкрепиха. Залата беше оборудвана, подобно на залите в Народното събрание с микрофони, с видеокамера с постоянен запис и със стенограф, който аз наех от Народното събрание допълнително, за да гарантираме прозрачност и професионализъм в този вид дейност.
Моите правомощия по отношение работата на Надзора се свеждат до това да подготвям докладни, да ги мотивирам и да ги предоставям на Надзорния съвет. Оттук нататък всичко е в ръцете на Надзора и решенията, които те вземат, стават след тяхно гласуване с минимум 5 човека от присъстващите. Тоест аз нямам никаква възможност да влияя върху техните решения и никога не съм го правил, никога не съм го и помислял, защото с решенията си Надзорният съвет до голяма степен ме е облекчавал и е подкрепял моите позиции. Да, имало е случаи, когато те не са били съгласни с моите позиции, коригирали са ги, аз съм ги приемал и съм ги изпълнявал така, както са разписани.
Представете ми документ, в който е видно, че не съм изпълнил решение на Надзорния съвет! Нямате такъв документ! Нямате! Може да го имате след месец-два, когато влезете в Националната здравноосигурителна каса и решите да правите нещо, може да има такъв документ, да си изфабрикувате, но в момента няма такъв документ.
Що се отнася до работата ми с институциите, в продължение на една година, до идването на министър Таня Андреева, аз не съм имал никакъв проблем с комуникациите с нито една от институциите в България – нито с прокуратурата, нито с Министерството на здравеопазването, нито с Министерството на финансите. Дори когато се промени кабинетът на ГЕРБ и дойде служебното правителство, имахме среща с министъра на здравеопазването тогава. Отправи ми публична покана за среща от ефира на Българската телевизия. Видяхме се, уточнихме нещата и заработихме така, както сме работили и преди – в името на българските граждани.
Няма доказателства, че аз съм нарушавал законите на България. Няма доказателства, че не съм изпълнявал решенията на Надзорния съвет. Няма доказателства, че системно не съм изпълнявал служебните си задължения, когато в разстояние на почти една година не съм излизал от Националната здравноосигурителна каса. От месец февруари досега не съм излизал нито един почивен ден. Нямам подуправител, работя сам към настоящия момент. Цялата документация минава през мен, всички подписи. И по закон е така – финансовите документи мога да ги подписвам само аз. Нямате такива доказателства. Нямате!
Аз не съм магаре на мост. Аз идеално разбирам каква е ситуацията в страната. Няколко пъти направих послание, че очевидно ние не сме от една идейна група, имаме различни схващания, макар че всички искаме да направим едно и също – да бъде добре за България, да бъде добре за гражданите, но нещата ги виждаме по различен начин. На мен ми е ясно, че трудно можем да намерим общ език, макар че в отделни срещи и разговори помежду си нямаме кой знае какви различия.
Аз не приемам и го казах: „Няма да приема за труд една година и три месеца, в който добросъвестно, съзнателно съм изпълнявал задълженията си, сега да се казва, че: вижте, системата е пред криза, защото Цеков ни управлява”.
Никога системата не е имала в средата на годината разплатени 100% задължения. Никога! Върнете се назад и погледнете. Аз съм в системата на здравеопазването като мениджър от 1999 г., когато имаше бюджетно здравеопазване. След това преминахме към касовото разплащане и винаги, винаги, най-вече в болничната помощ, винаги е имало проблеми с разплащането, защото никой не може да предвиди колко български граждани ще влязат в лечебните заведения за болнична помощ. С различен успех са разплащани средствата на болниците в края на годината – понякога на 100%, понякога на 70%, имало е и години, когато това не е успявало да се случи.
Средният доход на един фамилен лекар тази година, средният му приход на 1000 човека се е увеличил със 100 лева. Направленията при Специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) също са увеличени. Показват ги цифрите, а цифровата технология е уникална. Тя няма цвят, няма окраска, няма идеология. Тя говори по един красноречив начин.
Не искам да влизам в политическия тон на говорене, защото не е моя работа да го правя, но данните, които съм Ви предоставил, са същите, които са предоставени в Министерството на финансите. Те са официални, аз заставам зад тях и отговарям за тях.
По повод на твърденията на работодателска организация, каквото и да значи това в областта на здравеопазването, че, виждате ли, ние сме му превели повече пари, пък на нашия сайт имало по-малко средства – една информация, която може да бъде манипулирана от различен ъгъл, в зависимост от това в кой период гледаш това, което е публикувано, и това, което си получил. Трябва да Ви кажа, че фактурите, спецификациите и окончателните сметки се подписват в регионалните здравноосигурителни каси. Това не го прави управителят на Националната здравноосигурителна каса. За да стигне за подпис до мен окончателната, глобалната сума за всички лечебни заведения, тя минава през няколко дирекции, съгласуватели и хората си слагат подписите.
Когато се атакува управителят на Националната здравноосигурителна каса, хората, които правят това, трябва да си дават сметка, че той работи в екип и зад него стоят хора, които имат съдби, имат чувства, държат на професионализма си. В крайна сметка, когато нещата дойдат при мен за подпис, аз подписвам нещо, което е проверено многократно.
Само за широката аудитория, като лека закачка – същият този човек, който твърди, че не му плащаме редовно, че сме му платили повече, в момента, в който бяхме в Народното събрание и тръбеше, че не сме му платили парите за месец май, спецификациите, които ни беше предоставил, бяха тотално грешни, тотално объркани. Ако аз трябваше наистина да вляза в неговия тон, трябваше да кажа: „Няма да Ви изплатим деветдесет и кусур хиляди лева, защото Вие сте ни подали грешни финансово-отчетни документи и няма да Ви платим”. Въпреки това нашите служители се обадиха на техните служители, дадоха им възможност да преправят справката и им беше изплатено в срок. Правим това с всички лечебни заведения, които имат проблеми.
Няколко думи за отчитането на лечебните заведения за болнична помощ. Ежедневното отчитане откога е? Може би хората от БСП, които са участвали в управлението, знаят. То не е от мен. Ежедневното отчитане е от повече от четири години. Беше въведено може би от 2008 г., говоря по памет. Разликата е в това, че никой не го спазваше.
Какво представлява ежедневното отчитане – щом приемеш пациент, подаваш го в системата и когато го изпишеш, трябва да го засечеш, да видиш, че е бил там. Когато приех поста констатирах, че в края на месеца, когато се отчитат пациентите, се появяват ЕГН-та на пациенти, които ги няма в ежедневните отчети. Изведнъж в базата данни се насипват огромно количество пациенти – 100, 200, 400. Откъде идва това нещо? Преработихме информационната система с нова функционалност и дадохме възможност да се правят седмични справки. Тогава казахме на лечебните заведения: искаме ежедневно да ни отчитате и приетите, и изписаните болни! Това е във Ваша полза, а не само за Касата, за да може ритмично, в планов порядък, да преценяваме колко пациенти са приети, какви суми са заложени, а от друга страна да можем да съкратим срока на отчетност. Сега е до десето число, мога да Ви кажа, че с новата система на отчитане онзиден, на 2 юли, имахме 98 пациенти с достоверност, на това, което е заработено в болницата 8 дни по-рано! Сто и четири милиона заработени по клинични пътеки. Разбира се, сега текат и процедури по доуточняване. Винаги има нещо, което е забравено. Някоя болница се сеща, че е пропуснала нещо – да добави някой пациент, или да й бъде платено медицинско изделие.